софтуер - capitalпроизводствена дейност - белгийската...

софтуер

PB Октомври 2006

CMYK Капитал IT стр. �

софтуер

Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии �


софтуер

Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии �Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии �

Мнения и коментари на адрес:[email protected] или на тел. 02/9376 444

Адрес:София 1000ул. „Иван Вазов“ 20, ет. 2

Редактор специални издания: Станил Йотов

Отговорен редактор:Александър Бойчевe-mail: [email protected]

Автори: Даниела Стефанова, Екатерина Попова, Петър С. Стоянов, Слави Славчев

Предпечат: Стефан Бабуков

Реклама: Стефан Стефановтел. 02/9376 395

Графична концепция: „Бюро“

Печат: Демакс АД

България -посока за новиинвестицииПланове и проекти на световните компании в сектора на територията на страната

тема на броя 4 - 9

пазари

хардуер

10 -12

Българските компании - аутсорсинг

или производство на висококачествени

продукти

Интервю с председателя на Българска-та асоциация на софтуерните компании Георги Шарков

WANTED: Софтуерни експерти с френ-ски и немски

Продажбите на компютри и

компютърни компоненти

Компютърният пазар в България през 2006 г. - известно развитие, големи очаквания

Технологиите на една ръка разстояние

Мобилни и десктоп системи

Основни PC компоненти - намерете пра-вилния баланс

Съвети за избор на подходящия хардуер

Погледнете на света с други очи. Какво качество предлагат съвременните LCD монитори

Радост за окото, или защо красотата се плаща. Как да изберем най-добрата видеокарта

18 - 21

22 - 24

Аджилон консултинг България ЕООД 35Ай Ти Си И ООД 7Антиподес ООД 11Банксервиз АД 29Бизнессофт ООД 31К&К електроникс 27Контракс ООД 33 Космо България ЕАД 40Лакорда АД 19ЛЛП София ЕООД 25ЛЛП София ЕООД 39Немечек ООД 15Оракъл Ийст Сентрал Юръп лимитид – клон България 13Солитрон СД 21Технополис България ЕАД 17Хюлет – Пакард България 2

ИНДЕКС НА РЕКЛАМИТЕ:

софтуер

26 - �0

как да...

�2 - �4

�5 - �7

съдържание

14 - 16


тема на броя

4 Октомври 2006

През 2006 г. България влезе за първи път в кла-сацията „Индекс на разпределението на гло-балните услуги“ на консултантската компа-ния А.Т.Kearney. В него страната се нарежда на 15-о място от общо 40 най-привлекателни държави за аутсорсинг на дейности. Основ-ните фактори, които формират индекса за атрактивност, са равнището на запла-тата, квалификацията на работната ръка, развитието на инфраструктурата и бизнес климатът. Доказателство за верността на класациите са бизнес историите на компани-ите, които вече поеха предизвикателството да прехвърлят част от дейността си в Бъл-гария. Някои от тях избраха тук да се случва най-съществената, „сърцевинната“ му част - развойната. Други добавиха към разработки-те си и производството на елементи за воде-щи индустрии като автомобилостроенето и електрониката, а трети отвориха центрове за услуги, които да покриват нуждите на кли-ентите им за цели региони. Каквито и да са плановете на чуждите ком-пании за България, засега се наблюдава само еднопосочното движение - на навлизането на българския пазар. Обратната тенденция - на изтеглянето на операциите от страната (какъвто е случаят с „Тъмбълуид“ в Бангалор, Индия, преди да дойде в България), засега не е позната.

Български Бизнес истории

В края на 2005 г. един от филиалите на SAP - „SAP Labs България“, открит в София преди

шест години, се премести в нова сграда. За това време екипът й от програмисти е нараснал пет пъти. Компанията започна дейността си в България през 2000 г. с 60 разработчици. В момента служителите й на-брояват близо 300 души, а развойната база в София е част от световната SAP Labs мре-жа. Преди няколко години SAP избра България не заради по-ниските нива на заплатите на програмистите, а заради компетентността на хората и ентусиазма, с който работят, заяви при преместването в новия офис Клаус Хайнрих, член на борда на SAP AG и управител на мрежата от развойни центрове на компа-нията по целия свят. Без да уточняват какъв е делът на „SAP Labs България“ в общите при-ходи на голямата компания, мениджърите й посочват, че в България се произвежда един от основните компоненти за технологична-та платформа. „Бих го нарекъл сърцето на системата, каза още Хайнрих. Софийската производствена база участва в разработка-та на платформата SAP NetWeaver.“ Плано-вете на компанията са да остане в новата сграда, наета от собственика й „Главболгар-строй“, докато им стане тясна. Седемте етажа имат 11 200 кв.м разгъната площ. Капацитетът на сградата е за повече от 600 души. Встрани от развойната дейност в България оперира и представителство на SAP, което се занимава с продажбата на сис-теми за управление на бизнеса и успешната им интеграция. Клиенти на SAP в България са международни компании като „Видима - Иде-

България като IT дестинацияПланове и проекти на световните компанииВъпреки някои скептични нотки у представители на българската IT индустрия за това присъства ли България на картата на световния бизнес със сигурност може да се каже, че тя неизменно има място в уважаваните класации на атрактивните страни за бизнес в сектора. И то на добра позиция.

ал Стандарт“, „Кока-Кола“, „Юмикор - Пирдоп“, НЕК, частни компании от мащаба на „Мобил-тел“, „Благоевград - БТ“ и др. В развойна дейност и наемане на нови служи-тели за българското си звено ще продължи да инвестира и Tumbleweed. Причина за това са успехите на българския екип, който има съ-ществен дял в разработката на двата основ-ни продукта на компанията - за сигурност на електронната поща (Mail Gate) и за защита на преноса на файлове (Secure Transport), казва главният изпълнителен директор на компани-ята Джим Скълиън. В момента в офиса й в България работят 140 служители, по-голяма-та част от които са програмисти. Планове-те на компанията са да увеличи и специали-



Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии 5

стите си по маркетинг и продажби. Американската компания избра и първите си официални партньори в България - CNsys и „Intelinet България“, което е знак за желанието на Tumbleweed да разширява присъствието си в Източна Европа и да бъде лидер в реги-она при решенията за защита на бизнес ко-муникацията.Tumbleweed е създадена през 1993 г., а българ-ският офис е открит през 2003 г. Засега близо 90% от приходите на Tumbleweed се реализи-рат в Северна Америка, но от 2002 г. насам стратегическата цел на компанията е да уве-личи дела на останалата част от света до 20-30 на сто. Първият клиент на Tumbleweed в България е „Мобилтел“.

Два виДа Дейност

Две са чуждестранните компании, които из-браха България едновременно за развойна и производствена дейност - белгийската ЕПИК, сто процента собственост на „Сигма Делта“, която откри тук филиала си „Епик електроник асембли“, и германският концерн Siemens. ЕПИК ЕА възниква в резултат на инвестиция на зелено. От създаването й през 1997 г. досе-га в българските производствени бази са ин-вестирани 15 млн. евро, а планираните нови инвестиции през 2006 г. са в размер на 3 млн. евро. В началото за ЕПИК работят само 10 души, а звеното се занимава с проектиране на интегрални схеми по поръчка. В момента

компанията разполага с две производствени халета в Ботевград и развоен център в Со-фия и има над 1800 души служители. ЕПИК се ангажира с „поръчково производство на елек-тронни изделия“, иначе казано, с аутсорсинг на електронни елементи. Компанията участ-ва със собствена продукция в няколко пазарни сегмента - автомобилна електроника (80%), битова електроника (15%), индустриална елек-троника (5%). „Евтината работна ръка не е предимство“, коментира управителят на компанията Нико-лай Беров. Част от стратегията за развитие на компанията е фокусът върху иновациите. ЕПИК инвестира 1% от обема на продажбите си в развойна дейност. Звената й за разра-




България е сред обсъж-даните дестинации за откриване на център за услуги и от мрежовия гинант Cisco.

Факт е, че България трудно може да захрани с кадри не само светов-ните компании, които пренасят част от опе-рациите си тук, но и нуждите на местните фирми.

В края на миналата го-дина заявки за отваряне на център за ИТ консул-тации даде и софтуер-ният гигант Oracle.

ботка обслужват всички центрове на група-та ЕПИК. Компанията е преминала етапа, при който новите изделия се разработват и внед-ряват в центровете й в Европа, а в България идват само при масовото производство. Свои планове за България има и германският концерн Siemens. През януари 1999 г. „Siemens България“ отвори свой графичен софтуерен център (ГСЦ) - единственият инженерингов аутсорсинг център за системи за сградна автоматизация. Той обслужва 12 страни в разработката и внедряването на системи за пълен сграден мениджмънт. Центърът ра-боти като подизпълнител на направлението SBT (Siemens Building Technologies) в Германия, Франция, Англия, Швеция, Дания, Швейцария, Финландия, Норвегия, Холандия, Австралия и др. Звеното започва работа с трима души персонал, а сега те са вече 15. За седем годи-ни са предадени успешно 550 проекта, свърза-ни с миграция и/или разработка на графичния интерфейс за мениджмънт към инсталации-те за климатизация, отопление, пожароизвес-тяване и контрол на достъп.Специалистите на центъра участват не само в разработката и пускането в действие на системи за мениджмънт, но и на програми за управление на инсталации и системи за стай-но регулиране. Негови служители работят в международни екипи на SBT за големи проек-ти в Германия, Швейцария, Белгия и Норвегия. Сред представителните проекти са хотели като Burj Al Arab (Дубай), Moеvenpick (Берлин), Hilton (Швеция), националните банки на Белгия и Швеция и др. „Kлюч за успешния аутсорсинг са не само конкурентните цени, но преди всичко високото качество и отговорност на квалифицирания и мотивиран екип на „Siemens България“, коментират от компанията.

още еДин гигант в страната

В средата на лятото в резултат на активни-те кампании за търсене и намиране на „еди-ниците“ (както гласеше обявата й) започна работа и центърът за услуги на друг свето-вен гигант - HP. Центърът ще обслужва кли-ентите на компанията от региона на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA). Базираният в София контактен център беше открит бро-ени месеци след като през януари компанията обяви, че е избрала България, за да инвестира в създаването на свой Global Delivery център.Досега в контактния център са наети и рабо-тят по първите проекти на компанията близо 250 души. Те притежават технически и езико-ви познания, за да поддържат IT, бизнес и адми-нистративните процеси на клиентите й.Инвестиционният план на новосъздаденото дружество „Хюлет - Пакард глобал деливъри България“ предвижда до две години да открие в България 1000 нови работни места, като до края на 2006 г. ще наеме половината служите-ли. През есента ще бъде завършена сграда номер 9 в „Бизнес парк София“, предназначена за нуж-дите на центъра. „Хюлет - Пакард“ и „Линднер България“ са подписали договор за наем за 10 години, според който глобалният център за ус-луги ще разполага с площ от близо 10 хил. кв.м. България беше избрана измежду 14 страни, сред които са Русия, Украйна и Румъния. Пре-димствата на страната са били икономиче-ската и финансовата стабилност, големият брой добре образовани в техническите дис-циплини млади българи, подкрепата от мест-ния офис на компанията и от организации като Българската агенция за инвестиции и Българската международна бизнес асоциация (БИБА).




