РЕЗЮМЕТА
НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА ДОЦ. Д-Р ЕЛЕНА ГЕНОВА,
ПРЕДСТАВЕНИ В КОНКУРСА ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА
ДЛЪЖНОСТ ПРОФЕСОР
ПО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ И ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА
МОНОГРАФИЯ:
ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЗОГРАФИ ОТ САМОКОВСКАТА ЖИВОПИСНА
ШКОЛА.
Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович
Вальов.
Издава Фондация „Покров Богородичен”(под печат).
Това е първото по своя характер обобщавашщо научно изследване, посветено
на Самоковската живописна школа, в което са събрани и коментирани близо 80 %
непубликувани или изключително малко познати творби на иконописта и
стенописи.
Научната монография е посветена на трима от водещите и най-продуктивни
зографи на школата - Димитър Христов Зограф, син на основателя на школата
Христо Димитров; Йоан Николов Иконописец и Костадин Петрович Вальов -
ученици на Христо Димитров. Амбицията на този научен текст е да представи
максимално изчерпателно тяхното творчество – икони и стенописи, като
творбите са подредени по автори и на хронологичен принцип. Неизменна част от
научното изследване са и приложенията, които представляват научен каталог на
техните творби с точно описание на стенописите и иконите: произход, място на
съхранение, размери, надписи на църковно-славянски и на гръцки език и пр.
Събран е изключително богат визуален материал, представен в около 650 цветни
фотографии на отделни техни иконописни творби и стенописи.
Методът, на който се базира трудът е атрибуцията, с чиито изследователски
инструменти може да се установи с най-висока сигурност авторството на иконите
или стенописите. Основна роля в атрибуцията е отделена на сравнителния
анализ. На второ място е отделено голямо внимание и на иконографския анализ, с
чиито средства се дава пълна представа за богословската ерудираност на
1
зографите и на техните поръчители, за познаването на и оперирането с
традиционните модели на поствизантийската живопис, както и с появата на нови
теми/модели, заимствани директно от западноевропейското изкуство или
преработени в православен дух във важни за Балканите центрове като Света
Гора, Русия и Украйна, Сърбия, Крит и Йонийските острови, Йерусалим.
Като структура текстът е оформен на две основни нива. В първото -
атрибуцията на творбите на тримата автори се излага хронологически във времето,
с максимум събрани факти около тяхното създаване. Паралелно върви
сравнителният и композиционен анализ с оглед използването на едни и същи
модели или тяхната промяна във времето. Специално внимание е обърнато на
иконографския и идеен анализ на по-значителните теми, появяващи се в
творчеството им. Такива са например репликите на чудотворни икони, особено
популярни през Възраждането и разпространявани главно чрез щампата, това са
преработени през православната богословска мисъл западноевропейски модели или
теми с нравствено дидактичен характер. В този контекст, се разглеждат и не малко
творби на Захарий Зограф, макар той да не е отделно представен.
СТУДИИ
ЦЪРКВАТА ПРИ ГРОБА НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ. СТЕНОПИСИ И
ЗОГРАФИ
В: Международен научен симпозиум, посветен на двехилядигодишнината от
Рождество Христово. Славянските светци в историята на християнската
църква. Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за
славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”, том 91(10), 2001, ISSN –
1311 – 784X, с. 133-146,319-329.
В студията е разгледан за първи път цялостно един напълно неизследван
паметник на църковната монументална живопис от Рилския манастир – църквата
„Успение на св. Йоан Рилски” при Старата постница. Проследена е неговата
история и строеж, но основното внимание е насочено към идейната и декоративна
програма на храма, иконографията на отделните сцени и светителски образи в
контекста на всички паметници от епохата на територията на Рилския комплекс. На
второ място е изследван стилът на живописта и на базата на сравнителен анализ е
2
изказана и тезата за авторството на Димитър Христов Зограф, която се потвърждава
и от бележките в неговия сметководен тефтер.
ТЕМАТА „ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН” В ЖИВОПИСТА НА
САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ
В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001,
с. 492-508.
Макар и обект на научен интерес в близкото минало, студията разглежда
задълбочено както произхода на тази изключително интересна и важна тема в
православната теология и църковно изкуство, така и дава публичност на голям по
обем непубликуван материал – икони и стенописи – от самоковски зографи. Темата
е един от главните акценти изключително на самоковските зографи и се свързва
директно с влиянията на украинсата богословска литература и печатни издания.
В текста се прави класификация на отделните варианти и използваните
модели. Голямо място се отделя на уникалната за православието със своя
символика и семантика Крилата Богородица – обект на богословска и
изобразителна интерпретация в Украйна, Русия и на Балканите. Посочва се и
движението на модела към Западна Европа и огледалното му връщане с нови
смисли и идеи на творби на западноевропейската живопис – като известната
Мадона Мизерикордия.
НАРЪЧНИК ЗА ПРАВОСЛАВНО ХРАМОВО СТРОИТЕЛСТВО.
Раздел: Църковни утвари, свещени тъкани и одежди.
Колектив: арх. Н. Тулешков, арх. М. Коева, Ив. Гергова, Е. Генова, Н. Зарков, Л.
Прашков. Издателство Арх&Арт (ISBN 954-8931-23-0) съвместно с АИ „Проф.
Марин Дринов”(ISBN 954-430-908-Х) С., 2002, с. 121-138.
Това е първото по рода си цялостно изследване на храма като архитектура,
строителство, канонична декорация и устройство, което да бъде в помощ на
църковни настоятелства, архитекти, инженери, строители и художници без
специализирано богословско образование или с малки познания по тези
изключително специфични проблеми.
3
В разделът „Църковни утвари, свещени тъкани и одежди” се разглеждат
символиката, семантиката и фунцията на всички свещени предмети, тъкани и
одежди, без които е невъзможно извършването на светата литургия. Особено и
голямо място е отделено на декорацията на тези предмети и одежди, която е
проекция именно на символиката и функцията.
ЗА НЯКОЛКО НЕПУБЛИКУВАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА
ЦЪРКОВНАТА МИНИАТЮРНА ПЛАСТИКА В БЪЛГАРСКИ МУЗЕЙНИ
СБИРКИ
- Проблеми на изкуството, 2006, 1, ISSN 0032-9371, с. 43-52.
В текста се анализират и се прави опит за датировка на няколко произведения
на църковната миниатюрна пластика непубликувани и участвали за първи път в
изложбата “Таксидиотите и възрожденската култура” през 2004 г. Това е 1.
Панагия, чиято функция и декорация е изследвана в контекста на този вид
църковни утвари, на други публикувани панагии от византийския период, както и в
контекста на Чина за издигане на панагията. 2. Миниатюрна икона-енколпион с
12 празника.Иконата се интерпретира в контекста на развитието на
поствизантийската пластика в традициите на резбата върху слонова кост и стеатит
от ХІ-ХІV в. Цитира се идентична иконка от манастира Дионисиу на Света Гора. 3.
Миниатюрна икона-триптих, работена в края на ХVІІІ в. също като
реминисценция на миниатюрната пластика от слонова кост и стеатит. Обковът е от
чист филигран, идентичен с времето на рязане на триптиха. 4. Три дърворезбени
икони с Благовещение, Дърво Йесеево и четиримата евангелисти (1892 г;
Благовещение с пророци( 1892 г.) и Св. Георги Победоносец ( 1894 г.). На гърба
им е отбелязано, че са купени от скита “Капсокаливия” от художника Арсений с
неговата дружина. на Света Гора. Това са едни качествени творби на късната
църковна миниатюрна дърворезба, дело на светогорски миниатюрист.
