normi patno stroitelstvo

6.Б.1. НАРЕДБА № 1 ОТ 26.05.2000 г.

ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА*

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,

бр. 47 от 9.06.2000 г., в сила от 10.12.2000 г., изм. и доп., бр. 102 от 20.12.2005 г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят техническите изисквания при проек-

тиране на републиканските и местните пътища извън чертите на населените мес-

та, наричани за краткост „пътища“.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат едновременно с техническите

нормативни актове по проектирането, свързани с надеждността на пътя и негова-

та безопасна експлоатация, със здравословните условия на труд, пожарната безо-

пасност и санитарно-хигиенните норми.

Чл. 2. (1) Допуска се преминаване през територията на населените места на:

1. автомагистрали и пътища от I и II клас при наличието на доказана те-

ренна, градоустройствена и икономическа целесъобразност;

2. пътища от III клас при отсъствие на интензивно товарно движение,

транзитно за населеното място, и превоз на общоопасни и замърсява-

щи товари.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Участъците от републиканските пътища в

границите на населените места се проектират като елементи на първостепенната

улична мрежа съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и

проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните те-

ритории (обн., ДВ, бр. 86 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г.)

Чл. 3. (1) Наредбата се прилага задължително при проектиране на нови и

при реконструкция на съществуващи пътища.

(2) Изискванията на наредбата и на нормите към нея се прилагат и в случа-

ите на рехабилитация и основен ремонт за всички елементи и характеристики на

пътя, върху които се въздейства с пътно-ремонтните работи, съгласно утвърдено-

то задание за проектиране.

(3) За геометричните елементи на пътя, които не отговарят на изискванията

на тази наредба и не се променят с проекта, трябва да се предвидят организаци-

онно-технически мероприятия за осигуряване безопасността на движението.

Чл. 4. Пътищата се проектират при спазване изискванията на нормите за

проектиране на пътища, които са неразделна част от наредбата.

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Видовете пътища и класификацията на

републиканските пътища са съгласно чл. 3 от Закона за пътищата.

Чл. 6. Пътищата се проектират след подробни инженерно-геоложки, хидро-

ложки и природо-климатични проучвания.

* Част Четвърта, Земно тяло и съответните приложения след №16 се намират

след приложенията към първите три части. Това е направено, за да не се нала-

га преномериране на страниците на всички приложения от №1 до №15 вкл.

6.Б

1

1

Строителна библиотека - Том 6 Комуникация и транспорт

Наредба №1 за проектиране на пътища

Чл. 7. (1) Пътищата трябва да удовлетворяват следните основни изисквания:

1. осигуряване безопасността на движението;

2. осъществяване на движението с приетото качество и пропускателна

способност за съответния клас на пътя;

3. опазване на околната среда;

4. опазване на земеделските земи;

5. осъществяване на връзка с други пътища, прилежащи територии и на-

селени места;

6. икономично използване на наличните материали, трудови, енергийни

и финансови ресурси;

7. обвързване на пътя с ландшафта;

8. запазване на културно-историческите зони и паметници;

9. защита на националните интереси и сигурността на страната.

(2) Безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез:

1. създаване на еднородни условия за движение посредством правилно

оразмеряване и взаимно обвързване на проектните елементи в план и

профил;

2. прилагане на принципите за пространствено развитие на пътя и зри-

телно ориентиране на водачите на моторни превозни средства;

3. удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на

аварийни площадки, паркинги и др.;

4. максимално използване на възможностите за създаване на условия за

изпреварване;

5. приемане на подходящо пътно покритие;

6. осигуряване на условия за бързо отвеждане на повърхностните води

встрани от пътното платно;

7. предвиждане на технически средства за организация и регулиране на

движението и на предпазни и направляващи устройства;

8. предвиждане на осветителни устройства в участъци със сложни усло-

вия на движение;

9. предвиждане на радио- или телефонна връзка по автомагистралите, а

за останалите пътища – при доказана техническа и икономическа це-

лесъобразност.

Чл. 8. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) За строителство на нови пътища се

изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2

от Закона за опазване на околната среда.

(2) Пътищата трябва да осигуряват следните екологични изисквания:

1. съхраняване на ценни природни форми, горски масиви, райони за раз-

множаване и хранене на диви животни и птици и миграционните им

пътища;

2. възможно най-голямо използване на наличните необработваеми и

слабо продуктивни земи;

3. преминаване по границите на земеделски земи с трайни насаждения;

4. избягване на преминаването през вододайни зони и природни резервати;

5. обхождане на населени места, курортни комплекси и лечебно- възста-

новителни центрове;

6.Б

1

2


УЛИЦИ И ПЪТИЩА

6. обходните пътища на населените места да преминават по възможност

от подветрената страна на преобладаващите ветрове на достатъчно

голямо разстояние от границите на населените места;

7. осигуряване на паркинги, предназначени за спиране на автомобили,

превозващи опасни товари.

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) (1) Продуктите, които се предвиждат с

инвестиционния проект и се влагат при изграждането на пътища и пътни съоръ-

жения, трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, опре-

делени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продукти-

те, или да се придружават от документи (протоколи от изпитване, сертификати за

качество и др.), удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нор-

мативни актове.

(2) Съответствието на строителните продукти, предназначени за изграждане

на обектите по ал. 1, със съществените изисквания към строежите се оценява и

удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания

и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление

№ 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп.,

бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата.

§ 2. Наредбата отменя раздел II, части 1, 2, 3, 4 и 5 и допълнение към части

1 и 2 от „Указания за проектиране на автомобилни пътища“ (1977 г.).

§ 2а. (Нов, ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Нормите за проектиране на пътища, кои-

то са неразделна част от наредбата, се допълват с част четвърта „Земно тяло“.

§ 2б. (Нов, ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Част четвърта „Земно тяло“ на Нормите за

проектиране на пътища отменя раздел III, части 1, 2 и 4 от „Указания за проекти-

ране на автомобилни пътища“ (1980 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването � в „Държавен

вестник“ и се прилага за пътищата, чието проектиране започва след този срок.

§ 4. Нормите за проектиране на пътища да се отпечатат като притурка на

„Държавен вестник“.

§ 5. (1) Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионал-

ното развитие и благоустройството съгласувано с изпълнителния директор на Из-

пълнителната агенция „Пътища“.

(2) Разрешение за отклонение от техническите изисквания, определени в

нормите към наредбата, дава министърът на регионалното развитие и благоуст-

ройството по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната аген-

ция „Пътища“. Разрешените отклонения не трябва да са в противоречие с изиск-

ванията за безопасност на движението, сигурност на пътя и пътните съоръжения.

6.Б

1

3



6.Б

1

4



Приложение към чл. 4 от

Наредба №1/2000 за проектиране на пътища

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА

Нормите за проектиране на пътищата се състоят от четири отделни части:

ЧАСТ ПЪРВА

ТРАСЕ НА ПЪТЯ

ЧАСТ ВТОРА

ПЪТНО ПЛАТНО

ЧАСТ ТРЕТА

КРЪСТОВИЩА И ПЪТНИ ВЪЗЛИ,

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

(Нова, ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

ЗЕМНО ТЯЛО

които са взаимнообвързани и следва да се използват като единен комплекс

при проектиране на нови и при реконструкция на съществуващи пътища.

6.Б

1

5



ЧАСТ ПЪРВА

ТРАСЕ НА ПЪТЯ

Глава първа

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел І

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Чл.1. (1) Пътищата се оразмеряват за прогнозната интензивност на движе-

нието. Тя се определя съгласно изискванията на БДС 16578-87 "Пътища автомо-

билни. Определяне интензивността на движението", като се използват действа-

щите прогнозни коефициенти, утвърдени от изпълнителния директор на Изпъл-

нителна агенция "Пътища".

(2) Перспективният период за проучване и анализ на движението е 20 годи-

ни. За първа година на този период се приема годината след завършване на стро-

ителството по проектната разработка.

Чл.2. (1) Проектните решения трябва да създават предпоставки за повиша-

ване ефективността на автомобилния транспорт, за намаляване на строителните

разходи и за икономия на строителни материали и енергийни ресурси.

(2) Основните технически решения се приемат след подробни технико-ико-

номически, транспортно-експлоатационни, екологични и други сравнения на ва-

риантни разработки.

Чл.3. (1) Основните транспортни характеристики и експлоатационни пока-

затели на пътищата се определят в зависимост от класа на пътя, неговите функ-

ции в пътната мрежа и характера на терена съгласно табл.1

(2) Типът на пътното платно се определя в зависимост от класа на пътя, не-

говите транспортни функции, оразмерителната интензивност и изискваното ка-

чество на провеждане на движението.

(3) Допуска се за отделни пътища да се приемат по-високи транспортни и про-

ектни характеристики от тези в табл. 1 за съответния клас път при доказана техни-

ко-икономическа целесъобразност. В този случай класът на пътя не се променя.

Чл.4. Приетите транспортни характеристики и експлоатационни показатели

на пътищата трябва да са съобразени с перспективните планове за развитие и мо-

дернизация на пътната мрежа и да съответстват на транспортните потребности и

социалните интереси на обществото.

6.Б

1

6



Таблица 1

Функционални, проектни и транспортни характеристики на пътищата

Забележка. Проектните скорости за всеки клас на пътя се отнасят за рав-

нинен, хълмист и планински терен.

Вид на Клас Транспортни

пътя на функции на пътни макси- проектна

пътя пътищата режим на наличие на кръстови- вид оразме- мална до- скорост

движение обслужва- ща и възли рителен пустима V пр

не на приле- осов скорост в km/h

жащи те- товар Vдоп в

ритории в t/oc km/h

Републи- АМ Транспортно об- Скоростен Забранено Задължи- Автомо- 11,5 ≤120 120

кански служване на голе- непрекъс- директно телно на билно 110

ми райони. Про- нат обслужване различни 100

веждане на тран- нива

зитно движение на

средни и дълги раз-

стояния с висока

интензивност и

скоростскорост

І клас Транспортно об- Непрекъс- Забранено На ниво Автомо- 11,5 ≤100 100

служване на голе- нат или или много или на билно 80

ми райони. Про- прекъснат ограничено различни 60

веждане на тран- директно нива

зитно движение обслужване

на средни и дълги

разстояния

ІІ Транспортно об- Прекъснат Ограничено На ниво Смесено 11,5 ≤90 80

клас служване на ра- директно или 70

йони от областно обслужване автомо- 60

значение. Съби- билно

ране, провеждане,

разпределение и

прехвърляне на

транзитно местно

движение

ІІІ Транспортно об- Прекъснат Без ограни- На ниво Смесено 10 ≤90 70

клас служване на малки чения 60

райони. Събиране, 50

провеждане и

разпределение на

местно движение

Транспортно об- Прекъснат Без ограни- На ниво Смесено 10 ≤90 60

служване на общи- чения 40

ни или на отделни 30

населени места.

Провеждане на

местно движение

характеристики движение

Местни

Функционални Транспортни и проектни характеристики

6.Б

1

7



Раздел ІІМЕРОДАВНИ СКОРОСТИ

Чл.5. (1) Проектната скорост Vпр е безопасната скорост за движение на еди-ничен автомобил при мокро и чисто пътно покритие, при определени теренни ус-ловия. Тя представлява изходна база за оразмеряване на основните геометричниелементи и за установяване на допустимите технически параметри на пътя или наотделни негови участъци.

(2) Проектната скорост е основна пътно-динамична величина и се отчита съг-ласно табл. 1. Тя трябва да е постоянна по хомогенни участъци от пътя с дължина,не по-малка от 0,1 Vпр в km/h.

Чл.6. (1) Скоростта V85 представлява фактическата скорост на движение приконкретното ситуационно решение на пътя, която не се превишава от 85% от вода-чите на леките автомобили при свободен режим на движение и при мокро и чистопътно покритие.

(2) Скоростта V85 се определя по хомогенни пътни участъци или по пътниелементи при спазване на следните условия:

1. при двулентови пътища - по методиката в т. 1 от приложение №1;2. при участъци на двулентови пътища с допълнителна лента и при пъ-

тища със средна разделителна ивица - по формулите

V85 = Vпр+10 - при Vпр > 100 km/h (1),

V85 = Vпр+20 - при Vпр < 100 km/h (2).

(3) Скоростта V85 е определяща за следните параметри на пътя:1. напречен наклон в хоризонтална крива;2. минимален радиус на хоризонтална крива с обратен напречен наклон;3. разстояние за видимост при спиране и при изпреварване.

(4) Скоростта V85 се използва за проверка на взаимното обвързване на отдел-ните проектни елементи, за контрол на постигнатата хомогенност на трасето и заоценка на проектните решения от гледна точка на безопасността на движението.

Чл.7. (1) Профилната скорост Vпф е максималната безопасна скорост, с коя-то може да се пропътува всеки отделен проектен елемент на пътя от лек автомо-бил при свободен режим на движение и при мокро и чисто пътно покритие.

(2) Профилната скорост се определя последователно по елементи на трасето, взависимост от радиусите на хоризонталните криви и осигурените разстояния за види-мост и разпознаване на пътя и пътните обекти по методиката в т. 2 от приложение №1.

(3) Профилната скорост се използва вместо V85 при условията на чл. 6, ал. 3 и 4.Чл.8. Допустимата скорост Vдоп е максимално разрешената скорост за дви-

жение на леките автомобили по пътищата и се приема съгласно табл. 1.Чл.9. (1) Проектните решения на трасетата на пътищата трябва да осигуря-

ват съгласуване на величините на Vпр с V85 или Vпф и поддържането им в опреде-лени съотношения по дължината на пътя, което се доказва чрез построяване надиаграмата "скорост-път" съгласно т. 1 и 2 от приложение №1.

(2) При анализа и оценката на трасетата на нови пътища с предимство се из-ползва диаграмата с V85.

(3) При реконструкция и ремонт на пътищата с предимство се използва ди-аграмата "скорост-път" с Vпф.

6.Б

1

8



Раздел ІІІ

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Чл.10. С проектното решение на пътя трябва да се осигурят всички условия за орга-низирано, комфортно и безопасно движение на автомобилите с приетата проектна скорост.

Чл.11. (1) Проверката и оценките на проектите за безопасност на движени-ето се извършват въз основа на подробен анализ на диаграмата "скорост-път",построена за V85 или Vпф съгласно изискванията на чл. 9.

(2) Безопасността на движението по двулентовите пътища се осигурява спроектното решение, когато едновременно са изпълнени неравенствата

1. при използване на V85:

V85 - Vпр < 10 - при Vпр > 100 km/h (3),

V85 - Vпр < 20 - при Vпр < 100 km/h (4);

2. при използване на Vпф:

Vдоп. ≥≥ Vпф > Vпр km/h (5),

Vпфi - Vпфi+1 ≤≤ 10 - при Vпф > 70 km/h (6),

Vпфi - Vпфi+1 ≤≤ 20 - при Vпф ≤≤ 70 km/h (7),

където i е номерът на съответния проектен елемент.(3) Скоростите V85 в два съседни хомогенни участъка трябва да удовлетво-

ряват неравенството

V85i - V84i+1 ≤≤ 10 km/h (8).

Раздел ІVОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл.12. Пространственото развитие на трасето на пътя трябва да оказва въз-можно най-малко въздействие върху околната среда както по време на строител-ството така и в процеса на неговата експлоатация.

Чл.13. (1) Проектните решения на трасето на пътя в план, надлъжен и нап-речен профил трябва да са съобразени с конфигурацията на терена и да водят довъзможно най-добро вписване на пътя в околното пространство.

(2) По възможност трябва да се избягва проектиране на високи насипи и дъл-боки изкопи, които нарушават формите на терена и ландшафтното равновесие.

(3) Нарушените терени трябва да се възстановяват чрез подходящо оформя-не и укрепване на откосите.

(4) Проектните решения трябва да осигуряват условия за предпазване наоколните терени от заливане с повърхностни води и ерозия.

Чл.14. (1) В проектните решения трябва да се предвиждат мероприятия завъзстановяване на земите, използвани за взаимствени изкопи и депа.

(2) В проекта за реконструкция на съществуващи пътища трябва да се пред-виждат мероприятия за рекултивация на изоставените пътни участъци.

Чл.15. При проектиране на обходни пътища, при които транспортният шумв прилежащите застроени територии е по-голям от допустимите хигиенни норми,трябва да се предвиждат шумозащитни мероприятия, осигуряващи намаляваненивото на шума до допустимите хигиенни норми. Шумозащитните съоръжениясе оразмеряват по утвърдени ведомствени методики.

6.Б

1

9



Глава втора

ПРОЕКТНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПЪТЯ

Раздел І

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.16. (1) Пътищата се проектират в три равнинни проекции - ситуация,

надлъжен профил и напречни профили.

(2) Проектните елементи на пътя в трите проекции трябва да са взаимнооб-

вързани и да осигуряват добро пространствено развитие на пътната повърхност

без оптически недостатъци.

Чл.17. Проектните решения на трасетата на пътищата трябва да осигуряват

хомогенност по цялата дължина на пътя чрез функционалните и експлоатационни-

те характеристики, дадени в табл. 1, и техническите норми, посочени в табл. 17.

Чл.18. (1) Геометричните елементи на пътя в план и надлъжен профил тряб-

ва да осигуряват условия за оптимално използване на динамичните качества на

автомобилите, при най-висока степен на безопасност на движението и опазване

на околната среда.

(2) Пространственото развитие на трасето не трябва да предизвиква психи-

ческо натоварване и умора на шофьорите, а да улеснява тяхното зрително възпри-

ятие и ориентация за направлението на пътя.

Чл.19. (1) При проектиране на пътищата се отчитат топографските особе-

ности на местността и възможностите за изграждане на необходимите пътни съ-

оръжения, пътни кръстовища и възли.

(2) Проектните решения на автомагистралите и на пътищата от І, ІІ и ІІІ клас

трябва да са съобразени с демографските и стопанските особености на прилежа-

щите райони и да улесняват транспортното им обслужване. Те трябва да са обвър-

зани с градоустройствените и териториалноустройствените планове на населени-

те места и териториите, през които минават или които свързват.

(3) Пътищата от ІV клас трябва да осигуряват възможно най-добри транспорт-

ни връзки с административните центрове в района или с пътищата от по-висок клас.

(4) Отделните райони и населените места трябва да се свързват по възмож-

но най-краткия път.

Чл.20. (1) Проектните елементи и пространственото развитие на трасето на

пътя трябва да гарантират безопасността на движението при условията на чл. 11.

(2) Когато не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 1, трябва да се

промени криволиченето на трасето или да се предвиждат други мероприятия съг-

ласно приложение №2.

(3) Когато не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 2, трябва да се

направят промени в геометричните елементи на пътя или да се предвидят органи-

зационно-технически мероприятия за осигуряване безопасността на движението

съгласно приложение №2.

(4) Когато не е изпълнено условието по чл. 11, ал. 3, се правят промени в

проектните елементи на трасето или се предвиждат преходни участъци за плавно

свързване на съседните пътни участъци с различни проектни скорости.

6.Б

1

10



Раздел ІІ

СИТУАЦИЯ

Чл.21. Трасето на пътя в план (ситуация) е хоризонталната проекция на негова-та ос и се състои от прави участъци, преходни криви и кръгови хоризонтални криви.

Чл.22. (1) Дължината на правите участъци maxLM в m не трябва да е по-го-ляма от 20Vпр, където Vпр е в km/h (maxLM ≤≤ 20Vпр ).

(2) Между две последователни хоризонтални криви се предвиждат правиучастъци с минимална дължина minLM, не по-малка от посочената в табл. 2.

Таблица 2

Минимална дължина на права между две хоризонтални криви

(3) Когато изискването на ал. 2 не може да се изпълни поради трудни терен-

ни условия, вместо с прави участъци, хоризонталните криви се свързват с яйце-

видна или инфлексна клотоида или се проектира една общо крива.

(4) Допирането на съседни еднопосочни криви (кошови криви) се допуска

по изключение за местни пътища.

Чл.23. (1) Хоризонталните криви се проектират с радиуси, не по-малки от

минималните радиуси minRкр, посочени в табл. 3, съгласно приложение №3.

Таблица 3

Минимални радиуси на хоризонтални криви

Меродавни скорости Минимална дължина на

Vпр или V85 в km/h кръгова крива minDкр в m

при max qкр=7% при min qкр=2,5%

30 30 100 20

40 45 190 25

50 80 320 30

60 120 490 35

70 180 700 40

80 250 980 45

90 340 1300 50

100 450 1700 55

110 600 2200 60

120 720 2700 65

Минимален радиус на хоризонтална крива

minRкр в m

Vпр в km/h minLM в m

30 30

40 35

50 40

60 50

70 65

80 90

90 115

100 150

110 190

120 250

6.Б

1

11



(2) Минималните радиуси в табл. 3 се прилагат при тежки теренни условия,

когато проектирането на хоризонтални криви с по-големи радиуси е невъзможно

или икономически неизгодно.

(3) Радиусите на съседните хоризонтални криви при автомагистралите и пъ-

тищата от І, ІІ и ІІІ клас се приемат при спазване на изискванията за граничните

съотношения между тях, показани на фиг. 1, както следва

1. при автомагистрали и пътища от І клас пресечните точки на радиуси-

те на съседните криви трябва да попадат в сектора "добър обхват";

2. при останалите пътища точките могат да попадат и в сектора "допус-

тима обхват".

Фиг. 1. Гранични съотношения между радиусите на съседни криви

(4) При работа с Vпф се използва фиг. 1.6. от приложение №1, т. 2 за съотно-

шение на съседни скорости или съседни радиуси.

(5) Когато при реконструкцията на съществуващи пътища от ІІ и ІІІ клас ус-

ловията по ал. 3 не могат да се изпълнят, се предвиждат организационно-техни-

чески мероприятия съгласно приложение №2.

(6) В поредицата "права-крива" радиусите на хоризонталните криви трябва

да са по-големи от тези в табл. 4, ако Vпр не изисква по-голям радиус.

(7) Дължината на кръговата крива Dкр между преходните криви не може да

е по-малка от минималната дължина minDкр, дадена в табл. 3.

(8) Изискването на ал. 7 не се отнася за върхови клотоиди.

6.Б

1

12



(9) Когато централният ъгъл αα е по-малък от ъгъл minαα, съответстващ на

минималната дължина на кръговата крива minDкр по табл. 3, се увеличава ради-

усът на кривата. В този случай увеличеният радиус на кривата Rкр се отчита от

фиг. 2, в зависимост от αα и V85 или Vпф.

Фиг. 2. Радиуси на криви, осигуряващи minDкр

Таблица 4

Радиуси на хоризонтални криви след права

Дължина на правия участък LM в m Радиус на кривата след правата Rкр в m

LM ≥ 300 Rкр > 400

LM < 300 Rкр > LM, но > minR

6.Б

1

13



Чл.24. (1) Свързването на прави участъци с хоризонтални кръгови криви и

обратното, се извършва с преходна крива - клотоида, посочена в приложение №4.

(2) Дължината на преходната крива Lp в m се определя по формулата

2

Lp = А Rкр

(9)

където Rкр е радиусът на кръговата крива в m;

А - параметърът на преходната крива в m.

(3) Параметърът на преходната крива А се избира в границите от 1/3Rкр до Rкр.

(4) За осигуряване на добра оптическа плавност на трасето параметърът на пре-

ходната крива не трябва да е по-малък от минималните стойности, дадени в табл. 5.

Таблица 5

Минимален параметър на преходната крива

(5) Основните форми на преходните криви са показани на фиг. 3. При при-

лагането им се спазват следните изисквания:

1. обикновената клотоида се използва във всички случаи, когато отсъст-

ват ограничителни условия и радиусите на кривите отговарят на изис-

кванията на чл. 23, ал. 3.

2. инфлексна и яйцевидна клотоиди се използват главно при раздвижен

терен или при проектиране на клотоидно трасе;

3. на автомагистрали и пътища от І клас се проектират предимно симет-

рични инфлексни клотоиди, при които А1 = А2 и R1 = R2

4. при несиметрични инфлексни клотоиди параметрите им по възмож-

ност трябва да удовлетворяват изискването A1 ≤≤ 1,5.A2 при условие,

че A2 ≤≤ 200 m.

5. когато между двата клона на инфлексната клотоида се налага да се

вмъкне къса права. Дължината на тази права Lвм трябва да удовлетво-

рява неравенството

Lвм ≤≤ 0,08 (A1 + A2)

6. яйцевидната клотоида се проектира с ъгъл ττ , по-голям от 3,5gr;

Проектна скорост Vпр в km/h Минимален параметър на преходната крива minA в m

40 25

50 35

60 45

70 60

80 80

90 110

100 150

110 190

120 240

6.Б

1

14



7. върховата клотоида се прилага по изключение, когато параметрите A1

и A2 се избират с близки стойности, а радиусът във върховата точка

трябва да е по-голям от 450 m при автомагистрали и пътища от І клас

и по-голям от 250 m за останалите пътища.

Фиг. 3. Основни форми на преходни криви

(6) Преходни криви може да не се предвиждат в следните случаи:

1. при криви с радиуси, по-големи от Rпр - по табл. 6;

2. при криви с ъгъл на изменение на посоката αα, по-малък от 10gr;

3. при местни пътища, когато не се развива скорост V85 (Vпф ) ≥≥ 40 km/h -

съобразно графиката "скорост- път"

Таблица 6

Радиуси на криви, при които не се изискват преходни криви

Проектна скорост V пр в km/hРадиус, при който не се изискват преходни криви

Rпр в m

≤ 80 ≥ 1500 (по изключение 1000)

> 80 ≥ 3000 (по изключение 2000)

6.Б

1

15



Раздел ІІІ

НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ

Чл.25. Основните геометрични елементи на надлъжния профил са нивелет-

ните прави, които се характеризират с дължината и наклона си, и вертикалните

криви, които се характеризират с радиуса и дължината си.

Чл.26. (1) Наклоните на нивелетните прави не трябва да са по-големи от

максималните надлъжни наклони, дадени на табл. 7.

Таблица 7

Максимални надлъжни наклони

(2) За осигуряване отводняването на пътя не се допуска да се проектират ни-

велетни прави с надлъжен наклон, по-малък от mini = 0,5%. По изключение този

наклон може да се намали до 0% при осигурени условия за водооттичане.

(3) Надлъжните наклони по главното направление в зоните на пътните кръс-

товища не трябва да са по-големи от 4%.

(4) Надлъжните наклони в тунелите не трябва да са по-големи от 4% при дъл-

жина на тунела до 1,5 km и по-големи от 2,5% при дължина на тунела над 1,5 km.

Чл.27. (1) Чупките на нивелетните прави се закръгляват с вертикални криви


(2) Минималните стойности на радиусите на изпъкналите вертикални криви

minRиз са дадени в табл. 8, в зависимост от осигуреното в тях разстояние за ви-

димост по схемата на приложение №6.

(3) В табл. 8 Lсп е разстоянието за видимост при спиране, а Lиз - разстоянието

за видимост при изпреварване, съгласно изискванията на раздел VІ от тази глава.

(4) При прилагане на минимални радиуси на изпъкнали вертикални криви

по табл. 8 при двулентови пътища трябва да се спазват следните изисквания:

1. кривите се проектират по възможност с радиуси, по-големи от тези,

при които са осигурени необходимите разстояния за видимост при из-

преварване Lиз;

2. при тежки теренни условия радиусите на кривите трябва да осигуря-

ват разстояния за видимост в обсега от Lсп до 0,5Lиз;

Проектна скорост V пр в km/h Максимален надлъжен наклон maxi в %

30 9

40 8

50 7,8

60 7

70 6,5

80 6

100 5

110 4,5

120 4

6.Б

1

16



Таблица 8

Минимални радиуси на изпъкнали вертикални криви

3. по възможност да се избягва проектирането на криви с радиуси, оси-гуряващи разстояния за видимост в обсега от 0,5Lиз до Lиз, порадиопасност от конфликтни ситуации при изпреварване;

4. при съчетание на изпъкнала вертикална крива с хоризонтална криваосигуреното разстояние за видимост на изпреварване се доказва чрезизследване на пространственото развитие на пътя.

(5) Вдлъбнатите вертикални криви трябва да са с радиуси, не по-малки отминималните радиуси minRвд, дадени в табл. 9. При проектиране на вдлъбнативертикални криви по възможност да се спазва условието Rвд ≤≤ 0,5Rиз.

Таблица 9

Минимален радиус на вдлъбнати вертикални криви

(6) Дължината на тангентите на вертикалните криви трябва да отговаря наследните изисквания:

1. при автомагистрали и пътища от І и ІІ клас:

Тв ≥≥ Vпр (11);

2. при нови пътища от ІІІ клас и местни пътища и при ремонт на пъти-ща от І и ІІ клас:

Тв ≥≥ 0,75Vпр (12)

където Тв е дължината на тангентите на вертикалните криви в m;

Минимален радиус на вдлъбнати

вертикални криви minRвд в m

≤ 50 500

60 750

70 1000

80 1300

90 2400

100 3800

120 8800

Проектна скорост Vпр в km

Осигурено Lсп Осигурено 0,5Lиз Осигурено Lиз

≤ 40 1000 - -

50 1400 7000 28 200

60 2400 7800 30 000

70 3150 8600 35 000

80 4400 10 300 40 000

90 5700 12 200 48 000

100 8300 13 000 52 000

120 16 000 - -

Минимален радиус на изпъкнали вертикални криви minR из

в зависимост от осигуреното разстояние за видимост в криватаПроектна скорост Vпр в km

6.Б

1

17



Vпр - проектната скорост в km/h.

(7) Допуска се краят и началото на две последователни вертикални криви да

се допират при спазване изискванията на ал. 6.

(8) При наличие на много малки чупки в нивелетния полигон (i1+i2 ≤≤ 1,5%)

се спазват изискванията на ал. 6 и на приложение №6, т. 3.

(9) Участъкът с дължина Lхр= Rиз/100 или Lхр = Rвд/100 около най-високата

(най-ниската) точка на вертикалните криви е с надлъжен наклон, по-малък от

0,5% и, в него трябва да се осигуряват условия за отвеждане на повърхностните

води встрани от пътя.

Раздел ІV

НАПРЕЧНИ НАКЛОНИ И УШИРЕНИЯ

Чл.28. (1) Основните проектни елементи на платното за движение са напре-

чен наклон в прави участъци и напречен наклон, уширение и надвишение в хори-

зонтални криви.

(2) Нормалните елементи на пътното платно в прав участък са дадени в част

втора от тези норми.

Чл.29. (1) При необходимост от разширяване на платното за движение в

прав участък от пътя разширението се изпълнява двустранно, като ръбовете му се

оформят с плавни S-образни криви линии.

(2) Дължината на участъка, в който се извършва разширението на платното

за движение в прав участък, се определя по формулата

(13),

където Lуп е дължината на участъка, в който се изпълнява разширение-

то на платното за движение, в m;

Bу - размерът на пълното разширение на платното за движение в m.

(3) Когато в прав участък се преминава от двулентов път към път със сред-

на разделителна ивица и обратното, разширението на платното за движение може

да се изпълни едностранно, при спазване изискванията на ал. 2.

Чл.30. (1) Дължината на участъка в хоризонтална крива, в която се извърш-

ва разширението на платното за движение, се определя по формулата

рLук = L

+ 2D (14),2

където Lук е дължината на участъка в m, в който се изпълнява разширение на плат-

ното за движение по протежение на участък с хоризонтална крива;

Lр - дължината на преходната крива в m;

D - разстоянието от задния мост до предната броня на автомобила в

m, което е D = 10 m.

(3) При отсъствие на преходна крива във формула (14) вместо Lр се използ-

ва Lпр - дължина на преходната рампа съгласно формула (18).

3

BVL пруп =

6.Б

1

18



Чл.31. Изискванията на чл. 29 и 30 не се отнасят за проектиране на допълнител-

на лента за движение при надлъжни наклони. В този случай разширението на плат-

ното за движение се изпълнява съгласно изискванията на част втора от тези норми.

Чл.32. (1) При преминаване на пътя от права в хоризонтална крива платното за

движение се уширява. Уширението се дава постепенно по дължината на преходната

крива или по дължината на преходната рампа, определена по формула (18).

(2) Пълното уширение на платното за движение в криви maxE представлява

сбора от необходимото уширение на всяка лента за движение и се определя по

формулите, дадени в табл. 10.

(3) В таблица 10 n е броят на лентите за движение, а В - широчината на плат-

ното за движение, в m.

Таблица 10

Пълно уширение на платното за движение в криви

(4) Размерът на уширението се определя по схемата "разминаване на два ав-

томобила с ремаркета". Когато при трудни или стеснени теренни условия изпъл-

нението на това уширение е икономически неизгодно, то се определя по схемата

"разминаване на два автобуса".

(5) Пълното уширение maxE по табл. 10 се изпълнява във всички криви с

ъгъл на завиване αα, по-голям от ααпу. Стойността на граничния ъгъл ααпу се опре-

деля по формулата

(15)

(6) стойността на D в ал. 5 се приема съгласно чл. 30, ал. 2.

(7) Когато ъгълът на завиване αα е по-малък от граничния ъгъл ααпу по ал. 5,

в кривата се изпълнява намалено уширение Ен, което се определя по формулата

(16)

(8) Уширение на платното за движение в криви не се изпълнява в следните

случаи:

1. при maxE < 0,25 m и B ≤≤ 6,00 m;

2. при maxE < 0,50 m и B > 6,00 m.

(9) Уширението по правило се дава от вътрешната страна на кривата, освен

ако конкретните условия и обстоятелства не налагат друго решение. При криви с

радиуси, по-малки от 50 m, уширението може да се изпълнява от двете страни на

платното за движение.

3

пу

n EmaxEαα=

кр

пуR

Darcsin

2002

πα =

При разминаване в Пълно уширение

кривата на: maxE в m В ≤ 6,00 В > 6,00

Два автомобила

с ремаркета

Два автобуса MaxE = 40n/Rкр 30 ≤ Rкр ≤ 320 30 ≤ Rкр ≤ 160

Радиус, при който е необходимо уширение, в m

MaxE = 50n/Rкр 30 ≤ Rкр ≤ 400 30 ≤ Rкр ≤ 200

6.Б

1

19



(10) Уширението на платното за движение в хоризонталните криви се изпъл-

нява по схемата в приложение №8, т.2.

Чл.33. (1) Напречният наклон на платното за движение в правите участъци

се оформя по схемите на фиг. 4. Платното за движение на двулентовите пътища

може да е с едностранен или двустранен напречен наклон .

(2) Напречният наклон на платното за движение в правите участъци е qпр = 2,5%

при асфалтови покрития и 2% - при циментно-бетонна настилка.

Фиг. 4. Форми на напречния наклон в прави участъци

(3) При ремонт на пътищата напречният наклон в правите може да е в гра-

ниците от 2 до 3%. В тези случаи се препоръчва напречният наклон по дължина-

та на правата между две хоризонтални криви да е постоянен и еднакъв от двете

страни на оста на пътя. Ако това изискване не може да се спази, допуска се раз-

лика в напречните наклони от двете страни на пътя, не по-голяма от 0,5%.

(4) В зоните на пътните кръстовища и възли елементите на пътното платно,

без банкетите, може да се проектират с различни напречни наклони, при спазва-

не изискванията на част втора и трета от тези норми.

Чл.34. (1) Напречния наклон на платното за движение в хоризонталните

криви е насочен към центъра на кривата. По правило трябва да се избягва проек-

тирането на криви с обратен напречен наклон, насочен към върха на кривата, ос-

вен в случаите, когато това е необходимо за отводняване на пътното платно и ра-

диусът на кривата допуска това.

(2) Максималният напречен наклон в хоризонталните криви е max qкр = 7%.

(3) Напречният наклон в криви qкр се отчита по номограмите на фиг. 5, в за-

висимост от радиуса на кривата Rкр и скоростта V85 или Vпф. Получените стой-

ности се закръгляват на 0,5%.

(4) С оглед отводняването на платното за движение минималният напречен

наклон в кривите е min qкр = qпр, където qпр се приема съгласно изискванията на

чл. 33, ал. 2 и 3.

6.Б

1

20



(5) Косият наклон в хоризонталните криви qкос в % трябва да е по-малък от

10% и се определя по формулата

(17).

(6) Допуска се по изключение проектиране на криви с обратен напречен нак-

лон. В този случай обратният напречен наклон в кривата е qобр = - qпр и се прие-

ма съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 и 3.

(7) Хоризонталните криви с обратни напречни наклони при условията на ал.

6 се проектират с радиуси, по-големи от радиусите в табл. 11.

Таблица 11

Минимални радиуси на криви с обратен напречен наклон

(8) Когато пътните условия, преди или след кривата, позволяват движениесъс скорост, по-голяма от V85 съгласно приложение №1, максималният напреченнаклон може да се увеличи от 7 на 8%, без да се променя радиусът на кривата.

(9) При мостови съоръжение с отвори над 20 m в хоризонтална крива нап-речният наклон на платното за движение не може да е по-голям от 4,5%. В тозислучай радиусът на кривата се определя от фиг. 5, в зависимост от приетия нап-речен наклон и V85.

Фиг. 5. Номограми за определяне на напречния наклон в крива

За скорост V85 и Vпф в km/h min Rкр в m при qкр = -qпр = -2,5% min Rкр в m по изключение

До 60 1000 600

70 1700 760

80 2400 1050

90 3000 1900

100 4000 2100

110 4500 3000

120 5000 4100

%10iqq 22

кркос<<++==

6.Б

1

21



Чл.35. (1) Промяната на напречния наклон от права в крива се извършва по

протежение на преходен участък, в който постепенно се завърта платното за дви-

жение и се оформя рампата на надвишението (понижаването) на ръбовете му.

(2) Въртенето на платното за движение се извършва по правило около оста на

пътя. Допуска се въртенето да се извършва около вътрешния ръб на платното за

движение. При автомагистралите може да се избира и друга ос на въртене (фиг. 6).

Фиг. 6. Схеми на въртене на платното за движение в криви

(3) Преоформянето на напречния наклон се извършва по дължината на пре-

ходната крива, като стойността на напречния наклон qкр се постига в края на пре-

ходната крива и се запазва постоянен по дължината на кръговата крива.

(4) При отсъствие на преходна крива преоформянето на напречния наклон се из-

вършва по дължината на преходна рампа, която се разполага с 1/3 до 2/3 от дължина-

та си в правия участък, а останалата част - в кръговата крива. В този случай пълната

стойност на напречния наклон qкр се постига в края на преходната рампа, като в на-

чалото на кръговата крива напречният наклон не може да е по-малък от qкр -2%.

(5) Минималната дължина на преходната рампа се определя по формулата

(18),

където minLпр е дължината на преходната рампа в m;

во - разстоянието от оста на въртене до ръба на платното за движение в m;

max∆∆i - максималният допълнителен наклон по ръбовете на платното за

движение в преходната рампа в % съгласно таблица 12;

qкр - напречният наклон в края на преходната рампа в %;

qпр - напречният наклон в началото на преходната рампа в %.

(6) В ал. 5 знакът пред qпр е "плюс" при разнопосочни и "минус" - при едно-

посочни напречни наклони в правата и кривата .

(7) Когато дължината на преходната крива Lр е по-малка от minLпр по фор-

мула (18), преоформянето на напречния наклон се извършва по дължината на пре-

ходната рампа, като разликата ∆∆L = minLпр - Lр се разполага в кръговата крива и

пълната стойност на qкр се достига в края на преходната рампа. В началото на

кръговата крива напречният наклон трябва да е по-голям от qкр-2%.

( )imax

qqвLmin

пркр0

пр ∆±

=

6.Б

1

22



Таблица 12

Допустим допълнителен надлъжен наклон по ръбовете на платното

за движение в преходния участък

(8) Схемата за преоформяне на напречния наклон се определя за всеки кон-кретен случай, в зависимост от типа на пътното платно и характерните особенос-ти на трасето. Основните схеми за изпълнение на надвишението са показани нафиг. 7 и в приложение №7.

Фиг. 7. Схеми за преоформяне на напречния наклон на платното

за движение в хоризонтална крива

mini ∆i в % при в участъка от

вo ≤ 4,00 m вo > 4,00 m qкр = -qпр до qкр = qпр

≤ 50 0,50вo 2 0,10 вo, но не по-голям от max ∆i

60-70 0,40вo 1,6

80-90 0,25вo 1

100-120 0,225вo 0,9

max ∆i в % приПроектна скорост Vпр в km/h

6.Б

1

23



Фиг. 7. (първо продължение)

6.Б

1

24



Фиг. 7. (второ продължение) Преоформяне на напречния наклон

с въртене около вътрешния ръб

(9) Допълнителният надлъжен наклон ∆∆i в % се определя по формулата

(19)

където Lпд е действителната дължина на участъка за преоформяне на

напречния наклон между разглежданите точки.

(10) Допълнителният надлъжен наклон на преходната рампа ∆∆i по ал. 9 тряб-

ва да е по-голяма от min∆∆i съгласно табл. 12.

(11) Когато изискването на ал. 10 не е изпълнено, се прилага разделено прео-

формяне, при което частта от началото на преходната рампа, през сечението q = 0,

до сечението q = qпр се завърта ускорено в участък с дължина Lв по схемата на фиг.

7. Дължината на участъка Lв в m се определя по формулата

о

пд

пркрв.

L

qqi

±=∆

6.Б

1

25



(20).

(12) В ал. 11 В е широчината на платното за движение в m, а mini ∆∆i - ми-

нималният допълнителен надлъжен наклон по табл. 12.

(13) Когато в инфлексната точка на инфлексна клотоида надлъжният наклон

на нивелетата i е по-малък от mini ∆∆i, точката с нулев напречен наклон може да

се измести от инфлексната точка на разстояние, не по-голямо от L = 0,1А при ав-

томагистралите и пътищата от І клас и не по-голямо от L = 0,2А - при останали-

те пътища (L и А са в m).

(14) Допуска се в участъка от q = -qпр, през q = 0, до qкр = qпр при инфлексни

клотоиди косо преоформяне на напречния наклон (косо било) по схемата в прило-

жение №7. Дължината на участъка с косо било Lкб в m се определя по формулата

Lкб = 0,1.B.Vпр (21)

(15) При преоформянето на платното за движение в кривите се спазват и

следните допълнителни изисквания, които осигуряват добро отводняване на път-

ната повърхност:

1. надлъжният наклон на нивелетата по дължината на преходната рампа

е най-малко с 0,2% по-голям от допълнителния надлъжен наклон ∆∆i;

2. при пътища със средна разделителна ивица платното за движение,

чийто напречен наклон преминава през нулев напречен профил с ог-

лед минимум земни работи, може да се преоформя около ос на върте-

не, отстояща на разстояние х в m, ексцентрично навън от оста на

платното за движение, като се спазват следните изисквания:

• i - ∆∆i ≥≥ 0%,

• i + ∆∆i ≥≥ 0,7%,

• ∆∆i = 0,9%,

където

(21а)

(16) В случаите, когато две еднопосочни хоризонтални криви се допират,

преоформянето се извършва изцяло в кривата с по-голям радиус и пълното над-

вишение се постига до началото на кривата с по-малък радиус.

(17) При върхова клотоида, симетрично на точките на допиране на двете

клотоиди, се устройва постоянен напречен наклон на настилката в участък с об-

ща дължина Lн = 0,3Vпр (Lн е в m, Vпр - km/h). Големината на напречния наклон

е qкр - 2%, като qкр се определя по фиг. 5 съобразно радиуса в точката на допира-

не на двете клотоиди.

(18) При едновременно преоформяне на разширени или уширени платна за

движение меродавен е допълнителният надлъжен наклон ∆∆i по мислените ръбове

на платното за движение без разширение.

пркр

рръб.вътр

qq

L.i

2

вx

++∆∆

−−==

imin

BqL

пр

в ∆∆==

6.Б

1

26



(19) Чупките по ръбовете на платното за движение в началото и в края на рампа-

та на надвишението се закръгляват с вертикални криви с радиуси Rр съгласно табл. 13.

Таблица 13

Радиуси за оформяне на чупките по ръбовете на платното за движение

(20) Когато местните условия не позволяват прилагането на радиусите от

табл. 13, се приемат възможно най-големите радиуси за закръгляване на чупките

на рампите.

Раздел V

СЕРПЕНТИНИ

Чл.36. (1) Обръщането на посоката на трасето на пътя с повече от 200° в

планински склонове или при трудни условия се постига с проектирането на сер-

пентини. Елементите на серпентината са показани на фиг. 8.

Фиг. 8. Елементи на серпентината в ситуация

Vпр в km/h Rр в m

< 40 500

50 1000

60 1500

70 2000

80 2500

100 3000

110 3500

120 4000

6.Б

1

27



(2) Серпентините се проектират с размерите на геометричните им елементи

съгласно табл. 14.

Таблица 14

Геометрични елементи на серпентини

(3) Радиусите на спомагателните криви Rсп1 и Rсп2 не може да са по-малки

от 80 m.

(4) Допуска се проектиране на несиметрични серпентини, както и на серпен-

тини с полигонов връх извън основната крива.

(5) Преходът от правата в основната кръгова крива по правило се изпълнява

с преходна крива.

(6) Преходната крива се разбива по оста и по двата ръба на платното за дви-

жение. Трите клотоиди трябва да имат еднакъв параметър, който се определя от

условието

R ≤≤ А ≤≤ 1,2Rо (22),

където Rо е радиусът по оста на основната крива съгласно табл. 14.

(7) Уширението на платното за движение се оформя самостоятелно по двата

ръба на платното за движение съгласно приложение №8.

(8) Преоформянето на напречния наклон се извършва съгласно фиг. 7, при

спазване изискванията на чл. 35. Максималният напречен наклон се осигурява по

цялата дължина на кръговата крива.

(9) Промяната на надлъжния наклон на нивелетата се извършва извън сер-

пентината.

Единица

мярка 30 25 20

Радиус на основната крива по оста m 30 25 20

Максимален надлъжен наклон % 3 3,5 4

Максимален напречен наклон в основната крива % 6 6 6

Максимална дължина на правата между спомага-

телната и основната крива при отсъствие на

преходна крива

Уширение от едната страна на основната крива m 3 3,5 4,5

Изпълнение на уширението от двете страни

на основната крива

- по вътрешния ръб m 2,2 2,25 3

- по външния ръб m 0,8 1,25 1,5

Проектна скорост Vпр в km/hПроектни елементи

m 30 25 20

6.Б

1

28



Раздел VІ

ВИДИМОСТ

Чл.37. (1) Разстоянието за видимост по пътищата се определя за следните

случаи:

1. видимост при спиране пред препятствие;

2. видимост при изпреварване.

(2) Разстоянието за видимост при спиране пред препятствие се определя за

всички пътища.

(3) Разстоянието за видимост при изпреварване се определя само за двулен-

тови пътища с двупосочно движение.

(4) Минималното разстояние за видимост при спиране пред препятствие

minLсп се определя по схемата в приложение №9, т. 1, и се отчита от номограма-

та на фиг. 9, в зависимост от V85 и iср.

Фиг. 9. Номограма за определяне на минимално разстояние за видимост

при спиране пред препятствие

(5) В ал. 4 V85 е скоростта, определена съгласно приложение №1, а iср - сред-

ният надлъжен наклон в разглеждания участък.

(6) Минималното разстояние за видимост при изпреварване minLиз се опре-

деля по схемата в приложение №9 и е дадено в табл. 15.(7) Вместо V85 по условията на ал. 4, 5 и 6 може да се използва Vпф.(8) Минималните разстояния за видимост по пътищата от ІІІ клас и местни-

те пътища се определят за Vпр. Те могат да се определят и за V85 или Vпф съглас-но приложение №1.

