bg p8 pilot study(1) - aleksandroupolis

[ 1 ]

ACCESSIBILITY FOR ALL

ПРОЕКТЪТ СЕ ФИНАНСИРА ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 2007–2013 Г.

ПРИОРИТЕТНА ОС 1: КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

ТЕМАТИЧЕН ПРИОРИТЕТ1.3: СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАБОТА В МРЕЖА ПО ВЪПРОСИ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

Пилотен доклад относно достъпността при местното самоуправление

в трансграничните региони

Достъпност за всички - Accessibility for all (A4ALL)

ГЛАВЕН ПАРТНЬОРНационална конфедерация на хората с увреждания – клон С. Гърция

ПАРТНЬОРНационален съвет на хората с увреждания в България – клон Хасково

РАБОТЕН ПАКЕТ2.1. Пилотен доклад относно достъпността при местното самоуправление в трансгранични региони

ДАТАЮни 2012ИЗДАНИЕ

Крайно (Пълно)

ΕΣ Α

Α

ΕμεΣ Α

Α

ΕμεΣ Α

Α

ΕΣ Α

ΑΕΣ Α

Α

Accessibility for allДостъпност за всички

Προσβασιµότητα για όλους

[ 2 ]

ΠΡΟΣΒΑΣΙΜΟΤΗΤΑ ΓΙΑ ΟΛΟΥΣ

Автор на проектаРъководител: София Мизамтзи

Основен екип: Евангелос Николаидис, Александрос Моуроузис

CONTRACTOR

Vatatzi 40, 114 72, AthensTel. 210.82.10.895

e-mail: [email protected]://www.europeanprofiles.gr

Sigrou 229, 171 21, AthensTel. 210.33.03.556-7e-mail: [email protected]://www.twc.gr

EDITION - CO-ORDINATION

NATIONAL CONFEDERATION OF DISABLED PEOPLEEl. Venizelou 236, 163 41, Ilioupoli

Tel. 210.99.49.837e-mail: [email protected]

http://www.esaea.gr

ΕΣ Α

Α

ΕμεΣ Α

Α

ΕμεΣ Α

Α

ΕΣ Α

ΑΕΣ Α

Α

[ 3 ]


< СЪДЪРЖАНИЕ >Предговор .............................................................................................................. xiВъведение ............................................................................................................. 13

ЧАСТ A - ДОСТЪПНОСТ И ПРАВЕН ПОДХОД КЪМ УВРЕЖДАНИЯТА ..........15

1. Развитието на сближаване относно уврежданията .....................................17

2. Понятието за Достъпност и Съответни Основни Принципи (Достъп, Достъпмост, Универсален Дизайн за Всички, Разумни Адаптации) ..............19

3. Начението на Достъпността за Укрепване Правата на Хора с Увреждания ....................................................................................................... 21

4. Изискванията за Опазване на Достъпността .................................................254.1. Изисквания за достъпност по групи инвалидност ......................................254.2. Анализ на видовете пречки, които срещат хората с различни видове увреждания, в различните области на икономическия и социалния живот ...294.2.1. Бариери на достъп до инфраструктура, услуги, информационни технологии и др. ................................................................................................... 304.2.2. Пречки поради поведения, предразсъдъци и невежество .....................304.2.3. Ограничения, поради икономическата и социалната ситуация по отношение с останалото население .................................................................... 31

ЧАСТ В - ДОСТЪПНОСТ В ОБЩИНА АЛЕКСАНДРУПОЛИС ...........................39

5. Община Александруполис .............................................................................. 415.1. Основни характеристики на общината ........................................................ 41

[ 4 ]


5.2. Дейности на Община Александруполис за периода 2003–2011 г., свързани с хората с увреждания и по-специално с достъпността ....................415.2.1. Период 2003–2010 г. ................................................................................... 415.2.2. Периодът от 2011 г. до днес ....................................................................... 425.3. Оперативно планиране на община Александруполис за 2012–2014 г. .....435.3.1. Стратегически цели на община Александруполис ...................................435.3.2. Стратегията и приоритетните оси на Оперативната програма ...............445.3.3. Стратегически характеристики .................................................................. 455.3.4. Оси на Стратегическия план ...................................................................... 475.3.5. Оперативен план на община Александруполис относно достъпността до хората с увреждания ................................................................ 49

6. Първичното проучване на достъпността ....................................................... 516.1. Въведение ...................................................................................................... 516.2. Проектиране на първичните изследвания ..................................................516.2.1. Инструменти ............................................................................................... 536.2.2. Подготовка .................................................................................................. 546.2.3. Провеждане на първични изследвания .................................................... 556.2.4. След първичните изследвания (анализ, заключения) .............................556.3. Оценка ............................................................................................................ 566.4. Резултати: Текуща достъпност на община Александруполис ....................566.4.1. Достъпност на строителни съоръжения ...................................................586.4.2. Достъпност на услуги, политики и процедури .........................................636.4.3. Достъпност на транспорта ......................................................................... 666.4.4. Достъпност на открито (открити площи) ..................................................686.4.5. Достъпност до уебсайтове и онлайн услуги .............................................696.4.6. Първични изследвания с членовете на местното сдружение на хора с увреждания ................................................................................................ 806.5. Идентифициране и приоритизиране на нуждите .......................................86

7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ – ПРЕДЛОЖЕНИЯ ..................................................................... 897.1. Заключения .................................................................................................... 897.1.1. Инфраструктура на сгради ......................................................................... 917.1.2. Открити площи ............................................................................................ 947.1.3. Транспорт .................................................................................................. 1057.1.4. Услуги/политики/процедури ................................................................... 1067.1.5. Образование/Обучение ........................................................................... 1087.2. Предложения ............................................................................................... 1097.2.1. Общи: Достъпност на общинско ниво ....................................................1097.2.2. Предложения за Община Александруполис ..........................................112

ЕПИЛОГ ................................................................................................................ 121

[ 5 ]


ПОЗОВАВАНИЯ И ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ .................................................123

ПРИЛОЖЕНИЯ ..................................................................................................... 127

Приложение I: Въпросници от първични изследвания ...................................127А. Въпросник за изграждане на инфраструктура .............................................127Б. Въпросник за услуги и политики/процедури ...............................................127В. Въпросник за открити площи ........................................................................ 127Г. Въпросник за транспорт .................................................................................. 127Д. Въпросник за асоциацията на хора с увреждания ......................................127Приложение II: Планови писма в подкрепа на първични изследвания .........127А. Писмо до община Александруполис ............................................................ 127Б. Писмо до обществени институции ................................................................ 127В. Писмо до областното сдружение на хора с увреждания в град Александруполис. ............................................................................................... 127Приложение III: Методология и средства за анализ на първични данни за изследвания ........................................................................................................ 127А. Електронно записване на данни (база данни) .............................................127Б. Автоматична, качествена и количествена оценка на изграждането на инфраструктурата и услугите ............................................................................. 127В. Обобщаваща и сравнителна оценка. ............................................................ 127Приложение IV: Подробни резултати и изводи по служба и сграда. .............128Приложение V: Модел за използване на резултатите за възстановяването на достъпност за хора с увреждания ..................................................................... 128Случай 1: Община Александруполис ................................................................ 128Случай 2: Общински стадион „Фотис Космас”. .................................................128Приложение VI: Национална и европейска институционална рамка ............128Приложение VII: Местното самоуправление и насърчаване на социалния модел на уврежданията. .................................................................................... 128

[ 6 ]


СПИСЪК НА СХЕМИ И ИЗОБРАЖЕНИЯ

Фигура 1. Честота на препятствията по вид увреждане (Източник: LivingAll, 2008) ...................................................................................................................... 29Фигура 2. Оси от стратегическия план на община Александруполис ...............49Фигура 3. Средна оценка на достъпността на сградите по вид на услугата .....61Фигура 4. Класация на организациите в зависимост от нивото на съответствие с изграждане на необходимата инфраструктура и/или желаните стандарти за достъпност ..................................................................... 62Фигура 5. Средна оценка на достъпността на услугите и политиките по категории услуги ................................................................................................... 64Фигура 6. Класация на организациите, в зависимост от нивото на съответствието на услуги, процедури и политиките, съгласно изискванията и/или желаните спецификации ........................................................................... 65Фигура 7. Областно сдружение на хора с увреждания в префектура Еврос ....81Фигура 8. Спортен клуб за хора с ув-реждания «Котинос» ...............................81Фигура 9. „Как бихте оценили достъпността на обществената инфраструктура и услуги във вашия град?” (По сектор) ....................................82Фигура 10. „Как бихте характеризирали поведението на длъжностните лица спрямо гражданите с увреждания?” (По сектор) ......................................83Фигура 11. Запознати ли сте със задълженията, свързани с достъпността за хора с увреждания, произтичащи от законодателството?” (По сектори) ........84Фигура 12. Запознати ли сте със задълженията, свързани с достъпността за хора с увреждания, произтичащи от законодателството?” (По сектори) ........85Фигура 13. Класиране на всички организации-участнички в зависимост от достъпността до изградената инфраструктура и услуги (комбинирано). ........90

[ 7 ]


СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ

Таблица 1. Хората с увреждания в България ...................................................... 36Таблица 2. Адреси на интернет страниците на анкетираните организации, които участваха в проучването ............................................................................ 74Таблица 3. Участници в анкетното проучване на хора с увреждания, разделени по вид институция и вид увреждане ................................................................... 81Таблица 4. Основни предложения за интервенции, по сгради в община Александруполис .................................................................................................. 96Таблица 5. Индикативно представяне на действия в областта на намеса на достъпност .......................................................................................................... 109

[ 8 ]


СЪКРАЩЕНИЯ, АБРЕВИАТУРИ, АКРОНИМИ1

Термин АнализАМЕА Хора с уврежданиявж. вижДЕИ ДЪРЖАВНА КОМПАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ДЕИАА Общинско предприятие за водоснабдяване и

канализация АлександруполисДОИ ДЪРЖАВНА ДАНЪЧНА СЛУЖБА (НАП)ЕТЕЛ КОМПАНИЯ ТЕРМИЧНИ АВТОБУСИ ΕΛΤΑ ГРЪЦКИ ПОЩИЕСАМЕА Национална конфедерация на хората с уврежданияЕСПА Националната стратегическа референтна рамкаСАЩ Съединени американски щатиИЕК Институт за професионално обучениеΙΚΑ Национален осигурителен иститут (НОИ)к.л.п и другиКЕП Център за обслужване на граждани КТЕЛ Общи приходни фондове за автобусиктл. и другиΜΜΜ Обществен градски траспортό.π. както по-гореОАЕД Агенция по трудова заетост (Бюро по труда)ОАСТ Агенция автобусни превози СолунООН Организация на обединените нацииΟСЕ Гръцки железнициΟΤΑ Агенция за местно самоуправлениеΟΤΕ Гръцка телекомуникационна компаниянапр. примерΠΕΕ Регионална дирекция ЕвросΠΕΠ Регионалната оперативна програма – ОПРР?СДА План за действие за хората с увреждания

1 По азбучен ред.

[ 9 ]


„Пилотното изследване за достъпност в местното самоуправление в гранична-та зона” е работна част от проект „ДОСТЪП ЗА ВСИЧКИ –ACCESSIBILITY FOR ALL” с отличително заглавие A.4All и е част от рамковата програмата за Европей-ско териториално сътрудничество между Гърция и България от 2007 до 2013 г., Приоритетна ос 1: Качество на живот, Тематичен приоритет 1.3: Сътрудничест-во и изграждане на мрежа по въпросите на здравеопазването и социалните грижи.

[ 10 ]


[ 11 ]


{ Предговор }

За хората с увреждания достъпността до инфраструктура, стоки и услуги е ос-новна предпоставка за самостоятелно и равноправно участие в социално-ико-номическите въпроси. Но въпреки напредъка в институционалната рамка и в политиките на национално и международно ниво, достъпността все още е да-леч от това да се счита за осигурена.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания -- първият юридически обвързващ международен документ в областта на правата на човека, които са подписали Европейския съюз и неговите държави-членки, и е ратифицирала страната ни с закон 4074/2012, -- признава важността на достъпността и при-зовава държавите-страни по конвенцията да предприемат подходящи мерки за осигуряване на достъп на лица с увреждания на равни начала с другите до застроената околна среда, транспортта, информациите и комуникациите.

Европейската комисия в документа «Европейска стратегия за периода 2010-2020 г.» : «Подновяване на ангажиментта за една Европа без бариери», при-знава че, въпреки че достъпността е основно изискване за участие в общество-то и икономиката, Европейският съюз все още е далеч от постигането на тази цел.

В настоящето изследване, проведено в рамките на проекта „Достъпност за всички“, се прави първи опит да се определи настоящата ситуация в областта на достъпността в два града -- Александруполис (Гърция) и Хасково (България). Определят се най-често срещаните пречки и се подчертават възможностите и ролята на градовете и местните власти в настоящите социално-икономически условия, с цел да се гарантира независимостта и равният достъп за гражданите с увреждания.

Въз основа на очевидното хоризонтално осигуряване на достъпност за всички

[ 12 ]


сектори и на всички нива, като се започне от най-малките социални клетки -- местните общности, с това проучване се цели да се създаде един полезен инструмент за идентифициране и премахване на бариерите пред лица с ув-реждания на местно равнище, като същевременно се насърчават местните по-литики по отношение на достъпността с крайна цел създаването на общества без бариери и с епицентър човека.

ВАРДАКАСТАНИС ЙОАННИСПрезидент на ЕСАМЕА

[ 13 ]


{ Въведение }

Настоящият доклад е продукт на пилотно проучване относно достъпността на всички видове инфраструктура и услуги (конвенционални и електронни) за хора с увреждания (АМЕА) в община Александруполис.

Теоретичната рамка, върху която почива методическият подход на проуч-ването, е едно от най-съвременните разбирания за „уврежданията”: Първо, правния подход, и второ т.нар. социален модел на уврежданията. Тези тео-ретични предпоставки са от решаващо значение, тъй като пренасят проблема от случайни и/или благотворителни организации, към сферата на основните човешки права и, от друга страна, го пренасочват от индивидуалното към об-щественото ниво. В резултат на това обществото поема задължението да бъдат систематично планирани всички измерения в заобикалящата среда, така че тя да е достъпна за всички хора.

Предвид това, че няма достатъчно информация относно достъпността, проуч-ването се базира на резултатите от собствена емпирична информация. Кон-статациите на оценката и формулирането на предложенията са на основата на анализ на документи, на резултати от други проучвания, включително гръцко-то законодателство, действащата нормативна база на местното самоуправле-ние и съответната част от ООН и Европейския съюз. Беше използван също така опит от други проучвания в Гърция с подобна цел (вж. МВР, Солун, Тесалия).

В проучването се изследват за достъпност:

- Сгради, собственост на общината и на други държавни институции, оп-ределени в съответствие с трафика (посещаемост) от хора с увреждания (достъпни врати, коридори, работни места, рецепции, тоалетни и др.).

- Външни публични зони на града (достъпни тротоари, зелени площи, зе-лени островчета, площади и т.н.).

- Транспортни средства на общината (достъпен вход за превозни сред-ства, специални места за инвалидни колички и т.н.).

- Предлагани общински услуги (достъпни интернет сайтове, печатна ин-формация, процедури и политики, и т.н.).

[ 14 ]


- Ниво на подготовка на служителите на общината и на други държавни агенции по въпроси, свързани с обслужването на инвалиди.

В рамките на проучването се правят препоръки, които могат да подобрят дос-тъпността за хора с увреждания на местно ниво (например мерки и начини за подобряване на достъпността до инфраструктурата на сгради, предоставяне на информация на гражданите с увреждания и др.), като се отчита оперативната рамка на местното самоуправление.

Изследването се фокусира върху публичните места (общински, държавни сгра-ди, инфраструктура, услуги и някои транспортни и комуникационни компании с широка употреба от населението, като телефони, автобуси, летище и т.н.). Предметът на изследването не включва достъпността в частния бизнес (тър-говия на дребно, хранителни стоки, развлечения и др.) и в частните жилища.

Набирането на необходимите данни е чрез обработването на съответни дос-тъпни източници анализ на действащото законодателство и стратегически до-кументи, както и с изследвания на място и анкетиране. Изследванията на място включваха, както посещения на съответните места и сгради (инфраструктура) и контрол на работата на услугите, така и провеждане на струртурирано интер-вю. За извършване на изследванията на място и интервюта бяха подготвени специални въпросници. Отделните методологически инструменти включваха първично изследване под формата на интервюта с представители на хора с увреждания, както и на други заинтересовани страни.

[ 15 ]


ЧАСТ A ДОСТЪПНОСТ И ПРАВЕН ПОДХОД КЪМ УВРЕЖДАНИЯТА

[ 16 ]


[ 17 ]


- 1 - Развитието на сближаване относно

уврежданията

Терминът увреждания е сложен, динамичен и с много измерения. През по-следните десетилетия движенията на хората с увреждания и изследователите на тези увреждания изтъкнаха ролята на социалните и физическите бариери пред хората с увреждания. Беше извършена промяната от един индивидуалис-тичен медицински модел в структурирана социална гледна точка, при която хората се третират като хора с увреждания заради трудностите, породени от средата, в която те живеят. Така сега са се развили следните подходи към про-блемите на хората с увреждания.

Медицински модел на уврежданията: Медицинският модел третира про-блемите на хората с увреждания като проблем на индивида-инвалид, които са пряко причинени от заболяване, травма или други причини, свързани със здравето, и които, следователно, изискват съответните медицински грижи, предоставени под формата на индивидуални грижи от здравни специалисти. В медицинския модел се цели увреждането на човека да се „излекува” или да се коригира за да се промени неговото поведение като се доведе до фаза „почти излекуван” или да се приложи ефективно лечение. В медицинския мо-дел медицинските грижи се считат за основен въпрос, а на политическо ниво основната реакция е промяна или реформа на здравната политика.

Социален модел на уврежданията: Социалният модел на уврежданията раз-глежда въпроса за „увреждането-инвалидност” като проблем на обществото и като въпрос за пълното включване и адаптация на хората с увреждания в обществото. В този модел увреждането не е самостоятелна (изолирана) харак-теристика на физическото лице, а представлява синтез от условия, много от които са създадени именно от социалната среда. Поради това решението на на проблема изисква социално действие и колективна отговорност на обще-ството като цяло, за да може да се направят необходимите изменения в окол-ната среда и да се осигури пълноценно участие на хората с увреждания във всички сфери на социалния живот. Този въпрос е културен и идеологически и изисква индивидуални, колективни и мащабни социални промени. От гледна точка на равния достъп, уврежданията са въпрос на човешки права.

Съгласно Световната здравна организация (WHO, 2011):

„Увреждането е въпрос на човешки права, защото:

[ 18 ]


- Лицата с увреждания са дискриминирани – например когато има препятствия за тях в равния достъп до здравеопазване, заетост, образование или участие в политическия живот, по-ради тяхното увреждане.

- Хората с увреждания са предмет на нарушение на тяхното достойнство – например когато са подложени на насилие, злоупотреба, предразсъдъци или неуважение поради тяхното увреждане.

- Някои хора с увреждания са лишени от автономия – например когато са подложени на кастрация, когато се ограничават в ин-ституции без зачитане на тяхната воля или когато се считат за неспособни, защото имат някакво увреждане”.

Многообразният модел на уврежданията: Многообразният модел свързва медицинския и социалния модел. Според този модел уврежданията обхващат редица триизмерни понятия: орган – функции – структура. Увреждането е яв-ление с много измерения, което зависи от разликата между индивидуалните възможности и изискванията на обществото, с акцент върху функционалните умения, които са от решаващо значение по отношение на автономността и участието в социалния живот. Хората с увреждания се сблъскват с бариери в ежедневния си живот, дължащи се на разминаването между нуждите на тяхно-то увреждане и структурата на обществото, в което живеят, която не е взела под внимание характеристиките на тази група от населението и планирането не е станало въз основа на капацитета и нуждите им. Размерът на разминаването зависи от тежестта на увреждането и от степента на достъпност в обществото, в което живеят тези хора с увреждания. Колкото по-тежко е дадено увреждане за човек и колкото по-голяма степен на недостъпност в обществото има, тол-кова по-голяма е разминаването и, съответно, толкова по-голяма е степента на социалното изключване за това лице с увреждания (ЕСАМЕА, 2008).

[ 19 ]


- 2 -Понятието за Достъпност и

Съответни Основни Принципи (Достъп, Достъпмост, Универсален

Дизайн за Всички, Разумни Адаптации)

Терминът „достъпност” е характеристика на околната среда, която позволява на всички хора (и в частност на хората с увреждания) да имат достъп до нея, да могат самостоятелно, безопасно и комфортно да достигнат и използват инфра-структурата, но също така и услугите (конвенционални и електронни), и проду-ктите, предлагани в тази среда, чрез упражняване на своите права. Важно е да се изясни, че терминът „достъпност” се отнася не само до областта на инфра-структурата, но също така и за услуги и стоки. Паралелно с това, физическият достъп се отнася не само до функционалността, но и до възможността за ко-муникация и информация, като по този начин по същество определя степента на автономност и сигурност на индивида по отношение на околната среда (ес-тествено, с човешка намеса и/или електронно), както и естествените избори и възможностите, които в крайна сметка определят нивото на участие в социал-но-икономическите дейности. Така, в по-широк смисъл, говорим за достъпни среди, които могат да бъдат използвани самостоятелно, когато и където това е възможно, да служат еднакво; да се осигурява на възможно най-голям брой хора (и в частност на хората с увреждания) предлагането на един и същ брой опции за всички и еднакво ниво на участие, разбира се, без да се изключват за тази цел предоставянето и използването на технически помощни средства. Следователно, говорим за достъпност за лицата до отделните инфраструктури, услуги и стоки, както и за достъпност до политики и процедури.

Терминът „достъп”, за разлика от термина „достъпност”, характеризира не околната среда, а самия човек и отношенията му с околната среда. Терминът „достъп” засяга правото на всеки гражданин (със или без увреждания) да има независим и безопасен достъп, подбор, удоволствие и ползване на предоста-вената инфраструктура, услуги и стоки във всички области на всекидневния живот. Говорим за това, че човек трябва да има достъп (право) на работа, об-разование, отдих, спорт, транспорт, осведомяване (информация), култура и др.

Терминът „Дизайн за всички” или „Универсален дизайн” („Design for All” или „Universal Design”) означава проектирането на продукти, жизнена среда, про-грами и услуги, които могат да бъдат използвани от всички хора възможно в

[ 20 ]


най-голяма степен, без необходимост от последващо адаптиране или специа-лизиран дизайн (ООН, 2007 – Член 2). Целта на „Дизайна за всички” е да се опрости живота на всеки, включително и на хората с увреждания, възрастните хора и т.н., като се създадат продукти, комуникации, услуги и инфраструктура, които могат да бъдат използвани от повече хора без допълнителни разходи или без специализирани преобразувания, които в крайна сметка „заклеймя-ват” повече или по-малко хората, които се отклоняват от идеалната „средна класа.”2 „Дизайна за всички” не изключва използването на технически помощ-ни средства и/или форми на помощ (асистенти или посредници) за специфич-ни групи на хора с увреждания, когато това е уместно.

Терминът „разумно приспособяване” се отнася до необходимите и подходящи модификации и корекции, които не водят до излишно или непропорционално натоварване, когато е необходимо, за да се осигури на хората с увреждания ползването или упражняването на равна основа с другите на всички човешки права и основни свободи, както е записано в (OОН, 2007 г.). Според гръцко-то законодателство (Закон 3304/2005) като разумно приспособяване се считат всички подходящи мерки, които се вземат от работодателя, за да се спазва принципът на равното третиране на хората с увреждания, така че те да имат достъп до работа, да могат да се развиват и да имат възможности за участие в професионално обучение при условие, че тези мерки не налагат прекомерно финансово натоварване на работодателя. Не се приема като прекомерно фи-нансово натоварване за един работодател, когато защитните мерки, взети в хода на политиката за хората с увреждания, балансират тези тежести.

2 Вж.. The Center for Universal Design, North Carolina State University.

[ 21 ]


- 3 -Начението на Достъпността за

Укрепване Правата на Хора с Увреждания

Важността на достъпността за защитата на правата на хората с увреждания и всички други групи от хора с подобни проблеми (например възрастните хора и т.н.) се оценява, когато се разбере връзката на уврежданията с околната среда (естествена, построена, психическа и т.н.).

В световната програма за действия, насочена към хората с увреждания3, на Организацията на обединените нации за първи път се заявява, че „[...] увреж-дането е функция на връзката между хората с увреждания и тяхната среда. Тя се причинява, когато хората се изправят пред културни, физически и социални бариери, които възпрепятстват достъпа им до различните системи на обще-ството, които са на разположение на останалите граждани. По този начин ув-режданията са загуба или ограничаване на възможностите за участие в общ-ността на еднакво ниво с останалите [...].”

Новата международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето на Световната организация по здравеопазването4, която бе приета от Световната здравна асамблея през месец май 2001 г., се позова на идеята, че уврежданията са свързани с обществото. В съответствие ООН не разглеж-да увреждания само като „медицински” или „биологични” разстройства, но ги вижда и като продукт на взаимодействието между индивидуалната, соци-алната, физическата и емоционалната среда. Чрез включването на контексту-ални фактори, включително фактори на околната среда, се дава възможност за мониторинг на въздействието на околната среда върху функционалността на индивида. Към въпроса „Какво е увреждане?” се добавя и въпросът „Кога настъпи увреждането?” Така ICF определя класификацията на всички човешки функции, но също така и отношенията, които съществуват между индивида (с или без увреждания) и неговата среда.

През 2000 г. в съобщението „Към Европа без бариери за хората с увреждания”5

3 World Programme of Action Concerning Disabled Persons (adopted by the General Assembly on 3 December 1982, by its resolution 37/51). Вижте секция „Objectives, Background and Concepts”, на разположение на следният сайт : www.un.org/esa/socdev/enable/diswpa01.htm (на английски).4 International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF). на разположение на следният сайт www.who.int/classifications/icf/en/ (на английски).5 На разположение в интернет на адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52000DC0284:EL:NOT (на гръцки).

[ 22 ]


Европейската комисия също така отбелязва, че „бариерите в околната среда са по-голяма пречка за участие в обществото, отколкото функционалните ограни-чения и бариерите, отстранени чрез законодателство, „универсално проекти-ране” на съоръжения и други средства. Бариерите в заобикалящата среда се оказаха ключът към равните възможности за хората с увреждания.”

