S. Ioannis Damasceni Fons scientiae

Sofia, 2019

Fontes theologiae et philosophiae christianae

Collegium editorumIvan Christov, Svetoslav Ribolov

ІI

Свeти Йоан

ДамаСкин

Извор на знанИето

точно изложение на

православната вяра

ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΙΩΑΝΝΟΥ

ΔΑμΑσκηΝΟΥ

ΠηΓη ΓΝΩσεΩσ

Ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς

ὀρθοδόξου πίστεως

IІ

© Атанас Атанасов, предговор, превод, бележки, 2019© Иван Христов, редакторски бележки, редакция, 2019© Светослав Риболов, редакция, 2019© Деница Трифонова, оформление на корицата, 2019

ISBN 978-619-01-0536-7

Изданието излиза с благословията на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний

и с подкрепата на Дирекция „Вероизповедания“ – Министерски съвет

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не мо-же да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на издателство „Изток-Запад“.

© Издателство „Изток-Запад“, 2019

5

Предговор

В настоящия том имаме удоволствието да предложим на читателя първа, втора и трета книга от догматичното произведение „Точно изложение на православната вяра“, съставляващо третата част от трилогията „Извор на знанието“ на свети Йоан Дамаскин, четвъртата книга от което заедно с критичния апарат към цялата трилогия запазваме за последния трети том. Предвид важността на това произведение за богословската наука смятаме за уместно тук под формата на въведение да разгледаме някои важни – свързани с авторството, възникването, композицията, съдържанието и други – въпроси, съобразявайки се с найновите критически изследвания1.

В писмотопосвещение към „Извор на знанието“ свети Йоан Дамаскин обявява, че възнамерява да изложи, ἐκθήσομαι, истината, след като представи „найхубавото от елинските мъдреци“, което съответства на Философски глави, κεφάλαια φιλοσοφικά, и пустословията на ересите, περὶ αἱρέσεων. Съответно на това би трябвало да се очаква, че това съчинение ще бъде озаглавено ἔκθεσις. С изключение на съвсем малко ръкописи, където е засвидетелствано това заглавие, повечето носят заглавието ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως, точно предаване на пра-вославната вяра. В редки случаи произведението се надписва παράδοσις, предание, или в противоположност на предхождащите го „философски глави“ също θεολογικὰ или δογματικὰ κεφάλαια, теологически или догматиче-ски глави. Средновековните латински преводи найчесто възпроизвеждат пълното гръцко заглавие, така например Бургундио Пизански Traditio certa orthodoxae fidei, Роберт

1 Bonifatius Kotter, Die Schriften des Johannes von Damaskos, Expositio fidei, Berlin 1973.

Съдържание

Предговор ...........................................................................................5Редакторски бележки ..........................................................................13

Точно изложение на правоСлавнаТа вяра / 29

Списък на главите ................................................................................18

Книга първа .........................................................................................26

Книга втора ...................................................................................... 110

Книга трета ...................................................................................... 246

76

Гросетест Editio diligens de fide ortodoxa. В схоластиката Изложението понякога се озаглавява Sententiae, явно по аналогия със Сентенциите на Петър Ломбардски. В съвременната западна литература произведението се надписва обикновено De fide orthodoxa. Като негов автор се смята неоспоримо монахът и презвитерът Йоан Дамаскин, роден около 645 г. в Дамаск и починал около 750 г. в манастира „Свети Сава“ край Йерусалим.

Относно възникването според Котер самото произведение предлага няколко опорни точки. – 1) Писмотопосвещение към Извора е отправено към Козма, приемния брат на Йоан, като епископ на Маюма. И тъй като същият е бил ръкоположен за епископ едва през 743 г., писмото не може да е съставено преди тази година. – 2) Писмотопосвещение се представя като увод към целия Извор, тъй като изрично излага триделна програма. Следователно възникването на тази трилогия можем да поставим между 743 г. и последвалата не много след тази година смърт на автора. С това обаче още нищо не се казва относно възникването на нейните отделни части. – 3) В писмото Йоан Дамаскин изказва положението: ἐρῶ τοιγαροῦν ἐμὸν οὐδέν2, снабдява го обаче с бележката ὡς ἔφην3. Това указание препраща явно към втора глава от дългата версия на κεφάλαια φιλοσοφικά (Dialectica fusior). Следователно писмото е съставено след тази версия. – 4) Писмото и първа глава от Dialectica fusior съдържат въвеждащи мис ли. Тъй като обаче въведение към трилогията се явява писмото, то изглежда, че първа глава има тези въвеждащи мисли само за Dialectica fusior, евентуално още и за Изложението (De fide orthodoxa), но не и за цялата трилогия. Следователно Dialectica fusior е съставена независимо от триделния Извор, вероятно само за композицията Dialectica fusior + De fide orthodoxa. – 5) Според плана на писмотопосвеще

2 „Аз пък не смятам за мое нищо тук“ – Св. Йоан Дамаскин, Из-вор на знанието, т. 1, ИзтокЗапад София 2015, стр. 19.

3 „както казах“ – пак там.

ние към трилогията принадлежат κεφάλαια φιλοσοφικά, περὶ αἱρέσεων и δογματικὰ κεφάλαια. От двете версии на κεφάλαια φιλοσοφικά обаче само т.нар. Dialectica fusior, но не и brevior, т.е. пократка, съдържа мястото, към което се отнася ὡς ἔφην. Следователно към триделния Извор може да принадлежи само Dialectica fusior. – 6) По принцип едно произведение при преработка, ако няма особени основания, не се съкращава, а разширява. Такива основания за съкращаване от fusior към brevior не са налице. Следователно brevior е съставена преди fusior и както fusior преди и независимо от писмото. – 7) Въпреки че чрез писмото, написано в последните години от живота на Йоан Дамаскин, се доказва съществуването на триделния Извор, все пак това не изключва възможността за съществуването на един Извор от 150 глави, състоящ се от Dialectica brevior и De fide orthodoxa, и то още преди този от 743 г. – 8) Патриарх Йоан V споделя в своята биография на Йоан Дамаскин (MPG 94, 484 B), че в края на своя живот Йоан преработил своите произведения. Това съобщение се потвърждава от традицията, остава обаче открит въпроса в какво се е състояла тази ревизия: дали в композицията на трилогията от нейните самостоятелни съставни части, или в реконструкцията на нейните отделни части. Повечето от съчиненията на нашия автор са съставени не само в една окончателна форма, но са претърпели степени на развитие и са били разпространявани на тези различни степени.

В композиционно отношение Изложението се е състояло от 100 глави, едно любимо число по онова време. Тези 100 глави били подразделяни на запад на книги, найнапред в латинския превод на Бургундио, по подобие на големите суми: книга I (глави 1–14); книга II (глави 15–44); книга III (глави 45–73) и книга IV (глави 74–100). Това подразделяне се е затвърдило в повечето издания и се употребява обикновено и в литературата, то обаче не е оправдано от оригинала, затова в съвременното критично издание на текста Котер не го съблюдава, макар че е

8 9

показано в скоби. В превода на нашето издание се запазва обичайното подразделение, а в скоби пред всяка глава се дава паралелната последователност. Изглежда, в твърде ранно време дори Философски глави са били причислявани към тези на Изложението, както свидетелства монофизитският патриарх Елий (706–728), който в своя трактат срещу Лъв, синкела на мелхитския епископ на Харан, цитира места от Изложението като „150те глави“.

