МЕЖДУНАРОДЕН ПАРИЧЕН ПАЗАР

1. Обща характеристика на МПП

2. Възникване на екстериториален МПП и неговите особености

3. Възействие на МПП върху паричната политика на страните

4. Рискове на пазара

5. Междубанковия пазар и неговите инструменти

6. Вътрешен и международен арбитраж на европазара

МПП е този пазар, на който се извършва търговия с краткосрочни

задължения (2 дни до 1 год.).

МПП има две основни съставки: междубанков пазар и вторичен пазар

По срока на дълговите инструменти се дели на краткосрочен и

свръхкраткосрочен.

По обхват на пазара: национални парични пазари с международни

функции; типични международни пазари (европазарът); офшорни

парични пазари.

Европаричния пазар се дели на:

Свръхкраткосрочен пазар: оперира се с двудневни, седмични

или месечни депозити в евровалута, които се използват за регулиране на

балансите на транснационалните банки (ТНБ). Използват се банкови

акцепти и менителници със срок до 1 месец, евроноти и евротърговски

книжа. Целия този инструментариум се използва за извършване на

арбитражни сделки.

Краткосрочен пазар: типичен междубанков пазар и пазар на

депозитни сертификати. Използва се за финансиране на търговията и за

рефинансиране на платежния баланс.

Удължен краткосрочен пазар: извършва се падежна

трансформация на дълговите инструменти. Гравитира към средносрочния

и дългосрочния капиталов пазар.

Офшорни пазари:

1

Пазари, които имат установено формално онтошение със

световните финансови центрове. Банките водят специални сметки, в

които отделят операциите в евровалута от операциите с вътршни средства

(извън европазара)

Лондонски модел – сделките се извършват свободно от

резиденти и нерезиденти

Райско кътче/данъчно убежище – предлагат големи данъчни

облекчения и нулеви данъци

Причини за възникване на екстериториален МПП:

Предпазване на депозитите в долари в период на международно

напрежение от конфискация или замразяване. От кроя на 50-те

доларовите депозити на руските в американските банки бяха прехвърлени

в Лондон и Париж поради опасността да бъдат замразени.

Регулиращи мерки на английската национална банка през `57.

Лирата беше в криза, английската ЦБ повиши основния лихвен процент

до 7%, правителството с указ забрани на английските ТБ да финансират

експортно-импортни операции на чужди фирми.

Ограничителни мерки на ФРС на САЩ:

Регулация Q – въвеждане на плафони на лихвения процент по

депозитите и спестовние влогове в ТБ (6.5% до 59 дни, 7.5% до 1 год.)

Целта беше да се ограничи кредитната експанзия на ТБ. Вторичният

ефект беше отлив на капитали от доларови вложения към вложения в

европейски ТБ. Прекратена през `70.

Регулация “изравнителни такси” - `65. С тази такса се обременяваха

лихвените% на американските заемодатели към чужбина. Целта беше да

бъдат принудени американските заемодатели да повишат лихвения % по

предоставяните от тях кредити в чужбина и в крайна сметка да се

ограничи отливът на капитал от САЩ и да се подобри платежния баланс.

2

Ефектът беше преместване на търсенето на долари от Ню Йорк в Лондон.

Прекратена през `74.

Регулация “доброволни ограничения” - `68. ФРС издаде директива за

доброволно ограничаване на инвестирането на средства от американски

компании в чужбина. Ефектът беше пренасочване на търсенето на долари

в чужбина.

Критерии за екстериториален МПП:

Разделение между валутата на сделката и местонахождението на

институцията, извършваща съответната операция (сделката се извършва в

долари на лондонския пазар от английска банка). Прави се разделение

между страновия и валутния риск, което позволява диверсификация на

риска.

Възможност та финансовите институции, участващи на пазара, да

избегнат законодателните ограничения, наложени от монетарните власти

в собствените им страни.

Възможност на финансовите институции да функционират в

благоприятна фискална среда. Те не плащат изискваните от местното

законодателство данъци.

Конкретни особености на екстериториалния МПП:

Извеждането му извън контрола на паричните власти на отелната

държава. Той се свива и разпуска в съответствие с търсенето и

предлагането на международни фондове

Силно конкурентен – по-благоприятен лихвен процент както за

инвеститори, така и за заемодатели

Бързина на извършване на операциите

Способност да репакетира фондове, с които задоволява всяко

търсене на международни парични фондове; способност да привежда в

адекватност търсенето и предлагането на парични фондове

3

Лишен от възможността да се изгради на основата на пирамидална

структура

Въздействие на ЕМПП върху националната парична политика:

ЕМПП не може да създава пари, т.к. задълженията на евробанките

не са самостоятелно платежно средство

Европазарът не влияе върху паричното предлагане на отделните

страни, и конкретно върху паричното предлагане на ФРС

Ефективността на паричната политика на една страна не се влияе от

лихвения % на европазара

Доходностите по депозитите във вътрешните банки (извън

европазара) бавно реагират на промните в доходностите на ЕМПП.

Обратната връзка е по-силно изразена.

Между европазара и останалите съставки на МПП съществува тясна

връзка. Благодарение на арбитража, който се извършва на този пазар, е

налице определена връзка между лихвения процент на ЕМПП и

лихвените проценти на националните пазари. Лихвения диференциал

между тях зависи от допълнителните разходи, които съпътстват

преместването на пари. Тези допълнителни разходи се обуславят от

рисковата премия, от режима, прилаган в съответната държава. Ако има

валутен контрол, лихвеният диференциал ще бъде голям. Лихвените

проценти на европазара са по-големи от лихвените проценти на

националните парични пазари. Деозитите на този пазар се олихвяват с по-

голяма лихва, а лихвите по кредитите са по-ниски. Лихвеният

диференциал по активните и пасивните операции на ЕМПП е значително

по-малък от този на вътрешните банки. Това се дължи на ниските

транзакционни разходи на ТНБ, на големите обороти, на постоянната

клиентела и ниските разходи за маркетингови проучвания.

4

Значение на ЕМПП за световната икономика: ефективно

мобилизира и канализира световния капитал от региони с излишък на

капитал към региони с недостиг при условия на изключително висока

конкуренция. Ефективното разпределяне на капитала еднакво

облагодетелства и заематели, и инвеститори. Най-големи дивиденти

извлече Лондон. Англия стана център на европазара. Всички страни

ползват услугите на европазара.

Рискове на европазара – има кредитен риск (банката заемополучател

не може да обслужи заетите краткосрочни средства); лихвен риск

(колебанията в лихвения процент предизвикват затруднения за

заемодателите и заемополучателите); странови риск (правителствените

власти забраняват на своите ТБ, заели краткосрочни ресурси, да

обслужват задълженията си); валутен риск (промени в курса на валутата,

в която е деноминирано задължението); ликвиден риск (масово изтегляне

на депозити от ТБ); риск от “кризисен ефект” (ефект на доминото –

кризата в една ТБ предизвиква верижна реакция); политически риск. За

ограничаване на рисковете ТБ образуват Комитет на активите и пасивите,

в който влизат представители на всички структурни звена на ТБ и той

разработва специална антирискова политика.

Характеристика на междубанковия паричен пазар

Участници: банки, парични брокери, централни банки или парични

власти и големи корпорации.

Основни функции на пазара:

Разпределителна – ТБ от една държава получава средства от

вложителите и може да измести ликвидността си към други банки при

крайно инвестиране и кредитиране.

5

Осигурителна – банките купуват и продават активи и пасиви в

чужда валута с разични падежи, което им дава възможност да хеджират

рисковете

Приспособителна – балансите на банките се приспособяват

съобразно промените в условията на пазара, което осигурява ефективни

механизми за заемане на средства.

Спестовна – привличането на фондове се осъществява при ниски

разходи, т.к. се заобикаля националното регулиране

Междубанковия паричен пазар функционира чрез интензивна

телекомуникационна мрежа. ТБ във всички центрове по света търсят и

предлагат парични фондове, използвайки разнообразни инструменти.

Инструментите са:

Междубанкови срочни депозити – ограничават се до

свръхкраткосрочни и краткосрочни вложения по фиксиран лихвен

процент. Преобладаващите срокове са 1, 3, 6 и 12 мес. Депозантът може

да използва средствата си по междубанков срочен депозит само когато

той изтече. Сделките се сключван с участието на парични брокери.

Минималния депозит е 25 000 дол. Традиционно сделката се урежда по

неформален път от 1 мин. до 1 час. Лихвения процент е

висококонкурентен. Международните банки, нуждаещи се от средства,

осъществяват операцията на принципа на суаповата сделка.

Крачка напред са евродепозитните сертификати – вид

ценна книга, различаваща се от срочния депозит по това, че може да бъде

продаден на вторичния пазар. Тази ЦК удостоверява, че даден инвеститор

е направил депозит на определена сума в съответна евровалута на

съответна дата при изтичане на определен срок и договорена лихва. За

първи път е емитиран през `66. Предимства:

Стабилизират се средствата банките, опериращи на пазара.

Банките, издали такъв документ, са сигурни, че ще разполагат със

средствата, равни на сумата на сертификата.

6

Вторичният пазар на сертификати е силно развит, така че

евродепозитният сертификат притежава необходимата ликвидност

Лихвените условия са задоволителни

Първите сертификати са издавани според нуждите на ТБ – “сертификат

на кранче”. Когато ТБ издава депозитен сертификат, тя трябва да посочи

сумата, лихвения процент, датата на издаване, крайния срок, начина на

плащане на лихвата.

Например, IBM във филиала на Сити банк в Лондон предоставя 5

млн.дол за покупка на депозитен сертификат на 01.03.99. Срокът е

31.05.99. Лихвеният процент е 10% на годишна основа. Изчисляваме:

91/360 х 10/100 х 5 000 000 =

В практиката се прилагат три вида евродепозитни сертификати:

ТАП – сумата е най-малко 1 млн.дол.

