ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 14, ГОД. 4, 2012, 16 ЮЛИ, ПОНЕДЕЛНИКЪ, Ц.2 ЛВ.

Попаднах на прелюбопитна статия, която представя случващото се в средите на висшата “духовна” йерархия на БПЦ – виж КУКЛОВОДИТЕ НАЗ-НАЧИХА НОВ ЛЮБИМЕЦ НА ДЯДО МАКСИМ. В нея открих един откъс, в който се разказва скандална история за търговията с мощи, която е подел пловдивският “православен” талибанин Николай Московски; става дума за търговия с мощите на баташките мъченици! Светотатството е пълно; ето, про-четете, уверете се сами:

… За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обе-щал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Мак-сим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лице-то на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков.

Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонска-та църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения. “Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква (РПЦ) митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Си-нод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага. (Следва на 2-ра стр.)

Преди няколко дни, на въпрос на журналист от телевизията: „Защо не поискаме помощ от дру-

ги държави за потушаване на пожара край Бистрица?“, министър Мирослав Найденов отговори: “Ако поискаме такава помош за погасаяване на пожар, който се е разпрострял само на някакви си 50 декара, чужденците ще ни се смеят за това че ние не можем да се справим сами“ (или ще ни сметнат за „нека-дърници“ – е моята забележка).

Без да иска Мирослав Найденов призна, че тази държава в момента се управлява от абсолют-ни некадърници, дори и в област в която уж имат професионална „подготовка“ и „образование“ (ако може милиционерското образование да се смята за такова). Но тук няма нищо изненадващо, тъй като в България кадърните, образованите, можещите и доказани специалисти във всички области на живота, икономиката, политиката, спорта, науката и т.н. са сред най-ненавижданите и нежелани ръководители.

Примери в това отношение има в изобилие, от близкото и далечно минало. Спомнете си, по какъв начин преди няколко години бе отстранен най-способният, компетентен и кадърен ръководител в гражданската защита, противопожарната дейност и срещу природните бедствия ген. КИРИЛ ВОЙНОВ, намерил признание и в чужбина. (Следва на 2-ра стр.)

БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ АБСОЛЮТНИ НЕКАДЪРНИЦИ!

(От 1-ва стр.)

В сегашно време интригите с ми-нистър Т.Трайков, в здравеопазването и в спорта (волейбола, футбола, вдигането на тежести, худ.гимнастика и т.н.).

Не беше ли така и с „елиминиране-то“ на най-успешния след 1989 г. министър-председател Иван Костов (при един втори негов мандат положението в България щеше да бъде съвсем различно от сегашно-то, в положителния смисъл).

Автор: инж.Симеонов

НЯМА ЛИ КОЙ ДА ОБЯСНИ НА САМО-ЗАБРАВИЛИЯ СЕ КАК СЕ ВЛИЗА В ИС-ТОРИЯТА?

Автор е Christo Komarnitski, който пише така:

Едно наивно питане имам: Наисти-на ли в България вече няма истински учени или просто интелигентни хора, които да обяснят на самозабравилия се как се влиза в Историята? „ПРАВОСЛАВНИЯТ” ТАЛИБАНИН НИКО-ЛАЙ МОСКОВСКИ ВЪРТЯЛ КОЩУНСТВЕ-НА ТЪРГОВИЯ С МОЩИТЕ НА БАТАШКИ-ТЕ МЪЧЕНИЦИ!

(От 1-ва стр.)

Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.

Междувременно се разбра, че Ни-колай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранител-ница – и то още преди мощите да бъдат осветени!

Такова количество мощи не прите-жава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще

назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.

За да изглежда по-възрастен, пре-патил и мъдър, 42-годишният Николай си боядисва брадата бяла.

Така правят и неговите приближе-ни, подготвяйки се отдалече за “деня Х”, в който ще се събудят новите властелини на БПЦ”, разказват Божи служители…

Това пише измежду всички остана-ли не по-малко скандални истории в цити-раната статия, която си заслужава да про-четете сами. Моят коментар е пределно кратък: тоя неудържим талибанин Николай, който, както виждаме, не се свени да из-върши всяка възможна мерзост, е най-мръсното и позорно петно връз робата на великата страдалчица – Българската пра-вославна църква.

И аз да кажа нещичко...

КОМЕНТАРИ: Куку Ба: Ами, защото повечето българи сте като мен-ОВЦЕ. Бееееееееее.. Iaden Van Der Burena: А какво да кажем за народ дето избира спортист-милиционери-пожарникари за лидери? Пак, както каза Куку Ба: бееееееее....

У НАС БЛАГОРОДСТВОТО, КОЕТО Е ВИСША СТЕПЕН НА ЛИЧНОСТНА ИЗЯ-ВЕНОСТ, ЯВНО НЕ Е ТЪРСЕНА, ДОБРЕ ПЛАСИРАЩА СЕ СТОКА

Най-мразени са винаги най-добрите и благородните, защото са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от небето, стига то да им е било спестено на думи. (Джакомо Леопарди 29 юни 1798 - 14 юни 1837)

Мисълта на Леопарди може да се разбира във всеки един смисъл, включител-но и в политическия. Кой политик у нас е най-мразен? И кой е най-обичан? Сами си отговорете... сами си правете изводите...

Моят отговор е: Костов е най-мразеният, а Борисов е най-обичаният. Правете си, повтарям, сами изводите...

Благородството у нас, което е висша степен на личностна изявеност, явно не е търсена се, добре пласираща се сто-ка... Но да оставим политиката.

Кои са нашите "духовни" кумири? Я ми съобщете името на български поет, което ще ви мине най-напред през ума? Недялко Йорданов, нали? Или Вл. Левчев? А име на български философ може ли изобщо да ви мине през ума? Народ, който се възхищава повече на кварталните си месари, отколкото на истинските си поети и философи, е мъртъв в духовно отношение народ…

ВОЖДЪТ ОБИЧА НАРОДА СИ…

Бойко Борисов викнал вицепреми-ера Цветан Цветанов и го попитал:

- Абе, Цецо! Ти мислил ли си къде ще ме погребете, като умра?

- Амии… – почесал се Цветанов по главата – ще говоря с Вежди да те положим в Алеята на славата на Централните гро-бища.

- Абе, Цецо! – казал Борисов – там е много претъпкано, бе.

Цветанов мислил, мислил и се оживил:

- Добре бе, шефе, ще ти направим мавзолей като на Георги Димитров, за три дни ще го построим.

- Абе, Цветанов, какви са тия кому-нистически глупости, дето ти идват на акъ-ла, я бегай да мислиш.

Върнал се след 3 часа вицепреми-ерът ухилен:

- Готово, шефе, измислих го и го уредихме. Ще те погребем до Божи гроб в Йерусалим, на три метра от него. Е, ще ни струва 2 милиона евро, амааа нали е за теб.

Борисов се потъркал по едноднев-ната брада, погледнал изкъсо Цветанов и казал:

- Хм, верно, че сме на власт, ама два милиона не са ли много за две нощув-ки…

Румен Р. Тошо Татов

3 ЛЯТНА ШКОЛА ПО ДЕМОКРАЦИЯ: УВО-ДЕН УРОК

Днес със собствените си уши чух едно мнение за своята многостранна дей-ност в този блог, което, признавам, силно ме заинтригува – и което искам сега да поставя на обсъждане тук, пред читателите на бло-га. Интересува ме как те ще възприемат една преценка за моите изяви като блогър, при това става дума не за нечие частно мнение, а за преценката на представител на една официална институция. Упоменатата преценка беше направена днес в мое при-съствие, като аз в оня момент се въздържах от реакция по една твърде прозаична при-чина: бях твърде изморен от участието си в такъв род спорове, че ми се отщя и ми се наложи да потисна полемичната си страст. Излишно е да споменавам, че става дума не за измислен или за хипотетичен случай, а за съвсем истински, действителен случай, за случка, взета, както се казва, от самия реа-лен живот.

Но за да не бъда толкова загадъ-чен, ето сега и самото изказване, което искам да поставя на обсъждане. Ще ми позволите да се въздържа и да не упомена и за нещо друго: за представител на коя официална институция става дума. Правя го, първо, за да не наливам излишно масло в огъня; второ, не защото ме е страх, а защото съм обзет от чисто човешки чувства на състрадание; трето, защото съм хума-нист и не искам да причиня тревоги в толко-ва чувствителната душа на изказалия се официален представител; четвърто, за да има загадка и интрига; пето, за да мога да си поставя казуса, и то в една по възмож-ност по-адекватна от научна гледна точка форма, щото, излишно е да споменавам, пак става дума за любимите ми нравствени и психологически казуси; и шесто, защото самото естество на казуса изисква предва-рително да не разкривам отговора му; да, има и седмо ("Седмо: лъжи по-малко!"!), което сякаш е и най-важното: понеже е излишно да конкретизирам, тъй като въп-росното изказване беше направено публич-но, на обществено и официално място, в

присъствието на много хора, които са ми, така да се каже, свидетели, то това съвсем ме освобождава от потребността да правя разните му там уточнения. И така, ето най-сетне толкова интригуващото и впечатлило ме изказване (предавам го по смисъл, не мога да си спомня точната, дума по дума, формулировка, ала смисълът, гарантирано, е този):

"Провеждана беше негативна рекламна кампания на нашата институ-ция от г-н Ангел Грънчаров!"

Това е любопитното изказване. Няма значение кой го е казал, но в него имплицитно е скрит един твърде важен проблем, който предлагам да бъде обсъден по-внимателно. Ето за какво става дума.

Както личи в гореприведеното из-казване се твърди, че моя милост била рекламирала в "негативен смисъл" някаква институция, без значение коя или каква. Пита се обаче: възможно ли е изобщо ня-каква институция да бъде представяна негативно, един вид "очерняна", дискреди-тирана и пр.? Понеже, знайно е, институци-ите не са и не могат да бъдат субекти, те нямат душа, ерго, представянето им в нега-тивна светлина е доста проблематично, да не кажа невъзможно. Мисля, че е близко до ума една такава констатация, но ето, за по-трудно схватливите, едно пояснение. Ще дам и пример. Макар и по аналогия, той доста ще ни помогне да изтълкуваме и един вид да покорим търсения смисъл.

Аз често в блога си съм твърде крайно критичен към Премиера Бойко Бори-сов, преди това бях се отнасях по същия начин към Президента Гоце Първанов. И двамата са отделно взети емпирически лица, които (временно) се свързват със съответната институция: институцията "Министерски съвет" (върховен орган на изпълнителната власт) и институцията "държавен глава", която пък би следвало да играе незаменима роля в привеждането в единство на трите върховни власти. Та питам: като остро критикувам и "очерням по недопустим начин" лицата Боко Борисов и Гоце Първанов, аз със самото това нанасям ли "непоправими вреди" на институциите, които се свързват (подчертавам: временно!) с тяхното име? Та в тази връзка въпросът ми е:

Може ли една институция като такава да бъде "негативно рекламирана" и "очерняна" чрез критиката на лицето, което (временно) я олицетворява?

И още един въпрос може да се постави:

Как ще се получи тоя фокус, именно, критикувайки отделно взето ръководно или властно лице и негови ре-шения или действия, по магически начин с това да нанасяш вреди и на надличност-ната, неперсонализирана по характера си институция?

Аз лично не мога да си представя как става това, ала ето, някои могат – и затова ми приписват такива свръхчовешки възможности и качества. Може ли, да ре-чем, институцията "Министър на народното образование, младежта и науката" да бъде "негативно рекламирана" и, евентуално, да й бъдат нанесени някакви митични щети, като се прави критика на емпирическото лице Сергей Игнатов, името на което вре-менно се свързва с тази институция? Аз не зная как могат да се правят тия фокуси, ала ето, приписват ми мистични сили и възмож-ности; нищо чудно пък и да съм станал... свръхчовек?! :-) (Този знак значи усмивка, не непременно иронична, не непременно сократовска.)

Тия, дето си мислят, че престижът

на институцията може да бъде "уронен" (любима бюрократична дума с руски произ-ход, която може да се преведе като "накър-нен") като се критикуват действия или ре-шения на лицето, което я ръководи, са жертва на недопустимо отъждествяване на институцията с лицето, което (временно) я олицетворява. Това е явен рудимент на комунистическо съзнание, защото именно по времето на комунизма управляващите другари живееха с илюзията, че вечно ще управляват, т.е. не правеха разлика между лице и институция. Именно затова тогава беше немислим абсурд да се критикува лицето Тодор Живков, примерно, понеже то носеше в себе си (заради онова отъждест-вяване) един едва ли не свещен характер, свещения характер на самата институция, което именно и водеше до немислимостта това субстанциално единство на власт и властник да бъде подлагано на критика, на обсъждане даже. Тогава именно и на това основание лицата, олицетворяващи (до гроб) една институция, биваха възприемани като непогрешими, по същия начин, по който институцията в нейната величавост не може, няма как да греши. Да, ето, минаха тия блажени комунистически времена, в които властта и властниците биваха обо-жествявани, ала ето че някои "модерни" и "демократични" властници продължават да живеят с анахроничните представи на едно уж отминало, тоталитарно, комунистическо, безчовечно и абсурдно време. Сиреч, кому-низмът, оказва се, е жив в нечии души и всекидневно показва пред нас отвратител-ните си гримаси.

4 Този е любопитният казус, който

реших все пак да ви кажа, та да се знае, както се казва, "за историята". Или ако не за историята, то поне за психологията. Аз много се увличам по тази наука и не пропус-кам шансовете да увелича познанията си, а лудешкият живот, който живеем в нашето щуро време, както е известно, всекидневно ни поставя в ситуации, в които ни се налага да проявяваме невероятна психологическа проницателност, та все пак да оцеляваме. А това е невъзможно ако не обогатяваме психологическите си познания, което пък е основа за повдигане на психологическото ни майсторство.

Психологически проницателните хора, напредналите в изкуството на тълку-ването на човешките феномени, което не съвсем правилно се нарича "психология", имат несъмнено превъзходство над ония, които подценяват тези свои умения и не се усъвършенстват в тази посока. Именно с цел да ви помогна донякъде да понапредва-те по пътя на своето личностно узряване и развитие, полагам тия грижи, пишейки блога си по такива казуси, които понякога се без-ценни дори и за целите на обучението по психология, етика, философия – в училища-та, пък и изобщо.

А ето накрая и една гатанка: как предполагате, коя е институцията, която моя милост е "системно очернила" и толкова "негативно рекламирала" в блога си? И още нещо: може ли да се правят някакви "орга-низационни изводи" и респективно моя милост да бъде наказвана за нещо, което, както се оказва при по-близко разглеждане, е логически и психологически невъзможно? Апропо, какво е това "лоялност" към инсти-туцията и може ли да се смята, че сме ло-ялни към институцията само когато най-безсрамно се подмазваме на ръководителя, който (временно) се свързва с нея? Лицата, които ръководят една институция, се менят, институцията остава – и какво излиза тогава от това?

Излиза, че институция просто няма как да я "обидиш", "очерниш", "негативно рекламираш", тя винаги е неприкосновена и възвишена, докато лицата, свързвани с нея, са нещо като "буфер" или като "мишени", които, заради съблазънта и облагите на властта, са длъжни, ако са с известен де-мократичен манталитет, стоически да пона-сят малкото неудобство да бъдат превръ-щани в "боксови круши" от критици като мен, които пък по този начин им помагат да не се самозабравят и да се предпазват от някои грешки, които после могат много да им костват. Казвам това, защото, няма как, сме длъжни взаимно да се учим на демокрация, т.е. да си помагаме в чистенето на съзнани-ята ни от проказата на комунизма, която продължава подмолно, както виждаме, да ни тормози и терзае.

НА 22-Я ДЕН ОТ ГЛАДНАТА СТАЧКА: РАЙЧО, ДРЪЖ СЕ, С ТЕБ СМЕ МНОГО ХОРА – И СМЕ ВЕЧЕ ДО ПРЕДЕЛ ВЪЗМУ-ТЕНИ!

Протестиращият против полити-ческите репресии и уволнения в образова-нието философ Райчо Радев е написал кратичко съобщение във Фейсбук-групата в негова подкрепа; публикувам го заедно с мои насърчителни думи към него, които току-що написах и аз там:

22-ри ден започва от гладната ми стачка. Защо ли не искат да изпълнят моите 3 простички искания? Защо не искат да отменят преднамерената проверка, която вече завърши? И за не работещия в обра-зованието става ясно, че обвиненията сре-щу мен са "съшити с бели конци". Защо не искат да отговорят на писмата ми Премие-рът и Министърът? Вероятно, защото, как-вото и да отговорят, то ще е признание за политическите уволнения. Ще продължа гладната стачка, ще почакам отговорите, докато тялото ми не ме "предаде".

РАЙЧО РАДЕВ Приятелю, твоята героична битка

срещу политическия цинизъм на управля-ващите се превърна в страхотен нравствен тест, демонстриращ техния тотален банк-рут: малодушно мълчат и с мълчанието си признават твоята правота, твоето личност-но, човешко и професионално достойнство и превъзходство!

Мълчанието им говори, и то твърде красноречиво: то даже крещи нещо, важното е обаче да го чуем и изтълкуваме. Ето какво крещи позорното мълчание на тая самозаб-равила се пасмина:

"Не ни смущаваш спокойствието, Радев, дори и да си прав, няма да ти прос-тим, щото не си наш! Няма да реагираме, щото ний сме без никакви морални скрупу-ли, а пък майната му на образованието, за което такива идиоти като теб са се загрижи-ли! На нас ни трябват простаци, не умни и мислещи хора като теб! Затуй ти, Радев, си вреден за идилията ни, вредни са такива като теб; ний затова сме решили да се разправим с вас и ще ви унищожим!"

Ето това говори, даже крещи без-церемонното мълчание на арогантните ни

управници, начело с непоправимо ароган-тния премиер. ния премиер.

Прочее, аз днес, живот и здраве да е, стига да имам сили (щото и мен ме лин-чуват бюрократите от образованието, а днес ще е, предполагам, развръзката!) ще напи-ша едно обръщение към моя някогашен състудент Сергей Игнатов и ще го публику-вам където мога, а и ще му го пратя по имейла.

Ще му кажа аз какво мисля за него, какво неговото мълчание издава, ще се опитам да му въздействам поне малко да се сепне, щото такава наглост вече е нетърпи-ма!

Райчо, дръж се, с теб сме много хора, и сме вече до предел възмутени!

НАГЛИТЕ ГЕРБОВАШКИ БЮРОКРАТИ ПРОДЪЛЖАВАТ АДМИНИСТРАТИВНИЯ ТЕРОР СРЕЩУ ПРОСВЕТНИЯ ДЕЕЦ Р. РАДЕВ

Протестиращият с продължителна

гладна стачка Райчо Радев е публикувал в блога си изключително интересен документ, наречен ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО НА ПИСМЕНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ДИРЕКТО-РА НА СУ „ОЛИМПИЕЦ“ ПЕРНИК, който чета тази сутрин, удивлявайки се на безп-ределната по наглостта си способност на образователните бюрократи-политиканти да се гаврят с личностите в нашенски условия; този документ е един от знаменателните нравствено-психологически паметници на нашето перверзно политическо време. Прочетете и вие този текст, поне го разгле-дайте, зачетете се тук-там, убеден съм, че не сте могли и да предположите, че чак такива неща е възможно все още да се случват в “европейска България”.

Ето един откъс от документа, а ако го прочетете целия, ще можете в пълна мяра сами да прецените с какви изврате-ности и глупости се занимават нямащите какво да правят (освен да вредят!) и по цял ден клатещи си краката под бюрата бюрок-лати (грешката в изписването на тая дума е умишлена, неслучайна) от инспектората по образованието; от приведения откъс пък ще разберете и ще се убедите в огромното интелектуално и морално превъзходство на г-н Р.Радев пред неговите нещастни мъчи-тели-инквизитори от инспектората:

5 … Констативният протокол в обра-

зованието има идентична функция с конста-тивния протокол в следствието от съдебна-та система. Следователят установява фак-тите и наличието на някакво несъответствие с нормата, а не оценява фактите, не опре-деля степента на съответствие на факта с нормата и не им придава ценностна харак-теристика на нарушения, престъпления и др.п. Ролята на съдник, който определя аксиологическите измерения на фактите и тяхното съответствие с нормата има съдът – той установява в каква степен несъответс-твието между факта и нормата маже да се определи като нарушение, престъпление и др.п.

В образованието ролята на следо-вателя се изпълнява от комисията по про-верката, която установява фактите и нали-чието или отсъствието на съответствие между факта и нормата, а съдията е минис-търът, началникът или директорът, който определя степента на това несъответствие и може да внесе ценностната характеристи-ка на факта като нарушение или престъпле-ние и т.н. В настоящия момент констативни-те протоколи на комисиите по проверката приличат на обвинителен акт, а не на доку-мент, който просто констатира фектите и установява наличието или отсъствие на съответствие между факта и нормата. Ко-мисията по проверката на моята работа се е увлякла и е напълнила констативния прото-кол с ценностни определения на фактите (обвинения в нарушения), а в повечето случчаи дори не е констатирала фактите, а е посочила само своя извод-оценка относно възможни факти – в част от точките не е посочен дори и един конкретен факт.

