1

Съдържание лято 2018

Тема на броя

4 Теодор

Малки хитрости: как да научим детето да бъде самостоятелноТеодора Пампулова

На корицата

6

ХраненеЗахранването – стъпка по стъпка, част II Д-р Мария Русинова

26

Полезно

33

ВаксиниКакво представлява тетанусПроф. Мира Кожухарова

36

СпортЕзда за децаАнтония Парапанова

45

Здраве

20

12

16

РазвитиеМагията на книгитеАлбена Раленкова

42

Какво трябва да знаем за летните бебета Д-р Атанас Петров

Летните вирусиД-р Надя Коларова-Янева

Аптечка за лятотоД-р Ели Китанова

Как да се грижим за пъпчетоЕмилия Казълова

Правила за здрави детски зъбкиД-р Долорес Тодорова

Детската кожа и слънцетоДоц. д-р Даниела Грозева

39

30

2

Скъпи майки и татковци,

Нека първо ви пожелаем едно прекрасно, вълшеб-но и безгрижно лято. Насладете се на топлите слън-чеви прегръдки, съберете незабравими спомени, които да ви греят през цялата година, не спирайте да откривате и разпръсквате радост около себе си... Тъй като знаем, че щастието на родителите е пря-ко свързано със щастието на децата им, в този брой сме ви подготвили полезна информация, свързана със здравето и развитието на мъниците.Ако точно през лятото сте се сдобили с най-ценния подарък в този живот – вашето дете, е нужно да зна-ете как да се грижите за него, съобразявайки се със сезона. Д-р Атанас Петров ще ви даде отговори на въпросите, които и вие вероятно си задавате – дали е редно веднага след изписването от родилния дом да изведете новороденото на разходка, нужно ли е използването на слънцезащитен крем, можете ли да отидете на море... А какви грижи изисква пъпче-то, разказва акушерката Емилия Казълова. Може би си мислите, че през лятото болестите са се отдали на заслужена почивка. За съжаление, не е точно така. Д-р Коларова ще ви запознае с най-често срещаните летни вируси, които „атакуват“ децата, но и ще ви даде ценни съвети как да се предпазите от тях. Д-р Китанова пък ще ви помогне да си под-готвите лятната аптечка, защото може би вече знае-те – като родители е добре да можем бързо и адек-ватно да действаме при дадени ситуации, свързани със здравето на детето. В този ред на мисли – четете още за възможните проблеми с детските зъбки, за ползата и вредата от слънчевите лъчи, за принципи-те на захранване...И тъй като летните дни са и достатъчно дълги, т.е. имаме време за всичко, предлагаме ви с препоръ-ките на психолога Теодора Пампулова да научите детето да бъде самостоятелно – така ще му дадете повече увереност в собствените сили. Също така имате време и за четене... Защо е важно да запозна-ем малкото човече с книгите, обяснява Албена Ра-ленкова. И за да препуснете с нужното изящество, сила и устременост към поредното лято, може би ще ви вдъхнови срещата с... коне и с една дама, коя-то ще ви разкаже за ползите от конната езда. Ние от „Здраво дете“ пък сме убедени, че заедно ще посрещнем най-хубавото и спокойно лято. От екипа на „Здраво дете – Практическа педиатрия за родители“

Aвтори в брояТеодора ПампуловаД-р Атанас ПетровД-р Надя Коларова-ЯневаД-р Ели КитановаЕмилия КазъловаД-р Мария РусиноваД-р Долорес ТодороваДоц. д-р Даниела ГрозеваПроф. Мира КожухароваАлбена РаленковаАнтония Парапанова

Главен редакторВесела Славчева

РедакторБорислава Байкушева

Коректор Албена Раленкова

Дизайн Лиляна Дворянова

Маркетинг и рекламаЛюбомира Бандерова

Изпълнителен директорНаталия Кирилова

ИздателСалвис АД

Адрес: 1528 Софияул. „Д. Пешев“ 5тел./факс: 02/944 17 99e-mail: office@prakticheska-pediatria.net

„Здраво дете – Практическа педиатрияза родители“ е безплатно издание на сп. „Практическа педиатрия“ISSN 2367-5268Всички права запазени. Използването на публикуваните материали е възможно само с разрешение на издателя. Списанието неноси отговорност за съдържанието на рекламите и платените публикации.

На корицата ТеодорФотограф Лиляна Дворянова

4

В тази рубрика ще представяме малкия модел от корицата. Ще разговаряме с родителите как се грижат за него, с какви трудности се сблъскват и как му помагат да разгърне своя потенциал.

ЗДРАВO ДЕТЕ

Тео се роди точно 3 кг, ръст – 49 см. Беше най-спокойното бебе в родилното отделе-ние, въобще не плачеше. Най-незабравим за мен беше моментът, когато за пръв път го прегърнах и целунах... Сякаш държах целия свят в ръцете си... Теодор беше бебе мечта – спокоен, усмихнат, нямаше колики, не се събуждаше през нощта.

Хранене: Кърмих Тео само първия месец – тъй като не наддаваше на тегло и се нуждаеше от дохранване, наложи се да преминем на адаптирано мляко. Оттогава започна да се храни по режим на всеки 3 часа и бързо на-вакса. Захраних го на петия месец със зелен-чукови пюрета, приготвяни от мен с биопро-дукти. След това въведох плодовите пюрета и кашите. Смятам, че Теодор се храни добре и пълноценно, защото от самото начало бях доста настоятелна и упорита да го науча да се храни по режим, да изяжда порциите си и да яде разнообразна храна. Храната, коя-то консумира, е изцяло приготвяна вкъщи от мен – от супите до кремчетата.

Дневен режим: Твърдо съм за спазването на режим – как-то по отношение на храненето, така и за лягането. Още от бебе с Тео следваме оп-ределен режим: обикновено става към 8:30-9:30 ч., следват малко излежаване,

Раждане:Раждането на Теодор беше планирано – терминът ми вече минаваше и с лекаря из-брахме дата, на която раждането да бъде предизвикано. Родих по нормален начин, доста бързо и лесно – първите контракции започнаха точно в десет часа сутринта и след по-малко от два часа Тео се появи на бял свят. Разбира се, имаше и родилни бол-ки, но, както ми каза акушерката тогава, това са болки, които се забравят с времето...

ТеодорНа корицата: Теодор, 2 години, София

5

игра и закуска; след това излизаме навън – на любимата площадка или на разходка в някой парк, ако времето е лошо, сме в някой мол, но задължително винаги сме навън; обядът е между 12:30-13:30 ч., следва малко игра и към 14:30 ч. Тео вече е в леглото и спи, обикновено до около 16:00 ч. После идва ред на следобедната закуска и отново излизаме навън. Оста-вям го да се налудува на площадката – пързаля се, люлее се на люлката, играе в пясъчника, гони се с децата, кара колички, моторчета, тротинетка. Към 20:00-20:30 вече сме си вкъщи, Теодор вечеря, след това го къпем. Тъй като Тео е много енер-гичен, дори след банята той пак играе и си ляга чак към 23:00-23:30 ч.

Здраве: Тео е здраво дете. Разбира се, прекарал е няколко вируса, но като цяло организмът му е доста силен и се преборва много бързо с вирусите и инфекциите. Според мен имуни-тетът на детето се изгражда навън на ули-цата, на площадката при децата и за това се стремя синът ми винаги да има допир до такава среда.

Развитие:Теодор проходи малко късно – на годинка и три месеца, но оттогава той не е спрял да тича. Има толкова много сила и енергия! Ви-наги е в движения – рита топки, скача, кате-ри се... Обича да рисува, да се бори с наду-ваеми или плюшени играчки, да играем на криеница. Като дете на действието, на дви-жението, Тео не обича да му чета книжки или да му пея песнички. Вместо това обича да тича и да лудее. Аз обаче се чувствам благословена с моя буен Теодор.

Ваксини:На Тео са му поставени всичките ваксини без една реваксинация. Не е имал никак-

Фотограф: Лиляна ДворяноваТеодор е с дрехи Mayoral

от магазини Amigo.

МОЯТ ЛЮБИМ ПЕДИАТЪР:

Нашият педиатър е д-р Наталия Пелова. Аз съм страшно до-волна от нея – винаги

ми дава правилен съвет и никога не избързва да дава лекарства без причи-на. Единственият проблем е, че поня-кога ми е трудно да се свържа с нея.

ви проблеми след имунизациите – нито температура, нито безпокойство, но при самото слагане страшно много плачеше. Оттогава винаги, когато види педиатър-ката си, изпада в някакъв бурен плач и прегледът преминава в ужасно изпитание както за нас, така и за лекарката.

6

ТЕОДОРА ПАМПУЛОВА

психолог, ПловдивТЕМА НА БРОЯ

Винаги искаме най-доброто за децата си. Често пъти сме готови на всичко, стига да можем да ги предпазим от трудности и несгоди. Но не бива да забравяме, че наред с грижите ние трябва да ги научим да бъдат и са-мостоятелни, да им дадем увереност в собствените сили. Защото времето минава бързо и... съвсем скоро малкото човече ще се окаже пораснало. Тогава то ще трябва само да взема решения и да се справя с предизвика-телствата на живота. А тези умения се градят от най-ранно детство, имен-но чрез изграждане на самостоятелността... Как да научим детето да бъде самостоятелно, разговаряме с психолога Теодора Пампулова.

МАЛКИ ХИТРОСТИ:

КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА БЪДЕ САМОСТОЯТЕЛНО

7

Как да научим детето: ДА СЕ ХРАНИ САМО

Обикновено бебетата изпитват любопит-ство към храната и приборите. Именно по-ради тази причина често още на 7-8-месечна възраст те започват да посягат към масата и да искат да се хранят сами. Повечето роди-тели се притесняват детето им да се храни с ръце, да не се изцапа, да не се задави. Кол-кото по-рано обаче малкото дете се научи да борави с приборите, толкова по-добре то ще се справя и в яслата, и в детската гради-на, където това е задължително. Необходимо е родителят да бъде търпелив и да възприеме храненето през погледа на детето – като удоволствие и забавление, като игра. Ако детето може да се храни само, престанете да го храните вие!

Как да научим детето: ДА СЕ ОБЛИЧА/СЪБЛИЧА

Около втората годинка детето започва да проявява инициативата да се облича само. Слагането на шапката, обуването на чорап-ките и на обувките с лепки, свалянето на панталонките обикновено не го затрудняват и то може да ги извършва само. Възможно е обаче мъникът да започне да се притеснява или да се ядосва, ако нещата не се случват толкова бързо, колкото желае. За да го улесним и да му помогнем да се научи да се облича и съблича само, е не-обходимо да му предоставим по-широки дрешки, с които да „тренира“. Дрешките трябва да са в достъпните за него шкаф-чета, за да може да ги взима без проблем. Трябва многократно да показвате и да обяснявате как се вдига ципа, как се за-копчават копчетата, кое е отпред на дреш-ката и кое отзад, коя е лявата обувка и коя дясната и т.н. Можете дори да вземете

играчки или кукли, които заедно с детето да преобличате и върху които да показва-те последователността – първо се облича бельото, после чорапите, панталонките, тениската и т.н.

Как да научим детето: ДА СИ ПОДРЕЖДА ИГРАЧКИТЕ

Подреждане на играчките е равно на под-реждане на ума и мислите! Още от най-ран-на възраст детето трябва да бъде учено да събира разхвърляните играчки. Прохожда-нето е идеалният момент, за да започнете с възпитаването на тези навици. Под фор-мата на игра родителят може да мотивира детето да събере разхвърляното, а след това да се опита да превърне това в ритуал – на-пример, преди сън всички играчки да бъдат сложени по местата си, за да „спят“. Хубаво е родителят да дава личен пример и да „помага“ в разтребването. Играчките, които не представляват интерес за детето, могат да бъдат прибрани отделно. Поста-вянето на нещата по местата им развива фината моторика и координацията на де-тето.Родителят не бива да очаква детето да при-еме с ентусиазъм задължението да събере разхвърляните из цялата стая играчки. Той трябва да прояви хитрост и да представи нещата не като задължение, а като забавле-ние. Например, един татко ми беше разка-зал, че е измислил играта „Кой ще събере най-бързо играчките от своята половина от стаята“. Тригодишният му син приемаше играта като съревнование, като предизви-кателство, което често печели. Разбира се, таткото го оставяше да спечели! Имаха и кодова дума, която даваше старт на със-тезанието. Така за кратък период от време играчките биваха събирани и поставяни по местата им.

