1

Р Е З Ю М Е Т А Н А Т Р У Д О В Е Т Е

НА ГЛ. АС. Д -Р ЕЛЕНА КОСТАДИНОВА СИМЕОНОВА

за участие в конкурс за редовен доцент професионално направление 3.3. „Политически науки”, научна специалност „Политология (емпиричен политически анализ и политически риск)”,

шифър 05.02.11, обявен в „Държавен вестник”, брой 1 от 4 януари 2013 г.

ПОЯСНЕНИЕ

Резюметата на трудовете са съставени съгласно чл. 27 (1) на Закона за развитие на

академичния съства в Република България от 28. 12. 2010 г. и разпоредбите на Правилника

на УНСС за заемане на академични длъжности. Те покриват само трудовете, представени

за рецензиране, от страна на научното жури. Представените публикации не са свързани с

дисертацията на кандидата за придобиване на научна и образователна сетепн „доктор”

(публична защита на 2. 05. 2007 г., диплома от 23. 08. 2007 г.)

МОНОГРАФИИ

(1) Политическият риск: анализ, оценка, управление, УИ „Св.

Климент Охридски”, 2013, София, с. 288

Рецензенти: проф. д.п.н. Георги Манолов (президент на Колежа по

икономика и администрация, Пловдив), доц. д-р Блага Благоева (Катедра

„Политология”, УНСС).

Изследването извежда политическия риск като самостоен обект на

анализ, като го разглежда през трите взаимосвързани процеса на анализ,

оценка и управление. Основната цел е да се представят концептуалните и

практически измерения на политическия риск едновременно от

изследователска и управленска гледна точка.

Изследването има интердисциплинарен характер и е подчинено на

проблемния подход. Той е предпочетен, защото авторът ясно съзнава, че в

2

наши дни ръстът на научното знание постепенно премахва границите

между отделните науки и учените все повече ще се специализират не по

науки, а по проблеми. Освен това проблемният подход позволява на

изследователя, наред с по-дълбокото проникване в същността на

изучавания обект, да разшири обхвата на изследването, като пристъпи към

него от повече гледни точки.

В изследването са идентифицирани широк спектър от политически

рискове, пред които се изправя международния бизнес и е показано как

инвеститорите могат ефективно да ги управляват.

Книгата е структурирана в пет глави, въведение и заключение.

Първа глава задава концептуалната рамка на изследването и

дефинира понятийния апарат, с който се работи при анализа на

политическия риск. След обосновка на значимостта на политическия риск

като специфичен и значим обект на самостоен анализ, политическият риск

бива представен през призмата на различни теоретични подходи като

например: геополитиката; глобализацията; някои политически идеологии

(национализма, комунизма, радикалния ислямизъм и други);

неоинституционализма; външнополитическия анализ и ранното

сигнализиране. Теоретичният „калейдоскоп” разкрива специфичните

възможности, които всеки един теоретичен подход предоставя при

концептуализирането на политическия риск, както и различните

резултати, до които изследователят достига, прилагайки тези подходи. В

заключителния параграф на първа глава са представени изследователското

и приложно поле на политическия риск. Обзорът на литературата по

проблемите на политическия риск, от една страна, идентифицира

различните изследователски търсения, а от друга, разкрива „белите петна”

в научната и приложна проблематика на политическия риск, които

предстои да бъдат запълнени в бъдещи изследвания.

Втора глава представя типологичното многообразие на

политическия риск. Извеждат се специфичните особености на

3

политическия риск като той се анализира като елемент от общата

структура на риска в международния бизнес и финансовите институции.

Това дава възможност да се „изчисти” понятийната тавтология (особено що

се отнася до моделирането на риска, от страна на финансовите институции)

и да се откроят различни управленски подходи към риска въобще и в

частност към политическия риск. След обзора на типологичното

многообразие на политическия риск, се постановява авторски

класификационен модел, който позволява да се изведе и авторска

дефиниция на политическия риск, а именно: Политическият риск е

съставен елемент на страновия риск (наред с икономическия и социалния

риск). Той произтича или пряко от дейността на правителството, или от

особеностите на политическата среда и политически събития от общ

характер. Неговото проявление води до нанасянето на щети на бизнеса,

които се изразяват в загуба на активи или в намаляване на очакваната

печалба. Представени са и основните видове политически риск:

експроприация/национализация; тероризъм; политически обвързаната

престъпност; крах на държавността; корупция; международно напрежение;

регулаторен риск; правни неизвестни на индивидуално равнище и етичен

критицизъм.

