МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ...

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНО ГОРИВОИ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ДО 2030 г.

Приета с Решение на Министерски съвет по т. 5 от дневния ред на Протокол№ 1/05.01.2011 г.

София2011г.

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНО ГОРИВО И НАРАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ДО 2030 г.

Стр. 1 от 62

Съдържание

РАЗДЕЛ І. ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................................... 3І.1. Ядрена програма на Република България....................................................................... 3І.2. Характеристика на страната по отношение на ЯГЦ...................................................... 4І.3. Политика при управлението на РАО и ОЯГ на Европейския съюз ............................. 5

РАЗДЕЛ II. ВИЗИЯ ..................................................................................................................... 6РАЗДЕЛ ІІІ. ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ ................................................................................. 7РАЗДЕЛ ІV. ПОЛИТИКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНОГОРИВО И НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ .............................................................. 7

ІV.1. Приложение на общоприетите принципи при управлението на отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци в Република България. .................................. 7ІV.2. Политика при управлението на отработено ядрено гориво и при управлението нарадиоактивните отпадъци..................................................................................................... 11

ІV.2.1. Специфични политики и главни насоки за развитие при управлението наотработеното ядрено гориво и високо активните радиоактивни отпадъци в РепубликаБългария......................................................................................................................................11ІV. 2.2 Специфични политики и главни насоки за развитие при управлението нарадиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения...........11

ІV.3. Национална законодателна и регулираща система .................................................. 13ІV.4. Национална институционална инфраструктура за управлението на отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци ........................................................................ 16ІV.5. Осигуряване на човешки ресурси за поддържане на безопасността приуправление на ОЯГ и РАО. .................................................................................................. 17ІV.6. Обществена информация и участие на обществеността при вземането нарешения, свързани с безопасното управление на РАО и ОЯГ.......................................... 18ІV.7. Международно сътрудничество в областта на безопасното управление на РАО иОЯГ ......................................................................................................................................... 20

РАЗДЕЛ V. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЛАСТИ НА ОСНОВА НААНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАКТИКИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТООТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНО ГОРИВО И НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ИИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯДРЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ................................ 21

V.1. Управление на ОЯГ....................................................................................................... 21V.1.1. Цели на управлението на ОЯГ.......................................................................................21V.1.2. Практика по управление на ОЯГ в Р България............................................................22V.1.3 Съоръжения за управление на ОЯГ в страната.............................................................22V.1.4.Отчет на ОЯГ - АЕЦ «Козлодуй»...................................................................................25V.1. 5. Управление на ОЯГ от АЕЦ “Белене” – Проект.......................................................28V. 1.6. Избор на оптимална стратегия за управление на ОЯГ. ............................................ 30

V 2. Управление на радиоактивни отпадъци...................................................................... 32V.2.1. Цели на безопасното управление на радиоактивните отпадъци................................32V.2.2. Практика по управление на радиоактивните отпадъци в Р. България Съоръжения итехнологии за управление на радиоактивни отпадъци, тяхното местоположение, основнопредназначение и съществени характеристики......................................................................32V.2.3 Отчет на радиоактивните отпадъци, оценки на количествата и вида насъществуващите и бъдещите радиоактивни отпадъци до 2030 година...............................42V.2.4 Оценка на обема и радионуклидния инвентар на радиоактивните отпадъци...........48V.2.5 Избор на оптимална стратегия за управление на РАО................................................51РАЗДЕЛ VI. ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО И НАЛИЧНОСТТА НА РЕСУРСИТЕ.53

VІ.1. Източници на финансиране......................................................................................... 53


Стр. 2 от 62

VІ.2. Оценка за съответствието и наличността на ресурсите. (Анализ на адекватносттана фондовете „РАО” и „ИЕЯС”).......................................................................................... 55

РАЗДЕЛ VІІ. КООРДИНИРАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ПЛАНОВЕ, ОТГОВОРНОСТИИ КОНТРОЛ .............................................................................................................................. 63РАЗДЕЛ VIII. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................... 64РАЗДЕЛ ІХ. ПРИЛОЖЕНИЯ................................................................................................... 65


Стр. 3 от 62

РАЗДЕЛ І. ВЪВЕДЕНИЕ

Приетата с протоколно решение №49 от 23 декември 2004 от Министерския съвет,“Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци” визпълнение на чл. 74 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия,представлява основен национален документ, формулиращ политиката и принципите забезопасното управление на дейностите свързани с отработеното ядрено гориво ирадиоактивните отпадъци. Този документ включва стратегически план за реализация нацелите, задачите и мерките по управление на радиоактивните отпадъци и отработенотоядрено гориво за периода до 2030г.

От момента на приемане от Министерския съвет на “Стратегията – 2004" досега саизминали повече от 5 години, като за този период настъпиха редица вътрешни и външнипромени, сред които:

Приемане на страната за пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари2007г.;

Приемане и подготовка през последните две години от институциите наОбщността. на редица нови решения, Директиви и Pегламенти, свързани с безопаснотоуправление на ОЯГ и РАО;

Спиране от експлоатация на 3 и 4 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” в края на 2006г.;

Решение №260 от 8 април 2005 г. на Министерския съвет за изграждане на ядренацентрала на площадка “Белене”;

Решение №683 от 25 юли 2005г. на Министерския съвет за изграждане наНационално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци;

Решение №839 от 20 декември 2008 г. на Министерския съвет за обявяване наблокове 1 и 2 на “АЕЦ „Козлодуй” ЕАД за съоръжения за управление на радиоактивниотпадъци. Със същото решение блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй”, заедно снеобходимото движимо имущество, бяха обявени за частна държавна собственост и товаимущество бе предоставено за управление на Държавното предприятие “Радиоактивниотпадъци”.

С оглед на изложеното се налага актуализиране на Стратегията за управление наотработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

І.1. Ядрена програма на Република БългарияЯдрената програма на Република България стартира през 1970 г. със стротелството

на 1-ви енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”. В продължение на 20 години на същатаплощадка са изградени още 5 енергийни блока.. Общата инсталирана мощност на АЕЦ“Козлодуй” до 2002г. е 3760 МВт – 4 блока по 440 МВт и 2 блока по 1000 МВт. Визпълнение на ангажиментите на страната по присъединяване към Европейския съюз и всъответствие с Решение на МС №848/19.12.2002г. първи и втори блок на АЕЦ„Козлодуй” са изключени от националната енергийна система на 31 декември 2002 г.Визпълнение на Решение на МС №52/21.12.2006г., на 31 декември 2006 г. са спрени третии четвърти блок. Понастоящем 1 – 4 блок се експлоатират в състояние “Е” съгласнотехнологичния регламент за експлоатация, който предвижда съхранение на ОЯГ вприреакторните басейни.

На площадката на АЕЦ “Козлодуй” е изградено Хранилище за отработено гориво(ХОГ), което е в експолоатация от 2002г. На същата площадка се изгражда Хранилище за


Стр. 4 от 62

сухо съхранение на отработено гориво, за което е издадено разрешение за строителствоот Председателя на Агенцията за ядрено регулиране със срок до 03.12.2011г.

Министерският съвет на Република България взе Решение No 260 от 8 април 2005 г.за изграждане на АЕЦ “Белене”.

Със Заповед на No РД-22-512 от 21.12.2006 г. на Председателя на АЯР е одобренаплощадка за разполагане на ядрено съоръжение - АЕЦ „Белене”.

Агенцията за ядрено регулиране издаде Разрешения№ Б-3281/14.05.2007г. и № Б-3291/18.06.2007 за проектиране на ядрено съоръжение. В обхвата на проектиране савключени сградите, съоръженията или инсталациите, разположени на площадката, коитоимат основно, спомагателно и обслужващо предназначение и които са пряко необходимиза въвеждането в експлоатация и за експлоатацията на блоковете, включително за:

манипулиране, превозване на площадката, съхраняване и обработване нарадиоактивните отпадъци (РАО), получени от експлоатацията на блоковете;

манипулиране, временно съхраняване и контрол на свежо ядрено гориво; манипулиране, временно съхраняване и контрол на отработено ядрено гориво.На 23.10.2007 г. България получи положително становище на Европейската комисия

в съответствие с Член 105 от Договора за Евратом.

На 07.12.2007 г. България получи положително становище на Европейската комисияв съответствие с Член 41-44 от Договора за Евратом.

С Решение №683 от 25 юли 2005г. Министерският съвет на Република Българиявъзложи на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” да изгради Националнохранилище за погребване на радиоактивни отпадъци. От Председателя на АЯР еподновено разрешение No НХ-3489 от 03.05.2010г. за избор на площадка със срок до05.05.2011г.

С приемането на Решение №839 от 20 декември 2008 г. на Министерския съвет наРепублика България стартират реалните дейности по извеждане от експлоатация наблокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.

В проекта на Енергийна стратегия на Република България до 2020г. е заявенаинституционална подкрепа за ядрената енергетика като беземисионен ресурс заелектропроизводство. Запазването на дела на ядрената енергия в бъдеще изисква да сенамерят безопасни решения за дългосрочно управление на отработеното ядрено гориво ивисокоактивните и дългоживущи отпадъци, при отчитане на обществената приемливост.

І.2. Характеристика на страната по отношение на ядрено-горивния цикъл (ЯГЦ)

България не разполага с възможности за реализация на пълен ЯГЦ. Това означава,че по отношение на отработеното ЯГ са възможни следните три варианта –

1. изпращане в други държави, разполагащи с потенциал за извличане от ОЯГ накомпоненти за повторно използване в реакторни инсталации без връщане нависокоактивни отпадъци за погребване;

2. погребване на ОЯГ на територията на страната;

3. изпращане в други държави, разполагащи с необходимия потенциал за извличанеот ОЯГ на компоненти за повторно използване в реакторни инсталации и връщане нависокоактивни отпадъци за погребване.


Стр. 5 от 62

І.3. Политика по управлението на ОЯГ и РАО на Европейския съюзВсяка държава-членка е свободна в избора си да инвестира в използването на

ядрена енергия, но трансграничното въздействие на ядрената енергетика и засиленотомеждународно сътрудничество поставят пред ЕС предизвикателството да поддържавъзможно най-високите стандарти за ядрена безопасност, ядрена сигурност,неразпространение на ядрения материал и опазване на околната среда. Следователноусилията на ЕС са насочени към разработването и установяването на обща законодателнарамка по отношение на безопасността на ядрените инсталации и управлението нарадиоактивни отпадъци (РАО) и отработено ядрено гориво (ОЯГ). Първата стъпка в тозипроцес е направена с приемането през 2009г. на Директива на Съвета, с която сеустановява Общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Вприложното поле на законодателния акт са обхванати и съоръженията за съхранение наРАО и ОЯГ, които са разположени на същата площадка на ядрената инсталация и садиректно свързани с процесите в инсталацията.

Понастоящем на ниво ЕС съществуват редица законодателни инструменти основноза осигуряване на обща радиационна защита и защита на околната среда. Безопаснотоуправление на РАО и ОЯГ обаче остава изцяло отговорност на съответната държава-членка. В рамките на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия(Договора за Евратом), действащото европейско законодателство покрива само малкачаст от въпросите, свързани с управлението на РАО и ОЯГ. Сред тях са напримернадзорът и контролът при превоза на РАО и ОЯГ, ядрената безопасност на съоръжениятаза съхранение.

В заключенията на Съвета от началото на 2009 г. относно управлението на ОЯГ иРАО се отбелязва необходимостта всяка държава-членка да разработи и въведе вдействие национален план за управление на РАО и ОЯГ, който да покрива всички видовеотпадъци и описва всички етапи на изпълнение. Подчертава се също така, че всякадържава-членка на ЕС е отговорна за изпълнението на политиката си по отношениена управлението на РАО и ОЯГ. Тази политика следва да е в синхрон с основнитепринципи, разработени от Международната агенция по атомна енергия.

Важен аспект от политиката и инициативите за безопасно управление на РАО иОЯГ е и обществената приемливост.

Основни принципи при управлението на ОЯГ и РАО, които трябва да сеспазват на територията на Европейския съюз, са:

Предприемане на всички необходими мерки, за да се гарантира, че отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци се управляват по такъв начин, че отделнителица, обществото и околната среда са защитени от радиологичен риск;

Гарантиране, че производството на радиоактивни отпадъци е сведено до най-ниското възможно ниво;

Предприемане на всички необходими законодателни, регулаторни,административни и други мерки, необходими за осигуряване на безопасното управлениена отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци;

Създаване или назначаване на регулиращ орган, натоварен с изпълнение намерките, заложени в законодателната и регулаторната рамка;

Гарантиране на адекватни финансови ресурси за подкрепа на управлението наотработеното ядрено гориво, при спазване на принципа "замърсителят плаща";


Стр. 6 от 62

Осигуряване на ефективно информиране на обществеността, за да се улесниучастието й при взимане на управленнски решения, за постигане на висока степен напрозрачност.

Понастоящем пет държави от Общността са избрали преработването, а две държавиактивно прилагат възможността за директно погребване на отработеното гориво. В по-голямата част от държавите не съществува окончателна политика по отношение наотработеното гориво, прилагат се разпоредби за гарантиране на безопано съхраняване впродължителен период от време (50—100 години).

За най- токсичната категория отпадъци - високоактивните отпадъци и отработенотогориво, които подлежат на директно погребване, е отбелязан напредък по отношение напроектите за погребване само в няколко държави-членки, а именно Финландия, Швецияи Франция.

При най-малко опасните отпадъци (кратко живеещи ниско- и средноактивни имного нискоактивни отпадъци) 7 от 16 държави-членки с ядрени централи понастоящемексплоатират съоръжения за погребване. Ако се изпълнят съществуващите планове, до2020 г. всички държави, с изключение на Холандия, могат да разполагат с действащисъоръжения за погребване на този вид отпадъци.

С цел оптимизиране на разходите нараства броят на многонационалнитеинициативи в подкрепа на национални решения за управление на ОЯГ и РАО. Те сереализират чрез съвместни дейности, програми и трансфер на знания, както и обсъжданена възможности за регионални решения, както на международно равнище, така и наравнището на ЕС. Научноизследователската дейност и демонстрационните проекти поЕвропейските рамкови програми са допринесли за постигане на напредък в тази област.Все пак, дори и регионалните решения да са привлекателни от гледна точка на икономииясно е, че дадената страна трябва да изрази желание да приеме на своя териториярегионален център за съхранение/погребванеІуправление на ОЯГ и РАО, което изискваполитическо и обществено съгласие.

Европейската Комисия смята, „че множество научни и технически области, коитоса от значение за геоложкото погребване на радиоактивните отпадъци, са достигналистепен на зрялост и преминаването към прилагането на този метод следва да бъдепоощрявано. Принципът ”да изчакаме и ще видим“, е неприемлив поради възможнитепоследици от управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното горивовърху здравето и безопасността, както и поради мнението на европейските граждани.Всички инициативи, които водят до насърчаване и улесняване на напредъка в посока наустановяване и експлоатация на безопасни хранилища за отпадъци, се приветстватгорещо”.

РАЗДЕЛ II. ВИЗИЯБезопасното управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните

отпадъци е неразделна част от националната ядрена програма за граждански цели, коятогарантира устойчивото развитие на страната, сигурността на енергоснабдяването иопазването на околната среда сега и в бъдеще.

Платформата на управлението на отработеното ядрено гориво и нарадиоактивните отпадъци в Република България цели:

Да отговаря на изискванията за ядрена безопасност, радиационна защита иекологичните норми и стандарти за предотвратяване на потенциална опасност ирискове на всички етапи от управлението на отработеното ядрено гориво и на


Стр. 7 от 62

радиоактивните отпадъци и защита здравето на населението и опазване наоколната среда.

Да гарантира високо ниво на безопасност, сигурност и надеждност приуправлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци чрезподобряване на националните мерки, вкл. нормативни, технически и технологичнипо икономически ефективен начин.

Да изгради доверие и взаимодействие със заинтересованите страни по посокана осигуряване на прозрачност и откритост в комуникациите и при взимането нарешения с нашите партньори и обществото като цяло, като се обръща специалновнимание на местното население в районите на разполагане на обектите, свързани сдейностите по управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивнитеотпадъци.

РАЗДЕЛ ІІІ. ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ

Документът цели да се гарантира създаването на цялостна рамка за управление наотработеното ядрено гориво и на всички видове и категории радиоактивни отпадъци, сизключение на РАО от военни приложения. Тази рамка следва да формулира приложимозаконодателство, политика и стратегия за развитие. Стратегията определя курса илиначина на действие в съответствие с енергийната политика на страната, избран измеждуалтернативите и с оглед на конкретните условия в страната и определя настоящите ибъдещите решения. Стратегията се базира на системния метод, включващ избор иразработване на конкретни решения за отделните взаимосвързани етапи от управлениетона ОЯГ и РАО. Тези етапи са подчинени на една цел, като това позволява значително дасе намали количеството насоки за приемане на тези решения.

Стратегическият документ ще бъде използван като основа за изготвянето нагодишни, тригодишни и дългосрочни планове за дейността и бюджета на Държавнопредприятие „Радиоактивни отпадъци”, АЕЦ „Козлодуй” и евентуално в бъдещеАЕЦ „Белене”, които трябва да бъдат одобрени от УСти на фонд „Радиоактивниотпадъци” и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”. Тезипланове ще позволяват на Управителните съвети на фондовете да направят оценказа изпълнението на целите и за гарантиране на ефективното използване насредствата от фондовете. Документът следва да се оценява и актуализира на всеки 5години и изисква поетапен подход за неговото изпълнение.

РАЗДЕЛ ІV. ПОЛИТИКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНОГОРИВО И НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ

ІV.1. Приложение на общоприетите принципи при управлението на отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци в Република България.

Основните принципи на държавната политика при управлението на отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци представляват международно и националноприети съвкупности от факти, които съдържат достатъчни условия, формулирани взаконови норми, чието изпълнение е задължително. Тези принципи осигуряват адекватнаоснова за разработването, реализацията и оценката на политиката при управлението наотработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци и са част от националнатарегулаторна система.


Стр. 8 от 62

Принцип 1.Управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивнитеотпадъци следва да се осъществява по начин, който осигурява приемливо ниво назащита на здравето на човека от облъчване с йонизиращи лъчения посредствомприлагане на концепцията на обосноваване, оптимизация и ограничаване надозите.

Изпълнението на този принцип осигурява радиационната защита на човека всъоръженията за управление на РАО и ОЯГ чрез прилагане на мерки за:

непревишаване на дозовите граници; изключване на необосновано облъчване чрез контрол на възможните пътища на

облъчване; намаляване и подържане на дозите на облъчване до възможно минимално

равнище.При оптимизиране на системите за управление на РАО и ОЯГ радиационните дози

и рисковете трябва да бъдат сравнени и съпоставени с много други фактори, които могатда окажат въздействие върху оптималното решение. В контекста на оптимизациятавсички облъчвания следва да бъдат ограничени толкова ниско, колкото е разумнодостижимо, а икономическите, техническите и социалните фактори да бъдат взетипредвид.

Принцип 2. Управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивнитеотпадъци следва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури приемливоравнище на опазване на околната среда, чрез ограничаване до минималновъзможното равнище на изхвърлянето в околната среда на радионуклиди отразличните етапи на тяхното управление.

Този принцип е свързан с поддържане на най-високите стандарти за опазване наоколната среда и се реализира в рамките на три концепции:

Минимизиране на количеството радиоактивни отпадъци при всички технологичнипроцеси и етапи от предприятията, които генерират РАО и ОЯГ и ограничаване доминимално разумно достижимо ниво, на негативните последствия за околната среда отпогребването на радиоактивните отпадъци;

Устойчиво развитие, което определя, че икономическото и социалното развитиеможе да бъде „устойчиво” само в случай, когато околната среда е защитена;

Прилагане на предпазната концепция т.е.при оценяването на безопасността надейностите по управление на РАО и ОЯГ, се приема консервативен подход.

Принцип 3. Управлението на радиоактивните отпадъци и отработеннотоядрено гориво се осъществява по такъв начин, че се отчитат възможнитепоследствия за здравето на човека и за околната среда извън пределите нанационалните граници.

Този принцип е в основата на международните договори, по които РепубликаБългария е страна. Те формират националните задължения за изпълнение на принципа,което води до прилагане на концепциите за компенсации, съответствие на мерките иобмен на информация между държавите.

Принцип 4 Управлението на радиоактивните отпадъци и на отработенотоядрено гориво следва да се осъществява така, че да не налага прекалено бреме забъдещите поколения, т.е. без да се превишават равнищата на последствия, които саприемливи в наши дни.

Реализацията на принципа се основава на един от подходите за прилагане наконцепцията за устойчиво развитие, като се насърчава днешното поколение да направи


Стр. 9 от 62

всичко възможно, за да се гарантира трайно сигурността и безопасността на дейностите исъоръженията за управление на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядреногориво, без да изключи избора на варианти за бъдещите поколения. В този смисълотговорността на сегашното поколение се заключава в следните ангажименти:

Да се разработят и/ или приемат технологии за преработване, съхранение ипогребване на радиоактивните отпадъци, ограничаващи колкото е възможно влияниетоза бъдещите поколения, включително чрез прилагане на многобариерен подход, прикойто както физическите, така и инженерните бариери играят съществена роля.

Да се съхранят знанията и информацията за дейностите по управление нарадиоактивните отпадъци и отработеното гориво за целите на предполагаемиикономически последствия и възможната необходимост от мониторинг и техническообслужване.

В дългосрочна перспектива (с цел повишаване на нивата на безопасност напогребаните радиоактивни отпадъци) в програмите, проектите и изпълняванитедейности по управление на радиоактивни отпадъци е необходимо да се залага принципана “радиационната еквивалентност”, т.е. съдържанието на дълго живущитерадионуклиди в отпадъците да бъде равно на съдържанието им в природните материали.

Принцип 5.Управлението на радиоактивните отпадъци и ОЯГ следва да сеосъществява в рамките на съществуващата национална правна инфраструктура,която предвижда ясно разпределение на отговорностите и осигуряване нанезависими регулаторни функции. Функциите на държавното управление, нарегулирането на ядрената безопасност и радиационната защита на оператора насъоръженията следва да бъдат разделени.

Този принцип се изпълнява в рамките на: Ясно разграничаване на правата и задълженията по управлението на РАО и ОЯГ

между компетентните ведомства и организации като дейностите им са подчинени наконцепцията на „класическия триъгълник” и на единството в реализация на целите иприоритетите на настоящата стратегия;

Съответствие на националния лицензионен и разрешителен режим за дейноститепо управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво със специфичнияриск за лицата и обществото;

Развитие на националната регулаторна рамка чрез транспониране намеждународното ядрено право и хармонизацията с правото на ЕС.

Принцип 6. Генерирането на радиоактивни отпадъци да се поддържа наминималното възможно равнище по активност и по обем чрез съответстващипроектни решения и практики по експлоатация и извеждане от експлоатация наядрените съоръжения.

Генерирането на отпадъци следва да се минимизира чрез : Сегрегиране на различните видове отпадъци и материали за оптимизиране на

тяхното управление. Прилагане на съвременни технологии, практики и експлоатационни процедури,

които осигуряват минимизиране на радиоактивните отпадъци, в това число и навторичните РАО.

Предотвратяване и/или съкращаване, доколкото това е възможно, на генериранетона РАО при проектиране на ядрените съоръжения, при тяхната експлоатация ипри извеждането им от експлоатация.

Принцип 7. Взаимозависимост между генерирането на радиоактивни отпадъции управлението им. Този принцип води до необходимостта всички принципи да се


Стр. 10 от 62

разглеждат в пакет, тъй като разглеждането им поотделно води до изкривяването навсеки един от тях.

Изпълнението на този принцип включва:

Техническите решения следва да са обосновани, така че решенията за управлениена радиоактивните отпадъци на един етап да не могат да изключат алтернативитеили по друг начин да повлияят на следващите стадии, т.к. всяко последващорешение трябва да усилва и продължава предишното;

При планирането трябва да се прилага комплексен подход, като се отчитат всичкиаспекти, свързани с осигуряването на безопасността, както и потребностите на всекиотделен етап. Следва да се има предвид и това, че решение, взето по отношение на единот етапите, може предварително да изключи алтернативните варианти или да има другизначителни последствия за последващите етапи. Никой етап не може да се разглеждапоотделно;

Принцип 8. Национална отговорност, вкл. прилагане на принципа за носене наосновната отговорност за безопасността и сигурността на ядрена инсталация ирадиационната защита от притежателя на лиценза, контролиран от националниярегулаторен орган по ядрена безопасност и радиационна защита.

Изпълнението на този принцип включва:

Безопасността и сигурността имат абсолютен приоритет при избора на обекти ипри проектирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация наинсталацията;

Генераторите на радиоактивни отпадъци са задължени да се регистрират позаконово определения ред пред съответния регулиращ орган. Те са отговорни забезопасното управление отпадъците до предаването им за съхраняване и погребване надържавата, като осигуряват финансови ресурси за тази дейност при спазване на принципа„Замърсителят плаща”;

Крайната отговорност за управлението на РАО и ОЯГ се носи от държавата. НаДържавното предприятие ”Радиоактивни отпадъци” е възложено централизиранотоуправление на радиоактивните отпадъци, предадени на държавата. То носиотговорността за радиоактивните отпадъци от момента на предаването им от технитесобственици, след изпълнение на технически и финансови условия на принципа „заплатии забрави”. Радиоактивните отпадъци, чийто собственик не е известен, и радиоактивнитеотпадъци, внесени на територията на Република България и които не могат да бъдатвърнати обратно, са отговорност на държавата.

Принцип 9. Развитие на международно сътрудничество при управлението наРАО и ОЯГ

Този принцип е базиран на факта, че опазването на околната среда изисквасъгласувани на международно ниво действия, вкл. за:

Отношението към безопасността на населението и опазването на околната средапри потенциално трансгранично въздействие и обмена на информация за повишаване набезопасността в глобален мащаб;

Заплахата от терористични актове и заплахите, предизвикани от незаконниятрафик на ядрени материали и устройства са признати като изискващи висока степен намеждународно сътрудничество;

Хармонизацията на националното законодателство с правото на ЕС, гарантиращаеквивалентно ниво на безопасност при управлението на РАО и ОЯГ в цялата Общност;


Стр. 11 от 62

Участието в международното техническо сътрудничество за прилагане на най -добрите методи за управление на РАО и ОЯГ;

Принцип 10. Обществена приемливост на дейностите по управление нарадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.

Представлява демократичен принцип на управление, изискващ спазване наусловията за прозрачност, информираност и участие на обществеността при вземане нарешения за дейностите по управление на радиоактивните отпадъци и отработенотоядрено гориво. В този смисъл през последните години се изпълняват мерки за:

Повишаване на взаимодействието чрез директни комуникации с представителитена гражданското общество, формиращи общественото мнение.

Провеждане на обществени обсъждания на докладите по ОВОС. Те са доказал севъв времето положителен механизъм за постигане на приемливост от обществеността.

Информираност на гражданите за състоянието на околната среда при извършванена дейности по управление на РАО и ОЯГ и създаване на положителен имидж и довериекъм тези дейности.

ІV.2. Политика при управлението на отработено ядрено гориво и при управлениетона радиоактивните отпадъци

Политиката следва да се разбира като комплекс от държавни позиции и определенизначими крайни състояния (цели) за реализиране на интересите на държавата приуправлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, които се намират подюрисдикцията на Република България. Политиките отразяват националните условия,като се вземат предвид националните приоритети, съществуващите съоръжения идейности, управленски структури и наличието на човешки и финансови ресурси заизпълнение на стратегията. Те са формулирани в съответствие с изискванията нанационалната законодателна система и принципите, изложени в т.ІV.1 на документа.

Национална политика при управлението на ОЯГ и РАО е да се гарантира, чена всички етапи от управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъцище се осигурят ефективни защити от потенциалните опасности, така че отделнителица, обществото и околната среда да бъдат предпазени от вредното въздействие найонизиращи лъчения сега и в бъдеще. Това трябва да стане по такъв начин, ченуждите и стремежите на сегашното поколение да бъдат задоволени, без да сезастрашават възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди истремежи.

Правната основа на политиката е Конституцията на Република България, законите идругите нормативни актове и международните договори, споразумения и конвенции вобластта на ядрената безопасност и радиационната защита, по които Република Българияе страна.