8

ТЕМА НА БРОЯ

Как да научим детето: ДА СПАЗВА ЛИЧНА ХИГИЕНА

Дете, което не играе, не се и цапа! Миенето на ръцете, зъбките и къпането би следва-ло да са ежедневни ритуали. За съжаление обаче детето често отказва да ги изпълнява. Изграждането на хигиенните навици за-почват още от раждането. Колкото по-рано родителят започне да настоява детето да мие зъбките си например, толкова повече се затвърждава навика и с времето детето по-малко се съпротивлява срещу него. Мъ-никът трябва да разбере, че това е неотме-ним ритуал. На около 10-месечна възраст трябва с радост да протяга ръчички, за да бъдат измити, а към 2-годишна възраст да прави усилия само да мие зъбките си. До тръгване на ясла детето трябва да бъде нау-чено как да се забърсва и след като е стана-ло от гърнето. За да може детето да се научи по-бързо и ка-чествено да извършва хигиенните ритуали, необходимо е те също да бъдат представе-ни като игра. Така например дете, което от-казва да си мие зъбите, може да получи пис-мо от феята на зъбките, в което тя настоява и обяснява защо трябва да се мият. На тригодишното дете може спокойно да му бъде обяснено какво представляват микро-бите и как може да ги почистим само с топла вода и сапун.

Как да научим детето: ДА ХОДИ НА ГЪРНЕ

Към 12-ия месец децата трябва да свикнат с ползването на гърне. До годинка и поло-вина те трябва вече да дават знак за своите физиологични нужди. За съжаление обаче, за много родители раздялата с пелените се оказва голямо предизвикателство. Най-под-ходящото време за отказването им са топли-

Основните проблеми, които са свърза-ни с липсата на самостоятелност у де-тето, са високите нива на тревожност и стрес, различни страхове – от непо-знати, от тъмното, от животни, от това да остане само, от провал. Същевре-менно с това обикновено децата имат нереалистична самооценка и често им липсва самоконтрол. Губят мотиваци-ята си лесно и дори се отдръпват от общуването с други деца и възрастни, затварят се в себе си и се изолират.

До какво води ЛИПСАТА НА САМОСТОЯТЕЛНОСТу детето?

те дни, в които детето е облечено по-леко. Можете заедно с детето да изберете гърне-то – с любим анимационен герой, с мело-дия, с различни цветове и т.н. Поощрение-то и изразяването на възхищение от страна на родителя за „добре свършената работа“ също дава прекрасни резултати. Демон-стрирането с играчки за какво служи гърне-то също е чудесен вариант за приучаване. Ако въпреки всичко това, детето не желае да го ползва, изпада в истерии или се крие, можете да опитате и със седалка за тоалетна чиния. То е виждало вас в тоалетната, така че би било по-склонно да опита това.

Как да научим детето: ДА ОСТАВА ПРИ РАЗЛИЧЕН ВЪЗРАСТЕН

Страхът от непознати е често срещан при кърмачетата. По-късно този страх също може да бъде развит, но често е резултат от социални фактори – родителят плаши дете-то, че ще го остави при познати или непо-знати хора. Емоционалната реакция на детето зависи и от неговия темперамент. При мнозинството от децата страхът от чуж-ди хора започва около 8-ия месец и отшумя-

ва около първата годинка. Има обаче деца, при които страхът от непознати се появява отново към тригодишна възраст. Според едно изследване този вид страх е заложен еволюционно в човешкото бебе и е резултат от чувството за самосъхранение и запазва-нето на вида. Страхът от непознати се про-явява точно преди детето да проходи и да стане мобилно, за да почне да изследва зао-бикалящия го свят. Децата инстинктивно из-питват по-високи нива на тревожност, когато пред тях има възрастен мъж в сравнение с това, когато е жена. На подсъзнателно ниво женските лица/образи се свързват с жела-нието за закрила и сигурност, с топлината на майчината ласка. В тази връзка непознатите мъже предизвикват паника и силен стрес при бебетата, защото биват еволюционно свързвани с конкуренция, враждебност, надвиснала заплаха. При по-големите деца страхът от непознати се преобразува и тран-сформира в срамежливост, стеснителност, дистанцираност в общуването.В същото време има деца, които се притес-няват от това да остават при бабата и дядото, при лелята за кратък период от време. При-чината за високите нива на стрес се дължат на това, че детето трудно разбира времето и това колко например са 2 часа и половина.

10

За да се чувства по-спокойно, когато остава с друг, е необходимо то да е имало контакт с този възрастен още от раждането си и да е прекарвало време в разходки, игри и заба-вления с него. За да подпомогнем процеса на опознаване между детето и другият възрастен, е важно предварително да осигурим време за съв-местни дейности – игра с колички, оцветя-ване и т.н. Ентусиазмът на другия значим възрастен също е от голямо значение – той трябва да приема срещата с детето не като задължение, а като възможност за приятно прекарване на времето. Самото дете тряб-ва да е уведомено за срещата, колко време ще продължи, какво ще се случи и т.н. Ко-гато говорим за бебе, е необходимо първи-те няколко пъти, докато то свикне, майката да е наблизо, за да може да го успокои и отново да го върне в ръцете на другия въз-растен. Постепенно детето ще придобие усещането, че когато има нужда, ще бъде утешено.

Как да научим детето: ДА ОСТАВА САМО В СТАЯТА

Този въпрос често буди тревожност у роди-телите. Те се притесняват да остават детето само в стаята и това е напълно уместно, ако тя не е обезопасена, а мъникът е току-що проходил, например. Бебето може да бъде оставяно в креватчето си, когато няма пред-мети (играчки с дребни частици, например), които могат да застрашат живота и здравето му. По-голямото дете също може да бъде ос-тавяно да играе самостоятелно в случаите, в които няма вероятност да се нарани. Всеки родител може да определи сам кога детето е готово да бъде оставено само в стаята, като има предвид физическото и психическото му развитие, средата, която го заобикаля, игри-те, които предпочита детето, и т.н.

Как да научим детето: ДА СЕ СПРАВЯ С ЕМОЦИИТЕ СИ С порастването емоционалният свят на де-тето става все по-пъстър, а палитрата на чув-ствата – все по-богата. Само за справка – в момента в българския речник на чувствата има над 150 емоционални състояния!За да може детето да се адаптира успешно в социалната среда и да общува качествено, то трябва да бъде емоционално интелигентно, още повече че самите емоции могат да бъ-дат заучавани. Емоционално интелигентното дете умее да разпознава и разбира собстве-ните си емоции, да ги контролира, да разпоз-нава и разбира емоциите на другите хора. Наред с това то е с развит самоконтрол – умее да овладява агресивните изблици и гнева си. Родителят може да подпомогне емоционал-ното развитие на своето дете, т.е. емоцио-налната интелигентност подлежи на тренинг. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно се възпитава тя. Това, което майките и тат-ковците могат да направят, за да подпомог-нат процеса, е да говорят на детето за емо-циите още от най-ранна възраст – например „Ти сега си разстроен, защото...”, „Мама днес е малко тъжна, защото...” и т.н. Родителят е този, който пръв трябва да покаже уважение към чувствата на детето, да даде личен при-мер. За да може да рaзбере малкият човек какво изпитват другите, възрастният трябва да обяснява и постепенно да въвежда и нови емоционални преживявания, в зависимост от случаите, разбира се, като ги назовава. Той многократно трябва да обяснява на детето как е правилно да изразява както положител-ните, така и отрицателните си емоции.

Как да научим детето: ДА ИГРАЕ САМО

Има деца, които търсят непрекъснато вни-

ТЕМА НА БРОЯ

манието на своите родители. Те трудно се заиграват сами, често сякаш дори изглежда, че скучаят или дори нервничат. Още докато мъникът е на годинка, можете да го оставя-те да играе сам с играчките си, като разбира се го наблюдавате. Не прекъсвайте и не се намесвайте в игрите му, ако това не е нало-жително. Предупреждавайте детето, че ще го оставите само и му казвайте къде може да ви открие. Започнете постепенно да увеличавате времето, в което не се месите в играта му. Само наблюдавайте! Тъй като детето губи интерес към играчките си, може да скриете част от тях и след време да му ги дадете отново. То ще им обръща внимание сякаш са напълно нови. Често в ежедневието си сме длъжни да свършим много неща в домакинството, на-пример. Можете да използвате детето като помощник, а ако е достатъчно голямо – да му възложите и индивидуална задача.

Самостоятелната игра се ражда в съвмест-ната игра с други деца – т.е. детето е наблю-давало как и защо така се играе и имитира поведението, когато е само. В тази връзка, за да може едно дете да играе самичко, е необходимо да може да играе и с другите деца.Детските психолози съветват да учите де-тето да играе само тогава, когато вие като родител се чувствате спокойни и имате дос-татъчно време и търпение. Често нещата не се получават от първия път – за това не на-силвайте детето и не се ядосвайте! Необхо-димо е вие самите да сте готови да дадете контрола над игрите в ръцете на собствено-то си дете! За детето е важно да може да играе само, не само от гледна точка на развитието на самостоятелност, но също така и като осно-ва за развитие на въображението и фанта-зията.

12

Д-Р АТАНАС ПЕТРОВЗДРАВЕ неонатолог, педиатър

Независимо през кой сезон е родено бебето, то изисква грижи, обич и внимание. И все пак, ако вашето мъниче е родено през лятото, с как-во трябва да се съобразите? Топлото време предполага ли бързо извеждане навън и по-дълги разходки? А дали може да планирате почивка било то на море или на плани-на с новороденото? На тези и още въпроси, свързани с храненето, обличането и из-потяването на бебето, потър-сихме отговор от д-р Петров.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЛЕТНИТЕ БЕБЕТА

Какви са предимствата и недостатъците на ро-дените през лятото?Няма предимства и недостатъци, свързани със сезона. Важно е да има здрави доносени бебета! Специални грижи изискват преждевременно ро-дените деца (преди 37-а гестационна седмица), защото са с несъвършена терморегулация и трябва да им се осигури температурен комфорт чрез под-ходящо за сезона облекло и температура в стаята, в която се отглеждат. За температурен комфорт в стаята се приема 20-23°C.

Разходките могат ли да започнат веднага с изписването от родилния дом? Кога и по колко време е добре да бъдат те?Започнете с кратък престой на бебето до отворения прозорец в стаята. После преминете към изнасяне на терасата. През лятото това може да стане след първата седмица. Разходката е необходима не само заради чистия и свеж въздух. Бебето трябва да свиква и с колебанието на температурата навъздуха. Продължителността на разходката през първия ме-сец трябва да бъде 1-2 часа. Най-добре е да се ползват сут-решните свежи часове на деня. При разходката не посеща-вайте места с много хора.

Нужно ли е използването на слънцезащитен крем за но-вородените?При по-продължителен престой на слънце е добре да се полз-ва слъцезащитен крем с фактор 50+ . Това е особено важно за новородените, които са със светла кожа (с малко пигмент).

Как трябва да бъде облечено лятното бебе?През хладните летни дни е подходящо да облечете бебето с боди с дълъг ръкав и крачоли, и с още една блузка. През по-горещите дни разсъбличането трябва да става постепенно със сваляне на една дрешка през 3-4 дни, докато се стигне до боди с къс ръкав и без крачоли. Добре е през най-слънчевите летни дни детето да има шапка или кърпа на главата от тънка памучна материя.

Относно храненето – какво количество храна би трябвало да поема бебето през лятото? А вода трябва ли да се дава?Количеството на храната се определя от възрастта в месеци, като увеличението трябва да стане постепенно, за да достиг-не в края на първия месец около 110-120 мл. Удобна за за-помняне е следната формула – възрастта на детето в месеци по десет плюс 100. Например: 4-месечно бебе би трябвало да приема около 140 мл кърма или адаптирано мляко; на 7 месеца –около 170 мл, и т.н. Приеманата храна детето дози-ра само, според това колко е гладно. Майките, които кърмят, трудно могат да преценят количеството мляко, което поема бебето, но те трябва да знаят, че тегловният прираст е най-си-гурният критерий за достатъчност на храната. Даването на вода през лятото е необходимо, защото и потребностите са по-големи. Добре е водата да се дава между храненията – на често и по малко. Ориентировъчното количество за 24 часа е около 50 мл на килограм телесна маса, тоест, ако бебето тежи

14

ЗДРАВЕ

5 кг, препоръчителното дневно количество вода за него е 250 мл.