Траншов депозитен сертификат – сумата се дели на части

Роловер – тип контрактен депозитен сертификат; условията се

договарят между емитента и инвеститора

Евротърговски книжа и евроноти – вид краткосрочни

дългови инструменти. Те са привлекателна форма на банково

кредитиране. За заемателите са по-евтини, а за инвеститорите са по-

доходоносни от банковия кредит.

Евротърговските книжа са вид ценна книга, емитирана от

индустриална или търговска компания и подписана от инвеститори,

разполагащи с краткосрочен ресурс. Минималната номинална стойност е

250 000 дол. За първи път се използва в банковата практика на САЩ в

края на ХІХ в. ЕТК се внедряват от американските финансови къщи.

Деноминирани са основно в долари, по-малко в марки и йени. Днес ЕТК

се разпространяват чрез евро телекомуникационна мрежа, която свързва

ТНК и ТНБ. Минималният срок е 2 дни, а максималният 1 год, но най-

често срокът е 3-6 мес. Не се изисква обезпечение от страната-емитент, а

само кредитен рейтинг. ЕТК се емитират с определена отстъпка от

7

номиналната стойност. Доходността се определя от разликата между

дисконтираната сума и номиналната стойност на ЕТК. Издават се на

приносител, което запазва анонимността на притежателя им. На

вторичния пазар се котират по дохода. Лихвата се изчислява 30/360.

Освободени са от данъци.

Емитират се по няколко начина:

Чрез тръжна група (рядко) – емитентът се обръща към банкова

група с молба да му бъдат предоставени фондове

Чрез дилърско споразумение – емитентът сключва споразумение с

дилъри, които ще се опитат да продадат ценните книжа по цени и в

количества, определени от самия емитент.

Директна продажба от самия емитент – най-изгодната форма

Предимства на ЕТК:

За емитента: по-ефективни от банковото кредитиране; гъвкави –

могат да бъдат съобразени с времето, през което средствата са нужни на

емитента; бърза емисия – емитента може да се възползва от моментната

благоприятна конюнктура на пазара.

За купувача: диверсифициране на риска; краткосрочният характер

прави риска по-лесно предвидим.

Евроноти – различават се от ЕТК по това, че реализацията им е поета

от инвестиционна банка или глупа ИБ, и емитента ще бъде осигурен с

необходимите му средства. Ако ИБ не успее да пласира емисията, тя

изкупува цялата сума или открива кредитна линия на емитента.

Форми на емисия:

Емисия на нотни емисионни фондове, извършвана от една ИБ.

Урежда се със съглашение между емитента и ИБ, която поема

ангажимента да пласира евронотите.

Емисия на възобновяеми гаранционни фондове – емисията се

гарантира от група банки-гаранти. Осъществява се чрез стенд-бай

8

кредитиране. Гарантиращите банки поемат ангажимент да изкупят

евронотите.

Секюритизирана емисия – осъществява се посредством облигации.

Притежателите им се задължават да закупят евроноти, в противен случай

облигациите им се изземват.

Механизъм на множествения избор на емитента – емитента заема

фондове или чрез евроноти, или чрез банкови акцепти, или чрез аванси.

Прехвърляеми възобновяеми гаранционни евроноти –

гарантираното емитиране от гарантиращите банки е прехвърляемо.

С евротърговските книжа и евронотите се осъществява

арбитражиране – вътрешно и външно. Разликата между тях се

определя от посоката на движение на капитала, стимулирано от

промените в лихвения процент. При вътрешния арбитраж националните

банки привличат фондове от външни източници. При външния арбитраж

националните банки закупуват вътрешни фондове, срещу тях издават

депозитни сертификати, които след това предепозират в свои филиали в

офшорни зони. Различията между лихвените проценти, които са на

вътрешните пазари, офшорните и международните пазари, се уеднаквяват

благодарение на арбитража. Затова междубанковия марж межди тези три

пазара е нищожно малък. Този пазар разпределя ефикасно средствата при

поддържане на необходимата ликвидност. ТНК разполагат с масиран

краткосрочен ресурс. Банка, която се нуждае от средства, може да ги

набави чрез суапова сделка. Арбитражирането на суаповия пазар се

осъществява с две валути.

Пример:

Лондонска банка получава предложение за разместване на стерлингов

депозит при лихва 10% на годишна основа, но тя не разполага с тези

средства. Тя купува на спот пазара долари срещу лири, които влага в

американска ТБ с определен срок (3 месеца форуърд). На спот пазара

1лира=1.5675дол. На форуърдния пазар (3 мес.) 1лира=1.5760дол.

9

Разликата между спот и форуърд е 0.085 дол.. С покупката на спот и

продажбата на форуърдния пазар банката печели 0.085 дол. на лира.

Банката може да ги предостави като заем (по 12.5%). Разходите по суапа

са равни на: (курс форуърд – курс спот)/курс спот х 365/t х 100 =

0.085/1.5675 х 365/91 х100 = 2.199% Общата сума на разходите е = 10%

+ 2.199% = 12.199%. Банката предоставя кредит (приходи) по 12.5%.

Следователно, печалбата на банката е = 12.5 – 12.199 = 0.30%

Външен арбитраж

Изходни данни: 3 мес. лихва по депозитен сертификат на вторичния

пазар 10% на годишна основа. Застрахователна премия на Федералната

корпорация по застраховане (ФКЗ) по застраховане на депозита 0.037%.

Изискване за резерв спрямо депозитния сертификат 8%. За да се определи

накъде ще се движат капиталовите потоци, дали има стимул за външен

арбитраж, трябва да се опрдели фактическата стойност на вътрешните

средства и да се съпостави с лихвата по евродоларовите вложения. Ако тя

е по-ниска, съществува стимул към външен арбитраж (към евродоларови

вложения). Фактическата стойност се определя по формулата: (лихвата по

депозитния сертификат + застрахователната премия ) / (1 – резерва,

изискван към депозита) = (10 + 0.037) / (1 – 0.08) = 10.91% < 12%. За да се

елиминира възможността за движение на капиталовите потоци, трябва да

се повиши лихвения процент по депозитния сертификат и да се намали

лихвения процент по евродоларовите вложения. Това се постига при

следните изходни данни: 3 мес. лихвен процент на депозитния

сертификат 10.50%. 3 мес. лихва по евродоларовите вложения 11.45%.

Разликата между тях е 95. При тези данни фактическата стойност на

вътрешните средства е = (10.50 + 0.037) / (1 – 0.08) = 11.45%.

Вътрешен арбитраж

3 мес. лихва по депозитния сертификат 10%. 3 мес. лихва по

евродоларовите вложения 10.30%. застрахователна премия 0.037%.

Изисквания за резерв към депозитния сертификат 12%. Изисквания за

1

резерв към евродоларовите вложения 6%. Фактическа стойност на

вътрешните средства =(10 + 0.037) / (1 – 0.12)=11.40%

Фактическа стойност на външните средства=10.30 / (1 – 0.06) = 10.96%.

Номиналната стойност на евродоларовите средства е с 30 базисни пункта

по-висока от номиналната стойност на вътрешните средства , но

фактическата стойност на евродоларите е с 44 базисни пункта по-ниска от

фактическата стойност на вътрешните средства (11.40 – 10.96 = 44).

Следователно, американските ТБ са стимулирани да извършват вътрешен

арбитраж. Насочването на средствата в офшорни зони ще доведе до

повишаване на лихвения процент на евродоларите и понижаването на

лихвения процент по депозитните сертификати. Изравняване: лихвен

процент по депозитните сертификати 9.90%, по евродоларите 10.61%.

Фактическа стойност на вътрешните средства = (9.90 + 0.037) / (1 –

0.12)=11.29% Фактическа стойност на евродоларите = 10.61 / (1 – 0.06) =

11.29%

Определяне на лихвата на депозитните сертификати:

IBM размества във филиала на Сити банк в Лондон сертификати на

стойност 5 млн.дол. Лихвения процент е10% на годишна основа. Срокът е

91 дни. Лихвата на депозитния сертификат = 5 000 000 х (10 х 91) / (100 х

360) = 126 388.8 дол. Депозитният сертификат има текуща пазарна

стойност : деп. сертификат срок 91 дни, сума 5 млн., лихва 10%. Каква е

пазарната стойност на депозитния сертификат при остатъчен срок 30

дни?.

Номинална стойност х (360 х 100 + лихвен % х срока) / (360 х 100 +

лихвен% х остатъчния срок) = 5 000 000 х (36 000 + 10 х 91) / (36 000 + 10

х 30) = 5 084 000 дол.

Казус 1: Сити банк, тримесечна лихва по депозитен сертификат на

вторичния пазар 12.4%, тримесечна лихва по евродоларови вложения

14.6%, застрахователна премия на депозита 0.046%, изискване за резерв

към депозитния сертификат 0.10. Определете в каква посока ще действат

1

арбитражистите на паричния пазар. При каква промяна на лихвения

процент по депозитния сертификат и евродоларовите вложения маржът

ще бъде нулев?

Казус 2: Американска банка, тримесечна лихва по депозитен

сертификат на вторичния пазар 8%, тримесечна лихва по евродоларови

вложения 9.5%, застрахователна премия 0.064%, изискване за резерв по

депозитния сертификат 0.10, изискване за резерв по евродоларовите

вложения 0.08. Определете в каква посока ще се движат паричните

потоци; при каква стойност на лихвения процент ще отпадне

потребността от арбитраж?

На една страница: сравнителна характеристика между

евродепозитен сертификат и депозит.

МЕЖДУНАРОДЕН КАПИТАЛОВ ПАЗАР

На международния капиталов пазар (МКП) се извършва преместване

на фондове от една страна вдруга чрез средносрочни и дългосрочни

финансови инструменти. Основната съставка на МКП е Еврокапиталовия

пазар (ЕКП). Участници на този пазар са ТНК и ТНБ, застрахователни

дружества, пенсионни фондове, холдинги и др. Главният инструмент за

привличане на финансови ресурси на ЕКП са еврокредитите, и най-вече

консорционалните еврокредити.

