bg art class #41

Гост в броя:Йоанна Николова

2 BG art class АПРИЛ 2012

съдържание

04

12

28

34

Линкове към минали броеве ............ 03Родени през април ............................ 04Творба от Кирил Станчев .................. 10Млади таланти: гост в броя еЙоанна Николова .............................. 12Творба от Калоян Стоянов ............... 20Бранимир Събев напролетния панаир на книгата ........... 22Разказ: „Цикъл“ .................................. 24Творба от Славян Стоянов .............. 26Творба от Андрей Каменов .............. 27Кино: за филма „Пиратите! Банда наудачници“ ......... 28I Can Too ............................................ 30Творба от Даниел Алеков ................. 32Галерия „Възраждане“ представя Анна Покровнишка .......... 34

Корицана броя

брой 41:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

АПРИЛ 2012 BG art class 3

минали броеве

Вижте също и...

Брой 34Влади Въргала

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Брой 24Тони Тодоров

Брой 31Ами Тола

Брой 33Спиридон Андонов


http://amazonkibg.info/publish/201-5







април

през априлРодени

Източници: ♦http://bg.wikipedia.org ♦http://bnt.bg ♦

В асил Михайлов е български драматичен и филмов актьор. Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора. През 1964 г. за-вършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов”

в класа на проф. Мандаджиев. Най-голя-ма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

Носител е на следните награди:1971 г. – Награда за мъжка роля на Х

фестивал на българския филм - Варна за Старшията в “Герловска история”;

1977 г. – Първа награда за ролята на Човека в “Сизве Банзи е мъртъв” на I на-ционален преглед на камерните театрал-ни постановки – Варна;

1981 г. – Награда на Съюза на българ-ските филмови дейци за мъжка роля във филма “Капитан Петко войвода” и за ро-лята на Кубрат във филма “Хан Аспарух”;

1982 г. – Награда за мъжка роля във филма “Капитан Петко войвода” на XVII фестивал на българския игрален филм – Варна;

За сезон 1982-1983 – Награда на Съюза на артистите в България за ролята на Той в “Насаме с всички”;

1984 г. – Специалната награда (заедно с режисьора и оператора) за ролята на Бъч във филма “Събеседник по желание” на XVIII фестивал на българския игрален филм – Варна;

1985 г. – Награда за мъжка роля (Бъч) във филма “Събеседник по желание” на XI международен фестивал на червено-кръстки и здравни филми – Варна;

1997 г. – Награда за мъжка роля (Въл-кадин) във “Вълкадин говори с Бога” на Международния телевизионен фестивал “Златната ракла” - Пловдив.

ГеорГи Чаушов е български художник-карикатурист и

аниматор, роден на 7 април 1938 година в Лом.

През 1966 г. завършва Висшия институт по изобразително изкуство (днес Нацио-нална художествена академия), специал-ност илюстрация, в класа на проф. Весе-лин Стайков. От 1968 г. започва да взема участие в общите художествени изложби на СБХ.

Известен е с карикатурите си за сати-ричния вестник „Стършел“, както и за списание „Жената днес“ и за списание



април

„Карикатура“. Карикатурите му често са обозначени с „Без думи“. Типичният си фолклорно-ориентиран стил на рисуване Чаушов демонстрира и като илюстратор на множество книги: с народни приказки, български пословици и други.

Чаушов е режисьор на анимационни-те филми „Гротеска“ (1975), „Човекът“ (1976), „Ушите“ (1977) и „Мираж“ (1981).

Носител е на множество отличия, сред които: наградата на СБХ за карикату-ра (1964-1966), за илюстрация (1967) и наградата „Илия Бешков“ (1980), награ-да на СБЖ (1974), награда на Студия за анимационни филми (1968).

Ханс Кристиан андерсене датски писател и поет, известен най-

вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международ-на известност приживе. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в Одензе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-ви-соко обществено положение и дори, че са благородници. Ханс Кристиан от рано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и чете всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на учи-лище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика.

Четиринадесетгодишен, Андерсен зами-нава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския теа-

тър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писа-не. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771-1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покро-вител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822). Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и останал в Слагел-се и в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

През 1829 година Ханс Кристиaн Андер-сен постига голям успех с разказа „Раз-ходка от канала Холмен до източния край



април

на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години не постига особени литературни успехи, но през 1833 година получава стипендия от краля за пътуване в чужбина. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - на 16 октомври 1834 година пристига в Рим.

В началото на 1835 година се появя-ва „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните за-труднения на поета най-накрая приключ-ват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 година. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се прода-ват добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци. През юли 1839 година, по време на посе-щение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“, а в началото на следващата година шведският компо-зитор Ото Линдблад създава музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.

През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.

През по-голямата част от живота си Ан-дерсен предприема продължителни пъту-вания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пъте-писи. Те следват образците на жанра от тази епоха - съчетание на документални свидетелства и описания с по-философ-ски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включе-ни и цели приказки.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 година, посещава Гер-мания (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Евро-па. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещ-нат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират из-вестни личности от обществения и култу-рен живот на страната. Там той се запоз-нава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.

