KMETA.bgВЕСТНИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ

Разпространява се безплатно

Кризата може и да не свърши ско-ро, но поне има светлина в края на тунела. Десетки нови предприятия – от заводи за автомобилни части през фабрики за медицински изделия до високотехнологични производства, трябва да отворят врати през тази година. Очак-ва се те да открият хиляди нови работни места.Добрата новина е, че инвеститорите все

по-често гледат към страната, а не към Со-фия, която доскоро беше магнит за инвес-тиции.

Сред най-мащабните проекти са две фа-брики за авточасти край Димитровград, къ-дето трябва да бъдат отворени близо 5000 работни места. Египетски милионер ще бъде спасението на Катунци, а в Пловдив заетите ще ударят 100 000, когато тръгнат новите производства.Това дава шанс за нов живот на региони,

забравени до вчера.

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ НА ПОРТАЛА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ KMETA.BG И ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „ФОКУС“СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ НА ПОРТАЛА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ KMETA.BG И ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „ФОКУС“ БРОЙ 8БРОЙ 8 / / ФЕВРУАРИ 2016ФЕВРУАРИ 2016 г. г.

ISS

N 2

367-

7511

ФОРУМГинка Чавдарова, НСОРБ:

ТРЯБВА НИ СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ ДО 2025 Г.

Якоб Адамовиц, говорител в ЕК:

ИНИЦИАТИВА КАТО „КМЕТ НА ЕВРОПА“ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЕЗНА

ИНВЕСТИЦИИ ДАВАТ НОВ ШАНС НА ЗАБРАВЕНИ РЕГИОНИ

В ОБУВКИТЕ НА МЕСИ И БЕРБАТОВ 20-21

ГРАД НА ВИНОТО ИЗГРАЖДАТ ПОД ТЕПЕТАТА 14-15

В КАЗАШКО ЖИВЕЯТ КАКТО БОГ ГИ Е СЪЗДАЛ 19

Нови заводи никнат из страната

ИНТЕРВЮ

ПАМЕТ

140 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БОТЕВЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е, ТАМ НА БАЛКАНА

16-17

6 12-13

2-3

24

Пепеляшка от Пепеляшка от село Марянсело Марян

Hoв модерен зaвoд за производство на авто-мобилни уплътнения на международната ком-пания „Стандард Профил груп“ отвори врати в Стара Загора. В него ще се произвеждат уплът-нения за „Опел Астра“, а основни клиенти на фирмата са световни автомобилни гиганти като „Фолксваген“, „Фиат“, „Рено“, „Даймлер“ и др.

Очаква се до края на 2016 година работници-те да станат 1500. Инвестицията в новата про-изводствена база с най-модерно оборудване и върхова технология в бранша е за 10,5 млн.евро. Тук за пръв път е реализирана иновативната тех-нология за хибридно капсулиране на автомобил-ни уплътнения. „Стандард Профил“ има заводи по целия свят - от Турция и България до Китай, ЮАР и Мексико, в които работят над 7400 души. Произведената продукция се пласира в над 30 страни.

2www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

Естествено, винаги на първи план стои проблемът с работната ръка. Затова трябва да има и втора стъпка от страна на местната, а и на цен-тралната власт – а именно – промяна в модела на образование, която да е насочена пряко към бизнеса.

КМЕТА.bg ви представя част от бъдещите инвестиции, които ще се реализират през следващите месе-ци. Надеждата ни е във всеки брой да има по една такава позитивна история. Ако сме пропуснали, пи-шете ни.

Ще се отзовем.

СЪДЪРЖАНИЕ / СТР.

„Бранд Медия България“Издател

Боян ТОМОВИзпълнителен директор

Редакционен екип:Атанас КИРАЧИН; Димитър ЛАЗАРОВ; Евгения ПОПОВА ; Любомира НИКОЛОВА; Марина РУСЕВА; Велина ВЕЛИНОВА;

Стоян Йотов ФотографАнтон КОВАЧЕВ Главен дизайнерСофия СТРЕЛКОВА СчетоводствоКатерина ИЛИЕВА / Мартин АТАНАСОВРеклама и маркетинг / reklama@kmeta.bg

Алианс принт Печат

София 1111,Ж.к. Яворов, бл. 73, ет. 6, ап. 11

тел.: +359 02/ 85 29 69902/ 85 29 696GSM: +359 87/ 51 68 185e-mail: offi ce@kmeta.bg

Последвайте ни

facebook.com/kmetbgbrand

twitter.com/kmeta_bg

ФорумНСОРБ избира ново ръководство 4-6ДълговеСливен, Перник и Кърджали са сред най-задлъжнелите общини 7ПризКметовете на Хасково, Сандански и Ивайловград с победа в първия „Кмет на месеца“ за 2016 година 8Иновации„Сиела Норми“ известява по имейл за новите броеве на Държавен вестник 9ПолитикаДама води ГЕРБ към успехи в Пиринския край 10ИкономикаСпасен Ценов: Хиляди левове отлитат през прозорците на администрацията 11ИнтервюЯкоб Адамовиц: Инициатива като „Кмет на Европа“ може да бъде изключително полезна 12-13ЕкспоГрад на виното изграждат под тепетата 14-15Памет140 години от смъртта на Христо Ботев - Жив е той, жив е, там на Балкана 16-17ИсторияТодораки Пешов – кметът, който постави началото на водоснабдяването на София 18ТрадицииВ Казашко живеят както Бог ги е създал 19СпортВ обувките на Меси и Бербатов 20-21Маршрути„Калето“ пази ключа за Северозапада 22ПразнициПиянство и любов в месеца на влюбените 23Култура и стилПепеляшка от село Марян 24

Големият бизнес вече гледа към страната

ТЕМАТА

Евгения ПОПОВА

Бавно и полека страната излиза от шока на 90-те и пазарния преход. Вероятно не толкова бързо, колкото се иска на всички. Но като всяко ху-баво нещо и за това се иска време. Важно е, че стъпки, макар и неуве-рено, вече се правят, откриват се нови предприятия, разкриват се ра-ботни места. Кметовете вече осъз-нават, че най-важната им задача не е лъскане на поредната градинка, а

разкриване на нови позиции на па-зара на труда в техния град.

Затова и инвестициите бяха осно-вен коз в изминалата предизборна кампания.

Част от обещанията вече се сбъд-ват. Добрата новина е, че София вече не е магнит за чуждите инвеститори. Все по-често те поглеждат към стра-ната, където терените и работната ръка са в пъти по-евтини. Това дава шанс за възраждане на региони, забравени до вчера.

Нови заводи никнат

Австрийският производител на плоскости от дървеси-на Kronospan планира да инвестира нови 300 милиона лева в България.

Компанията ще изгради изцяло нов завод във Велико Търново за над 75 млн. лв. Освен това е планирала в Бур-гас нова производствена мощност за плочи от дървесни влакна със средна плътност, познати на пазара като MDF плоскости. Все още обаче не е решено къде точно да бъде инсталирана тя.

Новият завод в Търново е първата фаза от по-голям проект на компанията, който предвижда за три години да бъдат инвестирани над 300 млн. лв. След приключване и на втория етап на проекта капацитетът за производство на ПДЧ ще се увеличи над два пъти.

Kronospan е в България от 1997 година и досега е ин-вестирала над 130 милиона евро. По-голяма част от про-изводството на австрийския гигант, около 70 процента, отива за износ.

Голяма фабрика за медицински консумативи се строи в санданското село Катунци. Инвеститор е биз-несмен от Египет. Този завод ще промени коренно ви-зията на селището. Първоначално ще даде работа на 150 души, а намерението на египетския милионер е да наеме до 1-2 години над 400 работници. Тук ще се трудят хора от целия регион.

Предприемчивият египтянин Манду Атеа решил преди време да инвестира в селището. Харесал много мястото и убедил съдружниците си да направят ма-щабната инвестиция.

Строителството на базата е в разгара си, работи се от ноември 2014 г.

Предприятието ще реши проблема с безработица-та в целия регион. Ще се осигурят добри и безопасни условия на труд, възнагражденията също ще са добри за нашите географски ширини, твърдят близки до ин-веститора. До юни тази година фабриката трябва да отвори врати.

Автомобилни гиганти ухажват Стара Загора

Австрийци наливат 300 млн. евро в Търново и Бургас

Египетски милионер инвестира в Катунци

Премиерът Бойко Борисов преряза лентата на новия завод „Стандард Профил“ в Стара Загора

Производствената база разполага с най-модерното оборудване

3KMETA.bg ТЕМАТА

из странатаKMETA.bg

Високотехнологични фирми от Западна Европа, САЩ и Япония ще залеят индустриална зона „Тра-кия икономическа зона“. Градът под тепетата се превърна в магнит за елитни компании, а ползата се усе-ща вече и в съседни райони, в кои-то безработицата намалява с бързи темпове. Американският произво-дител на сензори за автомобилната индустрия „Sensata“ строи огромен завод до село Царацово, а японска-та SMC Industrial Automation е заку-пила 180 дка за ново предприятие. То ще заработи през лятото с първи-

те 1500 души. Очаква се капаците-тът да нарасне до 3000 души.

В зоната стъпва и мощна мулти-национална компания. Преговорите с нея са стартирали преди повече от половин година и ще приключат до месец. Името на инвеститора – световен лидер в електрооборудва-нето, все още не е известно, но със сигурност откритите нови работни места ще са над 1000. Очаква се работните места в региона да над-хвърлят 100 000 с бъдещите пред-приятия, а вложенията ще надми-нат 1,1 млрд. евро.

Нов завод за боклук, чиито инвес-титори са германци, ще реши дълго-отлагания проблем със сметосъбира-нето в Стамболийски. След две години капацитетът на сметището в Цалапи-ца, където се депонират отпадъците от Стамболийски и прилежащите села, ще се изчерпа. Немският консорциум поема целия процес – от подготовката на проекта за завода, осигуряването на финансиране чрез европейските

фондове до изграждането на самото съоръжение. При преработката на от-падъците няма да има изгаряне, което е важно от гледна точна на екологи-ята. Няма да има и миризми, защото боклукът ще се опакова, така че да няма досег с външната среда. Въз-можностите на едно такова съоръже-ние са да приеме отпадъците на Пе-рущица, на Стамболийски и дори на цялата община „Родопи“.

Инвеститори от Китай избраха До-брич за фуражен завод. Там ще бъде изградена първата фабрика в Бълга-рия с китайски инвестиции и средства от Европейския съюз. Българско-ки-тайският инвеститор е „България ти-аншинонг фийд ко“ ООД.

Във фуражния завод първоначал-но ще бъдат инвестирани 5 млн. лева. Предвижда се след въвеждането в експлоатация базата да работи на че-тири смени на непрекъсваем режим. Очаква се земеделска продукция да се изкупува не само от Добричка об-ласт - най-големия производител в страната на зърно, а и от районите на Варна, Русе, Силистра, Шумен.

Планираният годишен капацитет е 150 хил. тона, а над 90% от продукци-ята ще се изнася за Китай. В първия етап новите работни места ще са око-ло 50, но с натоварване на пълните мощности на предприятието наетите в него ще са почти двойно повече.

До строителството на завода в До-брич се е стигнало след близо двего-дишно проучване. Градът е предпоче-тен заради добре развитото земеделие в района, източник на суровина, както и заради близостта до пристанище Ва-рна, откъдето ще се товарят кораби за Китай. Парцелът е закупен на публи-чен търг преди близо година.

Тясното сътрудничество и споде-леният опит между България и Китай не е само на думи и не се изчерпва единствено с „побратимяването“ меж-ду градовете. Китайска фирма ще

строи завод за слънчогледово олио в Бургас, а българска ще прави кисело мляко в Пекин.

Компанията „Нантун суму баълодж технолъджи“ се е спряла на индустри-алната зона на черноморския град.

Инвестиционното намерение е било заявено още миналата година по време на световния форум в Шан-хай, в който участваха 100 китайски и 36 български компании.

Собственикът Чайн Уей е обещал заводът да заработи до две години у нас. Плановете са да бъдат наети око-

ло 120 работници. Чан Уей е живял в България и Румъния и е впечатлен от страната ни и възможностите за инвестиции. В същото време българ-ската компания „Лодис Инвест“, чиято търговска марка е „Лакрима“, е обя-вила, че ще открие завод за кисело мляко в Китай. Това ще стане в парт-ньорство с китайската Heilongjiang Wondersun Dairy Co Ltd. Българският уникален продукт има обещаващо бъ-деще. През миналата година китайци-те са изяли над 16 милиарда кофички кисело мляко.

След Казанлък - в Карлово. Това е посоката на развитие на турската компания „Аркомат“, която скоро трябва да отвори втория си завод в България. Първият заработи преди 16 години и прави автомобилни ка-белни системи за Volkswagen.

Турската компания е един от петте производителя на кабели за коли в България, които изградиха предприятия на зелено. Другите големи са японската „Язаки“, която има заводи в Сливен и Ямбол, гер-манско-японската „СЕ Борднетце - България“ с предприятия в Кар-нобат и Мездра, турската „Нурсан отомотив“ в бургаското с. Люляко-во и германската „Нексанс“, коя-то влезе последна през миналата година с откриването на произ-водство в Плевен. Тези фирми са и най-големите работодатели в сек-тора за автомобилни компоненти. Общите служители в този сегмент са почти 10 хиляди.

Общите инвестиции в новите мощности на „Аркомат“ са 4 млн. евро: половината в сградата и дру-гите за оборудване. Производство-то в Карлово се строи на зелено и се намира на изхода на града в по-сока Бургас до фабриката на „Бъл-гарска роза“.

Пловдив става Силиконовата долина

Гордостта на социалистическа-та индустрия – Димитровград, има шанс да се възроди покрай откри-ването на два завода за авточасти. Собствениците обещават да осигу-рят хиляди работни места. И двете предприятия са в непосредствена близост едно до друго – на пътя Ха-сково - Димитровград, а недалеч от тях кметът на областния град Добри Беливанов планира да строи индус-триална зона.

Заводът „Sa-fa“ ще произвежда електрически инсталации за моде-лите „Мерцедес-Бенц“. Инвестици-ята е над 60 млн. лева. В момента

се търсят първите 200 работници. Очаква се бройката да надхвърли 1000. Изискванията са техническо образование.

Строителството на японския за-вод, който е другата многомилион-на инвестиция в района, ще запо-чне през април тази година. В него ще работят над 4000 човека. Вече е известно, че става въпрос за све-товноизвестния японски концерн „Язаки“, които има огромен дял в производството на кабелни инста-лации за автомобили. Инвестито-рите вече имат два завода в Южна България.

Части за „Мерцедес“ ще се правят край Димитровград

Нов завод поема боклука в Стамболийски

Китайски фирми на българска земя „Аркомат“ отваря втори завод в Карлово

Предприятията край Пловдив ще открият над 100 хил. работни места

Японският концерн „Язаки“ е сред световните лидери в производството на кабелни инсталации

Откриването и първата копка по строежа на фуражния завод, на която присъства кметът Йордан Йорданов (първият от ляво на дясно)

www.kmeta.bg Февруари 2016

4www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ФОРУМ

Нов председател, ръководство и членове на управителния си съвет трябва да избере през този месец Националното сдружение на общи-ните. Събитието е предвидено на 23-24 февруари в София и ще се прове-де в хотел „Рамада“.

От няколко седмици в страната текат регионални събрания за но-минации за тези кресла. Срещите в различните градове бяха комбини-рани с конференции, посветени на

бъдещето на общинското финанси-ране през следващите четири годи-ни.

