Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век

Девета национална научна конференция

с международно участие

София, 1 ноември 2011 г.

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК Девета национална научна конференция

с международно участие София, 1 ноември 2011 г.

ОБЩЕСТВО ЗНАНИЯ И ГУМАНИЗМ XXI ВЕКА Девятая национальная научная конференция

с международным участием София, 1 ноября 2011 г.

KNOWLEDGE SOCIETY AND 2 1ST CENTURY HUMANISMth

The 9 International Scientific Conference Sofia, 1st November 2011

Изданието е подкрепеноот дирекция „Книга и библиотечно дело”при Министерството на културата

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

за провеждане на IX Национална научна конференция с международно участие

по случай Деня на будителите - 1.11.2011 г., на тема

„ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК”

1. проф. д.ик.н. Стоян Денчев - Председател2. проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева - Зам.-председател3. проф. д-р Ирена Петева4. проф. д-р Иванка Павлова5. проф. д-р Драгомир Паргов6. доц. д-р Жоржета Назърска7. доц. д-р Нели Костова8. проф. д.ф.н. Иванка Янкова9. доц. д-р Евгения Русинова10. проф. д.ф.н.Сево Явашчев11. проф. д-р Иван Иванов12. проф. д.ик.н. Владимир Йоцов13. проф. д-р Румен Николов14. доц. д-р Мария Николова15. Таисия Владимирова

© Университет по библиотекознание и информационни технологии

Редактор на том IX: проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

Издателство „За буквите - О писменехь”ISSN 1314-7099

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК

Девета национална научна конференция с международно участие София, 1 ноември 2011 г.

Издателство „За буквите - О писменехь” София, 2012

1 ноември

Ден на народните будители

Общество а зн@нието хуманизмът на XXI век

СЪДЪРЖАНИЕ

О БЩ ЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК Девета национална научна конференция с международно участие

София, 1 ноември 2011 г.

ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕМодератор: проф. д.ик.н. Стоян Денчев

Стоян Денчев. Академично слово......................................................................... 19

П РИВЕТСТВИЯ КЪМ КОНФЕРЕНЦИЯТА

Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката................................21Огнян Стоичков, Председател на Комисията по образованието, науката и въпроситена децата, младежта и спорта в ......................................................................................................23

Даниела Петрова, Председател на Комисията по културата, гражданското общество имедиите в 41. Народно събрание на Република България..................................................... 24Комодор Димитър Ангелов, Началник на Военна академия „Г. С. Раковски” ........... 26Арх. Георги Бакалов, Председател на „Съюза на архитектите в България................... 27

ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДИ „ЗНАНИЕТО И НОВА ТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”

Модераторы: проф. д. ик.н. Стоян Денчев, проф. д-р Ирена Петева

1. Стоян Денчев, Кристина Върбанова-Денчева, Ирена Петева. Дигиталните библиотеки в концепцията за „Интелигентният университет” -възможност и необходимост за УниБИТ.................................................................................... 30

2. Стоян Денчев, Александра Куманова, Милен Куманов, Николай Василев. Морфология на семиозата и етимология на тезауруса на езика на св. Паисий Хилендарски: Историографски и универсални онтологични черти................................... 36

3. Георги Василев. Неизвестен труд на екзарх Стефан............................................................ 694. Евгений Сачев. Въведение в културономията.........................................................................79

I секция. КНИЖОВНОСТ И ХУМ АН И ЗЪМI заседание

Модератори: проф. д.ф.н Иванка Янкова, проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева

1. Донка Правдомирова. Историческите измерения на един хуманен акт(70 години от основаването на Българския библиографски институт)..............................94

2. Йорданка Захариева. Към дълбинните представи за книга. Хипотеза.......................... 1003. Александра Куманова. Универсално - хуманитарно - епистемологично знание .... 1054. Цветана Георгиева. Философски идеи на късния

български литературен модернизъм............................................................................................116

5

5. Мариана Георгиева. Социални валенции на дискурса в комуникацията.....................1286. Алберт Бенбасат. Електронната книга - алтернатива или икономически интерес.... 1347. Мария Николова. Ролята на сп. „Детска радост” в развитието на

българската детска литература.....................................................................................................1418. Николай Поппетров: Имена и памет: София (към темата

за националната топонимия)......................................................................................................... 1469. Бозор Сафаралиев. Прогрессивные влияния России в библиотечном деле

Таджикистана: история и современное состояние................................................................. 15610. Людмила Авгуль, Мария Ермолаева. Основные направления изучения книжной

культуры Белоруссии и России.....................................................................................................165