ЦИКЪЛЪТ „МИТАРСТВАТА НА ДУШАТА” В БЪЛГАРСКАТА
ЦЪРКОВНА ЖИВОПИС (ТЕКСТ И ИЗОБРАЖЕНИЕ)
В:Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Център за
славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев”, том 96 (15). Международен
4
научен симпозиум“Византия и славяните”, посветен на двадесетгодишнината на
ЦСВП „Иван Дуйчев”, 12-14 май 2006, СУ “Св. Климент Охридски”. С., 2011, 441-
460;
Това е първото по рода си задълбочено изследване на един изобразителен
цикъл, възникнал в българската църковна живопис в края на ХVІІІ в. и сравнтилно
често изобразяван до края на ХІХ и нач. на ХХ в.Тогава настъпват и съществени
промени в цялостната декоративна програма на храмовете, особено на притворите и
откритите галерии, където се включват теми с есхатологичен и нравствено-
поучителен характер. Цикълът на Митарствата е приоритет главно на зографите от
Самоковската живописна школа.
Литературната основа на изобразителния цикъл е житието на св. Василий
Нови (+944 г.), и по-точно разказът на блажената Теодора, която се явява в съня на
неговия ученик Григорий и му описва своите преживявания след смъртта си,
когато преминава през 20 митарства. За да се проследи възникването и
формирането на изобразителния цикъл се изследва структурата на редица
средновековни и късносредновековни текстове.
Много подробно и аналитично се изследват протоизображения, които е
възможно да стоят в основата на композицията на стенописните цикли от
българските земи. Това са сцените на Страшният съд от Русия, Украйна, Полша,
които съдържат елементи, третиращи митарствата, както и късносредновековни
стенописи от северномолдавските манастири. Събрани са максимално и то пълни
цикли на самоковските зографи и зографи от други школи и родове; направена е
класификация възоснова на подбора на отделните грехове/митарства.
Хипотезата, която се формулира на този етап от проучванията е следната:
схемата на стенописният цикъл “Митарствата на душата” е формирана под влияние
на украински литературни и изобразителни образци, претърпяла известна
трансформация с оглед на църковната архитектура, главно малки еднокорабни
църкви с или без притвор и открити нартики. Броят на митарствата разбира се
варира, защото са ползвани и ръкописните сборници със смесено съдържание.
Формулирането на свитъците с добри дела може да се обясни с изключително
богатите текстове на Слова и поучения в същите сборници. Именно тук в немалка
степен влияние са оказали и изискванията на обществената поръчка - монашеското
5
братство е познавало особено добре и тази литература и вероятно е диктувало
бичуването на определени грехове, тяхното подреждане и формулиране.
СТАТИИ
МАСТЕР ИКОН ИКОНОСТАСА ЦЕРКВИ „АРХАНГЕЛЬ ГАВРИИЛ” В
БУДАКАЛАСЕ
В: Postbizanci Közlmények II. Studia postbyzantina Hungarica, 1995, 134-140
В текста се разглежда цялостен иконостасен комплект от църквата „Св. арх.
Гавриил” в унгарското селце Будакалас, близо до Будапеща. Църквата е сръбска и е
под юрисдикцията на Карловачката митрополия. Изследва се главно стилът и
иконографията на иконите, като се обосновава тезата за авторството на българския
зограф, основател на Банския художествен център Тома Вишанов Молера.
Аргументацията се опира и на доказаното от авторката и от още една
изследователка (Е. Попова) пребиваване и обучение на банския зограф в Сремски
Карловци при прочутия сръбски молер Теодор Крачун.
Изследването има изключително откривателски характер с принос за
българската култура.
ПАРАЛЕЛИ МЕЖДУ ПАМЕТНИЦИ НА МОНУМЕНТАЛНАТА
ЖИВОПИС В РИЛСКИЯ МАНАСТИР И МАНАСТИРА ЗОГРАФ НА АТОН
ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVІІІ ВЕК
В: Светогорска обител Зограф, ІІ, С., 1996, с. 309-325.
Статията е с принос към проучванията и взаимоотношенията пежду един от
най-големите и популярни манастири на Балканите – Рилският, и манастирите на
Света гора, и преди всичко „Зограф”. Коментирани са поклонническите посещения
от двата манастира, имената на монаси и архиери, свързани с тях, влиянието на
светогорското изкуство, чрез поръчките на отделни икони и цели иконостасни
комплекти, както и на дърворезбени иконостаси и архиерейски тронове, дело на
светогорски школувани майстори.
Основно място е отделено на два стенописни ансамбъла, работени в края на
ХVІІІ век – на църквата „Въведение Богородично” при манастирското гробище и
6
църквата „Св. Лука” при постницата „Св. Лука”. Коментирана е и тяхната
иконографска програма и акцентите в нея, както и иконите, които са идентични на
стенописите. Анализът на стила на живописта доказва тяхната родственост и
принадлежност на един и същ почерк, школуван на Света Гора. Като паралел на
тези паметници се посочва църквата „Св. Димитър” в Зографския манастир.
Сходството между стенописите от Рилския манастир и тези от Зограф са
коментирани и от други автори, но приносът на този текст е идентифицирането на
почерка на зографа само в наоса на зографската църква, като се изключва
преддверието.
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕКОРАТИВНАТА СИСТЕМА НА
КРЪСТОВЕТЕ С МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ
ПОСТВИЗАНТИЙСКИЯ ПЕРИОД
– Изкуство/ Аrt in Bulgaria, 1996, 33-34, 61-64;
Изкуството на църковната миниатюрна дърворезба винаги е стояло в
периферията на научните интереси. По-сериозните и задълбочени проучвания са
единствено в публикации на авторката. Център на това монашеско изкуство е Света
Гора и се подчинява на единни критерии и канонични правила. Основната форма,
върху която се работи е кръстът, във всичките му разновидности и типове.
Образът на кръста е еманация на сложни философски и богословски
представи. Основната формула се съдържа в почитанието и преклонението пред
честния кръст (честното дърво). Сцените и образите, рязани върху него, се
подчиняват на една обмислена и спазвана декоративна система, носеща символичен
характер и наподобява символиката в декоративната програма на храмовете.Върху
двете страни на кръста, върху раменете му се разполагат теми от Новия завет, от
Празниците и Страстите Христови. В допълнителните елементи на разцъфналия
кръст се включват теми като Дърво Йесеево и старозаветни сцени, символизиращи
пророчествата за Иисус. Т.е. идейно и конструктивно е търсена връзката между
Стария и Новия завет.
ВРАЧАНСКИЯТ ЗЛАТАРСКИ ЦЕНТЪР В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА
НЕИЗВЕСТНА ТВОРБА ОТ КРАЯ НА ХVІІІ ВЕК
– Проблеми на изкуството, 1997, 2, ISSN 0032-9371, 41-45;
7
За първи път се публикува неизвестен обкован кръст, съхраняващ се в
Националния музей за изкуство в Букурещ, Румъния. Кръстът е датиран в 1692 г., а
посветителският надпис върху ръкохватката недвусмислено посочва, че обковът е
дело на врачански майстор с име Костадин. Несъществуваща днес поставка на
кръста, също съдържа ктиторски надпис (публикуван), чиито имена се свързват с
други подписани църковни утвари и икони от края на 17. в. във Враца. При
съпоставката с други творби на златарството установихме, че Костадин е известен
майстор от Врачанския център, автор на обковано евангелие от 1696 г., т.нар.
