bg art class #32

ГостиЕмилиян Вьлев

Специален гостЖорж Бонев

Станимир Вьлев

2 BG art class ЮЛИ 2011

съдържание

10

24

03

18

Рожденици през юли ......................... 03Творба от Йончо Йончев ................... 08Новата вълна на музикалните формати .................. 103D конкурс .......................................... 16Гости: Емилиян и Станимир Вълеви .......... 18Творба от Александър Наничков ..... 24Специален гост:Жорж Бонев ........................................ 26

Корицана броя

брой 32:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

ЮЛИ 2011 BG art class 3

юли

през юлиРожденици

Ирина Тасева е българска драматична актриса, родена на 22 юли 1910 г. Завършила Театралната школа на Н. Ма-салитинов. Започва творче-

ската си дейност в театър "П. К. Стойчев". От 1930 г. до пенсионирането си работи в Народен театър "Иван Вазов". Участва в "Ромео и Жулиета", "Коварство и любов", "Дон Карлос", "Дивата патица", "Мадам Сан Жен", "И най-мъдрият си е малко прост", "Машенка", "Егор Буличов и другите", "Май-ка Парашкева" и др. Участва в радио- и тв постановки ("Вратите хлопат") и във филма "Български орли"). През 1963 г. издава кни-гата "Така блестят звездите".

Умира на 21 февруари 1990 г. в София.

мими михайлова балканска е българска оперна певица, родена на 22

юли 1902 г. Учила Пиано при Х. Визнер и Пеене при П. Тороманова. Специализирала Пеене в Берлин и Виена. Съоснователка на Кооперативния театър, с който гастролира в Турция и Югославия. Една от основателки-те на Художествения оперен театър в Со-фия, на който е била директор (1942-1946). Работила в Народната оперета и в Държав-ния музикален театър в София (1948-1962).

По-важни нейни оперетни роли са Силва, Щаси, Цецилия в „Царицата на чардаша“ на Калман, Лиза и Графиня Марица в „Гра-финя Марица“ на Калман, Ана Главари във „Веселата вдовица“ на Лехар, Кристел в „Птицепродавецът“ на Целер, Парася Ника-норовна в „Трембита“ на Милютин, Ангели-на в „Бунтовна песен“ на Г. Златев-Черкин, Мадам Сан -Жен в „Мадам Сан-Жен“ на П. Хаджиев.

Умира на 22 май 1984 г.

веселин стайков е художник-живописец и график, роден на

31 юли 1906 година в Пещера. Завършва специалност Графика в Художествената академия. През 1940 г. прави специализа-ция в Италия. През 1946 година Стайков става доцент, а през 1961 година - профе-сор в Академията, където преподава илюс-трация и оформление на книгата. Сред учениците му са много известни български художници. Стайков работи основно графи-ка и живопис. Негови творби са представя-ли българското изобразително изкуство на международни изложби в десетки страни по света. Самостоятелни изложби прави в Мюнхен, Прага, Берлин, Лайпциг и Потс-дам. На Парижкото изложение през 1937 година Стайков печели златен медал. Него-ви творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и много градски гале-рии из страната.

Веселин Стайков умира на 10 юли 1970 година в София.

Петър начев Горанов е български художник и актьор. Роден е

на 7 юли 1947 година в град София. За-вършва Художествената гимназия в София. През 1969 г. постъпва във ВИИИ „Николай Павлович“ в гр. София, специалност Тек-стил, при проф. Марин Върбанов. Още като студент в художествената академията започва да работи в киното. Поканен е за филма „Последно лято“ на режисьора Хрис-то Христов от съученика си Иван Добчев (тогава студент във ВИТИЗ). Продължа-ва да работи там и след завършване на висшето си образование е назначен като художник-постановчик в Киностудия Бояна.

Текст и изображения: Internet ♦



юли

Работи с режисьорите Въло Радев, Хрис-то Христов, Едуард Захариев, Борислав Пунчев, Николай Минчев, Киран Коларов, Георги Стоянов, Иван Андонов, Иван Росе-нов и Иванка Гръбчева. Приет е за член на СБХ. Успоредно продължава работа в екипи на проф. Марин Върбанов при създаването на гоблени и килими за няколко държавни и правителствени сгради. Работи два месеца в Париж по изработка на гоблени-експонати за първата самостоятелна международна изложба на проф. Марин Върбанов. През 1989 г заминава за чужбина, където повече от 20 години работи като сценичен и инте-риорен дизайнер. В този период създава декори за театри, ТВ постановки, търговски изложбени павилиони по целия свят. Съ-трудничи на продуцентите Менахем Голан и Жак Яков, предимно в театрални постанов-ки. През 2008 г. гастролира отново в Бълга-рия по покана на режисьора Киран Коларов в качеството на художник-постановчик във филма „Ако някой те обича“ (2010). Като актьор участва в „Мера според мера“, „По-следно лято“. Като художник-постановчик в „Ако някой те обича“, „Карнавалът“, „Спирка

за непознати“, „Дело 205/1913“, „Бяла ма-гия“, „Адаптация“, „Прозорецът“, „Почти лю-бовна история“, „Роялът“, „Звезди в косите, сълзи в очите“. Като художник-изпълнител и дизайнер в „Мъжки времена“.

Фрида калое мексиканска художничка, известна с

непокорния си дух и неконвенционалния си стил - смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм. Съпруга на известния мекси-кански стенописец Диего Ривера.

Тя е родена на 06.07.1907г. в Мексико сити. Баща й е немски фотограф, майка й – красива мексиканка. Съдбата е била жесто-ка към Фрида:

През 1923 г. изкарва полиомиелит, след който десният й крак остава деформиран.

През 1925 г. попада в тежка трамвайна катастрофа, заради която остава бездетна.

След тези две събития животът й е изпъл-нен с много физически страдания. Претър-пява многобройни операции, често остава прикована към леглото за дълги периоди от време.

Най-добрите си картини Фрида създава през 30-те и 40-те години, но едва през 1953 година прави първата си самостоятелна изложба в Мексико сити. Тъй като вече е много болна, донасят я на носилка в излож-бената зала. Няколко дни по-късно ампути-рат десния й крак.

През 1954 година умира от белодробна ем-болия, но последните страници от дневника й карат някои от близките й да предполагат, че Фрида сама е сложила край на живота си.

алФонс мария мухае чешки художник-живописец, декоратор,

приложник и майстор на театрални и ре-кламни афиши. Един от ярките представи-тели на модернизма.

Муха е роден на 24 юли 1860 година в юж-номоравското градче Иванчице, тогава част от Австрийската империя.

Показал певчески талант още в ранна възраст, през 1871 г. става хорист в кате-дралата „Св. Петър“ в столицата на южно-моравския регион, Бърно. Започва да учи и



юли

в местния лицей, който така и не завършва. Четири години по-късно, той се завръща в родния си град. Баща му обяснява този му неуспех с разклатеното му здраве, но ар-хивите на лицея говорят за „нагли лъжи“ и чести пропуски на богослуженията. Алфонс имал добри оценки единствено по рисуване и пеене. Но освен това, вече седемнадесет годишен, гласът му бил мутирал и се нало-жило да напусне катедралния хор.

В Иванчице започва работа като чиновник, продължавайки уроците си по рисуване, кои то междувременно е започнал. Прави неуспешен опит да бъде приет в худо-жествената академия в Прага, от където обявяват, че е лишен от талант, след което заминава за Виена, където от 1879 г. работи за фирма, занимаваща се със сценични де-кори. Междувременно посещава и вечерни уроци по рисуване, прескачайки от Бърно до Виена. Скоро фирмата, за която работи фалира и Муха се залавя с улични портре-ти, ескизи и стенни инкрустации.

Три години по-късно, след пожар в театър „Бург“, Муха заминава за Микулов, Моравия, където се захваща свободно с рисуване на портрети и декоративни творби. Там се за-познава с първия си покровител, граф Карл Хен-Беласи, който го наема да възстанови стенописите в замъка „Хрушовани Емахоф“. Графа остава впечатлен от работата на художника и скоро Муха започва да го при-дружава в пътешествията му из Северна Италия и Тирол, където работи и в замъка на брата на Хен-Беласи. Междувременно бла-годарение на ходатайството на графа, започ-ва да посещава Мюнхенската художествена академия. Там застава начело на Асоциа-цията на славянските художници.