ITCE, или умението да превръщаш технологиите в бизнес резултати

ITCE – компания, повече позната като център за обучение, през последна-та година отбеляза голям ръст и задържа вниманието на компаниите от корпоративния сектор с консултантските услуги, които предлага. Безспорно ITCE е предпочитан от големите компании в България парт-ньор за обучение по продукти на „Майкрософт“. През 2002 г. фирмата е обявена за първия в Югоизточна Европа златен партньор на „Майкро-софт“ за обучение. Днес е единствената фирма в България, която покри изисквания на „Майкрософт“ и е златен партньор в общо седем катего-рии – Advanced Infrastructure Solutions, Networking Solutions, Security Solutions, Learning Solutions, Information Worker Solutions, Data Management, Business Solutions за CRM. Както и златен партньор на Symantec и официален ин-тегратор на BMC за REMEDY.ITCE е компания, която е изключително чувствителна към сигналите и очакванията на бизнеса и не закъсня с отговора си на промените, на-стъпили в ИТ обучението. Учебният център на ITCE предлага много нови възможности като индивидуално съветване, мултимедийно обучение, интерактивни виртуални класни стаи, виртуални лаборатории по поръч-ка, изграждане на корпоративни портали за виртуално обучение, както и помощ в планиране на обученията, предварителни тестове и оценка на резултатите. Инструкторите на ITCE споделят, че с наближаване на датата на присъ-единяване към Европейския съюз бизнесът демонстрира силен интерес към Project Management, управление на жизнения цикъл на проектите и екипите (MSF), обучение и сертификация за най-добрите практики в уп-равлението на IT организацията - ITIL Foundation, ITIL Practitioner Release and Control Cluster. Още в края на 2004 г. ITCE прогнозира най-силните тенденции, които завладяват ИТ пазара, като процесно – ориентирано внедряване на ин-формационни технологии, бум на обучението за внедряване, дефиниране

и моделиране на бизнес процеси и нуждата от управленско консултиране, базирани на ITSM Best Practices, ITIL и BMC REMEDY продукти. Акредитацията към Международния институт EXIN и обявяването през октомври 2006г. за официален интегратор за България на BMC REMEDY, което ще є даде правото единствена в България едновременно да прода-ва, внедрява и консултира по цялата гама от REMEDY продукти е следва-щият ход на компанията.През 2005г. - 2006г. много големи компании предприеха сериозни подобре-ния в ИТ средата в посока увеличаване на сигурността, оптимизиране на операциите и добавяне на нови услуги, като партнираха с консултантите на ITCE. Сред тях са „Актавис“, Mobiltel, Райфайзен банк, банка „Хеброс“, Булбанк, Coca Cola HBC и Holcim. От ITCE споделят най-важните за бизне-са ИТ проекти за годината: - Решения за управление на IT организацията с ITSM, MSF, MOF, COBIT и BMC REMEDY- Системи за наблюдаване на параметри на IT средата и за автоматизи-ране на ежедневните задачи по поддръжка с цел повишаване на надежд-ността и управляемостта – MS MOM и MS SMS- Изграждане на корпоративен PKI, внедряване на смарт карти, комбини-рани с карти за физически достъп- Защита съдържанието на документите и електронната корпоративна поща с дефиниране на права с Windows RMS изграждане на вътрешно - фирмени информационни портали и управление на потока от доку-менти с SharePoint Portal Server и Workflow FrameworkПовече информация за IT услугите, обучението и сертификационните про-грами на ITCE можете да намерите на www.itce.com или на адреса на фир-мата на бул. „Черни връх“ 44, ет.1-2, тел./факс 02 962 5443 и 02 962 5293.

кой още глеДа насам

До една година и Microsoft планира да отвори в България център за техническа поддръжка за региона на Югоизточна Европа. Това обяви по време на посещението си старши вицепрези-дентът по техническата стратегия на ком-панията Ерик Ръдър. България е избрана след проучване на компанията, проведено в голям брой източноевропейски и северноафрикан-ски страни. Засега не са известни подробнос-ти за обема на инвестицията и броя на спе-циалистите, които ще работят в центъра, защото параметрите на проекта все още се уточняват. Знае се със сигурност, че той ще бъде в София. Партньор в изграждането и функционирането му ще бъде чужда компания - партньор на Microsoft.Центърът ще обслужва клиентите на Microsoft в Словения, Румъния, Молдова, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, България и Гърция. Затова за работа в него ще се наемат хора, които владеят не само основните европей-ски езици, но и тези на балканските страни. Познаването на чужди езици е бил един от мотивите на Microsoft да се спре в избора си на България и Румъния. За разлика от Румъния, за която Microsoft също взе решение да от-крие свой център за поддръжка, софийският ще осигурява по-широк спектър услуги, в това число безплатна техническа помощ по интер-нет, телефон за легалните потребители на продуктите на Microsoft и гореща телефонна

линия. Засега обаче плановете за контакт център и център за специализирани услуги за обслужва-

не на топ клиентите на Cisco все още са на етап проучване на условията и на преферен-циите за инвестиции. Дали наскоро изнесените данни на IDC за не-достига на мрежови специалисти, пред което много скоро се изправя Европа и в частност България, ще повлияят на бъдещите планове на Cisco ще стане ясно след време. Според председателя на асоциацията на софтуерните компании Георги Шарков в мо-мента всяка година българското образование произвежда между 800 и 2000 IT специалисти. Бизнесът обаче има нужда от между 2000 и 5000 нови кадри на година. Според представители на бизнеса мит ще се окаже и доброто българско образование в сферата на чуждите езици, което освен това трябва да върви в „комплект“ с познания по ИКТ. Опитът на „Хюлет - Пакард“ засега по-каза, че немски говорещи специалисти за поддръжка на Unix сървъри трудно се нами-рат. Вероятно с още по-тежък подбор ще се сблъска и Microsoft, за да наеме българи, които говорят балкански езици. Освен ако не започ-не да внася хора отвън. Централата на компанията е решила да съз-даде консултантски център за информацион-ни технологии в България, който да обслужва финансовия сектор и здравеопазването. Досе-га от компанията не са съобщили за развитие на идеята си, освен че увеличават екипа си от консултанти, които работят по проекти във финансовата сфера в България и региона.




Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС):

- Как се провежда държавната полити-ка в IT сектора? Държавата осъществява политиката си чрез органите на изпълнителната власт - най-чес-то това са министерствата. Ако говорим за информационните технологии, такъв ор-ган е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), на която е възложено да създава политиката в сектора. Държавата реши да създаде агенцията, за-щото в ЕС има много подобни структури, ко-ито като правило са министерства, и така се подчертава важността на сектора. Виви-ан Рединг, комисарят по информационното общество на ЕС, го обяви за приоритет и в Лисабонската стратегия е записано, че трябва да се създаде икономика на знание-то, като 80% от нея са иновациите. Аз пък твърдя, че 80% от иновациите са IT. ДАИТС провежда държавната политика по два начи-на - вътре в страната (политиката в IТ съоб-щенията, космическите изследвания), както и политиката на международно сътрудни-чество. Успяхме да възвърнем авторитета на страната, тъй като за един период от време не сме участвали в международните организации. Очаквам потвърждение, че през декември България ще бъде домакин на „Теле-ком 2007“ - най-важното събитие в тази сфе-ра, което почти винаги е било извън Европа. През последните години се забелязва бум на изследванията в нанотехнологиите. Смятам да предложа на българското правителство програма за развитие, защото не бива да изоставаме от света, а освен това имаме и потенциал. Имам предвид съхранените в БАН звена за научни изследвания. - Доволен сте от политиката навън. Как изглеждат нещата вътре, в стра-ната? По-важната ни задача е как си подреждаме къщата. За една година, откакто съм пред-седател на агенцията, тя направи доста

Големият шанс е в продуктите с добавена стойност

снимка: Юлия Лазарова




неща. ДАИТС успя да се справи с трудна за-дача като поемането на Главната дирекция „Мрежи за сигурност и отбрана“ от БТК. Това изискваше определени усилия и те не са при-ключили. БТК има да свърши някои дейности, преди да ги предаде в нужния вид. Освен това трябва да направим разделянето по места, тъй като много често се намираме в обекти с обща инфраструктура. - Ще се стремите ли агенцията да по-лучи статут на министерство?Това е закономерно и реално и би трябвало да се случи. Такъв беше първоначалният замисъл, но коалиционните партньори се договориха някои сектори да се ръководят от агенции. Редно е на IТ сектора да се даде приоритет и тежест в изпълнителната власт. Дали ще стане е въпрос, който ще решат премиерът и коалицията. - Говори се, че ще настоявате инфор-мационните системи за електронно правителство да излязат от МДААР и да минат под управлението на ДАИТС. Така ли е?Засега не сме поискали това и няма да го на-правим. Предстои да се приеме програма за реализация на тези проекти и голяма част от нея ще бъде задължение на МДААР, особе-но в частта организация на данните и услу-гите. ДАИТС пък има много задачи, свързани най-вече с информационната сигурност. Два са нашите приоритета в тази дейност - га-рантиране на оперативната съвместимост на мрежите на ведомствата, т.е. да могат „да говорят“ помежду си и, второ, осигурява-не на информационна сигурност. - Всички сектори се вълнуват от пари-те на европейските фондове. На какви средства ще разчита ИКТ браншът?IТ секторът не се вълнува, защото няма опе-ративна програма за ИКТ. Така че ще трябва да използваме мерките по другите програми и да сме представени във всички оперативни програми. Само в програмата за регионално развитие има предвидени средства директ-но за мрежи, но те са малко в сравнение с това, което има да се прави. Така че подгот-вяме проекти, които трябва да бъдат гото-ви, когато започнат да идват европейските пари. Сега е времето да се правят проекти и през юни-юли 2007 г. да започне изпълнени-ето им. - Каква е държавната политика за на-сърчаване на инвестициите в облас-тта на ИКТ у нас?Продължават усилията ни в тази посока. Не можем по правилата на ЕС, където се стремим да бъдем членове, да създаваме преференциални условия. Те са сложен и дели-катен въпрос. Въртим се в омагьосан кръг с едно обещание, така че, от една страна, да избегнем тези преференциални условия, а от друга, да изпълним обещанието си за про-грамата „Компютър вкъщи“. Имам предвид договорките ни с „Интел“ и „Майкрософт“ и с други софтуерни и хардуерни компании, така че накрая да се получи изделие на приемлива

цена, което да бъде адресирано към семей-ствата. - Името ви се свързва с един, макар и силен, оспорван период на българската електроника, когато България беше производител на масов продукт. Про-играхме ли шанса да бъдем отново та-къв? Софтуерните ни компании дори говорят за „бутикови“ продукти. Много съм мислил по този въпрос - как стра-ната ни би могла отново да се намеси в т.нар. международно разделение на труда. Не мисля, че можем да повторим схемата от периода 1984 - 1989 г. Говоря само за пер-соналните компютри.Но това важи до голяма степен за цялата изчислителна техника. Не можем, защото онова производство беше правено при спе-цифични условия и гарантиран пазар, който гълташе всичко, което му се подаде. Беше толкова „гладен“ за такива продукти, че ко-гато се появи производството на „Правец“, то не беше включено в никакви годишни про-токоли. Много хора не знаят, че персонал-ните компютри, които България правеше, бяха реализирани като продажби в другите соцстрани, главно в Съветския съюз, извън годишните протоколи, в които е договорено каква изчислителна техника ще се изнася. Сега не е така. Вече има много производи-тели и те не правят толкова огромни ко-личества компютри. IBM продаде звеното за производство на компютри на Lenovo, отдавна центърът на тежестта в произ-водството се премести при азиатските производители. Години наред твърдите дис-кове, които България произвеждаше, бяха спрели да произвеждат дори страни като Япония. Щатското производство на твърди дискове се пренесе в Сингапур, Малайзия и Южна Корея.Няма вече условия за създаване на заводи мастодонти. Сега се строят предприятия с по-леки конструкции, на които профилът на производство може бързо да се сменя. България има шанс, ако започне да произвеж-да не бутикови, а продукти, в които се влага интелект. Нашият шанс биха били десетина центъра, които произвеждат и разработ-ват и имат кадри. Иначе трудно можем да се съревноваваме в областта на масовия софтуер с Индия например, където има ог-ромен човешки ресурс. Можем да произвеж-даме по-качествен, по-специфичен софтуер.- Каква по-конкретно е идеята за цен-тровете?Когато в България дойде комисарят Янез Поточник, му предложихме да създадем та-кива центрове и в тях „да издърпваме“ хора, които да се обединяват в екип за разработ-ката на определен продукт. Преди години това се правеше административно - със заповед и проект. Сега ще трябва да се отчитат пазарните условия. Този продукт може да бъде софтуер и той да е свързан и с определен хардуер. Не бих говорил за бутикови продукти, а за продукти с висока

добавена стойност заради вложения в тях интелект. Все още имаше шанс и това е нашата ниша. - Лансирахте публично тезата за фо-кус върху развитието на нанотехноло-гиите. Откъде биха могли да се наме-рят средства за това?Публично-частното партньорство се поиз-търка като термин, но две трети от пари-те за изследвания в САЩ и Азия идват от частния сектор и само една трета дава дър-жавата. В Европа това е около 50%, т.е. не е две трети, нито три четвърти. В България са 4% - това са пари от държавния бюджет.Статистиките показват, че частният сек-тор практически не участва, т.е. той не се старае да възпроизвежда изделията, които в момента произвежда, а е оставил тази гри-жа на държавата. Няма да стане така. Това трябва ясно да се каже, както и че фирмите трябва да участват в изследванията, иначе режат клона, на който седят. Това трябва да бъдат целеви партньорства, не просто даване на пари от бизнеса за орга-низациите, които правят изследвания (БАН или вузовските центрове), а държавата ще каже какви изследвания да се правят. Не, трябва да се каже, че парите се дават за създаване на продукти или за фундаментални изследвания, от които все пак се очаква да има ефект. Трябва да се научим да си правим сметката, вече никой не може да раздава пари на калпак. - По какво се познава, че една държава няма политика в IТ?Ние от време на време сме обект на кри-тика по този въпрос. Всички очакват бърз резултат, искат да видят, че управлението в информационните технологии и съобщения се извършва по друг начин. Процесите не са толкова бързи. Те най-напред изискват кадри, а кадрите в страната за съжаление намаля-ват.България не реши този въпрос като други държави, като Ирландия например, която вло-жи парите от ЕС в обучение, за да подготви хора и да развие този сектор. Не случайно ИКТ секторът там се разви така бурно, но имаше целенасочена държавна политика. Сегашният президент на Ирландия, тогава министър на просветата, надделя парите да се дадат за образование. Затова там по-колението между 30 и 35 години има по 3-4 деца и работи в Ирландия.- Висшите им училища са с изключите-лен рейтинг. Време е да се помисли за държавна политика в това отношение, която да обвърже поли-тиката в ИКТ сектора като част от инова-ционния процес с образованието и производ-ството на кадри. Само след няколко години ще разберем, че нямаме специалисти. Няма ги и в Европа. Наскоро бяха публикувани дан-ни за липсата на мрежови специалисти. А как ще работят компютърните мрежи, които непрекъснато се увеличават, без хора, които разбират от тях?