Как да реагираме, ако бебето отказва да се храни? Как да разберем дали това се дъл-жи на високите градуси или е сигнал за друг проблем? Причината за отказ от храна на бебето трябва да се установи от лекар. Каквато и да е тя оба-че, детето не бива да се насилва за хранене, тъй като насилието създава отрицателни хра-нителни рефлекси. Храненето трябва да бъде удоволствие за бебето и майката.

Кога може да се стигне до дехидратация и кои са признаците?До дехидратация може да се стигне при не-достатъчен прием на течности и храна, как-то и при загуба на течности чрез повръщане, диария, отделяне на голямо количество ури-на, обилно изпотяване. Тежестта на дехи-дратацията следва да се определи от лекар. Ориентировъчни признаци са: сух език, суха лигавица на устата, намалена еластичност на кожата, отпадналост, намалена двигателна активност, намалено отделяне на урина (сух памперс).

Вярно ли е, че през лятото не се препоръч-ва прекратяване на кърменето и защо?Не се препоръчва отбиване на бебето през лятото, защото се понася по-тежко и често се стига до храносмилателни разстройства. Добре е бебето да се отбие преди лятото или да се изчака до есента.

Изпотяването по време на сън – нещо нор-мално ли е или е повод за притеснение?Функцията на потните жлези се управлява от вегетативната нервна система. Има деца, които се изпотяват повече в съня си, а и през деня. Това може да бъде естествен процес, но може да бъде и признак за инфекция или друго заболяване, например рахит. Ето защо при подобен проблем е важно да се направи консултация с лекар.

„За“ или „против“ климатиците? Не се препоръчва в стаята на бебето да ра-боти климатик, независимо дали става дума за лятото или за зимата. Климатикът вкарва в стаята фини прахови частици и други замър-сители, характерни за градската среда. Така че освен риск от охлаждане или претопляне на бебето, съществува и риск от инфектира-не. Препоръчва се стаята да се затопля или охлажда индиректно, тоест от съседно поме-щение.

С бебе на море. Да или не?

Бебето може да бъде заведено на море и на планина още през първите месеци след раждането. Това е важен елемент на зака-ляването от ранна възраст. Важно е обаче слънчевото облъчване да се дозира вни-мателно. Най-добре е да се избират часо-вете 9-11 часа и 16-18 часа. Извеждането на бебето навън нека започне на шарена сянка, след това на слънце за около 1-2 минути, като всеки ден времето се увели-чава, докато достигне до 20-30 минути. В никакъв случай не бива да се допуска за-червяване на кожата. Необходимо е да се използват слънцезащитни кремове с висок фактор на защита.

Всички продукти с марка Lupilu® са препоръчани от Българската педиатрична асоциация

Пелените Lupilu® са дерматологично тествани от института Dermatest Германия

Всички бебешки храни с марка Lupilu® са продукт на сертифицирано биопроизводство

Какво да очаквате от продуктовата линия на Lidl за бебета и деца

ПелениПелените с марка Lupilu са дерматологично тествани от института Dermatest Германия, анатомични и с високо качество. Предлагат се в различни размери, като размер 1 (2-5 кг) е снабден със специална лента за отчитане пълнотата на пелената.

Храни Храните от серията Lupilu са от сертифици-рано биопроизводство и предлагат вкусови вариации за бебета от 5 месеца до плюс една година. Освен тях, веригата предлага и бебешки бисквити, плодови закуски и хра-нителни барчета.

Продукти за хигиенаТази категория включва различни видове мокри кърпички, включително за чувстви-телна кожа, подложки за повиване, клечки за уши, памучни тампони, подложки за кър-мачки и лигавници за еднократна употреба.

Перилни препаратиLupilu предлага течен перилен препарат и омекотител, които са подходящи за нежната бебешка кожа.

КозметикаМарката ще предлага и висококачествена бебешка козметика, включваща два вида крем, гел за измиване, бебешко олио и шам-поан. Артикулите ще влизат в продажба по-етапно в близките няколко месеца, като към момента е наличен само детския сапун.

Когато става дума за детски продукти, ка-чеството винаги е основен приоритет, затова и всички Lupilu продукти са тествани и сер-тифицирани от водещи международни ин-ститути, както и от Българската педиатрична асоциация. Продуктовата линия Lupilu е още една стъп-ка от ангажимента на Lidl в подкрепа на мла-дите семейства с деца.

Какво включва продуктовата линия Lupilu

През април тази година Лидл България обяви но-вата си продуктова линия Lupilu, предназначена за бебета и малки деца. Днес ще ви разкажем малко повече за нея, защото това е една от малкото мар-ки, на които Българската педиатрична асоциация дава своя знак „Препоръчано“. За повечето роди-тели марката е позната с висококачествените ак-ционни бебешки и детски дрешки, включително от биопамук. Хубавата новина е, че Lidl ще предлага постоянно в асортимента си повече от 40 артикула, необходими при отглеждането на детето.

16

Д-Р НАДЯ КОЛАРОВА-ЯНЕВАЗДРАВЕ

Лятото го свързваме с безкрайни игри за децата, приключения и забавления. Но, за съжаление, вирусите „дебнат“ и „атакуват“ мъниците дори и през топлите месеци. Кои са най-честите вируси през лятото, които при-чиняват неприятности, как става заразяването, какви са симптомите и лечението и как да предпазим детето, по-питахме д-р Коларова.

педиатър

От какво най-често боледуват децата през лятото?През летния период преобладават харак-терните за сезона инфекции, свързани със стомашно-чревни оплаквания (от бактери-ален тип), ентеровирусните и ротавирусните инфекции. След прекарване на определен вирус, болният изгражда специфичен иму-нитет, но той е за определен щам от вируса и не го предпазва от всичките му разновид-ности. В разгара на лятото най-често се срещат ен-

теровирусите, които включват полиовируси, коксаки вируси (група А и Б), ECHO, ентеро-вируси (тип 68, 71).Коксаки и ECHO вирусите започват с темпе-ратура, отпадналост, поява на сънливост, фотофобия (дразнене от светлина) и могат да настъпят усложнения като менингит, ен-цефалит и миокардит.Най-честите причинители на острите ди-арии пък са ротавирусите. Повече от 2 000 000 деца под 5 години се хоспитализи-рат поради ротавирусен гастроентерит.

ЛЕТНИТЕ ВИРУСИ

Как става заразяването?Ротавирусната инфекция се предава по фе-кално-орален път посредством замърсени ръце, храна, повърхности и играчки. Източ-ник на заразата са болният или вирусоноси-тел. Ентеровирусната инфекция се разпростра-нява предимно по фекално-орален и орален път (т. нар. битов контакт) и се нарича „бо-лест на мръсните ръце“. Макар и рядко за-разяването може да стане по въздушно-кап-ков път (чрез кашлица).

Какви са симптомите? Как протича заболя-ването?Ротавирусната инфекция засяга основно децата между 6 месеца и 5 години. Инкуба-ционният период е от 1 до 3 дни, след което настъпват характерните клинични прояви – повръщане, диария и фебрилитет над 38ºС. Диарийният синдром е водещ, като изхож-данията са воднисти, многократни, белез-никави или жълтеникави, без патологични примеси. Ентеровирусите проникват през сливиците, оттам попадат в лимфните възли на черва-та. Клиничната картина протича с повишена температура, болки в гърлото, болки по мус-кулите и ставите, като тези оплаквания про-дължават средно около 7 дни. Ентеритните прояви се съпровождат с катари на горните дихателни пътища – хрема, кашлица, ко-нюнктивит.

Наистина ли обезводняването е най-страш-ното в тези инфекции? Как да разберем дали детето е дехидратирано?В голям процент от случаите се развива дехидратация (обезводняване) с изразен електролитен дисбаланс. Степента на дехи-дратацията е средно тежка или тежка. При-знаците на дехидратация се изразяват със суха кожа и лигавици, намалена еластич-ност, изострени черти на лицето, хлътнала

18

Според препоръките на СЗО изключи-телното кърмене поне до 6-месечна възраст предпазва децата от заболява-ния на стомашно-чревния тракт. Освен това е необходимо детето да се храни рационално спрямо възрастта си. Раз-бира се, трябва да се спазват и хигиен-ните изисквания както в отглеждането на детето, така и в приготвянето на не-говата храна. Желателно е да се избяг-ва и контакта на детето с болни, имащи стомашно-чревни оплаквания, както и храненето му в обществени заведения.

Правила за здраво и спокойно лято

ЗДРАВЕ

фонтанела, спад на теглото над 5%, учестен пулс, сънливост, отпадналост, олигурия (на-малено количество на отделената урина).

Кога консултацията с лекар е задължителна?При кърмачетата и децата до 5-годишна възраст усложненията и признаците на теж-ко обезводняване настъпват много бързо. Затова, ако детето попада в тази възрастова група, има температура, повръщане и диа-рия, най-добре е още при първите признаци родителите да се консултират с педиатър, а не да прилагат самолечение.

Крият ли опасности морските курорти?В морските курорти преобладават ротавиру-сите и това не е случайно, защото, както ка-захме, заразяването става по фекално-ора-лен път посредством замърсени ръце, храна и повърхности. Любопитно е да се знае, че носителството на този вирус може да про-дължи до 50 дни, тоест заразата може да се предаде дори и от привидно здрав човек.

Какво е лечението? При леките и средно тежките форми на ро-тавирусна инфекция лечението започва с орална рехидратираща терапия. По-тежките форми обаче изискват провеждане на ве-нозна рехидратираща терапия. При естест-вено хранените кърмачета се препоръчва кърменето да продължи, а при останалите деца – временно да преминат на адаптира-ни безлактозни млека. Лечението на ентеровирусните инфекции е симптоматично, не се повлияват от анти-биотичното лечение, но няма и специфични антивирусни препарати. При тежките фор-ми, протичащи с дехидратация, болното дете се хоспитализира за венозни вливания.

А има ли превенция?В редица европейски страни ротавирусната ваксина е част от задължителния имуниза-ционен календар. У нас ваксината беше пре-поръчителна, но от една година се реимбур-сира от здравната каса.Ваксината срещу ротавирус се прилага в най-ранна възраст, за да се създаде висок активен имунитет и предпазване от зара-зяване. В световен мащаб са известни два вида ротавирусни ваксини, като основната разлика в тях е броят на дозите, които се прилагат. Едната ваксина се прилага в две дози: първата на 2 месеца, а втората на 4 месеца. Другата ваксина се прилага в три дози: на 2, 4 и 6 месеца. Ваксините се при-лагат перорално, тоест, през устата.

Озонотерапията е съвременен метод на лечение, който показва висока ефективност при редица заболявания. Клиничните изследвания показват, че тя притежава изразено противовъзпалително и антиалергично действие, с което овладява зачервяването, обривите, отока, сърбежа, паренето, болката. Проявява и силни антисептични свой-ства, чрез които се бори с бактериалните и гъбичните инфекциозни причинители. Озо-нът влияе върху освобождаването на кислород в тъканитe, с което засилва процесите на тяхното възстановяване. По този начин се ускорява регенерацията и реепителиза-цията на кожата. Ригенома крем и Идрозоил са иновативни продукти, които съдържат уникалната па-тентована формула OZOILE®, създадена на основата на ОЗОНИРАНЕ на Extra Virgin зех-тин +OIL® до високо насищане с озоно-кислородната смес. Възпалената, алергизирана и наранена кожа има нужда не само от ефективно ле-чение, но и от щадящо измиване, което да подпомага възстановяването на тъканите. Затова Ригенома крем и миещото средство Идрозоил са създадени чрез комбини-ране на OZOILE® с различни съставки с доказани терапевтични ефекти.

Ригенома крем се използва за лечение при алергичен и ири-тативен дерматит (вкл. памперс дерматит), при кожа, предразположена към разраняване, при кожа, подложена на ин-вазивни естетични или терапевтични процедури, при кожа в кон-такт с протези и ортези, при патологична кожна сухота и за предотвратяване на белези.

