Обама: отвъд публичния образ

Подслушвания, социални мрежи, дрони

Intidar blog, ruslantrad.com

Автор: Руслан Трад

София, 2013

1

В книгата си „Къде изчезнаха лидерите?“ Лий Якока, един от големите

специалисти по маркетинг, описва някои важни характеристики, свързани

с лидерството. Като твърд противник на президента Джордж Буш –

Младши, Якока прави сравнение с деветте качества на добрия лидер1 и

стига до категоричното заключение, че Буш е много лош лидер. Това може

да е така наистина, но пък Буш е доказан брандинг гуру. И наистина -

неговата историческа роля ще бъде обсъждана дълго време по причини

като войната в Ирак, рязкото намаляване на данъците за богатите,

енергийната независимост и околната среда. От самото начало, Буш и

съветниците му разбраха, че той няма да може да бъде избран за президент

в качеството си на обикновен кандидат. В миналото Буш бе съсипал

бизнеса на три компании и бе свързван със съмнителни сделки с ценни

книжа в компанията Harkin Energy. Бе се уредил на служба в Националната

въздушна гвардия на Тексас в момент, в който всички останали биваха

изпращани на смърт във Виетнам, след което не изпълни ангажимента си

за шестгодишна служба там. Бе губернатор на щат, който се намираше на

дъното на класациите за образование, здравеопазване и грамотност.

Неговите грешки на езика бяха, и са, легендарни.

Вместо възпитаник на Йейл и издънка на фамилия със синя кръв от

Кънектикът, Буш бе представен като прям и открит тексасец.

Вместо да говори за къщата си от 10 000 квадратни фута, построена на

земя, която е по-голяма от именията на Кенеди и Кери взети заедно, Буш

каза на всички, че живее в ранчо.

Образът на сегашния президент на Съединените щати, Барак Обама, до

голяма степен е изграден също върху фактите, изгодни за изграждане на

неговия образ като реформатор. За него знаем, че е образован човек, добър

оратор, обичащ семейството си и също така – президентът, който иска да

увеличи данъците на богатите и компаниите, което още повече изгражда

образа му. И още нещо – за имиджа му допринася външния вид, фактът, че

е от семейство, чиято съдба имат мнозина заселили се в Щатите от

Африка.

Но кои са тъмните страни на тази личност и какво не се обсъждаше досега?

1 http://www.novavizia.com/1611.html

2

Обама и социалните мрежи

Барак Обама е първият чернокож кандидат за президент на САЩ. След 16

месеца оспорвана битка срещу Хилъри Клинтън и други кандидати, Обама

успя да си осигури мнозинство в Националната конференция на

демократите и на финала се изправи срещу кандидата на републиканците

Джон Маккейн. Прави впечатление, че от щабът му положиха невероятни

усилия да привлекат за каузата възможно повече хора – било с гласове,

било с дарения за кампанията.

Ето някои от маркетинговите дейности на Обама в социалните медии:

Барак Обама в MySpace: http://www.myspace.com/barackobama

Барак Обама във Facebook: http://www.facebook.com/barackobama

Барак Обама в Twitter: http://twitter.com/BarackObama

Видео клип в подкрепа на Барак Обама в YouTube (над 24 милиона

прегледа, заветната фраза Yes We Can:

http://www.youtube.com/watch?v=jjXyqcx-mYY

WordPress тема в чест на Барак Обама: http://www.blogperfume.com/theme-

pro-wordpress-theme-for-barack-obama/

Барак Обама във Flickr:

http://www.flickr.com/photos/barackobamadotcom

Барак Обама в Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Barack_Obama

Сайта на Барак Обама: http://www.barackobama.com/

3

Обама и посещението в Й ерусалим на 21 маи 2013

Неслучайно лидери по цял свят се страхуват от социалните мрежи. С

помощта на Twitter, например, може да се видят тенденциите в определяне

на важните теми за самото общество. Хаштагът, който покори Twitter на 21

май 2013 г. казва всичко. #ObamainIsrael2 е един от най-използваните

тагове тогава, особено по време на речта на президента Барак Обама пред

млади израелци.

Няма никакво съмнение относно целта на посещението: изглаждане на

отношенията с Израел и опит да се укрепи повредената връзка с

израелския лидер Бенямин Нетаняху, към когото Обама наивно се обръща

с прякора му, “Биби”.

