13

Динамика на културните процесив неолитна Тракия Васил НИКОЛОВ

Новите теренни проучвания на неолитния период в Тракия позволиха ревизия на представите за териториално-хронологическото групиране на материалната култура от VІ хил. пр. Хр. Предложеният от мен “динамичен модел” на културните явления намира нови опорни точки, включително и чрез проучванията през настоящия археологически сезон. Основна роля в изграждането и развитието на модела имат периодизацията и сравнителният анализ на керамичните комплекси от многослойни неолитни селища, предимно селищни могили (обр. 1, 2).

Единственият проучван паметник в североизточните части на Тракия, в който е представено цялото развитие на неолитната материална култура, е тел Караново. Караново е и епоним на праисторическите култури в Тракия. Основаващата се върху особеностите на керамичните съдове периодизация на дебелия около 4 м неолитен пласт включва шест периода. Караново І се характеризира с червеноангобирана, често бялорисувана керамика. Има отделни тъмнорисувани съдове. Формите на съдовете са заоблени. В Караново ІІ напълно изчезва рисуваната керамика, преобладават сиво-черните съдове, понякога с канелюрна украса. Формите се запазват почти без изменения. И двата периода се отнасят към ранния неолит в Тракия. Караново ІІ-ІІІ в значителна степен запазва формативните и орнаментални характеристики на предходния период, но се появяват поне три нови вида съдове със специфични особености, които са в основата на следващото развитие. Отнася се към средния неолит. Къснонеолитното развитие започва с периода Караново ІІІ, когато слабо биконичните керамични форми и тъмните технологични групи стават водещи. Появяват се и редица нови формативни видове. По времето на Караново ІІІ-ІV видовото разнообразие се увеличава, остро биконичните съдове и канелюрната украса над прелома стават подчертано сигнификативни, а тъмната керамика рязко преобладава. Последният период на късния неолит Караново ІV се характеризира от съдове с богата врязана и инкрустирана украса, както и от съдове с изящна канелюрна украса. Биконичните форми и тъмните технологични групи намаляват, но остават съществен елемент на комплекса.

Многослойното селище Нова Загора-Комунални услуги и Хлебозавода се отнася към късния неолит. Регистрирани са пластове от периодите Караново ІІІ-ІV и Кара-ново ІV, макар че се застъпват само частично.

Азмашка могила-Стара Загора. В раннонеолитния пласт с дебелина повече от 2 м са разграничени пет строителни хоризонта от култура Караново І, като поне горните се отнасят

В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа Тракия. София-Стара Загора, 2004, 13-25

14

към нейния азмашки вариант. Азмашки вариант на Караново І означава продължаващо развитие на керамичен комплекс с бялорисувана керамика и по времето на периода Караново ІІ в епонимния тел Караново. В раннонеолитните хоризонти се срещат и редки тъмнорисувани съдове. След хиатус следва къснонеолитен пласт, който изцяло или частично се отнася към периода Караново ІІІ-ІV.

Окръжна болница-Стара Загора. Най-долните напластявания на селищната могила се отнасят към раннонеолитната култура Караново І, вероятно в нейния азмашки вариант, включително и с използването на отделни тъмнорисувани съдове. Следва пласт от втория раннонеолитен период Караново ІІ, вероятно от късния му етап.

Казанлък. В дебелия над 5 м културен пласт на селищната могила са разграничени 17 строителни хоризонта. Долните седем представят керамичен комплекс с характера на азмашкия вариант на раннонеолитния период Караново І. Във всички тях са установени тъмнорисувани съдове. Керамиката от следващите два хоризонта има преходни черти и представя среднонеолитния период Караново І-ІІІ, а лежащите отгоре седем хоризонта се отнасят към къснонеолитния период Караново ІІІ. В разрушения най-горен хоризонт е установена керамика от къснонеолитния период Караново ІV. Дълго развитие на периода Караново ІV беше установено през този археологически сезон в намиращата се в същия район селищна могила Крън.

Глуфишево, Сливенско. Многослойното селище с дебелина на напластяванията 1,60 м представя три последователни керамични комплекса. Най-долу лежи тънък пласт от раннонеолитния период Караново І, следва сравнително дебел пласт от втория етап на ранния неолит Караново ІІ, а най-отгоре - разрушен пласт от среднонеолитния период Караново ІІ-ІІІ.

