In: ПРОБЛЕМИ НА СОЦИОЛИНГВИСТИКАТА ХІ. ЕЗИКЪТ ВЪВ ВРЕМЕТО И

ПРОСТРАНСТВОТО. София, 2014. Стр. 321 - 326

ВРЕМЕ И МАЙЧИНСТВО

(За рецепцията на времето по време на първата година от майчинството според

заглавията на теми във форумите на bg-mamma)

Биляна Тодорова

TIME AND MATERNITY

Abstract: The aim of the paper is to present the perception of time when women have babies

less than 12 months old. We took the observation on the titles of some so called ―annual

themes‖ in the biggest Bulgarian forum platform - bg-mamma. It seems to us that in the first

year of maternity women perceive the time in a different way – they put the baby growth as a

measure and the social accepted time marks only reveal the changing baby world.

Key words: time, space, maternity, reception

1. Времето като категория.

„Какво е времето? Когато не ме питат, аз зная за какво става дума. Но ако

трябва да обясня, когато ме питат, не зная какво да кажа”.

Тези знамените думи на Августин Блажени, цитирани и повтаряни многократно

и на различни езици, разкриват сложността на обекта на нашето изследване (Савова

2007: 6; Берестнев 2011: 45; Vukanović, Grmuša 2009: 1 и т.н. ).

Известно е, че категорията време е основополагаща за човешката култура. Няма

да се спираме на различните теории за същността на времето, тъй като те са

многобройни и потвърждават важността му за човека, неговия свят и бит. То е предмет

на изследване и от страна на хуманитаристите, и на учените от областта на

естествените науки (вж. подробно Савова 2007: 6-88).

Езиковото изразяване на времето вербализира представите на носителите на

езика за него. От културологична гледна точка можем да говорим за циклично,

традиционно време (История 2004: 273), при което имаме само представа за по-ранно и

по-късно, при което всичко се повтаря през определено време. Макар да е възприеман

като архаичен, този тип мислене се запазва и до днес – на този модел се основават

празнуванията на годишнини, празници и т.н.

Линейната представа за времето като движещо се напред е в основата на

днешната култура. В тази представа процесът е необратим.

Тези две представи за същността на времето, макар и различни, са социални и в

този смисъл външни, обективни – те са извън конкретния човек. Но всеки от нас

възприема времето и през собствената си призма – „животът на индивида се регулира и

от личното му социално време, чиито събития съответстват на значимите събития в

неговия живот (женитба, раняване, раждане на деца)‖ (Савова 2007: 25).

Ето как от една страна човекът проектира времевото си възприятие върху

събития извън него - общи празници, срокове и т.н., или пък върху събития, които

засягат личния му свят. Заедно с линейното възприемане на събитията от света наоколо

човек съпреживява и собствената си житейска времева линия, като в различни периоди

от живота му субективните събития ще са с по-голяма важност и обратно. Заедно с

цикличността на празничния цикъл човек преминава и през собствените годишнини,

като позиционира едните спрямо другите и обратно (Брат ми е роден два дни преди

Коледа; брат ми е роден две години преди промените; крайният срок за подаване на

документите е в деня след рождения ден на брат ми и т.н.)

2. Време и пространство.

Голяма част от изследванията на времето са едновременно и изследвания на

пространството – хроносът и топосът често се разглеждат паралелно, като според някои

теории са представени като неравностойни категории на равнището на езика.

„Репрезентацията на времето зависи повече от пространството, отколкото

репрезентацията на пространството зависи от времето‖ (Casasanto, Fotakopoulou,

Boroditsky 2010: 387, виж още Lakoff 1993, Casasanto, Boroditsky 2008, Vukanović,

Grmuša 2009: 5, Gentner 2001: 203). Според това разбиране, „темпоралните изрази са

базирани на пространствените и този пренос е вид концептуална метафора‖

(Haspelmath 1997: 1).

В други теории като ATOM (A theory of magnitude) се твърди, „че времето,

пространството и числото се задействат от обща аналогична система за измерване и

зависят от общи неутрални структури‖ (Merritt, Casasanto, Brannon 2010: 191, виж и

Bueti & Walsh 2009: 1831 ). Според това разбиране метафоричната теория на Лейкъф и

Джонсън показва превес на пространствените метафори, представящи времето, поради

това, че „ние можем директно да възприемем движението в рамките на пространството,

но можем само да си представим движентието в рамките на времето‖ (Merritt,

Casasanto, Brannon, 2010:192).