Одобрените кандидатури за чле-нове на Управителния ъвет на На-ционалното сдружение на общините са кметът на Троян - Донка Михай-лова, на Монтана - Златко Живков, на Благоевград, на Враца - Калин Каменов, на Лом - Пенка Пенкова и др. Управителният съвет се състои от 23-ма членове, които се избират от

Общото събрание за срок от 4 годи-ни. Съставът на Управителния съвет се формира на регионален принцип като 12 общини имат право на едно представителство в него плюс един от Столичната община. Общините се групират в плановите икономически райони, определени със Закона за регионално развитие.

Освен избора на ръководство, се очаква на заседанието в края на февруари да бъде обсъден бюдже-

НСОРБ избира ново ръководствоВ края на февруари ще се проведе общото събрание на организацията тът на НСОРБ за 2016 г., както и да

бъде отчетена хазната за изминала-та 2015 година.

Предвидени са промени и в уста-ва на организацията, а докладчик по тази точка ще бъде градоначал-никът на Бургас Димитър Николов. Ще се обсъждат възможностите за създаване на централен орган за покупки за нуждите на общините. Кметът на община Димитровград Иво Димов ще представи доклад по темата. Институцията е предвидена в новия закон за обществени поръч-ки. Според записаното в него група от възложители може да вземе ре-шение за създаване на централен орган за покупки. Подобни органи за нуждите на общините се създават с решение на съответните общински съвети по предложение на кметове-те на общини. Всички процедури за възлагане на обществени поръчки, провеждани от централен орган за покупки, се провеждат чрез използ-ване на електронни средства за ко-муникация, пише в новия ЗОП.

В последната точка от 29-то Общо събрание ще се обявят резултатите от гласуването за председатели на Контролния и Управителния съвет.

Международният експерт Ларс Андерсон ще запознае участниците в събитието с международния опит и възможности за създаване на об-щински инвестиционен фонд.

Йордан Йорданов, кмет на Добрич:

Трябват контактни групи за връзка с министерствата

Безспорен факт е, че НСОРБ през годините е оказвало не-оценима помощ на общините и постиженията не са малко. Това, на което разчитам, че да продължи диалогът с централната власт, да се обособят контактни групи за преговори с отделните ми-нистерства както при разработване на стандартите за издръжка на делегираните от държавата дейности, така и за обсъждане на законопроекти, които засягат местните власти. Редно е да се активира работата на работната група по финансовата децентра-лизация.

Особено полезни биха били и консултативните разработки от експертите на НСОРБ за подпомагане на общините по съставя-нето и разработването на важни документи на местната власт - бюджет, наредби и най-важната – изработване на по-справедлив способ за определяне на такса битови отпадъци.

5www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ФОРУМ

- Г-н Стоилов, предстои Общо събрание на сдружението на об-щините. Какви са вашите предва-рителни очаквания за това съби-тие?

- Според мен пред сдружението има голямо бъдеще. На Общото съ-брание ще бъдат начертани приори-тетите на НСОРБ. Разбира се, стига да успее да се реформира и да бъде по-модерно, сдружението ще постиг-не много и ще има по-голяма тежест в политическия живот на страната.

- Какви промени трябва да бъ-дат направени в НСОРБ според вас?

- За да бъде по-ефективна ра-ботата, то трябва да има и нужна-та подкрепа от държавата. НСОРБ трябва да участва в подготвянето на всички закони, засягащи местната власт. Сдружението и сега участва в разни работни групи, но на практи-ка на становищата му не се отделя нужното внимание, дори те се не-глижират. Безспорно, сдружението на общините трябва да има пове-че авторитет, но то само трябва да извоюва това. Нищо в този свят не идва даром.

- Много от новите кметове се оп-лакват, че наследяват общината с големи дългове. Какво може да се направи по този въпрос?

- Смятам, че по този въпрос липс-ва каквато и да е справедливост.

Защо тези, които завличат общините си, не подлежат на наказание? Бих попитал и защо за кметовете, които поддържат изрядна финансова дис-циплина в своята община, няма по-ощрение? Понякога, при срещи в Министерството на финансите съм заявявал на шега, че няма да вър-на даден заем и от ведомството ще ми го опростят. За проблема с дълговете на общините голяма вина носят и общинските съве-ти, защото разрешават на кме-товете да взимат заеми, които да не могат да върнат. Така се генерират задължения, които по размер често се добли-жават до целия бюджет на общината.

- Каква е рецептата една община да не трупа дългове?

- Аз съм стигнал до из-вода, че кметът трябва да приема общината като нещо свое, а не като нещо чуждо. Това е си-гурен подход, с който показваш, че си всеот-даен в работата си. От-говорният кмет взима само разумни решения и той не би допуснал в общината му да има случай, в който да няма пари за заплати.

Досега много пъти съм слу-

шал да се говори за това коя община ще фалира, но все още не съм видял такава. Да, на много им бяха запо-

рирани сметките, но както винаги се намери някакво решение и те бяха оздравени. Това е хубаво, но на кме-товете, които са довели общините до това лошо финансово състояние, трябва да им се търси отговорност.

Откакто аз съм кмет на Сливница, нямаме никакви финансови пробле-ми и задължения. Да, налагало ни се е да взимаме кредити, но таки-ва, които можем да изплащаме в

срок. Най-често прибягваме до финансова помощ

отвън заради евро-пейските програми, по които трябва да се разплащаме, но винаги планираме нещата така, че до края на манда-та да сме върнали всичко.

- Какво тряб-ва да се проме-ни в местното самоуправле-ние според вас?

- За мен най-големият про-блем е, че липс-ва диалог между изпълнителната и местната власт.

Това не е нещо, което може да се

направи насила. Ако има желание от

двете страни, кому-никацията между пра-

вителството и общините безспорно ще се подо-

бри. Когато обаче има про-тивоборство между вла-стите, градивният диалог е невъзможен. Трябва да подчертая - за мен жела-ние в управляващите не

липсва. В правителството са отворени за всяко разумно пред-ложение на местната власт.

Това ще е първото общо събрание на НСОРБ и то ще даде тон на по-на-татъшната работа на сдружението в рамките на новия мандат. За общини-те от първостепенно значение е раз-ширяването на собствената приходна база. Позицията на НСОРБ по отно-шение на децентрализацията дава част от отговорите как да се случи това. Необходимо е част от данъка върху доходите да бъде преотстъпена на общините. Нужна ни е по-голяма нормативна свобода, за да се превър-нат общините в реални икономически субекти, които да управляват ефек-тивно собствените си ресурси като зе-

мите и минералните води. Трябва да отстояваме законодателят да спазва закона за нормативните актове що се касае до това всеки нормативен акт да бъде предшестван от оценка за въздействието върху местните финан-си – не може да продължава процесът на прехвърляне на отговорности от държавата на общините без осигуря-ването на съответното финансиране. Необходимо е и да се оздравят об-щините с тежки финансови проблеми. Това е проблем, който касае по-голя-мата част от тях и е добре, че държа-вата най-после поставя този проблем на дневен ред.

Искаме част от данъка върху доходите

Васко Стоилков става кмет на Сливница на местните избори през 2011 и спече-ли втори мандат през миналата година. Градоначалникът е кореняк сливничанин, роден на 9.03.1971 г. Завършва висше образование по специалност „Икономика на туризма“.

През неговото управление градът се сдоби с мултифункционалната спортна зала „Арена Сливница“, която събира над 1000 души. Именно там през последни-те дни се провеждаха четвъртфиналите за националната купа по волейбол.

Това е само част от постиженията на управлението на Стоилков, който има награди „Кмет на месеца“ - през 2014 и 2015 г. През 2015-а грабна и наградата „Кмет на годината“ за малка община с население до 20 хил. души. Друга негова гордост е общинското предприятие „Сливница“, което през последните 2 години и половина изпълнява множество проекти по инфраструктурата и облагородява-нето, за които преди са наемани външни изпълнители.

Васко Стоилков, кмет на Сливница:

Донка Михайлова, кмет на Троян:

Липсва диалог с кабинета

6www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

Сдружението.Що се касае до избора на ново ръ-

ководство, то тенденциите вече се оч-ертаха на нашите регионални обучения и заседания за номинации на бъдещи членове на УС, които вече проведохме. Може да се очаква добро съотношение между приемственост и обновяване. Вероятно над половината от бъдещия УС ще са ново попълнение, но и немал-ка част от досегашното ни ръководство отново са номинирани. Не мога да не

споделя отличните си впечат-ления от новия изборен състав на общинските ръководства. По време на обученията усети-хме силната мотивация, идеи и воля за по-добра работа от новите председатели на об-щински съвети и кметове. Това са главно млади хора, готови да вложат всичко от себе си за успеха на своята община. Те заслужават да бъдат под-крепяни и насърчавани и това ще е една от най-важните ни задачи през първата година от новия мандат.

- Кога възникна идеята за създаване на Национал-но сдружение на общини-те? Разкажете ни повече за първите предизвикателства пред вашия проект.

- Веднага след големи-те промени през далечната 1991 г., още след първите демократични местни избори се усети необходимостта от такава организация. Както в много сфери през първите го-дини на силно политизиране, започнахме да се делим „по

цвят“ – сдружения на „демократични“ и на „червени“ общини, на малките и на големите общини. Паралелно с това и под влияние на партньорски органи-зации от САЩ и Европа проходиха и структури, обединяващи общините на регионален принцип. И така до 1996 г., когато ентусиазирани и вярващи в общинската солидарност кметове и об-щински съветници от различни по цвят и мащаб общини си подадоха ръка и учредиха своя, изцяло нова организа-ция. Това бяха едва 30% от всички об-щини, но те бяха достатъчно, за да се сложат основите. После дойде още по-трудното: да се започне с полезна дей-ност, да се привличат постепенно оста-налите общини, да се търсят средства за работата. И на този етап решаваща се оказа международната донорска подкрепа: от Американската агенция за международно развитие, Англия, Холандия, Дания. Ние бяхме „добър“ ученик и отворени да прилагаме оп-ита на асоциациите на местни власти от другите страни. И затова успяхме за по-малко от година да привлечем над 2/3 от българските общини като члено-ве на Сдружението.

Останалото, както се казва, е ис-тория. С много труд и постоянство си проправяхме път, градяхме авторитет, създавахме демократически традиции, падахме и ставахме, понасяхме удари от опити за разцепление, давахме обяс-нения на недоволните общини, мотиви-рахме пасивните, награждавахме най-добрите. Днес, когато всички общини са обединени и вярват в своето сдружение, би следвало да е по-лесно, но не е! За-щото всеки период си има своите нови предизвикателства и не може да „зас-пим“ върху стари лаври. И това вероятно е най-важното за успеха на НСОРБ – да е част от положителните промени в на-шата страна, да обединява вечно обно-вяващия се състав на привържениците на местната демокрация!

КОНКУРСФОРУМ

- Г-жо Чавдарова, кои са успехите на НСОРБ през 2015 г., които бихте отличила?

- Предизвиквате ме с този въпрос, най-малкото защото е нескромно сами да изброяваме успехите си. Както се казва в една поговорка „Лошо е, когато сами се хвалим, но още по-лошо е, кога-то няма с какво да се похвалим“.

Изминалата 2015 година ще запом-ним с голямото напрежение по при-ключването на общинските проекти от изминалия планов период и свеждането на т. нар. рискови проекти до минимум, т. е. не дадохме „големи жертви“, както се изразяват евроекспертите ни. Все още не сме приключили анализите си, но до момента данните показват, че общините са изпълнили над 4300 проекта за почти 9 млрд. лева.

Паралелно със закриването на ста-рия период вървяха и дейностите ни по подготовка на новите проекти за пери-ода 2014-2020. Изготвихме и разпрос-транихме Наръчник за европроектите на общините през периода 2014-2020, който е подготвен от най-опитните ни общински експерти от „колеги за коле-ги“.

Несъмнено наш институционален успех е, че през годината успяхме да приключим и отчетем два проекта по ОП „Техническа помощ“, с които инвес-тирахме почти 13 млн. лв. в техника и софтуер, като разработихме и внедрих-ме електронна система за подготовка и управление на проекти във всички 265 общини и в районите на София, Пловдив и Варна. Това е системата ИСУП, дос-тъпна за ползване от всички общини, с обучени над 600 общински експерти за работа с нея. Паралелно обучихме и над 870 общински експерти в Европейския Институт по публична администрация. Изградихме и целево вътрешно звено за европейски проекти – Общински ре-сурсно-координационен център, който осигурява необходимата експертна под-крепа за общините.

По директните програми на ЕК спе-челихме два нови партньорски проекта, които вече изпълняваме. Бяхме одо-брени от управляващия орган на Про-грамата за градско развитие УРБАКТ III, който е във Франция, за тяхно Контактно звено за България, т.е. вече сме част от структура по упра-вление на европей-ските фондове.

В международен аспект затвърдихме имиджа и ролята на българските общини, като през месец май съвместно с община Пловдив и Мре-жата на асоциациите на местните вла-сти от Югоизточна Европа проведохме най-мащабната годишна среща с учас-тието на 500 изборни лица и на техните асоциации от над 15 държави. Органи-зирахме и международна конференция с участието на държавния ни глава, пос-ветена на реакциите и готовността ни при природни бедствия и кризи.

Изпратихме с достойнство изборните представители от стария мандат и по-

срещнахме с уважение новоизбраните им наследници. Подадохме им ръка вед-нага след местните избори, като предос-тавихме на всеки общински съветник и кмет на община наръчника ни за подкре-па в работата им през новия мандaт.

Друг наш много важен резултат е изготвената и приета от най-висшия ни форум Концепция за нов закон за мест-ните данъци и такси, която ще даде въз-можност за действително стартиране на твърде дълго отлаганата финансова де-централизация.

През изминалата година бяхме и търсен партньор, който да предаде и сподели опита си на наши колеги от ре-гиона, като организирахме обучения за изборни представители от Украйна и от Република Косово. В края на миналата година проведохме мащабен форум с над 350 участници, основно кметове и председатели на общински съвети, кои-то дискутираха задачите на общините през настоящия програмен период с

трима вицепремиери и всички ключови за нас министри.

- Какви са целите ви през 2016 г.? Върху какво ще наблегнете в работата си през тази година?

- Безусловно цел но-мер едно е и си остава финансовата децентра-лизация и приемането

на европейски по дух и съдържание За-кон за местните данъци и такси. Ще ра-ботим и за подобряването на модела за финансиране на държавно делегирани-те дейности. Предстои ни и да участваме в подготовката на нова и по-справедли-ва методика за такса „битови отпадъ-ци“. Продължаваме работата по новата Стратегия за децентрализация.

До средата на годината ще стартира-ме два големи институционални проекта по Оперативна програма „Добро упра-вление“. Те са инвестиция в експертния

общински капацитет и в уменията за уп-равление на европроекти. Тежка работа ни предстои и за намиране подходящо решение по финансовите корекции по европрограмите.

С Министерски съвет започваме из-пълнението на проект, в резултат на който ще разработим модели за стан-дартизиране и унифициране на 20-те най-често предоставяни от общините услуги за гражданите и бизнеса.

През 2016 година продължаваме с организирането на традиционните ни общински форуми, срещи и обучения, интересът към които трайно се увелича-ва през годините.

Очаква ни и интензивна международ-на дейност, в рамките на българското председателство на Съвета на минист-рите към Съвета на Европа.

Задачите по представителство, лоби-ране, защита на интересите, консулти-ране и представяне на добри управлен-ски практики ще са наше ежедневие.

С цялата тази полезна за общини-те дейност очакваме да отбележим по подходящ начин и юбилея на нашата организация, 20-та годишнина на Сдру-жението.

- Какво да очакваме от Общото събрание на Сдружението на 23 и 24 февруари? Ще има ли големи проме-ни в ръководството?