През 1888 г. Муха започва да посещава академията „Жулиен“ и академията „Коло-роси“ в Париж, работейки междувременно като художник на реклами и илюстратор на списания. Поради финансови затруднения граф Хен-Беласи спира финансирането му и той се оказва в окаяно финансово поло-жение. През 1892 година е нает от едно издателство да илюстрира многотомната „История на Германия“.

Муха започва работа в печатницата на Льомерсие. На 26 декември 1894 г. директо-

рът й, Морис дьо Брунхоф, идва при худож-ника с молба от актрисата Сара Бернар. Предстои й да постави постановката „Жиз-монда“ на Викториен Сарду, който е и прия-тел на Бернар, в „Театъра на Ренесанса“ и спешно й трябва плакат, който да бъде раз-лепен на 1 януари. Муха, който до този мо-мент не е правил подобно нещо, се заема с нелеката задача. На другия ден представя проекта в маслени бои пред директора, кой-то обаче не е във възторг. По онова време много видни художници работят в областта на плаката, като Шере и Лотрек и творбата на Муха не приличала на тези, направени от тях. Те обичали наситените цветове и греещото керемиденочервено. Плакатът на Муха бил с нестандартен формат (тесен и висок), а Жизмонда - цялата в бяло и далеч не в ярки тонове. Ала пищният откъм орна-ментировка, стилизиран дизайн на плаката, както и стройната и царствена фигура на Сара Бернар (каквато тя далеч не била), облечена в царски византийски одежди, носи на Муха шестгодишен договор с актри-сата. Именно тази му творба прави живопи-сеца известен. Продуктивността на някои от множеството именити колеги на Муха в об-ластта на плаката била поразителна. Шере, например, е автор на над хиляда плаката. Така била въведена модата да се колек-ционират най-добрите. Плакатът на „Жиз-монда“ става толкова популярен и търсен, че Бернар разпорежда да се разлепят само част от поръчаните четири хиляди бройки. Останалите били продадени на колекционе-рите.

Муха започва да работи по редица плака-ти в стил, станал по-късно известен с името Ар Нуво. Работите му са белязани от един основен мотив: красивите, млади жени, облечени в ефирни облекла с неясни очер-тания, поставени в обкръжение от цветя, често преминаващи в арабески и ореоли около главите им, както и с буйни, неес-тествено дълги коси, извиващи се в еле-гантно стилизирани ластари. Скоро много художници започнали да го имитират, ала никой не постигнал неговия изключителен усет към детайла и завидни способности в боравенето със сложна и гъсто преплетена орнаментировка.



През 1897 г. списанието „Журнал на Художниците“ организира в Galerie La Bodinière първата самостоятелна излож-ба на Муха. Каталогът, за чийто увод е използвано писмо на Сара Бернар, включвал 107 творби. Втората му из-ложба по-късно същата година с над 400 работи е организирана от „Salon des Cent“ и е представена в няколко евро-пейски града. Година по-късно Муха вече дава уроци по рисуване в академията „Кармен“. За да получи вдъхновение и да почерпи нови и разнообразни сюжети за творбите си, той пътува из Испания и Балканите. Пътуването му до Балкан-ския полуостров има и друга цел - по-лучава поръчка да изпълни цялостното художествено оформление на павилиона на Босна и Херцеговина за Световното изложение в Париж. За целта той посе-щава Босна и се запознава с обичаите, културата и хората на тази страна. Имен-но там Муха получава особено патрио-тично вдъхновение и решава да увеко-вечи историята на славянските народи с цикъл от мащабни творби.

През 1900 г. договорът му с Бернар изтича. Същата година две-годишния му труд за павилиона на Босна на Светов-ното изложение е увенчан със сребърен медал и истинско международно при-знание. Това голямо събитие включва и ред други негови работи, включително няколко бронзови фигури и бижута, про-ектирани за бижутера Жорж Фуке. Фуке наема Муха, за да изработи интериорния дизайн на неговия бутик. В тази си рабо-та, продължила една година, художникът обединява декоративната скулптура и живопис със стъклописа и ред бронзови аплици, създавайки изключително екзо-тична обстановка. С дизайна на бутика „Фуке“ Муха показва способности и в постигането на синтез на изкуствата. За съжаление, тази негова творба не про-съществува дълго. След 1923 г. тя става жертва на ред обновления в интериора.

През 1904 г. Муха е поканен да посети САЩ за изпълнението на няколко зада-чи, с цел финансиране на бавно развива-щият се негов проект за серията картини

юли



с патриотична насоченост. Освен това там той преподава известно време.

През 1906 г. в Прага Муха се жени за своята 22-годишна ученичка и наша съ-отечественичка, пловдивчанката Мари Хитилова, с която се запознава в Париж. До края на живота му тя се превръща в неговата любима муза и причина да оглави Дружеството за чехословашко-българска взаимност, учредено през 1923 година.

През 1910 г. Муха се завръща от Аме-рика и се установява в Прага. Там наема ателие и апартамент в замъка „Збирох“ в западна Бохемия. В Прага декорира Театъра на изящните изкуства и други градски забележителности. До 1913 г. той ежегодно пътува до Париж, за да прекара част от годината там. На след-ващата година избухва Първата светов-на война и Муха се посвещава изцяло на работата си върху патриотичния ци-къл, вече носещ името „Славянска епо-пея“. За нея той получава и финансова помощ от американския милионер Чарлз Крейн. С края на войната през 1918 г. Чехословакия печели своята независи-мост при разпадането на Хабсбургската империя. Муха се заема с дизайна на пощенски марки, банкноти и ред дър-жавни документи.

През октомври 1928 г. той представя официално на Прага и чешкия народ се-рията от двадесет монументални платна „Славянска епопея“, сред които и „Цар Симеон Български - Зорница на славян-ската писменост“. Повечето от тях са с внушителните размери 8,10 м x 6,10 м.

Когато през март 1939 година войските на Нацистка Германия навлизат в Чехо-словакия, Алфонс Муха все още е дос-татъчно влиятелна и известна личност, въпреки че неговото изкуство, колкото и да е впечатляващо, вече не е „ново“ за критиката. Това е достатъчен повод той да е един от първите арестувани от Гестапо. След като е разпитан, е пуснат, но вече е болен сериозно.

На 14 юли 1939 г. Алфонс Мария Муха умира на 79-годишна възраст, десет дни преди 80-годишния си юбилей.

юли



бГ таланти

Автор: Йончо Йончевhttp://dirtyandbroken.deviantart.com

e-mail: [email protected]



Новата вълна на музикалните

форматиЩе има ли България най-сетне

Задава се нова вълна от музикал-ни формати. Телевизиите пак се надпреварват в категория „по-по-най” по рейтинг. Условията, които предлагат на потенциал-

ните звезди са толкова съблазняващи, че дори родителите ми, които винаги са били против подобни предавания, ме посъвет-ваха да се запиша. В крайна сметка, край-ното решение беше мое. Наистина имаше дни, в които много ме сърбяха пръстите да попълня формуляра за участие. Пре-мисляйки нещата, стигнах до извода, че не искам такава популярност. Може би се питате защо? Защо, след като се предлага договор със световно известна звукоза-писна компания? Какво, пък, рискувай...

Знаете ли, обаче, кое ме натъжава... В

Текст: Анна Манукян ♦Снимки: Internet ♦

музика

световна звезда?



България през последните години вече имаше няколко музикални предавания. В тях доста талантливи мо-мичета и момчета показаха и доказаха, че тук пеещите хора са на световно ниво. Какво се случи, обаче? Някой случайно да помни имената на победителите? Някой случайно да знае те да са станали популярни извън България?

Аз помня тези имена и ми е мъчно, че изключител-но рядко чувам за тях. В повечето случаи жълтите вестници си запълват стра-ниците с лъжливи истории и правят една ретроспекция, иначе абсурд да бъдеш чес-то споменаван.

