1kl _kniga_za_u4itelq_anubis

Откриване на творчеството у детето чрез изкуството

Изкуството е просто въпрос на правене на неща, всякакви неща... добре. Когато изкуството е живо у един човек, независимо от какъв вид може да бъде неговата работа, той става изобретателна, търсеща, решителна и самоизявяваща се личност.

Той намира полза в самата работа, а не извън нея.

Такъв е творческият тип учител - човекът, който ти помага да станеш това, което си. Учителят се превръща в инициатор на творческите способности, заложени във всяка личност. Не е вече този, който предава добре сдъвканото знание по хапка на ден. Той е с децата и изявява най-хубавото от самия себе си, за да развие у тях навиците за творчество и въображение.

Това не са думи. Това са размишления, породени от една практика на училищния живот, от едно професионално вричане и от многогодишна опитност. Няма рецепти: това са завоевания

на нова позиция, на друга роля. И, разбира се, върху плещите на преподавателя се стоварват

безкрайни проблеми, които той сам трябва да реши. Но между едно мъртво и едно живо училище най-достоверната разлика е следната: училището за „потребители" е мъртво. Преструвайки се, че живее, то не отстранява загниването си, което е явно за всички. „Едно живо и ново училище може да бъде само училището за творци."

Креативният човек е особено необходим в днешното общество и той трябва да се създаде. Трябва да се окуражават способностите, които ще помогнат на децата да посрещнат бъдещите предизвикателства.

Никога не е било толкова необходимо творчеството да се доближи до проблемите вкъщи, в общуването, в обществото и в света, колкото днес.

Защо изобразителното изкуство е толкова важно за детето? Има ли наистина някаква съществена стойност за него?

На първокласника е особено трудно да изрази своите мисли, идеи, чувства и преживявания с думи. На помощ идват часовете по изобразително изкуство и музика, в които детето открива различни форми и средства, предлагащи възможности за изява.

„Те рисуват това, което са преживели, и преживяват това, което рисуват."

Кенет Джейсън

Ако на детето му бъде позволено да експериментира в часовете по изобразително

изкуство, то ще има възможност да продължи да го прави и по-късно в своя живот. Защото творчеството е дефинирано като процес на търсене, комбиниране и прекомбиниране на познати елементи и минал опит, за да се създаде нов продукт или идея. Например:

комбиниране на синя или жълта боя за първи път може да бъде творчество, ако детето не е предварително осведомено за резултата.

Изкуството предлага най-достъпния път към творческо развитие в програмите за начална училищна степен. За да поощри творчеството у детето, опитът в изкуството трябва да бъде отворен, достъпен и разкрит.

Детето непрекъснато изследва всичко, което се намира около него. „А какво е това?" „А защо?" - в неговите въпроси звучи безгранична, настойчива любознателност. В рисунката постоянното търсене и радостта от откритията се отразяват без всякакво усилие. Децата не

умеят да скриват своите преживявания и ги проявяват в рисунките си убедено, емоционално и ярко. Именно така се обяснява в детските рисунки откритото изразяване на любовта и омразата, иронията и страха, тъгата и радостта, заинтересоваността и отрицанието.

Ярката емоционалност - това е главното условие и причината за появата на детските

рисунки. А където има емоционалност и преживяване, там има и изразителност. Именно изразителност търсят и намират художниците и любителите на изкуството.

С други думи, явленията от действителността: реалните предмети, техните форми и цвят трябва да бъдат преведени на езика на изкуството, да станат израз на човешките чувства, да придобият емоционално съдържание. Само така те ще се въплътят в произведение на изкуството. Това е стихията на детето - чувствата, емоциите — чисти и неподправени от чужди оценки или мнения.

Художественото творчество формира експресивността у детето и усъвършенства неговата сетивност. Същевременно то помага на детето да осъзнае собствените си душевни, творчески сили. То развива аналитичната способност и създава опит за обобщаване на представите за нещата, за проникване в техния смисъл и същност.

В творчеството на децата изразните средства лежат сякаш на самата повърхност, явно и нагледно до наивност. Затова въпреки неумелото изпълнение то е толкова обаятелно и

експресивно.

Много неща в детската рисунка са подсказани от интуицията.

Откъде и как се появява интуицията, изглежда непонятно. Но всъщност тя е резултат от предшестващата работа и предизвиканата от нея творческа възбуда. Тя поразява с лекотата на своята изява и обикновено се обяснява с таланта.

Детската рисунка е изкуство, което отразява духовния свят на детето. Това изисква грижливо отношение, внимание към индивидуалността на автора, към неговите нужди, интереси и тактично ръководство.

Посоки в учебното съдържание по изобразително изкуство

Посоките в учебното съдържание по изобразително изкуство се определят от петте проблемни области: обект и среда, обект и образ, визуална комуникация, зрител - творба, материали и техника.

Ако разгледаме внимателно тази структура, ще установим, че във второто ядро от учебното съдържание - обект и образ — ученикът извършва същинската част от работата по

изобразително изкуство. Той осъществява изобразителна дейност чрез рисуване, апликиране, моделиране и художествено конструиране.

В останалите области учениците наблюдават, описват и разбират основните връзки между обекти и заобикаляща среда.

Всяко едно от останалите четири ядра може да бъде включено като насочваща идея за разработване на урока.

Пример: Обект и среда. Учениците се запознават с природата в гората, с небето, с морето. Те описват типичните особености и различават реални от фантазии елементи.

Обект и образ. В тази част те довършват с материали по избор илюстрациите от блок-албума и след това изобразяват по избор една от темите в блок № 4.

Първата част има въвеждаща или ориентираща функция за децата и се осъществява чрез

беседа. Втората задача е свързана с умението на всяко дете да придаде определени образи на предметите от природната среда.

Друг пример: Зрител - творба. Децата разглеждат картината „Портрет на семейството на

художника" от Анри Матис. Назовават елементите на изображението, определят изразните средства, материалите и техниката на изпълнение. Децата споделят емоционалното си отношение при възприемане на художествената творба.

Обект и образ. Първокласниците изразяват чрез форми и цветове своето настроение в рисунки на тема „Нарисувай своя дом", като проявяват избирателно отношение към изобразяване на различни обекти от своята среда.

Примерните теми в „Книга за учителя" са разработени въз основа на тази логическа връзка между отделните учебни проблеми и задачи.

Акцентът се поставя върху изграждане на практическите умения в изобразителното изкуство. Това обяснява включването на ядрото „Обект и образ" във всеки час на примерния модел за урок.

Учебното съдържание по изобразително изкуство за 1. клас включва система от знания, умения и отношения. Условно ще приемем трите елемента от системата за три стъпки.

Първата стъпка (знания) е насочена към усвояване на определена информация за различни обекти и принадлежащата им среда. Изкуството в този случай се явява като инструмент за само-откриване. То позволява свобода на избора и децата печелят много в самопознанието чрез изкуството. Те откриват собствени точки на виждане в предметите, в материалите за работа и цветовете. Те заучават нови неща независимо от това, дали работят

по-добре в група или сами, и независимо от това, дали техните собствени възможности са достатъчни, или се нуждаят от съвета на някой друг. Изкуството дава възможност на децата да правят реален контакт със своите собствени идеи и така по-добре да разбират себе си. Виждането на други идеи, различни от техните, може да обогати самопознанието им.

Втората стъпка (умения) изисква децата да бъдат научени да изследват, да комбинират и да работят с различни материали и техники, за да създават реални и фантазии образи. За да научим детето да бъде чувствително към красотата, всеки един от нас трябва да я носи у себе си. Опитът от перцепцията ще развие у детето навика да вижда това, което гледа.

Накарайте децата да гледат скритите точки на природната красота. Онези малки неща, които не се забелязват веднага, от пръв поглед. Съберете света в една огромна рисунка и ги накарайте да разберат, че тази разходка, която правите сред природата, е като разходка

върху рисунка. Тъй като природата непрекъснато създава „рисунки", те могат да правят тази разходка отново и отново и всеки път да виждат нова картина. Например задайте им темата „Разходката на цветовете" или „Цветната разходка", като фокусът се поставя към откриването на колкото се може повече цветове. Друг пример е темата „Слушащата разходка" - учителят провокира чувствителността на децата към многото звуци около тях. След това окуражава „рисунка" по звук или звуци, които те са слушали.

Поощрявайте децата да събират и подреждат предмети от природата, събирайте различни текстури: грапаво, меко, гладко, твърдо, рошаво или космато, пухкав, хлъзгав, надраскан и т.н. Предложете игра „Познай предметите". Със затворени очи чрез докосване да установят какво държат в ръцете си.

Изучавайте комерсиалните предмети, открити в историята. Гледайте за подобия и различия

във формите, цветовете и размерите на обикновените предмети около нас. Обръщайте внимание за красиви линии, форми, шарки, цветове, текстура и в двете среди: природната - на съществуващото в природата, и архитектурната — на направеното от човека.

Изкуството предоставя възможности за разрешаване на проблеми и възможности за вземане на решения. И учителят, и децата са длъжни да вземат безброй решения в процеса на организиране, оцветяване, рисуване, изрязване или моделиране. Първо трябва да решат какъв материал и какви инструменти ще използват. После да изберат формата, размера, цвета, стойността, структурата и шарките. Еволюционният процес продължава от момента, в който творческата работа е започнала.

Третата стъпка (отношения) е свързана с формиране на естетически критерии и оценки

чрез изследване на изобразителното изкуство, народното творчество и традициите.

Изкуството развива и укрепва Аз-концепцията. „Самоувереността е първата тайна на

успеха - казва Ралф Емерсон, - ...и арената на изкуството е място, където може да се построи това самодоверие и самоувереност." Самоувереността е чувство на сигурност в собствените възможности, способност и сила. Когато види своята творба приета и оценена, детето изработва оценка за своите качества. Учениците печелят увереност чрез множество решения, предизвикателства и проблеми, с които се срещат в часовете по изобразително изкуство. При окуражаване на тази способност у децата - да мислят за себе си по техен уникален начин - се възпитава Аз-концепцията. Често това е единственият случай, в който възрастният казва: „Направи го по твоя, а не по моя начин" или „Ти си откривател и творец".

При разглеждането на чужди работи детето се учи да оценява различните идеи и да

разбира, че често има повече от един верен начин да направиш нещо. Родители и учители могат да възпитават това разбиране чрез оценяване на всяка работа за нейната уникалност.

В предложените примерни теми за 1. клас са използвани трите елемента от системата на учебното съдържание. Разбира се, не е необходимо те да бъдат поставяни с еднаква тежест при разработването на урока, тъй като и трите стъпки са безусловно и взаимно свързани.

В заключение е необходимо да кажем, че някои от примерните теми са представени подробно и са последователно методически обяснени. Това се налага при запознаването на децата с нова техника, материал или нов вид изобразително изкуство. Описанието е предложено с цел да облекчи работата на учителя (в търсене на допълнителна информация) и да го мотивира в успешното реализиране на задачите.

Текстовете в учебника по изобразително изкуство са предназнaчени за учителите и родителите.

1.

Примерно тематично разпределение на учебното съдържание по изобразително изкуство за 1. клас

Какво знам и мога

(I седмица)

Входяща диагностика

Обект и среда

Природна среда и характерни особености (растителност, животински свят).

Обект и образ

Децата описват и изобразяват обекти от природната среда. Материали: цветни моливи, пастели или флумастри.

Задача

Учениците довършват рисунките.

В началото на обучението по изобразително изкуство проличават ясно своеобразието и разликите в подготовката на първокласниците. За да установи реалните изобразителни

възможности на своите възпитаници, учителят трябва да проведе два или повече урока (входяща диагностика).

Необходимо е да приемем, че учителят не е задължен да демонстрира способност на художник или дори да знае как да рисува по каноните на изобразителното изкуство. Но всеки, който планира да преподава изобразително изкуство, независимо от възрастовата група, е нужно да знае какво е изкуство или поне какво експертите вярват, че то е.

За детето изкуството е повече от смисъла на рисуване на картини или правене на предмети. То е начин, по който то изразява своята индивидуалност и предава своите идеи за себе си и за своя свят.

На първите две илюстрации в блок-албума, децата оцветяват и довършват липсващите

части от картините. Материалът за изпълнение е по избор (цветни моливи, пастели или флумастри), познат и използван в предучилищна възраст.

Учителят помага на учениците да направят устно описание на характерните особености на природната среда, за да направи връзка със следващата задача (от втората седмица). Той обръща внимание на децата какви са цветовете над силуетните фигури на дърветата и как са подредени, изброява названията на цветовете и установява, че те са същите, както и на пелерината на магьосника.

Диалогът с учениците може да бъде такъв: „Какви са тези цветове? Та това са цветовете на

дъгата, която виждаме след дъжд. Да, но това са и цветовете на художниците. Те са също и цветовете на вашите цветни моливи, на флумастрите и пастелите, на водните бои. С тези цветове вие ще рисувате."

Желателно е в края на първата задача учителят да направи въведение в изобразителното изкуство с беседа, напомняща тази от титулната страница.

Какво знам и мога

(II седмица)

Входяща диагностика


Учениците избират и описват основни елементи на средата.


Учениците изобразяват различни по съдържание и вид изображения.

Задача

Учениците избират самостоятелно темата, по която ще работят.

През втория час децата рисуват в блок № 4 една от примерните теми „В гората", „В небето", „В морето". Изпълнението на изобразителната задача е също по избор: с графичен материал или чрез моделиране с пластилин (вариант).

В края на втория урок детските творби се събират и оценяват по следните показатели:

• Самостоятелно ли е направен изборът на темата, или с помощта на съученик?

• Изобразени ли са особеностите на природната среда?

• Придържа ли се ученикът към реални образци от действителността, или включва фантазии елементи, плод на въображението?

• Проличава ли определена логика при композирането на рисунките - разполагане на

предметите в зависимост от техните „рангове"? Има ли център? Преобладават ли вертикални и хоризонтални линии, които предизвикват усещане за покой и неподвижност? Има ли динамика и възпроизвеждане на движението?

• Техника на изпълнението. Детското творчество се намира в пълна зависимост от

материала, от неговото количество и разнообразие. Той стимулира и в отделни случаи подсказва съдържанието. Развива едни или други способности: в един случай графични, в друг - живописни или декоративни.

• Колорит на картината. Дали цветовото изграждане на рисунката е частично или цялостно? Има ли нюансиране на цвета при работа със сух пастел? Изразява ли цветът авторското отношение („красиви" и „грозни" бои)?

7. Начин на изграждане на формата. Има ли в рисунката щампа? Децата са много възприемчиви към рецепти, които опростяват рисуването. Затова в рисунките им се появяват стереотипни изображения на борове с хоризонтални клони или дървета с ореол на мястото на короната. Изменя ли се рисунката на дърветата: броят на клоните - прави ли са, или преплитащи се?

При анализ на задачата по моделиране се оценява:

• Изборът на начин за изграждане на фигурата. От едно парче пластилин или чрез разрязване и изтегляне, слепване на отделно моделираните части. Спазени ли са пропорциите?

• Композирането на работата. Едри или дребни са фигурите, брой на елементите, начин на свързване - плътно или на разстояние, устойчиво ли са моделирани, постигнато ли е равновесие, има ли движение?

• Начините на изграждане: чрез гравиране и налепване.

При обобщаване на изводите учителят определя входящото ниво на своите ученици и прави годишното разпределение по изобразително изкуство.

Предложените подробни критерии за оценяване се използват и в останалите уроци по изобразително изкуство.

Вълшебният свят на изкуството

(III седмица)


Връзка между обект и среда в реални и фантазии ситуации.


Създаване на фантазен образ. Учениците формират обобщени представи за цвят, форма и общи пропорции.

Материали за рисуване

По избор - цветни моливи, пастели, флумастри.

Задача

Учениците оцветяват вълшебника от с. 8-9.

Вариант на задача

Рисуват любим герой от филм или от книга.

