Брой 6, Година 2

Издание на Националната търговско-банкова гимназия

Този брой се издава и с любезното съдействие на

клуб “Историята и празниците на моя род и моето

училище” с ръководител Даниела Клинчева и клуб

“Електронни и печатни медии” с ръководител

Маргарита Динкова.

Историята на моето

училище

Архивите разказват

Училището през го-

дините

Моето училище на

100 години

Интервюта

Брой 6, Година 2 Януари - Февруари 2013 г.

Вестник

Наблюдател

Акцент на броя:

Моето училище на 100 години

Училището през годините

Търговски техникум

1984 г.

Национална търговско-

банкова гимназия

2009 г.

Историята на моето училище

Страница 2

Инициатор за създаването на търговско училище в столицата е

Софийската търговско-индустриална камара. Тя възниква през

1895 г., а от 1912 г. се помещава в сградата на улица "Славянска"

№2.

Още на първата си сесия препоръчва на българското правителст-

во да се открият търговски училища в София и Пловдив, освен

вече съществуващото в Свищов.

През 1901 и 1904 г. Камарата отново повдига въпроса за създава-

не на търговско училище, а през 1905 г. и Софийското търговско

дружество настоява за решаване на същия актуален проблем.

През 1910 г. 130 столични търговци също отправят молба до Ми-

нистъра на търговията и земеделието за откриване на търговска

гимназия в столицата. Въпросът е отложен за решаване до прие-

мането на Закона за професионалното образование в Парламента.

Междувременно, през 1904 и 1910 г. се откриват съответно Вар-

ненското и Пловдивското търговски училища.

Благодарение на икономическите реформи на няколко български

правителства и провежданата политика на протекционизъм, в на-

чалото на ХХ век младата българска държава преживява своето

"икономическо чудо", понятие, използвано от международните

наблюдатели а обозначаване на изключителните постижения на

българския народ, а потребността от образовани търговски кадри

се увеличава.


Страница 3

Стремежът към модернизация, издигнат в "символ верую" от то-

гавашните строители на съвременна България, довежда до реше-

нието на Софийското градско общинско управление да отпусне

под наем на Камарата сградата на ул. "Сан Стефано" №23 за съз-

даване на търговското училище.

С Обявление №4535 на Софийската търговско-индустриална ка-

мара от 2 юли 1912 г. е решено откриването на Търговското учи-

лище от септември с.г.

В края на август е решено да се отложи началото на учебната го-

дина от 1 на 15 септември поради технически и организационни

причини.

Поради започналата през есента на 1912 г. Балканска война учеб-

ните занятия са отложени.

Софийската търговско-

промишлена камара

(тогава търговско-

индустриална) в

началото на 20 век.


Страница 4

На 25 февруари 1913 г.

тържествено се открива Средното

търговско училище към Софийската

търговско-индустриална камара.

Иван Грозев, председател

на Търговската камара произнася

тържествена реч.

Съгражданинът и съратникът на Васил Левски ръководи

Столичната община в продължение на една година, като едновременно

с това е и председател на Софийската търговско-индустриална камара.

По негово време продължават редица благоустройствени работи, за-

почнати от годините на Д. Петков.

ИВАН ГРОЗЕВ

(16 юли 1894 - 15 юли 1895)


Страница 5

Речта, произнесена от

Иван Грозев


Страница 6

Речта, произнесена от Иван Грозев


Страница 7

Речта, произнесена от Иван Грозев


Страница 8

Учебната 1912/1913 година протича в съкратени срокове и при труд-

ни обстоятелства. Записани са 136 ученици в трите паралелки първи

курс, но не се явяват 26 от тях - една част са мобилизирани като вой-

ници, а други поради заболяване.

1913/1914 година: записани в първи курс - 76, а във втори - 79 уче-

ници.

Третата учебна година 1914/1915 - в първи, втори и трети курс общо

са записани 166 ученици.

През 1915/1916 г. са проведени първите зрелостни изпити. От яви-

лите се 66 абитуриенти двама ги полагат с отличие, 15 - с много до-

бър, и 49 - с добър успех.

В първите години в Средното търговско училище преподават видни

преподаватели от Софийски университет.

Първият учебен ден в ранния период на училище не е строго фикси-

ран. Занятията започват на 3,7,8 или 12 септември, както и завърш-

ват по различно време - 18,20 или 28 юни.

При организирането на учебния процес се взема решение учениците

да носят "лятно и зимно формено облекло".

Обсъжда се създаването на пансион за "странните ученици" (т.е. ид-

ващи от други населени места).

Разглеждат се и се удовлетворяват молби на ученици да бъдат осво-

бодени от такса поради бедност или по други причини като много

добър успех, добро поведение или бащата на ученика е опълченец.


