bg art class # 29

Специален гост:Дарина Дечева

2 BG art class МАРТ 2011

съдържание

34

28

06

10

По мартенски ..................................... 03Творба от Александър Наничков ..... 06Творба от Даниел Алеков ................. 08Специален гост - поетесатаДарина Дечева ................................... 10Творба от Тони Тодоров .................... 26Творба от Славян Стоянов .............. 27Кино: за филма „Ранго“ .................... 28Творба от Георги Караманов ............ 32Творба от Андрей Каменов .............. 33Проследяване на развитието на европейското изобразително изкуство от 17-ти век до наши дни (част 2) .......................... 34Творба от Йончо Йончев .................. 38Творба от Валентин Йовчев ............. 39

КорицаСлавян

Стоянов

брой 29:

Броят може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

http://amazonkibg.info

МАРТ 2011 BG art class 3

Месец март е месец на национална гордост. Това е месецът на баба Марта, месецът, подготвящ ни за идната пролет. Съчетава

празници, характерни и присъстващи във вярата на българина. Освен, че празнуваме 1 март - националният празник, вече модер-ния от скоро 8 март /ден на майката-жена-та/, празнуваме и друг, чисто християнски празник, а именно, неделята за прошка ”Сирни Заговезни”. Можем да проследим 1 март и идването на вечните преплитащи се бяло и червено любими Пижо и Пенда, началото на новата българска история, за-почваща от връх Шипка. Тук намират място и великите ни опълченци, бойци, историци, творци. През вековете на робство и отчая-ние българският народ винаги е запазвал по нещо свято и мило, по нещо наше и съкровено, именно тук можем да споменем и четирите водещи резбарски-зографски и стенописни школи, оцелели през вековете на робство, през опожаряване и събаряне, през люти зими и деспотично оскверняване: Тревненска, Дебърска, Самоковска и Тър-новска. И в този месец на гордост и чест да се наричаме българи, е хубаво да споме-нем велики имена, борещи се за спасява-нето на нацията още преди започването на новата българска история, като започнем от великите ни революционери, писателии, поети и учители Левски и Ботев, та чак до Димчо Дебелянов. В този брой ще споме-нем велики майстори, първият, от които е известен българин, представител на Дебър-ската зографска школа

дичо ЗографТой е роден в село Тресонче – Дебър-

ско през март 1810 година. Дичо Зограф е автор на впечатляващите църкви в Охрид и Драмско „Света богородица и Челница”, ос-вен това е известен с неспирната си работа по фрески и икони, намиращи се във Ви-динско, Серско Кумановско, Воденско, Кула и Лом. Автор е на две ерминии /книги-енци-клопедии на зографа/, част от иконописното му творчество, освен в горе споменатите

празнициМартенски

По марТенсКи



райони, можем да видим и днес като добре запазената икона на „Света Богородица” от Зебелския манастир в Никуляне.

димиТър ХрисТов чорбаджийсКи,

с псевдоним Чудомир е български писа-тел-хуморист, краевед и художник, роден на 20 март 1890 година.

Участва в Балканската и Първата светов-на война. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж.

Освен като писател, Чудомир се изявява също и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). Изявява се също така и като изследовател краевед, като има из-вестни приноси за развитието на музейното и читалищното дело.

Късите хумористични разкази, жанрово близки до анекдота и фейлетона, имат изключителна популярност, която ги при-ближава по функции до народната масова култура. Героите на Чудомир - провинци-ални чудаци и зевзеци, дребни чиновници, еснафи, селяни, са обрисувани с изобра-зителна непосредственост. Писателят сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество ри-сунки, с които прави самостоятелни худо-жествени изложби.

Най-известните си произведения в изоб-разителното изкуство Чудомир създава през последните години на живота си. Серия та картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели, но също и други картини.


Чудомир е един от основателите на ка-занлъшкия вестник „Казанлъшка искра“. Писателят умира на 26 декември 1967 г. в София. Победен от коварния рак, той се самоубива в Правителствена болница. По-гребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му. Хора, дошли от цяла Бъл-гария го изпращат в последния му път.

Панчо владигеров е роден на 13 март 1899 година. Още като

студент постига и първите си международ-ни успехи. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и ба-ладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едно-именното стихотворение на Пенчо Славей-ков и написва музика към редица сценични произведения. В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило ши-рока международна известност, в основата




на което е песента на Добри Христов „Едни-чък чуй се вик“) и др.

През 1932 г. Панчо Владигеров се завръ-ща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът постига и едни от най-голе-мите си постижения - операта „Цар Калоян“ (1936), Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), „Импровиза-ция и токата“ (1942), балета „Легенда за езерото“ (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, увертюрата „Девети септември“, „Драматич-на поема“, „Еврейска импресия“ и „Люлин-ска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Ак-варели“ и още много симфонични, камерни произведения, песни, сценична музика и др.

Световно известен художник, откривател, скулптор, поет и архитект, но в западноев-ропейския зрял ренесанс, който е роден на 6 март 1475 в Капрезе, малък град в мест-ността Тоскана под политическото разполо-жение на Флоренция по това време, е миКеланджело лудовиКо буонароТи симони

Както е известно от историята, смело можем да окачествим „Микеланджело” като един от тримата бащи /титани/ на епохата, обхващаща Ренесанса в Италия, редом с Леонардо Да Винчи и Рафаело, въздигащ вечното търсене на човешката хармония под всякакви стилови изображения, той ни е завещал големи изпълнения като „Бакхус”, „Пиета”, „Давид” във Флоренция, ”Сикстинската капела” - Ватикана, „Гроб-ницата на Медичите” и още много безцен-ни произведения, каращи ни и до днес да настръхваме от величието им.