Трета глава задава различните възможности за анализ и оценка на

политическия риск. Представени са както отделните равнища на анализ,

така и основните методи за анализ и оценка на политическия риск –

моделиране, експертни и синтетични методи. Въз основа на обзорен

сравнителен анализ на различни методики за анализ и оценка на

политическия риск, се извеждат допълнителни аналитични индикатори на

политическия риск, които или не присъстват в съществуващите

аналитични модели, или са твърде слабо застъпени. Такива са например

политическото съгласие, политическата промяна, политическата култура

и други.

4

Четвърта глава систематизира различните стратегии и подходи за

управление на политическия риск. Специално внимание е отделено на

начините по които се управлява политическия риск от страна на

финансовите институции. За целта са анализирани подходите на няколко

банкови и небанкови институции в България. Въз основа на анализа са

идентифицирани основните фактори, които възпрепятстват оценката и

управлението на политическия риск – различните стилове на работа на

анализаторите на риска и различните подходи на бизнеса към

политическия риск. Освен това са представени и някои аналитични и

управленски „капани”, които произтичат от: индивидуалните

психологически особености на индивидите; възприятията на

анализаторите; процеса на обработка на информацията.

Пета глава представя политическия риск като бизнес начинание. В

сравнителен план са представени методиките на ключовите в

международен план рейтингови агенции и консултантски компании. Сред

тях е отредено място и Българската агенция за кредитни рейтинги. В

заключение са обобщени особеностите на международния консултантски

бизнес, който покрива различни измерения на политическия риск.

Книгата следва да се разглежда като своеобразно въведение в

обширната проблематика на политическия риск. Замислена е по-скоро

като илюстрация на многопосочните измерения на политическия риск и

широкия спектър от проблеми, свързани с него. Тя осигурява базово

познание по същността, анализа и управлението на политическия риск и

предлага заявка за по-нататъшни авторови изследвания, насочени към по-

конкретни и специфични проблеми на този вид риск.

5

(2) Влияние на Европейския съюз върху динамиката на

вътрешнополитическите кризи в България, УИ „Стопанство”, 2011,

София, с. 240

Рецензенти: проф. д.п.н. Татяна Дронзина (СУ „Св. Климент

Охридски”), доц. д-р Миланка Славова (УНСС)

Книгата е типично постдокторско изследване. То започва оттам

където свършва дисертацията, а именно – необходимостта от верификация

на разработения, и признат като основен теоретичен принос, авторски

аналитичен модел, приложен върху друго проблемно поле. Темата е твърде

специфична и насочена към неизследвано каузално взаимоотношение

между две аналитични променливи – членството в ЕС и динамиката на

вътрешнополитическите кризи в България.

Изследването бе реализирано като част от индивидуален научно-

изследователски проект, финансиран от Фонд „НИД, договор за

университетска поръчка № НИД 21. 03-25/2008 г. Междинните резултати

от изследването бяха апробирани на три престижни международни форума:

(1) 14-та световна конвенция на Асоциацията за изследване на

националностите (ASN Convention) към Колумбийския университет, Ню

Йорк, 23-25 април, 2009 г., където представих доклад на тема: EU

membership as un Impact-Factor in Domestic Political Crises; (2) Международна

научна конференция на тема: „The 1989 Revolutions in Central and Eastern

Europe: Twenty Years On”, в университета Шефийлд Халам, Шефийлд, 9-12

септември, 2009 г. където представих доклад на тема: „A revolution in Two

Stages – The Curiosity of the Bulgarian Case; (3) Международна научна

конференция, организирана от Института по психология на полската

академия на науките, на тема: „From The Totalitarism Towards Democracy In

Central and Eastern Europe, Варшава, 17 и 18 ноември 2010 г. , представен

доклад на тема: „Transitional Psychology of the Crowd: The People as a Political

Tool During the Transition from Communism to Democracy”.

6

В структурно отношение, изследването е организирано в четири

глави, увод, заключение, приложения и източници.