Тази офанзива може да се види по един от двата начина: че Обама се е

предал под натиска на про-израелското лоби и идва да заздрави

отношенията с елита на Израел. Той направи точните движения, посети

правилните места, каза правилните думи и се усмихваше всеки път, когато

камерите го улавяха с Нетаняху. Обама даде зелена светлина на израелците

да атакуват Иран, като многократно заяви: “Имате гръб”. Той похвали

високите технологии в Израел, медицинските изследвания, патентите,

както и библийските истории, които свързваше с християнството. Обама

прие линията на Нетаняху, че палестинците трябва да признаят не само

Израел и неговото право да съществува, но и “еврейската същност” на

Израел. Дори когато призова за мир с палестинците, той взимаше страната

на Израел, като бързаше да допълва, че липсват възможности за мир, че

постоянно се изстрелват ракети, които “стресират израелските деца в съня

им”, че насилието в Израел е ежедневие, без да спомене за акциите на

държавен терор срещу семейства в Западния бряг.

Другият начин, по който може да се разглежда посещението на Обама е, че

тези любовни увертюри са насочване към спечелване на Израел, тъй като

президентът разбира, че това е мястото, където ще бъдат проведени най-

трудните битки. Тези, които са съгласни с този аргумент вярват, че иска да

направи всичко възможно, за да се премахнат извиненията, с които

2 https://twitter.com/search?q=%23obamainisrael

4

продължава окупацията и в крайна сметка да се спомогне за създаване на

жизнеспособна палестинска държава.

Не е ясно кой от двата сценария са истинските цели на посещението на

Обама. Това, което е важно, обаче, не са думи, а действията, които ще

последват. Какво ще направи президентът и неговите хора, за да подновят

преговорите с ясни и недвусмислени условия?

За палестинците, пътуването е страничен ефект, част от необходимия

декор за завършване на сцената и да се покаже “уважение” към

палестинските стремежи. След малко време, прекарано в Рамала,

американският президент, който положи венци на гроба на основателя на

ционизма, Теодор Херцел, не показа уважение към основателя на

съвременното палестинско национално движение, нито пък е помислял да

посети гроба на световноизвестния поет Махмуд Даруиш.

За да бъдем честни, президентът на САЩ отдели време от дългата си,

съставена от над 5 000 думи реч, да говори за Палестина , за

необходимостта да се сложи край на окупацията и за значение от създаване

на палестинска държава – отправяйки въпроса към сигурността на

израелците. Също така Обама разкритикува израелците по три теми: че

насилието от страна на заселниците не се наказва, че на палестинците не е

позволено да се движат свободно и, че на фермерите не им се дава достъп

до собствената им земя.

В идните седмици и месеци, ще бъде интересно да се види дали

заселническото насилие ще бъде наказано, особено със сегашното

представителство на заселниците в Кнесета. Палестинското движение в

рамките на Западния бряг, където все още съществуват стотици контролни

пунктове на израелската армия между Западния бряг и Източен

Йерусалим, както и между Западния бряг и Ивицата Газа, ще бъде тест

дали израелците са обърнали внимание на думите на техния новооткрит

приятел.

Достъпът до палестинските земи, особено в т.нар. Area C, е още един тест

дали израелците искат мир или не. Европейският съюз и САЩ, които

подкрепят плановете на премиера Салам Фаяд за развитие на

палестинските земи в долината на река Йордан и други селски райони, ще

са решаващи за растежа на Палестина и нейната икономика. Добър знак в

5

тази връзка, би било разрешението на израелците за изграждането на

палестинско летище в Зона B, близо до пътя Йерусалим – Йерихон.

Въпреки, че думите са важни, разочарованието на палестинците след

десетилетия живот под чужда окупация, е част от бита и прави хората

скептични, дори към най-искрено звучащи лидери.

Израел заточи палестински политически затворник, който няма дори

присъда и който бе в продължителна гладна стачка, вместо да го освободи.

Айман Шарауне, палестинец от Западния бряг, бе освободен при условие,

че остане в Газа в продължение на десет години. Това заточение ще е

актуално и при условие, че на палестинците им бъде позволено да се

придвижват свободно между Рамала и Газа.