В Идрозоил OZOILE® e комбиниран с мек, нежен и напълно съв-местим с кожата и лигавиците сърфактант, който отстранява за-мърсяванията. Подходящ е за миене и лечение при атопичен и алер-гичен дерматит (вкл. памперс дерматит), себорея, акне, пърхут, крусти по главата на бебето, изтъняла и сърбяща кожа, кожна сухота, кожа в контакт с ортопедични изделия (импланти, ортези, гипсови превръзки), за по-чистване на аналната и перианал-ната зона при хемороиди и фисури, за почистване на кожата и лигави-ците при залежали пациенти и др.

Ригенома и Идрозоил нямат противопоказания. Те са подходящи и за бебета, и за хора в напреднала възраст, а също за бременни и кърмещи жени. Употребата им не е показала проява на странични ефекти.

ЗА КОЖАвъзпалена, алергизирана, наранена

ОЗОНОТЕРАПИЯ

20

Д-Р ЕЛИ КИТАНОВА

общопрактикуващ лекар, педиатърМедика М 2000ЗДРАВЕ

Родителите знаем добре, че трябва да сме подготвени за всякакви си-туации с малчуганите. Това, което най-много ни плаши, разбира се, са болестите и инцидентите. Ето защо, за да сме винаги готови, незави-симо дали сме на път, на почивка или вкъщи, попитахме д-р Китанова какво трябва да включва домашната аптечка за детето. Освен полез-ната информация, която ни даде, тя призова всички родители да бъдат отговорни, но не и притеснени и потиснати в грижите си за децата. Д-р Китанова ни посъветва и още нещо – да не забравим да вземем в домашната аптечка най-важното – доброто семейно настроение, чув-ството си за хумор и желанието си за забавление, за да ги предадем на децата си и за да изкараме едно наистина прекрасно лято.

АПТЕЧКА ЗА ЛЯТОТО

21

Материали с общо предназначение

• сухи кърпи (неарoматизирани);• мокри кърпи (за предпочитане съдържа-щи само вода);• тоалетно мляко за тяло (важно е за хидра-тацията на кожата след къпане или плаж);• крем за лице („facial creme” – за хидрата-ция или за защита от атмосферните условия);• слънцезащитен крем с 50F (не използвай-те ежедневно, а само в дните, в които детето ще е по-продължително изложено на слън-це; използвайте само слънцезащитни про-дукти, предназначени специално за бебета и деца!); • разтвор на риванол, кислородна вода, етилов спирт 70% (по 1 флаконче от 100 мл от всяко);• репелент (против насекоми, желателно е да се нанася мазило не директно върху ко-жата на детето, а върху надлежащите дреш-ки в близост до оголените крайници и тяло; в помещение може да се включва изпарител на таблетки против насекоми, но той трябва да е с растителен произход от лавандула и ползането му трябва да става при открехнат прозорец за проветряване);• термометър (електронен);• пинсета (за отстраняване на забили се трънчeта или други чужди тела);• ножичка, лейкопласт, марли (4-5 броя стерилни, среден и голям размер, 1 малък пакет нестерилни, среден размер), бинт (2 броя малък и 2 броя среден размер), памук.

Лекарства от първа необходимост

При повишена телесна температура/болкаДобре би било домашната аптечка да включ-ва медикаменти от групата на парацетамола (Парацетамол, Панадол, Ефералган и др.) и от групата на ибупрофена (Нурофен, Панак-тив, Бруфен, Сиафен и др.). Наличието и на двете групи медикаменти дава възможност

при чести покачвания на температурата да редувате препаратите. Спазвайте необходи-мите интервали между приемите: минимум 4 часа между два приема на един препарат и минимум 2 часа между два приема на раз-личните групи. При висока температура из-ключително бързо действие има Хексалгин. Внимание – не забравяйте, че температура-та все пак е защитна реакция на организма, понижавайте я с лекарства само когато тя е над 38°С аксиларно и над 38.5°С ректално. Домашната преносима аптечка тряба да включва и свещички за ректално поставя-не – имат бърз ефект и са за предпочитане в случаите, когато детето е с повишена тем-пература, раздразнено стомахче и повръща.Не забравяйте физикалните методи за ох-лаждане – разсъбличане, хладни компреси и хладен душ в топлите части на тялото. Не заемат никакво място в домашната аптечка!

При хрема Ако детето е с хрема, това изисква обилни и чести промивки на нослето с физиологичен разтвор. Той може да бъде под формата на стерилни малки пластмасови флакончета, назален спрей или мехлем за нос (Низита – за намазване в ноздрите при преобладаване на сухи корички или съпътстващо кървене).

При подбора на лекарствата, имайте пред-вид проявените до момента алергии – не прилагайте медикамент, към който детето някога е проявило непоносимост!Използвайте изброените медикаменти след консултация с вашия педиатър.

ВАЖНО

22

ЗДРАВЕ

При кашлица Домашната аптечка трябва да включва бил-ков препарат – сироп, капки или таблети за смучене, които да са подходящи едновре-менно за суха и влажна кашлица, независи-мо дали тя проихожда от горни, средни или долни дихателни пътища.

При разстройствоЗа тези случаи преносимата лятна аптечка трябва да включва: пробиотик, препарат, съдържащ и дрожди Saccharomyces bоulardii (напр. Ентерол) и прахче Хидрасек (10-30 мг според възрастта) или Смекта.

При запекМелилакс за деца или Релаксит (ректални клизми в единични дози, поставят се лесно и по безвреден начин довеждат до изхождане).

При повръщанеВомитус хил – под формата на ректални све-щички или на разтвор за накапване в чаена лъжичка и прием през устата. Хомеопатичен продукт с отличен ефект и безопасност.

При обезводняванеДехидратацията е последица на повръщане-то и разстройството, но също така се свързва и с неадекватен прием на течности и храна. Подходящи за тези случаи са водно-солеви-те разтвори, които обикновено са под фор-мата на прахчета, които се разтварят във вода и се дават за пиене на малки глътки на всеки 10-15 мин. (напр. Хидратин алфа, Стоперол хидра и др.). Предлагат се и готови течни форми като ОRS Hipp.

При болка в ушитеОтипакс или Фуроталгин – накапват се по 4-5 капки, затоплени до телесна температура.

При проблем с очите При всякакви раздразнения, зачервявания,

• Преди отпътуване или излет се ин-формирайте какво е прогнозата за вре-мето и се съобразете с предстоящите атмосферни условия.• Ако ще правите пикник наоткрито, из-берете правилното място. Избягвайте каменистите неравни терени, високите неокосени ливади, незалесените с дър-вета поляни (липса на сянка), местно-стите с дълбоки, бързи или възможно замърсени води в близост до тях.• Ако детето гистува на село. подсетете баба и дядо да приберат на недостъп-но място ежедневните си лекарства, всички перилни и селскостопански препарати.• Избягвайте да консумирате храна, закупена от подвижни щандове на ули-цата.• Не използвайте сосове, съхранявани в пластмасови бутилки извън хладил-ник.• Съхранявайте храната в хладилник.

Ценни съвети за малки пътешественици и техните родители

напрашавания и наличие на секрети е жела-телно обилно накапване и промивка на очи-те със стерилен физиологичен разтвор или изкуствени сълзи. Хубаво би било домашна-та аптечка да включва и 1 флакон антибак-териални капки (напр. Цилоксан, Тобрин, Тобрех, Фуситалмик) – те се използват в слу-чаите на обилен гноевиден жълто-зелен се-крет в очните цепки.

При кожни проблемиПри изгаряния, ожулвания и неинфектира-ни ранички – Дефламол. При ухапвания от насекоми или други обриви със силен сър-беж, зачервяване и подобни на „копривни” раздразнения – Фенистил или Алергозан. При съмнение за бактериално замърсяване, по-голяма давност на раната, прогресиращо зачервяване, наличие на жълтеникав секрет или кори в раната – антибиотичен мехлем, напр. Гентамицин или Фусидин крем. При

травми без нарушения на кожната повърх-ност, наличие на зачервена или посиняла подутина или при навяхвания на крайници-те – охлаждащ гел, напр.

При прилошаване при пътуванеИзключително ефикасен е хомеопатич-ният препарат Кокулин (дава се преди тръгване или при нужда по време на пъ-туване). Не бива да се забравя, че ако детето има склонност към прилошаване, високите скорости не са за препоръчване, както и гледането на книжки, таблети или телефони по време на пътуването, защото те провокират гадене и повръщане. Жела-телно е погледът на детето да е насочен напред. И още нещо – обилното нахранва-не, както и пълният глад по време на пъ-туване също не се отразяват добре. Добро решение е около два часа преди тръгване детето да хапне няколко хапки.

24

СПЕЦИАЛНА ГРИЖА ОТ ПЪРВИЯ ДЕН...

Дълбока хидратация с Baby Dove Rich Moisture Продуктовата серия за дълбока хидратация Baby Dove Rich Moisture осигурява на бебеш-ката кожа така необходимото й подхранва-не. Всички продукти от линията се грижат кожата, косата и скалпа на бебето не само да изглеждат добре, но и да бъдат здрави.Шампоанът е с формула без сълзи, нежен и подходящ за всекидневна употреба, под-държа скалпа чист и здрав, а косата – мека и приятно ухаеща. Измиващият лосион за коса и тяло помага на кожата да възстано-ви и запази естествените нива на хидрата-ция и полезните вещества, които тя губи по време на къпане. Крем сапунът е подходящ за всекидневна употреба, благодарение на специално разработената му формула, коя-то включва ¼ хидратантен крем. Лосионът за тяло Baby Dove подхранва и хидратира кожата на бебето след баня. Кремът против подсичане съдържа цинков оксид, който неутрализира нивото на pH изключително бързо и незабавно създава защитен слой върху кожата. Мокрите кърпички са идеал-ни за почистване на бебешките ръце, лице и дупе както вкъщи, така и в движение. Оси-гуряват ефективно почистване и незабавно хидратиране.

През първата година от жи-вота на бебето кожата му е с 30% по-тънка от тази на възрастните. Това означа-ва, че малкото същество се нуждае от цялостна грижа за кожата, която да му осигури подхранване и хидратация. Продуктите на Baby Dove са създадени именно за това – да задоволят тези специални потребности на мъничето.

Baby Dove Sensitive Moisture за нуждите на чувствителната кожаСерията Baby Dove Sensitive Moisture е предназначена да задоволи специфичните нужди на бебета с по-чувствителна кожа и максимално да намали риска от алергични реакции.Разработени специално за чувствителната бебешка кожа, продуктите от тази серия оси-гуряват цялостна грижа дори и за новороде-ните. Измиващият лосион за коса и тяло за чувствителна кожа възстановява естестве-ните нива на хидратация, които могат да бъ-дат нарушени по време на къпане. Кожата на бебето остава мека, гладка и хидратира-на. Лосионът за тяло за чувствителна кожа е идеален завършек на вечерния тоалет, за-щото запазва кожата на бебето хидратирана до 24 часа. Подходящ е за всекидневна упо-треба, тъй като е със специална формула за чувствителна кожа без добавени аромати. Бебешките мокри кърпички за чувствителна кожа са хипоалергенни, без съдържание на алкохол, гарантират осезаемо мека и нежна бебешка кожа.

Продуктите Baby Dove са тествани от офтал- молози, дерматолози и педиатри и са одоб- рени от Българска педиатрична асоциация.

26

Д-Р МАРИЯ РУСИНОВА

специалист по хранене и диететика, директор на Комплекс за детско хранене с Банка за майчина кърмаХРАНЕНЕ

Има различни мнения по въпросите за захранването на бебето... До каква степен една майка може да се довери на различните становища и до колко може да разчита на интуицията си и това, което й „подсказва“ самото дете? Кои са основните принципи, които трябва да се спазват при захранване-то, каква да бъде първата храна и в какво количество? Все въпроси, които вълнуват родителите. Отговорите по-търсихме от д-р Русинова.

ЗАХРАНВАНЕТО.