ІV.2.1. Специфични политики и главни насоки за развитие при управлението наотработеното ядрени гориво и високо активните радиоактивни отпадъци вРепублика България

Политиката при управление на отработеното ядрено гориво е определена внационалното законодателство (ЗБИЯЕ и наредбите по неговото прилагане). Тясъответства на изискванията на Единната конвенция за безопасност при управление наотработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и наевропейското право.


Стр. 12 от 62

Управлението на ОЯГ ще се развива в следните насоки:

Отработеното ядрено гориво, генерирано на територията на страната, ематериал, съдържащ полезни компоненти. Този материал следва да се преработва встраната на произход на горивото или на международно равнище по взаимноизгоден икономически, технологичен и екологичен начин;

Отработеното ядрено гориво, за което преработката е доказаноикономически нецелесъобразна, се определя за радиоактивен отпадък по реда наЗБИЯЕ и може да бъде управлявано по концепцията „отложено решение запоследващо използване” при условие да бъде съхранявано с възможност заизвличането му;

При дълговременното съхранение във варианта „отложено решение”отработеното ядрено гориво трябва да се съхранява с използване на технологиятасухо съхранение;

В дългосрочна перспектива, при отчитане на глобалния и общоевропейскиконсенсус за дълбоко геоложко хранилище, се приема, че това е най-подходящиятвариант за трайно гарантирана безопасност при изолирането на високоактивни идългоживущи радиоактивни отпадъци;

Отчитайки геоложките и климатичните условия на страната,законодателството, обществените настроения, финансовите възможности и обемависокоактивни радиоактивни отпадъци вкл. ВАИЙЛ, се приема за целесъобразноучастието на страната в проекти на регионални и международни инициативи.Следва да се има предвид, че търсенето на международни решения не трябва дазастрашава текущата национална програма.

ІV. 2.2 Специфични политики и главни насоки за развитие при управлението нарадиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения

Основните елементи на политиката при управление на радиоактивните отпадъци сесе съдържат в Закона за безопасно използване на ядрената енергия :

Управлението на радиоактивни отпадъци е регулирана дейност и подлежи налицезионен и разрешителен режим от Агенцията за ядрено регулиране.

Отговорноста за безопасното управление на радиоактивните отпадъци се носи отлицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, до момента напредаването им на Държавното предприятие „РАО”. Тези лица поемат разходите,свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, от тяхното образуване допогребването им, включително мониторинга на хранилищата след затварянето им инеобходимите изследвания и подобрения.

Учреден е държавен монопол за дейностите по управление на радиоактивнитеотпадъци извън обектите, в които се генерират. Управлението се осъществява отДържавното предприятие "Радиоактивни отпадъци”. Радиоактивните отпадъци ставатдържавна собственост в момента на предаването им на Държавното предприятие"Радиоактивни отпадъци".

Забранен е вносът на радиоактивни отпадъци, включително ВАО, освен приобратен внос на използвани закрити източници на йонизиращи лъчения, произведени вРепублика България и когато радиоактивните отпадъци са получени от преработка наматериали, извършена като услуга в полза на Република България или на българскоюридическо лице. Управлението на радиоактивните отпадъци, които са внесени натериторията на Република България от чужбина и не могат да бъдат върнати, езадължение на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци".


Стр. 13 от 62

За финансиране на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци,вкл. дейността и издръжката на Държавното предприятие и извеждане на ядренисъоръжения от експлоатация, са създадени и функционират от 1999 г. фонд"Радиоактивни отпадъци" и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Управлението на РАО ще се развива в следните насоки: Минимизиране на количествата радиоактивни отпадъци чрез

предотвратяване на тяхното генериране, доколкото това е възможно, прилагане натехники и технологии за повторна употреба, рециклиране на отпадъците иосвобождаване на радиоактивни вещества и материали от регулаторен контрол;

Използване на апробирани технологии и практики за преработване икондициониране на РАО;

Осигуряване на изпреварващо погребване на отпадъците в дългосроченплан в сравнение с тяхното натрупване, с цел генерираните и преработенитеотпадъци да бъдат по-малко от погребаните;

Управлението на излезли от употреба закрити радиоактивни източнициследва да се развива в насока към разработване и прилагане на технологии поимобилизация на отработените източници в метална матрица за дълговременносъхранение на територията на страната;

Кондиционираните НСРАО, вкл. отпадъците от извеждане от експлоатацияна ядрени съоръжения и отпадъците от другите сектори на националнотостопанство, ще се погребват в едно национално приповърхностно хранилище.Хранилището ще се изгражда на етапи. Етап 1 предвижда до 2015г. да бъдатизградени модули на хранилището за погребване на РАО от извеждането отексплоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Изграждането на хранилище запогребване на ниско- и средно активни РАО има най-висок приоритет презследващите 5 години;

Извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй” на основа наконцепцията „непрекъснат демонтаж”;

В дългосрочен план за крайно състояние на промишлената площадка, на която сеизвеждат от експлоатация 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, се определя състоянието„кафява поляна”. То се характеризира със следните дейности: демонтаж на оборудването,което не е предназначено за по-нататъшно използване, освобождаване на сградите исъоръженията, преработка и износ на всички радиоактивни отпадъци от територията наплощадката и довеждане на площадката до състояние, подходящо за нуждите наядрената енергетика или други икономически дейности.

ІV.3. Национална законодателна и регулираща система

Към настоящия момент в страната има действаща и добре обоснована съвкупностот правни норми и институти, регулаторни процедури и правила, които уреждатобществените отношения в системата на националното ядрено право. Регулирането вядреното право урежда обществените отношения при безопасното използване наядрената енергия за мирни цели. Основната задача на правното регулиране в областта наизползването ядрената енергия е осигуряване на безопасността за обществото, отделнитеграждани и околната среда при икономически целесъобразно и ефективно използване наядрените технологии и прилагането на добрите международни практики.

Нормативната база за безопасното използване на ядрената енергия за мирни цели сеосновава на:


Стр. 14 от 62

1. Международни договори и конвенции;2. Конституцията и специалните Закони;3. Подзаконови нормативни актове;4. Отраслови технически стандарти и нормали.Правните норми, които уреждат управлението на ОЯГ и РАО, образуват отделен

правен институт. Той има важна роля в ядреното, екологичното и здравнотозаконодателство.

Международните договори в областта на РАО и ОЯГ регулират въпроси, свързани собществените отношения в международен план. Правовият режим в тази област сеосновава на многостранните Конвенции и Договори, най-важните от които са Единнатаконвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност приуправление на радиоактивни отпадъци, Конвенцията за ядрена безопасност и Виенскатаконвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. България е ратифицирала и спазватези актове.

С присъединяването си към Европейския съюз през 2007г., Република България сеприсъедини към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия(Евратом). Сред основните цели на Договора са установяване на еднакви стандарти засигурност и защита на обществото и работещите в промишлеността, повишаване наефективността на научните изследвания и гарантиране, че гражданските ядрениматериали няма да се отклоняват за други цели, по-специално военни. В изпълнение натези цели европейските институции са разработили и приели редица актове с различниправни характеристики, които формират вторичното законодателство на Договора. Посилата на член 37 от Договора държавите-членки са задължени да осигурят на Комисиятаобща информация, свързана с всички планове за погребване на радиоактивни отпадъци,за да може тя да прецени дали подобни планове биха оказали влияние върху околнатасреда на друга страна от ЕС.

От съществено значение за правната система - управляваща и регулираща, иматследните директиви:

- Директива на Съвета 96/29/Евратом от 13.05.1996 г., в която саформулирани основните стандарти на безопасност за защита здраветона работниците и на обществото от риска при използването на ИЙЛ,

- Директива на Съвета 2006/117/Евратом от 20 ноември 2006 г. за надзори контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво,транспонирана през декември 2008 г.,

- Директива 2009/71/Евратом на Съвета за установяване на Общностнарамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации.

Тези актове допълват основните стандарти от Договора Евратом по отношение наядрената безопасност на ядрените инсталации, транспорта на радиоактивни отпадъци иматериали. Страната ни е декларирала пълна хармонизация с общностното ядрено право.

Законът за безопасно използване на ядрената енергия урежда общественитеотношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядренатаенергия и йонизиращите лъчения, безопасното управление на радиоактивните отпадъци иотработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тезидейности. Той създава необходимата регулаторна рамка, която осигурява безопасносттана дейностите в областта на ядрената енергетика. Законът определя и принципите заядрена безопасност и радиационна защита, както и режима на лицензиране иотговорностите на лицензиантите. Нормативно определената категоризация на РАО в


Стр. 15 от 62

Република България е свързана с дългосрочната безопасност и определя главниякритерий при избора на условията за съхраняване или погребване. Категориите саследните:

1. Категория 1 – преходни РАО, които могат да бъдат освободени от контрол следподходящо обработване и/или временно съхранение за не по-дълго от 5 години, прикоето тяхната специфична активност намалява под нивата за освобождаване от контрол.

2. Категория 2 – ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи радионуклиди вконцентрации, при които не се изискват специални мерки за отвеждане натоплоотделянето при съхранение и погребване; радиоактивните отпадъци от тазикатегория се категоризират допълнително на:

a.Категория 2а – кратко живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, коитосъдържат главно кратко живеещи радионуклиди (с период на полуразпадане,по-кратък или равен на периода на полуразпадане на Cs-137), и дългоживеещиалфа-активни радионуклиди със специфична активност, по-малка или равна на4.106 Bq/кg за отделна опаковка и по-малка или равна на 4.105 Bq/кg в целияобем на РАО.

b.Категория 2б – дълго живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, коитосъдържат дълго живеещи алфа-активни радионуклиди (с период наполуразпадане, по-дълъг от периода на полуразпадане на Cs-137) съсспецифична активност, надвишаваща границите за категория 2а.

3. Категория 3 - високоактивни отпадъци, в които концентрацията на радионуклидие такава, че топлоотделянето трябва да бъде взето предвид при съхранение и погребване.

В зависимост от особеностите на прилаганите методи за управление на РАО,операторите могат да въведат допълнителни категории за класификация, които да непротиворечат на изискванията на основната категоризация. В АЕЦ за целите нарадиационната защита и безопасното съхранение на РАО се прилагат следнитеподкатегории:

2-I – категория с мощност на дозата от 1μSv/h до 0,3 mSv/h на разстояние 0,1 m отповърхността.

2-II – категория с мощност на дозата от 0,3 mSv/h до 10 mSv/h на разстояние 0,1 mот повърхността.

2-III – категория с мощност на дозата над 10 mSv/h на разстояние 0,1 m отповърхността.

В последните години основният понастоящем генератор на РАО – АЕЦ“Козлодуй” натрупа известни количества от много ниско активни РАО, за които енецелесъобразно да бъдат третирани като останалите РАО. Очевидна е необходимосттаот нормативни промени с цел тяхното бъдещо регулиране. С извеждането отексплоатация на блоковете с реактори ВВЕР-440 на АЕЦ “Козлодуй” става належащо по-ясното нормативно регулиране на освобождаването на радиоактивни вещества иматериали от регулиращ контрол.

Развитието на законодателството в областта на безопасното управление нарадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, трябва да бъде тясно свързано стемповете на развитие на ядрената енергетика, изграждането на нови атомниелектроцентрали, извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, разработването натехнологии за преработка на отработено ядрено гориво, разположени на територията наБългария РАО.


Стр. 16 от 62

Списък на международните договори, закони и подзаконови нормативни актове, приложими къмсъоръженията за управление на отработено гориво и съоръженията за управление на РАО е приложен къмнастоящата Стратегия.

ІV.4. Национална институционална инфраструктура за управлението наотработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци е представено вприложение

Националната единна държавна система за управление на РАО и ОЯГ е набор отинфраструктурни съоръжения за управление на РАО и ОЯГ, лица, осъществяващидейности в областта на радиоактивни отпадъци, Закона за безопасно използване наядрената енергия и свързаните с него подзаконови нормативни актове в областта набезопасното управление на РАО и ОЯГ. Тя е изградена по модела на „класическиятриъгълник”, който разделя отговорностите при управлението на отработеното ядреногориво и радиоактивните отпадъци на три:

Регулиращ орган по ядрена и радиационна безопасност; Лица, които при своята дейност генерират радиоактивни отпадъци; Национален оператор, отговорен за управлението на отработеното ядрено гориво

и радиоактивните отпадъци, вкл. погребването на радиоактивните отпадъци.Всеки от изброените участници в управлението на отработеното ядрено гориво и

радиоактивните отпадъци има различни отговорности и е независим от останалите.Моделът на „класическия триъгълник е показан по долу: (Фигура 1)

Фигура 1.

Единната национална инфраструктура за управление на отработеното ядреногориво и на радиоактивните отпадъци е професионален, надежден и ефективенинструмент за решаване на задачите и постигане на националните цели. Тя се базиравнедряването на нови технологии и на добрите европейски практики и ще изпълнявадържавната политика в диалог с обществото, а също така и чрез активно участие вработата на ЕС и на международните организации.

ПОЛИТИКА

лева

Регулиращ орган

Производител наотпадъци Централен оператор на

РАО


Стр. 17 от 62

Схема на националната инфраструктура по управление на РАО (Фигура 2)

Фигура 2

Националната институционална инфраструктура при управлението на отработенотоядрено гориво и радиоактивните отпадъци е представена в приложение №2

ІV.5. Осигуряване на човешки ресурси за поддържане на безопасността приуправление на ОЯГ и РАО.

Общата численост на заетите в дейностите по управление на ОЯГ и РАО иизвеждане от експлоатация на ядрени съоръжения към настоящия момент е около 1400работници и служители. Средната възраст на работещите е около 50 години, катоспециално за АЕЦ “Козлодуй” ЕАД най-голям дял работещи са във възрастовата група45-50 години.

Съгласно оценките в Стратегията за ИЕ на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”,необходимият брой работници и служители за изпълнение на дейностите по извежданеот експлоатация е 715 човека.

В инженерингови организации и дружества и в ИЯИЯЕ-БАН, които подпомагатдейностите по управление на ОЯГ и РАО и извеждането от експлоатация са заети 136човека.

За периода на изпълнение на Стратегията ще бъдат необходими специалисти вобластта на управлението на ОЯГ и РАО, за евентуалната експлоатация на АЕЦ „Белене”и за експлоатацията на НХРАО, както и специалисти за замяна на пенсиониращи се

Министерски съвет

Регулиращи органи

Агенция за ядрено регулиранеМинистерство наздравеопазването

Производители наотпадъци

АЕЦ”Козлодуй”

Министерство на икономиката,енергетиката и туризма

Фонд „Радиоактивниотпадъци”

Фонд „Извеждане отексплоатация на

ядрени съоръжения”

Организации зауправление на отпадъци

Държавно предприятиеРадиоактивни отпадъци

АЕЦ„Козлодуй”

АЕЦ„Белене” - проектАЕЦ„Белене” - проект


Стр. 18 от 62

служители от извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй” и служители на ДП„РАО”.

При подготовката на кадри с ядрен профил е налице и ясен недостиг от бройкидържавна поръчка, отчитаща нуждите на ядрено енергийния отрасъл, като най-критичнае ситуацията при специалността „Ядрена химия” преподавана в СУ „Климент Охридски”.В подготовката на кадри за ядрената енергетика в Република България трябва да бъдеприлаган системен подход, който е основополагащ в съвременните изисквания поосигуряването на безопасността на ядрените съоръжения. В този смисъл епрепоръчително МОН, АЯР, МИЕТ, висшите училища, БАН и други заинтересованиинституции да обединят усилията си за цялостно регулиране на дейностите по набора,подготовката и стабилизирането на кадри за ядрено енергийния отрасъл в Р. България.

Ключът към решаване на кадровите проблеми на отрасъла при тези нови условия епредоставяне на убедителна мотивация на работещите в него да продължат своятареализация там, както и убеждаване на младите хора в перспективността на съответнитеспециалности.

Основната цел на кадровото осигуряване, необходимо за дейностите поуправление на ОЯГ и РАО, и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, ереконструкцията и модернизацията на процеса на подготовка на кадри за ядрено-енергийния отрасъл. Тъй като поддържането на съвременната система заподготовка и преподготовка на кадри е определящо условие за безопаснотоуправление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, то еприоритет от значителна важност.

Изпълнението на тази цел изисква реализацията на комплекс от мерки по: Обновяване и качествено усъвършенстване на кадровия потенциал на системата

на висшето и средното образование в ядрено- енергийния сектор; Повишаване на качеството на образование и квалификация на кадрите в ядрено-

енергийния сектор; Повишение на ефективността и ефикасността на финансирането на образованието

в ядрената енергетика; Използване на публично-частното партньорство в управлението на образованието.

ІV.6. Обществена информация и участие на обществеността при вземането нарешения, свързани с безопасното управление на РАО и ОЯГ

Достъпът до публична информация в законодателния процес е уреден чрезпоредица от процедури, които задължават изпълнителните органи да оповестяватотделните законопроекти и решения, да предоставя достъп на заинтересовани лица чрезоткритост в дейността. Разпоредбите, които гарантират прозрачност на процедурата иправо на достъп до информация по отношение на безопасното управление нарадиоактивни отпадъци (РАО) и отработеното ядрено гориво (ОЯГ), са формулирани вследните международни и национални законодателни актове:

Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса навзимане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси;

Закон за достъп до обществена информация ; Закон за опазване на околната среда и водите.

Провеждането на последователна и успешна политика за връзки с обществеността(комуникационна и информационна) по отношение на безопасното управление на РАО иОЯГ предполага следването на конкретна методология.


Стр. 19 от 62

Световната практика показва, че в масовия случай изграждането и експлоатациятана безопасна и екологична инфраструктура при управлението на РАО и ОЯГ се приемарезервирано и противоречиво от широката общественост. При това положение отсъществено значение е обективната информация да бъде публично достъпна.Комуникационната и информационната политика трябва да са насочени към максималноангажиране на обществото и всички заинтересовани страни в процеса на вземане нарешение по ядрените въпроси и в частност безопасното управление на РАО и ОЯГ.

В тази връзка, настоящата Стратегия предвижда работата с обществото давърви по посока повишаване информираността на населението за управлението наРАО чрез използване на всички възможни комуникационни канали, провеждане нарегулярен мониторинг на общественото мнение и водене на активна политика заобществена приемливост.

Тази цел ще се осъществи чрез използването на :

Медийно взаимодействие и присъствиеЗа успеха на провежданата политика за връзки с обществеността е необходимо

регулярно медийно присъствие на темата за безопасно управление на РАО и ОЯГ нанационално и регионално ниво. За целта трябва да бъдат идентифицирани конкретнитемедийни послания, както и най-подходящите информационни канали, посредством коитоте да бъдат комуникирани с целевите публики.

Използваните похвати могат да включват регулярно разпространяване на пресинформация; иницииране на интервюта и публицистични материали; публикуване наекспертни мнения и проучвания; създаване на специална рубрика в регионалната преса;организиране на пресконференции, брифинги и презентации с местни и националнимедии; организиране на обучителни семинари за местната общественост и представителина медиите по въпроси, свързани с ядрената безопасност.

Организиране на нарочни събитияПериодично организиране на събития, свързани със социалния и обществения

живот в заинтересованите общини (спортни, културни, екологични и др.), организиранена посещение, демонстриращо международната добра практика по въпроса за ядренатабезопасност и т.н.

Ангажиране на целевите аудитории в публични дискусииРегулярно организиране на публични дискусии по места по въпросите на ядрената

безопасност с участието на представители на компетентни държавни и местни органи науправление, неправителствени екологични организации, ръководството на ДП „РАО” иАЕЦ „Козлодуй” ЕАД, и т.н.

Рекламно-информационни материалиПодготовка на печатни и аудио-визуални рекламно информационни материали

като брошури и листовки с обща информация за ядрената безопасност и проекта заизграждане на НХРАО; познавателни и обучителни документални филми по темата и др.

Използване на съвременните информационни технологииАктивна комуникация със заинтересованите страни чрез непрекъснато

поддържане на актуална информация на Интернет страниците на компетентните органи ипредприятия. Възможно е разпространяване по електронна поща до заинтересованитестрани на периодичен информационен бюлетин по темата за ядрена безопасност. Нетрябва да бъде подценявана и ролята на средните училища, където в часовете по физикаможе да се формират основни понятия по ядрена безопасност и принципи на управлениена РАО.


Стр. 20 от 62

ІV.7. Международно сътрудничество в областта на безопасното управление на РАОи ОЯГ

От самото начало на развитието на ядрената енергетика в Р. България, страната еактивен участник в международното сътрудничество в областта на развитието наядрената енергетика за мирни цели. България е съучредител на МААЕ и неинпълноправен член от 1957 г. Страната участва в редица международни и регионалниинициативи и проекти на МААЕ и ЕС. Сред тях може да се посочат:

INPRO - Международен проект за иновативни ядрени реактори иядрено горивен цикъл по инициатива на МААЕ Дейностите по INPRO обхващатследните области: методология за оценка на ядрено-енергийни системи, устойчиваядрена енергетика, иновативни ядрени технологии, иновации в институционалнотоизграждане. Резултатите от дейностите на INPRO се ползват от всички страни-членки наМААЕ.

WENRA – Участие в разработването на референтни нива за безопасностпри управлението на РАО и ОЯГ.

ERDO (Европейска организация за развитие на хранилища запогребване на РАО) Работната група цели постигане на консенсусно виждане за моделна хранилище за РАО, като се базира на досегашната дейност по проекта SAPIERR заразработване на Европейски регионални хранилища. Моделът ще бъде представен напотенциално заинтересованите страни.

Комитет за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядренисъоръжения към ЕК (NDAPC) и Международен фонд за подпомагане извеждането отексплоатация на АЕЦ „Козлодуй” (KIDSF). Консултативен съвет за приемане напланираните дейности по извеждане от експлоатация, които се финансират отМеждународен фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на АЕЦ «Козлодуй»(KIDSF), администриран от ЕБВР.

IFNEC (Международна рамка за ядрено-енергийно сътрудничество).Основните задачи на IFNEC са разработване и използване на съвременни технологии вядрено-горивния цикъл с цел да се да намалят съществено радиоактивните отпадъци, дасе опрости съхранението и погребването им и да се намалят количествата отработеноядрено гориво от граждански приложения по безопасен и сигурен начин, защитен отнезаконно разпространение на ядрени материали.

Признавайки, че безопасното управление на отработеното ядрено гориво и нарадиоактивните отпадъци е сложен и комплексен проблем и че международнотосътрудничество може значително да го подобри, а в бъдеще- и да даде окончателнорешение, Страната и занапред активно ще участва в международните усилия заподобряване на управлението на радиоактивните отпадъци и на отработенотоядрено гориво. То ще се осъществява на основата на Договора Евратом, Кодекса заправила за трансгранично транспортиране на радиоактивни отпадъци (МААЕ) иЕдинната Конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и забезопасност при управление на радиоактивни отпадъци чрез обмен на информация,опит и технологии.


Стр. 21 от 62

РАЗДЕЛ V. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЛАСТИ ВЪЗ ОСНОВАНА АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАКТИКИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО

ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНО ГОРИВО И РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ИИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯДРЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

V.1. Управление на ОЯГ

Отработеното ядрено гориво е неизбежен технологичен продукт припроизводството на ядрена електроенергия. То представлява облъчено ядрено гориво.Усредненият състав на ОЯГ отнесен към начaлното количество тежък метал (ТМ),включва 94-95% уран, около 1% плутоний и около 4-5% продукти на делене, чияторадиоактивност представлява 99% от активността на всички материали, използвани ватомната енергетика и промишлеността. Наличието на делящи се радионуклиди на уранаи плутония в ОЯГ фундаментално го отличава от радиоактивните отпадъци. Съгласнотърговските договори между АЕЦ „Козлодуй” и ФГУП „ФЦЯРБ”-Москва, РускаФедерация нашата страна разполага със значителни запаси делящ се материал, които сесъхраняват на територията на Руската Федерация. Собствеността върху делящите сематериали (Pu и U), получени след преработката на ОЯГ, се запазва за собственика(Съгласно Договора Евратом, делящите се матеряли са собственост на Общността.).

Съвременните научно-изследователски разработки показват, че ОЯГ може да бъдепреработено и успешно използвано като ядрено гориво за реактори на бързи неутрони.Тази възможност ще превърне ОЯГ в съществен енергиен ресурс. Затова специалиститена ИЯИЯЕ, трябва да съсредоточат усилията си за разширяване на информацията изнанията в тази област и за проучвания относно бъдещите технологии за използване наОЯГ в България. Използването на ОЯГ като суровина, вместо преработването му каторадиоактивен отпадък, ще доведе до значителни финансови икономии за страната. Тазиполитика спрямо ОЯГ следват и другите неголеми държави с ядрена енергетика, катоЧехия, Унгария, Финландия, Словакия и други.

Все още не е формиран международен пазар за регенериран уран и плутоний. Втази връзка е важно да се формулират техническите и юридическите препятствия, за дасе определи най-подходящият начин за използване на регенерирания уран и плутоний.Начините за реализация на тези планове могат да бъдат различни, в зависимост от бизнесплановете на експлоатиращата организация.

Алтернативната възможност за управление на ОЯГ се състои в междинносъхранение в страната с оглед бъдещото му използване като ресурс.

Важно е да се отбележи, че правомощията на Евратом, формулирани по отношениена собствеността на Общността върху ядрените материали, имат публичен характер. Такаправото на собственост на Евратом върху ядрените материали, установено с Устава наЕвратом, е с декларативен характер, а фактически ядрените материали са собственост наюридическите лица. Националното законодателство трябва да реши въпроса съссобствеността върху ядрените материали в условията на пазарна икономика, така че дасъдейства за развитието на използването на атомната енергия за мирни цели.

V.1.1. Цели на управлението на ОЯГОсновните цели при безопасното управление на ОЯГ са:

Минимизиране на количеството ОЯГ, съхранявано на площадката, с целнедопускане на вредни последствия върху персонала, населението, околната среда ибъдещите поколения;


Стр. 22 от 62

Внедряване на нови, усъвършенствани типове ЯГ, които водят до намаляване нагенерираното количество ОЯГ;

Безопасно управление и съхранение на ВАО, генерирани при преработката наОЯГ;

Осигуряване на необходимия минимален свободен обем за аварийно изваждане наактивната зона на работещите блокове на АЕЦ «Козлодуй»;

Освобождаване на БОК на блоковете на АЕЦ «Козлодуй», които са в подготовказа извеждане от експлоатация.

V.1.2. Практика при управление на ОЯГ в Р БългарияПрактиките при управление на ОЯГ в Р България са свързани със съхранение на

ОЯГ на площадката на АЕЦ “Козлодуй” в приреакторните басейни за отлежаване и вХОГ “мокър” тип, с последващо извозване на ОЯГ за технологично съхранение ипреработка.

С преработката на ОЯГ се намалява обемът на съхраняваните отпадъци, като сезапазва собствеността върху делящия се материал, и се осигурява възможност заизползване на енергийния му ресурс в бъдеще. Получаваните от преработката на ОЯГВАО се привеждат в подходяща за дълговременното им съхранение и окончателнопогребване форма.

V.1.3 Съоръжения за управление на ОЯГ в страната

ОЯГ от АЕЦ “Козлодуй”Генерираното от работата на енергоблоковете в АЕЦ «Козлодуй» ОЯГ

(ВВЕР-440 и ВВЕР-1000) се съхранява в приреакторните басейни на отделнитеблокове и «мокрото» хранилище (ХОГ), което има издаден от АЯР лиценз за работадо 2014г. Стратегически, ще се работи за продължаването на неговият лиценз заоще 10 години. Поради изчерпване на технологичния ресурс и капацитета насъоръжението, от 2006г. в ход е строителство на хранилище за сухо съхранение наОЯГ (ХССОЯГ), което ще позволи както съхранението на ОЯГ за по-дълъг период,така и допълнителен капацитет за съхранение. Етап 1 и 1а от него е предвиден засъхранение на ОЯГ от ВВЕР-440. Очаква се хранилището да бъде въведено вексплоатация през 2011-2012 г. Финансирането за него е осигурено отМеждународния фонд „Козлодуй” В стадий на проектиране е етап 2 за съхранениена ОЯГ от ВВЕР-1000.

