Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(Ое AGOSТlNI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vоuliаgmепis 44-46, 166 7З Аthепs)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

ВЪВЕДЕНИЕ 4

Буда Брой 27Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪРДИСТРИБУЦИЯ:Еви Боза

МЕНИДЖЪРЛОГИСТИКАИ ОПЕРАЦИИ:

Димитрис Паскалидис

КООРДИНАТОРЛОГИСТИКАИ ОПЕРАЦИИ:АнтонисЛюмис

ЖИВОТИ ДЕЙНОСТ б

Изпълнениятс безпокойствоживот на мъдреца,който спасява

себеподобнитеси

Ражданетона "златнотодете"

Безгрижнатамладоана принца

Изтощителнообучение

Появата на Буда

Унищожаванетона Шакия

Създател на една нова религия

На фокус

ВАЖНИСЪБИТИЯ 20

Основната идея на будизма - щастие на този свят

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Влияниетона един добронамерендух, преодоляващ

пространствотои времето

ИЗКЛЮЧИТЕЛНОВЛИЯНИЕ 28

Будисткатакултура се разпространявапо цял свят

За вашето по-доброобслужванетърсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайтепродавача за намерениетоси да закупитеевентуалнои следващитеброеве.

За всякаква информация,справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (0248995 53) или ни изпратете e-mail на адрес info@deagostini.bg.Обслужване на клиенти: понеделник - петък, 10:00 - 15:00 ч.

3а да попучите стари броеве по пощата, първо се обадете на тепефон (02) 489 95 53,cnед което преведете необходимата сума по сметка:

AnфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001071850BIC: CRBABG5FКеар Дайрект ЕООД

При попучаване на стари броеве по куриер заппащането става в момента

на попучаването.

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE ЕООО)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 Ое AGOSTINI Hellas© 200З К.К. Ое AGOSТlNI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uпiрhоtо Press, Ое Аgоstiпi Picture Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв.

Цена на втория брой и на всички следващи броеве: 3,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възпроизвеждането, сканирането, предаването или използва­

нето на материалите с търrовска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агостини

www.deagostini.bg

.---------

Пропоr

Буда

Какъв е животътна Буда?

Ll.J

SIш

с::[

ш

со

~со

ОТ НАЙ-ДРЕВНИ ВРЕМЕНА различни религиозни

учения съпътстват човешкото развитие. Независимо

дали хората обожествяват слънцето, огъня, природата

или животните, по-важен е фактът, че в живота им винаги

присъства обект, към който те отправят молитвите си.

Подобен тип поведение се нарича "религия".

Преди около 2 500 години в едно кралство в Северна

Индия се ражда принц Сидхарта Гаутама. Той решава да

открие истината за човешкото съществуване и религия и

посвещава на това своя живот. Достига до прозрението, че

болката е част от жизнения цикъл, на който са подчинени

и през който преминават всички същества, и по този начин

самият той се превръща в Буда - този, който учи другите как

да се издигнат над болката от живота. Но какъв е светът по

времето на Буда?

Буда

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

2500? г. пр. Хр. 3араждане и развитие на Индийската цивилизация.

1760? г. пр. Хр. Създаден е Кодексът на Хамурапи.

•1600? г. пр. Хр. Начало на династията Ин в Китай.

1333 г. пр. Хр. Тутанкамон става фараон на Египет.

1230? г. пр. Хр. Мойсей получава Десетте божи заповеди.

1ООО? г. пр. Хр. Арийските племена се заселват в долината на река Ганг.

800? г. пр. Хр. Появата на Брахманизма.

563? г. пр. Хр. Буда се ражда в Лумбини (Непал).

54?? г. пр. Хр. Буда се жени за принцеса Ясодхара.

534? г. пр. Хр. Ражда се синът на Буда Рахула. Буда напуска дома си.

528? г. пр. Хр. Буда получава прозрение в Гая.

509 г. пр. Хр. Създаването на Римската република.

491? г. пр. Хр. Опит да бъде убит Буда.

483? г. пр. Хр. Буда постига паранирвана и умира на осемдесетгодишна възраст в Кушинагар (Индия).

481 г. пр. Хр. Конфуций завършва летописа си "Пролет и Есен':

475 г. пр. Хр. Начало на епохата на воюващите царства в Китай.

450? г. пр. Хр. Създадени са 12-те таблици с римски закони.

438 г. пр. Хр. ~ Приключва изграждането на Партенона.

431 г. пр. Хр. ~ Избухва Пелопонеската война.

413 г. пр. Хр. I Обединение на цивилизациите от басейна на река Ганг.

387 г. пр. Хр. ~ Създадена е Академията на Платон.

335 г. пр. Хр. ~ Александър Велики започва военните си действия.

330 г. пр. Хр. i Разпространение на елинизма и елинската култура в Персия.

323-283 г. пр. Хр. i Епохата на Птолемей 1Сотер (Спасител).

268? г. пр. Хр. I Начало на царуването на Ашока Велики. Разпространение на будизма.

258? г. пр. Хр. ~ Разпространение на будизма на юг.

221 г. пр. Хр. I Начало на династията Цин в Китай.

196 г. пр. Хр. i Създаването на надписите върху Розетския камък в Египет.

168 г. пр. Хр. I Рим завладява Македония.

160? г. пр. Хр. i Появяване на ранни будистки свещени текстове.

Управлението на Менандър 1. Разпространение на будизма.

..- ~ - - ---

Животи дейност

Изпълнениятс

безпокойствоживот на'-J

мъдреца, които спасява

себеподобнитеси

Буда е роден в малко царство в СевернаИндия и от него

се очаква да стане владетел, който няма равен на себе си.

Наблюдавайкистраданиятана хората под бремето на старостта,

болеститеи смъртта, той търси начин да се освободиот

житейскитегрешки и слабости, като се посвещавана религиозно

обучение. След продължителенпериод на аскетизъмБуда открива

свой път за спасениена човечеството.Как успява да направитова?

Ражданетона "златнотодете"

Градинатана Лумбини

ОКОЛО500 Г. ПР. ХР. в подножието на Хималаите

- там, където днес е границата между Индия

и Непал, се намира малкото царство Шакия.

Владетелят на една от провинциите, Косала, и цар

на този район, се нарича Судходана.

Когато идва времето да роди детето си, царица

Мая решава да се върне в родния си град Калян,

оставяйки съпруга си, обзет от безпокойство. По

това време малките царства в Северна Индия

водят непрекъснати войни помежду си, в резул­

тат на които някои от тях са напълно унищожени.

В подобен размирен свят трябва да се появи очак­

ваното дете.

Една нощ, докато пътува на лунна светлина,

царица Мая спира да си почине в прекрасната

градина на Лумбини. Градината е покрита с цвето-

... Барелеф в храма,

издигнат в чест на Мая,

изобразяващ раждането

на Сидхарта. На детето

е предопределен един

наистина необикновен

ЖИВОТ.

-

Буда

ЛУМБИНИ - СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ

Библиотека на спомените

успяват да проследят маршрута на

поклонението, предприето от цар Ашока.

Той поставя тук каменна колона, върху

която е издълбан надпис "На това място

е роден Буда': Това ни дава основание да

предположим, че такава личност дейст­

вително съществува. Важно е да се отбе­

лежи, че това е съвсем обикновено място,

лишено от блясък и пищност, с изключе­

ние на един малък олтар, издигнат в чест

на царица Мая - там, където бременната

жена се моли за лесно раждане.

Изглед от Непал.

Сидхарта получава просветление в

малкия град Лумбини в Непал, близо до

сегашната граница с Индия. Склоновете

на Хималаите се напояват от водещи

началото си от глетчерите извори. Когато

Мая ражда Сидхарта, тя намира убежище

под едно старо свещено дърво ашока,

за което се знае, че върши чудеса. Голям

брой вярвания и традиции в будизма са

свързани с това дърво ашока.

Мястото, където се намира дървото,

е посочено точно от археолозите, които

заявяват; че принцът ще бъде или един великоле­

пен владетел, загрижен за световните дела, или ще

стане велик светец. Осмият брамин обаче на име

Каундиния твърди друго: "младият принц ще разбере

смисъла на четирите страдания: староспа, болеспа,

смърпа и разкаянието. Той ще се издигне над този

свят и ще стане велик Буда':

След тези пророчества, които изслушва заедно с

трима от придружителите си, царят остава в очак­

ване на деня, когато Сидхарта ще изпълни предна­

чертаното.

Той обаче е силно озадачен от чутото. Какво озна­

чава това, че неговият единствен наследник ще

получи просветление? И сякаш в отговор на стра­

ховете му го постига голямо нещастие - съпругата

му умира само седем дни, след като ражда принца.

Изплашен за съдбата на детето, Судходана зорко бди

над него, обзет от страх да не би синът му да напусне

дома си, за да тръгне по пътя на просветлението.

Пророчеството на аскетите

Тъй като царица Мая ражда, докато пътува към род­

ното си царство, тя и свитата й решават да се върнат

обратно и се отправят към Капилаващу. Развълнуван

от раждането на първия си син, царят кани безброй

гости, за да отпразнуват появата на новия член на

семейството. Говори се, че когато предсказва съдбата

на детето, един аскет избухва в сълзи. На въпроса на

царя каква е причината за странното му поведение,

човекът отговаря:

"Малкият ще стане Буда, но аз съм твърде стар,

остава ми много малко време и няма да мога да се

радвам на учението му:

Загрижен за бъдещето на малкия си син, царят

повиква осмина брамини (брахмани) и ги моли да

разкрият каква е съдбата на детето. Седем от тях

вете на ашока, за които се смята, че лекуват всяка

печал. Докато си почива, ая внезапно усеща, че

настъпва моментът на ражда ето и на бял свят се

появява малкият принц. аричат го Сидхарта ­

този, който постига елите си.

Смята се, че сторията за раждането на Буда ­

създателят на новата религия будизъм, е изпъл­

нена с дълбок с волизъм. Току-що родено, блес­

тящото пълничко омченце е в състояние да стои

изправено и протягайки ръка към небето изрича:

"Небе горе, небе долу'; като че ли иска да каже: "Аз

съм над небесата и земята". Понастоящем, поради

липсата на достатъчно подробни писмени източ­

ници и хроники, ние не можем със сигурност да

твърдим дали това свято дете, на което е пре­

допределено да постигне просветление, дейст­

вително е родено през 5БЗ г. пр. Хр. Съществува и

друга хронология, с около век по-късна от тази.