През 1857 година Андерсен отново по-сещава Англия, най-вече, за да се срещ-не с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици.

Ханс Кристиан Андерсен умира на 4 август 1875 г. близо до Копенхаген.

През 2001 г. е създаден биографичен филм за Андерсен - „Ханс Кристиан Ан-дерсен - Животът ми като приказка“.

шарлот бронте е английска писателка, автор на романа

„Джейн Еър“. Сестра на Ан Бронте и Еми-ли Бронте. Родена е на 21 април 1816 година в Трнтън, Англия.

Шарлот Бронте е родена в семейството на бедния селски пастор Патрик Бронте. Той става англикански свещеник и се ус-тановява в Хауърт, Северна Англия. Там се раждат неговите шест деца – син и пет дъщери. На 15 септември 1821 г. майката Мария Бронте умира, като оставя децата си на грижите на сестра си Елизабет Бре-нуел. През август 1824 г. бащата изпраща четирите най-големи дъщери в благотво-рителното училище Ковън Бридж. Усло-вията в училището, където се подготвяли гувернантки, били ужасни – в него умират



април

от туберкулоза двете най-големи сестри Мария (родена 1814 г.) и Елизабет (1815 г.). Бащата прибира обратно в дома си болните Шарлот и Емили. Впоследствие Шарлот учи в платен пансион, а Емили и Ан получават домашно образование.

Всички деца на Патрик Бронте се опит ват да пишат, като синът Бренуел и Шарлот се увличат и по рисуването. След завършването на пансиона Шарлот започва да преподава в него, а сестрите й стават гувернантки в заможни семей-ства.

През 1846 г. сестрите Бронте публику-ват сборник със стихове под псевдонима братя Бел (Шарлот – Карър, Емили – Елис, Ан – Ектън). През 1847 г. под съ-щите имена сестрите изпращат в Лондон ръкописи на романи. Романът на Емили Бронте “Брулени хълмове” и на Ан Брон-те – “Агнес Грей” са приети, а романът на Шарлот Бронте “Учителят” е отхвърлен от издателството. Шарлот започва да ра-боти над новия си роман “Джейн Еър”.

На 24 август 1847 г. Шарлот Бронте изпраща на издателите Смит и Елдър ръкописа на “Джейн Еър” и на 16 октом-ври романът е отпечатан. Съчинението, написано с искреност и страст, покорява читателите и донася на автора му шумен успех.

Слухът за това, че братята Бел не съ-ществуват и че романът “Джейн Еър” е написан от учителката Шарлот Бронте, се разпространява бързо. Успехът на “Джейн Еър” кара издателите да публи-куват повторно и романите на другите две сестри. “Брулени хълмове” на Емили Бронте също жъне успех, макар и не тол-ково шумен, докато романът на Ан Брон-те - „Агнес Грей“ се продава по-слабо и неговите достойнства са оценени много по-късно. След публикациите на романи-те сестрите Бронте получават материал-на независимост и слава.

На 24 септември 1848 г. обаче, от зло-употреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте. Докато се грижи за него, Емили също се разболява от туберкулоза и умира на 26 май 1848 г. Няколко месеца по-късно същата участ

постига и Ан – тя умира на 22 декември 1848 г.

Шарлот Бронте остава сама, заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. Тя започва да работи над нови романи. В края на 1849 излиза романът “Шърли”, а през 1853 г. - “Вийет”.

През 1854 г. в Хоуърт, където Шарлот живее с баща си, се появява младият помощник свещеник Артър Бел-Никълъс. Той се влюбва в Шарлот и иска ръката й, но баща й е против и за да не го огорчи, тя отказва брака. Но в последния момент, когато Артър, решил да стане мисионер, се подготвя да замине за Индия, Шарлот се съгласява да се омъжи за него. Техният семеен живот не трае дълго. През ноем-ври Шарлот се простудява и разболява от скоротечна туберкулоза и на 31 март 1855 г. умира.

През 1857 г. излиза романът „Учителят“, заедно с книгата „Животът на Шарлот Бронте“, написана от Елизабет Гаскел по молба на бащата на писателката.



април

емил Зола е влиятелен френски романист, основа-

тел и виден представител на натурали-зма („природата, видяна през темпера-мента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885).

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италиански инженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в де-ликатна ситуация. Слугата на семейство-то, Мустафа, изпитва сексуално влече-ние към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосек-суализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

Заради проблеми в брака си, влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реа-листични описания на секс и голота.

От 1862 до 1866 г. Зола работи в изда-телство „Ашет“, което му открива въз-можности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защи-тава новото по това време литературно течение Реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Уче-нието на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.

майн риде роден на 4 април 1818 година в Бали-

рони, графство Даун, Северна Ирландия и е един от най-известните ирландско-американски писатели на 19 век. По произход обаче е шотландец - както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор.

Като момче Майн Рид първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съ-седното село Кейтсбридж. На този свой учител впоследствие той посвещава ро-мана си „Ловци на растения“.