софтуерсофтуер

10 Октомври 2006 Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии 11



България може да бъде на световната IT карта

- Господин Шарков, накъде гледа софту-ерната ни индустрия? Най-важното според мен е накъде гледат всички отговорни за развитието на индус-трията. Говоря за публично-частното парт-ньорство. Софтуерната индустрия винаги работи за новото, за бъдещето - не за днес, не дори за утре, а за другиден. Това, което силно ме притеснява, е, че България на два пъти пропуска шансовете си. Единият беше в златната ера на IT през 90-те години, когато ликвидирахме всички предимства на приетия за Силиконова долина източeн блок. Вторият шанс беше през изминалата година, когато след три-четиригодишен период на дотком депресия отново изпуснахме вълната, а би трябвало да сме преди нея. В момент, когато тенденцията за развитие на софтуерната индустрия е към динамични услуги, специализа-ция, решения, базирани на съвременни теории за управление на бизнеса, за анализ и прогнози, ние все още правим основно системи, които обслужват ежедневната дейност. Светът отдавна не търси само информационни сис-теми, а такива, които интелигентно пома-гат за управление на бизнеса. Малко са фир-мите, които вървят в тази посока, защото това изисква не само добро познаване на по-следните технологии, но и добра теоретична и практическа подготовка в отделни области на индустрията и услугите. - Какво произвеждат българските соф-туерни компании? Изкушавам се да кажа всичко и в това е греш-ката на повечето български фирми.Когато преди четири-пет години гледах про-фила на компаниите в БАСКОМ, изглеждаше, че всяка фирма прави всичко като технология и приложение. Това не се приема добре от по-тенциалните ни клиенти от САЩ и Западна Европа. Затова и предизвикахме всяка фирма да посочи най-силните си страни - продукт, ус-луга, ноу-хау, технология. Много от тях имат

Георги Шарков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ):

снимка: Анелия Николова

CMYK Капитал IT стр. �0





ясен профил в различни области, независимо че софтуерната ни индустрия покрива всички приложни сектори. Всяка фирма има успеш-ни решения в конкретна област, продукти - собствени или създадени заедно с чуждес-транни партньори. - Кои са „най-заселените“ с продукти и решения ниши?Най-голям е интересът към системи, които обслужват бизнеса, от типа ERP и CRM сис-теми, които намират приложение във всички сектори. Особено по-компактните решения, приложими за малкия и средния бизнес. Всички фирми имат оригинални постижения в актив-ните уеббазирани системи. Присъстваме и в екзотични ниши като игри, образователни и справочни системи, борси, оптимално плани-ране, 3D моделиране, изкуствен интелект. Ус-пехи имаме и в областта на мобилни комуника-ции и решения - не само като развлечение, но и в реална полза на бизнеса. Друга силна страна, която дава предимство на българските ком-пании, е все още добрата теоретична подго-товка и възможност за абстрактно мислене. Това е ценно при анализа и дефиниране на биз-нес процесите и моделите, преди да започне писането на софтуера. Тези са и най-важните 30-40% от дейността на една модерна софту-ерна компания, които се оценяват високо от клиентите и са залог за партньорство. - България е сред атрактивните дести-нации за аутсорсинг на IT услуги. Това ли е посоката? Аутсорсинг или собст-

вени качествени продукти? Втори сме в Европа след Чехия, но това е по-общ показател, който показва колко ав-торитетна и атрактивна като комплексна дестинация е България - инфраструктура, финансови условия, политическа стабилност, владеене на английски език, образование. Това са показатели, които големите индустрии и компании следят, за да изберат стратегиче-ски една държава. На ниво конкретен проект изборът се бази-ра на гаранции за качество, взаимно доверие. Миналата година на CeBIT беше представено проучване на Deutsche Bank и германската IT асоциация Bitcom, което ясно постави качест-вото пред ниската цена при избор на аутсор-синг дестинация, особено в областта на соф-туера. Затова преди три години създадохме в България с помощта на АРСИКТ и ПРООН център на Европейския софтуерен инсти-тут. Основната цел на „ЕСИ център България“ е IT фирмите в целия регион да имат достъп до световните методологии и сертификати за качество CMMI, ITMark. Това дава разпоз-наваемост на бранша и конкурентно предим-ство. Центърът е реален пример за успешна държавно-частна инициатива, разпознат от регионалните програми за конкурентоспособ-ност на USAID, GTZ, EBRD, UNDP.- Като говорим за България като IT дестинация, се връщам на началото на разговора за публично-частното парт-ньорство. За съжаление България все

още няма ясен имидж, познат бранд на световния на пазар.Нашата индустрия е експортно ориенти-рана, важно е брандът да бъде създаван със съвместните усилия на индустрия и прави-телство. За съжаление за последната годи-на държавата освен в придобилия скандална известност щанд на CeBIT практически не е вложила нито лев в тази дейност. Сега оти-ваме на Systems (Мюнхен) отново без лев дър-жавна подкрепа, със сериозна помощ от GTZ. Дори не знаем ще има ли държавни предста-вители там, макар че сме поканили и трите агенции, свързани с тази дейност. Това ни по-ставя в позицията на барон Мюнхаузен - да се грижим сами за целия образ на България като IT дестинация, което не може да е толкова ус-пешно без ясно послание на ниво държава.- Това не е ли в противоречие с всички изговорени послания на ниво държава? Политиците казват, че ни разпознават като IT дестинация.Иска ни се да ни разпознават. Световният бизнес реагира не на декларациите, а на ре-алните дела и числа. Ако приемем, че отделни фирми имат успехи, като цяло българската IT индустрия не е разпозната и потенциалът й не се оценява високо. Основната критика към нас е, че създаването на нови кадри е много ограничено, както и че инвестицията в IT като държавно направление е най-ниска като процент от БВП в Европа. Изоставаме и по показатели, в които водехме - използване на

CMYK Капитал IT стр. ��


12 Октомври 2006 Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии 1�



езици и практическо приложение на държавно-частната политика в този сектор. Въпреки приетата преди 3-4 години IT стратегия и не-зависимо от създадените специални органи към Министерския съвет по-скоро сме в капа-на на оперативната дейност, събития ден за ден, отколкото бизнес и държава да следват системно една посока и визия. Гледаме към миналото и ежедневието и лежим на стара-та слава от 80-те години.- Докъде се простират задълженията на държавата да помага на бизнеса и откъде започва собствената му отго-ворност за това?Накъде да върви една компания е неин собст-вен избор, но посоката, в която върви една ин-дустрия, е общ проблем. Много хора забравят, че смисълът на частния бизнес е да работи и да печели, а не да се занимава с обществе-но - полезна дейност. Това би трябвало да е фокусът и на бизнес асоциации като БАСКОМ и БАIT, членовете им да работят (и печелят) по-добре, да имат по-добри позиции на све-товните пазари. Ангажираност от страна на държавата не се забелязва. Обратното, често използваме времето на най-кадърните си специалисти, за да решаваме проблеми на държавата. Едно от основните задължения на държа-вата, не на бизнеса, е да брандира България като дестинация за развитие на специфични технологии, на стратегически за самата дър-жава направления, на цялата икономика. Това ще й даде възможност да инвестира там независимо от критиките за фаворизация на сектора. Румъния прави това много успешно. В България като че имаме прекалено много индустриални приоритети и не използвамe най-ценното, ко-ето софтуерната индустрия притежава - да „осребрява“ в най-голяма степен добавената стойност на сивото вещество. Всъщност заинтересуваните страни са че-тири - частен бизнес, асоциации, държава и го-леми донорски организации, без да изключвам академичната общност. Факт е, че индустри-ята получава по-голяма помощ по донорски програми (USAID, GTZ, на Европейската банка за развитие и др.), отколкото от държавата. Но тези програми са допълващи и не могат да

изместят функциите на държавата. - Приоритетът на IT сектора разписан ли е в документ?Има го в стратегията, приета от СИР преди три-четири години. Всяка политическа сила и всяко правителство припозна и декларира, че това е пътят. Но, изглежда, същото е разписано и обещано и на повечето сектори. Когато имаш седем или десет приоритета, всъщност нямаш приоритет. Това води до объркване на индустрията, объркване на кли-ентите и на партньорите, на инвеститори-те. Освен това се смесват и изкуствено про-тивопоставят интересите. Софтуерните фирми все още имат интерес към експорта и основните им приходи идват оттам. Това се стимулира във всяка източноевропейска държава, за да намери място на световна-та карта. Големите IТ компании гледат на България предимно като на пазар или поле за аутсорсинг на услуги. Тези две посоки се до-пълват, създават общия климат и имидж на държавата, но като инструменти са съвсем различни.- Колко дълго софтуерната индустрия ползва един специалист? Няма нужда от статистики, очевидно е, че програмистите в една компания, онези, кои-то пишат софтуер, са на възраст до 35 годи-ни. Това не означава, че след тази възраст са вън от индустрията - повечето се насочват към проектиране, анализ, работа с клиенти, мениджмънт. Ръководят екипите и проек-тите, иновативни и пилотни разработки. Най-интензивната 24-часова работа обаче е до тази възраст. Затова винаги сме казвали, че нашият труд е вреден, че човек от нашия бранш трябва да се пенсионира рано като пи-лотите, миньорите. - Какъв е потенциалът на софтуерната ни индустрия в момента?По неофициална статистика има 200 - 300 ак-тивно работещи софтуерни компании.Отварят се и нови фирми, като особен инте-рес има от представители на САЩ и за ра-дост част от тях са българи. Само в БАСКОМ има 40 фирми, в които работят около 2000 - 2500 програмисти. В IT сектора на България работят общо, пак по неофициална статис-

тика, близо 30 000, от които 10 000 - 15 000 са заети в софтуерната индустрия. Чуват се различни числа, но по-важното е колко нови сили се вливат всяка година. Засега са между 800 и две хиляди, зависи как ги гледаме - като бройка са вероятно две хиляди, но като ка-чество - под 800. Един от показателите за индустрията са сертификатите на отделни специалисти и на цялата компания. Те са знак за качество, но и сертификат за цялата държава, издаван от световния бизнес. А България не е на карта-та на световната бизнес общност все още. Може би сме прекалено малки. В последната класация на Brainbench България е минала от седмо на десето място в свето-вен мащаб. Това е относителен показател, но лошото е, че сме изместени от Беларус. По отношение на сертифицирането предос-тавихме на българските фирми възможност да участват в клуба на елитните, т.е. на сертифицираните по индустриални стандар-ти. Очакваме до края на тази година именно българска да е първата CMMI сертифицирана фирма в региона. - Коя е най-тежката, неприятна оценка, която сте чули навън за нашата IТ ин-дустрия и политика?Може би най-неприятният въпрос, който ми е бил задаван, е къде е България. Но това е ком-плексна оценка. По-скоро бих казал за приятни-те бележки, когато освен за киселото мляко, спортисти, музиканти чужденците казват добри думи за нас, в това число и за талант-ливите български хакери, за олимпийците по математика и информатика. Професори от световни университети почти винаги се се-щат за свой студент българин. За съжаление малко от тези хора са в България, стремим се да ги върнем.Важна за имиджа на България на световния пазар е също съдбата или успеваемостта на големите IТ проекти в страната. Силно обез-покоени сме, че залисани в проблемите около процедурите за държавни поръчки, пропуска-ме сигналите за провал на значими IТ проек-ти. Имам предвид проекти с неясна съдба като системата на НАП, митниците и логич-ният въпрос защо на същата фирма (BULL) е възложена разработката на трета голяма система - за здравната каса. Закъсняват и системата за правосъдието, фирмените ре-гистри. Подобни проекти обаче не са обикно-вена покупко-продажба, възложителят също има важни ангажименти. А ни предстои за пореден път изграждане на електронно пра-вителство, е-администрация. Успехът идва и с подкрепата на цялата IТ общност, прозрач-ност и навременен анализ на проблемите. За нас в такива моменти фирмените интереси са на заден план. Скандални провали подобни на този с „Аремисофт“ преди години са ясен признак за незрялост на индустрията, нездра-ва бизнес среда, безстопанственост, коруп-ция. Това със сигурност ще повлияе по-силно от скромните ни усилия да позиционираме България добре на световната бизнес карта. Защото доверието се изгражда трудно.