Написаното по-горе е възражение към определенията, че дадени факти или отношения, отразени в констативния прото-кол, са квалифицирани като нарушения. Такава квалификация никой няма право да прави, както и комисията по проверката, преди да са взети обясненията на работни-ка (директора). Такова право има Начални-кът в заповед за наказание (обвинителния акт) и то само след спазване на предвиде-ната от нормативната база процедура…

Стига толкова, текстът, казвам ви, е любопитен. А е безкрайно интересно да се установи по-нататък какви изсмукани от пръстите дребнави “обвинения”, от немай-къде, са се впуснали да предявяват изне-могващите от скука и от умствен дефицит бюроклати от пернишкия инспекторат по образованието, имащи ясно дефинирана задача: да уволнят директорът на училище-то г-н Радев, та да турят да седне на място-то му “наше послушно и верно до гроб мом-че” от ГЕРБ!

Ето такива неща стават в “евро-пейска България”. Погледнете си часовника. Днес е все пак 12 юли 2012-та година (!), а не някой ден от 50-те години на ХХ-я век! Не е за вярване, но е така: някои хора са зам-

ръзнали в развитието си и са се вкаменили като паметници на така славния комунизъм, в който най-ненавистна беше тъкмо лич-ността. А че г-н Радев е личност се демонс-трира даже само от това, че така умее тол-кова ефективно да вбесява бюроклатите-комуноиди…

НА БЪЛГАРИЯ НЕ ѝ ТРЯБВАТ ЗНАЕЩИ И УМЕЕЩИ ХОРА, ТРЯБВАТ ѝ САМО ПОС-ЛУШНИ ХОРА!!!

Попаднах вчера на публикация със заглавие Отличници масово отиват да учат навън, която препоръчах на прияте-лите си във Фейсбук, а тя взе, че предиз-вика твърде интересна дискусия там. Ето най-важното от тази толкова провокираща към размисли и дискусии публикация:

Почти целият випуск 2012 на Со-фийската математическа гимназия (СМГ) ще опита силите си във висши учебни заведения зад граница, коментира пред всекидневника "Преса" директорката на школото М. Тодорова. Около 90% от общо 172-ма завършили вече са подали доку-менти основно в университети в Англия, Германия и Холандия, споделя тя. Отлич-ниците обаче масово предпочитат да прелетят "Голямата локва" и да учат в САЩ.

Аз представих на приятелите си този текст с бележка, състояща се от една дума: "Браво!". Направих го, понеже си давам сметка за нивото на т.н. университет-ско образование в България – и понеже се радвам, че кадърните млади хора така овреме са разбрали, че е непростим лукс да останеш да си губиш времето в България, един вид за да се отдадеш на дегенериране на собствената личност. Иска ми се обаче да публикувам на отделно място най-интересния коментар, написан от г-н Ал.Йоцов, българин, който живее, доколкото ми е известно, някъде в Северна Америка; ето какво пише той, а пък по-долу можете да прочетете и кратичка моя бележка в тази връзка:

България никога не е обичала от-личниците, никога! В четвърти курс бях изключен от Техникума "Киров" за "Прояви и

поведение, несъвместимо с Комсомолския морал". В отпускното, което ми дадоха, имаше само оценка отличен 6 от горе до долу и само една Среден 3 по Български Език и Литература.

Знаеш ли какво ми каза на изпро-водяк директора на техникума прословутия "Народен Учител", "Лауреат на Димитровска Награда" инж. Иван Ангелов? (Лека му пръст, той после предаде директорството на сина си, който беше толкова тъп, че не можа да завърши висше образование). Та той погледна отпускното и каза:

- Мекере с мекере, наредил Отли-чен 6 от горе до долу и си мисли, че е нещо много! На България не й трябват знаещи и умеещи хора, трябват и само послушни хора!!!

Това бяха думите на Народния Учител. Можеш ли да повярваш? В другия Техникум, който завърших, се касаеше за една оценка Мн.Добър 5 освен Българския език и Литература. Оставаше една друга Мн.Добър 5 и оставах на трето място по успех. Не можах да повярвам на очите си в дипломата ми по Електрически машини и апарати имаше оценка Мн.Добър 5. Специ-алност, по която бях най-добър в Технику-ма!

Майка ми (Лека и пръст!) ми каза: - Аз знаех, че няма да получиш

Златен Медал, ти не си първия от фамилия-та Йоцови, който не го получава, просто си роднина на Проф. Борис Йоцов, Министър на Образованието преди 9.9.44 г., осъден на смърт от Народния Съд.

През лятото случайно засекох пре-подавателя ми по Ел. Машини инж. Русев (Лека му Пръст!) в сладкарницата на Хотел-ресторант "България", където си пиех коня-ка с газирана горнобанска вода. Инж. Русев тогава ми каза:

- Саше, уважавам те като човек и специалист и съжалявам за случилото се, но и моето политическо положение е като твоето, брат!

С което си признаваше, че по по-литическа линия са го натиснали да ми напише по-ниска бележка. Бях се приготвил да кандидатствам в тогавашното ВМЕИ.

Майка ми пък ми каза: - Няма да стане. Отиди си войник и

после може би сте се промъкнеш през ба-риерата след казармата.

Аз не я послушах и кандидатствах, но за зла участ по математика имах оценка 2.75. И досега знам, че реших всички задачи и всичките им подусловия. Как се получи тази оценка не разбирах, но го научих когато поисках преразглеждане. Беше ми отгово-рено, че има съмнение, че съм преписал решенията на задачите и те са оценени с оценка "1-ца" и само едно или две подусло-вия съм бил решил сам и те са оценени с Отличен 6, което прави общо оценка 2.75!

Майка ми пак се оказа права. Тога-ва ходех с брада (както и сега) и имах неп-

6 рекъснати проблеми с Народната Милиция заради брадата. Кварталния Милиционер седеше до 11 часа (въпреки че нямаше право) в къщи да ме чака за да ме заведе в Районното и да ме "обръснат". Един мой Вуйчо от такова бръснен умря от мозъчен кръвоизлив, но съдебният протокол никога не призна, че е от побой в Народната Мили-ция (и той беше роднина на Проф. Борис Йоцов и беше замесен в стачката в Плов-див, по която Видния Другар Пръмов беше наредил да се стреля, а сега снаха му твър-ди, че от семейство, засегнато от револю-ционните промени на 9.9.44.!)

След казармата на изпитите имах най-високия успех от всички кандидат-студенти. Списъкът с оценките започваше с моето име записано под номер 1 – две отлични оценки по Физика и Математика, от хилядите кандидати нямаше друг с две отлични оценки. Когато завършвах ВМЕИ в София завърших на първо място в специ-алността си и трябваше да получа златен часовник с гравирана специалността ми, думите отличник и името ми.

Името ми беше сбъркано, вместо "Йоцов" беше написано "Йоcков". Майка ми (Лека й пръст!) го погледна и каза:

- Аз какво ти казах, сине, с това име ще си прокълнат в България докато комунистите са на власт! (Александър Йо-цов)

Във връзка с написаното от г-н Йо-цов във Фейсбук направих следния комен-тар:

От-личник, сиреч, оня, който се от-личава, коренът е същият, който е и в ду-мата личност, именно лик, лице. Личността е раз-личност, а от-личаващият се (от-личникът) е още по-напреднал в индивиду-ализацията си, т.е. в личностното си разви-тие, поради което именно и е така нетърпим за комуната: затова комунистите, дето иска-ха да правят хората еднакви и безлични, изпитват такава дива ненавист към личност-та, да не говорим пък за отличността, дето е нещо като личност "на квадрат", на "втора степен".

Личностите комунистите просто ги убиваха, та да се възцари в един момент царството им на пълната и на триумфира-щата безличност и посредственост, нарече-но комунизъм. Ние още берем плодовете на такова едно отношение към личността и личностното, нещо повече, то още съвсем не е надмогнато в сферата на нашето родно образование, което продължава да си стои оковано в унифициращия канон на една така жестока спрямо личността и личности-те административно-командна обезличава-ща система...

Днешният взрив на чалгата и на простотията във всичките им форми и ме-таморфози, като се почне от чалготечната та се стигне до "културната", "духовната" и политическата чалга (вижте, моля ви се, какви митрополити на църквата си имаме!),

според мен е естествена последица от десетилетната агресия и терор на комуниз-ма спрямо личността. Тази чалга е нещо като оттичане на мръсотията, като изтичане на гнойта от спукания огромен цирей на комунизма, израсъл на народното тяло - сякаш дори и на челото на народното тяло, на най-видното място...

Б.БОРИСОВ Е ОСЪДЕН НА ТОТАЛЕН ПРОВАЛ: ПОЛИТИКАТА НЕ Е ПАРВЕ-НЮШКО ПОЗЬОРСТВО И БАБАИТСКО ПЕРЧЕНЕ, А СЪВСЕМ ДРУГО НЕЩО

Под публикацията Лятната изпит-на сесия на правителството в блога на Комитата се получи интересна дискусия, в която бяха поставени важни въпроси. Става дума за публикацията, в която Комитата описва впечатленията си от срещата на г-н Премиера с двама блогъри. Ето един фраг-мент от сблъсъка на коментари, който спо-ред мен заслужава да бъде публикуван отделно; в него предимно моя милост спори с някакъв си Galarad, горещ фен на прави-телството и на Премиера Борисов (да, оказ-ва се, пък макар и твърде странно, но все още имало и такива!): Ангел Грънчаров каза: Случилото се е нещо като фантастика – или като сън. Да, обаче дори и сънищата могат и трябва да бъдат тълкувани. Цялата работа е да се опитаме да се доберем до точния смисъл на станалото. Аз дадох своята първоначална версия за това как на мен ми изглежда туй събитие. Други правят същото. Да се надя-ваме, по този начин в един момент на всич-ки ни се открие точния смисъл; спор няма, че г-н Премиеро успя да устрои, вероятно без да иска, един превъзходен нравствено-психологически казус – и за властта, и за медиите, и за блогърите и блогърстването, и за самото гражданско общество и негова-та зрялост… Galarad каза: Ще гледам видеото довечера, защото в работно време не е възможно.

Но искам да обърна внимание на г-н Ангел Грънчаров, че явно никога не е бил на подобна среща. Първия път е винаги смазващо и не може да се реагира по друг начин. Пред теб са тримата най-влиятелни хора в държавата и са те поканили да чуят

какво имаш да им кажеш. Лесно е да се говори смело по форумите, г-н Грънчаров…

И на г-н Ников – когато те поканят на подобна среща е безмислено да взимаш професионални журналисти и т.н., защото те ще изземат разговора и ще си питат нещата, които тях ги интересуват. Освен това, не съм видял кой точно журналист ще излезе срещу ББ и ще успее да го провоки-ра.

Поздравления за успеха на Коми-тата, keep up the good work – демек продъл-жавайте безкомпромисно да мерите всички обещания. Ангел Грънчаров каза: Драги Galarad, ако един човек пред лицето или в очите на властта не смее да каже това, което мисли за тая същата власт, то тогава защо изобщо е отишъл да се среща с нашия пръв самов-ластник на республиката ни?! Нима Бойко Борисов не заслужаваше тъкмо от устата на блогъри да чуе цялата горчива истина за неговото изцяло провалено управление?!

Защо те допуснаха той да ги бала-мосва, че бил постигнал не знам си какви успехи?! Къде са му успехите? Това, че пенсионерите и учителите например мизер-стват с хилавите си пенсии и заплати ли, това ли са му успехите? Защо така мало-душно мълчаха и се умилкваха тия блогъри, вместо за му кажат директно в очите, че безсрамникът най-нагло лъже?! Ето това аз не мога да разбера?

Защо не му направиха един пре-възходен скандал, та да разбере, че тъкмо с блогърите не може да си играе така, както си играе с медиите и журналистите? А той си поигра и се погаври и с тях по същия начин. Аз ето за това протестирам: държаха се така, че провалиха в свое лице имиджа на блогърите като най-непримирима и ради-кална гражданска опозиция на безобразията на всяка една власт… това ми е обидното… Galarad каза: С риск да ви разочаровам, г-н Грънчаров, аз давам различна оценка на това правителство. За мен то съвсем не е “изцяло провалено”. Има много неща, които не ми харесват, но виждам и доста неща, които харесвам. Едно от тях е желанието за диалог с гражданите. Не съм забелязал такова желание у Костов, Царя, Доган или Станишев.

Честно казано, за учителите мне-нието ми е – ако не им харесва заплатата и условията (огромни отпуски, непълно нато-варване през работния ден) – защо са ста-нали учители, да бяха станали нещо друго. А за пенсионерите – за мен самата концеп-ция за това, че ще разчиташ на държавата, вместо на себе си да те храни на стари години е сбъркана. Пенсионното осигурява-не си е чист рекет от страна на дръжавата и затова като се обръща демографската структура, всички “социални” държави имат

7 проблем. Повече работещи възрастни хора, по-добре за всички нас.

По-улегналите хора не “спретват скандали”, най-малко на министър-председателя на държавата си. От това никой няма да спечели. Не съм сигурен защо смятате, че блогър = радикален екст-ремист. Огромен успех за Комитата и Асен е тази покана, това интервю, защото за пръв път се признава ролята на независимата журналистика и Интернет обществото. Ангел Грънчаров каза: Драги Galarad, разбира се, имате пълното право по свой начин да оценявате плюсовете и минусите на това правителство. Не мога да споделя Вашата преценка.

Примерно, това, което Вас така Ви възхищава у него – “желанието за диалог с гражданите” – за мен е проява на неприкрит популизъм и демагогия: за Б.Борисов него-вият собствен рейтинг е нещо като “светая светих”, за която би пожертвал всичко. От тази гледна точка той се и срещна с тия двамата блогъри: да ги впечатли с необи-чайната си откритост за “диалог”, макар че, както забелязахме, предимно той си гово-реше, а пък другите едва можаха да се вредят да вземат поне за малко думата от него.

Мнението Ви за учителите изцяло се съчетава с общата Ви положителна оценка на това правителство: съвсем логич-но е вий, гербофило-бокофилите, да не зачитате интелигентно съсловие, което не може да има особено значение при опреде-лянето на изборните резултати (поради малочислеността му). Популистът и негови-те апологети се мъчат да съблазняват ог-ромните немислещи мнозинства, а не инте-лигентните и мислещите хора, тъй че, с оглед на това, на учителите, както и на останалите интелигентни хора в България, може значи кучетата да им ядат главата; за тая власт е важна простотията, която е социалната опора на популистично-авторитарната олигархична държава, в която сме се превърнали благодарение най-вече на същия този Боко, който беше така мил с двамата благочинно седящи до коля-ното му блогъри…

Вий сте противник на скандалите, особено пък сте явно против скандал, уст-роен на самия премиер-самодържец. “Улег-налостта”, за която говорите, всъщност се нарича конформизъм, нагаждачество. Пи-там се: как пък двамата блогъри, дето два часа уж “беседваха” с Премиера (а на дело просто слушаха монолога му) не намериха и един повод да се възмутят, да изкажат решително несъгласие, да протестират за нещо, да репликират, да опонират; не, те бяха по-меки от памук. Сякаш внимаваха най-вече за това да направят добро впечат-ление на самодържеца!

Аз такова едно поведение не мога да го разбера. Или да го оправдая. Има

толкова много недоволства в гражданското общество срещу това – и срещу такова – управление, а блогърите, които уж са нещо като чувствителна антена и трансмисия на народните чувства, не казаха нищо “по-така”, което да звучи що-годе опозиционно, рязко критично! Боко гази безпардонно медийната свобода и демокрацията у нас, пазарува си медии, те го оставиха да разтя-га локуми за това, че, видите ли, мафията си била купувала медии – и за това колко видове мафия било имало у нас! Предста-вяте ли си: самият Боко е най-верно чедо на тази мафия, а те го оставиха да се прави на чиста вода ненапита – що не го приклещиха поне по тоя пункт?!

Значи, струва ми се, двамата представители на блогърстването бяха твърде омаяни от тамяна на “невероятната чест” да седят до коляното на самия Само-държец-Автократор, а така не бива. Бива, може, но то според мен е симптом за дикре-дитиране на свободното и независимо от властта блогърстване.

Така мисля аз. Който както иска да си мисли, аз така виждам нещата… Galarad каза: Не мислите ли, че е малко асиметрично като въздействие Бойко Бори-сов, заедно с трима министри, да покани двама почти никому непознати блогъри, при това далеч не най-големите анти-ГЕРБ блогъри, за да демонстрира (на кого?) колко е открит за диалог? За мен готовността за диалог е повече от ясна след протеста срещу АКТА, в които участвах и с който правителството се съобрази на 100% и протеста срещу закона за горите, в който не участвах (въпреки, че подкрепям изцяло исканията на протестиращите).

На фона на тези прояви, поканата към двама блогъри и предоставянето на възможността ТЕ САМИ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ВЪПРОСИТЕ е, как да кажа… незначител-на? И показва по-скоро отношение, желание от страна на правителството да изяснят и обяснят през НЕЗАВИСИМА медия какво са обещали, какво са изпълнили и т.н. Защото, би трябвало да ви е пределно ясно, че освен блогърите, в БГ независими медии няма.

Да, Бойко Борисов говори много и продължително, факт. Дай боже това да му е основния недостатък.

Не съм сигурен защо учителите ги слагате като някакъв “елит” сред интелиген-тните и мислещи хора Изискванията в обра-зованието на един инженер или доктор са много, много над тези на един учител, а ежегодното повтаряне на една и съща ин-формация не е някаква творческа работа. Мога да стана учител с 30-50% от труда, които положих, за да стана инженер.

Аз съм противник на скандалите устроени на който и да е премиер, сегашен, минал или бъдещ. Проява на простотия и лош вкус е. Не се сещам за някой голям

световен политик или интелигент, извес-тен с правенето на скандали. Ако и да има, това сигурно се отчита като негов минус.

Питате защо блогърите не се въз-мутиха или не изказаха несъгласие. Вие въобще разбрахте ли идеята на техния проект? Те не са там, за да спорят или да дават оценка, а за да направят обективен анализ на това какво е обещано и какво е изпълнено. И това и направиха, при това се справиха чудесно!

Последно, няма такова нещо като общи “народни чувства”. Ярък пример са вашите и моите чувства, тъй като все сме един народ, но май ни се разминават усе-щанията. Нито има покритие можду чувст-вата на живеещ в София с някой от Северо-западна България, нито пък имаме покритие на чувствата между получател на социални помощи и собственик на малък бизнес. Та кои точно “народни” чувства трябва да изра-зяват нашите критични блогъри? Зелен Бетон каза: Galarad, едно от най-ценните неща на Мрежата е, че спектърът от позиции в нея е като тоя на слънчевата светлина: всичко от инфрачервено до улт-равиолетово. Пълният спектър, без филт-рирани дължини на вълната. Ангел Грънча-ров е представител на единия от двата края на спектъра. И макар че стоя определено пò „в центъра“ от него, не бих правил опити да го разубеждавам и да го придърпвам към моята гледна точка.

Първо, защото зад позицията на всеки от нас стои собственият му жизнен опит. Неговият очевидно го е извел до се-гашните му разбирания; ако аз бях на него-во място, може би щях да защитавам него-вите тези. И второ, неговите включвания изпълняват една полезна функция: той дава оценки и заключения, които са минавали през ума на мнозина от нас, „по-умерените“ – но ние не бихме ги изразили, защото ги намираме за твърде радикални. А е добре все пак някой да ги изразява. Защото те също съдържат истини (макар и на моменти твърде екстремно формулирани) – а и за да бъде наистина пълен спектърът.

Но това беше само вметка, нямам предвид да ви прекъсвам дискусията. Ангел Грънчаров каза: Драги Galarad, радвам се, че с отговора си все пак неглас-но подкрепяте тезата ми, а именно, че Б.Борисов направи тая среща с блогърите воден от изцяло предизборни мотиви и цели, а те, горките, даже и се не усетиха как ги използва; той всъщност и нас двамата сега използва за целите си; явно не могат да му се отрекат качествата на голям без-пардонен манипулатор.

Апропо, за такива полезни предиз-борни услуги е прието да се заплаща, и то щедро; едно потупване по рамото или едно ръкостискане на потната премиерска ръка не стига. Ако двамата блогъри са се задо-

8 волили само с това, съжалявам, но трябва да призная, че са проявили непростима наивност, да не кажа глупост… ако пък не са толкова глупави, тогава… нека всеки сам си прави извода сам…

Я Бареков колко добре заработва от такива услуги на г-н Премиера, че вече стигна дотам да се полива на плажа с бу-тилки шампанско, всяка от които, казват, струвала 300 еврА! Galarad каза: Г-н Грънчаров, от какви, спо-ред Вас, мотиви трябва да се ръководи един политик, когато кани на среща журналисти? Какво би оправдало заделянето на този властови ресурс – премиер, двама вицеп-ремиери и още един министър?

Аз, вие, произволен човек с малко мозък на мястото на г-н Борисов би напра-вил същото – би поканил тези граждани на разговор и би защитил гледната си точка пред тях. Хора без толкова мозък биха игнорирали, а идиотите биха се конфронти-рали.