Веселиново, Ямболско. В основата на селищната могила лежи неолитен културен пласт с дебелина 1,90 м. По всяка вероятност животът на това място започва през среднонеолитния период Караново ІІ-ІІІ. Пластовете от къснонеолитните периоди Караново ІІІ и Караново ІІІ-ІV са представени общо с пет строителни хоризонта.

Драма-Герена. Селището от открит тип има културен пласт с дебелина около 80 см, отнесен към две фази, В и С, както и вкопани в стерилната основа ями, приписани на фаза А. Керамичните комплекси на селището са къснонеолитни, като фази А и В отнасям към периода Караново ІІІ-ІV, а фаза С - към периода Караново ІV.

Любимец. Многослойно селище с дебелина на културния пласт до 1,60 м. В него са представени периодите Караново ІІІ-ІV и Караново ІV.

Баня, Карловско. Селищната могила има два неолитни пласта - от раннонеолитния период Караново І и от къснонеолитния период Караново ІІІ-ІV.

Капитан Димитриево, Пещерско. Периодизацията на неолитния културен пласт е доуточнена през току-що завършилия археологически сезон. Най-долу в могилата лежи дебел около 6 м пласт от раннонеолитния период Караново І, в който са представени двата му етапа - първият се характеризира с бялорисувани керамични съдове, а през втория, наред с бялорисуваните, се срещат и отделни съдове с тъмна или полихромна украса. Следва период на обитаване, който назовавам Караново І - ІІІ-ІV. Той вероятно е краткотраен и засега е регистриран само в една боклучна яма, керамиката от която включва ранно- и къснонеолитни елементи. Следват къснонеолитните периоди Караново ІІІ-ІV и Капитан Димитриево, като вторият се характеризира с остробиконични съдове с канелюрна украса и паници върху високо столче, покрити с врязана украса.

15

Мулдава, Асеновградско. Две съседни селища от открит тип включват пластове от развития етап на раннонеолитния период Караново І, както и от къснонеолитните периоди Караново ІІІ-ІV и Капитан Димитриево.

Ковачево, Санданско. Почти целият културен пласт на многослойното селище се отнася към раннонеолитния период Караново І. Включва трите основни етапа на неговия югозападен вариант - Елешница, Ракитово и Добринище, както и финалната му фаза Ковачево.

Слатина-София. Дебелият до 4 м пласт на многослойното селище принадлежи на два раннонеолитни периода - на група Слатина, която е част от култура Караново І през първия й етап, и на група Кремиковци; през първия период на селището е използвана само бялорисувана керамика, през втория - изключително тъмнорисувана.

Въз основа на предложената периодизация на селища с по-дълго обитаване, както и на базата на културно-хронологическото отнасяне на селища от един период, вече може да бъде пред-ложена по-пълна картина на културните процеси в неолитна Тракия.

Период І. Включва началния етап от развитието на раннонеолитната култура Караново І. Водеща характеристика е орнаментирането на керамични съдове само с бяла боя. По това време културата обхваща само югозападните части от териториалния обхват на нейния класически период: установена е в долината на Места (селището Ковачево - етап І и селището Елешница), източните части на Софийското поле (селището Слатина-София - етап І) и най-западните части на Тракия (тел Капитан Димитриево - етап І на раннонеолитния пласт).

Период ІІ. През класическия за култура Караново І период, който завършва с появата на култура Караново ІІ в тел Караново, освен украсените с бяла боя керамични съдове се появяват и отделни съдове с тъмна орнаментация. По това време култура Караново І достига максималния си териториален обхват - от западните части на Тракия до река Тунджа и от подбалканските поле-та до северните склонове на Родопите и Източните Родопи. Към този период се отнасят пластът Караново І в епонимния тел Караново, ранните хоризонти на културата в тел Азмак-Стара Загора и тел Казанлък, вероятно ранните хоризонти в селището Кърджали, ранните хоризонти от етап ІІ на раннонеолитния пласт в тел Капитан Димитриево, етап ІІ на селището Ковачево, както и ран-ният пласт в Ашаъ пънар до Къркларели в Източна Тракия.

