ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 3, ГОД. 5, 2013, 1 ФЕВРУАРИ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

Аз не бях попадал на тази статия в сайта на Иво Беров Интересни времена, изпуснал съм я явно: Властта на простаците. Тази сутрин обаче попадам на нея благодарение на прия-тели във Фейсбука. Прочетох я не мога да кажа с удоволствие, че ще прозвучи перверзнично, щото статията описва неща, от които човек не може да се възхищава, но с... как да го кажа, с голям интерес – понеже авторът е казал самата истината, браво! И понеже ми се иска и други хора да прочетат тази наистина много добра статия, ето тук началото й, заедно с линк към пъл-ния й вариант ВЛАСТТА НА ПРОСТАЦИТЕ с ичката им майчина и алмата им матерна (Иво

Беров): Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни

въпроси на битието ни. Единият въпрос: „Защо в България простаците са на власт?" си има на пръв поглед

съвсем естествен отговор: „Защото ги избират простаци”. А простаците, както и глупаците, не-вежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахал-ните, както се знае, в България са мнозинство.

Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мно-зинство…

И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач? Защо неве-жият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представи-тел? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак?

В натрапващия се отговор „ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.

Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и влас-тник (ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член!) ще направи куп прос-тотии и глупости. (Следва на 2 стр.)

Фейсбук-група Съд за публичните по-бойници на нападателя Подкрепяте ли това, което сториха наши родни политици?

Приятели, невероятно жестока и гнусна сцена след неуспешното покушение срещу Доган! Това, което се случи с пребиването на нападателя, приличаше на клане на прасе, когато колачът е изпуснал ножа в последния момент! Тези злобни биячи се титулуват "бъл-гарски политици"! Невероятно е такива да защи-тават правата и свободите на който и да е било! Подобни жестоки същества нямат място в поли-тиката, независимо от кой етнос, вероизповеда-ние или раса са. Отделно, че всичко беше много пошъл фарс...

Написа: Петко Вацев

УБЕДИТЕЛЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НА ВЛАСТ СА ПРОСТАЦИТЕ?"

Простакът би могъл да го съобрази

и го съобразява. На него обаче, явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач ще направи куп простотии и глупости, защо-то неговите разсъждения са кривнали в друга посока.

„Той може да ги направи простоти-ите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен."

Така разсъждава простакът. И това разсъждение изглежда разумно и неоспо-римо.

Ако приемем просташкото вижда-не, че умът на човека е даден не за друго, а за да може да прецака някого, другиго, всекиго… (Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта на автора)

ЧУДЕСЕН СИМПТОМ, ВЕЩАЕЩ КРАЯ НА НЕДЪЛГОТРАЙНАТА И ТАКА БЕЗСЛАВ-НО ПОМИНАЛА СЕ “ЕРА БОРИСОВ”!

януари 15, 2013

Г-н Тошо Пейков цитира акцент от публикация под заглавие Хиляден протест, организиран от млади хора в интернет: ”Мафия!”

Говорител на протестиращите обя-ви капитулацията на правителството, като съобщи решението на Лиляна Попова за спиране на строежа в местността Иракли. След възторжените възгласи: “По-бе-да, по-бе-да!” на близо 5 хиляди гърла, се понесе и възгласът: “Бате Бойко е страхлив!”, “Бате Бойко е страхливец!”, “Бате Бойко е страхлив, бате Бойко е голям страхли-вец!”

А ето сега и по-подробна инфор-мация за протеста: Хиляден протест, ор-ганизиран от млади хора в интернет: ”Мафия!”, ”Долу лапите, спасете Ирак-ли!”.

Повече от три хиляда души (мно-гократно повече от участниците в „Домате-ната революция”) дойдоха на протест в защита на Иракли.

Охранявани от множество полицаи и полицейски коли, хиляди млади хора се събраха пред паметника на Св. Патриарх

Евтимий Търновски и потеглиха по ул. „Граф Игнатиеф” и „Георги Ст. Раковски” към Народното събрание. “Мафия!”, “Долу ръцете от Иракли!”, “Оставка!”, “Нона Кара-джова – вътре – в затвора!” и “Всеки ден ще е така – до победата!” огласиха вечерна София заради застрояването на плажната ивица от близки до властта лица.

Преди това природозащитници от инициативния комитет “Да спасим Иракли!” алармираха за изграждането на ваканцион-но селище в Кладери – в землището на село Емона, в местността „Иракли“. Според ми-нистърката на околната среда и водите, всичко е законно и обвини комитета в “изк-лючително тенденциозно и преднамерено обвинение към службите на министерство-то”.

На протеста се издигнаха снимки на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и на земеделския министър Мирослав Найденов, чиито ликове са зачеркнати със знака “Х”. По мегафона, участничка в протеста се обърна към присъстващите с думите: “Има предложение да се изгради парк, който да обхване незастроените територии от Кали-акра до Ропотамо.”

На един от плакатите е дешифри-рана абревиатурата „ГЕРБ” като “Горско Епохално Разграбване на България”.

“Един гербер на власт, един хотел в повече!” пише върху плаката на млад човек. “Долу лапите, спасете Иракли!”. “Иракли е защитена територия и никой няма право да строи там!”. „Искаме природа, китари, да слушаме огъня, който гори, да слушаме природата. Това да е последният протест за Иракли, за да сме сигурни, че поне това кътче от Черноморието е остана-ло свободно от презастрояване!”

Варненци също излязоха на про-тест в защита на “Иракли”. По предварител-ни данни се очакваше да участват над 200 души.

ПОЗОР: УПРАВЛЯВАЩИТЕ УРЕДИХА ЕВРОПА ДА ПОДПОМОГНЕ С 1 000 000 ЕВРО... УГОЛЕМЯВАНЕТО НА ЦИЦИТЕ НА ПАЙНЕРКИТЕ ОТ ЧАЛГА-ИНДУСТРИЯТА!

НА ДНЕШНИЯТ ДЕН ПРЕДИ 119 ГОДИНИ Е РОДЕН БОРИС ТРЕТИ, ЦАР НА БЪЛГА-РИТЕ

30 януари 2013, сряда

На днешният ден в далечната 1894 г. се роди прекрасният човек, един от най-великите българи в следосвобожденска България, който за щастие, слава и величие на нас, българите, цели 25 години беше наш цар, император на Обединена и Велика България!

Вечна слава на Царя-Обединител Борис Трети! Един спомен за царя и човека Борис Трети – неотделим от народната памет:

Навремето моят баща е учил в Чамкория. Един ден целият випуск били на открито и изведнъж пред тях се оказва Борис Трети с ординареца си! Дава им знак да останат спокойни и ги поканва да седнат всички с него на земята. Остава с тях около час – като са водели разговор за всичко: политика, природа, начин на живот, всичко. Баща ми казваше за него: "интелигентен, ерудиран и естествен човек". Този скъп спомен той пазеше до края на живота си!!!

(Emilia Ivanova)

ИМАЛО Е ВРЕМЕ, В КОЕТО БЪЛГАРИЯ Е БИЛА С РЕСПЕКТИРАЩА ДЪРЖАВНОСТ

Речта на Н.В. Цар Борис III е по повод освещаването и връчването на бъл-гарските полкове на бойните им знамена през 1938 година – след 20 годишно пре-късване и ограничения, наложени на Царст-во България вследствие Ньойския договор от 1918 година след края на Първата Све-товна война.

Да, имало е такова време, в което България е била с респектираща държав-ност, а не е било като сега...

МАЙ СЕ НАЛАГА ДА НАПИША ЕДНО ОТКРИТО ПИСЪМЦЕ ДО Г-Н ПРЕМИЕРА, С ОГЛЕД ДА ЗАБЕЛЕЖИ КАНДИДАТУРА-

3 ТА МИ ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИ-ЕТО

30 януари 2013, сряда

Днес съм на ТЕЛК (това май значи "трудово-експертна лекарска комисия"), след десетина минути тръгвам към сградата им. Ще ме освидетелстват и, евентуално, инвалидизират: имам три заболявания, на сърцето, на щитовидната жлеза и на белия дроб (откриха ми наскоро астма, породила се на базата на хроничен бронхит, от който страдам от години). Ще видим какво ще стане, любопитен съм да разбера, да видя с очите си какво се случва в тази една сфера и ще ви информирам за наблюденията си. Когато съм ходил там да подавам докумен-ти, съм забелязал, че е пълно със страда-щи, болни хора, цели тълпи, стоят на ог-ромни опашки, блъсканица невероятна, много болен е народът ни явно! Преди 10-тина години аз вече бях инвалид от т.н. "3-та група", ама после "социално-отговорното" царско правителство отмени тази група с оглед икономии и аз, така да се каже, вне-запно "напълно оздравях". Минаха няколко години, сега основното ми заболяване на сърцето се влоши, лекарите пак ме пращат на ТЕЛК. Такива работи.

Налага се да отсъствам от работа по тази причина днес. Ще си простоя деня по опашки. Най-много на опашки ни се нала-га да стоим когато не сме здрави, когато се разболеем. Опашката е най-върховното постижение на социализма и щом в тази сфера - здравеопазването, тъй нареченото - така много се стои на опашки, явно още има много социализъм в нея. Другата сфера, в която социализмът изобщо не е мръднал, е сферата, в която аз работя: образованието. Там пък още не е дошъл 10-ти ноември 1989 г., там нещата са замръзнали и са капсулирани на нивото на 50-те години на ХХ век, като модел на отношения имам предвид. Иначе агонията на системата е доста напреднала. Просто няма кой да изнесе трупа. И затова той така смърди...

Вчера се самопредложих за... ми-нистър на образованието! На шега, разбира се. Понеже моят състудент от Санкт-петербургския университет Сергей Игнатов се издъни и беше уволнен, та моя милост реши да се възползва. Не зная дали да не взема да напиша едно открито писмо в тоя

дух, което наистина да го изпратя на г-н Премиера? Що пък да не опитам. Ей-така, за идеята, съм готов да се пожертвам и да дам кандидатурата си за министър. Вярно е, че не е прието да се прави така, вярно е, че обикновено е прието всеки само да си меч-тае да стане един ден министър (както всеки войник, твърдят, си носел в раницата маршалския жезъл), ето, аз нарушавам общоприетите норми и скандално се самоп-редлагам. Правя си, тъй да се рече, експе-римент. Не съм превъртял да вярвам, че някой ще се трогне и наистина ще ме назна-чи. Таман пък мен да турят министър на образованието, къде ли пък не?! Но що да не опитам, да си направя устата де. :-) Като гледа човек какви са ни министрите, невол-но добива кураж да иска и той да стане министър. Щом те са станали, всеки може да стане. Е, баш тия, дето стават за минис-три, няма да станат де, но какво пък пречи да опитат да се наврат. То тия неща не стават така, знаем как стават, ала ето, да изследваме ситуацията, рекохме да опита-ме и да се пожертваме.

Та днес значи трябва да намеря време и душевно спокойствие да драсна едно мило писъмце на Премиера. Що пък не? Може да му е от полза. Знам, че му е трудно да намери подходящ за министър човек. Знам, че сега при него се вре и куцо и сакато за министър, ала не го правят като мен, открито, а скришом, тайно, подличко. И някой от тях ще се навре. Ще се сбъднат мечтите му. Да стане поредният гробокопач на българското образование и наука...

Чао, хубав ден на всички! Ще бър-зам да не закъснея. Пак ще се срещнем по-после, живот и здраве да е...

ГОРОД НА НЕВЕ: Я ТАМ БЫВАЮ ВО СНЕ...

Санкт Петербург – градът на моята сту-дентска младост

А безжалостното време тече ли тече...

СВОБОДАТА СПОРЕД ОРУЕЛ

Ако свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят... Джордж Оруел

КОАЛИЦИЯТА ЯРЕШКИ-КАБАНИКОЙСИ ДЕФИЛИРА ПРЕД ВДЪХНОВИТЕЛЯ СИ

Или: Парадът на политическите курви...

Е, ХАЙДЕ, ОТ МЕН ДА МИНЕ, ПРЕДЛАГАМ СЕБЕ СИ ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВА-НИЕТО, ЩЕ СЕ ПОЖЕРТВАМ ЗА НАУКА-ТА ДЕ!

януари 29, 2013

Ето как, от дума на дума, се са-мопредложих за… министър на образова-нието, младежта и науката! Да, съвсем сериозно се предлагам за този пост, не се шегувам; някаква жена преди време стана министър само щото г-н Борисов я бил срещнал на една бензиностанция и я харе-сал за министър, та аз ли няма да се въз-ползвам?! Ето, вижте, ето, четете какво написах по темата на едно място, слагам го и тук, щот е важно, пък искам да помогна на г-н Премиера да реши нелекия казус, който му се отвори и с туй Министерство; та ето какво написах тая заран във Фейсбук, а после, като се изказаха няколко човека, ми хрумна да добавя и гениалната си идея за

4 самопредлагането ми за министър; та първо написах ето какво:

Нормалното е с оставката на Ми-нистъра да си отиде и целия му екип. Отго-ворността е и персонална, и солидарна. Т.е. глупава работа е заместник на провалилия се (или на сгазилия в лука министър) да го наследява на министерското кресло. Щом си отиде министърът на образованието и науката Сергей Игнатов непременно трябва да си отиде и заместничката му Милена Дамянова. А се оказва, че поради крещящ личностен (“кадрови”) дефицит в управля-ващата партия ГЕРБ явно тя ще наследи своя тартор Игнатов. Това ще бъде пореден скандал на Премиера ако не намери свес-тен кандидат за Министър…

А после добавих ето това: Ще видим. Бойко е в трудна ситуа-

ция: кой що-годе умен човек би се съгласил пет месеца преди изборите да става минис-тър на образованието и науката? А минис-тър на образованието и науката трябва по начало да е умен и учен човек, нали така. И явно умните и учени хора, даже да ги покани г-н Премиеро, ще откажат да стават минис-три. Излиза, че му остава тоя избор, да тури за министър на образованието и науката един прост човек. Както тури за министър на културата един некултурен, санким, прост, бих казал даже първичен човек. Както тури за министър на земеделието един крайно опорочен, нагъл и в крайна сметка пак неу-мен човек. И т.н. Все прости, та да се раз-бират с простио народ. Като Премиеро са сите министри. Както и да е. А за Министър на образованието и науката, в духа на шега-та, бих се самопредложил аз. За да има поне един непрост министър у тоя Кабинет.

Наистина, защо пък г-н Премиеро

да не тури мен за министър на образовани-ето и науката?! Ето, и той да направи нещо

смислено, поне накрая на мандата си (ако изключим магистралите де!) И тъй, ре-шено е: (само)предлагам се за министър на образованието, младежта и науката! Състу-дент съм на Сергей Игнатов от Санкт-Петербургския университет, заедно сме учили там и то по едно време, ще ми се да стана министър, за да реабилитирам Санкт-петербургската школа, пък и има доста идеи за образованието и науката.И тъй, г-н Пре-миер, вчера в ранната утрин писах, че С.Игнатов трябва да си иде; след няколко часа Вий го уволнихте.

Сега сам се предлагам за минис-тър, ще направите нещо разумно като ме турите мен начело на образованието и науката. При това съм честен, неопорочен човек. Що пък да не съм аз министър?! Айде де! Чакам отговора на г-н Премиера. Знам, че чете блога ми…

Начало на дискусия за Бога и за вярата

29 януари 2013, вторник

По публикацията Консуматори или творци – или как училището осакатя-ва душите на младите се получи много показателна и интересна по моя преценка дискусия от сократов тип (!), засягаща важни въпроси (предимно мирогледни, философс-ки, дори теологически и пр.), която решавам да публикувам отделно, с оглед да може удобно да се прочете от повече хора; при-канвам и други да се включат в очерталата се дискусия, която започна крайно необе-щаващо, но после сякаш нещата се проме-ниха коренно; ето какво си казаха събесед-ниците до този момент: Анонимен каза: Никой не би могъл да осакати душата на младите, ако те са поели правилния път в живота, имат ясна цел и я преследват. Това, че някой е недоволен от Вас може би означава, че те преценяват, че Вие ги осакатявате откъм знания и затова са недоволни. Учител е човек, който учи другите, а не да ги оставя да се учат сами. Така, че посоката Ви е грешна. Само остава да си го признаете. Но това засега не се е случило. Ангел Грънчаров каза: Робувате на доста остарели представи за нещата, случващи се в образованието (за което свидетелства претенциозното Ви банално изказване "Учи-тел е човек, който учи другите, а не да ги

оставя да се учат сами."!), което и показва, че не сте компетентен да съдите кой е прав и кой крив в тия отношения. Човек ако ува-жава поне малко себе си би се въздържал от изказване на оценки в области, в които не е компетентен... Анонимен каза: Робувате на доста погреш-ни представи за нещата, случващи се в образованието, вземете предвид мнението на бивши и настоящи ученици. Щом не ви възприемат и харесват значи не сте в крак с развитието на образованието. Щом това което прилагате не се харесва значи е нее-фективно. Анонимен каза: Грънчаров никога не приз-нава свои грешки и недостатъци. Това е известен факт. И доста смешен :). Тотю Анонимен каза: Много изписвате, малко казвате, Грънчаров. Сиреч, празнословите в твърде голяма степен. Бълвате клише след клише, заучена фраза след заучена фраза и туйто.

Освен това онтологичният аргу-мент за съществуването на бог е опровер-ган и пратен на боклука още в древността. Вие, като философ, би трябвало да знаете това. Знаете вие, дръжки. Философ – как ли пък не... Тотю Ангел Грънчаров каза: Тотю, я ни кажи ти кой е тоз онтологичен аргумент бе чадо?! :-) Щом толкоз знаеш, я го кажи, ама без да ползваш Гуглето, а? Айде да видим, душице хитра... май с двата крака хитрата сврака... а?! :-) Ангел Грънчаров каза: Другарката, изпи-сала ето това:

Робувате на доста погрешни представи за нещата, случващи се в обра-зованието, вземете предвид мнението на бивши и настоящи ученици. Щом не ви възприемат и харесват значи не сте в крак с развитието на образованието. Щом това което прилагате не се харесва значи е неефективно.

явно е доста зле в умствено отно-шение, щото прави крайно несигурно умо-заключение от вероятностен вид на основа-та на крайно съмнителни, направо смехот-ворни предпоставки! :-)

Другарко, що не си замълчахте, ами се самоорезилявате така грозно?! :-) Анонимен каза: Резилът е за вас г-н Грън-чаров че не ви харесват учениците това което правите, а вие си твърдете че аз не разбирам! Анонимен каза: ... и не става дума какво е "ученик", а какво е "учител... Ангел Грънчаров каза: Това, че дадена категория ученици не приемат (не "харес-

5 ват") моя стил на обучение по философия може да е комплимент за мен, мила ми малоумна госпожо?! :-)

Прочее, аз не ща да бъда харесван от никого, в училище ходим не да се харес-ваме или обичаме, а да вършим една много важна и сериозна работа :-)

Казах Ви да не се изказвате по въпроси, от които не разбирате (или за които живеете с архаични, изцяло демоди-рани и несъвременни представи), ала Вие не ме послушахте - и в резултат продължа-вате да се излагате :-) Анонимен каза: Имах предвид КОСМОЛО-ГИЧЕН, не онтологичен аргумент, Грънча-ров. Грешка. Та, космологичният аргумент (че нищо не може да възникне от нищото, без причина и че трябва да има някаква ПЪРВА причина (бог) за всичко) е извън-редно слаб, защото допуска елементарната логическа грешка, наречена "необосновано изключение". Когато ви запитат: "Амче тогаз кой е създал създателя?", вие викате "Амче никой! Той е първопричината!" И това е необоснованото изключение.

Препоръчвам ви да четете Хюм – там сичко си пише. Тотю Анонимен каза: "Така виждам нещата аз. Но съм готов да обсъдя всяко мнение на опонентите си най-внимателно. Ако някъде бъркам, ще се поправя без съжаление. Стига да ми бъде помогнато да разбера къде греша. Така че чувствайте се свободен да предлагате каквото мислите за по-добро; ще обсъдим всичко." – Грънчаров това са твои думи рекламирайки списание "Идеи". Само че не виждам на дело да го изпълня-ваш. Като се помага стократно на Грънчаров за да види къде греши, защо той не се поп-равя? Ангел Грънчаров каза: Тотю, що не си гледаш правенето на обуща, ами се опъваш да се вреш там, дето не ти е мястото? Фи-лософията не ти е по силите, тъй че поне не се мори. Въпросът "Кой създаде Създате-ля?" издава скудоумието ти: Бог е вечно съществуващ, значи за да питаш кой създа-де вечно-съществуващия, означава, че дебилщината ти е в прекалено тежка форма и степен :-)

Остави да си кълчиш пръстите (и устата) с думички, които не разбираш: "он-тологичен", "космологичен", "телеологичен" аргумент, Хюм и пр., това не е лъжица за всяка уста... барем не си криви устата... Ангел Грънчаров каза: На анонимника, дето се е загрижил за моето поправяне и вкарването ми в "правия път" да кажа поне това: не се хаби, гледай себе си, а, става ли така? Тогава ще спиш по-спокойно, ето, и за тебе е добре така...

Анонимен каза: А от къде знаеш, че богът ти е вечно съществуващ? От пръстенцата си ли го изсмука, или, както ви е обичай на вас, вЕрващите, го повтаряш като мантра, прочетено в някоя "свещена" и отвратител-на книга като Библията? Не си чел Хюм, не си чел и Спиноза, признай си. Чел си кате-хизиси и история на социализмо-комунизма. Пак те питам: КОЙ създаде създателя? Недей увърта, а отговаряй, таваришч! И не се офлянквай. Тотю Ангел Грънчаров каза: Не е Бог онова, което не е вечно съществуващо :-) За да е Бог нещо, трябва да е вечно съществуващо. Просто е. Олигофренчо...

Да питаш кой създаде вечносъ-ществуващият означава само, че си оли-гофрен :-)

Дръж се малко по-културно, щото ще ти отнема думата. В моя блог стоят нормални и културни събеседници, а не простаци... Анонимен каза: Казвате ми да се държа по-културно, но ВИЕ редовно нарича хората "боклук", "малоумен", "мерзавец" и пр. Тол-кова повече, че не съм употребил никакви обиди, за разлика от вас. Намирисва на лицемерие, усеща се ясно.

Не казахте откъде ви е известно, че съществува бог. Още дълго ли ще бягате от въпроса, или само засега? Чакам. Тотю. Ангел Грънчаров каза: Аз съм справедлив човек. Да не нарека мерзавеца, дето си позволява да прави мерзавщини, мерзавец, е твърде несправедливо; аз съм също така милостив човек, за да направя добро на мерзавеца, дето си позволява да прави мерзавщини, аз го наричам мерзавец, из-вестявам го за истината относно него самия, и така му давам шанс да я осъзнае сам, с оглед да се поправи. Схващате ли сега моята възпитателна стратегия? Такава е нашата участ, участта на философите, ний сме благодетели на човечеството, и си носим хомота, вярвам, че ме разбрахте.

Блогът е нещо като мой дом. Чита-телите на блога са мои гости. Не приемам някой, който ми е дошъл на гости, да почне да се разпорежда в дома ми сякаш не аз, а той е домакинът. Да ми казва какво да пра-вя, да се държи арогантно, да ми прави мерзавщини в собствения ми дом. Такива наглеци ги търпя известно време, с оглед да им позволя да се поправят, а след това, ако се окаже, че са непоправими простаци и наглеци, им резвам квитанциите, т.е. ги гоня. Както бих изгонил от дома си някакъв нахалник, който е седнал да се разпорежда в дома ми сякаш той е негов дом и да се държи крайно невъзпитано. Вярвам, разб-рахте за какво става дума.

Които се държат що-годе възпита-но в дома ми, аз с тях разговарям, а пък с мислещите хора за мен е удоволствие да

разговарям и те получават от мен големи почести. Те винаги са добре дошли в блога, в дома ми.

А сега по въпроса: откъде съм бил знаел, че Бог съществува? Ние за това обаче не говорим. Това няма отношение към обсъждания въпрос. Аз Ви казах пре-делно ясно: ако нещо е Бог, то трябва да е вечносъществуващо. Значи изхождаме от самата идея ("представа") за Бога. Не може да е Бог онова, което не съществува вечно. А да се пита кой създаде вечносъществу-ващото, съгласете се сам, е израз на кре-щящо скудоумие. Умният човек не би си позволил да задава толкова компромети-ращ го въпрос. Дали Бог наистина същест-вува или не съществува е отделна работа. Тук обаче говорим за същината на Бога като Бог и аз казвам това: за да е нещо Бог, то трябва да съществува вечно, да е вечносъ-ществуващо. Мисля, че съм пределно ясно. Ако не е вечносъществуващо, нямаше да е Бог. Дано сте ме разбрал. А дали съществу-ва или не съществува "наистина" или "в действителност" Бог е доста любопитен въпрос, по който съм готов да разговарям, но се боя, че тия, които поставят така въп-роса, не са наясно с ред онтологични проб-леми, поради което едва ли ще могат да схванат за какво всъщност става дума. Бог, вероятно, съществува, ала по съвсем друг начин в сравнение с този, по който изобщо можем да си представим. Неговото същест-вуване няма да е от рода на нашето, собст-веното, а коренно различно, дотам, че е непостижимо за ума. Прочее, тия въпроси, които умът не може да реши, ги решава прекрасно вярата. Умът, ако наистина е ум и следователно ако е умен, трябва сам да се пази от такива коварни и нерешими за него въпроси. А някои са изпаднали в мани-ята, че умът може да реши всички и всякак-ви въпроси. Не е така. Има обаче душевни сили, които могат да решат тия въпроси, които не са по силите на ума. Вярата е една такава велика душевна сила. Да спра (засе-га) дотук.

П.П. Прочее, това дето Ви нарекох "олигофренчо"... прощавайте! Не трябваше, ала се увлякох, за да Ви покажа, че задава-те наистина тъпичък въпрос. Може пък да е било за добро. Но не бива. Още повече че правите опити да излезете от всепозволе-ността на анонимността... някои заради тая анонимност се държат като магарета и като мерзавци, затова аз съм против нея... Анонимен каза: Добре, няма да споря с вас по въпросите на етиката. Направо по съ-щество.

1. Казвате: "Ако нещо е Бог, то трябва да е вечносъществуващо". А аз ви питам: Защо? Ако отговорът ви е, че просто такова е вашето опредение за бог, добре, приемам. Само че от това не следва авто-матически, че той/тя/то съществува. Нито че

6 НЕ съществува. По това можем ли да се съгласим поне?

2. Казвате: "Да се пита кой създаде вечносъществуващото, съгласете се сам, е израз на крещящо скудоумие." С други думи, ако бог е вечно съществуващата първопричина, следователно САМО той е първопричината. Нали разбирате обаче, че това е кръгова дефиниция? Тавтология, която по никой начин не показва дали тази първопричина съществува. Не показва, че НЕ съществува, просто нищо не показва само по себе си. Съгласен ли сте?

3. Казвате: "Умният човек не би си позволил да задава толкова компромети-ращ го въпрос". Съгласен съм, че АКО има бог и той е първопричината, значи никой не го е създал. Ясно като бял ден. Проблемът е, че нищо не показва, че този бог същест-вува.

4. Казвате: "За да е нещо Бог, то трябва да съществува вечно, да е вечносъ-ществуващо. Ако не е вечносъществуващо, нямаше да е Бог. Дано сте ме разбрал." Да, разбрах ви. По вашето определение, за да е нещо бог, трябва то да е първопричината за всичко. Съвсем ясен сте. Но отново: защо считате, че това е състоянието на нещата? Че този бог съществува? Определения и аз мога да давам.

5. Казвате: "Неговото съществува-не няма да е от рода на нашето, собствено-то, а коренно различно". Ето най-после нещо, с което съм напълно съгласен! При условие, че бог съществува.

6. Казвате: "тия въпроси, които умът не може да реши, ги решава прекрасно вярата." Ето къде пътищата ни се разделят решително. Както аз виждам нещата, само умът може да открива истини. Няма ограни-чения за това, към което умът може да се стреми. Вярата не може да доведе до поз-нание. Може да доведе до вярване.

Не съм съгласен, че задавам тъп въпрос. Нито самият аз съм тъп, нито съм необразован по въпросите на вярата в бог - напротив, това е отколешен мой интерес и много съм чел и размишлявал. Ако има бог, искам да го знам! Ако се окаже, че има, моментално ще призная, че съм бил в греш-ка. Засега обаче не виждам причини да считам, че бог или богове съществуват. Отворен съм обаче за нови данни и аргу-менти. Тотю Ангел Грънчаров каза: Ще Ви отговоря непременно, но не сега. Изморен съм. 10 часа непрекъснато на компютъра писане и четене - много ми дойде. Излизам на раз-ходка. Като си почина, ще Ви отговоря... има смисъл да се разговаря по тия въпроси... Ангел Грънчаров каза: Е, драги Тотю, намерих време най-сетне да Ви отговоря; ще карам поред:

1.Такава е идеята (понятието) за Бог, не аз съм сътворил някакво определе-

ние, а така мисли Бог всеки разум, всяко разумно същество; не може нещо да е Бог и да не е вечносъществуващо, т.е. такова, за което няма начало и няма край. Другояче казано, Бог не е възможно да е смъртен (ако е няма да е Бог!), Бог по принцип, за да е Бог, е безсмъртен. Съществува вечно. Това е именно общочовешка представа или дори представата на всяко едно разумно същест-во. Ако можеше да има крайно или ограни-чено съществуващи "богове", те не са ни-какви богове. Когато се е развила тази идея за Бога, хората осъзнали и това, че не може да има "много богове", че Бог е само Един. Да не се разпростирам прекалено.

По-нататък обаче си позволявате да напишете нещо, което е крайно, как да кажа, необмислено; все едно ме питате така: "А как така вечносъществуващото... съществува?!". Ами щом е вечносъществу-ващо, няма начин да не съществува! Не само че съществува Бог, ами Той единствен съществува в цялата пълнота на думата съществуване. Само Той съществува истин-ски, пълноценно. Всичко останало същест-вува доста крайно, непълноценно, ограни-чено, за Бог обаче това не важи. Пак изхож-даме от идеята (понятието) за Бог. Нищо повече от това.

Затова не мога да се съглася с Вашето предложение, че от понятието за вечносъществуващо същество с еднаква достоверност били произлизали и двете възможности: и че Бог съществува, и че не съществува. Т.е. че нито една от двете изключващи се вероятности не е налична :-) Това пак е твърде некоректен, несмислен, абсурден извод, поради което изобщо не мога да се съглася с него...

2. Да, вечносъществуващото по необходимост е първопричина на всичко друго изобщо съществуващо. Тук също така има желязна логика. И много, прекалено много разум. Трудно е да се оспори смисле-но това положение. Няма никаква "тавтоло-гия", никакво въртене в кръг. Като сме прие-ли, че Бог е вечносъществуващ, той няма начин да не е и първопричина на всичко. Творец и демиург. Добре, ще Ви помогна да разберете ето така: приемете, за своето душевното спокойствие, че тия неща, за които Ви пиша, са развитие, изводи от една аксиома – аксиомата "Бог". Нали знаете това, че в основанията на всяка наука лежат някакви първи, прости, "очевидни" (за разу-ма) и недоказуеми положения, наричани аксиоми, които се постулират, които се приемат на вяра? Ето, приемете, че Бог е такава аксиома. Правя Ви голяма концесия като подхвърлям това, но стремежа ми е да разберете за какво говорим. Аксиомите не се доказват, не могат да се докажат. Щото ако можеше да се доказват (извеждат), те нямаше да са аксиоми (нещо първо, от което всичко друго следва, произлиза); щеше тогава да има нещо "още по-първо", което щеше да е аксиомата, а пък нашата

"доказвана" (извеждана) аксиома тогава нямаше да е аксиома, а щеше да е извод. Толкоз и по този въпрос. Надявам се разб-рахте за какво иде реч.