Докладът6 на експертната група на Комисията за достъпност „2010: Европа дос-тъпна за всички” (2003 г.) гласи, че „[...] достъпната застроена среда е ключов елемент за реализиране на едно общество, основано на равенство, което оси-гурява на своите граждани автономия и провеждане на активен социален и икономически живот. Това е крайъгълният камък на едно приобщаващо обще-ство на основата на недискриминация. Нашето общество се основава на мно-гообразието, което е свързано с необходимостта да се изгради среда без бари-ери, която не създава увреждания и недъзи. Това означава, че достъпността е проблем за всички, не само за едно малцинство със специални нужди. В едно все по-разнообразно и застаряващо общество основна цел трябва, и ще бъде, насърчаването на достъпността за всички [...].”

В новата Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, която бе рати-фицирана с държавен закон7 (Закон 4074/2012), се казва, че „[...]увреждането е развиващо се понятие и то произхожда от взаимодействието между блоки-раните лица и екологичните пречки и поведенчески бариери, които затрудня-ват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равна основа с другите [...]” и признава, че „[...] е от изключително значение достъпността до физическата, социалната, икономическата и културната среда, здравеопазва-нето и образованието, както и информацията и комуникацията, което прави възможно за хората с увреждания да се насладят напълно на всички човешки права и основни свободи [...].”

Едно проучване8 с тема „Социалното участие на лицата с увреждания” (NDA, 2005), поръчано от Националния орган за увреждане на Ирландия, подчерта-ва въпроса за достъпността като важен фактор за ограничаване на социално участие на хората с увреждания. Проучването потвърждава, че хората с ув-реждания имат по-ограничен достъп до тяхната околна среда и следователно участие в социални и културни дейности, отколкото хората без увреждания. Проучването показа, че над 30% от частните домовете в Ирландия не са дос-тъпни за хора с увреждания, което прави трудно за някои хора с увреждания да посетят приятели или семейството. Трудностите, пред които са изправени

6 На разположение в интернет на адрес www.accessibletourism.org/resources/final_report_ega_el.pdf (PDF, на гръцки).7 На разположение в интернет на адрес: www.unhcr.gr/no_cache/prostasia/nomiki-prostasia/diethneis-kai-perifereiakes-symbaseis.html?cid=709&did=746&sechash=d243d4b2 (PDF, на гръцки).8 Намира се в интернет на адрес: www.nda.ie/cntmgmtnew.nsf/0/238B333046CDDF09802570660052CE6F/$File/AgendaApril2005.pdf (PDF файл, на английски).

[ 23 ]


хората с увреждания и възрастни хора по време на посещения на роднини и приятели, също е фактор те да се чувстват изолирани и изключени от обще-ството. Но както възрастните хора, така и децата, също се нуждаят от достъпна застроената околна среда.

Конвенцията на ООН за правата на детето гласи, че всяко дете има право да участва в семеен, културен и социален живот, но много от децата в Ирландия все още са изключени от участие в семейния, културния и социалния живот, тъй като съществува недостъпната среда. Примерно, всяко дете има право на игра. В Ирландия, националната политика признава това право като основен елемент за социално включване.

Въпреки това политиката също така признава, че обществените детски пло-щадки обикновено не са предназначени за ползване от деца с увреждания. Резултатите от скорошно проучване, финансирано от Националния орган на хората с увреждания, показват, че общото ниво на достъпност до обществени-те игрища в Ирландия е недостатъчна (Sugradh, 2003). В някои случаи недос-тъпно застроената среда може да бъде фактор, който принуждава детето да не упражнява правото си да посещава училище. Неотдавнашно изследване, поръчано от асоциацията за висше образование, достъп и хората с увреждания в Ирландия, изчислява, че 80% от училищата за средно образование са недос-тъпни за деца с физически увреждания (AHEAD, 2003).

Така че въпросът за достъпността на застроената околна среда очевидно засяга живота на хората с увреждания, големи или малки, и следователно силно вли-яе на нивото на социалното им участие и на изравняването на възможностите за всички. Законодателството и регулациите играят жизненоважна роля при въвеждането на мерки за подобряване на достъпността на застроената околна среда, като се търсят начини за подобряване независимостта на хората с ув-реждания и повишаване на степента на изравняване на възможности за всич-ки граждани.

От горното става ясно, че уврежданията може да се считат като обратното на изравняването на възможностите и са в пряка зависимост от нивото на достъп на хората до околната среда или достъпността на околната среда за хората. Така че, ако достъпът на хора е гарантиран чрез достъпността до околната сре-да, се появява равенство на възможностите за всички, а така и правата на хора-та с увреждания са гарантирани. Но ако няма достъпност, няма и достъп, и сле-дователно уврежданията ограничават хората. Такова разбиране за основните въпроси за достъпа и достъпността е фундамент, който изравнява възмож-ностите и предотвратява уврежданията. „Равните възможности” се определят като процес, чрез който различните системи на обществото и околната среда (като например услуги, дейности, информация и документация) са на разпо-ложение (тоест достъпни) за всички, особено за хората с увреждания. Трябва да стане ясно, че уврежданията се дължат на динамичното взаимодействие

[ 24 ]


на различните фактори, включително фактори, свързани с индивидуалността (компетентност, степен на автономност и т.н.), фактори, свързани с околната среда (достъпност, участие в живота на общността и др.) и фактори, свързани с обществото (закони, наредби, политики, и т.н.). Най-важното предизвикател-ство в целия този подход е свързано с уважаването на човешките права и ос-новни свободи.

За повече информация относно институционалната рамка относно достъп-ността на национално и европейско ниво вж. Приложение VI: Национална и европейска институционална рамка.

[ 25 ]


- 4 -Изискванията за Опазване на

Достъпността

4.1 Изисквания за достъпност по групи инвалидност

Хората с увреждания, както е известно, образуват разнообразна група. Има различни увреждания: видими или невидими, по-тежки или по-леки, постоян-ни или временни, или комбинация от няколко увреждания (двигателни, зри-телни, слухови, говорни, сетивни, психически/познавателни и т.н.), които водят до различните потребности и възможности на хората, които живеят с тях. Също така има влияние от пола, възрастта, социално-икономическия статус, етниче-ската принадлежност или културното наследство и др. Докато инвалидност-та е свързана по подразбиране с „недостатък”, не всички хора с увреждания са в еднакво неравностойно положение. При жените с увреждания например комбинираните недостатъци са свързани с пола и с увреждането. Хора, които изпитват проблеми, свързани с психичното здраве, често попадат в по-нерав-ностойно положение в сравнение с хората с физически или (сетивни) сензорни увреждания. Противоположно, личното богатство и социалният статус на ли-цата помагат значително за преодоляване на пречките, произтичащи от тяхно-то увреждане симптоми.

Средата, в която живее даден човек, има огромно влияние върху опита и сте-пента на увреждането. Недостъпни среди създават увреждания, като пречат на участието и присъединяването на хората с увреждания.

Такива примери са:

- Глухо лице, без преводач на жестомимичен език

- Инвалид в инвалидна количка в многоетажна сграда без асансьор

- Слепи лица, ползващи компютър, без екранен четец и др.

При такива ситуации тези хора изпитват невъзможност да участват в социал-ния живот и това може да доведе до тяхното изключване и/или изолация.

Следователно, за да се постигне широка достъпност, навсякъде трябва да се вземе предвид колкото е възможно по-широк кръг от нуждите на всички ка-тегории на хората с увреждания и да се осигури, доколкото е възможно, авто-номно движение и живот за всички.

[ 26 ]


За да се улесни установяването на основните изисквания за достъпност е на-правена следната разбивка в ключови подгрупи със сравнително сходни харак-теристики и, съответно, със сходни изисквания за достъпност. Така:

- Хората с двигателни увреждания (ЕСАМЕА, април 2008 г.) срещат труд-ности, дължащи се на природни, архитектурни и технологични барие-ри като: стъпала, липса на пространство за движение и маневриране (тесни врати, малки тоалетни, където инвалидна количка не може да влезе, малки асансьори и др.), хлъзгави настилки (полирани мраморни подове, мокри подове, т.н.), препятствия по тротоарите (табели, улични сергии, маси на кафенета, паркирани превозни средства и т.н.), непод-ходящи мебели, уреди, които изискват сила при използването им, и др. Затова те имат нужда от:

• Равни повърхности или повърхности с малък наклон, противохлъзга-щи настилки, настилки без прекъсвания или без стъпала.

• Достатъчно широко място за преминаване, изпреварване и маневри-ране, както и превоз за инвалидната количка.

• Свободно място до местата на придружителите.

• Места за почивка на равни разстояния.

• Широки и удобни стъпала при рампи, врати, асансьори.

• Стълби с перила от двете страни, маркиране на ръбовете и комфорт-ни протектори.

• Сигнализацията на нивото на очите.

• Лесно отваряеми врати и дръжки на подходящи височини.

• Достъпни тоалетни.

• Всякакви механизми на подходяща височина и лесни за боравене.

• Достатъчно време между две последователни фази на работните механизми, за да има необходимото време да се премине през тях.

- Хората с увредено зрение (частично зрящи, слабо виждащи, изцяло слепи) (ЕСАМЕА, април 2008 г.) възприемат предимно тактилни и акус-тични стимули и се сблъскват главно с трудности, свързани с информа-цията/комуникацията и използването на уреди, апарати и устройства. Затруднява ги използването само на традиционни форми на печатна комуникация или визуални знаци (ценови листи, транспортни графици, знаци за безопасност и т.н.), когато не се предвиждат табели с голям шрифт на буквите, без цветови контрасти, когато не са отпечатани на брайлово писмо или на екранни четци. Хората с увредено зрение сре-щат проблеми с ориентацията в пространството (например когато няма специални обозначения и маркировка за даден маршрут, няма квали-фициран персонал, който да им помогне, и т.н). Затова те имат нужда от:

[ 27 ]


• коридори с достатъчна ширина за разминаване с другите потребите-ли и гладка безпрепятствена настилка.

• Явни ограничения по коридорите.

• Маркиране на препятствията на височината на главата.

• Тактилна маркировка и използване на Брайлова азбука.

• Звукова сигнализация, както и звукова информация.

• Силно контрастни цветове.

• Добре осветени помещения.

• Простота и яснота на формите и елементите в околната среда.

• Подпомагащи услуги (водачи, четци, кучета-водачи и др.).

- Хората със слухови проблеми (ЕСАМЕА, април 2008 г.) разчитат главно на възприемането на визуални дразнители, съответно изпитват затруд-нения с информацията (например когато се предоставя само звукова система без допълнителна система за визуална информация). Те имат проблеми с общуването, когато не е осигурен преводач на жестомими-чен език или няма системи за подобряване на звука, както и използва-нето на уреди, апарати и устройства, които не са съобразени с техните нужди (например липсва визуално предупреждение или вибрираща аларма и др.). Може да имат и евентуални проблеми с разбирането на писмения и говоримия език. Затова имат нужда от:

• Добра акустика в помещенията.

• Добре осветени помещения.

• Визуална маркировка/информация.

• Превод на жестомимичен език и алтернативни методи за комуника-ция, напр. SMS, писмена бележка и др.

• Помощни подсилващи звуци.

• Простота и яснота на формите и елементите в околната среда.

- Хората с ментални увреждания (ЕСАМЕА, април 2008 г.) се сблъскват с трудности, породени главно от природни, архитектурни и технологични бариери, като например в случаите на неясни и сложни сигнализации, на помещения със сложно оформление, на оборудване със сложни ин-струкции и т.н. Затова те имат нужда от:

• Опростено оформление на пространството

• Опростена маркировка

• Опростени инструкции за ползване.

[ 28 ]


- Лицата с умствени или когнитивни увреждания (ЕСАМЕА, април 2008 г.) често изискват специализирани методи за комуникация с тях. Пример-но хората с клаустрофобия (фобия от тесни или затворени пространства най-вече поради реалната или илюзорна невъзможност да се избяга от тях) може да се страхуват да използват обществения транспорт.

- Хората с нарушение на речевата функция (ЕСАМЕA, април 2008 г.) имат нужда от специални форми на комуникация, напр. жестомимични пре-водачи, специално обучен персонал и др.

- Хората с алергии (ЕСАМЕА, април 2008 г.) също срещат трудности, дъл-жащи се на архитектурни бариери, напр. в пространства, които нямат добра вентилация, зали с много места или обществени пространства, където е разрешено да присъстват животни с придружител.

- Хората с други увреждания или хронични заболявания (ЕСАМЕА, ап-рил 2008 г.) са особено податливи на инфекции и микроби – факт, които изисква спазване на стриктна чистотата на обществени места и използ-ване на собствени процедури и политики.

Особено важна роля в правилното обслужване и участие на хората с уврежда-ния от всички видове играе правилното обучение/информираността на персо-нала на всички предприятия, както и на широката общественост по въпросите, свързани с нуждите и начина на общуване с хора с увреждания, и по въпросите на достъпността.

Характерни са резултатите от изследванията9, проведени под ръководството на Университета във Валенсия, в рамките на проекта „LivingAll: Free movements and equal opportunities for All”, основани на това, че всяка категория на хора с увреждания се сблъсква с различна степен от трудности и препятствия и с раз-лично класиране по сектори.

Така че хората с двигателни и сензорни увреждания като цяло, изглежда сре-щат повече трудности, отколкото тези с когнитивни и умствени увреждания. Хората с двигателни и сензорни увреждания срещат повече пречки в транс-порта и застроената околна среда, а тези с когнитивни и умствени увреждания – в образованието и заетостта, и след това в транспорта и застроената околна среда.

Характерно е, че хора с когнитивни и умствени увреждания са малко по-напред от хората със сетивни увреждания, що се отнася до препятствията в образова-нието, като ги следват в областта на заетостта на хората. Хората с двигателни увреждания срещат най-големите препятствия във всички области.

9 На разположение от следния адрес: http://www.livingall.eu/admin/Ficheros/Best%20Practices%20sup-porting%20free%20movement%20and%20equal%20opportunities%20for%20all%20at%20a%20glance.pdf (PDF, на английски).

[ 29 ]


Фигура 1. Честота на препятствията по вид увреждане (Източник: LivingAll, 2008)

4.2 Анализ на видовете пречки, които срещат хората с различни видове увреждания, в различните области на икономическия и

социалния живот

Тези среди могат да се различават значително. Не само дадена среда може да е различна от една образователна среда или от околната среда, а и подобни среди (напр. работни среди) могат да имат значителни различия помежду си. Като цяло обаче, пречките, които могат да срещнат хората с увреждания в раз-личните среди, могат да се групират в следните основни категории.

4.2.1 Бариери на достъп до инфраструктура, услуги, информационни технологии и др.

Средата, в която живее едно лице, в зависимост от степента на достъпност, играе особено важна роля в определянето на пречките, с които то ще се сблъс-ка. Подходящите интервенции в околната среда (инфраструктура, услуги, тех-нологии и т.н.) може да премахнат или поне смекчат последиците от този тип пречки. Посочените по-горе интервенции могат да включват например:

- Подобряване на физическия достъп до сградата и бягство от него при екстремни обстоятелства.

- Предоставяне на технически помощни средства и експертна подкрепа.

- Гъвкаво работно време и графици.

[ 30 ]


- Използване на алтернативни форми на комуникация/информация (Брайлова азбука, електронни формати, по-едър шрифт за обикновен текст, преводач на жестомимичен език и др.).

- Използване на алтернативни варианти за транспорт.

- и т.н.

4.2.2 Пречки поради поведения, предразсъдъци и невежество

Отрицателните нагласи към хората с увреждания може да варират от покрови-телственото отношение до предразсъдъци и невежество по въпроси, свързани с хората с увреждания. Когато негативната нагласа се проявява като дискрими-нация, дори може да доведе до маргинализация на отделни лица или групи с увреждания. Примерите за бариери в тази категория включват политики и ре-гламенти, като например възпрепятстване на хората с увреждания да живеят извън институции, ако те се нуждаят от ежедневни грижи, или като се налагат предпоставки и условия за наемане на работа в компанията само на напълно здрави хора.

Невежеството за нуждите и проблемите, пред които могат да бъдат изправени хората с увреждания, може да функционира като бариера за равноправното им участие в обществото. Такива пречки може да бъдат липсата на политики за сигурност и защита от насилие за хора с увреждания. Опитът и страхът от пре-образуването в жертви (виктимизация), малтретиране, насилие, пренебрегва-не, тормоз и дискриминация, която се увеличава с наличието на икономическа и физическа зависимост, често ограничат възможностите за избор и намаляват възможността за избягване на злоупотребата или насилствените ситуации. По-литиците и служителите, които се занимават със защитните механизми (напр. правосъдие, полиция, съдилища, общественото здраве и пр.), трябва да насър-чават политики, които да отговарят на нуждите за сигурност и безопасност на хората с увреждания.

Бариера също представлява липсата на политики и процедури за справяне с извънредни ситуации, природни бедствия и др., съобразени с нуждите на хора с увреждания, като грижа за предупреждаване на хора с увреден слух, които не могат да чуят звуков сигнал, докато наличието на такава аларма мигновено би предизвикало вниманието им.

4.2.3 Ограничения, поради икономическата и социалната ситуация по отношение с останалото население

Хората с увреждания често изпитват един порочен кръг: лошите им финанси

[ 31 ]


се отразяват на техния потенциал да поддържат добро здраве и по този начин да могат да участват в социалните дейности в своя град. Обратното също е доказано – хората без социални взаимоотношения са предразположени към здравословни проблеми. Всички хора се нуждаят и имат право да участват в социален, развлекателен и културен опит, дейности и взаимоотношения. Но хората с увреждания често имат ограничен достъп до тях и, следователно, това лесно води до социалната им изолация и загуба на основни социални права.

В продължение на горното и вземайки предвид определението за „социални права”, както се описват в доклада «Access to Social Rights in Europe» (2003 г.), където „[...] социални права [...] се определят от индивидуалните нужди и со-циално сближаване. Социалните права са тези права, изразени в правни и дру-ги форми, които са необходими за изпълнение на социалните нужди на хората и насърчаване на социалното сближаване и солидарността [...] социални права [покриват] жилища, социална защита, заетост, здравеопазване и образование [...]”, горепосочените видове пречки могат да се специализират по основните социално-икономически сектори, както следва:

1. Препятствия в инфраструктурата (сгради, съоръжения, обслужване и др.)

Хората с увреждания все още са изправени пред пречки в инфраструктура (сгради, оборудване, услуги, външни площи и др.), както в градските, така и в селските райони. Както входа на сградите, така и хоризонталното и верти-калното движение, ориентацията и движението в откритите пространства в града, липсата на достъпни тоалетни, липсата на специално обозначени пар-кинг места, липсата на инфраструктура и възможности за евакуация на хора с увреждания при извънредни ситуации, често неправилното прилагане на ин-тервенциите (напр. строителни рампи със стъпала на върха, завършващи ко-ридори в стена или друго препятствие за слепи хора, телефони и оборудване в телефонните кабини на грешна височина или недостъпни наръчници и др.), както и невключването на принципите на универсалния дизайн във всички ВУЗ-ове за архитекти (ВИАС), безразличието на гражданите, които нарушават конструкции и интервенции, които са били разработени за хора с увреждания (например градски тротоари и паркирането на превозни средства на места, обозночени за хора с увреждания), и невежеството за нуждите на хората с ув-реждания показват, че потенциалните бариери в този сектор обикновено са от категориите „бариери за достъп” и „бариери поради грешно поведение, пред-разсъдъци и невежество.”

Високата цена за закупуване и инсталиране на определено оборудване (на-пример асансьор) или конструктивни промени в жилището на лице с уврежда-ния, съчетана обикновено с много ниско икономическо ниво на тези хора, как-то и липсата на безвъзмездна помощ от осигурителните фондовете, разкрива наличието на бариери от третата категория („пречки, дължащи се на икономи-ческо и социално положение”).

[ 32 ]


2. Пречки в транспорта

Бариерите, пред които са изправени хората с увреждания, в транспортния сек-тор са широко разпространени. Обхващат цялата верига на транспорта, като се започне от неподходящи превозни средства (автобуси, влакове, таксита и т.н.) и оборудване, гари и спирки, апарати, издаващи билети, и се стигне до инфор-мация за разписанията, липсата на обучен персонал, липсата на евакуацион-ни процедури при извънредни ситуации на хора с уврежания и др. В същото време липсата на приемственост в достъпността в транспортната верига (на-пример наличие на няколко достъпни превозни средства, докато тротоарите и спирките не са достъпни) създава допълнителни пречки.

Това са пречки от категориите „бариери за достъп” и „пречки от поведение, предразсъдъци и невежество.”

Като се има предвид липсата на достъпност в транспортната инфраструктура, особено критични за този сектор са препятствията от третата категория („Преч-ки поради икономическа и социална ситуация”), тъй като ниското икономиче-ско ниво на хората с увреждания работи като възпиращ фактор за закупуване на подходящо частно превозно средство, което има като резултат трудното придвижване и оттам отсъствието на тези хора с увреждания от социалния живот. Също така влияние оказва високата цена на билетите, пътните такси, допълнителното придвижване с придружител и т.н. Всичко това са пречки от тази категория.

3. Бариери при услугите

Характерни примери за тази категория бариери е липсата на грижи при равно-то третиране на хората с увреждания, напр. при сключването на застраховател-ни договори или потребителски, ипотечни заеми от банките, както и липсата на информация (на Брайлова азбука) върху всички потребителски стоки или липсата на наръчници в достъпни формати или на езика на знаците, липсата на преводачи на жестомимичен език в университетите и др. Както се вижда и от предишните примери, потенциалните бариери в този сектор са обикновено от категориите „бариери за достъп” и „пречки, причинени от грешно поведение, предразсъдъци и невежество.”

4. Бариери в областта на културата и отдиха

Освен липсата на достъпна инфраструктура в тази област има и ограничителни бариери като:

- Липса на информираност на персонала по въпроси, свързани с увреж-дания и достъпност.

- Липса на тактилни изложби и екскурзоводство с жестомимичен прево-дач.

[ 33 ]


- Липса на наръчници, ръководства и т.н. в достъпен формат.

- Липса на специално оборудване и услуги (напр. системи за усилване на звук, субтитри, жестомимичен превод и др.)

Потенциалните пречки в този сектор са пречки от категории „бариери за дос-тъп” и „пречки, причинени от поведение, предразсъдъци и невежество.”

5. Бариери в областта на заетостта

По отношение на заетостта хората с увреждания освен от липсата на физическа достъпност на работните места трябва да преодолеят и следните пречки:

- Липса на политики/процедури за подкрепа на работниците и служите-лите с увреждания (например гъвкаво работно време или адаптация на работното време).

- Липса на политики по заетостта, гарантиращи съвместимостта на се-мейния живот и професионалните отговорности, особено за хора с ув-реждания.

- Неспазване от страна на работодателите на законите, уреждащи недо-пускане на дискриминация по квоти за набиране на персонал.

- Липса на финансова подкрепа на работодателите или други мерки/сти-мули за разумни промени в работата и/или заетостта на хората с увреж-дания.

- Липса на информираност на работодателите за работа за хора с увреж-дания, техните потребности и разходите на всякакви корекции.

- Закостенели социални стереотипи и липса на информация на семейна-та среда, която (често водена от протекционизъм) може да обезкуражи хората с увреждания да се възползват от обучение или предложения за работа.

- Високото ниво на безработица сред цялото население.

По-често потенциалните пречки в този сектор са пречки от категориите „бари-ери за достъп” и „пречки, причинени от поведение, предразсъдъци и невеже-ство.”

6. Пречки в образованието

Освен нивото на достъпна инфраструктура, което често не позволява на уче-ници/студенти и преподаватели с увреждания да имат същия опит в образо-вателните институции, проблеми във всекидневния им живот причиняват и следните бариери:

- Липса в началното образование на учители, квалифицирани по пробле-

[ 34 ]


мите на хората с увреждания, които да могат да приемат ученици с ув-реждания в образователните институции (начални училища).

- Липса на специализирани услуги за подкрепа у дома или в институция (например придружители, преводачи, четци и др.).

- Липса на специално оборудване и технологии в училищата.

- Липса на специални програми, адаптирани към темпото на обучение на хора с увреждания.

- Липса на процедури (например провеждане на изпити и т.н.), съобразе-ни с нуждите на хора с увреждания.

- Липса на достъпни програми за дистанционно обучение.

Гореизброените потенциални пречки в този сектор са пречки в категорията „бариери за достъп” и „пречки, причинени от поведение, предразсъдъци и не-вежество”, без да се изключва категорията „затруднения от икономически и социален характер”. Съотношението ниски доходи и високи разходи за облек-чаване на увреждането води до нарушаване на индивидуалния достъп на тези лица до възможността да задоволяват нуждите си от образование.

7. Бариери в областта на информациите и комуникациите

Основните пречки в тази област са фокусирани върху:

- Липса на информация в достъпен формат и обикновен текст

- Липса на достъпни уеб сайтове

- Липса на специализирана информация (например предлагани достъп-ни съоръжения и услуги)

- Висока цена на новите технологии

- Несъвместимост на технологиите с инвалидните помагала

- Липса на информация/обучение на персонала по въпроси, засягащи ув-режданията.

Тук пречките са и от трите основни категории (бариери за достъп; пречки, при-чинени от поведение, предразсъдъците и невежеството; и препятствия, пора-ди икономически и социален статус).

8. Пречки в здравеопазването

- Насочване към медицински подход, а не към правен. Резултатът е лип-сата на достъпна здравна инфраструктура.

- Липса на медицинско оборудване, достъпно за хора с увреждания (на-пример мамографи, подходящи за хора в инвалидна количка)

[ 35 ]


- Липса на публикации в достъпен формат

- Липса на помощни услуги (например придружители, преводачи и др.)

- Липса на информация/обучение на персонала по въпроси, засягащи ув-режданията.

Към пречките от основните категории („бариерите за достъп”, „бариери, при-чинени от поведение, предразсъдъци и невежество”) се добавят и „затрудне-ния от икономически и социален характер”. Съотношението между ниски до-ходи и високи разходи за облекчаване на увреждането води до нарушаване на индивидуалния достъп на тези лица до физиотерапия, специално оборудване, лекарства и медикаменти, което, заедно с недостатъчното покритие на разхо-дите от осигурителните фондове, прави проблема още по-сериозен. Изслед-ването, проведено под координацията на Университета във Валенсия в рам-ките на проекта «LivingAll: Free movements and equal opportunities for All» (вж. предишния раздел 4.1) по отношение на пречките, пред които са изправени хората с увреждания, подчертава следните основни пречки:

- Липса на достъпна информация

- Огромна бюрокрация

- Архитектурни прегради

- Липса на обучен персонал по въпросите на уврежданията

Следната таблица показва пречките, които бяха описани в проекта LivingAll по сектори.