Обама говори убедително за свободата. Той заяви, че нито окупацията,

нито експулсирането е отговорът. Палестинците имат право да бъдат

свободни хора в собствената си земя. Свободата за Айман Шарауне или

Самер Иссауи, който е бил в гладна стачка дълго време в знак на протест

срещу административното задържане без съд и присъда, може да е знак, че

процесът за свободата на една нация е на път да завърши.

Ако продължава липсата на достъп до земята, свободното движение и

липсата на наказание за насилие от заселниците в Западния бряг, то ще

бъде много трудно да се убеди някого, че Израел има сериозни планове за

прекратяването на окупацията над земите, иззети след 1967 година.

В своя критична публикация политическият коментатор Ем Джей

Розенбърг3, определя гласуването на САЩ срещу повишаването на статуса

на Палестина в ООН като дълбоко циничен ход. Циничен е, защото няма

шанс президентът Обама да смята, че е направил правилното нещо. Също

така е циничен, защото в името на приятелството с Израел, Обама води

Израел към скалата. А там има два пътя – към пропастта и назад, към

сигурната твърдя земя. След абсолютния гаф на Израел в Газа, глътнал над

780 милиона долара само за 5 дни, гласуването за статуса на Палестина в

ООН, допълнително окраси нелицеприятната картина. А, когато

съюзниците ти се правят на интересни, тогава вече трябва да помислиш

сериозно.

3 http://www.twitter.com/mjayrosenberg

6

Последното нещо, което един истински приятел на Израел може да

направи, е да го поставя в ситуация, в която е демонстрирана почти

пълната международна изолация на Израел. Осем страни подкрепиха

израелската позиция – САЩ, Панама, Палау, Канада, Маршаловите

острови, Науру, Чехия и Микронезия – докато 138 гласуваха с

палестинците. Беше ли този резултат в полза на Израел?

Обама не се опита да бъде полезен. Администрацията му позволи истинско

бедствие за Израел, защото Обама изглежда не е наистина загрижен за

израелците и палестинците. Това определено не е игра на съюзник, с който

Тел Авив се хвали.

За задълбочаващата се изолация допринасят действията на Обама.

Абсолютният отказ да изрази и една дума на съчувствие към палестинците,

убити в Ивицата Газа, е пълен гаф. Подчертаване върху “убити”, а не

“загинали”, както се омаловажаваха жертвите сред палестинците в

коментарите на CNN. Предишните администрации, сигурно от някакво

чувство за приличие (когато са демократите в Белия дом), изразяваха

съжаление за убитите и от двете страни и призоваваха за край на

сраженията. Но Обама не направи това. Дори, когато беше попитан

директно, неговият говорител говори само за болката на Израел.

Единствено Хилъри Клинтън спомена, че изразява съжаление и за двете

страни.

Но не и Обама.

Позицията му не може да се обясни докрай с лобито във Вашингтон. Не, че

не играе важна роля, напротив. Но силата му намалява при преизбирането

на президента. Последните избори показаха, че избирателите с еврейски

произход или фундаменталистките християнски кръгове, поддържащи

Израел, не се поддават на сантимент, свързан с Израел в предизборната

кампания. Евреите са предимно демократи, а християните ционисти са

републиканци. Това явно няма да се промени скоро.

Какво още направи Обама? С реакциите си или липсата на такива около

гласуването в ООН, Обама делигитимира Израел в очите на света, което е

ужасно поражение за всички, които се борят за хубавото лице на Тел Авив.

Това можеше да бъде избегнато, ако Обама беше решил да каже, че трябва

да се подкрепи резолюцията в ООН и, че Израел трябва да гласува “за”.

При този сценарии, победата на палестинците нямаше да изглежда толкова

7

голяма. Вместо това, истерията, която Израел и САЩ вдигнаха, извиването

на ръце срещу резолюцията и политическия натиск, даде на Палестина

постижение, което ще е с историческа стойност (палестинците чакат 65

години за това).

Защо Обама се държи по подобен начин, неприемлив за държава съюзник?

Най-вероятно отговорът е, защото Обама смята, че израелците и

палестинците едва ли си струват главоболието. Ако можеше да избегне

разговорите с Нетаняху и поддръжниците му, ще го направи. В момента

Обама има по-важни грижи, като националната икономика и запазването

на сигурността.

