СПРАВОЧНИК ЗА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ...
TRANSCRIPT
1
Иванка Бръчкова, двм Милена Генчева, двм
СПРАВОЧНИК
ЗА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ
КЪМ СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ
2
ПРЕДГОВОР
Този справочник съдържа актуална информация, необходима на ветеринарни
лекари, животновъди, собственици на фирми за превоз на животни и на кланици за
добив на бели и червени меса. Резюмирани са националните и европейските
нормативни документи, които задължително се прилагат в страната.
За официалните ветеринарни лекари справочникът предлага процедури и
методи за контрол по спазване на нормативните изисквания. Представени са методите
за изследване на жизнената среда на животните. Тези методи са приложими при
извършване на контрол в сгради за отглеждане на животни, в превозни средства и в
помещения за почивка на животните в кланици.
В глава ІV превозвачите на селскостопански животни могат да получат
информация за изискванията към условията на жизнената среда за животните по време
на транспорт и задълженията на превозвачите.
В глава V са представени изискванията към технологиите за клане и оценката на
мерките за намаляване на болката и страданието на животните.
Фермерите ще намерят в глава VІІ “Съвети за фермера” отговор на въпросите:
- Какво трябва да знаем от българско законодателство за защита и хуманно
отношение към селскостопанските животни;
- Кои са наредбите за защита и хуманно отношение към животните и какви са
изискванията към фермера и към гледача;
- Кои са условията, при които трябва да отглеждаме селскостопанските животни,
за да запазим тяхното здраве и да получим максимална продуктивност за реализиране
на печалба;
- Какви са процедурите за контрол от страна на компетентната власт.
3
ВЪВЕДЕНИЕ
Фундаментално трансформиране на икономиката в страната и в частност на
животновъдството се извършва на основание на промяната в законите и последващата
актуализация на подзаконовата нормативна уредба.
Законодателството по хуманно отношение към животните на Европейския съюз
(ЕС) признава, че животните са чувствителни същества и изисква тяхното
благополучие да бъде взето изцяло под внимание.Това налага формиране и прилагане
на политиката на ЕС в животновъдството, научно изследователската дейност, учебните
заведения и пазара на Общността. За да се хармонизира ветеринарномедицинското
законодателство в с Конвенциите на Съвета на Европа и с изискванията на Директивите
на ЕС и Регламентите към тях, наложи се да бъдат актуализирани националните
ветеринарнохигиенните изисквания и норми във всички области на животновъдството
и ветеринарномедицинската дейност. Този процес се счита за завършен.
39-тото Народно събрание на страната ратифицира Европейската конвенция за
защита на животните през 2004 г. Като член на Европейската общност страната ни
трябва да прилага принципите, залегнали в Конвенцията за защита на животните,
отглеждани за селскостопански цели. Трябва да бъдат осигурени определени условия,
при които животните да се размножават или да се отглеждат. Вземат се предвид
техният вид или степента им на развитие, адаптация и опитомяване, както и техните
физиологични и етологични нужди в съответствие със създадената практика и
научното познание.
Хармонизирането на ветеринарномедицинската нормативна уредба за хуманно
отношение към животните в България с основните Европейски стандарти е извършено.
Законът за ветеринарномедицинската дейност – глава VІІ за хуманно отношение към
животните - определя нуждите на животните, както и нашите задължения и
отговорности към тях. Това е политически въпрос до толкова, до колкото законите се
създават от политиците и правителствата. Приложението на наредбите за минимални
зоохигиенни изисквания и за защита и хуманно отношение към животните е
определено последователно във времето до края на 2013 г. Този процес е с взаимни
отговорности както за ветеринарномедицинските специалисти, така и за собствениците
на ферми за интензивно отглеждане на животни и за собствениците на животни в
личния двор.
В процес на присъединяване към Европейския съюз бяха предвидени и
обезпечени всички подходящи за собствениците и гледачите на животни стъпки, за да
4
бъде осигурено и хуманно отношение към животните. Извършването на обучения и
инспекции, за да бъде проверявано спазването на условията за хуманно отглеждане на
животните в този период, беше осигурено от компетентните органи на държавата.
Важно условие за правилното провеждане на общата европейска политика за
хуманно отношение към животните, отглеждани за селскостопански нужди, е
предоставянето на конкретна информация и обучение на ветеринарномедицинските
специалисти и на собствениците и гледачите на животни. Този справочник е в помощ
на ветеринарния лекар при контрола върху прилагането на законовата и нормативната
уредба, за популяризирането на изискванията по тези наредби и за обучение на
фермерите при отглеждането на животни за получаване на храни от животински
произход, предназначени за човешка консумация.
Защо “хуманното отношение към животните”?
Концепцията за хуманно отношение към животните е сравнително нова във
ветеринарномедицинската наука и практика. Европейският съюз създаде работеща
присъединителна програма, която включва контакти с правителствени и не
правителствени организации на страните членки на Съюза. Тази програма включва
създаване на нови стандарти и Директиви, както и актуализиране на съществуващите и
въвеждане на нови регламенти. Разработват се заключителни разпоредби,
животновъдни практики и процедури за осигуряване на добри условия при отглеждане
на животните.
Определението “хуманно отношение към животните” получи популярност у нас
след първите стъпки за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Въпросите в тази област имат различни, понякога противоречиви отговори и
предизвикват спорове поради различни мнения дори и сред поддръжниците на
“ хуманното отношение” . Темата не е елементарна и често е оспорвана. Специалистите
от различни дисциплини не винаги имат едно и също мнение.
Хуманното отношение към животните е определение, което включва
всички аспекти и страни за осигуряване на добро физическо състояние на
животните - подходящи условия на жизнената им среда в сгради, съответстващо
на биологичните потребности на животните - хранене, ветеринарномедицинска
профилактика и лечение, отговорни грижи и управление, внимателно отношение
и безболезнена смърт. Научно подкрепени и доказани в практиката тези условия могат
да бъдат групирани, в получилия вече популярност “принцип на петте свободи” :
5
� Свобода от глад и жажда е постоянният достъп до вода и осигуряване на
диета, която поддържа животното в добро здраве.
� Свобода от дискомфорт е предоставяне на подходящо обкръжение
включително подслон и подходяща площ за почивка.
� Свобода от болка , нараняване и заболявания е профилактика, бърза
диагностика и лечение.
� Свобода да изразяват нормално поведение е предоставяне на достатъчно
пространство, подходящо оборудване и обкръжение от себеподобни.
� Свобода от страх и стресови ситуации са осигурените условия и работата с
животните, така че де се избягва тяхното страдание.
Определението “хуманното отношение към животните” се обосновава от двете
фундаментални теории на отношение на обществото към животните – етичната и
утилитарната. Привържениците на етичната концепция определят отношението си към
животните основно като към имащи свои вътрешни ценности живи същества, а не само
като полза, стойност и икономическа ефективност, т.е. не само като предмет на
производство. В утилитарната концепция значимостта на животното се определя само
от интереса на човека към него като средство за производство. Религиозните вярвания,
културата и житейският опит също формират гледната точка на обществото. Има
различни виждания за това, как би трябвало да се отнасяме към животните. Различията
в обществото са във връзка с виждането за предназначението и ползата от
отглеждането на животните. Често медиите отразяват и в не малка степен влияят на
върху мнението на обществото за значението на хуманното отношение при
отглеждането на селскостопанските животни.
Принципите за хуманно отношение към животните се основават на редица
факти и доказателства от общата биология, от поведението на животните и от
ветеринарната медицина. Те показват обективно необходимата и измерима основа на
качеството на живот на съответните животни.
Съвременните етолози в областта на ветеринарната медицина защитават виждането, че
животните нямат само физиологични нужди (от пълноценно хранене и оптимален
микроклимат на жизнената им среда) и изискване за внимателно отношение към тях, но
им е необходимо и да задоволяват специфичните си поведенчески потребности.
Свободата да имат нормално поведение по всяко време е важна за животните. Научните
изследвания за значението на поведенческия фактор са подкрепени от резултатите в
практиката. Доказано е, че ако условията за задоволяване на тези потребности не са
6
осигурени, то и крайните резултати от тяхното отглеждане - здраве, продуктивност и
качество на продукта - ще бъдат незадоволителни. Ето защо гледачът трябва добре да
познава нормалното (естественото) поведение на животните, за които се грижи.
Животните трябва да бъдат гледани в подходящи социални групи. Подходящото
групиране обикновено в стадо или ято с достатъчно използваемо място, включващо
подходящи зони за почивка и възможността да се хранят, съответстващо на вида им, ги
прави видимо доволни, спокойни и с добър апетит. Свинете например обичат да рият
земята с муцуни и да търсят там храна. Подовата постеля при птиците е важна, както за
удобство и лесно поддържане на хигиена на жизнената им среда, така и за задоволяване
на потребността им от ровене и гнездене.
Животновъдството е един от основните източници за изхранване на
човечеството. Същевременно изискванията на потребителите към качеството на
храните нарастват непрекъснато. Потребителите търсят гаранции за произхода на
продукта – от здрави, а вече и от щ а с т л и в и животни. Производството на
суровини за хранително-вкусовата промишленост съобразено с Европейските
стандарти се осъществява в големи животновъдни обекти за интензивно отглеждане на
животни и в относително по-малки семейни ферми. Известно е, че част от населението
на Земята, в това число и в България, се изхранва като отглежда малък брой животни –
една или две крави, десетина овце или кози, една или две дузини птици или коледното
си прасе. Истината е, че при всички начини на отглеждане селскостопанските животни
са поставени в условията на непрекъснат риск от негативното въздействие на
жизнената им среда и на човешкия фактор.
Накратко, хуманното отношение към животните е едно от условията, което им
осигурява състояние на добро здраве и добруване. То се отнася за всички видове
животни – от домашните птици до обитаващите дивата природа животни.
I. ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
1. КОНВЕНЦИИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
Конвенцията като специфичен инструмент в Общността се въвежда с
Маастрихтския договор. След консултации с Европейския парламент Съвета приема с
единодушно решение тази форма на сътрудничество и контрол между страните членки
на Общността Всяка конвенция се ратифицира от държавите членки според техните
национални процедури. Тя влиза в сила за ратифициралите я държави, когато
националните процедури са приключили с положителен резултат в поне половината
7
държави членки. Прилага се в областта на полицейското и съдебното сътрудничество
по наказателни дела (чл. 34 от Договора за ЕС).
КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ ЗА
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ е изработена в Страсбург на 10 март 1992 г и текстът е
депозиран в архивите на Съвета на Европа. Чрез заверени копия от Генералния
секретар на Съвета на Европа конвенцията се предава на всяка отделна подписала я
страна и на всяка държава, поканена за участие в общността.
Държавите членки на Съвета на Европа разработват основните принципи за
приемане на предпазни мерки за защита на животните, отглеждани за селскостопански
цели, особено в модерните технологични селскостопански ферми,.
Тази конвенция се прилага при отглеждане, полагане на грижи и подслоняване на
животни, особено в модерните технологични ферми. За целите на тази Конвенция под
“животни” да се разбира “животните, които се отглеждат за производство на храна,
вълна или кожи и други цели”, а под “модерни технологични ферми” да се разбира
“ферми, които са оборудвани предимно с технически автоматизирани процеси”. Това е
документ, в който са разписани всички мерки за създаване условия за добро
благосъстояние на селскостопанските животни. Това са подслон, съответстваща на
биологичните им потребности храна, вода и грижи, подходящи за физиологичните и
етологичните им нужди. Научните познания и установеният опит при отглеждането на
различни видове и в различна степента на развитие селскостопански животни, както и
приспособяването им към домашни условия на живот са основа за постигане целите на
Конвенцията.
През април 2004 г България ратифицира със Закон Европейската конвенция за
защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и протокола за изменение
на европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански
цели (Обн. ДВ. бр.34 от 27 Април 2004 г.)
КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА
МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ е съставена в Кишинев на 6 ноември 2003 г и
текстът е депозиран в архивите на Съвета на Европа. Чрез легализирани копия
Генералният секретар на Съвета на Европа разпространи документа на всяка
държавачленка на Съвета на Европа, на Европейската Общност и за всяка държава,
поканена за участие в Общността.
8
Целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между страните
членки за опазване и реализиране на идеалите и принципите, които като тяхно общо
наследство са:
- убедени са, че всяко лице има моралното задължение да уважава всички животни
и да обръща подобаващо внимание на способността им да понасят страдания;
- мотивирани са от желанието да гарантират благосъстоянието на животните по
време на транспортиране;
- убедени са, че международният транспорт е съвместим с добруването на
животните, при условие че се спазват изискванията за хуманно отношение към тях;
- считат, че когато не могат да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение
към животните, трябва да се приложат алтернативни средства за транспортиране на
живи животни;
- като цяло по съображения за хуманното отношение към животните времето за
транспортирането им, включително и на животните за клане, трябва, доколкото е
възможно, да бъде съкратено;
- резултатите от научните познания и установения опит потвърждават, че
товаренето и разтоварването са дейности, при които вероятността да се появят
наранявания и стрес е най-голяма;
- считат, че напредък в това отношение може да се постигне чрез приемане на
общи разпоредби за международно транспортиране на животни.
България ратифицира със закон Европейската конвенция за защита на животните
по време на международен транспорт през декември 2005г (ревизирана) (Обн. ДВ.
бр.102 от 20 декември 2005г).
КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА СТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ ПРИ
УМЪРТВЯВАНЕ ЧРЕЗ КЛАНЕ е съставена в Париж на 10 май 1979 г., като текстът е
депозиран в архивите на Съвета на Европа. Чрез заверени копия от Генералния
секретар на Съвета на Европа конвенциите се предават на всяка отделна подписала ги
страна и на присъединилите се към Общността.
С тази конвенция държавитечленки на Съвета на Европа препоръчват да се
осигури защитата на животните, които ще бъдат подложени на умъртвяване чрез клане.
Държавите членки на съюза трябва да прилагат методи на клане, които са максимално
безболезнени като се спестяват колкото е възможно повече болките и страданията на
животните. Друго основание е, че страхът, мъката, страданието и болката, причинени
на животното при клане, могат да се отразят на качеството на месото. Конвенция
9
намира приложение при придвижването, настаняването, успокояването,
зашеметяването и убиването на домашни еднокопитни животни, преживни животни,
прасета, зайци и птици.
България е приелаЗакон за ратифициране на европейската конвенция за защита на
животните при умъртвяване чрез клане през 2004г(Обн. ДВ. бр.34 от 27 април 2004 г.).
КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ,
ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ДРУГИ НАУЧНИ ЦЕЛИ е приета в
Страсбург на 18 май 1986 г. Тексът е депозиран в архивите на Съвета на Европа.
Главният секретар на Съвета на Европа се задължава да разпространи легализирани
копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа, Европейската Общност и всяка
държава, поканена за участие.
Целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между неговите
членове. Съветът желае да си сътрудничи с други държави в защитата на живи
животни, използвани за експериментални или други научни цели, признавайки, че
човек е морално задължен да уважава всички животни и да проявява необходимото
разбиране относно техните способности за издържане на страдания и запомняне.
Все пак се приема, че човек в непрекъснатия си стремеж към знания, здраве и
сигурност има нужда да използва животни, там където има логично очакване
резултатът да доведе до разширяване на знанията или да е в обща полза за човека или
животното, точно както той ги използва за храна, дрехи и като работни животни.
Въз основа на решението да се ограничи употребата на животни за
експериментални и за други научни цели, там където е практично, тя трябва да се
замени с алтернативни методи, като се окуражава употребата на тези алтернативни
методи Така ще се проявява желание да се приемат общи мерки за защита на
животните, използвани в процедури, които вероятно причиняват болка, страдание,
стрес или трайни вреди. По този начин ще се ограничи използването им до минимум.
Тази Конвенция се отнася до всяко животно, използвано или с намерение да се
използва в някакви експериментални или други научни процедури, където те могат да
причинят болка, страдание, стрес или трайни вреди. Тя не се отнася до селскостопански
или ветеринарни практики, които не са свързани с експерименти.
Ратифицирана е във България със Закон за ратифициране на европейската
конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други
научни цели и с протокола за изменение на европейската конвенция за защита на
10
гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели (Обн. ДВ.
бр.34 от 27 април 2004 г).
КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ - КОМПАНЬОНИ
Тази конвенция е съставена в Страсбург на 13 ноември 1987 г, а текстът е
депозиран в архивите на Съвета на Европа. Главният секретар на Съвета на Европа се
задължава да разпространи легализирани копия на всяка държавачленка на Съвета на
Европа, Европейската Общност и за всяка държава, поканена за участие.
Целта на Съвета на Европа е да постигне по-голяма еднаквост между членовете
си, потвърждавайки, че човекът морално е длъжен да уважава всички живи същества и
да осъзнае, че животните-компаньони:
- са в специални отношения с него;
- допринасят за качеството на живота и за последващата му ценност за
обществото;
- отглеждани като компаньони от човека, са представени от огромното
разнообразие на животни;
- представляват риск от свръх популация за хигиената, здравето и сигурността на
човека и на други видове животни;
- не трябва да са диви животни и това не трябва да се поощрява;
- имат различни условия, които регламентират придобиването, отглеждането,
комерсиалното и некомерсиалното развъждане, изоставянето и търговията с тях;
- не винаги са отглеждани в условия, които са подходящи за тяхното здраве и
благосъстояние;
- понякога поради ограничени познания, отношението към тях е различно
навсякъде.
Не само желателна, но и реалистична цел е единният общ стандарт в отношението
и третирането на животните–компаньони, изразяващ се в отговорното им стопанисване.
Тази конвенция се отнася до животните-компаньони, отглеждани от едно лице или
домакинство, от търговска институция, институция с цел комерсиално развъждане и
отглеждане и в убежищата за животни и бездомни животни, където е подходящо.
Нищо в разглежданата Конвенция не трябва да влияе върху изпълнението на
другите методи по защита на животните или по запазване на защитените диви видове,
както и на свободата на страните да приемат по-стриктни мерки за защита на животни-
компаньони или да прилагат мерките, съдържащи се тук към категориите животни,
които не са споменати изрично в нея.
11
Ратифицирана е във България със Закон за ратифициране на европейската
конвенция за защита на животните компаньони (Обн. ДВ. бр.34 от 27 Април 2004 г.).
2. ДИРЕКТИВИ
Европейският парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията, за да
осъществява своите функции в съответствие с Договора за създаване на Европейска
общност, вземат решения и изказват препоръки или мнения, и приемат директиви и
регламенти.
Директивата е акт на институция на Общността, задължителен за адресанта –
държавите членки, по отношение на резултата, който те трябва да постигнат.
Националните власти могат да избират формите и начините за това. Директивата
поражда задължение за държавите членки да въведат съдържанието й във вътрешното
си право чрез актове на компетентните национални органи (чл. 249 от Договора за ЕО).
ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата
на животни, отглеждани за селскостопански цели
Директивата е съставена в Брюксел на 20 юли 1998 г и влиза в сила в деня на
публикуването й в Официален вестник на Европейските общности.
Директива 98/58/ЕО относно защитата на животни, отглеждани за
селскостопански целиq е приета на основание на Европейската конвенция за защита на
животните, отглеждани за селскостопански цели. Тя определя разпоредбите на
Общността за прилагане на принципите, установени в конвенцията, които включват
разпоредби за подслон, храна, вода и подходяща грижа за физиологичните и
етологичните нужди на животните.
Тази директива определя минимални стандарти за защита на животните,
развъждани или отглеждани за селскостопански цели.