Щипско евангелие. Творбата е разгледана в контекста на художествената
стилистика на майсторите от Врачанския златарски център.
ПЛАЩАНИЦАТА ОТ ГРАД РИЛА В КОНТЕКСТА НА
СЛАВЯНОВИЗАНТИЙСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ ОТ ХІV-ХV ВЕК
– Проблеми на изкуството, 1998, 3, ISSN 0032-9371, 20-27;
Публикува се уникална творба на средновековната везба, датираща от края на
ХІV век. Тази литургична тъкан/аер-епитафиос принадлежи към все още
недостатъчно проучена сфера на църковното изкуство. Разгледани са композицията,
широк кръг паралели на средновековната византийска литургична везба от Света
Гора и Балканите, Типологията и иконографията, Символика и семантика на
композицията Основно място е отделено на функцията и символиката на този вид
литургични тъкани, като са привлечени огромен брой теологични авторски текстове
с тълкувания на образи и символи. С установяването на типологията и
иконографията се формулира и функцията на този предмет на църковния ритуал.
Принос на текста е въвеждането в научно обращение на неизвестен паметник
на средновековното изкуство, съхраняван у нас.
НОВОТКРИТИ ТВОРБИ НА САМОКОВСКИ МАЙСТОРИ ОТ
ЦЪРКВАТА В С. ИЛИНДЕН (РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНА ЕКСПЕДИЦИЯ ИЗ
ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО И БЛАГОЕВГРАДСКО)
- Проблеми на изкуството, 1999, 3, ISSN 0032-9371, 22-27
Благоевградско и Гоцеделчевско са райони, в които преимуществено работят
зографи от Банския художествен център. Освен присъствието на Димитър Зограф и
8
синове в Митрополитската църква на Благоевград, самоковски зограф се появява
неочаквано със свои икони в селската църква на с. Илинден. В северния пракалис на
храма „Св. Три светители” бяха открити неизвестни и непубликувани икони на
самоковски майктор. Иконите не са датирани и подписани, но са с ктиторски
надписи, които са идентични с подобни икони на Йоан Иконописец от католикона
на Рилския манастир. При анализирането на фактите около поръчката на иконите за
северния параклис в Рилския католикон и тяхната стилистика, стигаме до извода, че
тези от с. Илинден са правени в същата година (1837) и са били предназначени за
южния параклис. Коментират се причините за подмяната им с по-стари и ценни
икони, както и със стария иконостас на храма от 18 в.
ДЕЧАНСКАТА ДАРОХРАНИТЕЛНИЦА ОТ 1626 Г.
- Проблеми на изкуството, 2000, 2, ISSN 0032-9371, с. 32-40
Дечанската дарохранителница/кивот е един от най-ценните паметници на
златарското изкуство от поствизантийския период. Навлиза в научно обръщение в
средата на 90-те г. на ХХ в. от секретните фондове на Историческия музей.
Статията е може би единственото цялостно и задълбочено изследване на паметника
не само като произведение на чипровската златарска школа, но и като символика,
функция и декорация, в значителна степен диктувана от нейните поръчители, чиито
имена и титли подробно са описани в посветителския надпис на църковния
предмет. Разгледана е предисторията и контекстът, в който е поръчан и създаден
кивотът. Направено е пълно описание и анализ на този изключително богат и
сложен по своята конструкция и декорация предмет, което е принос на автора.
Кивотът е разгледан и в контекста на балканското златарство, сред което се търсят
паралели и се доказва авторството на чипровските майстори.
КУЛТЪТ КЪМ МОЩИТЕ И МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦИТЕ В РИЛСКИЯ
МАНАСТИР
– Проблеми на изкуството, 2000, 4, ISSN 0032-9371, с.33-40.
През последните десетилетия в медиевистиката изключително актуални са
изследванията върху култа към мощите и реликвите. Малък принос към тях е и
текстът, разглеждащ за първи път от тази гледна точка Рилският манастир, макар
9
и с материал от епохата на Българското възраждане. Манастирът, като един от
най-големите култови центрове на Балканите, е модел за светителските култове и
почитанието на мощите от втората проловина на ХVІІІ и през ХІХ век. Култовата
атмосфера се изгражда от три основни компонента: 1.присъствието на ковчега с
мощите на рилския светец, обект на поклонническо движение; 2. присъствието в
манастира на чудотворната икона-реликварий „Св. Богородица Осеновица; 3.
съхранените и до днес около 80 сребърни или живописвани дървени
мощехранителници/кивоти, чиято функция се реализира основно в таксидиотските
мисии на рилските монаси. За първи път се анализира и коментира функцията им
на миниатюрен преносим олтар, както и тяхната украса, свързана със светите
мощи , които съдържат.
КИВОТ (КОВЧЕГ) ЗА МОЩИ ОТ ГЕРМАНСКИЯ МАНАСТИР КРЕАЙ
СОФИЯ
-Проблеми на изкуството, 2001, 3, ISSN 0032-9371, с. 11-17.
Кивотът не е публикуван. Състои от три части, които са живописвани, както и
от четири легла за св. мощи. От посветителският надпис се разчита само годината
1793. Тези части отговарят на конструкцията на мощехранителниците от 18 и 19
век, но със своите размери и с особеностите на втория си капак очевидно не може
да бъде мощехранителница. Анализът на живописната декорация подсказва, че
особено важно е присъствието на фигурите на двамата светци- св. Йоан Рилски и
св. преп. Теодосий. Това ни дава основание да искажем хипотезата, че образите им
са свързани с мортуалния параклис в Килифаревския манастир, чиито патрони са
те. Предполагаме, че кивотът е принадлежал или е създаден по поръчка на монасите
от Теодосиевия манастир, които са опитали да спасят в него части от свети мощи, в
края на 18 век, когато е бил разрушен манастирът.
НАПРЕСТОЛНО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ КАЗАНЛЪК
- Проблеми на изкуството, 2002, 3, ISSN 0032-9371, с. 34-41.
Публикува се уникална творба на средновековното златарство – обковано
сребърно и позлатено напрестолно евангелие. Обковът е преизползван и в него е
подвързано печатно Лвовско евангелие от 1644 г. Композицията, декоративните
елементи и стилът на обкова издават много по-ранен произход от 17 век. Техният
10
анализ, в контекста на познати творби на средновековната металопластика – обкови
на евангелия, ризници на икони, ставротеки и пр., доведе до датирането на
паметника от края на ХVІ и началото на ХV в. Обковът е с посветителски надпис,
който съдържа и името на дарителя. Сведението, че евангелието е донесено от
Хилендарския матнастир насочи търсенето към съседна Сърбия. Откри се и
публикуван идентичен надпис, датиран в 14 в., произхождащ вероятно от част от
подобен обков, открит в манастира Липовац. Предложената хипотеза е, че ктиторът,
който е бил с висок ранг е подарил две идентични обковани евангелия - едното на
манастира Лесковац, а другото на Хилендарския манастир.
С този текст едно ценно произведение на балканското златарство от тази
далечна епоха навлиза в научно обращение.