Много ми е интересно да видя какво ще се случи с бъдещите финалисти от тази година. От сърце им пожелавам да надградят

това, което е било до мо-мента. Нека съдбата бъде благосклонна към тях и този път наистина те да имат един по-различен старт на музикалната си кариера.

В нашата страна наистина е много трудно да правиш

музика, ако стилът е дале-чен от поп-фолка. Не ме разбирайте погрешно, аз не съм против този жанр. Просто ме е яд, че не оце-няме всичко извън него. А качествени певци и песни има...

музика



Марин от “Star Academy” трогна цяла България с личната си история. Заслужената му победа, обаче, се помни от малцина.

Дидо, понастоящем вокалист на Д2, от-падна доста рано от гореспоменатато шоу. Днес за него се говори къде-къде повече.

музика



Невена Цонева, може би, остана единствената ай-дълка, за която се шумя повечко. За съжаление, последните публикации бяха свързани със скандалната раздяла между Невена и му-зикалната компания, която я продуцираше.

Магдалена Джанаварова - айдъл 3! Маги има неве-роятен глас, жалко, че днес почти не го чуваме...

музика



Полуфиналистът и победителят от второто издание на „Мюзик айдъл” - Нора и Тома. За разлика от победи-теля, Нора има дует с Графа и изгражда една доста успешна кариера.

музика



Миро и Дивна - по-бедителите в шоуто „Пей с мен”. Малката сладурана притежава завидни гласови дан-ни. Желаем й успех!

музика



конкурс

3DBG.com и Тера Комюникейшънс АД

обявяват конкурс за анимационен 3D герой

задача:Трябва да се измисли, моделира и текс-

турира типаж, притежаващ някакви харак-терни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва ос-новните движения на човешко тяло.

При моделирането на типажа, участни-ците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly.

За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспек-тивен, както и wire изглед.

Не се допуска ползването на чужди моде-ли и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.

как да добавяте творбите си?Добавете проектите си в галерията на

портала следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. Натис-

3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.

Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]


http://3dbg.com/show_help.php?id=8

http://3dbg.com/index.php


конкурс

нете тук, за да качите проект.Всеки участник си създава входяща тема

в тази секция и линква вече качените изо-бражения от галерията.

оценка:Победителят ще бъде определен от "Тера

Комюникейшънс" АД. Участията ще се оце-няват по следните критерии:

- идея, оригиналност, излъчване- прецизност на моделирането- текстуриране

срокът за Предаване на работите е удължен до 30.10.2011 - включително.

наГрада:До седем дни след приключване на кон-

курса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.

Процедура за Получаване на наГрадата:

След официалното обявяване на победи-теля, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата.

Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D ге-роя от „Тера комюникейшънс”АД.

В случай, че печелившият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/попечител/представител.

за Подробности и въПроси, свързани с конкурса, посетете тази тема - http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.

php?f=66&t=16136

Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!!

Автор: Огнян Бонев [North]


http://3dbg.com/login.php?goto=add_project.php

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136


комикс



Тази статия, всъщ-ност, е приказка за двама братя, които не се стра-хуват да мечтаят:

Емилиян и Станимир.Още от деца, те знаят, че

писането и рисуването са техните начини да кажат на света какво чувстват и ми-слят. Държат да покажат, че комиксите са изкуство, което може да разсмее, разплаче или да накара читателите да погледнат отвъд картинките и балончетата.

Създават заедно всички елементи на своите творби: идеи, сценарии, илюстра-ции, текст и всичко остана-ло. Често ги питат кой за какво отговаря в техните проекти. А те винаги казват: „Всичко правим заедно. Ние сме екип, като дясната и ля-вата ръка и всеки дава своя огромен принос в създаване-то на нашите произведения.”

Въпреки, че в България хората на изкуството трябва да минат през много „иглени уши“, за да се реализират,

комикс

МожеТе дА видиТе Трейлър оТ Тук

Приказка за двама братя, които не се страхуват да сбъдват мечтите си


http://vbox7.com/play:bd2d5f3e


комикс



Емилиян и Станимир не са от авторите, които повтарят като стар рефрен, колко е трудно всичко. Защото те не се страхуват да сбъдват мечтите си.

И така се стига до момен-та, в който двамата братя стават сценаристи в проекта „Царете на България”. Пред-ставят на страниците на спи-сание „Слава” своята изцяло авторска поредица „Звезден Вавилон”.

Участват в редица конкур-си и фестивали. През 2010 година техните творби са

част от изложбената програ-ма на престижния Балкански фестивал за млади комикс автори, Лесковац, Сърбия.

Включват се в проект, обвързан със серията „Assassin’s Creed” и полу-чават много положителни отзиви за своята работа от канадските Ubisoft.

В момента Емилиян Вълев, на 22 години и Станимир Вълев, на 25 години, пред-ставят на българските чита-тели своята изцяло авторска графична новела „Под моята кожа”. Книгата ще се раз-

пространява ексклузивно в дигитален вариант чрез Mtel Ebook.

Вярват, че бъдещето на литературата е в дигиталните книги. Проектът „Гутенберг“ и световните тенденции по-твърждават, че тези млади автори имат резон.

Новелата включва и пред-ставяне на бъдещите проекти „Самсон” и „Варколак”.

„Под моята кожа” е история, която заживява свой собствен живот, още, когато се появява като идея. Така, пред погледа на читателите, двамата авто-ри разкриват какво се случва с красивата Александрия, когато трябва да отговори на най-важните въпроси, които съдбата й задава.

„Самсон” е криминален нео-ноар. Откровен, зареден с адреналин и интригуващ.

„Варколак” е вдъхновен от красивите и богати легенди и митове, които Балканските народи са сътворили.

В периода 24-26 юни, „Под моята кожа”, „Самсон” и „Варколак” бяха пред-ставени на Балканския фестивал за млади комикс автори, Лесковац, Сърбия, 2011. През юли, Емилиян Вълев и Станимир Вълев участват в конкурсната и изложбената програма на 18-ия CARTOONRENDON INTERNATIONAL FESTIVAL, Колумбия, 2011.

А какво им предстои? Емилиян и Станимир обичат да изненадват читателите с творби, носещи техния уни-кален стил.

Който иска да научи повече за двамата автори и техните проекти, може да ги намери във Facebook.

комикс



комикс



Автор: Александър Наничков, a.k.a. Incawww.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com

e-mail: [email protected]

бГ таланти


http://life-and-health.eu/


Не е нужно да се разбиват отворени врати

Жорж Бонев

Жорж Бонев е композитор, пианист, оркестратор, музикален ре-дактор и преподавател, работил върху детска музика, много наши поети, музика, свързана с военните, най-различни симфонични творби за голям оркестър, камерни произведения, пиеси за пиано, много оркестрации на български композитори, с близо 15 години опит в оркестрирането. Автор е на 3 издадени книги, както и му-зикален редактор на сборника “Поклон, народе мили“.

сПециален Гост



BG Art ClAss:Здравейте! Бихте ли се придставил пред

нашите читатели?жорж бонев:

Здравейте. Казвам се Жорж Бонев. Роден съм през 1948 година, в гр. Ямбол. Жела-нието на родителите ми беше да се зани-мавам с музика и затова започнах още от дете. Горе-долу имам спомени за 5-6-тата си година - първо в детската музикална школа към Софийското музикално учили-ще, след това в Музикалната гимназия, а после продължих в Консерваторията, коя-то сега се нарича Национална музикална академия. Започнах с пиано и това ми е една от основните дисциплини. Завърших с пиано. Междувременно в Академията учих композиция. Завърших композиция, завър-ших теория. В съвсем сбит вид, това е като цяло по отношение на образованието ми.

BG Art ClAss:После към какво се насочихте?