Когато Майн Рид навършва шестнаде-сет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския уни-верситетски колеж, където учи 4 години. След като получава добро класическо образование, се връща в Балирони, къ-дето известно време работи като частен учител в заможни семейства. Обаче мла-дежът е завладян от жажда за пътешест-вия и романтични приключения и мечтае да замине за Съединените щати.

В търсене на приключения, Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и се отправя с кораб за Съе-динените щати. През януари 1840 г. той пристига в Ню Орлиънс - най-големия град в робовладелския Юг. През първите две години от пребиваването си в Аме-



април

рика младият авантюрист сменя няколко професии: продава в магазин, в Охайо за кратко става пътуващ актьор, в Неш-вил той дори открива собствено учили-ще, като сградата за него построява със собствени средства. В Натчез, Мисиси-пи, се запознава с индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно използва в литера-турното си творчество.

След поредицата бурни преживявания, Майн Рид заминава през 1842 г. за Пит-сбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. Питсбърг Морнинг Кроникъл под псев-донима Пуър Сколър (Беден учен). През пролетта на 1843 г. се премества във Филаделфия, където написва и първата си пиеса „Мъченик на любовта“, веднага поставена на сцената в един от местните театри.

През есента на 1846 г. Майн Рид се премества в Ню Йорк и започва да рабо-ти в популярния седмичник Спирит ъв дъ тайм (Spirit of the Time). По това време войната между САЩ и Мексико е в разга-ра си. Писателят изоставя литературния живот и през март 1847 г. се включва като офицер, с чин лейтенант, в Първи нюйорк-ски доброволчески полк. Във войната се проявява като храбър офицер, но и като журналист: в почивките между боевете той пише статии, които изпраща в Спирит ъв дъ тайм, където се печатат под общо заглавие „Записки на стрелеца“. Майн Рид участва в обсадата на Вера Крус, в битките за Контрерас, Чурубуско и други. На 13 септември 1847 година, при щурма на крепостта Чапултепек е тежко ранен, губи съзнание и остава да лежи на бой-ното поле. Считат го за загинал. В някои американски вестници се появява негов некролог, дори и семейството му в Север-на Ирландия получава известие за смърт-та му. Но той оживява. След изписване от болницата остава за няколко месеца в Мексико, като се запознава със страната и изучава природата й.

През май 1848 г. напуска армията с чин капитан - звание, което използва до края на живота си. Всяка година, в навечерието на Коледа в книжарниците се появява по-редната повест за деца, подписана с „Ка-питан Майн Рид“. Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевре-менно работи и над романи за възрастни. След „Стрелкова част“ излиза „Ловци на скалпове“, който има необикновен успех: за 40 години от момента на първото изда-ние (1851 г.) само във Великобритания са продадени повече от един милион екзем-пляра. Със значителна популярност се ползват и романите „Белият вожд“, „Квар-теронката“, „Оцеола“, „Ямайски марони“ и други. Връх на творчеството му е романът „Конникът без глава“. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни.

В продължение на 6 години след смърт-та на писателя продължават да излизат негови нови произведения, които той не успява да публикува приживе.



зимното море от Ки-рил

„Тъга“маслени бои, 34 х 42 смавтор: Кирил Станчев

http://www.kirilart.com

бГ таланти



BG Art ClAss:Здравей, Йоанна. Би ли се представила с

няколко думи пред читателите ни?

йоанна ниКолова:Здравей. Казвам се Йоанна Николова,

от град Варна съм, тази година ще стана на 18 години. Уча в Национално училище по изкуства “Добри Христов”, специалност Скулптура.

BG Art ClAss:Как започна да се занимаваш с изкуство?

йоанна ниКолова:Започнах да се занимавам още от основ-

ното училище, защото бях в паралелка с изучаване на приложни и изящни изкуства. Въпреки че повече харесвах приложните изкуства, нямаше такава специалност във Варна, затова кандидатствах в хуманитар-

млади таланти

Достатъчно е човек да осъзнае, че тъмнината

съществува и че осветеното пространство е много малко

Йоанна Николова



на гимназия и в училището по изкуства. Най-странното беше, че ме бяха наплаши-ли, че няма да мога да вляза там, защото имало много голяма конкуренция, но... дори успях да се класирам трета и влязох. От тогава започнах да се занимавам с рисуване наистина усиле-но – рисуването ми е страст, но не чак толкова, колкото скулптурата, защото в скулп-турата всичко е триизмерно, може да се визуализира по всякакъв начин, с всякакви материали, докато рисува-нето... да, уважавам го, пак могат да се създадат много хубави творби, но аз предпо-читам да се занимавам със скулптура.

BG Art ClAss:С какви материали предпо-

читаш да работиш при съз-даването на скулптури?

йоанна ниКолова:Имахме една учителка

(която сега е в отпуск по майчинство), която ни на-кара да експериментираме – нещо, което не ни беше давано като задача до то-гава. Правихме форми от различни материали.

Обичам да работя с гли-на. Имам един проект (един от многото, върху които работя), който се надявам да е готов до края на годи-ната и да мога да го покажа на изложбата. Надявам се да съм наистина доволна от себе си. Да, малко поза-гърбих общообразовател-ните предмети, но разбрах, че няма по-хубаво нещо от изкуството.