Рисунките на теми с фантастични герои са най-доброто средство да се увлекат от рисуването и онези деца, които не се интересуват много от него. Светът на фантазията и

приказките е необятно широк. Всяко дете лесно открива в него нещо свое, заветно, съответстващо на неговия темперамент, вкусове и настроения. Вълшебните герои са надарени с безгранична сила, извършват подвизи в борбата със злото и несправедливостта, те творят чудеса. Включването на вълшебника в учебника е най-добрият помощник в работата на учителя по изобразително изкуство.

Нашият вълшебник ще помогне на децата да открият красотата на света, в който живеят, и радостта от собственото творчество. Идеята за участието на този герой е създаването на

творчески климат чрез техниката на „фантастичните хипотези". Тя е крайно проста, изградена

във формата на въпроса: „Какво би станало, ако...".

• Какво би станало, ако имам вълшебна пръчка?

• Какво би станало, ако сменя цветовете на дъгата?

• Какво би станало, ако аз стана Хари Потър?

Тези въпроси са подходящи и в часовете по други предмети, тъй като създават нова ситуация пред детето и провокират креативното мислене.

Учителят напомня на децата каква е дрехата на магьосника, след което повтаря названията на цветовете. Те имат вълшебна сила. Нарисувани на страницата в блока и оцветени с боите на дъгата, картините ще разкрият познати и фантастични истории. Всичко, което хрумне на учениците, те могат да нарисуват с чудотворните бои.

Работа с четка

(IV седмица)

Материали и техника

Децата разбират връзката между материал и техника, назовават цветовете, прилагат

самостоятелно и по усет еднородни и смесени бои за рисуване, водни бои и техники за работа с тях.


Получаване на цветове. Форма и цвят.

Задача

Учениците се опитват да довършат цветния образец. Акварелът е водна боя. Водата е нужна за разтваряне на боята, за изсветляване на тона, за овлажняване на хартията, за поправяне на грешките. Достойнството на акварела е в звучността на цвета, лекото преливане

на боята, вън въздушната прозрачност и в едва уловимите преходи от тон в тон. Освен това акварелът има много разнообразно приложение. Обикновено с него се рисува веднага върху мократа основа,без поправки, като се сливат тон с тон, петно с петно. Но с него се рисува и

върху суха основа, като понякога отделни детайли се отделят от съседните с по-голямо или по-малко бяло петно.

Учителят запознава децата с особеностите на водните бои и получаването на цветовете - оранжев, зелен, виолетов, розов, сив, светлосин. Том демонстрира начина на работа с боите и четката. Обръща внимание на правилната употреба на четката.

Възможностите за работа С водните бои и с облата четка се разкриват, като се изпълняват нефигурални технически упражнения Това се рисунки, които се състоят само от лист и петна, без да се изобразяват предмети. За целта рисувателният лист се разделя на четири части с

линии, направени с върха на четката (от учителя). След това във всеки от получените правоъгълници се изпълняват упражненията.

1. С върха на четката (точки).

2. С движение по дължина (зигзагообразни или начупени линии)

3. Напречно движение с четката оставяйки широки пътеки (фон)

4. Чрез тупкане (капковидни следи)

На страницата в блок-албума е направен показ, който децата довършват, работейки с върха на четката и тупкане.

В обсъждането на работите учениците се стремят да познаят как е изпълнено дадено упражнение с облата четка. Цветовете в едно упражнение могат да бъдат от един цвят, в друго - контраст-

ни, в трето могат да бъдат използвани всички бои от кутията (ако по-голяма част от

учениците са били в детска градина и притежават необходимите навици за работа с водни бои).

Техника на акварела

(V седмица)


Упражнения за работа с боите: разреждане, наслояване (върху мокро, върху сухо), полагане едно до друго (мозаично) - мокро, сухо, смесено.


Изграждане на най-общи представи за цвета. Начини за получаване на производни

цветове.

Задачи:

1. Употреба на водните бои чрез разреждане -да се изпълни само с един или два по-тъмни цвята (червен, син, тъмнозелен).

2. Наслояване на водните бои: да се направи тъмен върху светъл цвят - върху мокро и след изсъхване. Светъл върху тъмен цвят - върху мокро и след изсъхване. За да се разбере промяната на цвета, когато се наслоява върху мокър и сух слой, петната с четка се поставят с по-ясно очертан контур.

3. Мозаично подреждане (едно до друго) на цветни петна, докато са мокри и след изсъхване (мокро до сухо).

Когато е необходимо, при рисуване по натура, по памет или въображение, да се отделя

време за технически упражнения с водни бои. Те обогатяват изобразителните възможности на учениците.

Техниката на рисуване с флумастри, маслени, сухи пастели и цветни моливи е позната на децата още преди да тръгнат на училите

Характерно е полагането на тон върху листа, при което няма полутоново изграждане на

цвета. Само при работата със сух пастел се получава преливност на тона и смесване на боите, мекота и лазурност.

Учителят може да даде за пример получаването на полутон чрез използването на сухи пастели и да обясни, че същият ефект се получава и при работата с водни бои, при което лазурният ефект се получава по пътя на разреждането на боята с вода.

В образеца на блок-албума е показана комбинация от акварел, маслени и сухи пастели. Акварелът се стича от положения пастел, като образува своеобразни петна и външно напомня заливка на глазура в керамиката. Могат да се използват и цветни моливи, които завършват рисунката.

Упражненията се демонстрират последователно, като се изчаква всички ученици да направят дадения пример и тогава се преминава към следващото упражнение.

Рисуване по памет на есенни листа или плодове

(VI седмица)


Децата анализират особености в наблюдавани реални предмети и разбират връзката между обект и среда.


Изграждане на умения и навици за изобразяване на предмети по памет у първокласниците. Създаване на реални образи на предмети от действителността.

Задача

Да се нарисуват есенни листа или плодове.

Изборът на моделите за рисуване е съобразен с интересите и преживяванията на децата. За да се спази последователното усложняване на задачите в темата, предлаганите модели се подреждат в следния ред: есенни листа, плодове. Подбират се есенни листа от дъб, лоза,

топола и други. Те са плоски по форма и в приятна цветна гама от жълто, червено и зелено. Предлагат възможности за прилагане на техниките разреждане и наслояване на боите, които се подсказват от преливащите се цветни петна върху самите есенни листа.

Обща задача: да се нарисуват есенни листа, най-малко две на брой, като се покрие цветно целият рисувателен лист и се приложат усвоените начини за цветно изграждане на рисунката. Да се придаде характерната форма на листата. В беседа с децата се посочват и анализират различните форми на листата - на дъб, на лоза, топола и др. Уточняват се различните характерни цветове на есенните листа.

Преди учениците да започнат работа, учителят обяснява, че всеки от тях може да избере броя на листата, както и техниката, която ще използва.

Вариант на темата е рисуване на есенни плодове. Учителят уточнява характерните форми,

цветове и големина на плодовете (круша, ябълка или дюля) и препоръчва реда на техническото изпълнение да е следният:

Първо се рисуват едрите плодове, а след това се полага фонът около тях.

Учителят прави анализ на моделите чрез беседа с учениците, за да насочи тяхното

внимание към характерни форми, локални цветове или любопитни подробности. Освен предметите се обсъжда и средата, в която се намират плодовете. Децата изобразяват предметите чрез цветни плоски петна, без да търсят степенуване по светлосянка.

Тъй като темата въвежда учениците в рисуването с водни бои, необхидимо е учителят да демонстрира начините за изобразяване: с линии, които очертават образа; с изграждане на образа с цветни петна; с обогатяване на цветните петна; с украса. За целта е най-добре да се покажат готови ученически рисунки.

Връзката и равновесието на цветните петна учениците трябва да правят по чувство,

защото възрастта не им позволява да прилагат самостоятелно и според индивидуалните си особености различни композиционни „правила" -рисуване на предметите само в средата на листа, предварително точно отбелязване мястото на рисунката. Опитът показва, че строгото придържане към подобни правила прави обучението формално, а детската рисунка -

схематична и безизразна. Учениците могат да нарисуват няколко есенни листа и да ги разположат равномерно (броят и разположението стават по предпочитание).

При оценката на резултатите учителят има предвид следните показатели:

• отразен ли е в рисунката общият характер на модела;

• постигнато ли е общото цветно звучене на избраните есенни листа или плодове;

• как са композирани обект - фон;

• цветното организиране на целия лист;

• използване на различни технически похвати.

Учителят показва различните похвати и сравнява. Той не трябва да налага един начин за работа на учениците.

Народни носии

(VII седмица)

Визуална комуникация

Учениците се запознават с различни визуални средства, свързани с народното творчество (етнографски албуми, снимки, картини).


Изграждане на декоративни елементи по мотиви от народното творчество.

Задача

Първокласниците разглеждат орнаментите и рисуват този, който им харесва.

Темата поставя началото на системна и продължителна работа за изграждане на

художествен вкус, отношение към формите и цветовете и към външния вид на предметите към тяхната художествена стойност.

За украсата на произведения на приложните изкуства с чисто декоративен характер са типични хармоничните пропорции, изяществото на линията, приятната гама на цветовете и формите в композицията

Орнаментите са декоративни мотиви с ритмично разположени елементи. Различаваме геометрични,растителни, животински орнаменти и орнамента с човешки фигури.

Учителят разкрива, че орнаментът се получава от съчетанието на декоративни мотиви и елементи по въображение или чрез стилизиране на растения, животни, човешки фигури.

Стилизацията се състои в значителна преработка - „опростяване", декоративно обобщаване - на най-типичните белези на формата и цветовете на образите от реалния свят.

Симетрията, типична за орнамента, е закономерно разположение на елементите върху

плоскостта спрямо една или няколко оси. Според използваните оси различаваме няколко вида симетрия: двустранна, тристранна, резета (в кръг), с използване на пресечени под прав ъгъл или диагонални прави.

Принципите за изграждане на декоративна рисунка са близки на учениците. Детската рисунка притежава известна декоративност, която в 1. клас се изразява в начините на използването на цветовете и в плоско-линеарното построяване на образите.

За първокласниците е труднодостижима прецизно нарисуваната декоративна форма и линия.

В 1. клас декоративното оформление се опира предимно на приятната съпоставка на цветовете. Съчетаването на цветни петна и употребата на различни техники на работа с боите и четките са решаващи за декоративното рисуване.

В страницата на блок-албума до декоративния елемент е направена мрежа е контурна линия, която ще насочва детето при изобразяването на елементите от декоративния фриз.

Учителят не трябва да изисква прецизна точност при предаване на тези форми. Достатъчно е само да се спази характерът на листото, на цветето и т.н.

След като учениците изпълнят задачата в блока на с. 14-15, учителят ги насочва да изберат един орнамент и да го нарисуват в блок № 4.

Народно творчество

(VIII седмица)


Детето изразява в рисунки своите впечатления и емоционално отношение. Запознава се с различни видове носии, богато украсени с разнообразни орнаменти.


Изработването на проекти за престилка или кърпа от народна носия цели да развие усета за декоративност и ритъм не само в една ивица, а в повтарящи се ленти и към целия предмет като ансамбъл.

Първа задача

Учениците рисуват украса на престилка към народна носия, изпълнена в ивици, разположени една над друга.


Изработва се кърпа за глава. Изображението се рисува на ленти по страните на квадрата.

Най-често пъстротата и орнаменти-ката на престилката са най-важният елемент в цялата носия.

В различните краища на България има разнообразни престилки. Най-често украсата на престилките е с хоризонтални яркоцветни ивици. Някои от тях са по-тънки, други - по-дебели, така че ритъмът на редуващите се ивици е особено важен.

Много красиви са тъканите родопски престилки, които са украсени от пресичащи се вертикални и хоризонтални ивици. Често те са яркооранжеви и зелени на фона на тъмночервена основа.

Друг вид орнаменти за престилки са стилизираните ромбове - изтъкани в по-светъл цвят и редувани с триъгълници и хоризонтални ивици.

Най-сложните орнаментални украси представляват стилизирани цветя, птичета и борчета.

В някои райони цялата престилка е обточена с 1 или 2 реда зигзаговиден орнамент.

Кърпите за глава са едноцветни и краищата им са украсени с теснички бродерии. В някои части на България на кърпите се завързват малки мъниста или перлички.

Прави се показ от учителя.

Използва се цял лист от блок № 4, върху който предварително е начертан с молив правоъгълник или квадрат (от учителя). За проекта на престилка, шал или черга (по преценка на учителя и ако разполага с подходящи примери) се използва правоъгълник или квадрат

(предварително изрязани листа).

Мотивите се избират след разглеждане на народни тъкани или други предмети. Това са

примерни мотиви за украса и те не са задължителни. Децата могат да ги използват по избор или да ги заменят с други. Желателно е учителят да покаже орнамент с геометрични фигури и с цветя, листа или птици.

Припомня се редуването на мотивите и цветовете вътре в лентата. До гъсто поставената украса е добре да има празно поле, до по-тъмното петно - по-светло.

В няколко детски декоративни работи нагледно може да се посочи и да се отбележи цветовият баланс в рисунката.

Тези часове са подходящи за упражнения в прилагане на различни похвати при работа с

водни бои.

Необходимо е да се отделят два учебни часа за 1-ата задача и два за 2-ата задача.

Моето семейство

(IX седмица)

Зрител - творба

Учениците споделят емоционалното си отношение при възприемане на художествената творба. Учителят назовава елементите на изображението, определя изразните средства, материалите и техниката на изпълнението.

Картина от А. Матис - „Портрет на семейството на художника".

Картина от Д. Хокни - „Интериор".


Ученикът изразява в своята рисунка чувството, настроението чрез различни цветове и форми.

Задача

„Нарисувай и ти своя дом".

Вариант

„Направи красив своя дом с помощта на вълшебника" или „Стаята, в която живея".

Учителят прави анализ - кратък, достъпен като език - на художественото произведение.

Използва се графичен материал -черен и цветни моливи.

Темата е много подходяща за първокласници. Децата се чувстват свързани със семейството, както и с дома, в който живеят. Домашните предмети са добре познати за тях от всекидневието и игрите. Конкретното съдържание на темата, изборът на момент от семейния живот, броят и разположението на фигурите става по избор на детето.

Мястото на тази тема в системата на обучението по изобразително изкуство е особено. Тя може да се използва с еднакъв успех както в началото на обучението, така и в края. В началото на обучението дава възможност да се провери способността на учениците за

графично изобразяване, защото те рисуват с познати материали. В края на обучението темата предлага условия да се затвърдят познанията и уменията, получени в предишните уроци. Чрез разработването на темата се цели още: учениците да се приучат да наблюдават живота около

себе си и да откриват сами интересни моменти за графично изобразяване; да виждат красотата в обикновените предмети от бита, в хората, които срещат всеки ден, да рисуват себе си като герои на рисунките; да използват предварителни наблюдения върху моменти от живота вкъщи.

На с. 53 от блок-албума е представена фотография от ателието на Анри Матис.

Фотографията с живописеца Матис показва как той рисува едно момиче „по натура", както казват художниците. То седи до статива, на който е изправена картината, която художникът завършва.

Помещението, в което обикновено работят художниците, се нарича ателие. В него има статив, много бои, рамки, навити платна и други материали.

Матис е нарисувал и една картина със своето собствено ателие. В него има статив с

незавършена творба, маса за боите, параван, върху който са преметнати красиви и различни по цвят платове. В единия край на картината е представен и статив със скулптурна творба на художника.

Светлината от прозореца, зеленината отвън и светлорозовите стени създават радостно и празнично настроение. По стените висят картини на Матис, а други са опрени до стената.

Радостните цветове, светлината, хармонията са най-въздействащите художествени средства в тази творба.

Художникът Анри Матис е изобразил стая с нейните обитатели: две деца, играещи шах,

майката, която плете, седнала зад масата, и, вероятно, по-голяма сестра на момчетата. Обстановката — мебели, килим, канапе и столове — точно представя средата, която художникът е наблюдавал. Пъстрите цветове, обичайните движения на хората създават чувство за уют и за спокойствие. Нека учениците да помислят за стаята, в която се събира

вечер тяхното семейство, и да нарисуват тази обстановка и близките си -мама, дядо, братче или сестричка.

