годишникНА СОФ И ЙСКИЯ У Н И ВЕРС И ТЕТ „СВ. КЛИМ ЕНТ О Х РИ ДС К И “

Ц Е Н Т Ъ Р ЗА СЛАВЯНО-ВИ ЗАНТИ ЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ „ПРОФ . ИВАН Д У Й Ч Е В “

ТОМ 99 (18)

МЕЖ ДУНАРОДНА НАУЧНА Ж®Н@ЗЕРЕНЩМЖ

CONFERENCE SCIENTIFIQ UE INTERNATIONALE

КУЛТУРНИ МОСТОВЕ

И СЪВРЕМИЕ

СЕ ЕТ LA CONTEMPORANEITY

СОФИЯ2017

г о д и ш н и кна

Софийския университет “Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”

Том 99(18)2017

А N N U A I R Еde

L’Universite de Sofia “St. Kliment Ohridski”Centre de Recherches Slavo-Byzantines “Ivan Dujcev”

Tome 99(18)2017

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

КУЛТУРНИ М О СТО ВЕ М И НАЛО И СЪВРЕМ ИЕ

ПОСВЕТЕНА НАЗО-ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА

ЦЕНТЪРА ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ “ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ” КЪМ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

“СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

CONFERENCE SCIENTIFIQUE INTERNATIONALE

RENC O N TR ES CULTURELLES LE PASSE ET LA CO NTEM PO RANEITY

30e ANNIVERSAIRE DU CENTRE DE RECHERCHES SLAVO-BYZANTINES “IVAN DUJCEV” AUPRES DE

L’UNIVERSITE DE SOFIA “ST. CLEMENT D’OHRID”

София, СУ “Св. Климент Охридски”, 2 - 4 юни 2016 г. Sofia, l’Universite de “St. Kliment Ohridski”, 2 - 4 juin 2016

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Проф. дфн Вася Велинова (отговорен редактор), чл.-кор. Аксиния Джурова, доц. д-р Румен Бояджиев, д-р Калина Минчева.

EQUIPE DE REDACTION:

Prof. Vassja Velinova (redacteur responsable), Membre correspondant Axinia Dzurova, Dr. Rumen Boyadjiev, Maitre de Conferences, Dr. Kalina Mincheva

Tom 99 (18) на Годишника на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” се издава благодарение на финансовата подкрепа на Фонд “Научни изследвания” към МОН.Le present volume 99 (18) de PAnnuaire du Centre de Recherches Slavo-Byzantines “Ivan Dujiev”sera edite grace au soutien financier du Fonds de Recherches Scientifiques aupres du Ministere de l’Edu- cation.

Tom 99 (18) на Годишника на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” включва материалите от Международната научна конференция “Културни мостове. Минало и съвремие”, посветена на 30-годишнината от създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет “Св. Климент Охридски” .

Авторите на публикациите носят отговорност за изложените научни факти и хипотези в текста.

* * *

Le present volume 99 (18) de PAnnuaire du Centre de Recherches Slavo-Byzantines “Ivan DujCev” comprend les rapports presents a la Conference Scientifique Internationale “Rencontres culturelles. Le Passe et la Contemporaneite", consacree au 30e Anniversaire de la fondation du Centre de Re­cherches Slavo-Byzantines “Ivan DujCev”.

Les auteurs portent la responsabilite de la veracite des faits et des hypotheses scientifiques exposCs dans le texte.

Техническа обработка на снимковия материал и предпечатна подготовка: Иван Патев Prepresse: Ivan Patev

© Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев' София 2017 г.ISSN - 1311-784Х

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ “ИВАН ДУЙЧЕВ”

. том 99 (18)ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE DE SOFIA “ST. KLIMENT OHRIDSKI” CENTRE DE RECHERCHES SLAVO-BYZANTINES “IVAN DUJCEV”

_______________________________ Tome 99(18)_______________________

СЪДЪРЖАНИЕ TABLE DES MATIERES

Пленарно заседание Seance pleniere

Пленарни доклади: Rapports pleniers :

Аксиния Джурова - Между завета и реалността. Слово по повод 30години от създаването на Център „Иван Дуйчев“........... •....................... 19

Axinia Dzurova — Du Precepte a la realite, Rapport, presente a l'occasion du 30e Anniversaire de la creation du Centre « Ivan Dujcev »

Петер Шрайнер - Монастьфские библиотеки Востока на примеремонастьфя Косиница................................................................................. 31

Peter Schreiner - Les Bibliotheques monastiques de ГOrient a I ’exemple du monastere de Kossinitza

Васил Гюзелев - Охридската архиепископия в българската историяпрез XIII-XV век ....................................................................................... 39

Vassil Guzelev - L ’Archeveche d ’ Ohrid dans I'histoire bulgare du XHIe au XVe siecle

Секция: История и археология Section : Histoire et Archeologie

Михаил Бибиков - Като си спомняме за Иван Дуйчев... (начало на “Руския Атон” във византийските актове и гръцките и славянските наративи)......................................................................................................... 52

Michael Bibikov - Souvenons-nous d ’lvan Dujcev... (Debuts du «Mont Athos russe» dans les actes byzantins et les narratifs grecs et slaves)

Nikolaos Mertzimekis - Epitrachelion aux inscriptions dedicatoires et liturgiques du tsar Fiodor Ier Ivanovitch (1584-1598), conserve aumonastere de Vatopedi au Mont Athos..................................................... 59

Cyril Pavlikianov - Unknown Slavic Document of the Metropolitan of Samokov, Symeon Popovic (+1737) in the Archives of the Athonite Monastery of Karakallou............................................................................ 71

Николай Овчаров, Димитър Стоименов - Моливдовулите от Перперикон и околностите му като извор за византийската администрация и връзките на областта с останалите части наимперията (IX-XII в.)............................................................................... 87

Nikolai Ovtcahrov, Dimitar Stoimenov — Les Molybdobulles de Perperikon et des environs, en tant que source concernant Гadministration byzantine et les relations de la region avec le reste de l ’Empire (IXe- Xlle siecles)

Константин Тотев - Археологически проучвания на крепостта на хълма Трапезица във Велико Търново - резултати и проблеми(2007-2016).................................................................................................. 95

Konstantin Totev - Prospections archeologiques de la forteresse sur la colline de Trapezitsa a Veliko Tarnovo - resultats et problemes (2007- 2016)

Mikhail Raev - The Russian-Byzantine Treaty of 971: Texts and Contexts... 113Живко Жеков - Александър Македонски и македоните........................ 129Jivko Jekov - Alexandre le Grand et les MacedoniensРумен Бояджиев - Северноафриканският лимес и „предлимес“,

тяхната християнска градска среда и стопанство през IV-VI в......... 145Roumen Boyadjiev - La frontiere et la pre-frontiere nord-africaine,

I ’economie et le milieu urbain chretiens aux IVe-VIe sieclesТеодор Димитров - Ad occidentem: щрихи към движението на алански

групи от Северен Кавказ към Балканския полуостров и Южна Панония (последната четвърт на IV - първата четвърт на V в.)......... 163

Theodore Dimitrov - Ad occidentem: le deplacement de groupes alanites du Caucase septentrional vers la Peninsule balkanique et la Pannonie meridionale (dernier quart du IVe - premier quart du Ve siecle).