А дали "реално" съществува Бог – явно този въпрос така силно Ви терзае – за да да отговорите на такъв един въпрос трябва доста внимателно да обсъдим дума-та "реално". И думата съществуване. Това е темата на най-главния раздел на всяка философия, т.н. онтология, учението за битието. Съветвам Ви да погледнете, ако се интересувате по тия въпроси, в моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), там всичко съм представил пределно ясно и аргументирано, съгласете се, че тук просто няма как да изложа всичко отново, пък е и напразно губене на време. Затова ний, авторите, пишем книгите си: за да не ни се налага безброй пъти да обясня-ваме все едно и също нещо на многото евентуални интересуващи се.

3. По този момент (вижте си какво сте казал) наистина не може да имам раз-личия; мога да вметна само това: няма как нещо да ни "покаже" има ли или няма Бог. То не става с показване, с указване и пр., а с мислене. Бог е една от най-грандиозните идеи на човешкия разум, преизпълнена с огромен смисъл за човека. Той обаче е идея не на т.н. "чист" или теоретичен разум, той е идея на практическия разум. Така твърди Кант. Отново, което никога няма да реши теоретичният разум (самодоволният еднос-транчиво мислещ ум), с лекота го решава практическият разум. Да, тек става дума за вярата. Има истини на вярата, която са постижими със сърцето, те са непоклатими и безкрайно превъзхождащи по убедител-ността си истините (изводите) на немощния ни разсъдък (ум, "разум"). В моето разбира-не не бива да се смесват ум и разум, те коренно са различни неща - това пак съм го обосновал във визираната моя книга. И на други места в книгите си, примерно в книга-та ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (с подзагла-вие Въведение в практическата филосо-фия). Толкоз и по тоя въпрос.

4. Да, наистина такова е "състоя-нието на нещата". Има строго съответствие между това, което мислим (стига да го мис-лим истински, пълноценно, разумно!) и действителността, "реално-съществуващо-то". Има тъждество на битие и мислене. Това също е огромна тема на философията. Грандиозна също така по смисъла си. Ако се разнищи тя както следва, може да се схване как така Бог е сътворил всичко от... нищото! Нещо, което претенциозният ни самозван ум никога не може да схване. Ако ще да се "съдере", не може да го схване. Но онова, което умът не може да разбере, разумът с лекота го обосновава и извежда. Да, Бог съществува. Няма начин да не съ-ществува. Ако не съществуваше Бог, нищо друго нямаше да съществува. Това убеди-

7 телно ли "доказателство" е за Вас? Може ли творението (светът) да съществува, а при-чината му (Творецът) да не съществува?! Глупава работа е да се мисли, че може, да се отговаря на този въпрос с "Може". Не може да може. Ако имаме разум, сме длъж-ни да отговорим, че не може... Философия-та, прочее, не е нищо друго освен следване на разума, извличане на всички негови идеи в тяхната взаимна връзка. Толкоз.

5. Радващо е, че се съгласявате с моя извод "Неговото (т.е. на Бога, бел.моя, А.Г.) съществуване няма да е от рода на нашето, собственото, а коренно различно". Което и показва, че е започнал да се про-бужда Вашият разум, спящ под тиранията на претенциозния Ви и тираничен ум. Умът е велика сила, ала е недостатъчен. Той си има "началство" – разумът. То и думата показва това де...

6. По този момент вече казах как-вото имах да казвам, поне най-основното де. Що е вяра е голяма тема, по която също много съм писал. Но и още бих писал, защо-то си заслужава. Ще ми се един ден, дай Боже да е здраве и живот, да седна и да напиша книжчица с тия въпроси, за вярата в Бога и за Бога, популярна такава, в която най-простичко да обясня как стоят тия проблеми. Щото много хора, особено млади, се мятат като риба на сухо и се мъчат, ала не могат сами да се справят. Иска се малко насърчение и ще разберат, щом търсят. Вие най-вероятно сте точно такъв човек. Чудес-но е, че търсите! Ще намерят тия, които търсят. Оня, който хлопа, нему ще се отво-ри...

Истината обаче е тази: вярата стои в основанията на всичко, дори и в основа-нията на аксиомите на... математиката! Това, смятам, го знаете. Казахме какво е аксиома или постулат. Нямаше да има наука ако нямаше вяра. И по това си струва да помислите повече. С удоволствие бих участвал в едни такива обсъждания.

По последния пункт. Вие наистина не сте тъп. Пресилено е да се каже това. Грозно е даже. Просто някои неща не сте ги осмислил. Вие, да речем така, сте неориен-тиран, объркан, търсещ човек. Ако сте млад човек, това е най-естественото състояние на един млад човек; да не беше така, да не бяхте такъв, тогава щяхте да сте тъп, а щом е така, не сте. Няма по-жалка картинка от тази: млад човек, който си въобразява, че всичко си знае, който изобщо не се вслушва в различното от неговото плоско разбиране, който се е вманиачил, че всичко разбира и знае, което не търси, който е изпаднал в самодоволството на едноизмерния ум, което погубва духовния ресурс на младата личност. Има доста такива млади хора, за жалост. Вредното влияние на науката, която е станала нещо като тиранин на културата ни, е причина за такова едно тежко положе-ние в духовната ситуация на съвременното човечество. Но това е друга, много хубава

тема за осмисляне. И за разговор. Но да спра засега дотук.

Хубав ден! Радвам се, че започ-нахме смислен разговор. Готов съм да го продължим...

ТЕМАТА НА СЛЕДВАЩАТА СБИРКА НА СЕМИНАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

28 януари 2013, понеделник

ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че 31 януари е в четвъртък, не във вторник, допусната е грешка в обявата...

ЦВЕТНИ ФОТОГРАФИИ НА ИСТАНБУЛ ОТ КРАЯ НА ХІХ ВЕК

Цветни фотографии на Истанбул от края на ХІХ век

ЩО Е ТО ПОЛИТИЧЕСКА КУРВА: НАГЛЕ-ДЕН ВИДЕОУРОК С КРАТКИ РАЗЯСНЕ-НИЯ

Преди малко повече от година и половина (април 2011 г.) Премиерът Б.Борисов мислеше като Сергей Станишев (и Гоце Първанов) и агитираше най-красноречиво в полза на строежа на АЕЦ-Белене (виж и чуй клипчето). Тогава "обос-новаваше" колко не е прав Костов, който твърдеше и тогава, и сега, че АЕЦ-Белене не трябва да се строи.

Сега, година и половина по-късно, Б.Борисов, подобно на фурнаджийска лопа-та, се обърна наопаки и вече говори обрат-ното на онова, което твърдеше тогава: че АЕЦ-Белене не трябва да се строи, сиреч, излиза, че Костов е прав, а пък Станишев и

Гоце не са прави. Вчера на референдума Боко каза, че понеже Костов бил агитирал да се гласува с НЕ! на референдума, гербо-ваците се били почувствали объркани, щото не били искали да гласуват по начин, по който ги съветва Костов! Не знаели горките гербоваци за какво да гласуват, ЗА или ПРОТИВ Белене – и за това им бил виновен Костов!

Това прозвуча от устата не на ня-кой друг, а на самия Премиер Боко Борисов – виновник за сите тия обърквации! Какво ще кажете, а? Вие срещали ли сте в живота си друга такава, и при това толкова нагла политическа курва? (Без никакво извинение употребявам тая дума!)

Аз не съм срещал друга такава по-литическа курва... вий ако сте срещали, покажете ми я...

ЗА ПОРЕДНАТА ГРОЗНА ИЗЛАГАЦИЯ НА Г-Н ПРЕМИЕРО

януари 28, 2013

Чета коментар на г-жа Зелма Ал-малех на тема Борисов отново не уважи гражданите по това, което всички видяхме снощи в новините: как се държа Б.Борисов веднага след като гласува на референдума, с какви “премъдри” мисли и съображения благоволи да ни осени и пр.; нали го чухте? Няма как, наложи се да реагирам, ето какво написах във Фейсбук (текста в курсив), а по

8 долу можете да прочетете и началото на визирания коментар:

С тия свои изявления Боко напра-ви голям гаф и наистина показа, че не е никакъв демократ, че изобщо няма нищо общо с дясното, че не уважава народа си, че е крайно арогантен простак, който изобщо не може да вдене и най-елементарните нравствени неща, свърза-ни с нормалното политическо поведение. Резил и срам за България е, че такова чудо-невиждано – че такава мутра! – вече трета година е Премиер на България! Бойко всеки ден, с всяка своя дума, се са-моубива политически и нравствено, което пък показва, че Бог го е осъдил на гибел, щом му е отнел и последните искрици разсъдък…

Тази вечер и не за първи път пре-миерът Бойко Борисов доказа, че нито оби-ча народа си, нито че е десен. А просто е един популист. Първите му думи след като гласува в 12-ия час бяха, че е щастлив за победата на Джокович на Аустрелиан Оупън и че хората вероятно са гледали мача на “Челси”.

Само за справка – отборът на Ро-ман Абрамович игра с третодивизионния “Брендфорд” за английската ФаКъп. Мачът ще се преиграва, защото завърши с равенс-тво. Изключително вълнуващо особено като се има предвид, че днешният референдум е първият в България след демократичните промени в страната. Не, че България в цялата си 135 годишна Нова история след Освобождението има традиции в допитва-нето до народа. Именно за това да започ-неш с Джокович в такъв момент е най-малкото дълбоко неинтелигентно и неува-жително към собствения ти народ. Не че се случва за първи път, но все пак, човек, особено премиер трябва да се развива и то не надолу и да уважава и народа и опонен-та си.

Съжалявам за това, че господин Костов много активно по едно време се включи, а това веднага доведе до отлив на много хора от ГЕРБ. Това каза премиерът Бойко Борисов. “На мен ми се обадиха хиляди хора от нашата партия, които казаха: добре, казваш “не”, ама и Костов казва “не”, с него не искаме да гласуваме. И като ви-дяхте какви хора беше извадил по реклами-те, тези хора до вчера са ни плюли нас. Как да излязат хората да гласуват заедно с тях? Това е Борисовият абсурд – няма кауза, няма последователност. А махленска реак-ция – и какъв десен е Борисов?!

(Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта)

ДУХОВНОСТТА И ПРОСТАЩИНАТА В НАШЕ ВРЕМЕ СА СЕ ВКОПЧИЛИ В СТРАШНА, БЕЗПОЩАДНА БИТКА

Докога в страна ни бащина ще вилней таз страшна простащина?!

(Радой Ралин)

Майчице, налага ми се да пиша днес цял един доклад! Или нещо като „док-лад” де, щото моите доклади обикновено се превръщат във философски есета. А темата ми е по един крайно щекотлив и сложен въпрос: как да се реши проблема с дисцип-лината в училище. Много имам да казвам по този въпрос, много наблюдения, изследва-ния, анализи имам, а сега трябва всичко да обобщя и да сведа всичко в един кратичък, за предпочитане, доклад, който искам да изпратя до институциите от различни нива. И ми се ще той да бъде в помощ на всички, които са заети с решаването на този въп-рос: учителите в училищата, администрато-рите в образованието, родителите, дори самите ученици, защото, колкото и да ви изглежда чудно, оказва се, че без съдейст-вие от страна на самите заинтересовани – учениците, младите хора – този проблем никога няма да бъде решен. Както и да е, и така, запретвам ръкави и започвам; Бог да ми е на помощ!

Предпочитам да се предпазя от общо говорене и писане и ще се постарая да бъда съвършено лаконичен и аналити-чен; ситуацията е ясно каква: тежка, пре-делно тежка, катастрофална даже. Най-големият проблем по моя преценка обаче са напълно неверните, погрешни представи, с които са обременени всички до един учас-тници в този процес; тази е причината да няма и да не може да има някакъв същест-вен напредък в търсенето на ефективните решения. Всички са объркани, стискат зъби, мъчат се, а работите не вървят и не вървят; възниква усещането, че се копае нещо като тунел под земята с оглед да стигнем и отк-рием… Америка – като прокопаем на ръка, с кирки и лопати, съвсем по социалистически, цялото земно кълбо!

Най-опасното е обаче, че всички се стараят да държат в тайна случващото се: тъкмо заради неверните представи, на които се робува. Ако един учител даде подобаваща гласност за това, което се

случва в часовете му, рискува да бъде обявен за... негоден, за неспособен да се справи с проблема! Затова всички крият реалните проблеми и всеки се старае да се представя за "добър учител", който сякаш владее някакво "секретно магическо разков-ниче", тайнствен ключ, отключващ всички ключалки, благодарение на който е успял да реши, в частност, и проблема с дисциплина-та. Вероятно всеки си има някакви инстру-менти, на които разчита, в това няма нищо лошо. Но има и дотам извратени – да, не се боя да употребя тази дума! – учители, които без капчица неудобство заявяват: "Аз пък нямам никакви проблеми с дисциплината на учениците! Абсолютно никакви! При мен всичко тече по мед и масло! Аз съм велик(а) майстор (майсторица) във владеенето на класа и в справянето с всички проблеми, дори и с простотията!". Има и такива учите-ли. Не са малко дори. Сами си правете сметка какво означава да се държиш така. Аз ще си спестя анализа. Лесно е да се проумее същината на едно такова пъчене и самохвалство...

Във връзка с казаното се налагат следните изводи: 1.) Глупаво е да се държат проблемите "под похлупак" с оглед да не би, не дай Боже, администрацията да си помисли нещо лошо за мен като учител! Страхът някой да си помисли "този е слаб като учител щом не умее да владее положението в класа" е крайно неразумен и вреден; показният бабаитлък на учители пък е твърде неу-местен; 2.) Винаги трябва да се дава пълна откри-тост и гласност на онова, което се случва реално в часовете – за да се очертае точна-та картина на положението; това означава, че всеки учител е длъжен да документира всяка, абсолютно всяка проява на ученик, разминаваща се с нормите за добро, за приемливо поведение; веднъж документи-рана, тази реална негативна проява в ника-къв случай не бива да остава без никакви последствия; 3.) Когато е налице системно арогантно поведение на даден ученик или на група от хулиганстващи в клас ученици, с поведени-ето си правещи невъзможно провеждането на нормален учебен процес, трябва да се вземат неотложни ефективни мерки за озаптяването на тия ученици; трябва да се възприеме, че лошото, грозното поведение на дадени ученици в дадени часове не е проблем на съответния учител, който пре-подава в този клас, то е проблем на сама-та институция; ако институцията не прояви непримиримост в решаването на пробле-ма, ако покаже безсилие или подценяване на проблема, ако в лицето на администра-цията възприеме удобната теория "Всеки да се оправя както може!" или "Делото по

9 спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!", то това неизбежно води до възникване на ситуация на безв-ластие, на анархия, на безнаказаност, на всепозволеност; 4.) В решаването на всеки конкретен случай на недисциплинирано и грозно поведение на ученик или на група ученици трябва да се осъществи действено взаимодействие и смислена координация на усилията на всички реални участници в училищния жи-вот: на първо място класът като цяло (ре-шаващ всичко фактор в едни демократични отношения), класният ръководител, адми-нистрацията (факторът, разполагащ с реал-ната власт), педагогическият съветник (пси-хологът), общността на родителите; не се ли осъществи такова едно действено взаи-модействие, остане ли се на удобната тео-рия всеки да се оправя сам и както може, проблемите с дисциплината никога няма да се решат, напротив, ще се влошават с всеки изминал ден; 5.) Недопустими са: престъпното безразли-чие и безхаберие, търпенето на издевател-ствата, преструването, че "проблеми всъщ-ност няма", а ако има, те са проблеми на "лошите, на неспособните учители", насър-чаването проблемите да се крият и търпят до безкрайност, "замитането на проблемите под чергата или под килима", държането им под похлупак, за да не би, не дай Боже, да разбере за тях администрацията и да си направи "лоши изводи" за съответния учи-тел, показният бабаитлък на "героичните и самоотвержени майстори" в авторитарното справяне със ситуацията; "подливането на вода" от страна на учител спрямо друг учи-тел, от страна на администрация (директор) спрямо учител(и) и пр.; за жалост, такива абсурдни прецеденти се случват в живота, което е симптом за ширещата се анархия; 6.) Трябва да се осъзнае, че когато ученик си позволи да се държи грозно и арогантно с учител, той отправя страшно предизвика-телство спрямо самата институция, която бива олицетворявана от учителя; пробле-мът следователно не е "личен проблем" на съответния учител, а на цялата институция; ако институцията не подкрепи с цялата си власт учителя, ако го остави да се справя и да търси изход сам, това означава, че инс-титуцията дезертира от своята същност-на възпитателна роля и функция; за жалост, това е честа практика: различните нива на институцията са склонни да си прехвърлят "горещия картоф" или "топката", позволяват си да играят нещо като тенис, а това за сетен път насърчава безотговорните ученици, усетили безсилието на институ-цията, да продължат да се гаврят с нея – в лицето да учителите най-вече, на кой друг, особено пък на по-човечните, на по-либе-ралните, на по-неавторитарните сред тях;

7.) Недопустимо е представители на адми-нистрацията да говорят (както често се случва), че било имало "лични" или "личнос-тни" конфликти между еди-кой си учител и еди-кои си ученици; такова едно говорене е израз на скандално невежество и показва крещящо неразбиране на сложността на ситуацията в съвременни условия; "лични" по характер конфликти между учител и ученик по принцип не може да има, понеже учителят като учител се изявява не в лично качество, а като лице на самата институция, ученикът като ученик - също; "личното" и "личностното" в едни такива строго специа-лизирани отношения няма как да е водещ момент, то винаги е на заден план и е пре-чупено през призмата на педагогическото взаимодействие, което именно е водещо-то; педагогическото отношение винаги е личностно обагрено, но този момент е под-чинен и стои на заден план, той не и не може да е водещ; учителите, които не съз-нават това и си позволяват да флиртуват с учениците с оглед на собствения, личния комфорт, рушат естественото отношение педагог-ученик и по този начин неизбежно започват "да подливат вода" на другите учители, което е крайно неколегиално; 8.) Ако не е налице пълно единство и цялостно единно взаимодействие от страна на всички участници от страна на институцията в т.н. "конфликтни ситуации", именно между учителя, в чиито час се е случило произшествието, другите учители, които преподават в същия клас, класния ръководител, педагогическия съветник (пси-холога), директора или представителя на администрацията, класът като цяло, по-специално групата на отговорните, съзна-ващите интереса си ученици, то в такъв случай реалните участници в процеса сами си отрязват шансовете за справяне със ситуацията; 9.) Тежките реални проблеми с дисциплина-та и с арогантното поведение на хулиганст-ващи и недисциплинирани ученици на прак-тика се дължат на липсата на взаимодейст-вие и координация на изброените участници и звена в рамките на институцията, т.е. на практика се стига до абсурдното положение самата институция (организация), заради бездействието и неорганизираността си, не само да провокира затягането на проблема, но и на дело да насърчава вилнеещите хулиганстващи и недисциплинирани учени-ци; от което следва, че осъществи ли се на практика препоръчваното взаимодействие и координация на усилията, проблемът ще бъде решен – или намален, притъпен в поносима степен; 10.) Безспорна истина и аксиома е, че пра-вилата на самата организация (представени в т.н. „Правилник на училището”) трябва да

се изпълняват безпрекословно от самата нея, в противен случай организацията сама слага динамит под своите основания, под своите темели; ако организацията сама дава пример в неспазването на собстве-ните си правила, то с това тя сама прово-кира неспазването на същите тия правила и от самите ученици; респективно, ако органи-зацията или институцията се захване с това безпрекословно да спазва собствените си правила, това неминуемо ще доведе дотам, че всички участници в процеса ще се видят принудени да започнат да спазват правила-та; законът, законността са гаранция за спазването на правата на всички – и за уреждане на отношенията на приемлива, човечна, съвременна основа; 11.) Не бива да се залага на нито един отделно взет метод за т.н. „педагогическо въздействие”, а само на всичките в тяхната цялост; т.н. „метод на убеждаването” може да бъде ефективен само ако е подкрепен от метода за налагане на справедливи и стро-ги наказания на провинилите се; всеки тряб-ва да знае, че ако си позволи лукса да не спазва някое правило, го грози незабавната санкция на закона; а законът не бива да е милостив, а справедлив, пък и макар да е хуманен; когато се установи неотвратимо действащ механизъм провинение-наказа-ние, тогава именно съблазънта (изкушение-то) да се нарушава закона ще бъде притъ-пена или направо попарена; 12.) Огромна е ролята на властващото звено в организацията, нейната „глава”, именно ролята на администрацията в лице-то на директора; това звено трябва да из-лъчва аурата на строгост и справедливост, на безкомпромисно защищаване на корен-ния интерес на всички участници в процеси-те и на самата образователно-възпитателна институция; липсата на яснота, на добре осмислена и разумна, при това действена, именно ефективна стратегия и политика за решаването на проблемите във всич-ки области на училищния живот води до дезорганизация и деморализация на самата организация, т.е. е предпоставка за разва-лата й; 13.) Разумно е към директора да съществу-ва овластен от него чрез делегирането на права помощен орган по решаването на визираните проблеми около дисциплината на учениците; т.н. „комисия за борба с про-тивообществените прояви” би могла да изпълнява тази функция, стига да преос-мисли идеята и инструментариума си; тя трябва да играе ролята на нещо като „вър-ховен трибунал”, който да съди и да решава най-тежките конфликтни ситуации, чрез призоваването на провинилите се, даването на възможност да се защитят и пр.; от само себе си се разбира, че е добре да се проме-ни и актуализира наименованието на самата

10 комисия; нейният председател следва да бъде с ранг на помощник-директор, комуто директорът е делегирал властта си по ре-шаването на проблемите в тази сфера; 14.) Административният метод обаче не е панацея в съвременни условия; той трябва да бъде подпомогнат чрез включването на ресурса на нравственото въздействие, нравственото проповедничество, нас-тавничество, възпитаване и убеждаване; учителите като цяло спешно следва да преминат вътрешен курс по ефективно нравствено наставничество с оглед да осъзнаят най-често срещаните грешки (имащи злокобен бумерангов ефект) в тази фина духовна област, по която просто няма как всички да сме „природно надарени” и вещи, а по която не само можем, а сме длъжни да се развиваме и доусъвършенст-ваме постоянно; ресурсът на психологи-ческото въздействие също следва да бъде използван в пълна мяра; тук също се правят безчет недопустими грешки, резултат на усвояването на неверни и дискредитирани остарели представи и стереотипи; нуждаем се спешно от усвояването на новостите на световната и авангардна съвременна пси-хология, без което сме осъдени на немину-ем провал в усилията си да овладеем кри-зисната, направо катастрофалната ситуа-ция; 15.) Разбира се, няма рецепти, които да са ефективни за лечението на всяка болест и на всеки един заболял организъм; основни-те принципи в търсенето на ефективни решения във всеки един конкретен случай са: конкретност, съобразяване с индивиду-алностите и на учителите и на учениците, творчески и иновативен подход, свещено право на новаторство, свободолюбие, толе-рантност; човечност, безусловно уважение към човешкия морал, законността, ценнос-тите на традицията, на завета на предците и т.н.

Ще спра дотук. Горното нека да се

схваща като предизвикателство или просто като покана за разговор по тия проблеми. Това са нелеки проблеми, нека да имаме благоразумието да не ги подценяваме. Някои, убеден съм, ще кажат: от тия проб-леми нека да се интересуват ония, които имат проблеми с дисциплината, ала ний, понеже сме се справили и се справяме бляскаво с тия проблеми, понеже съвсем нямаме проблеми в тази област, няма сми-съл да се интересуваме от тях, за нас тук няма загадка! Добре, нека да си мислят така.

Но аз бих си позволил все пак да поставя въпроса ето как: щом сте така нап-реднали, щом сте разгадали всички тайни, защо тогава не благоволите да ги споделите с нас, търсещите, с нас, лутащите се, с нас, дето не сме облагодетелствани от Създате-

ля с такива велики таланти като вашите?! А, мили ми щастливци, дето нямате "абсолют-но никакви проблеми", защо не благоволите да споделите частици от безценния си опит с нас, несведущите, с нас, нещастните?! И още нещо бих дръзнал да кажа, понеже, знайно е, съм със скверен характер, чут-прочут съм с това, че умея да настройвам хората срещу себе си чрез казването в очите им на "неудобните истини": хей, хора, опитайте се да се вразумите поне малко, замислете се дали вашият проблем не е точно този, а именно, че си въобразявате, че нямате проблеми?! Крайно опасна е една такава самонадеяност: да си мислиш, че нямаш проблеми; тя означава, че просто не съзнаваш проблемите си!

Да, голям, най-тежък, фатален направо проблем е да се поддадеш на илюзията, че нямаш, представете си, никак-ви проблеми! Живият живот е преизпълнен с какви ли не проблеми. Имайте благоразу-мието да ги забележите, имайте доблестта да ги признаете. Не се самозаблуждавайте, че нямате никакви проблеми. По-специално в тази област, именно в областта на нравст-веното възпитание на съвременната мла-деж – щото този е фокусът, в който се пре-чупва анализирания проблем с дисциплина-та – да каже някой, че е преуспял и няма никакви проблеми е, позволете ми да отбе-лежа, твърде тъпичко…

И много ви моля още нещо: не се мислете за непогрешими! Няма по-глупаво нещо от това, имайте го предвид, ето, каз-вам ви го пределно ясно и категорично. Ето аз, примерно, не крия, че постоянно греша. Даже умишлено се старая да греша с оглед да бъда гъвкав, да провокирам, да дразня. Това се определя от призванието и мисията ми на философ. И да ви кажа: не се сраму-вам от това; да, съвсем човешко е да се греши. Даже това, че ви пиша този доклад, може да е грешка, но какво от това?! Аз нали казах какво мисля, на мен нали ми олекна на душата, пък вий ме обявете пак за "грешник", какво от това?! Оня, който не мисли, който нне търси, който не работи, само той е застрахован от грешки, ала аз светец да съм не ща. Мерси, не ми отива на главата аурата. И ангелче да бъда не ща. Срамувам се от крилцата, пък имам и алер-гия от перушината...

И още нещо да добавя: няма таки-ва неща като "индулгенции за непогреши-мост", които се определят от мястото на тоя или оня в йерархията; стигнало се е дотам, че у нас се смята, че "старшият учител" мисли винаги "по-добре" от "младшия", "главния" от "старшия", а пък г-н директо-рът, естествено, е винаги и за всичко прав; да не говорим за г-н Инспектора и за г-н Министъра, които, естествено, са непогре-шими директно като римския папа или като аятолаха на Иран. Простотии са това, моля ви се, имайте предвид и този фин детайл, който е обаче така вреден. Мислете със

собствените си умове и никога не се оставяйте да бъдете жертва на тая абсурд-на казармена или унификационна представа за училището. Съвременното училище не е и не може да бъде казарма, ерго, залагане-то на казармените методи е анахронизъм - и ефектът от това е изцяло бумерангов. А е факт, че категорията на "непогрешимите" учители, ония, дето били нямали "абсолют-но никакви проблеми", е обременена обик-новено с такива дози казармен авторитари-зъм, че повече от това не може да бъде. Толкоз. Спирам дотук, да не кажа нещо излишно.

Битката за решаването, за търсе-нето на верни и работещи решения по из-намирането на изход и справяне с т.н. проб-лем с дисциплината в училище е частен случай на по-общия проблем за търсенето на някакви противодействия и оказване-то на съпротива срещу ширещата се арогантна простотия, която в социо-културен план ни залива отвсякъде. Учени-ците, няма как, са носители на разпростра-нените в обществото като цяло, господст-ващи „културни” модели на поведение, а пък училището е арена, където се сблъскват две култури: исконната духовна и тради-ционна нравствена култура на човечест-вото и съвременната мутренска и менте култура на чалгата и на простащината, която, за жалост, е твърде влиятелна и дори господстваща у нас. Нещата трябва да се схващат в подобаващия общ контекст. Кога-то един ученик си позволява просташко държане или грозни изцепки в час спрямо съучениците си и по-специално спрямо учител, той всъщност оказва грубо предиз-викателство спрямо оня културен модел, на който от векове е олицетворение учителят, а и училището като цялост.

Духовността и бездуховността в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка. Ако училището като институция дезертира от призванието си да бъде люлка на духовността и страж на морала, ако прояви малодушие и не изпъл-нява упорито ролята си да озаптява прос-тащината, ако е безсилно спрямо арогант-ното поведение на някои самозабравили се типични представители на господстващата в обществото чалга-„култура” на нравствения нихилизъм, аморализма, безсрамието и безпардонността, та значи, ако училището, а в негово лице и общността като цяло се примирят с тия така нагли предизвикателст-ва, то това означава, че в един момент обществения организъм ще загуби изцяло съпротивителните си сили, имунитета си спрямо грозното, лъжливото, злото и пр.; това пък в своята съвкупност ще означава пълна капитулация на духовността пред простащината, на човечността пред обезчовечаването, пред израждането и пред подивяването…

Ще си позволим ли лукса да се затрием като човешки същества и като

11 нация чрез оставянето си на една такава духовна смърт, чиито конвулсии вече все по-зримо се усещат?!

КАКВО РАЗБИРАЛИ ПОД "ИДИОТ" ДРЕВ-НИТЕ ГЪРЦИ

28 януари 2013, понеделник

Понеже покрай вчерашните избори (т.н. "референдум") с крайно ниска актив-ност възникна въпроса за това кои и какви са ония граждани, които се отказват от участие в демокрацията, решавам да дам една справка, която хвърля обилна светли-на по въпроса. В днешно време у нас оня, който се отказва от участие в демокрацията, се представя за крайно "умен" и дори "мъ-дър", а най-малкото за "голям хитрец", дока-то в Древна Гърция смятали такива хора за слабоумни (и ги наричали "идиоти"), а това показва степента на умствена и нравствена дегенерация, до която сме стигнали - всичко при нас е тъкмо наопаки и се схваща точно когато е с краката нагоре за "правилно" и дори за "добро", "в реда на нещата" и пр. Но ето самата справка, която включва поясне-ние за т.н. mos maiorum – взех справката от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Mos maiorum е латински израз и в буквален превод на български значи: "оби-чаите на древните" или "обичаите на пред-ците". Фразата е концентриран израз на завета към и на Древен Рим по отношение на изповядваните ценности със закодирана-та ценностна система заложена в римските конституции; отразява разбирането на древните въз основа на мъдростта на исто-рията за начина на организация на римското общество и съграждане на държавността.

Първата засвидетелствана упот-реба на израза го изкарва от устата на Катон Стари, който опитал безуспешно да възстанови традиционните и век предходни римски добродетели, основани на уважени-ето към труда, лоялността към родината, скромността и пестеливостта, и отказът от безделие, но римляните не послушали видния си гражданин и сенатор като автори-тет. Викът на Цицерон в Сената: О tempora, o mores!, отразява промяната или по-точно подмяната на ценностите в и на древнорим-ското общество, въпреки изпълнението на

личния завет на Катон от Рим от уважение към неговата памет – Ceterum censeo Carthaginem esse delendam.