ОЯГ от АЕЦ “Белене” в случай на реализиране на проектаСъгласно техническия проект, в случай на рализиране на проекта на

площадката на АЕЦ «Белене» се предвижда да бъде изградено хранилищеконтейнерен тип за сухо съхраняване (с възможност за разширение принеобходимост) на ОЯГ с използване на двуцелеви контейнери CASTOR 1000 затранспорт и съхранение. По този начин се осигуряват необходимите свободни обемиза разполагане на ОЯГ за целия срок на експлоатация на централата, приневъзможност за транспортиране за преработка по независещи от РепубликаБългария причини и форсмажорни обстоятелства. Средствата за изграждане насухия ХОГ са предвидени в стойността на проекта „Белене”


Стр. 23 от 62

Прогнозните количества и дейностите по управление на отработено ядреногориво в АЕЦ “ Белене”, при евентуалното реализиране на проекта са представенина фигура 3 и ще включват:

Приреакторно съхраняване на ОЯГ в басейните за отлежаване на блокове 1 и 2; Организиране на транспорта на отработеното гориво за технологично съхраняване

и преработка, след междинно сухо съхранение на ОЯГ в ХОГ, при необходимост;.

Фиг.3. Прогнозни количества и движение на отработеното ядрено гориво в периода 2015 – 2120 – Временно съхраняване наплощадката на АЕЦ “Белене” на ОЯГ и връщане за технологично съхранение и преработване или погребване, при евентуалнотореализиране на проекта

Преработванена ОЯГ

БОКСъхранениена ОЯГ под

вода

Погребване наВАО

ХОГСухо

съхранение наОЯГ

Погребване наОЯГ

Реактор

генерирани в реакторите (постъпващи в БОК с натрупване)

0

500

1000

1500

2000

2500

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

2125

година

tHM

баланс на БОК с извозване към ХОГ

0

500

1000

1500

2000

2500

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

2125

година

tHMизвозване от БОК за съхранение в ХОГ

-2500

-2000

-1500

-1000

-500

0

2010

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

2125

година

tHM

баланс на БОК с транспорт за преработка

0

500

1000

1500

2000

2500

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

2125

година

tHM

извозване от ХОГ за погребване

-2500

-2000

-1500

-1000

-500

0

2010

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

2125

година

tHMсъстояние на ХОГ без транспорт tHM

0

500

1000

1500

2000

2500

2010

2015

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

2055

2060

2065

2070

2075

2080

2085

2090

2095

2100

2105

2110

2115

2120

година

tHM


V.1.4.Отчет на ОЯГ – АЕЦ «Козлодуй»

За периода 1974 – 2009г. общото количество ОЯГ, генерирано от експлоатацията наблокове 1 до 6, е около 1880 тона тежък метал (ТМ). За периода 1980 -2009г. около 52%от това количество е транспортирано за преработка и технологично съхранение.

Към 30.06.2010г. в хранилището за съхраняване „под вода” на площадката на АЕЦ„Козлодуй” се съхраняват 4518 касети от ВВЕР-440 и 96 касети от ВВЕР-1000. При това сазаети 160 места със запълнени чохли, съгласно лиценза на АЯР за експлоатацията на ХОГ.Общото количество ОЯГ, съхранявано в басейните за отлежаване при реакторите наблокове 3 до 6, е около 371т. ТМ (738 касети ВВЕР-440 и 624 касети ВВЕР-1000).

При съществуващите схеми за зареждане на блокове 5 и 6 на АЕЦ «Козлодуй» сегенерират около 38.7 т. ТМ годишно.

Както беше споменато, на площадката на АЕЦ „Козлодуй” се изгражда хранилище за„сухо съхраняване” на ОЯГ. Първият етап на изпълнение на проекта – 1 и 1а е предвиденза съхраняване съответно на 2800 и 2456 касети от реактори ВВЕР-440. Очаква се той дабъде въведен в експлоатация през 2012 г. Проектният темп на запълване на хранилището е420 касети годишно. Вторият етап на хранилището за „сухо съхраняване” на 2508 касетиот реакторите ВВЕР-1000 е на фаза разработване на технически проект.

В случай, че продължи практиката на връщане на определени количества ОЯГ запреработка, то този етап в следващите 10 г. не следва да се изпълнява, тъй като “мокрото”хранилище може да осигури приемане и безопасно съхраняване на гориво от 5 и 6 блок до2030 г. при сегашния режим на презареждане. Следва да се има предвид, четранспортирането на ОЯГ от блоковете на АЕЦ „Козлодуй” за технологично съхранение ипреработка се извършва на базата на дългосрочни търговски договори с ФГУП „ФЦЯРБ”№08843672/70046-09Д, нотифицирани и одобрени от Европейската агенция по доставкитес №№AGW/6221 и AGW/6222 през 2007г., чийто срок на действие изтича след връщанетона последната отработена касета.

Количествата ОЯГ, които са извозени за технологично съхранение и преработка от1998г. до края на 2009 г.са ~225 т.ТМ от реактори ВВЕР-440 и ~ 415,2 т.ТМ от реакториВВЕР-1000. (в периода 1989 – 1998г. извозването на ОЯГ в Русия е преустановено, коетодоведе до натрупване на значителни количества ОЯГ на плодката на АЕЦ Козлодуй)

V.1.4.1 Оценки за генерираните ВАО вследствие на преработката придоставчика

Съгласно съществуващите договори, ВАО от преработката на ОЯГ подлежат навръщане в Р.България 10 години след като конкретният обем бъде определен посъгласувана между страните Методика в съответствие с международните практики в тазиобласт. ВАО от ОЯГ, транспортирано за преработка до 1989г,. не подлежат на връщане в РБългария.

Съгласно международната практика (офертно предложение от 1991г. от BNFL запреработка на ОЯГ в заводите в Торп в Англия) от преработката на 1 тон тежък металОЯГ се получават около 70 литра остъклени ВАО или около 200 кг. остъклени ВАО. Тезиданни са съизмерими с публикуваните от AREVA, Франция: ВАО е около 3-4% отпреработеното ОЯГ. Това количество ВАО е около 11-18% от матрицата от натрий-алуминиево-фосфатното стъкло, капсуловано в 170- литрови канистри с тегло около 450 кгвсеки. Транспортът на ВАО се осъществява в контейнери, които съдържат от 21 до 28такива канистри.


Стр. 26 от 64

Преработката на ОЯГ от реактори ВВЕР-1000 се предвижда да започне след 2025 г.на базата на планирания за изграждане радиохмически завод РТ-2 в Железногорск, РускаФедерация.

В РФ от 1977 г. действа завод РТ-1 в ПО «Маяк» за преработка на ОЯГ от р-риВВЕР-440 с проектна производителност 400 т ТМ годишно.

Оценка на качествените и количествени характеристики на ВАОЗа извозеното за преработка ОЯГ в периода от 1998 г. до 2009 г. очакваните

количества ВАО, които ще бъдат върнати в страната към 2020 г., са около 128 т. Точниятобем със съответните качествени и количествени характеристики ще бъде определен сподписването на съответните договори.

Към 31.05.2010 г. на площадката на АЕЦ”Козлодуй” в БОК и ХОГ се съхраняватоколо 925 тона тежък метал ОЯГ (~630 т.ТМ от реактори ВВЕР-440 и ~295 т.ТМ отреактори ВВЕР-1000).

От 2010 г. до края на проектния срок на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”, съответно2017г. и 2021 г., се очаква. да бъдат генерирани оше около 495 тона тежък метал ОЯГ(1136 касети от реактори ВВЕР-1000).

При удължаване срока на експлоатация с 15 години, съответно до 2032г. и 2036г.,се очаква в периода 2017/21 – 2032/36 г.в АЕЦ „Козлодуй” да бъдат генерирани още 595тона тежък метал ОЯГ (1364 касети от реактори ВВЕР-1000).

V.1.4 2. Анализ на вариантите

Преработка на ОЯГ и УВАО

Преработката на ОЯГ се разглежда като необходим процес, осигуряващ отделянена ПД и в същото време съхраняване и възможност за използване на енергийния ресурс наделящите материали, които са собственост на АЕЦ “Козлодуй”.

Основно предимство на този вариант е освобождаването на площадката на АЕЦ“Козлодуй” от ОЯГ с финансови средства, които са равномерно разпределени за дълъгпериод от време. При това се спазва принципът за необременяване на бъдещитепоколения. Необходимите финансови ресурси се осигуряват от продажбата напроизведената електроенергия, като основната част от разходите за управление наОЯГ се извършва по време на експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”, а една несравнимопо-малка част от тях се извършва след спирането на последния блок на площадката.Средствата за тази малка (окончателна) част се осигуряват от фонд “ИЕЯС”, тъйкато дейностите по управление на ОЯГ след спирането на последния блок наплощадката са етап от дейностите по извеждане от експлоатация. Очаква се същияпринцип да бъде приложен и при АЕЦ „Белене” в случай на осъществяване напроекта.

Извозването на ОЯГ за технологично съхраняване и преработка намаляварадиационното натоварване на площадката, като в същото време се осигуряват условия занормална експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”. Изследванията и натрупаният опит показват,че радиологичният риск при транспортиране на ОЯГ е незначителен а постигнатитерезултати при технологиите за остъкляване на ВАО доказват че те са най-безопасната истабилна форма за съхранение на тези отпадъци.


Стр. 27 от 64

Фиг. 4

Баланс на ОЯГ на площадката на АЕЦ КозлодуйПри извозване на ОЯГ ВВЕР-440 и ВВЕР-1000 за преработка

в съответствие със "Стратегията ... -2004" (Вариант №3)

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

2010

2013

2016

2019

2022

2025

2028

2031

2034

2037

2040

2043

2046

ОЯ

Г, t

HM

0

20

40

60

80

100

Запъ

лван

е на

ХО

Г, %

ОЯГ в БОК-5*

ОЯГ в БОК-6*

Баланс ХОГ ОЯГ отВВЕР-1000*

Баланс СХОГ III отВВЕР-1000

Допустимо запълванена БОК-5 и БОК-6


Баланс СХОГ I и II*ВВЕР-440

Запълване на ХОГ %

Във връзка с факта, че преработка на ОЯГ от реактори ВВЕР-1000 се предвиждаслед 2025 г. на базата на планирания за изграждане завод РТ-2 в г.Железногорск, ценовитепредложения за технологично съхранение и преработка на ОЯГ от ВВЕР-1000 в моментаса по-високи от тези за ОЯГ от реактори ВВЕР-440. На следващата фигура е представенбалансът на ОЯГ на площадката на АЕЦ „Козлодуй” при транспортирането на 50 т ТМОЯГ годишно от площадката на АЕЦ «Козлодуй» за технологично съхранение ипреработване до 2025г от реактори ВВЕР-440 и след въвеждането на завода за преработкана ОЯГ ВВЕР-1000 - РТ-2 от реактори ВВЕР-1000. Тогава се очаква нормализиране нацените за преработка на този тип отработено гориво.

Фиг.5

Баланс на ОЯГ на площадката на АЕЦ Козлодуйпри 2 извозвания за преработка годишно на ОЯГ от ВВЕР-440 до 2022г.

и след 2025г. ОЯГ от ВВЕР-1000

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

2010

2013

2016

2019

2022

2025

2028

2031

2034

2037

2040

2043

2046

ОЯ

Г, t

HM

0

20

40

60

80

100

Запъ

лван

е на

ХО

Г, %

ОЯГ в БОК-5*

ОЯГ в БОК-6*


Баланс СХОГ III отВВЕР-1000



Баланс СХОГ* ВВЕР-440


Извозването на отработено ядрено гориво следва да се извършва на базата наикономически изгодни решения и търговски договори, които осигуряват връщането му затехнологично съхранение и преработка Въпросът с последващото връщане на остъкленитевисокоактивни отпадъци ще се решава на базата на рамков търговски договор, аконкретния им обем ще бъде определен по съгласувана от двете страни методика и всрокове, в съответствие с международните практики в тази област. Ако ОЯГ бъдепогребвано директно, то ще се класифицира като високо активен, отделящ топлинаотпадък, който изисква дългосрочни грижи и наблюдение.


Стр. 28 от 64

Дълговременно съхранение на ОЯГХранилищата за сухо съхраняване дават възможност за съхраняване на ОЯГ за

период от 50г. Дълговременното съхраняване има предимства, най-важното от които е, чедава възможност в бъдеще да се направи най-правилният избор и да се използватрезултатите от провежданите понастоящем изследвания и разработки. Недостатък на тозивариант е, че на площадката на “АЕЦ „Козлодуй” се натрупва голямо количествоотработено ядрено гориво. Въпреки всички мерки наличието на такова количество ОЯГ наплощадката представлява сериозен проблем в дългосрочен план, като това се явяваотложено решение и прехвърля отговорността върху бъдещите поколения.

За да се изпълни условието за необременяване на следващите поколения с разходипо преработка или погребване на ОЯГ, след изтичане на срока на тяхното дълговременносъхраняване в сухи хранилища, паралелно с изграждането и запълването на контейнеритес ОЯГ, операторът е длъжен да внася ежегодно във фонд “ИЕ” по отделна сметка“Отработено ядрено гориво” средства за окончателното управление на ОЯГ. Тези средстваса нормативно признати разходи и влизат в себестойността на произведената енергия.

Фиг.6

Баланс ОЯГ на площадката на АЕЦ Козлодуйпри осъществяване на 1 извозване за преработка на ОЯГ ВВЕР-1000 или ВВЕР-440

през 2010/2012 и невъзможност за извозване на ОЯГ за преработка след 2009г.

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

2010

2013

2016

2019

2022

2025

2028

2031

2034

2037

2040

2043

2046

ОЯ

Г, t

HM

0102030405060708090100

Запъ

лван

е на

ХО

Г, %

ОЯГ в БОК-5*

ОЯГ в БОК-6*



Баланс СХОГ I и II*ВВЕР-440

Баланс СХОГ III**ВВЕР-1000



Отложени междинни варианти с частично преработванеТези решения включват извозване на част от ОЯГ в Русия за технологично

съхраняване и преработка до въвеждането в експлоатация на хранилището задълговременно сухо съхранение – 2011-2012 година, връщане на високоактивнитеотпадъци от преработката за съхраняване и погребване в България, по-нататъшносъхраняване на ОЯГ на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и търсене на възможности заучастие в международен проект за изграждане на хранилище за високоактивните отпадъциот преработката му.

V.1. 5. Управление на ОЯГ от АЕЦ “Белене” в случай на реализация на проектаСъгласно чл. 35 на ЗБИЯЕ получилият лицензия за експлоатация на ядрено

съоръжение трябва да притежава финансови ресурси за управление на ОЯГ. Разходите зауправление на ОЯГ в периода на експлоатацията на блоковете са част отексплоатационните разходи. В съответствие със Закона за енергетиката те се включват вгоривната компонента на себестойността на произвежданата електроенергия. Разходите зауправление на ОЯГ, включително преработката му, и за управление на ВАО от


Стр. 29 от 64

преработката му, след окончателното прекратяване на експлоатацията на блоковете сепоемат от фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”. Това ерегламентирано в наредбата за установяване, събиране, разходване и контрол насредствата във фонда.

Консервативният анализ1 на необходимите финансови ресурси за управление наотработеното ядрено гориво показва сравнително малка разлика в специфичните разходиза крайния етап на ядрено-горивния цикъл между алтернативата – преработка иалтернативата - дълговременно съхраняване, последвано от директно погребване на ОЯГ(фигура 7).

Фиг.7

99.6895.65100.00110.73

123.18

127.29

94.2488.3891.92106.19

0

50

100

150

0 2 5 10 15Норма н а дискон тиран е , %

Сп

еци

фи

чни

раз

ход

и з

а Я

ГЦ,

%

преработ в ане на ОЯГ

погребв ане на ОЯГ

Фиг.7 Изменение на специфичните разходи за ядрения горивен цикъл на АЕЦ„Белене” при преработка на ОЯГ и при директно погребване на ОЯГ, в случай нареализиране на проекта

1 Анализът на необходимите финансови средства за управление на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Белене”, като част от ядреногоривния цикъл е разработен съгласно методологията, представена в The economics of the nuclear fuel cycle, NEA/OECD, 1994 приследните предпоставки:1. Направена е прогноза за количества ОЯГ, които ще бъдат генерирани при експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Белене” вслучай на реализация;a. 1 и 2 блок на АЕЦ „Белене” се експлоатират до изтичане на проектния им срок на експлоатация съответно през 2073 и 2074,без да е отчетена възможност за подновяване на лиценз;b. Не са отчетени възможностите за усъвършенстване на ядрено-горивния цикъл, водещи до намаляване на годишнатагенерация на отработено ядрено гориво;2. Годишно електропроизводство при коефициент на използване на инсталираните мощности - 90%3. Използвани са международни цени за различните етапи на ядрено-горивния цикъл с анализ на чувствителността нарезултатите в диапазона -50% до +100%:4. Авансови плащания преди зареждане на СЯГ в реактора:a. Уранова суровина – 12 месеца;b. Конверсия – 12 месеца;c. Обогатяване – 6 месеца;d. Производство – 6 месеца.5. Забавяне на плащанията след изваждане на ОЯГ от реактора:a. Транспорт на ОЯГ– 5 години;b. Преработване на ОЯГ– 5 години;c. U кредит – 5 години;d. Pu кредит – 5 години;e. Погребване на ВАО – 10 години;f. Съхранение на ОЯГ – 5 години;g. Погребване на ОЯГ – 40 години;6. Отчетена е годишна ескалация на специфичните цени от 2%;7. Норма на дисконтиране – 0, 2, 5, 10, 15 %, с референтна стойност 5%.


Стр. 30 от 64

Специфичните разходи и необходимите провизии за крайния етап от ядрено-горивния цикъл за двете алтернативи при различна норма на дисконтиране, порадималката стойност на горивната компонента, не оказват съществено влияние върхусебестойността на произвежданата от АЕЦ електроенергия, т.е. цената наелектроенергията е слабо чувствителна спрямо изменението на специфичните цени наотделните етапи на ядрено-горивния цикъл.

Разходи за ЯГЦ (преработка)

-20

0

20

40

60

80

100

2013

2019

2025

2031

2037

2043

2049

2055

2061

2067

2073

2079

2085

2091

2097

2103

2109

2115

2121

2127

Millions

год.

USD,

Доставка на U Конверсия ОбогатяванеПроизводство на свежо ЯГ Транспорт на ОЯГ Преработка на ОЯГПогребване на ВАО Кредит U Кредит Pu

Разходи за ЯГЦ (погребване)

0102030405060708090

100

2013

2020

2027

2034

2041

2048

2055

2062

2069

2076

2083

2090

2097

2104

2111

2118

2125

2132

Millions

год.

USD,

Доставка на U КонверсияОбогатяване Производство на свежо ЯГМеждинно съхранение на ОЯГ Погребване на ОЯГ

Преработка на ОЯГ Директно погребване на ОЯГФиг.8. Вариации във времето на провизиите за крайния етап на ЯГЦ на АЕЦ

„Белене” в случай на реализиране на проекта

Заб. В Стратегията за управление на отработеното ядрено и радиоактивни отпадъциот 2004г. е представен анализ на необходимите финансови средства за управлението наОЯГ от АЕЦ „Козлодуй”, като част от ЯГЦ.

V. 1.6. Избор на оптимална стратегия за управление на ОЯГВ основата на избора на оптимална стратегия за управление на ОЯГ трябва да се

отчитат всички фактори като: Осигуряване на безопасната и непрекъснатата експлоатация на ядрените

съоръжения чрез осигуряване на достатъчно свободни места за ОЯГ, генериранипри тяхната работа;

Осигуряване на необходимите финансови средства за управлението на ОЯГ иВАО, генерирани при тяхната преработка;

Непрехвърляне на отговорността за вземане на решения за управление на ОЯГвърху бъдещите поколения.

Цел на АЕЦ „Козлодуй”: На този етап най-приемливата алтернатива етранспортирането на минимум 50 т ТМ годишно ОЯГ от АЕЦ „Козлодуй” затехнологично съхранение и преработване, до края на експлоатациония ресурс наблоковете, като средствата ще се осигуряват от продажбата на произведенатаелектроенергия, постъпващи в целева сметка на АЕЦ Козлодуй под контрола наМИЕТ.. Това решение е технически реализуемо и базирано на апробиранитехнологии, финансово осигурено е при спазване на принципа за необремененост набъдещите поколения. То не изключва взимане на междинни решения, в зависимостот конкретните вътрешни и външни условия. Тези решения включват съхранениетона ОЯГ на площадката в съществуващия ХОГ и новостроящото се ХССОЯГ приневъзможност за извозване за преработка поради икономически, финансови илидруги причини.


Стр. 31 от 64

Разходите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за извозване на ОЯГ от ВВЕР 1000 затехнологично съхранение и преработка се признават ежегодно в цената до размера нафактическия разход. Неизразходваните средства, предвидени за извозване, технологичносъхранение и преработка на ОЯГ от ВВЕР 1000 при ценообразуването през текущатагодина се внасят в целева сметка при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Средствата ще се внасят в специално открита депозитна сметка до 31 януари наследващата година и се отчитат като провизия в дружеството. Сметката се открива в банкаи при условия, одобрени от Министерството на икономиката енергетиката и туризма.Набраните средства в специалната сметка се изразходват целево в следващи години самоза покриване на разходи за извозване на ОЯГ от ВВЕР 1000 за технологично съхранение ипреработка, касаещи неосъществените возения от предходни години.

При неизразходване на средствата до 7 години от годината на възникването им,същите се внасят във фонд „ИЕЯС” окончателно в срок до 20 юли на годината, следващапоследната седма година за бъдещо целево управление на ОЯГ. Заделената провизия вАЕЦ се признава за постоянен разход, като допълнителна вноска във фонд „ИЕЯС”.Контролът по набирането и разходването на средствата в откритата специална депозитнасметка се осъществява от МИЕТ.

Цел: Без да се отхвърлят всички варианти на възможни технически решения зауправлението на ВАО и РАО категория 2 б, за целите на защита на политическия иикономическия суверенитет на страната, на този етап за оптимално се приемарешението за изграждането на надземно дълговременно хранилище с период наадминистративен контрол не по-малко от 100 г. за ВАО и САРАО категория 2 б .Този период на контролирано съхраняване на ВАО и РАО категория 2 б ще позволида се получат нови данни и технически решения, които ще могат по съществен начинда променят методите на управление на тези отпадъци. Така ще се избегнат грубигрешки при окончателното погребване в устойчиви геоложки формации.

За осъществяване на целта е необходимо в АЕЦ „Козлодуй” и ДП „РАО” да сеизпълнят следните основни мерки: Продължаване на извозването на ОЯГ за преработка на базата на икономически

изгодни решения и търговски договори; Въвеждане в експлоатация на ХССОЯГ за ВВЕР-440 през 2011-2012г.; Освобождаване на мокрия ХОГ от ОЯГ и транспортирането му към ХССОЯГ; Въвеждане в експлоатация на етап 2 от ХССОЯГ за ОЯГ от ВВЕР-1000 след 2015г.,

отчитайки съзможностите за пакетно извозване на ОЯГ от ВВЕР-1000, считано от2011г.;

Удължаване на срока на експлоатация на ХОГ за мокро съхранение с 10 годинислед 2014г.;

Проучване на възможността за изграждане на хранилище за дълговременносъхранение на контейнери с ВАО, получен от преработката на ОЯГ от АЕЦ„Козлодуй” до 2022г. Окончателното решаване на проблема с връщаните ВАО отпреработката на ОЯГ е на договорна основа между оператора и ДП „РАО”;

Разработване на „Национална програма за геоложко погребване на ВАО и САРАОкатегория 2 б.” до 2013 г., която да се приеме от Министерския съвет;

Продължаване проучването на възможностите за погребване на ВАО отпреработката на ОЯГ в страната и/ или в международни хранилища. Включителноза срока на действие на настоящата стратегия да се избере площадка за съоръжениеза дълговременна изолация на ВАО от околната среда и да се изгради таковасъоръжение при условия, че не е икономически целесъобразно и възможно,съгласно изискванията на ЕК, извозването му в други държави.


Стр. 32 от 64

V 2. Управление на радиоактивни отпадъци

V.2.1. Цели на безопасното управление на радиоактивните отпадъци

Основната цел при управление на РАО в Република България е да се постигнеи поддържа устойчивост в управлението на РАО, така че отделните лица, обществотои околната среда да са защитени от вредното въздействие на йонизиращи лъчениясега и в бъдеще, без да се застрашават възможностите на бъдещите поколения дазадоволяват своите нужди и стремежи.

Следвайки основните принципи при управление на РАО, изложени в т. ІV.1. отнастоящата стратегия, са набелязани следните оперативни цели:

Ефективно минимизиране на РАО както в процеса на генериране, така и притяхното преработване;

Прилагане на инженерно-технически практики, които отговарят надостиженията на науката и техниката и на международно признатияексплоатационен опит.

Осигуряване на безопасното и ефективно съхраняване на кондициониранитеРАО в съоръженията за временно съхраняване на площадката на АЕЦ допредаването им на ДП „РАО” за последващо превозване и погребване;

Осигуряване на съответствие на радиоактивните отпадъци с критериите заприемане за преработване, временно съхранение и погребване.

Достигане и поддържане на устойчиво равнище при преработване икондициониране на генерирани РАО до привеждането им във форма, гарантиращабезопасното им последващо междинно съхранение;

V.2.2. Практика по управление на радиоактивните отпадъци в Р. БългарияСъоръжения и технологии за управление на радиоактивни отпадъци, тяхнотоместоположение, основно предназначение и съществени характеристики

В България радиоактивни отпадъци се генерират от средата на ХХ век в резултат наизползването на ядрената енергия в индустрията и за медицински и научни цели. От 1964г. РАО от ядрените приложения се съхраняват в ПХРАО – Нови хан към ИЯИЯЕ-БАН. От2006 г. ПХРАО е в структурата на ДП РАО.

РАО от ядрени инсталации се генерират от втората половина на 1974г., когато евъведен в експлоатация първи блок на АЕЦ ”Козлодуй”. Получаваните РАО в АЕЦ”Козлодуй” след съответна обработка се съхраняват на площадката на ядренатаинсталация. Част от тези РАО се кондиционират в СП ”РАО Козлодуй” и следизграждането на Националното хранилище за ниско и средноактивни РАО през 2015г., сепредвижда да бъдат погребани в него.

Освобождаването от регулаторен контрол на материали, които съдържатрадиоактивни вещества, се извършва в съответствие с Наредбата за основните норми зарадиационна защита и Наредбата за радиационна защита при дейности с източници найонизиращи лъчения.

Отпадни води и газообразни радиоактивни отпадъци, които се генерират в резултатот използването на ядрената енергия в ядрени инсталации или при ядрени приложения, сеизползват за собствени нужди или се изхвърлят организирано и контролирано в околнатасреда след преработване и пречистване, ако активността им не превишава съгласувани срегулаторния орган граници.


Стр. 33 от 64

V.2.2.1 Управление на РАО от закрития рудодобив и материали с много нискаконцентрация на естествени радионуклиди (NORM)

Добивът и преработката на уранова суровина в Република България са преустановенина основание Правителствено решение с ПМС № 163 от 20 август 1992 г. за ликвидиранена уранодобива в 48 мини, а още 30 обекта са били в стадий на проучване и пробнаексплоатация. От Министерството на околната среда и водите е изготвена програма засаниране и мониторинг на обектите от уранодобива, извън обхвата на ПМС 74/1998 г. –така ясно ли е кое е това ПМС

На дружеството „Екоинженеринт-РМ” – ЕООД с ПМС 74/98 г. са делегиранизадължения за ликвидиране на последиците от уранодобива и уранопреработването встраната. Мерките, които произтичат от ПМС № 74/98г. за премахване на последиците отдобива и преработката на уранова суровина в по-голямата си част са изпълнени. Нерешеностава проблемът с рекултивацията и консервацията на хвостохранилище «Бухово» изамърсените с уран терени в района, известни като «Разлив Яна».