жорж бонев:След това стана интересно. И във връзка

с това интересното, когато представях кни-гите си преди 2 години в Съюза на компози-торите, казах, че след завършването пред един музикант има 2 пътя. Единият път е да излезе на свободния пазар (нещо, което е изключително трудно) и да се усъвър-шенства в професията си. Другият път е да се хване, както аз се изразявам, за полата или за крачола на професора си, да бъде нещо като негов асистент и образно казано, да „мухляса“ в Академията, където да се пенсионира, следвайки степените асистент, след това преподавател, след това доцент, след това професор... Нещо, което на мен ми беше предложено от професор Здравко Манолов още преди да завърша Академия-та... и което аз отказах.

BG Art ClAss:Това през коя година се случва?

жорж бонев:1973-та. Значи, ако бях приел тогава това

предложение, смятайте, щях да бъда доа-йен в Националната музикална академия

– 38 години са това. А аз още до професу-рата не мога да се докосна. Но точно този път, колкото и да е непопулярен, колкото и да е труден, всъщност, изгражда един про-фесионалист. Това е моето мнение. А що се отнася до военните, те ми бяха меценат. Работил съм при тях и в рамките на около 10 години те ми осигуриха съществуване и възможност да се занимавам с големи музикални състави: със симфоничен оркес-тър, с мъжки хор и с представителния духов оркестър на армията, големия духов ор-кестър... той вече не е голям, стана малък. Това са изключителни възможности за един млад (тогава) музикант да работи с такива големи колективи. Значи, извън областта на камерната музика, в областта на оркес-тровата музика, на която оркестрова музика аз си останах фен и до момента. И преди всичко с това се занимавам.

BG Art ClAss:До късмет ли е?

жорж бонев:Не знам. Някои смятат, че взимам непра-

вилни решения. Други, напротив – смятат, че съм постъпил правилно. Нали, говорим за стандартния начин на мислене.

BG Art ClAss:То и системата тогава е била друга.

жорж бонев:Ами, как? Топлото местенце? Предлагат

ти... и си спомням, че професора беше казал: “Е, веднъж направих предложение в живота си и ми отказаха!”.

BG Art ClAss:Никой не отказва...

жорж бонев:Е, как ще се откаже? На 25 години вече

си подсигурен, а не после да се чудиш как да си намериш работа и да се чудиш какво да бъде и тогава се намесиха точно воен-ните, тъй като аз бях войник в Сливен, а в Сливен беше щаба на така наречената Трета армия към Варшавския договор и там имаше художествена самодейност – доста добре развита, защото един от генералите




беше на ниво. Мога да му кажа името – Щи-лянов. Благодарение на него съществуваха и професионалисти музиканти, и художни-ци, и артисти... Те всичките бяха събрани в тогавашния Дом “Народна армия” - Сливен и по този начин не си загубихме година и половина–две в някакви безкрайни занима-ния, които ни откъсваха от професията ни, от развитието.

BG Art ClAss:Много се е държало на изкуството в ар-

мията.жорж бонев:

Въпрос на пропаганда. “Ето какво пред-ставлява нашата армия. Нашата армия не е от роботи. Нашата армия е от мислещи хора.” Съответно, на едно приемливо кул-турно равнище. Имаше таланти, изнася-ха се концерти. В самия Сливен имаше симфоничен оркестър, макар и камерен. Имаше много добри изпълнители, напри-мер, там беше цигуларя Димитър Данчев – великолепен цигулар. Имаше камерни състави, имаше театрални състави, да не говорим за народните... Извън Сливен аз бях сътрудник на ансамбъла на армията, тук в София. Значи, голяма част от произ-веденията, които те изпълняваха, аз съм ги оркестрирал. Става дума за песни на наши и чужди композитори, имам предвид, ком-позитори от Варшавския договор. Така че, имал съм големи контакти и в последствие бях на една длъжност с много дълго име: “Композитор в групата на писателите и ком-позиторите на Министерството на отбрана-та и главен редактор на творческия център “Армейска песен”. В тази група, например, имаше известни имена, като поета Евстати Бурнавски, поета Орлин Орлинов, с когото сме работили заедно, още композитора Тончо Русев... имаше и други. Това беше една група от няколко човека, всичките бяхме членове на творчески съюзи, било на писатели, било на композитори, които, освен свободната си творческа практика, трябваше да изпълняваме и изискванията на армията, след като бяхме там на работа. В това отношение искам да спомена и един човек, който тогава също много ми помог-

на, вече е покойник – сигурно сте чували за хор “Ереван”, той беше главния му ди-ригент, Киркор Киркоров. Той беше главен специалист в Министерството на отбраната и с него сме работили заедно. Така че, ако трябва да говоря, за един човек на изку-ството е много важно каква подкрепа ще намери. Там действително намерих голяма подкрепа, защото хората на изкуството, не-зависимо с какво се занимават, според мен, могат да съществуват в две възможности – едната възможност е да бъдат в така наре-чената тоталитарна държава – което значи, да пеят, да свирят, да танцуват, да рисуват за управляващата партия и за нейния вожд. Това гарантира тяхното безоблачно същест-вуване. Отдолу те могаг да си се занимават с изкуство, така както намерят за добре, но трябва да бъдат под крилото на партията, за да вървят нещата, нали. Другата възмож-ност, ако не съществува тази, е да бъдат в някоя богата страна, в която има сдружения от частен характер или отделни меценати, които финансово да могат да ги осигуря-ват. Не мога да измисля друга възможност, освен тези двете. Такива бяха времената тогава, че се намери така наречения спон-сор (защото бях далече от каквато и да било работа, тъй като я отказах. Сега ще ми кажете: “Ами, да не беше я отказвал.”. Но се намери друг и то много по-богат от този, в лицето на тогавашната консерватория...).

BG Art ClAss:Все пак сте тръгнал по път, който сам сте

си избрал.жорж бонев:

Точно така. Това е най-важното, защото човек, ако не успее, поне няма да се сър-ди на другите за избора си, но когато друг започне да му избира пътя и стане фал, тогава става неприятно, меко казано.

BG Art ClAss:Малко хора помнят нещата, които раз-

казвате.жорж бонев

На мен това ми е живота. После стана тази забележителна промяна, 90-та година.




Не знам каква дума да наме-ря. Армията се реорганизи-ра, ние излязохме на пътя, съкратиха тези дейности.

Значи, българските компо-зитори пишеха песни на вой-нишка тематика (маршове) и тези малки неща, миниа-тюри, се печатаха в сбор-ник, който се казваше “Лети наша песен армейска” и ние имахме редакция, която се намираше в тогавашното ЦДНА, сега там се намира клуб “Червило”. Виждате ли какво става? “О, времена! О, нрави!” са казали латините. Изведнъж, така наречената военно-патриотична или ро-долюбива тема, се замести от темата за секса. Това е част от промяната, която на-стъпи през 89-та година. Под формата на пълно освобож-даване, стана приказно.

BG Art ClAss:Изкуството на заден план.

Важно е бизнеса да върви.жорж бонев:

И чакайте сега да кажа нещо много важно, кое-то не съм казвал... което, всъщност, ми позволи и да направя тези книги. От 68-ма година... смятайте, вече 40 години и повече, аз се занимавам нередовно, в определени моменти, със свирене по заведения. Какво е това свирене? Или е соло пиано, или е дует – пиано и цигулка, или е малък състав от 4-5 човека. Когато военни-те ни съкратиха и всичко се реорганизира, тогава започ-нах във Виенския салон на “Лучано” на ъгъла на “Раков-ски” и “Московска”. Така... 15 години там съм се подвиза-

вал като соло пиано, докато стигна до започването ми на редовна работа в Акаде-мията, където непрекъснато държа конкурси за всичко. Минаха 10 години от съкра-щаването при военните до постъпването ми на редовна работа в Академията вече. Докато на мен ми беше предложено да започна на 25 години, аз, всъщност, започнах редовно на 50. Но междувременно, тази, пре-подавателската работа... то разговора стана съвсем друг. Та преподавателската

работа беше на хонорар. Доста говорих за военните, но трябва да поговоря и за другото. Имаше един инсти-тут – полувисш, за музикал-ни и хореографски кадри в така наречения квартал “Модерно предградие”, на улица “Баба”. Там започнах като преподавател по хар-мония, което ми е основната дисциплина и в момента. Директор беше дъщерята на известния български ком-позитор Асен Карастоянов – неговата дъщеря Елена Карастоянова ме покани. Тя




ми е била учителка в музикалното училище. И всъщност, от 79-та година започнах рабо-та на хонорар, след това Здравко Манолов ме покани през 83-та година на хонорар в Академията – този път аз се съгласих. Така че преподавателската работа през всичките тези години, макар и нередовно, е вървя-ла. Съвместно с това, което говорихме за военните и отделно, в определени момен-ти – свирене. 93-та вече в “Лучано” плътно 15 години, докато се скапа цялата система със заведението... Той, нали, беше станал министър по едно време... и какво стана по-нататък - нищо не знам.