• - - -~- - --- - ------------

Животи дейност

Безгрижната

младост

на принца

Животът в царския двор, изпълнен

със суета и безделие

СПДХАРТА, чиято майка умира седем дни след

раждането му, е отгледан от леля си, която става и

егова мащеха - Маха Паджапати. На шестгодишна

възраст той тръгва на училище, където за първи

път се среща с децата на другите благородници.

Сидхарта е ученик като всички останали. В училище

той изучава чужди езици и математика, игри и бойни

изкуства, като особено се увлича от стрелбата с лък.

Във всичко той е пръв сред своите съученици.

Баща му се чувства горд и щастлив от постиже­

нията на сина си и се надява той да стане велик

цар. В желанието си да предотврати и да избегне

предсказанието, че синът му ще разбере смисъла

на четирите страдания, направено от единия от

осмината отшелници при раждането му, царят

съставя план. Той издава заповед, с която забра­

нява на който и да е аскет да се приближава на по-

алко от тридесет метра до принца, и маха всички

цветя от парковете и градините на двореца.

През цялото това време Сидхарта е местен от дво­

рец в дворец, в зависимост от годишните сезони, и

води живот, изпълнен с разкош и удоволствия. Когато

навършва шестнадесет години, всички девойки от

царството са доведени в двореца, за да може прин­

цът да си избере подходяща годеница. Той си избира

Ясодхара - момиче на неговите години. През целия

си живот Сидхарта има три съпруги.

Междувременно царят, неговият баща, започва

да се съмнява дали пък страховете му не са нео­

снователни. По всичко личи, че синът му ще бъде

наследник на трона. Но независимо от безгриж­

ния живот, който Сидхарта води, това съвсем не

означава, че той е щастлив. Разкошът и луксът,

които го заобикалят, както и старанието на съпру­

гите му да му доставят удоволствие, не са в състо­

яние да осмислят живота му в двореца.

Решението да напусне двореца

Когато Сидхарта става на двадесет и девет

години, идва моментът да се осъществи предска­

заното. Първата му съпруга е в напреднала бре­

менност и принцът, страхувайки се, че раждането

на детето му ще го обвърже още по-силно с дво­

реца, изпада в депресия. Придружен от няколко

свои слуги, той напуска двореца и се отправя към

града. Ужасен от възможността синът му да опоз­

нае "четирите страдания'; царят му забранява да

посещава града, но този път Сидхарта прене­

брегва забраната.

Първия ден той се отправя на изток в карета,

теглена от коне. По пътя си вижда изтощен мъж,

седящ встрани.

"Какво е това?'; пита принцът. "Прилича на човек,

но изглежда ужасно:'

~ Градът и в наши дни е

толкова оживен, колкото по

времето на Сидхарта. Тълпите

от хора са необичайна картина

за всеки, отраснал в тихо и

спокойно място.

... Изглед от Лумбини.

... Стенопис в пещера в Махаращра

Аджанта (Индия).

6уда

... Сцена от живота на Буда.

СТРЕЛБАТА С ЛЪК

И ОТНЕМАНЕТО НА ЖИВОТ

желание да стане отшелник и

да потърси начин да избави

света от бремето на страдани­

ето. Трябва само да изчака удо­

бен момент, за да напусне дома

си завинаги.

Решен да се срещне с някой

аскет, Сидхарта напуска дво­

реца, но в последния момент

научава, че съпругата му

току-що му ражда син. Връща

се обратно против волята си,

осъзнавайки, че в този момент

е невъзможно да следва жела­

нието си да търси истината.

Но страхувайки се да не би

гледката на новороденото

да отслаби неговата реши­

телност, той отказва дори да

зърне сина си. Царят обаче

не си губи времето и събира

музиканти и танцьори, за

да отпразнува с пищно тър­

жество раждането на внука

си. Въпреки че се напива на

празненството, вместо да се

впусне в танци и да изпадне

в безпаметство, Сидхарта

сякаш е още по-дълбоко убе­

ден в безсмислието на живота

и напуска двореца.

... Барелеф, намерен в Пакистан, изобразяващ Сидхарта, който

отива на училище с карета.

"Това е старец. Когато остареем и ние ще запри­

личаме на него" - е отговорът на слугите.

Изключително впечатлен и натъжен от видя­

ното, принцът не е в състояние да продължи пътя

си и решава да се върне в двореца. Когато на

следващия ден минава през южната порта на кре­

постта, той среща един болен човек, а на третия

ден, когато минава през западната порта, вижда

един труп. Става така, че независимо от усилията

на баща му, Сидхарта неочаквано се сблъсква със

страданията на този свят.

Първата му среща с нещастията и скръбта, от

които царят, неговият баща, безуспешно се опитва да

го предпази, кара Сидхарта да се замисли дали това

не е по-важно от безсмисления и покварен живот

в двореца. На четвъртия ден, когато минава през

северната порта, той среща един аскет. Двамата раз­

говарят за смисъла на живота и принцът решава да

тръгне по пътя на познанието и мъдростта. Неговите

разходки извън двореца пораждат в душата му

От най-ранна възраст Сидхарта изу­

чава както теоретични дисциплини, така

и военно изкуство. Стрелбата с лък се

смята за най-важното бойно умение, дос­

тойно за един истински мъж. Принцът

доказва, че е най-добрият в това изку­

ство, макар че го упражнява с неохота.

За него лъкът е смъртоносно оръжие и

стрелбата с него се превръща в истинско

мъчение, също като лова на животни.

Веднъж Сидхарта се разхожда в гората

с по-малкия си брат, който стреля в един

лебед. Сърцето на големия принц се

изпълва с жал към бедното създание и

той се втурва да го спаси. Малкият брат

е сърдит и ядосан, но Сидхарта му казва:

"Ако птицата беше мъртва, тя щеше да е

твоя, но аз я спасих и сега принадлежи

на мен': Прилагайки подобни необорими

доводи, той печели често и в споровете с

възрастни. Това е само първият от цяла

поредица случаи, разкриващи съчувст­

вието и състраданието, които младият

Буда изпитва към всички същества.

... Сидхарта се упражнява да стреля с лък.

·~ - - -- --- -- - - ----- -- - -

Живот и дейност

Изтощително обучение

УЧИТЕЛИТЕ НА БУДА

АЛАРА И УДАКА

Гората Урувела, в която

отива Буда, търсейки

просветлението.

~ Статуя на Буда като аскет, открита в

Пакистан. След като напуска дома си, той

ВОДИ живот, изпълнен с лишения, в търсене

на просветлението.

Разкаяние и колебание

се да го дърпа, конят няма сили да продължи

и слугата избухва в сълзи.

в желанието си да избяга от ограничени­

ята и условностите на този свят и да се посвети

на търсенето на истината, Сидхарта обръсва

главата си и започва да води живот на аскет.

Скоро открива, че това не е толкова трудно.

Но да се скиташ непрекъснато и да просиш

храна, не е особено забележителен начин

на живот.

Каундиня, браминът, който предрича

на Сидхарта, че ще стане велик Буда,

научава, че принцът на Ша кия се скита

по света, търсейки просветление, и

решава да се срещне с него. Той, заедно

с няколко други аскети, успява да се

присъедини към групата на Сидхарта.

боден и от тревоги. Сидхарта постига това със­

тояние на духа с невероятна лекота и Алара

започва да се отнася към него като към учител.

Тъй като все още не постига просветление, Сид­

харта продължава упорито напред.

Следващият му учител е Удака Рамапута ­

мъдрец и всепризнат майстор на медитаци­

ята. Неговата техника на медитация е свър­

зана с това, че откровението може да се

постигне само ако човек успее да опразни

ума и сърцето си. За Сидхарта това не пред­

ставлява трудност, но той все още не е в със­

тояние да достигне нирвана. Удака също го

признава за велик учител, но младият принц

се стреми да открие нещо повече. От двамата

мъдреци Сидхарта успява да научи не само

изкуството на медитацията, но също така и

истината за страданието и как човек може да

се извиси над него.

Идеите на двамата мъдреци убеждават Буда,

че ако успее да постигне просветление, много

важно е да го сподели със себеподобните си.

Седем години след като се разделят с него,

двамата му учители напускат този свят.

Независимо че Буда постига просветле­

ние благодарение на собствените си усилия,

в началото на своя път той получава помощ

от двама учители. Когато Сидхарта напуска

дома си на 29-годишна възраст, негови прия­

тели го съветват да се отправи към Раджагаха.

Това е столицата на процъфтяващото царство

Магада и център на мисълта, на философията,

на тогавашната литература и култура.

Задълбочавайки се в тези понятия, той за

първи път се запознава с техники като меди­

тацията. По това време са на мода различни

видове покаяния, но Сидхарта избира да

постигне просветление, като медитира заедно

с прочути аскети. Първият от тях е учителят

Алара Калама. Но този избор принцът не прави

сам. По своя път той се среща и разговаря с

много аскети, докато накрая не се озовава пред

портите на Алара Калама в планината Виния.

Алара е известен в цял Непал като най-добрия

учител по религия. Когато двамата се срещат,

мъдрецът е на 104 години. Той учи Сидхарта да

медитира върху представата, че когато си сво­

боден от бремето на собствеността, ти си сво-

Раз,J.ялата при река Анома

СТЕ,] КАТО НАПУСКА ДОМА СИ в Капилващу,

С арта пътува до зазоряване. Отсъствието му

все още не е забелязано в двореца. Преди да

тръгне, той се спира пред стаята на съпругата си,

която спи, държейки в ръцете си техния син и при­

крива с ръка лицето му. За да види лицето на сина

си, принцът трябва да премести ръката на съпру­

гата си, като рискува да я събуди. Той решава да

напусне двореца, без да види лицето на детето си.

Но младият мъж си дава дума, че ако открие

това, което търси, ще се върне и тогава ще пог­

ледне своя син.

На разсъмване той достига границата на цар­

ството на река Анама. Тук той сваля коприне­

ните си дрехи и скъпоценностите си и заедно с

коня си ги предава на слугата на име Чана, който

го придружава, като му заповядва да се върне в

двореца.

Но Чана настоява да последва своя принц и да

му служи, което обаче му е отказано. Най-после

слугата се съгласява да се върне и се качва на

коня, отправяйки се към царския дворец.