Консорционален еврокредит:

Определение - операция, чрез която група банки предоставят

средства на кредитополучателя при еднакви условия и срокове,

определени чрез специално съглашение (конвенция) за заем. Този кредит

се нарича още синдикарен еврокредит или консорционален кредит в

евровалута. Не всички еврокредити са консорционални – големите ТБ

могат да предоставят индивидуални еврокредити. Консорционалният

кредит представлява паралелни кредити – всяка банка от консорциума

предоставя кредит при еднакви условия на определена сума, паралелно с

останалите банки от консорциума.

1

Сума - в порядъка на 100 – 200 млн. до 1 млрд.долара.

Източници - междубанковите депозити и депозитите по

евродепозитните сертификати.

Страни - кредитополучателят не влиза в контакт с всички банки от

консорциума, а само с една банка-мениджър. След подписването на

договора за заем кредитополучателят продължава да контактува с банка-

агент, която е междинно звено между него и банките от консорциума.

На еврокредитния пазар се извършва падежна трансформация:

Същинска падежна трансформация – банките получават

краткосрочни депозити и предоставят средносрочни и дългосрочни

кредити, чиято материална основа са възобновяеми 3, 6, 12 месечни

ценни книжа

Лихвена трансформация – в основата на еврокредитите лежат

краткосрочни лихвени проценти. При падежната трансформация

ликвидният риск се поема от кредитодателя (банките). При лихвената

трансформация по принцип лихвеният риск се поема от кредитодателя, но

впоследствие се прехвърля върху кредитополучателя.

Развитие на пазара:

До 1982 г. пазарът се развива бурно. Това се дължи на:

Продължителното търсене на финансови ресурси от страните-

потребителки на нефт в условията на двата нефтени шока

Желанието на неамериканските ТБ да догонят на този пазар

американските

Намаляването на страновия риск, създаващо сигурност у

кредитодателите

Повишаването на лихвения процент на еврооблигационния пазар,

пренасочващо кредитополучателите от еврооблигационния към

еврокредитния пазар

До 1985 г. пазарът затихва, става по-малко ликвиден, ограничава се

обемът на еврокредитите:

1

Евробанките се въздържат да предоставят кредити поради

неликвидност на длъжниците

Преориентация на развитите държави от еврокредитния към

еврооблигационния пазар, на който условията се подобряват

След 1985 г. започва оживяване на пазара поради:

Засилване на икономическата активност в развитите държави

Необходимост от финансиране на множество сливания и

поглъщания в САЩ

Намаляване на маржа (надбавката над “либор”), което прави пазара

по-привлекателен

Съставни елементи на еврокредитите:

Обща стойност и валута, в която са деноминирани - до 1

млрд.долара. Размерът на еврокредита зависи от качеството на подписа

(рейтинга на кредитополучателя и страновия риск), срока, състава на

банковия консорциум. Като правило се отпуска в една валута, но може и в

повече от една. Най-често е деноминиран в долари, евро или йени.

Падеж – договаря се между кредитополучателя и консорциума.

Зависи от прдназначението на кредита (за финансиране на МН търговия –

средносрочен, за инвестиционни проекти – дългосрочен)

Лихвен процент – състои се от два елемента: базов, който е

променлив и марж, който е фиксиран. Базовият елемент е лихвеният

процент “либор”, а от средата на 80-те – “прайм рейт” (основен лихвен

процент на ФЕД). Маржът е фиксиран към базовия елемент и може да се

установява по два начина: фиксиран за целия период на кредита и

разделен марж (в началото е нисък, а после се увеличава). Амплитудата

на маржа зависи от качеството на подписа (обратна зависимост), срока на

кредита (права), ликвидността на пазара (обратна), влиянието на

операцията върху ликвидността на кредитодателите, международната

активност на съответната банка (обратна).

1

Изчисляване на лихвения процент по консорционалните кредити –

договаря се в споразумението. Традиционно банката-мениджър се обръща

към групата банки за допитване относно равнището на лихвения процент,

при което те биха отпуснали кредитни ресурси. На базата на получената

информация банката-агент извлича средно претеглена величина с точност

до 6-ия знак. Днес лихвения процент се определя на базата на

стойностите на “либор” или “прайм рейт”, публикувани от Ройтерс. Ако

не е възможно да се съгласува лихвеният процент между

кредитополучателя и консорциума, заемът не се осъществява. Фискалната

оценка може да оскъпи кредита – в случай че получателите на лихви по

еврокредитите се задължават да плащат данъци / такси, тези

допълнителни разходи се прехвърлят на кредитополучателя. Ако той

откаже, кредитът се анулира.

Срок на отпускане – от няколко месеца до две години след

подписване на споразумението. Извън този срок не се допуска усвояване

на кредита.

Условия за погасяване – гратисен период (4 – 5 год.), по време на

който не се плаща главница, но се плащат лихви. Допуска се

предварително погасяване на кредита – за това кредитополучателят

трябва да уведоми банката-агент.

Комисионни, заплащани от кредитополучателя:

Комисионна за уреждане на кредита – глобална сума,

която се плаща при подписването на договора на банката-мениджър

Комисионна за ангажимент – предупредителна такса,

която принуждава кредитополучателя да усвои навременно кредита;

плаща се през 6 мес. по време на периода за отпускане на кредита в

момента на плащането на лихвата

Комисионна за управление – глобална сума, която се

заплаща на банката-агент

1

Комисионна за използване – противоположна на к-та за

ангажимент; плаща се ежегодно върху изтеглената част от кредита от

момента, в който отпуснатата сума надвиши 50% от целия кредит

Допълнителни условия – изискване от кредитополучателя на

информация за ликвидността, за степента на възвръщаемост и т.н.

Видове еврокредити: в зависимост от лихвения процент:

Еврокредити с фиксиран лихвен процент – краткосрочни;

подвидове:

валутни аванси – главно за финансиране на международната

търговия

кредитна линия – установяване на максимален лимит, в рамките на

който получателят може да тегли ресурс; условията могат да се променят;

при особени обстоятелства може да бъде ликвидирана

открита сметка – гарантирана /негарантирана

Еврокредити с плаващ лихвен процент – роловерни кредити; срок

от 2 до 15 год. Материализират се чрез възобновяеми 3, 6 месечни ЦК.

Предоставят се в пет форми:

Кредит, който се предоставя еднократно на цялата сума веднага

след сключване на споразумението или в определен срок след него;

погасява се на части или еднократно; срок до 5 год.

Кредит, който се предоставя под формата на кредтина линия в

рамките на определен срок, в пределите на който кредитополучателят има

право да получава кредит в необходимия му размер в началото на всеки

междинен период (съвпада с лихвения период)

Револвинг (възобновяем) кредит – договаря се обща сума, която

кредитополучателят може да тегли на всеки 3, 6 месеца в рамките на

установен срок. Погасената част автоматично се възстановява към общата

сума

1

Стенд-бай кредит – защитна мрежа за кредитополучателя, може да

го използва или не

Комбинирани кредити – комбинации от изброените

Валута на еврокредитите: в долари – до 82 г. 90%, след това делът на

доларовите кредити намалява на 60-65%, следват кредити в евро и в йени.

Кредитополучатели на еврокредитите:

80% - компании на развитите държави – за финансиране на крупни

сделки, за реализиране на емисия на ЕТК в САЩ, рядко за краткосрочно

финансиране

14% - финансови институции

4% - правителства – за рефинансиране на дефицита вПБ, за

инфраструктурни проекти

международни финансови институции и централни банки

Технология на отпускане на еврокредити: 4 етапа:

Предварителни преговори – (често се спестяват), проучват се

възможностите на кредитополучателя да усвои искания кредит,

платежната му репутация; кредитополучателят възлага нареждане на

банката-мениджър или на група банки, съставляващи “група за

управление”; изборът зависи от репутацията на банката и склонността й

към иновации.

Формиране на банкова група – формира се още на първия етап;

няма правила, но подборът е щателен, защото участващите банки са

банки-гаранти за мобилизирането на кредита. Включват се банки от

различни националности, една от страната на кредитополучателя – така

той диверсифицира привличаните кредити. Напследък се наблюдава

тенденция към постоянен състав на консорциумите.

Същинско образуване на консорциума – след получаване на

нареждането банката-мениджър организира консорциума. Тя се излъчва

от групата за управление. Изпълнява функциите на банка-агент – праща

1

кратки съобщения на всички потенциални участници в консорциума с

предложение за участие. Според реакцията на поканените банки

(въздържане или бързо приемане) банката-агент предлага на

кредитополучателя промени в условията на кредита.

Подписване и ангажиране на средства – разпределянето на

дяловото участие на отделните банки в отпуснатия заем предшества

ангажирането на средства. След разпределянето се подписва заема. Всяка

банка поема писмен ангажимент (кредитно споразумение). Няколко

седмици след подписването във финансовия печат излиза рекламен

материал “надгробен камък”, в който се посочват сумата на кредита,

кредитодателите и кредитополучателя. В зависимост от дела на

съответната банка в заема, името й се изписва с различни по големина

букви.

Разпределяне на комисионните – в рамките на консорциума всяка

банка получава еднакъв лихвен процент. Разпределянето на

комисионните зависи от дела на банките в предоставения заем. Най-

много получава банката-мениджър (БМ).