BG Art ClAss:Колко време ти отнема да

направиш една скулптура?

йоанна ниКолова:Зависи от ентусиазма

ми. Както и от много други неща, но ако има желание, може да стане и бързо. За да стане качествена една скулптура - колкото повече работа има по нея, толкова




по-добре. В най-общи случаи, може би, към месец – месец и половина някъде. Зависи... Този проект, върху който работя в момента е метър и двадесет.

BG Art ClAss:Големичка. Тази скулптура от глина ли е?

йоанна ниКолова:Да, от глина е.

BG Art ClAss:А като ги правиш, ползваш ли референ-

ции – в смисъл, гледаш ли от нещо или ги правиш по въображение?

йоанна ниКолова:Нещо, за което повечето учители ни се

карат, е, че не правим скици. Да, наис-тина от скиците можем да се водим и да натрупваме върху това, което сме на-правили първоначално... но аз работя по въображение. В повечето случаи трябва да се прави скица обаче, за да се доизяс-ни нещо, а не в последния момент да се окаже, че нещо не трябва да е там и да преправяш, защото не си бил достатъчно съобразителен в началото.

BG Art ClAss: С глината нали дори нещо да не е точно

както трябва, пак можеш да го коригираш?

йоанна ниКолова:С глината винаги може, но ако се работи

с твърд материал като дърво, мрамор или итонг...

BG Art ClAss:И с итонг ли работите?!

йоанна ниКолова:Да, и от него се правят – на миналого-

дишната изложба имах една такава скулп-тура. Всеки работи с този материал, който му е приятен. Не ни задължават да пра-вим нещо строго определено.

BG Art ClAss:Задават ви само темата, по която правите

скулптурите си?

йоанна ниКолова:Да, дават ни тема. Сега правих една твор-

ба на тема “Доброволчество” – жена, седна-ла на пейка, около която има много котки.

BG Art ClAss:Какво те влече да правиш, извън това, ко-

ето ти задават като тема за работа? Имам предвид, какво предпочиташ да правиш като фигури – хора, животни или по-аб-страктни неща?

йоанна ниКолова:Обичам да правя релефи, но другата ми

страст са бижутата, които правя и извън училище.

BG Art ClAss:От какъв материал правиш бижута?

йоанна ниКолова:Пръстенът, който ти показах, е от сребро.

Първо се моделира от восък, после се дава на леяр, който го излива в калъпче, после ми го дава да си го дообработя, защото все остават някакви неточности по модела.

BG Art ClAss:А ти с какво обработваш среброто? С как-

ви инструменти?

йоанна ниКолова:Има една машинка – мултишлайф... ако

разполагаш със средства и можеш да си я позволиш, е лесно, иначе няма как. При-мерно, като работих сега скулптурата от дърво, ми беше супер трудно, защото пър-во, пънчето, върху което работих, беше някъде около 50х20 см и само с чук и длето работих, без никакви помощни инструменти – наложи се да я правя някъде към 2 месе-ца, защото е много трудно и нямам силата, която е нужна, за да я направя по-бързо. С чук и длето всичко става бавно... Преди




изяви и изложби всичко става в последния момент, но вече разбрах, че нещата няма как да стават в последния момент, защото не разполагаш с времето, необходимо за работа.

BG Art ClAss:Не се ли знае предварително кога ще бъдат тези излож-

би?

йоанна ниКолова:Уж се знаят, но в повечето случаи ни казват 5 дни преди

събитието... един пълен хаос! Като беше изложбата сега, в последния момент се окачваха работите... а моите не знам защо не ги бяха закачили изобщо и се наложи аз да си ги закачам, за което имам неизвинени отсъствия в училище... Много хубави станаха работите ми, дори ме похвалиха,

което беше много голяма гордост за мен... може би, защото винаги бях от уче-ниците, които са в сянка. Винаги има един, който е фаворит и като си го харе-сат от самото начало, си го поддържат до края... и така, изведнъж да изпъкнеш сред „тълпата“, е малко трудно. Тези, които винаги бяха хва-лени, според мен не заслу-жаваха да бъдат постоянно възнаграждавани.

BG Art ClAss:Това не бива да те огорча-

ва. Нали знаеш, че изкуство-то е нещо субективно – това, което за едни е хубаво, за други е грозно? Всеки пре-чупва нечие творчество през собствената си призма.

йоанна ниКолова:Тази година четирима от

преподаватели ни се сме-ниха и стана така, че досега са ни учили на едно нещо, идва нов учител, който ни казва “Не трябва да прави-те така!”. Кое по-напред да направиш? Има хора, нали, които се нагаждат бързо, обаче аз не съм от тях... но понякога май трябва.

BG Art ClAss:Можеш ли да се сетиш за

някаква случка, която искаш да разкажеш?

йоанна ниКолова:Да, сещам се за една

случка – бях на около 10 години и в основното учи-лището дойде един худож-ник-илюстратор на детски книжки. Тогава госпожата ни




подготвяше за кандидатстване и му пред-стави тези, които уж щяха да кандидатстват в такова училище. Представи ги като ней-ната гордост. Понеже знам, че и аз съм от тези, които ще кандидатстват, а тя не ме представи на художника, на мен ми стана много мъчно. И се разплаках. Бях обидена на учителката, но като видя колко съм се разстроила, даже лично ме представи на въпросния художник.