Период ІІІ. В североизточните части на Тракия се развива раннонеолитната култура Караново ІІ, представена в селището Глуфишево, тел Караново - пласт ІІ, тел Окръжна болница-Стара Загора и др. В останалите части на Тракия продължава развитието на култура Караново І (раннонеолитния пласт на селището Мулдава, средните хоризонти от етап ІІ на тази култура в тел Капитан Димитриево, селището Добринище, Разложко, и съответния му етап ІІІ в селището Ковачево и др.), като в граничната зона тази култура е представена от своя азмашки вариант (късните раннонеолитни хоризонти в тел Азмак-Стара Загора и тел Казанлък).

Период ІV. Североизточните части на Тракия, разширени с Казанлъшкото поле, са обхванати от среднонеолитното културно явление Протокараново ІІІ, представено с два териториални варианта - Караново ІІ-ІІІ (тел Караново - пласт ІІ-ІІІ, селището Глуфишево - най-горния пласт и тел Веселиново - най-долния неолитен пласт) и Караново І-ІІІ (тел Казанлък, хоризонти Х и ІХ). В останалите части на Тракия продължава развитието на култура Караново І.

Период V. В североизточните части на Тракия, включително в Казанлъшкото поле, се развива първата къснонеолитна култура Караново ІІІ (тел Веселиново - средния неолитен пласт, тел Караново - пласт ІІІ, тел Казанлък - горните хоризонти). В останалите части на Тракия продължава възпроизвеждането на култура Караново І (финалните хоризонти на етап ІІ в раннонеолитния пласт на тел Капитан Димитриево, етап ІV на селището Ковачево и др.).

16

Период VІ. Цяла Тракия е покрита от втората къснонеолитна култура Караново ІІІ-ІV. Тя е установена в долината на Тунджа (тел Веселиново - късния неолитен пласт, селището Драма-Герена, фази А и В), в североизточните и централните части на Тракия (селището Нова Загора-Комунални услуги, тел Караново - пласт ІІІ-ІV, тел Азмак-Стара Загора - горния неолитен пласт, селищата Медникарово, Радневско - горни хоризонти и Любимец), както и в западните части на региона (тел Ясатепе-Пловдив - неолитен пласт, тел Капитан Димитриево - пласт Караново ІІІ-ІV, селището Априлци, Пазарджишко). В началото на този период материалната култура в някои селища в западните части на Тракия преминава през кратък преходен етап Караново І - ІІІ-ІV, който засега е установен само в тел Капитан Димитриево.

Период VІІ. Последният къснонеолитен период в Тракия представя две културни явления. В източните части на Тракия, приблизително на изток от линията Казанлък-Хасково се простира култура Караново ІV. На изток тя достига до река Тунджа (селището Драма-Герена, фаза С, тел Драма-Мерджумекя, селището Елхово), на места и пó на изток от нея (селището Ашаъ пънар край Къркларели); на запад е представена в многобройни селища, между които тел Караново - пласт ІV, тел Крън, селищата Нова Загора-Хлебозавода, Калояновец, Старозагорско, Симеоновград, Любимец, тел Берекетска-Стара Загора и др. На запад от линията Казанлък-Хасково в западните части на Тракия се развива култура Капитан Димитриево. Освен в епонима тел Капитан Димитриево, тя е проучвана в селищата Мулдава и Калугерово, Пазарджишко.

Макар и схематично представени, седемте хоризонтални хронологически разреза през неолитната епоха в Тракия очертават различия в динамиката на културното развитие през VІ хил. пр. Хр. в региона.

Териториалният обхват на период І е локализиран в югоизточната периферия на централнобалканската зона: долината на Места, източната част на Софийското поле и най-западните части на Тракия. През период ІІ култура Караново І достига максималния си ареал на разпространение, като заема както долината на Места, така и цяла Северна Тракия от Стара планина до северните склонове на Родопите и Източните Родопи, до река Тунджа на изток и дори обхваща част от Източна Тракия.

През следващите три неолитни периода (ІІІ, ІV и V) в североизточните части на Тракия (Сливенско, Новозагорско и Старозагорско, а от период ІV и Казанлъшкото поле) прерастват една в друга културите Караново ІІ, Протокараново ІІІ и Караново ІІІ. В останалите части на Тракия, както и в долината на Места продължава възпроизводството на култура Караново І.

Период VІ е представен с култура Караново ІІІ-ІV, която покрива цяла Тракия, включително част от долината на Места. В началото на този период материалната култура в някои селища в западните части на Тракия преминава през кратък преходен етап Караново І - ІІІ-ІV.