Комисионна за уреждане на кредита

Комисионна за специфичната роля на БМ за уреждане на кредита –

максимална

Комисионна за уреждане на останалите банки от групата за

управление (допълнителни мениджъри)

Комисионна за гарантиране на първичния ангажимент

Комисионна за участие

Пример: консорционален еврокредит за 200 млн.дол., една БМ, 5 допълнителни БМ, 20

банки участници с различен дял. Обща комисионна 1% (2 млн.). БМ получава специална

комисионна в размер на 0.25% (1/4 ) от сумата и комисионна за гарантиране на първоначалния

ангажимент 0.25%. БМ се ангажира да поеме максимално 50 млн.дол. Допълнителните БМ се

ангажират да поемат до 30 млн. всяка. Комисионната за участие е диференцирана в

зависимост от участието на банките – над 10 млн. ½%, над 5 млн. 3/8%, над 2.5 млн. ¼%. След

образуване на консорциума фактическото участие на банките е следното: 10 банки с по 5

1

млн., 10 банки с по 2 млн., БМ 30 млн., допълнителни БМ с по 20 млн.дол. Резюме на

условията:

Участн

ици

Предвари

телен

ангажимент

Край

но

участие

Комис

ионна за

БМ

Комисио

нна за

ангажимен

т

Комиси

онна за

участие

Остат

ък

Банка

мениджъ

р

50 млн. 30

млн

¼ % ¼ % ½ % Проп

орцион

ален

Допъл

нителни

БМ

30 млн 20

млн

- ¼ % ½ %

Банки

участниц

и

- 5

млн

- - 3/8 %

Банки

участниц

и

- 2

млн

- - ¼ %

Разпределение на комисионните между участниците в банковия

консорциум ($)

Видове

комисионни

Банка

мениджър

Допълнител

ни БМ

Участници

с

5 млн

Участници

с

2 млн

За

мениджър

500 000 - - -

За

първ.ангаж-т

125 000 75 000 - -

За участие 150 000 100 000 18 750 5 000

Остатък 26 000 17 000 - -

Общо по 801 000 961 500 187 500 50 000

1

категории уч-

ци

Нови тенденции в образуването на банкови консорциуми

От началото на 80-те нови технологии:

Технология на класически подучастници: І етап – формиране на

консорционален клуб, в който участват група мениджъри и помощник-

мениджъри, които поемат върху себе си целия консорционален кредит ; ІІ

етап – образуване на банков консорциум с привличане на допълнителни

банки-подучастници чрез преотстъпване на част от поетия кредит.

Банките – подучастници получават асоцииране права. Изисква се

разрешение на кредитополучателя.

Новация: една банка, участничка в консорциума се заменя с друга

банка след съгласието на кредитополучателя за анулиране на заема на

първата банка

Технология –асигнация: даване под наем на задължениия по кредит

от банка, участничка в консорциума на друга банка извън консорциума

за определен срок. Не се изисква разрешение на кредитополучателя.

Предимства: по-бързо се мобилизират кредитните ресурси, по свободно

и ефективно разпределение на кредитите.

Недостатък: кредитополучателят не знае кой е крайният кредитодател.

Друга тенденция е създаването на постоянни структури на банковия

консорциум. Обединителни звена са водещите ТНБ.

Предимства и недостатъци на консорционалните еврокредити

1. За кредитополучателя-предимства:

Осигуряване на достъп до източници за международно

финансиране и за по-малки кредитополучатели

Диверсифициране на кредитите и възможност за мобилизиране на

огромни средства

2

Гарантирано получаване на кредита

Гъвкав инструмент за финансиране на производствена и търговска

дейност-може да бъде структуриран съобразно нуждите във времето

Мрежа за сигурност за кредитополучателя

Урежда се бързо

Пазарът е силно конкурентен

Недостатъци: несигурността на кредитополучателя в действителната

стойност на кредита (колко ще му струва?)

2. За кредитодателя – предимства:

Лихвеният риск се премества върху кредитополучателя

Сигурна печалба от комисионните

Възможност за реализиране на крупни сделки

Недостатък- бързината, защото кредитодателя нява възможност да

проучи надеждността на кредитополучателя

Регулиране на международния капиталов пазар

1. Обща характеристика на процеса на регулиране-насочен в две

направления:

Регулиране, отнасящо се до субектите на пазара

(участниците)

Регулиране, отнасящо се до възможните начини за

въздействие върху движението на капиталовите потоци (най-вече

краткосрочни)

Минималните задължителни резерви и депозитните гаранции са

неприложими за евробанките. Това поражда опасност от:

Неограничено кредитиране

Опасност от създаване на депозитни пирамиди

Несъответствие между сроковете на активните и

пасивните операции

2

2. Развитие: през 1974 настъпи банкова криза в световен мащаб,

банкрутираха няколко евробанки. Създаде се опасност от от верижната

реакция. През 1975 монетарните власти в Англия и САЩ стигнаха до

мнение за необходимостта от регулативни мерки. Създаде се от Г10

специален комитет за регулиране на банковата дейност. Включи се и

Банката за международни плащания в Базел. Поставиха се принципните

основи на съвместната отговорност на властите в страните, на

територията на които действат евробанки. През 1982 Базелският комитет

инициира дискусия за защита на международния европазар, но конкретни

мерки не бяха взети. Силно се влоши ликвидността на банките в резултат

на дълговата криза в страните от Латинска Америка, Азия и Африка. През

1986 Базелският комитет представи план за стабилизиране на банковите

стандарти. През 1987 САЩ и Великобритания се съгласяват относно

изискванията за размера на капитала на ТБ. През юли 1988 Г10 постигна

консенсус за размера на капитала на евробанките. Въведе се показател за

минимална капиталова база, равна на 8% (основен капитал / активи).

Капиталът на една банка се дели на две основни части:

Основен капитал = пуснатите и изцяло продадени обикновени

акции, безсрочни некумулативни привилегировани акции (задължително

4%)

Допълнителен капитал = примилегировани кумулативни акции,

45% от резервите при преоценка на активите, общите резерви за

покриване на невърнати кредити

Тези показатели се претеглят в зависимост от различни рискове:

Нулев риск – ЦК, емитирани от правителства, и налични пари

Дългосрочни банкови задължения, облигации на общинските

власти (риск 20%)

Жилищни кредити (риск 50%)

Търговски кредити (100%)

2

Нови тенденции във вижданията за регулиране:

Опити за въздействие върху краткосрочното кредитиране на страните –

февруари 1999, Бон, среща. Създаде се световен форум за финансова

стабилизация с цел да се помогне на отделната държава да координира

действията си с останалите страни по регулирането и надзора на ТБ и

финансовите институции, включително и хеджинговите фондове. Ще се

осъществява обмен на информация за слабите места във финансовата

система с превантивна цел. Създаде се факултативен орган. Прие се

предложение да се усъвършенства информационният обмен между

страните относно валутните резерви, финансовите операции на крупните

ТБ.

ЕВРООБЛИГАЦИОНЕН ПАЗАР

1. Обща характеристика на пазара на междуналодни облигации

(ПМО)

2. Същности елементи на пазара на задгранични облигации (ПЗО)

3. Същност и елементи на еврооблигационния пазар (ЕОП)

4. Инструменти на ЕОП

5. Форми на пласиране на ЕОП

6. Участие на страните в преход в ЕОП

ПМО е известнет от миналия век. Играе важна роля в световната

влутно-финансова система като източник на кроткосрочни и дългосрочни

заемни средства. Състои се от:

Пазар на задгранични облигации

Пазар на еврооблигациите

Задгранични облигации – емитират се от чуждестранен резидент на

капиталовия пазар на дадена страна в нейната валута. Емисията е

подчинена на юрисдикцията на тази страна. Емитентът е длъжен да се

съобразява с изискванията на местното законодателство и следва да

2

получи разрешение от местния контролен орган. ПЗО се разраства

неимоверно през последните 20 години.

Основни ПЗО са Ню Йорк, Токио, Франкфурт, Цюрих. Достъпът до

пазара е ограничен. Предимно институционални инвеститори и

заематели. Те предпочитат този пазар пред ЕОП. Мотивът - доходите от

задгранични облигации се облагат с данък, но самите институционални

инвеститори и заематели не плащат длуги данъци.

Срокът на задграничните облигации е до 20, 30 год. Лихвите се

определят на основата преобладаващото лихвено равнище, характерно за

даден пазар. Основно правило е лихвения процент на облигациите в

твърда валута да е на по-ниско ниво.

Процедурата на привличане на заем е аналогична на

еврооблигационните заеми, но емитентите задължително подготвят

проспект за одобрение от комисията.

Еврооблигационен пазар – възниква значително по-късно, през 60те.

Бурно се развива след 1963, когато в САЩ се установява специална такса

върху лихвения процент по заемите, емитирани в задгранични облигации.

Целта е да се спре изтичането на капитал от САЩ.

Основен инструмент на пазара е еврооблигацията – негоцируема ЦК,

емитирана от заемополучател с висок кредитен рейтинг и пласиран извън

страната, в чиято валута е деноминиран. Еврооблигацията се емитира във

валута, различна от валутата на емитента, различна от валутата на

страната, на чийто пазар се пласира и различна от валутата на

инвеститора. Еврооблигации могат да се емитират от местно лице на

местния пазар, но във валута, различна от националната валута на

емитента и ако това се разрешава от местното законодателство. Не се

изисква проспект.

Предимства на еврооблигациите:

Високоликвидни – имат първичен и вторичен пазар, и

следователно по-малко рискове

2

Котират се ежедневно

С тях се уреждат дългосрочни заеми – до 30, 40 год.

Лихвеният доход не се облага с данък

Издават се на приносител, което гарантира анонимността на

инвеститора

За емитирането им не се изисква никакво обезпечение

(емитентът трябва да има кредитен рейтинг, оценен от известна

рейтингова агенция, минимум ВВВ)

Използвани валути: до 1982 предимно долари, след 90те делът на

долара пада до 40%, йена – 12%, марка – 12%, екю – 8%. Сега еврото

заема около 30%. По принцип участват валутите на Г24 с изключение на

швейцарския франк.

Географски произход на заемополучателите: 1992 г. 90% от ОИСР,

4% от развиващите се страни. Основни заемополучатели: частни

компании 32.6%, ТНБ 19.7%, държавни предприятия 16%, правителства

19% и т.н.