Какви проблеми можем да очакваме при въвеждането на нови храни?При захранване детето трябва да е напълно здраво и да е направена консултация с не-говия педиатър. Първата захранваща хра-на трябва да е фино смляно пюре от един вид зеленчук, плод или зърнена безглуте-нова каша, с мека, гладка консистенция. За предпочитане е да се започне с промиш-

СТЪПКА ПО СТЪПКА ЧАСТ II

27

специалист по хранене и диететика, директор на Комплекс за детско хранене с Банка за майчина кърма

лено произведени детски пюрета за съответната възраст и с подходящ състав. Храната се дава на детето с лъжичка, съобразена с особеностите на дъвкателния му апарат. Пре-поръката е захранването да стане преди обедното или на обедното хранене, така че през останалата част от деня де-тето да може да се наблюдава за нежелани реакции – алер-гични прояви, обриви, колики, диария и др.

Домашно приготвени храни или готови?По-добре е да се започне с готови зеленчукови и месни пю-рета. Те са подложени на строг контрол на качеството, на съдържанието на нитрати, консерванти, оцветители и дру-ги добавки. Готовите пюрета са с подходяща консистенция, няма нужда допълнително да се пасират. Освен това в тях е съобразено точното количеството на всички основни хра-нителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, вита-мини и минерали. Готовите пюрета се предлагат на пазара в голямо разнообразие – има комбинации от няколко вида месо, от месо с картофи, с ориз, както и с тиква, цвекло, зе-лен грах, фасул. Все пак е добре да се четат етикетите за съдържание на съставки, които бебето все още не е готово да приема. Когато едно или две хранения са изцяло замес-тени, вече може да се дават и домашно приготвени пюрета.

Какви правила е редно да спазват майките, ако те пригот-вят храната за своите деца?При консумацията на някои недобре съхранени и/или об-работени храни съществува риск от възникване на храни-телно отравяне – салмонелоза, листериоза, дизентерия и др. Необходимо е хранителните продукти да се измиват добре преди употреба – плодовете и зеленчуците, месото – обилно под течаща вода, яйцата – с топла вода и сапун. Необходима е и достатъчна термична обработка на месо-то, яйцата (варене минимум 13 минути!). Да не се използ-ват промишлено произведени заготовки (кайма, кюфтета, колбаси и др.), а смляно месо без видими тлъстини, сухо-жилия, кожа. И не на последно място – хранителните про-дукти, изискващи съхранение при хладилни условия, да се съхраняват правилно.

Какво да правим, ако детето отказва да приеме нова хра-на?Проявете търпение и постоянство. Опитайте да добавите отказаната храна в малки количества към добре познати

28

и приемани храни, а след период от две седмици я предложете отново, може и под различна форма. Винаги предлагайте но-вата храна в началото на храненето, когато детето е гладно. Опитайте да дадете хра-на, подходяща за хващане с пръсти, което ще даде възможност на детето да я пипне и усети, да се опита само да я доближи до устата. Хубаво би било бебето да се храни заедно с останалите членове на семейство-то, да подражава, да му се дава да пипа храната с ръце.

Как влияе храната на детското здраве?Пълноценното хранене има решаваща роля за нормалния растеж и развитие на детския организъм. Храненето през първите 1000 дни от живота на човека, считано от заче-ването на плода, оказва огромно влияние върху растежа и здравето на детето, него-вото физическо и интелектуално развитие и върху риска в по-късна възраст от хронични заболявания.Поради относително големите хранител-ни и енергийни потребности, свързани с изграждането на нови тъкани, а също така голямата интензивност на обменните про-цеси на детския организъм, в ранна детска възраст могат да се наблюдават хранителни недоимъчни състояния – хипотрофии, хипо-витаминози, анемии. Недостатъчният внос на енергия и пластични вещества (белтъчи-ни, калций) води до изоставане във физи-ческото развитие, влошена минерализация на костите и намален имунитет. От друга страна, системното прехранване също има неблагоприятни последици в дългосрочен план. Затлъстяването в детската възраст е от хиперпластичен тип – характеризира се с увеличаване на броя на мастните клетки, което остава трайно за цял живот и увели-чава риска от развитие на диабет, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и други социално значими заболявания.

При прекалено ранното захранване храносмилателната система на бебето все още не е готова да обработи и ус-вои по-твърдите немлечни храни, което може да доведе до стомашно-чревни проблеми, алергии и др. Късното захран-ване (след 6 ½ навършени месеца) пък води до недостатъчен внос в организма на енергия и хранителни вещества, което може да предизвика хранителни дефици-ти (най-често желязодефицитна анемия), забавяне на растежа и нарушения във фи-зическото и интелектуалното развитие. Късно захранените деца понякога дълго време отказват да приемат каквито и да било твърди храни. Захранването има отношение и към развитие на дъвкател-ната мускулатура и говорните способ-ности. Кърменето е добре да продължи паралелно със захранването до 1-годиш-на възраст, при алергични деца и до 1 ½ година. По-продължителното кърмене е личен избор на всяка майка.

На кантара: ранното срещу късното захранване

ХРАНЕНЕ

30

Всички родители имат какви ли не въпроси около грижите за новороденото – един от тях е свързан с пъпчето. Кога се очаква пъпният остатък да падне, а дотогава какво трябва да се прави? За да бъдете спокойни, че всичко е наред с пъпчето, прочетете обясненията и препоръките на Емилия Казълова, акушерка и ръково-дител на Училище за бъдещи родители „АЗ ТИ ТО“.

Каква е ролята на пъпната връв и какво се случва с нейното прерязване?По време на вътреутробния живот транспор-тирането на кислород, храненето и обмя-ната на веществата на плода стават посред-ством плацентата. Пъпната връв е част от нея и свърза плацентата с бебето. Нормалната ѝ дължина е около 50-60 см. Тя има две арте-рии и една вена, които са обвити във Вар-тониева пихтия, покрита с амнион (част от околоплодните ципи). Пъпната връв играе ролята на „транспортен мост“ от плацентата към бебето за всички биохимични процеси.

Освен притокът на кислород и хранителни вещества чрез нея се отделят и всички непо-требни вещества от собствената обмяна на веществата. В плацентата протичат сложни биохимични процеси и чрез осмоза и ди-фузия през нея преминават газове – бебето приема кислород и отдава въглероден ди-оксид, разтворени соли, витамини и др. Не бива да се пренебрегва и фактът, че освен полезните вещества през плацентарната бариера преминават и вредните – алкохол, никотин, наркотични вещества, вредни суб-станции от някои медикаменти и храни.

ЕМИЛИЯ КАЗЪЛОВАЗДРАВЕ

ръководител на Училище за бъдещи родители „АЗ ТИ ТО”

КАК ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ПЪПЧЕТО

31

След раждането бебето започва да диша свободно – дихателният център в мозъка се активира и се появяват първите дихателни движения. Т. нар. „разгъване“ на белия дроб е свързано с плач на бебето и това е най-ху-бавият звук, който чува майката. Понякога първите дихателни движения са придру-жени от кихане, което помага дихателните пътищи на новороденото да се освободят от околоплодната вода и попадналата слуз.След спиране на пулсациите в пъпната връв тя се клампира с два инструмента (на раз-стояние един от друг на 3 см) и се прерязва. Отложеното клампиране на пъпната връв е важен момент, защото по време на продъл-жаващите пулсации бебето получава част от т. нар. „резервна кръв“, която е богата на стволови клетки. Изчакването за прерязва-не на пъпната връв обаче не се препоръчва при бебета, родени в депресивно състояние и с аспирация на околоплодни води, както и при липса на дишане. В такива случаи е ва-жно да бъде направена навременна реани-мация на новороденото.

Колко време е необходимо на пъпния остатък, за да изсъхне и падне?Падането на пъпния остатък зависи от дебе-лината на пъпната връв и от грижите, които се полагат за него. Обикновено това става между 5-я и 15-ия ден.

Какви грижи тряба да се полагат за пъп-ния остатък?Грижата за пъпния остатък е ежедневна. Пъпчето трябва да се почиства при всяка смяна на пелените и след баня. Най-добре е това да става с памуче, напоено в 95-гра-дусов спирт (препоръчва се етиловият спирт да бъде с толкова висок градус, защото се изпарява бързо и така се намалява възмож-ността да изгори кожата на бебето). Целта на почистването със спирт е попадналата около пъпчето вода да се попие, а самото

пъпче да се поддържа сухо и чисто. През първите дни, когато няма никакъв секрет около пъпния остатък, след тоалет или къпа-не е желателно да се направи и поръсване с антисептична пудра. След падането на пъп-ния остатък тоалетът продължава още около 2-3 дни, но вече със 70-градусов спирт. На този етап обаче не се препоръчва поставя-нето на асептична пудра, защото от оскъд-ният секрет, който се отделя, се образуват крусти (корички), които трудно се почистват.

Можем ли да къпем бебето, преди па-дането на пъпния остатък?Що се отнася до къпането на бебето, няма стандарти, това е лично решение на всяко семейство. Може да се прави частичен то-алет на седалището, може да се измият и главата и гръбчето на бебето, без родители-те да се притесняват от това, че ще попадне малко вода върху пъпния остатък. След час-тичната баня обаче задължително се прави тоалет на пъпчето. След като пъпчето падне, се получава малка „раничка“, която секре-тира оскъдно леко кръвенист секрет, затова е необходимо поне 2-3 дни тоалетът на бе-бето да продължи по познатия начин. След това вече родителите могат да пристъпят и към цялостно къпане. Много практики по света не препоръчват къпане на бебето в рамките на първия ме-сец, използването на измиващи продукти, козметика и тоалет на пъпния остатък. Често това е продиктувано от необходимостта бе-бешката кожа да се контаминира с микро-бите, които я заобикалят в ежедневието и да изгради своя „микробиом“ . Къпането на бебето е съобразено и с народопсихология-та на дадена страна.

Какви са възможните проблеми, свърза-ни с пъпчето?При някои бебета може да се наблюдава леко зачервяване на пъпния остатък. Дали

32

това е инфекция или се дължи на неправи-лен тоалет на пъпчето, може да установи педиатърът на детето. Често инфекцията на пъпния остатък освен със зачервяване се съ-провожда и с незначителна серозно-гнойна секреция. Макар и повърхностно, възпале-нието може да попречи за нормалното за-растване на пъпния остатък. В други случаи зачервяването на пъпчето може да бъде при-дружено и от разрастване на гранулозна тъ-кан, наподобяващо нещо като „гъбичка“. Чес-то този гранулом има краче и повърхността му постоянно сълзи. Понякога причината за този проблем е широката основа на пъпната връв... Причините за инфекциите на пъпния остатък могат да бъдат най-различни, затова се налага консултация с педиатър, който да прецени какво лечение е необходимо.

А каква е разликата между пъпна хер-ния и изпъкнал пъп?

Пъпната херния се образува при недоста-тъчно затваряне на пъпния пръстен. При напъване или силен плач тя изпъква като подутина в областта на пъпа с големина от грахово зърно до лешник. Когато бебето е легнало или в спокойно състояние, изчезва. Малките хернии обикновено се затварят сами. За да се подпомогне този процес, се поставя лепенка за пъпче, като най-добре е това да бъде направено от лекар или аку-шерка. Родителите трябва да бъдат обучени как да сменят лепенката и кога да правят тази смяна.В случай, че пъпната херния става по-голя-ма, бебето има смущения при храненето (силни болки) и не наддава адекватно на тегло, най-вероятно се налага оперативно лечение.„Изпъкналото“ пъпче е анатомична особе-ност и майката трябва да бъде запозната с това още в родилния дом. Ако върху пъпна-та връв има кожа, която е продължение от основата на пъпния пръстен, пъпната клам-па ще бъде поставена на 1-1.5 см от самата кожа. Това често води до изпъкнало пъпче, което няма нищо общо с пъпната херния, за-щото неговото състояние не се променя при спокойно състояние и при плач на бебето. Това не налага никакво лечение или други превантивни мерки.

Кога е нужна намеса на лекар?Нормално е при тоалет на пъпния остатък върху памучето или марлята да остават ос-къдни кръвенисти следи. Това често е при-знак, че скоро пъпчето ще падне. Ако след падането на пъпчето това „кървене“ про-дължава повече от 3-4 дни, обърнете се за консултация към педиатър. Ако пъпният ос-татък не „изсъхва“ и на 15-20 ден все още не е паднал – задължително потърсете педи-атър. Ако забележите зачервяване, особен цвят на пъпния остатък, секреция от пъпната раничка – консултирайте се с педиатър!