Съдържанието на Изложението разглежда предметите на православната вяра, и то според реда на Символа на вярата. В началото се отбелязва предварително, че за Бога и за божествените неща, които се разказват в Свещеното Писание, не трябва да се проявява прекалено любопитство: има неща, които нито могат да бъдат схванати, нито словесно изразени; други, които наистина могат да бъдат схванати, но не и изразени; трети накрая, които е лесно както да бъдат разбрани, така и да бъдат обяснени с думи. По такъв начин посредством три аргумента може да се докаже, че Бог е, но посредством никакви аргументи, що е; последното се обяснява поподходящо чрез отрицание, отколкото чрез утвърждение. Понататък може да се докаже, че Бог е безтелесен и един. Освен това Бог, чиито атрибути се изброяват с епитети, но не се обясняват, е триединен; понеже сам по себе си Бог има субстанциално Слово, което не би могло да бъде без свой субстанциален Дух. Бог обаче не е само в себе си и чрез себе си (сферата на теологията), но Той също и се явява извън себе си (сферата на космологията); творението се обяснява с желанието на Бога да сътвори нещо, което да стане съпричастно на Неговата благодат. Описва се природата на ангелите, на добрите и на злите; разглежда се физическия свят: небето, светлината, огъня, Слънцето, Луната, звездите, въздуха, вятъра и водата, и нещата, които се раждат от тях. Найпревъзходното дело в природата на нещата е раят, а сред живите същества на същия – човекът, така както е обект на антропологията, или на съответното психологическо изследване на способностите и състоянията на душата:

желанието, скръбта, страха, гнева, въображението, усещането, мисленето, паметта, произносимото и вътрешното слово, страданието и действието, доброволното и недоброволното действие, свободното произволение, както и неговото основание и неговите цели, които определя Промисълът, който предвижда всичко, но не предопределя. Той е изпратил Спасителя заради нашето спасение. И така след теологията, космологията и антропология-та следва сотирологията, или изследването за пътищата, по които се открива на хората, смъртни поради греха на Адам, възможност за безсмъртие и връщане към Бога. От тези пътища един е непосредствен, Христос, обект на христологията, а други опосредствани, които се предоставят в Църквата като средства за спасение и които са обект на еклесиологията. Без особена система се излага тайната на въплъщението или пътят, по който човекът бива спечелен за Бога. Следва разяснение на всички неща, които се отнасят до личността, служението и призванието на Христос; за двете природи в една личност, за начина на взаимно общение на свойствата, за броя на природите, за това, че цялата божествена природа е съединена в едно от своите лица с цялата човешка природа, а не като част с част. След това се изследва дали природите на Бога се отнасят към непрекъснатото или към прекъснатото количество: дали има някаква природа, която е лишена от субсистенция; за Трисветата песен, за природата във вида и индивида, за разликата между единение и въплъщение и т.н. Че света Дева е майка на Бога, за свойствата на двете природи, за двойната воля и действие в Христос; за богочовешкото действие, за естествените и непорочни страсти, за слизането в ад, за възкресението и за седенето отдясно на Отца. След това нашият автор отново се връща към тайнството на въплъщението, опровергавайки различните мнения на противниците, които имат отношение тук. След това се присъединява еклесиологията или учението за култа, чрез който се почита Христос и се изтъква неговата заслуга: за вярата, за кръщението, за

10 11

кръста, за поклонението на изток, за светците и мистериите, за евхаристията, Дева Мария, реликвите, иконите и свещеното Писание. Отново, без особен ред, се изследва за Бога, за дуализма и за злото. Накрая, относно необходимия край на човешкия род, есхатологията или учението за идването на Антихриста, за възкресението и последния съд, е последният дял на съчинението.

Произведението издава компилаторски характер. Ако в света на Йоан и по негово време бил валиден принципът: μὴ μεταίρειν ὅρια αἰώνια, ἅ ἔθεντο οἱ πατέρες, да не пре-местваме вечните предели, които са поставили Отци-те, то той съответно на това действал според принципа: ἐρῶ τοιγαροῦν ἐμὸν οὐδέν и го разширява, поставяйки го найнапред само в началото на Диалектиката, в писмотопосвещение върху целия Извор. Явно намерението на нашия автор не е да предложи собствени мисли, а да съ-бере и да подреди (систематизира) това, което други преди него са мислили и което му се е сторило достойно да бъде съхранено. Разгледано като цяло, произведението показва усет за ред, умение в хармонизирането на иначе толкова разнородния материал и една сполучлива тектоника. Във формално отношение то е ново своеобразно явление. Опасността от повтарянето на еднакви теми, криеща се в компилаторския маниер, се избягва сполучливо, макар че нерядко се изплъзват от перото на Йоан някои постоянни за Отците изрази.

Йоан Дамаскин понякога споменава своите извори, дори техните заглавия, найчесто обаче той вмъква чужди елементи в своето произведение, без изрично да отбелязва това. Дали той преписвал своите образци от цялостни произведения или от флорилегии като Doctrina patrum засега остава открит въпросът. Ако групираме Отците според честотата и обекта на тяхното буквално или свободно използване в Изложението, получаваме следната картина.

Начело стои Псевдокириловият трактат от VII век върху Троицата (MPG 77, 1120 ff.), който почти изцяло

предлага материала за главите 1–11, 48, 77 и 91. Следват св. Григорий Назиански (194 места, предимно върху Троицата, христологията, кръщението, ангелите), св. Ата-насий Александрийски (92 места върху Троицата), св. Кирил Александрийски (73 места върху христологията и Троицата), св. Максим Изповедник (70 места върху волята и действията в Христос), Немезий, епископ Емески (70 места върху антропологията и психологията), св. Василий Кесарийски (69 места върху космологията и Свети Дух), св. Григорий Нисийски (49 места върху Троицата и действията в Христос), Псевдо-Дионисий Ареопагит (38 места върху божествените имена и ангелите) и св. Йоан Злато-уст (18 места без преобладаваща тема).

Също сравнително рядко нашият автор споменава своите противници по име, а когато го прави, използва силни епитети. Често като излага едно положение на вярата той визира някой еретик заедно с неговата ерес.

Стилът на Йоан, доколкото не говори с чужди думи, е прегледен, ясен, разбираем и, сравнен с някои други византийски писатели, трезво разсъдлив. Вероятно това е допринесло за изключителната популярност на произведението, която е намерила израз в многочислените още запазени ръкописи. В Изложението Йоан Дамаскин е обсъдил почти всички предмети на православната вяра, също и онези, на които е посветил и самостоятелни изследвания. Така произведението се явява обобщение и ве-нец на неговото теологическо творчество.

