Ролята на Старопланинската област във военните кампании

през Средновековието: опит за количествен анализ.

доц. д-р Ивелин Иванов

ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”

Резюме

Статията разглежда проблема за значението на Балкана като

военна преграда и като поле на военни действия в средновековната

българска история. Цитирайки мнението на известния медиевист

Петър Мутафчиев, според който Стара планина и други планински

масиви имали решаваща военна роля в оцеляването и разширяването

на средновековната българска държава, авторът прилага

количествен анализ в търсене на обективната истина за ролята на

планините в средновековната ни история. Анализът е осъществен на

база от 199 военни кампании, сражения и обсади във войните на

българите с южни съседи и противници като Византия, Латинската

империя, Епир, Никея и Османската държава в периода VII-XIVв.

Статията представя резултатите от количествения анализ на

основни показатели като кампании, обсади и сражения в

Старопланинската област, процент на същите в източната,

централната и западната част на тази планинска географска зона,

съотношението между успешните и неуспешни пресичания на Балкана

от вражески армии и др. В заключение авторът достига до извода,

че Старопланинската географска област заема важно, но не и

първостепенно място във военните конфликти на средновековна

България.

Споровете и дебатите около ролята на природо-

географските фактори в историческото развитие датират

отдавна и най-вероятно ще продължат и в бъдеще. Можем да

заявим, че теорията на т.нар. географски детерминизъм има

определен отпечатък върху модерната историография1,

включително и върху изследванията на някои български

медиевисти. Независимо от критичното отношение към

въпросната теория в съвременната историография и

определянето и като ефектен, но недостатъчно ефективен

подход към изследването на историческите процеси и

трансформации, ролята на природо-географския фактор е

безспорна. В голямото си мнозинство детерминистите

разглеждат ролята на фактора климат и природна среда в

развитието на цивилизациите, но методологията на

детерминизма може да бъде приложена и в по-тесни времеви и

пространствени измерения. Така, в последните десетилетия

все по-широка популярност добиват редица изследвания върху

ролята на реките и на планинските масиви в хода на

историческото развитие2. Някои изследователи фокусират

вниманието си върху демографската динамика в планинските

ареали в различни исторически периоди, докато други

поставят на преден план ролята на планинските вериги,

включително и значението им на прегради и бариери във

военните конфликти и в хода на държавно-политическото

съграждане.

В този смисъл възгледите на известния български

медиевист Петър Мутафчиев за ролята на географския фактор и

по-конкретно на Старопланинската верига в средновековната

история на българите трябва да бъдат разглеждани в рамките

на модерното за началото на XX в. направление на

географския детерминизъм. Според Мутафчиев установяването и

оцеляването на българската държава южно от река Дунав през

VII-VIII в. може да бъде обяснено чрез стратегическите

предимства, които осигурявала Стара планина, както и с

човешкия и материален резерв от отвъд-дунавските български

територии, които останали незасегнати от византийските

походи3.

Целта на тази статия е критичен анализ на тази теза на

базата на известните сведения, най-вече от писмен характер.

Методиката на изследване е количественият анализ на базата

на военни кампании, обсади и сражения от средновековната ни

история4. Настоящата база на изследване включва 199

известни военни походи, обсади и сражения от периода 680-

1396 г. Същата е изложена под формата на приложение в края

на настоящата статия и включва както военни кампания и

действия, инициирани от южните съседи на България- Византия

и нейни съюзници, Латинската империя, Епир, Никея и

Османската държава, така и войни, кампании и походи,

инициирани от български владетели и насочени на юг. Също

така, базата на изследване включва както военни кампании,

походи и сражения, състояли се в Балкана, така такива,

свързани с важни градски центрове и крепости, защитаващи

подстъпите към Стара планина, Средна гора и останалите по-

малки планински масиви и възвишения от обширната

Старопланинската географска област5. Както беше посочено,

изследването прилага количествен анализ, като изчислява

броя и съответно процента на кампаниите, обсадите и

сраженията според различни критерии: 1) походи, сражения и

обсади в Старопланинската зона на фона на общия брой военни

кампании, сражения и обсади, познати ни от писмените

извори, 2) обсади и сраженията в Балкана и неговите

подстъпи на фона на всички обсади и сражения в така

приложената база от данни, 3) сравнение на броя и процента

на военните кампании в Старопланинската зона през Първото

и Второто българско царство на фона на цялостната военна

картина и др.