Страница 9

Д-р Нейчо Иванов

Той е известен български икономист и журналист. Завършил е

икономика и журналистика в Лайпциг (University of Leipzig), като

негов преподавател е световно известният професор Карл Бюхер

(Karl Wilhelm Bucher).

http://4.bp.blogspot.com/-ibMc3J0u_OI/TVj68g0TtKI/AAAAAAAAAjA/TFRcc9TVark/s1600/neichev.jpg


Като студент в Германия сътрудничи на в-к"Дневник", в-к"Демократ" и списание"Демократически преглед". През 1907 г. се завръща в България и започва издаването и организацията на в-к "Нов дневник" с финансовата подкрепа на брат си, индустриалеца Слави Славов. Една година по-късно вестникът започва да излиза под заглавието в-к "Реч" до 1912 г. Сътрудници и редактори на вестника са известни журналисти, икономисти, писатели, политици и др., между които са имена като: Иван Плачков-Пеев, Стефан Костов, Григор Начович, Димитър К.Попов-Централния, Петър Бобчевски, Христо Статев, Владимир Бобошевски, д-р Иван Златаров, Стоян Власаков, Александър Кипров, Атанас Делинешев, Георги Данов и др. Д-р Нейчо Иванов е кореспондент на немския в-к "Берлинер Тагеблат(Berliner Tageblatt)" в София. Той е сред учредителите на Дружеството на българските писатели и публицисти,негов дългогодишен член и зам.председател. Участва в създаването на в-к "Търговско -промишлен глас" като негов главен редактор в продължение на пет години. Неговите икономически статии и анализи, на български и международни теми, са изключително ценни за развитието на индустрията и търговията в България. През 1913 г. по инициативата и с подкрепата на Софийската търговско-индустриална камара се основава Софийска мъжка търговска гимназия, а за директор е назначен д-р Нейчо Иванов. Той остава на този пост до 1946 г.


Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литерату-

рен историк, етнограф, редовен член на Българската акаде-

мия на науките, на Украинската академия на науките, литера-

турната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на уни-

верситетите в Хайделберг (1936) и Мюнстър (1943).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA_90K-1-80_Mihail_Arnaudov_(crop).jpg


Биография Михаил Арнаудов е роден на 17

октомври (5 октомври стар стил)

1878 година в Русе в семейството на

търговеца на жито от тетовското село

Вратница Петър Сибинов Арнаудов и

Друмка Панова. По-малък негов брат

е композиторът и оперен диригент и

режисьор Илия Арнаудов. Първата

публикация на Арнаудов е текстът на

зрелостния му изпит по литература,

публикуван в русенското списание

„Извор“. Следва славянска филоло-

гия във Висшето училище (днешния

Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през пе-

риода 1895–1898 година. Като редовен студент публикува първите си

научни статии: "„Произход и родина на старобългарския език“ и

„Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специ-

ализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през

1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година за-

щитава докторат по философия, славянска филология и индология в

Прага.


От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен

доцент по обща литературна история в Софийския

университет, от 1914 година е извънреден профе-

сор, а от 1919 година — редовен професор, като от

1928 година оглавява катедрата по сравнителна ли-

тературна история. През 1921–1922 година е декан

на Историко-филологическия факултет, през 1926

година за кратко е директор на Народния театър, а

през 1935–1936 година е ректор на Софийския уни-

верситет. От 1918 година е дописен, а от 1929 годи-

на — действителен член на Българската академия

на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия

клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологи-

чески институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-

учредител е на Македонския научен институт.

От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър

на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След

Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от ака-

демичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от

т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на

Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година).

През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години

комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С реше-

ние на Министерски съвет Народната власт му възстановява имущест-

вото на 17 май 1960 година Преѕ 1968 г. е удостоен с орден „Народна

република България“, първа степен.

Умира на 18 февруари 1978 година в София.


Емануил Димитров Иванов е български математик и фи-

зик. Той е един от основоположниците на Софийския уни-

верситет „Свети Климент Охридски“ и дългогодишен пре-

подавател там.

Емануил Иванов


Биография

Емануил Иванов е роден през 30 януари 1857 годи-

на в Свищов. Баща му, Димитър Хаджииванов, е заможен

търговец, а майка му, Елена, е дъщеря на видинския тър-

говец Емануил Шишманоглу. Първоначално Емануил

Иванов учи в Свищов, като през 1872 година завършва

средното училище в града. През следващите няколко го-

дини работи при баща си, в свищовска аптека. През 1875

година заминава в Цариград. След започването на Руско-

турската война през 1877 година се връща в Свищов.

През 1879 година, след края на войната, Емануил

Иванов отива да учи в Политехниката в Мюнхен, където през 1883 година

завършва физика и математика. От 1883 до 1885 година е учител в Ломс-

ката гимназия, след което става чиновник в Министерството на народното

просвещение.