Директивата не се прилага за:
- животни, живеещи на свобода;
- животни, които ще се използват за състезания, различни видове шоу, културни
или спортни прояви или дейности;
- животни, отглеждани с експериментална или лабораторна цел;
- всички безгръбначни животни.
Настоящата директива се прилага, без да се засягат специфичните правила на
Общността, определени в други документи, и по-специално в Директиви 88/166/ЕИО
(6), 91/629/ЕИО (7) и 91/630/ЕИО (8), които продължават да се прилагат.
12
ДИРЕКТИВА 1999/74/ЕО НА СЪВЕТА от 19 юли 1999 година за установяване
на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки
Тази директива е съставена в Брюксел на 19 юли 1999 г и влиза в сила в деня на
нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
През 1995 г Постоянният комитет по Европейската конвенция за защита на
животни, отглеждани за селскостопански цели, прие подробна препоръка, която
включва кокошките носачки.
Научният ветеринарен комитет заключава, че условията за хуманно отношение
към кокошките, отглеждани в батерийна система клетки, както и в други системи за
отглеждане, са неадекватни и че определени потребности не могат да бъдат задоволени
в такива клетки. Ето защо трябва да бъде въведен най-високият възможен стандарт, за
различните параметри, които следва да бъдат отчитани, за да се подобрят тези условия.
Тази директива установява минимални стандарти за защитата на кокошките
носачки. Тя не се прилага за стопанства с по-малко от 350 кокошки носачки и в
стопанства за развъждане на кокошки носачки.
Такива стопанства обаче продължават да подлежат на съответните изисквания на
Директива 98/58/ЕО относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански
цели.
ДИРЕКТИВА 91/629/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 г относно
определяне на минималните стандарти за защита на телетата
Директивата е съставена в Брюксел на 19 ноември 1991 г. Съветът на
европейските общности има предвид, че е необходимо да се определят минимални
общи стандарти за защита на телетата за разплод и телетата за угояване, за да се
гарантира рационалното развитие на производството. Това е начинът, по който
официалните служби, производителите, потребителите и Общността да бъдат
информирани за развитието в тази област. Така въз основа на доклад на Научния
ветеринарен комитет Комисията на ЕС активно ще извършва научни изследвания в
областта на най-ефективните системи за отглеждане на животни, от гледна точка на
хуманното отношение към животните.
В тази директива са определени минималните стандарти за защита на телетата,
отглеждани в затворено пространство за разплод и угояване.
ДИРЕКТИВА 91/630/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 г относно
определяне на минималните стандарти за защита на свинете
13
Тази директива е съставена в Брюксел на 19 ноември 1991 г. В нея Съветът на
Европейските общности е предвидил да се определят минимални общи стандарти за
защита на свинете, отглеждани за разплод и за угояване, за да се гарантира
рационалното развитие на производството. Определени са минималните стандарти на
защита на свинете за разплод и угояване, отглеждани в затворено пространство.
Нейното съдържание предвижда официалните служби, производителите,
потребителите и други да бъдат информирани за развитието в тази област.
Комисията на СЕ въз основа на доклад на Научния ветеринарен комитет
продължава активно да извършва научни изследвания в областта на най-ефективните
системи за отглеждане на свине от гледна точка на хуманното отношение към
животните.
ДИРЕКТИВА 93/119/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1993 г относно
защитата на животните по време на клане или умъртвяване
Директива е съставена в Брюксел на 22 декември 1993 г. Тя съответства на
необходимостта да се установят общи минимални стандарти за защита на животните по
време на клане или умъртвяване, за да се гарантира рационалното развитие на
производството и да се ускори изграждането на вътрешния пазар за животни и
животински продукти. Съветът на Европейската общност има предвид, че по време на
клане или умъртвяване трябва да се спестят всички ненужни болки или страдания на
животните и да се регламентира извършването на научни и технически експерименти.
Взети са предвид и специфичните изисквания на някои религиозни обреди, при които
правилата трябва да гарантират задоволителната защита по време на клане или
умъртвяване на животни.
Настоящата директива се прилага при придвижването, настаняването,
фиксирането, зашеметяването, клането и умъртвяването на животни, предназначени за
производство на месо, кожи, кожухарски кожи и други продукти, както и при методите
за умъртвяване на животни за целите на ветеринарномедицинския контрол.
Директивата не се прилага за:
- техническите и научните експерименти, свързани с посочените в параграф 1
процедури, извършвани под надзора на компетентните органи;
- животни, умъртвявани при културни или спортни прояви;
- дивеч, умъртвяван в съответствие с член 3 от Директива 92/45/ЕИО.
Тази директива се преработва в регламент. По-специално, чрез промяната на
правния инструмент от директива на регламент, се осигурява възможност за
14
унифицирано и едновременно прилагане, като се избягват тежестта и различията,
произтичащи от националното транспониране. Регламентът е също така форма, която е
подходяща за по-бързото прилагане на промените, настъпили в резултат на научно-
техническия прогрес.
Тази форма осигурява и единен набор от правила, който е по-осезаем и по-лесен за
прилагане от операторите и търговските партньори на ЕС.
ДИРЕКТИВА 86/609/EИО НА СЪВЕТА от 24 ноември 1986 г за сближаване на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите
членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни
цели
Настоящата директива е съставена в Брюксел на 24 ноември 1986 г.
Съветът на европейските общности, като има предвид различията, съществуващи
между действащите национални законодателства, които засягат защитата на животни,
използвани за определени опитни цели. Тези различия могат да окажат влияние върху
функционирането на общия пазар и, за да се елиминират законодателствата на
държавите членки следва да бъдат хармонизирани. Тази хармонизация трябва да
осигури броят на животните, използвани за опитни и други научни цели, да бъде
намален до минимум. Освен това за тези животни трябва да се полагат подходящи
грижи, за да не им се причинява безпричинно болка, страдание, стрес или трайна вреда.
Където това е неизбежно, животните да бъдат сведени до минимум, като се има
предвид да бъде избегнато ненужното дублиране на експерименти.
Целта на настоящата директива е да осигури в случаите, когато се използват
животни за експериментални и други научни цели, разпоредбите, установени в
законовите, подзаконовите и административните разпоредби за тяхната защита в
държавите-членки, да бъдат сближени, за да се избегне създаването и функционирането
на общия пазар чрез нарушаване на конкуренцията или чрез пречки в търговия.
ДИРЕКТИВА 2007/43/ЕО НА СЪВЕТА от 28 юни 2007 г за определяне на
минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо
Директива е съставена в Люксембург на 28 юни 2007 г. Тя се прилага за пилета,
отглеждани за производство на месо, а също и за стопанства, които имат стада и за
размножаване, и за отглеждане.
Тази директивата не се прилага за стопанства с по-малко от 500 пилета, за
стопанства с пилета само за развъждане, за люпилни, за екстензивно закрито
отглеждане и за отглеждане по свободен начин на пилета, както и за биологично
15
отглеждани пилета в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни
1991 г относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото
означаване върху земеделските продукти и храни.
Държавите-членки са свободни да предприемат и по-строги мерки в областта,
засегната с настоящата директива.
Собственикът или гледачът на животните носят основната отговорност за
благосъстоянието на животните.
3. Р Е Г Л А М Е Н Т И
Съгласно Договора за създаване на Европейска общност, за да осъществяват
своите функции в съответствие с разпоредбите на този договор, Европейският
парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията приемат регламенти.
Регламентът е правен акт с общо действие, задължителен във всички свои елементи,
непосредствено приложим във всяка от държавитечленки. За разлика от Директивите
на СЕ, съгласно Договор за ЕО, чл. 249 и Договор за Евратом, чл. 161, този документ не
се нуждае от въвеждане във вътрешното законодателство чрез допълнителни актове на
компетентните национални органи.
Предмет на дейността на компетентните органи на Националната
ветеринарномедицинска служба е РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2005 НА СЪВЕТА от 22
декември 2004 г, относно защитата на животните по време на транспортиране и
свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО
и Регламент (ЕО) № 1255/97
Този документ е съставен в Брюксел на 22. декември 2004 г и влиза в сила на
двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави
членки. Той се прилага от 5. януари 2007 г (член 6, параграф 5 обаче, се прилага от 5.
януари 2008 г), но без да накърнява разпоредбите на ветеринарното законодателство на
Общността.
За да гарантира постоянното и ефективното приложение на настоящия регламент
в цялата Общност, съгласно който животните не трябва да бъдат транспортирани в
такива условия, при които по всяка вероятност рискуват да им бъде причинено
нараняване или неоправдано страдание, целесъобразно е да се създадат подробни
разпоредби, адресирани до специфичните потребности, произтичащи във връзка с
различните видове транспорт. Тези подробни разпоредби би трябвало да бъдат
16
тълкувани и прилагани в съответствие с гореспоменатия принцип. Разпоредбите трябва
да бъдат актуализирани своевременно в светлината на новите научни становища и
когато вече не гарантират спазването на гореспоменатия принцип за специфични
видове животни или видове транспорт.
Регламентът се прилага при транспортирането на живи гръбначни животни,
извършвано вътре в Общността, включително и специфичните проверки, извършвани
от официални лица върху пратки, влизащи или напускащи митническата територия на
Общността. Член 3 и член 27 се прилагат единствено в следните случаи:
- при транспортирането на животни, извършвано от животновъдите, използващи
селскостопански коли или собствени транспортни средства, когато географските
обстоятелства изискват транспортиране с оглед на сезонното изкарване на паша на
някои видове животни;
- при транспортирането, извършвано от животновъдите на техните собствени
животни, в техни собствени транспортни средства, на разстояние по-малко от 50 км от
тяхното животновъдно стопанство.
Регламентът не се явява пречка за каквито и да е по-строги национални мерки,
имащи за цел подобряването на хуманното отношение към животните по време на
транспортиране, което се осъществява изцяло на територията на държавата членка.
Това се отнася и за времето на транспортиране по море, започващо от територията на
дадена държава членка. Той не се прилага при транспортирането на животни, което не
се осъществява във връзка с дадена икономическа дейност, както и при
транспортирането на животни директно в посока към или от ветеринарни кабинети или
клиники, което се извършва по препоръка на ветеринарен лекар.
II. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
1. З А К О Н И
Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на
Конституцията обществени отношения. Тези отношения трябва да се поддават на
трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на
правото или в техни подразделения. Националното ни законодателство за защита на
животните е в съответствие с изискванията към страните членки са Европейския съюз.
1.1. ЗАКОНЪТ ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, Обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 31 от 14.04.2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм., бр. 55 от 7.07.2006 г., изм. и доп., бр. 88 от 31.10.2006 г., в сила от 31.10.2006 г., бр. 51 от
17
26.06.2007 г., в сила от 26.06.2007 г., бр. 84 от 19.10.2007 г., бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 100 от 21.11.2008 г., бр. 27 от 10.04.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 95 от 1.12.2009 г., в сила от 1.12.2009 г., доп., бр. 102 от 22.12.2009 г. урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност.Той и въвежда и принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и на Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ). Текстове от Закона уреждат правното основание за дейността на органите на Националната ветеринарномедицинска служба, които осигуряват спазването на законодателството на ЕС за защита и хуманно отношение към животните. Цитираните следващи текстове са основа за националната нормативна уредба и за нейното прилагане :
Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща: 1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за: а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях; б) опазване здравето на хората от зоонози; в) добив и съхранение на зародишни продукти; г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното
производство и транспортиране; д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство,
пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;
е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от
тях; ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството
и свързаните с него производства; з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти,
суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от
животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;
к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на
ветеринарномедицински продукти (ВМП); 2. контрола за спазване на изискванията по т. 1; 3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и
експертиза;
18
4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия; 5. ветеринарномедицинската практика. Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:
4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към
животните;
Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени
по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които
имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и
изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:
1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и
при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;
Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:
12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
Чл. 137. (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за
регистрация по образец до директора на РВМС, към което прилагат документ за
платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.
(2) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира обектът.
Чл. 193. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че всички
или някои от животните в пратката или придружаващите я документи не
отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният
ветеринарен лекар задържа пратката и след консултация с вносителя или лицето,
отговорно за пратката:
2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на
изискванията за хуманно отношение към тях.
Чл. 216. (1) Когато официалният ветеринарен лекар установи несъответствие
на пратката с данните в придружаващите я документи, липса на документи и/или
нарушения на изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време
на транспортиране, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя
констативен протокол по образец.
Чл. 222. (1) Държавният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари по чл. 8, ал. 1 чрез:
19
1. проверки и анализ на: а) информацията от хранителната верига на база на ветеринарните и/или други
документи за съответствие с обектите по чл. 220, ал. 1, които придружават; б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед; 2. проверка на: а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните; б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени
за клане; 3. инспекции: а) за спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при
производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;
б) на суровини и храни от животински произход за наличие на остатъци от
опасни за здравето на хората и животните ВМП, растежни стимулатори и на замърсители от околната среда;
В Глава седма, ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ,
Раздел I, Изисквания за защита и хуманно отношение към животните, на база на
посочените разпоредбите са издадени Наредбите за хуманно отношение към
животните.
Чл. 149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на
тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и
етологични особености.
(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат
да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.
(3) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане,
използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с
наредби на министъра на земеделието и продоволствието.
Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на
животновъдни обекти са длъжни да:
1. се грижат за животните и да не ги изоставят;
20
2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата
му:
а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;
б) необходимото пространство и свобода на движение;
в) достатъчно количество храна и вода;
г) свободен достъп до местата за хранене и поене;
д) подходящ микроклимат;
е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно
лечение при заболяване или нараняване;
ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не
позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между
животните;
3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на
животните.
(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието
им.
Чл. 151. Забранява се:
1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или
при самозащита;
2. използването на животни за боеве или представления, водещи до болка,
наранявания, увреждания или смърт на животното;
3. насъскването на животни едно срещу друго;
4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;
5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с
анатомичните и физиологичните им възможности;
6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или
нараняване;
7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;
8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или
търговия;
9. извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на
ВМП от лица без необходимата квалификация;
21
10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат
здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани,
или на манипулации в рамките на разрешен опит;
11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на
спортните резултати;
12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава
опасност за увреждане здравето на животните;
13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са
несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;
14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или
храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;
15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни
или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;
16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;
17. извършването на следните манипулации без упойка:
а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-
дневна възраст;
б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;
в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или
екстирпация по оперативен начин;
г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;
д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;
е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;
ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.
Раздел III, Клане и умъртвяване на животни
Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след
зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия
период на обезкръвяване.
(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на
животното преди пълното му обезкръвяване.
(3) Допуска се клане на селскостопански животни:
1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;
22
2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или
е стопански неизгодно;
3. за ликвидиране на заразни болести;
4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
Чл. 160. (1) Умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска
причиняване на излишна болка и страдание.
(2) Умъртвяването на животни се допуска при:
1. ликвидиране на заразни болести;
2. дератизация;
3. нападение на хора от животно и самозащита;
4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на
риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.
Раздел IV Транспортиране на животни Чл. 161. (1) Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето,
физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства.
(2) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на
пунктове, определени от НВМС. Чл. 162. (1) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за
продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от НВМС, за което се издава сертификат по образец.
(2) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от
него се въвежда от НВМС в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.
Чл. 163. Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от НВМС лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.
Чл. 164. (1) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на РВМС, на чиято територия се намира седалището на превозвача.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на РВМС, към което
прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
(3) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС издава
удостоверение по образец. Чл. 165. (1) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление
по образец до генералния директор на НВМС, към което прилагат:
23
1. копие от регистрационния талон на транспортното средство; 2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство; 3. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие
от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;
4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и
придружителя на животните; 5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на
животните и инциденти при транспортирането; 6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача - когато
лицензът се издава за продължителни пътувания; 7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното
средство; 8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2. (2) В тридневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС
със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
(3) Комисията в 10-дневен срок представя становище до генералния директор на
НВМС с предложение за издаване на лиценз или отказ. (4) В 20-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС
издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.
(5) Лицензът е безсрочен. (6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който
съдържа: 1. вид, номер и дата на издадения лиценз; 2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача; 3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното
средство; 4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;
24
5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство; 6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на
водача или придружителя на животните; 7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното
средство; 8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза; 9. промени на вписаните обстоятелства. (2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС. (3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на
НВМС: 1. по искане на превозвача; 2. при прекратяване дейността на превозвача; 3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на
транспортното средство. (4) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно
отношение към животните генералният директор на НВМС: 1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното
средство; 2. отнема лиценза; 3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство; 4. временно забранява дейността на водача или придружителя; 5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или
придружителя. (5) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на
транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на транспорта.
Чл. 167. Водачите на транспортните средства и придружителите на животните са длъжни да осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ на животните, заболели по време на транспортирането.
Чл. 168. Изискванията по чл. 162 и 166 не се прилагат при транспортиране: 1. на домашни любимци и ловни кучета от собственика им с лично превозно
средство;
25
2. на единични селскостопански животни за лични нужди; 3. до 65 км. Чл. 169. Забранява се: 1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при
условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания; 2. по време на товарене, разтоварване и придвижване: а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани; б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното; в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните; г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните; д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се
повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка. .
Раздел V Контрол за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към
животните Чл. 170. (1) Организациите за защита на животните и асоциациите на
животновъдите съдействат на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.
(2) Представител на организация за защита на животните има право да
присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.
(3) В случаите по ал. 2 НВМС уведомява организацията за времето на извършване
на проверката. Чл. 171. Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други
животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.
Раздел VII Евтаназия на животни Чл. 179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който
упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП. (2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник
26
причините за извършването й и използвания ВМП. (3) Евтаназия се допуска при: 1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи
им болки и страдания; 2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност
за здравето на хората или животните; 3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими
патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания; 4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и
здравето на хората или животните. Чл. 180. (1) Подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин,
който намалява до минимум стреса на животното. (2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на
останалите животни да наблюдават извършването й. (3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на
съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт. (4) След извършването на евтаназия ветеринарният лекар констатира
настъпването на смъртта. Чл. 181. Забранява се при евтаназия: 1. самостоятелното прилагане на ВМП, които парализират мускулите, без да
предизвикват загуба на чувствителност към болка; 2. използването на ВМП, които не водят до загуба на чувствителност. 1.2. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, Обн. ДВ. бр.13 от 8. февруари
2008г,
в сила от 31.01.2008 г. Той урежда защитата на животните и механизмите за нейното
осъществяване. Защитата на животните е определена като опазване на техния живот,
здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено
жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот,
съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.
Законът регламентира дейността на органите на изпълнителната и местната власт
съвместно с неправителствените организации за изготвяне и прилагане на
образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането,
развъждането, обучението и търгуването на животни в съответствие с разпоредбите на
този закон. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят
27
ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и
други, провеждат и обучение за защита на животните. Националната
ветеринарномедицинска служба съдейства при извършване на това обучение. В закона
са опеределени правата и задълженията на съсловната организация на ветеринарните
лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на
животновъдите за популяризиране на мерките за защита на животните и на забраната
за проява на нехуманно отношение към животните.
2. Н А Р Е Д Б И
Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Националното
ветеринарномедицинско законодателство е комплектовано с наредби, определящи
нормативните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански
животни и при търговия с тях, и при добив на продукти от животински произход за
човешка консумация. Наредбите определят също начина на контрол на компетентния
орган – НВМС, както и задълженията и правата на собствениците на селскостопански
животни. Чрез прилагането на тези наредби се провежда и държавната политика за
чистота на храните от животински произход.