“портрет”Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca

www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.come-mail: [email protected]

бг ТаланТи



бг ТаланТи




“дА пребориш плАНиНАтА”Автор: даниел Алековwww.dancakes.com ; www.memod.deviantart.com e-mail: [email protected]

бг ТаланТи

Йончо



сПециален госТ

За контакти: dar4e_to ♦ @abv.bg

ЕНИГМАТА НА

ОПАКОВАТА СТРАНА

Дарина Дечева

Дарина Павлова Дечева е родена на 13.01.1972 г. в село Черни Вит, област Ловешка, община Тетевен. През 1992 г. завършва ЦПМИ “Йорданка Филаретова” – специалност ”клиничен лаборант”. През 2008 г. получава бакалавърска степен по специалността ”Социални дейности” във ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, а през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по специал-ността ”Приложна психология” в ПУ “Паисий Хилендарски”. В мо-мента завършва базисния модул на обучението си по позитивна психотерапия в ДППБ към WAPP. Има публикации в местни и ре-гионални издания, участия и отличия от конкурси за поезия. През 2009 г. печели първо място в категория поезия на конкурса за творци от Пазарджишка област, съпътстващ първото връчва-не на националната литературна награда на името на известния писател Милош Зяпков. Автор е на книгите “Родени през десет”, в съавторство (ИК “Богианна” – София, 2006 г.), “В съня ми бро-диш” (ИК “Богианна” – София, 2007 г.), “Дом от камъш” (Издател-ство ”Оборище” ЕООД – Панагюрище, 2009 г.) и ”Педя нощ” (БГ “Принт” – Враца, 2010 г.). Живее и работи в град Панагюрище.




ПоеЗияТа За мен е моеТо Писмо

За писането – баналният отговор е: „Пиша отдавна...”. Въпросът, обаче, го започвам от въпроси-телната му част - „защо?“. Пиша, защото обичам да го правя.

Както и да говоря. Но писането ми е пò на сърце, защото там не могат да ме спрат. И си пътешествам на воля. Писането за мен е едно пътешествие през белия лист. Чер-тая си пътища по него, пътечки, морета, шляпам си на воля с обувките из локвите, които си създавам без никакви притесне-ния. На белия лист нямам стени срещу мен, в които мога да се ударя, както, ако съм в действителността.

Пиша сравниТелно бърЗо. Понякога редактирам, но в повечето

случаи редакциите ми са технически и козметични. Такива правя много пъти. Но изключително рядко променям думи, сми-съл, послания. И винаги започвам писа-нето си от една-единствена дума. Нямам готови фрази или изречения. Имам дума, която визуализирам. В повечето случаи не знам за какво сядам да пиша. Знам само, че точно тогава трябва да пиша. Спомням си, че като малка много исках да мога да прегърна дъжда. Исках да го материализирам. И първото ми стихотво-рение беше точно такова – за една пре-гръдка на един летен дъжд. Нямах идея изобщо как ще го напиша. Просто сед-нах... и прегърнах дъжда.

Пиша и ПроЗа, но обичам ПоеЗияТа

по една-единствена причина – поезията можеш да си я тананикаш, дори без да са ти композирали специална музика по текста. Пускаш си текста като на екран и започваш да пееш наум с цяло гърло. И докато се усетиш, си свършил. Дори нямаш време да разбереш изпял ли си фалшиво въображаемата песен. Пееш и... толкоз.

Винаги съм приемала писането на пое-

зия като писмо. Поезията за мен е моето писмо. Нямам конкретни адресати. На-дявам се някой също като мен да хареса моите пътечки по листовете, локвите да не му се сторят мръсни и кални, и също като мен да „зашляпа” с обувки из тях. Започ-вам разговор, понякога диалог, в повечето случаи монолог и изобщо не подозирам докъде мога да стигна. Не искам да зная дали изобщо има някой на мястото, към което вървя. Просто „шляпам” през лис-та и чертая следи. Може пък някой да ги види и да ме намери по тях. Би могъл дори и да ме разбере, че даже и да ме хареса. Във всички случаи поне ще над-никне, заинтригуван от шумотевицата и завойчетата върху листовете. А може би...ще чуе музика. Кой знае, може и да запее.

не Пиша гръмКи Послания – ПросТо дращя следи.

Дори един човек да намери следата, да тръгне по нея, да ме намери сред думите, да „пошляпа” по листовете и из локвите, значи всичко това, което правя има сми-съл. Може би, ще ми кажеш: ”Ето, виждаш ли – значи занимаваш хората със себе си, щом искаш да те намерят!” Не, не е заради

Към „В съня ми бродиш“




това. Аз не се крия. Аз просто не спирам да вървя. Движа се навсякъде и винаги. Дори и сама. Разбира се, че всяка компания, особено добрата компания, ще ме зарадва, но дори да кривнат някъде из завойчетата по пътя или им омръзне и спрат да починат, аз ще продължавам да „шляпам” из листо-вете.