Глава първа задава концептуалните и методологични основи на

изследването. Предвид сложността на обекта на анализ, тя е доста детайлна

и по тази причина малко превишава в обемно отношение другите три

глави. Влиянието на ЕС е дефинирано в концептуалните рамки, от една

страна на политическата наука, а от друга на теорията за международните

отношения. Предвид дискусионния характер на понятието „криза”, във

втори параграф на глава първа е представен обзор на основните

дефиниционни подходи и дефиниции, налични в рамките на науката за

кризите. Дефиницията за вътрешнополитическа криза, като специфичен

тип криза, е авторска. Тя е изведена в рамките на дисертационното ми

изследване като за целите на настоящия анализ бе допълнена с нови

идентификационни критерии. Теоретичната рамка на изследването е

сложна матрица, в която се преплитат основни постулати от три

теоретични подхода – неоинституционализма, структурния-

функционализъм и символния интеракционизъм. Неоинституционализмът,

в частност поднаправлението на институционализма на рационалния

избор е предпочетен заради акцента му върху конвергенцията на

интеграционните процеси, както и интерпретациите на

институционалната промяна. Изборът на структурният функционализъм

като базов елемент на теоретичната рамка е своеобразен експеримент и

интелектуална провокация. Тя се състои във факта, че кризите, като

неравновесни състояния на политическата система, се изследват през

теоретична призма, която постулира и отстоява стабилността на системата

като неин основен императив. Допълващ елемент към теоретичната рамка

на изследването се явява символният интеракционизъм, но изваден от

традиционния му междуличностен и междугрупов контекст и приложен

към институционалните взаимодействия на две равнища – национално и

наднационално. В методологично отношение, изследването комбинира

7

първично-аналитични и интерпретативни методи. Като най-подходящи, от

гледна точка на целите и обекта на изследването, са предпочетени

следните методи за анализ: (1) интерпретативни – моделиране (формално

и теоретично) и описание на случаи и (2) методи за събиране и анализ на

първична информация – дискурс и контент анализ.

Глава втора конструира аналитичния модел на влиянието на ЕС

върху динамиката на вътрешнополитическите кризи. Той се явява

творческа интерпретация и надграждане на съществуващите в

литературата основни подходи за анализ на влиянието на ЕС –

европеизацията и политиката на налагане на условия. Аналитичният

модел интерпретира влиянието на ЕС върху динамиката на

вътрешнополитическите кризи чрез три взаимно допълващи се

аналитични фокуса – темпорален, формален и теоретичен.

Глава трета представя емпиричните резултати от приложението на

аналитичния модел на влиянието на ЕС върху конкретни случаи на

вътрешнополитически кризи. В параграф първи е направен обзор на

динамиката на вътрешнополитическите кризи в България след началото

на демократичните промени. Идентифицирани са четири основни периода,

които се характеризират както от гледна точка на спецификата на

проявление на влиянието на ЕС, така и със съдържанието на политическия

дневен ред. Направен е и сравнителен обзор на основните типове

вътрешнополитически кризи в периода 1990 – 2011 г. Във втори и трети

параграф се прави оценка на влиянието на ЕС в предприсъединителния и

следприсъединителния период. За двата периода е представена подбрана

извадка от кратки описания на характерологични ситуации на

вътрешнополитически кризи. Всяка една от тях илюстрира отделни

аспекти на взаимовръзката членство в ЕС – вътрешнополитически кризи.

Глава четвърта обобщава теоретичните и емпирични резултати от

анализа на влиянието на ЕС върху динамиката на вътрешнополитическите

кризи в България. В параграф втори е представена оценка на валидността

8

на изследването в трите и основни форми – съдържателна, критериална и

конструктивна. Очертани са и не покритите от настоящото изследване

параметри на обекта на анализ както и възможните насоки за неговото

допълване и разгръщане.

УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

(3) Обучение и работа в мултикултурна среда: състояние,

възможности, предизвикателства, (в съавторство), (авторство:

предговор, глава първа и глава втора), УИ „Стопанство”, 2013, София

Рецензенти: доц. д-р Миланка Славова (УНСС) и доц. д-р Марияна

Божинова ( Стопанска академия „Д. Ценов”, Свищов)

Учебното пособие „Обучение и работа в мултикултурна среда:

състояние, възможности, предизвикателства” е разработено в рамките на

проекта „Обучение чрез практика в мултикултурна среда”, финансиран от

фонд НИД на УНСС, договор за университетска поръчка №НИД 21.03 –

35/2009 г. Той има изцяло практически характер и бе насочен към

студентите от няколко специалности: „Политология”, „Макроикономика” и

„Икономическа социология”, както и към специфичните потребности на

„Муждуиниверситетския център за развитие на кариерата” и „Центърът за

мобилност на студенти и преподаватели”. Разработването на проекта,

неговото оперативно координиране и отчитане бяха изцяло моя

отговорност.

В заключителната публикация моя авторска отговорност на първа

глава и последните два параграфа на втора глава. В първа глава са

представени основните теоретични концепции, които задават параметрите

на междукултурното взаимодействие, а също така и правно нормативната

база, въз основа на която то навлиза като основен принцип в политиките на

организации като Съвета на Европа и Европейския съюз. Глава втора е

9

посветена на анализа на текущото състояние на обучението и работата в

мултикултурна среда в УНСС. В нея са представени обобщените резултати

от проектираните и проведени от автора четири емпирични

социологически проучвания на опита на студентите (български и

чуждестранни) за работа и взаимодействие в мултикултурна среда.

(4) „е-Демократичен процес” електронно учебно пособие (в

съавторство, представен разделителен протокол)

Рецензенти: проф. д.п.н. Татяна Дронзина (СУ „Св. Климент

Охридски”) и проф. д-р Георги Генов (УНСС)

Електронното учебно пособие е разработено в рамките на проекта

„Обучение чрез практика в мултикултурна среда”, финансиран от фонд НИД

на УНСС, договор за университетска поръчка №НИД 21.03 – 14/2008 г.

Проектът бе насочен към разрешаване на проблема за ориентиране на

образователния процес към практиката и разкриване възможности за

създаване и продължително практикуване на определени умения у

студентите от професионално направление Политически науки и

специалност Икономическа социология. В съдържателно отношение

проектът обхваща изработването на концептуален модел на демократичен

политически процес и създаването на софтуерен продукт за интерактивно

обучение по специалностите: „Политология”, „Социология”, „Публична

администрация”, „Международни отношения” и „Европеистика”.

Основното ядро на концептуалния модел е парламентарният процес

във всичките му направления. Учебният софтуер предоставя на студентите

възможност да „практикуват”: (а) формиране на парламентарни групи и

структури; (б) изработване на правилник за парламентарна дейност; (в)

парламентарни дебати.

В иновационния комуникационно технологичен продукт,

възпроизвеждащ демократичния политически процес намират отражение:

(1) партийното конституиране; (2) парламентарния избирателен процес и

10

(3) извънпарламентарните граждански и политически действия

(иницииране на местен референдум и петиции до Европейския парламент).

Участието ми в интерактивното учебно пособие включват: (1)

разработване на проектното предложение; (2) разработване на

концептуалния модел на демократичен политически процес и (3)

разработване и структуриране на частта, отнасяща се до дейността на

политическите партии. В удостоверителните документи към таблицата за

количествените критерии е предоставен разделителен протокол за

авторските права върху интерактивното учебно пособие „е-Демократичен

политически процес”.

(5) “Методи за социално оценяване”, в: Социални оценки –

методическо ръководство, (в съавторство) (обозначено авторство на трета

глава), ПРООН & Министерство на труда и социалната политика, 2001,

София (двуезично издание на български и английски)

Учебното пособие е разработено в подкрепа на процеса на формиране

на политики на централните и местните власти за обезпечаване на

своевременна информация и инструменти за социален анализ. Сред тях са

методи, инструменти и механизми за изготвяне на оценки на

въздействието, които отделните програми и политики могат да окажат

върху различните аспекти на икономическата и политическата среда, в

социалнодемографския живот, както и върху статуса и поведението на

различни общностни групи от населението. Учебното пособие обобщава

основните принципи, методологията и организацията за извършване на

социални оценки. Моя отговорност бе представянето на изследователските

методи и техники, които се използват при социалното оценяване.

Включването ми в авторския колектив на учебното пособие бе след

преминат курс за обучение на български експерти от страна на Световната

банка (август 1999 г.). Обучените в рамките на този курс експерти бяха

11

натоварени и със задачата, да обучат представители на държавната

администрация за ползване и изготвяне на социални оценки.