WANTED:

По ексПертни наблюдения всеки месец в Бълга-рия влизат между пет и десет нови компании от IT сектора - телекомуникации, софтуер, хардуер, поддръжка, услуги. По данни на Бъл-гарската агенция за инвестиции само през последните пет години в страната са започ-нали работа 33 call центъра. В момента в тях

Софтуерни експерти с френски и немски

Влизането на нови голе-ми компании в България предвещава криза на трудовия пазар в сектора






работят около 3600 души. Заетите в софту-ерната индустрия у нас са повече от 17 000, а тези в целия IT бранш - 31 000, и този брой ще се увеличава. Сухата статистика красноречиво илюстрира невероятната динамика на пазара в момента. Тя обяснява голямото търсене на квалифици-ран персонал, което определено изпреварва предлагането. На този фон голямото дви-жение на специалистите в тази сфера не е изненада. Според консултантската фирма за подбор и оценка на персонал в областта на интернет и информационните технологии „Булуърк“ хората в бранша сменят работода-теля си на всеки 18 до 24 месеца. При това независимо колко известна е фирмата и кол-ко е водеща в сектора в световен мащаб. „IT специалистите не се впечатляват от големи имена. Те търсят конкурентни условия на труд и заплащане и най-вече интересна работа. Тя трябва да бъде предизвикателна и динамич-на във всеки един момент. Дори да са високо платени, тези хора ще напуснат веднага щом им стане скучно“, твърди Снежана Райкинска, изпълнителен директор на „Булуърк“. Впрочем в този бранш парите отдавна не са достатъчни за привличането на квалифи-циран персонал. Причината е, че нивата на възнагражденията са високи и сравнително близки, без значение дали компанията е чуж-да или българска, голяма или малка. Средната брутна заплата в сектора е около 1200 - 1300 лв. в София и 1000 лв. в провинцията. Някъде консултантите отчитат разлики от 20% до 30%, които обаче се компенсират с гъвкави бонусни схеми, обучения и сертификационни програми. Ето защо за привличане на качествени хора фирмите все повече залагат на възможност-ите за кариерно развитие и на социалните придобивки, които обхващат много широк диапазон - от покриване на част от разходи-те за транспорт и храна през допълнително здравно осигуряване, застраховки и оферти за почивка до гъвкави схеми с възможност за избор между множество примамливи предло-жения.

защо IT ексПертите са толкова ухажвани

Обяснението е просто: „Съотношението между професионална квалификация и цена на труда тук е много конкурентно“, смята Саша Безуханова, генерален мениджър на HP - Бълга-рия. Нейната преценка вероятно е коректна, като се има предвид мащабната инвестиция на HP в създадения неотдавна глобален цен-тър за услуги в София и намерението заети-те в него да станат 1000 до две години. „Технологичните познания на разработчици-те, системните инженери и изобщо IT спе-циалистите в нашата страна са на доста по-високо ниво от тези на колегите им в Ин-дия и в Китай“, убедена е Снежана Райкинска. Според Виктор Паунов, мениджър „Човешки ресурси“ на „Лирекс БГ“, като съчетание меж-ду възраст и практически опит българите изпреварват дори западните си колеги. Като

предимство на IT експертите у нас Райкинска посочва също тяхното съвестно отношение към работата и свободното боравене с ан-глийски език.

не лиПсват и слаБи страни

Българските IT специалисти все още нямат нагласата да правят кариера в една компа-ния и търпението да се изкачват бавно и по-степенно по йерархичната стълбица. Освен това консултантите отчитат, че в България няма тясно профилирани специалисти. Хора-та имат доста добри познания в различни области. Това е добре за сегашния IT пазар в страната и особено за българските фирми, защото позволява един човек да извършва различни дейности. Ще бъде обаче зле в бъ-деще, ако се фокусираме върху изграждането на центрове за поддръжка като този на НР, в които е необходима тясна специализация. „Всяка компания, която се насочи към големи центрове за разработка или поддръжка на продукти, трябва да има предвид, че служите-лите, които ще назначи, тепърва трябва да бъдат профилирани“, предупреждава Снежана Райкинска. В центъра за услуги на НР например всички служители преминават през почти ед-ногодишна програма за обучение. Дефицитни при българските IT специалисти са също уменията за работа с клиенти и из-общо мениджърските умения. А те ще бъдат особено важни, когато в недалечно бъдеще западните компании все повече ще прехвър-лят върху български мениджъри управленски-те отговорности за дъщерните си фирми в България.

какво се търси на Пазара сега

70% от компаниите, които влизат в България през последната година и половина, работят в сферата на софтуерното производство. В този сегмент е и най-голямата конкуренция в битката за квалифициран персонал.Най-търсени са опитните разработчици. Те са и най-претенциозни в избора си на работо-дател. Според Снежана Райкинска за тях са важни пет фактора: нивото на заплащане, възможностите за развитие и по-висока по-зиция в йерархията, делегирането на повече управленски отговорности, повече възмож-ности за комуникация с мениджмънта на ком-панията и на механизми за участие във взима-нето на решения. В областта на системната администрация и поддръжка най-дефицитни са старши систем-ните администратори в две насоки - Windows и Unix, също така инженерите по поддръжка-та, customer support, системните експерти и специалистите по сигурността. При „мрежовиците“ най-голям е недостигът на Cisco инженерите. Впрочем по данни на международната анализаторска компания IDC (International Data Corporation) през миналата година нашата страна е имала нужда от 1000 мрежови специалисти повече. През 2008 г. този дефицит ще достигне 3000 души. Интересна тенденция на пазара в момента е активното търсене на IT специалисти с

чужди езици, различни от английския. Комбина-цията между IT квалификация и добър немски или френски е хит, защото предлагането е съвсем слабо в сравнение с потребностите - в София с немски са едва около 200 IT експер-ти, колегите им с френски са дори наполовина по-малко. Увеличават се запитванията и хора с локални езици като гръцки, турски, руски, сърбохърватски.

Гладът за специалисти ще растеГладът за специалисти ще расте, прогнозират консултантите. През следващата година се очаква поне една голяма инвестиция от ранга на НР - през юли т.г. старшият вицепрезидент на Microsoft Ерик Рудер обяви, че софтуерният гигант планира да отвори център за обслужване на клиенти и техническа поддръжка в София. Google също проучва нашата страна. Запознати очакват в България и гиганта EMC. Ако това се случи толкова скоро, пазарът ще колабира, смятат експертите. Защото днес (без тези нови играчи) той вече има нужда от още около 3000 IT специалисти, за да се регулира. В НР не се притесняват от навлизането на такива големи конкуренти. „Разглеждаме този тип инвестиции като положителни, тъй като те влияят стимулиращо на пазарната среда в България. Ние сме наясно, че специалистите, които обучаваме в момента, само след година-две ще бъдат конкурентни не само на българския, но и на международния пазар на труда. Тогава компанията трябва да е готова с ефективни решения за задържане и стимулиране на тези хора”, каза Любомира Талева, мениджър „Човешки ресурси” на корпорацията за България. Върху специални системи за задържане на специалистите работят и чисто българските компании като „Лирекс БГ”. Там обаче не си правят никакви илюзии. „След като на пазара влязат още няколко големи играча, някои от българските фирми ще умрат, особено по-малките. Ето защо ние се подготвяме от сега - въвеждаме техники за задържане на персонала, търсим алтернативни източници за набиране на нови хора, разработваме системи за израстване в кариерата”, уточнява Виктор Паунов. Той не изключва също силната конкуренция да доведе до сливане на някои по-малки български фирми като начин за оцеляване. Според Снежана Райкинска от „Булуърк” България има шанс да остане фактор в бранша само ако бързо вземе решение и реализира програма за зелени карти за IT специалисти от съседните страни - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Турция, Молдова, Украйна, Беларус. Според нея страната ни има потенциал да развива по-скоро по-малки звена - с 50 до 100 служители, от типа exellence центрове, а не големи центрове за услуги и поддръжка. “Тъпа работа за малко пари в голямо хале не е привлекателна в България. Нашата страна не е мястото, на което могат да се назначат 1000 души с 1000 лв. заплата, които да вкарват данни в някаква система”, категорична е тя.

ТЕНДЕНЦИИТЕ






Проектът ще бъде осъществен на два етапа. Първият об-хваща счетоводната дейност и финансовото управление, управленската и счетоводната отчетност, дълготрайните активи, управлението на доставките и управлението на скла-довото стопанство. Очаква се той да приключи през февруари 2007 г. На втория етап ще бъде автоматизиран цялостният процес на офериране и изпълнение на проектите и като краен резултат всички процеси, отдели и потребители в компания-та ще работят в единна интегрирана информационна среда. Предимството на поетапното въвеждане на Microsoft Dynamics АX е възможността за по-ранно получаване на първи-те резултати от въвеждането на системата, както и по-бър-за частична възвращаемост на инвестицията. В допълнение, докато се изпълнява вторият етап от проекта, голяма част от потребителите в дружеството вече ще работят реално в системата и ще предоставят обратна връзка относно оп-тимизирането на цялостната интеграция.Осъзнавайки нуждата от нова интегрирана информационна система, „Галчев инженеринг груп“ АД избира Microsoft Dynamics АX за обслужване на дейността на дружеството, защото това е система, която подпомага висшето ръководство за вземане на навременни решения и подпомага контрола и опе-ративното управление на бизнес процесите и дейността на компанията.До голяма степен е създадена и продължава да се изгражда необходимата комуникационна мрежа между отделните офи-си, складове и строителни обекти на компанията, която ще позволи на всички потребители в системата да работят в реално време и да ползват данните, които ги интересуват.Задачите, които ще реши новата ERP система:• Ще осигури на мениджмънта на „Галчев инженеринг груп“ надеждни, коректни и интерактивни справки и отчети с мно-жество опции за анализи на информацията във всеки един мо-мент, както и възможността да вземат управленски решения въз основата на актуални и точни данни.• „Галчев инженеринг груп“ ще може да подобри допълнител-но качеството на комуникация със своите клиенти, които ще могат да разчитат на още по-бърза обратна връзка в процеса на офериране и изпълнение както по отношение на динамика-та на изграждане на самите обекти, така и по отношение на финансовата и други видове информация, която им се предос-

тавя по време на проектите.• Ще стимулира и процеса на работа с доставчиците на материали и поддоставчиците на дружеството, тъй като ще поддържа обемна и коректна база от данни с богати ана-литични възможности, всички доставчици и предлаганите и закупените артикули и услуги, както и пълната история и те-кущото състояние на всяка сделка.За „Галчев инженеринг груп“ АД:„Галчев инженеринг груп“ е специализирана в областта на ви-сокото строителство на обществени, административни, индустриални и жилищни сгради, хотелски комплекси, инфра-структурни обекти, детски и спортни площадки и съоръже-ния. Компанията извършва реконструкция, рехабилитация и мо-дернизация на съществуващи сгради. Във визитната картичка на дружеството има повече от 50 обекта в цялата страна с над 450 000 кв.м разгъната застроена площ.Дружеството осигурява гаранционна и извънгаранционна под-дръжка на обектите. Сертифицирано е по международния стандарт за управление на качеството ISO 9001:2000.За „LLP София“: „LLP София“ е компания, предлагаща консултантски услуги на местни и международни компании от Централна и източна Европа. LLP комбинира управленски и консултантски умения с международни софтуерни продукти, за да достави достъпни и реалистични решения. LLP фокусира вниманието си върху раз-лични аспекти от бизнеса на всяка компания – управление на производството, финансово управление, управление на взаимо-отношенията с доставчици и клиенти (CRM), автоматизация на професионални услуги (PSA), електронно управление на дос-тавките и управление на ремонтната дейност. Продуктово-то портфолио на LLP включва: SunSystems, Microsoft Dynamics NAV, Microsoft Dynamics AX, Pivotal, eXpense и time@work. Aдрес:„LLP София“ ЕООДУл. „Златен рог“ 22, ет. 71407, гр. СофияИнформация за връзка:Tel:+359 2 9627381; +359 2 9627382;Fax: +359 2 9627354E-mail: [email protected]: http://www.llpsofia.bg

„LLP София“ внедрява Microsoft Dynamics AX в строителната компания „Галчев инженеринг груп“„LLP София“ затвърждава позициите в строителния бранш, след като нейн клиент стана и една от най-големите строителни компании в страната - „Галчев инженеринг груп“ АД. Дружеството избра „LLP Со-фия“, за да внедри новата информационна система за управление на големи проекти.