ВИЗАНТИЙСКАТА ТРАДИЦИЯ НА МАЛКАТА ПЛАСТИКА В
ЦЪРКОВНАТА МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД
В: Поствизантиjска уметност на Балкану, т. І. Зборник Матице српске за ликовне
уметности 32-33. Нови Сад, 2003, с. 47-60.
В статията са коментирани непубликувани или малко известни произведения
на църковната минианюрна дърворезба от музея на Рилския манастир,
Архаеологическия музей, Църковния музей и Музея на Самоковската митрополия,
датирани от първата половина на 16 до началото на 19 век. Това са 4 ръчни,
напрестолни и хоругвени кръстове, 6 панагии, 4 диптиси и триптиси и един
енколпион с интересен или необичаен подбор на сцените и тяхната иконография,
както и специфичен стил на рязане, които са в основата на датирането на
паметниците.
Проследена е и еволюцията на миниатюрната монашеска дърворезба, както и
продължаването на традициите на византийската резба върху слонова кост и
стеатит.
СОФИЙСКИТЕ МАНАСТИРИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО И
САМОКОВСКИЯТ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ
- Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 1,ISSN 1312-3327, с. 23-31.
Ранното творчество на самоковския зограф Костадин Вальов, ученик на
Христо Димитров, остава все още неизяснено и непознато. Работата му в църквите
11
на селата Лукорско, Кремиковци и Горни Пасарел, както и творческата “география”
на неговите синове, също зографи, насочва търсенията към софийското поле и
софийската Мала Света гора. В статията се прави атрибуция на стенописи и икони,
които досега или не са били коментирани или са причислявани общо към
творчеството на самоковските зографи. Това са икони и стенописи от първото
преддверие на Куриловския манастир, датирани в 1830 г.; икона на Христос
Вседържител от Подгумерския манастир; стенописите от откритата галерия на
Илиенския манастир от 1832 г.; икони и стенописи от църквата в с. Лукорско;
стенописи от Сеславския манастир и икони от Германския манастир край София.
ЗА ОЩЕ НЯКОЛКО НЕИЗВЕСТНИ ИКОНИ В ТВОРЧЕСКАТА
БИОГРАФИЯ НА ХРИСТО ДИМИТРОВ ОТ САМОКОВ
- Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 4, ISSN 1312-3327, с. 9-17.
В статията са изложени някои наблюдения и хипотези около непубликувани
икони от няколко църкви и Музея в Перник, които авторката атрибуира като творби
на Христо Димитров, основателя на Самоковската живописна школа. Най-голямо
място е отделено на иконостасните ансамбли от катедралната църква “Св. Успение
Богородично” в Пазарджик. В литературата са публикувани иконите само от
северния параклис на църквата “Св. Архангели”. В публикацията се разглеждат
иконите в южния параклис “Св. Николай Мирликийски”, две икони на Св.
Богородица на трон и на Иисус Христос Вседържител на трон, които понастоящем
се намират на емпорията на храма, както и още няколко икони от централния
иконостас, които са монтирани сред творби на неговия син Димитър Христов и
внука му - Станислав Доспевски. Изказва се хипотезата, че всички тези 16 икони
Христо Димитров работи непосредствено преди смъртта си през май 1819 г. и
работата остава недовършена. Към този ансамбъл могат да бъдат причислени и още
две икони - Преображение Христово и Възнесението на прор. Илия, съхранявани в
друга пазарджишка църква - “Св. Арх. Михаил”.
Като творби на Самоковския зограф са атрибуирани още: Св. св. Козма и
Дамян, Св. Йоан Предтеча и Св. Николай Чудотворец от иконостаса на Черепишкия
манастир; царски двери от с. Крета, Врачанско; две Богородични икони от Музея в
Перник и една икона на Св. Петка от църквата на с. Дрен, Пернишко.
12
ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЗОГРАФ – АТРИБУЦИЯ НА НЕИЗВЕСТНИ
ТВОРБИ
В: Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, том 94 (13),
2004. Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”.
Международна научна конференция “Манастирската култура на Балканите”, по
случай 230-годишнината от основаването на Девическия манастир “Покров
Богородичен” в град Самоков. С., 2006, ISSN – 1311 – 784X, с. 227-233.
Димитър Христов Зограф е от второто поколение самоковски зографи и
водеща фигура в школата, оставаща в сянката на своя брат Захарий Зограф и по
тези причини остаова в периферията на интереса на изследователите.
Принос на автора е атрибуцията като негови творби на стенописите в
църквата при гроба на св. Йоан Рилски (края на 20-те г. на 19 век) и в параклиса
“Св. Йоан Богослов”(1824). Към неговото творчество причисляваме и няколко
иконописни ансамбъла в Пазарджик - в църквите “Св. Богородица”(1827 и 1856),
“Св. св. Константин и Елена”(1849-1851), “Св. Петка”(1852-1853); и в Баткунския
манастир(1830), Пазарджишко; във врачанската църква “Св. Възнесение”(1857-
1858); в катедралата “Св. Димитър” и църквата “Св. Петка”(1852) във Видин. С тези
творби се разшири изключително много територията на творческите изяви както на
Самоковската живописна школа, така и на най-продуктивният от тях Димитър
Христов Зограф.
ИКОНИ И СТЕНОПИСИ ОТ САМОКОВСКИ ЗОГРАФИ В ДВЕТЕ
ЧЕРКВИ НА СТАРО СЕЛО, РАДОМИРСКО
- Паметници. Реставрация. Музеи, 2006, 6, ISSN 1312-332, с. 19-27.
Обект на изследване в публикацията са двете църкви на Старо село,
Рдомирско. Те не са неизвестни на специалистите, но известно объркване идва от
смяната на старото име на селото Друган, което е с три махали, разделени в
отделни селища едва в края на ХХв. Старата еднокорабна църква е строена в края
на ХVІ - началото на ХVІІ в. , когато вероятно е и изписана. През 1869 г.
самоковският зограф Никола Образописов я изписва отново.
В началото на ХІХ в. при някакво обновяване на този храм са поръчани нови
икони на основателя на Самоковската школа Христо Димитров. Те са
непубликувани и днес от тях са запазени само две, пренесени в новия храм на
13
селото - Христос Вседържител с дата 1812 г. и Архангел михаил мъчи душата на
богатия, от 1813 г. Още две икони на Св. Богородица от същата църква днес се
съхраняват в Историческия музей на Перник. През 1876 г. Никола Образописов
изписва нов иконостасен комплект от престолни и апостолски икони (сега в ИМ-
Перник).
Втората възрожденска църква е строена през 1832 г. и вероятно през втората
половина на 30-те години са изпълнени и иконите за нея от сина на Христо
Димитров - Димитър Христов Зограф. Този пълен иконостасен комплект също е
непознат на изследователите и се проучва за първи път.
ЗА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН ДЕТАЙЛ ОТ БИТИЕТО НА
ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ САМОКОВ
В: Изкуствоведски четения 2006. С., 2006,ISBN-10: 954-91697-9-0; ISBN-13: 978-
954-91697-9-9, с. 143-147.