Въпреки, че тези грижи изобщо не са малки, все пак ходовете на Обама и

загърбването на близкоизточния конфликт, нанасят щети върху

репутацията на САЩ по света. Британската преса възкликна “ООН срещу

САЩ”, а пък New York Times пусна на първа страница:

“Общото събрание на ООН, в ущърб на САЩ, повишава статута на

Палестина”.4

В този момент не само Израел изглежда изолиран, но и Щатите.

И не само това. С поредица от погрешни ходове и позицията около

гласуването в ООН, Обама загуби доверието на арабския свят. Резултатът

от Общото събрание показва на администрацията във Вашигтон, че

историята може да се движи и без САЩ. Награденият “извънредно” с

Нобелова награда за мир президент Обама, не показва с нищо, че се

интересува от мир в Близкия изток или, че дори би предприел нещо, за да

посредничи за постигането му. Което е тъжно и очаквано.

4 U.N. Assembly, in Blow to U.S., Elevates Status of Palestine

http://www.nytimes.com/2012/11/30/world/middleeast/Palestinian-Authority-United-Nations-Israel.html

8

Обама и скандалът с подслушвания

Разкриването на информацията, че властите в САЩ следят телефонния и

интернет трафик на милиони потребители, доведе до разгорещен дебат

дали подобни практики, обосновани със защитата от тероризъм,

оправдават толкова мащабно нарушение на правата на гражданите.

Скандалът започна със статия в британския вестник Guardian, в която беше

разкрита секретна съдебна заповед5, осигуряваща достъп на Националната

агенция за сигурност (NSA) до данните за телефонните разговори на

клиентите на Verizon Communications.

В последствие запознати с дейността на службите потвърдиха пред Wall

Street Journal и Washington Post, че NSA и ФБР следят комуникациите на

американците и чрез трите най-големи телекома, интернет провайдърите и

операциите с кредитни карти. Сенатори и от двете партии потвърдиха, че

администрацията на Обама продължава тези практики, датиращи от втория

мандат на Джордж Буш. Повечето представители на властта обаче

защитиха тези мерки. "Всички трябва да се успокоят и да разберат, че в

това няма нищо ново. Тази програма работи за предотвратяване на

терористични атаки", заявява лидерът на демократичното мнозинство в

Сената Хари Рийд. Други сенатори разкриха, че Конгреса трябва да

подновява програмата на всеки три месеца.6

Тези разкрития идват само няколко седмици, след като стана известно, че

щатските власти са подслушвали журналисти от Associated Press и Fox

News, за да установят откъде изтича секретна информация. Те са първото

солидно доказателство, че Барак Обама, който пое президентството през

2009 г. с послания за реформи, продължава политиката на републиканския

си предшественик по отношение на следенето. За законова основа на тези

практики властите използват раздел 215 от т.нар. "Patriot Act"7, която

позволява следене на комуникациите в САЩ за целите на националната

сигурност. Законът беше прокаран след терористичните нападения на 11

септември 2001 г.

5 http://www.guardian.co.uk/world/interactive/2013/jun/06/verizon-telephone-data-court-order

6

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/06/09/2077225_golemiiat_brat_razbuni_duhovete_v_sasht/?ref=cheteno24 7 http://en.wikipedia.org/wiki/Patriot_Act

9

Обама и използването на дрони

В началото на май т.г. администрацията на американския президент Барак

Обама призна официално убийството на четирима американци след удар

на безпилотен самолет.8 Това се случи в навечерието на речта на Обама

относно правните принципи от 2009 година насам, поддържащи

използването на безпилотни самолети – т.нар. дрони - срещу заподозрени в

терористична дейност, както и политиката за задържане.

Използването на безпилотни самолети, отнели живота на десетки цивилни

в Пакистан и Йемен и предизвикали масови протести, разклати

управлението на Обама в първия му мандат, а темата се дискутира и в

началото на втория.

Когато традиционните медии решават да покажат ударите на

администрацията на Обама с безпилотни самолети в племенните райони на

Пакистан и околните мюсюлмански страни, те са склонни да пренебрегват

човешката цена на тези удари.

Думата “боец” и “войнстващ” често намира място в заглавието, но липсват

имената на загиналите. Много хора, включително външният министър на

Пакистан, заявяват, че безпилотните самолети са основна причина за

покачване на антиамериканските настроения в голяма част от

мюсюлманския свят. Удари с подобни летателни апарати се извършват

редовно не само в Пакистан, но и в Йемен.