Инвеститори: не съществува точна статистика. Основни групи:

институционални инвеститори – 80%

индивидуални инвеститори, от които физически лица от арабския

свят

частни дружества, в т.ч. ТНБ, ТНК

Инструменти на ЕОП: форми на еврооблигации:

Класическа еврооблигация – негоцируема ЦК, издадена на

приносител, с фиксиран лихвен процент, удостоверяваща вземане от

съответния емитент на тази ЦК. Прилага се широко:

в емисиите на правителства, държавни предприятия и

международни организации, защото те не могат да емитират облигации с

променлив лихвен процент

при емитирането не се изисква информация от емитента

2

Номиналната стойност зависи от валутата, в която са деноминирани – в

долари 5000, в йени 1 млн. Общата сума на един заем е между 5 и 500

млн. Срокът е до 30, 40 год. Погасяване става на точно фиксиран падеж

или чрез перманентни годишни вноски или чрез предварително

договорени няколко вноски. Възможно е предварително погасяване.

Допуска се обратно изкупуване при спадане на лихвения процент.

Еврооблигации с плаващ лихвен процент – средносрочни.

Равнището на лихвения процент е променливо в зависимост от промените

в лихвената база (либор, прайм рейт). Тези облигации се котират на

първичния и на вторичния пазар. Курсът се изразява в процент от

номиналната стойност. Дават предимство на емитента при тенденция за

спадане на лихвения процент. Делът е не повече от 15-17% от всички

еврооблигации. По-голямата част са емитирани в долари. Лихвите се

преизчисляват през 1,3, 6 или 9 месеца. Това преизчисляване ги

доближава до ЦК на валутния пазар. Големината на емисията зависи от

кредитния рейтинг на емитента. Може да достигне до 4 млрд. дол.

номиналната стойност е до 100 000 дол. Видове:

Облигации, които могат да се конвертират в облигации с фиксиран

лихвен процент – срокът се разделя на две части: начален срок 7 години

(дава се право на конвертиране), след това вече няма такова право.

Подходящи за инвеститори, които искат да бъдат защитени от риск.

Дроп-лок облигации – установяват се тавани на промените на

лихвения процент. Когато се стигне тавана, облигацията с плаващ лихвен

процент автоматично се превръща в облигация с фиксиран лихвен

процент. Биват с таван и с под. “Яка” – с двойно ограничение.

Облигации от аукционен тип – предлагат се от емитентите на всеки

35 дни на специален аукцион. Извършва се наддаване на лихви.

Облигации с променлив спред – лихвеният процент се поставя в

зависимост от промяната на спреда между два актива – с процента на

промяната на спреда се променя и лихвата

2

Серийни облигации – задължително се изплащат в определени

периоди, установени по график

Облигации без краен падеж – нямат посочена дата за погасяване, но

дават възможност за конвертиране в облигации с плаващ/фиксиран ?

флихвен процент, които имат краен падеж след определен срок

Постоянно плаващи облигации – от средата на 80-те, не могат да

бъдат конвертирани, използват се за финансилане на различни операции

Шляп-шляп облигации – могат да бъдат конвертирани с

предизвестие

Еврооблигации, конвертируеми в акции – комбинация от два

елемента: признаване на лихвоносно вземане и право на конвертиране на

облигациите в акции на компанията-емитент. Инвеститорът ще се

интересува както от доходността на облигациите, дака и от доходността

на бъдещите акции.

Еврооблигации с варант – дават право на бъдещо закупуване на

акции на емитента по предварително договорена цена

Еврооблигации с двойна валута – номиналната стойност и купона

са в една валута, но изплащането се осъществява в друга валута- По-

голямата част са деноминирани в йени, а се изплащат в долари.

Еврооблигации с нулев купон – облигации, емитирани с дисконт,

няма реално плащане на купон.

Емисия на еврооблигациите

Прилича на еврокредита – прибягва се о консорциум. Има три

функции: организиране и координиране на емисията; ангажимент за

покупка на ЦК; пласиране на емисията. В банковия консорциум се

обособяват три групи:

Група за управление – влизат само банката-мениджър и помощник-

мениджърите

2

Гаранционна група – поема твърд ангажимент за покупка на

облигациите

Група за пласиране – банки, които не поемат друг ангажимент,

действат на вторичния пазар, не поемат риск, получават комисионна ако

успеят да пласират облигациите

Комисионни:

Комисионна за управление

Гаранционна ковисионна

Комисионна за пласиране

Етапи:

Предварителни преговори и подготвяне на емисията –

потенциалните емитенти са в потенциален контакт с банките или

брокерските къщи и при нужда се обръщат към тях за привличане на

заем. Поради силната конкуренция на ЕОП самите банки са водещата

страна в процеса на договаряне на такъв заем. Понякога те са инициатори,

всеки проект за международно финансиране задължително се предшества

от предварителни разговори с няколко банки, които биха могли да бъдат

БМ. Финансова институция, която има очакването че ще стане БМ, още

от ранния период проучва евентуална възможност за привличане на

облигационен заем. Естествено тя трябва да проучи кредитния рейтинг на

заемополучателя. Емитенти с кредитен рейтинг, по-малък от ВВВ, са

изхвърлени. При наличието на странови риск банката сериозно изучава

икономическото и политическото положение на страната. На този етап

банката или брокерската къща предварително оферира начините на

финансиране на потенциалния емитент от различните сектори на ЕОП.

Дава се обща характеристика на условията на еврооблигационния заем –

размер, валута, лихвен процент на купона. Периодът завършва с даване на

мандат на една банка за мениджърство.

2

Предварително пласиране - БМ пристъпва към подбор на

онези банки, които биха подписали емисията. Тя анонсира такива банки

по телекса, т.е. кани ги за участие. В същия ден тя изпраща писмен

документ, в който се съдържат основните условия на еврооблигационния

заем. Изпраща писмено поканване на съответната банка, което

разширително представя условията на заема. Периодът на

предварителното пласиране трае не повече от две седмици. Това е възлов

период, защото дейностите, които се извършват влияят върху условията

на ЕОП. Проучва се пазара. На основата на тази изходна информация БМ

може да коригира предварителната заявка на емитента.

Определяне на крайните условия на емисията - трае само един

ден. Тези крайни условия се определят от мениджъра. Групата за

управление и мениджъра могат да потвърдят условията, а могат и да ги

коригират. Корекциите могат да бъдат: по размера на емисиите; по

отношение на предварително договорената лихва – в посока на

повишаване или понижаване. Рядко се случва по посока на понижаване.

Завършва с формалното създаване на банков консорциум.

Разпределяне на емисията между членовете на банковия

консорциум - става на следващия ден след подписване на консорциума.

Същинско пласиране на емисията (вкл. вторичния пазар) -

продават облигации на крайния инвеститор на вторичния пазар.

Мениджърът следи операциите на вторичния пазар на ценни книжа с обл.

на емитента. Цел: да предпази деформирането на цената.

Закриване на емисията

Негативни фактори, свързани с традиционното пласиране:

Сравнително дълга процедура по оформянето и предоставянето на

заема

Потенциално напрежение между банките участници в консорциума

в резултат на разпределението на облигациите

Понякога БМ съзнателно надценява стойността на облигациите

2

Често банките, пласиращи заема съзнателно завишават заявката си,

което повишава предлагането им и намалява цената им

Т.нар. “сив пазар” – участниците в него създават приятелски

позиции по отношение на облигациите (къса – дълга), ако крайните

условия не са благоприятни за пласиращите банки, те открито продават

облигациите с дисконт. Сивият пазар е регулиращ, когато БМ е

установила нереална стойност на облигациите

Нови технологии на емитиране:

Сегментиране на консорциума по географски принцип – всеки от

подконсорциумите се оглавява от допълнителна БМ, която отговаря за

разпределянето на облигациите в съответния географски сектор.

Пряко договаряне на условията по облигационния заем между БМ и

емитента – БМ прави твърда оферта за условията на заема и емитентът

трябва да реши за няколко часа дали я приема

Глобална емисия – един облигационен заем се издава в облигации,

които се пласират едновременно на няколко фондови борси (Лондон, Ню

Йорк, Токио), като предимството за емитента е съкращаване на време и

разходи. БМ и банките в групата за управление трябва да разполагат със

силно развита филиална мрежа

Участие на страните в преход на еврооблигационния пазар

Като страни от СИВ на пазара са участвали Унгария и др. От 1992 има

по-трайно присъствие на тези страни на ЕОП. До края на 1997 са

емитирани заеми от 30 млрд.дол. Участват 17 държави (без България).

Русия със 6 млрд, на второ място са Полша, Чехия, Унгария, Словения и

Словакия; с най-малък дял са Хърватско, Грузия, Прибалтийските страни.

Причините за бързото навлизане на пазара са:

3

Значително по-високата доходност на облигациите, емитирани от

тези страни

Страните в преход се нуждаят от финансови ресурси за

финансиране на икономиката, а не за дефицита в ПБ

Участие на България – имаше намерение да емитира заем за 200 млн.

дол през 1998, но се отказа от емисията, защото:

Замислите за използване на заема в подкрепа на ПБ не бяха

убедителни; това само щеше да увеличи външния дълг на страната.

По оценки на МБВР страни с относително средни доходи на глава

от населението се смятат за силно задлъжняли, когато сумата на външния

дълг е 50 и повече % от БНП, а за българия процентът беше 102.

Емисията на еврооблигационния заем не беше оправдана от гл.т. на

високите разходи, които щеше да понесе. Сега кредитният рейтинг на

България е В+.

На ЕОП излизат и общините (Москва, Санкт Петербург и др.). София

емитира заем за 50 млн.евро чрез Парибанк, Франция.

Международен пазар на акции

Акцията е ЦК, удостоверяваща дял в номиналния уставен капитал на

дадена икономическа структура, коята дава на собственика право на

съразмерен доход (дивидент) и остатъчна стойност, когато компанията

фалира.

Инструменти на пазара на акции са обикновените и привилегированите

акции.