Период VІІ отново включва две културни зони в Тракия-Караново ІV на изток и Капитан Димитриево на запад.

Локализирането на І период от неолитната култура в Тракия само в югоизточната периферия на централнобалканската зона дава важни указания за посоката на неоли-тизация на Тракия и възникването на култура Караново І - от Южна Анатолия през Егея и по долината на Места към долината на Марица. Свободното проникване на ранноземеделската култура в Тракия от запад на изток е осъществено през ІІ период, но скоро след това се появява първият импулс от ареала на тъмната керамика в Се-верна Анатолия и района около Мраморно море, който довежда до появата на култура

17

Караново ІІ през ІІІ период. Това влияние продължава, но районът на тъмната кера-мика се запазва дълго време (през ІV и V период) само в североизточните части на Тракия. Идеята за възпроизводството на рисуваната керамика устоява на влиянието от изток чак до VІ период, когато цяла Тракия възприема тъмната керамика, представена с биконични форми. През последния VІІ период западните части на Тракия в значителна степен запазват традициите на развитието от предходния период, докато в източните части на Тракия силни иновации в значителна степен променят керамичния комплекс. Като цяло противоборството между две генерални идеи в производството на керамичните съдове в неолитна Тракия, цветни с рисувана украса или тъмни с нега-тивна релефна украса, завършва с налагането на втората тенденция.

Видно е, че развитието на неолитния керамичен комплекс в североизточните час-ти на Тракия преминава през шест периода, докато в западните й части - през четири. При това само през два периода материалната култура е единна за цяла Тракия - ІІ и VІ. В първия случай културният процес се развива от запад на изток - това е процесът на разпространение на култура Караново І до максималния й обхват. Във втория слу-чай културният процес върви от изток към запад - става дума за разпространението на култура Караново ІІІ-ІV. През всички други периоди културата на двете части на Тракия се различава помежду си. Подчертаната динамика на културните процеси в Тракия поставя проблема за център и периферия в региона през VІ хил. пр. Хр. Появата на неолита в Тракия, т.е. на култура Караново І, е свързана с югозападните части на региона, които имат ролята на своеобразен център по отношение на нейното разпространение в Тракия. Там тази култура има и най-дълго развитие - въпреки вътрешните иновации, традицията за възпроизводство на рисуваната керамика остава водеща линия на поведение до края на V период. През ІІІ период в североизточните части на Тракия се появява нов център на култура, свързан с появата на тъмната кера-мика. Иновационният процес там е активен, преминава през няколко периода, но за дълго време остава в рамките на района. Едва през VІ период резултатите му обхва-щат цяла Тракия. През последния VІІ период двата центъра отново се обособяват. Преценено от перспективата на цялата неолитна епоха в Тракия, западният център се появява по-рано и е по-консервативен, докато източният възниква по-късно, по-дина-мичен е и постепенно успява да наложи характеристиките си в цяла Тракия.

Проблемът за евентуални особености на материалната култура в периферията на културните зони през различните периоди на неолита засега остава открит, макар че са налични данни за наслагване на елементи в географската периферия на Тракия, които в центровете са разновременни. Недостатъчна е и информацията за контактната зона между едновременните културни явления в Тракия, от които е дефиниран единствено азмашкият вариант (ІІІ период). Само прецизни разкопки и детайлирани проучвания на изкопаемата материална култура обаче могат да бъдат база за изследването на тези и други проблеми при изучаването на динамиката на културния процес в неолитна Тракия.

18

Dynamics of the Cultural Processes in Neolithic ThraceVassil NIKOLOV

Recent field studies on the Neolithic in Thrace have enabled us to revise the concept of territorial and chronological division of the material culture of the 6th mill. BC. My “dynamic model” of cultural phenomena finds new fulcrums, including the results of the excavations during the last archaeological season. Periodization and the comparative analysis of pottery assemblages of multulayer Neolithic sites, mainly tells, play a major role in the formulation and development of that model (Fig. 1, 2).

