bg art class - 11.2010

18 Гости в броя:Георги Караманов - художникГео Калев - фотограф

Гости в броя:Георги Караманов - художникГео Калев - фотограф

2 BG art class НОЕМВРИ 2010

съдържание

04

28

16

10

Гостуващ художник Георги Караманов ............................. 04Кино: за филма „Легенда за пазителите“ ........................................ 10Творба от Александър Наничков ..... 14Гостуващ фотографГео Калев ............................................ 16Творба от Тони Тодоров .................... 22Творба от Калоян Стоянов ................ 24Комиксът като начин за възприемане на изобразителното изкуство в сферата на градския бит и култура -Част 3 (история) ................................. 28Творба от Андрей Каменов .............. 41

Корица

брой 25:

ГеоргиКараманов

Броят може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

Георги Караманов

http://amazonkibg.info

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1290527673


За контакт: ♦http://gop-art.com ♦

Георги Караманов

Когато рисуваш сам вкъщи, научаваш много по-малко, защото се спираш на неща, които са ти познати, за да върви гладко работата.

арт

Човек трябва да е наясно с какво точно иска да се занимава, за да се превърне работата му в удоволствие


НОЕМВРИ 2010 BG art class 5

казвам се Георги Караманов. Роден съм през радиа-ционната 1986 г. в град Бургас, къде-

то, в следствие на влиянието на завод „Нефтохим“, повечето хора от младото поколение се превърнаха в супергерои. След кратък престой в околно-стите на Кремиковци, където успешно завърших първи и втори клас, смених няколко училища в София и се върнах в любимия си Бургас, за да продължа образованието си в СОУ „св. св. Кирил и Мето-дий“, където наблегнах глав-но на рисуването - от малък силно ме привличаше. Винаги съм искал да се занимавам с това и работех главно в тази насока. Майка ми не беше особено доволна от вятър-ничавите ми идеи и се опит-ваше да ме насочи към нещо по-доходоносно. Казваше ми: „Имаш талант, занимавай се с архитектура. Зомбитата и дра-коните нищо няма да ти доне-сат.“. Само че нямах талант за архитектура, но затова пък зомбитата и драконите в мо-мента ми се отплащат доста добре. Винаги съм смятал, че човек трябва да е наясно с какво точно иска да се зани-мава, за да се превърне рабо-тата му в удоволствие.

След гимназията записах „Анимация“ в Нов Български Университет, а в момента работя като 2D художник във френската компания „Ubisoft“, която се занимава с разработ-ка и разпространение на игри за РС и различни конзоли.

арт



нямам цели и амбиции, свързани с изкуство. Правя го, защото

ми доставя удоволствие в момента и е прекрасен начин на изразяване. Когато пред теб стои бял лист, имаш пълна сво-бода и от теб зависи по какъв начин ще протече всичко и какъв ще е резултата.

Всички деца изразяват себе си с рису-ване до един момент, но малко са тези, които продължават след това. Човек има възможност и заложби да прави каквото си иска и от него зависи дали да ги развие или не. Човек може да научи почти всичко. Разбира се, на някои им се отдава повече, отколкото на други, но това е само основата. Талантът е важен, когато си петгодишен, след това всичко става с много работа. Естествено, има и други спънки, като например, хронична посредственост, но това също се оправя с определени видове наркотици.

Не мога да определя какво съм виждал

в рисуването и кое ме е карало да про-дължавам да го правя. Може би, това е било начин да избягам от външния свят и да представя нещата, както ги виждам, като се потопя във вътрешния си емоционален цирк. Много е полезно. Например, може да се използва като трансцендентална медитация. Когато изпитваш нещо много силно и го изра-зиш по този начин, то вече не те притес-нява. Лошо е да убиеш човек, защото това, разбира се, ще доведе до редица проблеми с властта, но можеш да го нарисуваш. Потапяш се в чувството, изразяваш го и вече проблема е решен - човека е жив, а ти си научил нещо ново, като например, анатомия на човешкото тяло, разбрал си как се рисува някой орган или как изглежда метален пред-мет в съприкосновение с човешко тяло. Интернет помага много за това. Вече не е нужно да копаем гробове, за да се

арт



научим да рисуваме, за което сме много призна-телни на американската армия... или който там го е измислил. Рисувайте черва, прострени на дувар и ще се превърнете в най-спокойните хора на света.

Повече чар намирам в традиционното рисуване,

но не съм го правил от доста време. Много оби-чам сухия пастел. На-последък рисувам само дигитално, с Photoshop, но мисля скоро да се заема сериозно с Painter, защо-то ми харесва материал-ността, която придава. Рисуването с таблет си има много предимства, но ако не можеш да го напра-виш на хартия, ще стане трудно и с компютър. Някои хора, които не се занимават с това, си ми-слят, че Photoshop рисува сам, но не е точно така. Може и да бъде лесно, като подложиш снимка отдолу, но така нищо не се научава. Най-добре е, когато гледаш от някъде, а в момента в интернет има неограничено количе-ство на каквото си искаш, затова нека отново благо-дарим на американската армия за това и за микро-вълновата печка.

Копирането много пома-га, докато не си изградиш собствен стил, но внима-вай ти да не се превър-

неш в копие на някого, защото никога няма да бъдеш толкова добър, колкото този, когото ими-тираш, а така дори няма да бъдеш себе си и така удоволствието е много по-малко. Освен, ако, разбира се, не те похва-лят и не ти погъделичкат егото с „лайквания“ във facebook, което в ника-къв случай не те прави добър творец. Ван Гог нищо не е продал, дока-то е бил жив. Ако е слу-шал мнението на хората, щяхме да загубим един от най-великите художни-ци. Не, че го разбирам, но хората казват, че е добър, затова го давам за пример.

рисувам заради себе си,

не, за да свалям моми-чета или да печеля пари. Това не означава, че игнорирам мнението на хората - то е много важно, защото трудно можеш да видиш собствените си грешки, но всеки вижда грешките на другите.

много съм благодарен,

че имам възможност да работя в такава фирма, защото тук има много добри професионалисти, занимаващи се от дълго време с това и всички те са минали по този път. Разбира се, проблемите при всеки са различни,

арт



арт

но повечето са по-добри от мен, което е прекрасно. Така винаги мога да искам мнението на някого, а и да не го искам, пак ще го получа, за да не се налага да правя отначало. Много е хубаво, когато ти дават разнообразни задачи, а в тази професия те винаги са такива, освен, ако не трябва да преправяш нещо 3000 пъти. Тогава пламъчето угасва, но няма как да се избегнат тези моменти, защото крайният продукт трябва да е максимал-но изпипан. Когато рисуваш сам вкъщи, научаваш много по-малко, защото се спираш на неща, които са ти познати, за да върви гладко работата. Ако седна да рисувам безцелно, винаги започвам да правя глава на демон, не, защото съм изтъкан от злоба, а защото съм го пра-вил десетки пъти и мисълта ми автома-тично се насочва натам.