- Нашият най-висш орган в своя об-новен делегатски състав трябва преди всичко да очертае „поръчката“ си към своята организация: какво от досегаш-ната дейност да се подобрява, към как-ви нови резултати да се ориентираме с големите си институционални проекти. Особено оживена дискусия очакваме по предложените нови възможности за подкрепа на общините: дали да създа-дем към НСОРБ централизиран орган за покупки за общините, дали да полз-ваме опита за създаване на общински инвестиционен фонд и т. н. Това са прин-ципно нови дейности, които съществено ще променят характера на работа на

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ:

Трябва ни стратегия за децентрализация до 2025 г.

Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на НСОРБ (Национално сдружение на общини-те в Република България) от самото му създа-ване през 1996 г. Завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор по икономика, с дисер-

тация по ефективност на инвестициите. Старши научен сътрудник по териториално планиране, като и в момента поддържа препо-давателска дейност като хонорован препода-вател. Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси.

Завършила е следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор на над 70 монографии, статии и доклади с теми регионално разви-тие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие. Омъжена, с три деца.

В РЪКОВОДСТВОТО НА СДРУЖЕНИЕТО ЩЕ ИМА ДОБЪР БАЛАНС МЕЖДУ ПРИЕМСТВЕНОСТ И ОБНОВЛЕНИЕ

7www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ДЪЛГОВЕ

Велина ИВАНОВА

Сливен е най-задлъжнялата общи-на в България. Това показват послед-ните данни за дълговете на общините на Министерство на финансите (МФ) от края на 2015 г., предоставени след запитване на Kmeta.bg. Просрочени-те плащания по бюджета на община-та са в размер на 19 295 313 лв.

На второ място по неизплатени средства е община Перник, чиито задължения са 13 991 064 лв. Трета в негативната класация е Кърджали, която е длъжник с 12 333 206 лв. На четвърта и пета позиция са Велин-град и Видин със задължения съот-ветно от 11 143 494 лв. и 7 315 601 лв.

5-те общини с най-висок размер на просрочените задължения по ев-ропроекти са Сопот, Неделино, Чер-вен бряг, Батак и Пирдоп. Неразпла-тените средства по проекти в Сопот са 3 167 981 лв. За Неделино числото е 2 374 837лв. Червен бряг дължи 1 845 213 лв. по европроекти, Батак - 1 804 570 лв., а Пирдоп - 697 377 лв., показва справката от МФ.

Белоградчик е най-фрапантният пример за натрупани неразплатени задължения спрямо общия размер на разходите на общината. Към края на ноември размерът на дълговете е равен на 90% от размера на всички разходи по общинския бюджет. За Стамболово съотношението е 57,5%, за Велинград – 53,8%. За Пирдоп и Симитли процентът е около 50%.

Лошо управление на финансите и ниска събираемост на местните данъци и такси са основна причи-на за задлъжнялостта на споме-натите общини, разясниха от министерството. Ниската съ-бираемост на местните налози се дължи основно на високата безработица и ниските до-ходи в повечето населени места. На този фон адми-нистрациите по места за-вишават приходите, осо-бено от продажба на общинско имущество. От институцията от-белязват, че общи-ните дават под наем свои по-мещения на за-ни-

жени цени, което ги лишава от при-ходи. Така те не могат да изпълнят финансовите ангажименти, които поемат, и изпитват трудности да по-криват текущите си задължения и ка-питалови разходи.

Масово общинските администра-ции допускат натрупване на нови за-дължения над определения допустим размер. Те не спазват ограниченията на чл. 94, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Спо-ред т. 1., наличните към края на го-дината задължения за разходи (ко-гато са начислени фактури, но не са разплатени - бел.ред.) не могат да надвишават 5 на сто от средногодиш-ния размер на отчетените разходи за последните 4 години. Т. 2 пък гласи, че наличните към края на годината поети ангажименти за разходи (суми-те на сключените от общината дого-вори, плащанията по които предстои да се реализират - бел.ред.) не могат да надвишават 30 на сто от средно-годишния размер на отчетените раз-ходи за последните 4 години. От МФ отбелязват, че текущо анализират данните, като предстои към края на февруари да е ясна картината за ця-лата 2015 година.

Сериозни проблеми има и при ра-ботата по инвестиционни проекти, алармират от финансовото министер-ство. Изискванията за изрядност на документацията и целево разход-ване на средствата там

са строги. Заради допуснати грешки и злоупотреби не се признават на-правени вече разходи от общински-те бюджети и се налагат финансови корекции.

Например, проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е установила, че 5 общи-ни са платили неправомерно общо около 905 000 лв. за 13 проекта по Публичната инвестиционна програма за 2014 г. Това са Септември, Коче-риново, Родопи, Златица и Исперих. Средствата не са разходвани за цел-та, за която са предоставени, и тези общини ще трябва да ги връщат на Министерството на финансите.

За 2015 г. пари в бюджета на дър-жавата, след проверки на АДФИ, са върнали над 10 общини. Най-много средства е трябвало да върне Стра-жица – 40 234,39 лв., а най-малко – Суворово (815,75 лв.) Втора по раз-мер на върнатите пари е Венец с 32 687,59 лв., следвана от Върбица (14 394 лв.),Цар Калоян (9700 лв.) и Горна Оряховица (6961,22 лв.). Общините, които нямат просрочени задължения по бюджета, са 120, а тези, които не отчитат просрочена задлъжнялост по сметките за средства от Европейския съюз, са 247 броя, показва справката от министерството.

Сливен, Перник и Кърджали са сред най-задлъжнелите общиниБорчовете на Белоградчик са колкото всички разходи в общинския бюджет

Около 40 млн.лв. са задъл-женията на община Сливен. От-делно поетите ангажименти и сключени договори от страна на общината са за около 140 милиона лева. Тези данни пре-

достави специално за Kmeta.bg градоначалникът Стефан Радев.

Освен това, банковите креди-ти са 15 милиона. Изхарчени са над 1 милион и 200 хиляди лева от сметката за чужди средства. Изчерпали са и 3 100 000 лв. от парите за държавни дей-ности, които също трябва да

бъдат възстановени. „В края на годината успяхме да

възстановим над 600 хиляди и остават още толкова“, каза Стефан

Радев.В края на ноември

2015 г. се проведе об-ществено обсъждане на

бюджета на Сливен за 2016-а. Тогава общинският

съвет прогнозира приходи от 76 117 095 лв., или с 25%

по-малко от 2015 г. „От първия ден ми се наложи да работим в

ситуация на остър дефицит. Ос-новната ми амбиция през тази година е да поставим финансите на общината на здрави основи, да можем да градим и да гледа-ме напред“, разясни кметът на Сливен.

Градоначалникът на Сливен Стефан Радев:

Трябва дапоставим финансите на здрави основи

8www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ПРИЗ 8KMETA.bg

риключи гласуването в кон-курса „Кмет на месеца“ за януари. Победителите са ясни! Това са градоначални-

ците на Хасково – Добри Белива-нов, на Сандански – Кирил Котев, и на Ивайловград - Диана Овчарова. Темата, по която кметовете се съ-ревноваваха, бе „Най-добра колед-на украса“.

„Кмет на годината“ стартира обе-щаващо през новата година. До по-следния момент победителите и в трите категории не бяха ясни. Дока-зателство за това е малката разли-ка в процентите между заелите първото място и останалите на втора позиция.

При категори-ята на общини с население над 50 000 души, Добри Белива-нов успя да из-превари един от многократните лауреати на кон-курса Димитър Николов. Кметът на Хасково за-

върши надпреварата с 49%, а коле-гата му от Бургас финишира с 41%.

На трето, четвърто и пето място останаха кметовете на Велико Тър-ново, Варна и Благоевград.

Най-големият обрат се получи в новата категория на конкурса, в която се надпреварват кметовете на общини с население между 20 и 50 000 души. Тук Кирил Котев от Сандански направи шампионски „спринт“ и успя да навакса изостава-нето си от колегата му от Севлиево Иван Иванов. В крайна сметка Котев завърши с 41%, а Иванов с едва 3%

по-малко. В първите дни на конкур-са първото място бе резервирано от кмета на Ботевград Иван Гавалюгов, който обаче не успя да запази пред-нината си и приключи трети с 13%. На последните две места останаха градоначалниците на Дупница – Ме-тоди Чимев, и на Троян – Донка Ми-хайлова.

При малките общини с населе-ние до 20 000 души имаше двубой между Георги Икономов, кмет на Банско, и Диана Овчарова, която оглавява община Ивайловград. Два-

мата непрекъснато сменяха своите позиции, но в крайна сметка с успе-ха се поздрави Овчарова, която съ-бра 37%, а колегата й от Банско - с 5% по-малко. На трето място остана Красимир Герчев, кмет на Разлог, а на последните две позиции фини-шираха кметовете на Белово и При-морско - инж. Костадин Варев и д-р Димитър Германов.

Порталът на българските общини Kmeta.bg благодари на всички гла-сували, защото това е един от начи-ните да изваждаме на преден план добрите практики в местното само-управление.

Вече тече и конкурсът „Кмет на месеца“ за февруари. Темата, по която ще се съревновават градона-чалниците, е „Борба с предизвика-телствата на зимата“.

с победа в първия

Кметовете на Хасково, Сандански и Ивайловград

През цялото време над-преварата бе изключително оспорвана

П

Порталът на българските общини Kmeta.bg подготвя поредната си мащабна иници-атива – „Кмет на Европа“. Конкурсът ще се проведе през 2016 или 2017 г., като цере-монията по награждаване ще бъде в Брюк-сел, Белгия. Символ на надпреварата ще бъде казанлъшката роза. Основната цел е да бъдат популяризирани значими и устой-чиви проекти, финансирани от ЕС, в конте-кста на приоритетите на общата регионал-на политика и изпълнявани от европейски кметове. Това би допринесло за по-голяма-та публичност на постигнатите резултати и би засилило ефекта и въздействието от прилагането на най-добрите практики.

Инициативата, чието ноу-хау принадле-жи на Kmeta.bg, вече набира скорост и е намерила одобрение от еврокомисаря по регионалната политика Корина Крецу.

Проектът „Кмет на Европа“ досега бе подкрепен от НСОРБ председателя на Столичния общински съвет Елен Герджи-ков, кмета на Добрич - Йордан Йорданов, на Ихтиман - Калоян Илиев, на Стара За-гора - Живко Тодоров, на Николай Грозев - кмет на Нова Загора, както и от кметът на Казанла Галина Стоянова.

Интервю по темата - на стр. 12-13

Инициативата „Кмет на Европа“ се радва на широка подкрепа

Фалшиви призове за „Кмет на годината“ се раз-дават из страната, установи проверка на Kmeta.bg. В пълно нарушение на българското и европейското законодателство предаването „Национален кален-дар“, а впоследствие „Кметовете на България“ на телевизия „Евроком“, от няколко месеца разда-ва плакети с отличията, придружени от бутилки с вино, на градоначалници.

Единствените легитимни конкурси за местна власт „Кмет на годината“, „Кмет на месеца“ и „Кмет на Европа“ се организират от „Бранд Медия Бъл-гария“ и нейните медии – Портала на българските общини Kmeta.bg и безплатния вестник „КМЕТА.bg“. Името на конкурса и условията за провеждане-то му са патентовани според всички изисквания на законодателството и използването им представля-ва нагла кражба, която цели единствено незаконно обогатяване.

В последните три години за Kmeta.bg e чест да отличава местната власт за нейните постижения, създавайки здравословна среда за честна и пряма конкуренция.

За нивото на конкурса говорят и мненията на кметовете, които изтъкват ясната и прозрачна ор-ганизация на надпреварата като едно от главните й предимства.

Радваме се, че конкурсът вече е набрал такава популярност, че се появяват и негови имитатори. Не се страхуваме и от конкуренция.

За да има такава обаче, тя трябва да бъде чест-

на, законна и прозрачна. Когато нарушава българ-ските закони, единствената ни защита може да бъде в българския съд.

Ние ще предприемем нужните действия спрямо тези самодейци.

Апелираме обаче към българските кметове: Не се поддавайте на изнудване и провокации! Вложете усилията си към подобряване на условията в бъл-гарските градове и участвайте в честна битка, на равна нога, със своите конкуренти!

Обещаваме да оценим вашите усилия както и до-сега – коректно, точно и прозрачно. Като истински партньори, каквито винаги сме били.

А към онези, които се опитват да откраднат на-шия труд, ще кажем само: Срам ни е, колеги. Срам ни е не от вас, а от занаята, който е стигнал дотам, че да се краде е ценност, а да се лъже вече е навик. Точно затова ще ви осъдим.

За престижа на професията, която според нас е ценност, а не начин на прехрана.ОЧАКВАМЕ ВИ В СЪДА.АКО ИМАТЕ ОЧИ ДА СЕ ПОЯВИТЕ.

Фалшиви награди „Кмет на годината“ раздават из странатаС нагла кражба на името на марковия конкурс лъжат градоначалници

Ето и списъка на населените места, чиито кме-тове са получили фалшивите награди през по-следната година:

Банско, Гулянци, Димитровград, Ивайловград, Хасково, Криводол, Тополовград, Долни Чифлик, Вълчи дол, Симитли.

Конкурсът "Кмет на годината" е единственият легитимен формат в страната

9www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ИНОВАЦИИ

-н Петров, вече предлагате електронно известяване за новоизлeзлите броеве на Държавен вестник. Разка-

жете повече за този проект.– Тази функционалност е въве-

дена от около месец. Идеята ни е да спестим на потребителите ни усилието да влизат всеки ден в нашия продукт, а да си направят абонамент за това известяване. Електронното известяване вли-за в общия абонамент за правно-информационния продукт „Сиела Норми“ и за известяването не се плаща отделно. То става по имейл. Въведохме услугата, защото потре-бителите ни се интересуват от ин-дивидуални услуги. По този начин създаваме връзка между ежеднев-ната работа на хората с имейлите им и продуктите ни.

– Каква е ползата от продукта „Сиела Норми“ за българските общини?

– Промените в нормативната уредба почти винаги касаят и об-щините. Над 100 общини ползват продукта ни, сред които София, Пловдив, Варна, Ямбол и повечето големи общини. Системата ни е от полза не само на юристи, но и на

специалисти в различни области, които се интересуват от норматив-ната уредба и съдебните практики по прилагането й в своята сфера – финанси, гражданско състояние и др.

– Какви са цените за абона-мент към „Сиела Норми“?

– 12-месечен абонамент за „Си-ела Норми“, в който влиза и елек-тронното известяване, е около 300 лв. В една общинска администра-ция най-често има абонаменти за повече от един потребител – напри-мер, за общо 10 допълнителни по-требители, свързани към основния абонат, цената е 250 лв. с отстъпка.

Имаме и електронен бюлетин, който също е безплатен. В него предлагаме акценти от Държавен вестник и съдебната практика, как-то и интересни новини от същата сфера.

- С какво електронното извес-тяване на „Сиела Норми“ е по-различно от подобни услуги на ваши конкуренти?

- При други компании тази услуга се заплаща допълнително. Освен това, ако работите в общинската администрация и сте специализи-ран в даден ресор, можете да сле-

дите всички наредби и правилници, свързани само със закони, които ви интересуват. Това става чрез заяв-ка на потребителя. Системата ни поддържа профил на всеки клиент. Това позволява различни функцио-налности, базирани на този про-фил. Например – често не помним кои документи сме преглеждали вчера, а този профил пази истори-ята на търсенията и на отваряните документи от потребителя и може да ви припомни това.