(9) Разстоянието за видимост minLсп по ал. 4 се осигурява в двете посоки надвижение по цялата дължина на пътя, във всички ленти за движение.

(10) При двулентовите пътища разстоянието за видимост minLиз от табл. 15 сеосигурява в участъци с обща относителна дължина, не по-малка от 20% от дължи-ната на пътя. Тези участъци се разпределят равномерно по дължината на трасето.

6.Б

1

29



Таблица 15

Минимално разстояние за видимост при изпреварване

(11) В общата дължина на участъците с осигурено разстояние за видимостпри изпреварване по ал. 10 се включват и дължините на хоризонталните криви срадиуси, по-големи от тези в табл. 16.

Таблица 16

Радиуси на криви с осигурено разстояние за видимост при изпреварване

(12) Когато поради трудни теренни условия изискването на ал. 10 не е изпъл-

нено, на подходящи участъци от пътя могат да се проектират допълнителни лен-

ти за изпреварване.

(13) Участъците от пътя с осигурена видимост в границите от 0,5Lиз до Lиз

създават условия за възникване на конфликтни ситуации при изпреварване и ка-

то правило трябва да се избягват.

Чл.38. (1) В хоризонталните криви зрителното поле до границата на види-

мостта се освобождава от препятствия съгласно приложение №10.

(2) Границата на видимост в средата на кривите се очертава на разстояние С,

което се определя по формулата

(23),

където C е разстоянието m от оста на крайната лента за движение до грани-

цата на видимост, мерено по бисектрисата на кривата;

Rкр - радиусът на кривата в m;

minLсп - минималното разстояние за видимост при спиране в m, ко-

ето се отчита съгласно фиг. 9.

кр

2

сп

R8

LminC =

minLиз е осигурено само в леви криви minLиз е осигурено в леви и десни криви

40 450 1300

50 700 2000

60 1050 2900

70 1400 3900

80 1850 5100

100 2850 8000

Радиуси на хоризонталните криви в mVпр в km/h

Минимално разстояние за видимост при

изпреварване minLиз

60 475

70 500

80 525

90 575

100 625

V85 или Vпф или Vпр в km/h

6.Б

1

30



Глава трета

ПРОСТРАНСТВЕНО ПРОЕКТИРАНЕ

Чл.39. (1) Проектните елементи на трасето трябва да са хармонично съчета-

ни в трите си проекции и да осигуряват възможно най-добро пространствено раз-

витие и зрително възприятие на пътя.

(2) Пространствените елементи, които се получават при съчетанието на пра-

вите и кривите, са съгласно фиг. 10. Те трябва да са взаимообвързани и подходя-

що съгласувани в своята последователност по дължината на пътя така, че да се

получи необходимото плавно пространствено развитие на пълното платно.

Фиг. 10. Пространствени елементи на пътя

6.Б

1

31



Чл.40. (1) Проектирането на дълги прави участъци по правило трябва да сеизбягва, освен в случаите, когато характерът на терена налага това, или когатотрябва да се осигурят условия за изпреварване.

(2) За подобряване на зрителното възприятие на еднообразните и монотон-ните дълги прави участъци трябва да се предвиждат вдлъбнати вертикални кри-ви с големи радиуси (фиг. 11).

(3) Късите прави участъци между еднопосочни хоризонтални криви създа-ват впечатление за сплескване на трасето и трябва да се избягват. В този случайправите трябва да са с дължина, по-голяма от посочената в табл.2, или да се за-менят с яйцевидна клотоида.

(4) Късите прави между вдлъбнати вертикални криви създават впечатлениеза оптически издуване на пътя (фиг. 12). За подобряване на зрителното възприя-тие на тези участъци правата трябва да се заменя с вертикална крива с по-голямрадиус (фиг. 13).

Чл.41. (1) Хоризонталните криви с малка дължина и къси тангенти междудве прави с постоянен надлъжен наклон изглеждат като оптическа чупка и тряб-ва да се избягват (фиг. 14). Радиусите на тези криви трябва да са толкова по-голе-ми, колкото по-малък е ъгълът на завиване αα. При αα < 9° трябва да се избират ра-диуси, по-големи от 6000 m.

Фиг. 11. Права в хоризонтален Фиг. 12. Къса права между

участък и във вдлъбната вдлъбнати вертикални криви

вертикална крива

Фиг. 13. Вдлъбната вертикална Фиг. 14. Пътно платно със и

крива с голям радиус без оптическа чупка

6.Б

1

32



ситуация

надлъжен профил

ситуация надлъжен профил


(2) При автомагистралите дължината на хоризонталните криви съгласно ал.

1 трябва да е по-голяма от 350 m.

(3) В участъци с постоянен надлъжен наклон радиусите на следващите една

след друга хоризонтални криви се избират при спазване изискванията на чл. 23,

ал. 3. Единични криви с минимални радиуси може да се прилагат само в силно

начупено трасе. Във всички случаи трябва да се избягва проектирането на криви

с minR при плавно развитие на трасето, осигуряващо условие за движение с ви-

соки скорости (фиг. 15).

Чл.42. (1) Радиусите на вдлъбнатите вертикални криви, независимо от еле-

ментите на трасето в ситуация, трябва да са значително по-големи от minRвд съг-

ласно табл. 9, за да се премахнат оптическите недостатъци, показани на фиг. 16 и

17. При малки надлъжни наклони се избират възможно най-големите радиуси.

(2) В хълмист терен радиусите на изпъкналите вертикални криви трябва да

са по-големи от тези на вдлъбнатите вертикални криви, за да се подобри прост-

ранственото развитие на пътното платно и гарантират необходимите разстояния

за видимост. Това правило не се отнася за равнинен терен или за височинни раз-

лики до 10 m, за които се изисква обратното - вдлъбнатите вертикални криви да

са с по-големи радиуси (фиг. 18).

Фиг. 15. Безопасна и опасна крива Фиг. 16. Оптическо издуване

с minR

Фиг. 17. Оптическо сплескване Фиг. 18. Вертикални криви в

крива с голям радиус хълмист и равнинен терен

6.Б

1

33



ситуация


(3) Разполагането на вертикалните криви по дължината на трасето трябва да

следва основните форми на терена, като се избягва честата промяна на надлъж-

ния наклон в обхвата на видимост на пътното платно.

Чл.43. (1) При проектиране на пространствени елементи, получени от съчета-

нието на вертикална с хоризонтална крива, се спазват изискванията на чл. 27, ал.6.

(2) При съвпадане на хоризонтална с вдлъбната вертикална крива отношени-

ето на радиусите им трябва да удовлетворява неравенството

(24).

(3) В равнинен терен отношението на радиусите трябва да е по-близко до 1/10.

(4) Когато трасето на пътя има еднакъв брой инфлексни точки в ситуация и

надлъжен профил, те трябва да съвпадат или да са близко разположени една от

друга (фиг. 19). Това решение подобрява пространственото развитие и осигурява

условия за сигурно отводняване на пътното платно.

(5) Когато броят на инфлексните точки в ситуация и надлъжен профил е раз-

личен, точките, които определят началото и края на хоризонталните и вертикални-

те криви, трябва да съвпадат или да са близко разположени една от друга (фиг. 20).

(6) Изискването на ал. 5 не се отнася за единични къси хоризонтални криви, раз-

положени във вдлъбнати вертикални криви. В този случай точките се разместват та-

ка, че левите хоризонтални криви да попадат в началото, а десните - в края на вдлъб-

натата вертикална крива. Лява, респ. дясна крива, съобразно посоката на движение

(нарастване на километража), е тази крива, която завива наляво, съответно надясно.

(7) Когато средите на хоризонтална и изпъкнала вертикална крива съвпадат,

дължината на хоризонталната крива трябва да е от 20 до 100 m по-голяма от дъл-

жината на вертикалната крива. По-голямото удължение се прилага при по-големи

радиуси на хоризонталната крива.

Фиг. 19. Съгласуване на инфлекс- Фиг. 20. Съгласуване на кривите в

ните точки WP в ситуация и ситуация и надлъжен профил


5

1

R

R

10

1

вд

кр ≤≤

6.Б

1

34



ситуация



(8) Когато условието по ал. 6 не е изпълнено и средите на кривите са размес-

тени, началото на хоризонталната крива трябва да се изтегли напред, докато за

най-високата точка на вертикалната крива се получи завъртане на тангентата в си-

туация, по-голямо от 3,5°, гарантиращо добро разпознаване на промяната на нап-

равлението на пътя (фиг. 21).

Чл.44. (1) Трасетата на пътища, следващи плътно вълнообразните форми на

терена, без да се изгубват от погледа, създават впечатление за оптическо издуване

(фиг. 22) или за оптическо трептене (фиг. 23) и трябва да се избягват. Тези оптичес-

ки недостатъци нарастват с увеличаване широчината на пътното платно и оказват

неблагоприятно влияние върху условията за движение, особено през нощта.

Фиг. 21. Начало на хоризонтална Фиг. 22. Оптическо издуване

крива във вертикална крива

Фиг. 23. Оптическо трептене

(2) Трасетата на пътища в хълмисти терени, при които отделни части от пътя

изчезват от погледа, създават впечатление за потъване на пътя, ако засенченият учас-

тък е в права, или за изместване на пътя, ако скритият от погледа участък е в хори-

зонтална крива (фиг. 24). Тези оптически и технически недостатъци на трасето пред-

ставляват сериозна опасност за движението и трябва да се избягват. Отстраняването

им се контролира с перспективни изображения на отделните пътни участъци.

6.Б

1

35



Фиг. 24. Потъване и изместване на пътя

Чл.45. (1) Пътните кръстовища и съоръжения се проектират така, че да не

нарушават пространствената плавност и естетиката на пътя и да се виждат отда-

лече. За бързото им и ясно разпознаване трябва да се използват подходящи техни-

чески средства - озеленяване, направляващи устройства.

(2) Пътните кръстовища се разполагат във вдлъбнати вертикални криви (фиг.

25). Когато това не може да се изпълни за двата пътя, поне второстепенният път

трябва да се оформи с вдлъбната вертикална крива в зоната на пресичането.

(3) Пътните съоръжения трябва да са пригодени към характера на трасето и

да се сливат плавно с линиите на платното за движение, без да създават оптичес-

ки чупки и недостатъци на пътя (фиг. 26).

(4) Разполагането на пътни съоръжения преди началото на хоризонтална

крива, която е извън обсега на погледа и не се вижда, оказва неблагоприятно зри-

телно въздействие и като правило трябва да се избягва (фиг. 27). В този случай съ-

оръжението се разполага вътре в кривата, за да се подобри естетическото въздейс-

твие и осигури доброто оптическо водене на пътя (фиг. 28).

6.Б

1

36



Фиг. 25. Пътно кръстовище във Фиг. 26. Пътни съоръжения без

вдлъбната вертикална крива оптически недостатъци

Фиг. 27. Оптическо въздействие Фиг. 26. Оптическо въздействие

на пътно съоръжение в права на пътно съоръжение в крива

6.Б

1

37



Таблица 17

Обобщение на граничните нормени проектни елементиОзна- Единица Определя- Пред-

чение мярка ща скорост писва

се в:

чл. 22,

ал. 1

чл. 22,

ал. 2

Мин. радиус чл. 23,

на хориз. крива ал. 1

при напречен чл. 23,

наклон ал. 1

Мин. радиус чл. 34,

при обратен ал. 7

наклон чл. 34,

ал. 7

чл. 24,

ал. 6

чл. 24,

ал. 4

чл. 26,

ал. 1

чл. 26,

ал. 2

чл. 27,

ал. 2

чл. 27,

ал. 5

чл. 27,

ал. 2

чл. 33,

ал. 2

чл. 34,

ал. 2

чл. 35,

ал. 5

чл. 35,

ал. 5

чл. 35,

ал. 19

Носимоспособност в t/ос

на пътя с гарантирана

видимост за изпреварване

%

625 - -

Минимален % от дължината чл. 37,

ал. 1020

475 500 525 575чл. 37 210 275 340видимост при изпреварване

minLиз m V85

4000

Минимално разстояние за

видимост при спиранеminLсп m V85 чл. 37 25 35 50

2500 2750 3000 3500Радиус на закръгление ръбо-

вете на настилката в рампатаRp m

надлъжен наклон

при надвишение

Нап

реч

ен п

роф

ил

min∆i

при надвишение

max∆i % Vпр

7,0; по изключение 8,0

Максимален допълнителен

надлъжен наклон

Минимален допълнителен

% Vпр

0,10 во

во – разстояние то ръба на настилката до оста на въртене

наклон в хоризонтална криваmaxqкр % V85

прав участък%qпр

52000 - -

Напречен наклон в 2,5 – за асфалтобетонни покрития;

2,0 – за циментно-бетонни настилки

тиращ изпреварване в права

minRиз m

6400 8800

Минимален радиус на изпък-

нала вертикална крива, гаран- 28200 30000 35000 40000 48000

1000 1300 2400 3800

11200 16000

Минимален радиус на вдлъб-

ната вертикална криваminRад m 500 500 500 750

m

≥ 0,5 (0 по изключение)

1000 1000 1400 2400 3150 4400 5700 8300

4,5 4

min i % Vпр

Минимален надлъжен

наклон

6,5 6 5,5 5

240

Максимален надлъжен

наклонmax i % Vпр 9 8 7,5 7

80 110 150 190параметър

minA

Си

туац

ия

m

30003000 3000

Минимален клотоиден Vпр - 25 35 45 60

1500 1500 1500 3000

4500 5000

Минимален радиус на кръго-

ва крива без преходна крива- m Vпр - - 1500

3000 4100

- 400 1000600 1700 2400 3000 4000

760 1050 1900 2100- 340 400 600

2100 2700

minq = 2q5%

по изкл.

minRкр

minRкр

m

m

V85

V85

700 980 1400 1700

250 340 450 720580

100 190 320 490minq = 2q5% minRкр m Vпр

250

maxq = 7% minRкр m Vпр 30 45 80 120 180

90 115 150 19035 40 50 65minLn m Vпр 30

Технически елементи

Минимална дължина на

права между хоризон-

тални криви

2000 2200 2400maxLn m

100 110 120

600 800 1000 1200 1400 1600 1800Максимална дължина

на права

Проектни скорости в km/h

30 40 50 60 70 80 90

Ви

ди

мост

Vпр

Vпр

Vпр

Над

лъ

жен

проф

ил

Мнимален радиус на изпък-

нала вертикална криваminRиз

Максимален напречен

Минимално разстояние за

За автомагистрали и за пътища от І и ІІ клас – 11,5 t/ос

За пътища от ІІІ клас и за местни пътища – 10 t/ос

Vпр 500 500 1000 1500 2000

65

(во ≥ 4,0 m)

0,90

(во ≥ 4,0 m)

85 110 140 170 210 250

(во ≥ 4,0 m)

0,50 во

или 2,0

(во ≥ 4,0 m)

0,40 во 0,25 во 0,225 во

1,60 1,00

6.Б

1

38



ЧАСТ ВТОРА


Глава четвърта


Раздел І

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.46. Тази част от нормите се отнася за проектиране на пътните платна на

пътищата извън чертите на населените места.

Чл.47. Пътните платна на пътищата през населените места се проектират

съгласно изискванията на "Нормите за планиране и проектиране на комуникаци-

онно-транспортните системи на населените места (отпечатани в Бюлетина за

строителство и архитектура БСА 89/11-12; актуализирана редакция, заедно с изм.,

БСА 94/6 и БСА 95/1).

Чл.48. Техническата класификация и транспортните изисквания на пътища-

та са съгласно табл. 1.

Чл.49. При проектирането на пътните платна трябва да се вземат предвид:

1. класът на пътя;

2. интензивността и съставът на движението;

3. качеството и безопасността на движението;

4. опазването на околната среда;

5. ефективността на разходите за строителство и поддържане.

Раздел ІІ

ЕЛЕМЕНТИ НА ПЪТНОТО ПЛАТНОЧл.50. (1) Елементите на пътното платно (фиг. 29) са, както следва:

1. платно за движение;

2. ленти за принудително спиране;

3. средна разделителна ивица;

4. отделителни ивици (при необходимост);

5. пешеходни и велосипедни алеи (при необходимост);

6. банкети.

(2) Платното за движение включва лентите за движение и водещите ивици.

Чл.51. Размерите на отделните елементи на пътното платно се определят съ-

образно габаритните размери на приетия за еталон автомобил, страничните отк-

лонения от идеалната ос при движение, безопасното разстояние при разминаване

и изпреварване, свързани със скоростта, оптичното възприеман, съображенията,

свързани с безопасността, и конструктивни изисквания.

Чл.52. За еталонно превозна средство за оразмеряване на елементите на

пътното платно се приема автомобил с размери, както следва:

1. широчина - 2,5 m;

2. височина - 4,0 m.

6.Б

1

39



Фиг. 29. Елементи на пътното платно:

1 - при автомагистрали; 2 - при двулентови пътища:

а - лента за движение; б - платно за движение; в - водеща ивица;

г - лента за принудително спиране; д - средна разделителна ивица;

е - банкет (отделителна ивица - само при необходимост)

Чл.53. (1) Страничните отклонения при движение на оразмерителния авто-

мобил при различни скорости се приемат по табл. 18.

Таблица 18

Странични отклонения и широчина на лентата за

движение при различни скорости

(2) Височинното отклонение на еталонния автомобил при движение се при-

ема 0,20 m.

Чл.54. Широчината на лентата за движение се определя като сбор от широ-

чината на оразмерителния автомобил и хоризонталното отклонение при движе-

ние при съответна проектна скорост съгласно табл. 18.

Чл.55. (1) Водещите ивици ограничават платното за движение и въздействат

оптически за правилното възприемане на края на платното за движения и разви-

тие на пътя.

(2) Широчината на водещите ивици се приемат 0,75 (0,50) m при автомагист-

рали, 0,50 (0,25) m - за пътища от І клас и 0,25 m - за останалите класове пътища.

Проектна скорост Отклонение при движение Размер на лентата за движение

> 100 km/h 1,25 m 3,75 m

100-80 km/h 1,00 m 3,50 m

80-60 km/h 0,50 m 3,00 m

≤ 50 km/h 0,25 m 2,75 m

6.Б

1

40



Чл.56. (1) Средна разделителна ивица се предвижда при пътищата от авто-

магистрален тип за разделяне на двете платна за движение.

(2) Широчината на средната разделителна ивица се приема в зависимост от

проектната скорост, както следва:

1. при Vпр > 100 km/h - 3,50 m;

2. при Vпр = 100-80 km/h - 3,00 m;

3. при Vпр < 80 km/h - 2,00 m.

Чл.57. (1) Отделителните ивици отделят платното на основното движение от

отделно платно, предназначено за друго движение (пешеходно, велосипедно, сто-

панско и др.).

(2) Широчината на отделителната ивица се приема 3,00 m при автомагистра-

ли и 1,75 m - при останалите класове пътища.

Чл.58. Ленти за принудително спиране се предвиждат при автомагистрали.

Тяхната широчина се приема в зависимост от проектната скорост:

1. при Vпр ≥≥ 100 km/h - 2,50 m;

2. при Vпр < 100 km/h - 2,00 m;

Чл.59. Банкетите са конструкции необходими за укрепване кроя на настил-

ката на платното за движение или на ивицата за принудително спиране, както и за

поставяне на водещи, предпазни и сигнални принадлежности на пътя. Тяхната

широчина се приема, в зависимост от класа на пътя, от 1,00 до 2,00 m. При пъти-

ща от по-нисък клас банкетите служат и за принудително спиране.

Чл.60. Нормалната широчина на пешеходните и велосипедните алеи се при-

ема 2,00 m.

Раздел ІІ

ГАБАРИТИ

Чл.61. Габаритите ограничават пространството встрани и над пътното платно,

осигуряващо зоната, необходима за протичане на движението (динамичен габарит),

и зоната за безопасно отстояние на твърди и масивни предмети (светъл габарит).

Чл.62. (1) Динамичният габарит обхваща площта, ограничена хоризонтално

от платното за движение (при автомагистрали, вкл. и лентата за принудително

спиране) и вертикално - от височината на еталонния автомобил (4,00 m) и откло-

нението при движение, което за всички класове пътища и проектни скорости се

приема 0,20 m (фиг. 30).

Фиг. 30. Пътни габарити

6.Б

1

41



(2) Динамичният габарит при пешеходни и велосипедни алеи се приема с

широчина 2,00 m и височина 2,25 m, а при обща алея на разделени с маркировка

ленти - 4,00 m.

Чл.63. (1) Светлият габарит обхваща динамичния, увеличен с разстоянията

за безопасност в широчина и височина (фиг. 30).

(2) Разстоянията за безопасност се измерват от граничните линии на дина-

мичния габарит.

(3) Страничното разстояние за безопасност се определя в зависимост от про-

ектната скорост и се приема:

1. при Vпр > 70 km/h - 1,25 m;

2. при Vпр = 70 km/h - 1,00 m;

3. при Vпр ≤≤ 50 km/h - 0,75 m.

4. при пешеходни и велосипедни алеи - 0,25 m.

(4) При наличие на лента за принудително спиране или висок бордюр разс-

тоянията по ал. 3 могат да се намалят с 0,25 m.

(5) Вертикалното разстояние за безопасност се приема (фиг. 30):

1. 0,80 m - за автомагистрали и нови пътища от І и ІІ клас;

2. 0,50 m - за нови пътища от останалите класове;

3. 0,30 m - при съществуващи съоръжения;

4. 0,25 m - при пешеходни и велосипедни алеи.

Чл.64. (1) Стълбчетата за пътни знаци с диаметър, по-малък или равен на 8

cm, могат да се поставят на граничната странична линия на светлия габарит, като

оста на стълбчето може да съвпада с нея.

(2) Предпазни огради и направляващи принадлежности на пътя (водещи

стълбчета и др.п.) може да се поставят в светлия габарит. При автомагистрали и

притеснени условия това отстояние може да се намали до 0,25 m.

(3) Ограничителни бордюри с височина, по-малка или равна на 0,20 m, мо-

же да се поставят на границата на динамичния габарит.

6.Б

1

42



Глава пета

ТИПОВЕ ПЪТНИ ПЛАТНА

Раздел І

ПЪТНИ ПЛАТНА В ОТКРИТ УЧАСТЪК

Чл.65. За осигуряване на ефективност и улесняване на проектирането, строител-

ството и експлоатирането на пътищата се прилагат определени типове пътни платна.

Чл.66. (1) Типовете пътни платна се състоят от съчетание на елементи, оси-

гуряващи определени проектни скорости и интензивност на автомобилно движе-

ние, предписани за отделните класове пътища (табл. 19).

Таблица 19

Съставни елементи на типовете пътни платна

* Границите на приложение са ориентировъчни.

(2) Размерите на типовете пътни платна, дадени в табл. 19 и на фиг. 31 и 32,

се отнасят за участъци в права.

(3) За участъци в крива платната за движение се уширяват съгласно изиск-

ванията на чл. 30 и чл. 32

Чл.67. (1)Приетото съгласно проекта пътно платно не трябва да е по-тясно

от минималното за съответния клас на пътя по табл. 19.

(2) Типовете пътни платна А 32,50 и А 25,50 се прилагат при трудни терен-

ни условия.

Чл.68. По изключение и доказана целесъобразност при проектирането на

пътя могат да се приемат и други индивидуални пътни платна при спазване изис-

кванията на глава четвърта.

Чл.69. Целесъобразността на приетото пътно платно се доказва съгласно

изискванията на чл. 95 и приложение №11.

Прило-

Пътно Ленти за Размер на лен- Водещи Ленти за Средна раз- Банкет жение

платно движение тите за движе- ивици спиране делителна в m при клас

в m в бр. ние в m в m в m ивица в m на пътя

А 35,00 35 2 х 3 3,75+2 х 3,50 0,50 (0,75) 2,5 3,5 1,25 50 000-80 000 АМ

А 32,50 32,5 2 х 3 3 х 3,50 0,5 2 3 1,25 50 000-80 000 АМ

А 29,00 29 2 х 2 2 х 3,75 0,75 2,5 3,5 1,25 20 000-70 000 АМ

А 25,50 25,5 2 х 2 2 х 3,50 0,5 2 3 1,25 20 000-65 000 АМ

Г 20,00 20 2 х 2 2 х 3,50 0,25 - 2 1,5 12 000-30 000 І

Г 12,00 12 2 2 х 3,75 0,5 - - 1,75 5000-20 000 І

Г 10,50 10,5 2 2 х 3,50 0,25 - - 1,5 5000-20 000 І, ІІ

Г 9,00 9 2 2 х 3,00 0,25 - - 1,25 0-15 000 ІІ, ІІІ

ІІІ клас,

местни

пътища

Местни

пътища

Означение

Граници на

приложение в

МПС/24h*

Съставни елементи

0-50001--0,252 х 2,7528Г 8,00

-1,25---1 х 3,5016Г 6,00

6.Б

1

43



Фиг. 31

6.Б

1

44



Фиг. 32

Раздел ІІ

ПЪТНО ПЛАТНО ПРИ СЪОРЪЖЕНИЕ

Чл.70. Пътното платно при мостови съоръжения се оформя в платно за движе-

ние, ограничено или неограничено с открити бордюри и тротоари от двете страни.

Чл.71. (1) Широчината на платното за движение включва лентите за движе-

ние и водещите ивици и съответства на широчината на динамичния габарит на

пътя извън съоръжението.

(2) Водещите ивици при двулентови пътища се приемат 0.50 m.

(3) Широчината на тротоарите трябва да осигурява поставяне на предпазна

ограда и тротоар за служебно преминаване с широчина (мерено при стълбчето)

0,75 m, ограничен от външната страна с парапет.

(4) При наличие на интензивно пешеходно и (или) велосипедно движение

широчината на тротоара се определя съгласно чл. 87.

Чл.72. (1) Типовете пътни платна при мостови съоръжения и размерите на

техните елементи при пътен участък в права са представени на фиг. 33 и 34.

(2) Уширяването на пътните платна на мостови съоръжения в крива се из-

вършва съгласно чл. 66, ал. 3.

6.Б

1

45



Чл.73. Платното за движение при тунели се проектира съгласно Нормите за

проектиране на пътни и железопътни тунели (публ. в "Нормативна база на проек-

тирането и строителството" - специализирано издание на Комитета по територи-

ално и селищно устройство, 1988г.)

Фиг. 33. а - тротоарен блок със стоманена предпазна ограда с конзола;

б - тротоарен блок със стоманена предпазна ограда без конзола

6.Б

1

46



Фиг. 34. а - тротоарен блок със стоманена предпазна ограда с конзола;

б - тротоарен блок със стоманена предпазна ограда без конзола

6.Б

1

47



Раздел ІІІ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛЕНТА ПРИ ГОЛЕМИ НАДЛЪЖНИ НАКЛОНИ

Чл.74. (1) За повишаване на пропускателната способност и скоростта на ле-

ките автомобили на участъците с голям надлъжен наклон се устройва допълни-

телна лента за движение.

(2) Необходимостта от допълнителна лента за движение се определя от раз-

витието, размера и дължината на надлъжния наклон, оразмерителната интензив-

ност и състава на автомобилното движение и икономическата ефективност на

строителството.

Чл.75. (1) Допълнителна лента за движение се предвижда при пътища за

проектна скорост ≥ 60 km/h.

(2) Доказването на необходимостта, определянето на дължината, на прехо-

дите за включване и изключване и на ефективността на допълнителната лента се

извършват по приложение №12.

(3) Напречният наклон на допълнителната лента се приема еднакъв с този на

съседната лента.

Чл.76. (1) Допълнителната лента се устройва като непосредствено разширя-

ване на платното за движение.

(2) Широчината на допълнителната лента се приема 3,00 m при проектна

скорост 60-80 km/h и 3,50 m - при проектна скорост > 80 km/h.

Раздел ІV

НАПРЕЧЕН НАКЛОН НА ПЪТНОТО ПЛАТНО

Чл.77. (1) Напречният наклон на платната за движение на участъци в права

се приема при спазване изискванията на чл. 33.

(2) Напречният наклон на лентата за принудително спиране и на допълни-

телните ленти се приема еднакъв с този на лентите за движение.

Чл.78. Напречният наклон на средната разделителна ивица се приема двус-

транен, 6% наклонен навън или навътре, съобразно системата на отводняване.

Чл.79. Напречният наклон на отделителните ивици се приема 4%, насочен навън.

Чл.80. (1) Напречният наклон на банкетите се приема 6%, насочен навън.

(2) При едностранен напречен наклон на платното за движение (при хори-

зонтална крива) алгебричната сума на наклоните на платното за движение (навът-

ре) и на банкета (навън) не трябва да е по-голяма от 10.

Чл.81. Напречният наклон на съставните части на пътното платно на учас-

тъци в хоризонтална крива се определя съгласно чл. 34.

6.Б

1

48



Глава шеста

ПЪТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

Чл.82. (1) Поставянето на пътни знаци, светлинни сигнали, шумозащитни и про-

тивозаслепителни огради върху пътното платно не трябва да засяга светлия габарит.

(2) Предпазните огради и направляващите стълбчета се поставят при спаз-

ване изискванията на чл. 64.

Чл.83. (1) При необходимост от полагане на технически проводи последни-

те трябва да отстоят най-малко на 2,00 m от ограничителната линия на динамич-

ния габарит и да не засягат съществуващи отводнителни съоръжения.

(2) За полагане на телефонни кабели при автомагистрали се резервира иви-

ца с широчина 2,00 m извън откосите на земното платно.

Чл.84. (1) Засаждането на дървета не се допуска на разстояние, по-малко от

3,00 m от ограничителната линия на динамичния габарит. Клони и храсти не

трябва да навлизат в светлия габарит.

(2) В пътни участъци в изкоп храсти може да се засаждат на разстояние, не

по-малко от 0,50 m от външния ръб на окопа, ако поради съображения за осигу-

ряване на видимост не се налага по-голямо отстояние.

Глава седма

ПЕШЕХОДНИ И ВЕЛОСИПЕДНИ АЛЕИ

Чл.85. (1) Пешеходни и велосипедни алеи се предвиждат, когато интензив-

ността на автомобилното движение (МПС/24h) и върховата часова интензивност

на пешеходното и велосипедното движение надвишават границите на съответни-

те интензивности по табл. 20.

Таблица 20

Условия за предвиждане на пешеходни и велосипедни алеи

(2) При пътища, проектирани за проектна скорост ≥ 80 km/h, и при наличие

на пешеходно и велосипедно движение пешеходни и велосипедни алеи се устрой-

ват, независимо от интензивността на движението.

Чл.86. Пешеходните и велосипедните алеи се разполагат успоредно на плат-

ното за автомобилно движение, отделени от него с открит бордюр или отделител-

на ивица, или върху самостоятелно пътно платно (фиг. 35).

Автомобилно Пешеходна алея Велосипедна алея Обща алея

движение Пешеходно движение Велосипедно движение Пешеходно и велосипедно

в МПС/24h в броя/върхов час в броя/върхов час движение в броя/върхов час

< 2500 60 90 75

2500-5000 20 30 25

5000-10 000 10 15 15

> 10 000 5 10 10

6.Б

1

49



Фиг. 35. Общи пешеходни алеи и алеи за велосипедисти:

а - извън отводвнителния окоп; б - със странична отделителна ивица при Г 20,

Г 12 и Г 10,50; в - със странична отделителна ивица при Г 9 и Г8

Чл.87. Пешеходните и велосипедните алеи върху мостови съоръжения се устрой-

ват върху тротоара, като пътеката за ревизионно преминаване съответно се разширява.

Чл.88. (1) Широчината на платното за движение и светлият габарит на пеше-

ходните и велосипедните алеи се определят съгласно чл. 60, чл. 62, ал. 2 и фиг. 37.

(2) Широчината на платното за движение се приема, както следва:

1. с една лента за движение - 1,25 m;

2. с две ленти за движение - 2,00 m;

3. при общо платно за пешеходно и велосипедно движение - 2,50 m;

4. при общо платно, разделено с маркировъчна линия - 4,00 m.

(3) Напречният наклон на платното за движение се приема едностранен 2,5%

Фиг. 36. Пешеходна и велосипедна Фиг. 37. Платно и габарити на

алея при мостови съоръжения пешеходни и велосипедни алеи

6.Б

1

50



Глава осма

АВТОБУСНИ СПИРКИ

Чл.89. (1) При наличие на постоянна автобусна линия по пътищата от І-ІІІ

клас и местните пътища на определените места за спиране се устройват автобус-

ни спирки.

(2) Автобусните спирки се разполагат извън обхвата на кръстовищата.

(3) Автобусните спирки не трябва да се разполагат в участъци с надлъжен

наклон, по-голям от 5%.

(4) Автобусната спирка за насрещното движение се поставя разместена, на

разстояние, не по-малко от 30 m.

(5) При близки кръстовища автобусната спирка се разполага на отстояние, не по-

малко от 40 m от началото на кривата (преходната крива), оформяща кръстовището.

Чл.90. (1) Автобусната спирка се включва и изключва в платното за основ-

ното движение чрез входна и изходна рампа. Дължината на рампата, радиусите на

закръгляване и съответните дължини на тангентите са показани на фиг. 38.

Фиг. 38: а - размери на автобусна спирка; б - радиуси на закръгление

Чл.91. От страна на банкета лентата за спиране се ограничава с видим бор-

дюр и тротоар с широчина 1,50 m.

6.Б

1

51



Глава девета

ПЛОЩАДКИ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СПИРАНЕ И РАЗМИНАВАНЕ

Чл.92. (1) Площадките за принудително спиране се предвиждат при двулен-тови пътища и се разполагат шахматно от двете страни на пътя.

(2) Разстоянието между площадките за принудително спиране се определятв зависимост от интензивността на движението, както следва:

1. до 2000 МПС/ден - площадки не се предвиждат;2. от 2000 до 4000 МПС/ден - през 2000 m;3. от 4000 до 6000 МПС/ден - през 1000 m;4. над 6000 МПС/ден - през 500 m.

Чл.93. (1) На пътища с габарит Г-6 се устройват площадки за разминаване.(2) Площадките за разминаване се устройват така, че да има видимост меж-

ду две съседни площадки.Чл.94. (1) Площадките за принудително спиране и разминаване се устрой-

ват като разширение на пътното платно.(2) Размерите и геометричните елементи на площадките за принудително

спиране и разминаване са както при автобусните спирки - чл. 90 и фиг. 38.

Глава десетаЕФЕКТИВНОСТ НА ПРИЕТОТО ПЪТНО ПЛАТНО

Чл.95. (1) Целесъобразността на приетото в проекта пътно платно се доказ-ва чрез определяне на неговата ефективност.

(2) Ефективността се изразява чрез доказване на осигурената средна скоростна леките автомобили за проектирания път или пътен участък и процента на из-ползване на пропускателната възможност на приетото пътно платно.

(3) Средната минимална скорост на леките автомобили и процентите на из-ползване на пропускателната възможност на приетото пътно платно не трябва даса по-малки от тези в табл. 21.

Таблица 21

Минимални нормативни скорости и проценти на използване на приетото пътно платно

Чл.96. Ефективността на приетото пътно платно се определя съгласно при-

ложение №11.

Минимално използване на Минимална средна скорост на

пропускателната способност в % леките автомобили при приетото

натоварване в km/h

А 35,00 60 80

А 32,50 60 70

А 29,00 60 80

А 25,50 60 70

Г 20,00 50 60

Г 12,00 45 60

Г 10,50 35 50

Г 9,00 15 50

Г 8,00 15 40

Типове пътно платно

6.Б

1

52



Глава единадесета

НАПРЕЧЕН ПРОФИЛ НА ПЪТЯЧл.97. Напречният профил на пътя обхваща пътното платно и земното тяло

в изкоп и насип при съответните наклони на шкарпи и откоси, вкл. отводнител-

ните и предпазните окопи (фиг. 39).

Фиг. 39. Схематичен напречен профил

Чл.98. Обхватът на пътя включва земното тяло и ограничителните ивици.

Чл.99. Земното платно, вкл. отводняването на пътя, се проектират съгласно

Нормите за проектиране на земното тяло на автомобилни пътища - издание на

ГУП, 1995 г.

Глава дванадесета

ПРЕСИЧАНЕ И РАЗПОЛАГАНЕ НА ДРУГИ КОМУНИКАЦИИ

Раздел І

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ

Чл.100. (1) Местата на пресичанията на автомобилните пътища с железо-

пътни (жп) линии по правило се приемат извън пределите на гарите, спирките и

участъците за маневриране.

(2) Пресичанията трябва да се проектират по възможност на прави участъ-

ци на пътя и жп линия, под ъгъл 90°, на различни нива и в участъци, улесняващи

решението.

(3) При пресичане на едно ниво (прелез) участъкът от пътя в района на пре-

леза, видът на прелеза и неговото устройство се проектират съгласно изисквани-

ята на Наредба №4 за железопътните прелези (ДВ 97/32; изм. И доп. ДВ 98/145).

6.Б

1

53



(4) При пресичането на пътя с жп линия на ниво чрез неохраняем прелез по

направление на пътя се осигурява видимост, при която водачът на моторното пре-

возно средство по пътя, намиращ се на разстояние от прелеза, не по-малко от раз-

стоянието за видимост при спиране, може да види приближаващия се към преле-

за влак на разстояние не по-малко от 400 m преди прелеза.

(5) Пресичанията на пътищата с жп линия се проектират на различни нива в

следните случаи:

1. когато пресичащият път е автомагистрала или от първи клас, независи-

мо от категорията на жп прелеза. Категоризирането на жп прелези се

определя съгласно чл. 28, 29,30 и 31 и приложение №6 от Наредба №4

за железопътните прелези;

2. при останалите класове пътища - в случаите, когато:

а) железопътният прелез е от първа, втора и трета категория;

б) се пресичат две или повече линии една до друга;

в) пресичаната жп линия е предвидена за движение на влакове, чиято

скорост е не по-малка от 100 km/h.

г) в мястото на пресичането при неохраняем прелез не се осигурява

необходимата видимост съгласно ал. 4;

д) при доказана технико-икономическа целесъобразност.

Чл.101. При проектиране на път успоредно на жп линията, в зависимост от

тяхното нивелетно разположение и отстоянието помежду им, се спазват Указани-

ята за изискванията при успоредно разположение на жп линия и автомобилни-

те пътища, утвърдени от Министерството на транспорта.

Раздел ІІ

ПОДЗЕМНИ И НАДЗЕМНИ ПРОВОДИ

Чл.102. (1) В чертите на населените места разполагането и пресичанията на

надземни и подземни проводи с автомобилния път се проектират при спазване

изискванията на Наредба №8 за правила и норми за разполагане на технически

проводи и съоръжения в населените места (ДВ 99/72; публ., БСА 00/1).

(2) Извън чертите на населените места разполагането на надземните и под-

земните проводи се проектира при спазване изискванията на Правилника за уст-

ройство на електрически уреди (ДИ "Техника", С., 1980 г., издание на МЕ; изм. и

доп., публ. БСА 82/3, и писмо №91 КД-163 от 2.ХІІ-1982 г. на МЕ).

(3) Разполагането на проводите в района на мостове се съгласува с Изпълни-

телната агенция "Пътища" индивидуално за всеки мост.

(4) Конструктивното решение за пресичането на пътя от надземни и подзем-

ни проводи или за тяхното провеждане встрани от пътя трябва да осигурява въз-

можност за тяхната експлоатация, поддържане и ремонт, без да засяга пътното

платно, сигурността на пътното тяло, безопасността на движението и възможнос-

тите за поддържане и ремонт на пътя.

6.Б

1

54



ЧАСТ ТРЕТА

КРЪСТОВИЩА И ПЪТНИ ВЪЗЛИ

Глава тринадесета

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.103. (1) Пътен възел е мястото, на което два или повече пътя се пресичат,разклоняват или вливат на едно или повече нива с възможност за преминаване отединия към другия път.

(2) Пътните възли са:1. кръстовищата (пътните възли на едно ниво);2. пътните възли на две и повече нива.

(3) Пътните направления, които преминават през пътния възел, с оглед про-ектирането и организацията на движението, се състоят от главно направление(пътят от по-висок клас или пътят с по-голяма интензивност) и второстепеннонаправление. При пресичане на равностойни пътища единият от тях задължител-но се приема и проектира като главно направление.

(4) Пътен клон е всяко направление в пътния възел, което носи наименова-нието на съответното населено място.

(5) Връзки с пътищата, чрез които се осъществява преминаването от еднонаправление към друго и които свързват клоновете на пътния възел.

(6) Допълнителни ленти при кръстовища са лентите към платното за движе-ние в зоната на кръстовището, предназначени за завиващи от главното направле-ние моторни превозни средства.

(7) Вход и изход на пътния възел са местата, в които се устройват ленти за вли-ване и ленти за отливане на движението към (от) транзитния транспортен поток.

(8) Преход е клиновидно разширение на настилката за включване на допъл-нителните ленти. Преходът е елемент на входа (изхода).

(9) Селскостопански пътища без пътно покритие се заустват в пътищата ка-то кръстовища от І тип. На разстояние 20 m от заустването те се устройват с трай-но пътно покритие.

Чл.104. Предварителната преценка при избор на целесъобразен тип пътен възели режим на движение се извършва съгласно диаграмата на фиг. 40. Проверка за тран-спортно оразмеряване на пътен възел на ниво се извършва съгласно приложение №14.

Фиг. 40. Диаграма за избор на типа пътен възел:Nor (авт/h) - максимално часово натоварване на главното направление;

Noв (авт/h) - максимално часово натоварване на второстепенното направление;1 - кръстовища (пътни възли на едно ниво); 2 - кръстовища (пътни възли на

едно ниво) с канализиране на движението чрез острови и допълнителни ленти или светофарно регулиране; 3 - пътни възли на различни нива или

кръстовище със светофарно регулиране

6.Б

1

55



Nов (авт. h)

Nоr (авт. h)

Глава четиринадесета

КРЪСТОВИЩА

Чл.105. Кръстовището се проектира така, че главното направление да се под-

чертано и да се разпознава без съмнение от водачите на моторни превозни средства.

Чл.106. Елементите на кръстовището се оразмеряват за меродавна (оразме-

рителна) скорост Vм = V85. При липса на данни за V85 (суха настилка) с оглед оси-

гуряване безопасност на движението се приема

Vм = Vпр + 20 (km/h) (24а).

Чл.107. (1) Разстоянието за видимост в кръстовището Lk в m трябва да осигу-

рява пътуването по главното направление, без смущения от пресичане или вливане в

него на движение от второстепенното направление. То се определя съгласно фиг. 41.

(2) Разстоянието за видимост за товари автомобили съгласно т. 1 от фиг. 41

се прилага, когато техният брой е повече от 2% от движението по второстепенно-

то направление.

(3) При пътища с повече от две ленти за движение получените стойности по фиг.

41 се увеличават с 10% с изключение на дяснозавиващите моторни превозни средства.

(4) Поле за видимост е разстоянието за наблюдение по второстепенното нап-

равление. Полето за видимост (защрихованата площ) се оформя съгласно фиг. 42

и трябва да е освободено от препятствия.

Фиг. 41. Разстояние за видимост в Фиг. 42. Поле за видимост:

кръстовище: 1- товарни автомобили L = 3 m - при кръстовище, сигнали-

независимо от сигнализацията; зирано със знак Б2 ("стоп"), и

2 - кръстовище, сигнализирано със L = 25 m - при кръстовище,

знак Б1 ("път с предимство"); сигнализирано със знак Б1

3 - кръстовище, сигнализирано със ("път с предимство")

знак Б2 ("стоп"); 4 - за дяснозавиващи

от второстепенното направление

моторни превозни средства

6.Б

1

56



Чл.108. (1) За правилно организиране на движението и с оглед осигуряванена видимост двете направления в района на кръстовището трябва да се пресичатпод ъгъл 80-120°. По изключение при тежки теренни условия се допускат преси-чания до ъгъл 70°.

(2) При по-коси от ъгъл 70° пресичания второстепенното направление се ко-ригира съгласно фиг. 43.

Фиг. 43. Коригиране на второстепенното направление

(3) Главното направление в обсега на кръстовището по правило се проекти-ра в права.

(4) Изграждането на кръстовища с главно направление в крива се допуска поизключение, като се препоръчва заустване на второстепенното направление отвъншната страна на кривата с оглед осигуряване безопасност на движението.

Чл.109. (1) При разстояния между кръстовищата, по-малки от 500 m, се про-ектира двойно кръстовище, като:

1. двойното кръстовище се сигнализира като едно, а разстоянието междупресичанията се определя от сумата на дължините на шлюзовете и тан-гентите на кривите;

2. двойното кръстовище се сигнализира за всяко пресичане като отделнокръстовище. Минималното разстояние между пресичанията се определясъгласно табл. 22.

Таблица 22

Минимално разстояние между кръстовищата

Lmin в m

50 140

60 170

70 205

80 235

90 270

100 300

Меродавна (оразмерителна) скорост Vм в km/h

6.Б

1

57



(2) Решения на двойни кръстовища са показани на фиг. 44.

Фиг. 44. Решения на двойни кръстовища (Lmin е съгласно табл. 22)

6.Б

1

58



Чл.110. (1) Нивелатата на кръстовищата трябва да отговаря на следните

изисквания:

1. надлъжният наклон на главния път в зоната на кръстовището да не

надвишава 4%;

2. надлъжният наклон на второстепенния път не може да е по-голям от

2,5% на разстояние 20 m от ръба на настилката на главния път;

3. препоръчва се кръстовището да не се разполага в обсега на изпъкна-

ли вертикални криви.

(2) Напречният наклон на главното направление остава непроменен, а ниве-

летата на второстепенното направление се пригажда към него като нивелетното

свързване се извършва съгласно фиг. 45 (а и б).

(3) Не се допуска преминаване на повърхностна вода от дени пътен клон на друг.

Фиг. 45: а - без чупка; б - с чупка 5%

6.Б

1

59



Чл.111. (1) Типът на кръстовището се определя в зависимост от наличието

на допълнителни ленти за лявозавиващите от главното направление моторни пре-

возни средства. Те се предвиждат в следните случаи:

1. при главно направление с 4 ленти за движение допълнителната лента

за лявозавиващите моторни превозни средства е задължително;

2. при главно направление с 2 ленти за движение допълнителна лента за ля-

возавиващите моторни превозни средства се препоръчва съгласно фиг. 52.

(2) Основните типове кръстовища са:

1. І тип - на двулентови пътища без ленти за ляво завиване от главното нап-

равление със или без острови на второстепенното направление (фиг. 46);

Фиг. 46. Кръстовища от І тип

6.Б

1

60



2. ІІ тип - на двулентови пътища с лента за ляво завиване от главното

направление. На второстепенния път се поставя капковиден остров

със или без триъгълен остров вляво от него (фиг. 47). При необходи-

мост се устройва и лента за дяснозавиващите от главното направле-

ние моторни превозни средства;

Фиг. 47. Кръстовища от ІІ тип

6.Б

1

61



3. ІІІ тип - за пътища с 4 и повече ленти за движение с ленти за ляво- и

дяснозавиващите от главното направление моторни превозни средст-

ва (фиг. 48);

Фиг. 48. Кръстовища от ІІІ тип

6.Б

1

62



4. ІV тип - кръгови кръстовища (фиг. 49).

Фиг. 49. Кръгови кръстовища

Чл.112. (1) За канализиране на движението при кръстовища се проектират

следните допълнителни ленти по главното направление:

1. лента "А" - забавителна лента и дължина за изчакване за завиващите

вляво от главното направление моторни превозни средства - лента за

лявозавиващо движение (фиг. 50);

Фиг. 50. Допълнителна лента"А"

6.Б

1

63



2. лента "Б" - забавителна лента за завиващите вдясно от главното нап-

равление моторни превозни средства (фиг. 51).

