· web viewКъм 01.02.2011 г., общо за областта, това съотношение...

ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА О С Р НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ 2007- 2013 ГОДИНА

Доклад за

ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА

на изпълнението на Областна стратегия за развитие на област

Кюстендил през периода 2007-2013 г.

март 2015 г.

1


СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ТАБЛИЦИ

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ГРАФИКИ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

II. ОЦЕНКА НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ 2007-2013 г.

III. ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА 2007-2013 г.

IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА И ЕФИКАСНОСТТА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И НА УСВОЕНИТЕ РЕСУРСИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА 2007-2013 г.

V. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ОТ ПОСЛЕДВАЩАТА ОЦЕНКА

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

2


СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

БВП Брутен вътрешен продукт БДС Брутна добавена стойност ВЕИ Възстановими енергийни източнициВиК Водоснабдяване и канализацияВЕЦ Воплоелектрическа централа ГКПП Гранично контролно-пропускателен пунктЕЕ Енергийна ефективностЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорностЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюзЕТ Едноличен търговецЗРР Закона за регионалното развитиеИКТ Информационни и комуникационни технологии

ИСУН Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България

МОН Министерство на образованието и наукатаМОСВ Министерство на Околната среда и ВодитеМРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройствотоМСП Малки и средни предприятияМТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите НП Национална програмаНПО Неправителствени организацииНСИ Национален статистически институтНСРР Национална стратегия за регионално развитие ОП Оперативна програма

ОПАК ОП „Административен капацитет” 2007-2013

ОПОС ОП „Околна среда” 2007-2013 ОПР Общински план за развитие

ОПРКБИ ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013

ОПРР ОП „Регионално развитие” 2007-2013 ОПРЧР ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013ОПТ ОП „Транспорт” 2007-2013 ОПТП ОП „Техническа помощ” 2007-2013

3


ОСПОЗ Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”

ОСР Областна стратегия за развитие ПО Последваща оценкаППЗРР Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитиеПРСП Програма за развитие на селските райониПРСР Програма за развитие на селските райони 2007-2013 ПСОВ Пречиствателна станция за отпадни водиПСПВ Пречиствателна станция за питейни водиПЧИ Преки чуждестрнни инвестиции

ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

РБ Републикански бюджетРПР Регионален план за развитие ТБО Твърди битови отпадъци ТГС Трансгранично сътрудничество ТЕЦ Топлоелектрическа централа ЮЗР Югозападен район от ниво 2

4


СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ТАБЛИЦИ

Таблица 1 ОСР Кюстендил и ОПР Бобов дол

Таблица 2 ОСР Кюстендил и ОПР Бобошево

Таблица 3 ОСР Кюстендил и ОПР Дупница

Таблица 4 ОСР Кюстендил и ОПР Кочериново

Таблица 5 ОСР Кюстендил и ОПР Кюстендил

Таблица 6 ОСР Кюстендил и ОПР Невестино

Таблица 7 ОСР Кюстендил и ОПР Рила

Таблица 8 ОСР Кюстендил и ОПР Сапарева баня

Таблица 9 ОСР Кюстендил и ОПР Трекляно

Таблица 10 ОПР и Стратегическа цел 1 от ОСР



Таблица 13 Примерни индикатори за наблюдение и оценка на въздействието на ОСР Кюстендил за периода 2007-2013 г.

Таблица 14 Брой и обща стойност на проектите в област Кюстендил

Таблица 15 Източници на финансиране по ОСР Кюстендил 2007-2013 г.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ГРАФИКИ

Графика 1 Степен на урбанизация в област Кюстендил

5


I. ВЪВЕДЕНИЕ

Областната стратегия за развитие (ОСР) е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие (РПР) на съответния район от ниво 2. Чрез нея се определя стратегическата рамка за развитие на областта. Тази рамка е определена на базата на наличния потенциал и сравнителните предимства на нейната територия, като същевременно се съобразяват и транспонират политики, цели, приоритети и механизми, залегнали в европейската и националната йерархия на системата за планиране и управление на регионалното развитие.

Стратегията за развитие на област Кюстендил 2005–2015 г. е документ с интегрален характер, който обхваща създаването на условия за балансирано и устойчиво развитие на областта и прилежащите към нея общини. Стратегията дефинира средносрочните цели и приоритети за развитие на областта като елемент от развитието на страната в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. и Регионалния план за развитие на Югозападен район 2007-2013 г., като отчита специфичните характеристики и потенциала на област Кюстендил и дава насоки за разработване на Общинските планове за развитие в обхвата на областта за периода 2014-2020 г.

Стратегията е разработена в съответствие и с основните принципи за балансирано развитие, залегнали в политиката за регионално развитие на Европейския съюз (ЕС), а именно:

Единен подход;

Концентрация на ресурсите;

Партньорство, публичност и прозрачност;

Допълняемост на финансирането;

Координация на дейностите;

Съгласуваност на политиките, инструментите и дейностите;

Спазване на законовата и подзаконова нормативна уредба на страната и регулациите на Европейския съюз.