Петте основни моs majorum са: Fides: лоялност към родината, уважение към мнението на другите, вяра, доверие и взаимност между гражданите; Pietas: благочестие, преданост, патриоти-зъм, чувство за дълг към род, общество и държава; Мajestas: чувство за естествено превъзход-ство на основата на римското гражданство и величие; Virtus: специфична черта на римските граж-дани, израз на смелост и политическа ак-тивност чрез участието им в публичния живот като магистрати – в Древна Елада с идиот (от гръцки ιδιώτης „частно лице“, „обикновен човек“) означавали онези граж-дани, които не се грижели за общите работи и не участвали (а имали това право) в изби-рането на ръководните органи в съответния град-държава, т.е. те били приемани от елините и съответно и от римляните за слабоумни; Gravitas: обичайни правила за поведение на римляните от уважение към традициите, които се изразяват в сериозно отношение към общите дела, лично достойнство и уважение към властта (по-сетне – върховна власт). П.П. Да вметна накрая ето това: на мен много ми се обиждат напоследък някои посетители на блога за това, че съм бил имал крайно "обиден език", понеже съм си бил позволявал да наричам дадени хора "слабоумни", "малоумни", "наглеци", "мер-завци", "олигофрени", "тъпунгери", "катили", "тикви", "кратуни" и прочие определения. Аз пък отвръщам: трябва да сме справедливи и да отдаваме всекиму длъжното: когато някой си позволява да проявява разните му там наглости, мерзавщини, простотии, ма-лоумия и пр. грехота е да не го наречеш наглец, мерзавец, простак, малоумник и т.н. На всеки трябва да привикнем да отдаваме длъжното – и според заслугите. Истината винаги е за предпочитане. Не бива да се лъжем постоянно един друг или пък да се самозалъгваме. Откритостта и откровеност-та е предпоставка за едни чисти нравствени отношения. Когато открито заявяваш какво-то мислиш и назоваваш всяко нещо с подо-баващото и достойното име, ти по този начин правиш неоценима услуга на съот-ветния "засегнат" – и той, ако е що-годе смислен човек, вместо да ти се сърди, ще ти бъде благодарен; понеже му даваш шанс да осъзнае истината относно себе си и на тази основа да почне да търси начин да се поп-рави. Та аз затова съм такъв, пределно

открит и директен: понеже хем съм спра-ведлив, хем съм и милостив човек. Такъв ме е направила философията, затова е така...

ЧУДЕСНО Е ДА УЧИШ, НО КРАЙНО УНИ-ЗИТЕЛНО Е ДА СЕ ОСТАВЯШ ДА ТЕ УЧАТ...

27 януари 2013, неделя

Удивително и изумително е това,

че още Галилей е знаел прекрасно това, което у нас днес не се съзнава даже и от масовия "педагогически деец", а какво оста-ва за самите учещи, ученици и студенти: че не бива да се оставяме да ни учат, а че следва сами да учим; че ученето не е нау-чаване, осъществявано "отвън", а е вът-решна дейност на учещия; че да учиш озна-чава да търсиш, да изследваш, да откри-ваш, да постигаш истината сам; че не бива да се оставяме да ни учат, а следва сами да учим; че учещите, тия, които учат, са самите ученици, че върху тях трябва да пада цяла-та активност, а пък учителят може само да ги насърчава, да ги стимулира, да ги подпо-мага, но в никакъв случая не следва да им дава всичко наготово и пр...

Аз пък казвам като ехо: Неееееееееееее-ееееееееееее!

27 януари 2013, неделя

НЕОБХОДИМ ВЪПРОС КЪМ ЕДИН АГИ-ТИРАЩ И НАРУШАВАЩ ЗАКОНА БОКЛУК ОТ “ПОЗИТАНО-20″

Дежурният по моя блог другар от

пропагандния център на “Позитано-20″, име-

12 нуващ се “Бачу Колю”, който се подвизава в блога ми от години, тази нощ е изпълнил бойната си заръка и е пропагандирал в блога ми да гласувам(е) с ДА на днешния референдум за нова руска ядрена централа на българска територия (намерил кого да агитира де, но това показва колко му е изобщо акъла!). Не му пука на мерзавеца, че по закон е забранено да се агитира в деня за размисъл и в нощта преди самия избор. Даже привежда “мъдрите думи” на някакъв другар със сродна душа на продаж-ник, рубладжия и мерзавец, който се бил наричал “Чичо Фичо” (усещате ли почерка на опитната ръка, дето измисля кличките на дежурещите по блоговете и форумите дру-гари?!), който бил “написал” нещо като “научен труд”, в който най-убедително до-казва, че… “овцата е червена, защото е червена”; били се познавали, препоръчва ни агитацията на тоя Фичу; в тази връзка се наложи да дам отпор на червените наглеци; ето какво им написах тази сутрин:

От ДС ли се познавате с тоя “Чичо Фичо”, а, “Бачу Колю”? Явно сте бойни дру-гари, личи си. Но проблемът е там, че не тоя “Чичо Фичо” е написал горното, а текста му е даден в готов вид от пропагандния център на “Позитано-20″, който пък е фили-ал на пропагандния център на КГБ-Путин-Москва-Кремль. Там Ви е проблемът, драги ми “Чичо Фичо”, драги ми “Бачу Колю” – мекерета си бяхте, мекерета си останахте! Рубладжии си бяхте, рубладжии ще си останете докато сте живи вий, комунистите. Боклуци си бяхте, боклуци ще си останете… непоправими сте! Милион пъти съм ви го казвал, ето, наложи се да ви го кажа и за 1 000 001-ви път.

А ти пък ми кажи: що не вземете да идете в Сибир като обичате толкоз пустата Русия, като ви е хвърлен пъпа там – и там, в Сибир, да вземете да си правите колкото си искате атомни централи, а?

Що не ни оставите най-сетне, а, нагла и безсрамна червена напаст?! Що не вземете да се махнете от главите ни и да оставите тоя народ да си отдъхне от вас, след като го тероризирате вече толкова десетки години, да не кажа и цял век вече?!

ЗА БЕЗЧУВСТВЕНОСТТА, ПОРАЖДАЩА ПРОСЛОВУТОТО БЪЛГАРСКО БЕЗРАЗ-ЛИЧИЕ И ПРИМИРЕНИЕ

27 януари 2013, неделя

Продължаваме диалога си с моята

толкова приятна събеседничка E.I.; предиш-ните ни писма бяха публикувани тук: Отно-во за тиранията на простаците у нас и за това как се екзекутират... книги, а ето сега какво си казахме:

E.I. каза: Колко съм ядосана и възмутена! Даже не знам защо се вълнувам така, но явно има причина!

Независимо колко динамит има във Вашите книги… който би бил и е инте-ресен на много хора (в това съм сигурна), нямат право да Ви стопират! (т.е. никога няма да успеят – защото тяхната забрана над изразяването Ви не значи край на Ва-шето Аз и излияние на мисли!). Кажете ми: защо Вашите книги са опасни? (въпреки че знам, просто заради блога – напишете го!)

Не знаех че “пазарна цензура“ оз-начава ограничен брой читатели… а Вие ме заинтригувахте с това, което пишете, начи-на, по който разсъждавате, интересно ми е да разменяме мисли! Но както пишете:

“… нарича се "пазарна цензура", т.е. книгите ми са обявени за... непрода-ваеми, за "непазарни", т.е. книги за "ни-щожно количество читатели", т.е. книги за по-умни, интелигентни читатели…“

Знаете ли… в този дух на писане – аз наистина се натъжавам много… Кой им позволява да възпират именно книги, които са предназначени за по-специални хора?! Именно тях трябва да толерират и спонсо-рират даже – защото са смислени, защото в тях владееща сила е Рациото и Психея (душата – Вие знаете, пиша за другите, които ще прочетат).

Хареса ми много това, което напи-сахте – че книгите Ви са за по-умни хора! И в предното си писмо към Вас отбелязах, че сте на по-високо ниво!

Явно бизнесът на книгопечатането е такъв – комерсиален и виждайки нещо сложно и трудноразбираемо за него, си дава равносметка, че обикновеният читател, който явно има нужда от безсмислени обна-деждаващи истории под формата на книжки, които се котират като вписващи се “правил-

но“ в категорията на човешкото възприя-тие, просто решава в името на печалбата да затрие истинското, понеже то вече не се разбира от хората…

А според мен на българския чита-тел твоите книги са доста потребни! На тези, които разбират!!

Вижте това, което написахте – и което аз ще съпоставя с плевелите, които искат да задушат и убият истинската култу-ра – Вие пишете:

“… убиват ги още в пелените, току-що родени, ги задушават...“

Вашите книги… Вашите мисли… Вашите стремежи да им отворите очите и разума… и те какво?... няма признателност, няма благодарност, напротив – тъпчат Ви, искат да заровят всичко, което не им съот-ветства и не са способни да разберат! Същ-ността им е – ПЛЕВЕЛ!

Определението – завинаги такива! Перспектива – злоба, задвижваща всяко тяхно действие, жест и дума! С единствена-та цел да задушат истинската култура!

Вие давате всичко от себе си, пос-ветили сте се на каузата да просветите хората в неща, за което не искат да си отво-рят очите и въпреки всички нападки и не-разбирания от тяхна страна продължавате – като Ледоразбивач, пътуващ напред, стре-мящ се да внесе чисто поле сред всеки лед… да внесе светлина, но явно малко хора имат способността да се осмелят да станат екипаж на Вашия Кораб! Трудно е! За тях!

Тъжно е за всички тези хора, които смятат, че са прави, а искат да изкарат Вас кривия! Тъжно е, че не вникват във фината мисъл на Вашия разум! Тъжно е, че може би се смеят, че може би се подиграват, че може би нападат с непреосмислени осъж-дания, тъжно е, че уж “Държавни печатници“ Ви ограничават поради тяхната безумна политика на това кое ще бъде четено или продавано, зависещо от бизнеса… каква глупост… не притежават никаква проница-телност!!!!!!!!!!!!

Защо Ви защитавам? Защо съм на Ваша страна? Защо Ви разбирам?

Защото явно съм като Вас… и до-ри по-млада на години, на мислене съм явно по-пораснала. При мен странното е, че ако някой не ме впечатли като мислене, не продължавам сериозна кореспонденция с него! Тук казвам, че с Вас ми е интересно, защото сте мъдър и вече виждате много неща на предела! Смел, прям и амбициозен сте! И докрай ще сте такъв – искате да кажете на всички някои неща под философ-ска форма, но не във всеки срещате досто-ен опонент, чрез който да покажете в блога си това, което желаете!

Вашите мисли вече са фиксирани в книгите Ви, но Вие имате още много за изказване като информация за определени хора, защото знаем, че човешкият фонд за

13 приемане на информация от по-висши нива е ограничен.

Световната мрежа за информаци-онен достъп по другия начин е ограничена за определени хора… (мисля, че ме разб-рахте)... Ангел Грънчаров каза: Здравейте, ще Ви отговоря непременно, но сега-засега Ви предлагам, ако желаете, да видите една публикация, която е от днес и поставя някои проблеми; проблеми, които е интересно според мен да се обсъждат; на мен лично ми е много интересна Вашата гледна точка. А скоро ще седна и ще Ви отговоря конкрет-но на писмото. До скоро! Ето и въпросната публикация. Ангел Грънчаров каза: Здравейте пак, сега намирам време и сядам да Ви отговоря на писмото. Какво да Ви кажа? Много неща ми се ще да Ви кажа. Но ми се ще да не прет-рупвам всичко с много думи. Ще започна ето как.

Крайно ми е неудобно, че нашето обсъждане се върти все около моите проб-леми, сякаш моята личност е крайно важна, а пък за Вас нищичко още не сме говорили. Вие ме утешавате, а аз все докарвам разго-вора около мен, около възела от проблеми, който ме стяга, оплаквам се, не знам си какво друго, излиза, че съм един ревльо - както справедливо някои "добронамерени" опоненти ме упрекват постоянно. Наистина не е приятно и не бива все около моите проблеми да се върти разговора – макар че в тях, като в призма, се пречупва цялата българска културна (да я наречем така) ситуация в свидното ни Отечество. Щото в мое лице (все пак съм пишещ и мислещ човек) си личи какво е отношението у нас към, тъй да се рече, културния тип, който олицетворявам. У нас един пишещ и търсещ истината човек, който при това не е склонен да прави разни сделки, да се мазни някому и да си продава душата, съвсем не е прия-тен никому, особено пък на ония, които дирижират положението. Кои са те – това е отделна голяма тема, която сега не ми се ще да начевам. Но мисълта ми е – как да направим така, че да избягаме от моя конк-ретен случай? И как да минем на едно по-принципно ниво на обсъждането? Също така ми е много интересно Вие да кажете нещо за себе си, щото наистина много ми е интересно какво пък става във Вашата лична ситуация, щото, както изглежда, в конкретната ситуация на всеки един от нас прозира нещо от общата ни българска съд-ба, не знам дали съм прав, но щом все сме българи, тъй трябва да е.

Питате ме защо моите книги са опасни? Казвате, че знаете защо, но искате да го кажа сам, та евентуалните читатели на тия наши разговори да го разберат по-определено. Аз, прочее, в този "матрьял", към който Ви дадох линк, сякаш точно

затова говоря, макар там да не става дума точно за книгите ми – а става дума за това, което изобщо правя, по-специално в препо-даването на философия. Но нещата са свързани. Пък и не ми се ще да се повта-рям. Ще го кажа затова пределно лаконич-но: в книгите ми има много динамит, защото учат моя сънародник как да поеме по единс-твено спасителните пътища на свободата и достойнството! Как да престане да е роб най-сетне, след 13 века робуване на всякак-ви господари – и даже най-често на своята собствена низост, на своята собствена склонност към правене на всякакви низости! Ето, затова са така опасни моите книги. Те проповядват спасителните начини за доо-човечаването ни като човешки същества, и като индивиди, и като нация – понеже не може да се нарече човек оня, който не е свободен, който заради малодушието си предпочита несвободата. Ето, вкратце, затова са така опасни моите книги. Ако многострадалния български народец почне, по някакво чудо, масово да чете моите книги, за кратко време ще се вразуми най-сетне, ще стъпи на краката си, ще прогони всички наглеци, дето са се качили на глава-та му и кълцат лук и каменна морска сол там, ще се почувства готов да поеме в собс-твените си ръце собствената си съдба – и ще започне дългочаканата нова ера в исто-рията на българското племе. Е, може и да преувеличавам, може и да се увличам сега, може и да хиперболизирам (неслучайно обаче го правя!), но има нещичко вярно в тия мои думи, колкото и да са предизвика-телни и дразнещи. С това нека да приемем, че съм отговорил на въпроса Ви.

А иначе много симпатично реаги-рате на това, което Ви писах предния път! Възмущавате се искрено, което ми говори, че сте разбиращ човек, който при това ми-лее за случващото се, умее да чувства и схваща нещата, не е безчувствено... говедо, с каквито, за жалост, е пълно около нас. Не става дума за това, че ми ставало приятно, че някой ми бил съчувствал – убеден съм, че някоя змия няма да пропусне да ме клъвне по този начин. Не, аз съм свикнал на безчувствеността, в която сме потопени, да си призная, по-приятно ми става когато ме плюят, а когато ми съчувстват, ми става някак дискомфортно. Чоглаво ми става някак. Не съм свикнал изобщо, затова. Но ето, радващо е, няма да скрия, радва ме нещо, но съвсем друго: радва ме това, че има млади хора като Вас, които умият да реагират сърдечно и с цялата си душа сре-

щу несправедливостите, срещу абсурди-те, в които сме принудени да съществуваме. Ето, това е истински отрадно!

Ето, затова и ми се ще повече хо-ра, най-вече млади, да прочетат тия наши писъмца: фатално ни е необходимо това безценно по моя преценка умение да реаги-раме емоционално, с цялата си душа и сърце, срещу извратеностите, които ни се случват всекидневно, а ние, като нация, в мнозинството си, сме обръгнали дотам, че сякаш сме станали съвсем безчувствени. Аз за тая безчувственост, пораждаща просло-вутото ни българско примирение и безраз-личие, много съм писал из книгите си, но ето, сега пак стана дума за нея. Та радващо е, че Вие не сте заразена от този синдром на коварната безчувственост, който е така показателен за съвременната, пък и не само за съвременната, а и по принцип, българска душа. Ето, позволявам си да кажа: когато сред младите се появи едно мнозинство на небезчувствени и небезразлични хора, то едва тогава България най-сетне ще бъде спасена. И ще стъпи на краката си. А иначе нацията ни ще продължава лази като... жена, която си е изгубила скъпоценна брош-ка и я дири, ровейки в някакво огромно бунище. Българското бунище наистина е огромно, ох, колко е огромно то...

На нас, българите, са ни страшно необходими чувствителни – и мислещи хора. Съдбовно са ни необходими. Чувство-то провокира мисълта, така, не иначе, стоят нещата. То е водещото. И това е тема на моите книги. В тях има много тези, които съм ги премислил из основи. Те не са книги, писани от самодоволен кабинетен учен, те са книги, писани сякаш с кръвта на сърцето ми. Не се правя на интересен, това е самата истина. В тях са всички мои изстрадани истини, до които мнозинството от хората ще стигне пак само чрез страдания. Блажени са ония, които имат възприемчива душа! А душите ни стават възприемчиви и отклик-ващи на всяка болка само чрез страдание-то. Не иначе, а само така. Така е устроен животът.

Аз сега навлизам все по-определено в есента на своя живот. В пло-доносната есен на живота си навлизам. Или навлязох от няколко години вече. А Вие сте в пролетта на живота си. В цъфтящата пролет, когато жизнените сили избуяват и са така непокорни. А аз вече съм в есента на живота си, тогава, когато всичко се утаява и се берат плодове. Според това колко си "садил" и "копал" на младини, колко си се грижил за посятото в зрялата възраст, тол-кова и ще береш плодове в есента на живо-та си. А после идва зимата на живота – старостта. Живот и здраве да е да имам късмета да доживея един ден и до мъдрата и безстрастна старост.

Но ето, сега още съм в един интен-зивен етап на живота си – след романтич-ния период на младостта, който е не по-

14 малко интензивен, напротив, определено е значително по-интензивен. Затова работя като вол в тия години, ден и нощ, без никак-ва почивка. Бера плодове. И ги излагам на сергийката си. :-) Който иска, нека да вкуси от плодовете ми. Дори съвсем безплатно ги предлагам (блогът ми). Някои се мръщат: били горчиви, били стипчиви, били... люти, били не знам си какви плодовете ми! Е, такива са. Но зелени не са. Странни са. Има и сладки, ама се иска настройка на вкуса, за да се усети сладостта им. Много зависи от вкуса, да, драги ми читателю. Вие това, моя така приятна и разбираща всичко събесед-ничке, убеден съм, прекрасно разбирате това. Да, иска се сърце, когато сърцето си е на мястото, тогава човек всичко прекрасно разбира. Тежко става обаче когато няма сърце – или сърцето на такива хора е оста-нало само една помпа за помпане на кръв. А сърцето по начало е нещо съвсем друго.

"Най-много от всичко пазете сърцето си – защото в него са изворите на живота!" Така пише във Великата Све-щена Книга. Не твърдя, че думите са точни, но смисълът е този. Така съм ги запомнил. Не ми се прави сега справка как бяха точно тия думи. Това обаче не е най-важното.

За нас, философите, поривът на сърцето е безкрайно важен и определящ. Философ без сърце е много уродливо чове-коподобно същество. Има и такива. Непоно-сими са. Познавам много такива. Както и да е. Да не се правя на интересен.

И да спра дотук. Щото ще стане прекалено дълго. Ако за нещо съм забравил да Ви отговоря, моля, напомнете ми, щото е станало без лош умисъл. Иначе съм открит към всякакви въпроси и към всякакви проб-леми. А що се касае до това да определим каква да бъде темата на по-нататъшните ни разговори, аз предлагам така: да разчитаме на спонтанността, да не задаваме предва-рително някаква определена тема, да не се ограничаваме, а да пазим свободата си. Тоест, да импровизираме. И за каквото и да ни хрумне, за него да пишем и да говорим. Е, ще се пазим да не се въртим все в един и същ кръг от теми и проблеми, но... каквото сабя покаже. Аз мисля, че такъв един под-ход си има своите предимства. И всеки от нас във всеки момент нека да предлага всеки проблем или тема, който му щукне в главата. И така може, нали? Дори в някакъв смисъл е значително по-добре. Вие какво ще кажете по въпроса, моя любезна събе-седничке?

Поздрави от мен! Чао засега!

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЕДНА БЪДЕ-ЩА ДИСКУСИЯ

Един бивш ученик на ПГЕЕ-Пловдив и сегашен студент в Техническия университет отправил във Фейсбук след-ното пожелание, на което моя милост

откликна по един доста странен и предизви-кателен начин с оглед да накара този млад човек да се позамисли по някои най-базисни за разбирането на смисъла на съвременно-то образование неща; ето какво каза той и как аз го "контрирах":

Hristo Nikolov каза: Честит първи сняг зa тaзи годинa! :) Некa в ПГЕЕ ви върви по водa и помнете, че кaквото ви нaучaт в ПГЕЕ никой другaде нямa дa седне дa ви го обясни, дори в университетa! (Tanya Anastasova, Стокхолм Синдром, Yasen Trahnov, Жоро В. харесват това.) Ангел Грънчаров каза: Между другото, пасивното консуматорско очакване някой друг да ти обяснява и поднася наготово нещата съдържа в себе си една доста де-модирала и архаична представа за това какво изобщо се случва в едно съвременно училище! :-) Но това между другото... него ще го разберат само ония, които не щат да са прости консуматори на една сгрешена в основанията си образователна система, а се стремят да бъдат творци, личности със самостоятелно мислене и пълна отдаденост на така безценната за човека свобода...

Самата дума "ученик" иде от "оня, който учи", а не от "оня, когото го учат" ама да не влизаме в тънкости, че някои хора съвсем ще се объркат... (Венеция Соколова харесва това.) Ангел Грънчаров каза: Ето още разясне-ния по темата: СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ: Консуматори или творци – или как учи-лището осакатява душите на младите

КОНСУМАТОРИ ИЛИ ТВОРЦИ – ИЛИ КАК УЧИЛИЩЕТО ОСАКАТЯВА ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ

26 януари 2013, събота

От няколко дни не съм писал в блога си, било преди преумора, било пора-ди липса на време, било заради заетост с предимно политически теми (утре е рефе-рендумът и се постарах, направих каквото можах да помогна на повече хора да не се оставят да бъдат най-грозно излъгани от лъжците!), в резултат на което ето сега главата ми гъмжи от идеи за най-различни писания. Да, наистина ми гъмжи главата и направо се чудя от къде и с какво да започ-на. Имам много съблазнителни идеи и стоя ето вече доста минути в пълна нерешител-ност с какво да започна в тази ранна събот-на сутрин...

Примерно наумил съм да пиша две-три важни неща, свързани с образова-нието и възпитанието на младите; имам да пиша и доклад, свързан с моите изслед-вания около това как да се реши проблема с дисциплината на учениците в училище; второ, имам да пиша по темата за тирания-та на простаците, която се очерта да бъде поредица, а в крайна сметка такива пореди-ци от есета в един момент при мен неиз-бежно се превръщат в книги, сиреч, другоя-че казано, има да пиша по бъдещата си книга с условно заглавие било тирания на простаците, било диктатура на простаци-те, трето, замислил съм няколко теми за текстове по нравствени проблеми; четвър-то, една започната книга си стои недовър-шена, тя беше за богатството и за забога-тяването (зарязах я, принуден бях да я зарежа преди повече от 4 месеца), също имам и една отколешна книга за жизнените стратегии, тя пък е зарязана от много пове-

15 че време, тъй че имам много работа; дори ми се ще да продължа видеокоментарите си по всякакви теми, включително и цели курсове лекции, и прочие. И ето, възниква коварният въпрос: какво тази сутрин да предпочета, с какво за започна? Щото има вероятност поради колебания днес нищичко да не започна и нищичко да не направя...

Хайде, ще започна с това, което стои най-отгоре в записките ми на моето бюро, ето тук, пред монитора: написал съм си две думички, именно консуматори и творци. И от това ми се налага да сътворя цял текст. Да си плюя, дето се казва, на пръстите, и да започвам, щото от двоумене полза няма.

Тия дни с учениците ми от 11 клас разговаряме по теми от раздел онтология, разговаряме по теми за битието. Онтологи-ята е тъкмо учение за битието, пиша го за тия, дето не са чували тая философска думичка. Това са крайно трудни теми. Най-трудните от курса по философия, която аз водя с моите ученици, а и изобщо във фи-лософията, по принцип. Поставил съм уче-ниците си в крайно тежка ситуация, сам не си представям как ще намерят достоен изход от нея. Знам добре, че повечето уче-ници ще се поддадат, ще се подхлъзнат към лесното, именно, ще намерят недостоен изход. Примерно, нямайки нужната настрой-ка за сериозни занимания, каквито аз им предлагам, в един момент, не правейки нищо, да почнат да обвиняват мен за собст-вените си провали, а именно, да почнат да твърдят, че аз не им помагам, че ги оставям най-садистично да се мъчат, че не им пода-вам ръка, че не си върша "както трябва работата" и т.н. Защото те отколе са наст-роени да бъдат именно консуматори, а в никакъв случай не творци в ученето, в обу-чението. Аз пък се мъча да разруша този страшен стереотип. С крайно трудна работа съм се захванал. Комай отникъде не сре-щам и разбиране, да не говорим за подкре-па. Но да карам подред. Не ми се ще да се отдам на общите принципни размисли, ще ми се тоя път да бъда по-конкретен, да се движа плътно до жизнените реалии. Ще давам нагледни примери, с които да илюст-рирам мисълта си.

Учениците у нас са научени да по-лучават всичко наготово. Учителите им дават и сервират в "смлян", "сдъвкан", в готов за поглъщане вид, подобно на "каши-ца" – сякаш те самите нямат зъби, сякаш са беззъби старци! – онази информация или "духовна храна", която преди това им е била поднесена в учебниците. Учебникът, да речем, е нещо като "пазарска чанта", пълна с продукти; учителят е нещо като готвач, който от тия продукти и суровини ще трябва да сготви "ухайни манджи", а пък учениците трябва да изсърбат тия манджи с апетит, явно така си го е представял оня, който е сътворил тази, да я наречем, "система". Училището е нещо като "обществена столо-

ва" или трапезария, където младите ходят да се хранят, да консумират всякакви там "духовни храни", предимно постни и загоре-ли чорбалъци, яхнии, мазни "умствени ба-ници", "мисловни пици" или "мекици", "дю-нери" и прочие. То аслъ точно това се е получило де, само дето като ходят на учи-лище младите съвсем не показват някакъв глад или жажда за разните му там "духовни-те манджи" и "питиета", дето любезните майстори-готвачи и сервитьори (учителите де), им поднасят с такива старания, но в същото време компенсират с постоянно дъвкане на ония, на другите, на обикнове-ните закуски и ястия, примерно, знаете как е, разните му там пици, банички, дюнери, какво ли не; около всяко училище приятно и задушевно димят разните му там скари, кебапчийници, щото, знайно е, учениците са доста ящни, вечно гладни консуматори на тия храни, които постоянно преживят. Това - от една страна. Запазете го в ума си. Пак ще се върнем до тоя момент. Но сега да се върна на онтологията в моите часове по философия.

Та се чудя как моите ученици ще намерят достоен изход от ситуацията, в която съм ги поставил. Аз нищичко не ща да им давам наготово – тази е моята "препода-вателска", или по-скоро "обучителна" стра-тегия. Всичко ученикът трябва да си го придобие сам. Дал съм им всички необхо-дими за това условия; подготвил съм пома-гало, в което има всичко необходимо оня, който иска, да се порови, да потърси, да се ориентира, да се постарае да намери нещо истински важно или стойностно, нещо съ-ществено, по неговото възприятие, и като му се роди някаква мисъл (аз това го нари-чам "извод", продукт на умствената или мисловната активност), да си го фиксира в тетрадката с няколко думи. А пък после, вече в час, да прочете тия свои изводи, там спокойно ще ги обсъдим, ще преценим успял ли е да намери нещо важно, стойнос-тно, съществено. Обикновено съвсем не успяват, но радващо е, че има ученици, които схващат какво искам от тях и се спра-вят; вярно, малко са, но има такива. Мно-зинството, дето се казва, тъпее. Нищичко не правят. Аз пък и никого не ща да принужда-вам. Привърженик съм на теорията, че насила хубост не става. Разчитам на добра-та воля. Разбира се, постоянно убеждавам, че може, че трябва, че е добре да опитат, да се помъчат, говоря им, че няма нищо лошо в това човек да се помъчи, че е доста ко-варно и неплодотворно очакването, че като някой друг ти сервира всичко на готово, това е по-добрия вариант и пр.; лесното съвсем не значи, че е по-добро, напротив, истинско е трудното, което си успял да постигнеш сам, а не наготово; ето за такива едни оче-видности им говоря. Уж ме слушат, уж на моменти кимат с глава, и ето, оня ден, оказ-ва се, от един клас написали... жалба срещу мен, преподавателя си: аз съм им бил вино-

вен, бил съм погрешен, бил съм грешен и грешник, аз трябвало да поема цялата вина за това, че нещата не вървят; трябва-ло да бъда сменен, трябвало да им дадат друг преподавател, според вкуса им и пр.

Да, и такива неща се случват. За разлика от други хора аз обаче приемам това за нещо съвсем естествено: имаме разминаване във вижданията, имаме нещо като "мирогледни различия", учениците и аз, техният преподавател, няма нищо лошо в това, напротив, то е съвсем естествено. Аз съм дръзнал да поема по значително по-труден, но затова пък по-верен, по моята преценка, път; аз съм заложил на свобода-та, аз съм направил така, че учениците ми разполагат с огромна свобода, а ето, видите ли, те възроптаха срещу това, разбунтуваха се срещу... свободата си, искат си, видите ли, тиранията, искат си привичното, добре познатото робуване: учителят да им дава всичко наготово, те да "консумират" разните му там знания и информации в готов, смлян, в подходящ за гълтане вид, те да бъдат нещо като примерни папагалчета, да, вярно, няма свобода, ала за сметка на това има сигурност, а така как е: витаеш в пълната неизвестност, уж си свободен, а изпитваш безчет безпокойства. Да, аз зная добре, че "Свобода – это страшная и опасная вещь" ("Свободата е страшно и опасно нещо"), това са думи на Достоевски, знам добре, че със свободата трудно се живее, че тя изиск-ва поемане на огромни отговорности, знам също, че нашият сънародник, без да му трепне окото, е готов да я хариже на всеки, който ще му осигури известно спокойствие и удобства, а пък за такива неща като дос-тойнство, като личност – кой ти мисли за тях в нашенски условия?! Знам тия неща, и въпреки това се инатя, не ща да превръщам учениците си в прости консуматори на гото-ви, добре опаковани благинки, ставащи направо за гълтане, т.е. когато даже и зъби не се искат за да ги сдъвчеш, иска се само по-широчко гърло, сякаш сме не человеци, а... гъсоци!

Хайде сега пак да се върна до он-тологията. Уж все се мъча да се върна, а все се отплесвам. Е, не се отплесвам чак толкова де, все пак се движа към ясната си цел, но правя разните му там обходи, щото пътят към нея е доста стръмен, а аз пък нямам... мисловен хеликоптер, с когото да литна право към края, към заветната цел! И така ето нещичко от това, с което занима-вам учениците си в класовете, в които за-ниманията ни все пак вървят.

Аз, общо взето, също съм дефек-тен, не си мислете, че се мисля за нещо като "света вода ненапита" или за нещо като "светец". Аз пак не млъквам в часовете, подпитвам, задавам постоянно какви ли не въпроси. Чат-пат, когато учениците ме изну-дят или ме подведат – на моменти те са и доста хитри! – аз разказвам разни неща, с които да засиля любопитството им. Поняко-

16 га, не крия, съм си замислил нещо, като се сетя, им го казвам, за да ги заинтригувам. В такива моменти ме гледат с едва ли не зяпнали усти. Аз, като се вдъхновя, ставам добър оратор, знам, че не е добре да го казвам сам, но пък няма и толкова лошо човек да е наясно с онова, което умее. Разбира се, учениците, класът, трябва да ме предразположи и дори... подкупи, за да почна да им давам нещичко от даровете, които се крият в моята доста (може да звучи нескромно, но ще го напиша!), да в моята все пак доста богата философска душа. Рядко, ама не съм чак такъв скъперник, им подарявам някакви духовни дарове от бога-тата си философска душа - да го повторя, та да подразня тия, дето ми се връзват на приказките. Да дразни - това е част от приз-ванието на философа. И ето сега какво им казвам на моите ученици, дето са успели да не подведат да им дам нещичко наготово, както те си го обичат. Но, повтарям, за да се случи това, трябва да се породи вдъхнове-ние в душата ми, иначе няма как; иска се една доста приятна обстановка; няма ли я обстановката, нищо не се получава. Фило-софията е не прост учебен предмет, тя е духовно общуване между свободни су-бекти-личности, тя е нещо като свещено-действие и тайнство, тук се искат ред усло-вия нещичко да се получи. В условия като нашите, където простащината е водеща, дето тя е нещо като диктатор, правете си изводи доколко в нашите училища има условия за една такава наистина фина духовна дейност, каквато е философията. Та ето какво им казвам все пак понякога на моите ученици.