имам си своя ранглисТа на добродетели, които уважавам и ценя.Първо: честност. Мразя лъжата във всич-

ките й форми и измерения. Но долната, съзнателната, злостната лъжа. Лъгала съм за дреболии съвсем несъзнателно. Поняко-га не съм могла да си спомня нещо навре-ме, а е трябвало да реагирам на секундата. В повечето случаи съм спестявала грозни истини на хора, които обичам. Такива лъжи не ги броя. Но някой да ме излъже съзна-телно, предварително обмислено и в очите най-вече, когато аз очаквам съвсем друго от него – такова нещо не прощавам. И помня като слон. Не отмъстително, в никакъв слу-чай! Просто не забравям.

Второ: прямота. Лицемерието е нещо, кое-то не приемам на сто процента. Не го прие-

мам, защото не го разбирам. Ясно е, че като не го разбирам няма как и да го практику-вам. Но позата, сервилността, подлизурков-щината като следствия на лицемерието, ме стряскат до степен на безмълвие. Убиват ме, честно!

Трето: трудолюбие. Не разбирам идео-логията на мързеливите хора. Това, да не работи човек нищо, защото му е добре, не го разбирам. Най-вече частта „добре ми е”. Не го разбирам...

Четвърто: чистоплътност. Дядо ми, лека му пръст, навремето ми казваше: „Дидке, да се вардиш, дядко, от мръсен чиляк! Комуто са мръсни ръцете – всичко му е мръсно!”. Мисля, че това мотивира отговора ми пове-че от всички останали думи.

Пето: способност да се слушат и другите. Това е начинът да ги разбереш – само, ако допуснеш да ги чуеш. А и може да имат да ти казват нещо важно, което няма как да узнаеш, ако постоянно ги прекъсваш.

много Трудно се „навиХ” да ПублиКувам.

Направих го сравнително късно, ако не броим детските и ученическите ми изяви по разни конкурси, сцени, мероприятия и т.н. Съзнателно го направих едва, след като издадох първата си книга. Да, давам си сметка, че някой някъде чете мои неща и мисли за тях. Но аз не се отъждествявам почти никога с лирическите си героини, така че е трудно някой да споделя с мен или мен. Но фактът, че писмото ми е стигнало до него, ме удовлетворява. Ако иска да се върне при мен – ще го направи и аз ще съм си все там, по пътечките и сред локвите. Не мисля, че поезията е душевен ексхибицио-низъм. Защото ексхибиционизмът крещи, той е показ и желание за показ. Аз не съм ексхибиционист - аз просто чертая ескизи. И някъде там, може би, ще ме видите.

Не обичам (и в по-голямата част от живо-та си дотук не съм си позволявала) да се рамкирам, но си поставям граници по от-ношение на това какво искам, какво мога и какво трябва да правя. Понякога желанията не са най-подходящите за конкретна дейст-вителност и тогава рамката е неизбежна. Към „В съня ми бродиш“




Но в личните ми хоризонти рамкирането е недопустимо. Там е Раят, безметежният Рай. Свободия до шия. До момента, в който усетя, че някой от райските ми хоризонти не се слее с някой от бодливите върхове. И тогава или го спускам внимателно, за да не се ожули, докато не се избистри съвсем и избухне в светлина, или го повдигам, за да го опазя.

Перспективите ми са да намеря повече път до повече хора, колкото и донкихотов-ско да звучи. Всяка среща с нов човек е един отпечатък – върху теб и върху него. Бих искала да събера точно толкова хуба-ви отпечатъци, колкото ще оставя. Така ще има част от мен на места, на които няма да мога да присъствам. И ще съм с хора, които няма да мога да виждам.

Когато...В етапа от живота си съм, когато всеки

един човек стига до извода, че му е дошло времето за първата равносметка. Какво, кога, колко. Моята първа равносметка дотук е по-проста и от уравнение с едно неизвест-но:

Какво? Знание. Кога? Непрекъснато. Колко? Константно-недостатъчно.

ЗнаниеТо и сТремежъТ ми към него винаги са били синонимно обре-

менени с думата „ЛЮБОов”. ЛЮБО-ЗНА-НИЕто се допълваше, с наглед еднаквото по смисъл, ЛЮБО-ПИТство с единствената разлика, че в повечето случаи ПИТАх първо себе си за всичко, за което можех просто небезПОКОЙно да поПИТАм другите.

От малка бях една ЛЮБИтелка на САМО-питането.

Затова и в по-късен етап от развитието ми съвсем не беше чудно за никого, вклю-чително и за мен самата, че психологията беше попрището, на което ЛЮБИмото ми занимание, ПИТАнето, щеше да се превър-не в най-мощното ми и най-ценно средство за оцеляване и общуване.

ПрофесионалнаТа ми ориенТация

и реализация ми помагат много в стре-

межа към задоволяването на тази моя потребност. Многото съдби, които срещам и наблюдавам по пътя си ме карат да бъда не просто подготвена. Карат ме да бъда САМОподготвена за залпа от емоции, които следва да контролирам и овладявам. Вътре и срещу мен.

И ЗНАНИЕто е не просто нужно. Знанието е от екзистенциално значение за това.

не обичам да раЗдавам съвеТи,

въпреки че в професията ми на кон-султант, точно това се налага да правя в повечето случаи и дори се чувствам леко деформирана от този факт. Но в никакъв случай осакатена и обременена от него.