Когато рисувам, рисувам целия,

което, разбира се, не значи, че рису-вам с четка в уста, като се въргалям върху бял лист, обладан от мрачни сили. Когато седна да рисувам, оби-чам да няма нищо друго, което да ме ангажира по някакъв начин, за да мога напълно да се потопя в действието. Представям си звуците, които се чуват в рисунката, емоциите, които изпитват персонажите, изобщо, гледам да съм там. Подходящата музика понякога ми помага, но понякога обичам да е на-пълно тихо - зависи в какво настроение съм. Преди да започна, се вдъхновя-вам, като разглеждам сайтове с илюс-трации или се вдъхновявам от това, кое то рисувам. Всичко зависи от слу-чая.



арт


Кино

трей

лър

на ф

илм

а м

ож

е д

а ви

дит

е о

т о

фиц

иалн

ия с

айт


♦ източници: http://www.cinefish.bg, http://www.imdb.com, http://filmche.net

сюжет

В „Легенда за пазителите“ Сорен е млада забулена сова, отвлечена от совите на

Свети Аджи, привидно сиропиталище, където младите нощни птици са превръщани в бойци, чрез промиване на мозъци. Сорен и новите му приятели успяват да избягат към острова Га-Хуле. Там те помагат на благородните и мъдри сови да се противопоставят на армията, създа-дена от злите владетели на Свети Аджи.

Режисиран от създателя на моменталните класики „300” и „Пазителите” (Зак Снайдър), филмът е адаптация по първите 3 книги („Зала-вянето”, „Пътуването” и „Спасението”) от еднои-менната поредица, достигаща 15 заглавия.

Неприятната новина е, че совите на Зак Снай-дер ще подминат България. Вече половин го-дина се любуваме на триизмерния трейлър за „Легенда за пазителите”, който се върти почти пред всяка стереоскопична прожекция. Но от Warner са решили в последния момент, че няма да имат финансова изгода в разпространение-то на анимационната лента у нас.

Това означава, че няма да видим нито двуиз-мерната, нито триизмерната версия на филма по големите екрани.

http://legendoftheguardians.warnerbros.com/


Кино

техничесКи данни:

Жанр: 3D Анимация, ФентъзиРежисьор: Зак СнайдерСценаристи: Джон Орлоф, Джон Коли С гласовете на: Хелън Мирън, Хю Джакман, Емили де Рейвин и др.Световна премиера: 24.09.2010

и още за “Легенда за ПазитеЛите”

Критиците за фиЛма

Въпреки че в периода 24 – 26 септември

лентата се завъртя на ре-кордните 2 479 3D екрана, стартовата печалба на ис-торията е едва 16.3 млн. долара. Сумата е изклю-чително малка, ако я срав-няваме с приходите на „Как да си дресираш дра-кон” – 43.7 млн. долара за първите три дни.

Кайл Смит от New York Post хвали създателите на „Легенда за пазите-лите”, че са проектира-ли един нов и по-реа-листичен тип анимация, целяща да покаже нещо ново, без да се съобра-зява със стила на Disney. Но това не му пречи да даде звездичка и поло-


вина (от четири възмож-ни) за епичното заглавие. Той нарича „Легендата” – странна версия на „Оли-вър Туист” със сови, която е лишена от логика. Пти-ци ковачи? Птици бойци? Схващате идеята му.

Кери Рики от Philadelphia Inquirer, пък, задава след-ния въпрос: „Филмът е добре направен, но как може да те е грижа за ге-роите или злодеите сови, след като в по-голямата част от времето не можеш да ги различиш?”.

Накратко: спокойно мо-жем да се настроим за потресаваща визия и за малко по-клиширана ис-тория. Стискаме палци фентъзи приказката да долети по-бързо до наши-те домашни кино екрани.


http://www.soft-press.com/

ПосететебъЛгарсКи арт гаЛерии

„тюленово“акварел

38.5 x 66 cmхудожник: атанас мацурев

http://bularts.com/gallery-Matsoureff.html

www.bularts.coM

http://www.bularts.com

http://www.soft-press.com/


“нашествие”автор: александър наничков, a.k.a. Incawww.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.come-mail: [email protected]

бг таЛанти



фотография

За контакти: http://www.studiofo.net и ♦ http://www.facebook.com - Geo Kalev

Гео Калев

Казвам се Гео Калев, роден съм на 13 ноември 1975 година в София. Завършил съм 31-ва гимназия (Бастилията) през 1993 г. На изпращането на випуска слушахме Nirvana, “Smells Like Teen Spirit” - парче за танци, пого и за пътуване из България на ав-тостоп. През 1994 година започнах да следвам в Нов Български Университет специалност “История на Европа“, 5 години четох, четох и писах – прекрасно хоби.

Албумът е медия

енри


http://bg-bg.facebook.com/people/Geo-Kalev/1049355618



Стартът на моята фотограф-ска кариера е 2001 г. Започ-нах да снимам за Първо Цифрово Фото. Митко Ер-менков беше главно дейс-

ващо лице, той ми даде за пръв път цифров фотоапарат Nikon 950 и ми показа, че Photoshop прави чудеса със снимките. Започнах да се уча от него как се снима, как се общува и как се предлагат фотографски продукти. Дигиталният фотоапарат тогава беше магия, хората не можеха да повярват, че снимките могат да се видят момен-тално. Фотоколажите и снимките, които правихме в Първо Цифрово Фото кара-ха клиентите да мечтаят. Снимах мно-го, различни неща, „крадях“ заная та, печелих нови клиенти и приятели.

През 2006 година основах „Студио Фо“ ЕООД с цел да създам

фотографски продукт - Албуми, които да представят красивия живот и радостта на младите хора от това, че са заедно.

В началото на работата ми албумите (годишниците) изглеждаха като ком-промисно ученическо пособие. Лишени бяха от творчеството на фотографа. Те бяха на ниво ресторантско меню, брошура, която не кореспондираше с основната цел, а именно Албумът да е медия, която да запазва и продължава връзката между целия випуск, на мла-ди хора с обща история, образование и принадлежност. Качеството на Албума е в пряка връзка с качеството на средното образование, което получават младежи-те.

Групов портрет на дипломиращите се ученици



ПросЛедявайКи старите аЛбуми

на нашите родители от епохата на аналоговата фотография, ще стане ясно, че тогава фотогра-фът е бил хроникьор, портретист. Училищният фотограф тогава е бил единственият фотограф, които е можел да заснеме учениците в един толкова динамичен период като живота им. Фак-тически, аналоговата фотография, като техно-логия, съвпада с епохата на соца и „прехода“ в България. Дигиталната фотография навлиза от началото на XXI век. Обществото се промени, всеки има фотоапарат, монополът на училищ-нищни фотограф изчезна.