Обикновени акции: дават право на дивидент в зависимост от

печалбата на компанията. В зависимост от размера на печалбата,

дивидентите и стойността на акциите биват:

Сини чипове – издават се от стари компании, които не се поддават

на конюнктурни колебания и гарантират висока доходност (IBM).

3

Акции на растежа – високо рискови, издават се от компании, които

внедряват технологични постижения, по-голямата част от печалбата се

реинвестира, но в перспектива се гарантира по-висока доходност (Intel)

Доходоносни акции – на компании, които плащат по-високи

дивиденти от средните за отрасъла (в областта на комуналните услуги)

Спекулативни акции – силно рискови, с висок доход, от малки

фирми

Пени–акции – с малка номинална стойност, за спекулиране

В зависимост от циклите в икономиката биват:

Циклични акции – поддават се на промените в цикъла

Антициклични акции – не се поддават на промените

Други видове обикновени акции:

Тежки акции – характерни за големите компании, с висока

единична цена

Алфа-акции – разпространяват се от минимум 10 маркет-мейкъри в

пакети по 1000 броя

Бета-акции – разпространяват се от минимум 6 маркет-мейкъри в

пакети по 550 броя

Гама-акции – разпространяват се от минимум 3 маркет-мейкъри в

пакети по 150 броя

Делта-акции – разпространяват се от 1 маркет-мейкър в пакети по

130 броя

Котировка на обикновените акции – в котировъчните бюлетини се

съдържа многообразна информация от показатели за котираните акции:

Името на емитента

Най-високата пазарна цена на акцията за последната

година

Най-ниската пазарна цена на акцията за последната година

Общата сума на дивидентите за една акция за последната

година

3

% на възвръщаемост - сумарното отношение на дивидента

към пазарната цена

Цената на акцията при затварянето на борсата предходния

ден

Най-високата и най-ниската цена на акцията за предходния

ден

Броят на продадените акции за предходния ден

Разликата между днешната и вчерашната цена на акцията

при затваряне на борсата

Привилегировани акции - носят твърд дивидент. Притежателите им

нямат право на участие в управлението на компанията, но има и

изключения. Хибрид са между облигация и обикновена акция. За разлика

от облигациите не носят доход при нулева печалба на компанията.

Видове:

Кумулативни акции – ако компанията не изплати

дивидентите за изминал период, те се изплащат през следващия период

Акции с променлив дивидент – в началото дивидентът е

по-голям от средните лихви по краткосрочните операции с уговорката, че

се преразглежда през 49 дни в съответствие с промените в лихвата (акции,

отразяващи паричния пазар)

Акции с променлив дивидент, определян на аукциони –

през 49 дни, могат да се изкупят обратно от емитента

Акции с допълнителен дивидент – прилагат се по-рядко, с

възможност за увеличаване на дивидента.

Пример: компания Х декларира дивидент за разпределение 100 000 дол.

Емитирала е 10 000 обикновени акции с номинална стойност 10 дол. и

1000 привилегировани акции с номинална стойност 100 дол.

Привилегированите акции носят твърд дивидент 8%. След окончатнелния

баланс компанията раздава дивиденти по обикновените акции 5 дол. на

акция. Общо за привилегированите акции раздадените дивиденти са

3

(8х1000)= 8000 дол., а за обикновените акции са (5х10 000)= 50 000 дол.

Общо първоначалното разпределение на дивидента е 58 000 дол.

Остатъкът 48 000 дол. се разпределя пропорционално на стойността на

обикновените и привилегированите акции.

ПАдоп.дивидент = (остатъчен дивидент х ном.ст-ст ПА): (ном.ст-ст ОА +

ном.ст-ст ПА)

= (42 000 х 100 000 ) : (100 000 + 10 000 ) =

Конвертируеми привилегировани акции – притежателите

им имат правото в договорен срок и в определена пропорция да ги

превръщат в обикновени акции. Пример: фирма Х притежава ПА с

номинал 100 дол. и ОА с номинал 10 дол. Конвертирането се извършва в

съотношение 1:10 (за 1 ПА се получават 10 ОА). Пазарната стойност на

ПА е 100 дол, а на ОА е 10 дол. (акциите са в паритетно съответствие).

Лихвеният процент се покачва. В резултат пазарната стойност на ПА пада

от 100 на 85 дол. в резултат на добрата печалба на компанията пазарната

стойност на ОА се покачва от 10 на 11 дол. Тогава 1 ПА с цена 85 дол. ще

се размени за 10 ОА с цена (10х11)= 110 дол. Печалбата на акционера ще

бъде (110-85)= 25 дол.

Привилегировани акции с право на извеждане от

обръщение – при издаването им се предвижда клауза за повикване, която

дава право на компанията да изтегли от обръщение акциите по номинална

стойност с изплащане наминимална премия за акционерите. Това се

прави, когато общият лихвен % падне значително под фиксирания

дивидент. Пример: дивидент=20%, лихвен процент 12%. Компанията

изтегля акциите, осигуряващи дивидент 20% и ги заменя с акции,

осигуряващи дивидент 12%. Разликата от 8% е в полза на компанията.

Премията за акционерите няма да компенсира тази разлика. Тези акции се

използват в период на спадаща конюнктура. Компромисното решение е

клаузата “срещу повикване” – компанията няма право да изтегля от

обръщение акциите в продължение на първите 5 год. След този срок

3

компанията изкупува обратно акциите по номинална стойност с

изплащане на премия.

Изборът на привилегировани акции се извършва с помощта на

инвестиционни консултанти (Moody’s, S&P). Новите тенденции в

използването на привилегировани акции са намаляването брояна

компаниите, които издават ПА с определена номинална стойност.

Предпочитат се акции без предварително определена номинална

стойност, за които фиксираният доход е стрямо 1 дял на акция.

Международен пазар на акции

Акциите се включват в международни инвестиционни портфейли.

Тези инвестиции се развиват динамично след началото на 80-те.

Причини :

Премахването на валутните ограничения по капиталовите

операции

Стремежът на институционалните инвеститори да повишат

своята доходност

Преход към флексибилни валутни курсове

Желанието на инвеститорите да диверсифицират риска

Модернизиране и повишаване на

конкурентноспособността на фондовите борси

Общото повишаване на ликвидността в международен

план (свободни ресурси)

Открояване на две групи държави – с активен и с пасивен

платежен баланс

Водещи пазари на акции : на първо място е САЩ с най-висока

капитализация, ликвидност и прозрачност; развива се бурно от 1980.

Следват Англия, Япония и Германия. През 1991 общата пазарна

капитализация на водещите пазари беше 76% от общата.

3

Тенденции на развитие на пазара на акции в развиващите се

държави: най-силно развит е Тайван с 5.65% от общата капитализация.

Тенденцията е тези пазари да станат пазари на дългосрочен заемен

капитал. Пречките са липсата на изградена пазарна инфраструктура,

прозрачност, информация. Хоризонтът на прогнозите е кратък,

инвеститорът не може да построи дългосрочна стратегия. Доходността от

акциите наднхвърля тази на развитите държави, т.к. компаниите отделят

по-голяма част от печалбата за дивиденти. Държавата се ангажира с

някои отрасли.

Лихвен процент и цена на финансовите активи

Лихвата е цена на парите, предоставени под формата на заем. Тя е

възнаграждение за заемодателя за неговия отказ от ликвидност.

Заемодателят се лишава за временен период от средства, за

които би получил алтернативен доход и затова претендира за

възнаграждение, което се доближава до този доход

Лишава се от потребителско или инвестиционно

потребление

Чрез лихвата той компенсира кредитния риск

Компенсира и инфлационния риск, който снижава

стойността на финансовите активи

Лихвата е прираст на дадената назаем сума (главницата).

Отношението между лихвата и главницата е лихвенит процент .

Лихвите се котират директно, стига се до втория знак след десетичната

точка. Котират се с процентни пунктове (5%). По-малкото подразделение

са лихвените точки (1 лихвена точка = 1/100 от лихвения процент).

Котират се с точност до 1/64 (99 6/32)

В икономиката се използват много лихвени проценти, които

гравитират към един базисен, реферативен лихвен процент, който е база

3

за определянето на другите лихвени проценти. Лихвеният процент влияе

върху:

поведението на инвеститорите и върху спестяванията

(инвестиционна функция)

потреблението, особено на стоките за дълготрайна употреба

износа и вноса (нетна функция)- при нарастване на лихвения % се

повишава лева, нараства вноса и намалява износа, ограничава се

съвкупното търсене и заетостта, което има неблагоприятен ефект върху

икономиката.

Лихвени изчисления: изчисляване на проста и сложна лихва

Видове лихви:

мораторна – дължи се при просрочване на изпълнението на

задължението

декурсивна – изплаща се едновременно с главницата

антиципативна – взема се предварително

Цени на финансовите инструменти:

Финансови инструменти с годишно плащане (съкровищен бон,

облигация с купон)

Пример: съкровищен бон с номинална стойност (НС) 100 000, пазарна

стойност (ПС) 95 000, лихвата е пазарната доходност (ПД). ПД= (НС –

ПС) : ПС

Сконтирана стойност (СС) = НС : (1 + лихв.%)t t = лихвен период

(години)

Купонна облигация: двегодишна облигация сноминал 1 000 000 и

лихва 100 000 (10%) В края на първата година се плаща лихва 100 000, а в

края на втората лихвата е (10% от 1 100 000 ) = 110 000. Така облигацията

се дели на два инсгрумента :

едногодишен, с лихва върху 1 000 000

двугодишен, с лихва върху 1 100 000

3

Връзка между лихвен процент и инфлация – номиналният лихвен

процент включва в себе си и т.нар. инфрационна премия =

количествената оценка на очакваната инфлация. Връзката между

лихвения процент, номинален и реален, и валутния курс се изразява с

ефекта на Фишер: номинален лихвен % = реален лихвен % + инфлация

Пример: един инвеститор се ориентира към условия на инвестиране,

които му осигуряват максимална доходност; местният инвеститор може

да се ориентира към инвестиране в собствената си страна, сравнявайки

доходността с алтернативно вложение на средствата в чужбина.