„Сиела Норми“ предлага достъп и до т.нар. „обществена консултация“ – проекти на нормативни актове из-вън законопроекти, т.е. проекти на правилници, наредби, постановле-ния. Те съдържат и бъдещи измене-ния на документите. Тези измене-ния невинаги биват приети и влизат в сила, но чрез включването им в продукта ни искаме да подготвим потребителите си за възможните бъдещи промени.

По отношение на търсенето на-пример, нашата търсачка показва не само конкретната ключова дума или фраза, но и вариации, така че да даде възможно най-много ре-зултати. Търсенето е конструирано по подобие на търсенето в Гугъл и

други популярни интернет търсач-ки. Освен това платформата марки-ра всички места в документа, които съдържат дадената дума или израз, за да насочи потребителя при чете-нето на вече намерения документ.

По отношение работа със съдеб-на практика предлагаме и докумен-ти, свързани с намерените съдебни актове, т.нар. близки съдебни ре-шения, което отличава нашия про-дукт от конкурентите ни. При тази опция, освен съдебното решение по конкретно дело, системата за-режда и други съдебни решения, сходни с този казус.

– На какви платформи са дос-тъпни услугите на „Сиела Нор-ма“?

- Услугата може да се ползва чрез десктоп приложение, което се инсталира на компютър. Клиентите ни могат да ползват „Сиела Норма“ и през уеб браузър за всички елек-тронни устройства.

Уникална възможност е десктоп приложението Web Server. То води към база данни, която се намира на нашия сървър и позволява да я актуализираме ежедневно. В про-тивен случай потребителите трябва сами да минават през този процес, в случаите на инсталация при тях, а данните заемат около 20–30 GB от хард диска на компютъра. Web Server-ът спестява време и място и осигурява удобство при работа.

– В какъв срок измененията на нормативната база, които изли-зат в Държавен вестник, се отра-зяват в „Сиела Норми“?

- Получаваме Държавен вестник на електронен носител ден пре-ди обнародването му. До края на деня актуализираме текстовете и най-късно до 8,30 на следващата сутрин, т.е. в деня, в който се раз-пространява хартиеното издание на ДВ, промените се виждат в „Си-ела Норми“. На практика, в нашата система те се включват преди або-натите на хартиеното издание да получат своето издание.

Веселин Петров е магистър по право. Завършил е в СУ „Кли-мент Охридски“. Работи в „Си-ела Норма“ АД като ръководител отдел "Актуализация и тексто-обработка". Ръководи екип от 8 професионалисти и развива во-дещата правно-информационна програма „Сиела Норми”. Участ-ва в проекти на компанията, свързани с правен анализ и раз-работка на информационни сис-теми. Владее английски и руски. С него разговаряме за електрон-ното известяване за новите бро-еве на Държавен вестник, което предлага „Сиела Норми“, и за ползата за общините.

„Сиела Норми“ известява по имейл за новите броеве на Държавен вестник

ГНад 100 общини ползват продукта ни, казва Веселин Петров, шеф на отдел „Актуализация и текстообработка“ в „Сиела Норма“

10www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ПОЛИТИКА

Владимир СИМЕОНОВ

Тя е пример за успяла жена. И то на поприще, което преди години бе запазена територия за мъжете – в политиката. Успехът обаче не идва даром. А е резултат от много рабо-та, умения, знания и воля. Не е дос-татъчно само да знаеш и искаш, а да можеш да го направиш. Тогава идват признанието и удовлетворе-нието на околните от твоята дей-ност. Което пък осмисля всичките ти усилия.

„За мен най-важно е да съм ус-пешна в живота си, в семейството си. Чак след това е политиката. Аз съм отговорен човек, който пре-следва целите си и не се отказва. Няма невъзможни неща, ако раз-читаш на екип от професионалисти, на приятели“, разкрива благоевгра-дчанката Даниела Савеклиева. За-

това никак не е случайно, че получава доверието на най-голямата и влиятелна политическа сила – партия ГЕРБ. Депутат е в 42-то и 43-то Народно събрание от първи многомандатен из-бирателен район. От март 2012 година пък е областен лидер на партията в Пирин-ския край. Никой не може да отрече, че с оглавяването на областната структура на ГЕРБ от нея спират всякакви крамо-ли, противоречия, брожения в пър-вичните партийни организации. На преден план излиза добрата екипна работа, зачитането на различното мнение, решаването на проблемите с диалог и разбиране. „Държа много на позитивизма. Затова и в предиз-борната борба през октомври мина-лата година не си позволихме черен

пиар за нито един наш опонент. За-щото е важно да покажеш своите силни черти, а не да чоплиш недос-татъците на другите. Знаех колко много правим и затова вярвах, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила в нашия регион.

Някои заложиха на черен пиар

но това се обърна срещу тях като бумеранг и им изигра лоша шега. Хората категорично подкрепиха европейското развитие на област Благоевград“, твърди народният представител и лидер на ГЕРБ в Пи-ринско.

Наясно е, че дължи тази победа на всички 10 хиляди души в партий-ните структури, които работили на пълни обороти. И им благодари от сърце. Защото човек трябва да ува-жава труда на другите, да не се гла-возамайва, че всичко се върти око-ло него. Да остане здраво стъпил на земята. „Гордостта в политиката е лош съветник. Не се поддавам на емоции, а на трезва преценка на всяка една ситуация. Силните орга-низации, непрекъснатата работа на всички е в основата на успехите ни на изборите. Трима от най-успеш-ните кметове в страната - д-р Ата-нас Камбитов в Благоевград, Геор-ги Икономов в Банско и Красимир Герчев в Разлог, спечелиха още на първия тур. Те имаха успешни ман-дати, затова не само ръководството на партията и структурите по места ги подкрепиха за участие в новата кметска надпревара, но и избирате-лите им гласуваха доверие отново“, казва Даниела Савеклиева. Тя „за-палила“ и останалите ГЕРБ-ери, че

партията има нужния потенциал

да разшири позициите си в мест-ната власт в региона. Защото ГЕРБ прави политики, насочени към хора-та, към превръщането на градовете в европейски, по-хубави, по-при-

влекателни за живеене. Когато го-вори за европейска солидарност, не забравя евродепутатите, които са един добър мост за връзката между България, между българските общи-ни и Брюксел. „Много здрава връзка има между нас, депутатите от бъл-гарския парламент и кметовете ни по места. Радвам се, че победихме на кметските избори в общините Сандански и Петрич. Нашите кмето-ве Кирил Котев и Димитър Бръчков ще дадат нови хоризонти за проспе-ритет на двете общини“, споделя ли-дерът на ГЕРБ в Пиринско. Не крие разочарованието си, че не успели да разбият статуквото в бастионите на ДПС – Сатовча, Гърмен, Якоруда и Белица. Но е факт, че в отделни селища, а те не са никак малко, ГЕРБ има свои кметове. В тези сме-сени райони

проблем е страхъткойто е насаждан и продължава да се насажда сред местните хора. Ще продължа като депутат да помагам на тези общини въпреки трудности-те, които срещаме, категорична е Савеклиева.

Благодарна е на семейството си, което не спира да я подкрепя в ней-ния живот на „колела“. Когато е в Благоевград, тя се опитва винаги да отдели част от времето си за съпру-га си и сина си. Те са наясно с анга-жиментите й, проявяват разбиране, когато дори и вкъщи се налага да решава проблеми на някоя от 14-те партийни структури в областта или трябва да помогне на някого, по-търсил нейната подкрепа. „За мен е валидната максимата: „Моят дом е моята крепост“. Там съм сигурна и спокойна, там черпя сили, за да продължавам напред“, признава Даниела Савеклиева. И не спира да върви по пътя на успеха. С разбира-нето и помощта на близките си, с доверието и признанието на съпар-тийците си. Със своите принципи и вяра…

Дама води ГЕРБ към успехи в Пиринския край

Много важно е да получиш признанието на другите за своята работа, твърди Даниела Савеклиева

Областният координатор на ГЕРБ в Благоевградско успя да разшири позициите на партията в региона

11www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ИКОНОМИКА

Спасен Ценов, управляващ директор на технологичната фирма „Енопта“:

Хиляди левове отлитат през прозорците на администрацията

11KMETA.bg

Атанас КИРАЧИН

- Повечето обществени сгради у нас са строени преди повече от 30 години. Кои са най-големите про-блеми при тях по отношение на енергийната им ефективност?

- За жалост България е доста из-оставаща. Енергийната ефективност дава много по-добър ефект върху околната среда отколкото фотовол-таици и вятърни централи, защото е по-полезно да ограничаваш консума-цията, отколкото да изграждаш нови мощности. Потенциалът в България е огромен – масово сградите, екс-плоатирани от администрациите, както и болниците, училищата, детските градини, читалищата, са в много тежко състояние и гу-бят хиляди левове годишно през прозорците и стените. Хубаво е, че в новия програмен период има много грантови схеми, а в послед-ните години се появиха и много нови възможности. В момента текат про-грами за енергийна ефективност в периферните райони, в частния сектор също има възможности чрез програ-мите за конкурентоспособност. Като цяло заканите на Европейския съюз – че енергийната ефективност ще стане приоритет, се превръщат в реалност. Ние, като фирма доставчик на услу-гите, виждаме, че наистина има воля и от страна на Европа, и от нашата държава. Невинаги грантовото финан-сиране е най-добрият вариант, тъй като често администрациите не търсят пари за проектите, а когато получават гарантирано безвъзмездно финанси-ране, търсят как да усвоят средства-та. Случва се да се влагат средства в селски читалища, които 3-ма – 4-ма човека посещават веднъж на 2 седми-ци. Често се случва да се инвестира в училища, които след няколко години се закриват заради недостатъчно уче-ници. Вместо това може да се помисли за по-високотехнологични решения на вече санирани сгради с нова догра-ма или саниране на сгради, които се ползват ежедневно и изразходват го-лям ресурс за отопление.

- Какви са нововъведенията в енергийната ефективност? Как се случва така, че новите, изцяло ос-тъклени сгради, спестяват повече

от една тухлена сграда?- Отдавна в Европа дограмата и из-

олацията са ремонтирани. В България сме с крачка назад и още има сгради със стара дограма и без изолация. Следващата стъпка е дадената сгра-

да да стане устойчива – за периода на нейното съществуване тя да

харчи достатъчно малко, за да е рентабилна. Отопле-нието, климатизацията и вентилацията формират около 40% от разходите. Много ползотворно за намаляване на сметките за отопление е смяна на енергоносителя – много

сгради у нас, особено учи-лища, все още използват

котелно гориво, което лес-но може да бъде заменено

с пелети или дървен чипс. На Запад има решения, при които

собствениците на съседни къщи си закупуват общ котел и така

създават собствено ло-кално парно. У

нас дър-

жавата дава нисколихвен кредит с безвъзмездна компонента с цел подо-бряване на енергийната ефективност на сградите. Предстои да се възстано-ви и държавното подпомагане за заку-пуване на дограма.

- Човешкият фактор също е ва-жен за разумното разходване на енергията. Програмата на правител-ството за саниране на жилищните сгради сякаш направи хората по-внимателни и по-заинтересовани за това да ползват отоплението разум-но. Така ли е и на работното място?

- Хората са внимателни колко енер-гия използват вкъщи. На работа неща-та се обръщат и за служителите не е необичайно прозорецът да е отворен, докато отоплението работи, или да не изгасят осветлението на помещения, в които няма никого. Стимулите, съз-дадени от държавата, наистина водят до резултати и българите все пове-че обръщат внимание на това как да спестят от сметките за ток, парно или твърдо гориво. Държавата задължава и търговците на енергия консумацията да намалява с по 3% годишно. ЕРП-та-та и топлофикациите могат да докажат спестената енергия чрез закупуване на сертификати от компания като на-шата или чрез внасяне на финансова-та стойност на тези 3% потребление в специален фонд, средствата от който да отидат за подобряване на енер-гийната ефективност. Тази стратегия обаче все още не се прилага и остава само на хартия.

- Какво може да предложи „Енопта“ за една стара обществе-

на сграда?- Нашият подход е изцяло

ориентиран към спестяване на енергия. Това става като вле-

зем в дадената сграда, огле-даме я и преценим кои мер-ки можем да приложим, инвестираме със собстве-ни средства и си връщаме инвестицията като получа-ваме процент от спестени-

те от клиента средства. Друг вариант е да въведем интели-

гентно управление, соларни системи и други технологични решения по же-лание на клиента. Първият ни по-го-лям проект беше свързан с училища и детски градини, в които направихме система, с която дистанционно упра-влявахме абонатните станции в тях. Средната икономия беше в рамките на 20-22%, а на места този процент бе и над 30. По този начин тези училища освободиха средства от делегираните си бюджети, които можеха да вложат в други дейности. Има много училища с малко ученици, но голяма база, което води до малък бюджет и големи разхо-ди за отопление.

Спасен Ценов е роден в Ботевград преди 29 години. Завършва Про-фесионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец и се дипломира като магистър-инженер по компютърни системи и тех-нологии от Техническия университет в София. Има специализация по мениджмънт на иновациите и предприемачеството от Telekom Austria Business School. В момента учи EMBA в University of Sheffield - City College. През 2011 г. е номиниран за млад талант на „Те-леком Австрия груп“.

Професионалният си път започва през 2006 г. като софтуерен инженер в софийския клон на американ-ската софтуерна компания The Olympians. През го-дините сменя няколко позиции в различни фирми. През 2010 г. постъпва като продуктов мениджър в „Мобилтел“, а от 2012 г. заема поста управляващ директор на технологичната фирма „Енопта“.

Хората са внимателни колко енергия изразходват вкъщи, но в работата нещата се обръщат и за тях не е ненормално прозорецът да е отворен, докато отоплението работи, казва Спасен Ценов.

www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ИНТЕРВЮ 12

Евгения ПОПОВА, Велина ВЕЛИНОВА

- Как оценяватe ефективността на кохезионната политика на Ев-ропейския съюз?

- Европейските структурни и ин-вестиционни фондове значително допринасят за развитието на нацио-налните икономики, особено в стра-ни членки като България и Румъния, защото тези фондове представля-ват голяма част от общите публични инвестиции. Само през 2015 г. тези фондове са били 4.45% от брутния вътрешен продукт на България. В новия програмен период структур-ните фондове ще съставляват 3% от БВП-то на страната.

Структурните фондове инвести-рат средства в индустрии, които издигат конкурентоспособността на България на по-високо ниво. Те до-принасят за икономическия растеж на страната и помагат за подобря-ването на ключова инфраструкту-ра. Моделът на управление на фон-довете, при който отговорността е споделена, предполага вземане на решения на национално ниво и съ-щевременно осигурява постигането на европейски цели.

Новата кохезионна политика е по-ориентирана към крайните ре-зултати и по-фокусирана. Тя оси-гурява финансиране вече само в 4 области, които водят до растеж: научни изследвания и иновации, дигитални технологии, подкрепа за малките и средните предприятия и за икономиката, базирана на ниско ниво вредни емисии.

- Българската асоциация „Евро Адванс“ ще реализира проекта „Кмет на Европа“. Предвижда се да бъде организирана мащабна инициатива за популяризиране на успешни проекти в областта на регионалното развитие, финан-сирани с европейски средства. Смятате ли, че тази надпревара

на добри европейски практики може да създаде силна конку-рентна среда и отлични резултати в местната власт?

- Инициатива като „Кмет на Евро-па“, която е насочена към създава-нето на добри практики в областта на развитието на градската среда, може да бъде изключително полез-на и да доведе до добри резултати. Заедно с тези практики трябва да виждаме и нови инициативи.

- Какви рискове съдържа не-ефективното и недостатъчно ус-вояване на евро-пейски фондове по оперативните програми?