Хвостохранилище „Бухово” се охранява от физическа охрана, която спира достъпадо обекта и сервитутната му зона. Практически това е единственият обект в страната, вкойто биха могли да се депонират определени количества РАО като продукт наликвидационните процеси от бившия уранодобив и уранопреработка. Решаването напроблема за района е на етап «изготвяне на проект». Съоръжението е в процес наобследване по отношение на стабилитета на стената му във връзка с предстоящатарекултивация – решение на Консултативен съвет към МИЕТ. След тези проучванияхранилището ще се укрепи и ще започнат дейности по реколтивацията му. Параметрите нахвостохранилището са: хидротехническо съоръжение е с площ – 420 дка, обем назапълване към момента - 6200000 куб. м. и проектен максимален обем – 7700000 куб.м.

Пречистване на замърсени с уран руднични води се извършва на следните обекти:обект „Чора” , обект „Бялата вода” , обект „Искра”.

Екстракцията на акумулирания в смолите уран се извършва в инсталация зарегенерационно пречистване на йонообменни смоли в Елешница. Като краен продукт отпроцеса на пречистване се получава АУТК, който е елемент на лицензионен режим иконтрол от АЯР и ЕВРАТОМ. На тези институции „Екоинженеринг” ежемесечнопредставя информация за наличните количества. В момента „Екоинженеринг-РМ” ЕООДсъхранява АУТК в рамките на ЛРОЙС в специализирани помещения с надеждна охрана.

Количеството акумулирано към настоящия момент АУТК е :

опаковани бидони и докладван в АЯР и ЕВРАТОМ – 14 897 кг. със средносъдържание на уран около 42%, т.е. около 6000-7000 кг метал уран

получен като краен продукт от регенерацията на йонообменните смоли, но нефилтриран и неопакован /съхраняван в съдове, които са част от технологичната линия наочистка/ - около 400 кг.

Бъдещите дейности ще бъдат насочени основно към: укрепване и рекултивация на хвостохранилище „Бухово” и разлив Яна; реализация на пазара на натрупаните количества АУТК.С решение на МИЕТ от 2010г. акумулираното количество АУКТ, следва да бъде

продадено след провеждане на съответните процедури, включително получаване наразрешение от Агенцията по доставките към Европейската Комисия. Планира сематериала да бъде реализиран през 2011-2012 година.

Материали с много ниска концентрация на естествени радионуклиди (NORM) могатда се получат като отпадъци при редица индустриални процеси. Понастоящем те се


Стр. 34 от 64

срещат при обработката на вода, нефт, транспорта на природен газ, в металургичнитепроцеси. Такива материали могат да предизвикат рискове при неподходяща концентрацияна натрупаните шлаки или при неприлагане на принципите на радиационна защита отйонизиращи излъчвания. Проучванията в България за този вид материали са много малко.Методите за управление на тези материали зависят от конкретния случай. Следутвърждаването на лимити за изхвърляне в околната среда, трябва да се установи и единнанационална система за откриване и обработка на повечето от тези материали.

V.2.2.2. Система за управление на РАО на АЕЦ „Белене” в случай нареализиране на проекта

Съгласно техническия проект, системата за управление на радиоактивни отпадъцивключва третиране и временно съхранение на твърди и течни радиоактивни отпадъци,генерирани по време на нормална експлоатация, планово ремонтни дейности. Нейнитеосновни функции са:

сортиране на твърди радиоактивни отпадъци (ТРО); редуциране на обема на ТРО;

биологично третиране на водите от специалната пералня; концентриране на течни отпадъци от други източници; циментиране на генерираните утайки от концентратите и пиролиза на

йонообменните смоли; осигуряване на надеждно съхранение на твърдите и течни РАО; събиране и очистване на газообразните радиоактивни среди.

Съоръженията и технологиите за управление са представени схематично наследващата фигура. (Фигура 9)

Фиг. 9


Стр. 35 от 64

Системата за управление на течни радиоактивни среди (ТРС) е проектирана даосигурява в пълен обем всички дейности по събиране, приемане, временно съхраняване ивтвърдяване на генерираните отпадъци. Към системата за управление на ТРС се отнасятследните съоръжения:

Система за специална канализация на сградите; Система за преработка на трапни води – има за цел събиране и преработка на ТРС с

крайни продукти: чист кондензат, използван за собствените нужди на централата ивисоко-концентрирани солни разтвори (кубов остатък), организирани за временносъхраняване;

Система за междинно съхраняване на течни радиоактивни среди –предназначена еза междинно съхраняване на течните РАО с цел експониране до разпада накраткоживеещите радионуклиди, преди подаването им за по-нататъшна преработка;

Инсталация за концентриране – осигурява концентриране на кубовия остатък с целнамаляване на количеството втвърдявани ТРС. Преработката се провежда с инсталация задълбоко изпаряване;

Система за пречистване на води от спец. Пералня – позволява биологичнаобработка на води от специалната пералня, душовете и мивките в зоните с контролирандостъп, както и от канализациите на санитарно-битовия корпус, сградата за преработванеи съхраняване на радиоактивни отпадъци и от работилниците на зоната с контролирандостъп.

Инсталации за циментиране – две блочни инсталации за прерадобтване в твърдмонолитен продукт на концентрата на кубовия остатък, отработените сорбенти отфилтрите за специално водоочистване и шламовете. В рамките на системата за управлениена ТРС е системата за циментиране в сградата за преработване и съхраняване нарадиоактивни отпадъци. Инсталацията има за цел фиксиране на концентратите отсистемите за концентриране и пиролизната инстанция.

Системата за управление на втвърдени и твърди радиоактивни отпадъци (ТРО) епредназначена за събиране, сортировка, преработване, опаковане и временно съхраняване.За пълното изпълнение на поставените функции са включени следните съоръжения:

Инсталация за сортиране, фрагментиране, пресоване и транспортиране на ТРО– сдейности по минимизиране и пакетиране на обема РАО, който подлежи на по-нататъшнаобработка. Коефициентът на редукция на обема варира от 3 до 5 пъти в зависимост отвида РАО.

Инсталация за плазмена инсинерация - основава се на метода за високотемпературно превръщане на ТРО в стопена шлака. Шлаката се складира в стандартниметални кутии с редуциран отпадъчен обем от 30-100 пъти.

Система за пиролизна обработка - позволява третиране на йонообменни смоли спроектен фактор за редукция на обема от 7 пъти спрямо некондиционираните отпадъци.

Система за заливане с циментов разтвор – позволява кондиционираните течни итвърди отпадъци да бъдат складирани в НЗК контейнери, които осигуряват надеждна исигурна биологична защита. В стандартен НЗК-150-1,5Р могат да се съхранят 48 бр.метални кутии от плазмена инсталация или 4 бр. 200L циментирани варели от системитеза термично преработване, биологично третиране и концентрация.

Съоръжение за съхранение на кондиционирани РАО – Проектираното хранилище ес капацитет за съхранение на РАО от 10 годишна експлоатация на два блока. Предвидена евъзможност за разширяване на обема на хранилището до размери, които позволяватбезопасното управление на генерираните отпадъци за целия 60 годишен експлоатационенсрок на централата.


Стр. 36 от 64

V.2.2.3. Система за управление на РАО на площадката на АЕЦ „Козлодуй”

Дейностите по управление на РАО от АЕЦ “Козлодуй” включват предварителнопреработване, преработване и съхраняване на първичните течни и твърди РАО. Тезидейности се извършват на площадката на централата.

Експлоатационните РАО на площадката на АЕЦ ”Козлодуй” ЕАД се съхраняват вразличните обекти в непреработен, преработен или кондициониран вид, при което не саограничени възможните варианти за тяхното последващо обработване, освобождаванеи/или погребване.

Възприетият от 2005 година насам подход при управлението на РАО от АЕЦ”Козлодуй” е насочен към предаване за преработка от ДП ”РАО”, СП”РАО-Козлодуй” натекущо генерирани твърди РАО, течен концентрат и поетапно освобождаване отисторически натрупаните твърди РАО.

Твърдите РАО, които представляват обемно активирани материали с високаактивност, се съхраняват в специални защитни съоръжения - “могилници”, разположени вцентралните зали на реакторите на 1 – 4 блок и в специализирания корпус (СК – 3) към 5 и6 блок.

Течните РАО, които се генерират в АЕЦ “Козлодуй”, са основно водоразтворимиотпадъци и сравнително малко по обем органични отпадъци. Технологичнитерадиоактивно замърсени отпадъчни води се събират чрез специални системи и сепреработват, при което се получава дестилат и концентрат. Дестилатът, при установеносъответствие с изискванията на технологичния регламент за специфична и общаактивност, се освобождава в околната среда.

Концентратът се съхранява в резервоари от неръждаема стомана, разположени вспецкорпусите (СК) на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”. Съоръженията за съхраняване натечните РАО са изградени заедно със съответните блокове.

Органичните течни РАО (отработени сорбенти) се събират и съхраняват в отделнирезервоари в спецкорпусите на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”. До момента няма внедренатехнология за тяхното преработване.

Шламовете и утайките са сравнително малки количества, но се причисляват към таканаречените специфични отпадъци, тъй като се генерират нерегулярно и изискватспециални методи за преработване и съхраняване. До момента няма внедрени технологииза тяхното преработване.

АЕЦ “Козлодуй” генерира годишно сравнително малки количества радиоактивнозамърсени отпадни масла, които се пречистват и управляват като нерадиоактивни течниотпадъци.

През 2005 година на площадката на АЕЦ “Козлодуй” е завършено изграждането наСпециализирано поделение за преработване на радиоактивни отпадъци – СП “РАОКозлодуй”, което е част от ДП “РАО. Технологично поделението включва: линия запреработване на твърди РАО, линия за преработване на вторични течни РАО и закондициониране на РАО, цех за дезактивация на метални РАО.

Редуцирането на обема на твърдите пресуеми РАО се извършва чрез пресоване скоефициент на редуциране на обема около 7. Твърдите непресуеми отпадъци сасравнително малка част от общото количество и се събират в 200-литрови варели без по-нататъшно преработване. Голяма част от металните РАО се дезактивират в цеха задезактивация и се освобождават от регулаторен контрол за рециклиране или повторноизползване.

Редуцирането на обема на течните РАО се извършва посредством изпаряване приспазване ограниченията на технологичния регламент.


Стр. 37 от 64

Кондиционирането на твърдите и течни РАО се извършва по метода нациментирането. Кондиционираните за погребване РАО се съхраняват в стоманено-бетонниконтейнери (СтБК). Кондиционираните РАО от АЕЦ “Козлодуй” се транспортират дохранилище за временно съхраняване (до погребването им). Хранилището представляванадземно стоманобетонно съоръжение, което осигурява необходимите инженерни бариеримежду съхраняваните РАО и околната среда и персонала. Капацитетът на ССКРАО е 1920броя стоманобетонни контейнери с кондиционирани РАО (по 960 броя в две полета “А” и“Б”, на 4 реда един върху друг). РАО се съхраняват и на площадка “Варово стопанство”.

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТРАБОТЕНОТО ЯДРЕНО ГОРИВО И НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ДО 2030 г.

Фиг.10


Стр. 39 от 63

На площадка “Варово стопанство” са обособени следните подобекти за съхранениена РАО, които се експлоатират от държавно предприятие „РАО” :

Таблица 1Тип на

съоръжениетоПредназначение Характеристики

Траншейнохранилище

Временно съхраняване на твърдиРАО 1-ва и 2-ра категория.

Стоманобетонна конструкция,бункерен тип. Разделено е начетиридесет клетки с горен люк,всяка с размери 2,7х5,9х6,0 m иобем 96,5 m3. Инструкция на СП„РАО-Козлодуй” за групиране наварелите, които за период от 60години ще достигнат нива заосвобождаване от контрол.

Склад засъхраняване напреработени твърдиРАО

Временно съхраняване напреработени твърди РАО категория1 и 2.

Сграден тип, стоманобетоннапанелна конструкция с приементранспортен коридор. Полезниятобем на хранилището приема 1130бр. СтБК.

Площадка № 1 засъхраняване натвърди РАО в СтБК

Временно съхраняване напреработени твърди РАО категория2а, опаковани в стоманобетонниконтейнера.

Капацитет за разполагане на 130броя СтБК с външни размери1,95х1,95х1,95 m и полезен обем 5m3. В момента площадката есвободна.

Площадка № 2 засъхраняване натвърди РАО в СтБК

Временно съхраняване на СтБК ствърди РАО категория 2а.

Капацитет за разполагане на 2000броя СтБК /от вида СтБК-2/.

Площадка засъхраняване натвърди РАО вголямотонажниконтейнери

Временно съхраняване нанискоактивни твърди РАО.

Капацитет за разполагане на 14 брояГТК с външни размери 5,8х2,2х2,4m и полезен обем 30m3.

Хранилище зазамърсени земнимаси /ХЗЗМ/

Съхраняване на ниско активнизамърсени земни маси.

Затворена стоманобетоноваконструкция с монолитни стени идънна плоча и сборна покривнаконструкция. ширина – 15,80m;дължина – 107 m;височина – 6,75m. Свободен е целият наличен обем.

V.2.2.4 Система за управление на институционални РАО в Република БългарияСП “ПХРАО - Нови хан”, част от ДП ”РАО, експлоатира съоръжения за приемане и

съхранение на ниско и средно активни РАО от ядрените приложения, както итранспортирането им до площадката на хранилището. Технологичният капацитет на СП“ПХРАО - Нови хан” за управление на РАО се формира от следните основни съоръжения:

Таблица 2Тип на

съоръжениетоПредназначение Характеристики

Гореща камера Входящ контрол и управление наотработени ИЙЛ.

Приемо-подготвителен илабораторенкомплекс (ППЛК)

Извършване на дейности поподготовка на РАО за безопасносъхраняване: предварителнопреработване и кондициониране на

Съоръжен със системаспецканализация, системаспецвентилация, система за подготовкана реагентни разтвори за дезактивация,


Стр. 40 от 64

Тип насъоръжението

Предназначение Характеристики

РАО, преработване на вторичниРАО, радиометричен анализ натехнологични проби, както идеконтаминиране на едрогабаритниСТС в прилежащия пункт задезактивация.

система за вътрешен радиационенконтрол.

Хранилище затечни РАО

Временно съхранение нанискоактивни краткоживущи течниРАО, както и на вторични течниРАО.

Състои от 4 цистерни от неръждаемастомана, всяка с обем 12 m3,монтирани в железобетонна клетка сразмери 5.7 х 7.4 х 4.3 m.

Площадка № 1 засъхраняване натвърди РАО

Временно съхраняване на твърдиРАО категории 2а и 2б.

Съхранение в стандартни ЖПКконтейнери с размери 6 х 2.45 х 2.30 иполезен обем 34 m3. Площадката е скапацитет 14 броя ЖПК


Временно съхраняване на ниско- исредноактивни твърди РАОкатегории 2а и 2б и на РАОкатегория В1

Съхранение в бетонни приемници типПЕК и СтБК, както в стоманобетонниприемници тип СтБГОУ. Площадкатае с капацитет 6 броя бетонниприемници тип ПЕК, 171 броя бетонниприемници тип СтБКУБ и 18 брояСтБГОУ.


Временно съхраняване нанискоактивни РАО категории 1, 2аи 2б.

Съхранение в опаковка метални 200 Lварели по 4 броя в ЕП. Капацитета наплощадката е 400 броя 200 L варела(100 ЕП).

Хранилище затвърди РАО.

Погребване на некондициониранитвърди ниско- и средноактивниотпадъци категория 2а.

Вкопано в земята многобариерносъоръжение, състои се от три клетки,всяка от тях с размери 5.0 х 4.5 х 3.5 m,като общият му обем е 237 m3. Общатапогребана активност е 7.28∙1012 Bq, аобщият обем на погребаните твърдиРАО е 120 m3.

Хранилище затвърдибиологични РАО

Погребване на кондиционираниниско- и средноактивникраткоживущи биологичниотпадъци от медицината и науката.

Вкопано в земята многобариерножелезобетонно съоръжение с размери8.4 х 4.0 х 2.5 m и височина нанадземната част 0.5 m, като общиятобем е 80 m3 и са погребани около 30m3

Хранилище заотработениизточници

Погребване на некондиционираниниско- и средноактивниотработени ИЙЛ.

Вкопано в земята на дълбочина 5.5 mжелезобетонно съоръжение с обем 1m3. Защитата от йонизиращотолъчение се осъществява отжелезобетона и от 5 оловни плочи,всяка с дебелина 10 mm, разположенимежду хранилището иповърхността.Съоръжението езащитено допълнително с тежкаподвижна покривна конструкция. Завремето на експлоатация насъоръжението обща погребанаактивност е 6,79∙1013 Bq, а обемът напогребаните ИЙЛ е около 0,75 m3.

Инженерна Погребване на некондиционирани Вкопано в земята железобетонно


Стр. 41 от 64

Тип насъоръжението

Предназначение Характеристики

траншея затвърди РАО

ниско- и средноактивникраткоживеещи твърдирадиоактивни отпадъци, категория2а.

съоръжение с размери 29.0 х 4.1 m,изградено от готови железобетонниелементи с дебелина 300 mm,облицовани с тухлена стена.Траншеята е покрита с асфалтовахидроизолация и снабдена с дренажнасистема. Състои се от 8 клетки с общобем 200 m3, като всяка клетка еснабдена с люк с външен диаметър1.30 m. Три от клетките са изцялозапълнени с РАО, стабилизирани сциментов запълващ материал

Основната задача на СП “ПХРАО - Нови хан” е осигуряването на безопасни условия заприемане, транспортиране, преработване, кондициониране и временно съхраняване наРАО от ядрените приложения. В изпълнение на основната задача от 2008 г. в СП“ПХРАО Нови хан” се извършва основна реконструкция и технологична модернизацияна съоръжението за приемане, преработване и кондициониране на приеманите исъхранявани на площадката РАО. В резултат на модернизацията СП „ПХРАО-Нови хан”разполага със съвременна система за преработване на течни РАО, инсталация зациментиране, дренажна система, система за абразивна деконтаминация, преса занамаляване на обема на твърдите РАО, изградена е система за радиационен контрол вработните помещения, доставени са модерни камини, боксове и работни маси, коитоосигуряват безопасни условия на труд на персонала, доставени са повдигателнисъоръжения, апаратура за радиационен и дозиметричен контрол и контрол натехнологичните процеси. Предстои получаване на разрешение за ползване на Горещатакамера в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията. Среализираната модернизация на съществуващия приемно-подготвителен комплекспредприятието сега разполага със съвременна вентилационна система, която не допускаосвобождаване на радионуклиди в околната среда.

Технологична модернизация на СП „ПХРАО-Нови хан” – проект

Лаборатория“Физически

измервания”

Лаборатория“Радиохимичниизследвания”

Разреждане наниско и средноактивни ОЗРИ

Химическадезакцивация на

опаковки

Вентилация иочистване на

газове иаерозоли

Преработване натечни РАО

Приемане на РАО

Входящ контрол иидентификация на

РАО

Циметация наРАО

Пресоване наРАО в метални

варели

Фрагментиранена РАО

Абразивнадезакцивация на

опаковки

Сортиране на РАО

Дренажна система/спецканализация/

Фиг.11


Стр. 42 от 64

Кондиционираните и преработени РАО ще се съхраняват в склад на площадката наСП “ПХРАО – Нови хан” до въвеждането в експлоатация на Националното хранилище запогребване на ниско и средно активни отпадъци от ядрените съоръжения и ядренитеприложения, където ще бъдат поетапно транспортирани и погребвани съгласнокритериите за приемане.

Преглед на техническите възможности за управление на РАО в страната епредставен в Приложение № 5 към настоящата Стратегия.

V.2.2.5 Извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”

Извеждането от експлоатация представлява дейност в ядрено съоръжение, на коетоне се предвижда по-нататъшната експлоатация. В този смисъл извеждането отексплоатация се разглежда като дейност по управление на радиоактивни отпадъци.

В стратегията за извеждане от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй” езаложено плавно, равномерно и непрекъснато използване на човешките и финансовитересурси, а също и на съоръженията за преработване на отпадъци

Първостепенна и значима задача е да ускорим максимално сроовете за започване наактивна демонтажна дейност в:

- машинна зала на блокове 1-4 (демонтаж на оборудване и системикатегория ІІІ) преди получаването на лиценз за извеждане отексплоатация;

- реакторните отделения на блокове 1-4 – от началото на 2016 г., следвъвеждането в експлоатация на хранилището за замърсени оборудване иматериали (преходни РАО).

Тези дейности могат да бъдат изпълнявани паралелно или последователно, взависимост от наличието на средства, капацитета на съоръженията за сортиране,намаляване на размерите и измерване за освобождаване от регулаторен контрол както иналичния персонал.

Приема се и голямото предизвикателство да съкратим сроковете за извеждане отексплоатация на блокове 1-4 с 5 години и да завършим процеса в 2030г.

Програмата по извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация следва дабъде координирана с програмата за погребване на ниско и средно активни РАО иВАО и програмата за съхраняване на ОЯГ, включително и управлението на РАОкоито се образуват при извеждането от експлоатация и вторичните РАО.

V.2.3 Отчет на радиоактивните отпадъци, оценки на количествата и вида насъществуващите и бъдещите радиоактивни отпадъци до 2030 година.

V.2.3 1. РАО от експлоатацията на АЕЦ „Белене” в случай на реализиране напроекта

Проектните обеми, които подлежат на контрол от системата за управление наРАО, са представени в таблица 3:

Таблица 3 Проектни обеми и начин на преработка на генерирани РАО


Стр. 43 от 64

Вид на отпадъцитеКоличество на

образуваните отпадъци задва блока (m3/год.)

Вид преработка

Количество наотпадъците след

преработване(m3/год.)

Твърди радиоактивни отпадъциКатегория 2-I

1.1 Горими 350Фрагментиране (принеобходимост) 8.8СортиранеОпакованеПлазмено изгаряне

1.2 Метали 39Фрагментиране (принеобходимост) 6.5СортиранeОпаковане засъоръжението заплазмено изгаряне (акоса годни),Плазмено изгаряне илиПресоване илиБез по-нататъшнапреработка

1 Фрагментиране 0.51.3 Тръбниелектронагреватели Сортиране

Категория 2-II

2.1 Горими 77 Фрагментиране (принеобходимост) 1.9

СортиранeОпакованеПлазмено изгаряне

2.2 Метали 10 Фрагментиране (принеобходимост) 2

СортиранeОпаковане засъоръжението заплазмено изгаряне (акоса годни),Плазмено изгаряне илиПресоване илиБез по-нататъшнапреработка

2.3 Йонообменни смоли 34 Пиролиза 6

2.4 Вентилационнифилтри 2 Сортиранe 0.6

ПресованеКатегория 2-III

3.1 Блокове за детекция иотпадъци от рязане наобразци-свидетели

0.4 Сортиранe 10 капсули


Стр. 44 от 64

3.2 Сборки навътрешнореакторнидетектори

0.156 Сортиранe 4 капсули

3.3 Поглъщащи пръти 0.098 Сортиранe 7 гилзи

Течни радиоактивни среди4.1 Оттоци отсан.шлюзове на сградите 1944 Концентриране 31

4.2 Води от спец. пералняИнсталация запречистване на води отспец. пералня8150

Плазмено изгаряне

3

Категория 2-I4.3 Втвърдени(Йоннобменни смоли) 14 Втвърдяване 20.16

Категория 2-II

4.4 Йоннобменни смоли 144.5 Кубов остатък 36.8

Съвместно втвърдяване 57.96

4.6 Титанови дробинки 0.14 Втвърдяване 1.8

4.7 Шлам 6 Втвърдяване 1.08

В съответствие с Техническия Проект на АЕЦ “Белене”, на площадката ще бъдеизградено хранилище за временно съхранение с проектен капацитет за 10 годиниексплоатация на два енергийни блока с възможност за разширение за целия период наексплоатация на централата.

Фигура 12. Проектен капацитет на хранилището за складиране на кондиционираниРАО на АЕЦ”Белене” Блок 1 и 2 за целия срок на експлоатация на централата в случай нареализиране на проекта

0

10000

20000

30000

40000

50000

2017

2019

2021

2023

2025

2027

2029

2031

2033

2035

2037

2039

2041

2043

2045

2047

2049

2051

2053

2055

2057

2059

2061

2063

2065

2067

2069

2071

2073

2075

Години

Бро

й оп

аков

ки

*Представените обобщени крайни количества опаковки включват варели, НЗК контейнери, капсули и гилзи


Стр. 45 от 64

V.2.3 2. РАО от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй”:

V.2.3.2.1. Състояние на хранилищата за твърди РАО на АЕЦ„Козлодуй” към 31.12.2009:

Площадка Електро-Производство 1 (ЕП-1) – 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”

- Състояние на хранилищата за твърди РАО:Хранилища за РАО 1 и 2 блок АЕЦ „Козлодуй” (СК-1): 393 m3 непреработени твърди

РАО, запълненост на хранилищата – 39 %Хранилища за РАО 3 и 4 блок АЕЦ „Козлодуй” (СК-2): 100 m3 непреработени твърди

РАО, 120 m3 пресовани, запълненост на хранилищата – 22 %.Могилник (съоръжение за съхраняване на категория 2-ІІ) за РАО 1 и 2 блок АЕЦ

„Козлодуй” (ЦЗ-1) – 1: 52 m3, запълненост – 64% ;Могилник за РАО 3 и 4 блок АЕЦ „Козлодуй” (ЦЗ-2): 32 m3 , запълненост – 39 %.Очаква се, че от блокове 1,2 и 3,4 годишно ще се генерират по около 160 m3 пресуеми

РАО под формата на спец облекло, лични предпазни средства, пластмаса и т.н.Планирано е от хранилищата за твърди РАО годишно да се извличат по 160 m3 от

блокове 1 и 2 и по 40 m3 от блокове 3 и 4.

- Състояние на хранилищата за течни РАО:В резервоарите за кубов остатък на 1 и 2 блок АЕЦ „Козлодуй” (СК-1) се съхраняват

общо 1890 m3 втвърден концентрат. В процес на реализация е проект за извличане ипреработване на концентрата. В момента в СК-1 се съхраняват и около 1140 m3 борниразтвори със съдържание на борна киселина около 14 440 kg. Очакваният кубов остатък,който ще се получи след преработването, ще бъде около 75 – 90 m3. В резервоарите заотработени сорбенти се съхраняват около 360 m3 отработени сорбенти (йонообменнисмоли, активен въглен).

През 2010 година предстои хидро разтоварването на допълнително количествосорбенти, които в момента се намират във филтрите на системите за специалноводоочистване.

В технологичните системи се намират около 360 m3 шламове и утайки.Очакваните количества течни РАО при извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2

са следните: от дезактивация на технологични съоръжения – около 570 m3

кондиционирани РАО и генерирани вторични РАО под формата на води от спец перални,спец канализации и т.н. – около 18 годишно m3 кондиционирани РАО.

В резервоарите за кубов остатък на 3 и 4 блок АЕЦ „Козлодуй” (СК-2) се съхраняватобщо 1910 m3 втвърден концентрат. В процес на реализация е проект за извличане ипреработване на концентрата. В момента в СК-2 се съхраняват и около 2700 m3 борниразтвори. Очакваният кубов остатък, който ще се получи след преработването им, ще бъдеоколо 180 - 220 m3. В резервоарите за отработени сорбенти се съхраняват 240 m3

отработени сорбенти (йонообменни смоли, активен въглен).От текущи дейности се предвижда генерирането на около 200 m3 концентрат

годишно, който ще бъде предаван за преработване от СП „РАО Козлодуй”.В технологичните системи се намират около 410 m3 шламове и утайки.От дейности по дезактивация на оборудването, при извеждане от експлоатация се

очакват около 2000 m3 кондициониран продукт.


Стр. 46 от 64

Площадка Електропроизводство 2(ЕП-2) – 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”- Състояние на хранилищата за твърди РАО:

Хранилище за РАО (СК-3), категория 2-I, 2-II: 871 m3 пресовани РАО и 15,7 m3

активирани материали. Запълненост на хранилището- около 35 % . Съхранение извън СК-3: 700 m3 пресуеми нискоактивни отпадъци ( мощност на дозата < 1Sv/h и специфичнаактивност по-малка от 104 Bq/kg.

Очакваните годишни темпове на генериране на твърди РАО в периода 2010 – 2030година, са посочени в таблица 4.