Той става един от авторите на издадената през 1888 г. „Наредба на Педа-

гогическия курс при Софийската класическа гимназия“, с която се поста-

вя началото на Софийския университет. След създаването на училището

Иванов става извънреден преподавател във Физико-математическия от-

дел, през 1890-1892 и 1893-1894 година е избиран за ректор, а през 1895

година става редовен професор. От 1898 година е дописен, а от 1900 годи-

на - действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

През 1910 година, след конфликт с академичния съвет на Софийския

университет, Емануил Иванов напуска училището, като през следващите

години преподава математика в Държавното средно техническо училище

и в Средното търговско училище в София. През 1917 година той се връща

в университета, където остава до пенсионирането си през 1923 година.

Емануил Иванов умира на 25 юли 1925 година в Кюстендил.

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~nadia/aha/Nn1.jpg&imgrefurl=http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~nadia/aha/EmIvanov.html&h=557&w=345&sz=19&tbnid=fU9ITibZks6AFM:&tbnh=90&tbnw=56&prev=/search%3Fq%3D%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B0%25


1919 година - училището се преименува на Софийска тър-

говска гимназия.

Януари 1931 година - Софийска търговска гимназия се пре-

мества в собствена сграда на ул. "Розова долина" №1.

През учебната 1930/1931 година при гимназията се открива

Девическо търговско училище и обучението става смесено.

През учебната 1943/1944 година Софийската търговска гим-

назия се разделя на мъжка и девическа.

През учебната 1946/1947 година Девическата търговска гим-

назия се преименува на Първа държавна девическа търговс-

ка гимназия, от 1949 година - Първа девическа търговско-

стопанска гимназия, от 1952 година - на Девически стопанс-

ки техникум, от 1953 година - на Девически икономически

техникум, а от 1964 - Търговски техникум.


На 16.04.1977г. Техникумът се премества в нова сграда на

бул."Витоша" №91, а през септември с.г. се обединява със

Средното търговско училище и се преименува в Техникум по

търговия.

1995 година - училището се преименува в Техникум по търго-

вия и банково дело, от 1996 година - в Търговско-банкова гим-

назия.

На 25 февруари 2003 със заповед на министъра на образова-

нието и науката за изключителния принос към професионал-

ното образование в България е извършено поредното преиме-

нуване на училището, име, което носи и днес - НАЦИОНАЛ-

НА ТЪРГОВСКО-БАНКОВА ГИМНАЗИЯ.

Техникумът по търговия

през зимата на 1992/1993

учебна година.


Случайно попадение в дейността на клуб "Историята и праз-

ниците на моя род и моето училище" при НТБГ са снимките за

спомен на випуск 1990 година, тогава Техникум по търговия.


Да превърнем личните спомени в обща памет за образо-

вателната институция, в която работим и учим!


Първата Прото-

колна книга на Средното

търговско училище от

1912 г.

Протокол №1 от

първата учебна година в

училището.


Началото на вто-

рата учебна година в

училището.

Протоколна книга,

започната на 18 септемв-

ри 1930 г. Тогава училище-

то носи името

“Търговска гимназия към

Софийската търговско-

индустриална камара”.

Моето училище през годините

Полагането на основите на нашето училище.

Снимка пред Па-

метника на Съветската

армия на инж. Цветан

Илиев, участник в пост-

рояването на сградата

на бул. Витоша 91.


11Ж клас на гимна-

зията през 1942 г.


Две ученички в двора на Техникума през 1972/1973 учебна година.

Бригада в село Плана през

есента на 1972/1973 учебна година.


Мажоретки от

училището по време на

манифестация през

1974/1975 учебна година.

Военно обучение в с. Черни Осъм през 1974 година.


Випуск 1981

4 „а” курс

Специалност: „Международна търговия”

Курсов ръководител: Зара Граматикова

Екскурзия на учениците в гр. Видин през 1981г.


Випуск 1984г. на Техникума по търговия.

Обща снимка на

преподавателите.


Бригада на учени-

ците в село Скутаре,

Пловдивска област, от

24.09 до 18.10.1989 г. -

1Е курс

Техникумът през годините.

Абитуриентски

бал на Випуск

1992 г.

Страница 29


Випуск 1993г. на Техникума по търговия.


След 1996г., училището започва да носи името “Търговско-

банкова гимназия”


“Търговско-банкова гимназия”


От 2003г., нашето училище носи името “Национална

търговско-банкова гимназия”


Випуск

2006 г.

“Национална търговско-банкова гимназия”


Уважаеми читатели,

Във връзка с тържествата и мероприятията, свързани със 100-годишния юби-

лей, беше обявен конкурс за създаване на есе, художествен текст, рисунка и колаж.

Оценяващата комисия в състав Румяна Кралева, Елка Величкова, Иванка Йовчева,

Хриска Ханджийска и Станимир Христов награди следните ученици:

Категория „Есе”:

Първо място се присъжда на Каталина Димитрова от 12 а клас. На второ е Стефани

Ивайло Гаврилова от 11 ж клас.

Категория „Художествен текст”:

Първо място се присъжда на Ивиана Владимирова Младенова от 11 е клас.

Категория „Колаж”:

Участниците в клуб в „Създаване на сайтове и графична обработка“ и учениците

от 9 е клас са отличени за екипната им работа.