обичам да говоря. С другите, за тях, за себе си, със себе си.Обичам да пиша. И пиша. От себе си, за

другите, за себе си.Пиша писма. Оставям следи от емоции те

и чувствата си на листове. Изпращам ги от сърцето си към ума. Това е адресът. И само от отношението ми към образа в огледа-лото, с който се сблъсквам сутрин, зависи

Към „В съня ми бродиш“



дали думите ми ще бъдат за-редени с добро или с негати-визъм. Към себе си и срещу себе си. Сърцето е извор на доброто начало. То не може и не бива да бъде побеж-давано от мозъка, но може да бъде прекъснат пътя на душата до него. Чувствата са тези, които носят покой, единство на разделените частици от мислите в ума ни. И моите писма са били винаги обединяващото зве-но, липсващата брънка във веригата между ума и сър-цето ми.

Никога не си позволявам да прекъсвам тази верига за дълго. Губя се, спирам, дъл-го или кратко почивам, но винаги поддържам цялото. Единството на ум и душа, наречено ЦЯЛО. Единство-то на системата. Завръщане към действителното, даде-ното. Писмата ми са връз-

ката, пътя към единението.

и един човеК дори да съумее да раЗПоЗнае

следите, оставени от мен, да тръгне по тях, да се на-мери и да се запоЗНАЕ със себе си (оттам и другите с него) – достатъчен повод е за самоОБИЧ.

Моята такава. А както спо-менах в началото, стреме-жът ми към нея е безспорен и безкраен. И достатъчен да ме накара да пожелая да поникна нова в себе си.

Тук ще намерите мен. Ще го направите в следите по листовете. Ще намерите моите чувства, борби, побе-ди и страхове, начините ми за справяне с тях, несправя-нето, неуспехите и личните трагедии. Драмите и радост-та. Щастието и гнева. Грехо-

вете и мислите.Всичко - отвън и отвътре.Ще проследите нишката

на пътя ми до тук.Ще намерите всичко онова,

което е и във вас самите. Видимо или невидимо. Под-тиснато или осъзнато.

Ще наблюдавате отстрани метаморфозата ми до мо-мента, в който осъзнаете или просто пожелаете своя-та.

и вече ще сТе сТигнали началоТо.

Всяко едно от писмата-сти-хове, които ще прочетете, е проявата на конкретно чув-ство. Ситуативно необвър-зани са. Не търсете логика и връзка. Чувствата са некон-тролируеми. И непредсказуе-ми. Но процесът на писане е оформял конкретното ми поведение в определените ситуации. Контролирал го е и го е насочвал в посоката, която е била правилна за еволюцията ми, за волевото ми съзряване, за самообич-та ми. Не за другите и ситуа-цията. За мен самата. Само ние сами по себе си и сами за себе си сме важни. Друго-то е част от задължителния пейзаж. Аксесоар, който придава нужния колорит на картината. Понякога много важен и съществен детайл за пълнотата на образа.

но обраЗиТе в КарТинаТа сме ние самиТе.

Поведенията ми са били винаги резултати на моите думи от листа. На борбата


Към стихосбирката „В съня ми бродиш“




биХ исКала да иЗКажа благо-дарносТ на ХудожнициТе:

- Лозена Муховска за „В съня ми бро-диш“

- Манол Панчовски за „Дом от камъш“

- Стайо Гарноев за „Педя нощ“

Благодарност и на Мирослав Кръстев за дизайна на ко-рицата на "Дом от камъш".

Корицата на "Педя нощ" е по идея от моя поръчка за картичка от ръчно направена хартия с глухарчета, израбо-тена от Ирина Стоя-нова от Пловдив.

на думите, изразяващи чув-ствата ми там.

И те са ме водели дотук.До този момент, в който

се срещаме и срещу теб е историята на моето собстве-но предизвестено оцелява-не. Енигмата на опаковата страна.

обраТнаТа сТрана на биТиеТо. оТ Първо лице.

BG Art ClAss:А какво те е накарало да навлезеш в тази област – нещо,

което си прочела и ти е направило силно впечатление или някой човек, или часовете по литература в училище?дарина дечева:

Обичах часовете по литература – безспорно е. Но от много малка имам неистово желание, понякога дори и паразитно, към четене – благодарение на баща ми. Може би, четенето провокира желание у мен и към писане – нямам готов отговор. Просто пиша – това е. Дали е добре - не смея да твърдя. Имам потребност и го правя. За добро или лошо.

BG Art ClAss:Може ли човек да се прехранва с писане?

дарина дечева:С писане – да. С писането конкретно на поезия – едва ли.

BG Art ClAss:Сигурно има автори, на които се възхищаваш и искаш да

бъдеш като тях, така ли е?дарина дечева:

Има много автори, които и до ден-днешен чета и препро-читам, които страшно уважавам и ценя, но искам да бъда себе си. Във всичко и винаги.

BG Art ClAss:Как мислиш, критиката в поезията може ли да бъде

обективна? Променят ли се вкусовете на читателите с времената?



дарина дечева:Няма такова животно като „градивна

критика”. Критиката е критика, за да руши. Каквито и думи да използваш, целта е една – промяна, растеж и знание. Ако сру-тиш един калпав и сбъркан още в начало-то строеж, преди да си му сложил покрив – има вероятност следващият да бъде много по-успешен. Ако не го направиш – сгромолясването може да бъде наистина страшно... И в повечето случаи – шумно. А относно втората част на въпроса – колкото читатели, толкова вкусове. Това е един-ствено константно по въпроса нещо във времето.