След закриването на Печката патриаршия през 1766 г. Самоковската епархия е
присъединена към Цариградската патриаршия и катедрата се заема от гръцки
владици. Представени са личностите на няколко от тях, които играят важна роля в
съдбата на епархията и са свързани с борбата за църковна независимост. Това са
Филотей, Игнатий ІІ и Матей, с когото е свързан апогеят в тази борба. Неговото име
стои в посветителски надпис от 1851 г върху една икона с типичната за
антиминсите композиция. Стилът й на изпълнение принадлежи на банския зограф
Димитър Молеров. Любопитното в случая е, че архиереят се е обърнал не към
самоковски, а бански зограф, който очевидно я изработва на място.
ЗА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН КРЪСТ С МИНИАТЮРНА ДЪРВОРЕЗБА ОТ
КОЛЕКЦИЯТА НА МУЗЕЯ В ПЕРНИК
В: Известия на Исторически музей Кюстендил., т. ХІV. Кюстендил, 2007, с. 107-
121. Сб. от V международен конгрес Пауталия-Велбъжд-Кюстендил, 4-7
октомври 2006 г.;
Кръстът от Музея в Перник до този момент е неизвестен и непубликуван.
Върху двете му страни са рязани композициите на 12-те Велики празника, а в
14
дебелината на раменете -старозаветни комрпозиции, свързани с пророчествата за
Иисус Христос.
Той е изключително качествена и прецизна творба на църковната миниатюрна
дърворезба, но въпреки това принадлежи към традиционно добрата продукция на
някой от школуваните майстори и известни ателиета на Света Гора. За него
установих точни аналози от Музея за приложни изкуства в Белград, от Московския
Кремъл и от Рилския манастир.
Специфичното и особеното е неговата декоративна система и програма, която
ни е позната от сравнително малко съхранени и публикувани образци. Майсторите
миниатюристи се придържат към канонично за средновековната епоха подреждане
на сцените, което обаче е свързано с богослужебната практика. Изводите, които в
крайна сметка можем да направим, имайки предвид иконографията на сцените,
стила на рязане, първите пробиви и появата на тънките пластинки са, че кръстът е
работен със сигурност в края на ХVІ и началото на ХVІІ век.
КАТЕДРАЛНИЯТ ХРАМ „СВ. УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В
ПАЗАРДЖИК. ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКОВНИЯ ИНТЕРИОР
- Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, 3-4, ISSN 1312-332, с. 13-20;
Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик е един от най-
монументалните и значими паметници от епохата на Българското възраждане, като
строежът му е завършен през 1837 г.. предстояло и оформянето на неговия
интериор. Интериорът е формиран на няколко етапа и приключва едва в първите
десетилетия на ХХ век.
Стилът на пазарджишкия иконостас издава фината и в същото време
изключително барокова резба на марангозите от Дебърско-мияшката школа.. Едни
от първите изследователи лансират тезата за авторство на Макарий/Макрия Негриев
Фръчковски от с. Галичник, Дебърско, работил в тайфата на Петре Гарка.
Иконите са създадени на няколко етапа, като първият се свързва с основателя
на Самоковската школа Христо Димитров, който е поканен от епископ Дионисий да
изпише иконите в двата странични параклиса, както и тези върху централния
иконостас. Те са работени в периода 1815-1819 г. и не са завършени, поради
смъртта на зографа. Вторият етап от изграждането на храмовия интериор е свързан
с годините 1826-1827 г., когато Димитър Христов, син на Христо Димитров е
15
поканен от епископ Дионисий да изпише още няколко икони, които днес са
монтирани на проскинитарии в наоса и в преддверието. От 1854 г. започва третият
етап в усилията да бъде напълно завършен големият иконостас. Вероятно вече с
помощта на синовете си той рисува пет монументалните икони, между които със
специфична иконография са на:Поклонение пред икона на св. Богородица (1856)
Христос Вседържител в цял ръст, Св. Богородица с Младенеца в цял ръст, стъпила
върху луна (1856). От началото на следващата 1857 г. в работата се включва и
Станислав Доспевски, завърнал се от Русия. През 1860 г. Станислав Доспевски
рисува и първата си икона на светите братя Кирил и Методий.
Последният етап от оформянето на наоса и откритата галерия на пазарджишкия
храм датира чак към 1914 г., когато се изписва изцяло от група зографи, водени от
Апостол Христов.
„ДО НАЙ-ПОЧИТАНИЯ ЗОГРАФИН КИР ДИМИТЪР…”(ПО ПОВОД 210-ТА
ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЗОГРАФ ОТ
САМОКОВ)
- Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, бр. 5-6, ISSN 1312-332, с. 55-68;
Димитър Христов оставя след себе си мащабно творчество - стотици икони и
хиляди квадратни метри стенописи. За широката културна общественост, а и за
немалко специалисти той е е все така неизвестен и непознат, за разлика от своя по-
малък брат Захарий Зограф. През 2007 г. бе представена изложба, която да покаже
творчеството и личността на зографа Димитър Христов, за да заеме полагащото му
се място в културното ни наследство от епохата на Българското възраждане. В
експозицията за първи път се направи опит да бъдат представени икони от всички
етапи от неговото творчество, като същевременно са подбирани и разнообразни
иконографски модели. Паралелно бяха експонирани икони от основателя на
Самоковската живописна школа – Христо Димитров, който е обучил по-големия си
син Димитър Зограф, както и на по-малкия му син Захарий Зограф. Наред с тях се
представиха и произведения на Йоан Иконописец и Костадин Вальов, ученици на
Христо Димитров и работили съвмесно с Димитър Христов. За да се проследи
приемствеността между поколенията в изложбата бяха включени и творби на двама
от синовете му – Станислав Доспевски (Зафир) и Иван Доспевски. С подбрани
рисунки и ескизи от архива на Захарий Зограф/ Доспейския род, съхраняван в
16
Националната галерия, бе направен опит да се покажат моделите ползвани от
зографите в школата.
ТЕМАТА «СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ ВЗЕМА ДУШАТА НА
ГРЕШНИКА» В ЕДНА МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦА ОТ РИМ-ПЕРНИК
В: Известия на Регионален исторически музей – Перник,т. 1. Перник, 2008, 229-
244.
Мощехранителницата е уникална, тъй като върху капака й е представена
една рядка за църковните утвари сцена - Архангел Михаил, взима душата на
грешника. Тя се появява само още върху една пластина от обков на евангелие от
Присовския манастир. В периода 15-18 в. темата е разработвана най-често в
иконописта, както и в стенописи. Популярни в балканската живопис са иконите на
критски майстори и само в ателиетата на итало-критската школа виждаме условията
през тази епоха за контаминацията на западни модели и православната традиция.
Съобразявайки се с различната православна среда, която обслужват, критските
зографи създават една нова композиция, именно на архангел Михаил, който взима
душата на грешника. На първи план се налага не ролята на триумфиращият архангел, а морализаторското значение на темата.