Интериорът е изглед от вътрешност на къща, църква, учреждение. Всяка сграда има вътрешно пространство, което се нарича интериор.

Изгледът на всяка сграда отвън и пространството около нея е екстериор.

Художникът Дейвид Хокни е нарисувал един интериор — стая с модерни мебели, с ярки цветове на столовете, на креслата, на масите. У нас по-рядко бихме могли да наблюдаваме подобна вътрешност и подредба на една стая. Но живописецът Хокни е вложил радостно и успокояващо чувство в картината си, която е озаглавена „Интериор". Обилната светлина от скосения прозорец също придава ведрина на творбата.

Анализът се прави по памет и се изразява преди всичко в това какви предмети се срещат в

обстановката, какво правят хората, с какво са облечени, какво още интересно може да се види по формата и украсата на предметите, по пода и стените (тук учителят може да направи между-предметна връзка с Роден край).

При композиране на рисунката се изисква от учителя да насочи децата към обстановката и връзката между

предметите и хората. Изобразява се по място (статично, фронтално положение) или чрез действие. Съотношението между предмети, фигури и други елементи на рисунките на децата от тази възраст се определя главно от тяхната смислова, сюжетна връзка. Ето защо не се дават указания за пространствените съотношения между предметите по форма, пропорции и големина, свързани с перспективните изменения.

Преди учениците да започнат работа, учителят обяснява, че могат да нарисуват само някои от предметите в обстановката на стаята (стени, прозорци, врати и други). Могат да изобразят сценки с фигури - учене на уроци, игра с братче и сестричка или с приятели,

лягане или ставане от сън, цялото ; семейство в стаята и т.н. Могат да работят върху лист от блок № 4, да използват моливите само линеар-но или с щрих и различен натиск. Вариантът на задачата е свързан с фантазията на децата. Ако имаха вълшебна пръчка, как биха променили своята стая?

В обсъждането на рисунките участват и децата. Връзката между предметите и фигурите в дадена обстановка се разкрива както при общото обсъждане на рисунките, така и чрез обяснение на съдържанието им от съответните автори. Посочват се разнообразните решения и възможности в различните ситуации.

По препоръка на учителя децата могат да донесат снимки от дома (правени по различни поводи) и да ги разгледат.

Учителят запознава децата с изкуството на фотографията.

Той им обяснява, че художниците наблюдават хората и предметите около себе си, наблюдават природата и изобразяват това, което виждат, в картини, скулптури, гравюри. Фотоапаратът също предава околния свят, но чрез механизъм. Зад апарата с неговия точен механизъм стои човекът фотограф. Той е като художника, защото наблюдава околния свят и решава какво точно да заснеме. Той подрежда хората, които ще снима, в групи, той избира

осветлението и цветовете, за да се получи изразителна фотография. Хората се фотографират, за да съхранят някакви образи по-дълго, за да възобновяват спомените си от важни, радостни или скръбни събития.

Отначало фотографията е била чер-но-бяла, подобно на графичното изкуство. По-късно тя е осъвършенствана да запечатва и цветовете. Днес почти не можем да си представим живота без снимки.

Основните видове на изобразителното изкуство са: архитектура, скулптура, живопис, графика и приложни изкуства (често наричани художествени занаяти).

Общият „родов белег" на всички видове на изобразителното изкуство е това, че те са материални и заемат реално, видимо място в пространството. Времето - като най-обща философска категория - е по-маловажно за изобразителното изкуство, отколкото например за литературата, музиката, театъра и други.

Архитектурата е прастар вид на изобразителните изкуства. Всяко пространство, затворено от четирите страни и отгоре със стени, се нарича архитектурно съоръжение. Архитектурните творби са от камък, дърво, бетон, стъклени плоскости, разновидности на метални конструкции.

Скулптурата е вид изобразително изкуство. В днешно време творбите се изработват от

дърво, камък, глина (печена или непечена), от метал (сега най-често от бронз, а в древността — от злато, сребро, мед) и др.

Основният белег на живописта е цветното въздействие от бои, нанесени върху плоскост (тя може да бъде дървена, картонена, опънато на рамка платно, фазер и др.). Живописта създава илюзия за обем и пространство, за разлика от скулптурата, която е с реален обем, тежест и материалност. Монументална живопис е работена и върху стена, т.нар. фрески, които се разполагат върху стените на християнските храмове. Стенописите, мозайките и рисунките по стени, в куполи и по тавани са произведения на монументалната живопис.

Графика се нарича този вид изобразително изкуство, при който се работи само с двата безцветни цвята. Белият и черният са основни изразни средства. Сега масово се прави и цветна графика. Върху дървена (метална, каменна) основа се гравират (издълба-ват) линии,

щрихи, точки и други основни изразни елементи, после основата (матрицата) се намастилява и се полага навлажнена хартия. Получават се множество оригинални отпечатъци. Тиражирана, тя става достъпен вид изобразително изкуство.

Приложни изкуства се наричат онези творби на изобразителното изкуство, които украсяват или допълват предмети от бита. При тях изкуството „се прилага" към предмета и го допълва хармонично. Например: украса върху чаши, чинии, скулптурни елементи, фасада на сграда или рисунка в книга.

Загадъчният свят на Космоса

(X седмица)


Космосът - реалност и фантазия.


Създаване на реални и фантазии образи. Стимулиране на въображението.

Задача

Децата изобразяват своя извънземен приятел и мястото, където той живее.

Вариант

„Среща с извънземни същества". Подготовка за изложба „Фантастичен свят".

Темата „Космос" може да прерасне в изложба „Фантастичен свят" (изготвяне на плакат, емблема или знак за темата, в която участва целият клас).

В космонавтите децата виждат герои, на които искат да подражават. Те ги изобразяват в

кабини на междупланетни кораби, на фантастични планети. Някои деца, които са по-привързани към земята, изобразяват старта на ракетата или посрещането на космонавтите

след завръщането им на земята. Необходимо е учителят да насочи детското въображение към фантастичното чрез наблюдение и анализ на непознати предмети - скафандри, ракети. За целта се използват илюстрации, фотоси, модели-играчки и др.

Моделите и образците на извънземни се анализират чрез сравняване на

техните форми и части. Разгледаните образци не трябва да ограничават детското въображение. Те служат само като средство за насочване на вниманието на учениците към богатите възможности за графично представяне на фантазии образи. Учителят насочва вниманието към блок-албума -с. 60-63 (фантазии образи).

Обсъждането на рисунките се прави главно от учениците. Подреждат се всички работи, за

да може всяко дете да почувства своето индивидуално участие в разработването на фантастичните рисунки. При оценката учителят използва следните показатели:

• фантастичните образи да се различават съществено от наблюдаваните прототипи;

• рисунката да е разположена върху целия лист и да е графично изразителна (четлива, графична характеристика на образите);

• допълнителни графични елементи по въображение.

Темата може да бъде изпълнена като вариант чрез моделиране, като втората задача е „Ракетна площадка".

С новата задача се цели да се разширят представите за обемност на предметите и да се развие композиционно чувство за съпоставяне на формите в пространството. Задачата е

интересна за първокласниците. Това ще им помогне да проявят повече самостоятелност и творчество при подготовката за изложбата.

Насоки за индивидуалната работа:

• да се опитат да изобразят действие или движение на космонавти;

• да усложнят рисунката си по желание с подробности по въображение.

Събират се всички работи и се подреждат за изложбата „Фантастичен свят". Вълшебникът обявява награди за индивидуални и групови работи.

Развитието на въображението -включването на децата в ситуация с необикновено съдържание — е една от целите при поставяне на условията за създаване на фантазии образи. Фантазиите образи съпътстват живота на детето още с първите прочетени книжки за приказни

страни, за джуджета и принцеси, за чудеса, с помощта на които доброто побеждава злото. Средата на съществуване на фантазиите образи е много разнообразна в детските приказки на

всички народи. Там куклите оживяват, предметите говорят, животните притежават качества, които има човекът, и т.н.

Фантазиите образи са продукт на представи за тайнствени същества с космически произход - марсианци, изобщо извънземни същества - добри или лоши.

Те са същества, живеещи сред нас, но притежават способности, които няма всеки човек.

Световното изкуство е сътворило много произведения - литературни образи и картини, които са населени с фантазии образи от всички епохи.

В блок-албума за първи клас са представени примери от изкуството на Африка и Азия.

Илюстрации от приказките на с. 40, 74, 75, 76, 77 в блок-албума са нарисувани от художници или от детски илюстратори.

Несъществуващи животни, представите за които са изградени от комбинирането на части от реални образи -пеперуда-лъв, змия-сокол - са представени на с. 62-63.

Интересна комбинация от форми на животни и растения представлява живописната композиция от Нигерия -форми, съставени с помощта на петна и линии, напомнящи за хора и предмети.

Темата е илюстрирана още с „Композиция" от Хуан Миро, както и с детски рисунки, изобразяващи кукерска маска, магьосник, русалка.

Примери: фантазиите образи могат да ни отведат в страната на хората от „лед" или на

„шоколадената" планина със „захарните" хора, или при „хартиените" хора с форма на триъгълници, кръгове, квадрати и правоъгълници.

С техниката на съставяне на фантастични образи учителят може да предизвика у децата желание да разкажат своята въображаема история и да я нарисуват.

„Въображаемите истории, разказани от деца, притежават всички степени на вътрешна последователност. "

Джон Дюи

Ако искаме децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят. Творческата способност у детето се разгръща във всички направления. Приказките не са всичко, което

служи на детето. Свободното използване на възможностите на езика представлява само едно от направленията, в които то може да се развие.

Зараждане на творческо въображение се открива в игрите, в ролите, които децата

представят. Играта е един процес, през който детето комбинира чрез данните от опита, за да изгради нова действителност.

Въображението на детето се гради единствено с материали, взети от действителността.

Това налага разнообразяването на средата, в която то расте, обогатяването й с нови предмети, насищането със стимули във всяко направление.

Създаване на фигури от геометрични форми

(XI седмица)


Децата използват разнообразни материали за апликиране в различни цветове.


Учениците създават различни изображения чрез геометрична форма:на птица, къща,

самолет или човешка фигура. Реализира се междупредметна връзка с математиката и домашен бит и техника.


Учениците откриват пътя на човечето до лабиринта.

Втора задача

Първокласниците изработват фигури от познати геометрични форми - триъгълник, правоъгълник, квадрат, кръг.


Изработване на пано от геометрични фигури.

Създават се различни образи от геометрични фигури чрез апликация. Темата може да бъде диференцирана по трудност според индивидуалната подготовка и възможностите на децата. Част от тях са способни да създадат само отделни части от фигурата, други - да поставят апликирания образ в подходяща обстановка, трети -да го включат в реални или фантазии ситуации.

Съчетаването на цветовете по брой и вид, както и начинът на цветовото изграждане (върху бял лист, частично или цялостно) се определят самостоятелно.

Учителят демонстрира начините за получаване на различните геометрични фигури. За целта той използва образеца (квадрата) на страницата в блок-албума. Вариант на задачата е да се изработи колективно пано. Обръща се внимание на ритмичното разположение на цветните елементи. По желание паното може да се оформи с декоративна рамка.

В началото на тематичното разпределение посочихме помощната роля на вълшебника. За всеки урок учителят може да представи приказка или история, която вълшебникът е приготвил за децата.

Учителят може да свърже илюстрацията в една история, напомняща сюжета на приказка.

Пример: история за едно изгубено човече, което търси своя дом и приятел. Отначало мисли, че лодката е лебед, самолетът - птица и т.н. Пита котката и петлето дали ще му станат приятели. Разказва им за своята къща (от червен триъгълник и четири квадрата).

Учителят предлага всяко дете да направи апликация от геометрични фигури, като изобрази своите приятели. Той дава указания за разположението им в листа. Фигурите могат да се композират и самостоятелно от ученика.

Когато се изпълнява вариантът „Групово пано", всяко дете определя своето място върху

паното и фигурите, които ще изпълни.

Помощта на учителя е свързана с упътване за начините на получаване на отделните геометрични фигури.

Коледа

(XII седмица)


Учителят обогатява асоциативните връзки между обекти от реалността и символичното им изобразяване. Осъществява връзка между математиката и изобразителното изкуство.


Символично изобразяване на фигури чрез цветове и познати математически знаци.


Учениците откриват скритата картина, като използват знаците и вълшебните цветове.

Картинният ребус „Джуджето" е подходящ за коледните празници. Най-привлекателни

сюжети децата намират в празниците, зрелищата, увеселенията. В тях малките ученици се съблазняват от пъстротата, празничността и простора за смели измислици. Но главното е, че в тях те виждат възможност да се издигнат над привичното ежедневие, да изразят своето възхищение от неочакваното и да дадат воля на фантазията си.

Когато рисуват празник, малките деца ограничават броя на действащите лица; те още не знаят, че такова решение на образа често е най-трудно за художниците. Няколко фигури, а понякога и само една, заедно с атрибутите на празника, изчерпват всичко необходимо за изразяване на темата.

В страницата на блок-албума е представена авторска рисунка на тема „Свята нощ". Идеята на автора е да въвлече децата в тайнството на преживяването, в очакването и сбъдването на детските желания.

Илюстрациите в учебника могат да се използват като образец за изработване на

новогодишна картичка или приготвяне на празнична украса. Тук учителят може да насочи вниманието на децата към изобразяване на настроението в лицата на героите от рисунките.


Изработване на коледна картичка.

Една от най-лесните начини за изработване на картичка е този, при който рисувателният картон се сгъва на две равни части. Върху лицевата страна се рисува, а на втория лист се пише поздравлението. Децата с охота приготвят такива поздравления за Коледа и Нова

година, за Първи март или за Великден. Това е моментът да се използват лъскави и блестящи материали: оцветено фолио, сребърна и златна боя и т.н.

Комерсиалните неща са толкова ярки, че могат да стимулират детското въображение и желание за работа. Примери: украса на дърво, която позволява творчество. Учителят поставя голяма клонка от бор или елха в съд с пясък или върху пластилин и оставя децата да

украсяват с играчки, които сами могат да приготвят. А това са печени бисквитени фигурки, оцветени топчици от фолио и камбанки. Оцветени шишарки, форми на животни, изрязани от двоен лист или картон и украсени, също могат да се закачат на дървото.

Учителят отново включва вълшебника и магическата пръчка. Децата могат да измислят по една история за тайната, която се крие зад светещото прозорче (картината от с. 23 на блок-албума).

Най-интересната история те могат да драматизират. Учителят наблюдава как децата сами обмислят своя проект за пиеса, роли, обстановка. Помага с намирането, правенето и

импровизирането на приспособления. Малките ученици обичат да изнасят представления пред публика - особено ако тя е от деца в предучилищна възраст. Не е задължително да заучават реплики - представлението във всеки момент се променя от това, което е било репетирано или предварително обявено. Децата могат да импровизират нови епизоди, когато пиесата напредне - с няколко излизания зад декора, за да разберат какво ще се случи след това. Те могат да бъдат добри режисьори.

Нова година

(XIII седмица)


Проектиране,конструиране и украса на сурвачки. Използва се смесена техника: рисуване, апликиране и моделиране.


Учениците създават реални и фантазии образи по впечатление и въображение.

Задача

Изработване на сурвачки.

Учителят започва с беседа за един от най-хубавите празници в живота на хората. Насочва разговора към различните обичаи, свързани с други народи.