Накрая бих искал да спомена още, че по отношение на предлагания тук превод от оригинала направеният от Йоан Екзарх през IX век частичен такъв на старобългарски се явява единственият, който го предхожда. От 100те глави на Изложението Йоан Екзарх превел 48, които вероятно за тогавашното становище били найважни за догматиката, и с това създал първото славянско ръководство по православна догматика. Колко важен бил този превод свидетелстват многото негови преписи, съхранени в Русия. Найстарият запазен препис на същия,

12 13

открит през 1813 г. от Константин Калайдович4, който обозначава превода богословие на Дамаскин, и датиран към XII/XIII век, бил публикуван некритично през 1878 г. от O. M. Бодянский5. Ново критично издание излиза под редакцията на Linda Sadnik6. Преведените от Йоан Екзарх глави съответстват на следните глави от изданието на абат Мин: 1–11, 15–27, 32, 39–46, 77, 82, 84–90, 92, 94, 96, 97, 99 и 100. Номерацията на тези глави е независима от гръцкия оригинал. Заглавието, което вероятно води началото си от Йоан Екзарх и затова се явява и в найстария ръкопис, гласи: слово о правѣ вѣрѣ. Покъсните ръкописи на текста се привеждат под заглавието небеса, или книга небеса. Оригинален е прологът на творбата, в който авторът излага своята теория за превода, според която преводачът трябва да се придържа към смисъла на оригинала, а не да търси буквално съответствие на голите звукове.

С оглед развитието на терминологичния език би било от интерес за нас проследяването на лексикалните промени, настъпили между първия и настоящия съвременен превод на гръцкия оригинал.

6.10.2018 г. Преводачът

4 Калайдович К. Ф. Иоанн, ексарх Болгарский: Исслед., объясняющее историю словенского языка и литры IX и X ст. М., 1824.

5 Бодянский, О.М., Попов А. Н., Богословие святаго Иоанна Да-маскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877 (изд. на Чтения в Обществе истории и древностей российских.

6 Sadnik, L., Des Hl. Johannes von Damaskus ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes, B. 1, 2, 3, Wiesbaden – Freiburg 1967–1983 (=Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes).

Редакторски бележки

Пет години бяха необходими след излизането на първия том на Извор на знанието, за да достигнем до публикуване на втория. Това едва ли може да се определи като забавяне. При издаването на толкова важни за духовната традиция текстове времето не е от първостепенно значение. Достатъчно е да кажем, че преводът на Атанас Атанасов на включените в този том глави от Точно изложение на православната вяра от езика на оригинала е първият след този на Йоан Екзарх през X век. В тази връзка трябва да посоча още една причина за отложеното излизане на втория том. Неочаквано за нас, но едва ли случайно, точно в хода на работата върху него се откри една нова възможност. С подкрепата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ под ръководството на АннаМария Тотоманова стартира проект „Модерна палеославистика и медиевистика“ (2017–2019). В рамките на този проект аз оглавих групата, изучаваща терминологичните словоупотреби в съчиненията на Йоан Екзарх, в това число на неговите преводи на Точно изложение на православната вяра. След защитената дисертация върху Диалектика от св. Йоан Дамаскин, сега Атанас получи възможността да направи и постдокторантура при мен върху старобългарския превод на части от Точното изло-жение. Получи се наистина уникална ситуация, при която работата върху гръцкия оригинал съвпадна с изучаването на неговата рецепция в средновековна България през времето на Златния век. Ето защо плановете за публикуване на втория том трябваше да бъдат съгласувани по време с работата по проекта7. Това съвместяване беше от полза и

7 По тази причина можахме да пристъпим към подготовката на настоящия том едва след публикуване на резултата от нашата

14 15

на превод по смисъл, към който се е придържал и Йоан Екзарх. Изданието е двуезично. То успоредява гръцкия текст и неговия български превод. Гръцкият текст е този на Michael Lequien от Patrologiа graeca8. Главната причина за това е, че именно той се използва в найавторитетните за православната традиция изследвания върху св. Йоан Дамаскин. Този текст обаче е сверен с поновото критично издание на Bonifatius Kotter9 и в бележки под линия са отразени разночетения та с него. Публикуването на гръцкия източник паралелно на превода е задължително за добрите издания. То позволява на читателя да използва публикувания превод като основа за свои собствени наблюдения и изследване на оригинала.

Освен тези текстологични бележки към гръцкия текст, преводачът, колкото е могъл, е представил и превода на Йоан Екзарх. Повече информация за това ще представим в справочния апарат към третия том.

Накрая, но не на последно място, използвам случая да благодаря на Дирекция „Вероизповедания“ към МС, която и в този случай се отзова на нашата молба и подкрепи изданието. Надявам се да сме оправдали нейното доверие и очакванията на читателите.

4.9.2019 г. Иван ХристовСофия

8 Sancti patris nostri Joannis Damasceni monachi et presbyteri Hi-erosolymitani Expositio accurata fidei orthodoxae. MPG t. 94, col. 789–1228.

9 Die Schriften des Johannes von Damascus. Expositio fidei. Patris-tische Texte und Studien, Bd. 12. de Gruyter: Berlin. New York, 1973.

за двете дейности. Задълбоченото познаване на гръцките оригинали помогна на групата по терминология да дефинира по един автентичен начин специфичните значения на богословските термини и да избегне пренасянето на дефиниции от модерните справочници. Така беше преодолян главният недостатък на толкова популярното у нас наукообразно говорене, което в стремежа си към модерност отразява специфични нагласи на разделеното християнство със спорна принадлежност към светоотеческата традиция. На свой ред, изучаването на превода на Йоан Екзарх помогна за подобряване на съвременното издание.

Предлаганият на вниманието на читателя втори том на Извор на знанието от св. Йоан Дамаскин включва началните три от общо четирите глави на Точно изложение на православната вяра. За третия том ще остане последната четвърта глава. Този том обаче съдържа обстойни индекси и терминологичен речник – справочник за найважните понятия в Извор на знанието с препратки към издадените текстове. Ето защо, за да не получим непропорционално голям трети том, се наложи да включим поголямата част от съчинението във втория.

Изданието на Точно изложение на православната вяра, подобно на другите две части от Извор на знанието, които бяха публикувани в том 1, излиза в поредицата Fontes philosophiae et theologiae christianae на Центъра за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То следва същите принципи, които предложихме на преводача в самото начало на изданието. Това осигурява хомогенност на превода, но без да се наруши основният принцип

работа по проекта: Терминологичен речник на Йоан Екзарх. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2019. В него на А. Атанасов бяха поверени термините от област та на божественото домостроителство. Речникът е достъпен в електронен вид на моята страница в Academia: https://unisofia.academia.edu/IvanChristov/Books и съгласно условията на проекта подлежи на свободно разпространение.