Продължавам да не разбирам, къ-де е проблема в това действие и какво трябваше да направи Бойко Борисов, за да може да одобрите действията му спрямо фондация 14 Януари? Ангел Грънчаров каза: Г-н Боко е изпад-нал в ситуация, която може, примерно, да се нарече “кошмар на историята”, т.е. каквото и да направи, все ще бъде погрешно и блуд-каво, безвкусно; той вече изобщо няма полезен ход; каквото каже, все е излагация; така е понеже историята му обърна гръб, късметът му изневери; затуй сега е в поло-жението на вола, който каквото изрие, все на собствения му гръб отива.

Т.е. историята неминуемо ще му покаже, че току-така лесно не се става исто-рическа личност, че всеки току-така не може да се впише в разума и необходимостта, във вътрешното, субстанциалното на сама-та история. Боко е обречен на тотален провал, щото се погаври и опита да изнаси-ли политическия и исторически процес у нас за свои лични и самолюбиви користни цели. Превърна политиката в пошла чалготека, а т.е. наречената “демокрация” – в лека ма-гистрална труженичка от най-древната професия. Той си остана на нивото на един посредствен чалга-герой, който се харесва на ония, които нямат усета за истински потребното на България; той вече е единст-вено смешен и жалък, колкото и да се пъчи като пуяк, колкото повече мърда, толкова повече, дето се казва сам себе си обезчес-тява.

А пък на тия, които в този момент се чувстват поласкани, че са били поканени да се навъртат наоколо него и да бъдат използвани за медийни изтривалки, просто трябва да им помогнем да осъзнаят, че напразни са усилията от този род. Нима смятате, че с нещо ще повлияят на поведе-

нието или на политиката му? Какъв е сми-съла от всичкото? Да измерят обективно боковата величавост? Да покажат колко именно ни е излъгал, и то при положение, че тоя Търчи-лъжи вече сам не умее да различава истина от лъжа, т.е. така хубаво лъже, че вече сам дори си вярва… Кажете, моля, пояснете какъв е смисъла от туй мероприятие, аз лично не виждам някакво особено позитивно значение да се седи до боковото колено и да се преструваме, че обективно “мерим” степента на лъжливост на една изцяло – и изначално! – порочна, извратена и безнравствена мутренско-чен-гесарска власт, която друго, освен лъжи за баламосване и мамене на наивното приро-донаселение изобщо не знае и не използва? Galarad каза: Това проповед ли беше? Това ли е, така да се каже, философския подход? Не е ли по-правилно да се разсъждава и да се пише по начин, сходен на този?

Вие, като човек с опит и академич-на практика, можете ли да формулирате сравнително кратко и разбираемо, какво е “истински потребното на България” в насто-ящия момент и коя политическа формация може да го постигне? И моля, дефинирайте “провал”, защото като гледам как действа Борисов, най-вероятно ще си го гледаме на поста още 4 години, пък нека историята да е с обърнат гръб и късметът да му е изневе-рил. Ангел Грънчаров каза: Драги ми Galarad, всеки мисли и пише както намира за добре, няма как да почнем да мислим еднакво – за щастие е така. Като излагам аз как аз виж-дам и преценявам нещата никого не ща да убеждавам да почне да мисли като мен; само той решава как да мисли и дали ще се повлияе от нещо, помислено и казано от друг човек. Разбира се, само истината има значение, а не нашите илюзии; за жалост, повечето хора са под властта на илюзиите си и съвсем нехаят за истината.

А сега да опитам да отговоря на въпросите, които ми задавате. Ще бъда пределно кратък. За да не се измори някой с прекалено мислене…

С просто око се вижда, че това правителство и неговият опекун нямат по-тенциала да водят една рационална поли-тика в условията на криза; България в мо-мента е на автопилот, всичко е оставено на самотек, а доколкото се намесва, правител-ството само обърква и вреди; по-добре щеше да е нищо да не правеше. Днеска казват едно, утре точно обратното. Едно говорят, друго правят. Доказаха, че изобщо не стават за управленци. Това са пишман-политици и чалгаджии в политиката.

Каква политика ни е нужна ли? Смислена политика ни е нужна, осмислена стратегия за излизане на страната от криза-та и за движението ни към просперитет са ни нужни. Нужна ни е политика, която не

пропилява всекидневно шансовете, които имаме да излезем от тресавището – както фактически става.

Провал какво ли е? Ами това, кое-то прави Боко, е провал. И е тотална не-щастност. Политиката му от типа “Търчи-лъжи” е провалът. Той нищо друго не прави освен да реже ленти и да дава интервюта. Цялата държавна машина се върти на пра-зен ход и се пропилява ресурса й. Бизнесът е притиснат и обезсилен от своеволията на мафиотските кланове, приближени до властта. Безогледно крадене с използване на ресурса на държавната власт – чрез контрабандните канали, контрола над нар-котиците и останалите типични сфери на мафията. Борисов е мафията, ГЕРБ е ма-фията на власт, това Вие още ли не сте го разбрал?!

Коя ли е политическа формация, можеща да издърпа страната от тресавище-то, в което я натикаха подставените лица на олигархията (Симеон, Гоце, Дмитрич, Боко)? Ами тази формация може, която вече го е правила, която е доказала, и то нееднократ-но, на дело и на практика, а не само на думи, че може да извежда страната от още по-страшни кризи от настоящата. Имам предвид политиците около премиера-реформатор Иван Костов. Вие как си обяс-нявате безпределната злоба на Боко към Костов? Ами това е злобата на очевидната некадърност пред неоспоримото превъзход-ство на таланта. Ако поне малко мислеше за страната, ако имаше акълец и също така някакви държавнически качества Боко от-давна да беше преобщил към властта си интелектуалния и управленски ресурс на Костов, ДСБ и СДС. Това, че не го направи, показва, че съвсем не му пука за страната, щото силите, които ни го натрапиха, му възложиха съвсем други задачи: да съхрани всевластието на ченгесаро-кагебистката руско-българска мафия и олигархия.

Това е вкратце моят отговор на Вашите въпроси. Стойчо каза: Ангел е прав. Хесапов каза: Първо, поздравления, Коми-та! Каквото и да пише Ангел Грънчаров, аудиенцията ви при Б.Б. си е успех и рекла-ма за вас, все пак събрахте по-важната част от правителството. Та нали целта ви е да предизвикате дебат, а не както Грънчаров си представя да раздавате “майни” на ляво и дясно…

Второ, не мога да добавя повече от това, което казват Зелен Бетон и Galard – споделям казаното от тях. За следващата среща си изяснявайте дневния ред и терми-ните предварително.

Още един път – поздрави и успех! Ангел Грънчаров каза: Драги г-н Хесапов, изобщо не става ясно на какво основание си правите извода, че съм бил предлагал да

9 бъдат “раздавани майни наляво и надясно”, но както и да е…

И един малък въпрос, ако позволи-те, може ли? Терминът “колаборация с мафията на власт”, ако ми е позволено да запитам, налага ли се да бъде изтълкуван? Стойчо каза: Ангел е прав, но размислите му са в посока, леко различна от темата…

В НАШАТА "ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕ-МА" ВСИЧКО Е СГРЕШЕНО

Текстът, който следва, е про-дължение на публикацията със заглавие Книга за оживотвореното от духа на свободата образование и училище.

Заниманията с философия са не-

що като практикуване на свобода, като обучение по свобода. Другояче казано, философията е причастяване към тайнства-та на свободата. Ето защо е съвсем естест-вено когато се запитаме как следва да се освободи образованието, построено по модела на несвободното "учене", да се обърнем за помощ към философията. За-ниманията с философия са освобождаване на свободата, дремеща нейде вътре у нас. Но за какво "освобождаване" на образова-нието става дума?

У нас от древни времена битува една крайно непълноценна представа за самия смисъл на образованието и ученето. Другояче казано, ние не сме наясно защо изобщо учим. Също така не ни е много ясно защо изобщо се налага децата ни да ходят на училище. Не разбираме защо съществу-ва училището. Това, което си мислим като се опитваме да отговорим на тези въпроси, е съвсем незадоволително и несъстоятелно – при по-близко разглеждане.

По начало у нас кажи-речи всички са жертва на репродуциращото, възпроиз-веждащото обучение като сърцевина на това, което наричаме учене. "Научи ли си,

бабиното, урока?" - това известно ли ви е? Между научаване и учене би следвало да се прави съществена разлика. Нашите учили-ща ми приличат на ферми, в които се "обра-зоват" папагали, не човешки същества. "Продуктът" на този тип образование е бълващият чужди мисли папагал, чиито ум е изцяло непроизводителен. В нашите учи-лища собствените мисли не са на почит, тях ги гонят. Тях ги оценяват за скандални. Замисленият ученик е лошият ученик.

А целият смисъл на училището е младите хора да се приобщават към тайнс-твата на мисълта и на живота творчески, сиреч, свободно. Творческият подход към ученето е това, което може да внесе живец в него. Онова, което притъпява естествено-то любопитство на децата – нали знаете колко досадно любопитни са децата преди да тръгнат на училище? – е изцяло сгреше-ната "философия" на този модел на образо-вание, който господства у нас. Това, че учениците у нас са отвратени от ученето, не е случайно, то е естествена последица от тази сгрешена "философия". Впрочем, да се говори тук за "философия" е нонсенс: става дума за дълбоко загнездил се, ала сгрешен в корена си стереотип на "мислене" - и за един изцяло порочен манталитет. Сбъркана е представата за смисъла на образование-то, ученето, научаването, мисленето, лич-ностното оформяне.

А на тази основа всичко друго е в корена си сгрешено, имам предвид самия начин, по който е устроена нашата просло-вута "система на образованието". Сгрешени са програмите, плановете, подходите, стра-тегиите, правилата, всичко. Липсва съзна-ние за смисъла на това децата да учат по този начин. Няма такъв смисъл. Той даже и не се търси, той се предполага. Предполага се в един догматически маниер. Знаело се как и защо било така. Кой е този, дето го знае? Той питал ли ни е искаме ли нещата да бъдат така? Глупости, ще ни пита, та то "се знае", а също се знае, че иначе не могло да бъде. Така било отколе, от древни вре-мена. И така трябвало да си остане.

Децата ни, младите, трябвало да бъдат многознайковци – и дори нещо като енциклопедисти! И защо, моля ви се, трябва да е така? Никой не ти казва. Те трябвало да бъдат "знаещи" – и точка! По това не се умува, а който почне много-много да умува, става вреден. И се превръща във враг.

Преди векове, когато цялото чо-вешко знание и познание не е било кой знае колко напреднало и развито, примерно, през Възраждането и Новото време, хората може би разумно са се стремели да бъдат знаещи – и дори енциклопедисти. Тогава е било може би похвално много да се знае.

Днес обаче човешкото знание и познание е неизбродим, безграничен океан. Т.н. информация ни залива и може да ни удави – ако й се оставим. Трябва умело да се плува в нея. Трябва да сме добри плувци

в океана на безбрежното познание и зна-ние. Плувци, които чувстват собственото си тегло – и виртуозно побеждават опасните вълни на немирния океан на знанието. Да искавме децата ни да са многознаещи е горе-долу същото да се надяваме, че могат да... изпият океана! Разбира се, че ако поч-нем да ги тикаме да пият, те в един момент ще се отвратят. Изцяло безсмислена е тая работа. Много глупава е такава една предс-тава.

В резултат, понеже искаме да пра-вим децата си многознайковци (тъй като всичко не може да се знае!) и ги тероризи-раме да си пълнят главите с непотребна информация, та значи постигаме изцяло печален резултат: децата ни знаят в крайна сметка нищо за всичко. Искали сме да знаят ако не всичко, то много, ала те така са се преситили и отвратили, че в крайна, за да спасят душите си, знаят нищо за всичко. Пита се: защо е бил тогава целият този тормоз?

Външното, репродуктивно усвоя-ване на готово знание е една крайно безин-тересна и много скучна работа. Нещо като преживяне на овце е тази работа. Дъвчат и преживят. И плюят от досада и отвращение. Това правят децата ни в училище. Образцо-ви папагалчета и... овце! А най-лошото е, че младите биват приучени да пропиляват всекидневно огромния душевен потенциал, с който Бог ни е надарил. Принуждаваме ги да се занимават с глупости. Бягайки, спася-вайки се от безумието на сгрешеното в корена си образование, те почват да се занимават с всичко друго, но само не с учене. Защо го правят ли? Ами за да спасят поне каквото могат от себе си. Поне малко от малко да се развият като личности.

Щото хидрата "образователна сис-тема" наистина е също така и една месоме-лачка. Месомелачка на човешки души – и съдби. Прилича ми на тухларна фабрика нашата образователна система. "Тухлите" на нейния типов, сериен, еднообразен, скучен продукт. С тия тухлички щели след това да строят "бляскавата постройка" на общия комунален живот. Такова образова-ние пропилява най-ценното, което едно общество има, с което разполага: човешкият капитал на нацията. Чудно ли е тогава защо сме най-бедни?

Всичко, което човечеството пос-тигна в един разгърнал се поне 7 десетиле-тия духовен и технологичен прогрес ние го проспахме. 45 години комунизъм и повече от 20 години посткомунистическо ровене в боклуците, в отровните плодове, намиращи се на гнусното бунище на комунизма. Пре-върнали сме се в плъхове, не в хора. Де да бяхме свине, свинята е благородно живот-но; да, станали сме като плъхове!

Комунизмът научи хората не само да не мислят, ами дори и да се отвращават от мисленето. Да изпитват инстинктивна боязън от него. Да се плашат да се замис-

10 лят. Комунизмът научи хората предимно да тъпеят. Комунизмът научи хората у нас да мразят мислещите. И да изпитват бяс, кога-то срещнат личност. А личността е свобода. Мислещият, за да е мислещ, е свободомис-лещ, няма как да е иначе. Мисленето чупи всички окови. У нас мнозинството се изпъл-ва с тих бяс когато просто чуе думата сво-бода. Най-ненавистната дума у нас е дума-та свобода. Не зная дали сте го забелязали, но е точно така. Думата личност също е безкрайно ненавистна. Защото личност и свобода са неразделни.

В паметната ера на комунизма бе-ше твърде нежелано и опасно да се мисли. На нас десетилетия наред ни даваха "един-ствено правилните мисли" и от нас се иска-ше само "правилно" да ги възпроизвеждаме – т.е. да ги рецитираме. Това се правеше навсякъде, но най-много в училищата. Друг мисли вместо теб, ти не се тревожи, всичко вече е измислено, от теб се иска само да знаеш! "Партията" всичко знае, за всичко ще се погрижи, тя за нас и вместо нас мисли, а ние само трябва да сме й благодарни до гроб! Защо да мислим, като можем само да ръкопляскаме – на безценната партийна "мъдрост"?!

"Най-много мразим да мислим" е архетипична българска черта, която беше невероятно мощно подсилена в ерата на славний комунизъм. Мисленето у нас се възприема за нещо като патология, а мис-лещите – за болни хора. "Здравият" човек у нас не мисли, той просто се храни с готови чужди мисли. Има кой да мисли, ние само ще консумираме. Ще консумираме мисли, замезени с кебапчета – и освежени с ракий-ца. Ех, живот, живот, ти си тъй прекрасен: я пусни чалгапевачката Гюрга да напълни сърцето ми с емоции! Какво друго му е нужно на човека на тоя свят? Да мрат мис-лещите, да мрат търсещите, да пукнат недоволните, проклети да са съмняващите се, що се опитват да внасят душевна смут в сърцата ни! (Недовършено, следва продължение)

КНИГА ЗА ОЖИВОТВОРЕНОТО ОТ ДУХА НА СВОБОДАТА ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИ-ЛИЩЕ

Преди няколко дни обещах да се захвана с писането на книга, в която да изложа своите идеи и практически подходи в обучението по философия: виж ето този текст с крайно патетичното заглавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виж-дане, възприятие, разбиране (давам тоя линк, понеже в същия текст, освен кратко изложение на замисъла има и няколко препратки към по-раншни мои текстове по същата проблематика, които много ще ми помогнат при изложението и писането на

самата книга). Ето още един мой текст все по същата проблематика: Анотация към предстояща моя лекция за "личностно-центрираната методика".

След като, слава Богу, успях да синтезирам своите многогодишни търсения и усилия в областта на философията и стратегията на образованието (такова е и заглавието на тази моя книга: Идеи към една нова философия и стратегия на образованието в България), сега ми пред-стои да разкрия в един по-пълен, система-тичен вид своите идеи за съвременния, за адекватния начин, по който следва да се общува с учениците - ако искаме да имаме едно въздействащо, ефективно образова-ние и обучение. И ако искаме да помогнем с нещо на учениците си да победят апатията и отчуждеността си от ученето и училището. Като при това трябва да се знае, че моите идеи и подходи в обучението по философия са нещо като модел или дори "матрица", по която би следвало да се промени разпрост-ранения стереотип на една плоска, едноиз-мерна командна дидактика, методика и педагогика, която, за жалост, подобно на плевел, е пуснала дълбоки корени в бъл-гарското училище. Другояче казано, убеден съм, че коренната промяна в сферата на философското образование, за която апе-лирам, ще трябва да изиграе ролята на нещо като "локомотив", който ще трябва да издърпа цялото ни образование от треса-вището на остарели представи, догми и порочни практически подходи, в които то е затънало не от вчера, а от десетилетия. Такава винаги е била ролята на философи-ята: да революционизира представите, вниквайки в корените и основанията, да спомага за трансформацията на съзнанията според нуждите на времето и на промени-лия се вече начин и на живот, но също така и на мислене.

Ще каже, убеден съм, някой, защо-то в нашенски условия това е най-типично: "Ало, не се ли изхвърляш прекалено? Много си претенциозен бе? Я по-кротко! Виж го ти него: щял да спомогне за "революционизи-рането на представите ни изобщо"? Егати грандоманията! Ти си болен бе! За кой се мислиш бе?! И пр. все в този дух...". Разби-ра се, няма да пропусне случая някой да се

изкрещи точно така, вбесен от неимо-верните ми претенции. Макар че трябва да предупредя такива вечно мрънкащи скепти-ци или скептични мрънкала: не се дразнете толкова, аз нарочно ви провокирам така, не се хващайте така баламски на въдицата ми! Моята работа като философ е точно тази: да дразня, та белким спомогна за разчупва-нето на устоялите стереотипи и догми, сковали в бронята си съзнанията ни. Съв-сем не е лесна тази работа, затова за пости-гането на една такава цел всички средства са позволени.

Аз, прочее, вече успях не само на теория (с книгата си за новата философия и стратегия на образованието в България), но и на дело (като действащ преподавател по философия) да отправя най-дръзки предиз-викателства на системата и нейните адепти и крепители, именно на обслужващия я персонал, имам предвид разните му там инспектори, чиновници, изживяващи се като "блюстители на реда", други такива войнст-ващи догматици и пр. Нещо повече, успях, така или иначе, да разбуня донякъде и т.н. обществено мнение; аз вече писах за това, че по повод на моите "крайно необичайни иновации" в училище напоследък биде написана "една ей-такава папка" (те май вече станаха две, ако не и повече, тия пап-ки!), пълни с жалби на възмутени родители, на "съзнателни и бдителни граждани" и пр. В резултат на всичко това се поде без преу-величение една яростна кампания за моето дискредитиране и дори уволнение като преподавател, като в това отношение, тряб-ва да отчета с известна доза ирония, че съм застрашен ако не да ме сполети изцяло съдбата на Сократ (осъден на смърт по "жалба за нанесени щети" на част от учени-ците му, а всъщност заради неговите дръзки провокации към начина на мислене на съв-ременността и на винаги ленивата спрямо мисленето общност), то поне да ми се случи нещо, което в пародийна форма да повтори в основни линии сократовата история, участ и дори съдба; а това пък, както и да го пог-леднем, е комплимент, който едва ли съм заслужил чак толкова. Но да спра с наисти-на нетърпимите си провокации, вбесяващи администраторите - аз ги наричам "адми-нистративни цербери", това, прочее, е само една метафора; не разбирам защо тя тол-кова ги дразни и обижда: та метафората е просто едно стилистично изразно средство, което съвсем не трябва да се тълкува бук-валистично и така плоско! – и да премина към по-същинската част от работата си.