- Самото усвоя-ване не е основна-та цел на кохези-онната политика. Важното е да се постигнат трайни и видими резултати в областите, в които може да се работи с програ-мите, да се насърчава растежът и да се създават работни места. Подбо-рът на проекти, които да бъдат фи-нансирани и управлявани по гъвкав

начин със стратегическо мислене, е от особено значение.

Също толкова важно е да бъдем убедени, че всички уроци, науче-ни от предишния програмен пери-од, трябва да бъдат отчетени при механизмите на новите програми. Българските власти трябва да про-дължат да работят върху подобря-ването на административния капа-цитет на всички, които участват в работата по програмите.

- Един от приоритетите на ЕС през новия програмен период е да се следи за целесъобразността на отпусканите средства. Крие ли това рискове за проектите, осъщест-вявани у нас?

- Ако България си е взела поуки от програм-ния период през 2007-2013 г., който беше пръв за страната, няма причи-

на страната да не постигне целите си, заложени в оперативните про-грами за периода 2014-2020 г.

- Смятате ли, че българските градове имат капацитета да се справят с управлението на фон-

довете през новия програмен пе-риод? Какви ще бъдат последи-ците, ако не успeят?

- Българските градове ще про-дължат да играят важна роля в управлението на европейските фон-дове. 39 градски центъра в страната са основната таргет група на про-грамата по регионално развитие. „Региони в растеж“ е фокусирана върху няколко основни приоритета, например устойчиво развитие на градската среда, мерки за енер-гийна ефективност в обществени и жилищни сгради, пътища и интег-риран градски транспорт, здравео-пазване, социална и образователна инфраструктура и регионален тури-зъм.

България е решила да делегира избора на проекти за финансиране на местната власт. Това значи, че общините трябва да подобрят ка-пацитета си в няколко сфери: тех-ническо оборудване, правни услуги, логистика и др. Ето защо изгражда-нето на административен капацитет е ключово не само за централната държавна администрация, но и за българските общини.

- Метрото на София е един от

Якоб Адамовиц е говорител, част

от комуникационния екип на Европей-

ската комисия. Там той отговаря за

въпросите, свързани с регионална

политика и транспорт. Вестникът

на българските общини „КМЕТА.bg“

го потърси, за да коментира проблемите на об-

щините, свързани с новия програмен период, както и

възможностите за финансиране на слабо развитите

региони на България. Не пропуснахме да го попитаме

и за новата инициатива на Портала на българските

общини “Кмет на Европа”, подкрепата за която набира

вече скорост в България и Европа.

Инициатива като „Кмет може да бъде изключите

Якоб Адамовиц, говорител на Европейската комисия в областта на регионалната политика и транспорта:

САМО ПРЕЗ 2015 Г. ТЕЗИ ФОНДОВЕ СА БИЛИ 4.45% ОТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ НА БЪЛГАРИЯ

13www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ИНТЕРВЮ

коментар

3

Атанас КИРАЧИН

Отначало не въз-приех информацията, макар и аз да бях този, качил новината за уби-тото във Враца момче. Не знам дали от ру-тината на работа или възприятията ми тол-кова са се затъпили, но афектът от тази случка ме застигна по-късно.

Щеше да е „инцидент“, ако няма-ше още десетки такива. Насилието вече не е симптом на разрухата в обществото у нас – диагноза е, и тя застрашава да се превърне в терми-нално състояние: показни убийства, стрелба с миномети, пребити въз-растни хора… Синдром на анцуга?!

Писна ми! Понякога си мисля, че живеем в гангстерски филм. От тъ-пите, в които половината бюджет отива за халосни патрони. Само че в нашия се стреляме с истински и наистина се бием по улиците. Граж-данска война в мирно време.

Няма да говоря за политици-те, полицаите, ченгетата… Говоря за нас! За всеки с BMW, за когото прясно асфалтираният с европари булевард е като „Нюрбургринг“. За всеки, който пресича точно между подлез и пешеходна пътека. За тези, за които саморазправата с юмруци

или ножове е „пазене на чест“. За всеки, кой-то прави нещо, „‘щото другите така правят, брато“. Или иначе ка-зано, всички, които ще кажат: „Това не се отна-ся до мене!“

Мразя ви! Мразя и себе си, че ви нари-чам „сънародници“, безродници. Защото в България е нормално

една банка да бъде разграбена за ден, двама „братя“ да са с десетки обвинения и присъди, но никой да не знае къде са, граничар, пиян и напушен, да отнесе бебе в количка, дете на колело да бъде блъснато и убито в пешеходна зона, да се из-сича гората с помощта на горските пазачи, органите на реда да се съ-бират на незаконен протест, хора да се самозапалват в знак на протест, а после никой да не излезе да гла-сува на следващите избори, за да подкрепи исканията… беззаконие, корупция, липса на възпитание и на емпатия към другите. За този синд-ром на анцуга става въпрос.

„Стига вече!“ – тази реплика се сдоби с изключителна популярност след брифинга на вътрешния минис-тър. Време е, обаче, всички да си кажем „Стига вече“ сами на себе си, за себе си. Заради себе си.

Димитър ЛАЗАРОВ

В България няма ос-манско робство, а в Ба-так си съжителствали мирно и тихо. Е, посби-вали се като едни ком-шии, ама то като живе-еш етаж над етаж, не може иначе.

На първо четене това ще се преподава в българските учили-ща, според проекта за нова програ-ма по история за VI клас, публику-вана в петък от Министерството на образованието и науката и комен-тирана на пресконференция в МОН.

Османско съжителство? Ако оти-да да обезглавя няколко мои ком-шии, това пак ли е съжителство, пи-там МОН? Ако затворя беззащитни майки с деца в кварталната църква и ги заколя, пак ли е съжителство?

А „Под игото“ как ще го прекръс-тим? Може би „Съквартиранти“ или „Любовни квартири“, както коменти-ра един колега.

Много ми е интересно, след като в училище ще се учи, че сме съ-жителствали с османлиите, как ще обясним на подрастващите следно-то:

Защо трети март е национални-

ят ни празник? Защо честваме Априлското въстание? Защо отбе-лязваме обесването на Васил Левски? Защо на втори юни вият си-рени?

Опитите за открове-на фалшификация на българската история досега идваха отвън, сега, затвърждавайки нихилизма си, ги по-

чваме и отвътре. Историята трябва да се учи и знае такава каквато е, а не да бъде „политически коректна“. На такива нагли опити за извраща-ване на историческата истина пра-вилната реакция е цивилизован, до-бре организиран, безкомпромисен и мощен протест на гражданското общество в България. Иначе – чест-но казано, дай боже повече такива провокации. Защото те ни сръчкват и ни напомнят, че сме българи. Под-сещат ни да отидем до Батак или да се качим на Шипка. Да покажем на децата си черепите на „съквар-тирантите“ от Кървавата църква или паметника на Ботев на връх Вола.Затова пишете, „юроди“, мазнете се на Брюксел и Вашингтон.

И благодаря, че ме карате да не забравям, че съм българин!

Синдромът на анцуга

А клането в Батак пак ли е съжителство?

най-големите проекти, осъщест-вени с европейско финансиране. Каква е вашата оценка, може ли този проект да бъде пример за ус-пешно оползотворяване на евро-пейски средства?

- Разширяването на софийска-та мрежа е един от най-големите транспортни проекти, подкрепени от ЕС в периода 2007-2013 г. Като се има предвид сложността на изпъл-нение, разширенията бяха направе-ни гладко и без особени проблеми. Метрото в София наистина може да бъде образец за добре подготвен и изпълнен проект.

- Какви са плановете на Евро-пейската комисия за подпомага-не на най-изостаналите (бедни) райони в ЕС?

- С 495 милиона евро, които ще бъдат осигурени по Европейския фонд за регионално развитие, Бъл-гария може да увеличи своя капаци-тет с оперативните програ-ми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентос-пособност“. За да се из-ползва това безвъзмездно финансиране по най-до-брия начин, българското правителство трябва да насочи инвестициите по стратегиче-ския начин, който е описан в доку-мента „Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2014-2020“.

- А имате ли конкретни мерки в тази област?

- България реши да подпомогне икономически изостаналите си ре-гиони чрез европейските фондове и това е начинът за постигането на балансирано и устойчиво регио-нално развитие и преодоляване на вътрешнорегионалните различия. В тази връзка за устойчивото разви-тие на градската среда българските власти напълно основателно насо-чиха усилията си в Северозападния регион, който е засегнат от силен демографски спад и високо ниво на безработица и бедност. Единствени-ят начин за спиране на тази тенден-ция е реализирането на стратегия за регионално развитие, а за тази цел България трябва да използва ефективно средствата от оператив-ните програми. За повишаването на стандарта на живот на население-то, бизнес средата в района трябва да се подобри значително. Първата стъпка в стратегията от страна на властите е подобряването на мо-билността чрез инвестиции в пътна инфраструктура в региона, за да се развие конкурентна бизнес среда.

- Какви са приоритетите в об-

ластта на транспорта през новия оперативен период?

- Приоритетите на транспорта чрез използване на фондовете на ЕС за периода 2014-2020 са изложе-ни в Оперативна програма „Транс-порт и транспортна инфраструкту-ра“. Европейският съюз осигурява 1,6 милиарда евро за подпомагане на изпълнението на тази програма в България. Повечето от наличния бюджет ще бъдат изразходвани за четири големи проекта: рехабили-тация на жп линията Пловдив-Бур-гас, модернизацията на жп линията София-Септември, завършването на магистрала „Струма“ и изграждане-то на трета линия на метрото, която ще позволи на повече хора да из-ползват един от най-екологичните начини за придвижване в столица-та.

Всички тези инвестиции често са следствие от мащабни проекти,

и з п ъ л н я в а -ни в периода 2007-2013, в п е р с п е к т и -вата на за-вършване на съответните т р а н с п о р т-ни коридори.

Проектите за железопътни и магис-трални са част от визията за Транс-европейската транспортна мрежа. Тяхното завършване цели подобря-ване на комуникациите със съседни-те страни, както и по-добро интег-риране на страната в европейската транспортна система.

- България се стреми към енергийна независимост. В тази връзка каква е позицията на ЕК за предложението на премиера Бойко Борисов за създаването на газов хъб на територията на Бъл-гария за разпределението на при-роден газ в Европа?

- В края на миналата година меж-ду България и Европейската коми-сия бе създадена „Съвместна работ-на група за газов хъб Балкан“. Целта на работната група е да подкрепи пазарната интеграция и диверсифи-кация в региона, като работата й ще бъде в пълно съответствие с работа-та на Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа.

Искам да подчертая, ключовият приоритет за Комисията е да по-виши сигурността на енергийните доставки и създаването на свързан и конкурентен енергиен пазар в ре-гиона. Нашата крайна цел е всяка държава от региона да има най-мал-ко три различни източника на при-роден газ.

на Европа“ лно полезна

МЕТРОТО В СОФИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБРАЗЕЦ ЗА ДОБРЕ ПОДГОТВЕН И ИЗПЪЛНЕН ПРОЕКТ

14www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ЕКСПО

Град на виното изграждат Над 50 000 посетители очакват на „Винария“

но присъствие на чуждестранни търговци и еножурналисти. През четирите изложбени дни ще се ор-ганизират още майсторски класове на енолози, ще текат ексклузивни презентации на наградени вина и богата културна програма. Изло-жителите ще бъдат разделени в няколко основни бранша: Вино и високо алкохолни напитки, Машини и технологии за винопроизводство, Лозарство – посадъчен материал, техника и технологии, Материали и услуги за лозарството и винарство-то, Опаковки. Ще има и щанд, на който ще се предлагат оферти за винен туризъм и еднодневни винени турове. За поредна година Между-народната винена изложба е част от мегафорум за агробизнес, храни, вино и туризъм, включващ Между-народната селскостопанска излож-

ба АГРА, Специализирана изложба за биологично растениевъдство и животновъдство БиоАгра, Междуна-родна изложба за пчеларство АПИ България, Международна изложба за храни и напитки, опаковки, ма-шини и технологии ФУДТЕХ, Меж-дународна изложба за оборудване на хотели, ресторанти, кафетерии и търговски обекти ХОРЕКА Плов-див и Изложба на висококачествени италиански храни и вина „Вкусовете на Италия“.

Както всяка година конкурсите във „Винария“ ще придадат на из-ложбата и състезателен характер. Стартът ще бъде даден с

Международен конкурс за вина

ракии, винено бренди и спиртни на-питки, а призовете са „Златен Ри-

Концепцията тази година предвижда засилено присъствие на чуждестранни търговци и еножурналисти

Ели КУМАНОВА

За поредна година Международ-ната изложба „Винария“, която тра-диционно се провежда на панаира в Пловдив, ще посрещне производи-тели на вино и изби от целия свят. Форумът, който се е утвърдил като най-престижното изложение на бранша в Югоизточна Европа, ще се проведе от 24 до 28 февруари. Ор-ганизатор е Международен панаир Пловдив под егидата на Министер-ството на земеделието и храните и със съдействието на Националната лозаро-винарска камара. Доказа-телство, че „Винария“ се провежда по световните стандарти, е одо-брението, което форумът получи от Международната асоциация на из-ложбената индустрия (UFI). И тази година в панаирните палати ще се съберат над 150 изложители, които ще покажат както най-добрите, така и най-новите си винени продукти. Основен акцент в обновяването на изложбата е уникалният Град на ви-

ното, който ще представи по модерен начин колекциите на водещи производите-ли на алкохолни напитки, а също - храни и гурме кули-нария. Ще бъдат изградени щандове с вид на къщи, на които ще бъдат наредени бутилките и чашите с гроз-довите еликсири. Пътеките между тях ще са като ули-ци. Атмосферата ще е изця-ло градска и ще се слива с духа на всяка една от изби-те, които ще участват в из-ложбата. Освен експозиции на изложителите, ще има

гурме зоникътове за презентации, майсторски класове и релакс зони. В градче-то ще работи пресцентър, ще има още сцена за музикални изпълне-ния и бутик, където ценителите мо-гат да закупят от изисканите вина. Концепцията на „Винария 2016“ е изцяло нова и предвижда засиле-

Над 150 изложители ще покажат най-добрите си продукти на „Винария“

15www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

под тепетатаЕКСПО

Всеки посетител на панаира по време на седемте изложби ще по-лучи анкетна карта заедно с билета си, който е на стойност 3 лева, а за ученици и пенсионери цената е 2 лева. Картите трябва да са попъл-нени и пуснати в специална урна за участие в панаирна томбола. На-градите, осигурени от Междунаро-ден панаир Пловдив, са: мотофреза 1G-75, резачка McCulloch модел CS 340 и пръскачка CASE I 3W-3F. Имената на тримата печеливши ще бъдат обявени на 8 март.

Резачка срещу билет от 3 лв.