II заседание Модераторы: доц. д-р Нели Костова,

доц. д-р Евгения Русинова1. Мая Горчева. Традиция и модерност: народната песен и естетическото съзнание

на модернистите от кръга „Мисъл” ............................................................................................1692. Илия Пехливанов. Паисий, вписан в календара на ЮНЕСКО.........................................1793. Иво Жейнов. Печатните медии в Русе в началото на XXI век -

културологични аспекти................................................................................................................ 1854. Станислава Георгиева, Янко Маринов. Версия на Дидактичната творба

на Йоан Гликис - Осмогласии запеви с инципити от стихири, придружениот мелодически фигури-формули (тесиси).............................................................................. 192

I I секция. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

I заседание Модераторы: проф. д.и.н Дымытър Иванов,

проф. д.ф.н Сево Явашчев1. Свободна Вранчева. Общественото мнение и опазването на архитектурното

наследство в града............................................................................................................................. 2062. Сево Явашчев, Галина Панайотова. Библиометричен анализ на публикациите в спи­

сание „Военноинженерна библиотека” (1922-1949).............................................................2133. Жоржета Назърска. Религиозното културно-историческо наследство

в политиката на Софийската община (края на XIX - средата на XX в .) ........................ 2224. Бонка Хинкова. Реинженеринг в културния туризъм......................................................... 2305. София Василева. Интеркултурното образование в Р България в условията

на европейска интеграция. Добри практики и проблемни области...................................2356. Лизбет Любенова. Духовният елитна България (1878 -1 9 4 4 )......................................... 2437. Гена Велковска. Правната защита на културно-историческото наследство

на Р България в устройственото законодателство...................................................................2518. Христо Христов. Иформационни аспекти на българските писмени и художествени

знаци в прехода от ръкописна към печатна книжнина..........................................................2599. Радослав Кацаров. Устойчиво развитие на българското културно наследство

и формиране на политики на национален и регионален просперитет.............................265

6

II заседание Модераторы: доц. д-р Жоржета Назърска,

доц. д-р София Василева

1. Виктор Пискюлев. Гражданското общество в етап на глобализацияили общество на знанието............................................................................................................ 270

2. Анна Янева. Пътища за формиране на съвременното изкуство в Българияслед 1989 г.......................................................................................................................................... 277

3. Галя Йорданова. Митрополит Климент Търновски - за наукатаи образованието...............................................................................................................................284

4. Марио Стайков. Дигиталната реставрация - средство за популяризиранена фонда от старопечатни книги в Централната библиотека на БАН............................. 294

5. Евгени Велев. Съвременното художествено наследство, Европеана и българското виртуално пространство ......................................................................................297

6. Светла Шапкалова. Знанието и хуманизмът в „Изложба за Библията” .......................3037. Борис Борисов. Култура на сигурността при работа с деца............................................. 3148. Венцислав Велев. Българското читалище в контекста на устойчивото

съвременно развитие.......................................................................................................................3199. Янко Маринов. „De modema Graecorum musica” от Атанасиус Кирхер и

късновизантийската музикална теория.....................................................................................323

I I I секция. ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО

I заседание Модераторы: проф. д-р Драгомир Паргов,

проф. д-р Иван Иванов

1. Николай Палашев. Комуникационна сигурност при трансценденталната информация ...................................................................................................................................... 336

2. Марко Тимчев. Балансиран и антикризисен анализ на предприятието........................3473. Румяна Модева. Убеждаващата публичност и социалната отговорност

на „Обществото на знанието” ..................................................................................................... 3584. Таня Тодорова. Актуални въпроси на образованието по библиотечно-

информационни науки: Проекти по ИП ЕРАЗЪ М ................................................................3655. Добринка Стойкова, Силвия Станчева. Академичен ден за възрастни

в УниБИТ в контекста на концепцията за „Активното стареене” ................................... 3746. Георги Димитров, Добри Бояджиев, Даниела Павлова. Актуални аспекти

на реализацията на Cloud Computing в УниБИТ.................................................................... 3827. Славка Славова, Веселин Чантов. Съвременните интерактивни методи -

необходимо условие за интензификация на чуждоезиковото обучениевъв висшето образование...............................................................................................................389

8. Росица Иванова. Съвременни подходи за анализ на ефективносттана бизнеса............................................................................................................................................405

9. Елисавета Балабанова. Компютърната лингвистика - наукана информационною общество................................................................................................... 414

10. Наталия Панайотова. Как доходите от труд зависят от придобиванетона научната степен „доктор”? ....................................................................................................... 423

