РЕЗЮМЕТА

НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА ДОЦ. Д-Р ЕЛЕНА ГЕНОВА,

ПРЕДСТАВЕНИ В КОНКУРСА ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА

ДЛЪЖНОСТ ПРОФЕСОР

ПО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ И ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА

МОНОГРАФИЯ:

ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЗОГРАФИ ОТ САМОКОВСКАТА ЖИВОПИСНА

ШКОЛА.

Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович

Вальов.

Издава Фондация „Покров Богородичен”(под печат).

Това е първото по своя характер обобщавашщо научно изследване, посветено

на Самоковската живописна школа, в което са събрани и коментирани близо 80 %

непубликувани или изключително малко познати творби на иконописта и

стенописи.

Научната монография е посветена на трима от водещите и най-продуктивни

зографи на школата - Димитър Христов Зограф, син на основателя на школата

Христо Димитров; Йоан Николов Иконописец и Костадин Петрович Вальов -

ученици на Христо Димитров. Амбицията на този научен текст е да представи

максимално изчерпателно тяхното творчество – икони и стенописи, като

творбите са подредени по автори и на хронологичен принцип. Неизменна част от

научното изследване са и приложенията, които представляват научен каталог на

техните творби с точно описание на стенописите и иконите: произход, място на

съхранение, размери, надписи на църковно-славянски и на гръцки език и пр.

Събран е изключително богат визуален материал, представен в около 650 цветни

фотографии на отделни техни иконописни творби и стенописи.

Методът, на който се базира трудът е атрибуцията, с чиито изследователски

инструменти може да се установи с най-висока сигурност авторството на иконите

или стенописите. Основна роля в атрибуцията е отделена на сравнителния

анализ. На второ място е отделено голямо внимание и на иконографския анализ, с

чиито средства се дава пълна представа за богословската ерудираност на

1

зографите и на техните поръчители, за познаването на и оперирането с

традиционните модели на поствизантийската живопис, както и с появата на нови

теми/модели, заимствани директно от западноевропейското изкуство или

преработени в православен дух във важни за Балканите центрове като Света

Гора, Русия и Украйна, Сърбия, Крит и Йонийските острови, Йерусалим.

Като структура текстът е оформен на две основни нива. В първото -

атрибуцията на творбите на тримата автори се излага хронологически във времето,

с максимум събрани факти около тяхното създаване. Паралелно върви

сравнителният и композиционен анализ с оглед използването на едни и същи

модели или тяхната промяна във времето. Специално внимание е обърнато на

иконографския и идеен анализ на по-значителните теми, появяващи се в

творчеството им. Такива са например репликите на чудотворни икони, особено

популярни през Възраждането и разпространявани главно чрез щампата, това са

преработени през православната богословска мисъл западноевропейски модели или

теми с нравствено дидактичен характер. В този контекст, се разглеждат и не малко

творби на Захарий Зограф, макар той да не е отделно представен.

СТУДИИ

ЦЪРКВАТА ПРИ ГРОБА НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ. СТЕНОПИСИ И

ЗОГРАФИ

В: Международен научен симпозиум, посветен на двехилядигодишнината от

Рождество Христово. Славянските светци в историята на християнската

църква. Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за

славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”, том 91(10), 2001, ISSN –

1311 – 784X, с. 133-146,319-329.

В студията е разгледан за първи път цялостно един напълно неизследван

паметник на църковната монументална живопис от Рилския манастир – църквата

„Успение на св. Йоан Рилски” при Старата постница. Проследена е неговата

история и строеж, но основното внимание е насочено към идейната и декоративна

програма на храма, иконографията на отделните сцени и светителски образи в

контекста на всички паметници от епохата на територията на Рилския комплекс. На

второ място е изследван стилът на живописта и на базата на сравнителен анализ е

2

изказана и тезата за авторството на Димитър Христов Зограф, която се потвърждава

и от бележките в неговия сметководен тефтер.

ТЕМАТА „ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН” В ЖИВОПИСТА НА

САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ

В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001,

с. 492-508.

Макар и обект на научен интерес в близкото минало, студията разглежда

задълбочено както произхода на тази изключително интересна и важна тема в

православната теология и църковно изкуство, така и дава публичност на голям по

обем непубликуван материал – икони и стенописи – от самоковски зографи. Темата

е един от главните акценти изключително на самоковските зографи и се свързва

директно с влиянията на украинсата богословска литература и печатни издания.

В текста се прави класификация на отделните варианти и използваните

модели. Голямо място се отделя на уникалната за православието със своя

символика и семантика Крилата Богородица – обект на богословска и

изобразителна интерпретация в Украйна, Русия и на Балканите. Посочва се и

движението на модела към Западна Европа и огледалното му връщане с нови

смисли и идеи на творби на западноевропейската живопис – като известната

Мадона Мизерикордия.

НАРЪЧНИК ЗА ПРАВОСЛАВНО ХРАМОВО СТРОИТЕЛСТВО.

Раздел: Църковни утвари, свещени тъкани и одежди.

Колектив: арх. Н. Тулешков, арх. М. Коева, Ив. Гергова, Е. Генова, Н. Зарков, Л.

Прашков. Издателство Арх&Арт (ISBN 954-8931-23-0) съвместно с АИ „Проф.

Марин Дринов”(ISBN 954-430-908-Х) С., 2002, с. 121-138.

Това е първото по рода си цялостно изследване на храма като архитектура,

строителство, канонична декорация и устройство, което да бъде в помощ на

църковни настоятелства, архитекти, инженери, строители и художници без

специализирано богословско образование или с малки познания по тези

изключително специфични проблеми.

3

В разделът „Църковни утвари, свещени тъкани и одежди” се разглеждат

символиката, семантиката и фунцията на всички свещени предмети, тъкани и

одежди, без които е невъзможно извършването на светата литургия. Особено и

голямо място е отделено на декорацията на тези предмети и одежди, която е

проекция именно на символиката и функцията.

ЗА НЯКОЛКО НЕПУБЛИКУВАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА

ЦЪРКОВНАТА МИНИАТЮРНА ПЛАСТИКА В БЪЛГАРСКИ МУЗЕЙНИ

СБИРКИ

- Проблеми на изкуството, 2006, 1, ISSN 0032-9371, с. 43-52.

В текста се анализират и се прави опит за датировка на няколко произведения

на църковната миниатюрна пластика непубликувани и участвали за първи път в

изложбата “Таксидиотите и възрожденската култура” през 2004 г. Това е 1.

Панагия, чиято функция и декорация е изследвана в контекста на този вид

църковни утвари, на други публикувани панагии от византийския период, както и в

контекста на Чина за издигане на панагията. 2. Миниатюрна икона-енколпион с

12 празника.Иконата се интерпретира в контекста на развитието на

поствизантийската пластика в традициите на резбата върху слонова кост и стеатит

от ХІ-ХІV в. Цитира се идентична иконка от манастира Дионисиу на Света Гора. 3.

Миниатюрна икона-триптих, работена в края на ХVІІІ в. също като

реминисценция на миниатюрната пластика от слонова кост и стеатит. Обковът е от

чист филигран, идентичен с времето на рязане на триптиха. 4. Три дърворезбени

икони с Благовещение, Дърво Йесеево и четиримата евангелисти (1892 г;

Благовещение с пророци( 1892 г.) и Св. Георги Победоносец ( 1894 г.). На гърба

им е отбелязано, че са купени от скита “Капсокаливия” от художника Арсений с

неговата дружина. на Света Гора. Това са едни качествени творби на късната

църковна миниатюрна дърворезба, дело на светогорски миниатюрист.