Друго, което се сещам да разкажа е, не конкретна случка, а за мястото, където пра-вим скулптурите. Като леем калъпи, винаги всички сме абсолютно омазани, изцапани от горе до долу, приличаме на общи ра-ботници. Няма изчистване, особено, когато правим отливки от восък.

BG Art ClAss:И като ви видят някъде така, хората викат

“горките деца, цял ден са работили някъ-де!”...

йоанна ниКолова:Да, жените, които почистват, винаги каз-

ват: “Какво правите тук? Ще каже човек, че е някакъв завод!”. По цял ден се чука, блъска, бръмчи... точно като се включат

мултишлайфовете – един като включи ъг-лошлайфа и четирима като включат мул-тишлайфовете, и нещо друго, става много голяма дандания.

А пък когато лях от автокит, беше страш-на воня, мирише много неприятно... за всички, които не са свикнали, де. Няколко дни след това от общината дойдоха ня-какви инспектори, които бяха ужасени. Ние им обяснихме, че работим, а това е част от работния процес и няма как да се избегне миризмата. После са казали, че е забранено да се работи с такива веще-ства - нали сме деца, ще се натровим. Отговорили са им: “Те са си избрали тази специалност, те са си поели риска”.

BG Art ClAss:Сега ще разкажеш ли нещо за картината,

която сме показали в списанието?

йоанна ниКолова:Идеята ми хрумна при едно посещение на

село. Както знаеш, там хората само рабо-тят, те не си почиват. Трябваше с баща ми да ходим при един негов приятел, пъдар, който търсихме по полята. Това беше моето




вдъхновение, защото имаше много хора, които работеха. Хората на село никога не си почиват и никога не се оплак-ват от това, което вършат. Точно тази гледка ме провокира да направя картината.

BG Art ClAss:Там на място ли си скицира идеята или после по въоб-

ражение работи?

йоанна ниКолова:Скицирах хората, които не бяха в народни носии, раз-

бира се. Смятах да направя и някаква воденица на заден план. На село има много стара воденица, обаче после реших, че това е достатъчно.

BG Art ClAss:Отдавна ли си правила

тази картина?

йоанна ниКолова:Преди 2 години. Тя е и

една от любимите ми. На-правена е върху мукава. Мога малко да разкажа и за технологията на работа – значи, мукавата се грун-дира с латекс – 4 до 5 ръце, в зависимост от гъстотата на боята. Най-важното е, че трябва да се изчакват всички пластове да изсъхнат преди да се нанася следващ слой, иначе мукавата ще се напу-ка. След като вече всичко изсъхне (намазали сме я с латекса), се шкури. Трябва много да се внимава да не се прешкури, защото работа-та може да замине на вятъ-ра. Като се изшкури много хубаво, трябва да е равна като стъкло. После се ми-нава отгоре с черен акрил. След това рисунката, която е направена, се сканира и на-печатва на паус. След като е изпринтена, всички контури един по един се повтарят отгоре на пауса. После я обръщаш с лице към мука-вата и отгоре отново всичко се повтаря с химикал, за да може химикала или молива, с който си го правил, да се отпечата на мукавата. И от там започва голямата рабо-та... с игла. Техниката е най-важното нещо в тази работа.

В последно време обаче си падам по по-абстрактните работи...

BG Art ClAss:Като каза “абстрактни” и се

сетих да те попитам отново




за бижутата. Само за себе си ли ги правиш?

йоанна ниКолова:Не, винаги ги правя по

повод. Всичко зависи от настроението и от това, как е минал денят ми. Това, което ми се случва, ме кара да рисувам или започвам да мачкам пластелина...

BG Art ClAss:Ясно. А какви са ти плано-

вете за бъдещето? Свърш-ва училището и после какво следва?

йоанна ниКолова:Смятам да продължа об-

разованието си в художест-вената в София, но може и да се насоча към кримино-логията.

BG Art ClAss:Тук вече ме изненада! Как

така от изкуството отиде към криминологията?

йоанна ниКолова:Не знам, но са ми много

интересни – в известна сте-пен решаването на случаи е като картините, винаги има нещо, което остава не-доизказано. Не съм решила още какво точно да бъде, още се лутам.

BG Art ClAss:Изненадах се, защото

сферите са много различни, иначе няма лошо. С такъв плам говориш за изкуството, че нямах съмнения към как-во ще се насочиш в бъдеще.

йоанна ниКолова:Да, различни са... обаче мама нещо не е особено съ-

гласна, казва ми: “С такова хубаво нещо си се захванала, ще учиш криминология сега!”.

Не съм се насочила още към нищо конкретно, но много ми се иска и да уча в Италия.

BG Art ClAss:Италия? А език знаеш ли?

йоанна ниКолова:Уча италиански сега. По принцип го учих от 8-ми до 10-

ти клас, но прекъснах, защото програмата ни е такава... обаче сега продължавам. Много искам да говоря с някого, защото езика е просто говорене и преповтаряне на не-щата, които знаеш, за да не ги забравяш. Без практика всичко се губи.