Така представена, идеята ми за тази нова моя книга предполага да се из-върви един наистина нелек път: налага ми се в проста и достъпна форма да изложа своите разбирания, формирали се не от вчера или от оня ден, а за достигането до които съм се лутал и търсил цели десетиле-тия. Същевременно написаното трябва да предразполага към една смислена дискусия,

11 в който да се избистрят или да изкристали-зират в по-завършена форма ония идеи, без които нашето образование е осъдено вечно да затъва в тресавището на анахронични представи, илюзии, поглешни норми и пред-разсъдъци. За жалост, забелязал съм, че у нас не само способността за вникване в позицията на другия, но и самата нагласа и желанието за вслушване в опитите за ней-ното смислено изложение ако не изцяло липсват, то поне са налице в една крайно недостатъчна степен на развитост (чудя се как по-деликатно да се изразя, за да не обидя накоого). Другояче и по-просто каза-но, ние не само не умеем да разговаряме - за което се иска поне малко готовност да се вслушаш в това, което се опитва да ти каже опонентът - но мнозинството от нас дори не вижда смисъл изобщо да се започват такива разговори, понеже всички сякаш са облада-ни и живеят с илюзията, че "за тия неща изобщо няма смисъл да се говори, понеже всичко си е пределно ясно и отдавна се знае как стоят нещата". Ето това вече спо-ред мен е фаталното: илюзията, че "всичко си зная", липсата на импулс към търсене, неспособността да поставиш под съмнение собствените си догми, държенето о тях както слепецът се държи за тоягата си и пр. Давате ли си сметка колко е трудно да се провокира дискусия по тия необходими въпроси след като огромната част от ауди-торията продължава да си живее с блаже-ното усещане, че за "тия неща изобщо няма смисъл да се говори, понеже всичко е от ясно по-ясно"? Такова едно твърде разпрос-транено илюзорно масово съзнание всъщ-ност показва такава коварна обремененост, показваща че душите ни още са затиснати под огромните железо-бетонни блокове на една крайно остаряла и анахронична предс-тава, която комунизмът успя да насади в съзнанията така ефективно, че ето, днес ни се налага да берем и да се "наслаждаваме" на отровните й плодове. Но със съзнанието за очакващите ме тежки предизвикателства аз се захващам ето днес с писането на книгата си, защото добре зная, че другояче една такава необходима книга и не може да бъде посрещната: новото винаги се приема и налага трудно, в една продължителна и изтощителна борба, а аплодисменти тук никой не очаква, напротив, очаквам екота на крясъци от рода на "Разпни го!", "Виж го па тоя за какъв се мисли?!", "Кой си ти бе?!", "Другари, та тоя посяга връз наште свети-ни!" и пр., все с такава ярка, но и толкова гнусничка нашенска специфика...

Интересна особеност на ситуация-та, в която се намираме е, че всевластната образователна бюрокрация, пък макар и с половин уста, сама говори за "промени", за "нови подходи", за "осъвременяване", за "реформиране", за "европеизиране" на образованието и училището ни, като обаче изискването й е едно: всичко да става под нейния контрол, под нейната власт, под

нейното опекунство. Като целта е пределно ясна: да не би, не дай Боже, да стане така, че при "неблагоприятен развой" на нещата ситуацията да излезе от нейния контрол, т.е. с нещичко да бъде застрашено всевлас-тието й. Разбира се, няма как да се съчета-ят "диалектически" и в нещо органично лакомията на бюрокрацията ни за власт и дълбоката потребност за връщане в бъл-гарското образование на прокудената сво-бода, която комунизмът преследваше във всички сфери на живота, но най-ожесточено правеше това тъкмо в духовната, в това число и образователната сфера. И затова неслучайно тук промените, ако изобщо може да се говори за такива, са най-козме-тични, незасягащи изобщо изцяло порочна-та и извратена същина. Става дума за безп-ределния монопол и за всевластието на образователната бюрокрация в рамките на командно-дидактичната система (все още за жалост, съвсем непокътната, извисяваща се като непревземаем бастион или крепост!), при която всички други участници в процеса – учениците, учителите, родителите, общ-ността, гражданите, всички – ако не изцяло, то тъкмо в най-основното, са съвсем обезп-равени, лишени от свобода, сиреч, от въз-можности за личностна изява в полето на автентично разбираната свобода. Аз с тая моя книга ще се опитам да постарая да покажа как е възможно в крайна сметка да бъде съборена анахроничната система, защото отдавна добре зная, че от внедря-ваните "отгоре", сиреч, от държавата и от нейната бюрокрация, "промени" не са нещо-то, на което трябва да се уповаваме, напро-тив, крайно време е да престанем с всякак-ви илюзии в това отношение. Другояче казано, всичко трябва да свършим сами, използвайки "пролуките" на смазващата инициативността ретроградна и анахронич-на система.

Това в най-принципен план беше потребно специално да се отбележи. Щото то е фокуса, около който всичко по-нататък ще се завърти. А сега искам да кажа и не-щичко за формалната страна, именно за подхода, за начина, по който смятам да изложа мислите си – в книгата, която започ-вам да пиша усърдно от този момент ната-тък.

Аз по своя темперамент в това от-ношение съм мислител от "системен тип", но не в смисъл, че съм податлив на оная система, която трябва с общи усилия да съкрушим, а в смисъл, че не мирясвам, докато не подредя и съчетая мислите си в единството на една умозрителна мисловна схема и система. Такъв съм от младини, но ето, напоследък започнах да се променям, отказвайки се от "системния подход" и отда-вайки се на по-холистични – или антисис-темни – формални изразни средства: виж в това отношение, примерно, последната ми книга със заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИ-ВЕРСИТЕТ. Или автобиографичните ми

книги със заглавия ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ или пък ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА. Другояче казано, вече залагам не на схемата и на разсъдъч-ната система, в която всички мисли са око-вани, всяка е собственото си непоклатимо място, а изхождайки от представата за органичната цялостност на предмета си, започнах да пиша спонтанно, "безпланово", неорганизирано, привидно хаотично – поне-же се убедих, че за даден тип предмети – в които става дума за нещо живо, за живот, за жизнени реалности! – този метод на изло-жение и представяне на мислите е значи-телно по-богат, ефективен и изразителен. Цялата работа е да се постараеш да пос-тигнеш именно богатството на смисъла - и в името на тази цел всички средства са позволени. Разбира се, има и едно друго предимство: писани по тоя начин книги, пък макар и философски, са значително по-живи, по-четивни, по-въздействащи, щото и нашето съзнание е холистично устроено, то също е живот. Аз ще изходя, че образова-нието като форма на духовен живот е една цялост, която трябва да бъде постигната ако не в пълнотата си, то поне в рамките на посилния обем. Много книги, следователно, могат и трябва да бъдат написани, за да се разкрие загадката на автентичното модер-но (а парадоксалното е, че тъкмо то ще се окаже и съвсем класическо, отговарящо на вечно животворящата същност на човешко-то като свобода и като дух!) образование и формиране на пълноценната личност.

Тъй че, пак ще пиша в един "анти-системен" маниер. Това не значи, че ще само пиша "каквото и както ми дойде на главата", въпреки че и така да се пише съвсем не е недопустимо. За едно свободно образование, за едно образование, пропито от духа на свободата, не може да се пише несвободно, сиреч, ако сам си наложиш примката на предвзетостта и на голия без-жизнен формализъм на системата. Аз съв-сем съзнателно ще отхвърля това бреме. От свободата си по никой начин няма да се откажа.

И така, ще пиша за пътищата на свободата, по които трябва да тръгне съв-ременният учител, ако иска да отговори на призванието и на мисията си. Самият дух е свобода, следователно не може да не е най-свободна тази дейност, именно духовната, в частност образователната. Учителят, отка-зал се от свободата си, пожертвал свобода-та си, за да угоди на "началството" или на догмата, не заслужава това име. Учителят в съвременното разбиране е нещо като жрец на свободата, който посвещава младежта в нейните велики тайнства. Аз в книгата си ще опитам да покажа как се прави това. Ще изходя от опита на философия като най-свободна дейност, защото философията в своята субстанция не е нищо друго освен дух, сиреч, свобода. В нашите училища и университети е крайно време да полъхне

12 свежия въздух и дъх на свободата, и за тази цел, ако се наложи, ще изпочупим всички прозорци (ако се окаже, че някой ги е зако-вал с пирони и чук!). Аз много пъти съм писал, че в българското образование още не е дошъл 10-ти ноември 1989 година; в него всичко е уж консервиран, но всъщност съвсем разложил се и затова отвратително смърдящ комунизъм.

Ами в основни линии сякаш това исках да кажа тук. Тепърва още много ще ми се наложи да пиша и да се опитвам да изяснявам и прояснявам. Неясното трябва да се проясни, обърканото трябва да се разнищва и разплита. Това отколе правим ние, философите, тази е нашата мисия. Ще завърша в тази връзка със следното.

Като се замисля сега откривам, че като се почне от 1983-та година (годината, в която, като новодипломиран млад философ за първи път влязох в класна стая за да "преподавам" философия) аз не само че без прекъсване работя на това неблагодарно поприще или поле, но и водя все една и съща битка: битката за едно пронизано от духа на личностността и свободата образо-вание, обучение и "формиране" на душите и съзнанията на младите. Много са перипети-ите и изпитанията, които съм преживял в тия битки; отдадох най-хубавите години на живота си на тази, от друга страна поглед-нато, и твърде благородна "професия". Не съжалявам, че дадох най-доброто от себе си, следвайки призванието си: аз наистина сега, от прословутата "дистанция на време-то", осъзнавам, че точно за това съм и ро-ден. Надживях, слава Богу, много министер-ски "реформи", "кардинални поврати", "ре-волюционни промени", "коренни преобразо-вания". Имах щастието да си позволя безб-рой провокации спрямо безчовечната сис-тема; е, разбира се, платих за тоя лукс длъжната цена (под формата на пропиляно здраве). Много неща и успях да направя, примерно, написах цяла една поредица от учебници и учебни помагала по всички до една философски дисциплини, които се преподават или изучават в нашите учили-ща.

През цялото това време непрекъс-нато съм търсил и експериментирал, благо-даря на Бога, че не можах, така или иначе, да се "вдаскаля", тоест, да потъна в треса-вището на рутината, а именно, да потъпча и погубя духа – изцяло младежкия дух! – на свободата в сърцето си. Вървях по най-трудния, но изцяло благороден път на твор-ческото отношение към всекидневните проблеми. Имам самочувствието, че след почти 30 годишна "педагогическа практика" - преподавал съм и в университета, и в раз-лични училища – успях да постигна безцен-ни "зрънца" опит и майсторлък (да не упот-ребя непоносимо дразнещата дума "изкуст-во"!), които съм длъжен да предам на други-те, да ги споделя с други търсещи – защото

не бива да сме скъперници, а в учителства-нето правим най-вече това: раздаваме се.

Поради всичко това и се захващам с писането на тази моя толкова изстрадана книга. Да се надяваме, че тя ще бъде по-лезна за повече хора. Прочее, тя е писана за определен човешки тип най-ценни според мен хора, които сами разбират това, за което ще пиша. Парадоксът е, че уж пиша книгата си за тия, дето не разбират (но те едва ли някога и ще го разберат!), а всъщ-ност я пиша за ония, които и без мен всичко разбират. Но и да си вдъхнем взаимно кураж ние, съмишлениците и дейците на освободеното и очовечено, на личностно проявеното и одухотвореното, а също така и на оживотвореното от духа на свободата образование и училище, пак е нещо.

Защото наистина имаме нужда от това: ситуацията, в която сме принудени да живеем, е крайно отчайваща. Ала не трябва да се отчайваме, а да се борим. Този е търсения ефект на книгата ми: да възпитава борци, да подтиква ония, които не са склон-ни да се предават или да капитулират, да се възвисят до нивото на съзнателни борци за едно наистина ново образование. Дай Боже един ден, и то колкото се може по-скоро, да преуспеем в тази така отговорна мисия на живота ни, без която той едва ли би постиг-нал смисъла си...

НЕСЪМНЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ИЗОБЩО НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ УЧИ...

Колкото повече учим, толкова повече знаем. Колкото повече знаем, толкова повече заб-равяме. Колкото повече забравяме, толкова по-малко знаем. Колкото по-малко знаем, толкова по-малко забравяме. Колкото по-малко забравяме, толкова повече знаем. Колкото повече знаем, толкова повече заб-равяме... Тогава защо изобщо учим?

ЗАЩО ИЗОБЩО СА НИ НУЖНИ УЧИЛИ-ЩА?

Мисля, че е добре да опитаме да отговорим на поставения въпрос. Ще ми е безкрайно интересно да прочета отговори на разни хора на него. Аз също ще се пос-

тарая да напиша свой отговор. Какво ще кажете, струва ли си да опитаме да отгово-рим на този уж лесен въпрос: Защо изобщо са ни нужни училища?

ПОПАДАЙКИ В ГРАВИТАЦИОННОТО ПОЛЕ НА ВЛАСТТА ОФИЦИАЛИЗИРА-ЩИЯТ СЕ БЛОГЪР НЕМИНУЕМО СТАВА НЕИН САТЕЛИТ

Г-н К.Павлов (Комитата) е започ-нал да описва за бъдещите си мемоари паметните събития около поканването му през изминалия уикенд на среща с Премие-ра: виж До момента, в който стана инте-ресно. За целта, респективно, е възприел и подобаващия стил на писане, способен да ознаменува тия вълнуващи моменти от живота му – леко тържествен и патетичен стил, който да предизвика един ден завист-та на бъдните поколения че не са имали шанса да живеят в нашето така интересно време. Засега само е налична първата част от тия вълнуващи записки, обещано е про-дължение. Зачетете се в тия редове, за да не съжалявате, че сте пропуснали ето това, примерно:

… На входа ни прибраха телефо-ните и ги заключиха в едни чекмедженца при охраната. Дадоха ни ключето.

Нагоре по стълбите и, малка при-емна и голям кабинет. На креслото до нис-ката масичка до вратата вдясно седи пре-миерът Борисов. Става. Здрависваме се.

– Казах на Дянков, Цветанов и Добрев да дойдат и те да говориме – спо-деля той.

Такова трябва да е било чувството в момента, в който гладиаторът разбрал, че на арената срещу него вместо един, ще пуснат четири лъва, за по-интересно.

Спомних си и моите познати, които категорично ме съветваха да приема покана в такъв кратък срок, защото аз се дърпах. Представих си ги как ми махат от публика-та…

Разбира се, в стила на криминал-ните романи с продължение на най-интересното текстът прекъсва, та читателят да чака с неустоимо нетърпение продълже-нието; многообещаваща също е и пряката реч, което подсказва, че от цялата история може да се получат в крайна сметка не скучни мемоари, а повратен за бъдещето на

13 литературата ни романтичен исторически роман. Абе, мама му стара, хубаво е, че все пак живеем в такова вълнуващо време, изпъстрено с ярки исторически личности като Борисов, Дянков, Цв.Цветанов и оня, младия, как се казваше, министърът на икономиката де, не се сещам в момента за името му, но и той, естествено, има запазе-но място в историята ни, щото, изглежда, е много даровито момче.

Като прочетох с нарастващ трепет цитираните по-горе редове редове, не се сдържах, понеже съм гадняр, да разваля малко идилията и емоцията, пишейки след-ния твърде неприятен рефлексивен комен-тар:

Четейки текста и някои от комента-рите в съзнанието ми се появи досадна мисъл: ако признанието на блогъри от властта е нещо като тяхно “официализира-не”, то това последното им придава статус, нямащ нищо общо с най-голямото очарова-ние на самото блогърстване, което, разбира се, е свързано с отдадеността, с пристрас-теността им към свободата. Видяхте ли в клипчетата как Комитата и Асен Г. внима-телно мерят думите си при дефинирането на своите въпроси?

Властта вероятно има толкова мощна гравитация, че свободата на блогъра отива по дяволите когато той бъде въвле-чен в неговото поле, а това става когато той се остави по някакъв начин да обслужи тая власт. За да се поясня: вие как смятате, Бареков нима може да се държи като сво-бодомислещ ум? Не знам защо, но гледайки клипа, човек има впечатлението, че и тия двама блогъри се отправят по пътя, който един ден ще ги доведе до плачевната участ, до трагедията на Бареков.

И най-непохватният блогър има ог-ромно предимство пред официализираното обслужване на властта: той е свободна, сиреч, той е независима личност, той е личност, която зависи само от собствената си съвест. Попадайки в гравитационното поле на властта официализиращият блогър неминуемо става неин сателит.

Нима някой може да има илюзията, че в тия отношения Боко ще бъде сателит на дуета Комитата-Генов, а те ще бъдат притегателния център?! Това, господа, е невъзможно. Бойко успя да подчини на “аурата” си (тя, разбира се, е и парично обезпечена) де факто всички български медии, та едни блогъри ли ще му се опрат?!

ЗА ДЕМОНСТРИРАНО ПЪЛНО БЕЗХАБЕ-РИЕ МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ДА СИ ИДЕ – ЗА ДА НЕ ВРЕДИ ПОВЕЧЕ!

Вчера в едно предаване по нацио-нална ефирна телевизия се показа минис-търът на образованието, младежта и наука-та Сергей Игнатов. Участието му в това предаване - имам предвид държането му,

думите му, самовъзвеличаването, това, че през цялото време най-старателно се пра-веше на интересен, на "пич" и пр. – показва по категоричен начин една страшна истина: оставили сме се да ни управляват хора, на които съвсем и изобщо не им пука за това какво става в страната и държавата, а ги вълнува единствено собствената им мани-ашка самовлюбеност – и любуването им от самоцелното пребиваване във властта и отдаването на нейните съблазни. Горко ни, щом търпим такива да решават съдбините ни!

Разбира се, в това предаване ми-нистърът и думица не отрони за нещо наис-тина важно: за гладната стачка на г-н Райчо Радев от Перник, който протестира срещу политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Оказа се, че съвсем други, изобщо несвързани с образо-ванието неща вълнуват най-вече г-н Минис-търа, който се изживява като "плейбоя на правителството", ако допуснем, че някой изобщо може да оспори славата на самия Премиер като пръв пич на республиката ни. В тази връзка ето коментара на г-н Р.Дечев по изявата на Министъра и най-последното развитие на казуса около гладната стачка на г-н Р.Радев, а по-долу можете да прочетете и моя коментар по същите проблеми:

Приятели, миналата седмица на-чалничката на РИО Перник направи опит да потърси посредничеството на проф. Н. Василев да се потули случаят с Райчо Ра-дев. След всичките простотии, лъжи и кле-вети, които изрече по негов адрес, тя заяви, че няма да го уволнява.

Райчо Радев обаче не протестира само срещу собственото си уволнение, а срещу политическите уволнения в образо-ванието въобще. Той настоява на правото си премиерът и министърът на образовани-ето да отговорят на неговите писма, в които е поставил въпроса за тези политически уволнения.

Вчера министърът на образовани-ето в предаването на Росен Петров по БТВ надълго и нашироко коментира къде и с кой се боксирал, но за гладната стачка на ди-ректор на училище не му минава и през ум да спомене; това не е важно за него. Всички ние познаваме унищожението, на което се подлага културата и образованието в Бъл-гария.

Протестът на Райчо Радев е единственото реално противодействие на разрухата в образованието в последните години. Нека да съсредоточим усилията си в подкрепа на протеста на Райчо Радев! На Борис Попщерев ще кажа, че вместо да увещава Райчо да напусне училището (Как ли биха се израдвали на това от ГЕРБ!), по-добре да беше дошъл на протеста, който организирахме в четвъртък. (Rumen Dechev)

Министърът на образованието Иг-натов с вчерашното си интервю по най-категоричен и безсрамен начин демонстри-ра, че състоянието на образованието, на системата, която той управлява, е най-последната му грижа, и че съвсем други неща го вълнуват във властта, а именно перченето по медиите и банкетите, упоени-ето от славата, самолюбуването, принад-лежността му към самозвания национален елит, впечатлението, което прави предимно на дамския пол и прочие суетности все от този род.

Наистина се държа в това преда-ване като министър на бокса или на фитне-са, а не като министър на образованието. Безсрамие! За стачката на Р.Радев се па-зеше да спомене така, както дяволът се пази от тамяна. Което и показва, че съвсем се е откъснал от реалностите на живота, а това означава, че е крайно време да си ходи – за да не вреди повече на българското образование!

Смятам, че е крайно време заради показаното безхаберие към ръководената от него сфера да се поиска в нарочна граж-данска декларация следното: министърът на образованието да си иде – за да не вре-ди повече! (Ангел Грънчаров)

БОРИСОВ ПРИЛАПА ЧАСТ И ОТ ОНЗИ МЕДИЕН СЕКТОР, В КОЙТО ИМА СВОБО-ДА, ИМЕННО “ШЕПАТА НЕЗАВИСИ-МИ БЛОГЪРИ”

Бойко Борисов, силно впечатлен от т.н. “бойкометър”, който двама блогъри направиха, в своя си стил – да обезоръжи, да притъпи жилото на всичко, което някак може да навреди на рейтинга му, та да обърне в своя полза развитието на нещата – поканил същите тия двама блогъри на височайша аудиенция в присъствието и на неколцина от най-важните министри в това

14 “най-демократично правителство” (по него-вите думи): виж Лятната изпитна сесия на правителството. Единият от блогърите, удостоени с тая чест, именно Комитата, е така развълнуван от случилото се, че чисто-сърдечно си признава: “Аз съм тотално изцеден. Не знам колко време ще реаними-рам.”. Явно в наши условия само да те погледне, камо ли пък да те погали с перце първенецът на пълната власт, и човек изпа-да в невероятно мощни екзистенциални вълнения, трепети и копнежи.

