Голосеменни растения

Румяна Търпова

2013 г.

Разпространение

• Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки.

• Шишарките са силно скъсени видоизменени клонки.

• Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо.

• Най-широко разпространените днес голосеменни растения са Подотдел Иглолистни

Иглолистни • Листата им са игловидни или

люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени.

Характеристика на размножителните

органи • Иглолистните голосеменни образуват

два вида шишарки - женски и мъжки.• В мъжките шишарки всяка люспа

носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра.

• В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена.

• При повечето видове семената се разпространяват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.

Мъжки и женски шишарки

Бял бор

• Иглолистно дърво с височина 35-45 м.

• Среща се по всички наши планини, над 1000 м н.в.

• Образува чисти или смесени насаждения с други иглолистни видове.

• Листата и шишарките са по-къси от 6 см.

Стъбло на бял бор

Шишарки при белия бор

Черен бор

• Черният бор има по-дълги иглички 9-15 см.,

• Кората му е тъмносива и дълбоко набраздена.

• Короната на младите дървета е куполообразна, а на старите е чадърообразна.

• Шишарките на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната – кафяви, узряват на 2-та година.

Смърч

• Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 m

• Кората на младите стъбла е гладка,

сивозелена, сивокафява и се напуква.

• Живее до 1200 години. • Корените на смърча са разположени плитко

под повърхността на почвата. • Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят

от вятъра.

• Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Запазват се на дървото от 5-12 години.

• Дълги са до 2,5 cm. , но са по-къси от тези на бора.

• Шишарките му са увиснали надолу.

• Узряват през октомври. • Семената са заострени и

имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето.

Обикновена ела

• Кореновата система на елата е силно развита и прониква на голяма дълбочина в почвата - понякога дори до 15 метра.

• Стволът на елата е строен и завършва с голяма пирамидална корона.

• Общата височина на дървото е 30 - 40 метра.• Основните клони са леко увиснали или са почти

хоризонтални. • Кората на младите дървета е пепелявосива и

гладка, а при по-старите потъмнява • Листата на обикновената ела са игловидни,

плоски, а трайността им е около 11 години. • След този период те постепенно опадат и се

заменят с нови.

Бяла мура

• Бялата мура се среща само в горите на Балканския полуостров.

• Тя е единственото дърво от семейство Борови, чийто сивозелени иглички са събрани по 5 в снопче.

• Те са дълги около 10 см., а шишарките му, за разлика от

другите Борови, са цилиндрични, дълги до 12-15 см и имат светлокафяв цвят, а когато са млади са светлозелени.

• Короната е с къси клони, пирамидална. До 50-та си година кората на дървото е гладка, а след това започва да се набраздява и пропуква.

• Издържа до минус 45 градуса. Расте в самостоятелни, или с други борови дървета, гори.

Черна мура

• Живее при надморска височина 1000 до 1900 м. • Тя е красиво дърво, с пирамидална корона и

много особена кора. • В млада възраст тя е гладка и блестяща, а по-

късно се напуква и става сивочерна, удивително наподобявайки кожата на змия. Оттам идва и видовото име на растението.

• Черната мура расте много бавно и достига едва до 15-20 м височина.

• Игличките й са събрани в снопчета по две, дълги до 5-8 см, гъсто разположени по клонките на дървото.

• Младите шишарки са черни, по-късно стават тъмнокафяви. Черната мура е дълголетно дърво. Прочутата Байкушева мура в Пирин е на възраст над 1300 години.

Шишарки на бяла и черна мура

Шишарка на черната мура (Pinus heldreichii)

Шишарка на бялата мура(Pinus реисе)

Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите   жълто-кафяви, цилиндрични по форма.

Шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване – светлокафяви.

Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор.

Най-старото дърво в България

• Байкушевата мура - черна мура - открита през 1897 г. от лесовъда К. Байкушев който тогава е изчислил възраста и на 1200 г. Намира се край хижа Бъндерица н.в. 1930 м. има обиколка 7,8 м. височина 22 м. и диаметър 2,5 м.

Моливно дърво

• Иглолистен вид с люсповидни, дребни листа.

• Достига височина: 10-20 метра.

• По отношение на светлината – издържа и на пряко слънце, и на полусянка.

• Невзискателен вид към почвените условия, както и към влагата.

• Размнижава се чрез стъблени резници и семена.

Клек • В България е разпространен ниския, 3-5 метра височина

• Расте често до планински рекички и езера

• Игличките са сдвоени и дълги от 3 – 7 см. от светло до тъмнозелени, често със сивкав оттенък. .