Сурвакницата е дрянова пръчка, която се украсява за настъпващата Нова година. Смисълът на сурвака-нето е пожелание за здраве и добра реколта. Потупването по гърба със сурова пръчка (дрянът цъфва най-рано по нашите земи) има обредно значение. Истинската

народна традиция за украса на сурвакниците е със сухи червени чушки, изпукани царевични зърна, пъстри конци от вълна (да са здрави овцете), сухи сливи и малки печени кравайчета или жито. Символното значение е свързано със здраве и добра реколта в полето, в кошарата, в овощните градини. Сурвакарите са на възраст от 4 до 12 години. Те ходят по къщите, сурвакат възрастните, изричайки стихове благопожелания. Стопаните им дават дребни пари, вкусни сухи плодове, орехи, сланина или печени кравайчета.

В някои части на България сурва-

карчетата пеят специални песни, които са научили.

Сурва, сурва година,

весела ви година

до година, до амина!

Червена ябълка в градина,

златен клас на нива.

На всекиго по жълтичка,

а на мене - с торбичка.

Сурвакниците, украсени с пъстри хартии, с ярки звезди и разноцветен станиол, се

създават в градовете през 50-60-те години на XIX век. Тези сурвакници вече също са станали една хубава традиция. Възрастните хора - баба, дядо, чичовци и близки съседи - особено се радват на сурвакането от деца, защото то е знак за обич и пожелание за здраве за цялата настъпваща година.

Подаръци

(XIV седмица)


Използват се разнообразни материали за моделиране и конструиране.


Учениците изработват предмети от цветна хартия и картон, отразявайки визуалните особености на природни и изкуствени форми.

Задача

Децата правят подаръци на своите близки и приятели.

Играчките подаръци представляват по-сложен акт на художествена изява, защото съчетават конструктивното умение с художествен вкус.

Акцентът в изработването и изобразяването се поставя върху художественопластичното

усещане, или на тези предмети се гледа като на скулптури от хартия. Предметите са най-разнообразни, а показаните чертежи и етапи на получаване улесняват работата над примерните образци.

Същото сгъване като при коледната картичка се използва вече с по-сложно изискване, когато трябва да се направи играчка, която да стъпи върху широката страна на сгънатия на две картон. Такъв е примерът с еленчето. Ако е трудно на първокласниците да го нарисуват,

като гледат образеца, моделът може да се прекопира или да се нарисува някаква друга, по-лесна фигура. Важно е обаче тази фигура да е двойна и да стои изправена. Допълнително тя може да се дорисува след изрязването.

Най-малката кутийка се приготвя от триъгълен лист (равностранен триъгълник), както е показано на чертежа. След сгъването на стените на кутийката те се съединяват с помощта на

цветен лист, покрит с лепило. След това триъгълните краища леко се подвиват навън и кутийката е готова.

Образуването на двете форми става с блоков лист, от който е изрязан един равен на височината на блоковия лист квадрат 22/22 см.

Начинът, по който се сгъва кутийката, е показан на чертежите в блока при темата „Да направим подарък на своите близки". По-важна страна на темата е външната украса, чрез която кутийката се превръща в любим предмет. В случая се използва апликация, като например елхата с кутийка или кошничката (кученце).

В такива изработени кошнички детето може да постави малък подарък съобразно празника.

Рожден ден

(XIV седмица)


Ученикът участва лично или в група в подготовката на украсата за празника.


Децата създават различни изображения чрез апликиране, рисуване, моделиране или художествено конструиране.

Задача

Учениците рисуват балони и изработват гирлянди и подаръци за празника.

Всяко дете очаква с радост своя рожден ден. А когато отиде на рожден ден при свое другарче или съученик, то обикновено носи подарък. Купените от магазин подаръци са радващи и желани. Но учителят би могъл да подскаже на децата, че направеният собственоръчно подарък е много ценен по друг начин. Всяко дете може да вложи своя вкус, предпочитанията си за цветове и хармония в изработените от него предмети.

Ваза с цвете, калинка и щъркелче са примерите за собственоръчно изработен подарък, предложени в блока за 1. клас.

Учителят показва начина на сгъване и залепване на книжната илюстрация на предмета. Той трябва да бъде изпълнен точно: да бъдат начертани правите линии, да са изрязани частите правилно и залепването на елементите на формата да бъде чисто. След като предметът е готов и всички части са изсъхнали, ученикът украсява играчките с гланцова хартия. Може да

се използва пъстроцветна хартия от стари опаковки или пък да се изреже елемент от

опаковъчна хартия. Учителят трябва да насочи детето да вложи вкус в украсата: да бъде изпълнена точно и чисто, да не се получава претрупаност и украсата да е хармонична на формата.

Изработване на гирлянди

1. Огъва се един блоков лист по широката си част на две и още на две. Получават се четири ленти, които се нарязват.

2. Две от лентите се оцветяват в различен цвят, с точки или петна и т.н.

3. Оцветените ленти се съединяват в единия край под прав ъгъл и се залепват.

4. Лентите се прегъват последователно една към друга под прав ъгъл, докато се получи гирляндата под формата на хармоника (както е посочено на чертежа). Със следващите ленти се постъпва по същия начин.

Балоните се оцветяват с маркери или флумастри, след като вече са надути и завързани с конец. Тогава боята се нанася равномерно и след изсъхване е трайна и не цапа ръцете. Не

трябва да се използват водоразтворими бои. След надуване и оцветяване на балона към конеца, с който той е завързан, може да се вържат и дълги хартиени ленти или панделки, с което му се придава по-тържествен вид.

За направата на цветята не е необходимо да се изработват сложни конструктивни решения. Оцветен лист се навива на руло върху един молив неколкократно и след това се измъква от молива. Единият край на рулцето се нарязва два или три пъти и след разтварянето и обръщането на тази част цветето е готово.

Рожденият ден на едно дете е най-щастливият празник за него. В училище той може да бъде празнуван по много прост, но вълнуващ начин. Учителят поставя на дъската изрязан от хартия надпис: „Честит рожден ден...", или всяко дете рисува по една буква от изречението, след което го подреждат.

Децата могат да приготвят и картички за подарък на рожденика или да му направят

портрет. Приготвят се 2 листа картон, които се залепват и се поставят на стената, като долният край на листа се изравнява с пода. Детето се изправя в целия си ръст, а друго дете очертава неговата фигура. Оцветяването се извършва от две деца. Ако се прави всяка година, то предизвиква интересни сравнения за физическото и артистично израстване на децата.

В края на часа преподавателят може да посочи най-успешните подаръци, като подчертае разнообразието между отделните предмети, направени от децата.

Различни изображения по форма и големина

(XVI седмица)


Учителят насочва учениците към предмети от природната и архитектурната среда. Децата наблюдават и предават устно впечатленията си.


Учениците подчертават детайли в изображенията - по големина и форма. Откриват примери за: голямо -малко, високо - ниско, широко - тясно и др.; изграждат цветово образците.

Задача

На първокласниците се поставя задача да открият разликите в образите, да нарисуват в

блокчето си примери за голямо и малко, високо и ниско, тясно и широко, да нарисуват малки, големи и средни рибки. Материалите за ползване са цветни моливи, пастели - сух и маслен, акварел.

Учителят обяснява на учениците различни начини за постигане на изразителност в

рисунката.

За изразителността на детската рисунка много спомага и широкото прилагане на

контрастите. Вече отбелязахме стремежа на децата да подчертават едни предмети или техните детайли по големина и форма. Голямо и малко, високо и ниско, широко и тясно - такива противопоставяния в рисунките има непрекъснато. В тях в разрез с математиката голямото е наистина голямо, редом с малкото, по-малко от което не може и да има. Също както в приказките „Палечка", „Снежанка и седемте джуджета" или „Трите мечки".

Ролята на контрастите е не само да открояват някакви детайли на рисунката, а да слагат акцентите и да противопоставят размерите. Контрастите между линиите (прави и криви), между петната (геометрични и аморфни, кръгли и праволинейни, тъмни и светли), контрастите между цветовете (топъл и студен, наситен и приглушен) и т.н. служат за изразяване на

степента на енергията и на движението. Те оживяват ритъма и спомагат за декоративността на рисунката. Без контрасти рисунката изглежда монотонна, вяла, безсилна и без всякаква енергия.

Смелостта на децата при прилагането на контрастите не познава прегради. Има още една проява на изразителността и това е хармонията, която определя общото съответствие и съразмерността между всички части и цялото. Ето какво не можем да очакваме от децата. Защото те не виждат, не възпроизвеждат в рисунката и като че ли просто игнорират тъкмо съразмерността на човека, дървото или друг предмет.

Хармонията може да е в отношенията между големината на изображенията и фона, в съгласуваността на линиите, на техния рисунък, в плавността или рязката начупеност. Тази хармония не е съвсем рядка гостенка в детските рисунки. По пътя на интуицията се придава цялостност на изображението.

Формата, пространството, движението и цветът са взаимосвързани, но всеки един от тези елементи има своето последователно развитие в рисунката. Те невинаги се развиват

равномерно и едновременно - чувството за форма може по някое време да изпревари чувството за цвят или, обратно - колоритът да вземе преднина. Тази неравномерност понякога стимулира развитието на изобразителните умения у детето.

Тъмни и светли цветове

(XVII седмица)


Учениците назовават цветовете. Използват самостоятелно и по усет еднородни и смесени материали и техники.


Първокласниците изобразяват нюансите на основните цветове.

Задача

Учителят обяснява, че както са различно светли сивите облаци, така може да бъде различно светъл и всеки друг цвят, а учениците довършват оцветяването на стълбата.

За ученика от първи клас е важно да разграничава цветовете не само по техните названия и цветен тон, но и по светлота.

Учителят показва примери. В този случай най-подходящ е примерът с ах-роматичните цветове, които се различават само по светлота. Това са различните сиви цветове. Човешкото

око може да разграничи много степени на белия, светлосивия, сивия, тъмносивия и черния цвят.

За учениците от 1. клас светлото -новото различие - се представя чрез трите сиви облачета на с. 32. Те са светлосиво, сиво и тъмносиво.

Така различни по светлота може да бъдат и всички други цветове, като червеният, синият

и т. н. Учителят обяснява на учениците, че и червеният цвят може да бъде по-светъл или по-тъмен. А по-светлия червен ще го наречем розов - синият ще бъде тъмносин, син, светлосин и т.н.

Върху показаната на с. 32 стълба има празни - неоцветени стъпала. С какви цветове

трябва да ги оцветим?

Цветът е най-могъщият магьосник в ръцете на малкия художник. Всеки цвят може да бъде

раздробен допълнително на оттенъци, различни по яркост и наситеност, по топлина и студенина. Този начин на работа създава усещането за цветово богатство.

Учителят показва картините на Владимир Димитров - Майстора (с. 72 от блок-албума) като пример за светлите тонове.

Неведнъж са били правени опити да се извадят някакви закони на цветната хармония, да

се определят „хубави" съчетания на цветовете, но нито една рецепта не е издържала проверката на практиката. Едни и същи съчетания дават съвсем различен ефект в зависимост от количеството на един или

друг цвят в композицията, от неговото редуване, от размерите и формата на петната. Голямо значение за колорита имат съдържанието на изображението и общата задача на

произведението. Когато цветът се осмисля предметно, той се възприема по съвсем различен начин (стълбата, листата, плодовете или цветята) от боите в обикновения комплект.

При първолаците цветната хармония се постига главно чрез съгласуване на големи цветни петна. Те създават сполучливи съчетания, които не могат да се изобразят и трудно се разпределят в групи. Може да се каже, че едни деца предпочитат контрастните съчетания, а други - по-фините, по-приглушените. Някои повече се придържат към топлите тонове, други - към студените. Има и любители на широките гами, които включват всички бои.

Колоритната свобода, лекотата на боравене с цветове зависи от опита и умението да се

използват боите. Разбира се, децата овладяват тази свобода не отведнъж. Но те често изненадват с вроденото си чувство за цвят. Не напразно за много художници детското творчество е нагледен урок. Един от най-големите колористи на нашия век - А. Матис - е убедителен пример за това.

Близко и далече

(XVIII седмица)


Учениците разбират основните връзки между обекта и средата в реална ситуация.


Децата изграждат условно изобразително пространство.

Задача

Учителят поставя задача да се нарисуват близки и далечни къщи.


Да нарисуват в блок № 4 близки и далечни къщи и хора.

Представата за размерите на близките и далечни обекти в изобразителното поле се придобива бавно, с натрупването на познания.

Учителят посочва за пример картината на художника Владимир Рилски „Слънце над Райково". В нея по-далечните къщи са нарисувани по-малки от по-близките.

Като дорисуват контурите на двете къщи на с. 33 и поставят врати и прозорци, учениците от първи клас ще направят своята първа крачка към усвояване на представите за близко и далечно, към осмисляне на разликата при намаляване на размерите на обектите в картината. Те постигат своята първа победа над пространството, когато забелязват, че по-далечните предмети изглеждат по-малки от близките.

Победата не е лека: едни предмети се намаляват почти без съпротива, но

други не искат. Къщите стават по-малки, но хората си остават такива, каквито са отблизо.

Постепенното намаляване на предметите идва трудно и отначало зад близките, едро изобразени предмети лежи един по-далечен ред рязко намалени, а междинни изобщо няма.

Учителят знае, че тук има цяла верига от причини и следствия. Детето е разбрало, че между предметите има връзка. В неговите рисунки възниква необходимост предметите да бъдат сложени по местата си. Когато те са много, по-далечните се крият зад предните.

От друга страна, за да събере повече предмети в рисунката, детето започва да намалява размерите на изображенията. Понякога рисунката се превръща в панорама, в която има много предмети и хора. Същевременно вниманието към всеки отделен предмет естествено намалява. Постепенното проникване в дълбочината на пространството и отразяването му в рисунката е продължителен процес. Учителят търпеливо поставя задачи на децата, като очаква стъпка по

стъпка да постигнат определената цел. Насочва вниманието на децата към с. 73 от блок-албума - картината на П. Брьогел.

Подходящ материал за работа в случая са цветните моливи или флумастрите.

Работа с едноцветен материал

(XIX седмица)

Зрител и творба

Ученикът описва съдържанието на произведение на изобразителното изкуство. Разглежда произведения в оригинал или репродукция - Пенчо Кулеков „Битка" на с. 34 от блок-албума.


Децата проявяват избирателно отношение към изобразяване на различни обекти и

ситуации. Отразяват най-общо и с ниска степен на подражание отделни визуални особености.


Поставя се задача да се избере и прерисува един воин конник с черен молив или флумастер.

Материали за изобразяване

По избор (графични материали, пастели, флумастри, картоф за отпечатък и водни бои).

Първа задача. В рисунките на децата се появяват интересни исторически събития. Понякога може да се помисли, че една или друга тема е подсказана от интереса не към самата нея, а към костюмите или атрибутите, които характеризират героите. Но като че ли не самият костюм или оръжията съблазняват децата със своята красота и необичайност, а неизказаната

и може би неосъзната мечта за ролята, която те самите биха искали да играят в този костюм

или с такова оръжие. Героичният образ на воините, на пълководците - ето какво вълнува сърцата на децата. Тъкмо затова така често те рисуват герои от миналото или настоящето.

Баталните сюжети, които увличат всички момчета, а често и момичета, са изображения на военни събития. Децата рисуват портрети на герои н тези рисунки са особено интересни с авторското отношение към изобразяваното лице, с нравствената оценка за него, с възхищение или, напротив - с гнева срещу него.

Учителят разказва за графика Пенчо Кулеков, който е изобразил началото на една битка. Воините в отдалеченото историческо минало са имали оръжия, твърде различни от днешните. Художникът е изобразил щитовете, копията, шлемовете, използвани в средновековните битки. Графиката представя всичко в картината само с черно и бяло, затова гравюрата па Кулеков има ясна, запомняща се изразителност.


Изработване на монотипия.

Върху лист от блока се рисува с по-дебела четка, обилно напоена с водна боя.

Докато многоцветната рисунка е все още мокра, върху нея се поставя празен лист, който да я покрие изцяло. Той леко се притиска върху мократа рисунка. След като се вдигне листът, се вижда, че върху него се е получил отпечатък от боята. Този начин за получаване на отпечатък се нарича монотипия.