BG Art ClAss:Според теб, по какво се различават до-

брият от лошия поет?дарина дечева:

По шума, който вдига лошият поет. До-брият поет, в повечето случаи, говори мал-ко и просто, но много казва.

BG Art ClAss:Лично теб може ли да те обезвери нега-

тивна критика?дарина дечева:

Не, критиката не ме обезверява, ако е направена под формата на критика. Дори напротив – кара ме да се огледам, да

се развивам, да се движа напред. Ако е най-обикновена злоба – не обръщам вни-мание. Разбирам и приемам правото на съществуване и на такива хора, но сигурно е ужасно единствения ти повод за радост да е сътвореното от теб зло на другия... Далеч съм от това – много далеч.

BG Art ClAss:А случвало ли ти се е да искаш да напи-

шеш нещо и да не ти се получава, както го искаш?дарина дечева:

Не винаги в живота става онова, кое-то искаме. Важното е да не спираме да искаме възможни и осъществими неща и да работим за тях. Това правя и аз. Има един съвет, който навремето ми беше даден от точния човек на точно място - „Едно стихотворение колкото пò го съкра-щаваш – по-хубаво става!”. Понякога ти трябват много малко думи, за да кажеш всичко. Ако напиша нещо, което самата аз не разбирам, ако се оплета в думите си – обръщам се назад и влизам навътре в себе си. Тогава нямам нужда да пиша. И не пиша. Тогава имам нужда само от себе си. И се отдавам на себе си. Не може да очакваш хората да те разберат, ако ти не си наясно с онова, което искаш и имаш да им кажеш. Друг съвет, който ми изниква винаги в такива моменти е - „Не обясня-вай какво си искала да кажеш в стихове”. Ако не ти изтръпнат върховете на косата, когато четеш някое стихотворение – по-добре затвори книгата. Няма да се получи – нито ще се „видите”, нито ще се „чуете” с автора.

BG Art ClAss:И последен въпрос - дали може да съ-

ществува подражание в поезията?дарина дечева:

Да, когато липсва безспорното – талант и собствен стил. Тогава поезията прилича на лошо скроена и закърпена надве-натри дреха. А такава рядко някой би искал да носи. Аз поне не бих искала – достатъчно се обичам и уважавам, за да го направя.




Из стихосбирката „Дом от камъш”

иЗКусТво

Днес си купих чудати веслаза въздушната лодка от чувства.Размених ги за две чудесана пазара за женско изкуство.Днес реших. И ще стана моряк.Триста страстни сирени подминах.Бях си мъж и във женския свят,затова не ми трябва причинада зачеркна жената на кръст,да запаля лула вместо огън,да гадая по Млечния път,да забравя куп женски тревоги.И ще бъда честит и велик!Ти ще бъдеш крайморска стихиясъс привкус на среднощен пелин.И ще пием, ще пиеш, ще пия!Трябва лудо сърце на моряк,за да властвам по мъжки в света ти.Триста диви луни да горят,но едничка във мен да пристъпи,в чудесата на двете очии прелее в най-женското чувство.Уж съм мъж. Но съвсем не личи.Да останеш жена е изкуство.





КолКоТо-ТолКова

За повече така и не посмях. Денят се превъртя – като латерна.Не ме пожали никой. Остарях.Разлюбени мъже – до крак неверни.

В безброй очи потънах. И горях.Под миглите си спретвах с дъх огнища.Сърцето в дъб втъкавах. До кора.До кръв. И вместо кръв – за няма нищо...

За повече? Не си намерих брод.Нататък беше прах. Свещено нищо.Единствена латерна. Къс живот.И няма никой – стих да му напиша...

Из стихосбирката „Педя нощ”




КогаТо е суХо

Без повод ми стъпка сърцето – не плаках.(на болка привикнах, когато те срещнах...).И сто телеграфия гарванни чаках,а гълъби пощенски с мълнии стреснах.

Светкавици мятах под дяволски вежди.Бразди изоравах със ялова мъка.Изпридах лъжите ти – дрипави преждии сеех в душата ти с гневност сторъка.

Не беше виновен – така поумнявах.Продъни ушите ми ехото глухо.През ситото мокро все тебе пресявах. Ще сея наново. Когато е сухо.

Из стихосбирката „В съня ми бродиш”




ТежКо Хоро

Събудих се, изгубена, в ръжта,но нямаше спасители свободни.След залеза остатъчно кръжах,а мъката изви се - хороводно.

Пристъпвах тежко с мъжки чер мераки угарите тъпчех безпощадно.Оставих синорите - вместо прагна кукувичите врати. До пладне.

Гнездо си свих от залезен копнеж.И Го зачаках - тъжна, като старост.Запалих ръжен сноп наместо свещи се смалих. От чакане нахалост.

Така и не дойде (не исках друг...).Докрай останах вярна - като куче.Не ме спаси. И се заключих в кръг,а тежкото хоро във кръг се учи.





КлеТва

На Ангел

Не се случих на точния мъж(не ми носи цветя без причина).Моят дом е от кал и камъш,но пък пръстен си имам - от глина.

Този мъж не говори добре,но когато мълчи - онемявам.От години небето крадеи градини от него ми прави.