ТОМА ВИШАНОВ – МОЛЕРА – ПЪРВИЯТ И ПОСЛЕДНИЯТ БАРОКОВ
ИКОНОПИСЕЦ НА БЪЛГАРСКИЯ ХVІІІ И ХІХ ВЕК
В: Тома Вишанов и неговата епоха – религиозни и културни отношения между
Унгария и Балканите през ХVІІІ век. Будапеща, 2009, 15-26, ил. 1-16/ In: Toma
Visanov es kora – vallasi es kulturalis kapsolatok Magyarorszag es a Balkan kozott a
XVIII. szazadban, Budapestq 2009, 15-26, ил. 1-16;
Тома Вишанов е най-нестандартната и по тези причини най-малко познатата
фигура сред възрожденските зографи.Той не е подписвал своите творби, с
изключение на тетрадката си с рисунки (1786). В последните години се доказа
хипотезата, че е учил в Сремски Карловци и че в началото на творческия си път
работи за сръбски поръчители в Австро-Унгария, близо до Будапеща, където й
създава програмната си, силно барокизирана творба „Св. Богородица с ангели и
светци” (1790). След завръщането си в родното Банско той не се радва на особено
многобройни поръчки, вероятно поради техниката и стилът, в който работи,
17
възприемани като близки до католическото изкуство. На българска територия най-
програмната му творба, преди всичко като подбор на сюетите и иконографията им,
са стенописите на църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука” в
Рилския манастир(1811).
ПРОБЛЕМИ НА АТРИБУЦИЯТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА БАНСКИЯ
ЗОГРАФ ТОМА ВИШАНОВ - МОЛЕРА
В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на
проучването, опазването и реставрирането му. Научна конференция, посветена на
540 години от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския
манастир (1 юли 1469 г.) и 120 години от рождението на Петър Динев (1889-
1980). София, 23-24 юни 2009 г., Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.
С., 2011, с. 155-164, ил. 1-19;
Зографът Тома Вишанов - основател на Банската живописна школа - е
пребивавал и учил в Сремски Карловци при сръбския бароков живописец Теодор
Крачун (1780-1781). В средата на 90-те г. на ХХ в. идентифицирах като негови
творби иконите от сръбската църква „Св. арх. Гавриил” в селището Будакалас,
близо до Будапеща. Те са рисувани около средата на 80-те г. на ХVІІІ в. По-късно се
идентифицираха още 43 икони (началото на 90-те г. на ХVІІІ в.), съхранявани на
няколко места - в Православния музей в Кечкемет, в гръцката и сръбската църкви в
Будапеща. По-голямата част от всички тези икони са много близки със стила на
иконата му „Св. Богородица с Младенеца с ангели и светци”(1790) както и със
стенописите му в апсидата на църквата „Св. Лука”(1798) и от църквата „Покров
Богородичен”(1811) в Рилския манастир. Вероятно той е работил и с други зографи,
възможно негови ученици, тъй като могат да се разграничат три почерка, в
свързваните с името на Тома Вишанов икони.
ЗА ДВА КРЪСТА С МИНИАТЮРНА РЕЗБА ОТ МУЗЕЯ В ТРЯВНА
В:Сборник от доклади от Национална конференция „Приложно изкуство и
художествен занаят. Майстори, ателиета , паметници. 7-8. 10. 2010, Трявна,
организатор Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна
(под печат)
18
В текста се коментират два непубликувани кръста с миниатюрна дърворезба
от Музея в Трявна. Единият от тях е особено ценен, тъй като стилът му на рязане и
подборът на сцените може да бъде отнесен към края на 15 и началото на 16. век или
това е най-ранно датираният дърворезбен кръст съхраняван в български музей.
Той е с изчистен сребърен обков по раменете, дълга ръкохватка, която е била
позлатена, завършваща с кръгла топка с кована във висок релеф украса от
растителен орнамент. Уникалността на сцената „Ангел на гроба Господен”, и
присъствието на мъченическите образи на св. Георги и св. Димитър, иконографията
на „Пиета” и „Поклонение на кръста” отправят към хипотезата, че кресторезецът е
познавал и ползвал по-ранни образци на миниатюрната пластика. Т.е. този
изключително ранен кръст все още напомня за златната епоха на слоновокостната и
стеатитова пластика. Друг съществен момент са българските надписи, които могат
със сигурност да определят етническия произход на кресторезеца, който може и да
е бил светогорски монах или пък да е произхождал от български манастир.
ЗА ДВЕ ИКОНИ НА СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ ОТ ХІХ ВЕК
. В: Св. Наум Охридски в Унгария. Международна конференция, по случай 1100
години от смъртта на Св. Наум Охридски.Български културен център, 14-15
октомври 2010 г., Будапеща, Унгария (под печат);
В текста се разглеждат две икони на Св. Седмочисленици, принадлежащи на
зографи от Самоковската и Банската живописни школи. Те са публикувани, но
иконографията и композицията им не са били обект на изследване. За да се
набележат някои основни проблеми от развитието на култа към светите братя
Кирил и Методий и техните ученици е обърнато внимание върху формирането на
определена иконография и ползваните модели през епохата на Българското
възраждане. Приведени са примери с едни от най –известните стенописи и икони
на св. св. Кирил и Методий в българските земи от ХІХ век и на Св.
Седмочисленици от югозападните балкански земи.
19
ТЕМАТА „СВ. БОГОРОДИЦА ЖИВОНОСЕН ИЗТОЧНИК” В
ИКОНОПИСТА НА САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ
В: Изкуствоведски четения 2011, 9-12 юни 2011, София (под печат);
Принос на този текст е атрибуирането на една неизвестна икона „Богородица
Живоносен Източник” като творба на Димитър Христов Зограф и датирана в 1849 г.
Втора негова икона - по-късна (1853) принадлежи на пазарджишката църква „Св.
Петка”. Димитър Зограф и синът му Зафир/Станислав Доспевски рисуват и
стенопис върху северната стена на рилския католикон. Неговият баща - Христо
Димитров - рисува само една икона за пловдивската църква „Св. Петка Стара”
Най-продуктивен на тази тема е Захарий Зограф – с четири икони от манастирите
„Св. Петка Мулдавска” и „Св. Кирик и Юлита” в Горни Воден, от пловдивската
църква „Св. Петка Стара и от асеновградската църква „Св. Богородица Рибна.
Празникът „Живоносни източник” се отбелязва в петък на Светлата седмица
след Възкресение Христово(Великден), което обяснява и присъствието на икони с
тази тема в храмове, посветени на св. Петка или където има аязмо.В основата си
тази типично византийска тема и нейната иконография представляват
контаминация между два култа - към Богородица и към чудотворната вода.
І. ПУБЛИКАЦИИ
КНИГИ:
1. Генова, Е. ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЗОГРАФИ ОТ САМОКОВСКАТА
ЖИВОПИСНА ШКОЛА. Димитър Христов Зограф, Йоан Николов
Иконописец, Костадин Петрович Вальов. Издава Фондация „Покров
Богородичен”(под печат).
СТУДИИ:
1.Генова, Е. Църквата при гроба на св. Йоан Рилски. Стенописи и зографи. В:
Международен научен симпозиум, посветен на двехилядигодишнината от
Рождество Христово. Славянските светци в историята на християнската църква.
Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-
византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”, том 91(10), 2001, с. 133-146,319-
329.
20
2.Генова, Е. Темата “Покров Богородичен” в живописта на самоковските зографи.
В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, с.
492-508.
3.НАРЪЧНИК ЗА ПРАВОСЛАВНО ХРАМОВО СТРОИТЕЛСТВО.
Издателство Арх&Арт. С., 2002.(колектив)
Раздел: Църковни утвари, свещени тъкани и одежди.
4.Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна
пластика в български музейни сбирки. - Проблеми на изкуството, 2006, 1, 43-52.
5. Генова, Е. Цикълът „Митарствата на душата” в българската църковна живопис
(текст и изображение).. В:Годишник на Софийския университет „Св. Климент
Охридски”, Център за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев”, том 96 (15).