За нещастие изтощеният кон не е в състояние

да направи и крачка. Дори когато Чана слиза и

решава да върви пеша до животното, опитвайки

--

Буда

Но въпреки че прекарва толкова време

в пост и овладява до съвършенство изку­

ството на медитацията,той все още не успява

да постигне просветление.Облечен в дрипи,

които взема от мъртвец, по време на пълно­

луние и новолуние, когато според вярвани­

ята се случват ужасни неща, той често меди­

тира насред някое гробище - практика, при-

лагана по онова време от аскетите.

Сидхарта не спира своите медитации, неза­

висимо че не е в състояние да постигне

целта си. След като води този начин на

живот в продължение на шест години, той

стига до заключението, че знанията, които

е натрупал до този момент, не са в състоя­

ние да му помогнат да постигне просветле-

ние и следователно не трябва да се пропо­

вядват като такива. Всичките му усилия се оказват

хвърлени напразно. На границата между живота

и смъртта изнемощелият аскет получава купичка

мляко от един овчар, който минава наблизо. Като

не вижда смисъл в това да продължава безплод­

ните си усилия, Сидхарта решава да последва за

известно време овчаря, за да може постепенно

да възвърне силите си. Когато обаче по-късно се

връща при петимата си спътници здрав и силен,

те са разочаровани. Смятат, че той напълно изо­

ставя обучението си и разгневени го напускат.

Сега Сидхарта е единственият, който остава да се

скита в гората Урувела.

.... Картина, изобразяваща

Сидхарта и спътниците му по

време на шестгодишния им

ЖИВОТ на аскети в търсене на

просветление.

~ Аскет в гората ­

изображение, което ни

напомня за времето.

което Сидхарта

прекарва в Урувела.

Независимо че имат различно образова­

ние, след толкова годин , пре арани в

търсене на опите :ь :Ьр уч тел, аске­

тите решават да сле ват изпратения им

от съдбата водач. Така, осъществявайки

желанието си да имат за свой гуру бъде­

щия велик Буда, всички заедно продъл­

жават пътя си. По време на това пътуване,

което има по-скоро характер на посвеща-

ване, Сидхарта успява да постигне ниво на

познанието, по-високо от нивата на своите учи­

тели Алара и Удака.

В търсене на истинското просветление групата

стига до Урувела. Тук те намират една тиха и спо­

койна гора, подходяща за медитация - поток, в

който да се къпят, и град наблизо, където могат

да просят милостиня: условия, идеални за обуче­

ние. Но тези мъже не разчитат само на водача си,

а всеки от тях се опитва да постигне просветление

и със собствени усилия.

Всички те решават да се отдадат на пост. След

първия ден от този пост престават да просят

храна, а желанието им е да живеят като дърветата

и тревата, черпейки хранителни вещества само

от природата. Накрая достигат до степен, в

която единствената им храна за цял ден е

само едно плодче хинап. След подобен

продължителен пост (в истинския сми­

съл на тази дума) силното някога тяло на

Сидхарта заприличва на мумия.

~ - ~- -

Живот и дейност

Появата на Буда

Човеh.ЪТ със силната аура

В Е.:що СЕЛО НАБЛИЗО живее Суджата, дъщеря

а заможно семейство. Младата жена е бременна

се моли на бога на едно баняново дърво (свещен

фикус, Ficus religiosa) да я дари със син, като обе-

щава голямо пиршество, ако молбата й бъде изпъл­

нена. Дървото, под което тя се моли, има могъщ

ствол и силни корени, които се разпростират и над

земната повърхност, и е смятано за древно и све­

щено място. Не след дълго Суджата ражда здраво

момченце и вярна на обещанието си, започва да

приготвя ястия за бога на дървото. Нейни съселяни

й съобщават, че около дървото се появява някаква

странна аура и тя се втурва натам. Онази сутрин

близо до дървото тя вижда мъж с изключително

ярка аура. Жената е уверена, че духът на дървото се

въплъщава в този мъж, и коленичи в благоговение

пред него. Тя усеща силното излъчване на аурата на

стоящия пред нея.

Суджата казва: "Велико същество, човек или

божество, приеми, моля те, тези дарове и нека те

ти помогнат да осъществиш предначертаното';

след което оставя жертвоприношенията си (храна

и мляко) под дървото.

От момента, в който Сидхарта

осъзнава, че не може да постигне

истината, всичко сякаш се задвижва.

Той се изкъпва, връща се на своето

място и за последен път вечеря като

човек, който търси просветление.

Самото просветление предста­

влява борба с различните видове

карма. То може да бъде постиг­

нато само от този, който се стреми

искрено и настойчиво към него и

който притежава както духовна, така

и физическа сила. След като изпива

млякото, Сидхарта отива да поплува в реката, каз­

вайки си: ':..ако открия истината, аз ще съм като

кораб, който се движи срещу течението':

Когато изрича тези думи, се случва нещо странно

- той действително се понася срещу течението.

Спуска се здрач и Сидхарта отива да си почине под

дървото на просветлението. Той си представя кактре­

вата проклина този, който я жъне. След това започва

~ Млада жена дава жертвени

дарове на будистки монах. Тъй

като Буда получава просветление

скоро след като Суджата му дава

своите дарове. това действие

става традиция в будизма.

ШАКИЯ ПО-КЪСНО

~ Картина от музей в Берлин, изобразяваща

посегателството над останките на Буда след

неговата смърт.

За съжаление приживе Буда става сви­

детел на завладяването на родината му от

армията на съседното царство. Причината

за това събитие е скрита в миналото, когато

принцеса от царство Шакия трябва да се

омъжи за владетеля на съседното царство

и да стане негова царица. Но вместо нея

от Шакия изпращат преоблечена робиня,

чийто син по-късно става цар. Когато нау­

чава истината за своя произход, този владе­

тел е толкова разгневен, че решава да заличи

напълно от лицето на земята цялото царство

Шакия заедно с населението му.

Различна ве

Съпругата и синът на Сидхарта, които той

изоставя, също стават негови последователи,

когато той се превръща в Буда. Безброй пъти

бившият принц отсяда в своя град Капилаващу,

докато се скита, осъществявайки предначерта­

ното, но в началото хората се страхуват да при­

емат идеите му. След като обикаля града, броят

на последователите му се увеличава, а сред

тях са съпругата и синът му. Всъщност в нача­

лото Буда отказва да приема за свои ученици

и последователи жени, поради факта че те са

в състояние да отклонят мъдреца от пътя на

просветлението. Накрая все пак се съгласява,

като изисква от учениците си мъже да се отна­

сят с уважение към жените и по този начин

успява да приобщи към групата свои последо­

ватели и съпругата си.

Синът му също напуска дома си и става

негов последовател едва на 9-годишна въз­

рап. Чувствайки естественото си превъзход­

ство, като син на Буда, над останалите уче­

ници, момчето често се отнася грубо към тях,

което баща му от своя страна не приема и не

одобрява. Той отправя тежки укори към сина

си, след което момчето се превръща в един

от най-добрите му ученици.

~ Храм, издигнат на мястото,

където Буда получава

просветлението.

да медитира, взирайки се на изток, и изпада в състоя­

ние, при което духът му сякаш се отделя от тялото.

Според легендата демонът Мара се опитва по

всякакъв начин да попречи на Буда да постигне

просветление. Той изпраща на Сидхарта редица

изкушения с надеждата, че това ще го отклони от

съдбата, която следва. Той се опитва да му раз­

крие отсъствието на всякаква надежда в цикъла от

прераждания: възможноспа да попаднеш зави­

наги в кръговрата на временното и смъртта.

Всъщност демонът иска да го убеди, че

няма начин да се излезе от този цикъл.

3а да постигне целите си и в опитите си

да го съблазни, Мара приема различни

форми, включително и на красиви жени.

Но невъзмутим при вида на тези изку­

шения, Сидхарта продължава да меди­

тира, преодолявайки всички изпитания.

Побеждавайки човешките си желания,

освободен от поривите и желанията на

плътта и след дълги години, прекарани

в търсене, той най-после успява да се

извиси над кръговрата от повтарящи се

живот и смърт, да постигне нирвана и да

се превърне в Буда.

Дърво от същия вид, от

който е и древното дърво,

под което Буда получава

просветление.

... Буда медитира под дървото

на просветлението. Съществуват

безброй изображения на тази сцена

в различни стилове.

Буда

в този момент той осъзнава, че успява да избегне

самса ра (цикъла от прераждания) и че светът, който

ни заобикаля, няма никаква стойност. След медита­

цията Буда не напуска веднага мястото си под дър­

вото на просветлението. Изпълнен с благодарност

за това, че именно тук за първи път постига нир­

вана, той решава да остане още известно време на

това място, вместо да се върне веднага към пре­

дишния си живот. Покрай него минават двама тър-

говци и той споделя с тях преживяването си. Те

са завладени от разказа му и по същество

стават първите будисти.

Когато най-после се връща при съпру­

гата и при сина си, както си обещава

преди време, Буда (Сидхарта Гаутама) е на

35 години.

Какво се случва под дървото

на просветлението

След като получава даровете, Буда се

връща при реката. С цялото си същество

той чувства, че наближава моментът на

просветлението.

~--

Живот и дейност

Унищожаването на Шакия

Уроците на лотуса

НЕЗАВИСИМО ОТ УСИЛИЯТА на демона Мара,

Буда успява да постигне просветление под дър­

вото бодхи. Сега му предстои нова мисия: да

доведе до съзнанието на всяко мислещо съще­

ство на тази земя смисъла на просветлението и

възможността, която то дава, за освобождаване

от самсара, с надеждата, че и другите същества на

свой ред могат да постигнат нирвана. Но откъде

да започне ...Буда спира, за да медитира до едно езеро. По

водната повърхност пред него се носят цветовете

на растението лотос и той изведнъж осъзнава, че

всъщност по-голямата част от цветето е скрита

под водата, макар че като го гледа човек. остава

с погрешното впечатление, че вижда цялото рас­

тение. След като дълго наблюдава тези цветове,

в съзнанието му възниква мисълта, че всъщност

светът е пълен с хора, които имат нужда някой да

им разкрие истината за заобикалящата ги дейст­

вителност. Цветята се раждат в дълбините на езе­

рото и отчаяно се стремят към повърхността,

където да разцъфнат. Подобно на тях и хората тър­

сят своя път. Ако бъдат насърчени дори и малко,

техният духовен свят ще разцъфне в прекрасни

цветове. Но ако за нещастие се отклонят от своя

път, тези цветове ще загният, преди да успеят да

стигнат до слънчевите лъчи.