Свети Йоан ДамаСкин

тоЧно иЗЛоЖение на

ПРавоСЛавната вЯРа

ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΙΩΑΝΝΟΥ ΔΑμΑσκηΝΟΥ

εκΔΟσΙσ ΑκρΙβησ Τησ

ΟρθΟΔΟξΟΥ ΠΙσΤεΩσ

18 19

[СпиСЪК на ГлавиТе]

ДоГмаТичеСКи Глави1

КниГа пЪрваГлава 1. (1; I 1) За това, че Божеството е непостижимо,

и че не трябва да изследваме и да усърдстваме всуе спрямо онова, което не ни е предадено от светите пророци, апостоли и евангелисти ................................... 27

Глава 2. (2; I 2) За това, което е изречимо и неизречимо, и за това, което е познаваемо и непознаваемо .................................................. 31

Глава 3. (3; I 3) Доказателство, че Бог съществува ................ 35Глава 4. (4; I 4) За това какво е Бог; за това,

че е непостижим................................................ 39Глава 5. (5; I 5) Доказателство, че Бог е един, а не много ..... 45Глава 6. (6; I 6) За Словото и Сина Божий, силогистично

доказателство ..................................................... 47Глава 7. (7; I 7) За Светия Дух, силогистично

доказателство ..................................................... 49Глава 8. (8; I 8) За Светата Троица ............................................ 53Глава 9. (9; I 9) За това, което се казва за Бога ....................... 81Глава 10. (10; I 10) За божественото единство и различие ........ 83Глава 11. (11; I 11) За това, което се казва за Бога

по телесен начин ............................................... 85Глава 12. (12; I 12) Още за същото ................................................... 89Глава 13. (13; I 13) За мястото на Бога и за това, че

единствено Божеството е неописуемо ......... 97Глава 14. (14; I 14) Свойствата на божествената природа .......105

1 В изданието на Котер гласи: „Следните глави се съдържат в тази книга.“

ΔογμΑτΙκΑ κεφΑλΑΙΑ

ΒΙΒλΙοΝ ΑʹΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Αʹ. (1; I 1) Ὅτι ἀκατάληπτον τὸ θεῖον καὶ ὅτι

οὐ δεῖ ζητεῖν καὶ περιεργάζεσθαι τὰ μὴ παραδεδομένα ἡμῖν ὑπὸ τῶν ἁγίων προφητῶν, καὶ ἀποστόλων, καὶ εὐαγγελιστῶν

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Βʹ. (2; I 2) Περὶ ῥητῶν καὶ ἀποῤῥήτων καὶ γνωστῶν καὶ ἀγνώστων

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Γʹ. (3; I 3) Ἀπόδειξις, ὅτι ἔστι ΘεόςΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Δʹ. (4; I 4) Περὶ τοῦ τί ἐστι Θεός; ὅτι ἀκατάληπτον. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Εʹ. (5; I 5) Ἀπόδειξις, ὅτι εἷς ἐστι θεὸς καὶ οὐ πολλοί.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ϛʹ. (6; I 6) Περὶ τοῦ Λόγου καὶ Υἱοῦ Θεοῦ, συλλογικὴ

ἀπόδειξις.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ζʹ. (7; I 7) Περὶ τοῦ ἁγίου Πνεύματος, συλλογιστικὴ

ἀπόδειξις.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ηʹ. (8; I 8) Περὶ τῆς ἁγίας Τριάδος.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Θʹ. (9; I 9) Περὶ τῶν ἐπὶ Θεοῦ λεγομένων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ιʹ. (10; I 10) Περὶ θείας ἑνώσεως καὶ διακρίσεως. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΑʹ. (11; I 11) Περὶ τῶν σωματικῶς ἐπὶ Θεοῦ

λεγομένων ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΒʹ. (12; I 12) Περὶ τῶν αὐτῶν. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΓʹ. (13; I 13) Περὶ τόπου Θεοῦ καὶ ὅτι μόνον τὸ θεῖον

ἀπερίγραπτον. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΔʹ. (14; I 14) Τὰ ἰδιώματα τῆς θείας φύσεως.

20 21

ΒΙΒλΙοΝ ΒʹΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Αʹ [ΙΕʹ]. (15; II 1) Περὶ αἰῶνος. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝΒʹ[Ιϛʹ]. (16; II 2) Περὶ δημιουργίας. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Γʹ [ΙΖʹ]. (17; II 3) Περὶ ἀγγέλων. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Δʹ [ΙΗʹ]. (18; II 4) Περὶ Διαβόλου καὶ δαιμόνων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Εʹ [ΙΘʹ]. (19; II 5) Περὶ κτίσεως ὁρατῆς.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ϛʹ [Κʹ]. (20; II 6) Περὶ οὐρανοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ζʹ [ΚΑʹ]. (21; II 7) Περὶ φωτός, πυρός, φωστήρων

ἡλίου τε καὶ σελήνης καὶ ἄστρων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ηʹ [ΚΒʹ]. (22; II 8) Περὶ ἀέρος καὶ ἀνέμων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Θʹ [ΚΓʹ]. (23; II 9) Περὶ ὑδάτων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ιʹ [ΚΔʹ]. (24; II 10) Περὶ γῆς καὶ τῶν ἐξ αὐτῆς. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΑʹ [ΚΕʹ]. (25; II 11) Περὶ παραδείσου.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΒʹ [Κϛʹ]. (26; II 12) Περὶ ἀνθρώπου. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΓʹ [ΚΖʹ]. (27; II 13) Περὶ ἡδονῶν. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΔʹ [ΚΗʹ]. (28; II 14) Περὶ λύπης.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΕʹ [ΚΘʹ]. (29; II 15) Περὶ φόβου. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ιϛʹ [Λʹ]. (30; II 16) Περὶ θυμοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΖʹ [ΛΑʹ]. (31; II 17) Περὶ τοῦ φανταστικοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΗʹ [ΛΒʹ]. (32; II 18) Περὶ αἰσθήσεως.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΘʹ [ΛΓʹ]. (33; II 19) Περὶ τοῦ διανοητικοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Κʹ [ΛΔʹ]. (34; II 20) Περὶ τοῦ μνημονευτικοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΑʹ [ΛΕʹ]. (35; II 21) Περὶ ἐνδιαθέτου λόγου καὶ

προφορικοῦ.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΒʹ [Λϛʹ]. (36; II 22) Περὶ πάθους καὶ ἐνεργείας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΓʹ [ΛΖʹ]. (37; II 23) Περὶ ἐνεργείας. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΔʹ [ΛΗʹ]. (38; II 24) Περὶ ἑκουσίου καὶ ἀκουσίου.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΕʹ [ΛΘʹ]. (39; II 25) Περὶ τοῦ ἐφ’ ἡμῖν, τουτέστι τοῦ

αὐτεξουσίουσίου.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Κϛʹ [Μʹ]. (40; II 26) Περὶ τῶν γινομένων.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΖʹ [ΜΑʹ]. (41; II 27) Διὰ ποίαν αἰτίαν αὐτεξούσιοι

γεγόναμεν.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΗʹ [ΜΒʹ]. (42; II 28) Περὶ τῶν οὐκ ἐφ’ ἡμῖν.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΘʹ [ΜΓʹ]. (43; II 29) Περὶ προνοίας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Λʹ [ΜΔʹ]. (44; II 30) Περὶ προγνώσεως καὶ

προορισμοῦ.