Без да се задълбочаваме в различните теории за хронотопа, ще проследим, на

базата на безспорната връзка между двете категории, до каква степен в изследвания от

нас езиков материал времето е изразено с думи и изрази за пространство.

3. Време и майчинство.

Раждането на собствено дете е едно от най-важните лични събития в живота на

човека. След разколебаването на брачната институция и поради намаляването на броя

раждания до едно или две (много рядко повече), то придобива още по-голямо значение.

В голяма част от случаите то е осъзнат акт на жени в активна възраст, с успешна

професионална реализация и с относителна финансова независимост.

В тази смисъл е напълно ясно, че краят на бременността и първата година от

раждането са време, в което ежедневието на жената, станала майка, се променя

драстично. Бихме могли да предполагаме, че „външните‖ събития ще имат много по-

малко влияние върху рецепцията на времето и много повече времето ще бъде

измервано с личните постижения и с растежа на малкия член на семейството.

3.1.Цел и задачи на изследването

За да проследим как възприема времето майката по време на първата година от

майчинството си, проследихме заглавията на три т.нар. „отчетни теми‖ от форумите на

сайта bg-mamma. Това е най-големият български форум, а отчетните теми в него

представят общности от (преди всичко) майки, родили децата си в един и същи месец

на една и съща година. Майките, обединени от еднаквата възраст на децата си, създават

теми от по 50 страници, като всяка от тях е обичайно с различно заглавие (много често

римизирано), което отразява различните важни моменти от живота на общността.

Целта на изследването е да проследи заглавията на отчетните теми и да изследва

какви изрази за време се съдържат в тях, за да можем да направим някакви изводи как

изглежда времето по време на първата година от майчинството.

Конкретните задачи включваха ексцерпирането на заглавията на избрана група

отчетни теми, както и групирането им по различни признаци.

Ексцерпираните заглавия са на три отчетни теми – темите на майките, родили

децата си през март, през юли и през октомври 2011. За една календарна година

майките са успели да създадат и да изпишат съответно 28, 9 и 13 теми от по 50

страници (при изписването на петдесетата страница темата се заключва от модератор и

трябва да се започне нова). Както се вижда, активността в различните теми е различна и

зависи от близостта на общността, както и от алтернативните канали за връзка

(контакти извън мрежата или пък наличие на контакти в други интернет пространства

като Фейсбук или скайп).

Избраните теми са на майки, родили в началото, средата и края на 2011 година –

опитахме се да обхванем по-широк кръг участници и теми, за да избегнем

субективизма.

3.2. Резултати:

Както вече споменахме, организираща роля при т.нар. „отчетни теми‖ има

възрастта на бебето. Ето защо във всяка от отчетните теми битува номинация със

суфикс – че, която назовава бебе, родено през въпросния месец – юнче, юлче, майче,

октомврийче и т.н.

Тези номинации се съдържат и в заглавията на отчетните теми, като по този

начин стават ориентир за пишещите и четящите форума. Самите заглавия обичайно са

структурирани като римизирани и ритмизирани сложни изречения. Като относително

самостоятелни единици, те само отчасти са зависими от последващия в темата текст,

най-често са по-обобщени, тъй като обединяват тема от 50 страници, която може да се

изпише за седмица, но и за няколко месеца. В голяма част от случаите те се подлагат

предварително на гласуване и заглавието с най-много гласове печели.

Изследваните от нас 56 заглавия показаха следните особености:

3.2.1. Най-често външното време, което е обект на назоваване, е част от

празничния цикъл или пък представя природният кръговрат – смяната на сезоните.

Ябълки и круши сладък сок наляха, ЮЛЧЕТАТА още на млекце стояха, Дядо Коледа

пристига с шейната, за ЮЛЧЕТО подаръци ще има под елхата!, Баба Марта бързала,

мартенички вързала на Юлското дете, здраво да расте!, Пролетта е тука вече,за слънчеви

разходки е готово февруарското човече!, Лятото е тука вече, февруарчетата разсъблече!,

Лято е и слънце грее, а ФЕВРУАРЧЕТО с глас се смее, С топло яке и обувки, ФЕВРУАРСКИТЕ

деца ще преборят есента!, Есента дойде и отминава, а талисманчето Мартина на годинка

става!, Коледата наближава, а ФЕВРУАРЧЕ все по-палаво става!, Дядо Коледа подаръците

стяга за Февруарското човече! , През новата година да е здрава ФЕВРУАРСКАТА дружина! ,

Октомврийско слънце вкъщи грее – бебче в люлка се люлее!, Зима иде, вятър вее – вкъщи

ОКТОМВРИйче гука и се смее!, Октомврийчетата сладки чакат коледните изненадки!,

Коледата на вратата чука, октомврийче сладко вкъщи гука! Октомврийската дружина

посрещна Новата година и мечтае за приятна зима! В месеца на любовта октомврийчето с

усмивки сладки пълни нашите сърца! Мартенички бели и червени връзваме на октомврийчета

засмени. Октомврийски слънца очакват с нетърпение пролетта! За Великден с червеничко

яйце ще мацнем октомврийското челце! Последен месец с „Р” отмина, лято чака

октомврийската дружина! Отминават пролетните дъждове, октомврийче тръгва на море!