Има и друг начин за получаване на монотипия: когато лист хартия се сгъва на две части. След като се разтвори,

върху едната половина на листа се рисува с дебела, напоена с водна боя четка. Полагат се няколко цвята. След като рисунката е готова, листът отново се сгъва на две и така рисунката

се отпечатва и върху втората половина на листа. Получава се интересно огледално изображение, което може да прилича на пеперуда или на някакво фантастично животно, както това е показано с пример в учебника по изобразително изкуство за първи клас на с. 83.

Трета задача

Печатане с картоф.

Разделя се суров картоф на две и от него се изрязва някаква фигура, например триъгълник, кръг или квадрат и така се получават печати като на с. 82 в блок-албума.

Разтваря се водна боя върху гладка повърхност. Картофените печати лесно поемат боята и

я отпечатват върху бял лист.

Учителят изброява графичните и смесените техники. Посочва ги като примери в блок-албума на с. 82-83.

Работа с глина

(XX седмица)


Първокласниците откриват особеностите при използване на глината за работа и постигане на определен резултат.


У учениците се формира обобщена представа за особеностите на обектите - форма и съотношение на пропорции.

Задача

Упражнения за манипулации с глина: мачкане, изтегляне, валцоване, дълбаене, рязане, гравиране. Техниките са показани на с. .45 от блок-албума. Материали за работа: глина и пластилин или моделин и др.

Първото изискване на учителя към учениците е добре да омесят глината, за да я усетят

като мек материал, който се поддава на моделиране за пластично изобразяване на форми. Пластилинът не се нуждае от омесване, но учениците трябва да усетят и неговата мекота, възможностите да се моделират форми и фигури.

В процеса на моделиране е необходимо непрекъснато да се използват похватите натрупване, прибавяне, отнемане, изтегляне и др. Тези технически похвати много добре се упражняват с изпълнението на задачите, включени в темата.

Урокът цели да развие гъвкавостта и сръчността на ръката, чувствителността на пръстите и особено координацията между окото и ръката.

Тази тема има връзка и с други раздели - особено с уроците за рисуване от натура с бои, с графичното изграждане на рисунката. Моделирането помага да се възприеме и да се усети обемът. То улеснява и усвояването на формата. Учителят предоставя на децата достатъчно

време, за да усетят пластичността на материала. Търпеливо изчаква да се изпълнят всички

техники за работа с глина и предлага всеки сам да направи своя скулптура.

Учителят сравнява ателието на скулптора с ателието на художника. Ателието на един

скулптор е по-различно от ателието на живописеца. Скулпторният статив може да се върти, за да представя недовършената творба от различни положения. Скулптурата е труден вид на изобразителните изкуства. Често статуите са много големи, за да се възприемат от много хора и в широко пространство. Скулптурни паметници има често на площадите, в парковете, в исторически местности. Скулпторите създават украса за архитектурни творби. Сградите за театри, за училища или университети имат скулптурна украса. Тя е от камък и е свързана със сградата, която украсяват.

Огюст Роден е много прочут френски скулптор. Той е създал забележителни скулптурни групи, скулптурни портрети и паметници. Снимката на Роден го представя в работна дреха, в

ателието му, а на преден план е фотографиран неговият въртящ се статив с незавършена скулптура, която той за момент е оставил.

Един от най-достъпните за учениците материали е глината. Тя се омесва преди работа с мачкане и изтегляне, при което се получава хомогенност на пластичната маса. При работа по-продължително може да се навлажнява повърхностно. Овалването и формоването на глината може да се извършва с ръце и една плоска къса дъска за оформяне на стените. Извиването е следващата операция след изглаждането на стените, при което се получава характерен ръб.

Рязането на глината от учениците трябва да става с приготвена тънка плоска дървена дъсчица, наподобяваща нож за рязане.

Гравирането на глината може да се извърши с кибритена клечка или клечка за зъби.

Илюстрацията на с. 35 в блок-албума показва различните етапи при моделирането с глина.

От един къс глина с рязане и изтегляне се оформят ръцете, краката и главата.

Друг метод на работа е овалването и изтеглянето на отделните части на човешкото тяло - глава, тяло, ръце и крака - и съединяването им с помощта на кибритени клечки.

Изпълнението на фигури на животни от глина или пластилин е една от темите. Децата обичат животните и с удоволствие ги моделират. Фигурите на животни изискват всички

средства за работа - формоване, овалване, рязане, гравиране, изтегляне и лепене на отделни части. Характерни пластики на животни има на с. 69 в блок-албума.

Имитирането на козината на козата например е направено с лепенето на множество кръгли топчета по тялото. За означаването на пръстите на зайчето е достатъчно да се гравират ръцете и крачката с клечка.

Получаването на формата на съдове от глина става, като глината се изтегля на тънки овални форми и с тях се моделира съдът. Един не много труден метод за работа на релеф е показан на с. 69 от блок-албума.

Релефът се подготвя, като първо се формова плоска правоъгълна или кръгла плочка от глина с дебелина около 5-8 мм.

1. Върху изгладената повърхност се гравира с клечка, при което се допълва на места с глина за получаването на изпъкнал релеф.

2. Изцяло изпъкнал релеф се получава, когато върху гладката повърхност на плочката се напластява шнуровидно овалвана и изтеглена глина, с която се оформя високият релеф, както е изпълнено растението върху релефа на с. 69 от блок-албума.

При работата с глина предметът може да бъде част от една обща композиция. Например

изпълнението на задача от всички деца с една обща тема - домашни животни или темата архитектура. Интересна тема за детето е и релефното изпълнение на първата буква от името му като не-висок релеф и нейното украсяване с гравиране и напластяване, аналогично на страницата, в която децата рисуват своето име.

Сюжетната разработка на темата не трябва да се отличава от рисуването. Дали фантазиите образи ще бъдат нарисувани или моделирани от глина, е едно и също от гледна точка на темата. Но от гледна точка на примерното усвояване на обема работата с пластичен материал съдържа придобиване на нови умения за обемно-пространственото моделиране на формите. Чувството за обемност и пропорция се усвоява по-лесно чрез моделирането.

Моят свят

(XXI седмица)


Учениците работят самостоятелно, като използват познати материали и техники.


Децата сравняват елементи от предмети във вътрешна и външна среда (интериор и екстериор).


Изграждат се зрителни образи по наблюдение, памет или въображение.


На с. 36 в блок-албума първокласниците изобразяват любими предмети и животни. Материалите за рисуване са по избор.


Децата моделират фигури от пластилин или глина.

Задачите са степенувани по трудност на изпълнение.

Моделирането на предмети или животни се извършва с предаване на характерното във формите н движението.

Изборът на предмета и позата става самостоятелно. Учителят организира наблюдението (снимки, илюстрации, картини или играчки), като обръща внимание на най-важното в движенията им.

С новата тема се цели да се затвърдят познанията и уменията за обемно пластично

предаване на образи, да се разширят представите за обемността на предметите, да се развие композиционното чувство за съпоставяне на формите в пространството.

Могат да се препоръчат два подхода. И за двата изходната точка са геометричните форми -

кълбо, цилиндър, яйце, на които се оприличават най-едрите части на тялото. Сглобяването се извършва различно. При първия начин изготвените предварително форми се слепват. Примерно: зайчето се изгражда от скрепяването на две яйцевидни форми, едната по-малка - за главата, а другата, по-голяма - за тялото. Така получената фигура се довършва с поставяне на уши, малки подвити крачета и опашка.

Вторият начин се основава на по-цялостно изграждане на фигурата и затова се препоръчва. При него отделянето на тяло и глава и обобщаването им като едри геометрични форми се извършва мислено. Учителят може да демонстрира тук първия начин само за онагледяване на тази прилика. Но веднага след това той показва пред

учениците изграждане на фигурата от едно парче глина чрез изтегляне.

Той показва как чрез натиск и оформяне на глината могат да се получат двете основни геометрични форми на тялото и главата, без да са отделни. Така фигурата на животното се работи изцяло н общо. Следва допълнително чрез отнемане и прибавяне на глина да се оформят крака, опашка, уши и постепенно да се търси прилика и движение.

Насоки за индивидуална работа с учениците: учителят напомня, че първо се правят най-

едрите части - тялото и главата, и след това останалите. Ако някое дете успее да изпълни задачата си преди края на часа, то може да направи фигура и на второ животно. Всички ученици се справят със задачата си, но съществува голяма разлика в постиженията. Някои деца достигат изненадващо добра експресивност и жива характеристика (примери на с. 37 от блок-албума), а други са останали на равнището на най-схематичен образ с едно едва забележимо подчертаване на животното. Фигурите трябва да стоят на краката си стабилно. Ако децата са работили по първия начин, със слепване на съставните части към тялото, при

проявена небрежност фигурата лесно се разпада. Задачата затруднява учениците, но същевременно задълбочава техните познания.

У някои от учениците с повече способности за такъв вид дейност има прояви на творчество. Това се долавя както в процеса на работа, така и при крайния резултат.

Може да се срещне и неразбиране на задачата, когато детето прави предмета не обемно, а

го рисува чрез източени линийки от пластилин. В такъв случай учителят трябва навреме да помогне на ученика да започне отново и правилно да моделира.

Задачите могат да се свържат с учебното съдържание по роден край и математика.

Цветя във ваза -натюрморт

(XXII седмица)


Учениците извършват наблюдение над особеностите на обекта в заобикалящата го среда. Упражнението е за работа с водни бои.


Разглеждат се творби на художниците: Дейвид Хокни и Сирак Скитник.


Децата изобразяват най-важните визуални особености на предмета.

Задача

Поставя се задача учениците да нарисуват цветя във ваза.


Да се нарисуват цветя, свободно разпилени по листа.

Дейвид Хокни е сценограф и живописец. Колоритните произведения на Хокни са наситени с ярки бои, близки до цветовете на дъгата. Той използва лесно разбираем и силно експресивен колорит, характерен за театралната сцена.

Сирак Скитник е български художник, живял и творил в първата половина на XX век.

Освен живописните творби за него са характерни сюжети с мистичен и символичен характер. Илюстрирал е детски списания и книги.

Обектът за рисуване е пъстър букет от разнообразни по багри и форма цветя. Вазата е

едноцветна, с проста форма (керамика или пластика). За фон и покривка на поставката се слагат парчета плат в приятно съчетание към цветовете на букета.

Учителят прави композицията съобразно възможностите на децата.

Той кратко обяснява главните отлики на формата на трите предмета, които са пред очите

на децата. Тези три отлики са: формата на вазата, обобщено формите и линиите на цветята и наличието на поставка (плот, маса, покривка). Важно е да се подберат относително прости и ясни форми за всичките три съставки.

Преподавателят насочва децата да отбележат локалния цвят на трите компонента и да се опитат да го възпроизведат в рисунките си. Акцент върху точността и наподобителността на рисунката не би следвало да се поставя.

В работата си децата трябва да проявят своето отношение към натурата. Тъй като учениците не предават точния образ на моделите, а се придържат към общия им характер, те могат да не включват в рисунките всички цветя, а да нарисуват тези, които искат. Учениците правят подбор на цветята и багрите от натурата и ги включват в рисунките си по собствено предпочитание, като прибавят и други от своите представи. Цветовете също се подбират от

тези в натурата или се подменят по желание с други, които отговарят на представата на децата за ярката красота на моделите. Тъй като вниманието на децата трудно се задържа и те

рисуват, без да наблюдават непрекъснато, безполезно е да се изисква да гледат постоянно модела. Наблюдението на предметите има роля дотолкова, доколкото дава възможност на учениците от 1. клас да освежат и уточнят своите представи с някои подробности.

Изискванията към изобразителната задача са свързани с рисуване от контурната линия към петното или обратно.

Напътствията на учителя за различно индивидуално изпълнение на рисунката се свързват със свободата при избора на технически похвати за изобразяване. Примерно: покрай плоскостното оцветяване на едри петна се използват и линии, чертички, точки за охарактеризиране на цветята, листенцата, тичинките, стеблата и др.

Вариант на урока може да се проведе, като цветята не се рисуват във ваза, а се разпръскват свободно по целия лист, така както те се виждат в една цветна градина (с поглед отгоре).

Учителят разказва за цветята в полето или в градинските лехи. Той подчертава разнообразните групи цветя и по-свободното им подреждане в естествената природна среда.

Особено трябва да се подчертае гледната точка към цветовете, наблюдавани на „полянка" - те образуват своеобразен „килим".

Много подходящо е да се подбере един и същ вид цвете и в натурния пример, и за свободно, фантазно рисувания опит.

След като задачата е изпълнена, учителят прави обобщаващо сравнение между двата вида ученически рисунки.

Подчертава се разликата в цветово отношение: цвят на фона (в единия и в другия случай),

цвят на цветовете, листата и стеблата (отново в двата типа рисунки) и общо въздействие от хармонията (благозвучното, приятното съчетание на цветовете) в цялата рисунка.

Задачата на учителя е да поощри разнообразието в рисунките. Той би следвало да насочи наблюдателността и зрителната памет, вложени по два различни начина в една задача със сходен мотив - цвете във ваза и цвете на полянка.

Илюстрация към приказка

(XXIII седмица)


Първокласниците разглеждат илюстрации към детска художествена литература. Споделят емоционалното си отношение при възприемане на художествената творба.


Децата се запознават с понятието „илюстрация". От блок-албума учителят им показва примери от „Червената шапчица" и от „Снежанка и седемте джуджета".


Учениците разпознават от коя приказка са илюстрациите. Задачата е да нарисуват героите, които харесват, в блокчето си.

С темата се цели учениците да бъдат запознати с илюстрацията в детската книга. Усвоените изобразителни умения за цветно изграждане на рисунката в 1. клас позволяват

децата да започнат да разглеждат илюстрациите не само като цветни картинки, които разкриват определено съдържание, но и от гледна точка на изобразителните похвати и изразните средства на художника. Особено силно е въздействието върху детето, изразено с цветовете, които то ще използва. Така децата показват своето положително и отрицателно отношение към героите, които изобразяват.

Учителят разказва за различни художници - илюстратори на книги за деца, които искат да

направят книгите не само интересни или поучителни, но и красиви. Илюстрациите в детските книги са много важна част от тях, те улесняват и обогатяват възприятията от прочетеното и правят предмета „книга" красив и дълговечен.

Илюстрациите на Иван Милев (с. 75 от блок-албума) се отличават със своята живост. Художникът стилизира малките животинки, децата, растенията. Така той създава занимателни

и живи изображения. Понякога малките животинки, птичките или хората са необичайно големи сред природата и другите предмети. Но по този начин художникът изразява приказното начало, в което има вълшебства, необикновени и фантастични герои.

Илюстраторът Георги Атанасов (с. 74 от блок-албума) е създал красиви и приказни илюстрации към българските народни приказки. Героите в неговите рисунки се запомнят със своите изразителни лица, с красивите си дрехи и с множеството предмети, сред които живеят.

Фантастичните елементи - огромните орли, които носят героя, малката жабка с корона и

царствената неродена мома, се запомнят за цял живот. Златни фонове, позлатена украса по дрехи и столове, стилизирани листа, клони, фантастични птици... Всички тези страни от стила на Георги Атанасов остават като вълшебен детски спомен у множество български деца от различни поколения. Най-известните му сборници с български пародии приказки са „Незнаен юнак", „Неродена мома", които многократно са преиздавани и са много популярни.

Илюстрациите на Георги Атанасов към „Червената шапчица" и „Снежанка" (с. 40 от блок-албума) са нарисувани много по-различно. Познатите по цял свят герои са оградени от малки, мили джуджета, Червената шапчица разговаря със забавен, а не със зловещ или страшен вълк. Приказните герои са представени като част от нашия живот. Децата в тях са мили, радостни, хубави.

Приказката - какво може да бъде по-любимо от нея? Тя е най-привлекателната от всички

сюжети и рисунките на децата най-често са посветени на герои от нейните страници. Децата вярват на приказките като на самата действителност, те буквално попиват нейните нравствени норми и украсяват своите илюстрации с всичко, което фантазията им създаде.