BG Art ClAss:Съгласна съм с теб. Много ти благодаря за този разго-

вор. Пожелавам ти успех в попрището, което си избереш и се надявам да се чуем при някоя следваща твоя изява. Но накъдето и да се насочиш, не се отказвай от изкуство-то и продължавай да се развиваш!




бГ таланти

“МоеТо МоМиче”Художник: Калоян Стоянов

http://kaloqnstoqnov.deviantart.comhttp://100qnov.blogspot.com

[email protected]


http://life-and-health.eu/


На пролетния панаир на книгата в НДК ще можете да си закупите новата

книга на писателя Бранимир Събев и да получите автограф от него на щанд №1.

литература



в брой 42 на списанието оЧаКвайте интервю

с писателя бранимир събев и представянето

на новата му КниГа „ЧовеКът, Който обиЧаше стивън КинГ“ -

сборниК с раЗКаЗи на ужасите.

в тоЗи брой ще имате въЗможност да проЧетете един

от раЗКаЗите на автора - „ЦиКъл“.


Бранимир Събев е роден на 16 септември 1981 г. в гр. Свищов. Завършва магистратура „Финан-си“ към Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което завършва и втора магистра-тура „Журналистика в печатните медии“ към Софийски универ-ситет „Св. Климент Охридски“. Започва да пише от 2001 г. През май 2007 г. печели първо мяс-то в националния литературен конкурс на Софийския универ-ситет и Фондация „Св. Климент Охридски“ за криминалния раз-каз „Арлекин“. Няколко месеца по-късно взема приза за трето място в раздел белетристика на литературния конкурс на Шумен-ски университет „Еп. Констан-тин Преславски“ за разказите „Видеокасети“, „Дамско хапче“ и „На военна комисия“. Това е и годината, когато неговият разказ „Към Ада“ е отличен с поощри-телна награда за много добро представяне в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата“. През месец май 2010 г. грабва за втори

път голямата награда в конкур-са на Софийския университет за своя разказ „Човекът, който оби-чаше Стивън Кинг“, с което става единственият, печелил два пъти престижния приз. Отличен е и с награда в Копнежа на Фондация „Човешката библиотека“ за есе на тема „Книгите, които ме про-мениха“. Негови публикации при-състват в официозите в родния Свищов – „Дунавска зора“, „Ду-навско дело“, „Алма матер“. Ав-тор на сборника с хорър-разкази „Хоро от гарвани“ и на The Dark Corner, един от най-престижните читателски блогове в България. Негови творби са отпечатвани в сп. „Terra Fantastica“, в-к „Телес-коп“, „Литературен вестник“, при-състват в сборниците „Антоло-гия Буквите 2004“, „Литературно ателие 2007“, „Златен Кан 2009“. Чест гост в реалити романите, из-лъчвани всяка неделя от 16 часа по радио „София“, участвал до момента в пет от тях. Пише ревю-та на книги за културния портал Словеса.нет.




Сатанинската машина спря да се върти с влудяващ слуха звук, сякаш виеше бито куче. Адските й светлини изгасна-ха, а железните врати се от-

вориха широко като пастта на дракон. Плахо пристъпих напред – отново бях в мрачната пещера със светещи стък-ла по стените… Защо изобщо ми тряб-ваше да влизам в това дяволско чудо?

Някой ме чакаше отвън, преградил пътя към изхода.

Това бях… аз.Вдигнах забралото на шлема си и с

почуда заразглеждах своя брат-близ-нак, за който не бях и подозирал. Бя-хме абсолютно еднакви – и на ръст, и като телосложение, едни и същи тъм-ни коси и още по-тъмни очи.

И най-вече – еднакви лица.- Братко? – осмелих се да попитам аз.Той се изсмя. Беше облечен в стран-

ни зеленикаво-кафяви дрехи, позволя-ващи му да се слее с горския гъсталак, а в ръце стискаше странен предмет, направен от дърво и метал. Досетих се, че е оръжие.

- Не точно – отвърна ми той с гърлен, дрезгав глас. – Аз съм ти и ти си аз… абе, сложно е за обяснение.

Бавно кимнах – ясно, сега разбрах. Това бе изпитание – просто не е тряб-вало да докосвам това дяволско нещо. Господ искаше да изпита вярата ми, изправяйки ме сам срещу себе си. Е, аз нямаше да го разочаровам.

- В името на Бога и папа Урбан! – из-виках аз, спуснах забралото и налетях на двойника си, стиснал здраво меч и щит.

Той се отпусна на едно коляно и насочи оръжието си към мен. Зверски грохот раздра слуха ми и рояк свирепи метални стършели излетяха един след друг към мен. Не можех да ги видя – толкова бяха бързи. Ала за жалост ги усетих – те раздробяваха доспехите ми, костите, плътта… Отблъснат сви-репо, паднах назад, облян в кръв и тъмна пелена се спусна пред очите ми.

- Глупак – поклати глава войникът, сложи нов пълнител и пристъпи към съоръжението.