Случаят е твърде интересен за дискутиране и осмисляне: Премиерът кани на разговор двама блогъри, сиреч, прави опит да спечели на своя страна единстве-ният медиен сектор у нас, в който има ня-каква свобода! Тепърва много ще се говори и пише по тоя многозначителен прецедент. Аз вече тук-там се изказах в един първона-чален и импулсивен план, в някои случаи обръщайки се директно към ощастливените с тая наистина голяма чест да “изпитват” самия Премиер; ето репликите ми, написани на разни места в интернет, дадени в една не съвсем свързана последователност; тепърва още ще пиша по безпрецедентния случай, но ето засега какво счетох за нужно да кажа:

Преди време Б.Борисов направи интересен сондаж за да проучи реакцията на един “блогърстващ журналист”, твърде влиятелен, имам предвид Иво Инджев – като на него лично съобщи новината, че няма да се строи АЕЦ “Белене”. Оказа тая милост на И. Инджев и с жеста си, предпо-лагам, е очаквал същият да се трогне от вниманието на всесилния властник; е, такъв трепет И. Инджев не преживя и продължи да критикува властта и нейния пръв тартор. Но не всички имат тоя стоицизъм да издър-жат на вниманието на властта… ние, хора-та, сме твърде различни… Пък и известно познание на човешката психология е доста-тъчно та да се разбере какви рискове са налице в случая…

… Случилото се има двояко значе-ние. Б.Борисов благоволи да ви приеме, което означава, че си дава сметка за ефекта на това събитие: ето, имаме си най-сетне Премиер, който е диалогичен, приема бло-гъри, обяснява им как той вижда нещата, оставя се да го критикуват и пр. Внушението е: леле, какъв демократичен Премиер си имаме, не са верни приказките, че у нас положението със свободата на медиите не било розово! Тъй че, мислейки на тази плоскост, смятам, че трябва да си дадете сметка, че Б.Б. ви използва за свои цели, а вие сте се подвели да се оставите да бъде-те използвани.

Поддали сте се на наивната предс-тава: ето, дойде нашият час, майчице, са-мият Премиер ни приема, какво чудо, от първа ръка ще вземем информация и ще го критикуваме и прочие, и так далее, и ала-бала. Вижда се, че тоя медиен октопод (да

не кажа медийно чудовище), какъвто сам по себе си е Борисов, вече е направил първата стъпка да прилапа и онзи медиен сектор, за който наскоро се писа, че е единствения, в който има свобода, става дума за “шепата независими блогъри” (както се писа в онзи германски вестник)…

Тъй че нещата са многозначни. Аз само предупреждавам да не се мисли за тях плоско… и прекаленият оптимизъм също е израз на крещяща наивност…

Сега в съзнанието ми възниква един въпрос. Преди два месеца един човек, застрашен от уволнение по политически причини, имам предвид Райчо Радев от Перник, писа Открито писмо до Премиера, в което сподели проблема си и апелира Пре-миерът да се намеси. Минаха два месеца, Б.Борисов не само че не е отговорил на писмото му (което е длъжен да стори по закон!), но и явно няма намерение изобщо да отговаря. Същият този човек е в гладна стачка вече трета седмица, Боко, разбира се, не обръща на това капчица внимание. Въпреки че някои медии все пак дадоха гласност по случая. Мълчи като пън. Но ето, тия блогъри ги приема и беседва мило с тях, както забелязваме на снимките. Въпро-сът е: защо? Моят отговор на този въпрос съм го дал в заглавието (и подзаглавието) на този постинг. Ако тия блогъри не се усе-тят, че с милостта на Боко да ги приеме фактически са използвани от него, пробле-мът си е изцяло техен.

Вероятно си мислят, че те него из-ползват, а всъщност той тях използва… понеже той е властта. Да не говорим за съблазънта дадени влиятелни блогъри да бъдат напазарувани, т.е. купени в прекия смисъл на думата; след като Борисов и ГЕРБ си купиха каквото пожелаха (депутати за да си имат собствено парламентарно мнозинство, цели медии, които да им правят партийна пропаганда, съдии и какво ли не още си купиха) колко му е да си купят и някой и друг блогър?!

Изслушах видеата, пожертвах си част от времето за това не особено смисле-но занимание. Ще си позволя все пак да изразя своето възприятие, впечатлението си.

Двамата блогъри се държаха твърде благоприлично, видимо развълнува-ни от голямата чест, сиреч, Б.Борисов пос-тигна бляскаво главната от целите си: да обезоръжи, да притъпи жилото на най-критичния към властта медиен сектор, именно блогърите. Атмосферата на среща-та беше трогателно мила, почти никога някой не се осмели да прекъсне монологич-ните тиради на медийния спец и факир Б.Борисов.

От друга страна погледнато, с вниманието си, от висотата на пиедестала, на който седи, Б.Борисов мигом подкупи иначе уж безпощадно-безкомпромисните блогъри, които се държаха чинно, гледаха

го на моменти с погледи, блеснали като погледа на кученце, на което току-що е хвърлен комат хляб или мръвка – или пък само е погалено по главицата от височайша ръка.

Сиреч, една по начало прекрасна идея за “бойкометъра” същият този наш медиен чалга-шоу герой, какъвто е Боко, успя да я очалгизира, да я превърне в мен-те, да я обезоръжи, да махне жилото й. Той, прочее, умее всичко, до което се докосне, да го очалгизира: както цар Мидас могъл всичко, до което се докосвал, да го превръ-ща в злато, така Б.Борисов пък умее всичко, до което се докосне, да го превръща в чал-га, в блудкаво и пошло медийно шоу-менте.

Накрая, както и можеше да се предположи, двете страни се оттеглиха с трогателно нежни чувства една към друга: аз лично не мога да си представя по-голяма подигравка с “независимото блогърстване”. Даже да ви беше поканил на банкет и собс-твеноръчно да беше запушил устите ви с пържоли или с пасти, по-малко щяхте да се изложите отколкото сега!

Сам Бойко не пропусна възмож-ността да се погаври накрая с вас, като ви заяви в прав текст, че сте му били напра-вили голяма услуга, един вид направо безценна услуга. Следващата стъпка по този път, по който, за жалост, така неосмис-лено поехте, е да станете платени клакьори на властта от типа “Бареков” или “Кулезич”. Медийните услуги на властта, знайно е, се заплащат скъпо и прескъпо; намекът му беше твърде прозрачен…

Простете, но такова е моето впе-чатление, така аз оценявам събитието; не мога да не съм пределно искрен и не ща да лъжа никого…

ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ НА СВ. ВЕЛИКОМЪ-ЧЕНИЦА НЕДЕЛЯ

15 Св. великомъченица Неделя (Ки-

риакия) е родена в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на Мраморно море и столица на източната Римска импе-рия при Диоклетиан.

Св. Неделя била измолено с про-дължителни молитви чедо на благочестиви-те родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.

Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съоб-щил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, където те пострадали мъ-ченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й.

Накрая, след като Неделя реши-телно заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посече-на. Това станало на 7 юли 289 г.

Българските царе Асеновци (ХІІ-ХІІ векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство - Търново.

До нас се запазило на старобъл-гарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който превел и името на мъченицата от гръцки на бъл-гарски (Кириакия – Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на българ-ски. С УСТАТА СИ, СЯКАШ Е СВИНСКА ЗУР-ЛА, БОЙКО БОРИСОВ САМ УСЪРДНО СИ КОПАЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ГРОБ

Аз много пъти съм изтъквал, че най-големият враг на Бойко Борисов е собс-твената му голяма уста – и по-скоро поврат-ливият му, немирен език. Наистина има голяма уста тоя човек, а пък езикът му не мирясва и за миг: постоянно нещо плямпоти и бърбори. Знаем, медиите са в екстаз от такъв Премиер-плямпало, е, верно, той също така е и Премиер от типа “Търчи-лъжи”; изглежда най-голямото му удоволст-вие, превъзхождащо дори и сексуалното, е да дава интервюта – забелязали сте блаже-ното изражение на лицето му когато говори “у телевизоро”?

Ще каже някой: да де, ама той с тая своя голяма и немирна уста и с тоя повратлив език си създаде цялата бляскава кариера, от проста мутра стана Премиер, нещо като абсолютен господар на тая стра-на (да се надяваме, само временно!). Вярно, не възразявам, медиите създадоха това чудо, тоя медиен герой, който в един мо-мент придоби и водещо политическо значе-ние. Което е същото все едно, да речем, проф. Вучков, който е от същия дол дренки ако го сравним със словоохотливия ни Пре-миер, в един момент да бъде харесан от малоумното простолюдие дотам, че и него да ни го натресат за Премиер или поне за… Патриарх (добре, че Вучков е дърт, щото иначе и тоя цирк можеше да доживеем!).

Но помнете ми думата: това, което създаде Б.Борисов като политически фак-тор, то ще го и унищожи, имам предвид големата му уста и буйния му език. “Език мой – враг мой!” и “Езикът кости няма, но кости чупи!” са поговорки, все едно създа-дени по повод на феномена Борисов. С устата си, подобно на свинска зурла, Б.Борисов сам си копае политическия гроб.

Ако може да помълчи една годин-ка, ще векува политически, ала той хортува ли хортува, изпитвайки при това, предпола-гам, леки оргазми от удоволствието, което приказването му носи…

Започнах да пиша тоя текст с на-мерението да анализирам два най-нови словесни шедьовъра, що е сътворила пов-ратливата уста на Боко напоследък; ето ги:

Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.

То е първото изказване, то е нещо като силогизъм, мяза на “умозаключение”, а второто е по-кратичко, но по-категорично:

Симеон Сакскобургготски е мут-ра в политиката.

Какво ще кажете, бива си ги тия из-казвания, нали. Вярно, да се беше сдържал,

да не беше ги казвал, щеше да е значи-телно по-добре, щото сега ще го разкостят по форумите и по блоговете. То бива безс-рамие и безпордонност, бива, ама чак до-там вече не бива: най-откровено е казал нещо, за което ако имаше поне малко акъ-лец, непременно трябваше да отбягва не само да говори, а и да мисли. Щото е близко до ума следното заключение (хайде да анализираме накратко първата му “мислъ”):

Имало журналисти, които обслуж-вали мафията – твърди умният ни Премиер. Кой обаче е най-обслужваният от медиите? Он самият, Премиеро, нали така? Тъй че за “медийно обслужване на мафията” Б.Борисов требва да се пази да говори така, както хората се пазят в къщата на обесен да говорят за въже. Щото а стане дума за “обслужване на мафията от медиите”, по причина на това, че най-обслужваният от медиите е тъкмо Он, Премиеро, що-годе не затъпелият тотално човек веднага ще се сети и загрее – така излиза по премиерските дълбокомислени думи! – че не друг, а Бойко Борисов е мафията, или поне е най-преданият й слуга. И това де факто, или още по-вярно, логически погледнато, го казва и признава самият Премиер! Ех, Боко, що си не беше мълчал бе, чадо, що толкова приказваш, а, опитай да помълчиш малко де, че нали знаеш, това, дето собственият ти език може да ти навреди, нищо друго така не може да ти навреди!

А за второто бисерно изказване на г-н Премиеро що да кажем: Симеон, благо-детелят на Борисов, който го направи, дето се казва, човек, дето му помогна да се провре не само сред хората, ами и на самия политически Олимп, бил по думите на съ-щия този Борисов “мутра”! Нерде Ямбол, нерде Стамбул, какво ще кажете, а?! Верно, не просто мутра бил Симеон, той бил поли-тическа мутра, което иде пък да ни намекне, че самият Борисов, вероятно, пък е от дру-гите, от същинските мутри. Разгеле, пък мисли малко като говориш бе, Бойко: ако Симеон е мутра, кажи сега, може ли мутра да издигне немутра в политиката, имам предвид такъв като теб?! Ако Симеон е мутра, ти самият си мутра и то на квадрат, даже две-три мутри в едно (щото и външно мязаш на мутра, а Симеон не мяза изоб-що!)!

Но има и още нещо, значително по-сериозно и опасно – като извод от па-мятните думи на г-н Премиеро. Щото е безспорно, че ако Симеон – същия този, дето ти, драги ми Борисов, така мазно го величаеше навремето с думите “Негово величество” (помниш ли още как се обръ-щаше към Царя тогава, в ерата на твоя неудържим медиен възход?!)! – та значи ако същия този Симеон Втори е мутра, то по твоите думи ще излезе, че в твоето съзна-ние мутрата като такава е с царски облик, е царсвена и величава даже! Т.е. – да ти го обясня по-просто, та да ме разбереш! –

16 свързвайки Царя с понятието мутра, ти самите мутри или самата мафия ги преоб-разяваш в изкривеното си мутренско съзна-ние в Царе, един вид им придаваш царски статус! Казвайки “Царят е мутра!” (което, както и да го погледне човек, е едно крайно тъпо изказване!), ти де факто мафията (мутрите) превръщаш в Цар, сфана ли какво си благоволил да изречеш бе, драга ми Тикво? То бива-бива, ама твоето плямпоте-не вече мина сички граници: замълчи малко, бе, човече, дай почивка на дебелия си език в тая твоя голема уста!

Това е. Спирам дотук. Може още много да се говори и пише, ама да замъл-чим. Да последвам собствения си съвет и да замълча. Щото и аз като тоя Борисов съм с голема уста и много дърдоря, а знаете, има една мъдра поговорка: “Да бе мирно сидяло, не би чудо видяло!”. На моменти като пиша и дрънкам, признавам си, ме фаща страх: навсякъде в свидното ни Оте-чество властници, управници, началници и пр. са все горещи поддръжници на същия този Б.Борисов, когото аз в блога си, както забелязвате, чат-пат правя на “бъзе-и-коприва”. Като едното нищо могат да ми отмъстят с един замах, сиреч, да ме екзеку-тират, неговите властни фенове, под чието ведомство е моя милост като образовате-лен деец, трудещ се в държавно учрежде-ние.

Ще ме уволнят без да им мигне окото щом си позволявам така грозно бъзи-кам кумира им. Ето, наскоро разпалена фенка на Велможата, увличайки се, ме нарече “комунист”, щот съм бил учил в Петербург навремето; е, като нейния кумир Боко не съм бил член на БКП, ама на, у нас сичко е наопаки, Боко сега минава за “неко-мунист”, а аз съм… “комунистът”, какво повече да каже човек?! Затуй е по-добре да си замълча. Мълчанието, казват, било зла-то. Я какви пари направиха тия, дето стои-чески мълчат за кусурите на Боко, нещо повече, напротив, го хвалят непрестанно. Мекеретата по медиите имам предвид. Огромни пари направиха за слугинажа си.

Пардон! ОК, млъквам. Да онемея е по-добре, щото и аз си патя заради големия си език. Чао и хубав ден ви желая!

ДА СИ СПОМНИМ ЗА БЛАГА ДИМИТРО-ВА...

Прочети също и “Лавина”, Блага Димитро-ва

ГЛАДНАТА СТАЧКА НА Р.РАДЕВ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ И УВОЛНЕ-НИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Райчо Радев, мой колега-философ от Перник, който е в гладна стачка вече трета седмица, е написал следния текст, който се считам длъжен да разпространя чрез блога си, тъй като изцяло съм соли-дарен с неговия протест против полити-ческите репресии и уволнения в сферата на образованието:

Приятели, преди началото на про-теста пред Министерския съвет внесох в Министерството на образованието, младеж-та и науката писмо (МОМН вх. № 0601-1323/05.07.2012 г.) със следното съдържа-ние:

„Г-н Игнатов, уведомявам Ви, че не съм получил отговор на писмото ми с Ваш вх. № 0601-677/07.05.2012 г. На 03.07.2012 г. получих писмо от дирекция в МОМН, с Ваш изх. № 0601-1175/15.06.2012 г., което не само че не е подписано от Вас, но не е подписано и от директора на тази дирекция, а е подписано от служител в МОМН – като е поставена запетайка пред длъжността. По своето съдържание това писмо не е отговор на цитираното по-горе мое писмо.

Очаквам автентично писмо-отговор на посоченото по-горе мое писмо, подписа-но от Вас. В случай, че не получа искания отговор, ще продължа гладната стачка, за която сте уведомен от мен с нарочна декла-рация Ваш вх. № 94-13/82/28.06.2012 г. (възможно е номерът да е следният № 94-13182/28.06.2012 г.)“

Приятели, опитът ми е показал, че не е трудно служител на МОМН да подпише писмо и да положи печат, а Министърът или директорът на дирекцията да не е инфор-миран за този отговор. Запетайката пред длъжността води до определена степен на безотговорност към подписания текст. Не-обходим ми беше опит от 10 години, за да навляза в огромната нормативна база на образованието и да уловя някои тънкости на чиновническите игри – зная, че много от писмата, които съм внасял в МОМН се губят някъде по пътя до адресата.

Затова, приятели, съм и против мандатността на директора – докато навле-зе в работата, разбере чиновническите тарикатлъци и мандатът му свършва, а ако

е неудобен на местен или национален велможа, трябва да си тръгне. Между друго-то, тази мандатност ще помогне на встъп-ващите в управление правителства да осъ-ществяват политически уволнения и назна-чения. Много хора твърдят, че „директор на училище“ не е професия, но разберете, без професионализъм в управлението на обра-зованието е невъзможно – не само неговото развитие, но и поддържането на неговата адекватност на съвремието.

Все още не е прекратена акцията на началника на РИО-Перник за моето политическо уволнение и нямам отговор на писмата ми до премиера и Министъра.

Продължавам гладната стачка. Скоро ще публикувам и поисканите

ми обяснения на констатациите в Конста-тивния протокол от проверката.

Райчо Радев ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, ето и за какво още уволняват Райчо Радев; прочетете ето този негов анализ: „КОНЦЕПЦИЯТА” ЗА ЗАКО-НА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ПРОБЛЕМИ И НЕДОМИСЛИЯ: МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ ГЕРБ?. Дирек-торите на училища, които не пишат, не критикуват, които не мислят и не предлагат идеи тях не ги уволняват, нали?!

БОКО ПОЧНА ДА ФЛИРТУВА И С НЯКОИ ОТ БЛОГЪРИТЕ...

Б.Борисов прави опит да постави под своето крило единствената неподвластна нему част от медиите: блогърите Снимките взаимствах от Фейсбук: ТУК и ТУК.

17 ЗАБЕЛЕЖКА: Сега в съзнанието ми възник-ва един въпрос. Преди два месеца един човек, застрашен от уволнение по полити-чески причини, имам предвид Райчо Радев от Перник, писа Открито писмо до Премие-ра, в което сподели проблема си и апелира Премиерът да се намеси. Минаха два месе-ца, Б.Борисов не само че не е отговорил на писмото му (което е длъжен да стори по закон!), но и явно няма намерение изобщо да отговаря. Същият този човек е в гладна стачка вече трета седмица, Боко, разбира се, не обръща на това капчица внимание. Въпреки че някои медии все пак дадоха гласност по случая. Мълчи като пън. Но ето, тия блогъри ги приема и беседва мило с тях, както забелязваме на снимките. Въпро-сът е: защо? Моят отговор на този въпрос съм го дал в заглавието (и подзаглавието) на този постинг. Ако тия блогъри не се усе-тят, че с милостта на Боко да ги приеме фактически са използвани от него, пробле-мът си е изцяло техен.

Вероятно си мислят, че те него из-ползват, а всъщност той тях използва... понеже той е властта. Да не говорим за съблазънта дадени влиятелни блогъри да бъдат напазарувани, т.е. купени в прекия смисъл на думата; след като Борисов и ГЕРБ си купиха каквото пожелаха (депутати за да си имат собствено парламентарно мнозинство, цели медии, които да им правят партийна пропаганда, съдии и какво ли не още си купиха) колко му е да си купят и някой и друг блогър?!

ГОСПОДИ, ДАЙ МИ СИЛИ ДА ПОНЕСА УМОРАТА НА НАСТЪПВАЩИЯ ДЕН!

Господи, дай ми с душевно спо-койствие да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден! Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля. През всеки час на тоя ден ме наставлявай и

подкрепяй. Каквито и вести да стигнат до мен през деня, научи ме да ги приема със спокойна душа и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля! Във всички мои думи и дела ръководи мис-лите и чувствата ми! При всички непредви-дени случаи не позволявай да забравя, че всичко е изпратено от Теб! Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми, като не смущавам и не огорчавам никого!

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички съби-тия през деня! Ръководи моята воля и ме научи да се Кая, да се Моля, да Вярвам, да се Надявам, да Търпя, да Прощавам, да Благодаря и да обичам всички! Амин!

Източник

ОБРАЗ ИЗ ОНАЯ БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ВЕЧЕ Я НЯМА

Усилна жътва кипи из равното Со-фийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни ра-ботници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска мараня. Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар.

ЕДНО УЧИЛИЩЕ-МЕЧТА

Предупреждение: Текстът по-долу съвем не е търговска, още по-малко пък платена реклама; написал съм го по вътрешно убеждение, т.е. по изцяло цен-ностни, сиреч, безкористни подбуди!

Училището, за което искам да пи-

ша, именно ПГЕЕ в Пловдив, съвсем не се нуждае от реклама: неговата бляскава

слава е залог за едно наистина качест-вено и модерно, на европейско ниво, обра-зование и обучение. Елитната пловдивска гимназия е образователно учреждение, чиито възпитаници са ценени по целия свят специалисти, притежаващи най-търсени, съвременни и високоплатени професии. Професии в областта на най-бурно разви-ващите се в наши дни технологии: компю-търните. Представяте ли си: ученици от ПГЕЕ в Пловдив ходят на учебна практика в Испания, Франция, Германия – по специал-ни европейски програми! Безспорни са постиженията на учениците от това учили-ще.