Владислав Иванов - Разгромът на куманите от монголите през първата половина на XIII в. Pax Cumanica от Волга до Дунав като щит на християнска средновековна Европа.......................................... 179

Vladislav Ivanov - La mise en deroute des Coumans par les Mongols pendant la premiere moitie du Xllle siecle. La Pax Cumanica de la Volga au Danube, en tant que bouclier de TEurope chretienne medievale

Секция: Изкуство и култура Section : Arts et Culture

Костадинка Паскалева - Към историята на Бачковския манастир(предварителни бележки)................................................................... 199

Kostadinka Paskaleva - L ’Histoire du monastere de Batchkovo (Notes preliminaires)

Marco D‘Agostino, Paola Degni - Decorative motifs in the Byzantine manuscripts of the 14th-16th centuries between innovation and tradi­tion................................................................................................................ 219

Stavros Lazaris - Un nouveau manuscrit illustre du Physiologus grec et la . date de la deuxieme recension - le Sinai, tes Hagias Aikaterines, NE gr.M 103........................................................................................................... 233

IV

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ “ИВАН ДУЙЧЕВ”

том 99 (18)ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE DE SOFIA “ST. KLIMENT OHRIDSKI” CENTRE DE RECHERCHES SLAVO-BYZANTINES “IVAN DUJCEV”

Tome 99(18)

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ И МАКЕДОНИТЕ

ЖИВКО ЖИВКОВ ЖЕКОВ

Управлението на Александър III Македонски е един от най-забележител- ните периоди в историята на Македония и целия античен свят. Поради тази причина то е много добре отразено в античната наративна традиция (Baynham 2003,3-15). Основните извори са четири: „Анабазис“ на Флавий Ариан, седем­надесета книга от „Историческа библиотека“ на Диодор Сицилийски (Borza 1968, 27-36), „История на Александър Македонски“ от Квинт Курций Руф и биоса на Александър от Плутарх (Cook 2001, 334-350). Съществуват и значи­телен брой фрагментарни сведения за този македонски владетел, разпръснати в късноантичната наративна традиция (Atkinson 2000, 307-325). От изброени­те по-горе извори най-голям интерес представляват съчиненията на Ариан и Курций Руф, защото те онагледяват двете основни историографски традиции, съществували в Античността относно личността на великия завоевател. Ис­торикът от Витиния ни представя позитивната линия, изтъкваща главно поло­жителните качества на владетеля, докато Курций Руф поставя акцента върху извършените от него ексцесии (Currie 1990, 63-77).

Александър поема властта в движение. Веднага след убийството на баща му той се провъзгласява за владетел и успява мълниеносно да пресече всякакви опити за оспорване на неговата власт. Убийците на баща му са екзекутирани незабавно (Bosworth 1971, 93-95). По негова заповед са убити Херомен и Ара- бей, синове на Аероп, двама от тримата живи представители на линкестидската династия. Третият брат Александър Линкест, син на Аероп, е пощаден само защото първи приветства Александър III като цар на македоните. Реално той дължи своето спасение най-вече на факта, че е зет на Антипатър, един от най- верните и способни стратези на Филип II (Just., XI, 2, 2; 7, 1; Arr., Anab., I, 25, 1- 2).

Една от най-важните задачи, която стои пред новия цар, е овладяването на армията и спечелването на нейното благоразположение. Според древните традиции на македоните неговата власт ще стане напълно легитимна едва след като той бъде приветстван от войските на македоните като цар. Този процес ще бъде значително улеснен, ако най-известните стратези на Филип II са на негова страна, а сред тях Антипатър и Парменион са безспорни лидери, което налага Александър да се намира в добри отношения с тях.

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

В съвременната историография се е наложила тезата, че Александър ек­зекутира и Аминта, син на Пердика III (Ellis 1971, 15-24). Тази хипотеза не може да бъде доказана със сигурност. В античната наративна традиция липсват преки сведения относно тази предполагаема екзекуция. Античните автори пи­шат за няколко персонажи, носещи антропонима Аминта, които принадлежат към висшата македонска аристокрация, което поражда значително объркване, за кой точно Аминта става въпрос (Green 2013, 111). Тези обективни фактори не позволяват да се твърди със сигурност, че Александър III е причастен към смъртта на Аминта, син на Пердика III, което a priori не означава, че той не е отговорен за неговото изчезване от историческата сцена (Curt., VI, 9, 17; 10, 24). В историографията съществува хипотеза, която свързва отстраняването на Аминта, син на Пердика, с възможен заговор срещу Александър, в който участ­ват и външни сили (Green 2013, 112). По заповед на новия цар на македоните е екзекутиран и неговият полубрат Каран, син на Филип II и Фила, която вероят­но произхожда от династиите, управлявали Елимиотида.

Фактически най-голяма заплаха за Александър представлява македонския стратег Атал (Diod., XVII, 2, З),1 който заедно с Парменион командва маке­донските войски изпратени от Филип II в Мала Азия.2 Александър действа предпазливо. Атал е успял да привлече на своя страна подчинените му войски (Diod., XVII, 2, 4), а не се знае със сигурност и какви са намеренията на коле­гата му по командване. Първоначално те запазват своите позиции. Александър се опасява, че Атал може да сключи съюз с недоволните от македонската доми- нация елини и Дарий III Кодоман, насочен срещу него (Berve 1926,29-30). Той подозира, че неговият стар враг се е договорил тайно с атиняните, които тайно започват да подготвят коалиция срещу Македония (Diod., XVII, 3, 2). Атал не е готов за открит конфликт с Александър, поради което се опитва да увери по­следния в своята вярност и готовност да му служи. Той изпраща на новия цар писмо на Демостен, в което видния атински политик и оратор предлага съюз на Атал срещу Александър (Diod., XVII, 5, 1; Plut., Demosth., 23).

Сравнително скоро след поемането на властта младият цар успява да кон­солидира властта си вътре в страната и решава да се разправи с един от най- опасните си врагове. Той изпраща своя приближен Хекатей с военен отряд в Мала Азия, за да усили македонските войски действащи срещу персите. Фак­тически истинската задача на Хекатей е да залови Атал, ако е възможно жив и да го достави в Пела, а в случай, че последното е невъзможно, да го елиминира на място (Diod., XVII, 2, 5-6). Хекатей успешно изпълнява тази тайна заповед, вероятно не без помощта на Парменион (Diod., XVII, 5,2), който предпочита да застане на страната на легитимния владетел (Badian 1963, 249-250).

1 Той е чичо на Клеопатра, последната жена на Филип И. Този брак и интригите на Атал срещу Александър и Олимпиада предизвикват конфликта между тях, довел до напускането на Македония.2 Атал е женен за дъщерята на Парменион, което създава реална опасност от тяхното обединение срещу младия цар, предвид факта, че те двамата командват експедицион­ните войски предназначени да се бият с персите.