Фиг. 51. Допълнителни ленти "А" и "Б"

(2) Широчините на допълнителните ленти са съгласно табл. 23 и в съответ-

ствие с означенията на фиг. 52.

Таблица 23

Фиг. 52. Означение на широчините на допълнителните ленти при кръстовище

Нормална минимална

широчини, равни на

широчините в открит път

b2 3,00 2,75

b3 – при маркировка, водеща линия широчина, равна на

или защрихована площ широчината в открит път

широчина, равна на широ-

чината в открит път

Широчина на лентите за движение в mОзначение на допълнителните ленти

b4 3,00

3,00

b1 3,00

6.Б

1

64



(3) Необходимостта от лента за лявозавиващите от главното направление

моторни превозни средства се определя с помощта на графиката на фиг. 53.

Фиг. 53.

(4) Оформянето на кръстовището при лявозавиващите от главното направле-

ние моторни превозни средства се извършва съгласно фиг. 54. По правило офор-

мяне 1 и 2 се прилагат, когато лявозавиващите от главното направление моторни

превозни средства са Nк > 50 авт/h, а оформяне 3 и 4 - при Nк ≤≤ 50 авт/h.

Фиг. 54.

6.Б

1

65



(5) Дължината на отсечката за подреждане на чакащите моторни превозни

средства Lа е най-малко 10 m (препоръчителната дължина е 20 m).

(6) Дължината на отсечката за спиране Lс се определя съгласно табл. 24.

Таблица 24

Забележка. Отрицателният наклон е при слизане, положителният - при

изкачване

(7) Общата дължина на отсечките за спиране и подреждане не може да е по-

малка от 20 m.

(8) Дължината на прехода към лентата за завиване наляво Lпрех не може да е

по-малка от 30 m.

(9) Разширението на настилката Вл в m на лентата за ляво завиване Lу от две

към три ленти се осъществява на дължина Lу (фиг. 50 и фиг. 54), която се опреде-

ля от формулата

(m) (24б)

където Vм е меродавната скорост на движение в km/h;

а = в - при едностранно разширение в m;

а = в/2 - при двустранно разширение в m;

в - размерът на разширението в m.

(10) Разширението на платното за движение в права се проектира двустран-

но, а в крива - едностранно, от вътрешната страна.

3

aVL мy =

≤ 400 > 400

i ≤ -4 50 0 0

60 10 25

70 20 40

80 35 60

90 50 80

100 65 105

-4 < i < 4 50 0 0

60 10 20

70 15 30

80 20 40

90 30 55

100 40 75

i ≥ 4 50 0 0

60 5 15

70 10 20

80 15 30

90 20 40

100 30 55

Надлъжен наклон i в %

Lc

Натоварване на главното направление за

посоката, от която става завиването, в авт/hVм в km/h6.Б

1

66



(11) При устройване на допълнителна лента за ляво завиване по главно нап-

равление в крива се спазват следните изисквания:

1. за да не се получава контракрива по ръбовете на настилката, трябва

да е изпълнено условието

(25);

2. за да се гарантира минималният радиус Rmin по вътрешния ръб на

настилката за дадена проектна скорост при разширение от вътрешна-

та страна на кривата трябва да е изпълнено условието

(25а)

(условие за плавност)

(12) Осъществяването на лента "А" се извършва посредством разделителна-

та ивица (фиг. 50), която се разширява успоредно на ръбовете на настилката до

широчина 2,0 m или 1,5 m, след което започва да се стеснява на разстояние 30 m.

(13) При триклонен възел срещу лента "А" се устройва разделителна ивица,

която се конструира съгласно фиг. 50 и фиг. 54.

Чл.113. (1) Необходимостта от лента за дяснозавиващите от главното нап-

равление моторни превозни средства се определя съгласно графиката на фиг. 55.

Фиг. 55.

(2) Лента "Б" за дяснозавиващите от главното направление моторни превоз-

ни средства се устройва и в случаите, когато:

1. главното направление е четилентово;

2. кръстовището е трудно разпознаваемо;

3. движението на дяснозавиващите моторни превозни средства е затруд-

нено от пешеходци.

ymin L

a4

R

1

R

1 +≥

a4

LyR <

6.Б

1

67



(3) Начините за оформяне при дясно завиване от главното направление са

показани на фиг. 56.

Фиг. 56: 1 - с радиуси; 2 - с клиновидно излизане; 3 - с лента за дясно завиване

(4) Лентата за дясно завиване от главното направление се състои от преход

Lпрех и отсечка за забавяне Lзаб (фиг. 57). Дължината на прехода е 30 m, а тази на

отсечката за забавяне Lзаб се приема съгласно табл. 24 (както при лявозавиващи-

те моторни превозни средства).

Фиг. 57.

6.Б

1

68



(5) широчината на лентата за дясно завиване от главното направление може

да е с 0,25 m по-малка от широчината на лентите за преминаване, но не по-малка

от 3,0 m. По изключение при преобладаващо движение на леки автомобили ши-

рочината може да се намали на 2,75 m.

(6) Лентите за дясно и ляво завиване се разполагат симетрично.

(7) Допълнителна лента за дясно завиване от второстепенното направление

не се устройва.

Чл.114. (1) Капковиден остров при кръстовища се устройва на второстепен-

ното направление.

(2) Капковидният остров във функция от геометричното решение се проектира

с дължина от 10 до 25 m, широчина от 3 до 5 m (в най-тясната си част тя е 1,5 m), на

разстояние от 2 до 4 m от ръба на настилката на главното направление (фиг. 58 и 59).

Фиг. 58. Капковиден остров за Фиг. 59. Капковиден остров за

кръстовища от І тип кръстовища от ІІ и ІІІ тип

(3) Формата, размерите и начинът на оформяне на капковидния остров са


(4) Удължение на капковидния остров се предвижда, когато второстепенно-

то направление е в крива и има опасност водачите да преминат в лентата на нас-

рещното движение, т.е. когато:

1. лъчът на видимост тангира до капковидния остров и кривата за дяснозави-

ващите моторни превозни средства. В този случай удължение не е необхо-

димо (фиг. 60а);

2. се създава поле за видимост върху лентата за срещуположно движе-

ние, капковидният остров се удължава до изпълнение на условието по

т.1 (фиг. 60б);

3. в крива остава само капката. Удължението не е необходимо, ако продълже-

нието на оста на второстепенното направление тангира капката (фиг. 60в);

4. удължение на капката се налага, когато второстепенното направление

е в изпъкнала вертикална крива и кръстовището трудно се разпознава.

6.Б

1

69



Фиг. 60. Удължение на капковидния остров

Чл.115. (1) Кривите за дясно завиване от главното направление обикновени (R)

или кошови (в отношение R1:R2:R3 = 2:1:3). За минимални радиуси се приемат: R =

12 m - за кръстовища от ІІІ тип и R = 20 m - за останалите типове кръстовища. За ко-

шови криви препоръчителните радиуси са R2 = 12 m, а минималните - R2 = 8 m.

(2) Кривите за дясно завиване от второстепенното направление са обикнове-

ни (R) или кошови в отношение: R1:R2:R3 = 2:1:3. Препоръчителните радиуси са

R = 12 m и R2 = 8 m, а минималните - R2 = 8 m (фиг. 61 и 62).

Фиг. 61. Радиуси за дяснозавиващи моторни превозни средства

при кръстовища от І тип

Фиг. 62. Триъгълен остров

6.Б

1

70



(3) Централните ъгли на фиг. 61 и 62 имат константни стойности αα1 = 17,5gr

и αα2 = 22,5gr.

(4) Радиусът R2 за дяснозавиващите моторни превозни средства е 12 m (фиг. 56).

Чл.116. Положението и големината на триъгълния остров се определят съг-

ласно условията на фиг. 62 и 63, като:

1. отстъпът на триъгълния остров от ръба на маркировката по главното

направление се приема при:

а) Vм ≤≤ 50 km/h - а = 0,5-1 m;

б) Vм ≤≤ 70 km/h - а = 0,5-1 m;

в) Vм ≤≤ 70 km/h - а = 1,0-2,5 m;

2. широчината на настилката вдясно от триъгълния остров по посока на

движението е с = 5,5 m (вкл. маркировката);

3. широчината на настилката между триъгълния и капковидния остров е b =

6,0 m (вкл. маркировката);

4. широчината на лентата по посока на движението е d = 6,0 m;

5. закръглението на ъглите на триъгълния остров е с R = 0,5 m.

Фиг. 63. Триъгълен остров

Чл.117. (1) Островите и капките с площ до 8 m2 се изпълняват с хоризонтал-

на маркировка.

(2) Островите и капките с площ над 8 m2 се изпълняват за главното направ-

ление с маркировка, а за второстепенното - със скосени бордюри.

Чл.118. (1) Кръгови кръстовища се проектират в открит път по изключение.

Приложението на кръгови кръстовища е целесъобразно в населени места или в

непосредствена близост до тях (входни-изходни градски магистрали).

(2) Кръгови кръстовища се прилага при следните условия:

1. на места, където се събират три или повече разклонения с еднакво

предимство;

2. за приблизително еднакви входни транспортни натоварвания от всич-

ки посоки, влизащи в кръстовището;

3. при общо транспортно натоварване, по-голямо от 4000 авт/h;

4. транспортните натоварвания от всеки вход, предназначени за ляво и

дясно завиване, да са по-големи от натоварването по директното трасе.

(3) Кръговото кръстовище изисква ограничение на допустимата скорост

Vдоп ≤≤ 70 km/h.

(4) Основните елементи на кръговите кръстовища са показани на фиг. 64.

6.Б

1

71



Фиг. 64.

(5) при оразмеряване на кръговите кръстовища се осигурява пропускателна

способност на най-натоварената зона на преплитане.

(6) Радиусът на кръга Rосн, скоростта на движение в подходите Vподх и ми-

нималната дължина на зоната на преплитане Lпрепл се определят в зависимост от

проектната скорост на движение в открит път съгласно табл. 25

Таблица 25

(7) Ъгълът на преплитане ααп се избира по възможност по-остър, съобразно те-

ренните условия, ъгъла на пресичането на пътищата и строителните ограничения.

Проектна скорост на Проектна скорост на движе- Минимална дължина на зо-

открит път Vпр в km/h ние в подхода Vпр в km/h ната на преплитане Lпрепл в m

50 30 30 30

60 40 45 40-50

70 50 55 60-80

80 60 65 90-120

100 70 70 > 120

Rосн в m

6.Б

1

72



(8) Широчината на зоната на преплитане bп се определя съобразно ъгъла на преп-

литане ααп и общия трафик в зоната на преплитане N съгласно графиката на фиг. 65.

Фиг. 65.

(9) Необходимата дължина на зоната на преплитане Lпрепл се определя в за-

висимост от общия трафик в зоната на преплитане (N1 + N2 от фиг. 66) и скорост-

та на движение в подхода съгласно табл. 26.

Фиг. 66.

6.Б

1

73



Таблица 26

(10) Частта на преплитащото се движение във всяка зона на преплитане

(фиг. 66) се определя по формулата

(26).

(11) Проверка за осигуряване на необходимата пропускателна способност на

зоната на преплитане се извършва по формулата

(27),

където е средната широчина на настилката на входо-

вете (изходите) на кръстовището;

bп - широчината на настилката в зоната на преплитане.

(12) Радиусите на входовете и изходите на кръговото кръстовище се опреде-

лят по формулите:

Rвх = 0,03 V2вх (28),

Rизх ≥≥ 2Rвх (29).

2

bbb

вътрвън

ср

+=

п

п

п

ср

п

max

L

b1

3

p1

b

b1b258

N

+

−

+

=

43

3241

21

3241

NN

NN

NN

NNp

++

=++

= −−−−

Необходима дължина

на зоната на преплитане

Скорост на движение в Скорост на движение в Lпрепл в m

подхода V< 50 km/h подхода V > 50 km/h

700 350 30

800 430 40

900 520 50

1000 600 60

1020 650 70

1130 700 80

1200 750 90

1270 800 100

1330 850 110

1400 900 120

1500 1050 150

1700 1200 180

2000 1400 240

Транспортно натоварване, влизащо в зоната на

преплитане (N1 + N2), в авт/h

6.Б

1

74



Глава петнадесета

ПЪТНИ ВЪЗЛИ НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ НИВА

Чл.119. (1) Пътните възли на две и повече нива се разделят на два класа:

1. І клас (автомагистрален) - пътен възел при пресичане, разделяне или съеди-

няване на автомагистрала с автомагистрала или с път от автомагистрален

тип (фиг. 67а и б);

2. ІІ клас - пътен възел при пресичане, разделяне или съединяване на ав-

томагистрала с останалите класове пътища или на път от І клас с ос-

таналите класове пътища (фиг. 67в, г, д и е).

Фиг. 67.

(2) В зависимост от своите особености и функции пътните възли са:

1. съвършени - с безконфликтно решени за двата пресичащи се пътя

(фиг. 67а, б и в);

2. несъвършени - с конфликтни точки по второстепенния път (фиг. 67г, д и е);

3. пълни - възможни са всички посоки на завиване;

4. непълни - някои посоки на завиване не са възможни.

(3) Прилагането на свободни решения се допуска само при доказана техни-

ко-икономическа целесъобразност, когато картограмата на транспортното нато-

варване, ъглите, броят на клоновете, ситуацията и други характерни особености

на пресичащите се пътища налагат това (фиг. 68).

6.Б

1

75



Фиг. 68.

Чл.120. (1) Пътните възли трябва да са лесно разпознаваеми и ясни за ори-

ентация.

(2) Схемата на всеки пътен възел се определя въз основа на картограмата на

движението, ситуационното разположение на основните направления и топог-

рафските особености на местността. Тя трябва да удовлетворява максимално най-

натоварените направления при най-малко опасни (конфликтни) точки и при дока-

зана технико-икономическа целесъобразност.

(3) По правило с по-слабо натоварване се отлива вдясно и се влива от дясна-

та страна на потока с по-голямо транспортно натоварване.

Чл.121. При наличието на съседни пътни възли се спазват следните мини-

мални разстояния между островите на изходите и входовете им:

1. между пътни възли ІІ клас - 1500 m;

2. между пътни възли І и ІІ клас - 1500 m;

3. между пътни възли І клас - 2500 m.

6.Б

1

76



Чл.122. (1) Преминаването от единия към другия път във възела се осъщест-

вява чрез пътни връзки, които са директни, индиректни и полудиректни (фиг. 69).

директна връзка индиректна връзка полудиректна връзка

Фиг. 69.

(2) Разстоянието между директната и индиректната връзка при пътен възел

"Пълна детелина" трябва да осигурява независимо едно от друго нивелетни решения.

(3) При транспортно натоварване на пътната връзка, по-голямо от 2500

авт/ден, не се препоръчва провеждане на движението по индиректни връзки. В

такива случаи се търси решение с полудиректни връзки при доказана технико-

икономическа целесъобразност.

(4) Възможностите за оформяне зоните на преплитане, на разпределителни-

те платна, на директните и индиректните връзки са съгласно фиг. 70.

Фиг. 70.

6.Б

1

77



Чл.123. (1) Проектната скорост и радиусите на хоризонталните криви при

пътните възли се определят съгласно табл. 27 и фиг. 67.

Таблица 27

(2) Препоръчителните стойности за радиусите на хоризонталните криви се

използват при транспортно натоварване на пътната връзка с над 2500 авт/ден.

(3) Всички циркулярни криви се свързват с преходни криви съгласно изиск-

ванията на чл. 24, с изключение на тези при пътни възли ІІ клас.

Чл.124. (1) Максимално допустимите надлъжни наклони са съгласно табл. 28.

Таблица 28

(2) При тежки планински условия и строителни ограничения по изключение

се допуска увеличаване на надлъжните наклони съгласно табл. 28: за пътни въз-

ли І клас - с 1%; за пътни възли ІІ клас - с 2%.

Качване 4%

Слизане 5%

Качване 6%

Слизане 4%

Качване 5%

Слизане 6%

Пътни възли І клас

Пътни възли ІІ клас

Пътна връзка - вход

Пътна връзка - изход

Vпр в km/h R в m Vпр в km/h R в m Vпр в km/h R в m

индиректна връзка 40 70 40 60 35 50

директна връзка 80 - 70 300 70 250

разпределително платно 80 - 70 - 60 -

Q<2500 авт/ден 50 100 50 100 45 80

Q>2500 авт/ден 60 150 60 150 50 100

директна връзка 1 90 500 80 400 70 300

директна връзка 2 70 250 60 200 55 150

Пътни възли ІІ клас


директна връзка 1 60 200 55 150 50 120

директна връзка 2 50 120 45 100 45 100

разпределително платно 60 - 50 - 50 -


директна връзка 1 70 300 60 200 55 150

директна връзка 2 60 200 55 150 45 100

директна връзка 1 60 - 60 - 50

директна връзка 2 60 - 50 - 50

“Тромпет”:

“Диамант”:

Пътен възел – пътна връзка

“Тромпет”: индиректна връзка

“Пълна детелина и полудетелина”:

Препоръчителни Минимални По изключение

Пътни възли І клас “Пълна детелина”6.Б

1

78



(3) Минималните радиуси на вертикалните криви, които се използват при

проектирането на пътните връзки, са съгласно табл. 29.

Таблица 29

(4) Пътните връзки с малки радиуси на хоризонтални криви и с големи над-

лъжни наклони се проектират с кос напречен наклон съгласно чл. 34, ал. 5.

Чл.125. (1) В зависимост от пътното платно пътните връзки са следните ти-

пове (фиг. 71):

1. Q1 - еднолентова връзка;

2. Q2 - двулентова връзка с еднопосочно движение;

3. Q3 - двулентова връзка с еднопосочно движение и ивица за спиране;

4. Q4 - двулентова връзка за двупосочно движение.

Фиг. 71. *При изкопи и насипи без предпазна ограда - 1,00 m

Vпр в km/h Rmin за изпъкнали криви в m Rmin за вдлъбнати криви в m

30 500 250

40 1000 500

50 1500 750

60 2000 1000

70 2800 1400

80 4000 2000

6.Б

1

79



(2) Изборът на пътната връзка се приема в зависимост от транспортното на-

товарване и дължината на пътните връзки по диаграмата на фиг. 72. Дължината

на пътната връзка се измерва от върха на острова при входа до върха на острова

при изхода на пътната връзка.

Фиг. 72.

(3) При напречни профили на пътните връзки тип Q1, Q2 и Q3 не се проек-

тира уширение на настилката в хоризонталните криви. При пътна връзка тип Q4

уширението е съгласно чл. 29-32.

(4) В хоризонтални криви пътните връзки се проектират с едностранен нап-

речен наклон на настилката в границите от 2,5 до 6%, насочен към вътрешната

страна на кривата. Големината на едностранния напречен наклон се определя в

зависимост от размера на фиг. 73. Настилката на индиректните връзки се оформя

с едностранен напречен наклон qк = 6%.

Фиг. 73.

6.Б

1

80



(5) При преоформяне на напречния наклон на пътната повърхност за ос на

въртене по правило се приема десният ръб на настилката на пътната връзка. До-

пуска се, в зависимост от конкретния случай, с оглед по-добра плавност, за ос на

въртене да се използва оста или левият ръб на настилката. Преоформянето се из-

вършва по дължината на преходната крива. Минималният допълнителен надлъ-

жен наклон на зарампването imin е равен на 0,1а, където а е разстоянието от ръба

на настилката до оста на въртене.

(6) Разпределителните платна се оформят с едностранен напречен наклон,

насочен навън.

Чл.126. (1) На входовете и изходите на пътния възел се проектират допъл-

нителни ленти към пътното платно на автомагистралите и първокласните пътища

за вливане и отливане на моторните превозни средства към (от) транзитния тран-

спортен поток.

(2) Допълнителните ленти се устройват за сметка на ивицата за принудително

спиране или банкета при осигуряване на минимален банкет 1,0 m. Преминаването от

директното платно към лентите за вливане или отливане се осъществява чрез преход

Lпрех с дължина на прехода за пътни възли І клас 70 m (за пътни възли ІІ клас - 60 m).

(3) Широчината на настилката на входовете и изходите е 3,50 m за автома-

гистрали и 3,00 m - за пътища от І клас.

(4) Входовете и изходите по правило получават напречния наклон на директното

платно. В случай на противоположни напречни наклони (директното платно в хоризон-

тална крива) разликата (сборът) от напречните наклони не може да надвишава 5%.

(5) Ако преди, респективно след върха на острова не могат да се избегнат су-

марни наклони, по-големи от 5%, участъкът се отделя от директното платно с

плътна маркировъчна линия и отсечките Lо и Lв се проектират извън него.

Чл.127. (1) Изходите на пътните възли се проектират съгласно фиг. 74 и 75 .

Фиг. 74. Изход при директни и индиректни връзки

Фиг. 75. Изход при разпределително платно

6.Б

1

81



(2) Дължината на отсечката за отливане Lо се определя съгласно табл. 30.

Таблица 30

Чл.128. (1) Дължината на отсечката за забавяне Lзаб в m се приема съгласно

табл. 31 или се изчислява по формулата

(30),

където Vо е скоростта при отливането в km/h; 80 km/h - за автомагистра-

ли; 70 km/h - за пътища от І клас;

VR - скоростта в хоризонтална крива в km/h с радиус след заба-

вителната лента съгласно табл. 32.

В3 = 2m/s2 - ускорението при забавяне.

Таблица 31

Таблица 32

(2) Отсечката за забавяне Lзаб завършва при върха на острова или при нача-

лото на циркулярната крива, ако то е преди върха на острова.

Напречен наклон q в % R в m VR в km/h

40 30

50 35

60 40

80 45

120 50

150 55

200 60

250 70

q = 6

q = 4

R в m Автомагистрали Lзаб в m Пътища от І клас Lзаб в m

<40 110 80

<60 100 70

<80 90 60

<120 80 50

<150 70 40

<200 50 30

<250 30 -

)m(в.2.6.3

VVL

3

2

2

R

2

o

заб

−=

Lo препоръч Lo min Lo изкл

І клас 200 170 150

ІІ клас 120 120 100

Lo в mКлас на пътния възел

6.Б

1

82



Чл.129. Параметърът на преходната крива (фиг. 74) се избира в границите

А = 0,8 R ÷÷ R при индиректни връзки и А = 0,5 R ÷÷ R - при директни връзки.

Чл.130. Забавителната лента при разпределителното пътно платно се офор-

мя съгласно фиг. 72. Радиусите се приемат R1 > 500 m, R2 > 1000 m и αα > 6 gr.

Чл.131. Изходи (забавителни) не се устройват в хоризонтални криви с

R< 1500 m и в изпъкнали вертикални криви с R < 10 000 m.

Чл.132. (1) Входовете при пътни възли се оформят съгласно фиг. 76 и 77.

Фиг. 76. Вход при директна и индиректна връзка

Фиг. 77. Вход при разпределително платно

(2) Дължината на отсечката за вливане в Lв се определя по табл. 33

Таблица 33

(3) Отсечката започва от върхя на острова или от началото на циркулярната

крива, ако то е след върха на острова.

(4) Параметърът на преходната крива А (фиг. 76) се избира между Апреп = 80 m

и Аmin = 60 m при индиректни връзки и между Апреп = 100 m и Аmin = 80 m - при ди-

ректни връзки.

Lв препоръч Lв min Lв изкл

І клас 250 200 150

ІІ клас 250 200 150

Lв в mКлас на пътния възел

6.Б

1

83



(5) Входове при разпределително пътно платно се оформят съгласно фиг. 77.

Радиусите са съответно R1 > 400 m, R2 > 1000 m, αα < 14°.

(6) Входове не може да се устройват от вътрешната страна на хоризонтални

криви с R < 3000 m.

Чл.133. (1) Дължината на зоната на преплитане Lзп (фиг. 78) се определя в за-

висимост от броя на автомобилите (N1 + N2), извършващи преплитането по табл. 34.

Фиг. 78. Зона на преплитане

Таблица 34

Дължина на зоната на преплитане

(2) Зоните на преплитане върху платното на автомагистрала (получени от

индиректните връзки при "Пълна детелина") се отделят от лентите за транзитно

движение чрез странична разделителна ивица и преплитането се осъществява

върху разпределителното платно (фиг. 79).

(3) Не се допускат зони на преплитане, при които се използва лента за тран-

зитно движение от автомагистрала. Когато оформянето съгласно фиг. 79 е невъз-

можно, се устройва допълнителна лента, отделена с плътна маркировъчна линия

от лентите за транзитно движение, и към нея се оформя зоната на преплитане.

Vпр = 40 km/h Vпр = 60 km/h

30 700 350

40 800 430

50 900 520

60 1000 600

70 1070 650

80 1130 700

90 1200 750

100 1270 800

110 1330 850

120 1400 900

150 1600 1050

180 1700 1200

240 2000 1400

N1 + N2 в авт/hLзп в m

6.Б

1

84



Фиг. 79.

Чл.134. (1) Видимостта на пътните връзки се осигурява за проектните ско-

рости в табл. 35, като същите се увеличават с:

1. 20 km/h - при Vпр < 60 km/h;

2. 10 km/h - при Vпр > 60 km/h

Таблица 35

Забележка: V скоростта, определяна по ал. 1

(2) Разстоянията за видимост се определят съгласно табл. 35.

(3) Полето на видимост се осигурява така, че при входовете на пътните връзки

върхът на триъгълния остров да се разпознава от разстояние 200 m, а при изходите на

пътните връзки краят на ускорителната лента да се разпознава от разстояние 200 m.

(4) Триъгълният остров при входовете и изходите на пътните връзки трябва

да е свободен от препятствия с оглед осигуряване на видимост.

V в km/h L в m

30 25

40 30

50 40

60 60

70 85

80 115

6.Б

1

85



ПРИЛОЖЕНИЕ №1към чл. 6, ал. 2, т. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 1,

чл. 23, ал. 4, чл. 34, ал. 8 и чл. 37, ал. 5 и ал. 8

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА V85 И VПФ

1. МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА V85

Скоростта V85 на участъци от двулентови пътища с допълнителна лента илина пътища със средна разделителна ивица се определя съгласно изискванията начл.6, ал. 2, т. 2.

На останалите двулентови пътища скоростта V85 се определя по хомогеннипътни участъци или в от отделни хоризонтални криви с помощта на посоченияграфично-аналитичен метод.

1.1. Хомогенен пътен участъкПод "хомогенен пътен участък" се разбира участъкът със сравнително едно-

родни и близки технически параметри на пътя, осигуряващи условия за движениена автомобилите с относително постоянна скорост.

Скоростта V85 в отделните хомогенни пътни участъци зависи от криволиче-нето на трасето Ккр и от широчината на платното за движение В.

Криволиченето на трасето се определя по формулата

(1.1),

където Ккр е криволиченето на трасето в gr/km;αα i - ъгълът на изменение на направлението на пътя в °;L - дължината на хомогенния пътен участък в km;i - поредният номер на хоризонталната крива в участъка.

Във формула (1.1) ъгълът αα се определя по израза

αα = ττ1 + ααо + ττ2 (1.2),

където αα е централният ъгъл на кръговата крива в gr;ττ1, ττ2 - тангентният ъгъл в края на преходната крива в gr.

Скоростта V85 в отделните хомогенни пътни участъци се отчита от диагра-мите, показани на фиг. 1.1, в зависимост от изчислената по формула (1.1) величи-на на криволиченето Ккр и съществуващата широчина на платното за движение В.

1.2. Хоризонтални кривиСкоростта V85 в отделните хоризонтални криви зависи от техните радиуси

Rкр и от широчината на платното за движение В и се отчита от диаграмите, пока-зани на фиг. 1.2.

На фигура 1.3. е показана примерна схема за определяне на V85 по хомогеннипътни участъци на двулентов път с Vпр = 70km/h и В = 6,5 m. Границите на хомо-генните пътни участъци се определят с помощта на кривата на общата сума на ъг-лите. Те се намират в точките, при които сумарната крива на ъглите видимо проме-ня наклона си спрямо хоризонталната ос (чупките на пунктирната линия). За всекиот тези участъци се определя V85 и се построява диаграмата "скорост-път".

На същата фигура е показана и примерна диаграма "скорост-път", построенас V85 в отделните хоризонтални криви по дължината на хомогенен пътен участък 2.

LK

n

1i

i

кр

∑==

α

6.Б

1

86



Фиг. 1.1. Диаграми за определяне на Фиг. 1.2. Диаграми за определяне

V85 по хомогенни пътни участъци на V85 в хоризонтални криви

6.Б

1

87



6.Б

1

88



Фи

г. 1

.3.

6.Б

1

89



2. Методика за определяне на Vпф

Профилната скорост Vпф се определя по ситуационни елементи на пътя -прави, преходни криви, кръгови криви (преходната крива се приема за права).

Профилната скорост Vпф в кръгови криви зависи от техните радиуси и се от-чита от табл. 1.1. Дадените в таблицата стойности са установени по пеоретиченпът с помощта на формулата за определяне на минималния радиус на криватаminRкр и се отнасят за криви с едностранен напречен наклон maxqкр.

Таблица 1.1

Профилна скорост Vпф в кръгови криви

В правите пътни участъци, вкл. преходните криви и кръговите криви с ради-

уси, по-големи от 450 m, Vпф е равна на разрешената максимална скорост по пъ-

тищата и се приема съгласно табл. 1.2.

Таблица 1.2

Максимално допустима скорост Vдоп в km/h

Построяването и оценката на диаграмата "скорост-път" с Vпф се основава наследните приемания:

а) скоростта на автомобилите се увеличава или намалява в зависимост от си-туационния елемент на пътя, който предстои да се пропътува;

б) намаляването на скоростта от спирачна сила на двигателя, при неподава-не на гориво, започва от определена точка в правия участък, така че моторнотопревозно средство да достигне по-малката необходима скорост преди началото наследващата кръгова крива с по-малък радиус (фиг. 1.4.);

Клас на пътя Vдоп в km/h

Автомагистрала 130

Пътища от І клас 100

Пътища от ІІ и ІІІ клас и местни пътища 90

Rкр в m Vпф в km/h

30 30

35 35

45 40

60 45

80 50

100 55

120 60

150 65

180 70

210 75

250 80

280 85

340 90

400 95

450 100

6.Б

1

90



в) увеличаването на скоростта започва от края на кръговата крива и трябва

да завърши до началото на следващата кръгова крива с по-голям радиус (фиг. 1.5);

Фиг. 1.4. Схема за намаляване на Фиг. 1.5. Схема за увеличаване на

скоростта скоростта

г) изменението на скоростта се извършва с ускорение а = ±0,8 m/s2, без да се

използват спирачни сили при забавяне (за безопасността е меродавно спирането);

д) профилната скорост между съседните ситуационни елементи се изменя

по дължината на преходен участък Dпр в m, който се определя по формулата

(1.3),

където ∆∆Vпф е разликата на профилните скорости в разглежданите два

съседни елемента в km/h, т.е.

∆∆Vпф = Vпф1 - Vпф2;___

Vпф - средноаритметичната стойност на профилните скорости

в краищата на преходния участък в km/h, т.е.

Vпф = 1/2 (Vпф1 + Vпф2);

а - ускорението на автомобилите в m/s2, което е равно на ± 0,8 m/s2;

Lм - разстоянието между две съседни хоризонтални криви в m;

Изчислената по формула (1.3) дължина на преходния участък Dпр трябва да

удовлетворява неравенството

Dпр < Lсп (1.4)

където Lсп е разстоянието за видимост при спиране в m.

Дължината на преходния участък Dпр може да се определи направо от фиг.

1.6, на която са показани благоприятните граници за изменение на Dпр, осигуря-

ващи ∆∆Vпф ≤≤ 20 km/h;

м

пфпф

2

пфпф

пр L10

V.V

а.6,3

V.VD ≤

∆≈

∆=

6.Б

1

91



Фиг. 1.6. Таблица за определяне на преходния участък Dпр

е) разстоянието за разпознаване Lрз в m на поредния за пропътуване ситуа-

ционен елемент и за пригаждане към новата профилна скорост е равно на дължи-

ната на пътя, изминат от автомобила за 12 s (време за оперативна памет), и се оп-

ределя по формулата

(1.5);

ж) дължините на преходния участък Dпр и на разстоянието за разпознаване

Lрз трябва да удовлетворяват неравенството

Dпр < Lрз (1.6)

Изпълнението на неравенството (1.6) осигурява намаляване на скоростта, без да

се използват спирачни сили, и гарантира безопасността на движението в участъка.

При построяване на диаграмата "скорост-път" се спазват следните изисквания:

- когато при ускоряване или забавяне Dпр < Lм, диаграмата се оформя по

схемите, показани на фиг. 1.4 и 1.5;

- когато между две кръгови криви Lм < Dпр1 + Dпр2, т.е. получава се ус-

коряване - забавяне, преди да е достигната Vдоп, диаграмата се оформя

по схемата, показана на фиг. 1.7. Това означава, че водачът забавя, пре-

ди да е достигнал допустимата скорост Vдоп. Такива случаи са потен-

циално опасни, ако не се осигури видимост между кривите.

пф

пф

рз V.3,36,3

V.12L ≅=

6.Б

1

92



Фиг. 1.7. Диаграма "скорост-път" при Lм < Dпр1 + Dпр2

Меродавни за безопасността на движението са участъците за намаляване наскоростта, поради което диаграмата "скорост-път" трябва да се построи поотдел-но за всяка посока на движение.

На фигура 1.8. е показана примерната диаграма "скорост-път" на един лошопроектиран пътен участък, при който съседните скорости в края на участъка неотговарят на изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 2. За да се осигури безопасността надвижението в участъка, е необходимо крива №3 да се проектира с радиус около200 m и да се осигури постепенно намаляване на скоростта на движение, така че,като се увеличи R4 и се премахне правата преди R4, да се получи допустима "S"крива. Ако това не е възможно, се предвиждат организационно-технически ме-роприятия за осигуряване безопасността на движението в крива №4.

Фиг. 1.8. Примерна диаграма "скорост-път"

6.Б

1

93



ПРИЛОЖЕНИЕ №2Към чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 5

ОРГАНИЗАЦИОННО-ТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА

ПОДОБРЯВАНЕ БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО

Когато при реконструкция или ремонт на съществуващи пътища изисквани-

ята на чл. 11, ал. 1 не могат да се спазят, се предвиждат следните организацион-

но-технически мероприятия:

- подобряване на оптическото водене на пътя чрез подходящо използва-

не на крайпътни насаждения, направляващи устройства, предпазни ог-

ради и др.;

- сигнализиране на пътните участъци с пътни знаци съгласно препоръ-

ките, посочени на фиг. 2.1.

Фиг. 2.1. Препоръки за сигнализиране на пътя с пътни знаци:

1 - добър обхват; 2 - допустим обхват; 3 - сигнализиране на кривата с предуп-

редителни знаци и евентуално с направляващи табели; 4 - ограничение на ско-

ростта при необходимост и сигнализиране с направляващи табели

6.Б

1

94



ПРИЛОЖЕНИЕ №3Към чл. 23, ал. 1

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ РАДИУСИ НА

ХОРИЗОНТАЛНИТЕ КРИВИ

Минималният радиус на хоризонталните криви в m се определя по формулата

(3.1)

където Vпр е проектната скорост в km/h;ϕϕ у - коефициентът на напречно сцепление;

р - относителният дял на използваното напречно сцепление в %,

който е р = 0,50 при maxqкр = 7% и р = 0,10 - при minqкр = 2,5%;

maxqкр - максималният напречен наклон в кръговата крива (0,07).

Във формула (3.1) коефициентът на напречно сцепление ϕϕ у се приема с израза

ϕϕ у = 0,925ϕϕ x (3.2)

Във формула (3.2) ϕϕ x е коефициентът на надлъжно сцепление и се опреде-

ля по формулата

(3.3)

В таблица 3.1 са дадени характерните гранични радиуси на хоризонтални

криви а различни Vпр в km/h.

При обратен напречен наклон qобр = -2,5% и при р= 0,1 по формула (3.1) се

изчисляват съответните радиуси, дадени в табл. 11.

Таблица 3.1

maxqкр = 7%; p = 0,50 minqкр = 2,5%; p = 0,10

30 30 100

40 45 190

50 80 320

60 120 490

70 180 700

80 250 980

90 340 1400

100 450 1700

110 600 2100

120 720 2700

Гранични радиуси в mVпр в km/h

708,0100

V721,0

100

V241,0

пр

2

пр

x++−−

==ϕϕ

)qmaxp.(127

VRmin

крy

2

пр

кр +=

ϕ

6.Б

1

95



ПРИЛОЖЕНИЕ №4към чл. 24, ал. 1

ГЕОМЕТРИЯ НА КЛОТОИДАТА

На фигура 4.1. и таблица 4.1. са дадени характеристичните точки на клото-

идата за изменение на r от 1 ÷÷ ∞∞

Фиг. 4.1. Характеристични големини Фиг. 4.2. Геометрия на клотоидата

на r за точки от преходната крива

Таблица 4.1

Стойности на характеристичните величини на клотоидата

Уравнението на клотидата е:

А2 = Rкр.Lр (4.1).

Тангентният ъгъл в точка КП се определя по формулата

, rad (4.2),

кр

p

R2

Lmax =τ

t в ° t в rad

31,83 0,5 1,00R 1,00Lp 1,00А 1,00Lp 1,00А 1,00R

14,16 0,22 0,67R 1,50Lp 1,50А 2,25Lp 0,67А 0,45R

7,96 0,13 0,50R 2,00Lp 2,00А 4,00Lp 0,50А 0,25R

3,54 0,06 0,33R 3,00Lp 3,00А 9,00Lp 0,33А 0,11R

1,99 0,03 0,25R 4,00Lp 4,00А 16,00Lp 0,25А 0,06R

1,27 0,02 0,20R 5,00Lp 5,00А 25,00Lp 0,20А 0,04R

0,86 0,01 0,17R 6,00Lp 6,00А 36,00Lp 0,17А 0,03R

0 0 0 0 0 0 0 0

R 100 1 R A R

А r2

2r2 r r r

2r = rLp RA r

2Lp

4

5

6

∞

1

1,5

2

3

Характеристична точка r A R Lp

6.Б

1

96



,gr (4.3).

Координатите на точка КП се дават с изразите

(4.4),

(4.5).

Приблизителните стойности за хk, уk и ∆∆R са:

хk ≈≈ Lp (4.6),

(4.7),

(4.8),

(4.9),

Точните стойности за хk, уk, ∆∆R и xm се получават чрез редовете

(4.10),

(4.11),

(4.12),

(4.13),

−+−=

8386560

I

34560

I

240

I

2

IAx

1395

m

−+−=∆

154828800

I

506880

I

2680

I

24

IAR

151173

−+−=

9676800

I

42240

I

336

I

24

IAy

151173

k

++−−++−−==

175472640

I

599040

I

3456

I

40

I1Ax

171395

k

2

Lx

p

m ≈

кр

2

p

R24

LR ≈∆

кр

2

p

kR6

Ly ≈

dLR2

Lsiny

2

кр

2L

0

k

p

∫=

dLR2

Lcosx

2

кр

2L

0

k

p

∫=

πτ 200

.R2

Lmax

кр

p=

6.Б

1

97



ym = Rкр + ∆∆R (4.14),

където Rкр е радиусът на кръговата крива в m;

А - параметър на клотоидата в m;

Lр - дължината на клотоидата в m;

Lx - дължината от началото на клотоидата до произволна точка в m;

maxττ - тангентният ъгъл в края на преходната крива в gr (maxττ = 31,85gr);

xk, yk - координатите на точка КП в m;

xm - абсцисата на центъра на кръговата крива в m;

ym - ордината на центъра на кръговата крива в m;∆∆R - тангентното отместване в m;

за пресмятане на координатите на точка КП;

за пресмятане на координатите x и y за точка от преходната крива,

намираща се на разстояние Lx от началото на преходната крива.

Това решение дава точност до 1 mm за изменение на параметъра до А = 3000 m.

∉∉∠∠∪∪⊄⊄∈∈∅∅⊕⊕⊆⊆∪∪⊕⊕ ≠≠55към чл. 27, ал. 1

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И ПОДРОБНИТЕ ТОЧКИ НА

ВЕРТИКАЛНИ КРИВИ (ИЗПЪКНАЛИ И ВДЛЪБНАТИ)

Чупките на нивелетните прави се закръгляват с вертикална крива - квадрат-

на или кубична парабола.

На фигура 5.1 са дадени изходните положения за разбиване на вертикална

крива при използване на квадратна парабола.

Фиг. 5.1. Разбиване на изпъкнали (вдлъбнати) вертикални криви

по квадратна парабола

A

LI x=

A

LI

p=

6.Б

1

98



При вдлъбнати криви схемата се завърта на 180° и горната връхна точка ста-

ва "долна" (най-ниска), а Rиз става Rвд.

(5.1),

(5.2),

(5.3),

(5.4),

(5.5),

където Тв е дължината на тангентата на вертикалната крива в m;

i1 и i2 - надлъжните наклони на нивелетните прави в %;

ix - надлъжният наклон на нивелетата в точка от кривата с обсци-

са х в m;

yx - ордината на точка от кривата с абсциса х в m;

f - бисектрисата на кривата в m;

M - средата на вертикалната крива;

xs - абсцисата на т. S;

S - връхната точка (най-висока или най-ниска);

Rиз - радиусът на изпъкнала вертикална крива;

Rвд - при завъртяна фиг. 5.1. на 180° - радиусът на длъбната верти-

кална крива.

Правила за знаците:

- изкачване - положителен (+i1; +i2);

- слизане - отрицателен (-i1; -i2);

- радиус на вдлъбната крива Rвд - положителен (+Rвд);

- радиус на изпъкнала крива Rиз - отрицателен (-Rиз).

из

2

1x

R2

xx

100

iy +=

−=−==

100

ii

8

R

100

ii

4

T

R2

Tf 12из12в

из

2

в

из

1xR

xii +=

−−

==100

ii

2

РT i2из

в

из

1

s R100

ix =

6.Б

1

99



ПРИЛОЖЕНИЕ №6към чл. 27, ал. 1 и ал. 8

ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ РАДИУСИТЕ НА ВЕРТИКАЛНИТЕ

КРИВИ И РАЗСТОЯНИЕТО ЗА ВИДИМОСТ ПРИ СПИРАНЕ

ПРЕД ПРЕПЯТСТВИЕ

1. Изпъкнали вертикални криви - при нормални условия за гарантира-не на видимост при спиране за V85 (Vпф)

Минималният радиус Rиз на изпъкналата вертикална крива по табл. 8 задъл-жително трябва да осигурява чрез закръглението си минималното необходиморазстояние за видимост при спиране Lсп при движение на лек автомобил със ско-рост V85 (Vпф) в km/h, така, както е показано на схемата на фиг. 6.1.

Фиг. 6.1. Схема на закръгление на изпъкнала чупка, което гарантира разстояние за видимост при спиране

Разстоянието за видимост при спиране се определя съгласно фиг. 9 (чл. 37).Минималният радиус на закръглението за изпъкнала чупка се определя по

формулата

(6.1)

където Lсп е минималното необходимо разстояние на видимост за спиране

пред препятствие съгласно фиг. 9;

h1 - височината на окото на шофьора от пътната настилка - h1 = 1,0 m;

h2 - височината на препятствие върху пътя (целева точка), която се

отчита по табл. 6.1.

Таблица 6.1.

Височина на препятствие на пътя

V85 в km/h Височина на препятствие h2 в m

≤ 60 0

70 0,05

80 0,15

90 0,25

100 0,35

110 0,4

120 0,45

130 0,45

( ) [ ]mhh2

LRmin

2

21

2

спиз

+=

6.Б

1

100



Минималните радиуси на изпъкналите криви по табл. 8 не винаги гаранти-рат минималното разстояние за видимост при спиране при движение със скоростV85, което трябва да се има предвид при проектиране на пътищата. Това може дасе види от следния числен пример:

Път от І клас с проектна скорост Vпр = 80 km/h.За тази скорост предписаният в табл. 8 минимален радиус е minRиз = 4400 m

за всички изпъкнали чупки.За безопасността на движението е меродавна скоростта V85 и за нея радиусът

на вертикалната крива трябва да осигурява необходимата видимост за спиранеV85 = 80 + 10 = 90 km/h.От номограмата на фиг. 9 отчитаме, че необходимото разстояние на види-

мост при среден надлъжен наклон iср = -4% е:Lсп = 150 m.От приложената табл. 6.1 отчитаме h2 = 0,25 m.h2 = 0,25 m е необходимата големина на препятствието, за да може шофьорът,

движещ се със скорост 90 km/h, да го забележи и разпознае от разстояние Lсп = 150 m.Необходимият радиус на вертикалната крива е:

Вижда се, че за да гарантираме 150 m разстояние за вадимост при скоростV85 = 90 km/h е необходим минимален радиус на изпъкнала вертикална крива5000 m, а не 4400 m.

2. Вдлъбнати вертикални кривиПри определяне радиуса на вдлъбната крива се разглеждат следните два слу-

чая на видимост:І случай - видимост под "мостове" за разстояние Lсп;ІІ случай - видимост при движение през нощта на фарове за осветена

дължина Lсп.Валиден е критерият за видимост през нощта на фарове.Формули за определяне на minRвд:

а) при Lсп < Dвд

(6.2);

б) при Lсп < Dвд

(6.3),

където Dвд е дължината на дъгата на вертикалната крива αα=i1 ± i2 - ъгъ-лът на пречупване на нивелетата;

hф = 0,50 m - височината на фаровете от пътната настилка;

[[ ]]m

100

h2tg100

L2

Rmin22

фсп

вд

−−

−−

==αα

εεαα

[ ]m

L

htg2

LRmin

сп

ф

спвд

+

=ε

m5000)25,01(2

150R

2

2

из =+

=

6.Б

1

101



εε = 1° - ъгълът на разсейване на светлинния сноп (tgεε = 0,0175).

3. Използване на вертикални радиуси при изпъкнали вертикални кри-

ви с много малък ъгъл на пречупване (αα ≤≤ 1,0gr ≅≅ 1,5%)

a ≤≤ i1 ± i2 ≤≤ 1,5%

Фиг. 6.2. Схема на изпъкнала вертикална крива

3.1. Определяне

При много малък ъгъл на пречупване (αα ≤≤ 1,0gr) радиусите се определят от изис-

кванията за премахване на оптически чупки и от естетични и психологични изисквания.

3.2. Изчисление

При Т1 = Т2 = Т

От чл. 27, ал. 6 следва:

minTв = 1,0Vпр

или minTв = 0,75Vпр,

тогава при Тв = Vпр;

(6.4),

където Rиз е в m;

V - в km/h (съответно Vпр или V85р или Vпф);

i1 и i2 са в %

21

изii

V200R

±=

200

iiRT

21из ±=

100

iiRT2

21из ±=

6.Б

1

102



ПРИЛОЖЕНИЕ №7към чл. 35, ал. 8, и ал. 14

ПРЕОФОРМЯНЕ НА ПЪТНАТА ПОВЪРХНОСТ ПО ДЪЛЖИНАТА

НА ПРEХОДНАТА КРИВА

1. ПРОСТРАНСТВЕНО ОФОРМЯНЕ НА НАДВИШЕНИЕТО

Пространственото разположение на линиите по оста и ръбовете на настил-

ката при пълно удовлетворяване на изискванията за отводняване са представени

на фиг. 7.1, 7.2 и 7.3. На фиг. 7.4 е показан аксонометричен изглед на косо прео-

формяне в обсега на ускорения интервал на въртене.