Таблица 4Вид РАО Пресуеми, m3/a

категория 2-I и 2-IIМетал, t/a

категория 2-Iи 2-II

Метал, t/aкатегория 2-III

Нискоактивни, m3 /a(мощност на дозатапо-малка от 1Sv/h)

Скорост нагенериране

520 14 0,7 150

Очакваният темп за предаване на твърди РАО от хранилището в СК-3 е 100 m3

годишно.- Състояние на хранилищата за течни РАО:

В резервоарите за кубов остатък се съхраняват общо 2100 m3 втвърден концентрат откоито 1310 m3 твърда фаза, 790 m3 течност. Свободният обем е 1491 m3 .

В резервоарите за отработени сорбенти се съхраняват 146 m3 отработени сорбенти(йонообменни смоли, активен въглен). Свободният обем е 54 m3.

В СК-3 се съхраняват около 130 m3 утайки. До момента не е разработен проект заизвличане и преработване на утайки.

Очаква се през периода 2010-2030 година да се генерират годишно по около 180 m3

кубов остатък. Годишно за преработване в СП ”РАО Козлодуй” ще се предават около 250m3 . При предвидените темпове на генериране и предаване до десет години от историческинатрупания течен концентрат ще остане само твърда фаза.

Очакваните годишни темпове на генериране на течни РАО са посочени в таблица 5Таблица 5Вид РАО Концентрат Сорбенти Утайки Масла

Скорост нагенериране, m3/y

180 5 2 2

Към момента няма внедрени съоръжения за извличане и кондициониране на кубовостатък, утайки, шламове и смоли.

V.2.3.2.2. ДП „РАО”- Обобщени данни за съхраняваните към 31.12.2009 г. РАО

СП „РАО-Козлодуй“Данни за съхраняваните в СП „РАО-Козлодуй“ РАО според вида им и броя на

опаковките са представени в Таблица 6.Таблица 6

ОБЕКТ Количествосъхранявани РАО

Склад за съхранение на кондиционирани РАО /ССКРАО/ – опаковкина кондиционирани РАО - [ брой ]

1130 бр. СтБК(капацитет)

СтБК-1 296СтБК-3 647ОБЩО 943Траншейно хранилище за временно съхраняване на тв. РАО – [ м3 ] 386 м3 (капацитет)Непреработени 1917


Стр. 47 от 64

ОБЕКТ Количествосъхранявани РАО

Опаковани в 210л. варели 4Пресовани с усилие 910 т 983ОБЩО 2904Склад за временно съхраняване на преработени тв. РАО - [ м3 ] -Непреработени 0Опаковани в 210л. варели 0Пресовани с усилие 910 т 386ОБЩО 386Площадка за временно съхраняване на тв. РАО в СтБК - № 1 -СтБК-1 – [ бр. ] 0Площадка за съхраняване на тв. РАО в СтБК - № 2 -СтБК-2 – [ бр. ] 233Площадка за временно съхраняване на тв. РАО в ГТК [ м3 ] 420 м3(капацитет)Непреработени 78Опаковани в 210л. варели 125Пресовани с усилие 910 т 0ОБЩО 203

СП „ПХРАО – Нови хан“

В Специализираното поделение „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци –Нови хан” се приемат РАО от областта на ядрените приложения. Те се характеризират сразнообразен радиоизотопен състав, активност, варираща в широки граници иразнообразен химически състав. Към 31.12.2009 г. в СП „ПХРАО – Нови хан” сесъхраняват: 83 472 ИЙЛ с Am-241 с обща активност 2,14 TBq, 126 567 ИЙЛ, съдържащиизотопи на Pu с обща активност 2,92 TBq, 5305 бр., съдържащи изотопи на Cs с общаактивност 483 TBq, 3626 бр., съдържащи Co-60 с обща активност 1265 TBq, над 160неутронни източници с активност 1,92 TBq, 3038 бр. ИЙЛ, съдържащи Ra с общаактивност 59,92 GBq, 5062 бр. ИЙЛ с C-14 с обща активност 142,70 GBq, 6100 бр. ИЙЛ сSr-90 с обща активност 350 GBq, 21823 бр. ИЙЛ с Kr с обща активност 1,344 TBq, както иоще 4500 ИЙЛ с разнороден радиоизотопен състав с обща активност около 4,50 TBq.Статусът на хранилищните единици в СП” ПХРАО – Нови хан” е представен в таблица 7:

Таблица 7Обект Капацитет, м3 Запълнен обем, м3

Хранилище за твърдирадиоактивни отпадъци

237 120

Хранилище за твърдибиологични РАО

80 25

Хранилище за отработенизакрити източници найонизиращо лъчение – гама-кладенец

1 0.65

Инженерна траншея за твърдиРАО

1600 100

Резервоари за временносъхраняване на течни РАО

48 12

Площадка за съхраняване наРАО в ЖПК

466 310,4

Площадка за съхраняване наРАО в бетонни приемници тип

- 114


Стр. 48 от 64

Обект Капацитет, м3 Запълнен обем, м3

„ПЕК” стоманобетонниконтейнери СтБККУ истоманобетонни контейнериСтБКГОУПлощадка за съхраняване нанискоактивни РАО

- 331, 1

В крайната точка радиоактивният отпадък следва да е надеждно изолиран отоколната среда за целия период на естествен разпад на съдържащите се в негорадионуклиди. Характеристиките на крайните точки за всяка категория РАО се определятот неговия радионуклиден състав. Например: категория РАО 2а (съдържащи основнорадионуклиди с период на полуразпад до 30г.) могат да бъдат изолирани надеждно вприповърхностни хранилища, докато за категория 2б и категория 3 (съдържащи взначителни концентрации дългоживеещи радионуклиди) хранилищата трябва да бъдатразположени в дълбоки геоложки формации. Не трябва да се изключва вероятността вбъдеще да бъдат намерени нови технологии за управление на РАО, които са по-ефективнии безопасни от тяхното погребване. По причини от социален, политически и другобществен характер може да се наложи ликвидиране на дадено хранилище. В тозиконтекст следва да бъдат предвидени мерки за обратимост на решенията за погребване наРАО. Преглед на препоръчаните крайни етапи за управлението за специфични потоциРАО са представени в приложение № 6 на настоящата стратегия.

В тази връзка РАО с много ниски активности, но над нивата за освобождаване,поради незначителния риск за околната среда и населението, могат да бъдат съхраняванипри много по-облекчени условия (сметища за промишлени отпадъци). Такава практика сеналага все по-широко в някои европейски държави.

Оценка на обема и радионуклидния инвентар на радиоактивните отпадъци до 2030г.

Таблица 8

Поток кондиционирани РАО Брой опаковки накондиционирани

РАО

Обем м3

АктивностBq

РАО от експлоатацията на АЕЦ„Козлодуй” – 1974-2032 г.

11 756 87 169 2,3.1014

1. Кондиционирани твърди РАО 2 298 17 039 3,6.1012

2. Кондиционирани течни РАО 8 714 64 613 1,4.1014

декантат от БКО 2 070 15 349 5,7.1013

„твърда фаза” от БКО 6 644 49 264 8,7.1013

3. Кондиционирани сорбенти ишламове

744 5 517 8,2.1013

РАО от извеждане от експлоатация на 1-4блок на АЕЦ „Козлодуй”

5 690 42 191 8,8.1012

РАО от извеждане от експлоатация на ИРТ2000

54 400 N.A

РАО от ядрени приложения съхранявани вСП „ПХРАО-Нови хан”

305 2 440 5,5.1014

ОБЩО 17 805 132 200 7,9.1015


Стр. 49 от 64

V.2.4 Оценка на нивото на устойчивост в управлението на РАОСъгласно определението на МААЕ, устойчивост в управлението на РАО е

състоянието, при което количествата РАО, очакващи погребване не се увеличават,отпадъците са в крайна форма, изисквана за погребване и се съхраняват безопасно.

Ефектът от действащите в момента политики и планове за тяхната реализация саоценени с индикатора за устойчивост на управлението на РАО, разработен от МААЕ.Моментното ниво на устойчивост на управлението на всеки поток РАО се измерва сцифров индикатор, който се определя по специално разработена от МААЕ методика.

Индикаторът за устойчивост се пресмята, като се отчита наличието или отсъствиетона взаимосвързани, важни за безопасността материални фактори. Така индикаторът заустойчивост на управлението на РАО дава логически обоснована, максимално обективнаоценка за нивото на безопасност на управлението на РАО във всеки момент. Постиганетои поддържането на най-високото ниво на устойчивост е обективна демонстрация на най-високо ниво на безопасност в управлението на съответния поток РАО.

Процедурата за оценка се свежда до даване на отговор на въпроси, свързани съссъстоянието на двата най-важни за безопасността при управлението на РАО комплекснифактора:

формата на отпадъка и крайната точка в управлението на всеки РАО (съоръжението за

погребване/съхраняване на РАО).Първата група въпроси дава ясна представа за пригодността на формата на отпадъка

за съхраняване или погребване. Втората показва готовността на съоръжението засъхраняване или погребване за приемане на РАО, които отговарят на критериите заприемане и степента на синхронизация в управлението на РАО от възникването доприемането му в крайната точка. За отговорите от всяка група максималната цифровастойност е 50. Сумарните стойности на индикатора са от 0 до 100, като най-нискатапоказва пълна липса на устойчивост в управлението, а най-високата съответства намаксимална устойчивост.

Физически смисъл и цифрова стойност на оценъчните фактори:Таблица 9. Фактор „Отпадъчна форма”Фактор Стойност Описание

F1 0 РАО не е в приемлива форма или се знае, че няма да бъде в приемливаформа за съхраняване

F2 10 Има капацитет за преработване на РАО в приемлива за съхраняване формаF3 25 Има капацитет за преработване на РАО в приемлива за крайната точка

формаF4 50 Инвентарът на РАО, които не са в приемлива за крайната точка форма не

се увеличава

Таблица 10. Фактор „Крайна точка”Фактор Стойност Описание

Е1 0 Няма избрана крайна точкаЕ2 10 Площадката на крайната точка и проекта са одобрениЕ3 25 Има работещо съоръжение, удовлетворяващо условията за избраната

крайна точкаЕ4 50 Инвентарът на РАО неразположен в неговата крайна точка не се увеличава

Крайните точки (етапи на управление) са представени в Приложение № 6.


Стр. 50 от 64

Условията, на които трябва да отговарят РАО за погребване, се определят скритериите за приемане. Тези критерии се разработват въз основа на оценка забезопасността на съответното съоръжение за погребване. Те отразяват и другитеизисквания към приеманите РАО, свързани с проекта на съоръжението или условията наиздадените разрешения или лицензии по ЗБИЯЕ.

Посредством методиката на МААЕ е оценено ниво на устойчивост на управление наразличните категории РАО в различните периоди от реализацията на действащатастратегия.

V.2.4.1. Изходно, планирано и постигнато към 2010 г. ниво на устойчивост науправлението на РАО

Оценката за нивото на устойчивост е направена за основните потоци РАО заразличните категории отпадъци.

Съгласно индикатора на МААЕ, нивото на устойчивост на всички потоци РАО откатегории 1, 2 и 3 към момента на приемане на националната стратегия има стойности от10 до 50 за различните потоци РАО. Тя е 10 за всички безопасно съхранявани в подходящисъоръжения РАО. Към 2004 г. такива са РАО категория 1, 2б и 3 и някои РАО от категория2а.

За някои РАО от категория 2а към 2004 г. вече има капацитет за тяхнотокондициониране до подходяща за погребване форма, което значително повишава нивотона устойчивост за тези потоци РАО. Такива са декантатът от БКО на АЕЦ „Козлодуй” итвърдата фаза от БКО. Инвентарът на тези потоци РАО, които не са в приемливи запогребване форма, постепенно намалява и съгласно методиката на МААЕ нивото наустойчивост при управлението им е 50. За тях факторът „отпадъчна форма” е F4 съсстойност 50. Факторът „крайна точка” е Е1 и има цифрова стойност 0, тъй като все ощеняма избрана крайна точка (площадка за съоръжение за погребване на тази категорияРАО). Цифровата стойност на оценката за нивото на устойчивост на този поток РАО към2004г. е сумата F4+E1=50+0=50г.

В действащата стратегия е планиран избор на площадка за НХРАО (крайна точка закатегория 2а РАО) през 2009, което би повишило нивото на устойчивост на управление натази категория РАО с още 10 единици (от Е2=10). Поради неизпълнение на заложения встратегията план, към 2010 г. нивото на устойчивост остава същото, каквото е било и приприемането й.

Неизпълнението на залегналия в стратегията план за управление за РАО категория 3също оставя нивото на устойчивост на тези отпадъци в изходното му състояние. Постратегията се предвиждаше факторът „крайна точка” да се повиши от Е1=0 в началото напериода до Е4=50, към 2010 г. Наложително е намирането на решение за временнотосъхраняване на ВАО в България.

Таблица 11

Поток РАО 2004 г. 2010 г. (план) 2010 г.(реализация)

Категория 2аРАО от АЕЦ „Козлодуй”Декантат от БКО 50 60 50Твърда фаза от БКО 10 10 10Отработени сорбенти и шламове 10 20 10


Стр. 51 от 64

Поток РАО 2004 г. 2010 г. (план) 2010 г.(реализация)

Твърди РАО 50 60 50Твърди РАО от ПХРАО „Новихан” 10 20 10

Твърди биологични 10 20 10Отработени ИЙЛ 10 20 10Категория 2би РАО неудовлетворяващикритериите за приемане вНХРАОВисокоактивни ИЙЛ 10 10 10Категория 3 10 10 10

За категория 2б РАО и неприемливите за погребване в НХРАО категория 2а,концепцията е да се съхраняват дълговременно в надземни съоръжения на площадката наАЕЦ”Козлодуй” до приемане на решение за временно съхранение на ВАО и временносъвместно съхраняване.

V.2.4.2 Планиране повишаването на нивото на устойчивост в управлението наРАО за периода 2010 – 2030 година

Анализът на прилаганите международни практики показва, че за РАО категория 2авече съществуват необходимите технически и технологични решения, които могат даосигурят достигането и поддържането на максимално високо ниво на устойчивост вуправлението на почти всички потоци РАО от тази категория.

Технологиите за кондициониране на различните потоци РАО от категория 2а садостигнали нужното ниво на зрялост и получаваните при тях форми на отпадъка даватвъзможност за безопасно погребване на РАО в приповърхностни инженерни съоръженияпри широк спектър от геологични и климатични условия.

Предвижда се изграждането и въвеждането в експлоатация на НХРАО до 2015 г.,както е залегнало и в сега действащата стратегия. Преодоляването на натрупанотозакъснение в изпълнението на тази критична за цялостното управление на РАО категория2а е от най-висок приоритет. Разработен е план за изпълнение на коригиращи мерки, койтое неразделна част от актуализираната стратегия (Приложение №6). Изпълнението на тозиплан създава обективна основа за постигане максимално устойчиво управление на ниско исредно активните краткоживеещи РАО.

Един от най-сериозните проблеми при изграждането на НХРАО е особено големияобем РАО, които трябва да бъдат погребани в него и ограничените площи за неговоторазполагане в близост до АЕЦ „Козлодуй”.

Едновременно с дейностите по изграждането на НХРАО се изпълнява план заизграждане и усвояване на технологии за значително намаляване на обемите накондиционирани РАО, които подлежат на погребване. Разработени са планове и еосигурено финансиране от Международен фонд”Козлодуй” за изграждане и въвеждане вексплоатация на технологии за преработване на твърдата фаза от БКО, за плазменоразлагане на твърдите РАО, за кондициониране на отработените сорбенти. Изпълнениетона тези проекти осигурява неколкократно намаляване на крайните обеми РАО запогребване.


Стр. 52 от 64

Своевременното осигуряване на работещо съоръжение за временно съхраняване нависокоактивните РАО е другата критично изостанала дейност. За преодоляване наизоставането е разработен план за създаване на концепция и изграждане на съоръжение засъхраняване на ВАО на базата на съществуващите възможности в СП „ИЕ” към ДП„РАО”.

Таблица 12

Поток РАО 2010 г. 2015 г. 2020 г. 2030 г.

Категория 2аРАО от АЕЦ „Козлодуй”Декантат от БКО 50 (F4+E4)=100 100 100Твърда фаза от БКО 10 (F4+E4)=100 100 100Отработени сорбенти и шламове 10 (F4+E4)=100 100 100Твърди РАО 50 (F3+E4)=75 (F4+E4)=100 100Твърди РАО от ПХРАО „Новихан” 10 (F4+E4)=100 100 100

Твърди биологични РАО 10 (F4+E4)=100 100 100Отработени ИЙЛ 10 (F4+E4)=100 100 100Категория 2би РАО неудовлетворяващикритериите за приемане вНХРАОВисокоактивни ИЙЛ 10 10 (F3+E1)=25 (F3+E2)=35Пожароизвестителни датчици(Pu-239, Am-241)

10 10 (F3+E1)=25 (F3+E2)=35

Категория 3 10 (F2+E1)=10 (F3+E1)=25 (F3+E2)=35

V. 2.5. Избор на оптимална стратегия за управление на РАОЦел: Оптимизиране на съществуващата единна технологична система за управлениена РАО на икономическа основа, с приоритет на безопасността.

На основание изложеното и поставената цел са очертани следните мерки:

Подобряване на ефективността на сортирането на РАО чрез използване нановата категоризация и критериите за приемливост на управляваните РАО.

Оптимизация на технологичните процеси по посока на същественонамаляване обема и активността на генерираните РАО.

Усъвършенстване на технологичните процеси на първична обработка наРАО, включително сортиране, раздробяване, дезактивация и преработка на РАО.

Оптимизация на практиките за минимизиране на отпадъците чрезрециклиране или повторно използване на материалите.

Пускане в експлоатация на съоръжения за вторична преработка икондициониране на РАО и интегрирането им в единната технологична система.

Създаване на правни и институционални възможности за връщане нависокоактивните закрити източници на йонизиращи лъчения в страната на произход.

Разработка и реализация на технологии за капсулиране и кондициониране наИЙЛ, съдържащи ВАО и САРАО категория 2б.

Доизграждане на единната технологична система, която интегрира всичкисъоръжения за преработка и кондициониране на РАО, вкл. унифициране на крайнитеопаковки за погребване на РАО в НХРАО.


Стр. 53 от 64

Намиране на баланс между здравни, екологични и финансови фактори приподхода за извеждането от експлоатация (принцип ALARA). В тази връзка особеновнимание следва да се обърне върху максималното повторно използване нанерадиоактивните и слабо активните метали и строителни материали.

Изграждане и пускане в експлоатация на НХРАО за НСРАО до 2015г.

РАЗДЕЛ VI. ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО И НАЛИЧНОСТТА НАРЕСУРСИТЕ

VІ.1. Източници на финансиранеДейностите по управление на ОЯГ, РАО и извеждане от експлоатация на ядрени

съоръжения и осигуряване и поддържане на безопасността на съоръжения за управлениена отработено гориво и радиоактивни отпадъци, за периода на експлоатацията им и затяхното извеждане от експлоатация се финансират от следните източници:

Целеви национални фондове - фонд „Радиоактивни отпадъци” и фонд„Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”

Фондовете представляват средства за осигуряване на бъдещи задължения. Общотоизискване е тяхната стойност да бъде защитена срещу два икономически фактора:инфлация и депресия; срещу административни фактори от стана на държавата по време наикономическа и финансова криза и от генераторите на РАО, които могат да влагат ресурсив дейности, различни от управлението на РАО и ОЯГ.

Фондове “ИЯСЕ” и “БСРАО” са образувани с изм. и доп. от 04.08.1995 на чл. 6 отЗакона за използване на атомната енергия за мирни цели (1985г.). Поради структурни иорганизационни причини, свързани с преструктуриране на сектор „Енергетика”, както илипса на съответстваща подзаконова нормативна база, фондовете започнаха своето реалнофункциониране от 1999 г. бюджетна година. С приетия през 2002г. ЗБИЯЕ са създадениФонд “Радиоактивни отпадъци” и Фонд “Извеждане от експлоатация на ядренисъоръжения” - правоприемници на описаните по-горе фондове.

Фондовете са основни финансови инструменти за изпълнение на държавнатаполитика за безопасно управление на радиоактивни отпадъци, вкл. тяхното погребване,както и на дейностите по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Фондовете сацелеви и са създадени, за да гарантират изпълнението на специфични дългосрочнидейности (повече 300г.) по управлението на радиоактивни отпадъци и дейности, свързанис извеждането на ядрени съоръжения от експлоатация.

Разходите за функционирането на целевите фондове се предвиждат ежегодно вбюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Обемът наразходите на фондовете е в зависимост от:

1. етапите на извеждане от експлоатация съгласно Техническия проект по извежданена 1 и 2-ри блок от експлоатация и изпълнението на регулаторния режим.

2. сроковете на планираните мероприятия в Стратегията за безопасно управление наотработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.

3. одобрената от МС програма за дейността на ДП „РАО”, включена в бюджетнатапрограма на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Приходите на целевите фондове се събират, отчитат и централизират в системата наединната бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита къмМинистерството на икономиката енергетиката и туризма в Българската народна банка.Във фондовете се натрупват средства чрез отчисления на база електропроизводство в АЕЦ”Козлодуй”. Този механизъм определя както обема на приходите по години, така и


Стр. 54 от 64

ограничения срок за активни вноски, който е в пряка зависимост от сроковете заокончателното прекратяване на експлоатацията на ядрени мощности.

Фондовете се ръководят от Управителни съвети. Те представляват колективен органна управление, състоящ се от представители на държавни органи на изпълнителната властс ранг заместник-министри и висши длъжностни лица от МФ, МРРБ, МЗ, МОСВ, МИЕ,АЯР и БАН (а за фонд „ИЕЯС” - и представители на лицензиантите). Председател науправителните съвети е министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

Средства на лицензианта, експлоатиращ на ядрените съоръжение„АЕЦ „Козлодуй”” финансира със собствени средства разходите за управление на

ОЯГ, за извозване и технологична преработка, когато тези разходи са ценообразуващи ивключени в цената на електроенергията, произведена от АЕЦ.

Международен фонд “Козлодуй”;Международният фонд “Козлодуй”, създаден от Европейската комисия по

постигнати споразумения с Република България, се използва за финансиране илисъфинансиране чрез субсидии на подготовката и осъществяването на проекти заподпомагане на извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на “АЕЦ „Козлодуй”, както иза други проекти в енергийния сектор. Предоставянето на субсидиите се извършва всъответствие с правилата на фонда, зависи от наличието на средствата, внесени във фондаи подлежи на одобрение от компетентните органи на фонда. Механизмът на предоставянена субсидиите е установен в Рамковото споразумение между Република България иЕвропейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) от 15.06.2001 г., която еадминистратор на средствата във фонда. Предоставените средства от фонда трябва дабъдат усвоени до края на 2013 г. МИЕТ разработва стратегически документ на основа наактуализация на плановете за демонтажни дейности по блоковете за периода 2014-2020година. Планира се ускоряване на демонтажните работи с цел получаването надопълнителни средства от Международния фонд „Козлодуй” . През 2011 година този планще бъде разгледан в рамките на бюджетната процедура 2014-2020 на Европейския съюз.

Към 30 юни 2010г. договорените средства в рамките на МФК, съгласно подписаниСпоразумения и Меморандуми за безвъзмездна помощ, възлизат на 539.265 млн. евро, откоито:

- 312.655 млн. евро са отпуснати в сектор ядрена енергетика – подписани са9 Споразумения за безвъзмездна помощ. Проектите, изпълнявани в рамките на тезиспоразумения, са пряко свързани с извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ«Козлодуй». Ефектът от изпълнението на тези проекти осигурява заетост на работниците вблокове 1-4.

- 226.610 млн. евро са отпуснати в сектор не-ядрена енергетика - подписаниса 26 Споразумения за безвъзмездна помощ. Проектите, изпълнявани в рамките на тезиспоразумения, са свързани с намаляване на отрицателните икономически, технически,екологични и социални последици от по-ранното извеждане от експлоатация на блокове1-4 на АЕЦ “Козлодуй”

С влизането в сила на Регламент за подпомагане извеждането от експлоатация наблокове 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй” за периода 2010 – 2013г. са предвидени още 300 млн.евро за финансиране на проекти от МФК. Тези средства ще се разпределят в съотношение60% / 40% за проекти в ядрената и неядрената енергетика. Годишно ще се отпускат по 75млн. евро. За проекти, свързани с извеждане от експлоатация, са предвидени около 180млн. евро за периода 2010-2013г


Стр. 55 от 64

VІ.2. Оценка за съответствието и наличността на ресурсите. (Анализ наадекватността на фондовете „РАО” и „ИЕЯС”)

Концепцията за бъдещата финансова отговорност според МААЕ и NEA,(изследванена ОИСР "Бъдещи финансови задължения, произтичащи от ядрени дейности (1996 г.) ", сеопределя като разходите на организация или компания ще трябва да покриват последицитеот сегашната й дейност. Те възникват, когато системите и процедурите не са налице, за дабъдат изпълнени веднага или в кратки срокове необходимите действия по извеждане отексплоатация и управление на РАО. Предвид факта, че разходите по УРАО, вкл.извеждането от експлоатация са част от една икономическа дейност (производство/доставка на електрическа енергия), те трябва да бъдат оценени чрез своята "разходнаефективност". Нивата или начините за финансиране трябва да са в състояние на възможнакорекция във времето, за да се отразяват промените в обстоятелствата като:

текущи или очаквани разходи (труд, енергия, материали или промяна в обема наРАО);

инфлация; планирани приходи от инвестиции на фондовете; нови регулаторни изисквания; пазар на електроенергия; техническо развитие и нововъведения; политически и икономически решения.

Според действащата нормативна уредба обемът на разходите на фонд”РАО” е взависимост от сроковете на планираните мероприятия в действащата „Стратегия забезопасно управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци” итекущите годишни програми за дейността на ДП ”РАО” по управление на радиоактивнитеотпадъци, включена в бюджетната програма на Министерство на икономиката,енергетиката и туризма. Средствата, натрупани във фондовете, се изразходват занеограничен срок. Това налага преглед на досега оползотворените средства в тази насока,като в графиката (Фиг. 13) по-долу е направено сравнение на приходите във фонд ”РАО” иразходите, финансирани от него:

Фиг.13

РАО

0

5 000 000

10 000 000

15 000 000

20 000 000

25 000 000

30 000 000

35 000 000

40 000 000

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

години

лв Приход

Разход

От графиката е видно, че размерът на изразходваните средства за 2009г. е близък дотози на внесения за предходната година. Макар обемът на акумулираните средства да е в


Стр. 56 от 64

размер на 146 млн. лева, при този темп на изразходване, адекватността на фонда езастрашена. Анализът показва, че към края на 2009г. 44% от средствата, акумулирани презгодините, вече са изразходвани.

В момента балансът с натрупване на фонд „РАО” е 145 млн. лева.

В настоящата ситуация над 95% от средствата, акумулирани във фонда, са от вноскина АЕЦ „Козлодуй”, като предприятие с най-висок процент на генерирани радиоактивниотпадъци. При запазване на производствения темп и безаварийна работа на централата,запазване размера на вноската и цената на електроенергията, можем да направим следнотодопускане: при средностатистическо производство от 15 TWh на година и 21 млн. левагодишни вноски в следващите пет години (до старта на нова генерираща РАО мощност) сеочакват недисконтирани и без олихвяване приходи от 105 млн. лева.

По отношение на акумулирания финансов ресурс във фонд „ИЕЯС” се наблюдава, чев началния период има висок темп на акумулиране на средства във фонда, като презпоследните години то има вече устойчив растеж. Редът за набиране на средствата сеопределя основно на база прогнозни количества РАО, получени от експлоатацията наблоковете (или прогнозни разходи за извеждане от експлоатация) и проектния срок наексплоатация на блоковете. В момента във фонд „ИЯСЕ” са акумулирани 1 053 895 650.43лв.

При запазване на производствения темп и безаварийна работа на централата,запазване размера на вноската и цената на електроенергията, можем да направимдопускането: при средногодишно производство на електроенергия от 15 ТWh и 55 млн.лвсредногодишен размер на вноската във фонда биха се акумулирали 275 млн. лвнедисконтирани приходи без глоби, санкции и др.