ЦИКЪЛЪТ „МИТАРСТВАТА НА ДУШАТА” В БЪЛГАРСКАТА

ЦЪРКОВНА ЖИВОПИС (ТЕКСТ И ИЗОБРАЖЕНИЕ)

В:Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Център за

славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев”, том 96 (15). Международен

4

научен симпозиум“Византия и славяните”, посветен на двадесетгодишнината на

ЦСВП „Иван Дуйчев”, 12-14 май 2006, СУ “Св. Климент Охридски”. С., 2011, 441-

460;

Това е първото по рода си задълбочено изследване на един изобразителен

цикъл, възникнал в българската църковна живопис в края на ХVІІІ в. и сравнтилно

често изобразяван до края на ХІХ и нач. на ХХ в.Тогава настъпват и съществени

промени в цялостната декоративна програма на храмовете, особено на притворите и

откритите галерии, където се включват теми с есхатологичен и нравствено-

поучителен характер. Цикълът на Митарствата е приоритет главно на зографите от

Самоковската живописна школа.

Литературната основа на изобразителния цикъл е житието на св. Василий

Нови (+944 г.), и по-точно разказът на блажената Теодора, която се явява в съня на

неговия ученик Григорий и му описва своите преживявания след смъртта си,

когато преминава през 20 митарства. За да се проследи възникването и

формирането на изобразителния цикъл се изследва структурата на редица

средновековни и късносредновековни текстове.

Много подробно и аналитично се изследват протоизображения, които е

възможно да стоят в основата на композицията на стенописните цикли от

българските земи. Това са сцените на Страшният съд от Русия, Украйна, Полша,

които съдържат елементи, третиращи митарствата, както и късносредновековни

стенописи от северномолдавските манастири. Събрани са максимално и то пълни

цикли на самоковските зографи и зографи от други школи и родове; направена е

класификация възоснова на подбора на отделните грехове/митарства.

Хипотезата, която се формулира на този етап от проучванията е следната:

схемата на стенописният цикъл “Митарствата на душата” е формирана под влияние

на украински литературни и изобразителни образци, претърпяла известна

трансформация с оглед на църковната архитектура, главно малки еднокорабни

църкви с или без притвор и открити нартики. Броят на митарствата разбира се

варира, защото са ползвани и ръкописните сборници със смесено съдържание.

Формулирането на свитъците с добри дела може да се обясни с изключително

богатите текстове на Слова и поучения в същите сборници. Именно тук в немалка

степен влияние са оказали и изискванията на обществената поръчка - монашеското

5

братство е познавало особено добре и тази литература и вероятно е диктувало

бичуването на определени грехове, тяхното подреждане и формулиране.

СТАТИИ

МАСТЕР ИКОН ИКОНОСТАСА ЦЕРКВИ „АРХАНГЕЛЬ ГАВРИИЛ” В

БУДАКАЛАСЕ

В: Postbizanci Közlmények II. Studia postbyzantina Hungarica, 1995, 134-140

В текста се разглежда цялостен иконостасен комплект от църквата „Св. арх.

Гавриил” в унгарското селце Будакалас, близо до Будапеща. Църквата е сръбска и е

под юрисдикцията на Карловачката митрополия. Изследва се главно стилът и

иконографията на иконите, като се обосновава тезата за авторството на българския

зограф, основател на Банския художествен център Тома Вишанов Молера.

Аргументацията се опира и на доказаното от авторката и от още една

изследователка (Е. Попова) пребиваване и обучение на банския зограф в Сремски

Карловци при прочутия сръбски молер Теодор Крачун.

Изследването има изключително откривателски характер с принос за

българската култура.

ПАРАЛЕЛИ МЕЖДУ ПАМЕТНИЦИ НА МОНУМЕНТАЛНАТА

ЖИВОПИС В РИЛСКИЯ МАНАСТИР И МАНАСТИРА ЗОГРАФ НА АТОН

ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVІІІ ВЕК

В: Светогорска обител Зограф, ІІ, С., 1996, с. 309-325.

Статията е с принос към проучванията и взаимоотношенията пежду един от

най-големите и популярни манастири на Балканите – Рилският, и манастирите на

Света гора, и преди всичко „Зограф”. Коментирани са поклонническите посещения

от двата манастира, имената на монаси и архиери, свързани с тях, влиянието на

светогорското изкуство, чрез поръчките на отделни икони и цели иконостасни

комплекти, както и на дърворезбени иконостаси и архиерейски тронове, дело на

светогорски школувани майстори.

Основно място е отделено на два стенописни ансамбъла, работени в края на

ХVІІІ век – на църквата „Въведение Богородично” при манастирското гробище и

6

църквата „Св. Лука” при постницата „Св. Лука”. Коментирана е и тяхната

иконографска програма и акцентите в нея, както и иконите, които са идентични на

стенописите. Анализът на стила на живописта доказва тяхната родственост и

принадлежност на един и същ почерк, школуван на Света Гора. Като паралел на

тези паметници се посочва църквата „Св. Димитър” в Зографския манастир.

Сходството между стенописите от Рилския манастир и тези от Зограф са

коментирани и от други автори, но приносът на този текст е идентифицирането на

почерка на зографа само в наоса на зографската църква, като се изключва

преддверието.

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕКОРАТИВНАТА СИСТЕМА НА

КРЪСТОВЕТЕ С МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ

ПОСТВИЗАНТИЙСКИЯ ПЕРИОД

– Изкуство/ Аrt in Bulgaria, 1996, 33-34, 61-64;

Изкуството на църковната миниатюрна дърворезба винаги е стояло в

периферията на научните интереси. По-сериозните и задълбочени проучвания са

единствено в публикации на авторката. Център на това монашеско изкуство е Света

Гора и се подчинява на единни критерии и канонични правила. Основната форма,

върху която се работи е кръстът, във всичките му разновидности и типове.

Образът на кръста е еманация на сложни философски и богословски

представи. Основната формула се съдържа в почитанието и преклонението пред

честния кръст (честното дърво). Сцените и образите, рязани върху него, се

подчиняват на една обмислена и спазвана декоративна система, носеща символичен

характер и наподобява символиката в декоративната програма на храмовете.Върху

двете страни на кръста, върху раменете му се разполагат теми от Новия завет, от

Празниците и Страстите Христови. В допълнителните елементи на разцъфналия

кръст се включват теми като Дърво Йесеево и старозаветни сцени, символизиращи

пророчествата за Иисус. Т.е. идейно и конструктивно е търсена връзката между

Стария и Новия завет.

ВРАЧАНСКИЯТ ЗЛАТАРСКИ ЦЕНТЪР В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА

НЕИЗВЕСТНА ТВОРБА ОТ КРАЯ НА ХVІІІ ВЕК

– Проблеми на изкуството, 1997, 2, ISSN 0032-9371, 41-45;

7

За първи път се публикува неизвестен обкован кръст, съхраняващ се в

Националния музей за изкуство в Букурещ, Румъния. Кръстът е датиран в 1692 г., а

посветителският надпис върху ръкохватката недвусмислено посочва, че обковът е

дело на врачански майстор с име Костадин. Несъществуваща днес поставка на

кръста, също съдържа ктиторски надпис (публикуван), чиито имена се свързват с

други подписани църковни утвари и икони от края на 17. в. във Враца. При

съпоставката с други творби на златарството установихме, че Костадин е известен

майстор от Врачанския център, автор на обковано евангелие от 1696 г., т.нар.