Къде да се „хвърли“ пъпчето?

Това е една стара българска традиция, която е като пожелание за бъдещето на детето – какво искаме да бъде, къде да живее, какъв занаят да има и т.н. „Там ти е хвърлен пъпът!“ често казват старите хора, като с това обясняват поведението на човека, предпочитанията му, уменията му... Родителите трябва да решат къде да хвърлят пъпчето. А дали поверието ще се сбъдне, времето ще покаже!

ЗДРАВЕ

33

Д-Р ДОЛОРЕС ТОДОРОВА

Дентално студио ,,АрДентис”, София

ПОЛЕЗНО

Млечните зъбки, макар и временни, имат нужда от внимание и грижи, за да може след време и постоянните да бъдат здрави. За целта са нужни редовни профилактични прегледи при стома-толог, навременно лекуване при възникнал проблем, правилни хигиенни навици. За особеностите на млечните зъбки разгова-ряме с д-р Тодорова.

ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВИ ДЕТСКИ ЗЪБКИ

От какво най-често се „разболяват“ млеч-ните зъбки?Млечните зъби, също както постоянните, страдат от кариеси, пулпити и периодонтити.Кариесът е „входната врата” на микроорга-низмите към зъба. Натрупаната плака (ре-зултат от всяко хранене) предизвиква про-цес на деминерализация, който в началните етапи бива неутрализиран от слюнката. При нередовно и/или недобро почистване на зъбите, плаката се наслагва, довеждайки до

разрушаване на емайла и дентина. Детски-те зъби са много по-неустойчиви на вредни влияния от тези на възрастните и пулпа-та (живата тъкан на зъбa) се засяга много по-бързо поради бързото разграждане на предходните две структури. Кариесът може да се прояви с болки при консумиране на сладки и студени храни и напитки, при ряз-ко вдишване на студен въздух. Понякога е безсимптомен и най-често остава скрит до проявата на по-тежко състояние.

34

Пулпитът е възпаление на пулпата (нерва и кръвоносните съдове) на зъба. При млеч-ните зъби (както и при новопробилите по-стоянни) е разположена много по-близо до повърхността, което я прави по-податлива на вредни влияния. Състоянието се харак-теризира със спонтанни пулсиращи бол-ки, засилващи се през нощта. Възможно е болките да се разпространяват към ухото и слепоочието. При децата различните стадии на пулпита преминават много бързо един в друг, разпростирайки се към костта и меките тъкани, преминавайки в периодонтит. Периодонтитът е разпространение на въз-палението извън границите на зъбния ко-рен. Локализира се в околната кост и често гнойта си проправя път през нея, образу-вайки фистула – канал в костта с отвор във венеца, който позволява дренаж (изтичане) на възпалителната течност в устната кухи-на. Възможно е и по-драматично развитие

на ситуацията без създаване на фистула и с последващо зачервяване и подуване в об-ластта на бузата, което може да застраши здравето на детето и налага да се предпри-емат спешни мерки.

Трябва ли да се лекуват млечните зъбки, независимо, че ще бъдат сменени?Временните зъби трябва да се лекуват, за-щото са в близък контакт с постоянните зъби, чиито зародиши се залагат преди и около раждането на детето. При ненавременно лечение на млечните зъби, възпалението може да засегне и увреди постоянните.Детските зъби са пазители на място за по-стоянните, които, преди да пробият, се на-мират между корените на предните. При преждевременно изваждане на млечен зъб празното място се заема от околните зъби, при което не остава достатъчно простран-ство за новопробиващия зъб и това е един от начините, по които се получават струпва-ния и размествания на зъбите.

Какви грижи са нужни за зъбите, за да са здрави?Зъбите трябва всекидневно да се мият два пъти – сутрин и вечер, като за целта се из-ползват детска четка и паста за зъби, обо-гатена с флуор. До около 7-9-годишна въз-раст, докато се затвърдят и усъвършенстват правилните движения, е препоръчително измиването на зъбките да става с родител-ска помощ. Почистването трябва да става с вертикални („метене с метличка“) и кръго-образни движения („дим от коминче“). Ва-жно е зъбите да се мият в целия им обем, като не бива да се забравят и венците. Про-дължителността на четкането трябва да е около 2-3 минути. Когато се мият по-задните зъби от страната към бузата, устата трябва да бъде притворена, за да не се удря четката в клона на челюстта, а да достига до край-ните участъци в устната кухина. По-големите

ПОЛЕЗНО

Добре е първият стоматологичен пре-глед на детето да бъде осъществен не по-късно от 2-3-годишна възраст. Така мъникът ще има възможност да се за-познае с обстановката в зъболекарския кабинет, да свикне с лекуващия лекар, да се чувства по-спокойно при евенту-ално предстоящо лечение.

За първи път на зъболекар?

agu-baby.bg

Безшумен

Размер на частиците4~5 мкм

Детска маска и чашка с мундщук

Компактен и лек

ЕФЕКТИВНА ПОМОЩ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

МЕШ НЕБУЛАЙЗЕР

деца е желателно да използват и конец за зъби. При невъзможност да се измият зъ-бите след хранене (обикновено на обяд), се препоръчва да се изплакнат с вода.

Кои храни развалят детските зъбки?Фактът, че сладките храни и безразборната им консумация през деня са основният ви-новник за развитието на кариеси, е добре познат на всички. В менюто на детето трябва да бъдат включени от 3 до 4 основни хране-ния, като между тях не бива да се приемат подсладени продукти (вкл. напитки). Слад-кишите е добре да се сведат до минимум и да бъдат давани като десерт при основното хранене. Газираните напитки и натуралните сокове също са изключително вредни, тъй като съдържат голямо количество скрити захари. И все пак, ако детето ги консумира, желателно е това да става бързо и от чаша, а не бавно и продължително глътка по глътка.

Нужни ли са профилактични прегледи?Профилактичните прегледи са от основно значение за запазване на оралното здра-ве. При децата е добре да се правят на 3-4 месеца, за да се контролират не само вре-менните, но и новопробиващите постоянни зъби, а също така и за да се коригират греш-ки в хранителните и хигиенните навици.

Вярвате ли във феята на зъбките? Нима феите не вършат достатъчно чудеса, за да има причина да се съмняваме в същест-вуването им? Смяната на зъбките започва от 6-ата година на детето. Първи пробиват шес-тите зъби, които нямат временни аналози и много често родителите дори не подозират за наличието им. Следват предните долни и горни зъби. Различните групи зъби се сменят в приблизително определени периоди, като окончателната смяна завършва около 14-15-ата година от живота на детето.

36

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ, СРЕЩУ КОИТО

ВАКСИНИРАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА:

ТЕТАНУС

ПРОФ. МИРА КОЖУХАРОВА

епидемиологВАКСИНИ

Тетанусът e остра бактериална инфекция, която се развива в резултат на попадане-то на спори на причинителя в наранената кожа или лигавица. Особено рискови са контузно-разкъсните и дълбоки рани, ма-кар че е възможно тетанус да се развие и след съвсем незначителни травми на кожата, за които обикновено не се търси медицинска помощ. Тетанусът е заболяване, което не може да бъде изкоренено поради широкото раз-пространение на бактериите и техните спори и неизбежните по-големи и по-мал-ки травматични увреждания, нарушава-щи целостта на кожата, които съпътстват човек през целия му живот. По тези при-чини единственият възможен начин това тежко и застрашаващо живота заболяване да бъде контролирано е осигуряването на имунитет чрез масова ваксинация в дет-ството и редовни реваксинации на въз-растните. Преди въвеждането на имунизация сре-щу тетанус в България, всяка година са се разболявали около 300 души. След 1959 г., когато започва да се прилага ваксината срещу тетанус, се наблюдава постепен-но намаляване на броя на заболелите. За периода 1940-2017 г. са регистрирани общо 7527 заболели, от които 1042 са по-чинали, въпреки лечението. Трябва да се подчертае, че през последните 30 години (1987-2017 г.) ежегодният брой случаи е несравнимо по-малък, благодарение на дългогодишно провежданата имунизация на хората в България. Но проблемът тета-нус не е загубил своето значение, защото, ако човек не е ваксиниран и се разболее, рискът от смъртен изход продължава да бъде висок, дори и при съвременните възможности за интензивно лечение.

епидемиологПричинителят на тетанус са тетаничните бактерии Клостридиум тетани, които съ-ществуват в две форми. В природата те са разпространени под формата на тетанични спори, които се характеризират с изключи-телно голяма устойчивост към въздействи-ето на висока температура, дезинфектанти и др. неблагоприятни условия на външната среда. Спорите в почвата могат да се запа-зят жизнеспособни в продължение на годи-ни. Когато попаднат в човешкия организъм (най-често в резултат на дълбоки прободни или разкъсни рани и обширни изгаряния) спорите прорастват в т. нар. вегетативни форми. В процеса на своето развитие в рана-та, вегетативните форми образуват токсичен продукт от белтъчен произход (тетаничен екзотоксин), който е едно от най-мощните невротоксични вещества и който е действи-телната причина за заболяването тетанус, както и за неблагоприятния изход от него.

Източник на инфекция и естествен резерво-ар в природата са здравите животни и човек, в червата на които се съдържат тетанични бактерии (без да предизвикват заболяване). Тетаничните спори са широко разпростране-ни в почвата, където попадат чрез изпраж-ненията на животните (коне, овце, говеда, кучета, котки, плъхове, кокошки) или хора-та. Наторените почви обикновено съдържат много голямо количество спори. Освен чрез почвата, тетаничните спори могат да попад-нат в наранена кожа и чрез различни пред-мети от бита – лопати, вили, игли, пирони, сламки, клечки, тръни и др.

Инкубационният период варира в доста широки граници – най-често заболяването се развива в рамките на 3-21 дни (средно 8 дни), но може да бъде и от 1-2 дни до няколко месеца. По принцип, колкото по-близко е ра-ната до централната нервна система, толкова по-кратък е инкубационният период и толко-ва по-голяма е опасността от смъртен изход.

38

ВАКСИНИ

Лечението. Заболяването изисква незабавна интензив-на терапия, която да се проведе в болница. Прилагат се специфични средства – про-тивотетаничен имуноглобулин или про-тивотетаничен антитоксичен серум (с цел да бъде неутрализиран циркулиращият в кръвта тетаничен екзотоксин), препарати за контролиране на мускулните спазми и гърчовете, антибиотици и т.н. При необ-ходимост, за облекчаване на дишането се провежда и апаратна дихателна реанима-ция.

Предпазването от заболяване с ваксина има най-голямо значение предвид широко-то разпространение на причинителя, невъз-можността да бъде избегнат травматизма, лесното възникване на инфекция при вся-какви, включително и малки наранявания, високата възприемчивост на човек и разби-ра се – тежестта на заболяването и неясния му изход. Ваксината срещу тетанус осигурява изработ-ването на защитни антитела срещу тетанич-ния токсин. Включена е в състава на 6-, 5- и 4-компонентните ваксини, които в съответ-ствие с Имунизационния календар се прила-гат при децата по следната схема: основен имунизационен курс от 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-ме-сечна възраст (I, II, и III прием); първа реиму-низация (IV прием) на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием); втора реимунизация (V прием) на 6 години. Следващите реимунизации срещу тетанус в детска възраст са на 12 и на 17 г., когато се прилага ваксината тетанус-дифтерия (Tд). Същата ваксина се прилага за планова ре-имунизация и на възрастните при навърш-ване на 25 години, а след това на всеки 10 години. Реимунизациите имат за цел да се осигури дълготрайна защита на цялото на-селение.

Клиничната картина. След попадане на те-таничните спори в раната, при наличието на благоприятни условия се развиват вегета-тивни форми и продуцираният от тях токсин се разпространява в целия организъм чрез кръвната и лимфната система. Токсинът има силно въздействие върху нервната система, което се проявява чрез характерните за те-тануса повишена възбудимост с болезнени мускулни контракции, спазми и гърчове. Възможно е още преди началото на мускул-ните спазми болният да има оплаквания от чувство на слабост, да изпитва неспокой-ствие и страх и неприятни усещания на мяс-тото на раната, например парене, изтръп-ване и болки дори при видимо оздравяла рана. Тези прояви обичайно са придружени с повишена температура и обилно потене. След преболедуване от тетанус не се раз-вива имунитет и човек не е предпазен от повторно заболяване, което налага веднага след като болният се стабилизира да бъде започната ваксинация, за да му бъде осигу-рена протекция за в бъдеще.