Имам свирения и в чужбина с импреса-рио и с договори. Първото ми беше зад Желязната завеса, 72-ра година. Тогава беше много интересно. Кандидатствах с 2 конкурсни изпита в Западен Берлин в та-мошната Академия – приеха ме. Бяха много доволни от резултата. Започнах занимания и ме помолиха да изтегля документация-та от нашата Академия, за да мога там да бъда като редовен студент така, както си му е реда. На собствена издръжка, не ангажи-рам държавата. Тук ми беше отговорено, че не мога да направя такова нещо, първо, защото...

BG Art ClAss:Партията не дава?

жорж бонев:То не беше казано в прав текст, но ми

беше казано, че “ние не поддържаме връзки с тази Академия” и след това един от чинов-ниците в комитета за култура ми каза: “Че то и у нас образованието е хубаво! Какво ще правиш в Западен Берлин?” Професо-рите, при които бях, са интелигентни хора и разбраха каква е причината. И така изкарах почти един семестър и с това приключи мое то обучение в чужбина. Всъщност, обу-чението ми като музикант се дължи на прак-тиката, която имам. Практиката и отдавна отишли си от този свят хора, ме научиха на занаят. Други, които ми помогнаха, са про-фесорите Евгени Аврамов и Пенчо Стоянов – хора с авторитет и с големи възможности.

Много е проблемно за човек, който се е отдал на изкуството, да бъде материално

обезпечен. Да не говорим, че от неговия продукт, особено в сегашно време, никой не се интересува. В това можете да бъдете напълно убедени. Пошлото изкуство служи за забавление и разсейване на масата от проблемите й.

Проблемът у нас е, че няма организация в музикалното образование, т.е. не може от рано да се подготви една публика, както, примерно, в Западна Европа се прави. На мен германците са ми го казвали – децата като пораснат, могат да се занимават или с бизнес, или със занаяти. Този, който е из-ключително талантлив, той ще се занимава с изкуство. Затова там е и добре платено. Мисълта ми е, че тези хора, които са музи-кално добре подготвени, после те се зани-мават с бизнес и търговия, но това е публи-ката, която може да разбере – тя ще дойде на концерт, ще й хареса, ще знае за какво става дума. Ние нямаме такава публика.

BG Art ClAss:Тук се сещам за Ричард Клайдерман. Сви-

ри и прави фурор. Публиката трябва да се забавлява, а не да се прави по начин, който не достига до нея.жорж бонев:

Това е така, защото голямата част от композиторите преминаха в една катего-рия, която е, както Артур Онегер чудесно се изразява - “фабриканти на шумове”. Публи-ката не иска да слуша шумове. Шумовете са достатъчни около нас. Иска да чуе нещо, което да е приятно за ухото, което да въз-действа, което да й помогне, ако трябва да изпадне в друго настроение, но това нещо липсва.

Аз така си го обяснявам. Първо, тази смя-на, която настъпи през 44-та година, съсипа българската интелигенция. Да не говорим за тези стотици хиляди, казват хората и сигурно е така... значи, дава се пример за Нюрнбергския процес, че някакви палачи (не повече от 20) са осъдени на доживотен затвор, други са ликвидирани. Докато тук, има масови убийства и потискане на инте-лигенцията. Това като се ликвидира и какво правим по-нататък? Идват на концерти или идват в галерии тези хора? Как ще стане?




Те трябва да преминат един предварите-лен път на подготовка, особено за музиката е задължително това нещо. Та това са 12 тона. Правят се различни комбинации, кои-то да могат да въздействат на публиката.

BG Art ClAss:Може да стане и добре и зле.

жорж бонев:В повечето случаи става зле. Това е

много интересна тема, защото става въпрос за езика, с който се борави. Йов-ков борави с нашия език, обаче, той така пише, че се побърква човек. Друг хваща същия този език... не може да въздейст-ва. Така е и с рисунката, така е и с песен-та...

Та да се върнем на тази генерална смяна. Според мен, това е една катастро-фа, която ни откъсна от постиженията на цивилизования свят. Пуснаха заглу-шителите, когато човек искаше да слуша джаз, примерно, “Гласът на Америка”. Или всичките столици около нас, които са уж пак братски страни, в тях гостуваха най-големите звезди – идваха на симфо-нични концерти и на джазови концерти. Човек беше принуден да намери някакво УКВ, за да може да слуша Белград. Ние бяхме откъснати. Нямахме информация. „Каквото каже Москва“. Добре. Но Москва не може да каже всичко. Ами, случая с Караян? 100 години Берлинска филхар-мония – оркестъра не можа да дойде тук. Оркестър, който свири къде ли не – свири по джамии, свири по манастири, свири в църкви, свири на мегдани, свири на горската естрада. Гледам какви хора се събират там – десетки хиляди души. Давали са концерти... Само тук не можа да свири този оркестър. Защо? Защото западно-германския посланик пожелал да посрещне оркестъра с цветя, обаче се оказало, че Западен Берлин не е част от територията по международните спора-зумения между нашите “приятели”. Не е част от тази територия и той няма право да поднесе цветята на оркестъра, в ре-зултат на което оркестъра не дойде. Но все пак, Караян направи една крачка и

докара Виенската филхармония. Хората още помнят тези концерти от 83-та годи-на. Фантастични!

BG Art ClAss:Заради цветята такъв проблем?

жорж бонев:Разбира се, имаше полемика. Само, че не

мога да си спомня точно. Самостоятелна административна и политическа единица, окупирана от победителите във Втората световна война – Източният сектор: Съвет-ски, Западният: Англо-Американски плюс Френски, който се водеше ей така просто, колкото да се каже, че има и Френски. Така нареченият Западен Берлин не се водеше към територията на Федералната репуб-лика, следователно този посланик няма нищо общо с оркестъра, който ще дойде. Неве роятни импровизации. Един нормален разум не може да разбере такова нещо. Не може едни хора да ги откъснеш и то с десе-тилетия... аз не казвам, че всичко, от което сме били откъснати, е било хубаво – хуба-вото и лошото винаги вървят ръка за ръка. Човек трябва да си отбира, но не и да му казват: “Това е хубаво, това е лошо. Сега ти ще гледаш този филм, защото, видиш ли, той е такъв, но онзи – не, дума да не става”. И когато това продължи с десетилетия, се получава катастрофата. В момента ние сър-баме попарата. А когато си говорим за тота-литарна страна и хора на изкуството – да, ами, нека да се върнем назад и да видим на каква почит бяха творците. Че те бяха пълни със звания: Заслужили артисти, На-родни артисти, Герои на социалистическия труд. Имаха възможности по отношение на почивни домове, имаха си вили, имаха си апартаменти. Че те бяха глезениците на режима... който се вреди, разбира се – не всички можеха да бъдат така наречената номенклатура.

Когато съм бил в чужбина, в Холандия са ми казали, че когато детето е на 4 години, започват трите езика - немски, английски и френски. В детската градина на 4 годи-ни започват обучение. Започват да пеят в църквата и пеят такива неща, които аз, ако се наложи да пея сега, ще ме изпъдят,




нищо, че съм професионалист. Тези хора нататък могат да продължат както си искат, обаче музиката вече по някакъв начин е за-ложена в тях и когато има концерт, както се казва “за всеки влак си има пътници” – ето ги пътниците идват. Щом е дошъл влака, те ще се качат на този влак. Аз тук не виждам нито влак, нито пътници.