КниГа вТораГлава 1. (15; II 1) За века ................................................................111Глава 2. (16; II 2) За творенето .....................................................115Глава 3. (17; II 3) За ангелите ........................................................123Глава 4. (18; II 4) За дявола и бесовете .......................................127Глава 5. (19; II 5) За видимото творение ...................................127Глава 6. (20; II 6) За небето ...........................................................127Глава 7. (21; II 7) За светлината, огъня, светилата,

и за Слънцето, Луната и звездите ...............135Глава 8. (22; II 8) За въздуха и ветровете ..................................153Глава 9. (23; II 9) За водите ...........................................................157Глава 10. (24; II 10) За земята и за това, което произлиза

от нея..................................................................163Глава 11. (25; II 11) За рая..................................................................169Глава 12. (26; II 12) За човека ...........................................................177Глава 13. (27; II 13) За удоволствията .............................................187Глава 14. (28; II 14) За скръбта .........................................................191Глава 15. (29; II 15) За страха ............................................................191Глава 16. (30; II 16) За гнева ..............................................................191Глава 17. (31; II 17) За способността на въображение ...............193Глава 18. (32; II 18) За сетивността .................................................195Глава 19. (33; II 19) За мисловната способност ............................199Глава 20. (34; II 20) За способността да помним .........................201Глава 21. (35; II 21) За вътрешното и произносимото слово ..... 201Глава 22. (36; II 22) За страданието и действието

(енергията) .......................................................203Глава 23. (37; II 23) За действието (енергията) ............................215Глава 24. (38; II 24) За доброволното и недоброволното ..........217Глава 25. (39; II 25) За това, което се намира в наша власт,

т.е. за самовластието ......................................221Глава 26. (40; II 26) За случващото се .............................................225Глава 27. (41; II 27) За това, поради каква причина сме

създадени самовластни .................................227Глава 28. (42; II 28) За това, което зависи от нас .........................229Глава 29. (43; II 29) За промисъла ...................................................231Глава 30. (44; II 30) За предзнанието и предопределението .....239

22 23

ΒΙΒλΙοΝ γʹ. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Αʹ [ΜΕʹ]. (45; III 1) Περὶ τῆς θείας οἰκονομίας καὶ

περὶ τῆς πρός ἡμᾶς κηδεμονίας καὶ τῆς ἡμῶν σωτηρίας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Βʹ [Μϛʹ]. (46; III 2) Περὶ τοῦ τρόπου τῆς συλλήψεως

τοῦ Λόγου καὶ τῆς θείας αὐτοῦ σαρκώσεως. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Γʹ [ΜΖʹ]. (47; III 3) Περὶ τῶν δύο φύσεων, κατὰ Μο-

νοφυσιτῶν.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Δʹ [ΜΗʹ]. (48; III 4) Περὶ τοῦ τρόπου τῆς ἀντιδόσεως.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Εʹ [ΜΘʹ]. (49; III 5) Περὶ ἀριθμοῦ τῶν φύσεων. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ϛʹ [Νʹ]. (50; III 6) Ὅτι πᾶσα ἡ θεία φύσις ἐν μιᾷ τῶν

αὐτῆς ὑποστάσεων ἡνώθη πάσῃ τῇ ἀνθρωπίνῃ φύσει καὶ οὐ μέρος μέρει.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ζʹ [ΝΑʹ]. (51; III 7) Περὶ τῆς μιᾶς τοῦ Θεοῦ Λόγου συνθέτου ὑποστάσεως.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ηʹ [ΝΒʹ]. (52; III 8) Πρὸς τοὺς λέγοντας· ὑπὸ τὸ συνεχὲς ποσὸν ἀνάγονται αἱ τοῦ Κυρίου φύσεις ἢ ὑπὸ τὸ διωρισμένον.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Θʹ [ΝΓʹ]. (53; III 9) Πρὸς τό, εἰ οὐκ ἔστι φύσις ἀνυπόστατος, ἀπάντησις.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ιʹ [ΝΔʹ]. (54; III 10) Περὶ τοῦ τρισαγίου.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΑʹ [ΝΕʹ]. (55; III 11) Περὶ τῆς ἐν εἴδει καὶ ἐν ἀτόμῳ

θεωρουμένης φύσεως καὶ διαφορᾶς, ἑνώσεως καὶ σαρκώσεως, καὶ πῶς ἐκληπτέον «τὴν μίαν φύσιν τοῦ θεοῦ λόγου σεσαρκωμένην».

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΒʹ [Νϛʹ]. (56; III 12) Ὅτι Θεοτόκος ἡ ἁγία παρθένος. Κατὰ Νεστοριανῶν.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΓʹ [ΝΖʹ]. (57; III 13) Περὶ τῶν ἰδιωμάτων τῶν δύο φύσεων.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΔʹ [ΝΗʹ]. (58; III 14) Περὶ θελημάτων καὶ αὐτεξουσίων τοῦ Κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΕʹ [ΝΘʹ]. (59; III 15) Περὶ ἐνεργειῶν τῶν ἐν τῷ Κυρίῳ ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστῷ.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Ιϛʹ [Ξʹ]. (60; III 16) Πρὸς τοὺς λέγοντας· εἰ δύο φύσεων καὶ ἐνεργειῶν ὁ ἄνθρωπος, ἀνάγκη ἐπὶ Χριστοῦ τρεῖς φύσεις καὶ τοσαύτας λέγειν τὰς ἐνεργείας.

КниГа ТреТаГлава 1. (45; III 1) За божественото домостроителство и

за грижата за нас, и за нашето спасение ...247Глава 2. (46; III 2) За начина на зачеване на Бог Слово и

за божественото му въплъщение ................251Глава 3. (47; III 3) За двете природи, против монофизитите ....255Глава 4. (48; III 4) За начина на взаимообмена

[на свойствата] ................................................265Глава 5. (49; III 5) За броя на природите .....................................267Глава 6. (50; III 6) За това, че цялата божествена природа

в една от своите ипостаси се съедини с цялата човешка природа, а не част с част ....271

Глава 7. (51; III 7) За единната сложна ипостас на Бог Слово .....................................................277

Глава 8. (52; III 8) Срещу тези, които разискват: дали природите на Господа спадат към непрекъснатото или към прекъснатото количество ........................................................283

Глава 9. (53; III 9) Отговор на въпроса дали има неипостасна природа .............................................................287

Глава 10. (54; III 10) За Трисветата песен ........................................289Глава 11. (55; III 11) За природата, наблюдавана във вида

и индивида, и за различието между съединение и въплъщение; и по какъв начин трябва да схващаме израза: „Една въплътена природа на Бог Слово“ ..293

Глава 12. (56; III 12) За това, че Светата Дева е Богородица, против несторианите .....................................299

Глава 13. (57; III 13) За свойствата на двете природи ..................305Глава 14. (58; III 14) За волите и самовластията на нашия

Господ Иисус Христос....................................305Глава 15. (59; III 15) За енергиите на нашия

Господ Иисус Христос....................................321Глава 16. (60; III 16) Срещу тези, които твърдят: ако човек

е сътворен от две природи и енергии, необходимо е да приемем, че в Христос има три природи и толкова енергии ..........341