Категория „Фотография”:

Комисията отличава Никол Джукева за цялостния й принос при подготовката на

снимковия материал по тържествата за юбилея.

Категория „Уеб сайт“:

Стефан Петков от 8 з клас за сайта му „НТБГ 100 години“, в който разказва какво е

училището за един осмокласник. Сайтът е достъпен на адрес:

http://studentsite.freevar.com.

Категория „Компютърна презентация“:

Първо място печели „Моето училище на 100 години” на Диана Чалъкова и Габрие-

ла Стойкова от 8 а клас.

Категория „Клип”:

Отличени са клиповете, с които се състезаваха учениците Малина Петрова от 11 з

клас и Ирина Данова от 9 а клас.

На вашето внимание представяме двете есета и стихотворението, наградени

на конкурса.

http://studentsite.freevar.com



(Есе)

Аз съм в 12-ти клас. Преди 4 години

си мислех, че 8-ми клас е труден, подгот-

вителна година, 13 часа английски език

седмично, въпреки това учителките по

общообразователните предмети държат

на тях. Защо всеки иска максимума от

теб? Невъзможно е! 8-ми клас мина, успешно при това. Погледнах на-

зад, усмихнах се и продължих. 9-ти клас – началото на специалните

предмети, как може от един 15-годишен ученик да искат да говори за

еластичност на търсенето и за гражданско право? Как същият този уче-

ник ще може да поддържа едновременно с това и нивото си по общооб-

разователните предмети? Кошмар! Но и 9-ти клас мина. Погледнах на-

зад, усмихнах се и продължих.

10, 11, сега е средата на 12-ти клас, няма нужда да изреждам, вся-

ка година за всеки един от нас предстои да е най-трудната. Всичко, кое-

то учим, правим, е ново, всички очакват да сме идеални и ние сме

длъжни да покрием тези очаквания. Не можех да разбера защо изискват

толкова много от нас. Но с всяка изминала година все по-малко се чудех

защо ми дават толкова домашно, защо всеки един от учителите ми иска-

ше толкова много от мен, защо макар и да съм сигурна, че искам да съм

икономист, учителката ми по биология ме изпитваше на всеки един

урок. Паралелно с уроците си по счетоводство, мои съученици четяха

по-усърдно тези по география, защото искаха да се занимават с геогра-

фия. Те не бяха забравени, можеха спокойно да следват интересите си,

макар и далеч от търговската сфера.


В училището всички сме

равни и учителите ни се стре-

мяха да ни покажат, че инте-

ресите на всеки един от нас са

важни и ще бъдат подкрепе-

ни. С всяка изминала година

сама разбирах защо НТБГ е

на челните места в класации-

те за училища и защо завър-

шилите ни ученици се реали-

зират толкова лесно и са така

ценени. Разбирах, че преми-

нал през изпитанието да учиш 25 предмета на година, да участваш в

учебна банка, досущ изпълняваща функциите на истинска, и то кога-

то си на 16 години, те подготвя за реалния живот и ти показва какво

значи работа в екип, учи те кога можеш да разчиташ на себе си и кога

на другите. Разбирах смисъла на панаирите, на стажовете, на семина-

рите и клубовете в училище. Разбирах думите на класната ми, че това

са най-ценните и същевременно изключително забавни моменти от

гимназията, че шансът за такова преживяване на нашите години се

предлага в много малко училища, че е изключително полезен и поу-

чителен. Осъзнах, че всеки един панаир ти дава възможност да се за-

познаеш с много хора от различни страни, да се отпуснеш, да можеш

спокойно и със самочувствие да разговаряш с другите, да развиеш

презентаторските си умения, които със сигурност ще ти потрябват, а

на всеки един стаж се сблъскваш с реалната работна среда, с това, ко-

ето следва да правиш цял живот, така че от рано да можеш да решиш

дали това е твоето призвание или не. Във всеки един семинар и клуб

получаваш знания, за които хората другаде плащат много, че почти

без да искаш получаваш знания и уроци. Учителите дават всичко от

себе си, за да те направят човек, за да ти дадат знанията си, опита си,

да те подготвят за това, което ти предстои, а в замяна не искат нищо

от теб.


Когато се връщам назад във времето виждам друг човек. Спомням си, когато

идвах с нежелание на училище, когато търсех всякакъв възможен начин да не пиша

думите си по английски, когато се опитвах да мина през охраната без да ме видят, че

съм без униформа и без да има кой да ми се кара за това. Сещам се как треперех пре-

ди всяко изпитване при г-жа Острева, преди всяко контролно по икономика, а след

тях излизах със съучениците си пред стаята и оживено обсъждахме контролното,

седнали върху радиатора на първия етаж. Спомням си как почти насила ме изкарва-

ха да играя на двора по физическо, но когато това се случваше, не ми се искаше ча-

сът да свършва.