Докато администрацията на Обама твърди, че безпилотните самолети в

Пакистан удрят точно и успешно9, два нови доклада, един

от Станфордския университет10

, а друг от Columbia Law

School11

разкриват, че се знае много малко за действителния брой на

цивилните жертви, свързани с ударите.

8 US confirms drone strikes killed four citizens

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=kJcB6NibSo0 9 http://www.youtube.com/watch?v=NZ-yPea2Lb8&feature=player_embedded

10 http://livingunderdrones.org/

11http://www.law.columbia.edu/ipimages/Human_Rights_Institute/The%20Civilian%20Impact%20of%20Drone

s.pdf

10

Доказателствата, събрани в тези доклади са събрани след поредица от

интервюта с хора от нападаните удари, хвърлящи сериозна сянка на

съмнение върху законността на тези атаки от безпилотните самолети.

Притеснителни са данните за тайна база, намираща се в Саудитска Арабия,

в която се помещават безпилотни самолети – най-вероятно за мисии в

Йемен.

Сателитни снимки, споделени от разследващи репортери, показват

отдалечена писта, дълбоко в пустинята на Саудитска Арабия. Хангара на

базата има забележителна прилика с подобни сгради в американски бази за

безпилотни самолети на други места по света. А също така и отдалеченото

място – десетки километри от най-близката магистрала и още повече от

най-близкия град.

Според публикации на Washington Post12

и The New York Times13

от май

2013, САЩ са изградили базата си в Саудатска Арабия преди около две

години. Първата смъртоносна мисия, стартирала от там, е през септември

2011 година: удар върху Ануар ал Аулаки14

, член на крилото на Ал Кайда в

Йемен, с американски произход, разположен в близост до границата със

саудитското кралство. Оттогава САЩ провежда десетки атаки с

безпилотни самолети по цели в Йемен15

. Новинарските агенции в крайна

сметка разбират за базата, но се съгласяват да не публикуват информация –

част от неофициалното споразумение с администрацията на Обама, който

твърди, че разкриването на местоположението на базата, дори и с общи

приказки, може да изложи на риск националната сигурност на САЩ. Във

вторник, обаче, това наложено върху информацията ембарго, се разби.

Снимката на летището, на разположение в Bing Maps16

, е почти

невъзможно да се открие случайно. При нормална резолюция, сателитните

снимки показват пясъчни дюни и нищо друго. Само при по-близък поглед

12

Brennan nomination exposes criticism on targeted killings and secret Saudi base http://www.washingtonpost.com/world/national-security/brennan-nomination-opens-obama-to-criticism-on-secret-targeted-killings/2013/02/05/8f3c94f0-6fb0-11e2-8b8d-e0b59a1b8e2a_story_1.html 13

Drone Strikes’ Risks to Get Rare Moment in the Public Eye http://www.nytimes.com/2013/02/06/world/middleeast/with-brennan-pick-a-light-on-drone-strikes-hazards.html?hp&pagewanted=all 14

Qaida’s YouTube Preacher Is Killed In Yemen http://www.wired.com/dangerroom/2011/09/awlaki-dead-yemen/ 15

29 Dead in 8 Days as U.S. Puts Yemen Drone War in Overdrive http://www.wired.com/dangerroom/2012/09/yemen-drone-war/ 16

http://www.bing.com/maps/?v=2&cp=19.113482~50.134083&lvl=17&dir=0&sty=h&form=LMLTCC

11

може да се разкрие пистата. В картите на Google може изобщо да не се

забележи.

Изображенията показват три хангара, заобиколени от сгради. Всяка от тях

е с дължина повече от 150 метра и широчина 75 метра. Напълно

достатъчно, за да бъдат държани вътре безпилотни летателни апарати

Predator и Reaper. Хангарите са малко по-големи, макар и със сходна

форма с тези в Кандахар, Афганистан17

. Shamsi Air Field18

в Пакистан,

която някога е съхранявала безпилотни самолети на САЩ, има три

хангара, не един както в саудитската база. На снимките не се виждат

безпилотни апарати, но двама бивши американски разузнавачи съобщават

на Danger Room19

, че са сравнително сигурни, че това е базата, разкрита от

медиите преди дни. И двамата военни са впечатлени от начинът на

построяване на базата в пустинята, известна сред местните като “Адът”.