днес аЛбумът заПазва Портрета, продължава се хронологията, запазва се до-

брият спомен, но сега Албумът е интерактивен,

Представление, импровизация, тонката и Люз

тонката





динамичен, включва видео клипове, уеб гале-рия. Благодарение на комуникацията, на уеб технологията, между фотографа и клиента се създава индивидуална визия. Целта е намира-нето на дизайн, който да представи випуска като цяло и всеки ученик лично. Творческият процес е застъпен не само от фотографа, но и от клиен-тите. Всеки може да избере и създаде собстве-ния си имидж. Сега се работи и с фотографии от всеки ученик. Албумът е медия, защото използ-ва и снимки, и клипове, и текстове от самите участници.

КаКва е задачата на “студио фо” еоод?

Да предложи Албум, който отговаря на всички съвременни тенденции, за които клиентът дори не се досеща. Това включва: намиране на инди-


Портрет на Рин Ямамира, художник, сценограф




видуалната визия на всяка гимназия, всеки випуск и всеки ученик, за да се подчертае с какво се отличава той от всички останали. Всеки е уникален и “Студио Фо” намира с какво той изпък-ва, неговите особености, не е все едно дали си завършил Английската гимна-зия или училище за изкуства. Нашият фотодизайн показва Вашите предим-ства пред другите.

аз съм от фотографите, Които обичат

да снимат хора, или по-друг начин ка-зано – портретист. Какво е един човеш-ки портрет?

Това е фотография, която пресъздава не само моментното състояние на мо-дела, а и неговия характер и настрое-ние.

Понякога, за да се улови характера на модела, е необходимо спокойствие и тържественост, друг път се търси емоцията, радост или учудване.

Най-учудените хора са клоуните, ар-тистите. Циркът, уличният спектакъл, на който съм се отдал в последно вре-ме, е именно едно съчетание на игра и изражение. Портретът на клоуна е удоволствие за сетивата - на снимките виждате Алваро Рамирез, CIRKOENTI.

снимането е особено забавно,

когато фотографът е в странство. Ко-гато пътувам, стойността на момента се покачва, ето защо снимките от пъту-вания са по-ценни.

Любимата ми дестинация в послед-ната година е Берлин. Това е град, в

Портрет на DJ




алваро Рамирез, CIRKOENTI

който се усеща духа на свободата, град, където свободата е осезаема, като да я виждаш. В Берлин снимам изключително Антон Карадимчев, китарист и режисьор, певец и пър-формар. Той прави своите предста-вления, аз ги снимам. В Берлин съм в пълна хармония, снимам хората така, както ги виждам. Тонката има един любим клуб “Fuchs und Elster” - това е място, където свирят музикан-ти от доста различни места по света.

Мои снимки може да видите на адрес www.studiofo.net, както и във facebook.com - Geo Kalev.

„студио фо“ Прави photo workshop, като целта е ин-

теракция или иначе казано, целта е участниците да експериментират, да се учат от грешките си.



http://bg-bg.facebook.com/people/Geo-Kalev/1049355618


бг таЛанти

“ЖРица на светЛината”автор: тони тодоров

Маслени бои върху платно, размер 70 х 100http://www.facebook.com/ToniTodorovArt

e-mail: [email protected]


Прочетете Предишния брой,в Който ни гостува

художниКът тони тодоров:


“ваРваРски войн”автор: калоян стояновwww.kaloqnstoqnov.deviantart.com www.100qnov.blogspot.come-mail: [email protected]

бг таЛанти


Адрес: гр. Банско, ул. „Глазне“ 5, тел: 0700 12 120; 0749 80 000; 0882 111 999

http://hotel.florimont.bg

Best Western Флоримонт Хотел & Казино & СПА е 4-звезден СПА хотел с 5-звездна функционалност и обстановка, разположен в центъра на курорта Банско. Сградата на хотела впечатлява с модерния стил и светлини.Банско целогодишно привлича туристи от България и цял свят: през зимата с модерните ски съоръжения, през останалите сезони с красивата гледка на величествените планини, чистия въздух и вълнуващите туристически маршрути.

http://hotel.florimont.bg

Live

Център за про-ф е с и о н а л н о обучение “Екс-перт” предлага уникална въз-

можност за обучение на всички, които поради една или друга причина не могат да посещават редовните ни курсове. Ако живеете да-лече от офиса ни и нямате възможност да пътувате или работното ви време не е подходящо за посеще-ние на курсове, можете да се възползвате от он-лайн обучението, което предла-гаме. Тази форма се раз-личава от стандартните ни курсове само по това, че не сте в офиса на нашата фирма. Ключовите предим-ства, които ви дава он-лайн обучението са: Oбучението се провежда в реално време и с препода-вател, т.е. можете да зада-вате въпроси и да дискути-рате проблеми, свързани с темата на курса. Имате възможност да участвате активно, както и да изслуш-вате въпросите на остана-лите участници в он-лайн обучението. Можете да се включите в обучението, независимо в коя точка на България или на света се намирате. Ако посещението на курс за Вас е проблем, защото в населеното място,

oн-лайн обучение

Експерт Liveкъдето живеете или в бли-зост до него не се предлага желаното от Вас обучение, ако сте възпрепятствани по здравословни причини или живеете в чужбина, но предпочитате да се обуча-вате на български език и по цени в България, то он-лайн обучението е точно за Вас. Минимални изисквания към компютъра ви: Софтуе рът, който използваме за обу-чение може да работи при минимални изисквания към Вашия компютър. Без зна-чение дали използвате MS Windows, Mac OS или Linux, достатъчно е да имате връз-ка с Интернет, слушалки, ми-крофон (по желание) и уеб камера (по желание), за да

се включите в обучение то. Софтуе рът за обучението е специал но разработен за целта и предлага същите удобства, като стандартна класна стая. Не е необходи-мо да се закупува или инста-лира - зарежда се и е достъ-пен до края на занятието. Учебни материали: След всеки урок участниците в обучението получават файл с темите, разгледа-ни по време на занятието, както и всички практичес-ки примери, представени в процеса на работа. За подробности: Учебен център “Експерт” - тел.: 02/986 56 93; 0898/575-150, адрес: гр. София, бул. ”Дон-дуков” 25, етаж 2, http://www.expert-bg.org


КОМИКСЪТ КАТО НАЧИН ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО В СФЕРАТА НА ГРАДСКИЯ БИТ И КУЛТУРА

автор: антон Ганев ♦

арт

В няколко поредни броя ще ви запознаем с Комикса като жанр, ще ви представим неговата същност, история и развитие. В този брой ще обърнем внимание на историята на комикса.