"Човекът е същество, към всичко привикващо." Думи на Достоевски. А пък Сартр има една постановка, която аз подх-върлям ей-така, уж между другото. Даже понякога карам учениците да си запишат някоя мисъл на философ в тетрадката. Примерно тази: "Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата". Или тази: "Съществуването предхожда и предопределя същността на човека". При всички други съществувания на този свят е обратното, именно същността, заложена в съответното нещо, предхожда и задава границите на неговото съществувание (кое-то е прост израз на тази зададена същност), но при човека всичко е наопаки, сякаш с краката нагоре, същността е резултат, а пък съществуването е причината. Според това как съществуваш, какво съществуване си избрал, такъв ще станеш. Каквото правя, това и съм. Ако искам да стана добродете-лен човек, трябва да се реша да почвам да правя добри постъпки. И в един момент сам ще сътворя себе си, своята същност на добър, на добродетелен човек. Важното е изходното, именно какво съм решил, моята идея, моята мисъл, моето съзнание е воде-щото. То конституира и задава моето бъде-ще, моята участ и съдба са в моите собст-

вени ръце. Никакви оправдания и извинения тук не помагат. За всичко си отговорен само ти. Точка. Има ли по-ясни от тия положения на сартровата, на екзистенциалистката онтология?

Сам избирай какво да бъдеш! От теб зависи всичко! Твоя е и пълната отго-ворност! Недей да мърмориш че някой друг ти е виновен за това или онова! Недостойно е! Малодушно е! Никога не се оправдавай! Бъди достоен човек! Бъди свободен човек! Бъди горд човек! Бъди творец, не консума-тор! Не чакай нищо наготово! От истината не можем да се спасим, тя винаги тържест-вува! Истината ни прави свободни! С нея никога не трябва да живеем в раздор! Лъжа-та е гибелно нещо! Самозалъгването е причината за тоталния жизнен провал на човека! И т.н., все в този дух. Ето, тия са опорните точки на моята философия, която съм разработил в ред "взривоопасни" учеб-ни помагала, които системата, разбира се, не ще да признае, напротив, мъчи се от години да забранява – а пък мен да изкара "престъпник". Представяте ли си, аз съм човек, аз съм учител, който се мъчи да си гледа работата съвестно, с максимално творческо себеотдаване, аз съм човек, който работи от десетки години като вол, ден и нощ, който страшно много неща е успял въпреки всичко да направи и постигне с оглед обучението по философия да бъде на едно модерно, най-съвременно и дори бих казал световно ниво, и точно мен сис-темата ме обявява за... "излишен", за "вре-ден", за "опасен", за "ненормален"! Ето, това е положението! Българска му работа, какво друго да каже човек?!

Но да оставим мен. Учениците са важни. Виждате ли те обаче как са опороче-ни и развратени от прогизналата от разврат система?! Те искат да са консуматори. Те се смятат в правото си да са консуматори. Творческите подходи, личностно центрира-ните методи на обучение, които аз им пред-лагам, биват оценявани едва ли не за ерес. За насилие над техните, представяте ли си, "човешки права" да бъдат безлични, да бъдат унизени, да бъдат... роби!!! Е, аз добре знам, че не всички ученици виждат в мое лице техен най-зъл враг, не, това изоб-що не е така. Има ученици, и те съвсем не са малко, които възприемат доста позитив-но това, което аз им предлагам, което се мъча да правя – въпреки трудностите и провалите. Има ученици, които ме насърча-ват. Има ученици, които са ми благодарни. Има ученици, които ме разбират. С които се разбирам и с една дума. В чиито очи гори все същият пламък. С които аз съм нещо като... "съзаклятник". И въпреки в общи линии враждебната среда с тях съвместно успяваме да продължаваме отчаяната си битка. Да, битка. Да, дори война, изпълнена с конфликти. Битка за личностност! Битка за съхранение и развиване на собствения ти личностен потенциал. Става дума най-вече

за оня страхотен личностен потенциал в душите на младите хора, който коварната и безпощадна система пропилява без капчица жалост всеки ден. Е, това не бива да бъде повече допускано. Защото точно това е истинското престъпление: да се пилее без полза и смисъл личностния и духовен по-тенциал, вложен в душите на младите от нашия Творец, от милостивия и толкова великодушен наш Родител, именно Бог. Ето това прави престъпната, нетърпима развра-тена и порочна система. Която обаче мно-зинството търпи, въпреки доказаните и очебийни всекидневни вреди. Въпреки пораженията, които нанася на младежта – бъдещето на нашата многострадална и окаяна нация.

Още един малък онтологически етюд ми се ще да разиграя. За да видите, че философията не е така безполезна, както на мнозинството се чини. Ония, които нав-ремето са учили недоразумението, нарече-но "марксистка философия", дето са им пълнили главите с глупости за "материята" и пр., с основание смятат заниманията с такава една философия за губене на вре-ме. Но философията, автентичната търсе-ща и творчески разбирана философия съвсем не е това. Тя няма и нищо общо с всеки вид догматизъм. Най-отвратителното е именно догматизмът. Противоотровата срещу него е тъкмо творческият подход. Истината има мощен духовен заряд само когато е екзистенциално преживяна и по-чувствана. А нашето училище пълни глави-те на горките ученици по един изцяло дог-матичен подход не с друго, а само с догми. С изветрели, миришещи на оцет "истини". Ето затова младите хора у нас са така оса-катени откъм най-важното: умението да мислят самостоятелно. Със собствените си глави. Да търсят истината. Да изследват. Да разговарят и с общи усилия да вървят към нея. Да се подпомагат. Нашето учили-ще, уважаеми дами и господа, българи и българки, произвежда всеки ден духовни и умствени инвалиди! С най-голяма сери-озност и отговорност ви го заявявам. Аз съм български учител с 30 години стаж вече. И университетски преподавател съм бил доста време. Повярвайте ми, знам какво говоря. Не си хвърлям думите на вятъра. Истината говоря. Тъжно е, знам, но е така. За жалост е точно така.

Та когато ме предразположат мои-те ученици да пофилософствам, им заявя-вам следното в тия толкова тежки часове по онтология с 11-ти клас, които тия дни водя. И заради които един клас, който, прочее, не умее заради неколцина... – хайде, да не ги обиждам, няма да ги нарека както заслужа-ват, ами заради неколцина... дърдорковци, дето развалят обстановката постоянно – та значи един клас, който не умее да ме пред-разположи да философствам, се вдигна на бунт срещу собствената си свобода! Та като

17 ме предразположат учениците ми, им каз-вам ето какво:

От нищо нищо не възниква, така ли? Не може да възникне нещо от нищото, така ли ви се чини? Нещо възниква все от нещо, дали е обаче така? Я да се замислим върху самата дума възникване? Или дума-та генезис. За да има възникване, не трябва ли да има сътворяване, и то не иначе, а от самото нищо? Щото ако нещо се превръща в нещо, трансформира се само, то тогава нямаме възникване, а имаме... преход, трансформация, промяна, преминаване от една форма в друга. В този последния слу-чая нямаме право да говорим за същинско възникване. Ако всичко в този наш свят става все така, и то от вечни времена, ако има само преходи, но няма сътворяване, не се ли стига до цяла една поредица от аб-сурди? А именно, ето един: неизвестно защо, най-вероятно по чисто случайни при-чини от вечни времена си съществува всич-ко, както е и сега, което само се движи и пулсира, и вечно се повтарят все едни и същи неща и съществувания, а съвършено и принципно нови неща няма и не може да има. Не се ли обезсмисля всичко по този начин? Случайността, от която всичко се движи, не обезсмисля ли всичко?! Като сложим самото безсмислие, или абсурдът в основанията на всичко, какво ще постигнем в крайна сметка. Пак абсурд, нали така?

Да, но има и друг вариант: Бог е сътворил всичко от нещото в един велико-лепен, грандиозен творчески акт, достоен за такъв велик Бог, какъвто е нашият! Божията мисъл е така мощна, че ето, Бог, заявявайки "Да бъде свят!", мигновено твори тоя свят! Всичко бива подвластно на една такава грандиозна творческа мощ на Божията мисъл. В Божия разум е възникнал в един момент проект за свят, населен, примерно, с много живи твари, един прекрасен земен свят, увенчан с най-скъпото Божие творе-ние, именно човекът. И Бог в същия този миг, пожелавайки такъв един чуден свят, го сътворява, понеже наистина Божията мисъл разполага с колосален творчески потенциал и заряд. Че е точно така ние имаме свиде-телство: това, че и нашата мисъл разполага с един такъв творчески потенциал, вярно, значително по-слаб, но не по-малко възви-шен. В съзнанието на изобретателя в един вдъхновен момент се ражда, проблясва един вид от нищото, една идея за бъдещето изобретение; той се чувства "бременен" с нея; в един момент, след време, след много усилия и пот, той ще роди идеята си, ще придаде битие на онова, което първоначал-но е било едно "духовно нищо"; по същия начин от нищото художникът твори своите картини, композиторът – своята музика. Философът – своите идеи, които тъпоумно-то общество приема първоначално с прис-мех. Или пък историческият деец, успявайки да увлече след дръзновената си идея много хора, успява в един момент да промени

самата история, да измени хода и тенден-цията й. Така стават тия неща. Ти сам, ако си "обикновен човек", би следвало творчес-ки да се отнасяш със собствения си живот: всеки ден да сътворяваш нещо ново, да "извикваш" самия себе си – такъв, какъвто искаш да бъдеш! – от небитието, да се отнасяш творчески към всяко нещо, да не бъдеш прост изпълнител, консуматор, без-волева пасивна вещ, а да бъдеш творец! Тази е нашата велика човешка участ. Всич-ко друго е измяна, подмяна, предателство, позор...

Ето на такива "лоши неща" уча учениците си. Понякога им изнасям такива речи. А иначе им имам доверие и съм ги оставил сами да се справят с невероятни трудности. Не ги жаля. а иначе винаги съм им "под ръка" и могат да ме питат за каквото си искат, да ме използват колкото им е угодно. Ако искат де, аз не обичам да им се натрапвам. Знам, че най-добрите сред учениците ми ще са ми вечно благодарни (не правя обаче всичко заради това, а защо-то просто си върша работата, смятам, че младите могат да имат полза от мен, но стига сами да пожелаят да се възползват), знам, че ще има мнозина, които няма да ме разберат и ще ме мразят, ще ме подигра-ват, ще ме смятат за смахнат и за какъв ли не, тяхна воля, аз на такива не ща да влияя никак. Пък и много не ми пука, че така мис-лят. Проблемът си е изцяло техен.

Искаше ми се повечко да пораз-съждавам за толкова вредната настройка учениците да бъдат прости консуматори в училище. Но казаното, струва ми се, е пре-достатъчно. Всеки сам вече може да си направи длъжните изводи. Погрешна е толкова разпространената представа за "добър учител". Изцяло сгрешена е тази представа. Нали знаете каква е тя? Ето каква: той, нашият учител, или по-скоро нашата учителка – понеже в нашите учили-ща се подвизават предимно дами, рядкост са такива идиоти като мен, които си жертват всичко, въпреки че са уж мъже, за да се посвещават на толкова неблагодарната учителска професия! – та нашата учителка, питайте сина или дъщерята си, те ще ви кажат точно това, е толкова добра, възхити-телно добра, тя така хубаво ни преподава, всичко ни дава наготово така разбираемо, приятно, ясно, просто се иска да си само една попивателна; и аз, представяш ли си, урока си го научавам направо в училище, още в час!!! Ох, колко съм щастлив или щастлива, зависи от пола на разказващия, че съдбата ни даде такава добра учителка! Няма съмнения при нея, всичко в нейния свят е ясно, подредено, класифицирано по рафтовете, ухайно сготвено, направо да сърбаш, да сърбаш, и то до преяждане! Това е положението. Е, имаме и един идиот Грънчаров, нашият учител по философия, който, представяте ли си, ни е оставил сами да се оправяме, сами да си подготвяме...

ястията, поради което ний си оставяме предимно гладни в неговите часове, но това вече е съвсем нетърпимо! Трябва да се вземат някакви мерки, така не може повече да продължава!

Спирам дотук. Да, аз предпочитам учениците ми да останат съвсем гладни, да почувстват глада, защото това е предпос-тавка да им се появи апетит. А яденето идва с апетита. Знае се тази френска мъдрост. Щом се появи апетит, ситуацията коренно се променя. Важното е младите да огладне-ят, а не да са така преситени, преяли като тлъсти свинчета консуматори, изпитващи вече отвращение към всякаква (има се предвид духовна) "храна" (щото онази, недуховната, а обичат толкова много че повече от това не може да бъде!). Щом огладнеят и ожаднеят, нещата вече ще си тръгнат и ще си отидат един ден по местата. Аз затова на моменти пиша и говоря, че е за предпочитане неученето пред сгрешеното, на невярна основа поставеното учене, че е значително по-добре непреподаването пред поставеното на невярна основа, пред сгре-шеното преподаване. Дори неходенето на училище е значително по-добро и полезно нещо от стоенето в едно поставено на изця-ло неверни основи монополно и несвободно държавно училище и образование. Да, такива кощунствени мисли си позволявам понякога. Защото знам, че като почувстват глад и жажда младите души, тогава те, разбира се, ще съумеят някак да задоволят глада и жаждата си. И тогава учителят ще може да им даде безценна помощ. Но иначе работите са крайно опорочени и омърсени даже. И затова изобщо не вървят.

Безсмислени неща съвсем не бива да си позволяваме. А образователната ни система е проядена отвсякъде от безсмис-лие. Това така повече не може да продъл-жава. Но кой ли ти мисли като мен?! Кой ли се е обезпокоил? Не, няма такова нещо. Всички са така уверени в... копаенето в нищото, че човек се чуди на ентусиазма им. Безсмислието, в което си позволяваме да живеем като нация, ще ни довърши един ден; ако не се ужасим колкото се може по-скоро от него! И от себе си де, щото то, безсмислието, прозира не другаде, а в нас, в собствените ни души...

СПРИ МЕРЗАВЦИТЕ! С ГЛАСА СИ СТО-ПИРАЙ ЯДРЕНАТА ДАЛАВЕРА!

ОТНОВО ЗА ТИРАНИЯТА НА ПРОСТАЦИ-ТЕ У НАС И ЗА ТОВА КАК СЕ ЕКЗЕКУТИ-РАТ... КНИГИ

18 С моята събеседничка E.I., с която

разговаряме по всякакви най-горещи, дори парещи български и човешки проблеми – предпоследният ни разговор беше публику-ван под заглавие Личното спокойствие за мен е непостижим идеал, аз съм отдаден без остатък на безпокойствата... – въпре-ки известни трудности напоследък, продъл-жаваме все пак обсъжданията си под фор-мата на лични съобщения във Фейсбук; публикувам нашия диалог в блога си не за да парадирам с нещо, а само защото смя-там, че засяганите от нас въпроси имат отношение и към много други хора; пък ми се заедно с тази млада жена да дадем пример, че си заслужава да се обсъждат по-задълбочено всички наши проблеми, че това е възможно, че въпреки нашето "за-бързано всекидневие" можем да намерим минути, в които да спрем и да отделим време за мислене и за обсъждане на ония истински важни проблеми, терзаещи, глож-дещи ни независимо от нашето илюзорно и показно безхаберие; та ето какво си казахме напоследък; ако и други хора се включат в дискусията ни, ще бъде прекрасно:

E.I. каза: Искам да Ви напиша нещо безс-мислено... на което даже няма да обърнете внимание – понеже не обърнахте внимание на въпроса ми от по-предишно писмо... както и да е... :-) Аз разбирам всяка една дума, която пишете, публикувайте това, а и другите неща, вече не се вълнувам, животът е такъв явно... жалко и тъжно! Вие сте прям и... Та... безсмисленото нещо, което ми се искаше да Ви напиша е, че Вие сте... не това, което се опитвате да бъдете пред другите, Вие не сте този, когото ще го раз-берат сега... Няма начин - за тях е трудно, разбирам, че няма да се откажете, въпреки да ми го казахте по начин, с който успяхте да ме разстроите, но аз няма да се поддам на емомоции. Занимавайте се с Вашия блог – все пак това е най-значимото за Вас! Стискам Ви палци, а иначе ми се искаше да кореспондирам още с Вас! Ангел Грънчаров каза: Здравейте, много съжалявам, че се оттегляте от разговоря ни... наистина жалко. Много жалко даже! На мен също ми се искаше да си пишем, но Вие си решавате дали ще участвате. Уважавам решението Ви. Имам чувството, че съвсем

не се разбрахме. Както и да е. Всичко най-добро Ви желая! E.I. каза: Здравейте! Всъщност аз малко прибързано Ви написах едва ли не "Довиж-дане"... Вашият потенциал на разума е доста над много останали, това ги натовар-ва, не могат да удържат натиска му, а и дори да имат сили, може би нямат времето да му се посветят. Харесва ми, че сте прям и казвате нещата такива, каквито са! Не увъртате!

Не се оттеглям. Стана ми интерес-но – защо са забранили достъпа на Вашите книги до книжарниците??? Да не би да жи-веем в Средновековието и да сте анатемо-сан вещер? (Това в кръга на майтапа, раз-бира се!) Но как така си го позволяват??? С какво право и на какви основания?

Нали словото е най-свободният израз на всичко? Как така против Вашата воля ще налагат забрана над Словото Ви? Тотален абсурд... просто нямам думи... мразят Ви, нямат поносимост към Вас или просто са слаби и с вашите мислени въз-можности им се явявате пречка, която им усложнява живота и разбира се, че ще е по-лесно да я отстранят. Честно казано – сра-мувам се от хората, които са срещу Вас! Не им прави чест.

И тъй като искате и докрай ще следвате предначертаното битие за прос-вещаване на човечеството (аз съм с нагла-сата за това, че не искате мислите Ви да се разтворят неизразени и нефиксирани никъ-де, затова се настройвам, че ще водим публична беседа, а дано в нея някой по някакъв начин открие нещо полезно за себе си), ще поискам от Вас да ме попитате нещо или да ми зададете тема, над която да обменим мисли!

Много ми харесва, че за корица сте избрали картината на Микеланджело "Сът-ворението на Адам (или на света)" Тя ми е любима между другото... Ангел Грънчаров каза: Здравейте, благо-даря, че сте ми писала! Непременно ще Ви отговоря при първа възможност. Сега обаче трябва да се приготвям за работа и нямам време, а пък не искам да Ви отговарям небрежно. Вие също помислете за тема на разговора ни, искам да Ви кажа, че ми е много приятно да разговаряме по всякакви теми, никога не бих се отказал от един хубав разговор и от един приятен събесед-ник, тъй че да продължим, няма нищо лошо в това да се разговаря – пък и да се търси истината, щото тя има най-вече значение, нали така? Хубав ден Ви желая! Ангел Грънчаров каза: Здравейте пак! Тази сутрин станах с намерението да Ви отговоря непременно, обаче как стана, във Фейсбук попаднах на една много интересна статия на Иво Беров, прочетох я, изгълтах я на един дъх, пък ме овладя, така да се рече,

вдъхновение, което ми се прищя да предам на други хора, затова и реших на-бързо да препубликувам началото на стати-ята на този автор в блога си, с оглед да стигне и до читателите на моя вестник, носещ името ГРАЖДАНИНЪ. Статията се нарича Властта на простаците. Можете да я видите ако имате време, няма да съжаля-вате.

Прочее, мен също много ме вълну-ва тая тема от много време, но напоследък все по-определено и по-силно, нещо повече, ще разкрия тайна, че съм решил да пиша поредица от статии по тия въпроси, дори започнах вече поредицата, та ето по тия причини, ако искате, бих си позволил да Ви предложа да поговорим по неизчерпаемата тема за простотията, за простащината и за простаците, а, какво ще кажете? Много ми е интересно да разбера Вие какво бихте каза-ла по тази тема, смятам, че темата си зас-лужава вниманието, понеже е, така да се рече, съдбовна за всички нас, за нацията ни: много нещо напоследък са се разпищо-лили пустите му простаци, аман от тяхната тирания, не мислите ли?! Да, ето, даже заглавие съм измислил на тази поредица: Тиранията на простаците, т.е. малко ми се ще да разширя хоризонта на изследването в сравнение с този на Иво Беров (във визира-ната статия).

Та ето това аз предлагам. А иначе за това, за което ми пишете по-горе, вкратце ще Ви отговоря следното, понеже пак вре-мето ме притиска (тази сутрин също трябва да бягам за работа, понеже имам първи час!). Вие казвате ето това:

Стана ми интересно – защо са забранили достъпа на вашите книги до книжарниците??? Да не би да живеем в Средновековието и да сте анатемосан вещер? (Това в кръга на майтапа, разбира се!) Но как така си го позволяват??? С какво право и на какви основания? Нали словото е най-свободният израз на всич-ко? Как така против вашата воля ще налагат забрана над Словото Ви? Тота-лен абсурд... просто нямам думи!

Ще Ви кажа самата истина, така както аз съм разбрал тази чудатост. Наис-тина е чудно това: в какво време живеем, та някой ще налага забрана над нечии книги, и то книги на един философ като мен?! Да, обаче има нещо, което не се съзнава, и то е пак свързано с тиранията на простотията у нас, ето, ще се опитам да Ви кажа вкратце как стоят нещата.

Не ща да се изкарвам "преслед-ван" и пр., нищо че в моите книги има доста "динамит" и в някакъв смисъл те наистина са много опасни книги. Не твърдя, че някой се е разпоредил да се наложи цензура над книгите ми, макар че е доста подозрително как стана така, че, примерно, когато в БНТ ме поканиха няколко пъти като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛ-ГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологи-

19 ческа история на съвременна България), в един момент сякаш се уплашиха, нищо чудно някой нещо да им е наредил - и като с нож отрязаха: престанаха повече да ме канят, нищо че бяха ме обявили за нещо като "консултант" на едно предаване, един вид – бяха ме наредили сред постоянните му коментатори.

Та може да има нещо и в това от-ношение, но същинската причина книгите ми да не стигнат до книжарниците (или да стигат съвсем рядко!) е тази: нарича се "пазарна цензура", т.е. книгите ми са обяве-ни за... "непродаваеми", за "непазарни", т.е. книги за "нищожно количество читатели", т.е. за по-умни, интелигентни читатели, книгите ми са обявени за непечеливши. Поради което търговците на книги, и на едро, и на дребно откровено ми казват: няма място за такива книги като твоите в нашите борси и книжарници, ето, претрупа-но е тука всичко от книги, затуй твоите книги няма да ги разпространяваме, значи ги оставяме в складовете на... мишките, нека мишките да са единствените им читатели, а пък за българския читател твоите книги са непотребни книги... това е!

На това нещо аз му викам пазарна, търговска, комерсиална, каквато си искате все в тоя дух цензура. Като предвиждат, че народът няма да се юрне да купува от мои-те книги (аз също така не съм нашумяло име, има го и този момент, виж, авторът на беше проф. Вучков или дори самият Азис, е, тогава ще го разпространяват, как няма да го разпространяват, и то все на витрините на книжарниците ще се мъдрят книгите му!), то и на това основание лишават евентуал-ния читател даже от самата възможност да докосне тия мои книги, да ги види, да ги пипне някога, т.е. обричат книгите ми на забрава, т.е., другояче казано, убиват ги още в пелените, току-що родени, ги задуша-ват... това е. Тъжна история, но такава е истината, какво да се прави, сполетя ме като автор тази съдба... пък и аз като други-те авторите не ходя да се вра тук и там, стоя си кротко, ето, и това има значение, чини ми се...

Толкоз. Ще бързам за работа за да не закъснея! Хубав ден Ви желая! Много се радвам, че възобновихме диалога си. Мис-ля, че е хубаво да не се отказваме да об-съждаме. Дано и Вие мислите така. Ако съм забравил нещо да отговоря, моля, напомне-те ми, аз съм възрастен човек, много забра-вям, пък и съм страшно много зает. И също, моля Ви, отговорете ми: какво мислите, да публикуваме ли тия наши разговори в блога, или не бива?! Чао засега!

НЕКА ДА НИ ПОДЛАГАТ НА "БЕЛЕНЕ", НА ЛЮСПЕНЕ, НА СКУБАНЕ, НА ТУПАНЕ, НА РИТАНЕ И ПР. – ЩОМ НИ Е ТОЛКОЗ АКЪЛО...

26 януари 2013, събота

Нека да ни подлагат на "Белене",

на люспене, на скубане, на тупане, на рита-не и пр. – щом ни е толкоз акъло, щом се правим на толкоз хитри че не мирясваме докато здравата сами не се прецакаме...

Източник на изображението

Има и много хубави неща, които се случ-ват около нас, примерно това, че същес-твува издателство като ИЗТОК-ЗАПАД, примерно това, че можем да четем него-вите книги…

Попаднах на публикация под заг-лавие Бестселърите на “Изток-Запад” за 2012 г. и реших да я споделя с приятелите си във Фейсбук и в блога си; сторих го с думите, които са в заглавието на този пос-тинг; наистина човек като мен, който живее предимно с книгите, това, че има издателст-во като ИЗТОК-ЗАПАД с неговите наистина стойностни книги е факт на живота, който прави собственото ми съществуване значи-телно по-вълнуващо и приятно. Добрата

книга внася в живота ни такова духовно очарование, което друго нещо едва ли може да го внесе. Така поне е при мен. Дано е така и при други хора...

Ето, който иска да прегледа списъ-ка с бестселърите на това наше авторитет-но издателство, може да го стори, като отиде на този линк.

Приятно разглеждане – и приятно четене!

ДВЕ ЧУДЕСНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ОКОЛО УТРЕШНИЯ РЕФЕРЕНДУМ

Той, Р.Овч. и стоящата зад него ядрена мафия много добре знаят как да употребят твоите пари за строеж на нова руска ядрена централа на българска тери-тория, наивни ми сънароднико!!!

Гласувай тогава с ДА! на рефе-рендума в неделя!

И още нещо (По идея на Иво Бож-ков):

Общината с най-много гласове "ДА" в неделя да бъде автоматично избра-на за хранилище на ядрените отпадъци от Белене!

Чудесна идея!!!

ТАКА Е БИЛО НЯКОГА, А СЕГА НЕ Е ЛИ СЪЩОТО?!

"Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия." (Васил Левски, пред турския съд)

КАК ТАКА ЗАЩО НИ Е НОВА РУСКА ЯД-РЕНА ЦЕНТРАЛА? ЯСНО ЗА КАКВО НИ Е:

20 ДА ИМА ОТКЪДЕ ДА КРАДАТ ДРУГАРИТЕ ДОКАТО СЕ СТРОИ, ЧЕ И ПОСЛЕ!

януари 24, 2013

Г-н Moncho Monev е написал във Фейсбук точна информация за това какво ни е производството на електроенергия в мо-мента и колко ток изнасяме, оказва се, че имаме свръхпроизводство и свръхизнос, т.е. изобщо не ни трябва нова руска ядрена централа; и пита защо ни е?! Като прочетох питането му, не се сдържах да му отвърна ето как, а пък по-долу можете да прочетете и въпросната важна информация, която доста може да помогне на ония, които вече са се оплели в лъжите на пропагандистите за ЯЕЦ-Белене и току-виж са направили в неделя грешката да гласуват с ДА на рефе-рендума:

Как защо ни е нова руска ядрена

централа бе? Чуден човек си, та питаш това?! Ами ясно защо ни е: да има докато се строи откъде да крадат другарите-рубладжии!!! Я го виж ти, ще пита за какво ни е таз нова руска централа! Умник ще ми се прави той… да разваля далаверата на другарите! ПРЕДИ ДА ГЛАСУВАМЕ В НЕДЕЛЯ… ДА ПРОЧЕТЕМ!!!

Към момента България разполага с 35 ТЕЦ-а, 86 ВЕЦ-а и естествено – АЕЦ “Козлодуй” с два 1000-мегаватови реактора, чийто дял в енергопроизводството се движи около 35%. Данните тук са на Index Mundi и налагат интересни изводи. Според тях го-дишният износ на България за 2011 г. е 7735 гигаватчаса, което се равнява на 240% спрямо почти 11-милионна Гърция (3233 GWh) и е два пъти повече от реализираното на външния пазар от 19-милионна Румъния (3850 GWh).

Изводът се налага от само себе си: Произвежданото от България

електричество към момента многократно НАДВИШАВА нуждите и по никакъв начин не съответства на ролята ни в световната икономика. Дори съпоставен с абсолютния световен шампион по износ – Германия,

българският дял е 14% от нейния, при по-ложение че нито сме над 80 милиона, нито произвеждаме стомана и беемвета. При наличието на 2200 MW АЕЦ, 3910 MW ТЕЦ, 632 MW топлофикационни ТЕЦ, 303 MW заводски ТЕЦ и 1725 MW ВЕИ се осигурява мощностния баланс на страната към 2022 г., с възможности за 1400 MW износ!!!

ЗАЩО НИ Е ТОГАВА НОВА АЕЦ????

ЯКО РИТАТ "ЛЕБЕРАЛИТЕ" – СТАТИЯ НА ИВО БЕРОВ

Сайтът ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА на Иво Беров да не е хакнат бе? Не мога да го отворя изобщо, вий можете ли да го отвори-те? Ето обаче, ако е хакнат, една от статии-те в него, която пристигна по имейла при мен, а после се оказва, че сайта не се отва-ря изобщо; за всеки случай да се пази, ако са видели другарите-ченгета сметката на сайта на Иво Беров; не ми се ще да стане зян тази статия, щото е много добра:

ЯКО РИТАТ “ЛЕБЕРАЛИТЕ”

По време на впечатляващото де-песарско сборище, тоест събиране, тоест конгрес, тоест, конференция, тарторът, тоест водачът, тоест председателят на ДПС Ахмед Доган произнесе една дума, която прозвуча странно, загадъчно, непонятно и не съвсем уместно май.

А покрай паметно-вълнуващите, кърваво-възпоменателните и възпитателно–поучителните зрелища, на тази дума никой не обърна внимание. Но дори и да ги няма-ше всичките тия уйдурми, дунанми и мас-карлъци на сборището, тоест конференция-та, на тази дума пак никой нямаше да обър-не внимание. А дори и да й беше обърнал някой внимание, нямаше да я разбере. (ОЩЕ >>> в сайта)

МЕН ПРОДАЖНИТЕ СЛАДКОДУМНИ РУБ-ЛАДЖИИ НЯМА ДА МЕ ИЗМАМЯТ, АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ В НЕДЕЛЯ С НЕ!, А ТИ ЩЕ СЕ ПОДДАДЕШ ЛИ НА ЛЪЖИТЕ ИМ?!

24 януари 2013, четвъртък

Ето и гласовете на други двама български граждани като мен, който също няма да се остават да бъдат излъгани; взех изказванията им от Фейсбук: Jivko Dimitrov: Вярвам на Иван Костов защото помня 1997 година, знам къде беше България тогава и къде след 4-ри години. Знам кога оборотът ми беше най-голям и знам кога хората имаха вяра в погледа си. Няма как обикновения човек да има достъп до цялата информация относно ядрената енергетика, поради тази липса лесно се взима грешно решение.

По такъв въпрос референдум не трябва да има! Считам, че хора като г-н Костов са по-запознати с фактологията и разчетите и след като той казва НЕ, значи трябва да е НЕ – защото му вярвам!

Ivanka Hristova: Аз също не разбирам от ядрена енергетика, но вярвам на г-н Иван Костов и затова ще гласувам с НЕ!