Фиг. 7.1. Къса отсечка на преоформяне

Фиг. 7.2. Дълга отсечка на преоформяне

6.Б

1

103



Фиг. 7.3. Преоформяне с косо било при дълъг обхват на преоформяне и

малък допълнителен наклон ∆∆i < ∆∆imin

Фиг. 7.4. Аксонометричен изглад на косо преоформяне в обхвата

на ускорения интервал на въртене (Lкб се определя по формула (21))

2. Изчисляване минималната дължина на клотоидата по условието за

надвишаване и преоформяне

В случаите, когато се налага параметърът на клотоидата да се определи от

условията за дължина на рампата за надвишение и преоформяне, се прилагат

следните формули:

2.1. за клотоида:

(7.1);

2.2. за отрязък от клотоида:

imax

R)qq(вAmin

kрпркро

∆∆−−

==

6.Б

1

104



(7.2);

където minA е минималният параметър на клотоидата в m;

во - разстоянието от оста на въртене до ръба на платното за

движение в m;

qкр - напречният наклон в края на преходната крива в %;

qпр - напречният наклон в началото на преходната крива в %;

q2 - напречният наклон в края на клотоидния отрязък в %;

q1 - напречният наклон в началото на клотоидния отрязък в %;

max∆∆i - максималният допълнителен надлъжен наклон по ръ-

бовете на платното за движение в %;

Rкр - радиусът на кръговата крива в края на преходната крива в m;

R2 - радиусът на кривата в края на клотоидния отрязък в m;

R1 - радиусът на кривата в началото на клотоидния отрязък в m.

Забележка: qпр и q1 се приемат с отрицателен знак, ако са насочени про-

тивоположно по посока на qкр и q2.

−∆

−=

12

12о

R

1

R

1imax

)qq(вAmin

6.Б

1

105



ПРИЛОЖЕНИЕ №8Към чл. 29, чл. 30, ал. 1,

чл. 32, ал. 10 и чл. 36, ал. 7

ОФОРМЯНЕ РЪБА НА НАСТИЛКАТА ПРИ РАЗШИРЕНИЕ ИЛИ

УШИРЕНИЕ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ

1. Разширение на настилката

Разширение на настилката се налага при промяна на напречния профил -

вмъкване на допълнителна пътна лента, промяна на широчината на средната раз-

делителна ивица, създаване на ленти за ляво- или дяснозавиващо движение в

кръстовище или пътен възел, автобусни спирки, разделителни водещи или кана-

лизиращи устройства.

Дължината, на която се изпълнява разширението Lуп, се определя по формула

(13), ако то е разположено в права, и по формула (14) - ако е в хоризонтална крива.

Ръбът на настилката за изпълнение на разширението се оформя по "S" кри-

ва, съставена от две допиращи се в средата на разширението квадратни параболи

съгласно фиг. 8.1.

Фиг. 8.1. Оформяне ръба на настилката при разширение на платното за движение

За определяне разширението на настилката на което и да е разстояние от за-почването му се използват формулите

а) за участък 1

(8.1);

б) за участък 2

(8.2),

където Ву е необходимото пълно разширение в m;

Lуп - необходимата дължина за разширението в m;

Lx - дължината от началото на разширението до точката, в която

се търси, в m;

Вх - разширението в определена точка в m.

упx

упLL

2

L≤<[ ]m

L

)LL(B2BB

2

уп

2

xупy

yx

−−=

2

LL0

уп

x≤≤≤≤[ ]m

L

LB2B

2

уп

2

xy

x =

6.Б

1

106



За улеснение изчисляването на разширението може да се извършва в табли-

чен вид. В този случай се използва формулата

Вх = εε.Ву (8.3)

Стойностите на εε се отчитат от табл. 8.1, в зависимост от отношението

Таблица 8.1

Стойности на εε при разширение на платното за движение

λ = Lx/Lуп ε ∆ε

0,005

0,045

0,035

0,025

0,015

0,085

0,075

0,065

0,055

0,075

0,085

0,095

0,095

1,00 1,000

0,005

0,012

0,025

0,035

0,045

0,055

0,065

0,90 0,980

0,95 0,995

0,80 0,920

0,85 0,955

0,70 0,820

0,75 0,875

0,60 0,680

0,65 0,755

0,50 0,500

0,5950,55

0,40 0,320

0,45 0,405

0,30 0,180

0,2450,35

0,20 0,080

0,25 0,125

0,10 0,020

0,15 0,045

0,00 0,000

0,0050,05

уп

x

L

L=λ6.Б

1

107



2. Уширение на пътната настилка в хоризонтална крива

Уширяваният ръб на настилката се оформя по схемата на фиг. 8.2.

Фиг. 8.2. Оформяне на уширявания раб на настилката в хоризонтална крива:

maxЕ - необходимо максимално уширение на настилката за "n" броя ленти в за-

висимост от "R" по табл. 10 в m; Ех - търсено уширение в произволна точка в m;

Lп - дължината, на която се устройва уширението (Lп = Lр + 15), в m;

Lх - дължина от началото на уширението (точка О) до точката, за която

се изчислява, в m; Lр - дължина на преходната крива в m

От схемата се вижда, че уширението е почти линейно по дължината на пре-

ходната крива, като чупките в ръба на настилката при точките НП и КП се закръг-

ляват с квадратни параболи с дължина на тангентите по 7,5 m. Когато отношени-

ето на дължината на преходната крива Lр към необходимото за "n" броя пътни

ленти уширение maxЕ е по-голямо или равно на 20 (Lp /maxE ≥≥ 20), чупките в ръ-

ба не се закръгляват. В този случай се прави линейно по формулата

(8.4).

Когато уширението се извършва по схемата на фиг. 8.2., се оформят три

участъка, като за всеки от тях се ползва определена формула, както следва:

- за участък 1:

(8.5);

за 0 ≤≤ Lx ≤≤ 15


(8.6);

за 15 < Lx < (Lп - 15)

)5,7L(L

EmaxE x

p

x −=

2

x

p

x LL.30

EmaxE =

p

xx

L

L.EmaxE =

6.Б

1

108




(8.7).

за (Lп-15) < Lx ≤≤ Lп

Когато дължината на кръговата крива между двете преходни криви е по-мал-

ка от 15 m, уширението завършва в средата на кривата.

При яйцевидни клотоида уширението се определя съгласно схемата на фиг.

8.3 по формулата

(8.8)

Фиг. 8.3. Уширение при яйцевидна клотоида:

Е1 - уширение на настилката в началото на яйцевидната клотоида в m;

Е2 - уширение в края на яйцевидната клотоида в m;

L - дължина на яйцевидната клотоида в m;

Ех - уширение на настилката в произволна точка в m;

Lх - дължина от началото на яйцевидната клотоида до произволна точка в m

При инфлексна клотоида уширението се изпълнява съгласно фиг. 8.4. по ли-

неен закон:

Фиг. 8.4. Уширие на настилката при инфлексна клотида

2

2,x2

2,xL

L.EE =

1

1,x1

1,xL

L.EE =

L

L)EE(EE x

121x −+=

)LL(L.30

EmaxEmaxE xп

p

x −−=

6.Б

1

109



ПРИЛОЖЕНИЕ №9към чл. 37, ал. 4 и ал. 6

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗСТОЯНИЯТA ЗА ВИДИМОСТ

1. Разстояние за видимост при спиране

Необходимото разстояние за видимост при спиране се определя по формулите

Lсп = S1 + Sсп (9.1)

(9.2),

(9.3),

където Lсп е необходимото разстояние за видимост при спиране;

S1 - разстоянието, изминавано от автомобил, движещ се със скорост

Vо, за времето за реакция на шофьора и за задействане на спирач-

ната система на автомобила в m;

Sсп - чистият спирачен път на автомобила в m;

V - скоростта в km/h;

Vо - скоростта на автомобила в началото на спирането в km/h;

tр - времето за реакция в s (tp = 2s);

g - земното ускорение (g = 9,81 m/s2);ϕϕ x - коефициентът на надлъжно сцепление във функция на ско-

ростта по формула (3.3) от приложение №3

i - средният надлъжен наклон в участъка на спирането с положите-

лен знак при изкачване и с отрицателен знак - при слизане, в %;

Рw - съпротивлението на въздуха върху лек автомобил в N;

G - теглото на лек автомобил в N.

Прието средно

Чистият спирачен път Sсп се приема еднакъв в права и в крива.

2

4W

6,3

V.10.327,0

G

P

= −

∫++

=2

1

V

V Wx

2сп dV

G

P

100

i

V

g.6,3

1S

ϕ

po

1 t.6,3

VS =

6.Б

1

110



Интегралният израз за Sсп може да се реши за процеса на спиране с измене-

ние на скоростта от V2 = V85 = Vo до V1 = 0 с ϕϕ x = 0 и ϕϕ x = f(V), при което се по-

лучава следният израз:

(9.4)

където Vo е скоростта в началото на спирането в km/h;

i - средният надлъжен наклон в % за участъка на спирането - от-

рицателен при спускане.

С разстоянието за видимост при спиране се анализира осигурената види-

мост за всяка посока на движение (отиване и връщане). Изисква се наличната по

пътя видимост навсякъде да е по-голяма или най-малко равна на необходимата

видимост за безопасно спиране. За целта се използват приложение №6 и 10, заед-

но с таблиците и фигурите към тях.

Наличното и необходимото разстояние на видимостта за спиране се предс-

тавят мащабно и графично, както е показано на схемата на фиг. 9.1. Необходимо

е Lнал ≥≥ Lсп за целия път в двете посоки.

Фиг. 9.1. Пример за анализ на видимостта при спиране

+−

+

++

+

+

++−

=

42,1100

V721,0

100

i.2

233,0100

i.064,1

100

V

arctg.

233,0100

i.064.1

213

708,0100

i

708,0100

i

100

V721,0

100

V266,0

ln.8,147S

o

o

o

2

o

сп 6.Б

1

111



2. Разстояние за видимост при изпреварване

Моделът за определяне на необходимото разстояние за безопасно изпревар-

ване Lиз е показан схематично на фиг. 9.2.

Фиг. 9.2. Модел на изпреварване

На фигура 9.3 и таблица 9.1 са показани положенията на окото на водача и

на препятствието върху пътя, както и величините на h1 и h2 за схемите на види-

мост при спиране и изпреварване.

Фиг. 9.3 Схематично положение на окото и на целевата точка

(препятствието) при анализирането на разстоянията Lсп и Lиз

Таблица 9.1

Положение Височина h1 в m Положение Височина h1 в m

Спиране пред В оста на собствена- В оста на собствена- Съгласно при-

препятствие Lсп та лента за движение та лента за движение ложение № 6,

табл. 6.1

Изпреварване Lиз В оста на собствена- В оста на срещупо-

та лента за движение ложните ленти

за движение

1,00

1,00 1,00

Величини за определяне на разстоянията за видимост

Око на шофьора Целева точка (препятствие)Схема на

видимост

6.Б

1

112



ПРИЛОЖЕНИЕ №10към чл. 38, ал. 1

ПРОВЕРКА НА НАЛИЧНАТА ВИДИМОСТ В ХОРИЗОНТАЛНИ И

ВЕРТИКАЛНИ КРИВИ

1. Проверка на видимост в хоризонтални криви

1.1. При двулентови пътища

При двулентови пътища проверката на видимостта в хоризонталните криви

се извършва графично в ситуация и напречен профил, като се изчислява най-го-

лямата стойност на страничното разстояние за видимост Сmax по бисектрисата за

съответното разстояние за видимост Lсп и Lиз.

Разстоянието С се мери за всяка точка от оста на лентата за движение до граница-

та на видимостта (фиг. 10.1). Разстоянията С се получават графично от същата фигура.

Фиг. 10.1. Графична проверка за осигуряване на видимост в хоризонтална крива

На фигура 10.1 зрителните лъчи са хорди с дължини, равни съответно на

разстоянията за видимост при спиране или при изпреварване за скорост V85.

Радиусът по оста на меродавната лента Rx се определя, като е известен ти-

път на напречния профил и радиусът по оста на пътя Rкр.

Меродавна лента е тази, която е най-неблагоприятна с оглед видимостта за

движещите се по нея.

6.Б

1

113



При изчисляването на най-голямата стойност на необходимата странична

видимост С са възможни два случая, за които се използват формулите:

- при дължина на кривата Dкр > Lсп

(10.1).

Вместо Lсп е по-добре да се използва Lиз, с което се дава по-голяма свобода

на водача;

- при дължина на кривата Dкр < Lсп

(10.2),

където αα е централният ъгъл на хоризонталната крива в gr;

Dкр - дължината на кривата с радиус Rx в m;

Rx - радиусът в оста на изследваната лента в m;

Lсп - разстоянието за видимост при спиране в m.

Когато разстоянието Сmax е по-малко от наличното Со по напречен профил,

видимостта е гарантирана, без да се налагат допълнителни мероприятия. В про-

тивен случай (Сmax > Co) видимостта се гарантира чрез допълнителен изкоп от

вътрешната страна на кривата с цел освобождаване на полето на видимост в обх-

вата на кривата (фиг. 10.1).

В полето на видимост не може да има дървесна растителност, постройки или

други препятствия. Единични дървета могат да останат в полето на видимост, ако тех-

ните клони са подрязани отдолу на височина 3,0 m от нивото на пътната настилка.

Типовите метални предпазни огради не са препятствия за видимостта.

1.2. При автомагистрали

При автомагистрали големината на радиуса трябва да гарантира видимост за

спиране Lсп.

Меродавна лента за изследване на видимостта е вътрешната лента за движе-

ние при левите криви. Именно тя се изследва за осигуряване на разстоянието за

видимост при спиране.

На фигура 10.2 е показана схема за проверка на видимостта при спиране.

[ ]m2

sin.2

DL

2cos1RC

крсп

xmax

αα −+

=

[ ]mR8

L

4

LRRC

x

2

сп

2

сп2

xxmax ≈−−=6.Б

1

114



Фиг. 10.2. Геометричен модел за определяне на разстоянието за видимостLсп на път със средна разделителна ивица (СРИ) при лява крива (ОП = Lсп):

О - местоположение на окото на водача; П - препятствие върху лентата задвижение с височина h2 съгласно приложение №6, табл. 6.1;

Rx - радиус на кривата по меродавната траектория за движение в m; ∆∆Rс - увеличение на радиуса за меродавната (лява) лента за движение спрямоосновния радиус Rкр в m; а - разстояние от ръба на лентата за движение допрепятствието в СРИ в m; С - разстояние от меродавната траектория задвижение до препятствието в СРИ в m; С1 - разстояние от траекторията,

на която се намира окото О или препятствието П, до ръба на лентата за движение в m (приема се С1 = 1,80 m); Rх = Rкр + ∆∆Rс

За автомагистралните габарити стойностите за а и ∆∆Rс са дадени в табл. 10.1.

Таблица 10.1.

Размери на а и ∆∆Rс при автомагистрални габарити

Тип пътно платно Г20 А25,50 А29 А32,5 А35

Ѕ от широчината на СРИ в m 1,00 1,50 1,75 1,50 1,75

- 1/2 от широчината на препятствието

върху СРИ в m

Широчина на водещата ивица (ВИ)

до СРИ в m

а – разстоянието от препятствие в СРИ

до ръба на вътрешната лента в m

∆Rс – разликата между радиусите по ос

на магистрала и траектория на движе-

ние по лява лента в m

4,303,30 3,80 4,30 3,80

0,50 0,75

1,10 1,60 2,10 1,60 2,10

-0,40 -0,40 -0,40 -0,40 -0,40

0,25 0,50 0,75

6.Б

1

115



На фигура 10.3 е представена номограма, посредством която при скорост V85,

Vпф и радиус на хоризонталната крива лесно се определя необходимото разстояние

ан до препятствие в СРИ. Примерът показва, че за V85 = 100 km/h и надлъжен нак-

лон i = 0% разстоянието ан = 1,80 m за R = 1000 m и ан = 6,40 - за R = 450 m.

Фиг. 10.3. Номограма за отчитане на Lсп и ан за проверка на

страничното разстояние за видимост

2. Проверка на видимост във вертикални криви при двулентови пъти-ща (за бързо изследване)

2.1. Изпъкнали кривиНаличните разстояния за видимост при спиране Lн

сп се изчисляват по фор-мулите в таблица 10.2., в зависимост от големината на радиуса на кривата Rиз.


Формули за определяне на наличните разстояния за видимост

Забележка. Означенията в таблицата са, както следва:Dв - дължина на вертикалната крива в m;Rиз - радиус на вертикалната изпъкнала крива в m;Dв = Rиз(i1±i2) (+) - при разнопосочни надлъжни наклони, (-) при еднопосочни над-

лъжни наклони;i1 - надлъжни наклони в чупката на нивелетата в %L

нсп, L

низ - налични разстояния на видимост при спиране и при изпреварване в m.

Lн

сп в m Lн

из в m Lн

сп в m Lн

из в m

Случай 1 – при Lсп < Dв Случай 2 – при Lсп > Dв

6.Б

1

116



2.2. Вдлъбнати криви

Наличното разстояние за видимост при спиране във вдлъбната вертикална

крива се определя по формула (10.3) и (10.4), в зависимост от конкретния случай:

1 случай (Lсп < Dв )

(10.3);

2 случай (Lсп > Dв )

(10.4),

където Rвд е радиусът на вдлъбната вертикална крива.

Необходимо е Lнсп ≥≥ Lсп за цялата дължина на пътя в двете посоки.

ПРИЛОЖЕНИЕ №11към чл. 96

МЕТОДИКА

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРИЕТОТО ПЪТНО ПЛАТНО

1. Цел и обхват на приложение

1.1. Тази методика определя начина на изчисляване ефективността на прие-

тото в проекта пътно платно.

1.2. Ефективността на приетото типово пътно платно се доказва чрез опре-

деляне на два показателя:

1.2.1. осигуряване на определена минимална скорост на леките автомобили

от приетата оразмерителна интензивност на движението за проектирания път

(пътен участък);

1.2.2. осигуряване на определено минимално използване на пропускателна-

та възможност на приетото пътно платно.

1.3. Минималната осигурена скорост на леките автомобили и минималното

използване на пропускателната възможност на типовете пътни платна са опреде-

лени нормативно в чл. 95 и таблица 21.

1.4. Методиката се прилага при проектиране на автомобилни пътища извън

населени места.

035,0100

ii2

1100

iiR

L21

2

21вд

н

сп

−

+

+

+

=

( ) вд

2

вдвд

н

сп RR0175,0R0175,0L ++= 6.Б

1

117



2. Нормативни стойности

2.1. Минималните нормативни скорости на леките автомобили за отделните

типове пътни платна са средните скорости за проектирания път (пътен участък)

съгласно табл. 11.1. Цифрите в скоби се отнасят за отделни топографски затруд-

нени участъци.

Таблица 11.1

Минимални нормативни скорости на леките автомобили

2.2. Средната скорост на леките автомобили за даден проектиран път се оп-

ределя по формулата

(km/h) (11.1),

където Vср е средната скорост за целия проектиран път (участък) в km/h;

S1+n - дължината на отделните изследвани отсечки в km;

V1+n - скоростта в отделните отсечки в km/h.

2.3. Минималната използвана пропускателна възможност на приетото типо-

во пътно платно се определя по табл. 21 към чл. 95, ал. 3.

2.4. Пропускателната възможност на типовете пътни платна се определя при

съответните на проекта условия (категория на наклона, обхват на криволичене,

тип на пътното платно, интензивност и състав на автомобилното движение).

2.5. Процентът на използване на пропускателната възможност на приетото

пътно платно се определя по формулата

(%) (11.2),

където Р е процентът на използване;

Nn - перспективното натоварване в МПС/h

Nн - нормативната пропускателна възможност в МПС/h (по фиг.

11.3-11.7).

100N

NP

н

n=

n

n

2

2

1

1ср

V

S...

V

S

V

S

SV

+++=

Тип на пътното платно Минимална скорост в km/h

А 35,00 от 110 до 80 (70)

А 32,00 от 100 до 70 (60)

А 29,00 от 110 до 80 (70)

А 25,50 от 100 до 70 (60)

Г 20,00 от 80 до 60 (50)

Г 12,00 от 80 до 50 (40)

Г 10,50 от 70 до 50 (40)

Г 9,00 от 60 до 50 (40)

Г 8,00 от 50 до 40

Г 6,00 -

6.Б

1

118



3. Определяне ефективността на приетото пътно платно при двуленто-

ви пътища (Г12,00 Г10,50 Г9,00 и Г8,00)

3.1. Осигурените скорости на леките автомобили се определят в зависимост

от надлъжния наклон, криволиченето, интензивността и състава на приетото пер-

спективно автомобилно движение и приетото пътно плътно.

3.2. За улеснение при изчисленията надлъжният наклон се групира в 5 категории,

в зависимост от възможната скорост на товарните автомобили, определена по фиг. 11.1.

Фиг. 11.1. Скорост на товарните автомобили, в зависимост от началната скоростта, надлъжния наклон и дължината на изминатия път

3.2.1. Категориите на надлъжния наклон са дадени в табл. 11.2.

Таблица 11.2

Категории на надлъжния наклон

3.3. Криволиченето на трасето се взема предвид при двулентови пътища. То се

определя за отделните хомогенни отсечки, на които се разделя пътят, по формулата

(gr/km) (11.3),

където Ккр е криволиченето в отсечката;γγ i - ъгловото отклонение между правите в една чупка на трасето в

gr;

L - дължината на отсечката в km.

LK

i

1

i

кр

∑=

γ

Скоростна товарните автомобили в km/h Категория на надлъжния наклон

> 70 1

60-70 2

45-60 3

30-48 4

< 30 5

6.Б

1

119



3.3.1. За улеснение при изчисленията на скоростта на леките автомобили съ-

образно размера криволиченето се разделя на 4 обхвата съгласно табл. 11.3.

Таблица 11.3

Обхват на криволичене

3.4. При наличие на бавно движещи се моторни превозни средства интен-

зивността на автомобилното движение при двулентови пътища No се увеличава с

коефициент С и определянето на скоростта на леките автомобили се извършва с

фиктивна интензивност (N*). За бавнодвижещи се приемат тези моторни превоз-

ни средства, които развиват скорост до 25 km/h.

N* = C.No

3.4.1. Коефициентът С се приема в зависимост от интензивността на бавно-

ходните превозни средства и се отчита по фиг. 11.2.

Фиг. 11.2. Коефициент на влияние на бавнодвижещи се

моторни превозни средства

Криволичене в gr

/km Обхват

0-75 1

75-150 2

150-250 3

> 250 4

6.Б

1

120



3.5. Определяне скоростта на леките автомобили

3.5.1. При определени категория на наклон, обхват на криволичене и перспек-

тивно движение (МПС/h) за проектирания път (по хомогенни отсечки) скоростта на

леките автомобили за приетото пътно платно се отчита по графиците на фиг.

11.3+11.7. Средната скорост на леките автомобили се изчислява по формула (11.1).

3.5.2. Определената средна скорост на леките автомобили не може да е по-

малка от долната граница на нормативната средна скорост по табл. 11.1.

3.5.3. Ако определената средна скорост на леките автомобили е по-малка от

минималната нормативна скорост, следва да се направят промени в съответните

участъци на трасето или да се приеме друго пътно платно.

3.6. Определяне на процентното използване на пропускателна възможност

на пътното платно

3.6.1. Нормативните проценти на минимално използване на пропускателна-

та възможност на типовете пътни платна са дадени в табл. 21.

3.6.2. При доказване на по-малък процент използване следва да се приеме

по-тясно пътно платно.

3.6.3. Пропускателната възможност на типовете пътни платна, при съответ-

ните на проекта условия (категория на надлъжен наклон, обхват на криволичене

и предписаната в табл. 21 скорост), се определя по графиците на фиг. 11.3+11.7.

6.Б

1

121



Фиг. 11.3. Графики за определяне на скоростта на леките автомобили

при двулентови пътища

6.Б

1

122



Фиг. 11.4. Графики за определяне скоростта на леките автомобили


6.Б

1

123





6.Б

1

124



Фиг. 11.6. Гръфики за определяне скоростта на леките автомобили


6.Б

1

125





6.Б

1

126



Таблица 11.4

Формуляр за определяне ефективността на приетото пътно платно при дву-

лентови пътища

4. Определяне ефективността на приетото пътно платно при автомагис-

трали (Г35,00; Г 32,00; Г 29,00; Г 25,00)

4.1. Осигурените скорости на леките автомобили се определят в зависимост

от броя на лентите в една посока, интензивността и състава на автомобилното

движение и надлъжните наклони.

4.2. Връзката между натоварване и скорост при автомагистрали с две и три лен-

ти за движение в една посока и надлъжни наклони до 2% е представена на фиг. 11.8.

1

2

3 Дължина на пътя (участъка) km

4 Пътни отсечки (номер) № 1 2 3 4

5 Дължина на пътните отсечки km

6 Прието пътно платно тип

7 Оразмерителна интензивност на автомобилното

движение

8 Процент на товарните автомобили %

9 Брой на бавнодвижещите се моторни превозни средства Бр/h

10 Поправъчен коефициент за оразмерителна

интензивност (фиг. 11.2)

11 Фиктивна оразмерителна интензивност МПС/h

12 Надлъжни наклони %

13 Категория на надлъжните наклони (табл. 11.2) 1-5

14 Обхват на криволичене (табл. 11.3) 1-4

15 Нормативна интензивност (фиг. 11.3+11.7) МПС/h

16 Нормативен мин. % за използване на пропускателната

възможност

17 Нормативна скорост на леките автомобили (табл. 11.1) km/h

18 Действителна скорост на леките автомобили (фиг. 11.3-11.7) km/h

19 Средна действителна скорост за участъка – формула (11.1) km/h

20 Действителна пропускателна възможност при нормативната

скорост (фиг. 11.3-11.7)

21 Сравнение на действителната с нормативната скорост

(т. 19 и т. 17)

22 Сравнение на действителното и нормативното използване

на пропускателната възможност (т. 20 и т. 16)

МПС/h

%

С

Наименование на пътя

Клас на пътя

МПС/h

6.Б

1

127



Фиг. 11.8. Средни скорости на леките автомобили в зависимост от

натоварването в едната посока и брой на лентите за движение

4.3. При по-големи надлъжни наклони скоростите по фиг. 11.8 се коригират

съгласно данните в табл. 11.5.


Намаление на скоростите на леките автомобили в участъци с надлъжни

наклони над 2%

5. Технология за определяне на ефективността

5.1. Определяне осигурената скорост на леките автомобили

5.1.1. Определяне на перспективната интензивност (обща МПС/h, процент на то-

варните автомобили, брой на бавнодвижещите се моторни превозни средства, бр/h).

5.1.2. Разделяне на трасето на хомогенни отсечки и определяне на всяка от тях на:

- дължина в km;

- категория на надлъжния наклон - съгласно табл. 11.2;

- обхват на криволиченето - съгласно табл. 11.3.

5.1.3. Определяне скоростта на леките автомобили по съответния график

съгласно фиг. 11.3-11.7 за отделните отсечки.

5.1.4. Изчисляване на средната осигурена скорост за целия проектиран път

(пътен участък) по формула (11.1).

Надлъжен наклон в % Намаление на скоростта в km/h

< 2 0

< 3 11

< 4 18

≥ 4 25

6.Б

1

128



5.1.5. Сравняване на изчислената скорост на леките автомобили с норматив-

ната минимална скорост по табл. 11.1.

5.2. Определяне процента на минимално използване на пропускателната

възможност на приетото пътно платно.

5.2.1. Определяне на перспективната интензивност (обща МПС/h, процент на то-

варните автомобили, брой на бавнодвижещите се моторни превозни средства, бр/h).

5.2.2. Разделяне на трасето на хомогенни отсечки и определяне за всяка от тях на:

- категория на надлъжния наклон - съгласно табл. 11.2;

- обхват на криволиченето - съгласно табл. 11.3.

5.2.3. Определяне нормативната интензивност на приетото типово пътно плат-

но при установената в табл. 19 скорост по съответния график съгласно фиг. 11.3-11.7.

5.2.4.Изчисляване процента на използване на пропускателната възможност

на приетото пътно платно по формула (11.2).

5.2.5. Целесъобразно е определянето на ефективността на приетото пътно плат-

но по т. 4.1 и 4.2 да се извърши таблично. Образец на формуляр е даден в табл. 11.6.


Формуляр за определяне ефективността на приетото пътно платно при ав-

томагистрали

1

2

3 Дължина на участъка km

4 Номер на отсечките №

5 Дължина на отсечките km

6 Надлъжни наклони %

7 Оразмерителна интензивност на движението в една посока МПС/h

8 Част на товарните автомобили %

9 Приет тип пътно платно тип

10 Ленти за движение m

11 Скорост при надлъжен наклон до 2% (фиг. 11.8) km/h

12 Намаление на скоростта при надлъжни наклони > 2%

(по табл. 11.5)

13 Действителна скорост (р. 11-р. 12) km/h

14 Средна скорост за участъка (формула 11.1) km/h

15 Нормативна минимална скорост (табл. 11.1) km/h

16 Нормативна пропускателната възможност при V = 80 km/h МПС/h

17 Минимално нормативно процентно натоварване %

18 Минимално нормативно натоварване МПС/h

19 Сравнение на действителната скорост с минималната

нормативна

20 Сравнение на действителното използване на пътното платно

с нормативното

km/h

МПС/h

Наименование на автомагистралата

Участък

km/h

6.Б

1

129



6. Числени примери

6.1. Пример за двулентов пътДадени: Проектиран участък на път от ІІ клас:- обща дължина 7,600 km;

• надлъжни наклони и кривини: 4 000 m - надлъжен наклон 1% и криви-на 70°/km;

• 400 m - надлъжен наклон 2,5% и кривина 0°/km;• 3 200 m - надлъжен наклон 3,5% и кривина 60°/km;

- интензивност на движението:

• общо 1200 МПС/h, в т.ч. 20% товарни автомобили;• бавнодвижещи се моторни превозни средства - 10 бр/h;• прието пътно платно Г-10,50.

Да се определи ефективността на приетото пътно платно.- осигурена минимална скорост;

- минимално използване на пропускателната възможност.

Решение: (вж. табл. 11.7)

Таблица 11.7

Пример за определяне ефективността на приетото пътно платно при дву-

лентови пътища

- Минимална нормативна скорост по табл. 11.1 - 50-70 km/h

- Минималeн процент на използване на пропускателната възмож-

ност при скорост 60 km/h по табл. 21 - 35%

1 Наименование на пътя

2 Клас на пътя

3 Дължина на пътя (участъка) km

4 Пътни отсечки (номер) № 1 2 3

5 Дължина на пътните отсечки km 4 0,4 3 200

6 Прието пътно платно тип Г10,50 Г20,50 Г10,50

7 Оразмерителна интензивност на автомобилното движение МПС/h 1200 1200 1200

8 Процент на товарните автомобили % 20 20 20

9 Брой на бавнодвижещите се моторни превозни средства Бр/h 10 10 0

10 Поправъчен коефициент за оразмерителна интензивност

(фиг. 11.2)

11 Фиктивна оразмерителна интензивност МПС/h 1404 1404 1200

12 Надлъжни наклони % 1 2,5 3,5

13 Категория на надлъжните наклони (табл. 11.2) 1-5 1 1 3

14 Обхват на криволичене (табл. 11.3) 1-4 1 1 1

15 Нормативна интензивност (фиг. 11.3+11.7) МПС/h 1900 1900 1800

16 Нормативен мин. % за използване на пропускателната

възможност

17 Нормативна скорост на леките автомобили (табл. 11.1) km/h 60 60 60

18 Действителна скорост на леките автомобили (фиг. 11.3-11.7) km/h 65 65 60

19 Средна действителна скорост за участъка – формула (11.1) km/h

20 Действителна пропускателна възможност при нормативната

скорост (фиг. 11.3-11.7)

21 Сравнение на действителната с нормативната скорост

(т. 19 и т. 17)

22 Сравнение на действителното и нормативното използване

на пропускателната възможност (т. 20 и т. 16)

63 > 60

74 > 35 74 > 35 68 > 35

63

1,17 1

% 35 35 35

С 1,17

ІІ

7 600

МПС/h 74 74 68

6.Б

1

130



6.2. Дадени: Проектиран участък на автомагистрала при изходни данни:

- дължина 5,600 km;

• 2 000 km с надлъжен наклон 1%;

• 2 000 km с надлъжен наклон 2,5%;

• 1600 km с надлъжен наклон 3,5%;

• перспективна интензивност на автомобилното движение в една посока:

• 2500 МПС/h, в т.ч. 15% товарни автомобили;

• прието пътно платно А29

• 2 х 2 ленти за движение.

Решение: (вж. табл. 11.8)

- Минимална нормативна скорост по табл. 11.1 - 110-80 km/h

- Минималeн процент на използване на пропускателната възмож-

ност при скорост 80 km/h.

Таблица 11.8

Пример за определяне ефективността на приетото пътно платно

при автомагистрали

1 Наименование на автомагистралата

2 Участък

3 Дължина на участъка km

4 Номер на отсечките № 1 2 3

5 Дължина на отсечките km 2 0,2 1 600

6 Надлъжни наклони % 1 2,5 3,5

7 Оразмерителна интензивност на движението в една посока МПС/h 2500 2500 2500

8 Част на товарните автомобили % 15 15 15

9 Приет тип пътно платно тип А29 А29 А29

10 Ленти за движение m 2 х 3,75 2 х 3,75 2 х 3,75

11 Скорост при надлъжен наклон до 2% (фиг. 11.8) km/h 108 108 108

12 Намаление на скоростта при надлъжни наклони > 2%

(по табл. 11.5)

13 Действителна скорост (р. 11-р. 12) km/h 180 102,5 93,5

14 Средна скорост за участъка (формула 11.1) km/h

15 Нормативна минимална скорост (табл. 11.1) km/h

16 Нормативна пропускателната възможност при V = 80 km/h МПС/h

17 Минимално нормативно процентно натоварване %

18 Минимално нормативно натоварване МПС/h

19 Сравнение на действителната скорост с минималната

нормативна

20 Сравнение на действителното използване на пътното платно

с нормативнотоМПС/h 2500 > 1920

110-80

3200

km/h 101.6 > 80

60

1920

3 800

101.6

km/h - 5,5 14,5

6.Б

1

131



ПРИЛОЖЕНИЕ №12към чл.75, ал. 2

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛЕНТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПРИ ГОЛЕМИ

НАДЛЪЖНИ НАКЛОНИ

1. Цел и обхват

1.1. Допълнителни ленти за движение се устройват на пътни участъци със

значителни (> 3%) и продължителни надлъжни наклони с цел увеличаване ско-

ростта на леките автомобили, повишаване безопасността на движението и увели-

чаване пропускателната възможност на пътя в тези участъци.

1.2. Допълнителни ленти за движение се предвиждат при автомагистрали и

пътища от първи и втори клас и по изключение - при пътища от трети клас и мес-

тни пътища при проектиране на ново строителство и при реконструкция.

1.3. Нормално допълнителни ленти се устройват като увеличаване броя на

лентите за качващия надлъжен наклон.

1.4. По изключение при двулентови пътища допълнителна лента може да се

предвиди и към лентата за съответния слизащ надлъжен наклон, ако поради него-

вата продължителност е необходимо да се осигури възможност на леките автомо-

били за изпреварване.

2. Параметри на допълнителната лента

2.1. Широчината и напречният наклон на допълнителната лента се приемат

еднакви с тези на съседната нормална лента за движение.

2.2. Началото и краят на допълнителната лента се определят чрез съставяне

на график на скоростта на приет за оразмерителен товарен автомобил (ОТА), съ-

образена с надлъжния профил на пътния участък.

2.3. Началото на допълнителната лента се определя от точката по графика на

скоростта, в която скоростта на ОТА е намаляла до 70 km/h, или до проектната

скорост на пътя, ако тя е по-малка, а краят - от точката, в която тази скорост е на-

ново достигната.

2.4. Минималната дължина на допълнителната лента се приема, както следва:

- при автомагистрали - 1500 m;

- при двулентови пътища - 500 m.

2.5. Допълнителна лента се включва и изключва към нормалната лента за

движение чрез начална и крайна преходна рампа.

2.5.1. Дължината на рампата се приема, както следва:

- за автомагистрали - 200 m;

- за двулентови пътища - 150 m при Vпр > 80 km/h.

2.5.2. Закръгляването на чупките в началото и в края на рампата се извърш-

ва съгласно чл. 32 и приложение №8.

6.Б

1

132



2.6. Минималното разстояние между две съседни допълнителни ленти при

надлъжни наклони се приема както следва:

- 2 500 m - при автомагистрали;

- 800 m - при двулентови пътища.2.6.1. При по-малко разстояние двете допълнителни ленти се обединяват с

оглед удобство и безопасност на движението.2.7 При нови автомагистрали допълнителна лента се устройва отляво на основ-

ните ленти за движение, а при съществуващи автомагистрали и двулентови пътища -отдясно на основните ленти. Във всички случаи обаче като допълнителна лента семаркира и сигнализира най-лявата лента в съответното направление (фиг.12.1 и 12.2).

Фиг. 12.1. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна

лента при нови автомагистрали

Фиг. 12.1. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна

лента при двулентови пътища

6.Б

1

133



3. Графика на скоростта на ОТА3.1. Графикът на скоростта ОТА се съставя по надлъжния профил на пътя с по-

мощта на графика на изменение на скоростите на автомобила при движение по раз-лични надлъжни (качващи и слизащи) наклони и пропътувани разстояния (фиг.12.3).

3.2. Дълги вертикални криви на нивелетата се заместват от тангиращ полигон.3.3. Началото на графика на скоростта се приема в точка преди наклона, в която

скоростта на ОТА е известна - спиране на кръстовище, или участък с постоянна (равно-весна) скорост или малък наклон, по който автомобилът се движи с максимална скорост.

3.4. Максималната скорост на ОТА се приема 80 km/h.

Фиг. 12.3. Скорост на ОТА при различни наклони и разстояния

4. Определяне на необходимостта от допълнителна лента4.1. Необходимостта от допълнителна лента за движение при надлъжни нак-

лони се установява чрез обследване на нейната транспортна и икономическаефективност, свързана с осъществяване и експлоатация.

4.2. Допълнителна лента за движение е необходима в участъците, в коитоскоростта на ОТА е по-малка от минималната скорост, изчислена по формула(12.1), и разходите за нейното осъществяване се откупват от приетия за пълнотостроителство срок.

VOA = a + bNO (km/h),

където VOА е най-малката допустима скорост на ОТА, под която се налагаустройване на допълнителна лента, в km/h;

a - константа по табл. 12.1 в km/h;b - коефициент от табла. 12.1 в km/МПС;NO - оразмерителната интензивност на автомобилното движение в МПС/h.

6.Б

1

134



Таблица 12.1

Константа а и коефициент b за определяне на най-малката допустима скорост на ОТА

4.3. Икономическата ефективност от осъществяването на допълнителна лен-

та се определя по Методиката за определяне икономическата ефективност на

инвестиционните проекти в пътното строителство (издание на ГУП).

4.4. Независимо от икономическата ефективност, поради съображения за бе-

зопасност на движението, допълнителна лента се предвижда в участъците на гра-

фика, в които скоростта на ОТА е намалена на 30 km/h при автомагистрали и на

20 km/h - при двулентови пътища.

4.5. Ориентировъчна насока за изследване на пътни участъци с надлъжни

наклони с оглед необходимостта от устройване на допълнителна лента при дву-

лентови пътища дават графиците на фиг. 12.4.

% на тов. Vпр = 40 Vпр = 50 Vпр = 60 Vпр = 70

автом. km/h km/h km/h km/h

Криволичене 5% -274 -155 -82 -11

< 150 °/km 10% -258 -144 -73 -4

15% -246 -135 -65 1

20% -236 -128 -59 7

b 0,2002 0,1381 0,1078 0,0803

Криволичене 5% -158 -90 -35 -

> 150 °/km 10% -145 -80 -27 -

15% -135 -71 -21 -

20% -126 -64 -15 -

b 0,1524 0,1179 0,1026 -

Двулентови пътища

a

a

Автомагистрала % на тов. Vпр = 70 Vпр = 80 Vпр = 90 Vпр = 100 Vпр = 110

2 х 3 ленти автом. km/h km/h km/h km/h km/h

5% -58 -50 -40 -28 -4

10% -52 -45 -34 -23 -1

15% -47 -40 -30 -19 2

20% -43 -36 -26 -16 5

b 0.0486 0.0469 0.0456 0.0458 0.0411

a

Автомагистрала % на тов. Vпр = 70 Vпр = 80 Vпр = 90 Vпр = 100 Vпр = 110

2 х 3 ленти автом. km/h km/h km/h km/h km/h

5% -78 -72 -60 -46 -18

10% -72 -66 -54 -41 -15

15% -67 -61 -49 -36 -12

20% -62 -57 -46 -33 -9

b 0.0355 0.0351 0.0338 0.0338 0.0328

a

6.Б

1

135



Фиг. 12.4. Ориентировъчно определяне на необходимостта

от допълнителна лента: зона А - допълнителна лента е желателна;

зона В - допълнителна лента е желателна, ако видимостите са ограничени;

зона С - допълнителна лента не е необходима

5. Пример за реда на изследване5.1. Обект: Участък от път ІІ клас с пътно платно Г10,50:- обща дължина - 7 km/h;- максимален надлъжен наклон 5,2% (фиг. 12.5);- автомобилно движение 990 авт/h, от които 12,5% товарни автомобила;- криволичене 110 °/km;- минимална оразмерителна скорост - 60 km/h.5.2. Определяне графика на скоростта на ОТАКривата на скоростите започва от спускането през началото на обследвания

участък, в който товарният автомобил се движи с максимална скорост 80 km/h.Развитието на кривата на скоростите обхваща следните отсечки (фиг. 12.5):(1) Отсечка със слизане 6% с максимална скорост 80 km/h;(2) Отсечка с качване 4,4% с намаляване на скоростта от 80 на 46 km/h;(3) Отсечка с наклон 2% и ускоряване на движението от 46 до 63 km/h;(4) Отсечка с наклон 5,2%, намаляваща скоростта от 63 на 30 km/h;(5) Отсечка в крива с наклон 5,2% (качване) с постоянна скорост 30 km/h;(6) Участък с наклон 1% (слизане) с повишаване на скоростта от 30 до 80 km/h;(7) Участък със слизане 1% с максимална скорост 80 km/h.

5.3. Определяне на допустимите минимални скорости на ОТА5.3.1. Минималната допустима скорост на ОТА, определена по формула

(12.1) и табл. 12.1, на път за проектна скорост Vпр = 60 km/h.5.3.2. minVOA = -69 + 0,1078.1000 = 58 ≈≈ 60 km/h.

5.4. Определяне на необходимостта от допълнителна лента5.4.1. На фиг. 12.5 се вижда, че в обхвата на отсечка (6) скоростта на ОТА -

30 km/h е по-малка от допустимата - 40 km/h, което изисква в този участък да сеустрои допълнителна лента за движение.

5.5. Начало и край на допълнителната лента5.5.1. Началото и краят на допълнителната лента се определят от точките по

надлъжен профил, в които скоростта от ОТА достига проектната скорост 60 km/h.5.5.2. Определената по т. 5.5.1. дължина върху графика на фиг. 12.5 е 3150 m,

която е по-голяма от предписаната в т. 2.4. минимална дължина 500 m.

6.Б

1

136



Фи

г. 1

2.5

.

6.Б

1

137



ПРИЛОЖЕНИЕ №13Към чл. 114, ал. 3

ФОРМА И РАЗМЕРИ НА КАПКОВИДНИЯ ОСТРОВ

1. Местоположението и размерът на капковидния остров при кръстовища от

ІІ тип се определя, както следва:

1.1. При ъгъл на пресичан на оста на пътищата αα = 80 - 120gr

Фиг. 13.1. 1 - Установяване оста на второстепенното направление;

2 - определяне на точка А по оста на настилката на главното направление;

3 - начертаване оста на капковидния остров като права, завъртяна около

точка А на 6° надясно; 4 - нанасяне на две помощни прави от двете страни

на оста на капката и на разстояние 1,5 m от нея; 5 - нанасяне на две криви

с R = 12 m, които тангират оста на главното направление, и на двете по-

мощни прави - 4 gr (ако 100gr, радиусът на лявата крива на фигурата т. 4 се

намалява до 8 m); 6 - закръгляване челото на капката с R = 0,75 m; 7 - опре-

деляне на точка Б по оста на капката на разстояние 20 m от ръба на нас-

тилката на главното направление и прекарване на две прави, минаващи

през точка Б и тангиращи кривите с R = 12 m; 8 - закръгляване опашката

на капката между криви - 7 ° с R = 0,75 m; 9 - площта, останала между

прави 7 и капката, се означава с хоризонтална маркировка;

(*) - по номерацията, означена на фигурата

6.Б

1

138



1.2. При ъгъл на пресичане на осите на пътищата αα < 80gr

Фиг. 13.2. 1 - оста на второстепенното направление се променя с крива с R ≥≥ 50 mтака, че да завършва перпендикулярна на ръба на настилката на главното направле-

ние (ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките да са ед-на до друга); 2 - нанасяне на помощна права, перпендикулярна на главното направление

и отстояща на 3,0 m наляво от точката на пресичане на кривата с R ≥≥ 50 m с остана главното направление; 3 - нанасяне на две криви с R = 12 m, тангиращи оста наглавното направление, помощната права 2 и крива 1 с R ≥≥ 50 m; 4 - закръгляване на

точка А по крива 1 на разстояние 20 m от ръба на настилката и прекарване на правапрез точка А, перпендикулярна на оста на главното направление; 5 - закръгляване на

челото на капката с R = 0,75 m; 6 - закръгляване на опашката на капката с R = 0,75 m

1.3. При ъгъл на пресичане на осите на пътищатаαα > 120gr

Фиг. 13.3. Капковиден остров при кръстовища от І тип и ъгъл αα > 120°: 1 - оста на второстепенното направление се променя с крива R ≥≥ 50 m та-

ка, че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главнотонаправление (ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така,че капките да са една срещу друга); 2 - нанасяне на помощна права, перпен-

дикулярна на главното направление и отстояща на 3,0 m надясно от точка-та на пресичане на кривата с R ≥≥ 50 m от ръба на настилката; 3 - нанасяне

на две криви с R = 12 m, тангиращи оста на главното направление, на по-мощна крива 2 и на крива 1 с R ≥≥ 50 m; 4 - установяване на точка А по крива

1 на разстояние 20 m от ръба на настилката и прекарване на права презточка А, перпендикулярна на оста на главното направление; 5 - закръглява-

не на опашката на капката с R = 0,75 m

6.Б

1

139



2. Местоположението и размерът на капковидния остров при кръстови-

ща от ІІ и ІІІ тип се определят, както следва:

2.1. При ъгъл на пресичане на осите на пътищатаαα = 80 - 120gr

Фиг. 13.4. 1 - установяване на точка 1 - пресечна точка на ръба на настил-

ката на главното направление с оста на второстепенното направление;

2 - нанасяне на помощна права, успоредна на оста на второстепенното

направление и отстояща от него надясно на разстояние І в m съгласно гра-

фиката на фиг. 13.5; 3 - нанасяне на крива с радиус Rm (определен по графи-

ката на фиг. 13.6), тангираща правата KL и помощната права 2* с център

точка О; 4 - нанасяне на крива от център точка О с радиус Ri = Rm + 2;

5 - определяне на точка Б - пресечна точка на кривата с радиус Ri и ръба на

настилката; свързване на точка О с точка Б и определяне на точка А - пре-

сечна точка на кривата с радиус Ri правата ОБ; 6 - нанасяне на крива

6 през точка А и тангираща към правата с такъв радиус, че широчината на

капката между крива 3* и 6* да е 1,5 - 5,0 m; 7 - закръгляване на челото на

капката с такъв радиус, че челото да отстои на разстояние 2-4 m от ръба

на настилката; 8 - прекарване на две прави през отстояща на 40 m от ръба

на настилката (тангиращи криви 3 и 6); 9 - между прави 8* се търси сече-

нието, в което широчината между тях е 2,50 m, дясната - 1,00 m; от полу-

чената точка се прекарва тангента към крива 2; получената вляво от оста

на опашката на капката широчина се закръглява с R = 0,75 m; 10 - площта

между капката и правата 8* се маркира като забранена за движение

6.Б

1

140



Фиг. 13.5. αα - ъгъл на заустване Фиг. 13.6. Широчина на главния

път в m

2.2. При ъгъл на пресичане на осите на пътищата 80gr

Фиг. 13.7. 1 - оста на второстепенното направление се променя с крива

с R ≥≥ 50 m така, че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на

главното направление (ако кръстовището е четириклонно, осите се проме-

нят така, че капките да са една срещу друга); 2 - нанасяне на крива с радиус

S (определян по графиката на фиг. 13.6), тангираща правата KL и кривата с

R ≥≥ 50 m; 3 - конструкция като т. 4, 5, 6 и 7 при αα = 80 -120gr; 4 - капката се

устройва с дължина около 25 m, опашката на капката се измества с 1 m на-

ляво от оста и се закръглява с R = 0,75 m (както т. 9, при αα = 80 - 120gr);

5 - прекарване на права 5*, тангираща крива 3* и закръглението на опашка-

та на капката 4*; 6 - прекарване на права 6, тангираща закръглението на

опашката 4, и крива 2 (както т. 9, при αα = 80 - 120gr); 7 - нанасяне на крива

7, тангираща капката и оста на второстепенното направление, така че

преди опашката на капката да може да се означи с хоризонтална маркиров-

ка около площ с дължина 15 m, забранена за движение

6.Б

1

141



2.3. При ъгъл на пресичане на осите на пътищата

αα > 120gr

Фиг. 13.8. Капковиден остров при кръстовища от ІІ и ІІІ тип - αα > 120gr:

1 - оста на второстепенното направление се променя с крива R ≥≥ 50 m така,

че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главното направле-

ние (ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките

да се една срещу друга); 2 - начертаване на помощна права, перпендикулярна на

главното направление и отстояща на 2,5 m надясно от точката на пресичане

на кривата с R ≥≥ 50 m и ръба на настилката; 3 - нанасяне на крива 3, тангира-

ща права MN, и на помощна права 2; 4 - нанасяне на крива 4; центърът на ок-

ръжността се намира с помощта на шаблона съгласно фигурата; неговото

местоположение е определено, когато точка 6 от шаблона попадне върху ръба

на настилката на главното направление, а точка В - върху крива 3; 5 - закръг-

ляване на челото на капката с такъв радиус, че то да отстои на разстояние

2-4 m от ръба на настилката; 6 - нанасяне на крива с R = 30 m, тангираща

крива 3 и оста на второстепенното направление; 7 - капката е с дължина око-

ло 25 m, опашката й е закръглена с R = 0,75 m; 8 - прекарване на права 8, тан-

гираща закръгленията на челото и опашката; 9 - нанасяне на крива 9, танги-

раща права 8 и оста на второстепенното направление, така че преди опашка-

та на капката да може да се изначи с хоризонтална маркировка площ с дъл-

жина около 15 m, забранена за движение

6.Б

1

142



ПРИЛОЖЕНИЕ №14към чл. 104

ТРАНСПОРТНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ПЪТНИ ВЪЗЛИ НА НИВО БЕЗ

СВЕТОФАРИ

1. Изходни положения

1.1. Прилага се теорията за разпределение на празните интервали ∆∆ t в глав-

ните потоци.