Част 3

в памет на доц. румен Захариев ♦

КратъК историчесКи ПрегЛед на развитието на жанра

За да може художественият жанр комикс да бъде включен по-обстойно в учебните програми по изобразително изкуство у нас, педагозите трябва да познават неговата история и основни етапи на развитие така добре, както, например, историята на живо-писта или скулптурата. Сериозна книжнина по въпросния проблем на български, обаче, все още не съществува, историята на ко-микса не се изучава в средните специални художествени училища и университетите, ето защо смятам, че от особена важност за моето изследване, е да проследя, макар и накратко, важните моменти и крайъгълните произведения от зараждането на разказа в картини до наши дни.

В текста дотук вече дадох доста примери и очертах доста тенденции в РАЗВИТИЕ-ТО НА КОМИКСА ДНЕС, КАКТО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ-ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ,

но сега е моментът да се върна доста по-назад във времето, да поднеса необходи-мия на съвременния педагог минимум от информация относно ЗАРАЖДАНЕТО НА ЖАНРА, НЕГОВИТЕ ПЪРВИ СТЪПКИ И ВРЕМЕНАТА НА НЕГОВИЯ РАЗЦВЕТ.

Предшественици на КомиКсаКога и къде за първи път се е появила

идеята за комикса? Кога и от кого е зами-слен методът на последователните рисун-ки, първоначално използван за илюстрира-не на сатирични разкази, вицове, скечове или диалогични поредици от карикатури, т. е. като развлекателно средство за визуали-зация на битови забавни истории, но днес вече изключително многообхватен жанр с голям брой тематични подразделения.

Преобладаващото мнение, поддържано от много автори и академични източни-ци, включително и от често цитирания тук Маклауд, е, че методът за разказване на



арт

Гобленът от Байо (фрагмент)

истории в картини има свои-те най-ранни прецеденти в египетското изкуство (йерог-лифното писмо), японските “емаки” 1, европейските витражи и стъклописи с последователно представе-ни религиозни сцени, пред-колумбовите манускрипти от Централна Америка и прочутия гоблен от Байо2. Аз бих добавил поредиците от изображения в християнска-та църковна стенопис, както и последователните сцени, разположени в маргините на някои от нашите икони.

Други изследователи, сред които и Сейбин3, обаче, не достигат толкова назад в търсенето на предшестве-ниците на комикса и датират зараждането му в годините след изобретяването на печатарската машина, т. е. поддържат схващането, че историята на този жанр е неразривно свързана с кни-

Гъливър“ от Уилям Хогарт/William Hogarth (1697-1764). Еди Кембъл нарича тези две произведения на печатната графика по-скоро поредици от сатирични изображения, отколкото истински коми-кси4, но според мен при първата от тях основните характеристики на комикса (последователно предадени

гопечатането и води своето начало от ХV в. и определе-но от Стария континент.

Съвременната форма на комикса, обаче, (с ясно обособени отделни кадри, „балончета” за репликите и т. н.), както и самият термин „комикс“, кристализират чак в края на ХІХ век.

развитие на КомиКса

1) хVII-хVIII веКЕдна от най-старите запа-

зени до наше време форми на комикс в почти чист вид, е „Действителен разказ за чудовищния пъклен католи-чески заговор“ на, може би, първия майстор на британ-ската книжна илюстрация - Френсис Барлоу/Francis Barlow (1626?-1704), създа-ден около 1682 година.

Друга ранна творба с подобна визия е инспирира-ната от Джонатан Суифт и рисувана през 1726 година “Наказанието на Лемюъл

Действителен разказ за чудовищния пъклен католически заговор, Френсис Барлоу, ок. 1682г.

Наказанието на Лемюъл Гъливър, Уилям Хогарт, 1726г.



арт

ключови моменти от действието, текстови описания в специални “кутийки” и реплики на персонажите във флагообразни текстови полета) присъстват в достатъчна степен, за да можем спокойно да я окачествим като първия известен исторически образец в жанра.

Много интересно произведение от онова време е „Житието на един развратник“ – серия от осем живописни платна на Хогарт, създадена през 1732-33 година. По-късно, както е било прието тогава, картините са гравирани, отпечатани и издадени (през 1735 г.). В осем отделни ключови момента серията показва упадъка на Том Рейкуел - разточителен син и наследник на богат търговец, който пристига в Лондон, изхарч-ва всичките си пари за разгулен живот, проститутки и хазарт, по-късно е хвърлен в затвора, а накрая попада и в лудницата.

Друг забележителен художник, изработвал картинни поредици, е Томас Роуландсън/Thomas Rowlandson (1756-1827), който създава карикатурни секвенции като „Пъте-шествията на доктор Синтакс“ (по текстове на Уилям Комб/William Combe) и „Военните авантюри на Джони Нюкомб“. В илюстрова-ните разкази „Любовта на лисицата и язо-веца“ и „Coalition Wedding“ (и двата от 1784) художникът използва отделни кадри, обяс-нителни текстове и „балончета”.

Като пионери в изкуството на комикса бих изтъкнал още Ян Вандергухт/Jan Vandergucht, големия сатирик Джеймс Гил-ри/James Gillray (1757-1815) и Джордж Крукшенк/George Cruikshank (1792-1878). На Роуландсън и Гилри се приписва изо-бретяването на текстовите „балончета” в днешната им форма. Преди тях, както е при Барлоу, репликите са вписвани в елементи с флагообразна форма.

2) хIх веКИзвестният жанрист и пейзажист Семюъл

Праут/Samuel Prout (1783-1852) изпълнява като литографии множество композиции, които често са рисувани по няколко на една плоча и съответно са отпечатвани на един лист, досущ като по-късните комикси, само

че без текстови субтитри („Пазарни сцени“, 1841 г., №1 от серията Microcosm).

Ключовата фигура в развитието на ко-микса през ХІХ в., обаче, е швейцарският педагог, писател, живописец и карикатурист Родолф Тьопфер/Rodolphe Töpffer (1799-1846). Неговото илюстративно творчество, препечатвано в цяла Европа и САЩ, му създава световна популярност и фактиче-ски оформя пазара за разкази в картини, както в Европа, така и отвъд океана. През 1845 година Тьопфер формулира идеите си за картинния разказ в своето „Есе върху физиономистиката“:

“За да построиш една картинна история, не е от значение да си майстор-художник, който максимално използва потенциала на своя материал - често до последния детайл! Това не означава да нарисуваш с молив фриволни карикатури. Нито пък да драматизираш пословица или да илюстри-раш някакъв каламбур. Това, което трябва да направиш, е да измислиш нещо като пие са, в която отделните части са подре-дени по определен план в едно цяло. Не е достатъчно само да нарисуваш един анек-дот или да напишеш рефрен в куплети. Трябва да напишеш книга: добра или лоша, умна или глупава, щура или смислена.”

Ернст Гомбрих/Ernst Gombrich осъзнава без никакви съмнения, че Тьопфер е съз-дал нов пиктурален език, който придава едно действие в цялото му развитие във времето, но редуцирайки сцените до най-важните моменти, позволявайки на читате-ля да “запълни” празнините с помощта на

Родолф Тьопфер, Histoire de Monsieur Cryptogame, 1830г.