С всяка една година пораствах и бях възпитавана в гимназията. С всяка една

година отношението ми се променяше, а аз започнах да идвам с желание на учили-

ще. Сега вместо да обсъждаме контролни, с моите приятели си даваме сметка, че

след 5 месеца вече няма да сме ученици. Говорим си как мина последният ни първи

учебен ден, последната ни зимна ваканция като ученици, идва и последната ни смя-

на на сроковете. С всеки един ден ни става ясно, че всичко, което се е случило в учи-

лище, ни носи усмивка сега, когато се сещаме. Всяка една караница, всяка една

двойка, всяка една сълза преди е повод за смях сега. Осъзнаваме, че всичко, което

сме направили, вече ни липсва, а още не сме завършили. Чувството е по-силно с все-

ки изминал ден.

Сега оценявам, че когато попълвам формуляра си за кандидатсване в универ-

ситета, който съм избрала, ще има какво да напиша при извънкласни дейности и ин-

тереси, ще има грамоти, сертификати и награди, които ще снимам. Сега съм сигур-

на, че когато отида на първата си лекция по икономика и банково дело, аз ще съм чо-

векът, който ще вдигне ръка и ще може да отговори на въпросите на лектора. Знам,

че със свидетелството за професионална квалификация и личните си качества още

това лято ще мога да работя някъде и да трупам опит.

Честит юбилей, скъпо училище! Пожелавам ти с всяка изминала година все по

-добри ученици, които да превръщаш в професионалисти, такива, които да оценяват

всеки учебен ден, защото когато дойде време да завършват, ще изпитват умиление и

все по-натежаващо чувство за носталгия. Като вече приета студентка, заявявам, че

когато почувствам нужда от духовна утеха, от ценен съвет, от приятел и ментор, ще

се връщам в НТБГ и ще правя всичко възможно да помагам на поколенията, идващи

след мен.

Каталина Димитрова, 12 а клас



(Есе)

По пътя към училище всеки ден виждам една рушаща се жълта

къща. Тази сграда с падаща мазилка и показващи се отдолу тухли е до-

мът на баба Елица. Всички в околността я знаят, защото преди месец

навърши сто години. В социалните мрежи често се разпространяват

снимки на столетници и сърфиращите натискат бутона „харесвам”, за

да изразят респект. На 23.02.2013 г. и аз ще пусна една снимка – на мо-

ето училище, за да разкажа на хората, че на тази дата някой също ще

празнува вековния си юбилей. Националната търговско-банкова гимна-

зия, към която изпитвам почит и респект.

Една баба Елица винаги може да разкаже историята на своите сто

години. Може да си спомни детството си, мястото където е отраснала,

първата си любов и други моменти, за които с удоволствие бихме слу-

шали на чаша топъл чай. Но как да проникнем в едно толкова обичано

и допринесло за всички ни училище? То не би могло да ни опише свое-

то семейство, защото това би могло да разгърне историята на повече от

25 000 ученици. Не би могло да обрисува първата си любов, защото то-

ва би означавало безкрайно да разказва за любовта на всички учители

към своите възпитаници. А за това, повярвайте, няма да стигне една ча-

ша чай! Не е нещо, което би могло да се побере в книга или филм, а

какво остава за едно есе...

Как да поберем 100 години в няколко часа или страници, когато

зад тях стоят хиляди личности, оставили следа, хиляди събития и една

неизмерима сила, която винаги ги е тласкала напред? Една сила, наре-

чена СПЛОТЕНОСТ. Просто можем да отделим време, за да оценим

труда на хората, които са помагали и помагат, за да се гордеем с нашата

гимназия.

Зад бръчките на старостта на моето училище се крият традициите

и обичаи, мисли и случки, които очакват своя смел пътешественик да

тръгне и да ги изброди.

Стефани Ивайло Гаврилова, 11 ж клас


Моето училище на сто години

От малка копка тръгнало е то,

със стари тухли, пясък и бетон.

Издигнато е с много труд

в дни топли, или в дни на студ.

Прибрало е под своята опека

деца от близко и далеко.

И в общо благо приобщени

излизат мъдри и съзрели.

Преминало през време трудно,

изучило народ безброен,

то старо е, но само външно.

В сърцата ни е траен спомен.

Било е нявга младо, неизвестно,

а днес стои на пиедестала.

След сто години работа чудесна

гимназията ни е разцъфтяла.

Ивиана Владимирова Младенова, 11 е клас

Интервюта

Тридесет и една години сред ученици - Интервю с г-жа

Василиса Янкова

Ученици от клуб „Електронни и печатни медии” споделиха

няколко минути с учителката, посветила 31 години на ограмотява-

нето на младите икономисти от Националната търговско-банкова

гимназия – г-жа Василиса Янкова, преподавател по български език

и литература.

Интервюта

М. Добринова: Госпожо Янкова, къде сте завършили средното си образо-

вание?