Буда се отправя към Варанаси. Отбива се в

Парка на елена, за да се срещне с някои от ста­

рите си приятели, сред които е и Каундиня. Те са

изненадани от появата му и в началото се отнасят

с пренебрежение към него.

''Ти ли си оня Гаутама, който твърди, че е аскет?"

Те все още не разбират защо Сидхарта решава

да се отдели от групата в гората Урувела. Но скоро

аскетите осъзнават, че след като се разделя с тях,

той постига ниво на познание, с което никой от

тях не може да се сравнява. Пред тях не стои ста­

рият им другар Гаутама, а един просветен Буда,

който открива истината. Падайки на колене пред

мъдреца, те го молят да им покаже пътя към тази

истина и когато започват стъпка по стъпка да се

доближават до нея, всички членове на групата ста­

ват негови последователи. Казано метафорично,

старите му другари, озарени от светлината, която

им показва Буда, са като цвета на лотоса, разцъф­

ващ под слънчевите лъчи на повърхността.

в Капилаващу

След като Каундиня и останалите стават негови

последователи, групата на будистките монаси

(сангха) бързо се разраства. Сангха е общност от

монаси, обединени от принципите на свещеното

учение. Тяхната цел е да се приобщят към учени­

ето на Буда, а след това, проповядвайки го, да го

направят достояние на другите и на свой ред да

"'" Мястото, на което Буда за

първи път проповядва. Той

си тръгва оттук, придружен

от последователите СИj за

да разпространява своето

учение за просветпението,

което получава.

-

Буда

се стремят да постигнат просветление като учи­

теля си. Ето защо те с голямо желание следват

Буда, където и да отиде той, и проповядват него­

вата истина на хората, които до този момент не са

чували за нея. На рождения си ден цар Судходана

научава, че синът му става Буда, точно както му е

предречено преди много години. При тази новина

той изпраща свои слуги при Буда, молейки го да

се върне в Капилаващу и да проповядва на него­

вия народ. Но проповедта на мъдреца е толкова

завладяваща, че когато слугите го слушат известно

време, те забравят за първоначалната си мисия и за

царското предложение, което му носят.

Едва десетият царски пратеник Калудайи, който

е приятелят на Буда от детските му години, успява

да предаде предложението. Мъдрецът приема да

проповядва в Капилавашт~ но остава разочаро­

ван от приема в родния си град. Събира се огромна

тълпа, идваща не толкова да чуе неговата проповед,

колкото да види самия Буда, който някога е един от

тях. Опитвайки се да насочи вниманието на събра­

ните хора към истинската причина за присъстви­

ето им там, той извършва чудо, като се издига във

въздуха.

Същата вечер най-после успява да направи това,

което отлага от седем години - да види сина си

Рахула. Но тъй като в качеството си на Буда той се

извисява над всичко, касаещо земния живот, не

възприема детето като свой син, а по-скоро като

човешко същество, което има нужда от помощта

му, за да намери своя път. Голяма част от богат­

ствата на царя са раздадени. Това до известна сте­

пен намалява мощта на страната и тя скоро става

лесна плячка за съседите, но за Буда материалното

богатство на царството не е толкова важно, колкото

духовното богатство и просветлението на хората,

които живеят в него.

.... Изображение на сцени от

живота на Буда в храма "Ват

Суваранам" в Тайланд.

~ Скулптурно

изображение на Буда,

заобиколен от различни

други божества.

ДА СИ ПРОПОВЕДНИК Е ЛЕСНО

.... Руини от манастира "Дживакамравана':

Буда прекарва 45 години от живота си като проповедник, който посочва на хората пътя

към нирвана и оказва огромно влияние върху съдбите на тези, с които се среща. Още

през първата година на неговата мисия 2 ООО души напускат домовете си, за да го след­

ват. Всички те стават част от общността Сангха. Учението на Буда помага на мнозина да

тръгнат по пътя на просветлението. Желанието му да проповядва истината го кара да се

отдалечава на огромни разстояния от Бодх Гая - мястото, където получава своето про­

светление. В наши дни е възможно да се изминат с влак 320 км само за четири часа, но

по онова време същото разстояние се изминава пеша за десет дни. По време на първото

пътуване, което Буда и малката група около него предприемат, към тях се присъединяват

60 души с различно социално положение. Те сформират първата група от поклонници.

В началото на годината времето не благоприятства техните пътешествия, но това не

ги обезкуражава. Сангха се спират на редица места, добиващи по-късно голяма попу­

лярност, като например бамбуковата горичка Раджагаха в Североизточна Индия, където

голям брой хора се събират, за да слушат проповедите им. Това място има особено зна­

чение и за самия Буда, тъй като групата се връща в този район най-малко 20 пъти и мно­

зина именно тук приемат тяхното учение. Разглеждайки будизма като цяло, човек може

да остане с впечатлението, че мисионерството е най-лесната част от него.

Създател на една нова религия

Пренебрегвайки йерархията

КАто СЪЗДАТЕЛ на ново религиозно учение,

Буда се стреми да приобщи към него колкото може

повече хора. Но хората, които познават строгата

йерархична система при Брахман, искат да създа­

дат подобна и при будизма. Брахманите (брами­

ните) подреждат членовете на тяхното духовен­

ство, като започват с висшите свещенослужители,

които ръководят всичко, и продължават до най­

низшата степен, която включва занимаващите се с

най-черната работа, следвани от миряните.

Подобна молба от страна на последователите

му не е за пренебрегване, но Буда не желае да раз­

деля по този начин хората. Той твърди, че всички

живи същества са еднакво важни и се нуждаят от

помощ. Според него всякакви опити да се прави

подобно разделение въз основа на социално-ико­

номическото положение на хората, може да доведе

до това последователите му да не могат да открият

основните истини. Кастовата система не позволява

на хората да насочат вниманието си към духовните

ценности и поради това тя не намира място във

философията на новото учение.

Буда и групата Сангха правят всичко възможно

да продължат да проповядват, но това е неимо­

верно трудно през дъждовния сезон, както и по

време на горещините от май до юли. Тогава Буда се

отдава на медитация в очакване на подходящо за

пътуване време, а негови последователи му носят

дарове.

Той обикновено проповядва в горите или гра­

дините. Интересно е да се отбележи, че ако в наши

дни свързваме будизма с величествени храмове, то

по времето, когато живее Буда, това не е така. Той и

последователите му имат на разположение един­

ствено малки горски колибки.

Хармонията на нирвана

Четирите благородни истини и благородният

осмократен път.

Ако персонализирате Бога, човека или дори

Небесата, ще се превърнете в заложници на имена

и форми.

"Те са в затвора на собствените си възгледи

и нещастието в света около тях ги натъжава.

4 ООО-ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА ИНДИЯ: ХИНДУИЗЪМ

Първоначалната религия, разпространена в Индия - хиндуизмът, има

4 ООО-годишна история и до голяма степен се различава от будизма. Понас­

тоящем се използват и други названия, но най-често срещаното е хиндуи­

зъм. Понякога тази религия се нарича ведическа или брахманизъм.

В основата на хиндуизма е внушителен сборник от свещени текстове. Те

се делят на "Шрути" (разкритото, чутото) и на "Смрити" (запомненото) и се

развиват и обогатяват през хилядолетията. В тях се разглеждат въпроси,

свързани с теологията, философията, митологията. Те са източник на

духовно познание и своеобразно ръководство за практикуване на дхарма

(закон за религиозния живот). Общоприето е становището, че най-стари и

най-значими от тях са "Веди" и "Упанишади". Хиндуизмът е изграден върху

твърде разнородна философска система, която включва вярвания, свър­

зани с монотеизма, политеизма, панентеизма, пантеизма, монизма и ате­

изма. Понякога се характеризира като примотеизъм (едно божество

се приема за върховно, но се допуска и съществуването на по-низши

божества). Всеки от тези термини обаче води след себе си едно крайно

опростяване на целостта и разнообразието, присъщи на тази религия.

По-голямата част от хората, изповядващи хиндуизма, вярват, че духът

или душата - тоест вътрешната същност на всеки, която те наричат атман,

е нещо вечно. Според монистите (представителите на школата Адвайта

Веданта) атман (душата) е различна по същество от Брахман, върховния

дух. Брахман се описва като "абсолютният" и следователно тези школи

са "недуалистични". Целта на живота, според философията адвайта, е да

се разбере, че нечий атман е идентичен сБрахман - абсолютния дух. В

"Упанишади" се разкрива, че всеки, който възприема атман като своя

вътрешна същност, осъзнава идентичността им с Брахман и така постига

мокша (освобождаване).

Дуалистичните школи (Двайта и Бхакти, например) възприемат Брах­

ман като върховното същество, което притежава характерна индивидуал­

ност и в резултат на това го почитат като Вишну, Брахма, Шива или Шакти,

в зависимост от сектата. Атман (душата) е подвластна на Бог, докато

Мокша е подвластна на любовта към Бог и на неговата милост. Когато

Бог се възприема като личност, като върховно същество, а не като без­

крайно начало, той е наричан с имена като: Ишвара (ГОСПОДijРЯТ), Бхага­

ван (Божественият) или Парамешвара (Върховният Господар). Интерпре­

тациите, свързани с Ишвара, варират от отсъствието на вяра в него, както

е при представи­

телите на шко­

лата Мимамсакас,

до идентифицира­

нето на Брахман с

Ишвара в школата

АдваЙта. Наред с

това съществуват

и философии като

Самкхия, която

проповядва атеи­

зъм.

• Индуси в различни

пози на медитация.

Желанията им ги притискат и те попадат в капана

на собствените си мечти; как тези хора могат да се

издигнат над собствената си суета?"

Накратко, според философията на будизма, ако

останеш в плен на собствените си представи,

няма да си в състояние да постигнеш заветната

цел: истината на "просветлението". Всъщност спо­

ред Буда истината, постигната без усилие, е без­

полезна. Той разкрива пред слушателите си колко

труден е пътят към тази цел, разказвайки им раз­

лични истории.