МАЙНАТА ТИ, ГРОЗНА ВЕЩИЦЕ!!! ИДИ ПО ДЯВОЛИТЕ! ЗАМИНАВАЙ АКО ЩЕШ В СИБИР – ЗА ДА ИМА МИР!

Източник на изображението За сведение на по-младите: От времето на борбите за установяване на младата съв-ременна българска демокрация – имам предвид периода 1989-1997 година – по-вярно казано, от времето на най-романтичния и вдъхновяващ период на тия

21 борби, е останал лозунгът, който тогава гърмеше по площадите: За да има мир – БКП в Сибир! Та от тоя лозунг съм взел пожеланието БСП (БКП) ако иска, да иде и в Сибир, само и само да има мир – което се намира в заглавието...

РИТАЙ ЗДРАВО, А ТАКА! ДА МУ СЪБУЕМ И ГАЩИТЕ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?!

24 януари 2013, четвъртък

Източник на изображението

МОЯТ НЕУДОБЕН ВЪПРОС КЪМ ЕДНА НЕВИННА РУБЛАДЖИЙСКА ДУШИЧКА, АГИТИРАЩА НЕУМОРНО И "БЕЗКОРИС-ТНО" ЗА ЯЕЦ "БЕЛЕНЕ"

23 януари 2013, сряда

Дежурният агитатор за руската яд-

рена централа – и за всички останали кому-нистически идиотщини! – в моя блог, имену-ващ се "Bacho Кольо", днес написа поред-ния си агитационно-пропаганден комента-рец, на който се наложи да отговоря; ето кратката обмяна на мнения с моя неизбежен спътник по блог: "Bacho Кольо" каза: Днес оповестиха прогнозата на НЦИОМ. ДА:НЕ е 60:40. Добре е, но не е достатъчно. Затова

призовавам колебаещите се да отидат и да гласуват с ДА. Един резултат 70:30 ще даде легитимно основание на следващо правителство да реализира този жизне-новажен за България проект! (инж. Нико-лай Белчев) Ангел Грънчаров каза: Жизненоважен е този проект за българо-руската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, нали така, Колю?! А пък вий, рубладжиите, просто я обслужвате... явно добре ви плащат "бра-тушките", нали така?

Кажи сега, ама честно: колко дават за агитация в полза на руската ядрена цен-трала руснаците, а? Чувам какви ли не суми били изпотрошили руснаците, путинистите де, за да платят на верните си родни меке-рета да агитират в полза на АЕЦ "Белене". Та ти кажи, не се смущавай, ще те разбе-рем, човешко е да си се продал, криза е, пък и вий, комунистите, знайно е, доста обичате паричките, тъй че не е чак толкова осъди-телно, че за пари сте готови не само Бълга-рия да продадете, но дори и собствената си майка не бихте пожалили.

Та кажи все пак колко взе, а, Колю, не се срамувай бе, Колю, кажи, ей-така, за информация ме интересува, щото нали знаеш, аз съм пътеписец, описвач на днеш-ните нрави, та затова питам, не за друго... :-)

Та това значи запитах рубладжия-та. Който, предполагам, няма нищо против да му плащат господарите му не непремен-но в рубли, а дори, за предпочитане е, и в еврА, що не и в презрени империалистичес-ки долари!

Да видим обаче що ще отвърне тая невинна душа...

ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ САМО И.КОСТОВ ОТНОВО МОЖЕ ДА ИЗВЕДЕ СТРАНАТА ОТ ТРЕСАВИЩЕТО, В КОЕТО Я НАТИКАХА СЛУГИТЕ НА ОЛИ-ГАРХИЯТА – КОМУНИСТИТЕ, СИМЕОН И ГЕРБ

януари 23, 2013

Намерих във Фейсбук един комен-тар на Dobri Bozhilov, който преценявам, че е твърде разумен и по тази причина реша-вам да го публикувам в блога си с оглед да стигне и до неговото книжно (хартиено) издание, носещо името в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето какво пише тоя път г-н Божилов; споде-лям изцяло мисълта му:

Ако съдим по освирепяването на няколко журналисти и общественици в последните дни срещу Костов, би трябвало неокостовизмът да е стигнал доста по-напред от отчетените от “Алфа Рисърч” 4,00%. Неколцина просто не са на себе си, плюят като невидели. С това те всъщност помагат, защото лоша реклама няма. За да

ги успокоя, да кажа, че хвърлят напразни усилия.

Неокостовизмът се състои от 2 части – голям брой приспани и смазани избиратели (съчки) и рационална концепция как те да се ремотивират (искра). И двете ги има, т.е. няма какво да се направи. Нещо повече, дори аз, като стартирал неокосто-визма, вече не мога да го спра. Развива се като лавина, а моето участие е само от тук, от там да подпомагам. Няма спиране, не се гаси туй що не гасне.

А една от най-големите заблуди на прехода е, че Костов е тотално мразен. Това просто не е така. Костов е тотално оплют и плювалниците си мислят, че така са го ликвидирали. Но не са. Има стотици хиляди хора, които го уважават, защото смятат, че е направил добри неща за тях – и за страната. Пробуждането на тези хора беше успешно извършено чрез неокосто-визма. От тук насетне всякаква контраатака и поредно охулване единствено служат за измерване на мащабите на неокостовизма. Така както по анти-телата се съди за нали-чието на инфекция.

Не се ядосвайте много, господа и дами костофоби! Костов няма да е вреден нито за Вас, нито за страната. Все пак до момента той се е справил най-добре от всички, с които сме опитали. И в момента говори разумно и заема рационална дясна позиция. Това ни е нужно. И ще го получим. ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието на тази публи-кация е мое, на А.Г.

МОЕТО РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА КОШМАРНИ-ТЕ "СЕМЕЙНИ САМОУБИЙСТВА", ПРИ КОИТО БАЩА УБИВА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА

23 януари 2013, сряда

Новото кошмарно "самоубийство" на цяло едно семейство, този път в Плов-

22 див, предишното беше в София, поражда безкрайно много и то изключително трудни въпроси. Един кандидат-политик и медиен любимец (ще му спестя името) ме провоки-ра да пиша текста, който току-що започвам, понеже риторично-театрално зададе въпро-са "Кога българинът убива цялата си че-ляд?" и също не по-малко патетично-теат-рално отвърна: "Когато башибозукът нас-тъпва и вече няма къде да се бяга!" (не претендирам за верност на цитата, но сми-сълът е този). Разбира се, доста хора ще се поупражняват в блудкаво претенциозно дълбокомислие по тия нравствени казуси със самоубийствата на цели семейства, и точно затова решавам да се сблъскам фронтално с нелеката тема – с надеждата да провокирам по-смислен разговор.

Двата случая най-вероятно са ко-ренно различни, имам предвид софийското и пловдивското самоубийство. Нека да съсредоточа вниманието си на втория слу-чай, пловдивския. По него сякаш има и повече информация. Която, прочее, може още повече да ни обърка, да ни подведе. Тия неща, че имали непосилни заеми от банките, че не могли да си обслужват кре-дитите, че били не дотам успешни бизнес-мени или търговци, са подвеждащи, подтик-ват ни към лесни обяснения: не може един баща да убие хладнокръвно двете си нев-ръстни дечица само и само да ги спаси един ден от обслужване на бащините банкови кредити! Хайде, себе си човек, да допуснем, може да убие заради такива неща, не е лесно на такива хора, да затънат в неус-пешни предприятия, отчаянието може да ги подтикне към фаталната мисъл и стъпка. Мен обаче ме интересува защо е убил де-цата, ето това е важният момент, тук е скрито разковничето.

Медийните плямпала пуснаха съб-лазнителната жълтурковска версия, че бащата-убиец бил болезнено ревнив, ерго, убил е жена си в пристъп на патологична ревност; нищо чудно да я е ревнувал, че и децата не са негови - това е близко до акъ-ла. На тая почва може да се обясни случи-лото се, именно, да убие децата си. Може, ама много услужливо нещо ни се подхвърли тази версия. Таман в подходящия момент. Тя води и до най-лесното обяснение: ами убил е, защото психически е изтрещял. Толкоз. Това обяснява всичко. Но как и

защо се е стигнало до това изтрещяване – тук никой не смее да повдигне завесата. Ето, два случая на масово семейно самоу-бийство се случиха, това вече очертава тенденция. Ние, българите, сякаш вече масово изтрещяваме. А причините къде са? Ако са чисто психични, коя е детерминация-та на явленията, коя е скритата дълбока причина за туй масово изтрещяване?

Лесно е да се каже: животът е твърде тежък, затова някои изпушват, изга-рят им, така да се каже, бушоните. Явно ний, българите, не сме адаптирани към живот от този тип, където следва да поемеш пълната отговорност за себе си – и незави-симо от изпитанията и трудностите да про-дължиш да се бориш всекидневно, подгот-вяйки успеха си. Свободният отговорен живот не е по силите на масовия българин, обременен от илюзиите, че някой друг – примерно милостивата и милозлива държа-ва, примерно баш-бабаитът Боко, спасите-лят и пр. – требвало било да се погрижи за всинца нас, щото нали знаете как бяхме възпитавани: държавата е нещо като гри-жовна майка, а пък ний сме нейните пос-лушни и добри дечица, тя за всичко ще се погрижи; държавата е нещо като квачка, а пък ний сме пиленцата. Така си представя нещата масовият българин, това му е било набивано в главата, това е набивано в гла-вите на поколения, тази митология е още доста силна и непоколебимо твърда, още е съвсем неразклатена. И ето, един човек, обременен от такива илюзии, един човек, неспособен за свободния живот, е твърде близко до пълното отчаяние когато го спо-лети някаква тежка криза, някакъв провал; и когато осъзнае, че никой, ама абсолютно никой няма да му се притече на помощ, тогава сякаш му остава този един-единствен изход: да си пръснеш черепа. А преди това да сториш същото благодеяние и на най-близките си, да ги спасиш от мъчения, т.е. да им помогнеш, като ги убиеш; да ги убиеш, защото ги обичаш, ето това е най-страшното, до което стигнахме в резултат на това, че десетки години живяхме с фал-шиви, нямащи нищо общо с естеството на самия живот ценности.

Тъй че аз съм склонен да разглеж-дам тия ритуални семейни самоубийства като ярки симптоми на протичащите в души-те ни крайно тежки ценностно обусловени психични процеси, които, разбира се, си имат и своя социален контекст. Много е

страшно това, щото ето, примерно, един безработен, млад човек, който търси рабо-та, ала не може да я намери, на когото, примерно, и момичетата няма как да му обърнат подобаващо внимание, понеже, ясно е, няма пари, та нима е чудно, че на такъв един човек, като се помъчи достатъч-но в ужасната мизерия, като няма силата на духа да зареже нашата българска кочина и да отиде да си търси късмета по света, та нима е чудно в такива отвратителни усло-вия да се появи в главата му в един момент мисълта за самоубийство? Разбира се, че няма нищо чудно в една такава мисъл, особено когато такъв човек няма нужните духовни, ценностни опори, когато е, така да се рече, нещо като листото, духано от без-милостния вятър, как тогава да не се откъс-не в един момент пустото му листо?! И какво ще го задържи да се крепи о живота като няма и нужното "лепило", липсва му връзката, когато, като капак на всичко, нао-коло шетат също такива обезверени като него самия хора, отчаяни, хора, чиито души са прогизнали от неверни представи за живота, прогизнали са от отровни илюзии, да, как няма човек да стигне до мисълта за самоубийство, когато около теб никой няма да ти подаде ръка, да ти каже сърдечна дума на съпричастност, а всички мълчат, всеки потънал в проблемите си, и само, доколкото могат, гледат да ти направят мръсничко, да те прецакат, поне с каквото могат. Да, такива сме, ето, живеейки в тази отвратителна атмосфера е съвсем естест-вено да се случват такива неща като масови семейни самоубийства; прочее, този човек, убиецът, нима не можеше да обсъди човеш-ки проблемите с убитата си съпруга, нима не можеше да поговори с децата си, какво е това обезчовечаване, да стигнеш дотам да "самоубиваш" най-близките ти хора, в които тече собствената ти кръв, без даже да пого-вориш с тях, да ги попиташ какво те мис-лят?! Страшно е, да кошмарно е. Ако беше поговорил, убеден съм, щеше да се възпре от страшната си мисъл за ужасната си пос-тъпка; примерно, да беше запитал десетго-дишния си син:

– Сине, бащата ти е един пълен боклук. Пълен нещастник. Баща ти страда! Баща ти не може да си реши проблемите. Баща ти е решил да се убие, та да се отър-ве, щото вече няма сили да се бори. Но ми се ще да убия и теб, и сестричката ти, та да не страдате без мен. Ето тая страшна ми-съл ми се върти в главата. Помогни ми, сине, дай ми акъл, баща ти е голям човек, ала съм много слаб, ето, плача, помогни ми!

Ако този човек беше казал това на детето си, убеден съм – децата не са така опорочени като нас, възрастните, а са много чисти, такива Бог ги е създал, децата, за-помнете от мен това, са най-близко до Бога! – та значи, убеден съм, че ако беше казал нещо подобно на невръстния си син, този човек щеше да бъде спасен от детето си, а

23 страшната трагедия нямаше да се случи. Хора, разговаряйте за всичко и то най-откровено с близките си! Моля ви, за всичко разговаряйте, не крийте нищо, говорете, обсъждайте, мислете заедно, търсете заед-но изход от проблемите си! Не бъдете по-тайни, не подивявайте, не си мислете, че имате правото да решавате за всичко сами! Питайте, не се правете на пичове, що сичко си знаят сами, не се страхувайте да проявя-вате слабост! Нека да ви се смеят идиотите, но вий смело и честно изявявайте себе си – и тогава ще ви бъде значително по-леко! И тогава ще се справяте значително по-добре и по-успешно...

Така трябва да е в едно общество, което има правото да се нарича човешко. Нека, прочее, да сме човечни, а пък човеч-ността ни много зависи от това доколко и как разговаряме – ето, и това искам да ви кажа. Казах ви го, олекна ми, помислете ако искате върху думите ми. Лек ден на всички!

Аз на това уча учениците си, пове-чето от тях не ме разбират и ме смятат за смахнат, ала аз пък за сметка на това съм упорит, щото знам, че все някой от тях ще се позамисли, а това вече е голям успех. Ето, днес ще се опитам да кажа всичко това, що написах по-горе вам, и на учениците си, нищо че ще наруша програмата по етика, майната й на програмата, защото истината е по-важна, затова. Хайде да спирам, че трябва да се приготвям за работа, хубав ден ви желая, дано не съм ви развалил деня с тия мои несресани мисли, които даже нямам време сега да прочета и редактирам, тъй че прощавайте, ако някъде даже не съм успял да завърша мисълта си и да сложа точка. Чао и до скоро!

ЕДИН МОЙ НРАВСТВЕН ВЪПРОС КЪМ ЯВОР ДАЧКОВ

януари 23, 2013

Току-що публикувах във Фейсбук думите, които и вие можете да прочетете по-долу. Наложи се да ги напиша тия думи, понеже, тъй да се рече, съм човек, който е по-чувствителен спрямо справедливостта, заедно с някои други морални отживелици. И тъй като у нас такива динозаври, дето държим на морала, дето не сме мерзавци, дето се гнусим от лъжата сме все по-малко, а в същото време мерзавците вилнеят, разпищолили са се и просперират, т.е. лапат яката от трапезата на безчестието, та

значи на това основание дръзнах да напиша следните думи към нашия видающийся журналист Явор Дачков, който преди години беше, тъй да се рече, “костовист”, а в един момент ненадейно се преобрази и стана един от най-яросните и дръзки оплювачи на бившия български премиер-реформатор; та значи във Фейсбук написах следующото:

Ето моя въпрос към Явор Дачков, който напоследък (заедно с Кеворкян, Кар-бовски и пр. ентусиасти) отново се включи най-активно в мръсната пропагандна война срещу Иван Костов, за която ченгесаро-мутро-мафиотската ни олигархия явно пла-ща доста щедро; та ето какво запитах г-н Дачков:

Г-н Дачков, понеже издавам списа-ние, нарича се ИДЕИ, и го издавам на собс-твени средства, също така издавам по съ-щия начин и вестник, нарича се в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ, и понеже е криза, крайно съм затруднен финансово, затънал съм в дълго-ве, та имам един въпрос към Вас: колко плащат за плюене на Костов в интернет и по медиите? Трябва да знаете, щото доста усърдно го практикувате. Признавам си, съм твърде затруднен финансово, и ми се ще да изкарам и аз като Вас някой и друг лев от плювни срещу Костов, няма как, ще се на-ложи като Вас да надмогна погнусата, да стана мерзавец, да поплюя Костов, но със спечелените пари да спася своите издания. Моля Ви, кажете ми как и колко плащат ченгетата за неуморното участие в мръсна-та медийна война срещу Костов, та да си направя добре сметката.

Като кажете, и други ще подкрепят плювалницата, у нас желаещи да се прода-дат все ще се намерят, щото някак си не е справедливо само едни и същи да печелят; ето, и г-н Кеворкян беше размразен и се размърда за да изкара некой лев, та затуй Ви питам публично, да се надяваме, че ще имате доблестта да ми отговорите на въп-роса…

ЛИЧНОТО СПОКОЙСТВИЕ ЗА МЕН Е НЕ-ПОСТИЖИМ ИДЕАЛ, АЗ СЪМ ОТДАДЕН БЕЗ ОСТАТЪК НА БЕЗПОКОЙСТВАТА...

23 януари 2013, сряда

Моята толкова приятна събесед-

ничка от Фейсбук г-жа E.I., с която преди време започнахме един разговор около проблеми на образованието и духовния живот у нас, оказва се, ми била отговорила на последното писмо, ала аз, незнайно как, най-вероятно защото съм толкова улисан в други работи и проблеми, явно не съм забе-лязал това; и ето, аз чаках отговора й, той се бавеше, в един момент даже, признавам си, взех да си мисля, че най-вероятно съм я разочаровал с моите философски недомис-лици и тя е решила да се оттегли безшумно от беседите ни; тази сутрин обаче получа-

вам напомнящо съобщение от нея, с което ме пита как съм, дали съм добре – и защо не съм й отговорил още на писмото; зарадвах се, ето писмото й, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до съ-беседничката ми:

"... Всъщност философът трябва да умее да чувства нещата според мирог-леда на всички времена, та да успее бла-годарение на тази гъвкавост да извлече есенцията, онова, което има отношение към вечността, към истинното само по себе си."

Все така мъдро се изразявате! От-ново ми написахте толкова съдържателни думи, т.е. сентенции направо, което аз раз-бирам и виждам от онзи ъгъл, през който гледате Вие! Единственото, което не ми харесва, е може би това, че Вие през цялото време повтаряте и явно се стремите от нашата дискусия да се възпроизведе диа-лог, достижим до другите... Разбирам Ви, че желаете други хора да вникнат в мисълта Ви, във Вашите прозрения, но мен лично това малко ме дразни... аз не искам нашата дискусия да е достояние за всички... или поне някои мисли, смятам, че би трябвало да си останат "инкогнито", понеже те... няма и никога не биха Ви разбрали – и Вие го знаете! Да, може би мислите, че съм млад представител на обществото и Ви уверявам, че изобщо не сте изостанали, именно те са изоставащите и нежелаещи даже да осъз-наят своята стремглава деградация... А мен не ме възприемайте като млада, опитайте се да си представите, че съм жена на 50 години.

Разбирам Ви напълно, че когато усетите портал за истинско събеседване, Вие се открехвате и искате подробно да изразите мисълта си и Ви уверявам, че въпреки дългите Ви писания никога не сте написали нещо излишно и точно обратното - винаги е интересно да прочета всяко Ваше изречение! Но – както сам се опитахте да се коригирате с лаконичността и ефективност-та на есенциите на великите философи – така и се постарайте да го направите! Ето, аз Ви отговарям със закъснение понеже нямах възможността по-рано да го направя! Винаги има смисъл от диалог! Вие го казах-те и аз съм на същото мнение! Без значение

24 кой на каква възраст е! Единият учи другият на нещо и обратно - това е цикъл на между-епохието. :-) Обичам неологизми. :-) Разби-рам Вашия устрем да се опитвате да пред-разположите младите сами да достигнат до своето АЗ!

И престанете да мислите в насока-та, че между нас ще се получи добра поре-дица от мисли, диалог, дискусия или обсъж-дане на каквото и да било... в смисъл... всичко това се получава в общуването ни, но не искам да го възприемате така! Аз исках да си пишем по друг начин... не в името на другите с цел да ги просветяваме в нещо, за което даже нямат усета... аз исках да си пишем с Вас малко по-приват-но... но явно Вашите цели са други, надявам се не сте напълно обладан от тях защото това ще Ви прави винаги нещастен!

Предлагате аз да поставям "проб-лема" на обсъждане... добре... хрумва ми... Идеята за 6-тата раса, децата-индиго, неп-реживяният Край на света... цялата вселен-ска информация, която е достъпна за мал-цина хора на земята, които виждат минало и бъдеще... на какви ли честоти и сензорни връзки с космическата информация все пак е способен човешкият мозък, а може би-душа... Аз имам много идеи и любопитство, а и усет за различни теми, които са извън човешките, както и в човешките способности теми. :-)

Как сте Вие иначе? Как се отнасят към Вас на работа?

С уважение – Е.И. П.П. Не мога да се сдържа и искам да Ви напиша още два реда! Понеже виждам, че сте борец за истинското и за труднодостъп-ното за всички провидение към онова, което искате да им покажете и да им улесните пътя, ще Ви напиша едно:

"Не хвърляйте бисери в краката на свинете! Те ще си останат свине, а вашите чисти бисери ще бъдат потъпкани в калта! Не измъчвайте себе си, не се тормозете, не се впрягайте в името на нещо, което е пле-вел, която е толкова многобройна, даже безкрайна и не бихте съумели да я изтръг-нете, колкото и да искате! Дайте си спокойс-твие, приемете действителността на полето с плевели и не се борете с тях – защото те ще погубят ВАС!!! А Вие не искате това!!! Те отдавна се опитват да Ви погубят защото не сте като тях, защото никога и няма да бъде-те като тях! А това ги дразни! Плевелите не обичат чистата вода... те обичат да си рас-тат на посоки, увивайки се към чужди хора, мисли... и да усукват нещата по своя си тертип, обладавайки истинската продуктив-ност на природата, обичат да задушават и убиват... те са като хлебарките – издържат всички "климатични"(емоционални) катак-лизми и пак оцеляват... защото не са на онова по-фино сензорно и душевно ниво, на което сте Вие!

Затова сам се предпазете от тях, Вие го можете, просто се отдалечете мис-лено от всички тях! Те не са по-силни от вас!! И спрете вече да ги просвещавате! Те отдавна са пуснали корен в тъмната земя – там, където Вашето слънце няма да ги огрее! Бъдете този Ангел (вижте само името си!) Грънчаров, който ще се стреми вече да се сдобие с лично спокойствие и светлина, далеко от всички други – там, където ще се чувствате добре и истински – това, което сте!!!

Отговорете ми на нещо забавно: Представете си, че сте в банята и погледът Ви се спира на една плочка: Какъв цвят виждате подред в 4-те й ъгъла?

Здравейте! Какво става с Вас?! Не отговаряте? Притесних се, не знам какво се случва с Вас!!!!!!!!!!! Отговорете ми, моля Ви! Не Ви познавам, но някакси ми е некомфор-тно за това, че не отговаряте! Искам да се чувствате добре, да сте в добро физическо и духовно състояние, наистина! Аз съм с Вас, подкрепям Ви!!!!!!!!!! Наистина!

Здравейте, Е., Първо искам да Ви се извиня за

това, че не Ви отговорих до този момент. Ще Ви кажа съвсем искрено причината за това: аз, незнайно как, най-вероятно защото съм толкова улисан в други работи и проб-леми, не съм забелязал светването за ново съобщение в лентичката отгоре на страни-цата ми във Фейсбук; и ето, аз чаках отгово-ра Ви, чаках, той се бавеше, в един момент даже, признавам си, взех да си мисля, че най-вероятно съм Ви разочаровал с моите философски недомислици и сте решила да се оттеглите безшумно от беседите ни; тази сутрин обаче открих напомнящото Ви съоб-щение, с което ме питате как съм, дали съм добре – и защо не съм Ви отговорил още на писмото; зарадвах се, ето сега сядам да Ви отговоря. Така стана всичко, моля да не си мислите, че съм бил засегнат нещо от пис-мото Ви, че съм замълчал, понеже съм решил да се оттегля от кореспонденцията ни; не, не е така, причината, да го наречем така, е моята разсеяност – пък и потопе-ността ми в толкова много други неща: писане, преподаване, издателска дейност, направо изнемогвам от работа, ако щете ми вярвайте, така е.

А сега ето и моя отговор. Поставя-те твърде интересни проблеми, по които си заслужава да се помисли и повече. Но аз съм такъв, отговарям винаги спонтанно, вярно, често правя грешки, но поне пък винаги казвам каквото мисля „на момента”, както се казва. Прекаленото обмисляне може и да е полезно, особено за философи-те, ала аз не съм от този философски тип. Нещо не ми е по вкуса, не знам защо.

Това за моята наклонност да пиша и да изразявам мислите си не само към Вас лично, а един вид към… човечеството, към читателите на блога ми, това, признавам,

наистина е доста дразнещо, точно така е, да, точно такова е! Напълно Ви разбирам и си представям как аз бих се чувствал на Ваше място: най-вероятно бих се ядосал, понеже това си е чиста проба маниащина, какво друго да е: той, видите ли, не ще да си пише само с мен, той винаги гледа да пише за… човечеството, егати идиота!!! Ами пиши си тогава бе, само че без мен, щото на мен ми е обидно, че се опитваш да ме употребя-ваш по този начин, а пък аз съм все пак жив човек, не е приятно да бъдеш използван и употребяван! Да, така бих се почувствал и бих реагирал дори по-остро, отколкото сега пиша. Наистина е много дразнещо моето поведение, съзнавам това! Права сте да реагирате така, дори Ви се възхищавам колко дискретно показвате обидата си, напълно заслужена, впрочем. Да, аз се отнасям по обиден за Вас начин, фактичес-ки използвайки Ви за събеседник, и то в една поредица от текстове-беседи, която, ако се продължи известно време, би могла дори да се превърне в нещо като… книга, защо не?! И двамата събеседници да бъдат съавтори, виждате ли колко съм опорочено от това проклето писане, та винаги гледам в тази посока: да се направи нещо по-значимо, по-полезно, да има по-голям сми-съл отколкото, дето се казва, да си чешем само езиците, в случая – върховете на пръстите си, щото пишем, а не говорим. А аз, като пишещ човек, и то пишещ не от вчера, съм опорочен до крайна степен: излиза, че за да не отидат „безценните ми мисли” на вятъра, всичко публикувам в блог, та да ощастливя човечеството с тях, вижда-те ли колко извратено е това?! Така е, изв-ратено е, но защо го правя все пак? Ами защото съм… как да кажа???... ами правя го, защото наистина съм голям извратеняк. Прочее, т.н. писатели, като са писали нав-ремето писма до разни хора, дори и без да са писали „за публикуване”, пак са писали, един вид, преди всичко за човечеството, а не конкретно и само до конкретния адресат. Аз смятам, че този порок е неостраним. Щом даден човек е решил да си пише с… говедо като мен, именно с пишещо говедо, той няма как да се спаси от такава една евентуалност да бъде използван, за да се обръща пишещият към читателите си, към публиката, към човечеството изцяло.

Знаете ли какво ще Ви кажа в тази връзка: няма спасение от това, дори и да си обещаем, че ще си пишем само ей-така, за двамата, това винаги ще си присъства и между нас ще има един трети човек, т.е. читателят. Няма как това да се избегне според мен. Не може да се избегне. Дори и нищичко да не публикувам занапред от нашите текстове, Вие откъде ще знаете, че аз няма да си оставям едно копие от писма-та, ей-така, за всеки случай, за да не се изгубят съвсем „безценните ми мисли”, и тогава каква е разликата, че това не е пуб-ликувано веднага? Никаква. Защото един

25 ден ще се публикува пак, именно, когато „писателят Ангел Грънчаров” все пак пукне, а пък човечеството, да предположим, изпи-та един позакъснял интерес към тоя нещас-тник, който ще си умре с издадени от него самия книги, които най-вероятно ще бъдат изядени от мишките в складовете, така и така непипнати от ръка на читател, защото, не зная дали съм Ви казал това, моите книги са удостоени със специалната чест единст-вени изобщо да не стигат до книжарниците, не знам защо е така, но имам тази специал-на чест, държат книгите ми арестувани в складове и борси, майната им, но е самата истина това!

Та това е. От друга страна аз наис-тина си търся събеседници, понеже страш-но много си падам по хубавите, по смисле-ните разговори и диалози, в които се об-съждат наистина важни въпроси. Да, обаче не намирам такива събеседници, рядко намирам такива събеседници, като намеря такъв събеседник, го използвам колкото мога, водим дълги и хубави разговори, в резултат на които горкият мой събеседник обикновено… капва от умора, а най-вероятно и от досада, и обикновено изчезва яко дим, изчезва в небитието! Даже и мои приятели-философи много се стараят да не влязат в такива диалози с мен, щото сякаш само аз съм останал на този свят, който да обича толкова хубавите и смислени разго-вори по наистина важните теми. Да не гово-рим колко много съм омръзнал по тази линия на горките мои ученици и студенти навремето, когато работих в университет! Та това е положението. Търся си такива събеседници, като намеря някой, го използ-вам колкото мога, „изстисквам” го безжалос-тно както се изстисква лимон, „изпивам сока”, дето се казва, а оня, изнемощял, изчезва някъде в небитието, а пък аз тръг-вам, като вампир, да си търся новата по-редна жертва. Ето, в момента такава една жертва сте Вие, съжалявам, такава Ви е била съдбата, с нищо не мога да Ви помог-на!

А темите и въпросите, които пос-тавяте за обсъждане, може би са чудесни, ала аз в момента специално не мога да подема разсъждение по никоя от тях, иска се явно специална нагласа; ще видим в бъдеще как е, е сега в писмото си поставяте толкова много важни неща, че искам още малко да попиша, докато всичко изопача – доколкото и както умея.

Лошото е, че разговора ни мина изцяло около моята „специална” и „суетна” личност, а това ме кара да се чувствам неудобно. Примерно, много бих искал да поговорим и за Вашата личност, не само за моята. А иначе сте напълно права за това, че аз винаги ще си бъда нещастен, че про-дължавам да правя крайно глупави грешки да хвърлям на свине бисери, това, което сте написала за плевелите – за „човеците-плевели” – е превъзходно, във възторг съм,

много добре сте го казала, така е, да, точно така е! Но, уви, мъдрият съвет, който ми давате, а именно този

Затова сам се предпазете от тях, Вие го можете, просто се отдалече-те мислено от всички тях! Те не са по-силни от вас!! И спрете вече да ги прос-вещавате! Те отдавна са пуснали корен в тъмната земя – там, където Вашето слънце няма да ги огрее! Бъдете този Ангел (вижте само името си!) Грънчаров, който ще се стреми вече да се сдобие с лично спокойствие и светлина, далеко от всички други – там, където ще се чувст-вате добре и истински – това, което сте!!!

уви, за мен е изцяло непостижим, нищо че е така разумен и правилен. Лично-то спокойствие за мен е непостижим идеал, аз съм отдаден без остатък на безпокойст-вата, по-голямата част от тях, допускам, съвсем може би неоснователни, пресилени, излишни, не знам си какви още, да, такива са, но ето, владеят душата ми, а аз не мога да се абстрахирам от тях, оставам си в техен плен. И така ще е най-вероятно зави-наги, докато съм жив. Какво е това моето? Маниащина? Суетност? Какво ли? Знам само едно: не се преструвам. Истинско е. Не лъжа. Така чувствам нещата. Изглежда такава ми е била съдбата – да бъда такъв, какъвто съм! – и от съдбата си човек, явно, съвсем не може да избяга. Изглежда е така. Де да можеше да не е така…

Ами това е засега. Пак се олях. Много дълго стана, а не исках да е така. Дали да публикувам Вашето писмо в блога и моя отговор до Вас – Вие кажете. Вие решете. На мен ми е общо взето, както вече писах по-горе, все едно. Както решите Вие, така да бъде. Няма никаква разлика обаче между двете. Чисто „приватен” разговор едва ли ще се получи с мен. По простата причина, че съм философ. Не човек, а фи-лософ. Пишещ философ. От това не мога да избягам. Дори и да искам, не се получа-ва.