арт

собственото си въображение5. Показателен за лаконичния рисунъчен стил на Тьопфер е известният разказ в картини „Histoire de Monsieur Cryptogame“ (1830г.).

Своеобразен продължител и сподвижник на Тьопфер, но във Франция, става про-чутият илюстратор Гюстав Доре/Gustave Doré (1832-1883), създал литографирани разкази в картини като „Hosannah! Voici les osanores!“ (1849г.).

Сатиричните рисунки във вестниците из Европа не губят популярност през целия ХІХ век. През 1841 година във Великобри-тания стартира хумористичното списание „Punch“, което съдържа картинни поредици. Подобни популярни списания на Стария континент са „Fliegende Blätter“ и прочуто-то френско „Charivari“, а в САЩ - „Judge“ и „Puck“.

През 1865 година в един германски вест-ник излиза популярната и до днес сред децата поредица „Макс и Мориц“, написана и илюстрирана от прочутия немски поет и художник Вилхелм Буш/Wilhelm Bush (1832-1908). Счита се, че това произведение е един от ранните и ярки предшественици на съвременните разкази в картини. У нас то е много добре познато на публиката от изклю-чително остроумния свободен превод на Асен Разцветников (1897-1951) и се явява една от малкото публикации на картинни разкази в епохата на тоталитаризма.

Приблизително по времето, когато Макс

и Мориц завладяват Европа, започва да се оформя манхуа (Manhua), китайската версия на комиксите - процес, който продължава почти до края на 20-те години на ХХ век.

През 1884 година в Англия е първата публикация на „Свободният полуден на Али Слоупър“ - списание, което се счита за първия комикс с постоянни герои. През 1890г., пак във Великобритания, се появя-ват още две подобни издания - „Comic Cuts“ (първият лондонски комикс-седмичник) и „Illustrated Chips“. Тези списания преиздават и американски материал, който преди това е излизал в различни вестници в САЩ. С тях започва традицията на британската комикс-периодика.

Първите поредици, представящи постоян-ни герои, които спечелват вниманието на широката публика отвъд океана, са създаде-ната през 1895г. серия вестникарски едно-панелни карикатури „Hogan's Alley“ на Ри-чард Фелтън Ауткоут/Richard Felton Outcault (1863-1928) и стартираната през 1897г. типична комикс-поредица „The Katzenjammer Kids“ на художника от немски произход Ру-долф Дъркс/Rudolph Dirks (1877-1968). Мики Дъган или Жълтото дете - главният герой на Ауткоут в „Hogan's Alley“ и първият цветно отпечатан комикс-герой в историята, добива толкова голяма популярност, че повдига зна-чително тиража на вестника, което, пък, от своя страна, предизвиква създаване на мно-жество други разкази в картини. Този бум бе-лежи началото на комикс-ерата, на годините, в които картинният разказ ще се превърне в широкопопулярна форма на изкуство.

Гюстав Доре,Hosannah! Voici les osanores! (1849)Париж, Национална библиотека

Вилхелм Буш,Макс и Мориц, 1865г.



арт

3) хх веК

а) Първи историчесКи Период в развитието на съвременния КомиКс.

Всъщност, този период започва още през 90-те години на ХІХ в., но аз ще го окачест-вя като феномен на ХХ в., тъй като той се прелива плавно и естествено през гра-ницата на двете столетия. Характерно за периода е, че комиксът застава трайно и непоклатимо на страниците на вестници-те, че добива популярност и одобрение в обществото, а по-нататък - че успява да се обособи в автономни издания и да създаде огромна публика за тях.

През този период високо признание полу-чават карикатуристи като Джордж Джоузеф Херимън/George Joseph Herriman (1880-1944) - автор на известната поредица „Луда-та котка“ (излизала между 1913 и 1944).

Както видяхме, до първите десетилетия на миналия век, терминът “комикс” се свързва изцяло с хумористичната тематика, т. е. със значението на прилагателното “комичен”.

В края на 20-те години, обаче, разказът в картини започва да разширява сюжетния си обхват - с появата на рисуваната поредица „Бък Роджърс“ (1928) на писателя-фантаст Филип Френсис Нолън/Philip Francis Nowlan (1888-1940), илюстрирана от Ричард (Дик) Колкинс/Richard (Dick) Calkins (1895-1962), се поставя началото на екшън-подразделе-нието в този жанр.

Друга основополагаща за развитието на приключенския комикс поредица от същите години е „Тарзан“. Главният герой в тази история с много продължения, създадена от прочутия Едгар Райс Бъроуз/Edgar Rice Burroughs (1875-1950), е европейско момче, отгледано от маймуни в джунглата. По-късно историята за Тарзан е филмирана и анимирана в множество версии.

Бързо се появяват още подобни пореди-ци, комиксът се обогатява с уестърн тема-тика, научнофантастични, исторически и криминални сюжети, навлиза в областта

Лудата котка, Джордж Херимън, 1922г.New York Evening Journal

Приключенията на Тинтин в Страната на съветите, Ерже, 1930г.



арт

на трилъра, на хорър жанра, на еротичния жанр, терминът “комикс” придобива днеш-ното си значение, отнасящо се много пове-че до формата на репрезентация, отколкото до съдържанието, което вече никак не е задължително комично.

През 1929 година белгийският писател и илюстратор Жорж Проспер Реми/Georges Prosper Remi с псевдоним Ерже/Hergé (1907-1983) създава серията „Приключения-та на Тинтин“ - черно-бял комикс, излизал в „Le petit vingtième“, приложение на бел-гийския вестник „Le vingtième siècle“. През 1930 година цялата публикувана до момен-та поредица е събрана в албумно издание със заглавие „Приключенията на Тинтин в Страната на съветите“.

Друга забележителна публикация от 1929 година е „Смешковците“ - отново сборник препечатани вестникарски комикси. Това е и първото четирицветно комикс-издание в САЩ. Излиза в таблоиден формат, поради което често е обърквано с неделните при-

турки на ежедневниците, а това обстоятел-ство силно наврежда на продажбите, така че след 36-ия брой изданието е спряно.

Пак през 1929 година Елзи Крислър Си-гър/Elzie Crisler Segar (1894-1938) създава прочутия и до днес комикс-герой Попай Моряка, който по-късно става и любим на всички деца по света анимационен персо-наж. Попай се появява за първи път в ко-микс-карето „Thimble Theatre“ на ежеднев-ника „King Features“.

Един от първите и най-популярни и до ден-днешен криминални комикси - „Дик Трейси“, е дългогодишна серия, представя-ща приключенията на интелигентния детек-тив със същото име, превърнал се в икона на американската попкултура. Образът на този борец срещу колоритни престъпници-чудовища е създаден през 1931 година от художника и писател Честър Гулд/Chester Gould (1900-1985), който измисля и рисува поредицата чак до 1977г.