24 25

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΖʹ [ΞΑʹ]. (61; III 17) Περί τοῦ τεθεῶσθαι τήν φύσιν τῆς τοῦ Κυρίου σαρκός καί τό θέλημα.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΗʹ [ΞΒʹ]. (62; III 18) Ἔτι περὶ θελημάτων καὶ αὐτεξουσίων νοῶν τε καὶ γνώσεων καὶ σοφιῶν.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΙΘʹ [ΞΓʹ]. (63; III 19) Περὶ τῆς θεανδρικῆς ἐνεργείας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Κʹ [ΞΔʹ]. (64; III 20) Περὶ τῶν φυσικῶν καὶ

ἀδιαβλήτων παθῶν.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΑʹ [ΞΕʹ]. (65; III 21) Περὶ ἀγνοίας καὶ δουλείας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΒʹ [Ξϛʹ]. (66; III 22) Περὶ προκοπῆς.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΓʹ [ΞΖʹ]. (67; III 23) Περὶ δειλίας.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΔʹ [ΞΗʹ]. (68; III 24) Περὶ τῆς τοῦ Κυρίου

προσευχῆς.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΔʹ [ΞΘʹ]. (69; III 25) Περὶ οἰκειώσεως.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ Κϛʹ [Οʹ]. (70; III 26) Περὶ τοῦ πάθους τοῦ σώματος

τοῦ Κυρίου καὶ τῆς ἀπαθείας τῆς αὐτοῦ θεότητος. ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΖʹ [ΟΑʹ]. (71; III 27) Περὶ τοῦ ἀχώριστον διαμεῖναι

τὴν τοῦ Λόγου θεότητα τῆς ψυχῆς καὶ τοῦ σώματος καὶ ἐν τῷ θανάτῳ τοῦ Κυρίου καὶ μίαν διαμεῖναι ὑπόστασιν.

ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΗʹ [ΟΒʹ]. (72; III 28) Περὶ φθορᾶς καὶ διαφθορᾶς.ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΚΘʹ [ΟΓʹ]. (73; III 29) Περὶ τῆς ἐν τῷ ᾅδῃ καθόδου.

Глава 17. (61; III 17) За това, че природата на плътта и волята на Господа са обожествени ..........347

Глава 18. (62; III 18) Още за волите и свободните произволения; и за умовете, познанията и мъдростите .............................349

Глава 19. (63; III 19) За богочовешката енергия ............................357Глава 20. (64; III 20) За природните и непорочни страсти .........361Глава 21. (65; III 21) За незнанието и робството ...........................363Глава 22. (66; III 22) За преуспяването ............................................367Глава 23. (67; III 23) За страха ............................................................367Глава 24. (68; III 24) За молитвата на Господа ................................371Глава 25. (69; III 25) За усвояването .................................................375Глава 26. (70; III 26) За страданието на тялото на Господа и за

безстрастието на Неговата Божественост ...375Глава 27. (71; III 27) За това, че Божествеността на Словото

остана неотделена от душата и плътта дори и по време на смъртта на Господа, и че остана една ипостас........................................377

Глава 28. (72; III 28) За тлението и разтлението ............................381Глава 29. (73; III 29) За слизането в ада ...........................................383

26 27

Ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως

ΒΙΒλΙοΝ Αʹ

789 Α κεφΑλΑΙοΝ Αʹ. (1; I 1) Ὅτι ἀκατάληπτον τὸ θεῖον καὶ ὅτι οὐ δεῖ ζητεῖν καὶ περιεργάζεσθαι τὰ μὴ παραδεδομένα ἡμῖν ὑπὸ τῶν ἁγίων προφητῶν, καὶ ἀποστόλων, καὶ 5 εὐαγγελιστῶν. «Θεὸν οὐδεὶς ἑώρακε πώποτε. Ὁ μονογενὴς Υἱὸς ὁ ὢν ἐν τοῖς κόλποις τοῦ Πατρός, αὐτὸς ἐξηγήσατο». Ἄῤῥητον οὖν τὸ θεῖον καὶ ἀκατάλη πτον. «Οὐδεὶς γὰρ ἐπιγινώσκει τὸν Πατέρα, εἰ μὴ 10 ὁ Υἱός, οὐδὲ τὸν Υἱόν, εἰ μὴ ὁ Πατήρ». Καὶ τὸ

Точно изложение на православната вяра1

Книга първа2

(1; I 1) Глава 1.За това, че Божеството е непостижимо, и че не трябва да изследваме и да усърдстваме всуе

спрямо онова, което не ни е предадено от светите пророци, апостоли и евангелисти

„Бог никой никога не е видял, Единородният Син, който е в недрата на Отца, Той Го обясни.“3 Следователно Божеството е неизречимо и непостижимо. „Защото никой не познава Отец, освен Сина, и никой – Сина, освен Отец.“4

1 В изданието на Котер е добавено: „от благочестивия отец презвитер Йоан Дамаскин“.

2 Това произведение обикновено се разделя на четири книги. В ръкописите обаче не се намира следа от такова подразделение. Според Le Quien (Prologus in librum S. Joan. Damasc. De fide orthodoxa, p. 119 L c.) то е извършено вероятно в западната Църква, след като произведението било преведено на латински, по образеца на прочутия учебник по схоластическа теология: Petri Lombardi Libri IV. Sententiarum. В един парижки ръкопис произведението се дели на две именувани според стария църковен език главни части: περὶ τῆς Θεολογίας и περὶ τῆς Οἰκονομίας. Първоначалното подразделение се е състояло от 100 глави, към което се придържа Котер. В настоящото издание се запазва обичайното подразделение, а в скоби пред всяка глава се дава паралелна последователност на главите. Йоан Екзарх озаглавява преведените от него глави на богословието на Дамаскин слово о правѣ вѣрѣ (...ѧхъ сꙗ по се дѣло и прѣложихъ ст͠го иѡана преꙁвоутера дамаскина) ЙЕ Бог. 9b 4–6.

3 Иоан. 1:18.4 Мат. 11:27. Според синодалното превод мястото гласи: „Всичко

Ми е предадено от Моя Отец и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.“