Не за всички видове и категории стопански животни има влезли в сила наредби,
в които да са определени специфичните изисквания, нормите и задълженията при
отглеждането им за получаване на животинска продукция и на суровини за
производство на храни за човека. Основните изисквания за хуманно отношение са
записани в НАРЕДБА №16 от 3. февруари 2006г за защита и хуманно отношение
при отглеждане и използване на селскостопанските животни, обн. ДВ. бр.18 от
28.02.2006г, с която се уреждат:
- общите минимални зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение
към селскостопанските животни, включително и за онези от тях, за които има
специфични изисквания, уредени с отделни наредби;
- задълженията на собствениците на селскостопански животни;
- задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по
спазване на тази наредба.
НАРЕДБА № 14 от 3 февруари 2006 г. за минималните изисквания за защита
и хуманно отношение при отглеждане на телета, обн. дв.бр.17 от 24 февруари
2006г. и е в сила от 01.05.2006 г., която определя:
28
- минималните зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за
отглеждане на телета за разплод и угояване;
- изискванията за хуманно отношение към телета за разплод и угояване;
- задълженията на собствениците и управителите на животновъдни обекти за
разплод и угояване на телета;
- контролът за спазване изискванията на тази наредба.
НАРЕДБА № 25 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за
хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки, издадена от
министерство на земеделието и храните, обн. дв. бр.42 от 23 май 2006г. и е в сила
от 01.05.2006 г., изм. дв. бр.29 от 6 април 2007, изм.дв. бр.61от 8. юли 2008г, в сила
от 08.07.2008г
Разпоредбите на наредбата не се прилагат за животновъдни обекти с по-малко от
350 кокошки-носачки и животновъдни обекти, които отглеждат кокошки за
развъждане. С нея се определят:
- общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при
отглеждане на кокошки-носачки и системите за отглеждане (алтернативни, за
отглеждане в неуголемени клетки и за отглеждане в уголемени клетки;
- задълженията на физическите и юридическите лица;
- задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола.
Тази наредба забранява използването на системата за отглеждане в неуголемени
клетки от животновъдните обекти, въведени в експлоатация след 01.01.2003 г.
НАРЕДБА № 21 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за защита
и хуманно отношение при отглеждане на свине, обн. дв. бр.5 от 17. януари 2006г е
в сила от 01.05.2006 г, изм. дв бр.64 от 8 август 2006г. С нея се определят:
- минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение при
отглеждане на свине за развъждане и угояване;
- задълженията на собствениците на свине;
- задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола.
НАРЕДБА № 22 от 14 декември 2005 г. за намаляване до минимум
страданията на животните по време на клане или умъртвяване, обн. ДВ. бр.42 от
23 Май 2006г. и е в сила от 01.05.2006 г. С тази наредба се определят минималните
изисквания за намаляване до минимум страданията на животните при:
29
- придвижване на животните;
- предкланична почивка и подготовка за клане;
- ограничаване на движението, фиксиране и зашеметяване;
- клане или умъртвяване.
Разпоредбите на наредбата не се прилагат при:
- евтаназия (безболезнено умъртвяване) на животни, предназначени за спортни
цели;
- диви животни, отстреляни съгласно Закона за лова и опазване на дивеча;
- технически и научни експерименти, провеждани под контрола на Националната
ветеринарномедицинска служба.
Всички манипулации по време на придвижването на животните, предкланичната
почивка, подготовката за клане, ограничаването на движението, фиксирането,
зашеметяването, клането или умъртвяването на животните се организират и извършват
по начини, които намаляват до минимум възбудата, болката и страданието им.
III. ИНСТРУКЦИИ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ
ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
1. Процедура за извършване на проверки за спазване на изискванията за
защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански
животни
Цел на процедурата
Процедурата е предназначена за извършване на контрол върху прилагането на
изискванията на националната ветеринарномедицинска нормативна уредба.
Представяне на процедурата
Процедурата може да се прилага във фамилни ферми и в интензивни системи за
отглеждане на селскостопански животни за производство на храни от животински
произход, предназначени за човешка консумация. Структурирана като отделни схеми,
процедурата може да бъде използвана цялостно или само като отделни схеми, в
зависимост от целта на проучването – проверки на животновъден обект, мониторингова
програма, комплексна диагностика на възниканал проблем, комплексна оценка за
функционирането на животновъден обект.
Процедурата съдържа:
- Схема 1, Получаване на обща информация и констатации за
управленческата практика и обслужването на животните;
30
- Схема 2, Изследваене на жизнената среда в помещения за животни;
- Приложение - Протокол за извършените изследвания за спазване на
изискванията за защита и хуманно отношение към селскостопанските
животни.
Процедурата обслужва Наредба №16 за защита и хуманно отношение при
отглеждане и използване на селскостопанските животни, обн. ДВ. бр.18 от
28.02.2006 г и ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 г относно
защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели.
Схема №1
Получаване на обща информация и констатации
за управленската практика и обслужването
на животните
1.Предназначение на обекта
1.1. Отглеждане на………………………………………………………….
(вид и категория животни)
1.2. За производство на ………………………………………………….
(сурово мляко, угояване на телета, яйца за вътрешен пазар/износ и др.)
1.3. Адрес, собственик, вет., регистрационен № ……………………….
1.5. Система (технология) на отглеждане…………………………………
2.Капацитет на обекта:
2.1. Общ брой на животните ……………………………
2.2. Брой на животните по категории ………………….
2.3. Специфика и др. ……………………………………...............................
3. Съоръжения за охрана на обекта ................................................... (съгласно
чл.4,т.5,6, и 7 и чл.8, т.1 на Наредба № 44 /20 .04.2006 г. За ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, обн. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г.)
4.Географско разположение и специфичност на терена
………………………………………………………………………………........
(описание на отклоненията в структурата на обекта, произтичащи от неподходящ
терен)
5. Водоизточник за обекта, капацитет и качество на водата
……………………………………………………………………………………
31
(отклонения, които застрашават хигиената на обекта и здравето на животните или
могат да предизвикат лишаването им от питейна вода)
6. Състояние на технологичното оборудване и осигуряване на безопасността
на животните:
6.1. Изправност на хранилки, ясли, площадки за хранене, поилки, водопойни
корита.
6.2. Изправност и поддръжка на съоръженията за доене.
6.3. Почистване на помещения и осигуреност за дезинфекцията на оборудването
и на достъпа до помещенията за животни.
6.4.Изправност на повърхностите (подове и стени) и на преградни стени на
боксове,
прокари и др.
6.5. Технологични рискове за животите (канали, рампи и др.).
7. Брой и опит на гледачите………………………………………………………….
8. Определен персонал, занимаващ се с практиките за хуманно отношение
към животните (обучение на персонала).
9. Ветеринарномедицинско обслужване и документация.
( В съответствие с ветеринарномедицинската законова и подзаконова уредба и
инструкции и методи утвърдени от НВМС).
10.Структура на стадото по технологични групи и по възраст.
Технологична осигуреност - помещение и оборудване
(Пример: Отглеждане на телета за разплод и угояване, съгласно чл.2 от
НАРЕДБА № 14 от 3.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно
отношение при отглеждане на телета, обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от
1.05.2006 г.)
11.Вътрешен контрол:
11.1. Разписани отговорности и документация.
11.2. Периодичност на контрол:
а/здравен статус на животните;
б/хранене – безвредност и съответствие на фуражите с физиологичните
потребности
на животните (извършени изследвания на фуражи);
в/почистване на помещенията и дезинфекции.
32
Схема 2
Изследване на жизнената среда на животните
Жизнената среда (микроклимат) на животните се формира от абиотичните,
биотичните и технологичните фактори в помещението или мястото, обитавано от
животните.
В хигиената на животните се използва следната класификация:
Абиотични фактори на жизнената среда е сборно понятие, в което основно се
включват: съставът на въздуха в помещението и неговите физични показания
(стойности), качеството на атмосферния въздух и на водата.
Биотични фактори на жизнената среда е интегрално понятие за
взаимоотношенията между представителите на полезната популация
(селскостопанските животни) и представителите на други видове живи организми, а
също така и вътревидовите отношения на полезната популация.
Технологичните фактори на жизнената среда са съвкупността от оборудване
за обслужване жизнените потребности на животните от храна, вода, почивка и
оптимален микроклимат.
В помещенията за животни се измерват:
1. Температура на въздуха в сградата, измерена в 0С
Измерването се извършва в жизнената зона на животните, трикратно за всеки
пункт, през интервал от 30 min. Средната стойност от три последователни измервания
в един пункт се приема за краен резултат.
2. Относителна влажност на въздуха в помещението, измерена в %.
Измерването се извършва в жизнената зона на животните, трикратно във всеки
пункт, през интервал от 5 до 30 min. Средната стойност от тези измервания се приема
за краен резултат.
3. Движение на въздушния поток в помещението, измерено в m/s.
4.Осветление в помещението, измерено в lx.
Измерванията се извършват в зоната на хранене и почивка на животните, в
различни части на помещението, еднократно за всеки пункт.
5. Чистота на въздуха:
5.1. Вредни газове. Отчита се съдържанието на:
- въглероден диоксид в mg/m3;
- амоняк в ppm;
33
- сероводород в ppm.
Измерванията се извършват в жизнената зона на животните, еднократно за деня
или по преценка на експерта (при лоша хигиена на помещението) в 7, 14 и 21часа.
Крайният резултат в един пункт е равен на средната стойност от три последователни
измервания.
5.2. Микробна и плесенна контаминация на въздуха.
Изследването се извършва в случай на отклонения в здравния статус на стадото,
лоша хигиена на помещенията и видима запрашеност на въздуха. Вземат се проби
въздух за отчитане на контаминацията с микроорганизми от точките в които е измерена
температурата и относителната влажност.
6.Ниво на шума, измерено в dB.
Нивото на шума в помещенията е интегрална величина от шумовия фон в района
на фермата, шума от механизацията в помещението и от обслужващия персонал.
Конструкцията, изправността и експлоатацията на вентилаторите, съоръжения за
хранене и останалото оборудване основно са тези, които формират нивото на шум в
помещението за животни. Измерването се извършва в различните части на
помещението и в различни технологични моменти.
Приложение 1
ПРОТОКОЛ
от извършване на проверка за спазване на изискванията за защита и хуманно
отношение към животните, отглеждани за селскостопански цели
Днес ……………. съгласно …………………………………………..
(заповед № /дата на ……………….)
са извършени зоохигиенни изследвания и оценка на жизнената среда, относно
защитата и хуманното отношение (друг проблем) в сграда за отглеждане на
……………………,
за времето от ……. до …….
от ……………………………………………………………………………….
(експерт НВМС, научен работник, организация)
във ферма / комплекс …………………………………………………………..
(предназначение на обекта)
Система (технология) на отглеждане……………………………………….
34
…………………………………………………………………………………..
собственост на …………………………………………………………………..
Адрес……………………………………………………………………………
Управител ………………………………………………………………………
вет., регистрационен № ……………………………………………………….
А. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ И СИТУИРАНЕ НА ОБЕКТА
I. Констатирани отклонения по реда на Схема 1…………………………..
( описват се констатираните отклонения)
II .Изследвания, извършени в помещение за отглеждане на
….…………………………………………………………………………….
(порода, категория, възраст на животните)
Броят на животните в помещението, предвиден по технология ……….
Броят на животните в момента на изследването е …………………………
Б. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ НА
МИКРОКЛИМАТА
1.Температура на въздуха в Со:
- технологична норма …………………....
- в момента на изследване………………...
- минимални изисквания от…….. до ….....
- констатирано отклонение ………………
2.Относителна влажност на въздуха в %:
- технологична норма ……..……….
- в момента на изследване………….
- минимални изисквания от……. до…..
- констатирано отклонение …………………
3.Скорост на движение на въздушния поток в m/s:
- технологична норма …………………....
- в момента на изследване………………...
-минимални изисквания от …… до ……..
- констатирано отклонение ………………
4.Интензивност на осветление в зоната на животните в lx:
- технологична норма …………………....
35
- в момента на изследването………..........
-минимални изисквания от …… до ……..
- констатирано отклонение …………………
5. Концентрация на вредни газове в помещението:
5.1.Въглероден диоксид:
- допустимо количество ……………mg/m3 ;
- в момента на изследване …………mg/m3 ;
- констатирано отклонение………………………………………………...
5.2.Концентрация на амоняк:
- допустимо количество ………… ppm
- в момента на изследване ………….ppm
- констатирано отклонение ………………………………………………
5.3.Концентрация на сероводород:
-допустимо количество ………… ppm
- в момента на изследване…………ppm
- констатирано отклонение …………………………………………………..
6.Ниво на шума в dB:
- минимални изисквания до………..
- в момента на изследването ………
- констатирани отклонения ………………………………………………
АНАЛИЗ на получената информация:……………………………………
……………………………………………………………………………………
В.РЕЗУЛАТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА БИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ НА
МИКРОКЛИМАТА
Биологична натовареност на помещението.
1.1.Брой животни на m2 :
- технологична норма …………. .
- в момента на изследване………
- минимални изисквания……….
- констатирано отклонение ………
1.2. Килограм жива маса на m3 :
- технологична норма …………..
- в момента на изследване
- минимални изисквания………..
36
- констатирано отклонение……………
2. Хранителен фронт – cм. за едно животно:
- технологична норма …………. ..
- в момента на изследване ……….
- минимални изисквания…………
- констатирано отклонение……………
3. Поилен фронт – cм. за едно животно:
- технологична норма ……………...
- в момента на изследване …………
- минимални изисквания……………
- констатирано отклонение …………
4. Микробна контаминация на въздуха.
4.1.Общ брой микроорганизми в m3:
- допустимо количество ……………
- отчетен брой …………..
- констатирано отклонение …………
4.2.Общ брой колиформни бактерии в m3:
- допустимо количество …………….
- отчетен брой…………..
- констатирано отклонение ……………
4.3.Общ брой плесени в m3:
- допустимо количество …………….
- отчетен брой……………
- констатирано отклонение ……………
При здравен проблем в стадото и по преценка на експерта се извършват
изследвания за диференциране на бактериите и плесените в помещението.
АНАЛИЗ на получената информация:
……………………………………………………………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
……………………………………………………………………………
Дата …………..
Извършил изследването: ……………………
Присъствал: ……………….
37
2. Инструкция за извършване на проверки за спазване
на специалните изисквания към системите за отглеждане на кокошки носачки
І. НЕУГОЛЕМЕНИ КЛЕТКИ:
От 01.01.2012 г използването на такива клетки на територията на
Европейския съюз е забранено.
1. Свободната площ за всяка кокошка в клетката трябва да е не по-малка от
550 кв.см, измерени като хоризонтална повърхност, която да може да се ползва
без ограничения.
а) измерване на височината на клетката:
Височината се измерва в предния и задния край на клетките. Тя не трябва да е
по-малко от 40 см, а в задния край - по-малко от 35 см. Когато височината в задния
край на клетката е по-малко от 35 см. е необходимо да се измери до мястото,
където тя е минимум 35 см.
б)измерване на дълбочината на клетката:
Пространството, което е с височина по-малко от 35 см не трябва да се изчислява
при измерване на дълбочината на клетката.
38
улей за яйца
Измерването се извършва от вътрешната страна на клетката.
Дълбочината е разстоянието, което се измерва от мястото на улея за яйца до
задната част на клетката, където височината е минимум 35 см.
При измерване на дълбочината на клетката не трябва да се смятат
прегъващите пластини за предпазване на яйцата.
в) измерване на широчината на клетката:
Широчината се измерва от вътрешната страна на клетката.
вратичка
г) Изчисляване на свободната площ:
Свободната площ на клетката е равна на широчината по дълбочината й:
S = a . b
39
Например:
При широчина на клетката 40 см и дълбочина 32 см
S = 40 х 32 = 1280 кв.см
2. Изчисляване на гъстотата в една клетка (допустимия брой кокошки в една
клетка):
Дели се площта на клетката на необходимите за всяка кокошка 550 кв.см:
Гъстота= 2550 см
S
Например:
Гъстота = 550
1280 = 2.32
Гъстотата винаги трябва да се закръгля на цяло число: 2,32 = 2 кокошки и 2,01 = 2
кокошки.
Максимално допустимия брой кокошки в тази клетка е 2 кокошки.
3. Височината на клетките трябва да е най-малко 40 cm за 65 % от общата
площ.
Съответствието се изчислява по следната формула:
65% = h min + [ (h max- h min) x 0.65 ]
h max- максимална височина на клетката
h min- минимална височина на клетката
Например: при максимална височина 40 см и минимална 32 см
65% = 32 + [( 40 – 32) x 0,65 ]
65 % = 32 + [8 x 0,65]
65 %= 32 + 5,2
65 %= 37,2
40
т.е тази клетка е неотговаряща, тъй като получения резултат е по- малък от
изискваните 40 см.
4. Изчисляване на наклона на клетките. Наклонът на пода не трябва да е повече
от четиринадесет процента (14 %).
Изчислява се по следната формула:
Наклон = 100d
minh -maxh ×
h max- максималната височина на клетката
h min- минималната височина на клетката
d- дълбочина на клетката по т.1, б)
Например:
h max= 42 см.; h min- 35 см и дълбочина на клетката 32 см.
наклон = 10032
3542 ×
−
наклон = 21.8 %, т.е тази клетка е неотговаряща
5. Изчисляване на дължината на хранилката.
Дължината на хранителния фронт за всяка кокошка е не по-малка от 10 см, като е
осигурена възможност хранителната система да се ползва без ограничения. Броят на
кокошките в клетката трябва да се умножи по 10 см. и да се получи необходимият
за цялата клетка хранителен фронт.
Например: 3 кокошки х 10 см = 30 см,
т. е. минималната необходима дължина на хранилката в клетка с 3 кокошки трябва
да е 30 см.
Клетките трябва да са изградени по начин, намаляващ до минимум
дискомфорта на птиците и да ги защитават от нараняване.
41
УГОЛЕМЕНИ КЛЕТКИ:
1. Изчисляване на гъстотата в една клетка (това е допустимия брой кокошки
в една клетка):
Дели се площта на клетката на необходимите за всяка кокошка 750 кв.см
Гъстота= 2750 см
S
Например: S = 5000 кв.см
Гъстота= 750
5000= 6.66
Гъстотата винаги трябва да се закръгля на цяло число към по- малкото, т.е 6.66= 6
кокошки. Допустимият максимален брой кокошки за тази клетка е 6 броя.
2. Площта на клетката се изчислява по методиката, както е описано при
неуголемените клетки.
3. Минималната височина в използваемата площ на клетката трябва да е
минимум 45 см, а височината на клетката, извън използваемата площ, е най- малко 20
см във всяка точка. Използваемата площ за всяка кокошка трябва да бъде 600 кв.см.
4. Кацалките във всяка клетка трябва да са с дължина, осигуряваща
най-малко 15 cм, за кокошка.
Необходимата дължина на кацалката в клетката се изчислява, като се умножи броя
на кокошките по 15 см.
Например: 6 кокошки х 15= 90 см, т.е необходимата дължина на кацалките
в клетка с 6 кокошки е 90 см.
5. Изчисляване на дължината на хранилката. Дължина на хранителния фронт за
всяка кокошка трябва да е не по-малка от 12 см., която може да се ползва без
затруднения. Броят на кокошките в клетката трябва да се умножи по 12 см. и да се
получи необходимия за цялата клетка хранителен фронт.
42
Например: 6 кокошки х 12 см. = 72 см;
т. е минималната необходима дължина на хранилката в клетка с 6 кокошки трябва да е
72 см.
АЛТЕРНАТИВНИ МЕТОДИ (ПОДОВО ОТГЛЕЖДАНЕ)
1. Изчисляване на използваемата площ за помещението
а)Всяко хале трябва да бъде измерено преди населването с кокошки. Измерват се
дължината и ширината на помещението. Умножава се дължината по ширината и се
получава общата площ на помещението в квадратни метри.
б)Измерва се площта на гнездата в помещението и лентата за яйцата, като за
получаване на площта се умножава широчината по дължината им.
в)Ако в помещението са монтирани хранилки, поилки и кацалки на височина по-
малко от 45 см от пода то тяхната площ трябва да бъде приспадната при
изчисляване на използваемата площ в помещението.
Използваемата площ е равна на общата площ на помещението по т.а) минус
измерената площ по т. б) и т. в).
43
Забележка: ако между гнездата има свободна площ (преходи) трябва да се
измери широчината и дължината на този преход и да се получи неговата площ. Тази площ се
умножава по броя на преходите и получения резултат се прибавя към използваемата площ на
помещението.
2. Изчисляване на максималния капацитет на помещението.
Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1
кв.м използваема площ.
Получената използваема площ се умножава по 9 и се получава максималния
капацитет на помещението.
Максимален капацитет = използваема площ . 9
Например: използваема площ = 630 кв.м
Максимален капацитет = 630.9 = 5670,
т.е в това помещение допустимият максимален брой кокошки е 5670.
3. Изчисляване на необходимата площ, която трябва да бъде застлана с
постеля.
Подовата повърхност с постеля на всяка кокошка трябва да е най-малко 250
кв.см, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.
Като се изчисли общата използваема площ в помещението се дели на три, за да се
получи необходимата площ, която трябва да бъде застлана с постеля.
Площ с постеля = използваема площ : 3
Например: използваема площ = 630 кв.м
Площ с постеля = 630 : 3 = 210 кв.м
т.е минималната площ от помещението, необходима да бъде застлана с постеля е
210 кв.м.
44
4. Изчисляване на броя на необходимите кацалки в помещението.
4.1.Изисквания:
- Не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята.
- Кацалки трябва да са без остри ръбове.
- Кацалките трябва да осигуряват най-малко 15 cм място за кацане на всяка
кокошка.
- Хоризонталното отстояние между две кацалки трябва да е най-малко 30 cм
- Хоризонталното отстояние между кацалките и стената да е най-малко 20 cм
4.2. Изчисления:
а).Изчисляване на броя на кокошките, които са на една кацалка:
45
Например. При ширина на кацалката 160 см и необходима дължина за 1 кокошка 15
см:
160 : 15 = 10,66.
Полученото число се закръгля на цяло число към по-ниската стойност, т.е 10
кокошки за една кацалката.
б). Ако разстоянието между двете кацалки е по- малко от 30 см допустимият брой
кокошки за тази кацалка се изчислява като :
4 х 10 = 40 т.е. максималният брой кокошки за тази кацалка е 40 броя.
Когато разстоянието между двете кацалки е по-голямо от 30 см, максимално
допустимият брой кокошки е :
5 х 10= 50 броя., т.е. за този тип кацалка броя на кокошките е 50.
Забележка: на една кацалка не трябва да има повече от 200 кокошки.
При изчисляване на максималния капацитет за помещението трябва да се посочи
необходимият брой на кацалките в него.
Например в помещение със 7000 кокошки трябва да се поставят 140 броя кацалки
за по 50 кокошки на всяка.
5. Изчисляване на необходимия хранителен фронт
5.1.При линейни хранилки се осигурява дължина на хранителния фронт най-малко
10 cм за кокошка.
Броят на кокошките в помещението трябва да се умножи по 10 см и да се получи
необходимият за цялото помещение хранителен фронт.
Например: 7000 кокошки х 10 см = 70000 см= 700 м;
т. е минималната необходима дължина на хранителния фронт в помещение със 7000
кокошки трябва да е 700 м.
5.2. При кръгли хранилки се осигурява дължина на хранителния фронт най-малко
4 cм за кокошка, следователно
брой на местата за хранене на 1 хранилка = 4
d ×π
46
π- лудолфово число (3,14),
d- диаметъра на хранилката, см,
4 – необходимата дължина за една кокошка, см.
Например: Ако dе 20 см.
броят на местата за хранене при1 хранилка = 4
2014.3 ×= 15.7
Броят на местата за този тип хранилка е 15.
5.3. Необходимият брой хранилки се изчислява по следния начин:
Брой на хранилките = брой кокошки : брой на местата за хранене на 1
хранилка
Например: Брой кокошки = 7000,
броят на хранилките= 7000 : 15 = 466,66.
Необходимият брой хранилки за това помещение е 467 бр.
6.Изчисляване на необходимият поилен фронт
6.1. Улейните поилки за непрекъснато поене трябва да осигуряват 2,5 cм поилен
фронт за една кокошка. Броят на кокошките в помещението трябва да се умножи по
2,5 см и да се получи за цялото помещение колко метри поилен фронт е необходим.
6.2. Кръговите поилки трябва да осигуряват 1 cм поилен фронт на всяка кокошка
брой на местата за поене за 1 поилка = 1
d×π
π- лудолфово число (3,14),
d- диаметъра на хранилката, см,
1 – необходимата площ за една кокошка, см.
Полученият резултат се закръгля на цяло число към по- ниската стойност.
47
Изчисляване на броя на поилките в едно помещение:
Брой на поилки = брой кокошки : брой на местата за поене на 1 поилка
3. ИНСТРУКЦИЯ
за извършване на проверки
за спазване на специалните изисквания към системите за отглеждане на едри
преживни животни
Свободната площ за едрите преживни животни е хоризонталната повърхност,
която могат да ползват без ограничения. Използваната от животните площ включва
мястото за лежане и движение, без площта за яслите, поилките и технологичните
пътеки. Тя се определя от възрастта и системата на отглеждане.
1. Отглеждане на телета
В чл.2,ал.2,т.7 и 8 и чл.5, т.1 от НАРЕДБА № 14 от 3.02.2006 г за минималните
изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, обн., ДВ, бр. 17
от 24.02.2006 г, в сила от 1.05.2006 г, са записани минималните изисквания за
осигуряване свободна площ на телетата.
1.1. Свободната площ при отглеждане на телета в индивидуални боксове се
изчислява по формулата:
S = a . b . 1,1 ,
където:
48
а - широчина на бокса , равна на височината на телето при раменете, измерена в
изправено положение;
b - дължина на бокса, не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена от
върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост;
1,1 – коефициент.
1.2. Свободната площ при отглеждане на телета чрез завързване, на ясли или
в индивидуални боксове в обекти, в които се отглеждат повече от 6 телета, се
изчислява по формулата:
S = a . b , където:
а - широчината, не по-малка от 90 cm +/- 10 % или 0,8 пъти височината при
раменете на телето ;
b - дължината на бокса, не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена
от върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост.
1.3. Телетата на възраст над 15 дни, които се отглеждат групово в помещения
без препятствия или групови боксове, трябва да разполагат със свободната площ
средно за теле:
а) с маса до 150кг - най-малко 1,5 кв.м;
б) с маса от 150 до 220 кг- най-малко 1,7кв.м;
в) с маса над 220 кг - най-малко 1,8 кв.м;
Броят на телетата, които могат да бъдат отглеждани в определен бокс, се
изчислява, като се раздели площта на бокса с полагаемата се площ за едно теле с
определени килограми.
Пример: S : 1,7 = брой на телетата
2. Отглеждане на крави.
49
В Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания
към животновъдните обекти, обн. ДВ. бр.41 от 19. май 2006г, изм. ДВ. бр.102 от 19.
декември 2006г, изм. ДВ. бр.40 от 18. април 2008г, изм. ДВ. бр.48 от 23. май 2008г са
записани минималните изисквания за осигуряване свободна площ на едри преживни
животни. Посочените в приложението параметри, могат да бъдат използвани при
контрола а) на свободата от дискомфорт –предоставяне на подходящо обкръжение
включително подслон и подходяща площ за почивка и б) свобода да изразяват
нормално поведение – предоставяне на достатъчно пространство, на подходящо
оборудване и обкръжение със себеподобни.
Таблица № 1
Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи
1. Оптимални норми за настаняване
1.1. Оптимални норми за използваема площ за едно животно
Категория Система на Използваема площ, кв.м
животни отглеждане в помещение на двор
1. Крави(*) 6,0
Биволици 7,0
2. Телета(**) на -
индивидуално
възраст до 15 дни в бокс / клетка 1,0 - 1,5
Малачета на
възраст до 15 дни в бокс / клетка 1,7
3. Телета до 3 месеца в бокс 2,2 3,0
4. Телета за разплод и угояване:
- до 100кг 1,5 1,1
- до 200кг 2,5 1,9
- до 350кг 4,0 3,0
50
- над 350кг 5,0 3,7
(мин. 1
кв.м/100 кг
ж.м.)
(мин. 0,75
кв.м/100 кг
ж.м.)
5. Малачета на възраст:
- до 3 месеца групово в бокс 1,5 1,8
- от 3 до 6 месеца групово в бокс 1,8 2,5
- от 6 до 12 месеца групово в бокс 2,5 3,5
- от 12 до 18 месеца групово в бокс 2,8 4,0
6. Телета за угояване: - скаров под/
на открито 1,8 2,2
групов бокс 2,5 8,0
- на открито/
11. Малачета за угояване - скаров под/ 2,5 8,0
групов бокс
12. Бокс в родилно помещение 8,0 - 9,0
(*) Използваната от животните площ включва мястото за лежане и
движение, без площта на яслата, както и без технологичните коридори и
пътеки.
(**) Настаняването и отглеждането на телетата през млечен период да се
съобразява с разпределянето на помещенията в една сграда ис вътрешното
технологично обзавеждане, което е в клетки, в индивидуални боксове, в
групови боксове или в полубоксове.
1.2. Оптимални параметри за вътрешното разпределение на помещенията за
отглеждане на животните в м
Категория
Боксове/легла
Височина, м
животни дължина, м широчина,м на
преградите
на
яслата
1. Крави
- свободно мин. 2,20* 1,1 - 1,2 1,10 0,30 -
51
0,40
- вързано мин. 1,70* 1,1 - 1,2 0,90 0,25 -
0,30
2. Биволици
- свободно 2,0 1,1 - 1,2 1,1 0,3 -
0,4
- вързано 2,0 1,1 0,9 0,5 -
0,55
3. Телета индивидуално в
бокс / клетка
до 15 дни 1,0 - 1,10 0,50 0,70
4. Малачета в индивидуални
боксове/ клетки до 3 месеца 1,4 1,2 1,2 0,55
5. Телета на възраст:
- до 3 месеца 1,10 0,50 0,70 0,20 -
0,30
- до 6 месеца 1,20 0,60 0,75 0,20 -
0,30
- до12 месеца 1,70 0,80 0,90 0,30 -
0,35
6. Малачета свободно
боксово на възраст:
- до 3 месеца 1,1 0,4 0,7 0,2 -
0,3
- от 3 до 6 месеца 1,2 0,5 0,7 0,2 -
0,3
- от 6 до 12 месеца 1,4 0,6 0,75 0,3
- от 12 до 18 месеца 1,7 0,7 0,9 0,4
7. Юници:
- групово в бокс мин. 1,90 0,90 1,40 0,35
- вързано мин. 1,70 0,90 1,40 0,30
8. Малакини
- вързано 2,0 1,1 0,9 0,5 -
52
0,55
- свободно 2,0 1,1 - 1,2 1,1 0,3 -
0,40
(*) Дължината да е съобразно едрината на отглежданата порода.
3. Условия за осигуряване на оптимален фронт за хранене и поене на животните.
Системата на отглеждане определя параметрите на фронта за хранене и поене на
едно животно.
3.1. Фронт на хранене за едно животно - при нормирано хранене.
Категория животни Фронт на хранене , м
1. Крави - свободно отглеждане* 0,70 - 0,80
2. Биволици - свободно боксово 0,8 - 0,9
- вързано 1,1
3. Телета до 3месеца 0,30 - 0,40
4. Телета от 3 до 6 месеца 0,40
5. Телета от 6 до 12 месеца 0,45
6. Телета над 12 месеца 0,50
7. Малачета до 3 месеца 0,25
9. Малачета от 6 до 12 месеца 0,35
10. Малачета от 12 до 18 месеца 0,45
11. Телета за угояване:
- при дозирано хранене 0,65
12. Малачета за угояване:
- при дозирано хранене 0,60
- при хранене на воля 0,20 - 0,30
13. Юници 0,60
14. Малакини над 18 месеца 0,60
При вързано отглеждане на всички категории животни фронтът на хранене е
равен на широчината на леглата.
3.2. Фронт на поене на едно животно.
Задължително е осигуряване на свободен и постоянен достъп до питейна вода.
53
4. ИНСТРУКЦИЯ
за извършване на проверки за спазване на специалните изисквания
към системите за отглеждане на свине
При отглеждане на свине, за да се осигурят биологичните им потребности,
особено важно е предоставяне на подходящо обкръжение включително подходяща
площ за почивка и свобода да изразяват нормално поведение, като се предоставят
достатъчно пространство, подходящо оборудване и обкръжение на себеподобни.
Свободната площ трябва да осигурява възможността животните да лягат и
стават без затруднение.При групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за
угояване на всяко от тях е осигурена свободна подова площ най-малко:
а) 0,15 кв.м - за прасета с маса до 10 кг;
б) 0,20 кв.м - за прасета с маса от 10 до 20 кг;
в) 0,30 кв.м - за прасета с маса от 20 до 30 кг;
г) 0,40 кв.м - за прасета с маса от 50 до 85 кг;
е) 0,65 кв.м - за прасета с маса от 85 до 110 кг;
ж) 1 кв.м - за прасета с маса над 110 кг;
За всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня
майка, когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, е осигурена
свободна подова площ най-малко:
а) 1,64 кв.м - за женска свиня след първо заплождане;
54
б) 2,25 кв.м - за свиня майка.
Изчисление:
- Свободната площ при отглеждане на свине в индивидуални боксове се
изчислява по формулата:
S = a . b .
където: а е широчина на бокса; b е дължина на бокса.
- Свободната площ при отглеждане на свине в групов бокс свободната площ за
едно прасе се изчислява, като се умножат дължините на две съседни страни на бокса.
Ако хранилките са разположени от вътрешната страна на стените на бокса общата им
площ се изважда от площта на бокса. Получената обща свободна площ се дели на броя
на отглежданите в него прасета, за да се получи свободната площ за едно прасе.
a . b - c
S = ------------------ ,
N
където: а е страна на бокса; в е страна на бокса; с е площта на хранилките; n е брой
на животните в бокса.
IV. ОЦЕНКА НА ХУМАННОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ПРИ
ТРАНСПОРТ
1. ПРОБЛЕМИ
Опазването на биологичния комфорт на животните при транспорт до и от
пазарите за животни, до кланицата и особено пътувания с експортна цел е широко
разпространен и дискутиран проблем.
Задълженията на участниците в животновъдната индустрия включват, особено в
последните десетилетия (Grandin, 2000), хуманното отношение към животните по време
на транспорт, което е регламентирано в законодателството на Европейския съюз
(Council Regulation 1/2005/EC).
Транспортът на гръбначни животни за клане е изключително важен момент при
добива на червени меса. Вече има обширна библиография за значението – ефекта от
транспорта върху прасета за клане(Warriss, 1998). Известен фактор за негативно
влияние върху биологичния комфорт на свинете и качеството на придобитото от тях
месо е продължителността на транспортирането им до кланицата (Bradshaw et al.,1996;
Fabrega et al.,2002; Perez et al., 2002; Mota – Rojas et al., 2006). Когато превозното
55
средство е подходящо за транспортиране, нивото на стреса според Gosalevz et al. (2006)
може да се редуцира независимо от продължителността на транспортиране. Ефектът на
климатичните инсталации в транспортните средства, въпреки различните и понякога
противоречиви резултати, също се смята за проучен. Някои автори установяват, че
студът и топлинният стрес може да имат негативен ефект върху качеството на месото
(O, Neill et al.,2003; Guardia et al.,2004, 2005; dalla Costa et al., 2006), както и че високите
температури по време на транспорт предизвикват смърт (Smith and Allen, 1976; Abbott
et al., 1995; Vecerek et al., 2006). Същевременно това твърдение се оспорва от Palacio et
al., през 1996г и от Gosalvez et al. през 2006г.. Dalla Costa et al. публикуват през 2006 г в
“Livestock Science”, че травмите при превоз на свине през зимата са значително повече
отколкото случаите на смърт.
Още в началото на 90-те години, много автори в това число и Geers et al. (1994)
доказват генетичната обусловеност за по-високата чувствителност на отделни породи
свине към отклоненията от оптималните параметри на жизнената им среда, скоростта и
продължителността при транспортиране. В поредица от публикации (Gispert et al.,2000;
Fabrega et al.,2002, 2004; Perez et al.,2002) се доказва предположението, че
отклоненията в благосъстоянието на свинете по време на транспорт се отразява
негативно на качеството на добитото от тях месо, независимо от техните породни
различия.
У нас има малко информация относно ефекта от транспортиране и
продължителността на превозване на животните до кланицата върху биологичния им
комфорт. През 2007 г. Averos et al. публикуват в “Veterinarni Medicina” резултати от
проучвания върху влиянието на температурите през сезоните и продължителността на
транспортирането върху кръвните показатели на прасета.
Благополучието на животните по време на транспорт е с висок приоритет за
компетентната власт в Общността, която чрез прилагането на законодателството,
надзор и изработването на ръководства контролира тази дейност. Политиката на
Европейския съюз е да насърчи всички държави-членки да прилагат адекватно
изискванията за хуманно отношение към животните по време на тяхното
транспортиране. Според законодателството нито едно лице не може да транспортира
животни по начин, който вероятно би могъл да им причини нараняване или страдание.
Целесъобразно е да се предвидят опростени процедури, позволяващи максимално
обхватно контролиране на процеса на транспортиране на селскостопански животни.
Спазването на общи критерии е съществено значимо за опазването на превозваните
56
животни. Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) №1/2005 на СЕ, относно защитата на
животните по време на транспортиране и свързаните с това операции са:
1. Предварително да са взети всички необходими мерки, за да се намали до
минимум продължителността на пътуването и да се задоволят потребностите на
животните по време на пътуването
2. Животните да са годни за пътуването.
3. Транспортните средства да са проектирани, конструирани, поддържани и
действащи така, че да се избегне нараняване и страдание и да се гарантира безопасност
на животните.
4. Съоръженията за натоварване и разтоварване да са адекватно определени,
конструирани, поддържани и действащи така, че да се избегне нараняване и страдание
и да се гарантира безопасност на животните.
57
5. Персоналът, който е натоварен да работи с животните, да е обучен или да има
компетенциите, изисквани за тази цел.
6. Задължително е осигуряване на достатъчна площ на пода и достатъчна
височина за животните, съответстващи на вида на животните, тяхната възраст и
технологична група, с параметри максимално близки до тези в помещение за
отглеждане.
58
7. Вода, храна и периоди на почивка да се предлагат на животните на редовни
интервали от време, адаптирани по качество и количество, с техния вид и с техния
размер, и то с параметри, максимално близки до тези на биологичните им потребности.
8. Транспортирането да се извършва без закъснение до местоназначението, а
условията за хуманното отношение към животните редовно се проверяват и подържат
по съответен начин, независимо от продължителността на транспортирането им.
2. ИНСТРУКЦИЯ
ПРОЦЕДУРА ЗА КОНТРОЛ
Намаляване до минимум страданията на животните
по време на транспорт
Процедурата е предназначена за извършване на контрол върху прилагането на:
изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Р България;
Европейската конвенция за защита на животните; изискванията на регламент
(ЕО)№1/2005 на СЕ, относно защитата на животните по време на транспортиране и
свързаните с това операции.
Процедурата следва да се прилага при контрола върху спазването на
принципите и изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време
на транспорт. Приложима е при транспортиране на селскостопански животни -
говеда, овце, кози, свине, еднокопитни, кокошки, други селскостопански птици и
59
зайци.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
- Схема 1, Общи изисквания
- Схема 2, Специални изисквания при транспорт на еднокопитни и на селскостопански
животни от видовете говеда, овце, кози, свине птици и зайци.
- Схема 3, Изисквания за времетраене на пътуването и почивките, поене и хранене на
животните.
Схема 1
2.1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ТРАНСПОРТ НА ЖИВОТНИ
2.1.1. Транспортират се само идентифицирани и регистрирани животни
с документацията, която придружава животните и съдържа задължителната
информация за :
- произхода на животните и техния собственик;
- мястото на експедиция и местоназначението им;
- датата и часа на експедиция на животните и за времетраенето на
транспорта;
- целта на транспорта (за клане, за отглеждане, за продажба и др.).
2.1.2. Всеки превозвач на животни е длъжен съгласно чл.6 от Регламента:
2.1.2.1.да притежава:
а) разрешително за превоз, за кратко или продължително транспортиране,
издаден от НВМС съгласно чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВД) или от компетентните власти на държава членка;
б) сертификатът за одобрение на превозните средства, използвани за
продължително транспортиране се издават съгласно чл.162, ал.1 от ЗВД;
2.1.2.2. Да повери транспорта на животните на водачи на транспортни
средства и придружители на животни с необходимите способности, професионална
60
квалификация и знания, които притежават удостоверение за правоспособност
съгласно чл. 164 ЗВД.
2.1.2.3. Да състави маршрутен план за целия период на пътуване.
2.1.2.4. Да не транспортира и да не възлага транспортирането на животни по
начин, при който има вероятност да се причинят неоправдани страдания на
животните.
2.1.2.5. Да използва превозни средства, които гарантират спазването на
изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
2.1.3. Персоналът (водачът на превозно средство и придружителят на
животни) да е преминал специално обучение, проведено или в предприятието, или от
организация за обучение, или да притежава еквивалентен практически опит, който
му дава право да манипулира и транспортира гръбначни животни и при
необходимост да оказва подходящи грижи за транспортираните животни.
2.1.4. Маршрутният план се съставя при транспорт на животни за държава
членка или при експорт за трети страни, когато времето за пътуване е повече от 8
часа. В маршрутния план се посочват всички пунктове на спиране и прехвърляне.
2.1.5. Превозвачът представя маршрутния план на НВМС за изготвяне на
здравни сертификати. Броят и номерата на сертификатите се отбелязват върху
маршрутния план, който се подпечатва от официалния ветеринарен лекар на мястото
на експедицията, а след това се въвежда в системата за обмен на информация.
Маршрутният план се прилага към здравния сертификат по време на пътуването.
2.1.6. Превозвачът предава на водача на превозното средство или на
придружителя на животни оригиналния екземпляр на маршрутния план и здравните
сертификати, които придружават пратката през цялото пътуване.
2.1.7. Превозвачът на животни е длъжен да осигури:
2.1.7.1. Водачът на превозното средство или придружителят на животни:
а) да попълва в маршрутния план времето и местата за хранене и поене на
животните по време на пътуването и да го представя за заверяване от органите на
НВМС на пунктовете за спиране и на граничните пунктове;
б) когато животните се изнасят в трети страни, а времето за път през
българската територия е повече от 8 часа, да завери маршрутния план (подпис и
печат от официалния ветеринарен лекар) на съответния пункт за спиране или
61
граничен пункт, след като е проверен от органите на НВМС и се установи, че
животните са в състояние да продължат пътуването; разходите по проверката са за
сметка на физическото или юридическото лице, което изнася животните;
в) когато животните се изнасят за трети страни по вода и времето на
пътуване надхвърля 8 часа, да прилага изискванията по букви "а" и "б";
г) след завършване на транспорта да представи маршрутния план на
компетентните ветеринарни органи от мястото на произход на животните;
2.1.7.2. Да съхранява копие от маршрутния план за период 3 години, след
като приключи на пътуването и да го представя на НВМС при поискване.
2.1.7.3. Да взема в съответствие с вида на транспортираните животни всички
мерки за осигуряване на потребностите им от храна и вода, дори когато
маршрутният план е променен или пътуването е било прекъснато по независещи от
него причини.
2.1.7.4. Да транспортира животните без забавяне до местоназначението им.
2.1.7.5. Да осигурява през подходящи периоди хранене, поене и почивка на
животните според вида им.
2.1.8. Органите на НВМС проверяват на предварително определените от
превозвача пунктове на спиране годността на животните да продължат пътуването.
2.1.9. Разходите за хранене, поене и почивка на животните са за сметка на
физическото или юридическото лице, което изнася животните.
2.1.10. Здравен статус и подготовка на животните:
- Превозват се само клинично здрави животни.
При констатирани отклонения по време на почивките, на разтоварването или
при други ситуации да се търси възможно най-бързо съдействие от
компетентните власти за оказване помощ на животното.
- Превозват се животни леко наранени или болни от незаразна болест и
транспортирането няма да им причини излишно страдание (описание на
травмата …………………….).
- Превозват се животни за целите на научни изследвания с разрешение на
Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или за лечение във
ветеринарна лечебница.
- Плътност на натоварването ( брой животни на кв.м.);
- Не се превозват бременни животни с вероятност да родят по време на
62
пътуването (ДА/ НЕ).
- Не се превозват животни, родили през последните 48 часа, (ДА/ НЕ).
- Не се превозват новородените животни, чийто пъп не е напълно зараснал
(ДА/ НЕ).
Схема 2
2.2.ИНСТРУКЦИЯ
за извършване на проверки
за спазване на специалните изисквания при транспорт на селскостопански
еднокопитни и говеда, овце, кози, свине птици и зайци
Към проверката се пристъпва след като се уверим в съответствието на
документацията и изискванията на Схема 1.
1. Изисквания за жизнената среда на животните
1.1. Има достатъчно място те да стоят изправени в естествено положение
ДА НЕ
1.2. Поставят се предпазни прегради за защита (при нужда), без да се
затрудняват естествените им движения -
ДА НЕ
1.3.Осигурено е място, за да могат да лягат -
ДА НЕ
1.4. Осигурени са специалните условия за тяхната защита -
ДА НЕ
2. Изисквания към специализираното транспортно средство или
контейнер
2.1.Маркирано е със знак, указващ присъствието на живи животни в тях и със
знак, който отбелязва тяхното изправено положение -
ДА НЕ
2.2. Конструирани са по начин, който позволява проверка и полагане на
необходимите грижи за животните -
ДА НЕ
2.3. Вентилацията и количеството свободен въздух да са осигурени за
условията на транспорт и да са подходящи за превозвания вид животни (подходяща
63
вентилация) -
ДА НЕ
2.4. Осигурено е достатъчно пространство, без да се затруднява тяхното
естествено движение -
ДА НЕ
2.5. Осигурено е достатъчно пространство за естествено изправено положение
на животните -
ДА НЕ
2.6. Пригодено е за измиване, почистване и дезинфекция -
ДА НЕ
2.7. Оборудването не застрашава животните от нараняване и излишно
страдание -
ДА НЕ
2.8. Предотвратено е възможно безконтролно излизането на животните извън
превозното средство -
ДА НЕ
2.9. Подът на транспортното средство (или контейнера ):
издържа тежестта на транспортираните животни -
ДА НЕ
не е хлъзгав -
ДА НЕ
е покрит със слама или друго решение -
ДА НЕ
е почистен -
ДА НЕ
2.10. Достатъчно източници на светлина:
дневно осветление -
ДА НЕ
дежурно осветление -
ДА НЕ
3.Изисквания към начина на връзване на животните
3.1. Въжета и други средства, които са достатъчно здрави -
ДА НЕ
64
3.2.Начин на връзване - да съответств на вида и възрастта на животните и да е
с оптимална дължина -
ДА НЕ
3.3. Еднокопитните животни се транспортират с юлар.
Това изискване не се отнася за млади необучени жребчета и за животни,
транспортирани в индивидуални боксове.
а)Еднокопитните животни се транспортират в отделни боксове, които ги
предпазват при разклащане на превозното средство.
(б) Еднокопитните животни могат да бъдат транспортирани и на групи.
Животните, които проявяват враждебност едни към други, не се транспортират
заедно, а ако това се налага, им се отстраняват подковите от задните крака.
(в) Забранено е транспортирането на еднокопитни животни в превозни
средства с повече от една платформа.
ДА НЕ
(г) Домашните еднокопитни животни, които са по-възрастни от осем
месеца, трябва да носят оглавници по време на транспортирането, с изключение на
необяздени коне.
4. Изисквания при едновременно превозване на различни видове и
категории животни
4.1.Животните от различни видове са отделени с преграда -
ДА НЕ
4.2. Животни на различна възраст се превозват поотделно -
ДА НЕ
4.3.Женски животни, които пътуват с бозаещите си малки, може
да се превозват заедно -
ДА НЕ
4.4.Некастрирани мъжки животни се превозват отделно от женските -
ДА НЕ
4.5. Възрастните нерези или жребци се превозват отделно един от друг –
ДА НЕ.
5.Изисквания към съоръженията за товарене и разтоварване на животните
65
5.1. Мостовете и рампите да са с подходящ наклон, като повърхностите не
позволяват подхлъзване на животните.
Наклонът на рампите не трябва да бъде по-голям от 20 градуса, което означава 36,4 %
спрямо хоризонталата, за прасетата, телетата и конете, и от 26 градуса и 34 минути,
което означава 50 % спрямо хоризонталата, за овцете и едрите преживни животни,
различни от телетата. Когато наклонът на рампите е по-голям от 10 градуса, което
означава 17,6 % спрямо хоризонталата, рампите трябва да бъдат снабдени със система,
(напр. напречни летви), която да позволява на животните да се изкачват или да слизат
без рискове или трудности -
ДА НЕ
5.2. Мостовете и рампите да са с монтирани безопасни бариери, така че да предпазват
животните от падане или бягство по време на операциите по натоварване или
разтоварване -
ДА НЕ
5.3. Когато контейнерите, натоварени с животни, се поставят един върху друг в
транспортното средство, трябва да бъдат взети необходимите предпазни мерки:
- избягнато (или ограничено) е изтичането на урина и изпражнения върху
животните, които са поставени на по-долните нива -
ДА НЕ;
- гарантирана е стабилността на контейнерите -
ДА НЕ;
-вентилацията функционира –
ДА НЕ.
6. Третиране на животните:
6.1. Не се допуска повдигане или влачене на животните за главата, рогата,
краката, опашката, космената покривка или да се използва електрически остен -
ДА НЕ;
6.2. Животните да не са удряни и да не се извършва натиск, който
може да им причини ненужна болка и страдание –
ДА НЕ.
66
6.3. Да не се използват инструменти, които подлагат животните на
електрошокове (с изключение при едър рогат добитък и при възрастни свине).
Продължителността на въздействие не е повече от една секунда.
Схема 3
2.3.ИНСТРУКЦИЯ
за извършване на проверки
за спазване на изисквания за времетраене на пътуването и почивките, поене и
хранене на животните
1.Времето за пътуване на животните по не може да превишава 8 часа.
ДА НЕ
2. Времето за пътуване на животните може да бъде увеличено, когато
превозното средство отговаря на следните изисквания:
- има достатъчно количеството постеля, съобразно с видовете и броя на
животните, времето за пътуване и климатичните условия -
ДА НЕ
-има достатъчно и подходяща храна за транспортирания вид животни за
времето на пътуване -
ДА НЕ
- фуражите са защитени от времето и от замърсители -
ДА НЕ
3. Изисквания за специфичното оборудване за храненето на животните в
превозното средство:
- оборудването се дезинфекцира след всяко пътуване,
ДА НЕ
- оборудването не наранява животните и е прикрепено към специална част
от превозното средство,
ДА НЕ
- съхранявано е в превозното средство отделно от животните,
ДА НЕ
4. Изисквания към вентилационната система:
- да функционира непрекъснато, когато животните са в превозното
средство,
67
ДА НЕ
- да осигурява циркулация на незамърсен въздух,
ДА НЕ
- да поддържа температура в превозното средство от 5 до 30°С и да е
оборудвана с подходящо устройство за наблюдение,
ДА НЕ
- даможе да се регулира в зависимост от външните температури,
ДА НЕ
5. Изисквания за контейнерите за вода:
- да са конструирани по начин, който позволява да бъдат източвани и
почиствани,
ДА НЕ;
- да са свързани с устройствата за пиене вътре в отделенията, да са поддържани
в добър работен ред, така че животните да имат достъп до вода по всяко време,
ДА НЕ
6. Изисквания за времетраене на пътуването и периодите за почивка:
- за неотбити телета, агнета, козлета, прасенца и кончета - период за почивка
най-малко един час след всеки 9 часа пътуване,
ДА НЕ
- след пътуване на неотбити телета, агнета, козлета, прасенца и кончета се
разтоварват, хранят, поят и почиват най-малко 24 часа,
ДА НЕ
- за свине - да бъдат превозвани максимум 24 часа,
ДА НЕ
- за еднокопитните животни да е спазено изискването за 24 часа
продължителност на пътуването (по време на транспорта им се дава течност и се
хранят на всеки 8 часа),
ДА НЕ
- всички други видове животни - да бъдат превозвани максимум 14 часа
ДА НЕ
- времето за превоз с железопътен и морски транспорт на говеда, овце, кози,
68
свине и еднокопитни да не превишава 8 часа,
ДА НЕ;
- за превоз с железопътен и морски транспорт на говеда, овце, кози, свине и
еднокопитни да е осигурена почивка - без разтоварване на животните, 12 часа след
разтоварване на пристанище или в непосредствена близост до него,
ДА НЕ;
- максималното време за пътуване при транспортиране на животни на
територията на страната, предназначени за клане да е 8 часа,
ДА НЕ.
7. Изисквания за пунктовете за почивка:
- да е осигурено настаняване на животните в същите групи както по време на
пътуването,
ДА НЕ;
- животните от отделните пратки се настаняват в отделни помещения,
ДА НЕ;
- да се осигурява храна и вода за животните, настанени в пункта, съобразно с
техния вид,
ДА НЕ;
- да са осигурени са условия за добро състояние на животните,
ДА НЕ;
69
- да е осигурено ветеринарномедицинско обслужване,
ДА НЕ;
- да е осигурено клане или умъртвяване, или евтаназия на животни съгласно
изискванията за хуманно отношение (при необходимост),
ДА НЕ;
- да са осигурени гледачи с квалификация и опит,
ДА НЕ;
- в пункта за почивка да има правилник за вътрешния ред за работа, с
70
правила за спазване изискванията за защита и хуманно отношение към животните,
ДА НЕ;
- да водят документация,
- ДА НЕ.
8. Изисквания към разтоварването на животните:
- разтоварват се незабавно след пристигането им в пункта,
ДА НЕ;
- осигурява се максимална защита от климатични и други неблагоприятни
влияния,
ДА НЕ;
- да не се дразнят, плашат, малтретират и да се вземат мерки за избягване на
събарянето им,
ДА НЕ;
- животните да не се повдигат или влачат за главата, рогата, краката, опашката
или космената покривка,
ДА НЕ;
- да не се третират по начин, който им причинява болка и страдание,
ДА НЕ;
- електрошокът да се прилага само в мускулатурата на задните бутове на
възрастните говеда и свине,
ДА НЕ;
- животните да не са удряни и ритани и да не е оказван натиск върху
чувствителни части от тялото им,
ДА НЕ;
9. Изисквания към съоръженията за товарене и разтоварване на
животни:
- подовете да не са хлъзгави,
ДА НЕ
- да са странично обезопасени,
ДА НЕ
- рампите за товарене и разтоварване да са с наклон до 20°,
ДА НЕ
- подът на проходите да е с покритие, което предотвратява подхлъзването на
71
животните,
ДА НЕ
- рампите за товарене и разтоварване – да нямат значителни празнини или
стъпала между пода на превозното средство и рампата и между рампата и пода в
помещението за разтоварване или натоварване,
ДА НЕ;
10. Изисквания към помещенията за настаняване на животните:
- подове без риск от подхлъзване и наранявания на животните,
ДА НЕ;
- разполагат с подходящо оборудване,
ДА НЕ;
- имат вентилация и дренаж, подходящи за настаняваните видове животни,
ДА НЕ;
- осветление - подходящо,
ДА НЕ ;
- резервно осветление - подходящо,
ДА НЕ;
- оборудването за връзване на животни е подходящо,
ДА НЕ
-площ - позволява на животните да лягат едновременно и да имат достъп до
съоръженията за хранене и поене,
ДА НЕ
- оборудвано е така, че се предотвратява контактът на животните с остри и
опасни предмети или повърхности,
ДА НЕ
- Осигурено е помещение за изолиране на болни и увредени животни,
ДА НЕ
11. Изисквания за всички пътувания с голяма продължителност
Покрив
Транспортното средство трябва да бъде снабдено с покрив, оцветен в светъл цвят
и да бъде изолиран по съответен начин.
Под и постеля
72
- Животните трябва да бъдат снабдени с подходящи постелки или еквивалентен
материал, който гарантира техния комфорт, подходящ за видовете животни, броя на
животните по време на транспортирането, времетраенето на пътуването и
метеорологичните условия. Този материал трябва да гарантира адекватното
абсорбиране на урина и изпражнения.
Храна
- Транспортните средства трябва да бъдат снабдени с достатъчно количество
подходящи фуражни храни, за да се задоволят изискванията за хранене на въпросните
животни по време на съответното пътуване. Фуражните храни трябва да бъдат
защитени от метеорологичните условия от замърсители, такива като прах, гориво,
изгорели газове, урина и изпражнения на животните.
- Когато се използва специфично оборудване, служещо за храненето на
животните, това оборудване трябва да бъде транспортирано в транспортното средство.
- Когато се използва специфично оборудване, служещо за храненето на
животните, както е посочено в точка 1.4, то това оборудване трябва да бъде така
проектирано, че, ако е необходимо, то да бъде прикрепено към транспортното
средство, за да се избегне неговото преобръщане. Когато транспортното средство се
движи и когато оборудването не се използва, то трябва да бъде съхранявано отделно
от животните.
Прегради
- Домашните еднокопитни животни се транспортират в индивидуални боксове, с
изключение на кобили, пътуващи със своите жребчета.
- Транспортните средства трябва да бъдат снабдени с прегради, така че да могат да
се създават отделни места, като същевременно на всичките животни се осигурява
свободен достъп до водата.
- Преградите трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че те да могат да
бъдат поставяни в различни положения, така че размерът на отделението да бъде
адаптиран към специфичните потребности, както и към вида, размера и броя на
животните.
Минимални критерии за някои видове животни
За домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрите
преживни и свинете, освен ако са придружени от своите майки, пътуванията с дълга
продължителност са разрешени само ако:
73
— домашните еднокопитни животни са на възраст над четири месеца, с
изключение на регистрираните еднокопитни животни,
— телетата са на възраст над четиринадесет дни,
— прасетата са по-тежки от 10 кг.
Необяздените коне не могат да бъдат подложени на пътувания с дълга
продължителност.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
2.4.ДОПУСТИМИ ПЛОЩИ В ТРАНСПОРТНИТЕ СРЕДСТВА
Допустимите пространствени площи за животните трябва да съответстват най-малко на
следните цифри:
А. Домашни еднокопитни животни
Транспортиране с влак
Възрастни коне 1,75 м2 (0,7 × 2,5 м) (*)
Млади коне (6—24 месеца) (за пътувания до 48
часа)
1,2 м 2 (0,6 × 2 м)
Млади коне (6—24 месеца) (за пътувания над 48
часа)
2,4 м 2 (1,2 × 2 м)
Понита (под 144 cм) 1 м2 (0,6 × 1,8 м)
Кончета (0—6 месеца) 1,4 м 2 (1 × 1,4 м)
(*) Използваната стандартна широчина на вагоните е 2 на 2,5 м.
_____________________________________________________________________
Забележка: По време на продължителни пътувания кончетата и младите коне трябва да
имат възможност да лежат.
Тези цифри могат да варират с максимум 10 % за възрастните коне и понитата и с
максимум 20 % за младите коне и кончетата, в зависимост не само от масата и размера
на конете, но също така и от тяхното физическо състояние, метеорологичните условия
и вероятната продължителност на пътуването.
Транспортиране с пътни превозни средства
Възрастни коне 1,75 м2 (0,7 × 2,5 м)
Млади коне (6—24 месеца) (за пътувания до 48 1,2 м2 (0,6 × 2 м)
74
часа)
Млади коне (6—24 месеца) (за пътувания над 48
часа)
2,4 м2 (1,2 × 2 м)
Понита (под 144 cm) 1 м2 (0,6 × 1,8 м)
Кончета (0—6 месеца) 1,4 м2 (1 × 1,4 м)
Забележка: По време на продължителни пътувания жребците и младите коне трябва да
имат възможност да лежат.
Тези цифри могат да варират с максимум 10 % за възрастните коне и понитата и с
максимум 20 % за младите коне и кончетата, в зависимост не само от масата и размера
на конете, но също така и от тяхното физическо състояние, метеорологичните условия
и вероятната продължителност на пътуването.
Транспортиране по въздуха
Площ за 1 кон в зависимост от масата на животното
Маса в kг площ в м2
0—100 0,42
100—200 0,66
200—300 0,87
300—400 1,04
400—500 1,19
500—600 1,34
600—700 1,51
700—800 1,73
Транспортиране по море
Маса в kg Площ в м2
200—300 0,90—1,175
300—400 1,175—1, 45
400—500 1,45—1,725
500—600 1,725—2
600—700 2—2,25
Б. Едри преживни животни
Транспортиране с влак
75
Категория Приблизителна маса
(в kг)
Площ
(в м2/животно)
Малки телета 55 0,30—0,40
Телета със среден размер 110 0,40—0,70
Тежки телета 200 0,70—0,95
Едри преживни животни
със среден размер
325 0,95—1,30
Едри преживни животни
добитък
550 1,30—1,60
Много тежки едри
преживни животни
над 700 над1,60
Тези цифри могат да варират в зависимост не само от масата и размера на животните,
но също така и от тяхното физическо състояние, метеорологичните условия и
вероятната продължителност на пътуването.
Транспортиране с пътни превозни средства
Категория Приблизително маса, кг
Площ в м2/животно
Малки телета 50 0,30—0,40
Телета със среден размер 110 0,40—0,70
Тежки телета 200 0,70—0,95
Едри преживни животни
със среден размер
325 0,95—1,30
Тежки едри преживни
животни
550 1,30—1,60
Много тежки едри
преживни животни
над 700 над 1,60
Тези цифри могат да варират в зависимост не само от масата и размера на животните,
но също така и от тяхното физическо състояние, метеорологичните условия и
вероятната продължителност на пътуването.
Транспортиране по въздуха
Категория Приблизителна маса, кг Площ в m2/животно
Телета 50
70
0,23
0,28
76
Едри преживни животни 300
500
0,84
1,27
Транспортиране по море
Маса, кг м2/животно
200—300 0,81—1,0575
300—400 1,0575—1, 305
400—500 1,305—1,5525
500—600 1,5525—1,8
600—700 1,8—2,025
На бременните животни трябва да бъде отпуснато с 10 % по-голямо пространство.
В. Овце/кози
Транспортиране с влак
Категория Маса , кг Площ в м 2/животно
Остригани овце Под 55
над 55
0,20—0,30
над 0,30
Неостригани овце под 55
над 55
0,30—0,40
над 0,40
Овце в състояние на
напреднала бременност
под 55
над 55
0,40—0,50
над 0,50
Кози под 35
35—55
над 55
0,20—0,30
0,30—0,40
0,40—0,75
Кози в състояние на
напреднала бременност
под55
над 55
0,40—0,50
над 0,50
Посочената по-горе площ може да варира в зависимост от породата, размера,
физическото състояние, дължината на руното на животните, както и от
метеорологичните условия и продължителността на пътуването.
Транспортиране с пътни превозни средства
Категория Маса, кг Площ, м2/животно
Остригани овце и агнета
с маса от 26 кг и повече
под 55
над 55
0,20—0,30
над 0,30
Неостригани овце под 55
над 55
0,30—0,40
над 0,40
77
Овце в състояние на
напреднала бременност
под 55
над 55
0,40—0,50
над 0,50
Кози под 35
35—55
над 55
0,20—0,30
0,30—0,40
0,40—0,75
Кози в състояние на
напреднала бременност
под 55
над55
0,40—0,50
над 0,50
Посочената по-горе повърхностна площ може да варира в зависимост от породата,
размера, физическото състояние и дължината на руното на животните, както и от
метеорологичните условия и продължителността на пътуването: като например за
малки агнета може да бъде осигурено пространство по-малко от 0,2 м2/животно.
Транспортиране по въздуха
Площ за овце и кози
Средна маса, кг Площ, м2/животно
25 0,2
50 0,3
75 0,4
Транспортиране по море
Жива маса, кг м2/животно
20—30 0,24—0,265
30—40 0,265—0,290
40—50 0,290—0,315
50—60 0,315—0,34
60—70 0,34—0,39
Г. Свине
Транспортиране с влак и транспортиране с пътни превозни средства
Всички свине трябва поне да имат възможност да си лягат и да стоят прави в своето
естествено положение.
За да може да се позволи да се изпълнят тези минимални изисквания, гъстотата на
натоварване за свинете с маса от около 100 kг не трябва да превишава 235 kг/м2.
78
Породата, размерът и физическото състояние на свинете могат да предопределят, че
минималната изисквана площ, посочена по-горе, трябва да бъде увеличена: максимално
увеличение от 20 % може също така да бъде изисквано в зависимост от
метеорологичните условия и продължителността на пътуването.
Транспортиране по въздуха
Площта трябва да бъде достатъчно голяма, за да се избягнат наранявания при излитане
или кацане, или в случай на турбуленция, но тази площ трябва, обаче, да позволи на
всички животни да могат да си лягат. Климатът, общото време на пътуването и часът на
пристигане трябва да бъдат взети предвид при вземането на решение за гъстотата на
натоварването.
Средна маса, кг Площ, м2/животно
15 0,13
25 0,15
50 0,35
100 0,51
Транспортиране по море
Жива маса, кг м2/животно
10 или по-малко 0,20
20 0,28
45 0,37
70 0,60
100 0,85
140 0,95
180 1,10
270 1,50
Д. Птици
Гъстота, която се прилага при транспортиране на птици в контейнери
Минималните площи на пода трябва да бъдат осигурени, както следва:
Категория Площ в cм2
Еднодневни пиленца 21—25 на пиленце
Птици, различни от еднодневни
пиленца: маса в kг
Площ в cм2 на kг
под1,6 180—200
79
1,6 до 3 160
3 до 5 115
над 5 105
Тези цифри могат да варират в зависимост не само от масата и размера на птиците, но
също така и от тяхното физическо състояние, метеорологичните условия и вероятната
продължителност на пътуването.
V. ОЦЕНКА НА ХУМАННОТО ОТНОШЕНИЕ ПРИ КЛАНЕ НА
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
Процедурата е предназначена за извършване на контрол върху прилагането на
изискванията за намаляване до минимум страданията на животните по време на
клане в съответствие с националното ветеринарномедицинско законодателство и
изискванията към странитечленки на Европейския съюз.
ПРОЦЕДУРА ЗА КОНТРОЛ
НА НАМАЛЯВАНЕ ДО МИНИМУМ СТРАДАНИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ ПРИ
КЛАНЕ
Процедурата следва да се прилага при контрола върху спазването на
принципите и изискванията за защита на животните при разтоварването, почивката,
зашеметяването и умъртвяването на домашни еднокопитни животни, преживни
животни, зайци и птици.
Целта е манипулациите да се извършват максимално безболезнено и на
животните да бъдат спестявани, колкото е възможно, страхът, болката и
страданията. Тези изисквания към технологичния процес за добив на месо трябва да
се прилагат както към стадото като цяло, така и към отделното животно.
СЪДЪРЖАНИЕ
Процедурата включва схеми за извършване на проверка и оформяне на
протоколи. Може да бъде използвана цялостно или само отделните схеми от нея.
І част - Защита и хуманно отношение към животните до момента на клане:
Схема 1, Получаване на обща информация и констатации за произхода на животните и
образуване на партидата, транспортирана до кланицата.
80
Схема 2, Контрол на условията на разтоварване и на предкланничното настаняване на
животните.
ІІ част - Намаляване до минимум страданията на животните по време на клане.
Схема 3, Контрол на технологията за клане на животните.
Схема №1
ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ И КОНСТАТАЦИИ
ЗА ПРОИЗХОД НА ЖИВОТНИТЕ И ФОРМИРАНЕ НА ПАРТИДАТА (СТАДОТО)
Произход на животните.
Животновъден обект ...............................................................................
Ветеринарен регистрационен №BG…………………………………...
Адрес..........................................................................................................
Собственик ..............................................................................................
Вид, порода и категория на животните, превозени до кланицата
Вид …………………………………………
Порода…………….......................................
Категория / възраст ……………………….
Брой на животните в партидата ……………….
Жива маса в кг ………………………………….
Здравен статус …………………………………………………………
3.Документация на превоза:
Съгласно Наредба №26 от 28 февруари 2006 г. за условията за защита и хуманно
отношение към животните по време на транспортирането им в сила от 01.05.2006 г.,
Обн. ДВ.бр.23 от 17 Март 2006г, по документи
(отклонения)………………………………………
Ниво на компетентност на придружителя на партидата (стадото) или на превозвача -
по документи …………………………………………………
Схема 2
КОТРОЛ НА УСЛОВИЯТА НА РАЗТОВАРВАНЕ И ПОЧИВКА НА ЖИВОТНИТЕ
Изисквания при разтоварване на животните в кланиците.
81
Животните се разтоварват възможно най-бързо след пристигане в кланицата, а ако
това е невъзможно, трябва да им се осигури защита от неблагоприятни атмосферни
условия и достатъчен въздухообмен до разтоварването.
ДА НЕ
Кланиците трябва да са оборудвани със съоръжения за разтоварване и
придвижване на животни, които да отговарят на следните изисквания за хуманно
отношение:
- подходяща височина на рампата и наклон на повърхностите
ДА НЕ
- подовата настилка, трябва да е от материал, който да не позволява подхлъзване
ДА НЕ
- странични прегради, които да подпомагат насочването на животните и да ги
предпазват от падане ДА НЕ
- вход и изход към помещенията, разположен по начин, който улеснява
придвижването на животните
ДА НЕ
- всички съоръжения (заграждения и прокари до помещенията за престой) да са
изградени по начин, който да не позволява нараняването на животните (материал и
повърхности), да имат колкото е възможно по-малък наклон и да са конструирани така,
че да се използва стадният инстинкт на животните за улесняване на придвижването.
ДА НЕ
По време на разтоварване и придвижване трябва да се взимат всички мерки
животните да не бъдат дразнени, стряскани, малтретирани и да се предотврати
паниката и събарянето им. Когато е необходимо се разтоварват и придвижват
поединично. Животните не трябва да бъдат плашени и вдигани за главата, рогата,
ушите, крайниците, опашката и кожата по начин, който им причинява излишна болка
и страдание, също така трябва да се третират внимателно, без да бъдат блъскани,
удряни, ритани и без да се мачкат, усукват или чупят опашките им, животните не се
притискат в чувствителни части на тялото - очи, уши, опашки, полови органи.
Инструментите за водене и насочване на животните се използват единствено
за тази цел и за кратко време. Допуска се използването на електрошокови палки за
стимулиране придвижването само на възрастни говеда и свине, които отказват да се
движат. Електростимулацията се прилага само на мускулатурата на задните бутове
82
за не повече от една секунда, като пред животното трябва да е осигурено осветено
помещение или отворено пространство, където то да се придвижи.
Електростимулацията не се прилага многократно, ако животното не реагира.
Контейнерите с животни се товарят и разтоварват хоризонтално по механичен
начин и се преместват внимателно без рязко спускане, изпускане и преобръщане.
Контейнерите с отвори по стените и подовете или с подвижни дъна се разтоварват по
начин, недопускащ нараняване на животните. Тези животни, се колят възможно най-
бързо след разтоварването в кланицата, а при забавяне на клането трябва да се хранят и
поят.
Изисквания към помещенията за настаняване на животните преди клане
Кланиците трябва да разполагат с помещения с достатъчен брой боксове или
навеси за животните, които ги предпазват от неблагоприятните климатични влияния.
Подовата настилка, трябва да е от материал, които не позволява подхлъзване, не
наранява животните и е лесна за почистване и дезинфекция. В помещенията трябва да
има условия за проветряване, съобразени с очакваните температура и влажност. Когато
е монтирана изкуствена вентилационна система, в помещенията се осигурява
подходяща резервна врата, която да гарантира необходимата въздушна циркулация при
повреда на основната система. Помещенията за настанява трябва да имат изкуствено
осветление за проверка състоянието на животните по всяко време, включително
фенерчета в случаи на спиране на електричеството. В помещенията е необходимо също
така да има подходящи съоръжения за връзване на животните, подходяща постеля за
животните и да се осигури пространство за всяко животно така, че то да може да стои
изправено, да ляга и да се обръща без затруднения.
83
Освен в помещения животните може да се настаняват и на открито, при условие
че площта е оградена, има сянка и подслон за предпазването им от неблагоприятни
климатични влияния. Тези площи се поддържат по начин, който гарантира, че
животните не са подложени на физически, химически и други увреждащи здравето им
фактори.
На всички животни се осигурява вода за пиене в подходящи поилки, а на тези,
които се колят след повече от 12 часа - и умерени количества храна през подходящи
интервали по начин, който осигурява на всяко животно достъп до храната. Животните
се връзват по начин, който им дава възможност да лягат без затруднение, когато
животните не са вързани, храната се предлага така, че всички животни да се хранят без
затруднения. Животни, които могат да се наранят взаимно поради разлика във вида,
пола, възрастта и произхода им, се настаняват в отделни помещения, боксове или
навеси. В помещенията, в които се настаняват птици, се осигурява площ, която дава
възможност на всяка птица да стои изправена, да се обръща и да разперва крилете си
без затруднения. При влажно и много горещо време се вземат мерки за охлаждане на
животните с подходящи средства.
Болните и съмнително болните животни се изолират в подходящи за тази цел
помещения.
Ранените по време на транспорта и неотбитите животни се изколват незабавно, а
ако това е невъзможно - не по-късно от 2 часа след разтоварването.
Забранено е влаченето на животните, които не могат да ходят, до помещението за
клане. Тези животни трябва да бъдат заклани на мястото, където лежат и само в
случаите, когато това не им причинява допълнително страдание, могат да бъдат
пренасяни с количка или платформа до мястото за спешно клане.
Брой на животните на м2 в помещението:
- в момента на изследване …..….(вид, порода, възраст на животните)
- съответства ли на биологичните потребности на животните: ДА / НЕ
Хранителен фронт ………..cм и поилен фронт ……….cм
- съответства ли на биологичните потребности на животните: ДА / НЕ
Температура на въздуха:
- в момента на изследване …………………… Со
- констатирано отклонение ……………………...
84
Осигурена е защита от неблагоприятни климатични условия, а при влажно и много горещо
време се вземат мерки за охлаждане на животните с подходящи средства: ДА / НЕ
Относителна влажност на въздуха:
- в момента на изследване …………………… %
- констатирано отклонение …………………….
Скорост на движение на въздушния поток в:
- в момента на изследване ……………………м/сек
- констатирано отклонение ……………………
Осветленост в зоната на животните:
- в момента на изследване …………………… лукс
- констатирано отклонение …………………...
Концентрация на вредни газове в помещението:
а)въглероден диоксид, мг/м3:
- в момента на изследване ……………………
- констатирано отклонение…………………
б) Концентрация на амоняк, мг/м3:
- в момента на изследване ……………………
- констатирано отклонеиние …………….....
в) Концентрация на сероводород:
- в момента на изследване…………………… ppm
- констатирано отклонение ……………………..
Ниво на шума, дБ:
- в момента на изследването ………..………
- констатирани отклонения ………………..
Подходящи съоръжения за връзване на животните - животните се връзват по начин, който
им дава възможност да лягат без затруднение , ДА НЕ.
Подходящ материал за постеля за животните, ДА НЕ.
Осигурено пространство за всяко животно така, че то да може да стои изправено, да
ляга и да се обръща без затруднения, ДА НЕ.
Животни, които могат да се наранят взаимно поради разлика във вида, пола, възрастта
и произхода им, се настаняват в отделни помещения, боксове или навеси, ДА НЕ.
В помещенията, в които се настаняват птици, се осигурява площ, която дава
възможност на всяка птица да стои изправена, да се обръща и да разперва крилете си
без затруднения, ДА НЕ.
85
Осигурено подходящо помещение или подходящо обособен бокс, в които да се
изолират болните и съмнително болните животни и се полагат необходимите
ветеринарномедицински грижи, ДА НЕ.
Наранените по време на транспорта и неотбитите животни се изколват незабавно,
а ако това е невъзможно - не по-късно от 2 ч след разтоварването, ДА НЕ.
Хранене:
- осигурена вода за пиене в подходящи поилки, ДА НЕ.
- на животни, които се колят след повече от 12 ч се осигурява свободен достъп до умерени
количества храна през подходящи интервали, ДА НЕ.
ІІ част - намаляване до минимум страданията на животните при клане
Схема 3
КОНТРОЛ НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА КЛАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ
1.Фиксиране на животните преди зашеметяване за клане
Фиксирането се извършва с подходящи средства по начин, който не предизвиква
излишна болка, възбуда, страдание или нараняване на животните. Краката на
животните не се завързват и животните не се окачват да висят преди
зашеметяване.
Придвижване на животните до бокса за зашеметяване и отношение на персонала към тях:
- персоналът придвижва животните внимателно без употреба на електропалки или остени и
грубо отношение
ДА НЕ;
- животните не се подхлъзват и не падат
- ДА НЕ;
- фиксират се животните за успешно зашеметяване без болка
ДА НЕ;
- окачват се животните само след успешно зашеметяване
ДА НЕ;
- оборудването за зашеметяване не се използва за фиксиране на животните
ДА НЕ;
86
- животните са поставени в позиция, която осигурява максимално работата с уреда за
зашеметяване
ДА НЕ.
2.Зашеметяване
Персоналът, който извършва зашеметяването, трябва да е компетентен и
периодично да се обучава в съответствие с новите постижения в тази област, за да
се осигури правилното фиксиране и зашеметяване на животните. Уредите за
зашеметяване трябва да се позиционират правилно и зашеметяването да се
извършва, само тогава, когато обезкръвяването може да се извърши незабавно след
това.
Разрешените методи за зашеметяване на животните са:
- електрически ток (електронаркоза);
- пистолет с парализиращо жило (прихванат болт);
- механичен удар;
- въглероден двуокис.
2.1.Зашеметяване с електрически ток:
Електродите се поставят така, че да обхванат черепа, за да се осигури
преминаването на тока през мозъка. За подобряване на електропроводимостта се
застригва или обръсва излишната вълна или козина или кожата на главата се намокря.
Апаратът с електродите трябва да е снабден с устройство за измерване на силата и
напрежението на тока, поставено така, че да е ясно видимо от оператора, устройство за
звукова или визуална сигнализация, което отчита продължителността на въздействие на
тока върху животното и устройство, което измерва съпротивлението и спира работата
на апарата, ако по веригата не може да протече ток с минимално изискваната сила.
87
2.1.1. Правилно позициониране на електродите при зашеметяване на различни видове
животни.
А. Свине и дребни преживни
А.1. Изисквания:
- Апаратът за зашеметяване да е снабден с устройство за отчитане на силата и напрежението
на тока
ДА НЕ.
- Апаратът за зашеметяване да е снабден с устройство за звукова или визуална сигнализация за
отчитане на времето на въздействие на тока върху животното
ДА НЕ.
- Наличност на резервен апарат и неговата изправност
ДА НЕ.
Проверяват се повърхностите на електродите и протичането на електрически ток
Отклонения …………………………………………………………………
Контролиращият процеса на клане на животните отчита и записва стойностите на
протичащият по веригата електрическия ток
А = ….., W = ….., Hz = ….. ;
Контролиращият процеса на клане на животните отчита и записва времетраенето на
протичане на електрическия ток
А.2. Ефект на зашеметяването.
Признаци на коректно осъществено зашеметяване:
- животните изпадат в колапс незабавно и не правят опити да се изправят;
- животните са в тоничен гърч, веднага след зашеметяването;
88
- спиране на нормалното ритмично дишане;
- липса на корнеален рефлекс.
Контролира се чрез отчитане на:
- вокализация ДА НЕ;
- корнеален рефлекс ДА НЕ;
- движения на животното ДА НЕ;
- липса на дишане ДА НЕ.
Б. Птици
Зашеметяване чрез ръчно управлявано устройство/автоматична водна баня
89
Зашеметяване с автоматична линия с електрически ток във водна баня
Б.1. Изисквания:
- нивото на водата се регулира по начин, който осигурява добър контакт с главите
на птиците, ДА НЕ.;
90
- използва се ток с такава сила и продължителност, които гарантират, че
животните непосредствено след зашеметяването изпадат в безсъзнание и остават в това
състояние до клането, ДА НЕ.;
- при групово зашеметяване се поддържа достатъчно напрежение, за да протече
ток със сила, която гарантира зашеметяването на всяка птица;
- ваните с вода са с подходящ размер и дълбочина за вида птици и не преливат
откъм входа; електродът, който се потапя във водата, е с размерите на дължината на
ваната;
- операторът на автоматичната линия постоянно следи за правилното подаване на
тока, за ефективното зашеметяване на всяка птица и за осигуряване на добър
електрически контакт и намокряне на металните пръстени по краката на птиците;
- при повреда, спиране на електрическото захранване или установяване на
неефективно зашеметяване операторът зашеметява и обезкървява ръчно окачените на
линията птици.
Таблица 2
Продължителност на фазите при зашеметяване с електрически ток
Животински вид Тоничен гърч Клоничен гърч Възстановяване
Свине 10-20 сек 15-45 сек 30-60 сек
Овце 10-20 сек 15-45 сек 30-60 сек
Кози 10-20 сек 15-45 сек 30-60 сек
Говеда 5-20 сек 10-60 сек 45-90 сек
Телета 8-14 сек 8-28 сек 40-70 сек
91
Таблица 3
Параметри на силата на електрическия ток за зашеметяване при
различните видове животни
Видове животни Ампери
Говеда 1,5
Телета 1,0
Свине 1,25
Овце / кози 1,0
Агнета / ярета 0,7
Щрауси 0,4
Таблица 4
Параметри на силата на електрическия ток за зашеметяване при птици
Видове животни Ампери (милиампери за
птица)
Бройлери 100
Кокошки 100
Пуйки 150
Патици и гъски 130
92
Таблица 5
Честота в (Hz) Пилета Пуйки
< 200 Hz 100 mA 250 mA
от 200 до 400 Hz 150 mA 400 mA
от 400 до 1500 Hz 200 mA 400 mA
Източник на таблиците : http://www.oie.int/eng/normes/mcode/en_chapitre_3.7.5.htm
2.2. Зашеметяване с парализиращо жило (прихванат болт)
В бокса за зашеметяване на животните се поставя ограничител на главата, едва
когато операторът е напълно готов да извърши манипулацията по най-бързия начин.
Пистолетът се поставя така, че жилото да проникне в мозъчната кора.
Изключително важно е правилното позициониране на уреда. След всеки изстрел
операторът проверява дали жилото е прибрано, ако не е прибрано, инструментът не
може да се ползва, докато не бъде поправен.
Правилно позициониране на уредите за зашеметяване при различните видове
животни
Едри преживни
Оптималната позиция за едрите преживни е пресичането на две мислени линии,
като всяка една започва от горния ръб на окото и се свързва с основата на
противоположния рог.
93
Свине
Оптималната позиция за свине е средната линия на главата, между очите и малко
над тях, като пистолетът се насочва директно надолу по линията на гръбначния мозък.
Дребни преживни
Овце
Оптималната позиция е точно средната линия на главата.
Кози
94
Оптималната позиция за дребни преживни, когато рогата не позволяват
прострелване в челната част, прострелването се извършва в тилната част, като
пистолетът се насочва зад основата на рогата в посока към устата и обезкръвяването се
извършва не по късно от 15 s след изстрела.
Коне
Източник на снимките : http://www.oie.int/eng/normes/mcode/en_chapitre_3.7.5.htm
Оптималната позиция за коне е пистолетът да се поставя под прав ъгъл към
челната повърхност над точката на пресичане на мислените линии, свързващи окото
със срещуположното ухо.
Признаци на коректно осъществено зашеметяване:
- животните изпадат в колапс незабавно и не правят опити да се изправят
- животните са в тоничен гърч, веднага след зашеметяването
- спиране на нормалното ритмично дишане
- липса на корнеален рефлекс
Контролира чрез отчитане на:
- вокализация ДА НЕ;
- корнеален рефлекс ДА НЕ;
- движения на животното ДА НЕ;
- липса на дишане ДА НЕ;
2.3. Контрол за наличност на резервен апарат и неговата изправност
Проверява се изправността на прихванатия болт.
2.3. Зашеметяване чрез механичен удар
95
Допуска единствено ако се използват специализирани устройства, които нанасят
удара върху черепа, като операторът на устройството трябва да се увери, че ударът е
насочен към определеното място и ще бъде нанесен с нужната сила в съответствие с
инструкциите на производителя, така че да се постигне ефективно зашеметяване, без да
се получи фрактура на черепа. Ръчно нанасяне на удара по черепа се допуска при клане
на малки партиди зайци и манипулацията се извърши по такъв начин, че животното да
изпадне незабавно в безсъзнание и да остане в това състояние до настъпването на
смъртта.
2.4. Зашеметяване с въглероден двуокис
Макар и рядко, това е начин за зашеметяване на животните преди обезкървяването
им. Използва се главно при клане на свине.
Концентрацията на въглеродния двуокис за зашеметяване на свине е най-малко 70
% от обема. Камерата, в която свинете се зашеметяват с въглероден двуокис, и
съоръженията за придвижването им през нея са конструирани и поддържани по начин,
недопускащ нараняване на животните и компресия върху гръдния кош. На свинете е
осигурена възможност да стоят изправени до момента, в който загубят съзнание.
Свинете се поставят в съоръженията за придвижване към камерата така, че да се
виждат едно друго, и се вкарват в камерата в рамките на 30 сек след поставянето им в
съоръжението, придвижват се възможно най-бързо до точката с най-висока
концентрация на газ и експозицията на газ продължава достатъчно дълго, за да осигури
оставането на животните в безсъзнание до момента на клане. В камерата трябва да са
монтирани устройства за измерване концентрацията на въглеродния двуокис в точката
на най-голяма концентрация и устройства за визуално и светлинно сигнализиране при
намаляване на концентрацията под 70 %. Животните престояват в газовата среда
достатъчно дълго, за да се осигури оставането им в безсъзнание до момента на клане.
3.Обезкървяване на животните
Обезкръвяването се извършва преди животното да дойде в съзнание чрез
прерязване на каротидните артерии или кръвоносните съдове, от които те излизат.
Когато птиците се обезкръвяват чрез автоматично прерязване на врата, при повреда или
спиране на автоматичната линия те незабавно ръчно се заколват.
96
Таблица 6
Метод на зашеметяване Максимално време за започване на
обезкървяването
Електрически ток 20 сек.
Парализиращо жило 20 сек.
CO2 60 сек.
Източник на таблицата : http://www.oie.int/eng/normes/mcode/en_chapitre_3.7.5.htm
3.1. Изисквания:
- на линията за обезкървяване животните са в безсъзнание , ДА НЕ;
- процесът на обезкървяване започва възможно най-бързо след зашеметяването по начин,
който осигурява бързо и пълно изтичане на кръвта, ДА НЕ.
3.2. Контрол:
- на времето от зашеметяването до момента на започването на обезкървяването;
- на продължигелността на обезкървяването.
4.Разрешени методи за умъртвяване на животните
- изстрел с пистолет или пушка;
- електрически ток (електрошок);
- въглероден двуокис.
4.1.Умъртвяване на животните с изстрел
Умъртвяването с изстрел от пистолет или пушка може да се използва за различни
видове животни, в частност едър дивеч и елени, отглеждани във ферми.
4.2. Умъртвяване на животните с пречупване на гръбначния стълб
Умъртвяването чрез обезглавяване и пречупване на гръбначния стълб в областта
на врата се използва само за птици. Тези манипулации се извършват само от персонал,
който е обучен за целта.
4.3. Умъртвяване на животните с електрически ток
Умъртвяването с електрически ток се извършва, след като животните са били
предварително зашеметени. Използва се ток със сила и продължителност, които
гарантират незабавното умъртвяване на животните.
4.4. Умъртвяване на животните с въглероден двуокис
97
Престоят на животните в газовата среда продължава до умъртвяването им. За
птици газовата смес трябва да съдържа от 25 до 35 % въглероден двуокис и 60 %
инертен газ. След влизането в камерата птиците се придвижват в рамките на 10 s до
точката с най-висока концентрация на газ.
VІ. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА НА ЖИВОТНИТЕ
1. Метод за измерване на температурата, относителната влажност и скоростта на
движение на въздуха в помещения за животни
1.1. Цел на процедурата
За оценка и контрол на жизнената среда на животни при отглеждане и добив на
животинска продукция.
Представяне на процедурата. Процедурата се отнася за помещения за
отглеждане на животни и съответства на стандартната процедура БДС 16686 – 87
Метод за определяне температурата, относителната влажност и скоростта на движение
на въздуха в работни помещения
Съоръжения, технически средства, необходими за провеждане на
процедурата:
- термохигрометър,
- уред за измерване скоростта на вятъра (анемометър).
Изисквания към средствата за измерване. Средствата за измерване трябва да
осигуряват измерване на:
а) температурата на въздуха в обхват 0 – 40о С , с абсолютна грешка не по-голяма
от 0,5 С, при стойност на деление не по-голямо от 0,2 оС;
б) относителната влажност на въздуха в обхват от 20 до 100% и грешка не по-
голяма от 5%;
в) скоростта на движение на въздуха в обхват от 0,1 до 1м/сек с абсолютна грешка
не по-голяма от +/- 0,1 м/сек.
98
Електронен термохигрометър
Електронен анемометър
99
1.2. Описание на отделните етапи за провеждане на измерванията:
Подготовка за измерване. Подготовката на средствата за измерване трябва да се
извършва винаги преди всяко измерване и в съответствие с инструкцията по
експлоатация, придружаваща апарата.
Броят на пунктовете за измерване в жизнената зона на животните се избира в
зависимост от типа на сградата, оборудването, вида на вентилацията и разположението
на животните спрямо преградни стени, източниците на топлина и въздушни течения.
Извършване на измерването.
Измерването се извършва в жизнената зона на животните, трикратно за всеки
пункт, през интервал от: за температура – 30мин, за относителна влажност и скорост на
движение на въздуха до 5 мин. Средната стойност от тези измервания се приема за
краен резултат в пункта за измерване.
Точките на измерване в отделен пункт са на височината на изправено животно от
нивото на пода.
При температура на външния въздух над 25 – 23 оС измерванията се извършват до
отчитане на най-високи стойности на температурата в помещението. Измерва се и
температурата на външния въздух.
Измерването на температурата на външния въздух трябва да се извършва в точка,
разположена на сянка откъм подветрената страна на сградата, на разстояние, не по-
малко от височината на сградата и на височина 1 – 2 м от земната повърхност.
При измервания през студения период на годината в помещенията без отопление
се измерва до достигане на минимални стойности на температурата.
Броят на пунктовете за измерване се определя от площта на помещението, като
разстоянието между два пункта на измерване не трябва да бъде по-голямо от 10м.
Обработка на резултатите от измерванията.
Обработката на резултатите от измерванията се извършва поотделно за всеки
пункт на измерване.
Измерените стойности на даден параметър (температура, относителна влажност
или скорост на движение на въздуха) удовлетворяват биологичните потребности на
животинския организъм, ако окончателният резултат от измерванията се включват в
100
оптималната или допустимата област на изменение на същия параметър, определена от
санитарните норми.
Граничните стойности на измерените показатели се определят по формулите:
X min = X cp – S
X max = X cp + S
X cp = X1+ X2 +X3 +………..Xn
N
S = [ (X1- X cp) (X2 - X cp) ………(Xn - X cp) ]
Където:
Х - са измерените стойности на параметъра;
N - са общият брой на параметъра Х , извършени на определеното място ;
X min – долната гранична стойност на параметъра;
X max – горната гранична стойност на параметъра.
Резултатите от измерванията се вписват в протокол, който да съответства на
поставената задача.
2. Измерване на температурата, относителната влажност и скоростта на
въздушните маси в помещения за различни видове животи
2.1.Помещения за отглеждане на кокошки носачки.
Помещенията за промишлено отглеждане на птици за яйца се проектират и
изпълняват с механична вентилация. Техническото решение на вентилационната
система се определя от програмираните параметри на микроклимата за съответния вид ,
габаритите на сградата, технологията (системата) на отглеждане и климатичните
условия на терена. Изграждат се вентилационни системи с понижено, повишено или
комбинирано налягане, които осигуряват необходимият за птиците въздухообмен на кг
жива маса – от 2 до 10м3/ч.
101
Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, трябва да отговарят на
следните изисквания:
- температура на въздуха - от 15 до 25 °С;
- относителна влажност на въздуха - 60 - 70 %;
- осигурена изкуствена вентилация, която поддържа скорост на движение на
въздуха 0,2 - 0,3 м/сек
Определяне на пунктовете за контрол в жизнената зона на птиците.
Изисква се пунктовете да не са под приточните вентилационни отвори или под
всмукващите вентилатори и в близост с отоплителните съоръжения. Определят се:
- по средата на осовата линия на сградата;
- на осовата линия на 3м от врата на помещението ;
- в единия от ъглите на сградата, в пресечната точка на
успоредните линии на 1м от две съседни стени;
- на линията успоредна на осовата и отстояща на 3м от
стената, на разстояние не по-малко от 10м един от друг.
Разположение на пунктовете за измерване в сграда с клетъчно отглеждане на
кокошки носачки
Хоризонтално разположение на пунктовете за измерване
102
Вертикално разположение на пунктовете за измерване
Разположение на пунктовете за измерване в сграда за подово
отглеждане
На кокошки носачки
Хоризонтално разположение на пунктовете за измерване
103
Вертикално разположение на пунктовете за измерване
2.2. Помещение за отглеждане на свине
Всяка възрастова група свине се отличава с точно определени изисквания към
микроклимата в помещението и конкретно към параметрите на температурно-
влажностния режим. Това затруднява отглеждането на животните от различните
възрастови и технологични групи в едно помещение. При промишлено отглеждане на
свине се налага използване на отделни помещения.
Определяне на пунктовете за контрол в жизнената зона на свине. Пунктовете
за измерване на температурно-влажностния режим и скоростта на движение на
въздуха не трябва да са под приточните вентилационни отвори или всмукващите
вентилатори и в близост с отоплителните съоръжения. Необходимият въздухообмен
се осигурява чрез естествена вентилация или вентилационна система, поддържаща
скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,5 м/сек и относителна влажност 70 – 85%.
Изборът на пунктовете за измерване се извършва в зависимост от предназначението
на помещението:
- в средата на осовата линия на сградата;
- на осовата линия на 3м от врата на помещението ;
- в единия от ъглите на сградата, в пресечната точка на успоредните линии на 1м
от две съседни стени;
- в боксовете – индивидуални или групови.
104
В боксовете измерванията се извършват на нивото на животните.
При отглеждане на различните категории свине се спазват следните
специфични изисквания:
За нерези температурата на въздуха в помещенията за отглеждане се поддържа
между 8 и 25°С;
2.2.2. За свине майки и женски свине след първо заплождане:
- в родилните боксове се поддържа температура на въздуха в помещенията
между 12 и 25°С;
- за бозаещите прасета чрез топлинен източник се осигурява температура на
въздуха:
а)от 30 до 33°С за прасета от 1- до 3-дневна възраст;
б) от 28 до 30°С за прасета от 3- до 7-дневна възраст;
в) от 25 до 28°С за прасета от 7- до 14-дневна възраст;
г) от 23 до 26°С за прасета от 14- до 21-дневна възраст;
д) от 19 до 22°С за прасета от 21- до 28-дневна възраст;
е) от 16 до 18°С за прасета от 28- до 35-дневна възраст;
Скоростта на движение на въздуха не трябва да до 0,2 м/сек през зимата и не по-
висока от 0,4 м/сек през зимата, при относителна влажност 50 -70%.
2.2.3. За подрастващи прасета и прасета за угояване се поддържа температура на
въздуха от 15 до 25оС и относителна влажност 70 - 85%.
2.3. Помещения за отглеждане на едри преживни животни.
За отглеждането на говедата у нас се прилагат разнообразни технологии: оборно
вързано, свободно, свободно-боксово, клетъчно; свободно в полуоткрити сгради;
оборно-пасищно. Изискванията на този вид домашни животни към параметрите на
микроклимата в сградите, които обитават, също търпят различия. Характерно е
преобладаващото използване на естествена вентилация. Вентилацията трябва да
осигурява скорост на движение на въздуха до 0,3 м/сек, а при високи температури - до
0,5 м/сек и поддържане на относителна влажност от 60 - 80 %.
Определяне на пунктовете за контрол в жизнената зона на кравите и
телетата.
Пунктовете за измерване на температурно-влажностния режим и скоростта на
движение на въздуха не трябва да са под прозорците, под приточните вентилационни
отвори или под всмукващите вентилатори и в близост с отоплителните съоръжения.
Изборът им трябва да е съобразен с предназначението на помещението:
105
- в средата на осовата линия на сградата;
- на осовата линия на 3м от врата на помещението ;
- пунктове на линията, успоредна на осовата, и отстояща от стената до задния
край на леглата на кравите, на разстояние не по-малко от 10 м един от друг пункт;
- в единия от ъглите на сградата, в пресечната точка на успоредните линии на 1м
от две съседни стени;
- в боксовете – индивидуални или групови.
В Наредба № 44 от 20.04.2006г за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти, обн. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г., подробно са описани
оптималните параметри на температурно-влажностния режим за говеда и биволи.
Таблица 7
Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи
а) Температура на въздуха в жизнената зона на животните, отглеждани в
затворени помещения.
Категория, Температура на въздуха, °С
възрастова група минимална оптимална максимална
1. Крави 5 10 - 15 28
2. Биволици 8 15 - 18 28
3. Родилно 10 12 - 15 28
4. Телета:
- профилакториум 10 15 - 20 28
- до 3 месеца 10 15 - 18 28
5. Малачета:
- профилакториум 12 18 - 20 28
- до 3 месеца 12 15 - 18 28
б) Относителна влажност в помещението
Категория, Относителна влажност на въздуха, %
възрастова група минимална оптимална максимална
1. Крави 50 70 - 75 85
106
2. Биволици 50 70 - 75 85
3. Телета 50 60 - 75 80
4. Малачета:
- до 3 месеца 50 67 - 70 75
- над 3 месеца 50 70 - 75 80
в) Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на
животните.
Оптимална скорост на движение на въздушните маси в помещенията за
крави и телета в зависимост от температурата в м/сек
Категория, За топлите За студените
възраст периоди (15 -
28 °C)
периоди (5 - 12
°С)
1. Крави 0,5 - 1,0 0,3
2. Биволици 0,5 - 1,0 0,2
3. Родилно 0,3 - 0,5 до 0,2
4. Телета на възраст до 15 дни 0,3 до 0,2
5. Телета на възраст до 6 месеца до 0,5 до 0,2
6. Малачета на възраст до 3
месеца 0,3 0,1
7. Малачета на възраст от 3 до 6
месеца 0,3 0,1
8. Малачета на възраст над 6
месеца 0,3 0,2
9. Малакини 0,5 - 1,0 0,3
5. Зала за лечение, стационар,
осеменителен пункт 0,5 0,3
В НАРЕДБА № 14 от 3.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и
хуманно отношение при отглеждане на телета, обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., са
посочени като оптимални скорост на движение на въздуха до 0,3 м/сек, а при високи
температури - до 0,5 м/сек и относителна влажност 60 - 80 %.
107
3. Метод за измерване на силата на шума в помещения за животни
3.1. Цел на процедурата
За оценка и контрол на жизнената среда на животни при отглеждане, транспорт и
добив на животинска продукция.
Представяне на процедурата
Нивото на шума в помещенията за отглеждане на животни е интегрална
величина от шумовия фон в района на фермата, шума от механизацията в помещението
и от обслужващия персонал. При транспортирането нивото на шума, въздействащ на
животните, се определя от вида на превозното средство, техническите му
характеристики и изправност.
Процедурата се отнася за измерване нивото на шума в помещения за отглеждане
на животни. Използва се за оценка и контрол на жизнената среда на животни при
отглеждане, транспорт и добив на животинска продукция.
Съоръжения, технически средства, необходими за провеждане на
процедурата: цифров шумомер
Изисквания към средствата за измерване:
Средствата за измерване трябва да осигуряват измерване на шума в обхват до 130
децибела, с абсолютна грешка не по-голяма от 1 децибел.
Описание на отделните етапи за провеждане на измерванията:
1.Подготовка за измерване.
а) Подготовката на шумомера трябва да се извършва винаги преди всяко
измерване и в съответствие с инструкцията по експлоатация, придружаваща апарата.
б) Броят на пунктовете за измерване в жизнената зона на животните се избира в
зависимост от разположението на животните, технологичния момент и типа на
оборудването. Разстоянието между два пункта на измерване не трябва да бъде по-
голямо от 10м.
108
Цифров шумомер
2. Извършване на измерването.
а) Измерването се извършва в жизнената зона на животните, трикратно за всеки
пункт, през интервал от 5 до 15 мин. Средната стойност от тези измервания се приема
за краен резултат в пункта за измерване.
б) За да се определи динамиката на шума при отглеждане на животни в затворени
помещения, измерването трябва да се извършва в различни моменти от технологичния
процес.
в) При транспорт на животни измерването трябва да се извършва в различни
моменти от технологичния процес.
3.Обработка на резултатите от измерванията.
а) Обработката на резултатите от измерванията се извършва поотделно за всеки
пункт на измерване.
б) Измерените стойности ще удовлетворяват защитата на животните от стресовото
въздействие на високи нива на шума, ако окончателният резултат от измерванията се
109
включва в оптималната или допустимата област на изменение на същия параметър,
определена от зоохигиенните норми.
3.2. Метод за измерване на силата на шума в помещения
за различни видове животи.
Помещения за отглеждане на кокошки носачки.
Техническото решение на вентилационната система и на храненето на птиците
са основните източници за произвеждане на шум в помещенията. Силата на шума не
трябва да надвишава 80 деци Бела, като се избягва внезапен и нехарактерен за
технологичния процес шум.
Пунктовете за контрол на силата на шума в помещенията за кокошки носачки
са тези,в които се измерват температурата, относителната влажност и скоростта на
движение на въздушните маси.
Помещение за отглеждане на свине
Всяка възрастова група свине се отличава с точно определени технологични
изисквания. Това затруднява отглеждането на животните от различните възрастови и
технологични групи в едно помещение. При промишлено отглеждане на свине се
налага използване на отделни помещения.
Пунктовете за контрол на силата на шума в помещенията за свине са тези, в
които се измерва температурно-влажностният режим. Не се допуска сила на шума по-
голяма от 85 децибела. Трябва да се избягва внезапен и не характерен за
технологичния процес шум.
Помещения за отглеждане на едри преживни животни.
Нивото на шума в помещенията за крави и телета е относително
ниско.Установено е, че силата на шума е най-висока когато се зарежда фуражът за
животните.
Пунктовете за контрол на силата на шума в помещенията за крави и телета са
тези, в които се измерва температурно-влажностния режим. Не се допуска сила на
шума по-голяма от 50 деци Бела. В профилакториумите за телета и по време на
доилния процес трябва да се избягва внезапен не характерен за технологичния процес
шум.
110
4. Метод за измерване на интензивността на осветление
в помещения за животни
4.1.Цел на процедурата
За оценка и контрол на жизнената среда на животни при отглеждане, транспорт и
добив на животинска продукция.
Представяне на процедурата
Процедурата се отнася за измерване интензивността на осветление в помещения
за отглеждане на животни.
Технически средства, необходими за провеждане на процедурата: цифров
луксометър
Цифров луксомер
Изисквания към средствата за измерване:
Средствата за измерване трябва да осигуряват измерване на интензивността на
осветление в обхват до 120 лукса, с абсолютна грешка не по-голяма от 5лукса .
Описание на отделните етапи за провеждане на измерванията:
1.Подготовка за измерване.
а) Подготовката на луксометъра трябва да се извършва винаги преди всяко
измерване и в съответствие с инструкцията по експлоатация, придружаваща апарата.
111
б) Броят на пунктовете за измерване в жизнената зона на животните се избира в
зависимост от разположението на животните (крави, телета и родилен бокс)
технологичния момент и архитектурното решение на помещението.
2.Извършване на измерването.
а) Измерването се извършва в жизнената зона на животните, еднократно за всеки
пункт.
б) Броят на пунктовете за измерване се определя от площта на помещението.
Разстоянието между два пункта на измерване в една зона не трябва да бъде по-голямо
от 10м.
3.Обработка на резултатите от измерванията.
а) Обработката на резултатите от измерванията се извършва поотделно за всеки
пункт на измерване.
б) Оценката на резултатите от измерванията се извършва поотделно за всяка зона.
4. Измерените стойности удовлетворяват защитата на животните ако
окончателният резултат от измерванията се включва в оптималната или допустимата
област на изменение на същия параметър, определена от зоохигиенните норми.
4.2.Измерване на интензивността на осветление в помещения за различни
видове животи
Помещения за отглеждане на кокошки носачки
Пунктовете за контрол на интензивността на осветление в помещенията за
кокошки - носачки са същите, в които се измерват температурата, относителната
влажност и скоростта на движение на въздушните маси.
Интензивността на осветление трябва да се регулира в зависимост от системата
на отглеждане. Това определя пунктовете за измерване на интензивността на
осветление да са тези, посочени в оперативната процедурата за измерване на
температурно-влажностния режим.
Помещения за отглеждане на свине
Всяка възрастова група свине се отличава с точно определени технологични
изисквания. Това затруднява отглеждането на животните от различните възрастови и
112
технологични групи в едно помещение.При промишленото отглеждане на свине се
налага използването на различни помещения
Пунктовете за измерване на интензивността на осветление в помещенията за
свине са тези, в които се измерва температурно-влажностния режим.
Помещения за отглеждане на едри преживни животни
Пунктовете за измерване на интензивността на осветление в помещенията за
крави и телета са тези, в които се измерва температурно-влажностния режим.
Характерно зо жтглеждането на едрите преживни животни е използването на
помещения с естествено осветление.
5. Метод за измерване съдържанието на вредни газове в помещения за
животни
5.5. Цел на процедурата:
Използва се за оценка и контрол на жизнената среда на животни при отглеждане
и добив на животинска продукция.
Представяне на процедурата:
Процедурата се отнася за измерване съдържанието на вредни газове в помещения
за отглеждане на животни.
Съоръжения: уред за вземане на проби от въздух, Тип DREGER – 100мл.
113
Диагностикуми:
- Анализни индикаторни тръбички за амоняк с минимален обхват 0,5 – 20 мг/м3 ;
- Анализни индикаторни тръбички за сяроводород с минимален обхват 1 - 50
мг/м3 ;
- Анализни индикаторни тръбички за въглероден диоксид с минимален обхват 0,5
– 6 об.%.
5.2.Описание на отделните етапи за провеждане на измерванията:
а) Подготовка за измерване
Подготовката на средствата за измерване трябва да се извършва в съответствие с
действащата инструкция по експлоатация.
Броят на пунктовете за измерване в жизнената зона на животните се избира в
зависимост от технологията на отглеждане и разположението на животните.
Препоръчително е вредните газове да се измерват в пунктовете за измерване на
температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха.
б) Извършване на измерванията
Измерването се извършва в жизнената зона на животните, трикратно за всеки
пункт.
Броят на пунктовете за измерване се определя от площта на помещението.
Разстоянието между два пункта на измерване в една зона не трябва да бъде по-голямо
от 10m.
Начин на работа
Отчупват се връхчетата на индикаторната тръбичка в специалното
приспособление в тялото на помпата.Тръбичката се поставя в държача на тялото на
помпата така, че стрелката да сочи към уреда. Броячът се поставя в позиция 1 и се
пристъпва към засмукване на пробата въздух, толкова пъти, колкото е указано на
съответната тръбичка. При всяко засмукване броячът се премества на следващата
позиция.
114
Уред за вземане на проби от въздух, Тип DREGER – 100мл
с анализни тръбички
Уред за вземане на проби от въздух, Тип DREGER – 100мл
с анализниа тръбичкиа, готов за измерване
Отчитане на резултатите
Количеството на токсичния газ е пропорционално на дължината на оцветения
стълб. Средната стойност от три последователни измервания е количеството на вредния
газ в точката на измерване.
5.3. Оценка на резултатите от измерванията
Оценката на резултатите от измерванията се извършва поотделно за всеки пункт.
Измерените стойности удовлетворяват защитата на животните, ако
окончателният резултат от измерванията се включва в оптималната или допустимата
област на изменение на същия параметър, определена от зоохигиенните норми.
115
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата
на животни, отглеждани за селскостопански цели
2. ДИРЕКТИВА 1999/74/ЕО НА СЪВЕТА от 19 юли 1999 година за установяване
на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки
3. ДИРЕКТИВА 86/609/EИО НА СЪВЕТА от 24 ноември 1986 година за
сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на
държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и
други научни цели
4. ДИРЕКТИВА 91/629/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 година относно
определяне на минималните стандарти за защита на телетата
5. ДИРЕКТИВА 91/630/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 година относно
определяне на минималните стандарти за защита на свинете
6. ДИРЕКТИВА 93/119/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1993 година относно
защитата на животните по време на клане или умъртвяване
7. ДИРЕКТИВА 2007/43/ЕО НА СЪВЕТА от 28 юни 2007 година за определяне на
минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо
8. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2005 НА СЪВЕТА от 22 декември 2004 година относно
защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това
операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент
(ЕО) № 1255/97
9. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА СТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ
ПРИ УМЪРТВЯВАНЕ ЧРЕЗ КЛАНЕ
10. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ,
ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ДРУГИ НАУЧНИ ЦЕЛИ
11. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
КОМПАНЬОНИ
12. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ,
ОТГЛЕЖДАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ
13. ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ НА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ
НА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ
14. НАРЕДБА № 22 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ ДО
МИНИМУМ СТРАДАНИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КЛАНЕ ИЛИ
116
УМЪРТВЯВАНЕ (Издадена от министерство на земеделието и горите, в сила
от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г.)
15. НАРЕДБА № 25 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА
КОКОШКИ НОСАЧКИ (Издадена от министерство на земеделието и горите,
в сила от 01.05.2006 г, Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г.)
16. НАРЕДБА № 15 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОПИТНИТЕ
ЖИВОТНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБЕКТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО,
ОТГЛЕЖДАНЕТО И/ИЛИ ДОСТАВКАТА ИМ (Издадена от министерство на
земеделието и горите, в сила от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари
2006г.)
17. НАРЕДБА № 16 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО
ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ (Издадена от министерство на
земеделието и горите, в сила от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.18 от 28 Февруари
2006г.)
18. НАРЕДБА № 21 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ
ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ (Издадена от министерство на земеделието и
горите, в сила от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г.)
19. НАРЕДБА № 14 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ТЕЛЕТА (Издадена от министерство на земеделието и
горите, в сила от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г.)
20. НАРЕДБА № 44 ОТ 20 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИВОТНОВЪДНИТЕ ОБЕКТИ (Издадена от
министерство на земеделието и горите, Обн. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г.)
21. ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ (Обн., ДВ, бр. 87 от
1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г.)
22. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ (В сила от 31.01.2008 г., Обн. ДВ. бр.13
от 8 Февруари 2008г.)
117
23. Grandin T. (2000): Introduction: Management and Economic Factors of Handling and
Transport. In: Grandin T. (ed.): Livestock Hendling and Transport.2nd ed. CAB
International, Wallingford, U.K. 1-14.
24. Warriss P.D., Brown S.N., Knowles T.G., Edwards J.E., Kettlewell P.J., Guese K.J.
(1998): The effect of stocking density in transit on the carcass quality and welfare of
slaughter pigs: 2. Results from the analysis of blood and meat samples. Meat Science,
50, 447-456.
25. Bradshaw R.H., Parrott R.F., Goode J.A., Lloyd D.M., Rodway R.G., Broom
D.M.(1996): Behavioural and hormonal responses of pigs during transport: effect of
mixing and duration of journey. Animal Scienceq62, 547-554.
26. Fabrega E., Manteca X., Font J., Gispert M., Carrion D., Velarde A., Ruiz de la Torre
J.L., Diestre A., (2004): A comparison of halothane homozygous negative and positive
pietrain sire lines in relation to carcass and meat quality, and welfare traits. Meat
Science, 66, 777-787.
27. Perez M.P., Palacio J., Santolaria M.P. Acena M.C., Chacon G., Gascon M., Calvo
J.H., Zaragoza P., Beltran S., Garcia- Belenguer S. (2002)& Effect of transport time
on Welfare and meat quality in pigs. Meat Science,61 425 – 433.
28. Mota-Rojas D. et all, Effects of mid-summer transport duration on pre- and post-
slaughter performance and pork quality in Mexico. Meat Science, (2006),73, 404-412
29. Gosalvez L.F., Averos X., Valdervira J.J., Herranz A. (2006): Influence
of season, distance and mixed loads on the physical and carcass integrity of pigs
transported to slaughter. Meat Science, 73, 553-558.
30.O`Neill D.J., Lynch P.B., Troy D.J., Buckley D.J., Kerry J.P., (2003): Influence of
the time of the year on the incidenc of PSE and DFD in Irish pigmeat. Meat
Science,64, 105-111.
31.Guardia M.D., Estany J., Balasch S., Oliver M.A., GispertM., Diestre A.(2004): Risk
assessment of PSE condition due to pre-slaughter conditions and RYR1gene in pigs.
Meat Science, 67, 471-478.
32.dalla Costa O.A., Faucitano L., Coldebella A., Ludke J.V., Peloso J.V., dalla Roza D.,
Paranhos da Costa M.J.R. (2006): Effects of season of the year, truck type andloation
on truck on truck on skin bruises and meat quality in pigs. Livestock Science, 107, 29-
36.
118
33.Smith L.P., Allen W.M. (1976): A study of weather conditions related to the death of
pigs during and after their transportation in England. Agricultural meteorology,
16, 115-124.
34.Abbott T.A., Guise H.J., Hunter E.J., Penny R.H.C., Bayne P.J., EasbyC.(1995):
Factoes influencing pig deaths during transit: an analysis of drivers` reports. Animal
Welfare, 4, 29-40.
35.Veserek V., Maiena M.Jr., Voslarova E., Chloupek P. (2006): The impact of the
transport distance and season on losses of fattened pigs during ransport to the
slaughterhouse in the Czech Republicin the period from 1997 to 2004. Veterinarni
Medicina, 51, 21-28.
36.Averos, X., A. Herranz, R. Sanchez, X. Comella, L.F. Gozalvez; Serum stress
parameters in pigs transported to slaughter under commercial conditions in diferent
searons, Veterinarni Medicina, 52, 2007(8): 333-342.
37.Geers R., Bleus E., Van Schie T., Ville H., Gerard H., Janssens S., Nackaerts G.,
Decuypere E.JourquinJ. (1994): Transport of pigs different with respect to halothane
gene: Stress assessment . Journal of Animal Science, 72, 2552 – 2558.
38.Gispert M., Faucitano L.,Oliver M.A., Guardia M.D., Coll C., Siggens K., Harvey K.,
Diestre A. (2000): A survey of pre-slaughter conditions, halothane gene frequencyq
and carcass and meat quality in the five Spanish pig commercial abattoirs. Meat
Science, 55, 97-106.
39.Fabrega E., Manteca X., Font J., Gispert M., Carrion D., Velarde A., Ruiz de la Torre
J.L., Diestre A., (2004): A comparison of halothane homozygous negative and positive
pietrain sire lines in relation to carcass and meat quality, and welfare traits. Meat
Science, 66, 777-787.
119
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
ПРЕДГОВОР ……………………………………………………………………………….2
ВЪВЕДЕНИЕ ……………………………………………………………………………….3
І. ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ………………………………………………6
ІІ. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО …………………………..……………….16
ІІІ. ИНСТРУКЦИИ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ
ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ…………………………..29
1. Процедура за извършване на проверки за спазване на изискванията за защита
и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни……………...29
2. Инструкция за извършване на проверки за спазване на специалните изисквания
към системите за отглеждане на кокошки-носачки ……….…....................................37
3. Инструкция за извършване на проверки за спазване на специалните изисквания
към системите за отглеждане на едри преживни животни …......................................47
4. Инструкция за извършване на проверки за спазване на специалните изисквания
към системите за отглеждане на свине …………………………………………………53
ІV. ОЦЕНКА НА ХУМАННОТО ОТНЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА
ТРАНСПОРТ……………………………………………………………………………….54
V. ОЦЕНКА НА ХУМАННОТО ОТНОШЕНИЕ ПРИ КЛАНЕ НА ЖИВОТНИ …79
VІ. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА
НА ЖИВОТНИТЕ…………………………………………………………………………97
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ……………………………………………….………..118