БАРОКБАРОКСмята се, че терминът барок, определящ европейското, а и повлияното от

него изкуство в различни части на света от края на ХVI в. до 1760 – 1780 г., произлиза от испанската дума “баруека”, означаваща голяма, безформена перла.

Новото изкуство се отличава с пищността си, със стремежа да покорява с могъществото си. То цени буйните и динамични форми, поетичността, въображението, чувствителността. С това се противопоставя на простотата, статичността, хармонията и равновесието на класическото ренесансово изкуство.

Донато Браманте

“Темпието” - Рим

Боромини

“Сан Карло але Куатро Фонтане”

Архитектура на барокаАрхитектура на барока

В архитектурата най-добре проличават отделните подпериоди на бароковото изкуство. До 1630 г. продължава суровата и строгата форма на барока, свързана с Карло Мадерна /1556-1629/, работил в крайния етап на завършването на катедралата “Св. Петър”. Средната фаза е на буйния барок и на неговите трима най-големи майстори: Пиетро да Кортона /1596-1669/ - флорентинец, живописец, Лоренцо Бернини /1598-1680/ - неаполитанец, скулптор, и Франческо Кастели, наречен Боромини /1599-1667/ - ломбардец, посветил се изцяло на архитектурата. Тази фаза продължава до 1700г. Последната фаза е спокойният барок, която продължава до средата на ХVIII, за да съжителства известно време с рококо и да му отстъпи място като завършек на барока като исторически стил.

Жул Арден Мансар

“Огледалната зала”

Версай – 1684 г.

Пътят на новата архитектура се определя от няколко църкви, издигнати през средата на ХVII в., като “Сан Карло але Куатро Фонтане” /Боромини/, “Сан Андреа” /Бернини/, Сан Мартино е Сан Лука” /Пиетро да Кортона/. Фасадите стават особено пластични. Линиите се изкривяват, редуват се вдлъбнатости с изпъкналости. Декорацията става тежка и пищна.

“Сан Карло але Куатро фонтане” - Боромини

Фасада на църквата

Интериор на църквата

План на църквата

Баромини е един от най-характерните представители на зрелия барок. Живее и работи в Рим. Ревностен съперник на Бернини, на когото сътрудничи при проектирането на църквата "Сан Пиетро" във Ватикана. Боромини владее до съвършенство каменоделството и изобретява нови архитектурни детайли на базата на класическия ордер . Творбите му са с усложнен план и фасада, драматизъм и скулптурни ефекти – църквите "Сан Карло але куатро фонтане" и "Сант Иво ала сапиенца", палацо "Барберини" в Рим.

Франческо Кастели, Боромини /1599-1667/

Палацо “Барберини” Стълбище в “Барберини” - Бернини

Джавани Лоренцо Бернини /1598-1680/

Бернини може би е един от малкото истински талантливи хора в Италия от бароковото време и днешната италианска столица му дължи голяма част от своята блестяща украса. По размери архитектурното творчество на Бернини е огромно. Днес е невъзможно да вървиш из Рим и постоянно да не срещаш сянката му в различните черкви, ”палаци”, вили, градини, фонтани, градски чешми, гробници (между които гробниците на Урбан VIII и Александър VII) т. н., които е проектирал.Той е направил изключително много за разхубавяването на Вечния град. Няколко римски площада са оформени архитектурно от Бернини, големият мост “Сант Анджело” над Тибър е пак негово дело, а един от най-хубавите фонтани в италианската столица – “Ла Фонтана дей Куатро Фиуми” на пиаца Навона е също творение, излязло от неговите ръце.

“Ла Фонтана дей Куатро Фиуми” “ Гробницата на папа Александър VII”

Световно признат като най-големия бароков архитект на Италия, Бернини е прочут в историята на архитектурата главно със своята знаменита “Скала Реджа” във Ватиканския дворец – една двойна спираловидна стълба, връх на изящно майсторство, и най-вече с прочутата си колонада пред “Св.Петър”, която трудно би могла да бъде описана с думи. Тя обхваща грамадния площад пред черквата като в някакви гигантски елипсовидни ръце, но въпреки колосалните си размери те не изглеждат грозни, а напротив – запленяват със своята грация и елегантност, с хармоничната си архитектурна красота. Колонадата се състои от четири реда колони, издялани от синкав италиански травертин и над нея върху един опростен, с чисти прави линии покрив са наредени 96 внушителни скулптурни фигури на светци. Общото впечатление от всичко това е толкова неотразимо, че то остава като един от най-силните “римски спомени” в съзнанието на всеки, който е посетил Рим.

“Скала Реджа”

Монументална скулптура на барокаМонументална скулптура на барока

Водеща личност в скулптурата на Италия, а и на цяла Европа, е Джовани Лоренцо Бернини. Около средата на века в параклиса на кардинал Корнари в римската църква “Санта Мария дела Витория” той издига олтар от разноцветен мрамор, а над него един от най-ярките примери за пищността на бароковата скулптура – “Екстазът на св. Тереза”. В тази скулптурна творба най-добре може да се видят основните черти на италианския барок – постигането на възможно най-силно въздействие чрез завладяване сетивата и възприятията на зрителите.

Монументална живопис на барокаМонументална живопис на барока Микеланджело с размаха си в стенописите в Сикстинската капела за дълги десетилетия

напред показва пътя на монументалистите - живописци. В изкуството и на редица други майстори проличава овладяването на ракурсите и на светлината, на живописното пространство, и то от изненадващи и интересни гледни точки – нещо открито от маниеризма и от късноренесансовите венециански живописци. Техните барокови последователи доразвиват тези насоки така, че у зрителя се създава впечатление, че самият той е в живописното пространство, което понякога прелива и върху архитектурното и пластичното оформление на интериора.

“Момиче с еднорог” - Доменико Дзампиери

/Доменикино/Джовани Франческо Барбиери /Гуерчино/

Монументалната живопис в Италия има своя венециански завършек в творчеството на Джовани Батиста Тиеполо /1696 -1770/, осъществен талант от величината на предшествениците си Тинторето, Веронезе и Тициан. Той е майстор на колорита и умее да порази зрителя с необикновеното съчетание между реалното и свръхестетсвеното в своите стенописи и платна, разпръснати из църкви и дворци в Италия, Германия и Испания.

Императорската зала в двореца Вюрсбург

“Венера и Вулкан” /1762/