7

II заседание Модераторы: проф. д.ик.н. Владимир Йоцов,

проф. д.т.н Веселин Целков

Евгения Русинова. Библиотечният маркетинг - разнопосочнопроблематизиране ........................................................................................................................... 428

Ванче Бойков. Мултимедийни технологии - новият „дидактически четириъгълник” в образованието................................................................................................................................. 435

3. Румелина Василева. Социално-етичният маркетинг на библиотеките........................4434. Георги Димитров, Димитър Димитров. Аспекта на интегриране

на електронните дневници с други информационни системи в образованието.......... 4535. Йоана Хаджийска, Иван Иванов, Славка Славова. Новият информационно­

образователен сайт FRACTALMAGICS - принципи на създаване.................................. 458Майяна Митевска-Енчева. Психологически особености при възприеманетона рекламата ......................................................................................................................................467

Марина Енчева. Структуриране на учебното съдържаниепри уеб-базирани курсове..............................................................................................................477

8. Любомира Парижкова. Партньорството между аутсорсинг компаниите в България и университетите - тенденции и перспективи............................................................................484

9. Мариела Нанкова. От информационно общество към общество на знанието - нова парадигма на взаимодействието между библиотеки и обществени организации........ 491

10. Добри Бояджиев. Уеб базирана автоматизирана система за провеждане на изпитна кандидат-студенти в УниБИТ..................................................................................................499

11. Веселин Чантов. Интернет в компютьрно-асистираната семинарна залаза чуждоезиково обучение.............................................................................................................507

12. Пламена Златкова. Училищният библиотечно-информационен център - територия на качествена информация........................................................................................ 515

13. Гергина Жаблянова. Защитени ли са личните ни данни?..................................................522

ПОСТЕРНА СЕСИЯ за докторанти и студенти-магистри

I секция. КНИЖОВНОСТ И ХУМ АНИ ЗЪММодератори: проф. д-р Яни Мшчаков,

проф. д.п.н Александра Куманова

1. Александра Куманова. Компаративистични изследвания на Студентското научно общество при УниБИТ: Панорама. Статистика.Методология. Синопсис. Визуализация....................................................................................528

2. Калина Минчева. Поглед върху връзката „текст-илюстрация” ...................................... 5383. Любомира Парижкова, Надежда Томова, Сандра Димитрова. Буккросингът -

същност и популяризация.............................................................................................................. 5464. Росица Кръстева. Анализ на системи за управление на качеството в чуждестранни

академични библиотеки..................................................................................................................551

8

I I секция. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Модераторы: проф. д.ик.н. Евгений Сачев, проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

1. Мериан Велева. Манастирите от Софийската Мала Света горав контекста на развитието на културния туризъм................................................................. 564

I I I секция. ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО

Модератори: проф. д.т.н Цветан Семерджиев, проф. д-р Румен Николов

1. Николай Митев. Методи за оценка на академичните библиотеки като интелектуален капитал на университетите............................................................................................................568

2. Елена Косева. Знания и начини за използването им приобработката на естествени езици................................................................................................ 576

3. Христо Нешев. Контролът, осъществяван от върховните одитни институции, обусловен от информационното общество и от икономиката на знанието .................. 582

4. Атанас Митев. Технология на информационно обслужванена електронна библиотека............................................................................................................. 586

5. Георги Игнатов. Регионалните медии и промените в информационната инфраструк­тура в условия на глобална криза............................................................................................... 590

6. Росица Славова. Предизвикателствата на дигиталното информационно общество към журналистическите жанрове .............................................................................................. 597

9

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК

РЕЛИГИОЗНОЮ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ПОЛИТИКАТА НА СОФИЙСКАТА

ОБЩИНА (КРАЯТ НА XIX - СРЕДАТА НА XX В.)

Жоржета Назьрска, Доц. д-рУниБИТ

Д оклады проучва проблема за опазването и съхраняването на културно- историческото наследство от страна на местните власти, на примера на град София. Предмет на изследване е политиката на Столичната община към хра­мовете и молитвените домове на различните вероизповедания от Освобожде­нието до края на Втората световна война. Основни цели на доклада са: да се представи в исторически план местната политика за опазване на религиозното недвижимо КИН; да се проучи противопоставянето на религиозност и секу- ларизация в следосвобожденска София на ниво градско пространство; да се коментират проявленията на модернизационния процес с оглед на културната (религиозната) традиция; да се анализират местните културни политики с ог­лед верските малцинства. Текстът се основава на анализ на архивни и публи­кувани документи (актови, наративни, от периодичния печат, фотографии) за съдбата на молитвените места на православните, армено-григорианците, про­тестантите, израилтяните и мюсюлманите в София.