130

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

Подобно на елините, владетелят на персите Дарий III Кодоман първона­чално се отнася е пренебрежение към новия цар на македоните. Той възприема смъртта на неговия баща като спасение, защото според персиеца опасността от война с Елада и Македония вече не е актуална. Тази увереност бързо е ликви­дирана, след светкавичното поставяне на елините отново под македонски кон­трол. В създалата се ситуация Кодоман решава да атакува противника преди да е укрепил своите позиции в Мала Азия. Той изпраща нова войска на полу­острова под командването на известния наемен стратег Мемнон Родоски, кой­то получава под свое командване 5000 елински наемници. Неговата основна задача е да овладее град Кизик, разположен на азиатския бряг на Пропонтида (Diod., XVII, 7,2-3). Родосецът атакува Кизик изненадващо и се опитва да пре­вземе града с измама, представяйки своята войска за войската на македонския стратег Калас. Кизикците разкриват измамата в последния момент и успяват да затворят портите навреме (Polyaen., V, 44, 5). Така градът е спасен. Мемнон разграбва неговите околности и се оттегля.

В хода на тази военна кампания край град Магнезия - 336/5 г. пр. Хр. ко­мандваните от Мемнон наемници разбиват войските на македоните, командва­ни от Парменион и Атал (Polyaen., V, 44, 4). Вероятно този неуспех използва Александър като претекст да изпрати Хекатей в Мала Азия начело на подкре­пления. Поражението подрива авторитета на Парменион и Атал, което дава възможност на Хекатей да елиминира по-лесно Атал. Мемнон разгръща своята офанзива срещу войските на противника в Мала Азия и почти ги изтласква от полуострова. Към началото на 334 г. пр. Хр. под властта на македоните остават само Абидос и вероятно Ретия.

През пролетта на 335 г. пр. Хр. Александър започва военна кампания в Тракия. Основната й цел е да осигури комуникациите му в Егейска Тракия по т.нар. „Царски път“ от север, от страна на траките. Изпълнението на тази зада­ча изисква да бъдат покорени трибалите и независимите траки, а ако е невъз­можно, в краен случай да бъдат поставени под някаква форма на македонски контрол. Тази операция преследва и друга още по-мащабна стратегическа цел. Тя следва да демонстрира мощта на македонското оръжие на племената, живе­ещи северно от Дунав и да ги респектира толкова, че те да не помислят за на­стъпление на юг от реката. Тази стратегия е насочена основно срещу келтите, които се опитват да нахлуят на Балканския полуостров.

Александър остава известно време на северния бряг на реката, демонстри­райки своята непобедимост. Скоро при него се явяват пратеници от племената живеещи около р. Дунав, владетеля на трибалите Сирм и келтите. С всички Александър сключва мир. Ариан, съкращавайки своите първоизвори, отделя най-голяма внимание на преговорите с келтите, което е сигурна индикация, че точно те са най-важни за царя на македоните. Договорът с келтите практически гарантира, че те няма да нахлуят на Балканския полуостров, докато основните сили на македоните са заети в предстоящата източна кампания (Arr., Anab., I, 4, 6-8).

Изпълнили набелязаните цели, македонските войски се насочват на юго­запад към земите на агрианите и пеоните. По време на марша до Александър

131

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

достигат сведения, че илириецът Клит син на Бардилис се е разбунтувал срещу него и сключил съюз с владетеля на илирийското племе Тавлантии Главкий. Друго илирийско племе, автариатите, също се готвят да го атакуват. В тази си­туация македонът както винаги действа светкавично. Той преустановява своето движение на юг и се насочва на север срещу илирите. Кампанията срещу тях е много тежка, защото планините, в които се налага да се воюва, са по пригод­ни за лековъоръжени, а не за сравнително по-трудно подвижната македонска фаланга (Hammond 1974, 66-74). Автариатите са неутрализирани от царя на агрианите Лангар, който е съюзник на македоните. Той нахлува в техните земи и ги разграбва, с което практически ги принуждава да защитават собствените си земи, а не да воюват с македоните (Arr., Anab., I, 5, 1-4).

Обезопасил се от страна на автариатите, Александър се насочва срещу Клит, който се е укрепил в град Пелий (English 2009, 28-33). Той се разполага на лагер в близост до река Еордайка и се готви да атакува града. Войските на илирите се разполагат по височините над техния град в очакване да атакуват противника от всички страни. Позициите им са покрити с гори, което силно за­труднява проследяването на техните придвижвания. След три дни през нощта той повежда част от своите войски срещу противника. Нападнати през нощта и напълно изненадани, враговете не успяват да окажат никаква съпротива. Те побягват панически. Противникът ги преследва до планините в земите на та- влантиите. Клит бяга първо в Пелий, а след като се убеждава, че не може да защити града, решава да го изостави. По негова заповед крепостта е изгорена, а той бяга в земите на тавлантиите (Arr., Anab., I, 6, 9-11).

Военната кампания срещу траките и илирите показва на македоните, че техният 21 годишен цар е изключително талантлив и грижовен командир. След тези военни операции неговите войски са готови да го следват навсякъде. Той успява да им докаже, че е способен да намери изход от всяка ситуация и не из­пада в паника, дори когато противникът го притисне. Напротив, реагира свет­кавично и по възможно най-точния начин, за да провали плановете на своите врагове и да постигне победа. Спечелвайки доверието на своите войници, мла­дият цар може да ги поведе накъдето реши и да разчита на пълна подкрепа от тяхна страна, което е задължително условие за успешното реализиране на подготвяната азиатска кампания.

Александър се завръща в Македония и започва подготовката за своята из­точна кампания. В тази връзка следва да се поставят и редица негови вътрешни мерки по отношение управлението на страната и данъчната система. Юстин съобщава, че Александър освободил македоните от всякакви държавни данъци и задължения с изключение на военната служба, с което спечелил техните сим­патии на своя страна (Just., XI, 1, 10). Римският епитоматор отнася тази рефор­ма към самото начало на неговото управление, но тази времева атрибутация едва ли може да се приеме на доверие. Младият цар още през първата година от своето управление доказва, че е изключително опитен и предпазлив държав­ник. Тази реформа се вписва най-добре в контекста на подготвяната азиатска експедиция, в която залогът е всичко или нищо.

Той освобождава македоните от данъци и раздава голяма част от държав­

132

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

ните земи на хетайрите, за да ги обвърже максимално със себе си. Така те ще са му-верни до край, защото появата на нов цар може да доведе до отмяна на тези преференции и дарения. В същото време умело манипулира висшата ма­кедонска аристокрация и военно командване, голяма част от които са скептич­но настроени към неговите мегаломански планове за завладяване на Персия. Диодор разказа, че след като Александър се завърнал от похода срещу Тива, събрал стратезите на войската и най-високопоставените хетайри на съвет. Ос­новната тема за обсъждане е войната с персите. Когато младият цар разкрива пред събралите се своите планове, Антипатър и Парменион, двама от най-ви- сокопоставените по ранг сред тях. Те предлагат първо Македония да укрепне още и едва тогава да се започне голямата война с мидийците. Така следва да се интерпретира съветът им към младия цар, първо да укрепи династията съ­ответно и държавата, дарявайки я с наследник, едва след което да мисли за завладяването на персите.