СТУДИИ/ГЛАВИ ОТ КОЛЕКТИВНИ МОНОГРАФИИ

(6) ‘A revolution in two stages: the curiosity of the Bulgarian case’, in:

McDermote, Kevin and Mathew Stibbe (eds.) The Revolutions in Central and East

Europe – Twenty Years On”, (forthcoming in May 2013), Manchester University

Press, (под печат, приложени удостоверителни документи: договор с

издателството и коректури) (глава от колективна монография)

Публикацията предоставя нестандартен поглед върху прехода в

България от тоталитаризъм към демокрация. Основната теза е, че той се

осъществява на два етапа. Първият (ноември 1989 – юли 1991) бележи

промяната на политическата институционална рамка на системата, а

вторият (декември 1996 – февруари 1997) разчиства пътя за

преструктуриране на икономиката и социалното развитие. Първият период

се характеризира с висока степен на политическа и социална нестабилност,

често сменящи се парламентарни мнозинства и правителства. Вторият

период поставя началото на политическата „нормалност” и икономически

просперитет на страната.

(7) „Аналитичен модел на вътрешнополитическа криза”, в: Научни

трудове, УНСС, том 1/2007 г., сс. 153-189

Студията представя авторски аналитичен модел на

вътрешнополитическа криза. Изведени и обосновани са основните

понятийни и емпирични индикатори на аналитичния модел и са

постановени каузалните взаимозависимости между отделните

променливи.

12

СТАТИИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ НАУЧНИ СПИСАНИЯ С РЕДКОЛЕГИЯ

(8) „Causality and Explanation in Political Analysis”, in: Trakia Journal

of Sciences: Series Social Science (индексирано и реферирано) (под печат,

приложена служебна бележка), 20 стандартни страници

Статията разглежда някои основни въпроси, свързани с каузалността

(причинно-следствената взаимозависимост) и нейното обяснение в

политическия анализ. Най-напред авторът прави кратък обзор на

историческото развитие на философските основи на каузалността, като се

спира по-обстойно на приноса на Аристотел и Дейвид Хюм. Във основа на

основните цели на политическия анализ, във втория параграф на статията,

са изведени двата типа обяснения на каузалността – номотетичното и

идеографичното. Въз основа на обзора на различни източници, авторът

извежда във трети параграф основните критерии, на които трябва да

отговаря каузалността, за да бъде научно издържана за целите на

политическия анализ. Синтезирано е представена и философската дискусия

относно каузалността и нейните измерения. Данните са обобщени в

сравнителна таблица. Последният параграф на статията е посветен на

различните теоретични подходи към каузалността – подходът на Хюм за

правилността (редовността); контрафактуалният подход;

манипулативният подход и механичния подход. В допълнение на четирите

основни подхода са представени накратко и деривативният и

процесуалният подходи. В заключение авторката подчертава важността на

правилното постановяване и извеждане на каузалните зависимости между

изследваните явления и процеси при политическия анализ.

13

(9) „Влияние на политическия риск върху капиталовите пазари”,

в: Годишник на Колеж по икономика и администрация, Пловдив, том ІХ, 2012,

сс. 91-107

Статията изследва как политическият риск влияе върху

капиталовите пазари. Изведени и анализирани са основните механизми по

които политическият риск оказва влияние върху капиталовите пазари.

Представени са и някои косвени индикатори за измерване на влиянието на

политическия риск като например: промените в стойността на

националната валута; суверенните кредитни рейтинги; спреда по

договорите за кредитно неизпълнение (CDSs); застраховките срещу

политически риск; цената на финансиране на вътрешните пазари.

(10) "A Theoretical Model of the Political Crisis in Bulgaria 1996 -

1997", in: Economic Alternatives, issue 2, 2007

(http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br22/11.pdf)

Статията анализира най-тежката политическа криза в България, след

началото на прехода, през призмата на разработения в дисертационното

изследване авторски аналитичен модел. Представени са политическите

интереси на основните участници в кризата, механизмите на

взаимодействие между тях, ключовите залози и ценностите, изложени на

риск. При разработването на статията са използвани множество

автентични източници на информация като стенографски протоколи от

заседанията на правителството на Жан Виденов, от заседанията на

различните партийни централи, както и личните архиви на ключови

участници в събитията.