Но има нещо, което наистина съз-дава колорита на това учебно заведение - и то е свързано с човешката атмосфера, с "аромата" от човечност, витаещ в него. Наистина, на този свят не друго, а човекът е най-интересното, а пък на човешкото у себе си – и у другите – трябва да обръщаме най-голямо внимание. Не става дума само за това, че преподавателите в това училище са истински майстори в своето толкова благородно, пък макар и нелеко дело. Не става дума и за това, че оня млад човек, който реши да учи в ПГЕЕ-Пловдив, ще попадне в една голяма общност от търсещи, с несъмнени творчески заложби, с богат личностен потенциал младежи и девойки, което неимоверно ще импулсира собствено-то му личностно израстване и развитие.

А става дума за това, че учещите в знаменитото училище, чествало наскоро своя 50-годишен юбилей, просто се чувст-ват добре в него. Чувстват се добре, понеже тук, в тия решаващи за бъдещето си години, откриват смисъла на своето съществуване. А той е: да вярваш в собствените сили, никога да не се подценяваш, да си убеден, че си обречен на успех щом си разбрал, че желаното бъдеще е твое лично жизнено дело, твое завоевание и постижение.

ПГЕЕ-Пловдив е "люпилня" на

личности – това е най-важното, което се опитах да намекна с горните думи. И в този смисъл е училище-мечта. Безличникът никога няма да успее в този живот; той е обречен на вечна мизерия и недостойнство. Неумеещите да мечтаят са толкова по-малко личности. А истински мечтаещите са най-напред свободолюбиви хора. Нищо не

18 може да спре такъв човек в преследването на мечтата му.

Под моето, така да се рече, "ве-домство" е философското образование в ПГЕЕ-Пловдив: преподавател съм в него по философия, психология, етика, личностно развитие и гражданско образование. Не е случайно това, че намирам удовлетворение в работата си тук. Познавам нещата отвът-ре и смея да заявя: нашите ученици успяват и преуспяват в най-главното. А то в крайна сметка е нещо съвсем просто: да бъдеш човек. Личност в истинския смисъл. А да си човек означава да си свободен. Сам непре-къснато да избираш и решаваш, поемайки цялата, поемайки пълната отговорност. Това именно е водещото в нашия живот. На него уча аз учениците си. Те прекрасно знаят: какво от това, че си някакъв там специалист ако си боклук като личност? Друг е въпросът дали изобщо може и да е добър специалист безличникът, пасивният и неинициативният, примиреният човек...

Е, казвам ви: в нашето училище засега успешно се борим с тенденциите за дехуманизиране на човека, обричащи съв-ременността на ужасна криза. Нашите въз-питаници са убедени: "цялостният човек" е разгадаването на загадката на човека. Затова те стават не само добри специалис-ти в професиите си, те също така са и спор-тисти, сред тях има и занимаващи се интен-зивно с музика, с рисуване, с театър, с танци, с какво ли не. Изучават интензивно основните западни езици. Те са съвременни хора, граждани на света, а не плахи провин-циалисти. Гордея се с моите ученици! Това може да го заяви всеки един учител от на-шия прекрасен екип.

Приобщавайки се към нашата учи-лищна общност ще направиш направо без-ценно капиталовложение в собственото си бъдеще. Има ли нещо по-важно, за което следва да се грижим – от това да сме гри-жовни най-вече тъкмо към самите себе си, към своята собствена участ

Не зная какво ме обзе тая сутрин,

но съвсем спонтанно ми се роди в главата идеята да напиша този текст. Е, сякаш успях да кажа най-главното. Старая се, както забелязвате, да съм съвсем кратък. Така е при мен: овладее ли ме някаква мисъл, с нищо не мога да й се противопоставя. Чини ми се, написаното може да е от полза за някой, който се лута и не знае накъде да

тръгне. Винаги има смисъл да се мисли, да се пише, да се разговаря, да се заявява как ти виждаш нещата.

По този начин ние, хората, си по-магаме. Подаваме си ръка. Никой не знае как нещо привидно уж съвсем маловажно може да изиграе съдбовно значение в живо-та ти. И така: никога не се отчайвайте, вина-ги има изход, животът е прекрасен стига да си повярвал, че той е изцяло твое собствено творение. Не скучайте, а работете, стреме-те се! Не чакайте лесни печалби, доброде-телта постоянство е гаранция за реализа-цията ви в този живот. Убеден съм, че ще успеете ако спазвате тия така прости пра-вила на смисления живот.

Желая ви хубав ден и ползотворен уикенд! И още нещо, което за малко щях да забравя: бъдете дръзки! Не се подценявай-те никога! Ние самите сме истинския, най-ценния капитал, който движи този свят. Хайде да спра все пак дотук... въпреки че темата е необятна...

СЛЕД КАТО КОКОШКИТЕ У НАС ВЕЧЕ СА ЩАСТЛИВИ, СЕ ОКАЗА, ЧЕ И ПРЕМИЕ-РЪТ НИ – ПЕТЕЛЪТ – СЪЩО Е ЩАСТ-ЛИВ!

Ура, Премиерът ни е щастлив! Ся-каш е петел на щастливи кокошки. Извод: кокошките изглежда, сме ние, пък макар и щастливи...

ИЗ НОВИНИТЕ: Бойко Борисов бил щастлив Премиер, понеже министрите му щели да влязат в историята...

ВЕЧЕ ТРИ ГОДИНИ УПРАВЛЯВАМ ТИЯ БАЛЪЦИ, ТО БИЛО МНОГО ЛЕСНО БЕ, ОЛЕЛЕ, ИСКАМ ОЩЕ ПЕТ ГОДИНКИ ПО-НЕ!

Източник

ВРАЗУМИ НИ И НИ НАУЧИ, О, ВСЕМИ-ЛОСТИВА ЗАСТЪПНИЦЕ, КАК БЕЗГРЕШ-НО ДА ИЗМИНЕМ ПЪТЯ НА СВОЯ ЗЕМЕН ЖИВОТ

0, Всемилостива Владичице Бого-родице, Всесилна Застъпнице, непосрам-ващо наше упование!

Благодарим Ти за всички благоде-яния, които от древни дни и до днес извър-шваш чрез Твоята чудотворна икона.

И сега, Преблага Владичице, пог-ледни милостиво към нас, грешните и не-достойни Твои раби, яви ни милостта Си и моли Твоя Син и наш Бог да ни избави от всяко зло, да запази нашата страна от глад, унищожение, земетресение, наводнение, пожар, от меч, от нашествие на другородци и междуособни борби...

... Изпроси за православните хрис-тияни благоденствие и мирен живот, здраве, дълголетие, помощ във всяко добро дело и спасение.

19 Бъди наша Застъпница и Ходатай-

ка пред престола на Всевишния. Към кого да прибегнем, ако не към Теб, Владичице?

На кого да принесем нашите сълзи и въздишки, ако не на Теб? Нямаме друга Помощница, нито друга Надежда освен Теб, Небесна Царице. (ОЩЕ >>> на стената на Соня Анкова във Фейсбук)

Нов сайт за публикуване на онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ

"КАКВО ТАМ ЗНАЧИ НЯКАКВА СИ ЛИЧ-НОСТ?!" ПРОДЪЛЖАВА ДА ЕХТИ В УЖ ЕВРОПЕИЗИРАЩОТО СЕ НАШЕ СВИДНО И МИЛО ОТЕЧЕСТВО

Вчера бях на протеста против по-литическите репресии и уволнения, провел се пред сградите на Народното събрание (бивш Партиен дом) и на Министерския съвет. Както можеше да се очаква, протес-тиращите не бяхме много, протестът ни беше "камерен" – както някои медии не пропуснаха да отбележат с неприкрита доза язвителност. Та нали да се протестира срещу толкова мъдрото ни правителство в условията на пълен медиен комфорт на същото е равностойно на пълна невъзмож-ност, на аномалия, на природен катаклизъм: правителството ни се полага да бъде само

хвалено! Затуй и единствената медийна реакция (или отразяване) на протеста ни може да се види ето тук: От днешния про-тест срещу политическите репресии и уволнения в образованието.

Останалите медии твърде показа-телно мълчат. Г-н Райчо Радев е в гладна стачка вече трета седмица. В хуманното ни отечество, в което царува человеколюбиво-то ни и така силно обичано от народа ни правителство (както ни убеждават платени-те поръчкови анкетьори) отчаяният граж-дански протест на един човек не е събитие, което заслужава да бъде отразено или коментирано. Какво от това, че един човек рискува живота си заради една значима за всички нас кауза?! "Какво там значи някаква си личност?!" продължава да ехти оглуши-телно в уж европеизиращото се наше свид-но и мило отечество.

Срещнах се с г-н Райчо Радев, с когото се познавам лично. Той видимо е отслабнал, но патосът на борбата го е увля-къл неимоверно; този човек излъчва силно гражданско чувство и дори заразяваща духовна енергия. Намери се един, който да протестира срещу безобразията в образо-вателната сфера; то, прочее, и в последни-те редове на романа "Под игото" пак само един се осмелява да протестира...

Тия, дето подкрепихме г-н Райчо Радев на вчерашния протест бяхме некол-цина, има-няма 15-тина човека. Според мен в някакъв смисъл даже е и по-добре, че бяхме само толкова. Все нещо говори това, че бяхме толкова. Последната грижа на масовия българин от наше време е това какво става с образованието на собствените му деца...

В края на публикацията, чиито линк съм дал по-горе, има и връзка към вчерашната емисия на сутрешното преда-ване на Нова ТВ, в което се излъчва едно интервю на Р.Радев. Много интересно е обаче как водещият, уплашен от възможен неблагоприятен за медията му ефект зара-ди тази волност да излъчат интервю с кри-тикуващ властта, се опита да подиграе г-н Радев, задавайки му уж изпълнен с "убийст-вен сарказъм" въпрос: санким, как така Вие, г-н Радев, заради директорския си пост си рискувате здравето, струва ли си такава жертва?! Такива, уви, са огромната част наште журналисти: страхливи, способни на всякаква низост, блюдолизци, които не се свенят да обират лигите на властта. Значи човекът протестира срещу политическите репресии и уволнения в сферата на образо-ванието, човекът проявява своята граждан-ска и силно ангажирана позиция, свързана с делото на живота му, а журналистът намира за уместно да го занася и да го подиграва: за директорския си пост бил протестирал! Безобразие! Как поне малко не ги е срам тия презрени слуги на властта?!

Длъжен бях да кажа това. Ще рече някой: те, от тази медия, вярно, по този

начин, но все пак ви подават ръка, а ти плюеш връз нея?! Не мога обаче да пропус-на този личностен, пък и граждански мо-мент: журналист безцеремонно се подигра-ва с протестиращ! Журналист се подмазва на властта, жертвайки достойнството на една личност, осмелила се да протестира срещу същата тая власт. Така не може. Така не стават тия работи. Това не е журналисти-ка. Да не казвам сега какво е.

И искам да завърша ето с този мо-мент: тия толкова "незначителни" събития около протеста на Р.Радев, на които медии-те по същество почти не обърнаха внима-ние, са невероятно показателен и изразите-лен тест на самото правителство. Нали уж Б.Борисов се преструва, че бил "десен". Нали и ГЕРБ се правят че били "дясна пар-тия". За десните отделно взетата личност е истински ценното. Б.Борисов даже не бла-говолява да отговори на Откритото писмо на Р.Радев до него, изпратено преди два ме-сеца (!), а пък вчера не благоволи да обърне и капчица внимание на "миниатюрния про-тест" на неколцина дейци на образованието. Ако се бяха изсипали там повечко хора, щеше да реагира, а сега непристъпно мълчи зад каменния си бастион. Което именно и показва, че не е никакъв десен.

Повтарям, за истински десният чо-век отделната личност има огромно и опре-делящо значение. Не "човешките маси", не многолюдните тълпи, а личността, индиви-дът, е истински важното и ценното. Наш Боко очевидно е носител на съвършено друг манталитет, отговарящ на идеологията на партията, в която е членувал в славните си младежки години. Идеологията на БКП, според която тъкмо личността няма абсо-лютно никакво значение. Ето го теста, който Б.Борисов не издържа. Ако обаче все пак иска да се представи, че все пак има нещо "десничко" в него, трябва спешно да се разбърза, щото гладната стачка на Р.Радев продължава...

МЕДИЙНОТО АНГЕЛЧЕ БОЙКО БОРИСОВ

Иначе Бойката ме кефи: нещо ве-село има в него! Нещо смешно. Ама съвсем не ми е весело като си помисля каква я надроби само за три години!!!

Баси цените ни докара: На ток. На парно. На вода. На хра-

на. На лекарства, на плодове, зеленчуци, зарзават, на бензин, нафта и хляб.

20 Така че колкото и да е забавен не

ще може ме убеди, че празния хладилник е за предпочитане пред прерязаната лента на поредния некачествено положен асфалт.

И за всичко пак му е виновен Ста-нишев… вече трета година!

Ай, молим ти се Боко! Написа: Анонимен

Колажът взаимствах от ТУК

ОТ ДНЕШНИЯ ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПОЛИ-ТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ И УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Р. Радев: При ГЕРБ сякаш се връща чл. 1 от комунистическата конституция (ЗАБЕЛЕЖКА: В оригиналната публикуция на същия материал на сайта на агенция БГНЕС може да се чуят и видят и откъси от проявата на видео.)

Партизаните на ГЕРБ трябва да се назначават, това е положението. Това заяви Райчо Радев, директор на спортното учи-лище в Перник, който на 21 юли обяви глад-на стачка против политическите уволнения в образованието.

Въпреки че протестът се проведе в камерен състав лятната жега не попречи на Радев да застане пред Министерски съвет и да защити своите искания. “В момента има акция за моето политическо уволнение, то започна през февруари. Началникът на инспектората, който управлява община Перник в образованието, ми предложи да се откажа от длъжността директор, независи-мо, че имам защитен 1-ви клас квалифика-ция. Имам противоречия с началниците. Имало е винаги назначения по политически причини, но имам усещането, че по време на управлението на ГЕРБ тези назначения станаха много и сякаш се връща чл. 1-ви от комунистическата конституция (за ръковод-ната роля на партията – б. р.)”, каза още Радев.

Той уточни, че няма възражения спрямо проверката, която се прави спрямо него, а протестира срещу тенденциозността на тази проверка, която според него е пред-назначена да постигне неговото уволнение, за да може на негово място да бъде назна-чен човек на ГЕРБ. Радев сподели, че като представител на спортните училища в Ко-мисията по образованието работи за нала-гането на нещо, което по неговите думи министерството на спорта не иска – наред-ба за спортната подготовка. Министерството на образованието се противопостави на

тази наредба, успях да убедя депутатите, че това е жизнено необходимо за спортните училища, допълни протестиращият.

Българинът, за разлика от много други граждани на демократични страни, няма чувствителност за неговите лични граждански права, продължи стачкуващият директор. “Затова правя протеста и гладна-та стачка – за да се обърне някакво внима-ние и ако е възможно в законите на Парла-мента да няма политически уволнения в образованието.”, заяви Радев. Подкрепа към каузата на Райчо Радев изрази и учи-телката Анна Ананиева, която предаде и подкрепата на проф. Минко Балкански. /БГНЕС

София / България ЗАБЕЛЕЖКА: Интервю на Райчо Радев по Нова телевизия може да се види и чуе ето на този адрес (интервюто започва някъде към началото на втория час на предаване-то).

ЗА ПОЖАРА НА ВИТОША И ЗА ЕВЕНТУ-АЛНАТА МИ ДНЕШНА СРЕЩА С Г-Н ПРЕ-МИЕРА БОРИСОВ

Понеже се водят оживени дебати за това как е започнал пожарът на Витоша, се осмелявам да и аз да издигна своя теза: пожарът на Витоша най-вероятно е започ-нал от падащ метеорит, който е подпалил непристъпната гора. Основанията на тезата ми са: след като у нас напоследък се случ-ват какви ли не странни неща, от странни по-странни, какво пречи един дошъл от необятния Космос метеорит да подпали тоя така мистично започнал пожар?

Ето, у нас вече започнаха, пример-но, да намират на всяка крачка мощи на светци и скелети на вампири (!), които бяха признати за такива от родната ни наука в лицето на нейния тартор проф. Божидар Димитров. Та в светлината на тия къде-къде по-загадачни случки какво пречи да се при-еме, че пожарът на Витоша е предизвикан, тъй да се рече, от извънземните, които са ни замерили с метеорит, искайки да ни съобщят по този начин нещо важно.

Естествено е, че извънземните ще се опитат да установят контакт с нашата земна цивилизация не с някой друг, а тъкмо с нас, българите – като най-напредничави

нейни представители, т.е. българският ум е недостигнат по дълбината и размаха си. Та тази е моята концепция за възниква-нето на толкова загадъчния пожар на Вито-ша, а какво именно искат да ни съобщят извънземните, предизвикали това събитие, е тема за сериозна научна дискусия, в която призовавам да се включат и най-видните умове на нацията ни, в лицето на професо-рите Божидар Димитров и Юлиян Вучков. С туй кратко съобщенийце се надявам да предизвикам техния мисловно-изследователски потенциал, та най-сетне загадката да бъде решена.

Още едно основание имам за тео-рията си, че извънземен произход (генезис) има пожарът на Витоша, и то е: пожарът крайно трудно се гаси, нищо чудно да се окаже, че е негасим. “Не се гаси туй, що не гасне!” – искам да припомня думите на народния поет, тъй че ако наистина пожарът е предизвикан по метафизично-мистични извънземни сили, то много ясно е, че ний, земляните, няма как да го угасим. И няма да ни помогне дори и това, че нашият пръв народен кумир и вожд на нацията ни, имен-но г-н инженер доктор-генерал-лейтенант Борисов между другото е по професия тъкмо пожарникар – ако изпуснем изпред-вид това, че всъщност истинското му приз-вание, както разбрахме през последните години, е оправяч на България.

Като казах “Бойко Борисов, та се сетих. Ето и една новина. Днес ще бъда в София, пиша този коментар във влака в ранната утрин. Пътувам за София не за да се приближа до катаклизъма с извънземен произход (пожара на Витоша), а защото ще участвам в една научна конференция, която се провежда днес (отделно ще пиша за нея). А между другото след конференцията в 16.30 часа ще бъда на протеста (митинга) против политическите уволнения в образо-ванието, който ще се проведе пред сградата на Министерския съвет. Между другото, като деец на родното образование ми е предло-жено да бъда включен в делегацията, която ще се срещне с г-н Премиера, стига негова милост да благоволи да приеме някакви си там научни, просветни и културни дейци като нас (ние да не сме Цеца Величкович или Азис та да ни приеме със стопроценто-ва вероятност?!). Та ако извънземните сили са решили да повлияят на г-н Премиера да благоволи да ни приеме, моя милост днес ще се срещне с него да преговаря от името на протестиращите, бидейки избран в със-тава на нарочно съставената за тая цел делегация.

Та ако имате някакви въпроси, кои-то искате да сведете чрез мен до внимание-то на г-н Премиера, воаля, задавайте ги, вашият смирен слуга в мое лице обезателно ще ги съобщи на нашия народен титан и кумир. Апропо, нося да подаря на г-н Пре-миера един комплект от всички досега из-лезли книжки на списание ИДЕИ, понеже ми

21 стана мъчно за него след като наскоро го обвиниха, че той, горкият, си нямал и една книга в своята къща; е, нека занапред да чете списание ИДЕИ, убеден съм, че ако се зачете, това ще има твърде благотворен ефект върху съдбините на многострадална-та ни Родина.

Това е в общи линии. Привечер, живот и здраве да е, се връщам в Пловдив. Желая ви хубав ден! А най-вече желая късмет на борците с незагасващия пожар на Витоша, ще се радвам ако моите научни приноси към изясняването на неговия гене-зис им помогнат за потушаването му, което цялата нация чака със затаен дъх вече толкова дни.

ИСТОРИЧЕСКОТО ПОЖАРОГАСЕНЕ ПРО-ДЪЛЖАВА

Пожарът във Витоша продължава вече четвърти ден и от първоначалните 50 декара вече обхваща 250 или разраснал се е пет пъти. Цари пълен хаос с организация-та по гасенето и доброволци разказват странни неща, които са им се случили щом са отишли на място да гасят.