Таблица 1. Хората с увреждания в България

1–а по приоритет бари-ера, която беше докла-двана

2–а по приоритет ба-риера, която беше докладвана


Жилища Архитектурни бариериСтълби без рампи и асансьори, липсващи или недостъпни.Недостъпни домове.Липса на упътване на Брайлова азбука и лошо осветление.

Технологични бари-ериНедостъпни асансьо-ри.Много скъпи, трома-ви, неизползваеми в домашни условия и трудно придобивани помощни технологии.

Информационни ба-риериЛипса на информа-ционни технологии и достъп до финансова подкрепа.

[ 36 ]





Застроена околна сре-да

Архитектурни бариериСтълби, липса на парапе-ти, рампи и асансьори.Лошо поддържани тро-тоари.Липса на упътване на Брайлова азбука и лошо осветление.

Технологични бари-ериНедостъпни светофа-ри.Недостъпни асансьо-ри.

Информационни ба-риериНеясни архитектурни планове и местополо-жение на сгради.Лоша сигнализация, както и липса на мар-кировка.Липса на информация за достъпни области.

Средства за комуника-ция

Технологични бариериМенютата на CD-та, DVD-та и уебсайтове често са недостъпни или трудно достъпни.Мобилните телефони са с недостъпни клавиатури и дисплеи.Несъвместимост на по-мощните технологии и хората с увреждания.

ИнформацияЛипса на информация за хората с уврежда-ния за това: а) Как да намерят финансова подкрепа; б) Как да използват настоящите технологии.Липса на информация за професионалисти, които участват в раз-работването на такива уебсайтове.

Икономически труд-ностиВисоки разходи при прилагането на техно-логиите. Намаляване или прекратяване на финансовата помощ след намирането на работа.Висока цена за достъп до интернет в някои страни.

Транспорт-ни средства

Архитектурни бариериНедостъпни спирки и гари.Липса на достъпни тоа-летни при превоз на дъл-ги разстояния.Липсата на места за паркиране на превозни средства на инвалидиМного малко адаптира-ни таксита за ползване от инвалиди.

Технологични бари-ериНеподходящи или натрошени рампи в обществения транс-порт.Трудности при адап-тирането на личните автомобили.

Икономически труд-ностиВисоки разходи при прилагането на тех-нологиите. Трудно се намира финансова подкрепа и обикнове-но не е достатъчна.

Социално осигурява-не

Бюрократични пречкиЛипса на гъвкаво работ-но време, бавни про-цеси, дълъг списък на чакащи и т.н.Различни служби, които отговарят за проблемите на хората с увреждания.Тромави административ-ни процедури и терми-нология.

ИнформацияЛипса на информация за това къде да се тър-си информация.Липса на информация за правата на хора с увреждания.

Икономически труд-ностиНедостатъчната фи-нансова подкрепа за посрещане на нужди-те на инвалидите.

[ 37 ]





Обща со-циална по-мощ

Бюрократични пречкиЛипса на гъвкаво работ-но време, бавни про-цеси, дълъг списък на чакащи и т.н.Различни служби, които отговарят за проблемите на хората с увреждания.Тромави административ-ни процедури и терми-нология.

ИнформацияЛипса на информация за текущите иници-ативи и действия за подкрепа на хората с увреждания.

Професионалисти без адекватно обучениеПрофесионалистите от развлекателните съоръжения не знаят как да общуват с хора с увреждания.Незнание от про-фесионалистите по въпросите на достъп-ността и дизайна за всички.

Здравео-пазване

Бюрократични пречкиБавни процеси, дълъг списък на чакащи и т.н.Тромави административ-ни процедури и терми-нология.

Професионалисти без адекватно обучениеЛипса на специалисти в болниците.Липса на подходящ транспорт за хора с увреждания, които трябва да пътуват да-леч, за да се срещнат с лекар.

ИнформацияЛипса на информация за това къде и как да се намери подкрепа за помощни техноло-гии.Трудно разбираема информация.

Образова-ние

Професионалисти без адекватно обучениеЛипса на специалисти, които могат да общуват с хора с увреждания в об-разователните центрове.

Бюрократични преч-киМудни системи, бавни процеси, дълъг списък на чакащи за лечение и т.н.

ИнформацияЛипса на информация за инициативи/дейст-вия и специализираницентрове за обучение.

Заетост Социални нагласи за дискриминация срещу инвалидиДискриминация от стра-на на работодатели и колеги.

Бюрократични преч-киМудни системи, бавни процеси, дълъг списък на чакащи за лечение и опити от здрави хора да се възползват от привилегиите на инвалидите.

ИнформацияЛипса на знания от страна на работодате-лите за инициативи/действия за подкрепа и повишаване на за-етостта сред хората с увреждания.

Източник: LivingAll, 2008.

[ 38 ]


[ 39 ]


ЧАСТ В ДОСТЪПНОСТ В ОБЩИНА АЛЕКСАНДРУПОЛИС

[ 40 ]


[ 41 ]


- 5 -

Община Александруполис

5.1 Основни характеристики на общината

Община Александруполис е столицата на Префектура Еврос и е община в об-ласт Източна Македония и Тракия, създадена от програмата Каликратис (Закон 3852/2010). Новата община се образува от сливането на вече съществуващите общини Александруполис, Ферес и Траянуполис. Големината на новата общи-на е 1219.94 кв. км, а населението й е 72,250 жители (Националната статисти-ческа служба на Гърция, 2011). За седалище на общината беше определен град Александруполис, а като историческо седалище – Вира.

5.2 Дейности на Община Александруполис за периода 2003–2011 г., свързани с хората с увреждания и по-специално

с достъпността

5.2.1 Период 2003–2010 г.

За периода 2003–2010 г. в община Александруполис са извършени доста ва-жни промени, които са пряко свързани с хората с увреждания и по-специално с достъпността.

Интервенциите засягат главно инфраструктурата на обществените простран-ства (улици, площади, паркове), сгради от обществен интерес (например зали, мултифункционален културен център, спортни съоръжения, обществен теа-тър) и определено се отразяват на качеството на живот на всички жители на града, и до известна степен и на живота на хората с увреждания. Следва списък с някои от най-големите обекти, адаптирани за хората с увреждания в община Александруполис.

- Рехабилитация на главни пътища: улици Венизелу – 14 май – Йоаким Кавири. Накратко: направени са подобрения на кръстовищата, създа-ване на места за паркиране и минаване за инвалиди, велоалеи (на ул. 14 май и Й. Кавири), подмяна на уличната настилка, тротоари, смяна на бордюри, подземни кабели на Електоразпределителното дружество, засаждане на нови дървета, монтиране на улично осветление.

- Договор за проект „Рехабилитация на улиците, намиращи се в района

[ 42 ]


на улица Авантас”. С този проект се цели преустройство на територия-та. Благоустрояване на улица Авантас от железопътната линия до улица Траянуполис, включително на двете паралелни и всички перпендику-лярни улици. Това включва подмяна на старите настилки и бордюри, монтаж на ново осветление и изграждане на рампи за да се улесни дос-тъпа на хора с увреждания.

- Приключване на улица Папанастасиу (дере Ваникиоти). С модерниза-цията на тази улица се „поема дъх” от проблема с трафика чрез създава-не на модерна двупосочна лента, която има велосипедна алея и места за паркиране.

- Регенерация на зелените площи в града и в близките села.

- Разработване на нови паркове и площади.

- Създаване на модерна и безопасна мрежа от велоалеи с обща дължина 6 км.

Социалната политика:

- Създаване на единна мрежова инфраструктура и дейности в областта на социалната политика.

- Център за социални услуги.

- Програма за приготвяне и раздаване на домашно приготвена храна за подпомагане на възрастни, самотни и безпомощни граждани.

- Програми за социална и психологическа помощ и здравни грижи, както и множество дейности за хуманно отношение към нуждаещи се.

- Банка за помощи от първа необходимост за жителите, които са в беда.

- Програма за активна заетост и социална активност.

- Изграждане на медицински центъра в града.

- Програма „Помощ в Дома”.

5.2.2 Периодът от 2011 г. до днес

- Поддържане на сградата на „Асоциацията за лица с увреждания” и пла-щане на сметките за отопление.

- Предложения за разрешаване на транспортните проблеми в града и улеснения за хората с увреждания:

- Звуков сигнал на светофарите в целия град.

- Проектиране на нови и подобрения на съществуващите рампи в целия град.

[ 43 ]


- Достъп до всички общински служби за хората с увреждания.

- Създаване на паркинг места в непосредствена близост до Национална-та банка (ул. Митрополит Йоаким), срещу автогарата и жп гарата.

- Поправяне на светофарите на ул. Св. Василий – Къмпинг.

- Предложения за заетост на лица с увреждания:

- Прехвърляне на един служител на общината в „Асоциацията на хора с увреждания” като секретарска помощ.

- Наемане на работа на хора с увреждания в общинските предприятия.

- 50% намаление на сметките за Водоснабдяване и канализация.

5.3 Оперативно планиране на община Александруполис за 2012–2014 г.10

5.3.1 Стратегически цели на община Александруполис

Стратегията за развитието на града е специализирана в шест (6) ключови стра-тегически цели:

1. Подобряване на нивото на развитие, доходи и заетост на жителите на общината.

2. Превръщане на община Александруполис в лидер не само в префекту-ра Еврос, но и в региона на Източна Македония и Тракия.

3. Използване на географската близост с Турция и България и ключовата позиция на общината в международните пътища за привличане на ин-вестиции и нови жители.

4. Използване на плодородните земи и преструктуриране на първичния икономически сектор.

5. Опазване и подобряване на природната среда и подобряване на жи-лищната среда.

6. Подобряване на териториалното и социалното сближаване и повиша-ване на качеството на услугите за граждани.

10 Община Александруполис, Стратегическото и оперативно планиране на новата община Александруполис за 2012–2014 г.

[ 44 ]


5.3.2 Стратегията и приоритетните оси на Оперативната програма

От анализа и преформулирането на възгледите за общинските услуги бяха от-кроени сериозни недостатъци и проблеми, които трябва да бъдат разгледани в рамките на Оперативната програма в следните области на компетентност:

1. Развитие:

- Нужда от усъвършенстване на инфраструктурата в делтата на река Еврос (Марица).

- Слабо насърчаване на туризма – задължително е изработването на про-грама, която да цели увеличаване на туристическия трафик и да помог-не за развитието на региона.

- Слабо рекламиране в печатните и електронни медии на общината.

2. Околна среда:

- Непълно покритие на водоснабдяващата общинска мрежа и наличие на лошокачествена вода в селата Макри, Дикела, Месимврия, Сикорахи и др., както и в градовете Ферес и Траянуполис.

- Липса на крайградска гора и зелени площи. Градът се нуждае от залеся-ването с плодородни дръвчета.

3. Качество на живот на жителите и правилното функциониране на града:

- Огромен проблем с големия трафик на коли.

- Липса на места за паркиране.

- Запустяване на крайбрежната зона на града.

4. Заетост в общински предприятия:

- Липса на дейности по обучение на служителите от общината.

- Подобряване на пригодността за заетост.

5. Социална защита и солидарност:

- Липса на ясли и детски градини.

- Увеличаване на крайно бедните жители и необходимост от подкрепа за тях.

- Липса на инфраструктура за уязвимите и специалните социални групи, бездомни лица и др.

- Липсата на планиране на действия за социално сближаване, особено за специалните групи население.

[ 45 ]


6. Образование, култура и спорт:

- Необходимост от оформянето на външните пространства в дворовете на училищата.

- Създаване на нови училищни сгради и спортни зали.

- Липса на информираност по теми като обществена чистота, социално благополучие и др.

5.3.3 Стратегически характеристики

Въз основа на официалния писмен доклад и от по-широкото обсъждане на предизвикателствата и възможностите, пред които е изправена местната власт в град Александруполис, бяха идентифицирани следните стратегически харак-теристики:

1. Недостатъци:

- Силно пространствено и социално многообразие.

- Нарастване на безработицата.

- Недостатъчно модернизиран селскостопански сектор.

- Недостатъчни напоителни мрежи и канализационни системи като брой и качеството.

- Негативно въздействие на човешките дейности в защитените терито-рии.

- Неадекватно управление на риболова.

- Непълна здравна инфраструктура в регионалните селища.

- Намалена достъпност за инвалиди и възрастни хора до социалната ин-фраструктура в града.

- Застаряване на населението, най-вече в периферните населени места (села).

- Прехвърляне на икономическите дейности в България и Турция. (Мест-ният гръцки бизнес предпочита да прехвърли дейността си в България и Турция поради финансови облаги, оставяйки след себе си безработица и икономически хаос.)

- Липса на частни и държавни инвестиции.

2. Предимства:

- Наличие на важни археологически обекти и паметници като Дорискос, Итеа, Ферес, Траянуполис, Авантас, Макри, Месимврия.

[ 46 ]


- Наличие на геотермална енергия, както и на вятърна енергия.

- Позиция по международната магистрала „Егнатия” и основната желе-зопътна мрежа на страната, пристанище и летище.

- Богата природна околната среда – например делтата на река Еврос (Ма-рица), баните в Траянуполис и др.

- Значително културно наследство.

- Животновъдство, главно в град Ферес.

- Наличие на стопанства на млади фермери.

- Възможност за производство на широка гама земеделски продукти – голямо изобилие от водни ресурси.

- Наличие на бреговата линия за развитие на летен туризъм.

- Наличие на университет.

- Наличие на голям градски център с развит сектор на услугите.

Местните власти на град Александруполис ще трябва да работят за периода 2012–2014 г. основно над следните два ключови фактора:

а) Строги данъчни корекции на национално ниво, което означава на-маляване на безвъзмездните средства, предоставени от държавния бюджет за инвестициите в общината, в резултат на намаляване на опе-ративните резерви до критични функции. Пълна неспособност да се на-емат нови или подменят стари служители в общината и невъзможност да се финансират инвестиционните дейности (строителство, ко-финан-сиране и др.).

б) Разширяване правомощията при вземане на решения, упражнявани от общината, във всички сфери на планиране на местното развитие и икономиката, като по този начин се възлага на местното самоуправле-ние да създаде и приложи модел за устойчиво развитие, съвместим със защитата и опазването на природните ресурси в околната среда и ориентиран към укрепване по всякакви начини на местната икономи-ка. Новият модел на растеж се основава на сравнителните предимства на интегрираната сфера на отговорност, която съществува неразделно в селското стопанство, енергетиката, производството, транспорта и други-те дейности от третичния икономичен сектор, които ще възникнат чрез допълнителни интервенции и проекти, за да подкрепят и мобилизират местния капацитет и ще бъдат насочени към създаване на качествено нова икономическа идентичност.

[ 47 ]


5.3.4 Оси на Стратегическия план

Осите на Стратегическия план, за които се специализират цели на местното и вътрешното развитие и интервенции, са:

«Нова градска среда и сигурен град» (първа ос)

- Строителство – Приоритет на крайбрежната алея на град Александру-полис (с акцентриране върху традиционната „корабостроителница” в Аполониада) и свързването й с източната част на града.

- Възстановяването на историческия център на града.

- Акцентриране върху сградите в града, които са културни паметници.

- Представяне на византийския характер на историческото седалище Вира, начело с уникалната църквата на св. Богородица Космосотира, комбинирано с археологическите разкопки в село Дорискос, които за-сега остават неизползвани.

- Изграждане на структури, необходими за културни дейности и възста-новяването на съществуващите. (Например малките амфитеатри в Тра-януполис и Макри, открития летен театър в местността Парменион и др.).

- „Модернизиране на пристанището на Александруполис и изграждане на връзка с околовръстния път чрез магистала Егнатия”.

- „Създаване на нов околовръстен път при с. Н. Хили и моста на с. Май-строс, който ще реши голяма част от задръстванията и трафика в града.”

- Разработване на нов доклад за трафика в рамките на новата община с цел да се осигури икономично и бързо придвижване между селата и в рамките на селата.

- „Провеждане на хидрогеоложко проучване в рамките на новата общи-на с цел оптимално използване на водните ресурси и осигуряване на водоснабдяването с качествена вода за жителите на цялата община.

- Градско възстановяване и подобряване на връзката на града с морето.

«Укрепване на социалното сближаване» (Втора ос)

- Изграждане на инфраструктура и строеж на ясли и детски градини.

- Изграждане на общинска био-земеделска ферма, социален супермар-кет, социален лекарски кабинет и социална аптека.

- Укрепване на концепцията за доброволчеството.

- Проектиране и изпълнение на програмата за социална сплотеност.

[ 48 ]


«Балансиран растеж и развитие на града и селата» (Трета ос)

- „Възстановяване и рекламиране на Делтата на река Еврос (Марица).

- Възстановяване и промотиране на планината – изграждане на нови пе-шеходни пътеки в планината и спа-центрове.

- Използване на геотермалната енергия и енергията от възобновяеми из-точници.

- Промотиране на новата община, която се създаде от закона Каликра-тис.

- Подпомагане на местната икономика и на всяка общинска фирма, както и засилване на местния туризъм чрез целогодишно организиране на ва-жни културни, развлекателни, спортни събития и изложби.

«Силна община, ориентирана към гражданите» (ос 4)

- Използване на програми, като например ΕΕΤΑΑ ΑΕ, ИΝ.ΕΠ и др.

- Обучение на персонала, преквалификация на кадрите.

- Подмяна (ремонт) на съоръжения и сгради.

- Инсталиране на ново компютърно оборудване и телекомуникации.

- Налагане на система за качество на всички услуги и юридически лица на общината – измерване на ефективността.

В заключение на следващата фигура са показани схематично 4–те оси на про-грамата:

Фигура 2. Оси от стратегическия план на община Александруполис

[ 49 ]


5.3.5 Оперативен план на община Александруполис относно достъпността до хората с увреждания

Що се отнася до въпроса за достъпност за хората с увреждания, в оперативния план на община Александруполис са включени конкретни мерки и действия за всяка приоритетна ос. Те са следните:

- Приоритет 1: Нова градска среда и сигурен град

• Мярка 1.3: Застроена околна среда, човекът в центъра на планира-нето на града.

Дейност 1.3.3: Изграждане на градска инфраструктура и оборудване за подобряване на достъпността за хора с увреждания.

Бюджет: 200.000,00 €.

Източник на финансиране: ЕСПА (Националната стратегическа рефе-рентна рамка).

- Приоритет 3: Балансиран растеж и развитие на града и на селата

• Мярка 3.4: Подкрепа за уязвими групи

Дейност 3.4.9: Предприемане на мерки за подкрепа на заетостта на уязвими социални групи, застрашени от изключване от пазара на труда (хората с увреждания, членове на семействата с един родител, дългосрочно безработни и др.)

o Мярка 3.5 Равенството и социалното приобщаване

Дейност 3.5.1: Интервенции и изграждане на достъпност за хора с ув-реждания във всички общински сгради и обществени пространства.

Бюджет: 100.000,00 €

Източник на финансиране: ПЕП (Гръцка регионална оперативна про-грама)

- Приоритет 4: Силен град с център гражданите

• Мярка 4.4 Развитие на туризма

Дейност 4.4.17: Използване на минералните бани в град Траянупо-лис и модернизирането им.

(Подмярка 4) Изграждане на нова сграда при минералните бани в град Траянуполис, в която ще има 1 голям басейн, 3 по-малки басей-ни за специфични цели (напр. за деца, за инвалиди и т.н.), помощни сгради и зони за отдих.

Бюджет (за цялата мярка 4.4.17): 2.500.000,00 €

[ 50 ]


Източник на финансиране (за целата Дейност 4.4.17 г.): ΣΑΤΑ (Колек-тивно решение в местното самоуправление), собствени ресурси.

[ 51 ]


- 6 -

Първичното проучване на достъпността

6.1 Въведение

Проведе се пилотно проучване за достъпността в община Александруполис с цел изследване на принципите на достъпност за всички видове инфраструкту-ра и услуги (конвенционални и електронни) на лица с увреждания на местно ниво от местното държавно самоуправление, като се има предвид, че не са налице достатъчно доказателства за достъпност за хора с увреждания, подкре-пено с анализ на резултатите от първичното проучване, предвид оперативната рамка на местното самоуправление.

Основните цели на проучването бяха:

- Проучване на въпроса за достъпността за хората с увреждания в мест-ното самоуправление в Гърция, и по специално в община Александру-полис.

- Разширяване на знанията относно прилагането на принципа за достъп-ност до основните органи на местно самоуправление в Гърция и по-спе-циално в община Александруполис.

- Идентифициране на проблеми и предложения, мерки и/или интервен-ции, които могат да подобрят достъпността за хора с увреждания на местно ниво, като се вземе предвид оперативната рамка на местното самоуправление.

6.2 Проектиране на първичните изследвания

С цел изтъкване на местната власт като ключова институция за гарантиране на достъпност за хора с увреждания и насърчаване на законния подход към про-блемите на хората с увреждания, в първичното проучване бяха изследвани:

- Общински сгради и други ключови държавни сгради, определени спо-ред трафика (посещаемостта) от хора с увреждания и тяхното значение в ежедневието на гражданите.

- Външни публични зони на общината, определени според значението им във всекидневния живот, но и според степента на концентрация око-

[ 52 ]


ло тези инфраструктури и услуги, представляващи обществен или спе-циален интерес за хора с увреждания.

- Градски обществен транспорт, местен или междуселищен.

- Общински услуги, предоставяни в инфраструктурата, и други държавни институции.

- Нивото на компетентност на служители на общината и други ключови заинтересовани страни по въпросите, свързани с предоставянето на ус-луги на хора с увреждания.

- Електронни услуги и уебсайтове.

Първичното проучване включваше както информация на място в съответната инфраструктурата и работата на оперативните служби, така и интервюта от обу-чени специалисти по специфични въпросници, подготвени от докладчиците.

Оценката на съществуващото ниво на достъпност се основава главно върху гръцкото законодателство, но в контекста на нормите на ООН и Европейския съюз. Особено внимание бе отделено по отношение на достъпността до ин-фраструктура и услуги в града за хората с увреждания. По тази причина беше подготвен специален въпросник, който беше попълнен от членове на местните синдикати.

Оценката на електронни услуги и уебсайтове, които бяха прегледани за съ-ответствия, се съобразяваха насоките на Международния консорциум W3C (World Wide Web Consortium)11 относно процедурите за мониторинг и оценка на достъпността на уебсайтове12 и специфичния метод, предложен по време на предварителния преглед (preliminary review)13, който разглежда цялостно един сайт и дава оценка за обхвата на проблемите и нивото на съответствие, което има даден уебсайт. Въпреки това, ако един изпълнител иска по-систематично и задълбочено изследване, трябва да е наясно, че в този случай се прилага метода на оценката на съответствието с насоките (conformance evaluation)14. Този метод може да открие проблемите в дълбочина и да определи нивото на достъпност на базата на съответствие с тези инструкции. Тази оценка е важна, защото тя помага да се идентифицират проблемите в уебсайта по време на разработването му и да предложи подходящи адекватни решения, които да могат да бъдат практически приложени своевременно.

11 World Wide Web Consortium (W3C), βλ. www.w3.org12 Вж. http://www.w3.org/WAI/eval/Overview.html (Линк на английски).13 Предвалително ревю (Preliminary Review): http://www.w3.org/WAI/eval/#prelim14 Контрол на съответствие (Conformance Evaluation ): http://www.w3.org/WAI/eval/conformance.html

[ 53 ]


6.2.1 Инструменти

За целите на научните изследвания бяха направени пет (5) видове въпросници (вж. Приложение I: Въпросници от първични изследвания):

1. Основен въпросник за фундамента на сградите, състоящ се от две сек-ции:

- един общ въпросник за всички категории сгради и

- един с конкретни въпроси, в зависимост от използването на сградата.

Този въпросник има за цел да установи основните технически характе-ристики на сградите и да събере данни, свързани с оборудването в тях. Формата на въпросника е толкова аналитична, че (на по-голямата част от въпросите може да се отговори с Да/Не) може да се попълва не само от инженерите, а и да бъде инструмент за оценка на бъдещите сгради от работещите в тях.

2. Въпросник за външните зони (площи): предвид големината на този сектор, въпросникът няма за цел подробно описание на достъпа до ур-банизираните пространства (който може да бъде предмет на отделно изследване), а само да направи първа крачка по темата като общ по-глед.

3. Въпросник за транспорта: Този въпросник е предназначен да опише състоянието на достъпността основно в местните превозни средства (автобуси от градския транспорт, таксита) и междуселищния транспорт (автобуси, влакове), които са широко използвани, и където обикновено местната власт има повече или по-малко възможности за намеса. В съ-щото време с помощта на въпросника за инфраструктурата и услугите се прави опит да се обхване и областта на въздушния и морския транс-порт.

4. Въпросник за услуги/политики/процедури: Поради необходимостта от едно цялостно проучване на нивото на достъпност в града беше изра-ботен един писмен въпросник, предназначен да изследва степента на достъпност на услугите, предоставяни от организации, които проучват инфраструктурата.

5. Въпросник, адресиран до потребителите, т.е. към хората с уврежда-ния: Този въпросник има за цел да опише впечатлението, което имат хората с увреждания, за достъпността, услугите и инфраструктурата на техния град, но и да засече нивото на информация, предоставена от службите, както и да идентифицира трафика (посещаемостта) на сгра-дите/услугите, които са предмет на изследването.

[ 54 ]


Окончателният текст на въпросниците предварително беше съгласуван в съ-трудничество с ЕСАМЕА. Финалният списък на обектите за изследване също беше съгласуван в тясно сътрудничество с ЕСАМЕА и местния съюз на хората с увреждания. Въпросниците (за достъпността на услугите) и списъкът на от-ворените въпроси (в интервюта с отговорните органи) бяха изпратени преди провеждането на интервюто, за да се даде време за подготовка и да се осигури документация с отговорите.

Посочва се, че поради необходимостта да се подкрепят усилията на събиране на данни, базирани на специфични въпросници, бяха изготвени и изпратени писма и информация (вж. приложение II: Проект на писмо за подкрепа за пър-вични изследвания) до съответните служби и агенции преди извършване на посещенията на място, за да имат време да подготвят своите отговори, да се подготовят за сътрудничество в областта на научните изследвания, както и да могат да участват в попълването на въпросниците и съответните интервюта.