1.2. Въз основа на т. 1.1 се приема:

1.2.1. всички ∆∆ t ≥≥ ∆∆ tгр (∆∆ tгр са граничните интервали в s) се използват от мо-

торните превозни средства на подчинения поток за пресичане, вливане или отливане;

1.2.2. регулирането в пътния възел трябва да е ясно; главните потоци не се

спират, а подчинените се пресичат, съответно се отливат или вливат в главните

потоци до ∆∆ tгр, съобразно приетото регулиране със спиране или забавяне;

1.2.3. в подчинените потоци винаги има моторни превозни средства, които

да използват ∆∆ tгр в главните потоци;

1.2.4. всички транспортни процеси (вливане, включване, отливане и преси-

чане) се изследват поотделно при спазване правилата за движение;

1.2.5. моторните превозни средства в главния поток се отчитат в действител-

ни единици (авт/h), а тези в подчинените потоци се представят в приведени еди-

ници на час (ЕЛА/h);

1.2.6. за всеки подчинен поток се търси максималната му стойност Nподmax,

която може да се пропусне в зависимост от реално смущаващите го главни пото-

ци, симулирани и разгледани като главни меродавни потоци Nглмер;

1.2.7. така изчислените максимални интензивности (пропускателна способ-

ност за подчинените потоци Nподmax се намаляват с определен брой, в резултата

на което се получава допустимата интензивност (качество на движението). Вто-

рично смущаваните потоци (ляво вливащите се потоци от подчинените клонове)

допълнително се намаляват съгласно фиг. 14.4.

2. Начин на работа

2.1. Разработва се картограма на движението, за оразмерителните интензив-

ности на потоците и за приетите тип и схема на пътния възел. Регулирането на

пътния възел се установява съгласно Правилника за прилагане на Закона за дви-

жението по пътищата (обн., ДВ96/25; попр., ДВ96/72).

2.2. Определят се меродавните главни потоци за всеки изследван подчинен

поток на фиг. 14.1.

6.Б

1

143



Фиг. 14.1. Определяне на Nгл при изследване на подчинени потоци

6.Б

1

144



2.3. Определят се граничните празни интервали ∆∆ tгр в s съгласно фиг. 14.2

съобразно приетото регулиране

Фиг. 14.2. Гранични интервали при прието регулиране

2.4. Изчислява се максималната интензивност (Nmaxпод) на подчинените по-

тоци във функция от граничните празни интервали ∆∆ tгр и изчисления главен ме-

родавен поток Nмергл при използване на фиг. 14.3.

Фиг. 14.3. Зависимост на Nпод от Nгл и ∆∆ tгр

6.Б

1

145



2.5. Оценката на пропускателната способност на пътния възел се извършва чрезпоследователна проверка на всички подчинени потоци Nпод и сравняването им с ораз-мерителната им интензивност по картограмата на движението, т.е. необходимо е:

Nподmax > Nподнал (Nподнал < Nподоразм ) ;

2.6. За намаляване времето на чакане на подчинените потоци и за премахва-не на дълги опашки, т.е.гарантиране на прието качество в протичане на движени-ето, вкл. благоприятно влияние върху пътно-транспортни произшествия, Nпод сенамаляват със стойностите по табл. 14.1, т.е.

Nподдоп = Nподmax - Nнамал

Таблица 14.1

Забележка. Приета се последните две намаления и по изключение второ-то, а за къса перспектива (до 5 години) - първото намаление.

2.7. От проведеното изследване на лявоотливащите се от главните потоци инамирането на максималните им стойности (Nгл е лявоотливащ се поток, разглеж-дан тук като подчинен Nпод), т.е. Nглmax = Nподmax, и след оценяване качествотона протичането на тези потоци по таблицата се прави допълнителен анализ завлиянието им (подчиненост от първи род) върху подчинените потоци от подчине-ните клонове на пътния възел (разглеждани като подчинени от втори род).

За целта се намира процентът на използване на Nглнал от Nглmax. С тозипроцент по фиг. 14.4 се установява факторът на намаление р, с който се кориги-рат изчислените максимални потоци от подчинените клонове на пътния възелNподmax (вж. числения пример).

Фиг. 14.4. Диаграма за отчитане на р

№ Nнамал Качество на протичане на движението

1 100 ЕЛА/h Силно възпрепятствано

2 150 ЕЛА/h Средно възпрепятствано

3 200 ЕЛА/h Слабо възпрепятствано

4 > 200 ЕЛА/h Невъзпрепятствано

6.Б

1

146



3. Числен пример за онагледяване метода на транспортно оразмеряване

3.1. Ляво отливане от главния потокИзследва се Nгл4, разглеждан тук като подчинен от І род и означен с ∆∆ Nгл,

прямо главните потоци Nгл1 и Nгл2:а) Nподнал = ∆∆Nглнал = 100 ла + 50 та = 100х1 + 50х1 = ЕЛА/h;б) Nглмер = Nгл1 + Nгл2 = 100 + 400 = 500 авт/h;в) по фиг. 14.2 за ляво отливане се отчита ∆∆tгр = 5 s;г) по фиг. 14.3 за ∆∆tгр = 5 s и Nглмер = 500 авт/h се отчита

∆∆Nподmax = ∆∆Nглmax = 720 ЕЛА/h = ∆∆Nглнал + Nрезерв = 200 + 520 ЕЛА/h

(Nрезерв трябва да е по-голям от Nнамал по табл. 14.1).

Заключение. Няма възпрепятстване на движението съгласно табл. 14.1.

д) ∆∆Nгл/∆∆Nгл = 200/700 = 28% (наличната интензивност е 28% от макси-мално възможната, т.е. процентът на използване е 28);

е) с изчисления процент на използване 28 по фиг. 14.4 се отчита факторът р = 0,78,с който се намалява изчисленият Nпод3max (ляво вливане).

3.2. Ляво вливане Nпод3

Изследва се Nпод3 като подчинен поток спрямо главните потоци Nгл1, Nгл2,Nгл4 и Nгл5:

а) Nпод3нал = 80 ал + 20 та = 80х1 + 20х1 = 120 ЕЛА/h;б) Nглмер = 0,5 Nгл1 + Nгл2 + Nгл4 + Nh.5 = 50 + 400 + 150 + 250 = 850 авт/h;в) по фиг. 14.2 за ляво вливане се отчита ∆∆tгр = 6,5 s;г) по фиг. 14.3 за ∆∆tгр = 6,5 s и Nглмер = 850 пр.ср/h се отчита и преиз-

числява с фактора р Nпод3max, т.е.

Nпод3max = р х 280 = 0,78 х 280 = 219 = Nпод3нал + Nрезерв = 120 + 99.Заключение: Резервът е малък и следователно съгласно табл. 14.1 движе-

нието по този участък е много силно възпрепятствано.

6.Б

1

147



3.3. Дясно вливане Nпод1

Изследва се Nпод1 като подчинен поток спрямо Nгл1 и Nгл2:а) Nпод1 = 150 ла + 50 та = 150х1 + 50х2 = 250 ЕЛА/h;б) Nгл = 0,5 Nгл + Nгл2 = 50 + 400 = 450 авт/h;в) по фиг. 14.2 за дясно вливане се отчита tгр = 5 s;г) по фиг. 14.3 за ∆∆tгр = 5 s и Nглмер = 450 авт/h се отчита

Nпод1max, т.е. Nпод1max = 760 ЕЛА/h = Nпод1нал + Nрезерв = 250 + 510 ЕЛА/h.

Заключение: Няма възпрепятстване на движението съгласно табл. 14.1.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕТясно място в пътния възел е лявото вливане. То не осигурява качество на

движението. Необходимо е да се възприеме друга схема за пътен възел (друг тип),

т.е. да се премине към пътен възел различно ниво.

6.Б

1

148



ПРИЛОЖЕНИЕ №15

СИМВОЛИ И ОЗНАЧЕНИЯ

Vпр - Проектна скорост в km/h

V85 - Скорост с осигуреност 85% в km/h

Vпф - Профилна скорост (моментна скорост в дадено напречно сечение на

пътя) в km/h

Vдоп - Максимално разрешена скорост по пътищата в km/h

Vср - Средна скорост на транспортен поток в km/h

Vор - Оразмерителна скорост в km/h

VБ - Безопасна скорост в km/h

Vо - Скорост при отливане от директно направление в km/h

Vкр - Скорост в хоризонтална крива след забавителен шлюз в km/h

L - Дължина на участък от път в m

Lп - Дължина на прав участък от път в m

Lм - Дължина на прав участък от път между две хоризонтaлни криви в m

Lвм - Дължина на вмъкнат прав участък в инфлексна клотоида в m

Lр - Дължина на преходна крива в m

Lпр - Дължина на преходна рампа на надвишение в m

Lв - Дължина на участък от път с ускорено въртене на платното за движение в m

Lкб - Дължина на участък от път с косо било в m

Lн - Дължина на участък от път в хоризонтална крива с постоянен напречен

наклон в m

Lхр - Дължина на участък от път във вертикална крива с нулев надлъжен

наклон в m

Lу - Дължина на участък от път, в който се разширява платното за движение, в m

Lуп - Дължина на прав участък от път, в който се разширява платното за дви-

жение, в m

Lук - Дължина на участък от път в хоризонтална крива, в който се разширя-

ва платното за движение, в m

Lсп - Разстояние за видимост при спиране в m

Lиз - Разстояние за видимост при изпреварване в m

Lк - Разстояние за видимост в кръстовище в m

Lз - Дължина на лента за завиване в m

Lпрех - Дължина на участък от път, в който се осъществява преход от дирек-

тно направление към пътна връзка или шлюз, в m

Lзаб - Дължина на участък от път за забавяне (намаление) на скоростта в m

Lо - Дължина на участък от път с клиновидно разширяване на платното за

движение в m

Lвл - Дължина на участък от път за вливане в директното направление в m

Lзп - Дължина на участък от път с преплитане на транспортни потоци в m

R - Радиус на кръгова крива в m

Rкр - Радиус на хоризонтална крива в m

Rпр - Радиус на хоризонтална крива, при която не се изисква преходна кри-

ва, в m

6.Б

1

149



Rо - Радиус на основна крива при серпантина в m

Rсп - Радиус на спомагателна крива при серпантина в m

Rр - Радиус за закръгление на чупки при изпълнение на надвишение в m

Rиз - Радиус на изпъкнала вертикална крива в m

Rвд - Радиус на вдлъбната вертикална крива в m

Tв - Тагнгента на вертикална крива в m

Dкр - Дължина на хоризонтална кръгова крива в mαα - Централен ъгъл или ъгъл на завиване в gr

ααпу - Ъгъл на завиване, при който се реализира пълно уширение в хоризон-

тална крива, в gr

ττ - Ъгъл на тангента на клотоида в gr

A - Параметър на клотоида в m

В - Широчина на платно за движение в m

b - Широчина на лента за движение в m

Bу - Разширение на платно за движение в m

E - Пълно уширение на платно за движение в хоризонтална крива в m

Eн - Намалено уширение на платно за движение в хоризонтална крива в m

n - Брой на ленти за движение

D - Разстояние от заден мост до предна броня на автомобил в m

C - Разстояние от ос на лента за движение до странична граница на види-

мост в хоризонтална крива в m

i - Надлъжен наклон на път в 0%

q - Напречен наклон на платно за движение в %∆∆i - Допълнителен надлъжен наклон при надвишение в хоризонтална крива в %

вo - Разстояние от ос на въртене до ръб на платно за движение в m

qпр - Напречен наклон в прав участък в %

qкр - Напречен наклон в хоризонтална крива в %

qобр - Обратен напречен наклон в хоризонтална крива в %

qкос - Кос наклон в %

Kкр - Коефициент на криволичене в gr/km

вз - Ускорение при забавяне в m/s2

N - Средноденонощна годишна интензивност на движение в авт/ден

Nо - Оразмерителна часова интензивност на движение в авт/h

Nor - Оразмерителна часова интензивност на движение по главно направле-

ние в авт/h

Nов - Оразмерителна часова интензивност на движение по второстепенно

направление в авт/h

Dпр - Дължина на участъка за изменение на профилната скорост в m

Lрз - Разстояние за разпознаване в m

6.Б

1

150



НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

(НОВА, ДВ, БР. 102 ОТ 2005 г.)

ЗЕМНО ТЯЛО

Глава шестнадесета

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 135. (1) В тази част от Нормите за проектиране на пътища са определе-

ни изискванията при проектиране на земното тяло на пътя.

(2) Земното тяло се състои от следните елементи:

1. земна основа на настилката;

2. основа на насипа (теренна основа);

3. насип;

4. изкоп.

(3) За всички елементи на земното тяло въз основа на инженерно-геоложки-

те проучвания се изготвя индивидуален проект в съответствие с тази част от Нор-

мите за проектиране на пътища.

(4) При проектиране на земното тяло в отделни частни случаи и за отделни

негови елементи се допускат и типови решения, регламентирани в съответните

членове на тази част от нормите.

Чл. 136. Земното тяло при насип се подразделя на следните зони, мерено от

короната му:

1. зона А – горната част на насипа на дълбочина до 0,5 m;

2. зона Б – частта от насипа в дълбочина от 0,5 до 4 m;

3. зона В – частта от насипа от 4 до 10 m.

Чл. 137. Земната основа на настилката в насип и изкоп е зоната непосредс-

твено под настилката, в която напреженията и деформациите, предизвикани от

подвижните товари, затихват. Дълбочината на тази зона е приета 0,5 m, мерено в

най-ниската точка на земното легло на настилката. То се изпълнява с напречен

наклон 4 – 5 % съобразно дебелините на конструктивните пластове на пътната

настилка. При насип земната основа на настилката съвпада с неговата зона А.

Чл. 138. Основа на насипа е активната зона на напреженията и деформаци-

ите (Ha), предизвикани от натоварването на насипа. За изчисленията дълбочина-

та на тази зона, измерена от най-ниската точка на теренната линия, се определя

от условието:

σσZ ≤≤ 0,5σσγγ (1),

където: σσZ е вертикалното напрежение, предизвикано от трапецовидно или

триъгълно натоварване на основата на насипа, kN/m2;σσγγ – напрежението от геоложкия товар в основата, kN/m2.

6.Б

1

151



Глава седемнадесета

РАЗЧИСТВАНЕ НА ТЕРЕНА В ЗОНАТА НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 139. Площите на пътните изкопи, насипи и взаимствени изкопи се по-

чистват от дървета, храсти, пънове, корени, трева, друга растителност, както и от

всички други предмети и отпадъци.

Чл. 140. (1) В зоната на земното тяло задължително се предвиждат изземва-

нето, складирането и съхраняването на растителната почва, която е необходима за

довършителни земни работи.

(2) Горният пласт на земната повърхност на почистената строителна пло-

щадка се изкопава и отстранява на дълбочина 30 cm. Изкопаният материал се пре-

возва и складира на депо на подходящо място или се влага по предназначение.

Чл. 141. (1) При височина на насипа до 1,5 m теренът под него се разчиства

от храсти, дървета, корени и дънери.

(2) При височина на насипа над 1,5 m се разчиства надземната част на рас-

тителността.

(3) Корените на дърветата и храстите се премахват на дълбочина, по-голяма

от 60 cm, под нивото на земната основа при насипите или под нивото на земното

легло при изкопите.

(4) Полученият дървен материал без клоните и листата се натоварва, извоз-

ва и складира на подходящо място.

Глава oсемнадесета

КЛАСИФИКАЦИЯ И ПОДБОР НА ПОЧВИТЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ

НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 142. (1) Класификацията на почвите за изграждане на земното тяло е в

зависимост от зърнометричния състав и консистентните им граници съгласно

табл. 36. Според тази класификация почвите се подразделят на следните групи и

подгрупи: А-1 (A – 1 – a, A – 1 – в), A – 2 (A-2-4, A-2-5, A-2-6, A-2-7), А – 3, A-4,

A-5, A-6 и A-7 (A-7-5 и A-7-6).

6.Б

1

152



Таблица 36

Класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали

Забележки:

1. Показателят на пластичност Ip за подгрупа А-7-5 е равен или по-малък от грани-

цата на протичане WL минус 30.

2. Показателят на пластичност Ip за подгрупа А-7-6 е по-голям от границата на

протичане WL минус 30.

Обща

класификация

А-3

А-1-а А-1-в А-2-4 А-2-5 А-2-6 А-2-7

Зърнометричен

състав (преминали

тегловни проценти)

през сито:

2,0 mm

не по-

вече

от 50

– – – – – – – – – –

0,425 mm

не по-

вече

от 30

не по-

вече

от 50

не по-

вече

от 51

– – – – – – – –

0,075 mm

не по-

вече

от 15

не по-

вече

от 15

не по-

вече

от 10

не по-

вече

от 35

не по-

вече

от 35

не по-

вече

от 35

не по-

вече

от 35

не по-

малко

от 36

не по-

малко

от 36

не по-

малко

от 36

не по-

малко

от 36

Характеристики на

фракцията,

преминала през

сито 0,425 mm,

граница на

протичане W L , %

не по-

вече

от 40

не по-

малко

от 41

не по-

вече

от 40

не по-

малко

от 41

не по-

вече

от 40

не по-

малко

от 41

не по-

вече

от 40

не по-

малко

от 41

Показател на

пластичност I p , %

не

пласт

ични

не по-

вече

от 10

не по-

вече

от 10

не по-

малко

от 11

не по-

малко

от 11

не по-

вече

от 10

не по-

вече

от 10

не по-

малко

от 11

не по-

малко

от 11

Кратко описаниефин

пясък

Обща оценка като

земна основа

глинести

почви

отлична до добра средна до лоша

не повече

от 6

скални

късове,

чакъл и

пясък

прахов или глинест

чакъл и пясък

прахови

почви

Прахово-глинести

материали (35 % или

повече частици,

преминали през сито

0,075 mm)

А-4 А-5 А-6

А-7

А-7-5

А-7-6

А-2А-1Групова

класификация

Зърнести материали

(35 % или по-малко частици,

преминали през сито 0,075 mm)

6.Б

1

153



(2) Почви с високо съдържание на органични вещества (торф, торфени на-

носи) могат да бъдат класифицирани като група А-8. Класифицирането им се ос-

новава на визуална оценка и не зависи от зърнометричния състав и консистент-

ните им граници. Тези почви се характеризират с висока степен на деформируе-

мост и ниска носимоспособност.

(3) Групите почви по ал. 1 съдържат следните пет фракции:

1. валуни (скални късове) – материалът, задържан на сито с размер на

отворите 75 mm;

2. чакъл – материалът, преминал през сито с размер на отворите 75 mm

и задържан на сито с размер на отворите 2,0 mm;

3. едър пясък – материалът, преминал през сито с размер на отворите

2,0 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,425 mm;

4. дребен пясък – материалът, преминал през сито с размер на отворите

0,425 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,075 mm;

5. прах и глина – материалът, преминал през сито с размер на отворите

0,075 mm.

(4) Определението „прахов“ се поставя към едрозърнести и дребнозърнести

почви, когато техният показател на пластичност Ip е по-малък или равен на 10 %

(групи А-2-4, А-2-5, А-4 и А-5).

(5) Определението „глинест“ се поставя към едрозърнести и дребнозърнес-

ти материали, когато техният показател на пластичност Ip е по-голям или равен

на 11 % (групи А-2-6, А-2-7, А-6 и А-7).

(6) Скалите в зависимост от коефициента на размекване (Kрз) се делят на не-

размекващи се – при Kрз ≥≥ 0,75, и на размекващи се – при Kрз < 0,75.

(7) Коефициентът на размекване е отношението на якостта на натиск на ска-

лата във водонапито състояние (R2) към якостта на натиск във въздушно сухо със-

тояние (R1).

(8) Якостта на натиск на скалата се определя в съответствие с БДС 11484

„Материали строителни скални. Методи за определяне на якостта на натиск и

якостта на опън при огъване“, а нейното състояние – в съответствие с БДС 12159

„Скални строителни материали. Методи за определяне на естествената влажност,

водопопиваемост, водонасищане, коефициент на насищане и водоотдаване“.

Чл. 143. (1) Материалът, получен от изкоп и принадлежащ към групите А-1,

А-2 и А-3, е подходящ за изграждане на насипното тяло на пътища.

(2) При изкоп на материали от групи А-4, А-5, А-6 и А-7 за всеки отделен

случай се преценява дали да се складират на депо или след подходяща стабили-

зация да се вложат в някоя от зоните на насипа.

Чл. 144. Почвите, които не отговарят на изискванията за годност при упот-

реба при извършване на земни работи, са:

1. почви от група А-8 на груповата класификация;

2. почви в замръзнало състояние;

3. глини с граница на протичане WL ≥≥ 45 %, определена с „паничка на

Казагранде“ съгласно метода за определяне на границата на проти-

чане на почви (приложение № 16), или с показател на пластичност

Ip ≥≥ 27 %, получен съгласно метода за определяне на границата на из-

точване и на показателя за пластичност на почви (приложение № 17);

6.Б

1

154



4. несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10 %

оптималното водно съдържание;

5. свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5 %

оптималното водно съдържание;

6. почви, склонни към самозапалване;

7. почви с опасни физични и химични характеристики, изискващи спе-

циални мерки за изкопаване, обработка, складиране, транспортиране

и депониране.

Чл. 145. (1) За изграждане на зона А на земното тяло при насип се използ-

ват почви от групите А-1, А-2-4 и А-2-5 или други материали, които отговарят на

следните изисквания:

1. максималният размер на зърната е не по-голям от 75 mm;

2. водното съдържание е ± 3 % от оптималното водно съдържание, по-

лучено съгласно метода за определяне на зависимостта между водно-

то съдържание и плътността на почви при използване на трамбовка с

маса 4,54 kg, падаща от височина 457 mm (приложение № 18) или съг-

ласно т. 1.6 на БДС 17146 „Почви строителни. Определяне на макси-

малната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на

почвите. Метод по Проктор“;

3. стойността на калифорнийския показател за носимоспособността на

почвата след четиридневно киснене (CBR min) на проба е не по-малко

от 30 %, когато тя е уплътнена при 95 % от максималната суха плът-

ност на скелета (съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6),

при изпитване, проведено съгласно метода за определяне на калифор-

нийския показател за носимоспособността на почвата (CBR) в прило-

жение № 19 или съгласно Методиката за определяне на показателя за

носимоспособност CBR на строителни почви и неорганични зърнес-

ти строителни материали в лабораторни условия (издание на МРРБ –

ГУП, 1999 г.);

4. съдържанието на водоразтворими соли е съгласно БДС 11301 „Почви

строителни. Методи за определяне на водоразтворими соли и на тех-

ните компоненти“:

а) сулфати – не повече от 4 %;

б) хлориди – не повече от 8 %.

(2) В зона А на земното тяло не се допуска използването на разпадащи се

(размекващи се) при контакт с вода скални материали (мергели, аргелити и др.).

Чл. 146. (1) За изпълнението на насипа в зони Б и В се използват почви от гру-

пите А-1, А-2 и А-3 или други материали, които отговарят на следните изисквания:

1. максималният размер на зърната е не по-голям от 200 mm;

2. водното съдържание е ± 3 % от оптималното водно съдържание, по-

лучено по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6;

3. съдържанието на водоразтворими соли е съгласно БДС 11301:

а) сулфати – не повече от 4 %;

б) хлориди – не повече от 8 %.

(2) Почвите от групи А-4, А-5, А-6 и А-7, които са извън обхвата на чл. 144,

могат да се влагат в някоя от зоните на насипа след подобряване на физико-меха-

ничните им характеристики чрез стабилизация.

6.Б

1

155



Чл. 147. При насипи с височина над 10 m най-долната част от насипа под зо-на В се изгражда от почви и скални материали, осигуряващи устойчивостта на на-сипното тяло, чиито физико-механични характеристики съответстват на изисква-нията за зона В на насипа.

Чл. 148. Използването на разпадащи се (размекващи се) скални материали смаксимален размер до 120 mm се допуска само при пътища с много слабо движе-ние (УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.), ако бъдат оформени в ядро на наси-па, защитено от зона А и от периферен пласт в откосите с минимална дебелина0,50 m (фиг. 80). Периферният пласт се изпълнява от свързани, уплътнени почвис показател на пластичност Ip ≤≤ 27 %.

Фиг. 80. Защита на ядро от размекващи се скални материали с периферен почвен пласт

Чл. 149. При изграждане на дренажен пласт в основата на насипа материа-лът, с който той се изпълнява, може да е пясък, чакъл, баластра, трошен камъкили смеси от тях (група А-1), като се спазват следните изисквания:

1. максималният размер на зърната е не по-голям от 100 mm;2. преминалото количество фракция през сито 0,075 mm е не повече от

10 % по маса;3. коефициентът на разнозърност (d60/d10) е не по-малък от 10.

Чл. 150. При изграждане на насип до или върху водостоци и тръбни дрена-жи за обратната засипка се използва материал от група А-1, който отговаря наследните изисквания:

1. максималният размер на зърната е не по-голям от 75 mm;2. преминалото количество фракция през сито 0,075 mm е не повече от

15 % по маса;3. коефициентът на разнозърност (d60/d10) е не по-малък от 10;4. отклонението от оптималното водно съдържание, получено по мето-

да съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, е ± 3 %.Чл. 151. Когато земната основа при път в изкоп е изградена от скални мате-

риали, които не се разпадат или размекват при контакт с вода, тя е подходяща заземно легло на пътната настилка.

Чл. 152. Когато през зимния период земната основа на настилката е под въз-действието на отрицателни температури, почвите, които я изграждат, трябва да отго-варят и на някои допълнителни изисквания за мразоустойчивост. Тези изисквания ислучаите, когато те са в сила, са разгледани в УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.

6.Б

1

156



Глава деветнадесета

ПЛЪТНОСТ НА ПОЧВИТЕ, ВГРАЖДАНИ В ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 153. (1) Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на

настилката, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез критерия

„степен на уплътняване mod kpr или kpr“ съгласно БДС 17146.

(2),

където: ρρd е обемната плътност на скелета на уплътнената на място почва, t/m3;

mod ρρd, Pr – максималната обемна плътност на скелета, t/m3, получе-

на при стандартни условия с модифицирана уплътнява-

ща работа W = 2,7 kJ/dm3;ρρd, Pr – максималната обемна плътност на скелета, t/m3, получена

при стандартни условия с нормална уплътняваща работа

W = 0,6 kJ/dm3.

(2) Уплътняването на земното легло на пътната настилка (зона А на насипа,

а при изкоп – 0,50 m под котата на завършеното конструктивно ниво на изкопа)

във всички насипни и изкопни участъци е със стойност не по-малка от 95 % от

максималната обемна плътност на скелета (mod ρρd,Pr) на материала, получена по

метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6.

(3) За цялата височина на насипа, във всички насипни площи, включително

банкети и откоси, се постига плътност не по-малка от 95 % от максималната обем-

на плътност на скелета (mod ρρd,Pr), получена по метода съгласно приложение № 18

или БДС 17146, т. 1.6.

(4) При насипи, при които естественият терен е на повече от 0,50 m под кота-

та на земното легло на настилката, естественият терен под пълната широчина на на-

сипа се уплътнява не по-малко от 93 % от максималната обемна плътност на скеле-

та (mod ρρd,Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6,

на дълбочина не по-малка от 0,25 m.

(5) При насипи, при които естественият терен е на по-малко от 0,50 m под кота-

та на земното легло на настилката, естественият терен под пълната широчина на на-

сипа се уплътнява не по-малко от 95 % от максималната обемна плътност на скелета

(mod ρρd,Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, на

дълбочина не по-малка от 0,25 m.

(6) В случай че измерената на място естествена плътност на почвата в осно-

вата на насипа е по-малка от необходимата, почвата се отстранява до дълбочина

0,25 m, след което се вгражда отново и се уплътнява до необходимата степен.

(7) В случай че почвата в основата на насипа не отговаря на изискванията за

годност при извършване на земни работи съгласно чл. 144, тя се отстранява на

дълбочина 0,50 m и се заменя с материал, отговарящ на изискванията по чл. 143,

като се изключат размекващи се скали или се стабилизира на място за подобрява-

не на физико-механичните � характеристики.

Pr,d

dPr

Pr,d

dPr K

modKmod

ρρρρ

ρρρρ ====

6.Б

1

157



Чл. 154. (1) Плътността на вложените почви на място се определя по мето-

да „режещ пръстен“ съгласно БДС 647 „Почви строителни. Метод за лаборатор-

но определяне на обемната плътност“ или чрез заместващ пясък съгласно Мето-

диката за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез

заместващ пясък (издание на МРРБ – ГУП, 1999 г.).

(2) Постигнатата плътност на място се контролира за всеки положен пласт

на насипа. Честотата на вземане на пробите е една проба на не повече от 50 m

дължина на участъка или на всеки 300 m3 уплътнена маса за автомагистрали и пъ-

тища I клас и на не повече от 200 m дължина на участъка или на всеки 1000 m3

уплътнена маса за останалите пътища.

(3) Изпитванията за определяне на достигнатата степен на уплътняване се

извършват на произволно посочено място и за цялата уплътнена площ в посоче-

ния участък. Всеки пласт се счита за уплътнен, когато не повече от 10 % от взе-

тите проби показват плътност, по-малка от необходимата, като разликата между

необходимата и получената плътност за тези проби е не по- голяма от 2 % за плас-

тове, изпълнявани на автомагистрали, и 3 % за други пътища.

(4) Допълнителен контрол на плътността се провежда на всеки уплътнен

пласт от насип около водостоците, конусите на мостовете и зад устоите им.

Чл. 155. (1) При изпълнение на насипни работи със скални материали не се до-

пуска влагане на скални късове с размер над 2/3 от проектната дебелина на пласта.

(2) Когато в насипа или в отделни негови зони се предвижда вграждане на ед-

розърнести слабо свързани почви и скални материали, които съдържат зърна, по-го-

леми от 63 mm, вместо плътността се проверяват модулите на еластичност и на де-

формация на материала чрез натоварване с кръгла плоча съгласно БДС 15130 „Поч-

ви строителни. Определяне на еластичния и деформационния модул чрез натоварва-

не с кръгла плоча“. В този случай степента на уплътняване се определя опитно на

място чрез уплътняване на опитен пласт с вибрационни и тежки пневматични ста-

тични валяци. Дебелината на уплътнявания опитен пласт е променлива. За уплътне-

на се счита тази дебелина, за която максималното слягане (затихнало след няколко

преминавания на уплътнителните машини), измерено по геодезичен начин, е не по-

голямо от 10 % от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отноше-

нието Е2/Е1, където Е2 и Е1 са модулите на деформация при втори и първи цикъл на

натоварване. За автомагистрали това отношение е не по-голямо от установеното на

място за опитния пласт и не превишава 2,0 за зона А, 2,5 за зона Б и 2,2 за зона В на

насипа и за частта под нея. За останалите пътища се спазват следните изисквания:

1. за пътища с прогнозен трафик над един милион броя еквивалентни

оразмерителни оси отношението Е2/Е1 е не по-голямо от посочените

гранични стойности за отделните зони на насипа;

2. за пътища с прогнозен трафик под един милион броя еквивалентни

оразмерителни оси отношението Е2/Е1 е не по-голямо от 2,5 за всич-

ки зони на насипа.

(3) При възникване на спорни случаи максималната стойност на отношени-

ето Е2/Е1 се определя на място на опитен пласт за пътища от всички класове и за

всякакви стойности на прогнозния оразмерителен трафик.

6.Б

1

158



(4) Посочените предписания са валидни и когато скалните материали са раз-

мекващи се при контакт с вода, като опитният пласт тогава се изпълнява при фик-

сирана дебелина 0,20 – 0,22 m и с максимален диаметър на зърната 120 mm. То-

гава отношението Е2/Е1 е не по-голямо от полученото на място на опитен пласт.

(5) Честотата на изпитванията при натоварване с кръгла плоча е едно изпит-

ване на не повече от 200 m.

Чл. 156. (1) Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на

настилката при изкоп на дълбочина 0,50 m се дефинира чрез критерия „степен на

уплътняване mod KPr“ така, както при зона А на насипи. В случай че измерената

на място естествена плътност на почвата е по-малка от необходимата, почвата на

дълбочина 0,50 m се отстранява, след което тя се вгражда отново и се уплътнява

до необходимата степен. Ако почвата в земната основа на настилката при изкоп

не отговаря на изискванията за годност при извършване на земни работи съглас-

но чл. 144, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с друга, отговаряща

на изискванията за зона А на насипа, след което се уплътнява, докато се достиг-

не необходимата за зона А степен на уплътняване съгласно чл. 153, ал. 2.

(2) Задължително отстраняване на материала от земната основа на настил-

ката при изкоп на дълбочина 0,50 m се предвижда и когато той спада към размек-

ващите се при контакт с вода скали. На негово място се доставя почва, отговаря-

ща на критериите за подбор на почви за зона А на насипа съгласно чл. 145. Сте-

пента на уплътняване в този случай е също съгласно изискванията за зона А на

насипа (чл. 153, ал. 2).

Чл. 157. Дъната на всички изкопи за съоръжения и водостоци, които се за-

сипват отново, както и всички насипи в подстъпите към съоръжения и водостоци

се уплътняват до 98 % от максималната обемна плътност на скелета (mod ρρd,Pr)

на материала, получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146,

т. 1.6, на разстояние най-малко 5 m, мерено от горната част на съоръжението.

Чл. 158. (1) Когато в основата на насипа се предвижда дрениращ пласт за ус-

коряване на консолидационния процес, той се уплътнява до достигане на плътност

не по-малка от 95 % от максималната обемна плътност на скелета (mod ρρd,Pr), по-

лучена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6.

(2) Когато в дрениращия пласт по ал. 1 се използват едрозърнести почви и

скални материали, по-големи от 63 mm, степента на уплътняване се определя съг-

ласно чл. 155, ал. 2, включително и за случая, когато дрениращият пласт се нами-

ра под зона В на високи насипи.

Чл. 159. Водното съдържание на почвите, вграждани в земното тяло, подб-

рани според критериите по чл. 145 и 146 и уплътнени съгласно чл. 153, ал. 2 и 3,

е в границите от 0,97 до 1,03 mod wopt, Pr.

6.Б

1

159



Глава двадесета

НАКЛОНИ НА ОТКОСИ НА НАСИПИ

Чл. 160. (1) Наклоните на откосите на насип с височина до 4 m, измерена въввъншния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, при наклон на те-ренната основа не по-голям от 1:5, независимо от вида на изграждащите я почви,се предписват по типови решения в съответствие с данните от табл. 37.

Таблица 37

(2) Наклоните на откосите на насип с височина от 4 до 10 m, измерена във вън-шния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, в която се включва до-пълнителен почвен пласт с височина Ze (m), еквивалентен на подвижните товарисъгласно формула (2), при наклон на теренната основа не по-голям от 1:5 и когатотази основа е практически здрава, недеформируема, се проектират съобразно вида иизчислителните земно-механични характеристики на изграждащата насипа почва.

(3) Здрава, практически недеформируема основа е тази, изградена от скали, ко-ито имат якост на натиск във водонаситено състояние Rc > 50 MРa, коефициент наразмекване Крз > 0,75 и степен на изветряване Кс изв. > 0,8, от сбити скални насла-ги и от почви от групите А-1, А-2-4, А-2-5 и А-3 при отсъствие на почвени води в ак-тивната зона на напреженията и деформациите, дефинирана в чл. 138, формула (1).

(4) Наклоните на откосите на насип с височина от 4 до 10 m при предпостав-ките на ал. 2 за почви от групите А-1-в, А-2, А-4, А-5, А-6 и А-7 се оразмеряватпо един от следните методи съгласно приложение № 20:

1. метод с използване на таблични данни;2. метод с използване на номограми.

(5) Методите за оразмеряване на наклоните на откосите по ал. 4 са валидни и когатонасипът с височина от 4 до 10 m се изгражда от зърнести, слабо свързани и несвързанипочви и скални материали (подгрупа А-1-а и група А-3). Възможни са следните случаи:

1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по- го-леми от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на вътреш-ното триене и на кохезията се приемат съответно ϕϕ = 28° и с = 18 kN/m2 зазони А, Б и В на насипа; когато количеството на валуните, по-големи от75 mm, е над 10 %, наклоните на откосите се приемат 1:1,5;

2. почвата спада към група А-3; изчислителните стойности на ъгъла на вът-решното триене и на кохезията се приемат съответно ϕϕ = 22° и с = 15 kN/m2.


Едрозърнести,

слабо свързани

почви и скални

материали

(група А-1)

Прахов чакъл

и пясък,

фин пясък

(групи А-2-4,

А-2-5, А-3)

Глинест чакъл и пясък,

прахови почви,

глинести почви

(групи А-2-6, А-2-7,

А-4, А-5, А-6, А-7)

Автомагистрали 1 : 1,5 1 : 1,75 1 : 2

I 1 : 1,5 1 : 1,75 1 : 1,75

II 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,75

III 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,5

Местни пътища 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,5

6.Б

1

160



(6) При условията на ал. 3 за недеформируема теренна основа при насип с височи-

на над 10 m, когато той се изпълнява от дребнозърнести несвързани и слабо свързани

почви, както и от свързани почви, т.е. от всички почви от групи А-1 – А-7, с изключение

на тези от подгрупа А-1-а, за които количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над

10 %, се прилага метод, установяващ наклона на откоса във всяка негова точка. При

зададена височина на насипа, включваща допълнителната височина Ze по формула (2),

и при предварително възприето очертание на откоса в изследвания напречен профил,

включващо берми на всеки 4 – 5 m височина, за отделни негови точки или участъци

се определя коефициентът на сигурност (ki) по формулата:

(3),

където ψψi е ъгълът на срязване, градуси;

(4),

ci – изчислителната стойност на кохезията на почвата за разглежда-

ното ниво, kN/m2;

zi – дълбочината на разглежданото ниво, мерено от върха на откоса, m;γγd, срi – средното обемно тегло на почвата над или около разглежда-

ното ниво, kN/m3; за зоните на насипа под зона В този пока-

зател се отбелязва с γγср;ϕϕi – изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене на поч-

вата за разглежданото ниво, градуси;ααi – ъгълът на наклона на възприетия откос за разглежданото ниво,

градуси.

(7) Изчислителните стойности на кохезията с на почвата и на нейния ъгъл на вът-

решно триене ϕϕ се получават опитно в съответствие с БДС 10188 „Почви строителни.

Метод за лабораторно определяне на якостта на срязване в едноплоскостен апарат“.

(8) Коефициентът на сигурност ki във всяка точка (участък) на откоса е по-го-

лям от коефициента на сигурност k, определен по формула (5), приложение № 20.

(9) Методът по ал. 6, установяващ наклона на откоса, за височина на откоса

над 10 m е валиден и когато насипът се изгражда от едрозърнести, несвързани

почви и скални материали (подгрупа А-1-а). Възможни са следните случаи:

1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по-голе-

ми от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на вътрешно-

то триене и на кохезията се приемат съответно ϕϕ = 28° и с = 18 kN/m2 за зо-

ни А, Б и В на насипа и ϕϕ = 24° и с = 18 kN/m2 за частта на насипа под зона В;

2. когато почвата спада към подгрупа А-1-а, но количеството на валуни-

те, по-големи от 75 mm, е над 10 %, наклоните на откосите не се изс-

ледват, а се приемат, както следва:

а) 1:1,5 – за зони А, Б и В на насипа;

б) 1:1,75, евентуално 1:2 при насип с височина над 15 m – за частта

под зона В.

(10) Методите за оразмеряване на откоси на насипи са обобщени в табл. 38.

icpi,d

iii

Z.

ctgtg

γγϕϕψψ ++==

i

ii

tg

tgk

ααψψ

==

6.Б

1

161



Таблица 38

Обобщаване на методите за оразмеряване на откоси на насипи чрез тяхното

изследване съгласно чл. 160

деформируема

Височина на насипа

Н > 4 m

H ≤ 4 m H > 10 m

Типизи-

рани

накло-

ни на

откосите

съгласно

чл. 160,

ал. 1,

табл. 37

Изследване

чрез изпол-

зване на

таблични

данни съ-

гласно

чл. 160,

ал. 4 и

приложе-

ние № 20


чрез изпол-

зване на

номограми

съгласно

чл. 160,

ал. 4 и при-

ложение № 20


съгласно

чл. 160, ал. 5

по изисква-

нето на ал. 4

за почвите

от група А-1-а,

d > 75 mm,

количество

< 10 %,

ϕ = 28°,

c = 18 kN/m2.

За количество

> 10 %

типов наклон

1:1,5.

Същите

условия

се отнасят

и за почви

от група

А-3 ϕ = 22°,

c = 15 kN/m2.

Изследване съгласно

чл. 160, ал. 6, без поч-

вите от подгрупа

А-1-а, за които

d > 75 mm е в коли-

чество над 10 %. В то-

зи случай се прилага

методът за изследване

на наклона на откоса

във всяка негова точка.

Когато това количе-

ство е под 10 % съглас-

но чл. 160, ал. 9,

същият метод се

прилага за ϕ = 28°,

c = 18 kN/m2,

съответно за ϕ = 24°,

c = 18 kN/m2 за частта

под зона В. Когато ко-

личеството на частици-

те с d > 75 mm е над

10 %, наклоните на от-

косите не се изслед-

ват, а се приемат,

както следва:

- 1:1,5 - за зони А,

Б и В на насипа;

- 1:1,75 (1:2) при

насип с височина

над 15 m - за

частта под зона В.

Изследване по метода

на кръгово-цилиндрич-

ната плъзгателна по-

върхнина съгласно

чл. 161, ал. 2, 3, 4, 5 и 6

и чл. 162, ал. 1, 2, 3 и 4.

Същото изследване

съгласно чл. 163, ал. 1

се прилага и за почви от

подгрупа А-1-а,

d > 75 mm, в количе-

ство под 10 %, за ϕ = 28°

и c = 18 kN/m2 - за зони

А, Б и В на насипа, и

ϕ = 24° и c = 18 kN/m2 -

за частта на насипа под

зона В (H > 10 m).

Когато това количество

е над 10 %, се приема

ϕ = 32° и c = 15 kN/m2 -

за зони А, Б и В на наси-

па, съответно ϕ = 25° и

c = 15 kN/m2 - за частта

на насипа под зона В

(H > 10 m).

Характеристика на теренната основа

недеформируема

Височина на насипа Н

4 m ≤ H ≤ 10 m

6.Б

1

162



Чл. 161. (1) Когато теренната основа е деформируема, т.е. когато не са нали-

це условията по чл. 160, ал. 3, независимо от нейния напречен наклон при висо-

чина на насипа над 4 m се счита, че евентуално свличане на откосите на насипа

би се извършило по плъзгателна повърхнина, минаваща под неговите пети. Тога-

ва наклоните на откосите се установяват по метода на кръгово- цилиндричната

плъзгателна повърхнина, базиращ се на схемата на фиг. 81.

Фиг. 81. Схема на кръгово-цилиндрична плъзгателна повърхнина

(2) При изследване на даден напречен профил на насипа предварително се

възприема ориентировъчен наклон на откосите и берми на всеки 4 – 5 m височина

на насипа. Във височината на насипа се включва височината Ze, изчислена по фор-

мула (1) от приложение № 20. В равнината на чертежа плъзгателната повърхнина

се изобразява като окръжност с произволно местоположение на центъра. Плъзга-

щият се земен масив, разглеждан като твърдо недеформируемо тяло, се разделя на

ламели с широчина около 3 – 4 m посредством вертикални прави. За всяка ламела

се намира теглото Gi, което действа в центъра на тежестта �. Нормалните и тан-

генциалните компоненти на теглото са Ni = Gi cos ααi и Hi = Gl sin ααi, където ααi е

ъгълът на наклона на тангентите на окръжността на плъзгане в местата, където тя

се пресича от вертикалните товари:

1. Hi са двигателните сили, на които се противопоставят съпротивител-

ните сили Тi:

Тi = Ni tg ϕϕi + ci li = Gi cos ααi tg ϕϕi + ci li (5),

където: li е дължината на дъгата в обсега на една ламела;ΣΣ li = L – дължината на цялата дъга на плъзгателната окръжност;ϕϕi, ci са изчислителните стойности на ъгъла на вътрешно триене (гра-

дуси) и на кохезията (kN/m2) на почвата в обсега на една ламела;

6.Б

1

163



2. въртящият момент на активните (двигателните) сили е Ма:

Ма = ΣΣ ± Hi R = R ΣΣ ± Gi sin ααi (6);

3. въртящият момент на съпротивителните сили е Мr:

Мr = ΣΣ Ti R = R ΣΣ (Gi cos ααi tg ϕϕ + cL) (7),

където R е радиусът на плъзгателната окръжност;

4. коефициентът на сигурност е отношението на въртящите моменти на

съпротивителните и активните сили:

(8),

(3) При изпълнение на насипа от пластове от различни почвени източници

се отчитат различните за тези източници изчислителни стойности за кохезията и

ъгъла на вътрешно триене.