София като градско и религиозно пространство (1878 - 1944)

През 1879 г. депутатите от Учредителното събрание спират своя избор върху София за столица на Княжество България. Градът, макар и древен, не може да съперничи по численост на населението, наличие на управленски структури, стопански и културен живот на Русе, Пловдив и Търново [1].

Това поставя новата столица пред сериозни трудности, а бъдещите му кметове и общински съветници - пред нелеката задача да превърнат селището в истински град. В следващите десетилетия модернизацията, разбирана като изграждане на съответстваща инфраструктура, въвеждане на санитарно- хигиенни стандарти и благоустрояване в различни сфери, става една от най- трайните линии в общинската политика на София [2].

През годините след Освобождението градът се разраства като площ и на­селение: отначало наброява 11 694 души (1878), в последствие - 2,49 кв. км и 30 428 души (1888), а през 1907 г. 6,64 кв. км и 86 787 души [3].

Опитите да се въведат модерни градоустройствени решения в София да­тират още от 60 - 70-те години на XIX в. При Митхад паша се изграждат ня­колко основни пътни артерии, свързващи града с най-важните балкански сре-

222

II секция. Културно-истирическо наследство и устойчиво развитие

дища. За целта са разрушени немалко сгради. След 1878 г. руските власти за­мислят, а впоследствие новите общински власти подготвят първия кадастра­лен план на града [4]. По различни причини незначителна част от него влиза в действие. През 1886 - 1887 г. е създаден нов кадастрален план, според който, по нареждане на кмета Димитър Петков (1888 - 1893), започва радикалното преустройство на столичния център. Прокарването на новата система от ули­ци и канализация, оформянето на площади и постройката на обществени сгради води до мащабни разрушения, преместване на гробища и цели махали [5]. След началото на 90-те години подобни катаклизми не се наблюдават. София се развива според няколкото закона за благоустройството и съгласно собствените си градоустройствени планове (от 1907, 1910 и 1938 г.).

Освен урбанистично, София е религиозно пространство, свързано с ве­ковно съжителството на различни религии. Тя е сред раннохристиянските центрове, определяли насоките на православието в Късната Античност. В нея още от византийско време усядат евреи и арменци, от началото на османското завоевание се заселват мюсюлмани, а през втората половина на XIX в. започ­ват да проповядват американски мисионери протестанти [6]. След 1878 г. тук се установяват редица религиозни институции: Св. Синод на БПЦ и Софийс­ката митрополия, Главното мюфтийство, Централната еврейска консистория. Продължават съществуването си настоятелствата на местните храмове и на молитвените домове. Нерядко именно те влизат в конфликт с общинските власти по повод на някои техни решения, които са в полза на модернизацията на града, но противоречат на свободата на култа и изповеданието.

Общинската политика за православните храмове

Чуждите пътешественици, посетили София преди Руско-турската война, твърдят, че в града има поне 12 православни храма [7]. С идването си времен­ните руски власти (1877 - 1879) водят целенасочена политика за възстановя­ване и опазване на православното материално наследство: финансират зава­рените в лошо състояние православни църкви; много от джамиите, изоставени от емигрирали мюсюлмани, са върнати на българите с мотив, че в миналото са били християнски храмове. Така е постъпено с Гюл джамия (Ротондата „Св. Георги”), Сияуш джамия („Св. София”), Фетхие джамия („Св. Дими­тър”), Сунгур джамия („Св. св. Петър и Павел”) и Куручешме джамия („Св. Георги”) [8], които постепенно възвръщат функциите си на православни хра­мове. Тези мерки на руските власти могат да се обяснят както с православен сантимент и антимюсюлманска насоченост, така и с липсата на време за бла­гоустрояване на града.

Всъщност неговото начало е поставено с избирането на Димитър Петков за кмет (1.09.1888 - 7.10.1893). Неговата разгърната програма за модерниза-

223

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК

ция на града неминуемо се сблъсква с проблема за опазване на религиозною наследство. Колизията се подсилва и от драматичния конфликт между прави­телството и БПЦ при управлението на Народнолибералната партия. В резул­тат софийските общински власти започват да разчистват пространство за оформяне на столичния център, без да се съобразяват с наличието на религи­озни сгради. Сред най-засегнатите са православните храмове, разположени между сегашните булеварди „Ал. Стамболийски”, „Витоша”, „Цар Освободи­тел” и ул. „Екзарх Йосиф”. Последователно са съборени църквите „Св. Иван Рилски” (от XII в.), „Св. Богородица Пречиста” (през 1889 г.), „Св. Никола Мали” (през 1891 г.), „Св. Архангели” (от XV в.). Ротондата „Св. Георги” е спасена с намесата на образователния министър Георги Живков, тъй като имала „голяма археологическа важност“ [9]. Съпротива от страна на вярва­щите е оказана само при срутването на храма „Св. Богородица Пречиста”. Тя е организирана от опозиционерите радослависти и мотивирана с това, че раз­рушаването станало „без да се отслужи молебен и без да се изнесат предвари­телно, с подобающо тържество, светите принадлежности” [10].