В началото на 30-те години развитието на комикса в САЩ вече наподобява револю-ция. Първата публикация с разпознавае мия формат на съвременните книжки с картинни разкази е „Смешковци на парад“. Тук отно-во имаме нещо като вестник в таблоиден

Смешковци на парад (корица), 1933г.

Лай Чой Сан, Жената-дракон (от Тери и пиратите), Милтън Каниф



арт

формат, но сгънат надве. Обнародвано през 1933г., изданието е дело на двама души от „Eastern Color Printing Company“ в Ню Йорк - Хари Уайлдънбърг/Harry Wildenberg и соченият за един от бащите на съвре-менната комикс-индустрия, Максуел Гейнс/Maxwell Gaines (ок. 1894-1947). Книжката е замислена като безплатна рекламна публи-кация. Нейният успех довежда до появата на множество подобни издания. По хрумва-не на Гейнс, след изчерпването на тиража по вестникарските будки, са разпростране-ни допълнителни бройки с цена 10 цента, които са продадени със скоростта на свет-лината. Това подтиква „Eastern“ да издаде друга брошура, извоювала си изключителна популярност - „Прочутите смешковци“ (май 1934).

Все по-търсен става сериозният приклю-ченски разказ в картини от сорта на стар-тиралата през 1934 година поредица „Тери и пиратите“, създадена от Милтън Артър Пол Каниф/Milton Arthur Paul Caniff (1907-1988), известен още и със серията си „Steve Canyon“ (1947).

Картинният разказ с научно-фантастична тематика също завоюва огромен комерсиа-лен успех - новата мода през 1934 година се нарича Флеш Гордън. Този комикс-ге-рой, известен още като Гордън Ферао, е измислен от художника Аликзендър Гилес-пи Реймънд/Alexander Gillespie Raymond (1909-1956). Новата серия, създадена, за да конкурира на арената на фантастич-ния екшън вече отдавна утвърдената „Бък Роджърс“, лесно успява да постигне своите цели. Комиксът „Флеш Гордън“ е “трансли-ран” във всякакви медийни формати - геро-ят е взет “назаем” от игралното кино (спом-нете си прочутия филм от 80-те с Макс фон Сюдов, Орнела Мути и музиката на Куийн), от телевизията и анимационните филми.

Въпреки скоростното развитие на сериоз-ния адвенчър-комикс, неговият хумористи-чен събрат все още се радва на голям ка-сов успех - забавната поредица „Li'l Abner“, измислена и нарисувана от Ал Кеп/Al Capp (1909-1979), излиза в американските вест-ници повече от 40 години - между 1934 и

1977. Към 1935 г., едновременно с масовия бум

на разказа в картини, започва известен тематичен упадък на комикс-периодиката - явление, което се наблюдава и до днес. От тези времена насам вече можем да гово-рим, както за високохудожествени образци в жанра, така и за комикс-халтура, за кич, повлиян от тематиката на “розовите” списа-ния, от порнографията, насилието и скан-далните истории в жълтата преса.

б) зЛатната ера на КомиКсаПрез 1938 година излиза първият брой

на „Action Comics“, в който на сцената се появява споменатият вече герой Супер-мен, създаден от писателя Джеръм (Джери) Сийгъл/Jerome (Jerry) Siegel (1914-1996) и художника Джоузеф (Джо) Шустър/Joseph (Joe) Shuster (1914 -1992), превърнал се в явление и протагонист на цяла тенденция в сюжетното развитие на комикса - историите за свръхчовеци (superheroes), за мутанти

Spirou et les heritiers (корица), 1952г.



арт

със свръхестествена сила и възможности. С присъствието на „Супермен“ повечето познавачи ознаменуват началото на т. нар. златна ера в развитието на комикса.

Също през 1938 година, но в Белгия, се появява за първи път „Spirou et Fantasio“, с което стартира издаването на типичните за Франция и франкофонските страни седмич-ни списания с комикси, каквото, например, беше знаменитото издание на френската комунистическа партия „Pif gadget“ - един-ствената внасяна легално у нас преди 10 ноември комикс-периодика.

Серията „Батман“ (с оригинално загла-вие „Bat-Man“) е създадена по примера на „Супермен“ и представлява фантастична комикс поредица с главен герой, поредният свръхчовек. Тази невероятно популярна и до днес урбанистична екшън история, многократно анимирана и филмирана за широкия екран, е дело на художника Боб Кейн/Bob Kane (роден като Робърт Кан, 1915-1998) и писателя Уилям (Бил) Фингър/William (Bill) Finger (1914-1974) и е публи-кувана от прочутата компания за разкази в картини и сродна продукция „DC Comics“. Премиерата на приключенията на Батман (Човека-прилеп) е в брой 27 на „Detective Comics“ през май 1939г.

Бумът на комикса в Англия става при-чина за изникването на огромен брой

специализирани магазинчета, в които се продава, както местна, така и чуждес-транна продукция. Един пример за добил особена популярност британски комикс от онова време е „Jafat“.

Но да се върнем в САЩ, където фак-тически се ситуира най-мощната в света комикс-инвазия. През 1940г. споменатият вече на няколко пъти тук писател и худож-ник Уил Айзнър създава „Духът“ - пореди-ца с главен герой маскиран борец срещу престъпността (чието истинско име, ес-тествено, остава тайна за поколенията), която първоначално излиза като неделна вестникарска вложка. Тази творба на Ай-знър е призната за едно от най-забележи-телните произведения в жанра въобще, произведение, чрез което авторът създа-ва или популяризира множество стилови, технически и литературни прийоми, из-ползвани от професионалните комикс-ар-тисти още дълги десетилетия (например

Доналд Дък и Скрудж МакДък – прочутите герои на Дисни от ерата на Карл Баркс

Фантастичната четворка #544 (промоционален артуърк), Майкъл Търнър и Пол Пелетие, 2006г.



арт

иновативен и модерен шрифтов дизайн, непознато дотогава смесване на цвят и графична третировка на формите, ефектни хвърлени сенки и текстури и др.).

По времето на Втората световна война и след нея своя голям принос за развитие то на комикса в Америка прави и Карл Баркс/Carl Barks (1901-2000) - знаменитият илюс-тратор на „Дисни Студио“ и създател на голяма цифра разкази в картини, чиято запазена марка са любими и до днес на нашите деца герои като Скрудж МакДък (1947), Гъсока Гладстоун (1948), Бийгъл Бойс (1951) и др. Айзнър нарича този го-лям художник “Ханс Кристиян Андерсен на комикс-литературата” 6.