Абсолютна норма на очаквания доход (АНОД) в местна валута =

номиналния л% в местна валута

АНОД в чужда валута = номиналния л% в чужда валута + (курс

очакван – курс текущ): курс текущ

Ако АНОД в чужда валута е равна на АНОД в местна валута, на двата

пазара има лихвен паритет; отсъства мотив за движение на капитал. Ако

АНОД в местна валута е по-голяма, инвеститорът се насочва към

инвестиции в местна валута. АНОД = номиналния л% в чужда валута +

(курс форуърд – курс спот): курс спот. Инвеститорът се стреми да

максимизира доходността си, ръководейки се от разликата в л%,

курсовото съотношение и пазарната стойност на актива.

Поведение на лихвения процент – л% предопределя обема на

спестяванията и насокит на инвестициите. Л% е в основата на

движението на международните капиталови потоци. Той е един от

основните инструменти на икономическата политика. В основата на

всички л% лежи т.нар. чист, базисен, безрисков л% (доходността по

краткосрочните ДЦК, защото те не съдържат никакъв риск и са

алтернативни разходи на търсенето на пари).

Класическа теория: Бен Бьовер и Ървинг Фишер. Л% зависи от

предлагането на спестявания и търсенето на инвеститорски капитал.

3

Спестявания на населението - зависят главно от доходите Л% влияе

обратно върху поведението на спестителите и обема на спестяванията,

върху избора на индивидите между текущо потребление и спистявания с

цел бъдещо потребление. Връзката между л% и тези две величини е

позитивна.

Спестявания на фирмите – зависят от техните печалби. Л% влияе

върху тези спестявания, като мотивира фирмите как да финансират

текущите и дългосрочните си разходи. По-високият л% кара фирмите да

финансират текущите си разходи със собствени ресурси.

Спестявания на държавата – нетрадиционни; л% не влияе върху

тях.

Основно въздействие върху л% оказват инвестиционните разходи на

фирмите. Фирмите търсят инвестиционен капитал за заместване на

амортизирано (по-голям дял) и за закупуване на ново оборудване.

Инвестициите зазаместване са по-лесно предсказуеми и се финансират

засметка на собствен капитал. Инвестициите за разширяване на

производството са за сметка на привлечен капитал.

Финансов пазар – фирмите сравняват текущия л% с очакваната

възвръщаемост на привлечените ресурси. Равновесният л% се намира в

пресечната точка (М) на кривите, определящи общата сума на

спестяванията (А) и пределната ефективност на инвестициите (В):

Л% М

А В

В т.М общата сума на парите, взети назаем, е равна на сумата на

парите, дадени назаем. Равновесният л% = на маржиналната доходност на

последния инвеститор или на маржиналната доходност, която очаква

заемодателя.

3

Недостатъци на теорията: игнорира други важни фактори, които влияят

върху поведението на лихвения процент. Например ТБ създават и

унищожават пари и влияят върху паричното предлагане. Държавата също

може да влияе върху паричното предлагане, ако ЦБ не е автономна.

Промените в доходността на домакинствата и НД влияят повече върху

склонността към спестяване, отколкото л%.

Теория за предпочитанието към ликвидност (Кейнс): за разлика от

класическата теория, която акцентира върху дългосрочните фактори, тази

теория акцентира върху краткосрочните фактори. Лихвата е плащане за

използване на дефицитен ресурс (парите). Фирмите и домакинствата

предпочитат да държат пари в наличност, за да извършват ежедневните

си транзакционни плащания или непредвидени такива в бъдещ период,

въпреки че доходността от наличните пари е нулева (банкноти и

безсрочни депозити). Лихвата трябва да накара притежателите на пари да

ги заменят с други, по-неликвидни и по-рискови активи.

Има два вида активи – пари и облигации. Ако л% се повиши, то курсът

на ЦК ще падне (пазарната цена на облигациите ще падне), инвеститорът

ще реализира капиталова загуба, и обратно. Държането на пари в

наличност е правилно при очакване за повишаване на л%.

Търсенето на пари включва три мотива: транзакционен и осигурителен

(транзакционна компонента) и спекулативен. Търсенето на пари е

относително постоянно, защото в краткосрочен период доходите са

относително постоянни. Л% е определящ при спекулативния мотив, като

връзката между търсенето на пари и л% е обратна. При понижаване на л%

инвеститорите инвеститорите очакват, че кулсът на ЦК ще се покачи и ще

купуват ЦК.

Търсенето на пари е екзогенна промеенлива. Държавата може да

регулира паричното предлагане и да въздейства върху цялата

икономическа система. Равновесният л% е в пресечната точка на кривите

натърсенето и предлагането на пари:

4

Мs

Md

Л %

Ако л% е над това равнище, фирмите и домакинствата ще купуват ЦК;

л% и курса на ЦК ще се движат в срещуположна посока.

Кейнс разкрива вътрешната мотивация в поведението на инвеститора.

Недостатък на теорията е, че акцентира върху краткосрочната динамика

на л%. Според неокейнсианците л% се влияе и от решенията на

инвеститорите за определяне посоката на инвестиране, склонноста към

спестяване, търсенето на пари за плащане на данъци и др. фактори.

Теория за търсенето и предлагането на кредити: безрисковият л% се

определя от взаимодействието на силите, които са в основата на

търсенето и прдлагането на кредити.

Търсенето на кредити се определя от: търсенето на кредити от фирми,

от потребители, от държавата. Потребителското търсене на кредити е по-

нееластично спрямо л%, отколкото фирменото търсене, а държавното

търсене изобщо не се влияе от л%.

Предлагането на кредити се определя от: спестяванията на

населението, на фирмите, създаването на пари от ЦБ. Спестяванията на

потребителите зависят от текущия или бъдещия доход, индивидуалните

предпочитания, богатството, л%.

Наблюдават се три ефекта от влиянието на л%:

Ефект на субституцията – повишаването на л% привлича

спестяванията на населението и склонноста към спестявания расте

Ефект на дохода – бъдещите доходи на индивида

Ефект на богатството – спестяванията са функция на богатството

4

Важен източник на кредитни ресурси е паричната политика на ЦБ.

Увеличаването на паричното предлагане повишава предлагането на

кредити.

Теория за рационалните очаквания: опира се на богат емпиричен

анализ. Паричният и капиталовият пазар могат да абсорбират огромна

информация, която служи на инвеститорите при вземане на

инвестиционно решение и се отразява ефективно в поведението на л%.

Инвеститорите възприемат незабавно новата информация.

Рискова структура на лихвените проценти: в л% се съдържат

елементи, които определят неговата рискова структура.

Върху нея оказва влияние ликвидността. По-ниската ликвидност на

финансовия инструмент определя неговата по-висока доходност.

Връзката между ликвидност и л% е обратна. (Рискът от

неплатежоспособност означава несвоевременно изплащане или

невъзможност за изплащане.) С изключение на ДЦК всички други активи

са рискови. При формирането на тяхната доходност се съдържа рискова

премия. Тя се определя от пазара. Рисковата премия се предопределя от

очакваната доходност в бъдеще и номиналната обявена доходност.

Оценката на рисковата премия се определя от рейтинга на дадена страна.

Наличието на клауза за обратно изкупуване оказва влияние върху л

% и го покачва

Данъчното облагане на дохода от финансови инструменти също

оказва влияние

Управление на лихвения риск – хеджиране чрез договор за курс по

форуърд (), фючърси, опции, суапове. Целта е да се елиминира

несигурността, която е резултат от промените в л% и да се гарантира

някакъв конкретен резултат.

Етапи: идентифициране и измерване на лихвения риск; определяне на

стратегията за хеджиране; избор на инструменти за хеджиране;

хеджиране.

4

Използване на: споразумение между две страни за хеджиране на

бъдещи промени в л%. Реализира се чрез заем, отпуснат пре условия на

сделка форуърд – форуърд с фиксиран л%. Това е един въображаем заем.

Купувачът на FRA ее фиктивен заемополучател, а продавачът – фиктивен

заемодател. Компенсационната сума, която покрива лихвения риск, е

сумата за изпълнение на договор по FRA:

( Лт – Лд ) . Зф . Сд / Сб Лт - текущ л% при

сключване на договора

Сума по FRA = Лд – договорен л

% по FRA

1 + ( Лт . Сд / Сб ) Зд – сума на

въображаемия кредит

Сд – договорен

срок на FRA

Сб – базов срок

(немски 360, френски 365 дни)

Пример: германска компания предвижда след 1 месец да ползва кредит

на сума 3 млн.дол. със срок 6 мес. В момента пазарният л% е 5% на

годишна основа, но компанията се опасява, че след 1 мес. той ще се

повиши. За да се предпази, тя купува договор FRA на 22 март 1999г. със

срок 6 мес. (Сд ). Срокът трябва да бъде изчислен в дни. Кредитът ще

започне да тече след 1 мес. “1х7 FRA”. 1 е срокът, който тече от датата на

договаряне до датата на започване на договорния срок; 7 е срокът, който

тече от датата на договаряне до падежа. Началната дата на договора е 24

март (нормално е срокът да започне да тече два дни след сключване на

договора). Падежът е на 24 октомври (неделя), т.е. на 25 октомври.

Договорният срок е 184 дни. Фиктивният кредит ще бъде усвоен на 24

април. По договора FRA л% е 5.30% (котировка на ТБ по FRA). Да

предположим, че л% се е покачил до 6% след 1 месец. Ако компанията не

беше хеджирала, загубата й щеше да бъде равна на:

4

(6 – 5.30):100 . 3 000 000 . 184:360 = 10 733 дол.

Когато л% се повиши, сумата по FRA се плаща от продавача на

купувача. Когато л% се понижи, сумата се изплаща от купувача на

продавача.

(0.060 – 0.053) . 3 000 000 . 184:360

Сума по FRA = = 10 415 дол.

1 + (0.060 . 184:360)

Тази сума купувачът ще получи от продавача на FRA.