28 29

Πνεῦμα δὲ τὸ ἅγιον οὕτως οἶδε τὰ τοῦ Θεοῦ, ὡς τὸ Πνεῦμα τοῦ ἀνθρώπου οἶδε τὰ ἐν αὐτῷ. Μετὰ δὲ τὴν πρώτην καὶ μακαρίαν φύσιν, οὐδεὶς ἔγνω ποτὲ τὸν Θεόν, εἰ μὴ ᾧ αὐτὸς ἀπεκάλυψεν, οὐκ ἀνθρώπων μό 15 νον ἀλλ‘ οὐδὲ τῶν ὑπερκοσμίων δυνάμεων καὶ αὐ Β τῶν, φημί, τῶν Χερουβὶμ καὶ Σεραφίμ. Οὐκ ἀφῆκε μέντοι ἡμᾶς ὁ Θεὸς ἐν παντελεῖ ἀγνω σίᾳ· πᾶσι γὰρ ἡ γνῶσις τοῦ εἶναι Θεὸν ὑπ’ αὐτοῦ φυσικῶς ἐγκατέσπαρται. Καὶ αὐτὴ δὲ ἡ κτίσις, καὶ 5 ἡ ταύτης συνοχή τε καὶ κυβέρνησις τὸ μεγαλεῖον τῆς θείας ἀνακηρύττει φύσεως. Καὶ διὰ νόμου δὲ καὶ προφητῶν πρότερον, ἔπειτα δὲ καὶ διὰ τοῦ μο νογενοῦς αὐτοῦ Υἱοῦ, Κυρίου δέ, καὶ Θεοῦ καὶ Σω τῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, κατὰ τὸ ἐφικτὸν ἡμῖν 792 Α τὴν ἑαυτοῦ ἐφανέρωσε γνῶσιν. Πάντα τοίνυν τὰ παραδεδομένα ἡμῖν διά τε νόμου, καὶ προφητῶν, καὶ ἀποστόλων, καὶ εὐαγγελιστῶν δεχόμεθα, καὶ γι νώσκομεν, καὶ σέβομεν, οὐδὲν περαιτέρῳ τούτων 5 ἐπιζητοῦντες· ἀγαθὸς γὰρ ὢν ὁ Θεός, παντὸς ἀγαθοῦ παρεκτικός ἐστιν, οὐ φθόνῳ, οὐδὲ πάθει τινὶ ὑπο κείμενος· «μακρὰν γὰρ τῆς θείας φύσεως φθόνος τῆς γε ἀπαθοῦς καὶ μόνης ἀγαθῆς». Ὡς οὖν πάντα 10 εἰδώς, καὶ τὸ συμφέρον ἑκάστῳ προμηθούμενος, ὅπερ συνέφερεν ἡμῖν γνῶναι ἀπεκάλυψεν, ὅπερ δὲ οὐκ ἐδυνάμεθα φέρειν, ἀπεσιώπησε. Ταῦτα ἡμεῖς στέρ ξωμεν, καὶ ἐν αὐτοῖς μείνωμεν, μὴ μεταίροντες ὅρια αἰώνια, μηδὲ ὑπερβαίνοντες τὴν θείαν παρά 15 δοσιν.

И Светият Дух тъй знае това, което е у Бог, както човешкият дух знае това, което е в него5. След първата и блажена природа никой никога не е познал Бога, освен комуто Той се е открил, не само никой сред хората, но даже и сред наднебесните сили, т.е. самите херувими и серафими.

При все това Бог не ни е оставил в съвършено незнание, защото знанието за съществуването на Бога е внедрено по естествен начин от Него във всички. И самото творение, както и неговото сдържане и управление, възвестяват величието на божествената природа. Също и чрез закона и пророците отначало, а след това и чрез Единородния Си Син, Господа, и Бога, и Спасителя Наш Иисус Христос, според достижимото за нас, Той е открил знание за Себе Си. Ето защо, всичко което ни е предадено чрез закона, пророците, апостолите и евангелистите, ние приемаме, и познаваме, и почитаме, като нищо повече от това не изследваме. Защото Бог, Който е благ, е подател на всяко благо и не е подвластен на завист, или на някаква страст. „Понеже завистта е чужда на божествената природа, която е наистина безстрастна и единствено блага.“6 И тъй Бог, като всичко знаещ, и промисляващ полезното за всяко нещо, е открил това, което е било полезно за нас да знаем, а това, което не сме могли да схванем, е премълчал. Нека да намерим удовлетворение в това и да постоян стваме в него, без да преместваме вечните предели7, и не престъпваме божественото предание.

5 Срв. 1 Кор. 2:11.6 Gr. Naz., or. 28: MPG 36, 40 B 9s. Срв. Григорий Назиански, Пет

богословски слова, София 1994 (в превод на Иван Христов по SC 250 28.II.13 s.), Слово XXVIII, с. 44.

7 Срв. Притч. 22:28.

30 31

Β κεφΑλΑΙοΝ Βʹ. (2; I 2) Περὶ ῥητῶν καὶ ἀποῤῥήτων καὶ γνωστῶν καὶ ἀγνώστων. Χρὴ οὖν τὸν περὶ Θεοῦ λέγειν ἢ ἀκούειν βουλόμε 5 νον, σαφῶς εἰδέναι, ὡς οὐδὲ πάντα ἄῤῥητα, οὐδὲ πάντα ῥητά, τά τε τῆς θεολογίας, τά τε τῆς οἰκονο μίας· οὔτε πάντα ἄγνωστα, οὔτε πάντα γνωστά· ἕτερον δέ ἐστι τὸ γνωστόν, καὶ ἕτερον τὸ ῥητόν, ὥσπερ ἄλλο τὸ λαλεῖν, καὶ ἄλλο τὸ γινώσκειν. Πολλὰ 10 τοίνυν τῶν περὶ Θεοῦ ἀμυδρῶς νοουμένων οὐ καιρίως ἐκφρασθῆναι δύναται, ἀλλὰ τὰ καθ’ ἡμᾶς, ἀναγ καζόμεθα ἐπὶ τῶν ὑπὲρ ἡμᾶς λέγειν· ὥσπερ ἐπὶ Θεοῦ λέγομεν ὕπνον, καὶ ὀργήν, καὶ ἀμέλειαν, χεῖράς τε καὶ πόδας, καὶ τὰ τοιαῦτα. C Ὅτι μὲν οὖν ἐστι Θεὸς ἄναρχος, ἀτελεύτητος, αἰώνιός τε καὶ ἀΐδιος, ἄκτιστος, ἄτρεπτος, ἀναλ λοίωτος, ἁπλοῦς, ἀσύνθετος, ἀσώματος, ἀόρατος, ἀναφής, ἀπερίγραπτος, ἄπειρος, ἀπερινόητος, ἀπερί 5 ληπτος, ἀκατάληπτος, ἀγαθός, δίκαιος, πάντων κτι σμάτων δημιουργός, παντοδύναμος, παντοκράτωρ, παντεπόπτης, πάντων προνοητής, ἐξουσιαστής, κρί της, καὶ γινώσκομεν καὶ ὁμολογοῦμεν. Καὶ ὅτι εἷς ἐστι Θεός, ἤγουν μία οὐσία, καὶ ὅτι ἐν τρισὶν ὑπο 10 στάσεσι γνωρίζεταί τε καὶ ἔστιν, Πατρί φημι καὶ Υἱῷ καὶ ἁγίῳ Πνεύματι, καὶ ὅτι ὁ Πατὴρ καὶ

(2; I 2) Глава 2.За това, което е изречимо и неизречимо, и за това,

което е познаваемо и непознаваемо

Желаещият да говори или слуша за Бога трябва ясно да знае, че от нещата, които се отнасят до богословието и домостроителството8, както не всичко е неизречимо, така и не всичко е изречимо, и нито всичко е непознаваемо, нито всичко е познаваемо; и едно е това, което може да се познае, а друго – това, което може да се изрече; също както едно е да се говори, а друго – да се познава9. Ето защо много от това, което смътно се мисли за Бога, не може да бъде изразено по точен начин, но ние сме заставени за неща, които ни превишават, да говорим по човешки, както, когато говорейки за Бога, използваме думите „сън“, „гняв“, „безгрижие“, „ръце“ и „крака“, и други подобни.