Общинската политика от времето на Д. Петков се ръководи повече от утилитарни съображения, отколкото от секуларизъм и антиправославен дух. Това личи от някои тогавашни събития: докато в столичния център се рушат православни храмове, Общинският съвет удовлетворява молбата на Софийс­ката митрополия и църковното настоятелство на „Св. Петка Самарджийска” тя да се сдобие с двор, като се отчуждят 1,5 дка от съседна еврейска къща (1890 г.) [11]; кметът подпомага построяването и присъства на освещаването на новата църква в кв. Княжево (1893 г.).

В следващите години не се наблюдава каквато и да е конфронтация меж­ду държавните и общинските власти и БПЦ. Напротив, софийските кметове съдействат при намирането на терен и при построяването на Руската църква (1882 - 1898) и на Синодалната палата (1902 - 1905). За целта Общината от­чуждава места в частна собственост или принадлежащи на други религиозни общности [12]. Наред с това започва системното реставриране и отварянето на някои от древните православни църкви. Това се улеснява от създадения „Фонд за историята на град София” към Софийския общински съвет (1910 г.). Значителни средства от него се предоставят на Българското археологическо дружество [13].

Общинската политика за молитвените места на религиознитемалцинства

Арменският храм „Сурп Аствадзадин“ е един от най-старите в града. Предполага се, че е изграден през XVII в. и до Освобождението се помещава в ниска постройка на пл. „Съборен“, до църквата „Св. Петка“. През 1891 г.

224

II секция. Културно-историческо наследство и устойчиво развитие

отец Аристакес Феслиян успява да го премести в по-голяма сграда, съседна на старата, с двор и допълнителни пристройки, където се настаняват служители­те на храма [14]. Според крепостния му акт от 1892 г. той заема значителна площ (около 850,05 кв. м) [15]. През 1898 г. Църковното настоятелство реша­ва да построи училищна сграда в църковния двор. Молбата е отклонена, по­неже според общинските власти теренът подлежи на отчуждаване за нуждите на Св. Синод. Последвалата преписка с държавните и общинските власти об­хваща цели три десетилетия. Според Закона за отчуждаване на недвижимите имоти (1910 г.) теренът на Арменската църква е отчужден с цел построяване на сграда на Софийска православна митрополия, а на Църковното настоятелс­тво е предложена замяна с имот на бул. „Евлогий Георгиев“, в кв. Лозенец [16]. Настоятелството не се съгласява с това решение, като иска терен, рав­ностоен по площ и в центъра на града. През 1917 г. общинските власти пред­лагат на арменците ново, значително по-голямо по площ, място на ул. „Вла- дайска“, до Руски паметник. Скоро обаче Общината преосмисля решението си и предостъпва терена на Спортен клуб „Славия“ [17]. Въз основа на това и с оглед увеличаващата се арменска колония през 20-те години на XX в. Цър­ковното настоятелство търси няколко пъти възможност да я подсигури с ду­ховен център. Според него отчуждаването на църквата накърнява чувствата на вярващите, понеже е „единствената наша светиня“, и настоява да построи църква и училище на старото място на пл. „Св. Неделя“. През 1927 г. Настоя­телството завежда дело срещу Софийската община. В исковата молба е посо­чено, че храмът „Сурп Аствадзадин“ е свързан с арменското културно въз­раждане и е притегателен поклоннически център; в двора му са погребани видни духовници и има ценни възпоменателни плочи [18]. Въпреки това, през 1927 г. общинските власти се сдобиват с изпълнителен лист за опразване на имота. На арменската общност е предложено да избира между терени на бул. „Дондуков“ 36 и ул. „Нишка“ 31. Притиснато от обстоятелствата, Настоятел­ството се спира на втория, като още през 1931 г. е сформиран строителен ко­митет. През 1934 г. старата сграда на църквата е съборена, а през 1936 г. хра­мът „Сурп Аствадзадин“ отваря врати в сградата на Арменския народен дом [19].

