obshtestvenite porachki-za-stroitelstvo-2012
TRANSCRIPT
Основните принципи и цели на Закона за обществени поръчки
Законът за обществените поръчки очертава основните принципи, правила и процедури
за възлагане на обществените поръчки, както и контрола по разходване на обществени
средства и предоставянето на актуална информация за възлаганите обществени поръчки.
Целта на закона е да се създаде прозрачност в обществените отношения при възлагането
на обществените поръчки, както и да се приведе вътрешното законодателсво в съответствие
с основните директиви на Европейския съюз.
Принципите, установени в закона трябва да бъдат спазвани за всяка една обществена
поръчка без значение на каква стойност е и какъв е предмета й.
Основна черта на правната уредба на обществените поръчки е, че има императивен
характер и в закона преобладават процедурните норми, т.е. норми, които уреждат подробно
елементите на процедурите за възлагане на обществените поръчки.
През 2012г. общия брой на обявленията за обществени поръчки за строителство в област Кюстендил са 33 на брой с прогнозна стойност 22 379 110.32 лв.без ДДС. За първото полугодие те са 12 на брой на стойност 7 391 182.23 лв. а това са 17% ,за второто полугодие са 21 на брой или 33% на стойност 14 987 928.09 лв. През второто полугодие обявленията за обществени поръчки са се увеличили с 9 броя или това са 16% повече от първото полугодие. Стойността на сключените договори за цялата година е 24 660 566.10лв., изплатените за 2012г. са за 7 360 817.72лв.без ДДС.
По отношение на типа строителство 58 % от поръчките са в сферата на строително монтажните работи на обща прогнозна стойност 12 981 706.35 лв., и 6 % във енергийното строителство на стойност 5 000 000 лв..21 % от обществените поръчки за хидротехническо строителство за 3 945 317.97 лв. и 15% за транспортното строителство на стойност 655 998.00 лв.
През 2012г. по голямата част 20 броя или 61% от обществените поръчки са финансирани от държавния бюджет с прогнозна стойност 13 911 855.01 лв. По програми на Европейския съюз са 13 или 33% от обществените поръчки. Средния дял на поръчките по ОП „Регионално развитие” са 11 или 31% на стойност 9 634 580.60лв. Поръчките финансирани по Програмата за развитие на селските райони са 1 брой на стойност 1 137 060.00 или това са 3% , за ДФ „Земеделие” има също една обществена поръчка на стойност 1 516 984.00 или това са 3% от стойността.
По отношение на критериите за възлагане на обществените поръчки икономически най-изгодна оферта се използва в 70 % от 23 от поръчките. В 30 % или в 10 от поръчките възложителите избират изпълнител по критерии най-ниска цена.
През годината в обявленията за обществени поръчки се изискват следните сертификати: ISO 9001:2008, ISO 14001:2004, OHSAS 18001:2007
› ISO 9001:2008 (качество) –има в 26% от поръчките › ISO 14001:2004 (околна среда) – в 20% от поръчките › OHSAS 18001:2007 (здравословни и безопасни условия на труд) – в 19% от поръчките В 35% от поръчките не се изискват сертификати по ISO.
Резултатите от мониторинга на обявленията за обществени поръчки показват че в няколко от поръчките са заложени насочващи /дискриминационни условия . Те включват необосновано или прекомерни изисквания в критериите за подбор , както и неясни или несъответстващи с предмета на поръчката, които биха могли да доведат досубективно оценяване на кандидатите или до ограничаване на малките и средни фирми.
Най-често срещаните нередности са следните:
По отношение на показателите за оценка
Посочване на показатели за оценка, които не са свързани с предмета и описанието на поръчката -в 3 от обявленията, в т. ч.: * Аванс/размер на аванса-20% и 50% * Показател за срока на плащане на поръчката-4% * Гаранционен срок на СМР-13% * Финансова оценка-1% * Техническа последователност-16% * Ценообразуващи показатели-7% * Предлагана цена-20% * Срок на изпълнение-21% * Организация за изпълнение на СМР-8% * Подпоказател Мерки за преодоляване на намаляване затрудненията в рамките на учебния процес на адм.персонал ,учащите и преподавателите -1% * Система от мерки и дейности за управление на риска-3%
По отношение на показателите за оценка
По отношение на критерии за подбор
Неспазване на принципа за публичност по отношение на минималните финансови и технически изисквания – посочване на документи по чл. 50, ал. 1 и/или чл. 51, ал. 1 от ЗОП, без да се определят критериите за подбор за категориите „Икономически и финансови възможности” и „Технически възможности”-в 2 от обявленията. *Посочване на минимални технически и финансови изисквания, които дават предимство на един от кандидатите и/или ограничават кръга на потенциалните участници в процедурата за обществена поръчка. * Изискване за годишен оборот, надвишаващ 3 пъти прогнозната стойност на поръчката: в 6 от обявленията и в 1 бр.надвишаващ 4 пъти прогн.стойност. * Прекомерно изискване за брой и /или стойност изпълнени договори на участника: в 3 от обявленията * Минимално изискване за конкретен тип/брой техническо оборудване, несъответстващи на обема на поръчката: в 2 от обявленията * Изискване за наличие на асфалтова база на точно определено разстояние от обекта на поръчката: в 2 от обявленията * Изискване за лице с проф.квалификация”Ландшафтен архитект” и „Инженер по озеленяване” -1 бр. * Завишени изисквания за опит*/брой на техническия състав на кандидата и/или брой на щатни работници: в 2 от обявленията
* Изискване за застраховка „Трудова злополука”-в 6 от обявленията. * Изискване за допълнителен лиценз/удостоверение, несъответстващи с предмета на поръчката: в 1 от обявленията. * Други, в 3 от обявленията: необосновано дълъг срок за окончателно плащане (90 дни след издаване на разрешението за ползване от ДНСК); неадекватен срок за изпълнение; завишено изискване за собствена кредитна линия; непълна документация; неточно попълнена документация; необоснован избор на кандидати в процедура договаряне без обявление. * Зависи от сложността на поръчката. Обикновено повече от 10 години за ръководители на екипа и повече от 7-10 години опит за техническия състав на екипа се счита за прекомерно изискване-1 бр.