The only site in northeast Thrace, which yielded a complete Neolithic sequence, is Tell Karanovo. Karanovo is also an eponym of the prehistoric cultures in Thrace. The periodiza-tion of the 4 m thick Neolithic deposits, based on the pottery features, involves six periods. Karanovo I is characterized by red-slipped, often white-painted pottery. There are isolated dark-painted vessels. Vessels have rounded shapes. Painted pottery disappeared completely in Karanovo II, the grayish-black vessels, sometimes with channeling, being the predominant type. The shapes have been preser18ved with almost no changes. Both periods belong to the Early Neolithic in Thrace. Karanovo II-III largely preserved the formal and ornamental characteristics of the preceding period but at least three new main pottery shapes occurred that laid the basis of its further development. This period belongs to the Middle Neolithic. The Late Neolithic development began with the Karanovo III period when the slightly biconical shapes and dark wares became dominant and a number of new main shapes appeared. During Karanovo III-IV, the variety of types increased, the carinated vessels and channeling on the carination became highly instructive and dark pottery strongly prevailed. The last period of the Late Neolithic - Karanovo IV - is characterized by vessels with rich encrusted incisions as well as by vessels with exquisite channeling. The carinated vessels and dark wares decreased in number but still remained to be a substantial element of the assemblage.

Nova Zagora-Komunalni Uslugi and Hlebozavoda is a Late Neolithic multilayer site. Al-though only partially overlapping, layers from the Karanovo III-IV and Karanovo IV periods have been recorded.

Tell Azmak-Stara Zagora. Five layers from the Karanovo I culture have been identified in the Early Neolithic deposits of over 2 m thickness, the upper ones at least belonging to its Azmak variant. The Azmak variant of the Karanovo I culture indicates a continuing de-velopment of the white-painted pottery assemblage during the Karanovo II period at the eponymous Tell Karanovo. Dark-painted vessels occurred in the Early Neolithic layers, too. After a hiatus, a Late Neolithic layer follows that completely or partially belongs to the Karanovo III-IV period.

Okrazhna Bolnitsa-Stara Zagora. The lower tell deposits belong to the Early Neolithic Karanovo I culture, probably in its Azmak variant, including the use of isolated dark-paint-

V. Nikolov, K. Băčvarov, P. Kalchev (eds.). Prehistoric Thrace. Sofia-Stara Zagora, 2004, 18-25

19

ed vessels. A layer of the second Early Neolithic period - Karanovo II, probably of its later phase - follows.

Tell Kazanlak. 17 layers have been identified in the 5 m thick tell deposits. The lower seven represent a pottery assemblage in the Azmak variant of the Early Neolithic Karanovo I period. Dark-painted vessels have been established in all of them. The pottery of the next two layers has transitional characteristics and represents the Middle Neolithic Karanovo I-III period, whereas the overlying seven layers belong to the Late Neolithic Karanovo III period. In the disturbed uppermost layer pottery from the Late Neolithic Karanovo IV period has been found. The long development of the Karanovo IV period was established during the last archaeological season at Tell Krăn which is located in the same area.

Glufishevo, Sliven District. The multilayer site of 1,6 m thick deposits presents three suc-cessive pottery assemblages. At the bottom lies a thin layer of the Early Neolithic Karanovo I period, followed by a thick layer from the second phase of the Early Neolithic - Karanovo II - and on top is a disturbed layer from the Middle Neolithic Karanovo II-III period.

Vesselinovo, Yambol District. Neolithic cultural deposits of 1,9 m thickness underlie the tell. Most probably, life in this area began during the Middle Neolithic Karanovo II-III pe-riod. The deposits from the Late Neolithic Karanovo III and Karanovo III-IV periods are represented by a total of five layers.

Drama-Gerena. The deposits of this flat site are about 80 cm thick and belong to two phases - B and C - as well as pits sunken in the sterile bedrock which are attributed to phase A. The pottery assemblages of the site are Late Neolithic; I refer phases A and B to the Karanovo III-IV period, and phase C, to the Karanovo IV period.

Lyubimets. A multilayer site of up to 1,6 m thick depoits, representing Karanovo III-IV and Karanovo IV periods.

Banya, Karlovo District. The tell has two Neolithic layers, from the Ealy Neolithic Karanovo I period and the Late Neolithic Karanovo III-IV period.

Kapitan Dimitrievo, Peshtera District. The Neolithic periodization was specified dur-ing the archaeological season that has just ended. At the bottom of the tell lies a thick layer from the Early Neolithic Karanovo I period, in which its two phases are represented. The first phase is characterized by white-painted vessels and during the second phase isolated vessels with dark and polychrome ornamentation occur along with the white-painted ones. A period follows which I call Karanovo I - III-IV. It was probably short and has been record-ed only in a trash pit, the pottery from which includes Early and Late Neolithic elements. The Late Neolithic Karanovo III-IV and Kapitan Dimitrievo periods follow, the latter being characterized by carinated vessels with channeling and plates on high pedestals, covered with incised ornamentation.