Авторът осъзнава ясно, че подобен подход на изследване

не може да претендира за абсолютна и безусловна точност. На

първо място, изследването използва сведения от известните

до наши дни извори, които без съмнение осветляват една

частична картина на българската средновековна политическа

и военната история. Също така, авторът допуска като

възможни известни отклонения в посочените по-долу крайни

резултати в зависимост от включените в базата на изследване

кампании, походи и сражения и от подхода към тяхното

използване при количествения анализ. Както беше отбелязано,

този анализ се базира на военни кампании, походи и сражения

от войните с византийската, латинската, епирската,

никейската и османската държави. В базата на изследване на

практика не са включени българо-хазарските, българо-

сръбските, българо-хърватските, българо-унгарските и

българо-татарските военни конфликти. Ето защо бих подчертал

изрично, че настоящите изводи касаят само военните

конфликти касаещи средновековната българска държава в южно,

югозападно и отчасти западно направление с акцент върху

ролята на планинските масиви от Старопланинската географска

зона.

Основните възгледи на Петър Мутафчиев за ролята на

Балкана в средновековната ни история са изложени в неговото

популярно историческо есе, озаглавено „Балканът в нашата

история”6. Според изтъкнатия медиевист Балканът осигурявал

запаси от нравствена и физическа енергия, като загубите на

юг от него не били съдбоносни, тъй като спирали до този

планински масив. Посочвайки отделни епизоди и значими

победи на българите над византийски армии в подстъпите и

клисурите на Стара планина и Средна гора, Мутафчиев

изгражда тезата за решаващо значение на тези планински

масиви в изграждането, в защитата и за оцеляването на

средновековна България7. Според този наш медиевист: „Няма

нищо чудно в това, че най-добре била организирана защитата на

източните проходи. Там планината е най-ниска и следователно-

естествено най-достъпна. Именно поради това и през епохата на

Второто царство, когато държавното средище е било Търново,

византийците…предпочитали да нахлуват в дунавската земя все от

изток, а не през проходите на Средна Стара планина….Поради това с

изключение може би на един единствен случай, походът на Исака Ангел

до Ловеч в 1187 г., в дългата история на борбите си срещу българите

Византия никога не се опита да изпрати войските си в Дунавска

България през проходите на Средна или на Западна Стара планина.”8

Също според Мутафчиев именно планините в югозападните

територии на полуострова или Македония, изиграли решаваща

роля за налагането и укрепването на българското влияние и

власт на югоизток: „ А същият тоя планински характер на

Македония бе, който улесни и нейното присъединяване към

българската държава, и сравнително по-лесното и много по-

дълготрайното и запазване в пределите на последната. За да бранят

срещу Византия македонските земи, на българите бе достатъчно да

използуват прийомите и средствата, вече изпитани от дългия опит

на Балкана. Както на север, тъй и тук, на юг, те диреха опора или

убежище главно в планините и там чакаха срещите с неприятеля,

когото в полетата не можеха да възпрат.”9

Тези констатации съвпадат с традиционното и дълбоко

вкоренено в народностния манталитет особено отношение към

планината като естествена и значима преграда и се

възприемат десетилетия наред безкритично. Но нека

анализираме фактите отново. На първо място можем да

съпоставим броя на военните кампании, обсади и решителни

сражения в Старопланинската зона спрямо общия брой на

кампаниите, обсадите и битките в посочения по-горе период и

направления. От общо 199 военни кампании, част от които са

свързани и с решаващи сражения, 71 или 35.67% били

проведени във въпросните планински територии. В същото

време 130 на брой или 64.33% от кампаниите, обсадите и

битките протекли извън Старопланинската физикогеографска

област10.

Единствено поредицата от походи на Константин V в периода

756-775 г. представят примери за изключително важната роля

на Балкана, тай като шест от общо деветте похода и някои

сражения се разиграли в Източна Стара планина и нейните

подстъпи. Ето защо при тези девет похода процентът се

различава съществено от посочения по-горе и възлиза на

66.66%, от общия брой походи на Константин V.

Въпреки определената условност и възможната корекция на

използваната фактологична база, отбелязаното по-горе

съотношение, т.е. 64.33% към 35.67% поставя под съмнение

категоричността на тезата за решаващата, определяща роля на

Балкана в разширяването и укрепването на българската власт

на Балканите. Без съмнение, характерът на военните действия

в средновековната епоха, включително и в Югоизточна Европа,

може да бъде свързан тясно с обсадните действия и с

крепостите, като значителна част от тях били разположени

върху възвишения, скални масиви и в подстъпите на

проходите, но посоченото по-горе съотношение показва, че

сраженията и обсадите в областта на Балкана не надвишават

броя на останалите.

На следващо място бих насочил вниманието си към

съотношението между броя на военните кампании, обсади и

сражения, свързани с Балкана през Първото царство, периода

на византийското владичество и епохата на Второто българско

царство. В този случай изчисленията водят до следните

цифри: 25 от общо 71 или 35.21% в периода 680-1018 г., 7

или 9.85% в периода 1018-1185 г., и 39 или 54.92% в периода

1186-1396 г.11

Ако представим съотношението между военните кампании и

сражения в Старопланинската зона на фона и в сравнение с

всички кампании и битки във въпросните направления през

тези три периода, то тогава съотношението е следното: 25

към общо 91 или 27.47% за периода 680-1018 г., 7 от 11 или

63.63% за периода на византийската власт и 39 от общо 98

или 39.79% за периода 1186-1396 г.12

Тези резултати водят до ясния извод, че

Старопланинската област играела по-ярка и решаваща роля във

военната история на Второто в сравнение с Първото царство.