Най-близката магистрала е поне на 400 километра.

Три писти са видими на снимките, две са достатъчно големи за безпилотни

самолети или лек самолет. Третата писта е в процес на изграждане и е

значително по-дълга и по-широка. С други думи: съоръжението е в процес

на изграждане и разширяване, за да могат да кацат и по-големи самолети.

Изграждането е бързо. Когато един от сателитите на Digital

Globe прелита над региона на 17 ноември 2010 година, няма и следа от

летището. На 22 март 2012 година, вече има съоръжения.

Ако тези снимки се окажат на тайната база на САЩ за безпилотни

самолети, то няма да е първото тайно американско летище, разкрито по

подобен начин. През 2009 година, например, сенатор Даян Файнстийн

случайно разкри, че САЩ имат безпилотни самолети на пакистанска

територия. The News of Pakistan бърза да рови из архивите на Google Earth,

за да открие безпилотни летателни апарати Predator, разположени на писта

недалеч от военновъздушната база Якобабад в Пакистан20

– едно от петте

17

http://www.bing.com/maps/?v=2&cp=31.508701~65.858606&lvl=19&dir=0&sty=h&sp=Point.p7j9tgpgnd54_KAF%20uav____&where1=Kandahar%20International%2C%20Afghanistan&form=LMLTCC 18

http://www.bing.com/maps/?v=2&cp=27.852129~65.165774&lvl=17&dir=0&sty=h&where1=Shamsi%20Airfield%2C%20Pakistan&form=LMLTCC 19

http://www.wired.com/dangerroom/ 20

Google Earth Shows U.S. Drones at Pakistani Base? http://www.wired.com/dangerroom/2009/02/pak-press-shows/

12

летища в страната21

, използвани за безпилотни атаки. Снимките показват,

че пакистански служители участват активно в американската кампания за

разполагане на безпилотни самолети, въпреки обществения дебат и

стачките. Дотогава участието само се подозира. Но общественият натиск и

разкритията карат САЩ да се оттегли от някои от базите. Досега реакцията

към саудитската база е сравнително малка. Американските сили

официално се оттеглиха от Саудитска Арабия преди години.

Разкритията около поредната база за безпилотни самолети е част от

поредицата разкрития, които придружават номинацията на Джон Бренън за

директор на ЦРУ. Бренън понастоящем е съветник в Белия дом по

въпросите за тероризма и е отговорен за много мисии с безпилотни

самолети. В изслушването му Бренън беше попитан няколко пъти за

базата в саудитската пустиня.

В допълнение към разкритията около базата за безпилотни самолети,

изтекоха документи от Министерство на правосъдието, отнасящи се до

критериите на администрацията на Обама за “елиминиране” американски

граждани, които бяха пуснати от NBC News22

. Документите твърдят, че

решение от “информиран и на високо ниво официален служител” може да

маркира смъртта на американец, независимо дали има ясни доказателства

или не, че се готви атака към лица и интереси на САЩ23

.

Политиката на САЩ за удари с безпилотни самолети е много оспорвана и

критикувана не само извън страната, но и в Щатите. Според изследване, от

юни 2004 година до средата на септември 2012 година, убитите в Пакистан

при удари с безпилотни самолети са 3 325, от които над 800 са цивилни,

включително 176 деца. В Йемен само при една атака през септември 2012

година, загиват 26 цивилни24

.

21

A Look at U.S. Drone Bases in Pakistan https://publicintelligence.net/a-look-at-u-s-drone-bases-in-pakistan/ 22

Justice Department memo reveals legal case for drone strikes on Americans http://openchannel.nbcnews.com/_news/2013/02/04/16843014-justice-department-memo-reveals-legal-case-for-drone-strikes-on-americans?lite 23

Вижте този документ: http://msnbcmedia.msn.com/i/msnbc/sections/news/020413_DOJ_White_Paper.pdf 24

Suspected U.S. drone strike kills civilians in Yemen, officials say http://edition.cnn.com/2012/09/03/world/meast/yemen-drone-strike

13

Обама и вои ната с тероризма

КогатоДържавният департамент определи 52 групи като международни

терористични организации25

, фирмата Navanti26

, занимаваща се в сферата

на стратегическите комуникации, подреди в таблица тези организации.