"Един мъж е улучен от отровна стрела. Ако той

реши най-напред да накаже виновника, който го

.... Хора, чакащи наставленията на Буда.

ранява, и не извади стрелата, преди да направи

това, отровата ще се разпространи по цялото му

тяло и той със сигурност ще умре".

Светът е пълен с болка и страдание. Буда смята,

че вместо да се търси причината за страданието,

по-добре е да се намери начин да се премахне то

самото. Брамините в царския двор от векове водят

дебати за съществуването на човека и за това

какво иска човечеството, без да открият отговора

на дилемата: какво трябва да се направи, за да се

облекчи болката от живота? Буда намира отговора

и учението му бързо се разпространява, тъй като

се приема от хората .

~ Фрагмент от скулптура, изобразяваща

Буда и негови последователи.

~ Изображение на поява

на Буда в Индия през

хх в. Докато той е жив,

няма създадени будистки

текстове, а последователите

му предават неговата

философия на поколенията.

Живот и дейност

Всички тези идеи са фундаментални за будизма.

Тези три истини намират израз чрез "трите знака

на дхарма".

Средният път

Учението на Буда може да се обясни най-добре

чрез философията за "средния път': Да избереш

средния път не е проява на нерешителност, а по­

скоро умение да се издигнеш над противоречията.

"Голям брой хора са обзети от мисълта дали

нещата съществуват или не. Ако притежавате нуж­

ните знания и сте в състояние да почувствате

живота около вас, вие ще сте убедени, че нещата

съществуват. По същия начин, ако осъзнавате, че

всички неща са обречени на смърт, ще сте наясно,

че всъщност те не съществуват. Накратко казано,

да се твърди, че нещо съществува или не същест­

вува, е погрешно. Да проповядваш божественото

становище за неприемане на нито едно от тези

твърдения, означава да споделяш философията за

"средния път",

Според Буда, ако възприемаш идеята за "не аз;

можеш да застанеш на този път. Така противоречи­

ето дали нещата съществуват, или не, става безпо­

лезно и всичко се обяснява с първото учение.

Каква е "истината'; постигната от Буда?

Всичко на този свят непрекъснато

се променя

в основата на учението на Буда са трите знака на

дхарма (трите знака на истината). Те са изразени

най-добре чрез идеите за "не аз'; "непрекъсната

промяна" и "покоят на нирвана".

Но първото и най-важно нещо е представата за

създаването на света. По времето, когато живее

Буда, сред божествата, почитани в Индия, няма

един абсолютен бог, за когото да се смята, че е

създател на небето и земята. Приема се, че светът

винаги съществува в едно непрестанно движение

и че животът и смъртта се повтарят безкрайно и

всяка форма на съществуване води до промени.

"Нищо на този свят не е вечно':

Това е едно от ученията на Буда, залягащо в

основите на религията, създадена от него. Факт

е, че всичко на този свят е в състояние на непре­

къснато движение и промяна и това най-добре се

изразява с термина "непостоянство': Истината е,

че всичко се променя и нищо не остава каквото е.

~ Руини на храм в

Източна Япония.

ват на това да насочват мислите на хората и

да дават пример на останалите. Това е рели­

гия, насочена към човешките проблеми, а

не затворена и агресивна. В нея няма върхо­

вен създател (един Бог), тъй като самият Буда

не търси връзка с божественото, а се отдава

на мисълта как да постигне истините, които

могат да му помогнат да преодолее мъката

и страданието на този свят. Неговото учение

не посочва един върховен бог или дявол,

а начина на мислене, който да помогне на

хората да живеят така, че да не се нуждаят и

от двамата. Следователно може да се приеме,

че в будизма идеята за агресия или война в

името на Бог е неприемлива. Философията

му не се изразява в изискването да живееш

според законите и в името на Бог, а това е по­

скоро една умерена религия на съзерцани­

ето, в основата на чиято ценностна система е

мисълта да се помага на хората.

"Не се отнасяйте към мен като към

божество! Важно е учението, което пропо­

вядвам': След като постига нирвана, самият

Буда казва, че най-важното е всеки да открие

своята собствена истина. Това е съществен

елемент в будистката философия.

РЕЛИГИЯ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Третата по значение религия в света, буди­

змът. може да се определи като религия

на съзерцанието. Будистките монаси не се

опитват да увеличават броя на преданите

си последователи, а по-скоро се посвеща-

.... Сюан Цзан, по време на пътешествието му (от

колекцията на университета в Тенри). Трудовете

на Сюан Цзан, правят Девадата и последователите

му известни.

Шестте добродетели

БУ::IА НИ УЧИ, че постигането на просветле-ие е свързано с приемането на факта, че светът

е изпълнен с тъга и страдание. Това е концепци­

ята за "непрекъснатата промяна'; залягаща в осно­

вата на будизма. "Непрекъснатата промяна" озна­

чава, че в края на краищата всичко живо ще умре,

тоест всичко, което има форма, ще бъде унищо­

жено. Нищо на тази земя не съществува вечно и

"нищо не продължава вечно': По това време тези

разсъждения на Буда се смятат за квази научни по

същество. Той учи хората, че природата променя

всичко на земята без изключение.

В този живот, с който вие един ден със сигур­

ност ще се разделите, всяка привързаност към

някоя идея или желание поражда страдание. За да

се избави от непрекъснато повтарящото се стра­

дание, човек трябва да приеме факта, че нещата са

обект на промяна от страна на божественото про­

видение и да се отърве от желанията и зависимо­

стите си. Тази идея за "непрекъснатата промяна"е

в съзвучие с другите две идеи - да се отречеш от

своето "аз" (връзките с останалия свят могат да се

окажат пречка) и да постигнеш нирвана (следвайки

тихата пътека, която ще прогони съмненията ти).

На фокус

-.Буда

Всичко е взаимосвързано

Вторатаиаиназа"неаз"изразяваидеята,че нещата

не съществуватсами по себе си, а по-скороса резул­

тат от връзкитемеждутях и всичкоостанало.

"Нищо не е само в света. Когато хората постиг­

нат тази истина, те се разделятсъс страданиятаси

и могат да поемат по път без препятствия':

Така Буда ни уверява, че имаме възможностда

разгледаме нещата в тази светлина. Ако човек е

в състояние да интерпретира правилно всичко,

което го заобикаля, може да избегне много без­

полезни страдания.Той посочва, че дори нещата,

които се случват случайно или са предсказани,са

повлияни от заобикалящатаги среда. Буда ни учи,

че нищо не съществува в празно пространство и

нищо не е направеноот материал, който е вечен.

С други думи, според неговата философия нега­

тивните мисли водят впоследствиедо негативни

събития, докато позитивното мислене предиз­

виква съответнопозитивнисъбития.Това е силата

на умението ни да преценявамеправилно нещата

и събитията около нас Като действаме според

собствената си преценка, ние можем да проме­

няме правилата на играта.

Да отхвърлишсъмнението

Третатаистина,касаеща"покояна нирвана';показва

колко далеч стигащ поемайкипо така нареченияпът

на спокойствието, и изразява състояние, което е в

унисон с другитедве истини.Ако обаче всичко е част

от един кръговрат и всъщност не съществува само

по себе си, трябва никой да не може да живее спо­

койно, а светът да е олицетворениена страданието.

Но вниквайки по-дълбоко в учението, ще разберем,

че нещата стоят по съвсемразличен начин.

"Откажетесе отегоизмаи себелюбието.Самотогава

ще откриете лесно пътя, който трябва да следвате':

Това е представата на Буда за пътя, който води към

нирвана, като за път на ненарушаванот нищо покой,

по който поематблагочестивитехора. Нирванае със­

тояние, в коет? отхвърляшвсичкитеси съмненияи се

освобождавашот страданието.Това е раят, идеалният

свят, който Буда разкривапред човечеството.

Споредтрите"знакана дхарма"светътсе намира

в състояниена непрекъснатапромяна и ако човек

не се обгражда с негативна енергия, а отхвърли

съмненията си, породени от желания или от при­

вързаност, той е в състояние да постигне абсо­

лютен покой. Чрез своето учение Буда иска да

помогне на всички хора да се освободятот стра­

данието, което ги заобикаля.

Осмократниятпът и шестте

съвършенства

Освен учението за "трите знака на дхарма'; друга

важна част от будистката философия е учението за

"четиритеблагородниистини и за осмократнияпът:

"Четирите благородни истини" ни показват чети­

рите процеса, чрез които можем да постигнем про­

светление: страданието, източника на страданието,

как да избегнемстраданиетои пътят, водещ до пре­

кратяване на страданието(приеманетона факта, че

страданието съществува, определянето на източ­

ника му, елиминиранетона този източник и начало

на самообучението)."Осмократният път' разкрива

съдържанието на това обучение, което се състои

от осем основни елемента: да виждаш нещата, без

да се влияеш от предразсъдъци - това е "правил­

ната гледна точка"; да мислиш по подходящ начин за

своите убеждения - "правилният стремеж"; да гово­

риш по подходящ начин - "правилното говорене";

да умееш да коригираш поведението си - "правил­

ното действие"; да живееш почтено - "правилният

начин на живот"; да се опитваш да вършиш добре

нещата - "правилното усилие"; подходящият начин

на мислене е "правилното мислене" и накрая уме­

нието да съсредоточаваш мисълта си по подходящ

начин - "правилната концентрация':

След ученията за "трите знака дхарма" и за

"четирите благородни истини и осмократния път"

идва учението за "шестте съвършенства': Думата,

използвана отначало за изразяване на "съвър­

шенство'; е "парамитас" и означава приключване

или постигане. С други думи, шестте съвършен­

ства са свързани с придобиването на следните

шест качества: да предлагаш без съжаление или

"да даваш" (дана); стриктно да спазваш будист­

ките наставления и добродетели (сила); да си

толерантен и търпелив (кшанти); да полагаш уси­

лия и усърдие (вирия); да умееш да се контроли­

раш и концентрираш (дхиана); да проявяваш мъд­

рост (праджна). Човек трябва да се стреми да раз­

вива всички тези качества. Буда, който постига и

шестте съвършенства, учи хората как да се осво­

бодят от страданията, така че всички живи съще­

ства да могат да постигнат щастие.

Той ни учи на трите истини чрез "трите знака

дхарма'; показва ни "четирите благородни истини

и осмократния път" и ни разкрива идеала чрез

"шестте съвършенства': Това е истината за про­

светлението, което Буда постига.