Август месец тече ли, тече, а октомврийчето мечтае за синьо море.

Онова, което можем да обобщим като особености на този тип заглавия, е:

Сезонът или периодът от време нерядко не са назовани директно, а

стават ясни чрез отличителните си особености – Ябълки и круши сладък сок наляха,

ЮЛЧЕТАТА още на млекце стояха, Октомврийското дете на морето дупе ще пече!,

Октомврийските пъргави деца събират кестени и шарени листа.

Семантично и синтактично много от заглавията са конструкции,

изградени от две синтагми - в едната от синтагмите срещаме описание за външни,

обективни събития като ситуационна рамка на живота на бебето: Отминават

пролетните дъждове, октомврийче тръгва на море! Мартенички бели и червени

връзваме на октомврийчета засмени. В месеца на любовта октомврийчето с усмивки

сладки пълни нашите сърца! Октомврийски слънца очакват с нетърпение пролетта!

За Великден с червеничко яйце ще мацнем октомврийското челце!

В този тип заглавия липсва противопоставяне между външното и

вътрешното време, те се случват паралелно и се обуславят взаимно. Обичайно

външното време е изразено чрез фраза от предлог и име – (за Великден) или само чрез

име, които могат да са както обстоятелствени пояснения за време, така и подлози и

допълнения в заглавията – изречения.

В част от заглавията срещаме противопоставителни отношения между

синтагмите, които изразяват външната действителност, и синтагмите, в които се

описват събитията около бебето: Ябълки и круши сладък сок наляха, (а) ЮЛЧЕТАТА

още на млекце стояха‖. Август месец тече ли, тече, а октомврийчето мечтае за синьо

море. Есента дойде и отминава, а талисманчето Мартина на годинка става!

Коледата наближава, а ФЕВРУАРЧЕ все по-палаво става. За да се подсили

противопоставянето, освен синтактично, „външният‖ и „вътрешният свят‖ могат да са и

и пространствено противопоставени по линията вътре - вън: Зима иде, вятър вее –

вкъщи ОКТОМВРИйче гука и се смее!, Коледата на вратата чука, октомврийче

сладко вкъщи гука!

Част от външните времеви събития са свързани с битието на отчетните

бебета и представят причинно-следствено връзка: Дядо Коледа пристига с шейната, за

ЮЛЧЕТО подаръци ще има под елхата!, Баба Марта бързала, мартенички вързала на

Юлското дете, здраво да расте!, Пролетта е тука вече,за слънчеви разходки е готово

февруарското човече!, Лятото е тука вече, февруарчетата разсъблече! и т.н.

Пространствените метафори, изразяващи време, са характерни и за

заглавията на отчетните теми: „есента дойде и отминава”, „зима иде”, „отминават

пролетните дъждове”и т.н.

3.2.2. Особено важен ориентационен момент са празниците от традиционния

цикъл - Коледа, Нова година, Баба Марта, Великден и т.н. Тези празници са считани

за семейни и са особено обичани от малчуганите поради наличието на любопитни

ритуали, подаряването на подаръци и т.н. Днес, със загубването на голяма част от

символната си стойност, като че ритуалите се спазват именно заради децата, но както

се вижда, майките предварително се подготвят да направят тези празници част от

живота на семейството - преди навършването на първата си годинка детето трудно

може да заяви предпочитание към отбелязването на едно или друго събитие.

Тази тенденция майките предварително да се подготвят и да се адаптират към

детския свят, която се изразява в набор от проявления – от симплификацията на говора

(Ефтимова 2011: 212) през ползването на римизирани структури (както в изследвания

от нас материал), и то обичайно в хорей (Жаркова 2000: 105), интересът към ръчния

труд и майсторенето на играчки, апликациии т.н., към здравословното хранене,

готвенето и т.н. според нас разкриват огромната социална енергия, която крие в себе си

майчинството като процес. В обществото сякаш битува мнението, че в професионален

и творчески план майчинството е мъртъв период в живота на жената, период на застой.