Пример:

Американ Експрес Банк трябва да отпусне на 28 април 1999г. 6-

месечен кредит на сума 1 000 000 дол. Днес тя решава да финансира заема

с два тримесечни евродепозитни сертификата. Първият със срок 28 април

– 27 юли. Вторият със срок 28 юли – 28 октомври. Л% по априлския ЕДС

е 8.75 %. ТБ е изложена на лихвен риск по отношение на втория ЕДС. Л%

по шестмесечния депозит е 9.25%. Целта е посредством договор по FRA

да предотврати покачването на л% над 9.25%. ТБ хеджира евентуалното

покачване на л% по втория тримесечен ЕДС над нивото 9.25% с FRA при

условие “3 х 6”. Междубанковата котировка за “3 х 6” е 8.90%. ТБ заема

на 28 април първият ЕДС на сума 1 млн.дол. с л% 8.75%. Лихвата, която

трябва да плати по него е:

(1 000 000 х 8.75 х 91 дни) : (100 х 360 ) = 22 118 дол.

ТБ купува FRA при условие “3 х 6” на 8.90%. На 28 юли лихвата по

втория ЕДС се покачва на 9.45%. ТБ заема последващ депозит на същата

сума. Лихвата е :

(1 000 000 х 9.45 х 92 дни) : (100 х 360) = 24 150 дол.

Загубата в резултат на покачването на л% е 24 150 – 22 118 = 2 032 дол.

Но ТБ е хеджирала с FRA, следователно сумата, която ще плати е:

((0.0945 – 0.0890) . 1 000 000 . 183:360) : (1 + 0.0945 . 183:360) = 2 666

дол.

4

Използване на лихвени фючърси: изхожда се от облатната връзка

между л% и стойността на финансовите активи. При повишаване на л%

цената на финансовите активи намалява, и обратно. Като инструмент за

хеджиране, фючърсите се използват за:

Управление на портфейл от облигации

Хеджиране на доходи/разходи по кредити/депозити.

Когато инвеститорът купува облигации, се опасява от понижаване

курса на облигациите в края на инвестиционния период. Прибягва се до

късо хеджиране с лихвени фючърси (продават се лихвени фючърси,

разчитайки че цената им ще се повиши).

Пример:

І етап: На 8 юни 1999г. ТБ отпуска на американска компания кредит на

сума 3 млн.дол. и срок 6 мес. Тя решава да финансира кредита с два

евродепозита, всеки от които по 3 мес. Л% по 6-месечния евродепозит е

11.30, а по тримесечния – 10.95. ТБ за да намали общите лихвени разходи

в сравнение с варианта на финансиране чрез 6 месечен евродепозит,

прибягва до два евродепозита.

На 8 юни ТБ заема тримесечен евродепозит при лихва 10.95% и срок 8

юни – 9 септември. На падежа 9 септември ще плати лихва:

(3 000 000 х 10.95 х 94 дни) : (100 х 360) = 85 775 дол.

ІІІ етап: Сделка за хеджиране – (ТБ е изложена на риск от повишаване

на л% по втория тримесечен евродепозит и решава да хеджира с

фючърсни лихвени контракти. Тъй като тя очаква, че л% ще се повиши,

следователно цената на фючърсите ще падне). На 8 юни ТБ продава 3

евродоларови фючърсни контракта с падеж септември при л% 11.05,

равностойни на цена на финансов актив (100 – 11.05 = 88.95). Един

доларов фючърсен контракт има номинална стойност 1 млн.дол. Броят на

фючърсните контракти се изчислява по формулата: Кф = (Сх.Срх :

Нф.Срф).к, където

4

Кф – брой на фючърсните контракти

Сх – сума на хеджирания финансов поток

Срх – срок на хеджирания актив/ пасив

Нф – номинална стойност на фючърсния лихвен контракт

Срф – срок на фючърсния контракт

к – коефициент, изразяващ съотношението между очакваната промяна

на л% на спот пазара и фючърсния л%; когато двете лихви се движат

сравнително заедно, коефициентът се приема=1

Кф = (3 000 000 . 94) : (1 000 000 . 90) = 3

ІV етап: същинско хеджиране на фючърсния контракт. През септември

фючърсният л% се повишва на 11.25, което съответства на цена на

септемврийски фючърсен контракт (100 – 11.25 = 88.75). ТБ се възползва

от благоприятното движение на фючърсната цена и купува 3 контракта по

88.75 (продадени от нея на 8 юни по 88.95), реализирайки печалба от

фючърсите :

(88.95 – 88.75) х 100 х 25 х 3 = 1500 дол., където 25 цената на една

стъпка на доларов тримесечен фючърсен контракт = 1 000 000 х (0.01 % х

90:360); а стъпката е 0.01

V етап: На 10 септември ТБ заема втори евродепозит с л% 11.50% и

срок 10 септември-9 декември. Л% на спот пазара е 11.50%, а

фючърсният е 11.80 (съответстващ на цена 88.20) На падежа (9 дек.)

дължимата лихва е (3 000 000 . 11.50 . 91): (100.360) = 87 208.3 дол.

Колко е преплатила ТБ? 87 208.3 - 85 775 = 1 433.3 дол. – увеличението

спрямо първия евродепозит. На датата на закриването на позицията по

септемврийския контракт тя подновява хеджирането, като продава 3

декемврийски фючърсни контракта по цена 88.20 (съответсваща на л%

11.80). Втората хеджингова позиция се закрива с покупката на 3

декемврийски фючърсни контракта по цена 87.75 (съответстваща на л%

12.25). ТБ реализира печалба от фючърсните контракти (88.20 –

87.75).100.25.3 = 3 375 дол.

4

Краен резултат: при така проведеното хеджиране ТБ печели на

фючърсния пазар (1 500 + 3 375) = 4 875 дол. Каква е ефективната лихва,

платена от ТБ? Общата сума на платените лихви е = 87 208.3 + 85 775 =

172 983.3 дол. Ефективният л% за 6 мес. срок на заемане е (172 983.3 - 4

875 ): 3 000 000 . 360/185 =10.90%. т.е. лихвата по 6-мес. депозит е по-

голяма с 0.40% (11.30% – 10.90%)

Международни финансови потоци и световни финансови пазари

1. Необходими условия и елементи на световните финансови центрове

(ФЦ)

Един ФЦ в своето развитие преминатава през 3 стадия:

Създаване на ФЦ с национално значение. Фрмира се успоредно

като елемент на общоикономическото развитие. Страната трябва да

разполага с минимална финансова инфраструктура. Такива ФЦ се

образуват в края на ХІХ в. в САЩ и Англия, в началото на 60-те в

Мексико и Бразилия (с дългосрочен заемен капитал).

Прерастването му в регионален ФЦ изисква откриването му спрямо

съседните държави (установяване на либерален режим – Снгапур, САЩ)

Прерастването му в световен ФЦ е дългосрочен процес. В света се

приемат 3 световни ФЦ: Ню йорк, Лондон иТокио.

Необходими условия за съществуването на световен ФЦ:

Устойчива финансова среда, стабилна финансова система

Икономическа свобода на пазарните субекти

Стабилна валута, с доверие сред инвеститорите

Функциониране на ефективни пазарни структури в областта на

кратко-, средно- и дългосрочното кредитиране; наличие на активни и

мобилни сегменти на тези структури

4

Използване на съвършен и гъвкав финансов инструментариум от

гледна точка на разходи, доходност, ликвидност, риск

Използване на съвременни информационни технологии,

обезпечаващи бързо извършване на разплащанията

Човешки капитал със специални знания в областта на финансите

Социално-икономическа стабилност

Фактори за развитието:

Ню Йорк – до началото на 80-те се развива бавно поради кризата в

икономиката. С идването на Рейгън икономиката се стебилизира и се

наблюдава силно развитие на ФЦ. Финансовата система на САЩ се

състои от:

финансови институции – финансови посредници (частни ТБ,

застрахователни, пенсионни и др. фондове, инвестиционни компании);

агенти (инвестиционни банки, ипотечни банки, брокери и дилъри);

брокери; финансови борси; стокови борси с развит финансов сегмент

финансови пазари – пазарът на дългосрочен заемен капитал е най-

силно развит; водещ е пазарът на ДЦК. През 1991 общият обем на

задълженията по ЦК възлиза на 15 трилиона дол. На първичния пазар

водещо място заемат облигациите, а на вторичния – акциите. Ипотечен

пазар.

финансови инструменти – краткосрочни и дългосрочни

Лондон: постоянен атрибут на пазара са финансовите иновации.

Водещ е до ВСВ, след това се развива надолу. През 1980 се образува

извънборсов пазар на ЦК. През 1981 е началото на търговията с

финансови фючърси. През 1986 Лондонската фондова борса става

Международна фондова борса. През 1987 започва да функционира т.нар.

“трети” пазар, на който се извършва извънборсова търговия с ЦК, които

са били обект на първично предлагане на борсата. През 1990 се сливат

4

извънборсовия и третия пазар. През 1992 се обединяват Лондонската

фючърдсна борса и Лондонската опционна борса.

Сфери на лондонския ФЦ:

Пазар на дългосрочен на заемен капитал – първичен и вторичен.

Вроричният пазар включва търговия с вътрешни акции, с първокласни

ЦК и ЦК с фиксирани доходи, чужди акции, опции.

Пазар на краткосрочен капитал – паричен и валутен.

Лондонският валутен пазар е най-големият в света (ежедневно 303

млрд.дол.). Участват 500 английски и чужди банки.

Токио: до 1982 е периодът на интензивно развитие, насърчавано от

държавата. Водещо място има Японската национална банка, създадена по

образец на английската. Японският финансов пазар е по-малко податлив

на иновации, но е по-комплексен. Началото на 70-те Япония разреши

емитирането на международни облигации тип “самураи”, което даде

силен тласък на пазара. От 91-92 г. пазарът стагнира. Причината е кризата

в японската икономика.

4