6.2.2 Подготовка

- Изготвяне на пет различни въпросници за изследване (изграждане на инфраструктура, транспорт, открити пространства, асоциация на хората с увреждания)

- Изследване и опис на служби, инфраструктура и услуги за посещение/оценка. Подготовка и изпращане на писма на службите (община, дър-жавни служби, сдружения)

- Информираност на ЕСАМЕА (въпросници, посещения на място, писма)

- Избор на одитори, анкетьори от Катедрата по строително инженерство в Университета в Ксанти (строителни инженери, архитекти)

- Предварителна информация и обучение на одитори и анкетьори относ-но хората с увреждания и достъпността, инструкции за използването на въпросниците и цялостния контрол на процеса (изпращане на съответ-ни материали, основни текстове относно уврежданията, въпросници, технически указания, списък и карти на обекти на изследвания)

- Пилотна фаза (тест-проверки на място, попълване на въпросници от обучаващите се, оценка)

- Теоретично и практическо обучение на стажанти по конкретните теми.

6.2.3 Провеждане на първични изследвания

- Интервю със заместник-кмета на община Александруполис, отговарящ за техническите услуги, и служител на общината с двигателни уврежда-ния от проучвателната група.

[ 55 ]


- Оценка на сградата на кметството, оценка на инфраструктурата на лети-щето и околностите му от проучвателната група.

- Кръгла маса на проучвателната група с представители и членове на местната асоциация на хората с увреждания.

- Попълването на по-голямата част от въпросниците се осъществи в при-съствието и със сътрудничеството на местните членове на Сдружението на хора с увреждания (човек с двигателни увреждания, човек с увреде-но зрение), които придружаваха интервюиращите.

- Значителен броя от въпросниците беше попълнен заедно с членовете на изследователската група.

- Постоянен контакт на интервюиращите с одиторите от проучвателна група за справяне с проблеми в подготовката и проверките на място, както и попълване на въпросниците.

- Внимателно проследяване за правилното използване и попълване на въпросниците.

- Снимков материал от важните точки/места/области на научните из-следвания (бяха събрани достатъчно и полезни снимки).

6.2.4 След първичните изследвания (анализ, заключения)

- Електронно въвеждане на данните

- Разработване на електронни средства за качествен и количествен ана-лиз на данните

- Обработка на данните

За повече информация относно тези процедури, вж. „Приложение III: Методо-логия и средства за анализ на първични данни от научни изследвания”.

6.3 Оценка

Смята се, че основното изследване беше завършено успешно. Важни фактори за това бяха:

- Подготовката на проучвателната група.

- Успешната селекция на интервюиращите и обучението им.

- Отличното приемане на интервюиращата група и одиторите от по-голя-мата част от службите.

- Отличното сътрудничество с местната Асоциация на хората с уврежда-ния.

[ 56 ]


- Отличното сътрудничество с представители на община Александрупо-лис.

- Приносът на ЕСАМЕА.

Проучвателната група, имайки предвид картината на града и сегашната ин-фраструктура на община Александруполис, счита, че при определени условия може да се търси и насочи към специфични интервенции (напр. улеснения за слепи хора, които улеснения не съществуват днес в град Александруполис), за да може в бъдеще той да претендира за Европейската награда за най-достъ-пен град. Резултатите и препоръките от това изследване биха могли да посочат необходимите условия/интервенции, които следва да се направят в преслед-ването на тази цел..

6.4. Резултати: Текуща достъпност на община Александруполис

Въпреки че съществуват някои намеси, особено в центъра на града, които са разработени с цел подобряване на ежедневния живот на гражданите с увреж-дания, община Александруполис не е в състояние да се характеризира като община, която методично и целенасочено насърчава достъпността до съоръ-жения, сгради и услуги за граждани и посетители с увреждания. Това се под-крепя от следните факти.

Липса на участие на общината в програмата за достъпност на ИПЕС & ИД (Министерството на вътрешните работи, децентрализация и електронно уп-равление.)

Министерството на вътрешните работи, децентрализацията и електронното управление (ИПЕС & ИД) за периода 2009–2010 г. беше разработило и задей-ствало всички местни власти, разположени в областните градове, включително в префектура Атика и префектура Солун, в двугодишния проект „Достъпност в общините.” Програмата имаше за цел да се създаде мрежа, достъпна за хората с увреждания, както и за всички лица с проблеми на достъпност.

След разработването на тази методология тя имаше за цел изграждане-то на връзки към достъпни тротоари и кръстовища по определен марш-рут, достъп до съоръженията и инфраструктурата (вж. нареждане ДИАДП/П амеа/Е.3/6/1537/20.1.2009 г. на тема „Програма за достъпност в общините”). Но както се вижда от нареждане ДИАДП/П амеа/Е.3/11/9810/30.04.2010 г. на Министерството с тема „Програма за достъпност в общините – Прилагане на най-добри практики”, което беше адресирано до тези общини, отговорили на поканата, както и предприели стъпки за насърчаване на достъпността, община Александруполис не беше включена сред тези, които получиха поздравления от министерството.

[ 57 ]


По темите за уврежданията Общината разполага със сътрудник на кмета, вместо с институция-партньор (например комитет за достъпност)

Най-старият Закон 3230/2004 (ДВ 44A/11.02.2004) – „Изграждане на система за управление на целите, измерване на ефективност и други разпоредби”, предвиждаше, че: „Държавните служби и местните власти се задължават да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на достъпност за хора с увреждания в зоните на действие”. С решения на компетентните органи, ко-гато е уместно, се препоръчва създаване на съответни агенции, чиято основна отговорност е да насърчават и наблюдават действията от какъвто и да е вид за непосредствено съответствие с изискването на предходната алинея, но об-щината не разполага с подобна служба. Новата община предвиди за целта и назначи един сътрудник на кмета, който произхожда от хората с увреждания и който се занимава със съответните въпроси като оценител на достъпността до различни дейности и тяхното изпълнение. Въпреки, че присъствието му е ефективно и демонстрира чувствителността на общината по тази тема, това назначаване по никакъв начин не може да се счита за институционална намеса и не може да гарантира спазване на изискването на Конвенцията на ООН за постоянни консултации и участие на хората с увреждания чрез представителни организации за разработване и прилагане на законодателство и политики и други процеси на вземане на решения, отнасящи се до въпроси, свързани с хората с увреждания.

Частично съответствие със законодателството по отношение на достъпността и случайни интервенции за насърчаване на достъпност

От 2002 г. има подробно законодателство (вж. Решение на Министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени (ИПЕХОДЕ) прот. ном.52488/ДВ 18В/15.01.2002 заменя решение от Министерството ном.52907/ДВ2621В/31.12.2009) относно достъпността на външните пространства и из-граждането на подходящи пешеходни алеи за слепи хора. Но в град Алексан-друполис, въпреки че на някои места има изградени такива алеи (с всичките им грешки) главно в централната част, никъде няма тротоари с маркировка за слепи хора или за хора с увредено зрение.

По показания на местната Асоциация на хората с увреждания, общината реа-гира позитивно винаги, когато й бъде поискано съдействие за подобряване на инфраструктура. Наистина, има разпоредба за проекти за подобряване на дос-тъпността до съответния ПЕП и планиране за изграждане на стъпала/рампи по тротоарите (премахване на разликата във височината в края на тротоара). Из-хождайки от показанията на зам.-кмета по технически услуги (Хр. Геракопулос), градът се е погрижил и е направил планиране за всички новостроящи сгради да имат достъпност. Също така е подобрена достъпността до общинските сгра-ди и има тясно сътрудничество между общината и сдружението на хората с увреждания, за да се стиковат действията и да се използват максимално сред-ства за тази цел от НСРР. Въпреки това няма дългосрочно стратегическо пла-

[ 58 ]


ниране с методически действия по проблемите на достъпността на общинско ниво, напр. за създаване на достъпни маршрути, постоянно сътрудничество с всички местни заинтересовани страни (камари и т.н.) и др.

6.4.1 Достъпност на строителни съоръжения

От проверката и анализа на данните, събрани с помощта на въпросници за инфраструктура на сгради, следва, че:

- 33% от сградите разполагат с парко-места за паркиране на превозни средства на лица с увреждания, но за сметка на това нямат предвиде-на насочваща маркировка за паркиране в сградата. В 80% от сградите има в близост спирка на обществен транспорт. Въпреки че обикновено тротоарите са пригодени с места за минаване на инвалидна количка, в нито един случай няма водачи за слепи хора.

- 67% от сградите са с достъпен вход (равен или рампа с наклон средно 8–9%), но само в един случай тя е надлежно етикетирана. Няма слу-чаи на достъпен главен вход, който да има и съответната маркировка за маршрута на инвалидната количка. Където има стълби за да се влезе в сградата, само в 33% от случаите има парапет от едната страна. Входни-те врати са отваряеми с минимум 80 см ширина на крилото (особено в случаи на двойни врати), много добре са осветени и без много затруд-нения при отваряне и затваряне. Ако са стъклени, 72% от тях имат необ-ходимото етикетиране за стъклени повърхности. Където се предвижда рецепция (38% от анкетираните сгради разполагат с такава), тя е добре осветена, 60% от случаите са достъпни за инвалидни колички, но в нито един случай нямат маркировка на Брайлова азбука, нито има изграден маршрут за слепи хора.

- Що се отнася до възможността на безпрепятствено хоризонтално дви-жение, в 1/3 от сградите е открит проблем, поради вътрешни височинни разлики. В много сгради са били идентифицирани бариери в работни-те пространства и препятствия за хора със зрителни затруднения (напр. пожарогасители, монтирани на стени, стърчащи елементи и т.н.).

- Повечето сгради имат врати и коридори с адекватна ширина. Подовите покрития в по-голямата част от сградите са подходящи за движение на хора с инвалидни колички или хора с алергии. Обикновено се предвиж-да контраст в цветовете между вратата и пода/стената. Но почти всички служби се нуждаят от подобрения в интериора с добавяне на табели, етикети за достъпни санитарни възели (маркировка на пода и на врати-те), като засега в никоя няма употреба на Брайлова азбука.

- По отношение на възможността за вертикално движение на хората с увреждания, въпреки че 2/3 от службите са настанени в сгради с етажи,

[ 59 ]


само 57% от тях разполагат с асансьор. По-голямата част от наличните асансьори имат проблеми с достъпността (обикновено нямат тактилни бутони, липсват визуални и звукови аларми на етажите, липсват теле-фони за помощ). Два асансьора имат врата на дългата страна, три нямат пространство за маневриране на инвалидна количка пред вратата, а един има ширина на вратата само 65см – факти, които ги правят недос-тъпни за хора с увреждания.

- На стълбите, сградите имат минимално етикетиране за ръбове и пара-пети от двете страни, което ги прави особено опасни за възрастни, сле-пи и хора с увреждания, които ги посещават.

- Относно обслужването на хора с увреждания е установено, че около 60% от сградите не разполагат с достъпни тоалетни, обикновено има само една тоалетна в сградата, като в повечето случаи липсва необхо-димата маркировка за нея. От тоалетните, които имаха достъпност за хора с увреждания, в 1/3 от тях не беше предвидено празно простран-ство до самата тоалетна, факт, който на практика ги прави неизползва-еми. В повечето от тях вратата се отваряше навътре, което има същия ефект. Телефонни номера за помощ имат само 1/3 от службите, които са минимално достъпни за хора с увреждания, като никъде няма теле-фон с текст. Службите имат визуално и аудио оповестяване за гражда-ни, но малко от тях разполагаха с чешми за вода, а още по-малко от тези чешми са достъпни. Около половината имат ниски плотове на гишетата в помещенията за обслужване на хора с увреждания, като в повечето случаи наличното осветление се счита за задоволително.

- Някои организации са посочили, че разполагат с маршрути за евакуа-ция, достъпни от партера, но малко от тях посочиха, че имат такива, подходящи за бягство при спешни случаи на лица с увреждания. А само 20% посочиха че разполагат с аудио/визуална система, която може да се използва за предупреждение на глухи и слепи хора.

- В нито едно от спортните съоръжения няма достъп за хора в инвалидни колички и придружителите им до местата за сядане. Няма достъпни съ-блекални, въпреки че две от трите анкетирани спортни зали се използ-ват именно от спортни клубове на хора с инвалидни колички.

- В никоя местна болница няма водачи за слепи, като само една заяви, че разполага със собствена тоалетна, достъпна за хора с инвалидни колич-ки в спешния кабинет и в тоалетната за посетители.

- В музеите докладът показа, че експонатите са на височина, подходяща за хора в инвалидни колички, но няма музей, който да предоставя въз-можност да се докоснат експонатите от слепи посетители, нито някой музей има екскурзовод с познания на жестомимичен език.

- В училищата черната дъска е високо и училищните чинове са неподхо-дящи за използване от хора с инвалидни колички. Където има стаи с

[ 60 ]


компютри те не винаги са достъпни за студентите в инвалидни колички, нито се предвижда специална помощ или софтуер, който да позволява използването им от зрително затруднени хора или хора с двигателни проблеми на горните крайници или други увреждания.

- В транспортните съоръжения само в един случай беше заявено, че има оборудване за слизане и качване на инвалидна количка на борда на автобус, специална пътническа услуга за съдействие на хора с увреж-дания, докато те пътуват, и общодостъпно оборудване (апарат за про-дажба на билети, продажба на безалкохолни напитки и др.). Никъде на спирките няма надпис „ОПАСНОСТ.”

- Като цяло, на базата на количествена оценка спортните зали, училища-та, музеите, както и административни сгради (НАП, Държавен телеком, Държавно електроразпределително дружество, пощи, общинско пред-приятие за водоснабдяване и канализация, полиция, НОИ, Агенция по заетостта, областна управа, кметства, центрове за обслужване на жи-телите и т.н.) показаха средно по-ниски нива на достъпност в инфра-структурата (61, 64, 65 и 66 точки съответно)15. По-високите нива на дос-тъпност, средно, въпреки недостатъците на отделните елементи, както и се очакваше, имаха здравните сгради (75 точки), културните сгради (религиозни храмове, центрове за възрастни хора, културни центро-ве, музикални училища, театри, кина, библиотеки), както и сградите на транспортна инфраструктура (67 точки и в двете категории). Въз основа на количествената оценка с особено добро ниво на достъпност за хора с увреждания беше оценен общинския къмпинг, който достигна до 86 точки).

Фигура 3. Средна оценка на достъпността на сградите по вид на услугата

15 С максимум 100, което съотвества на пълна достъпност с всички изисквания за достъпност на сгради на „Специалния въпросник за инфраструктура на сгради”.

[ 61 ]


Следната таблица показва класификацията на строителни съоръжения, оце-нени на базата на техните резултати, относно степента на съответствие с кри-териите за достъпност, посочени в специалния въпросник «за изграждане на инфраструктура». Струва си да се отбележи, че, както става ясно в общи услуги – политики/процедури, показват значително по-ниски нива на съответствие с необходимите и/или желаните спецификации за съответствие.

Фигура 4. Класация на организациите в зависимост от нивото на съответствие с изграждане на необходимата инфраструктура и/или желаните стандарти за достъпност16

6.4.2 Достъпност на услуги, политики и процедури

От анализа на данните, които бяха събрани с помощта на въпросниците, се установи, че:

- По-голямата част от служителите не са получили обучение по въпро-си, свързани с нуждите на хората с увреждания, с изключение на някои професионални дисциплини (например медицински сестри, физиоте-рапевти, ерготерапевти и т.н.). Информация от централното министер-ство или агенция са получили около 1/4 от персонала.

- Само 10–12% от службите разполагат с лице или отдел, оторизирано да

16 Бележка: Синята линия се отнася за изграждането на инфраструктура, а червена линия – оценка на услуги, политики, процедури.

[ 62 ]


отговоря за обслужване на хора с увреждания, или има изградено one-stop shop („обслужване на едно гише”).

- Само 25% от службите казаха, че познават Закона за хора с увреждания и факта на ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с ув-реждания от гръцкия парламент. 82% от тях заявиха, че знаят за задъл-жението да приемат кучета-водачи/сътрудници.

- Едва 8 агенции са посочили, че разполагат с процедури за евакуация при спешни случаи на хора с увреждания, докато 50% от тях имат ку-тии за жалби. Почти всички служби са посочили, че имат възможност за комуникация с потребителите по алтернативни начини (телефон, факс, електронна поща, писмо, физическо присъствие и др.)

- Само в два от случаите беше регистриран достъпен инфо-павилион и машини-автомати, докато девет служби заявиха, че предвиждат пред-лагане на поддържащи услуги.

- Около половината от службите включват изисквания, които са съобра-зени с достъпността за лица с увреждания при прокламация на ремонт-ни работи/доставки, докато 40% са планираните действия за подобря-ване на достъпността имат постоянно или временно сътрудничество с организациите на хората с увреждания. Една служба (Държавното елек-троразпределително дружество) заяви, че има Комисия за достъпност в структурите си.

- Половината служби съобщиха, че по време на събития предприемат мерки за достъпност, докато 1/3 от тях се позовава на писмени издания и публикации за хора с увреждания.

- Само в един случай бяха установени достъпни форми на информация. Докато 78% от тях имат уебсайт, само 12% са в съответствие с и изисква-нията за достъпост на услугата. Всякакви актуализации и промени на разпоредбата на достъпни съоръжения и услуги, която става, се съоб-щават само в конвенционални форми.

- 29% от службите имат в персонала си хора с увреждания.

- Като цяло и на базата на количествена оценка, в спорта, в културата ( религиозни храмове, центрове за възрастни хора, културни центрове, музикални училища, театри, кина, библиотеки) и в образованието бяха намерени средно по-ниски нива на достъпност на услугите и изпълне-ние на политиките (12 (!), 25 и 26 точки). Малко по-високи нива на дос-тъпност, средно, както и се очакваше, са показали категориите: музеи и изкуство (32 точки), здравеопазване (35 точки), транспортни услуги (42 точки) и административни услуги (47 точки ), поради ежедневния кон-такт с хора с увреждания. За разлика от високите нива за съответствие на изградената инфраструктура на градския къмпинг относно нуждите на хората с увреждания, предлаганите там услуги бяха оценени много ниско (само с 26 точки).

[ 63 ]


Фигура 5. Средна оценка на достъпността на услугите и политиките по категории услуги17

Следната таблица показва класацията на оценените организации въз основа на техните резултати, която се дължи на степента на съответствие с критери-ите, включени в специалния «Въпросник за достъпност на услуги, политики и процедури». Заслужава да се отбележи, че, както е показано в тази таблица, изглежда няма корелация между нивото на съответствието на изграждането на инфраструктура и услуги – политики, факт, който подчертава пълната липса на централното планиране и подход към въпросите на уврежданията и достъп-ността.

17 С максимален размер от 100 точки, което означава пълно съответствие с всички критерии на специалния въпросник «Достъпност до услуги, политика и процедури».

[ 64 ]


Фигура 6. Класация на организациите, в зависимост от нивото на съответствието на услуги, процедури и политиките, съгласно изискванията и/или желаните спецификации

6.4.3 Достъпност на транспорта

От направените тестове на място и анализ на данните, събрани с помощта на въпросника, следва, че:

- Обучение на персонала във връзка с обслужването на хората с уврежда-ния има само на летището, вероятно поради регламентите на ЕС и изис-кванията на IATA. Съответно има Helpdesk услуги, процедура за жалби и др., и информация, както на централно, така и на местно ниво. Сградата е достъпна и са необходими само малки интервенции.

- Лошо впечатление прави железницата (ОСЕ), която изглежда няма дан-ни за съществуването на новия регламент относно правата на пътни-ците, пътуващи с влак, подписан от Организацията на обединените на-ции и др., поне на местно ниво. Посочват, че са информирани само за задължението да приемат кучета-водачи във влаковете. Сградата е не-достъпна. Някои от вагоните имат 3 места за хора с увреждания в купе, въпреки че няма достъпен вход или тоалетна. Въпреки че разполагат с механизъм за качване и слизане на лица с увреждания, не го използват. Вагоните имат звукова сигнализация, но не и визуална информация; в

[ 65 ]


тях не може да се маневрира с инвалидна количка. Персоналът заяви, че е обучен да обслужва хора с увреждания (но при попълването на въпросника за услуги пише, че няма такова обучение). Железницата не разполага със специална служба, която да обслужва хора с увреждания, нито със стандарти за качество на обслужването на пътници с уврежда-ния, нито със специално обозначени места в гарите, където биха могли да бъдат обслужени пътници с увреждания. Предоставя се процедура за оплаквания, парични компенсации и методи на подпомагане при екстрени обстоятелства, но няма печатни информационни материали, които да се разпространяват в достъпни формати.

- Градските автобуси разполагат с 2 достъпни превозни средства с по една специална позиция в автобус за хора с увреждания. Новите авто-буси, които биват купувани, имат достъпност (съгласно изискванията) и персоналът декларира, че е запознат със задължението да приемат ку-чета-водачи в градския траспорт. За съжаление нямат специална служ-ба за хора с увреждания, нито персоналът е получил някакво обучение. Според местното сдружение на хора с увреждания няма аудио и визу-ално известяване за спирките, докато на гарите има система за звуково и визуално известяване на разписанието. Не разполагат с процедура за жалби, но имат такава за компенсация на билети и могат да обслужат хора с увреждания при извънредни ситуации. Автобусите обслужват хора с увреждания приоритетно и спират при поискване и извън спир-ките. Сградата им е недостъпна (вход с 3 стъпала).

- Междуградските автобуси работят, игнорирайки напълно хората с ув-реждания и необходимостта от достъпни услуги. Единственото, което декларираха, е, че приемат кучета-водачи. Сградата им е частично дос-тъпна – на партера (но няма тоалетни, няма ниски пейки, няма контрас-тиращи цветове, съществуват препятствия по маршрутите, нямат дос-тъпни изходи, няма аудио/визуално известяване и т.н.).

- Никоя организация не разполага с процедури за евакуация на хора с увреждания с изключение на летището и сградата на градските авто-транспорт.

- Никой от анкетираните нямаше достъпен уебсайт.

- Никоя организация (освен летището) не разполага с обучен персонал или подкрепящи услуги.

- Само градските автобуси декларираха, че имат сътрудничество с орга-ницазии на хората с увреждания на местно ниво. На централно ниво сътрудничество има и летището чрез «Гражданска въздухоплавателна администрация» (ГВА). Никой не разполага с Комитет по достъпността.

- Достъпни таксита няма на територията на общината, нито съюзът им разполага с превозно средство, което да може да обслужва хора с ув-реждания.

[ 66 ]


6.4.4 Достъпност на открито (открити площи)

От тестовете на място и от анализа на данните, събрани с помощта на въпрос-ници, следва че:

- Тротоари и пешеходни алеи

• Като цяло на главните улици има широки тротоари.

• Почти всички тротоари/рампи имат „стъпка” в края им, през която може да слезе/или качи инвалидна количка. Някои стъпки/рампи са проектирани погрешно (водят до дърво или друго препятствие без да има място за завъртане на инвалидната количка). Според изявле-ние на Общинския съвет се предвижда подобряване на това поло-жение.

• Няма водачи за слепи хора или обозначения „ОПАСНОСТ” на ръба на стъпките/рампите.

• Само на две пешеходни пътеки (зебра) има звуков сигнал.

• Обикновено на «зелените островчета» има стъпки/рампи, но няма маркировка „ОПАСНОСТ”.

• Навсякъде има хаос от табели и знаци.

• Всички обществени телефони не са проектирани за използване от хора в инвалидни колички.

- Площади

• Използването на циментови плочи обикновено причинява проблеми в свободното движение на инвалидни колички.

• Площадите в краищата си имат стълбове или дървета.

• Клоните на дърветата са опасност за слепи хора и също така не са правилно подрязани на височина.

• Обикновено няма специални стъпки за слизане/качване на инвалид-ни колички.

• Няма водачи за слепи хора.

- Зелени площи

• Обикновено се предвиждат коридори, по които може да се движи инвалидна количка.

• Клоните на дърветата са опасност за слепи хора и също така не са правилно подрязани на височина

• Дърветата нямат предпазни решетки.

[ 67 ]


• Където е предвидено място за пейки, обикновено има място за инва-лидна количка, но местата не са маркирани.

• Обикновено няма специални стъпки за слизане/качване на инвалид-ни колички (вж. Градският парк в Александруполис).

- Детски площадки

• Никъде няма достъпни детски площадки.

- Паркинг

• Има някои, които са достъпни, но това не е достатъчно.

• На главния булевард «Демокрация» срещу кметството на паркинга пред Търговската палата има 3 места, обозначени за паркиране на превозни средства на инвалиди. Като цяло в града има 4–5 такива паркинги (напр. 2 места по ул. Венизелос и 1 място пред Гръцката национална банка по бул. Демокрация.)

- Плажове

• В общинския къмпинг се предвижда достъп за инвалидни колички. Но няма разпоредба за водачи на слепи хора, нито разпоредба за глухи хора. Персоналът не е преминал никакво обучение.

• Има специална пешеходна пътека и специално превозно средство, което може да закара един инвалид до морето.

6.4.5 Достъпност до уебсайтове и онлайн услуги

6.4.5.1 Въведение

Световната мрежа е ресурс, който придобива постоянно нарастващо значение в много аспекти от живота и ежедневието ни: образование, заетост, управле-ние, търговия, здравеопазване, развлечения и др. Специално за хората с ув-реждания, интернет може да предостави за първи път възможност за достъп до информация, услуги и дейности, каквато традиционните медии не са могли до този момент. Тоест ограничения за лице с увреждане при печатните, аудио и визуалните медии често могат да бъдат преодолени чрез технологичните възможности на интернет. По тази причина, уеб достъпността, особено на пуб-лични уебсайтове и онлайн услуги, е от огромно значение, за да се гарантира равен достъп и равни възможности за хората с увреждания. Интернет не тряб-ва да стане нов фактор за изключване, а инструмент за по-широка интеграция.

В един уебсайта или услуга, предлагана чрез интернет, достъпност и електрон-на достъпност, практически дава възможност да бъде използваема и от хора с

[ 68 ]


увреждания. По-конкретно, достъпност до един уебсайт означава, че хората с увреждания също могат да възприемат, разбират, сърфират и взаимодействат със съдържанието му, и че се предвижда и те да дават на свой ред мнения, ко-ментари и предложения, както всички други потребители. Днес има различни световни стандарти и насоки за достъпност, като най-срещан е стандартът на международния консорциум W3C, който по същество определя и стандарти-зира достъпността чрез един ISO стандарт, който задава примерно концепци-ята за качество и т.н. Затова терминът „достъпност” (на интернет страниците) е един технически термин, който означава съобразяване и спазване на тези стандарти с всички необходими спецификации и не е някакво неясно или аб-страктно понятие.