Подправки от кухнята на Марко ПолоСред най-интересните изложения по

време на панаирната седмица в края на февруари се очертава изложбата „Фудтех 2016“, която също като „Вина-рия“ е международна. На нея ще бъдат показани деликатеси от ново поколе-ние. Според експерти новите изделия, които ще бъдат демонстрирани на „Фудтех 2016“, предвещават пазарен триумф на родната хранителна индус-трия. На миналогодишното издание на изложбата хиляди посетители опитаха деликатесите на наши производители и им дадоха високи оценки. Това амби-цира и други предприятия да предста-вят сега своите колекции на „Фудтех“, която вече е място за ексклузивни вку-сови преживявания. Изложбата ще по-каже и четирите наши месни продукта, които имат защитено наименование в ЕС. Посетителите ще видят и баклава, приготвена по рецепти на майстори от Газинянтепе - световноизвестен център на сладкишите. Използват се брашно от лимец и нерафинирана захар, за да се отговори на изискванията за здравословни продукти. Със същия акцент е и колекцията на друга българска фирма, включваща слънчогле-

дов и сусамов тахан, кафява халва, нуга халва с фъстъчени ядки, слънчогледова и сусамова та-хан халва. Лютеница и зеленчукови консерви, конфитюр от рози и от ягоди са центърът в експо-

зицията на голяма наша компания. Със своята разширена продуктова гама „Фудтех 2016“ завзема по-го-ляма територия в уникалния Град на виното. Нашите производители ще се конкурират с компании от Гърция и други държави, както и с участниците в изложбата „Вкусове-те на Италия“. Новост за „Фудтех“ е експозицията на Индия, в която 16 фирми за първи път демонстрират екзотична кухня и оборудване за производство на храни. Присъстват износители на висок клас подправ-ки, а една от компаниите търгува с тях още от времето на Марко Поло. Десетки видове ориз, сирена, гу-арово масло и пшеничена трева за производство на лечебен сок са сред атрактивните индийски експонати. Постоянни открити де-густации ще дадат възможност на посетителите да опитат новите хитове на хранително-вкусовата

индустрия и да дадат своите оценки в конкурса „Изборът на потребителя“, който се организира съвместно с Университета по храни-телни технологии.

тон“, „Златна Фиала“, злат-ни, сребърни и бронзови медали. Организатор е На-ционалната лозаро-винар-ска камара. Преди вине-ното изложение започват и Национални дегустации на вина, ракии и винено бренди, а по време на из-ложбата паралелно ще те-кат националният конкурс „Изборът на потребителя“, конкурс за дизайн на опа-ковка, етикети и реклам-ни материали и конкурс за индустриален дизайн. За поредна година ще се организират и конкурсите „Изба на годината“ и „Най-добър енолог“.

В седемте изложения, които стар-тират едновременно на 24 февруа-ри, на панаира се очакват над 650 фирми от 25 държави, а съпътства-

щата програма ще включва повече от 40 събития. Очакват се около 50 000 посетители. Най-мащабна по традиция е изложбата „Агра“.

Експерти предвещават пазарен триумф за родната хранителна индустрия на „Фудтех 2016“

“Фудтех 2016” заема все по-голяма територия в Града на виното

16www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

Николай ИВАНОВ

Тази година се навършват 140 години от смъртта на Христо Ботев. На 2 юни 1876 г. край връх Вола във Врачанския балкан той е смъртно ранен от вражески куршум. За пръв път денят на Ботев се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив, а официално започва да се чества в цялата страна през 1901 г.

Загадките за смъртта на Христо Ботев започват още от момента на кончината му. На 1 юни (20 май по

стар стил) четата му се намира в подножието на връх Вола във

Врачанския балкан. Войвода-та напразно очаква към

тях да се присъеди-ни апостолът на

местния рево-люционен окръг Стоян Заимов. Вместо това, срещу тях от

б л и з к и т е села за-почват да прииждат османски в о й с к и .

С б л ъ с ъ -кът изглеж-

да неизбежен и затова четниците предпочитат да заемат удобни по-зиции по околните върхове Купена, Камарата, Клена и Околчица.

Боят започва към обед и трае няколко часа. На свечеряване бит-ката постепенно утихва и щабът на въстаниците се оттегля на съ-вещание. Заедно с Ботев са Перо Херцеговинеца, Г. Апостолов, Сава Пенев, Никола Обретенов, Дими-тър Тодоров-Димитрото и Димитър Габровеца-Тодорчето. По време на краткотрайно затишие Христо Бо-тев се изправя и поглежда надолу, за да провери къде се намират не-говите четници. И в този момент е прострелян в сърцето.

Пада и умира, без да пророни дума. След Освобождението за-почват да никнат една след друга хипотезите кой, кога и защо убива Ботев. Едни сочат като негов физи-чески убиец Никола Войновски, за-щото единствен в четата разбирал от военна стратегия и войводата му пречел. Други пък казват, че убиец-ът е Перо Херцеговинеца, заради свадата му с Ботев преди смъртта му, а трети изказват още по-сме-лата хипотеза - Никола Обретенов, защото в спомените си давал посто-янно объркващи факти.

KMETA.bg ПАМЕТ

Жив е той, жив е, там на БалканаЖив е той, жив

- Г-н Ботьов, разкажете нещо повече за фондация „Христо Бо-тьов“, на която сте председател.

- Фондацията е основана през 1994 г. и има за цел да популяризира живота и делото на именития българ-ски поет. Вече 22 години съществува-ме в културния живот на страната ни и през това време сме издали пове-че от 20 книги, провели сме десетки научни конференции и симпозиуми, даваме и ежегодна награда „Даскал Ботьо Петков“ на български учители, популяризиращи родната история, култура и литература.

- Тази година се навършват 140 години от смъртта на Христо Бо-тев. Как смятате да отбележите тази кръгла годишнина?

- Още през май миналата 2015 г. се учреди Инициативен комитет на-чело с проф. Валери Стефанов. От самото му начало в него се включиха редица български общественици, по-литици и дейци на културата. Програ-мата включва няколко инициативи,

но най-същественото е поставяне на паметници на Ботев в Русе и Велико Търново и проекта „Народните буди-тели и аз“, който се ръководи от бив-шия зам.-министър на образование-то Кирил Атанасов.

- Това са сериозни дейности, които искат добро финансиране. Имате ли дарители и откъде смята-те да поискате средства, за да осъ-ществите набелязаните задачи?

- Разбира се, че имаме и безко-ристни дарители, на които знаем, че винаги можем да разчитаме. Но конкретно за тези две наши кампа-нии наистина се нуждаем от доста средства. Затова и се обръщаме към

всички родолюбиви български граж-дани, институции и организации да ни съдействат в тези наши начина-ния. Смятам, че паметта на Ботев и на неговите другари, които дадоха живота си, за да сме свободни ние, изисква поне малко уважение и по-чит от наша страна. Вече сме изпра-тили писма до няколко български министерства, но разчитаме и на българските общини и особено на онези, които са свързани с живота и делото на Христо Ботев.

- Спомняте ли си кога за пръв път разбрахте, че сте потомък на Христо Ботев? Какво изпитахте, когато научихте това?

- Ясно си спомням този момент. Бях 6-годишен и както си стоях в хола съзрях един портрет на една от стените. Попитах моите близки кой е този човек и те ми отговориха, че това е един от най-големите българи, Христо Ботев. И така се започна... Едва след това, с течение на години-те постепенно осъзнавах какво е да си внук на Ботев и да носиш във ве-ните си и неговата кръв.

- Г-н Ботьов, от няколко години в общественото пространство се дискутира съдбата на първия па-метник на Христо Ботев – този, из-дигнат във Враца. Какво се случва с него?

- Не зная дали знаете, но това е първият паметник въобще на нацио-нален герой, който е открит в страна-та ни. Това става през далечната 1890 г. и на неговото освещаване присъст-ва дори цар Фердинанд. Преди годи-ни обаче е демонтиран и днес, поне по думите на наши приятели-исто-рици, основната част от него се съх-

140 години от смъртта на Христо Ботев

Наследникът на поета - Боян Ботьов:

Боян Ботьов е роден на 3 февруари 1960 г. в София. Правнук е на ген. Кирил Ботев, брат на известния поет и революционер Христо Ботев. Генералът единствен от деветте деца на Иванка Ботьова и даскал Ботьо Петков доживява старини и има потомство. Боян Ботьов завършва ис-тория в Софийския университет. Председател е на Общонародна фон-дация „Христо Ботьов“. Занимава се с проучвания на рода на Ботев по бащина линия в Калофер и Карлово, както и с родовете на други български възрожденци. Женен е, има трима синове - Боян, Чавдар и Александър.

Опасно е да се отрича историята

Фондация „Христо Ботьов“ набира средства за изграждането на паметници на Ботев в някол-ко големи града на страната. За целта обаче са необходими задружните усилия на всички заин-тересувани държавни институции и родолюбиви

Фондацията набира

17www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ПАМЕТ

Жив е той, жив е! Там на Балкана,потънал в кърви лежи и пъшкаюнак с дълбока на гърди рана,юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка,на друга сабля на две строшена;очи темнеят, глава се люшка,уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небетослънцето спряно сърдито пече;жътварка пее нейде в полето,и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини,тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,в таз робска земя! Ще да загинеи тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира: него жалеятземя и небе, звяр и природаи певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица,и вълк му кротко раната ближи;над него сокол, юнашка птица,и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер – месец изгрее,звезди обсипят сводът небесен;гора зашуми, вятър повее, –Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена,чудни, прекрасни, песен поемнат, –тихо нагазят трева зеленаи при юнакът дойдат, та седнат. Една му с билки раната върже,друга го пръсне с вода студена,трета го в уста целуне бърже, –и той я гледа, – мила, зесмена! „Кажи ми, сестро, де – Караджата?Де е и мойта вярна дружина?Кажи ми, пък ми вземи душата, –аз искам, сестро, тук да загина!“ И плеснат с ръце, па се прегърнат,и с песни хвръкнат те в небесата, –летят и пеят, дорде осъмнат,и търсят духът на Караджата... Но съмна вече! И на Балканаюнакът лежи, кръвта му тече, –вълкът му ближе лютата рана,и слънцето пак пече ли – пече!

Жив е той, жив е, там на Балканае, там на Балкана

ранява в местния музей. Доколкото зная, врачанската общественост от-давна иска паметникът да бъде въз-становен в естествената си градска среда. Но дали това ще се осъществи и кога, нямам представа. Лошото е, че страничните плочи, които са стоя-ли на паметника, са махнати от него и в момента никой не знае къде се намират. А те са уникални, защото на тях са изписани мисли и думи на не-

гови близки четници и сподвижници.- Напоследък в публичната сфе-

ра отново се заговори за промяна на учебното съдържание по исто-рия и литература. Под въпрос е изучаването на редица български възрожденски автори и техните творби, сред които и някои стихо-творения на Ботев. Какъв е ваши-ят коментар по казуса?

- Зная, че ще ме обвинят в при-

страстност, но това ни най-малко не ме безпокои. За мен е много опас-на тази тенденция за отричане или омаловажаване на част от родната ни история. И въпросът е не толкова в имената, които ще се изучават или не, а по-скоро в онова, от което ще лишим нашите деца.

- Сигурно сте забелязали, че българите често се интересуваме от това, кой е убил Ботев. Неотдав-на един от най-популярните днеш-ни писатели и драматурзи, Стефан Цанев, обяви, че според него Бо-тев се е самоубил. Как ще комен-тирате това твърдение?

- Смятам, че Стефан Цанев пред-ставя по един твърде тенденциозен начин смъртта на Ботев. Когато дава някаква характеристика за някого, той изхожда от собствения си житей-ски опит. Но това невинаги е правил-но, а в конкретния случай съм абсо-лютно убеден, че той греши.

- Кой е любимият ви завет на Ботев?

- „Аз ще направя ръцете си на чу-кове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите“. Това са думи на един гениален човек.

www.dobipress.bg

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Ботев и четата му слизат на козлодуйския бряг от кораба “Радецки”

българи.Фондацията съществува от 1994 г. Тя е създадена, за

да популяризира паметта и делото на Христо Ботев и неговите съратници. За 22 години е издала повече от 20 книги, а на много места в страната са поставени паметни

плочи, свързани с различни периоди от живота на имени-тия българин.

Фондацията организира всяка година ежегодна награ-да „Даскал Ботьо Петков“, която се дава в Деня на народ-ните будители на заслужил български учител.

средства за паметници на Ботев в цялата страна

18www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

Николай ИВАНОВ

Започваме поредицата „Големите кметове“ с първия „избран“ кмет на София – Тодораки Пешов. Много пре-ди да застане начело на града на 30 декември 1878 г., той вече е местна знаменитост и името му буди всеобщо уважение. Според един от неговите съвременници - Георги Каназирски-Верин, Тодораки Пешов, наричан още Желявецо по името на населеното място, откъдето произлиза, е бил един от най-заможните хора в града през втората половина на ХIX в.

Някъде около Кримската война (1853-1856) неговият баща, Пешо То-доров, решава да се премести от село Желява, където има голям чифлик, в тогавашната 15-хилядна София. Бързо се замогва и след няколко години вди-га разкошна двуетажна къща на днеш-ния югозападен ъгъл на улица „Алабин“ и булевард „Витоша“ в тогавашната чисто българска махала „Куручешме“ (според историците до Руско-турска-та война около ¾ от сградния фонд на тогавашна София е принадлежала на турци). Две десетилетия по-късно от тази импозантна постройка-конак, за която съвременниците твърдят, че е била единствената къща в града, ме-белирана по „австрийски образец“ с меки мебели в гостната, излиза чет-въртият градоначалник на София, То-дораки Пешов (1).

Роден на 5 април 1838 г. в днешния столичен квартал „Желява“, още в края на 60-те и началото на 70-те години на по-миналия век той става един от най-богатите и влиятелни жители на града. По спомените на негови съвременници Тодораки се занимавал с покупко-про-дажба на тютюни, един доста доходо-носен занаят по онова време. И за раз-лика от повечето негови многоимотни съграждани, той се радвал на голяма

почит и уважение от цялото населе-ние. В мемоарите си Каназирски го обрисува като човек, „извънредно ще-дър към нуждаещите се“ и всеобщо уважавана личност. Доказателство за това е и фактът, че в годините преди Освобождението той е избиран много-кратно в различни градски структури (като меджлиса - градския съвет, учи-лищното и църковното настоятелство и др). Неслучайно попада и в списъка на Марин Дринов от края на 1877 г. на подбрани интелигентни лица с оглед привличането им в бъдещото упра-вление на страната, а в края на 1878 г. като председател на Софийския град-ски съвет влиза „по право“ като депутат в Учредителното събрание във Велико

Търново. Месец по-късно съдбата го поставя начело на бъдещата столица на Третата българска държава (2) и това именно се превръща в делото на живота му. Тодораки Пешов управлява града общо два пъти (3).

За пръв път става кмет на 30 декем-ври 1878 г. и в продължение на почти 9 месеца (до 13 септември 1879 г.) ръ-ководи неговите съдбини. През това време създава или помага за открива-нето на Първа софийска мъжка гимна-зия (основана на 7 януари 1879 г.), на Софийската първоразрядна болница (официално отворена на 1 май 1879 г.), както и на редица други институции с обществена значимост. По негово лич-но настояване са въведени и първите нощни дежурства в аптеките. Но може би най-запомнящата му се инициатива е подписката за издигане на памет-ник на Апостола на свободата, Васил Левски. Обосновавайки предложение-то пред градския общински съвет Пе-шов посочва:“ […] Един път за всякога Левский е вече успял да съгради ве-ликолепен паметник в нашите сърца и души; но в памет на потомството, тук у нас, се възприе въздигането, за слава

ИСТОРИЯKMETA.bg

негова, паметник край г. София, до Ор-ханийското шосе, тъкмо на онова мяс-то, гдето он на въже биде повесен…“.

Вторият му мандат като столичен кмет започва на 10 май 1884 г. и про-дължава малко повече от 15 месеца - до 24 август 1885 г. По това време София се сдобива с нова водоснабди-телна система. Изградени са резер-воари за питейна вода при с. Бояна, както и част от водопровода, свърз-ващ ги с града. През пролетта на 1885 г. е обособена и Борисовата градина, която от следващата 1886 г. започва да придобива облика на съвременен градски парк.

В знак на почит и признателност в началото на 90-те години, Тодораки Пешов е удостоен със званието „По-четен гражданин на София”. Умира на 54-годишна възраст. Няколко десети-летия по-късно, към началото на Пър-вата световна война, неговите наслед-ници о. з. подп. Тодор Пешов, Пешо Т. Пешов и артистът от Народния театър Димитър Пешев, пропиляват почти всичко и нищо не остава за бъдните поколения от някогашното огромно имане на Желявецо.