пазар


Компютърният пазар в България през 2006 г. - известно развитие, големи очаквания

IDC отчита спад в продажбите на компютри, търговците - увеличение

ПоглеДнат отстрани, компютърният па-зар в България изглежда привидно спокоен, даже монотонен. От години съществува устойчив растеж на PC потребителите, което по нормалната логика би трябвало да води до стабилен растеж на продаж-бите на IT продукти. Големите държавни поръчки обаче причиняват от време на време сътресения в статистиката. През тази година се наблюдава нещо подобно в съчетание с една тенденция, достигна-ла по естествен път до страната, след като е налице от години на Запад - тази за прираст на преносимите устройства.


пазар


сПаД в ПроДажБите?Според данни на IDC през второто тримесечие на 2006 г. в сравнение със същия период на миналата има спад от 7.2% на пазара на настолни и преносими компютри. В същото време при същите времеви параметри за региона на Централна и Из-точна Европа (CEE) се отбелязва ръст от 20.6%. За истински спад обаче е трудно да се говори. Това цифрово изражение е резултат от факта, че през изминалата година бяха сключени някои големи сделки (основно с държавната администрация). Точно поради това продажбите на десктоп системите регис-трират намаление от 37.9 процента за същия период, отразя-вайки се пряко на общите данни - нещо, което не отговаря на реалната промяна на търсенето на пазара на дребно според общото мнение на фирмите от бранша. Много трудно е да се определи делът на малките асемблатори, които трудно биха могли да участват в официално проучване. По мнение на търгов-ците т.нар. маркови настолни компютри владеят много малка част от SOHO сегмента основно заради голямата разлика в цената със сглобяваните конфигурации. Понякога при използва-ни еднакви по тип и поколение компоненти тя достига до два пъти и въпреки допълнителните придобивки (като следпродаж-бен сервиз и поддръжка) това отблъсква клиентите. Така при избор на компютър за вкъщи или за малкия офис по-определяща е марката на отделните компоненти, които го изграждат, а на второ място е цената.

увеличение в търсенето на моБилни комПютри

Сериозната тенденция през годината се забелязва в нарасна-лото търсене на мобилни компютри. Еволюцията на пазара е доста сериозна - отново според данни на IDC, 57.8% повече лап-топи са продадени в страната през второто тримесечие на 2006 г. в сравнение с периода април - юни 2005 г. Темповете на развитие надвишават даже тези в региона (СЕЕ), като там е отбелязан прираст от 34.5%. Обобщената визия на няколко от големите търговци в стра-ната е, че съществува интерес към всякакви преносими ком-пютри, но при продажбите е налице ясно изразен превес на устройствата от средна ценова категория. Най-търсени от частните клиенти са моделите на HP, Fujitsu-Siemens, Toshiba,

Acer (подредбата е случайна). При избор на ноутбук в проти-вовес на десктоп системите произходът (производителят) е определящ показател. Въпреки всичко и тук стойността на марката се размива. Появилите се асемблирани преносими ком-пютри все още не могат да претендират за основен сегмент, но като че ли и марката не е на първостепенната позиция, коя-то е имала в предишни години. „В миналото можеше да се про-


пазар


даде даден продукт с 20% по-скъпо само защото носеше известна и утвърдена марка“, твърди специалист от бранша. В момента фокусът на клиентите е из-местен към параметри като производи-телност и хардуерни спецификации, като има позитивно отношение от страна на купувачите към група от марки, възприе-мани с еднаква тежест.Според непотвърдени данни през 2005 г. в България са продадени над 30 000 лаптопа. „Пазарът расте със страшна сила“, е мнението на Константин Бонев, IT продуктов мениджър в „Техномаркет“. За потвърждение той споделя, че в нача-лото на тази година съотношението на продадени настолни към преносими ком-пютри в техните магазини е било две към едно, а към началото на септември сумите от приходи за двете категории почти са се изравнили. Тази тенденция се потвърждава и при другите големи вериги. Все пак част от мениджърите на

последните са съгласни, че като цяло в България процентното съотношение на лаптоп към десктоп компютри все още е сравнително ниско. Според отлично информиран източник за 2005 г. приблизи-телният дял на преносимите компютри спрямо общите продажби на PC в Бъл-гария е приблизително 17-20%, а за тази година той се очаква да достигне 25-27%, какъвто е бил за региона през миналата. За сравнение - в САЩ този показател е два пъти по-голям. Така че правилната формулировка би била, че търсенето на лаптопи се увеличава. Всичко това намира своето обяснение в главоломния спад на цените. При но-утбуците той е бил с 20-30% за 2005 г. и с още 30% от началото на 2006 г. Като отражение на тези процеси различните ценови категории се изместват надо-лу. В момента средният клас лаптопи е в приблизителния диапазон 1300 - 1600 лв. при 1700 - 2000 лв. в началото на го-

дината. Тогава най-евтините преносими компютри са гравитирали около 1300 лв., сега обаче в някои магазини се предлагат пълнофункционални модели, носещи попу-лярни марки, на цени от 999 лв. Във висо-ката категория пък устройство с двуяд-рен процесор, DVD записвачка и 1 GB RAM вече е под 2000 лв. Ноутбуците с външни видеокарти също са поевтинели, а при компютрите със 17’’ дисплей снижение-то е с повече от 1000 лв. „На ноутбуците вече не се гледа като на луксозна покупка, това е продукт, който ще се смени след време“, е мнението по този въпрос на Ва-лентин Кунторов, генерален мениджър на „Мултирама“.Що се отнася до сегментацията на паза-ра по технологии, основната част е за-ета от 15.4“ устройства. В „Техномаркет“ например те са 80-90% от продажбите. Има признаци обаче към края на годината да има бум на 17“, които да ги изместят. Г-н Бонев открива предпоставки за това


пазар


в намаляващото тегло на преносимите компютри и възмож-ността за използване на пълнофункционална клавиатура. И добавя: „17-инчов, с външна видеокарта си е чист замести-тел на настолния вариант.“ От компанията очакват клиен-тите да оценят и 12“ модели, особено професионалистите, чиято работа е свързана със сериозно пътуване. Общовалидното разбиране е, че българинът купува лаптоп, след като е притежавал домашно PC, и по-скоро като допъл-нително оборудване, отколкото за замяна на настолното.„Цените на мобилните компютри отбелязват спад, разлика-та вече не е голяма, а предимството да можеш да пренасяш компютъра си е решаващо“, обобщава Николай Тотов, марке-тинг мениджър на „Плесио“.

останалото накратко

При компютърната периферия най-значимата тенденция е окончателното изчезване на CRT мониторите, което ще бъде ускорено и от влязлата в употреба такса за третира-не на отпадъците от електрическо и електронно оборудва-не, предизвикала бурни дебати напоследък. В частния случай мониторите с „тръби“ ще се обложат с по-висок налог зара-ди по-голямото си тегло, което ще ги доближи по себестой-ност максимално до течнокристалните дисплеи. През 2008 тази такса например ще достигне 2 лв./кг. В съчетание с наблюдавания ценови срив на LCD мониторите, породен от очакванията за големи продажби в световен мащаб, накара-ли производителите да намалят цените, не е логично да се очакват особени продажби на CRT за в бъдеще.Някои от веригите отбелязват и плахото навлизане на без-жичните устройства на пазара на дребно. Засега обаче те са само за по-напредничавите. Актуалните джобни компю-три от своя страна основно са смартфони с вградени пер-сонални GPS навигатори. Ако трябва да се даде описание на типа компютърни про-дукти, които търси българският потребител, то ще звучи така:

„актуални ПроДукти на ДоБра цена“Лайтмотивът на българският IT пазар е формулиран от представител на „Мост компютърс“, но с него са напълно съгласни и останалите търговци, чието мнение бе потърсе-но. Типичният клиент обикновено търси среден клас продук-ти, т.е. най- евтино вече не е еднозначно с най-продавано. Същевременно много малък е и процентът от купувачи във високата ценова категория. Според г-н Кунторов доста хора определят най-доброто съ-отношение цена/качество, съобразявайки се какви средства могат да отделят за компютър. Повечето идват в даден магазин с точно определен бюджет и описание на дейности-те, които ще се извършват с PC-то, след като го закупят, и очакват предложения от страна на консултантите. Що се отнася до типа клиенти, корпоративните все още имат превес над частните. При „Мост компютърс“ напри-мер съотношението е 10:1 в полза на фирмите. Големите магазини за техника въпреки това отбелязват прираст по отношение на хората, купуващи си компютър за лична упо-треба. Факт е обаче, че точна статистика не би могла да се даде, тъй като при продажбите на средни и малки фирми всъщност е трудно да се определи дали това реално не са частни клиенти. Причината е в дребното хитруване - хора-та взимат фактури на името на фирми на познати, които след това си възстановяват ДДС с тях. Несъмнено ще бъде интересно да се види какъв прираст ще отчете компютърният пазар в страната в края на година-та, особено в частта си за лаптопи. Въпреки официалните прогнози доста специалисти очакват изненадващи резулта-ти, а интересът на масовия потребител към IT техниката никога не е бил по-силен.


пазар


Технологиите на една ръка разстояние

Параметрите на техниката стават все по- близки, цените също. В момента изборът на човек зависи изцяло от промоцията, от на-чина, по който са представени продуктите, и от допълнителните придобивки към тях. От тази теза се водят няколкото по-големи магазина за компютри, които постепенно стават по-значими на пазара. През последна-та година гръцките вериги Plesio и Multirama отвориха свои магазини в София, българската „Техномаркет“ също откри няколко в големите търговски центрове на столицата, където за разлика от традиционните гигантски халета,

Големите магазини за компютри се опитват да привлекат повече клиенти, давайки им възможност да пробват богат асортимент от продукти


пазар

Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии 2�

пълни с печки, перални и телевизори, фокусът определено е изместен в посока IT и мулти-медийни продукти. Дали тяхното присъствие промени нещо? Със сигурност технологиите никога не са били по-близко до обикновения (со-фийски) потребител.