Но това е един мъчителен път. Аз си мисля, че е много важно човек да излезе самостоятелно и да си мери силите, така да се каже, защото за преподавателската работа трябва да се събере голям опит. Как-во ще ви каже току-що завършил студент, на какво ще ви научи на 25 години? Че той знае само ученическите неща. Трябва да се мине през едно голямо развитие, да се при-добие един голям опит и тогава - тази ра-бота според мен е подходяща от 50 години нататък. Тогава вече може да има наистина сериозно измерение. Част от тези неща съм споделил в предговора на книгите си.

BG Art ClAss:Трите Ви книги свързани ли са?

жорж бонев:Не. Едната книга е с диск – не знам за

друга такава книга, не е правена и в Европа няма такова нещо. Става дума как трябва да се хармонизират вътрешни гласове: алт, тенор и бас. Указания с много примери. Тази книга беше първата. За издаването на другите две книги искам да благодаря на Ясен Спасов - “Класическа хармония” и “Джазова хармония”. Джазова хармония у нас също въобще не е правена. Значи, две от трите книги за пръв път се правят у нас.

BG Art ClAss:Какво има на диска към книгата за хармо-

низиране на вътрешните гласове?жорж бонев:

На диска има компютърни решения на 24 вътрешни гласове на Аренски – един голям руски композитор, който има такова помага-ло със задачи как да се направят. Аз съм ги хармонизирал и това е записано на компю-тър, за да може човек, като си вземе книга-та и като види нотите, да си пусне диска и

да сравнява нотите с диска. Тя е преведена и на английски език. Изпратил съм я да я ползват в библиотеката на института Хин-демит във Франкфурт-на-Майн. Що се от-нася до тези книги, хубаво е да бъдат пре-ведени на английски, но трябва да намеря пари. Интересно беше как бяха посрещнати книгите: значи, от страна на студентите – както каза книжарката в Съюза на българ-ските композитори: “Студентите за книги пари не дават.” Абсолютно вярно! Колегите ми, с много малки изключения – никакъв интерес.

BG Art ClAss:Защо така? Завист?

жорж бонев:Бих го обяснил по друг начин. Те, като

всестранно подготвени, нямат нужда от това. Те не са хора, които ще си сверяват часовника с някого. Да, винаги може да се намери нещо интересно. Ако не цялото, то поне част от него може да представля-ва някакъв интерес, включително и ръко-




водството на Академията. Такива книги я излязат веднъж на 50 години, я – не. Просто не се правят такива книги.

BG Art ClAss:Трети книги по едно и също време ли са

издадени?жорж бонев

Да. Изданието е 2008 година, а февруари 2009 година направих представянето им в Съюза на композиторите, където членувам от 1979 година.

BG Art ClAss:Не сме говорили все още за музиката,

която пишете...жорж бонев:

Пиша всичко, без опера. Операта никога не ме е интересувала. Е, хубава опера с добри певци бих слушал, но винаги съм се вълнувал от инструменталната музика или по-точно, от симфоничната музика. Винаги съм се възхищавал на един голям оркестър, ако свирят добре. Или пък, пиано – соло или с оркестър. Мисля, че от моите колеги-ком-позитори, само аз съм оркестрирал за духов оркестър. Това е много трудоемка работа, но е много интересно. Значи, на една парти-турна страница първо трябва да се напишат ключовете (да кажем, че са написани, това са към 30 петолиния едно над друго) – като се разчертаят няколко такта, като се напишат нотите, като се напишат паузите, ако оркестъ-рът е голям, се получават някъде около 800 – 900 знака на страница, които трябва да бъдат написани на ръка. Да кажем, че малката пиеса е 15 страници, примерно – на страница се плащаше по 1 лев. 15 лева за този труд, при който човек ще си избоде очите. Но аз искам и да дообясня – то не е само да бъде написано. Първо трябва да бъде измислено, след като се измисли, има една музикантска подробност – голяма част от инструментите в духовия оркестър са транспониращи. Какво значи това? Това значи, че трябва да бъдат написани в друг строй, а не така, както те звучат, за да може да прозвучат така, както се иска. Това значи, че не се пише това, което те свирят, а се пишат други ноти, друга тонова

височина. И чак тогава, в зависимост от тех-ния строй, те могат да прозвучат така, както човек иска. В смисъл, не е точната проекция на това, което свирят, ако мога така да се изразя. Което от своя страна значи, че човек трябва да има техника, да може да транспо-нира в други тоналности, за да се получи в крайна сметка цялото това нещо.

BG Art ClAss:Това наум ли се прави или се слуша зву-

ченето?жорж бонев:

Не, нищо не се слуша. То дори и пианото няма да може да помогне. Да кажем в някои моменти човек може да седне на пианото и да изсвири няколко акорда, евентуално нещо да пробва. Но как ще пробвате един голям оркестър? Независимо дали е симфо-ничен или духов. Това е един жесток труд, който не се плаща.

Сега сигурно ще ме питате защо са поста-вени така нещата. Имаше тарифи, но тези тарифи се определяха от хора, които няма-ха нищо общо с музиката и с труда, който е положен. Защо не извикат мен да опре-деля в какви граници трябва да се плати за страница за духов оркестър? Няма такива работи! Вади се един документ и се казва: “Тук за симфоничен се плаща така, за духов – така”. Никога не са искали мнението ми. Кокошкарска история.

Искам да споделя и едно много важно нещо, което ей така мина, но е много инте-ресно съвпадение. Знаете, че има така на-речените, класически стари бойни маршове като се започне след Освобождението, мине се през Балканска война, Междусъ-юзническа война, Първа световна война... Става дума за един сборник, който включва и националния химн (мисля, че беше над 100 песни и бойни маршове) беше ни въз-ложен от Министерството.

BG Art ClAss:Говорим за текстовете и музиката?

жорж бонев:Да. Значи, оригиналите се взимат – тек-

ста се преработва така, че ние, като добри




хора, да не дразним съседите си. С тази за-дача се справи Орлин Орлинов, който беше литературния редактор. Аз бях музикалния редактор, което значи, че оригиралните кла-вири, музиката трябва да бъдат прегледани и не само съпровода, но и хора (който обик-новено е мъжки хор). Тук влизат големите наши маршове “Велик е нашят войник”, “Един завет”, примерно. Това е класиката, към която трябва да се подходи изключи-телно отговорно, защото действително това е голяма музика, свързана с големи мъже. Така, захванахме се за работа... и то доста бързо трябваше да стане. Тук бих казал за Орлин Орлинов, че е един страхотен про-фесионалист с много хубаво музикално усещане, на ниво.

BG Art ClAss:За коя година говорим?

жорж бонев:Това нещо става 1989 година и защо го

разказвам – сборникът се отпечатва дни преди да стане 10-ти ноември. Да кажем, 15 дни преди това. Какво е интересното, оба-че? Интересното е, че след този къртовски труд и както аз го оценявам, най-сериозното нещо, което съм правил, най-първата ми книга, която е с художествено-историческо значение... едно хубаво издание с твърди корици, сборникът се казва “Поклон, наро-де мили”, се получи нещо, в крак с време-то... Отиваме във военното издателство и началникът ни казва: “Ами, сега какво ще правим? Какво ще каже Кеворкян?” (той водеше предаването “Всяка неделя”). Сега, всеки разумен човек ще си каже: “Какво общо има Кеворкян с тази работа и защо той трябва да дава оценка, след като на-среща си имахме човек, който е член на ЦК (Орлин Орлинов беше член на ЦК и то с генералска длъжност, освен това, говореше страхотно)?” Мен да ме оставят, аз съм Ни-кой, но защо той да не излезе да представи сборника, а трябва да го представя Кевор-кян? Ето това е една от многото смехории на нашето минало. Явно някой е изкоманд-вал, че трябва да му се даде публичност точно в това предаване... Добре, ама дока-то се направи там, стана Промяната. Все

едно, че не е съществувал такъв сборник! Една думичка не се каза за това нещо, а това беше един изключително сериозен труд.

BG Art ClAss:Сега появява ли се нещо на висота като

композиране?жорж бонев:

Нямам близък поглед върху най-мла-дите...