Muldava, Assenovgrad District. Two neighboring flat sites include laers of the deveoped phase of the Early Neolithic Karanovo I period as well as the Late Neolithic Karanovo III-IV and Kapitan Dimitrievo periods.

Kovačevo, Sandanski District. Almost the entire deposits of the multilayer site belong to the Early Neolithic Karanovo I period. It includes the three main phases in its southwest variant: Eleshnitsa, Rakitovo and Dobrinishte as well as its final Kovačevo phase.

Slatina-Sofia. The deposits of up to 4 m thickness of the multilayer site belong to two Early Neolithic periods: (a) to the Slatina group, which is part of the Karanovo I culture dur-ing its first phase, and (b) to the Kremikovci group. During the first period of the site only

20

white-painted pottery was used and during the second phase the pottery was exclusively dark-painted.

On the basis of the proposed periodization of the sites with long-term dwelling, as well as the cultural and chronological reference of the sites belonging to the same period, it is now possible to draw a clearer picture of the cultural processes in Neolithic Thrace.

Period І. It involves the initial development phase of the Early Neolithic Karanovo I culture. A major characteristic is the white-painted pottery ornamentation. At that time the culture comprised only the southwest parts of the territory of its classical period: it has been established in the Mesta Valley (Kovačevo, phase I, and Eleshnitsa), the eastern parts of the Sofia basin (Slatina-Sofia, phase I) and the westernmost parts of Thrace (Tell Kapitan Dimitrievo, phase I of the Early Neolithic layer).

Period ІІ. During the classical period of the Karanovo I culture, which ended up with the emergence of the Karanovo II culture at Tell Karanovo, besides the white-painted pottery, isolated dark-painted vessels appear. At that time the Karanovo I culture reached its maxi-mum area: from the western parts of Thrace to the Tundzha and from the Sub-Balkan plains to the northern foothills of the Rhodope Mountains. This period involves the Karanovo I layer of the eponymous Tell Karanovo, the early layers of Tell Azmak-Stara Zagora and Tell Kazanlak, probably the early layers of Kardzhali, the early phase II layers of the Early Neo-lithic deposits of Tell Kapitan Dimitrievo, phase II of Kovačevo as well as the early layer of Aşağı Pınar near Kırklareli in Eastern Thrace.

Period ІІІ. The Early Neolithic Karanovo II culture developed in the northeast parts of Thrace. It is represented at Glufishevo, Tell Karanovo (Layer II), Tell Okrazhna Bolnitsa-Stara Zagora, etc. In the other parts of Thrace, the development of Karanovo I culture con-tinued (the Early Neolithic deposits of Muldava, the middle horizons of phase II of this cul-ture at Tell Kapitan Dimitrievo, Dobrinishte (Razlog District), and the respective phase III of Kovačevo, etc.). In the liminal zone, this culture is represented by its Azmak variant (the upper Early Neolithic horizons of Tell Azmak-Stara Zagora and Tell Kazanlak).

Period ІV. The northeast parts of Thrace, expanded by the Kazanlak basin, involve the Middle Neolithic cultural phenomenon Proto-Karanovo III, represented by two territori-al variants: Karanovo II-III (Tell Karanovo, Layer II-III; Glufishevo, the uppermost layer; and Tell Vesselinovo, the lowest Neolithic layer) and Karanovo I-III (Tell Kazanlak, Layers Х-ІХ). In the other parts of Thrace, the Karanovo I development continued.

Period V. In northeast Thrace, including the Kazanlak basin, the first Late Neolithic Karanovo III culture developed (Tell Vesselinovo, the middle horizon of the Neolithic se-quence; Tell Karanovo, Layer III; Tell Kazanlak, the upper layers). In the remaining parts of Thrace, the reproduction of Karanovo I culture continued (the final phase II layers in the Early Neolithic deposits of Tell Kapitan Dimitrievo; Kovačevo, phase IV, etc.).