Международен научен симпозиум“Византия и славяните”, посветен на
двадесетгодишнината на ЦСВП „Иван Дуйчев”, 12-14 май 2006, СУ “Св. Климент
Охридски”. С., 2011, 441-460;
СТАТИИ:
1.Генова, Е. Мастер икон иконостаса церкви „Архангель Гавриил” в Будакаласе. В:
Postbizanci Közlmények II. Studia postbyzantina Hungarica, 1995, 134-140;1
2.Генова, Е. Паралели между паметници на монументалната живопис в Рилския
манастир и манастира Зограф на Атон от втората половина на ХVІІІ век. В:
Светогорска обител Зограф, ІІ, С., 1996, с. 309-325.
3Генова, Е. За някои особености на декоративната система на кръстовете с
миниатюрна дърворезба от поствизантийския период. – Изкуство/ Аrt in Bulgaria,
1996, 33-34, 61-64;
4.Генова, Е. Врачанският златарски център в светлината на една неизвестна творба
от края на ХVІІ век. – Проблеми на изкуството, 1997, 2, 41-45;
5.Генова, Е. Плащаницата от град Рила в контекста на славяновизантийските
паметници от ХІV-ХV век. – Проблеми на изкуството, 1998, 3, 20-27;
6.Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с.
Илинден(Резултати от една експедиция из Гоцеделчевско и Благоевградско) -
Проблеми на изкуството, 1999, 3.
1 Публикацията е от преди хабилитацията за ст.н.с. ІІ ст. от 1996, но не е била обявявана, тъй като е публикувана в периода, когато Народното събрание спря хабилитациите, поради закона „Антипанев”.
21
7.Генова, Е. Дечанската дарохранителница от 1626 г. - Проблеми на изкуството,
2000, 2, с. 32-40
8.Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския
манастир. – Проблеми на изкуството, 2000, 4, с.33-40.
9. Genova, E. Treasures in monasteries and churches(ottoman period). In:Treasures of
christian art in Bulgaria.Sofia, 2001 p. 235. ( Каталог за изложбата в Рим, 2000 г.)
10.Генова, Е. Кивот (ковчег) за мощи от Германския манастир край София. -
Проблеми на изкуството, 2001, 3, с. 11-17.
11.ПРАВОСЛАВНАЯ ЭНЦИКЛОПЕДИЯ, т. 5, Москва, 2002, с. 600-606.
Болгария ХІ-ХІV и ХV-ХVІІІ вв.
1.Приложни изкуства ХІ-ХІV в.
2.Църковни приложни изкуства ХV-ХVІІ в.
12 .Генова, Е. Напрестолно евангелие от Казанлък. - Проблеми на изкуството, 2002,
3, с. 34-41.
13.Генова, Е. Византийската традиция на малката пластика в църковната
миниатюрна дърворезба от османския период. В: Поствизантиjска уметност на
Балкану, т. І. Зборник Матице српске за ликовне уметности 32-33. Нови Сад, 2003,
с. 47-60.
14.Генова, Е. Софийските манастири през Възраждането и самоковският зограф
Костадин Вальов. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 1, с. 23-31.
15.Генова, Е. За още няколко неизвестни икони в творческата биография на
Христо Димитров от Самоков. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 4, с. 9-17.
16.Генова, Е. Димитър Христов Зограф - атрибуция на неизвестни творби. В:
Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, том 94 (13), 2004.
Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”. Международна
научна конференция “Манастирската култура на Балканите”, по случай 230-
годишнината от основаването на Девическия манастир “Покров Богородичен” в
град Самоков. С., 2006, с. 227-233.
17.КОРПУС НА СТЕНОПСИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ ХVІІІ ВЕК ( И. Гергова, Е.
Попова, Е. Генова, Н. Клисаров). АИ “Марин Дринов”. С., 2006.
1. Църква „Св. Георги”, Гложенски манастир (Е. Генова, И. Гергова), 70-75;
2. Манастир „Св. Богородица” ь с. Арбанаси (Е. Генова, И. Гергова, Е. Попова),
83-100;
22
3. Параклис „Св. Харалампий”, църква „Св. Атанасий”, с. Арбанаси (Е. Генова,
Е. попова, И. Гергова), 136-147;
4. Църква „Рождество на св. Богородица”, Роженски манастир ( Е. Генова, Е.
Попова), 148-177;
5. Хрельова църква „Св. Богородица Осеновица, Рилски манастир (Е. Генова, Е.
Попова), 206-211;
6. Гробищна църква „Въведение Богородично”, Рилски манастир (Е. Генова, Е.
Попова), 212-227;
7. Църква „Св. Лука” при постницата „Св. Лука”, Рилски манастир ( Е. Генова,
Е. Попова, Н. Клисаров);
18.Генова, Е. Икони и стенописи от самоковски зографи в двете черкви на Старо
село, Радомирско. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2006, 6, с. 19-27.
19.Генова, Е. За един неизвестен детайл от битието на възрожденския Самоков. В:
Изкуствоведски четения 2006. С., 2006, с. 143-147.
20.ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ,
Т. ІІІ, С-Я, С., Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2006, с.9-13, 37-38,
53-54, 74-75, 89-90, 101-104, 120, 134-135, 150-156 :
1.Самоковска гравьорска школа;
2.Самоковска художествена школа;
3.Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”;
4.Софийска златарска школа;
5.Тревненска живописна школа;
6.Централен църковен историко-археологически музей при Светия Синод на
Българската православна църква;
7.Църковна везба;
8.Църковна миниатюрна дърворезба;
9.Църковни тъкани и одежди;
10. Църковни утвари;
11Стихар, Теплота, Фелон, Хоругва, Хоругвен кръст.
21.Генова, Е. (в колектив с М. Стойкова). Димитър Христов Зограф от Самоков - по
повод 210 години от рождението на зографа. Институт за изкуствознание при БАН,
Национален музей за българско избразително изкуство / Dimiter Hristov Zograph –
Icon Painter from Samokov. In Honor of the 210th Anniversary of the Icon Painter’s Birth.
The Institute of Art Studiesq The National Art Gallery. София, 2007 - пълен научен
23
каталог на български и английски език на електронен носител, 46 стр., 97 ил. , 1
карта.
22.Генова, Е. (в колектив с. П. Желева). За един неизвестен кръст с миниатюрна
дърворезба от колекцията на Музея в Перник. В: Известия на Исторически музей
Кюстендил., т. ХІV. Кюстендил, 2007, с. 107-121. Сб. от V международен конгрес
Пауталия-Велбъжд-Кюстендил, 4-7 октомври 2006 г.;
23.Генова, Е. Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик.
Изграждане на църковния интериор. - Паметници, Реставрация, Музеи, 2007, 3-4, с.
13-20;
24.Генова, Е. “До най-почитания зографин кир Димитър...”(по повод 210-та
годишнина от рождението на Димитър Христов Зограф от Самоков). - Паметници,
Реставрация, Музеи, 2007, бр. 5-6, с. 55-68;
25.Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец
на българския ХVІІІ и ХІХ век. В: Каталог „Тома Вишанов и неговият кръг в
Унгария през ХVІІІ век. Издава Български културен форум, Будапеща, Унгария;
Genova, E. Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto a XVIII. es XIX.
szazadban Bulgariaban. In: Toma Visanov kore Magyarorszagon a XVIII. Szazadban.
