VINUM DICIT – ВИНОТО РАЗКАЗВА

ЛЕГЕНДАРНОТО НАЧАЛО

Произходът на лозата – от божествена капка кръв (ichor),

която паднала от небето израстнала първата лоза.

В своите странствания младият бог Дионис открил и култивирал

лозата (символ на божественото и благоденствието).

Виното било свещено –

дар на Дионис за човечеството.

Божествена кръв – вино -

християнско причастие.

Свитата на Дионис Бог Дионис обикалял света, за да учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните

гроздове божествената напитка - вино. Бил придружаван от менади и пийнали сатири, украсени с венци от лозови пръчки. Сред тях били Пан и мъдрият учител на Дионис, вечно пияният Селен.

Дионисиите (тържества в чест на Дионис) – провеждани в ранната есен:

След приключване на основните селскостопанските дейности В сезонът на съзряване на гроздето и гроздобера Маскираните вярващи се превъплащавали в свитата на веселия бог.

Традиция жива и до днес – кукерските игри

Виното за траките

За траките виното било много повече от обикновена алкохолна напитка

– то ги съединявало с бога. Херодот споменава Дионис като

едно от трите главни божества на траките. Тракийските царе считали, че основоположник

на одриската династия бил самият бог Дионис.

(Затова един тракийски цар можел да си

позволи да се напие пръв на пиршеството). Докато гърците проповядвали умереност в пиенето,

траките напротив - смятали, че целта на виното е именно да те напие. Докато гърците разреждали виното, траките смятали това за кощунство. Писмените извори споменават, че тракийските войни влизали в битка след като пият вино, защото разчитали свещената напитка да им даде сила.

Виното за гърците Виното играело съществена роля в организирането на т.нар. симпозиуми в Древна

Гърция (един вид събиране на обществото в епоха, когато кафенета и клубове не съществували).

Пиршествата следвали строги правила, съблюдавани от изборен председател - симпосиарх (задължително качество – да не се напива лесно). Той трябвало да подканя едни да пият по-често, а други по-малко (прекалената трезвеност се смятала за също толкова неприятна, колкото и неконтролираното пиянство).

Някои правила

Вечерта започвала с една чаша ароматизирано вино, изпивана в кръг от гостите преди яденето. Всеки изпивал по една глътка неразредено вино (акратон) в чест на Добрия Демон, закрилник на лозята и житата. Края на вечерта се ознаменувал с възлияние на вино,този път разредено (кекраменос), в чест на Завс Сотер (Спасител). Задължителна наздравица за всеки от присъстващите (пропинеин филотесиас),чашите трябвало да се изпият на един дъх. В Атина пиенето започвало с малки чаши и завършвало с големи.(Не забравяйте, че трябвало да се пие на екс). Правило било всеки да изпие определено количество вино, ако ли не – да си върви или да изтърпи наказание, наложено му от симпосиарха (да подскача на един крак, да обиколи залата три пъти с танцьорката на ръце, да танцува гол и др.)

Как да пием вино катодревните елини?

Гърците считали пиенето на неразредено вино за варварски обичай, водещ до загуба на съзнание и оглупяване. (Дори смес от равни части вино и вода се приемала

за прекалено опасна). Древните гърци консумирали виното разредено с вода(топла или студена според сезона).

Обикновено съотношението било една част вино – три части вода (известна сред шегаджиите като “жабуняк”). Пропорциите варирали според предпочитанията на гостите:съотношенията две части вино и една част вода или три части вино и пет вода – се считали за доста силни. Смесвало се в специални съдове – кратери. Разливало се със специални кани – ойнохое. Но според изследванията на W.J. Henderson количеството вино, изпито на един симпозиум може да се сравни с нивото на алкохола в 1,5 л. бира.

Виното за римлянитеЛозата в Северна Италия била култивирана от етруските, а на юг пренесена от гръцките колонисти.

По времето на Републиката лозарството не било от особено значение за римляните. (Били заети да завладяват света).

Най – масовата консумация на вино била по време на избори, когато политиците,раздавали вино на плебса, за да спечелят подкрепа му.(Звучи ли Ви познато?)

Към I в. тази практика станала толкова популярна, че за търговците било по-изгодно да продават виното си в границите на Италия, вместо да го изнасят.

Господството на Империята довело до господство и на дара на Дионис – виното в тогавашния цивилизован свят.

Как са го правили? Набраното грозде било събирано на едно място и мачкано във винени преси.

Полученият сок бил оставен да ферментира.

Ако виното трябвало да е сладко и силно, гроздовете се оставяли да узреят максимално (до първата есенна слана), след което гроздовата мъст се варяла, за да достигне необходимото количество захар за ферментацията.

По-слабите вина били съхранявани в големи глинени съдове (dolia), полувкопани в земята.

По-качествените вина били оставянида ферментират на чист въздух, за да се окислят добре и да добият характеристиките на отлежало вино.

Плиний Стари твърди в своята “Естествена история” (77 г.),че хубавото вино трябвало да бъде изложено на “слънцето, луната, дъжда и вятъра”.

След това виното се наливало в съдовете за съхранение.

Отлежаване на виното

Древните римляни можели да съхраняват

виното дълго време без да се вкисне, благодарение

на съхраняването му в специални съдове - амфори. Големи глинени съдове с тесни гърла,

запечатани с тапи и измазани с цимент,

за да изолират виното от кислорода. Амфорите побирали приблизително 26 л.

Според Плиний на пир, организиран от

Петроний (известен сатирик и чревоугодник

живял от 27 до 66 г. ), било сервирано фалернско вино

реколта 121 г. пр. Хр., т.е. вино на 200 г.,

а на император Калигула

било предлагано вино на 160 г.

Някой първи селекции

Mulsum – вино, подсладено с мед точно преди консумацията,

сервирано като аператив.

Conditum – вино с билки и подправки (например пипер).

Setine – силно и сладко вино, много популярно по времето на император Октавиан Август (27 пр. Хр. - 14 г.).

Caecuban – традиционен сорт с най–добра репутацияза областта Лациум (унищожено от император Нерон (54 - 68 г.), за да си построи канал).

Falernian – сорт, отглеждан по склоновете нахълма Фалернус,на границата между областите Лациум и Кампания. Бялото вино произведено от него имало съдържание на алкохол 15 – 16% и трябвалода отлежи от 10 до 20 години, за да добие специфичния си кехлибарен цвят.(Според Марциан било достойно за пиене от самия Ганимед - виночерпеца на Зевс).

Виното като лекарство Древните римляни вярвали в лекарствените свойства на виното.

Лекарят Гален (129 – 200 г.)използвал виното като мехлем за раните на гладиаторите.

По време на службата си при император Марк Аврелий (121 — 180 г.) Гален, приготвял специален елексир от вино и билки, който трябвало да го предпазва от всякакви отрови.

За да са силни и да не се разболяват, римските легионери били длъжни да изпиват по 1 л. вино на ден.

Сенаторът Марк Порций Катон Стари ( 234 пр.н.е. -149 пр.н.е.) обичал да слага във виното си капка свинска кръв за аромат и щипка мрамор на прах за сила.

Благодаря за вниманието!Наздраве и на добър час!Живко Симитев, ръководител на отдел Връзки с обществеността към Регионален исторически музей – Стара Загора