Българското правителство първо прие, после отказа (като не даде основател-ни причини) помощ от Израел и Сърбия. Странните разкази на доброволците са от рода на:

„Пожарникарите и военните около нас също бездействат, тъй като не получа-ват никакви нареждания. Стоим и чакаме, докато от време на време до хижата идват коли с някакви хора и си тръгват, но нищо не се случва. Тоталният хаос вече трети ден ни кара да мислим, че просто се саботира гасенето на пожара.“

„Когото и от т. нар. отговорни лица да попитам какво се случва и кое налага всичкото това безсмислено чакане, не полу-чавам никакъв отговор. Дори вече ми казват да не задавам глупави въпроси, защото ги дразня.“

„Към 6:00 часа вече доброволци нямаше (за записване) и започнахме да чакаме какво и кой и защо, не е ясно, а и никой не знаеше.Отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт…след 30-40 мин. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт НЯМА. Качвайте се пеша! Всичко от наша страна беше 6. И

започнахме едно чакане. А пожарът си върви. И се качва към нас! Ние продължа-ваме да чакаме, няма помпа, няма нищо. Аз лично чух нашия началник поне три пъти да говори по телефона с някого и да вика “пра-тете ми помпата, кога ще ми изпратете хеликоптера да ни спусне помпата? Искам помпата сега! Готови сме и т.н.И чуйте сега какво се случва! Обажда се някакъв умник и казва: ще ви изпратим помпата (и всичко останало), забележете, с кон! След дълго чакане някой се обади и каза: Прибирайте се!“

„От една страна, тия хеликоптери, дето пръскат, нищо не правят. Просто мъг-ла. От друга страна, пожарникарите около нас бяха 10-15 човека максимум. Днес на ръце сме качвали шлангове и помпите в продължение на час.“

“До утре ще е много зле положени-ето. Идвайте хора. Не слушайте новините. Всеки е нужен горе. Организацията е слаба. Пожарникарите гасят с 2 помпи, от които едната е голяма колкото табуретка и днес прегря. Ако не се съберем, пожарът ще изгори сумати гора. Идвайте!!!“

„Всички налични доброволци вече са изтощени – физически и емоционално. Тези хора, борещи се четвърти ден с огне-ната стихия, призовават за помощ и съпри-частност.“

„Никой не може да обясни защо дни наред се повтаря, че положението е овладяно.“

„Управляващите не искат да си признаят, че пожарната е зле екипирана. В така наречения щаб има много началници, те също знаят, че няма да се справят с наличия материален ресурс и затова дават безумни нареждания и успокояват, че ситу-ацията е овладяна. Питейната вода също е кът, храната, която получават пожарникари-те пък е недостатъчна.“

Същевременно и Македония, ос-вен Израел и Сърбия, е предложила да помогне със специализирани самолети в гасенето, но правителството отказа на всич-ки. Не знам и защо ние нямаме такива са-молети, каквито има Македония, която всич-ки смятаме за по-изостанала от нас, а ако имаме някой трябва да обясни защо не се използват. До този момент обаче никой не е обяснил официално защо точно отказваме помощ.

Видях клипчета в youtube и става въпрос за едни гигантски самолети, които изсипват огромно количество вода или някаква червена субстанция и като гледам кадри от пожара във Витоша съм сигурен, че един такъв самолет може да го изгаси само с едно минаване. Просто някое „офи-циално лице“ трябва веднага да даде смис-лено обяснение защо се отказва използва-нето на такива самолети. Защо е нужно да се рискува живота на доброволци и пожар-никари и защо е нужно хеликоптери да правят хиляди курсове и да харчат гориво,

защо е нужно да се губи време в прена-сяне на тежка техника.

Ако такова обяснение не бъде да-дено или то не звучи убедително то аз ще реша просто, че правителството на Бълга-рия е оставило гората да си гори, като е рискувала безмислено живота на обикнове-ни граждани доброволци и пожарникари в симулиране на опит за потушаване на по-жара, което е довело до неговото разраст-ване.

Автор: AZ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, АМЕРИКА!

Прочетете във връзка с национал-ния празник на САЩ моето есе Какво за мен е Америка?, в него съм казал най-важното за своето отношение към толкова обичаната от мен страна, в която свободата е издигната в култ, в религия, в най-свято е свещено нещо.

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, НАШИЯТ НАЦИОНА-ЛЕН КАПИТАЛ!

НОВИ ЩРИХИ КЪМ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯ ХАЙТОВ Автор: Евгений Тодоров

Тези дни ми попадна една тънка

книжка, която не може да се намери в нито една книжарница. Заглавието е “Писма от Николай Хайтов до Славчо Дичев”. 85 го-дишният Тодор Дичев – син на споменатия в заглавието Славчо Дичев, изглежда е ре-шил, че има неща, които не трябва да бъдат забравени и ни припомня една история, започнала през 1961 година и завършила някъде към 1990.

Става дума за историята на село Манастир. Славчо Дичев е бил кмет на селото три пъти между 1920 и 1947, на преклонна възраст решава да събере всич-ко, което знае за родното си село. Ръкопи-сът е предаден на Хайтов, който го обра-ботва, редактира и се бори за издаването му. След няколкогодишни перипетии исто-рията излиза, подписана от Славчо Дичев и Николай Хайтов. Именитият писател накрая пише на летописеца от Манастир: ”Това е твоят паметник – вечен паметник, който сам си изгради и ще остане да се знае в бъдни-те поколения.”

22 След години излиза ново издание,

на корицата обаче е само името на Хайтов. Бъдните поколения очевидно нямат нужда от другото име.

Някои пловдивчани може би още си спомнят как през 1986 година в популяр-ния тогава вестник “Комсомолска искра” се появи материал, уличаващ Николай Хайтов в присвояване на авторството на историята на село Манастир. Издателството момен-тално пое вината за уж полиграфическата грешка, но историята на свърши дотук. Окръжният комитет на БКП, активизиран от самия Хайтов, започна разследване на “заговора” срещу живия класик и народен представител. Журналистката Велислава Дърева, нарочена за режисьор на заговора, бе уволнена.

Сега, когато името на Хайтов се митологизира, издигат му се паметници, на негово име се наричат улици и институции, обявен е за “баща на българския национа-лизъм” и т.н., не би било лошо да си при-помним и тази позабравена история.

В публикуваните писма можем да открием с каква всеотдайност писателят е работил над предоставения му ръкопис. И когато книгата вече е под печат, той си позволява да си вземе само половината от хонорара. Този момент е описан така: ”Аз подписах договор за печатането на книгата от мое и твое име. Понеже при подписване-то на договора може да се получи и аванс от 50%... аз ще получа този аванс от 600 лева. Останалите 600 лева ще получиш ти след месец и половина… Позволих си да направят това, без да те питам, като си мисля, че ти ще се съгласиш на това.”

Бай Славчо естествено се съгла-сява. Важното е, че името му стои редом с голямото име. Поне засега.

Сигурно не бих седнал да прераз-казвам тази историйка, ако в едно по-ранно писмо не бях попаднал на следното разпо-реждане на Хайтов до бай Славчо: ”Книгата излезе 260 страници и преписването й стру-ва 35 лева. Аз платих на машинописката, значи ти следва да преведеш тези пари на мене…”

Бай Славчо плаща, какво да прави. Чудя се дали тогава в душата на

писателя-класик все пак е имало някакво двоумение – дали да не поеме сам разхода от 35 лева, дали да си го разделят – след като сигурно вече е бил убеден, че му се полага половината от хонорара. Но в крайна сметка е решил да не се мине – нека онзи селянин от Манастир да си плати за гяволу-ка.

Кокошкарска история – ще каже някой, но лично аз при всеки досег оттук нататък с творчеството на Хайтов, при всяко чуване на името му, а то звучи все по-често и често, ще си спомням за онези 35 лева, измъкнати тарикатски от джоба на бай Славчо от Манастир.

Някои казват, че с името на Хайтов били свързани и други подобни истории. Но имаме ли право да се ровим в мръсното пране? Или както казва един от безименни-те герои в тази книжка “Това е Николай Хайтов. Това е национален капитал! Даже и да е вярно, нямате право!”

Та какъвто е капиталът, такава е и нацията – бих добавил накрая.

НА 3 ЮЛИ 1895 Г. В СОФИЯ ВДЪХНОВЕ-НИ С РУСКИ РУБЛИ УБИЙЦИ СЪСЕКОХА С ЯТАГАН ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪР-ЖАВНИК СТ. СТАМБОЛОВ

Още: Стефан Стамболов - спасителят на България и също така Убийството на Стамболов

НЕКА НА ЗЛОТО ОТВРЪЩАМЕ С ДОБ-РО...

Когато някой постъпи арогантно с теб, когато те нагруби или обиди, когато, да речем, някой, изживяващ се като властник или началник, се опита да се погаври с теб, когато нагло потъпче твоето лично или професионално достойнство – каква следва да е твоята реакция? Дали да премълчиш и да преглътнеш, или пък да реагираш остро, защищавайки достойнството и личността си - кое е правилното? Размишлявам тия дни по ето такива въпроси, другояче казано, интересува ме, както се казва, на дело да проверя верността на християнската макси-ма: "Като те ударят по едната буза, обърни и другата..."

В принципен план добре зная, че правилното е на злото да отвърнеш с добро. Но ето, оказва се, иска се огромна душевна и духовна, сякаш свръхчовешка сила да се държиш по този начин; оказа се, че за мен лично това не ми е по силите. И, оказа се, в такива ситуации се държа като човек, не като божество, не мога да се държа като Христос: вълнувам се, възмущавам се, реагирам остро, тръгвам в атака, да споря, да убеждавам, да показвам несправедли-востта, отвръщат ми, и ето, кълбото на конфликта почва да се върти и да нараства – и съвсем не може да се спре. Минава време и разбирам, че съм постъпил пог-решно, че е трябвало да се държа иначе. Защото обидчикът и наглецът, когато срещ-не крайно неочаквано отсрещно поведение, е сякаш обезоръжен; а когато срещне отпор, се чувства силен и ще те смаже. Злото може да престане да ескалира само когато едната страна отстъпи, почне да се държи по хрис-тиянски. Казват: "По-умният винаги отстъп-ва!", оказва се обаче, че не е достатъчно да си по-умен, ако на ума заложиш, това не стига, иска се да се включи и добротата на сърцето, което е най-мъдро, което никога не греши. Ето в този смисъл какво ми пише един човек, в чиято мъдрост и доброта не се съмнявам:

Прочети в евангелие на Лука или на Матей как се държи Исус пред стареи-те и пред Пилат! Прекрасно е!!! Боже, какво достойнство!!! Нечовешко!!! Те ще

23 те провокират, ще се дразниш и вбесяваш, но това ти е задачката от Господ: да се научиш сам да си държиш юздата! Няма да излизаш от кожата си и да я оставяш обидчиците да ти я "простират" и да я отупват с тупалката!

Ето че макар че съм на години ве-че, още не се научих да реагирам по този начин - явно съм деформиран твърде много. Комунизмът ни направи толкова злобни - и нещастни. А озлобеността винаги пречи. На доброто да отвърнеш със зло, или на злото да отвърнеш със зло – какъв е смисъла? Истинското е на злото да отвърнеш с добро – ето за това нещо се иска свръхчовешка сила. Който го може, такъв има морално и човешко превъзходство, другите – не. Сил-ните и одухотворените личности го могат, а слабаците са силни само в интригите, в злобата, в безсмисленото изразходване на силата си в ненужни конфликти и раздори. На тия, дето не могат да те търпят, отвърни с великодушие - тогава ще се окаже, че вие живеете все едно на различни планети, което и показва, че съприкосновението е невъзможно. Няма как да има сблъсък кога-то се намирате на различни онтологически нива.

Да, сблъсъците са тогава са не-възможни, но когато се принизиш на нивото на обидчиците, тогава, разбира се, няма как да не се сблъскате. Цялата работа в този живот е да се възвисяваме нагоре, не да пропадаме надолу. Писал съм го в най-силните си, младежки книги, ала ето, че то е било само теория, а дори сега се оказва, че не го умея. Било е "книжно знание", а това съвсем не е достатъчно. И ето, на дело се оказа, че се провалих. За което много стра-дам. Кофти ми е някак. Чоглаво ми е. Не биваше така. Трябваше съвсем иначе да се държа. Вярно, жестоко ме нападнаха и обидиха, ала ме и подведоха да се държа като тях. Ето това е истински страшното, за което не мога да си простя. Какъв срам – как ли ще го понеса?

И другото е: да простиш на обид-чика, да не таиш желание за мъст, напро-тив, да покажеш, че си извинил слабостта му. Аз досега чаках обидчиците сами да осъзнаят какво са сторили и дори да дойдат да ми се извинят – явно съм ги надценил. Ние, човеците, сме твърде слаби същества. Иска се исполинска сила да излезеш извън собствената си черупка и да се погледнеш отстрани – това малцина го умеят. Обикно-вено си кибичим вътре в черупките. И си страдаме от собствените недостатъци. Носим си собствената ограниченост – и си страдаме от нея. А който има силата да прости, такъв първом себе си е победил. Победил е обидата. Оттук се тръгва. Да, повратът оттук започва. Прощаващият, недмогналият обидата демонстрира, че е надмогнал слабостта. Носещият обидата първом себе си наказва. И дава пища (ста-робългарска дума, означаваща "храна"),

подсилваща злостта на обидчиците. Така злото никога няма да миряса, камо ли пък да бъде надмогнато. Оня, който даде при-мер, че е очистил сърцето си от злобата и от злостта, става инициатор за тържеството на доброто. Доброто може да лекува всички рани – и да цери всички болести. Особено пък болестите на душата и на духа - най-страшните болести.

Това са все най-прости правила, които обаче най-често ги забравяме. Прос-ти, но затова пък вечни, неизменни правила на морала. Има ги в превъзходен вид в Христовата религия - религията на свобода-та, религията на свободната и достойна личност. И на достойния живот. Христовата религия е най-човеколюбивата религия. Това е религията, сочеща пътя към духов-ното царство, в което човекът се показва в истинския си блясък - като богоподобно същество. Добрият, прощаващият грешките на другите човек е най-висшето, към което трябва да се стремим. Обичащият човек е добрият човек. Любовта ще спаси света, а озлобеността ще го съсипе. Трябва всеки от нас да реши на чия страна ще застане: на страната на добрите, на прощаващите, на обичащите, или пък на страната на злите, на обиждащите, на неспособните за любов. Едва ли има по-голяма човешка трагедия от тази, при която човек е неспособен да оби-ча. Злобата изпълва сърцето когато то е лишено от истинската си храна – любовта. Злобата разкъсва сърцето, а добротата и любовта го подсилват, те са балзам за него.

А аз съм един човек с болно сърце. Сега разбирам защо е така. Сам съм си виновен. Всеки си плаща за всяко едно увлечение, дори и да си мисли, че го прави по най-хуманни и благородни причини. Умът обаче винаги подвежда. Не на него трябва да залагаме. Трябва просто да слушаме сърцето си. И трябва да не допускаме злото и озлобеността в него. И винаги първи тряб-ва да инициираме доброто и добрината, да им проправяме пътя в нашите отношения. Да не чакаме другите да се отнасят добре към нас, не, ние първи да започваме да правим това. Злобното, опороченото сърце е извор на всяка една човешка трагедия на този свят – и в този живот. А сърцето ни е опорочено когато умът е станал негов тира-нин. Пазете се най-много от умни и еднов-ременно с това лоши, зли хора. Умът ни подтиква да вървим по пътя на злото, а мъдростта (разумът) ни възпира. От нас се иска да помъдряваме – и да се отказваме от извратеното "поумняване"...

НЕДОПУСТИМО ПОРУГАВАНЕ НА ИСТО-РИЧЕСКА И КУЛТУРНА ТРАДИЦИЯ – И НЕЗАЧИТАНЕ НА ВОЛЯТА НА ПРЕДЦИТЕ

Български национален комитет на Меж-дународния съвет за паметниците на културата и забележителните места

До г-н Росен Плевнелиев, Пре-зидент на Република България; До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Репуб-лика България; До Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски; До г-н Вежди Рашидов, Минис-тър на културата; До г-н Петър Паунов, Кмет на община Батак; До г-жа Даниела Петрова, Председател на Парламентарната комисия по културата; До гражданското общество и медиите ДЕКЛАРАЦИЯ от ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на БНК на ИКОМОС

Синовен дълг на всеки българин е да зачита волята на предците и паметта на героите. Българският национален комитет на ИКОМОС изразява своята загриженост за случващото се с черквата „Св. Неделя” в град Батак – историческа ценност от нацио-нално значение, свидетел на едно от най-трагичните и героични събития в българска-та история – Баташкото клане.

Черквата „Света Неделя” е изгра-дена през 1813 г. с доброволния труд на цялото население на Батак. На 17 (4) май 1876 г., при потушаване на Априлското въстание, в черквата са избити потърсилите убежище около 2000 батачани, а вътреш-ността й е опожарена. След тази дата черк-вата никога повече не е ползвана за богос-лужения – в памет на хилядите жертви богослужението е преустановено и по ре-шение на оцелелите батачани тя е превър-ната в черква-костница, мавзолей на заги-налите. Зад тази инициатива застава целият български народ, Българската православна църква и българската държава: през 1882 г. Министерският съвет предоставя средства за изграждане на нова черква; през 1910 г. в Батак е учреден Благотворителен фонд „Паметник Батак” с основна цел превръща-не на храма в мавзолей и място за поклоне-ние; през 1915 г. историческата черква–костница е включена в Националния регис-тър ”Светли паметници на свободата”; през 1977 г. тя е обявена за исторически памет-ник на културата от национално значение; през 2002-2008 е извършена реставрация със средства на държавата и общината.

През 2011 г. Българската правос-лавна църква канонизира Баташките мъче-ници. В историческата черква–музей и мо-щехранителница е извършено прославле-ние на новоканонизираните мъченици и започва ежедневно отслужване на Божест-

24 вена света литургия. Историческата черк-ва‐музей „Света Неделя”, заедно с мощите на мъчениците, е дарена на Пловдивската митрополия.

Връщането на редовно богослуже-ние в храма и разполагането на нужната за целта църковна утвар в храмовото прост-ранство не само драстично променят ат-мосферата в него, те погазват волята на историческата общност, отстояла своята културна идентичност в едни от най-трагичните събития от българската история. Обезпокоителен е фактът, че намесата в историческия паметник се осъществява в нарушение на националната нормативна уредба и международните документи, рати-фицирани от Република България, от предс-тавители на Българската православна цър-ква, която е един от основните пазители на националните културни ценности.

Българският национален комитет на ИКОМОС призовава общността на град Батак и цялото българско общество да уважат историческата воля на оцелелите в баташката епопея свои сънародници, Бъл-гарската православна църква – да преомис-ли начина на почитане на паметта на ба-ташките мъченици, и българската държава - да предприеме действия за възстановяване на музейния статут на черквата-мощехранителница „Св.Неделя” и за опаз-ването на националната историческа памет.

Изразяваме готовността си да пре-доставим всестранна експертна подкрепа. Декларацията е приета от Общото съб-рание на БНК на ИКОМОС, проведено на 14.06.2012 г.

МОЛИТВА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА

Молитва към Света Богородица Благодарим ти, че сме живи и здрави! Благодарим ти, че бдиш над живота ни! Благодарим ти, че пазиш децата ни!

Благодарим ти, че носим любов в сърцата си! Благодарим ти, че можем да се радваме! Благодарим ти, че бдиш над нас и ни пома-гаш! Бди над нас, за да бъдем по-добри! Бди над нас, за да ценим това, което имаме! Закриляй ни во век и веков! Амин!!! Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците. Ти виждаш моята беда, ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен. Упъти ме понеже съм странник. Знаеш моята неволя - избави ме както Сама благоволиш. Защото нямам друга Помощница освен Тебе, ни друга Застъпница, ни блага Утешителка – само Теб имам, о Божия Майко. Ти ме пази и закриляй во век и веков. Амин! (Взаимствано от ТУК.)

ВРЪЩАМЕ ЧОВЕКА В ЦЕНТЪРА НА ПО-ЛИТИКАТА

Из Доклад на Иван Костов пред Деветото Национално събрание на ДСБ (виж и чуй същото на видео)

За всяко управление се съди по делата му. Критерий е дали гражданите живеят по-добре или по-зле. Българите живеят все по-трудно. Управлението не намира верните политически решения за излизане от икономическата криза. После-диците от нея се задълбочават вече три години. Застоят придоби хроничен характер. Влошава се живота на преобладаващата част от българските семейства вследствие замразените доходи и инфлацията.

Видима е деморализацията на об-ществото. От нея се възмущават всички, но това не й пречи да се разраства. Расте песимизма и отрицанието.

Не можем дори да говорим за на-ционално самочувствие. От къде да извира самочувствие в най-бедната страна на Европейския съюз с най-дезорганизираната държава; с икономика, която влага най-

неефективно своите ресурси и прилага най-непроизводителен труд.

Каква оценка да дадем на полити-ческа власт, която позволява на мафиотите да избягват правосъдието в зависимост от това какви връзки имат с правозащитните органи? Каква оценка да дадем на управле-ние, при което корупцията придоби нови форми на рекет, на отнемане на фирми, на откровено прокарване на корпоративни и групови интереси в законите, на раздаване на обществени поръчки и привилегии на приближените до властта фирми…

… По време на анализите и диску-сиите стигнахме до заключението, че ни е нужна платформа от идеи, в центъра на която стои човека, за разлика от документи-те от нашето основаване, които визираха проблемите на държавните институции. Стигнахме до извода, че е абсолютно необ-ходимо да се доближим до избирателите, да заговорим за техните интереси, за да преодолеем тяхната апатия и отчуждение от политиката.

Ние си дадохме сметка, че по си-лата на различни, по-често външно коали-ционни, но и вътрешни причини, сме напра-вили компромиси с основни свои ценности, особено със сигурността и справедливостта, с отношението ни към държавата. Сега сме наясно, че не бяхме категорични в съпроти-вата си срещу отслабването и разграждане-то на държавата от либералното, социално-либералното и популисткото управления в последните 11 години; че това разграждане отвори пространства за олигархията и ма-фията.