Прочее, един млад човек преди време дойде при мен за един курс по фило-софско консултиране. На живо. Платен. Проведохме чудесни разговори на живо с този млад човек предимно на пейка в парка, понякога, когато беше много горещо – в кафене. Чудесни теми обсъдихме, направо велики, думи нямам! Получиха се чудесни разговори, той беше доста интересен събе-седник. В един момент той изчезна. Обеща да се обади, но изчезна съвсем. А на мен често в главата ми се появява ето тази мисъл: още съжалявам, че не записах (тай-но, на аудио само) тия разговори с джиесе-ма си; какво богатство за човечеството пропадна безвъзвратно!!! Ужас! Кошмар! Виждате ли какъв съм?! Опасен човек съм, такъв съм…

Поздрави!

Извинявайте, но понеже писах преди малко неделната си статия за блога, съм капнал от работа, затова писмото към Вас може би излезе глупаво на места, про-щавайте, но наистина съм крайно изморен, а пък не искам да отлагам писането на писмото до Вас, щото иначе, ако съм отпо-чинал, може да стане километрично, затова стига толкова…

Хубав неделен следообед Ви же-лая!

ЗАСТРАШЕН ЛИ Е ЖИВОТЪТ НА "АТЕН-ТАТОРА", УЖ ПОСЕГНАЛ ВЪРХУ ЖИВО-ТА НА МАФИОТСКО-ЧЕНГЕСАРО-ПОЛИ-ТИЧЕСКИЯ КРЪСТНИК ДОГАН?

"Нямам намерение да се укривам. По-скоро някой би ме отвлякъл с цел да ме затрие." Ангел Грънчаров: Аз мисля, че е застра-шен животът му: те за малко пред камерите щяха да го убият, та иначе ли няма да го убият?! Ако момчето е било наето за цирка (все пак цирка е изкуство де, а това си беше много посредствено зрелище!) то тъкмо по тази причина има опасност да бъде ликви-дирано – за да не издаде кой го е наел за цирка...

АКО ТОГАВА Е БИЛО ТАКА, ТО НИМА СЕГА НЕ Е СЪЩОТО?!

22 януари 2013, вторник

ОТ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН СМАХНАТ, КРАЙНО СМАХНАТ... УЧИТЕЛ, СЪВСЕМ НЕЗАСЛУЖАВАЩ ДА НОСИ ТАЗ ГОРДА "ТИТЛА"

22 януари 2013, вторник

26 Имам да пиша тия дни голям ана-

лиз (може да приеми и формата на доклад, който да връча на заинтересованите власт-нически институции) около проблема за дисциплината в нашето, в българското училище. Той е свързан с моите отдавнаш-ни изследвания около темата за това дали, доколко и как изобщо противодействаме на простотията, на ширещата се наоколо прос-тащина. Свързан е също с това доколко в съвременното българско училище се изпол-зват съвременни подходи в обучението и преподаването. Голямо кълбо от проблеми ми предстои да разнищвам. Направих доста практически, емпирични изследвания по всички тия проблеми, особено интензивни през последните няколко месеца. Скоро трябва да кажа какво открих. И какво разб-рах. Крайно любопитно е, ще видите. Зас-лужава си...

Аз съм действащ учител по фило-софия и гражданско образование в едно училище, който при това се старае да не се вмества в модела на "добрия, примерния учител", а си е позволил лукса да бъде най-малкото необичаен, да не кажа нестандар-тен, щото някои хора ще се засегнат. Както и да е. Поех и доста рискове, дето се казва, наложи се да заложа много неща, но нали знаете как е: науката иска жертви, истината – още в по-голяма степен; неслучайно е казано така, казано е, защото си е точно така.

Исках в тия мои изследвания да разбера точната, реалната ситуация, в която се намират нещата или проблемите. Най-вече ме вълнуваха разпространените, господстващите представи на участващите в тия процеси, именно учители, ученици, администратори, психолози ("педагогически съветници"), родители. Априори, предвари-телно знаех, че се робува, включително и неосъзнато, на доста демодирани предста-ви, че се действа според стереотипи, отдав-на отречени от потребностите на самия живот, ала доста жилави - и, тъй да се рече, все още "ефективно действащи". Един такъв модел на отношенията е онзи, който се свежда до представата, че училището е нещо като казарма, учителят е, тъй да се рече, фелдфебел (старшина), чиито запо-веди учениците ("войниците") трябва да изпълняват безпрекословно. Има "устав" (правилник), в който всичко е разписано, и

правилата там следва да се спазват безпре-кословно. Като не се спазват, се налагат незабавни наказания, ако пък не се налагат строги наказания, ако се появи съзнанието за безнаказаност, ще настъпи ужасна анар-хия. Ето, да речем, този стереотип, тази система от представи, е доста разпростра-нена не само сред учителите, тя си има своите крепители в лицето на по-голямата част от администраторите. Особено се нрави на администрацията това положение, че от учителя зависи всичко. Пълната отго-ворност за всичко ляга върху крехките ра-мене на учителя (в повечето случаи: учи-телката). Има лоши учители, които "не ста-ват", които не се справят, при тях дисципли-ната не е на ниво, има добри учители, които по някакъв чудодеен начин умеят да се справят, при тях децата (учениците) са изпълнителни, кротки, послушни, разбрани дори.

Логиката е проста: щом при раз-личните учители едни и същи ученици се държат различно, то значи, че решаващият фактор е учителят. От само себе си се разбира, че учителят сам трябва да изнаме-ри своя подход за справяне с проблема с дисциплината; е, вярно, в наше време някак си не върви чистата авторитарност, при която "учениковата личност" бива превръ-щана в прост изпълнителен обект на разпо-режданията на властното лице, но трябва да се търсят, предполагам, някакви вариан-ти на "кадифян авторитаризъм" ("авторита-ризъм, обвит в кадифе"), при който действа цяла изкусно направена система от наказа-ния и награди (според модела за "моркова и тоягата"), от сделки и компромиси, от съг-лашения, при които целта е една: "взаимно да си нямаме главоболия". Използва се и ресурса на родителското въздействие, като учителите търсят подкрепа от страна на по-загрижените за децата си родители, щото, за жалост, има родители, които са с съвсем неподходяща за системата либерална ори-ентация, при което възниква реалната опас-ност някои "ученикови индивиди" да бъдат изпуснати от клещите на системата. И така нататък. Още много може да се пише ако искаме да представим чистия вид на дейст-ващите отношения в тази сфера. Опорните точки на която са, че учителят, тъй да се рече, е поставен "на дулото на топа", а пък канещият се да гръмне във всеки миг топ това са именно сложните отношения вътре в "учениковите колективи" (класовете, гру-пите), които обаче трябва да се държат, един вид, под похлупак – с оглед един ден, като се стигне до гърмеж, гръмотевицата да е колкото се може по-мощна и разрушител-на.

Аз много съм мислил и писал по тия въпроси, ето, и книги за образованието издадох, в които тази проблематика, разби-ра се, присъства. Но реших да не теорети-зирам повече, а да проверя всичко, така да се рече, експериментално, на дело, практи-

чески. В лаборатория един вид, тъй да се рече. Изследванията съвсем не бива да бъдат игнорирани от позицията на убежде-нието, че "ний всичко си знаем", щото, раз-бирате ли, "много сме видели, преживели, препатили". Силно ме вълнуваше да разбе-ра следното: при възникването на конкретни "конфликтни ситуации" между ученици и учител (а такива възникват всеки ден, не е като да се оплачеш, че рядко възникват) как си взаимодействат отделните властнически фактори, които имат отношение към търсе-нето на приемлив, разумен и ефективно, дълготрайно действащ изход, а именно как (и дали изобщо) си взаимодействат рацио-нално фактори като учител, класен ръково-дител, администрация, педагогически съ-ветник или психолог (който си е чисто и просто "патерица на директора" и обикнове-но спазва най-изпълнително неговата воля), родители. Крайно много ме вълнуваше да разбера на дело кои са най-типичните греш-ки на всички участници в тия сложни взаи-модействия, дължащи се на неверни или на несъвместими представи за нещата, дъл-жащи се на следването на коренно различ-ни принципи. Примерно, директорът има този интерес: всичко да е спокойно, вулка-нът лекичко да си дими, ала да не избухва. Виновник за всичко е, разбира се, учителят. Съгласно разпространения популизъм тази теза се подкрепя от една друга: ученикът винаги има право, как така да няма, та уче-никът е... народът, нали, таваришчи, вече сме демокрация, нека да бъдем демокра-ти?! Мнозинството никога не греши. Началс-твото – тоже. По-висшестоящият винаги е по-прав. Примерно, мнението на главния учител е значително по-меродавно от това на старшия, да не говорим за обикновения или за младшия (да, има и младши учители у нашите училища, казармата трябва да е на висота!). Естествено е, че г-н Директорът, да не говорим пък за г-н Инспектора, никога, ама абсолютно никога не греши, те са нещо като оракули, устата им бълва само неподп-равената неръкотворна истина, т.е. те са непогрешими като римския папа и като аятолаха на Иран. Г-н Министърът, излишно е да казваме това, ала да го речем все пак, си е чисто и просто... бог! Точка.

За да се убедя в опорочеността на най-типичните подходи и представи ми се наложи да устроя ярки провокации, т.е. един вид да се държа като човек "извън система-та", по-проще казано, като... смахнат? Като шантав, така да се рече. Като "оня там, дето нещо не е наред" или се "прави на интере-сен". Я го виж ти, ще ми се прави на интере-сен?! Наоколо е пълно с "точни другари", движещи се с гордо вдигнат нос от съзнани-ето за примерно и образцово изпълнен дълг – такива без капчица неудобство заявяват "Аз пък нямам абсолютно, повтарям, абсо-лютно никакви, повтарям, никакви пробле-ми, повтарям, проблеми с учениците, при мен всичко върви по мед и масло, ох, колко

27 съм велик(а)?!", а изведнъж в идилията се появява "някакъв си там", който – ах, той уж е мъж, а пък се държи като същи... женчо?! – който изобщо не може да се справя с учениците, който постоянно "се конфронти-ра" с тях, който явно съвсем не умее да общува с днешната младеж, който, вместо да тушира проблемите, напротив, сякаш сипва масло в техния огън, за разгарянето им, който вместо да гаси, продължава да... пали, да ни пали главите, щото, ох, колко е хубаво да нямаме проблеми, да цари нао-коло умиротворяваща идилия, колективът да пращи от здраве, нали така?!

Е, аз поех риска да разваля идили-ята, презреното спокойствие да отиде, тъй да се рече, по дяволите, почнах да се държа като "сумасшедший" (така руснаците викат на побъркания!), почнах да споря с ученици-те, особено с най-хулиганстващите и прос-теещите, с най-наглите, вместо да сключвам сделки с тях, направих нужното да ги наст-роя решително срещу себе си, почнах да пиша доклади до "абсолютно непогрешима-та администрация", да я вадя от илюзорния властнически комфорт, при който всичко е спокойно, абе направих нужното моите класове да зажужат като ритнат кошер, а пък аз преподавам в цели 16 класа! Позво-лих си да направя екстравагантни изказва-ния, примерно това, че не учителят, не преподавателят, представете си, трябва да се грижи за реда и дисциплината, а за това трябвало - каква наглост, представяте ли си, таваришчи?! - за това трябвало да се грижи, представяте ли си, самият клас, самите ученици, при подкрепата, разбира се, на класния ръководител и – о, богове, това вече е нетърпимо, представяте ли си?! – и на самия блажено царствующ г-н Дирек-тор!!! Я го гледай тоа пък колко е нагъл: не му се работи нищо и прехвърля своята работа на другите, айде де, ще ми се прави той на интересен?! Аман от либерални идиоти, ама ще види той, всичко той ще си получи, така няма да му се размине?! Та той, другари, по тоя начин застрашава... социалния мир?! Той, представете си, дори нарушава... Конституцията! Нарушава най-нагло конституционните права на учениците да си правят каквито искат простотии в час, айде де, ама ще види той?! Доклади ще ми пише, ще види той?!

И така нататък, все в тоя дух. Как-во точно се случи аз отчасти съм писал в този блог, отчасти не съм, понеже напосле-дък много от своите текстове адресирам само до съответните длъжностни лица. С оглед малко от малко нещата, тъй да се рече, да се поуспокоят и "канализират". Все пак уязвих системата като никой друг и с оглед да не ме сдъвка и изплюе хептен преждевременно, малко от малко взех да се съобразявам с нейните зорко пазени табута. За малко де. И с оглед на някаква цел, на някаква по-висша и заслужаваща жертвите

си цел. Каква е тя ли? Ами вече следва да се е разбрала, ама ще видим.

И така, моя милост в хода на 30-тата си юбилейна година от неспирната ми и самоотвержена дейност като български учител – в далечната 1983 година моя ми-лост за първи път прекрачи прага на класна стая с дневник в ръка като учител в Поли-техническа гимназия в Своге, на ненавър-шени 24 години бях тогава! – та значи на 30-тата година от работата ми като учител (е, доста години бях и университетски препо-давател де, бях асистент по философия, но то почти същото!) бях категорично опреде-лен напоследък от властващите лица за некадърен, за неспособен, за недобросъ-вестен, за неизвестно какъв, но е ясно поне това, че съм крайно лош, долен, ужасно нагъл, направо непоносим човек?! Който изобщо, ама изобщо не заслужава да носи високата титла български учител! Айде де, ще ми се прави той на интересен? Откъде-накъде? Кой на теб ти разреши, драги, да ми се правиш на интересен, ти взе ли поз-воление от началството за това?! За свобо-да ще ми говори, представяте ли си, точно той?! Ти пита ли началството за разрешение да си свободен, даде ли ти началството такова разрешение? За философ ще ми се пише?! Кой на теб ти чете празнословните книги бе, алоооо?! Уууу, откъде пък се на-мери тая напаст?!

Това е положението. Обруган съм като никой друг път. Всеки ден съм руган от възмутените. Администрацията се видя в чудо. Позволих си да отправя – повтарям, с изследователска, с благородна научна цел! – крайно тежки, направо жестоки предизви-кателства към системата и към сложилото се така удобно за всички статукво. И, дето се казва, ще трябва да си платя за тоя лукс. Е, щом требе, ще си платя, няма как. Не обичам да имам вересии.

Днес имам лекция в своя Семинар към ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ. Интересно е какво ми се каза вчера от едно най-височайшо длъжностно лице, претендиращо да е твърде модерно, с най-разкрепостено държавническо мислене, нещо като бойко-борисовото, ако не се сещате какво имам предвид; та туй длъжностно лице, което обича да се поувлича, благоволи да ми рече следното:

– Абе ти, Грънчаров, как очакваш някой от колегите да ти дойде на семинара след като показа, че даже и за прост учител не ставаш?! Ще ми претендира да чете той лекции за не знам си какви висши теми, а се издъни най-решително като преподавател! Няма да ти дойдат съвестните, достойните учители на глупавия семинар, разбираш ли?! Щото ти нямат доверие, тази е причи-ната! Ти си изцяло дискредитирана личност! За философ ще ми се мисли той?! Никакъв философ не си! Нищо не си! Махай ми се от главата че ми губиш само времето!

Разбира се, слагам тук не само думите, които този разпален администратор фактически ми каза, но и думите, които самото му сърце искаше да ми ги каже, ала не намери сили да ги каже, но понеже тол-кова му се искаше да ги каже, аз, като пси-холог, му правя тази услуга и ето, пиша ги сякаш ги е казал. За да му олекне на сърце-то един вид. Аз, може да съм лош, крайно лош, но иначе съм милостив човек. Имам съвест. Там ми е и и проблемът.

Ще завърша със следното. Преди години, е, не са преди толкова много години, може пет годинки да са минали оттогава, имахме в училището една невероятно силна личност, жена, учителка, която е била дори за известно време директорка на училище-то. Преподавателка по математика. Една достолепна дама с невероятно силно из-лъчване. Такива учители вече няма. Или аз не съм срещал наскоро, не вярвам да има, е, и да има, ще са изключение. Тази велика жена носеше името Йорданка Господинова, Бог да я прости! Тя беше учителката, на която тогавашният директор даваше най-лошите класове, тя ги поемаше и след ня-колко месеца ги преобразяваше в най-добрите класове. Как го правеше това, милата, само тя си знаеше. Аз й се възхи-щавах тихо.

Е, общувал съм с нея, щото в една стаичка заедно си пушехме цигарите. Тя пушеше фини дамски тънки цигари. Имам, казваше, милата, една слабост, щото не ща да съм хептен перфектна: пуша цигари! Ако и тая слабост нямам, вече ще е пълна дег-радация, нещо такова казваше, не помня вече. Невероятен човек! Бог да я прости!

Тя почина, тя си замина неусетно, като гръм от ясно небе дойде сгромолясва-нето на тази толкова силна жена! Сякаш грозен гръм удари една твърда скала и я откърти, та се сгромоляса скалата в про-пастта на небитието. Две-три години преди да излезе в пенсия, не зная точно, г-жа Йорданка Господинова получи инсулт, да, вечерта, в петък вечер, след работната седмица, както си седяла пред телевизора рекла, милата, хващайки се за главата: "Ох, нещо ми стана лошо, много лошо, ох!" и... толкоз.

След три-четири дена в кома тя почина. Няколко дни след погребението й почина и нейният съпруг, също работещ в образованието. Явно много я е обичал. Да, той също умря дни след погребението на великата си съпруга...

Това е. Спирам дотук. Който раз-бира, ще разбере и без повече. Думите са излишни...

Хубав ден на всички!

28 ЗА ВЕРНИЯ ПЪТ – В УЧЕНЕТО И В ЖИ-ТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ

21 януари 2013, понеделник

Проведох тия дни интересен по моя преценка разговор с едно момиче, което било имало домашна по философия; разговорът ми с него ми даде възможност да проуча реакцията на този млад човек по един важен за мен като преподавател по философия въпрос; по тази причина публи-кувам разговора ми с него, като оставям само инициалите на името му; ето какво си казахме: Г. Ч. каза: Може ли да ми помогнеш за философията? Ще ти бъда благодарна. Може ли? Ангел Грънчаров каза: Как така да помог-на? Г. Ч. каза: За едно домашно по философия. Става ли? Ангел Грънчаров каза: Зависи. Г. Ч. каза: Ще те попитам пак: става ли? Ангел Грънчаров каза: По философия е особено. Много зависи от това кой Ви пре-подава философия. Г. Ч. каза: Античният атомизъм се свързва с имената на Демокрит, Епикур, Тит Лукреций Кар. Ангел Грънчаров каза: М-да... Г. Ч. каза: Кой е правилния отговор? Кажи? Ангел Грънчаров каза: Къде е въпросът? Г. Ч. каза: Прочети го. Дала съм въпроса. Кой е този философ?

Ангел Грънчаров каза: Това не е въпрос, липсва въпросът... прочети сама... прочете-те де. Г. Ч. каза: Античният атомизъм се свързва с имената на Демокрит, Епикур, Тит Лукреций Кар. Ангел Грънчаров каза: Няма формулиров-ка на въпрос. Г. Ч. каза: Античният атомизъм се свързва с чие име – на Демокрит, на Епикур или на Тит Лукреций Кар? Ангел Грънчаров каза: Кой от тримата ли? Или и тримата? Щото и тримата имат отно-шение към атомизма. Г. Ч. каза: Да. Ангел Грънчаров каза: Нека да е Демок-рит. Той е основоположникът. Г. Ч. каза: С няколко думи характеризирай-те всеки от тях. Ангел Грънчаров каза: Няма да стане. Прочетете си сама. Потърсете си информа-цията сама и си я прочетете. Не е трудно. Г. Ч. каза: Можели да ми помагаш по фило-софия? Ангел Грънчаров каза: Откъде-накъде? Не е хубаво да се учите наготово, сама си се подготвяйте, тогава и ще има смисъл, ще имате полза. Г. Ч. каза: Да, ама не всичко има в интер-нет. И друго, моля Ви. Ангел Грънчаров каза: Има и учебници, четете, учете, този е пътят. Г. Ч. каза: Моля Ви! Може ли да взимам частни уроци от Вас? Ангел Грънчаров каза: :-) Е, може. Откъде сте Вие? Г. Ч. каза: От С. Ангел Грънчаров каза: Няма как да стане, аз съм от Пловдив. Г. Ч. каза: Към кои школи или направления във философията се отнасят изброените методологически принципи: а) Истината не допуска противоречие б.) Въздържай се от съдене за това което е истина или не е истина. в.) Истината е в идеите на разума г.) Единствен източник на нашето познание е сетивният опит. Ангел Грънчаров каза: Вие учите фило-софия, студентка ли сте?

Г. Ч. каза: Ще държа матура по филосо-фия. 12 клас съм. Може ли сега да ми по-могнеш за 3 въпроса? Ангел Грънчаров каза: Няма как да стане; много съм зает, а дневно по десет човека искат да им помагам. Г. Ч. каза: Още няколко друго и след това няма дави търся. Става ли за един ден? Само за тази вечер. Става ли? Ангел Грънчаров каза: Не, съжалявам. Г. Ч. каза: Защо? Ангел Грънчаров каза: Защото е добре сама да се подготвяте, да се поровите по учебниците, тогава ще се подготвите по-добре. Г. Ч. каза: Аха. ОК. Ангел Грънчаров каза: Този е начинът, наготово да Ви се дава всичко и вие папа-галски да го научите няма смисъл; трябва да се поровите и сама да осмислите неща-та. За Ваше добро е това, което Ви казвам, дано ме разбрахте. Г. Ч. каза: Зависи. Не винаги е така. Ангел Грънчаров каза: От какво да зави-си? Г. Ч. каза: Всеки човек се затруднява. Ангел Грънчаров каза: Не, по принцип е така. А трудностите не са толкова страшни когато привикнеш да работиш... Г. Ч. каза: Зависи пак от това. Ангел Грънчаров каза: Ами трябва да преодолеете трудностите сама, да ги над-могнете, и тогава ще се подготвите истинс-ки. Г. Ч. каза: Зависи. Ангел Грънчаров каза: Наготово всеки може. Г. Ч. каза: Не е така. Ангел Грънчаров каза: Предпочитате лесния начин, така ли? Г. Ч. каза: При мен не е наготово. Мъча се. Боря се. Ангел Грънчаров каза: Това да се помъчи-те и да се справите сама е най-добрия и най-верния начин да се подготвите истинс-ки. Именно, борете се – и много ще постиг-нете – когато успеете сама да се преборите.

29 Г. Ч. каза: Хъм. Вие сте идеалист. Не само философ. Ангел Грънчаров каза: Не, просто се отна-сям с респект към истината, към истинските неща, към истинското правене на нещата, към истинското учене и пр. Ако се вслушате в съвета ми ще сте ми благодарна, защото ще се представите бляскаво на матурата, убеден съм в това! Г. Ч. каза: Вие сте човек, който сте постигал с труд всичко, така ли? Винаги ли? Като сте много силен в областта на философията. Нали? Днес пак ли така правите? Ангел Грънчаров каза: Да, аз с труд и борба съм постигнал всичко, което съм постигнал. Нищо не съм чакал наготово, а всичко съм постигал със свои сили. Смятам, че този е пътят. Този е начинът. Свободният и достойният човек не чака нищо наготово, а всичко постига сам – с труд, с работа, с дръзновеност, с ентусиазъм. Слабаците, малодушниците чакат всичко наготово - и все търсят да се уредят по "втория начин". Те затова и няма да постигнат кой знае какво. И понеже, макар че не се познаваме, съм убеден, че и Вие лично можете много да постигнете ако заложите на вярната житейска философия, затова, за да не Ви навредя, Ви отвръщам така: да имате много здраве от мен, но аз няма да Ви дам нагото-во нищичко за матурата Ви по философия – колкото и да ме молите. А Ви съветвам да поработите сама – и сама да си го постигне-те. И тогава наистина ще вземете матурата бляскаво. Вярно, по-трудно е, но къде е доказано, че лесното е по-доброто?! Г. Ч. каза: ОК. Разбрах. Вероятно сте прав. Благодаря! Всичко добро! Ангел Грънчаров каза: Всичко добро и на Вас! Успех!

Е ОВО ВЕКЕ Е ПИЧ, ГОЛЕЕЕЕМ ПИЧ, НЕМА ЩО, ЕВАЛЛЛА!

Източник Тази снимка от Сърбия е получила първа награда в конкурса "Съпруг на годината". (цитирано от Лилия Илиева)

ИЗЯВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ, КАСАЕЩО ПРОТИВО-КОНСТИТУЦИОННОСТ НА ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Изявление на Националната мрежа на родителите по повод приемането на за-дължителната предучилищна подготовка от 4 годишна възраст

Произволното сваляне на преду-чилищната възраст е противоконституцион-но. По Конституция задължително е учи-лищното обучение, а не предучилищното образование. Това, което видяхме днес в Парламента, означава, че утре едно управ-ляващо мнозинство своеволно може да си измисли стандарти за детско развитие и да наложи образование за децата от 1 годинка, а защо не и пренатално, защото имаше такива гласове сред поддръжниците на закона.

Министър Игнатов твърди, че за-дължението се въвежда заради ангажимен-та, който държавата имала към определени рискови групи. Социалните проблеми на определени малцинства обаче не могат да се привиждат като образователни. Чрез задължителното предучилищно образова-ние от 4 годинки МОМН се заема да решава проблеми, създадени от бездействието на МВР в социалните гета. Зад гротескните му претенции стои фактът, че държавата абди-кира от задължението си да закриля ефек-тивно определени деца в родната им общ-ност. Оказва се, че българските родители и най-важно, невръстните деца, ще трябва да се справят с проблемите на малцинства, с които не може да се справи самото МВР.

Днес България стана по-светец от папата. Ние не само настигнахме, но и задминахме Европата, ставайки първата страна, в която има безапелационно задъл-жение за институционализация на 4 годиш-ни деца в държавно одобрени заведения.

НМР заедно с други родителски, обществени, педагогически и религиозни организации ще иска от президента вето на Закона за предучилищното и училищното образование. (Публикува Gayane Minassian)

ТЕМАТА ЗА ТАЗИ СЕДМИЦА НА МОЯ СЕМИНАР ВЪРХУ ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

Темата е: За същностните различия в метода на преподаване на природните и хуманитарни предмети Заповядайте на семинара! Включете се в дискусията! Вашето мнение наистина има значение!

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ГРИМЬОРНАТА НА СОКОЛА

Източник

КАК СГРЕШЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ УБИ-ВА ДУХОВНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА МЛАДИТЕ – И ГИ ОЩЕТЯВА ТЪКМО ОТ ОНОВА, КОЕТО ГИ ПРАВИ НАЙ-БОГАТИ

20 януари 2013, неделя

Не крия, много съм обезпокоен, че

в българското образование дори и в наше време крайно трудно си пробива път нещо, което би следвало да се схваща по начало и по принцип, а именно, че методологията на науките за човека или за духа е коренно различна в сравнение с методологията на науките за природата. С оглед да спомогна за разбирането на спецификата на хумани-тарното познание и знание в сравнение с тази на естествените или "точни" науки публикувах откъс от своята дисертация, който е добра основа за схващането и осъз-наването на тия различия: виж За коренно различните методологии на "разбиране-то" и "обяснението" в сферите на науки-те за духа и на науките за природата.

30 Сега искам да продължа в тази по-

сока, като ще се постарая да представя в пределно понятна форма тия различия, правя го понеже имам чувството, че те не само че не се разбират, но и биват игнори-рани по един крайно безапелационен начин, сякаш става дума за нещо несъществено, "от само себе си" разбиращо се.

Нека, за да може всеки да си пред-стави за какво става дума, да илюстрираме различията в методологиите и подходите не изобщо, по принцип, а по повод на две учебни дисциплини, преподаващи се в нашите училища, примерно, да речем, фи-зика и психология. Вместо физика на това място може да бъде всеки други предмет от така нареченото "естествено-научно нап-равление", примерно биология, химия и пр., а пък вместо психология може да бъде който и да е от така наречените "хуманитар-ни предмети", примерно литература, фило-софия, история. Априори обаче следва да се разбира, че дисциплините от единия цикъл се ползват от своя подходяща мето-дика - методиката е именно съвкупността от методи за обучение в нещо, за практичес-кото извършване на някоя дейност – а пък дисциплините от другия клон на познанието би следвало да си имат своя, специфична, оригинална методика, тъй като различията между тях са съществени. И така, нека да се запитаме: възможна ли е обща, един вид типова, "образцова", дори "идеална" мето-дика, която да може да се прилага с успех в обучението и по едната група предмети, и по другата, и при това изобщо да не постра-да качеството на обучението и образовани-ето? Едва ли: специфичният предмет по-

ражда необходимостта от оригинална, спе-цифична методология и методика, която да е в състояние да изчерпи неговата същина, да постигне задачата му. Унификацията на методите, подходите (на който му е трудно да схване какво е това метод, методология, методика и пр. нека да си представя, че става дума за подход, за начин на познание и преподаване), на стиловете дори. Отдел-но трябва да се има предвид, че всеки пре-подавател би следвало да не робува на някакви всеобщи и задължителни методи-чески предписания, а би следвало да проя-вява творчество, т.е. да си изработи свой оригинален и индивидуален подход, сиреч стил.

И така, каква е целта на препода-ването по един такъв учебен предмет, ка-къвто е физиката? И какво следва да се стремят да постигнат учещите по психоло-гия?

Ще каже някой: как какво, следва да могат да изследват съответните реалии и процеси, следва да знаят, следва да умеят ясно да изразяват знанията си, т.е. да обясняват съответните знания, трябва да имат способности за решаване на науч-ни, на познавателни проблеми и задачи – какво друго може да се иска тука? И това именно е общото, парадигмалното, харак-терно за познанието изобщо, познанието на каквото и да било. Това е именно нещо като матрица, а пък всичко останало са допъл-нения, всичко останало е, така да се рече, "козметика", но то трябва да е натикано в матрицата. Но дали нещата стоят така просто, както си ги представяме - без спе-циално да сме се замислили? Оказва се, че по психология – тя е "наука за душата" – работите съвсем не бива да се примитиви-зират в тази посока, понеже тогава рискува-ме да разсъждаваме в понятията, характер-ни за отдавна отминали епохи, т.е. рискува-ме да сме съвсем немодерни.

Още тук мога да си позволя да подхвърля, че в часовете по психология младите следва да имат възможността да питат, свободно да споделят, да търсят с общи усилия, да се провеждат много диску-сии, упражнения с практическа насоченост, игри и пр., в тях следва преподавателят да беседва с учениците като равен с равни, вярно, той е по-опитен, но превъзходството му не трябва да се налага безпрекословно и абсолютно, тук, по психология, се иска да се поражда най-непринудено общуване на свободни и търсещи истината субекти, тук плурализмът на мненията е задължителен, всеки участващ в тия непринудени обсъж-дания има правото да се разкрива с най-доброто, с което разполагат личността, душата, духът му и т.н. Излишно е да спо-менавам, че програмите по тия учебни предмети, имам предвид хуманитарните, правени от образователната бюрокрация, не само че не облекчават решаването и изпълнението на тяхната същностна задача,

но и, напротив, сякаш са правени така, че да пречат, да я затрудняват, да я правят невъзможна. Но това в дадения абзац за психологията беше просто вметка, по-долу ще се върна отново към проблема за спе-цификата на методиките, които са подходя-щи за цялата хуманитарна сфера.