Щипско евангелие. Творбата е разгледана в контекста на художествената

стилистика на майсторите от Врачанския златарски център.

ПЛАЩАНИЦАТА ОТ ГРАД РИЛА В КОНТЕКСТА НА

СЛАВЯНОВИЗАНТИЙСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ ОТ ХІV-ХV ВЕК

– Проблеми на изкуството, 1998, 3, ISSN 0032-9371, 20-27;

Публикува се уникална творба на средновековната везба, датираща от края на

ХІV век. Тази литургична тъкан/аер-епитафиос принадлежи към все още

недостатъчно проучена сфера на църковното изкуство. Разгледани са композицията,

широк кръг паралели на средновековната византийска литургична везба от Света

Гора и Балканите, Типологията и иконографията, Символика и семантика на

композицията Основно място е отделено на функцията и символиката на този вид

литургични тъкани, като са привлечени огромен брой теологични авторски текстове

с тълкувания на образи и символи. С установяването на типологията и

иконографията се формулира и функцията на този предмет на църковния ритуал.

Принос на текста е въвеждането в научно обращение на неизвестен паметник

на средновековното изкуство, съхраняван у нас.

НОВОТКРИТИ ТВОРБИ НА САМОКОВСКИ МАЙСТОРИ ОТ

ЦЪРКВАТА В С. ИЛИНДЕН (РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНА ЕКСПЕДИЦИЯ ИЗ

ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО И БЛАГОЕВГРАДСКО)

- Проблеми на изкуството, 1999, 3, ISSN 0032-9371, 22-27

Благоевградско и Гоцеделчевско са райони, в които преимуществено работят

зографи от Банския художествен център. Освен присъствието на Димитър Зограф и

8

синове в Митрополитската църква на Благоевград, самоковски зограф се появява

неочаквано със свои икони в селската църква на с. Илинден. В северния пракалис на

храма „Св. Три светители” бяха открити неизвестни и непубликувани икони на

самоковски майктор. Иконите не са датирани и подписани, но са с ктиторски

надписи, които са идентични с подобни икони на Йоан Иконописец от католикона

на Рилския манастир. При анализирането на фактите около поръчката на иконите за

северния параклис в Рилския католикон и тяхната стилистика, стигаме до извода, че

тези от с. Илинден са правени в същата година (1837) и са били предназначени за

южния параклис. Коментират се причините за подмяната им с по-стари и ценни

икони, както и със стария иконостас на храма от 18 в.

ДЕЧАНСКАТА ДАРОХРАНИТЕЛНИЦА ОТ 1626 Г.

- Проблеми на изкуството, 2000, 2, ISSN 0032-9371, с. 32-40

Дечанската дарохранителница/кивот е един от най-ценните паметници на

златарското изкуство от поствизантийския период. Навлиза в научно обръщение в

средата на 90-те г. на ХХ в. от секретните фондове на Историческия музей.

Статията е може би единственото цялостно и задълбочено изследване на паметника

не само като произведение на чипровската златарска школа, но и като символика,

функция и декорация, в значителна степен диктувана от нейните поръчители, чиито

имена и титли подробно са описани в посветителския надпис на църковния

предмет. Разгледана е предисторията и контекстът, в който е поръчан и създаден

кивотът. Направено е пълно описание и анализ на този изключително богат и

сложен по своята конструкция и декорация предмет, което е принос на автора.

Кивотът е разгледан и в контекста на балканското златарство, сред което се търсят

паралели и се доказва авторството на чипровските майстори.

КУЛТЪТ КЪМ МОЩИТЕ И МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦИТЕ В РИЛСКИЯ

МАНАСТИР

– Проблеми на изкуството, 2000, 4, ISSN 0032-9371, с.33-40.

През последните десетилетия в медиевистиката изключително актуални са

изследванията върху култа към мощите и реликвите. Малък принос към тях е и

текстът, разглеждащ за първи път от тази гледна точка Рилският манастир, макар

9

и с материал от епохата на Българското възраждане. Манастирът, като един от

най-големите култови центрове на Балканите, е модел за светителските култове и

почитанието на мощите от втората проловина на ХVІІІ и през ХІХ век. Култовата

атмосфера се изгражда от три основни компонента: 1.присъствието на ковчега с

мощите на рилския светец, обект на поклонническо движение; 2. присъствието в

манастира на чудотворната икона-реликварий „Св. Богородица Осеновица; 3.

съхранените и до днес около 80 сребърни или живописвани дървени

мощехранителници/кивоти, чиято функция се реализира основно в таксидиотските

мисии на рилските монаси. За първи път се анализира и коментира функцията им

на миниатюрен преносим олтар, както и тяхната украса, свързана със светите

мощи , които съдържат.

КИВОТ (КОВЧЕГ) ЗА МОЩИ ОТ ГЕРМАНСКИЯ МАНАСТИР КРЕАЙ

СОФИЯ

-Проблеми на изкуството, 2001, 3, ISSN 0032-9371, с. 11-17.

Кивотът не е публикуван. Състои от три части, които са живописвани, както и

от четири легла за св. мощи. От посветителският надпис се разчита само годината

1793. Тези части отговарят на конструкцията на мощехранителниците от 18 и 19

век, но със своите размери и с особеностите на втория си капак очевидно не може

да бъде мощехранителница. Анализът на живописната декорация подсказва, че

особено важно е присъствието на фигурите на двамата светци- св. Йоан Рилски и

св. преп. Теодосий. Това ни дава основание да искажем хипотезата, че образите им

са свързани с мортуалния параклис в Килифаревския манастир, чиито патрони са

те. Предполагаме, че кивотът е принадлежал или е създаден по поръчка на монасите

от Теодосиевия манастир, които са опитали да спасят в него части от свети мощи, в

края на 18 век, когато е бил разрушен манастирът.

НАПРЕСТОЛНО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ КАЗАНЛЪК

- Проблеми на изкуството, 2002, 3, ISSN 0032-9371, с. 34-41.

Публикува се уникална творба на средновековното златарство – обковано

сребърно и позлатено напрестолно евангелие. Обковът е преизползван и в него е

подвързано печатно Лвовско евангелие от 1644 г. Композицията, декоративните

елементи и стилът на обкова издават много по-ранен произход от 17 век. Техният

10

анализ, в контекста на познати творби на средновековната металопластика – обкови

на евангелия, ризници на икони, ставротеки и пр., доведе до датирането на

паметника от края на ХVІ и началото на ХV в. Обковът е с посветителски надпис,

който съдържа и името на дарителя. Сведението, че евангелието е донесено от

Хилендарския матнастир насочи търсенето към съседна Сърбия. Откри се и

публикуван идентичен надпис, датиран в 14 в., произхождащ вероятно от част от

подобен обков, открит в манастира Липовац. Предложената хипотеза е, че ктиторът,

който е бил с висок ранг е подарил две идентични обковани евангелия - едното на

манастира Лесковац, а другото на Хилендарския манастир.