На първо място, различията в ролята на Балкана преди и

след епохата на византийската власт може да бъде свързана с

конкретни климатични, демографски и политически промени.

Оскъдните и бегли сведения за периода VII-XI в.

свидетелстват за заселване на погранично население в

проходите на Източна Стара планина и наличие на

отбранителни съоръжения с дървено-землена конструкция. В

същото време редица писмени извори свидетелстват за бързо и

изненадващо преминаване на проходите от византийски войски,

като характерни примери за това са кампаниите от 811 г. и

от 971 г. Възможен отговор в тази насока може да бъде

потърсен в анализа на данните за заселването на планинските

масиви, както и на гъстотата на мрежата от крепости, кули и

други защитни съоръжения от Старопланинската област след

средата на XI в. Без съмнение, нарастването на числеността

на населението и по-благоприятните природо-климатични

условия в периода XI-XIV в. оказали съществено влияние

върху ролята на Старопланинската зона в цялостната

демографска, стопанска и военна картина, но нейното

изграждане е въпрос на целенасочено и мащабно

интердисциплинарно изследване. Що се отнася до ролята на

използвания тук метод на количествен анализ, то резултатите

от неговото прилагане водят до тезата, че въпросната

планинска зона изиграла по-важна и решаваща роля при

утвърждаването и защитата на Второто българско царство.

На следващо място количественият анализ може да бъде

насочен към изясняване на въпроса за ролята на източната

част на Старопланиската област в отбраната на средновековна

България. Прилагайки използвания вече подход, достигаме до

следните изводи. Около 32 от общо 71 или около 45.07% от

походите и сраженията свързани с Балкана са в Източна Стара

планина и нейните подстъпи. На следващо място изчисленията

показват, че 16 или около 22.53% от кампаниите и сраженията

в Старопланинската зона са свързани с Централния Балкан и

неговите подстъпи от юг и от север. Що се отнася до

западната част на старопланинската зона, то тук резултатът

е 23 от общо 71 или около 32.39% от общия брой на

кампаниите, походите, обсадите и сраженията в целия

планински масив13. В основни линии тези данни водят до

извода, че в общата картина Източният Балкан играел важна

роля в отбраната и военната история на средновековна

България. Изчисленията показват също, че на практика

Централна Стара планина и Източна Средна гора са били

сравнително рядко сцена на военни действия през въпросната

епоха, докато западният дял на Балкана и околните планини

са играели второстепенна, но определено забележителна роля

във войните на средновековна България. Въпреки подчертаната

още в началото определена условност на тези изчисления,

съотношението 45.07% - 22.53% - 32.39% показва, че

категоричността на тезата за изключителната роля на

Източния Балкан може да бъде поставена под съмнение. Без

съмнение, източно-старопланинските походи били от

изключително значение за сигурността на държавно-

политическите центрове и за съществуването на българската

държава в периода VII-X в., но погледът върху цялостната ни

средновековна история представя една по-различна картина,

тъй като общият брой и процент военни кампании, обсади и

сражения в западната и централната чест надделява над тези

в източната.