Но да продължим по поетия по-горе път. Има и нещо друго, което ясно следва да се съзнава: има една склонност или настройка, наречена познавателен оптимизъм. Този така наречен познавате-лен оптимизъм смята, че всичко на този свят може да се знае, всичко може да бъде обяснено, че необясними неща няма; този същият оптимизъм пък се родее с така наречената позитивна нагласа, която представя науката, именно т.н. "точна нау-ка" за нещо като идеал на цялото човешко познание, включително и на хуманитарното. Тя именно била задавала гореупоменатата матрица, калъпът, в който трябвало било да бъдат натикани всички прояви на познава-телна и дори на духовна активност. Според позитивизма, който даже в един момент придоби характера и на философско дви-жение, широко разпространено в ХIХ и в ХХ век, така наречените "науки за духа" или науките за човека, ако не приемат нормите на точното естествено-научно познание, следва да бъдат обявени за псевдонауки, т.е. губят статуса си да са науки, което пък води дотам, че нямат оправдание за същес-твуването си. В условията пък на безраз-делното господство на материализма в условията на марксистко-комунистическата идеологическа доктрина се стигна до тира-ния на "единствено-правилната наука", т.е. позитивизмът беше доведен до абсурд, а пък всички хуманитарни науки бяха жестоко натикани в калъпа на такава една предвзета и самонадеяна, ала твърде куха "научност" и "позитивност". Излишно е да казвам, че в оня период бяха игнорирани всички модер-ни постижения на западната философия и на западната духовна култура като цяло, те биваха оценявани като проява на "субекти-визъм", на "екстравагантността на самона-деяната и неградивна свобода", на "вредна буржоазна упадъчност", на "идеологическа диверсия" и на какви ли не други подобни простотии. Ето тази е причината да сме толкова изостанали от онова модерно обра-зование, което в други страни отдавна дава своите пребогати и сладки плодове особено в т.н. хуманитарна сфера на познанието. Ние обаче в това време, заради изостава-нето си, заради откъсването си от световни-те тенденции, в образователната сфера (пък и не само!) берем съвсем други, горчи-ви и дори отровни плодове. Този е контекс-тът, в който би следвало да се постави проблемът, а пък на тази основа вече може да се разсъждава и по-конкретно, както обещах.

Та значи учещите трябвало било да знаят – независимо дали става дума за

31 физика или история, за биология или психо-логия. Това било главното. Отделна работа дали на учещите съответните знания трябва да бъдат поднасяни наготово – или пък съзнанията им трябва да бъдат въвличани в съответните познавателни ситуации, където, благодарение на поредица от тър-сения и изследвания младите самостоя-телно да добиват тия знания, сами да ги извличат и дори сътворяват. Излишно е да казвам, че по-верният, ала труден път е тъкмо творческото търсене, който обаче е тотално пренебрегнат тъкмо заради негова-та, така да се рече, трудоемкост; за сметка на това необезпокоявано се шири и насър-чава т.е. консуматорско отношение, т.е. младите биват превръщани в прости консу-матори на наготово даваните и поднасяните им знания, което е една от причините за така ширещото се отвращение на младите от ученето, от познанието, от училището и т.н. Защо е така е пределно ясно за тия, които разбират: щом лишиш младите от устрема и радостта им да търсят и намират сами, да постигат всичко благодарение на доверието в собствените познавателни сили, щом ги превърнеш в пасивен консума-тор, получаващ всичко наготово, то това вече неизбежно убива и устрема, и радостта им – заменени от убийствената скука, от досадата, от отвращението. Когато се пита-ме защо младите не щат да учат, нека да имаме предвид и това.

В сферата на т.н. "точна наука", в случая на физиката (която обещахме да вземем за пример, понеже тя често се пред-ставя като "идеална наука") постигнатото от младите, независимо по кой път, наистина следва да бъде ясно и точно изразявано в проверими в опита, в емпирията теоретични и по-приложни знания, учениците следва да умеят да обясняват как се стига до тези знания, да боравят умело с фактите, с фор-мулите и с другия инструментариум, в край-на сметка тук субективното бива поднесено в жертва с оглед постигането на пределно синтезирана "обективна" простота. В тази сфера знаещите знаят нещата общо взето по един и същ начин, съществуват научни конвенции (съглашения), приети от елита на тази научна общност, които са задължител-ни, тук, дето се казва, "нема лабаво", "нема мърдане", тук всички, ако искат да мислят правилно, следва да мислят еднакво. В сферата на точната наука такива неща като "свобода на мисълта", право на избор, плу-рализъм на мненията и пр. сякаш са съвсем неуместни - и оня, които си ги позволи или все пак настоява за тях, бива справедливо обявяван за невежа, за дилетант, превръща се в смешник; съждения от рода "По мое дълбоко убеждение 2 + 2 е равно на 5!" се оценяват като тъпи, биват възприемани като лудешки (няма начин да не е "мръднал" оня, който почне да мисли така!), като обидни за индивида, който си е позволил лукса да дегенерира чак до едно такова пределно

ниско човешко ниво. Така ли е обаче всичко в сферата на т.н. хуманитарно знание, в сферата на т.н. науки за човека и духа? Разбира се, че не е така, и е крайно странно това да не се съзнава дори и в нашия така напреднал във всяко едно отношение ХХI век.

Разберете ме, наистина изпитвам неудобство да излагам тия неща сякаш са някаква новост, но е поразително как те масово не се съзнават и дори, както казах, най-самонадеяно се игнорират. В резултат на което издевателствата над съзнанията на младите, на учещите, в т.н. хуманитарна сфера на образованието са още по-грозни и нетърпими. Как стоят нещата у нас в тази сфера и как те следва да бъдат?

Аз няма да се разпростирам, поне-же темата е голяма, а ще постарая да се огранича с най-главното, с най-изразително-то – понеже много съм писал по тия въпроси в своите книги за образованието; в послед-ните години написах и издадох три книги, трактуващи както фундаменталните проб-леми на образователната ни система изоб-що (виж книгата ми със заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ), така и проблемите на университетското образо-вание (виж книгата ми със заглавие ИС-ТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и подзаглавие Що е академичност и доколко тя вирее у нас?), а също, накрая, и проблемите на училищното образование (виж книгата ми със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕ-НАТА! и подзаглавие Есета за освобожда-ващото образование). На това основание наистина имам правото тук да бъда предел-но кратък.

Учениците сами наричат тия пред-мети "разказвателни" – и с това по удиви-телно точен начин посочват основния им дефект, дефект на начина, по който се отнасят към тях у нас. Историята била такъв "разказвателен предмет", литературата – също, даже психологията, в огромната част от училищата у нас, предполагам, се учи също точно по тоя напълно сгрешен начин. Защото какво означава да разказваш онова, което ти вече е разказано в учебника?! Означава папагалски да повтаряш чужди мисли, като тия мисли биват несправедливо обявявани за нещо като "истина от послед-на инстанция", т.е. биват превръщани в общозадължителни, едва ли не "научни" и пр. Това как ти самият мислиш по същите тия проблеми изобщо не влиза в сметката, нищо че тук предметът е коренно различен: става дума за теб самия, за твоята собстве-на душа, за духът, който сгрява твоите, не нечии други гърди! Да лишиш младия човек от възможността да изразява себе си, свои-те чувства, своята позиция, своето мнение, и то по проблеми, които изцяло касаят него самия, простете, но това е крайно зловещо! В резултат разочарованието и отвращение-то от тия т.н. "разказвателни предмети" е не

по-малко от онова, което е налице при точните науки. И то при положение, че доб-ре се съзнава, че тия науки съвсем не са точни, напротив, изцяло... неточни са! В сферата на науките за духа субективното или чисто човешкото, което така уместно бива игнорирано и гонено от науките за природата, не само че следва да бъде до-пускано, то, напротив, следва да бъде съ-щински стожер, около който всичко се вър-ти! Тук такива неща като свободно възприе-мане и оценяване, мнение, преживяване, чувство, усет, интуиция, озарение, прозре-ние, инсайт, вживяване и пр. са значително по-потребни от голото знаене и предвзето-то "обяснение", което наистина е център на науките за природата, на точните науки, на науките за точното и проверимо в опита знание.

Тук да се вманиачаваш, че знаеш, е почти нищо, тук се иска нещо много пове-че от това: иска се да разкриваш самия себе си, своята оригинална личност заедно със съкровеното на собствената ти душа и дух, иска се да се ползваш от свободата си, иска се да привикваш към нея, иска се да се култивира една култура на индивидуал-ността, която ни е така съдбовно необхо-дима. Това, което пише в учебника, съвсем не е някаква "светая светих", която трябва просто да се знае и разказва, не, няма тако-ва нещо, то е само малък подтик - за да се отприщи стихията на творческото отноше-ние, на търсенето на собствената позиция към проблемите, които те касаят изцяло, които са част от бе самия и от живота ти. Сега давате ли си сметка какво означава да се иска от младите просто да възпроизвеж-дат като папагалчета това, което пише в учебниците по история, по литература, по психология, по философия?! Означава от-каз и убиване на истинското, на най-вълнуващото, на автентично съкровеното: на онова, което си ти самият! Означава мачкане, злостно елиминиране на духовния потенциал на младите личности, означава варварско ощетяване на младите тъкмо от онова, което ги прави най-богати - тяхната личност, тяхната свобода, техният дух! Това, простете, е престъпление, това, прос-тете, е недопустимо, това, простете, е скан-дално!

Младите в тази сфера, в хумани-тарната сфера, следва да бъдат оставяни да се разкриват напълно свободно като в импровизирани беседи, диалози и дискусии споделят най-пълноценно своите разбира-ния, виждания, преживявания, преценки, убеждения, съмнения, търсения, безпокойс-тва. Вярно е, те са неопитни, вярно е, че те ще правят неумело това така потребно ни саморазкриване, вярно е, че в такава една методология има безчет рискове, вярно е, че огромната част от младите не умеят да се ползват в позитивна посока от дадената им свобода – защото у нас, в нашите усло-вия, свободата, уви, продължава да си бъде

32 чисто и просто едно пожелание, а не непос-редствена даденост на съмия живот, на всекидневието ни, от която на никаква цена няма да се откажем. Тук, в тази сфера, се изхожда от презумпцията, че в този наш често човешки и духовен свят има толкова много тайнственост, че едва ли всичко може да бъде обяснено, напротив, сигурно е, че има безчет необясними, но затова не по-малко вдъхновяващи ни неща. Да искаш и да заставяш младите, учещите да обясня-ват необяснимото, простете, е гавра и наси-лие, която нямаме право да си позволява-ме; но онова, което не се поддава на обяс-нение, то прекрасно може да бъде разбира-но. Вярно е, нашите разбирания не са по-датливи на точно предаване с думи, на обяснения, но това съвсем не ги прави по-малко ценни, напротив, прави ги още по-ценни и потребни ни. Има едно очарование на съществуването, което те прави човек, което е така вълнуващо, е изпълнено с най-съкровен трепет; ако убием този трепет, ако системно го убиваме в душите на младите, и то години наред, през всичките нива на една античовешка по духа, по тенденцията и потенциала си, т.е. на една изцяло сгре-шена образователна система – давате ли си сметка какво означава това?! Аз лично не намирам подходящите думи да изразя не-допустимостта на случващото се, и то не от вчера, вие, ако можете, ми помогнете!

Аз млъквам. Понеже мълчанието е преизпълнено с един непостижим от думите тайнствен смисъл, който ни позволява да се отдадем на цялата онази пълнота на разби-рането, която наистина е най-висшето, към което следва да се стремим. Разбирането е онова, което може да обхване тайната на живота ни, мистерията на човешката свобо-да, вдъхновеността на порива към себераз-криване, към изявяване на онова, което си ти самият.

И какво стана в такъв случай с т.н. методологии и методики?! Самото творчес-тво, самата свобода едва ли може да бъдат натикани в прокрустовото ложе на догмата, на общото предписание, на алгоритъма на несвободата, който е така примамлив на бюрократите от нашата все още неразгра-дена тоталитарна образователна система, която е сбъркана изцяло и в корена си. Това, което бюрократите мразят най-много, това е думата свобода, наред с думата творчество – усетил съм го на свой гръб, понеже вече цели 30 години работя като вол в тази същата система, отказвайки обаче да се подчиня на нейния диктат, нещо повече, подкопавайки я всекидневно - както свобод-но течащата вода на реката подравя не само брега, но и твърдата скала. Това съм правил в тия години, вярно, в крайна сметка стигнах не до някакво признание, напротив, ето, в последно време съм обявен най-официално за "проклет враг", който трябва да бъде унищожен. Е, такъв съм, враг съм, да, не крия това, унищожете ме, заповядай-

те, толкова любезни бюрократи, нанесете последния си удар!

Завършвам с това доста предизви-кателно и твърде патетично предизвикател-ство, като искам да съобщя, че на някои по-конкретни въпроси, на които не успях да отговоря в това есе, независимо от обеща-нията, дадени по-горе, ще отговоря специ-ално и съвсем скоро. Хубав неделен ден ви желая, и дори ще си позволя да ви призова ето как: ползвайте се от свободата си неза-висимо от цената, защото самата свобода е безценна – и незаменима от нищо друго. А рисковете, е, рисковете са онова, без което не може: който не обича риска е просто един презрян страхливец и малодушник, какъвто ви съветвам все пак да не се оста-вяте да бъдете...

ПИШМАН БАБАИТ С КЬОРФИШЕК ПИ-ЩОВ БАСТИСА ГЬОНСУРАТ ПОЛИТИК: БАЯ КЮТЕК, БОЛ СЕИР, ХЕПТЕН УЙДУР-МА!

От форумите: Из турската преса: Пишман бабаит с кьорфишек пищов бастиса гьонсу-рат политик. Бая кютек, бол сеир, хептен уйдурма! МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: :-) :-) :-) Да си умре човек от смях :-) Горките завалии ченгетата от ДС, изложиха се яката тоя път! Резил, пълен резил! Същинско посмешище и позорище!

ЗА КОРЕННО РАЗЛИЧНИТЕ МЕТОДОЛО-ГИИ НА "РАЗБИРАНЕТО" И "ОБЯСНЕНИ-ЕТО" В СФЕРИТЕ НА НАУКИТЕ ЗА ДУХА И НА НАУКИТЕ ЗА ПРИРОДАТА

20 януари 2013, неделя

Напоследък за сетен път се убеж-

давам, че у нас, в сферата на образование-то на младите, сме изостанали не просто с десетилетия – имам предвид че сме изоста-нали от съвременните тенденции за това как следва да се преподава, т.е. от онова, което в света в това отношение отдавна се знае и прилага – но дори и със столетия. Примерно, не се съзнава, че има съществе-на, и то коренна разлика между методите, от които се ползва т.н. хуманитарно позна-ние, и метода на естествено-научното поз-

нание, познанието на т.н. "точни науки". И че в начина на преподаване на тия два рода знание, в зависимост от това, следва също така да има значими различия, нес-пазването на които или игнорирането им води до ужасни недомислия и до насилие над съзнанията на учещите.

Аз специално ще напиша тия дни доклад по тия въпроси, който ще изнеса в своя семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който създадох и открих наскоро, но сега искам тук, като една основа за онова, което ще изложа там, в доклада си, да приведа един откъс от моята дисертация, писана преди повече от 30 години, която носи заглавието ФИЛОСОФСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА; ето този откъс, показ-ващ тия сериозни методологически разли-чия между науките за природата и науките за духа:

... В изследването си аз търся раз-

биране на човешкия дух, което да подчини на себе си – подобно на фокус или ядро – ония представи за човешкото и неговото духовно качество, които битуват в съвре-менното философско съзнание, или по-скоро са разпилени в него. Смятам, че е постижимо едно такова разбиране, съдър-жащо непосредственото и вътрешно единс-тво или цялост, в които да просветва естес-твото на духа на човека. Но още тук възник-ва потребността от яснота върху това какво е разбиране и, на второ място, по какъв път то може да се постигне – особено когато става дума за духа в човека.

Аз разбирам и си представям до-къде би ме довело търсенето на яснота по отношение на това, което се нарича разби-ране; на този философски проблем са пос-ветени много изследвания. Аз не си поста-вям този въпрос сам по себе си – защото

33 това е отделна необятна тема – а само поради това, че на моето изследване за духа е необходима ако не изчерпателна представа, то поне пълноценна водеща интуиция за разбирането. Защото аз търся не друго, а разбиране на духа.

Една съвременна интуиция – освен това, което носи в самата себе си – не може да не се основава на представи за разбира-нето, възникнали в пределите на филосо-фията от поне сто години насам – ако иска да се “сдобие” с пълноценност, концептуал-на наситеност и яснота. Затова аз ще изхо-дя именно от тези дълбоки философски представи.

“Разбирането на разбирането” като проблем на философията и най-вече на херменевтиката в неговото развитие и обогатяване със смисъл, може най-добре да се проследи по съчинението “Истина и метод” на Ханс-Георг Гадамер. Стремейки се “да разбере универсума на разбирането по-добре”, Гадамер тръгва от положението, че “феноменът на разбирането и правилно-то изтълкуване на разбраното е не само специален методологически проблем на науките за духа”, нещо повече, “разбиране-то и изтълкуването на текстове се явява не само научна задача, но по очевиден начин се отнася към цялата съвкупност на човеш-кия опит като цяло”. Тази насока на търсене на спецификата на разбирането, имаща за начало разграниченията, направени от неокантианската школа на Вилденбанд и Х.Рикерт, от една страна, и построенията на историческата школа на Шлайермахер за “езика на културата” и “превода на духовни-те ценности на една култура на езика на друга”, на второ място, доведе до твърде важни моменти в изясняването на разбира-нето в широкия контекст на културата – а не като гносеологически проблем на филосо-фията, при което това нямаше да бъде направено.

Методологическият принцип, който е водещ в тези изследвания и който ще стане такъв и в предлаганото, се основава на това, че “феноменът на разбирането не само пронизва всички връзки на човека със света, но и има още по-значим, дори консти-туивен смисъл". Затова Гадамер справед-ливо отбелязва, че задачата на тези изс-ледвания “се състои в това да се разкрие опита на постигане на истината, превиша-ващ областта, контролирана от научната методика, навсякъде, където ние с него се сблъскваме, и да се постави въпроса за неговото собствено обосноваване”. Другоя-че казано, разбирането е особен начин на приближаване и усвояване на спецификата на формите на духа, превъзхождащ по възможностите си научното отношение на човека към света и особено тези на научно-то трактуване и разглеждане на самите духовни форми.

Затова Гадамер ясно казва, че “на-уките за духа се сближават с такива начини,

на постигане, които лежат зад пределите на науката: с опита на философията, с опита на изкуството, с опита на самата история. Всичко това са такива начини на постигане, в които възвестява за себе си истина, не подлежаща на верификация с методологи-ческите средства на науката”. Тук сме длъжни да направим едно необходимо отклонение, за да отдадем длъжното на направеното в тази насока от Вилхелм Дилтай, който, както е известно, ясно разг-раничи “разбиране” от “обяснение” в своя труд “Описателната психология” (1894 г.).

Според Дилтай съществува “обяс-нителна психология”, която иска да обясни душевния живот “чрез неговите съставни части, сили и закони точно така, както хими-ята и физиката обясняват строежа на те-лесния свят”. Тази психология се стреми да “подчини явленията на душевния живот на някаква причинна връзка при използуването на ограничено число еднозначно определя-ни елементи”. Прилагайки такъв обикновен научен подход, тази психология създава хипотези, между които възниква състояние на “война на всеки против всички” - а такава война никога не може да завърши. Изход от мъгливото море на хипотезите не се вижда. Нуждаем се от психология, казва Дилтай, която да ни дава “пълнотата на човешката природа и вътрешната връзка на нейното съдържание”, “могъщата действителност на живота”, постижима само в гениалните прозрения на великите писатели, и поети, интуитивно и чрез вдъхновението достига-на.

Науките за духа (хуманитарното знание) се нуждаят от такава психология, която би била здрава, обоснована и досто-верна – а това не може да се каже за “въз-душните кули на обяснителната, школската психология” – и която заедно с това би описвала и анализирала – доколкото това е възможно – “цялата мощна действителност на душевния живот”. Затова методът на науките за духа трябва да е коренно раз-личен от този на науките за природата, затова Дилтай предлага своето прочуто положение “природата ние обясняваме, а душата разбираме” и това е ясното разг-раничение, което винаги трябва да имаме предвид – а то съвсем не ни забранява да имаме и разбиращо отношение към приро-дата.

А всичкото това е така, тъй като обяснението се извежда от познанието на каузални връзки и отношения, съществува-щи в нещата извън нас, а разбирането означава интуитивно съзерцание, вглъбя-ване в интимния вътрешен живот на душата, преживяване и дори “вживяване” във вътрешното на душата, сливане с нея и потопяване в нея или такова отъждест-вяване, при което “животът постига живота”, а не се дистанцира от него, не му се противопоставя и не го умъртвява - и това е втория значим момент в разбира-

нето на Дилтай, което тук искаме да изтъкнем. Синтетично казано, разбирането е особен род познание, което – за разлика от другото, “обикновеното” познание – е ориентирано към “целостта, душевната връзка в човешките личности” и то се дости-га чрез особената нагласа на интуитивното проникване и вживяването в живота на душата и духа. Трябва да се стремим – съветва ни Дилтай – към пълнотата на душевния живот, даден ни непосредствено”. Същността на душевните явления е разби-раема, т.е. е постижима от разбирането, но е необяснима, т.е. е неподдаваща се, изп-лъзваща се на обяснението и значи е “неяс-на” за разсъдъка, който никога няма да проумее това “необяснимо” – непосредстве-но преживяваното, “живата цялост на душа-та”, намираща се отвъд възможностите на голия разсъдък, интуитивно даденото.

В описанието, основаващо се на разбирането, винаги се съдържа нещо от живия, художествен процес на разбиране в изкуството. Психологията на Дилтай иска да бъде родствена на изкуството с неговата несравнима способност на разбира и предс-тавя живота на душата. Същото трябва, струва ми си, да достигне и философията, опитваща се да разбере и изрази живота на духа. Тези са, смятам, основните моменти, които можем да открием у Дилтай – и които са ни потребни за изграждане на адекватна представа; те обозначават една насока, която аз ще следвам в изследването си.

Да се върна при прекъснатите по-горе разсъждения по повод на Гадамер. Това че феноменът на разбирането прониз-ва всички връзки на човека със света – положение, особено значимо и принципно по характер – ме задължава по-нататък да обърна главното си внимание именно към отношенията на човека към света и към самия човек, които конституират не само разбирането като феномен, но и самата субективност на човека, неговата душа, самосъзнание и дух.

Разбирането изглежда е поражда-но от особена позиция на субективното и на човека спрямо самия себе си, от една стра-на, и спрямо възникналата “система” от човешки отношения – към света и към са-мия себе си – от друга, и затова не може да се търси, извън, “покрай” и независимо от тях. В този смисъл Гадамер казва, че “раз-бирането е изначална форма на изпълване на човешкото съществуване, което предста-вя себе си в-света-на-битието”, а също че “разбирането се явява начин на битието на човека, доколкото то е способност за битие и “възможност””. Но битието – както и бити-ето на човека – не могат да бъдат да бъдат разбрани, или по-скоро тяхното разбиране не може да бъде изразено, докато същест-вуват като неразчленена тоталност, в която всичко е изчезнало и се е “претопило” – и затова аз съм принуден да изследвам него-вия, на битието, “скелет”, т.е. човешките

34 отношения, благодарение на които то съ-ществува за човека.

Именно това предпоставя възмож-ността за изразимост на интуитивното раз-биране, за разгръщане на неговата концен-трирано и центрирано вътрешно естество, за изявяването му по достъпен за филосо-фията – и нейния език – начин. Всяко интуи-тивно разбиране е нещо безкрайно добро, но докато то е само латентно и скрито в “дълбините на субективността” и следова-телно не е “споделимо”. Такова разбиране продължава да си стои в мрака, т.е. в пре-делите на абстрактната възможност за разбиране, която все още не е породила действителност. Същината на работата и трудността същевременно е в това дадено разбиране да придобие очертанията на своята “плътност”, на своята изразима дейс-твителност и непосредствена – за човека, за мисълта – битийност, приобщаваща ни към битието, което твърдим че разбираме. Прав е Гадамер, изказвайки думите, че “самосъз-нанието на философията се удовлетворява само с разбирането”, но точно поради това разбирането трябва да израсне и да придо-бие формата на самосъзнание, за да стане родствено на философското самосъзнание, за да стане конституираща това самосъзна-ние същност.

Затова безкрайно жалки са ония писания – претендиращи да са философски – които не са одухотворени от разбиране, на които им липсва самосъзнатостта на едно наистина философско разбиране – и ние в никакъв случай не бива да се “вдъхновява-ме” от такава печална практика и още по-малко пък да я следваме. Разбирането е това, което дава духа на философстването, а в моя случай – изследване именно на духа – този дух трябва да е налице, необходимо трябва да присъства. Независимо какви усилия може да ми коства това.

По-нататък Гадамер казва, че Хай-дегер “открива проективния характер на всяко разбиране и затова мисли самото разбиране като движение на трансцеденти-рането, на възвисяването над съществува-щото”, което всъщност може да се каже и за всяка разбираща философия в противопо-ложност на обясняващата, която един вид е “дегенерирала” до нивото на една опитваща се – напразно, впрочем – да бъде безкрайно позитивна и “научна” философия или, дру-гояче казано, да бъде “философия”, забра-вила за своята философичност. Казвам това с пълното съзнание какво всъщност правя – и казвам: философията не бива да търси спасение в принизяването на самата себе си и в бягството в сферата на елемен-таризиращите абстракции на науката, както, уви, често се случваше у нас – когато се опитваха да “правят” от философията наука и с това постигнаха само това да пресекне оживотворяващото, да изчезне философс-кия дух.

Търсейки в това изследване духа, на мен ще ми се наложи да спасявам фило-софския дух, или – ако това звучи прекале-но самонадеяно – поне да покажа как са се опитали да го убият, а на тази основа да се опитам да подиря някакъв път за неговото възкресение. Защото духът е онова, което ни възвисява над съществуващото, докато попълзновенията срещу духа – правени у нас десетилетия наред съвсем преднаме-рено и упорито в своята безнадежност – означават опити за принизяване не на духа – това никому не може да се удаде! – а на човека, на неговото съществуване и на тяхната истина изобщо.

В настъпилото в тези години време човекът се изправи пред задачата да разбе-ре самия себе си и така да се изпълни със самосъзнание за себе си, за своята свобода и живот – и това е философския смисъл на ставащо то, такъв е духът на времето, който философията, е длъжна да постигне. Не може да съдържа живот в себе си оная философия, която си позволява да смята, че стои “над” потребностите и духа на свое-то време – за да съхрани илюзорния ком-форт на своята академичност и на своята изолираност от света, живота и човека. Такава философия скоро се оказва че прос-то не съществува за човека – за света може и да съществува! – т.е. постига я това, което сама си е направила.

Смятам обаче, че не тази е участта на философията, по-скоро тази участ не й е предопределено да я постигне – стига да намери в себе си сили да стане това, което “трябва да бъде”, т.е. да започне да живее според идеята за това какво е философия. В днешното все пак велико време не само човекът се стреми към саморазбиране, това е и актуалната мисия на философа, валидна за всички времена – и особено за време като нашето.

А известно е и това, че философът е човек, който се опитва смислено да изрази разбирането, овладяло или владеещо всич-ки човешки същества – и така да стане техен глас или поне “струна”, излъчваща техните трептения, пориви, и “дълбоки страсти”. Страсти, изразяващи не друго, а пристрастеност към живота, истината и свободата, въвлеченост в тяхното извечно тайнство.

МАЙЧИЦЕ МИЛА, ТИЯ ЧЕНГЕТА ВЕЧЕ ПРЕВЪРТЯХА! ВИДЯХТЕ ЛИ ИНСЦЕНИ-РОВКАТА ЗА "ПОКУШЕНИЕ" НАД ДО-ГАН?! ЕГАТИ ТЕАТРОТО?!

19 януари 2013, събота

В клипчето коментира Костадин Янев. Бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив. (Клипчето скоро е махнато от сайта – без никакви обяснения.)

Поне малко по-майсторски да бяха направили сценката, етюдът, поста-новката. Личи си прекален дилетантизъм в сферата на театралниченето.

Явно хем ченгесариатът ни е прост, хем и нас ни мисли за още по-прости, понеже явно си мислят, че им вярваме... а услужливите медии виждате ли как усърдно участват в манипулацията!? Престарават се даже в усърдността си, за да раздухват аслъ кьорфишека в стил Доган!

А ето тук можете да проследите

коментарите във Фейсбук по повод на моята реплика.

В СТРАНАТА НА ЛЪЖАТА СА НА ПОЧИТ ПАМЕТНИЦИТЕ НА ЛЪЖАТА!

януари 19, 2013

Уродливото бетонно чудовище на несъществуващата вече Съветска армия, символ на насилието, лъжата и поробване-то на България стърчи повече от половин век в центъра на българската столица, за да доказва на българите и на чужденците, че пътят на България към независимостта й е дълъг и борбата за истинското освобожде-ние на България от комунизма не е завър-шила.

Този паметник признава вече и Министерството на културата няма никаква културно – историческа стойност. Първо той не е символ на Русия, защото тя не може да се олицетворява с комунизма. Символ е на лъжата, че Червената армия е дошла в България, за да освободи българския народ от “фашизма” – един насаждан от десетиле-тия комунистически мит.

Всъщност през септември 1944 г. без боеве Червената армия извършва оку-пацията на България, сваля от власт чрез

35 своята “пета колона”, наречена “Отечествен фронт” демократичното правителство на Константин Муравиев и налага в следващи-те години сталинския комунизъм, жертва на който по последни данни стават 300 000 българи. Тъкмо тези червеноармейци “ос-вободители” са гаранти за избиването на цвета на българския политически, икономи-чески и духовен елит.

Съветски войници в България за-гинали в боеве няма. Това е факт, признат дори от руски историци. Има само умрели от рани, вследствие на инциденти или разс-треляни от своите комендатури за мародер-ства.

Но има и разстреляни от червено-армейците мирни българи, които нямат свой паметник и това е една голяма тема табу в нашата история.

Паметникът е издигнат през 1954 г. по решение на сталинския агент Вълко Червенков, за да символизира зависимостта на комунистическа България от Съветския съюз. Днес Съветският съюз го няма. Няма я и Червената армия, но нейните паметници в България стоят, защото българите,за разлика от своите велики предшественици възрожденци не желаят да знаят истинската си история и вече не са свободолюбиви.

Свободата, уви, е тежест, е бреме за българина, а не велика ценност – каквато по принцип и по идея е, трябва да бъде. Днешните българи, за жалост, са търпими към лъжата, която ги залива отвсякъде…

“Преклонената главичка сабя не я сече” – тази е позорната общобългарска житейска философия. Остава само да си четем и препрочитаме пророчествата на Васил Левски, чиито думи “Който ни освобо-ди, той ще ни пороби” са актуални и днес.

КОМУ Е ИЗГОДНО ДА СЕ НАСАЖДА ПО-ЛИТИЧЕСКИ НИХИЛИЗЪМ В СЪЗНАНИЯ-ТА НА ЛЕКОВЕРНИТЕ?

19 януари 2013, събота

Политическият нихилизъм до доб-ро не води... сложени са в този прочувствен и сълзотворен плакат и снимки на политици и държавници, които, напротив, спасиха

България от погребване... защо ли?! Каква е целта да се насажда такъв нихилизъм, в чий интерес е той?!

Наистина: кой има изгода от на-саждането на политически нихилизъм? На кого е изгодна тезата, че всички до един политици, без никакво изключение, били маскари?

Близко до ума е отговора на този въпрос: истинските маскари в политиката имат интерес от това всички до един поли-тици да бъдат обявени за маскари! Истинс-ките маскари правят нужното да се насажда политически нихилизъм в съзнанията, който да ги трови с оглед да бъдат отчуждени от ценностите на свободата и на демокрация-та.