С този текст едно ценно произведение на балканското златарство от тази

далечна епоха навлиза в научно обращение.

ВИЗАНТИЙСКАТА ТРАДИЦИЯ НА МАЛКАТА ПЛАСТИКА В

ЦЪРКОВНАТА МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД

В: Поствизантиjска уметност на Балкану, т. І. Зборник Матице српске за ликовне

уметности 32-33. Нови Сад, 2003, с. 47-60.

В статията са коментирани непубликувани или малко известни произведения

на църковната минианюрна дърворезба от музея на Рилския манастир,

Архаеологическия музей, Църковния музей и Музея на Самоковската митрополия,

датирани от първата половина на 16 до началото на 19 век. Това са 4 ръчни,

напрестолни и хоругвени кръстове, 6 панагии, 4 диптиси и триптиси и един

енколпион с интересен или необичаен подбор на сцените и тяхната иконография,

както и специфичен стил на рязане, които са в основата на датирането на

паметниците.

Проследена е и еволюцията на миниатюрната монашеска дърворезба, както и

продължаването на традициите на византийската резба върху слонова кост и

стеатит.

СОФИЙСКИТЕ МАНАСТИРИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО И

САМОКОВСКИЯТ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

- Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 1,ISSN 1312-3327, с. 23-31.

Ранното творчество на самоковския зограф Костадин Вальов, ученик на

Христо Димитров, остава все още неизяснено и непознато. Работата му в църквите

11

на селата Лукорско, Кремиковци и Горни Пасарел, както и творческата “география”

на неговите синове, също зографи, насочва търсенията към софийското поле и

софийската Мала Света гора. В статията се прави атрибуция на стенописи и икони,

които досега или не са били коментирани или са причислявани общо към

творчеството на самоковските зографи. Това са икони и стенописи от първото

преддверие на Куриловския манастир, датирани в 1830 г.; икона на Христос

Вседържител от Подгумерския манастир; стенописите от откритата галерия на

Илиенския манастир от 1832 г.; икони и стенописи от църквата в с. Лукорско;

стенописи от Сеславския манастир и икони от Германския манастир край София.

ЗА ОЩЕ НЯКОЛКО НЕИЗВЕСТНИ ИКОНИ В ТВОРЧЕСКАТА

БИОГРАФИЯ НА ХРИСТО ДИМИТРОВ ОТ САМОКОВ

- Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 4, ISSN 1312-3327, с. 9-17.

В статията са изложени някои наблюдения и хипотези около непубликувани

икони от няколко църкви и Музея в Перник, които авторката атрибуира като творби

на Христо Димитров, основателя на Самоковската живописна школа. Най-голямо

място е отделено на иконостасните ансамбли от катедралната църква “Св. Успение

Богородично” в Пазарджик. В литературата са публикувани иконите само от

северния параклис на църквата “Св. Архангели”. В публикацията се разглеждат

иконите в южния параклис “Св. Николай Мирликийски”, две икони на Св.

Богородица на трон и на Иисус Христос Вседържител на трон, които понастоящем

се намират на емпорията на храма, както и още няколко икони от централния

иконостас, които са монтирани сред творби на неговия син Димитър Христов и

внука му - Станислав Доспевски. Изказва се хипотезата, че всички тези 16 икони

Христо Димитров работи непосредствено преди смъртта си през май 1819 г. и

работата остава недовършена. Към този ансамбъл могат да бъдат причислени и още

две икони - Преображение Христово и Възнесението на прор. Илия, съхранявани в

друга пазарджишка църква - “Св. Арх. Михаил”.

Като творби на Самоковския зограф са атрибуирани още: Св. св. Козма и

Дамян, Св. Йоан Предтеча и Св. Николай Чудотворец от иконостаса на Черепишкия

манастир; царски двери от с. Крета, Врачанско; две Богородични икони от Музея в

Перник и една икона на Св. Петка от църквата на с. Дрен, Пернишко.

12

ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЗОГРАФ – АТРИБУЦИЯ НА НЕИЗВЕСТНИ

ТВОРБИ

В: Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, том 94 (13),

2004. Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”.

Международна научна конференция “Манастирската култура на Балканите”, по

случай 230-годишнината от основаването на Девическия манастир “Покров

Богородичен” в град Самоков. С., 2006, ISSN – 1311 – 784X, с. 227-233.

Димитър Христов Зограф е от второто поколение самоковски зографи и

водеща фигура в школата, оставаща в сянката на своя брат Захарий Зограф и по

тези причини остаова в периферията на интереса на изследователите.

Принос на автора е атрибуцията като негови творби на стенописите в

църквата при гроба на св. Йоан Рилски (края на 20-те г. на 19 век) и в параклиса

“Св. Йоан Богослов”(1824). Към неговото творчество причисляваме и няколко

иконописни ансамбъла в Пазарджик - в църквите “Св. Богородица”(1827 и 1856),

“Св. св. Константин и Елена”(1849-1851), “Св. Петка”(1852-1853); и в Баткунския

манастир(1830), Пазарджишко; във врачанската църква “Св. Възнесение”(1857-

1858); в катедралата “Св. Димитър” и църквата “Св. Петка”(1852) във Видин. С тези

творби се разшири изключително много територията на творческите изяви както на

Самоковската живописна школа, така и на най-продуктивният от тях Димитър

Христов Зограф.

ИКОНИ И СТЕНОПИСИ ОТ САМОКОВСКИ ЗОГРАФИ В ДВЕТЕ

ЧЕРКВИ НА СТАРО СЕЛО, РАДОМИРСКО

- Паметници. Реставрация. Музеи, 2006, 6, ISSN 1312-332, с. 19-27.

Обект на изследване в публикацията са двете църкви на Старо село,

Рдомирско. Те не са неизвестни на специалистите, но известно объркване идва от

смяната на старото име на селото Друган, което е с три махали, разделени в

отделни селища едва в края на ХХв. Старата еднокорабна църква е строена в края

на ХVІ - началото на ХVІІ в. , когато вероятно е и изписана. През 1869 г.

самоковският зограф Никола Образописов я изписва отново.

В началото на ХІХ в. при някакво обновяване на този храм са поръчани нови

икони на основателя на Самоковската школа Христо Димитров. Те са

непубликувани и днес от тях са запазени само две, пренесени в новия храм на

13

селото - Христос Вседържител с дата 1812 г. и Архангел михаил мъчи душата на

богатия, от 1813 г. Още две икони на Св. Богородица от същата църква днес се

съхраняват в Историческия музей на Перник. През 1876 г. Никола Образописов

изписва нов иконостасен комплект от престолни и апостолски икони (сега в ИМ-

Перник).

Втората възрожденска църква е строена през 1832 г. и вероятно през втората

половина на 30-те години са изпълнени и иконите за нея от сина на Христо

Димитров - Димитър Христов Зограф. Този пълен иконостасен комплект също е

непознат на изследователите и се проучва за първи път.

ЗА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН ДЕТАЙЛ ОТ БИТИЕТО НА

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ САМОКОВ

В: Изкуствоведски четения 2006. С., 2006,ISBN-10: 954-91697-9-0; ISBN-13: 978-

954-91697-9-9, с. 143-147.