(11) „Напрежението през април и възможностите за нова

политическа криза”, в: Ранно сигнализиране: Доклад за България, ПРООН,

април, сс. 14-18

Статията прави обстоен анализ на политическата обстановка в

страната през април 2000 г., когато са налице признаци за възникване на

14

политическа криза. Доверието в основните държавни институции достига

критичните прагови равнища от 20% одобрение. Отправят се публични

атаки срещу правителството на Иван Костов. Спадът на доверието в

правителството започва през есента на 1999 г. след незадоволителното

представяне на СДС на местните избори. В статията се правят и паралели с

предходни политически кризи като например кризата от 1992 г. и тази от

1996 г. Основният извод, до който се достига е, че обществото се нуждае от

по-голяма прозрачност за начина, по който се вземат политическите

решения – особено свързаните с преструктурирането на икономиката.

(12) „Сигурността като стремеж и реалност”, в: сп. Икономически

алтернативи, бр. 12-13, юли 1998, сс. 47-51 (29 850 знака)

Статията дискутира върху някои от основните теоретични и

практически измерения на сигурността в края на ХХ-ти век. Анализирани са

следните взаимовръзки: власт – сигурност; медии – сигурност и

демокрация – сигурност. Особен акцент е поставен на сигурността като

символна идеологема, експлоатирана на различни равнища в

политическата практика.

ДОКЛАДИ ОТ КОНФЕРЕНЦИИ

(13) „Влияние на политическия риск върху финансовите пазари”,

в: Пътят на България към еврото, Сборник доклади от 7-та международна

научна конференция на младите научни работници, 18 октомври 2011 г.,

Финансово-счетоводен факултет при УНСС, УИ, Стопанство”, 2012, София,

сс. 128-133

Докладът представя механизмите за влияние на политическия риск

върху финансовите пазари, както и някои индикатори за измерване на

пазарното влияние на този тип риск. Представени са особеностите на

подхода към риска от страна на политическия и икономическия анализ.

15

(14) „Ролята на политическия рисков анализ при вземането на

инвестиционни решения”, в: Цакова, Ивка (ред.) Политическите науки в

УНСС – с лице към бизнеса, Издателство „Сиела”, сс. 336-349 (23 880 знака)

Докладът разглежда специфичните особености на оценката на

политическия риск при инвестиционни проекти в сравнение с други типове

бизнес начинания. Политическият риск е анализиран като елемент от

общата структура на риска, който съпътства инвестиционните проекти.

(15) „Проблеми на валидността и измерването в политическите

изследвания”, в: Политологията като наука и академична дисциплина в

България: състояние, проблеми, перспективи, сборник с доклади от

юбилейната международна научна конференция, 5-6 ноември 2010 г., УИ

„Стопанство”, сс. 117-130, (31 840 знака)

Доклад цели да насочи вниманието на професионалната общност към

два от най-дискусионните методологични аспекта на политическите

изследвания – измерването и валидността. Те са представени въз основа

на обзор на литературата по методология на политическия анализ.

Основната идея е да се открои същността на измерването и валидността в

политическите изследвания и да се подчертае тяхната методологична

значимост за осъществяването на високостойностен политически анализ.

Методологията на политическото изследване е важна, защото тя

легитимира научната стойност на изследването и затова тя трябва да се

познава и да се съблюдават нейните правила. Философската основа на тези

правила е изведена от връзката между онтология – епистемология –

методология на политическия анализ. Дискутирани са различните видове

валидност на политическите изследвания – критериална, съдържателна и

конструктивна. Идентифицирани са някои проблеми, които произтичат от

спецификата на измерването в количествените и качествените

политически изследвания.

16

(16) “Лобиране за граждански интереси”, в: Лобиране и лобистки

практики, Институт за икономическа политика, 2007, София, с. 95-105,

(29 850 знака)

Докладът представя анализ и обобщените резултати от проведените

от автора две кампании по застъпничество на общинско равнище.

Дискутират се успешните и неуспешни практики за мобилизиране на

политическа и гражданска подкрепа. Дава се оценка на организационната

стратегия и тактика при провеждане на кампании по застъпничество.

