study bg 538 no13 kachestva na pitejnata voda ppt

Въпрос No 13Качества на водата за питейно-

битово и селскостопансководоснабдяване

Литература: 1. Петров П., Игнатов П.,„Водоснабдяване”;

2

I. Физични показатели на водата

1. Степен на дисперсност на замърсителие във водата:

Разтворени – различни газове (О2, CO2, H2S и др.), соли на

органични и неорганични киселини;

Колоидни – най-често хумусни и глинени частици;

Грубо дисперсни – хумусни и пясъчни частици;

В зависимост от предназначението си водататрябва да притежава определени качества,

които са регламентирани от БДС.

3


I.1.Температура:

за повърхностни води t = 0.1 ÷ 25 – 30 ºСза подземни води t = 8 ÷ 12 ºСза питейно-битови нужди t = на 7 ÷ 11 ºС

Подземните води на дълбочина 20÷25 m имат постояннатемпература, която отговаря приблизително на средно-годишнататемпература на съответната територия. От там надолу на всеки 33 m. температурата се увеличава с 1 ºС наречен геотермичен градус.Вода с температура по-висока от 11 ºС не е приятна за пиене, авода с температура по-ниска от 7 ºС е вредна за организма;Същите изисквания се предявяват и към водата за животновъдство. За промишлеността – зависи от характера на производството.

4


I.2. Прозрачност:Зависи от количеството на съдържащитесе във водата органични и минералнивещества.Определя се с помощта на стандартнастъкленица с деления през 1 cm, в дънотона която има спирателен кран и значещисимволи:

Използва се шрифт на Снелен;Използва се бяла пластина с начертани накръст две черни линии с дебелина 1 mm.

Водата за пиене трябва да имапрозрачност 300 cm по метода скръстчето или 30 cm по метода сшрифта. http://www.watermonitoringequip.com/

pages/stream.html

5


I.3. Мътност:характерезира наличието във водата на частици от пясък, глина, хумус, планктон, водорасли и др.

Мътността на повърхностните води е различна през различните сезони.

Мътността на водата може да се изменя в различни граници:10÷50 mg/l - езера, планински реки или язовири;100÷600 mg/l - за реки в долното и средното течение;

Водата за пиене по Нардеба No 9 трябва да има мътност под 1 NTU;

Водата за пиене по критериите на СЗО трябва да има мътност не по-голяма 5 NTU, а най-добре под 1 NTU;

1 мг/л разтворен Si = 1 NTU

6


I.3. Мътност:характерезира наличието във водата на частици от пясък, глина, хумус, планктон, водорасли и др.

Мътността на повърхностните води е различна през различните сезони.

Мътността на водата може да се изменя в различни граници:10÷50 mg/l - езера, планински реки или язовири;100÷600 mg/l - за реки в долното и средното течение;

Водата за пиене по Нардеба No 9 трябва да има мътност под 1 NTU;

Водата за пиене по критериите на СЗО трябва да има мътност не по-голяма 5 NTU, а най-добре под 1 NTU;

1 мг/л разтворен Si = 1 NTU

7


I.3. Мътност:

www.water.ncsu.edu/watershedss/info/turbid.html

8



Измерва се чрез мътномери (нефелометри).

http://courses.cit.cornell.edu/ee476/FinalProjects/s2005/jsa25_jyh25/TurbidityMeter.htm

Measured Turbidity vs Voltage Ratio

0

100

200

300

400

500

600

700

800

0.0000 0.1000 0.2000 0.3000 0.4000 0.5000 0.6000 0.7000 0.8000 0.9000

Voltage Ratio

Turb

idity

(NTU

)

9



Измерва се чрез мътномери (нефелометри).

www.benmeadows.com/search/oakton/21063/

http://www.envcoglobal.com/files/MO-GLW-WQ770.jpg

10


I.4 Цветност:Цветът на водата се придава от разтворените в нея соли и органичнисъединения.

при малки дълбочини чистата вода е безцветна. при по-големи синьо-зеленикава.химически чистата вода при пласт дебел 5 m има небесно-гълъбов цвят.

Водата за пиене трябва да бъде безцветна. Цветът на водата се определя:

качествено – напълва се висок цилиндър с вода и се поставя на бял фон. Донего се поставя друг стандартен, цилиндър и се сравняват. Водата можеда бъде безцветна, слабожълта, зеленикава, кафява и т.н.количествено – чрез сравняване на изследваната вода с еталонни разтвори(фотоколориметричен метод). Най-често срещаният еплатиненокобалтовата скала и рубльовската скала.

11


I.5. Вкус и мирис:Вкус и мирис – вкусът на природните води може да бъде солен, горчив, сладък, кисел и т.н.

Мирисът на водата може да бъде от естествен или изкуствен произход.

естественият мирис се дължи на вещества от растителен илиживотински произход, които измират, утаяват се и изгниват.

изкуственият произход на мириса се получава при оказани върху водатавъншни въздействия.

За преценка на мириса се използва петобална скала.0 няма мирис неосезаем;

1 мнаго слаб неосезаем за потребителите, но откриваем при лаб. усл.;2 слаб осезаем за потребителите мирис, ако се обърне внимание;3 забележим леко осезаем мирис, предизвиква подозрения относно чистотата;4 силен мирисът се усеща от потребителите и прави водата не вкусна;5 много силен мирисът е толкова силен, че прави водата непригодна за пиене.

За питейно-битови нужди водата трябва да е с бал под 2

12

II. Химични показатели на водата

Пълен химичен анализ на водата се прави само в специални случаи.

Обикновено се прави само частичен анализ за определяне присъствиетои количеството на срещаните във водата главни елементи и соли иособено на вредните за здравето на хората и водопроводната мрежаматерии, органични вещества и газове.