След закриването на Печката патриаршия през 1766 г. Самоковската епархия е

присъединена към Цариградската патриаршия и катедрата се заема от гръцки

владици. Представени са личностите на няколко от тях, които играят важна роля в

съдбата на епархията и са свързани с борбата за църковна независимост. Това са

Филотей, Игнатий ІІ и Матей, с когото е свързан апогеят в тази борба. Неговото име

стои в посветителски надпис от 1851 г върху една икона с типичната за

антиминсите композиция. Стилът й на изпълнение принадлежи на банския зограф

Димитър Молеров. Любопитното в случая е, че архиереят се е обърнал не към

самоковски, а бански зограф, който очевидно я изработва на място.

ЗА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН КРЪСТ С МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ

КОЛЕКЦИЯТА НА МУЗЕЯ В ПЕРНИК

В: Известия на Исторически музей Кюстендил., т. ХІV. Кюстендил, 2007, с. 107-

121. Сб. от V международен конгрес Пауталия-Велбъжд-Кюстендил, 4-7

октомври 2006 г.;

Кръстът от Музея в Перник до този момент е неизвестен и непубликуван.

Върху двете му страни са рязани композициите на 12-те Велики празника, а в

14

дебелината на раменете -старозаветни комрпозиции, свързани с пророчествата за

Иисус Христос.

Той е изключително качествена и прецизна творба на църковната миниатюрна

дърворезба, но въпреки това принадлежи към традиционно добрата продукция на

някой от школуваните майстори и известни ателиета на Света Гора. За него

установих точни аналози от Музея за приложни изкуства в Белград, от Московския

Кремъл и от Рилския манастир.

Специфичното и особеното е неговата декоративна система и програма, която

ни е позната от сравнително малко съхранени и публикувани образци. Майсторите

миниатюристи се придържат към канонично за средновековната епоха подреждане

на сцените, което обаче е свързано с богослужебната практика. Изводите, които в

крайна сметка можем да направим, имайки предвид иконографията на сцените,

стила на рязане, първите пробиви и появата на тънките пластинки са, че кръстът е

работен със сигурност в края на ХVІ и началото на ХVІІ век.

КАТЕДРАЛНИЯТ ХРАМ „СВ. УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В

ПАЗАРДЖИК. ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКОВНИЯ ИНТЕРИОР

- Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, 3-4, ISSN 1312-332, с. 13-20;

Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик е един от най-

монументалните и значими паметници от епохата на Българското възраждане, като

строежът му е завършен през 1837 г.. предстояло и оформянето на неговия

интериор. Интериорът е формиран на няколко етапа и приключва едва в първите

десетилетия на ХХ век.

Стилът на пазарджишкия иконостас издава фината и в същото време

изключително барокова резба на марангозите от Дебърско-мияшката школа.. Едни

от първите изследователи лансират тезата за авторство на Макарий/Макрия Негриев

Фръчковски от с. Галичник, Дебърско, работил в тайфата на Петре Гарка.

Иконите са създадени на няколко етапа, като първият се свързва с основателя

на Самоковската школа Христо Димитров, който е поканен от епископ Дионисий да

изпише иконите в двата странични параклиса, както и тези върху централния

иконостас. Те са работени в периода 1815-1819 г. и не са завършени, поради

смъртта на зографа. Вторият етап от изграждането на храмовия интериор е свързан

с годините 1826-1827 г., когато Димитър Христов, син на Христо Димитров е

15

поканен от епископ Дионисий да изпише още няколко икони, които днес са

монтирани на проскинитарии в наоса и в преддверието. От 1854 г. започва третият

етап в усилията да бъде напълно завършен големият иконостас. Вероятно вече с

помощта на синовете си той рисува пет монументалните икони, между които със

специфична иконография са на:Поклонение пред икона на св. Богородица (1856)

Христос Вседържител в цял ръст, Св. Богородица с Младенеца в цял ръст, стъпила

върху луна (1856). От началото на следващата 1857 г. в работата се включва и

Станислав Доспевски, завърнал се от Русия. През 1860 г. Станислав Доспевски

рисува и първата си икона на светите братя Кирил и Методий.

Последният етап от оформянето на наоса и откритата галерия на пазарджишкия

храм датира чак към 1914 г., когато се изписва изцяло от група зографи, водени от

Апостол Христов.

„ДО НАЙ-ПОЧИТАНИЯ ЗОГРАФИН КИР ДИМИТЪР…”(ПО ПОВОД 210-ТА

ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЗОГРАФ ОТ

САМОКОВ)

- Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, бр. 5-6, ISSN 1312-332, с. 55-68;

Димитър Христов оставя след себе си мащабно творчество - стотици икони и

хиляди квадратни метри стенописи. За широката културна общественост, а и за

немалко специалисти той е е все така неизвестен и непознат, за разлика от своя по-

малък брат Захарий Зограф. През 2007 г. бе представена изложба, която да покаже

творчеството и личността на зографа Димитър Христов, за да заеме полагащото му

се място в културното ни наследство от епохата на Българското възраждане. В

експозицията за първи път се направи опит да бъдат представени икони от всички

етапи от неговото творчество, като същевременно са подбирани и разнообразни

иконографски модели. Паралелно бяха експонирани икони от основателя на

Самоковската живописна школа – Христо Димитров, който е обучил по-големия си

син Димитър Зограф, както и на по-малкия му син Захарий Зограф. Наред с тях се

представиха и произведения на Йоан Иконописец и Костадин Вальов, ученици на

Христо Димитров и работили съвмесно с Димитър Христов. За да се проследи

приемствеността между поколенията в изложбата бяха включени и творби на двама

от синовете му – Станислав Доспевски (Зафир) и Иван Доспевски. С подбрани

рисунки и ескизи от архива на Захарий Зограф/ Доспейския род, съхраняван в

16

Националната галерия, бе направен опит да се покажат моделите ползвани от

зографите в школата.

ТЕМАТА «СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ ВЗЕМА ДУШАТА НА

ГРЕШНИКА» В ЕДНА МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦА ОТ РИМ-ПЕРНИК

В: Известия на Регионален исторически музей – Перник,т. 1. Перник, 2008, 229-

244.

Мощехранителницата е уникална, тъй като върху капака й е представена

една рядка за църковните утвари сцена - Архангел Михаил, взима душата на

грешника. Тя се появява само още върху една пластина от обков на евангелие от

Присовския манастир. В периода 15-18 в. темата е разработвана най-често в

иконописта, както и в стенописи. Популярни в балканската живопис са иконите на

критски майстори и само в ателиетата на итало-критската школа виждаме условията

през тази епоха за контаминацията на западни модели и православната традиция.

Съобразявайки се с различната православна среда, която обслужват, критските

зографи създават една нова композиция, именно на архангел Михаил, който взима

душата на грешника. На първи план се налага не ролята на триумфиращият архангел, а морализаторското значение на темата.