1. Според твърденията на споменатия вече Георги Каназирски-Верин, около „една трета от днешния квартал Лозенец, тогава Курубаглар“

е бил негов. Негова собственост е бил и теренът около днешните малки „Пет кьошета“ – мястото, където се пресичат улиците „6-и Септември“ и „Цар Крум“, както и голямото здание на дружеството „Балкан“. Освен това, той е владял и обширни ливади в района на днешната улица „Иван Асен II“, Военното училище и булевард „Евлоги Георгиев“.

2. Градът е избран за българска столица на 3 април 1879 г. по настояване на известния историк, проф. Марин Дринов.

3. Преди него на този пост сядат известният софийски възрожденски първенец и търговец Манол (Манолаки) Ташов (10.02.1878–8.06.1878),

Димитър Хаджикоцев (9.06.1878–1.08.1878) и Димитър Димов (2.08.1878–29.12.1878).

Първият избран градоначалник на столицата предлага да се вдигне паметник на Апостола

Тодораки Пешов – кметът, който постави началото на водоснабдяването на София

Порталът на българските об-щини Kmeta.bg стартира поре-дицата „Големите кметове“. В следващите няколко месеца ще ви запознаем с тези градоначал-ници, оставили трайна следа в развитието на своето населено място. Надяваме се рубриката да бъде полезна на сегашните кметове, които ще почерпят ценен опит от управлението на техните предшественици.

Първа софийска мъжка гимназия е открита на 7 януари 1879 г. Нейният приемник днес е 1 СОУ „Пенчо Славейков“

19www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ТРАДИЦИИ

Жулиета ЦВЕТКОВА

ею, вею, посеваю, с Новым годом поздравляю“, припяват жените във варненското село Казашко, обикалят къщите и

хвърлят в краката на домакините зър-на от пшеница, царевица и ечемик. Нагиздени в ярки носии, наричат за здраве, благополучие и плодородие. Обичаят, който по традиция се про-вежда през януари, е древен аналог на традиционното българско сурвака-не и е пренесен от староверците, на-пуснали Русия още по времето на Пе-тър Велики и църковните реформи на партриарх Никон. Според Грегориан-ския календар, който определя ритъма им на живот и през ХХI век, той трябва да се прави на Васильовден – начало-то на годината. И логично наричанията за берекет се изпълняват от жени – та нали те дават живот, обяснява Наташа Колева, потомка на първите заселни-ци старообредци край Варненското езеро.

Макар и делничен, денят започва с Василиева литургия, отслужена в древноправославния храм „Покров на Пресвета Богородица“. Църквата, по-строена през 1935 г.,

не е изографисана и няма олтар

Старинните икони, пренесени от подгонените от религиозните реформи в Русия донски и кубански казаци, са наредени на полички край варосаните бели стени, а пред всяка гори канди-ло. В селото няма поп – службите се изпълняват от дякон, а за венчавки и кръщенета периодично идва свеще-ник от старообредските села в Румъ-ния, където казашката общност набро-ява 30 000 души и дори си има депутат.

Според староверската традиция детето трябва да се кръсти до седмия ден след раждането си. Попът не го полива с вода, а го потапя три пъти с главата надолу в купела. Майката ни-кога не присъства на ритуала. Имената на новородените пък се избират не за да подновят името на бабата или дядо-то, а според църковния календар. Въз-растните, които искат да бъдат покръс-тени в древното православие, се къпят направо в езерото.

Различни са и траурните ритуали на старообредците. При смърт близки-те не обличат черно – носят мъката в сърцата си. Починалият се изпраща не

с обувки, а с терлици, под които кра-ката му са увити в парчета плат като партенки.

Открай време, за да пристъпят в храма, казаците обличат специална „униформа“. Жените слагат дълга до петите шубка – подобна на сукман платнена дреха с презрамки, под коя-то има риза, а през кръста си увиват плетен пояс с пискюли. Ако е студено, отгоре обличат куцовейка – набрано подобие на сако. На главата нареждат първо шапчица – кичка, отгоре й косяк - тривърха кърпа, вързана зад тила, а върху нея пъстрата руска „шалечка“ на цветя. Църковната дреха за мъжете е подьовка – подобна на дълго палто, под което висят краищата на плетения тесен пояс.

Старообредците живеят както Бог ги е създал –

жените не подстригват косите си

мъжете никога не бръснат дългите си бради. Само така години наред има-ли право да влязат и в храма. Рядкост били и разводите – в църквата не се допускали не само разведените, но и родителите им. Напоследък строгите правила се поразмили – само два-ма от по-младите мъже в селото са с дълги бради, а в църквата вече може

да влезе и човек, който не изповядва древното православие. Задължително е обаче жената да е с дълга дреха и покрита глава.

Младите момичета доскоро ходе-ли с плитка, преметната през едното рамо, а щом се омъжат, сплитали ко-сите си на две и ги увивали като венче около главата.

„Майка ми почина, без да е под-стригвала косата си“, разказва Ната-лия Ивлева. Баба й Екатерина и дядо й Герасим Ивлев са от първите 3 – 4 се-мейства, които в началото на ХIХ век пристигнали в България в опит за бяг-ство от църковните реформи в Русия и се заселили на брега на Варненското езеро. Смята се, че през 1905 г. пръв Матвей Русов избрал това място, за да развива традиционния за селото поми-нък – рибарството. И до днес в Казаш-ко, признато за самостоятелно село с царски указ на Фердинанд от 1908 г., живеят едни от най-добрите рибари и майстори на дървени лодки.

Заклет морски вълк и типичен казак бил и бащата на Наталия – Яков. За да не се жени за друговерка, той си взел булка от другото старообредско село в България – силистренското Татарица, днес част от Айдемир. Години наред изхранвал семейството си с риболов, с делфинолов – докато бил позволен, после започнал работа в рибен цен-тър.

„Цели лета сме изкарвали в морето или на плажа между Обзор и Бяла. Имахме яхта, имахме и лодка. Ниже-хме парагади (дълги въжета с куки) за лов на кая и калкан. Закачеше ли се акула, направо я хвърляхме – тя се смяташе за куче и никой не я ядеше, нито купуваше“, разказва Наталия.

Рибните ястия са неотменна част от празничната трапеза в Казашко, независимо дали ще е новогодишна или коледна. Заедно с тях след стрикт-ните пости, които приключват в нощта срещу 7 януари, домакините приготвят холодец – желирана пача, която под-насят с хрян вместо с чесън, яхния от свинско със сини сливи, голубцы – зе-леви сарми с кайма, пирожки. На ма-сата не липсват водка, домашна ракия и вино. В къщите обаче не се пуши –

тютюневият дим е от сатаната

Рядко се вижда пушач и по идеално чистите улици.

„Не е вярно, че ако някой запали цигара, пребоядисваме цялата къща след него. Още преди да го стори, му предлагаме да излезе на двора, защо-то не е позволено да се дими пред ико-ните. А няма казашка къща без икона“, обяснява Наталия.

Според избирателните списъци в селото в момента живеят около 300 души. Половината от тях са казаци. С

годините в общността им се вливат и много бълга-ри, пленени от самобит-ните им традиции и яс-ните принципи на честта, които ръководят живота им. Много са и смесените семейства с българи.

„Казачеството е със-тояние на духа“, обича да казва кметицата Гер-гана Петкова. Макар и българка, тя четвърти мандат управлява селото и ръководи ансамбъла за автентичен фолклор „Ка-линушка“. През 2006 г. в Москва ръководството на руското казачество я обяви за единствената жена-атаман и й връчи ушита по нейните мерки парадна офицерска уни-форма на есаул (майор), която облича на големи празници.

В Казашко живеят както Бог ги е създал

В Казашко наричанията за берекет на Васильовден се изпълняват от жени

“Казачеството е състояние на духа”, казва кметицата Гергана Петкова (на преден план вляво)

В къщите не се пуши, защото димът е от сатаната

С

20www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg 20KMETA СПОРТ

В обувките на Меси и Новият голям спортист на Бъл-

гария може би вече се е родил. Но все още никой не е чувал негово-то име. Този атлет се състезава в детски или юношески първенства,

а треньорите му се надяват да ус-пеят да развият таланта му така, че някой ден да го видят със злато от световно първенство или защо не от олимпиада.

При футболистите целта е друга – да стигнеш до титулярно място в европейски гранд, но нужните уси-лия и отдаденост не са по-малки. Тези деца тренират и в дъжд, и в

сняг, за да стигнат най-големите върхове в спорта.

Детските школи може би не са толкова популярни като големите отбори. Там обучението започва от детските градини, преминава през училищната възраст и приключва с

Нови игрища дават тласък на детско-юношеските школи

Владимир СИМЕОНОВ

Модерна спортна база за над 10 млн. лв. ползват малките футболисти в община Симитли. Преди няколко години за 4 млн. бе изцяло рекон-струиран стадионът в Крупник. Пред завършване пък е игрището в общин-ския център, като инвестицията е за 6 млн.

„Това казва много за ангажимента на общината по отношение на подра-стващото поколение и спорта. За нас спортуването на децата е приоритет не само на книга, но и на дела“, казва кметът Апостол Апостолов. Градският стадион е с нови съблекални, нови трибуни и осветление, в администра-тивната сграда е направен и басейн. Целта е да се осигури не само макси-мално добър тренировъчен процес, но и подобаващо възстановяване след изморителните тренировки. Спортна-

та база във всички населени места на общината е на ниво, терените са в добро състояние, навсякъде са изгра-дени и игрища с изкуствена настилка.

„Наблюдаваме хлапетата още в за-бавачките. Наши треньори водят за-ниманията в детските градини. След това продължават със същите деца и в школата да тренират. Правим под-бор, после ги развиваме, за да стиг-нат до големия футбол. В момента 4 момчета от набор ‘98 играят в мъжкия отбор на „Септември“, който е в „Б“ група“, споделя директорът на детско-юношеската школа и бивш футболист Спас Стоименов. Добрата новина е, че с всяка изминала година желае-щите да играят футбол се увеличават. Над 80 деца тренират футбол в раз-личните възрастови групи. Четирима треньори всеки ден провеждат трени-ровки. Почива се само в неделя, а в събота са мачовете.

„Условията се перфектни. Имаме стадион дори в парка. Няма проблем с базата, има къде да тренират всич-ки групи“, уверява Стоименов. Амби-цията на кмета Апостолов е да се раз-вива не само футболът. При ремонта на градския стадион е изградена и многофункционална зала за няколко вида спорт. Вече има заявки от тре-ньори по волейбол и баскетбол, които са готови да водят детски групи. „Те ще бъдат сформирани съвсем скоро. Спортът е преди всичко здраве. Не от-казваме да тренират при нас и деца, които имат проблеми с наднормено тегло. Не е казано, че всеки трябва да стане Меси или Неймар. Най-ва-жно е да държим децата далече от съвременните пороци. Тренировъч-ният процес е напълно безплатен, не се вземат такси от родителите, за да спортуват децата им“, каза още Апос-толов.

Галина СТОЯНОВА

От есента на 2015 година в Русе успешно се развива Детска футбол-на школа „Дракончета“. Проектът на президента на ФК „Дунав“ д-р Симе-он Симеонов и негови съмишленици е част от стратегията за развитие на футбола в крайдунавския град. Вече над 800 деца тренират футбол в детските градини и в училищата, а интересът към спорта не спира, бла-годарение на поетапното обновяване на спортните бази в учебните заваде-ния.

На 28 януари беше открит изцяло ремонтиран физкултурен салон, който отвори официално врати в ЦДГ „Здра-вец“. Преди това години наред оста-рялата база се е ползвала за склад. „Салонът не функционираше дълги години, от 30 години не е ремонтиран и съм щастлива, че се намериха бла-годетели да превърнат тази сграда в истинско спортно бижу“, заяви дирек-торката на градината Лиляна Ангело-ва. Преди това школата, с помощта

Фото Банско

„Дракончетата“

Терен за 10 млн. лв. грее в Симитли

Децата в школата на “Банско” не дължат никаква такса, за да тренират

Малчуганите от село Полена тренират на чисто ново игрище с изкуствена настилка

Ремонтираният физкултурен салон в ЦДГ "Здравец" ще бъде използван за тренировки в студените месеци

21www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg

на общината, изгради футболни игри-ща в СОУЕЕ „Св. Константин Кирил Философ“, в детска градина „Детели-на“, в СОУ „Васил Левски“.

„Школата е много важна за фут-бола в града, тъй като по-добрите футболисти сред децата ще имат въз-можността да се преместят директно в школата на футболния клуб, където тренират над 500 деца, а след ня-коя друга година дори и да играят за първия отбор на „Дунав“, заяви Емил

Иванов, който е член на Управител-ния съвет на школата. Целта пред ръководството на „Дракончетата“ е да влязат във всички училища и дет-ски градини в града. По-голяма част от треньорите в школата работят и в „Дунав“.

В края на миналата година голяма част от детските градини се включи-ха в първата „Мини-шампионска лига по футбол“. Патрон на първия по рода си коледен детски футболен турнир бе кметът Пламен Стоилов. Тогава над 200 малчугани от детските гра-дини изиграха първите си мачове и усетиха магията на футбола.

„Академията е на практика дунав-ска школа. Идеята беше да създа-дем една пирамида и отдолу да има много голяма масовост. Надявам се в следващите 10 години да има повече „сини“ сърца в града“, заявява Симе-он Симеонов.

СПОРТ

Бербатов

21KMETA.bg

Станка ХРИСТОВА

„През школата ни са минали над 1000 деца. Тренирам ученическите отбори по лека атлетика на Разград от 1987 година досега и съм плакал от щастие заедно с много от най-малките шампиони на България, спечелили медали в Световните ученически игри в последните 11 години.“ Това разказва Красен Цо-нев, треньор на младите бегачи от лудогорския град, който почти всяка година класира отбора на Учениче-ската спортна школа на Разград за големите детски първенства по це-лия свят.

Първото участие на малките бега-чи от лудогорския град на Световно ученическо първенство е през 2005 година в Португалия. „Отидохме с отбора на момчетата от VIII –Х клас. Следващата година се класирахме и за Гимназиадата в Гърция. И така ни потръгна – всяко следващо лято на състезания – в Париж, в Естония, през 2013 в Бразилия, а миналата година в Китай“, прави равносметка Цонев.

Треньорът е щастлив, че след 28 години търсене на талантливи деца в Разград, в школата му вече трени-рат синовете и дъщерите на първите му състезатели. Интересът и на де-цата, и на родителите към лекоатле-тическите дисциплини е голям. Кра-сен издирва и привлича в отбора си

малчуганите още през първите им седмици на първокласници. Авто-ритетът му и успехите на водените от него отбори са предпоставка за интерес и от страна на родителите, и на децата. „Спортът учи на дисци-плина, укрепва тялото и духа, прави децата организирани. Нямам в от-борите си състезател, който да има двойки. Противници сме и на трой-ките“, категоричен е треньорът.

Всичките радости, успехи, меда-ли обаче са извоювани в условия-та на почти липсваща материална база. В Разград няма лекоатлетиче-ска писта, която да отговаря на съ-временните условия за подготовка на бегачите. Децата тренират на иг-рището на училище „Васил Левски“ в града, където Цонев е хоноруван преподавател и по физкултура. Кога-то вали, тренират в салона на учили-щето. „Не е комфортно, няма добри възможности, но когато децата са нахъсани, нищо не може да ги спре“, обяснява треньорът.