Достъпност или недостъпност на даден уебсайт за хора с увреждания е пре-ди всичко резултат на методологията и изпълнението на дизайна и е оставен на волята и способността на екипа, който го изпълнява и поддръжа. За да се направи един уебсайт достъпен, това може да бъде прост или сложен случай, който зависи от много фактори, включително от вида на съдържанието, раз-мера и сложността на обекта, както и инструменти и средата за разработка. Много функции за достъпност се изпълняват лесно, ако е имало планиране от самото началото на развитието или за редизайн на уебсайта. Корекцията на недостъпни уебсайтове може да бъде много болезнен случай, особено при работа с уебсайтове, които не използват език XHTML, и интернет страници с конкретни видове съдържание (като например мултимедийни публикации).

Онлайн достъпност се отнася за всички увреждания, които се влияят от начина (а не непременно способността) за взаимодействие с компютър или смартфон и т.н. – като нарушено зрение, слух, говор, физическо, психическо и невроло-гично увреждание. Освен това достъпността на уебсайтовете обикновено е от полза и за самите тях, тъй като тя може автоматично да покаже съдържанието му на по-широка аудитория, като например:

- Хора с хронични заболявания и възрастни хора, чиито способности се променят в резултат от застаряването.

- Хора с бавна връзка с мрежата или имащи малък монитор.

- Хора, които работят паралелно и с нещо друго, или хора, работещи в странни и тежки работни условия (например в шумна среда, в много светли или много тъмни помещения.)

- Хора, които използват „алтернативни” операционни системи или по-стари версии на уеб браузъри и др.

За повече информация за достъпността на уебсайтовете можете да посети-те интернет страницата18 на „Инициатива за достъпност на интернет» (Web

18 http://www.w3.org/WAI/ (съдържание на английски език)

[ 69 ]


Accessibility Initiative – WAI) на международен консорциум W3C, както и на ин-тернет страницата на гръцката служба W3C, където има официални преводи19 на текстовете на консорциума W3C и различни други статии, които помагат при въвеждането, разбиране и прилагане на достъпността до интернет.

6.4.5.2 Електронната достъпност вече не е опция, а институционално задължение

Има поне три причини да се създават достъпни уебсайтове и онлайн услуги:

1 Да се избегне изолацията и да се помогне за подобряване живота на хората с увреждания (човешка, социална мотивация)

2 Да се привлече по-широка аудитория или потребителска база (полити-ческа, икономическа мотивация)

3 Да се избегне съдебно преследване и/или лоша репутация в пресата (в мотивация за спазване на институционална рамка и публичния образ).

Всичко това може да бъде и е добра причина20. Достъпните сайтове в крайна сметка постигнат всички тези цели. Щом един сайт е достъпен няма значение каква мотивация е била използвана за изграждането му.

Но има един важен момент, който трябва да бъде взет под внимание от стра-на на държавните органи и институции, които има широко приложение, и той е, че в нашата страна достъпността до световната мрежата е задължителна и се изисква от националните закони и подзаконови актове на ЕС, като това важи и в много други страни по целия свят21. Както бе споменато по-горе в анализа на институционалната рамка (вж. Приложение VI: Национална и евро-пейска институционална рамка), с неотдавнашното решение на министъра на административната реформа и електронното управление ИАП/Ф.40.4/1/989/ 10.04.2012 „Ратификация на услуги предлагани от електронно правителство” сега вече е задължително съобразяването на държавните уебсайтове с ди-рективата на международния консорциум за съдържание W3C за достъпност в мрежата, версия 2.0 (WCAG 2.0)22, като нивото на съответствие е най-малко „AA”.

19 http://www.w3c.gr/translations.html20 Тези стимули а описана в реда от повече алтруистични към по-малко алтруистични21 За повече информация за други страни, вж. „Ресурси на WAI за политики на уеб достъпност» (WAI Web Accessibility Policy Resources) на разположение на адрес http://www.w3.org/WAI/Policy/ (връзката е предоставена от W3C на английски език и включва списък на съответните закони и политики, които се прилагат в страните от целия свят).22 Одобреният гръцкия превод на насоките на WCAG 2.0 (насоки за достъпност на уеб съдържание 2.0) е достъпен онлайн на адрес: http://www.w3c.gr/wai/translations/wcag20.html.

[ 70 ]


6.4.5.3 Малко информация за спазване на задължителния стандарт WCAG 2.0

Международния консорциум W3C, в рамките на „Инициатива за достъпност до интернет” определя специфични насоки (guidelines) като идеи (concepts) и фиксирани принципи за това как трябва да бъде изграден един уебсайт, за да може той да бъде достъпен до възможно най-много хора с увреждания. Конкретно консорциумът изброява четиринадесет насоки за достъпен дизайн. Всяка от тези инструкции включва списък на контролни пунктове (checkpoints), където се пояснява как се прилага всяка директива, в типичните сценарии за развитие на съдържание. Всеки контролен пункт има специфични условия, за да може да се провери дали се спазват правилно изискванията, и да може да се потвърди, че съответният контролен пункт е задоволил точно тях. Консорци-умът, въз основа на въздействието върху достъпността, дава на всеки контро-лен пункт приоритетно ниво (priority level)23. Някои контролни пунктове могат да зададат ниво на приоритет, което може да се променя при определени спе-цифични условия. По този начин консорциумът предвижда различни нива на съответствие (conformance levels) с неговите инструкции.

В частност World Wide Web Consortium определя три нива на приоритетни кон-тролни пунктове:

- Приоритет 1: Изисква се дизайнерите на уеб съдържание да спазват този контролен пункт, в противен случай една или повече групи от хора няма да имат достъп до информацията в него. Спазването на този кон-тролен пункт е основна необходимост за някои групи за да бъдат в със-тояние да използват уеб документи.

- Приоритет 2: Добре е дизайнери на уеб съдържание да спазват този контролен пункт, в противен случай една или повече групи от хора няма да имат достъп до информацията в него. Спазването на този контролен пункт ще премахне значителен брой бариери за достъпност до уеб съ-държание.

- Приоритет 3: Желателно е дизайнери на уеб съдържание да спазват този контролен пункт, в противен случай една или повече групи от хора няма да имат достъп до информацията в него. Спазването на този кон-тролен пункт ще подобри значително достъпността до уеб съдържани-ето.

Съгласно предходните, консорциумът предлага три нива на съответствие с ин-струкциите:

23 Приоритетни нива (priority levels): http://www.w3.org/TR/WCAG10/#priorities (съдържание на английски език)

[ 71 ]


- Степен на съответствие «А» (най-ниско ниво): Всички контролни пун-ктове по Приоритет 1 са изпълнени.

- Степен на съответствие „AA24” или „Две-А»: Всички контролни пунктове по Приоритет 1 и 2 са изпълнени.

- Степен на съответствие „ААА” или „Три-А” (най-високо ниво): Всички контролни пунктове в Приоритет 1, 2 и 3 са изпълнени.

6.4.5.4 Настоящо положение в община Александруполис

Във връзка с оценката на сегашното положение в община Александруполис относно достъпността на обществените сайтове в Интернет, има три еднакво важни измерения, които трябва да се вземат под внимание:

1 Какво декларират държавни агенции по отношение на достъпността на своите уебсайтове.

2 Реалното ниво на достъпност на уебсайтовете им, тоест съответствието или несъответствието на техните интернет страници със стандартните насоки на WCAG 2.0. най-малко „AA”.

3 Мненията и опита на хората с увреждания по отношение на достъпност-та на тези сайтове.

Във връзка с т. (1) от 42–те изследвани агенции в проучването само 33 се оказа, че имат уебсайт (~ 80%) – факт, който за съжаление извади на показ, че ние в Гърция дори и днес сме далеч от достигнатите през 2004 г. европейски средни нива от 90% (Capgemini Ernst & Young, 2004 г.). Организациите, които нямат представителство в световната мрежа, са:

- Туристическа полиция

- Пътна полиция

- Окръжен съд

- Данъчна служба

- Център за възрастни хора

- Общински консерватория

- Общински стадион „Фотис Космас”

- Общинска спортна зала

- Общински плувен басейн

24 Равнищата на съответствие диктуват в пълен текст (т.е. „Двойно -П”, а не „ПП”) да могат да се възприемат дори когато се изговарят фонетично (например чрез софтуер за синтетична реч).

[ 72 ]


- Общински театър

- Кино „Илисия”

- Социален осигурителен институт – Превантивна медицина

Също така трябва да се отбележи, че никой спортен клуб няма уебсайт, докато уебсайт имаха всички музеи, галерии и образователни институции.

От организациите, които декларираха, че притежават уебсайт, на въпроса в специалния въпросник от проучването само три (3) съобщиха, че техните сай-тове са достъпни, т.е. това са само 9%. Тези организации са:

- Държавното електроразпределително дружество

- Държавната телекомуникационна компания

- Етнографският музей („Да, нашият сайт поддържа виртуална и аудио среда.”).

Таблица 2. Адреси на интернет страниците на анкетираните организации, които участваха в проучването

Общински къмпинг www.ditea.gr

Община www.alexpolis.gr

Център за обслужване на граждани www.kep.gr

Полиция в гр. Александру-полис www.astynomia.gr

Окръжен Съд www.dprotodikeio-ale.gr

Държавно електроразпреде-лително дружество www.dei.gr; www.deddie.gr

Държавна телекомуника-ционна компания www.oteshop.gr

Общинско предприятие за водоснабдяване и канализа-ция – Александруполис www.deyaalex.gr

Пощи www.elta.gr

Бюро по труда www.oaed.gr

Инспекция по труда www.upeka.gr

Регионална дирекция Еврос www.peevrou.gr

[ 73 ]


Център за акредитация на хората с увреждания (ΚΕ.Π.Α.)

http://www.ika.gr/gr/infopages/kepa/home.cfm

Национален осигурителен институт (ИКА) www.ika.gr

Областна дирекция строи-телство http://www.nomevrou.gr

Централно пристанище http://users.otenet.gr/~lim_alex/, www.hcg.gr

Държавен институт за про-фесионално обучение http://iek-alexandr.evr.sch.gr/

Катедра по медицина към Тракийския университет «Димокритио» www.duth.gr

Катедра по молекулярна би-ология към Тракийския уни-верситет «Димокритио» www.mbg.duth.gr

Катедра по педагогика към Тракийския университет «Димокритио» http://www.edu.duth.gr/

Болница (Университетска, Обща) www.pgna.gr

Автобусен транспорт в пре-фектура Еврос www.ktelevrou.gr

Градски транспорт в Алек-сандруполис www.ast-alex.gr

Железница www.trainose.gr

Летище „Димокритос” www.alxd.gr/indexG.htm

Исторически музей www.ismo.gr

Етнографски музей www.emthrace.org

Църковен музей www.imalex.gr

Природонаучен музей http://mfia.alexpolis.gr

Център за социална защита, солидарност, оброзование и оклона среда в община Александруполис www.alexpolis.gr

Света Митрополия www.imalex.gr

Общинска библиотека http://libalex.blogspot.com/

[ 74 ]


Що се отнася до т. (2), стана предварителното тестване (вж. раздел 6.2, стр. 35) на три сайта, които бяха обявени за достъпни, за да се определи нивото на съответствие:

- Държавно електроразпределително дружество (www.dei.gr)

• Това е един сайт с модерен уеб дизайн.

• При контрол на HTML кода с услугата за валидация (Markup Validation Service) на консорциума W3C бяха открити 180 грешки и 32 сигнала.

• При контрол на кода CSS (Ниво 3) с услугата за валидиране (CSS Validation Service) на W3C бяха намерени 81 грешки.

• При проверка на връзките на сайта с инструмента TotalValidator бяха намерени 97 грешки.

• При проверките за съответствие с инструкциите на WCAG v2, бяха открити 83 грешки в категория „А” и други 12 в категория «АА», общо 95 грешки (с инструмента TotalValidator).

• От горните резултати се вижда, че уебсайта на ДЕД, за разлика от това, което казва говорителят му, не е съобразен с инструкциите дори и за по-ниското ниво, да не говорим за задължително ниво „АА”, което трябва да покрива в съответствие с ДВ/Ф.40.4/1/989/ 10.04.2012.

• Уеб сайтът на ДЕД, въпреки че не отговаря на стандартите за дос-тъпност, има връзка в заглавната си страница, озаглавена „за инва-лиди”, която води до записано гласово съобщение на MP3 файл, без предварително да информира потребителя за целта, съдържанието и продължителността на записаното съобщение. Въпреки че може да се счита като потенциално полезен, този елемент по никакъв на-чин не е в съотвествие с философията и практиката, която поддържа W3C консорциума, защото това е класическия стар подход (специал-на услуга за хора с увреждания), който води до появата на дискри-минация на хората с увреждания, и не е съвременният подход към дизайна за всички.

- Управление на гръцката електропреносна мрежа (ДЕДДИЕ) (www.deddie.gr)





[ 75 ]


• При проверките за съответствие с инструкциите на WCAG v2 бяха от-крити 21 грешки в категория „А” и други 4 в категория «АА», общо 25 грешки (с инструмента TotalValidator).

• От горните резултати се вижда, че уебсайтът на ДЕДДИЕ, за разлика от това, което казва говорителят му, не е съобразен с инструкции-те дори и за по-ниското ниво, да не говорим за задължително ниво „АА”, което трябва да покрива в съответствие с ДВ/Ф.40.4/1/989/ 10.04.2012.

- Държавната телекомуникационна компания (OTE) (www.oteshop.gr)



• При контрол на кода CSS (Ниво 3) с услугата за валидиране (CSS Validation Service) на W3C не бяха намерени грешки.


• При проверките за съответствие с инструкциите на WCAG v2 бяха от-крити 23 грешки в категория „А” и други 3 в категория «АА», общо 26 грешки (с инструмента TotalValidator).

• От горните резултати се вижда, че уебсайтът на ОТЕ, за разлика от това, което казва говорителят му, не е съобразен с инструкциите дори и за по-ниското ниво, да не говорим за задължително ниво „АА”, кое-то трябва да покрива в съответствие с ДВ/Ф.40.4/1/989/ 10.04.2012.

- Етнографски музей (www.emthrace.org)


• При контрол на HTML кода с услугата за валидация (Markup Validation Service) на консорциума W3C бяха открити 2 грешки и 1 сигнал.



• При проверките за съответствие с инструкциите на WCAG v2 беше от-крита 1 грешка в категория „А” и при проверка с инструмента T.A.W. бяха открити 8 грешки в категория «АА», общо 9 грешки (с инстру-мента TotalValidator) и 57 допълнителни точки, които трябва да бъдат прегледани от специалист.

• Сайта на Етнографския музей, в сравнение с останалите оценявани сайтове, показа най-малкия набор от проблеми. Въпреки това, про-

[ 76 ]


тивно на изказванията на неговия представител, той не е в пълно съ-ответствие с инструкциите дори и за по-ниското ниво, да не говорим за задължително ниво „АА”, което трябва да покрива в съответствие с ДВ/Ф.40.4/1/989/10.04.2012. Смята се, че ако се направи рекон-струкция на сайта, той сравнително лесно може да покрие изцяло съответните норми и изисквания с инструкциите WCAG 2.0 за ниво най-малко „AA”.

• В началната страница (долу) има връзка, озаглавена „Достъпност”, която води към нова страница със съобщението: „Достъпност: Етног-рафският музей на Тракия полага всички усилия за подобряване на своя уебсайт, за да бъде той достъпен за максимално широка пуб-лика, независимо от личните умения или технологии. Част от тези усилия за подобряване на достъпността и използваемостта на сайта е да се ползват технологии, които са съвместими с правилата и насо-ките, предложени от съответната международна организация W3C. Това гарантира правилното функциониране и правилното показване на сайта в съвременни браузъри (browsers), като Opera 9.5, Firefox 2 & 3, Safari 2 & 3 и Internet Explorer 6 и 7, както и следващите им вер-сии. Макар че не винаги е възможно тези препоръки да бъдат прило-жени изцяло и във всички области на сайта, непрекъснато се търсят начини за осигуряване на възможност за най-доброто прекарване на всички наши гости. Ако по някаква причина Вие срещнете трудности по време на посещението си тук или намерите нещо проблематично в достъпа до сайта, моля, не се колебайте да се свържете с нас. Тук трябва да се отбележи, че съобщението не включва фалшиво изявле-ние относно достъпността за хора с увреждания или някакво несъот-вествие с инструкции WCAG2.0, което би било неточно.

Този анализ показва, че нито един от трите сайта, обявени като достъпни, всъщност не отговаря на спецификациите и изискванията за достъпност, което предполага, че липсата на адекватна информация и обучение често се дължи на доста субективни и неточни интерпретации.

Накрая, във връзка с точка (3), на въпроса към учасниците в проучването от местните сдружения на хора с увреждания (вж. следващия раздел 6.4.6), „Дали познавате общински уебсайтове, които да са приятелски настроени към потре-бителите с увреждания, и дали спазват всички изисквания за достъпнност в съ-ответствие с международните насоки за достъпност?”, всички (!) анкетирани, които отговориха, казаха, че не знаят за такива сайтове (отговориха 12 от 26). Този отговор потвърждава по-горните наблюдения (2).

Също така отрицателни бяха и отговорите на три свързани въпроса:

- „Знаете ли, дали се предлагат електронни услуги от сайтовете на общи-ната, насочени основно към хора с увреждания?”

[ 77 ]


- „Знаете ли, дали се предлагат електронни услуги от сайтовете на общи-ната, насочени основно към хора с увреждания, като например инфор-мация относно достъпността на общинските сгради?”

- „Знаете ли, дали са предвидени други достъпни средства за масово ос-ведомяване и информация във вашата община (например местен нови-нарски канал с жестомимичен превод и предавания със субтитри, авто-матични телефонни услуги, достъпни за слепи хора и т.н.?).”

Изводът е, че приемането на горепосочения закон е необходим, но вече е не-обходима и координация на програмите за помощ, особено на местно ниво, и прилагане на закона за премахване на дискриминацията, с която днес се сблъскват посетителите с увреждания, които сърфират в общински и държавни сайтове в интернет.

И накрая, важо е да се отбележи, че никоя от организациите не предоставя основни услуги онлайн, а те предлагат само информация на обществеността, което е достигане само на първите два „етапа на цифрови обществени служ-би”, които се изискват от оперативната програма за цифрово сближаване:

- Етап 1 – Информация: Онлайн информация за предоставяните услуги. Само се предоставят информационни материали за това как да се из-вършва услугата. Информацията засяга документите, които трябва да се приложат от участници, за да се извърши услугата, последователността на операциите, които включва услугата, и др.

- Етап 2 – Взаимодействие: Изтегляне (downloading) на формуляри. Пре-доставяне на информационен материал за това как да се извършва ус-лугата и официални материали (стандартни приложения, удостовере-ния и т.н.), които потребителите могат да изтеглят на компютъра си, да ги отпечатат и използват при взаимодейстието си с организацията.

- Етап 3 – Двупосочно взаимодействие: обработка на формуляри, включи-телно и идентификация. В допълнение към информацията се предлагат онлайн формуляри за попълване и изпращане по електронна поща. Тъй като те включват онлайн подаване на данни от страна на потребителя, предвижда се механизъм, който включва признаване, идентификация и защита на данните, изпратени от потребителя на услугата.

- Етап 4 – Обмяна: Тук са включени обмяна на искания, приключване на сделки и плащания. В допълнение към изпращането на формулярите за данни се поддържат и функции, където потребителят на този стандарт има възможност за пълна подмяна на съответната електронна съобщи-телна услуга.

- Етап 5 – Персонализация: Проактивни, целенасочени услуги. Държавата извършва превантивни действия, насочени към насърчаване на качест-вото на услугите и степента на лекота при боравене от страна на потре-

[ 78 ]


бителя, като също така се стартира автоматично извършване на някои услуги, което улеснява съответните действия от страна на гражданите или бизнеса.

6.4.6 Първични изследвания с членовете на местното сдружение на хора с увреждания

В контекста на първичното проучване в община Александруполис, беше поис-кано от хора с увреждания, които живеят в общината, да изразят своето ста-новище относно достъпността и цялостното качество на обществената инфра-структура и услуги, както те ги усещат в ежедневието си. В този контекст беше поискано от ръководните кадри и членове на сдруженията на хората с увреж-дания в града, от асоциацията на хора с уврежания в префектура Еврос (Фигура 7) и представители на Спортен клуб за хора с увреждания „Котинос” (Фигура 8) да участват в научните изследвания. Всички отговориха на призива изключи-телно топло и общо около тридесет (30) лица (Таблица 3) попълниха „Въпросник за сдруженията на хора с увреждания”, разработен в рамките на проекта (вж. раздел 6.2.1, стр. 53), или по време на срещите, или под формата на интервю с хората в изследваната група или самостоятелно.

Таблица 3. Участници в анкетното проучване на хора с увреждания, разделени по вид инсти-туция и вид увреждане

С двигателна инва-лидност

Незрящи/ слабо виждащи Глухи

Областно сдружение на хора с увреждания в префектура Еврос

18 6 2

Спортен клуб за хора с ув-реждания «Котинос» 3 – –

Общо 21 6 2

Фигура 7. Областно сдружение на хора с увреждания в префектура Еврос

Фигура 8. Спортен клуб за хора с ув-режда-ния «Котинос»

[ 79 ]


От анализа на въпросниците и интервютата, на които отговориха членовете и ръководителите на сдруженията на хора с увреждания, могат да се направят следните изводи:

- В град Александруполис съществува и действа областното сдружение на хора с увреждания, което обхваща всички категории увреждания, но също така паралелно работят и специализирани асоциации (напр. на сърдечно-съдовите болести, спортен клуб и др.).

- Има създаден списък на хората с увреждания. В префектура Еврос има регистрирани 10 000 души с увреждания сред население от 130 000 жи-тели, докато в град Александруполис има 1100 души с увреждания в население от около 70 000. Глухи хора, според сдружението, има много малко и обикновено те не участват в дейността на сдружението.

- Като цяло тези хора не са запознати със законовите изисквания, и ин-формацията, която получават, е само от сдружението на хора с увреж-дания ЕСАМЕА. Персоналът работи на доброволни начала и е трудно да бъдат организирани методично. Исканията им са доста разпокъсани, макар че обикновено биват изпълнявани.

- В анализа бяха използвани отговорите на 19 души с двигателни увреж-дания, 5 с увредено зрение и 2 с увреден слух. От тях 31% са на мне-ние, че достъпността в града е незадоволителна; 60% смятат, че тя е на средно ниво в общинските и обществените сгради. Като най-достъпни общински и обществени сгради бяха посочени НАП, НОИ, Кметството, Областната управа, Университетската болница, Пощата, Земеделската банка и сградата на Електроразпределението.

Фигура 9. „Как бихте оценили достъпността на обществената инфраструктура и услуги във вашия град?” (По сектор)

[ 80 ]


- По отношение на достъпността на открито 58% я счита за незадоволи-телна и 27% за средна. Съответните проценти за транспорт са 48% (кои-то се покачват на 61% сред хората с двигателни увреждания) и 33%, като най-недостъпни са автобусите и влаковете. 54% от анкетираните (които се покачват на 76% сред хората с двигателни увреждания) смятат, че няма достъпен транспорт в града.

- Впечатление прави отговорът на въпроса дали сдружението разполага с подходящо превозно средство. Три (3) от отговорите бяха положителни, а петнадесет (15) отрицателни.

- По отношение на достъпността на услугите, предоставяни от общината, 45% смятат, че са незадоволителни, а 33% – че са на средно ниво. 50% считат, че се предоставят алтернативни начини за обслужване, имайки предвид „Домашна помощ” и полицейските служби.

- 42% са доволни от отношението на служителите на общината и на об-щинските и обществените услуги като цяло, докато този процент пада до 35% за служители на обществения транспорт и 26% за общественото мнение в града.

Фигура 10. „Как бихте характеризирали поведението на длъжностните лица спрямо гражда-ните с увреждания?” (По сектор)

- Очакванията от длъжностните лица са по-високи. Биха искали от тях да имат по-добро настроение и то да не е само формално, но и да обяс-няват на хората какво да правят, как и защо, да им оказват съдейстие и помощ при попълването на документи и приложения и като цяло да проявяват добра воля, сътрудничество, търпение и повече уважение. Считат, че персоналът на общинските служби трябва да посети семина-ри относно психологията на хората с увреждания, за да знаят как да се държат адекватно. Желаят достъпност в целия град – рампи, паркинг за превозни средства на инвалиди и по-малко бюрокрация.

[ 81 ]


- 73% казват, че нямат сътрудничество с организациите за подобряване на достъпността в града и че не биват канени на консултации и кръгли маси.

- Съгласно действащото законодателство и изискванията по отношение на достъпност за хората с увреждания, които произтичат от нея, 64% от анкетираните заявяват, че са наясно с разпоредбите на законодател-ството на Министерството на здравеопазването и социалните грижи за кучета-водачи, а 55% знаят за закона на НСРР (задължението всеки про-ект, който се финансира с държавни средства или средства на ЕС, да е достъпен). Процентите на незнание бяха особено високи във връзка с Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от пар-ламента на 10/04/2012 (59%), за законодателството в областта на елек-тронния достъп и насоки за достъпно уеб съдържание (77%) и за закона ИПОМЕДИ (Министерство на инфраструктурата, транспорта и мрежите) за транспорт и доставки/строителство (82%).

Фигура 11. Запознати ли сте със задълженията, свързани с достъпността за хора с уврежда-ния, произтичащи от законодателството?” (По сектори)

Графиката по-долу показва посещаемостта на различните общински и общест-вени сгради в Александруполис от анкетираните.

[ 82 ]


Фигура 12. Запознати ли сте със задълженията, свързани с достъпността за хора с уврежда-ния, произтичащи от законодателството?” (По сектори)

[ 83 ]


6.5 Идентифициране и приоритизиране на нуждите

В параграф 6, член 21 от Конституцията (променена през 2001 г.) се заявява, че „хората с увреждания имат право да се възползват от мерки, които да гаран-тират автономията им, професионалната им интеграция и участие в социал-ния, икономическия и политическия живот на страната.” Предпоставка за да се постигне тази автономия и професионална интеграция и участие на хората с увреждания в социални, икономически и политически дейности е достъп-ността на инфраструктурата и услугите (традиционни и електронни) във всич-ки сфери на човешката дейност. Ако в някои области все още продължават да съществуват някакви пречки (технически, процесуални, културни и пр.), които възпрепятстват равния достъп за хора с увреждания, тогава имаме дискрими-нация и изключване. Затова всички интервенции и мерки, които се налагат от Конституцията, са свързани с подобряване на достъпността на съоръженията и услугите. Като се има предвид, че достъпността е резултат от верига достъпни съоръжения и услуги, за да бъдат те ефективни тези мерки трябва да включват всички нива и сектори и всички да са еднакво важни.