След 1878 г. в София съществуват четири синагоги, които обслужват ев­рейското население, наброяващо 3 538 души. То обитава своя махала в цен­търа на града, наричана Ла агада. При кметуването на Д. Петков целият квар­тал е опразнен, сградите са съборени, а населението е преселено в далечното предградие Ючбунар [20]. По това време са унищожени и трите синагоги (хаври) („Грегос“, „Франкос“ и „Кал Шалом“). Еврейската общност бързо се организира, за да ликвидира последиците. На мястото на ешкеназката синаго­га „Франкос“ е построен безистен, от чийто наем се финансира изграждането

225

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК

на училище и синагога в кв. Ючбунар, и на две синагоги (на ул. „Бачо Киро“ и в кв. Дорт бунар). Еврейската община успява да задържи мястото на дн. бул. „Мария Луиза” и бул. „Дондуков” и получава като обезщетение за съборените синагоги 250 хил. лв. и терен на бул. „Княгиня Клементина“ и ул. „Цар Кало­ян“. С тези пари в началото на 90-те години започва изграждането на нова си­нагога. Тя трябва да се издигне върху закупен терен от 1 дка в началото на дн. бул. „Витоша“. През 1896 г. под натиска на общинските власти еврейската общност е принудена да се откаже от проекта. Тя отстъпва имота си на църк­вата „Св. Петка Стара”, в замяна на което получава съгласие за строеж на представителен молитвен дом [21]. Определено е той да се издигне на място­то на старата синагога „Ахава и хесед“. През 1903 г. е създаден Инициативен комитет и проектирането е възложено на арх. Грюнангер [22]. Общината на два пъти не приема неговите архитектурни планове и го заставя да ги прера­боти [23]. В крайна сметка основният камък е положен през 1905 г., а четири години по-късно софийските евреи се сдобиват с импозантна синагога.

Трудности да съградят свои молитвени домове имат и столичните про­тестанти. Тяхната общност е сред най-късно формираните (1879 г.) и ма­лобройните [24].

Отначало конгрешаните се събират в частни домове (на ул. „Малко Тър­ново” и „Леге”), но срещат враждебни настроения и действия от своите пра­вославни съседи [25]. По-късно наемат къща на ул. „Граф Игнатиев” в бли­зост до Коджа дервиш джамия (дн. „Свети Седмочисленици”). Накрая, през 1883 г., те закупуват собствена къща на ул. „Цар Шишман” [26]. По време на преустройството на града при Д. Петков протестантският молитвен дом попа­да под ударите на регулационния план - предвижда се през къщата да се про­кара улица. След дълго търсене на евтин имот в центъра, евангелската общ­ност закупува такъв извън града, в зеленчуковите градини на ул. „Дупнишка” (дн. „Солунска”). Въпреки че много от вярващите недоволстват, защото дос­тигането е силно затруднено през есента и зимата, основният камък на бъде­щия молитвени дом е положен през юли 1888 г. Средствата за изграждането му са събрани от членовете на църквата и от външни благодетели. На 17 юни 1889 г. църквата е окончателно завършена и тържествено открита за богослу­жения в присъствието на княз Фердинанд I и кмета на града. Те подаряват су­ми за покриване задълженията по строежа и обзавеждането на храма [27].

Методистката община в столицата се формира едва в началото на XXв. Създадената през 1908 г. религиозна общност отначало няма своя сграда: пасторите Каунт и Ив. Сечанов проповядват в частни домове или в наети уче­нически трапезарии, а пастор Цветанов използва своята печатница или салона на Лутеранската църква на дн. бул. „Дондуков“.

Едва след Първата световна война, когато числеността на методистката

226

II секция. Културно-историческо наследство и устойчиво развитие

община в столицата нараства, пастор Каунт инициира строеж на собствен мо­литвен дом. През 1922 г. е закупен имот срещу сградата на Народното събра­ние. След бързата намеса на Св. Синод и Софийската община разрешението за строеж е отменено, а архитектурният план на бъдещия молитвен дом - отх­върлен. На методистите е предоставен терен между улиците „Раковски“ и „Бенковски“, отдалечен от центъра и използван от старата пожарна команда. Именно там по австрийски проект е издигната импозантната сграда, превър­нала се в една от софийските забележителности. Тя е осветена през 1925 г. и получава името на д-р Алберт Лонг, дългогодишен преподавател в Робърт ко­леж [28].