BG Art ClAss:Най-младите нямат опит все още.

жорж бонев:Имат самочувствие. То българите имат

самочувствие, но като трябва да се свър-ши някаква работа, изведнъж настъпва мълчание. Това самочувствие трябва да се докаже. Сега в събота имахме отчетно-изборно събрание и се говори нещо, което от години го знаем – нас никой не ни позна-ва, никой не се интересува, не са чували за такъв съюз, а ние държим внушителна централна сграда до Народния театър – с хубави условия, с концертна зала, със звукозаписно студио. Но въпреки всичко, ние тлеем – няма експлозия, няма пламък. Пак се връщам на минали години – това е бомба със закъснител: липса на музикално образование, което води до липса на раз-витие... една интелигенция, част от която е ликвидирана, друга част е смачкана – дори и години да минат, пак не е гаранция, че ще се оправят нещата. Трябва някакъв начин, някакъв подход, за да може да се стигне до ниво. Но, според мен, има такава пропаст, че няма как да се свържат двата бряга. От едната страна са изпълнители с недостатъчно добра подготовка, от другата страна е публика, която не е образована и не знае за какво иде реч. Лошото е, че ние сме папагали – подражаваме на една култура, която е много далече от нашата и вървим по същия път, по който вървяхме до 89-та година. Съветската песен, съветската теория, съветската музика е заменена от англо-американците и ние продължаваме да папагалстваме. Французите, например,





се опитват да противодействат на подобно влияние и то на моменти много агресивно. Тук – не. Тук се изсипва цялата продукция... ние сме добри хора. Щом нещата, свързани с културата се политизират по този начин – няма да искате култура.

Всъщност, за мен огромния обем прак-тическа работа се изля в книгите, за които говорим, както и в сборника, за който стана въпрос “Поклон, народе мили”. Само ще кажа, че ако бях приел предложението на професор Манолов през 73-та година, убе-ден съм, че нямаше да направя тези неща. Имал съм толкова контакти с най-различни хора, колкото т. нар. “академично лице” за цял живот не може да има. Това е златната възможност за професионалното развитие на човек, който е излязъл на свободния пазар... иначе, по отношение на финансово-то му състояние, това е пълна скръб. Не, че не се плаща такъв труд, но нито е редовно заплащането, нито е голямо.

BG Art ClAss:Защо нямаме сега композитори на високо

ниво? Образованието не е ли само, за да получат основата и после, според таланта си, всеки да се развива?жорж бонев:

Огромно значение има, защото този та-лант е много съмнителен.

BG Art ClAss:Значи, добър преподавател – ставаш

добър и се развиваш нататък, лош препода-вате – нямаш шанс?жорж бонев:

Не е достатъчен добрия преподавател. Важното е да седнеш да работиш. Той да те наблюдава, да те коригира и напътства – да, но от основно значение е ти самия да положиш някакви усилия... нещо, което не виждам в голямата част от моите студенти.




BG Art ClAss:Защо сега нямат желание?

жорж бонев:Защото после нямат реализация в живота.

BG Art ClAss:Защо се захващат с това в такъв случай?

жорж бонев:Логичен въпрос. За да имат висше обра-

зование. Те се борят да вземат диплома. На мен са ми го признавали в очите. Питал съм хора, които нямат нищо общо с музика-та – казват: “Искам да си взема диплома”.

BG Art ClAss:Защо не стават адвокати, инженери, поне

ще имат реализация след завършване?жорж бонев:

Там трябва много да се учи, има много отговорности. Инженера е свързан с няка-

къв проект или строеж, който, ако се срине, може да убие човек, докато един музикант, като произвежда фалшиви тонове, може само да разсмее хората, но не е свързан с такава отговорност, каквато носи един ле-кар или един строител, пък там има и много математика.

Като говорим за образование, ще дам един пример и ще направя съпоставка. През 1935-та година, в разстояние на 3 години, 35-та, 36-та и 37-ма, турското пра-вителство и културната общественост на Турция поканват Хиндемит – един от голе-мите творци и педагози на 20-ти век да оти-де при тях и да реорганизира тяхното музи-кално образование. Което значи: основава се Музикална академия в Анкара, основава се симфоничен оркестър, в Истамбул се основава музикално училище и човека, благодарение на огромния си опит, успява в рамките на 3 години да реорганизира и да постави на съвсем други основи тяхното музикално образование.

BG Art ClAss:Да, но някой е решил, че това трябва да

се направи, а у нас явно няма кой.жорж бонев:

Така, у нас няма и да се реши, защото ние сме музикално образовани, ние живеем със самочувствието. На нас не ни трябва такъв, който да дойде и да ни учи, защото ние сме родени научени. Изглежда, че не можем да изтърпим да дойде някой, който да даде напътствия, защото ние си знаем и се дразним от нещо такова. Турците, обаче, не се дразнят и спечелват. Интересното е, че при толкова големи имена в музиката на първата половина на 20-ти век, те избират точно него. Защо не избраха друг от голе-мите автори? Значи, както обичат да се изразяват, имат визия и постъпват правил-но. И има резултати. Ще ви кажа сега – не гледам сериалите по телевизията, но този сериал, “Забраненият плод”... като гледам нещо, мен ме интересува музиката. В този филм композитора имаше такива наход-ки, такива хубави теми, такова настроение създаде във филма... това не може да бъде случайно. Веднага го свързах с реорганиза-




цията и присъствието на един голям творец. Някой ще каже: “Ама, чакай сега, това е било 1935-та година, сега сме 2011 година!”. Няма значение – поставило се е началото на нещо и става традиция ефективно му-зикално образование. Какво става у нас? Става така, че тези, които са професори (говоря за миналото, за социализма), те се занимават със себе си, те се занимават със своята кариера. Първо, за да се благо-слови един професор, градския комитет на партията ще каже дали ще стане или няма да стане. Професорът, който сигурно има и други звания – Заслужил артист, Народен артист, се занимава с пропагандиране на своята музика (концерти, опери или спек-такли). Занимава се със своите успехи... и към същия този човек са прикрепени студенти. Ами, те са последната грижа на професора. Но той се води професор, не е като да кажем: “Хайде, той е композитор и не се занимава с преподавателска рабо-та”. Да, разбираемо е, че ще се занимава с творчеството си. Цяло изкуство е да можеш да научиш другите. Дори и добри музиканти не могат да преподават. И както във всяка друга работа, тук също има приемственост.

BG Art ClAss:С Вас си говорихме за наградите Ви. Ще

разкажете ли нещо за тях?жорж бонев:

Да. Имам първа награда пак 89-та година, точно преди Промяната. Това беше един марш на Военното училище в Търново. Имаше конкурс за строева песен, който се провеждаше в четирите военни училища (тогава бяха толкова – сега не зная колко са): Търново - общовойсковото училище, Шумен, Долна Митрополия на летците и Военно-морското във Варна. Как се провеж-даше този конкурс – курсантите в четирите училища определят по 3 награди за всяко училище. Всяко училище се явява с по 3 песни от български композитори и ги кла-сират от първо до трето място, като общо участват 12 песни. Те първо се изпълняват от хора и симфоничния оркестър на ансам-бъла.. (сега всичко това изчезна, естествено – няма нито хор, нито симфоничен оркес-

тър) и след това се изпълняват от духовия оркестър. Съобщава се: “Марш №1”, “Марш №2”, “Марш №3” и нищо повече. Там имам първа награда за песента “А Левски строя ни ще води” от много добър български поет, Росен Василев се казва – той почина.

За друга награда не се сещам в момента. Но истината е, че от номенклатурни компо-зитори не можех да се вредя, ако мога така да се изразя.