Заедно с Конституцията и в член 4 от Закон 3304/2005: „Прилагане на принци-па на равното третиране” се обръща специално внимание на задължението да се гарантира равен достъп:

- До труда и заетостта

- До всички видове и степени на образование и обучение

- До социално осигуряване, здравеопазване и социални услуги

- До стоки и услуги за гражданите, включително жилищно настаняване.

Факт, който води до извода, че държавата признава нуждата от приоритетно осигуряване на достъп до всички места, изброени по-горе, а именно до места-та за работа, образование и обучение, здравеопазване и търговия, което, раз-бира се, от своя страна изисква достъп до открити площи и достъпни системи за транспорт.

Изследвайки внимателно отговорите на самите членове на областното сдру-жение на хора с увреждания в Александруполис в съответния въпросник, ясно се установи, че някои места/услуги имат по-голяма посещаемост от тях. Напри-мер:

- Здравеопазване и социално осигуряване

- Външни площи, паркове, площади и др.

- Транспортни средства

- Образование

[ 84 ]


- Кметство, Център за обслужване на граждани, НАП, Пощи

- Помещения за спортни игри и развлечение.

На въпроса от същия въпросник за това как приоритезират хората с уврежда-ния инфраструктурата на града им с цел улеснение изпълнението на проекти за подобряване на достъпността, с много малка разлика в предпочитанията на анкетираните отговорите бяха:

- Сгради на здравеопазване, социално осигуряване;

- Сгради на образование (училища);

- Транспортни средства;

- Места за спорт и развлечения;

- Обществени служби;

като се подчертава необходимостта за включване и участие на хората с увреж-дания в град Александруполис, с изключение на областите за здравеопазва-не и социално осигуряване, които несъмнено заемат челните позиция поради здравословни условия, които понякога налага самото увреждане. Важно е и предложението за изграждане на повече места за социални контакти (прос-транства за образование, спорт и развлечение) (!).

В допълнение към по-горното (и като се вземат предвид ежедневните нужди и желания на хората с увреждания) и на фона на вече образуваните структури и дейности, заключението е, че местната власт трябва да се съсредоточи ме-тодично във вземането на всички необходими законови мерки и действия за подобряване на достъпността в следните области:

- Външни общи части и транспорт, защото без тях е невъзможно да се осигури автономно и безопасно движение на хората с увреждания във всяка сграда, колкото и достъпна да е тя.

- Здравеопазване и социално осигуряване.

- Места за образование, развлечение и спорт.

- Работни места, предлагане на услуги на гражданите.

Като постепенно се разширява веригата на интервенциите за увеличаване на достъпността във всички области и услуги до пълното покриване на изисква-нията на Конституцията, които бяха анализирани в началото на параграфа, и включват освен инфраструктура, оборудване и услуги, също така и процеси, политики, информираност, комуникация и др.

В този момент обаче, трябва да бъде силно подчертана необходимостта от

[ 85 ]


информация/образование/загриженост към хората с уврежданията и достъп-ността на:

- Лицата, участващи в планирането и вземането на решения

- Бизнесмени на местно ниво

- Обслужващия персонал в транспортните средства, обществени пред-приятия, частни предприятия, както и необходимостта за подобряване и адаптиране на съществуващите политики и процедури, за да се отго-вори на нуждите на гражданите с увреждания.

Тези действия са насочени главно за промяна на поведението и нагласите и за предоставяне на технически познания, обслужване и отношение към хората с увреждания, както и да се създаде подходяща административна среда и да спрат да възникват нови пречки – това са първите приоритети, които са лесно осъществими, с ниски разходи, но с висока ефективност и се считат за абсолют-на необходимост, за да се даде възможност за безпроблемна трансформация на местната публичност и местните услуги във формати, които са приятелски настроени към хората с увреждания и всички онези, които имат сходни нужди (например възрастните хора и др.).

Характерно е също така позоваването на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г.: „Подновен ангажимент за Европа без бариери” (COM 2010 636 окончателен/11.15.2010), която гласи, че постигането на пълноценно участие на хората с увреждания в обществото „[...] ще стане с премахване на административните и поведенчески бариери, които възпрепят-стват тяхното пълноценно и равнопоставено участие [...].”

[ 86 ]


[ 87 ]


- 7 - ЗАКЛЮЧЕНИЯ – ПРЕДЛОЖЕНИЯ

7.1 Заключения

Обобщавайки резултатите от първичното изследване за достъпна инфраструк-тура и спазването на законите в община Александруполис, стигаме до следни-те изводи:

- Що се отнася до изградената инфраструктура първите пет организации с най-достъпни инфраструктури са: Общинският къмпинг (с 86 точки), летището „Димокритос” (84 точки), Университетската болница (80 точ-ки), Центърът за възрастни хора (79 точки) и Пощите (77 точки). Петте организации с по-малко достъпна инфраструктура са: Държавният ин-ститут за професионална квалификация (ИЕК) (с 48 точки !), Плувният басейн (54 точки), Кино „Илисия”, Църковният музей и сградата на цен-тралното пристанище (по 55 точки всеки ).

- Що се касае до най-достъпните служби в класацията на петте най-дос-тъпни попаднаха: Държавната електроразпределителна компания (ДЕК) и Общинското предприятие за водоснабдяване и канализация на град Александруполис (ОПВКА) (съответно със 73 и 72 точки), РПУ „По-лиция” (със 67 точки), Бюрото по труда (65 точки) и летище „Димокри-тос” (62 точки). Петте организации, които заеха последните места, бяха: Кино Илисия (само 11 точки), Държавният институт за професионална квалификация (ИЕК) (21 точки), Светата Митрополия (22 точки), Центъ-рът за възрастни хора и Общинският съд (по 23 точки всеки).

- Разглеждайки комбинирано инфраструктура и услуги25, организации-те, които по-добре служат на хората с увреждания, в последователност са: летище „Димокритос” (146 точки), Държавната електроразпредели-телна компания (ДЕК) (143 точки), Общинското предприятие за водо-снабдяване и канализация на град Александруполис (ОПВКА) (140 точ-ки), РПУ „Полиция” (131 точки) и Дирекция общественото здраве (130 точки). Петте организации с най-проблематично обслужване за хора с увреждания са: Кино Илисия (65 точки), Държавният институт за профе-сионална квалификация (ИЕК) и плувният басейн (по 69 точки всеки), Стадионът Ф. Космас (74 точки) и Закритата спортна палата на града (78 точки).

- Трябва да се подчертае, че при комбинираното оценяване на инфра-

25 Отличната оценка са 200 точки (100 за достъпността на сградите и 100 за извършваните услуги).

[ 88 ]


структура и услуги най-достъпната служба (Летище „Димокритос”) успя да събере едва 146 точки от отличните 200 точки, което издава липсата на цялостен и методичен подход и познаване на достъпността в детай-ли. 100–те точки от 200 общо (тоест средата) успяха да преминат едва 21 от 42 организации, които участваха.

Фигура 13. Класиране на всички организации-участнички в зависимост от достъпността до изградената инфраструктура и услуги (комбинирано).

[ 89 ]


Относно класирането на сградата на полицията в петте най-приятелски настро-ени към хората с увреждания сгради искаме да подчертаем, независимо от фа-кта, че сградата е достъпна само на партера и липсват основни услуги за хора с увреждания (като достъпни тоалетни, маркировка и др.), заслужава си да се изтъкне значението на достъпността на услугите, предоставяни от всяка една организация, което понякога може да запълни празнините, създадени от лип-сата на адекватна инфраструктура. Разбира се, с новите строителни наредби (Закон 4067/2012/ДВ79A/09.04.2012) всички съществуващи сгради, в които се помещават правителствени агенции, обществени или държавни агенции и ми-нистерства, благотворителни организации, местно самоуправление от първо или второ ниво, или сгради и помещения, които са предназначени за публич-ни изяви (конферентни зали, изложби, музеи, концерти, спортни или културни мероприятия, храмове, театри / кина, ресторанти / сладкарници / кафенета / клубове, многофункционални зали, пътнически чакални, банки/бюра и др.), места за временно пребиваване, училища, болници и социално осигуряване, правосъдни или изправителни зали, офиси, търговски помещения, индустри-ални помещения, фабрики, както и паркинги и бензиностанции, се задължават от закона да направят необходимите преустройства (при условие, че не се зася-га основният корпус на сградата), за да се гарантира достъпността за хора с ув-реждания до 2020 г., в противен случай те ще се считат незаконни (член 26, § 4).

По-долу следва оценка за всяка категория от основните проблеми, които са възникнали от оценката на първичните изследвания и има предложения за преодоляването им.

7.1.1 Инфраструктура на сгради

Най-важниите въпроси при строителството като трудност за отстраняване на проблеми, идентифицирани при изграждане на инфраструктури, са съсредо-точени главно върху:

А) При липса на достъп до входа

В този случай основните трудности са в съществуването на стъпала или в мал-ката ширина на вратата.

Що се отнася до проблема за наличието на стъпала, той може да бъде решен с изграждането на постоянна или непостоянна рампа, ако има малка разлика във височината (например 1–2 стъпала) и има възможност да се направи на-клон максимум 6%, което ще осигури самостоятелното й ползване от хора в инвалидни колички. При по-големи височинни разлики понякога е за предпо-читане да се сложи асансьор, за да се избегнат дългите рампи, които уморяват ползвателите на инвалидни колички, при условие разбира се, че има подходя-ща ширина за монтаж и текущо поддържане на съоръжението.

[ 90 ]


Що се отнася до наличието на тясна врата, решението е разширяване на вра-тата, или, ако е двойно отваряща се врата, тя да стои постоянно отворена през работните дни и часове.

Б) При липса или неизправност на асансьора

Що се отнася до пълната липса на асансьор, тогава трябва да се проучи въз-можността за изграждане на асансьор в съответствие с член 27, § 2 и 26, и § 4 от новия регламент за строителство на сгради (Закон 4067/2012).

Що се отнася до неподходящ съществуващ асансьор, този случай може да се реши с прости интервенции (напр. монтаж на звук/визуално уведомяване на етажа, спешен телефон, релефни бутони и др.), които трябва да се направят във вече съществуващи асансьори, без значение дали имат или не подходя-щи размери на врата, за да влезе инвалидна количка; както и да се осигури достъпност за хора със зрителни и слухови увреждания, така и за други интер-венции, които са по-трудни или невъзможни (като увеличаване на размера на кабината, прехвърляне на вратата на малката страна и др.). Във втория случай се препоръчва да се изследва възможността за използване на платформен по-демник или дори преместване на службите, намиращи се в сградата, така че тези, които се занимават с граждани, или тези, в които работят хора с увреж-дания, да бъдат преместени или на партера, или на по-ниски етажи, за да се ограничи използването на платформен подемник. Следва да се отбележи, че използването на платформен подемник не е проста задача. Трябва ширината на подемника да е такава, че да може да приеме асансьор платформа (лифт със седалка не се препоръчва, тъй като може да обслужва само няколко случая на хора с двигателни увреждания, които могат да стоят прави или да вървят), и също така да не се нарушава движението на останалите гражданите в сгра-дата по време на употребата на подемника. Трябва също да се отбележи, че функционалното преместване на службите, които обслужват граждани, спо-менато по-горе, предвид изискванията на новия регламент на строителство на сгради (Закон 4067/2012), е временно решение, докато се вземе окончателно решение на проблема през 2020 г., което може да включва използването на асансьор, използването на платформен подемник или дори наемането на по-достъпна сграда.

В случай на два или повече компактни асансьора може да се приложи комби-нирането им в по-голям асансьор, който ще бъде достъпен за хора с уврежда-ния. И накрая, ако асансьорът е достъпен за инвалидна количка, но му липсва пространство за маневриране (1.50 х 1.50 метра пред вратата), трябва да се проучи възможността за разширяване на съответното пространство в ущърб на съседни помещения, офиси и/или други помещения.

В) При липса или неизправност на достъпна тоалетна

При липса на тоалетна в сграда следва да се разгледа възможността за изграж-

[ 91 ]


дане поне на 1 тоалетна в сграда обща мъжка/женска съгласно член 26, § 4 от новия регламент за строителство на сгради (N.4067/2012).

Ако съществува „достъпна” тоалетна, но тя е неподходяща за използване от инвалиди, тогава може да се направят следните корекции:

i. Необходимост от празно пространство от едната страна на тоалетната.

ii. Възможност за маневриране на инвалидна количка вътре в тоалетната, при което се изисква диаметър от 1.50 м.

iii. Оборудване (стабилна система с една подвижна и една неподвижна част над тоалетната с размери най-малко 0.90 м светъл отвор).

iv. Възможност за отваряне на вратата навън. При всеки случай корекции (смяна, отваряне и др.) на вратите са най-лесно осъществими.

Осигуряване на пространство в тоалетната и свободното маневриране на ин-валидна количка може да изисква по-голяма площ или комбинация от две стандартни тоалетни в една, но достъпна. Тук можем да отбележим една често срещана грешка: ако един достъпен санитарен възел е част от редица тоалет-ни, то всички врати и коридори трябва имат чиста широчина от 0.90 м и мини-мум пространство от 1.50 х 1.50 м (за да може да маневрира една инвалидна количка в това пространство).

D) Невъзможност за бърза евакуация при извънредни ситуации

Основният проблем тук е е как да се реши извънредна евакуация на хора с увреждания от сгради при екстремни ситуации (пожар, земетресение и др.) и особено от високите сгради. Новият регламент за строителство на сгради (За-кон 4067/2012) в член 26, параграф 2 предвижда създаването на достъпни за-щитени чакални на всеки етаж. Тези пространства трябва да бъдат създадени в области с достъп на спасителите до тях. Но еднакво критичен въпрос е известя-ването на хора с увредено зрение и/или слух в такива случаи и, следователно, осигуряването на подходящи озвучителни системи и паралелни визуални (на-пример мигащи светлини постоянно и видео обяви), които да предупреждават, като също така се изгради вътрешна система за помощ за лица с увреждания от страна на персонала на службите при евакуация на сградата.

Тук също по никакъв начин не се подценява, от гледна точка на навигацията, че трябва да има достъпност с маркировка на Брайлова азбука или подходящо оборудване и/или маркировка в краищата на стълби, стъпала или перила. Но понеже тези интервенции, необходими за възстановяване на достъпността в тези области, изискват по-лесна намеса, която може да се извърши във всяка сграда, така че не беше преценено изрично да бъдат споменати в това проуч-ване.

[ 92 ]


7.1.2 Открити площи

Най-важните и най-често срещаните проблеми при откритите площи са:

А) Наличието на „стъпка” в рампите и тротоарите

Тъй като дори и 2–3 см предизвикат проблеми за ползвателите на инвалидни колички, трябва да бъдат проверени всички стъпала/рампи по тротоарите и другите открити пространства и да се премахне денивелацията на краищата им с тротоара. Тук е необходимо да се добави, че трябва да бъдат направени (според съответните исизквания) нови стъпала/рампи при тротоари, площади, зелени островчета на пътното платно и др., които в момента липсват.

Б) Отсъствието на водачи за слепи хора и маркировка

В Решение № 52907/FEK 2621V/31.12.2009 „Специални мерки, за обслужване-то на хора с увреждания във всички публични зони в населените места, които са за пешеходци” се намира цялата необходима информация за правилното идентифициране на опасностите по тротоари и други външни площи, и за во-дачи за слепи хора, където е необходимо.

Заедно с Решение №. 6952/ДВ 420V/16.03.2011 „Задължения и мерки за без-опасното преминаване на пешеходците при строително-ремонтни работи в общите части на градовете и кварталите, където има обозначени пешеходни зони” се определят необходимите мерки за безопасността на ползвателите на тротоари в случай на ремонтни работи.

В) „Гора” от табели и знаци и неоткриваеми препятствия (клони на дървета, телефони и др.)

Редовната поддръжка на зеленината (подрязване на растения и др.), така че евентуални надвиснали клони да не се превърнат в капан и заплаха за незря-щи хора, е особено важна намеса без значителни разходи. Също така скрити препятствия и елементи, които са трудно откриваеми за бастуна на слепите хора, трябва да бъдат с приоритет при интервенциите. Накрая, премахването на безбройните табели и знаци и оставянето само на абсолютно необходимите ще помогне не само на хората с увреждания, но и на всички потребители на градските площи, които ще могат да използват повече свободно пространство. Освобождаването на околната среда от ненужна информация ще бъде и в по-мощ на шофьорите, тъй като тя често отвлича вниманието им и води до небез-опасно шофиране.

Г) Отсъствието на звукови сигнали на кръстовищата

Д) Липса на непрекъсната мрежа от достъпни маршрути

Трябва да се разбере, че частичните интервенции в ограничени дължини при

[ 93 ]


тротоарите например нямат почти никакъв ефект, тъй като ограничават движе-нието на хората с увреждания само в тази определена дължина.

Е) Липса на достъпни детски площадки

Изграждането на детски площадки трябва да следва Решение №.28492/ДВ 931V/18.05.2009, „Определяне на условията и техническите спецификации за изграждане и експлоатация на детски площадки в общини и села, институции и процес на лицензиране и контрол върху процеса на поддръжка от фирмите изпълнители и други необходими детайли”.

Ж) Липса на достъп до зелени площи

Обикновено тези места не са проектирани за хората със зрителни и слухови проблеми и няма пътеки, подходящи за инвалидни колички. Скорошен при-мер за решаването на подобен въпрос беше намесата, която се осъществи със съдействието на Гръцкото орнитологично дружество в сътрудничество с Националната асоциация на слепите, община Маркопуло и Международното летище на Атина във Враврона, Атика26.

Инструкциите за интервенции за подобряване на достъпността на зелени пло-щи (гори и др.) със зачитане на природата и човека са качени в сайта на горска служба на САЩ27.

Коригирането на тези проблеми изисква само политическа воля и планиране, без да представлява техническа трудност, като може да бъде критерий за избо-ра и популяризирането на града като туристическа дестинация.

Таблица 4. Основни предложения за интервенции, по сгради в община Александруполис

26 Вж. http://agro.in.gr/news/article/?aid=123110271727 Виж http://www.fs.fed.us/recreation/programs/accessibility/

Сграда-Служба Основни предложения за интервенции

ОбщинаПартер + меца-нин + 3 етажа2 асансьора

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маршрут от автобусна спирка до входа на сградата, маркировка за сле-пи хора, вътрешна маркировка в сградата, маркиране на стъклените повърхно-сти, на входната врата, монтаж на платформен асансьор за достъп до мецанин, подобряване на цветовите контрасти, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, достъп до интернет на незрящи лица.

Център за об-служване на гражданиПартер

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна ко-личка, маршрут от автобусната спирка до входа на сградата, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, маркиране на стъклените повърхности, на входната врата, монтаж на платформен асансьор за достъп до мецанин, по-добряване на цветовите контрасти, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, достъп до интернет на незрящи лица.

[ 94 ]


ПОЛИЦИЯ28

Окръжен съд29

мрежи 30

28 Достъпна тоалетна не съществува, но поради недостъпност на сградата може да се направи тоалетна на партера. Асансьорът не е достъпен за хора с увреждания в инвалидни колички и трябва да се изследва възможността за монтирането на подемен стълбищен асансьор или да се преместят гишетата, които обслужват гражданите, на приземния етаж (т.е. обслужване на едно гише – one stop shop).29 Етажът не е достъпен за хора в инвалидни колички. Няма асансьор. Няма достъпна тоалетна за инвалиди, а нормалните тоалетни се намират на недостъпно за инвалиди място. Трябва да се предвиди изграждането на тоалетна в партера на сградата.30 Етажът не е достъпен за инвалидни колички. Няма асансьор. Да се изследва възможността за монтаж на подемен асаньор за трудноподвижни хора или изпозване на външен асансьор.


РПУ ПОЛИЦИЯ28

ПАРТЕР + 5 етажа1 асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобряване на външен достъп с използването на постоянна рампа, подобряване на хоризонталното движение, премахване на препятствията от пътя, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, маркиране на стъклените повърхности, на входната врата, монтаж на платформен асансьор за достъп до мецанин, подобряване на цветовите контрасти, използване на Брай-лова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, монтиране на телефони на по-ниско ниво за използване от хора в инвалидни колички, създаване на марш-рут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

Окръжен съд29

Партер + 1 етажБез асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на входа, поддръжка на асансьора, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, маркиране на стъклените повърхности, на входната врата, монтаж на платформен асансьор за достъп до мецанин, подо-бряване на цветовите контрасти, използване на Брайлова азбука, визуални/зву-кови анонси в асансьорите, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации от незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

Апелативен съдПартер

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на входа, поддръжка на асансьора, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, подобряване на достъпа до тоалетните, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, маркиране на стъклените повърхности, на входната врата, монтаж на платформен асансьор за достъп до мецанин, подобряване на цве-товите контрасти, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

Държавна елек-троразпредели-телна компания – Управление на гръцките електроразпре-делителните мрежи 30


Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, маркиране на стъклените повърхности, на входната врата, премахване на препятствията по пътя, подобряване на цветовите контрасти, използване на Брайлова азбука, по-добряване на достъпа до тоалетните, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, визуални/звукови анон-си в асансьорите, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

[ 95 ]


компания31

друполис32

труда33

31 Сградата беше инспектирана само за нивото на обслужване на гражданите в нея.32 Тоалетната за инвалиди, която съществува, не е пригодена за ползване от хора в инвалидни колички. Трябва да се изследва възможността за подобрения и да се освободи минимум 0,80–0,90 м пространство от едната страна на тоалетната и да се маркира с подходяща маркировка. Също така може да се съедини с нормална тоалетна, но трябва да има съответните знаци.33 Достъпна тоалетна не съществува, но е под въпрос дали си струва да бъде направена. Сградата е недостъпна за инвалидни колички, има много тесни коридори, няма свободни широки простанства, няма предвидено място за асансьор, има вътрешни височинни неравности. Може да се обсъди възможността за построяването на едно гише за всичко („one stop shop”) на партера, което ще обслужва и инвалиди.


Държавна теле-комуникацион-на компания31

Партер + 2 етажаОбслужване на граждани: Партер

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, премахва-не на препятствията по пътя, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситу-ации на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

Общинска служба водо-снабдяване и канализациа на град Алексан-друполис32

Партер + 3 етажа 1 асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, премахва-не на препятствията по пътя, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситу-ации от незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

ПощиПартер

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създа-ване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

Бюро по трудаПартер

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, премахва-не на препятствията по пътя, използване на Брайлова азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, за да може да влезе инвалидна количка, достъпни тоалет-ни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуа-ции на незрящи или глухи хора, създаване на достъпност между етажите.

НАП (Данъчна служба).Партер + 4 етажа 2 асансьора

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, използ-ване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации от незрящи или глухи хора

Инспекция по труда33

Партер + 2 етажа1 асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна ко-личка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, премахване на препятствия по пътя, използване на цветови контрасти, използване на Брайло-ва азбука, визуални/звукови анонси в асансьорите, за да може да влезе инвалид-на количка, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за ева-куация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора

[ 96 ]


здравеопазване34

Университетска35

осигуряване)36

граждани37

34 Тоалетната за инвалиди не беше възможно да се инспектира. Ползва се като склад и е заключена. (!)35 Достъпни WC, поради малкия си размер, може да се използва от хора в инвалидни колички, само ако има открито пространство от 1,50 x1, на 50 метра пред вратата. Ето защо тяхната достъпност трябва да бъдат разследвани. Възможно е, те може да се наложи да се комбинира с конвенционален тоалетна, за да се постигне увеличаване на размерите.36 Асансьора е недостъпен за инвалидни колички поради малкия си размер, вратата е тясна и няма място за маневриране на инвалидна колична пред входа му. Въпреки това съществува достъпна тоалетна (в партера), но за съжаление тя се използва като склад. Да се проучи възможността за изпозване на подемен асансьор или допълнителен асансьор. При положение, че се направят достъпни етажите трябва да се изгради и маршрут за евакуация при извънредни ситуации.37 Тоалетната за инвалиди е недостъпна и няма място за менвриране на количката.


Областна дирек-ция префектура ЕвросПартер + 5 етажа2 асансьора

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, използване на контрастни цветове, подобре-ние на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създа-ване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации от незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колички.

Областна дирек-ция здравеопаз-ване34

Α΄ етаж1 асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, коригиране на височинните разлики, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуа-ция при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колички.

Университет-ска35 (блоница – Обща)Партер + 3 етажа24 асансьора

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, подобрение на асансьори, монтаж на спе-шен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по-широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за из-ползването му от хора в инвалидни колички, монтаж на ниски автомати за вода.

НОИ(Институт за социално осигу-ряване)36

Партер + 2 етажа1 асансьор

Подобряване на външния достъп, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, подобрение на асансьори, монтаж на спе-шен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за из-ползването му от хора в инвалидни колички, монтаж на ниски автомати за вода.

Мултифункцио-нална служба за обслужване на граждани37

Партер + 1 етаж1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, подобряване на хоризонталното движение в сградата, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колички, монтаж на ниски автомати за вода.

[ 97 ]


Николай38

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ39

Етнографски музей40

Църковен музей41

38 Изследване за поставяне на асансьор или подемен асансьор.39 Има специален апарат за звуково четене на литературни произведения. Книгите се намират на подходяща височина за хора в инвалидни колички. Позволено е докосването им.40 Етажът не е достъпен за хора в инвалидни колички. Да се проучи възможността за поставяне на асансьор или подемен асансьор. Експонатите се намират на подходяща височина за хора в инвалидни колички.41 Нито приземният, нито първият етаж са достъпни. Да се проучи възможността за поставяне на асансьор или подемен асансьор. Експонатите са на подходяща височина за хора в инвалидни колички.


Център за въз-растни хораПартер + 1 етаж 1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, подобряване на хоризонталното движение в сградата, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по-широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колички, монтаж на ниски автомати за вода. Достъп до интернет за незрящи хора, места за престой на ин-валидни колички.

Свети храм Све-ти Николай38


Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, вътрешна маркировка в сградата, използва-не на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по-широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, подобрение на осветлението.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ39

Партер, меца-нин, 1 етаж1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колич-ки, монтиране на ниски гишета, ниски телефони, места за престой на инвалидни колички.

Етнографски музей40

Партер + 1 етаж Без асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, маркировка вътрешна в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колич-ки, монтиране на ниски гишета, ниски телефони, места за престой на инвалидни колички.