.... Картини и статуи от много

страни изобразяват последователи

на Буда, които постигат нирвана.

Макар че са възпитавани да гледат

на света като на нещо, което

непрекъснато се променя, и да

приемат мисълта за смърпа, те са

изобразени, потънали в печал.

Оеновпв;'[а ввев па будизма

rцастие на този свят

Преди 2 500 години хората нямат представа как могат да се избавят от

страданията, които ги заобикалят. Има само един начин да се избегне

болката, която неизменно присъства в човешкия живот, и това е

постигането на просветление. То се приема от хората по-скоро като нещо,

което е подчинено на реални и методични принципи, отколкото като

религия, и съществуват всички предпоставки да получи разпространение

по целия свят. Каква е истината, която разкрива и проповядва Буда в

желанието си да освободи хората от страданието?

ТОВА СЕ СЛУЧВА не много отдавна - на 11 юни

1963 г. в Сайгон. В знак на протест срещу гоне­

нията, на които са подложени будистите от режима

на Дием, будисткият свещеник Куанг Дю се само­

запалва насред едно от най-големите кръстовища

в града. Снимки, отразяващи това събитие, са раз­

пространени по целия свят, който сякаш онемява

от ужас. Монахът седи в поза "лотос" по средата на

пътя със затворени очи и ръце в специфично поло­

жение, а лицето му е непроницаемо. Монасите,

които го придружават, го заливат с бензин и го под­

палват. Това не е индивидуален акт, а е общо реше­

ние на всички монаси от храма, които защитават

... Представата на Буда за времето.

. ~ Голяма златна статуя на Буда на остров

Кох Самуи в Тайланд. Впечатляващата с

размерите си статуя изразява величието

на Буда, а златото, от което е направена,

символизира огромното значение и

тържеството на учението му.

. .свободата си. Може би, ако те са представители

на религия, проповядваща агресия, той няма да се

подпали в знак на протест, а ще участва в някакъв

терористичен акт срещу правителството.

Пацифизмът и ненасилието, проповядвани от

будистката религия, намират отражение и в посла­

нията към Китай, отправени от Четиринадесетият

Далай Лама, който е прогонен от китайците от Тибет

и живее в изгнание в Индия. Становището, изра­

зено в речите му, за това как трябва да се реши про­

блема, потвърждава будистката философия, че дори

когато е нападан от врага си, човек не бива да при­

бягва към насилие. Тази теория е подкрепена някога

и от самия Буда, чрез приемане на учението за "непо­

стоя нството':

През ХХ в. пацифистката идея на будизма да се при­

ема всичко, намира благоприятна почва и разпрос­

транение и в Западния свят. Практиката да се постига

по-висока степен на духовна извисеност чрез само­

наблюдение и самоусъвършенстване, е много попу­

лярна сред членовете на бийтдвижението, възник­

ващо в САЩ след Втората световна война. И днес

тибетският будизъм продължава да печели последо­

ватели.

По-самовглъбеният характер на будизма, в срав­

нение със западните религии, се дължи на него­

вата тайнственост, на вниманието, което тази религия

отделя на доброто отношение към околните, както

и на една особена психология, която намираме тук.

Всичко това допринася за все по-нарастващата попу­

лярност на идеите, проповядвани от него.

Целта на това духовно учение е да направи щасти­

ето достъпно за всички на земята. Идея, приемаща

се от много хора, които успяват най-после да преодо­

леят религиозните ограничения.

Терминът на езика пали за "вечен закон" е дхамма,

или учението на Буда. Будистките принципи за мир

и ненасилие намират отражение в стихове от

"Дхаммапада'; където също така се осъждат кла­

совите различия и редица други предразсъдъци,

сеещи раздори сред хората.

Няколко века по-късно, през VIII в., известният

поет Сантидева от движението Махаяна, изра­

зява почти същите идеи. В неговото произведение

"Бодхичариаватара" (Bodhicaryavatara) четем след­

ните мисли за опасността от омразата:

"Съзнанието не може да намери покой, нито да

изпита радост или удоволствие, то не може да си

почине или да се почувства в безопасност, докато

стрелата на омразата пронизва сърцето':

Будисткото учение изтъква факта, че омразата и

ненавистта, както и желанието и алчността, произ­

лизат от фундаменталното невежество. Това невеже­

ство се дължи на погрешното схващане, че можем

да водим независим и непод­

властен на промени живот.

Ние приемаме, че сме съще­

ства, независими от другите.

Незнанието е това, което ни

разделя и ни пречи да забеле­

жим взаимната ни зависимост

и взаимодействието ни с оста­

налия свят. Единствено прео­

доляването на това незнание

ще ни помогне да се освобо­

дим от затвора, който изди­

гаме за себе си и за остана­

лите.

~ Тази снимка на монаха Куанг ДЮ,

който се самозапалва, обикаля света,

утвърждавайки пацифистките принципи

на будизма и оказвайки значително

влияние върху движението срещу

войната във Виетнам.

ПII

--- -- ----- - - - ------ -- --- - - -- -- - -- ~ -~ ~ ,--- - ~~-: ~~ - - - - --; --~ -,-~ ----~--,-'--- ---.~ -- -~ --

Важни събития .,'. '., , 1- • _'

,г,~ ....~,~..... ~,\'-' ~ . " k" ~ ,f • ' •• ,,,

Мъдрост

Всички ние сме подвластни на най-различни

предразсъдъци.Никой не прави изключение.Нито

един човек не е напълно освободен от пристрас­

тията си. Ние не харесваме определени цветове

или звуци, дразнят ни определени обстоятел­

ства, поведение или начин на работа. Дори поня­

кога сме безмилостни критици на самите себе си.

Очевидно е, че някои неща харесваме, а други ­

не. Способността ни да правим подобни разлики е

неделима част от човешката ни природа. В крайна

сметка хората, за разлика от другите живи съще­

ства, имат способността да определят своите цен­

ности и да правят избор. Свободният избор и сво­

бодата да избираш се приемат за основни права.

Какво тогава не е в ред?

Проблемът е, че ние утвърждаваме нашите

предпочитания и антипатии, давайки им действи­

телна сила, когато формираме непреклонни въз­

гледи и ги приемаме за абсолютни истини, когато

решаваме кои са ценностите за нас и за другите, а

след това тези решения се превръщат във филтър,

през който възприемаме себе си и останалите.

.... Чифт очи, символизиращи лицето на Буда, са изобразени

навсякъде по стените на "Бодханат ступа" в Катманду.

Ние влизаме в един свят, изпълнен с предраз­

съдъци, които причиняват страдание и оказват

огромно влияние както върху нас, така и върху

останалите. Независимо дали са свързани с уни­

щожени любовни и приятелски връзки или с рели­

гиозни и завоевателни войни, или пък се прави

опит да се установи господство и да се ограничи

нечия свобода, тези пристрастия отнемат човеш­

ките ни качества.

(лед шестгодишно медитиране

купичката мляко с ориз, предло­

жена от Суджата, дыцеря на старейши­

ната Сенани, е това, оето връща силите

в изтощеното тяло на Сидхарта.

Оризът и захарта се смесват и след

това се заливат с млякото, сварено с

билки, като лаврови листа например,

след което сместа се вари до сгъстя­

ване. Ние не сме сигурни какъв е про­

изходът на това сладко ястие, но се

смята, че по това време то е широко

разпространено не само в Индия, но

и в цяла Южна Азия. Понастоящем то

е популярно и на Запад като десерт и

се нарича оризов пудинг. То е едно от

традиционните ястия в Япония на Нова

година (озони), а така също присъства

на трапезата в Индия в новогодишното

утро, както и на всеки празник.

В Латхамасамбодхи" (биографията на

Буда на езика пали) се споменава, че

Суджата се моли на бога на баня новото

дърво (свещения фикус) да й прати мъж

от същата каста, от когото тя да роди

син. Преди да приготви млякото с ориз,

тя моли слугите да докарат 1 ООО глави

добитък в гората, където да ги напоят и

нахранят обилно. След това разделя ста­

дото на две, по 500 глави всяко, издоява

едната половина и дава млякото на дру­

гата. Повтаря отново и отново цялата

процедура, докато накрая не остават

само осем крави. С млякото на тези

крави тя приготвя ястието с ориз.

"Съществуват два дара, които носят

голям късмет: оризовият пудинг на

Суджата и ястието, приготвено от

ковача Чунда, което разболява Буда:'

Тези думи на Буда, преди да постигне

нирвана, са записани по-късно в све­

щените будистки текстове "Махапари

Нирвана Сутрас". Може би Буда се чув­

ства задължен до известна степен на

Суджата, която му дава възможност да

направи първите си стъпки към про­

светлението. По-късно тя става негов

последовател.

... Колелото на живота на Суджата.

Съвременници

Влиянието на един

добронамерен дух, преодоляващ

пространството и времето

Когато осъзнава, че щастието в този живот, а не в следващия, е важно за хората, Буда

започва да обяснява учението си на другите по разбираем за тях начин. Неговата

философия се радва на все по-голяма популярност, особено когато я приемат и

образованите хора, притежаващи по-висок обществен статус. Представата на Буда за

света успява да разкрие и отрази истинската природа на човека и продължава да вълнува

сърцата на хората през вековете.

Познавачът на трите учения,

вдъхновени от будистката доктрина

Сюан Цэян (602-664)

Сюан Цзян става известен със своето произведение"Пътешествие на Запад" (класическа

творба в китайскаталитература),описващонеговитеприключенияпо времена пътуванетому из

Индия в търсенена сутрите.Той е един от онези бележити китайскимонаси, които стават после­

дователи на Буда. Негова заветна мечта е да отиде на поклонениев родното място на Буда. По

това време в Китай е на властдинастиятаТан (основана през618 г.) и страната навлиза в период

на политически вълнения поради честите промени в управлението. Във връзка с това на мона­

сите им е забранено да напускат империята. Въпреки забраната, Сюан Цзян, който тогава е на 27

години, се отправя на пътешествие през 629 Г., след като напуска тайно замъка, в който живее.

Очаква го дълго и трудно пътуване. По време на това поклонничество му се налага да

преодолява планини и безкрайни пустини, често под заплахата да бъде убит от планинските

разбойници или от чужди войници. Независимо от всички тези опасности, смелият монах не

се отказва от намерението си.