Цитираните в началото на тази статия констатации на

Петър Мутафчиев провокираха също и идеята за прилагане на

посочената по-горе методика чрез изследване на честотата на

обсадите и сраженията във въпросните планински масиви на

фона на цялостната военна картина. Тук анализът води до

заключението, че 31 сражения и обсади от общо 107 или в

28.97% от случаите те се разиграли в Старопланинската зона,

докато 76 от тях или 71.02% - извън тези територии. В

1 Според теоретиците на географския детерминизъм човешките общества и цивилизации са продукт на специфични географски условия. Според основоположниците си, залезът на Римската империя бил предопределен отпродължителни засушавания, които довели до спад на земеделската продукция, глад и цялостна обществена и политическа криза. Сред съвременните последователи на тази теория е професор J. Diamond, койтообяснява водещата позиция на европейската цивилизация в последните петстотин години с природо-географските характеристики на континента иБлизкия Изток. Виж: Diamond, J. Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies. New York, 1997. 2 Като пример за такова изследване можем да посочим следните заглавия: McNeill, J. R. The Mountains of the Mediterranean World: An Environmental History. Cambridge University Press, 2003.; Pickering, S. Determinism in the mountains: the ongoing belief in the bellicosityof ‘mountain people. [http://www.stevepickering.net/si/determinism_in_the_mountains.pdf], 27.09.2014.3 Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 65-89.4 Относно количествения или статистически метод в историческите изследвания виж: Fogel, R., G. R. Elton, Which Road to the Past: Two Views of History. Yale University Press, 1983.; Haskins, L., K. Jeffrey. Understanding Quantitative History. M.I.T. Press, 1990. Textbook; Moyal, J.E. The distribution of wars in time.- Journal of the Royal Statistical Society, 1949, №112, рр. 446-458. В основата си количественият подход е свързан със събиране на представителна база отданни или факти, която да предостави възможност за надежден анализ. В Западна Европа и в Америка в хода на тези изследвания в последните десетилетия се използват и софтуерни продукти и програми.5 Старопланинската област включва Предбалкана, Стара планина, Задбалканските полета и Средногорието. Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците и Хисарскитевъзвишения. Настоящото изследване включва също и котловините между Стара планина и Средна гора като: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.6 Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 65-89.

резултат от това бих обобщил, че преобладаващата част от

известните ни обсади и сражения във войните на

средновековна България на юг, югоизток и югозапад не били

свързани с Балкана, където се състояли по-малко от 1/3 от

тях. Това отново поставя под съмнение категоричността на

твърдението за изключителната роля на Балкана в

средновековната българска история, както и за значителното

превъзходство на противниковите войски в равнинни местности

и терен14.

На следващо място бих посочил още един интересен

аспект в количествения анализ на военните действия в

7 Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 67-74. Посочвайки отделни примери като походите на Константин V , победи на Асеневци и на Ивайло срещу византийски армии, авторът налага схващането, че именно Балканът е играел ключова роля при изграждането и защитата на Първото царство и дори при възстановяването и утвърждаването на българското царство при първите Асеневци. 8 Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 87.9 Пак там.10 Виж Диаграма 1 в края на тази статия.11 Виж Диаграма 2.12 Виж Диаграма 3.13 Виж Диаграма 4.14 Виж Диаграма 5.

Старопланинската географска област - успешно и неуспешно

преминаване на Балкана от вражески войски както от юг на

север, така и на връщане - от север на юг. Изчисленията

показват, че в 15 от общо 37 или в 40% от случаите тези

планински масиви били преминати успешно в едната или в

двете посоки, докато при 60% или в 22 случая вражеските

армии били спирани или разгромявани в подстъпите или в

проходите на Балкана15. Крайните изводи при този анализ

съвпадат в голяма степен с тезата на Мутафчиев за ролята на

Балкана като военна преграда пред настъпващите от юг

войски. Без съмнение, тези 60% свидетелстват за съществени

трудности в преодоляването на Старопланинската верига и

прилежащите планински масиви и възвишения зона от

настъпващи от юг или отстъпващи на юг вражески войски, но в

същото време останалите 40% не позволяват да заявим

категорично, че Старопланинската зона е играела ролята на

непреодолима военна преграда.

15 Виж Диаграма 6.

Изложените по-горе резултати от количествения анализ на

военните кампании, сражения и обсади свидетелстват в

подкрепа на тезата, че Балканът е бил трудно преодолим при

нападение на военни сили от юг към териториите на Мизия.

Въпреки, че свидетелствата за успешно преминаване през

Старопланинската област от юг на север и обратно са по-

малобройни от тези за спирането или разгрома на вражески

войски в южните му подстъпи или в проходите, те

свидетелстват за сложна военна картина, която не може да

бъде представена или описана чрез категорични тези.

Анализирайки отново всички гореизложени данни, бих обобщил,

че на практика Старопланинската зона била значима,

съществена, но не и непреодолима военна преграда пред

настъпващ от юг противник. Ако се спрем на големите победи

на българите в Балкана от 759 г., 811 г., 986 г. и 1190 г.,

то само първата може да се свърже с възпирането на вражеско

настъпление, докато останалите три са ярки примери на

успешно блокиране, обкръжаване и разгромяване на оттеглящи

се вражески войски, които вече били преодолели успешно

планинските масиви, настъпвайки на север.

Тезата за непреодолимостта на Старопланинската област

може да бъде разгледана и чрез сравнение с други подобни

планински масиви във военно-политическата история на

средновековна Европа. Планините в Старопланинската физико-

географска област съвсем не са сред най-високите и най-

трудно проходими вериги в Европа. В сравнение с Пиренеите

например, Балканът има по-ниски проходи, които били

достъпни в голяма част от годината. Ако изключим няколко

най-високи прохода в централната и западната част на

централната старопланинска верига, останалите са с

надморска височина под 1000 метра, като някои, особено в

източната част, са сравнително ниски.