Огромното количество блогове на майки, които се занимават с декупаж, детска

фотография, готвене, изработка на апликации и бижута не потвърждава тази теза.

Можем да предположим, че форумите за майки стават отдушник на социалната

енергия, на нуждата от езиково себеизразяване, докато блоговете и специалните

фейсбук страници пък разкриват съзидателната страна на този период. Струва си този

феномен да бъде изследван не само езиково.

3.2.3. Въпреки че най-често в заглавията се споменават събития от традиционния

празничен цикъл или пък годишните сезони, т.е. залага се на повтаряеми времеви

указатели, времевата схема, която заглавията представят, е по-скоро линейна.

Външните събития са обективната база, на която се представя растежа на бебето, което

е представено като централен персонаж в заглавията. Освен в заглавия от типа: Преди

година – две чертички, а днес – октомврийски грейнали очички!, Октомврийче на

годинка става, бърза да проходи и...дим да го няма! Ето ЮЛСКАТА дружина стана на

половин година. Искат вече да пълзят и самички да седят, в ексцерпирания материал

срещаме заглавия, в които липсва обективен времеви указател, но са представени

постиженията на бебето и белезите на неговото порастване: Февруарското човече

смело гука вече! Февруарско бебче към играчките посяга, иска вече то да сяда!

Захранването не е лесно, но мама справя се чудесно! Зеленчуково или плодово пюре

хапва февруарското дете! ФЕВРУАРски дребосъци вече правят маймунджалъци!

Любопитко съм голям, много съм засмян, уча се да ям и ФЕВРУАРЧЕ съм си, знам.

ЮЛЧЕТО гука, усмивки раздава и с помощ от мама света опознава! ЮЛЧЕТО

хитрува, бързо се учи, знае, че с усмивка всичко ще получи! Малките ЮЛЧЕТА бели

зъбки редят, на мама очите от радост блестят!

Въпросът какво е нормално да прави едно бебе на съответна възраст е

изключително важен и е една от основните теми, застъпени в отчетното общуване.

Затова смятаме, че заедно с обективните месеци, сезони, върви едно паралелно броене

– то може да е свързано с обективната възраст на бебето (неслучайно е практика

майките, които пишат, да поставят лентичка, посочваща възрастта на техните бебета

(деца), а в рамките на първата година всяка месечинка е повод за празнуване), както и

със свързаните с възрастта постижения, които, както се вижда, са честа тема на

заглавията на темите.

В тази група теми за първи път в заглавията се появява майката като действащо

лице. Любопитно е, че се предпочита стилистично маркираната употреба на 3л. ед.ч.

вместо 1 л. ед.ч. – Малките ЮЛЧЕТА зъбки редят, на мама очите от радост

блестяти т.н.

Тази маркирана употреба, както и другата твърде често срещана - употреба на

1л. мн. ч. вместо 3л. ед.ч. (напълнихме памперса – вж. подробно Тодорова 2009) е

отново част от прагматичната стратегия на езиково поведение на майките - тенденция

към поставяне на бебето в центъра на света, тенденция към отъждествяване с бебето и

оттам – симплификация на говора най-напред когато се говори на малкото дете и след

това в други ситуации, в които бебето е обект на интерес. Именно затова говорим за

стратегия и за цялостно езиково поведение – то не е просто тенденция към

симплификация, тъй като „адресатът на съобщението е един езиково неспособен

потенциален говорещ‖ (Ефтимова 2011: 213), защото се разпростира и извън езикови

ситуации, в които бебето е адресат.

3.2.4. Друга голяма група заглавия представят друга характерна черта на

майчинството и общуването във форума – солидарността:

За Мими и малкия Мони отправяме молби милиони, Молим се от сърце МОНИ у

дома при мама и тате да се прибере, Към Богородица отправяме молба за бързото

оздравяване на Ванката на Амидала!, Да се помолим от сърце Иван с мама у дома

здрав да се прибере! Стига вече мъки и тегоби, стискаме палци за Мартина и Боби!

Всички се молим от сърце сили на Надето и здраве на Борянка Бог да даде! Лошите

болести подминават нашите бебоци!

Времевата актуалност на тези заглавия се носи от глаголното време и от

хипертекста – интерфейсът на темите предполага точното позоваване на ден и час, в

който темата е пусната.