А когато навън завали,от ръце сътворява ми покрив.Той не пита „Защо?” и „Дали?".И след него във мен не е мокро.

Не се случих на точния мъж. Моят нищо не иска в замяна.Имам пръстен. И дом от камъш.Шепа обич в ръка - вместо камък.





генерална Ангел

Всеки следващ мъж има излъскан мундири дузина заслужени ордени слава,тъмен облаков взор. И ухае на дим.Той е пръв и единствен. И няма си равен. Той е копче седеф. Гладко бръсната кожа.Афтършейв и табак. Тънкокора върба.И лети като буря, помела до коренвсяка следваща тъжна, ранена жена. И е струна, и звук - докато не се скъса.Горд, подвластен на глупав стремеж да е пръв.Хоризонти гради и крепи – вместо къща.Има всичката хубост, но липсва му кръв, дето блъска в стените на въжени вении заплита във гърлото мек баритон.Друг разцепва на две всеки мрак привечерен.Няма ни един орден, ни гарванов кон. Има само очи, дето палят пожарии усуква небетата в пръстен от кал.Затова всеки следващ сухар не познавам.... Педя вляво от мен кротко спи генерал.





По-добраТа надежда

Много ми е страшно след надеждата.По-добре е хич ако я няма.По-добре е да не ме поглежда – нищо, че ме прави по-голяма

и ми е по мярка ореолът ù,сякаш е венец от бели мисли,и ми е достатъчна – доколкотода намеря синичко мънисто,

да го втъкна в кичурче разрoшено,опако над миглите разпуснато.По-добре е безнадеждност, лошата,вместо да наливам празно в пусто.

По-добре е... Страшна е надеждата,купила за без пари душата ти.Много ми е кръпка-две разнежване.По-добре да понеса разпятие.





Нови стихотворения

оТ другия Край на вселенаТа

"... Напиши ми живот, след който ми се умира."

Елица Мавродинова Ей така ми се живее – като гръмда затътна и разполовя сърцето.Да превържа всяка роза - та до трънизранените ù лùсти да усетя. Ей така ми се живее – като звън,кротко плиснал от гръдта на пеленаче.Като в сън да ме обичат – не насън.Като вик да се надигна и закрача към небето с парцаливото му дънои по-тънко от конец да го зашияс оцелелите си до последно тръни.И Земята, ако ще, да се затрие – ей това е да е вътре в теб животът!Да връхлита като хала, без да спира -ей такъв го искам. Пътят към Голгота.Ей така ми се живее! А умирам...




КоТа нула

Отдавна влизам тихо във животии не отварям с взлом врати, ни рани.Живея на батерии и кротко.Сама, сред шумни и еднообразнизабавни и доволни, кръгли хора,които се усмихват под часовник,надничат зад пердето на прозореца,а нощем се оцъклят като сови.Срещу съня си първо се оцъклятс едното си око - циклопи сиви.Душите им са заешки. По мръкнало отглеждат страх. И страшно им отива.За тях небе е просто квадратура,а не безкрай, дълбочина и синьо.Тревата избуяла - просто бурен,а не да приютиш греха причина.Отдавна зная – някак е спокойнода не докосваш с пръсти кръгли хора.Така живеят – нули многобройни,до пръсване напълнени, до горесъс шум. И тегнат точно атом хелий,достатъчен животи да задръства,да ги пресова, мачка, да ги мели,със взлом да ги превзема и прекръства,докато ти, самотна единица,докрая се опъваш като струна,напираш да летиш, да станеш птица.... И кротка, синевата те целуне.



Автор: тони тодоровМаслени бои върху платно

http://www.facebook.com/ToniTodorovArte-mail: [email protected]

бг ТаланТи



бг ТаланТи

Автор: Славян Стоянов - kreksofinhttp://kreksofin.blogspot.com

http://kreksofin.hit.bge-mail: [email protected]


Кино

трей

лър

на ф

илм

а м

ож

ете

да

иЗгл

едат

е о

т ту

к


сюжеТ

Анимационното комедийно приклю-чение за малки и големи РАНГО, ще

отведе кинозрителя на щура и емоцио-нална разходка из Дивия Запад. Героят Ранго случайно попада в пустинния и въоръжен до зъби град Прах. В забута-ното местенце без закони, населено от най-лукавите и своенравни създания в пустинята, далеч не толкова храбрият гущер внезапно започва да се откроява. Посрещнат като последната надежда, която градът отдавна очаква, новият шериф Ранго е принуден да играе ролята си докрай. Или поне до момента, в кой-то нажежените ситуации, изпълнени с екшън и неочаквани схватки със свирепи

♦ източници: www.cinefish.bg , www.imdb.com

създания превръщат Ранго наистина в героя, който дотогава само се е прес-трувал, че е.

Филмът повежда зрителите на прашно пътешествие в различен свят, обрису-ван с много фантазия, до пустинен град, измъчван от суша, който е населяван от всевъзможни ексцентрични създания и е под заплахата на корумпирани гадини.