Фиг.14

ИЕЯС

0

20 000 000

40 000 000

60 000 000

80 000 000

100 000 000

120 000 000

140 000 000

160 000 000

180 000 000

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

години

лв. Приходи

Разходи

Проблемът с разходите за извеждане от експлоатация е широко обсъждан и все ощеняма утвърдена единна методика. Съществуващите публикации на МААЕ и ОИСР са набаза сравнителни анализи на вече извършени или действащи мероприятия.


Стр. 57 от 64

Цитираните разходи в тези анализи силно се различават поради ред причини каторазличната стратегия за извеждане, разходите за труд и персонал (56%), капиталовите иексплоатационните разходи (34%) и разходите при риск и неопределеност(10%).(“Decommissioning of Nuclear Power Plants-NEA/OECD,2003)

Приемайки, че „текущата оценка” за извеждане от експлоатация на ядреносъоръжение е 500 млн. евро и се очаква да ескалира до 3% годишно, и че дейностите поизвеждане от експлоатация на съоръжението ще продължат 40 години от момента, тоочакваните бъдещи разходи ще бъдат 1 631 млн. евро. Ако приемем 5 % норма надисконтиране, нетната настояща стойност на тези разходи ще бъде 232 милиона евро. Акодейностите по извеждане от експлоатация на съоръжението продължат 60 години, вбъдеще разходите ще бъдат 2 946 млн. евро, а нетната настояща стойност ще бъде 158милиона евро. Въпреки това, определянето на нетната настояща стойност може да сепромени, защото тя приема постоянни курсове и дисконтиращи проценти през дългипериоди от време.

Отчитайки спецификата на българския модел, и тъй като периодът на експлоатацияна ядрените съоръжения (респективно периодът на натрупване) е различен от периода наизвеждане от експлоатация, за определяне на необходимите средства е нужно да се приемефинансовия принцип на „нетната настояща стойност” с определен процент надисконтиране на бъдещите парични потоци. В международната практика (по методики наМААЕ, ОИСР и ЕС) е приет „реален дисконтов фактор” в рамките на 2-4%.*(“Decommissioning of Nuclear Power Plants-NEA/OECD,2003 Decommissioning cost ofWWER-440 Nuclear Power Plant, MAAE, 2003)

По методологията, разработена от EDF и Framatome по проект, финансиран от ЕСпрез 2003г., общата сума разходи за извеждането от експлоатация е от порядъка на 710MEUR. Тази методология е залегнала в “Стратегията за извеждане от експлоатация наблокове 1-4 на АЕЦ ”Козлодуй”.

Дейността „Възстановяване на площадката” не е оценена. Следва да се има впредвид, че в сумата от 710 MEUR не се включват разходи за:

очистване и възстановяване на площадката; изграждане на хранилище за окончателно съхраняване на конвенционалните

отпадъци, освободени от регулаторен контрол/; изграждане на хранилище за междинно съхраняване (decay storage) с цел достигане

на изискванията и критериите за освобождаване от контрол или изискванията икритериите на хранилището за окончателно съхранение;

извеждане от експлоатация на съоръженията за преработка и междинносъхраняване на РАО и на хранилищата за междинно съхраняване на ОЯГ;

транспортиране на ОЯГ (натрупано на площадката след по-ранното прекратяванена експлоатацията на блокове 1 до 4) извън площадката и неговата преработка илипогребване.

Адекватността на размера на разходите за извеждане от експлоатация се определя отследните състояния:

1. ескалация на средногодишната инфлация за последните години;2. повишаване на цената на енергоресурсите;3. увеличаване на текущите разходи за персонала (по данни на МААЕ представляват

56% от общите разходи);4. увеличаване на регулаторните такси за лицензиране на дейностите;5. промяна в правната уредба;6. промяна в пазарната обстановка относно повторната употреба на детайли, които

подлежат на освобождаване от регулаторен контрол и последващата им продажба;7. техническо развитие и нововъведения.


Стр. 58 от 64

В различни изследвания се посочват различни разходи за дейности по извеждане отексплоатация. Според МААЕ размерът на разходите е строго специфичен за всякаплощадка и за всяка държава. В редица проучвания се споменават стойности от порядъкана 300-700US$ (по цени от 1998г) за инсталиран киловат мощност или сумарно около 350US$ за блок. След обстоен преглед на съществуващите практики по извеждане отексплоатация, не само на реактори под налягане, но и на друг технологичен тип реактори,се забелязва постоянно нарастване на общия размер на планираните разходи *2

По силата на разпоредбите на чл.50 от ЗБИЯЕ, чл 47 от Закона за държавния бюджети чл 46 от ПМС №324/30.12.2009г. средствата, акумулирани във Фонд ''РАО'' и “ИЕЯС” садепозирани по единна бюджетна сметка в Българска народна банка и се олихвяваттримесечно по определен и съгласуван от министъра на финансите размер.

Фиг.15

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Януари.00

Януари.01

Януари.02

Януари.03

Януари.04

Януари.05

Януари.06

Януари.07

Януари.08

Януари.09

2-ро тр

им.2010

години

%

ОЛПср.л.% по депозитидох. ДЦК- мат.5год.лихва РАО

2 *Оценката на общите разходи за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ Бохунице(Словакия) при избор настратегия „незабавен демонтаж”, (от края на 2005 година) е 567 милиона евро. Предвижда се извеждането от експлоатация наблоковете да се изпълни за 25 години–2010-2035.

Оценката на общите разходи за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Ловиза” (Финландия) при избор настратегия „незабавен демонтаж”, (от края на 2003 година) е 216,395 милиона евро. Предвижда се извеждането от експлоатация наблоковете да се изпълни за 25 години–2028-2053.

Оценката на общите разходи за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 5 на АЕЦ „Норд” и 1 блок в АЕЦ „Рейнсберг”(Германия) при избор на стратегия „незабавен демонтаж”(от края на 1999 година) е 3 176 милиона евро.


Стр. 59 от 64

Фиг.16

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Януар

и.00

Януар

и.01

Януар

и.02

Януар

и.03

Януар

и.04

Януар

и.05

Януар

и.06

Януар

и.07

Януар

и.08

Януар

и.09

2-ро

трим

.2010

Години

%

ОЛПср.л.% по депозитидох. ДЦК- мат.5год.лихва ИЕЯС

В настоящия момент акумулираните средства не се използват с инвестиционна цел иединствената доходност, която имат, е от лихви на БНБ. Този факт поставя въпроса затяхното ефективно използване. В показаните графики е направено сравнение междудвижението на доходността на ДЦК с петгодишен матуритет, средния лихвен процент подепозитите в търговските банки и основния лихвен процент. Инвестирането на част отакумулираните средства в портфейл от нискорискови активи (държавни ценни книжа,облигации на Българската банка за развитие или на местна власт), с цел по-високадоходност при минимален риск е въпрос, който следва да бъде основно изучен в рамкитена търсената по-висока доходност и оптималното икономическо управление наакумулираните средства.

Въпреки изложеното, съгласно разпоредбите на чл. 49, чл. 50, ал. 2 – 4 и чл. 92, ал.2,4,5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, средствата на Фонд„Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд „радиоактивни отпадъци”(РАО) са неделима част от единната бюджетна сметка и се управляват в рамките наконтрола и управлението на ликвидността на целия ресурс на единната сметка съгласнореда, определен с годишния закон за държавния бюджет на Република България.

Таблица 13 Преглед на практиките по управление на Фондовете по света.

Държава Практики по управление на Фондовете за управление на РАО и ОЯГ

Швеция Инвестиционната стратегия за управление на фонда за РАО се определя отУправителния съвет на фонда, и е тясно свързана с реалнатавъзвръщаемост на десетгодишните държавните облигации, деноминиранив шведски крони. Според отчета на фонда 5,8% е биласредностатистическата норма на възвръщаемоста за 2008г. тя е 8%.

Великобритания Държавната компания Nirex внимателно следи за нормата на доходносткато се съобразява с правителственото изискване за 6% реалнавъзвръщаемост на публичните финанси. Тъй като разходите по проекта заизграждане на хранилище не са могли да бъдат съпоставени с другподобен проект, от финансова гледна точка те биха могли да бъдат "безриск" и трябва да са дисконтирани с безрисков лихвен процент. Предвидтези и други фактори в икономиката, нормата на дисконтиране за приходи


Стр. 60 от 64

Държава Практики по управление на Фондовете за управление на РАО и ОЯГ

е определена на 7%.Белгия Отчитайки стойността на парите във времето, и алтернативната цена на

капитала, таксите върху електроенергията ескалират всяка година с единпостоянен безрисков лихвен процент от 2% (в реално изражение)

Финландия Енергийните компании в ядрения отрасъл могат да заемат обратно до 75%от своите вноски във фонда срещу предоставяне на ценни книжа пристандартна лихвена ставка, която се формира на база ОЛП плюс 2% .Практически целият размер на средствата във фонда е реинвестиранобратно в енергийните компании.

Франция Методът за калкулиране на бъдещите разходи се базира на принципа нанастоящата стойност. Разходите се коригират ежегодно с инфлацията и сепреразглеждат периодично с оглед на технологичните и регулаторнипромени. Финансовите активи на COGEMA се инвестират вдиверсифициран набор от големи дружества, котирани на борсата, чиитоакции се търгуват свободно. Тъй като френската държава е собственик на89% от COGEMA, се счита, че тя е достатъчен гарант за наличността насредствата.

Холандия Настоящите и бъдещите разходи по управление на РАО се покриват отсредства, инвестирани в капиталови инструменти с гарантиранадоходност.

Испания Средствата за управление на РАО и ИЕЯС, са инвестирани във финансовпортфейл (облигации на централната и местна власт и големи компании,заети в енергийния сектор). Реалната годишна норма на възвръщаемост ев рамките на 3.5%.

САЩ Голяма част от средствата, акумулирани за УРАО и ИЕЯС, саинвестирани в защитени от инфлацията държавни ценни книжа, чиятолихва се калкулира и преразглежда на полугодие.

Средствата от фондовете в повечето страни се инвестират в комбинация от пари вброй, парични еквиваленти с нисък риск, краткосрочни и лесно достъпни опции заинвестиции, като например облигации. Като общо правило, паричните средства в тезифондове се инвестират в ниско рискови активи, като например държавни облигации,въпреки че в някои случаи фондът всъщност не разполага с ликвидни средства, тъй катоправителство заема от тях за текущи цели. Като резултат от тази политика на нисък риск,нормата на възвръщаемост е обикновено в диапазона 2-4%.

Друг важен момент, свързан с размера на нормата на дисконтиране, е да бъде ливключвана в нея надбавка за прогнозната бъдеща инфлация или не. Това зависи от начина,по който са определени бъдещите парични потоци. Ако в техния състав е включенонарастване на цените в резултат от инфлацията, то в дисконтовия фактор също трябва дабъде отразена инфлацията, и обратно.


Стр. 61 от 64

Фиг. 17

Фонд "РАО"

0

2

4

6

8

10

12

14

16

Януари.0

0

Януари.0

1

Януари.0

2

Януари.0

3

Януари.0

4

Януари.0

5

Януари.0

6

Януари.0

7

Януари.0

8

Януари.0

9

2-ро т

рим.20

10

години

%

ИнфлацияЛихва

Фонд "ИЕЯС"

0

2

4

6

8

10

12

14

16

Януари.0

0

Януари.0

1

Януари.0

2

Януари.0

3

Януари.0

4

Януари.0

5

Януари.0

6

Януари.0

7

Януари.0

8

Януари.0

9

2-ро т

рим.20

10

години

%

ИнфлацияЛихва

Фиг. 18

В показаните таблици е направено сравнение между движението на инфлацията вБългария и лихвите плащани по средствата на фондовете от страна на централната банка.Съществува сериозна/голяма разлика между нивата на инфлацията /2005-2009г./ и лихвитепо средствата на фондовете. Това е фактор за намаляване на средствата в двата фонда вреално изражение.

За целите на анализа са идентифицирани финансови рискове, които влияят върху:

1. Управлението на РАО, ОЯГ и дейностите по извеждане от експлоатация: риск при финансовото осигуряване и управление на проектите;


Стр. 62 от 64

риск при промяна в размера на разходите за управление на ОЯГ и ВАО отпреработката му;

риск при контрагента при проекти за извеждане от експлоатация; риск при финансовото осигуряване и управление на проектите; риск при увеличаване на регулаторните такси и промяна на данъчната система;

2. Управлението на фондове „РАО” и „ИЕЯС” „Пазарен” риск, свързан с намаляване на обема на продажбите на ел. енергия и

намаление на продажните цени. „Лихвен” риск при начисляване на дължимата лихва за сметка на ДБ и/или норма

на доходност от инвестиции със средствата на фонда, както и ескалация насредногодишната инфлация.

„Валутен” риск при преминаване към евро като основна валута. Прогнознитеразходи за дейностите по управление на РАО и ИЕЯС са изчислявани в евро, носредствата се акумулират в лева.

Основната цел на фондовете е ефективно да финансират дейностите поуправление на РАО, вкл. ИЕЯС и У ОЯГ сега и в бъдеще, така че да се гарантира:

достатъчно средства, които винаги ще бъдат на разположение, за да не сепрехвърля непосилна тежест за бъдещите поколения;

справедливо пропорционално разпределение на разходите по управление наРАО и ОЯГ между източниците им;

ефективност на разходите за управление на единица РАО или ОЯГ; прозрачност при финансовото управление на средствата, която гарантира че

тези средства няма да бъдат отклонени неправомерно за други цели.

Тази цел ще се реализира чрез прилагането на мерки, които усъвършенстватдействащата финансова система за управление на РАО и ОЯГ и отчитат изброените погоре рискове. Тези мерки са:

Повишаване на ефективното използване на средствата от Международен фонд„Козлодуй” за целите на извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”;

Провеждане на оценки и преглед на натрупаните средства за ИЕЯС и зауправление на РАО и тяхното използване с цел своевременна реакция при недостиг.насредства. Оценката на разходите трябва да разгледа влиянието на различни фактори,включително и външни елементи, като: национални изисквания или промени в политикатаи в правната рамка; регулаторни промени; екологични, икономически и социално-политически, фактори; разположение, концепция и план; график за изпълнение напрограмите за управление на РАО и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения ит.н. Ако разходите за извеждане от експлоатация се увеличат по време на експлоатациятана съоръжението, операторът трябва да бъде отговорен за това и трябва да направикорекции на вноските си към фонда, за да покрие цялата отговорност;

За средствата, които се събират за бъдеща употреба, следва да се гарантира, четяхната реална стойност ще се запазва. Във всеки случай, защитата и сигурността насредствата е от първостепенно значение, като същевременно се подчертаванепредвидимият характер на инвестициите във фондовия пазар. Отчитайки тези условия енеобходимо да се изготви анализ на възможностите за инвестиране на средствата в нискорискови финансови инструменти. Една по-амбициозна цел е да гарантира, че реалнатастойност се увеличава преди да е необходимо активите да се използват по предназначение.Приходите от Управлението на средствата във фондовете, да остават във фондовете:


Стр. 63 от 64

МИЕТ , съгласувано с МФ да сключват договор с БНБ по Закона за задълженията идоговорите за управление на средствата по двата фонда, който да гарантира реалнаположителна доходност върху депозираните средства, като начислената лихва върхусредствата да е в размер, най-малко покриващ средногодишната инфлация за текущиябюджетен период(според т.16 от секция 7 от препоръките на ЕК за управление нафинансовите средства за ИЕ и УРАО и към към чл.49.т.3 и т.5 на ЗБИЯЕ).

Вноските във двата фонда представляват публични държавни вземания,обезпечаващи дейността на ДП „РАО”.чл.49, ал.4 от ЗБИЯЕ.

Договорът между МИЕТ и ДП „РАО” да е само „Договор за финансиране наизпълнението на годишната програма на лицензианта по управление на РАО, катогодишната програма на лицензианта се приема от Управителния съвет на ДП „РАО” /чл.86, ал.1, т.3/ и Управителния съвет на фонд”РАО” /чл.97,ал.1,т.6/.

По същество ДП „РАО” не извършва външна услуга и трябва неговите сделки да сеоблагат с нулева ставка по ЗДДС.

Законово регламентиране на хипотезата, при която в съответствие с принципа„замърсителят плаща” и с оглед на потенциалните трудности от отнасяне на дефицити къмбивши оператори, следва да се отчете възможността в случай на дефицит настоящиятоператор да направи незабавни финансови корекции ва вноските си към фонда в моментана прехвърляне на собствеността. По този начин отговорностите на предишния операторне могат да бъдат напълно прехвърлени към новия оператор.

РАЗДЕЛ VІІ. КООРДИНИРАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ПЛАНОВЕ,ОТГОВОРНОСТИ И КОНТРОЛ

Механизъм на реализация на програмата, заложена в стратегиятаКоординатор и главен изпълнител на целите, заложени в стратегията, е МИЕТ. В

рамките своята компетентност, в изпълнението на настоящата стратегия участват МОСВ,МТСП, МВР, МФ, МЗ, МОН, АЯР, АЕЦ «Козлодуй” ЕАД, НЕК ЕАД, ИЯИЯЕ-БАН, ДП”РАО”, Главният изпълнител и координатор на целите организира работата накомпетентните институции и организации. Той отчита обемите на финансиране зареализация на тези цели от различните източници, предварителните резултати отизпълнението на стратегията, уточнява последващите мероприятия за постигане нацелите, междинните срокове за реализация и обемите за финансиране. Изпълнението намероприятията от компетентните институции и организации става чрез договори поЗакона за обществените поръчки.

Управлението и контрола на изпълнението на заложените в стратегия цели сеосъществява от МС чрез МИЕТ. Координаторът и компетентните институции иорганизации осъществяват своите функции във взаимодействие. Текущото управление щесе осъществява от междуведомствена група, в чиитио състав ще бъдат включенипредставители на компетентните институции и организации. Ръководител на групата щебъде заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Междуведомствената група ще извършва следните дейности: осъществява координация на дейностите, заложени в стратегията. следи хода на работата по изпълнение на проектите, за постигане на крайните цели. осъществява мониторинг на изпълнението и изготвя на всеки 3 години доклад за

напредъка по изпълнението на настоящата Стратегия. Докладът се представя предМинистерски съвет.


Стр. 64 от 64

РАЗДЕЛ VIII. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА1. Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни

отпадъци” Приетата с протоколно решение №49 по т.10 от 23 декември 2004 отМинистерски съвет

2. Policies and Strategies for Radioactive Waste Management, NUCLEAR ENERGYSERIES No. NW-G-1.1, International Atomic Energy Agency, Vienna, 2009.

3. Siting of Near Surface Disposal Facilities, Safety Standarts Series No. 111-G-3.1, 19944. The Principles of radioactive waste management, Safety Series 111-F, International5. Atomic Energy Agency, Vienna, 1995.6. Fundamental safety principles,Safety Series No. SF-1 International Atomic7. Energy Agency, Vienna, 2006.8. Classification of Radioactive Waste, Safety Series 111-G-1.1, International Atomic9. Energy Agency, Vienna, 1994.10. The economics of the nuclear fuel cycle, NEA/OECD, 199411. Decommissioning Funding Ethics, Implementation, Uncertainties

NEA/RWM/WPDD(2006)12. Financial Aspects of Decommissioning, IAEA-TECDOC-1476, 200513. Decommissioning Nuclear Power Plants – Policies, Strategies and Costs (OECD/NEA

2003).14. Decommissioning cost of WWER-440 Nuclear Power Plant, International Atomic15. Energy Agency, Vienna,, 200316. Cost Considerations and Financing Mechanisms for the Disposal of Low and

Intermediate Level Radioactive Waste IAEA-TECDOC- 1552, 200717. Guidance for Calculating the Indicator of Sustainable Development for Radioactive

Waste Management International Atomic Energy Agency, Vienna,, 200418. Препоръка на Европейската Комисия 2006/851/ Euratom (за управление на

финансовите ресурси за извеждане от експлоатация на ядрените инсталации,управление на ОЯГ и РАО)

19. Шести доклад за състоянието на управлението на радиоактивни отпадъци иотработено гориво в Европейския Съюз COM(2008)542, EK Брюксел, 2008

20. Актуализирана Стратегия за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ„Козлодуй”, “АЕЦ „Козлодуй” ЕАД”, 2006

21. Програма за управление на отработеното ядрено гориво,идент. №ДОД.ЯГЦ.ПМ283/03, АЕЦ „Козлодуй” 2005г.

22. Комплексна програма за управление на АО от “АЕЦ „КОЗЛОДУЙ”” ЕАДИдент.№ ДОД.ЕД.ПМ.387/03, АЕЦ „Козлодуй” 2009г.

23. Отчет по Споразумение № 2 05 004/09.05.2005 „Охарактеризиране на течните РАОна АЕЦ „Козлодуй” по отношение на радионуклидите значими за дългосрочнатабезопасност при съхраняването им” ДП РАО, 2007.

24. „Технически проект на АЕЦ „Белене” - редакция 2”, разработен в изпълнение на„Споразумение между НЕК ЕАД и ЗАД „Атомстройекспорт” от 29.11.2006г. заизграждане на АЕЦ „Белене”

25. Ситуационен анализ на кадровото осигуряване на ядрено- енергийния отрасъл вРепублика България за периода 2009-2013 г. и перспективи за развитие до 2020 г.,МИЕ, 2008г.


Стр. 65 от 64

РАЗДЕЛ ІХ. ПРИЛОЖЕНИЯ1. Използвани съкращения2.Списък на международните договори, закони и подзаконови нормативни актове,

приложими към съоръженията за управление на отработено гориво и съоръженията зауправление на РАО.

3.Дефиниции4.Национална институционална инфраструктура при управлението на отработено

ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.5.Преглед на техническите възможности за управление на РАО6. Преглед на препоръчаните крайни етапи за управление за специфични потоци

РАО.7. План график за основните дейности по изграждането на НХРАО8. План за действие към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и

на радиоактивните отпадъци до 2030г.


Стр. 1 от 1

ПРИЛОЖЕНИЕ №1ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

АСЕ Агенция по снабдяване на ЕвратомАЯР Агенция за ядрено регулиранеВАО Високоактивни отпадъциДП „РАО” Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”ЕК Европейска комисияEП-1 Електропроизводство 1 на АЕЦ „Козлодуй”ЕП-2 Електропроизводство 2 на АЕЦ „Козлодуй”ЗБИЯЕ Закон за безопасно използване на ядрената енергияЗЕ Закон за енергетикатаИЯИЯЕ-БАН Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАНМЗ Министерство на здравеопазванетоМИЕТ Министерство на икономиката, енергетиката и туризмаМНРАО Много ниско активни РАОМФК Международен фонд за подпомагане извеждането от

експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”НЦРРЗ Национален център по радиобиология и радиационна

защитаНСРАО Ниско и средно активни отпадъциНХРАО Национално хранилище за ниско и средно активни отпадъциОЯГ Отработено ядрено горивоРАО Радиоактивни отпадъци


Стр. 1 от 6

ПРИЛОЖЕНИЕ №2

ДЕФИНИЦИИ

Активация процесът на образуване на радионуклиди чрез облъчванеБариера всяка физическа (инженерна или естествена) преграда, която

предотвратява или възпрепятства придвижването на хора,разпространението на радионуклиди или други феномени(напр. огън), осигурява защита срещу радиацията.

Ведомствен контрол контрол на всеки обект, в който се съхраняват радиоактивниотпадъци и отработено гориво, осъществяван откомпетентното ведомство или организация, определени отзаконодателството на държавата. Този контрол може да бъдеактивен (мониторинг, надзор, провеждане на възстановителниработи) или пасивен (контрол на земеползването) и е факторпри проектирането на ядрено съоръжение, вкл. хранилище зарадиоактивни отпадъци;

Експлоатационен срок времето, през което съоръжението за управление на ОЯГ илиРАО се използва за целите, за които е предназначено. Вслучай на съоръжение за погребване, периодът започва спървото разполагане на ОЯГ или РАО и завършва с неговотозатваряне

Затваряне 1. административни и технически дейности, извършвани вхранилището в края на експлоатационния му срок — т.е.покриване на погребаните РАО (за приповърхностнихранилища) или запълване и/или запечатване (за геоложкохранилище заедно с пътищата към него) и приключване надейностите във всички свързани структури.2. завършване на всички операции с ОЯГ или РАО вопределен момент след разполагането им в съоръжение запогребване. Това включва и заключителните инженерни илидруги работи, необходими за привеждане в дългосроченаспект на съоръжението в безопасно състояние

Закрит източник източник на йонизиращи лъчения, който се използва, без да сенарушава неговата цялост и чиято конструкция е такава, чепри нормални условия на експлоатация се изключваразпространение на съдържащи се в него радиоактивнивещества в околната среда. В съответствие със свързания сдейностите със закрити източници риск, те са класифицират впет категории по активност

Геоложко погребване(на РАО)

разполагане на радиоактивни отпадъци в стабилна геоложкаформация на дълбочина над 100 метра чрез използване наинженерни и природни бариери

Имобилизация нарадиоактивнитеотпадъци

Физикохимични процеси за втвърдяване на отпадъците и,включване в матрица или в херметична опаковка заминимизиране на риска от освобождаване на радиоактивноств процесите на преместване, транспортиране, съхраняване ипогребване. Критерии към получения продукт са механичнаякост, химическа и радиационна устойчивост и


Стр. 2 от 6

топлопроводимостИзвеждане отексплоатация

всички административни и технически дейности, предприети,за освобождаване на ядреното съоръжение от регулиране поЗБИЯЕ, включително затваряне на съоръжение за погребванена радиоактивни отпадъци или отработено ядрено гориво.Тези мерки включват и процесите на дезактивация идемонтаж

Избор на площадка процесът на определяне на подходящо място за изграждане наконкретно ядрено съоръжение или обект с източници найонизиращи лъчения, включително извършване на подходящаоценка и определяне на проектните основи

Изпращаща Страна Страна, от която се планира да започне или започватрансграничен превоз

Изхвърляния планирани и контролирани освобождавания на течни илигазообразни радиоактивни материали в околната среда,образувани при нормална експлоатация на ядренисъоръжения под регулиращ контрол, като узаконена практикав граници, разрешени от регулиращия орган;

Източник найонизиращи лъченияили "източник"

радиоактивно вещество, апарат, уредба, изделие, инсталацияили съоръжение, които имат способност да излъчватйонизиращи лъчения или да отделят радиоактивни вещества(с изключение на ядрените съоръжения);

Крайна точка Точка, в която радиоактивният отпадък е надеждно изолиранот околната среда за целия период необходим за естественияразпад на съдържащите се в него радионуклиди.

Кондициониране нарадиоактивниотпадъци

технологични операции включващи намаляване на обем,фазов преход в твърда форма, разполагане на отпадъците вопаковка., за преместване, транспортиране, съхраняване и/илипогребване. Кондиционирането може да включва ипроизводство на опаковките за отпадъците и ако енеобходимо осигуряване на допълнителна опаковка

Контейнер вместимост, в която се разполага формата радиоактивенотпадък за безопасно обработване, превозване, съхраняванеи/или погребване. Контейнерът за отпадъците представляваелемент от опаковката на отпадъците

Лицензия всеки правен документ, предоставен под юрисдикцията надържавата, с който се възлага отговорността за избор наплощадка, проектиране, изграждане, въвеждане вексплоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация наядрена инсталация и управление на РАО.

Нуклидатом (атомно ядро), който се характеризира чрез броя протонии неутрони и своето енергетично състояние.(БАН)

Обект с източник найонизиращи лъчения

мястото заедно с комплекса от защитни средства,предназначено за използване на източник или запроизвеждане на източник, или за извършване на дейности сизточник с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж,измервания, ремонтни дейности или други услуги запотребители на източници, включително за съхраняване наизточниците и на радиоактивни отпадъци


Стр. 3 от 6

Опаковка съвкупност от компоненти, необходими за пълното задържанена радиоактивни вещества, включително и радиоактивенотпадък

Освобождаване отрегулиране

регулирана дейност, извършвана от лицензиант или титулярна разрешение, когато радиологичното въздействие на тазидейност (погребване, рециклиране, повторно използване и др.дейности с радиоактивни вещества или материали) едостатъчно ниско и не подлежи на по-нататъшен контрол поЗБИЯЕ и наредбите за прилагането му.