Що се отнася до цялостната картина, т.е. всички

направления и всички граници на средновековна България, то

ролята на Балкана намалява значително в общата карта на

военната ни история от този период. В тази цялостна военна

картина трябва да отбележим значението и мястото на

останалите големи естествени препятствия и бариери като

реките Дунав, Днестър и Черно море, което на практика

представлявало най-сигурната естествена граница на

средновековната българска държава. Тъй като византийските

писмени извори са основните и най-широко използвани

свидетелства за средновековната ни история, то южното

направление е естествено и най-добре познатото. Ето защо

първоначалният анализ на воините на средновековна България

се насочва най-вече към българо-византийските въоръжени

конфликти, в които ролята на Балкана безспорно е значима.

Без съмнение, това е една от причините за преувеличаването

и дори абсолютизирането на значението на Старопланинската

географска област от някои изследователи. Не на последно

място, това се дължи както на силното влияние на

географския детерминизъм в края на XIX в. и първите

десетилетия на XX в., така и на обективните реалности в

новата българска история и модерната национална

идентичност, която вижда в Балкана истински стожер на

възраждащата се за пореден път държава.

Всичко гореизложено води до извода, че е време да

върнем махалото в равновесна позиция. Битуващата теза за

изключителната роля на Балкана е далечен отглас на теорията

на географския детерминизъм и опит за обяснение на

историческото развитие с доминираща роля на един природо-

географски фактор. Без да отричаме значителната роля на

географския фактор в историята на българите, трябва да

признаем, че наложената през първата половина на XX в. теза

за изключителната и решаваща роля на Балкана в оцеляването

и развитието на Първото царство и на средновековната

българска държава трябва да бъде преосмислена.

Старопланинската област трябва да бъде разглеждана не като

най-значимия, а като един от най-важните географски фактори

в средновековната българска история, наред с други като

планините от Рило-Родопския масив, река Дунав и Черно море.

Приложение: Военни кампании, обсади и сражения в периода

VII-XIV в.1. 680 – Поход на Константин IV. Битката при Онгъла.2. 688 или 689- Българо-византийска война 687-688. Битката в

клисурата Аконтизма.3. 705- Тервел помага с войски на Юстиниан II.4. 708- Поход на Юстиниан II. Битката при Анхиало.5. 711- 716 - Българо-византийска война. Военна помощ за

Юстиниан II през 711г.6. 717-718- Българските войски участват като съюзници на

Византия срещу арабите.7. 755- Български поход срещу Византия. Българите са разбити

от Константин V в Източна Тракия.8. 756- Контрапоход на Константин V. Поражение на българите

при Маркели ( или при Бурдизо).9. 758- Поход на Константин V към Северна и Западна Тракия.

Осигуряване на южните подстъпи към Балкана ???10.759 /или 760/- Поход на Константин V, който търпи

поражение в прохода Верегава.11.759/ или 760/- Същия поход на Константин V, сражение при

Маркели и поражение за хан Винех.12.763 – Поход на Константин V, който извоюва победа над хан

Телец при Анхиало.13. 765- Нов поход на Константин V, който опожарява

българските селища до Чика ( вероятно р. Тича). 13. 764- Император организира отвличането на княза

на северите Славун и отслабва отбраната на старопланинските проходи.

14.765- Поход по суша и море на Константин V. Голяма буря в Черно море потапя значителна част от византийската флота.

15.768- Константин V навлиза дълбоко във вътрешността на България, но е принуден да се оттегли.

16.773/774- Константин V напредва през Източна Стара планина и с флот, който дебаркира на север от планината. Византийското настъпление е спряно при Одесос.

17.774- Поход на Константин V през октомври. Битката при Литосория ( вероятно Сините камъни край Сливен).

18.775- Подготовка за нов поход и смъртта на Константин V.19.783-784- Есенно-зимен поход на Лъв IV Хазарски за

подчиняване на земите от Константинопол до Солун.20. 784- Демонстративен поход на императрица Ирина и

малолетния и син Константин VI до Берое и Пловдив през месец май.

21.789- Поход на Кардам и победа над местния стратег Филит в сражение по долното течение на р. Струма.

22.791- Поход на Константин VІ през пролетта, малко сражение и българска победа при Проват.

23.791- Нов поход на Константин VІ и битка при Маркели на 20 юли 792.

24.796- Нов поход на Константин VІ и патова ситуация при Версиникия. Хан Кардам отстъпва.

25.807- Неосъществен поход на Никифор I срещу българите в Тракия.

26.808- Поход на Крум и битка по поречието на Струма.27.809 - Поход на Крум, обсада и превземане на Сердика.28.811- Поход на Никифор през Източна Стара планина. Битката

при прохода Верегава.29.812- Поход на Крум в Тракия и превземане на Девелт.30.813- Нов поход на Крум и превземане на Анхиало, Берое,

Проват, Филипопол и Филипи. Битката при Версиникия на 22 юли 813 г. Обсада на Адрианопол. Превземане на Месемврия през октомври 813.