Period VІ. The second Late Neolithic culture - Karanovo III-IV - covered Thrace all over. It has been established in the Tundzha Valley (Tell Vesselinovo, the upper Neolithic horizon; Drama-Gerena, phases A and B), in northeast and central Thrace (Nova Zagora-Komunalni Uslugi; Tell Karanovo, Layer III-IV; Tell Azmak-Stara Zagora, the upper Neo-lithic layer; Mednikarovo, Radnevo District, the upper layers; and Lyubimets), as well as the western parts of region (Tell Yassatepe-Plovdiv, the Neolithic layer; Tell Kapitan Dimitrievo, the Karanovo III-IV layer; Apriltsi, Pazardzhik District). At the beginning of this period the material culture at some sites in western Thrace passed through a short

21

transitional Karanovo I - III-IV period, which has yet been identified only at Tell Kapitan Dimitrievo.

Period VІІ. The last Late Neolithic period in Thrace presents two cultural phenomena. Karanovo IV culture covered the eastern parts of Thrace, to the east of the Kazanlak-Haskovo line. To the east it reaches the Tundzha (Drama-Gerena, phase С; Tell Drama-Merdžumekja; Elhovo), in some places, even further to the east (Aşağı Pınar near Kırklareli); to the west it is represented by numerous sites, including Tell Karanovo (Layer ІV), Tell Krăn, Nova Zagora-Hlebozavoda, Kaloyanovets (Stara Zagora District), Simeonovgrad, Lyubimets, Tell Bereketska-Stara Zagora, etc. To the west of the Kazanlak-Haskovo line, Kapitan Dimitrievo culture developed in western Thrace. Besides at the eponymous Tell Kapitan Dimitrievo, it was also studied at Muldava and Kalugerovo, Pazardzhik District.

Although presented schematically, these seven chronological cross-sections of the Thra-cian Neolithic outline certain differenes in the dynamics of the cultural development in the rgion during the 6th mill. BC.

The Period I area lies in the southeast periphery of the Central Balkan zone: the Mesta Valley, the eastern part of the Sofia Basin and the westernmost parts of Thrace. During Period II, Karanovo I culture reached its maximum distribution area, and occupied both the Mesta Valley and the entire northern Thrace, from the Balkan Mountains to the northern foothills of the Rhodope and the East Rhodope, to the Tundzha to the east and even part of eastern Thrace.

During the next three Neolithic periods (ІІІ, ІV and V), in the northeast parts of Thrace (Sliven, Nova Zagora and Stara Zagora districts, and from Period IV, the Kazanlak basin) the Karanovo II, Proto-Karanovo and Karanovo III cultures developed successively. In the rest of Thrace, as well as in the Mesta Valley, the reproduction of Karanovo I culture continued.

Period VІ is represented by Karanovo III-IV culture that covers the whole Thrace, includ-ing part of the Mesta Valley. At the beginning of this period the material culture at some sites in western Thrace passed through the short transitional phase Karanovo I - III-IV.

Period VІІ again involves two cultural zones in Thrce: Karanovo IV to the east and Kapi-tan Dimitrievo to the west.

The localization of Period I of the Neolithic culture in Thrace solely in the southeast pe-riphery of the Central Balkan zone is a serious indication of the direction of Neolithization of Thrace and the emergence of the Karanovo I culture: from South Anatolia through the Aegean and along the Mesta Valley to the Maritsa Valley. The free penetration of the early farming culture in Thrace from west to east occurred during Period II but soon after that the first impulse of the dark pottery area occurred in northern Anatolia and the Marmara area thus bringing about the emergence of the Karanovo II culture during Period III. This influ-ence continued but the dark pottery area was preserved for a long time (during Periods IV and V) only in northeast Thrace. The trend towards reproduction of painted pottery withstood the influence from the east until Period VI when the entire Thrace adopted dark pottery repre-sented by carinated shapes. During the last Period VII, western Thrace largely preserved the development traditions of the previous period whereas in eastern Thrace strong innovations considerably changed the pottery assemblage. As a whole, the contradiction between the two general concepts in the pottery production in Neolithic Thrace - colored vessels with painted ornamentation and dark vessels with plastic ornamentation - ended up with the prevailing of the second tendency.