След Освобождението мюсюлманите постепенно изчезват от София, вследствие на емиграция. Това създава трудности на Общината за запазване на религиозните постройки на тази религиозна общност. Временните руски власти възприемат безкомпромисна политика към заварените джамии, мес- джити и текета. По нареждане на императорския комисар княз А. М. Донду- ков-Корсаков през декември 1878 - август 1879 г. са разрушени повечето ми­нарета, както и цели сгради (Челеби джамия) [29].

В периода 1879 - 1893 г. общинските власти продължават тази линия, независимо че все още не съществува регулационен план и не са започнали кампанийни мерки за презастрояване на централната градска част. Те прила­гат три подхода: трайно премахване на постройките; промяна на тяхното предназначение; и въздържане от мерки за опазване на сградите.

През 80-те години на XIX в. целенасочено са разрушени: джамията в Двореца (1879), Фетхие джамия (1882), Челеби джамия (1882), Сарай джамия (1882), текето на ул. „Капанска“ (1883), Бали ефенди джамия (1886 или 1891), Куручешме джамия (1888) и др. Особено характерно е срутването на Кафене баши джамия (1883) - проектираната улица минава точно през нея, но не за­сяга двата съседни частни имота [30].

В Бююк джамия първоначално е настанена Държавната печатница (1881), по-късно - Народната библиотека и Народният музей (1905). Гюл джамия става склад на Върховния медицински съвет, впоследствие е дейст­ваща православна църква (1893 - 1915), а през 20-те години на XX в. е затво­рена за реставрация и проучване. Коджа дервиш (Черната) джамия и нейният комплекс също са предмет на различни трансформации - оръжеен склад, зат­вор, православна църква (от 1903 г.) [31].

Най-пагубна за действащите религиозни обекти се оказва линията да не се финансират техните джамийски настоятелства, което ускорява саморазру- шаването на постройките. Това става без участието на общинските власти, а с решението на държавата, която още от 1879 г. присвоява т.нар. вакъфски при­ходи (т.е. постъпления, които са предназначени по завещание именно за под­

227

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА XXI ВЕК

държане на религиозната собственост). Вместо в джамиите, месджитите и мюсюлманските училища, тези приходи постъпват в държавния бюджет и финансовите министри много рядко до 1909 г. отпускат част от тях за неот­ложни ремонти.

По настояване на великите сили в София е запазена само една джамия - Баня баши. Нея общинските и държавните власти обгрижват по принуда и с пропагандни цели. През 1878 г. тя е ремонтирана, по-късно се отпускат средс­тва за заплати на персонала й (1889 г.), връщат се вакъфските й приходи (1907г.) и се правят някои подобрения (ограда и канализация) (1922 г.) [32].

Настоящото изследване установява, че общинската политика към рели­гиозното недвижимо културно-историческо наследство на столицата има променлив характер. Въз основа на това може да се обособят два периода в нейното прилагане. През първия, 80 - 90-те години на XIX в., по редица при­чини тя поставя религиозното недвижимо КИН в риск, докато през втория, първата половина на XX в., тя става умерена и създава финансова и инстиу- ционална сигурност за религиозните общности.

Общинската политика към религиозното недвижимо КИН се ръководи главно от урбанизационни (утилитарни и прагматични) цели. Много по-малък е отпечатъкът на идеологическите (секуларизационни) мотиви.

През изследвания период се откриват негативни общински практики по отношение верските малцинства в столицата. В административен план това са откази за издаване на строителни разрешения, отхвърляне на архитектурни планове, отчуждаване на религиозни имоти, предоставяне на отдалечени от местоживеенето на религиозните общности терени, промяна на функциите на религиозните сгради, разрушаване на постройки и др. В юридически план тук могат да се включат правните спорове и воденето на съдебни дела за терени, а в икономически - отказът за финансиране на религиозни обекти и институ­ции. Тези негативни практики често са резултат от обективни обстоятелства (демографски промени, модернизация на градското пространство), но основ- но са последица от съхранените отрицателни социални стереотипи към рели­гиозно „различните“. Въпросните общински практики не се превръщат като цяло в деструктивен фактор по отношение на религиозното КИН на малцинс­твата, благодарение на гъвкавата политика на верските общини и личните ка­чества на някои от софийските кметове.

Бележки

1. Стателова, Ел., 3. Маркова, съст. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. София, ОФ, 1979.

2. Йончев, Т. Благоустройството на София // Юбилейна книга на гр. София, 1878 - 1928. София, 1929; Георгиев, Г. София и софиянци, 1878 - 1944. Изследване. София, НИ, 1983; Недева, М., Н. Марков, съст. Софийското общинско управление, 1878 - 1879.