ТОМА ВИШАНОВ – МОЛЕРА – ПЪРВИЯТ И ПОСЛЕДНИЯТ БАРОКОВ

ИКОНОПИСЕЦ НА БЪЛГАРСКИЯ ХVІІІ И ХІХ ВЕК

В: Тома Вишанов и неговата епоха – религиозни и културни отношения между

Унгария и Балканите през ХVІІІ век. Будапеща, 2009, 15-26, ил. 1-16/ In: Toma

Visanov es kora – vallasi es kulturalis kapsolatok Magyarorszag es a Balkan kozott a

XVIII. szazadban, Budapestq 2009, 15-26, ил. 1-16;

Тома Вишанов е най-нестандартната и по тези причини най-малко познатата

фигура сред възрожденските зографи.Той не е подписвал своите творби, с

изключение на тетрадката си с рисунки (1786). В последните години се доказа

хипотезата, че е учил в Сремски Карловци и че в началото на творческия си път

работи за сръбски поръчители в Австро-Унгария, близо до Будапеща, където й

създава програмната си, силно барокизирана творба „Св. Богородица с ангели и

светци” (1790). След завръщането си в родното Банско той не се радва на особено

многобройни поръчки, вероятно поради техниката и стилът, в който работи,

17

възприемани като близки до католическото изкуство. На българска територия най-

програмната му творба, преди всичко като подбор на сюетите и иконографията им,

са стенописите на църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука” в

Рилския манастир(1811).

ПРОБЛЕМИ НА АТРИБУЦИЯТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА БАНСКИЯ

ЗОГРАФ ТОМА ВИШАНОВ - МОЛЕРА

В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на

проучването, опазването и реставрирането му. Научна конференция, посветена на

540 години от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския

манастир (1 юли 1469 г.) и 120 години от рождението на Петър Динев (1889-

1980). София, 23-24 юни 2009 г., Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.

С., 2011, с. 155-164, ил. 1-19;

Зографът Тома Вишанов - основател на Банската живописна школа - е

пребивавал и учил в Сремски Карловци при сръбския бароков живописец Теодор

Крачун (1780-1781). В средата на 90-те г. на ХХ в. идентифицирах като негови

творби иконите от сръбската църква „Св. арх. Гавриил” в селището Будакалас,

близо до Будапеща. Те са рисувани около средата на 80-те г. на ХVІІІ в. По-късно се

идентифицираха още 43 икони (началото на 90-те г. на ХVІІІ в.), съхранявани на

няколко места - в Православния музей в Кечкемет, в гръцката и сръбската църкви в

Будапеща. По-голямата част от всички тези икони са много близки със стила на

иконата му „Св. Богородица с Младенеца с ангели и светци”(1790) както и със

стенописите му в апсидата на църквата „Св. Лука”(1798) и от църквата „Покров

Богородичен”(1811) в Рилския манастир. Вероятно той е работил и с други зографи,

възможно негови ученици, тъй като могат да се разграничат три почерка, в

свързваните с името на Тома Вишанов икони.

ЗА ДВА КРЪСТА С МИНИАТЮРНА РЕЗБА ОТ МУЗЕЯ В ТРЯВНА

В:Сборник от доклади от Национална конференция „Приложно изкуство и

художествен занаят. Майстори, ателиета , паметници. 7-8. 10. 2010, Трявна,

организатор Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

(под печат)

18

В текста се коментират два непубликувани кръста с миниатюрна дърворезба

от Музея в Трявна. Единият от тях е особено ценен, тъй като стилът му на рязане и

подборът на сцените може да бъде отнесен към края на 15 и началото на 16. век или

това е най-ранно датираният дърворезбен кръст съхраняван в български музей.

Той е с изчистен сребърен обков по раменете, дълга ръкохватка, която е била

позлатена, завършваща с кръгла топка с кована във висок релеф украса от

растителен орнамент. Уникалността на сцената „Ангел на гроба Господен”, и

присъствието на мъченическите образи на св. Георги и св. Димитър, иконографията

на „Пиета” и „Поклонение на кръста” отправят към хипотезата, че кресторезецът е

познавал и ползвал по-ранни образци на миниатюрната пластика. Т.е. този

изключително ранен кръст все още напомня за златната епоха на слоновокостната и

стеатитова пластика. Друг съществен момент са българските надписи, които могат

със сигурност да определят етническия произход на кресторезеца, който може и да

е бил светогорски монах или пък да е произхождал от български манастир.

ЗА ДВЕ ИКОНИ НА СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ ОТ ХІХ ВЕК

. В: Св. Наум Охридски в Унгария. Международна конференция, по случай 1100

години от смъртта на Св. Наум Охридски.Български културен център, 14-15

октомври 2010 г., Будапеща, Унгария (под печат);

В текста се разглеждат две икони на Св. Седмочисленици, принадлежащи на

зографи от Самоковската и Банската живописни школи. Те са публикувани, но

иконографията и композицията им не са били обект на изследване. За да се

набележат някои основни проблеми от развитието на култа към светите братя

Кирил и Методий и техните ученици е обърнато внимание върху формирането на

определена иконография и ползваните модели през епохата на Българското

възраждане. Приведени са примери с едни от най –известните стенописи и икони

на св. св. Кирил и Методий в българските земи от ХІХ век и на Св.

Седмочисленици от югозападните балкански земи.

19

ТЕМАТА „СВ. БОГОРОДИЦА ЖИВОНОСЕН ИЗТОЧНИК” В

ИКОНОПИСТА НА САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ

В: Изкуствоведски четения 2011, 9-12 юни 2011, София (под печат);

Принос на този текст е атрибуирането на една неизвестна икона „Богородица

Живоносен Източник” като творба на Димитър Христов Зограф и датирана в 1849 г.

Втора негова икона - по-късна (1853) принадлежи на пазарджишката църква „Св.

Петка”. Димитър Зограф и синът му Зафир/Станислав Доспевски рисуват и

стенопис върху северната стена на рилския католикон. Неговият баща - Христо

Димитров - рисува само една икона за пловдивската църква „Св. Петка Стара”

Най-продуктивен на тази тема е Захарий Зограф – с четири икони от манастирите

„Св. Петка Мулдавска” и „Св. Кирик и Юлита” в Горни Воден, от пловдивската

църква „Св. Петка Стара и от асеновградската църква „Св. Богородица Рибна.

Празникът „Живоносни източник” се отбелязва в петък на Светлата седмица

след Възкресение Христово(Великден), което обяснява и присъствието на икони с

тази тема в храмове, посветени на св. Петка или където има аязмо.В основата си

тази типично византийска тема и нейната иконография представляват

контаминация между два култа - към Богородица и към чудотворната вода.

І. ПУБЛИКАЦИИ

КНИГИ:

1. Генова, Е. ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЗОГРАФИ ОТ САМОКОВСКАТА

ЖИВОПИСНА ШКОЛА. Димитър Христов Зограф, Йоан Николов

Иконописец, Костадин Петрович Вальов. Издава Фондация „Покров

Богородичен”(под печат).

СТУДИИ:

1.Генова, Е. Църквата при гроба на св. Йоан Рилски. Стенописи и зографи. В:

Международен научен симпозиум, посветен на двехилядигодишнината от

Рождество Христово. Славянските светци в историята на християнската църква.

Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-

византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”, том 91(10), 2001, с. 133-146,319-

329.

20

2.Генова, Е. Темата “Покров Богородичен” в живописта на самоковските зографи.

В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, с.

492-508.

3.НАРЪЧНИК ЗА ПРАВОСЛАВНО ХРАМОВО СТРОИТЕЛСТВО.

Издателство Арх&Арт. С., 2002.(колектив)

Раздел: Църковни утвари, свещени тъкани и одежди.

4.Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна

пластика в български музейни сбирки. - Проблеми на изкуството, 2006, 1, 43-52.