Дивият Запад познава какви ли не герои - врели и кипели аутсайдери, но Ранго е от съвършено нова порода: мъ-ничък хамелеон с огромно сърце, поел на епичен поход да спаси единствен по рода си град. Междувременно той се превръща в извисения легендарен образ, за какъвто неоснователно се е представял преди.

http://www.rangomovie.com/


Кино

ТеХничесКи данни:

Жанр: Приключенска 3D анимацияРежисьор: Гор ВербинскиСценарист: Джон ЛоганОзвучен на български от: Тодор Николов, Татяна Евтимова, Васил Стойчев, Николай Урумов и другиПремиера: 11.03.2011

и още За “ранго”

инТересни фаКТиЗа филма

В създаването на исто-рията и необичайните

персонажи основен принос има Гор Вербински. Като режисьор на продукцията той използва нетради-ционен похват при зас-немането на първият си пълнометражен анимацио-нен филм. В специалното видео „зад кадър” виждаме как противно на общоприе-тия начин за запис на дублаж, Вербински събира актьори те заедно, осигуря-


ва им подходящ за всяка сцена декор и рекви-зит и заснема техните собствени и характерни движения и мимики. Той нарича тази тех-ника “Emotion Capture” /“Улавяне на емоции“/. В най-голяма степен пренасянето на реал-ните емоции на актьора върху рисувания персо-наж се вижда при Джони Деп и неговият герой Ранго. Всяко движение и гримаса на хамелеона до толкова напомнят за актьора, че в опреде-лени моменти зрителя има усещането, че гледа игрален, а не рисуван филм.

„Ранго“ е първият анимационен филм за режисьора Вербински, който сътвори от „Кариб-ски пирати“ една вълну-ваща съвременна прит-ча, докоснала сърцата на зрителите по целия свят. „Ранго“ е също така първият пълнометражен анимационен филм, създаден от компютър-ните магьосници в пече-лилата награди фирма за специални ефекти „Индъстриъл Лайт енд Маджик“ /ILM/. Като използват богатия си опит в любими на публи-

ката екшън-приключенски продукции, те сътворяват филм с оригинална визия и внушение.

„Никога преди не бях правил анимационен филм, но пък и пиратски не бях правил - отбелязва Вербински. - Идеята беше да не пренебрегваме по-знатото и наученото, но и да пренесем енергията и заряда от игралния екшън в анимацията.“

Идеята за „Ранго“ се ражда по време на закус-ка преди няколо години, още преди Вербински да е раздрусал приключен-ския жанр с поредицата „Карибски пирати“, на среща с продуцента Джон Б. Карлс /“Ловен сезон“/ и авторът на детски книжки Дейвид Шанън, на която


Кино

трей

лър

на ф

илм

а м

ож

ете

да

иЗгл

едат

е о

т ту

к


http://www.rangomovie.com/


Кино


да си разменят идеи. Три-мата започват да обсъждат колко забавно ще е да се разработи Дивият запад по напълно неконвенционален начин.

„Прибрах се вкъщи и вед-нага написах резюме от 8 страници и това беше нача-лото на „Ранго“ - спомня си Вербински. - Но после бях твърде ангажиран с поре-дицата „Пиратите“. След третия филм „Карибски пи-рати“ определено ми беше нужен отдих и тъкмо тогава извадих старите бележки, обадих се на момчетата и им казах, че според мен моментът е много подхо-дящ за този проект.“

Вербински добавя: „Идея-та зад това многообразие от герои е всеки в публика-та да открие своя прототип или герой сред множество-то.“

След като Гор Вербински започва кастинга за „Ранго“, като събира едни от най-за-бавните и чаровни звезди, за да озвучат сбирщината от уестърн герои в град Прах, той им обяснява, че възнамерява да сложи табу на всички обичайни прави-ла за актьорско изпълне-ние при анимация.

По принцип, актьор, из-пълняващ роля в ани ма-цио нен филм, идва в сту-диото и записва репликите си сам в стерилна, изоли-рана кабина. В този случай акцентът се поставя върху звученето. Но Вербински се стреми към наситения с енергия хаос, при който актьорите постигат най-ко-мичните си и вдъхновени изпълнения. Така че той

прави точно обратното. Събира актьорите заедно на сцена, облича ги в кос-тюми за уестърн, раздава им чудновати реквизити и дори ги поставя сред декори, така че те физи-чески да изиграват всяка сцена на момента, като поставя ударението вър-ху енергията и химията.

Актьорите работят заед-но и интензивно по този начин в продължение на 24 „снимачни“ дни, като не само гласовете им се записват, но и изпълнени-ето им се заснема с HD камери, като Вербински по-късно прави монтаж на материала, който ще е жизнено важен източник за анимационния екип на ILM. Когато аниматорите наблюдават актьорите, те улавят съответното изра-жение и поведение за ра-дост, напрежение, весело настроение, романтични чувства и онова, за което Ранго копнее най-силно: принадлежност.

Това е мащабен и рис-кован експеримент, но ре-зултатът е чиста наслада за актьорите и вълшеб-

ство за аниматорите, у които бликват безброй свежи идеи, чието зараж-дане би било непостижи-мо в компютър.

„Това не е първият слу-чай, когато актьорите оз-вучават анимация групово или разиграват сцените - отбелязва Хал Хикъл, режисьорът на анимаци-ята на филма. - Новото в метода на Гор е, че не-щата никога преди не са извеждани до това ниво. В един момент тикаха по сцената огромна закрита каруца с реални разме-ри. Имаше и истинска кръчма с истински дър-вен бар и летящи врати. Толкова беше прекрасно да гледаш актьорите с каубойските им шапки и револверите, седнали по столовете в кръчмата - те безкрайно се забавляваха и това донесе вдъхнове-ние за всички.“

Вербински споделя, че задачата му при тези сеанси е била да всява пълен хаос и после да причаква с мрежа за пе-перуди, за да улови щаст-ливите случайности.