За да привлече на своя страна тези могъщи аристократи Александър им раздава висши постове. Назначава Антипатър за управител на Македония и Елада, а Александър Линкест за стратег на Тракия. Парменион и сина му Фи- лота, които заедно с Антипатър, са едни от най-доверените стратези на баща му получават висши постове в експедиционната войска. Парменион фактиче­ски е вторият командващ след царя в нея, а синът му Филота е командващ на хетайрите. Никанор другият син на Парменион и брат на Филота е командир на хипаспистите - елитен гвардейски пехотен корпус в състава на македонската армия. За командири на таксисите-фаланги, от които са състои македонската фаланга са назначени също таксиарси направили военна кариера под команд­ването на Филип. Сред тях на първо място следва да се посочат: Пердика, Ме- леагър, Кен, Кратер.

Преди да започне своя източен поход Александър свиква войската на во­енен сбор по време на празника на музите, учреден от Архелай I (Diod., XVII, 16, 1-3). Този религиозен фестивал се отбелязва в продължение на девет дни колкото са и музите в елинската митология. На празника присъстват войските, хетайрите и делегации от всички македонски градове. Издигната е палатка със сто легла, а на войските и гостите е раздадено от жертвеното месо (Diod., XVII,16, 4). По този начин великият авантюрист иска още по-силно да обвърже ма­кедоните със себе си.

След тези акции, които целят да консолидират македонското общество, младият цар решава да започне дълго планираната военна кампания срещу персите. През пролетта на 334 г. пр. Хр. той се прехвърля в Мала Азия с войска от около 30 хиляди пехотинци и около 5 хиляди конници. Гръбнака на тази ар­мия са 12 хиляди македонски пехотинци и 1500 конници хетайри (Diod., XVII,17, 3). Същото количество войници пехотинци и конници остават в Македония под командването на Антипатър (Diod., XVII, 17, 5). Фактът, че, тръгвайки на поход срещу изключително силен противник разполагащ с неизчерпаеми на пръв поглед ресурси, Александър взема само половината от боеспособните македонски войски (Billows 1995, 204), демонстрира по безспорен начин, че е силно загрижен за съдбата на своята родина и не иска да рискува нейната

133

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

безопасност, оставяйки я без защита, за да си осигури максимално силна експе­диционна армия. Така той на практика рискува в известна степен своята лична безопасност и реализирането на голямата си мечта - завладяването на света, за да гарантира по максимално възможния начин безопасността на Македония. Разбира се с неговата загриженост за родината му не следва да се преувелича­ва, в нея присъства и реален стратегически разчет. Македония се явява за него извор на човешки ресурси, необходими за попълване на походната армия.

Първото сражение между македоните и персите се разиграва на река Гра- ник в Западна Мала Азия, в края на май началото на юни 334 г. пр. Хр. (Ray 2012, 143-145). В него Александър прилага тактика, която ще се превърне в негова запазена марка. Той поема командването на дясното крило, където съ­средоточава основната ударна мощ на своите войски конницата на хетайрите, която командва лично (Harl 1997,304-311). Дясното крило поставя под команд­ването на Парменион, втори по ранг военен командир в походната войска. Ос­новната ударна сила на това крило, представлява тесалийската конница, която се намира под личното командване на Парменион (Badian 1977, 271-277). В центъра се строява македонската фаланга, подредена по таксиси. Практически всеки от таксиарсите има почти пълна свобода на действие и може да дейст­ва самостоятелно, ако прецени, но те са много опитни командири и винаги стриктно спазват първоначалния план, разработен от техния цар (Arr., Anab., I, 14, 1-3).

Сражението на река Граник показва една ясно доловима тенденция в отно­шението на македонския цар към елините в състава на неговите войски. Той не им се доверява с изключение на тесалийците, с които е обвързан с лична клетва, защото е избран за техен тагос. В битката вземат участие основно македоните, пеоните, траките и тесалийците. Участието на съюзните елински контингенти от хоплити никъде не е отразено в античната наративна традиция, което озна­чава де факто, че те не получават доверието на Александър. Тази практика ще продължи и през следващите години, което е индикация, че в случая не става въпрос за инцидентно решение, а за ясно осъзната политика. Отношението на македонския цар към елинските контингенти в неговата войска показва, че въ­преки неговата пропаганда за общоелинско дело и борба с персите, той си ос­тава владетел на македоните и само на тях разчита, за да печели своите победи.

С настъпването на зимата на 334/3 г. пр. Хр. Александър изпраща войни­ците македони от експедиционните войски, които са младоженци, да прекарат зимата в Македония при своите жени. Така той настройва общественото мне­ние в родината си в своя полза. Стратезите, които командват младоженците при тяхното завръщане, имат и друга задача. Те следва да наберат новобранци във възможно най-голямо количество. В Пелопонес е изпратен Клеандър, син на Полемократ, за да вербува съюзници и наемници (Arr., Anab., 1,24,1-2). Изпра­щането на младоженците в родината им за през зимата показва колко важно е за Александър македоните да имат положително отношение към него.

Великият завоевател не дава почивка на войските си и през зимата. Той продължава своето настъпление на изток по южното крайбрежие на Мала Азия. Без особени трудности неговите войски овладяват Ликия и Пафлагония

134

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

(Arr., Anab., I, 24, 3-6; II, 4, 1). По време на този поход е отстранен още един от възможните претенденти за властта. По заповед на царя е арестуван Алек­сандър Линкест, който е заподозрян в контакти с Дарий III Кодоман и заговор с последния да убие Александър III. Той е обвинен в договаряне с врага, срещу обещание от страна на ахеменида да го направи цар на македоните и да му даде хиляда таланта злато (Arr., Anab., I, 25; Just., XI, 7, 1-2). Арестът на последния представител на линкестидската династия цели да предотврати евентуалната заплаха от въстание на аристократите от горномакедонските области в опит да възстановят загубената си независимост. Напълно е възможно владетелят на персите и неговите елински и македонски съветници да са разглеждали въз­можността за такава провокация в тила на врага.