Предлагаме на вашето внимание за дискусия и приемане Платформа на модерната десница на българите. Правим го в момент, в който обществото се чувства на дъното на отрицанието и деморализаци-ята. И точно в този момент на политически и идеен вакуум ние ви предлагаме да заявя-вам абсолютно ясно кои сме и за какво сме. Същевременно да поканим своите съмиш-леници да разпознаят своите сродни идеи в нашата Платформа. И, разбира се, да пре-дизвикаме с нея другите партии на дебат за политическите принципи. Самият факт, че създаваме това предизвикателство говори за политическия потенциал на ДСБ.

25 Предлагаме Платформа, която

търси от избирателите да я приемат не само с разума си, поради интересите си и семейната принадлежност. Предлагаме слова, които търсят отклик и съпричастност в сърцата на хората.

Връщаме човека в центъра на по-литиката. Възкресяваме идеите за достойн-ство, за добруване и за почтеност.

Възстановяваме възрожденския порив за справедлива национална държава. Обявяваме се за това тя да изпълнява авторитетно своите функции, но същевре-менно бъде пестелива, за да оставя простор за свободата на човешката инициатива.

Платформата е за модерна десни-ца, защото цели благосъстояние, защитава образованието и здравето на човека. Мо-дерният човек не е бедният протегнал ръка за помощ, търсещ съжаление и съчувствие. Модерният българин е самостоятелен, компетентен, конкурентоспособен, справящ се, инициативен и отговорен.

Такива хора създават нарастване-то на благосъстоянието, основано на съв-ременните технологии и комуникации, тези хора са истинските граждани на 21 век. Модерният човек се отнася към икономика-та и към природата като към кредити, взети от своите деца.

Добрата политика не са чешмички-те, Цанков камък и лотовете от магистрали-те. Ние поставяме като ключ и политически критерий за успешно управление българина да има качеството на живот на средния европеец. Това е възможно само с изпре-варващото икономическо развитие и бързо растяща конкурентоспособност…

… Тягостната е реалността на ико-номическата криза, на недопустимата мла-дежка безработица, на напускащите страна-та разочаровани българи. Срамен е упадъка на нравите. Срамно е всичко това да се прикрива с посредствен политически спек-такъл, с тодорживковско безочие и просто-тия. Същевременно е опасно, защото спек-такъла отвлича вниманието от тъпченето, един по един, на принципите на демокраци-ята.

Поръчковите медии заслужиха да бъдат освиркани като клакьори на жалкия спектакъл. Те вече нямат значение. Нямат монопол върху информацията. Има свобод-на интернет мрежа. В нея всеки човек е свободен глас.

Ние, ДСБ, не сме публика. Не при-емаме политиката за сцена. ДСБ предлага-ме на обществото силни идеи и принципи, ясни цели и критерий, по който да оценява своето управление. Предлагаме политичес-ки начала срещу 11 годишната безпринцип-на политика. Дори само дебатът по тях ще бъде откровение за нашите избиратели. Предлагаме ги на първо място на достойни-те българи. На модерните хора.

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ПОЛИ-ТИЧЕСКИЯ ТЕРОР: НЕКА ДА КАЖЕМ "СТИГА!" И ДА ПОДКРЕПИМ ПРОТЕСТА НА РАЙЧО РАДЕВ!

НА СТЕНАТА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ ПАВ-ЛОВ:

Приятели! Това, за което ще ви помоля, е доста сериозно и касае пряко или непряко всички нас.

Освен икономическата примка, ко-ято правителството затяга около народа, който го изхранва, освен приемането на лобистки закони, освен официалното разг-рабване на парите и ресурсите на държава-та ни, над нас тегне още едно огромно зло, което напомня за годините на комунизма. Тегне политическият терор, налаган от правителството. Няма свобода на словото, няма свобода и независимост на медиите, няма и свобода на гражданската позиция.

Един интелектуалец, философ и директор на едно училище в Перник е бру-тално натискан да освободи директорския пост – за да назначат на негово място човек на ГЕРБ. След като той отказва да се под-чини пред директната заплаха започват масирани проверки от всякакъв характер на неговата дейност като директор.

Г-н Райчо Радев отказва да отстъ-пи на политическия терор и в крайна сметка обявява гладна стачка в знак на протест. В момента тече може би 11-ми или 12-ти ден. Нито една медия не желае да отрази този случай! Няма никакъв официален отговор от Премиера или Президента! Всички мълчат! Което означава, че наистина в България има РЕАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕРОР!

Зная, че за вас това е някаква дре-болия: някакъв си директор искали да го сменят с партиен човек. Колко познато и банално, нали?

Нека да кажем СТИГА и да подкре-пим каузата на г-н Радев!

Моля ви, сложете това на стените си, нека всеки се запознае и, ако желае, да гласува в подкрепа на г-н Радев и неговата кауза! Тази кауза стана и моя лична кауза. Защото ми ПИСНА от полицейщина!

Имайте предвид, че здравословно-то му състояние не е стабилно в момента, и че не е ясно колко още време има. Така че – побързайте и споделете.

Благодаря ви предварително! Да добавя, че след началото на

гладната стачка, г-н Радев е подложен тенденциозно на непрекъснат стрес от проверки. Това е абсолютно жестоко и не-човешко, имайки предвид изключителното изтощение и факта, че не лежи по цял ден, а е на работа! Подкрепете ПЕТИЦИЯ в подкрепа на гладната стачка на Райчо Радев

ОЩЕ ЕДИН ФАКТ, ПОКАЗВАЩ БАНДИТС-КИЯ ГЕНЕЗИС НА ДНЕШНИТЕ НИ ВЛАС-ТНИЦИ

Владимир Дойчинов: Ортак с престъпници-те... днес министър! Същото – и за премие-ра! (Още коментари: ТУК и също така ТУК.)

БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛА И ТАКЪВ ДЪРЖАВ-НИК – ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ НА ДНЕШ-НИТЕ "НАРОДНИ" ЧАЛГАДЖИИ И КЛОУ-НИ

Фото-архив Тодор Славчев Софиянци поздравяват Н.В.Цар Борис Трети във връзка с присъединяването на Тракия, Македония и Западните покрайнини, 1941 година.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОТЕСТЕН МИТИНГ ПРОТИВ ПОЛИТИ-ЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ И УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Тече 11-ти ден от гладната стачка на г-н Райчо Радев, преподавател по фило-софия, директор на Спортното училище

26 "Олимпиец" в гр. Перник, който протестира против политически мотивираните репресии и уволнения в сферата на образованието. Вече 11-ти ден медиите у нас стоически мълчат за този отчаян протест, защото ги е страх да кажат или напишат нещичко неу-добно за днешната власт. Работата с това информационно затъмнение става, както се казва, дебела: оказва се, по политически причини у нас без замисляне вече са спо-собни да жертват и човешки живот, което е един от признаците на зараждащата се същинска диктатура.

Щом се окаже, че човешкият живот вече не струва нищо пред "държавните висши съображения", това означава, че не само с демокрацията, но и с човещината в тази държава вече е "покончено", както казват руснаците, сиреч, е свършено, т.е. и демокрацията, но и самата човещина вече е ликвидирана. Честито!

В интернет се направиха опити за подкрепа, за солидарност с протеста на Райчо, за оказване на известен натиск вър-ху самозабравилите се в наглостта си инс-титуции, които, разбира се, също стоически мълчат, както мълчат техните подлизурков-ци от медиите. Но тези опити до този мо-мент нямат никакъв резултат. Райчо Радев продължава да гладува, рискувайки здраве-то и живота си, а обществото... тъпее!

Какво можем да направим, ако все още сме човешко общество, та да предотв-ратим очертаващата се хуманитарна траге-дия?! Може ли да направим нещичко, та властта поне малко да се сепне? А и случ-ващото се за сетен път доказва, че безочие-то на чиновниците от образованието, против своеволията на които протестира г-н Радев, е колосално, е едва ли не с космически мащаби и измерения! Браво, безочливи кукли на конци, явно съвсем не можете да се засрамите поне малко; явно за вас емо-цията срам е непозната!!! Но за сметка на това емоцията наглост я владеете перфект-но!

Наистина трябва да се направи нещо та институциите поне малко да почнат да се освестяват. Трябва да се протестира в знак на солидарност с борбата на Р.Радев, друг начин няма: та това е наша обща бор-ба?! Кой губи от плачевното състояние в българското образование, резултат от всев-ластието на партийно-образователната бюрокрация?! Ние, гражданите, ние, бълга-

рите, губим, губят нашите деца, губи в край-на сметка България: нима не е престъпле-ние да стоим безразлични, със скръстени ръце?!

Тази сутрин чета във Фейсбук следното предложение на г-н Радев; напи-сал го е през нощта; ето какво пише той:

Здравейте, Приятели, 11 ден. Възможно ли у да се проведе протестен митинг "Против политическите уволне-ния в образованието" пред Министерския съвет, в четвъртък (05.07.2012 г.) от 15.00 ч. като се поканят пострадалите от политическите уволнения, а организа-тор на изявата да бъде Клуб "Първи ноем-ври"?

На 07.07.2012 г. (събота) изтича срокът за отговор на писмата ми до Пре-миера, Министъра и Комисията по образо-вание в Народното събрание, което озна-чава, че на 06.07.2012 г. е последната дата на законното връчване на отговори-те.

Пострадали има в Бургас, Стара Загора, Видин, Пловдив, Сливен, а мисля и Силистра. Групата може би ще предоста-ви други случаи.

Райчо Това пише Райчо. Аз съм твърдо

ЗА и ще участвам в такава проява! Моята борба с произвола и своеволията на обра-зователната бюрокрация не е от вчера – и затова добре разбирам и Райчо, и всички ония, които се пържат на същия огън. Поз-волявам си да призова и други хора да подкрепят инициативата и в знак на дейст-вена, автентична солидарност с протеста на Райчо да дойдат на протеста! Аз, живот и здраве да е, ще бъда там!

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ЯРОСТНАТА ХОМОФОБИЯ, ПРЕДСТАВЕНА В НЕЗ-ЛОБЛИВА ФОРМА

Попадам във Фейсбук на нещо, ко-ето ми даде добър повод да изразя в най-ясен вид тази причина, която така терзае дадени хора, че не мирясват, докато не поплюят “хомосексуалистите” поне няколко пъти преди лягане – и то всеки ден. Защо са им така яростни, явно има нещо, което ги тика да кръжат в емоцията си. Ето по-долу един виц, а след него можете да прочетете и моя наистина незлоблив коментар, който

обаче, независимо от незлобливостта си, нищо чудно пак да бръкне, както се казва, на мнозина директно в сърцето: Peter Patrikov: Пък аз се сетих за тоя виц: - Господине, защо искате да емигрирате от България? - Вижте, преди години хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с прину-дително лечение, после започнаха да го смятат за нормален, напоследък започнаха рекламни гей-паради. Затова искам да се махна преди да е станал задължителен!

А ето сега и моя кратък коментар: Тоя във вица се е разбързал да

иде в чужбина, където по са напреднали от нас в “хомосексуализма”, пусти мерак, бър-за човекът

Казано е от психолозите: тия, дето им е все на акъла тоя пусти “хомосексуали-зъм”, и все срещу него лаят, явно имат личен проблем с него, който се свежда до това: “много им се иска, ала не им стиска да опитат”, което именно така много ги изнер-вя…

ГУСИН ПРЕМИЕРЪТ ИНТИМНО: СЕМЕЙ-НАТА ИДИЛИЯ В НЕГОВИТЕ МЕЧТИ

Едва като оправи държавата ще може да се отдаде на идилията, едва тогава ще се сбъдне мечтата му... съкровената му меч-та...

УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА „Източниците на достойнството, успеха и богатството”

27

Книгата е написана в периода 1998-1999 г., първото издание излиза от печат 2000 година, издадена от изд. АНИ-МА, а второто, пригодено за учебни цели – през 2011 година, изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Книгата „Универсумът на свобода-та” показва, че "към" свободата не се върви вкупом и всички заедно, в строй (както ве-роятно на мнозина се иска!), а че тя е инди-видуално дело и първа отговорност на човека, изпитал погнуса от съществуването без свобода, което ни е познато като кому-низъм. Това, че не можем да бъдем "воде-ни" към свободата, а че сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея, е глав-ното, което ни казва тази книга, съдържаща, по думите на автора й, едни прекалено изстрадани мисли. Ако се разбере, че инди-видът е този, който открива за себе си съ-ществуването, достойно за човека, а едва след това става пълноправен поданик на споменатия универсум (предразполагайки себе си към определен род действия и инициативи), то решаващата стъпка е нап-равена. Ясно е, че всеки от нас търси и непременно постига своята свобода, осво-бождаването, което ще му даде пълнотата на съществуването, достойно за него самия.

Хората, които не са преживели то-ва – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – т.е. за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувст-вано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е цен-ност на живота, от която те никога няма да се откажат.

Търсейки мястото, в което аз са-мият ставам себе си, индивидът се включва в едно пространство на свободата, което авторът нарича универсум – една вселена от друг род, но не по-малко необятна от живия космос, в който „сме поставени” – и с който живеем единен живот. Накратко каза-но, тази книга е "пътешествие" и ориентира-

не във вдъхновяващия универсум на свобо-дата, към който са причастни само автен-тично съществуващите, ония, които са оста-нали верни на напиращата в гърдите им сила на живота. Разбира се, посочени са и предимствата, на които те се радват, обос-новано е превъзходството, което им дава това: всяка вярност се възнаграждава, особено пък предаността към самия живот.

Авторът описва този универсум, търси неговите корени и разклоненията на неговата всичко пронизваща цялост. Стре-ми се да изрази начините, по които хората могат да запазят своята вярност към исти-ната на съществуването им, определяна като свобода. Но ако в свободата пребива-ваме единствено сами по себе си (и всеки сам за себе си!), то не по-малко вярно е и това, че в някакъв смисъл свободата на единия зависи и от това доколко са свобод-ни и другите: в свободите си трябва да се сработваме, а не да си пречим. За автора е интересно да разбере как се постига тази заедност в свободата, лежаща в основите на съвременните проспериращи общества. Надеждата е, че за читателя ще бъде по-лезно да се вглъби в същото, импулсиран от неговата книга.

Авторът е убеден, че книгата му ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи живот в истина, от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като обществена ця-лост, като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, стратегия на свободата, която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и из-мъкването от блатото е съвсем проблема-тично.

Впрочем, личността с една дейна и неуморна индивидуалност е отговорът, който всеки от нас може да даде на иначе

непонятната загадка на свободата. Сво-бодата е лично завоевание, което влюбени-те в живота непременно постигат – само ако обаче решимостта е налице. Авторът се надява книгата му да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи…

БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА „Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността”

Книгата е написана от октомври 2006 г. до август 2007 г.; излиза от печат през 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Това е книга, която поставя важни въпроси – и има за цел да предразположи към размисъл. Тя не предлага решения, а подтиква към самостоятелно търсене на собствената позиция. Ние сме различни и всеки има правото да мисли каквото намира за добре. Свободата е първото, от което изхождаме – тя е и най-важното. Въпросите по-надолу ни дават шанса да се възползва-ме от своята свобода. Свободният човек е творец на себе си и на своя живот. Но пътят към автентичната и действителната свобода никак не е лек…

Авторът твърди, че книга като не-говата е необходима: понеже той сякаш е единственият философ, захванал да пос-тигне с философски средства тази така странна и неуловима реалност на полити-ческия живот като едно значимо проявление на живота ни изобщо. Неговата политическа философия, по думите му, ще си остане негово свидно дело, защото е вложил много труд и търсения – за да изтълкува случва-щото се в неговите по-дълбоки, по-човешки и по-смислени измерения. А не както се прави в журналистиката ни: банално, по-върхностно, несериозно, с презрение към читателя и неговата способност да схваща.

28 В писането на своите статии и есе-

та той влага много страст: това, по думите му, е разбираемо – така подобава да прави философът. А философът е човек – и никъ-де не е доказано, че философията трябва да бъде студена или скучна! Тя не само може, но е и длъжна да бъде много по-различна от ширеща се в общото мнение представа за нея.

Той се опитва на дело да докаже, че автентичната философия е много човеч-на, е винаги близка до човека. И тя само по този начин може отново да стане “наставни-ца на народите”. “Наставница”, но не в оня най-противен, отблъскващ смисъл, а нас-тавница в свободата ни, в свободния живот, в постигането и съхранението на човешкото достойнство. Много хора имат нужда, твър-ди авторът, точно от това: да бъдат подкре-пени в търсенето на опори, защото свобо-дата е страхотно изпитание – изпитание на силата, на предаността спрямо самата свобода и спрямо самия живот. Затова философията трябва да възвърне мястото си на най-респектираща наставница на народа – пък, защо не, и на “учителка”?! Особено на народи като нашия, на които липсва така необходимата традиция и кул-тура на свободния, на демократичния жи-вот. И в това отношение философията е незаменима – в това авторът е дълбоко убеден.

Той също е убеден, че книгата му ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи "живот в истина", от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като "обществена ця-лост". Като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, "стратегия на свободата", която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и "из-мъкването от блатото" е съвсем проблема-тично.

СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ „Кратка психологическа история на съв-ременна България”

Книгата е написана в периода 2007-2008 г., а излиза от печат през май 2008 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Разговаряйки по най-горещите проблеми на България с много хора, преди всичко младежи, на автора изведнъж му хрумва идеята: да напише поредица от есета за най-новата, за съвременната исто-рия на България. Започва да пише тези есета с невероятно въодушевление; твърди, че е имал чувството, че не той пиша тях, а някак си все едно те пишат него. И е нямало как да отложи във времето тази задача.

Когато нещо е назряло, когато е дошъл моментът да се роди, вече нищо не

може да спре появата му на белия свят: така именно ражда и тази поредица от есета за България и за преживяното от съвремен-ниците на раждането на модерната българ-ска демокрация. Книгата, която авторът условно нарича “Кратка лична история на съвременна България”, започва да придо-бива облика на една съвсем личностна, откровена, ценностно наситена и честна книга.

Той пише книгата от гледната точ-ка на философ, за който освен фактите най-важното са психологическите и нравствени-те подбуди на реалните участници в съби-тията. Същевременно по неговия си обичай преплита лично-преживяното с исторически-значимото, смятайки, че тия два пласта не просто се преплитат, а и че благодарение на тях може да се долови тъкмо субективна-та, човешката страна на случилото се. По тази причина пише поредица от експресив-ни есета, в които представя една наистина съвсем човечна и лична, а не "наукообраз-на" или пък "обективна" история. Авторът не само че не "гони" от анализите си субектив-ния момент, лично-човешката и ценностна пристрастност, напротив, акцентира тъкмо върху нея. Смята, че подобен подход има и Симеон Радев, който описа друг един пери-од и то така живо, че неговата гледна точка ще си остане завинаги толкова вълнуваща и дори меродавна.

Авторът не е привърженик на мар-ксистката псевдонаучна обективистка исто-риография, която обезличава тотално исто-рическия процес, понеже елиминира тъкмо личностното, човешкото в него. За маркс-комунистите историята не е нищо друго освен разгръщане на някаква извънчовешка "закономерност" или дори съдбовна пре-допределеност, в която реалните дейци, участниците, са просто рупори на някаква "историческа необходимост" или на една съвсем предвзета “неумолима повеля на

времето”. Той смята, че този подход, който все още си вегетира необезпокояван сред нашите историци и особено в учебни-ците по история, е крайно време да бъде пратен да събира прахта в архивите, поне-же е негоден и крайно несъвременен. А. Грънчаров е привърженик на един друг тип историография, която се опитва да опише възможно най-плътно и жизнено-достоверно ония човешки феномени, които в своята съвкупност правят цялата поредица от естествено разгръщащи се исторически събития. Историята я правят реални дейци и хора, имащи си свои идейни и психологи-чески подбуди, своите ограничени или пък пронизани от съзнанието за държавническа мисия човешки мотиви. Смята, че точно този подход, който не изнася "извън скоба-та" човешкото от делата на историческите дейци, е най-плодотворен – и също че само той може да интригува човека, особено пък младите хора...

И тъй като идеята за написването на една такава различна история на Бълга-рия го овладява невероятно силно, той за известно време зарязва всичко останало. Твърди за работата си в оня период:

„Не мога да опиша с думи това силно чувство, което ме импулсираше в работата. Оживих наново в представата си всичко онова, което нацията ни преживя в онези трудни, но въпреки всичко безкрайно значими за България години. Сякаш неот-давна преживяното наново възкръсна пред очите ми, а пък най-вече в съзнанието ми се възроди оня дух на свободата, който тлас-каше събитията напред, който въодушевя-ваше тогава привържениците и страдалците на най-новата българска демокрация. Смя-там, че възсъздаването на този дух на сво-бодата, на който всъщност дължим всичките си постижения в тия години, е особено потребно в наши дни, когато “разочаровани-те от свободата” и противниците на демок-рацията ни сякаш са мнозинство – и затова не пропускат нито една възможност да я похулят или да се изгаврят с нея.” (ОЩЕ – в блога)

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Гл. редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488