22

It is obvious that the development of the Neolithic pottery assemblage passed through six periods in northeast Thrace while in the western parts it covered four periods. In addi-tion, only during two of the periods the material culture was uniform for the entire Thrace: Periods II and VI. In the first case the cultural process developed from west to east; this is the process of distribution of the Karanovo I culture to its maximum area. In the second case the cultural process moved from east to west; i.e. the distribution of Karanovo III-IV culture. During all other periods, the culture in the two parts of Thrace differ. The marked dynamics of the cultural processes in Thrace poses the problem of the center and periphery in the re-gion during the 6th mill. BC. The emergence of the Neolithic in Thrace, i.e. of the Karanovo I culture, is related to the southwest parts of the region, which played the role of some kind of a center in terms of its distribution in Thrace. This culture had the longest development there; despite the internal innovations, the tradition of reproducing painted pottery remained a leading tendency until the end of Period V. A new culture center, which was associated with the occurrence of dark pottery, appeared during Period III in northeast Thrace. The in-novation process there was active and passed through several periods but remained with-in the boundaries of the region for a long time. It was as late as Period VI when its results spread over the entire Thrace. During the last Period VII the two centers were again estab-lished. In the perspective of the whole Neolithic in Thrace, the western center occurred ear-lier and was more conservative whereas the eastern center came into being later and was more dynamic thus gradually imposing its characteristics all over Thrace.

The issue of possible specific features of the material culture in the periphery of the cul-tural zones during the various Neolithic periods for the time being remains open although data are available about the superimposition of elements in the geographical periphery of Thrace, which in the centers come from different times. There is insufficient information on the contact zone between the simultaneous cultural phenomena in Thrace, of which only the Azmak variant (Period III) has been defined. However, it is only precise excavations and detailed analyses of the prehistoric material culture that can serve as a basis for studying the various aspects of the dynamics of the cultural processes in Neolithic Thrace.

Използвана литература / ReferencesВ. Николов. Югозападен вариант на култура Караново I. - Археология, 1996, 2-3, 1-8. В. Николов. Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплек-си Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Ев-ропа. София, 1998.В. Николов. Разкопки 1998-1999. Стратиграфия, архитектурни останки, периодизация и хронология. - В: В. Николов (ред.). Селищна могила Капитан Димитриево. Разкопки 1998-1999. София-Пещера, 1999, 9-24.V. Nikolov. Periodisierung und Chronologie der südwestlichen Variante der Kultur Kara-novo I. - In: ΑΝΤΙ∆ΩΡΟΝ Dragoslavo Srejovic. Beograd, 1997, 139-145.V. Nikolov. Periodisierung und Chronologie. - In: S. Hiller, V. Nikolov (Hrsg.). Karanovo, І. Die Ausgrabungen im Süd-sektor 1984-1992. Salzburg-Sofia, 1997, 49-53.V. Nikolov. Neolithische Keramikkomplexe in Thrakien. - In: S. Hiller, V. Nikolov (Hrsg.). Karanovo, III. Beiträge zum Neolithikum in Südosteuropa. Wien, 2000, 11-19.

23

V. Nikolov. Kapitan Dimitrievo Tell Sequence and Cultural Characteristics (Brief report in the light of the sounding excavations in 1998-1999). - In: L. Nikolova (ed.). Technology, Style and Society: Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in prehistory. BAR Int. series 854, Oxford, 2000, 51-63.V. Nikolov. Tell Karanovo: cultural and chronological differentiation of the Neolithic layers. - Thracia, 13 (Studia in memoriam Velizari Velkov), 2000, 319-324.V. Nikolov. Die wichtigsten Siedlungen der Perioden Karanovo I-V. - In: M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov (Hrsg.). Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde, 74). Bonn, 2002, 85-94.V. Nikolov. Problems of Cultural Development and Chronology of the Early Neolithic in West Bulgaria. - In: M. Lichardus-Itten, J. Lichardus, V. Nikolov (Hrsg.). Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien. (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde, 74) Bonn, 2002, 159-163.V. Nikolov. Stratigraphie, Baureste und Periodisierung der Kulturschichten. - In: S. Hiller, V. Nikolov (Hrsg.). Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19. Wien, 2002, 7-13.

Обр

. 1. К

арт

а на

нео

лит

ни с

елищ

а в

Трак

ияFi

g. 1

. Map

of s

ome

Neo

lithi

c si

tes i

n Th

race

25

Обр. 2. Периодизационна схема на културните напластявания на неолитни селища в ТракияFig. 2. Cultural deposits at certain Neolithic sites in Thrace: periodization model