око Да виДи, ръка Да ПиПне

Едната основна и изконна разлика между „ста-рите“ малки компютърни фирми и големите търговци, от която произтича всичко оста-нало, е богатият асортимент от налични устройства и компоненти. По-просторните магазини се опитват да съберат накуп макси-мално широк диапазон от продукция на колко-то се може повече производители. По-голяма-та фирма може да си позволи да инвестира в разнообразни продукти, които да са изложени в магазин, а освен това и в количества от тях, които да поддържа на склад. „Когато нов продукт излезе официално на пазара в страна-та, се знае, че той може да бъде видян в та-къв магазин, че може да бъде закупен веднага, а няма да се чака поръчка“, започва разговора Янис Сарулидис, изпълнителен директор на „Plesio компютърс“. „За продукти, като прено-сими компютри например, това е от голямо значение, защото са имиджова стока. Важно е да го видиш, да го вдигнеш, да опиташ уп-равлението му“, добавя Константин Бонев, IT продуктов мениджър в „Техномаркет“. Че тези магазини са предпочитани за избор на подобни устройства, се потвърждава и от статистическите данни - и трите компании отчитат повишено търсене на преносими компютри, изравнено в момента с това на настолните. Възможността клиентът да тества е опре-делена от тях като най-основното преиму-щество на този тип присъствие на пазара. „Стремим се всички устройства да са макси-мално достъпни за клиента, той да може да ги пипне“, е позицията на Валентин Кунторов, генерален мениджър на Multirama за България. Всички ноутбуци в управлявания от него мага-зин са включени и посетителят би могъл да поработи малко с тях. От фирмите се опит-ват да свържат устройствата в логическа последователност и да ги поставят в реал-на работна обстановка. Например, ако има цифров фотоапарат, към него да е закачен принтер, на който да може да се разпечата снимката. Компютрите пък по възможност да са включени в интернет, така че клиентът да може да тества как работи той, с каква скорост се отварят страниците и т.н.Правят се и презентации на най-актуалните технологии: в Multirama например има инста-лирана бета-версия на Windows Vista и е изгра-дена безжична мрежа. „Не е толкова важно дали съществува една определена техноло-гия, а дали потребителят знае за нея и как тя би му била от полза“, уточнява тази политика г-н Сарулидис.

Битка за Доверието на клиента

Все още има проблем в отношението на кли-ентите към подобен тип „лъскави“ магазини.

Като че ли съществува изграден стереотип спрямо тях, възприемани са като по-скъпи и те ги подминават, споделят от фирмите. Със сигурност за този имидж допринася и навикът на клиента да пазарува без ДДС от апартаментнтите търговци - традиция, ко-ято продължава да съществува в една пара-лелна и неизследвана икономическа реалност. Другата трудност в спечелването на дове-рието на хората е свързана с традицията българският потребител да се консултира с приятел или да купува от познат, когато ста-ва дума за на компютър или нещо свързано с него. В този смисъл покупателните навици не са се променили много-много. Потреби-

телят е добре запознат с новите продукти, знае кога би трябвало да се появят на пазара. Въпреки това компютърът си остава скъпа стока за него. Затова той внимателно об-мисля избора си, прави проучване, консултира се с приятели, идва по няколко пъти в магази-на, явно сравнявайки разликите в цените при различните търговци. Така в крайна сметка придобива точно определена нагласа за даде-ни марки и технологии, която, ако се различа-ва от мнението на консултанта, най- често довежда до подсъзнателно недоверие към него. Единственият начин да бъде преодоляно подобно статукво се състои в насърчаване-то на клиента да пипне, да направи избора


пазар


софтуер


сам, убеждавайки се в правотата на специ-алиста. „Мислихме да сложим табела „Моля, пипайте“, казва Катерина Кирова-Миланова, маркетинг мениджър на Multirama, и припомня промоцията на фирмата от лятото, когато съвместно с представителите за България на марка цифрови фотоапарати на посетите-ли на магазина бе осигурено предоставянето на устройства за еднодневен тест в домаш-ни условия, без хората да са обвързани с покуп-ката на даден продукт.Другата хватка в битката за клиента е в бо-гатия набор от съпътстващи услуги, свърза-ни с покупката. Залага се на цялостно пред- и следпродажбено обслужване, подмяна на дефе-ктирали устройства в рамките на един ден, консултация и поддръжка по телефона и т.н. Plesio дори предлагат и т.нар. Support pack - поддръжка в дома или офиса на клиента срещу допълнително заплащане.

умират ли гаражните магазини

Как се отразява обаче това на другите учас-тници на този пазар? С навлизането на големи играчи на пазара малките квартални магазини за компютри имат сериозни проблеми. Досе-га те са разчитали главно на по-ниски цени и лични контакти. Големите вериги обаче могат да договорят сериозни отстъпки от производителите, така че да бъдат конкурен-ция по отношение на цената. Като добавим пред- и следпродажбеното обслужване, което предлагат, везните се накланят в тяхна по-сока. Това, което остава на малкия частник, е

или да мине изцяло в сивия сектор, продавай-ки само без ДДС, или да навлезе в дебрите на неофициалния внос, предлагайки на българския потребител „ексклузивни“ продукти. Има цяла пазарна ниша от фирми, които доставят най-актуалните хай-тек устройства чрез интер-нет. Проблем обаче се оказва гаранционното обслужване. Историята е следната: фирма купува в чужбина два-три лаптопа например, на нейно име се издава гаранция (в добрия слу-чай международна), която започва да тече от датата на закупуване. В България покупките застояват по рафтовете известно време, като гаранционният срок постепенно се смалява. На евентуалния български купувач се издава друга бланка, тъй като официалната гаранция реално е на името на фирмата или на някой, свързан с нея. Когато се стигне до дефект, продавачът се опитва да отстрани повредата в собствения си сервиз или ако все още има възможност, за своя сметка праща ноутбука в чужбина. Реално погледнато, при тези условия потребителят никога не е сигу-рен дали евентуална повреда ще може да бъде отстранена и още повече - ще има ли кой да поеме разноските по ремонта. Големите фирми също внасят неофициално представени на българския пазар продукти. Така например сериите от преносими компю-три Pavilion и Presario на HP, както и Vaio на Sony не би трябвало да могат да се намерят по родните магазини за техника, защото не са внасяни от официалните представителства на двете компании за България. Тях обаче ги

има. Тук вариантите са няколко: по-големите фирми разчитат на собствените си сервизи (особено когато става дума за настолни ком-пютри). Гръцките Plesio и Multirama пък - на фирмата майка, която има договор с големи-те доставчици. По този начин те успяват да покажат в магазините си нови за страната продукти. Веригите се опитват директно да се наме-сят и в ядрото на гаражния бизнес - пазара на асемблирани компютри, залагайки на свои собствени марки. Multirama предлага устрой-ства със същия бранд, Техномаркет с NEO, a Plesio с Turbo-X. Последните дори предлагат сглобявани от тях ноутбуци, по конфигурация на клиента. Всичките са изградени от същи-те компоненти, които ползват и малките фирми, и са със сериозна гаранция. И трите компании планират експанзия на пазара с очакване за сериозно увеличение в продажбите. „Едно време за 10 лв. разлика някои бяха готови да отидат от „Люлин“ до „Младост“, сега вече допълнителните услуги ги преориентират. Смятам, че подобряващи-ят се стандарт на живот ще усили тази тен-денция“, обяснява г-н Кунторов. От „Техномар-кет“ даже очакват, че 50% от продажбите на IT продукти в бъдеще ще минават през голе-мите вериги. Г-н Бонев смята, че малките ще трябва да се преориентират към сферата на услугите. Разбира се, този процес минава през завземане на пазарен дял от утвърдените големи дистрибутори, което няма да стане току-така.


софтуер



хардуер


©2006 Samsung Electronics Co. Ltd. �� . www.samsung.com

PPM-50M6/42M6SS

�� .�� ... ��, ��, ��, �� ...

�� ... ��, ��, ��, ��, ��,

��... �� ?

� �� Samsung.

www.kkelectronics.com

ако някога ви се е налагало да избирате ком-пютър, което просто няма как да не ви се е случвало досега, вече знаете, че решението какви компоненти да включва той е един от най-сложните проблеми на света.Нека това не ви звучи преувеличено, защото един добре работещ компютър ще ви служи вярно независимо какво и колко изисквате от него. Правилният баланс на компонентите ви гарантира задоволство от работата с маши-ната, а неподходящият - много нерви и време на вятъра.

Дънни Платки

Да започнем с основата на всяко PC, върху която е изградена базата от функционални възможности и опции за бъдещо обновява-не - дънната платка. Всъщност правилният превод от английски би трябвало да бъде „основна платка“, което подсказва ключовото значение на този хардуерен компонент. Гле-дайте на него като на строителна площадка, върху която ще монтирате процесор, памет, видеокарта, твърд диск... Актуалните пред-ложения на производителите в момента се ограничават до продукти с два размера (още наричани форм-фактори): - ATX и microATX. От имената ясно личи, че ATX е пълноразмерният формат, който предлага място за голям брой разширителни слотове и възможности за включване на много устройства едновремен-но; microATX дънните платки са подходящи най-вече за офис системи, където се изисква базова функционалност, а приоритет е по-малкият размер на компютърната кутия.Изборът на дънната платка в голямата си част е предопределен от процесора, на кой-то сте се спрели. Както и при видеокартите и тук лагерите са два - Intel платформа и AMD платформа.Съвременните настолни Intel процесори из-ползват процесорен сокет LGA 775. Продукти-те на AMD използват сравнително новия фор-мат AM2. Дънните платки с тези процесорни сокети работят с DDR2 памет и разполагат с PCI Express разширителни слотове. Наред с поддръжката на най-съвременна памет и пе-риферия те са съвместими с наличните от

намерете правилния баланс

Основни PC компоненти –


©2006 Samsung Electronics Co. Ltd. �� . www.samsung.com

PPM-50M6/42M6SS

�� .�� ... ��, ��, ��, �� ...

�� ... ��, ��, ��, ��, ��,

��... �� ?

� �� Samsung.

www.kkelectronics.com


хардуер


години на пазара PCI разширителни карти и USB устройства. Това са характеристики, които ще намерите при всяка дънна платка. Какви са разликите в такъв случай? Често те се крият в детайлите - тип на звуковия чип (поддръжка на многоканален звук и деко-дери на популярните формати за домашно кино, като например Dolby Digital 5.1 и Digital Theater System) и на аудиовходовете и изхо-дите (цифрови изходи - оптични, коаксиални); брой налични USB портове; налични FireWire интерфейси (за връзка с цифрови камери и външни устройства за съхранение на данни); брой и тип на мрежовите контролери (Gigabit Ethernet, или обикновени 10/100 Mbit/s контро-лери) и т.н.Най-важният фактор, който трябва да опре-дели вашия избор, е чипсетът, на който е ба-зирана дадена дънна платка. От него зависи не само какъв процесор и памет ще можете да използвате в системата си, но и произво-дителността, както и наборът от интер-фейси за включване на други устройства.Нека разгледаме най-актуалните предложения на производителите на чипсети, които под-държат последните модели процесори на Intel и AMD.За Intel системите можете да избирате меж-ду версиите 965 и 975X на процесорния произ-водител, както и nForce 500 на Nvidia и Radeon Express 200 на Ati. Позиционирането им на пазара е следното: решенията за масовия

потребител са от фамилията Intel 965 (P965, G965 - с интегриран видеоконтролер GMA 3000) и Ati Radeon Xpress 200. Ако искате сис-тема със солидна производителност и всички екстри, ще трябва да изберете дънна платка с Intel 975X или Nvidia nForce 500 (включително SLI модели).Поддръжката на AMD процесори е реализира-на в чипсетите nForce 6100/6150, nForce 4 и nForce 500 на Nvidia, както и в предложенията на Ati Radeon Xpress 200 в изпълнение за сокет AM2 и Radeon Xpress 1100. Схемните набори nForce 4 отдавна са на пазара и са добре по-знати и с доказани качества. В момента на пазара се намират отлични модели дънни платки с тези чипсети, и то на атрактив-на цена. Много вероятно е да попаднете на версии за по-старите Socket 754 (Sempron и Athlon 64) или Socket 939 (Athlon 64, Athlon 64 FX, Opteron). Производството на процесори за тези по-стари процесорни сокети вече спря, така че с оглед на възможностите за бъдещо обновяване би трябвало да заложите само на новия сокет AM2. Интересните про-дукти в това портфолио от чипсети в случая са моделите на Nvidia от серията nForce 500, които тепърва се появяват на пазара. Пред-ложенията започват от базовия модел nForce 500 и неговите версии Ultra и SLI за ентусиас-ти и геймъри. По-нагоре като цена и възмож-ности са дънните платки с nForce 570 (Ultra и SLI) и nForce 590 SLI. Това са платформи с

впечатляващи възможности за свързване на до 8 твърди диска, които могат да работят в режими RAID 0, 1, 0+1 и 5. Тези три чипсета осигуряват и голям набор от разширителни PCI Express слотове, висококачествени аудио-кодеци и два Gigabit Ethernet контролера.Ако се нуждаете от система с по-достъпна цена, можете да заложите на чипсетите с вграден видеоконтролер Nvidia nForce 6100 и 6150. И двата предлагат висока степен на ин-теграция, но последният работи с по-високи честоти на графичното ядро и е по-произво-дителен.Що се отнася до продуктите на Ati за AM2 про-цесори, новото предложение с вградена гра-фика в лицето на Radeon Xpress 1100 предлага интересни възможности за работа с няколко дисплея, включително телевизори, и напълно отговаря на изискванията на Windows Vista. Предложението от висок клас, което може да работи с две видеокарти Ati едновременно, се нарича CrossFire Xpress 3200 и предлага солид-на графична производителност благодарение на наличните два PCI Express x16 слота.Изборът на производител на дънната платка би трябвало да бъде предопределен от кон-кретните модели, които попадат в дадена це-нова категория. Броят производители на ка-чествени продукти не е толкова голям, така че предложенията могат да бъдат сравнени относително лесно и бързо. В случая аргумен-ти в полза на даден продукт се явяват пове-


хардуер

�0 Октомври 2006

чето налични интерфейси и възможности за разширение, както и самата окомплектовка на дънната платка. Доказаните имена в този сегмент са Asus, MSI, Gigabyte, EPoX, DFI, Elitegroup, ASRock и, разбира се, Intel.