Паралелно с последната персийска офанзива срещу Александър в Месопо­тамия през 331 г. пр. Хр. такава се разгръща и срещу македонската хегемония над Елада (Lock 1972, 10-15). Тази антимакедонска акция е възглавена от спар­танския архагет Агис III (Badian 1994, 258-269). Той успява да обедини око­ло Спарта значителна част от пелопонеските полиси (McQueen 1978, 40^48). В същото време в Тракия вдига въстание македонският стратег, управляващ тази стратегия. Антипатър започва офанзива срещу Мемнон и подкрепящите го траки (Diod., XVII, 62, 4-6), но формирането на антимакедонската коалиция в Пелопонес го принуждава да приключи военните операции в Тракия по въз­можна най-бързия начин и да се насочи към Елада. Атина не подкрепя открито акцията на Агис и остава неутрална (Diod., XVII, 62, 7), което значително от­слабва позициите на спартанците и техните съюзници. Антипатър начело на македонските войски преминава през Тесалия, Беотия и навлиза в Пелопонес. Двете войски се срещат край аркадския град Мегалополис (Ray 2012, 157-158). Сражението е изключително ожесточено. Агис III загива в битката заедно с го­ляма част от своите войници (Bosworth 1988, 199-201). Според Диодор Сици- лийски в битката загиват 5300 пелопонесци и 3500 македонци (Diod., XVII, 63, 2-3). Тези цифри разбира се са условни и не следва да се възприемат буквално, но те все пак са индикация, че македоните спечелват победата много трудно, а техните противници оказват геройска съпротива (Bosworth 1975, 27-43). Раз­громът на лаконците и техните съюзници край Мегалополис временно слага край на антимакедонската съпротива в Елада (Borza 1971, 230-235).

През зимата на 330/329 г. пр. Хр. в Бактрия е разкрит и заговорът на Фи- лота, син на Парменион вторият човек след владетеля, командир на хетайри- те, главната ударна сила в армията на македоните (Worthington 2014, 216-218, Heckel 2008, 88-91). Този опит за физическото отстраняване на Александър, в който са замесени висши македонски аристократи, е индикация за започналото отчуждаване между царя и неговите приближени, част от които не са доволни от възприемането и налагането на източни обичаи в дворцовия церемониал и назначаването на перси и азиатци в управлението на завладените земи (Adams 2004, 114-120). Фактически заговорът създава реална опасност за съществува­нето на самата походна армия и съответно поставя под въпрос всичко постиг­нато до този момент (Curt., VI, 9, 28).

Александър изправя Филота и неговите съучастници пред съда на македо-

135

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

ните. Така той показва, че спазва македонските традиции, според които събра­нието на войните има последната дума относно осъждането или оправдаването на висши аристократи или вземането на решения, от които зависи съдбата на държавата. В случая експедиционната войска се явява еманация на македон­ската държава в поход. Въпреки опитите на Филота да се оправдае, македо­ните го осъждат на смърт и сами го екзекутират заедно със съучастниците му, засипвайки ги с метателни копия (Arr., Anab., III, 26, 1-3; Diod., XVII, 79-80, 2). В случая дори и да приемем аргументите на главния обвиняем, че той не е участвал в заговора за убийството на владетеля, самият факт, че е знаел за съществуването на подобна конспирация и не е докладвал за нея, вече го пра­ви виновен в съучастие. Веднага след екзекуцията на заговорниците царят из­праща свои доверени емисари да организират убийството на Парменион (Arr., Anab., Ill, 26, 3-4; Diod., XVII, 80, 3). Тази задача е изпълнена успешно (Badian 1960, 326-335), след което Александър организира първата в документирана в историята цензура. Той заповядва писмата на войниците изпращани вкъщи да се отварят и четат. Тези от тях, които критикуват неговите решения в своите писма до роднините си, той отделя в самостоятелни отряди, които се разпола­гат в лагера отделно от другите, за да не разпространяват своето критично от­ношение спрямо него и сред останалите (Curt., VII, 2, 36-37; Diod., XVII, 80,4; Just., XII, 5,4-8). По този начин той успява да ликвидира временно вътрешната опозиция. Позицията, която Филота е заемал, практически е унищожена и на нейно място са създадени две нови командвания. Така хетайрите, най-боеспо- собната част от македонските войски, разделени между двама - Хефестион3 и Клит Черния,4 което позволява на Александър винаги да лавира между тях и да ги контролира (Worthington 2014, 220).

През 328 г. пр. Хр. в град Мараканд (дн. Самарканд) се случва инцидент, който е много показателен за съществуващото напрежение между Александър и най-близкото му обкръжение. По време на пир по случай назначаването на Клит Черния за сатрап на Согдиана, между царя и неговият нов сатрап избухва спор, в резултат на който Александър лично пронизва Клит Черния с копие и последният умира от получената рана (Carney 1981,149-160). Той е брат на не­говата дойка Хеланика и му спасява живота в битката при р. Граник (Lane Fox 1974, 309). Клит командва tAp Рат/акр на хетайрите, в редовете на която лично се сражава Александър (Carney 1981,151). Убийството на Клит е предизвикано от неговите обвинения срещу Александър, че се е възгордял и забравил от къде произхожда, но самият факт, че владетелят посяга на един от най-доверените си хора е показателен за вътрешното напрежение, което съществува сред него­вото най-близко обкръжение.

Кампаниите на Александър в Средна Азия срещу бактри, согди и скити

3 Хефестион е най-близкият приятел на Александър и негов най-доверен човек. Според някои автори те двама дори имат интимна връзка, но тези твърдения не са доказани със сигурност.4 Клит Черния е един от най-верните командири на Александър. В битката на р. Граник той му спасява живота.

136

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

са изключително тежки и изискват много време и ресурси. След ожесточени сражения той успява да покори към 327 г. пр. Хр. средноазиатските племена. По време на тези военни операции срещу него е организиран още един заговор. Известен е в съвременната историография като „Заговорът на пажовете“.5 Ор­ганизиран е от т.нар. пажове, които са деца на знатни македонски аристократи, служещи на владетеля (Carney 1980 - 1981, 223-231). Така те се научават прак­тически как да воюват (Curt., VIII, 6, 6), да бъдат администратори и съдии, но в същото време де факто са и заложници за верността на бащите си към владете­ля (Hammond 1990, 261-270). Този корпус е създаден от Филип II (Arr., Anab., IV, 13, 1), за да постави под възможно най-голям контрол висшата македонска аристокрация.

Организирането на този заговор показва ново усилване на вътрешната опо­зиция сред най-близкото обкръжение на владетеля, вследствие на неговото же­лание да въведе редица нови източни обичаи в дворцовия церемониал (Weber 2009, 95). Сред тях на най-голяма съпротива се натъква опитът да бъде въведен проскинезисът, дворцов ритуал от Ахеменидска Персия. Неговото въвеждане се тълкува като обида от страна на хетайрите, защото според македонските традиции те са почти равни с царя и той е един от тях, а не техен господар. За идеен вдъхновител на заговора е обявен историкът Калистен,6 роднина на Аристотел. Той е официалният историограф на похода (Golan 1988, 99-120), което подсказва високата му позиция в свитата на владетеля. Фактът, че той е идентифициран като един от главните подбудители на заговорниците, показва нарастващата опозиция срещу политиката на Александър сред придружаващи­те го елински интелигенти, които от своя страна до голяма степен формират отношението към него в Елада.