Диагнозата на тетануса се поставя въз осно-ва на клиничната картина, която е много ти-пична и лесно разпознаваема, поради което лабораторни изследвания за доказване на причинителя обикновено не са необходи-ми. Наред с характерната клиника, важна информация, насочваща към диагнозата тетанус, са данните за нараняване, предше-стващо заболяването, успоредно с липсата на данни за завършена имунизация и ре-довни реимунизации срещу тетанус.

Знаете ли, че...

Болният от тетанус човек не е опасен за околните. Това е единствената вак-синопредотвратима инфекция, която не е заразна.

39

...И СЛЪНЦЕТОДецата се нуждаят от слънце, за да растат здрави. Но в същото време прекалено мно-гото слънце може да бъде опасно за тях и най-вече за детската кожа, която, както всички знаем, е по-чувствителна и по-неж-на от тази на възрастните. Как да намерим златната среда, така че да се възползваме от всички ползи, които носят слънчевите лъчи, и да избегнем неприятните послед-ствия, какви правила да следваме, когато избираме и нанасяме слънцезащитните продукти и в кои случаи се налага да потър-сим специализирана консултация, попи-тахме доц. Даниела Грозева.

Детската кожа...

Как действат слънчевите лъчи? Какви са ползите и вредите от тях за малчуганите?Ултравиолетовата радиация (UV-лъчи, UVA- и UVB-лъчи) е част от спектъра на слънчевите излъчвания, които пре-минават през атмосферата и попадат върху земната повърхност. Ефектът на слънчевите лъчи върху човешкия ор-ганизъм е резултат именно на тази ра-диация. Тенът, получен от слънчевите лъчи, както и изгарянето представля-

ДОЦ. Д-Р ДАНИЕЛА ГРОЗЕВА

Русенски университет „Ангел Кънчев“, Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“

ПОЛЕЗНО

40

ват защитен отговор на организма на дете-то срещу действието на UV-радиацията – в кожата се образува и натрупва специфично пигментно вещество, т. нар. меланин, раз-виват се дегенеративни процеси, които ус-коряват стареенето и образуването на пиг-ментни петна, кожата губи еластичността си... Продължителното (хронично) излагане на UV-лъчение се свързва с рак на кожата (меланом), особено ако е имало изгаряни-ята в детска възраст.

Как да предпазим детето от негативните влияния на слънчевите лъчи?Първото и най-важно нещо е да се избяг-ва излагането на интензивно слънце, да се използват подходящи дрехи, най-добре с UV-защита.

• Да се избягва излагането на слън-це, особено между 11 и 16 часа;• Децата винаги да носят предпаз-ни дрехи – блузка с дълъг ръкав, по-възможност с тъмен цвят, шапка и очила;• На всеки 2 часа намазвайте кожа-та със слънцезащитен крем с висок фактор SPF 50+; • Не забравяйте да намажете дете-то след всяко влизане в морето или след изтриване при игра в пясъка или в плажната кърпа;• Предлагайте на детето често вода, за да не се дехидратира.

За децата под 3 години не се препоръчва ни-какво излагане на слънце! Детската кожа е тънка и чувствителна, изгаря и се претопля много по-бързо, а получените в детството изгаряния могат да имат тежки последствия в зряла възраст.

Пазарът изобилства от слънцезащитна козметика. Как да изберем правилният слънцезащитен продукт за детето?Слънцезащитните козметични продукти се разделят на два вида. Едните съдържат хи-мични вещества (фотофилтри), които поглъ-щат ултравиолетовите лъчи и ги неутрализи-рат в кожата, а другите съдържат физични филтри или различни минерални съставки (цинкови и титанови окиси), минерални ек-рани, които ги отразяват. Важно е да се знае, че многобройните слън-цезащитни дерматологични средства освен това могат да се разделят на две групи:• слънцезащитни продукти за здрава кожа – те са със защита до 30 SPF;• слънцезащитни продукти при специални медицински показания – висока защита и много висока защита SPF 50+. Специалните медицински показания включват различни състояния на повишена чувствителност на кожата при излагане на слънчеви лъчи (фо-тодерматози), заболявания като атопичен дерматит, херпес симплекс, розацея, лупус еритематозус и др.По отношение на скалата на слънцезащит-ния фактор трябва да се знае, че фактор 15 блокира 93% от UVB-лъчите, фактор 30 – 97%, а фактор 50 – 98% от лъчите. Ако е необходима максимална защита, се използ-ват продукти с SPF 50+. Най-добре би било обаче да се консултирате с дерматолог ка-къв продукт да изберете за вашето дете.И още нещо – не забравяйте, че слънцеза-щитните продукти, предназначени за въз-растни, не трябва да се използват върху кожата на новородени и на деца. Слънце-

Да си припомним правилата

ПОЛЕЗНО

41

защитните средства за деца са специфични и съобразени с физиологичните особености на детската и бебешка кожа.

Какви са правилата при нанасяне на слънцезащита – колко често, в кои зони, в какво количество?За да се гарантира възможно най-добра за-щита, експертите препоръчват използване-то на слънцезащитни средства с минимум 30 фактор. Избраният продукт трябва да се нанася в подходящо количество (2 мг/см2 кожа или около 30 грама за цялостно покри-тие на тялото) на всеки 2 часа, както и след престой във водата за повече от 15-20 мин.Повечето хора използват по-малко от нуж-ното количество слънцезащитни средства, като статистиката показва, че се използва от ¼ до ½ от необходимото количество. Като се нанесе половината от нужното количество, се осигурява фактор, равен на корен ква-дратен от числото на фактора. Тоест, ако се нанесе едва половината от необходимото количество слънцезащитен крем с фактор 30, ще се получи ефективен фактор само 5.5.Нанасянето на слънцезащитен продукт тряб-ва да се прави целогодишно (UV-лъчите мо-гат да проникват дори през плътните обла-ци и мъглата!), като не бива да се забравят всички открити кожни участъци. Слънцеза-щитният продукт трябва да се нанася 20-30 минути преди излагане на слънце – това позволява той да се абсорбира напълно.

Кои са проявите, които сигнализират, че има проблем с детската кожа?Ако детската кожа се зачерви, появят се обриви или пигментации, се налага кон-султация със специалист дерматолог, за да се предприеме необходимото лечение. По дефиниция чувствителните, нетолерантни и алергични кожи реагират прекомерно сил-но по отношение на околната среда. Така че излагането на слънце е нежелателно, а упо-

требата на слънцезащита – препоръчител-но. За фоточувствителните кожи (патология при раждането или придобита хиперчувст-вителност) по подразбиране слънцето е забранено. Не трябва да се забравяти някои медикаменти, които могат да предизвикат временна слънчева непоносимост. Затова слънцезащитните кремове с индекс SPF 50+/UVA 50 са задължителни – те имат до-бър ефект срещу UVB- и UVA-лъчите и огра-ничават тежките възпалителни реакции от тяхното действие.Много често в първите дни на излагане на слънце се получават слънчеви алергии (лу-цити) – появяват се зачервявания, обрив и силен сърбеж, които изчезват спонтанно с появата на тен върху кожата.

Доколко опасно е слънцето за малчуга-ните с лунички и бенки?При децата с по-светла кожа и пигментни лезии е необходимо да се спазват всички споменати мерки, за да не се стига до тежки изгаряния и поява на нови пигментации по лицето и тялото.

Що се касае до децата с атопична кожа или с друг дерматологичен проблем, при тях излагането на слънце противопоказно ли е?При атопичен дерматит кожата на детето е суха и грапава и понякога с червени плаки. Тя е опъната, сърби и пречи на съня. Атопич-ният дерматит е често срещана дерматоза, която започва през 2-ия или 3-ия месец и в повечето случаи изчезва след няколко годи-ни. Този тип кожа страда от по-голяма пропу-скливост на роговия слой, която се дължи на липсата на липиди. В резултат на това тя не изпълнява правилно ролята на бариера и не предпазва организма от външните алергени, което улеснява тяхното проникване. Чувст-вителността към тези алергени предизвиква възпаление, което се проявява като екзема, придружена често от сърбежи.

42

Защо е важно родителите да четат на децата си още от най-ранна възраст, дори и ако си мислят, че те още нищо не разбират?

Никога не е прекалено рано да започнете да четете на детето си. Още от момента на раж-дането си, то започва да се учи – докато му говорите, докато го храните, докато го при-спивате и гушкате, докато му пеете и си игра-ете, вие му помагате да опознава света, себе си, собственото си тяло, да развива уменията си. Усвояването на речта е едно от важните от тях. А това става през говоренето, пеене-то и четенето. Мелодията на езика, ритъмът му, правилното произнасяне на думите, зву-ковите форми на думите, които детето чува, му помагат да започне да гради основите на своята собствена реч. Колкото и малко да е бебето, ще видите как постепенно то започ-ва да откликва на интонацията и емоцията

в гласа ви, как се опитва да общува с мими-ка или гукане, как се опитва да ви имитира. Когато бебето вече е в състояние да хваща, можете да му предложите първите бебеш-ки книжки от пластмаса или плат. Докато на пръв поглед хаотично ги отваря, пъха ги в ус-тата си и ги обръща на различни страни, то се учи как се разтваря книга, свиква с подред-бата на картинките по страниците, развива слуха, зрението, тактилните си усещания… всичко това, което по-късно ще му помогне по-лесно и естествено да пристъпи в света на книгите и да се научи да чете. И още едно изключително важно нещо – четеното е общуване, съвместно преживя-ване, в което вие взаимно се опознавате. Докато четете на вашето бебе, не само то се учи от вас, но и вие се учите от него. Откри-вате нови и неочаквани за самите вас неща. Но най-важното е, че тези открития са спо-

АЛБЕНА РАЛЕНКОВА редактор на детска литература, „Фют“РАЗВИТИЕ

Всички обичаме да откри-ваме нови светове, пре-живявания, емоции... Един от начините за това е чрез книгите. Ние, като родители, имаме отговорността да по-кажем на децата си този път и то още от най-ранна дет-ска възраст. Защо е добре да четем на децата си, как да провокираме интереса им, дали четенето би тряб-вало да се превърне в ри-туал, разговаряме с Албена Раленкова.

МАГИЯТА НА ЧЕТЕНЕТО

43

редактор на детска литература, „Фют“

делени, а точно споделянето е в основата на доверието и любовта, чиито основи поста-вяте сега.

Изборът на книга трябва ли да бъде съо-бразен с възрастта на детето?

Самото дете няма да ви остави да не се съ-образявате с възрастта му. Книга, която не е подходяща за него, няма да задържи вни-манието му за дълго време. Ако детето за стотен път ви кара да прочетете някоя кни-га, значи сте направили правилния избор. До към 10-ия месец предлагайте на детето т.нар. „книги за баня”, изработени от мека пластмаса или плат. Илюстрациите трябва да са в чисти цветове, без нюансировки, по-скоро схематични, без детайли и под-робности по основните фигури. Най-добре е фонът да е чист и едноцветен, за да може детето лесно да различава изобразения предмет. Очи, уста нос… всичко, което до-някъде напомня човешко лице, помага на детето по-лесно да схване изображението. Обърнете внимание дали фигурите са оч-ертани с ясна контурна линия – това също улеснява възприемането. Четенето в този период е по-скоро опознаване на книгите и създаване на първите връзки между дума и предмет. Към първата годинка може да предложите книги с дебели картонени страници, с повече от една фигура на страница и кратки тексто-ве – не повече от изречение-две на страница. Помнете, че докъм тригодишна възраст де-цата „четат” основно през картинките. Четете им стихчета и приказки в рими – ритъмът и римата са доказано най-добрият и ефективен начин за развитие на речта и трупане на лек-сикален запас. Разглеждайте книгата заедно с детето и говорете по картинките. Задавайте въпроси, посочвайте и дайте възможност де-тето да направи същото.С течение на времето постепенно удължа-вайте и усложнявайте четивата – ориен-

тирайте се по реакциите на детето. Когато видите, че то не реагира на историята, раз-сейва се или е неспокойно, просто прекъс-нете четенето или сменете книгата. След третия рожден ден на детето вече мо-жете да въведете и вълшебните приказки, с по-сложен сюжет и повече герои. Преди да започнете да четете, покажете корицата на книгата, разгледайте я заедно с детето, по-питайте го какво вижда на нея, за какво си мисли, че ще се разказва вътре… Не изис-квайте от детето само пасивно да ви слуша, дайте му възможност да бъде равнопоста-вен партньор в четенето, като му задавате въпроси, прекъсвате и питате как ще про-дължи нататък историята или защо някой от героите е постъпил по определен начин… Може също така да следите с пръст думите, които четете, да показвате отделни букви и т.н., за да подготвите детето за времето на самостоятелното четене.