31.814- Нов поход в Тракия, Крум достига до Аркадиопол.

32.814-815- Нова военна кампания на българите срещу Византия.Поражение на Омуртаг в Тракия.

33.816- Поход на Лъв VАрменец, който дебаркира при Месемврия през зимата.

34.821-823- Български войски участват в междуособицата във Византия, срещу бунта на Тома Славянина.

35.836- Византийско-българска война. Военни действия в Тракия.

36.837- Поход на кавхан Исбул към Родопската област и Филипи.37.837-842- Военни действия на югозапад, в Македония.38.855- Война между Византия и България. Михаил III отвоюва

територии в Тракия, областта Загоре, Филипопол, Месемврия, Девелт и др.

39.863- Византийски поход срещу България.40.894- Поход на Симеон и победоносно сражение в Тракия.41.896, лятото - Нов поход на Симеон и битката при

Булгарофигон.42.901-902 - Военни кампании на Симеон срещу Драч.43.904, пролетта и лятото - Поход на Симеон на югозапад към

Солун.44.913, лятото - Поход на Симеон към Константинопол.45.914- Нов поход на Симеон в Тракия, Драчката и солунската

област. Обсада и превземане на Адрианопол.46.917– Нова военна кампания и битката при Ахелой- 20 август.47.917, края на лятото- Българска победа при Катастрити,

близо до Константинопол.48.918 – Български поход към Елада, разрушена е Тива и е

пленено част от населението.49.921- Военни действия на Симеон на юг. Българска победа при

Катастрити.50.922- Български поход към Константинопол.51.924, лятото- Български поход към Тракия и превземане на

Адрианопол.52.924, началото на септември - Нов български поход до

Константинопол. 53.966- Демонстративен поход на Никифор Фока.54.969, лято-есен- Поход на Светослав с българи, маджари и

печенеги на юг и превземане на Пловдив.55.971- Поход на Йоан Цимисхий. Сражение под стените на

Преслав. Обсада на Дръстър между април и юли с.г.56.976-986- Военни действия на комитопулите срещу Византия.57.977-983- Походи на Самуил срещу византийците на широк

фронт.58.986- Поход на Василий II и поражение в прохода Траянови

врата- 17 август.

59.989- Поход на Василий II към Средец и обсада на крепостта Мория по поречието на р. Мътивир в Ихтиманска Средна гора.

60.990 , лятото- Военни действия в Мизия и възстановяване на българската власт.

61.990, октомври- Поход на Василий в Македония, към Солун.62.991- Българите унищожават византийската власт по долен

Дунав.63.991-995- Нови походи на Василий II.64.995- Поход на Самуил към Солун, засада и победа.65.996- Втори поход на Самуил към Солун и на юг към Тесалия.66.997- Нова кампания на Самуил на юг и поражение при

Спархей.67.998 – Българска военна кампания в Далмация. Пленен е княз

Иван Владимир.68.1000 - Поход на Василий II в Северна България. Завладян е

Преслав.69.1001- Византийска военна кампания в Балканския югозапад с

изходна база Солун. Василий превзема Верея, Сервия, Воден.70.1002, втората половина на зимата, пролетта и лятото- Поход

на Василий II, обсада и завладяване на Видин, вероятно през август или началото на септември.

71.1002, 15 август- Поход на Самуил и превземане на Адрианопол

72.1003, пролетта- Поражение на българите в битката при р.Вардар.

73.1003, лятото - Обсада на крепостта Перник от император Василий.

74.1003, лятото- Василий овладява Скопие.75.1006/1007- Нов поход на поход на Василий II срещу

българите.76.1009- Опит за контраудар на Самуил и поражение при Крета,

източно от Солун.77.1014- Поход на Василий II и поражение на Самуил при Ключ

на 29 юли.78.1014, лятото- Гаврил Радомир разбива дука на Солун

Теофилакт Вотаниат.79.1014- Поход на Василий II към Битоля.80.1014, ранната есен- Василий II обсажда Мелник, която се

предава след кратка обсада.81.1015- Поход на Василий II и битка при Битоля. Превзети са

Битоля, Прилеп, Щип и Воден.82.1015, пролетта- Второ превземане на Воден от ромеите.83.1015, пролетта- Василий превзема крепостта Мъглен.84.1015, лятото- Нов поход на ромеите. Превзета е крепостта

Бояна.

85.1016/1017- Поход на Василий II и обсада на Перник.86.1016/1017, зимата- поражение в малко сражение на цар Иван

Владислав.87.1017- Поход на Василий II и обсада на Костур.88.1018, късната зима или пролетта- Иван Владислав обсажда

Драч и е убит.89.1018- Поход на Василий II към Охрид.90.1018-1019- Последни походи на Василий II в Западна и

Югозападна България.91.1040- Поход на Петър Делян към Скопие. Изпращане на войски

към Средец.92.1041- Битката при Острово. Поражение за Петър Делян.93.1041- Обсада на Боянската крепост, защитавана от воеводата

Ботко.94.1052- Византийската армия преминава през Стара планина и

обсажда укрепилите се във Велики Преслав печенеги. Поражение навизантийците.