(4) Когато ламелата навлиза изцяло или частично в теренната основа на на-

сипа, изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията,

участващи във формулите, трябва да съответстват на почвите от насипа и от те-

ренната основа, включени в разглежданата ламела. В този случай теглото на ла-

мелата съответства на обемните тегла и на съответното водно съдържание (опти-

мално или естествено) на включените в нейния обсег почви.

(5) Най-ниската стойност на коефициента на сигурност kmin съответства на

най-неблагоприятната от всички възможни повърхнини на плъзгане. Той трябва

да е по-голям от коефициента на сигурност k съгласно формула (5) от приложе-

ние № 20. Точността на изследване на разглеждания метод се увеличава с нарас-

тването на броя на приетите плъзгателни повърхнини. Това може да се постигне

чрез програмиране на метода за компютърна техника. При земно тяло, независи-

мо от неговата височина, за пътища II и III клас, както и за местни пътища се до-

пуска да се прилагат и някои известни от земната механика начини за ускорено

установяване на най-неблагоприятната плъзгателна повърхнина.

(6) Ако в резултат на изследването се получи, че kmin < k, се извършва ново

изследване при ново очертание на откоса, осигуряващ по-малък наклон.

Ma

Mrk ==

6.Б

1

164



Чл. 162. (1) При наличие на почвени води близо до повърхността на терена

се налага неговото дрениране, свързано с образуване на депресионни криви встра-

ни от дренажната тръба. Тези криви се установяват в хода на хидрогеоложките

проучвателни работи. Методът се прилага, като се отчитат различните земно-ме-

ханични показатели в дренираната и недренираната част на основата на насипа,

действието на филтрационния натиск, който се поражда при движение на водата

при дрениране и действа в посока към въздушната страна на насипа, както и на

водния подем, на който е подложена недренираната част на основата (фиг. 82).

Фиг. 82. Схема на плъзгателна повърхнина в насип при наличие на дренажна система в неговата теренна основа

(2) Когато нивото на почвените води е на по-голяма дълбочина, може да не

се прилага отводняване чрез дренажна система. Тогава кръгово- цилиндричната

плъзгателна повърхнина може да мине през недрениран до постоянно ниво на

почвените води водопропусклив пласт. В този случай се отчита водният подем на

частта от земната основа, заключена между плъзгателната повърхнина и постоян-

ното ниво на почвените води (фиг. 83).

(3) При изследване устойчивостта на откосите по схемите на фиг. 82 и 83 из-

числителните стойности на ъгъла на вътрешното триене ϕϕ и на кохезията с на

почвата за частта от теренната основа между плъзгателната повърхнина и депре-

сионната крива, съответно между плъзгателната повърхнина и постоянното ниво

на почвените води, за височина на насипа над 10 m се получават чрез зависимос-

тите ϕϕ = f (w) и с = f (w), установени при лабораторно срязване на почвени проби

съгласно чл. 181, ал. 3. Когато насипът е с височина под 10 m, изчислителните

стойности на тези параметри по отношение изчислителните стойности на пара-

метрите за сухите части на теренната основа се приемат намалени с 25 % за ъгъ-

ла на вътрешното триене и с 50 % за кохезията.

6.Б

1

165



Фиг. 83. Схема на плъзгателна повърхнина в насип при отсъствие

на дренажна система в неговата теренна основа

(4) При насипи с височина над 10 m прилагането на метода на кръгово-цилин-

дричната плъзгателна повърхнина изисква предварително включване на контрабан-

кети в контурите на напречния профил. При такова проектно решение се осигурява

не само устойчивостта на откоса на насипа, но и относителната устойчивост на не-

говата основа, при което евентуални пластични зони в нея се свеждат до безопасни

за общата устойчивост на насипа размери и до затвореното им положение (фиг. 84).

Фиг. 84. Пластични зони в теренната основа на насипа:

а) затворена; б) отворена

6.Б

1

166



Чл. 163. (1) Изследването на устойчивостта на откосите на насипа при усло-

вията на чл. 161 и 162 е валидно и за едрозърнести, слабо свързани и несвързани

почви и скални материали (подгрупа А-1-а). Възможни са следните случаи:

1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по-

големи от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на

вътрешното триене и на кохезията се приемат, както следва: ϕϕ = 28° и

с = 18 kN/m2 – за зони А, Б и В на насипа, и ϕϕ = 24° и с = 18 kN/m2 –

за частта на насипа под зона В;

2. когато количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над 10 %, ус-

тойчивостта на откоса за зони А, Б и В на насипа се изследва при възп-

риемане на изчислителни стойности на ъгъла на вътрешното триене и на

кохезията съответно ϕϕ = 32° и с = 15 kN/m2 и ϕϕ = 25° и с = 15 kN/m2 – за

частта на насипа под зона В (високи насипи).

(2) Ъгълът на вътрешното триене ϕϕ и кохезията с, участващи във формулите за

изследване устойчивостта на откоси на насипи съгласно чл. 160, ал. 6, съответстват на

допустимото водно съдържание на почвите за изграждане на земното тяло (чл. 159).

(3) Ъгълът на вътрешното триене ϕϕ и кохезията с, участващи във формулите за из-

следване устойчивостта на откоси на насипи съгласно чл. 161, съответстват на допус-

тимото водно съдържание на почвите за изграждане на земното тяло съгласно чл. 159,

когато почвите над плъзгателната повърхнина спадат към насипа, и на максималното

естествено водно съдържание на почвите, известно от хидрогеоложките проучвания за

почвите над плъзгателната повърхнина, прилежащи към теренната основа на насипа.

Ако се предвижда проект за отводняване на теренната основа, естественото водно съ-

държание се свежда до стойности, близки до границата на източване на почвата.

Чл. 164. (1) Независимо от изследванията за устойчивост на откосите на на-

сипа при наклон на естествения терен под насипа, по-голям от 1:5, се извършва

също така изследване на влиянието на наклона върху устойчивостта на по-висо-

кия откос на насипа и върху устойчивостта на целия насип срещу плъзгане. В те-

зи случаи в естествения терен задължително се изсичат стъпала с размери:

1. широчина – 1 – 3 m;

2. височина – до 1 m;

3. напречен наклон на стъпалото – 1 – 2 % по направление на падането

на ската.

(2) Влиянието на напречния наклон на терена върху устойчивостта на по-

високия откос се изследва по схемата на фиг. 85, където G е теглото на защрихо-

ваната призма с дължина на насипа по оста на пътя, равна на 1 m. Тази призма

служи като подпорна стена на отвесното ядро на насипа; Еa – активният земен на-

тиск, който земната маса в насипа упражнява върху същата призма, ϕϕ – ъгълът на

вътрешното триене между земния масив и фиктивната подпорна стена (защрихо-

ваната призма), който в случая е равен на изчислителната стойност на ъгъла на

вътрешното триене на почвата, от която е изграден насипът. Наклонът на терена

е изразен с ъгъл ββ. Двигателните сили са успоредните на терена сили H = G sin ββи Еа cos(ϕϕ – ββ). Активният земен натиск Еа се определя по формулата:

(9),a2

na Kh2

1E γγ==

6.Б

1

167



където: h е височината на призмата, m;γγn – обемното тегло на почвата, kN/m3;

Kа – коефициентът на активния земен натиск, който се определя по

формулата:

(10),

Фиг. 85. Схема за изследване на устойчивостта на откос на насип върху наклонен терен

(3) Тъй като в теренната повърхност задължително се изкопават стъпала,

съпротивителната сила Т е в зависимост от изчислителната якост на срязване на

насипния материал, а плъзгането се извършва по повърхнина, намираща се в са-

мото тяло на насипа. Тогава:

Т = (σσ tg ϕϕ + с) B' (11),

където

(12),

(4) Коефициентът на сигурност k се определя по формулата:

(13),

като той трябва да е равен или по-голям от стойността на коефициента на си-

гурност k съгласно приложение № 20, формула (5). Ако това условие не е изпъл-

нено, се намаляват наклонът на откоса и/или височината на насипа. Алтернатив-

но решение е предвиждането на контрабанкет (фиг. 84).

H)(cosE

Tk

a ++−−==

ββϕϕ

ββcos

B'B ==

−−==

24tgK 2

a

ϕϕππ6.Б

1

168



(5) При изследване влиянието на напречния наклон на терена върху устой-

чивостта на целия насип са възможни следните два случая:

1. при недеформируема (скална) наклонена основа се приема, че тя е по-

върхнината на плъзгане на насипа (фиг. 86):

Фиг. 86. Схема за изследване на устойчивостта на насип върху недеформируема наклонена теренна основа

а) в един произволен блок (ламела) i е в сила изразът:

Si = Нi – Ti + Si-1 (14),

където: Si е активната сила в зоната на ламелата i;Нi – компонентата на теглото Gi, успоредна на наклонената основа в

зоната на ламелата i;Ti – силата на триене в зоната на ламелата i;

Ti = Gi cos ααi tg ϕϕi + c li (15),

където: ϕϕ е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешното триене на поч-вата в плъзгателната повърхнина, градуси;

с – изчислителната стойност на кохезията на почвата в плъзгателна-та повърхнина, kN/m2;

Si-1 – компонентата на активната сила в ламелата i – 1, успоредна нанаклонената основа в зоната на ламелата i, kN;

б) условието за устойчивост на насипно тяло е в последната (най-ниска-та) ламела активната сила да е по-малка или равна на нула и едновре-менно с това да е изпълнено условието:

(16),

в) получената стойност на коефициента на сигурност трябва да е по-го-ляма от стойността на коефициента на сигурност k съгласно прило-жение № 20, формула (5);

г) ако получената стойност е по-малка от k, се намаляват наклонът наоткосите и/или височината на насипа; алтернативно решение е пред-виждането на контрабанкет (фиг. 84);

kSH

T

1i

i >>++ −−

6.Б

1

169



2. когато теренната основа на насипа с напречен наклон над 1:5 е силно де-

формируема, проблемът за устойчивостта на насипа се решава чрез изследване на

относителната устойчивост на неговата основа по метода на ϕϕк линиите съгласно

чл. 180; тогава влиянието на наклона на основата се отчита по схемата на фиг. 87,

водещо до появата на тангенциални сили ττ, успоредни на наклонения терен, явя-

ващи се като допълнителни сили на тези, действащи при хоризонтална основа:

(17),

където: Н е компонентата от теглото G на насипа, успоредна на наклонена-

та основа;

Н = G sin αα, kN;

αα – наклонът на основата, градуси;

В – най-голямата широчина на насипа по наклонената основа, m.

Фиг. 87. Сили, които се предават от насипа върху неговата теренна основапри: а) хоризонтална основа; б) наклонена основа

Чл. 165. Проектиране на насипното тяло върху естествен терен с напречен

наклон, по-голям от 1:3, се допуска само ако се предвиждат подпорно съоръже-

ние откъм по-ниската част на терена и изкопни стъпала в него.

B

H==ττ6.Б

1

170



Глава двадесет и първаНАКЛОНИ НА ОТКОСИ НА ИЗКОП

Чл. 166. (1) Типизираните наклони на откоси на изкопи при дълбочина на изко-па във външния ръб на банкета от страна на по-високата част на терена до 4 m, приотсъствие на почвени води в обхвата на пътя, на дълбочина до 10 m под контурите нанапречния профил и при еднородност на геоложкия строеж са посочени в табл. 39.

(2) При наличие на скала (втора колона на табл. 39) предписаните наклонина откоса са валидни и за височина на изкопа над 4 m. Всички видове почви втабл. 39 се доказват при извършване на инженерно-геоложките проучвания.

(3) Данните от табл. 39 може да се използват и при плитки почвени води, приусловие че в проекта е предвидено отводняване на откосите.

Таблица 39

(4) Състоянието на скалата (неизветряла, слабо изветряла и силно изветряла)

се приема съгласно табл. 40 в зависимост от коефициента на изветряване (Кк, изв).

Таблица 40

(5) Коефициентът на изветряване Кк, изв се определя чрез изпитване на износване по

метода „Лос Анжелос“ (БДС EN 1097-2 „Изпитване на механичните и физичните свойс-

тва на агрегатите. Част 2: Методи за определяне на съпротивлението на дробимост“):

(18),

където: К1 е отношението на зърната с диаметър под 2 mm към зърната с ди-

аметър над 2 mm след изпитването им на износване;

К0 – същото отношение, преди изпитването на износване.(6) При наличие на почвени води в естествения терен, когато в проекта не е

предвидено дрениране, се прилагат изискванията по чл. 167, валидни за дълбочи-на на изкопа над 4 m съгласно фиг. 88 и 89.

1

01изв,k

K

KKK

−−==

Коефициент на изветряване Кк, изв Състояние на скалата

0 < Кк, изв ≤ 0,5 неизветряла

0,5 < Кк, изв ≤ 0,75 слабо изветряла

0,75 < Кк, изв ≤ 1 силно изветряла


Скала,

неизветряла

и слабо

изветряла

Скала,

силно

изветряла,

вкл. eдро-

зърнести

почви

(група А-1)

Прахов

чакъл и

пясък,

фин пясък

(групи

А-2-4,

А-2-5, А-3)

Глинест чакъл и

пясък, прахови

почви, глинести

почви (групи

А-2-6, А-2-7,

А-4, А-5,

А-6, А-7)

Автомагистрали 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75

I 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75

II 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75

III 90° – 5:1 5:1 – 1,5:1 1:1 – 1:1,3 1:1,5 – 1:1,5

Местни пътища 90° – 5:1 5:1 – 1,5:1 1:1 – 1:1,3 1:1,5 – 1:1,5

6.Б

1

171



Чл. 167. (1) Когато дълбочината на изкопа е над 4 m и някое от условията начл. 166 за използване на типовите решения не е налице, се прилага индивидуаленподход на проектното решение за откоса.

(2) При еднороден литоложки и стратиграфски профил може да се прилагатнякои от методите, посочени в глава двадесета:

1. метод с използване на таблични данни съгласно приложение № 20,при условие че откосът на изкопа е дрениран;

2. метод с използване на номограми съгласно приложение № 20.(3) При метода по ал. 2, т. 2 са възможни следните случаи:

1. откосът на изкопа е естествено дрениран; валидна е схемата на фиг. 90;2. откосът на изкопа е частично дрениран със снижение на нивото на

почвените води; почвената вода се движи по депресионната крива; ва-лидна е схемата на фиг. 88;

Фиг. 88. Частично дрениран откос с опънна пукнатина

Фиг. 89. Недрениран откос с опънна пукнатина

Фиг. 90. Дрениран откос без опънна пукнатина

3. откосът на изкопа е наводнен, без да има дрениране; движение на во-дата не се наблюдава; валидна е схемата на фиг. 89.

(4) Величината Н90 на фиг. 88 и 89 се отнася за опънната пукнатина в повър-хността на терена, поставяща началото на плъзгателната повърхнина.

(5) Случаят, представен на фиг. 89, трябва да се счита като изключение, като се до-пуска при изкоп с дълбочина до 6 m, при напречен наклон на терена не по-голям от 1:5 припътища III клас и местни пътища. В този случай почвената вода излиза през откоса и сестича по него. Повърхностното отводняване на пътя трябва да поеме дебита на тази вода.

6.Б

1

172



Чл. 168. (1) Изискването на чл. 166 за използване на данните от табл. 39 за висо-чина на откоса до 4 m е валидно и при нееднороден геоложки строеж на изкопа, ако завсяка почвена разновидност в геоложкия профил се прилага съответният от таблицатанаклон, като се спазва правилото за монотонност на изменението на наклона, т.е. не седопуска под пласт с даден наклон да се включи пласт с по-малък (по-полегат) наклон.

(2) За височина на откоса над 4 m се прилага методът на кръгово-цилиндрич-ната плъзгателна повърхнина съгласно чл. 161. При прилагане на този метод савъзможни следните характерни случаи:

1. стратиграфското сложение е еднородно или е съставено от няколкопочвени пласта, но със сравнително близки земно-механични харак-теристики ϕϕ и с, при липса на почвени води в зоната на откоса; поч-вената призма, която се плъзга по плъзгателната равнина, е по-малкаили по-голяма в зависимост и от естествения наклон на пластовете(фиг. 91а, б и в); при по-големи различия за ϕϕ и с на отделните плас-тове е възможно начупване на откосната линия, подобно на фиг. 91г;

2. в стратиграфския профил има включения на пластове от мека глинес-та почва в пластична консистенция (близост на почвени води) – фиг.91д, или от сбита почва в твърда или полутвърда консистенция (от-съствие на почвени води) – фиг. 91е.

Фиг. 91. Характер на плъзгателната повърхнина при различно стратиграфско сложение

6.Б

1

173



(3) В случая по ал. 2, т. 2 за фиг. 91д по-голямата част от плъзгателната по-

върхнина преминава през по-слабия и мек пласт, като меродавни за устойчивост-

та на този пласт са ϕϕ и с. В случая по ал. 2, т. 2 за фиг. 91е плъзгателната повър-

хнина преминава близо до твърдия пласт, като меродавни за устойчивостта на

плъзгащата се призма са ϕϕ и с на почвата, разположена над този пласт.

Чл. 169. (1) Методите за оразмеряване на откоси на изкопи са обобщени в

табл. 41.

(2) Ъгълът на вътрешното триене ϕϕ и кохезията с, участващи във формулите

за изследване устойчивостта на откоси на изкопи, съответстват на максималното

естествено водно съдържание на почвите, получено от данните на хидрогеолож-

ките изследвания, освен ако в проекта не се предвижда специално отводняване на

почвения масив в зоната на откоса, при което естественото водно съдържание се

свежда до стойности, близки до границата на източване на почвата.

Таблица 41

Обобщаване на методите за оразмеряване на откоси на изкопи

Н ≤ 4 m H > 4 m

1. Типизирани наклони на откосите

съгласно изискванията на чл. 166,

ал. 1, табл. 39 – еднородност на

стратиграфското сложение,

отсъствие на почвени води в

естествения терен (дрениране).

2. Изискването на чл. 166, ал. 1

е приложимо и при нееднородно

стратиграфско сложение, като

предвидените в табл. 39 наклони се

прилагат при всяка почвена раз-

новидност, при спазване на монотон-

ността на изменението на наклоните.

3. При наличие на почвени води в

естествения терен без дрениране се

прилага изследване съгласно чл. 167,

ал. 2 (фиг. 88 и 89).

1. При наличие на скала в геоложкия

профил се допускат типизирани нак-

лони на изкопа съгласно изискването на

чл. 166, ал. 2, втора колона на табл. 39.

2. При еднороден литоложки и стратиграф-

ски профил се прилагат методите съгласно

чл. 160, ал. 4 и приложение № 20.

Възможни са следните случаи:

– дрениран откос (фиг. 90);

– частично дрениран откос (фиг. 88);

– недрениран откос (фиг. 89) – само за

пътища III клас и за местни пътища.

3. При разнородно стратиграфско сло-

жение се прилага изследване по метода

на кръгово-цилиндричната плъзгателна

повърхнина съгласно чл. 161 и 162.

Възможни са случаите, разгледани на

фиг. 91. 4. При еднородно стратиграфско

сложение при H > 10 m се прилага изследва-

не по метода на кръговоцилиндричната плъз-

гателна повърхнина съгласно чл. 161 и 162.

Височина на изкопа Н

6.Б

1

174



Глава двадесет и втора

ОТЧИТАНЕ НА СЕИЗМИЧНИТЕ СИЛИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА

ОТКОСИТЕ НА НАСИПИ И ИЗКОПИ

Чл. 170. При проектиране на земното тяло се спазват изискванията на Нормите за

проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, отпечатани в „Нормативна

база на проектирането и строителството“ – специализирано издание на КТСУ и БАН,

1987 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 1989 г.; публикувани в Бюлетина за строителство и ар-

хитектура, бр. 1 от 1989 г., съгласно които откосите на пътни насипи и изкопи с височи-

на над 4 m, намиращи се в IX сеизмичен район на страната в съответствие с Картата за

сеизмично райониране на Република България (фиг. 92), се проектират, като се отчита

влиянието на сеизмичните сили. Това означава, че при изследванията на тяхната устой-

чивост съгласно глави двадесета и двадесет и първа от тези норми е необходимо да бъ-

де включен валидният за IX район коефициент на сеизмичност Кc ≥≥ 0,27.

Чл. 171. При проектиране на откосите са възможни следните случаи:

1. при проектиране на откосите на насип в съответствие с изискванията

по чл. 160 при изследване на устойчивостта на по-високия откос на

насипа и на устойчивостта на целия насип срещу плъзгане, когато той

се изгражда върху естествен терен с напречен наклон, по-голям от

1:5, и при проектиране на откоси на изкоп съгласно изискванията на

чл. 166 сеизмичните сили се отчитат чрез предвиждане на наклон на

откосите на насипа 1:(в + 0,25), където 1:в е наклонът на откосите, по-

лучен съгласно изискванията на посочените членове и алинеи, без от-

читане на сеизмичните сили;

2. при проектиране на откоси на насип и на изкоп по метода на кръгово-

цилиндричната плъзгателна повърхнина съгласно чл. 161, 162 и чл. 168,

ал. 2 сеизмичните сили се отчитат, като към въртящия момент на дви-

гателните сили, изчислен по формула (6), се добави моментът на се-

измичните сили Мс:

(19),

където: R, Gi, ααi са величините както във формула (6);

Кс = 0,27 е коефициентът на сеизмичност за IX сеизмичен район на

страната съгласно фиг. 92; коефициентът със стойност 0,4 отго-

варя на коефициента на реагиране на земното тяло при сеизмич-

но въздействие съгласно Нормите за проектиране на сгради и съ-

оръжения в земетръсни райони.

∑∑==

==n

1i

ii KcGR4,0Mc αα

6.Б

1

175



Фиг. 92. Карта за сеизмично райониране на Република България

6.Б

1

176



Глава двадесет и трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЯГАНЕТО И КОНСОЛИДАЦИЯТА НА НАСИПА

Чл. 172. (1) Слягането на насипа включва:1. слягане на почвите в самия насип;2. слягане на почвите в теренната основа под насипа.

(2) Слягането на почвите в насипното тяло се изчислява на базата на разпределени-ето на вертикалните напрежения, предизвикани главно от собственото му тегло (фиг. 93).

Фиг. 94. Разпределение на вертикалните нормални напрежения в насип отподвижни товари и от собственото тегло на насипа

Фиг. 95. Вертикални нормални напрежения σσz в теренната основа нанасипа от неговото трапецовидно натоварване

6.Б

1

177



(3) Слягането на теренната основа на насипа се изчислява на базата на тра-пецовидното разпределение на вертикалните напрежения (фиг. 94).

(4) Общото слягане (на насипа и на неговата основа) се изчислява най-мал-ко за пет напречни профила, включващи най-голямата височина на насипа, и в ня-колко вертикали за всяко напречно сечение.

(5) Консолидационният процес се изчислява въз основа на теорията за едно-мерната филтрационна консолидация, валидна при двуфазна система (почва-во-да). При особено комплицирани случаи, когато има съчетаване на голяма височи-на на насипа (над 15 – 20 m), голяма мощност на деформируемата част на терен-ната основа (над 10 m) и неблагоприятни хидрогеоложки условия, по-точни ре-зултати се получават по консолидационната теория, отчитаща трифазността напочвената система (почва-вода-въздух) и реологичните явления.

Чл. 173. (1) Слягането на почвите в пътния насип (S), когато неговата висо-чина е до 10 m, се определя по емпиричната формула:

S = (0,002 ÷÷ 0,01) H (20),

където Н е височината на насипа в изследваната вертикала от напречнияпрофил, m.

(2) Във формула (20) долната граница (0,2 %) се приема при несвързани почви искални материали (групи А-1, А-3). Горната граница (1,0 %) се приема при почви от гру-пите А-6 и А-7. Приема се, че за почви от групите А-1 – А-2-5 се реализират 90 % от изчис-леното слягане за 1 – 2 години, а за почви от групите А-2-6 – А-7 – 75 % за 2 – 4 години.

(3) При определяне слягането на почвите, вградени във висок насип, за не-говата горна част на дълбочина до 10 m е в сила формула (20). Слягането, съот-ветстващо на долната му част, разположена на дълбочина под 10 m, се изчислявапо консолидационната теория съгласно чл. 174, като тази част от насипа севключва към стратиграфията на неговата теренна основа.

Чл. 174. (1) Слягането на почвите в теренната основа на насипа се изчислява възоснова на теорията за едномерната филтрационна консолидация. То се получава катосума от сляганията, съответстващи на всеки отделен деформируем пласт от стратигра-фията на теренната основа в активната зона на напреженията, определена от условие-то във формула (1). За целта представителни почвени проби от всеки деформируемпласт от стратиграфското сложение се подлагат на компресионно и консолидационноизследване в лабораторни условия в съответствие с изискванията на БДС 8992 „Поч-ви строителни. Метод за лабораторно определяне на компресионните свойства“ за ус-тановяване на параметрите mv (коефициент на обемно уплътняване) и Сv (коефициентна консолидация). Общото слягане S в сm като сума от отделните слягания в стратиг-рафския профил и времето t за реализиране на слягането се определя по формулата:

(21),

където: Ha е дълбочина на активната зона на деформациите, определена отусловието по формула (1);

mvi – осредненият коефициент на обемно уплътняване за разглежда-ния пласт, m2/kN;

σσz,i – вертикалното напрежение в средата на разглеждания пласт,предизвикано от трапецовиден товар, kN/m2;

hi – дебелината на разглеждания пласт, m.

∑∑==aH

0

iii,Z h.m.S vσσ

6.Б

1

178



(2) Слягането на насипа се реализира за определен период от време за пос-

тепенно отвеждане на свободната вода, намираща се между почвените частици.

Скоростта на реализиране на слягането се оценява чрез коефициента на консоли-

дация (Сv). Времето (t) в години, необходимо за реализиране на всеки процент от

слягането на единичен пласт от основата на насипа, се определя по формулата:

(22),

където: N е бездименсионният фактор на времето, зависещ от уплътнява-

щия товар при едностранна или двустранна филтрация на водата;

h – дренажният път на водата в деформируемия пласт, m;

Сv – коефициентът на консолидация, m2/години.

Чл. 175. (1) Чрез формули (20), (21) и (22) се изчислява стойността на сля-

гането за предварително зададени периоди (степен на консолидация), каквито са

зададеният строителен период (началото на експлоатационния период) на пътя

(Tс), различните срокове в експлоатационния период на пътната конструкция (Te),

вкл. краят на този период.

(2) За експлоатационен период на пътната конструкция Т се приема продъл-

жителността (в години) на периода между началото на експлоатационния период

и предварително възприетия срок за първи капитален ремонт на настилката, кой-

то се приема около 15 години.

(3) Сроковете Tс и Te се съпоставят с времето Тk на пълното консолидиране

на насипа и на неговата теренна основа, което е времето t, изчислено по формула

(22), необходимо за реализиране на крайното общо слягане Sk.

(4) Крайното общо слягане Sk се установява за най-малко три вертикали от

напречния профил на пътища с едно платно (обикновено в краищата и в средата

на короната на насипа) и за най-малко четири вертикали от напречния профил на

пътища с две платна (обикновено в краищата на короната на насипа и в средата

на отделните платна).

(5) За целите на сигурността се приема, че общото слягане Sk на земното тя-

ло е същото както за пътната конструкция.

Чл. 176. (1) Когато Тk ≤≤ Тс, крайното общо слягане Sk позволява да се изчис-

лят необходимите допълнителни земно-насипни работи по отношение на изчис-

лените на базата на геометричните данни.

(2) Когато Тс < Тk < Te, крайното общо слягане Sk се реализира в експлоата-

ционния период на пътната конструкция Te. В случаите, когато слягането Sc, ре-

ализирано в процеса на строителството, не е анулирано в резултат на допълнител-

ни компенсиращи земно-насипни работи, то се приспада от Sk. Полученото сля-

гане (Sk – Sс) е меродавно за равността на настилката, която влияе върху сигур-

ността на автомобилното движение.

(3) Разликите Sk – Sc във всички вертикали на един и същ напречен профил

образуват линията на денивелацията в напречно направление, която внася проме-

ни в напречните наклони на настилката. За автомагистрали отклоненията не тряб-

ва да са по-големи от 0,2 %, а за останалите пътища – по-големи от 0,3 %.

vC

Nh4t

2

2

ππ==

6.Б

1

179



(4) Разликите Sk – Sc от най-малко пет напречни профила във вертикалите в

оста на пътя, вкл. в оста на двете пътни платна, ако има такива, както и в най-ви-

соките вертикали в напречния профил се нанасят мащабно в надлъжни профили

на слягането съгласно фиг. 95. Въз основа на тези профили се извършват провер-

ки за спазване на изискванията за сигурност на движението, както следва:

Фиг. 95. Надлъжна крива на слягането Sk, когато то се реализира в

експлоатационния период на пътната конструкция

1. проверка за равността на настилката на пътя:

а) целта на проверката е избягване на вълни, които биха предизвика-

ли опасни за сигурността на движението колебания на колелата на

автомобилите (от 2 до 10 Нz);

б) дължината на вълните (λλ) е от 10 до 35 m – за проектна скорост над

100 km/h, и от 10 до 25 m – за проектна скорост под 100 km/h;

в) височината на вълната Н се ограничава чрез поддържане на наклона i под

определени гранични стойности (фиг. 96), които са посочени в табл. 42;

Фиг. 96. Елементи на надлъжно огъната пътна конструкция вследствие

консолидиране на насипа

Таблица 42

10 20 25 35

Над 100 0,135 % 0,125 % – 0,120 %

Под 100 0,150 % 0,145 % 0,140 % –

Дължина на вълната λ, m

i max

Проектна скорост, km/h

6.Б

1

180



г) въз основа на данните от табл. 42 може да се изчисли допустимата

стойност на височината на вълната по формула (23) и тя да се съ-

постави с очакваното слягане по формула (24):

(23),

max (Sk – Sc) ≤≤ Ндоп (24),

2. проверка за размера на радиуса на кривата на слягането:

а) ако дължината на вълната λλ, отчетена от всеки надлъжен профил на

слягането, е по-голяма от посочените в проверката за равност дъл-

жини (табл. 42), се изчислява размерът на радиуса на образувалата

се от слягането вертикална вдлъбната крива R в m, който се срав-

нява със стойността на допустимия минимален радиус, съответст-

ващ на нормите за геометричните елементи на пътя; изчисляването

се извършва по приблизителната формула:

(25),

б) изчисленият по формула (25) радиус трябва да е по-голям от минимално

допустимия радиус на вдлъбнати вертикални криви съгласно табл. 43.

Таблица 43

(5) Когато Tk > Te, крайното общо слягане Sk се реализира след изтичане на при-

етия срок за първи капитален ремонт на пътната конструкция. Изчислява се Se, съот-

ветстващо на този момент. Този случай е недопустим за пътищата от всички класове.

Чл. 177. Неудовлетворяването на изискванията по формула (24), на табл. 43,

както и на изискването за недопускане на консолидационния процес след изтича-

не на срока на експлоатация на пътната настилка до нейния първи капитален ре-

монт (15 години) налага да се определят нови проектни параметри в резултат на:

1. изменение на първоначално приетата нивелета;

2. намаляване на наклоните на откосите на насипа;

3. включване на контрабанкети в контурите на напречните профили на

насипа на всеки 5 – 8 m височина;

4. предвиждане на ефикасна отводнителна система в основата на наси-

па, включваща дренажни елементи за ускоряване на нейната консоли-

дация, в съответствие с чл. 211 и 212.

Проектна скорост, km/h 40 60 80 100 120 140

Минимален радиус, m 1000 2000 3000 5000 10 000 20 000

H8R

2λλ==

maxi2

Hдоп

λλ==6.Б

1

181



Глава двадесет и четвърта

ИЗСЛЕДВАНЕ УСТОЙЧИВОСТТА НА ОСНОВАТА НА НАСИПА

Чл. 178. Основата на насипа се намира в устойчиво състояние, когато въввсяка нейна точка активните тангенциални напрежения са по-малки от якостта насрязване на почвата в същата точка. Когато за отделни точки и зони на основататова условие не е изпълнено, почвата в тях се разрушава (появяват се пластичнизони). Възможни са следните състояния:

1. първа фаза: няма пластични зони; устойчивостта на основата е оси-гурена; реализира се слягане на основата за сметка на консолидацияна почвата, при приблизителна пропорционалност между напреженияи деформации; това състояние на основата се осигурява с проекта;

2. втора фаза: липсва пропорционалност между напрежения и деформа-ции; в основата се появяват отделни пластични зони (зони на настъпилогранично напрегнато състояние); когато тези зони са затворени и тяхна-та височина е ограничена до 4 – 5 % от широчината на пътния насип восновата му, се счита, че основата се намира в относителна устойчивост;това състояние е допустимо; отворени пластични зони са недопустими;конструирането на контрабанкети при по-високите насипи (фиг. 84) доп-ринася за затваряне и намаляване на размерите на пластичните зони;

3. трета фаза: загубване на общата устойчивост на основата порадипоява на големи и отворени пластични зони, водещи до нейното раз-рушаване; между втората и третата фаза в състоянието на основатаняма рязко очертана граница.

Чл. 179. (1) Относителната устойчивост на хоризонтална основа при наклон,по-малък от 1:5, се изследва за вертикален трапецовиден товар на насипа чрез кри-тичния ъгъл на вътрешно триене (ϕϕк) в градуси, който се определя по формулата:

(26),

където: σσ1, σσ2 са главните напрежения, kN/m2;z – дълбочината на нивото на изследваната точка, m;γγср – средното обемно тегло на почвите над нивото на изследваната

точка, kN/m3;hc – фиктивната дълбочина, m, която се определя по формулата:

(27),

където: c е изчислителната стойност на кохезията на почвата, kN/m2;ϕϕ – изчислителната стойност на ъгъла на вътрешното триене на поч-

вата, градуси.(2) Критичният ъгъл на вътрешно триене ϕϕк се изчислява за пресечни точки на мре-

жа от хоризонтални и вертикални прави линии на напречния профил. Въз основа на по-лучените резултати се изчертават ϕϕк линиите, съединяващи точките от земната основа седнаква стойност на критичния ъгъл на вътрешно триене. Тази линия от ϕϕк линиите, закоято стойността на ϕϕк е по-голяма от действителния ъгъл на вътрешно триене на почва-та, ограничава зона на гранично напрегнато състояние (пластична, разрушена зона).

ϕϕγγ tg

ch

срc ==

)hz(2sin

cср21

21

++++++−−==γγσσσσσσσσϕϕ

6.Б

1

182



Чл. 180. (1) Относителната устойчивост при наклон на основата на насипа над1:5 се изследва за вертикалния трапецовиден товар на насипа, към който се добавяттангенциалните сили, успоредни на наклонената теренна линия на основата (фиг. 87).

(28),

където: Н е компонентата от теглото на насипа G, успоредна на тереннаталиния на основата;

Н = G sin αα, kN;

αα – наклонът на теренната линия, градуси;B – най-голямата широчина на насипа по наклонената основа, m.

(2) В случая по ал. 1 за изследването на ϕϕк линиите се използва изразът:

(29),

където: σσz и σσx са нормалните напрежения по осите x и z вследствие супер-понирането на напреженията, получени съответно от верти-калните и хоризонталните компоненти на силите Ni и Hi, накоито се разлага трапецовидният товар, kN/m2 (фиг. 87);

ττzx – тангенциалните напрежения, получени от същите товари, kN/m2;σσγγ ср е средното нормално напрежение от геоложкия товар до ниво-

то на изследваната точка, kN/m2.Чл. 181. (1) Методът за изследване на относителната устойчивост на осно-

вата на насипа съгласно чл. 179 и 180 задължително трябва да отчита консолида-ционния процес във времето, както и това, че най-неблагоприятният размер напластичните (разрушените) зони, установени чрез ϕϕк линиите, е в началния ста-дий на консолидационния процес, когато естественото водно съдържание на поч-вата в основата, известно от хидрогеоложките проучвания, е значително по-висо-ко от наличното при завършен консолидационен процес.

(2) Големината на пластичните зони е в зависимост от изчислителните стой-ности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията (виж формули (26), (27) и (29).Тези величини имат своето максимално значение след завършване на консолидаци-онния процес и се означават като „ϕϕ'“ и „с'“. Те се установяват чрез едноплоскост-но срязване по БДС 10188 на ненарушени представителни почвени проби след пъл-но консолидиране и дрениране на последните, като получената якост на срязване е:

ττ = σσ tγγ ϕϕ' + с' (30),

(3) Във всеки момент от периода на незавършената консолидация на основа-та на насипа обаче са в сила следните изрази: ϕϕ < ϕϕ' и с < с', където ϕϕ и с са съ-ответно ъгълът на вътрешното триене и кохезията на почвата за даден момент отвремето на незавършена консолидация. Тези величини могат да бъдат установеничрез срязване на ненарушени почвени проби в различни моменти на тяхната кон-солидация. Така се установяват якостите на срязване на пробите при различноводно съдържание и съответно зависимостите:

ϕϕw = f (w), cw = f (w) (31),

срxz

zx2

xzk

tg

c2

4)(sin

γγσσϕϕ

σσσσ

ττσσσσϕϕ

++++++

++−−==

B

H==ττ

6.Б

1

183



(4) Въз основа на зависимостите по (31) може да се установи относителната

устойчивост на основата за различни нейни състояния, вкл. и за най-неблагопри-

ятното � състояние в началото на консолидационния процес.

Глава двадесет и пета

НОРМАТИВНИ И ИЗЧИСЛИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ НА ЗЕМНО-

МЕХАНИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПОЧВИТЕ

Чл. 182. (1) За всички земно-механични показатели на почвите, участващи в

изчислителните формули или в таблиците, съгласно тази част от Нормите за проек-

тиране на пътища се използват изчислителните им стойности, получени въз основа

на нормативните стойности, разделени на коефициента на сигурност на почвата Кп.

(2) Нормативните и изчислителните стойности на земно-механичните пока-

затели на почвите са определени съгласно приложение № 21.

Глава двадесет и шеста

УКРЕПВАНЕ НА ОТКОСИ

Чл. 183. (1) Откосите на изкопи и насипи се укрепват по следните начини:

1. укрепване с готови стоманобетонни елементи;

2. биологично укрепване чрез затревяване или засаждане на растителни

видове;

3. укрепване на скални откоси със стоманена мрежа;

4. укрепване с геотекстилни продукти (геомрежи, тъкани и нетъкани ге-

отекстилни продукти).

(2) Начините на укрепване по ал. 1 могат да се прилагат самостоятелно или

комбинирано в зависимост от конкретните условия на обекта.

Чл. 184. Откосите се укрепват със стоманобетонни елементи в следните случаи:

1. за защита на повърхностния слой от ерозия;

2. за спешно укрепване на откоси, застрашени от инцидентно появяване

на повърхностни води;

3. при необходимост от промяна на наклона главно на насипни откоси;

4. върху насипните конуси на мостови съоръжения в частта под връхна-

та конструкция;

5. за естетично оформяне на повърхността на изкопни и насипни откоси

в близост до урбанизирани територии.

Чл. 185. (1) В зависимост от вида на почвите, от които е изпълнен откосът,

укрепването със стоманобетонни елементи е най-ефективно при:

1. лесноразмиваеми песъчливи или глинести почви;

2. глинести почви, склонни към пълзене или пластично изтичане;

3. напластени глини при притеснени условия.

(2) Наклонът на откосите, които се укрепват със стоманобетонни елементи,

е от 1:1 до 1:3.

6.Б

1

184



Чл. 186. (1) Всички елементи, необходими за укрепването, се изпълняват от

бетон с клас по якост на натиск В 30 и с клас по мразоустойчивост Вм 50 съглас-

но БДС 7268 „Бетон. Класификация и основни технически изисквания“, респек-

тивно с клас по якост на натиск С 25/30 съгласно БДС ЕN 206-1 „Бетон. Част 1:

Спецификации, свойства, производство и съответствие“. Армировката се изпъл-

нява от стомана клас А I съгласно БДС 4758 „Стомана горещовалцувана за арми-

ране на стоманобетонни конструкции“.

(2) За приготвяне на бетонната смес се използва цимент, който отговаря на

изискванията на БДС ЕN 197-1 „Цимент. Част 1: Състав, технически изисквания

и критерии за съответствие за обикновен цимент“.

(3) Каменните фракции се проектират с максимален размер на зърното не

повече от 20 mm, като се спазват изискванията на БДС 169 „Материали добавъч-

ни едри за обикновен бетон. Класификация и технически изисквания“.

(4) За приготвяне на бетонната смес се използва пясък, който отговаря на

изискванията на БДС 171 „Пясък за обикновен бетон. Технически изисквания“.

(5) При необходимост в бетонната смес могат да се влагат пластификатори.

(6) Кофражните форми за изливане на елементите се изпълняват от стомане-

на ламарина или друг подходящ материал за осигуряване на предписаните в ра-

ботните чертежи размери и клас на точност.

Чл. 187. (1) Биологичното укрепване на откосите се извършва чрез:

1. затревяване;

2. засаждане на храсти и дървесни видове.

(2) Начинът на укрепване се определя в зависимост от следните условия и

характеристики:

1. вид на откоса – насипен или изкопен;

2. височина и наклон на откоса;

3. вид на почвата, от която е изпълнен откосът;

4. характер на крайпътния терен.

Чл. 188. (1) Затревяването се извършва чрез ръчно или машинно засяване на

тревни семена или чрез подреждане на чимове.

(2) Чимовете, използвани за затревяване на пътни откоси, имат квадратна

или правоъгълна форма в зависимост от начина на тяхното транспортиране и по-

лагане. Подходящи за покриване на пътни откоси са чимовете с размери 25/40,

30/30 и 70/70 cm, с дебелина от 6 до 12 cm съобразно качеството и дебелината на

кореновата система.

Чл. 189. Храсти и дървесни видове се засаждат при откоси от глинести поч-

ви, където има опасност от поява на деформации вследствие на локално свлича-

не и пластично изтичане. Видовият състав на храстовата и дървесната растител-

ност се избира от местната флора или от видове, характерни за съответния ланд-

шафт и конкретните хидроложки и климатични условия, като се предпочитат рас-

тителни видове с гъста надземна част и мощна коренова система.

Чл. 190. В случаите, когато затревяването е комбинирано с укрепване от бе-

тонни елементи, особено в селищни райони или в близост до тях, в обхвата на

пътни възли и др., се използват цветни тревни култури, създаващи колоритен

ефект и много добър естетически вид на откоса.

6.Б

1

185



Чл. 191. (1) При скални откоси пътните откоси се укрепват с плетени стома-

нени мрежи с квадратни отвори от 40/40 до 60/60 mm за предпазване на пътното

платно от обрушени каменни материали.

(2) Използват се стоманени мрежи, които отговарят на изискванията на БДС

ЕN 10223-6 „Стоманен тел и продукти за огради от тел. Част 6: Мрежа оградна от

верижно свързан стоманен тел“.

(3) Мрежите се изпълняват от стоманена поцинкована тел с дeбелина 2 – 2,5 mm,

с широчина на отделните ивици от 1,5 до 3,0 m съобразно техническите възможности за

монтаж и условията на ската. Същата тел се използва за връзване на отделните ивици.

(4) Стоманените анкери, горните носачи, хоризонталите, специалните куки и пет-

лиците се изпълняват от стоманени пръти с клас на стоманата А III съгласно БДС 4758.

Чл. 192. Пътните откоси се укрепват с геотекстилни продукти за:

1. кратковременно действие – при укрепване и ерозионна защита до вкоре-

няване на засадените растителни видове в повърхностния слой на откоса;

2. дългосрочно действие – при укрепване или за ерозионна защита през

целия период на експлоатация на строителното съоръжение.

Чл. 193. (1) Видът на геотекстилния продукт се определя в зависимост от

предназначението на укрепването съгласно табл. 44.

Таблица 44

(2) Суровините за геотекстилните продукти се избират в съответствие с про-

дължителността на действието им съгласно табл. 45.

Таблица 45

Продължителност на дей-

ствие на геотекстилния продуктСуровини

Дългосрочно действие (при еро-

зионна защита през целия период

на експлоатация на съоръжението)

Синтетични влакна и плоскости:

полиестер (ПЕК), полиетилен (ПЕ), полипропи-

лен (ПП) – стабилизирани срещу действието

на ултравиолетови лъчи

Полиамид

Краткосрочно действие (при еро-

зионна защита до вкореняване

на засадените растителни видове

в повърхностния слой на откоса)

Естествени влакна и плоскости:

юта, кокос, памук, лико, лен, тръстика (камъш)

Изкуствени влакна (гниещи, хумусообразува-

щи): целулоза

Предназначение Видове геотекстилни продукти

Защита на вегетационния пласт

(кореновата система)

Тъкани геотекстилни продукти или геомрежи,

многопластови конструкции тип "дюшек"

Ерозионна защита Нетъкани геотекстилни продукти или в комбинация

с тъкани многопластови конструкции

Озеленяване –

с пръснати семена

Тъкани геотекстилни продукти,

многопластови конструкции

Хидропосев Всички видове геотекстилни продукти

6.Б

1

186



(3) При опасност от ерозия по откоса на насипа задължително се определя

характеристичният размер на отворите на геотекстилния продукт съгласно БДС

EN ISO 12956 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на ха-

рактеристичния размер на отворите“ и табл. 46.

Таблица 46

Забележка: d85 е диаметърът на зърната, които участват с 85 % по маса в зърно-

метричната крива на строителната почва.

(4) Начините за озеленяване на пътните откоси в зависимост от вида на гео-

текстилните продукти и техните основни характеристики са съгласно табл. 47.

Таблица 47

(5) Многопластовите конструкции са триизмерни структури с дебелина от 5

до 30 mm, които могат да бъдат запълнени с хумус или с дребна фракция трошен

камък, обработена с битум.

(6) Оразмеряването на отделните елементи на укрепването на откоси с гео-

текстилни продукти е съгласно приложение № 22.

Видове геотекстилни продукти Възможности за озеленяване

Груботъкани геотекстилни продукти с отвори,

по-големи от 5 mm, използвани самостоятел-

но или като елементи на многопластови

конструкции

Разпръснат посев върху повърхността

на геотекстила

Хидропосев

Размесване на семена във вегетационния

слой, когато се покрива с геотекстил

Засаждане на храсти

Гъстотъкани геотекстилни продукти

с отвори от 2 до 5 mm


Гъстотъкани геотекстилни продукти

с отвори от 1 до 2 mm


Стандартни нетъкани геотекстилни продукти

с ефективен диаметър от 0,08до 0,5 mm

Ограничено приложение на хидропосев

веднага до 2 месеца повече от 2 месеца

< 40 – – –

> 40 – 4 d85 2 d85

< 35 8 d85 4 d85 2 d85

> 35 4 d85 2 d85 1 d85

Максимално допустим характеристичен (ефективен)

размер на отворите Ow, mm, при време на проникване

Свързани

Несвързани

Видове

почви

Наклон на

откоса,

градуси

6.Б

1

187



Глава двадесет и седма

ОТВОДНЯВАНЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 194. Повърхностните води в обхвата на пътя, както и водите, които сестичат към него, се отвеждат посредством пътни окопи, риголи, предпазни окопи,отводнителни канали и др.