Изразяването на категорията време с помощта на глаголното време е характерно

не само за последния вид теми – просто там липсват лексикалните, по-лесни за

наблюдение и по-лесно привличащи вниманието лексикални указатели. Наблюдаваните

от нас заглавия са в абсолютни глаголни времена (Станков 1969: 5) – най-често сегашно

време, по-рядко бъдеще и минало. Това е обяснимо, тъй като заглавията като паратекст

са едновременно част от текстовете, изграждащи форумното общуване, а от друга

страна имат собствен, по-абстрактен, организиращ общуването живот. Освен това тези

времена са и с най-много стилистични употреби, което позволява да бъдат използвани в

много по-различни контексти. Срещаме и една преизказна форма – „Баба Марта

бързала‖, но тя е заимствана и взета като готов модел.

4. Заключение

В заключение можем да кажем, че изследваният от нас материал разкрива

следните особености на възприятието на времето през първата година от майчинството:

1. Майчинството като специален период в живота на жената в голяма част

от случаите променя напълно както ежедневието й, така и нейните възприятия. Затова и

времето започва да придобива нови измерения. Особено важно става линейното време,

което отброява порастването и постиженията на бебето, докато „външното‖ време

служи само за ориентир, като рамка на събитията около малкия член на семейството.

2. Важни за майката стават празниците от традиционния календар, тъй като

те са обичани от децата. Тази практика да се създават обичаи и ритуали, които биха се

харесали на детето, още преди то да може да заяви предпочитание, е част от цялостна

стратегия на адаптация на майките към техните деца, която има множество други

проявления като симплификация, римизация, ритмизация на говора, солидаризация и

т.н.

3. Изброените особености разкриват майчинството като активен, но и

твърде специфичен етап от живота на жената, в който тя не загърбва социалните

контакти, но променя своите приоритети – различни са темите, различни са контактите,

различни са възприятията и поведението – затова е различен и езикът.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Берестнев 2011: Берестнев Г. И. Время и язык „иной действительности‖ в профетических

текстах, Вестник Балтийского федерального университета им. И. Канта. 2011. Вып. 8. С. 45—

50.

Ефтимова 2011: Ефтимова А. Невербалната комуникация: медии и медиатори, Сиела, 2011

Жаркова, 2000: Жаркова Н. Маленкий ребенок и большой язык. Психолингвистическое

исследование. В: Czlowiek w sferze oddzialywania obcej kultury, Lodz, 2000, 105 – 110.

История 2004: История на света. Хроника.София: ICON, 2004.

Савова 2007: Савова Ив. Текст и време, Шумен, 2007

Станков 1969: В. Станков, Българските глаголни времена. София, 1969.

Тодорова 2010: Тодорова, Б. Стилистични транспозиции на категориите "лице" и "число" в

речта на форумските майки, Във: Филологически факултет. Научни трудове, т. 47, кн.1, Сб. 2,

Пловдив, 2009.

Bueti , Walsh 2009: Bueti D. and V. Walsh The parietal cortex and the representation of time, space,

number and other magnitudes (Review), In: Philosophical Transactions of The Royal Society B (2009)

364, 1831–1840 doi:10.1098/rstb.2009.0028

Casasanto, Boroditsky 2008: Casasanto, D. and L. Boroditsky Time in the mind: Using space to

think about time. In: Cognition 106 (2008) 579–593

Casasanto, Fotakopoulou, Boroditsky 2010: Casasanto, D., Olga Fotakopoulou, Lera Boroditsky.

Space and Time in the Child’s Mind: Evidence for a Cross-Dimensional Asymmetry, In: Cognitive

Science 34 (2010) 387–405

Gentner 2001: Gentner, Dedre Spatial Metaphors in Temporal Reasoning, In M. Gattis (Ed.), Spatial

schemas in abstract thought (pp. 203-222). Cambridge, MA: MIT Press. 2001.

Haspelmath 1997: Haspelmath, Martin From Space to Time. Temporal Adverbials in the World’s

Languages 1997, LINCOM EUROPA München – Newcastle.

Lakoff 1993: Lakoff, G. The contemporary theory of metaphor. In A. Ortony. (ed), Metaphor and

Thought (2nd

ed.). Cambridge: Cambridge University Press, 202-251.

Merritt , Casasanto, Brannon 2010: Merritt, D., D. Casasanto, E. Brannon Do monkeys think in

metaphors? Representations of space and time in monkeys and humans, Cognition 117 (2010) 191–

202

Vukanović, Grmuša 2009: Vukanović, M., L. Grmuš. Space and Time in Language and Literature,

Ed. by Marija Brala Vukanović and Lovorka Gruić Grmuša, 2009, Сambridge Scholar Publishing.