Когато най-после Сюан Цзян достига до своята цел, той избухва в сълзи при вида на дър­

вото бодхи, под което Буда постига просветление. Той се пита що за живот води Буда, за да

успее да достигне до подобно състояние на духа и какви страдания трябва да е понесъл. Сюан

Цзян няма представа какъв е бил в миналия си живот, но е убеден, че заради греховете, които

е извършил тогава, няма възможноспа да срещне Буда. Ако животът му е праведен, той със

сигурност щеше да е един от учениците на Буда, отдаден на медитация. Когато осъзнава това,

го обзема срам заради собствените му недостатъци.

Сюан Цзян прекарва слеДВi3,Щите пет години, изучавайки будистките текстове в Наранда,

и чак след това решава да се върне в родината си. Хората в Наранда, които се привързват към

него, се опитват да предотвратят заминаването му. Той успява да ги убеди в необходимоспа

да замине, обяснявайки им, че желанието му е да разпространи будисткото учение по света и

че не е в състояние да осъществи тази мисия, ако остане в Наранда.

Той се завръща отново в Китай след шестнайсетгодишно отсъствие. Тук превежда свеще­

ните будистки текстове, които донася от Индия, и проповядва будизма из цял Китай.

._------- ------------------

Буда

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Судата

Шарипутра

Той е най-значимият

послеДователна Буда.

BapДX8MёlH8

(ок.549 r. пр. Хр.- ОК.477 r. пр. Хр.)

Създател на джаЙнизма. Както и

Буда, той е роден в Дворец в

Кwатрия. Отказва се от правата си

на принц и отрича кастовата

система. Той е в съперничество с

Буда, като създател на нова религия.

---1.. Влияние в Европа---1.. Опоненти

Ученици ­последователи

Владетел на велИКОТО

царство Косала. Той КУПУва

от принц Джета градината

Джетавана и построява в

нея монашеско убежище,

което предлага на Буда.

Iцар AWOKa

Iцар Мяnиндо

Iпринц ШотокуСуджата

Девадата

Той е братовчед на Буда и

става негов последовател

след завръщането му 8родината. Впоследствие се

опитва да зоговорничи

срещу Буда и да заеме

мястото му.

IЧетиринадесетиятДanайЛама

МаркоПоnо

Дъщеря на старейшината на едно село,

за КОЯТО се смята, че предлага на Буда

като дар ястие от мляко и ориз по

време на неговото просветление.

Суджата става един от неговите верни

последователи .

... Личностите в сивите карета са представени в тази глава.

1(юанЦэян

Владетелят на Индия, който подкрепя

будизма

Цар Ашока (управляващ в периода приблизител-

но между 268 г. пр. Хр. и 232 г. пр. Хр.)

Желаниетона Буда, предида умре,е учениетому да намериширокоразпространение.Тази

идея е приета присърце от един цар, който управлява страната близо два века след смъртта

на Учителя. Принц Ашока от династиятаМауриа в Индия е амбициозенмъж, чието желание е

да разшири границите на царствотоси. Той се възкачва на трона, след като избива останалитепретендентиза властта в лицето на братята си, след което

завладява и съседнотоцарство Калинга.Той убива не само войницитена врага, а така също жени, деца и монаси.

Усилията на Ашока са възнаградени.Той обаче е обзет от угризения на съвета заради смъртта на толкова много хора, която причинява.Тогава при

Ашока идва един монах, който му обяснява, че хората по рождениеса добри и че злините,извършениот тях, могатда бъдат изкупени с добри дела.

Ашока се разкайва за жестокоститеси и приема будизма.Две години по-късносе посвещава на мисията да направи тази религия световна.Той не се

ограничавада върши това само в Индия, но насочва усилиятаси и към Сирия, Египет и Македония.

След като посещава свещените за будизма места, той предприема множество начинания, като издигането на каменен монумент, на който гравира

основни постулатиот учението на Буда, строи храмовеи т. н.

Ашока проповядвавяра в добродетелитеи забрана да се отнема човешкиживот и неотстъпноследва своята мисия до края на дните си. Без усилията

на Ашока будизмътвероятноне би се радвал на толкова широкоразпространение,на каквотосе радва днес.

- .-

Съвременници

Търговецътот Венеция,известен в цяла Европа

със своите пътешествия

Марко Поло (1254-1324)

През Средновековиетобудизмът се разпространявадалеч извън границите на Индия, като намира

последователииз цяла Азия. Известният венециански търговец и пътешествениксъщо е повлиян от

това учение. Бащата на Марко Поло, търговец от Венеция, предприема дълги и опасни пътувания,

свързани с търговскатаму дейност. През 1271 г. синът му Марко го придружава в едно такова пътуване

до империята на хан Кублай. Те спечелват доверието на хана и остават на служба при него цели 16

години.

Марко Поло посещава множество азиатски страни и има възможността лично да види голям брой

редки и удивителни неща. Хартията, въглищата, загадъчните японци - всичко това събужда любопит­

ството на европейците.

На път за родината си, в Цейлон той се среща с един будистки монах и остава дълбоко впечатлен

от учението, което той проповядва. Търговецът от далечната християнска земя осъзнава, че такъв свят

и достоен човек като Буда в християнския свят ще бъде почитан като светец, равен на Исус Христос.

Всъщност един век преди това Католическата църква признава Буда за велик мъдрец, но този факт не е

известен на Марко Поло. Все пак твърде необичайно е за един християнин по онова време да възхвалява

толкова светец от друга религия.

През 1287 г. Марко Поло разказва за своите пътешествия на писателя Рустичело да Пиза, който напис­

ва книгата "Милионът; известна като "Пътешествията на Марко Поло': Тук е описана и случайната му среща

с индийския монах.

Един забележителен човек, който подкрепя

разпространението на будизма в Япония през епохата Асука

Принц Шотоку (574-б22)

Будизмът достига до Япония през 538 г. Японският император Сога но Умако се чувства застрашен от упра­

вляващата в съседен Китай династия Суи. Чрез Корея културата на Суи до голяма степен прониква в Япония,

преди там да започне разпространението на будизма. По това време Шотоку, твърде млад и повлиян от полити­

ката на Ума ко, става ревностен последовател на Буда.

Още в младежките си години Шотоку показва една необичайна интелигентност. Той е добър слушател и

винаги успява да вникне в разговорите на хората около него. През 593 Г., когато е на 20 години, той получава

реална политическа власт след възкачването на трона на майка му, императрица Суи ко, и способностите му

стават очевидни за всички. Той създава дванадесетстепенна дворцова йерархична система и съставя консти­

туция, известна като "Седемнайсет закона'; с което полага основите на японската национална държава. 3а да се

запознае по-добре с философията на будизма, той изпраща Оно но Имоко няколко пъти на обучение в Китай и

започва строителство на будистките храмове"Хориу-дзи" и"Икаругадера':

Тревога завладява душата на принца, когато вижда колко несигурен е светът около него. Той се опитва да

създаде една силна японска нация и многобройните опити за покушение, както и интригите срещу него, го

огорчават и наскърбяват дълбоко.

Преди смъртта си през 622 г. той заповядва да бъде издигната статуя на Буда. Голямото му желание е да

постигне просветление - нирвана. Неговата дълбока почит към Буда създава предпоставки за процъфтяване на

независима японска будистка култура, вдъхновяваща такива забележителни монаси като Кукаи и Саичо.

,

Буда

Първият западен владетел,

който приема будизма

Цар Милинда (Менандер I Сотер, който управлява

приблизително между 160 г. пр. Хр. и 145 г. пр. Хр.)

Цар а е потомък на великия гръцки цар Александър и управлява област в

Северозала,с а ия. По време на управлението му се разнася славата на един мъж на

име Нагас _ огато Милинда научава за него, той пожелава да се срещне спреподобния

Нагасена

Когато IЪДP€ЦЪT отива в двореца, Милинда му задава множество въпроси, свързани със

себи остта. злото и други подобни, за които самият той няма отговор. Отговаряйки на неговите

въпроси. IaCe а постепенно му разкрива философията на Буда.

сл !за илинда се интересува дали е възможно Буда да направи така, че всеки човек

а nocтигне нирвана. Нагасена поклаща отрицателно глава. Това не се случва на всеки.

о следват правилния път и са наясно със законите, които трябва да знаят; които

отхвъ за оните, от които трябва да се откажат; изучават законите, които трябва да научат-

само те са в състояние да постигнат нирвана.

Това озна ава, че само онези, които изучават будизма, следват неговата философия и практикуват аскетизъм, могат да намерят място сред при виле-

гирова е. или нда остава изключително удовлетворен от дискусията и решава да приеме будизма. За много кратко време религията, която дотогава

се раз pocrpaнява само в Азия, успява да проникне и на европейския континент.

По !РОб аетите от този разговор са записани от един от чиновниците на Милинда и стават известни като едни от най-значимите будистки текстове­

"Въпросите а цар Милинда'~ Приемането на будизма от този владетел води до появата на уникалната гръко-будистка култура - прочутата Гандхара.

Тибетският лидер, който проповядва

учението на Буда по целия свят

Четиринадесетият Далай Лама (р. 1935 г.)

Годината 1950 г. е трагична за Тибет - районът на запад от днешен Китай. Китайската Народна Република,

основана през 1949 Г., нахлува в Тибет и го анексира, принуждавайки народа му да приеме китайския начин

на живот и китайската култура.

Великият тибетски водач, Четиринадесетият Далай Лама, заедно с други монаси, прави всичко възможно,

за да се ПРОn1вопостави на тази инвазия, но борбата им не успява: голям брой храмове са разрушени и много

хора са уБИn1. През 1959 г. Далай Лама е принуден да се оттегли в Северна Индия (в Дхармсала), където създава

кабинет в изгнание.

Философията на Далай Лама е описана първоначално от човек на име Тцонгкхапа, който дава нова интер­

претация на просъщеетвуващия вече над шестнадесет века будизъм. Според тази интерпретация духът на

Далай Лама непрекъснато се преражда в човешко тяло. Четиринадесетият Далай Лама е роден в една ферма

в малко селце. Когато е на две години, решават, че в него е прероден Тринадесетият Далай Лама и че той е

следващият.