Църковен му-зей41


Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалид-на количка, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклени повърхности, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, монтаж на ниско гише за използването му от хора в инвалидни колич-ки, монтиране на ниски гишета, ниски телефони, места за престой на инвалидни колички.

[ 98 ]


консерватория42

квалификация43

Медицина 44

42 Нито приземният, нито първият етаж са достъпни. Да се проучи възможността за поставяне на асансьор или подемен асансьор. Като алтернатива (при положение, че няма свободна зала на етажа) трябва да се създадат условия за достъп на инвалидни колички на партерния етаж.43 Институтът за професионална квалификация, въпреки че е държавен, не е достъпен за инвалиди в колички, няма асансьор, стаите също са недостъпни. Сградата изобщо не може да се използва от незрящи/глухи хора. Тук достъпността трябва да се създаде от начало.44 Тоалетната за инвалиди беше заключена (!).


Общинска кон-серватория42


Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклени повърхности, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, въ-трешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалет-ни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуа-ции на незрящи или глухи хора, използване на интернет от незрящи хора, места за престой на инвалидни колички.

Общинска биб-лиотекаПартер

Подобряване на външения достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, използване на цветови контраст, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, въ-трешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалет-ни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуа-ции на незрящи или глухи хора, използване на интернет от незрящи хора, места за престой на инвалидни колички.

Държавен ин-ститут за профе-сионална квали-фикация43


Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъз-гави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоа-летни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневрира-не на инвалидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, места за престой на инвалидни колички.

Университет – Факултет по Медицина 44

Партер + 1 етаж1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, подобрение на хоризонталната достъпност в сградата на университета, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подо-ви материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, маркиров-ка вътрешна в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инва-лидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на амфитеатъра, подобрения в класните стаи, чинове, черни дъски.

Университет – Факултет по молекулярна биологияПартер+ 2 етажа 1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, подобрение на хоризонталната достъпност в сградата на университета, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подо-ви материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инва-лидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на амфитеатъра, подобрения в класните стаи, чинове, черни дъски.

[ 99 ]


Академия45

летище46

пристанище47

45 Тоалетната за хора с увреждания се използа като склад (!).46 Асансьорът е почти достъпен за някои видове инвалидни колички, поради начина на отваряне на вратата му.47 Нито приземният, нито първият етаж са достъпни. Проучване за поставяне на асансьор или подемен асансьор.


Универскитет – Факултет Спорт-на Академия45

Партер+ 1 етаж1 асансьор

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, подобрение на осветлението, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклени повърхности, подобрение на хоризонталната достъпност в сградата на университета, използване на цветови контраст, изпозване на нехлъзгави подови материали, подобрение на асансьори, монтаж на спешен телефон, вътрешна маркировка в сградата, използване на Брайлова азбука, достъпни тоалетни, по широки врати, отваряне навън, повече място за престой и маневриране на инва-лидни колички, създаване на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на амфитеатъра, подобрения в класните стаи, чинове, черни дъски.

Автобусни пре-вози префектура ЕвросПартер

Подобряване на външния достъп (място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на вътрешна маркировка, и на Брайлова азбука, използва-не на цветови контраст, маркировка за слепи хора, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, ниски гишета за обслужване на инвалиди в колички.

Градски трас-портОфисиПартер

Сградата е недостъпна. Трябва да се изготви предложение как тя да стане дос-тъпна за инвалиди. Място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използ-ване на рампи (асансьор) на тротоара и в самата сграда, вътрешна маркировка, използване на Брайлова азбука, използване на цветови контраст, маркировка за слепи хора, маркировка на стъклените повърхности, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, ниски гишета за обслужване на инвалиди в колички, маршрут за евакуация при извънредни ситу-ации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя.

Държавна же-лезницаПартер

Подобрения при мястото за спиране/паркиране на инвалидна количка, използва-не на рампи и/или асансьор на тротоара и в самата сграда, маркировка за слепи хора, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, ниски гишета за обслужване на инвалиди в колички, предвиж-дане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка и на Брайлов азбука

Държавно лети-ще46

Партер + Меца-нин1 асансьор

Подобрения при мястото за спиране/паркиране на инвалидна количка, използ-ване на рампи/асансьор на тротоара и в самата сграда, създаване на място за посрещане на инвалиди при слизането им от таксиметрови коли, допълнителни места за престой на таксиметрови коли, водачи за незрящи хора на местата за посрещане на инвалиди, маркировка вътрешна, използване на Брайлова азбу-ка, използване на цветови контраст, маркировка на стъклените повърхности, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, подобрения на оборудването, автомати за вода, info-point, ниски гишета за обслужване инвалиди в колички, маркировка за край на перон.

Централно прис-танище47 (ул. Емпориу 7)Партер+1 етажБез асансьор

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, из-ползване на рампи/асансьор на тротоара и в самата сграда, маркировка за слепи хора, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, ниски гишета за обслужване на инвалиди в колички, предвиж-дане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка, използване на Брайлова азбука.

[ 100 ]


КОСМАС»48

Общински театър49

48 Тоалетната за инвалиди е малка (тясна врата) за да влезе в нея инвалидна количка, няма място за маневриране.49 Първият етаж не е достъпен за лица в инвалидни колички, асансьор няма. Да се предвиди възмож-ност за монтаж на асансьор или подемен асансьор.


Общински ста-дион «Ф. КОС-МАС»48

Партер

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобре-ния в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка, използване на Брайлова азбука.

Закрита спортна залаПартер

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, достъпни тоалетни, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобре-ния в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, подобрения в съблекалните, подобрения при придвижването в самата зала на инвалиди в колички (журналисти, официални лица), предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка, използване на Брайлова азбука.

Спортен басейнПартер

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, използване на цветови контраст, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, подобрения в съблекалните, предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка, използване на Брайлова азбука.

Общински теа-тър49


Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, използване на цветови контраст, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, използване на цветови контраст, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятствията от пътя, външна маркировка, използване на Брай-лова азбука.

Кино ИлисияПартер+ 1 етаж

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, използва-не на цветови контраст, подобрения при предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации на незрящи или глухи хора, премахване на препятстви-ята от пътя, външна маркировка и на Брайлова азбука.

Общински Към-пингПартер

Подобрения на маркировката (нормална и на Брайлова азбука) за достъп до тоалетните, водачи за слепи хора, премахване на препятствията от пътя и офиси-те, подобрения в оборудването, ниски телефони, ниски автомати за вода, звуков и визуален сигнал.

НОИ (Институт за социално осигуряване) (превантивна медицина)Партер

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, използва-не на цветови контраст, предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации, премахване на препятствия от пътя, външна маркировка и използване на Брайлова азбука.

[ 101 ]


пътно управление50

пристанище51

7.1.3 Транспорт

Основните проблеми, идентифицирани в транспортния сектор, са главно в:

A) Ограничен брой на достъпни средства

Б) Липса на достъпни спирки и гари, както и

В) Липса на достъпна информация.

Достъпът за хора с увреждания до обществения транспорт е основен приори-тет, въпреки че понякога е съвместно действие на местното самоуправление и централното правителство. Като се има предвид липсата на достъпност в об-ществения транспорт, хората с увреждания, въпреки че обикновено произхож-дат от икономически по-слаби слоеве, са принудени да използват за придвиж-ване предимно частни автомобили, със съответното отрицателно въздействие от това върху околната среда. В контекста на общите усилия за подпомагане на финансово по-слабите граждани, но и опазването на околната среда и на-сърчаване на устойчиво развитие, достъпността в системите на обществения транспорт за всички, включително и за хората с увреждания, се превръща в основна необходимост, която местната власт трябва да осъзнае и да насърчи директно.

Създаване на една мрежа от достъпни превозни средства, по примера на дру-ги градове като Атина (ЕТЕЛ) и Солун (OAСТ), в сътрудничество с градските ав-тобуси ще помогне за обслужването на траспортните нужди на гражданите и гостите на града с увреждания до пълната замяна на градския автобусен парк с достъпни превозни средства. Предвиждат се финансови стимули за такси-

50 Етажите не са достъпни за хора в инвалидни колички, тъй като няма асансьор. Да се направи проучване за поставяне на асансьор или подемен асансьор. Поради височинни разлики във вътреш-ността на сградата трябва да се предвиди създаването на партера на „едно гише” (one stop shop).51 Сградата, в сегашният си вид, е недостъпна за хора с увреждания.


Областно пътно управление50

Партер + 2 етажаБез асансьор

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, маркировка на вратата, маршрут за стигане до тях, подходящи дръжки, използва-не на цветови контраст, предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации, премахване на препятствия от пътя, външна маркировка и използване на Брайлова азбука, подобряване на осветлението.

Централно прис-танище51 (ул. Мегалу Алексан-дру)Партер

Подобрения при входа, място за спиране/паркиране на инвалидна количка, използване на рампи, асансьор, маркировка за слепи хора, места за престой на инвалидни колички, подобрение на оборудването, подобрения в тоалетните, използване на цветови контраст, предвиждане на маршрут за евакуация при извънредни ситуации, премахване на препятствия от пътя, външна маркировка и използване на Брайлова азбука, подобряване на осветлението.

[ 102 ]


метровите компании или самостоятелните таксита за закупуване на достъпни превозни средства, което също ще подкрепи тези усилия52.

По-активното използване на местната железница може да доведе до активир-зиране и на централата на железницата, и до спазване на новия регламент (ЕС) 1371/2007 за инфраструктура, услуги и оборудване.

7.1.4 Услуги/политики/процедури

По отношение на достъпността на услуги и политики (процедури) основните проблеми са:

A. Липса на квалифицирани кадри, които да обслужват хора с увреждания

Важи „приоритетното обслужване” от службите на хора с увреждания пред ос-таналото население, но никоя служба не разполга с обучен персонал, за да направи това, нито има отдел с компетентност да се справи с проблема; почти никъде няма „обслужване на едно гише”, нито дори в служби, намиращи се в сгради със сериозни проблеми относно достъпността. Преустройството на службите, назначаването на служител, който ще се грижи за „приоритетно-то обслужване” на хора с увреждания, създаването на «обслужване на едно гише» (особено в институции със сериозни проблеми с достъпността до ин-фраструктура) може да улесни ситуацията до приключване на интервенциите през 2020 г.

Б. Липса на алтернативни форми на обслужване, комуникация с лица с ув-реждания

Въпреки че половината институции заявиха, че разполагат с алтернативни фор-ми на обслужване, никоя не е наистина достъпна, тъй като няма достъпни уе-бсайтове, които биха позволили електронна комуникация, комуникация чрез SMS или изпращане на информация на Брайлова азбука при поискване. Поло-жителната реакция на половината институции се изчерпва с използването на конвенционални алтернативни средства за комуникация (телефон, недостъпен уебсайт, недостъпни печатни издания и т.н.), а тази на членовете на сдружени-ето на хора с увреждания се изчерпва с услугата „Помощ у дома”, която обаче на практика не се отнася до автономната комуникация или до алтернативното обслужване на гражданите с увреждания.

В. Липса на достъпни форми на обслужване и липса на информираност от-носно обслужването на лица с увреждания

Тъй като най-съвременното средство за комуникация и информация е вече ин-

52 Информацията за подобряването на таксиметровите услуги е на разположение тук www.interna-tionaltransportforum.org/pub/pdf/07TaxisE.pdf (PDF, на английски език).

[ 103 ]


тернет, и предвид задължението на институциите за изграждане на достъпни уебсайтове и онлайн приложения (вж. Решение на министъра на администра-тивната реформа и електронното правителство ДВ/Ф.40.4/1/989/10.04.2012 г. „Ратифициране на рамката за предоставяне на услуги чрез електронно пра-вителство”), първата стъпка, която трябва да се направи, е да се гарантира достъпността на уебсайтовете на общински и държавни агенции. Освен това приемането на комуникация чрез SMS или дори CD и/или DVD дискове, чрез жестомимичен език, едър шрифт, Брайлова азбука или опростена форма (лес-но за четене) трябва да се развива постепенно53.

Терминът електронна достъпност при употребата или експлоатацията на една онлайн услуга (респективно нейното цифрово съдържание) включва наличи-ето на поне една поредица от действия, които може да следва потребителят, независимо от конкретните му възможности или ограничения от дадено ув-реждане, за да се използва или взаимодейства успешно с тази услуга. Лип-сата на достъпност до електронни услуги представлява пряка дискриминация срещу хората с увреждания, били те служители или ползватели, въз основа на изискванията на член 10 от „Разумното приспособяване” от Закона 3304/2005 (Обн., ДВ, бр. 27 16/A-/01/2005).

Като цяло някои потребители може да нямат достъп до някои документи, ако те не са в достъпен формат. Осигуряването на достъпност на уебсайт (достъп-ни CSS, HTML и др.), макар и необходимо, не е достатъчно, когато на сайта са публикувани различни електронни документи (PDF, Word и т.н.), които са нечетливи или проблемни за четене например от незрящите потребители с екранен четец. В действителност в много голяма степен проблемът с липсата на достъпност в уеб съдържанията се дължи точно на това: недостъпността на различните файлове, публикувани за теглене от потребителите, които често са важна междинна стъпка, ако не основна, в употребата или работата с онлайн услуга (напр. попълване на формуляр в PDF или Word формат, представяне на резултати от изследване и др.).

Този проблем вече е международно признат, затова фирмите и организаци-ите, които определят стандартите за ползване на файлове, полагат сериозни усилия, за да се справят с него. Засега се предлагат достатъчно възможности за създаване на достъпни електронни документи и академичните среди работят ежедневно за подобряване и създаване на нови форми достъпни документи („достъпна цифровизация”) както и за конвертирането на недостъпни доку-менти в достъпни – практики, които трябва постепенно да се прилагат в пълен размер.

53 Информация за достъпни форми на печатни издания може да намерите на следните адреси: http://www.ifla.org/files/hq/publications/professional-report/120.pdf (PDF, на английски), http://odi.dwp.gov.uk/docs/iod/easy-read-guidance.pdf (PDF, на английски) и тук също www.rnib.org.uk/professionals/accessibleinformation/accessibleformats/Pages/accessible_formats.aspx (на английски).

[ 104 ]


Г. Липса на подкрепящи услуги

Предвид настоящите тежки икономически условия може да се разработи единна градска мрежа от водачи/придружители/читатели от Общината, дори и на доброволна основа. Трябва да бъдат положени грижи за предоставяне на жестомимични преводачи при социални събития, както и обслужване и кому-никация с глухи граждани от държавните служби.

Д. Липса на евакуационни процедури при извънредни ситуации

Всички агенции трябва да разработят евакуационни процедури за информи-ране и извеждане на хора с увреждания от техните сгради при извънредни ситуации. Тези евакуационни планове трябва да се поставят на видни места, достъпни за хората с увреждания, които трябва да бъдат информирани за тях.

В допълнение на по-горното като положително трябва да се отбележат проце-сите за корекции на работната среда за лица с увреждания в институции.

Характерно е, че в тези случаи се повишава осведомеността на институциите, подобрява се достъпността до инфраструктурата и услугите, както и желанието им да си сътрудничат с движението на хората с увреждания.

7.1.5 Образование/Обучение

Що се отнася до обучението на ръководни кадри, беше установено следното:

- Липса на системно обучение за теми по уврежданията.

- Липса на информация относно законодателството.

Горното кара ръководните кадри да мислят, че предлагат алтернативни услуги, а това да не е вярно.

Обучението на ръководния персонал, който планира дейстията по дадени про-грами, е от особено значение във веригата на достъпността. Новите тенденции, особено както са отразени в новите европейски регламенти относно правата на пътниците с увреждания, задължават провеждане на обучение в сътрудни-чество с движението на хората с увреждания, тъй като това дава възможност, опит и практика на обучаващите се във възможни „реални” условия.

[ 105 ]


7.2 Предложения

7.2.1 Общи: Достъпност на общинско ниво

Предизвикателство за местната власт е да действа като движеща сила за новия подход към политиките за хора с увреждания, свързвайки насърчаването на индивидуалните и социалните права със създаването на социална мрежа за сигурност и защита чрез проектирането и изпълнението на конкретни положи-телни действия. Децентрализираните звена на управление на общинско ниво (но и на регионално) трябва да станат ядрото на социалното сближаване и ра-венство за всички граждани с цел създаване на клетки, които ще са социално устойчиви, и в които ще участват в еднаква степен и хората с увреждания.

Особено по отношение на достъпността, въпреки положителните тенденции в изпълнението на институционалните и политическите заръки, достъпността до архитектурната среда, обществените транспортни услуги, съвременните техно-логии и др., е ограничена. Това се отнася както за миналото, така и за настоя-щето. Основната цел е да се осигури достъпност на архитектурната среда, сто-ките и услугите. Постигането на тази цел е именно изпълнение на стратегията на принципите на „универсалния дизайн”. Особено ефективно е изграждането на верига от достъпна инфраструктура и услуги, за разлика от индивидуалните интервенции.

Таблица 5. Индикативно представяне на действия в областта на намеса на достъпност

Цели Действия

Прилагането на прин-ципа на достъпност в строителството и/или реконструкциите на об-щински проекти, както и при всяка нова сграда и/или модернизиране на стари общински служби.

- Намеса и проверка на спецификациите на проекта по време на пла-нирането и прокламация на национално, регионално и местно ниво.

- Информираност на комисията, която приема изпълненията на зада-чите.

- Контрол върху прилагане на закона и на достъпността.

- Организиране на срещи със съответните заинтересовани страни (общински технически служби, строителни компании, строителни камари и т.н.).

- Отстояване изграждането на офис за достъпност във всяка община.

Преодоляване на пре-пятствията пред дос-тъпността в общинските сгради

- Предложения и отстояване на проекти за подобряване на достъп-ността на сградите.

Преодоляване на пре-пятствията пред дос-тъпността в градския транспорт

- Предложения и отстояване на проекти за подобряване на достъп-ността в транспорта.

[ 106 ]


Преодоляване на пре-пятствията пред дос-тъпността в общинските служби

- Предложения и отстояване на проекти за подобряване на достъп-ността в службите.

Достъпност до общин-ски/държавни прос-транства (улици, трото-ари, площади, паркове, плажове, паркинги и др.)

- Създаване на „верига” достъпни обекти и маршрути.

- Създаване на условията за редовна проверка от общинските служби за достъпност на обществените места.

- Кампании за информиране на гражданите.

- Сътрудничество между сдружението на хора с увреждания и учили-ща за изнасяне на лекции за информираност и чувствителност.

- Създаване на интернет страница за насърчаване на достъпни марш-рути и доклади за пречки пред достъпността.

Преодоляване на пре-пятствията пред достъп-ността в уеб сайтовете

- Изработка на достъпни уебсайтове във всички местни общински служби.

- Предоставяне на безплатни курсове, използването на нови техноло-гии.

Преодоляване на пре-пятствията пред достъп-ността в осведомяване-то-информирането

- Използване на местни/общински радио-и телевизионни станции.

- Издаване на печатни издания (брошури) в достъпни формати.

Достъпност до културни обекти

- Въвеждане на жестомимичен превод на общинските културни меро-приятия.

- Създаване на тактилни части в музеи и археологически обекти.

- Създаване на звукови услуги – цифрови книги в библиотеки (общин-ски, университетски).

Достъпност до спортни съоръжения, забавле-ния и т.н.

- Предложения и отстояване на проекти за подобряване на достъп-ността.

Достъпност до бизнеса - Предлагане на стимули и know-how на бизнеса за подобряване на достъпността на фирмените сгради.

- Подобряване на достъпността на услугите в частните фирми. Приме-ри:

o Подобряване на достъпността на уебсайтове и продаж-бите чрез интернет (достъпна електронна търговия – e-commerce и e-banking)

o Издаване на достъпни печатни издания и каталози (напри-мер с голям шрифт или използване на Брайлова азбука)

o Изработка на дизайн на етикети, които могат да се четат от по-възрастните хора и хората с увредено зрение

o Създаването на достъпни обекти на принципа на едно гише (one stop shop)

o Предоставянето на електрическа инвалидна количка на разположение на клиентите с двигателни проблеми за дви-жението им в рамките на големи универсални магазини и супермаркети. Използване на надеждни системи за усилва-не на звук (в универсални магазини, кина и др.)

o използването на „помощ в реално време” и придружители (например личен придружител, професионални преводачи на езика на знаците), безплатен вход за кучета-водачи на хора с увреждания във всички предприятия.

- Насърчаване на изграждане на достъпни бизнес среди.

Източник: ЕСАМЕА 2012 г.

[ 107 ]


За повече информация относно насърчаването на социалния модел на ув-режданията в първичното местно самоуправление, вж. Приложение VII: Местното самоуправление и насърчаване на социалния модел на уврежда-нията.

7.2.2 Предложения за Община Александруполис

След горните констатации и предвид рамката на националното, европейското и международното ниво може да формираме следните предложения:

- Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която вече е подписана и ратифицирана от страната ни, и която е включена в нацио-налното ни законодателство със Закон 4074/2012 (Държавен вестник 88A/11.04.2012) – ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания, в който се признава „[...] значението за хора-та с увреждания, индивидуалната автономност и независимост, вклю-чително свободата да правят своя избор [...] и [...] значението на дос-тъпността до физическа, социална, икономическа и културна среда, до здравеопазване и образование, както до информация и комуникация, да се даде възможност на хората с увреждания, да могат да се насладят напълно на всички права на човека и основни свободи [...] и необходи-мостта от разработването и прилагането на законодателство и политики за прилагане на настоящата конвенция и в други процесите на вземане на решения, отнасящи се до въпроси, свързани с хората с увреждания, държавите – страни по конвенцията, се консултират непрекъснато и с активното участие на сдруженията на хора с увреждания, включително и сдруженията на деца с увреждания, чрез техните представителни ор-ганизации.”

- Европейска стратегия за хората с увреждания 2012–2020: Подно-вен ангажимент за Европа без бариери – COM (2010) 636 окончате-лен/15.11.2011, който признава, че „пълното икономическо и социално участие на хората с увреждания е важен параметър за успех на „Евро-па 2020” на ЕС за създаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Изграждането на общество, отворено за всички, създава допъл-нителни възможности за търговия и насърчаване на иновациите. Нара-стващото търсене на по-възрастните потребители от търговска гледна точка е от голямо значение, когато всички могат да имат лесен достъп до продукти и услуги. [...] Съществуващите политики и действащото за-конодателство не се отразяват адекватно на нуждите на хората с увреж-дания, нито на развитието на продукти и услуги. Също така все още не са достатъчно достъпни много от стоките и услугите, както и голяма част от застроената околна среда. Икономическата криза, която е сега в ЕС,

[ 108 ]


изостри положението на хората с увреждания и направи още по-неот-ложна необходимостта от действия. [...] ”

- Европейските фондове, като се започне с Регламент (EK) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Ев-ропейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и отпадането на Регламент (ЕС) № 1260/1999, и по-специално член 16 (Равенство между мъжете и жените, както и не-допускане на дискриминация), като посочва, че „[...] държавите-член-ки и Комисията трябва да предприемат необходимите стъпки, за да се предотврати каквато и да е дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация по време на различните етапи на прилагането на фондовете и, в частност, достъпа до тях. По-специално, достъпността за хора с увреждания е един от критериите, които трябва да се спазват при определянето на операциите, съфинансирани от фондовете, и да бъдат взети под внимание по време на различните фази на развитие [...].” Подчертава се, че една и съща философия ръководи нормативните актове на европейските фондове за периода 2014–2020 г..

- Годишна инициатива на Европейската комисия «Access City Awards» за насърчаването на достъпността, която се стреми към интегриран подход в четири ключови области, достъпността на които е критерий за избирането на най-достъпнен град в Европа всяка година:

• застроена околна среда и обществени пространства

• транспорт и свързаната с него инфраструктура

• информация и комуникации, включително нови технологии (ИКТ)

• обществени съоръжения и услуги.

Трябва да се имат предвид въздействието на взетите мерки за достъп-ност в ежедневието на хората с увреждания като цяло, качеството и устойчивостта на постигнатите резултати, а също така и активното учас-тие на хората с увреждания и организациите, които ги представляват, в проектирането и изпълнението на политиките за достъпност в града.

- Стратегическото и оперативно планиране на новата община Алексан-друполис 2012–2014 (публикувано на интернет страницата на общи-ната54), в което се определя визията за развитие на новата община, е: „Поддържане и подобряване на нивото на просперитет на жителите на Александруполис, Траянуполис и Ферес, опазване и подобряване на жизнената среда и укрепване на социалното сближаване и солидар-ността чрез използването и развитието на местните производствени ре-сурси, насърчаване на туризма и предприемачеството и привличане на

54 Виж. www.alexpolis.gr

[ 109 ]


инвестиции, поддръжка и увеличаване на заетостта, адаптация към съ-временни технологии на икономиката в селските райони, създаване на основна продуктивна, социална и екологична инфраструктура и подо-бряване на условията на живот на жителите във всички села на община-та”, веднага след това се допълва: „Издигането на новата община Алек-сандруполис в бизнес, продуктивен и културен център на префектура Еврос и на област Тракия, използването на доброто й име в Гърция и в чужбина, постигането на условия, които я правят модерен, функциона-лен и привлекателен център за жителите и посетителите, осигуряване на многообразни услуги, които гарантират високо ниво на качеството на живот на жителите, както и грижи за уязвимите и специалните гру-пи от населението, развитието на мрежата на социална защита – това са целите, към които ще се стремим през следващите години.” Също така предлаганите оси на стратегическия план, всяка една от които имат специализирани местни цели за вътрешното развитие и подпомагане, както е описано по-долу, са едностранно насочени към включването на достъпност във всички дейности на общината.

В допълнение към казаното по-горе се вземат предвид и:

- Желанията на граждани с увреждания на гр. Александруполис, които са попълнили въпросника на местното сдружение на хората с увреждания,

- Проучванията, които подчертават икономическите ползи на общество-то чрез осигуряване на достъпност на съоръжения и услуги за хора с увреждания и групи със сходни нужди. Такива примери са:

• Federal Ministry of Economics and Labour – Germany, ECONOMIC IMPULSES OF ACCESSIBLE TOURISM FOR ALL, 2004, с което туристите, които са възрастни хора или инвалиди, представляват атрактивна група потребители, които предпочитат по-дълги отпуски, независи-мо от сезона, харчат повече от средния турист и половината имат придружител. Въпреки това липсва леснодостъпна инфраструктура и услуги, както и подходяща информация и специализирани промо-ционални дейности (маркетинг), за туристи възрастни хора или ин-валиди. Особено поразителна е констатацията, че около 65 000 ра-ботни места могат да бъдат поддържани само в Германия от туризма с инвалиди.