Процесори

От години централният процесор се възпри-ема като мерило за производителността и възможностите на цялата компютърна сис-тема. Макар това да не е напълно корект-но, безспорно този чип е сърцето на всяка конфигурация и точно от него зависи колко време ще чакате да се увеличи някоя дигитал-на снимка или да се компресират обемните файлове, които искате да изпратите по елек-тронната поща.Няма как да сте пропуснали последната рево-люция при процесорите, а именно, че те вече разполагат с по две изпълнителни ядра. Друга характеристика, която е запазена марка на съвременните чипове, е поддръжката на 64-битови инструкции. 64-битовата архитекту-ра засега е повече маркетингово оръжие, от-колкото нещо наистина необходимо и полезно. За сметка на това двуядрените архитектури моментално донесоха ползите със себе си.

Използването на процесор с две ядра озна-чава много по-добра многозадачност и без-проблемна работа с голям брой приложения. Тепърва предстои голяма част от софтуера да бъде оптимизирана, така че да се възполз-ва в максимална степен от това изобилие от производителност, затова можем да оч-акваме само подобрение на бързодействието на сегашните компютърни системи в близко бъдеще.Друга важна особеност, която задължително трябва да имате предвид при избор на про-цесор, е, че честотата вече не е от първос-тепенно значение. След като това доказаха AMD, напоследък и продуктите на Intel са ка-тегорични, че ерата на мегахерците и гига-херците отмина безвъзвратно. Сега трябва да се борите с моделни номера, което опре-делено не улеснява избора. Спасението в слу-чая се крие в големия брой тестове, които можете да намерите по специализираните хардуерни сайтове в интернет.Както вече стана дума, ще можете да изби-рате между продуктите на Intel и AMD. Актуалните продукти Core 2 Duo на Intel се оказаха истински пазарен хит заради своята ненадмината производителност и ниски нива

на отделяната топлина. Имате избор между десктоп моделите E6300 (1.83 GHz), E6400 (2.13 GHz), E6600 (2.40 GHz) и E6700 (2.66 GHz). Последните два от тях притежават внуши-телен обем на кеш паметта от второ ниво (L2) - 4 MB. С много атрактивни цени в момен-та са някои модели от предишното поколение двуядрени чипове на Intel - Core Duo и първите такива модели - Pentium D. Ако искате произ-водителност обаче, не търсете повече, а из-берете Core 2 Duo процесор.За нуждаещите се от офис система с про-изводителност, достатъчна за стандартни приложения, се предлагат и много по-достъп-ните като цена процесори Celeron D. Най-бър-зите модели в момента са с честота 3.3 GHz (Celeron D 356).В продуктовата гама на AMD основни са про-цесорите Sempron и Athlon 64 X2. Макар все още да се предлагат едноядрените модели Athlon 64, предвид последното намаление на цените е много по-удачно да предпочетете двуядрен X2 модел, който ще ви радва с висо-ката си производителност. Топ моделът носи обозначението Athlon 64 X2 5200+ и работи на честота 2.6 GHz.Бюджетните 64-битови процесори Sempron се предлагат с честоти до 2.0 GHz - модел 3600+. Те са отличен избор за офис системи, където и едноядрен чип осигурява достатъч-на производителност.

Памет

Изборът на памет в момента се свежда до избор на конкретен DDR2 продукт. Тъй като и двете основни платформи в момента използ-ват този тип памет, е хубаво да заложите на реномиран производител, защото с нара-стване на честотите на работа стабилната работа на системата силно зависи и от този компонент. С оглед на актуалността в близко бъдеще е препоръчително да купите DDR2-667 модули. Имайте предвид, че всички съвремен-ни чипсети имат двуканален контролер на па-метта, т.е. работят оптимално с два еднак-ви модула памет. Така, ако се нуждаете от 1 GB RAM, трябва да вземете два модула по 512 MB. Показател за бързодействието на всяка памет са така наречените тайминги, които присъстват върху етикета на всеки модул. Колкото по-малки са стойностите, толкова по-малко ще е закъснението в комуникацията между централния процесор и паметта.За щастие броят на производителите на ка-чествена памет никак не е малък, като мно-го от тях са представени и на нашия пазар. Най-лесно ще намерите модули на Kingston, Patriot и Samsung. В категорията продукти за ентусиасти попадат марките OCZ, Corsair, Kingmax, Mushkin и др.Най-важното, което трябва да запомните при избор на цяла система, е, че е нужен ба-ланс в производителността на отделните компоненти. Затова по-добре изберете по-нисък клас система, отколкото да инвести-рате неразумно например в скъп процесор, който ще „скучае“ с бавна памет с малък обем или евтина видеокарта.


хардуер

Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии �1



Съвременните LCD монитори предлагат невиждано качество и

дизайн, който примамва

Погледнете на света с други очи

как да...


Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии ��

с какъвто и компютър да разполагате, ва-шите най-важни възприятия от работата с него са визуални. За тях отговаря монито-рът - той може да помрачи или подобри впе-чатлението от работата с която и да било компютърна система. Визуалният комфорт е важен най-вече за вашето здраве, затова при-емете избора на монитор като отговорност пред самите себе си.Притежаването на LCD монитор е въпрос не само на комфорт, но и на престиж. И ако в дома от значение е най-вече личното задовол-ство от даден продукт, в офиса няма място за компромиси с фирмения имидж. Замислете се само какво впечатление оставя у вас на-пример фронт - офисът на някоя банка, която още използва старите и непривлекателни CRT монитори.Затова не подценявайте външния вид на про-дуктите. Напоследък изборът сред предлага-ните LCD монитори е огромен, което е съв-сем естествено предвид пазарния бум в този сегмент. И тъй като малко или много техни-ческите характеристики на продуктите от дадена ценова категория са подобни, на про-изводителите не остава нищо друго, освен да се постараят да направят външния им вид и излъчване уникални. Разбира се, всеки потре-бител има субективен вкус за дизайн, но като обща препоръка трябва да имате предвид, че на пазара се предлагат TFT монитори с много тънки панели, които изглеждат елегантно и модерно. Тайната им се крие в това, че елек-трониката и захранването са поместени в стойката или във външни модули.

когато изБирате LCD ДисПлей

е много важно предварително да си отгово-рите на въпроса колко голям диагонал ви е нужен. И докато при CRT мониторите прави-лото в повечето случаи беше „колкото по-го-лям, толкова по-добре“, при TFT мониторите невинаги има смисъл да доплащате за по-го-лям размер. Ако ви трябва дисплей за стан-дартна офис система, един 17-инчов модел ще ви върши отлична работа. За 19-инчов ще доплатите още, той ще заема повече място на бюрото и няма да ви даде кой знае какво повече освен площ, защото на практика има същата резолюция като 17-инчовия. Реално по-

гледнато, не се нуждаете от голям размер, за да работите с офис документи и електронна поща. Затова е по-добре да предпочетете качествен 17-инчов модел.В дома нещата изглеждат по коренно разли-чен начин. Там изискванията са за по-голям и ярък монитор. Най-вероятно ще искате да гле-дате филми, ако не разполагате с телевизор наблизо. Игрите са друг сериозен аргумент в полза на по-големия диагонал. Тук много важно е и времето за реакция на пикселите. На па-зара вече се предлагат предимно монитори с бързина на матрицата 8 ms или по-малко, кое-то гарантира липсата на замазване при изо-бразяване на бързо движещи се обекти. Друг важен параметър са зрителните ъгли. Ако става дума за домашно кино, вземете мони-тор с ъгли на видимост поне 140-150 градуса и по хоризонтала, и по вертикала. В противен случай ще установите, че зоната, от която виждате добра картина, не е много голяма.Добрата новина за домашните потребите-

ли, търсещи 19“ панел, е, че цените на тези модели се доближиха още повече до тези на 17-инчовите им аналози след последното пос-къпване на по-малките.И докато още говорим за размери, трябва да знаете, че вече се предлагат и широкоекран-ни LCD монитори с диагонал 19, 20 и 23 инча. Макар цените им все още да не са по силата на средностатистическия български потре-бител, те безспорно са много интересни като продукти и тепърва ще се превръщат в атрактивен избор за почитателите на ком-пютърното кино. Тези монитори притежават и матрица с по-висока резолюция - най-често 1440х900 пиксела за 19“ и 1680х1050 или дори 1920х1200 за 20“ и 23“. Това ги прави много подходящи и за професионални потребите-ли, които създават мултимедийно съдържа-ние, работят с множество документи или CAD приложения. Тънкият момент тук е, че вероятно няма да се чувствате комфортно в игрите с такъв монитор заради високата

как да...



резолюция. Тъй като не са много видеокар-тите, които могат да осигурят приемлива производителност в такива високи режими, не ви остава нищо друго, освен да понижите резолюцията, което неминуемо ще доведе до влошаване на картината. Ако все пак това е интересно предложение за вас, знайте, че цените в момента започват от около 480-550 лв. с ДДС за 19“ широкоекранен модел.Да се върнем към останалите параметри на LCD мониторите, които участват в избора. Всички производители посочват в техниче-ските данни яркост и контраст. Честно ка-зано, нито мерната единица cd/m2 (кандела на кв.м), нито контрастното съотношение ви дават ясна представа за възможностите на монитора. Ясно е само, че повече е по-до-бре. Затова непременно вижте самото изо-бражение на избрания от вас монитор, преди да направите покупката. Наблюдава се разли-ка в цветовете и чистотата на картината при матриците на различни производители, така че няма как да знаете, че един монитор ви допада само като се запознаете с техни-ческите му характеристики. И още една уго-ворка. По-високата яркост невинаги гаранти-ра по-добро възприятие. Напоследък се случва тя дори да идва „в повече“ на някои потреби-тели, които не се чувстват комфортно при работа с много ярък дисплей. Настройките невинаги могат да компенсират подобен не-достатък.Друга важна характеристика, която трябва да вземете предвид, ако държите на качест-вото, е наличието на DVI порт. Този цифров

интерфейс за връзка с видеокартата гаран-тира нулева загуба на качество при преда-ване на сигналите за изграждане на изобра-жението от компютъра към монитора. Все още на пазара се предлагат модели само с аналоговия D-Sub конектор заради малко по-ниската цена. Няма логика да спестите $5-10 и да се лишите от опцията за постигане на възможно най-качествено изображение.Много от производителите твърдят, че тех-ните продукти са мултимедийни. На практи-ка това означава, че в корпуса на монитора са вградени стереоколонки. Обикновено те са много малки като размер, а това авто-матично означава, че са с доста ограничена мощност и честотна лента. Накратко, мно-го от тях не стават дори за слушане на музи-ка. Затова не разчитайте прекалено на тази „мултимедийност“, освен ако не се нуждаете от елементарен начин за извеждане на звуци-те от компютъра. Доста удобно е, ако мони-торът разполага с извод за слушалки, така че да не се налага да търсите порта отзад на компютъра. Има и LCD монитори с вграден USB хъб - удобен начин за свързване на флаш памети, мишки и др.Нека не забравяме, че LCD мониторите са изградени от милиони пиксели и субпиксели и това води до потенциален риск от поява на дефекти под формата на мъртви пиксели. За да не съжалявате, разгледайте много внима-телно конкретния монитор, който ще купи-те още в магазина. Хубаво е това да стане, докато той изобразява бял, червен, зелен и син фон. Така относително лесно ще забеле-

жите наличието на мъртви пиксели. Ако пък искате солидна застраховка за наличието на такива дефекти, просто можете да купите модел с гаранция за 0 ярки дефектни пиксела. Не всички производители предлагат такива модели. Освен това имайте предвид, че това ще ви струва допълнително.