Чл. 195. (1) Пътните окопи се устройват непосредствено до пътното платно за от-веждане на повърхностните и почвените води при път в изкоп, в случаите на участъцис нулев надлъжен профил и насип с малки височини и при насипи в наклонени терени.

(2) Напречното сечение на пътните окопи е трапецовидно, триъгълно, овал-но и др. (фиг. 97).

Фиг. 97. Напречни сечения на пътни окопи(3) В някои случаи пътните окопи освен атмосферни води поемат и почвени

води от дренажни пластове и дренажни канали в изкоп (фиг. 98).

Фиг. 98. Определяне на дълбочината на пътния окоп

(4) Размерите и формата на напречното сечение на пътните окопи (фиг. 99 и100) се съобразяват с хидроложките, почвените и климатичните условия, както ис изискванията за безопасност на движението. Размерите на пътните окопи се до-казват с хидравлично оразмеряване.

Фиг. 99. Геометрични елементи на пътен окоп с трапецовидно напречно сечение

6.Б

1

188



Фиг. 100. Графика за определяне на дълбочината на водния поток в пътния окоп

(5) Най-малкият допустим надлъжен наклон на пътния окоп е 0,5 %.

Чл. 196. (1) Предпазните окопи събират повърхностните води, стичащи се

към земното тяло, и ги отвеждат към най-близкото съоръжение или най-ниското

място от релефа (фиг. 101). Напречното им сечение подлежи на хидравлично

оразмеряване при дълбочина най-малко 0,5 m.

Фиг. 101. Предпазен окоп

Фиг. 102. Прагове в окопи (i > 5 %): а) каменна зидария; б) бетон; в) стоманобетон

6.Б

1

189



(2) В слаби и ронливи почви и при надлъжен наклон до 3 % откосите и дъ-

ното на пътните и предпазните окопи се укрепват с чимове, чрез затревяване, с

почва, обработена със свързващо вещество, и др.

(3) При надлъжни наклони 3 – 5 % дъното и откосите на пътните и предпаз-

ните окопи се укрепват с равен калдъръм, каменни или бетонни плочи на височи-

на 10 cm над очакваното водно ниво.

(4) При наклони, по-големи от 5 %, в пътните и предпазните окопи се изг-

раждат прагове от каменна зидария, бетон, бутобетон или стоманобетонни еле-

менти (фиг. 102).

Чл. 197. (1) Риголите представляват част от банкет или целия банкет, офор-

мен с по-голям напречен наклон (10 – 15 %), и са предназначени за събиране и от-

веждане на повърхностните води от пътното платно (фиг. 103). Те се заздравяват

или се покриват с настилка.

Фиг. 103. Напречни сечения на укрепени риголи: а) ригола с подпорна

стеничка; б) ригола с бордюр; в) ригола в скала

6.Б

1

190



(2) При насипи с височина, по-голяма от 4 m, и при надлъжен наклон на пътя,

по-голям от 0,5 %, оттичането на дъждовните води от пътното платно се регулира

посредством система от риголи и напречни предпазни окопи – улеи (фиг. 104 и

105а), които могат да бъдат изпълнени от готови бетонни елементи. Улеите се пред-

виждат на хидравлично доказани разстояния един от друг в зависимост от площта

за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните пока-

затели на риголата. Обикновено разстоянието между улеите е от 20 до 50 m.

Фиг. 104. Откосни (каскадни) улеи

6.Б

1

191



Фиг. 105. Съоръжения за странично отвеждане на водите от разделител-

ната ивица в насип: а) свързване на напречната тръба с телескопичен улей;

б) свързване на улея с водоотвеждането в петата на насипа

Чл. 198. При автомагистрали в хоризонтална крива или при изкоп, при път

в урбанизирана територия и др. повърхностните води се отвеждат чрез хидрав-

лично оразмерена отводнителна система от тръби, водоприемни и събирателни

(контролни) шахти, които се поставят в най-ниските места в надлъжно направле-

ние, на пресечки с други пътища (улици) и през определени разстояния в зависи-

мост от хидравличното оразмеряване.

Чл. 199. При отводняване на дълбоки изкопи (с височина на откоса над 8 –

10 m) се проектират допълнителни надлъжни предпазни окопи по бермите върху

откосите, които се облицоват водоплътно с бетонни плочи или с равен калдъръм

на разтвор. Допуска се заустването им в пътните окопи чрез напречни улеи, обли-

цовани или изпълнени от готови елементи.

Чл. 200. Отвеждането на почвените води изисква предварително запознава-

не въз основа на геоложките и хидрогеоложките проучвания с литологията и

стратиграфията на терена, нивото, потока и дебита на почвените води, топограф-

ската характеристика на терена и др.

6.Б

1

192



Чл. 201. Предвиждат се следните дренажни мероприятия:

1. предотвратяване на въздействието на почвените води върху конструктив-

ните елементи на пътя посредством траншейни дренажи зад подпорни

стени (фиг. 106) или дренажни капиляропрекъсващи пластове (фиг. 98);

Фиг. 106. Дренажи зад подпорни стени:

а) почви с добра водопропускливост; б) почви с малка водопропускливост;

в) дълъг дренаж с механизирано изграждане; г) план, включващ разрез А-А;

1 – едрозърнест дрениращ материал; 2 – дребнозърнест дрениращ материал;

3 – уплътнена водонепропусклива глина; 4 – облицован окоп; 5 – барбакани;

6 – жлебове; 7 – дренажни тръби

6.Б

1

193



2. ограничаване достъпа на почвените води към откосите чрез изграж-

дане на откосни дренажи (фиг. 107), хоризонтални дренажи (фиг. 108),

дренажни галерии, дренажни кладенци;

Фиг. 107. Плитки откосни врязани дренажи:

1 – ръб на надлъжния дренаж; 2 – хумус; 3 – подокопен надлъжен дренаж;

4 – трошен камък (чакъл); 5 – граница на преовлажнените почви

6.Б

1

194



Фиг. 108. Хоризонтални дренажи:

1 – ниво на почвените води преди направата на дренажа;

2 – водосъбирателен кладенец; 3 – хоризонтален дренаж;

4 – ниво на почвените води след направа на дренажа;

5 – перфорирана тръба с вътрешен диаметър ∅ 100 – 150 mm; 6 – трошен камък

3. осушаване на слаби земни основи посредством дренажни възглавни-

ци, дренажни пилоти (фиг. 109 и 110).

Фиг. 109. Система от дренажна възглавница и дренажни пилоти

6.Б

1

195



Фиг. 110. Напречен профил на насип върху слаба теренна основа:

1 – ниво на почвените води; 2 – изземване на повърхностния слой 20 ÷ 30 cm;

3 – дрениращ материал 50 см; 4 – геотекстил; 5 – надлъжен траншеен дренаж;

6 – хумус 10 – 15 cm; 7 – уплътнена свързана почва; 8 – насипен материал – пепел или

сгуропепелна смес; 9 – подосновен пласт на настилката; 10 – пътна настилка

Чл. 202. (1) Траншейни дренажи се проектират за понижаване нивото на ви-

соки почвени води (фиг. 111). В зависимост от разположението им по отношение

на водоупорния геоложки пласт те са:

Фиг. 111. Траншейни хоризонтални тръбни дренажи: 1 – трамбована глина;

2 – полиетиленово фолио; 3 – среднозърнест пясък; 4 – крива на депресията;

5 – водоупор; 6 – едрозърнест пясък; 7 – чакъл (трошен камък) 10 ÷ 20 mm;

8 – азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър 100 ÷ 400 mm;

9 – едрозърнест пясък; 10 – трошен камък, набит в почвата

1. съвършен тип – с дренажна траншея до водоупора;

2. несъвършен тип – с дренажна траншея, висяща над водоупорния пласт.

6.Б

1

196



(2) При път в изкоп се изпълняват два надлъжни дренажа под пътните око-

пи или под банкетите. При смесен напречен профил се изпълнява един надлъжен

дренаж откъм страната на ската.

(3) Горното ниво на дренажните тръби в траншейните дренажи се проекти-

ра така, че да е под дълбочината на замръзване на почвата, което се приема 1,0 m

за първи климатичен район и 0,70 m за втори климатичен район на страната

(УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.).

(4) Допускат се пластове с дренажни и капиляропрекъсващи функции в ос-

новата на пътния насип, ако височината на насипа е над 4 m (фиг. 109 и 111).

(5) Не се допуска проектиране на дренажни пластове в зона А на земното тя-

ло непосредствено под пътната настилка, освен в изкоп за пътища II и III клас и

местни пътища, ако не е предвидена друга дренажна система (фиг. 98).

(6) При изграждане на насипи от размекващи се при контакт с вода скални

материали съгласно чл. 145, ал. 2 се предвижда периферен пласт от свързани уп-

лътнени почви (фиг. 80 и 110).

Чл. 203. (1) За тръбни дренажи се използват плътни или перфорирани кера-

мични, бетонни, азбестоциментни, пластмасови и други видове тръби с минимал-

ни размери на диаметрите, както следва: 20 cm – за автомагистрали, 15 cm – за

пътища I и II клас, 10 cm – за пътища III клас и местни пътища.

(2) Допустимата скорост на водата в дренажната тръба е от 0,2 до 1,0 m/s.

Надлъжният наклон на дренажните тръби е от 0,5 до 5,0 %.

(3) Широчината на дъното на дренажния наклон е от 0,50 до 1,0 m в зависи-

мост от дълбочината му.

(4) Дренажната траншея се запълва с фил – триращи материали с коефици-

ент на водопропускливост, по-голям от 5 m/24 h, които се подреждат на пластове

по принципа на обратния филтър – намаляване големината на диаметъра на зър-

ното отдолу нагоре и отвътре навън.

Чл. 204. (1) В местата на промяна на направлението на дренажа в ситуация

и в надлъжен профил се проектират събирателни (контролни) шахти (фиг. 112) на

разстояние не по-голямо от 50 – 60 m за глинести почви и 70 – 80 m за песъчли-

ви почви за автомагистрали и пътища I клас и 250 m за останалите пътища.

(2) При прилагането на гъвкави гофрирани дренажни тръби е допустимо из-

менението на направлението и между събирателните шахти.

Чл. 205. Дренажите се заустват в събирателните шахти на отводнителната

система или на откосите на насипа или терена (фиг. 113 и 105б).

6.Б

1

197



Фиг. 112. Събирателна шахта в отводнителна система

Фиг. 113. Заустване на дренаж: 1 – дренажна тръба; 2 – бетонен накрайник; 3 – стоманобетонни елементи (бетон, зидария); 4 – предпазна ламарина

Чл. 206. Хидравличното оразмеряване на траншейните тръбни дренажи сеизвършва за най-високото ниво на почвените води, определено от хидрогеолож-ките проучвания, изискваното ниво на понижаване на почвените води и дълбочи-ната на залягане на водоупорния пласт.

Чл. 207. (1) Разновидност на траншейните дренажи са дренажите зад подпор-ните стени (фиг. 106). Те се изграждат в откосите на земния масив зад подпорната сте-на с оглед намаляване на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху стената.

(2) Проектната плътност на дрениращия материал се дефинира по техноло-гичната процедура, според която той се полага и уплътнява на пластове с дебели-на до 30 cm, уплътнени „до отказ“ с леки вибрационни уплътнителни машини.

(3) Отвеждането на водата се осигурява с надлъжен наклон на тръбите 1 – 3 %и чрез напречно вграждане на барбакани в подпорните стени. Барбаканите се раз-полагат на разстояние 1,2 – 1,5 m във вертикално направление и на 2 – 4 m в хо-ризонтално направление.

6.Б

1

198



Чл. 208. В откосите на изкопите се прилагат дренажни завеси (екраниращи дре-нажи) съгласно фиг. 114, пресичащи плитко или дълбоко разположен водоносен пласт,врязани откосни дренажи при значителна дебелина на водоносния пласт (фиг. 107), на-сипани откосни дренажи за осушаване повърхността на откосите или на склоноветеот повърхностна или капилярна вода (фиг. 115), каптажи – при излаз на почвени во-ди в основата на насип (фиг. 116), хоризонтални дренажи – за непосредствено осу-шаване на откосите на изкопите или на свлачищните склонове (фиг. 108).

Фиг. 114. Траншеен дренаж – тип дренажна екранираща завеса в откос:1 – зачимяване; 2 – уплътнена глина; 3, два слоя чимове и почва, обработена с битум;4 – пясък; 5 – водоносен пласт; 6 – депресионна крива; 7 – водоупорен пласт;

8 – дребнозърнест трошен камък или чакъл; 9 – едрозърнест трошен камък или чакъл;10 – трошен камък, набит в почвата; 11 – дренажна тръба;

12 – екран от дисперсна глина

6.Б

1

199



Фиг. 115. Откосен насипан дренаж: 1 – хумус; 2 – уплътнена глина; 3 – дребнозърнест пясък (0,25 mm); 4 – среднозърнест пясък;

5 – азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър ∅ 100 ÷ 200 mm; 6 – граница на преовлажнените почви

Фиг. 116. Каптажи: а) за прихващане на вода под насипа; 1 – изходен отвор; 2 – перфорирана тръба с вътрешен диаметър ∅ 100 ÷ 200 mm;

3 – пясък; 4 – водоносен пласт; б) за прихващане на вода от склона; 1 – уплътнена глина;

2 – трошен камък 5 ÷ 10 mm; 3 – трошен камък 70 ÷ 120 mm; 4 – монолитен бетон; 5 – набит в почвата трошен камък;

6 – азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър ∅ 150 mm; 7 – телескопичен улей

Чл. 209. (1) За прихващане и понижаване на почвените води на дълбочина, по-

голяма от 5 m, при нестабилни откоси на големи изкопи (с дълбочина над 10 m) и

при свлачища с дълбоко залягащ водоносен пласт се проектират дренажни галерии.

(2) Дренажните галерии по ал. 1 са с кръгла, полукръгла, елипсовидна или дру-

га форма, със светло сечение, което се определя чрез хидравлично оразмеряване.

(3) Галериите се проектират с бетонна, стоманобетонна или стоманена облицовка.

(4) Прилежащият на галерията терен се дренира с вертикални или наклоне-

ни дренажи, зауствани в облицовката и оттичащи се в галерията.

Чл. 210. При голяма мощност на водонаситената зона за ускоряване на кон-

солидационния процес се прилагат вертикални дренажи (кладенци). Те се проек-

тират като система от кладенци с диаметър 3 – 6 m с централизирано изпомпване

на водата или с изливни канали на дъната. Обикновено вертикалните дренажи се

съчетават с хоризонтални дренажи в пресичаните водоносни пластове.

6.Б

1

200



Чл. 211. (1) В основата на насипа, особено при високи насипи, проектирани

в слаби терени, се прилагат дренажни пластове (възглавници) за ускоряване на

консолидационния процес на теренната основа (фиг. 109).

(2) Дренажната възглавница се изпълнява с дебелина 50 – 70 cm след отст-

раняване на хумусния пласт на терена.

(3) Минималният коефициент на водопропускливост на дренажните материа-

ли (трошен камък, баластра, едър пясък, металургична шлака и др.) е 1,5 . 10-1 cm/s.

Чл. 212. (1) Алтернативна възможност е проектирането на дренажни пило-

ти, комбинирани с пясъчна дренажна възглавница (фиг. 109).

(2) Дълбочината на пилотите по ал. 1 (обикновено над 8 m) е в зависимост

от мощността и водонасищането на деформируемите пластове на теренната осно-

ва (Sr над 0,9).

(3) Дренажните пилоти се разполагат шахматно, на разстояние 4 – 5 m един от друг.

(4) Дренажни пилоти и възглавници могат да се предвиждат и от геотекстилни

продукти, нечувствителни на температурни промени, с минимално тегло 350 g/m2,

със съпротивление на пробиване при 40 °C над 15 kg, устойчиви срещу действието

на соли, киселини, микроорганизми и др., със способност за импрегниране с биту-

ми с дебелина не по-малка от 0,5 mm.

Чл. 213. (1) При изграждането на отводнителни съоръжения с геотекстилни

продукти се постига:

1. улавяне и отвеждане на почвените води;

2. понижаване нивото на почвените води;

3. защита на строителните конструкции и на техните елементи от въз-

действието на почвените води;

4. ускоряване на консолидационните процеси;

5. намаляване на порния натиск в натоварени почвени масиви;

6. предпазване на дренажните системи от затлачване.

(2) Геотекстилните продукти могат да заменят естествените минерални ма-

териали във филтриращите и дренажните пластове и да служат като ефективни

системи за отвеждане на водата.

Чл. 214. Геотекстилните продукти се използват при:

1. дренажна траншея (фиг. 117);

Фиг. 117. Дренажна траншея

6.Б

1

201



2. подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя (фиг. 118);

Фиг. 118. Подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя

3. площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване (фиг. 119);

Фиг. 119. Площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване

6.Б

1

202



4. прилежащ в наклона на откоса площен дренаж с отвеждане на водата

в равнината на подокопен дренаж с геотекстил (фиг. 120);

Фиг. 120. Площен дренаж, лежащ по откоса и отвеждащ водата на ниво-

то на подокопен дренаж с геотекстил

5. предпазен окоп в горния край на откоса, комбиниран с подокопен дре-

наж, изпълнен с геотекстил (фиг. 121);

Фиг. 121. Предпазен окоп, комбиниран с подокопен дренаж, изпълнен с геотекстил

6.Б

1

203



6. площен дренаж под голям наклон с отвеждане на водата в подокопен

дренаж с геотекстил (фиг. 122);

Фиг. 122. Площен дренаж под голям наклон с отвеждане на водата в

подокопен дренаж с геотекстил

7. отводняване на обратна засипка (фиг. 123);

Фиг. 123. Отводняване на обратната засипка: геотекстилът служи за за-

щита на хидроизолацията на инженерното съоръжение и евентуално на дрена-

жа (лява част); геотекстил се полага и между насипния материал и почвата

6.Б

1

204



8. подпорна стена от габиони с геотекстилен филтър (фиг. 124);

Фиг. 124. Стена от габиони с геотекстилен филтър

9. дренажна система с геотекстил за понижаване на порния натиск (фиг. 125).

Фиг. 125. Дренажна система с геотекстил, служещ за ускоряване на

консолидацията

6.Б

1

205



Чл. 215. При изпълнение на филтри и дренажи се използват геотекстилни про-

дукти от тъкан, плетен или нетъкан заздравен механично, адхезивно или кохезивно

еднослоен или многослоен материал, устойчиви на механично, химично и биоло-

гично въздействие, с клас на якост не по-малко от 3 (≥ GRK 3) съгласно табл. 48.

Таблица 48

Забележка: Означенията в табл. 48 имат следното значение:ПП – полипропилен;

ПЕ – полиетилен; ПЕК – полиестер; х – средна стойност на отчитания показател;

s – стандартно отклонение; * – важи по-малката стойност от изпитванията в надлъж-

ното (производственото) и напречното направление на геотекстила; ** – отнася се за

якостта на опън в надлъжно направление за тип продукти с еднаква здравина на опън в

напречно направление.

Чл. 216. Якостта на опън на широки ивици се определя съгласно БДС EN ISO 10319

„Геотекстил. Изпитване на широки ленти на опън“, а силата на статично проби-

ване (CBR-изпитване) – съгласно БДС EN ISO 12236 „Геотекстил и подобни на

геотекстила продукти. Изпитване на статично пробиване (CBR-изпитване)“.

Чл. 217. Когато се използва трошен камък, който е в контакт с геотекстилния

продукт, се определя и якостта на динамично пробиване съгласно БДС EN 918 „Ге-

отекстил и подобни на геотекстила продукти. Изпитване на динамично пробива-

не (изпитване с падащ конус)“. Диаметърът на пробива в геотекстила вслед –

ствие на падащия конус Dс е, както следва:

1. при нетъкани геотекстилни продукти – не по-голям от 6 mm;

2. при останалите геотекстилни продукти – 0 mm.

Класове на якост GRK на

различни геотекстилни продукти

1. Нетъкани геотекстилни

продукти (геофилци)

Сила на статично пробиване

(CBR) (х - s), kN, не по-малка от

Маса на единица площ

х, g/m2, не по-малка от

GRK 3 1,5 150

GRK 4 2,5 250

GRK 5 3,5 300

2. Тъкани и бримкови изделия от ивици

фолио и пресукани прежди от ПП и ПЕ

Якост на опън* (х - s),

kN/m, не по-малка от



GRK 3 35 180

GRK 4 45 220

GRK 5 50 250

3. Тъкани и бримкови изделия от много-

филаментни нишки (предимно от ПЕК)

Якост на опън** (х - s),

kN/m, не по-малка от



GRK 3 150 320

GRK 4 180 400

GRK 5 250 550

Показатели6.Б

1

206



Чл. 218. Характеристичният диаметър на порите се определя съгласно БДС EN

ISO 12956, като се отчитат данните в табл. 49 и 50 съответно за финозърнести почви

(d40 не по-голям от 0,06 mm) и за едрозърнести почви (d40 не по-малък от 0,06 mm).

Таблица 49

Забележка: В табл. 49 d90 и d60 са диаметрите на зърната, които участват съот-

ветно с 90 и 60 % в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотек-

стилния продукт.

Таблица 50

Забележка: Означенията в табл. 50 имат следното значение: U – коефициент на раз-

нозърност на прилежащата почва; d90 – диаметър на зърната, които участват с 90 % в зър-

нометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт; d60 – ди-

аметър на зърната, които участват с 60 % в зърнометричната крива на строителната поч-

ва в контакт с геотекстилния продукт; d10 – диаметър на зърната, които участват с 10 %

в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт.

Чл. 219. За функция филтър водопропускливостта се определя перпендикулярно

на равнината на геотекстила съгласно БДС EN 11058 „Геотекстил и подобни на геотек-

стила продукти. Определяне на характеристиките на водо – пропускливост, перпенди-

кулярно на тяхната равнина без натоварване“, като се спазват и следните изисквания:

1. при статично натоварване на геотекстилния филтър и слаб воден дебит ко-

ефициентът на водопропускливост на геотекстилния продукт е не по-мал-

ко от 10 пъти коефициента на водопропускливост на прилежащата почва;

2. при почви с голям дял на дребнозърнестата фракция (d40 не по-голям от

0,06 mm) и с голям воден дебит през геотекстилния филтър коефициен-

тът на водопропускливост на геотекстилния продукт е не по-малко от

100 пъти коефициента на водопропускливост на прилежащата почва.

Чл. 220. (1) За функция дренаж капацитетът на водния поток в равнината на

геотекстила (площната водопропускливост) се определя съгласно БДС EN ISO

12958 „Геотекстил и подобни на геотекстила продукти. Определяне на капаците-

та на водния поток в тяхната равнина“.

(2) Капацитетът на водния поток в равнината на геотекстила е не по-малък от спе-

цифичния воден дебит в естествени условия, умножен по коефициенти за сигурност.

статично динамично

d 90 d 60

Допустим характеристичен диаметър на порите О 90 на геотекстилния продукт, mm,

в зависимост от натоварването на филтъра:

по-малката

стойност от:

Меро-

давна е:

свързана несвързана

10.d 60 6.d 60

2.d 90 d 90

Допустим характеристичен диаметър на порите О 90 на геотекстилния продукт, mm,

при статично натоварване на филтъра в зависимост от вида на прилежащата почва:

по-малката

стойност от:

Меро-

давна е:6.Б

1

207



U.5.d10

U.1,5.d10

Чл. 221. (1) При автомагистрали и пътища с две пътни платна и разделителна

ивица между тях се проектира отводнителна система в зоната на разделителната

ивица за пълно приемане и отвеждане на повърхностните води съгласно фиг. 112 и

126 – за прав участък, и фиг. 127 – за участък с хоризонтална крива с R до 4500 m.

Фиг. 126. Отводняване на разделителната ивица на път в прав участък

Фиг. 127. Отводняване на разделителната ивица на път в хоризонтална

крива с R < 4500 m

(2) Схемите по ал. 1 се прилагат задължително, независимо от вида и филт-

рационните свойства на почвата, изграждаща земната основа на пътната конст-

рукция (зона А).

(3) Повърхностните води от разделителната ивица се поемат от V-образен

профил и чрез чугунена решетка, разположена в отделни места или повсеместно

в надлъжно направление, се поемат от надлъжен дренажен колектор.

6.Б

1

208



(4) Водата от дренажния колектор се събира в събирателни шахти, разполо-

жени на разстояние една от друга в зависимост от хидравличното оразмеряване,

като чрез напречни колектори тя се отвежда странично извън земното тяло в улеи,

разположени в откосите на насипа (фиг. 105а), съответно в петата на насипа (фиг.

105б) или в специален надлъжен дренаж в близост до окопа при изкоп (фиг. 128).

Фиг. 128. Съоръжения за странично отвеждане на водите от

разделителната ивица в изкоп

(5) Случайно инфилтриралата през хумусния пласт на разделителната ивица во-

да се отвежда в надлъжния дренаж чрез напречен наклон (6 %) на земната основа.

Чл. 222. (1) При отводняване на земното тяло в процеса на строителството

се спазват следните изисквания:

1. отводнителните съоръжения, които не са засегнати от земните работи

и чието изпълнение предстои, се изграждат предварително в завър-

шен вид;

2. изграждат се проектираните отводнителни съоръжения или част от

тях, които могат да се изградят и да функционират по време на изпъл-

нението на земните работи; по всяко време на изграждането се осигу-

рява съответното заустване;

3. по всяко време при изпълнението на земните работи се осигуряват съ-

ответните надлъжни и напречни наклони и минимален брой отводни-

телни мероприятия;

4. при изпълнението на големи траншейни изкопи и високи насипи се

изграждат временни отводнителни окопи, дренажи или други съоръ-

жения за осигуряване на отводняването за съответния етап на изпъл-

нение на земните работи;

5. системата от временни пътища за изпълнение на земните работи се

осигурява с необходимите отводнителни мероприятия и съоръжения.

(2) В процеса на строителството изкопите и насипите се отводняват поотделно.

6.Б

1

209



Чл. 223. За ефективно отводняване на изкопите в процеса на изпълнениетоим се предвиждат следните мероприятия:

1. предварително изкопаване и заустване на предпазните окопи, изграж-дане на дренажни системи за пресичане на скатните почвени води илина такива за понижаване на нивото им, след което да започне изпъл-нението на изкопа (фиг. 129);

Фиг. 129. Предпазни окопи и дренажи

2. по всяко време при изпълнението на изкопа се осигурява двустраненнапречен наклон 3 – 4 % за бързо оттичане на дъждовните води; в над-лъжна посока на изкопа също се осигурява наклон 2 – 3 %, както ипостоянно заустване на формираните ъглови отводнителни окопи (фиг.130); при завършване на работата повърхността на забоя се заглажда сизискващите се наклони за осигуряване оттичането на дъждовните во-ди след края на работната смяна;

Фиг. 130. Етапност при изпълнение на изкопите и начини за отводняване

6.Б

1

210



3. когато се изпълняват изкопи в смесени и скатни напречни профили,

по всяко време на изпълнението и в края на работната смяна дъното

на изкопната яма се оформя с наклон 4 – 5 %, насочен по наклона на

терена; с изсипването на последния пласт от изкопа се оформят про-

ектните наклони на габарита и отводнителният окоп към страната на

ската (фиг. 131);

Фиг. 131. Отводняване на скатен изкоп

4. за правилно отводняване в процеса на изпълнението наклонът на ни-

велетата на изкопите като правило трябва да напредва по посока на

качването �; в надлъжно направление дъното на изкопната яма след-

ва паралелно наклона на нивелетата по надлъжния профил (фиг. 132);

когато масовата линия изисква изкопът в траншеята да напредва по

посока на падането на нивелетата, при различните нива на изпълне-

ние дъното на изкопната яма пада по посока на качването, което дава

възможност за изтичане на водата извън траншеята и улеснява отвод-

нителните мероприятия (фиг. 133).

Фиг. 132. Отводняване на изкоп в надлъжно направление

6.Б

1

211



Фиг. 133. Отводняване на изкоп при изнасяне в посока, обратна на надлъжния наклон

Чл. 224. (1) След цялостно завършване на траншейните изкопи се изграждатотводнителните окопи, дренажните и другите елементи на отводнителната систе-ма при сигурно заустване към най-близките водостоци, дерета или други водосъ-бирателни съоръжения (фиг. 134).

(2) Елементите на отводнителната система се изграждат изцяло преди пола-гането на основите на пътната настилка.

(3) За изпълнението на траншейни изкопи, където са възможни почвени водис голям дебит, се разработва индивидуален проект, като се предвиждат необходими-те отводнителни мероприятия за извършване на изкопните работи винаги на сухо.

Фиг. 134. Схема на отводняване при готов траншеен изкоп

Чл. 225. За осигуряване на ефективно отводняване при изпълнението на на-сипите се предвиждат следните мероприятия:

1. преди започване насипването на пластовете на земното тяло в насипсе изграждат отводнителни окопи (фиг. 135а) и различни дренажнисистеми (фиг. 135б) със съответното заустване;

6.Б

1

212



Фиг. 135. Схема за отводняване на насипите преди започване на изпълнението им

2. насипите се изпълняват на пластове, с двустранен напречен наклонqmin = 4 % по всяко време на изграждането им и следват наклона на надлъж-ния профил (фиг. 136); при подравняването и уплътняването на пластоветене се допуска образуване на коловози върху повърхността на насипа;

Фиг. 136. Схема за отводняване на насип при изпълнение на пластовете

3. при изграждане на насипи върху наклонени терени с изсечени стъпа-ла на последните се дава напречен наклон по посока на напречниянаклон на ската:а) пластовете на изграждания насип също се оформят с едностранен

наклон, успоредно на наклона на стъпалата (фиг. 137а), до достига-не петата на откоса, разположен от страната на качването на ската;

б) по-горните пластове се изпълняват с двустранен напречен наклонqmin; когато поради съображения за устойчивост на стъпалата се дава нак-лон към ската, по дъното на стъпалата се оформят улеи (шахматно) за от-веждане на попаднали дъждовни, снежни или други води (фиг. 137б);

в) улеите се запълват с речен чакъл с размери на зърната 30 – 15 mmи действат като малки дренажни системи (фиг. 137в);

6.Б

1

213



Фиг. 137. Схема за отводняване на насипи върху наклонени терени с изсечени стъпала

4. в силно наклонени терени насипите често се подпират с подпорнистени; в тези случаи пластовете на насипа се оформят с наклон къмподпорната стена; за свободното събиране и изтичане на събранитезад стената дъждовни или други води се изпълнява заскаляване, как-то и система барбакани в самата стена (фиг. 138).

Фиг. 138. Схема за отводняване на насипи с подпорна стена

6.Б

1

214



Чл. 226. При мостове насипите зад устоите се изпълняват на пластове. Ос-

вен с двустранен напречен наклон насипите се изпълняват с надлъжен наклон на-

вън от устоя, за да се избегне събирането на дъждовни води зад него (фиг. 139).

Фиг. 139. Схема за изпълнение на пластове зад устой на мост

Чл. 227. Откосите се затревяват едновременно с изпълнението на насипа. За

да не се създават условия за ерозиране на откосите до полагането на пътната нас-

тилка, върху банкетите се изпълняват берми за събиране и отвеждане на повърх-

ностните води (фиг. 140). След пълно затревяване на откосите бермите върху бан-

кетите се изрязват.

Фиг. 140. Схема за затревяване и отводняване на откосите

Чл. 228. Всички отводнителни системи на пътя се включват в план за отвод-

няване на пътя в мащаби, както следва:

1. на пътното трасе (за дължини и широчини) – съответно 1:1000 и

1:200;

2. на пътните възли и кръстовищата – съответно 1:1000 и 1:500 или

1:500 и 1:250.

6.Б

1

215



ПРИЛОЖЕНИЕ №16към чл. 144, т.3

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЦАТА НА ПРОТИЧАНЕ

НА ПОЧВИ

1. Определение

1.1. Границата на протичане на почвата е водното съдържание, при което тя

преминава от пластична в течна консистенция.

1.2. За стойност на изследвания показател се взема изчислената или отчете-

ната стойност, закръглена до най-близкото цяло число.

2. Необходими уреди

2.1. Порцеланово блюдо с диаметър около 115 mm за размесване на почве-

ната проба.

2.2. Шпатула или нож с дължина около 75 mm и широчина около 19 mm.

2.3. Месингова паничка с размери съгласно фигурата.

2.4. Инструмент за прорез (браздач) с размери съгласно фигурата.

2.5. Ограничител, съединен или несъединен с браздача, с размер „d“ съглас-

но фигурата.

2.6. Съдове за съхранение на проби – подходящи са съдовете с капаци за пре-

дотвратяване загубата на влага до започване и по време на изпитването.

2.7. Везни с точност 0,01 g.

2.8. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа темпе-

ратура 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби.

2.9. Начини за определяне на границата на протичане:

2.9.1. ръчно определяне – необходимите пособия са месингова паничка и

стойка, с размери съгласно фигурата.

2.9.2. механично определяне – уредът за механично определяне на граница-

та на протичане е оборудван с моторче, предизвикващо издигане и поредица от

стръсквания на месинговата паничка, както е описано в т. 4.2 и 5.3.

При механично определяне на границата на протичане трябва да се получат

същите стойности както при ръчното определяне.

3. Проба

От материала за изпитване, преминал през сито 0,425 mm, се взема проба с

маса около 100 g.

4. Проверка и регулиране на уреда за определяне на границата на протичане

4.1. Преди започване на изпитването се извършва проверка на уреда за опре-

деляне на границата на протичане, за да се определи дали отделните му елемен-

ти отговарят на характеристиките съгласно таблицата и фигурата.

4.2. Височината, до която паничката се издига, се регулира посредством ог-

раничителя така, че точката от паничката, която влиза в контакт с основата на уре-

да по време на изпитване, да е на разстояние 10 mm над основата.

6.Б

1

216



Таблица

Уред за определяне на границата на протичане на почвена проба

Размери, mmA

54

B

2,0

C

27

N

47

K

50

L

150

M

125

a

10,0

b

2,0

c

13,5

d

10,0

e

15,9

Допустимо отклонение, mm 2 0,1 1 1,5 5 5 5 0,1 0,1 0,1 0,2 –

Уред за определяне на границата на протичане Прорезен инструмент (браздач)

6.Б

1

217



5. Начин на провеждане на изпитването

5.1. Почвената проба се поставя в съда за размесване и се смесва добре с15 – 20 ml дестилирана или деминерализирана вода, като се разбърква и размес-ва с шпатулата. Следващите добавяния на вода са в количество 1 – 3 ml. Всяко но-во добавено количество вода се смесва с почвата и се разбърква добре, преди дасе добави следващата порция. След започване на изпитването към овлажненатапочва да не се добавя суха почва. Паничката за определяне на границата на про-тичане да не се използва за смесване на почва и вода.

Забележка1: Някои почви абсорбират бавно водата и ако новите количес-тва вода се прибавят бързо, може да се получат грешни стойности за граница-та на протичане. Това може да се предотврати, ако се увеличи времето за смес-ване и разбъркване. За провеждане на изпитванията може да се използва и те-чаща вода, ако сравнителните изпитвания не показват разлика в резултатите.

5.2. След като почвата се смеси с определено количество вода така, че да се обра-зува еднородна смес с твърда консистенция, част от тази смес се поставя в паничката.Правят се няколко движения с шпатулата, за да се освободи почвата от съдържаниетона въздушни мехурчета. След това пробата се разстила и подравнява, докато се достиг-не височина 10 mm, измерена от точката, в която паничката се допира до основата науреда. Излишната почва се връща в съда за смесване. Почвата в паничката се разделяна две чрез движение на браздача по протежение на диаметъра, като зъбецът на бразда-ча оставя дълбок прорез до дъното на паничката. За да се предотврати разкъсване настраните на прореза, се правят шест врязвания с браздача в посока от оператора към па-ничката и едно врязване в обратната посока. Дълбочината на прореза се увеличава привсяко врязване, като с последното врязване се остъргва дъното на паничката.

5.3. Паничката с пробата, подготвена съгласно т. 5.2, се издига и спуска, ка-то ръчката се върти със скорост приблизително две завъртания за 1 s, докато две-те части на пробата се съединят на дъното на прореза на разстояние 13 mm. За-писва се броят на стръскванията на паничката, които са необходими за затварянена прореза на дължина 13 mm. Основата на уреда да не се държи със свободнатаръка, докато се върти ръчката.

Забележка2: Някои почви проявяват склонност към хлъзгане по повърх-ността на паничката, вместо да протичат. В този случай към пробата се до-бавя допълнително количество вода, което се смесва с почвата. Полученатасмес се поставя в паничката и се прави прорез съгласно т. 5.2. Ако почвата про-дължава да се хлъзга по повърхността на паничката при по-малко от 25 удара,изпитването е невалидно, като се отбелязва, че границата на протичане не мо-же да се определи.

5.4. В подходящ съд (бюкса) се поставя проба от почвата, която да включвачастта от прореза, в която двете части се съединяват. Бюксата с пробата се пре-тегля и се записва масата й. Почвата в бюксата се изсушава до постоянна маса притемпература 110 ± 5 °С и се претегля. Записва се масата. Загубата на маса в резул-тат на изсушаването се записва като маса на водата.

5.5. Почвата, останала в паничката, се премества в съда за размесване. Па-ничката и браздачът се измиват и изсушават.

5.6. Горните операции се повтарят за поне още две изпитвания, като се до-бавя необходимото количество вода. Целта е да се получат проби с такава консис-тенция, че стръскванията поне при едно от изпитванията да са в един от следни-те обхвати: 25 – 35, 20 – 30, 15 – 25.

6.Б

1

218



6. Изчисления

6.1. Водното съдържание на почвата е отношението между масата на водата, ко-

ято се намира в порите на почвата, и плътната маса. То се изчислява по следния начин:

6.2. Водното съдържание се изчислява до най-близкия цял процент.

7. Изразяване на зависимостта „водно съдържание – брой стръсквания“

Зависимостта между водното съдържание и съответстващия му брой стръсквания

се представя в полулогаритмичен мащаб, с абсциса водното съдържание в аритметичен

мащаб и с ордината брой на стръскванията, изразени в логаритмичен мащаб. Получе-

ната крива се апроксимира в права линия, прекарана през три или повече точки.

8. Граница на протичане

За граница на протичане на почвата се приема водното съдържание, съответ-

стващо на 25 стръсквания на паничката. Тази стойност се отчита до най-близко-

то цяло число.

9. Изисквания при провеждане на изпитвания за определяне на грани-

цата на протичане на почви

9.1. При извършване на изпитвания за определяне на границата на протича-

не на почви се спазват следните изисквания:

9.1.1. Почвата се смесва с вода в продължение на 5 – 10 min, като по-дълги-

ят период се използва за по-пластични почви.

9.1.2. Пробата отлежава в ексикатор в продължение на 30 min.

9.1.3. Пробата се разбърква повторно преди поставянето � в паничката, до-

бавя се 1 ml вода и се разбърква за 1 min.

9.2. Опити, за които се изискват повече от 35 или по-малко от 15 стръсква-

ния на паничката, не се записват. По време на изпитването към пробата да не се

добавя изсушена почва.

10. Точност на изпитването

10.1. Повторяемост

Два резултата, получени за една и съща проба от един лаборант в една и съ-

ща лаборатория, като се изполват едни и същи уреди в различни дни, се считат за

съмнителни, ако се различават с повече от 7 % от тяхната средна стойност.

10.2. Възпроизводимост

Два резултата, получени от различни лаборанти в различни лаборатории, се

считат за съмнителни, ако се различават с повече от 13 % от тяхната средна стойност.

100.)g(почваизсушенатанаМаса

)g(водатанаМаса(%)съдържаниеВодно ==

6.Б

1

219



ПРИЛОЖЕНИЕ № 17към чл. 144, т. 3

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЦАТА НА ИЗТОЧВАНЕ И НАПОКАЗАТЕЛЯ ЗА ПЛАСТИЧНОСТ НА ПОЧВИ

1. Определение1.1. Границата на източване е водното съдържание на границата между плас-

тичната и полутвърдата консистенция на почвата.1.2. Показателят на пластичност е обхватът на водното съдържание, при който

почвата се намира в пластично състояние. Той се изразява като разлика между грани-цата на протичане и границата на източване на почвата.

1.3. За стойност на изследвания показател се взема изчислената стойност,закръглена до най-близкото цяло число.

2. Необходими уреди2.1. Порцеланово блюдо с диаметър около 115 mm за размесване на почве-

ната проба.2.2. Шпатула или нож с дължина около 75 mm и широчина около 19 mm.2.3. Повърхност за източване – стъклена плоча или гладка негланцирана хартия.2.4. Съдове за съхранение на проби – подходящи са съдовете за предотвра-

тяване загубата на влага по време на изпитването.2.5. Везни с точност 0,01 g.2.6. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа темпе-


3. Проба3.1. Ако е необходимо да се определи само границата на източване, се вземат

20 g почва, преминала през сито с отвор 0,425 mm. Въздушно-сухата почвена про-ба се поставя в съда за размесване и се смесва с дестилирана или деминерализи-рана вода, докато стане достатъчно пластична за формирането на топка с маса 8 g.

Забележка: За провеждане на изпитванията може да се използва и теча-ща вода, ако сравнителните изпитвания не показват разлика в резултатите.При извършване на контролни изпитвания се използва дестилирана или демине-рализирана вода.

3.2. Ако е необходимо да се определят границата на протичане и границатана източване на почвата, се взема проба с маса 8 g от цялото количество проба,подготвена съгласно метода за определяне на границата на протичане на почви.Взетата проба трябва да е достатъчно пластична, за да се оформи топка, която дане залепва по пръстите. Ако пробата е взета преди завършване на изпитването заопределяне на границата на протичане, тя се оставя да престои на въздух до краяна изпитването. Ако пробата, взета по време на изпитването за определяне на гра-ницата на протичане, е толкова суха, че не позволява източването на пръчици с де-белина 3,2 mm, се добавя допълнително количество вода и сместа се разбърква.

4. Начин на провеждане на изпитването4.1. Взетата за изпитване почвена проба съгласно т. 3.1 или т. 3.2 се смачква,

като � се придава елипсовидна форма. Почвената проба се търкаля между пръсти-те и стъклената плоча или хартията, които са поставени на гладка, хоризонтална по-върхност. Скоростта на търкаляне е между 80 и 90 хода за 1 min, като за един ходсе брои едно завършено движение на ръката напред и назад към началната позиция.

6.Б

1

220



4.2. Когато дебелината на пръчиците достигне 3,2 mm, те се разделят на шестили на осем части. Отделните части се смачкват между пръстите до получаване на ед-нородна маса с елипсовидна форма и търкалянето започва отначало. То продължава,докато се получат отново пръчици с дебелина 3,2 mm, които се разделят, и процесътсе повтаря, докато почвата не може повече да се източва, а се разрушава до получа-ването на пръчици с дебелина 3 mm. Разрушаването може да настъпи, когато пръчи-ците имат дебелина, по-голяма от 3,2 mm. В този случай изпитването се приема за за-вършено, ако преди това почвата е източвана на пръчици с дебелина 3,2 mm. Разру-шаването се извършва по различен начин за различните видове почви. При някои ви-дове почви пръчиците се разпадат на многобройни малки части, а при други видовепочви те започват да се разцепват от двата края в посока към средата, докато се разд-робят. Високопластичните глинести почви изискват по-продължително обработванеза получаването на пръчици с водно съдържание, близко до границата на протичане.При разрушаването на тези пръчици се получават множество цилиндрично оформе-ни тела с дължина от 6 до 10 mm. В момента, когато пръчиците достигнат дебелина3,2 mm, операторът не трябва да спомага за тяхното разрушаване, а да намали ско-ростта на търкаляне или натиска от ръката си или да извърши и двете действия ед-новременно. Източването продължава, докато пръчиците не се разпаднат на части. Зависокопластични почви се допуска началната дебелина на елипсовидно оформенитетела да се приеме близка до изискващата се крайна дебелина 3 mm.

4.3. Получените пръчици от разрушената проба се поставят заедно в подходящсъд. Съдът и съдържащата се в него почва се претеглят с точност 0,01 g, след което поч-вата се изсушава в сушилня при температура 110 ± 5 °С и се претегля с точност 0,01 g.

5. Изчисления5.1. Границата на източване на почвата се изразява като отношение между ма-

сата на водата и масата на изсушената почва. Тя се изчислява по следния начин:

Границата на източване се изчислява до най-близкото цяло число.

5.2. Показателят на пластичност на почвата се изчислява като разлика междуграницата на протичане и границата на източване, както следва:

Показател на пластичност (%) = граница на протичане (%) –

– граница на източване (%).

5.3. Разликата, изчислена съгласно т. 5.2, се приема като показател на плас-тичност с изключение на следните случаи:

5.3.1. когато границата на протичане или границата на източване не могат да бъ-дат определени, показателят на пластичност е равен на нула (за непластична почва);

5.3.2. когато границата на източване е равна или по-голяма от границата напротичане, показателят на пластичност е равен на нула (за непластична почва).

6. Точност на изпитването6.1. Повторяемост

Два резултата, получени за една и съща проба от един лаборант в една и съ-ща лаборатория, като се използват едни и същи уреди в различни дни, се считатза съмнителни, ако се различават с повече от 10 % от тяхната средна стойност.

6.2. ВъзпроизводимостДва резултата, получени от различни лаборанти в различни лаборатории, се

считат за съмнителни, ако се различават с повече от 18 % от тяхната средна стойност.

100.)g(почваизсушенатанаМаса

)g(водатанаМаса(%)източваненаГраница ==

6.Б

1

221



ПРИЛОЖЕНИЕ № 18към чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3,

чл. 146, ал. 1, т. 2, чл. 150, т. 4,

чл. 153, ал. 2, 3, 4 и 5,

чл. 157 и чл. 158, ал. 1

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА МЕЖДУ ВОДНОТО

СЪДЪРЖАНИЕ И ПЛЪТНОСТТА НА ПОЧВИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА

ТРАМБОВКА С МАСА 4,54 kg, ПАДАЩА ОТ ВИСОЧИНА 457 mm

1. Област на приложение

1.1. Този метод на изпитване се използва за определяне на зависимостта

между водното съдържание и плътността на почви след уплътняването им във

форма с определени размери при използване на трамбовка с маса 4,54 kg, падаща

от височина 457 mm. Прилагат се следните методи:

1.1.1. метод А – използва се форма с диаметър 102 mm, а почвеният матери-

ал преминава през сито с отвор 4,75 mm;

1.1.2. метод В – използва се форма с диаметър 152 mm, а почвеният матери-


1.1.3. метод С – използва се форма с диаметър 102 mm, а почвеният матери-


1.1.4. метод D – използва се форма с диаметър 152 mm, а почвеният матери-

ал преминава през сито с отвор 19,0 mm.

1.2. За всеки материал, който ще се изследва, в спецификацията се посочва

методът на изпитване.