Как да провокираме любовта на детето към книгата и четенето?

Когато самите ние четем. Децата повтарят това, което правят възрастните. Колкото и да повтаряме, че е хубаво да се чете, ако де-тето не ни е виждало с книга в ръка, няма да го убедим, че това е така. Ако детето рас-те, обградено от книги, ако вижда възраст-ните около себе си да четат, ако е влизало в книжарница и библиотека, ако самото то има своя библиотека у дома, пътят към све-та на книгите, четенето и знанието за него ще бъде отворен. Любовта към книгите и четенето се гради още от най-ранна възраст и ние, родителите, сме отговорни за това. Едно американско изследване показва пря-ката връзка между броя на книгите в дома на детето и резултатите, които то показва в училище. Колкото по-голям е броят на кни-гите у дома, толкова по-бързо се научава да чете детето и толкова по-лесно се справя с учебния материал.

44

РАЗВИТИЕ

Хубаво ли е да превърнем четенето в ритуал?

Децата обичат ритуалите. Те им дават чув-ство за сигурност и спокойствие, тъй като са предвидими опорни точки в ежедневи-ето им. Ако всеки ден четете на детето си, вероятността, когато порасне, само да про-дължи да си чете, е много по-голяма. Но има и нещо друго – всеки ден се храним, спим, грижим се за хигиената на тялото си, все неща, без които няма как да живеем. Ако четенето е наредено сред тях, ние отправя-ме на децата си послание – четенето е също толкова важно.

Много деца обичат да им се чете една и съща приказка за лека нощ. Коя е при-чината за това?

И на възрастните не им омръзва да пре-живяват нещо, което им носи удоволствие. Децата не са по-различни. Първо, също като нас, те обичат да са в позицията на по-зна-ещия. Това ги кара да се чувстват някак „по-големи”. Когато познават добре един текст, когато знаят какво ще се случи, кой какво ще каже и как ще свърши приказката, те се чувстват по-сигурни и по-уверени, а това значи и „по-големи”, което им носи го-лямо удоволствие. Между другото подобен механизъм се използва в много от сапуне-ните сериали. Сценарият е направен така, че зрителят да знае повече от героя, което го поставя в по-висша позиция, носи удо-волствие и засилва любопитството. Това, че детето познава добре приказката, не пречи на пълноценното й преживяване с всичките й емоции, радости, страхове, напрежение… Сигурно сте забелязали как детето затаява дъх пред някоя напрегната сцена, незави-симо от това, че я слуша за 101-ви път или започва да се превива от смях, преди да е дошла смешната част, как ви поправя, ако сбъркате някоя дума или пропуснете редче. Второто нещо, което носи удоволствие в

повтарянето на една и съща приказка, е споделеното време с мама, татко, баба или дядо. През приказката детето заедно с геро-ите преминава „на ужким” през различни предизвикателства, но в това преминаване, то не е само, а с мама или с татко – големите и силни негови закрилници, които са тук, за да го пазят и за да се смеят заедно, и то като равни.

Как да запазим интереса към книгите на по-големите деца, които вече могат да четат сами? Как четенето да бъде удо-волствие, а не мъчение?

Четенето е като дишането – не можем да казваме на децата колко често и колко дъл-боко да вдишват, но можем да ги водим на чист въздух, на места, пълни с аромати, и да споделяме преживяването с тях. Ако излез-ем от метафората, това означава, че ако сме успели да им вдъхнем любов към книгите и четенето, т.е. ако сме ги научили да дишат, няма от какво да се притесняваме, а само трябва да им отваряме и показваме нови възможности. Те сами ще намерят пътя си сред тях. И няма нищо притеснително, ако не посягат към книгите, с които ние сме из-расли. Това не означава, че не четат. Но за да продължат децата ни да четат, на първо място трябва да имат достъп до книги – да има книги у дома, да използват училищната или читалищната библиотека, да разменят книги с приятели. Децата ни имат нужда от нашата подкрепа, а не от контрол, имат нуж-да от споделяне, а не от назидание. Вместо да им определяме кога, по колко и какво да четат, по-добре е да споделим нещо от това, което ние сме прочели, да подхваща-ме разговори за книги и писатели, ако щете дори от време на време да им четем на глас, нищо, че те и сами могат.Но всичко това ще е напразно и ще звучи като кухи думи, ако децата не ни виждат нас самите с книга в ръка.

45

АНТОНИЯ ПАРАПАНОВА

треньор и партньор на конна база „Нова Звезда” СПОРТ

Чували ли сте детето да казва „Искам кон“? Не пренебрегвайте же-ланието му. Дайте му възможност да се запознае с конете, а защо не и да поязди. Потърсете конна база, която предлага уроци по езда за деца. А дори и вашето дете да не е искало кон, може да го изне-надате. Защо ездата е полезна, коя е подходящата възраст за езда, нужна ли е екипировка, разказва Антония Парапанова, активен ездач от над 18 години, треньор на коне и ездачи.

ЕЗДА ЗА ДЕЦА

46

От кога всъщност съществува опитомява-нето и язденето на коне? Доколко е раз-простанено у нас? Съществуват редица хипотези как и кога ко-нете са били опитомени. Въпреки че конете се появяват в палеолитното пещерно изку-ство още през 30 000 г. пр. н. е., най-веро-ятно по това време те са били ловувани за месо. Най-ранното доказателство за използ-ването на коня като транспортно средство е открито в гробница от 2000 г. пр. Хр. Важно-то е, че процесът по опитомяване е започ-нал преди достатъчно много години, за да се развие до богатството, красотата и полез-ността, която има то днес за хората. В България ездата е традиция. Българските конници са били известни със своите сила, бързина и точност. В наши дни популяр-

ността на различните занимания с коне в България расте с всяка изминала година. Това важи не само за спортните дисципли-ни – обездка, паркур, ендюранс и други, но и за ездата за удоволствие, терапевтичната езда, конните преходи и т.н. Откриват се нови бази, старите се модернизират, орга-низират се преходи, създават се клубове и фен страници.

Коя е подходящата възраст децата да за-почнат да яздят?Няма общоприета от всички треньори по езда възраст, която да се счита за подходяща за начало на тези занимания. Въпреки това най-често децата се раазделят в две групи – под и над 6 години. Има курсове по конна езда и за за 4-годишните, но тази възраст е може би твърде ранна. Практиката показва, че по-големите деца (от 6 години нагоре) възприемат уроците по-добре, освен това те вече са с добре оформена костна структура и това ги прави по-подходящи за обучение.

С какво започва обучението по езда – с по-нита или направо с коне?Това зависи от предпочитанията на родите-лите и самите деца. Често се започва с пони или по-малък кон, за да не се предизвика страх у детето. За 6-годишното дете понито е също толкова голямо, колкото е големият кон за възрастния човек. Но това съвсем не е задължително правило. Много родители и деца предпочитат да започнат подготовката си на голям кон и не изпитват страх. Важно-то в случая е животното, независимо дали е пони или голям кон, да е спокойно, добре обучено и подходящо за уроци по езда.

Какво представляват първоначалните тре-нировки?Началното обучение по езда включва разби-ране за поведението на коня и за езика на тялото му, както и базови познания за този

СПОРТ

Ездата, подобно на плуването, е спорт, който натоварва равномерно всички мускули на тялото и го развива хармо-нично. Освен това ездата учи на уваже-ние и дисциплина, изгражда увереност и смелост, носи удоволствие, спокойствие и положителна емоция за детето. Неслу-чайно има терапии на различни болести и състояния, които се базират на метода на ездата. След като този спорт прави магии за тези, които имат нужда от него, представете си какво прави за нашите здрави деца, които поне веднъж са каза-ли „Мамо, тате, искам кон!”.

За ползите от язденето

тип животно. Самата езда първоначално е в кръг на кор-да, за да бъде процесът по-контролиран и за да може ез-дачът да се съсредоточи поетапно върху различните еле-менти от ездата. Например, докато тренира на корда, на малкия ездач не му се налага да мисли как да управлява коня, кога да спира или да завива, а тренира стойката и позицията на тялото.

Каква екипировка е нужна?Хубавото е, че ако детето има желание да започне да язди, на първите тренировки може да дойде със свои спортни дрехи и обувки, за да опита и да усети за себе си дали това е неговият спорт. Единственият задължителен аксесоар е каската за безопасност, която може да се оси-гури от треньора. След като започне да тренира редовно обаче, е добре да си закупи специален панталон за езда (т. нар. бридж), обувки, подходящи за езда, гамаши, ръка-вици и собствена каска.

Родителите имат доста страхове... Ездата опасно зани-мание ли е наистина? Понякога се шегуваме, че и шахът може да е опасен, ако заспиш и си убодеш окото на някоя фигурка. Много зави-си от добрата подготовка на коня, от методите и умения-та на треньора, от осигурените условия, от вниманието, което е обърнато на безопасността. Разбира се, важна е и подготовката на самия ездач, за да може да реагира правилно в различни ситуации. Винаги може да се случи конят да се уплаши от нещо непредвидено, да се препъ-не или да спре или пък детето да не изпълни правилно някое упражнение... Но удоволствието и полезността от ездата засенчват тези рискове. Ездата учи на уважение, дисциплина, развива физически тялото изключително равномерно, изгражда увереност, смелост, желание за развитие и много други важни качества.

Кои са основните неща, които детето трябва да усвои, за да може само да язди?Списъкът е дълъг, но може би най-важните неща, които детето трябва да усвои, за да язди добре, са: разбира-не на коня като вид животно; правилна стойка на езда и умения за управление на коня; увереност върху седлото и опит в различни ситуации; тънкостите на конкретния вид спорт или тип езда, който тренира.

СВЪРЖEТЕ СЕ СЪС СПЕЦИАЛИСТИТЕ В БРОЯ

Д-р Атанас Петровнеонатолог, педиатърПловдив, ул. „Радецки” 43, ет. 1, каб. 2тел.: 0888 45 99 07

Емилия Казъловаакушерка, ръководител на Училище за бъдещи родители „АЗ ТИ ТО”София, ул. „Будапеща” 76, вх. А, ет. 1тел.: 0887 61 32 31, 02/873 92 05www.aztito.com

Д-р Ели Китановаобщопрактикуващ лекар, педиатърМедика М 2000София, жк Левски В, бл. 9А (партер, до вх. Г)тел.: 02/946 61 22, 0889 23 72 21

Д-р Надя Коларова-Янева

педиатър педиатричен кабинет „Св. Иван Рилски“София, ул. „Хайдушка гора“ 26тел.: 0885 04 03 01

Д-р Мария Русиноваспециалист по хранене и диететикаСофия, жк Лозенец, ул. „Дими-тър Хаджикоцев“ 70тел.: 0898 56 49 64

Теодора ПампуловапсихологПловдив, ул. „Родопи“ 127тел.: 0879 58 62 68

Д-р Долорес ТодоровастоматологДентално студио, „АрДентис”София, ул. „Кракра“ 1, ет. 1тел.: 0883 36 16 51

Доц. Даниела ГрозевадерматологРусе, ул. „Независимост" 2, ет. 2тел.: 0888 59 41 44

Антония Парапановатреньорконна база „Нова Звезда”София, кв. Княжево, вилна зона Килиитетел.: 0888 46 63 64, 0895 77 07 77www.ezdabg.com

Албена Раленковаредактор на детска литератураиздателство „Фют“www.fiut.bg

Плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“София, жк Левски Г, ул. „Поручик Георги Кюмурджиев (на гърба на магазин Домко)тел.: 0878 594 780www.varadero.bg