1

НОВИ ОТКРИТИЯ НА СТ. ВЕРКОВВИЧ ПРЕЗ 1857 г. В МАКЕДОНИЯ Предисловие

За всеки народ е изключително важно да познава историята си, както за всеки човек да знае за славните дела на предците от рода си и да се гордее в настоящето си от благодатта им, както и да се стреми да ги продължи за следовниците си.

От всичко известно за живота и делата на Стефан Илич Веркович, ярко личи, че той в пълна сила е спазвал това висше човешко правило и го е прилагал в диренията и книгите, които е посветил на българите в годините на Българското Възраждане и третата Българска държава.

Стефан Илич Веркович, сърбо-харват, е роден през 1821 г. в босненското село Угляра на брега на река Сава. От малък остава сирак, по тази причина попада в католическо училище на францикански манастир; от 1837 до 1843 г. изучава богословие в лицей в Загреб; напуска лицея, но завинаги остава убеден, че славяните, по-специално тези на Балканите, са потомци на траките и илирите. След напускането на лицея и монашеството, той става агент на Сръбското правителство със задача да извършва тайни мисии в Черна гора, Косово, Хърватска и всред живеещите в компактни славянски групи от хора в Османската империя с цел, определяне и локализиране на населението в тях, за подкрепа на славянското му самосъзнание. През тези години обикаля споменатите райони на Балканския полуостров и събира ръкописи, артефакти и антични монети, като междувременно изпраща доклади до сръбското правителство за установеното. От 1855 г. се установява в град Сяр и се включва активно в борбите за църковна независимост и в движението за просвета на българскоро население в Западна Тракия и източната част на Македония. В същото време подържа контакти и активна кореспонденция с редица дейци на Българското Възраждане. В резултат на усилената си събирателна дейност, през 1860 г. в Белград, той публикува «Народне песме Македонски бугаре», с посвещение на „нейна светлост премилостивата госпожа, княгиня Юлия Михаил Обренова, родена графиня Хунияди, ревностна покровителница на народното образование и напредъка“. Когато подготвя издаването им, сърбите Панте Серкович и Милое Милоевич му предлагат да ги нарече сръбски и му обещават придобиването на пожизнена пенсия. Макар че по поръчение на сръбского правителство, С. Веркович извършва и участва в работи по възраждане на славянското самосъзнание всред македонското население, подложено на гръцка асимиляция и турско владичество, той отхвърля това предложение, доколкото песните са били събрани на територията на тогавашна България. В март 1865 г, се свързва със свои приятели всред българите и се обръща към тях за съдействие да издирват и да записват българските народни песни и приказки. Още на следващия месец получава записана песен за Александър Македонски, а през м. август на 1866 г. - две песни за Орфей. Това го окриля и през 1867 г. участва в Етнографска изложба в Москва и в резултат, през същата година. излиза книгата му „Древняя болгарская песня об Орфее“ с песента „ОРФЕНОВА ЖЕНИТБА

СО КЕРКА НА ХАРАПСКА КРАЛЕ“. До края на споменатата година събира 56 песни,

2

които съдържали, както заявява, 17 000 стиха и били свързани с далечното минало на населението, от които са събрани.

Още от тогава започват дискусийте относно авторството им, а не върху съдържанието и посланията им.

В 1871 г. Веркович се свързва с д-р Янко Шафарик, племеник на известния словашки славист, етнограф, филолог и поет Павел Йозеф Шафарик, с надежда да му помогне да издаде в книга събраните песни. Д-р Шафарик прави необходимото и в 1974 г. събраните песни излизат от печат в Белград под името „Веда Словена Български народни песни отъ предисторично и предхристиянско доба, открилъ въ Тракия и Македония и издалъ Стефанъ И. Верковичъ, книга I, БЕОГРАДЪ Държавна штампария 1974.“

Излизането на тази книга става сензация в Европа и веднага разделя етнографи и фолклористи на два лагера „за“ и „против“. Не остават назад и писатели, общественици и политици. Ще им спестим имената, но едните твърдят, че това е автентично народно творчество, а вторите са противници на самата книга, нейната автентичност, авторство и съдържание и считат, че е фалшификат. Това състояние продължава и до сега.

В 1877 г. Веркович се преселва в Русия и при подръжката на радетели на славянството подготвя втория том на книгата, която излиза през 1881 г., при спомагателството на императорското семейство, редица държавни институции, общественици и църковния клир, под името „Веда , обрядныя песни языческого времени, сохранившiяся устнымъ преданiемъ у македонскихъ и фракiискихъ БОЛГАРЪ-ПОМАКОВЪ, собралъ и издалъ, Стефанъ И. Верковичъ“ Том II, С_Петербургъ, 1881. Тази втора книга окончателно разбунва духовете и втвърдява позициите и на двете страни. Няма да се занимаваме с историята на пренията, но в 1991 г. се появява книгата „Веда Словена и нашето време“, на известен наш автор на исторически книги Иван Генчев Богданов, която, според някои, е най-успешният опит за доказване същността на автентичността на двете книги на Веркович.

Текстът, който следва, е от периода на събирането на ръкописи, артефакти и антични монети в областите с компактно българско население в македонската част на българските земи, написан от него през 1857 г. и е публикуван в Том IV от 1877 г. на „Известiя императорской академiи наукъ по отделенiю русскаго языка и словесности“ на последните му 386-ти до 400-и листи. По това време, Веркович вече е на 36 години, като преди 14 години е изоставил монашеството в католическата църква и се отдал на българската кауза.

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

Послеслов

Съобщението е за манастира Св. Архистратиг Михаил в Кратово, западно –

югозападно от Кюстендил. По това време в Кратово живеят 3000 човека, от които в 240

дома християни и в 460 – мусюлмани, но всички от българското племе. Надписите по

стените му са с български текстове. Същто такива български текстове са и в преводите от

гръцки на намерените грамоти в манастира Св. Iоанъ Предтеча на 2 ч. път от Сяр и на

листа с осемте кръга с имена на велможи на сръбския крал Душан Силни.