Приказките, които първокласниците ще илюстрират, са изучени в часовете по четене. Ако е необходимо, се показват фотоси, илюстрации, за да обогатят представите на учениците за непознати образи. Задачата е свързана със самостоятелен избор на момента за илюстриране, на композиция и материали.

Литературният текст определя фантастичния сюжет с приказните герои, които изискват образно мислене. Учителят трябва да се стреми да развива умението на учениците да разработват по-детайлно рисунката с приложение на различни изобразителни похвати.

В изобразителната дейност на малките ученици най-активно въздействие оказват анимационните филми, компютърните игри с герои или видеофилмите. Те съдействат за обогатяване на въображението, подпомагат изграждането на цветната рисунка. Така че приказката може да се илюстрира и след гледане на филм или на куклен театър.

Александър Божинов е най-рано посветилият се на детската илюстрация художник в България. Чудесен майстор на рисунката с чиста линия и с шаржов нюанс, Божинов е баща на карикатурата в нашата страна.

Най-популярната си книга за деца той създава в 20-те години на XIX век. Тя се нарича

„Златна книга за нашите деца", в голям формат е, с твърди корици и с великолепно цялостно оформление на страниците и разтворите.

В блока за 1. клас са поместени две страници от тази забележителна българска книга с илюстрации за деца.

Божинов е разположил стиховете (текста) в центъра на страниците, като е подбрал едър, ясен и характерен за епохата му шрифт. Този шрифт напомня ръкописна книга, която има богато украсени главни букви и орнаменти в края на някои редове.

Самите рисунки на страницата (с. 76 - 77 от блок-албума) са разположени в центъра горе. Те са забележително прости и внушителни именно с това си качество - ясна контурна линия, характер на типовете и плоско положен цвят, който не е нюансиран. С този стилов похват художникът е постигнал чудесна хармония между шрифта и рисунката, а същевременно е запазил аналогия със старинна, ценна и „златна" ръкописна книга. Мнозина от по-късните художници илюстратори в България са се учили от майсторството на Ал. Божинов.

Георги Атанасов представя със стилизация своите рисувани герои от български народни приказки или стихове от някои писатели. Класическа за българската илюстрация за деца е неговата книга „Неродена мома", която е поместена с два примера в блок-албума за 1. клас. Царствени орнаменти,

голямо декоративно богатство - в дрехи, обстановки, предмети - отличават илюстрациите

на Георги Атанасов. Златните фонове и целите страници с илюстрации - без текст в страницата - придават тържествен и приказно фееричен облик на цялата книга.

В сравнение с илюстрациите на Г Атанасов рисунките за детски книги, правени от Иван Милев, са по-прости. Те се отличават по характерната си простота и яснота в цветове и форми. Малките животинки, разположени между стволовете на дърветата сред яркозелената полянка, са живи, разнообразни и забавни. Те нямат орнаменталното богатство и тържествеността на илюстрациите на Г. Атанасов, но затова пък са живи, радостни и привлекателни за детските очи.

На три конкретни примера с изтъкна-ти илюстратори в детски книги учителят насочва децата да наблюдават отликите във всеки един от предложените примери. Стилът и художническите похвати и в трите случая са особено характерни. Така се залагат основи за едно оценъчно мислене у учениците.


Изработване на мартеница.

Задачата е свързана с изработване на мартеничка или картичка по повод първия ден на пролетта.

Необходимо е учителят да разкаже легендата за мартеницата и да покаже мартеници и картички на по-големи ученици, изпълнени с разнообразни техники - водни бои, акварели, пастели, апликации, моделиране. Като разглеждат донесените образци, учениците обсъждат начина и похватите, които са приложени за изпълнението им.

Празникът „Баба Марта" е свързан с действия, които целят осигуряването на хубаво време за богата реколта. Навсякъде преди изгрев слънце жените изнасяли на двора нещо червено -

дреха, престилка, пояс или прежда - и го закачвали върху плодно дърво, на стрехата, на оградата (обикновено девет дни). Вярвало се, че червеното „ще разсмее Баба Марта, ще я

развесели", т.е. времето ще бъде хубаво. На този ден не се перяли и простирали бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

Хубав български обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу първи март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома усуквала червена и бяла вълнена прежда. Приготвената мартеница се връзвала на ръцете, вратлетата на децата, по плитките на момите, на малките кончета, телета, агнета. Тази украса трябвало да донесе здраве на този, който я носи („да бъде бял и червен, да не го гори мартенското слънце").

Мартеницата можела да бъде и многоцветна с допълнителни украси - кръстчета, парички, скилидки чесън.

Тя се носела, докато се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваляла и обикновено се слагала под камък.

Видове знаци

(XXIV седмица)


Учениците различават знаците за визуална информация и др. (пътни знаци, карта за времето).


Децата създават свои визуални знаци за реална среда.


Учениците разпознават, ако могат, пътните знаци, след което им се поставя задача да нарисуват пътя до училище.

Най-близката тема за децата е училището. Но колкото и да е чудно, децата не рисуват

училището сами, по своя инициатива. Дали твърде делничен им се струва животът, в който липсва обаянието на новото, или са им омръзнали досадните разговори за бележки и поведение? И ако се получат хубави рисунки на тази тема, искрени, направени необичайно свежо, с „душа" - това обикновено е заслуга на учителя. Учителят разкрива пред децата композиционните и живописните възможности, обяснява нагледно най-простите неща, за които децата не се досещат сами.

Когато детето изобразява движение по улицата, то иска да го насочи и в дълбочина. А за тази цел в рисунката трябва да се изрази пространството, третото измерение. Но как да се изрази то на плоския лист хартия - тъкмо това малките художници не могат да разберат веднага.

Детето се опитва да съчетае сякаш

едновременно две гледни точки - отпред или отстрани, върху предметите, стоящи на земята, и отгоре надолу, както гледат птиците. Ивицата земя става все по-широка и

постепенно заема целия лист. Небето - ако го има - завършва рисунката.

Изобразявайки къщи, децата разполагат фасадите им и другите заобикалящи ги предмети от всички техни страни. Получава се нещо като кутийка с разпаднали се страни, като развивка на геометрично тяло.

Малкият художник нарисувал къщата, която се намира пред него, а къщата от другата

страна на двора той е направил, като че ли е бил с лице към нея (с. 42 от блок-албума). По същия начин е постъпил и с останалите къщи. Особеното е, че при градския пейзаж къщите се рисуват на различно разстояние, извисяват се една над друга.

Животът в града е свързан с правила и условия, които са валидни и за децата. Как да се пресече улицата? Учителят разяснява къде може да се играе, и къде - не. В детските рисунки на града се забелязва подчертан ред в поведението на гражданите, всички ходят по улиците един след друг в редица.


В начертаната карта учениците попълват знаците за време с избрания цвят.

При втората задача децата трябва да нарисуват в цвят знаците за времето. Условието в това упражнение е формиране на асоциация: цвят - знак за време, и словесно обяснение за тях. В условната карта на България са поставени шест квадрата, които могат да се номерират от учителя. Съобразно

възможностите на децата учителят обяснява мястото на всеки квадрат, например: на първия ред в средата времето е облачно и мрачно и т.н. Целта е да се развиват зрителният анализатор и пространствените представи (горе, долу, ляво, дясно, начало, край, среда). По този начин се осъществява връзката с математиката и българския език.

Работа с глина

(XXV седмица)


Децата се запознават с видовете скулптури. Различават архитектурни и скулптурни паметници в околната среда.


Моделиране на фигури в характерни пози и движения.


Да се направи човешка фигура от глина.

Учителят описва различните скулптури (с. 70-71 от блок-албума).

Скулптурата е много древно изкуство. Още в зората на историята на всички народи, във всички континенти са създавани скулптурни творби. Те са от камък, от бронз, от слонова кост, от изпечена глина. Скулпторите създават изключително дълготрайна художествена творба.

Повечето скулптурни творби се разполагат на открито - по площади, в градски центрове, в паркове. Но скулптурни елементи има в храмовете, в художествените галерии и в музеите за изкуство.

В древни времена най-често са били създавани скулптурни фигури на богове п богини, а по-късно - на Христос, на неговата майка Мария и на различни светци.

На разтвора от блок-албума за 1. клас са показани видове скулптурни творби от различни епохи. Ацтекското божество е разположено до статуя на жрец от древна Етрусия (днешна Италия), а католическата светица Гертруда вероятно е красяла християнски храм. Стилизираната човешка глава, изработена от дърво, показва една огромна област от скулптурата -портретната скулптура. Векове са се изработвали такива портрети на царе,

императори, воини, герои и прочути автори на различни творби (писатели, художници, актьори и музиканти). Скулптурата от бронз, представяща живописеца Владимир Димитров-Майстора, краси голяма галерия за изкуство в София.

Съвременните скулптури - също от бронз - на италианеца Джакометн и на младия

български автор Петко Генов показват колко различни могат да бъдат те.

Задачата е учениците да моделират фигури в характерни пози и движения. Позата и

движенията на фигурата се избират самостоятелно от децата. Целта е да се задълбочи у младите творци чувството за обемност на изграждания образ, изясняването на представата за човешка фигура във форма и обем.

Учителят следи за правилния ред на работа при изграждане на човешка фигура. Корекциите се правят индивидуално според възможностите на

всеки ученик. Стремежът на учителя е да се развие усещане към материала и разположението на обемни фигури в пространството.

Опитът показва, че редуването на работа с различен материал, при което се сменят начините: от линеарно рисуване в цветове към обемно-пластичво изграждане на образите, осигурява бърз напредък в детската изобразителна дейност. Особено се подобрява

изграждането на човешката фигура. Формите и пропорциите й се разбират от децата по-лесно при изработването й с различни техники и материали.

За 1. клас разглеждането трябва да обхване най-едрите части на човешката фигура - тяло, глава, ръце, крака. Учениците ги изброяват и посочват големините и характерните им форми. Едно дете излиза пред чиновете, за да може учителят нагледно да доведе до съзнанието на децата обемността на човешката фигура. Отбелязва се ширината на раменете, откъде

започват ръцете, тялото и краката. Обръща се внимание на това, че главата се захваща за раменния пояс посредством шия. Учителят подчертава усещането за плътност на някои по-тънки форми (шия и ръце) и напомня, че фигурата завършва със стъпалата, които децата често забравят.

Изпълнението на човешката фигура е сложна задача. Учителят отделя 1/3 от глината или пластилина. От останалата част прави продълговат цилиндър, който в двата края разцепва с помощта на ножче за моделиране. След рязането от този къс глина чрез изтегляне се оформят краката и главата.


Учениците правят илюстрация към приказка, като използват цветни хартии за апликация.

Апликацията представлява техника, при която се използват различни материали, които се залепват върху хартия или някаква друга основа.

Продават се специални блокчета с гланцови цветни хартии за апликация. Инструментите за работа с хартия са ножица и лепило. С молив може да се очертават и след това изрязват различни фигури. Хартията може и да се къса с ръце.

Може да бъдат използвани и всякакви други хартии за лепене, включително вестници, изрезки от списания, велпапе, картон, книжен канап и др.

Крайната цел на хартиената апликация е създаване на произведение с художествени качества. За апликации се използват и природни материали като листа, сламки и семена от житни и бобови растения. Апликацията може да се състои от различни материали, които, използвани заедно, да не изглеждат несъвместими.

Народно творчество - Великден

(XXVI седмица)


Учениците описват моменти от празнични ситуации. Изобразяват емоционалното си настроение и отношение към празника чрез жестове, мимика, ролеви игри и др.


Децата работят по избор - индивидуално или в група. Създават различни фигуративни елементи, свързани с народното творчество.


Първокласниците украсяват своята чиния.

Народното творчество е богато и разнообразно. То обхваща: грънчарство (правене на съдове от глина), тъкачество, ръчно плетене, бродерия, дърворезба и др. Народното

творчество създава образци - красиви и полезни за всички, които се предават от поколение на поколение.

Керамиката е традиционен вид на народното творчество. Майстори грънчари правят стомни, ръкатки, гърнета, паници, чинии. Всички обикновени съдове на народната керамика са многоцветни и са украсени с орнаменти. Керамиката се развива най-много в области като Троянско, Трънско, където няма земеделие като поминък. Майсторите разнасяли далече по панаири своите произведения.

При първа задача учителят запознава учениците с декоративна композиция в кръг и с типични произведения от нашето приложно изкуство. Той разкрива особеностите на декоративната композиция, развива се усетът за линия, форма и цвят.

За анализ на декорацията трябва да се използват най-ярките и същевременно най-достъпните за децата образци на керамични чинии. Повечето от декоративните елементи са познати още от детската градина. Педагогът трябва да разполага с малка колекция от керамични съдове. При обсъждането той насърчава учениците, като изтъква постиженията им

при изпълнение на декоративната композиция с редуване на елементите и цветовете, с проявен вкус към цветосъчетанието и умение за използване на усвоените начини за работа с боите и четката.


Нарисувай великденски яйца.

Великден е най-големият християнски празник. Според народната традиция на Велики

четвъртък жените боядисват яйца, месят козунаци и пекат обредни хлябове. Децата носят по къщите здравец, а домакините им дават по едно небоядисано яйце. Съществуват няколко

версии за произхода на червените яйца. Едната гласи, че Мария Магдалена е поднесла боядисано яйце на император Тилерий с думите „Христос Воскресе" и по този начин е възвестила голямото събитие.

.Задачата може да се изпълни със смесена техника. Децата очертават контура на яйцата на с. 47 от блок-албума. Оцветяването е по избор - с пастели, водни бои или флумастри. Учителят напомня, че може да се използва апликация с геометрични фигури или растителни елементи. Припомнят се различни начини за получаване на еднакви по форма и големина

модулни елементи - използване на шаблон, изрязване на елементи от препъната цветна хартия.

Пролетен карнавал

(XXVII седмица)


Децата изразяват устно и в рисунки впечатленията си от празника. Показват настроението си чрез мимики, жестове и участие в ролеви игри.


Учениците създават реални и фантазии образи по наблюдение. Изграждат зрителни образи

по асоциация от литературни произведения. Използва се смесена техника - проектиране, конструиране, апликация, рисуване или моделиране.


Подготвя се украса за стаята и изготвяне на покани.


Изработване на реквизит за празника - корони, маски, домина, шапки.

Трета задача

Всяко дете подготвя самостоятелно текст или гатанка за представяне на своя герой, когото иска да превъплати (интеграция с темите от буквара и читанката).

Учителят подготвя децата в часовете по четене, като използва един от логическите методи

- дедукция (извежда най-характерното за обектите). Това е главният метод на интелекта: класификация, групиране в понятия на данните от опита.

Възможно е да възникнат интересни въпроси, разграничения, все по-прецизни и точни.

Учителят стимулира творческото търсене у учениците. Въображението на детето,

подтиквано да измисля гатанки, ще използва своите логически инструменти във всичко онова от опита, което предизвиква неговата творческа намеса.

Учителят посочва на децата как да изразят своите идеи, как да боравят с четки, бои,

хартия и картони, като изрязват, лепят, моделират и развиват по този начин навици към конкретното, към сродяване с предметите, към известна точност.

Това способства за формиране на творческа, търсеща и експериментираща личност.

Упътване за изработване на корона

1. Тънка тел или книжен канап се облича с алуминиево фолио („златни" и „сребърни" опаковки от бонбони) и се нагъва зигзагообразно, за да се получат върховете на короната.

2. Измерва се обиколката на главата на детето и се изрязва хартиена лента по размер, широка около 10 см.

3. Върху обратната страна на лентата се поставя нагънатата тел и се прикрепва с по-тясна хартиена лента, покрита с лепило или със скоч лента.

4. Широката лента, образуваща основата на короната, се украсява с гланцови ромбчета и звездички. Двата й края се съединяват около главата, за да се получи короната.

Най-лесните за изпълнение шапки са тези, които може да се направят бързо и да бъдат ефектни и интересни за децата.