BG Art ClAss:Добре, а защо курсантите са определяли

победителите? Не трябва ли да се прави от хора с музикално образование?жорж бонев:

Точно това беше интересното – как ги оп-ределят. Първо им се раздава текста. Про-читат го и слушат музиката. Изискването е музиката да бъде лесна за възприемане, за да може, те, като маршируват, примерно, да могат съответния марш да го пеят на един, най-много на два гласа. Този конкурс беше всяка година. Тези 12 песни, които се до-пускат, първо се селектират от комисия от професионалисти от Съюза на композито-рите. Те допускат тези 12 песни до избора на курсантите и след това момчетата казват коя песен им харесва най-много и съот-ветно, всяка първа награда от всяко едно от четирите училища е подплатена с пари, втора и трета са само с грамоти и нищо повече. Такива конкурси май че се провеж-даха от 1981-ва до 1990-та, включително. Имаше един конкурс след Промяната, с което приключи.

BG Art ClAss:Поне парите заслужаваха ли си?

жорж бонев:Сега ще кажа. Значи, спонсори на това

бяха: първо – Военното министерство с 500 лева, после профсъюзите с 500 лева, Българския съюз за физкултура и спорт с 500 лева и Комсомола с 500 лева. Това е за четирите първи награди, всяка по 500 лева, останалите са без нищо, освен гра-мотите и евентуално някакво предметче за спомен. За една малка песен това беше




добра сума. Като се има предвид, че тогава контрактации за една симфония бяха към 1500-2000 лв, за опера към 3000-4000 лв, а те изискват много сериозен труд. Като съпоставяме с тези суми...

Сега се сещам, имаше едно предаване, на което бях направил титулната музика, 82-ра година. Казваше се “Златното ключе”. Поетът Атанас Звездинов написа текста, аз направих музиката, а актьорът Рашко Младенов я изпя. Той беше известно вре-ме директор на Сатиричния театър. Той е с музикално образование – пианист от Со-фийското музикално училище. Участваше в квартета с Николай Бинев, Тодор Колев, Ицхак Финци, който пееше със симфоничен оркестър оперни арии и други. Беше много хубаво направено. Мисля, че Сашо Влади-геров (сина на Панчо Владигеров) дирижи-раше тогава.

Дааа, сега се сещам и за други мои награ-ди – за детски песни. Много съм правил, но не е много пято от мен. Покрай Асамблея “Знаме на Мира” всички се бяха развихрили под крилото на Людмила Живкова. Малките форми бяха от голяма полза, защото, когато един композитор овладее малката форма, после вече може да посегне на по-големите произведения. Това е основата.

BG Art ClAss:Всеки става добър в това, което му е на

сърцето.жорж бонев:

Така да го кажем, да. Но има значение и какво ще се плати, иначе, творбите са като деца за всеки автор - той им се радва, дори само у дома да си ги слуша.

Пак се връщам на миналите години: не може ти, в качеството си на партийно и идео логическо лице, да казваш „Това - да, това - не“. Не, трябва да оставиш човека, той да си направи подбора - това му харес-ва, това не му харесва. Тогава има разви-тие. Тогава може нещо да се получи. Не дирижирано изкуство. В другите държави не е имало такова спиране - почти половин век, прекалено голям период за човешки живот. Не бива така. Това е травма, която е нелечима. После се чудим защо нещата са

такива. Не може партията да застане зад някого и да каже „Вие сега ще дойдете тук, защото този ще пее“. Не става така, под строй. Ние се мятаме като риба на сухо, от едната крайност в другата - от пълен вакуум към абсолютна свободия.

В средните музикални училища, от където идват нашите студенти в Академията, не се работи както трябва. Вместо в Академията да продължат развитието си, ние започваме от начало.

BG Art ClAss:Значи, като в Турция, трябва да си повика-

ме някого, който да ни оправи системата.жорж бонев:

Ние имаме предубеждение към турците заради историческите събития, но мисля, че това, което са направили, е изключи-телна крачка. То не е само да се направи крачката, а трябва да се види кой ще дой-де, защото крачки могат да се направят и в грешна посока.

BG Art ClAss:Човек не трябва да се притеснява от

грешки и да не прави нищо.жорж бонев:

Нали казват хората, че човек от грешките се учи? Грешки трябва да има. Аз съм го казвал и на студентите си - „Сбъркали сте - голяма работа! Вторият път пак ще сбър-кате, обаче, ще дойде един момент, ако вие работите, на третия път няма да има греш-ка“. Че кой се е родил научен? Няма такъв. Аз не познавам такива.

Много неща могат да се кажат, но мога да твърдя, че това свирене по заведенията (както се казва на жаргон - по кръчмите) също те прави музикант. Защо? Защото се минава огромен репертоар: първо - класи-ка... популярни неща. Да кажем това, което хората обичат да слушат: Лунната соната, музикалният момент на Шуберт, някой от унгарските танци на Брамс, Аве Мария на Шуберт и т.н... има страшно много пиеси. Това като начало... следващата серия: валсовете на Щраус, оперетите на Калман, оперетите на Лехар, оперетите на Щраус... След това: мюзикъли - Кабаре, примерно.




После, филмовата музика: познатите мело-дии, като се започне с Кръстникът, Профе-сионалистът - филмовата музика е голям раздел. Следват евъргрийните - големите автори, като се започне от Гершуин, Пор-тър, Керн, Роджърс... Ами, това е грамаден репертоар за всеки музикант. Това е и из-ключително богатство, защото той се запоз-нава с много произведения - от предкласи-ката, дето се казва, старите майстори, та до наши дни. Благодарение на този опит, след това вече можеш да преподаваш. Как да преподаваш без да имаш опит? Живата музика е далече от училище. Човек се учи от майсторите - това е пътя. Всички, които сме от по-възрастното поколение, сме на едно мнение, че музиката не е професия, тя е хоби. Аз съм казал и на моите студенти „Вижте какво, вие сте на подходяща въз-раст - вземете си и второ образование. Като музиканти няма да оцелеете. Трябва да съ-ществувате, вероятно ще имате семейства, ще се грижите за хора. Не става с музика.“

Работил съм и в чужбина. Диплома не се иска, трябва да можеш да свириш всичко и да си на ниво. Идва клиента и казва: „Моля да ми изсвирите тази мелодия“, вади па-рите и представете си пианиста да каже: „Съжалявам, не я знам“. Какво става после? Същия този клиент отива при управителя и казва (знам за такива случаи): „Вижте какво, наели сте музикант, който не може да из-свири (дадена популярна мелодия)“ - чове-кът няма да иска нещо, което не е известно. Хората обичат популярните неща. Клиентът е разочарован. След това какво става? Уп-равителят или собственикът отива при му-зиканта и казва: „Или за утре ще подготвиш тази мелодия за клиента (клиентът е гост на хотела, примерно, и ще бъде там няколко дни), или си събираш багажа“. Да видиш на следващия ден как я знае вече.

Бил съм в един състав. Отиваме в За-падна Германия - първото ми излизане в чужбина. Свирене от 9 вечерта до към 3 през нощта. Като в 9 часа има система от гонгове. Представете си една кооперация, сутерена представлява един голям ресто-рант. Собственикът ни инструктира: „Вед-нага, щом чуете гонговете, започвате да свирите“. Бяхме 5 човека и се намирахме

в апартамент в същата кооперация на 4-я етаж, т.е. не идваме от друго място и трябва просто да слезем по стълбите, да минем през служебния вход, който ни изкарва направо на естрадата. Бият гонговете, оркестъра го няма. Започнахме известно време след гонговете, докато се съберем. Същата вечер собственикът ни извика и ни каза: „Ако утре, след като ударят гонговете, не започнете веднага да свирите - багажа и си заминавате.“. Ама, ние имаме договор - няма договор, няма нищо. Ела да видиш на другата вечер, как като ударят гонговете, веднага започна музиката. Всички на линия.

BG Art ClAss:много ви благодаря за отделеното вре-

ме. и нещо за финал да кажете - някак-во пожелание към колегите-музиканти?

жорж бонев:човек, който действително желае да

стане професионален музикант, трябва да наблегне на всестранна подготовка и най-вече на практическата част.


Очаквайте информация и снимки от горещата точка на Барселона - 7-ми фестивал за улична музика Busker’s festival

За подробности: http://www.lacasamarilla.org

коресПондент: Гео калев - www.studiofo.netwww.fACeBook/GeokAlev

http://www.lacasamarilla.org/buskersfestival/en/

http://www.facebook/GeoKalev

bg art class #32

Documents