Машината на времето спря своя главоломен бяг и пултовете помрък-наха. Горкият ми двойник – ходил е да отвоюва Йерусалим и се е натъкнал на устройството, което го е засилило

ЦикълНа Христо Пощаков




в наши дни. Каква ли награда ще ми дадат за това, че го открих? Та това нещо фундаментално ще промени цялото човечество! Ах, веднъж да се върна в Карлово, така ще се напия с аверите от поделението…

Металните врати изсъскаха и пристъ-пих напред. Мамка му! Пак бях в шиба-ната пещера с фосфоресциращи крис-тали по стените! О, по дяволите…

Той стоеше пред мен и ме изучава-ше с неодобрително изражение. Беше абсолютно копие на мен самият с две разлики – беше рус и по-слабичък. Иначе всичко останало, най-вече ли-цето – едно към едно. Дрехите му бяха от някаква странна материя, черни, прилепващи по тялото, сякаш излез-ли от футуристичен филм от рода на Стар Трек. На колана му имаше кобур с бластер. Трябваше да го убия, преди той мен!

Насочих калашника и започнах да стрелям. Двойникът ми светкавично натисна някакъв бутон на колана си и около него се образува странен, про-зрачен мехур, подобен на сапунените, които правехме като деца. Куршумите замръзваха на сантиментри от него. Той поклати глава и измъкна бластера от кобура.

Затворът на автомата ми изщрака на празно.

- Fuck – едвам успях да кажа.Русият стреля и залпът отнесе глава-

та ми.

Темпоралният виатор спря въртенето

си и индикаторите потъмняха. Зачаках с изваден бластер и ръка на бутона, активиращ рефлектора. От другата страна щяха да ме посрещнат подо-баващо – бях напълно сигурен в това. Хидравликата се активира и пристъпих напред, в Храма на Предците с пър-вичните банки памет, сияещи от стени-те успокоително в мрака.

Той приличаше на мен, поне в лице,

ала и силно се различаваше. Първата разлика бе кожата му – вместо с нор-мален телесен цвят, тя бе оцветена в яркочервено, като на демон от пра-ми-тологиите. Косата му бе дълга, черна и чуплива, падаща свободно по гър-ба. Носеше плащ, а дрехите му бяха странна комбинация от моите и тези на древен римски гладиатор.

- Кой си ти? – не се сдържах аз. – Какво си? Двойник? Брат-близнак? Клонинг? Мен самият?

Той тъжно поклати глава.- И да, и не, и всичко, и нищо.Гласът му бе невероятно мелодичен,

омайващ, хипнотизиращ.- За какво е всичко това? – попитах

го. – Защо са тези пътешествия във времето? Каква е целта, какъв е сми-сълът? Отговори ми!

- Ти сам вече знаеш отговора – рече той.

Изревах, включих рефлекторния ек-ран и започнах да стрелям с луксеон-ния излъчвател.

Той измъкна лъскава метална дръжка и от нея излезе дълго лазерно острие с цвета на кожата му. Започна да отбива изстрелите ми, връщайки някои обра-тно към мен – екранът ги отразяваше встрани. Двойникът ми протегна длан напред и почувствах как бутонът на ко-лана изщрака, изключвайки силовото поле. Явно владееше непознати досе-га умения.

Последният ми изстрел се върна от меча му и ме прониза право в гърдите. Паднах и не станах повече.

Лордът пристъпи напред и замахна с

острието, отсичайки парче от машина-та. Продължи да удря бързо, отмерено и целенасочено, докато превърна чу-дото на техниката и мечта на поколе-ния хора в димяща купчина боклук.

После изключи острието, вдигна ка-чулката на плаща си и напусна пеще-рата.



Художник: Славян Стоянов - kreksofinhttp://kreksofin.blogspot.com

http://kreksofin.hit.bge-mail: [email protected]

бГ таланти



„под приКриТие“Художник: андрей Каменов - а.к.а. Dragon_Phoenix

бГ таланти


Кино

трей

лър

на ф

Илм

а м

ож

ете

да

глед

ате

от

тук


сюжет

Хю Грант записва първото си участие в анимационен

филм озвучавайки ролята на бра-датия капитан на пиратите – не-въобразим ентусиаст, който про-дължава да търси големия успех. С лудешки екипаж зад гърба си и с почти никакъв шанс да спечели срещу своите най-големи конку-ренти, капитанът не се отказва от мечтата си да бъде обявен за „Пират на годината”. Нашите герои поемат на пътешествие от брего-вете на екзотичния Кървав остров до мъгливите улици на Лондон. По пътя те са принудени да се сра-жават срещу зловеща кралица, да се съюзят с усмихнат млад учен и никога да не се отказват от това, за което си мечтае всеки всеки пират – приключението!

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

http://www.imdb.com/video/imdb/vi504995353/


Кино

теХниЧесКи данни:

Жанр: Приключенски, 3D анимацияРежисьор: Питър Лорд, Джеф Нюит Сценарий: Гидиан ДефоОзвучен от: Хю Грант, Салма Хайек, Мартин Фрийман, Дейвид Тенант и другиПремиера в България: 06.04.2012

и още За “пиратите!”