Отработено гориво ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона нареактор и е окончателно извадено от нея. ОЯГ може да бъдесчитано като използваем ресурс, който може да бъдепреработен или да бъде определено за окончателнопогребване, без други намерения и третирано като РАО ;

Повърхностнопогребване (на РАО)

разполагане на РАО на и под земната повърхност надълбочина до 100 m чрез използване на природни илиинженерни бариери;

Погребване разполагане на отработено гориво, когато се счита катоотпадък или на радиоактивни отпадъци в лицензираносъоръжение или място без намерение за извличането им

Превоз промяна на местонахождението на даден товар от мястото напроизход на товара до мястото на неговото предназначение.Превозът може да включва транзитен престой и временносъхраняване на товара

Преработване наотработеното ядреногориво

процес или операция, целта на които е извличане нарадиоактивни изотопи от отработеното ядрено гориво с целпоследващото им използване

Предварителнапреработка нарадиоактивниотпадъци

стадии от управлението на радиоактивните отпадъци тявключва технологичните дейности по събиране, сортиране,регулиране на химическия състав и дезактивация наотпадъците към него се отнася и технологичното съхранение

Преработване нарадиоактивниотпадъци

процес или операция, целта на които е осигуряване набезопасността и/или получаване на икономически ефект чрезизменение на характеристиките на отпадъците: намаляванетона обема, извличане на радионуклидите и изменение насъстава на отпадъците посредством физико химически методина изгаряне, пресоване, изпаряване, филтрация, йонообмен ит.н.;

Приемаща Страна Страна, до която се планира или се осъществяватрансграничен превоз

Притежател налицензия

юридическо или физическо лице, което носи общаотговорност по ЗБИЯЕ за ядрената инсталация, както епосочено в лицензията

Радиоактивност Явление, при което атомите претърпяват спонтанен случаенразпад, обикновено съпроводено с излъчване на радиация.

Радиоактивен отпадък радиоактивно вещество в газообразна, течна или твърдаформа, чието по-нататъшно използване не се предвижда отлицензианта или титуляра на разрешение (физическо и


Стр. 4 от 6

юридическо лице) и което се контролира от агенцията заядрено регулиране като радиоактивен отпадък съгласноЗакона за безопасно използване на ядрената енергия,включително радиоактивен източник, чийто срок за безопаснаексплоатация е изтекъл съгласно производственатадокументация;

Радионуклид нестабилен нуклид (атом), който се разпада без външновъздействие с емисия на лъчение.

Радионуклиди сприроден произход

радионуклиди които се срещат в естествени условия вприродата на Земята в значими количества. Точнотоопределение на термина „значителни количества” се отнасядо компетенциите на регулиращия орган;

Радиоактивенматериал с природенпроизход (NORM)

радиоактивен материал който не съдържа значителниколичества радионуклиди, освен природните радионуклиди;

Разрешение всяко упълномощаване, допускане или удостоверение,издадени от регулиращия орган по ЗБИЯЕ за изпълнението навсякакъв вид дейност, свързана с управлението наотработеното гориво или радиоактивните отпадъци;

Регулиращ орган всеки орган или органи, на които държавата е предоставилаюридически пълномощия да регулира всеки аспект набезопасността при управление на ядреното гориво илирадиоактивните отпадъци, включително и издаването наразрешения;

Регулиращ контрол всяка форма на контрол или регулиране прилаган отрегулиращия орган по отношение на съоръженията илидейностите по причини свързани с осигуряването на ядренатабезопасност и радиационната защита и сигурността ибезопасността на ИЙЛ;

Съоръжение зауправление наотработено гориво

всяко съоръжение, чиято основна цел е управление наотработено ядрено гориво;

Съоръжение зауправление нарадиоактивниотпадъци

всяко съоръжение или инсталация, основна цел на което еуправлението на радиоактивните отпадъци, което включва иядрено съоръжение в процес на извеждане от експлоатация,когато то е обявено от държавата като съоръжение зауправление на радиоактивни отпадъци;

Съхраняване складирането на ядрен материал или радиоактивни вещества,включително на отработено гориво или радиоактивниотпадъци, в лицензирано съоръжение, което осигуряваограничаване на тяхното въздействие, с намерение заизвличането им;

Техногеннирадионуклиди

радионуклиди, чието наличие или концентрация врадиоактивното вещество се дължат на човешка дейност;

Транспорт всички действия и условия, свързани с подготовката, превозаи получаването на товар. Това може да включва проектиране,производство, поддръжка и ремонт на опаковъчни комплекти,подготовка на товара, предаване за превоз, товарене, превоз,разтоварване и приемане на товара в крайния пункт напревоза;


Стр. 5 от 6

Транзитна Страна всяка Страна, различна от изпращащата и приемащатаСтрани, през чиято територия се планира или се осъществяватрансграничен превоз;

Трансграничен превоз всеки превоз на гориво или радиоактивни отпадъци отизпращащата Страна до приемащата Страна;

Управление нарадиоактивниотпадъци

всички дейности, включително и тези по извеждане отексплоатация, които са свързани с манипулирането,предварителната обработка, преработката, кондиционирането,съхраняването или погребването на радиоактивните отпадъци,с изключение на транспортирането извън площадката. Томоже също да включва и изхвърляния;

Управление наотработено гориво

всички дейности, които са свързани с манипулирането илисъхраняването на отработено гориво, с изключение напревозването извън площадката.

Устойчивост науправлението на РАО

Състоянието, при което количествата РАО очакващипогребване не се увеличават, отпадъците са в крайна форма,изисквана за погребване и се съхраняват безопасно.

Фонд извеждане отексплоатация

означава всякакъв вид финансови ресурси, предназначени дапокриват разходите, необходими за извеждане отексплоатация на ядрени съоръжения

Характеризиране нарадиоактивен отпадък

определяне на физичните, химичните и радиационнитесвойства на отпадък с цел определяне на необходимостта отобработване, съхраняване и/или погребване;

Хранилище за РАО стационарен обект, лицензирано специализирано съоръжение(напр. повърхностно или дълбоко геоложко) предназначено засъхранение на РАО, разположено в рамките определената отпроекта територия и оборудвано с необходимите зауправление на РАО системи и оборудване;

Ядрено горивен цикъл всички операции свързани с производството на ядренаенергия, включваща добив, преработка на руда, обработка иобогатяване на урана, производство на ядрено гориво,експлоатация на ядрени реактори, преработка на ядренотогориво, извеждане от експлоатация, както и всяка дейност поуправление на радиоактивни отпадъци погребването им ивсяка дейност по изследвания или разработване наизложените операции;

Ядрена централа електроцентрала, в която енергията се генерира от един илиповече ядрени реактори и която може да включваприлежащите съоръжения за управление на радиоактивниотпадъци и отработено ядрено гориво, разположени на еднаплощадка, за които са предвидени обща физическа защита иаварийно планиране;

Ядрено съоръжение гражданско съоръжение и свързаните с него територия,сгради и оборудване, в които радиоактивните материали сегенерират, обработват, използват, манипулират, съхраняватили погребват в такъв мащаб, че се изисква отчитането набезопасността, ядрено съоръжение" е и всяко съоръжение зауправление на радиоактивни отпадъци;


Стр. 6 от 6

Ядрена инсталация а) инсталация за обогатяване, завод за производство на ядреногориво, атомна електроцентрала, съоръжение за преработка,изследователски реактор, съоръжение за съхранение наотработено гориво; и б) съоръжения за съхранение нарадиоактивни отпадъци, които се намират на същатаплощадка и са пряко свързани с ядрените инсталации,изброени в буква а);


Стр. 1 от 4

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

СПИСЪК НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ, ЗАКОНИ И ПОДЗАКОНОВИНОРМАТИВНИ АКТОВЕ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗАУПРАВЛЕНИЕ НА ГОРИВО И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НАРАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ

I. Списък на международните договори, закони и подзаконови нормативниактове.

I.1. Международни договори и споразуменияI.1.1. Единна конвенция за безопасност при управление на отработено ядрено

гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (ратифицирана съсзакон, приет от 38-мо Народно събрание на 10.05.2000 г. - ДВ, бр. 42 от 2000 г.обнародвана., ДВ, бр. 63 от 2001 г., в сила от 18.06.2001 г.

I.1.2. ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданска отговорност за ядрена вреда;I.1.3. КОНВЕНЦИЯ за физическа защита на ядрения материал;I.1.4. КОНВЕНЦИЯ за оперативно уведомяване при ядрена авария;I.1.5. КОНВЕНЦИЯ за помощ в случай на ядрена авария или радиационна

аварийна обстановка;I.1.6. КОНВЕНЦИЯ за оценка на въздействието върху околната среда в

трансграничен контекст, обнародвана 1999 г., в сила от 1997 г.I.1.7. СПОГОДБА между правителството на Република България и

правителството на Република Гърция за оперативно уведомяване при ядрена авария иобмен на информация за ядрени съоръжения;

I.1.8. СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България иправителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен наинформация за ядрени съоръжения;

I.1.9. СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България иправителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и заобмен на информация за ядрени съоръжения;

I.1.10. СПОГОДБА между правителството на Република България иправителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на мирнотоизползване на атомната енергия;

I.1.11. СПОГОДБА между правителството на Република България иправителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на атомнатаенергетика

I.1.12. СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република Молдова,правителството на Руската федерация, правителството на Република България и кабинетана министрите на Украйна за сътрудничество при транспортиране на ядрени материалимежду Руската федерация и Република България през територията на Република Молдоваи територията на Украйна.

I.2. Европейско законодателствоI.2.1. Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия

(ЕВРАТОМ);I.2.2. Директива 2009/71/ЕВРАТОМ за установяване на общностна рамка за

ядрената безопасност на ядрените инсталации;I.2.3. Директива на Съвета 96/29/ ЕВРАТОМ от 13. 05. 1996 г. относно основни

стандарти на безопасността при защита здравето на работниците и на обществото отопасностите, породени от йонизиращо лъчение;

I.2.4. Директива на Съвета 2006/117/ ЕВРАТОМ от 20.11.2006 г, за надзора иконтрола при транспорт на радиоактивни отпадъци и отработено гориво;


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Стр. 2 от 4

I.2.5. Директива 2003/122/ЕВРАТОМ от 22.12.2003 за контрол на високоактивни закрити радиоактивни източници и ИЙЛ, чийто собственик е неизвестен;

I.2.6. Регламент на Съвета №1493/93/EВРАТОМ от 08.05.1996г. относнотранспорта на радиоактивни материали между страните членки;

I.2.7. Директива 87/600/ЕВРАТОМ от 14.11.1987г. за ранно оповестяване насъбитие с радиологични последствия;

I.2.8. Директива 2001/42/ЕС на ЕК и ЕП от 27. 06. 2001г. за оценка на влияниетона инвестиционните проекти и планове върху околната среда

I.2.9. Регламент на Съвета №2578/99/EВРАТОМ от 02.12.1999г. определящинвестиционни проекти който следва да се обсъдят в Комисията на ЕО в съответствие счл.41 от Договора за ЕВРАТОМ;

I.2.10. Регламент на Съвета №1209/2000/EВРАТОМ от 08.06.2000г. определящпроцедурите за уведомяването чл.41 от Договора за ЕВРАТОМ, изменение с Регламент№1352/2003/EURATOM от 23.07.2003г.

I.2.11. 16. Регламент на Съвета №302/2005/ EВРАТОМ от 08.12.2005 за прилаганена гаранциите на ЕВРАТОМ

I.2.12. ПРЕПОРЪКА на Комисията от 08.06.2000 за прилагане на чл. 36 наДоговора ЕВРАТОМ който касаят радиационен мониторинг на околната среда за целитена оценка на нивата на облъчване на населението като цяло.

I.2.13. Препоръка на Комисията от 18.12.2003г. за стандартизиране наинформацията за газообразни и течни изхвърляния от ядрени реактори и заводи запреработване на ОЯГ(С(2003)4832)

I.2.14. ПРЕПОРЪКА на Комисията 2006/851/ЕВРАТОМ за управление нафинансовите ресурси за извеждане от експлоатация на ядрените инсталации, управлениена ОЯГ и РАО.

I.2.15. Регламент на Съвета 647/2010/ЕВРАТОМ за финансовата помощ отОбщността по отношение на извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ„Козлодуй” в България (Програма Козлодуй).

I.3. ЗакониI.3.1. ЗАКОН за безопасно използване на ядрената енергияІ.3.2.ЗАКОН за опазване на околната среда;I.3.3. ЗАКОН за здравето;I.3.4. ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд;I.3.5. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи;I.3.6. ЗАКОН за устройство на територията;I.3.7. ЗАКОН за измерванията;I.3.8. ЗАКОН за финансовото управление и контрол на средствата в публичния

сектор;I.4. Подзаконови нормативни актовеI.4.1. НАРЕДБА за основни норми за радиационна защита, приета от

Министерския съвет 30 юли 2004;I.4.2.НАРЕДБА за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или

при замърсяване на околната среда над допустимите норми, приета от Министерскиясъвет;

I.4.3.НАРЕДБА за изграждане, експлоатация и развитие на Националнаавтоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в РепубликаБългария, приета от Министерския съвет;

I.4.4.НАРЕДБА за определяне размера на вноските и реда за набиране,разходване и контрол на средствата по фонд "Извеждане от експлоатация на ядренисъоръжения " и неговото управление, приета от Министерския съвет.



Стр. 3 от 4

I.4.5.НАРЕДБА за определяне размера на вноските и реда за набиране,разходване и контрол на средствата по фонд "Радиоактивни отпадъци" и неговотоуправление, приета от Министерския съвет;

I.4.6.НАРЕДБА за условията и реда за регистриране и разрешаване навъншнотърговските сделки, приета от Министерския съвет;

I.4.7.НАРЕДБА за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращилъчения, приета от Министерския съвет на 4 август 2004;

I.4.8.НАРЕДБА за условията и реда за уведомяване на Агенцията за ядренорегулиране за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращилъчения, приета от Министерския съвет на 30 юли 2004;

I.4.9.НАРЕДБА за осигуряване безопасността на ядрените централи, приета отМинистерския съвет на 19 юли 2004;

I.4.10. НАРЕДБА за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасноизползване на ядрената енергия, приета от Министерския съвет на 4 май 2004;

I.4.11. НАРЕДБА за условията и реда за събиране и предоставяне на информацияи за водене на регистри за дейностите – предмет на гаранциите по Договора занеразпространение на ядреното оръжие , приета от Министерския съвет на 6 август 2004;

I.4.12. НАРЕДБА за условията и реда за освобождаване на малки количестваядрен материал от прилагането на Виенската конвенция за гражданска отговорност заядрена вреда, приета от Министерския съвет на 4 август 2004;

I.4.13. НАРЕДБА за условията и реда за определяне на зони с особен статутоколо ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, приета отМинистерския съвет на 28 юли 2004;

I.4.14. НАРЕДБА за условията и реда за събиране и предоставяне на информацияи за водене на регистри за дейностите - предмет на гаранциите по Договора занеразпространение на ядреното оръжие;

I.4.15. НАРЕДБА за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена ирадиационна авария;

I.4.16. НАРЕДБА за осигуряване безопасността на изследователските ядрениинсталации от 02.09.2004

I.4.17. НАРЕДБА за условията и реда за придобиване на професионалнаквалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение и наудостоверения за правоспособност за използване на ядрената енергия, приета отМинистерския съвет на 6 август 2004;

I.4.18. НАРЕДБА за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци,приета от Министерския съвет на 3 август 2004;

I.4.19. НАРЕДБА за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения,ядрения материал и радиоактивните вещества, приета от Министерския съвет на 25 август2004;

I.4.20. НАРЕДБА за безопасност при извеждане от експлоатация на ядренисъоръжения, приета от Министерския съвет на 5 август 2004;

I.4.21. НАРЕДБА за осигуряване безопасността при управление на отработеноядрено гориво, приета от Министерския съвет на 2 август 2004;

I.4.22. НАРЕДБА за условията и реда за предаване на радиоактивни отпадъци наДържавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”, приета от Министерския съвет на 14юли 2004;

I.4.23. НАРЕДБА № 0-35 на министъра на народното здраве и министъра навътрешните работи от 02.08. 1974 г. за работа с радиоактивни вещества и други източницина йонизиращи лъчения



Стр. 4 от 4

I.4.24. НАРЕДБА за отчитане, съхраняване, превозване на ядрен материал иприлагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (Загл.изм. - ДВ, бр. 33 от 2001 г.)

I.4.25. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействиетовърху околната среда (ДВ бр.3, 2006г.)

I.4.26. Наредба № 1 от 15.11.1999 г. за норми за целите на радиационната защитаи безопасността при ликвидиране на последствията от урановата промишленост вРепублика България.

I.4.27. Инструкция № 1 на КИАЕМЦ от 12.12.1994 г. за реда и начина затретиране на радиоактивно замърсени материали, съоръжения и отпадъци отликвидирането на уранодобивните обекти.

I.4.28. Наредба № 36 на МЗ от 2009г. за условията и реда за упражняване надържавен здравен контрол.


Стр. 1 от 4

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

НАЦИОНАЛНА ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА ПРИУПРАВЛЕНИЕТО НА ОТРАБОТЕНО ЯДРЕНО ГОРИВО И РАДИОАКТИВНИОТПАДЪЦИ

Министерският съвет: определя държавната политика в енергетиката; приема енергийната стратегия на страната; приема стратегията за управление на отработеното гориво и радиоактивните

отпадъци ; взема решение за изграждане на ядрена централа; взема решение за изграждане на национално хранилище за радиоактивни

отпадъци; може да обяви ОЯГ за РАО;

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: ръководи разработването на политиката в областта на енергетиката; определя стратегическите цели и приоритети на политиката в областта на

енергетиката одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката; разработва и контролира изпълнението на енергийната стратегия на страната; провежда държавната политика по отношение на управлението на радиоактивни

отпадъци; разработва и контролира изпълнението на Стратегията за управление на

отработеното гориво и радиоактивните отпадъци ;

Агенцията за ядрено регулиране:Съгласно ЗБИЯЕ държавното регулиране на безопасното използване на ядрената

енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на РАО и ОЯГ сеосъществява от председателя на АЯР, който е независим специализиран орган наизпълнителната власт и има компетентност, определена със същия закон. Адекватнатаекспертна независимост на регулиращия орган се постига с даденото право средствата побюджета на агенцията да се разходват приоритетно за финансиране на проучвания ,анализи и експертизи, свързани с оценки на ядрената безопасност и радиационната защитаи за допълнително материално финансиране на служителите в администрацията.

Регулиращите дейности на АЯР се основават на точни и ясни изисквания, процедурии правила, които произтичат от националното законодателство и международнитедоговори, по които Р. България е страна.

Министерството на здравеопазването:Министерството е специализиран орган за провеждане на държавната политика в

областта на здравеопазването е Министерството на здравеопазването, което пряко иличрез своите органи ръководи, координира и контролира дейността по опазване, укрепванеи възстановяване здравето на населението. Органите на държавния здравен контролизвършват и контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието найонизиращи лъчения.

Министърът на здравеопазването осъществява спазването на принципите за защитаот въздействието на йонизиращите лъчения чрез:


Стр. 2 от 4

контрол на факторите на работната и жизнената среда за определяне инамаляване на облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения;

медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращилъчения;

дозиметричен контрол за определяне на вътрешното и външно облъчване налицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения;

оценка на облъчването и на радиационния риск на населението като цяло или нагрупи от него.

Законът за здравето изисква даване на заключение за съответствие на всичкипроекти за строителство, разширение и реконструкции на обекти с общественопредназначение (в това число и на обекти с източници на йонизиращи лъчения) съссъществуващите хигиенни норми и изисквания и със санитарните правила. Органите надържавния здравен контрол участват в състава на експертните съвети по устройство натериторията, съгласуват при необходимост устройствени схеми и планове, участват воценката на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изискваниякъм строежите, дават становище по готовността на строежите за въвеждането им вексплоатация по реда на Закона за устройството на територията. Органите на държавнияздравен контрол участват в пусковите и държавни приемателни комисии на всички обектис източници на йонизиращо лъчение и ядрени съоръжения. При неспазване на здравнитеизисквания за обектите с обществено предназначение се прилагат принудителниадминистративни мерки, като се спира строителството, забранява се пускането вексплоатация и се спира експлоатацията на обект или част от него.

Министерството на околната среда и водите:Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на

околната среда и водите.Министърът на околната среда и водите: контролира състоянието на околната среда на територията на страната; ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система

за мониторинг на околната среда (НСМОС); Българското национално законодателство по ОВОС транспонира пълно

европейското законодателство в тази област, по-специално Директива 85/337/ЕС,изменена и допълнена с Директива 97/11/ЕС . Компетентният орган за вземане на решениепо ОВОС е Министърът на околната среда и водите. Решението по ОВОС се взема възоснова на изготвената ОВОС, резултатите от проведените консултации и общественотообсъждане и в съответствие с действащото законодателство.

Такава оценка се прави задължително на инвестиционни предложения за: ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, включително демонтаж и

извеждане от експлоатация; инсталации/съоръжения, предназначени за преработване на отработено ядрено

гориво, в т.ч. за производство или обогатяване на ядрено гориво; обработване наотработено ядрено гориво или високоактивни отпадъци; окончателно погребване наотработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци; съхраняване за повече от 10години на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци на площадка, различнаот тази на която са произведени.

ДП „Радиоактивни отпадъци”:Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” е създадено през 2004 г. в

изпълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Дейностите напредприятието са свързани с планирането, проектирането, изграждането на съоръжения за


Стр. 3 от 4

управление на РАО, транспортирането, съхранението, погребването и управлението нарадиоактивните отпадъци на територията на Република България.

АЕЦ „Козлодуй” ЕАД:Управление “Извеждане от експлоатация” е структурно звено на “АЕЦ „Козлодуй””

ЕАД ,създадено през средата на 2000г., обособено с цел безопасното извеждане отексплоатация и осъществява всички необходими дейности по подготовката заизвеждане от експлоатация на блоковете, вкл. подпомагането в едно с другитеподеления на АЕЦ на:

Експлоатация в режим “Е”; Подготовка на извеждането от експлоатация; Управление и поддържане на площадката; Управление на проекти; Обучение на персонала; Управление на отпадъци; Управление на ОЯГ; Доставки; Демонтаж.

ГУП – ИЕ е създадена в съответствие със Споразумение между “АЕЦ „Козлодуй””ЕАД и ЕБВР от 2001, чрез Договор между “АЕЦ „Козлодуй”” ЕАД и НеобединенКонсорциум между компаниите Бритиш Нюклеър Фюълз Лимитид (BNFL) и Електриситедьо Франс (EDF) от 2003г., за изпълнение на всички дейности, финансирани отМеждународния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове отАЕЦ „Козлодуй” (KIDSF), администриран от Европейската банка за възстановяване иразвитие (EBRD), чрез предоставяне на консултантски, мениджърски и инженерниуслуги за подготовка и реализиране на утвърдения инвестиционен пакет заподпомагане извеждането от експлоатация на блокове1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.

НЕК ЕАД, Предприятие „АЕЦ Белене” :НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, която е Титуляр на

съществуващите лицензии и разрешения и носи основната отговорност забезопасността на ядрените съоръжения по смисъла на Конвенцията за ядрена безопасност,Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена вреда и на Закона забезопасно използване на ядрената енергия.

Българската академия на науките - Институт за ядрени изследвания и ядренаенергетика

Осигурява научното обслужване на дейностите при управлението на ОЯГ иРАО

Съвместно с ВУЗ обучение на специалисти по Ядрена и Реакторна физика,Ядрена енергетика, Ядрена химия и Радиохимия

Извършва независими анализи и експертизи за мониторинг и оценка нахранилищата за ОЯГ и РАО


Стр. 1 от 3


ПРЕГЛЕД НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РАО.

ВидРАО

Категория РАО Източник Преработка Концентриранпоток от

Кондициониране наконцентрирания

поток

Изчистенпоток от

Кондициониране на изчистения

поток

Възможности за погребванена кондиционираните РАО

Освобождаване Различни източници,материали,ИЕ, Я Реактор,изследователски имедицински цели

изхвърляне воколната среда(ОС), Съхранение доРазпадане.

No N/A No N/A N/A

НАО, 1категория

Експлоатация иИзвеждане отексплоатация наЯ.Реактор,изследователски имедицински цели

химическообработване,изпаряванейонен обмен

отработенисмоли,

концентрат

циментиране,стоманобетонен

контейнер с високаустойчивост

течни Изхвърляне в ОС Приповърхностно погребване

Течн

и РА

О

САО, 2 акатегория

Експлоатация наЯ.Реактор Извеждане отексплоатация нареактор, изследователскии медицински цели

химическообработване,йонен обмен,изпаряване

отработенисмоли,

концентрат

циментиранестоманобетонен


течни НАО,свободни от

газове

Изхвърляне в ОС Приповърхностно погребване


Стр. 2 от 3

ВидРАО



поток



поток


ОрганичниНСАО, 1- ва и2а категория

Изследвания,експлоатация на Яреактор и ИЕ на ЯС

плазмено изгаряне,пиролиза.

филтри, сорбенти,органичнитечности

циментиране,стоманобетонен


газ освобождаване вОС

Приповърхностно погребване

НАО1- ва категория

Експлоатация нареактор, преработка наРАО

филтриране,сорбция, механичноочистване

филтри,сорбционни

пластове,течности

уплътняване,препакетиране,



газ Освобождаванев ОС


Газо

обра

зни

РАО

САО 2акатегория

Преработка на РАО филтриране,сорбция, механичноочистване

филтри,сорбционни

пластове,течности

уплътняване,препакетиране,



газ Освобождаванев ОС


освобождаване Различни източнициексплоатация на ЯРеактор, ИЕ на ЯСизследвания,медицински приложения

съхранение доразпадане,раздробяване

твърди N/A твърдо Рециклиране/освобождаване

в ОС

Повърхностни траншеи

Твър

ди Р

АО

НАО 1- вакатегория

Експлоатация и ИЕ нареактор използване наизотопи, изследвания,медицински приложения

уплътняване, супер-уплътняване,изгаряне, стопяване,раздробяване

твърди, прах,слитъци

циментиране,препакетиранестоманобетонен


без газ Освобождаванев ОС

Приповърхностно погребване, BOSS*


Стр. 3 от 3

ВидРАО



поток



поток


САО, 2акатегория

Експлоатация и ИЕ нареактор, използване наизотопи

уплътняване, супер-уплътняване,раздробяване

твърди циментиране,препакетиранестоманобетонен


няма N/A Приповърхностно погребване,геологично погребване, BOSS*

ВАО 2б и 3категория

Използване на закритиизточници, ВАО отпреработка на ОЯГ встраната производител

капсулиране/запечатване, препакетиране

No N/A няма N/A Геологично погребване, BOSS*

* BOSS: сондажно погребване на отработени закрити източници


Стр. 1 от 1

ПРИЛОЖЕНИЕ №6ПРЕГЛЕД НА ПРЕПОРЪЧАНИТЕ КРАЙНИ ЕТАПИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПОТОЦИ РАО.

Краен етап

Поток РАО

Дъл

говр

емен

носъ

хран

ение

*

Съх

ране

ние

дора

зпад

Пов

ърхн

остн

атр

анш

ея

Хвос

тохр

анил

ище

Инж

енер

нопо

върх

ност

носъ

оръж

ение

Съо

ръж

ение

на м

ежди

нна

дълб

очин

а

Гео

лож

кохр

анил

ище

BO

SS

Малък обем + ++ + + + NR NR NRКЖРАО 1-ва категория

Голям обем + ++ + + NR NR NR NTМалък обем + NR ++ ++ ++ ++ + +НАО1-ва

категорияГолям обем + NR + + ++ ++ + NT

Малък обем + N N N + ++ ++ +САО 2 акатегория

Голям обем + N N N N ++ ++ NTВАО 2б и 3категория

Малък обем + N N N N N ++ N

Краткоживущи + + + NR ++ + + +Използванизакритиизточници2а, 2б и 3категория

Дългоживущи + N N N + ++ ++ ++

*: Дълговременното съхранение е краен етап само за РАО съхранявано до разпадане; в противен случай трябва да бъде последвано от погребване.++: Предпочитано решение.+: Приемливо решение.N: Не е възможно по причини на безопасност.NT: Не е възможно по технологични причини.NR: Възможно, но е необходимо да бъде оценено от техническа или икономическа гледна точка.BOSS: Сондажно съоръжение за погребване (кладенец).