В. Янкова: И основното, и средното си образование завърших в 31 ЕСПУ

„Димитър Полянов”, сега 31 СУЧЕМ „Иван Вазов”. Беше известно като

„Бастилията”, защото там за първи път се въведоха много строга дисципли-

на и ред – с униформи, с дежурства. При нас на циклостил се печатаха

учебници на по-висок, научен стил и се провеждаха експерименти доколко

учениците усвояват предмета по новия учебник. Аз съм много благодарна

на моята класна, тогава другарката Иванова, която положи сериозни усилия

и 1/3 от нашия клас имахме отлични оценки при кандидатстването във вис-

ше учебно заведение. От 31 ученици, 28 бяхме приети в различни универ-

ситети. Повече от 1/3 влязохме в Софийския университет. Аз и още седем

съученички записахме Българска филология. Беше много хубаво, защото

продължихме хубавите училищни години и в университета.

М. Добринова: Как решихте да упражнявате тази професия?

В. Янкова: Като малка мечтаех да стана лекарка. Но от вида на кръвта ми

прилошаваше. Стигнах до извода, че лекар от мен трудно ще стане. Друга-

та ми мечта беше да бъда учителка. Като малка често си строявах куклите

и ги учех как да се държат и как да броят до 10. Много на шега дойдох да

работя в това училище. Имах малко дете, училището търсеше литератор.

Точно се бяха пренесли в новата сграда. Търговският и Икономическият

техникум се бяха разделили. Преди това си мислех да се занимавам с пре-

водаческа дейност, защото втората ми специалност е Руска филология, пък

и известно време бях живяла в СССР. Прекарах една година тук и макар че

ми бяха дали да бъда класна на т. нар. „заводска паралелка”, чиито ученич-

ки трябваше да получат диплома за продавачки или касиерки и в която

имаше ученици по-големи от мен, ми стана много интересно да ги възпита-

вам, да държа на редовните посещения, да ги обучавам. Така си останах

тук и неусетно се извъртяха годинките.

Интервюта

М. Добринова: Щастлива

ли сте с Вашата професия?

В. Янкова: Разбира се. Тя

ми дава страшно много. До-

ри фактът, че поддържам

връзка с мои бивши ученич-

ки, чиито деца обучавам, е

много приятен, тъй като

стигам до извода, че все пак

и аз с нещо съм допринесла

за културното развитие на

нашата нация.

Я. Георгиева: Мислите ли, че учителската професия е подходяща за

всеки?

В. Янкова: Всеизвестна истина е, че не всеки работи това, което же-

лае. За да си учител, трябва да имаш душа и индивидуален подход към

всяко дете. Не трябва да възприемаме учениците просто като номера

от един клас, а като хора със свой облик и характерни особености. За-

това винаги е много труден първият срок в 8-ми клас. Тогава още не

познаваме децата, начина им на мислене, стила им на поведение. Вто-

рия срок вече нещата стават по-лесни. Учениците възприемат изисква-

нията на учителя, а той от определя своя индивидуален подход към

всеки. Това е много важно, защото, ако влезеш в един клас и смяташ,

че те слуша някаква еднородна маса, на теб няма да ти е интересно да

преподаваш. Когато си вършиш работата с желание и с чувство на от-

говорност, когато виждаш, че успяваш да заинтригуваш аудиторията,

когато усещаш нейното отношение към проблемите, които разисквате,

това е една благодарност. Благодарност, че си ги научил на нещо. И на

теб ти става безкрайно приятно, че си полезен на тези млади хора.

Интервюта

М. Добринова: Много ли

са се променили ученици-

те за 30 години?

В. Янкова: Колкото и да

ми е трудно да го приз-

ная, има сериозна разли-

ка. Някак си дистанцията

между учител и ученик

все повече се скъсява. То-

ва има и своите положи-

телни, и своите отрица-

телни страни. Положи-

телни дотолкова, доколко-

то вие вече имате възможност да контактувате с учителите много по-

свободно и по-спокойно. Но все пак границата учител-ученик трябва да се

спазва, защото до голяма степен това говори за уважение, което изпитвате

към нас като към ваши преподаватели. Самите ученици сега са по-

освободени и нямат тези задръжки, които едно време сковаваха поведение-

то. Но пък от друга страна учениците са такива, каквото е времето, в което

живеят. Така че ние, искаме или не искаме, трябва да се съобразяваме с

особеностите на годините, в които вие се обучавате.

М. Добринова: Според Вас сега учениците по-ентусиазирани ли са за уче-

не или обратното?

В. Янкова: Както вече споменах, когато дойдох тук преди 30 години, има-

ше т нар. „заводски паралелки”, в които хората идваха само за да получат

свидетелство, че могат да работят като счетоводители, касиери или прода-

вачи. С откриването на допълнителни специалности интересът на общест-

вото към нашето училище много нарасна. Започна провеждането на панаи-

ри. На тях нашите ученици доказват на какво са се научили и обменят опит

със своите връстници. Децата вече идват в НТБГ не само с желание да по-

лучат някаква икономическа професия, а и да се реализират успешно в жи-

вота.