228

// секция. Културно-историческо наследство и устойчиво развитие

София, ГУА, 2000; Славова, П. Метаморфози на строителния процес в следосвобож­денска София, 1878 -1912 // Социологически проблеми, 2003, № 3-4, с. 206 - 225.

3. 127 г. столица, Столична община. София - 127 години столица, 04.06.2011 http:// www.sofia.bg/history.asp?lines= 1771 &nxt= 1 &update=all

4. Недева, M. Начални стъпки за благоустрояване на София // ИДА, 1911, т. 62, с. 305 - 307.

5. Попов, Ж. Бурният живот на Димитър Петков. София, ВИ, 1998, с. 64 - 71.6. Юбилейна книга на София. Недева, М., Р. Стоянова, Н. Марков. София - религиозни

пространства. Каталог. Компакт-диск. София, ГУА, 2005.7. Герлах описва дванадесет църкви в София: „Св. Марина“, три църкви „Св. Никола“,

две „Св. Петка“, „Св. Неделя“, „Св. Спас“, „Св. Архангели“, „Св. Богородица Пречис­та“, „Св. Йоан“ и „Св. Лука“. Вж.: Герлах, Ст. Дневник на едно пътуване до Османс­ката порта в Цариград. София, ОФ, 1976, с. 211 - 212.

8. ЦДА, ф. 159 к, оп.1, а.е. 63, л. 181; а.е. 70, л. 157, 179; срв. Недева, М., Н. Марков, цит. съч., с. 411, 510.

9. Тодоров, Г. Разбитото сърце на град Св. София, унищожаването на софийските све­тини при кмета Димитър Петков (1888 - 1893)//Култура, № 8 (2169), 2.03.2001.

10. Народни права, № 132, 27.05.1889; Георгиев, Г. Цит. съч., с. 260-261; Костенцева, Р. Моят роден град София в края на XIX - началото на XX в. и след това. София, Рива, 2008, с. 20 - 22 .

11. ТДА-София, ф. 1 к, оп. 3, а.е. 609, л. 1.12. ЦДА, ф. 166 к, on. 1, а.е. 71, л. 25, 80; а.е. 70, л. 86 а; а.е. 780, л. 11,13.13. Филов, Б. Софийската църква „Св. Георги”. Софийската църква „Св. София”. София,

Изток-Запад, 2004, с. 33,296.14. Аждерян, А. Арменската общност в България // Ние, арменците, 2003, с. 2; Бохосян,

М. Арменците в София. Исторически очерк. София, Артур Аракелян, 1999.15. ТДА-София, ф. 27 к, on. 1, а.е. 20, л. 1.16. Пак там, а.е. 48, л. 5-6; а.е. 20, л. 19.17. Пактам.18. Пак там, л. 31, 37-38.19. Пак там, ф. 1 к, оп.1, а.е. 455, л. 241; ф.27к, on. 1, а.е. 20, л. 52, 83; Бохосян, М.

Цит.съч.20. Коен, Д. Евреите в България, 1878 - 1949. София, Факел-Леонидови, 2008, с. 106.21. Райчевски, Ст. Синагоги и културно наследство на евреите в България. София, Бъл­

гарски бестселър, 2009, с. 51.22. Райчевски, Ст. Българи и евреи през вековете. София, Български бестселър, 2008, с. 154.23. Пак там.24. Куличев, Хр., съст. Вестители на истината. София, ББД, 1994, с. 166.25. Пак там.26. Пактам.27. Пактам,с. 167.28. Протокол на Българската мисийска конференция на методистката епископална църква. Се­

сия XXVIII. Държана в Софийската църква от 23 - 27.IX. 1925 г. Шумен, Търговски, 1926.29. ТДА-София, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 125, л. 1; Мосолов, А. България, 1878 - 1883. София: Во-

енно-издателски фонд, с. 27 - 28; Иречек, К. Български дневник, т. 1. 2. Фототипно издание. София, АИ „М. Дринов“, 1995, с. 77, 82, 105, 109.

30. ТДА-София, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 132, л. 1; ф. 41 к, on. 1, а.е. 338, л. 39; ф. 159 к, on. 1, а.е. 63, л. 181; а.е. 70, л. 157,179; вж. също: Шанов, Хр. Още нещо за мюсюлманските култови и обществени сгради в София и Софийско // Сердика - Средец - София, 2010, т. 5 (Кул­турно-историческо наследство на София. Проблеми и перспективи), с. 257-268.

31. Филов, Б. Цит. съч.32. ТДА-София, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 434; ЦДА, ф. 471 к, оп. 3, а.е. 93.

229