Показаната в блок-албума за 1. клас на с. 49 шапка за карнавал всъщност представлява една хартиена окръжност, която се срязва по радиус към центъра на окръжността, сгъва се и след залепване се получава невисок конус шапка. В случая тази шапка лесно може да бъде оприличена на калинка.

Вторият вид шапка представлява цилиндър, който с прибавените към него гребен и клюн лесно се превръща в шапка-петел.

Вълшебникът е подготвил награди за най-красивите маски, корони, шапки или за най-интересната гатанка.

Жива природа

(XXVIII седмица)


Децата описват и визуализират общи впечатления и представи за реални и фантазии ситуации в природната среда.


Създават реални и фантазии образи по впечатление и въображение.

Материалът и техниката са по избор.

Задача

Учителят поставя задача да се изберат и залепят снимки на животни, за които хората се грижат.


Да нарисуват знаци, които предупреждават хората да пазят природата.

Науката за опазване чистотата и целостта на природната среда в нашата планета се нарича екология. В България някои животни са заплашени от изчезване. Тези животински видове са: сухоземната костенурка, прелетните птици - фламинго, пеликан, а дори и щъркелът. Учениците биха могли да поставят хранилки в местата резервати. Най-интересният природен резерват се нарича Сребърна и се намира край р. Дунав.

Във високопланинските области заплашени от изчезване са някои дървесни видове и цветя - например белият бор, витошкото лале и еделвайсът, който се среща само на две места в Стара планина.

Учителят обяснява как хората замърсяват природата. Те унищожават растенията и животните, като изхвърлят отровни отпадъци в реките, езерата и моретата. Отпадъчните газове от фабриките и автомобилите замърсяват въздуха и го правят вреден за дишане.

Когато горите се изсичат и горят, животните остават без подслон и вода.

Учителят показва някои изчезващи видове растения и животни (снимки, картини, фотоси).

Първата задача изисква предварителна подготовка: учениците да потърсят и изберат снимки, картини или рисунки и да ги подредят на с. 51 в блока.

Вариантът на тази задача е по-интересен и провокира асоциативното мислене. Децата трябва да нарисуват знаци, които да предупреждават хората да пазят растенията и животните.

Нарисувай буквите от своето име

(XXIX седмица)


Ученикът открива и описва свои визуални знаци с въображаеми и реални предмети от социалната среда.


Първокласниците изграждат зрителни образи по асоциация от лични преживявания.


Учениците рисуват буквите от своето име, а като вариант изобразяват своето настроение.

Упражнение за асоциативно мислене в изобразителната дейност: Какъв е цветът на чувството, което изпитваме? Какво мисли детето за себе си? Или как би искало да изглежда в своя идеален вариант?

Учителят предлага на учениците да разгледат рисунки на деца от блок-албума - с. 58-59.

При обсъждането на получените резултати се сравнява изпълнението на конкретен образ с различни изобразителни материали и пособия, като се отчитат различията в използваните изразни средства: композиционно решение, цветови съчетания и други.

Основната идея на темата е свързана с изразяването чрез специфичния език на

рисуването на различни качества, чувства, дори абстракции у детето. Тези спонтанни рисунки могат

да дадат на учителя ценна информация за развитието на детето. Можем да определим тези рисунки като екран, на който се проектират личностните характеристики на децата. Това означава, че емоционалното състояние на детето създава възможност за вариативност на изображенията. При оценката (от останалите ученици или учителя; има възможност да се предложи различна гледна точка на отразеното в картината в зависимост от индивидуалния опит на този, който оценява. Всяко дете получава много и различни оценки за своята картина. Това помага за извеждането на обобщени изводи, които по-късно се превръщат в естетически критерии при възприемане на художествената творба.

В рисунките на 7-годишните се вижда, че децата не рисуват това, което виждат или знаят, а онова, което според тях е важно да се изрази.

24 май

(XXX седмица)


Първокласниците участват в подготовката на националния празник 24 май.


Учениците изграждат художествени образи по асоциация, литературни произведения и под въздействие на емоционалните си преживявания, свързани с празника.


Да се направи украса на стаята за празника на буквите.


Празникът на буквите.

Задачата провокира въображението на детето. То ще бъде принудено да помисли и да установи сходство между въпросните букви, да изгради единна, фантастична цялост, чрез картини и образи. Пример в блок-албума - с. 58-59.

Още през 855 г. при съвместния си престой в манастира „Полихрон" братята Кирил и

Методий започват подготовката по създаването на графична система, която да отразява точно особеностите на славянския език, който познават - старобългарския. Най-вероятно тази работа е плод на личната им убеденост, че всеки народ има право да твори собствена култура на роден език. Веднага след създаването на азбуката славянските просветители се заемат с мащабна преводаческа дейност, за да осигурят нужните за славянското богослужение църковни книги.

Още отпреди 150 години в цяла България се създава традиция за честване празника на писмеността и на нейните създатели - Кирил и Методий. Учениците украсяват с венци от цветя входовете на своето училище, цветя красят и ликовете на двамата братя просветители.

Задачата е подходяща за изпълнение по групи от 3-4 деца. Децата могат да използват опита си от предишните теми.

Комикс

(XXXI седмица)


Учениците осъществяват диалог чрез рисунки. Използване на компютърната техника в изкуството.


Децата изобразяват момент от ситуация или разказват за нея в няколко последователни рисунки (без текст) -разказ в рисунки.


Първокласниците изобразяват случки или събития от своята среда чрез картини - комикси.


Децата избират кого от героите в разказа ще нарисуват.

Вариант

Разказ-рисунка, изпълнена от две деца.

В края на 1. клас детето знае да чете. Комиксът е неговото любимо четиво, напълно спонтанно и мотивирано. Детето чете, защото иска да знае какво става, а не защото му е възложена такава задача. Чете за себе си, не за другите (например за учителя), не за да се представи добре (за оценка).

То трябва на първо място да индивидуализира и разпознава героите в последователните

ситуации. Да затова цяла тяхната самоличност при различни положения. Понякога героите се представят различно оцветени, чрез което детето тълкува значението: червеното е гняв, жълтото е страх, зеленото е завист... Но кодексът на „психологическия цвят" не е даден веднъж завинаги, той може да бъде пресъздаден всеки път от художника.

Когато героите разговарят, детето трябва да отнесе репликите към единия или към другия; да разбере в какъв ред се произнасят. Едновременно с това детето трябва да разпознава и да различава обстановката, вътрешна или външна, да отбелязва нейните изменения.

Необходимо е активно присъствие на въображението, за да се изпълнят последователно картините.

На кино или пред телевизионния екран образите следват в непрекъсната последователност, като описват стъпка по стъпка хода на действието. В комикса действието може да започне в първата картинка и да завърши в следващата, като прескочи междинни моменти. Героят, който в първата картина стои гордо на кон, във втората лежи в праха. Самото падане е чисто въображение.

Предметите изменят положението си и цялата тази дейност е поверена на фантазията на читателя.

Ако киното е текст, комиксът е стенография, от която трябва да извличаме текста.

Главният интерес на детето към комикса не е обусловен от неговото съдържание, а е в съприкосновение с формата и същността на експресията.

Детето се наслаждава от работата на собственото си въображение повече, отколкото от приключенията на героя, но си струва трудът да му помогнем в усърдието, което влага във всички свои работи.


Изобразителното изкуство и компютърът.

Принципът за нагледност е от особено значение при обучението на децата от начална

училищна възраст. Ето защо визуалната информация, поднесена чрез графичните възможности на съвременните компютърни системи, е най-привлекателна и най-достъпна за малкото дете. Учениците получават бърз и ефектен резултат, който може да бъде разпечатан или размножен. Работата с компютърните програми за графично изобразяване е примамлива и с това, че дава възможност на децата, които не могат да рисуват добре, да направят нещо интересно и хубаво.

Основните дейности при работа с програмите в специална графична среда, разработена за малки деца: Comenius Logo (която работи под Windows 3.x, 95, 98 и NT), са оцветяване, конструиране и рисуване със свободна ръка.

Comenius Logo е одобрена като учебно помагало с Протокол № 14 от 17.09.1998 г. на МОН.

Една от програмите „Художник", предназначена за най-малките ученици, съдържа ограничен брой инструменти. Това позволява вниманието на детето да се концентрира върху поставената задача и откриването на различни възможности за изпълнение. Първата стъпка в

тази програма е оцветяване. В началото учителят показва как се зарежда картината за оцветяване, а по-късно децата сами изпълняват това. Обикновено се започва с картина с по-големи обекти, познати на децата като форма и цветове. Постепенно задачата може да се усложни, например: оцветяване с до-рисуване; увеличаване броя на картините за оцветяване.

Рисуването със свободна ръка е най-трудно за изпълнение от детето. Това може да се обясни с не добре развитата фина моторика на ръката. Подходящо е да се започне с теми, които изискват рисуването само на един обект (например очилата на баба). По-късно може да се премине към рисуване на пейзажи, където формата и очертанията не са строго определени

(пример на с. 54, 55 от блок-албума). Това ще позволи на детето да усъвършенства движението на ръката.

Вариант на темата

Рисунка - разказ е любимият вид рисуване на децата. Тя активизира силно желанието да изобразяват и помага за изява на индивидуалните способности. Учителят може да предложи изпълнението на задачата на две деца. Да изобразят случки от своята среда или от тази на възрастните.

Изложба

(XXXII седмица)

Изходяща диагностика


Възприемане на видове изобразително изкуство.


Подготовка за изложба. Индивидуални и групови работи.

Ученическа изложба. Подреждането на ученически работи в края на учебната година е важен момент от целогодишната работа както на учениците, така и на учителя.

Избират се по 1-2 от най-сполучливите рисунки (апликации, моделирани фигури, цветни задачи и т.н.). Учителят казва поощрителни думи за всяко дете, като подчертава многократно, че всички ученици имат различни постижения. Обясняват се постиженията на най-добрите примери.

Децата по света рисуват. На този разтвор са показани рисунки, правени от връстници на първокласниците от различни страни.

Оригиналните им творби носят разнообразието на многото страни, от които са

пристигнали. Цветовете, които децата са използвали, облеклата на героите в рисунките им, някои подробности от архитектурата и природната среда на родния им край са предадени много точно. Но спой избор и предпочитание преподавателят посочва най-типичните черти от климата, бита и спецификата на страните, от които идват рисунките. Северните европейски страни са в по-светли и хладни тонове. Пъстроцветните, необичайни за нас облекла с украси са от Азия. Всяко дете рисува най-близкото п интересното от света, който го заобикаля. Поради това голямо разнообразие контрастните характерни черти за различите народности са

важен елемент в изразността. Държавите, от които са изпратени тези рисунки, са дадени в края на блок-албума за улеснение на учителя.

2.

Учебна програма по изобразително изкуство за 1. клас

I. Общи положения

1. Хорариум часове по учебен план: 2 часа седмично = 62 часа годишно

2. Място и роля на обучението по Изобразително изкуство за общообразователната подготовка на учениците от първи клас

Учебният предмет Изобразително изкуство и учебният предмет Музика съставят Културно-образователната област Изкуства. Нейното образователно и възпитателно въздействие започва от най-ранна училищна възраст и продължава в средната степен на общообразователното училище. Това определя мястото и значението на учебния предмет Изобразително изкуство за формиране и развитие личността на детето.

Спецификата на обучението по Изобразително изкуство се изразява в използване на творческия потенциал на индивида чрез изобразителна дейност и общуване с произведения на изобразителното изкуство.

3. Място и роля на обучението по изобразително изкуство, съотнесено към Държавните образователни изисквания (ДОИ)

ДОИ по Изобразително изкуство не са ограничителна рамка, а основа за творческо прилагане на учебната програма в зависимост от условията на природната и социално-

културната среда. ДОИ са конструкцията на учебното съдържание, върху която учителят изгражда конкретен модел на учебен процес с варианти според използваните методи и методически подходи.

4. Знания, умения и отношения

Учебното съдържание по Изобразително изкуство включва система от знания, умения и

отношения, която се различава съществено от системите на предметите в другите културно-образователни области.

Понятийният апарат по предмета Изобразително изкуство не се „отработва" в определен час и не се изчерпва в даден клас, етап или степен. Общото с останалите предмети е прагматичната снова на неговото усвояване.

Практическите умения имат подчертано предимство в обучението по Изобразително изкуство. В тях се отразява същността на този учебен предмет.

В една практическа задача се съсредоточават психологически и теоретико-практически проблеми на обучението по Изобразително изкуство. В този смисъл практическите задачи представляват най-малките, основни единици на учебния процес по Изобразително изкуство.

Отношенията са свързани повече с формиране на определени качества на личността. Още от най-ранна възраст учениците проявяват социално-ангажирано отношение към проблемите на околната среда. Важна съставка на отношения са възможностите за социален диалог чрез

средствата на визуалната информация и комуникация. Безспорно най-съществена част на

отношенията е приобщаването на учениците към национални и общочовешки ценности, към изобразителното изкуство и народното творчество.

II. Цели

Обучението по Изобразително изкуство в първи клас си поставя следните главни цели:

Начално усвояване на основните изобразителни средства.

Изразяване чрез образи на собствени мисли, чувства и отношения.

Развиване и обогатяване на зрителното възприятие, представи, въображение и фантазия.

Участие във форми на визуална комуникация.

Емоционално общуване с произведения на изобразителното изкуство.

Съпричастие към локални и глобални проблеми на околната среда: екологична защита, права на детето, национални и световни хуманитарни стойности.

III. Очаквани резултати от обучението по Изобразително изкуство в първи клас

В първи клас се поставя началото на обучението по Изобразително изкуство. Макар и най-отдалечен във времето на изходното равнище, определено в ДОИ, този клас има решаващо значение за началния етап.

Ядрата и стандартите на учебното съдържание по Изобразително изкуство за първи клас

засягат проблеми на възприемане на действителността, възприемане на изкуството и изобразителната дейност.

Очакваните резултати от обучението по Изобразително изкуство са съвкупност от приложените знания и умения в целогодишната учебна работа, отразени в количествено и качествено отношение. Резултатите трябва да отразяват знания и умения за:

разграничаване на реалност от фантазия;

разграничаване на природна от архитектурна среда;

изразяване на емоционално настроение и собствено отношение към проблемите на околната среда;

владеене на основни изобразителни средства, материали и техники;

участие във визуален диалог;

емоционално възприемане на произведения от изобразителното изкуство и народното творчество.

IV Учебно съдържание

Учебното съдържание е представено в обща за всички учебни предмети таблица, в която отделните колони имат следната особеност за Изобразително изкуство:

1. Ядра на учебното съдържание. Те са обобщени заглавия по група проблеми:

естетическото възприятие, творчество и отношение, обект и среда, обект и образ, зрител и творба и др.

2. Стандарти на учебното съдържание. За разлика от другите учебни предмети тук стандартите са израз на резултати през целия начален етап (I-V кл.), а не само при завършване на четвърти клас. Очакваните резултати за даден клас са общи за всички стандарти на съответното ядро (колона 3).

3. Очаквани резултати по основни учебни проблеми и задачи. Учебното съдържание по Изобразително изкуство е разпределено не по теми, а по учебни проблеми и задачи. Това гарантира правото на учителя сам да определя конкретното съдържание на урочната работа, включително нейното тематично съдържание, съобразно особеностите на околната среда - природна и социална.

4. Ключови понятия и знания на практическа основа. Те интерпретират особеностите на понятийния апарат по Изобразително изкуство. Ключовите понятия не са „нови" в прекия

смисъл на тази дума, те не са типични за целите на учебния предмет. Освен че се усвояват на практическа (сетивна) основа и чрез изобразителна дейност, понятията и знанията са пропедевтични (подготвителни) за следващия прогимназиален етап.

5. Контекст и дейности. „Контекст" включва конкретни начини за осъществяване на съответни дейности. В тази колона са отразени и някои специфични организационни форми на участие в изобразителна дейност или формиране на определено отношение.