Интервюта

Г. Георгиева: Съвремен-

ните ученици имат ли ин-

терес към Вашия пред-

мет?

В. Янкова: Неприятното

е, че в много от произве-

денията на българските ни

класици тематиката се от-

личава от времето, в което

живеем. Това намалява

интереса ви към тези

творби и те ви се струват

странни и отдалечени от вас. Ако човек посегне към тях в по-зряла

възраст, вижда колко стойностни са те. Що се отнася до езиковата кул-

тура, тя е нещо безкрайно необходимо, което трябва да получите още

на ученическата скамейка. Ние упорито работим над това с цел да бъ-

дете наистина умни хора, вярващи в себе си и можещи да защитят сво-

ята позиция по различни въпроси и проблеми, пред които ви изправи

бъдещето.

М. Добринова: С кои ученици се работи по-лесно – с 8-ми или с 12-

ти клас?

В. Янкова: В началото на осми клас има един страх от новия учител и

неговите изисквания. В 12-ти клас е по-приятно, защото вече са уста-

новени сърдечни и близки отношения между учител и ученик. Разби-

раме се и с по-малко думи. Но пак казвам, много важно е учителят да

обича професията си и да заслужи уважението на учениците си, за да

може самият образователен процес да върви в максимално положител-

на посока.

Интервюта

М. Добринова: Ако сега сте ученичка, къде бихте избрали да учите –

в 31-во или в НТБГ?

В. Янкова: Едно време ние държахме да следваме някаква филология.

Сега виждам, че интересът се измества към икономическите дисцип-

лини. От тази гледна точка и като се абстрахирам от факта, че работя

тук и че много емоции ме свързват с училището, бих предпочела да

уча в НТБГ. Защото, ако учиш в гимназия без професионално ориенти-

ране, после е много трудно да продължиш в икономически универси-

тет.

М. Добринова: Благодарим Ви за изчерпателните отговори и се надя-

ваме още дълги години да преподавате в нашето училище!

В. Янкова: Дай, Боже! Аз не мога да се откъсна от тази професия. До-

като мога, ще съм тук.

Гергана Георгиева, 11 „д” клас

Маргарита Добринова, 11 „д” клас

Янита Георгиева, 11 „д” клас

Интервюта

Пет месеца сред ученици - Интервю с г-жа Борислава

Младенова

Ако я видите из коридорите на гимназията – енергична, засмяна

и разпалено обясняваща нещо сред група ученици, едва ли ще предпо-

ложите, че това е „новата госпожа по физическо”. Защото Борислава

Младенова е едва от пет месеца в гилдията и трудно се вписва в пред-

ставите на децата за класическия учител. И като представител на едно

ново поколение преподаватели, тя отговори на въпросите ни във

Facebook.

Интервюта

Ние: В наши дни учителската професия не е от най-предпочитаните.

Какво ви мотивира да я изберете? Случаен или нарочен беше изборът Ви?

Борислава Младенова: Обичам децата и работата с тях ми доставя

удоволствие. Човек има мечти и следва пътя към осъществяването им. Да

бъда учител за мен е една сбъдната мечта. Изборът ми е продиктуван и от

това, че имах добри учители. Срещите с тях и днес ме изпълват с призна-

телност и уважение. Следователно професията на учителя е една реалност,

за която съм учила и работила.

Ние: Как се чувствате сега - пет месеца след заемане на мястото от

другата страна на "барикадата"? Все пак доскоро сте били ученичка! Ще

продължите или ще се откажете?

Борислава Младенова: Изключително интересно ми е. Изведнъж се

оказваш водещ, а довчера си бил на ученическата скамейка и си гледал с

досада в някой скучен час. И точно това се стремя да направя - да няма ску-

чаещи ученици. Усещам, че отговорността е голяма, но когато всички вли-

зат в часа ти, се чувстваш някак... доволен, удовлетворен. Разбираш, че има

смисъл. Да се откажа? Не бих се отказала. Ще продължа със сигурност!

Интервюта

Ние: Как се чувствате

сега - пет месеца след зае-

мане на мястото от другата

страна на "барикадата"? Все

пак доскоро сте били уче-

ничка! Ще продължите или

ще се откажете?

Борислава Младенова:

Изключително интересно

ми е. Изведнъж се оказваш водещ, а довчера си бил на ученическата скамейка и

си гледал с досада в някой скучен час. И точно това се стремя да направя - да ня-

ма скучаещи ученици. Усещам, че отговорността е голяма, но когато всички вли-

зат в часа ти, се чувстваш някак... доволен, удовлетворен. Разбираш, че има сми-

съл. Да се откажа? Не бих се отказала. Ще продължа със сигурност!

Ние: Как се отразява малката възрастова разлика между учител и ученик

на образователния процес?

Борислава Младенова: Всичко зависи от това кой поставя правилата.