И това, че Бог е безначален, безкраен, вечен и постоянен, несътворен, непроменлив, неизменяем, прост, несложен, безтелесен, невидим, неосезаем, неописуем, безпределен, недостъпен за ума, необятен, непостижим, благ, справедлив, всемогъщ, творец на всички твари, вседържител, всичко надзираващ, промислител на всичко, власт имащ, съдия, ние познаваме, и изповядваме. А че Бог е един, т.е. една същност10, и че Той се познава и съществува в три ипостаси11, т.е. Отец, Син, и Свети Дух, и че Отец, Син и

8 Базови богословски понятия – θεολογία и οἰκονομία, които още от началото на IV век маркират методологическо различие в мисленето за Бога. Първото маркира учението за Троицата, а второто – учението за въплъщението на Сина. – Б.р. Според прев. на Й. Екзарх тези два определящи основното подразделение на теологията термина гласят: богословествь и ловѣкостроиство ЙЕ Бог. 18а 1–2.

9 Doct. patr. 7, 16 – 8, 1.10 При Й. Екз.: на οὐσία съответства сѫщьство, но се среща и

като: сѫщь (сꙋщїе) ЙЕ Бог. 19b 6.11 При Й. Екз.: на ὑπόστασις съответства оупостась, но се среща

и като: ипостась, постась, съставъ, составъ, собьство ЙЕ Бог. 19b 7.

32 33

ὁ Υἱὸς καὶ τὸ Πνεῦμα τὸ ἅγιον κατὰ πάντα ἕν εἰσι, πλὴν τῆς ἀγεννησίας, καὶ τῆς γεννήσεως, καὶ τῆς ἐκπορεύσεως· καὶ ὅτι ὁ μονογενὴς Υἱὸς καὶ Λό 15 γος τοῦ Θεοῦ καὶ Θεὸς διὰ σπλάγχνα ἐλέους αὐ D τοῦ, διὰ τὴν ἡμετέραν σωτηρίαν, εὐδοκίᾳ τοῦ Πα τρός, καὶ συνεργίᾳ τοῦ ἁγίου Πνεύματος, ἀσπό ρως συλληφθείς, ἀφθόρως ἐκ τῆς ἁγίας Παρθένου καὶ Θεοτόκου Μαρίας γεγέννηται διὰ Πνεύματος 793 A ἁγίου, καὶ ἄνθρωπος τέλειος ἐξ αὐτῆς γέγονε· καὶ ὅτι ὁ αὐτὸς Θεὸς τέλειός ἐστιν ὁμοῦ καὶ ἄν θρωπος τέλειος, ἐκ δύο φύσεων, θεότητός τε καὶ ἀν θρωπότητος, καὶ ἐν δύο φύσεσι νοεραῖς, θελητικαῖς 5 τε καὶ ἐνεργητικαῖς, καὶ αὐτεξουσίοις, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν, τελείως ἐχούσαις κατὰ τὸν ἑκάστῃ πρέποντα ὅρον τε καὶ λόγον, θεότητί τε καὶ ἀνθρωπότητί φημι, μιᾷ δὲ συνθέτῳ ὑποστάσει· ὅτι τε ἐπείνησε καὶ ἐδίψησε, καὶ ἐκοπίασε, καὶ ἐσταυρώθη, καὶ θα 10 νάτου καὶ ταφῆς πεῖραν ἐδέξατο 1τριήμερος καὶ εἰς οὐρανοὺς ἀνεφοίτησεν, ὅθεν καὶ πρὸς ἡμᾶς παρα γέγονε, καὶ παραγενήσεται πάλιν εἰς ὕστερον, καὶ ἡ θεία Γραφὴ μάρτυς καὶ πᾶς ὁ τῶν ἁγίων χο ρός. B Τί δέ ἐστι Θεοῦ οὐσία, ἢ πῶς ἐστιν ἐν πᾶσιν, ἢ πῶς 2ἑαυτὸν κενώσας ὁ μονογενὴς Υἱὸς καὶ Θεός, ἄν θρωπος γέγονεν ἐκ παρθενικῶν αἱμάτων, ἑτέρῳ παρὰ τὴν φύσιν θεσμῷ πλαστουργηθείς, ἢ πῶς ἀβρό 5 χοις ποσὶ τοῖς ὕδασιν ἐπεπόρευτο, καὶ ἀγνοοῦμεν καὶ λέγειν οὐ δυνάμεθα. Οὐ δυνατὸν οὖν τι παρὰ τὰ θειωδῶς ὑπὸ τῶν θείων λογίων τῆς τε Παλαιᾶς καὶ Καινῆς Διαθήκης ἡμῖν ἐκπεφασμένα, εἴτοι3 εἰρημένα καὶ πεφανερωμένα, εἰπεῖν τι περὶ Θεοῦ, ἢ ὅλως ἐν 10 νοῆσαι.

1 καὶ ἀνέστη add Kt2 ἐκ Θεοῦ Θεὸς γεγέννηται ἢ ἐκπεπόρευται ἢ πῶς add Kt3 ἤτοι Kt

Свети Дух във всичко са едно, освен в неродеността, рождението и изхождането, и че единородният Син и Слово Божие и Бог, поради милостивото Си сърце12, заради нашето спасение, с благоволението на Отца, и съдействието на пресветия Дух, безсеменно бе заченат, и непорочно се роди от Светата Дева и Богородица Мария посредством Светия Дух, и съвършен човек от нея произлезе; и че Той е Бог съвършен, и едновременно човек съвършен, от две природи13, от Божественост и човешкост и при това в две природи, които мислят, и желаят, и действат, и свободно постъпват, и накратко казано – които съвършено притежават присъщото за всяко едно определение и понятие14, т.е. на божеството и на човечеството, в една съставна ипостас; и че Той е изпитвал глад и жажда, и е страдал, и бил разпънат, и за три дни е приел изпитанието на смъртта и погребението, и се е възнесъл на небето, откъдето и бе дошъл при нас, и ще дойде отново в покъсно време; затова е свидетел и божественото Писание, и целият сонм от светии.

Но що е същността Божия, или по какъв начин се намира във всички неща, или как себе си понижил15 единородният Син и Бог, стана човек от девичата кръв, по друг закон16 образуван, въпреки природата Си, или как със сухи нозе е ходил по водата17, ние и не знаем, и не можем да говорим за това. Следователно невъзможно е освен това, което по божествен начин ни е възвестено, т.е. открито или казано от божествените речения на Стария и Новия Завет, да говорим нещо за Бога, или изобщо да мислим.

12 Лук. 1:78.13 При Й. Екз.: на φύσις съответства стьство, която дума се е за

пазила и до днес наред с природа ЙЕ Бог. 20b 6.14 При Й. Екз.: на ὃρον τε καὶ λόγον съответства: оуставу и слове-

си ЙЕ Бог. 21а 6.15 Филип. 2:7. Това място Йоан Екзарх превежда: како сѧ понови-

въ (как себе си обновил, смесвайки καινώσας с κενώσας) ЙЕ Бог. 22а 3.

16 Йоан Екзарх схваща θεσμός, което тук означва закон, като обичай: инѣмъ ресъ естьствьнꙑи обꙑаи ЙЕ Бог. 22а 6.

17 Мат. 14:25.