6. Възможности за междупредметни връзки. Тази колона има изключително значение за организацията и резултатите на целия учебен процес по Изобразително изкуство, особено в прилагането на нови структури на учебното съдържание и методически подходи.

V. Оценяване - специфични методи и форми

Оценяването но Изобразително изкуство има дидактически и естетически показатели.

Дидактическите показатели се отнасят до изпълнението на поставените учебни задачи в количествено и формално дидактическо отношение.

Например: Какъв е броят на изпълнените от ученика или групата ученици задачи?

Естетическите показатели отразяват качествените характеристики на резултатите от детската изобразителна дейност както в учебен, така и в неучебен аспект. Например: Една рисунка на ученик от I клас може да не отговаря стриктно на изискванията в учебната задача, но да е изпълнена с присъщата детска експресивност и оригиналност. В такъв случай „коефициентът за качество" би трябвало да се отрази в положителен смисъл на оценката.

Общо оценката по Изобразително изкуство е комплексна (съдържа дидактически и естетически показатели) с приоритет на естетическите показатели.

Оценяването на резултатите от обучението по Изобразително изкуство се включва в годишната словесна оценка, обща за всички учебни предмети.

Основен принцип на оценяването по Изобразително изкуство е развитието на общите изобразителни способности според приетите етапи в теорията на детската изобразителна дейност.

При всички случаи оценяването е поощрително, в полза на ученика. То отразява желанието и интереса на ученика към участие в часовете по Изобразително изкуство

в стремежа му да развива собствените си изобразителни способности, творческо мислене и въображение.

VI. Методически указания

При изпълнение на учебната програма по Изобразително изкуство е необходимо да се имат предвид някои основни положения:

1. Учебното съдържание не е годишно разпределение; ядрата не са раздели; стандартите не са теми. От това следва, че учебната програма е изходен материал, основа за педагогическо творчество на учителя. В зависимост от конкретните условия на работа учителят самостоятелно определя съдържанието, последователността, методите и организацията на уроците по Изобразително изкуство, като се съобразява с Държавните образователни изисквания за учебно съдържание.

2. В началния етап се придава важно значение на междупредметните връзки. За обучението по Изобразително изкуство това е ключов проблем от изключително значение за

успешна учебна работа. Същността на зрителното възприятие и на изобразителната дейност

свързва този предмет с обучението по Роден край и Български език и литература, а работата с изобразителни материали и техники - с обучението по Домашен бит и техника. В началния етап няма учебен предмет, с който Изобразителното изкуство да не се намира в преки или косвени междупредметни връзки. Засилените междупредметни връзки и нарастващото влияние на факторите на околната среда дават възможност в обучението по изобразително изкуство да се използва организационната форма Образователен проект с интегрално-ситуационно съдържание.

Възможностите за междупредметни връзки се отнасят до цялото учебно съдържание, затова те се повтарят във всички ядра. В отделните ядра акцентът на интеграция се поставя в зависимост от конкретните учебни проблеми и дейности.

Например: Обекти от живата и неживата природа, изучавани по Роден край, се възприемат

и изобразяват в ядра № 1 (Обект и среда) и№ 2 (Обект и образ), а в ядро № 5 (Материали и техники) те са повод за нефигурални упражнения от съчетания на линии и петна.

3. В текста на програмата са употребени понятия и термини с по-широко значение, затова трябва то да се конкретизира във връзка с обучението по Изобразително изкуство:

Ученикът описва - устно или писмено се отговаря на въпроса „Какво виждам?". Назовават се обектите, определя се средата, движения, състояния.

Например: Виждат (в действителността или в картината) дървета, къщи, улица, небе, слънце, хора, които вървят, птици, които летят.

Ученикът визуализира - дава се устно или писмено отговор на въпроса „Как изглежда

това, което виждам или което си представям?", т.е. става дума за зрителни представи на обекти, пространство, явления от реалния и фантазния свят.

Например: Дървото, което виждат, е елха. Тя има триъгълна форта. Короната ту е тъмнозелена, а стеблото е кафяво. Дървото се намира вляво от къщата.

Ученикът изобразява - придава форма на зрителните си представи за това, което вижда или фантазира, с определени изобразителни материали и техники за: рисуване, апликиране, моделиране и конструиране.

4. В програмата често се споменава, че ма ученика трябва да се даде възможност свободно да изразява мнения, отношения, да работи по свое предпочита ние с едни или други материали и техники, да избира елементите на изображението и тяхното разполагане върху листа или в пространството. Това не означава да се лиши учебната работа по Изобразително

изкуство от необходимата педагогическа принуда

като средство за постигане развитие на изобразителните знания и умения и формиране на естетическо отношение към околната среда.

5. Резултатите от обучението по Изобразително изкуство могат да бъдат проверявани и оценявани чрез различни традиционни и модерни методи и форми: индивидуални и общи корекции, обсъждане на резултати от учебната дейност, контролни задачи, текст и др.

Колона 1

Колона 2 Колона 3 Колона 4 Колона 5 Колона 6

Ядра на

учебното

съдържа-

ние

Стандарти за учебното

съдържание

Очаквани резултати по основни

учебни

проблеми и задачи

Ключови

понятия и

знания на

практическа основа

Контекст

и дейности

Възможности за

междупредметни връзки

Ядро № 1

ОБЕКТ

И СРЕДА

Стандарти за

учебното съдържание

Стандарт № 1

Ученикът:

Наблюдава и разграничава природната от архитектурната среда.

Стандарт №

2

Ученикът:

Възприема и анализира визуални

особености на обекти и явления

Ученикът трябвала:

Описва и визуализира основни елементи на средата.

Описва и

визуализира типични особености на дадена среда от реалния

и фантазния свят.

Описва и визуализира общи

впечатления и представи за реални и фантазии ситуации.

ПРИРОДА

растения

животни

човек

Архитектурна

среда (улица,

къщи)

ЗЕМЯ

НЕБЕ

ВЪЗДУХ

СУША

ВОДА

На ученика трябва да

се даде възможност да:

1. Извършва наблюдения в

околната среда и предава устно

впечатленията си от

нея.

2. Прави скици по на-

тура.

3. Обединява словесни

Български

език и литература

Илюстриране на текстове

Математика

Геометрични линии и

фигури

Роден край

Жива и нежива природа;

социална среда

Музика

Ритъм

Рисуване по

от

заобикалящата среда.


Ученикът:

Разбира основните връзки между

обект и

среда в реални и фантазии

ситуации.


Ученикът:

Изразява емоционално- естетическо

отношение към възприеманите

обекти и

явления от околната среда.

Реагира

спонтанно при наблюдение

на обекти и явления в природата и в

обществото.

КОСМОС

РЕАЛНИ

ОБЕКТИ

СЛУЧКА

Рални и фантазии герои

(участници)

и действия

МИМИКА (гримаса) ЖЕСТ (поза) ДОБГО-ЗЛО

ОДОБРЕНИЕ -ОТРИЦАНИЕ

и визуални

понятия -

съставя

картинен речник.

4. Изобразява момент

от ситуация или раз-

казва за

нея в няколко последователни

рисунки (без текст) -

разказ в рисунки.

5. Изразява емоционалното си

настроение и отношение

към обект/явление чрез:

- устна реч; -мимика, жест, действия (ролеви игри);

- зрителни

образи.

асоциации

Домашен бит и техника

Работа с различни материали;

конструиране;

приложна дейност

Физическа култура

и спорт

Движения и ритъм

Ядро № 2

ОБЕКТ

И ОБРАЗ


Ученикът:

Създава реални и фантазии образи

по наблюдение,

памет, впечатление

Ученикът трябвала:

Използва за източници на реални

и фантазии образи:

- околната среда;

-

Начални

знания за:

Реални и

фантазии

образи

Форма

Цвят

На ученика трябва да се даде

възможност да:

1. Работи индивидуално и в група.

2. Избира самостоятелно изразни

Български език и литература



Геометрични линии и фигури

Роден край

Жива и

и

въображение.


Ученикът:

Формира обобщена представа за

най-важните визуални особености

на обекти:

форми, цвят, общи пропорции.

разнообразни

нагледни материали;

- слово - устно и писмено;

- музикални произведения;

- асоциации.

Създава различни по съдържание и

вид фигуративни и нефигуративн

и изображения; орнаменти;

Пространст

во

Украса

средства.

3. Изразява

импулсивно общото си

нежива природа;


Музика

Ритъм

1 2 3 4 5 6


Ученикът:

Изгражда зрителни образи по асоциация от литературни произведения.


Ученикът:

Проявява избирателно отношение

към изобразяване на различни

обекти и ситуации.

илюстрации; знаци и символи.

Осъществява

изобразителна дейност

чрез рисуване, апликиране, моделиране и художествено конструиране.

Изгражда интуитивно условно

изобразително

пространство върху една

линия; с поглед отгоре или в друга

структурна

Ритъм

Композиция

Илюстрация

Изобразителна

дейност -

видове

впечатление и

настроение от

форми и цветове.

4. Изобразява случки

от своята среда и

тази на възрастните,

свързани с проблеми

на гражданското

образование.

5. Изказва свободно лично

Рисуване по асоциации





Физическа култура и спорт


схема.

Отразява най-общо и с ниска

степен на

подражание отделни визуални особености на природни и изкуствени форми и

среда. Проявява усет за ритъм, цвят

и композиция.

мнение за

резултатите от своята и на другите изобразителна дейност.

Ядро № 3

ЗРИТЕЛ И ТВОРБА


Ученикът:

Разкрива

най-общо съдържанието

на произведение от изобразително-

то изкуство


Ученикът:

Описва

своите впечатления от

възприеманите художествени

произведения.


Ученикът:

Разграничава произведения от

Ученикът трябва да:

Назовава елементи на изображението.

Познава някои видове и жанрове

от изобразителното изкуство.

Ориентира се и определя изразни

средства, материали и техники на

изпълнение.

КАРТИНА

СТАТУЯ УКРАСА

ПЕЙЗАЖ

ПОРТРЕТ

натюрморт

ЦВЕТОВЕ

МАТЕРИА-

ЛИ (бои,

глина, камък,

дърво, метал,

плат, хартия)



1. Разглежда произведения в оригинал или репродукции:

илюстрации на детска

художествена литература, портрети, комикси,

играчки, детски анимационни филми,

електронни игри.

• Разпознава

архитектурни и скулптурни паметници от

околната среда.

3. Представя устно

или в скици





Роден край



Музика

Ритъм





приложна

изобразител

ното изкуство по вид и жанр.


Ученикът:

Споделя емоционалното

си отношение при възприемане на художествена творба.

впечатленията

си от разглеждани произведения.

дейност

Физическа култура

и спорт


Ядро № 4

ВИЗУАЛНА КОМУ-

НИКАЦИЯ


Ученикът:

Усвоява основни понятия, свързани

със съвременни средства за визуална

информация и комуникация.


Ученикът:

Може да се ориентира в

разнообразието на визуални средства за

Ученикът трябва да;

Различава знаци за визуална информация и комуникация от

останалите изображения.

Разбира

най-общо мястото и

значението на визуални

знаци в

определена природна

и социална среда.

Създава свои визуални знаци за реална или

въображаема среда.

ВИЗУАЛЕН

ЗНАК ПЪТЕН

ЗНАК

СЪОБЩЕНИЕ

ЗАБРАНА

РАЗРЕШЕНИЕ



1. Участва лично или

като зрител в масови

прояви, оформени с

визуални средства -

детски, училищни, народни и национални

празници и тържества.

Български език и

литература




Роден край



Музика

информаци

я и комуникация.


Ученикът:

УКАЗАНИЕ

2. Изразява устно и в

рисунки впечатления-

та си от

общото използване-

Ритъм



Работа с

Познава

най-общите правила за

използване на визуална информация в заобикалящата среда.

неизползване,

спазване-неспазване

на знаци за визуална

информация и комуникация.

3. Обсъжда в

група визуалните особености на пътните знаци и рисунки, свързани с

необходимостта от тяхното стриктно съблюдаване.

различни

материали;


приложна

дейност Физическа култура и спорт


Ядро № 5

МАТЕРИАЛИ И ТЕХ-

НИКИ


Ученикът:

Разбира

най-общо връзката между

материал и техники.


Ученикът:

Работи

самостоятелно и в

група, като използва определени

материали и техники.

Ученикът трябва да:

Назовава цветовете в една кутия ученически бои.

Познава разнообразни материали и

техники за рисуване, апликиране,

моделиране и

конструиране. Използва пособия за работа

с дадени изобразителни материали.

БОЯ

ПАЛИТРА ЧЕТКА -

обла и плоска

ЦВЕТОВЕ:

жълт, червен, оранжев, син,

светлосин,

зелен, светлозелен, виолетов, кафяв,

черен, бял

ВОДНИ

БОИ

АПЛИКАЦИЯ

МОЛИВИ -черни и цветни ПАСТЕЛ -сух и маслен

МОДЕЛИРАНЕ - пластилин, глина


се лале възможност да:

1. Прилага самостоятелно и по усет едно-

родни и

смесени материали и техники за рисуване, апликиране, моделиране,

конструиране.

2. Осъзнава своето

участие в група, при

работа със съответни

изобразителни материали и техники,за

постигане на

крайния резултат.





Роден край



Музика

Ритъм




конструиран

КОНСТРУИРАН

Е

СМЕСЕНА

ТЕХНИКА ФЛУМАСТ-РИ - черен и цветни

3. Открива

особеностите на използвани материали и техники в ученически и други произведения и

изразява собствено

мнение за тях.

4. Изпълнява упражнения за усвояване на

изобразителни материали и техники при работа

върху плоскост и в пространството.

е;


Физическа култура и спорт


3.

Примерно годишно разпределение на

темите по изобразително изкуство за 1. клас

Седмица Теми Часове Програмно съдържание

1-ва Какво знам и мога? Входяща диагностика

2 Обект и среда Обект и образ

2-ра Какво знам и мога? Входяща диагностика


3-та Вълшебният свят на изкуството


4-та Работа с четка 2 Материали и техника Обект и образ

5-а Техника на акварела 2 Материали и техника Обект и

образ

6-а Рисуване по памет на есенни листа или плодове


7-а Народни носии 2 Визуална комуникация Обект и образ

8-а Народно творчество

2 Визуална комуникация Обект и образ

9-а Моето семейство 2 Зрител и творба Обект и образ

10-а Загадъчният свят на Космоса 2 Обект и среда Обект и образ

11-а Създаване на фигури от геометрични форми

2 Материали и техника Обект и образ

12-а Коледа 2 Обект и среда Обект и образ

13-а Нова година 2 Материали и техника Обект и образ

14-а Подаръци 2 Материали и техника Обект и образ

15-а Рожден ден 2 Визуална комуникация Обект и образ

16-а Различни изображения по форма и големина


17-а Тъмни и светли цветове 2 Материали и техника Обект и

образ

18-а Близко и далече 2 Обект и среда Обект и образ

19-а Работа с едноцветен материал

2 Зрител и творба Обект и образ

Седмица Теми Часове Програмно съдържание

20-та Работа с глина 2 Материали и техника Обект и образ

21-на Моят свят 2 Материали и техника Обект и образ

22-ра Цветя във ваза 2 Зрител и творба Обект и среда Обект и образ

23-та Илюстрация от приказка 2 Зрител и творба Обект и образ

24-та Видове знаци 2 Визуална комуникация Обект и образ

25-та Работа с глина 2 Зрител и творба ОЙбект и образ

26-та Великден 2 Обект и среда Визуална комуникация Обект и образ

27-ма Пролетен карнавал 2 Визуална комуникация Обект и образ

28-ма Жива природа 2 Обект и среда Обект и образ

29-та 24 май 2 Визуална комуникация Обект и образ

30-та Комикси 2 Визуална комуникация Обект и

среда Обект и образ

31-ва Изложба - Изходяща диагностика


32-ра Изложба - Изходяща

диагностика


1kl _kniga_za_u4itelq_anubis

Documents