Тъй че създателите на такива уми-лителни плакати да имат много здраве от мен: няма как да мине номерът ви, скъпи интернетни и медийни мерзавци, които обслужвате – срещу заплащане, разбира се, за какво друго ще работят мерзавците?! – интересите тъкмо на истинските политичес-ки маскари, мило и драго даващи при тях, в общия кюп, да бъдат сложени и ония поли-тици, които отдавна са доказали, че са работили и работят единствено с мисълта за доброто на България!

ОЩЕ СМАЗВАЩИ АРГУМЕНТИ ДА СЕ ГЛАСУВА С ТВЪРДО НЕ! НА РЕФЕРЕН-ДУМА ЗА СТРОЕЖ НА ОЩЕ ЕДНА РУСКА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА БЪЛГАРС-КА ТЕРИТОРИЯ

януари 18, 2013

Търговия на дребно с едрия труп на АЕЦ “Белене” Автор: ИВО ИНДЖЕВ

В следващия цитат от интервю на кмета на Белене Петър Дулев за руската агенция ИТАР-ТАСС, който препечатвам от един сайт (не го споменавам само, за да не

изглежда, че се заяждам за една пропус-ната буква) има правописна грешка в дума-та „градове”, но оставям на читателите да преценят, дали пък тя не правилна:

“След посещението на много гадо-ве, участието в разяснителни кампании, организирането на различни форуми по този проблем, имам впечатлението, че референ-думът ще бъде положителен. Убеден съм, че българските граждани ще проявят здрав смисъл и ща гласуват за развитието на ядрената енергетика”.

Есенцията в позицията на Петър Дулев, който говори по един въпрос от национално и международно значение от камбанарията на местния патриотизъм, се свежда до ползите от нова ядрена централа в Белене за неговите съграждани и доста съселяни наоколо. Именно върху това ак-центира той в интервюто си за руската агенция.

Ако приемем за верни аргументите му, колко щяла да е полезна централата за региона (вероятно колкото е онази в Козло-дуй за най-бедния регион в България и Европа след толкова години ядрено благо-денствие на българския Северозапад), остава все пак големият въпрос: защо пък само Белене и селата, които ще излъчат изкопчии за строежа, да получат тази при-вилегия?

При положение, че всички българи ще има да изплащат огромната инвестиция десетилетия наред, справедливо ли е цяла-та нация да спонсорира такава диспропор-ция?

И най-минималистичните прогноз-ни цени за стойността на обекта, подхвър-ляни за успокоение на публиката, говорят все пак за много милиарди, вложени в нещо, за което не само няма належаща нужда в момента при наличните огромни излишъци от произвежданата и сега електроенергия в България (което опровергава лъжите от преди 10 години, когато реанимираха трупа на проекта „Белене”, че без него през 2012 г. сме щели да живеем на свещи!), но няма и никаква гаранция за възвръщаемост в рамките на живота на зрелите хора в днеш-на България. Няма ли тогава, ако действи-телно задачата е да се създават работни места, да е по-справедливо тази общонаци-онална финансова саможертва в името на бъдещите поколения и тяхната трудова заетост да бъде разпределена пропорцио-нално навсякъде в страната, вместо да бъде съсредоточена само в зоната на бив-шия концлагер край Дунава?

И добре ли е за всички останали създадени междувременно мощности в електропроизводството да угаснат (изхвър-ляйки на улицата стотици хиляди хора, заети във въгледобива и съответните цент-рали), за да грейне Белене над всички (вкл. и АЕЦ „Козлодуй”, която бълва излишъци и без това към днешна дата)?

36 Освен това, как смятате: дали рус-

наците ще наемат местни селяни да сгло-бяват оборудването им или ще си доведат своите подизпълнители със съответния персонал, като и, разбира се, специалистите си, които да ръководят производствения процес, когато се стигне до него? Ще има да учат руски език измамените местни патрио-ти, на които ще бъде отредено мястото на онези келнери, с чиято съдба ни плашат тъкмо инициаторите на референдума!…

Ядреният ентусиазъм нямаше да е опасен като обикновен изблик на местния егоизъм, ако не беше обаче част от общата пропагандна тактика за постигане на страте-гическата цел на кукловодите: колкото пове-че пари се разпределят на едно място от привилегированата каста в рамките на изключително затвореното общество на ядреното лоби, толкова повече може да се открадне пред очите ни, без да можем да контролираме и да регистрираме измамата с фокуса на тези „илюзионисти”. За тази цел на фокусниците им е нужно подставено лице в публиката, което да поканят на сце-ната да играе ролята на хипнотизирания гражданин. Такива кандидати, както знаем, има много.

Най-тъжното е, че мнозина се до-сещат, че става дума за една голяма изма-ма (нали се доказа вече, че просто няма луди да си дадат парите като стратегически инвеститор за такова „нещо” като АЕЦ „Бе-лене”!), но все пак се надяват да похапнат нещичко покрай голямата корупционна трапеза, за която местни глашатаи канят хорицата с тигана, който слагат преди да са уловили рибата в беленския гьол.

Надеждата, както е известно, не иска да мре лесно и тъкмо на това разчитат амбулантните търговци, които търгуват с нея.

ВОЙНАТА МЕЖДУ ЧАЛГАТА И КУЛТУРА-ТА, МЕЖДУ ПРОСТАЩИНАТА И ДУХОВ-НОСТТА ПРОДЪЛЖАВА

19 януари 2013, събота

Теди Москов, призован от Азис да се изкъпe: Дано не превърнат и химна ни в кючек! (PlovdivMedia)

„Теди Москов, изкъпи се!", написа във Фейсбук Азис. Певецът се разгневи заради материали в медиите, според които режисьорът призовавал да се вдига рево-люция срещу чалгата. Поводът за изказва-нето му била евросубсидията, получена от "Пайнер". Стефан (Теди) Москов е един от най-известните български режисьори. Внук е на големия социалдемократ и политик Атанас Москов. Специализирал е режисура в Рим, години наред поставя в театрите в

Германия. Основател и режисьор на театър "Ла страда". – Здравей, революционер! Съжаляваш ли вече, че въстана срещу чалгата?

– Къде са ти кавичките около "революцио-нер"? В интернет някой е цитирал телефо-нен разговор с мен, който в никакъв случай не е официално интервю. Говорех, без да съм запознат с фактите, по информация, дадена ми от разпитващия ме. Той си изтег-ляше такива отговори, каквито са му необ-ходими. Първоначално разбрах, че минис-терството на културата е издействало тези пари и меко казано се втрещих... Нямам намерение да се оправдавам пред никой член на организацията на коремните танци. Ако искаш ми вярвай, но не знам какво точно е "Пайнер" – бар ли, музикална група ли, радио ли, продуцентска къща ли, или телевизия. Знам какво е чалга – музика, която с помощта на 7 ноти и полюшване на тазобедрени стави призовава слушателя към успех, постигнат без оглед на средства-та. Този успех е предимно физиологически... По някакъв начин въздействието от чалгата се доближава до това от комунистическите и нацистките маршове – увличат тълпата, а не индивида. Надявам се тая музика да няма такъв пагубен ефект върху народа ни!... Дано не превърнат и химна ни в кю-чек!... – Какво още искаш да кажеш по повод на-писаното от Азис срещу тебе? – Желая му здраве, щастие, но не и успех, тъй като си има достатъчно. Чух го да ме обижда по Канал 3, разполагайки само с "косвени улики" – неподписани от мен твър-дения. Ще попитам някой адвокат как да реагирам. Произхождам от “къпещо се” семейство с предимно нравствена чистота - да види в Google кои са ми предците. А по въпроса за къпането, на определена въз-раст мъжете започват да се къпят по-рядко… Чрез некъпането се запазва се-мейството (актрисите не ми се нахвърлят) и запасите от вода, които драстично намаля-ват в световен мащаб. Член съм на асоциа-ция, която спестява водата и се къпе с прахосмукачки. – Ако ти разрешат да направиш с него каквото си искаш, какво би му направил?

– Пътищата ни няма как да се кръстосат – две успоредни прави нямат пресечна точка. – Как ще завърши цялата дандания? – Не ме интересува. А и дандания няма. Дандания ще е, ако на концерт на фолкпе-вец излезе класически оркестър, "обезвре-ди" певеца и засвири Моцарт, като през това време вратите се заковат и никой не може да излезе... (24 часа, със съкращение, заглавието на „Plovdivmedia”)

СИНТЕЗИРАНО ЗА ДЕСНИТЕ ПОЛИТИ-ЧЕСКИ ЦЕННОСТИ, ЗА МОРАЛА, КОЙТО ЛЕЖИ В ТЕХНИТЕ ТЕМЕЛИ

Ето една мисъл на Иван Костов, показваща, че той наистина е на светлинни години по-високо в морално отношение от господст-ващата безскрупулна политическа гмеж у нас: – Как бихте мотивирали българина да промени начина си на мислене, да промени ценностната си система, така че да не предлага подкупи, да уважава успеха на другите и да защитава свободата си? Иван Костов: "Знаете ли, то не е въпрос на мотив. В тези неща трябва да се вярва. В свободата, в почтеността, в уважението към другите, включително и към техния успех. Това са неща, в които почтеният, цивилизо-ваният човек вярва. Те са част от самия него. Тук няма мотив." (Фрагментът е избран и предложен от г-н Stoyan Dermendjiev)

ЕТО КАК НАРОДЪТ КОМЕНТИРА ПОРЕД-НАТА НАГЛА ИЗЦЕПКА НА ПРЕМИЕРА-СЛЪНЦЕ

януари 17, 2013

Поредни бисери на мислителя от Банкя: „На госпожата от ВМЗ-Сопот, която ми пращаше лук – всичките й пръсти са със златни пръстени. А ми праща лук. Аз нямам

37 златни пръстени!”, заяви министър-председателят. (Пейо Делчев) Той златото си го държи в банка, щото ако го сложи като пръстени, ще му откъсне не само пръстите, ами и ръцете от тежест. (Мариян Петров)

И то в банката на Цветелина. (Пейо Делчев) Тя банката не е нейна, а негова. (Христо Петков Христов) Добре, че жената не е имала и някоя златна коронка на зъбите, че тази тиква и на корон-ките и щеше да завиди. Боже, докъде я докарахме. И пак гласувайте, глупаци, за себеподобните си! (Svoboda Stefanova) Всеки, който все още го одобрява и иска да гласува за него ще трябва да има неговата съдба – да го презира цял народ!!! (Ана Димитрова)

Отврат – жената каза, че тези пръстени са ѐ от моминските години. За да оцелее ще ги продаде. (Simeon Simeonov) От баба си съм запомнила (Бог да я прос-ти!), че бижута, особено семейни ценности, се продават единствено и само ако има някакъв природен катаклизъм и си останал без троха хляб. Според това, което става, спокойно мога да нарека управляващите ни говеда “ПРИРОДЕН КАТАКЛИЗЪМ”. (Svoboda Stefanova) Природен катаклизъм не са само ГЕРБ, а и всички идиоти които гласуват за тях. (Пейо Делчев) Простащината на Борисов няма да му бъде простена. Това е пълно безобразие. Така да говори премиер, може само някой в еквато-риална Африка, евентуално, но не и в Евро-па. Хората страдат по негова вина. Защото в крайна сметка той е собственик (бел. моя – принципал) на държавното предприятие и нищо не е направил. Това е неговото прос-тонародно говорене, което вече премина в простащина и няма да му бъде простено. (Евгений Дайнов) Премиерът си позволява това, което на всеки друг при други обстоятелства би

коствало поста. Това говори за чувството за безнаказаност у Борисов. Чувството му за безнаказаност си е явно и е оправдано. Чувството му е точно. Той е усетил нещата, че това няма нищо да му коства. Дори Ста-лин не си е позволявал такива изказвания. Това дори го няма и при така наречените популисти. (Иво Беров) Боко Борисов пак се осра (с извинение!) и не само че направи това, ами взе, че фърли произведения продукт право в бясно вър-тящия се медиен вентилатор – за да опръс-ка всички нас! Имам предвид наглата му реакция по повод златните пръстени на протестиращата жена. Което показва, че самозванецът от Банкя се е самозабравил и разпищолил изцяло, дотам, че вече не му пука за нищо, да не говорим пък за някакъв си там презрян морал, за някаква си там елементарна човешка съпричастност с болката на бедстващи и протестиращи хора. Ако бяхме нормално общество с нормални медии за тоя цинизъм наглецът от Банкя наистина мълниеносно щеше да загуби поста си! (Ангел Грънчаров)

МАФИЯТА СЕ НАГЛЕДА ВЕЧЕ И НА СЕ-МЕЙНИТЕ, НА БАБИНИТЕ БИЖУТА, И ТЯХ ИСКА ДА ПРИБЕРЕ... АМАН ОТ ЛАКО-МИЯ!

януари 2013, четвъртък

ЕТО ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ РАБОТИ ЕДИН УЧИТЕЛ...

Получих във Фейсбук едно съоб-щение от бивш мой ученик, което е много ценно за мен, понеже пристига в нелек за мен момент от битието ми на учител; ето какво ми пише този млад човек, а по-долу публикувам и думите, които се почувствах длъжен да му отвърна:

Господине, аз съм бивш Ваш уче-

ник, все си го мисля и все не се сещам да Ви благодаря за уроците за свободата на индивида. Няма да забравя как ни подтик-

вахте да търсим и да се възползваме от личната си свобода. Дискусиите, изводите, точковата система, времето на ученически-те стачки и това, че Вие бяхте единствения учител, който застана зад гърба на ученици-те, който отстояваше правото им да стачку-ват – и беше против опита на останалите учители да ни спрат да излезем на улица-та... Аз не съм от най-добрите Ви ученици, но със сигурност научих благодарение на Вас урок, който използвам в живота и той ми помага!!!

Здравейте, Георги, много Ви бла-годаря за тия думи, те за мен са много ценни, понеже показват, че има ученици, които са разбрали смисъла на това, което съм се опитвал да постигна в заниманията по философия! Вашите думи идат в тежък за мен момент, когато съм подложен на нападки от новото ръководство на гимнази-ята, което или не желае, или не може да разбере, че учителите не са някакви чинов-ници, просто изпълняващи заповедите на началството, а следва да са личности, има-щи право на свобода в избора на подходи в своята нелека работа. Битката за демокра-ция в нашето училище навлезе в решаващ етап, в този смисъл Вашето заявление много ме подкрепя и насърчава: то ми по-казва, че въпреки всичко през тия години не съм вървял по неверен път... да, не е неве-рен тоя път, нищо че е така труден, стръ-мен, каменист...

ЕТО КАК ЕДИННИЯТ ЕЛЕКТОРАТ НА МИТЮ ПАЙНЕРА И НА БОЙКО БОРИСОВ ПРАЗНУВА ЕВРОСУБСИДИЯТА ОТ НАД 3,2 МЛН ЛЕВА

38 ЕЛАТЕ ДНЕС В 9.20 ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРИЕ-МАНЕТО НА ТОТАЛИТАРНИЯ ЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО! януари 16, 2013

Намерих този документ във Фейс-бук и понеже считам, че поставя изключи-телно важен проблем, го публикувам и в блога си, надявайки се да улесня с каквото мога достигането му до колкото се може повече хора; заслужава си:

ПРИЗИВ!!!

Тази вечер разбрахме, че утре в Народното събрание първата точка, по която ще заседават народните представи-тели, е закона за образованието – на второ четене. Това значи, че задължителна-та предучилищна ще се гледа още утре – защото е едва 8 чл., в самото начало…

Не е учудващо, че са избрали сря-да сутрин да гласуват този спорен закон, понеже идеята им е да се скрият от граж-данското общество! Понеже нямат одобре-нието и съгласието му! Понеже дори техни-те “проправителствени” НПО се въздържаха от явно одобрение на проекта!

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

Елате утре сутрин в 9.20 пред НС! Някаква група хора ще влезем вътре, ще присъстваме на гласуването и ще обявим пред медиите искането си за вето на закона. Останалите – ще направят един импровизи-ран протест пред НС – флашмоб, понеже няма как да се организира протест по зако-ноустановения 3 дневен уведомителен режим.

Не е моментът да отстъпваме и да се отказваме!

Нека покажем, че ако за планините и морето можем да настояваме, то за де-цата си сме още по-решени да не отстъп-ваме!

Моля – разпространете този при-зив сред приятелите си!

Нека утре сутрин, когато гласуват “нашите” народни представители за задъл-жителното институционализиране на децата на българите от 3 год. възраст – отвън да

чуват ясно несъгласието на родителите! Дано се замислят!

Ако не се замислят – да знаят, че са си спечелили истински враг в наше лице и че… без бой няма да се дадем!

Написа: Явор Ганчев

ОЩЕ ЕДНО ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ГЛАСУВА С ТВЪРДО НЕ! НА РЕФЕРЕНДУМА ЗА СТРОЕЖ НА РУСКА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

16 януари 2013, сряда

ЕДНО ОТ ОСНОВАНИЯТА ДА ГЛАСУВА-МЕ С ТВЪРДО НЕ! НА РЕФЕРЕНДУМА ЗА СТРОЕЖА НА РУСКА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

И тъй като ние тези 22 милиарда за "Белене" ги нямаме, руснаците ще ги платят с удоволствие за да стане централа-та тяхна!!! Рентабилност и печалба е пос-ледното нещо, което ги интересува!!! Така грандиозният удар ще бъде постигнат – Русия ще притежава на територията на Европейския Съюз собствена атомна бомба със всички ужасни възможности за изнудва-не и шантаж над Европа.

Нека не забравяме ширещите се слухове, че Чернобил не е бил авария!!! Да не забравяме и това, че първите си опити с ядрено оръжие съветските другари са из-вършили надземно в места, обитавани от хора! Какво е станало с тях – последиците са жестоко засекретени!!!

Или смятате, че начинът на мисле-не на управниците от североизток се е променил!?? Изводите са със доста заниже-на сложност!!!

СЪЩЕСТВУВА ЛИ РЕЦЕПТА ЗА "ЕДИНСТВЕНО-ПРАВИЛНО" ФИЛОСОФ-СКО ПОВЕДЕНИЕ?

15 януари 2013, вторник

Публикацията под заглавие Казус: дали ние, българите, не сме нация, със-тавена предимно от страхливци, от сла-баци, от подлеци, а, какво ще кажете?, която написах преди два дни, както и може-ше да се очаква, е предизвикала любопитни и твърде изразителни реакции, някои от тях, както се и полага, твърде перверзнички; с оглед да обогатя своята бъдеща полемична книга, която сега подготвям за печат, имен-но книгата с (условно засега) заглавие ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ФИЛОСОФ-БУНТАР, в този момент решавам да публи-кувам в отделен постинг тия реплики и моите вметки към тях – в опит да се породи що-годе смислена дискусия; ето ги: Анонимен каза: Другарю Грънчаров, щом все още имате проблеми със младото поко-ление а твърдите, че отдавна сте въвели иновативна форма на преподаване, значи тя не действа. Върнете се към класиката и проблемите Ви ще свършат. Ако пък про-дължавате да не се вслушвате в мненията на другите проблема си остава за вас и негативите също. П.Р. Ангел Грънчаров каза: :-) "Класиката" според вас води до някаква чудодейна безпроблемност, така ли? Интересно, много интересно... И какво разбирате под "класи-ка" в преподаването? Казарменият тип отношения ученик-учител, така ли? Доста сте изостанал(а) в разбиранията си... Убе-ден(а) ли сте, че този тип изобщо работи в съвременни условия? Помислете малко. Опитайте да помислите. Звучите много оптимистично: като селски директор, изказ-ващ се в присъствието на г-жа зам.-министърката :-) Анонимен каза: Грънчаров, как пък ВЕД-НЪЖ не ви хрумна да потърсите някаква вина или кривина у себе си... Все другите ви криви. На нарцисизъм подлъхнува... Ангел Грънчаров каза: Другарко, първом четете, после мърморете... репликата Ви показва, че не сте прочела текста. Темата

39 не съм аз, темата е за съвсем други неща. Оставете ме мен, другарко, знам, че съм дразнещ, но се опитайте да схванете за какво говори текстът, иначе се излагате като... да не казвам като какво... Анонимен каза: Спокойно говорете, Грън-чаров. Знам, че изпитвате страх от някои думи и заплашвате с цензура, но вас никой не ви цензурира. Не свенувайте се!

Всички ви знаят, че в собствените си очи сте съвършен, бунтар, благороден и пр. Погледнете се обаче в огледалото... Ангел Грънчаров каза: Драга другарко, оставете ме мен; аз ще си бъда какъвто искам; има свобода. Моята личност е под моя суверенитет. Вас лично не Ви засяга какъв съм, нали така? Успокойте се, ще си бъда какъвто искам. Вие, примерно, сте безличница, скрита зад анонимността. ОК, това си е Ваш избор. Срам Ви е да покажете коя сте, затова се криете. Въпрос на морал е това.

И все пак май не успяхте да аси-милирате каква е темата на този постинг? Ще Ви помогна: темата му е съвсем друга, а не личността на гражданина-философ Грънчаров. Анонимен каза: Няма нищо лошо в това човек да е обществено активен, но трябва да е наясно с границите на социалните действия, т.е. какво може и какво не може да промени в обществото, образованието и т.н. Един философ обаче все пак трябва да има философско, т.е. мъдро, спокойно отношение към света именно защото позна-ва хората и света по-добре и знае, че те са такива, каквито са, няма други.

Един философ също така трябва да се пази от прибързани генерализации, особено когато се отнасят до цели народи, и да не подвежда с лека ръка всички индиви-ди под един знаменател – „страхливци, слабаци, подлеци” и т.н. Един философ също така трябва да е космополитно наст-роен и да не се фиксира прекалено върху една нация, била тя българска, португалска или новозеландска или друга. Той би тряб-вало да знае, че въпреки различията хората по света имат много повече общи черти.

Един философ също така не би трябвало да се фиксира прекомерно върху времето и мястото, където СЛУЧАЙНО живее и не бива да бъде роб на обстоятелс-твата, на външни фактори, а да гледа света „sub speciae aeternitatis”, както е казал Спи-ноза, т.е. той трябва да насочва вниманието си към вечните ценности, а не към преход-ния свят на явленията. Анонимен каза: Добре, добре. Само не плачкайте... :) Анонимен каза: Грънчаров лъжеш че не сме наказани... ти не се оправяш...

Анонимен каза: Още ли смяташ че другите са виновни? Ангел Грънчаров каза: На анонимния коментатор, който дава съвети какъв трябва да бъде философът, все пак нека да кажа следното:

Да, прав сте, принципно е точно така, както твърдите, особено ако изходим от абстрактната представа за това що е философия и как би следвало да се държи "философът". Но това нещо, именно "фи-лософът", е същата тази абстракция и генерализация, срещу която Вие така осно-вателно възразявате.

Има такова нещо като философски индивидуалности, и философите, бидейки свободни хора, нещо повече от това, бидей-ки напълно свободни духове, няма как да не се различават, между тях да има най-различни, ако щете, "типове" философи или модели на философско отношение към реалностите, към социалния, към човешкия свят и към неговите горещи проблеми. И това ясно се е очертало в духовната исто-рия на човечеството.

Ето, един Фихте, да речем, освен "строг философ", е бил пламенен агитатор, който е произнасял вдъхновяващи речи против "окупатора Наполеон"; в същото време, да речем, Хегел, се възхищава на същия този Наполеон, възприемайки го като олицетворение на световния дух и пр. Само давам един пример, т.е. по начало филосо-фите, бидейки човеци, се държат и реагират твърде различно в различните жизнени обстоятелства. Е, аз такова поведение съм избрал, и съм го избрал неслучайно, а си имам своите основания.

Аз сега не се сещам точно името на гръцкия философ, който в още по-тежки обстоятелства е дал пример, че въпреки всичко философът, както Вие се изразява-те, може много да повлия дори и в съвсем отчайващи обстоятелства; не се сещам името му, а сега не ми се прави справка, но ето историята, която имам наум; ще я раз-кажа вкратце:

В града на този същия философ властвал жесток и подъл тиранин. Както си му е обичаят, народът търпял, понеже стра-хът успял да вцепени всички. Тиранът и обкръжението му безчинствали. И ето, този философ, дали не беше Зенон (то има неколцина Зеноновци, философи де, както у нас има много Ивановци, гръцкото име Зенон тогава било често срещане като нашето сега Иван), не се сещам точно, но няма особено значение името, а постъпката, та когато на някакво публично събиране тиранинът го поканил, тогава философът заявил гласно, че иска да му каже нещо на ухото; тиранинът, изобщо не допускайки какво може да го сполети, се съгласил; и когато философът се навел уж да му по-шепне нещо, вместо това го захапал здра-вата за ухото, и не пускал, докато стражата

не го убила; втрещеният народ, виждайки случилото се, бил така потресен, че хората забравили за страха, скочили и от гняв пребили тиранина; а другата версия на тази история е следната:

Философът произнесъл пламенна реч за свободата и човешкото достойнство, за това колко е грозно гражданството да трепери и да се държи все едно са роби, а не свободни граждани; речта си този фило-соф завършил с това, че накрая със зъби прехапал, отгризнал собствения си език (!!!) и го изплюл в лицето на тирана; по-нататък историята вече е същата: втрещеният от случилото се пред очите му народ пак заб-равил за страха, скокнал, пребил собстве-норъчно тиранина и своите мъчители.

Ето, оказва се, че въпреки всичко има смисъл философът да се държи по-различно от предписаната му според Ваши-те думи рецепта за "единствено-правилно философско поведение", нали така? И дали не излиза, че Вашето разсъдъчно и учено предписание, колега, написано така стара-телно от Вас, неумолимо отива по дяволите, имам предвид следното изречение: Един философ също така не би трябвало да се фиксира прекомерно върху времето и мястото, където случайно живее и не бива да бъде роб на обстоятелствата, на външни фактори, а да гледа света „sub speciae aeternitatis”, както е казал Спиноза, т.е. той трябва да насочва вниманието си към вечните ценности, а не към преходния свят на явленията.

ДА СЕ ПОСМЕЕМ: НОВИ ПРЕДИЗБОРНИ СМЕШКИ, ПОДАРЕНИ НИ ОТ ПЛАТЕНИТЕ ГЕРБОВАШКИ ИНТЕРНЕТНИ АГИТАТОРИ

Намирам тия смехории на моята страничка във Фейсбук, пак са ме посетили дежурните гербовашки пропагандисти и пак са избълвали нещо, което няма нищо общо с реалностите; явно доста са го закъсали пиар-спецовете на ГЕРБ, щом не могат да предложат друго освен тия бълвочи, които имат изцяло обратен, бумерангов ефект; ето, почетете, подивете се сами на туй пропагандистко скудоумие:

40 Yuliana Gianti каза: Аз смятам генерал Бойко Борисов за най-точния човек избран от народа – за да води мъдра държавничес-ка политика. Точно такъв човек със здрава офицерска дума, може да изведе България от тинята в която ни натикаха бесепарите, бившите комунистически управници.

Той е най-истинския, най-добрия и мъдър държавник на столетието. Народа го обичаме и подкрепяме. Народа е умен, особено препатил от обещанията за 800 дни да се оправим, от предателската тройна коалиция на която мандатоносител беше соколчето и т.н.

Бог да благослови генерал Бори-сов!!! Dimitria Andonova: Амин!!!

На това, горното, за да върви ку-пона, не можах да се сдържа все пак да не отвърна следното на моята отколешна интернетна дружка Димитрия: Ангел Грънчаров каза: Другарко Димит-рия, как мислиш, дали Бойко ще узнае един ден за любовния ти плам към него? И дали някога ще благоволи да ти даде туй, за що, предполагам, копней не само твоята душа, но и твоето тяло?!

В реда на тия мисли ето и какво ми е отвърнала същата тая Димитрия, с която не от вчера водим полемика, понеже тя е голема фенка на г-н Премиеро, а аз пък съм негов отдавнашен критик; та ето как тя е намерила за нужно да ми отмъсти понеже не мисля като нея: Dimitria Andonova каза: Сега ми просветна защо по цял ден пееш една и съща песен! Никой не купува твоите хартиени деца и ти използваш името на обичания от много българи Бойко Борисов, за да ги реклами-раш!!!

За тия, които не знаят, съм длъжен да поясня: под “хартиени деца” другарката Димитрия, предполагам, разбира книгите ми…

ОБИЛНИ ПОРЦИИ ОСВЕЖИТЕЛЕН И ОЗ-ДРАВИТЕЛЕН УТРИНЕН СМЯХ, ПОДНЕ-СЕНИ НИ ОТ НИКОГА НЕ СПЯЩАТА ПЛАМЕННА ГЕРБОВАЧКА ДИМИТРИЯ

Снощи публикувах в блога си един колаж за любимия на целокупния ни народ Премиер Бойко Борисов. Сложих също така и заглавната страница на новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, излизащ от печат днес, която е украсена, както подобава, с цели два портрета на нашия Вожд и Учител, вярно, на единия от тях той е снабден с хитлеристки мустачки. Веднага моята древ-на интернетна познайница Димитрия, безза-ветно влюбена във всеки един смисъл в нашия видающийся Премиер-Пич надуши

каква мерзост съм направил и ми се нах-върли както само тя умее. Отвърнах й само колкото да я вдъхновя да каже някоя и друга простотия и отидох да си легна. Тази сутрин вдъхновяващият резултат вече е налице; ето, посмейте се и вие от сърце; желая ви най-плодотворен ден с много постижения, вдъхновени от толкова свежото настроение, което ни дари пламенната и никога не спя-ща гербовачка Димитрия:

Димитрия Андонова: ГЕРБ е най-демократичната партия!!! Престанете с вашите колажи и гръмки заглавия защото всяка различна от ГЕРБ партия трябва да ни плаши!!! Не е достатъчно само да искаш, трябва да имаш и силите, и смелостта да го направиш!!! Всички извън ГЕРБ са мишки и мижитурки!!! Ангел Грънчаров: И кое е "най-демокра-тичното" на мутро-милиционерската пар-тия? Димитрия Андонова: Аз мутри и милицио-нери не виждам, а на теб ти препоръчвам да посетиш очен и ушен лекар, а отбий се и до психиатъра, да не изпуснем нещо!!!

Мутрата си ти, мръсна писарушке, който си се наврял в една дупка и по цял ден бълваш провокации!!! Не се напъвай толкова защото каквото и да родиш, няма да помогне на теб, и на тези, които ти пла-щат!!!

Бог обича и закриля Бойко Бо-рисов, а когато Бог говори, всички оста-нали мълчат!!!

КРАЙНО ОБЕЗПОКОЯВАЩИ ФАКТИ ОКО-ЛО ТОТАЛНАТА РУСКА ЕКСПАНЗИЯ В БЪЛГАРИЯ

януари 15, 2013

Открих във Фейсбук един комен-тар, фиксиращ крайно обезпокояващи фак-ти около руската експанзия в България. Реших да му дам гласност, включително за това щото съдържащото се становище да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Споделям становището на Nikolov и Константин Константинов, а именно:

Следите от мръсните лапи на ле-дената руска прегръдка вече се виждат навсякъде! Погледнете нефтозавода Бургас – руска територия, пристанище Росенец – руски анклав, за който няма българско КПП и митница, охраняван от руска специализи-рана “фирма”, комплекса Камчия – българс-ко пиле не може да припари, Атомна цент-рала Козлодуй – крепост на руските служби, 150 хиляди закупени домове от руски граж-дани само в Бургаска област, обитавани през лятото от близо половин милион рус-наци, Позитано 20 – открита руска агентура, партия Атака – изцяло руска партия и т.н. и т.н.

Последния влак, последния вагон, последната врата, на която висиме отвън. Пропуснем ли този последен влак за Евро-па, руския скапан булдозер ще ни повлече (вече ни влачи) някъде зад полярния кръг към Вуркота та оттатък!!! Осведомени твър-дят, че Русия се кани да обезлюди 45% от България за да може след това по-лесно да я “прегърне”!!!

Бай Пешоооо, кака Марееее & СО, кога ще прогледате?????

ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ!

В-к ГРАЖДАНИНЪ – ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg