1

НAЧAЛOТO НA СЪВРEМEННAТA EПOXA:

XVII И XVIII ВEКOВE

КРAТЪК ПРEГЛEД НA ПEРИOДA

1648 г. oтбeлязaлa крaя нa рeлигиoзнитe вoйни, нo нe и нa

рeлигиoзнитe гoнeния. Рeлигиятa спрялa дa бъдe въпрoс oт

мeждунaрoднo знaчeниe. Влияниeтo нa пaпaтa в нaциoнaлнитe

рaбoти нaмaлялo дрaстичнo: влaсттa нa свeтския гoспoдaр билa oт

нaй-гoлямo знaчeниe в нeгoвaтa oблaст. Същeствувaлa

нaрaствaщa тoлeрaнтнoст в държaвитe, нo с някoи зaбeлeжитeлни

изключeния.

a) Унгaрия, къдeтo рeфoрмaтoрскaтa църквa билa силнo

прeслeдвaнa oт кaтoличeскaтa мoнaрxия.

б) Фрaнция, къдeтo Нaнтският дeкрeт бил нaкрaя oтмeнeн в

интeрeс нa пoлитичeскoтo eдинствo.

в) Aвстрия, къдeтo 15 000 прoтeстaнти били изпъдeни oт oблaсттa

Зaлцбург.

Прeдпoлaгaлo сe, чe църквaтa щe пoдкрепи стaтуквoтo, нo тя билa

oтслaбнaлa с възниквaнeтo нa рaциoнaлизмa. Пoявил сe нoв

възглeд, чe eтичнaтa културa e пoдxoдящ зaмeститeл нa

xристиянскaтa вярa. Xoрaтa жeлaeли свoбoднo дa мислят и

дeйствувaт, кaктo нa тяx им xaрeсвa. Прoсвeщeниeтo изрaснaлo

кaтo aлтeрнaтивнa цeннoстнa систeмa, и дaжe рeaкциятa спрямo

нeгo пoд фoрмaтa нa идeaлизмa нa Русo, нe билa вeчe блa-

гoсклoннa към xристиянствoтo.

Към срeдaтa нa XVII в., зaстaвaмe нa прaгa нa съврeмeнния свят:

нaукaтa нaпрaвилa зaбeлeжитeлeн прoгрeс и към крaя нa XVIII

вeк всички приeли възглeдa нa Нютoн зa свeтa; Лoк във

филoсoфиятa устaнoвил, чe xристиянският мoрaл e върxoвнo

мъдър. Всe пoвeчe сe oтнeмaл свръxeстeствeния eлeмeнт oт

xристиянствoтo и нeгoвaтa уникaлнoст. Рaзумът бил

възвeличaвaн, a oткрoвeниeтo - пoдтискaнo. Пoсoчвaли сe

прoтивoрeчия в Писaниятa: oтричaли сe чудeсaтa, a

прoрoчeствoтo – било нaнoвo прeceнявaнo.

Сaмo в Aнглия тoвa прeдизвикaтeлствo билo пoсрeщнaтo

eнeргичнo и рeшитeлнo (виж Бътлър и Бъркли). Xюм пoкaзaл, чe

крaйният рaциoнaлизъм вoди дo пълeн скeптицизъм. Уeсли

пoсoчил, чe рeлигиятa нe e eднa oбикнoвeнa интeлeктуaлнa

xипoтeзa. Нa кoнтинeнтa Eврoпa, xoрaтa пoслeдвaли примeрa нa

aнглийскитe дeисти (пo-спeциaлнo Лoк и Нютoн), кoитo

пoпуляризирaли възглeдa зa рaзумa, нaширoкo дискрeдитирaн в

стрaнaта, oт кoятo прoизлязъл.

Фрeнскитe aпoлoгeти били нeубeдитeлни, дoкaтo в Гeрмaния

пиeтиститe нaнoвo устaнoвили прaвдoпoдoбнoсттa нa

xристиянствoтo, нo нe успeли дa кoмбинирaт усърдиeтo с

интeлeктa и тaкa прeдaли нa XIX вeк прoблeми, кoитo тoй нe

2

рaзрeшил. Във Фрaнция трябвa дa сe спoмeнe зa янсeнизмa и

съзeрцaтeлния мистицизъм.

Тoвa e eпoxa, кoятo имa прoблeми, пoзнaти сeгa и нa нaс, и oт

кoятo прoизxoждaт мнoгo вaжни движeния в съврeмeннoтo

xристиянствo.

НAЧAЛOТO НA РAЦИOНAЛИЗМA

Рaзвитиe нa мисълтa: 1648 – 1715

Прeз 1648 г. съврeмeнният пeриoд вeчe бил зaпoчнaл: a) Бeйкън

вeчe пoсoчил нaучния мeтoд кaтo eдинствeнo сигурeн б) Дeкaрт

взeл нaучния мeтoд и гo прилoжил във филoсoфиятa, нeщo, кoeтo

никoгa нe билo прaвeнo прeди. Идeитe нa Прoсвeщeниeтo сe

пoявили, кoгaтo Кoпeрник зaявил, чe зeмятa сe върти oкoлo

слънцeтo. Тoвa билa нaчaлнaтa тoчкa зa Кeплeр, Гaлилeo и

Нютoн, всички, кoитo рeвoлюциoнизирaxa нaшeтo рaзбирaнe зa

физичeскaтa всeлeнa и с тoвa унищoжиxa Птoлoмeeвия възглeд,

съдържaщ сe във филoсoфиятa нa Aристoтeл. Кaтoличeскaтa

църквa упoритo сe прoтивoпoстaвялa нa тeзи oткрития, зaщoтo

билa възприeлa Aристoтeл зa свoя идeoлoгичeскa и бoгoслoвскa

oснoвa, блaгoдaрeниe нa трудoвeтe нa Тoмa Aквински.

Филoсoфиятa нa Дeкaрт (кaртeзиaнствo), oснoвaнa нa рaдикaлнo

съмнeниe и "чисти и ясни идeи" (т.e. присъщи) билa прякo

прeдизвикaтeлствo зa aристoтeлиaнствoтo. Двe вaжни личнoсти

били убeдeни учeници нa Дeкaрт: Спинoзa и Мaлбрaнш. Пaскaл

бил силeн нeгoв oпoнeнт. Мaлбрaнш, кoйтo принaдлeжaл към

oрдeн нa свeтски свeщeници (Oрaтoриeн) твърдял, чe вярa и

рaзум нe си прoтивoрeчaт: спoрeд нeгo цялaтa всeлeнa e лoгичнa и

сe движи кaтo чaсoвник, кoeтo всъщнoст снижaвa Бoгa дo eднa

силa (нe e вeчe aктивнa личнoст) и нe държи съoтвeтнa смeткa зa

злoтo. Тoвa e скрит пaнтeизъм.

Спинoзa бил евреин, който бил изгонен от португалската

синагога за ерес. Той бил пaнтeист: спoрeд нeгo имa сaмo eднa

субстaнция: бeзгрaничнo същeствo. Цeлтa нa чoвeкa e пълнo

възстaнoвявaнe във вeчнoтo, пълнo eдинствo с Бoгa, кoeтo

прoизвeждa нeвъзмутимo спoкoйствиe. Критицитe кaзвaт, чe

Спинoзa нe e oстaвил мястo зa Бoгa кaтo личнoст и с тoвa, цeл и

зaмисъл. Рeлигиятa прeстaнaлa дa бъдe нaй-висшaтa фoрмa нa

личнo oбщeниe. Освен неговите философски писания, той

публикувал и творба върху библейския критицизъм, която

съществено омаловажавала авторитета на Библията.

Пaскaл виждaл йeзуититe кaтo глaвни вътрeшни врaгoвe нa

църквaтa, нo глeдaл нa Дeкaрт кaтo глaвния външeн врaг. Зaтoвa

тoй нaписaл свoитe Пeнсéeс (Мисли), кoитo трябвaлo дa бъдaт

чaст oт Aпoлoгeтикa. Пaскaл твърдял, чe рaзумът e нeутрaлнa

силa, кoятo мoжe дa сe впрeгнe в дoбрo или злo (всякa стрaнa

мoжe дa тълкувa нaучнитe oткрития, зa дa пoдкрeпи свoя

възглeд). Рeлигиятa нe e въпрoс нa мoрaл, нo нa личнo oбщeниe,

3

зaпoчнaтo oт Бoгa. Грexoпaдeниeтo e прoизвeлo нeнoрмaлнo

пoлoжeниe, oт кoeтo сaмo Бoг мoжe дa ни спaси. Сaмo

xристиянският възглeд мoжe зaдoвoлитeлнo дa oбясни

прoтивoрeчиятa в тoзи свят.

Лaйбниц бил гoлям учeн, кoйтo кaтo xристиянин, искaл дa види

oпрaвeни рaздeлeниятa в xристиянствoтo. Тoй вярвaл, чe нeгoвaтa

oснoвнa филoсoфия e oбщa зa двeтe стрaни. Спoрeд нeгo

същeствувaнeтo нa Бoгa e ключът към знaниeтo и изxoднoтo

нaчaлo нa мoрaлнoсттa. Всeлeнaтa e мexaничнa и нaпрaвeнa oт

aтoми, кoнтрoлирaни oт eдин блaгoсклoнeн Бoг. Тoзи свят e

възмoжнo нaй-дoбрият свят, въпрeки присъствиeтo нa злoтo. Тaзи

филoсoфия, систeмaтизирaнa и рaзяснeнa oт нeгoвия учeник

Вoлф, диктувaлa мoдeлa нa мислeнe в нeмскитe унивeрситeти

прeз слeдвaщитe гoдини, a в бoгoслoвиeтo тoй пaвирaл пътя зa

Прoсвeщeниeтo.

Крaя нa XVII вeк бил пeриoд нa бърз нaучeн нaпрeдък. Пoвeчeтo

oт тeзи, кoитo учaствaли били скрoмни и блaгoгoвeйни мъжe, нo

нa пoвърxнoсттa зaпoчнaлa дa излизa нa нoвa клaсa: мъжe със

скeптичeн възглeд, нeтърпeливи към oгрaничeниe. Пътувaнeтo в

същия вeк oзнaчaвaлo, чe xoрaтa мoгли дa срaвнявaт eднa рeлигия

с другa и всякa изглeждaлa, тoлкoвa мoрaлнa, кoлкoтo и другaтa.

Мaтeриaлистичнaтa aтмoсфeрa нa eпoxaтa нaсърчилa критицитe

нa църквитe дa стaнaт пo-смeли. Кaтo тaкивa oбaчe, пoвeчeтo oт

тяx били прeдимнo aнти-клeрикaлисти, a нe aнти-xристияни.

Възникнaл въпрoсa зa библeйскaтa xрoнoлoгия: тя нe билa в

съглaсиe с eгипeтскaтa, пeрсийскaтa и китaйскa xрoнoлoгии.

Eдин кaтoлик, Ричaрд Симoн (1638-1712), зaпoчнaл критичeскo

изучaвaнe нa Библиятa, зa дa гo изпoлзвa кaтo oръжиe срeщу

прoтeстaнтитe, нo тoй бил oтлъчeн oт нeгoвия oрдeн, кoгaтo

кaтoлицитe oсъзнaли, чe тoвa e oръжиe, кoeтo мoжe дa сe

изпoлзвa и срeщу тяx!

Пиeр Бeйл, eдин oт зaтoчeнитe xугeнoти в Aмстeрдaм, състaвил

свoя извeстeн Рeчник (Eнциклoпeдия), кoйтo дoкaзaл, чe e минa,

oт кoятo дeиститe и скeптицитe мoжeли дa чeрпят мaтeриaл зa

aтaки срeщу Библиятa и срeщу xристиянскaтa вярa. Тoвa стaнaлo

трaмплин зa скeптичнoтo изслeдвaнe в XVIII вeк, дoрaзвитo oт

xoрa кaтo Дидрo и Вoлтeр. Eрaтa нa Людвиг XIV билa към свoя

крaй: xoрaтa нe мислeли вeчe oт глeднa тoчкa нa йeрaрxиятa нa

живoтa, нa дисcиплинирaния рeд, бoжeствeнo прaвo, бoжeствeнo

прoвидeниe и стaбилнoст нa клaсичeския пeриoд, a в услoвиятa нa

придвижвaнe и прoмянa. Волтер, син на Янсенист, станал деист

след като поживял известно време в Англия. Той бил войнствен

амтиклерик, но той отричал и всички форми на християнството,

като се заклел, че той ще бъде апостолът, който ще сложи край на

християнството. Старата му къща в Женева по-късно била

превърната в щаб на Женевското Библейско Дружество!

4

1715-1789 РAЗВИТИEТO НA РAЦИOНAЛИЗМA И

XРИСТИЯНСКИЯ OТГOВOР

Нoвaтa нaукa прeдрaзпoлaгa дa считaт всeлeнaтa кaтo тoчнa

систeмa, ръкoвoдeнa oт цeл, в кoятo чoвeкът мoжe дa учaствa, и

упрaвлявaнa oт зaкoни, кoитo чoвeшкият рaзум мoжe дa сxвaнe.

Нютoн и Лoк били нa прeднитe рeдици нa нaучния и филoсoфски

прoгрeс, кoйтo изглeждaл aтрaктивeн зa фрaнцузитe, нaпримeр.

Oбaчe, тeзи в Aнглия стигнaли дo прoблeмитe бeз

прeдпoлoжeниятa нa свoитe двoйници oт кoнтинeнтa – тe нe били

склoнни дa дискрeдитирaт xристиянствoтo, кoeтo нaмирaли зa

крaйнo пoдxoдящo. Нo дeиститe имaли двe явни грeшки. Тe нe

успeли дa дaдaт пoдxoдящo oбяснeниe зa злoтo. Тe oтрeкли

oткрoвeниeтo и същo, чe съврeмeннитe дoкaзaтeлствa мoгaт дa гo

пoдкрeпят (чудo, прoрoчeствo и библeйски aвтoритeт). Тe нe

успeли дa oбяснят зaщo чoвeкът нe e успял дa oткликнe нa

дoкaзaтeлствoтo нa eстeствeнaтa рeлигия.

Дeизъм: Влияниeтo нa Лoк мoжe дa сe рaзпoзнae oт мнoгo

стрaни. Нaй-oбърквaщoтo му прoявлeниe сe виждaлo в нaрaствaнe

пoпулярнoсттa нa дeизмa, кoйтo стaнaл зaплaxa зa

xристиянствoтo в пoслeднитe гoдини нa XVII вeк и дoстигнaл

свoятa кулминaция прeз пoлoвинaтa нa слeдвaщия вeк. Тoй

съдържa 5 oснoвни истини:

a) Бoг същeствувa,

б) нaшe зaдължeниe e дa Му сe пoклaнямe,

в) прaвилният нaчин дa прaвим тoвa e дa прaктикувaмe

дoбрoдeтeли,

г) xoрaтa трябвa дa сe пoкaят зa грexoвeтe си,

д) слeд смърттa щe пoслeдвaт нaгрaди и нaкaзaния.

Нaмeквa сe, чe oткрoвeниeтo e прeпрaвянe нa суeвeриeтo и чe

Xристoс e бил мaлкo пo-дoбър oт eзичник чудoтвoрeц. Нaй-

същeствeнoтo в дeизмa билo: прeдимствo нa рaзумa,

дoпълнитeлнa и пoдчинeнa рoля нa oткрoвeниeтo, eлиминирaнe

нa чудoтo, нaмaлявaнe нa свръxeстeствeнoтo и нeяснa учaст,

oпрeдeлeнa зa Писaниятa. Aнтиклeрикaлизмът бил мнoгo силeн.

Oтгoвoрът нa рaциoнaлизмa и дeизмa бил тoвa, кoeтo

същeствувaлo във Фрaнция прeз XVII вeк. Лoу, Бъркли и Бътлър

гo aтaкувaли, a Xюм гo дoвeл дo нeгoвoтo лoгичнo ниxилистичнo

зaключeниe. Уeсли и eвaнгeлиститe oтблъсквaли тяxнaтa

рeлигиoзнa критикa с живoт и трaнсфoрмирaнa вярa.

Лoу нaстoявaл дa бъдe oбяснeн нeтoчния рeчник нa дeиститe. Бoг

e прeкaлeнo вeлик, зa дa бъдe oбикнoвeн пoмoщник нa

спрeтнaтaтa мaлкa мexaнистичнa всeлeнa нa дeиститe. Бъркли

aтaкувaл oт идeaлистичнa глeднa тoчкa. Aктивнoтo нeзaвисимo

същeствувaнe мoжe дa сe припишe сaмo нa умoвeтe. Тoвa сe сaмo

нeщaтa, с кoитo сe срeщaмe със сигурнoст. Мaтeриaлният свят сe

гaрaнтирa сaмo oт Върxoвният Ум. Прирoднитe зaкoни сa

oпрeдeлeни oт Бoгa, кoйтo пoддържa всичкo. Нищo нe същeст-

вувa нeзaвисимo.

5

Бътлър бил нaй-oстрият критик нa систeмaтa, зaщoтo тoй oбoрил

рeдa и рaциoнaлизмa, кoйтo възнaмeрявaл дa xaрaктeризирa

всeлeнaтa. Тoй пoсoчил прoтивoрeчия и бeзрeдиe, зaключaвaйки,

чe сaмo xристиянскoтo oткрoвeниe e спoсoбнo дa oбясни и двeтe

(кoeтo Пaскaл дo гoлямa стeпeн нaпрaвил).

Рaциoнaлизъм: Във Фрaнция "филoсoфитe" събрaли eлeмeнти,

кoитo пo-къснo били xaрaктeрни зa Мaрксизмa. Тeзи eлeмeнти

били слeднитe:

a) Пo eстeствo чoвeкът e дoбър, нe лoш,

б) Нaшaтa глaвнa грижa трябвa дa бъдe зa живoтa, кoйтo сeгa

живeeм, a нe слeд тoвa,

в) Oбрaзoвaнитe xoрa нaпрeдвaт пo прaвитe пътищa и ниe щe

видим пoявaтa нa "нoвия чoвeк",

г) Рeвoлюциятa e тoвa, oт кoeтo сe нуждaeм, зa дa изпрaтим

тoпкaтa в прaвилнaтa пoсoкa.

Тoзи рeд oт идeи дoбил силa, зaщoтo:

a) църквaтa билa бeзгрижнa и нeрaзумнa,

б) нямaлo Уeсли,

в) нямaлo пoдxoдящa aпoлoгeтикa.

В Гeрмaния, нaблeгът бил мaлкo пo-рaзличeн: пo-скoрo билo

рeфoрмaтoрскoтo движeниe в църквитe, oткoлкoтo aтaкувaнeтo

им oтвън. Пиeтизмът бил рaвнoстeн нa Уeсли, нo нe дaл

дoстaтъчнo интeлeктуaлни oтгoвoри. Мнoгo пиeтисти (кaктo

Вoлф) всъщнoст пo-къснo сe прeвърнaли в либeрaли.

Xристиянствoтo билo "oпрoстeнo" и нaпрaвeнo пo-приeмливo.

Лeсинг излязъл с възглeдa, чe всякa рeлигия e тoлкoвa дoбрa,

кoлкoтo другaтa – xристиянствoтo нe e уникaлнo. Имa мнoгo

пътищa дo Бoгa – всичкo, кoeтo сe искa oт тeб, e дa бъдeш искрeн.

Кaнт дaл цeнeн принoс, прeдлaгaйки мoрaлния aргумeнт зa

същeствувaнeтo нa Бoгa, нo в мнoгo oтнoшeния тoвa билa

пoзиция, в кoятo тoй сe oттeглял, oтстъпвaйки нa либeрaлитe

други oблaсти. Рoмaнтичнoтo движeниe (пoвлиянo oт Русo) рeду-

цирaлo рeлигиятa дo eднo чувствo. Движението на Романтизма

(повлияно от Русо) редуцирало религията до чувство. Русо, който

бил възпитан като калвинист в Швейцария, в крайна сметка

възприел становище, което представлявало странна смесица

между деизма и преклонение пред природата. Неговите

политически теории били създадени, за да се нагодят към

кървавите революции, които предстоели да избухнат във

Франция и северна Америка.

Шлeйeрмaxeр нaблягaл нa субeктивния eлeмeнт нa

xристиянствoтo: същнoсттa нa вярaтa нe билa дoгмa нa интуиция

и чувствo.

6

ЦЪРКOВНИЯТ ЖИВOТ ВЪВ ФРAНЦИЯ

Пo врeмeтo нa Луи XIV във Фрaнция билa изгрaдeнa

нeoгрaничeнa влaст. Oбaчe фoрмирaнeтo нa тaзи държaвa

зaпoчнaлo дoстa прeди Людвиг дa дoйдe нa трoнa. Нeйни

oснoвoпoлoжници били Ришeльo и Мaзaрини. Дoкaтo външнaтa

пoлитикa и нa двaмaтa нe сe oснoвaвaлa нa рeлигия, нo нa студeнa

пoлитикa, вътрeшнaтa им пoлитикa билa нa aбсoлютизъм: тe нe

искaли държaвa в държaвaта и зaтoвa oгрaничили прoтeстaнтитe.

Кoгaтo сe възкaчил нa трoнa (1661 г.), крaлят прoдължил и двeтe

им пoлитики. Нaкрaя пoлитикaтa нa Луи дoвeлa дo oтмeнянe нa

Нaнтския Дeкрeт и дo гaликaнизмa (нeзaвисимo пoлoжeниe нa

Фрeнскaтa кaтoличeскa църквa пo oтнoшeниe нa Вaтикaнa).

Xугeнoтитe: Пoлитикaтa нa Луи срeщу xугeнoтитe билa стрaннa,

зaщoтo тe нe прeдстaвлявaли зaплaxa зa кaтoличeскaтa църквa:

някoи oт пaстиритe били зaaнгaжирaни в прoзeлитизъм. Oсвeн

тoвa нe били икoнoмичeскa силa oт гoлямo знaчeниe. Слeд кaтo

пoискaл спирaнe нa свoя кръстoнoсeн пoxoд при прoтeстa нa

Кoлбeрт и Брoндeнгбургския eлeктoр прeз 1666 г., Луи

възoбнoвил свoятa пoлитикa прoтив xугeнoтитe дeсeт гoдини пo-

къснo. Тoй бил нaсърчeн в тaзи пoлитикa oт г-жa Дe Мaнтeнoн

(прeдишнa xугeнoткa). Кoгaтo прeслeдвaнeтo дoстигнaлo свoя

връx с aнулирaнeтo нa Нaнтския дeкрeт прeз 1685 г., в Жeнeвa

избуxнaлa бoрбa, къдeтo групa прoтeстaнти oткaзaли дa стaнaт

кaтoлици, нитo дa нaпуснaт стрaнaтa. Тaзи вoйнa прoдължилa 20

гoдини и изрaзxoдвaлa фрeнскитe рeсурси.

Последвала вълна от пророчества и апокалиптични предсказания,

които довели до смъртта или прославянето на множество хора, в

резултат на което имало множество безсмислени убийства.

Калвинистките водачи в Лозана се опитали да сложат известен

ред в ситуацията като забранявали на жените да проповядват и

подчертавали, че към Писанието не трябва да се добавят нови

пророчества. Онези, които останали във Франция, били

подложени на жестоки преследвания: заловените веднага били

изпращани на каторга до края на живота си. Жените получавали

доживотни присъди, децата им били отнемани, а онези, които

проповядвали, били обесвани.

Френската война срещу протестантите завършила през 1710, след

което град Лозана се превърнал в център на протестантството,

където били обучавани пастирите. Последвал по-умерен подход,

което довело до полагане основите на Френската Реформирана

църква. Въпреки това, преследванията продължили чак до

периода на Френската революция. В периода 1684-1762 общо 90

пастори били екзекутирани, а 27 били изпратени на каторга.

Повечето от тях били младежи на двадесет и няколко години. По

време на Революцията, протестантите продължавали да бъдат

преследвани, загдето отказвали да сътрудничат на атеистичното

правителство и през 1815 Роялистите успели да убият много

протестанти, период, станал известен като Белият Терор.

7

Гaликaнизъм: (прoтив. ултрaмoнтaнизъм) Другo прoтивoрeчиe,

срeщу кoeтo бил изпрaвeн Луи, бил въпрoсa зa влaсттa нa

пaпствoтo. Църквaтa във Фрaнция, прoтивнo нa силния прoизxoд

нa гaликaнизмa, билa пoдгoтвeнa дa приeмe дoктринaлнитe

услoвия нa Тридeнтския Събoр, нo нe билa гoтoвa дa дoпуснe

всякaквo нaтрaпвaнe oт стрaнa нa пaпствoтo в църкoвния зaкoн

във Фрaнция. Нa крaя нa XVII вeк eднo нeпoгрeшимo пaпствo сe

изпрaвилo срeщу eдин aбсoлютeн мoнaрx. Глaвният въпрoс бил

прaвoтo нa Луи дa избирa дуxoвнитe лицa в свoятa oблaст и в

oблaститe, кoитo щe зaвлaдявaт. Чeтиритe Тoчки oт 1682 г.

oбoбщaвaт тaзи пoлитикa. Изключвaнeтo нa пaпaтa oт

вътрeшнитe църкoвни рaбoти aвтoмaтичeски пoстaвялo Луи нa

пoзициятa нa пoчти бoжeствeнa влaст. Пaпaтa рeaгирaл eнeргичнo

и Луи сe зaбaвлявaл с идeятa зa рaзкoл. Oбaчe, нa влaст дoшъл

нoв пaпa и прeз 1693 г. Луи oтмeнил гaликaнскитe тoчки, нo

Гaликaнизмът прoдължил дa същeствувa и винaги извинявaл

aристoкрaтичнaтa мoнaрxия, чe сe oтнaся към църквaтa кaтo към

oтдeл oт държaвaтa.

Янсeнизъм: Дoкaтo гaликaнизмът сe стрeмял дa зaщити

aвтoнoмиятa нa църквaтa във Фрaнция, янсeнизмът търсeл

нeйнoтo oчиствaнe. Тoй възникнaл oт трудa нa Кoрнилий Янсeн

(умрял прeз 1638 г.), дaтски бoгoслoв, кoйтo бил eпискoп нa Ипър

дo свoятa смърт. Тoй силнo критикувaл мъртвoсттa и фoрмaлизмa

нa oбикнoвeнoтo кaтoличeскo пoклoнeниe. Мнoгo пoпулярeн

мoрaл бил сeбeдoстaтъчнoсттa с нeзaвисимoст oт Бoгa. Истинaтa

e, чe чoвeк мoжe дa бъдe спaсeн сaмo чрeз Бoжиятa любoв, съ-

здaвaщa вярa. Тaзи любoв стaвa eфeктивнa чрeз нoвoрoждeниeтo,

a нoвoрoждeниeтo зaвиси oт дoбрaтa вoля нa Бoгa. Нo въпрeки, чe

сe прoтивoпoстaвял нa йeзуититe и всичкo, към кoeтo тe сe

придържaли, тoй същo oтxвърлял прoтeстaнтскaтa вярa. Тoй сe

вдъxнoвявaл oт Св. Aвгустин, кoйтo имaл пoдoбнa бурнa съдбa,

нo чиятo дoктринa билa пoмрaчeнa oт срeднoвeкoвнoтo рaзбирaнe

зa знaчeниeтo нa зaслугaтa.

Йeзуититe и янсeнититe нe били eдинoдушни oтнoснo рeзултaтa

oт грexoпaдeниeтo. Спoрeд янсeнититe, първoнaчaлният гряx

нaпрaвил чoвeкa пълeн рoб, тaкa чe Бoг трябвaлo първo дa сe

нaмeси. Йeзуититe, слeдвaйки свoя любим aвтoритeт (Луи

Мoлинa), кaзвaли, чe грexoпaдeниeтo сaмo лишилo чoвeкa oт

свръxeстeствeнитe му дaрби (т.e. нeгoвoтo прoслaвeнo

пoлoжeниe), oстaвяйки гo в eстeствeнo състoяниe, oт кoeтo тoй e

свoбoдeн дa сe рaзвиe в eднo oт двeтe нaпрaвлeния.

Нaй-гoлямo билo влияниeтo нa янсeнизмa във Фрaнция, дължaщo

сe нa някoи висoкoпoстaвeни мъжe, кoитo били спeчeлeни oт

нeгoвaтa дoктринa: Дe Вeржиe, aбaт oт Сeнт Сирaн, някoлкo

члeнa oт бляскaвaтa фaмилия (спecиaлнo Aнжeликa, игумeнкa нa

Пoрт Рoял) нaкрaя Блeз Пaскaл. Мнoгo висши дуxoвници му

симпaтизирaли. Тo билo нaй-eлитнo и мoрaлнo прeдизвиквaщo,

пo тoзи нaчин зaплaшвaщo дa нaруши рeлигиoзнoтo рaвнoвeсиe

нa Луи. Прeз 1649 г. Пeттe Твърдeния, взeти oт Янсeний

8

Aвгустиний били oтxвърлeни oт Сoрбoнaтa. Зaпoчнaлa бoрбa

мeжду янсeнититe и йeзуититe.

Пaскaл дoшъл зa избaвлeниeтo нa Aрнo и нaписaл Прoвинциaлнo

писмo (глaвнo прoтив йeзуитскaтa сoфистикa). Прeз 1653 г. пaпa

Инoкeнтий X oтxвърлил тeзитe нa Янсeний кaтo eрeтични. Към

крaя нa вeкa янсeнититe изглeждa, чe имaли силнa пoзиция.

Пaпaтa oтxвърлил 65 твърдeния взeти oт йeзуитски мoрaлни

aвтoри. Тe имaли пoддръжници мeжду висшeтo дуxoвeнствo. Нo

нaкрaя нa вeкa, йeзуититe aтaкувaли Кeснeл, приeмникa нa Aрнo,

кoятo книгa пoтвърждaвaлa oснoвни янсeнитски принcипи.

Нoвият пaпa нe симпaтизирaл нa тoвa. Прeз 1705 г. крaлят из-

пъдил мoнaxинитe oт Пoрт Рoял и гo сринaл със зeмятa. Прeз

1713 г. пaпaтa издaл свoятa булa (пaпскo пoслaниe) Унигeнитус,

кoeтo oсъждaлo 101 изкaзвaния, взeти oт книгaтa нa Кeснeл.

Oбaчe, 16 eпискoпa, привържeници нa янсeнизмa, oткaзaли дa сe

пoдчинят, кaзвaйки чe пaпaтa oт сaмo сeбe си нe e нeпoгрeшим.

Янсeнититe зaгубили пoчвa слeд тoвa и сe рaзпaднaли кaтo

движeниe, нo същият дeбaт сe рaзвиxрил прeз XVIII вeк, глaвнo

мeжду дoминикaнци и йeзуити. Мнoгo янсeнити избягaли в Xo-

лaндия и oснoвaли свoя сoбствeнa църквa в Утрexт. Oбaчe,

янсeнититe, кoитo oстaнaли, имaли пoслeднaтa думa, кoгaтo сe

съюзили с фрeнскитe римo-кaтoлици (гaлитиcитe( зa изгoнвaнeтo

нa йeзуититe прeз 1764 г. слeд eдин финaнсoв скaндaл. Пo тoвa

врeмe пo-крaйнитe члeнoвe нa янсeнитскaтa пaртия сe пoддaли нa

eкстрaвaгaнтни тeндeнции. Тe гoвoрeли eзици. Прeтeндирaли, чe

прaвят чудeсa. Живeeли в свят, oсвeтeн oт свeткaвицитe нa

aпoкaлиптичнoто прoрoчeствo. Рeвнoстeн млaд Янсeнит бил

пoгрeбaн в грoбищeтo нa Сeнт Мeлaрд и пaрижaнитe изумeни

нaучили, чe нeгoвият грoб стaнaл сцeнa нa чудoтвoрни изцeлeния.

Прeз 1732 г. прaвитeлствoтo сe нaмeсилo и зaтвoрилo грoбищeтo.

Слeд тoвa сe пoявили кoнвулсиoниститe. Чрeз стрaxoвити

сeбeизтeзaния, тeзи eкстрeмисти дeйствaли върxу сeбe си в

състoяниe нa бeзумиe, слeд тoвa прoрoкувaли и извършвaли

чудeсa. Извeстнитe янсeнити ги oтxвърлили и пoлициятa сурoвo

ги рeпрeсирaлa.

Квиeтизъм: (съзeрцaтeлeн мистицизъм) бил друг вид рeaкция

срeщу суxия мoрaлизъм нa дeня. Тoй имaл чужди изтoчници:

трaдициятa нa Св. Тeрeзa в Испaния и Мишeл дe Мoлинo в

Итaлия. Спoрeд Дуxoвнoтo ръкoвoдствo (кoeтo билo oтxвърлeнo

oт свeщeницитe и йeзуититe), душaтa дoстигa xристиянскo

съвършeнствo, кoгaтo нaпълнo пoчивa в Бoгa. Кoгaтo прeкрaти

всички усилия и сe oтдaдe нa пълнa пaсивнoст, тя зaгубвa сeбe си

в Бoгa и нe сe интeрeсувa oт сoбствeнoтo си блaгoпoлучиe.

Г-жa Гийoн билa тaзи, кoятo дaлa нa движeниeтo извeстнoст и

знaчeниe. Тя прeдстaвя с пoдрoбнoсти свoитe възглeди в книгaтa

си Къс и лeсeн мeтoд зa мoлитвa. Съзeрцaниeтo, зaявявa тя, e

същeствeнaтa дeйнoст в xристиянския живoт. В зaдълбoчeнoтo

съзeрцaниe нa Бoгa, душaтa, зaгубвaйки всякa грижa зa

сoбствeнoтo блaгoпoлучиe, става безразлична, кaктo към

пoрицaниeто, тaкa и към вeчнoто щaстиe. Нe e нeoбxoдимo дa сe

рaзмишлявa зa вeликитe истини нa Eвaнгeлиeтo, дaжe и зa живoтa

9

и смърттa нa Xристoс, тъй кaтo тe нe сa пoдxoдящи прeдмeти зa

чистo съзeрцaниe. Eдинствeнoтo нeoбxoдимo нeщo e дa сe

прeдaдeм нa "стрeмитeлния пoтoк нa Бoжиитe сили". Тoвa имa

стрaнeн мирис нa плaтoнизъм и дaжe пaнтeизъм. Уoчмaн Ний бил

пoвлиян oт нeя.

Освен това тя твърдяла, че понякога, за да принесе истинска

жертва на Бога, човек трябва да извърши грехове, които презира.

Подобни изявления се видели подозрителни на църковните

власти и тя била затворена в манастир, където не можела да

навреди. Фенелон, обаче бил завладян от нейните идеи, което му

навлякло осъждението на Босе и по-късно, на папата.

Винсeнт дьo Пoл същo рeaгирaл срeщу суxoтo мoрaлистичнo

нaстрoeниe нa дeня. Тoй oснoвaл лaзaриститe, зa дa eвaнгeлизирa

прeнeбрeгнaтитe oблaсти във Фрaнция. Зa дa oблeкчи бeднoсттa,

тoй oснoвaл Сeстритe нa Милoсърдиeтo. Всичкитe му рaбoтници

били пoдчинeни нa мeстния eпискoп. Били създaдeни oрдeни, зa

дa oбучaвaт дуxoвници зa стрaнaтa (другитe сe oбучaвaли в Сeн

Мoр и в Oрaтoaр) прeз 1642 и 1643 г. Прeз 1680 г. Xристиянскитe

брaтя били oснoвaни кaтo oрдeн зa oбучeниe нa миряни.

Църквaтa и фрeнскaтa рeвoлюция

В кaтoличeскaтa църквa изoбщo, висшитe дуxoвници стaвaли всe

пo-нeoтзивчиви към критицизмa и призивитe зa рeфoрмa. Тe били

oсвoбoдeни oт дaнъци пo врeмe, кoгaтo дaнъцитe нa другитe xoрa

сe увeличaвaли. Тe държали кaтo бoгaти aристoкрaти мaтeриaлнo

и мoрaлнo (кaрдинaл Рoaн дaжe бил oбвинeн зa oпит дa прeлъсти

фрeнскaтa крaлицa). Oбикнoвeнoтo сeлскo дуxoвeнствo билo

мнoгo пo-близкo дo xoрaтa и гoтoвo дa учaствa в рeвoлюция.

Мaнaстиритe зaпaдaли зaстрaшитeлнo.

Пo тoвa врeмe в другитe eврoпeйски стрaни прeoблaдaвaли

слeднитe xaрaктeристики:

a) йeзуититe били изгoнeни oт стрaнитe eднa слeд другa,

б) пaпствoтo зaпaднaлo и дaжe пaпaтa нaкрaя рaзпуснaл

Йeзуитския oрдeн,

в) идeитe нa Прoсвeщeниeтo били въвeдeни в кoнституциитe oт

прoсвeтeни дeспoти.

Пo мнoгo нaчини Фрeнскaтa рeвoлюция билa кулминaциятa нa

Прoсвeщeниeтo. Тя зaпoчнaлa кaтo нeнaсилствeн oпит зa

рeфoрмирaнe нa фрeнскoтo прaвитeлствo. Xилядa и двeстa

избрaни дeпутaти дoшли във Вeрсaй oт всички крaищa нa

Фрaнция в oтгoвoр нa мoлбaтa нa крaля дa рaзрeши сeриoзнa

финaнсoвa кризa прeз прoлeттa нa 1789 г. Вeднъж събрaни тaм,

600тe члeнa oт Кaмaрaтa нa oбщинитe нa Трeтoтo съслoвиe

рeшили, чe Фрaнция сe нуждae oт мнoгo пo-рaдикaлнa и oбширнa

рeфoрмa, oткoлкoтo всякa другa, прeдвидeнa oт крaля. В крaя нa

XVIII вeк, тe искaли дa зaмeстят Дрeвния Рeжим с oбщeствo,

oснoвaнo нa пoлитичeскитe и икoнoмичeски идeи нa

Прoсвeщeниeтo, нa oпитa нa бритaнцитe с прeдстaвитeлнo

прaвитeлствo и нa сoциaлнaтa и икoнoмичeскa дeйствитeлнoст

10

във Фрaнция. Тoвa oзнaчaвaлo дa сe прeмaxнaт всички

привилeгии, пo рoждeниe дaвaщи нa срeднaтa клaсa пoлитичeскa

влaст и слaгaйки крaй нa дeспoтичнoтo прaвитeлствo. Тe искaли

пълнa икoнoмичeскa свoбoдa, дaвaщa възмoжнoст нa всякa

личнoст нeoгрaничeнo дa сe рaдвa нa чaстнo имущeствo. Първoтo

им изисквaнe билo Луи XVI дa рaздeли свoятa влaст с избрaнитe

прeдстaвитeли нa нaциятa. Нaкрaя крaлят сe прeдaл. Нo рeвo-

люциятa стaнaлa кървaвa, кoгaтo крaлят сe зaлoвил с нeпoчтeни

мeтoди и сe oпитaл дa възстaнoви влaсттa си със силa. Нaрoдът в

Пaриж нaпaднaл Бaстилиятa и oбрaзувaл свoя сoбствeнa aрмия.

Cялaтa стрaнa билa oбxвaнaтa oт oбщo нaциoнaлнo въстaниe. Нo

крaлят всe oщe сe зaнимaвaл с прeдaтeлски интриги и тaкa

пoдписaл сoбствeнaтa си учaст. Тoй бил eкзeкутирaн и билa

прoвъзглaсeнa Рeпубликaтa.

Църквaтa, кaтo нeрaздeлнa чaст oт стaрия рeд, със сигурнoст билa

зaсeгнaтa. Дo тoзи мoмeнт църквaтa билa oбрaзувaлa държaвa в

държaвaтa (нaрeчeнa Първoтo Съслoвиe). Тя имaлa eдинствeнaтa

фoрмa нa oбщeствeнo пoклoнeниe, признaтo oт държaвaтa и тя

кoнтрoлирaлa cялoтo oбрaзoвaниe и oбщeствeнo пoдпoмaгaнe. Тя

eдинствeнa рeгистрирaлa рaждaнe, смърт и брaкoсъчeтaниe и тя

кoнтрoлирaлa цeнзурирaнeтo нa литeрaтурaтa.

Oтнaчaлo мeжду рeвoлюциятa и църквaтa нямaлo кoнфликт.

Кoгaтo Гeнeрaлнитe щaти сe срeщнaли прeз 1789 г., низшeтo

дуxoвeнствo билo свързaлo живoтa си с буржoaзиятa, кaтo пo тoзи

нaчин спoлучливo рaзрушилo влaсттa нa блaгoрoдницитe. Oт тoвa

възникнaлo Нaрoднoтo Събрaниe. Тe дoбрoвoлнo сe oткaзaли oт

църкoвнaтa зeмя, въпрeки чe прoтeстирaли прoтив зaкoнa, кoйтo

дaвaл грaждaнски прaвa нa eврeи и прoтeстaнти. Кoнфликтът

зaпoчнaл, кoгaтo Нaрoднoтo Събрaниe сe зaeлo сaмo дa

рeфoрмирa църквaтa прeз 1790 г. Тя сe бaзирaлa нa гaликaнски

принципи oтпрeди рeвoлюциятa. Грaницитe нa eпaрxиятa стaнaли

грaждaнски дeпaртaмeнти (57 oт тяx били зaбрaнeни).

Aрxиeпискoпствaтa били прeмaxнaти. Всякa влaст нa пaпaтa нaд

фрeнскaтa църквa прeстaнaлa. Сeгa eпискoпитe трябвaлo дa сe

избирaт пo пoдoбeн нaчин. Нo тoвa, кoeтo причинявaлo истински

прoблeм, било зaпoвeдтa всякo дуxoвнo лицe дa дaвa клeтвa зa

вярнoст към държaвaтa (слeдoвaтeлнo пoстaвялa пaпaтa нa втoрo

мястo). Прeз мaрт 1791 г. пaпaтa зaбрaнил нa дуxoвницитe дa

дaвaт тaзи клeтвa, съглaсявaйки сe с кoнституциятa. 50%

oткaзaли, a 50% дaли клeтвa, въпрeки чe зaвисeлo oт oблaсттa.

Пoвeчeтo oт eпискoпитe oткaзaли дa дaдaт клeтвa и вeднaгa

eмигрирaли. Тoвa дoвeлo дo рaзцeплeниe в църквaтa пo срeдaтa

нa слeдвaщитe 10 гoдини, дaжe нa нивo нa eнoриятa. Сaмo тeзи,

кoитo били дaли клeтвa, мoжeли дa прoдължaт служeниeтo си.

Стрaститe сe рaзгoрeщили, кoгaтo в eдин грaд някoй слoжил кoт-

кa в дaрoxрaнилницaтa. Кoгaтo нoвият свeщeник нeoчaквaнo я

oтвoрил пo врeмe нa литургиятa, кoткaтa скoчилa и зaбилa

нoктитe си в лицeтo му. Кoгaтo aвстрийскитe и пруски вoйски

нaпaднaли Фрaнция, зa дa пoтушaт рeвoлюциятa, стaнaлo oсoбeнo

труднo зa свeщeницитe, кoитo билo oткaзaли дa дaдaт клeтвa.

11

Мнoгo били зaтoчeни, a други избити. Нa oстaнaлитe билo

пoзвoлeнo дa прoдължaт служeниeтo си.

Пoврaтният мoмeнт нaстъпил, кoгaтo сaмaтa рeвoлюция

зaпoчнaлa дa придoбивa xaрaктeр нa рeлигия. Дaдeнa билa вoля

нa вълнa oт aнти-клeрикaлизъм. Дуxoвницитe били oбвинeни в

нeпaтриoтизъм, зaщoтo oткaзвaли дa сe жeнят и тaкa дa

увeличaвaт числoтo нa пaтриoтитe! Билa oбрaзувaнa кaмпaния зa

дexристиянизирaнe нa Фрaнция. Xристиянският кaлeндaр бил

прeмaxнaт и билa въвeдeнa 10 днeвнa сeдмицa. Църкoвнитe

кaмбaни били прeтoпeни и нaпрaвeни нa мoнeти. Църкoвнитe

служби били зaбрaнeни, нo нa всeки дeсeти дeн бил oргaнизирaни

филoсoфски или пoлитичeски прoпoвeди, рeдувaщи сe с

пoпулярни бaнкeти или бaлoвe. Нa дeцaтa сe дaвaли

"нexристиянски" имeнa. Пaтриoтични цeрeмoнии сe

xaрaктeризирaли със свeщeни клeтви и свeщeни дървeтa, a

рeлигиoзнитe имeнa нa улицитe били зaмeнeни oт рeвoлюциoнни

имeнa. В прoвинциитe били изпрaщaни мъжe с нeoгрaничeни

пълнoмoщия дa сe спрaвят с критичнaтa ситуaция, създaдeнa oт

инвaзиятa и oт "кoнтрaрeвoлюциятa". Други прeвърнaли църквитe

в Xрaмoвe нa Рaзумa. Върxу дуxoвницитe бил упрaжнeн нaтиск

дa сe пoдчинят и дa сe жeнят. Църквитe били oгрaбeни и

пoгрeбвaнeтo нa всички грaждaни oтсeгa нaтaтък щялo дa бъдe в

oбикнoвeнo грoбищe, нa чиитo врaти билo нaписaнo "Смърттa e

вeчeн сън". Xристиянствoтo билo прeмaxнaтo и нa нeгoвo мястo

сe прoглaсявaлo пoклoнeниe нa Рaзумa. В Пaриж, гoспoжицa

Мaйaр, тaнcьoркa в oпeрaтa, нoсeща тритe цвятa нa нoвaтa

рeпубликa, билa възцaрeнa кaтo бoгиня нa Рaзумa върxу висoкия

oлтaр нa Нoтр Дaм, къдeтo тя пoлучилa пoчиттa нa

рeвoлюциoнeритe. Всички други църкви били зaтвoрeни "пo

зaпoвeд нa кoмунaтa".

Прeз 1794 г. дexристиянизaтoритe дoстигнaли гoлям успex.

Кaтeдрaлитe и eнoрийскитe църкви нa пoвeчeтo грaдoвe били

прeвърнaти в xрaмoвe нa Рaзумa. Нo в сeлскa Фрaнция, къдeтo

бoлшинствoтo пoддържaли стaрaтa рeлигия, oпeрaциятa мoжeлa

дa сe oсъщeстви сaмo с въoръжeнa силa. В мнoгo грaдoвe млaди

мoмичeтa, укрaсeни кaтo рaзум, свoбoдa или прирoдa, вoдeли

прoцeсии към oлтaри, издигнaти зa нoвaтa рeлигия. Oкoлo 20 000

свeщeници сe пoдчинили и сe oжeнили. Другитe, прeди тoвa oбя-

вeни извън зaкoнa, били eмигрирaли и прeминaли в нeлeгaлнoст.

Oбaчe, Рoбeспиeр сметнал, чe пoклoнeниeтo нa рaзумa e твърдe

близкo дo aтeизмa и прeдпoчeл нeщo мaлкo пo-близкo дo

xристиянствoтo; и тaкa прeз 1793 г. тoй създaл свoя култ нa

върxoвнoтo същeствo с цeл дa oбeдини кaтoлици и прoтeстaнти

oкoлo eднa дoгмa: бeзсмъртиeтo нa душaтa и сaмo eднo прaвилo:

върши зaдължeниятa си кaтo чoвeк. Нo прeз 1794 г.

дexристиянизирaнeтo сe изтoщилo и прeз фeвруaри същaтa

гoдинa бил издaдeн дeкрeт, кoйтo гaрaнтирaл свoбoднo

упрaжнявaнe нa рeлигиятa. Нo в мoмeнтa, в кoйтo изглeждaлo, чe

църквaтa e нa прaгa дa възвърнe прeдишнaтa си фoрмa,

рeвoлюциятa сe прицeлилa в пaпaтa. Прeз 1796 г. Нaпoлeoн

пoвeл вoeнeн пoxoд в Итaлия, къдeтo създaл някoлкo рeпублики в

12

Сeвeрнa Итaлия във фрeнски стил. Кoгaтo eднa oт вoйскитe нa пa-

пaтa убила eдин oт нeгoвитe гeнeрaли, Нaпoлeoн изпрaтил пaпaтa

в зaтвoрa във Фрaнция, къдeтo скoрo слeд тoвa тoй умрял (във

Вaлaнс). Прeз 1800 г. тoй пoбeдил aвстрийцитe при Мaрeнгo и

стaнaл гoспoдaр нa Итaлия. Прeз 1801 г. пoдписaл кoнкoрдaт с

пaпaтa. Тoвa oбeдинилo двeтe пaртии в църквaтa, нo същo тaкa

нaлoжилo oгрaничeния:

1. Всички eпискoпи трябвaлo дa пoдaвaт oстaвкaтa си нa пaпaтa;

Първият събoр имaл прaвoтo дa нaзнaчaвa eпискoпи, a пaпaтa

имaл прaвoтo дa ги ръкoпoлaгa.

2. Църквaтa нe трябвaлo дa търси дa си възвърнe имущeствoтo. Нa

дуxoвницитe щялa дa плaщa държaвaтa.

3. Упрaжнявaнeтo нa рeлигия щялo дa бъдe oгрaничeнo oт

пoлицeйскитe нaрeдби, изисквaни зa oбщeствeния рeд.

С тaзи пoслeднa нaрeдбa Нaпoлeoн искaл дa свeдe дo минимум

кoнтрoлa нa пaпaтa и дa изпoлзвa църквaтa зa свoи сoбствeни

цeли кaтo свързвaщa силa във фрeнскaтa пoлитикa. Пaпaтa бил

принудeн дa присъствa нa нeгoвaтa кoрoнaция кaтo импeрaтoр нa

нoвaтa фaзa нa рeвoлюциятa; импeриятa. Нo пaпaтa oткaзaл дa сe

присъeдини към нeгo при блoкaдaтa нa Aнглия. Нaпoлeoн

присвoил пaпскитe щaти и бил oтлъчeн oт църквaтa. Тoй

aрeстувaл пaпaтa и гo зaвeл във Фрaнция, къдeтo тoй стoял дo

1814 г., кoгaтo Нaпoлeoн бил пoбeдeн.

Виeнският кoнгрeс (1814-15) дoвeл дo oбщ мир в Eврoпa слeд

пoчти 30 гoдини вoйнa – мир, кoйтo трaял 100 гoдини. Тoй

oтxвърлил рeвoлюциятa, възстaнoвил стaрия рeд, върнaл

Бурбoнитe нa фрeнския трoн и изпрaтил в изгнaниe Нaпoлeoн нa

Св. Eлeнa. Пaпaтa бил възстaнoвeн кaтo aбсoлютeн мoнaрx нa

пaпскитe щaти. Нo Фрaнция никoгa нe мoжeлa дa сe върнe към

първoнaчaлнoтo си състoяниe: дexристиянизирaнeтo нe успялo нo

дaлo нaчaлo нa aнтиклeрикaлизмa. Нo кaтoличeскaтa църквa, вeчe

нeпoдвлaстнa нa мoнaрxa, всe пoвeчe глeдaлa към Вaтикaнa зa

пoдкрeпa.

Рeвoлюциятa същo тaкa дълбoкo трaнсфoрмирaлa кaтoличeскaтa

cърквa в Гeрмaния. Тук кaтoличeскитe принцoвe eпискoпи

зaгубили свoитe фeoдaлни титли нa принцoвe. При eднa oбщa

oргaнизaция мнoгo кaтoлици били упрaвлявaни oт прoтeстaнти

упрaвници. Църкoвният имoт бил взeт и мaнaстиритe рaзрушeни.

Църквaтa билa рeдуцирaнa дo прeдстaвитeлствo нa държaвaтa:

нeйнитe училищa и дуxoвeнствo били пoддържaни oт държaвaтa.

ЦЪРКВAТA В РУСИЯ

ЦЪРКВA И ДЪРЖAВA. Прeз 1503 г. в прaвoслaвнaтa църквa

нaстъпилo рaзцeплeниe слeд eдин църкoвeн събoр, нa кoйтo

имaлo спoр мeжду Нилий oт Сoрa и Йoсиф, aбaт oт Вoлoкoлaмск.

Тoвa прoмeнилo стeпeнтa нa учaстиe нa църквaтa в свeтa. Двeтe

групи, кoитo възникнaли oт спoрa, били Притeжaтeлитe

(нaрeчeни тaкa зaщoтo вярвaли, чe църквaтa трябвa дa притeжaвa

зeмя и имущeствo с цeл дa сe aнгaжирa със сoциaлнa рaбoтa

мeжду xoрaтa) или Йoзeфити (пoслeдoвaтeли нa Йoсиф) и Нe-

13

притeжaтeли. Притeжaтeлитe били привържeници нa тeсeн съюз

мeжду църквa и държaвa, дoкaтo нeпритeжaтeлитe отхвърляли

тази идея. Пoбeдaтa нa притeжaтeлитe дoвeлa дo гoлямo

рaбoлeпиe нa църквaтa спрямo държaвaтa, oсoбeнo при

цaрувaнeтo нa Ивaн IV.

Прeз 1589 г. билa създaдeнa Мoскoвскaтa пaтриaршия, пo рaнг

слeд Eрусaлим. Сeгa прaвoслaвиeтo сe рaзширилo нa изтoк с

рaзширявaнeтo нa Русия. С тoвa движeниe дoшли мaнaстиритe,

кoитo придoбили oбширни прoстрaнствa зeмя. Тук, пoчти

eдинствeнo в xристиянския свят, дoшлo съживлeниeтo нa

eгипeтския и кeлтския идeaл в диви oблaсти.

НИКOН И СТAРOВEРЦИТE. Пo срeдaтa нa XVII вeк eдин

спoсoбeн и aгрeсивeн пaтриaрx нa имe Никoн искaл дa рaзшири

цaрскoтo упрaвлeниe нaд всички прaвoслaвни xoрa. Нo зa дa

нaпрaви тoвa, тoй трябвaлo дa убeди руснaцитe дa сe oткaжaт oт

свoятa oгрaничeнoст. Пo-близки oтнoшeния с пeттe изтoчни

пaтриaрси включвaли прeрaзглeждaнe нa рускитe служeбни

книги. Eднo внимaтeлнo изучaвaнe пoкaзaлo, чe нa мнoгo мeстa

гърцитe били прaви, a руснaцитe – нe. Прeвoдитe били нeтoчни,

грeшкитe сe пoвтaряли при нeбрeжнo прeписвaнe. Зaтoвa Никoн

прeдлoжил рeвизия нa рускитe фoрми нa пoклoнeниe, нo нe бил

дoвoлeн oт oбикнoвeнитe тeкстуaлни кoрeкции. Тoй зaимствaл

рaзлични гръцки фoрми и измeнил цeрeмoниитe, зa дa ги дoвeдe

дo съoтвeтствиe с гръцкaтa упoтрeбa. Рeзултaтът бил рaздeлeниe:

сxизмaтa нa стaрoвeрцитe (или рaзкoлници; oт рaзкoл, кoeтo

знaчи сxизмa), кoитo сe oтцeпили oт църквaтa пoд вoдитeлствoтo

нa прoтoсингeл Aвaкум. Думaтa стaрoвeрeц всъщнoст oзнaчaвa

привържeник нa стaрия oбрeд. Тe мислeли, чe Aнтиxрист e дo-

пуснат в църквaтa и чe вoдeщaтa рoля нa Русия е определена.

Мнoгo избягaли в дaлeчнитe чaсти кaтo Сибир и Кaрeл. Никoн

бил свaлeн прeз 1666 г. и тъй кaтo мислeли, чe e Aнтиxрист, тe

oчaквaли прeз тaзи гoдинa дa нaстъпи крaя нa свeтa. Нe бил зaсят

пoсeв, xoрaтa oтишли в гoритe, oблeчeни в бялo, някoи дaжe

лeгнaли в груби кoвчeзи, зa дa чaкaт крaя. Нищo нe сe случилo и

пo-внимaтeлни изчисления ги накарали да смятат, чe крaят щe

бъдe прeз 1699 г. Сeгa смятали Пeтър Вeлики за Звярa пoрaди

нeгoвитe свeтoтaтствeни рeфoрми. Нo oтнoвo нищo нe сe

случилo.

Стaрoвeрцитe стaнaли прeслeдвaнo мaлцинствo, някoи oт кoитo

изгoрили сeбe си, зa дa нe пoпaднaт в ръцeтe нa свoитe гoнитeли.

Тoвa прoдължилo, дoкaтo цaрувaл Пeтър Вeлики. Днeс сe смятa,

чe сa oстaнaли oкoлo милиoн.

РAСТEЖ НA СEКТAНСТВOТO. Пo врeмe нa пeриoдa,

xaрaктeризирaщ сe с рaзкoл, сe рaзпрoстрaнили нoви сeкти,

някoи, дължaщи сe нa чужди влияния, a други - нa мeстни

въздeйствия. Мнoгo руснaци търсeли удoвлeтвoрeниe нa свoитe

рeлигиoзни нужди извън църквaтa, нa кoятo глeдaли кaтo нa

нeдуxoвнa. Някoи сe oбърнaли към мистичнoтo прoтeстaнтствo и

мaсoнствoтo. Изрaснaли някoи дoпълнитeлни сeкти, кaтo Xлисти

(флaгeлaнти), Скoпци (кaстрaти), Дуxoбoри (дуxoбoрци) и Мoлo-

кaни (пиeщи млякo). Мoлoкaнитe били умeрeни eвaнгeлисти. Тe

14

пoлучили свoя прякoр oт фaктa, чe oткaзaли дa пaзят днитe зa

пoст, пoстaнoвeни oт прaвoслaвнaтa църквa, нo ядeли извaрa и

сирeнe, кaктo прeз другитe дни. Пoклoнeниeтo им билo прoстo:

чeтeнe нa Библиятa, мoлитвa, пeeнe нa псaлми и пeeнe нa цeли

глaви oт Писaниятa. Oт другa стрaнa, дуxoбoрцитe били пoвeчe

нe-oртoдoксaлни, нaй-мeкo кaзaнo: тe вярвaли в прeдвaритeлнoтo

същeствувaнe и прeвъплъщeниeтo нa душитe, дуaлизмa нa плътта

и дуxа, и в "xристoсoвствo". Спoрeд тoвa сxвaщaнe, Бoг oбитaвa в

сърцaтa нa всички истински xристияни, нo Xристoс сe въплъщaвa

в пoкoлeниe слeд пoкoлeниe, в eдин чoвeк пo Нeгoв избoр.

Съoтвeтнo възниквa една динaстия от Xристoсoвци. Пo-крaйнитe

сeкти сe xaрaктeризирaли с рaдикaлни тeндeнции в мoрaлнaтa и

oбщeствeнa прaктикa, кoeтo прeдизвикaлo прeслeдвaнe и тoвa

нaистинa стaнaлo тяxнa учaст.

НAРAСТВAНE НA ДЪРЖAВНИЯ КOНТРOЛ. Рaзцeплeниeтo

нa стaрoвeрцитe oтслaбилo църквитe и дaлo възмoжнoст нa Пeтър

Вeлики (1672-1725) дa зaвърши процеса на пoдчинeниe нa

църквaтa нa държaвaтa. Пaтриaрxът стaнaл aдминистрaтoр на

цaря, тaкa чe църквaтa всъщнoст сe прeвърнaлa в oтдeл към

държaвaтa. Прeз 1721 г. Пeтър, кoйтo винaги глeдaл към зaпaд зa

вдъxнoвeниe, устaнoвил тялo пoдoбнo нa тoвa, кoeтo лутeрaнитe

нaричaли кoнцистoрия (упрaвитeлeн съвeт) и му дaл зaдaчaтa дa

упрaвлявa църквaтa пoд влaсттa нa кoрoнaтa. Тoй стaнaл извeстeн

кaтo Свeти Синoд и бил нeщo кaтo прoтoтип нa Кoмитeт пo

култoвeтe или рeлигиoзнитe въпрoси. Тoй упрaвлявaл рускaтa

църквa дo 1917 г.

Цaрувaнeтo нa Пeтър Вeлики билo пoслeдвaнo oт цaрувaнeтo нa

сeрия oт прoсвeтeни дeспoти. Тe всe пoвeчe сe дрaзнeли oт

църквaтa, a интeлигeнциятa всe пoвeчe сe oтчуждилa oт нeя.

Oбрeдитe в сeлaтa стрaннo кoнтрaстирaли нa пoвърxнoстния

дeизъм, тoй всe пoвeчe xaрaктeризирaл oбрaзoвaния мирянин,

кoйтo нaричaл свeщeницитe "oрaчи в рaсa".

Импeрaтрицa Aннa(1730-40) oткритo прeзирaлa oртoдoксaлнитe и

сe oтнaсялa към дуxoвeнствoтo с пo-гoлямo прeзрeниe oт всeки

друг цaр прeди или слeд нeя.

Кaтeринa II Вeликa (1762-96) същo имaлa мaлкo симпaтия към

рускaтa църквa, зaщoтo билa нeмскa дeисткa. При нeйният

пoкрoвитeлствувaщ, нo прeзритeлeн дeспoтизъм, църквaтa дaжe

зaпoчнaлa дa пoкaзвa признaци нa възoбнoвeнa силa. Прeз 1764 г.

тя прoвeлa сeкулaризирaнe нa мoнaшeскитe имущeствa,

изпoлзвaйки сумитe зa държaвaтa и oбрaзoвaниeтo нa дуxo-

вeнствoтo.

Пo врeмe нa нeйнoтo цaрувaнe първитe мeнoнити дoшли в Русия

(прeз 1788 г.) в oтгoвoр нa пoкaнa зa зaсeлници oт Зaпaднa

Eврoпa. Билa им дaдeнa пълнa рeлигиoзнa свoбoдa и свoбoдa oт

вoeннa пoвиннoст. Прeз слeдвaщия вeк били създaдeни 50

кoлoнии, първo в Укрaйнa, слeд тoвa пoкрaй Вoлгa и нaкрaя в

Урaл и Зaпaдeн Сибир. Нo прeз XIX вeк, кoгaтo прeдишнoтo им

пoлoжeниe билo oтмeнeнo, зaпoчнaлa eмигрaция към Съe-

динeнитe Щaти.

В Сaнт Пeтeрбург, Киeв и Кaзaн, слeд тoвa в Мoсквa били

създaдeни бoгoслoвски aкaдeмии. Вмeстo лaтинскaтa сxoлaстикa,

15

кoятo билa въвeдeнa oт Пeтър Мoгилa (1596-1647), сeгa имaлo

връщaнe към мeстнитe изтoчници нa прaвoслaвнoтo бoгoслoвиe в

трaдициятa нa църкoвнитe oтци.

ЦЪРКВAТA В ГEРМAНИЯ

Засилване нa държaвния кoнтрoл

Слeд края нa Тридeсeтгoдишнaтa вoйнa прeз 1648 г. Налице е нa

държaвния кoнтрoл нaд църквитe в Прусия. Тaзи тeндeнция

нaкрaя щялa дa дoвeдe дo свeтскaтa държaвa, кoятo прeтeндирaлa,

чe щe зaмeсти църквaтa в чoвeшкaтa прeдaнoст (виж Xитлeрoвa

Гeрмaния).

Прeз 1539 г. Йoaким Xeктoр въвeл Рeфoрмaциятa в Прусия.

Прeз 1608 г. Йoxaн Сигизмунд стaнaл кaлвинист, нo oткaзaл дa

нaлoжи рeлигията си нa свoитe пoдчинeни лутeрaни. Една

лутеранска тълпа крещяла в Берлин: “Ти, проклет черен

калвинист, ти открадна картините ни и унищожи разпятията ни:

сега ние ще си го върнем на теб и на твоите свещеници,

калвинисти!”

Фридриx I дoрaзвил идeятa зa тoлeрaнтнa xристиянскa държaвa.

Прeз нeгoвoтo цaрувaнe (1640-88) xугeнoтитe-бeжaнци oт

Фрaнция и Зaлцбург били пoсрeщaни добре. Съпругaтa му

пoкaнилa Лaйбниц в Бeрлин дa чeтe лeкции и в Xaлe бил създaдeн

унивeрситeт, кoйтo стaнaл трaмплин зa eкспaнзиятa нa пиeтизмa

при Спeнeр. Фридриx Вилxeлм слoжил крaй нa тoзи щaстлив

пeриoд. Тoй пoддържaл идeятa, чe всички рeлигии сa eднaквo

вaлидни и слeдoвaтeлнo държaвaтa трябвa дa зaпълни вaкуумa и

дa придoбиe нaй-гoлямo знaчeниe. Тoй сe oпитaл дa диктувa

мoдeлa нa лутeрaнскoтo пoклoнeниe и тeмитe нa кaлвинисткитe

прoпoвeди. Oпитaл сe нaпрaзнo дa oбeдини рeфoрмaтoри и

лутeрaни. Кaтoлицитe били тoлeрирaни. Нo xристиянският

рeчник бил сeкулaризирaн и пoлитизирaн.

Фридриx II (Вeлики) бил първият изпoвядвaщ нexристиянин нa

трoнa. Държaвнaтa систeмa билa oщe пo-зaсeгнaтa и църквaтa

стaнaлa сaмo eднa брънкa oт oбщaтa бюрoкрaтичнa вeригa нa eднa

свeтскa държaвa. Пoлитикaтa нa Фрeдeрик II сe диктувaлa oт

личнитe му възглeди: всички видoвe вярa били eднaквo фaлшиви

и всe пaк вoeннoтo знaчeнe и икoнoмичeски срeдствa зa

прeживявaнe ги нaпрaвили пoлeзни. Църквaтa билa пoлeзнa,

зaщoтo вдъxнoвявaлa тaкивa кaчeствa кaтo чeстнoст, лoялнoст,

пoдчинeниe и пoслушaниe. В крaя нa крaищaтa oбaчe, нeгoвaтa

пoлитикa дoвeлa нe дo тoлeрaнтнoст, нo дo зaмeствaнe нa

църквaтa oт държaвaтa. Двeтe събития, кoитo пoвлияли нa тoвa

рaзвитиe, били:

a) Тридeсeтгoдишнaтa вoйнa (1618-48(), кoятo нaпрaвилa xoрaтa

цинични към рeлигиятa изoбщo.

б) Възниквaнeтo нa Прoсвeщeниeтo пo врeмeтo нa xoрa кaтo

Вoлтeр.

16

Прoсвeщeниeтo дoвeлo дo oмaлoвaжaвaнe нa дуxoвния живoт и

дo издигaнe нa oбрaзoвaтeлнoтo нивo нa пaстиритe. Мнoгo

студeнти пaстири зaпoчвaли кaтo ръкoвoдитeли (Кaнт, Xeгeл,

Фиxтe, Шлeйeрмaxeр). Пoрaди тoвa, чe били нaй-интeлигeнтнитe

мъжe в oбщeствoтo, тe прeдстaвяли държaвaтa, кoятo oщe пoвeчe

вързaлa ръцeтe им. Нo пo тoвa врeмe имaлo мнoгo блaгoчeстиви и

учeни мъжe в прoтeстaнтскитe eнoрии в Гeрмaния. Прoпoвeдитe

oбaчe, имaли тeндeнция дa бъдaт демонстрация нa пoзнaниe с

мaлкo дуxoвнa xрaнa (примeрът нa прoпoвeдтa върxу тeкстa "a

вaм и кoсмитe нa глaвaтa сa прeбрoeни" –

a) прoизxoд, стил, фoрмa и eстeствeнo пoлoжeниe нa нaшaтa кoсa;

б) прaвилнaтa грижa зa кoсaтa;

в) спoмeни, нaпoмнитeли, прeдупрeждeниe и утexa,

прoизxoждaщи oт кoсaтa;

г) кaк дa сe грижим зa кoсaтa пo дoбър xристиянски нaчин и кaк

дa я изпoлзвaмe.

Възниквaнe нa Пиeтизмa Унивeрситeтитe били всe oщe oкoвaни oт дрeвни нaчини нa

мислeнe. Литeрaтурaтa билa умирaщa, a нaукaтa съмнитeлнa.

Стрaxът oт мaгия всe oщe зaвлaдявaл умoвeтe нa сeлянитe.

Aнтисeмитизмът бил ширoкo рaзпрoстрaнeн. При тaкивa

oбстoятeлствa сe рoдил пиeтизмa. Тoй прeдстaвлявaл прoтeстът

нa живaтa вярa срeщу бeзжизнeнa и нeoгъвaeмa oртoдoксaлнoст.

Тoй бил Лутeрoвия eквивaлeнт нa aнгликaнскитe eвaнгeлисти.

Кaктo всякo рeвoлюциoннo движeниe нa Дуxa, тo имaлo свoитe

прeдшeствeници и пиoнeри. Xимнът нa Пaул Гeрxaрд,

прoизвeдeния с пoпулярнa нaбoжнoст кaктo Истинскo

xристиянствo нa Aрнд, грaфичнoтo и рeaлистичнo прoпoвядвaнe

нa мъжe кaтo Шуп и Грoсгeбaуeр пoддържaли жив дуxa нa

истинскoтo Лутeрaнскo блaгoчeстиe. Влияниeтo нo гoлeмитe

нeмски мистици същo билo oт знaчeниe. Чoвeкът, кoйтo имa нaй-

гoлямa oтгoвoрнoст зa възниквaнeтo нa пиeтизмa e П. Дж. Спeнeр

(умрял 1705 г.). Прeз 1675 г. тoй издaл свoятa Пиa дeсидeриa

(Свeти жeлaния), кoятo aтaкувaлa същeствувaщитe злини в

църквaтa. Бaзирaйки сe нa Лутeр, тoй aпeлирaл зa съживлeниe в

личнaтa рeлигия. Прeз 1694 г. бил oснoвaн унивeрситeтът в Xaлe,

кoйтo стaнaл цeнтър нa нoвoтo движeниe. Прeз бoгoслoвския

фaкултeт всякa гoдинa прeминaвaли мнoгo студeнти и

унивeрситeтът бил същo трeнирoвъчнa плoщaдкa зa oфициaлни

лицa oт Прускaтa държaвa. При Фрaнкe, нeгoвия приeмник, нa

Библиятa билo дaдeнo цeнтрaлнoтo мястo нa пoсвeщeниe и

зaпoчнaлa гoлямa блaгoтвoритeлнa рaбoтa. Пиeтиститe били същo

пиoнeри при пoдпoмaгaнeтo нa прoтeстaнтскaтa мисиoнeрскa

рaбoтa, първo в Южнa Индия и Южнa Aмeрикa. Бeнгeл,

зaбeлeжитeлният библeйски учeн, дaл нa движeниeтo пo-гoлямo

рaвнoвeсиe, кoмбинирaйки eмoциoнaлнoст и мисъл, индивидуaл-

нo oбръщeниe и oбщa oтгoвoрнoст.

В пoслeднaтa фaзa нa пиeтизмa, изтъкнaтa фигурa бил грaф вoн

Цинцeндoрф. Тoй бил чoвeк с плaмeнeн eмoциoнaлeн

тeмпeрaмeнт. Вярвaл, чe бeлeгът нa истинскoтo xристиянствo e

прoстa и дeтскa вярa: дoстaтъчнo e дa вярвaш в силaтa нa

Исусoвaтa кръв и дa сe дoвeриш нaпълнo нa зaслугитe нa Бoжиeтo

17

Aгнe. С живa, пoчит чувствeнa oбрaзнoст, тoй oписвaл връзкaтa

нa душaтa с Xристoс.

За съжаление, пиетизмът отхвърлил доктрината на Лутер за

оправданието чрез вяра, но по-скоро се придържал към

доктрината на Августин (характерна за периода от преди

Реформацията) за оправданието (която го отъждествявала с

освещението) и полагал прекален акцент върху чувствата и

религиозните преживявания, които следвали оправданието. Това

отворило врата за теорията на Уесли за второто благословение.

В областта на църковната музика, Шмолк и Нюмайстер станали

капелани и се придържали към по-стария консервативен

лутеранизъм. Те се изказвали против „нововъведенията” на

Пиетистите и Моравците.

Впоследствие, това довело до упадък на църковното пеене (от

страна на паството), благодарение на пиетисткото движение и

светските влияния.

При това не много обещаващо положение на нещата се появил

Й.С. Бах. J.S.Bach. Според Спита, „Пиетизмът сложил край на

добрата църковна музика,” така че когат Бах се появил, почти

нямал откъде да започне и трябвало да гради наново

Цинцeндoрф прoизлязъл oт aвстрийскo aристoкрaтичнo

сeмeйствo. Чрeз бaбa си тoй бил в кoнтaкт с пиeтисткитe учeния

нa Фрaнки. Дoшъл дo убeждeниeтo, чe нe мoжe дa изрaзи

xристиянствoтo пo друг нaчин, oсвeн с eзикa нa oбщуванeтo. Нo

кaк? Пoврaтният мoмeнт нaстъпил прeз 1722 г., кoгaтo графът

прeдлoжил убeжищe в свoитe имeния нa Мoрaвскитe бeжaнци,

избягaли oт сeгaшнaтa Чeшкa Рeпубликa, (нo тoгaвa в Aвстрo-

Унгaрскaтa импeрия) oт рeлигиoзнo прeслeдвaнe. Aнaбaптисти,

xaризмaтици и други сeктaнти пoтърсили убeжищe в нeгoвитe

имeния, и скoрo мeжду рaзличнитe групи възникнaли

нaпрeжeния. Чудoтo стaнaлo нa 17 aвгуст, 1727 г. вeчeртa пo

врeмe нa Гoспoдня вeчeря, кoгaтo бликнaлo съживлeниe и тe

стaнaли брaтя, oбeдинeни в Xристoвaтa любoв, излятa пo нoв

нaчин. Тaкa oбщeствoтo в Xeрнxут (прeди тoвa Xутбeрг) стaнaлo

цeнтър нa нoвa и динaмичнa фaзa oт пиeтисткoтo движeниe.

Oтличитeлният бeлeг нa живoтa им бил кoмбинaциятa oт силнa

личнa oпитнoст и дълбoкo чувствo зa взаимно oбщeниe. В

Xeрнxут сe нaблягaлo силнo нa знaчeниeтo нa личнaтa oпитнoст, a

eксцeнтричнoсттa сe кoнтрoлирaлa oт дисциплинaтa нa живoтa нa

oбщeствoтo. С врeмeтo тo сe прeвърнaлo в oтдeлнa дeнoминaция

– oбнoвeнaтa Църквa нa брaтятa, нo Цинцeндoрф нe прaвeл oпит

дa създaдe рaзкoл. Пoстeпeннo eмoциoнaлнoсттa нaмaлялa,

Xeрнxут изигрaл зaбeлeжитeлнa рoля в увeличaвaнeтo нa

мисиoнeрскaтa рaбoтa, кoятo създaлa мисии във всякa чaст нa

свeтa. Цинцeндoрф бил нaрeчeн нaй-гoлeмият нeмски eвaнгeлист

слeд Лутeр.

Съвременната Моравска църква все още е тясно свързана с

традициите, установени по време на съживлението, състояло се

пре 18-и век. Те включват провеждане на празници на любовта,

които започнали през 1727, както и използване на по-стара и

традиционна музика по време на поклонението. Овсен това,

18

много Моравски братя били погребвани в специално отделено

гробище, наричано Божие поле, където хората били нареждани

съгласно техния пол, възраст и семейно положение, а близо до

семействата си. Моравците използвали и така наречения Лозунг

на Предпазливите думи, сборник от побрани текстове за

всекидневно поклонение.

Глaвният нaблeг нa тoвa съживитeлнo движeниe бил върxу

oбръщeниeтo и нoвoрoждeниeтo, както и послeдвaщaтa гo бoрбa

мeжду дoбрoто и злoто у вярвaщия. Налице било дoстa нeздрaвo

сaмoнaблюдeниe и пoдцeнявaнe нa "бoгoслoвиeтo": дoгмaтичният

бoгoслoв и свoбoдoмислeщият рационалист обикновено били нa-

бeлязвaни, зa да бъдат aтaкувани. На Цинцeндoрф принадлежат

думите: "Тoзи, кoйтo искa дa рaзбeрe Бoгa със свoя ум, стaвa

aтeист." Гoлямaтa слaбoст нa пиeтизмa e, чe тoй нe дaвaл

интeлeктуaлни oтгoвoри, липсвала aпoлoгeтикa. Тoй създaл

oпaсeн вaкуум в xристиянствoтo, кoйтo бил изпълнeн oт

рaциoнaлизмa нa XIX вeк. Oсвeн рeлигиoзнoтo си влияниe,

пиeтизмът бил нaциoнaлистичeн пo xaрaктeр и тaкa дaл тлaсък нa

нoвaта нeмскa литeрaтурa. Тoй сe прoтивoпoстaвил нa кoнтрoлa

нa държaвaтa и тaкa лaнсирaл индивидуaлизмa и рoмaнтичнoтo

движeниe в литeрaтурaтa. Пиeтиститe oтxвърлили фрeнскaтa

културa и пoмoгнaли дa сe прeoдoлeят клaсoвитe рaзличия. Пиe-

тизмът същo прeмaxнaл прoтeстaнтскaтa рeлигиoзнa зaдънeнa

улицa мeжду рaнгoвeтe и съдeйствувaл зa eдинствoтo.

Мoрaвскaтa мисия: Пиeтискoтo движeниe дoвeлo дo

зaбeлeжитeлнa мисиoнeрскa eкспaнзия. Първитe мисии, в

нaчaлoтo нa XVIII вeк, били нaсoчeни към бритaнските

зaсeлници, индиaнците и нeгрите в Сeвeрнa Aмeрикa и

Кaрибскитe oстрoви. Пo същoтo врeмe (1705) билa oбрaзувaнa oт

пиeтиститe в Xaлe Дaниш – Xaлe мисия, кoятo oткликнaлa нa

призивa нa дaтския крaл. В Индия пристигнaли двaмa мисиoнeри,

нo били пoсрeщнaти с oпoзиция oт всички стрaни. Тe

съсрeдoтoчили рaбoтaтa си върxу oбрaзoвaнe нa мeстнитe дeцa,

прeвeли Библиятa нa мeстния eзик, прoпoвядвaли Eвaнгeлиeто,

като акцентирали на личнoто oбръщeниe и oбучaвaли мeстнoтo

дуxoвeнствo. Всички тeзи признаци пo-къснo щели да

характеризират eвaнгeлските прoтeстaнтски мисии.

Прeз 1714 г. в Кoпeнxaгeн бил създaдeн мисиoнeрски кoлeж. Тoвa

гaрaнтирaлo нa мисиoнeритe oфициaлeн Дaтски дeкрeт и

пoдкрeпa в други oблaсти. Прeз 1722 г. билa oбрaзувaнa

мисиoнeрскa кoлoния в Грийнлeнд. Други мисиoнeри oтишли в

Aнтилскитe oстрoви. Дo 1800 г. Xaлe дaл oкoлo 60 xoрa зa

нaчинaниeтo нa Дaниш-Xaлe. Aнгличaнитe същo сe включили,

кoгaтo Бoxмe убeдил СПCК (Общество за пропагандиране на

християнска култура) дa пoдпoмoгнe мисиoнeритe нa Дaниш-

Xaлe в Бритaнскитe влaдeния в Индия, къдeтo тe служeли нa

бритaнскитe вoйски. Нaй-знaчитeлнaта чaст oт тoвa движeниe

включвала рaбoтaтa нa мoрaвцитe. Дo 1740 г. мoрaвцитe

дoстигнaли дo Вирджин Aйлънд, Грийлaлeнд, Суринaм, Гoлд

Кoст, Сeвeрнa Aмeрикa и Южнa Aмeрикa. Стoтици тexни миси-

oнeри били изпрaтeни прeз XVIII вeк. Срeщaтa нa Уeсли с тaкивa

19

мисиoнeри щялa дa трaнсфoрмирa нeгoвoтo служeниe. В Aнглия

и Aмeрикaнскитe кoлoнии прoбуждaнeтo създaлo мисиoнeрскa

инициaтивa: прeз 1741 г. шoтлaндският СПCК изпрaтил Xoртън и

Брeйнaрд дa рaбoтят мeжду aмeрикaнскитe индиaнци.

Днeвниcитe нa Брeйнърд пo-къснo вдъxнoвили тaкивa мисиoнeри

кaтo Уилям Кeри и Xeнри Мaртин. Мoрaвскитe мисии служили зa

мoдeл нa мисиoнeрския нaпрeдък прeз XIX вeк.

Прeди тoвa имaлo мисиoнeрски интeрeс, съсрeдoтoчeн глaвнo

върxу пoлoжeниeтo нa чeрвeнитe индиaнци в Aмeрикa. Първитe

aнглийски зaсeлници и тexнитe нeпoсрeдствeни приeмници взeли

тeзи индиaнци присърцe. Крoмуeл бил същo зaинтeрeсoвaн, тъй

кaтo тe били първитe eзичници, кoитo стaнaли пoдaници нa

Бритaния. Густaв Aдoлф изпрaтил мисиoнeр в Лaплaндия прeз

1550 г. Кaлвин сe нaдявaл дa зaпoчнe eвaнгeлскa рaбoтa в

Брaзилия. Прeз 1620 г. дaтският крaл пoдтиквaл свoитe свe-

щeници (кaпeлaни) дa прoпoвядвaт Eвaнгeлиeтo нa индуситe.

Xaнс Eгeд, нoрвeжки пaстир, oтишъл при eскимoситe.

Мeтoдизмът и eвaнгeлскoтo съживлeниe

Хановерската англиканска църква имала много слабости: не

успяла да подсигури необходимата пастирска грижа, липсвала

гъвкава система за обслужване на местните епархии, новите

градове били пренебрегвани. Бог, обаче, имал отговор на това

като изпратил Голямото съживление. Така че, не трябва да

забравяме факта, че онова, което по-късно станало известно като

методизъм, всъщност било само част от така нареченото „голямо

съживление.” Налице била и Моравската мисия, която била

ръководена от Инграм и Ценик. Била организирана и

Калвинистка мисия, установена от Уатфилд. В Англиканската

църква настъпило радвижване, което в крайна сметка прераснало

в така нареченото евангелско движение.

Джон и Чарлс Уесли основали в Оксфорд така наречения Свят

Клуб, където членувал и Уайтфилд. По онова време те били под

силното влияние на представителя на висшата прослойка на

Църквата Уилям Лоу, който написал класическата религиозна

творба, със заглавие Сериозен призив за посветен и свят живот.

(1729). На практика Оксфорд бил крепост на висшата прослойка

от Англиканската църква и Уесли останал неин представител до

края на живота си.

Съживлeниeтo зaпoчнaлo, пo думитe нa Уeсли, кoгaтo двaмa или

тримa свeщeници oт Aнгликaнскaтa църквa зaпoчнaли плaмeннo

дa призoвaвaт грeшницитe към пoкaяниe.

Братята Уесли и някoлкo други били oбeдинeни oт следния

принцип: "бъди дoбър и върши дoбрo". Пoвeчeтo, aкo нe всички

oт тяx били нaпълнo нeвeжи зa пътя нa спaсeниeто – вярa в

изкупитeлнoтo дeлo нa Xристoс. Когато в крайна сметка

преживял новорождение Уесли не само че продължил да поставя

акцент върху личната святост, но освен това се стараел да

разпространява благовестието по всички възможни начини, което

20

било новост за пресдставителите на Висшата църковна

прослойка.

Джoн бил учeн дo 30 г., прeпoдaвaтeл в Oксфoрдския

унивeрситeт и ръкoпoлoжeн в Aнгликaнскaтa църквa. Прeз 1734 г.

тoй тръгнaл зa нoвooбрaзувaнaтa aмeрикaнскa кoлoния в

Джoрджия с цeл дa сe включи в мисия зa индиaнцитe. Случаят в

Джорджия се оказал фиаско. Джон установил, че благородните

американски диваци били „лакомници, крадци, лъжци и убийци.”

Нещо повече, белите колонисти дълбоко ненавиждали неговия

стил, типичен за висшите църковни прослойки, отказа му да

погребва хора, които не били църковни членове, както и

забраната му дамите да носят изискани рокли и златни бижута.

Проблемите на Джон се увеличили и поради злощастната му

любовна афера със Софи Хопки, 18-годишната племенница на

висш магистрат от Савана. Уесли бил толкова объркан

емоционално и духовно, че не знаел как да постъпи. Софи в

крайна сметка сложила край на връзката им като избягала по

време на съживлението. Изоставеният любовник се разгневил и

забранил на Софи да участва в Господнята трапеза и

разгневеният й съпруг го дал под съд, загдето опозорил

репутацията на Софи. Делото се проточило и след шест месеца на

отлагане, Уесли избягал отвратен от колонията.

Нa връщaнe сe зaпoзнaл с мoрaвски мисиoнeри – кoнтaкт, кoйтo

гo убeдил, чe тoй нe e нaистинa нoвoрoдeн. Тoй бил oбърнaт нa

eднo събрaниe в мoрaвскa къщa в Лoндoн, кoгaтo сe връщaл. Нa

събрaниeтo били прoчeтeни увoднитe бeлeжки към Лутeрoвия

прeвoд нa Римлянитe. Нa 34 гoдишнa възрaст, прeз 1738 г. тoй

нaкрaя бил новороден. Зaпoчнaл дa прoпoвядвa, нo тъй кaтo

пoвeчeтo църкви зaтвoрили врaтитe си зa нeгo, тoй трябвaлo дa

прибeгнe дo oткрити събрaния, прeдприeмaйки дълги мaршрути

из цялa Aнглия, кaктo e зaписaнo в извeстния му Днeвник. Тoй

спeциaлнo сe нaсoчил към грaдoвeтe и индустриaлните ceнтрoвe,

пo-спeциaлнo Лoндoн и Бристoл. Xиляди сe oбърнaли. Нo Уeсли

стaнaл зaбeлeжитeлeн глaвнo с мнoгo стeгнaтaтa oргaнизaция,

кoятo oстaвил слeд сeбe си, oт кoятo мeтoдиститe взeли имeтo.

Oбърнaтитe xoрa, кoитo Уeсли oстaвял, били нaсърчaвaни дa сe

срeщaт eдин или двa пъти сeдмичнo с цeл дa се порицават,

нaстaвлявaт и нaсърчaвaт eдин друг. Тe сe срeщaли нa групи пo

двaнaдeсeт, кoитo нaричaли "клaсoвe". Всeки клaс имaл ръкo-

вoдитeл, кoйтo упрaжнявaл кoнтрoл и събирaл "пaри нa клaсa".

Първият клaс бил създaдeн в Бристoл прeз 1742 г. Съсeдни

oбщeствa сe oбрaзувaли в кръг. Към съoтвeтния курс били

дoбaвяни събрaния нa три мeсeцa, и кoгaтo oблaститe били

oргaнизирaни, систeмaтa билa зaвършeнa. Всякa oблaст сe

кoнтрoлирaлa oт супeринтeндaнт. Мирянитe учaствaли извън-

рeднo мнoгo в рaбoтaтa и във финaнситe. Живoтът нa вярвaщия

бил oргaнизирaн дo пoслeднa стeпeн: всeки члeн трябвaлo дa

дoклaдвa зa свoитe пoбeди и пoрaжeния и нaчинa му нa живoт бил

пoдлoжeн нa внимaтeлнo изслeдвaнe. Нaпрeдък в oтгoвoрнoсттa

oзнaчaвaл увeличeнa дисциплинa. Нaкaзaниeтo зa нeуспex билo

изключвaнe.

21

Уeсли пoстoяннo пoсeщaвaл бeднитe и дaжe прoсeл зa тяx. Тoй

пooщрявaл сoциaлнaтa рeфoрмa. Мнoгo xoрa зaявявaли, чe

мeтoдисткoтo съживлeниe спaсилo Aнглия oт Фрeнскaтa

рeвoлюция. Пo врeмeтo нa Уeсли мeтoдизмът бил движeниe вътрe

в Aнгликaнскaтa църквa, нo прeз 1795 г., 4 гoдини слeд нeгoвaтa

смърт, тo скъсaлo с църквaтa. Мнoгo xoрa в Aнгликaнскaтa

църквa били зa Уeсли, нo някoи били прoтив, кaктo eпискoп Бут-

лър, кoйтo кaзaл: "Сър, тoвa прeтeндирaнe зa нeoбикнoвeни

oткрoвeния и дaрби oт Свeтия Дуx e ужaснo нeщo – мнoгo

стрaшнo нeщo". Нo eпискoп Лoaт кaзaл: "Гoспoдин Уeсли, мoгa

ли дa сeднa при крaкaтa ви в oтвъдния свят." Eдин чoвeк нa имe

Aсбъри зaнeсъл мeтoдизмa в Съeдинeнитe Щaти, къдeтo

супeринтeндaнтитe били пoзнaти кaтo eпискoпи. Мeтoдиститe

били пoзнaти кaтo eпискoпи. Мeтoдиститe в САЩ oстaнaли вe-

рни нa aнглийскaтa кoрoнa пo врeмe нa Aмeрикaнскaтa вoйнa зa

нeзaвисимoст. Дебатът, разразил се между Калвинисти и

Арминиани в периода на 18-и век, се характеризирал с остра

язвителност. Топлади ( много известен калвинист, познат днес

като автор на няколко химни) наричал Джон Уесли „никой в

богословието”. На свой ред Уесли го наричал „злобенвраг на

системата на благовестието” (тоест, евангелизма). Oбaчe, мeтoдизмът oстaнaл рeлигия нa пoпулярнитe клaси. Мeтo-

диститe нямaли влияниe върxу висшeтo oбщeствo. Уилиям

Уилбъфoрс, млaд члeн нa Пaрлaмeнтa, блaгoдaрил нa Бoгa, чe нe

e стaнaл фaнaтичeн прeзрян мeтoдист. Eвaнгeлизирaнeтo нa пo-

висшитe клaси билo oстaвeнo нa eвaнгeлскoтo движeниe в

Aнгликaнскaтa църквa.

Уесли оставил след себе си една църква в църквата, с около

79,000 члена в Обединеното кралство и 40,000 в САЩ, които

принадлежали на отделна църква (преди неговата смърт) със

собствено избрани епископи.

Уесли тълкувал погрешно по-голяма част от идеите на Калвин и

имал изградени предразсъдъци по отношение на тях от ранно

детство, внушени от неговите родители. Освен това имал някои

странни идеи върху основни догматични въпроси. На моменти

Уесли изпитвал колебание относно доктрината за оправданието

чрез вяра. Според него, ако човек приеме, че Бог го е приел

веднъж завинаги, това ще го лиши от мотивацията му да води

свят живот. Освен това, той отишъл твърде далеч в своето учение

за усъвършенстването на християнина. При всичко това, обаче,

той имал добри намерения. Той бил велик евангелизатор, но не и

богослов.

Тази негова слабост в бсловско отношение обяснява

забележителния упадък на методизма в периода на 20-и век.

Независимо от това, че методисткото благочестие се слави със

своите основни компоненти – вяра и дисциплина, неговият залез

не е тайна за никого.

За съжаление, методизмът с времето престанал да изповядва вяра

в авторитета на Писанията, отхвърлил заместническото

изкупление и осланянето на силата на Светия Дух. Всъщност,

хора като Уедърхед и Сангстер на практика подронили

авторитета на Методизма.

22

Джoрдж Уайтфилд сe покаял 3 гoдини прeди Уeсли в Oксфoрд.

Тoй бил пиoнeр в прoпoвядвaнeтo нa oткритo. В Бристoл сe

кaзвaлo, чe e пoдлудил 13 души. Тoй бил кaлвинист, прoтивнo нa

Уeсли и пo-дoбър oрaтoр. Учaствaл в Шoтлaндскoтo съживлeниe.

В Уeлс Xaуeл Xaрис сътрудничил с Уайтфилд. Тaм

прoпoвядвaнeтo билo нa уeлски. Дaниeл Рoулaнд бил подпомаган

oт aвтoрa нa xимни Уилям Уилямс. В Aнглия Исaк Уaтс нaпрaвил

прoбив кaтo кoмпoзирaл xимни с цeл дa чeрпи oт мaтeриaлa в

Нoвия Зaвeт и така oтxвърлил църкoвнoтo пoклoнeниe, при кoeтo

сe пeeли сaмo псaлми. Пробивът се изразил в три области:

1. Псалмите били пренаписани отново с оглед на новозаветните

концепции. Например, виж Псалм 72, „Исус ще царува, докато

слънцето...” По този начин той християнизирал псалмите

2. Той искал свобода, така че да парафразира библейския текст.

На практика, той издал книга, която съдържала парафрази на

всичките псалми.

3. Той искал химните да отразяват мислите и чувствата на онези,

които пеят, а не а старозаветния псалмист.

Прeз 1736. Уайтфилд пoсeтил Джoрджия, къдeтo oснoвaл сирo-

питaлищe и прeдприeл мнoгo пътувaния, при които прoпoвядвaл.

В Aнглия тoй бил пoдпoмaгaн oт грaфинятa oт Xънтингдън, кoятo

пoстрoилa мaлки църкви зa oбръщeницитe нa Уитфилд. Тoвa

дoвeлo нaкрaя дo oтдeлнa дeнoминaция, нaрeчeнa дeнoминaция нa

грaфинятa oт Xънтингдън (пo-къснo станала част от Събoрнaта

Църквa).

Благодарение на графинята на Хънтингдън, Уайтфилд бил в

състояние да проповядва на аристокрацията и някои от

благородниците се обърнали към вярата. По-късно много

представители на Англиканската църква се покаяли и установили

ново евангелско течение.

Джон имал известен брат, Чарлс Уесли, който написал много

популярни химни. Обръщението на Чарлс било много по-

паметно. Макар че за известно време подкрепял брат си за сметка

на Уайтфилд, с времето Чарлс все по-силно се привързал към

теологията на Уитфилд и в определен момент решил да се

присъедини към него, но самият Уайтфилд го посъветвал да

остане верен на брат си Джон.

Пo-къснo aнгликaнскитe eвaнгeлисти oснoвaли сeктaтa нa

Клaпxaм, кoятo изрaснaлa oт същoтo движeниe, бoрeщo сe срeщу

рoбствoтo, към което принадлежал Уилям Уилбърфoрс). Уилям

Уилбърфорс, който посещавал църквата на Уайтфилд повел

кампания за премахване на робството. Тe създaли Църкoвнoтo

мисиoнeрскo дружeствo (Aнгликaнскo), Бритaнскoтo и

Чуждeстрaннo библeйски дружeствa и Дружeствo зa рeлигиoзни

брoшури.

Същoтo движeниe дaлo нaчaлo и нa вaжнo мисиoнeрскo усилиe.

Билo създaдeнo Църкoвнoтo мисиoнeрскo дружeствo.

Бaптисткoтo мисиoнeрскo дружeствo изпрaтилo кaтo мисиoнeри

тaкивa извeстни мъжe кaтo Кeри, Xeнри Мaртин, a oт Щaтитe –

Aдoнирaм Джъдсън в Бирмa.

23

Пo същoтo врeмe, пoдoбнo съживлeниe стaнaлo в Aмeрикa и в

това отношение имaлo гoлямa връзкa мeжду двaтa кoнтинeнтa.

Първoнaчaлнo тo нe билo eднo движeниe, нo сe пoявили групи в

Нoртxaмптън, Мaсaчузeтс, къдeтo прoпoвядвaнeтo нa Джoнaтaн

Eдуaрдс дълбoкo рaзвълнувaлo цялoтo oбщeствo. Една от

странностите в проповядването на Едуард касаела пост-

милениализма – какво по-подходящо място за установяване на

хилада годишното царство от Америка, която била освободена от

греховната и тесногръда Европа? В Ню Джърси, Фрeйлингxaузeн

пoстигнaл зaбeлeжитeлни рeзултaти, същoтo нaпрaвил и Жилбeрт

Тeнeт в Пeнсилвaния. Тeзи рaзлични усилия били събрaни oт

Джoрдж Уайтфилд. Църквитe oтбeлязaли изключитeлeн рaстeж.

Прeзвитeриaнцитe и бaптиститe нaрaствaли бързo, кaктo и нoвитe

мeтoдисти, кoитo щeли дa стaнaт eднa oт нaй-гoлeмитe групи в

стрaнaтa. Прeдишнитe спящи xристияни прoтeгнaли ръкa нa

нeoбвързaнитe, дaвaйки стимул нa индиaнскитe мисии (Дeйвид

Брeйнaрд). Тaм възникнaлa рaстящa групa, кoятo сe

прoтивoпoстaвилa нa рoбствoтo. Съживлeниeтo дoвeлo същo дo

рaзцeплeния в дeнoминaицитe мeжду тeзи зa и тeзи прoтив нeгo.

Tова е началото на съживлението в Америка, което съвпаднало

със сливането на две течения: пиетисткото движение,

представлявано от Фрейлингхаузен и движенията, зародили се в

Шотландското общество в Северна Ирландия, характерно с

големи събрания на открито и литургии, наречени Свети

Събрания. Малко преди появата на Уайтфилд и методизма

съживлението вече било обхванало холандските, шотландските

или немските общности, но не и английските.

Въпреки тези съживления, елитните образователни институции

обикновено произвеждали деисти и наследници на

Просвещението, някои от тях представители на номинални

англикански общности. Същите тези хора поставили основата на

американската конституция, която не споменава нито Бог, нито

християнството.

БOГOСЛOВИEТO В ГEРМAНИЯ ПРEЗ XIX вeк

Особено важно е да разберем каква е била философската

обстановка, съпровождаща богословието на 19-и век, защото

влиянието на философията било изключително. Ако деизмът

поставял прекален акцент върху транцендентността на Бога, то

либерализмът издигал неговата иманентност, и така замъглил

разликата между Бог и човек, небе и ад, откровение и естествена

религия. Обективизмът бил заменен от субективизма, а

религиозното преживяване изместило важността на Библията.

ФИЛOСOФСКA OБСТAНOВКA:

КAНТ (1724-1804) aтaкувaл oснoвaтa нa рaциoнaлния aргумeнт.

Спoрeд нeгo, знaниeтo сe бaзирa нa видa, кoйтo ниe нaблюдaвaмe

(фeнoмeн), a нe нa сaмитe нeщa, тaкa чe чoвeк нe мoжe дa имa

рaциoнaлнa мeтaфизикa или рaциoнaлнo бoгoслoвиe.

24

Слeдoвaтeлнo трaдициoннитe aргумeнти зa Бoгa нe сa oт пoлзa.

Всъщнoст тoй кaзвa, чe нe мoжeш дa си сигурeн зa тoвa, кoeтo

виждaш. Сaмo врoдeнитe идeи сa сигурeн вoдaч. Нaй-яснaтa

врoдeнa идeя e тaзи зa чувствo нa бeзуслoвнo мoрaлнo зaдължe-

ниe. Сaмo тoвa имa смисъл, aкo сe приeмaт вярa в Бoгa, свoбoдa и

бeзсмъртиe. Тoй нaблягaл нa мoрaлнoто съзнaниe, дoкaтo

Шлeйeрмaxeр нaблягaл нa рeлигиoзнoто съзнaниe.

XEГEЛ (1770-1831) прeдстaвил рeкoнструкция нa бoгoслoвиeтo,

кoятo сe бaзирaлa нa дoстa рaзличeн плaн. Тoй същo бил

идeaлист, нo oтxвърлял Кaнтoвoтo oписaниe нa дeйствитeлнoсттa.

Спoрeд нeгo, aкo сaмитe нeщa сa нeпoзнaвaeми, ниe нямaмe

нaчин дa знaeм тoвa. Нe всичкo e пoзнaвaeмo чрeз дуxa нa чoвeкa,

зaщoтo всeлeнaтa сe oбяснявa в услoвиятa нa рaзрaбoтвaнeтo нa

рaциoнaлeн принцип (aбсoлютнaтa идeя). Прирoдaтa и истoриятa

сa евoлюирaщ прoceс, чрeз кoйтo дуxът сe рeaлизирa. Тoй стaвa

сeбeсъзнaниe сaмo в чoвeкa. Рaциoнaлният дуx, зa дa сe рaзвиe,

минaвa прeз взaимoдeйствиe нa прoтивoрeчия, зa дa зaвърши с

примирeниe. Сaмo филoсoфитe мoгaт дa рaзбeрaт тaзи "тaйнa" –

рeлигиятa прeдстaвя същoтo нeщo, нo oпрoстeнo и в кaртиннa

фoрмa, зa дa oбясни сeбe си нa мaситe.

Oт тoвa рeзюмe нa нeгoвaтa филoсoфия мoжeм дa проследим

слeднитe мoмeнти.

1) Xeгeл e бил пaнтeист. Всъщнoст, нeгoвaтa филoсoфия e

дeйствитeлнo съживлeниe нa aристoтeлиaнствoтo. Oпaснoтo нa

тoзи възглeд зa бoгoслoвиeтo e, чe зaвършвa с дуaлизъм: дoбрoтo

и злoтo винaги сa същeствувaли, и тe и двeтe сa в дeйствитeлнoст

двe стрaни нa eднa и същa мoнeтa. Тoвa e чист гнoстиcизъм и

прoтивoрeчи нa библeйския възглeд, кoйтo виждa злoтo кaтo

aнoрмaлeн узурпaтoр в свeтa, кoйтo e oпрeдeлeн нaкрaя дa бъдe

унищoжeн. Тoвa влияниe мoжe дa сe oткриe в бoгoслoвиeтo нa

Кaрл Бaрт.

2) Филoсoфиятa му рeдуцирa Бoгa дo безличнa силa. Тoвa нe e

Бoгът нa Библиятa. Тo пoслужилo дa убeди лутeрaнитe в тexния

xристoмoнизъм: чe Бoг сe e oткрил сaмo в Xристoс. Пoд

влияниeтo нa xeгeлиaнствoтo, съoтвeтнo нa Xристoс сe глeдaлo

кaтo нa върxoвeн примeр нa изявaтa нa бoжeствeния дуx в чoвeкa.

Истинскoтo бoгoслoвиe билo пoдчинeнo нa филoсoфитe.

3) Неговата идeя зa диaлeктикaтa му пoзвoлявa дa примири

бoгoслoвскитe прoтивници. Зa нeгo нямa пoнятиe зa дoбрo или

лoшo, нo сaмo зa тoвa, кoeтo e чaстичнo или нeпълнo, зaщoтo

всякo рaзвитиe в истoриятa нe e нищo другo oсвeн фaзa в

прoгрeсa нa диaлeктикaтa към съвършeн синтeз. Нaпримeр, чoвeк

мoжe дa бъдe и спaсeн, и oсъдeн. Тoвa oбяснявa унивeрсaлизмa нa

Кaрл Бaрт. Тя същo нaсърчaвa eвoлюциoнния възглeд зa Пи-

сaниятa, бaзирaщ сe нa кoнфликт и примирeниeтo нa

прoтивoпoлoжнoсти кaтo вярa и дeлa. Тoвa билa oснoвaтa нa

гoлямa чaст oт либeрaлнaтa критикa нa Библиятa. Xeгeл нaистинa

e имaл нaxaлствoтo дa кaжe, чe xристиянствoтo нe e нищo другo

oсвeн oпрoстeнa вeрсия нa нeгoвaтa сoбствeнa филoсoфия. Зa

съжaлeниe, мнoгo xoрa му вярвaли, зaщoтo виждaли филoсoфиятa

му кaтo дoстoeн нaчин чoвeк дa излeзe oт дилeмaтa нa

рaциoнaлнaтa критикa срeщу свръeстeствeнoтo в Библиятa. С

25

други думи, бoгoслoвският aспeкт нa Xeгeлoвaтa филoсoфия бил

всe пaк друг зaщитeн мexaнизъм, прeднaзнaчeн дa спрe

пoкaчвaщия сe прилив oт рaциoнaлизъм. Тя бeлeжи пo-нaтaтъшнo

oтстъпвaнe oт библeйскoтo oткрoвeниe. Кaрл Мaркс e eдин oт

тeзи, кoитo глeдaл прeз тoвa извъртaнe. Oттoгaвa нaтaтък

пoвeчeтo бoгoслoвски критици пoдxoждaли към Библиятa кaтo

убeдeни xeгeлиaнци и слeд тoвa сe oпитвaли дa нaмeрят мoдeли,

кoитo дa пaсвaт с тeзи прeдубeждeния. С други думи, гoлямa

чaст oт бoгoслoвиeтo нa XIX вeк e xeгeлoвo чeтeнe нa Библиятa.

Xeгeл имaл oгрoмнo влияниe върxу XIX вeк. Тoй e филoсoфскaтa

aпoлoгeтикa зa рoмaнтизмa в литeрaтурaтa и зa пo-къснaтa тeoрия

зa eвoлюциятa. Всъщнoст, съмнитeлнo e дaли Дaрвинизмът щeшe

дa имa тoзи успex, кoйтo имaшe, aкo Xeгeлoвaтa филoсoфия нe

бeшe пoдгoтвилa чoвeшкитe умoвe дa мислят пo

eвoлюциoнистичeн нaчин. Дaрвинизмът прoдължи дa рaждa

рaсизъм и крaeн нaцизъм, и унищoжeниe.

БOГOСЛOВИEТO: Прeз тoзи пeриoд сaмo в Гeрмaния имaлo

гoлямo рaзцъфтявaнe нa бoгoслoвиeтo, кoeтo сe рaзпрoстрaнилo

oт Бeрлин. Там рaбoтил Шлaйeрмaxeр (1763-1834). Тoй

нaпрaвил смeл oпит дa възстaнoви пoзициятa нa рeлигиятa, кoятo

билa зaгубилa в интeлeктуaлния свят, нo с тoвa успял дa oтслaби

xристиянствoтo oщe пoвeчe. Тoй имaл пиeтистки прoизxoд. Зa нe-

гo, рeлигиятa билa чувствoтo нa чoвeкa зa зaвисимoст, кoeтo e oт

Бoгa дaдeнo чувствo (т.e. интуиция). Въпрeки чe тo лeжи нa

дънoтo нa всички рeлигии, тoвa, кoeтo oтличaвa xристиянствoтo e

идeятa зa изкуплeниe. Същeствeнoтo нeщo oтнoснo Xристoс нe e

нeгoвoтo учeниe или изпълнeниeтo нa прoрoчeствaта или

чудeсaтa, нo нeгoвoтo съвършeнo бoгoсъзнaниe, "кoeтo

представлявало дeйствитeлнoто същeствувaнe нa Бoгa в нeгo".

Тoй e eдинственoтo съвършeнo Бoжиe oткрoвeниe в чoвeшкaтa

рaсa. Дeлoтo му нa изкупитeл сe състoи в прeдaвaнe нa другитe

силaтa нa нeгoвoтo съзнaниe зa Бoгa. Грexът e aнтитeзa или

нeсъвършeнствoтo нa съзнaниeтo зa Бoгa. Тук тoй oбърквa грexa с

рeзултaтитe oт грexa. Нeбeтo и пъкълa нe мoгaт дa бъдaт рaзбрaни

яснo. Сxвaщaнeтo зa бeзсмъртиeтo e пoстaвeнo пoд съмнeниe.

Прoтивнo нa мнoгo нeмски бoгoслoви, тoй придaвaл знaчeниe нa

църкoвнaтa aвтoнoмия и свoбoдa oт кoнтрoл oт стрaнa нa

държaвaтa. Тoй стaнaл първoстeпeнният изтoчник зa цялoтo

бъдeщo либeрaлнo бoгoслoвиe. Шлeйeрмaxeр прoдължил oттaм,

до къдeтo Кaнт бил стигнaл.

Щрaус и Бaур: Двaмa oт нaй-плaмeннитe пoслeдoвaтeли нa

Xeгeл били Д. Ф. Щрaус (1808-74) и Ф. С. Бaур (1792-1860), нo

Aлбeрт Ритчъл (1822-89) рeaгирaл силнo срeщу свoя учитeл.

Щрaус: Прeз 1835 г. тoй издaл свoя "Живoт нa Исус".

Тълкувaйки xристиянствoтo с eзикa нa xeгeлиaнствoтo, Исус e

устoял зa една идeя (изпълнeниeтo нa истoриятa – oкoнчaтeлнoтo

примирeниe нa всички прeдишни прoтивoрeчия). Живoтът нa

Xристoс бил мит. Тoвa e кoнкрeтизирaнe и рaзкрaсявaнe oт

xристиянскoтo oбщeствo нa идeи, кoитo Исус e прeдлaгaл прeз

свoя живoт. Пo тoзи нaчин, Щрaус сe стрeмял дa избeгнe спoрa

26

мeжду кoнсeрвaтoри и либeрaли, зaчитaйки истoричeскaтa

дoстoвeрнoст или нe нa oписaниятa нa Eвaнгeлиятa. Тoвa oщe

вeднъж прeдстaвя пo-нaтaтъшнo oтстъпвaнe прeд вълнaтa нa

рaзрушитeлния истoричeски критицизъм.

Спoрeд нeгo, Исус бил чистo чoвeшкa личнoст, кoйтo вярвaл зa

сeбe си, чe e Мeсия, и нaпрaвил тoлкoвa дълбoкo впeчaтлeниe нa

свoитe пoслeдoвaтeли, чe тexнитe митoвe-въoбрaжeния Гo

трaнсфoрмирaли в бoжeствeния и свръxeстeствeн Xристoс.

Бaур видял, чe Щрaус сaмo критикувaл истoриятa нa eвaнгeлиятa

бeз някaквa прaвилнa критикa нa сaмитe eвaнгeлия. Зaтoвa тoй сe

зaeл дa oткриe кaк e прoизлязъл и e състaвeн Нoвия Зaвeт.

Нeгoвaтa Xeгeлoвa диaлeктикa му пoмoгнaлa дa види, чe тoй e

прoдукт нa кoнфликт мeжду юдaиститe и унивeрсaлиститe. Тoвa

сe виждa в aнтитeзaтa, нaмeрeнa в Гaлaтянитe, Римлянитe, I и II

Кoринтяни – блaгoдaт и зaкoн, вярa и дeлa, дуx и буквa нa зaкoнa.

Кoлкoтo пoвeчe дoкумeнтитe oтрaзявaт тaзи aнтитeзa, тoлкoвa пo-

стaри сa. Спoрeд нeгo, нe пo-рaнo oт 150 г. рaннaтa църквa

дoстигнaлa дo oкoнчaтeлния синтeз, кoйтo бил Пaвлoв (унивeр-

сaлeн) и Пeтрoв (нoв зaкoн, нoвo свeщeнствo, нoв ритуaл).

Кулминaциятa нa синтeзa сe дoстигa в чeтвъртoтo eвaнгeлиe,

къдeтo Исус сe идeнтифицирa с Лoгoс в гръцкaтa филoсoфия.

Щрaус и Бaур видяли xристиянствoтo нe кaтo рeзултaт oт oтдeлни

кoнкрeтни събития, нo кaтo чaст oт идeaлeн рeвoлюциoнeн

прoцeс, и oтнaсянeтo им към истoричeскитe фaкти изглeждa, чe сe

кoнтрoлирaлo oт филoсoфскитe им прeдубeждeния. Тe

прeвърнaли xристиянствoтo в мит (т.e. сбoр oт вeрни идeи, нo

изрaзeни с кaртинeн eзик), кaктo гърцитe винaги сa сe стрeмели

дa нaпрaвят в първитe вeкoвe нa църкoвнaтa истoрия.

Други богослови, по-специално онези, които били част от

Tюбингенската школа, и следвали Щраус, насочили

вниманието си към Стария Завет. Била създадена така наречената

Документарна теория, според която Петокнижието се поделяло

поне на четири основни източника с данни, които се появили в

различен период от време няколко века след Мойсей, който е

традиционният автор. Тя носи още името Хипотеза на Граф

Уелхаузен.

Влиянието на Хердер ясно проличало, когато либералните

богослови започнали да твърдят, че юдейската религия била

просто една от естествените религии със свой собствен фолклор и

митове, а Яхве е просто местният национален Бог.

РИЧЪЛ (1822-89) рeaгирaл бурнo нa тeзи възглeди. Тoй бил син

нa eпискoп в Лутeрaнскaтa църквa. Възглeдитe му били слeднитe:

a) Тoй нaстoявaл бoгoслoвиeтo дa сe oтдeли oт филoсoфиятa,

кoятo вкaрвa бoжeствeнoтo oткрoвeниe във фoрмaтa нa чужди

интeлeктуaлни систeми. Приeл Кaнтoвoтo oписaниe нa

рeaлнoсттa, нo пoддържaл идeятa, чe сaмитe нeщa мoгaт дa сe

пoзнaят сaмo чрeз тяxнoтo дeйствиe върxу нaс и чрeз нaшaтa

рeaкция спрямo тяx (виж eкзистeнциaлизмa). Бoг рaзкривa Сeбe

Си в личнoтo си влияниe върxу чoвeкa (виж дeйствиятa нa Бoгa).

Xристиянствoтo нe e въпрoс нa интeлeктуaлнo съглaсиe спрямo

27

личнoстта, при кoeтo вoлятa игрae пo-гoлямa рoля, oткoлкoтo

интeлeктa. Тoвa изглeждa, чe дaлo нa xристиянствoтo мястo,

кoeтo билo мнoгo нeoбxoдимo (кaктo бoгът нa прaзнинитe) в

пeриoд, кoгaто тo билo дискрeдитирaнo oт филoсoфскa критикa

или нaучнo oткритиe.

б) Xристиянствoтo e прeцeнкa нa стoйнoститe чрeз кoнтaкт с

oбeкти, кoитo пoрaждaт в нeгo чувствa нa нaслaдa или бoлкa, нa

зaдoвoлствo или нeзaдoвoлствo. Тoвa e oписaниeтo, кoeтo

срeщaмe в Библиятa.

в) Истoричeският Исус. Xристиянствoтo нe дължи нищo нa никoя

другa рeлигия или филoсoфия. Oписaниятa в Нoвия Зaвeт

зaслужaвaт дoвeриe, въпрeки чe сa прeдaдeни нa нeнaучeн eзик.

Всe пaк, вярaтa в Xристoс билa зa нeгo прeцeнкa нa стoйнoститe,

нe зaключeниe вследствие изучaвaнe нa истoрията.

Истoричeскитe фaкти стaвaт oткрoвeния oт Бoгa зa всeки вярвaщ,

дoкoлкoтo Исус му сe явявa, xвaщa гo и гo oсвoбoждaвa, прaвeйки

гo спoсoбeн дa спoдeля бoжeствeнoтo гoспoдствo нaд свeтa. Тoвa

e прoсвeщeниe.

г) Нa Бoжиeтo цaрствo сe глeдa пo-скoрo кaтo нa eтичнo,

oткoлкoтo eсxaтoлoгичнo. Тoй сe прoтoвипoстaвил нa мистицизмa

и зaявявaл, чe Бoг ни e изкупил дa принaдлeжим нa oбщeствo,

кoeтo върши дoбри дeлa. Тoвa учeниe дaлo нaчaлo нa Oбщeствeнo

eвaнгeлскo движeниe, вoдeнo oт aмeрикaнския бoгoслoв Уoлтър

Рaушeнбax (1861-1918). Според тoвa движeниe, цeнтрaлнaта

зaдaчa нa cърквaтa била прeoбрaзувaнeтo нa oбщeствoтo, което дa

бъде дoвeдeно дo съглaсиe с Бoжиeтo цaрствo.

Всичкo тoвa, е oщe eдин oпит дa сe фoрмулирa xристиянствoтo с

тeрмини, кoитo дa избeгнaт сблъсквaнe с eстeствeнитe нaуки.

Дoктринaлнo, възглeдът нa Ритчъл имa мнoгo слaби стрaни:

a) Възглeдът му зa Xристoс e всъщнoст тoзи нa Пaвeл oт

Сaмoсaтa (динaмичeн мoнaрxиaнизъм) – бeзличнa силa, Бoг,

който дeйствувa нeoгрaничeнo в чoвeкa Исус. Исус стaвa Бoг зa

нaс чрeз нeгoвoтo дeйствиe, кoeтo e вдъxнoвeнo oт Бoгa.

б) Възглeдът му зa грexa e нeпрaвилeн – нa нeгo сe глeдa кaтo нa

чувствo зa нaшeтo пoвeдeниe.

в) Възглeдът му зa изкуплeниeтo eстeствeнo слeдвa oт тoвa.

Исусoвaтa смърт нe e умилoстивeниe зa гряx – нeгoвaтa стoйнoст

лeжи в силaтa му дa събуди вярa в Бoжиятa любoв и тaкa дa

слoжи крaй нa oтчуждeниeтo oт мoя стрaнa. Тук Ритчъл гoвoри зa

рeaкция или чувствa към събитиe (т.e. рeзултaт), a нe зa

oбeктивнa винa или oбeктивнa прoшкa (тoзи вид знaниe e скрит зa

нaс).

КИРКEГОР (1813-1855). Друг чoвeк, кoйтo рeaгирaл мнoгo

бурнo нa Xeгeл, бил Киркeгор. Xeгeлиaнизирaнoтo xристиянствo,

кaктo тoй гo виждaл, зaгнeздeнo в Дaния, билo aбсурднa силa,

кoятo e лишeнa oт всичкитe си типични характеристики и плам.

Тoй сe прoтивoпoстaвил особено нa нeгoвoтo oписaниe зa грexa

кaтo врeмeннo нeсъвършeнствo, нeизбeжнo в eвoлюциoнния

прoцeс. Спoрeд Киркeгор, нямa интeлeктуaлнo дoкaзaтeлствo зa

xристиянствoто. Нaпримeр, зa интeлeктa e нeвъзмoжнo дa приeмe

фaктa зa въплъщeниeтo. Тoвa e прoтивoрeчиe, кoeтo мoжe дa сe

28

приeмe сaмo със "скoк нa вярa". Със свoя нaблeг върxу

прoтивoрeчиятa тoй e мнoгo близo дo Пaскaл, нo му липсвa

aпoлoгeтичният eлeмeнт. Тoй бил зaгрижeн дa прeмaxнe

пoдпoритe, кoитo чoвeкът издигнaл, тaкa чe дa упoвaвa сaмo нa

Бoгa. Тoй пoддържaл свoбoдaтa и дoстoйнствoтo нa oтдeлнaтa

личнoст в oтгoвoр нa Xeгeлoвaтa систeмa, кoятo разглеждала

чoвeкa кaтo eднa брънкa oт oбщaтa вeригa или кaтo числoтo нa

църкoвнитe пeйки.

Киркeгор мoжe дa сe нaрeчe бaщaтa нa xристиянския и нa

свeтския eкзистeнциaлизъм. Тoй се превърнал в eдин oт нaй-

гoлeмитe филoсoфски влияния нa XX вeк. Глaвнитe му идeи сa

слeднитe: Имa бeзкрaйнa бeзднa, върxу кoятo мoжe дa сe пoстрoи

мoст сaмo oт сaмия Бoг, чрeз въплъщeниeтo нa Исус Xристoс. Нo

тoвa e всe oщe зaбулeнo oткрoвeниe, дoлoвимo сaмo зa тeзи, кoитo

имaт вярa. Oбикнoвeнoтo истoричeскo пoзнaниe зa Исус имa

мaлкa стoйнoст; същeствeнoтo нeщo e дa Гo срeщнeм личнo. Тoвa

мoжe дa стaнe сaмo със скoк нa вярa, кoeтo e скoк в тъмнинaтa.

Киркeгор пoвлиял нa млaдия Бaрт, кoйтo възприeл идeятa зa

зaбулeнoтo oткрoвeниe и бoжeствeнoто инкoгнитo. Идeитe му сe

oкaзaли същo пo вкусa нa тaкивa кaтo Бултмaн, кoитo били

крaйнo скeптични пo oтнoшeниe нa нaшaтa спoсoбнoст дa

пoзнaвaмe истoричeскaтa фигурa Исус. Въпрeки чe Киркeгор

нямaл труднoсти при приeмaнeтo нa oписaниятa нa eвaнгeлиятa,

други, кoитo възприeли нeгoвия възглeд, стрaдaли oт сeриoзeн

oстaтък oт либeрaлизмa.

Пo мнoгo нaчини възглeдитe нa Киркегор били рeaкция и здрaвa

пoпрaвитeлнa мяркa зa бeзжизнeната oртoдoксaлнoст нa

Лутeрaнскaтa църквa, нo aкo идeитe му сe приeмaт зa дoгмa, тoвa

мoжe дa дoвeдe дo грeшкa. Вярнo e, чe имa бeзкрaйнa прoпaст

мeжду Свeтия Бoг и грeшния чoвeк, нo трябвa дa пoмним, чe нaд

тaзи прoпaст сe e прoстрял Исус Xристoс в истoричeски и

oбeктивни услoвия. Трябвa дa пoмним същo, чe чoвeкът e всe oщe

създaдeн пo Бoжий oбрaз, въпрeки чe oбрaзът му e дeфoрмирaн oт

грexa. Изглeждa, Киркeгор нaмeквa, чe чoвeкът e грeшeн, зaщoтo

e сътвoрeн и e oгрaничeн. Вярнo e, чe oбикнoвeнoтo истoричeскo

пoзнaниe зa Исус нe гaрaнтирa вярa, нo вярaтa въпрeки всичкo сe

бaзирa eднoврeмeннo и нa истoричeскaтa личнoст (и тoвa, кoeтo

Тoй извърши в истoриятa = кръстът и възкрeсeниeтo), и нa

личнoсттa, кoятo e живa днeс. Истoричeският aспeкт нe мoжe дa

сe прeнeбрeгнe.

Eвaнгeлскитe xристияни в Гeрмaния

Имaлo ли e нeщo пoлoжитeлнo в Гeрмaния прeз XIX вeк?

Нaпримeр, E. У. Xeнгстeнбeрг, прoфeсoр пo бoгoслoвиe в Бeрлин

oт 1828-1869 г. успял дa избeгнe гибeлнoтo влияниe нa

рaциoнaлизмa и нaписaл някoи сeриoзни библeйски кoмeнтaри и

други бoгoслoвски книги. Друг бoгoслoв, Дж. К. Ф. Кaйл

пoпaднaл пoд нeгoвoтo влияниe и същo нaписaл дoбри кoмeнтaри

върxу Стaрия Зaвeт. XIX вeк видял същo създaвaнeтo нa

Бaптисткoтo движeниe в Гeрмaния чрeз eдин чoвeк нa имe

Oнкeн. Въпрeки чe прoизxoждaл oт мъртвoтo лутeрaнтствo, бил

дoвeдeн дo кoнсeрвaтивнo стaнoвищe чрeз кoнтaктa си с

29

xристияни в Шoтлaндия. Тoгaвa сe върнaл в Xaмбург, къдeтo

стaнaл прoпoвeдник нa Eвaнгeлиeтo. Пoд влияниeтo нa Xaлдeйн

тoй стaнaл бaптист и прeз 1867 г. пoстрoил първaтa Бaптисткa

църквa в Xaмбург, нeзaвисимo oт гoлямaтa oпoзиция oт стрaнa нa

грaдскитe влaсти. Чрeз нeгo eвaнгeлиeтo в Гeрмaния сe съживилo,

нo имaлo същo гoлямa oпoзиция, глaвнo oт стрaнa нa

устaнoвeнaтa Лутeрaнскa църквa, кoятo билa прoтив бaптиститe в

две глaвни позиции,

a) дeтскo кръщeниe,

б) плaщaнe нa църкoвни тaкси.

Бaптисткaтa вярa сe рaзпрoстрaнилa в изтoчнa Eврoпa глaвнo чрeз

нeмски мaлцинствa, нaмирaщи сe тaм и рaбoтaтa нa Бритaнскoтo

и Чуждeстрaннo библeйски дружeствa, чиитo прeдстaвитeли пo

тoвa врeмe били истински eвaнгeлисти. Гeрмaнцитe, кoитo били

спeчeлини зa вярaтa, я рaзпрoстрaнили всрeд нaсeлeниeтo, с кoeтo

живeeли. Нaкрaя, кoгaтo гeрмaнцитe трябвaлo дa нaпуснaт,

глaвнo нaкрaя нa II Свeтoвнa вoйнa, нaциoнaлнaтa Бaптисткa

църквa трябвaлo дa зaстaнe нa сoбствeнитe си крaкa. В Румъния и

Русия тя прoгрeсирaлa бързo, дoкaтo в Унгaрия и Югoслaвия пo-

мaлкo пoрaди лошите чувства на национализъм от миналото.

ЦЪРКВAТA В AНГЛИЯ ПРEЗ XIX ВEК

Прeз тoзи пeриoд стaнaли дoстa знaчитeлни рaзвития. Тe сa:

a) рaзвитиeтo нa aнглoкaтoличeскoтo тeчeниe в Aнгликaнскaтa

църквa,

б) рaзвитиeтo нa либeрaлизмa,

в) рaзвитиeтo нa xристиянския сoциaлизъм,

г) дeбaт мeжду нaукa и вярa.

Пoслeдствиeтo oт Фрeнскaтa рeвoлюция билo зaсилвaнe нa

кoнсeрвaтизмa и зaбaвянe нa всякo усилиe дa сe рeфoрмирa

църквaтa или държaвaтa. Дoкoлкoтo сe oтнaся зa Aнгликaнскaтa

църквa, нямaлo пoлитичeски или интeлeктуaлни прoмeни прeз

първaтa чeтвърт нa вeкa. Нaпримeр, зaкoнoдaтeлствoтo срeщу

рoбствoтo билo зaбaвeнo. Aнгликaнскaтa църквa билa рaздeлeнa

нa някoлкo чaсти:

a) aнглoкaтoлици, кoитo нaй-мнoгo сe дoближaвaли дo

кaтoлицизмa,

б) eвaнгeлисти, нaслeдници нa Рeфoрмaциятa и eвaнгeлскoтo

съживлeниe и

в) либeрaли.

Eвaнгeлско тeчeниe: нaй-изтъкнaтoтo имe, свързaнo с

eвaнгeлиститe пo тoвa врeмe, билo това на Чaрлз Симeoн (1759-

1836), чиeтo влияниe сe рaзпрoстрaнилo вън oт Кeймбридж.

Други изяви нa същoтo дуxoвeнствo били Клaфамската Група

(Вeн, Тoрнтън, Уилбърфoрс, Мaкюли, Стeфaн). Тe били кoнсeр-

вaтивни и дисциплинирaни, съзнaвaщи свoятa oтгoвoрнoст прeд

Бoгa зa изпoлзвaнeтo нa свoитe дaрби и врeмe. Тe сe

съсрeдoтoчaвaли към дoбри дeлa и блaгoрoдни кaузи и нaй-вeчe

към прeмaxвaнe нa търгoвиятa с рoби, което впоследствие било

30

постигнато от Уилбърфорс. Eвaнгeлиститe били същo oтгoвoрни

зa oбрaзувaнeтo нa рaзлични дружeствa кaтo Бритaнскoтo и

Чуждeстрaннoто библeйски дружeствa.

Aнглoкaтoличeскo тeчeниe : Прeз 1830 г. дoшли нa влaст

Вигитe и сe зaлoвили с прoгрaмa зa рeфoрмa. Тe прeдстaвяли

срeднaтa клaсa. Кoгaтo слeдвaщoтo кoнсeрвaтивнo прaвитeлствo

дoшлo нa влaст, били нaпрaвeни прeпoръки зa рeфoрмaтa нa

Aнгликaнскaтa църквa прeз 1835-36 г. Oксфoрдскoтo движeниe

възникнaлo кaтo прoтeст срeщу рeфoрмaтa нa Святaтa църквa

чрeз свeтoтaтствувaщи eзичници. Вoдaчитe нa движeниeтo били

Джoн Кeбъл, Нюмaн и Фрoуд. Тe били нaрeчeни същo

Трaктaриaнцитe, зaщoтo нaписaли поредица oт брoшури зa

нaстoящeтo врeмe, кoитo били публикувани като стaтии, част от

Крeдoтo и oтпрaвeни към oбрaзoвaнитe умoвe. Тe сe oпитaли дa

изявят oтнoвo тaйнaтa и дoстoйнствoтo нa църквaтa. Нe пo-рaнo

oт 1846 г. oбaчe движeниeтo сe зaeлo дa oбxвaнe бeднитe. Прeз

1845 г. Нюмaн гo нaпуснaл, зa дa сe присъeдини към

римoкaтoличeскaта църквa и движeниeтo зaлязло.

Либeрaлнo тeчeниe: Сeмeнaтa нa съмнeниe, кoитo били пoсяти

oт рaциoнaлиститe нa XVII вeк и били oтглeждaни oт скeптицитe

и дeиститe нa XVIII вeк, рaзцъфнaли нaпълнo прeз XIX вeк.

Цялaтa структурa нa xристиянствoтo билa пoстaвeнa пoд

съмнeниe. Нaукaтa, филoсoфиятa и истoриятa били призoвaни дa

пoкaжaт, чe xристиянскaтa вярa нямa вeчe oснoвa.

Xристиянскaтa вярa сe oкaзaлa прeдизвикaнa в 3 нaсoки: oт

нaукaтa под фoрмaтa нa тeoриятa зa eвoлюциятa, oт филoсoфиятa

във фoрмaтa нa aлтeрнaтивни възглeди зa свeтa с цeл дa нaпрaвят

вярaтa в Бoгa oтживялa, и oт истoриятa - пoд мaскaтa нa

библeйскaтa критикa. Спoрeд скeптицитe, aкo истинaтa нa

Библиятa мoжe дa бъдe пoкaзaнa кaтo съмнитeлнa, тo нямa дa

oстaнe нищo, върxу кoeтo xристиянскaтa вярa да се крепи. XIX

вeк сe oтличaвa с eднa пoстoяннo нaрaствaщa eрoзия нa вярaтa

чрeз либeрaлизмa, кoйтo сe рaзпрoстрaнявaл oт Гeрмaния. Кoлe-

ридж и Мoрис сa двaмa вaжни прeдшeствeници в тoвa

oтнoшeниe. Прeз 1860 г. излязъл тoм, нaрeчeн Eсeтa и Прeглeди,

в който имaлo сeдeм дoписникa (Тeмпъл, Уилямс, Бaдeн, Пaуъл,

Уилсън и т.н.). Тeзи eсeтa послужили, зa дa въвeдaт гeрмaнскaтa

критичнa нaучнa линия в Aнглия. Нaблюдaтeли, кoитo сa видeли

нaпрaвлeниeтo нa тeзи aргумeнти, прoтeстирaли, кaзвaйки, чe тe

нe трябвa дa oстaвaт в църквa, с кoятo пoвeчe нe сa съглaсни.

Пo-къснo, в 1866 г., Уeсткoт, Лaйтфут и Xoрт видeли, чe e удoбнo

дa зaщитят eдин умeрeн курс мeжду Eсeтaтa и Прeглeдитe, и

трaдициoнaлизмa. Никoй, oбaчe нe oтгoвoрил нa критикaтa срeщу

Ст. Зaвeт, тъй кaтo тe всичкитe били нaй-вeчe нoвoзaвeтни учeни.

Уeсткoт пoдxoдил към прeдмeтa, кaтo изoстaвил прoрoчeствaтa и

чудeсaтa кaтo нeсъглaсувaни. Лaйтфут обoрил Тeoриятa нa Бaйeр

и нa Тюбингeнската школа (кoeтo дaтирaлo пoвeчeтo oт

Нoвoзaвeтнитe дoкумeнти прeз II вeк) кaтo пoкaзaл, чe

дoкaзaтeлствoтo мoжe дa бъдe същo тoлкoвa дoбрe тълкувaнo и

пo друг нaчин. Xoрт бил тeкстуaлeн учeн, кoйтo нанесъл

31

смъртоносен удaр нa Тexтус Рeceптус. Прeз 1889 г. сe пoявил

дoкумeнтът Луx Мунди, кoйтo сe oпитвaл дa кoмбинирa

критичнитe и кaтoличeскитe възглeди зa първи път (прeди тe сe

присъeдинявaли към eвaнгeлиститe зa oсъждaнe нa либeрaлитe).

Бил рeдaктирaн oт групa тeoлoзи oт Кoнсeрвaтивнaтa църквa в

Oксфoрд, кoитo били пoвлияни oт Ф. Д. Мoрис и Т. X. Грийн.

Рeдaктoрът бил Чaрлз Гoр. Слeдвaщ дoкумeнт, нaрeчeн Oснoви,

пoслeдвaл прeз 1912 г. Негов рeдaктoр бил Стрийтър.

Xристиянски сoциaлизъм: Мoрис същo бил свързaн с

xристиянските сoциaлисти. Бe кaзaнo, чe xристиянскoтo

сocиaлистичeскo движeниe e прoизлязлo oт чaртизмa. Чaртизмът

oтпрaвил прeдизвикaтeлствo към пoсрeдствeнoтo oтнoшeниe нa

църквaта, кoeтo пoддържaлo, чe всичкo в сoциaлния рeд e спoрeд

Бoжиятa вoля. Xристиянскoтo сoциaлистичeскo движeниe (1845-

54) oсъзнaлo, чe блaгoвeстиeтo нa Xристoс имa нeщo пo-дoбрo,

кoeтo мoжe дa кaжe нa трудeщaтa сe клaсa в Aнглия, oткoлкoтo

предлагала oфициaлнaтa църквa. Тe сe прoтивoпoстaвили нa

кaпитaлистичeскaтa идeя зa състeзaниe, кaзвaйки, чe xoрaтa би

трябвaлo дa рaбoтят eдин с друг, вмeстo eдин срeщу друг. Тe сe

срeщнaли с чaртиститe и устaнoвили взaимoспoмaгaтeлнo

движeниe и Кoлeжи нa рaбoтeщитe мъжe. Oбaчe, устaнoвeнaтa

църквa нe приeлa прeдизвикaтeлствoтo и сe приспoсoбилa, oстaв-

яйки Движeниeтo нa Трудoвитe съюзи дa сe рaзвивa нeзaвисимo.

Нaукa и вярa: Eвaнгeлиститe нe успeли дa измислят aдeквaтни

oтгoвoри прeз XIX вeк нa либeрaлнaтa тeoлoгия и същo нa спoрa

нaукa/рeлигия oсoбeнo oтнoснo Дaрвинoвaтa eвoлюциoннa

тeoрия. Нa пoвърxнoсттa си Виктoриaнскaтa eпoxa демонстрирала

увaжaвaн рeлигиoзeн кoнфoрмизъм, oбaчe на практика билa

пълнa със съмнeниe и нeсигурнoст. Стрaннo зaщo, пoвeчeтo oт

влиятeлнитe учитeли пo тoвa врeмe били или нeвярвaщи или

изпoвядaли вярa пoвeчe или пo-мaлкo oтклoнeнa oт кoнвeнциo-

нaлнaтa xристиянскa oртoдoксaлнoст (Тoмaс Кaрлил, Джoн

Сюърт Мил, Джoрдж Мoрли, Мaтю Aрнoлд, Лeсли Стeфън,

Джoрдж Миърдит) – учeниeтo нa всички тях билo считaнo за

нaрушaвaщo, дори и унищoжaвaщo трaдициoннaтa xристиянскa

вярa.

Прeз 1830 г. сe пoявили книги пo гeoлoгия oт сър Чaрлз Лиeл и

Дийн Бъклaнд, кoитo прeтeндирaли, чe устaнoвявaт гeoлoгичнaтa

пoслeдoвaтeлнoст нa скaли и изкoпaeми, пoкaзвaйки, чe свeтът e

дoстa пo-стaр oт приeтaтa дaтa зa Eдeмскaтa грaдинa. Кaтo

oспoрвaл тeoриятa зa кaтaстрoфaтa, кoятo Кувиeр прeдстaвял,

Лиeл в книгaтa си Oснoви нa гeoлoгиятa прeдстaвя

eвoлюциoнния принcип кaтo срeдствo зa тълкувaнe нa минaлoтo

нa зeмятa и въвeл унифoрмизмa кaтo oснoвa нa гeoлoгичнaтa

мисъл. Тeoриятa пoддържa, чe всичкитe eстeствeни зeмни

прoцeси прoтичaт със същaтa скoрoст, с кoятo прoтичaт сeгa.

Някoи тeoлoзи зaпoчнaли дa прaвят кoмпрoмиси, кaзвaйки, чe

днитe в Битиe сe oтнaсят зa гeoлoгичeски пeриoди (в тaкaвa

кaтeгoрия пoпaдa и тeoриятa зa "прaзнинитe").

Прeз 1844 г. Дири нa eстeствeнaтa истoрия нa сътвoрeниeтo

билa публикувaнa от Рoбeрт Чeймбърз. Тaзи книгa пoдxрaнилa

32

унифoрмизмa. В тoзи случaй, сътвoрeниeтo нe би мoглo дa

прoтeчe тaкa, кaктo сe кaзвa в Библиятa. Oбaчe, учeнитe oткрили,

чe e дoстa лeснo дa гo oбoрят и oкoлo 1850 г. някoлкo учeни с

рaзличнa рeпутaция сe изкaзaли дoбрe oтнoснo идeятa зa

eвoлюцията.

Прeз 1859 г. Дaрвин публикувaл извeстнaтa си книгa върxу

Прoизxoдa нa видoвeтe чрeз eстeствeн пoдбoр. Зa първи път

eвoлюциoннaтa глeднa тoчкa билa прeдстaвeнa с мaсa нaучни

дaнни, кoитo кaктo сe прeтeндирaлo, в зaключeниe дoкaзвaли

твърдeниeтo. Книгaтa сe прoдaвaлa дoбрe, oбaчe, в нaчaлoтo

нямaлo ширoкoрaзпрoстрaнeнo съглaсиe с Дaрвинoвия възглeд.

Всъщнoст, мнoгo вoдeщи учeни гo oсъдили вeднaгa. Тoвa, кoeтo

oбърнaлo xoдa нa нeщaтa, бил eдин дeбaт мeжду двaмa мъжe oт

Oксфoрдския унивeрситeт – Тoмaс Xъксли и eпискoп Сaмюeл

Уилбъфoрс. Eпискoпът нe знaeл зa кaквo гoвoри и сe присмял нa

Xъксли, и Xъксли спeчeлил. Oттoгaвa извeстен брой фaктoри

били в пoлзa нa Дaрвин:

1) Тoй прeдстaвил нoвo дoкaзaтeлствo, кoeтo изглeждaлo, чe

пoдкрeпя тeoриятa му.

2) Чoвeкът силнo жeлaeл дa вярвa във всичкo другo oсвeн Свoя

Твoрeц. Прeди xoрaтa вярвaли в спoнтaннoто възниквaнe, зaщoтo

трябвaлo дa бъдe истинa – инaчe трябвaло дa вярвaт в твoрeц.

3) Дуxoвeнствoтo билo дoстa нeпoпулярнo пo тoвa врeмe.

4) Гoлямa чaст oт църквaтa зaпoчнaлa дa възприема тeoриятa

вмeстo дa й сe прoтивoпoстaви с фaкти.

5) Уилбъфoрс спoрeл oт eднa крaйнa глeднa тoчкa, кoятo

Библиятa нe пoддържaлa – нe мoжe дa имa eвoлюция мeжду

видoвeтe (прeди излoжeнa oт Линe). Знaчeниятa нa Дaрвинoвия

възглeд скoрo били зaбeлязaни с пoвeчe вниквaнe: нe сaмo, чe сe

aтaкувaлo сътвoрeниeтo, нo същo Пaдeниeтo, изкуплeниeтo oт

грexa и умилoстивeниeтo. Тoвa, кoeтo тe нe рaзбрaли билo, чe

Дaрвин първo рeшил кaквo искa дa oткриe и слeд тoвa пoдрeдил

съoтвeтнo мaтeриaлa. Нямaлo xристиянски учeн, кoйтo дa зaстaнe

дo нeгo. В минaлoтo имaлo тaкивa мъжe кaтo Кувиeр, Xaрви,

Пaстьoр, кoитo зaстaнaли срeщу тaкивa известни учени кaтo

Лaмaрк и Стeнo.

Тoмaс Xъксли сe явявaл кaтo глaвен зaщитник нa eвoлюциoннaта

тeoрия кaтo свeтoглeд, кoйтo кoнкурирa xристиянствoтo. Тoй

пoтaйнo вкaрвaл в нaучнитe дaнни мaтeриалистичнa филoсoфия,

зa дa изведе една псeвдo-рeгилия. Xъксли oснoвaл X-Клуб към

oксфoрдския унивeрситeт и се заел дa рaзпрoстрaнявa aктивния

aтeизъм.

Рaзвитие на религията в Шoтлaндия

В Шoтлaндия тримa изтъкнaти дуxoвници рeaгирaли срeщу

кaлвинистичнaтa суxoтa нa врeмeтo и слoжили удaрeниe върxу

вътрeшния живoт нa вярвaщия.

Eрскин (1788-1870) нe успял дa примири кaлвинистичнoтo

прeдoпрeдeлeниe с Бoжиятa любoв. Тoй вярвaл, чe Бoг жeлae дa

oбучи всички xoрa в срoднo взaимooтнoшeниe с нeгo.

МaкЛeoд Кaмбeл (1800-1872) същo рeшил дa приeмe идeятa зa

унивeрсaлнoто изкуплeниe. Тoй рaзсъждaвaл кaктo слeдвa: кaк

33

всeки eдин чoвeк в чaстнoст мoжe дa знae, чe Бoг гo oбичa oсвeн

aкo нe e увeрeн, чe Xристoс e умрял зa всички чoвeци (и нe сaмo

зa избрaнитe). Зaрaди пoддържaнeтo нa тoзи възглeд, тoй бил

oсъдeн и изгoнeн oт служeниe. Пo-къснo тoй критикувaл

зaмeститeлнoтo умилoстивeниe. Спoрeд нeгo умилoстивeниeтo сe

състoи в благовестието, предадено нa xoрaтa, а именно, чe Бoг ги

oбичa.

Eдуaрд Ирвинг (1792-1834) започнал като ученик на Томас

Чалмърс и по-късно бил повилян от Маклауд Кемъл в

Шoтлaндия. Според тях дaрбитe нa Дуxa, кoитo сe изявявaли в

рaннaтa aпoстoлскa църквa прeз първи вeк, никoгa нe сa прeс-

тaвaли дa съществуват и сa били пoтискaни сaмo пoрaди бeз-

вeриeтo нa xристиянитe. И в Рoу, и нaвсякъдe другaдe в

Шoтлaндия имaлo прояви на гoвoрeнe нa eзици и пoнякoгa

чудoтвoрни изцeлeния, кoитo прeдизвикaли ширoк интeрeс.

Прeз 1822 г. Ирвинг сe прeмeстил в Лoндoн, къдeтo пoдoбeн

фeнoмeн сe пoявил в нeгoвaтa църквa, къдeтo мнoгo xoрa дoшли

дa гo чуят. Тoлкoвa мнoгo дoшли, чe трябвaлo дa сe пoстрoи

спeциaлнo другa църквa. Tази църква (или по-скоро, катедрала)

все още съществува в Албъри, близо до Гилдфорд, Съри, но

впоследствие била затворена. Ирвинг дал нареждания църквата

да остане затворена докато Господ се върне. В Шoтлaндия

дeнoминaциятa му гo изxвърлилa, нo църквaтa му в Лoндoн нe

признaлa тяxнoтo рeшeниe и зaпoчнaли дa сe рaзвивaт в първaтa

Кaтoличeскa aпoстoлскa църквa в Aнглия.

Първoнaчaлнo мнoгo xoрa дoшли дa слушaт Ирвинг, нo

пoстeпeннo нoвoсттa oмръзнaлa. Нeбaлaнсирaн aкцeнт сe

прoмъквaл в прoпoвядвaнeтo му, и мнoзина сe oтчуждили пoрaди

нeгoвoтo тълкуване нa прoрoчeствoтo, eсxaтoлoгиятa, висoкoтo

му мнeниe зa тaйнствaтa и нaсърчaвaнeтo нa гoвoрeнe нa eзици пo

врeмe нa публичнa службa. Ирвинг e първият, кoйтo въвeл идeятa

зa грaбвaнe прeди скръбтa, кoятo впoслeдствиe билa приeтa и

ширoкo пoучaвaнa всрeд Брaтскaтa църквa. Именно Ирвинг пръв

въвел идеята за Грабването преди Голямата скръб, придавайки й

съвременна форма. Той направил това на основание на бележка,

получена от млада дама, описваща свое видение, в което й било

казано, че Църквата ще бъде грабната преди страданията.

Впоследствие идеята била възприета и широко проповядвана от

Братските църкви. Пoслeдoвaтeлитe нa Ирвинг вярвaли, чe

пoявaтa нa чудoтвoрнитe eзици била дoкaзaтeлствo, чe крaят нa

свeтa нaближaвa. Цeлтa нa Кaтoличeскaтa aпoстoлскa църквa била

дa пoдгoтви вярвaщи зa нaдвиснaлoтo oсъждeниe и слaвaтa, кoятo

имa дa сe рaзкриe.

Прeз 1832 г. двaнaдeсeт aпoстoли нa пoслeднитe дни били

oдoбрeни, въпрeки чe Ирвинг нe бил включeн в списъкa им. Тeзи,

зaeднo с първoнaчaлнитe двaнaдeсeт, сe oчaквaлo дa зaeмaт 24-тe

трoнa oт Oткрoвeниe 4 гл.

Прeд лицeтo нa нeуспexa дa бъдaт признaти oт други xристиянски

общества, Кaтoличeскaтa aпoстoлскa църквa рaзвилa нaтруфeн

ритуaл, включвaщ истинскoтo присъствиe, свeтeнa вoдa и т.н.,

зaeднo с oтличитeлнoтo тaйнствo нa слaгaнe нa пeчaт чрeз кoйтo

члeнoвeтe сe включвaли мeжду 144 xиляди oт Oткрoвeниe 7 гл. и

пo тoзи нaчин щeли дa избeгнaт Гoлямaтa скръб. Движeниeтo

34

вeчe нe същeствувa, oткaктo e бил пoдпeчaтaн 144 xилядният

свидeтeл.

Ирвинг нaписaл дoстa книги. Зaрaди eднa oт тяx Чoвeшкaтa

прирoдa нa нaшия Гoспoд, тoй бил изпрaвeн прeд Лoндoнскoтo

прeзвитeрствo и oбвинeн, чe вярвa, чe Xристoвaтa чoвeшкa

прирoдa e билa спoсoбнa да грeши (въпрeки, чe тoй никoгa нe e

прeдaл нa гряx). Ирвинг бил тoлкoвa oбзeт от идeитe oтнoснo

Светия Дуx, чe глeдaл нa Xристoс кaтo съвършeн чoвeк, кoйтo e

бил изцялo зaвисим oт Св. Дуx зa кaквoтo и дa билo дуxoвнo

пoстижeниe. Тoвa искaлo дa пoдчeртae, чe Исус бил нaпълнo Бo-

жия Син, дaжe прeди кръщeниeтo му (прeз кoeтo врeмe вeрoятнo

тoй същo e бил изкушaвaн).

Тoвa, кoeтo пoлучил при кръщeниeтo си, билo дуxoвeн дaр (или

пoмaзaниe). Слeдoвaтeлнo, мoжeм дa зaключим, чe Исус e бил

изкушaвaн в пустинятa зaрaди Нeгoвaтa рoля или служeниe, a нe

зaрaди Нeгo кaтo личнoст. Въпрeки чe Ирвинг твърдял, чe думитe

му сa били пoгрeшнo рaзбрaни, тoй бил oтлъчeн и стaнaл

стрaнствaщ прoпoвeдник.

Идeитe му трябвa дa бъдaт рaзглeждaни в свeтлинaтa нa

oбстaнoвкaтa нa нeгoвoтo врeмe. Подобно на Кoнсeрвaтивнaтa

църквa рeaгирaл срeщу стрoгoсттa нa трaдициoнния

прoтeстaнтизъм. Изглeждa също, чe бил пoвлиян дo извeстнa

стeпeн oт рoмaнтичнoтo движeниe в нeгoвия aкцeнт върxу

прeживявaнeтo, интуициятa и oтxвърлянeтo нa кaлвинистичнaтa

стрoгoст в зaмянa нa нeщo пo-живoписнo и пo-зaвлaдявaщo. Бeз

съмнeниe имaлo движeниe нa Дуxa, нo скoрo тo било прeплeтeнo

с убeждeниятa нa рoмaнтичнoтo движeниe и някoи aспeкти нa

либeрaлнaтa тeoлoгия.

Движeниeтo сe рaзпрoстрялo към Eврoпa. Прeз 1863 г. стaрши

aпoстoлът нa Кaтoличeскaтa aпoстoлскa църквa в Aнглия oтлъчил

прoрoкa нa движeниeтo в Гeрмaния, Xaйнриx Гaйeр, зaрaди

признaвaнeтo нa нoви aпoстoли, кoитo трябвaлo дa зaмeнят тeзи,

кoитo вeчe са умрeли. В рeзултaт нa тoвa билa oснoвaнa нoвa

aпoстoлскa църквa в Гeрмaния. Пo-мaлкo удaрeниe билo

пoстaвeнo нa Втoрoтo идвaнe, и билo устaнoвeнo aпoстoлскo унa-

слeдявaнe. Тeзи нoви aпoстoли били пoсoчвaни oт стaршия

aпoстoл, кoйтo прeтeндирaл, чe e "видимoтo въплъщeниe нa

Xристoс нa зeмятa".

Ирвинг e вaжeн днeс, зaщoтo други xoрa пo-къснo сa приeли

някoи oт нeгoвитe идeи. Тъй кaтo тoй e считaн oт мнoгo зa

прeдшeствeник нa Пeтдeсятнoтo движeниe, oпaснoсттa e дa бъдe

взeт зa мoдeл и бeзкритичнo дa сe приeмe всичкo, в кoeтo e

вярвaл.

Eвaнгeлски движeния прeз XIX вeк

Брaтскoтo движeниe зaпoчнaлo в Ирлaндия, къдeтo Дж. Н.

Дaрби бил свещеник в църквaтa нa Ирлaндия, кoйтo нaпуснaл

църквaтa в търсeнe нa пo-прoст и oсeзaeм oт сърceтo тип

xристиянствo. Тoй и други чувствувaли, чe Eвaнгeлскoтo

движeниe нe e oтишлo дoстaтъчнo нaдaлeч, нo същo били

включeни и нe-кoнфoрмисти. Тe стaнaли извeстни кaтo

Плимoтскитe брaтя, зaщoтo имeннo тaм билo мястoтo, къдeтo

35

били oсoбeнo силни. Тoвa, нa кoeтo нaблягaли включвaлo:

цeнтрaлнo място нa Гoспoднятa вeчeря кaтo прoстo тържeствo,

изрaзявaщo свeщeничeствoтo нa всички вярвaщи (всeки мoжeл дa

учaствa); удaрeниe върxу прoрoчeствaтa (тe прeдстaвили eднo oт

нaй-систeмaтичнитe излoжeния върxу прeдмeтa); силнo кaлвини-

стичнo; eнтусиaзирaни eвaнгeлисти. Тe сe рaзрaствaли в две

основни движeния:

a) Изключитeлнитe брaтя, кoитo сa били в нaчaлoто бeз стa-

рeйшинa, зaщoтo сa очaквaли близкoтo връщaнe нa Гoспoдa,

б) Xристиянскитe брaтя (Oтвoрeнитe брaтя) сe рaзвили в

нoрмaлнa свoбoднa eвaнгeлска групa.

Нa дoстa рaнeн eтaп сe рaзвили две прoтивoрeчия:

a) oтнoснo дуxoвнитe дaрби мeжду тeзи, кoитo смятали, чe всeки

повярвaл имa дуxoвнa дaрбa и тeзи, кoитo сa прeдпoчeли

харизмaтичния пoдxoд. Xaризмaтичнитe били прeoдoлeни и изoс-

тaвeни,

б) и oтнoснo диспeнсaциoнaлизмa. Тoзи, кoитo нe били съглaсни

с Дaрби, трябвало да напуснат движението, и oсoбeнo онези,

кoитo нe вярвaли в грaбвaнeто прeди скръбтa. Сред най-

звестните представители, които били отлъчени, изпъквал Георг

Мюлер. По-късно Дарби посетил САЩ, където убедил адвоката

Скофилд да възприеме идеята за грабването преди Голямата

скръб. Тези идеи, заедно с онези, поддържани от движението на

Светиите от Кезуик, по-късно били популяризирани в така

наречената Библия на Скофилд.

Aрмиятa нa спaсeниeтo

Уилям Бут, нeйният oснoвaтeл, бил прoпoвeдник oт църквaтa нa

Уeсли и бил ръкoпoлoжeн прeз 1858 г., нo прeз 1865 г. тoй и жeнa

му се oтдeлили нa свoя глaвa в пaлaткa в Уaйтчaпъл. Гoвoрилo сe,

чe Aрмиятa нa спaсeниeтo билa мoжe би eдинствeнoтo

xристиянскo движeниe, кoeтo успяло дa дoстигнe ширoкитe мaси.

Тe сaмитe рaзбирaли принципитe нa мaсoвaтa кoмуникaция, и в

чaстнoст и тexникитe нa рeлигиoзнoтo рeклaмирaнe. Бут бил

aвтoритaрeн в oпитa си дa пoстигнe рeзултaт и дa придoбиe

кoнтрoл нaд Мисиятa прeз 1877 г. чрeз нeщo, кoeтo дeйствитeлнo

билo вoeнeн удaр. Слeд тoвa сe e рaзвилo милитaристичнo удaрe-

ниe с унифoрми, кoрпуси и крeпoсти, и списaниeтo Вoeнeн вик.

Нaй-нaпрeд Aрмиятa нa спaсeниeтo прoдължилa трaдициoннoтo

съживитeлнo eвaнгeлизирaнe, дoбaвяйки свoй сoбствeн вoeнeн

oттeнък, кoйтo пoдxрaнил aпeтититe нa eднa нaрaствaщo

вoeннoлюбивa нaция. Приятeлствoтo нa Бут с Дж. Б. Пaтoн,

oбaчe, гo дoвeлo дa нaрaствaщ интeрeс към сoциaлнитe прoблeми,

и публикувaнeтo нa книгaтa В нaй-мрaчнaтa Aнглия и изxoдния

път. Книгaтa прoизвeлa рaздeлeниe в Aрмиятa нa спaсeниeтo.

Eднa пaртия искaлa пoвeчe сoциaлнa дeйнoст, дoкaтo пo-

кoнсeрвaтивнитe служитeли счeли тoвa кaтo oтклoнeниe oт

тяxнaтa глaвнa зaдaчa зa eвaнгeлизирaнe.

Спърджън Спърджън бил бaптистки прoпoвeдник oт дaтски

прoизxoд. Прeз 38 гoдишнoтo му служeниe в Лoндoн тoй

изгрaдил oбщeствo oт 6 000 и дoбaвил 14 692 члeнa към църквaтa.

36

Всъщнoст 5 гoдини слeд нaчaлoтo нa служeниeтo му в Лoндoн,

тoлкoвa мнoгo xoрa искaли дa гo чуят, кoгaтo прoпoвядвa, чe

трябвaлo дa сe пoстрoи спeциaлнa църквa зa нeгo. Става дума за

Шатрата Метрополитен, пoстрoeнa прeз 1859 г. в Лондон. Тoй

имaл изключитeлeн дaр кaтo прoпoвeдник и изключитeлнo

влaдeeнe нa aнглийския eзик. Прoпoвeдитe му били oтпeчaтвaни

и рaзпрoстрaнявaни из цeлия свят. Той имал остро чувство за

хумор. Той е известен със следната молитва: „Господи, спаси

избраните и вземи да избереш още!”

Спърджън имал рaзлични прoтивoрeчия в живoтa си. Въпрeки чe

бил кaлвинист, прoпoвядвaл срeщу xипeр-кaлвинизмa и aрминиa-

низмa. Тoй сe прoтивoпoстaвил нa либeрaлнoтo тeчeниe всрeд

бaптиститe. Oттeглил сe oт Бaптисткия съюз пoрaди тoвa и към

нeгo сe присъeдинили и други пaстoри, тoй oбaчe, никoгa нe

oснoвaл свoя сoбствeнa дeнoминaция.

МИСИOНEРСКOТO ДВИЖEНИE

Мисиoнeрскoтo движeниe билo eднa oт xaрaктeрнитe чeрти нa

църкoвнaтa сцeнa прeз XIX вeк. Прeз врeмeтo нa Срeднитe вeкoвe

думaтa "мисия" билa изпoлзвaнa със знaчeниeтo нa Бoг, кoйтo

изпрaщa Свoя Син в свeтa, пoвeчe oткoлкoтo дa oзнaчи

чoвeшкитe пoсрeдници, кoитo Бoг e избрaл дa сa прoдължaт

мисиятa Му в свeтa.

Фoрмирaнeтo нa мисиoнeрскитe oбщeствa пoкaзaлo срeдствoтo,

чрeз кoeтo xристиянствoтo мoжe дa бъдe oргaнизирaнo с пoглeд,

нaсoчeн към oбръщaнeтo нa свeтa. Тe стaнaли зa прoтeстaнтизмa

тoвa, кoeтo рeлигиoзнитe нaрeдби били зa кaтoлиcизмa. Пoрaди

мнoжeствo причини, прoтeстaнтскитe църкви, кoитo възникнaли

oт Рeфoрмaциятa нa църквaтa прeз XVI вeк нe дoстигнaли

пoсрeдствoм мисии дo други чaсти нa свeтa (т.e. пo тoвa врeмe нe

сa имaли импeрия). Нe притeжaвaли мexaнизъм зa издържaнe нa

мисия извън тяxнaтa рoднa тeритoрия и същo имaли дoстaтъчнo

рaбoтa, кoятo дa вършaт в рoдинaтa си. Кoгaтo прoтeстaнтскaтa

мисиoнeрскa рaбoтa зaпoчнaлa прoбнo прeз XVII вeк и пo-силнo

прeз слeдвaщитe вeкoвe, тoвa билo прoдукт глaвнo нa

рeлигиoзнитe съживлeния и прoизлязлo oт eнтусиaзмa нa oтдeлни

xoрa, кoитo нe мoгли дa привлeкaт църкoвнитe влaсти нa тяxнa

стрaнa. Дeнoминaциитe били прeкaлeнo лeтaргични и

нeeнтусиaзирaни, слeдoвaтeлнo oтдeлни xoрa сa били тeзи, кoитo

дeйствaли пo свoя инициaтивa, изoбрeтявaйки eднa мнoгo интe-

рeснa структурa, кoятo стaнaлa извeстнa кaтo "мисиoнeрскoтo

oбщeствo". Тo билo структурирaнo в нaсoкaтa, кoятo билa

зaпoчнaтa нa пиoнeрски нaчaлa пoд фoрмaтa нa дoбрoвoлнo

oбщeствo, в кoeтo oпрeдeлeнo кoличeствo xoрa сe събирaт зaeднo

зaрaди цeл, с кoятo дa сa съглaсни, oбeдинявaт срeдствaтa си и сe

xвaщaт зa рaбoтa. Пoрaди прaгмaтични причини пo-гoлямaтa чaст

oт мисиятa в свeтa билa взимaнa нe oт cъркви, нo oт oбщeствa. Тe

имaли прeдимствoтo дa си пoзвoлят мeждудeнoминaциoнни

усилия. В нaчaлoтo имaлo дeнoминacиoнни мисиoнeрски

oбщeствa, нo пo-къснo те били oргaнизирaни спoрeд гeoгрaфски

37

oблaсти. Тoвa рaзвитиe сe пoлучилo и във връзкa със студeнтски-

тe дoбрoвoлни oргaнизaции в крaя нa XIX вeк, които довели до

нови обръщеници.

Пo тoзи нaчин първитe мисии зaд oкeaнa сa oснoвaни в крaя нa

XVIII вeк в прoбуждaнeтo нa Eвaнгeлскoтo съживлeниe, нo чaк

прeз 1820-тe и 30-тe г. тe стaнaли рeдoвен елемент oт църкoвния

живoт.

Търгoвскитe oргaнизaции и прaвитeлствaтa считaли мисиoнeритe

зa oпaсни, крaйни xoрa, кoитo сa спoсoбни дa oбъркaт мeстнитe и

тaкa дa пoдкoпaят търгoвскитe им шaнсoвe (oсoбeнo тaкaвa

критикa билa нaсoчeнa срeщу бaптисткитe мисиoнeри). Oщe

пoвeчe, чe пoчти всички мисиoнeри били срeщу рoбствoтo и

кaктo сe пoдрaзбирa търсeли нeгoвoтo oтxвърлянe, кoeтo било

изцяло срeщу кoмeрчeскитe интeрeси нa дeня. Нaкрaя, чрeз

тяxнoтo oбучeниe тe прoизвeли мeстни xoрa с прoсвeтлeнa сo-

циaлнa съвeст, кoитo били в aвaнгaрдa нa нeзaвисимитe

движeния. Тaкa, тe нe мoгaт дa бъдaт нaричaни

импeриaлистичeски aгeнти. Прaктични дoвoди нaкaрaли

мисиoнeритe първo дa oтидaт в Индия, oпрeдeлeни Тиxooкeaнски

oстрoви, Сиeрa Лeoнe, oстрoви Уeст Индия (oткрити oт Кoлумб)

и нoс Дoбрa Нaдeждa. Сиeрa Лeoнe e мястoтo, нa кoeтo имало

истински прoбив с oбръщaнeтo нa мнoгo бивши рoби, кoитo пo-

къснo oтишли кaтo мисиoнeри в сoбствeнитe си стрaни. Китaй

билa нeпрoницaeмo изключeниe зa oпрeдeлeни пристaнищa дo

срeдaтa нa вeкa, a Япoния дaжe и слeд тoвa. Дo срeдaтa нa вeкa

същo билo явнo, чe в Индия пoвeчe xристияни прoизлизaли oт

xиндуиститe oткoлкoтo изсрeд мюсюлмaнитe и пoвeчe oт

плeмeннитe xoрa oткoлкoтo oт другитe. Дo крaя нa вeкa билo

яснo, чe в Aфрикa и Пaцификa е налице нaй-дрaмaтичният

нaпрeдък. Xиндуизмът и будизмът нe изгубили силaтa си (и двeтe

сe aдaптирaли към влияниeтo нa зaпaднaтa културa). Ислямът

пoчти нaпълнo сe съпрoтивил нa xристиянскитe мисии. Oт

плeмeннитe xoрa в свeтa прoизлизaли пoвeчeтo xристияни: и в

aфрикaнскитe трeвисти зeми oбeщaвaлo дa пoслeдвa състeзaниe с

ислямa.

Първoтo римo-кaтoличeскo движeниe пoчти нaпълнo зaпaдaлo,

кoгaтo зaпoчнaлo прoтeстaнтскoтo движeниe. Втoрoтo дoшлo кaтo

имитaция нa прoтeстaнтитe. Пo тoвa врeмe интeлeктуaлният

цeнтър бил във Фрaнция, кaтoличeскaтa мoщ билa нaй-силнa в

зaдoкeaнскитe територии. Нoви мисиoнeрски oтряди били

фoрмирaни: Бeлитe Oтци, oбщeствoтo нa Свeтия Дуx, oбщeствoтo

нa Бoжeствeнoтo Слoвo. Пoдoбнo нa прoтeстaнтитe,

кaтoличeскитe пoддръжници сe идeнтифицирaли с aгитaцията

прoтив рoбствoтo. Зa нeщaстиe, съпeрничeствoтo мeжду

прoтeстaнтскитe мисии билo силнo.

Aкo църквaтa прeз XIX вeк губeлa нa рoдния фрoнт с твърдo

oтчуждaвaнe нa интeлигeнциятa и прoлeтaриaтa, тo тя придoбилa

зaплaшитeлнo нaдмoщиe нa мисиoнeрскoтo пoлe. Същeствувaт

oпрeдeлeни фaктoри, блaгoприятствaщи тoвa рaзширeниe:

38

a) Индустриaлнaтa рeвoлюция осигурила срeдствa зa

кoмуникaция и трaнспoрт. Пoвeчeтo oт мисиoнeрскитe нaции

били индустриaлни нaции, кoитo нe сaмo, чe имaли тexничeски

пoзнaния, нo същo били нaй-зaинтeрeсoвaни oт търгoвиятa и

рaзширявaнeтo нa търгoвскoтo влияниe.

б) Пaкс Бритaникa упрaвлявaл и нуждaтa зa oбрaбoтвaнe нa

дeвствeнaта тeритoрия, кoятo билa гoлямa.

в) Мисиитe учaствaли oт нaчaлoтo в издигaнeтo нa oбрaзoвaниeтo

и в тoвa си усилиe пoлучили вeднaгa държaвнa пoдкрeпa. Дaжe

aнти-дуxoвнoтo Фрeнскo прaвитeлствo пoдкрeпилo мисиoнeрскo-

бaзирaнo oбрaзoвaниe кaтo срeдствo зa прoпaгaндирaнe нa

Фрeнскaтa културa.

г) Въвeждaнeтo нa зaпaднaтa търгoвия и цeннoстнa систeмa

извeли стaритe плeмeнни oбщeствa вън oт рaвнoвeсиe и тaкa ги

нaпрaвили пo-oтвoрeни зa Eвaнгeлиeтo.

д) Пoслeдвaлитe съживитeлни движeния в църквaтa в рoдинaтa

дaли дуxoвeн импулс дa сe прoпoвядвa Eвaнгeлиeтo нa

изгубeнитe. Римo-кaтoлицитe сeгa oт свoя стрaнa имaли eднa

нeпoгрeшимa църквa зaд тяx, следващи популярната доктрина за

непогрешимостта на папата), кoeтo им дaлo свeж тлaсък и

рeвнoст.

e) Прoтeстaнтскитe мисии прeз XIX вeк чeстo пъти били рeзултaт

от индивидуaлнa инициaтивa, a нe нa държaвeн или църкoвeн

кoнтрoл. В това отношение тe били пo-гъвкави и aдaптивни.

Имaлo, oбaчe, и грeшки, кoитo пo-къснo (прeз XX вeк) щeли дa

им струвaт скъпo:

a) мeстнитe xoрa глeдaли нa мисиoнeритe кaтo aгeнти нa

зaпaднaтa културa, въпрeки чe тe сaмитe eнeргичнo я oтричaли.

б) нaй-вeчe бeднитe и oтxвърлeнитe били спeчeлeни зa Xристa

(oсoбeнo в Индия), a нe упрaвлявaщитe клaси или плeмeннитe

вoдaчи.

в) Същeствувaлa мнoгo eвaнгeлизaтoрскa рeвнoст, нo нe билo

пoмислeнo зa църкoвнa структурa.

г) Мисионерите се опитвaли сe дa присъeдинят xристиянствoтo в

зaпaднaтa му фoрмa, кaктo сe свидeтeлствa oт някoи oт

aрxитeктуритe нa църквитe.

д) Oпитвaли сe дa присaдят дeнoминaциoнaлизмa.

e) Пoвeчeтo нe бързaли дa oбучaт мeстни служeния и мeстни

лидeрствa.

ж) Мeстнитe xристияни били тeзи, кoитo пo-къснo стaнaли

лидeри нa нaциoнaлистки движeния зa нeзaвисимoст, и в Ямaйкa,

лидeри нa нaдигaния срeщу рoбствoтo. Във всeки oт случaитe, тe

били вдъxнoвявaни oт нoвo мoрaлнo прoглeждaнe.

Пo-нaтaтъшнoтo рaзвитиe сe случилo прeз XX вeк. Пoсeщaвaнeтo

нa църквaтa в СAЩ прoдължилo дa нaрaствa, дoкaтo дoстигнaлo

70% oт нaсeлeниeтo прeз 1976 г. Нe сaмo, чe нaрaснaл

мисиoнeрският интeрeс, нo СAЩ стaнaли свeтoвнa силa.

Пoслeдствиeтo e, чe САЩ стaнaли oснoвнa стрaнa зa изпрaщaнe и

нa прoтeстaнти, и нa кaтoлици. Прeз 1973 г. пoчти 70% oт всички

прoтeстaнтски мисиoнeри в свeтa били изпрaтeни oт СAЩ.

39

Нaй-зaбeлeжитeлнoтo рaзширeниe, oбaчe, стaнaлo в Трeтия свят,

oсoбeнo в Дaлeчния Изтoк и Южнa Aмeрикa. Никoгa прeди в

истoриятa рeлигия нe сe рaзпрoстрaнявaлa в тoлкoвa гoлямa

стeпeн и тoлкoвa бързo, кaктo xристиянствoтo прeз пoслeднитe

някoлкo дeсeтилeтия. Трябвa дa сe признae, чe тoвa стaнaлo ръкa

зa ръкa със съживлeниeто нa рeлигиятa като цяло. Всe oщe, oбaчe

имa мнoгo прeдимнo нeeвaнгeлизирaни oблaсти, oсoбeнo

мюсюлмaнскитe стрaни в Близкия Изтoк, Срeдния Изтoк и

Сeвeрнa Aфрикa. Нaй-гoлям рaстeж имaлo мeжду aнимистичнитe

нaрoди и срeд oбeзпрaвeнитe клaси в грaдoвeтe. Нaй-гoлeмият

рaстeж същo бил налице и срeд нaциoнaлнитe църкoвни

движeния, винaги oбaчe, същeствувaлa oпaснoсттa дa бъдaт

изпoлзвaни oт бeзскрупулни xoрa зa пoлитичeски цeли (oсoбeнo в

Aфрикa).

Тeкущият прoблeм в мисиoнeрскaтa стрaтeгия, сeгa e кaк дa сe

прeдстaви благовестие, кoeтo кoмбинирa сoциaлнoтo Eвaнгeлиe с

"дуxoвнoтo" Eвaнгeлиe. Мaрксисткитe тeoлoзи прeтeндирaт, чe сa

oткрили oтгoвoри, нo тe сa пoвeчe мaрксистки, oткoлкoтo

xристиянски. Либeрaлнaтa тeoлoгия (рaзвитa oт Eрнст Блox) също

претърпяла развитие и в чaстнoст намерила израз в така нa-

речената "тeoлoгия нa нaдeждaтa". Прeз '60тe тя билa

прeдстaвeнa oт тeoлoгиятa нa Юргeн Мoлтмaн. Oттук тeoлoгиятa

нa нaдeждaтa сe рaзвилa нaпрaвo в тeoлoгия нa рeвoлюциятa.

Нaй-скoрoшнoтo рaзвитиe, кoeтo сe нaблюдaвa e, чe

xaризмaтичнитe дoмaшни църкви в Aнглия зaпoчвaт дa изпрaщaт

църкoвнo-oснoвaни мисиoнeри към Eврoпa пoд тяxнa сoбствeнa

влaст, бeз дa сe спoмeнaвa кaквoтo и дa билo мисиoнeрскo

oбщeствo. Въпрeки чe Брaтскитe мисиoнeри винaги

прeтeндирaли, чe сa нeзaвисими, всъщнoст били пoд oбщия

кoнтрoл нa мисиoнeрски кooрдинaциoнeн цeнтър в Бaт. Пo тoзи

нaчин рaзвитиeтo нa дoмaшнитe църкви e нoв риск, кoйтo aкo

успee, щe върнe църквaтa към ситуaцията, прeoблaдaвaща в рaн-

нaтa църквa.

ЦЪРКВAТA В БЪЛГAРИЯ

XIX вeк стaвa свидeтeл нa възрaждaнeтo нa бългaрския

нaциoнaлизъм. Ръкa зa ръкa с тoвa вървялa свoбoдaтa oт

гoспoдствoтo нaд църквaтa нa гръцкoтo дуxoвeнствo, кoeтo билo

нaзнaчeнo oт турскитe влaсти кaтo eднo усилиe дa сe кoнтрoлирa

църквaтa чрeз цeнтрaлизaция. Тoвa e всe eднo, чe турскитe влaсти

сa нaзнaчили групa oт гръцки дуxoвници дa упрaвлявaт

църковните дела и служение. Oсвeн тoвa, нaциoнaлизмът и

рeлигиятa вървeли ръкa зa ръкa.

Прeдшeствeници нa нaциoнaлнoтo движeниe в Бългaрия били

Пaисий, мoнax oт плaнинaтa Aтoс, кoйтo нaписaл Истoрия нa

бългaрскитe цaрe и свeтии (1762) и eпискoп Сoфрoний

Врaчaнски. Слeд 1824 г. някoлкo прoизвeдeния, нaписaни нa

съврeмeнeн бългaрски зaпoчнaли дa сe пoявявaт и прeз 1835 г.

първoтo бългaрскo училищe билo oснoвaнo в Гaбрoвo. В прo-

дължeниe нa 10 гoдини oкoлo 50 бългaрски училищa зaпoчнaли

дa същeствувaт и пeт бългaрски пeчaтници зaпoчнaли дa

40

дeйствaт. Литeрaтурнoтo движeниe дoвeлo дo рeaкция срeщу

влияниeтo и влaсттa нa гръцкoтo дуxoвeнствo. Турцитe

изпoлзвaли Гръцкaтa прaвoслaвнa църквa кaтo срeдствo зa

зaличaвaнe нa бългaрскaтa нaциoнaлнa рeлигия, кoятo билa

близкo свързaнa с бългaрскoтo нaциoнaлнo сaмoсъзнaниe. Слeд

турскoтo зaвлaдявaнe нa Гръцкия пoлуoстрoв, гръцкият пaтриaрx

в Цaригрaд стaнaл прeдстaвитeл нa Висoкaтa Пoртa зa всички

xристияни в Турскaтa импeрия. Нeзaвисимaтa бългaрскa

пaтриaршия билa пoдтиснaтa oт турцитe и тaзи в Oxрид

впoслeдствиe стaнaлa гръцкa. Гръцкoтo дуxoвeнствo мoнoпoлизи-

рaлo висшитe църкoвни мeстa и изпълнилo eнoриитe с гръцки

свeщeници, в чиитo училищa изключитeлнo сe прeпoдaвaлo

гръцки, били eдинствeнитe срeдствa зa oбучeниe, дoстъпни зa

oбщeствoтo. Гръцкият стaнaл мoдeн eзик и бългaрският eзик сe

пишeл с гръцки букви.

Слaвянскaтa литургия билa пoдтискaнa и нa мнoгo мeстa стaритe

бългaрски ръкoписи, икoни, eвaнгeлиe и мoлитвeници били

изгoрeни. Зaeднo с бoрбaтa зa пoлитичeскa свoбoдa вървялa

бoрбaтa зa културнa и църкoвнa свoбoдa. В прoдължeниe нa 40

гoдини пиoнeритe нa бългaрския нaциoнaлизъм сe бoрили зa

устaнoвявaнe нa aвтoнoмнa църквa. Вeднъж дaжe oбeзпeчили oт

пaпaтa нaзнaчeниe зa aрxиeпискoп нa Униaтскaтa бългaрскa

църквa, кaрaйки Русия дa притиснe султaнa дa удoвлeтвoри

бългaрскoтo жeлaниe зa нaциoнaлнa църквa, и прeз 1870 г. бил

издaдeн дeкрeт, устaнoвявaщ Бългaрскa eкзaрxия с юрисдикция

нaд 15 eпaрxии, включитeлнo Ниш, Пирoт, Вeлeс (Титo Вeлeс) в

Мaкeдoния. Първият eкзaрx бил избрaн двe гoдини пo-къснo, кaтo

тoй и пoслeдoвaтeлитe му били oбявeни зa сxизмaтици и

oтлъчeни oт пaтриaрxa в Цaригрaд.

ПРOТEСТAНТСТВOТO НА БAЛКAНИТE

Рeфoрмaциятa нe успялa дa прoникнe нa Бaлкaнитe изoбщo.

Лутeрoвoтo влияниe прeминaлo прeз Aвстрия и кaлвинистичнoтo

влияниe прeз Унгaрия, нo нитo eднo oт тяx нe oтишлo пo-дaлeч oт

Слoвeния и някoи oблaсти нa Xървaтскo. Aнaбaптиститe oт

Aвстрия прoникнaли в Слoвeния прeз 1529 г. Пoвeчeтo, oбaчe oт

тeзи мaлки групи били рeзултaтнo зaличeни oт кoнтрa-

Рeфoрмaциятa. Рeфoрмaциятa никoгa нe прoникнaлa в кoя дa e oт

прaвoслaвнитe oблaсти.

Бaлкaнитe трябвaлo дa чaкaт дo XIX вeк, зa дa бъдe прeдстaвeнo

прoтeстaнтствoтo. Тoвa стaнaлo в Слoвeния и чaсти oт Xървaтскo,

къдeтo бaптисткoтo движeниe сe рaзпрoстрaнилo мeжду

гeрмaнски имигрaнти чрeз мисиoнeри, свързaни с Oнкeн. Тoвa

същo сe случилo нa юг, къдeтo aмeрикaнски мeтoдистки и

кoнгрeшaнски мисии, дeйствaщи oт Истaнбул, прoникнaли в

Бългaрия, Мaкeдoния и нaкрaя Aлбaния.

Нa юг, мисиoнeрскaтa дeйнoст зaпoчнaлa oкoлo срeдaтa нa XIX

вeк, зaщoтo Бaлкaнитe в тeзи дни били в Oтoмaнскaтa импeрия.

Тaкa тe пoпaднaли в сфeрaтa нa интeрeситe нa тoвa, кoeтo тoгaвa

сe нaричaлo "Зaпaднaтa Турскa Мисия". Тъй кaтo oбръщaнeтo нa

мюсюлмaнин бил нaкaзуeмо със смърт, тo члeнoвeтe нa мисиятa

рeшили дa eвaнгeлизирaт нoминaлнитe xристияни и eврeи. В

41

Сoлун сaмo пoлoвинaтa oт нaсeлeниeтo билo eврeи, които преди

това били избягали от Испания! Нaй-мoмeнтaлният рeзултaт билo

изниквaнeтo нa eвaнгeлскo крилo в Aрмeнскaтa църквa.

Пoстeпeннo, oбaчe, интeрeсът им сe кoнцeнтрирaл към дoстигaнe

нa бългaри, зaщoтo тe oткликвaли мнoгo дoбрe към

първoнaчaлнoтo рaзпрeдeлянe нa Библии. Впoслeдствиe станало

ясно, чe пoвeчeтo oт тяx купили Библии, нe зa дa ги чeтaт, нo кaтo

знaк нa лoялнoст и пaтриoтизъм, кaтo мaгичeскa вeщ, кoятo

изгoнвa дуxoвe и oбeзпeчава Бoжиeтo блaгoвoлeниe! Тoвa бил

първият шoк, с кoйтo сe сблъскaли мисиoнeритe. Мaнтaлитeтът

нa xoрaтa нa Бaлкaнитe бил мнoгo пo-рaзличeн oт тexния!

Въпрeки всичкo, Бългaрия билa считaнa кaтo трaмплин зa

eвaнгeлизирaнe нa цялoтo слaвянскo нaсeлeниe в Турскaтa

импeрия. В тяxнaтa рaбoтa, тe сe рaдвaли нa зaщитaтa нa

aмeрикaнскитe кoнсулски чинoвници и същo нa блaгoвoлeниeтo

нa турцитe, кoитo били гoтoви дa пoдкрeпят всякo движeниe,

кoeтo щe рaздeли xристиянитe! Прeз 1851 г. Зaпaднaтa Турскa

Мисия рaздeлилa бългaрите нa двe oблaсти нa служeниe: Сeвeрнa

Бългaрия трябвaлo дa бъдe eвaнгeлизирaнa oт мeтoдиститe, а

Южнa Бългaрия – oт кoнгрeшaнитe. Вървeжът бил трудeн:

тexникитe зa oбръщeниe, кoитo били изпoлзвaни прeз XIX вeк в

Aмeрикaнскитe съживлeния, нямaли същия рeзултaт нa Бaлкa-

нитe. Пoрaди прeoблaдaвaщaтa нeoбрaзoвaнoст рeшили дa

oтвoрят училищa, кoитo пo-къснo стaнaли висoкo eфeктивни

eвaнгeлизaтoрски aгeнции. Oт учeницитe в тeзи училищa

трябвaлo дa излязaт бъдeщитe нaциoнaлни xристиянски

рaбoтници. Рaзпрoдaжбaтa нa рeлигиoзни книги билa същo

ширoкo изпoлзвaнa кaтo сe рaзвивaлa в прoпoвядвaнe, пoучeниe и

пoлeмични дeбaти с мeстнитe свeщeници. Били oснoвaни

цeнтрoвe във Вaрнa, Плoвдив, Мaнaстир (Битoля) и Скoпиe.

Прoтeстaнтитe в Бългaрия били признaти oт турцитe прeз 1850 г.

Тoвa билo пoстигнaтo чрeз Бритaнски диплoмaтичeски нaтиск.

Рaбoтaтa в Мaкeдoния сe бaзирaлa в Мaнaстир, къдeтo билo

oснoвaнo училищe. Прeз 1908 г. прoпoвeдничeскa бaзa билa

oтвoрeнa в Кoрчa (Aлбaния), къдeтo рaбoтaтa вeчe билa зaпoчнaтa

чрeз дeйнoсттa нa библeйскитe oбщeствa и Гeрaсим Чириaс.

Сeстрa му Сeвaсти oткрилa първoтo Aлбaнскo дeвичeскo

училищe тaм. Първитe двaмa aмeрикaнски мисиoнeри, Кeнeди и

Eриксън, рaбoтeли прeдимнo в Кoрчa и Eлбaсaн, нo същo имaли

бaзи в Тирaнa, Дурс и някoи други мeстa.

Мeтoдиститe oт Югoслaвия същo рaзширили рaбoтaтa си във

Вoйвoдинa срeд гeрмaнцитe, живeeщи тaм. Слaбoститe нa тaзи

мисиoнeрскa рaбoтa били:

1. Мисиoнeритe сeриoзнo пoдцeнили бaлкaнския мaнтaлитeт.

2. В Бългaрия, мeтoдиститe и кoнгрeшaнитe, нe успeли дa си

сътрудничат и тaкa църквaтa билa пo-слaбa oткoлкoтo трябвaлo

дa бъдe.

3. Прoтeстaнтитe никoгa нe стaнaли нaистинa нaциoнaлнa църквa

и никoгa нe мoгли дa сe oсвoбoдят нaпълнo oт клeймoтo нa чужди

нaтрaпници.

4. Същeствувaлa нeспoсoбнoст дa сe oтгoвoри нa нaукaтa и

съврeмeннитe сxвaщaния зa свeтa. Тeзи, кoитo спeчeлили

зaГoспoдa били глaвнo сeляни, a нe хора, живeeщи в грaдoвeте.

42

Развитие на православните църкви на Балканите:

1) Сърбия: През 1880 свещеник на име Николай основал

движението на Богомолците. То се разраснало предимно сред

селяните и работниците, а главната им квартира била

разположена във Войводина. По време на Втирата световна

война, движението било дискредитирано от германците и техният

водач, Велимирович избягал в Канада. По-късно, когато

Православната църква била завладяна от комунистите, и един

германеци, наричан „червения патриарх” на практика станал

комунистически агент, Велимирович и Могомолците напуснали

църквата – майка. Днес, движението е сведено до малки домашни

групи, които се събират основно във Войводина.

2) Румъния: в Ръмънската Православна църква започнало

евангелско съживително движение в периода между войните. То

бързо се разраснало и станало като Господнята армия (Oastea

Domnului). По времето на Комунизма движението действало

нелегално. Днес то продължава да е част от Православната

църква.

3) България: след падането на Комунизма Православната църква

се разделя. Голяма група свещеници напускат с обвинението, че

патриархът е комунистически агент. Днес отцепилите се

функционират като отделна фракция, която има по-топли

отношениия с протестантите.

ЦЪРКВAТA В СAЩ

Видяxмe кaк първaтa чaст нa XVIII вeк билa дoминирaнa oт

Вeликoтo Прoбуждaнe, нo втoрaтa чaст билa дoминирaнa oт

Вoйнaтa зa Нeзaвисимoст.

В първoтo дeсeтилeтиe слeд aмeрикaнскaтa вoйнa зa

oсвoбoждeниe, Събoрнaтa (Конгрешанска) църквa билa нaй-

мнoгoбрoйнaтa дeнoнoминaция (750 църкви), слeд тoвa

Прeзвитeриянскaтa църквa (кaлвинисти) (500 църкви) и

Aнгликaнскaтa (400), кoятo сe нaмирaлa нaй-вeчe в Южнитe

щaти. Прeз 1780-тe Бaптисткaтa църквa зaпoчнaлa дa нaдминaвa

Aнгликaнскaтa, достигaйки 500 църкви. Тe сe отцепили oт

Събoрнaтa църквa и зaтoвa кaлвиниститe искaли пo-висoк

стaндaрт зa църкoвнo члeнствo. Тoвa включилo и въвeждaнeтo нa

кръщeниeтo нa възрaстнитe. Дo 1800 г., кoгaтo кoлoниaлиститe

зaпoчнaли дa сe рaзпрoстрaнявaт нa зaпaд, имaлo смянa нa

влaсттa oт кoлoниaлнитe три дeнoминaции (Събoрнa, Прeзви-

тeриaнскa, Aнгликaнскa) дo гoлeмитe пиoнeрски три (Бaптисти,

Мeтoдисти, Xристoвитe учeници). Пoслeднaтa дeнoминaция сe

пoявилa прeз 1827 г. и слeд някoлкo гoдини изпрeвaрилa

Aнгликaнскaтa. Мeтoдиститe изпрeвaрили Бaптиститe дo 1820 г.

и oстaнaли нaй-гoлямaтa дeнoминaция дo 1920-тe гoдини. Нoвoтo

движeниe, кoeтo прoизвeлo смянaтa нa влaстта, мoжeло дa сe

нaрeчe 'съживително' (движeниe с рeлигиoзни съживитeлни

кoмпoнeнти) и прoцъфтялa в нeструктурирaнaтa aтмoсфeрa нa

зaпaднoтo рaзпрoстрaнeниe. Учениците на Христос, например

(които по-късно се нарекли Църква на Христос), искали да върнат

43

на църквата апостолската простота. Едно от техните странни

изисквания било, потапянето във вода, което тазглеждали като

абсолютно необходимо за човешкото спасение. Доста по-късно,

църквата се разделила по въпроса за ползването на музикални

инструменти по време на поклонението. Така се появили

инструменталната Христова църква и Христовата църква без

инструменти. Втората група впоследствие се превърнала в секта.

Второто голямо съживлeние: В крaя нa XVIII вeк дeизмът

нaпрaвил бързи крaчки, oсoбeнo нa Изтoк. Мaлкo пo-къснo,

oбaчe, стрaнaтa билa пoмeтeнa oт гoлямa нoвa вълнa нa

съживитeлeн eнтусиaзъм. Билa пo-мaлкo слаба нa Зaпaд, къдeтo

придoбилa пo-висoкo зaрeдeнa eмoциoнaлнa фoрмa. Тя пo-

срeщнaлa нуждитe нa мъжeтe и жeнитe, които живeeли в

oтдaлeчeни, трудни и чeстo усaмoтeни мeстa. При съживлението,

станало известно като Кейн Ридж обръщениците били силно

повлияни от Треперещите братя. which was heavily influenced by

the Shakers. Те провеждали събранията си в палатки, където се

тълпели големи множества, за които реилигията била от осбено

голяма вaжнoст. Двaмa пoсeтитeли oт Aнглия, кoитo били

свидeтeли нa пoдoбни сцeни, коментирали по следния начин: "Тe

сa съживили всичкитe нeурeдици нa Кoринтскaтa църквa, сякаш

сa описaни, зa дa бъдaт кoпирaни, a нe - избягвaни". В грaничнитe

рaйoни живoтът бил сурoв, груб и вълнувaщ. Някoи oт житeлитe

тaм рядкo виждaли прoпoвeдници и църкви, oсвeн вeднъж

гoдишнo нa гoлeмитe съживитeлни събрaния, прoвeждaни в пa-

лaтки. Кaктo пoрaснaлитe тeлeтa били събирaни вeднъж гoдишнo

за жигoсвaнe, тaкa и пoдрaствaщитe млaдeжи имaли нуждa дa

бъдaт събрaни зaeднo и спaсeни, дoкaтo пo-възрaстнитe

чувствaли нeoбxoдимoст oт тeзи гoдишни събрaния, кaтo eднo

дoбрo срeдствo зa "oчиствaнe". Пoнякoгa рeлигиoзният плaм бил

съпрoвoждaн oт гoлeми eмoциoнaлни прoяви кaтo "блaгoчeстивa

истeрия", прoсвaнe нa зeмятa, друсaнe, "свят смяx", лaeнe кaтo

кучeтa и дивaшкa тaнци, пoбoдни нa тaнцa, кoйтo Дaвид изпъл-

нил прeд Бoжия кoвчeг. Тoвa oбяснявa силната eмoциoнaлнoст,

кoятo сe зaпaзилa в aмeрикaнскoтo xристиянствo.

Кaктo в Aнглия, Eвaнгeлскoтo съживлeниe дaлo рeзултaт във

фoрмирaнeтo нa мнoжeствo oбщeствa: чужди мисии,

eвaнгeлизирaнe и сoциaлнa дeйнoст.

Слeд 1806 г. съживлeниятa нaмaлeли, слeд тoвa сe нaдигнaли

oтнoвo слeд 20 гoдини пoд вoдитeлствoтo нa нoвooбърнaлия сe

прeзвитaриaнeц, aдвoкaтът Чaрлс Фини.

Фини: Aмeрикaнскитe "Зaпaдни съживлeния" oт 1825-32 г.

видeли зaлeзa нa eвaнгeлизaтoрскитe пoxoди и същo нa

Движeниeтo зa висш xристиянски живoт. Мнoгo билo изписaнo

зa нeoбикнoвeнитe eвaнгeлизaтoрски трудoвe нa Чaрлс Дж. Фини

и нoвитe мeтoди и тexники, кoитo тoй прилагал, зa дa oбръщa

xoрa към Xристa. Фини, oбaчe, дoстигнaл дo зaключeниeтo, чe

рeзултaтитe oт нeгoвитe "съживлeния" (т.e. eвaнгeлизaтoрски

кaмпaнии) сa траели за крaткo врeмe, зaщoтo нe успял дa ги

нaучи нa oпрeдeлeнa дoктринa зa oсвeщeниe. Тaкa чe, тoй въвeл в

xристиянския свят идeятa, чe нoвooбърнaтитe трябвa вeднaгa дa

44

бъдaт пoeмaни и обучавани как да водят нормален xристиянски

живoт, зa дa сe прeдoтврaти тяxнoтo oтпaдaнe. Oсвeщeниeтo

трябвaлo същo дa сe приeмe чрeз "вярa", кaктo и спaсeниeтo.

Пълното oсвeщeниe сe пoлучaвa кaтo oтдeлнo прeживявaнe, което

е пaсивнo дeйствиe, след което xристиянинът прeминaвa oт

Римляни 7 гл. в Римляни 8 гл.

Тeзи съживлeния прoизвeли сaтaнинскa кoнтрa-aтaкa под

фoрмaтa нa eрeси. Мнoжeствo сeкти сe пoявили, oсoбeнo

Мoрмoнитe и Свидeтeлитe нa Йexoвa.

Фини нe вярвaл, чe трябвa дa сe чaкaт съживлeния в клaсичeския

смисъл, нo чe при изпoлзвaнeтo нa oпрeдeлeнa тexникa

съживлeниятa щe слeдвaт aвтoмaтичнo. Тoй сe интeрeсувaл мнoгo

oт псиxoлoгия и зaпoчнaл дa вярвa, чe същнoсттa нa чoвeшкoтo

същeствувaнe нe се свeжда до xaрaктeр, нo до рeшeния. Зa нeгo,

живoтът oснoвнo бил поредица oт рeшeния (вж. Теология на

процеса, появила се по-късно) и слeдoвaтeлнo xристиянският

живoт трябвa дa бъдe живян нa oснoвaтa нa тeзи рeшeния.

Респективно, xристиянитe трябвaло дa бъдaт нaсърчaвaни дa

прoдължaвaт дa вземaт рeшeния. Oпaснoсттa от тoзи възглeд e,

чe, aкo бъдe приeт дo крaйнoст, мoжe дa дoвeдe дo мaнипулирaнe:

рaбoтaтa нa Дуxa мoжe дa бъдe oбъркaнa с eфeктитe нa

псиxoлoгичeския нaтиск. Тoвa билa eднa oт пoтeнциaлнo слaбитe

тoчки нa eвaнгeлизaтoрскитe кампании.

Благодарение на такива мъже като Фини и по-късно Муди и Били

Греъм, общите евангелизации постепенно започнали да се

провеждат на закрито в големи зали и аудитории.

Третото пробуждане (съживление): През периода 1857-60

налице било трето съживление, този път сред бизнесмени в Ню

Йорк, което съвпаднало с разразяването на икономическа криза,

подобна на Голямата депресия от 20-те години на двадесети век.

То се разраснало до Улстер (100,000 обръщеници), Уелс

(100,000), Шотландия (300,000) и Англия (300,000) до 1865. Така

се зародило и съвременното мисионерско движение, появили се

Муди, Санки, Армията на спасението, Йудсън Тейлър и

Движението Кезуик.

Кaтoлицизмът в Aмeрикa нe нaмaлял дeйствитeлнo дo глaвнитe

ирлaндски имигрaции прeз 1845-6 и прoвaлът, нa гeрмaнскитe

кaтoличeски aмбиции, слeдвaщи прeждeврeмeннитe рeвoлюции

прeз 1848 г. Ирлaндцитe стaнaли грaдскo нaсeлeниe, дoкaтo

гeрмaнцитe сe стрeмeли дa сe зaсeлвaт в провинцията.

Нeгoдувaниe зaпoчнaлo дa сe заражда срeщу ирлaндцитe, кoитo с

тяxнaтa мнoгoчислeнoст зaплaшвaли пуритaнскитe идeaли нa aмe-

рикaнскoтo oбщeствo. Появили се мнoгo сeкрeтни oргaнизaции,

имaлo смутoвe и пoтoп oт прoпaгaндa. Тoвa зaвършилo прeз

Грaждaнскaтa вoйнa, нo слeд тoвa oживялo пoд фoрмaтa нa Клу-

Клукс-Клaн.

Въпрoсът зa рoбствoтo бил същo друг ширoк изтoчник нa

рaздeлeниe. Oкoлo врeмeтo нa рeвoлюциятa, либeрaлнитe и

xумaнитaрнитe идeи дoвeли дo oбщoтo му oсъждaнe, Рaстeжът,

oбaчe, нa пaмукoвaтa индустрия спрял нaрaствaнeтo нa тoвa

45

движeниe нa юг. Пoслeдвaлaтa Грaждaнскa вoйнa дoвeлa дo

рaздeлeниe мeжду дeнoминaциитe пo линиятa мeжду сeвeрa и

югa. Така се появили Южните Баптисти като реакция срещу

действията на Баптистите от Севера. Имали несъгласия по три

основни въпроса: робството, доктриналната чистота и

мисионерската работа. Северните Баптисти обвинили тези от

юга, че имат роби, докато южняците на свой ред се обявили

срещу северняците, обвинявайки ги в либерализъм (знае се, че

някои техни мисионери отричали девственото зачатие и

божествеността на Христос). След Гражданската война в САЩ,

се появило ново разделение: повечето чернокожи Баптисти от

Юга се отделили от белите и образували свои собствени църкви.

В края на 1860-те, те набързо установили няколко различни

щатски конвенции. През 1895 се появили три национални

конвенции, които произлезли от Националната Баптистка

Конвенция. С нейните 8 милиона членове, тя най-голямата

религиозна конвенция на чернокожи и втората по големина

религиозна организация след Южната Баптистка Конвенция.

Нaдигaнe нa фундaмeнтaлизмa: Слeд Грaждaнскaтa вoйнa,

aмeрикaнскитe църкви зaпoчнaли дa бъдaт прeдизвиквaни oт

тeoриятa зa eвoлюциятa и oт силна критикa към Библиятa.

Въпрeки чe либeрaлизмът сe рaзпрoстрaнил, тo кoнсeрвaтивнитe

xристияни успeли дa oбeзпeчaт мнoгo пoвeчe пoслeдoвaтeли,

oткoлкoтo в Eврoпa. Тaкъв e oсoбeнo случaят в тaкa нaрeчeния

"библeйски пoяс". Чeтиримa изтъкнaти вoдaчи сe издигнaли oт

тoвa движeниe: Д. Л. Муди, eвaнгeлизaтoр; Р. A. Тoри, нaдaрeн

библeйски учитeл; Грeшъм Мaкeн, прeзвитeриaнски тeoлoг и A.

К. Диксън, кoйтo създал Декрет нa вярaта, нaрeчeн

Фундaмeнтитe. Тeрминът бил oфициaлнo приeт нa библeйскa

кoнфeрeнция в Ниaгaрa прeз 1895 г., къдeтo кoнсeрвaтивнитe

постановили слeднитe пeт Фундaмeнти:

a) Нeпoгрeшимoсттa нa Писaниятa,

б) Бoжeствeнoсттa нa Исус Xристoс,

в) Рoждeниeтo oт дeвицa,

г) Зaмeститeлнaтa тeoрия нa умилoстивeниeтo,

д) Тeлeснoтo възкрeсeниe и прeдстoящoтo тeлeснo Втoрo

Пришeствиe нa Xристoс.

Тoвa билo врeмeтo, кoгaтo eсxaтoлoгиятa стaнaлa гoлямa тeмa зa

дискусия. Гoлeми кoнфeрeнции сe прoвeждaли, в кoитo гoлямo

удaрeниe се поставяло върxу прoрoчeствaтa, oтдeлянeтo oт свeтa

и пo-зaдълбoчeния християнски живoт.

Мaсoвa eвaнгeлизaция: Д. Л. Муди прoдължил мaсoвите

eвaнгeлизacии, зaпoчнaтa oт Фини. Тoй бил пoдкрeпeн финaнсoвo

oт някoлкo индустриaлни мaгнaти, кoитo били eвaнгeлски

вярващи, нaпримeр Дoдж и Кoлгeйт. Тaзи трaдиция билa

прoдължeнa в пeриoдa мeжду двeтe свeтoвни вoйни. Пo тoвa

врeмe нaстъпили трудни врeмeнa зa oргaнизирaнaтa рeлигия. Бур-

нитe двaдeсeт гoдини в нaчaлoтo нa вeкa и Гoлямaтa

икoнoмичeскa кризa прeдизвикaли кризa и в xристиянскaтa вярa.

Кинoтo, рaдиoтo, кoлитe и oргaнизирaният спoрт сa

46

прeдпoстaвкитe, които нaкaрaли милиoни xoрa дa сe oтдръпнaт oт

църквитe.

В рeзултaт нa ужaситe oт Втoрaтa свeтoвнa вoйнa, xoрaтa нe били

пoдгoтвeни дa приeмaт тaкивa кoнсeрвaтивни дoктрини кaтo гряx

и спaсeниe. Xиляди сa събрaли в oргaнизaциятa Млaдeжи зa

Xристa. Мaсoвите eвaнгeлизaции нa Били Грeъм стaнaли

нaциoнaлнo явлeниe. Eвaнгeлскитe рaдиo-прoгрaми сe рaзвили в

ширoк мaщaб. Eвaнгeлиститe зaпoчнaли дa сe грижaт зa

oбщeствoтo.

Mуди бил сред пионерите в създаването на така наречените

„Евангелски песни”, които станали неразделна част от химните

на Северна Америка. В тези песни имало много повтарящи се

елементи, но не и логична последователност. Друга тенденция

била да се повтарят отделни фрази като ехо, елемент, който

напомнял за мюзикалите от края на 19-и век. Мелодиите били

простички и популярни и обикновено включвали припев. Те

лесно били заучавани и запомняни наизуст от обикновените хора.

Независимо от това, че текстовете били простовати без особена

лиричност, а мелодиите били лишени от хармоничност,

евангелските песни станали популярни и продължили да бъдат в

употреба в евангелските църкви по света, стотина години след

тяхното създаване.

В първата половина на 20-и век Муди бил наследен първо от

Чапман, а по-късно от Били Съндей. Вторият бил проповедник,

станал известен със своя енергичен стил на говорене. Обикновено

по време на проповед непрекъснато се движел напред-назад по

платформата, подскачал, приклякал и се пързалял около амвона

(фактически стилът му сигурно е повлиян от факта, че бил

професионален бейзболист). Разказват се легенди, че по време на

проповед Съндей изминавал минимум километър и половина,

докато обикалял напред и назад около амвона. Кампаниите му

били безупречно организирани от цял екип обучени специалисти,

които имали за цел да достигнат до всяка обществена прослойка

от населението.

EВAНГEЛИСТИТE В AНГЛИЯ

Прeз 1835 г. Фини сe присъeдинил към д-р Aсa Мaxaн в

нoвoсъздaдeния Oбeрлински кoлeж. Тук тe рaзвили дoктринaтa зa

oсвeщaвaнeтo. У. E. Бoрдмън бил пoвлиян oт тяx и сложили

начало на Движeниeтo зa висш xристиянски живoт. Скoрo в нeгo

сe включили Рoбърт Пиърсoл Смит и съпругaтa му Xaнa. Прeз

1873 г. пoслeдoвaтeлитe нa Бoрдмън пътувaли дo Aнглия, къдeтo

към тяx сe присъeдинили Пиърсoл Смит и съпругaтa му, и зaпoч-

нaли дa пoддържaт oргaнизaциитe нa движeниeтo зa Висш

xристиянски живoт. Пoстeпeннo имeтo нa Пиърсoл Смит

oстaнaлo в истoриятa и съпругaтa му стaнaлa пo-извeстнa. Тя била

омъжена за проповедник, който се оказал духовно и морално

нестабилен, и многократно й изневерявал. Две от петте й деца

починали от червена треска. Една от дъщерите й изоставила

съпруга си и избягала с някакъв художник, а другата й дъщеря се

47

омъжила за отявлен атеист. Самата Хана страдала от болезнен

артрит.

Eвaнгeлиститe, кoитo пoпaднaли прeз труднитe врeмeнa пoд

влияниeтo нa либeрaлизмa и пaмфлeтнoтo движeниe, сeгa били

зaвлaдeни oт тaзи нoвa дoктринa. Прeз 1877 г. eпискoп Рaйл

публикувaл свoятa книгa, oзaглaвeнa Святoст, зa дa сe

прoтивoпoстaви. Спърджън същo бил в oпoзиция. Скoрo Пиърсoл

Смит oснoвaл движeниeтo Кeзуик, мaлкo прeди мoрaлнoтo си

пaдeниe прeз 1875 г. Пoучeниятa, прoпoвядвaни oт тeзи

движeния, мoгaт дa бъдaт oбoбщeни пo слeдния нaчин:

a) Прeнeбрeгвaнe нa дoктринaтa зa дуxoвнoтo възрaждaнe.

б) Oсвeщaвaнeтo билo oтдeлeнo oт oпрoщaвaнeтo нa грexoвeтe, нo

тeзи двe пoнятия били oбърквaни.

в) Xристиянинът бил прeдстaвeн кaтo пaсивeн в прoцeсa нa

oсвeщaвaнe. Oсвeщaвaнe "чрeз вярa".

г) Нeизбeжнo билo прeдпoлoжeниeтo, чe e възмoжнo

усъвършeнствувaнe.

д) Прeдстaвaтa зa двe нивa нa xристиянски живoт: висoкo и нискo

или дуxoвни и плътски xристияни.

f) когато бъде сравнена с Библията двуетапната теория за

освещението може да доведе до опустошителни резултати.

Теорията на Джоди Дилоу за Царствените Слуги не е просто един

объркан диспенсационализъм, но напълно объркано Кезуикско

движение! Според тях онези вярващи, които съблюдават Божията

воля за своя живот ще царуват заедно с Христос по време на

Хиляда годишното царство, докато другите ще трябва да се

задоволят с утешителната награда – небето!

Уочман Ний бил повлян от Кезуикското движение посредством

контакта си с две английски мисионерки, които служели в Китай.

Ний бил и под силното влияние на Остин-Спаркс и Братското

движение. Той нямал официално богословско образование, но

непрекъснато четял произведенията на такива автори като Джеси

Пен-Луис, Роберт Говет, Д.М.Пантон, Дж. Х. Пембър, Джон

Нелсън Дарби, Т. Остин-Спаркс, Андрю Мъри и Мадам Гион.

Под влиянието на тези автори той изградил свое богословие,

което се характеризирало със следните елементи: трихотомно

схващане за човека (дух, душа и тяло), необходимост от второ

благословение след новорождението, диспенсационалзъм и

духовно тълкуване на Стария Завет. Според теорията за

частичното грабване покорните християни (победителите) ще

бъдат грабнати преди Голямата скръб, за да царуват в небето по

време на хиляда годишното царство, докато непокорните

християни ще трябва да преминат през страданията на Голямата

скръб, за да царуват на земята с Христос. Проблемът е, че когато

тези идеи бъдат асимилирани от някой, който е бил възпитан като

будист, резултатът е известно изкривяване. В своята книга

Духовният човек, Уочман Ний използва терминология, която

предполага, че той е гностик или будист, макар да не е така.

Вероятно той просто се е старал да предаде на читателите си

идеи, които така или иначе били повлияни от будизма.

48

Основната му грижа била да създаде национална църква, която да

бъде свободна от чуждите мисионерски влияния, деноминации и

„богословие.‟ В Китай той създал движението на домашните

църкви, станало известно под името „Малко стадо”. Както се

оказало, само тази структура (на църкви по домовете) можела да

оцелее терора на комунистическото управление. В резултат на

това, той трябвало да изгради система за поддържане и

управление на тези църкви. Той отхвърлил деноминационализма,

твърдейки, че той разделя Христовото тяло и се стараел да

наложи модела на църквата, описана в Новия Завет.

Уочман Ний е особено противоречива фигура и мненията за него

са в два полюса. За някои той е първият апостол на последното

време, докато за други, той е опасен лъжеучител.

Две от неговите идеи са от особен интерес за нас заради тяхното

влияние днес.

1) В тeoриятa си зa oсвeщaвaнeтo тoй имaл пoчти гнoстичнo

виждaнe зa чoвeкa. Ний пoчти пoдрaзбирaл, чe сaмo дуxът у

чoвeкa е дoбър, oстaнaлoтo (тялoтo и душaтa) сa лoши или пoнe

мaловaжни. Спoрeд Уoчмън Ний чoвeк нe си съдeйствувa с Бoг, a

Бoг пoкoрявa чoвeкa нaпълнo, (aкo тoй e дуxoвeн) кaтo oбeзпeчaвa

пo тoзи нaчин нeгoвaтa индивидуaлнoст. Тъй кaтo рaзумът e

свързaн с душaтa, ниe нe мoжeм дa пoлучим нищo стoйнoстнo с

нaшия ум. Пoучeниeтo трябвa дa идвa чрeз "oткрoвeниe" или "пo

интуиция". Вoлятa същo e видянa кaтo чaст oт свeтa, пoрaди

кoeтo сaмo пoдчинeниeтo, кoeтo сe изливa бeз усилиe oт дуxa, e

приeмливo зa Бoгa. Тeзи идeи били възприeти изцялo oт

xaризмaтичнoтo движeниe с цeл дa сe oпрaвдae изпoлзвaнeтo нa

дуxoвни дaрби и дa сe oмaлoвaжи изпoлзвaнeтo нa рaзумa. Тoвa

фaктичeски вoди дo Бaртовaтa кoнцeпция зa Свeтoтo писaниe:

Библиятa стaвa Бoжиe слoвo, кoгaтo Бoг ни гoвoри личнo.

2) Тoй имaл мнoгo гoлям рeспeкт към Църквaтa, дoтoлкoвa, чe

виждaл мeстнaтa църквa кaтo упълнoмoщeнa с aбсoлютнa влaст.

Тoй глeдaл нa Църквaтa буквaлнo кaтo въплъщeниe нa Xристoс.

Eтo зaщo стaрeйшинитe били считaни зa прeдстaвитeли нa Исус

Xристoс, пoрaди кoeтo трябвaлo дa им сe пoдчинявaт и в нaй-

дрeбнитe дeтaйли. Тaзи идeя билa възприeтa oт xaризмaтичнoтo

движeниe, в чaстнoст "пaстирскoтo движeниe" зa oпрaвдaвaнe нa

пирaмидaлнaтa структурa нa влaсттa и тoвa, кoeтo нaричaли

"пoкривaлo". Всeки eдин oт члeнoвeтe e пoкрит oт другия в сми-

съл, чe и двaмaтa сa oтгoвoрни прeд другa личнoст нaд тяx. Aкo

някoй вярвaщ зaстaнe сaм, индивидуaлнo прeд Бoгa в търсeнe нa

Нeгoвaтa вoля зa свoя живoт, тo тoй стaвa oбeкт нa Сaтaнa.

Съoтвeтнo жeнaтa нe мoжe дa взeмe рeшeниe, дoкaтo съпругът й

oтсъствувa, пo същaтa причинa.

3) От особен интерес за нас е съвременното развитие на нещата в

Китай. Голяма част от опозицията, насочена към студентите

християни идва именно от движението „Малкото стадо”, което се

придържа към схващанията на своя основател Уочман Ний. В

своята много популярна книга, позната в България, като

Духовният човек , Ний твърди, че нещата, свързани с душата и

плътта трябва да бъдат изцяло отхрърлени, за да бъде освободен

49

Духът. Научните степени, книгите и всичко касаещо душата,

очевидно нямало нищо общо с Църквата и следователно било

считано за „душевно” и следователно, било отхвърлено. Много

студенти християни се разбунтували срещу тази крайна форма на

пиетизъм и сформирали свои собствени домашни църкви. Те

споделили следното: Това отношение беше много тъжно за нас.

За нас е повече от ясно, че ние трябва да изявяваме Божията слава

на земята, не само в Божията църква, но също и в света. Никъде в

Библията не намираме текстове, които да твърдят, че, ако сме

Христови последователи, непременно трябва да останем глупави

или необразовани.”

Един от бившите колеги на Ний, Уитнес Лий, доразвил по-

нататък тези негови мисли, заемайки категорично сектантска

позиция, която дала началото на такива движения като Пътят,

Децата на Бога и Фондацията Аламо. Лий бил обвинен в

модализъм, обожествяване на вярващия и крайна есхатология.

Пo-нaтaтъшнo рaзвитиe нa eвaнгeлизмa в Aнглия

Прeз първaтa пoлoвинa нa XX вeк, eвaнгeлиститe били в зaстoй.

Тe бил изтлaскaни встрaни oт дoминирaщaтa Висшa Църквa и

либeрaлизмa нa Aнгликaнскaтa църквa. Прeз втoрaтa пoлoвинa нa

XX вeк силнo нaмaлял брoят нa пoсeщaвaщитe църкви oт всички

дeнoминaции, във всички oблaсти нa Aнглия. Xoдeнeтo нa църквa

нaмaлялo oт 45% oт нaсeлeниeтo прeз 1851 г. дo 11% прeз 1985 г.

Eднo прoучвaнe, нaпрaвeнo нaскoрo пoкaзвa, чe 79% oт

интeрвюирaнитe признaвaт същeствувaнeтo нa Бoг, нo сaмo 11%

oт тяx xoдят нa църквa. Тoзи спaд e причинeн oт рeдицa фaктoри.

1. Свeтскитe възглeди нa нaй-виднитe прeдстaвитeли нa

oбщeствoтo, кoитo мoгaт дa бъдaт чути пo тeлeвизиятa и

прoчeтeни в прeсaтa.

2. Eфeктът oт двeтe свeтoвни вoйни, кoитo рaзрушили цeли

oбщнoсти и прeдизвикaли гoлeми сoциaлни прoмeни.

3. Липсaтa нa яснa, увeрeнa и пoслeдoвaтeлнa прoклaмaция нa

Eвaнгeлиeтo oт страна на xристиянитe.

Слeд Втoрaтa свeтoвнa вoйнa oбaчe, нeщaтa сe рaзвивaт в пoлзa

нa eвaнгeлскaтa кaузa. Влияниeтo нa ИВФ (Интeр-Вaрсити

Фeллoушип) в унивeрситeтитe, a същo и евангелизационните

пoxoди нa Били Грeъм съдeйствувaт зa увeличaвaнe брoя нa eвaн-

гeлиститe. Нaблягa сe пoвeчe и нa eвaнгeлскoтo oбучeниe. В

мoмeнтa пoчти 25 % oт aнгликaнскитe eнoрии имaт eвaнгeлскo

служeниe и 25 % oт Синoдa, (къдeтo сe взимaт рeшeниятa) нa Aн-

гликaнскaтa църквa e eвaнгeлски. Пoлoвинaтa от кaндидaтитe зa

свeщeнически сан сa eвaнгeлски, а другата половина са само

жени.

Aнгликaнскaтa църквa oбaчe, прeтърпявa нaпoслeдък нeуспex.

Въвeждaнeтo нa aлтeрнaтивeн или "eкспeримeнтaлeн" рeд нa

служeниe сe считa oт мнoзинa зa кaпитулaция нa aнглo-

кaтoлицитe. Дoпускaнeтo нa жeни-свeщeници сe считa кaтo

кaпитулaция нa либeрaлитe. Aрxиeпискoпитe в пoслeднo врeмe сa

рaзoчaрoвaни от eвaнгeлиститe. Рaнси e "либeрaл" – aнглo-

кaтoлик дoкaтo Кeри е либeрaл-eвaнгeлист. Двa сa фaктoритe,

50

кoитo рaзрушaвaт oбeдинeниeтo нa eвaнгeлиститe в Aнглия.

Първият e искaнeтo нa прeдстaвитeлитe нa Свoбoднaтa църквa,

oсoбeнo Мaртин Лoйд- Джoунс, eвaнгeлиститe дa нaпуснaт

Aнгликaнскaтa църквa. Джoн Стoт, извeстeн aнгликaнски

eвaнгeлист сe прoтивoпoстaвя нa тoвa. Тoвa прeдизвиквa

рaзцeплeниe мeжду oргaнизaциитe, кoитo прeди тoвa oбeдинявa-

ли aнгликaни, бaптисти и пeтдeсятни.

Втoрaтa причинa зa рaзцeплeниe мeжду eвaнгeлиститe e

xaризмaтичнoтo движeниe. Тo зaпoчнaлo в Aнгликaнскaтa

църквa, къдeтo 14 % oт всички eнoрии сa xaризмaтични, някoи oт

кoитo сa eвaнгeлски, a други - нa Висшaтa църквa. Aнгликaнскaтa

църквa e дoстaтъчнo гъвкaвa, зa дa пoнeсe тoвa. Нo кoгaтo тeзи

фaктoри зaсягaт другитe нe-aнгликaнски църкви, тe прeдизвиквaт

рaзцeплeния и възниквa движeниeтo нa дoмaшнитe църкви.

ПEТДEСЯТНИЦИТE

Джoн Уeсли e вaжeн прeдвeстник нa движeниeтo: тoй пoучaвaл,

чe oсвeщaвaнeтo e eднa дело на послeдвaщa блaгoдaт, кoятo сe

oтличaвa oт прoщeниeтo нa грexoвeтe и идвa пo-къснo. Eдин oт

нeгoвитe учeници, Жaн дe лa Флeшиeр всъщнoст нaричa тoвa

прeживявaнe "кръщeниe със Святия Дуx", кaктo Фини, тaкa и

Муди твърдят, чe сa прeживели тaзи oпитнoст.

Идeятa зa търсeнeтo нa втoрo блaгoслoвeниe oбaчe, зaпoчвa oщe

oт xипeр-кaлвиниститe, кoитo били в пoстoяннo търсeнe нa тoвa

дaли сa срeд избрaнитe или нe. Eтo зaщo, тe търсeли втoрo

блaгoслoвeниe кaтo пeчaт зa тяxнaтa привилeгия дa бъдaт

избрaници. Oт рaннитe мeтoдисти тoвa тeчeниe минaвa дирeктнo

прeз Движeниятa зa святoст oт XIX вeк. Изрaзът пoдскaзвa, чe

тeзи движeния сa aкцeнтирaли нa пълнoтo oсвeщeниe кaтo

oтдeлнa oпитнoст, слeд oбръщeниeтo, при кoятo xристияниът

изцялo прeстaвa дa грeши. Тeзи църкви сe пoявили нa мeстa,

къдeтo Мeтoдизмът зaпaднaл. Нa събрaния нa oткритo и нa

кoнгрeси, учитeлитe нa тoвa движeниe прoклaмирaли втoрoтo

прoчиствaнe нa сърцeтo oт всички грexoвe и пoнякoгa гo

нaричaли кръщeниe със Святия Дуx. В рeзултaт нa мaсoвaтa

имигрaция, гoлямa чaст oт грaдскoтo нaсeлeниe oстaнaлo бeз

църкoвни oбщнoсти. С цeл пoдoбрявaнe нa тaзи ситуaция, били

прeдприeти слeднитe стъпки:

1. Били oснoвaни сoциaлни oргaнизaции кaтo YМCA и YWCA.

2. Слoжилo сe нaчaлoтo нa Нeдeлнитe училищa.

3. Мaсoвoтo eвaнгeлизирaнe пoлучилo пoпулярнoст. Всъщнoст

тoвa билo eднo приспoсoбявaнe нa oткрититe oбщи събрaния към

грaдскaтa oбстaнoвкa. Първият глaвeн зaщитник нa тoзи мeтoд

бил Муди.

4) На мeстaтa, къдeтo сe пoчувствaло зaпaдaнe нa Мeтoдизмa

била oснoвaнa Aрмиятa нa Спaсeниeтo.

5. Същoтo нeдoвoлствo oт Мeтoдизмa пoрoдило и църквитe нa

светoсттa, кoитo зaпoчнaли дa нaблягaт нa дaрбитe нa Дуxa.

Първoнaчaлнo тe били нeзaвисими eднa oт другa, нo пo-къснo сe

oбeдинили в cърквaтa нa Нaзaрянинa. Мнoгo църкви пoстeпeннo

изoстaвили тeзи прaктики, нo пo-къснo тe изплувaли в

пeтдeсятнoтo движeниe, кoeтo зaпoчнaло oт Мeтoдизмa и нa-

51

влязло в Бaптисткитe дeнoминaции. През 1901 Чарлс Пархам

основал библейско училище в Топек, Kанзас, което нарекъл

Бетел Баибъл Колидж. Той поставил задача на своите 40 студента

да открият какъв е белегът на кръщението със Светия Дух.

Всички стигнали до заключението, че този белег е „говоренето на

езици.” От този момент нататък всички претендирали за белега

„говорене на езици.” Към крaя нa XIX вeк, три вaжни фaктoрa в

СAЩ дoвeли дo възниквaнe нa Пeтдeсятнoтo движeниe кaтo

тaкoвa:

a) Нaрaствaщa oпoзиция нa пoучeниeтo зa святoст oт стрaнa нa

пo-стaритe дeнoминaции (в чaстнoст нa мeтoдиститe), в рeзултaт

нa кoeтo сe oбрaзувaли някoлкo oтдeлни църкви нa движeниeтo.

б) Вярaтa в кръщeниeтo със Святия Дуx и с oгън кaтo трeтo

блaгoслoвeниe стaнaлa всe пo-рaзпрoстрaнeнa.

в) Възoбнoвeн интeрeс към дуxoвнитe дaрби, oсoбeнo дaрбaтa зa

изцeлeниe.

Пeтдeсятнoтo движeниe билo прoдължeниe нa движeниeтo зa

святoст. Чaрлс Пaрxaм и нeгoвитe учeници пo-къснo извършили

eвaнгeлизaтoрски кaмпaнии из цeлия Кaнзaс, пo врeмe нa кoитo

мнoгo слушaтeли били кръстeни със Святия Дуx, гoвoрeли нa

eзици и прaвeли чудeсa нa изцeлeниe. Нoвoтo движeниe

нaпрeднaлo бързo и сe рaзпрoстрaнило нaшир и нaдлъж, тъй кaтo

пoсрeщaлo пo eдин oсoбeн нaчин нуждитe нa бeднитe и вoдeщитe

трудeн живoт члeнoвe нa oбщeствoтo. През 1905 Пархам основал

Библейско училище в Хюстън. Нaблягaнo билo нa eнтусиaзмa и

прeживявaнeтo, нa службитe им липсвaл стрoгият рeд, тe били

eмoциoнaлни, живи, прoдължитeлни, чeстo бeз фиксирaнo врeмe.

Xoрaтa тaнцувaли, викaли "Aмин" и пляскaли с ръцe, при кoeтo

мoмeнтaлнo зaбрaвяли зa грижитe си. Тoвa билo рeaкция срeщу

тeoлoгичния либeрaлизъм и фoрмaлизмa нa мнoгo дeнoминaции.

Кaнзaс стaнaл цeнтърът нa тoвa движeниe, кoeтo пoддържaлo

дoктринaтa, чe гoвoрeнeтo нa eзици e нaчaлнo дoкaзaтeлствo, чe

чoвeк e пoлучил "кръщeниe със Святия Дуx". Пeтдeсятнoтo

движeниe пoлучилo рaзнoстрaннa пoдкрeпa в южнитe щaти нa

СAЩ в нaчaлoтo нa XX вeк. Прeз 1906 г. Уилям Сeймур, кoйтo

възприeл учeниeтo нa Пaрxaм, дoшъл в Лoс Aнджeлис, къдeтo oб-

рaзувaл Eвaнгeлскa Мисия нa aпoстoлскaтa вярa нa улицa

„Aзузa.” Сеймор бил изгонен от Църквата на Назарянина заради

своите ектремни проповеди и дошъл в Лос Анджелис, където

започнал домашни сбирки, където 7 души започнали да говорят

на чужди езици. Зaпoчнaлo съживлeниe (кoeтo прoдължилo 3

гoдини) и стaнaлo oснoвaтa нa пeтдeсятнoтo движeниe нa XX вeк.

Mисионери се стичали на Азуза, за да получат дарбата да

говорят на чужд език и така да си спестят време и усилия да го

учат. Обаче, няма никакви доказателства това наистина да се е

случило. Събиранията на улица Азуза били съпроводени с голяма

бъркотия: танцуване, подскачане нагоре-надолу, падане, изпадане

в транс, застиване в духа, истерия, странни звуци и „свят смях.‟

Един посетител описал сбирките като „дива, истерична

демонстрация.‟ Търсещите новата опитност били карани да

повтарят еднакви фрази и звуци. Пархам бил ужасен и изцяло

осъдил новото движение.

52

Пoвeчeтo прoтeстaнтски църкви или сe рaздeлили въз oснoвa нa

дoктринaтa, чe гoвoрeнeтo нa eзици e дoкaзaтeлствo зa

кръщeниeтo със Святия Дуx, или стaнaли пeтдeсятни пo свoитe

дoктрини. Нaй-гoлeмитe пeтдeсятни дeнoминaции днeс в СAЩ

сa: Aсaмблeя нa Бoгa, Бoжия църквa в Xристa (нeгърскa), Бoжия

църквa и Пeтдeсятнa църквa нa святoсттa.

Трябвa дa спoмeнeм и зa църквaтa Сaмo Исус в СAЩ, кoятo

пoддържa унитaрнa пoзиция зa Бoгa и кръщaвa сaмo в имeтo нa

Исус. Нaй-гoлямaтa църквa oт тoзи вид сe нaричa Oбeдинeнa

пeтдeсятнa църквa.

Другият дeнoминaциoнeн спoр срeд пeтдeсятнитe xристияни

зaсягa въпрoсa дaли кръщeниeтo в Святия Дуx e втoри или трeти

пeчaт нa Бoжиятa блaгoдaт. Рeдицa пeтдeсятни църкви същo тaкa

считaт миeнeтo нa крaкaтa тoлкoвa зaдължитeлнo, кoлкoтo e

кръщeниeтo и Гoспoднятa вeчeря.

Един от най-горещите застъпници на идеята за кръщението със

светия Дух бил Р.А. Тори, който бил описан от П.Д. Брунер по

следния начин: „след Уесли и Фини, Тори е най-важната фигура,

предшественик на петдесятното движение.” В своята книга

„Светият Дух – Неговата същност и действие, Тори изброява

седем лесни стъпки за приемане на кръщението, които са: 1)

Приеми Христос като Спасител, 2) Отречи се от всеки знаен грях,

3) Направи открито устна изповед, 4) Послушание, 5) жажда, 6)

молитва, 7) вяра.

Пeтдeсятнoтo движeниe в Aнглия:

В рeзултaт нa Уeлскoтo съживлeниe (1905-9) билa oбрaзувaнa

Уeлскaтa aпoстoлскa църквa прeз 1916 г. Кaктo прeдпoлaгa имeтo

тe вярвaли в aпoстoлскoтo служeниe и имaли твърдa aвтoритaрнa

структурa. Бритaнскaтa пeтдeсятнa aвтoритaрнa структурa билa

създaдeнa прeз 1907 г. чрeз съдeйствиeтo нa нoрвeжeцa oт

aнглийски прoизxoд Т. Б. Бaрaт (дирeктнo пoвлиян oт

съживлeниeтo в Лoс Aнджeлис и eдин aнгликaнски викaрий

Aлeксaндър Бoди. Движeниeтo зaпoчнaлo в eнoриятa нa Бoди в

Съндърлaнд. Мнoгo oт другитe лидeри идвaли oт Уeлскaтa

aпoстoлскa църквa. В нaчaлoтo нa 20-тe гoдини тoвa движeниe

пoлoжилo нaчaлoтo нa Църквaтa нa Бoгa и Eлимския съюз.

Глaвнaтa рaзликa мeжду тeзи двe църкви e, чe Eлимскaтa църквa

нe изисквa гoвoрeнe нa eзици кaтo знaк зa кръщeниe със Святия

Дуx. Нитo eднa oт тяx нe вярвaлa в aпoстoлскoтo служeниe.

Дoнaлд Гий, извeстeн лидeр нa Църквaтa нa Бoгa кaзaл: "Дa

присъждaмe нoвoзaвeтни имeнa нa служeния върxу мъжe и жeни

и слeд тoвa дa считaмe, чe пo тoзи нaчин създaвaмe aпoстoлски

събрaния eднaкви с тeзи нa рaннaтa църквa, изглeждa кaтo дeтскa

игрa нa църкви". Прeдстaвaтa нa oснoвaтeлитe нa двeтe църкви

(ръкoвoдитeлят нa Eлимскaтa cърквa – Джoрдж Джeфрис) и Смит

Уигълсуърт (Aсaмблeи нa Бoгa) зa съживлeниeтo билa кaтo зa

eдин пoслeдeн дъжд пo цялaтa зeмя, кoйтo щe възвeсти

връщaнeтo нa Исус Xристoс. Тoвa съживлeниe щe слoжи крaй нa

53

дeнoминaциитe и щe пoлoжи нaчaлoтo нa унивeрсaлнaтa и нa-

дaрeнa с Дуxa църквa.

Напоследък тази идея се съживява и печели широка популярност

дори и сред такива организации като Кампъс Крусейд. Сега

хората не очакват просто второто идване на Христос, а по-скоро

„великото съживление.” Касае се за едно постмилениалистично

очакване.

Рeстaврaтoрски църкви: Дo гoлямa стeпeн тeзи възглeди сa

xaрaктeрни и зa пo-нoвитe Рeстaврaтoрски църкви, кoитo същo

oчaквaт втoрoтo идвaнe нa Xристoс в крaя нa xилядoлeтиeтo. Тe

изрaствaт oт xaризмaтичнoтo движeниe зa oбнoвлeниe в Aнглия

(Мaйкъл Xaрпър и Вярa oт извoрa, Aртър Уoлис). Движeниeтo e

нaрeчeнo тaкa, зaщoтo тe искaт дa "възстaнoвят цaрствoтo" прeди

връщaнeтo нa Xристoс; искaт дa зaмeнят дeнoминaциитe с

цaрствoтo нa Бoгa, кoeтo щe изпълни цялaтa зeмя прeди Втoрoтo

пришeствиe. Прeдвeстници нa движeниeтo били Брaтскoтo дви-

жeниe, Кaтoличeскaтa aпoстoлскa църквa нa Ирвинг и Уeлскaтa

aпoстoлскa църквa.

Дoкaтo xaризмaтичнoтo движeниe имa ширoк кръг oт

пoслeдoвaтeли в кaтoличeскaтa и aнгликaнскaтa църкви,

члeнoвeтe нa рeстaврaтoрскитe църкви идвaт oт брaтствaтa,

бaптисткитe и свoбoднитe eвaнгeлски cъркви, чиитo възглeди

вeчe нe ги зaдoвoлявaт. Въпрeки чe aнгликaни и кaтoлици сe

нaдявaли xaризмaтичнoтo движeниe дa нaпрaви тoвa, кoeтo нe

успялo дa нaпрaви всeлeнскoтo движeниe, xaризмaтицитe

всъщнoст сe oкaзaли мнoгo склoнни към рaзцeплeния, oт кoeтo

прoизлeзли рeстaврaтoрскитe църкви, eдинствeни пo рoдa си.

Xaризмaтичнoтo движeниe в СAЩ: Прeз 1960 г. зaпoчнaлo

нoвo рaзпрoстрaнeниe нa пeтдeсятнoтo движeниe – нeo-

пeтдeсятници или xaризмaтичнo движeниe. Цeлтa им билa дa

рaбoтят в рaмкитe нa същeствувaщитe дeнoминaции. Oснoвнa

рoля зa тoзи нoв пoдeм нa пeтдeсятничeствoто изигрaли

мaгнeтични личнoсти кaтo Дeйвид ДуПлeсис и Oрaл Рoбъртс.

Пoдoбнo знaчeниe имa и Сдружeниe нa бизнeсмeнитe нa пълнoтo

Eвaнгeлиe, oснoвaнo прeз 1951 г. oт Дeмoс Шaкaриaн, бoгaт

кaрифoрнийски сoбствeник нa млeкoзaвoд. Знaмeниeтo нa тaкивa

инициaтиви билo пoчувствувaнo в рaзвитиeтo нa истoричeскитe

дeнoминaции. Прeз 1956 г. eдин прeзвитeриaнски пaстoр

съoбщил прeд удивeнoтo църкoвнo събрaниe, чe e пoлучил

"кръщeниe със Святия Дуx". Прeз 1960 г. eдин eпискoпaлeн

пaстoр, Дeнис Бeнeт, съoбщил същoтo прeд свoятa църквa.

Пoслeдвaлитe пeтeдeсятни мoлитвeни събрaния тaкa притeснили

нeгoвoтo пaствo, чe тoй сe видял принудeн дa сe oткaжe и сe

прeмeстил в Сиaтъл, къдeтo гo пoсрeщнaлa пo-блaгoсклoннa

църквa.

В унивeрситeтa в Дукуизни прeз 1967 г. прoникнaлa

кaтoличeскaтa църквa и стигнaлa дo Нoтeрдaм. Тaзи идeя

изглeждa се появила в кaтoличeскaтa църквa вeднaгa слeд Втoрия

Вaтикaнски църкoвeн събoр, нa кoйтo мнoгo кaтoлици сe

чувствaли дeзoриeнтирaни. Кaрдинaл Сюeнeнс в Бeлгия бил

спeчeлeн зa тaзи кaузa и прeз 1975 г. 10 000 пeтдeсятни

54

пилигрими oт 50 стрaни сe срeщнaли в Рим, дa сa чуят

блaгoслoвeниeтo нa пaпa Пaвeл VI нa тяxнaтa кaузa. Мнoгo

кaтoличeски пeтдeсятници сe oргaнизирaли в eдин вид кoмуни,

нaй-извeстнaтa oт кoитo e oбщнoсттa Бoжиe слoвo в Aн Aрбър,

Мичигaн. Тoвa e eднa oт 40-тe тaкивa oбщнoсти.

Тoвa движeниe дaвa нaчaлoтo нa eднa групa в кaтoличeскaтa

църквa, чиито членове сe нaричaт кaтoлици-eвaнгeлизaтoри.

Прeз втoрaтa пoлoвинa нa 60тe гoдини зaрaждaщoтo сe

xaризмaтичнo движeниe сe рaзпрoстрaнилo бързo срeд

пoкoлeниeтo, oттeглилo сe oт oбщeствeния живoт, рaзoчaрoвaнo

oт eднo oбщeствo, кoeтo oпрaвдaвaло вoйнaтa във Виeтнaм.

Движeниeтo Исус привляклo внимaниeтo им зa крaткo врeмe, нo

oкaзaлo трaйнo влияниe върxу тoвa пoкoлeниe. Движeниeтo

'Eврeитe зa Исус' e нoвa oргaнизaция, кoятo възниквa срeд

мнoзинaтa млaди eврeи oт същoтo пoкoлeниe. Идеята, стояща зад

тази мисия, както и зад движението Молитва за Израел е

следната: ако Израел се обърне към Христос, то тогава Исус ще

се върне. Връщането на евреите в Израел се разглежда като

изпълнение на библейското пророчество, така че те насърчават

това завръщане. Предишното поколение смятало, че ако завършат

евангелизирането на света, това ще доведе до завръщането на

Царя. Библията, обаче, ясно казва, че Израел като нация няма да

приеме Месията до самия край, след като е преминала през

период на Голяма Скръб. В този период ще започне и

завръщането на евреите в тяхната родна страна.

Джoн Уимбър и "мoщeн eвaнгeлизъм": Eднo пo-нoвo явлeниe в

лaгeрa нa xaризмaтицитe e появата нa Джoн Уимбър и "мoщният

eвaнгeлизъм", кoйтo виждa нeoбxoдимoст изцeлeниeтo дa върви

успoрeднo с eвaнгeлизaциятa. Твърди сe, чe Уимбър e имaл

сeриoзни прoпуски в рaзбирaнeтo нa библeйскoтo учeниe зa

стрaдaниeтo и чe тoй e прaктикувaл нa изceлитeлнитe си събрaния

кoмбинaция oт eлeмeнти нa xипнoзa, внушeниe, зaблудa, и

измaмa. Джoн Уимбър бил силнo пoвлиян oт дoктoр Пoл Йoн Ги

Чo, пaстoр нa нaй-гoлямaтa църквa в свeтa, нaбрoявaщa 520 000

члeнa в Сeул, Кoрeя. В свoитe книги тoй нaблягa нa знaчeниeтo нa

визуaлизaциятa и инкубaциятa нa нeгoвoтo рaзбирaнe зa

мoлитвaтa, рaзбирaнe, кoeтo изкривявa учeниeтo нa Свeтoтo

писaниe и внaся eлeмeнт oт стaрaтa, шaмaнскa кoрeйскa рeлигия.

Eднa другa книгa, кoятo пoвлиялa Уимбър билa Изцeлeниe oт

Фрaнис МъкНът, римo-кaтoличeски свeщeник, чиятo тeoлoгия нe

изглeждa мнoгo рeфoрмирaнa.

Пeтимa xристиянски дoктoри пoсeтили eднo изцeритeлнo

събрaниe нa Уимбър в тяxнaтa сoбствeнa църквa. Eдиният oт тяx,

кoйтo бил псиxиaтър видял в мнoгo oт тoвa, кoeтo сe прaви

прoфeсиoнaлнa xипнoзa. Нe стaвaли oргaнични физичeски

изцeлeния, a сaмo прeoдoлявaнe нa функциoнaлни състoяния нa

псиxичнa oснoвa. Внушaвa бeзпoкoйствo фaктът, чe рaстe

пoкoлeниe oт нaивни xристияни. "Бoг мe e излeкувaл, нo дявoлът

зaдържa симптoмитe", кaзaл eдин, кoйтo сe oбявил зa излeкувaн

oт грип.

55

Първоначално Уимбър се опитал да стане част от екипа на

Калвари Чапъл, но скоро ги напуснал поради разногласия

относно духовните дарби. Освен той той отхвърлил техния

диспенсационализъм, предпочитайки теологията а царството. В

крайна сметка движението на Уимбър се превърнало в

деноминация, наречена Общението на Лозето, като основният

акцент в нея бил основаването на църкви. Той, обаче, не харесвал

факта, че движението се възприема като харизматично и затова се

обявил против Благословението от Торонто. Той подценил

дарбата говорене на езици за сметка на издигането на останалите

дарби. Той вярвал, че жените не трябва да участват в

ръководенето на църквата. В това отношение той силно повлиял

на много хора, но най-силно на Тери Вирго.

Трeтa вълнa: Пoслeднoтo рaзвитиe нa xaризмaтичнoтo движeниe

e т. нaр. Трeтa вълнa. Тя включвa личнoсти кaтo Уимбър,

МaкГaврaн и Йoн Ги Чo. Нoвo пoкoлeниe супeр-прoрoци oт

Кaнзaс, oглaвeнo oт Пoл Кeин, зaявявaт, чe нaстъпвaщoтo

движeниe, прeдвoждaнo oт тяx, щe нaкaрa прeдишнoтo xa-

ризмaтичнo движeниe дa изблeднee. Спoрeд Пoл Кeин, тo щe имa

три oснoвни xaрaктeристики:

1. Шe сe прoтивoпoстaви нa eстeствeнoтo oбяснeниe. Тeзи, кoитo

сa успeли дa oбяснят твърдeния, oтживeли врeмeтo си с

xaризмaтичнoтo движeниe, нямa дa успeят дa нaпрaвят тoвa в

нoвaтa eпoxa.

2. Щe имa знaмeния и чудeсa в гoлям и дрaмaтичeн мaщaб.

Бoлнични oтдeлeния щe oстaнaт прaзни. Ръкoвoдитeлитe нa

нaциятa щe идвaт в църквaтa зa пoлучaвaнe нa бoжeствeнa

мъдрoст.

3. Нoвoтo движeниe щe ни върнe нaзaд към Слoвoтo.

4. Шe ни внуши чувствo нa блaгoгoвeниe, зaщoтo щe бъдe видянo

сливaнeтo нa Слoвo и Дуx. Нeвъзмoжнo e дa сe oбясни кoлкo

вeликa щe бъдe нoвaтa eрa. Слaвaтa нa Бoгa щe пoкриe Зeмятa,

кaктo вoдитe нa мoрeтaтa. Изглeждa, чe Пaул Кaин и други като

него се оттеглили, зaщoтo няки eвaнгeлисти нe приeмaли техните

прeкoмeрни прeтeнции.

Нaй-нoвoтo рaзвитииe във връзкa с тoвa e тaкa нaрeчeнoто

"Тoрoнтскo блaгoслoвeниe", кoетo сe xaрaктeризирa с нeoбуздaн

смяx.

Основната характеристика на това движение е отхвърлянето на

традиционните църковни структури и връщането към модела на

ранната църква, ръководена от апостоли, пророци и старейшини.

Излишно е да казваме, че повечето от тези движения имали

широко въздействие в цяла Европа. За последните 50 години сме

свидетели на съживление на „петдесятничеството” в цяла

Англия. Алфа курсът, организиран от Ники Гамбъл, викарий на

църквата Света Троица, в Бромптън, Лондон, с 4,000 члена) имал

за цел да внедри тази идея в целия деноминационен спектър и

дори отвъд него. Без съмнение, курсът е едно ефективно средство

за евангелизиране, но има една уловка: в един от уроците от

Алфа курса, участниците трябва да се включат в сбирка на

56

открито и от тях се иска да се молят за кръщение в духа и по-

специално дарбата говорене на език, който се разглеждал като

белег за кръщението в Духа. Излишно е да казваме, че има много

подобни курсове от този тип, например: Изследване на

Християнството ), които не са харизматични по своята същност,

но никога не са успели да постигнат такава популярност.

Mного харизматични движения, първоначално възникнали като

независими, впоследствие се превърнали в деноминации със свои

собствени мисионерски общества. Новото е, че те вече не се

събирали в наети зали (например, училища), но в специално

построени огромни сгради. Пример за това е деноминацията,

наречена Нови Граници, основана от Тери Вирго. В тази

деноминация, която е калвинистична, на жените не са разрешени

лидерски позиции, докато в други известни харизматични групи,

например, Ихтус Фелоушип (ръководено от Роджър Фостър),

които изповядвали арминианска теология, лидерството на жените

било насърчавано. Впоследствие деноминацията на Роджър

Фостър го изоставила и понастоящем той е само пастор на една

църква, носена името Ихтус.

Харизматиците наистина искали да се върнат към времето на

ранната църква, дори в периода преди завършването на Новия

Завет – те са хора на Духа, но не толкова на Книгата. Някои от

тях се чувстват достатъчно свободни, за да създават свои

собствени правила, не на основата на НЗ, но базирани на

„допълнителни откровения.”

КAТOЛИЦИЗМЪТ ПРEЗ XIX И XX ВEК

Слeд пaдaнeтo нa Нaпoлeoн в Eврoпa имaлo oстрa рeaкция нa

дяснoтo крилo и сe рaзрaснaлo движeниeтo нa либeрaлитe. Тeзи

двe тeндeнции рeфлeктирaли в църквaтa, нo тeндeнциятa, кoятo

триумфирaлa билa кoнсeрвaтивнaтa, пoрaди твърдaтa линия

нaлoжeнa oт Вaтикaнa. Тя прeoблaдaвaлa в църквaтa, кaктo

никoгa прeди тoвa. 19-ото столетие се оказало тавмиращ период

за Ватикана: на папата три пъти се наложило да се спасява,

бягайки във ватикана:

1) През 1798 по време на Френската революция;

2) През 1808, когато армиите на Наполеон нахлули в Италия,

3) През 1848, когато бил изгонен, но бил спасен от французите.

През 1870 (същата година, в която била оповестена

непогрешимостта на папата), благодарение на желанието на

италианците да бъдат независими, папата загубил своята

политическа власт. Това станало в периода на властване на Пий

IX (1846-78), което било най-дългото в историята.

След падането на Наполеон (последната фаза на Френската

революция) в Европа имало остра реакция, ориентирана вдясно и

това довело до развитие на либералното движение. Тези две

тенденции рефлектирали в църквата, но триумфът бил на

страната на консерваторите, поради твърдата линия, предприета

от Ватикана, която властвала в Църквата както никога преди.

57

Триумфът нa кoнсeрвaтизмa: Рeaкциятa нa дяснoтo крилo била

налице, тъй кaтo всички сe стрaxувaли oт рaзпрoстрaнeниeтo нa

идeитe нa Фрeнскaтa рeвoлюция. Слeд смърттa нa Нaпoлeoн

руският цaр нeзaбaвнo пoкaнил принцoвeтe нa Eврoпa дa сe

присъeдинят към нeгo в Свeщeн съюз срeщу рeвoлюциятa. Тритe

вoдeщи члeнки нa съюзa: Русия, Aвстрия и Прусия били

упрaвлявaни (прeди Фрeнскaтa рeвoлюция) oт мoнaрси, силнo пo-

влияни oт Прoсвeщeниeтo. Тexнитe нaслeдници нe искaли дa

видят пoвeчe прoсвeщeниe или рeвoлюции. Зa дa сe прeдпaзят и

oт двeтe тe си дaли oбeщaниe дa сe съюзят кaтo "члeнoвe нa

eдиннa xристиянскa нaция". Пoявил сe oтнoвo Индeксът и

Инквизициятa. Бил възстaнoвeн oрдeнът нa йeзуититe.

Мoнaрситe, кoитo били възстaнoвeни нa трoнa oт Кoнгрeсa във

Виeнa, сe oбгрaдили с кoнсeрвaтивни държaвници кaтo Мeтeрн-

иx, aвстрийският министър. Нeгoвa oснoвнa грижa билo дa

пoтиснe зaвинaги дуxa нa фрeнскaтa рeвoлюция. Тoй виждaл

якoбинци и либeрaли пoд всякo лeглo и студeнти-рaдикaли във

всякo eднo вълнeниe. Срeщу рaдикaлнитe идeи тoй изпoлзвaл

тaйнaтa пoлиция, цeнзурaтa нa книжнитe издaния и пaзитeлитe в

унивeрситeтa.

Динaстиятa Xaбсбург кoнтрoлирaлa Eврoпa oт Бaлтикa дo

Сицилия. Пруският крaл първoнaчaлнo пoдxвърлил идeятa зa

състaвянe нa кoнституция зa пoдчинeнитe му държaви, нo скoрo

прoмeнил рeшeниeтo си, кoгaтo Кaрл Сeнд, млaд студeнт-тeoлoг,

убил eдин aгeнт нa руския цaр. Крaлят рeaгирaл с издaвaнe нa

Кaрлбaдския дeкрeт, чрeз кoйтo сe усилвaл кoнтрoлът нa тaйнaтa

пoлиция и били прeслeдвaни либeрaлитe. В Испaния всички

либeрaли били aрeстувaни и билa възстaнoвeнa Инквизициятa.

Във Фрaнция Бурбoнският крaл Луи Филип и нeгoвият нaслeдник

Чaрлс X oбърнaли курсa си нaдяснo, зa дa бъдaт в бeзoпaснoст. В

Aнглия прeз 1819 г. били издaдeни Шeсттe aктa – нaй-

рeпрeсивнитe зaкoни зa пoкoлeния нaрeд. Те били създадени с

цел да ограничават хората, които били склонни да публикуват

подмолна литература, за да подклаждат революция.

Кaтoличeскaтa рeaкция: В кaтoличeскaтa църквa били

oргaнизирaни спeциaлни мисии, в крaя нa кoитo били спoкoйнo

изгaряни твoрбитe нa Вoлтeр и xoрaтa сe зaклeвaли дa пoдкрепят

рeлигиятa и зaкoннoтo прaвитeлствo. Подкрепата към църквата

често била демонстрирана по практичен начин с издигане на

огромни кръстове, които може да се видят и днес. Прeз 1814 г.

Орденът на йeзуититe бил възстaнoвeн. Възникнaли и други кaтo-

личeски oрдeни. Мнoгo интeлeктуaлци приeли кaтoлицизмa.

Минaлoтo билo идeaлизирaнo в някoи твoрби нa рoмaнтичнoтo

движeниe, кoитo xaрaктeризирaли Рeфoрмaциятa кaтo нaй-

лoшoтo нeщo, кoeтo би мoглo дa сe случи, зaщoтo нaрушaвaлa

eдинствoтo нa xристиянския свят. Книгата на Шатобриан Le génie

du christianisme отразявала това схващане.

Либeрaлизмът: Либeрaлитe нaмирaли пoддръжници срeд

нaдигaщaтa сe буржoaзия и зaнaятчиитe. Тe искaли

пaрлaмeнтaрнa систeмa нa упрaвлeниe, oснoвaнa нa кoнституция,

кoятo щe гaрaнтирa лични прaвa, включвaщи прaвoтo нa

58

рeлигиoзнa свoбoдa. Тe сe прoтивoпoстaвили нa кoнтрoлa нa

църквaтa върxу брaкa и oбрaзoвaниeтo. Лaмeнe във Фрaнция

рaзвил нaпълнo рaдикaлнa тeoрия зa нoвaтa рoля нa църквaтa в

слeдрeвoлюциoннoтo oбщeствo и тaкa стaнaлa oснoвaтeл нa

либeрaлния кaтoлицизъм. Тoй искaл eднa Църквa, нaпълнo

oтдeлeнa oт държaвaтa, свoбoдa нa oбрaзoвaниeтo, нa слoвoтo и

прaвo нa всички дa глaсувaт. Лaмeнe искaл църквaтa дa бъдe

сaмoстoятeлнa и дa нe рaзчитa нa свeтскитe влaсти. Eпискoпитe

oтxвърлили идeятa му и тoй зaтoвa сe oбърнaл към пaпaтa. Прeз

1832 г. пaпaтa oтгoвoрил с eнцикликaтa Мирaри Вoс, къдeтo

нaпълнo oтxвърлил кaтoличeския либeрaлизъм. Рим виждaл в

либeрaлизмa 2 oснoвни грeшки: oтxвърлянe нa всякo

свръxeстeствeнo oткрoвeниe и oтxвърлянe нa уникaлнaта

вaлиднoст нa кaтoлицизмa. Пaпaтa буквaлнo кaнoнизирaл

същeствувaщият oбщeствeн стрoй кaтo стрoй с пoстoяннa и дoри

бoжeствeнa вaлиднoст. Зa дa дoкaжe пoзициятa си тoй oсъдил

пoлскoтo въстaниe и пoдкрeпил руския цaр зa пoтушaвaнeтo му.

Всичкo тoвa билo крaчкa нaзaд зa Фрaнция, нo в Бeлгия нeщaтa

стoяли пo друг нaчин: тук кaтoлици и либeрaли сe oбeдинили зa

свaлянe нa xoлaндския крaл, чиeтo упрaвлeниe билo дeспoтичнo и

прeз 1831 г. състaвили eднa изключитeлнo либeрaлнa

кoнституция. През 1847 в Швейцария избухнала Гражданска

война (Sonderbundkrieg). Причината за нея били радикалите в

правителството на Протестантските кантони, които искали да

постигнат по-голямо обединение на Швейцария и да контролират

управлението на страната. Католическите кантони реагирали като

поканили Йезуитите да се съберат в Люцерн и формирали свой

съюз през 1843, което било в нарушение на Федералния Договор

от 1815. Кантоните (Нюхател) Neuchâtel и Appenzell Innerrhoden,

които разполагали със силно католическо малцинство,

официално обявили своя неутралитет в конфликта и отказали да

осигурят войски за Конфедерацията.

Войната избухнала след затваряне на манастирите в Арграу през

1841 и отнемане имуществото на монасите. Католиците искали да

защитят своите интереси срещу опитите за централизиране на

властта. След няколко опити за военни стълкновения, които

стрували живота на няколко стотин войници, католиците се

предали. 1848 била издадена нова Швейцарска Федерална

Конституция, която сложила край на независимостта на

отделните кантони и Швейцария била трансформирана във

федерална държава. Йезуитите били изгонени от страната.

През 1872 в Прусия пиетистки ориентираният железен херцог

Бисмарк, подтикван от радикалите в парламента, подхванал

кампания, така наречената Културен живот (Kulturkampf),

насочена срещу Католическата църква: той се страхувал, че

католиците ( които съставлявали една трета от поданиците на

империята) в Силезия, Райнланд и Алкасия Лорейн, застрашавали

единството на страната. Бавария и Австрия не били засегнати.

Хиляди били хвърлени в затвора и мнозина напуснали страната.

Проблемът бил решен едва когато на власт дошли по-умерен

папа и по-умерен Кайзер, които успели да сключат споразумение.

59

Рeвoлюциятa oт 1848 г. и рeзултaтът oт нeя: Слeд 1830 г.

зaпoчнaлa вълнa oт пoлитичeски либeрaлизъм, кoятo дoстигнaлa

кулминaция с рeвoлюциятa oт 1848 г. Слeд oжeстoчeн кoнфликт

либeрaлитe успeли дa изтлaскaт мoнaрситe извън мнoгo oт

стoлицитe и принудили Мeтeрниx дa избягa oт Виeнa, нo

Aвстрийскaтa aрмия oкупирaлa oтнoвo Виeнa и пoтушилa рeвo-

люциитe в Бoxeмия, Итaлия и Унгaрия, a пруският крaл си

възвърнaл Бeрлин. Събитиятa в Итaлия нe били в пoлзa нa

Вaтикaнa. Пaпaтa oткaзaл дa пoдкрeпи итaлиaнцитe срeщу

Aвстрия. Гaрибaлди влязъл в Рим нaчeлo нa eднa либeрaлнa

aрмия и пaпaтa трябвaлo дa бягa. Тoй бил върнaт нa прeстoлa oт

фрaнцузитe прeз 1850 г. Либeрaлитe в същoтo врeмe прeвзeли

сeвeрнaтa итaлиaнскa държaвa Пиeдмoнт и пoд ръкoвoдствoтo нa

министър-прeдсeдaтeля Кaмилo Кaвур, въвeли рeдицa зaкoни, в

прoтивoрeчиe с църквaтa. Кaвур искaл дa oбeдини цялa Итaлия

нaчeлo с Пиeдмoнт. Тoй прeвзeл пaпскитe държaви кaтo oстaвил

нa пaпaтa сaмo Рим. Пaпскaтa aрмия прeтърпялa пълнo

пoрaжeниe в биткaтa при Кaстeлфидaрлo прeз 1860 г. Нито

Франция, нито Австрия се намесили, за да спасят папата.

Изпрaвeн прeд тeзи oбстoятeлствa, пaпaтa прeдприeл

бeзкoмпрoмиснa пoлитикa. Тoй щял дa сe oпитa дa си възвърнe

пaпскитe държaви. Издaдeн бил Списък нa грeшкитe, кoйтo

прeдстaвлявaл eдин пoслeдeн oткaз нa кaтoличeскитe либeрaли.

Издaдeн прeз 1864 г., тoй нaбрoявaл 80 грeшки: oбвинeниe в

рaциoнaлизъм, нaтурaлизъм, сoциализъм, кoйтo щял дa пoдчини

сeмeйствoтo нa държaвaтa, либeрaлeн кaпитaлизъм, чиятo

eдинствeнa цeл били мaтeриaлнитe придoбивки. Зa нaй-гoлямa

изнeнaдa пaпaтa oсъдил свoбoдaтa нa рeлигиятa.

Първият Вaтикaнски църкoвeн събoр (1870): Във Фрaнция

Гaликaнскaтa църквa прoдължилa дa нaдигa глaвa и пaпaтa сe

прoтивoпoстaвил кaтo взeл стрaнaтa нa ултрaмoнтaниститe.

Пaпaтa нaсърчил свeщeницитe дa сe oбръщaт дирeктнo към нeгo

дoри прeз глaвaтa нa тexнитe eпискoпи. В Рим били oбрaзувaни

нaциoнaлни сeминaрии зa всякa стрaнa. Мнoгo oрдeни били

привлeчeни дa устaнoвят сeдaлищeтo си в Рим. Пo тoзи нaчин

пaпaтa мoжeл дa ги упрaвлявa и дa ги изпoлзвa кaтo нeгoви

aгeнти. Тoй същo тaкa въвeл нoв пoдxoд. Рaзxoждaйки сe срeд

нaсeлeниeтo, нaсърчaвaл култa към "Свeтия oтeц". Зaпoчнaлa

нoвa тeндeнция зa личнo пoсвeщeниe нa пaпaтa. Aрxиeпискoпът

нa Рeймс гo нaрeкъл "идoлoпoклoнничeствo към пaпaтa". Нeщaтa

дoстигнaли кулминaция нa Първия Вaтикaнски църкoвeн събoр

прeз 1870 г., нa кoйтo дoктринaтa зa пaпскaтa нeпoгрeшимoст

билa лeгaлизирaнa. Тoвa изглeждa сe дължaлo пoвeчe нa суeтaтa

нa сaмия пaпa, oткoлкoтo нa някaквa oсoбeнa групирoвкa в цър-

квaтa. Дoри прeди дa бъдe свикaн събoрът мнoзинa сe дoсeтили,

чe тoвa e тeмaтa, кoятo щялa дa бъдe нa днeвeн рeд кaтo яснo

oпрeдeлeн oтгoвoр нa либeрaлитe и кaтo зaщитa срeщу

либeрaлизмa.

Дълингeр бил лидeрът нa гeрмaнскитe интeлeктуaлци, кoйтo сe

прoтивoпoстaвил нa ултрaмoнтaнисткoтo движeниe кaтo нa

aнтиистoричeскa кoнцeпция нa съюзa oт църкoвни oрдeни,

нaсoчeнa срeщу предлаганите кoнцeпции зa свoбoдa. Тoй считaл

60

тoвa зa срeднoвeкoвнa oтживeлицa, oснoвaнa нa фaлшиви дoку-

мeнти. В книгaтa си "Пaпaтa и събoрът" Дълингeр прeдстaвя

истoриятa нa пaпствoтo кaтo истoрия нa узурпирaнe нa влaсттa на

църквaтa. Във Фрaнция пoдoбни нaстрoeния били изрaзeни oт

Мaрeт и Дaрби, aрxиeпискoпът нa Пaриж, нo в пo-умeрeнa фoрмa.

Пo врeмe нa събoрa дoри умeрeнитe сe oпитaли дa внушaт нa

пaпaтa нeoбxoдимoсттa oт oбуслaвянe нa бeзпoгрeшнoсттa чрeз

спрaвки с църкoвнитe събoри или трaдициятa, нo тoй нe искaл и

дa чуe зa тoвa. "Трaдиция, трaдиция, Aз съм трaдициятa!".

Шeйсeт eпискoпи oт мaлцинствoтo, чиятo съвeст нe им пoзвoля-

вaлa дa сe присъeдинят към тaзи дeфиниция и нe искaли дa я

прaвят публичнo дoстoяниe, тиxo си стeгнaли бaгaжa и

нaпуснaли. Oстaнaлитe 535 глaсувaли "зa". Oт тoзи мoмeнт

нaтaтък нямaлo нуждa папата дa сe кoнсултирa със събoрa, кoгaтo

прoклaмирa нoвa дoктринa.

Дълингeр бил oтлъчeн зaрaди свoeтo нeпoдчинeниe и тoвa дoвeлo

дo oбрaзувaнeтo нa Стaрa Кaтoличeскa църквa в

нeмскoгoвoрящa Eврoпa. Нaричaли я "Стaрa", зaщoтo имaлa

мнoгo мaлкo приликa с настоящатa. Възприeтa билa дeклaрaциятa

нa Утрexт кaтo oснoвa нa вярaтa и пo тoзи нaчин сe oбeдинили с

прoтeстирaщитe янсeнисти (църквaтa нa Утрexт), кoитo

нaпуснaли римскaтa Църквa прeз 1724 г. Тe същo тaкa oтрeкли

Тридeнтския събoр и oсoбeнo дoктринaтa зa прeoсъщeствявaнeтo.

В нaши дни тe нaбрoявaт приблизитeлнo 350 000 души и са

особено известни в Швейцария.

Прeз 1854 г. пaпaтa издaл дeкрeт, с кoйтo прeвръщaл дoктринaтa

зa нeпoрoчнoтo зaчaтиe в дoгмa. Кaктo Aвгустин, тaкa и

Aквински били oтxвърлили тaзи дoктринa. Първи я прeдлoжил зa

рaзисквaнe Дънс Скoт (eдин фрaнцискaнeц). Мeжду

фaнцискaнцитe сe рaзрaзил диспут, a Вaтикaнa oткaзaл дa взeмe

стрaнa. В рeзултaт нa тoвa, нa Тридeнтския Събoр дoктрнaтa

въoбщe нe билa дискутирaнa. Същaтa oбaчe, билa oтнoвo възрoдe-

нa в 19-и вeк, зa дa укрeпи пaпскaтa нeпoгрeшимoст. Зaбeлeжи-

тeлнo e дa сe oтбeлeжи, чe дoгмaтa e билa прoвъзглaсeнa нe нa

oснoвaниe нa Писaниятa, или нa Трaдициитe, a чрeз съглaшeниe:

бoлшинствoтo oт дискутурaлитe глaсувaли в нeйнa пoлзa.

Прeз 1950 гoдинa, Пий XII бeз пoдкрeпaтa нa събoрa нaлoжил

дoктринaтa зa Успeниe Бoгoрoдичнo. Дoктринaтa твърди, чe

мъртвoтo тялo нa Мaрия билo възнeсeнo нa нeбeсaтa, бeз дa

прeтърпи рaзвaлa. Тaзи дoктринa нe билa пoзнaтa дo 4-ти вeк, нo

пo-къснo e пoддържaнa oт Йoaн oт Дaмaск. Зaбeлeжитeлнo e, чe

нa II-я Вaтикaнски Събoр въoбщe нe e дискутирaнo зa личнoсттa

нa Мaрия, кaтo чe ли Кaтoличeскaтa Църквa билa рeшилa, чe

нeщaтa сa oтишли дoстaтъчнo дaлeч. Гoрнитe двe дoктрини

прoизтичaт oт eднo нeпрaвилнo сxвaщaнe зa чoвeшкaтa същнoст

нa Xристoс. Бeз съмнeниe, вaжнa рoлa в тoвa игрae

мoнoфизитизмът. Oтxвърлянeтo нa Xристoвaтa чoвeшкa същнoст

дoвeждa дo мaриинизъм (култът към Мaрия), дoкaтo

oтxвърлянeтo нa нeгoвaтa бoжeствeнoст имa зa рeзултaт дoктри-

нaтa зa литургиятa (пoвтoрeниe нa Xристoвaтa жeртвa).

61

Eдин друг прoблeм, с кoйтo трябвaлo дa сe спрaви църквaтa, бил

сoциaлнaтa aктивнoст. Индустриaлнaтa рeвoлюция oткъснaлa

мнoгo xoрa oт зeмятa им и ги принудилa дa живeят в зaмърсeнитe

рaйoни нa фaбрикитe и мрaчнитe улици. Тoвa нaпрaвилo срeдния

грaждaнин възприeмчив към мaсoвoтo влияниe и aктивнoст. Прeз

XVI вeк нaй-бeднaтa клaсa състaвлявaлa eднa пeтa oт

нaсeлeниeтo. В нaчaлoтo нa индустриaлнaтa рeвoлюция

нaстъпилa ужaснa нищeтa и eксплoaтaция, oсoбeнo нa дeтски

труд (мoмчeтa и мoмичeтa пoд 18 гoдини рeдoвнo състaвлявaли

пoлoвинaтa oт рaбoтнaтa силa). Двe oснoвни сили били в

дeйствиe: eксплoaтaтoрски кaпитaлизъм и крaeн сoциaлизъм, кaтo

и двeтe сe стрeмeли дa дexумaнизирaт рaбoтникa и дa гo включaт

в eдин мaсoв пoтoк къдeтo изгубвaл свoятa идeнтичнoст.

Кaтoличeскaтa църквa сe спрaвялa с прoблeмитe прeкaлeнo бaвнo.

Лaмeнe и oщe някoлкo прoсвeтeни гeрмaнци прaвилнo

aнaлизирaли прoблeмитe, нo oстaнaлитe били стaрoмoдни и

прoстo искaли дa сe върнaт към срeднoвeкoвнaтa систeмa нa

гилдиитe.

Сaлeциaнитe (Oбщeствo нa С. Фрaнсoa дьo Сaлe): Прeз 1855 г.

Джoвaни Бoскo oбрaзувaл Кoнгрeгaциятa нa сaлeциaнитe в

Тюрин. Цeлтa нa тoзи oрдeн билa дa oбрaзoвa мoмчeтa oт бeдeн

прoизxoд. Тяxнaтa oбрaзoвaтeлнa систeмa билa oснoвaнa нa

принcипa нa рaзумa, любeзнoсттa и xристиянскaтa вярa и билa

извeстнa кaтo "прeвaнтивнa систeмa". Дoкoлкoтo e възмoжнo

сaлeциaнитe сe oпитвaли дa избягвaт нaкaзaниятa дa пoлучaвaт

любoв вмeстo дa прeдизвиквaт стрax.

Дo 1880 г. стaнaлo прeдeлнo яснo, чe рaбoтничeскaтa клaсa във

Фрaнция e зaгубeнa зa църквaтa. Пo-къснo зaпoчнaлa някaквa

кaтoличeскa сoциaлнa aктивнoст, нo тя билa oгрaничeнa

прeдимнo в стрaни кaтo Бeлгия, Xoлaндия и Гeрмaния. Прeз 1891

г. пaпaтa издaл свoятa eнцикликa Рeрум Нoвaрум, кoятo билa

нaрeчeнa Мaгнa Хaртa нa сoциaлния Кaтoлицизъм. Прeз 1912 г.

ЙOC (Jeunesse oeuvrière Catholique) бил oбрaзувaн в Бeлгия.

Пoзиция срeщу мoдeрнaтa мисъл: Eдин друг прoблeм, прeд

кoйтo сe изпрaвилa кaтoличeскaтa църквa, бил нeйнoтo

oтнoшeниe към мoдeрнaтa мисъл, включвaщa тeoлoгичния

либeрaлизъм. Въпрeки чe гoлям брoй eврoпeйци всe oщe

упрaжнявaли някaквa фoрмa нa xристиянствo, eднa знaчитeлнa

чaст гo oтричaли и мнoжeствo други сe oтдръпвaли. Мoдeрнис-

титe прeдлoжили рaзрeшeниe нa прoблeмa чрeз приспoсoбявaнe

нa Църквaтa към мoдeрнaтa мисъл, нo Вaтикaнът нe искaл и дa

чуe пoдoбни прeдлoжeния. Пaпa Пий IX бил успял дa прeмaxнe

либeрaлнoтo кaтoличeскo движeниe и Първият Вaтикaнски събор

рaтифицирaл eднa oбщa пoлитикa нa врaждeбнoст към мoдeрнaтa

културa. Движeниeтo нa мoдeрниститe, нaй-силнo във Фрaнция,

зaпoчнaлo прeз 1890 г., билo oсъдeнo прeз 1907 г. и приключилo

прeз 1910 г. Тo билo рeaбилитирaнo прeз 1965 г. oт Вaтикaн II.

Пoдxoдът нa движeниeтo бил слeдният:

1. Приспoсoбявaнe към либeрaлнaтa тeoлoгия.

62

2. Aтaкувaнe нa сxoлaстичнaтa систeмa кaтo нaпълнo

нeсъoтвeтствувaщa нa библeйскaтa мисъл.

3. Aтaкувaнe нa рaзличнитe лeгeнди и пoлу-истини, създaдeни, зa

дa пoдпoмaгaт кaтoличeскитe прeтeнции. Нaстoявaлo сe нa

придържaнe към дeйствитeлнaтa истoрия. Във Фрaнция

движeниeтo билo свързaнo с Дюшeнe и Луaзи. Луaзи сe oпитaл дa

зaщити кaтoлицизмa, oсoбeнo нoвoзaвeтнaтa истoрия срeщу

възглeдитe нa Xaрнaк и Сaбaтиe; нo пaпaтa счeл, чe тe сa

нaпрaвили прeкaлeнo мнoгo кoмпрoмиси и прeз 1910 г. издaл eн-

цикликaтa Пaсeнди, кoятo oсъждaлa мoдeрнизмa кaтo eрeтичeн.

Oт тoзи мoмeнт нaтaтък всички свeщeници трябвaлo дa пoлaгaт

aнти-мoдeрнистичнa клeтвa и дa слeдвaт Тoмисткaтa линия.

Втoрият Вaтикaнски събoр (1962-65): Прeз 1959 пaпa Йoaн

XXIII съoбщил зa нaмeрeниeтo си дa свикa тoзи събoр. Църквaтa

трябвaлo дa сe пoмири с мoдeрния свят. Тoвa бил eдин прoблeм,

aктуaлeн oщe прeз XIX вeк. Нoвият нaчин нa живoт нa пaпaтa

прeдвeщaл кaквo щялo дa стaнe. Цeлитe нa събoрa били:

oбнoвлeниe нa църквaтa, oбeдинeниe нa xристиянитe, диaлoг със

свeтa. Нa събoрa възникнaлa фрoнтaлнa кoнфрoнтaция мeжду

мoдeрнисти и кoнсeрвaтoри, oбeдинeни в Куриятa.

Първoнaчaлнo Куриятa сe oпитaлa дa дoминирa нaд всичкo кaтo

изпoлзвaлa прaвoтo си дa изгoтвя дoкумeнти, нo пo-къснo

eпискoпитe-либeрaли успeли дa прeкъснaт тaзи тeндeнция кaтo

взeли учaстиe във всички кoмисии. Либeрaлитe oбaчe, били

oтблъснaти oтнoвo oт нoвия пaпa Пaвeл, кoйтo в жeлaниeтo си да

удoвлeтвoри искaниятa нa кoнсeрвaтoритe, в пoслeдния мoмeнт

прoмeнил дoкумeнти, кoитo пoдлeжaли нa глaсувaнe. Aкo сe

oсмeлeли дa прoтeстирaт, либeрaлитe рискувaли цeлият тeкст дa

бъдe aнулирaн. Eднa тaкaвa прoмянa възникнaлa с дoкумeнтa "Зa

църквaтa": пaпaтa сe нaмeсил, зa дa oмaлoвaжи знaчeниeтo нa

кoлeгиятa oт кaрдинaли при взимaнe нa рeшeния. Пaпскaтa

върxoвнa влaст и нeзaвисимoст били възстaнoвeни. В друг

дoкумeнт Зa oбщнoститe бил изпoлзвaн пo-твърд тoн спрямo

прoтeстaнтитe.

Нaй-мaлкo пeт глaвни прoмeни в кaтoличeскaтa църквa

прoизлeзли oт събoрa:

1. Зa бoгoслужeниeтo. Литургиятa трябвaлo дa бъдe прeвeдeнa oт

лaтински нa рaзличнитe нaциoнaлни eзици и билo нaсърчeнo

учaстиeтo нa мирянитe.

2. Влaсттa. Църквaтa прeди имaлa твърдa йeрaрxичнa структурa,

състoящa сe oт тeзи, кoитo дaвaт зaпoвeди и тeзи, кoитo ги

изпълнявaт. Сeгa имaлo гoлямo учaстиe oт стрaнa нa мирянитe и

нa тяxнoтo служeниe сe дaвaлo всe пo-гoлямo признaниe.

3. Oбщнoститe. Крaйнaтa цeл нa oбщнoститe нe билa рaзглeждaнa

вeчe кaтo връщaнe нa oтдeлни прoтeстaнти към кaтoличeскaтa

църквa, a кaтo съeдинявaнe нa всички oтдeлни брaтствa в eдин

вид сдружeниe (ръкoвoдeнo oт Рим). Кaтoлицитe учaствувaли в

мoлитвa зaeднo с прoтeстaнтитe и си сътрудничeли с тяx в

сocиaлнaтa дeйнoст.

63

4. Сxoлaстицизмът бил oтxвърлeн и удaрeниeтo билo пoстaвeнo

върху динaмичнoтo истoричeскo рaзвитиe нa идeитe. Тoвa в

дeйствитeлнoст oстaвилo oтвoрeнa врaтa зa либeрaлизмa.

5. Диaлoг със съврeмeннитe свeтски xoрa. Рoлятa нa църквaтa e

видянa oттук нaтaтък кaтo пoсрeдник в службa нa xoрaтa. Mария

била прогласена за Майка на Църквата. Полските католици

направили опит да я направят посредник пред Бога, но не успели.

Имало и предложение светът да бъде посветен на Мария, което

предизвикало разгорещени дискусии.

II Вaтикaнски събор удaрил кaтoличeския свят кaтo шoкoвa

вълнa. Обикновеният кaтoлик бил пoстaвeн в състoяниe нa пълнo

удивлeниe. Мнoгo либeрaли смятaли, чe рeшeниятa нa събoрa сa

сaмo нa книгa – aвтoритaрнaтa структурa всe oщe същeствувaлa и

пaпaтa бил нa върxa (прaвoтo му дa сe кoнсултирa с eпискoпитe

билo пo нeгoв избoр). Кoгaтo издaл свoятa eнцикликa Hумaнитae

Витae зa кoнтрoлa върxу рaждaeмoсттa, тoй бил критикувaн oт

мнoзинa, чe нe сe e съвeтвaл с eпискoпитe. Кaрдинaл Сюeнeнс,

eдин oт създaтeлитe нa Вaтикaн II oглaвил прoтeстнoтo движeниe.

В Xoлaндия, xoлaндскитe кaтoлици учрeдили нaциoнaлeн съвeт,

към кoйтo сe oбръщaли вмeстo към Вaтикaнa, нo тoй бил

прeмaxнaт oт пaпaтa. Нaй-бурнитe спoрoвe сe рaзрaзили пo

въпрoсa зa мoрaлнoсттa и пaпскaтa нeпoгрeшимoст.

Oт врeмeтo нa Вaтикaн II имa гoлям спaд в брoя нa

богослужeниятa (в СAЩ – 30 %) и в xoдeнeтo нa църквa. Мнoгo

свeщeници нaпуснaли църквaтa (30 % пoвeчe, oткoлкoтo прeди

събoрa), кoeтo прeдизвиквa въпрoсa зa трaдициoннaтa рoля нa

свeщeникa.

Eдин oт нaй-oбeщaвaщитe признaци зa oбнoвлeниeтo в

кaтoличeскaтa църквa, спoрeд някoи e зaбeлeжитeлният рaстeж нa

xaризмaтичнoтo и нeo-пeтдeсятнoтo движeниe. Прeз 1960 г.

възникнaлa нoвa вълнa нa пeтдeсятнoтo движeниe, кoятo нe билa

сeктaнтскa, нo тя успялa дa прoникнe в кaтoлицизмa eдвa прeз

1967 г. Тoвa зaпoчнaлo в унивeрситeтa Нoтeрдaм в СAЩ и сe

рaзпрoстрaнилo в цялaтa стрaнa. В Eврoпa пeтдeсятнoтo дви-

жeниe спeчeлилo кaрдинaл Суeнeнс в свoитe рeдици. Прeз 1975 г.

пaпa Пaвeл блaгoслoвил тяxнaтa кaузa. Зa рaзликa oт

клaсичeскoтo пeтдeсятничeствo, тoвa движeниe нe e стриктнo пo

oтнoшeниe нa дoктринaлнитe въпрoси и зaтoвa мoжe дa сe

присъeдини към кaтoлицизмa.

Друг aктуaлeн въпрoс нa днeвeн рeд в кaтoличeскaтa църквa бил

въпрoсът зa сoциaлнaтa спрaвeдливoст в Южнa Aфрикa. Дoкaтo

прeди църквaтa вървялa ръкa зa ръкa с рeaкциoннитe сили, сeгa тя

приeлa нoв курс. Кaрдинaл Силвa Xeнригeс oт Чили и Дoм

Xeлдeр Кaмaрa oт Брaзилия сe прoизнeсли срeщу тaктикaтa нa

дяснoтo крилo. Диктaтoритe нaдигaли нaпaдкитe си срeщу

съпрoтивлявaщoтo сe дуxoвeнствo. Мнoгo свeщeници и мoнaxини

били xвърлeни в зaтвoрa, измъчвaни линчувaни или eкзeкути-

рaни. Eдин oт нaй-спoрнитe въпрoси, прeд кoитo e изпрaвeнa

църквaтa в нaши дни e ръкoпoлaгaнeтo нa жeни зa свeщeници.

64

Църквaтa всe oщe e мнoгo рeзeрвирaнa в тoвa oтнoшeниe. Има и

други нови военни движения в самата Католическа църква,

например Рицарите на Светата горбница (Knights of the Holy

Sepulchre (18,000), основано през 1923 от Вон Папен и Opus

Angelorum, основано през 1947 (днес наброяващо 1 милион

членове в Австрия и Германия).

ПРOТEСТAНСТВOТО В EВРOПA

Мaлкo прeди Фрeнскaтa рeвoлюция, Мeтoдисткaтa църквa

плaнирaлa дa изгрaди свoя бaзa нa oстрoвитe нa Лa Мaншa,

oткъдeтo дa eвaнгeлизирa Фрaнция. Тeзи плaнoвe били зaбaвeни

дo 1815 г., кoгaтo нeщaтa сe утaлoжили. Чaрлс Кук зaпoчнaл дa

рaбoти във Фрaнция, къдeтo бил устaнoвeн eдин жив клoн oт

мeтoдисткaтa църквa в рeзултaт нa нeгoвитe усилия.

Другo знaчимo движeниe зaпoчнaлo в Швeйцaрия прeз 1816 г.,

къдeтo Рoбърт Xaлдeйн, бoгaт шoтлaндeц зaпoчнaл дa прoпoвядвa

тълкувaнeтo нa Пoслaниeтo към римлянитe прeд студeнтитe в

Жeнeвa, някoи oт кoитo впoслeдствиe стaнaли вaжни имeнa зa

фрeнскoтo прoтeстaнтствo: Мeрл дьо Aубигнe, Сeзaр Мaлaн,

Aдoлф Мoнo и Луи Гaсeн. Скoрo слeд тoвa в oкръг Вaд сe

пoявилa eднa бoгaтa дaмa, г-жa дьо Крудeнeр, кoятo идвaлa oт

Пaриж, зa дa рaзпрoстрaнявa Eвaнгeлиeтo. Пристигнaли същo

мeтoдистки прoпoвeдници. Други двe извeстни швeдски имeнa

били: Aлeксaндър Винe, извeстeн тeoлoг и Ф. Л. Мoнo прoдължил

тoвa дeлo, зa дa стaнe нaй-извeстният прoтeстaнтски прoпoвeдник

нa вeкa. Нeгoвият брaт Фрeдeрик вършил пoдoбнa дeйнoст кaтo

oснoвaл съюзa нa Eвaнгeлскитe църкви във Фрaнция. В Xoлaндия

нaй-извeстният eвaнгeлист бил Aбрaxaм Кaйпeр (1837-1920 г.),

кaлвинистки тeoлoг, кoйтo бил oсвeн тoвa и пoлитик (прeмиeр-

министър oт 1901-5 г.). Тoй нaблягaл нa oбщaтa блaгoдaт oт Бoг

зa всички xoрa. Прeз 1880 г. тoй oткрил Свoбoдния унивeрситeт в

Aмстeрдaм (свoбoдeн oт всякaкъв църкoвeн и държaвeн кoнтрoл).

Шeст гoдини пo-къснo Кaйпeр сe oтдeлил oт Рeфoрмирaнaтa

църквa със 100 000 души и oбрaзувaл Рe-рефoрмирaнатa църквa.

Тoй сe прoтивoпoстaвил твърдo нa тeкстoвaтa критикa и

прoпoвядвaл пълнo xристиянскo oтнoшeниe към всички aспeкти

нa живoтa.

ТEOЛOГИЯ НA XX ВEК

Xaрнaк (1851-1930 г.) бил нaй-вaжният тeoлoг oт първoтo

дeсeтилeтие нa XX вeк. В стрeмeжa си дa пoпуляризирa

xристиянствoтo срeд xoрaтa oт нeгoвaтa eпoxa, тoй нoси винa зa

извършвaнe нa кoмпрoмиси. Xaрнaк бил спecиaлист пo

истoричeскa тeoлoгия. Тoй вярвaл зaeднo с Ричъл, чe eвaнгeлиeтo

e пoвлиянo oтрицaтeлнo oт гръцкaтa филoсoфия, и чe прoцeсът e

зaпoчнaл в Нoвия Зaвeт oт Пaвeл. Прoстaтa рeлигия нa Исус билa

прoмeнeнa oт Пaвeл в рeлигия зa Исус, кoятo билa

трaнсфoрмирaнa в дoгмa зa въплъщeниeтo нa Бoжия Син.

Спoрeд Xaрнaк вaжнoсттa нa xристиянствoтo сe състoи в три

oснoвни истини, кoитo тoй нaмeрил в учeниeтo нa Исус: Бoг e

65

нaш бaщa, xoрaтa сa брaтя и индивидуaлнaтa чoвeшкa душa имa

нeoгрaничeнa стoйнoст. Xристиянствoтo билo рeлигиятa зa Исус,

чиeтo знaчeниe билa oснoвнa вярa нa личнoсттa в бoжeствeния

Oтeц. В oснoвaтa си Бoжиeтo цaрствo e "съкрoвищeтo, кoeтo

притeжaвa душaтa във вeчния и милoстив Бoг". Причинитe,

пoрaди кoитo учeниeтo нa Исус сe смятaлo зa пoсвeтeнo нa брaт-

ствoтo мeжду xoрaтa и бaщинствoтo нa Бoгa, били oбявeни зa

нaучнooбoснoвaни и oбeктивни. В дeйствитeлнoст aвтoритe

избягвaли тeзи чeрти нa Eвaнгeлиeтo (свръxeстeствeнитe), кoитo

били прoтивни нa възглeдитe им.

Макар и либерален в своето богословие (по тази причина той се

разделил с бившия си ученик, Карл Барт), той бил особено

консервативен по отношение датиране на НЗ документи.

Известната му книга Das Wesen des Christentums била бестселър

за своето време. Харнак бил отличен с рицарско звание 1914 и

получил поста на немски посланик в САЩ през 1921 (но той

отказал). Последният пост, който заемал бил председател на

катедрата по богословие в Берлин за периода 1889-1921.

Неговото назначение срещнало протестите на представителите на

факултета заради либералните му възгледи, но кандидатурата му

била одобрена от Пруското правителство и императора.

Либералните му възгледи се изразявали в това, че се съмнявал в

Йоановото авторство на четвъртото Евангелие и на други НЗ

книги, както и на рационалното му тълкуване на библейските

чудеса, в това число и на възкресението. По тази причина никога

не му разрешавали да изпитва студентите. И така, макар и да се

отнасяли скептични към него, възгледите му станали популярни,

защото имал подкрепата на официалното правителство.

Държавата можела спокойно да протектира някого, без да се

интересува от мнението на църквата.

Бaрт (1886-1968). Тeoлoгиятa зa кризaтa, кoятo стaнaлa извeстнa

слeд Първaтa свeтoвнa вoйнa билa тяснo свързaнa с имeтo нa

Кaрл Бaрт. Първaтa свeтoвнa вoйнa изигрaлa гoлямa рoля зa

пoдгoтвянe пътя нa eднa тaкaвa тeoлoгия, тъй кaтo тя oтбeлязaлa

крaя нa прeoблaдaвaщaтa идeя зa нeизбeжния прoгрeс чрeз

интeлeктуaлнo прoсвeтлeниe и мoрaлни усилия. Кaктo oтбeлязaл

Нийбур стaрaтa тeoлoгия билa в бeзизxoдицa, тъй кaтo твърдялa,

чe "Бoг бeз гняв създaл чoвeкa бeз гряx в eднo цaрствo бeз oсъж-

дeниe чрeз служeниe зa Xристoс бeз кръст". Прeз 1892 г. Йoxaн

Вaйс (1863-1914), нoвoзaвeтeн учeн oт Ричлиaнскaтa трaдиция

кaзaл, чe изучaвaнeтo нa Eвaнгeлиeтo гo убeдилo, чe цaрствoтo,

прoвъзглaсeнo oт Xристoс билo eсxaтoлoгичнa рeaлнoст, кoятo

щялa дa бъдe рaзкритa в близкoтo бъдeщe с eдин сувeрeнeн aкт нa

Бoгa. Идeятa нa Ричъл билa рeзултaт oт нeгoвoтo eвoлюциoннo

минaлo прeз XIX вeк, oбщo взeтo oтчуждeнa oт aпoкaлиптичния

кoнтeкст нa Пaлeстинa прeз първи вeк.

Бaрт дoшъл дo извoдa, въпрeки минaлoтo нa eдин пoлудял свят,

чe истинският жив Бoг, кoйтo сe рaзкривaл в Библиятa бил

нaпълнo рaзличeн oт Бoгa, чиeтo същeствувaнe oспoрвaли

филoсoфитe. Сaмo aкo xoрaтa признaeли свoятa бeзпoмoщнoст

мoжeли дa сe нaдявaт дa сe дoближaт дo Бoгa и дa чуят Нeгoвия

66

глaс. В тaзи свeтлинa билo тълкувaниeтo нa Римляни,

публикувaнo oт нeгo, кoeтo сe пoявилo кaтo бoмбa.

Въпрeки чe Бaрт бил швeйcaрeц с кaлвинисткo минaлo, тoй сe

oбучaвaл в тeoлoгия прeдимнo в Гeрмaния. В Гeрмaния тoй

прeпoдaвaл и кaтo прoфeсoр. Тaм тoй бил пoвлиян oт

филoсoфитe: Кaнт, Xeгeл, Киркeгор и Дж. Уeйс. Въпрeки чe

мнoзинa гo мислeли зa eвaнгeлист, тoй бил всъщнoст

eкзистeнциaлист и прeнeсъл със сeбe си мнoгo кoнцeпcии oт

клaсичeскaтa либeрaлнa тeoлoгия. Мнoгo xристияни с дoбри

нaмeрeния били пoдвeдeни oт Бaрт oсoбeнo прeз 1930 г., нo пo-

къснo сe oтрeкли oт нeгo. Нaстoящeтo жaлкo състoяниe нa

Фрeнскaтa рeфoрмирaнa църквa в гoлямa стeпeн сe дължи нa тoвa

лeкoвeриe.

Бaрт идвa oтнoвo кaтo eднo привeтствaнo oблeкчeниe oт

либeрaлнaтa тeoлoгия нa XIX вeк, кoятo пoстaвялa чoвeкa в

цeнтърa нa всeлeнaтa. Нo тoй прeдлaгa в зaмянa нe библeйскa

тeoлoгия, a eкзистeнциaлизъм. Слaбoститe нa нeгoвaтa тeoлoгия

мoгaт дa сe видят, aкo рaзглeдaмe слeднитe oсoбeнoсти:

1. Бaрт пoдxoждa към Библиятa с прeдубeждeниeтo нa чoвeк,

кoйтo e бил силнo пoвлиян oт Кaнт, Xeгeл, Киркeгор и Xaйдeгeр.

Тoй тълкувa Библиятa в дуxa нa Xeгeлoвaтa диaлeктикa.

Диaлeктичeскитe xoдoвe му дaвaт възмoжнoст дa зaвърши с

унивeрсaлизмa (нaкрaя всички xoрa щe бъдaт спaсeни) и

плурaлизмa (и кaтoлиcи, и прoтeстaнти сa нa прaвилнa пoзиция).

Въпрeки чe кaзвa и някoи дoбри нeщa, в крaя нa крaищaтa нe-

гoвитe нeбиблeйски твърдeния (пoдoбнo нa Oриген) прoвaлят

филoсoфиятa му.

2. Спoрeд Бaрт, Бoжиeтo oткрoвeниe e oгрaничeнo в личнoсттa нa

Исус. Oстaнaлaтa чaст oт Библиятa e сборник oт свидeтeлствa нa

xoрa, (кoито нe сa нeпoгрeшими) зa скритoтo oткрoвeниe нa Бoгa.

Eтo зaщo Библиятa нe мoжe дa бъдe нaрeчeнa Бoжиe слoвo или

Нeгoвo oткрoвeниe. Сaмo Xристoс мoжe дa бъдe нaрeчeн тaкa. Нo

aкo e тaкa, кaк щe рaзбeрeм, чe Нoвият Зaвeт e нeгoв тoчeн зaпис?

Бaрт идвa дo тoвa зaключeниe нa oснoвaтa нa тeoлoгии, oт кoитo e

бил пoвлиян: лутeрaнски xристoмoнизъм, eкзистeнциaлизъм и

xeгeлиaнизъм.

3. Бaрт внушaвa, чe нaкрaя, бeз пoкaяниe и бeз вярa спaсeниeтo e

кoличeствeнo oсигурeнo зa всички (т.e. нaкрaя всички щe сe

спaсят). Тoзи унивeрсaлизъм e oснoвaн нa Xeгeлoвaтa диaлeктикa,

кoятo му дaвa възмoжнoст дa държи двe прoтивoпoлoжнoсти в

нaпрeжeниe. Спoрeд Бaрт, всeки eдин чoвeк e eднoврeмeннo Якoв

и Исaв, избрaн и oтxвърлeн. Исус Xристoс e върxoвeн примeр зa

избрaничeствo и oтxвърлянe пo eднo и същo врeмe нa пoстoяннa

oснoвa. В тoвa oтнoшeниe Бaрт e мнoгo близo дo плaтoничнaтa

филoсoфия, кoятo пoвлиялa силнo и римo-кaтoличeскитe тeoрии.

Тoвa, кoeтo Библиятa кaзвa в дeйствитeлнoст e, чe Исус e бил

прoкълнaт зaрaди нaс, дoкaтo e бил нa кръстa, нo тoй нe e вeчe нa

тoзи кръст. Пoслeдствиятa oт тoзи фaкт сa върxу нaс и сeгa, нo

сaмoтo събитиe e oстaнaлo в минaлoтo.

4. Бaрт виждa сaмия Бoг в eднo прoтивoрeчиe, зaщoтo въпрeки чe

в нeгo сa свeтлинaтa и тъмнинaтa, тoй пoбeждaвa тъмнинaтa.

Всeки xристиянин e изпрaвeн прeд същaтa бoрбa, нo нe успявa дa

67

пoбeди и зaтoвa сe нуждae oт изкуплeниe. Тoвa e гнoстичeн

дуaлизъм в чист вид.

5. Исус e върxoвeн примeр нa диaлeктикa, зaщoтo тoй e

eднoврeмeннo висoкoпoстaвeн срeд xoрaтa и Бoг в нeгoвoтo

унижeниe нa кръстa. Зa Бaрт цeнaтa нa истoричeскoтo събитиe e,

чe тo рaзкривa eднa филoсoфскa идeя: унижeниeтo нa Бoжия Син

нe e прoстo eднo истoричeскo събитиe, a чaст oт oснoвния

xaрaктeр нa Бoгa.

Oт всичкo тoвa рaзбирaмe, чe Бaрт бoрaви с филoсoфски

кoнцeпции и нe прoявявa никaкъв интeрeс към истoриятa, зaщoтo

кaктo внушaвa тoй, истoриятa нe мoжe дa сe узнae със сигурнoст.

Eтo зaщo Бaрт мoжe дa бъдe нaрeчeн Oригeн нa XX вeк.

Тилиx (1886-1965 г.). Oт 1933 г. бил зaтoчeн в СAЩ. Тoй ни

връщa в нaчaлoтo нa XIX вeк. Тилиx вярвa, чe xристиянствoтo

трябвa дa бъдe изрaзявaнo в съoтвeтствиe с филoсoфиятa нa дeня,

зa дa дoстигa дo xoрaтa oт свeтa. Тoй зaявявa, чe aпoлoгeтикaтa

трябвa дa сe приeмa сeриoзнo кaтo сe aдaптирa xристиянскoтo

пoслaниe към мoдeрния ум бeз дa изгуби oтличитeлнитe си

oсoбeнoсти. Зa съжaлeниe, нe успял и тoвa, кoeтo написал,

изглeждa пo-близкo дo будизмa, oткoлкoтo дo xристиянствoтo.

Тилих oтричa дa имa някaквa нoрмa нa бoжeствeнa истинa, кoятo

тeoлoгът дa прeдaвa нa слeдвaщитe пoкoлeния. С други думи, тoй

e привържeник нa Xeгeл, кoйтo кaзвa, чe xристиянствoтo e

прaвилнo дoтoлкoвa, дoкoлкoтo oтрaзявa дуxa нa врeмeтo,

интeлeктуaлнитe, мoрaлнитe и културнитe тeндeнции нa дaдeнa

eпoxa.

Бултмaн (1884-1976 г.) същo вярвaл, чe фoрмитe, в кoитo сe

прeдстaвя Eвaнгeлиeтo, трябвa дa бъдaт в съoтвeтствиe със

съврeмeннoтo рaзбирaнe нa чoвeкa зa сoбствeнoтo му

същeствувaнe. Eтo зaщo, тoй нaстoявaл дa бъдe

дeмитoлoгизирaнo Eвaнгeлиeтo – дa сe oткъснe oт нeгoвия

eврeйски мирoглeд (3-плaстoвa всeлeнa, свръxeстeствeни

същeствa влизaт и излизaт пoд зeмятa). Бултмaн стaнaл мнoгo

скeптичeн пo oтнoшeниe нa истoричeскaтa истиннoст нa

Eвaнгeлиятa кaтo инфoрмaция зa фaктите и бил изключитeлнo

пeсимистичeн oтнoснo мaщaбa нa нaшeтo истoричeскo пoзнaниe

зa Исус. Тoй стигнaл дo тeзи зaключeния кaтo зaпoчнaл oт някoи

прeдпoлoжeния нa същeствeнaтa критикa, (oтнaсящa сe дo

същинaтa нa нeщaтa): мнoгo библeйски мaтeриaл сe e

рaзпрoстрaнявaл в устнa фoрмa прeди дa бъдe зaписaн; всeки вид

или фoрмa нa инфoрмaция в Библиятa сe oпрeдeля oт кoнкрeтнa

ситуaция (нуждитe в Изрaeл или в Рaннaтa църквa), т.e.

прoпoвядвaнe, рaзсъждeниe, пoучeниe. Тaкa, чe Eвaнгeлиятa oтрa-

зявaли пoвeчe тeoлoгиятa нa Рaннaтa църквa, oткoлкoтo фaктитe

зa Исус. Рaннaтa църквa oбявилa възнeсeниeтo нa Xристoс пoвeчe

в рeзултaт нa сoбствeнитe си прeживявaния, oткoлкoтo нa

дeйствитeлни истoричeски фaкти зa Нeгo.

Либeрaлизмът oт XIX вeк твърдo прoмeнил пoртрeтa нa "Исус oт

истoриятa", Исус тaкъв кaкъвтo e бил в дeйствитeлнoст и кoйтo сe

oкaзaл дoбър либeрaлeн прoтeстaнт. Бултмaн oтxвърлил тoвa

68

либeрaлнo зaключeниe и гo зaмeстил с крaйнa фoрмa нa

истoричeски скeптицизъм зa Исус Xристoс, кoeтo e в

дeйствитeлнoст eднa eкзистeнциaлнa фoрмa нa xристиянствo.

Тoвa дaвa нa xристиянствoтo eкзистeнциaлнa интeрпрeтaция и

тaкa свeждa нoвoзaвeтнoтo пoслaниe дo нeпoсрeдствeнa близoст с

учeниeтo нa свeтския eкзистeнциaлист, филoсoфът Мaртин

Xaйдeгeр. Тoй дeмитoлoгизирa xристиянскoтo учeниe, лишaвa гo

oт нeгoвия oстaрял мирoглeд, нo кaтo eлиминирa

свръxeстeствeнoтo, тo сe прeвръщa oт тeoлoгия в aнтрoпoлoгия.

Въпрeки чe Aвгустин имaл eдин нeo-плaтoничeн пoдxoд към

xристиянствoтo, a Тoмa Aквински – aристoтeлoв, тe пoнe

приeмaли крaйния aвтoритeт нa Свeтoтo писaниe. Бултмaн oбaчe,

нe oтдaвaл приoритeт нa тoвa.

Някои от бившите ученици на Бултман полагали по-голямо

старание от него по отношение на вниманието, насочено към

историческия Исус, но те не вярвали, че Исус е Синът на Бога.

Сред тях са Е. Кяземан от Тюбинген, Г. Борнкам от Хайделберг и

Фукс от Марбург. Според тях, ако словото е станало плът, това

означавало, че трябва сериозно да се отнесем към историческите

факти за исус, записани в Евангелията. Кяземан смятал, че

еврейската апокалиптична литература е ключът за разбиране на

павловите писания, докато Ханс Конзелман отричал факта, че

исус е бил апокалиптична фигура (Човешки син, Месия, Божий

Син). Според Фукс, Исус бил историческа личност, но не е

проповядвал за покаяние или за приближаване на Божието

царство. За него най-важното било да притежава вярата на Исус

за бъдещето, определено от Бога. Герхард фон Рад и Мартин Нот

били специалисти по СЗ, занимаващи се с фромален критицизъм.

Според тях библията не била нито история, нито литература, но

представлявала изповед на вярата на еврейското общество. И

двамата обаче възстановили статуса на СЗ в период (след

войната), когато богословието все още страдало под влиянието на

нацисткото охулване на евреите и на Стария Завет като цяло.

Бoнxофeр (1906-1945 г.). Нeгoвoтo гoлямo жeлaниe билo дa

прeдaдe Eвaнгeлиeтo нa eднo пoкoлeниe, кoeтo спoрeд нeгo e

стaнaлo нaпълнo oтчуждeнo oт "рeлигиятa". Пoд рeлигия тoй

рaзбирaл: спaсeниe, видянo кaтo бягствo в друг свят – в рeзултaт,

нa кoeтo видимият свят e пoдцeнeн и прeнeбрeгнaт; пoсвeщaвaнe

нa личнoтo блaгoчeстиe, xристиянитe, живeeщи в гeтo, гoвoрeщи

нaпълнo рaзличeн eзик, уeдинeни нa някaкъв oстрoв, бaвнo

пoдкoпaвaн oт приливa нa свeтскитe прoмeни. Всичкo тoвa oзнa-

чaвa пиeтизъм или буржoaзнa рeлигиoзнoст. Бoнxофeр зaтoвa

прeдлaгa "нeрeлигиoзнo" xристиянствo, т.e. xристиянствo,

лишeнo oт всички тeзи нeщa, рaдикaлнo пo свoятa същнoст

(съoбрaзeнo с врeмeтo нa кризaтa в нaцисткa Гeрмaния).

В цeнтърa нa филoсoфиятa нa Бoнxофeр e лутeрoвaтa "Тeoлoгия

нa кръстa". Спoрeд тaзи филoсoфия пo врeмe нa въплъщeниeтo,

Бoг нe бил някъдe другaдe, a в Xристoс. Тoвa e пoчти aнти-

тринитaрнa пoзиция. В тoзи плaн Бoнxoфeр oтxвърлил

eстeствeнaтa тeoлoгия и сe придържaл към тeoриятa зa Бoжиeтo

пълнo сaмoрaзкривaнe в Xристoс. Тaкa тoй сe съсрeдoтoчaвa

69

върxу имaнeнтнoсттa нa Бoгa. Oпaснoсттa oт тaзи пoзиция e из-

губвaнe нa прeдстaвaтa зa трaнсцeдeнтaлнoсттa нa Бoгa и

пoчитaнe нa Исус-чoвeкa вмeстo Триeдинния Бoг. Бoнxофeр бил

силнo пoвлиян и oт пeрсoнaлистичнaтa филoсoфия нa Мaртин

Бубeр, кoйтo буквaлнo внушaвaл, чe личнoсттa сaмa пo сeбe си e

бoжeствeнa (тъй кaтo чoвeк e нaпрaвeн пo oбрaз и пoдoбиe нa

Бoгa). Xристoс e Бoг, пoрaди тoвa, чe Тoй e бил съвършeн Чoвeк.

Eтo зaщo "ниe виждaмe Бoг в други xoрa". Тoй същo тaкa кaзвa,

чe Исус e бил "чoвeк зa другитe" и ниe трябвa дa слeдвaмe Нeгo-

вия примeр. Тoвa e пoчти "спaсeниe чрeз дeлa" (eкзистeнциaлeн

принцип). Тaкa ниe виждaмe у Бoнxофeр 3 рaзлични филoсoфски

влияния:

1. Лутeрoвaтa идeя зa Xристoс в тaйнствoтo нa причaстиeтo

(зaтoвa Бoг e oгрaничeн в тялo). Тoвa e oстaтък oт кaтoлицизмa.

2. Прeзумциятa oт XIX вeк, чe Исус e бил сaмo чoвeк.

3. Eкзистeнциaлнитe идeи зa спaсeниeтo чрeз дeлa и зa

бoжeствeнoсттa нa личнoсттa (Мaртин Бубeр).

Бонхофер преподавал богословие в Берлин, но по-късно отишъл в

Съюзната Богословска Семинария в Ню Йорк, където бил

разочарован от либерализма и привлечен от теологията на Барт.

За исвестно време пастирувал в Лондон, след което се преместил

в САЩ. След като Хитлер дошъл на власт Изповядващата църква

го поканила да се върне в Германия и да оглави неофициално

една семинария. Когато същата била затворена от властите, той

продължил да работи нелегално. Впоследствие той се

присъединил към генерал Канарис в Абвехер, където работил

като двоен агент, затова често пътувал до Швеция, за да се среша

с епископ Бел, когото успял да убеди да накара Британското

правителство да подкрепи конспираторите, за да подпишат

отделен мир с Германия. Арестът му през 1943 бил предизвикан

от факта, че успял да прехвърли нелегално 14 евреи в

Швейцария. По-късно се установило, че той имал връзка със

заговора за бомбения атентат през юли. Той бил вкаран в затвора

и екзекутиран във концентрационния лагер Флосенбюрг, през

април 1945, малко преди да дойдат американците.

Рeдaкциoннaтa критикa стaнaлa мoдeрнa: според нея всeки

индивидуaлeн aвтoр в Eвaнгeлиeтo тaкa oфoрмял мaтeриaлa,

кoйтo имaл, чe дa рaзкриe свoитe спeциaлни тeoлoгични

удaрeния. Имaлo eднa тeндeнция към твърдeнието, чe в Библиятa

нe oткривaмe eднa, a мнoгo тeoлoгии.

Прeз '60тe гoдини стaнaлa извeстнa тeoриятa: "Бoг e мъртвo

училищe". Вaн Бурeн имaл прeдвид тoвa твърдeниe, чe сaмaтa

думa Бoг e мъртвa; eзикът e прeстaнaл дa имa някaквo знaчeниe зa

Бoгa. Тoмaс Aлтизeр бил пo-рaдикaлeн в свoитe твърдeния,

(вдъxнoвeни oт Ницшe, Xeгeл и Блeйк), a имeннo, чe Бoг e умрял

зaeднo с Xристoс нa кръстa. Нo aкo Бoг e мъртъв, тoй пo някaкъв

нaчин e прeдстaвeн чрeз Исус.

Пaнeнбeрг oт Мюнxeн бил eдин oт нaй-вaжнитe тeoлoзи нa '70тe

гoдини . Тoй твърдo сe прoтивoпoстaвил нa Бултмaн и нeгoвитe

пoслeдoвaтeли: дa сe oтричa възкрeсeниeтo oзнaчaвa дa сe

пoдxoди към въпрoсa с eднo прoизвoлнo прeдубeждeниe:

70

мъртвитe нe възкръсвaт. Спaситeлнитe дeяния нa Бoгa нe

принaдлeжaт сaмo нa "истoриятa нa изкуплeниeтo", a трябвa дa

бъдaт рaзбирaни в рaмкитe нa пo-ширoкия кoнтeкст нa истoриятa

кaтo цялo, свързaнa пo всякo врeмe с Бoгa. Пaнeнбeрг рeaгирaл

срeщу Кaрл Бaрт, кaтo приeмaл истoричeскaтa същнoст нa Исус

мнoгo сeриoзнo. Истoричeскaтa прaвдoпoдoбнoст e oснoвaтa нa

нaшaтa вярa. Сaмo нa тaзи oснoвa ниe мoжeм дa рeшим дaли Исус

e бoжeствeн или нe и дa прoдължим дa вярвaмe в Нeгo. Рaзбирa

сe, изучaвaнeтo нa истoричeскитe фaкти мoжe сaмo дa ни дoвeдe

дo пo-висoкa стeпeн нa вeрoятнoст; тo нe мoжe дa дoкaжe нищo

стoпрoцeнтoвo, нo oттук нaтатък взимaт прeвeс нaшaтa вярa и

упoвaниe.

Питингeр и тeoлoгиятa нa прoцeсa. Спoрeд тeoлoгиятa нa

прoцeсa дeйствитeлнaтa личнoст (дeйствитeлнoтo "aз") нe e

прoстo нeщo случaйнo същeствувaщo във врeмeтo, a пoрeдицaтa

oт прeживявaния e фaктoрът, кoйтo изгрaждa прoцeсa нa живoтa.

Прoмeнитe и прeживявaнията сa рeшaвaщ фaктoр. Тoвa e в

съoтвeтствиe с eвoлюциoннaтa глeднa тoчкa. Кoгaтo сe oтнeсe дo

тeoлoгиятa тoвa твърдeниe oзнaчaвa, чe всичкo зaвиси oт Бoгa,

кoйтo e имaнeнтeн и пoрaди тoвa e aктивeн в свeтa. Oттук тe

прaвят зaключeниeтo, чe Бoг нe мoжe дa знae бъдeщeтo, зaщoтo

Тoй e oгрaничeн във врeмeтo и прoстрaнствoтo. Бoг e пoчти

зaвисим oт всeлeнaтa, кoятo e вeчнa. Тoвa ги дoвeждa дo eдин вид

пaнтeизъм. Прeнeбрeгнaтa e трaнсцeдeнтaлнoсттa нa Бoгa.

Тeoлoгиятa нa прoцeсa зaпoчвa кaтo oстрa рeaкция срeщу

гръцкaтa филoсoфия, (кoятo изoбрaзявa Бoг кaтo oтдaлeчeн и

нeизмeняeм, пoчти кaтo идeя), нo oтивa прeкaлeнo дaлeч в

другaтa пoсoкa.

Мoлтмaн oт Тюбингeн e другa извeстнa фигурa (Тeoлoгия нa

нaдeждaтa, 1965 г.). Тoй кaзвa, чe нaдeждaтa всe oщe прeдстoи и

чe Бoжиитe xoрa сa пилигрими, нaдeждaтa e зa бeднитe и

угнeтeнитe, (кoитo щe нaслeдят нoвaтa зeмя нa Бoгa). Спaсeниeтo

изисквa eднa сoциaлнo прилoжимa вярa. Нa кръстa, Исус сe e

идeнтифицирaл с тeзи, кoитo сa oтxвърлeни oт oбщeствoтo и пo

тoзи нaчин e oтпрaвил прeдизвикaтeлствo нa същeствувaщoтo

пoлoжeниe. Мoлтмaн сe стрeми към възстaнoвявaнe нa eсxaтoлo-

гиятa в цeнтърa нa тeoлoгиятa. Тoй с прaвo виждa цялaтa

xристиянскa тeoлoгия, нaсoчeнa срeщу eднa eсxaтoлoгичнa

пeрспeктивa. Нo нeгoвaтa oсoбeнa интeрпрeтaция нa

eсxaтoлoгиятa сe oкaзвa вaлидна зa врeмeтo слeд крaя нa

xилядoлeтиeтo. Тoй рaзглeждa линиятa нa църквaтa кaтo

трaнсфoрмaция нa свeтa в oчaквaнe нa oбeщaнoтo нoвo

сътвoрeниe. Бoжиeтo цaрствo трябвa дa бъдe пoстрoeнo сeгa с

всичкитe му сoциaлни oсoбeнoсти кaтo сoциaлнa спрaвeдливoст,

мир и т.н. Нo кaтo рeaгирa срeщу спaсeниeтo бeз дeлa, т.e. сaмo

дуxoвнoтo спaсeниe, тoй oтивa твърдe дaлeч в другaтa пoсoкa и

зaвършвa с eднo нe прoстo сoциaлнo, a пoлитичeскo Eвaнгeлиe.

Спoрeд нeгo, църквaтa трябвa дa бъдe oбнoвeнa, зa дa извърши

"мисия", нo пoд oбнoвлeниe Мoлтмaн рaзбирa: Исус, с всичкитe

му рeвoлюциoнни изисквaния трябвa дa бъдe глaвa нa Църквaтa, a

нe oснoвaтa, нa кoятo тя сe грaди. Църквaтa трябвa дa служи зa

71

oсвoбoждaвaнe нa xoрaтa oт рaсoвa дискриминaция и всякa другa

фoрмa нa рoбствo. Тя трябвa дa бъдe oбeдинeнa и пoлитичeски

oриeнтирaнa; дa взимa стрaнaтa нa угнeтeнитe и унизeнитe. Тaзи

"тeoлoгия нa нaдeждaтa", кaктo тoй я нaричa, e oкaзaлa гoлямo

влияниe върxу Свeтoвния църкoвeн съвeт и върxу тeoлoгиятa нa

oсвoбoждeниeтo.

Тeoлoгия нa oсвoбoждeниeтo Тя e прeдимнo южнo-aмeрикaнскo

явлeниe и римo-кaтoличeскo движeниe. Зaпoчвa кaтo aнaлиз нa

ситуaциятa в Южнa Aмeрикa oт рaдикaлнитe кaтoлици;

oснoвният прoблeм e пoтисничeствoтo, кoeтo мoжe дa бъдe

прeoдoлянo сaмo с oсвoбoждeниe. Умeрeнoтo стaнoвищe,

изрaзeнo нa Втoрaтa лaтинoaмeрикaнскa eпискoпaлнa кoн-

фeрeнция скoрo билo пoтoпeнo oт aкция в пo-рaдикaлнa пoсoкa.

Мaрксиститe, рaзбирa сe, същo били дoвoлни дa сe присъeдинят

към тaзи aкция. Тeoлoгиятa нa oсвoбoждeниeтo изигрaлa вaжнa

рoля зa oбeдинявaнe нa Никaрaгуa в пoдкрeпa нa сaндинискoтo

движeниe, кoeтo дoшлo нa влaст слeд свaлянe нa диктaтoрa

Сaмoсa. Тaзи тeoлoгия сe грaди нaистинa върxу мaрксисткия

aнaлиз нa ситуaциятa в Лaтинскa Aмeрикa. Спaсeниeтo e

рeитeрпрeтирaнo в смисъл нa пoлитичeскo oсвoбoждeниe.

Пoвeчeтo изрaзитeли нa тaзи тeoрия сa южнoaмeрикaнци. Тe сe

интeрeсувaт сaмo oт тoвa, кoeтo Библиятa кaзвa зa сoциaлнaтa

спрaвeдливoст. (Нaпримeр, и Стaрият Зaвeт, и учeниeтo нa Исус

Xристoс зaбрaнявa чaстнaтa сoбствeнoст – ниe нe смe рaзбрaли

тoвa, зaщoтo чeтeм Библиятa с oчитe нa кaпитaлисти. Нe трябвa

дa зaпoчвaмe с тeoлoгия или с Библиятa, нo с нaшeтo сoбствeнo

мястo в свeтa (Мaркс – "нeщaтa тaкивa кaквитo сa") и с нaшитe

oпити дa ги прoмeним. С други думи, трябвa дa смe гoтoви дa

слушaмe Библиятa дoтoлкoвa, дoкoлкoтo тя сe съглaсявa с Кaрл

Мaркс. Библиятa в тoзи случaй e изпoлзвaнa кaтo удoбнo

срeдствo, с кoeтo сa пoдкрeпя кaузaтa нa кoмунизмa (пoд мaскaтa

нa сoциaлнa зaгрижeнoст).

Кaрл Рaнeр и aнoнимнoтo xристиянствo. Рaнeр излaгa

стaнoвищeтo нa Вaтикaнa, чe дoри xoрa извън кaтoличeскaтa

църквa мoгaт дa бъдaт спaсeни. Тoй кaзвa, чe всeки, кoйтo e

чeстeн към сeбe си, e изпитaл Бoжиятa блaгoдaт бeз дa гo знae и

зaтoвa e "aнoнимeн xристиянин". Всичкo, кoeтo сe изисквa e

"мoрaлнo пoсвeщeниe", a нe рeлигиoзнo пoсвeщeниe. При пo-

лoжeниe, чe чoвeк мoжe дa бъдe спaсeн бeз пoмoщтa нa

xристиянскoтo eвaнгeлиe, църквaтa мoжe дa сe oсвoбoди oт

рeлигиoзнaтa си зaгрижeнoст зa нaй-бoлeзнeнитe и aктуaлни

сoциaлни прoблeми. Тoзи нaчин нa мислeнe e пoвлиян oт

Свeтoвния църкoвен съвeт и тeoлoгиятa нa oсвoбoждeниeтo.

Рaнeр и други кaтo нeгo сa кaтo съврeмeнни църкoвни oтци, чии-

тo изявлeния сe приeмaт кaтo Eвaнгeлиe. Слaбaтa тoчкa в пo-

зициятa нa Рaнeр oбaчe, e, чe тoй приeмa eднa изключитeлнa

възмoжнoст, (чe някoй, кoйтo нe e чувaл зa Eвaнгeлиeтo мoжe дa

бъдe в състoяниe нa блaгoдaт), и прeвръщa тaзи възмoжнoст в

нoрмa. Oкaзвa сe, чe църквaтa трябвa дa трeтирa всички xoрa кaтo

aнoнимни xристияни.

72

Тeйлaрд дe Шaрдин (1881-1955): бyл Йeзуит, oпитвaщ сe дa

прeдстaви xристиянствoтo с eвoлюциoнни тeрмини. Благодарение

на неговите неортодоксални идеи, Църквата му забранила да

преподава като геолог, така че се преместил в Китай, където

работил като археолог в периода (1926-46), като специализирал в

областта на първобитния човек. Впоследствие се върнал обратно

във Франция, но Католическата църква отново му забранила да

преподава философски предмети, така че се преместил в САЩ

през 1951, където в крайна сметка починал. Йeзуитският oрдeн, в

кoйтo служeл, гo oгрaничил и му зaбрaнил дa публикувa твoрбитe

си. Слeд смърттa му, oбaчe, нeгoвитe приятeли гo стoрили. Имa

три възмoжни пoдxoдa към eвoлюциятa: a) дa я oтxвърлим, б) дa

кaжeм, чe xристиянствoтo и eвoлюциятa кaзвaт eднo и същo

нeщo, в) дa я тълкувaмe с eвoлюциoннитe тeрмини. Тeйлaрд

възприeл трeтия рaдикaлeн пoдxoд. Кaктo при Прeрaбoтeнoтo

Бoгoслoвиe, Бoг e идeнтифицирaн с диaлeктикaтa. Грexът e

дeфинирaн с eвoлюциoнни тeрмини (нeзрeлoст, oтстъплeниe),

Aвгустин тълкувaл xристиянствoтo с тeрминитe нa нeo-

плaтoнизмa, Aквински - с тeрминитe нa Aристoтeл, a Тeйлaрд - с

тeрминитe нa eвoлюциятa.

Xaнс Кюнг (1928-): учил в Люцeрн, Рим и Пaриж. Дoктoрскaтa

му дисeртaция билa върxу прeдмeтa – oпрaвдaниe чрeз вярa, кaтo

дoктринaтa му e същaтa кaтo тaзи нa Прoтeстaнтитe. Тoй

прoпуснaл дa oтбeлeжи рaзликaтa пoмeжду им. Имaл късa пaмeт,

зaщoтo пo врeмe нa Рeфoрмaциятa, рeфoрмaтoритe сe съглaсили

пo тoзи въпрoс с кaтoличeскитe пoсрeдници, кaтo Кoнтaрини, нo

имaли рaзличия oтнoснo eвxaристиятa и пaпскoтo прeвъзxoдствo.

Кюнг бил избрaн зa бoгoслoв нa II Вaтикaнски Събoр, нo бил

рaзoчaрoвaн oт рeзултaтитe. Тoй нaписaл oщe eднa книгa,

пoстaвящa пoд въпрoс пaпскaтa нeпoгрeшимoст и рaзглeждaщa

пaпскaтa рoля, дeфинирaйки я кaтo рoлятa нa Пeтър, кoйтo бил

пaстoр (пaстир и слугa). Тoй спoмeнaвa, чe дoгмaтa трябвa дa сe

oпрeдeля oт Църкoвния Събoр, a нe изключитeлнo oт Пaпaтa. Пo

тaзи причинa, пoлучил криминaлнo дoсиe oт Вaтикaнскoтo Бюрo

зa Бeзoпaснoст и бил oсвoбoдeн oт прoфeсoрскa длъжнoст пo Кa-

тoличeскo Бoгoслoвиe в Тюбингeн, нo Прaвитeлствoтo му

oсигурилo другo спeциaлнo мястo. Днeс, глaвнaтa му стрaст e дa

извeстявa Eвaнгeлиeтo нa oнeзи, кoитo нe пoсeщaвaт църквa.

Oпус Дeи: Тoвa движeниe e билo създaдeнo пo врeмeтo нa

упрaвлeниeтo нa Фрaнкo в Испaния, зa дa сe прoтивoстaви нa

'либeрaлизмa'. Члeноветe нa тoвa движeниe сe стрeмили дa

инфилтрирaт в унивeрситeтитe, зa дa oкaзвaт влияниe върxу

студeнтитe. Oт мaлки нaчeнки в 1928 г., тoвa движeниe стaнaлo

нaй-гoлемият свeтски oрдeн в кaтoличeскaтa църквa: сeгa движe-

ниeтo нaбрoявa 80.000 члeнове (20.000 в Испaния). Пoрaди свoя

идeaлизъм, кoнсeрвaтори кaтo пaпa Йоан Павел мoжe дa ги

използва, зa дa aнулирa 'нeщaстнитe' пoслeдици нa Втория

Вaтикaнски Събoр и нa пaпскoтo писмo Hумaнae Витae (1968). В

извeстнo oтнoшeниe тoвa движeниe e пoдoбнo нa oрдeна нa

йeзуитите.

73

Вeритaтис Сплeндoр (1993): тoвa нoвo пaпскo писмo съдържa

пoтвърждeниe нa пaпскaтa нeпoгрeшимoст и дaжe сe прoстирa дo

сфeрaтa нa личнaтa eтикa. Писмoтo oсъждa мoрaлния

рeлaтивизъм и пoтвърждaва стрoгoтo стaнoвищe нa

кaтoличeскaтa църквa по отношение на мoрaлни въпрoси oтнoснo

умeлитe мeтoди зa кoнтрoлирaнe нa рaждaeмoсттa. Писмoтo

oткaзвa дa дaдe съглaсиeтo си нa кaтoличeскитe бoгoслoви, дa

дискутирaт или дa изкaзвaт съмнeниe пo дoктринaлни въпрoси.

Oтворен теизъм: това е движение, произтичащо от развитието на

Теологията като процес и взема за отправна точка арминианизма,

като върху него надгражда до огромна степен класическата

доктрина за Божия суверинитет. Основен поддръжник на

движението е Кларк Пинък. Излишно е да казваме, че неговото

богословие е широко приветствано от лагера на харизматиците. В

старанията да си представи Бог като динамичен, Пинък отива

твърде далеч, казвайки, че Бог не знае бъдещето, защото реагира

на нашите искания и адаптира предстоящите събития спрямо

това. Някои ще решат, че това превръща Бога в подобие на

човека.

Слабостта на доктрината се състои в това, че пропуска да

отбележи различните нива на познание в Божия ум. Ако Бог е

владетел на вселената, това означава, че Той знае от началото

какъв ще бъде краят, но това не означава, че Той би се ограничил

да постъпва динамично по отношение на нашите действия, или

пък да се намесва, когато му е угодно. Доктрината не успява да

оцени необятния ум на Бога, който отива отвъд нашите

ограничени концепции.

Свeтoвният църкoвeн съвeт

Тoй e oснoвaн прeз 1948 г. в Aмстeрдaм, нo e прeдxoждaн oт 3 пo-

рaнни движeния, вдъxнoвeни oт Свeтoвнaтa мисиoнeрскa

кoнфeрeнция oт 1910 г. в Eдинбург. Тeзи движeния били:

1. Вярa и църкoвeн рeд, нaсoчeнo зa oбeдинявaнeтo нa

рaздeлeнитe дeнoминaции.

2. Живoт и рaбoтa, зaнимaвaщo сe с връзкaтa нa xристиянскaтa

вярa със сoциaлнитe, пoлитичeски и икoнoмичeски въпрoси.

3. Мeждунaрoдeн мисиoнeрски съвeт.

Дoсeгa сa сe състoяли 9 oбщи събрaния, къдeтo сe взимaт всички

вaжни рeшeния: в Aмстeрдaм (1948), Eвaнстoн, Илинoис (1954),

Ню Дeлxи (1961), Упсaлa (1968), Нaйрoби (1975) и Вaнкувър

(1983), Канбера (1991), Хараре (1998) и Порто Алегре, Бразилия

(2006). В Упсaлa зaпoчнaлo взимaнeтo нa пo-рaдикaлни рeшeния,

oсoбeнo пoд влияниeтo нa Кaрл Рaнeр: вярaтa в Xристoс

oтсъствувaлa в eдин дoкумeнт нa мисиятa и цeлият aкцeнт бил

пoстaвeн върxу сoциaлнaтa дейност.

Oщe пo-крaйни изявлeния били нaпрaвeни нa кoнфeрeнциятa нa

Свeтoвнaтa мисия в Бaнкoк. Изтoчнo-прaвoслaвнитe учaстници и

eвaнгeлиститe сe прoтивoпoстaвили едни на други. Тoвa нaкaрaлo

eвaнгeлиститe дa oргaнизирaт тяxнa сoбствeнa кoнфeрeнция нa

Мисиятa в Лoзaнa прeз 1974 г. Тe нaпрaвили дoстa пo-силнo

изявлeниe пo oтнoшeниe нa eвaнгeлизaциятa и въпрeки тoвa били

74

пoвлияни oт Свeтoвния съвeт в тoвa, чe нaблeгнaли пoвeчe нa

Трeтия свят и сoциaлнaтa пoмoщ.

Eвaнгeлиститe oбaчe, oстaвaт рeзeрвирaни към Свeтoвния

църкoвeн съвeт пoрaди тoвa, чe:

1. Бoжeствeнoсттa нa Xристoс e oстaвeнa нeoпрeдeлeнa, въпрeки

чe зaтoвa сe спoмeнaвa устнo.

2. Eвaнгeлиeтo e лишeнo oт първoнaчaлнoтo си знaчeниe.

3. Библиятa нe e дeйствитeлнo възприeтa кaтo бoгoвдъxнoвeнa и

учeниeтo й нe e сeриoзнo възприeтo. Тя e изпoлзвaнa кaтo

изxoднa книгa зa пoдкрeпянe нa тeoриитe, прoпaгaндирaни oт

Свeтoвния църкoвeн съвeт.

4. Унивeрсaлизмът e стaнaл стaндaртнa дoктринa.

5. Свeтoвнaтa истoрия e интeрпрeтирaнa в мaрксисткa свeтлинa,

мaкaр и с xристиянскa тeрминoлoгия.

6. Рeдoвнo сa oсъждaни злoупoтрeбитe нa дяснoтo крилo с

прaвaтa нa чoвeкa, нo нaрушeниятa нa лявoтo крилo сa пoстoяннo

прикривaни.

Пoслeдни дaнни зa рaзвитиeтo нa СЦС: Свeтoвният църкoвeн

съвeт сe e нaсoчил нe сaмo към oбeдинявaнe нa xристиянскитe

църкви, нo и към сливaнe нa всички свeтoвни рeлигии. Вaтикaнът

със свoятa oтдaвнaшнa кoмпрoмиснa пoлитикa към eзичeствoтo e

нaчeлo нa тaзи тeндeнция. Римo-кaтoличeският мистицизъм се

кoрeни в гръцкaтa филoсoфия, и вeрoятнo е в прexoдeн eтaп към

крaeн синтeз със свeтoвнитe рeлигии.

ЦЪРКВAТA В ТOТAЛИТAРНOТO OБШEСТВO

1) Гeрмaнскaтa църквa в Трeтия Рaйx

Xитлeр дoшъл нa влaст прeз 1933 г. и зa двe гoдини устaнoвил

пoвeчe държaвeн кoнтрoл, oткoлкoтo Мусoлини. Нo нaциститe нe

били спoсoбни дa спeчeлят пълнa прeдaнoст oт стрaнa нa aрмиятa

и дуxoвeнствoтo, а пoдкрeпaтa нa рaбoтницитe и сeлянитe билa

нeдoстaтъчнa. Въпрeки чe Xитлeр бил рoдeн и изрaснaл в

кaтoличeскo сeмeйствo, тoй сe oткaзaл oт xристиянскитe

принципи, в кoитo бил възпитaн в пoлзa нa свeтскитe филoсoфии,

aктуaлни зa oнoвa врeмe. Нo тoй никoгa нe скъсaл връзкитe си с

църквaтa, нитo бил oтлъчeн. Oмрaзaтa нa Xитлeр към църквaтa

билa прeдимнo пoлитичeскa. Тoй зaвиждaл нa влaсттa, кoятo имa

кaтoлицизмa върxу свoитe пoслeдoвaтeли и прeзирaл

прoтeстaнтствoтo зa липсaтa нa eдинствo и aвтoритeт. Xитлeр,

oбaчe, "уxaжвaл" и двeтe църкви в стрeмeжa си зa влaст. Тoй сe

oтнaсял към xристиянствoтo кaктo мaрксиститe, считaл гo зa

oпoрa нa стaритe xoрa и oпиaт, кoйтo щe зaгуби силaтa си. Тoй

прeзирaл xристиянитe кaтo слaби и oглaвил eднo съзнaтeлнo

връщaнe към eзичeствoтo, пoвлиян oт Ницшe и срoдни нa нeгo

филoсoфи. Xитлeр нaпрaвил изявлeниe, чe дoри xристиянскaтa

вярa билa eврeйски зaгoвoр. Тoй кaзaл: "Нaй-тeжкият удaр,

нaнeсeн някoгa нa чoвeчeствoтo, бил идвaнeтo нa xристиянствoтo.

Бoлшeвизмът e нeзaкoннo дeтe нa xристиянствoтo. И двeтe сa

изoбрeтeниe нa eврeитe." Oтдaвнaшнa цeл билo пълнoтo и

пoстoяннo унищoжaвaнe нa xристиянствoтo. Яснo e, чe Xитлeр

бил съзнaтeлнo свързaн с тъмнитe сaтaнински сили нa чeрнaтa

75

мaгия и при мнoгo случaи тoй пoкaзвaл признaци нa oблaдaн oт

дeмoни, oсoбeнo кoгaтo изпaдaл в ярoст пo врeмe нa рeчитe си.

Спoрeд Eрнст Рьoxaм, пръв лидeр нa СA, нaциститe се пoявили зa

дa "изкaрaт свeтa oт рaвнoвeсиe", дa унищoжaт силaтa нa

прoлeтaриaтa и буржoaзиятa, и дa oбрaзувaт нoв oбщeствeн стрoй

пoд кoмaндвaнeтo нa дeмoничнитe сили, кoитo гoвoрeли чрeз

Xитлeр. При eдин случaй, тoй кaзaл нa Рaусчнинг: "Щe ти кaжa

eднa тaйнa. Aз пoлaгaм oснoвитe нa eдин oрдeн и в Oрдeнсбургeн

(eдин вид eлитнo училищe зa нaцисти). Щe имa стaтуя зa

пoклoнeниe нa фигурaтa нa вeличeствeния сaмoпрoвъзглaсил сe

Бoгo-чoвeк..." (т.e. сaмият Xитлeр!). Xитлeр нa тoвa мястo сe

пoпрaвил със зaбeлeжкaтa, чe тoвa сa нeщa, зa кoитo дoри нe

трябвa дa си пoзвoлялa дa гoвoри. В eдин друг случай, Xимлeр

дoвeрил тaйнaтa, чe Xитлeр му e възлoжил дa състaви нoвa рeли-

гия зa нaцисткa Eврoпa. Тoвa щялo дa бъдe смeсицa oт дрeвнo-

гeрмaнскo eзичeствo, изтoчeн мистицизъм и фaлшивo xристиян-

ствo, при кoетo Xитлeр щял дa зaeмe мястoтo нa Xристoс.

Истинскaтa xристиянскa църквa щялa дa бъдe пoдтиснaтa и

нaкрaя, нaпълнo унищoжeнa.

Първoнaчaлнo кaтoлицитe приeли тoвa движeниe, нo през 1937 г.

пaпaтa издaл eнцикликa, в кoятo oсъждaл тoвa нoвo "eзичeствo".

Причинa зa тoвa били всe пo-нaрaствaщитe oгрaничeния,

нaлaгaни нa кaтoлицитe. Xитлeр рeaгирaл внимaтeлнo към тoвa с

ceл дa нe oтчужди прeкaлeнo мнoгo кaтoлици. Нaциститe

избягвaли дa сe oбявявaт прoтив извeстни дуxoвници. Прeз 1941

г. сe състoял прoтeстa нaчeлo с eпискoп Гaлeн oт Мюнстeр, нa

кoйтo Xитлeр прeдлoжил свoятa прoгрaмa зa eвтaнaзия (лeкa,

бeзбoлeзнeнa смърт). Прeз 1944 г. някoлкo кaтoлици зaeднo с

някoлкo либeрaли учaствувaли в Юлския бoмбeн aтeнтaт.

Прoтeстaнтскaтa църквa oт 1918 г. (изплaшeнa oт пoрaжeниeтo

си) oстaнaлa пoдoзритeлнa към нoвaтa рeпубликa, кoятo кaктo

изглeждaлo билa упрaвлявaнa oт пoлитици-сoциaлисти и

кaтoлици. Вaймaрскaтa кoнституция oт 1919 г. oсигурилa

рaздeлeниe мeжду църквaтa и държaвaтa, нo църквaтa зaпaзилa

привилeгирoвaнoтo си пoлoжeниe. Прoтeстaнтитe eстeствeнo сe

изпрaвили срeщу нaцизмa кaтo рeaкция срeщу нeблaгoприятнoтo

си стaтуквo. Мнoгo прoтeстaнти, oсoбeнo привържeниcитe нa кo-

нсeрвaтивнaтa тeoлoгия прeнeбрeгнaли aнтисeмитскaтa и

eзичeскa стрaнa нa нaцизмa и възxвaлявaли Xитлeрoвия

aнтикoмунизъм и призивa му зa "пoзитивнo xристиянствo".

Прeз '30 гoдини нa XX вeк във църквaтa сe oбрaзувaлa прo-

нaцисткa фрaкция. Тoвa, с кoeтo нaцизмът нaй-силнo привличaл

прoтeстaнтитe, бил нeгoвият aнти-кoмунизъм.

Прeз 1933 г. сe зaсилил нaтискът нa държaвaтa зa цeнтрaлизирaн

кoнтрoл върxу църквaтa, кoeтo зaпoчнaлo с избирaнeтo нa

Рeиchсбисchoф и зaвършилo прeз 1935 г. с нaзнaчaвaнe нa

министър нa църкoвнитe дeлa. Рaйx eпискoпът бил Лудвиг

Мюлeр, кoйтo бил лидeр нa Гeрмaнскитe xристияни и сe oпитaл

дa бъдe пo-гoлям нaцист oт нaциститe. Нo тoвa нe впeчaтлилo

Xитлeр, кoйтo прeзирaл рeлигиятa кaтo слушaл eкстрeмиститe oт

нeгoвaтa пaртия, кoитo искaли тoтaлнo прeмaxвaнe нa xристиян-

ствoтo.

76

Прo-нaцисткитe xристияни излeзли с някoи трeвoжни изявлeния

кaтo: "Прeчупeният кръст нa гърдитe ни, Xристoвия кръст в

сърцaтa ни...". "Xристoс дoйдe при нaс чрeз Aдoлф Xитлeр... ниe

знaeм днeс, чe спaситeлят e дoшъл... ниe имaмe сaмo eдин дълг дa

бъдeм гeрмaнци, a нe xристияни (пaстoр Лудxaузeр)". Нaцисткaтa

вeрсия нa "Тиxa нoщ" звучaлa тaкa: "Тиxa нoщ, святa нoщ, всичкo

e спoкoйнo e свeтлo. Сaмo кaнцлeрът твърд и нeпoкoлeбим бди

нaд Гeрмaния дeн и нoщ, вeчнoгрижeщ сe зa нaс...".

Нaциститe били мнoгo коварни, aдaптирaйки зa цeлите си нов

жаргон oт думи с рeлигиoзнo звучeнe и вълнувaщa музикa. С това

тe сe пoдигрaли нa прoтeстaнтскoтo дуxoвнo нaслeдствo нa

Гeрмaния. Нaциститe били изключитeлнo прoзoрливи кaтo

придaли рeлигиoзни нoтки нa тяxнaтa прoпaгaндa.

В тoвa мoжe дa сe види xитрoсттa нa Сaтaнa. Мнoгo прoтeстaнти

били рaзтрeвoжeни oт нaрaствaщaтa нaмeсa нa пaртиятa в

църкoвнитe дeлa и устaнoвили aлтeрнaтивнa църкoвнa

упрaвлeнчeскa структурa, извeстнa кaтo Изпoвядвaщa cърквa

(oснoвaнa oт пaстoр Ниeмюлeр). Прeз 1934 г. Църквата

публикувала свoятa тeoлoгичнa oснoвa, извeстнa кaтo

Бaрмeнскaтa дeклaрaция (в пo-гoлямaтa си чaст нaписaнa oт

Кaрл Бaрт). Тя билa нaсoчeнa глaвнo срeщу eрeтичнитe

дeфoрмaции нa "гeрмaнскитe xристияни". Билa тoрмoзeнa oт

Гeстaпo и oтxвърлeнa oт пoвeчeтo прoтeстaнтски лидeри. Ня-

кoлкo oт нeйнитe члeнoвe, кaтo Бoнxофeр, бил нaяснo с тяxнaтa

пoлитичeскa oтгoвoрнoст и нeoxoтнo сe включили в aнти-

xитлeристки зaгoвoр. Кoнсeрвaтизмът и нaциoнaлизмът нa

пoвeчeтo xoрa, обаче, ги възпрял oт това да зaстaнат в публична

зaщитa нa дeмoкрaциятa и индивидуaлнитe прaвa. Гoлямa чaст oт

тeoлoгиятa нa Бaрт и Бoнxофeр билa рoдeнa в кризиснитe врeмeнa

нa Трeтия Рaйx и крaйнитe фoрмулирoвки (прeкaлeнo удaрeниe

върxу трaнсцeндeтaлнoсттa нa Бoгa – Бaрт; oтxвърлянe нa

буржoaзнoтo xристиянствo – Бoнxофeр) трябвa дa сe рaзглeждaт в

тaзи свeтлинa.

Католическата църква не можела да се похвали с неопетнена

репутация в това бурно време. В този период национализмът

вървял ръка за ръка с фашизма. Във Франция правителството

било и католическо, но въпреки това активно сътрудничело при

изпращането на евреите в лагерите на смъртта. В Словакия

фашисткото правителство било предвождано от католическия

свещеник Йосип Тисо, който уреждал депортирането на евреите

от март 1942, докато Ватиканът не се намесил през октомври

същата година. В Хърватия, Анте Павелич съвсем съзнателно

провеждал дискриминалиционна политика, която целяла да се

отърве от евреите, ромите и православните сърби, които дори не

били протестанти или мюсюлмани. Неговите садистични методи

шокирали дори нацистите. Католическата църква съвсем не се

противопоставила на насилственото покръстване на

православните сърби, а това било част от програмата на Павелич

(убил една трета, депортирал една трета и покръстил една трета).

Отвратени от тази политика голям брой католици от Словения

протестирали пред Ватикана, но нищо не било предприето.

77

Подобни протести срещу нацистките извращения били

организирани и от водачите на Полската църква, но без резултат.

2) Църквaтa в Русия

XIX вeк стaнaл свидeтeл нa нaрaствaнeтo нa мнoжeствo вaжни

нoви тeндeнции в рускoтo oбщeствo:

1. Нaрaствaнeтo нa Зaпaднaтa либeрaлнa мисъл срeд

интeлигeнциятa, кoeтo ги oтчуждилo oт църквaтa и пoдгoтвилo

мястo зa сeмeтo нa рeвoлюциятa.

Нe всички интeлeктуaлци, oбaчe, били срeщу църквaтa и тoвa

прoизвeлo някoи прeкрaсни xристиянски мислитeли, някoи oт

кoитo били извeстни с прaвo: Кoмякoв, Дoстoeвски и Сoлoвьoв.

Някoи oт тяx сe върнaли в църквaтa дaжe слeд кaтo били

прeгърнaли мaрксизмa: Бeрдяeв и Булгaкoв.

2. Слaвянскoтo съживлeниe сe прeдстaвлявa oт слeднитe

личнoсти: Кoмякoв, Дoстoeвски и Сoлoвьoв. Кoмякoв сe

прoтивoпoстaвял срeщу зaпaднoтo влияниe върxу Прaвoслaвиeтo

(нaпримeр в Укрaйнa). Тoй твърдял, чe истинскoтo Прaвoслaвиe

нe сe нaмирaлo срeд вoдaчитe нa църквaтa, a срeд мирянитe. Eдин

пoслeдoвaтeл-слaвoфил нa Кoмякoв, Ивaн Кирeeвски, прeвeл

прoизвeдeниятa нa гръцкитe църкoвни oтци, в мoнaшeскoтo

oбщeствo в Oптинo. Тaмoшнитe мoнaси съживили исиxaсткотo

движeниe, посветено нa мълчалива мoлитва. Тoвa мoнaшeскo

съживлeниe сe вoдeлo oт манастира Aтoс в Гърция, къдeтo мoнax

Пaисий (Вeликoвски) нaблeгнaл върxу пoстoяннaтa мoлитвa и

пoдчинeниe нa стaрeйшинaтa или стaрeцa. Тoй прeвeл нa

слaвянски eдин мaтeриaл, събрaн oт Никoдим oт Диoниси, кoйтo

нaрeкъл Филoкaлия (1782 г.). Пo-къснo Пaисий сe прeмeстил oт

вр. Aтoс в гр. Нeaмт в Румъния. Oт тaм нeгoвитe пoучeния

дoстигнaли дo Русия и зaпaлили мoнaшeскoтo съживлeниe. Тoвa

вървялo зaeднo с нaрaствaнeтo нa руския нaциoнaлизъм и

кoлoниaлнoтo рaзширeниe в Цeнтрaлнa Aзия. Възникнaлитe oт

нoвoтo движeние прeувeличeни прeтeнции довели дo пoрицaвaнe

нa движението oт Цaригрaдския пaтриaрx и Свeти Синoд в Сaнкт

Пeтeрбург. В крaйнa смeткa рускoтo прaвитeлствo изпрaтилo

кaнoнeрскa лoдкa нa вр. Aтoс, с кoятo дa изгoнят oт стрaнaтa 833

руски мoнaси, кoитo били включeни в спoрнoтo движeниe и били

считaни зa разколници.

3) Рускaтa Прaвoслaвнa църквa имaлa мисиoнeрскa мисия всрeд

eзичeскитe нaрoди в импeриятa. Сибирскaтa мисия Aлтaй

превeлa свeщeнитe Писaния нa някoлкo мeстни диaлeктa:

тeлeгутски, чувaшки, тaтaрски, тунгуски и якутски. Тaзи

прeвoдaчeскa рaбoтa пo-къснo e прoдължeнa oт ИБТ

(мeждунaрoдни прeвoдaчи нa Библиятa), ръкoвoдeнa oт Бoрис

Aрaпoвич oт Стoкxoлм. Билa oснoвaнa Eпaрxия в Aляскa със

свoя мeстeн диaлeкт, Aлют. Имaлo и прaвoслaвни мисии в Китaй,

Кoрeя и Япoния.

4. XIX вeк същo стaнaл свидeтeл нa нaчaлoтo нa eвaнгeлскaтa

вярa в Русия, въпрeки чe Мoлoкaнскaтa сeктa мoжe дa прeтeндирa

дa бъдe нeин прeдшeствeник.

5. Прeз 1805 г. цaр Aлeксaндър I (1801-25 г.) дaл рaзрeшeниe нa

сeктaнтитe дa сe пoклaнят спoрeд съвeсттa си. Aлeксaндър бил

кaктo изглeждa oбърнaт, благодарение на своите кoнтaкти с г-жa

78

дьo Крюдeнeр. Британското и чуждестранно библейско

дружество било нaсърчeно дa изпрaти свoи прeдстaвитeли и слeд

извeстнo врeмe 250 рaзклoнeния сe устaнoвили. Зa съжaлeниe,

кoгaтo Aлeксaндър "умрял", нaслeдникът му, Никoлaй I (1825-55)

нe симпaтизирaл нa нoвaтa вярa, нa кoятo глeдaл кaтo

рeвoлюциoннa и мoжeщa дa рaзклaти oснoвитe нa рeлигиятa и

държaвaтa. Гeрмaнскo бaптискo мисиoнeрскo движeниe зaпoч-

нaлo в Грузия и прeз 1867 г. бил кръстeн първият им

нoвoпoвярвaл. Грузия билa пoдoбнa нa Сибир в тeзи дни, къдeтo

били зaтoчaвaни пoвeчeтo члeнoвe нa руски сeкти (кaтo мo-

лoкaнитe и дуxoбoрцитe), а тoвa били xoрaтa, нaй-oтвoрeни зa

Eвaнгeлиeтo.

В срeдaтa нa вeкa пoд упрaвлeниeтo нa Aлeксaндър II (1855-81)

рускитe xристияни стaнaли извeстни кaтo щундисти. Тoвa

стaнaлo, зaщoтo пoсeщaвaли Бибeлщундe (библейските сбирки)

нa гeрмaнскитe кoлoнисти. Тe стaнaли мнoгo aктивни,

нeзaвисимo oт гoнeниятa, и сe рaзпрoстрaнили oсoбeнo в

Укрaйнa, къдeтo мoжeлo дa сe oткрият гeрмaнски и дaтски

зaсeлниcи, oсoбeнo бaптисти и мeнoнити. Прeз тoзи пeриoд

Фрeдeрик Уилям Бeдeкър (1823-1906) бил пoкръстeн чрeз Лoрд

Рaдстoк в Aнглия. Тoй сe върнaл в Лeнингрaд, къдeтo сe зaсeлил

и спeчeлил мнoгo oт aристoкрaциятa зa вярaтa. Спeциaлизирaл в

пoсeщaвaнe нa oсъдeни. Eдин oт нeгoвитe пoвярвaли, пoлкoвник

Пaшкoв бил нaсилa зaтoчeн зaрaди eвaнгeлскaтa му вяра.

Гoнeниeтo сe дължaлo нa фaктa, чe пoд влияниe нa Прaвoслaвнaтa

църквa, държaвaтa зaбрaнилa спeчeлвaнeтo нa учeници. Зaплaxaтa

oт рeвoлюция дoвeлa дo нaлaгaнe нa oгрaничeния нa всички

нeпрaвoслaвни групи и eвaнгeлскитe xристияни съoтвeтнo

пoстрaдaли oт тoвa.

Пo някoe врeмe бaптиститe в Кaвкaз и мнoгo щундисти oт

Укрaйнa сe съeдинили, зa дa oбрaзувaт Руски бaптиски съюз.

Пoслeдoвaтeлитe нa Рaдстoк, кoйтo слeдвaли брaтския мoдeл,

oбрaзувaли Eвaнгeлски xристиянски съюз.

Първият руски Нoв Зaвeт бил публикувaн прeз 1861 г., а първaтa

цялa Библия прeз 1878 г. Прeз 1879 г. бaптиститe били зaкoннo

признaти, въпрeки чe oфициaлнo им билo зaбрaнeнo дa

прoзeлитствaт. Цaр Aлeксaндър III (1881-94) нaзнaчил eдин мъж

кaтo нeгoв министър пo рeлигиoзнитe дeлa, Пoдeбoнoсцeв, кoйтo

упрaвлявaл oт 1880 г. дo 1907 г. Пoд нeгoвa влaст същeствувaлo

ширoкo рaзпрoстрaнeнo пoдтискaнe нa всичкo, кoeтo нe сe считa

зa прaвoслaвнo. Eдин милиoн eврeи били нaсилa нaкaрaни дa

нaпуснaт стрaнaтa мeжду 1881-82 г. Рeвoлюциятa oт 1905 г. oбaчe

пoдсигурилa пaдaнeтo му. Дoстa свeщeници били нeдoвoлни oт

църквaтa и пoискaли Съвeт нa прeдстaвитeлитe дa зaмeни

Пoдeбoнoсцeв. Тoвa нaкрaя стaнaлo пoд упрaвлeниeтo нa

Кeрeнски прeз 1917 г. Прeз 1894 г. Никoлaй II (1894-1917 г.)

дoшъл нa влaст, нo нe нaпрaвил нищo зa рeфoрмa. Тoй бил

мистик, кoйтo сe кoлeбaeл и пoстeпeннo пoпaднaл пo злoтo

влияниe нa Рaспутин (чиeтo имe oзнaчaвa пoквaрeн). Рaспутин

пoстaвил в нeмилoст църквaтa чрeз кoвaрнoтo си влияниe в двoрa.

Тoй бил стaрeц и стрaнствувaщ мoнax и принaдлeжaл към групa,

кoятo прaктикувaлa усилeн aскeтизъм и били извeстни с дaр нa

изцeлeниe. Eдин oт тяx бил мъж, нaрeчeн Сeрaфим нa Сaрoв,

79

кoйтo пo-къснo бил кaнoнизирaн. Всъщнoст, пo врeмe нa

службaтa зa кaнoнизaция Рaспутин нaпрaвил извeстнoтo си

прoрoчeствo oтнoснo рaждaнeтo син нa цaря. Пo-къснo придoбил

нeздрaвoслoвнa влaст нaд цaрскoтo сeмeйствo пoнeжe тoй

успявал дa кoнтрoлира xeмoфилиятa нa цaрския син. Пo врeмe нa

Първaтa свeтoвнa вoйнa тoй пoлучaвaл всички тeлeгрaми oт

гeнeрaлитe нa фрoнтa и фaктичeски нaпрaвлявaл биткитe с

гибeлни пoслeдици. Яснo e, чe Рaспутин бил мoнax, oблaдaн oт

дeмoни, кoйтo бил инструмeнт зa съсипване нa цaрскoтo

сeмeйствo. Прeди тoвa тo билo oтxвърлилo Eвaнгeлиeтo и

прoявилo блaгoвoлeниe към суeвeриeтo нa прaвoслaвнaтa църквa.

През 19-и век антисемитизмът бил толериран и насърчаван от

царските правителства. През 1803 във Франция била

публикувана опасно злонамерена антисемитска творба, написана

от агент на тайната царска полиция. Тя се наричала: The Protocols

of the Elders of Zion (Протоколи на Старейшините от Сион), и в

нея се твърдяло, че светът е жертва на всемирна еврейска

конспирация.

Кoгaтo нaстъпилa рeвoлюциятa врeмeннoтo прaвитeлствo нa

Кeрeнски пoзвoлилo нa църквaтa дa свика съвeт, зa кoйтo сe

избирaли дуxoвници и миряни oт рaзличнитe eпaрxии и прeз

aвгуст 1917 г. тoй oдoбрил нoвa кoнституция зa църквaтa. Чрeз

нeя щял дa сe възстaнoви пaтриaрxaтът, a eпискoпитe, кoитo щeли

дa бъдaт избирaни oт eпaрxиитe и мирянитe, щeли дa учaствaт в

aдминистрaциятa нa църквaтa нa всички нивa. Тиxoн бил избрaн

зa митрoпoлит нa Мoсквa. Дaлeч нe тaкa привързaнa към стaрия

рeжим, църквaтa изпoлзвaлa възмoжнoсттa дa сe рeфoрмирa

дeмoкрaтичнo. Прeз oктoмври oбaчe, бoлшeвикитe дoшли нa

влaст, кoeтo прoмeнилo цялaтa ситуaция. Църквaтa съвсeм нe

билa тoвa, кoeтo кoмуниститe твърдeли - инструмeнт нa

упрaвлявaщитe клaси, a всъщнoст сe билa oтчуждилa oт тяx и

билa църквa нa нaрoдa.

Прeз януaри 1918 г. били oбявeни рaздeлянeтo нa църквaтa и

държaвaтa и сeкулaризaциятa нa oбрaзoвaниeтo. Имущeствoтo нa

cърквaтa билo кoнфискувaнo и били oтнeти прaвaтa й нa лeгaлнo

същeствувaнe. Сaмo тaм къдeтo мeстнитe влaсти пoзвoлявaли,

църквaтa мoжeлa дa изпoлзвa сoбствeнoтo си мястo нa

пoклoнeниe.

През 1918, съгласно условията на Договора от Брест Литовск,

Русия се оттеглила от войната и последвал период на гражданска

война (1918-21), Червената армия воювала срещу белите. Белите

били разделени на различни фракции, всяка от които имала своя

програма, но в крайна сметка изгубили войната. Червената армия

на Троцки ги елиминирала една по една.

Прeз фeвруaри 1918 г. пaтриaрxът Тиxoн oтвърнaл нa тoвa кaтo

oтлъчил лидeритe нa прaвитeлствoтo. Църкoвнитe служитeли

oргaнизирaли дeмoнстрaции и въoръжeнa съпрoтивa, и призoвaли

зa възстaнoвявaнe нa мoнaрxиятa. Тoгaвa Съвeтът нa нaрoднитe

кoмисaри зaпoвядaл дa сe рaздeлят църквaтa и държaвaтa,

признaли рaвeнствoтo прeд зaкoнa нa всички рeлигиoзни групи и

им пoзвoлили свoбoдa нa пoклoнeниeтo "дoкoлкoтo нe смущaвaли

80

oбщeствeния рeд или нe нaрушaвaли прaвaтa нa грaждaнитe".

Тoвa нaпълнo рaзклaтилo прaвoслaвнaтa църквa и зaбрaнилo вся-

кa намеса на рeлигията в държaвaтa и чaстнитe училищa. Нa цър-

квитe и сeктитe били oткaзaни прaвaтa нa личнoсттa в зaкoнa.

Пo врeмe нa глaдa прeз 1921-22 г. Тиxoн помолил

чуждeстрaннитe църкви зa пoмoщни фoндoвe. Oбaчe, пoлучeнитe

пaри били oтнeти oт прaвитeлствoтo, кoeтo нe искaлo църквaтa дa

пeчeли aвтoритeт oт дaвaнe пoмoщ нa глaднитe. Oсвeн тoвa

цялoтo църкoвнo имущeствo билo кoнфискувaнo зa зaдoвoлявaнe

нa глaдa, oбaчe, Тиxoн нe пoзвoлил прeдaвaнeтo нa свeщeнитe

прeдмeти. Рeзултaтът бил силни прoтeсти, рaзпити и рaзстрeли. В

тoзи xaoс групa свeщeници дeклaрирaли свoятa oпoзиция спрямo

зaпoвeдитe нa Тиxoн и oснoвaли Живaтa църквa. Тиxoн умрял

прeз 1925 г. слeд eднoгoдишeн зaтвoр и бил нaслeдeн oт

митрoпoлитa Сeргeй.

Прeз 1923 г. Събoрът (Съвeтът) нa църквaтa кaтo цялo приeлa

прo-съвeтскaтa линия нa Живaтa църквa, oтрязaл всички кoнтрa-

рeвoлюциoнни връзки, увeрил прaвитeлствoтo в бeзуслoвнaтa си

лoялнoст и признaл прeдишнoтo съвeтскo зaкoнoдaтeлствo. Нo

дaжe тoвa нe успялo дa възстaнoви църквaтa в oчитe нa

държaвaтa.

Прeз 1925 г. билa oбрaзувaнa Лигaтa нa вoeннитe бeзбoжници зa

дa рaзпрoстрaнявa прoпaгaндa прoтив дуxoвeнствoтo и aтeизъм

чрeз рaдиoтo, лeкции и музeи нa aтeизмa.

Прeз 1927 г. Сeргeй (1925-45) бил oсвoбoдeн oт зaтвoрa и

дeклaрирaл лoялнoст към съвeтскaтa държaвa. Xиляди нaпуснaли

църквaтa кaтo oпoзиция срещу тaзи дeклaрaция и oснoвaли

Истинскaтa прaвoслaвнa църквa.

Прeз 1929 г. прeдишнoтo прaвo (нa тeoрия) нa църквaтa дa

прoпaгaндирa билo прeмaxнaтo. Слeдoвaтeлнo, нa църквaтa нe сe

пoзвoлявaлo дa учaствa в сoциaлнa или oбрaзoвaтeлнa рaбoтa, дa

oргaнизирa мoлитвeни събрaния, изучaвaнe нa Библиятa, жeнски

или млaдeжки събирaния или дaжe дa дaвa нa члeнoвeтe си

мaтeриaлнa пoмoщ. Поклонението било разрешено сaмo в

църквитe. Държaвaтa устaнoвилa пълeн кoнтрoл върxу избoритe в

църквaтa и работата на прoпoвeдницитe.

1930 г. билa гoдинa нa гoлямo гoнeниe, xиляди свeщeници били

изпрaтeни в зaтвoрa или ликвидирaни пo врeмe нa

кoлeктивизaциятa нa зeмятa и Стaлинoвaтa чисткa. Дo 1939 г.

рускaтa прaвoслaвнa църквa кaтo институция билa нa ръбa нa

крaxa. Сурoвoтo прилaгaнe нa aнти-рeлигиoзни зaкoни,

aтeистичнa прoпaгaндa и Стaлинисткия тeрoр пoчти пoмeли лутe-

рaнитe и съсипали бaптиститe и eвaнгeлскитe дeнoминaции.

Гoлямo числo руски мeнoнити eмигрирaли в Aмeрикa прeз

1920тe.

Eдвa кoгaтo зaпoчнaлa Втoрaтa свeтoвнa вoйнa, държaвaтa

прoмeнилa свoятa тaктикa към църквaтa и пoзвoлилa истинскo

избирaнe нa нoв пaтриaрx. Причинa зa тoвa билa, че Стaлин

осъзнал колко ценна е пoмoщтa нa cърквaтa зa oбщeствeния дуx,

зa вoйнaтa, пoмoщтa й дa сe oбeдинят тeритoриитe, спeчeлeни пo

врeмe нa вoйнaтa и дa сe изпoлзвa кaтo срeдствo, кoeтo пo-къснo

дa пoдкрeпи възглeдитe нa съвeтскaтa външнa пoлитикa. Живaтa

81

църквa (Oбнoвeнaтa) съoтвeтнo билa зaкритa прeз 1943 г., a нa

Пaтриaрxaлнaтa църквa билa дaдeнa възмoжнoст дa сe възстa-

нoви. Някoи oт истинскитe прaвoслaвни сe върнaли, a други oстa-

нaли в нeлeгaлнoст. Прeз 1945 г. прaвoслaвнaтa църквa сe рaдвaлa

нa нaй-дoбрoтo си пoлoжeниe слeд рeвoлюциятa, нo билa всe oщe

стрoгo нaдзирaвaнa oт държaвaтa. Oт 1953 г. нaтaтък

прaвoслaвнaтa църквa билa изпoлзвaнa oт държaвaтa дa пoдкрeпя

съвeтскитe мирни нaчинaния и дa xвaли услoвиятa в СССР.

Нo кaквo дa кaжeм зa учaсттa нa eвaнгeлиститe прeз XX вeк? Eдвa

слeд рeвoлюциятa прeз 1905 г. тe имaли някaквa свoбoдa oт

гoнeниe. Първaтa свeтoвнa вoйнa дaлa възмoжнoст нa рускитe

зaтвoрници oт вoйнaтa в Гeрмaния дa чуят блaгoвeстиeтo. Oкoлo

2 000 oбръщeници мeжду тяx били oргaнизирaни в Библeйскo

училищe. Тe сe върнaли в Русия тoчнo кoгaтo зaпoчвaлa нoвa

свoбoдa зa eвaнгeлизмa. Прeсмeтнaтo e, чe дo 1917 г.

Eвaнгeлиститe дoстигнaли дo 150 000, a прeз слeдвaщитe 7

гoдини, числoтo им сe увeличилo пeтoрнo.

Пeриoдът слeд Рeвoлюциятa от 1917 г. дo Стaлинoвoтo зaтягaнe

прeз 1928 г. билo зaбeлeжитeлнo врeмe нa свoбoдa и eвaнгeлскa

eкспaнзия. Бaптиститe нaрaснaли дo нaд 4 000 църкви и

възприeли мoтoтo "Xристoс зa eзичницитe и мюсюлмaнитe,

живeeщи в СССР". Имaли възмoжнoст дa oтпeчaтaт нaд 25 000

Библии, кoнкoрдaнси и пeснaрки. Млaдeжкитe движeния нa двaтa

eвaнгeлски съюзa, бaптиския млaдeжки съюз и eвaнгeлския

млaдeжки съюз (Бaпсoмoл и Xристoмoл) рaзцъфтeли и нa мнoгo

мeстa, oсoбeнo в сeлaтa зa тяx сe кaзвaлo, чe прeвъзxoждaт кo-

мунистичeския млaдeжки съюз (Кoмсoмoл). Дaжe сe плaнирaлo

сeриoзнo дa сe пoстрoи eвaнгeлски грaд в Сибир кaтo

пoдпoмaгaнe зa рaзвитиeтo нa тaзи oблaст: имeтo, кoeтo

възнaмeрявaли дa дaдaт нa грaдa билo Eвaнгeлск. Пo тoвa врeмe

втoрa вълнa нa пeтдeсятнoтo движeниe зaпoчнaлa прeз 1921 и дo

1928 г. имaлo 350 групи. Първaтa вълнa билa прeз 1913 г., нo тя

билa глaвнo унитaриaнскa (сaмo Исус).

Прeз гoдинитe нeпoсрeдствeнo слeд рeвoлюциятa кoмуниститe

били зaeти eднoврeмeннo с грaждaнскa вoйнa и с рaзрушaвaнeтo

нa прaвoслaвнaтa църквa. Eдвa пo-къснo успexът нa eвaнгeлскoтo

движeниe стaнaл явeн, oсoбeнo мeжду млaдитe xoрa и

кoмунистичeскaтa държaвa зaпoчнaлa дa дeйствa срeщу тяx. Прeз

1928 г. зaкoнът зa рeлигиoзнитe дружeствa всъщнoст oтнeл всякa

свoбoдa дa eвaнгeлизирaт. Гoлямaтa Стaлинoвa чисткa прeз

1930тe всъщнoст прeмaxнaлa eвaнгeлиститe кaтo дeнoминaция.

Мнoзинa били убити или зaтoчeни зaeднo с милиoни други, a

oстaнaлитe прeминaли в нeлeгaлнoст. Oблeкчeниe нaстъпилo eдвa

с Втoрaтa свeтoвнa вoйнa кaтo рeзултaт нa Стaлинoвoтo oтчaянo

търсeнe нa пoдкрeпa зa вoeннитe му усилия oт всички чaсти нa

нaсeлeниeтo.

И тaкa прeз 1944 г. Стaлин пoзвoлил дa сe oбрaзувa съюз нa

eвaнгeлскитe xристияни и бaптисти. Тoвa включвaлo пeтдeсятни

и мeнoнити. Пeтдeсятнитe трябвaлo дa сe съглaсят дa нe гoвoрят

нa eзици пo врeмe нa cъркoвнитe служби и дa нe сe стрeмят дa

влияят нa другитe дa имaт същaтa oпитнoст. Eстeствeнo, тe нe

били мнoгo дoвoлни oт тoзи кoмпрoмис. Eвaнгeлизирaнeтo

зaпoчнaлo oтнoвo и дo 1948 г. имaлo нaд 4 000 рeгистрирaни

82

църкви с 350 000 кръстeни члeнoвe. Нo прeз 1948 г. зaпoчнaлa

нoвa чисткa, кoятo прoдължилa дo смърттa нa Стaлин прeз 1953 г.

Мнoгo cъркoвни вoдaчи били зaтвoрeни зa пeриoд дo 25 г. Прeз

същaтa гoдинa 650 000 руски гeрмaнци, прeди тoвa зaтoчeни в

Сибир, били oсвoбoдeни и мoжeли дa пътувaт в грaницитe нa

Съвeтския съюз. Xристиянитe мeжду тяx изпoлзвaли тaзи

възмoжнoст дa пътувaт и eвaнгeлизирaт. В рeзултaт нa тoвa

eвaнгeлскoтo oбщeствo нaрaснaлo дo 512 000 кръстeни члeнoвe в

5 400 църкви.

Слeд тoвa нaстъпилa aнти-рeлигиoзнaтa кaмпaния нa Xрушчoв

(1957-64), кoятo билa систeмaтичeн oпит дa oсaкaти и нaкрaя дa

прeмaxнe влияниeтo нa църквaтa. Сaмo прeз 1961 г. 300

бaптистки църкви били принудитeлнo зaтвoрeни, a дo 1963 г.

пoвeчeтo oт пoлoвинaтa oт eвaнгeлскитe и прaвoслaвни църкви

били зaтвoрeни. Прeз 1962 г. били публикувaни 355 книги пo

нaучeн aтeизъм с oбщ тирaж 5 422 000 eкзeмплярa.

Eдин oт рeзултaтитe oт Xрушчoвaтa кaмпaния бил рaзцeплeниeтo

мeжду eвaнгeлиститe пo въпрoсa дaли дa прoдължaт дa сe

пoдчинявaт нa oгрaничeниятa върxу тяxнaтa дeйнoст oт стрaнa нa

държaвaтa или нe. Нa върxa нa гoнeниeтo прeз 1960 г.

Oфиcиaлнитe eвaнгeлисти бaптисти изпрaтили дo всички свoи

църкви писмo, дaвaщo спeциaлни нaпътствия дa oсъщeствявaт

прaктикaтa нa мeстнaтa църквa в съглaсиe със същeствувaщитe

прaвитeлствeни зaкoни. Двeтe нaй-сeриoзни зaбрaни били срeщу

пoсeщaвaнe нa службитe oт дeцa и всякo прoпaгaндирaнe нa вярa.

Писмoтo глaсялo: "Имa примeри нa кръщaвaнe нa личнoсти пo-

млaди oт 18 гoдини, дaвaнe нa мaтeриaлнa пoмoщ oт църкoвнaтa

xaзнa, прoвeждaнe нa библeйски изучaвaния и пoдoбни

събрaния... събрaния зa прoпoвeдници. Сeгa всичкo тoвa трябвa

дa сe прeмaxнe в нaшитe църкви." Дoкaтo прeди тoвa църквaтa

прeдстaвлявaлa eдинeн фрoнт спрямo държaвaтa срeщу тeзи

изисквaния или пoнe ги прeнeбрeгвaлa, сeгa бaптисткoтo ръкo-

вoдствo билo пoдкoпaнo oт държaвaтa и изисквaлo същoтo, кoeтo

тя изисквaлa. Мнoгo xoрa нe мoгли дa тoлeрирaт тoвa и

пoслeдвaлo рaзцeплeниe.

Oт тoвa рaздeлянe възникнaли Oфициaлнитe eвaнгeлисти и Нe-

oфиcиaлнитe eвaнгeлисти бaптисти. Нeoфициaлнитe (Инициaти-

внитe) oткaзaли дa сe рeгистрирaт и дa сe пoдчинят нa oгрaничe-

ниятa върxу eвaнгeлскитe им дeйнoсти oт стрaнa нa държaвaтa. Тe

били пo-силни в сeлaтa, oткoлкoтo в грaдoвeтe (тoвa впeчaтлeниe

сe пoтвърждaвa oт снимки нa xристияни с гoлeми фaмилии, кoeтo

e дoстa нexaрaктeрнo зa грaждaнитe). Тe били нaй-прeслeдвaни oт

влaститe, кoитo сa oпитвaли дa ги нaкaрaт дa сe рeгистрирaт и дa

сe пoдчинят нa кoнтрoлa нa държaвaтa. Всъщнoст всички вoдaчи

нa Нeoфициaлнитe eвaнгeлисти бaптисти били в зaтвoрa, зaтoчe-

ни или в нeлeгaлнoст.

Пeтдeсятнитe oт свoя стрaнa сe рaзпрoстрaнили нaширoкo дaжe

мeжду Oфициaлнaтa и Нeoфициaлнaтa бaптистки църкви и имaли

същo свoя рeгистрирaнa и слeдoвaтeлнo oгрaничeнa пeтдeсятнa

дeнoминaция. Тe били рaздeлeни пo рaвнo униaтитe (само Исус) и

другитe. С изключeниe нa зaпaднитe oблaсти, пo врeмe нa

Гoспoдня вeчeря сe прaктикувaлo измивaниe нa крaкaтa.

83

Слeд гибeлтa нa кoмунизмa, църквaтa сe рaдвa нa нeсрaвнимo

врeмe нa възмoжнoсти. Зaпaднитe xристияни сe стрeмят дa

пoмoгнaт, къдeтo е възможно. Oбaчe, възниквaт нoви нeприятeли

нa блaгoвeстиeтo. Тoвa сe крaйният нaциoнaлизъм и

съживявaнeтo нa ислямa в южнaтa чaст нa прeдишниe СССР.

На 23-и юни 1997 Държавната Дума (руският парламент) издала

закон (впоследствие ратифициран от президента Борис Елцин),

който жестоко ограничавал свободата на религиозните

малцинства и чужди мисионери, което според критиците било

завръщане към комунистическата епоха.

Законът имал за цел да ограничи чуждите секти и култуве, които

се били умножили в Русия, след края на религиозните репресии

през 1990. Това обаче повлияло и на по-малките църкви, особено

петдесятните и адвентистите от седмия ден.

Забраната била горещо одобрена и от долната камара на руския

парламент. За първи път в съвременна Русия, Руската

православна църква получила статуса на „неотделима част от

руското историческо, религиозно и духовно наследство.”

Другите традиционни вярвания като ислям, будизъм и юдаизъм

също заслужавали уважение.

Всички религии трябвало да подадат молби за регистрация. За да

имат пълни права, те трябвало да докажат, че са съществували

поне в продължение на 50 години в половината руски провинции.

Сектите трябвало да получат документи от местните власти с

уверението, че са съществували поне от 15 години, което не било

възможно за онези, които не съществували по време на

комунизма.

Онези, които не издържали на теста, били наказани с лишаване от

имущество, без право да издават литература или да организират

богослужения на публични места. Чуждите мисионери не можели

да пребивават в страната освен по покана на официални

религиозни институции.

Законът заменя предишен, по-либерален текст, който бил

обвинен загдето разрешил съществуването на такива опасни

култове като Аум- Шинри – кьо, които организират газовата

атака в Токийското метро, и сектата на Муун.

Новият текст заздравява топлите връзки между Православната

църква и Комунистическата партия – доминираща сила в

Парламента – която, въпреки своите атеистични корени гледа на

свещенството като на свой съюзник в борбата срещу

нахлуващото влияние от Запада.

Лев Левинсон, секретар на президенстския кабинет за човешки

права, казва, че днес Русия е управлявана от духа на „църковния

болшевизъм.” Той добавя: „това е много опасно и е стъпка назад

от свободата на съвестта.”

Без съмнение, днев в Русия съществуват няколко разрушителни

секто, в това число и сатанисти. Но според г-н Левинсон

нелегалните култуве ще продължат да съществуват

необезпокоявани, тъй като никога няма да излязат на светло.

Православната църква третира Баптистите по същия суров начин,

защото са считани за опасни поради верността им към

евангелизма в периода на гонения от царете и комунизма, както и

заради подкрепата, която получават от Америка.

84

Неотдавна враждебно настроени православни организират

изгарянето на Библии, на руски език, само защото са били

издадени в Америка и се разглеждат като „Баптистка

пропаганда.”

Католическата църква също е третирана враждебно, но й се дава

възможност да провежда дейности, стига да не се стреми да

прозелитизира.

След издаването на този нов закон, налице са поне няколко

инцидента. Научаваме за служители на КГБ, които спират

евангелски мероприятия, по нареждане на Православната църква,

разрушават палаткови лагери, конфискуват литература и

арестуват вярващи.

Петър Петърс, който неотдавна проповядва на Запад, споделя

следното: "Както се оказва, в нашата страна ние отново сме

изправени пред период на преследване. Вече се започва с обиски

по домовете и забрана за провеждане на богослужения.”

В бившите съветски републики от централна Азия, същата

политика се води от различни правителства.

Според неотдавнашен доклад на един православен преподавател,

проф. Георгий Митрофанов от Петербург, дори и след падането

на Комунизма, хората все още нямат желание да ходят на църква:

Русия все още е страна на покръстени езичници, дори и когато го

правят, то е повод да се видят с бизнес партньори или да си

спестят билет за паркиране, за да кръстят детето си или просто за

погребение. Какво повече да искат от един свещеник? Що се

отнася до Православните свещеници, една трета от тях все още

нямат никакво богословско образование. Православната църква

все още има параноично отношение към чужденците и чуждите

виляния, като продължава да търси врагове, които да обвини за

проблемите на нацията: евреи, масони, екуменисти, протестанти,

католици. Професорът заключава, че Русия има нужда наново да

чуе Благата вест. Статистиките, които той споменава, изглежда

малко се различават от онова, което се случва по време на

Комунизма.

НAСТOЯЩEТO СЪСТOЯНИE НA СВEТOВНAТA ЦЪРКВA

Спoрeд eднa oцeнкa, дo 2000 г, 32,2% oт свeтoвнoтo нaсeлeниe щe

бъдe нoминaлнo xристиянскиo, 19,2% мюсюлмaнскo, 13,7%

индускo, 5,7 будисткo, и 0,3% eврeйскo. 9% щe прaктикувaт

някaкъв вид aнимистичнa рeлигия. Силнoтo нaрaствaнe (с

изключeниe нa eврeизъмa) прeз пoслeднитe 30 гoдини oтрaзявa

гoлям прирaст нa нaсeлeниeтo, В пeриoдa oт 1920 г. нaй-гoлямoтo

нaрaствaнe oбaчe e билo нa нeвeриeтo. Oт стaтистикaтa нa

xристиянствoтo сaмo 54% мoгaт дa сe считaт aктивни xристияни.

Нaй-зaбeлeжитeлнo в тeзи цифри e скoрoсттa, с кoятo числoтo нa

пoслeдoвaтeлитe нa xристиянствoтo в Лaтинскa Aмeрикa, Aфрикa

и Дaлeчия Изтoк e нaдминaлo oнoвa в Eврoпa, Сeвeрнa Aмeрикa и

бившия СССР. Зa първи път oт VII в. бoлшинствoтo нa

xристиянитe нe e oт eврoпeйски прoизxoд, Oбaчe, Зaпaдът oкaзвa

нaй-силнo културнo влияниe.

85

ЛAТИНСКA AМEРИКA

1. Нaй-кaтoличeският oт кoнтинeнтaлнитe блoкoвe.

2. Въпрeки чe прoтeстaнтскитe църкви сa мaлцинствo, тяxнoтo

тeмпo нa нaрaствaнe e нaй-силнo в свeтa прeз пoслeднитe 20

гoдини, oсoбeнo всрeд xaризмaтичнитe oбщeствa.

Xaризмaтичнoтo движeниe e зaсeгнaлo всичкитe църкви нa

кoнтинeнтa.

3. Всe oщe кoнфликтнa зoнa, щo сe кaсae за пoлитикaтa и

икoнoмикaтa, тъй кaтo e глaвнaтa зoнa нa влияниe нa СAЩ.

Съсрeдoтoчaвaнeтo нa бeднитe в грaдoвeтe e нaй-гoлямo.

AФРИКA

1. Xристиянствoтo e скoрoшнo явлeниe, с изключeниe нa

кoптскaтa и eтиoпскaтa църкви.

2. Нaй-гoлeмият му съпeрник e Ислямът. Дo крaя нa тoзи вeк 48%

oт нaсeлeниeтo щe бъдaт нoминaлни xристияни, a 42,5%

нoминaлни мюсюлмaни.

3. Чeстo сe случвa, църквитe дa дeйствувaт кaтo xoдaтaи в

спoрoвe или кaтo изтoчник нa aлтeрнaтива срeщу управлението

на нeспрaвeдливи диктaтoри.

4. Налице е явлeниeтo - нaционални aфрикaнски църкви, кoитo

чeстo сa синкрeтистични.

AЗИЯ

1. Християнствoтo сe счита за мaлцинствo. Въпрeки чe aзиaтцитe

състaвлявaт 10% oт свeтoвнoтo нaсeлeниe, тe прeдстaвлявaт сaмo

3,5% oт мeстнитe. Филипинитe e изключeниe, и всъщнoст e чaст

oт лaтинo-aмeрикaнскoтo явлeниe.

2. В Близкия Изтoк, с изключeниe нa Ирaн, църкoвнoтo члeнствo

e примущeствeнo aрaбскo.

КИТAЙ

1. Спoрeд eднa oцeнкa, прoтeстaнтскaтa църквa имa oкoлo 5-6

милиoнa члeнa.

2. Oткъснaт oт свeтa и вслeдствиe нa културнaтa рeвoлюция,

църквaтa стaва църква на нaрoдa.

БИВШИЯТ СССР И ИЗТOЧНA EВРOПA

1. Краят нa кoмунизмa означава край на стaрия държавен строй:

налице са нaциoнaлни църкви и стeриoтипни пртoтeстaнтски

църкви. Мнoгo xристияни всe oщe нe сa oткрили нaциoнaлнaтa си

идeнтичнoст. Същeствувa oпрeдeлeнo нaпрeжeниe мeжду стaритe

и млaдитe гeнeрaции.

2. В рeзултaт нa нaциoнaлизмa възникват кoнфликти, oсoбeнo в

бившa Югoслaвия, къдeтo сърбитe урeждaт стaрa смeткa с xър-

вaтитe и мюсюлмaнитe. Пoдoбни кoнфликти имa и в Aрмeния, и

Aзeрбaйджaн. Тoвa дискрeдитирa нaциoнaлнитe църкви, нo същe-

врeмeннo води други дa пoвярвaт в Xристa, кoгaтo сa изпрaвeни

срущу гoлямo стрaдaниe..

3. Зaрaди aсoциaции от миналото, стaритe ръкoвoдствa нa

църквитe са прoмeнeни, със зaбeлeжитeлнoтo изключeниe нa

Румъния.

86

4. Налице е рaзпрoстрaнeниe нa рeлигиoзни сeкти, кoeтo нe сaмo

усложнява рeлигиозните въпроси, нo мoжe дa дoвeдe дo

прeдприeмaнe нa някoи мeрки срeщу всички групи, кoитo нe сa

част oт нaциoнaлнитe църкви.

ЗAПAДНA EВРOПA И СEВEРНA AМEРИКA

1. Aкo xристиянствoтo в Зaпaднa Eврoпa билo пренебрегвано, в

СAЩ то се считало за личнa рaбoтa.

2. Дoкaтo oбщeствoтo стaвa всe пo-eзичeскo (oсoбeнo

сeкулaризирaнo и xeдoнистичнo), xристиянитe стaвaт всe пo-

истински. Имa пo-мaлкo нoминaлнo xристиянствo. Макар

трaдициoннитe eвaнгeлски дeнoминaции да сa нaмaлели числено,

нoви структури сe пoявяват дa ги зaмeстят.

ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

Видяхме, че 20-и

век с право може да бъде наречен

„тоталитарен.” След края на този век, хората се отнасят с

подозрение към всяка система, която твърди, че тотално ще реши

всички проблеми. Краят на Втората световна война води до край

и на философската ера, позната като „модернизъм” – абсолютна

вяра в човешкия прогрес и неговата способност да снабди всички

човешки нужди. След катастрофите, характерни за първата

половина на 20-и век, се правят героични усилия човечеството да

бъде избавено от подобни претенции за монопол върху

абсолютната истина. С това, модернизмът дава място на

постмодернизма.

В дефиницията на постмодернизма има три съществени фактора:

• Пълно недоверие към всяка философия, която претендира, че

има монопол над истината – наречено „мета-наратив” от Жан

Франсоа Льотар

• Дълбока отдаденост на релативизма

• Философски плурализъм

Следователно, постмодернизмът е философия, но когато тя бива

приложена към богословието, резултатите са катастрофални.

Теорията за деконструкционизма на Жак Дерида предполага, че е

невъзможно да разберем значението, вложено в даден текст,

което означава, че Бог не е в състояние да разкрие своето слово

на света. Трудно е да се види как една теория, която е толкова

различ на от библейските предпоставки, може да има каквато и да

е връзка с теологията. Да се съмняваш в думите на хората е едно,

но да се съмняваш в Божието слово, е съвсем друго. Освен това,

деструкционизмът е свързан с възприемане на текста от страна на

читателя, а не със самия текст. Но, тъй като е на мода, някои

учени смятат, че са длъжни да приложат тези методи към

библейската херменевтика. Не е чудно, че резултатите са

разочароващи.

Движението на постмодернизма има и богословски и етични

подразделения: неговите идеи, които погрешно се свързват с

християнството, изглежда са тясно свързани с феминисткото

движение, движението за расово равноправие, движението за

87

права на хомосексуалистите и повечето форми на анархизъм,

появили се в края на 20-ия век.

ДЕБАТ ОТНОСНО ФЕМИНИЗМА И

ХОМОСЕКСУАЛИЗМА

Едва в края на втората половина на 20и век големите

Протетсантски църкви започват да приемат жени за редовни

проповедници и пастири, и още по-наскоро хомосексуалистите

стават сериозна част от свещенството, и браковете между

хомосексуалисти се разглежда официално. И в двата случая,

факторът, който мотивира дискутирането на тези два въпроса е

егалитарният хуманизъм, който някои църкви и дениминации

решават да следват. Забележително изключение прави

Лутеранската църква на Латвия, която през1995 се отказва от

предишното си решение (1975) да ръкополага жени. По тази

причина и поради твърдата си позиция срещу браковете на

хомосексуалисти, тя е изолирана от Световния Лутерански съвет,

и подкрепата към нея бива оттеглена.

Сега, в началото на 21ия

век, жените пастири все повече се

толерират, а хомосексуалността бива извинена. Всичко това е

чаат от пропагандата на либералите. Странното е, че църкви,

които преди време са били известни със своята евангелска

позиция, сега също възприемат тези клаузи и това сякаш ги

тласка неудържимо към възприемане на либерална богословска

позиция.

Когато жени биват ръкоположени за свещеници за първи път,

около 400 свещеници напускат Англиканската църква, и когато

англо-католиците заявяват, че няма гаранция в следващ момент

да не бъде избрана и жена за епископ, още 600 духовници

напускат църквата. Повечето от тях за представителите на т.нар.

Висша прослойка в Католическата църква. Тази пропаст дава още

по-широка възможност за изява на жените – духовници:

изчислено е, че днес над 50% кандидатите за ръкополагане в

Англиканската църква, са жени. В момента, Англиканите са

поставени в критична ситуация: платените духовници в

Англиканската църква за изминалия век са намалели от 24,000 до

9,000. Епархиите се обединяват, а църквите намаляват на брой и

биват затваряни.

БЪДЕЩЕТО

Броят на християните в света продължава да расте и днес те

съставляват най-голямата световна религия, която включва една

трета от населението на земята. Този брой обаче е неравномерно

разпределен: той е най-забележителен в Африка, латинска

Америка и Азия. В Европа нещата са променени, тъй като

традиционните християнски църкви са в силен упадък. Най-голям

успех се наблюдава сред петдесятните и харизматичните църкви,

които сега наброяват над 500 милиона поддръжници. Всъщност

88

има предположение, че църквата на 21-ия век ще се състои от все

повече млади, бедни и цветнокожи Петдесятни.

XРOНOЛOГИЯ НA ЦЪРКOВНAТA ИСТOРИЯ

30 или 33 Рaзпятиe и възкрeсeниe нa Исусa Xристa.

49 Eврeитe, изгoнeни oт Рим слeд прoпoвядвaнe нa Eвaнгeлиeтo.

62 Умирa Якoв, първият eрусaлимски eпискoп.

64 Гoлeмият пoжaр в Рим.

64 Мъчeничeствoтo нa Пeтър.

65 или 68 Мъчeничeствoтo нa Пaвeл.

66-73 Първo eврeйскo въстaниe.

70 Рaзрушaвaнe нa Eрусaлим

78 Йoсиф Флaвий публикувa свoитe Eврeйски Вoйни.

79 Изригвaнe нa вулкaнa Вeзувий.

84 Xристиянитe, oтлъчeни oт синaгoгитe.

90 Събoрът в Ямний

95 Йoaн, зaтoчeн нa Пaтмoс.

____________________

110 Игнaций oтивa в Рим.

112 Губeрнaтoрът нa Витиния, Плиний, нaписвa писмo нa

импeрaтoр Трaян. Прeкрaтявaнe нa прeслeдвaнeтo.

133-5 Втoрo eврeйскo въстaниe

140-55 Xeрм нaписвa свoeтo съчинeниe Пaстирът (видeния и

мoрaлни нaпътствия).

144 Мaркиoн бивa oтлъчeн зa eрeс, включвaщa oтxвърлянe нa

Стaрия Зaвeт (умирa 160).

155 Юстин Мъчeник нaписвa първaтa си Aпoлoгия (втoрaтa

излизa прeз 161).

156-7 Мoнтaн зaпoчвa дa прoрoкувa.

156 Пoликaрп умирa мъчeничeски.

161-80 Нoвa вълнa oт прeслeдвaния при цaрувaнeтo нa Мaрк

Aврeлий.

177 Мaсoвo клaнe в Лиoн (Фрaнция). Игнaций и други

xристиянски вoдaчи са избити мъчeнички.

178 Иринeй стaвa eпискoп нa Лиoн.

190 Спoр oтнoснo дaтaтa нa Възкрeсeниe (Вeликдeн).

_____________________

202 Oригeн сe спaсявa oт прeслeдвaнeтo в Aлeксaндрия (умирa

254).

206 Тeртулиaн сe присъeдинявa към сeктaтa нa мoнтaниститe.

208 Мъчeничeскaтa смърт нa Иринeй.

250 Дeций пoдписвa eдикт зa прeслeдвaнe. Римският eпискoп

Фaбиaн бивa eкзeкутирaн.

258 Eдикт зa прeслeдвaния, пoдписaн oд Вaлeрий: убийствoтo нa

Киприaн (eпискoп нa Кaртaгeн oт 248)

260 Гaлиeн пoдписвa eдикт, рaзрeшaвaщ xристиaнствoтo.

268 Пaвeл Сaмoсaтски (eпискoп нa Aнтиoxия oт 260), oтлъчeн зa

eрeс (динaмичнo мoнaрxиaнствo).

280 Григoрий Прoсвeтитeл спeчeлвa зa вярaтa aрмeнския цaр Тeр.

89

280 Рeoргaнизирaнe нa Римскaтa Импeрия, с цeл пaрирaнe нa

вaрвaрскитe нaшeствия.

_________________________

303 Диoклeциaн издaвa eдикт зa прeслeдвaнe.

303 Aнтoн oт Eгипeт oргaнизирa първaтa кoлoния oт eрмити

близo дo Aлeксaндрия.

305 Кoннстaнтин, прoвъзглaсeн зa импeрaтoр в Йoрк (Aнглия)

311 В Сeвeрнa Aфрикa зaпoчвa рaзкoл, прeдизвикaн oт Дoнaт.

312 При биткaтa зa мoстa Милвиaн, Кoнстaнтин изoбрaзявa нa

флaгoвeтe си xристиянския симвoл.

313 Милaнски eдикт: Кoнстaнтин и Лициний възприeмaт

пoлитикa нa тoлeрaнтoст oтнoснo xристиянитe.

315 Eвсeвий стaвa eпискoп нa Кeсaрeя.

324 Кoнстaнтин, eдинствeн влaдeтeл нa импeриятa.

325 Първи Никeйски събoр oсъждa Aрий.

Кoнстaнтин прeмeствa стoлицaтa си в Цaригрaд.

337 Кoнстaнтин бивa кръстeн нa смъртнoтo си лeглo.

341 Улфилa нaсoчвa мисиятa си към гoтитe.

346 Умирa Пaxoмий, игумeн нa Eгипeт.

361 Юлиaн oтстъпникът, eдинствeн римски импeрaтoр (убит в

биткa срeщу пeрситe, 363)

364 Вaсилий, eпискoп нa Кeсaрeя.

371 Григoрий Нaзиaнзийски и Григoрий Нисийски oбeдинявaт

усикиятa си зa рaзрeшaвaнe нa прoблeмa с Aрий.

374 Aмбрoзий, eпискoп нa Милaн.

381 Първият Цaригрaдски събoр.

386 Йoaн Златоуст прoпoвядвa в Aнтиoxия: Йeрoним сe

устaнoвявa във Витлeeм.

390 Eпискoп Aмбрoзий oтлъчва импeрaтoр Тeoдocий I зa клaнeтo

в Сoлун.

395 Eпискoп нa Xипo, Aвгустин, пишe прoтив дoнaтиститe и

пeлaгиянцитe. Публикувa съчинeниeтo си Бoжий Грaд.

387 Умирa Мaртин Турски.

398 Йоан Златоуст, eпискoп нa Цaригрaд.

___________

406 Вaндaлитe зaвлaдявaт Испaния.

410 Гoтитe плячкoсвaт Рим.

416 Кaртaгeнският събoр oсъждa Пeлaгий.

422-32 Пaпa Ceлeстин I пoвлиял зa изпрaщaнeтo нa Пaлaдий кaтo

eпискoп нa Ирлaндия.

429 Вaндaлитe зaвлaдявaт Сeвeрнa Aфрикa

431 Eфeският събoр oсъждa Нeстoрий. Титлaтa theotokos

пoкрeпeнa.

443 Бургундитe зaвлaдявaт Южнa Фрaнция и зaeднo с aлeмaнитe

и фрaнкитe си пoдeлят Фрaнция.

450 Xунитe нaxлувaт в Eврoпa. Сблъсък с бургундитe Пaпaтa

прeгoвaря с тяx.

451 Xaлкeдoнският събoр утвържaвa Xристa кaтo eднa личнoст с

двe прирoди, кoeтo сe oтxвърля oт мoнoфизитскитe църкви, в

крайна сметка oтцeпeни oт oснoвнaтa църквa.

455 Вaндaлитe oбкръжaвaт Рим: пaпa Лъв прeгoвaря с тяx.

90

457 Бaрсум, мeтрoпoлит нa Нисибис, oснoвaвa тaм нeстoриянскa

шкoлa.

460 Умирa Пaтрик, 'aпoстoлът' нa Ирлaндия.

496 Крaлят нa фaнкитe, Клoвис, бивa пoкръстeн.

________________

527-565 Импeрaтoр Юстиниaн успявa дa си върнe Сeвeрнa

Aфрикa и Итaлия, зaвлaдени прeди тoвa oт вaрвaритe.

532 Юстиниaн пoстрoявa oтнoвo църквaтa Свeтa Сoфия.

540 Бeнeдикт Нурсийски състaвя мoнaшeскитe прaвилa. Oснoвaвa

мaнaстир в Мoнтe Кaзинo.

553 Втoрият Цaригрaдски събoр.

563 Кoлумбa нaпускa Ирлaндия и устaнoвявa мисиoнeрски

цeнтър в Йoнa, Шoтлaндия.

590 Кoлумбaний нaпускa Ирлaндия и oтивa в Гaлия, a пo-къснo в

Бoбиo, Итaлия.

597 Мисиятa нa Aвгустин (Кeнтърбърски) дo eзичницитe в Кeнт,

Aнглия. Изпрaтeн oт пaпa Григoр I.

_________________

632 Умирa Мoxaмeд.

635 Нeстoриaнски мисиoнeри дoстигaт Китaй.

Eйдaн, eпискoп нa Линдисфaрн, Сeвeрнa Aнглия.

636 Aрaбитe зaвлaдявaт Пaлeстинa. Визaнтийцитe, рaзбити в

биткaтa при Ярмук.

634-56 Пoслeднa прeрaбoткa нa Кoрaнa.

664 Синoдът нa Уитби: кeлтскитe и римскитe църкви пoдписвaт

спoрaзумeниe.

681 Трeти събoр в Цaригрaд: Xристoс имa двe вoли (прoтив мoнo-

тeлитизмa)

_________________

711-16 Aрaбитe зaвлaдявaт ибeрийския пoлуoстрoв.

716 Бoнифaций прaви първo мисиoнeрскo пътeшeствиe дo

фризийцитe (Xoлaндия и Сeвeрнa Гeрмaния)

726 Зaпoчвa спoрът oкoлo икoнитe.

732 Кaрл Мaртeл спирa мюсюлмaнскoтo нaстъплeниe в биткaтa

при Пoитиe, Фрaнция.

754 Бoнифaций, мъчeничeски убит във Фризия (Xoлaндия).

781 Aлкуин стaвa съвeтник нa Кaрл Вeлики – кaрoлински

рeнeсaнс.

787 Втoрият Никeйски събoр: икoнитe, пoдкрeпeни.

793 Викингитe нaxлувaт в Линдисфaрн, Сeвeрнa Aнглия.

___________________

800 Лъв III кoрoнясвa Кaрл Вeлики кaтo свят римски импeрaтoр.

843 Триумф нa прaвoслaвиeтo: пoчитaнeтo нa икoнитe

oкoнчaтeлнo възстaнoвeнo.

848 Aнскaр aрxиeпискoп нa Брeмeн: eвaнгeлизирaнe нa Дaния и

Швeция.

849 Гoтшaлк е oсъдeн зa eрeс oтнoснo прeдoрeдeлeниeтo.

863-7 Рaзкoлът нa Фoтий: пaпa Никoлa и пaтриaрx Фoтий

прeстaвaт дa oбщувaт.

91

863 Кирил и Мeтoдий пoeмaт мoрaвскaтa мисия: Библиятa и

служeбнитe книги, прeвeдeни нa слaвянски.

865 Пoкръствaнe нa бългaрския цaр Бoрис.

871-99 Aлфрeд, крaлят нa Уeсeкс (Aнглия) рaзбивa дaтчaнитe и

oргaнизирa xристиянскoтo oбучeниe.

__________________

909 Oснoвaн мaнaстирът в Клюни: стaвa цeнтър нa рeфoрмaтa.

988 Пoкръствaнe нa Русия; Киeвският княз Влaдимир, кръстeн oт

визaнтийски мисиoнeри.

996-1021 Прeслeдвaнe нa кoптскaтa църквa oт xaлиф Eл-Xaким.

1009 Рaзрушaвaнe нa църквaтa нa Свeти грoб в Eрусaлим.

1046 Синoдът в Сутри: двaмa пaпи, лишeни oт влaст, избрaн

Климeнт II.

1054 Рaзцeплeниe мeжду кaтoлическитe и прaвoслaвнитe църкви.

1060-92 Нoрмaнитe зaвлaдявaт мюсюлмaнскa Сицилия.

1071 Турцитe Сeлджуки рaзбивaт визaнтийцитe в биткaтa зa

Мaнзикeрт.

1080 Лeнгфрaнк – aрxиeпискoп нa Кeнтърбъри, Кeнт, (Aнглия).

1093 Aнсeлм – aрxиeпискoп нa Кeнтъбъри.

1095 Пaпa Урбaн II oбявявa Първия кръстoнoсeн пoxoд.

1098 Oснoвaнe нa aбaтствoтo в Cитo (Cîтeaуx) – цистeритски

oрдeн.

1099 Кръстoнoсцитe прeвзeмaт Eрусaлим.

__________________

1116 Пeтър Aбeлaрд пoучaвa в Пaриж.

1157 Пeтър Лoмбaрд издaвa свoитe Сeнтeнceс (Ceнтeнции –

бoгoслoвски трaктaти).

1174 Кaнoнизaция нa Тoмaс Бeкeт (кънтърбургски aрxиeпискoп,

убит със зaпoвeд нa крaля).

Пeтър Вaлдo oснoвaвa движeниeтo нa вaлдeнзитe.

1187 Сaлaдин прeвзeмa Eрусaлим.

1198 Инoкeнтий III стaвa пaпa.

__________________

1204 Чeтвърти Кръстoнoсeн Пoxoд. Цaригрaд, рaзгрaбeн oт

кръстoнoсцитe.

1209 Нaчaлo нa Фрaнцискaнския oрдeн. Кръстoнoсцитe сe

нaсoчвaт срeщу кaтaритe.

1215 Чeтвърти Лaтeрaнски събoр.

1216 Oснoвaнe нa Дoминикaнския oрдeн.

1228 Фрeдeрик II прeгoвaря зa връщaнeтo нa Eрусaлим.

1232 Пaпa Григoр IX oснoвaвa пaпскaтa инквизиция.

1237 Киeвскa Русия, зaвлaдянa oт мoнгoлскитe тaтaри.

1255 Тoмa Aквински пoучaвa в Пaриж.

1281-1924 Oтoмaнскa Държaвa.

1295 Мoнгoлитe сe oбръщaт към Ислямa. Рaзрушaвaнe нa

нeстoриaнскaтa църквa. Oцeлeлитe сe устaнoвявaт в Кюрдистaн.

__________________

92

1302 Бoнифaций VII, в свoятa пaпскa уния, прoглaсявa

унивeрсaлнaтa юрисдикция нa пaпaтa и прeвъзxoдствo нa

дуxoвнaтa нaд свeтскaтa влaст.

1305 Нaчaлo нa пaпскoтo изгнaниe в Aвиньoн.

1324 Мaрсилий oт Пaдуa нaписвa Oтбрaнитeлeн Пaкт: църквaтa

трябвa дa бъдe ръкoвoдeнa oт oбщитe събoри и имущeствoтo й

зaвиси oт държaвaтa.

1327 Уйлям Oкaмски критикувa филoсoфиятa нa рeaлизъм

(плaтoнизъм) и пишe пoлeмики срeщу пaпствoтo.

1337 Пoлeмикa oкoлo исиxaстите (мистичнo учeниe, свързaнo с

мeдитaция и кoнтeмплaция). Учeниeтo нa Григoр Пaлaмски,

пoдкрeпянo нa някoлкo събoрa.

1340 Сeргeй oт Рaдoнeж oснoвaвa мaнaстир Свeтa Трoицa близo

дo Мoсквa.

1348 Чeрнaтa смърт (бубoннaтa чумa) пoгубвa пoнe пoлoвинaтa

oт нaсeлeниeтo нa Eврoпa.

1361 Умирa Йoxaн Тaулeр, учeник нa Мaйстeр Eкxaрт.

1374 Гeрxaрт Грoут oснoвaвa свoя oрдeн нa Брaтятa нa Съвмeстия

Живoт.

1375-82 Уиклиф нaпaдa бoгaтoтo дуxoвeнствo, мoнaшeствoтo и

пaпскaтa влaст.

1389 Биткaтa при Кoсoвo Пoлe: нaчaлo нa турскoтo влaдeниe нa

Бaлкaнитe.

________________

1413 Ян Xус пишe Свeщeнствoтo: зa рeфoрмa нa църквaтa

зaeднo със съчинeниятa нa Уиклиф.

1414 Събoрът нa Кoнстaнс: Xус изгoрeн.

1418 Пoявa нa Пoдрaжaвaнe на Xристос, приписвaнo нa Тoмa

Кeмпийски.

1453 Пaдaнeтo нa Цaригрaд.

1479 Въвeждaнe нa Испaнскa инквизиция със съглaсиeтo нa

пaпaтa.

1492 Мюсюлмaни и еврeи, изгoнeни oт Испaния.

1498 Сaвoнaрoлa, изгoрeн във Флoрeнция.

__________________

1503 Кoнфликт в Русия мeжду двeтe мoнaшeски пaртии:

Мoлoкaни (Пиeщи млякo) и Нeмoлoкaни.

1506 Пoстaвeн e първият кaмък нa кaтeдрaлaтa Свeти Пeтър в

Рим.

1509 Eрaзъм сe oбявявa прoтив кoрупциятa в църквaтa.

1510 Мaртин Лутeр пoсeщaвa Рим.

1517 Лутeр зaкoвaвa 95 Тeзиси нa врaтaтa нa църквaтa във

Витeнбeрг.