бг ТаланТи

“ето я и Нея”Автор: Георги Караманов

http://gop-art.com



бг ТаланТи

АВтор: АНдрей КАМеНоВ а.к.а. Dragon_Phoenix



Самото течение в тайн-ственото си продължение визира отново Каравад-жистите, които в своята последователност разгра-

ничават и в същото време своеобраз-но продължават реалните човешки образи, близки до свръхпреживява-ния като „Успение на Мария” с все повече и повече искреност и жестове в творбите. Интересен фактор е едно обръщане и схващане на натурата – така нареченото обръщение към натурата като известната маслена живопис „Озарението на св. Павел”.

Холандия е буржоазна република, наблюдава се една липса на аристо-крацията и е по-скоро протестантски насочена и обособена като цяло. Барокът или така обособилата се

извънстилова линия няма почва в Холандия и пулсиращия масов етикет за разлика от Фландрия, която е под испанско владичество. Архитектура-та, вирееща по това време в Италия е трудно забележима в Холандското градско развитие, а именно, къщите не са решени с големи фасади и ва-жен момент, който е хубаво да отбе-лежим, че именно в Ротердам и по-късно в Амстердам, се развива така наречения „пазар на изкуствата”.

Друг основен момент е, че исто-рическата живопис, която блести на най-високото стъпало в йерархията на Барока, е най-слабо популярна в Холандия. По-скоро е характер-на поя вата на пейзажа, натюрморта и битовата живопис като отделни жанрове. Майсторите на четката,

автор: антон ганев ♦

Проследяване на развитието на европейското изобразително изкуство от 17-ти век до наши дни

история на изкуството - част 2

17-ти век Извънстилова линия /Барок/Малките Холандци и Караваджо

арТ



глината и молива /въглена/ по-ско-ро наблягат на сцени, третиращи обстановката около работния ден на нормалния човек. Холандското изку-ство е изкуство на малките форми, на малките гравюри, спохождащи деня, затова и самите художници се нари-чат и са известни в историята като „Малките холандци”.

В град Ултрехт се сформира школа, обособяваща се като проиталианска по причината, че той е все още под силни влияния на католицизма. Там разцъфтява холандския Караваджи-зъм в три основни школи: Харлем, Делорт и Амстердам.

ПредсТавиТели: ПейЗаж

ян ван гойен е пейзажист, с характерен нисък

хоризонт на изображение, с една характерна лекота и спокойно изо-бразяване на природата и вълне-нията, характерни за морската сре-да. В началото на века повечето пейзажисти работят в този стил на изображение.

арТ

якоб райсдал

ян Ван Гойен



арТ

яКоб райсдал Представя романтизма, като трети-

ра обстановката, рисувайки мъртви дървета, тъмни нощи, бури и хори-зонта вече няма тази нискост, наблю-дава се проява на индивидуализъм.

ПредсТавиТели: наТюрморТ

През първата половина на века са семпли и равни - и цветово, и като сложност, за разлика от втората, когато се наблюдава една екзоти-ка, придадена чрез екзотич-ни тъкани, свежи плодове, с рязка разлика в обем и цвят.

уилям Хеда В творбата му „Натюрморт” всички

елементи на формата са третирани по различни начини. Наблюдава се едно индивидуално представяне на предметите, с цел подчертаване ка-чествата и формите на композицио-ните елементи.

ПредсТавиТели: груПов ПорТреТ

франц Халс е портретист и откривател на са-

мия „групов портрет” - школа Харлем. За „Портрет на стрелковата рота на св. Георги”, ”Харлемската вещица Ме-рабате”, „Регентки” художникът инди-видуално изследва живота и мястото на всеки от персонажите в портрета. Придава един, по-скоро нов живот на груповия портрет, обединявайки фигурите в сложна композиция. Халс достига до голяма свобода на маз-ката, придава един вид нанасяне с бързина, темпераментно.ян Стен

Адриян Ван остаде



арТ

ПредсТавиТели: биТов жанр

Художниците се ориенти-рат към различни социални сфери.

герард ТерборХ е художник, с бащинско отношение

към заможното общество, намира утеха в рисуването. Израства в за-можно семейство и приема рисуване-то по-скоро като хоби. С голям инте-рес е подхождал към съпоставките в тъканите на облеклата.

ян сТенпредпочита заможните класи, при

които, над привидно кроткия живот, се крият интриги и хитрости. Художникът избира този начин на изобразяване, защото е критично на-строен към това обще-ство!

адриян ван осТаде Рисува характерни

кръч марски сцени.

вермеер Широкопрофилен

живописец. Предимно изобразява битови сце-ни. Често се случва да има нещо маркиращо в картината и затварящо предния план с цел под-чертаване извършване-то на действие в друго измерение от зрителя.

Герард терборх

Вермеер



бг ТаланТи

Автор: йончо йончевhttp://dirtyandbroken.deviantart.com

e-mail: [email protected]



“трАНСфорМърС”Автор: Валентин йовчевhttp://spybg.cgsociety.org

http://spybg.deviantart.come-mail: [email protected]

бг ТаланТи


bg art class # 29

Documents