Стр. 1 от 1

Приложение 7

План график за основните дейности по изграждането наНХРАО

Дейност Срок1. Подаване в АЯР на документите за издаване на заповед за

избор на площадка и разрешение за проектиранеАприл 2011 г.

2. Приемане от СЕСР на Идеен проект за НХРАО траншеен типна площадка „Радиана”

Ноември 2011 г.

3. Получаване от АЯР заповед за избор на площадка иразрешение за проектиране

Януари 2012 г.

4. Придобиване на собственост върху земята на площадката отДП „РАО

Юни 2011 г.

5. Приемане от СЕСР на Технически проект за НХРАО Март 2012 г.6. Внасяне в АЯР на документите за издаване на заповед за

одобряване на техническия проект и за разрешение за строежна НХРАО

Май 2012г.

7. Получаване от АЯР на заповед за одобряване на техническияпроект и разрешение за строителство на НХРАО

Март 2013 г.

8. Получаване на разрешение за ползване на строежа Ноември 2014 г.9. Подаване в АЯР на документите за получаване на разрешение

за въвеждане в експлоатация на НХРАОДекември 2014 г.

10. Получаване от АЯР на разрешение за въвеждане на НХРАО вексплоатация

Септември 2015 г.


Стр. 1 от 1


ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ СЪГЛАСНО СТРАТЕГИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОЯГ И РАО ДО 2030Г.

Стратегически цели Задачи и мерки повсяка цел

Конкретни операции позадачите

Отговор-на инстан-ция

Сро-кове от/ до

Ресурси (финансови,човешки и пр.)

Критерии за успешност

I. Усъвършенстване на законодателна и регулаторна основа за развитието на националната система за управление на РАО и ОЯГ

Усъвършенстване назаконодателна ирегулаторна основа

Изменение идопълнение на Наредбаза реда за установяване,събиране, разходване иконтрол на средствата иза размера надължимите вноски въвфонд "Извеждане отексплоатация на ядренисъоръжения" следприемане от НС на ЗИДна ЗБИЯЕ.

Приемане на Постановлениена МС за изменение идопълнение на Наредба зареда за установяване,събиране, разходване иконтрол на средствата и заразмера на дължимите вноскивъв фонд "Извеждане отексплоатация на ядренисъоръжения"

МИЕТ 2010г. Не изисква финансовиресурси

Хармонизация на систематаза финансиране надейностите по извеждане отексплоатация на ядренитесъоръжения съсзаконодателсството на ЕС идобрите европейскипрактики.Гарантиране на финансовияресурс на фонд „ИЕЯС”, в лв.

Изменение идопълнение на Наредбаза реда за установяване,събиране, разходване иконтрол на средствата иза размера надължимите вноски въвфонд "Радиоактивниотпадъци"след приемане от НС наЗИД на ЗБИЯЕ.

Приемане на Постановлениена МС за изменение идопълнение на Наредба зареда за установяване,събиране, разходване иконтрол на средствата и заразмера на дължимите вноскивъв фонд "Радиоактивниотпадъци"


Хармонизация на систематаза финансиране надейностите по извеждане отексплоатация на ядренитесъоръжения с добритеевропейски практики.Гарантиране на финансовияресурс на фонд „РАО.”, в лв.

Изменение идопълнение на Наредбаза безопасност приуправление нарадиоактивни отпадъци.

Приемане на Постановлениена МС за изменение идопълнение на Наредба забезопасност при управлениена радиоактивни отпадъци.

АЯР 2012г. Не изисква финансовиресурси

Намаляване на обемите РАОза погребване иоптимизиране науправлението на РАО, м3

2 План за действие към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030г.

Измененията се отнасятдо въвеждане на новакатегоризация на РАОсъгласно препоръкитена МААЕ и добритеевропейски практики иопределяне наусловията засъхраняване ипогребване на многониско активни РАО.Изменение идопълнение на Наредбаза радиационна защитапри дейности сизточници найонизиращи лъчения.Измененията ще касаятпрецизиране на реда иусловията заосвобождаване нарадиоактивни веществаили материали отрегулиращ контрол.

Приемане на Постановлениена МС за изменение идопълнение на Наредба зарадиационна защита придейности с източници найонизиращи лъчения


Намалване на обемите РАОза погребване намаляване наразходите за управление наРАО и процеса на ИЕЯС, м3

Изменение идопълнение Наредба№ 1 от 15.11.1999 г. занорми за целите нарадиационната защита ибезопасността приликвидиране напоследствията отурановатапромишленост вРепублика България.

Приемане на Постановлениена МС за изменение идопълнение на Наредба занорми за целите нарадиационната защита ибезопасността приликвидиране на последствиятаот урановата промишленост вРепублика България

АЯРМЗМОСВ

2011г. Не изисква финансовиресурси

Актуализация на нормите иусловията за ликвидиране напоследствията от урановатапромишленост исинхронизация с действащатанормативна уредба

Изготвяне и въвежданена Ръководство заосвобождаване нарадиоактивни вещества

Приемане на Ръководството отПредседателя на АЯР


Намалване на обемите РАОза погребване намаляване наразходите за управление наРАО и процеса на ИЕЯС, м3


или материали отрегулиращ контрол.Целта на ръководствотое да се подпомогнатгенераторите на РАОпри разработване напроцедурите заосвобождаване и приопределяне нанеобходимитетехнически средства зарадиационен контролРазработка на цялостнасистема от критерии заприемливост на всичкиетапи от управлениетона всички категорииРАО. Тези критерииотисват качествата наРАО, на който трябва даотговарят след сбора исортировката, следпреработката и следкондиционирането.

Да се приемат от страна налицензиантите насъоръженията за УРАО накритериите в техническитедокументи на основаниеоценките на безопасността

АЯР, АЕЦ”Козлодуй”, ДП”РАО”,ИЯИЯЕ-БАН


Опримизация науправлението на РАО инамаляването на разходите зауправлението на РАО., м3/лв

II.Безопасно управление на отработеното ядрено гориво

Освобождаване наплощадката на АЕЦКозлодуй от ОЯГ следкрая на експлоатациятана блоковете.

Програмно целевоосвобождаване наплощадката на АЕЦ„Козлодуй” от ОЯГ чрезежегодно извозване на50 т.ТМ/г ОЯГ запреработка

Споразумение между АЕЦ„Козлодуй” ЕАД и Рускитетърговски партньори

“АЕЦКозлодуй”ЕАД

Постоянен

Съгласноположенията натърговските договориоколо 28 000 000 EUR/ г.

ОЯГ не се съхранява наплощадката на АЕЦКозлодуй след края наексплоатацията блоковете

Приемане на методиказа определянеколичеството икачеството напродуктите отпреработката на ОЯГ,

Споразумение между АЕЦ„Козлодуй” ЕАД и Рускитетърговски партньори

МИЕТ,АЕЦ„Козлодуй”


Подписване наспоразумението


подлежащо на връщанев страната.

Безопасно съхраняване наОЯГ на площадката наАЕЦ “Козлодуй

Въвеждане вексплоатация на етапи 1и 1А на хранилището засухо съхранение наотработено ядреногориво (СХОГ), скапацитет 5700 касетиот ВВЕР-440

Да се изпълни ПроектаИзграждане на ХССОЯГ:

Етап – 1 за съхранение на2800 касети ОЯГ от ВВЕР-440;Етап – 1а за съхранение на2456 касети ОЯГ от ВВЕР-440

АЕЦ„Козлодуй”, МИЕТ

2012 Осигуренофинансиране по МФКозлодуй

Разширение навъзможностите за безопасносъхранение на ОЯГ побезопасен начин., %

Поддържане иактуализиране намерките, свързани сфизическата защита нахранилищата засъхраняване на ОЯГ всъответствие спроектните заплахи.

Да се изпълняват меркитепредвидени в Плана заизвеждане от експлоатация наблокове 1и 2, и блокове 3 и 4


постоя-нен

Използват сеналичните човешкиресурси и финансовисредства надружеството.

Свеждане до минимум науязвимостта на обектите всъответствие с категориятаядрен материал.

Безопасно съхраняване ипогребване на ВАО отпреработката на ОЯГ иосвобождаване наплощадката на АЕЦ„Козлодуй”, ВАИЙЛ иСАРАО, катег. 2б

Избор на вариант закрайна точка зауправление на ВАО иСАРАО, катег. 2б .

Да се разработи анализ насветовния опит и навъзможните варианти задългосрочно управление всраната;Да се разработи „Програма заизследване и изграждане насъоръжение за подземногеологическо погребване наВАО и САРАО кат. 2 б, безвъзможност за извличане”Да се създаде в структурите наДП”РАО”, „Лаборатория заизследвания наексперименталнотосъхраняване на ВАО иСАРАО, кат.2 б”Да продължи активнотоучастие на страната винициативите за проучванияна възможностите за

ДП”РАО”МИЕТ,

ДП”РАО”МИЕТ

ДП”РАО”

ДП”РАО”МИЕТАЯР

2012г.

2013г.

2014г.

постоя-нен

1 000 000 BLV отФ”РАО”

Не изисква финансовиресурси

Средства от фонд„РАО” и програми наЕС и МААЕ по заявенбюджет

Средства от фонд„РАО”

Приемане на разработката наТС на ДП”РАО”

Приемане на разработката наТС на ДП”РАО” и МИЕТ

Акт за създаване наЛабораторията

Акт на МС заприсъединяване къминициативите и т.н.Приеманеот МИЕТ на доклади, отчетиза реално постигнатирезултати,.


погребване на ВАО отпреработката на ОЯГ вмеждународни хранилища.

Изграждане на склад задълговременносъхраняване на ВАО отпреработката на ОЯГ,ВАИЙЛ и САРАО катег2б на Площадката наАЕЦ „Козлодуй”

Да се изгради и пусне вексплоатация на склад за дълговременосъхранение на ВАО

МИЕТАЕЦ„Козлодуй”ДПРАО

2021г. 150 000 000 EUR поМФ Козлодуй исъфинансиране отф”РАО”

Стерпен на изпълнение напроект, %

ІІІ. Безопасно управление на всички видове радиоактивни отпадъци, включително ефективно извеждане от експлоатация на 1 - 4 блок на АЕЦ„Козлодуй”

Постигне и поддържаустойчивост приуправлението на РАО

Изграждане наНационално хранилищеза ниско и средноактивни отпадъци

Да се изпълни приложенияплан – Приложение № 7 къмСтратегията

ДП „РАО” 2015г. Финансовите ресурсисе осигуряват от МФКза модулите свързанис ИЕЯС и от Фонд„РАО” за разширениена хранилището.

Въвеждане в експлоатация наНХРАО към м. септември2015г., годишено изпълнениена проекта, %

Изграждане насъоръжение заизработване наопаковки категория А иВ за РАО

Да се унифицираттехнологичните опаковки зауправление на РАО.

ДП „РАО” 2014г. 20 000 000 EUR поМФ Козлодуй исъфинансиране отф”РАО”

Въвеждане в експлоатация насъоръжението през 2014г.,годишно изпълнение напроекта, %

Разработване напрограми заминимизация нагенерирането на РАО

Да се насърчаваминимизацията на РАО чрездоговорености междупроизводителите на отпадъциДП «Радиоактивни отпадъци»и чрез икономическиинструменти (разходите запогребване, които трябва дасе поемат изцяло отпроизводителите наотпадъци).

Да се проучва степента нанамаляване на отпадъцитечрез рециклиране илиповторно използване със

ДП „РАО”,Лица причиятодейност сегенериратРАО

постоя-нен

Не изисква финансовиресурси

Намаляването на първичнотои вторичното генериранетона РАО, м3


специално внимание наповторното използване вядрения сектор.

Да се създадат технологичниусловия за максималнаустойчивост по отношение науправлението на НСРАО енеобходимо:

Да се прилага избор наматериали за компоненти,подобряване наексплоатационните практики(ограничаване на вторичнинатрупвания на отпадъци,адекватно сортиране наотпадъци и т.н.);

Използване на новиапробирани техники,технологии и практикиза преработката икондиционирането наРАО и ефективното имвключване визградената ифункционираща вечетехнологична системаза управление на РАО

Да се реализират технологииза капсулиране икондициониране на ИЙЛ сдългоживущи радионуклиди;

Да се модернизираспециализирания транспортенпарк на ДП”РАО”

Да се разработи и доизградиединна технологична системаинтегрираща всичкисъоръжения за преработка икондициониране на РАО и дасе унифицират крайнитеопаковки за погребване наРАО в НХРАО.

Да се разработи програма заизползване на рециклиранитематериали

ДП”РАО” 2017г.

2015г.

2015г.

постоя-нен

Фонд „РАО”850 000 BLV.

1 200 000 BLV..

1 400 000 EUR(KIDSF)1 800 000 BLV..

200 000 BLV..

Минимизиране наколичествата РАО заподребване, м3

Осигуряване набезопасното и

Да се изпълни „Програма заосвобождаване на Варово

ДП”РАО” 2013г. Фонд „РАО”400 000 BLV.

Минимизиране наколичествата РАО за


ефективно съхраняванена РАО в съоръжениятаза временносъхраняване на ДП„РАО” и тяхнотопоследващо превозванекондициониране ипогребване.

стопанство”

Да се разработи анализ и принеобходимост да се изградятбуферни хранилища закондиционирани РАО

Да се разработи поетапнаПрограма за извеждане отексплоатация на ПХРАОНови Хан

Да се стартират реалнитедеиности по извеждане отексплоатация на ПХРАО НовиХан

Да се продължи изземванетона натрупаните РАО от ядрениприложения

2012г.

2015г.

след2022г.

постоя-нен

Не се изисквафинансиране

800 000 BLV..

30 000 000 BLV..

Съгласно годишнатапрограма наДП”РАО”

погребване, м3

Рекултивация на обектиот бившия уранодобив

Проектиране и рекултивацияна „Разлив Яна” ихвостохранилище „Бухово”Оценка на риска занаселението от въздействиетона проблемни обекти набившия уранодобив

МИЕТ,„Екоинженеринг РМ”ЕООД

2015г. Средства отДържавния бюджет пореда на ПМС74/1998г.10 000 000 BLV.

Степен на изпълнение напроектите, %

Безопасно управление наниско и средноактивниРАО от енергоблокове 5и 6 на АЕЦ “Козлодуй”

Управление наисторически натрупаниниско и средно-активниРАО от ЕБ 5 и 6 на АЕЦ„Козлодуй”

Да се охарактеризиратисторическите твърди и течниРАО.Да се разработи програма за„Управление на историческиРАО”, като се извлекатнепреработени историческитвърди РАО, категория 2а, отхранилищата за временносъхраняване и предаването имза преработване в ДП “РАО”.Да се разработи и внедритехнологии за извличане натвърдата фаза от течния


2020г. Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сДП ”РАО”.Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сорганизации,извършващиизследователски иконсултантски услугив областта науправление на РАО.

Кондициониране иосигуряване на безопаснодългосрочно съхранение илипогребване на историческинатрупанете твърди и течниРАО от експлоатацията наблокове 5 и 6., м3


концентрат от резервоарите завременно съхраняване.Да се разработи и внедряттехнологии за извличане ипреработване на отработенисорбенти, шламове и утайки.

2 000 000 EUR

Управление на текущогенерирани ниско исредно-активниРАО от ЕБ 5 и 6

Да продължи изпълнението наПрограмата за управление наРАО от АЕЦ „Козлодуй” чрез:Дефиниране иохарактеризиране на всичкипотоци ниско и средноактивниРАО.Прилагане на организационнии технически мерки занамаляване количестватагенерирани течни и твърдиРАО.Регулярно предаване наколичествата текущогенерирани течни и твърдиРАО за преработване от ДП“РАО”.


2020г. Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сДП ”РАО”.Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сорганизации,извършващиизследователски иконсултантски услугив областта науправление на РАО.1 000 000 EUR

Демонстриране назначително намаляване наколичествата генерираниРАО.,м3

Минимизиране наколичествата ниско истредно активни РАО, коитосе съхраняват непреработенив харанилищата за РАО наЕБ 5 и 6., м3

Управление на многониско активни РАО иматериали, кандидати заосвобождаване отрегулаторен контрол отЕБ 5 и 6

Управление на многониско активни РАО отексплоатацията на ЕБ 5и 6.

Да е извърши Радиационноохарактеризиране на РАО,които ще се управляват като“много ниско активни ”.Да се определят на хранилищаза временно съхраняване на“много ниско активни” РАО.Радиологична оценка насъоръженията за депониранена “много ниско активни ”РАО.Да се определят на критерииза безопасно депониране на“много ниско активни ” РАО.Да се извърши оценка насъответствието на отпадъците


до2016г.

Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сДП ”РАО”.Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сорганизации,извършващиизследователаски иконсултантски услугив областта науправление на РАО.

2 000 000 EUR

Осигуряване на възможностза безопасно съхраняване идепониране на РАО сактивности над нивата заосвобождаване от контрол,но чието управление катокатегория 2а не еикономически оправдано., м3


с определените критерии заприемане за депониране.

Управление наматериаликласифицирани заосвобождаване отрегулаторен контролполучени приексплоатацията на ЕБ5,6.

Да се изготвят процедури зарадиационноохарактеризиране материали,кандидати за освобождаванеот контрол.Да се определят хранилища завременно съхраняване накласифицирани заосвобождаване от контролДа се изготвят процедури заосвобождаване на материали .Да се определят критерии заусловно освобождаване идепониране на материали иоценка на съответствието наотпадъците с определенитекритерии за депониране.


2016г. Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сДП ”РАО”.Договорни отношенияна АЕЦ “Козлодуй” сорганизации,извършващиизследователаски иконсултантски услугив областта науправление на РАО.2 000 000 EUR

Осигуряване на възможностза освобождаване намаксимално количествоматериали, при спазванеизискванията по РЗ, иминимизиране наколичествата генерираниРАО. , м3

Управление наотпадъците от извежданеот експлоатация наенергоблокове 1-4 наАЕЦ “Козлодуй”

Реално стартиране надейностите поизвеждане отексплоатация наблокове 1 и 2 на АЕЦ„Козлодуй” на основа наконцепцията„непрекъснатдемонтаж”,

Да се разработи техническадокументация за издаване наразрешение за ИЕ от АЯР1. План за ИЕ за блокове 1 и 2;2. План за ИЕ за блокове 3 и 4;3.ОВОС за ИЕ за блокове 1-4;4.Технологичен регламент заИЕ.

АЕЦ„Козлодуй”,ДП”РАО” 2011 г.

2012 г.2011 г.2012 г.

Международен фонд”Козлодуй”/ KIDSF/

Приемане от ТС напредприятията наТехническите документи.

Управление на ниско- исредно активни РАО отизвеждане отексплоатация на ЕБ 1- 4.

Да се проведе инвентаризацияна очакваните количества РАО

АЕЦ„Козлодуй”ДП”РАО”

2015г. 7 000 000 EUR Получаване пълнаинформация за количестватаРАО, радионуклиден състав,активност и физическисъстав., м3, А, категории РАО

Да се пусне в експлоатация насъоръжение за третиране натечни РАО (Инсталация“Дунав”)


2011г.Финансови ресурси(инвестиционниразходи) – до края на2010 год.: 1 101 290EUR

Преработване на 3 120 куб. мтечни РАО / год.Коефициент на намаляванена обема - 125Срок на експлоатация: 30 г.


Да се пуснат в експлоатацияна - съоръжение за изважданеи имобилизиране наотработени йонобменни смоли(ЙОС).


2012г. Инвестиционниразходи дозавършване напроекта:1 403 810 EUR

Кондициониране на ЙОСполучени по време наексплоатация на блокове 1-4.m3

Да се разрабти ОВОС, да седостави и пусне вексплоатация Съоръжение свисок коефициент нанамаляване на обема натвърди РАО.


ЗаОВОС:2012;ЗаСъоръжението:2013

Инвестиционниразходи дозавършване напроекта:За ОВОС:300 000 EUR;За Съоръжението:29 895 730 EUR (от

които: 8 708 508 EURбългарскосъфинансиране)

Стопяване с плазмена дъга инамаляване на обема натвърдите радиоактивниотпадъци категория 2а скоефициент на редуциране наобема до 50.

Управление на ниско- исредно активни РАО отизвеждане отексплоатация на ЕБ 1- 4.

Да се достави и пусне вексплоатация на съоръжениеза извличане и преработванена твърдата фаза отрезервоарите с концентрат отизпаряване (БКО


2012г. Инвестиционнизавършване напроекта:20 281 007 EUR

Осигуряване на възможностза транспортиране на течнатафаза от резервоарите сконцентрат от изпарителитена СК-1 до СП “РАО -Козлодуй”.

Да се доставят различнивидове контейнери затранспортиране и съхранениена материалите, получени придемонтажните работи


2014г. Бюджетна рамка,определена от ЕБВР:1 232 200 EUR

Осигуряване на възможностза безопасно и ефективнотранспортиране и временносъхранение на материалите,получени при демонтажнитеработи.

Управление на многониско активни РАО отизвеждане отексплоатация на ЕБ 1- 4.

Да се пусне в експлоатация нацех за раздробяване наматериали и дезактивация(ЦНРД)


2015г. Бюджетна рамка,определена от ЕБВР11 397 000 EUR

Посредством дезактивация наматериалите да се постигнена ниво на радиоактивнозамърсяване, позволяващоосвобождаване отрегулаторен контрол или нанива, при коитообработените материали саРАО категория 1, м3


Да се избере площадка, и да сеизгради и пусне вексплоатация хранилище зазамърсено оборудване иматериали (преходнирадиоактивни отпадъци.)



Осигуряване на възможностза временно съхраняване напреходни РАО дообработването им чрездезактивация или доосвобождаването им отконтрол. , м3

Управление наматериали,класифицирани заосвобождаване отрегулаторен контрол отизвеждане отексплоатация на ЕБ 1- 4.

Да се пусне в експлоатация наапаратура за радиационенконтрол на материали,кандидати за освобождаванеот регулаторен контрол



Освобождаване намаксимално количествоматерали, при спазване нанормативните изисквания порадиационна защита. , м3

Опазване на човешкотоздраве и околната средапри извършване надейности с РАО

Радиационна защита наработниците инаселението

Прилагане на принципаALARA.

АЕЦ„Козлодуй”ДП”РАО”Екоижинеринг

постоя-нен

Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”ДП»РАО»Екоижинеринг

Демонстриране, че дозовотонатоварване на персонала епод разрешените за АЕЦграници.Демонстриране, че дозовотонатоварване на населението епод 10 Sv годишно.

Опазване на околнатасреда

Да се демонстриратприемливи нива законцентрациите нарадиоактивни вещества воколната среда, следствие надейностите по управление нана РАО

АЕЦ„Козлодуй”ДП”РАО”„Екоижинеринг РМ”

постоя-нен

Щатен персонал наАЕЦ “Козлодуй”ДП”РАО”Екоижинеринг

Концентрациите нарадиоактивни вещества воколната среда, сравними спредексплоатационнияпериод, м3

IV. Продължаване на научно-изследователските програми за безопасното управление на РАО и ОЯГ и разработване на новите решения

Научно осигуряване науправлението на РАО иОЯГ

Научни изследвания навариантите запогребване нависокоактивни РАО

Анализи за оценка наефективността ибезопасността

ИЯИЯЕ-БАН,ИГ-БАН

постоя-нен

250 000 BLV,целево финансиранеот републиканскиябюджет за периода2011-2015г.

Избран вариант от НТС,Протокол от НТС на ИЯИЯЕ

Прецизни анализина безопасността насъоръжения за ефективно

Прецизни анализи набезопасността с прилагане надобри практики на водещисветовни институти

ИЯИЯЕ-БАН

постоя-нен

250 000 BLV, целево финансиранеот републиканскиябюджет за периода

Разработен подход за по-ефективно управление наОЯГ и намаляване наекологичния риск


съхранение и транспортна ОЯГ

2011-2015г

Изследвания на

ОЯГ като енергиен ресурс

Участие в съвместниизследвания на енергийнияпотенциал на ОЯГ с водещисветовни институти

ИЯИЯЕ-БАН,

МИЕТ

постоя-нен

250 000 BLV. целево финансиранеот републиканскиябюджет за периода2011-2015г

Периодична експертнаинформираност за най-новите постижения заизползване на ОЯГ катоенергиен ресурс, бр.

Изследвания потрансмутация нависокоактивни РАО занамаляване нарадиологичния риск отОЯГ

Изучаване на световнитетенденции втехнологичното приложениена трансмутациятаза намаляване нарадиационния риск от ОЯГ

Измерване и оценка нанеутронни данни,необходими за технологичнипроекти за трансмутацията(участие в международниинициятиви)

ИЯИЯЕ-БАН

постоя-нен

2015г.

250 000 лв.целево финансиранеот републиканскиябюджет за периода2011-2015г

Периодично разпространениенадостиженията в областта

Оценени неутронни данни

V. Адекватни финансови и човешки ресурси

Гарантиране нафинансовата осигуреностна управлението на РАО,ОЯГ и извеждането отексплоатация.

Одитиране наакумулиранитефинансови средства.Изготвяне на анализиотносно управлениетона фондовете.Контролна дължимите вноскивъв фондовете.

Да се актуализира нанормативната уредба иметодиките за изчисляване нанеобходимите средства.Периодично да се одитиратакумулираните финансовисредства

МИЕТ, МФ постоя-нен

Експертни екипи наМИЕТ, МФ, АЯР иуправляващи РАО,ОЯГ и ИЕ

Недопускане на недостиг насредства., лв.Доклади към Управляващияорган на фондовете., бр.Доклади до финансовадирекция на МИЕТ, бр.

Повишаване доходносттана акумулиранитесредствата и недопусканезагубата на стойност.

Предложения заповишаване надоходността насредствата.

Да се изготвят финансовианализи и сравнения с „добри”международни практики вобластта. Използване набезрискови финансовиинструменти.

МИЕТ, МФ постоя-нен


Увеличена доходност наакумулираните средствата,%

Осигуряване нафинансова гаранция забезопасното управление

Да бъде вкл като предложениекъм Постановление на МС заизменение и допълнение на


Хармонизация на система зафинансиране на дейноститепо извеждане от


на РАО на етаппридобиване на ИЙЛ,чрез обвързване напокупката на ИЙЛ свръщането му напроизводителя следизтичането на срока наизползването му иличрез предоставяето нафинансова гаранция вполза на Ф „РАО”.

Наредба за реда заустановяване, събиране,разходване и контрол насредствата и за размера надължимите вноски във фонд"Радиоактивни отпадъци"

експлоатация на ядренитесъоръжения с добритеевропейски практики.Гарантиране на финансовияресурс на фонд „РАО.”, лв.

Използване наакумулирания ресурссамо за целта за която енабиран.

Целево финансиране Ресурса да се използваединствено за финансиране надейности по Управление наРАО, ОЯГ и ИЕ.

МИЕТ,АЕЦ„Козлодуй”, ДП”РАО”

постоя-нен


Непрекъснатост на процеситепо Управление на РАО, ОЯГи ИЕ.

Осигуряване на обучениеи квалификация на кадриза обслужване наядрената технология

Изграждане иподдържане насъвременна система заподготовка ипреподготовка на кадри

Приемане от МС на Проектаза ПМС за укрепване накадрите в ядрената енергетика;

Разработване на мерки заповишаване на качествотона образование иквалификация;

Мотивиране на младиспециалисти за реализиране вядрения сектор.Да се повиши наефективността набюджетирането на ядрено-енергийното образование

МИЕТ

МОНМИЯИЯЕ-БАНТУ СофияСУ СофияАЕЦ„Козлодуй”ДП”РАО”

2012г.

постоя-нен

постоя-нен

Не изисква финансовресурс

БюджетФ”РАО”Ф”ИЕЯС”Средства по 7 маРПЕС

БюджетФ”РАО”Ф”ИЕЯС”Средства по 7 маРПЕС

Прието ПМС от МС

Изравнени критерии закачество с Европейскатаасоциация ENEN (EuropeanNuclear Engineering Network)

Понижаване на среднатавъзраст на заетия персонал.Осигурен необходим бройспециалисти.

Осигуряването на средставата от фонд «РАО» и фонд «ИЕЯС», необходими за изпълнение на дейностите в Плана, следва да бъде в зависимост отвъзможностите на държавния бюджет за съответната година.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ...

Documents