След покоряването на Средна Азия войските на мекедоните продължават своето настъпление на изток и навлизат в долината на река Инд (O’Brien 1992, 155-156). В битката на р. Хидсап - 327/6 г. пр. Хр. те разгромяват войските на Пор един от най-силните местни владетели (Devine 1987, 91-111). Тази победа отваря пътя за настъпление на изток към долината на р. Ганг, но тази военна кампания не се осъществява, защото македоните отказват да продължат напред (Hammond 1980,212-215). В случая е интересна реакцията на Александър. Той се опитва да убеди своите войници да продължат военната кампания към Ганг, а не им заповядва, което показва, че той все още е принуден да се съобразява с традициите на македоните, при които окончателното решение относно войната и мира следва да бъде одобрено от цялата войска, която се явява и еманация на народа (Holt 2000, 49-55). Категоричният отказ на македоните го принуждава да прекрати своето настъпление на изток и да се ориентира към завръщане в Европа, защото те настояват да се приберат в родината си.7

През 324 г. пр. Хр. царят на македоните прави пореден опит да обедини в

5 Arr., Anab., 12, 7-14, 4; Plu., Alex., 55; Just., 7, 2; Curt., VIII, 6, 2-8, 23.6 Arr., Anab., IV, 12, 7; Plut., Alex., 55; Just., XII, 7, 2; Curt., VIII, 6, 27; 7, 8; 8, 21-22.7 Arr., Anab., V, 25-29; Curt., IX, 2-3,20; Diod., XVII, 93-95, 2; Plut., Alex., 62, 1-4; Just., XII, 8, 10-17.

137

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

едно македоните и персите. По негова инициатива в Суза тържествено са от­празнувани сватбите между хетайрите и дъщерите на персийските и мидийски аристократи. Той самия се жени за Барсина, дъщеря на Дарий III Кодоман и Парисатида, дъщеря на Артаксеркс III Ох. Най-близкия си приятел Хефести- он жени за Дрипетида, дъщеря на Дарий Кодоман. Останалите командири на хетайрите също са оженени за азиатки. По същата причина още десет хиляди македони са оженени за азиатки. Всички македони, сключили брак, получават богати сватбени подаръци.8 Тези масови сватби в перспектива не постигат же­лания резултат, но те са свидетелство за искреното желание на Александър да свърже в едно своите сънародници македоните и новите си поданици перси, мидийци и останалите азиатци (Bosworth 2006, 16).

Великият завоевател много добре разбира,че само с палиативни мерки от рода на сватби е невъзможно да контролира огромните азиатски територии, които завладява. Поради тази причина той основава редица нови градове в зав­ладените земи (Holt 1986, 315-320). Техният брой варира според различните автори, но според повечето съвременни изследователи те са между 25 и 30 (Hammond 1998,247-252).9 Част от тях са основани на мястото на вече същест­вуващи градски центрове (Fraser 1996, 201),10 масово са заселени от елини, които получават привилегирован статут спрямо местното население (Bosworth 2006, 17-18). Според замисъла на Александър заселените в тези градове ели­ни следва да се превърнат в основа на неговата власт над Азия (Curt., X, 2, 8; Badian 1966, 37-69). Политиката му не е посрещната с голямо въодушевление от елинските наемници, които са заселени в новите градове (Hammond 1998, 252-258). Голяма част от тях възприемат своя нов статус по-скоро като залож­ници и заточеници, а не като привилегия, каквото е намерението на македон­ския цар (Tritle 2009, 130-133). Мерките спрямо елините рязко контрастират с отношението му спрямо македоните. Тях той оставя като постоянни заселници в новите селища, само ако са трайно ивалидизирани и вече не могат да се сра­жават. Понякога болни или ранени македони също са оставяни временно в ня­кои азиатски градове, но след като се излекуват, веднага са включвани отново в състава на експедиционните войски. Тази различна практика относно елините и македоните ясно показва, че царят цени много повече своите сънародници и се грижи за тях, докато елините разглежда като материал, с чиито желанията може и да не се съобразява.

Ясно доловими различия съществуват и в отношението на Александър към македоните и завладените азиатци. Спрямо своите сънародници и елините той продължава да се държи като един от тях, както подчертава Полиен. Тях той съдел в проста и обикновена обстановка, а когато съдел покорените азиатци, се стремял да правораздава във възможно най-бляскава среда, за да прави силно впечатление на завладените, като техен господар и бог (Polyaen., IV, 3, 24). В

8 Arr., Anab., VII, 4, 4-8; Diod., XVII, 107, 6; Curt., X, 3, 12-13.9 В тази статия авторът прави анализ на бройката от 70 града основани от великия за­воевател съобщена от Плутарх в неговия биос.10 Авторът защитава тезата, че Александър реално основава само шест нови града.

138

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

същото време той провежда целенасочена политика по интегриране на персите (Brosius 2003, 169-196), мидийците и аристократите от сатрапиите в Средна Азия в управлението, администрацията и войските (Briant 2009, 171-188). По негова заповед през 324 г. пр. Хр. тридесет хиляди перси са обучени и въоръ­жени по македонски образец (Bosworth 2006, 14; Hammond 1998, 244-247).11 Създадена е нова пета хипархия хетайри в състава на която са вербувани глав­но бактри, согди, парти, перси и други представители на средноазиатските на­роди (Arr., Anab., VII, 6, 3-4). Видни персийски аристократи са включени дори в състава на агемата, гвардията на хетайрите.12 Тази политика на интеграция не допада на македоните и предизвиква нова вълна от недоволство срещу Алек­сандър и напрежение между него и войските (Arr., Anab., VII, 6, 2).

Александър умира през месец юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон (Depuydt 1997, 117-120; Boiy 2004, 116-117). Относно смъртта му има няколко основни тео­рии, които се появяват още в Античността. Според най-широко разпростране­ната теза той умира от треска, предизвикана вероятно от климата във Вавилон (O’Brien 1992, 214—217). Според другата основна теза той е отровен по заповед на Антипатър, който се страхува, че царят ще го екзекутира заради интригите на майка му Олимпиада, с която стария стратег окончателно се скарва през 324 г. пр. Хр. (Plut., Alex., 68,3). Тази версия е широко разпространена още в Античността, но тя се базира по-скоро върху събития, случили се след смъртта на Александър, а не докато той е жив. Като основни аргументи в нейна подкрепа се посочва от­ношението на Касандър, сина на Антипатър, към великия завоевател. Твърди се че диадохът изпитвал панически страх и омраза към завоевателя на света. В тази връзка се посочва най-вече възстановяването на Тива.