Той се надява успехите на малки-те лекоатлети да накарат новата об-щинска управа да обърне поглед към нуждите на детската школа и поне училищната площадка, която бега-чите ползват за тренировки, да бъде оборудвана с подходящо покритие. Красен обаче е убеден, че дори и да нямат своя писта, неговите спорти-сти ще продължат да печелят меда-ли и да прославят своята школа.

Футболен клуб „Банско“ от близо година залага основно на собствени кадри. А отборът играе успешно годи-ни наред в „Б“ група при професиона-листите. За издръжката на този спорт общината заделя 350 000 лв. годиш-но. „Благодарение на кмета Георги Икономов продължава да има футбол в града ни. 95% от футболистите ни са местни момчета. При нас се върна да играе и Илия Мунин, който преди време стигна до „Литекс“. За да има-ме наши футболисти, трябва много добра работа в детско-юношеската школа“, казва изпълнителният ди-ректор на клуба Йордан Баряков.

Децата в школата не дължат ни-каква такса, тренират абсолютно безплатно, независимо дали са от Банско или от съседна община. Тре-ньори са известният специалист Георги Коцев, племенникът му и не-гов съименник, бившите футболисти Красимир Дурчов и Георги Кавръков. Баряков не крие, че има проблем с

тренировъчната база, която е недос-татъчна, защото в школата тренират близо 90 деца. Ползва се основно градският стадион „Свети Петър“ и терените с изкуствена настилка в ку-рорта в някои хотели.

„Наборите ‘04 и ‘05 са много до-бри. Класират се на предни места на почти всички турнири. Фактът, че по-

някога побеждаваме „Пирин“ Благо-евград е красноречив. Преди години падахме с по 5-6 гола от тях. Това оз-начава, че вървим в правилна посока и се развиваме“, казва Баряков.

Наскоро общината си върнала 60 дка земя, където ще изгради поне 3 футболни игрища. По този начин ще се реши проблемът с материалната

база. Условията за тренировки са добри, децата тренират в школата, не бягат в съседни общини. „Умува-ли сме да въведем минимални такси по 10-20 лева, но кметът е категори-чен, че не бива. Футболът е фено-мен и най-хубаво е да е достъпен за всяко хлапе. За да не загубим някой талант, тъй като родителите му не могат да плащат съответната такса“, казва шефът на „Банско“.

Най-важна за футбола в Банско е базата, защото няма как къща да се строи първо от покрива. Проблемът е, че почти няма спонсори. „Бизнесът не се интересува от спорта. Справяме се благодарение на общината. Пре-ди година започнахме от нулата, но вървим бързо напред. Най-важно е, че интересът на децата към футбола се увеличава. Планираме да открием след време спортно училище, което да готви спортисти за различни спор-тове – футбол, ски, сноуборд, бад-минтон, тенис“, разкрива Баряков.

навлизането в юношеството. Пове-чето от тези клубове нямат за цел да подготвят бъдещи професионал-ни футболисти. Те обаче дават въз-можност на по-широк кръг желае-щи деца да се занимават с футбол и да участват в истински състеза-

телен цикъл. Естествено поощряват най-добрите да продължат да се развиват в тази сфера.

Кой знае – може би някоя от тези бъдещи звезди на спорта тренира в една от школите, които ви предста-вяме в този брой на „КМЕТА.bg“.

„Банско” залага на собствени кадри

от Русе печелят купи и медалиЛекоатлетическа школа се кичи с медали, но няма писта

Община Банско ще изгради още 3 футболни терена, тъй като базата е недостатъчна за близо 90-те деца в школата

В школата на “Дракончетата” децата влизат още на 4-5-годишна възраст

Възпитаниците на Красен Цонев се представиха достойно на Гимназиадата в Бразилия преди 2 години

22www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg МАРШРУТИ 22KMETA.bg

Райна ТОШЕВА

Ако гърците могат да покажат гро-ба на Филип Македонски, то ние мо-жем да покажем къде сме го ранили и дори сме го оставили хром за цял живот. Според историци това са на-правили тракийското племе трибали, а следи от тях могат да се открият в античната крепост „Калето“ край Ме-здра.

Хълмът, на който е из-градена, може да се наре-че исторически „асансьор“. Той пренася посетителите през поне седем епохи – тракийска, римска, късно-антична и средновековна крепост.

Затова „Калето“ привли-ча като магнит туристи не само от България, но и от цял свят. Намира се върху скалист рид с надморска височина около 230 м в югозападния край на гра-да. Масивът лежи на левия бряг на река Искър. Хълмът е естествено защитен на място, където се пресичат основни пътища, използва-ни от древността до днес. Богатата сбирка от находки е подредена в специална зала, която има вид на ле-тяща чиния. В подножието на крепостта е изграден и амфитеатър, който събира почитателите на Мелпомена.

На този хълм върху площ от 2750 кв. м са разположени две праистори-чески селища. Тук могат да се видят каменни останки от римска, късно-антична и средновековна крепост, запазени във височина до 6 м. Архе-ологическите проучвания предста-вят разказа на културните пластове, запечатали следите от драматични събития, случили се преди повече от 60 века. Основното предназначение на крепостта, която неколкократно е била опожарявана и разрушавана при вражески нападения и впослед-ствие възстановявана, е било да пази от нашественици пътя през Искър-ското дефиле. Сега този исторически кръстопът е превърнат в модерна ту-

ристическа атракция. Комплексът, в който туристите

могат да се срещнат с няколко ци-вилизации, е изграден по проект на общината за четири милиона лева. Почти цялата сума е от Европейския фонд за развитие и от държавния бю-джет. А доказателство, че проектът за „Калето“, което е включено в 100-те национални туристически обекта,

наистина е добър, а не кичозен, е отличието му в националния конкурс „Сграда на годината 2014“. Община Мездра получи специален плакет и грамота за принос в опазването и устойчивото управление на археоло-гическото и културно-историческото наследство.

Историята на „Калето“ беше обез-смъртена дори във филм. Творбата на младия режисьор Искрен Кра-симиров „Каменното съкровище на Мездра“ е нещо като машината на времето, която води зрителите през историята на човечеството.

В него ролята на

Хубавата Елена се изпълнява от актрисата от вра-

чанския театър Юлия Колова, коя-то играе с много ценна колекция от накити. Те са наследство от баба й Юлия Колова– някогашната примадо-на на трупата. Тя, както и колегите й Анатоли Бенкин и Калин Костадинов всъщност правят по няколко образа в лентата. Те са диваци, знатни траки, римски патриции, та даже и съвре-менни алпинисти.

Действието се развива на „Кале-то“, защото на този кръстопът на ци-вилизациите са събрани останки от цялата човешка история.

В най-долния пласт на хълма е праисторическото селище, което раз-кри археологът Георги Ганецовски. Там е и единственото в България

Светилище на турапредшественик на днешните биво-

ли. Древните хора вярвали, че светът се крепи на неговите рога, защото това диво говедо било царят на жи-вотните. И го превърнали в свое бо-жество. Казват, че дори императори са се отбивали край Враца, за да да-дат дарове на светилището.

После „асансьорът на историята“

в „Калето“ се вдига на етажа, който са построили траките. Исторически-те хроники припомнят, че през IV век преди Христа воините от племето трибали ранили тежко в битка Филип Македонски, който останал хром до края на дните си. След това на север от река Искър траките се сражавали не с кой да е, а с армията на сина му Александър Велики. Въпреки че от-стъпили в боя, те все пак запазили своето царство.

Над тях е най-добре запазената оригинална римска крепостна стена у нас. Тя е уникална по своя градеж, защото се състои от две части – тънка ка-менна облицовка и дебели същински стени. Стъпила е здраво върху скалата и не може да рухне от тежестта си и да бъде съборена от подкопаване на нападате-ли.

„Аха, чувате ли, варварите идват“

– провиква се актьор-ът Калин Костадинов. Той наднича през бойниците и вижда бой с мечове на амфитеатъра. Около кре-постната стена се е ширил римски град, който лежи под днешна Мездра. В него е имало храм, а в околно-стите му – вили на богати

патриции. При разкопките са открити великолепни каменни статуи, които говорят за разцвет на художественото каменоделие. В Националния архео-логически музей на БАН пък се нами-ра откритият тук каменен пиедестал, върху който някога се издигала статуя на император Александър Север. Това е станало в чест на похода му към ду-навската провинция Мизия и северна-та граница на империята. А импера-торските дарове останали в римското светилище на „Калето“.

На тръгване от крепостта археоло-гът Георги Ганецовски показва една от емблематичните находки – ключ от римско време. Според него това всъщност е ключът към Северозапа-да.

„Калето“ „Калето“ пази ключа за СеверозападаАсансьор между епохите разхожда туристи в крепостта край Мездра

Основното предназначение на крепостта е било да пази от нашественици пътя през Искърското дефиле

23www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg ПРАЗНИЦИ

1 ФЕВРУАРИ: Събор на „Св. Трифон Зарезан“ в с. Кътина. Място: село Къти-на, област София.

1 ФЕВРУАРИ: Цар на виното в с. Дъбрава. Място: село Дъбрава, област Благоевград.

2 ФЕВРУАРИ: Обичай Петльовден в с. Горица. Място: село Горица, област Варна.

2 ФЕВРУАРИ: Ергенска Вартоломее-ва сватба в с. Козаревец. Място: село Козаревец, област Велико Търново.

3 ФЕВРУАРИ: Събор на с. Долна Гращица. Място: село Долна Гращица,

област Кюстендил.

10 ФЕВРУАРИ: Храмов празник и събор в село Черногорово. Място: село Черногорово, област Пазарджик.

10 ФЕВРУАРИ: Огнени буркани с мед на „Свети Харалампий“ в град Благоев-град. Място: град Благоевград, област Благоевград.

11 ФЕВРУАРИ: Честване на Св. Вла-сий (Волов запор) в с. Малево. Място: село Малево, област Смолян.

12 ФЕВРУАРИ: Обичай „Муфканица“ в с. Царимир. Място: село Царимир, област Пловдив.

12 ФЕВРУАРИ: Обичай „Муфканица“ в с. Калояново. Място: село Калояново, област Пловдив.

13 ФЕВРУАРИ: „Трифон Зарезан“ в с. Брестовица. Място: село Брестовица, област Пловдив.

14 ФЕВРУАРИ: „Трифон Зарезан“ в с. Оризари. Място: село Оризари, област Сливен.

14 ФЕВРУАРИ: „Цар на виното“ в Пе-рущица. Място: град Перущица, област Пловдив.

14 ФЕВРУАРИ: „Трифониада“ в гр. Зла-тоград. Място: град Златоград, област Смолян.

14 ФЕВРУАРИ: „Ден на лозаря“ в с. Трудовец. Място: село Трудовец, област София.

14 ФЕВРУАРИ: „Празник на младото вино“ в с. Гюловца. Място: село Гю-ловца, област Бургас.

14 ФЕВРУАРИ: „Празник на меда“ в Козлодуй. Място: град Козлодуй, област Враца.

15 ФЕВРУАРИ: Обичай „Ялова понуда“ в с. Гостилица. Място: село Гостилица, област Габрово.

17 ФЕВРУАРИ: Храмов празник „Св. Теодор Тирон“ в с. Новоселяне. Място: село Новоселяне, област Перник.

19 ФЕВРУАРИ: Поклонение до мана-стира „Св. Петка Мулдавска“. Място: село Мулдава, обл. Пловдив.

20 ФЕВРУАРИ: Вечер на сеннишките зетьове“ в с. Сенник. Място: село Сен-ник, област Севлиево.

24 ФЕВРУАРИ: „Празник на банското мезе и червеното вино“ в Банско. Мяс-то: град Банско, област Благоевград.

ФЕВРУАРИ: Зимна фиеста „Бела Белица-Семково“. Място: град Белица, област Благоевград.

Пиянство и любов в месеца на влюбените

ПРАЗНИЦИ 23

Трифон Зарезан се празнува на много места у нас

Огнени буркани с мед на „Свети Харалампий“ в град Благоевград

24www.kmeta.bg Февруари 2016KMETA.bg 24KMETA.bg КУЛТУРА И СТИЛ

ПепеляшкаПепеляшкаот село Марянот село Марян

Марина РУСЕВА

Балетна академия в забравено българско село. Възможно е, особено когато с тази задача се е заел артист от световна величина. Примабалери-ната на Софийската опера и балет Диляна Никифорова обучава бъде-щите звезди на изящното изкуство вече пет години и с усмивка приема все повече и повече български деца, решили да се посветят на балета.

Само детските спомени на Диля-на Никифорова я свързват със село Марян, сгушено до град Елена. По-някога носталгията по детството и обещанията за спокойствие и тишина връщат Диляна към родния край на баща й. Изненадващо през 2011 го-дина неин приятел й подхвърля като на шега идеята да направи балетна академия в селото. Предложението идва от колегите и приятели на Диляна от Детска балетна школа „Капка“ в Бургас, които след това помагат да осъществи плана. През целия път до осъществява-нето на мечтата се намират хора, които да помагат на балерината в задачата й.

Децата от бургаската школа се записват с желание на ново-сформираната лятна академия в селото, а Диляна получава от там костюми и ценни напътствия как да подготви бъдещите си ученици. Така

авантюристичната идея става реалност

и през август 2011 година се ор-ганизира първият детски балетен лагер в село Марян. Читалището на селото става балетна зала, а балатум от реклама, заснета в Софийската опера и балет, се превръща в подходяща настил-ка за малките балерини. Бунга-

лата в съседното село Долни Марян се превръщат в подходяща база за детския лагер. В академията се съби-рат деца както от близките градове Елена и Велико Търново, така и от ут-върдени балетни училища като това в Бургас. Постепенно академията при-добива популярност и посреща все повече деца от цялата страна. Изне-нада за Диляна било присъствието и на деца от САЩ и Италия. Самата ба-лерина е учудена от големия интерес към академията, тъй като за реклама не е даден нито лев.

Голяма част от децата посещават балетни школи и училища през ця-лата година в родните си градове, но има и съвсем начинаещи, които най-често са най-малките. Част от децата посещават летния лагер вече пет го-дини и го очакват с нетърпение цяла зима. Школата събира максимум 50

деца, но желаещите често надвиша-ват тази бройка. По време на лагера те репетират цял ден, разделени на три групи. Примабалерината Диляна е възхитена от дисциплината и отго-ворността, с която учениците подхож-дат към репетициите.

Първият спектакъл се организира в селото и се пре-

връща в най-голямата културна ат-

ракция за малко населено място като Марян. Диляна се шегува, че имало опасност читалището да падне от те-жестта на всички хора, които желаят да видят малките балерини. Спекта-клите в селото са със свободен вход, защото целта на примабалерината не е да печели, а да запали все повече деца по изкуството. Следват предста-вления във все по-големи градове. След Елена, балерините стъпват и на

търновска сцена, за което подкрепа Диляна получава от общината в старата сто-лица.

Общинската управа в Елена оказва голяма под-крепа на Диляна и помага в поставянето на балетни-те спектакли на сцената на градското читалище. В галаконцертите, които Ди-ляна организира за своите възпитаници, участие взе-мат и звездите на Нацио-налния балет Дарина Беде-ва, Марта Петкова, Трифон Митев, Радул Роглев и мла-ди таланти от балетни шко-ли в цялата страна.

Това лято малкото пред-балканско село ще се пре-върне за шести пореден път в център на балетното изку-ство и ще събере вдъхнове-ни малки балерини, тръгна-ли по стъпките на Диляна Никифорова към най-голе-мите световни сцени.

Лятна академия за малки балерини създаде примата на българския танц Диляна Никифорова

Лятната академия събира желаещи от всички възрасти

Примабалерината на Софийската опера и

балет Диляна Никифорова

Диляна Никифорова обучава бъдещите

балерини