Сред учениците изглеждам като ученичка, но съм сигурна, че думата ми се чува,

че младите хора се вслушват в това, което казвам. От собствен опит знам, че уче-

ниците обичат младите учители, защото са близо до тях и разбират проблемите

и вълненията им.

Интервюта

Ние: Какви са първите Ви изводи за ползотворна работа - с усмивка или със

строгост потръгват нещата в класовете?

Борислава Младенова: Зависи от ситуацията. Където е необходимо, трябва да

си строг. Учениците усещат , когато са сгрешили. Не можеш да го отминеш с безраз-

личие, защото тогава не ти е мястото в училище. Строгостта показва, че проблемът не

ти е безразличен, че се вълнуваш от това, което става в часа ти. А за усмивката - тя ре-

шава много спорове и казуси. Още повече, че никога не съм харесвала намръщени

учители, които прехвърлят проблемите си в училище. Усмивката отваря врати, заклю-

чени сърца, а точно това помага и при общуването с младите хора.

Ние: Как приема Вашето семейство новата Ви професия? Подкрепят ли Ви, или

Ви упрекват?

Борислава Младенова: Моето семейство прие избора ми и имам пълната им

подкрепа във всеки един момент. Всички сме спортни хора и те разбират отговорност-

та, която съм поела.

Ние: Каква мечтаехте да станете като малка?

Борислава Младенова: Ами като всяко дете мечтаех за различни неща - да ста-

на художник, успял спортист, да танцувам модерни танци. Художник - мисля, че ня-

кой вече е заел това място, а моите картини ще радват сина ми. Обичам да танцувам,

когато съм с приятели. А за успял спортист - аз съм спортист, който ще изгради бъде-

щия олимпийски шампион от НТБГ.

Интервюта

Ние: Кой Ви насочи към спорта и предопредели бъдещите Ви занимания?

Борислава Младенова: Към спорта ме насочи моето семейство. Всички се

интересуват от спорт, а сестра ми е състезател по баскетбол. А в основното учили-

ще имах учителка - Румяна Авгарска, с която всяка година участвахме на състеза-

ния по волейбол. Беше традиция да се вземат първите места на ученическите игри.

Вълненията и преживяванията бяха невероятни. Може би и това допринесе да се

насоча към учителската професия.

Ние: Как Ви приемат учениците? Как печелите доверието им? На един език ли

говорите?

Борислава Младенова: Аз вече отговорих на въпроса. Мисля, че съм спече-

лила доверието на моите ученици и вече говорим на един език. Аз обичам да общу-

вам с хората, а учениците това и чакат - някой да ги изслуша, да чуе за преживява-

нията им, да им даде съвет не от позицията на мама и тате, а на човек на по-близка

възраст. Знам какво ги вълнува. Та аз довчера бях на чина! И още нещо, освен че

съм взискателна и държа да бъдат в часовете ми, опитвам се да им обясня каква

полза имат от това. И преди малко казах - усмивката отваря заключените сърца.

Ние: Как навлизате в професията? Чувствате ли се добре подготвена - от

гледна точка на детската психология или се учите в процеса на работата? Има-

те ли нужда от подкрепата на по-опитните учители и получавате ли я?

Борислава Младенова: Малко ми е трудно да заема позицията на опи-

тен учител. Теорията, която съм учила, често пъти няма нищо общо с това, кое-

то се случва на практика. Аз обичам да питам, когато нещо не знам и тук вина-

ги усещам подкрепата на по-опитните учители, преминали през всякакви ситу-

ации. А една бивша учителка ми беше казала, че един учител е " ученик" цял

живот. Ще се науча... с помощта на моите колеги.

Страница 53

Интервюта

Ние: Как се виждате след 30 години в същата професия?

Борислава Младенова: След 30 години? Това е много дълъг прериод. По-

важно е, че харесвам професията си и обичам работата с децата. Така че... на-

вярно ще съм все още учител. От по-опитните колеги знам, че ако след първата

година все още искам да съм сред учениците, ще си остана там задълго. А аз

харесвам работата си.

Учениците от клуб „Електронни и печатни медии”

Този вестник се издава по проекта на

МОМН - “Да направим училището

привлекателно за младите хора”, известен

като “УСПЕХ”. Той е продукт от

дейността на тематично направление

Училищни медии, секции Училищен

електронен вестник.

Редакционна колегия:

Главен редактор - Кристиян Александров

Първи зам. главен редактор - Марина Патарозлиева

Втори зам. главен редактор - Емил Симеонов

Репортери:

Ана Кръстева

Ванина Попова

Ивелина Пиралкова

Кристина Георева

Стефан Маринов

Георги Ангелов

Йоанна Георгиева

Виктория Трендафилова

Таня Рабаджийска

Ивана Тошева

Натали Асса

Мартин Емилов

Наши ръководители в секциите са Тодорка Канчелова, Румяна

Кралева и Елка Величкова. Както предишните, така и този брой, се

публикуват електронно с любезното съдействие на Анна Якимова,

преподавател по информационни технологии.

Брой 6, Година 2

Documents