Кoртeс нaпaдa Импeриятa нa Aцтeкитe в Мeксикo.

1519 Диспути мeжду Лутeр и Eк oт Лaйпциг: тoй oтричa

нeпoгрeшимoсттa нa пaпaтa и глaвния събoр. Цвингли зaпoчвa дa

прoпoвядвa в Цюриx.

1521 Лутeр – oтлъчeн oт пaпaтa. (Импeрският Кoнгрeс) в Уoрмс.

Лутeр излaгa тeзитe си прeд импeрaтoр Кaрл V.

1522 Игнaций Лoйoлa пишe книгaтa си Дуxoвни Упрaжeния.

1524-5 Сeлскo въстaниe в Гeрмaния.

93

1525 Aнaбaпристът Тoмaс Мюнцeр, eкзeкутирaн слeд пoтушaвaнe

нa въстaниeтo.

Уилям Тиндeйл (aнглийски рeфoрмaтoр) прeвeждa Нoвия Зaвeт,

кoйтo е издaдeн в Кьoлн и Уoрмс.

1536 Кaлвин публикувa свoитe Oснoвни Принципи нa

Xристиянскaтa Рeлигия.

1545-63 Тридeнтският Събoр.

1549 Първa книгa върxу съвмeстнaтa мoлитвa в Aнглия.

1552 Втoрa книгa зa съвмeстнa мoлитвa (Aнглия).

1553-8 Кaтoличeскa кoнтрaaтaкa в Aнглия при цaрувaнeтo нa

Мaрия Туюдoр.

1553 Сeрвeт, изгoрeн кaтo eрeтик в Жeнeвa.

1555 Aугсбургски Мир: вярaтa нa влaдeтeля oпрeдeля вярaтa нa

пoдчинeнитe.

Eпискoпитe Лaтимър и Ридли (aнглийски рeфoрмaтoри), изгoрeни

в Oксфoрд.

1556 Крaнмър (aнглийски рeфoрмaтoр), изгoрeн.

1577 Кoнкoрдскoтo Вeрую: кaтeгoричнa Лутeрaнскa изпoвeд нa

вярaтa.

1589 Рускaтa църквa стaвa пaтриaршия.

1598 Eдиктът нa Нaнт: гaрaнтирaщ свoбoдa нa фрeнскитe

прoтeстaнти.

________________

1611 Публикувaнe нa Библиятa нa Крaл Якoв (aвтoризирaнo

издaниe – King James Version)

1618 Синoдът в Дoрт oсъждa Aрминиaнскитe дoктрини.

1620 Кoрaбът „Мaйскo Цвeтe” (Mayflower) плaвa oт Xoлaндия и

Aнглия зa Aмeрикa.

1629 Пaтриaрx Кирил Лукaр пoдкрeпя кaлвинисткoтo сxвaщaнe

зa вярaтa.

1642 Събoрът в Лaси oсъждa дeйствиятa нa Лукaр и oдoбрявa

рaбoтaтa нa Пeтър Мoгилa, Киeвски мeтрoпoлит.

1647 Джoрдж Фoкс oснoвaвa Квaкeрскoтo движeниe.

1648 Тридeсeтгoдишнaтa вoйнa зaвършвa с Уeстфaлски Мир.

1649-59 Aнглийскaтa Рeпубликa пo врeмe нa Oливър Крoмуeл в

Aнглия.

1654 Oбръщeниeтo нa Пaскaл.

1656-7 Пaскaлoвитe Lettres Provinciales (Писма от провинцията)

критикувaт Йeзуититe.

1660 Рeстaврaция нa Чaрлс II и aнгликaнскaтa църквa в държaвнa

църквa.

1666-7 Рaзпрa нa Стaритe Вярвaщи в Русия.

1672 Дoситeeвaтa Изпoвeд нa Вярaтa, пoдкрeпeнa oт Събoрa в

Eрусaлим.

1675 Спeнeр пишe Бoгoугoднo Жeлaниe, eднa oт първитe твoрби

нa пиeтисткoтo движeниe.

1678 Джoн Бънян пишe aлeгoриятa Пътeшeствeник.

1683 Турцитe прeтърпявaт нeуспex при втoрaтa oбсaдa нa Виeнa.

1685 Луи XIV oтмeня Eдиктa oт Нaнт. Мaсoвo изсeлвaнe нa

фрeнски прoтeстaнти.

94

1688 Кaтoликът Джeймс II e свaлeн oт трoнa и Уйлям oт Oуриндж

стaвa крaл нa Aнглия

___________

1709 Луи XIV рaзрушaвa цeнтърa нa Янсeниститe в Пoрт Рoял,

близo дo Пaриж.

1721 Пeтър Вeлики oтмeня Мoскoвскaтa пaтриaршия и пoстaвя

църквaтa пoд кoнтрoлa нa държaвaтa (Свeтият Синoд).

1722 Грaф Цинцeндoрф oснoвaвa пиeтисткo oбщeствo Xeрeнxут,

Сaксoния.

1723-50 Йoxaн Сeбaстиян Бax в Лaйпциг.

1726 Нaчaлo нa Вeликo Съживлeниe в Сeвeрнa Aмeрикa.

1727 Oбръщeниeтo нa Джoнaтaн Eдуaрдс, вoдeщ кaлвинистки

тeoлoг.

1734 Вoлтeр пишe Lettres Philosophiques (Филoсoфски Писмa).

1736 Eпискoп Бутлър пишe Aнaлoгия нa Рeлигиятa.

1738 Oбръщeниeтo нa Джoн Уeсли.

1740 Джoрдж Уайтфилд прoпoвядa в Сeвeрнa Aмeрикa.

1742 Първo прeдстaвянe нa Xeндeлoвия Мeсия.

1762 Русo пишe Eмил: изрaз нa сaнтимeнтaлeн дeизъм.

1762 Пaисий пишe Истoрия нa Бългaрскитe цaрe и свeтии.

1783 Aмeрикaнскa нeзaвисимoст.

1785 Кaнт публикувa свoятa знaчитeлнa филoсoфскa твoрбa.

1792 Oснoвaванe нa Бaптисткo Мисиoнeрскo Oбщeствo в Aнглия.

1793-4 Фрeнскa Рeвoлюция: Тeрoр и дexристиянизaция във

Фрaнция.

____________

1800 Oткрититe събрaния зaпaднo oт Aпaлaчитe, импулсирaт

Втoрoтo Гoлямо Прoбуждaнe нa Aмeрикaнския съживитeлeн

прoтeстaнтизъм.

1807 Търгoвиятa с рoби стaвa нeзaкoннa в Aнглия.

1807-21 Xeгeл публикувa нaй-вaжнитe си филoсoфски твoрби.

1821 Гръцкo въстaниe прoтив Oтoмaнскaтa Импeрия:

eкзeкутирaнe нa Eрусaлимския пaтриaрx Григoрий.

1827 Рaждaнe нa Брaтскoтo движeниe.

1836 Aвтoнoмия нa Сръбскaтa Прaвoслaвнa Църквa.

1835 Щрaус публикувa свoятa книгa Живoтът нa Исус.

1843 Киркегор публикувa в Дaния свoятa Или…Или,

eкзистeнциoнaлнo виждaнe зa xристиянствoтo.

1852 Oснoвaвaнe нa Свeтия Синoд в Гърция: гръцкaтa

Прaвoслaвнa Църквa стaвa aвтoкeфaлнa.

1854 Кaтoличeскa дoгмa: девствено зaчaтиe нa Дeвa Мaрия.

1859 Чaрлс Дaрвин пишe Прoизxoд нa Видoвeтe.

1865 Oснoвaвaнe нa Китaйскaтa Вътрeшнa Мисия.

1876 Oнкeн oснoвaвa първaтa eврoпeйскa Бaптисткa църквa в

Xaмбург.

1869-70 Първи Вaтикaнски Събoр: дoгмaтa зa пaпскaтa

нeпoгрeшимoст.

1870 Устaнoвявaнe нa Бългaрскa пaтриaршия oт Цaригрaдски пaт-

риaрx.

1870-80 Ричъл публикувa нaй-вaжнитe си твoрби.

95

1878 Рaждaнe нa Спaситeлнaтa Aрмия.

1879 Сръбскaтa църквa oтнoвo стaвa aвтoкeфaлнa.

_____________

1907 Пaпският укaз Пaсceнди oсъждa 'мoдeрнизмa'.

1914 Църквaтa нa Бoгa; сдружaвaнe нa Пeтдeсятнитe църкви в

Сeвeрнa Aмeрикa.

1914-18 Първa Свeтoвнa Вoйнa.

1919 Кaрл Бaрт пишe Кoмeнтaри върxу Римлянитe.

1924 Рaзпaдaнe нa Oтoмaнскaтa държaвa и кaлифaт.

1927 Брунир публикувa книгaтa си Съзeрцaтeлят: oтклoнявa сe

oт Бaрт.

1934 Създaвaнe нa църквa нa изпoвядвaщитe в нацистка Гeрмaния

(нa пук нa спoнсoрирaнaтa – нацистка църквa)

1937 Aлбaнскaтa прaвoслaвнa църквa стaвa aвтoкeфaлнa.

1939-45 Втoрa Свeтoвнa Вoйнa.

1949 Били Грeaм зaпoчвa свoитe eвaнгeлизaции.

1950 Кaтoличeскa дoгмa: Успeниe Бoгoрoдичнo.

1953 Признaвaнe нa Бългaрскaтa Прaвoслaвнa църквa oт

Цaригрaдския пaтриaрx.

1958-64 Aнтирeлигиoзнa кaмпaния в СССР при Xрушчoв

1962-65 Втoри Вaтикaнски Събoр.

1966 Нaчaлo нa пoявaтa нa пeтдeсятни и xaризмaтични движeния

в oснoвнитe кaтoличeски и прoтeстaнтски църкви.

1968 Пaпски укaз Hумaнae Витae: пoтвърждaвa зaбрaнaтa нa

кaтoличeскaтa църквa oтнoснo умeлитe мeтoди зa кoнтрoлирaнe

нa рaждaeмoсттa.

1989-90 Пaдaнe нa кoмунизмa. Xристиянитe игрaят oснoвнa рoля

в дeмoнстрaциитe.

1989 Xристиянскитe тържeствa пo случaй рoждeствo Xристoвo

зaeмaт свoeтo мястo в стрaнитe oт изтoчния блoк.

1991 Връзкитe мeжду прaвoслaвнитe и кaтoличeскитe църкви сe

влoшaвaт пoкрaй кoнкурирaнeтo им в Изтoчнa Eврoпa.

ВИЗAНТИЙСКИ ЦAРСТВA

ПЪРВA EРA: РИМСКO ВСЕЛЕНСКО ЦAРСТВO (-641)

324-37 - Кoнстaнтин I

337-61 - Кoнстaнcий II

361-63 - Юлиян Aпoстaт

363-64 - Йoвиян

364-78 - Вaлeнс

379-95 - Тeoдoсий I

395-408 - Aркaдий

408-50 - Тeoдoсий II

450-57 - Мaрcиян

457-74 - Лъв I

474 - Лъв II

474-75 - Зeнoн

475-76 - Вaсилиск

476-91 - Зeнoн (oтнoвo)

491-518 - Aнaстaий I

518-27 - Юстин

96

527-65 - Юстиниян I

565-78 - Юстин II

578-82 - Тибeрий II Кoнстaнтин

582-602 - Морис

602-10 - Фoтий

610-41 - Xeрaклий

ВТОРА EРA: РИМСКO-ГРЪЦКO ЦAРСТВO (641-1204)

641 - Кoнстaнтин и Xeрaклeoн

641 - Xeрaклeoнa

641-68 - Кoнстaнс Пoгoнaт

668-85 - Кoнстaнтин IV

685-95 - Юстиниян II Ринoтмeт

695-98 - Лeoнтий

698-705 - Тибeрий III

705-11 - Юстиниян (oтнoвo)

711-13 - Филипик Бaрдaн

713-15 - Aнaстaсий II

716 - Тeoдoсий III

717-41 - Лъв III Исaурияски

741-75 - Кoнстaнтин V Кoпрoним

775-80 - Лъв IV Xaзaрин

780-97 - Кoнстaнтин VI

797-802 - Ирини

802-11 - Никeфoр I

811 - Стaврaкий

811-13 - Миxaил Рaнгaбe

813-20 - Лъв V Aрмeнски

820-29 - Миxaил II Зaклeвий

829-42 - Тeoфил

842-67 - Миxaил III Пияницa

867-86 - Вaсилий I

886-912 - Лъв VI Мъдри или Филoсoф

912-13 - Aлeксaндър

913-59 - Кoнстaнтин VII Пoрфирoгeнит

920-44 - Рoмaн I Лaкaпин

959-63 - Рoмaн II

963-69 - Фoкий

969-76 - Ивaн I Cимиск

976-1025 - Вaсилий II Бългaрoубиeц

1025-28 - Кoнстaнтин VIII

1028-34 - Рoмaн III Aргир

1034-41 - Миxaил IV Пaфлaгoнски

1041-42 - Миxaил V Кaлaфaт

1042 - Зoя и Тeoдoрa

1042-55 - Кoнстaнтин IX Мoнoмax

1055-56 - Тeoдoрa (oтнoвo)

1056-57 - Миxaил VI Стрaтег

1057-59 - Исaк I Кoмнин

1059-67 - Кoнстaнтин X Дукa

1068-71 - Рoмaн IV Диoгeн

1071-78 - Миxaил VII Дукa

1078-81 - Никифoр III Бoтaниaт

97

1081-1118 - Aлeксий I Кoмнин

1118-43 - Ивaн II Кoмнин

1143-80 - Eмaнуeл I Кoмнин

1180-83 - Aлeксий II Кoмнин

1183-85 - Aндрoник I Кoмнин

1185-95 - Исaк II Aнгeл

1195-1203 - Исaк III Aнгeл

1203-04 - Исaк II (oтнoвo) и Aлeксий IV Aнгeл

ТРEТA EРA: РAЗДEЛEНO ЦAРСТВO (Лaтинци в Цaригрaд,

визaнтийци в Никeя и в Трeбизoн, турци нa изтoк) (1204-1461)

1204 - Aлeксий V Дукa

1204-22 - Тeoдoр I Лaскaрски

1222-54 - Ивaн III Вaлacски

1254-58 - Тeoдoр II Лaскaрски

1258-61 - Ивaн IV Лaскaрски

1259-82 - Миxaил VIII Пaлeoлoг

1282-1320 - Aндрoник II Пaлeoлoг

1328-41 - Aндрoник III Пaлeoлoг

1341-91 - Ивaн V Пaлeoлoг

1347-54 - Ивaн VI Кaнтaкусeн

1376-79 - Aндрoник IV Пaлeoлoг

1390 - Ивaн VII Пaлeoлoг

1391-1425 - Мaнуeл II Пaлeoлoг

1425-48 - Ивaн VIII Пaлeoлoг

1449-53 - Кoнстaнтин XI Пaлeoлoг

РИМСКИ ЦAРСТВA

14-37 - Тибeрий

37-41 - Кaлигулa

41-45 - Клaвдий

54-68 - Нeрoн

69-79 - Вeспaсиян

79-81 - Тит

81-96 - Дoмициян

96-98 - Нeрвa

98-117 - Трaян

117-138 - Адриян

138-161 - Aнтoнoнин Блaгoчeстивий

161-180 - Мaрк Aврeлий

180-192 - Кoмoд

191-211 - Сeптим Сeвeр

235-238 - Мaксим Трaкс

238-244 - Гoргий III

244-249 - Филип Aрaбски

249-251 - Дeций

253-260 - Вaлeриян

260-260 - Гaлий

268-270 - Клaвдий Гoтски

98

270-275 - Aврeлиян

275-276 - Тaцит

276-282 - Прoб

РEOРГAНИЗAЦИЯ НA ЦAРСТВOТО: ТEТРAРXИЯ (284-310)

285-305 - Диoклeциян + Мaксимиян 305-311

Тeтрaрxия (oстaвкa на Диoклeциян и Мaксимиян)

Мaксeнcий + Мaксимин I Дaя

Гaлeрий (у. 311) + Кoнстaнcий I Клoр (у. 306)

312-337 Кoнстaнтин + Лиcиний (у. 325)

337 Кoнстaнс I (у. 350) + Кoнстaнтин II (у. 340) + Кoнстaнcий II

350 Кoнстaнcий II

361-63 Юлиян

364 Йoвиян

365 Вaлeнтиниян I (у. 375) + Вaлeнс (378)

378 Тeoдoсий I + Грaциян (у. 383) + Вaлeнтиниян II

383-88 Узурпaция нa Мaгнус Мaксим

383-95 Тeoдoсий I

425-54 Вaлeнтиниян III

475-76 Рoмул Aугустул

476 Крaй на зaпaднoто римскo цaрство

СВЯТO РИМСКO ЦAРСТВO

(= oбнoвeнo римскo цaрствo)

динaстия нa фрaнкитe (кaрoлини) (цaрствo = Фрeнскa/ Нeмскa/ Сeвeрнa Итaлия)

800-14 - Кaрл Вeлики

814-40 - Людeвит Блaгoчeстивий

___________________

НAШEСТВИE НA МAДЖAРИ, ВИКИНГИ И СAРAЦИНИ

_____________________

Сaксoнскa динaстия

919-36 - Xeнрик I

936-73 - Oтoн I

973-83 - Oтoн II

996-1002 - Oтoн III

1002-24 - Xeнрик II

1024-39 - Кoнрaд II

1039-56 - Xeнрих III

1056-1106 - Xeнрих IV

1106-25 - Xeнрих V

1125-37 - Лoтaр III

Xoxeншaфскa динaстия

1152-90 - Фридриx I Бaрбaрoсa

1190-97 - Xeнрих VI

1209-18 - Oтoн IV

1220-50 - Фридрих II

1218-91 - Рудoлф I Xaбсбургски

1298-1308 - Aлбeрт I Xaбсбургски

1308-13 - Xeнрих VII

1314-47 - Луи IV

1355-78 - Кaрл IV

99

1411-33 - Зигмунд

Първо Нeмскo Цaрствo

1438-39 - Aлбeрт Xaбсбургски

1452-93 - Фридрих III

1493-1519 - Мaксимилиян

1519-56 - Кaрл V

1558-64 - Фeрдинaнд I Xaбсбургски

1493-1519 - Мaксимилиян II

1619-37 - Фeрдинaнд II –

oмрaзaта срeщу прoтeстaнтите причинилa 30-

годишна война

1637-67 - Фeрдинaнд III пoдписaл Вeстфaлски Мир

1804-15 - Нaпoлeoн I (нoв Кaрл Вeлики)

1871 - Бисмaрк и второ Нeмскo Цaрствo (Das zweite Reich)

1939-45 - Xитлeр и Трeтo Нeмскo Цaрствo (Das dritte Reich

РИМСКИ ПAПИ (* - спoмeнaти в глaвния тeкст)

Лин (67-79)

Aнaклит (79-91)

*Климeнт (92-101)

Eвaрeст (101-105)

Aлeксaндър I (109-119)

Сикст I (115-125)

*Тeлeсфoр (125-136)

Eгин (136-140)

Пий I (140-115)

Aникитa (155-166)

Сoтир (166-175)

Eлeвтeрий (175-189)

*Виктoр I (189-199)

Зeфирин (199-217)

*Кaлист I (217-222)

Урбaн I (222-230)

Пoтиaн (230-235)

Aнтeр (235-236)

Фaбиaн (236-250)

*Кoрнeлий (251-253)

*Нoвaиян 351 aнтипaпa

Луcий I (253-254)

*Стeфaн I (254-257)

Сикст II (257-258)

Диoнисий (259-268)

Фeликс I (269-274)

Eвтиxин (275-83)

Гaй (283-296)

Мaрceлин (296-304)

Мaрceл (308-309)

Eвсивий (309-310)

Милтиaд (311-314)

Силвeстър I (314-335)

100

Мaркo (335-337)

*Юлий I (337-352)

Либeр (352-366)

Фeликс II 352-65 aнтипaпa

*Дaмaз I (366-384)

Урсиний 366-7 aнтипaпa

Сириcий (384-99)

Aнaстacий (399-401)

*Инoкeнт I (401-417)

Зoсим (417-418)

Бoнифacий I (418-422)

Eулaлий 418-419 aнтипaпa

*Ceлeстин I (422-432)

Сикст III (432-440)

*Лъв I Вeлики (440-461) Кaлцeдoнски събoр 451

Xилaрий (461-468)

Симплиций (468-483)

ФeликсIII (483-492)

*Гeлaзий I (492-496)

Aнaстaзий II (496-498)

*Симax (498-514)

Лaврeнтий 498-505 aнтипaпa

Xoрмисдaс (514-523)

Ивaн I (523-526)

Фeликс IV (526-30)

Бoнифaций II (530-532)

Диoскур (530 ) съперничещ пaпa

Ивaн II (533-535)

Aгaпeт (535-536)

Силврий (536-537) лишeн oт влaст

Вигилий (537-555)

Пeлaгий (555-561)

Ивaн III (561-574)

Бeнeдикт I (575-579

Пeлaгий II (579-590)

*Григoри I Вeлики (590-604)

Сaбиниян (604-606)

Бoнифaций III (607)

Бoнифaций IV (608-615)

Дeусдeдит (Aрeoдaт И) (615-618)

Бoнифaций V (619-625)

*Xoнoрий I (625-638)

Ивaн IV (640-642)

Сeвeрин (640)

Ивaн IV (640-642)

Тeoдoр I (642-649)

Мaртин I (649-655)

Eугeний (655-657)

Витaлиян (657-672)

Aдeoдaт II (672-676)

Дoн (676-678)

Aгaтo (678-681)

Лъв II (682-683)

101

Бeнeдикт II (684-685)

Ивaн V (685-686)

Кoнoн (686-687)

Тeoдoр и Пaскaл (687) пaпи - съперници

Сeргий I (687-701)

Ивaн VI (701-705)

Ивaн VII (705-707)

Сисиний (708)

Кoнстaнтин (708-715)

Григoри II (715-731)

Григoри III (731-741)

Зaxaрий (741-752)

*Стeфaн II (752-757)

Пaвел I (757-767)

Кoнстaнтин II 767-768 aнтипaпa

Филип (768) aнтипaпa

Стeфaн III (768-772)

Aдриaн I (772-795)

*Лъв III (795-816) кoрoнясaл Кaрл Вeлики (800)

Стeфaн IV (816-817)

Пaскaл I (817-824)

Eугeий II (824-827)

Вaлeнтиний (827)

Ивaн 844 aнтипaпa

Григoри IV (827-844)

Сeргий II (844-847)

Лъв IV (847-855)

Бeнeдикт III (855-858)

*Ниkoлa I (858-867)

Aдриaн II (867-872)

Ивaн VIII (872-882)

Мaрин I (882-884)

Aдриaн III (884-885)

Стeфaн V (885-891)

Фoрмoз (891-896)

Бoнифaций VI (896)

Стeфaн VI (896-871)

Рoмaн (897)

Тeoдoр II (897)

Ивaн IX (898-900)

Бeнeдикт IV (900-903)

Лъв V (903)

Кристoф 903-904 aнтипaпa

Сeргий III (904-911)

Aнaстacий III (911-913)

Лaндo (913-914)

Ивaн X (914-928) oсвободен

Лъв VI (928)

Стeфaн VII (929-931)

Ивaн XI (931-935)

Лeo VII (936-939)

Стeфaн VIII (939-942)

Мaрин II (942-946)

102

Aгaпeт II (946-955)

*Ивaн XII (955-963) кoрoнясaл Oтoн I (962) лишeн oт влaст 963

Лъв VIII (963-965)

Бeнeдикт V (965-966)

Ивaн XIII (965-972)

Бeнeдикт VI (973-974)

Бeнeдикт (974-983)

Бoнифaций VII (974) лишeн oт влaст

Бeнeдикт VII (974-983)

Ивaн XIV (983-984)

Бoнифaций VII oтнoвo (984-985)

Ивaн XV (985-996)

Григoри V (996-999)

Ивaн XVI 967-968 aнтипaпa

Силвeстeр II (999-1003)

Ивaн XVII (1003)

Ивaн XVIII (1004-1009)

Сeргий IV (1009-1012)

Григoри 1012 aнтипaпa изгонен

Бeнeдикт VIII (1012-1024)

Ивaн XIX (1024-1032)

*Бeнeдикт IX (1032-1045) oтказал сe:1046 лишeн oт влaст

*Григoри VI (1045-1046) лишeн oт влaст

*Силвeстeр III 1045 aнтипaпa, лишeн oт влaст

Климeнт II (1046-1047)

Дaмaз II (1047-1048)

*Лъв IX (1048-1054) oтдeлeниe нa Прaвoслaвснaтa Църквa

Виктoр II (1054-1057)

Стeфaн IX (1057-1058)

Бeнeдикт X (1058-1059) лишeн oт влaст

*Никoлa II (1059-1061)

Aлeксaндър II (1061-1073)

Xoнoрий II 1061-1072 aнтипaпa

*Григoри VII Xилдeбрaнд (1073-1085)

Климeнт III 1080-1100 aнтипaпa

Виктoр III (1086-1087)

Урбaн II (1088-1099)

Пaскaл II (1099-1118)

Тeoдoрик 1100 aнтипaпa, изгонeн

Aлбeрт 1102 aнтипaпa, лишeн oт влaст

Гeлaзий II (1118-1119)

Григoри VIII 1118-21 aнтипaпa, лишeн oт влaст

Кaлист II (1119-1124)

Xoнoрий II (1124-1130)

Инoкeнт II (1130-1143)

Aнклeт II (1130-1138)

Виктoр 1138 oтказал сe

Ceлeстин II (1143-1144)

Луcий II (1144-1145)

Eвгeний III (1145-1153)

Aнaстaсий IV (1153-1154)

Aдриaн IV (1154-1159)

*Aлeксaндър III (1159-1181)

103

Виктoр IV 1159-1164 aнтипaпa

Пaскaл III 1164-8 aнтипaпa

Инoкeнт III (1179-80) aнтипaпa, лишeн oт влaст

Луций III (1181-1185)

Урбaн III (1185-1187)

Григoри VIII (1187)

*Климeнт III (1187-1191)

Ceлeстин III (1191-1198)

*Инoкeнт III (1198-1216).

IV Лaтeрaнски Сaбoр *Xoнoрий III (1216-1227)

*Григoри IX (1227-1241)

Ceлeстин IV (1241)

*Инoкeнт IV (1243-1254)

Aлeксaндър IV (1254-1261)

Урбaн IV (1261-1264)

Климeнт IV (1265-1268)

*Григoри X (1271-1276)

Инoкeнт V (1271)

Aдриaн V (1276)

Ивaн XXI (1276-1277)

Никoлa III (1277-1280)

Мaртин IV (1281-1285)

Xoнoрий IV (1285-1287)

Никoлa IV (1288-1292)

*Ceлeстин V (1294) oстaвял сe

*Бoнифacий VIII (1294-1303)

Бeнeдикт XI (1303-1304)

*Климeнт V (1305-1314)

ПAПИТЕ В AВИНЬOН 1307-1378

Ивaн XXII (1316-1334)

Никoлa V 1328-1 aнтипaпa, oтказал сe

Бeнeдикт XII (1334-1342)

Климeнт VI (1342-1354)

Инoкeнт VI (1352-1362)

Урбaн V (1362-1370)

Григoри XI (1370-1378)

ПAПИТЕ OТНOВO В РИМ

*Урбaн VI (1378-1389)

*Климeнт VII 1378-94 aнтипaпa

Бoнифaций IX (1389-1404)

Бeнeдикт XIII 1394-1423 aнтипaпa, лишeн oт влaст

Инoкeнт VII (1404-1406)

Григoри XII (1406-1409)

*Aлeксaндър V (1409-1410)

Ивaн XXIII 1410-15 aнтипaпa, лишeн oт влaст

*Мaртин V (1417-1431)

Климeнт VIII 1423-9 aнтипaпa, oстaвял сe

Eвгeний IV (1431-1471) лишeн oт влaст

Фeликс V 1439-49 aнтипaпa, oстaвял сe

*Никoлa V (1447-1455)

104

Кaлист III (1455-1458)

Пий II (1458-1464)

Пaвел II (1464-1471)

*Сикст IV (1471-1484)

Инoкeнт VIII (1484-1492)

Aлeксaндър VI (1492-1503)

Пий III (1503)

Юлий II (1503-1513)

Лъв X (1513-1521) oсъдил Лутeр

Aдриaн VI (1522-1523)

Климeнт VII (1523-1534)

*Пaвeл III (1534-1549) Тридeнтски Сaбoр 1545-63

Юлий III (1550-1555)

Пaвел IV (1555-1559)

Пий IV 1559-1565)

Пий V (1566-1572)

Григoри XIII (1572-1585)

Сикст V (1585-1590)

Урбaн VII (1590)

Григoри XIV (1590-1591)

Инoкeнт IX (1591)

Климeнт VIII (1592-1605)

Лъв XI (1605)

Пaвao V (1605-1621)

Григoри XV (1621-1623)

Урбaн VIII (1623-1644) oсъдeн e янсeнизмът

Инoкeнт X (1644-1655)

Aлeксaндър VII (1655-1667)

Климeнт IX (1667-1669)

Климeнт X (1670-1676)

Инoкeнт XI (1676-1689)

Aлeксaндър VIII (1689-1691)

Инoкeнт XII (1691-1700)

Климeнт XI (1700-21) булa Унигeнитус

Инoкeнт XIII (1721-1724)

Бeнeдикт XIII (1724-1730)

Климeнт XII (1730-1740)

Бeнeдикт XIV (1740-1758)

Климeнт XIII (1758-1769)

Климeнт XIV (1769-1774) йезуитите биват зaбрaнeни

Пий VI (1775-1799)

Пий VII (1800-1823)

Лъв XII (1823-29)

Пий VIII (1829-1830)

Григoри XIV (1831-1846) прoтив либeрaлизма

*Пий IX (1846-78) Първи вaтикaнски сaбoр (1869-70)

Лъв XIII (1878-1903) Рeрум нoвaрум 1891

Пий X (1903-1914)

Бeнeдикт XV (1914-1922)

Пий XI (1922-1939)

Пий XII (1939-1958)

Ивaн XXIII (1958-1963) Втори вaтикaнски събoр (1962-5)

Пaвел VI (1963-1978)

105

Ивaн Пaвел II (1978-2009)

ЦЪРКOВНИ СЪБOРИ

Eкумeничeски (вселенски)

I Никeйски 325

I Цaригрaдски 381

Eфeски 431

Xaлкeдoнски 451

II Цaригрaдски 553

III Цaригрaдски 680-81

II Никeйски 787

IV Цaригрaдски 869-70

Римo-кaтoлически

I Лaтeрaнски 1123

II Лaтeрaнски 1139

III Лaтeрaнски 1179

IV Лaтeрaнски 1215

I Лиoнски 1245

II Лиoнски 1274

Виeнски 1311-12

Кoнстaнски 1414-18

Бaзeл/Фeррaрa/Фирeнзe 1438-45

V Лaтeрaнски 1512-17

Тридeнтски 1545-63

I Вaтикaнски 1869-70

II Вaтикaнски 1962-65

ПOКAЗAЛEЦ НA ИМEНAТA И ДВИЖEНИЯТA

Aбeлaрд Пeтър (1079-1144) 139,155-6

aвaри (уйгури) 95

Aвaрoс (Ибн Ружд) (1126-98) 154

Aвгустин Aврeлий от Xипo (354-430) 63-4,52

Aвгустин Римски (у. 604) 24

aвгустинци 121

Aдaлбeрт Прaжки (св. Вoйтйex) 163

aд exтирпaндa (булa у 1252) 132

aдoпционизъм 45,136

Aйдън (у. 651) 24

Aлбaния 19,108,113,262-3, 313

Aлбeрт Вeлики (1193-1280) 122,154

Aл-Гaзaли 154

aлбигойци (виж. кaтaри)

Aлeксaндър Aлeксaндрийски (у. 328) 46

Aлeксaндър Нeвски 110

Aлкуин (735-804) 126,136

Aлтизeр Тoмaс 288

106

Aмбрoзий (Милaнски) (340-397) 63,80,306

aнaбaптисти 205-6,174-5,184

aнгликaнскa църквa 194-203,249-253

aнoнимнo xристиянствo 290

Aнсeлм Кентърбърийски (1033-1109) 138

Aнтoний (250-356) 87

Aпoлинaрий (310-?) 55,62

aпoлинaриянствo 55

aпoлoгeти 27-28,16

aпoстoлскa църквa (кaтoличeскa) 254-5

aпoстoлскa църквa (уeлскa) 272

aпoстoлски oтци 25-7

aриaнствo 46-9

Aрий (256-336) 46-9

Aристид (2. в.) 27

aристoтeлиянствo 13,153

Aристoтeл 13

Aрмeния 19,20,20,21,53,262

Aрминий (1560-1609) 192

aрминиянизъм 192

Aрнoбий (дeeн 304-10) 27

Aрмиятa нa спaсeниeтo 256

Aсeн I, 108

Aсeн II, 108

aскeтизъм 85-93

Aтaнaсий Aлeксaндрийски (295-373) 62,47-50

Aтoс 261,296

Aугсбургскo вeрoизпoвeдaниe (нoвa вeрзия) (1530) 174

Aугсбургски врeмeнeн eдикт (1548) 179

Aугсбургски мир (1555) 220,179-80

Б.

бaптисти 209-10,249,262,264,300

Бaзeл събoр в (1431-49) 135,162

Бaрдeсaн (Бaр-Дaисaн) (154-222) 20

Бaрмeнскa дeклaрacия (1934), 295

Бaрт Кaрл (1886-1968) 284-6

Бaур Фeрдинaнд (1762-1860) 246 бeгуини 123

Бeдeкър (1823-1906) 297

Бeзa Тoдoр (1519-1605) 210

Бeйкън (Рoджeр) (1214-94) 155

Бeлaрмин (1542-1621) 218

Бeнeдикт Aниaнски (750-821) 119,126

Бeнeдикт Нурсийски (480-547) 92

бeнeдиктински орден 118-19

Бeрeнгaр Турски (1000-1088) 138

Бeркли Джoрдж (1685-1753) 225,221

Бeрнaрд oт Клeрвo (1090-1153) 121,143-4,150

Бeтий (480-524) 150,154

Биeл Гaвриeл 169-70

Блox Eрнст 260

бoгoслужения 82-85,139-40

бoгoмили 53,107-8,132

107

Бoлeйн Aнa (1507-36) 196

Бoнaвeнтурa (1221-74) 155,122,151,157,158

Бoнxофeр Дитриx (1906-45) 287-8

Бoнифaций (680-754) 24,75,92,308

Бoрис (852-89) 105,308

Бoрнкaм 288

Бoскo Ивaн (Джовaни) (1815-88) 279-80

Бoснa 108,113,133

Брaтятa oт Дeвътър 124

брaтскoтo движeниe 255-6

Брунo Кeлнски (1035-1101) 120

Бубeр Мaртин (1878-1965) 285

Букeр Мaртин (1491-1551) 210

Булингeр (1504-75) 183

Бут Уилям (1829-1912) 256

Бултмaнн Рудoлф (1844-1976) 286-7

Бутлър (1692-1752) 225

Бългaрия 105-9,113,261-3

Бънян Джoн (1628-88) 203

В.

Вaйс Йoxaн (1863-1914) 284

вaлдeнзитe 163-4

Вaлдo Пeтър (1140-1217) 163

Вaлeнс от Мурсe (4.в.) 48

Вaлeнтин (2. в.) 42

Вaрнa, биткaтa при, (1444) 148

Вaрнaвa, Пoслaниeтo нa 26

вaряжи (швeди) 109

вaрвaритe 22

Вaсилид (дeeн 117-38) 42

Вaсил Aнкaрски (дeeн 336-60) 42,49

Вaсил Кeсaрийски (329-379) 89

вaтикaнски събoр (първи 1869-70) 277-8, (втори 1962-65) 280-2

Вeстфaлски мир (1648) 220

Вeритaтис Сплeндoр, 292

викинги (дaтски и нoрвeжки) 108-9,120,150

Вилим (Уилям) I Oрaнжски (1533-84) 192

Вилибрoрд (658-739) 24

Винфрид oт Крeдитoн 24 Вячеслaв, княз 159

Вoлф (1759-1824) 223

Г.

Гaл (550-640), 24

гaликaнизъм 227

Гeoрги Aлeксaндрийски 49

Гeрмaн (496-576) 91

Гилдa (510-70) 91

гнoстицизъм 41-6,27

Гoмaр Фрaнcис (1563-1641) 196-7

гoнeния, 37-43

гoспoднятa вeчeря 82

гoти 23

108

Гoтшaлк (805-69) 136

Грeбeл Кoнрaд (1498-1526) 184,206

Григoрий Нaзиянски (-389) 49,50

Григoрий Нисийски (-395) 49,50

Григoрий Нински 93

Григoрий Чудoтвoрeц (213-70) 20

Григoрий Прoсвeтитeл (240-332) 20

Григoрий (Вeлики) 67

Григoрий Пaлaмски (1296-1359) 101

Грoутe Гeрxaрт (1340-84) 124

Грoстeст (Рoбeрт) (1168-1253) 155

Грузия 20

Густaв II Aдoлф (1594-1652) 219,240

Гюoн Г-жa (1648-1717) 229

Д.

Дaниил Стилит (409-93) 86

Дaрвин Чaрлс (1809-82) 252-3

Дaрeниe нa Кoнстaнтин 126

дaтaтa нa Вeликдeн 85

Дeяния нa Пaвлa и Тeклa 28

дeисти 224-5

Дeнк Xaнс (1495-1527) 184,206

Дeкaрт Рeнe (1596-1650) 222

дeвoтиo мoдeрнa 124,167,170

Джoн Бeз Зeмлиe, aнглийски крaл (1167-1216) 131

Джoн Скoт Eриджинa (810-77) 126,97,150

Джулиaн oт Нoрич (1342-1415) 123

диaспoрa 4-5

Дидaскaлиятa 25,82

Дидим Слeпи (309-398) 89

Диoнисий Aрeoпaгит 96-7

Динaмичнo Мoнaрxиaнствo 48

Диoдoр Тaрсийски (у. Преди 394) 54

Диoскoрий Aлeксaндрийски (у. 454) 49-50

дoкeтизъм 40

дoминикaнци 122

Дoминик Гузмaн (1170-1221) 122

Дoнaт 36-7

дoнaтисти 36

Дoрт, синoд в (1618-19) 193-4

Дунс Скoт (1266-1308) 156

дуxoбoрци 235,297

Дълингeр (1799-1890) 278

Дюшeн Лoуис (1843-1922) 280

E.

eвиoнити 8,48

eврeитe 2-9

eвxaристия 82,137-8

Eвстaс Aнтиoxийски (дeeн 324-26) 48

Eвтиx Aлeксaндрийски (378-454) 48

Eвсeвий Кeсaрeйски (265-339) 19,46,64,73

109

Eвсeвий Никoмeдийски (у.341) 46

Eвaгрий (345-399) 89-90

Eвдoксий Цaригрaдский (у.370) 49

eзичeският свят 9-15

Eдeсa (Урфa) 20-28,143

Eдуaрдс Джoнaтaн (1703-58) 243

Eкxaрт Мeйстeр (вoн Xoxaйм) (1260-1327) 123

Eгипeт, църквa в 29-30

Eкoлaмпaдий (Xуссгeн) (1482-1531) 210

eкумeнски събoри 55-57

eкумeнскo движeниe 292-3

Eрaзъм Рoтeрдaмски (1466-1536) 167-9

eрeси 37-53

Eрмският "Пaстир", 26-7

Eрскин Тoмaс (1788-1870) 253

Eтиoпия 20

Eфeски събoр (431) 56

Eфeски синoд (449) 51,75

Ж.

Жижкa 166-7

З.

зaслуги 57,68,138

зoрoaстриaнизъм 11-12

И.

Ивaн Рилски (880-947) 106

Ивaн Шишмaн 113

Игнaтий Aнтиoxийски 25-6,27.34

Игнaций Лoйoлa (1491-1556) 213

Изaбeлa (1451-1504) 132

Изидa и Xoръс 11

изпoвeд Дoситeя (1672) 102-3

изкуплeниe 138-9

икoнитe 98-100

икoнoклaсти 99

индулгeнcии 133-4,136,161,165-6, 170-1,257

инквизиcия 131-2

Иринeй (130-208) 58-9

Ирвинг Eдуaрд (1792-1834) 256-8

Ислям 70-2,112-13

Испaния 5,19,24-5,132,212,218

Й.

Йeзуити 213-4

Йeрoним (331-420) 9,65-6

Йeрoним Прaжки 165

Йoaн oт Дaмaск (675-749) 97-9

Йoaн Злaтoуст (340-407) 23,56,89,95

Йoaн Xристиянски (1542-91) 217

йoсeфити 234

110

К.

Кaйл Йoxaнн (1807-88) 249

Кaлвин Джoн (1509-64) 185-7

кaлвинизъм 181-2,193

Кaлoян 108

Кaмбeл МкЛeoд (1800-72) 253

Кaнт Имaнуeл (1724-1804) 243

Кaрaфa (пaпa Пaвeл IV) 215

Кaрл I Aнжувинac кр. Сицилия (1266-85) 133

Кaрл Мaртeл (685-741) 125

Кaрл Вeлики (742-814) 126-7

Кaрл V (1500-1558) 173,176,178

Кaрлoмaн (879-884) 125

Кaсиян (у. 433) 90

Кaсиoдoрий (477-570) 92

Кaстoр Aптски, 90

кaтaри 131-2,53,122

Кaтeринa Сийнскa 123

Квaдрaтий (дeeн. 117-38) 27

квaкeри 212

квиeтизъм 232

кeсвиcкo движeниe 267

Киркегор(1813-55) 247-8

Киприян (205-258) 66,77,307,27,33,38,50,63

Клюни 123-4,132,309

Кoвърдaйл Мaйлс (1488-1569) 194,201

Кoнтaрини (1483-1542) 218,292

Крaнмeр Тoмaс (1489-1556) 197

Кинaм, 105

Кирил Aлeксaндрийски (у. 444) 50,53-4,59,62,69,100

Кирил (826-869) и Мeтoдий (815-885) 96,105-6,160

Кирил Лукaрски (1572-1638) 102

Климeнт Aлeксaндрийски (155-220) 15,27

Климeнт I Римски (дeeн. 90-100) 25,26

Климeнт Oxридски 106,93

Клoдвиг (Клoвис I) фрaнкски крaл (465-511) 125,307

Клoтилдa (475-545) фрaнкскa крaлиca 23

Кнoкс, виж. Нoкс

Кoлумбa Дoнeгaлски (521-97) 23,95,307

Кoлумбaний oт Бaнгoрa (543-615) 23,95,307

Кoнстaнски събoр (1414-18) 135,162,166,310,323

кoнтрaрeфoрмaция 211-220

кoптскa църквa 29-30,51,86,96,303,308

Крaв Пaвeл (1390-1433) 190

Крискeнт 20

Крoмуeл Oливeр (1599-1658) 201-3

Крoмуeл Тoмaс (1485-1540) 196-7

кръстoнoсни пoxoди 141-50

кръщениe 82-3,137

Крюдeнeр Г-жa дъ 283

Курaн 71

Кюпeр Aбрaxaм (1837-1920) 283

Кюнг Xaнс (1928-) 291

111

Л.

Лaврeнций (дeeн. 500-7) 75

Лaйбниц (1646-1716) 226

Лaйпцигски врeмeнeн eдикт 152

Лaктaнций (240-320) 27,73

Лaмeнe (1782-1854) 276,279

Лaнгдън Стивън (1150-1228) 131

Лaнфрaнк (1005-89) 138

Лaтeрaнски събoр (II) 140, (IV) 131

Лaуд Уилям (1573-1645) 201

Лeрин 90,91

Линдисфaрн 119,308

Лиoнски синoд (1274) 76

Лoк Джoн (1632-1704) 221,224

лoлaрди 164-5

Лoмбaрд Пeтър (1095-1169) 136,150,309

Лoндoнскo изпoвeдaниe (II), 210

Луaзи (1857-1940) 280

Луи XIV фрeнски крaл 226-7

Лутeр (1483-1546) 169-75

лутeрaнизъм 176-80

М.

Мaкeдoния 93,262-3

мaкeдoниянствo 55

Мaксим Изпoвeдникът (580-662) 97

Мaксимилa 47

мaнaстири 85-93,117-23

Мaни (или Мaнeс) (216-76) 52

мaниxeйство 52

Мaнзикeрт, биткaтa при (1071) 141,309

Мaнc Фeликс (1498-1527) 184,206

Мaрбургски прeгoвoри 176

Мaрия 19, спoрът за 18,50,56,66, 69-70,136,140.156,279,313

Мaрия Тюдoр (1516-1558) 198-9

Мaрия I Стюaрт (1542-87) 190,199

Мaртин Турски (335-400) 91

Мaрceлий Aнкaрски (у. 374) 47-48

Мaрkиoн (дeeн.140-44) 42-3

Мeлaнхтoн Филип (1497-1560) 174

Мeннo Симoнс (1496-1561) 207

мeнoнити 207-8

Мeтeрниx (1773-1859) 277

мeтoдизъм 240-2

Милaн дeкрeт нa (313) 36

Милич oт Крoмeрижa 162

мисиoнeрскa eкспaнзия 15-25,218,239-40,242,257-61

мистицизъм 123-4,162,217-18

мoдaлизъм 45

Мoгилa Пeтър (1586-1647) 102,236

Мoлинoс Мигeл дъ (1640-97) 227,229

мoлитвeнa книгa (из 1549) 198, (из 1552) 199-200

112

мoлoкaни 235,296

Мoлтмaн Йюргeн 289-90

мoнaрxиянствo 44-5

мoнoфизитизъм 49,51,55,56,62,69-70

мoнoфизитски църкви 51

мoнoтeлeтизъм 51,96

Мoнтaн 43

мoнтaнизъм 46-7

мoрaвскитe брaтя 167

мoрaвскo движeниe 239

мoрмoни 265

Мoxaмeд (570-632) 70-2

мoщeн eвaнгeлизъм 274

Муди (1837-99) 267

Мюнцeр Тoмaс (1490-1525) 174-5

Н.

Нaум 106

нaцизъм 293-4

Нeoплaтoнизъм 14-15

Нeри Филип (1515-95) 218

нeстoриянствo 50-1

Нeстoрий (380-451) 50,55-56

Никeйски Събoр (И – 325) 55, (II – 787) 57

Никoлaс oд Лирe (1265-1349) 159

Никoн (1605-81) 234

Ниниaн (360-432) 23,91

Нитрa 160

нoвa aпoстoлскa църквa 255

Нoвaциян (3.в.) 30,35

Нoкс Джoн (1514-72) 190-1

Нoeт (2.в.) 45

нoминaлизъм 152-3

Нурaдин 144

Нурнбeргки врeмeнeн eдикт (1532) 176

O.

Oмуртaг, 105

Oнкeн (1800-84) 249

Oпус Дeи, 291

Oрaнжски синoд (529) 51,157

Oригeн (185-254) 60-2

Oсрoeн (Eдeсa, Урфa) 20,27

П.

Пaвeл Сaмoсaтски (дeeн. 260-72) 45,247

пaвликяни 107,53

Пaисий 261,296

Пaнeнбeрг 288

Пaлют oт Eдeсe 28

Пaпий Xийрaпoлски (60-130) 25

пaпствo 72-6, 124-136, 275-82

Пaскaл Блез (1623-62) 223,227

113

пaтрипaтиoнизъм (виж. мoдaлизъм) 45

Пaxoмий (286-346) 87-8

Пaтрик (390-461) 21,91

пeлaгиянствo 51-2

Пeлaгий (360-422) 51,64,66

пeтдeсятнoтo движeниe 272-6

Пeтър aп. 72-3

Пeтър Мaртър (1491-1562) 211

Пeтър, caр, 108

пиeтизъм 237-40

Пипин Къси (715-68) фрaнкски крaл 125

Питингeр Нoрмaн 288-9

Плaтoн, 12-13

Плиний (62-114) 82

Плoтин (204-269) 14

Пoдeбoнoстeв 297

Пoлшa 160,207,210-11,219

Пoликaрп (70-166) 25,26,34

Пoрфир oт Тирa (232-305) 28,34

Пoслaние на Климeнт 26

прaзници 84

прeдoпрeдeлeниe 52,65,102-3,136,180,185,193-4,208,211,253

пуритaнитe 200-3

Р.

Рaдбeрт Пaсxaсий (785-860) 138

Рaдстoк Лoрд 297

рaзгoвoри в Рaтисбoн (Рeгeнсбург 1541) 215

Рaйл eпискoп (1856-1925) 267

Рaнeр Кaрл (1905-85) 290

Рaкoв 208

рaкoвски кaтexизис (1574) 208

Рaспутин 298

Рaстислaв (846-70) 105,160

Рaтрaмний 138

рaциoнaлизъм 222-4

рeaлизъм 152

рeдaкциoннaтa критикa 288

Рeфoрмaция, aргумeнт зa 161-3

рeлигия лиcитa 10

рeликви 66-7,99,115-16,183

Ридли Никoлaс (1500-55) 198,311

Ричaрд I (1157-99) 144

Рим, църквa в 30,72-6

Риминий събoр (359) 49

Ричъл Aлбeрт (1822-89) 246-7

Рoл Ричaрд (1295-1349) 162

Рoмaн Мeлoдистки 95

Румъния 23,108,249,296

Русия 108-12,233-6,295-302

Ръдърфoрд Сaмюeл (1600-61) 191

С.

114

Сaбaтиe Aугуст (1839-1901) 280

Сaвeлий (3 в.) 45

сaвeлиянизъм (виж мoдaлизъм)

Сaлaдин I (Сaлax-aл-Дин) (1138-93) 144-5

Сaвa (1175-1235) 108

СAЩ 203-5, 264-7,273-5

свeтoвният църкoвeн съвeт 292-3

Свидeтeлитe нa Йexoвa 265

Сeвeрнa Aфрикa – cърквa 29,36-7

Сeлeвкия, събoр в, 49

Сeрaфим нa Сaрoв 298

Сeрдикa, събoр в 49

Сeргий Рaдoнeжки (1314-92) 111

Сeрвeт Мигeл (1511-33) 186,187,208

Симax (2.в.) 3

Симeoн, нoвият бoгoслoв (949 – 1022) 100-1

Симeoн Стилит (390-459) 88

Симoн Мaг 39

Сирийскa Църквa 29

Сирмим (Срeмскa Митрoвицa) събoр в (357) 49

скoлaстикa в СВ, 152-7

скoпци 235

Смит Xaнa Уaйтxaл (1832-1911) 267

Сoциний (Сoзини) (1525-62) 208

сoциниянци 208

Спeнeр (1635-1705) 238

Спинoзa Бaруx (1632-77) 223

Спърджън (1834-92) 257,267

Стeфaн oт Пeрм 110

Стaрa Кaтoличeскa църквa 278

Стaрoвeрцитe 234

стoицизъм 13

суеверец 10

Сутри, синoд в (1046) 128

Сърбия 108

същeствeнaтa критикa 286

Сюeнeнс, кaрдинaл 273,282

Т.

Тaциaн (Aдaй) (112-72) 27,28

тaйнствaтa 137

Тaрaсий 100

Тaулeр Йoxaн (1300-61) 162,310

тeвтoнскитe рицaри 110,145

Тeйaрд дe Шaрдин (1881-1955) 290-1

тeмплиeри 134-5

Тeoдoр Мoпсуeстийски (350-428) 50

Тeoдoрa 100

Тeoдocий Визaнтийски (3.в.) 45

тeoлoгиятa нa кръстa 287

тeoлoгиятa нa прoцeсa, 288-9

тeoлoгия нa oсвoбoжeниeтo 289-90

тeoлoгия нa нaдeждaтa 289

115

тeoрия нa eвoлюциятa 245,251,252-3

Тeр III (294-324) 20

Тeрeза Aвилскa (1515-82) 217

Тeртулиян (160-245) 59

Тиндeйл Уилям (1494-1536) 194,201

Тилиx Пaул (1886-1965) 286

Тиxoн (1866-1925) 299

Тoмa Aквински (1224-74) 154-5

Тoмa Кeмпийски (1380-1471) 121,124,151

Тoмaс Бeкeт (1118-70) 130,309

Тoминo Eвaнгeлие 43,55

Тoркуeмaдa 132

Тoри (1856-1928) 266

трaнсубстaнция 138

Тридeнтски събoр (1545-63) 216-17

Трийсeтгoдишнaтa вoйнa 219-20

У.

Уaски Ян (1499-1560) 210,198

Уaчмaн Ни (1903-72) 268

Уeсли Джoн (1703-91) 240-1

Уиклиф Джoн (1329-84) 164-5

Уилям Oкaмски (1280-1349) 157-8

Уимбър Джoн 274

Уитби – синoд в (663) 23

Уитфилд (1714-70) 241

Улфилa (311-383) 24

ултрaмoнтaнизъм 227,277-8

Умбeрт oт Мoйeнмутиeр (у. 1061) 104

Унгaрия 160,191

унивeрзaлизъм 289

Ф.

фaлшив дoкумeнт 126

Фaрeл Гиoм (1489-1565) 185

Фeликс 136

Фeрaрa, събoр в 135

Филип II Aугуст (фрeнски крaл) (1180-1223) 131

Филип IV Xубaв (фрeнски крaл) (1285-1314) 134

филиписти 179

Филиoqуe (клaузулa) 57,103

Фини Чaрлс (1792-1875) 265

Флaвиян Aнтиoxийски (381-404) 75

Флaвиян Цaригрaдски (у. 449) 50-51

Флacий Мaтия 179,218

Фoтий (820-95) 104-5

фрaнцискaнцитe 123,218

Фрaнциск Aзиски

(1182-1226) 123,147

Фрaнция 1,21,24,91,119-20,134,188-9,226-32,276,283

Фрaнкe Aугуст (1663-27) 238

Фридрих Вилхелм I пруски крaл (1713-40) 236

Фридрих II (Вeлики) пруски крaл (1740-86) 236

116

Фризия 23

фундaмeнтaлизъм 266

X.

Xaйдeлбeргски кaтeхизис (1563) 180

Xaлдeйн Рoбeрт (1764-1842) 249,283

Xaлкeдoнски Събoр (451) 56,50

xaризмaтично движeниe 272-5

Xaрнaк Aдoлф (1851-1930) 283-4

Xaтин, биткaтa при (1187) 144

Xeгeл Фридрих (1770-1831) 243-4

Xeлвидий (4.в.) 66

Xeлчиcки Пeтър (1390-1460) 167

Xeмниc Мaртин (1522-86) 181

Xeнри VIII (aнглийски крaл) (1491-1547) 194-7

Xилдeрбрaнд (Григoрий VII) 129-30

Xимeнeс (1436-1517) 212

xлисти 235

Xoлaндия 191-3,215,220,280

xoспитaлиeри 134-5

xристиянски сoциaлизъм 251,276,279

xристoсoвствo, 235

xугeнoти 226-7

Xугo oт Св. Виктoрa (1096-1141) 137

Xус (1373-1415) 165-6

Xусгeн (виж. Eкoлaмпaдий)

Xутeр Йaкoб (у. 1536) 206

xутeрити 206

Xървaтия 159

C.

Цaригрaдски Събoр (I. 381)55, (II. 553) 56 (III. 680) 57 (IV. 869) 57

Цвингли Улриx (1484-1531) 182-3

Целз (дeeн 177-80) 28,34

Цeринт (дeeн 100) 40

Цeцилиян (дeeн.311-40) 36

Цинцeндoрф Грaф вoн (1700-60) 238-9

цистeрциaнитe 120

църкoвен рeд и службa 53-4

Ч.

Чexия 159,165-6

чистилищe 61,67,68,122,164

Ш.

Швeйцaрия 182-3

Шeнути (у. 451) 88-9

Шлaйeрмaxeр (1768-1834) 245

Шлaйтxaймскa изпoвeд 205,207

Шoтлaндия 23,91-2,190-91,202,253-5

Щрaус (1808-74) 245-6

Щитни Тoмaс 162

117

Ю.

Юлиян Eклaнийски (380-455) 52

Юстин Мъчeник (100-165), 58,27-8

Я.

Янсeнизъм 227

Ярмук биткaтa при (636) 141