5. Генова, Е. Цикълът „Митарствата на душата” в българската църковна живопис

(текст и изображение).. В:Годишник на Софийския университет „Св. Климент

Охридски”, Център за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев”, том 96 (15).

Международен научен симпозиум“Византия и славяните”, посветен на

двадесетгодишнината на ЦСВП „Иван Дуйчев”, 12-14 май 2006, СУ “Св. Климент

Охридски”. С., 2011, 441-460;

СТАТИИ:

1.Генова, Е. Мастер икон иконостаса церкви „Архангель Гавриил” в Будакаласе. В:

Postbizanci Közlmények II. Studia postbyzantina Hungarica, 1995, 134-140;1

2.Генова, Е. Паралели между паметници на монументалната живопис в Рилския

манастир и манастира Зограф на Атон от втората половина на ХVІІІ век. В:

Светогорска обител Зограф, ІІ, С., 1996, с. 309-325.

3Генова, Е. За някои особености на декоративната система на кръстовете с

миниатюрна дърворезба от поствизантийския период. – Изкуство/ Аrt in Bulgaria,

1996, 33-34, 61-64;

4.Генова, Е. Врачанският златарски център в светлината на една неизвестна творба

от края на ХVІІ век. – Проблеми на изкуството, 1997, 2, 41-45;

5.Генова, Е. Плащаницата от град Рила в контекста на славяновизантийските

паметници от ХІV-ХV век. – Проблеми на изкуството, 1998, 3, 20-27;

6.Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с.

Илинден(Резултати от една експедиция из Гоцеделчевско и Благоевградско) -

Проблеми на изкуството, 1999, 3.

1 Публикацията е от преди хабилитацията за ст.н.с. ІІ ст. от 1996, но не е била обявявана, тъй като е публикувана в периода, когато Народното събрание спря хабилитациите, поради закона „Антипанев”.

21

7.Генова, Е. Дечанската дарохранителница от 1626 г. - Проблеми на изкуството,

2000, 2, с. 32-40

8.Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския

манастир. – Проблеми на изкуството, 2000, 4, с.33-40.

9. Genova, E. Treasures in monasteries and churches(ottoman period). In:Treasures of

christian art in Bulgaria.Sofia, 2001 p. 235. ( Каталог за изложбата в Рим, 2000 г.)

10.Генова, Е. Кивот (ковчег) за мощи от Германския манастир край София. -

Проблеми на изкуството, 2001, 3, с. 11-17.

11.ПРАВОСЛАВНАЯ ЭНЦИКЛОПЕДИЯ, т. 5, Москва, 2002, с. 600-606.

Болгария ХІ-ХІV и ХV-ХVІІІ вв.

1.Приложни изкуства ХІ-ХІV в.

2.Църковни приложни изкуства ХV-ХVІІ в.

12 .Генова, Е. Напрестолно евангелие от Казанлък. - Проблеми на изкуството, 2002,

3, с. 34-41.

13.Генова, Е. Византийската традиция на малката пластика в църковната

миниатюрна дърворезба от османския период. В: Поствизантиjска уметност на

Балкану, т. І. Зборник Матице српске за ликовне уметности 32-33. Нови Сад, 2003,

с. 47-60.

14.Генова, Е. Софийските манастири през Възраждането и самоковският зограф

Костадин Вальов. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 1, с. 23-31.

15.Генова, Е. За още няколко неизвестни икони в творческата биография на

Христо Димитров от Самоков. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 4, с. 9-17.

16.Генова, Е. Димитър Христов Зограф - атрибуция на неизвестни творби. В:

Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, том 94 (13), 2004.

Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”. Международна

научна конференция “Манастирската култура на Балканите”, по случай 230-

годишнината от основаването на Девическия манастир “Покров Богородичен” в

град Самоков. С., 2006, с. 227-233.

17.КОРПУС НА СТЕНОПСИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ ХVІІІ ВЕК ( И. Гергова, Е.

Попова, Е. Генова, Н. Клисаров). АИ “Марин Дринов”. С., 2006.

1. Църква „Св. Георги”, Гложенски манастир (Е. Генова, И. Гергова), 70-75;

2. Манастир „Св. Богородица” ь с. Арбанаси (Е. Генова, И. Гергова, Е. Попова),

83-100;

22

3. Параклис „Св. Харалампий”, църква „Св. Атанасий”, с. Арбанаси (Е. Генова,

Е. попова, И. Гергова), 136-147;

4. Църква „Рождество на св. Богородица”, Роженски манастир ( Е. Генова, Е.

Попова), 148-177;

5. Хрельова църква „Св. Богородица Осеновица, Рилски манастир (Е. Генова, Е.

Попова), 206-211;

6. Гробищна църква „Въведение Богородично”, Рилски манастир (Е. Генова, Е.

Попова), 212-227;

7. Църква „Св. Лука” при постницата „Св. Лука”, Рилски манастир ( Е. Генова,

Е. Попова, Н. Клисаров);

18.Генова, Е. Икони и стенописи от самоковски зографи в двете черкви на Старо

село, Радомирско. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2006, 6, с. 19-27.

19.Генова, Е. За един неизвестен детайл от битието на възрожденския Самоков. В:

Изкуствоведски четения 2006. С., 2006, с. 143-147.

20.ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ,

Т. ІІІ, С-Я, С., Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2006, с.9-13, 37-38,

53-54, 74-75, 89-90, 101-104, 120, 134-135, 150-156 :

1.Самоковска гравьорска школа;

2.Самоковска художествена школа;

3.Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”;

4.Софийска златарска школа;

5.Тревненска живописна школа;

6.Централен църковен историко-археологически музей при Светия Синод на

Българската православна църква;

7.Църковна везба;

8.Църковна миниатюрна дърворезба;

9.Църковни тъкани и одежди;

10. Църковни утвари;

11Стихар, Теплота, Фелон, Хоругва, Хоругвен кръст.

21.Генова, Е. (в колектив с М. Стойкова). Димитър Христов Зограф от Самоков - по

повод 210 години от рождението на зографа. Институт за изкуствознание при БАН,

Национален музей за българско избразително изкуство / Dimiter Hristov Zograph –

Icon Painter from Samokov. In Honor of the 210th Anniversary of the Icon Painter’s Birth.

The Institute of Art Studiesq The National Art Gallery. София, 2007 - пълен научен

23

каталог на български и английски език на електронен носител, 46 стр., 97 ил. , 1

карта.

22.Генова, Е. (в колектив с. П. Желева). За един неизвестен кръст с миниатюрна

дърворезба от колекцията на Музея в Перник. В: Известия на Исторически музей

Кюстендил., т. ХІV. Кюстендил, 2007, с. 107-121. Сб. от V международен конгрес

Пауталия-Велбъжд-Кюстендил, 4-7 октомври 2006 г.;

23.Генова, Е. Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик.

Изграждане на църковния интериор. - Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, 3-4, с.

13-20;

24.Генова, Е. “До най-почитания зографин кир Димитър...”(по повод 210-та

годишнина от рождението на Димитър Христов Зограф от Самоков). - Паметници,

Реставрация, Музеи, 2007, бр. 5-6, с. 55-68;

25.Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец

на българския ХVІІІ и ХІХ век. В: Каталог „Тома Вишанов и неговият кръг в

Унгария през ХVІІІ век. Издава Български културен форум, Будапеща, Унгария;

Genova, E. Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto a XVIII. es XIX.

szazadban Bulgariaban. In: Toma Visanov kore Magyarorszagon a XVIII. Szazadban.