След Втората световна война разказът в картинки получава особено голямо раз-пространение в Япония, а интересът към въпросния жанр в Страната на изгряващото слънце я превръща в, може би, най-бързо развиващия се оттогава-насам произво-дител и износител на комикс-продукция. Японската форма на комикса, известна като “манга”, има свои собствени формал-ни и сюжетни особености и в настояще-то е основа на огромна книгоиздателска, уеббазирана и филмова развлекателна индустрия. Следвоенният период, характе-рен с европеизация на живота и културата в Япония, е, разбира се, благотворен за манга-стила, който бързо се модернизира и попива от Запада, както положителни, така и упадъчни влияния. Вдигането на някои дотогавашни забрани, ограничаващи свобо-дата на словото и артистичните изяви, дава възможност на художници като аниматора и mangaka7 Осаму Тезука/Osamu Tezuka (1928-1989) да дадат на този подчертано национален стил нова енергия - както по отношение на съдържанието, така и по отношение на експресията. Първата книга, с която Тезука излиза на професионална-та арена и взема ума на публиката, е един актуализиран вариант на „Островът на съкровищата“, наречен „Новият остров на съкровищата“ (1947).

в) бЛизКото минаЛо и настоящето

За начало на съвременното развитие на комикс-изкуството по света аз приемам основаването на „Marvel Comics“ – амери-канската компания за разкази в картини, подразделение на „Marvel Entertainment“. Тази изключително успешна фирма създава еталоните на днешните методи за произ-водство и дистрибуция на комикси, пре-връща жанра в постмодерен комерсиален арт-феномен, като същевременно запазва и развива неговата висока художествена стойност. Хората от „Marvel“ измислят едни от най-забележителните характери в съвре-менната комикс-индустрия - Спайдърмен, екипа Х-мен (сред който изпъкват персона-жите Върколак и Буря), Фантастичната чет-ворка, Хълк, Тор, Кептън Америка, Айрън

Индиана Джоунс и златните ръце (корица)



арт

мен, Деърдевъл и много други, но по-инте-ресното е, че тази компания успява да съз-даде и продаде на милиони хора цяла една фантастична вселена от места, общества, градове и типажи - света на супергероите.

Комикс-крилото на корпорацията е осно-вано през 1939 като „Timely Publications“, но става известно като „Atlas Comics“ чак през 50-те години. Модерното превъплъщение на „Marvel“ датира от началото на 60-те и се прочува с „Фантастичната четворка“ и мно-жество супергерои, създадени от Стен Лий, Джек Кърби, Стийв Дитко и др.

През втората половина на ХХ век комик-сът става много популярен не само сред читателите от широките обществени слое-ве, но и сред колекционерите. През 70-те години издателите активно подкрепят хоби-то да се събират разкази в картини и адап-тират голяма част от своята продукция към предпочитанията и вкусовете на една по-елитарна и заможна социална прослойка. Появяват се луксозни издания, подвързани в твърди корици, принтирани с много високо качество и на скъпа хартия. Колекционира-нето на комикси днес е широкоразпростра-нено в западните страни занимание и се обозначава със специален термин – пане-лология.

Съвременната употреба на термина comics с двуякото значение, за което вече

стана дума - от една страна, като прила-гателно, описващо сюжетните търсения на забавното подразделение в жанра, а от друга, като съществително за означаване на целия този жанр, е критикувана като объркваща и подвеждаща в хода на цялото столетие. Ето защо през 60-те години на ХХ век много художници от ъндърграун-да с по-артистични търсения решават да използват погрешен правопис на думата - comix, за да дистанцират своето твор-чество от вестникарския комикс за масова употреба и от лековатата детско-юношеска литература. Въпреки че работите на тези артисти са предназначени за възрастни, те обикновено са комични по съдържание, така че епитетът “comic” е подходящ и за тях, но те желаят на всяка цена да избегнат съпоставки между творбите си и евтината масова попкултура. За да се сложи точка на подобни недоразумения, в края на 70-те години бива широко популяризиран терми-нът “графичен роман”, който се появява за Котаракът Фриц, Робърт Крам

Духът (корица), 1940 г.Уил Айзнър



арт

първи път цели две десетилетия по-рано. През 80-те години в САЩ, Западна Евро-

па и Япония комиксът е вече изключително популярна медия с почитатели, както сред обикновените читатели, така и сред висо-коерудираните капацитети и колекционе-ри. Науката за развитието и артистичните характеристики на комикса става равноп-равен дял от изкуствознанието и историята на модерното изкуство.

През 2005 година, като връх на нара-стващата популярност и елитаризация на комикса, работи на Робърт Денис Крам/Robert Dennis Crumb (р. 1943) са изложени в множество галерии от двете страни на Атлантика, а вестник „Гардиън“ посвеща-ва таблоидната си притурка на детайлно изследване творчеството на въпросния майстор на илюстрацията. Подобни проя-ви вече отдавна не са прецедент на Запад и това показва, че разказът в картини е надрасъл своята книжна утилизация, че е завзел пространствата за експониране на високо изкуство и че няма да спре дотук. Какво, обаче, е положението в България?

КаКво (не) се сЛучи у нас?След краткия исторически обзор на раз-

витието на комикса по света, нека, макар и с няколко думи, представя неговата съдба в родината ни.

В българското тоталитарно общество разказът в картини навлиза чак през 70-те години с вестникарски комик-стрипове на гениалния илюстратор Стоян Шиндаров (романът с продължение „Повторното на-чало“, написан от Стефан Дичев и излизал в двадесетина епизода на страниците на в. „Трудово дело“).

Истинският бум на комикса у нас, обаче, стартира с изключително смелия за вре-мето си ход на издателство „Септември“ - поя вата на „Дъга“ - първото българско детско комикс списание, което прави своя дебют през 1978 година. Въпреки силното външно влияние (най-вече от френското „Pif gadget“), което търпи и тематично, и визуал но, списанието създава свой собст-

вен стил и днес представлява единственият класически пример за български комикс от епохата на социализма (а, може би, и въ-обще). „Дъга“ набира огромна популярност през 80-те години, когато тиражът му дости-га 180 000 броя - безпрецедентен случай в родното книгоиздаване. В списанието са съ-брани колекции от комикс сериали на много наши илюстратори и карикатуристи, тогава сред силните на деня (Никифор Русков, Пе-тър Станимиров, Христо Кърджилов, Борис Димовски), на детски писатели и аниматори, сред които големи имена като Доньо Донев и Румен Петков. До началото на икономи-ческите и политическите промени в края на 80-те родният пазар е недостъпен за запад-ни комикси, а „Дъга“ е единственото, посве-тено изцяло на картинния разказ издание, при това - доста добро, ето защо неговият успех е закономерно феноменален.

Първоначално „Дъга“ публикува сериали, повлияни от българската история и фолк-лор, както и от политическата конюнктура у нас по това време (партизански разкази и истории от съпротивителното движение срещу турското робство). По-късно тема-тичният обхват на изданието се освежава с уестърн, криминални истории, научна фан-тастика, адаптации по класически литера-турни произведения („Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Островът на съкровищата“ на Сти-вънсън, „Стас и Нели“ на Хенрик Сенкевич), обогатява се с извънредно сполучливите образователни поредици „Великите гео-

Героят Супермен, създаден от Джери Сийгъл и Джо Шустър – първообразът на всички свръххора в комикса



арт

графски открития“ (на сценаристката Велич-ка Петрова и художника Венелин Върбанов) и „В света на животните“, споменатите вече прекрасни исторически серии „Спартак“ и „Елемаг“, както и „Добромир“ на Асен Кожу-харов с майсторските илюстрации на Евге-ний Йорданов.