(17) „Етническите партии в условията на евроинтеграция”, в:

Европейската интеграция на България: уроци и предизвикателства, УНСС,

Научна конференция 10-11 ноември 2004 г., УИ „Стопанство”, сс. 297-307

Докладът представя резултатите от осъществен анализ на

специфичното поведение на етническите партии в България в процеса на

присъединяване към ЕС. Изведени са някои теоретични обобщения,

касаещи особеностите на етническите партии в България и тяхното

поведение в политическия живот на страната.

(18) „Ролята на религиозния фактор във войната в бивша

Югославия”, в: Александрова, Донка (ред.) Етнокултурен диалог на

Балканите, Сборник доклади от международна научна конференция,

Българска асоциация по реторика, Фондация “Човещина”, София, сс. 287-

301

Докладът представя резулатите от анализ на ролята на религията

при етническите конфликти. По-специално внимание е отделено на

конфликтите в Косово и Македония. Направени са изводи относно

възможностите за експлоатиране на религиозния фактор за разпалване на

етнически конфликти в България.

17

(19) „Национални възприятия и конфликтност на Балканите”, в:

Етномалцинствени проблеми в Югоизточна Европа през 90-те години на ХХ-

ти век и евроатлантическата интеграция на България, Издателство

„Албатрос”, София, сс. 259-267

Докладът представя обобщените резултатите от проведено

кумулативно изследване в периода (1997-2001 г.) на начина, по който

студентите от специалност „Международни отношения”, УНСС възприемат

балканските съседи на България. Изследването е проведено по метода на

спонтанните свободни асоциации като за проверка на валидността е

използван метода на атрибутивните асоциации.

(20) „Правата на човека като средство в политиката: парадокси

на “всеопрощаващата концепция”, в: Правата на човека в условията на

устойчиво развитие, УИ “Стопанство”, 1999, София, сс. 139-145

Докладът представя в дискусионен план начините, по които

концепцията за правата на човека се използват в политиката. Изведени са

някои основни парадокси при политическата употреба на тази концепция.

Акцентира и се върху двойния стандарт при нейното приложение.

(21) „Възможностите на ОССЕ като система за ранно

сигнализиране”, в: Новата архитектура на сигурността в Европа и

ранното сигнализиране и предотвратяване на конфликти, Сдружение

„Департамент международни отношения”, Издателство „Албатрос”, 1997,

София, сс. 132-138

Докладът разглежда възможностите, които Организацията за

сигурност и сътрудничество в Европа предоставя за изграждане на система

за ранно сигнализиране за нововъзникващи конфликти и кризи.

18

СТАТИИ В УНИВЕРСИТЕТСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ОСНОВНИ ТЕРМИНИ, ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС”, ТОМ ІІІ, УИ

„СТОПАНСТВО”, 2011

(22) „Вътрешнополитическа криза”, сс. 88-89, (4 975 знака)

Изяснява се същността на вътрешнополитическата криза като

елемент на теорията на кризите и политическа действителност.

Представена е изведената в дисертационното ми изследване авторска

дефиниция на понятието.

(23) „Европейски консорциум за политически изследвания”, сс. 130, (3 980 знака)

Статията представя организационната структура и дейността на

Европейския консорциум за политически изследвания – професионална

организация на катедрите по политически научи от над 100 европейски

университета. Катедра „Политология” е първата катедра по политически

науки от България, която става член на консорциума през 1996 г.

Представени са различните академични форуми, които консорциумът

организира.

(24) „Импийчмънт”, сс. 155-156, (4 577 знака)

Статията представя същността и специфика на импийчмънта -

процедурата по отстраняване на лица от висши политически и

административни длъжности висши импийчмънт. В сравнителен

исторически план е проследено приложението и/или опитите за

приложение на тази процедура в политическата практика на различни

страни, включително България.

(25) „Индекс на провалените държави”, сс. 156-157, (5 970 знака)

След кратко представяне на същността и смисъла на индекса на

провалените държави, се разглеждат по-подробно неговите

методологически аспекти. В сравнителен план са коментирани стойностите

на този индекс за България през 2008-2010 г.

19

(26) „Конфликтология”, 193-194, (5 373 знака)

Статията представя предмета на академичната и научно-

изследователска дисциплина конфликтология (наука за конфликтите).

Очертани са нейните основни изследователски и научно-приложни

направления.