Bolgar Kulturalis Forum, Budapest, 2008, с.4-6, 4 ил.
26.Генова, Е. Темата „Св. Архангел Михаил взема душата на грешника” в една
мощехранителница от РИМ-Перник. В: Известия на Регионален исторически музей
– Перник,т. 1. Перник, 2008, 229-244.
27.Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец
на българския ХVІІІ и ХІХ век. В: Тома Вишанов и неговата епоха – религиозни и
културни отношения между Унгария и Балканите през ХVІІІ век. Будапеща, 2009,
15-26, ил. 1-16/ Genova, E. Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto
a XVIII. es XIX. szazadban Bulgariaban. In: Toma Visanov es kora – vallasi es kulturalis
kapsolatok Magyarorszag es a Balkan kozott a XVIII. szazadban, Budapestq 2009, 15-26,
ил. 1-16;
28.Генова, Е. (в колектив с М. Стойкова). Каталог „Тома Вишанов и неговия кръг в
Унгария през ХVІІІ век”. Издава Фондация „Покров Богородичен” София,
2010./Toma Vishanov and his Circle in Hungary the 18th century. Pokrov Foundation.
Sofia, 2010.(Автор и съставител).
29.Генова, Е. Проблеми на атрибуцията в творчеството на банския зограф Тома
Вишанов-Молера. В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и
24
перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. Научна
конференция, посветена на 540 години от пренасянето на мощите на св. Йоан
Рилски от Търново в Рилския манастир (1 юли 1469 г.) и 120 години от рождението
на Петър Динев (1889-1980). София, 23-24 юни 2009 г., Народна библиотека „Св.св.
Кирил и Методий”. С., 2011, с. 155-164, ил. 1-19;
30. Генова, Е. За два кръста с миниатюрна резба от Музея в Трявна. В:Сборник от
доклади от Национална конференция „Приложно изкуство и художествен занаят.
Майстори, ателиета , паметници. 7-8. 10. 2010, Трявна, организатор Специализиран
музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна (под печат);
31. Генова, Е. За две икони на св. Седмочисленици от ХІХ век. В: Св. Наум
Охридски в Унгария. Международна конференция, по случай 1100 години от
смъртта на Св. Наум Охридски.Български културен център, 14-15 октомври 2010 г.,
Будапеща, Унгария (под печат);
32. Генова, Е. Темата „Св. Богородица Живоносен източник” в иконописта на
самоковските зографи. В: Изкуствоведски четения 2011, 9-12 юни 2011, София (под
печат);
ІІ. РЕЦЕНЗИИ
1.Генова, Е. Нов албум за църковни утвари (T. Matakieva-Lilkova. Objets de culte du
fonds du Musee National Historique, Sofia, 1995). – Проблеми на изкуството, 1996, 3,
59-60;
2.Генова, Е. Ценен принос към изследването на древноруската икона ( Стерлигова,
И. А. Драгоценный убор древнерусских икон ХІ-ХІV веков. Произхождение,
символика, художественный образ. Прогресс-Традиция. М., 2000). – Проблеми на
изкуството,2002, 3, 61-62;
3. Генова, Е. Икони от колекцията на Вера Недкова. - Паметници. Реставрация.
Музеи, 2003, 1, 65.
4. Генова, Е. Портретът през Българското възраждане. Каталог. Автори: Б. Иванова,
Р. Симеонова. Съставител: Б. Симеонова. - Проблеми на изкуството, 2004, 3, с. 63.
5.Генова, Е. Църквата „Успение Богородично” с. Широка Лъка, Смолянско от
Николай Клисаров. – Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 3, 59-60.
6. Генова, Е. Международен симпозиум “Ниш и Византия” 3-5 юни 2004 година,
град Ниш, Република Сърбия. - Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, 3, с.66.
7.Генова, Е. Ценен принос към изследването на балканското златарство от епохата
25
на османското владичество/ Valuable ifntribution to the study of goldsmiking in the
Baluans during the Ottoman rule. (Сотиров, Ив.. Чипровска златарска школа. С.,
2001)В: Зборник Музеj Применьене уметности/Jurnal of the Museum of applied
art.Београд/ Вelgrade, Нова сериjа, 2005, 1, 117-122;
8.Генова, Е. Ново ценно издание за балканската иконопис. (Поповска-Коробар, В.
Икони от Музеjот на Македониjа. Скопjе, 2004.) – Паметници. Реставрация. Музеи,
2005, 1, 55-56
9.Генова, Е. Захарий Зограф и неговото време. – ЛИК, бр. 1, януари 2011, 66-67
ІІІ. ЗА СВЕДЕНИЕ
1.Генова, Е. Рилският манастир. АИ “М. Дринов” С., 2000 (колектив).2
Раздели:
Рилският манастир – съкровищница на българското приложно изкуство.
Музейните сбирки на Рилския манастир.
Изучаване историята на манастира и неговото културно наследство.
Речник на термините.
2.Генова, Е. Църковните приложни изкуства от ХV-ХІХ век в България. С., 2004.3
3.Генова, Е. Катедралният храм “Св. Успение Богородично” в Пазарджик.
Изграждане на църковния интериор. - Юбилеен вестник “Храм “Успение
Богородично” Пазарджик. 170 години - 1837 - 2007 г.
4.Мутафов, Ем., Гергова, И., Куюмджиев, Ал., Попова, Е., Генова, Е. Гръцки
зографи в България след 1453 г. Институт за изкуствознание при БАН, С., 2008, 271
с., 337 ил.;4
5. Генова, Е. Тома Вишанов Молера (един бароков български иконописец от ХVІІІ-
ХІХ век)/ Toma Visanov - Molera: Egy bolgar barokk ikonofesto a 18. es 19. Szazadban.
2 Посочените публикации под №№ 1 и 2 са били представени в предишния конкурс за ст. н. с. ІІ ст. (1996) като хабилитационен труд, но са били отпечатани доста по-късно. 3 В отделните раздели на тази книга, чиято основа е хабилитационният труд от предишния конкурс, са добавени нови текстове за непубликувани и малко известни предмети на църковния ритуал, както и не малка част непубликувани фотографии на църковни утвари и литургични тъкани 4 Научната монография на български и гръцки език е работена от голям колектив, статиите не са подписани и не може с точност да се посочи делът на участие на всеки един от авторите.
26
27
В: Български културен форум. Годишно издание на дружество за българска култура
в Унгария “Български културен форум”, 2008;5
6. Генова, Е. Тома Вишанов - Молера, първият и последният бароков иконописец
на българския ХVІІІ и ХІХ век. – Хемус (Списание за обществен живот и култура.
Издание на Българското републиканско самоуправление), 2009, 1, 3-9 / Genova, E.
Toma Visanov-Molera Az elso es az utolso barokk ikonfesto a 18. es 19. szazadban
Bulgariaban. Haemus, 2009, 1, 3-9;
7. Генова, Е. Захарий Зограф и неговото време. 200 години от рождението на
художника. Издава Институт за изследване на изкуствата,(на бълг. и англ. език). С.,
2010;
5 Под №№ 5 и 6 са посочени публикации в културни медии на българите в Унгария, които са върху един и същи текст, но представен различно, като напр. този в сп. Хемус с черно-бели илюстрации на рисунки от тетрадката на Тома Вишанов, която се съхранява в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”.