Други единични нарушения
› Изискване за оборот в размер 2 пъти прогнозната стойност на поръчката само през 2011 г.;
› Изискване за реализиран определен оборот през последните 5 години; › Необосновано дълъг срок за окончателно плащане на изпълнена поръчка (90 дни
след издаване на разрешението за ползване от ДНСК); › Неадекватен срок за изпълнение; › Завишено изискване за собствена кредитна линия; › Необоснован избор на кандидати в процедура договаряне без обявление.
Гаранционен срок и срок за изпълнение
Гаранционният срок се използва като показател за оценка в 13% от всички 33обявления за обществени поръчки за строителство на 2012 г., а срокът за изпълнение – в 21% от тях. Въпреки че тази практика е законосъобразна, когато предметът на поръчката е строителство, включването на срока за изпълнение и гаранционния срок като показатели за оценка има негативни последици както върху адекватния избор на кандидати, така и върху изпълнението на поръчката. Когато гаранционният срок се посочва като показател за оценка в обществена поръчка за строителство, изпълнителите се предизвикват да посочват по-продължителни гаранционни срокове в офертите си, за да могат да повишат резултата си и да спечелят съответния търг.
Затова посоченият в офертата нереално висок гаранционен срок (например 20, 30 или 50 години) не води до по-добро гаранционно обслужване от страна на строителя, а служи основно за спекулативноспечелване на поръчката. Едно от предложенията, с което частично могат да се преодолеят горепосочените негативни ефекти, е гаранционният срок да не се включва като показател за оценка в обществени поръчки за строителство, тъй като той е регламентиран в наредбите на Закона за устройство на територията, както и в правилата на международната строителна организация ФИДИК. Друго предложение е възложителите да посочват максимално допустим гаранционен срок. Подобни негативни ефекти има и посочването на срока за изпълнение като показател за оценка. В тези случаи за изпълнителите се създават условия да посочват нереално къси срокове за изпълнение на строителството отново с цел повишаване на резултата си и спечелване на поръчката.
По този начин често пъти се оферират срокове, които технологично са неизпълними и водят до
влошено качество на строителството.
Този проблем може да бъде решен, ако срокът за изпълнение не се използва като показател за
оценка. Също така възложителите могат да фиксират минимален технологично реален срок или
максимален срок за изпълнение на поръчката за строителство.
За да се ограничат възможностите за корупция в тази област, общините ще трябва да
подобрят максимално прозрачността при управлението на обществените поръчки и концесиите
чрез:
* Засилване на специализирания и обществения контрол над процеса на отдаване на
обществени поръчки на местно ниво.
* Осъществяване на ефективен контрол при разходването на средствата по
европейските фондове и сключването и изпълнението на концесионни договори.
* Предоставяне на пълна и точна информация за включване в Регистъра на обществените
поръчки и Регистъра на концесиите.
* Укрепване на административния капацитет на първостепенните разпоредители с бюджетни
средства за многогодишно програмиране на разходите и за приемане на разчети за планирани през
годините обществени поръчки, концесии и управление на средства от бюджета на Европейския
съюз.
Заключение
Анализът на нарушенията в обявленията на обществени поръчки за строителство
показва повтарящи се грешки.
Някои от причините за тези нередности са липсата на добър административен капацитет
и вътрешен мониторинг, недобро планиране и управление на обществените поръчки,
непознаване на постоянно променящия се закон и нормативните му разпоредби, преписване
от грешни обявления на други възложители и липса на мотивация за промяна.
Голяма част от тези нарушения могат да бъдат избегнати, ако се засили
предварителния контрол и се подобри административния капацитет чрез обучения
и повишаване на квалификацията на служителите.