• Клоните са силно разраснали, от основата.

• Кората е тънка, пепелна, сиво-кафява или черно-сива.

• Издържа на големи студове и ветрове, както и е приспособен за дълъг живот под снежна покривка.

Клек – мъжки и женски шишарки

Шишарките са дребни и тъмни и когато узреят достигат до 5,5 см

В началото са лилави,а след като узреят на 2 – та година се отварят.

Семето е черно и дълго до 4 мм.

Обикновена хвойна

• Храст или дърво от сем. Кипарисови

• Размери 2-12 м. • Гаубулите ("плодовете")

са сини на цвят в зряло състояние и с размери 0,9 см.

Среща се по сухи, каменисти местообитания, в Цяла България, между 800 и 1700 м н.в.

Дървовидна хвойна

Дървовидната хвойна е едно от най-редките растения в България.

Разпространена е само на три места - в Кресненското дефиле, край гр.Кричим и в околностите на Бачковския манастир.

На височина достига 10 – 15 м.Има късо и усукано стъбло,сивокафява кора,широка конусовидна корона.Листата са дребни, люсповидни и покриват плътно клонките.

Сагови растения

• Двудомни голосеменни растения с добре развито изправено дървенисто стъбло и вечнозелени перести, обикновено много твърди и бодливи листа.

• Често погрешно се смесват с палмите, които са покритосеменни растения.

• Към групата се отнасят основно фосилни представители съществували през Мезозойската ера, както и около 300 днес живеещи вида.

Сагова палма

• Саговите палми са на практика първите заселници на сушата, поради размножаването си, което става независимо от посредничеството на водата.

• Всички днес живеещи са

реликтни растения, значителна част от тях са застрашени от изчезване.

• Стопанското им значение е незначително.

• От някои представители се извлича богата на въглехидрати маса, наричана “сагу”, която се използва за храна.

• Някои видове (особено Cycas ) са популярни декоративни растения.

Замия

• Замията (Zamia) е едно от най-редките растения на Земята.

• В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида.

• По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae).

• Родът включва двайсетина вида, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.

Тис • Обикновеният тис достига височина до 27 m, • но често се среща и като храст.• Короната му е яйцевидно-цилиндрична, много

гъста, • често с повече от един връх.

• Кората е тънка, червено-кафява, при младите дървета• а при по-възрастните - напукана. • Младите клонки са зелени и ръбести.

Листата на тиса са дълги 2-3 сm,

От горната страна са лъскави, тъмнозелени ,

а от долната - матови и бледозелени.

Те не съдържат смола.

Задържат се по клонките 6 – 8 год.

Обикновеният тис е бавно растящ, сенкоиздръжлив и влаголюбив вид. Може да достигне до 2000-годишна възраст.

Обикновеният тис се среща у нас - в Рила, Пирин, Родопите,

Стара планина и Витоша

Тис - шишарки• Размножителите органи са еднополови, разположени двудомно. • Мъжките са дребни, жълти и са появяват през есента.• Женските се появяват през пролетта. • Те съдържат само една семепъпка, обвита в няколко защитни

люспи със зелен цвят. • Семето е голямо колкото грахово зърно и има масленокафяв цвят.

Разположено е в специфично образувание с червен цвят и чашковидна форма, наречен Арилус.

• Семената узряват за една година.

Западна туя• Доста известната

западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни гори и често се среща в студени блатисти почви.

• От вида са известни около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми.Най-използвана е Thuja occidentalis „ Смарагд" /на снимката/

Гинко Билоба

• Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години.

• Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достига до 2500 години.

• Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги.

• Гинко е двудомно растение

• Семето е дълго 1.5–2 cm, обвито от месеста обвивка с формата на джанка, която съдържа маслена киселина и тя придава отвратителната миризма на плода.

• Обвивката на плодовете, освен че мирише неприятно, може да бъде и отровна, тъй като отделя циановодород. Семето, след като се

обели, се използва за храна в Китай и Япония.

Гнетови • Гнетови (Gnetopsida) включва три

съществуващи днес рода голосеменни растения.

• Gnetales - повечето са дървовидни пълзящи растения в тропическите гори, но най-известнитя вид, Gnetum gnemon, е дърво.

• Welwitschiales - включва само един вид, велвичия (Welwitschia mirabilis), срещащ се в пустините на Намибия.

• Ephedrales - наподобяват иглолистни храсти, заради дългите си клони с малки, подобни на люспи, листа. Семената са обвити в червена месеста обвивка