95.1072, лятото- Въстание на Константин Бодин, който с част от армията се отправя към Ниш.

96.1072- Византийски поход срещу Константин Бодин. Битка при Костур.

97.1073-1078- Бунтове в Месемврия и Сердика.98.1074- Въстание на Нестор и поход на юг от Балкана. 99.1084- Павликянското въстание на Травъл. Преследвайки

въстаниците и печенегите, войските на Татикий спират в подножието на Шипченския проход.

100. 1096- Първият кръстоносен поход през българските земи.

101. 1107- Нахлуване на нормани в югозападните български земи.

102. 1186, пролетта- Български поход срещу Преслав и неуспешна обсада.

103. 1186, ранното лято- Поход на Исак II срещу Петър и Асен.

104. 1186, есента - Поражение на кесаря Йоан Кантакузин в подножието на Балкана.

105. 1187- Битката при Лардея. Надмощие на Исак II.106. 1187- Битката при Верея. Победа за българите.107. 1188, пролетта - Поход на Исак II и преминаване на

Балкана, вероятно през Етрополския проход. Византийска обсада на Ловеч.

108. 1190, пролетта - Поход на Исак II и преминаване на Източна Стара планина.

109. 1190, лятото- Обсада на Търнава и битката в Тревненски (или Твърдишки) проход.

110. 1191-1193- Походи на българите към Анхиало, Средец и Ниш.

111. 1193- Поход на Асен към Филипопол и Адрианопол. Сражение при Адрианопол.

112. 1195- Български поход към Сяр.113. 1196- Български поход по поречието на р. Струма.114. 1198, лятото- Кумани и българи опустошават Тракия.115. 1199- 1201- Военни действия на Добромир Хриз и Мануил

Камица в Македония, Тесалия, Елада и Пелопонес.116. 1201, пролетта - Поход на Калоян и обсада на

Констанция.117. 1205, пролетта – Война срещу латинците и битката при

Адрианопол от 14 април. 118. 1205, лятото- Обсада и две сражения при Серес.119. 1205- Обсада на Филипопол. Калоян превзема града.120. 1206, 31 януари - Битката при Русийон.121. 1206, пролетта- Ново българско настъпление, обсада на

Адрианопол и Димотика.122. 1206, есента- Нов поход на българи и кумани в Тракия

и превземане на Димотика.123. 1206, есента- Контрапоход на латинците. Император

Анри достига до Берое и до Аетос.124. 1207, пролетта - Обсада на Адрианопол.125. 1207, юли-август- Контрапоход на император Анри,

отблъснат е в подстъпите на Средна гора.126. 1207, август - Сражение в Родопите. Убит е Бонифас де

Монфера.127. 1207, септември - Нова военна кампания на Калоян.

Обсада на Солун.128. 1208, юни- Сражение между българи и латинци при

Берое.129. 1208, 31 юли - Битка при Пловдив.130. 1211, лятото- Сражение при Битоля и поражение за

Борил и Стрeз от латинците и епирците.131. 1211, есента- Поход на Борил към Солун и поражение за

българите.132. 1213- Съвместен поход на Борил и Стрез срещу

Солунското кралство. Битка в Битолското поле.133. 1213- Нов поход на Борил срещу латинците и Алексий

Слав. Поражение на Борил.134. 1214- Неуспешен поход срещу сръбския жупан Стефан.

Военни действия около Ниш.135. 1230- Поход на Теодор Комнин срещу България. Битката

при Клокотница от 9 март.136. 1235, лятото и есента- Българо-никейски действия в

Тракия срещу латинците. Българо-никейска обсада на Константинопол.

137. 1237- Българо-латинска кампания срещу никейците. Обсада на Чорлу.

138. 1246, септември - Никейско- българска война. Поход наДействия в Рило-Родопския масив и в Македония.

139. 1247- Българи и никейци воюват срещу Латинската империя.

140. 1254-Нова българо-никейска война. Българите настъпватв Родопската област.

141. 1255- Контрапоход на никейския император Теодор II Ласкарис в Тракия.

142. 1256, пролетта - Поход на българите в съюз с кумани вТракия и битка при Димотика.

143. 1257, 14 юни- Венецианско нападение над Месемврия.144. 1257-1261- Война между Константин Тих и Мицо Асен.

Действия в Източния Балкан.145. 1258- Поход на Мицо срещу Константин Тих в Родопите.

Царят е обсаден в Станимака.146. 1262-1263- Българо-византийска война. Военни кампании

в Източна Тракия и Македония.147. 1263- Настъпление на Михаил Глава Тарханиот към

Анхиало и Месембрия, а след това към владенията на Яков Светослав.