• Bill Wilkerson, ANALYSE DE RENTABILISATION DE L‘ACCESSIBILITÉ: Comment la sensibilisation à l‘accessibilité permet d‘améliorer les résultats de votre compagnie 2001 г., съгласно този долад в Канада покупателната способност на хората с увреждания през 2001 г. се оценява на около 25 милиарда долара. Освен това тези хора вли-яят върху решенията за покупка на своите приятели и семействата им, следователно, общото икономическо въздействие е най-малко двойно. Излишно е да се казва, че прилаганите стратегии в пазарни

[ 110 ]


ниши, насочени към хората с увреждания, са убедителни. Списание Fortune отбелязва засиленото присъствие на хората с увреждания в телевизионните реклами от 1986 г. насам, когато компанията „Мак-доналдс” направи своя реклама, в която двама тийнейджъри си го-ворят за хамбургери на жестомимичен език. По-специално в щата Флорида потребителските разходи на хората с увреждания са над 100 милиона долара и са създали над 1500 работни места в рамките на една година.

Настоящото изследване доведе до следните препоръки с цел насърчаване и развитие на достъпността в град Александруполис във всички области, за да стане градът модел за подражание в страната, отговаряйки на нуждите на всички свои граждани, укрепвайки местната икономика и привличайки успеш-но вниманието на европейската общественост по въпросите на интеграцията на достъпността:

1. Институционализиране на постоянното сътрудничество с местните дви-жения за инвалиди, което може да се реализира чрез създаването на Комисията по теми, свързани с лицата с увреждания и достъпността в общината, съгласно член 70 – „Комисии на общинския съвет” Закон 3852/2010 (ДВ87A/07.07. 2010) „Нова архитектура на държавната ад-министрация и децентрализация с програма Каликратис” с участието на представители на общината, представители на местното сдружение на хората с увреждания, управители на общински и обществени услуги, както и представители на бизнеса. Целите на работата на този комитет ще са, от една страна, информираността и загрижеността на всички ор-ганизации в града по темата инвалидност и достъпност, и, от друга стра-на, повишаване на съпричастността на всички заинтересувани страни, а също и подчертаване на проблемите, пред които са изправени мест-ните хора с увреждания при отсъствието на достъпна инфраструктура и услуги, както и проектирането, контролирането и сертифицирането на едно организирано реформиране на средата. Особено критично е учас-тието на представители на движението на хората с увреждания в смисъ-ла, по който го определя ролята на новата Конвенция на ООН. Комиси-ята следва да работи с «Комитета за качеството на живот» (вж. член 73 от Закон 3852/2010), в чиито отговорности се включват проектирането на „действия, насочени към подобряване на качеството на живот и об-служване на хората с увреждания ”.

2. Развитие в общината на интегрирана програма за достъпност на местно ниво, специализирана в:

- Използване на данните, събрани от попълването на отделните въпрос-ници (изграждане на инфраструктура, външни площи, транспорт, ус-луги/политики/процедури, сдружението на хора с увреждания) в това

[ 111 ]


проучване за идентифициране на интервенциите, които са необходими, за да се осигури достъп до общински и обществени услуги, транспорт и всички останали функции, които те покриват. Два такива примера са: „Приложение V: Модел за използване на резултатите за възстановява-нето на достъпност за хора с увреждания”.

Също така таблиците, които следват в „Приложение IV: Подробни ре-зултати и изводи по служба и сграда.”, отразяващи текущото ниво на достъпност на съоръженията и услугите в града. Лесно се анализират резултатите от първичното изследване, съчетани с отчетените в пре-дишния раздел 7.1, където са изнесени необходимите интервенции за подобряване въз основа на съответните национални и международни стандарти.

В раздела „Основни предложения за интервенции, по сгради в община Алексан-друполис” (стр. 84) се посочват ключовите интервенции, които могат да подобрят достъпа до сградите.

- Използване на отделни стандартни въпросници (вж. „Приложение I: Въ-просници от първични изследвания”) за идентифициране на интервен-циите, които са необходими за осигуряване на достъпност при частни фирми, които не са в обхвата на това изследване.

- Типичните въпросници за изследвания (изграждане на инфраструктура и услуги) могат да бъдат придвижени чрез Стопанските камари на пред-приемачите и да оползотворят получаването на снимка на настоящата ситуация и впоследствие да идентифицират необходимите интервен-ции за подобряване на достъпността на съоръженията и услугите, пре-доставяни на обществеността.

- Разработване на основна мрежа във външните пространства (улици и тротоари, площади, зелени площи и др.) за директна интеграция на проекти за достъпност (подобряване на рампи/стъпала по тротоарите, водачи за незрящи хора, маркировка на местата за спиране/паркиране на превозни средства на инвалиди, премахване на бариерите от пеше-ходни маршрути, събиране на разпръснати знаци и др.) първо на най-натоварените откъм посещаемост открити площи от хора с увреждания. След това се планира да се разшири мрежата и да покрие целия град. И в този случай въпросникът за откритите площи може да бъде основен инструмент за подробно идентифициране на пречките и проблемите в откритите райони на града.

- Създаване на достъпни маршрути до красиви места в природата – дейст-вие, което се отнася (макар и извън измерението за достъпност) така или иначе до стратегическото и оперативното планиране на общината (вж. ос 3 – „Балансирано развитие на градските и селските райони.”: „Развитие/промотиране на планинските масиви – Засилване на пеше-ходен и СПА туризъм и минерални бани). Това действие значително ще

[ 112 ]


подобри развитието на «туризма за всички».”

- Преразглеждането на всички процедури и политики в общината с цел да бъдат адаптирани към нуждите на граждани и/или работници с ув-реждания. Като част от тази дейност програма „Каликратис” вече пред-вижда подобно развитие в изготвените «Харта на правата и задълже-нията на гражданите и посетителите, Ръководство за гражданите, Пра-вилник за информация на гражданите, Правилник за консултации, План при извънредни ситуации и бедствия и др.». Всички тези програми и планове включват подобрения на достъпността. Но при всички право-мощия, които сега са предоставени на общините (напр. лицензиране на дейност на магазин, поставянето на маси и столове по открити общин-ски площи, управление на училищни съоръжения и др.), трябва да бъ-дат преразгледани съответните процедури, за да отговарят на нуждите на хората с увреждания и да са съвместими с новата национална зако-нодателна рамка (Нов регламент за конструиране на сгради). Накрая, съществуващите процедури на общината, отнасящи се не само до граж-даните, но и до работниците с увреждания (например работно време, отпуски и др.), трябва да отговарят съответно на тях.

- Интегриране на изискванията за достъпност във всички проекти на об-щината, както сега се изисква от новите строителни наредби и препоръ-ки ПУ 60/2007 (Държавен вестник 64A/16.03.2007), с цел да се избегне създаването на нови пречки. Във всички тези действия е заложено стра-тегическото и оперативно планиране на града – ос 1: „Нова гражданска среда и безопасен град” (обновяване на историческия център на града, подчертаване на знакови градски сгради, подобряването на местата за културни дейности чрез изграждане на малки отворени амфитеатри в Траянуполис и с. Макри, открит театър в местността Парменион, рекон-струкция на съществуващите открити летни театри, модернизация на пристанището на Александруполис, градско съживяване и подобряване на връзката на града с морето, и др.). Във всички тези дейности е вклю-чено изричното позоваване на необходимостта да се осигури достъп за хора с увреждания. А тези, които са изградени вече и в тях не е имало предвиждане за достъпност, трябва да бъдат тествани за достъпност и да се предприемат всички коригиращи действия.

- Сътрудничество между община Александруполис и местните превоз-вачи (градски автобуси, междуградски автобуси, таксиметрови коли и др.) за намирането на решения за създаване на достъпен обществен транспорт. Може би, както бе споменато по-горе, създаването на спе-циализирана общинска транспортна услуга за инвалиди (базирана на логиката на съответната услуга, разработена от ОАСТ в гр. Солун) ще бъде в състояние да реши проблемите, но винаги стремежът трябва да бъде достъпност до транспорт от цялото население на общината.

- Трябва да се обърне специално внимание на насърчаването на туризма

[ 113 ]


за всички и промотирането на града пред национална и европейска ту-ристическа публика с увреждания. Още в стратегическото и оперативно планиране на общината (включено в ос 3 – „Балансирано развитие на градските и селските райони”) е описано действието „Създаване на ин-формационно-туристически брошури от новопроизлязлата от програма Каликратис община”. Ръководството трябва да включва всички достъп-ни инфраструктури и услуги и то да бъдат издадено в достъпни фор-мати (едър шрифт, използване на Брайлова азбука, достъпни CD/DVD със субтитри и превод на жестомимичен език, отпечатани с опростени текстове и т.н.), както на гръцки, така и на английски език. Създаването на достъпен общински интернет сайт (на гръцки и английски език) със съответната информация може да помогне на национално и европей-ско ниво за привличане на туристи с увреждания, което ще е със значи-телни ползи за местната икономика.

- По същия начин в ос 4 („Мощна община с център гражданите”) се ре-ализира вече действието „Подкрепа на местната икономика на всяка общинска единица, както и засилване на многостранното измерение на местния туризъм чрез целогодишно организиране на значими кул-турни, развлекателни спортни събития и изложби”. Както инфраструк-турата (съоръжения), които ще бъдат домакин на тези събития, така и възможността за участие (преводачески услуги, програми в достъпни формати и др.) трябва да бъде осигурена.

- Гарантиране достъпността на интернет страницата на общината и всички електронни услуги – налични или планирани – в съответствие с между-народните стандарти и решението на министъра на административната реформа и електронното правителство ДВ/Ф.40.4/1/989/10.04.2012 „Ра-тификация на рамка за електронно управление”. Действията по страте-гическото и оперативното планиране на града – ос 4: „Мощна община с център гражданите”, – включващи подновяване/подмяна на оборуд-ване и монтаж на ново оборудване и телекомуникации, също трябва да отговарят на нуждите на хората с увреждания.

- Осигуряване на достъпност на печатните издания на общината във фор-мати, достъпни за хората с увреждания, написани на Брайлова азбука, CD/DVD със субтитри и използване на езикови преводачи, едър шрифт, опростени текстове (лесни за четене) и т.н.

- Подобряване на информативната телефонна линия за граждани, за да могат да получават sms-и и/или имейл съобщения, което ще позволи градивна комуникация с глухи хора или с хора с говорни проблеми.

- Обучение на целия ръководен персонал, който участва в планирането на услуги/политики/процедури и има взаимоотношения с гражданите по въпроси, свързани с нуждите на хората с увреждания. Обучението трябва да влючва знания за комуникационните техники и за достъп-ността.

[ 114 ]


Заедно с общината и другите общински и държавни органи следва да действат по същите стъпки. Това ще осигури по-добра комуникация и ще подобри новото на обслужване на гражданите и посетителите на града с увреждания, както и ще създаде необходимите предпоставки за избягване създаването на нови пречки. Сътрудничество в тази област на общината с местните камари на търговски и бизнес асоциации, както и със сдруженията на хора с увреждания, ще насърчи разпространението на знания сред местния бизнес, ще разшири пазара му и ще подобри неговите продукти и услуги.

3. Използване на институциите, определени съгласно новата местна архи-тектура за децентрализирана администрация (Програма „Каликратис”), както и на «Комитета за съгласуване на достъпност», и на «Комитета на подобряване качеството на живот», ще помогне много в развитието на туризма и насърчаването на бизнеса, за да бъдат подчертани въпроси-те, свързани с хората с увреждания, както и планирането и мониторинга при прилагането на мерки, насочени към подобряване на достъпността на инфраструктурата и общинските услуги и насърчаване на туризма за всички граждани на град Александруполис.

4. Използване на всички институции (търговски камари и т.н.) за повиша-ване осведомеността, получаване на информация и обучение на пред-приемачи, бизнес ръководители и др., по въпросите, свързани с увреж-данията и достъпността, с насоченост специално към ползите за града от икономическия растеж чрез възстановяване на достъпността. Също така в бизнес плана на общината (ос 4 – „ Мощна община с център граж-даните”, с включено действие „Обучение на ръководния персонала”), който включва това измерение, подобряване на учебните програми с модули, засягащи нуждите на хората с увреждания, основните принци-пи на достъпност и ефективното обслужване на хора с увреждания.

5. Разработване на представителни дейности на общината с цел привли-чане на туристи с увреждания от гръцкия и европейския пазар за сти-мулиране на местната икономика. Това изисква тясно сътрудничест-во с движението на хората с увреждания, за да може да се използват контактите от огромната мрежа на европейските организации на хора с увреждания. Със завършването на основните действия, предложени по-горе, общината може да участва с претенции в Европейската иници-атива «Access City Awards», която е мощен промоционален инструмент на европейско равнище.

С изпълнението на тези действия ще се гарантира достъпността за гражданите с увреждания и ще се укрепят следните четири (от общо шест, вж. стр. 31) клю-31) клю-) клю-чови стратегически цели на стратегията за развитие на общината:

[ 115 ]


1. Подобряване на нивото на растеж на доходите и заетостта за жителите на общината.

2. Изтъкване на община Александруполис като мощен център в префекту-ра Еврос и региона на Източна Македония и Тракия.

3. Защита и подобряване на природната среда и подобряване на градска-та среда.

4. Подобряване на пространственото и социалното сближаване и на услу-гите за граждани.

[ 116 ]


[ 117 ]


# ЕПИЛОГ #Обобщавайки настоящото проучване, особено важно е да се направи един об-общен доклад на основните принципи, от които трябва да се ръководят бъде-щите политики и оперативни планове на общинските органи в община Алек-сандруполис:

1 Европейският съюз се фокусира върху насърчаването на достъпно и устойчиво общество. В такава посока върви и нашата страна след рати-фицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

2 Достъпността се отнася за всички видове увреждания (двигателни, се-тивни, познавателни и т.н.), обхващайки по този начин не само нуждите на хората с увреждания и на все по-застаряващото общество, но и на различни мобилни групи от населението (семейства с малки деца, ту-ристи, които не познават езика на страната, която посещават, и т.н.).

3 Достъпността до инфраструктурата и услугите е верига, която в крайна сметка води до добавена стойност и подобряване на развитието на гра-да.

4 Достъпността не засяга само инфраструктурата (вътрешна и външна, строителство, транспорт, електронна комуникация и т.н.), но също така се отнася и до услуги и осигуряване на необходимите действия за съз-даване на интегрирани мрежи на достъпна инфраструктура и услуги.

В тази посока трябва да се движи местното самоуправление:

- Подобряване на вече взетите мерки.

- Завършване на интервенциите, които вече се прилагат чрез включване-то им в достъпни интегрирани мрежи, които трябва да бъдат изучавани, проектирани и въвеждани постепенно, като се използват всички про-грами за финансиране и развитие.

- Информиране на служители и бизнесмени по теми относно хората с ув-реждания и достъпността.

- Насочване на информацията за постиженията в тази област към потре-бителите и всички заинтересовани страни: хората с увреждания в Гър-ция и чужбина.

[ 118 ]


- Използване на национални и европейски инициативи от типа „Access City Awards” за туристическа промоция на града.

Международната практика е показала, а Конвенцията на ООН (която сега е държавен закон) изисква, че най-сигурният и най-бързият път към успеха в тези области минава през сътрудничество с Националното движение на хората с увреждания.

[ 119 ]


— ПОЗОВАВАНИЯ И ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ —

— AHEAD. (2003). Creating an Accessible Curriculum. Dublin: Education Press.

— LivingAll. (2008). Project Deliverable: Best practices supporting free movement and equal opportunities for All in Europe at a glance. Living All, FP6 Project (Contract no. 44359).

— NDA. (2005). Diability Agenda: Built Environment Accessibility – The Irish Experience. (Is-sue 2.1 (April)).

— OОН (2007) Конвенцията за правата на хората с увреждания.

— Sugradh. (2003). Public Play Provision for Children with Disabilities. Sugradh.

— WHO. (2011). World report on disability. World Health Organization.

— Агапитидоу-Алогоскуфи, Д. (1988). Колективни стоки и местно самоуправление. Теми за фискална децентрализация. Атина: EETAA.

— Община Александруполис. (N.d.). Стратегическото и оперативно планиране на новата община Александруполис 2012–2014 г.

— Нареждане ДИАДП/П. Амеа/Е.3/6/1537/20.01.2009 на тема „Програма за достъпност в общините.”

— Националната статистическа служба на Гърция. (2011). Преброяване на населението.

— ЕСАМЕА. (2005). Достъпност: Ключът за премахване на дискриминациите – референ-ЕСАМЕА. (2005). Достъпност: Ключът за премахване на дискриминациите – референ-тен текст за качествено подобряване на природната и застроената среда, с цел да се гаранти-ра равенство, самостоятелност и безпрепятствено упражняване в избора.

— ЕСАМЕА. (2012). Планиране на политики по въпросите на уврежданията, Наръчник на обучаващият се. Атина: ЕСАМЕА.

— ЕСАМЕА. (Април 2008). „Ясон” – Типичен план за действие за възстановяване на дос-ЕСАМЕА. (Април 2008). „Ясон” – Типичен план за действие за възстановяване на дос-тъпността на местно ниво.

— Европейската стратегия за хората с увреждания 2012–2020г.: Подновяване на ангажи-Европейската стратегия за хората с увреждания 2012–2020г.: Подновяване на ангажи-

[ 120 ]


ментта за една Европа без бариери, COM (2010) 636 окончателен/15.11.201

— Мизамтдзи. С. (2006). Размерите на проблема на уврежданията и ролята на местното самоуправление.

— Закон 2430. (1996). Учредяване на 3 декември като «Ден на хората с увреждания», създаване на специална карта за хора с увреждания и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 156A/10.7.96).

— Закон 2465. (1997). Теми в компетентността на Министерството на транспорта и съоб-Закон 2465. (1997). Теми в компетентността на Министерството на транспорта и съоб-щенията. Държавен вестник (28/A/26.02.1997 ДВ).

— Закон 2696. (1999). Закон за движение по пътищата, както е изменен и в сила днес. Държавен вестник (ДВ 57/23.03.99).

— Закон 2801. (2000). Регулирането на теми в компетентността на Министерството на транспорта и съобщенията. Държавен вестник (ДВ 46A/03.03.2000).

— Закон 2963. (2001). Организацията и дейността на обществения пътнически транс-Закон 2963. (2001). Организацията и дейността на обществения пътнически транс-порт посредством автобуси, технически прегледи на превозни средства и безопасността на сухопътния транспорт и други нормативни актове. Държавен вестник (ДВ 268/A/11.23.01 г.).

— Закон 3057. (2002). Изменение и допълнение на Закон 2725/1999, относно регула-Закон 3057. (2002). Изменение и допълнение на Закон 2725/1999, относно регула-ция на теми на Министерството на културата и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 239/A/10.10.02).

— Закон 3230. (2004). Създаване на система за управление на целите, измерване на ефективността и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 44A/11.02.2004).

— Закон 3304. (2005). Прилагане на принципа на равното третиране. Държавен вестник (16A/27.01.2005 ДВ).

— Закон 3614. (2007). Управление, контрол и изпълнение на дейностите за развитие за програмния период 2007-2013 г.. Държавен вестник (ДВ 267A/03.12.2007).

— Закон 3709. (2008). Права и задължения на пътници и превозвачи по морски транс-Закон 3709. (2008). Права и задължения на пътници и превозвачи по морски транс-порт и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 213 A/14–10–2008).

— Закон 3840. (2010). Децентрализация, оптимизиране и повишаване на ефективността на процедурите на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) за периода 2007–2013 г., и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 53A/31.03.10).

— Закон 3852. (2010). Нова структура на държавната администрация и децентрализа-Закон 3852. (2010). Нова структура на държавната администрация и децентрализа-ция – Програма Каликратис. Държавен вестник (ДВ 87/7.6.2010).

— Закон 3861. (2010). Повишаване на прозрачността като става задължително публи-Закон 3861. (2010). Повишаване на прозрачността като става задължително публи-куването на законите и актовете на правителството, административните органи и местната власт в интернет „Проект Яснота” и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 112A/13.07.10).

— Закон 3868. (2010). Модернизиране на националната здравна система и други разпо-Закон 3868. (2010). Модернизиране на националната здравна система и други разпо-редби от Министерството на здравеопазването и социалните грижи. (ДВ 129A/03.08.10).

[ 121 ]


— Закон 3979. (2011). За електронното управление и други разпоредби. Държавен вест-Закон 3979. (2011). За електронното управление и други разпоредби. Държавен вест-ник (ДВ 138A/16.06.2011).

— Закон 3996. (2011). Реформа на инспекцията по труда, уреждане на въпроси за соци-Закон 3996. (2011). Реформа на инспекцията по труда, уреждане на въпроси за соци-ално осигуряване и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 170A/05.08.2011).

— Закон 4030. (2011). Нов начин за лицензиране и контрол на строителни сгради, и дру-Закон 4030. (2011). Нов начин за лицензиране и контрол на строителни сгради, и дру-ги разпоредби. Държавен вестник (ДВ 249A/25.11.2011).

— Закон 4053. (2012). Уреждане на пазара на пощенски услуги и други електронни съ-Закон 4053. (2012). Уреждане на пазара на пощенски услуги и други електронни съ-общителни устройства. Държавен вестник (ДВ 44A/07.03.2012).

— Закон 4067. (2012). Нови регулации за строителство. Държавен вестник (ДВ 79A/09.04.2012).

— Закон 4070. (2012). Уреждане на електронните комуникации, транспорта, благоу-Закон 4070. (2012). Уреждане на електронните комуникации, транспорта, благоу-стройството и други разпоредби. Държавен вестник (ДВ 82A/10.04.2012).

— Закон 4074. (2012). Ратифициране на Конвенцията за правата на хората с уврежда-Закон 4074. (2012). Ратифициране на Конвенцията за правата на хората с уврежда-ния и Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания. ДВ (FEK 88/11.4.2012).

— Патсуратис, В. (1994). Икономиката на местното самоуправление. Публичните финан-Патсуратис, В. (1994). Икономиката на местното самоуправление. Публичните финан-си в Гърция. Атина: икономичен.

— Президентски указ (ПУ). 16. (1996). Минимални изисквания за безопасност и здраве при работа в съответствие с Директива 89/654/ЕИО. Държавен вестник (ДВ 10/A/18.01.96).

— (ПУ).101. (1995). Правила за определяне и настаняването броя на пътниците в пътни-(ПУ).101. (1995). Правила за определяне и настаняването броя на пътниците в пътни-ческите кораби. Държавен вестник (ДВ 61A/1995).

— (ПУ).221. (2001). Правила за настаняване на пътниците и екипажа в бързоходни пла-(ПУ).221. (2001). Правила за настаняване на пътниците и екипажа в бързоходни пла-вателни съдове (High Speed Craft). Държавен вестник (ДВ 171A/30.7.2001).

— (ПУ).241. (2005). Приемане на специална карта за паркиране на коли за хора с увреж-(ПУ).241. (2005). Приемане на специална карта за паркиране на коли за хора с увреж-дания. Държавен вестник (ДВ 290/A/30.11.05).

— (ПУ).27. (1999). Кодекс на основно архитектурно планиране. Държавен вестник (ДВ 580D/27.7.1999).

— (ПУ).381. (1996). Постановление 381/1996 Изменение на разпоредбите на (ПУ). 101/1995 „Регламент за настаняване и брой на пътниците на борда на пътнически кораби” (Държавен вестник 61/A). Държавен вестник (ДВ A 252/11.11.1996).

— (ПУ).59. (2007). Адаптация на гръцкото законодателство съгласно разпоредбите на Директива 2004/17/ЕС относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги „, както е из-менен и допълнен. Държавен вестник (ДВ 63/A/16.3.2007).

— (ПУ).60. (2007). Адаптация на гръцкото законодателство съгласно разпоредбите на Директива 2004/18/ЕС относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство и услуги, както е изменена с Директива 2005/51/Ес. Държавен вест-ник (ДВ 64/A/16.3.2007).

[ 122 ]


— (ПУ).66. (2005). Изменение на разпоредбите с Президентски указ 103/1999 „Пра-(ПУ).66. (2005). Изменение на разпоредбите с Президентски указ 103/1999 „Пра-вила и стандарти за пътническите кораби в съответствие с Директива на Съвета 98/18/EK от 17 март, 1998 г.” (110), както е в сила след изменението му от ПУ 309/2003 (I 261). Държавен вестник (ДВ A 100/4.27.2005 г.).

— Сотирелис Г.. (2006). Реформа в местното управление, предизвикателства и перспек-Сотирелис Г.. (2006). Реформа в местното управление, предизвикателства и перспек-тиви. Атина: Папазисис.

— Тацос, Н. (2003). Фискална децентрализация, теория и практика. Атина.

— Министерство на вътрешните работи (март 2009 г.). Методология за тестване на дос-Министерство на вътрешните работи (март 2009 г.). Методология за тестване на дос-тъпността на обществените услуги и инфраструктура.

[ 123 ]


[ ПРИЛОЖЕНИЯ (На гръцки) ]

Следните приложения са на разположение в портала на проекта a4all.gr, където е публикуван и електронният вариант на проучването в различни алтернативни достъпни формати.

Приложение I: Въпросници от първични изследванияА. Въпросник за изграждане на инфраструктураБ. Въпросник за услуги и политики/процедури В. Въпросник за открити площиГ. Въпросник за транспортД. Въпросник за асоциацията на хора с увреждания

Приложение II: Планови писма в подкрепа на първични изследванияА. Писмо до община АлександруполисБ. Писмо до обществени институцииВ. Писмо до областното сдружение на хора с увреждания в град Александруполис.

Приложение III: Методология и средства за анализ на първични данни за изследванияА. Електронно записване на данни (база данни)Б. Автоматична, качествена и количествена оценка на изграждането на инфраструктурата

и услугитеВ. Обобщаваща и сравнителна оценка.

Приложение IV: Подробни резултати и изводи по служба и сграда.

Приложение V: Модел за използване на резултатите за възстановяването на достъпност за хора с увреждания

Случай 1: Община АлександруполисСлучай 2: Общински стадион „Фотис Космас”.

Приложение VI: Национална и европейска институционална рамка

Приложение VII: Местното самоуправление и насърчаване на социалния модел на уврежданията.

[ 124 ]


bg p8 pilot study(1) - aleksandroupolis

Documents

markup validation

access city

css validation

free movements

stop shop

athens tel

preliminary

conformance