интереснифаКти

Творческият екип на „Пиратите! Банда

неудачници“ се състои от 525 души, включител-но 33 аниматори и се разполага на 41 снимач-ни площадки в 4 студия.

Пиратският кораб е изцяло ръчна изработ-ка, изграден е от 44,569 отделни части. Констру-ирането му е отнело 5000 часа, а финалният проект тежи 770 паунда. Корабът е дълъг около 14 фута и е с височина 15 фута.

Когато екипът на Aardman се опитал да премести пиратския кораб от едно студио в друго, натоварили на колела цялата конструк-ция (тежаща около тон) и я придвижили през няколко изключител-но тесни коридорчета. След като с огромни усилия навигирали по тесните завои, без да го повредят или счупят, членовете на екипа най-накрая стигнали до двойната врата, през която трябвало да мине кораба... но тя се оказа-ла прекалено тясна. Тъй като връщането назад


било невъзможно, те взе-ли трион и срязали дупка в касата на вратата!

На вратата на капитан-ската каюта има вход за папагал, като вратичка за домашна котка.

Направени са 140 чиф-та очи за основните членове на пиратския екипаж.

70 създатели на макети са направили 250 кукли. Включително 9 главни пирати от екипажа, 23 второстепенни пирати, 55 специални герои, 112 раз-лични персонажи и още!

Специално наетият за филма стъклар духач е изработил редица миниа-тюрни бутилки, лампи, чаши и други посуди, всяка от които е правена по поръчка.



I CAn too

I Can Too -И Аз Мога

За много от Вас тази визия с попу-лярни личности може би е вече позната.

„С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини-

циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се по-чувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

диЗайнерите от BAndA, които неуморно предоставят идеите си

на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни нача-ла снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Мари-ца", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

в момента I CAn too работи над изграждането на Център за деца с

аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъз-мездно.

Както всички инициативи на организа-цията, така и тази цели не толкова наби-ране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при съз-даването на Центъра за деца с аутизъм

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство /магазин, бизнес сграда, офис/ за предлага-не на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца.

Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

тенисКи на надеждата обличат световни звезди – холивудски-

ят актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе-циални за нас хора, които ни подкрепят.

На сайта www.icantoo.eu можете да про-следите създаването на Центъра, a бюдже-та за ремонтните дейности може да получи-те, като ни пишете на: [email protected]

Благодарим Ви!

За КонтаКт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителсКа сметКа: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF



Davy JonesХудожник: даниел алековwww.dancakes.com www.memod.deviantart.com e-mail: [email protected]

бГ таланти



арт

Галерия „Възраждане“в Пловдив представя

автор: краси алексиева ♦За контакт: http://www.vazrazdane-gallery.com ♦

Любопитни факти из живота на галерията: - В периода до 30 август 2011 г. са експонирани над 375

изложби, средно по 23 изложби на година. - За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби.- Показани са над 9050 произведения на изкуството.- Посетили са ни над 100 000 души.- Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията.- За първи път в Пловдив са показани над 110 автора.

изложба скулптура наАнна Покровнишка



арт

На 24.04.2012 година в га-лерия „Възраждане“ в Плов-див ще се открие изложба скулптура на Анна Покров-нишка. Изложбата ще про-дължи до 08.05.2012г.

Това, което прави Анна Покровнишка ярко отличима и силно въздействаща авторка, е нейната, във висша степен, силна фантазия. Анна експерименти-ра смело и много убедително не само с формата, но и с материалите, от които създава своя уникален свят. В нейните персонажи има нещо космич-но – и като форма и като внушение. И в същото време излъчват мек хумор – особено животните. Оригиналните авторски хрумвания в цветовете, ком-позициите и фигураликата спомагат за обобщението на един силно персона-лизиран творчески акт. Всичко е напра-вено с обич, нежност и такт, и зрителят се чувства уютно, забавно – като в качествено приключение.



арт



арт

Анна Покровнишка е родена през 1971г. в Благоевград. През 1996 г. завършва “Педагогика на обучението по изобрази-телно изкуство” във факултета по изку-ства към ЮЗУ “Неофит Рилски”, а през 2006 г. магистърска степен в СУ “Св. Климент Охридски” - София. От 2001 г. преподава като хоноруван асистент по скулптура в ЮЗУ “Неофит Рилски”, а от 2004 г. е на постоянен трудов договор след спечелен конкурс за асистент. Член е на СБХ от 2007 г. Има осъществени три самостоятелни изложби и множество участия в общи такива и симпозиуми.


вижте също и брой 40, в Който ни Гостува

велислава Господинова

Ние ценим мнението на читателите си

Вече всеки читател на списание „BG Art Class“ може да изкаже мнението си в спе-циално отворена за целта тема във фору-

ма, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му ха-ресва в сегашния му ва риант. Очакваме да разберем какво още бих те искали

да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим ин-тервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието.За да отидете в темата, в която можете да напи-

шете мнението си, кликнете на този линк: тема за мненияА най-интересните коментари ще бъдат публи-

кувани и в списанието.

Очакваме мненията ви

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

bg art class #41

Documents