148. 1264- Българска армия, подкрепена от татари-наемници,разорява Тракия.

149. 1277- Начало на гражданска войни, започнала в Лудогорието и Източна Стара планина.

150. 1278, лятото - Поход на Михаил Глава Тарханиот през Източна Стара планина и овладяване на територии в СевероизточнаБългария. Втора византийска армия действа в подбалканските котловини.

151. 1278-1279 - Поход на претендента Иван Асен през Върбишкия ( Котленския ?) проход. Овладяване на Търново.

152. 1279, 17 юли - Битката при Девина (Котленски проход).

153. 1279, 15 август - Битката в Твърдишкия проход.154. 1293-1294- Война на Смилец срещу Византия.155. 1297- Поход на татарите в Източна Тракия.156. 1301 – Византийски поход на север начело с

претендента Михаил.157. 1302, началото на годината – Втори византийски поход

на север начело с претендента Радослав. Разбит е от Алдемир.158. 1304, март– Български поход срещу Византия. Битката

при Скафида през юли с.г.

159. 1304, 23 август- Византийци и каталани нахлуват в Крънското деспотство.

160. 1304- Контраудар на Андроник II и военни действия в подстъпите на Балкана.

161. 1305, пролетта- Военни действия на Теодор Светослав срещу Алдемир в Крънската област.Ппоход към черноморските градове Месемврия, Анхиало и Агатопол.

162. 1306, лятото- Каталаните нападат заселилите се в Ямболското поле алани.

163. 1306, есента- Българи и каталани опустошават Източна Тракия.

164. 1313- Видинският деспот Михаил Шишман участва с отрядот 2000 конници в помощ на император Андроник II Палеолог във войната му срещу тюркски отряди на полуостров Галиполи.

165. 1320- Цар Светослав Тертер се намесва в избухналата във Византия гражданска война.

166. 1322- Българо-византийска война в Тракия. Август- Георги II Тертер завладява Пловдив. Септември- поражение за българите в нощно сражение.

167. 1322- Поход на Войсил към Крънското деспотство с византийска помощ.

168. 1323, февруари- Начало на четиримесечна обсада на Пловдив от Андроник III Палеолог и от Войсил.

169. 1323, късната пролет- Военни действия на Михаил III срещу Войсил и Андроник III.

170. 1324- Български поход към Южна Тракия. Превземане и на владението на Войсил с център Копсис.

171. 1328, пролетта и лятото- Михаил III Шишман изпраща военен отряд във Византия. Поход на българи и татари в Тракия.

172. 1328, есента - Нов поход на Михаил III в Източна Тракия.

173. 1330- Поход на Андроник III, който завзел територии на юг от Балкана, вкл. Аетос.

174. 1331- Контрапоход на Иван Александър. Битката при Русокастро от 18 юли.

175. 1341, есента- Български войски навлизат в Тракия.176. 1342- Поход на Иван Александър и опит за овладяване

на Адрианопол.177. 1343- Нов поход на Иван Александър, насочен към

Димотика.178. 1344- Поход на Иван Александър към Източните Родопи.179. 1345, пролетта- Разорителни набези на Умур бег в

българските земи.180. 1346- Поход на Теодор и Добротица на юг, в подкрепа

на Ана Савойска. Поражение на Добротица при Силиврия.

181. 1347, лятото- Първи османски нашествия в българските земи.

182. 1349- Първи османски поход към София.183. 1350, лятото- Османците преминават Марица и

плячкосват български територии в Тракия.184. 1352, лятото – Български войски в помощ на Йоан V

Палеолог. Българско участие в битката при Питион. Османски набези до Аетос.

185. 1354- Османски поход към Източна и Северна Тракия.186. 1355- Поход на османците към Средец. Битка при

Ихтиман.187. 1359- Йоан Кантакузин действа с турски съюзници в

Тракия.188. 1364 –Йоан V Палеолог превзема Анхиало и обсажда

Месемврия.189. 1366- Поход на савойския граф Амедей VI срещу редица

черноморски крепости.190. 1371- След Черномен османците достигат до Средна гора

и Стара планина.191. 1372, лятото- Поход на Лала Шахин паша в Тракия.192. 1371-1373- Османски походи в Родопите.193. 1373-1378- Османски походи в Тракия и Македония.

Действията достигат до Ихтиман и Самоков.194. 1380- Османски поход и обсада на София.195. 1382- Османски поход и превземане на София.196. 1386- Османски поход към Пирот и Ниш.197. 1388- Поход на Али паша през Айтоския проход.198. 1390- Поход на влашкия воевода Мирчо Стари на юг от

Дунав, достигайки до Карнобат.199. 1393- Османски поход през Балкана и обсада на Търново

Бележки