2. Апаратура

2.1. Формите за уплътняване на пробното тяло са неразглобяеми метални цилин-

дри с размери и обем съгласно т. 2.1.1 и т. 2.1.2, с наставка с височина около 60 mm,

която да позволява уплътнените пробни тела от навлажнени почви да бъдат с жела-

ната височина и обем. Формата и наставката се конструират така, че да могат плът-

но да се затягат към сменяемата основна плоча, изработена от същия материал.

Забележка1: Могат да се използват различни видове форми за изпитване на

пробни тела с предварително определен обем. Резултатите се привеждат към

получените при използването на стандартни неразглобяеми форми, посочени в

т. 1.1, за различни почвени проби, чрез предварително установени корелационни

зависимости. След направените корекции се получават същите резултати от

зависимостта „влажност – плътност“. Записите на корелационните зависи-

мости се съхраняват.

2.1.1. Форма за уплътняване с обем 0,000943 ± 0,00008 m3, с вътрешен диа-

метър 101,6 ± 0,41 mm и височина 116,43 ± 0,13 mm (фиг. 18.1).

2.1.2. Форма за уплътняване с обем 0,002124 ± 0,000021 m3, с вътрешен ди-

аметър 152,4 ± 0,66 mm и височина 116,43 ± 0,13 mm (фиг. 18.2).

2.1.3. Форми за уплътняване извън допусканите за употреба. Форма за уплът-

няване, която не отговаря на условията за употреба след продължително използва-

не, може да бъде използвана само ако тези отклонения не надвишават 50 %.

6.Б

1

222



2.2. Трамбовка за уплътняване

2.2.1. Ръчно управляема метална трамбовка с плоско кръгово сечение, с ди-

аметър 50,8 ± 0,13 mm, допуск на износване 0,13 mm и маса 4,54 ± 0,01 kg.

Забележка2: Трамбовката трябва да има подходящ направляващ мета-

лен прът, който да контролира височината на падане при свободен ход от

457,2 ± 1,52 mm над повърхността на почвата. Направляващият прът трябва

да има най-малко четири отвора с диаметър не по-малък от 9,5 mm, разположе-

ни приблизително на 90 ° един от друг.

2.2.2. Механично управляема трамбовка с устройство за контролиране на ви-

сочината на падане при свободен ход 457,2 ± 1,52 mm над повърхността на почва-

та, което освен това равномерно разпределя паданията върху повърхността на поч-

вата. Трамбовката трябва да има плоско кръгово сечение с диаметър 50,8 ± 0,13 mm,

допуск на износване 0,13 mm и маса 4,54 ± 0,01 kg.

2.3. Приспособление за изтласкване на уплътненото пробно тяло от формата.

2.4. Везна с точност 5 g.

2.5. Термостатично контролируема сушилня, която може да поддържа тем-

пература 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби.

2.6. Коригираща линия за подравняване на повърхността на почвата във формата.

2.7. Сита с отвори 50,0, 19,0 и 4,75 mm.

2.8. Приспособления за разбъркване и смесване на почвената проба с вода:

съд за смесване, мистрия, шпатула и др. или подходящо механично устройство за

смесване на почвената проба с вода.

2.9. Съдове за съхранение на влажни проби, изработени от метал или друг

подходящ материал, с плътно прилепнали похлупаци за предотвратяване на загу-

бата на влага преди или по време на изпитването.

6.Б

1

223



Фиг. 18-1. Цилиндрична форма с диаметър 102 mm и основна плоча:

А – гайка с крила; Б – винт; В – ухо; Г – заварка в горната и долната част на

всяко ухо; Д – наставка; Е – форма на пробното тяло; Ж – основна плоча

6.Б

1

224



Фиг. 18-2. Цилиндрична форма с диаметър 152 mm и основна плоча:

А – гайка с крила; Б – винт; В – ухо; Г – заварка в горната и долната част на

всяко ухо; Д – наставка; Е – форма на пробното тяло; Ж – основна плоча

6.Б

1

225



МЕТОД А

3. Проба3.1. Aко взетата за изпитване почвена проба е влажна, тя се изсушава, дока-

то стане подходяща за обработка. Изсушаването може да се извърши на откритоили в сушилня при температура не по-висока от 60 °C. След изсушаване почвена-та проба се раздробява така, че да се избегне намаляването на естествените раз-мери на отделните частици.

3.2. Пробата се пресява през сито с отвор 4,75 mm. Отстранява се едрозър-нестият материал, задържан на сито с отвор 4,75 mm.

3.3. От приготвената проба се взема количество около 3 kg за извършване наизпитването.

4. Начин на провеждане на изпитването4.1. Избраната представителна проба се смесва с определено количество во-

да, докато се получи водно съдържание, по-ниско от оптималното с около 4 %.4.2. Приготвената проба се уплътнява във форма с диаметър 102 mm, с прик-

репена наставка, в пет приблизително еднакви пласта, до получаване на височи-на около 127 mm. Всеки пласт се уплътнява с 25 равномерни разпределени ударана трамбовка, падаща свободно от височина 457 mm върху повърхността на поч-вата. По време на уплътняването формата е прикрепена здраво върху стабилна ос-нова. След завършване на уплътняването наставката се отстранява и повърхност-та на уплътнената почва се подравнява с коригиращата линия. Формата със съ-държащата се в нея влажна почва се претегля с точност 5 g. Определя се масатана уплътненото пробно тяло (разликата между масата на уплътненото пробно тя-ло и формата и масата на формата). За форми за уплътняване, отговарящи наизискванията по т. 2.1.1, масата на пробното тяло се умножава с 1059,43. Получе-ният резултат се записва като обемна плътност (ρρ), kg/m3.

4.3. Пробата се отстранява от формата и се разрязва вертикално през центъ-ра. От получените две части се взема по една представителна проба. Пробите сепретеглят и се изсушават в сушилня при температура 110 ± 5 °C в продължениена 12 h или до получаване на постоянна маса за определяне на водното им съдър-жание. Масата на влажните проби е не по-малко от 100 g.

4.4. Останалата част от пробното тяло се раздробява напълно така, че мате-риалът, от който то е изградено, да преминава през сито с отвор 4,75 mm (опреде-ля се визуално). Към раздробения материал се прибавя останалата част от изслед-ваната проба. Прибавя се определено количество вода, така че водното съдържа-ние на почвената проба да се увеличи с 1 – 2 %, и описаната процедура се повта-ря. Тази процедура се повтаря дотогава, докато се получи намаление на плътност-та на уплътнените пробни тела.

Забележка3: Описаната процедура в повечето случаи дава задоволителнирезултати. В случаите, когато изпитваният материал е крехък и при повторноуплътняване настъпят значителни промени в зърнометричния му състав, кактои при изпитване на плътни глини, които по-трудно поглъщат вода, за всяко от-делно изпитване на уплътняване се използва нова проба. Отделните проби сесмесват с достатъчно количество вода, като разликата между водните им съ-държания при отделните изпитвания е приблизително 2 %. Всяка проба, нав-лажнена с определеното количество вода, се поставя в покрит съд за не по-мал-ко от 12 h, след което се уплътнява за провеждане на изпитването.

6.Б

1

226



МЕТОД В

5. Проба

Избира се представителна проба съгласно т. 3.3, но с маса приблизително 7 kg.


Изпитването се провежда по същия начин както при метод А, т. 4, с изклю-

чение на това, че пробното тяло се оформя чрез уплътняване на приготвената поч-

ва във форма с диаметър 152 mm, с прикрепена наставка в пет приблизително ед-

накви пласта, до получаване на височина около 127 mm. Всеки пласт се уплътня-

ва с 56 последователни равномерни удара на трамбовката. За форми за уплътня-

ване, отговарящи на изискванията по т. 2.1.2, и маса, измерена в килограми, ма-

сата на пробното тяло, получена като разлика между масата на уплътненото проб-

но тяло и формата и масата на формата, се умножава с 470,74. Полученият резул-

тат се записва като обемна плътност ρρ, kg/m3.

МЕТОД С

7. Проба

7.1. Aко взетата за изпитване почвена проба е влажна или мокра, тя се изсу-

шава, докато стане подходяща за обработка. Изсушаването може да се извърши на

открито или в сушилня при температура не по-висока от 60 °C. След изсушаване

почвената проба се раздробява така, че да се избегне намаляването на естестве-

ните размери на отделните частици.

7.2. Необходимото количество от предоставената раздробена проба се пре-

сява през сито с отвор 19,0 mm. Едрозърнестият материал, задържан на сито с от-

вор 19,0 mm, се отстранява.

Забележка4: Препоръчва се да се поддържа едно и също процентно съдър-

жание на едрозърнестия материал, преминаващ през сито с отвор 50 mm и за-

държащ се на сито с отвор 4,75 mm в пробата, подлежаща на изпитване за оп-

ределяне на зависимостта „влажност – плътност“, така че тази проба да от-

говаря на оригиналната, взета от обекта. Необходимото за изпитването коли-

чество раздробена проба се пресява през сита с отвори 50,0 и 19,0 mm. Едрозър-

нестият материал, задържан на сито с отвор 50 mm, се отстранява. Отстра-

нява се и материалът, преминал през сито с отвор 50 mm и задържан на сито с

отвор 19,0 mm, като неговото количество се заменя с материал, преминал през

сито с отвор 19,0 mm и задържан на сито с отвор 4,75 mm. Материалът за за-

мяна се взема от останалата част на пробата.

7.3. От пробата, приготвена съгласно т. 7.1 и т. 7.2, се взема представителна

проба с маса приблизително 5,4 kg за извършване на изпитването.

6.Б

1

227




8.1. Избраната представителна проба се смесва с определено количество во-

да, докато се получи водно съдържание, по-ниско от оптималното с около 4 %.

8.2. Пробното тяло се оформя чрез уплътняване на приготвената проба във

форма с диаметър 102 mm, с прикрепена наставка, в пет приблизително еднакви

пласта, до получаване на височина около 127 mm. Всеки пласт се уплътнява с 25

последователни равномерни удара на трамбовка, падаща свободно от височина

457 mm върху повърхността на почвата. По време на уплътняването формата е

прикрепена здраво върху стабилна основа.

След завършване на уплътняването наставката се отстранява и повърхност-

та на уплътнената почва се подравнява с коригиращата линия спрямо ръба на

формата. Формата със съдържащата се в нея влажна почва се претегля с точност

5 g. Определя се масата на уплътненото пробно тяло (разликата между масата на

уплътненото пробно тяло и формата и масата на формата). За форми за уплътня-

ване, отговарящи на изискванията по т. 2.1.1, масата на пробното тяло се умножа-

ва с 1059,43 и полученият резултат се записва като обемна плътност ρρ, kg/m3.

8.3. Пробата се отстранява от формата и се разрязва вертикално през центъ-

ра. От получените две части се взема по една представителна проба. Пробите се

претеглят и се изсушават в сушилня при температура 110 ± 5 °C в продължение

на 12 h или до получаване на постоянна маса за определяне на водното им съдър-

жание. Масата на влажните проби е не по-малко от 500 g.

8.4. Останалата част от пробното тяло се раздробява напълно така, че мате-

риалът, от който е изградено, да преминава през сито с отвор 19,0 mm и 90 % от

него да преминава през сито с отвор 4,75 mm (определя се визуално). Към разд-

робения материал се прибавя останалата част от изследваната проба. Прибавя се

определено количество вода, така че водното съдържание на почвената проба да

се увеличи с 1 – 2 %, и описаната процедура се повтаря при всяко добавяне на во-

да. Тази процедура се повтаря дотогава, докато се получи намаление на плътност-

та на уплътнените пробни тела (вж. забележка3).

МЕТОД D

9. Проба

Избира се представителна проба съгласно т. 7.3, но с маса приблизително 11 kg.


Изпитването се провежда по същия начин както при метод С, с изключение

на това, че пробното тяло се оформя чрез уплътняване на приготвената почва във

форма с диаметър 152 mm, с прикрепена наставка в пет приблизително еднакви

пласта, до получаване на височина около 127 mm, като всеки пласт се уплътнява

с 56 равномерно разпределени удара на трамбовката. За форми за уплътняване,

отговарящи на изискванията по т. 2.1.2, и маса, измерена в килограми, масата на

пробното тяло, получена като разлика между масата на уплътненото пробно тяло

и формата и масата на формата, се умножава с 470,74. Полученият резултат се за-

писва като обемна плътност ρρ, kg/m3.

6.Б

1

228



ИЗЧИСЛЕНИЯ И ОТЧЕТ


Водното съдържание и обемната плътност на скелета на всяко пробно тяло

се изчисляват по формулите:

(1),

(2),

където: w е количеството на водата в пробното тяло, %;

А – масата на контейнера с влажното пробно тяло, kg;

B – масата на контейнера със сухото пробно тяло, kg;

C – масата на контейнера, kg;ρρ – обемната плътност на влажното пробно тяло, kg/m3;ρρd – обемната плътност на скелета, kg/m3.

12. Определяне на зависимостта „плътност – водно съдържание“

12.1. Извършват се изчисленията по т. 11, за да се определи водното съдър-

жание и съответстващата му плътност на скелета в kg/m3 за всяко едно от уплът-

нените пробни тела. Стойностите на плътността на скелета се нанасят в коорди-

натна система по ординатната ос, а съответстващите им водни съдържания – по

абсцисната ос.

12.2. Оптимално водно съдържание е водното съдържание на почвата, което

отговаря на върха на получената крива.

12.3. Максимална плътност на скелета е получената след изсушаване в су-

шилня плътност на скелета на почвата в kg/m3, която съответства на оптимално-

то водно съдържание.

13. Отчет

Отчетът съдържа следната информация:

а) използван метод (А, В, С, D);

б) оптимално водно съдържание в %, със закръгление до цяло число;

в) максимална плътност на скелета в kg/m3, със закръгление до 0,5 kg;

г) когато се използват методи С и D, се записва количеството материал,

задържано на сито с отвор 19,0 mm, което е било отстранено и замес-

тено с количество материал, преминало през сито с отвор 19,0 mm и

задържано на сито с отвор 4,75 mm;

д) тип на сечението на трамбовката, ако то е по-различно от сечението с

диаметър 50,8 mm по т. 2.2.2.

100.100w

d ++== ρρρρ

CB

BAw

−−−−==

6.Б

1

229



ПРИЛОЖЕНИЕ № 19към чл. 145, ал. 1, т. 3

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАЛИФОРНИЙСКИЯ ПОКАЗАТЕЛ

ЗА НОСИМОСПОСОБНОСТТА НА ПОЧВАТА (CBR)

1. Област на приложение

1.1. Този метод за изпитване е предназначен за определяне на стойността на

калифорнийския показател за носимоспособност на почви и зърнести материали,

уплътнени в лабораторни условия при оптимално водно съдържание, за различни

степени на уплътняване.

1.2. За провеждане на изпитването се използва трамбовка с маса 4,54 kg, па-

даща от височина 457 mm. Това изпитване е подходящо за оценка на почвите от

земната основа и на зърнестите материали, използвани за изграждане на подос-

новни и основни пластове, съдържащи само малко количество материал, който се

задържа на сито с отвор 19,0 mm.

2. Апаратура

Използват се уред за определяне на калифорнийския показател за носимоспо-

собността на почвата съгласно фиг. 19.1 и таблицата и следните приспособления:

2.1. Форми за уплътняване на пробното тяло с цилиндрична форма, израбо-

тени от метал, с вътрешен диаметър 152,4 ± 0,66 mm и височина 177,8 ± 0,66 mm,

с наставка с височина около 51 mm и перфорирана основна плоча, която може да се

монтира към всеки от краищата на формите за направа на пробното тяло (фиг. 19.1).

Необходими са най-малко три форми за направа на три пробни тела.

2.2. Разделителен кръгъл диск от метал с диаметър 150,8 ± 0,8 mm и височи-

на 61,4 ± 0,1 mm (фиг. 19.1).

Забележка1: Когато формата е с височина 177,8 mm (фиг. 19.1), се използва раз-

делителен диск с височина 61,37 mm за получаване на пробно тяло с височина 116,43 mm.

2.3. Tрамбовка за уплътняване на пробата, изработена от метал, с маса 2,49 kg

и кръгово сечение с диаметър 50,8 mm, с приспособление за контролиране на сво-

бодно падане от височина 305 mm върху повърхността на пробата.

2.4. Приспособление за измерване на набъбването, което се състои от плоча

с регулируемо стъбло и статив за закрепване на индикаторен часовник (фиг. 19.1).

Плочата е перфорирана, изработена е от метал и има диаметър 149,2 mm, като ди-

аметърът на отворите � е 1,6 mm. Стативът за закрепване на индикатора, измер-

ващ набъбването, се нагласява върху наставката на формата.

2.5. Индикатори – два индикаторни часовника, всеки от които с обхват 25 mm

и деление 0,02 mm.

2.6. Натоварващи пръстени, които се състоят от една пръстеновидна метал-

на тежест с отвор с диаметър 54,0 mm и няколко прорязани метални тежести, вся-

ка от които с диаметър 149,2 mm и маса 2,27 ± 0,04 kg.

Забележка2: Когато се използват разглобяеми тежести, общата маса на

две от тях трябва да е 2,27 ± 0,04 kg.

2.7. Метално цилиндрично бутало за проникване в пробното тяло с диаметър

49,63 ± 0,13 mm, площ 1935 mm2 и дължина не по-малка от 102 mm (фиг. 19.1).

6.Б

1

230



2.8. Приспособление за натоварване, което се състои от натискова преса за съз-

даване на равномерно нарастващо натоварване до 44,5 N, при скорост 1,3 mm/min.

Използва се за осъществяване на проникването на буталото в пробното тяло.

2.9. Подходящ съд за накисване, като нивото на водата се поддържа на 25 mm

над повърхността на пробното тяло.

2.10. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа темпе-


2.11. Други инструменти, като съдове за разбъркване, бъркалки, коригираща ли-

ния, филтърна хартия, везни и др. то и система барбакани в самата стена (фиг. 138).

Фиг. 19.1. Уред за определяне на калифорнийския показател за

носимоспособността на почвата

6.Б

1

231



Таблица

Забележки: * Диаметър.

** Може да се използва друг подходящ метал.

3. Проба

Пробата за изпитване е с маса най-малко 35 kg. Количеството материал, пре-

минало през сито с отвор 50 mm и задържано на сито с отвор 19,0 mm, се заменя с

количество материал, преминало през сито 19,0 mm и задържано на сито 4,75 mm.

Избира се представителна проба с маса около 11 kg за извършване на изпитването

за определяне на максималната обемна плътност на скелета на почвата при опти-

мално водно съдържание. Останалата част от пробата се разделя така, че да се по-

лучат три представителни проби, всяка от които с маса около 6,8 kg.

4. Зависимост „плътност – водно съдържание“

Използва се проба с маса 11 kg за определяне на оптималното водно съдър-

жание и максималната обемна плътност на скелета на изследвания материал.

Материал

a b c d e* f g h k m n* p* r s t

11,12 11,11 5,6 11,9 3,2 46,04 50,8 69,8 75,4 19,0 28,6 9,5 6,3 107,9 149,2

Допустимо

отклоне-

ние, mm

0,013

0,000

0,013

0,000

Размер,

mm

Перфорирана плоча с регулируемо стъбло

Бронз

Материал

A E F G* θ P Q T* U* V* W X Y Z A R S*

6,3 9,5 1,6152,4177,8 61,4 88,9158,0 238,1 165,1 212,723,833,350,86,569,8 49,6

Допустимо

отклоне-

ние, mm

0,0260,0160,005 0,005

Размер,

mm

Форма за направа на пробно тяло с наставка Бутало

Стомана** Стомана**

Материал

A B C D E F G H I J K L* M* N* P

6,3 12,7 63,5 120,6 9,6 1,5 152,4190,5 76,2 95,2 19,0 54,0 149,2 150,8 61,4

Допустимо

отклоне-

ние, mm

0,8 0,13

Размер,

mm

Разделите-

лен диск

Стомана** Стомана**

Натоварващи

пръстениТриножен статив за определяне на набъбването

6.Б

1

232



5. Начин на провеждане на изпитването5.1. Три пробни тела се уплътняват така, че техните плътности да варират от

95 % (или по-малко) до 100 % (или повече) от максималната обемна плътност наскелета на изпитваната проба.

Забележка3: Първото пробно тяло се уплътнява с 10 удара на пласт, вто-рото – с 30 удара на пласт, а третото – с 65 удара на пласт. Повече от 56 уда-ра на пласт обикновено се изискват за получаване на 100 % от максималнатаобемна плътност на скелета.

Забележка4: Може да се изпита само едно пробно тяло, което да се уплътнидо максималната обемна плътност на скелета при оптимално водно съдържание.

5.2. Формата се закрепва към основната плоча, прикрепва се наставката и сепретегля с точност 5 g. Вкарва се разделителният диск и върху него се поставягруба филтърна хартия.

5.3. Всяка една от трите проби с маса 6,8 kg, подготвени съгласно т. 3, се раз-бърква с вода за получаване на оптимално водно съдържание.

5.4. Първата проба се уплътнява във формата на пет еднакви пласта до по-лучаване на пробно тяло с височина около 127 mm. Всеки пласт се уплътнява снай-малкия избран брой на ударите до получаване на плътност, равна на 95 % илипо-малка от максималната плътност.

5.5. Водното съдържание на материала се определя при започване и завърш-ване на процеса на уплътняване (две проби). Всяка влажна проба е с маса най-мал-ко 100 g – за дребнозърнести почви, и най-малко 500 g – за едрозърнести почви.

5.6. Наставката се отстранява и посредством коригиращата линия уплътнена-та почва се подравнява, докато се изравни с горния ръб на формата за уплътняване.Неравните повърхности се запълват с дребнозърнест материал. Разделителниятдиск се отстранява, формата с уплътнената почва се обръща наопаки и върху нея сепоставя филтърна хартия. Формата се затяга към перфорираната основна плоча исе прикрепва наставката. Формата с пробното тяло се претегля с точност 5 g.

5.7. Уплътняват се другите две проби с маса 6,8 kg в съответствие с проце-дурата, описана в т. 5.4 и 5.6. Уплътняването на втората проба се извършва с меж-динния брой на ударите на пласт, а уплътняването на третата проба – с най-голе-мия брой на ударите на пласт.

6. Накисване на пробните тела6.1. Перфорираната плоча с регулируемо стъбло се поставя върху почвената

проба във формата, като се поставят достатъчно на брой пръстеновидни тежестис маса 2,26 kg, за да се получи натоварване, равно на натоварването от геоложкиятовар и от пластовете от конструкцията на пътната настилка, разположени надпласта, откъдето е взет изпитваният материал. Общата маса на използваните те-жести не трябва да е по-малко от 4,54 kg.

6.2. Стативът с индикаторния часовник се поставя върху горния ръб на форма-та за уплътняване и индикаторът се нагласява на нулев отчет в начално положение.

6.3. Формата за уплътняване се потапя във вода, като се осигурява свободен дос-тъп на водата до повърхността и основата на пробното тяло. По време на накисване-то нивото на водата във формата и в съда за накисване се поддържа на около 25,4 mmнад повърхността на пробното тяло. Пробното тяло се накисва за 96 h (4 денонощия).

Забележка5: Периодът за накисване (не по-малко от 24 h) може да е по-кратък при зърнести материали с дрениращи свойства, ако това не се отразя-ва на резултатите от изпитването. За някои глинести почви необходимият пе-риод за накисване може да е повече от четири денонощия.

6.Б

1

233



6.4. В края на деветдесет и шестия час от накисването от индикатора се взе-

ма крайният отчет за пробното тяло. Набъбването на пробното тяло се изчислява

като процент от първоначалната му височина:

6.5. Пробното тяло се изважда от съда за накисване, повърхността му се под-

сушава, след което то се оставя в продължение на 15 min за изцеждане на водата.

Трябва да се внимава да не се наруши повърхността му в процеса на отводнява-

не. След това се отстраняват натоварващите пръстени и перфорираната плоча.

Забележка6: След изцеждането на водата пробните тела могат да се пре-

теглят, за да се определи плътността на изпитвания материал след накисването.

7. Изпитване за определяне на калифорнийския показател за носимос-

пособността на почвата

7.1. Пръстеновидните и прорязаните тежести се поставят върху пробните те-

ла, като масата им трябва да е равна на тази, използвана по време на накисване-

то. За да се предотврати разместването на по-меките материали в отвора, образу-

ван от тежестите, първоначално се поставя една пръстеновидна тежест, след кое-

то се поставя буталото за проникване в пробното тяло. След нагласяване на бута-

лото останалите тежести се поставят около него.

7.2. Буталото се нагласява при натоварване 4,54 kg, след което двата индикатор-

ни часовника, измерващи потъването и натоварването, се поставят на нулев отчет.

7.3. Чрез натисковата преса се прилага натоварване при постоянна скорост

на проникване, равна на 1,3 mm/min. Записват се отчетите за натоварванията, при

които буталото прониква на следните дълбочини: 0,64 mm, 1,27 mm, 1,91 mm,

2,54 mm, 5,08 mm и 7,62 mm. В отчетите може да се включат и натоварванията,

отговарящи на прониквания на буталото на 10, 16 и 12,70 mm.

Забележка7: След приключване на изпитването може да се вземат проби за

определяне на водното съдържание на дълбочина 25 mm. Влажните проби са с ма-

са най-малко 100 g – за дребнозърнести почви, и 500 g – за едрозърнести почви.


8.1. За всяко пробно тяло се изчертава кривата „напрежение – проникване“

(„съпротивление на проникване – дълбочина на проникване“) съгласно фиг. 19.2.

В някои случаи при първоначалното проникване на буталото в пробното тяло не

се отчита пропорционално нарастване на съпротивлението на проникване и се

получава участък с вдлъбната крива. Истинската зависимост „напрежение – про-

никване“ се получава след корекция на изчертаната крива, като се прекара танген-

та в инфлексната � точка до пресичането � с абсцисната ос. Точката на пресича-

не с абсцисната ос се приема за начало на новата координатна система, спрямо ко-

ято се отчитат стойностите на коригираното напрежение (фиг. 19.2).

100.

)mm(тялопробното

нависочинанаПървоначал

)mm(накисванеследтялопробното

нависочинатавъвПромяна

(%)Набъбване ==6.Б

1

234



8.2. Стойностите на коригираното напрежение се определят за всяко пробно тя-ло при проникване на буталото на дълбочина съответно 2,54 и 5,08 mm. Стойноститена CBR се получават, като коригираните стойности на напреженията при проникванена буталото на дълбочина съответно 2,54 mm и 5,08 mm се разделят на стандартнитенапрежения със стойности съответно 6,9 и 10,3 MPa за проникване на буталото на по-сочените дълбочини в еталонен материал. Получените резултати се умножават по 100.

Стойността на CBR обикновено се определя при проникване на буталото надълбочина 2,54 mm. Ако стойността, получена при проникване на буталото на дъл-бочина 5,08 mm, е по-голяма от тази, получена при проникване на 2,54 mm, изпит-ването се повтаря. Ако повторното изпитване даде подобен резултат, за стойност наCBR се приема тази, получена при проникване на буталото на дълбочина 5,08 mm.

8.3. Като се използват данните, получени от изпитването на трите пробни тела,се изобразява графично зависимостта между показателя за носимоспособност CBRи обемната плътност на скелета на изследвания материал (фиг. 19.3). От тази зави-симост може да се определи стойността на CBR за желаната обемна плътност на ске-лета, равна на определен процент от максималната обемна плътност на скелета.

Фиг. 19.2. Корекция на кривата „напрежение – проникване“

100.

)MPa(танапреженияна

стойностиСтандартни

)MPa(напрежения

текоригиранинаСтойности

(%)CBR ==

6.Б

1

235



Фиг. 19.3. Зависимост „максимална обемна плътност на скелета – CBR“

9. Протокол от изпитването

Протоколът от изпитването съдържа следната информация за всяко пробно тяло:

а) брой на ударите на пласт при уплътняването;

б) обемна плътност на скелета след завършване на уплътняването, g/cm3;

в) водно съдържание след завършване на уплътняването, %;

г) набъбване (в % от първоначалната височина на пробното тяло);

д) стойност на CBR, %.

6.Б

1

236



ПРИЛОЖЕНИЕ № 20към чл. 160, ал. 4 и 8,

чл. 161, ал. 2 и 5,

чл. 164, ал. 4 и ал. 5, т. 1,

буква „в“ и чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2

ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА НАКЛОНИТЕ НА ОТКОСИТЕ НА НАСИП ПО

МЕТОДА С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАБЛИЧНИ ДАННИ И ПО МЕТОДА

С ИЗПОЛЗВАНЕ НА НОМОГРАМИ

Метод с използване на таблични данни1. Наклоните на откосите се изчисляват, като се използват данните от табли-

цата. Формулите и редът на изчисленията са следните:

(1),

където: Ze е височината на допълнителния почвен пласт, еквивалентен наподвижните товари, m;

γγd – обемното тегло на скелета на предвидената за изграждане нагорната част на насипа почва, kN/m3.

Таблица

2. Изчислява се височината на насипа в неговата пета (H), която се получа-ва по изчислителен път чрез височината на насипа, към която е добавена величи-ната Ze, при спазване на условието напречният наклон на теренната основа на на-сипа да не превишава 1:5. Наклоните на откосите се оразмеряват по данните оттаблицата за безразмерната условна височина Н' по формулата:

10 15 20 25 30

5,0 30,8 38 45 – –

5,5 27,8 35,0 41,4 – –

6,0 25,8 32,7 39,1 45,0 –

6,5 24,0 30,9 37,3 43,4 –

7,0 22,5 29,4 36,8 41,9 –

8,0 – 27,2 33,6 39,3 45,0

9,0 – 25,6 31,7 38,0 43,9

10,0 – 24,2 30,3 36,7 42,6

11,0 – 23,4 29,7 36,4 41,6

12,0 – 22,7 29,0 36,0 40,7

14,0 – 21,4 27,9 34,0 39,2

16,0 – 20,8 26,8 33,0 38,3

18,0 – 19,8 26,2 32,3 37,7

20,0 – 19,2 25,5 31,7 37,1

24,0 – – 24,7 30,3 36,5

Ъгъл на вътрешно триене ϕ, градусиУсловна височина

на откоса, H'Ъгъл на наклона на откоса α', градуси

d

6,3Ze

γγ==

6.Б

1

237



(2),

където H90 е максималната възможна височина на вертикалния откос от предвиде-ната за изграждане на насипа почва, m; тя се изчислява по формулата:

(3),

където: c е изчислителната стойност на кохезията на почвата, kN/m2;εε – ъгълът, който плъзгателната повърхнина сключва с най-голямо-

то главно напрежение, градуси:

(4),

където ϕϕ е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене, градуси.

3. За условната величина Н' и за ъгъла ϕϕ по таблицата се отчита ъгълът нанаклона на откоса αα', градуси.

4. Чрез отчетения по таблицата ъгъл αα' се изчислява ъгълът на наклона наоткоса αα:

(5),

където: k е коефициентът на сигурност на откоса на насипа, който се прие-ма, както следва:

k = 1,25 – за автомагистрали и пътища I клас;k = 1,15 – за пътища II и III клас и за местни пътища.

5. Когато геометричната височина на насипа е по-голяма от 5 – 6 m, тя се раз-деля на две или три зони, за които поотделно се изчислява ъгълът на наклона на от-коса с оглед получаване на по-икономично решение за откосната линия на насипа.

Метод с използване на номограми

1. Този метод предвижда предварително възприемане на ъгъла на наклона наоткоса на насипа a и установяване на коефициента на сигурност чрез номограми-те на фигурата. Редът на изчисленията е следният:

1.1. Изчислява се функцията X = αα – 1,2 ϕϕ, където αα е предварително възп-риетият ъгъл на наклона на откоса в градуси, а ϕϕ – изчислителната стойност наъгъла на вътрешно триене на почвата, изграждаща насипа, в градуси.

1.2. Изчислява се функцията

където: γγd е обемното тегло на скелета на почвата, kN/m3;Н – височината на насипа в неговата пета, включваща величината

Ze по формула (1);

c – изчислителната стойност на кохезията на почвата, kN/m2.

c

HY dγγ==

k

'αααα ==

245

ϕϕεε −−==

εεγγ

gcotc2

Hd

90 ==

90H

H'H ==

6.Б

1

238



2. Въз основа на числената стойност на функциите X и Y чрез номограмите

на фигурата може да се определи коефициентът на сигурност на откоса на наси-

па, който се сравнява с посочените във формула (5) нормативни стойности.

Номограми за изследване на устойчивостта на откоси

6.Б

1

239



ПРИЛОЖЕНИЕ № 21към чл. 182, ал. 2

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ И ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ

СТОЙНОСТИ НА ЗЕМНО-МЕХАНИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

НА ПОЧВИТЕ

1. Нормативните стойности на земно-механичните показатели на почвите Ан

(ρρsн, ρρн, nн, ен, wн, wl

н ,wpн, Ен и др., без ϕϕн и cн) като средноаритметични на n час-

тни стойности Аi, получени в лабораторни или полеви условия, в съответствие с

изискванията на съответните стандарти.

(1),

2. Нормативните стойности на ъгъла на вътрешно триене ϕϕн и на кохезията

сн се получават чрез обработка на n директни определяния на съпротивлението на

срязване на почвата ττi по БДС 10188:

ττi = σσi tg ϕϕi + сi (2),

като се използва методът на най-малките квадрати по формулите:

(3),

(4),

където ττi и σσi са частните стойности съответно на якостта на срязване на

почвата и на нормалното напрежение на почвената проба.

2n

1i

i

n

1i

2i

n

1i

ii

n

1i

i

n

1i

2i

n

1i

i

н

n

c

−−

−−==

∑∑∑∑

∑∑∑∑∑∑∑∑

====

========

σσσσ

σσττσσσσττ

∑∑ ∑∑

∑∑ ∑∑∑∑

== ==

== ====

−−

−−==

n

1i

2n

1i

i2i

n

1i

n

1i

i

n

1i

iii

н

n

sn

tg

σσσσ

σσττττϕϕ

n

A

A

n

1i

i

н

∑∑====

6.Б

1

240



3. Изчислителните стойности на земно-механичните показатели на почвите

А (без тези на ϕϕ и с) се определят по формулата:

(5),

4. Изчислителните стойности на ϕϕ и с се определят по формулите:

(6),

(7),

Знакът пред втория член във формули (5), (6) и (7) се избира така, че да да-

ва по-голяма сигурност за съответното изследване.

Коефициентът на сигурност на почвата kn се изчислява по формулата:

(8),

където ρρ е показателят на точност за оценка на средната стойност на харак-

теристиката, който се изчислява по формулите:

– за ϕϕ и с:

ρρ = tαα νν (9),

– за другите характеристики:

(10),

където τταα е коефициент, който се определя по табл. 21.1 в зависимост от ми-

нималната обезпеченост a и броя на степените на свобода:

к = n – 2 – за ϕϕ, с;

к = n – 1 – за другите характеристики;

n

t ννρρ αα==

ρρ±±==

1

1kп

cн

п

н

tck

cc ∆∆αα±±====

ϕϕ∆∆ααϕϕϕϕϕϕ tgн

п

н

ttgk

tgtg ±±====

Aн

п

н

n

tA

k

AA ∆∆αα±±====

6.Б

1

241



Таблица 21.1

νν – коефициентът на вариация на характеристиките, който се изчислява по

формулата:

(11),

където ∆∆ е средноквадратичното отклонение на характеристиката, което се

изчислява по формулите:

– за ϕϕ и с:

(12),

−−−−

−−==

∑∑∑∑

∑∑

====

==2

n

1i

i

n

1i

2i

n

1i

2i

нi

tg

n)2n(

)(n

σσσσ

ττττ∆∆ ϕϕ

нA

∆∆νν ==

0,85 0,90 0,95 0,975 0,98 0,99

3 1,25 1,64 2,35 3,18 3,45 4,54

4 1,19 1,53 2,13 2,78 3,02 3,75

5 1,16 1,48 2,01 2,57 2,74 3,36

6 1,13 1,44 1,94 2,45 2,63 3,14

7 1,12 1,41 1,90 2,37 2,54 3,00

8 1,11 1,40 1,86 2,31 2,49 2,90

9 1,10 1,38 1,83 2,26 2,44 2,82

10 1,10 1,37 1,81 2,23 2,40 2,76

11 1,09 1,36 1,80 2,20 2,36 2,72

12 1,08 1,36 1,78 2,18 2,33 2,68

13 1,08 1,35 1,77 2,16 2,30 2,65

14 1,08 1,34 1,76 2,15 2,28 2,62

15 1,07 1,34 1,75 2,13 2,27 2,60

16 1,07 1,34 1,75 2,12 2,26 2,58

17 1,07 1,33 1,74 2,11 2,25 2,57

18 1,07 1,33 1,73 2,10 2,24 2,55

19 1,07 1,33 1,73 2,09 2,23 2,54

20 1,06 1,32 1,72 2,09 2,22 2,53

25 1,06 1,32 1,71 2,06 2,19 2,49

30 1,05 1,31 1,70 2,04 2,17 2,46

40 1,05 1,30 1,68 2,02 2,14 2,42

60 1,05 1,30 1,67 2,00 2,12 2,39

Коефициент tα при минимална едностранна обезпеченостБрой степени

на свобода, К

6.Б

1

242



(13),

където:ττi

н = σσi tg ϕϕн + cн (14),

– за другите характеристики:

(15),

5. Средноквадратичното отклонение за ττ съгласно формули (12) и (13) се из-

числява по формулата:

(16),

6. Частните стойности Аi на земно-механичните показатели съгласно форму-

ла (1) се разглеждат като вариационен ред. От статистическа обработка се отстра-

няват тези стойности Аi, които не удовлетворяват условието:

(17),

където: Аср е средноаритметичното на общия брой ni частни стойности Аi:

(18),

νν – статистическият критерий при минимална двустранна обезпеченост αα =

0,95, който се отчита от табл. 21.2.

∑∑==

==1n

1i

i1

ср An

1A

1

n

1i

2iср

iсрn

)AA(

AA

1

∑∑==

−−<<−− νν

)2n(

)(

n

1i

2i

нi

−−

−−==

∑∑==

ττττ∆∆ττ

)1n(

)AA(

n

1i

2i

н

A −−

−−==

∑∑==∆∆

−−−−

−−==

∑∑∑∑

∑∑∑∑

====

====2

n

1i

i

n

1i

2i

n

1i

2i

нi

n

1i

2i

c

n)2n(

)(

σσσσ

ττττσσ∆∆

6.Б

1

243



Таблица 21.2

7. Ако n2 частни стойности Аi не удовлетворяват неравенството (17), по-на-

татъшната статистическа обработка се извършва с n = (n1 – n2) частни стойности

Аi, които удовлетворяват (17) по изложената методика.

8. Забележки:

8.1. Проверката за отстраняване на частните стойности Аi се извършва за

всяка стойност σσ.

8.2. При общ брой частни определяния ni > 25 се допуска проверката за от-

страняване да се извърши по формулата:

|Аср – Аi| < v ∆∆А (19),

където ∆∆А е средноквадратичното отклонение, изчислено по формула (15), в

която n = ni;

v е същото както в табл. 21.2.

8.3. При изчисляване на ϕϕ и с за n се приема броят на определянията ττ.

8.4. Нормативните стойности на динамичните модули на еластичност Мн,

характеризиращи носимоспособността на земната основа на пътната конструк-

ция, установени при лабораторни или полеви условия, се установяват по методи-

ката съгласно УПАП, раздел III, част 3, т. 5.7, формули (1) и (2), стр.16, 1993 г.

8.5. Допуска се изчислителната стойност на модула на деформация от комп-

ресионното изследване при установяване на mv и сv да се приеме равна на норма-

тивната стойност.

N ν N ν N ν6 2,07 21 2,80 36 3,03

7 2,18 22 2,82 37 3,04

8 2,27 23 2,84 38 3,05

9 2,35 24 2,86 39 3,06

10 2,41 25 2,88 40 3,07

11 2,47 26 2,90 41 3,08

12 2,52 27 2,91 42 3,09

13 2,56 28 2,93 43 3,10

14 2,60 29 2,94 44 3,11

15 2,64 30 2,96 45 3,12

16 2,67 31 2,97 46 3,13

17 2,70 32 2,98 47 3,14

18 2,73 33 3,00 48 3,14

19 2,75 34 3,01 49 3,15

20 2,78 35 3,02 50 3,16

6.Б

1

244



9. Броят на частните определяния n за изчисляване на нормативните и изчис-

лителните почвени характеристики съгласно т. 1 предполага еднородност на разг-

леждания почвен обем (дадена зона в насипа или даден обем в отделен пласт на ге-

оложкия профил на теренната основа на насипа и на изкопа). Минималният брой на

идентичните частни определяния за всяка почвена разновидност е шест, като за ϕϕ и

с се определят най-малко шест стойности за ττ за всяко стъпало на натоварване σσ.

10. При нееднородност на разглеждания почвен обем (наличие на повече от

една почвена разновидност в отделни работни пластове или зони на насипа или в

отделни пластове на геоложкия профил) се прилагат следните два подхода:

10.1. Изследването се извършва самостоятелно чрез най-малко шест иден-

тични частни определяния за всеки почвен пласт (зона). Това означава, че резул-

татите от изследването (наклон на откоса при изкоп и насип, слягане на почвата

в насипа и неговата основа) са валидни за всеки почвен пласт (зона), представен

от дадена почвена разновидност. В този случай наклонът на откоса се променя

във всеки пласт (зона), характеризиран с дадена почвена разновидност. Общото

слягане на насипа и на неговата основа се получава като сума от сляганията на от-

делните пластове (зони), характеризирани с дадена почвена разновидност и с да-

дени хидрогеоложки условия.

10.2. Изследването се извършва за определен обем нееднороден геоложки

профил, като последният се превръща в еднороден чрез въвеждане на средно пре-

теглените стойности на определянията за всяка почвена разновидност, представя-

ща отделните пластове. Този подход се прилага при изследване на относителната

устойчивост на основата на насипа, както и в някои частни случаи, когато се изс-

ледва устойчивостта на откоси на изкопи съгласно чл. 168, ал. 2 (фиг. 91а, б и в).

При този подход се прилага формулата за осредняване:

(20),

където: h1, h2, hn са дебелините на отделните пластове от разглеждания

обем на геоложкия профил, характеризирани с дадена

почвена разновидност;

Ai,1, Ai,2, ... Ai,n – частните определяния на земно-механичните по-

казатели, участващи в статистическата обработка

по формулите съгласно т. 1, за всеки отделен пласт

от геоложкия профил;

Н е общата мощност на разглеждания обем от геоложкия профил,

обхващаща всички дебелини на отделните пластове.

11. Минималният брой на определянията за отделните почвени разновид-

ности (отделните пластове от разглеждания обем на геоложкия профил) съгласно

формула (20) е шест в съответствие с изискването на т. 9.

H

hAhAhAA

nn,i22,i11,iср,i

++++++==

K

6.Б

1

245



ПРИЛОЖЕНИЕ № 22към чл. 193, ал. 6

ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА УКРЕПВАНЕТО НА

ОТКОСИ С ГЕОТЕКСТИЛНИ ПРОДУКТИ

1. При оразмеряване на отделните елементи на укрепването с геотекстилни

продукти се определят силите на плъзгане, действащи успоредно на наклона на

откоса (фиг. 22.1).

2. Сигурността на плъзгане по откоса се определя съобразно конкретните

условия на обекта за два основни случая:

2.1. без протичане на вода по откоса;

2.2. при наличие на динамичен воден хоризонт.

3. Коефициентът на сигурност на плъзгане (ηη) без протичане на вода по от-

коса се определя по формулата:

(1),

където: h е дебелината (мощността) на повърхностния (хумусен) пласт, m;∆∆l – дължината на откоса, покрит с геотекстил, m;γγ – обемното тегло на почвата, kN/m3;ββ – ъгълът на наклона на откоса, градуси;ϕϕ – ъгълът на вътрешно триене на почвата от повърхностния пласт

на откоса, градуси.

4. Коефициентът на сигурност на плъзгане h при наличие на динамичен во-

ден хоризонт (протичане на вода) се определя по формулата:

(2),

където γγ' е обемното тегло на почвата под вода, kN/m3.

Останалите означения са както по формула (1).

5. Специфичната задържаща сила на геотекстила (RG), като се отчита дейст-

вието на кохезията (c), се определя чрез коефициентите за сигурност, както следва:

5.1. без протичане на вода:

(3),ββγγ∆∆

ϕϕββγγ∆∆ηηsin..l.h

Rctg.cos..l.h G−−−−==

ββγγϕϕγγ

ββγγ∆∆ϕϕββγγ∆∆ηη

tg.

tg'.

sin..l.h

tg.cos'..l.h ====

ββϕϕ


tg

tg

sin..l.h

tg.cos..l.h ====

6.Б

1

246



5.2. при наличие на динамичен воден хоризонт:

(4),

6. За определяне на специфичната задържаща сила се използват диаграмите

на фиг. 22.2. От тях се отчита специфичната задържаща сила RG* за съответния

ъгъл на вътрешно триене на почвата от повърхностния пласт ϕϕ и на наклона на

откоса ββ при следните други условия:

– коефициент на сигурност ηη = 1,3;

– дебелина (мощност) на повърхностния пласт: h = 0,1 m;

– кохезия: с = 0.

7. Действителната специфична задържаща сила се определя по формулата:

(5),

където: Rh,cG е действителната задържаща специфична сила, kN/m2, опреде-

лена съобразно конкретната за обекта дебелина h и кохезия с

на повърхностния пласт на откоса;

RhG – специфичната задържаща сила за конкретната дебелина на

повърхностния пласт, kN/m2:

(6),

където: с е кохезията на почвата от повърхностния пласт на откоса, kN/m2;ηηс – коефициентът на сигурност за кохезията, който се приема в гра-

ниците от 1,5 до 2,0 в зависимост от точността при определяне

на кохезията.

8. Интензивността на опънната сила (Z) в kN/m, действаща върху геотекстила,

се определя от действителната специфична задържаща сила Rh,cG по формулата:

Z = Rh,cG . ∆∆l (7).

9. Силата на анкериране Ra в kN/m се определя по формулата:

Ra = Rh,cG . a (8),

където а е разстоянието между анкерите, мерено успоредно на откоса.

*G

h R.1,0

hR ==

c

Gh

Gc,h

cRR

ηη−−==


sin..l.h

Rctg.cos'..l.h G−−−−==

6.Б

1

247



10. Якостта на опън на геотекстила (Ft') в kN/m се определя по формулата:

Ft' = Ra . ηηG (9),

където: Ra е опънната сила между два анкера, kN/m;ηηG – коефициентът на сигурност; приема се ηηG = 4,00.

11. При определяне якостта на опън на геотекстила се спазват и следните до-

пълнителни изисквания за допустимото удължение:

11.1. удължение при скъсване εεt ≤≤ 20 %;

11.2. удължение при приложена опънна сила Ra – εεt ≤≤ 5 %.

Фиг. 22.1. Сили на плъзгане, действащи успоредно на наклона на откоса:

h – дебелина на покриващия пласт, m; ∆∆L – дължина на откоса (по откосната линия), покрит с геотекстил, m; ββ – ъгъл на наклона на откоса, °;

G – тегло на покриващия пласт: G = γγ.h.∆∆L, kN;

N – нормална сила: N = G.cos ββ, kN;

Q – срязваща сила: Q = N.tg ϕϕ + с.∆∆L, kN;

Z – опънна сила, действаща върху геотекстила, kN/m

6.Б

1

248



Фиг. 22.2. Диаграми за определяне на специфичната задържаща сила

6.Б

1

249



6.Б

1

250



normi patno stroitelstvo

Documents

n1 n2

tg

sk sc

ii iii

maxe lt

max

cos

maxe