Bolgar Kulturalis Forum, Budapest, 2008, с.4-6, 4 ил.

26.Генова, Е. Темата „Св. Архангел Михаил взема душата на грешника” в една

мощехранителница от РИМ-Перник. В: Известия на Регионален исторически музей

– Перник,т. 1. Перник, 2008, 229-244.

27.Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец

на българския ХVІІІ и ХІХ век. В: Тома Вишанов и неговата епоха – религиозни и

културни отношения между Унгария и Балканите през ХVІІІ век. Будапеща, 2009,

15-26, ил. 1-16/ Genova, E. Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto

a XVIII. es XIX. szazadban Bulgariaban. In: Toma Visanov es kora – vallasi es kulturalis

kapsolatok Magyarorszag es a Balkan kozott a XVIII. szazadban, Budapestq 2009, 15-26,

ил. 1-16;

28.Генова, Е. (в колектив с М. Стойкова). Каталог „Тома Вишанов и неговия кръг в

Унгария през ХVІІІ век”. Издава Фондация „Покров Богородичен” София,

2010./Toma Vishanov and his Circle in Hungary the 18th century. Pokrov Foundation.

Sofia, 2010.(Автор и съставител).

29.Генова, Е. Проблеми на атрибуцията в творчеството на банския зограф Тома

Вишанов-Молера. В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и

24

перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. Научна

конференция, посветена на 540 години от пренасянето на мощите на св. Йоан

Рилски от Търново в Рилския манастир (1 юли 1469 г.) и 120 години от рождението

на Петър Динев (1889-1980). София, 23-24 юни 2009 г., Народна библиотека „Св.св.

Кирил и Методий”. С., 2011, с. 155-164, ил. 1-19;

30. Генова, Е. За два кръста с миниатюрна резба от Музея в Трявна. В:Сборник от

доклади от Национална конференция „Приложно изкуство и художествен занаят.

Майстори, ателиета , паметници. 7-8. 10. 2010, Трявна, организатор Специализиран

музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна (под печат);

31. Генова, Е. За две икони на св. Седмочисленици от ХІХ век. В: Св. Наум

Охридски в Унгария. Международна конференция, по случай 1100 години от

смъртта на Св. Наум Охридски.Български културен център, 14-15 октомври 2010 г.,

Будапеща, Унгария (под печат);

32. Генова, Е. Темата „Св. Богородица Живоносен източник” в иконописта на

самоковските зографи. В: Изкуствоведски четения 2011, 9-12 юни 2011, София (под

печат);

ІІ. РЕЦЕНЗИИ

1.Генова, Е. Нов албум за църковни утвари (T. Matakieva-Lilkova. Objets de culte du

fonds du Musee National Historique, Sofia, 1995). – Проблеми на изкуството, 1996, 3,

59-60;

2.Генова, Е. Ценен принос към изследването на древноруската икона ( Стерлигова,

И. А. Драгоценный убор древнерусских икон ХІ-ХІV веков. Произхождение,

символика, художественный образ. Прогресс-Традиция. М., 2000). – Проблеми на

изкуството,2002, 3, 61-62;

3. Генова, Е. Икони от колекцията на Вера Недкова. - Паметници. Реставрация.

Музеи, 2003, 1, 65.

4. Генова, Е. Портретът през Българското възраждане. Каталог. Автори: Б. Иванова,

Р. Симеонова. Съставител: Б. Симеонова. - Проблеми на изкуството, 2004, 3, с. 63.

5.Генова, Е. Църквата „Успение Богородично” с. Широка Лъка, Смолянско от

Николай Клисаров. – Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 3, 59-60.

6. Генова, Е. Международен симпозиум “Ниш и Византия” 3-5 юни 2004 година,

град Ниш, Република Сърбия. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 3, с.66.

7.Генова, Е. Ценен принос към изследването на балканското златарство от епохата

25

на османското владичество/ Valuable ifntribution to the study of goldsmiking in the

Baluans during the Ottoman rule. (Сотиров, Ив.. Чипровска златарска школа. С.,

2001)В: Зборник Музеj Применьене уметности/Jurnal of the Museum of applied

art.Београд/ Вelgrade, Нова сериjа, 2005, 1, 117-122;

8.Генова, Е. Ново ценно издание за балканската иконопис. (Поповска-Коробар, В.

Икони от Музеjот на Македониjа. Скопjе, 2004.) – Паметници. Реставрация. Музеи,

2005, 1, 55-56

9.Генова, Е. Захарий Зограф и неговото време. – ЛИК, бр. 1, януари 2011, 66-67

ІІІ. ЗА СВЕДЕНИЕ

1.Генова, Е. Рилският манастир. АИ “М. Дринов” С., 2000 (колектив).2

Раздели:

Рилският манастир – съкровищница на българското приложно изкуство.

Музейните сбирки на Рилския манастир.

Изучаване историята на манастира и неговото културно наследство.

Речник на термините.

2.Генова, Е. Църковните приложни изкуства от ХV-ХІХ век в България. С., 2004.3

3.Генова, Е. Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик.

Изграждане на църковния интериор. - Юбилеен вестник “Храм “Успение

Богородично” Пазарджик. 170 години - 1837 - 2007 г.

4.Мутафов, Ем., Гергова, И., Куюмджиев, Ал., Попова, Е., Генова, Е. Гръцки

зографи в България след 1453 г. Институт за изкуствознание при БАН, С., 2008, 271

с., 337 ил.;4

5. Генова, Е. Тома Вишанов Молера (един бароков български иконописец от ХVІІІ-

ХІХ век)/ Toma Visanov - Molera: Egy bolgar barokk ikonofesto a 18. es 19. Szazadban.

2 Посочените публикации под №№ 1 и 2 са били представени в предишния конкурс за ст. н. с. ІІ ст. (1996) като хабилитационен труд, но са били отпечатани доста по-късно. 3 В отделните раздели на тази книга, чиято основа е хабилитационният труд от предишния конкурс, са добавени нови текстове за непубликувани и малко известни предмети на църковния ритуал, както и не малка част непубликувани фотографии на църковни утвари и литургични тъкани 4 Научната монография на български и гръцки език е работена от голям колектив, статиите не са подписани и не може с точност да се посочи делът на участие на всеки един от авторите.

26

27

В: Български културен форум. Годишно издание на дружество за българска култура

в Унгария “Български културен форум”, 2008;5

6. Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец

на българския ХVІІІ и ХІХ век. – Хемус (Списание за обществен живот и култура.

Издание на Българското републиканско самоуправление), 2009, 1, 3-9 / Genova, E.

Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto a 18. es 19. szazadban

Bulgariaban. Haemus, 2009, 1, 3-9;

7. Генова, Е. Захарий Зограф и неговото време. 200 години от рождението на

художника. Издава Институт за изследване на изкуствата,(на бълг. и англ. език). С.,

2010;

5 Под №№ 5 и 6 са посочени публикации в културни медии на българите в Унгария, които са върху един и същи текст, но представен различно, като напр. този в сп. Хемус с черно-бели илюстрации на рисунки от тетрадката на Тома Вишанов, която се съхранява в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”.