актуални моДели на Пазара

Предложенията в ниския клас 17-инчови започ-ват с модели на Samsung, Acer, BenQ, MAG/Xerox и ProView. За около 320-380 лв. с ДДС ще се сдобиете с дисплей с контраст 500-600:1 и яркост 300 cd/m2. Времето за реакция на про-даваните модели е в диапазона 8-16 ms. Те раз-полагат единствено с аналогов D-Sub вход.По-нагоре са позиционирани моделите с DVI порт, по-висок контраст - до 1000:1, по-бързи матрици - 4-8 ms, и цена, която може да дос-тигне 460-480 лв. с ДДС. Тук с атрактивни мо-дели са представени марките Philips, LG, Sony, Nec, ViewSonic, BenQ, Prestigio.Това позициониране до голяма степен важи и при 19-инчовите модели с тази разлика, че цената е по-висока. В масовия клас ще допла-тите около 80-100 лв. за 19-инчов модел, а в по-високия - 80-200 лв в зависимост от марката.Остава ви само да прецените с какъв бю-джет разполагате и да се впуснете в наблю-дение. Най-подходящи за целта са големите шоуруми на известните компютърни фирми или специализираните хипермаркети. Прове-рете настройките на всеки монитор, преди да заключите, че изображението не отговаря на изискванията ви.

как да...



Радост за окото, или защо красотата се плаща

Видеокартите не са платки, които ви позволяват да гледате видео. В интерес на истината може дори да не са платки. Не бързайте да отсичате, че това са твърде сложни технически подробности, от които не се интересувате. Причините да искате да разберете какво представляват видеокартите и как функционират най-общо, са съвсем основателни.Ако трябва да бъдем лаконични, видеокартите са хардуерът, благодарение на който виждате изображението на екрана, било то двуизмерно (Windows и повечето приложения) или триизмерно (предимно 3D игри). Специален графичен чип, наречен GPU (Graphics Processing Unit), обработва информацията и подава „готовото“ изображение на екрана. Когато става дума за 3D графика, този процес е свързан с много изчисления.

как да...



Речник на термините- видеопамет - локален буфер, изграден от DDR2 или GDDR3 чипове с голямо бързодействие. Връзката към графичния процесор се осъществява посредством 64-, 128- или 256-битова магистрала.- графичен конвейер - изпълнителен модул, част от графичния процесор, който обработва инструкции. В съвременните GPU от висок клас броят им стига до 32.- PCI Express x16 - съвременният слот за видеокарти. Осигурява висока пропускателна способност (6.4 GB/s) за бърз обмен на данни с чипсета и процесора.- SLI - технологията на Nvidia за работа на две еднакви видеокарти едновременно. Осигурява до 90% по-висока производителност в някои приложения. Съществува и Quad SLI - с четири видеокарти, работещи едновременно.- Crossfire - технология на Ati за използване на две еднакви видеокарти. Връзката между тях се осъществява външно през DVI портовете.- HD video - видео с висока резолюция. Най-високият режим е 1920х1080 пиксела и натоварва силно централния процесор. Съвременните видеокарти ускоряват хардуерно възпроизвеждането на видео с висока резолюция.- DVI - цифров интерфейс за предаване на сигнали за изображението към съвместими монитори.- AA - anti-aliasing - изглаждане на контурите на полигоните, които изграждат 3D обектите. Стойности над 4X изискват много памет и изчисления, затова са по-силите само на по-скъпите видеокарти.- AF - anisotropic filtering - техника, която служи за по-реалистично изобразяване на текстурите в перспектива. Изисква голямо количество изчисления и натоварва сериозно видеокартата.

Две основни разновиДности

Твърде вероятно е, ако купувате офис систе-ма или компютър от нисък клас, да се сдоби-ете с вградена видеокарта. Това означава, че графичният процесор директно е вграден в чипсета на дънната платка. Евтино решение, което пести място и най-вече средства. Не-достатъците на тази реализация не са малко - много ниска 3D производителност, използване на системата памет в ролята на видеопамет, липса на възможности за свързване на втори монитор или телевизор, никаква опция за ъп-грейд. Очевидно е, че интегрираните графични реше-ния не са за препоръчване, ако става дума за по-сериозна 3D графика. Ако все пак трябва да избирате между вградените графични ядра, на пазара са решения на Intel, Nvidia и Ati в лицето съответно на Intel GMA 950 (част от чипсета 945GM) и неговия наследник GMA X3000 (в най-новия чипсет G965), Nvidia GeForce 6100/6150, и ATI Radeon Xpress 200. Имайте предвид, че макар тези продукти да не претендират за осигуряването на висока производителност в игрите, те напълно съответстват на стан-дартите DirectX 9.0c и Shader Model 3.0 (без продукта на ATI). Нещо повече, тези интег-рирани видеоускорители напълно поддържат новите графични възможности на дългоочак-вания Windows Vista. Така можете да бъдете спокойни, че дори с eвтино решение ще имате възможност да използвате най-новата ОС на Microsoft и най-вече да се насладите на новите екстри в графичния интерфейс.Когато говорим за сериозна триизмерна гра-фика обаче, на дневен ред идват дискретни-

те видеоускорители. Става дума за отделни платки, които се монтират в PCI Express x16 слота на дънната платка. Разнообразието на предлаганите продукти е наистина голямо и объркващо, а това в същата степен важи и за ценовия диапазон и възможностите на виде-окартите. Причините, които биха ви накарали да предпочетете отделна видеокарта, са ня-колко и все съществени. Сред най-очевидните е възможността да свържете повече от един монитор, и то по цифровия DVI интерфейс, или пък голям телевизор. Тези видеокарти разполагат със собствена бърза видеопамет, която допринася за повишаване на производи-телността и оставя системната памет на разположение за по-важни цели. Това, което със сигурност трябва да ви убеди да си купите отделна видеокарта обаче, е нейната произво-дителност. Дори изгодните модели далеч пре-възхождат в това отношение интегрираните графични решения.Тук се сблъсквате с важния момент да избере-те продукт, който ще ви предложи най-добра производителност за цената си. Отговорът на този сложен казус зависи най-вече от бю-джета ви. Можете да бъдете сигурни обаче, че качеството струва скъпо, така че не се надявайте да се наслаждавате на суперреалис-тична графика и висока кадрова честота с ев-тина видеокарта.Предложенията, които заслужават внимани-ето ви, са произведени от всичко на всичко две компании - nVidia и ATI, затова нека видим конкретно кои са те.

евтините ПреДложения

Това са продукти за непрентенциозни потре-

бители, които нямат нищо против да играят при ниска резолюция (до 800х600) и без включе-ни визуални „екстри“ - изглаждане на контурите (anti-aliasing), анизотропно филтриране и т.н.„Играчите“ в тази категория са: Nvidia GeForce 6500 и GeForce 7300, както и Ati Radeon X300, X550, X1300. По нарастващия моделен номер можете да се ориентирате кои са най-новите предложения. Ако бюджетът ви е съвсем огра-ничен, ще трябва да избирате между GeForce 6200 Turbo Cache и Radeon X300. Първата е с по-ниска цена и в случая по-добрият избор. Ако все пак можете да отделите над $50, е най-до-бре да заложите на някой от моделите GeForce 7300. Най-евтин е 7300 LE, който е с 64-бито-ва шина към паметта. Доста по-сериозни са 128-битовите 7300 GS и 7300 GT (с повишени честоти). И в този случай предложението на ATI в лицето на Radeon X1300 отстъпва заради по-високата цена. Едни от най-атрактивните цени в момента имат продуктите на Asus и Sapphire. $50 все пак не са малко пари и от гледна точка на производителността няма да получите оп-равдан прираст в бързодействието в сравне-ние с интегрираните видеоконтролери. Заслу-жава си да инвестирате в евтина видеокарта, предимно ако се нуждаете от DVI интерфейс, TV Out или хардуерно ускорение на видеопото-ците (Nvidia Pure Video или Ati AVIVO).

среДният клас

Безспорно златната среда е най-интересна за масовия потребител, решил да инвестира ня-кой лев повече в добра видеокарта. Всяка сто-тинка повече, която похарчите за видеокарта

как да...



в този пазарен сегмент, ще ви се изплати под формата на производителност и качество на картината. Общо взето, като се има предвид покупателната способност у нас, най-вероят-но тук попадат всички решения, които може да си позволите. Това не трябва да ви отчайва, защото за сума под $200 можете да се сдоби-ете с доста добра видеокарта. Продуктите, които се борят за парите ви в случая, използ-ват някое от следните решения: Nvidia GeForce 6800 GS, GeForce 7600 GS/GT, Ati Radeon X1800 GTO, X1600 PRO/XT, X800 GTO/GT.Очевидно е, че изборът е голям. От гледна точ-ка на производителността най-много предла-

гат GeForce 7600 GT и Radeon X1800 GTO. Това коя ще предпочетете зависи от конкретния модел, на който ще попаднете. Имайте пред-вид обаче, че на пазара има модели с GeForce 7600 GT, които са изцяло с пасивно охлаждане (без вентилатор) и на практика изцяло безшум-ни. Разнообразието от модели с този чип на Nvidia е внушително. Така имате пълна свобода на избор според желанието си за овърклокинг и съдържанието на кутията, в която е плат-ката. Един от малкото модели Radeon X1800 GTO, които в момента се намират на пазара, e на фирмата Power Color. За около $50 по-малко ще вземете карта GeForce 7600 GS. Те също

предлагат добра производителност и са по-студени заради по-ниските работни често-ти. Още по-достъпни са все още актуалните GeForce 6600 GT и техните преки конкуренти - Radeon X800 GTO/GT. Докато при модела на Nvidia предлагането е голямо, ако се спрете на ATI, непременно вижте предложенията на Sapphire. Притежателите на дънни платки с AGP слот имат все по-малък избор. Най-мощно-то решение за този слот, което се предлага в момента на пазара, е GeForce 6800 GS. Цена-та на такава видеокарта не е никак скромна, така че най-добре помислете за ъпгрейд на дънната платка.

Стигнахме и до неразумно скъпите видеокарти. Всъщност ще си мислите така за цената им, докато не видите качеството и производителността, които осигуряват тези модели. Малко са хората, които могат да се разделят с над $500 за видеокарта. На практика обаче нямате друг избор, ако разполагате с LCD дисплей с висока резолюция (1600х1200 или по-висока). Другата причина, която би ви накарала да направите такава сериозна инвестиция, е желанието да се наслаждавате на най-качествената компютърна графика, достъпна в момента. Освен висока резолюция и много кадри в секунда, това означава използване на високи нива на anti-aliasing и ansotropic filtering (за справка - виж речника). Съвременните игри могат да са поразяващо реалистични с някой от съвременните топмодели видеокарти.След като ще давате толкова много пари, трябва задължително да направите добре обмислен избор. И понеже тук само производителността има значение, на върха безспорно е чудовището на Nvidia GeForce 7950 GX2. Спорно е доколкото това е една, а на две видеокарти

в една, но това няма значение, тъй като се използва един PCI Express x16 слот. Двете платки, работещи в SLI режим, разполагат общо с внушителния 1 GB видеопамет.Топ предложенията сред самостоятелните видеокарти са: GeForce 7900 GTX/GT, 7800 GTX от Nvidia и Radeon X1900 XTX/XT/GT, X1800 XT/XL от ATI. Тук няма определен победител. В зависимост от играта на върха са GeForce 7900 GTX или Radeon X1900 XTX/XT. По-надолу като цена и производителност е GeForce 7900 GT, която леко превъзхожда GeForce 7800 GTX и Radeon X1800 XT/XL. Друго предимство на видеокартите на Nvidia е, че са по-студени и съответно по-тихи в сравнение с конкурентните решения. Силният коз на ATI в случая е цената на моделите Radeon X1900, която е по-приемлива от тази на преките конкуренти GeForce 7900. Не забравяйте и нещо много важно. Ако сте решили да се сдобиете с мощна видеокарта, задължително трябва да се подсигурите и с мощно захранване - да кажем, поне 450 W.

Само за вманиачени

как да...


софтуер


софтуер


l

l

l

l

l

l


софтуер


софтуер



софтуер

Специално издание на КАПИТАЛ за информационни технологии PB


софтуер - capitalпроизводствена дейност - белгийската...

Documents