Сравнително краткото управление на Александър в продължение на 12 години и седем - осем месеца е преломен етап в историята на античните об­щества (Bosworth 2006, 9-11). Той обединява в едно Изтока и Запада, реализи­райки по този начин в известна степен идеята на Дарий I, но под хегемонията на Запада, а не на Изтока, както иска ахеменидът. Великият завоевател създава огромна държава, в която македоните са само една минимална част от населе­нието, но те са поставени в позицията на доминиращ етнос. До края на неговия живот македоните от походната войска си остават тези, към които той се обръ­ща в трудни моменти, за да санкционират неговите решения и да им придадат легитимност, което е сигурна индикация, че те са гръбнакът на властта му. Той провежда политика насочена към интеграция на източните народи в управле­нието на държавата. Нейната цел е да ги привлече по този начин на своя страна, но тази негова политическа линия никога не престъпва една определена грани­ца (Alonzo-Nunez 2003,175-182). Основата на неговата държава са и си остават македоните и той винаги в кризисни моменти изтъква тази тяхна позиция в управлението. В същото време неговата политика за интегриране на източните народи фактически се оказва успешна, защото до голяма степен благодарение на нея елинистическите държави оцеляват толкова дълго време. В тези от тях,

11 Arr., Anab., VII, 6, 1; Diod., XVII, 108, 1-3; Curt., X, 3, 6-11; Plut., Alex., 71, 1.12 Arr., Anab., VII, 6,4; Diod., XVII, 110, 1.

139

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

където тази негова политическа линия е продължена, вътрешната стабилност се запазва в по продължителен период, а там където елинистическите царе се отказват от нея и влизат в открита конфронтация със завладените ситуация­та бързо се дестабилизира и държавите изпадат в перманентна криза. От тази гледна точка управлението на Александър може да бъде оценено като успешно.

Анализирайки управлението на Александър Македонски, следва да отчетем и негативното му влияние върху историята на македоните. Реализирайки своята голяма мечта да завладее света, той изсмуква голяма част от човешкия потен­циал на народ си. В експедиционните войски, с който той се прехвърля от Европа в Мала Азия, има около 14 000 македонци. Вероятно още няколко хиляди се на­мират там в състава на войските изпратени от Филип II. През следващите години до смъртта си Александър постоянно изисква от Антипатър да му изпраща под­крепления. Така общо около двадесет хиляди македони са изпратени като под­крепления в експедиционните войски между 334 - 323 г. пр. Хр. Изчисленията, колкото и да са относителни, показват, че между тридесет и четиридесет хиляди македони вземат участие в източната кампания на Александър III Македонски (Bosworth 1986, 6-8). Част от тези мъже загиват по време на военните операции Азия. Процентът на загиналите трудно може да се установи със сигурност, но той може да са определи в рамките на 12 - 20 %, по аналогия с други продължителни военни кампании през Античността (Billows 1995, 188). Изтичането на толкова много млади мъже за продължителен период и смъртта на почти една пета от тях няма как да не доведе до намаляване на раждаемостта в страната (Hammond 1989,67-68). Само за сравнение ще приведем цифри относно военния потенциал на македоните през следващите две столетия. В битката при Селасия - 222 г. пр. Хр., която е от ключово значение за политиката на Антигон III Досон спрямо Елада вземат участие само 13 000 македонски пехотинци и 300 конници (Polyb., II, 65,2). Филип V подготвяйки се за решителна битка с римляните при Киноске- фале - 197 г. пр. Хр. в хода на Втората Македонска война призовава във войските всички ветерани и младежите, навършили 16 години, и пак успява да събере едва осемнадесет хиляди македонски пехотинци (Liv., XXXIII, 3, 1-5; 4, 4-6). Тези цифри показват, че размерът на човешкия потенциал, изведен от Македония в ре­зултат от азиатския поход на великия завоевател, е изключително голям (Billows 1995, 199-200).

Фактически източната кампания на Александър се отразява изключително деструктивно върху демографския потенциал на Антична Македония. Без тази тенденция да се преекспонира и в нея да се търси обяснение за всички беди, сполетели македоните през следващите десетилетия и особено неспособността да се отрази келтското нашествие, може да се каже, че управлението на вели­кия завоевател носи на неговата родина и редица негатива, които без съмнение оказват определено влияние върху нейното историческо развитие през следва­щите десетилетия. Тук следва да се отчете и фактът, че в резултат от войните на диадохите, които в известна степен също са резултат от неспособността на Александър да създаде стабилна държава, значителен брой млади македонски мъже напускат страната, за да участват в различни военни кампании между 323 и 281 г. пр. Хр. (Billows 1995, 184).

140

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

Библиография

Adams 2004 = W. L. Adams. The episode of Philotas. An insight. - In: Crossroads o f History. The Age o f Alexander. Eds. W. Heckel, L. A. Tritle. Claremont, 2004, 113-126.

Alonzo-Nunez 2003 = J. M. Alonzo-Nunez. The Universal State of Alexander the Great. - In: Crossroads o f History: The Age o f Alexander. Eds. W. Heckel, L. A. Tritle. Claremont, CA: Regina Books, 2003, 175-182.

Atkinson 2000 = J. Atkinson. Originality and his Limits in the Alexander Sources of Early Empire. - In: Alexander the Great in Fact and Fiction. Eds. A. B. Bosworth, E. J. Baynham. Oxford, 2000, 307-325.

Badian 1960 = Badian, E. The Death of Parmenio. - Transactions o f the American Philological Association, 91, 1960, 324-338.

Badian 1963 = E. Badian. The Death of Philip II .-Phoenix, 17, 1963,244-250.Badian 1966 = E. Badian. Alexander the Great and the Greeks of Asia. - In:

Ancient Society and Institutions. Studies Presented to V. Ehrenberg on his 75th Birthday. Oxford, 1966, 37-69.

Badian 1977 = E. Badian. The Battle of the Granicus: A New Look. - Ancient Macedonia, 2, 1977, 271-293.

Badian 1994 = E. Badian. Agis III: Revisions and Reflections. - In: Ventures into Greek History: Essays in Honour o f N. G. L. Hammond. Ed. I. Worthington. Oxford, 1994,258-292.

Baynham 2003 = E. J. Baynham. The Ancient Evidence for Alexander the Great. - In: Brills Companion to Alexander the Great. Ed. J. Roisman. Leiden- Boston: Brill, 2003, 3-29.

Berve 1926 = H. Berve. Das Alexanderreich aufprosopographischer Grundlage. Bd. 2. Miinchen, 1926.

Billows 1995 = R. A. Billows. Kings and Colonists: Aspects o f Macedonian Imperialism. Leiden, 1995.

Boiy 2004 = T. Boiy. Late Achaemenid and Hellenistic Babylon. Leuven, 2004.Borza 1968 = E. N. Borza. Cleitarchus and Diodorus’ account of Alexander. -

In: Proceedings o f African Classical Association, 2, 1968, 25-45.Borza 1971 = E. N. Borza. The End of Agis’ Revolt. - Classical Philology, 66,

1971,230-235.Bosworth 1971 = A. B. Bosworth. Philip II and Upper Macedonia. - Classical

Quarterly, 21, 1971,93-105.Bosworth 1975 = A. B. Bosworth. The Mission ofAmphoterus and the Outbreak

of Agis’ War. - Phoenix, 29, 1975, 27-43.Bosworth 1986 = A. B. Bosworth. Alexander the Great and the Decline of

Macedon. - Journal o f Hellenic Studies, 106, 1986, 1-12.Bosworth 1988 = A. B. Bosworth. Conquest and Empire: The Reign o f

Alexander the Great. Cambridge, 1988.Bosworth 2006 = A. B. Bosworth. Alexander the Great and the Creation of the

Hellenistic Age. - In: The Cambridge Companion to the Hellenistic Age. Ed. G. R. Bugh. Cambridge, 2006, 9-27.