Според Далай Лама човекът е миролюбиво същество, а такова е и твърдението на Буда. Религиозният водач в изгнание остава верен на будисткото

учение и продължава да търси мирно решение на конфликта с Китай, надявайки се, че един ден ще бъдат прекратени всички войни и на земята ще въз­

тържествува мирът.

Този Далай Лама е един истински последовател на Буда, тъй като желанието му е да реши конфликтите с представителите на другите религии, без да

прибягва до насилие, а само с методите на убеждението. Тази негова дейност получава признание и през 1989 г. е удостоен с Нобелова награда за мир. И в

наши дни той посвещава всичките си усилия на каузата за постигане на световен мир.

"

" .n "/ '

.... Пагодата "Кутодоу" в Мандалей

(Мианмар) съхранява 729 мраморни

плочи, върху които са гравирани

текстове от "Трипитака" (сборник със

свещени будистки текстове).

върху целия Индийски субконтинент и предпос­

тавка за разпространението й през вековете.

За нещастие завладяването на Индия от мюсюл­

маните и разрушаването на множество важни

будистки храмове през XIII в. спира развитието

на будизма и е начало на епоха на упадък за тази

религия.

Понастоящем страните, които почти изцяло при­

емат будизма, са Тайланд и Виетнам.

В Тайланд това се случва, след като царят на стра­

ната става последовател на будизма и го обявява за

национална религия. Освен в Тайланд и Виетнам,

разбира се, последователи на будистката фило­

софия има и в други страни в Югоизточна Азия:

Мианмар, Лаос и Камбоджа. Преди навлизането на

исляма през XIV-XV в. в Индонезия, и тук будизмът

намира добър прием в няколко от царствата на

острова, най-известното от които е това под упра­

влението на династията Шейлендра на остров

Ява, откъдето се разпространява по целия архи­

пелаг. И до днес са запазени руините на няколко

великолепни

будистки храма от

онова време, като

"Боробудур" в Ява

и "Ангкор Ват" в

Камбоджа.

През 111 в. пр.

Хр. будизмът дос­

тига Шри Ланка

- една изключи­

телно важна точка

по морския път към

Югоизточна Азия и

Китай. Заслугата за

това принадлежи

на Махиндра, син

Будистката култура се

разпространява по целия свят

.... Пететажната пагода в храмовия комплекс "Хорю-дзи" (Япония).

Японските храмове обикновено не са толкова величествени, за

разлика от храмовете в Югоизточна Азия.

в началото на нейното разпространение будистката религия отдава значение

единствено на проповедите на вдъхновителя й и през този период не се

създават текстове, храмове или статуи. Но учението се разпространява и в

други страни, в които намира подходяща почва, при което взаимодействайки,

но в същото време и оказвайки влияние върху техните традиции и култура,

дава начало на един свят, отразяващ будисткото изкуство и култура. Освен

това, поради пацифистката философия на будизма, това учение и досега влияе

върху мирогледа и мисленето на всички противници на войната.

Разпространение и метаморфози

ВЕЧЕ 25 ВЕКА БУДИЗМЪТ се разпространява

по света и несъмнено е подложен на някои

промени, в',зависимост от степента на развитие

на обществото и на хората в отделните страни.

Появяват се и изцяло нови версии на будис~

ката философия, като тибетския будизъм. Фактът,

че това се допуска, се дължи на миролюбивия и

толерантен дух на будизма. Катализатор за широ­

кото разпространение на това учение, което два

века след смъртта на създателя му се ограни­

чава в рамките на Северна Индия, е дейността на

цар Ашока, управляващ Индия през 111 в. пр. Хр.

Приемането на будизма от този владетел, както и

активната мисионерска дейност, която той подпо­

мага, е причина тази религия да се разпространи

ТV I" ръгваи, монахо.

Разпространи истината сред

всички живи същества!"

на цар Ашока. Неговата династия без съмнение

играе огромна роля за запазването и разпростра­

нението на будистката религия, която обаче с вре­

мето започва да губи влиянието си.

Смята се, че първото изображение на Буда е

създадено в Гандхара около I в. пр. Хр. Моделът

е каменен отпечатък от крака на Буда, направен

след смъртта му. В този отпечатък се чувства него­

вото присъствие и изображението се превръща в

обожествен артефакт.

Основно правило за будизма в Шри Ланка и

Югоизточна Азия е, че не признава друг Буда и в

тези страни той е почитан чрез гигантски статуи,

изобразяващи го сияен като злато. Това е в дълбок

контраст с вярвания като бодхисатва и гуан ин,

широко разпространени в Китай и Япония.

Кратък обзор на източноазиатските

философии

Пътят на коприната, пресичащ Централна Азия,

дава възможност за разпространение на будизма

в Китай. ДО XIV в. този район вече е под влияни­

ето на исляма, но съществува период, през който

около границата с Иран господстващата религия

е будистката. Смята се, че районът на Гандхара в

Северен Пакистан е крепост на будизма. В доли­

ната Тарим в Северен Дунхуанг (днес автономна

област Синдзян) и в нейните околности са открити

огромен брой будистки паметници.

Будизмът започва да се разпространява в Китай

по време на династията Хан. Китай обаче е важен

център на източноазиатската култура със свои

традиции и новата религия не се радва на толкова

голяма популярност, още повече, че родината на

будизма е Индия.

А Буда не желае да бъде обожествяван по никакъв начин, но

поради взаимодействието на будистката философия с местни

вярвания, в някои страни се превръща в традиция негови статуи

да бъдат украсявани и почитани като тези на другите божества

(храм в Монголия).

· -

Изкпючитепио впияиие

А На будизма често се гледа с пренебрежение от страна

на религиите, забраняващи преклонението пред идоли.

Огромните статуи на Буда в Бамиян са разрушени от

ислямски екстремисти.

А При разпространението си

будизмът се смесва с различни

местни обичаи, което води

до появата на най-различни

церемонии и в наши дни Буда е

изобразяван по различни начини

(храмът в Рангун, Мианмар).

~ Ступа в храма "Ват Пра Дат

Харипунчай" в Лампун (Тайланд).

В тази страна. в която будизмът е

превърнат в национална религия.

често могат да се видят подобни

позлатени кули.

и Когурьо на Корейския полуостров. На територи­

ята, на която днес се намира Южна Корея, където

векове наред господстваща е идеологията на кон­

фуцианството, будизмът намира изключително

благоприятна почва за развитие. Царството Сила,

което е завладяно от Пекче и Когурьо преди обе­

динението на целия Корейски полуостров, дори

приема будизма за своя национална религия и

става родина на голям брой будистки монаси.

В епохата Нара тази религия

придобива огромна популярност

в Япония. На нея се гледа като

на средство за защита на стра­

ната и се приема за източник на

мир в района. Будизмът се смесва

с местните вярвания в Япония и

редица божества от шинтоизма са

смятани за проява на Бодхисатва.

Езотеричният будизъм, свързан с

обожествяването на свещени пла­

нини, запазва връзките си с древ­

ните шинтоистки традиции на пре­

клонение пред природните сили и

явления и продължава развитието

си през епохата Нара. Странната

смесица между будистката фило­

софия и обожествяването на све­

щените планини намира израз в

Често се получава така, че когато някой будистки

текст се превежда на китайски, китайският вари­

а добива по-голяма популярност от оригинал­

ния текст. Най-удивителната черта на източноази­

а с ия будизъм е уникалната му интеграция с еле-

е ти от даоистката философия или да речем с

о уцианските идеи за синовна почит и уваже­

ие. Дзенбудизмът е до такава степен разпрос-

транен в Китай, че терминът "Дзен" се употребява

ато едно общо название за будистката филосо­

фия. В Япония в резултат на смесването на буди­

зма с някои традиционни вярвания се появява

обичаят Обон (празник), който с разпространени­

ето на будистката религия в Япония се превръща

в основен будистки ритуал.

Сутрата на лотоса, езотеричният будизъм, буди­

змът на чистата земя, вярванията в Гуан Ин, в ада

или Архат - всичко това са прояви и резултат

от влиянието и разпространението на китайския

будизъм в Япония.

Макар че Тибет се намира съвсем близо на

север от Индия, будистката религия се разпрос­

транява доста трудно в този район, поради голе­

мите планински вериги, които го заобикалят, и

трудния достъп до него. В крайна сметка будизмът

достига до Тибет през VII в., когато страната е обе­

динена отново от цар Срон-бтсан Сгам-по. През XIII

в. Тибет е завладян от хан Кублай, но тъй като пре­

дишните владетели превръщат будизма в наци­

онална религия, той успява да оцелее и дори

дава разклонения в Монголия и Китай. До Япония

будистката религия достига през царствата Пекче

~ Голям брой

представители на

Западната цивилизация

се обръщат към будизма,

стремейки се да постигнат

вътрешно равновесие.

3а добронамереността и миролюбието на осно­

вателя на будистката религия можем да съдим и

от факта, че самият Буда не одобрява необоснова­

ните и безсмислени спорове. В неговата филосо­

фия прозира стремежът да се подкрепя мира и да

се предотвратяват войните.

Както повечето религии по света, и будизмът

проповядва мир. Доказателство за това е сбирката

от стихове, отнасящи се до ежедневните будистки

практики: "Дхамапада'; съдържаща 423 строфи, в

една от които се казва:

"Омразата не може да бъде победена с омраза,

а единствено с любов (или без никакъв гняв). Това

е общо вселенски закон';

Будизмът и борбата за мир

шингон будизма, основан

от монаха Кукай в плани­

ната Коя, както и в тен­

дай будизма, началото на

който слага монахът Саичо

в планината ХиеЙ.

Кукай и Саичо имат

изключително голям при­

нос за приобщаване

на будизма към япон­

ската култура. Саичо,

който е бивш последова­

тел на течението махаяна

в будизма, полага осно­

вите на разпростране­

нието на един по-особен

будизъм из цяла Япония.

Схващането, че Буда е вез­

десъщ, дава тласък за раз­

витието на уникална за

страната будистка фило­

софия. Трябва да се отбе­

лежи и фактът, че Япония

е единствената страна, в която на будистките

монаси им е позволено да се женят.

Всичко това доказва, че през вековете в различ­

ните части на света будисткото учение непрес­

танно се допълва и обогатява. Основната идея на

будизма обаче, според която човечеството има

възможността да се освободи от хаоса на този

свят, остава непроменена и непокътната.

Огромна статуя на Буда.