Преди всичко, таблицата показва на едно място организациите, които

САЩ смята да преследва в несвършващата война срещу тероризма.

Когато в края на декември 2012 Джех Джонсън изнася реч27

в

Оксфордския съюз, заявява, че войната срещу тероризма трябва да бъде

прекратена в някакъв момент.

“Сега, когато усилията на американските военни срещу Ал Кайда са в 12-

та си години, ние трябва да се запитаме: кога ще се сложи края на този

конфликт”,

казва Джонсън, размишлявайки, че човечеството трябва да се стреми към

мир и войната не трябва да бъде приемана за нещо нормално.

В един момент “войната срещу тероризма” ще навлезе в своята повратна

точка, в която много от лидерите и бойците на Ал Кайда и нейните

разклонения ще бъдат заловени или убити, а групата няма да е в състояние

за ответен удар. Но идва ли този момент, според американската политика?

Когато интервюира Джонсън28

, водещата от MSNBC, Рейчъл Мадоу, се

чуди – морално простима ли е безкрайната война срещу тероризма,

особено като се има предвид, че масово затворниците, обвинени в

тероризъм, са измъчвани и тормозени по безобразен начин, дори и да няма

ясни доказателства за участие.

През октомври 2012 година, материал на Грег Милър в Washington Post

съобщава29

, че администрацията е образувала “матрица за разпореждане”,

която определя терористите, а ударите с безпилотни самолети само

показват, че списъците се увеличават с нови имена на заподозрени. Според

25

http://www.state.gov/j/ct/rls/other/des/123085.htm 26

http://navantigroup.com/content/what-we-do 27

http://www.aljazeera.com/news/americas/2012/12/20121210645962539.html 28

http://www.rawstory.com/rs/2013/01/04/maddow-wonders-if-endless-war-on-terror-is-morally-forgivable/ 29

http://www.washingtonpost.com/world/national-security/plan-for-hunting-terrorists-signals-us-intends-to-keep-adding-names-to-kill-lists/2012/10/23/4789b2ae-18b3-11e2-a55c-39408fbe6a4b_story.html

14

Милър, администрацията на Обама вижда войната с тероризма за поне още

десетилетие напред.

Политиката, приета от държавната администрация на САЩ през

последните няколко години, не оставя съмнение, че “черните списъци” се

увеличават, вместо да намаляват, като военния апарат безмилостно

ескалира през последното десетилетие. В името на войната срещу

тероризма се предприемат сериозни стъпки – кодифициране на нова

схема30

за неопределено задържане на територията на САЩ; идея да се

прехвърли Гуантанамо в Илинойс; увеличаване на нивото

на секретност, репресии31

и ограничение32

на освобождение от

лагера; подновяване на подслушванията33

, а Патриотичния акт

е подписан34

без нито една реформа, дори с нови ограничения по

отношение на освобождаването на задържани.

Звучат ли това като правителство в очакване на края на войната срещу

тероризма в скоро време? Или звучи като някой, който работи трескаво, за

да увеличи своите правомощия, обосновани с тероризма, наблюдението,

убийствата и постоянната тайнственост?

Въпреки, че има зачестяване на атаки отвътре – т.е. от афганистанци

войници срещу американски войници, породени от постоянните

нарушения, безпилотни удари и задържания, американските официални

лица нямат намерение да сложат край на войната срещу тероризма поради

безброй причини. Войната генерира неограничена власт, тайни, контрол

над гражданите и разбира се – огромна печалба. Както споменава Цицерон,

“по време на война законът замлъква”- за съжаление администрацията на

Обама продължава тази политика, наследена от предшественика Джордж

Буш – Младши.

30

http://www.aclu.org/blog/national-security/president-obama-signs-indefinite-detention-law 31

http://www.nytimes.com/2012/09/07/us/judge-rejects-limits-on-lawyers-access-to-guantanamo-prisoners.html 32

http://www.huffingtonpost.com/2013/01/03/ndaa-obama-indefinite-detention_n_2402601.html 33

https://www.commondreams.org/headline/2012/12/31-1 34

http://www.huffingtonpost.com/2011/05/27/patriot-act-extension-signed-obama-autopen_n_867851.html

15