Химически чистата вода не е добра за пиене. В нея липсват гозовете -

кислород, въглероден двуокис и др. и особено минералните соли, някойот които играят роля за здравето на човека.

Най-често срещаните във водата соли са калциевите и магнезиевите, които не бива да надвишават 500 mg/l. Счита се, че е добра за пиеневодата, която съдържа около 150 mg/l минерални вещества и лоша, когато имаме между 500 и 1000 mg/l.

13

II.1 Активна реакция – pH:

1 литър съдържа 10-7 части водородни рН (log 10-7 = -7)

10-7 части хидроксилни (log 10-7 = -7)

При рН = 7 – неутрална реакция

При рН < 7 – кисела реакция

При рН > 7 – алкална реакция

За питейно-битови нужди рН = 6.5÷8.5

За селскостопански нужди рН = 6÷9


−+ +↔ OHHOH2 14pH рОН+ −+ =

14

II.2 Окисляемост на водатаОсновен показател за съдържащите се във водата органични и лесноокисляеми неорганични вещества;Изразява се с количеството кислород необходим за окисляването наорганичните примеси в даден обем вода. Характерни стойности на окисляемостта

- ниска при подземните води – от 2 до 5 mgО2/l;

- средна за чисти езера и язовири – 5 до 8 mgО2/l;

- висока за реки и повечето язовири – 8 до 60 mgО2/l;

- много висока от 60÷400 mgО2/l за замърсени води с отпадъчни води,

Внезапното повишаване на окисляемостта на водата е сигнал заорганично замърсяване на водоизточника;Питейната вода има перманганатна окисляемост не по-голяма от5mgО2/l


15

II.3 Разтворени газове във водата – CO2

Среща се в по-големи или по- малки количества във всичкиприродни води.

В зависимост от рН на водата съществува динамично равновесиемежду формите на въглената кисилина.


OHCOCOHCO 222332 ++↔ −−

В подземните води > 30 mg/l;

В повърхностните води 20 -30 mg/l

16

II.3 Разтворени газове във водата – O2Среща се във всички води, които са в допир с въздуха;При повърхностни води е повече, а при подземните води – по-малко;Наличието на О2 инициира корозионните процеси над металите.


II.3 Разтворени газове във водата – H2SСъдържа се обикновено в някои подземни води и може да имаорганични и неорганични производни; Наличието му в повърхностни води е признак за замърсяване сотпадъчни води. Получава се от гниенето на органичните вещества.Водата съдържаща Н2S е негодна за питейно-битови иселскостопански нужди.Водите съдържащи Н2S действат корозивно на метални (стоманении чугунени) тръби.

17

II.4. Сух остатъкХарактеризира общото съдържание на соли във водата;Получава се след изпарение на определен обем вода, предварителнофилтрирана през книжен филтър и нагряване на остатъка до постояннотегло при 105÷120 ºС


II.5. Накален остатъкПолучава се след нагряване до 800 ºС на сухия остатък. При тазитемпература изгарят всички органични примеси.

Накаления остатък е показател за количеството на неорганичнивещества.За питейно-битови нужди ≤ 250 mg/l

18

II.6. Твърдост на водатаДължи се на намиращите се във водата калциеви и магнезиеви соли.

Различаваме:а) обща твърдост – отговаряща на всички Mg и Са соли във водата.

б) временна или карбонатна твърдост – отговаряща на наличието на хидригенкарбонатите Ca(HCO3)2 и Mg(HCO3)2

в) постоянна или некарбонатна – другите соли на Са и Mg – сулфати илихлориди. Тя не може да се отстрани чрез загряване на водата;


32223 CaCOOHCO)HCO(Ca ++→

32223 MgCOOHCO)HCO(Mg ++→

19

II.6. Твърдост на водатаТвърдостта се измерва в mg eq/l или в немски, френски, английскиградуси1 mg eq/l = 2.8 НºРазличаваме:

- много меки води Т0 ≤ 4 Нº- меки води Т0 = 8÷12 Нº- почти твърди води Т0 = 12÷18 Нº- твърди води Т0 = 18÷25 Нº- много твърди води Т0 = 25÷50 Нº- извънредно твърди води Т0 > 50 Нº

Речните и езерните води са обикновено меки. По-голяма твърдост иматподземните води, особено дълбоките.За питейно-битови нужди - обща твърдост = 12 мг-екв/л (33 Нº)


20

II.7. Алкалност на водатаДължи се на съдържащите се във водата бикарботатни, карбонатни, хидрати и соли на слаби киселини.

Алкалността бива бикарбонатна, карбонатна, хидратна, фосфатна, силикатна и т.н.

Алкалността на природните води се дължи главно на съдържане набикарбонати и отговаря приблизително на карбонатната твърдост.


21

Това са най-често едноклетъчни бактерии, които биват патогенни инепатогенни;В зависимост от това дали ползват О2 в жизнената си дейност те седелят на аеробни и анаеробни;Използват се следните показатели:

Брой колонии (микробно число) - количеството на бактериите, съдържащи се в 1 cm3.вода;За питейни води не трябва да бъде повече от 100 бакт./ 1 cm3 пристандартен метод на изследване. Клостридиум перфрингенс (вкл. спори) - 0/100 KOE/ml;

III. Бактериологични показатели наводата

Коли-титър и коли-индекс.а) Коли-титър е обема вода в cm3, вкоито се съдържа 1 колибацил - 0/100 KOE/ml;.б) Коли-индекс – броя на колибацилите в един

литър вода.

http://www.water-research.net/homeowner.htm

study bg 538 no13 kachestva na pitejnata voda ppt

Documents