След 10 ноември 1989 година, обаче, за-ради мудната система на разпространение и издаване (четири пъти годишно), заради ниското качество на отпечатването, заради специфичния образователен стил, който не успява да издържи конкуренцията на поя-вилите се у нас доста по-зрелищни запад-ни издания, и като цяло заради тежката икономическа ситуация и обедняването на народа, списанието бързо губи популярност и през 1991 спира да излиза. Повечето от сътрудниците му емигрират в чужбина или се преквалифицират.

През 2003 и 2004 се появяват няколко нови броя на списанието, дело на нови издатели, които нямат нищо общо, както с благородната концепция, така и с дългого-дишния опит на някогашните създатели на „Дъга“. Новият екип прави изключително некомпетентни опити за завръщане сред читателите с ново поколение от сценари-сти-аматьори и неопитни илюстратори. Ето някои от заглавията, които правят сравни-телно добро впечатление: „Спасителите на Троя“, „Bion“, „Бонзай“, „Сър Рицарлот“, „Предпоследният самурай“. Списанието е с изцяло обновена структура, рубрики и сло-ган, но не успява да се задържи на пазара задълго.

Да се върнем, обаче, в 80-те години на ХХ век, когато, повлечено от стремителния възход на „Дъга“, у нас за известно време излиза и друго периодично (този път ме-сечно) списание за комикси - „Чуден свят“. Тази поредица на „Народна младеж“ - из-дателството на ЦК на ДКМС, в общи линии повтаря визуалната и тематична формула на „Дъга“, но в по-малък формат, ала въпре-ки че привлича дори някои от работещите в „Дъга“ илюстратори, си остава светлинни години по-назад като квалитет на цялостна-

та продукция. В „Чуден свят“ известно впе-чатление правят поредиците „Робин Худ“, „Никакви улики“, „Били и Бък“.

Прохождащият български комикс си по-ставя трудна цел – да достигне до една доста обширна аудитория от читатели с различни интереси и предпочитания, и то главно чрез образователни четива. Може да се твърди, че се справя убедително, но как-то виждаме, в онези години той практически няма конкуренция. Ето защо гладната за разкази в картини родна публика изкупува тези издания толкова бързо, че се налага многократно увеличаване на тиражите.

С идването на демокрацията у нас се раз-вихря и борбата за свободата на словото, както и развитието на частния издателски сектор - все неща, от които български-ят комикс се нуждае неистово. Появяват се опити на частни лица за проучване на пазара и това изважда на бял свят редица комикс-публикации, което би трябвало да бъде показател за процес на възраждане, но в действителност се превръща в серия от комерсиални провали („Маг“, „Рико“, „Справедливите“ в самостоятелно издание и др.). Какви са причините?

На първо място - ниската конкурентнос-пособност. След падането на “желязната завеса” българските граници се отварят то-тално за външния свят и това донася у нас западния стил на мислене, както в добрия, така и в лошия смисъл на думата. В Бълга-рия нахлуват множество добре изработени, атрактивни, качествено отпечатани и нео-собено скъпи западни комикс издания, при това преведени на български. Идва време-то на пресищане на нашия малък пазар и родните издатели не устояват на натиска отвън, а и на изкушението да ре-публику-ват готова продукция, вместо да плащат на местни автори за създаването на оригинал-на такава.

На второ място - появата на Интернет. Днес в мрежата любителите на комикса имат достъп до хиляди картинни истории, при това напълно безплатно. Този проблем, разбира се, стои на дневен ред и в разви-



Пояснения Към материаЛа:

край на Част 3

арт

1 Емаки, емакимо-но - Японски илюс-трован текст или свитък с картинен разказ, разпростра-нен между ХІ и ХVІ в., при който текстът и илюстрациите са аранжирани заедно. Най-често емаки-моно имат батална, любовна, религиозна или приказна тема-тика. Наричат този жанр предшественик на модерната манга - Б. а.

2 Bayeux Tapestry (гоблен от Байо) –

Ранносредновековен гоблен - 50 сантиме-тра на 7 метра дъ-лъг, създаден в нор-мандския град Байо, изобразяващ съби-тия от подготовката и осъществяването на нормандската ин-вазия в Англия през 1066 година - Б. а.

3 Sabin, Roger, COMICS, COMIX AND GRAPHIC NOVELS: A HISTORY OF COMIC ART, Phaidon, 1996.

4 Campbell, Eddie,

ALEC: HOW TO BE AN ARTIST, Top Shelf Productions, 2001.

5 Gombrich, Ernst, ART AND ILLUSION: A STUDY IN THE PSYCHOLOGY OF PICTORIAL REPRESENTATION, Phaidon Press, 1972.

6 Цит. по: Harper, Morten, DEN GODE TEGNEREN

7 Mangaka (манга-ка) – Японска дума за комикс-художник- Б. а.

тите страни, но високият жизнен стандарт, респективно високата покупателна способ-ност на тамошното население прави въз-можна все още интензивната дистрибуция и търговия с печатни издания. В малка и бедна държава като нашата, обаче, диги-талното пиратство рефлектира пагубно вър-ху всеки опит за инвестиране в стойностна местна комикс-продукция.

И налице вече имаме парадокс. По стра-ниците на световните, а и на българските сървъри все по-често могат да се срещнат сайтове с комикс дизайн от български авто-ри, само че въпросните творчески напъни са насочени към вниманието на западните инвеститори или пък са предоставени без-платно поради недоверието на тези автори в родния книгоиздателски бизнес.

В последно време, пак за кратко, се по-

явиха две списания, даващи известни надежди за съживяването на българския комикс - „Qteh“ и „Virus“, но скоро и те бяха сполетени от нерадостната съдба на предшествениците си – два-три реа-лизирани броя с квалитетен печат и нелоши илюстрации и... фалит.

Издателство „Артлайн“ пусна на пазара свое комикс-издание, както и арт-албуми с фантастични илюстрации, включващи творби на едни от най-изявените съвре-менни художници на разкази в картини у нас - ветерана Евгений Йорданов, Свет-лин Велинов, Георги Бандеров и Сатана-сов, както и най-новите им илюстрации към историите на Алекс Султанов и Богдан Русев „Танц с вятъра“, „Шаман“ и „Пътят на душите“. Очакваме продълже-ние и стискаме палци...



бг таЛанти

автоР: андРей каМенов а.к.а. Dragon_Phoenix


http://life-and-health.eu

bg art class - 11.2010

Documents