141

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

Briant 2009 = Р. Briant. Alexander and the Persian Empire, between “Decline” and “Renovation”. - In: Alexander the Great: A New History. Eds. W. Heckel, L.A. Tritle. Malden, 2009, 171-188.

Brosius 2003 = M. Brosius. Alexander and the Persians. - In: Brill s Companion to Alexander the Great. Ed. J. Roisman. Leiden: Brill, 2003, 169-196.

Carney 1980 - 1981 = E. D. Carney. The Conspiracy of Hermolaus. - Classical Journal, 76, 1980-1981, 223-231.

Carney 1981 = E. D. Carney. The Death of Clitus. - Greek, Roman and Byzantine Studies, 22, 1981, 149-160.

Cook 2001 = B. L. Cook. Plutarch’s use of “legetai”. Narrative design and source in Alexander. - Greek, Roman and Byzantine Studies, 42, 2001, 329-360.

Currie 1990 = H. M. Currie. Quintus Curtius Rufus. The Historian as Novelist? - In: Groningen Colloquia on the Novel. Vol. 3, Groningen: Forsten, 1990, 63-77.

Depuydt 1997 = L. Depuydt. The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 В. C. (-322), ca. 4:00-5:00 PM. - Die Welt des Orients, 28, 1997,117-135.

Devine 1987 = A. M. Devine. The Battle of the Hydaspes: A Tactical and Source-Critical Study. -Ancient World, 16, 1987, 91-113.

Ellis 1971 = J. R. Ellis. Amyntas Perdikka, Philip II and Alexander the Great. - Journal o f Hellenic Studies, 91, 1971, 15-24.

English 2009 = S. English. The Sieges o f Alexander the Great. Barnsley: Pen & Sword, 2009.

Fraser 1996 = P. M. Fraser. Cities o f Alexander the Great. Oxford, 1996.Golan 1988 = D. Golan. The Fate of a Court Historian: Callisthenes. -

Athenaeum, 66, 1988, 99-120.Green 2013 = P. Green. Alexander o f Macedon 356 — 323 B.C. A Historical

Biography. Berkeley-Los Angeles-London, 2013.Hammond 1974 = N. G. L. Hammond. Alexander’s Campaign in Illyria. -

Journal o f Hellenic Studies, 94, 1974, 66-87.Hammond 1980 = N. G. L. Hammond. Alexander, the Great: King, Commander

and Statesman. Park Ridge - NJ, 1980.Hammond 1989 = N. G. L.Hammond. Casualties and Reinforcements of citizen

soldiers in Greece and Macedonia. - Journal o f Hellenic Studies, 109, 1989, 56-68.Hammond 1990 = N. G. L. Hammond. Royal Pages, Personal Pages and Boys

Trained in the Macedonian Manner during the Period of the Temenid Monarchy. - Historia, 39, 1990, 261-290.

Hammond 1998 = Hammond, N. G. L. Alexander’s Newly - founded Cities. - Greek, Roman and Byzantine Studies, 39, 1998, 243-269.

Harl 1997 = K. Harl. Alexander’s Cavalry at the Granicus. - In: Polis and Polemos: Essays on Politics, War and History in Honor o f Donald Kagan. Eds. C. D. Hamilton, P. Krentz. Claremont: Regina Books, 1997, 303-326.

Heckel 2008 = W. Heckel. The conquests o f Alexander the Great. Cambridge, 2008.

Holt 1986 = F. L. Holt. Alexander’s Settlements in Central Asia. *- Ancient Macedonia, 4, 1986, 315-323.

Holt 2000 = F. L. Holt. The Death of Coenus. Another Study in Method. -

142

Живко Жеков Александър Македонски и Македоните

Ancient History Bulletin, 14, 2000, 49-55.Lane Fox 1974 = R. Lane Fox. Alexander the Great. New York, 1974.Lock 1972 = R. Lock. The Date of Agis Ill’s War in Greece. - Antichthon, 6,

1972, 10-27.McQueen 1978 = Е. I. McQueen. Some Notes on the Anti-Macedonian

Movement in the Peloponnese in 331 B.C. -Historia, 27, 1978, 40-64.O’Brien 1992 = J. M. O’Brien. Alexander the Great: The Invisible Enemy. A

Biography. L.-NY: Routledge, 1992.Ray 2012 = F. E. Ray. Greek and Macedonian Land Battles o f the 4,h Century

B.C. Jefferson, North Carolina, 2012.Tritle 2009 = L. A. Tritle. Alexander and the Greek. Artists and Soldiers, Friends

and Enemies. - In: Alexander the Great: A New History. Eds. W. Heckel, L. A. Tritle. Oxford: Blackwell, 2009, 121-140.

Weber 2009 = G. Weber. The Court of Alexander the Great as Social System. - In: Alexander the Great: A New History. Eds. W. Heckel, L. A. Tritle. Oxford, 2009, 83-98.

Worthington 2014 = I. Worthington. By the Spear: Philip II, Alexander the Great, and the Rise and Fall o f the Macedonian Empire. Oxford, 2014.

Извори:Flavii Arriani 1967 = Flavii Arriani, Quae extant omnia. Vol. I. Alexandri

Anabasis. Ed. A. G. Roos. Lipsiae, 1967.Q. Curtius Rufus 2009 = Q. Curtius Rufus, Historiae. Bibliotheca Teubneriana.

Ed. C. M. Lucarini. Berlin-New York: Walter de Gruyter, 2009.Diodorus Siculus 1888-1906 = Diodorus Siculus, Bibliotheca historica. Rec.

V. Fogel, C. Th. Fischer, vol. I-V, Lipsiae: Teubner, 1888-1906.M. Iuniani Iustini 1985= M. Iuniani Iustini, Epitoma Historiarum Philippicarum

Pompei Trogi. Post Franciscum Ruehl iterum edidit Otto Seel. Stutgardiae: in aedibus B. G. Teubneri, 1985.

Plutarchi 1969-1980 = Plutarchi, Vitae parallelae. Rec. Cl. Lindskog, K. Ziegler. Vol. I-IV, Lipsiae: Teubner, 1969-1980.

Polyaeni 1887 = Polyaeni, Strategematon libri VIII. Ed. E. Woelfflin, j. Melber. Lipsiae: Teubner, 1887.

Polybius 1889-1905 = Polybius, Historiae. Hrsg. L. Dindorf, T. Btittner-Wobst. Lipsiae, 1889-1905.

Arr., Anab., = Flavii Arriani 1967 Curt., = Q. Curtius Rufus 2009 Diod., = Diodorus Siculus 1888-1906 Just., = M. Iuniani Iustini 1985 Plut., = Plutarchi 1969-1980 Plut., Alex., = Plutarch, Alexander Plut., Demosth., = Plutarch, Demosthenes Polyaen., = Polyaeni 1887 Polyb., = Polybius 1889-1905

143