Оценката на изпълнение на стратегическите документи представлява неразделна част от цикъла на стратегическо регионално планиране. Тя има за цел не само да констатира и оцени качеството на документа и неговото изпълнение, но и да допринесе за стимулиране на процесите, свързани с развитието на територията в рамките на областта чрез формулирането на подробни указания за актуализация, насочени към засилване на приложимостта на стратегията и по-ефективно усвояване на регионалните предимства и възможности на областта.

6


За целите на реализацията на ОСР на област Кюстендил е извършена Междинна оценка (2011 г.), съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗРР, която включва:

Ключови промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие на национално ниво и на ниво ЕС;

Оценка на релевантността на целите на ОСР и степента на тяхното достигане;

Оценка на изпълнението на ОСР;

Основни изводи и препоръки на Междинната оценка на ОСР Кюстендил.

В настоящия документ са представени резултатите от направената Последваща оценка (ПО) на Областна стратегия за развитие на област Кюстендил за плановия период 2007-2013 г., като съгласно действащия Закон за регионално развитие, предмет на оценката е периода 2007-2013 г. Оценката е изготвена в съответствие с чл. 34 ал. 1 от ЗРР и съгласно чл. 34 ал. 2 включва:

Оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите;

Оценка на общото въздействие;

Оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси;

Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие.

Основната цел на настоящия доклад е да представи извършената Последваща оценка на изпълнението на областната стратегия за развитие на област Кюстендил. Във връзка с това конкретните задачи на доклада са следните:

Да представи информация за методиката и начина на изготвяне на Последващата оценка на ОСР на област Кюстендил;

Да представи резултатите от съдържателния критичен анализ на стратегическия документ;

Да представи резултатите от извършения анализ за изпълнение на стратегията чрез постигнатите резултати от реализацията на осъществени през периода ключови дейности и проекти в отделните общини;

Да представи основните изводи от извършената Последваща оценка;

Да формулира конкретни препоръки и насоки за актуализацията на стратегическия документ.

Необходимостта от изготвяне на ПО се дължи на следните основни причини:

Изискванията на нормативната уредба в България, произтичащи от Закона за регионално развитие и Правилника за неговото прилагане.

Членството на страната ни в ЕС, което предполага нови отговорности и нови механизми за управление и финансиране на регионалното развитие;

7


Актуализацията в изискванията на Европейската комисия относно разработването на стратегически и програмни документи за регионално развитие;

Прилагане на новите регламенти за работа със Структурните и Кохезионния фонд на ЕС в периода 2007-2013г.;

Промени в залегналите приоритети за регионално развитие в Европейски и национален контекст и най-вече определяне на териториалното сътрудничество и сближаване като една от целите на държавната политика за регионално развитие;

Промените в социално-икономическите условия в страната, настъпили вследствие на световната икономическа криза, обхванала България в началото на 2009 г., които налагат преосмисляне на политиките и залагане като важен приоритет усвояването на средства от Европейските фондове.

Настоящата Последваща оценка за изпълнение на Областна стратегия за развитие на област Кюстендил 2007-2013 г. е изготвена от „Африт“ ЕООД в ролята си на независим оценител в изпълнение на договор № АС-12-46/23.12.2014 г.

Методология

Целта на настоящия Доклад за Последваща оценка е да подпомогне цялостното управление на ОСР на област Кюстендил, нейното актуализиране и ако е необходимо – нейното преориентиране и преструктуриране, в зависимост от промените в средата и условията, в рамките на които протичат процесите, свързани с регионалното развитие.

Основният акцент в доклада за извършване на Последваща оценка е свързан с оценката на изпълнението на Общинските планове за развитие на общините в рамките на област Кюстендил, които от своя страна, в съответствие с действащата в страната нормативна уредба и формирана система за планиране и управление на регионалното развитие, се явявават основен механизъм за изпълнението на Областната стратегия за регионално развитие.

Изготвянето на настоящата оценка е извършено при следване на посочените по-долу

етапи:

Осигуряване на емпирични данни за нуждите на анализа и оценката посредством следните информационни източници:

Областна стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г.;

Междинна оценка на ОСР на област Кюстендил 2005-2015 г. за периода 2007-2010 г.;

Общински планове за развитие на общините Бобов Дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно;

8


Последващи оценки на Общински планове за развитие на общините Бобов Дол, Дупница, Кочериново, Рила, Невестино;

Регионален план за развитие на Югозападен район за планиране 2007-2013 г.;

Секторни стратегии и програми на областно и общинско ниво;

ИСУН - Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България;

Държавен фонд „Земеделие“;

Данни, анализи и публикации на НСИ;

Правно-информационна система „Лакорда“;

Информационни справки от общините Бобов Дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно.

Обработка и анализ на събраната информация. Използваните методи са: сравнителен анализ; причинно-следствен анализ; аналогия; екстраполация; критериална оценка; експертна оценка; синтез; индукция; дедукция; селекция.

Приложение на оценителна методика – този етап включва обобщения, анализ и оценка на ОСР;

Формулиране на изводи и препоръки.

Структура на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г.

Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г. цели да укаже основните насоки в социално-икономическото развитие на област Кюстендил. Тя отразява вижданията на ръководителите и експертите от местните структури на управление, на представителите на бизнеса, на неправителствените организации и на широк кръг заинтересовани лица, за комплексното развитие на областта.

Стратегията е разработена на основата на задълбочен анализ на съществуващото състояние и тенденциите в развитието на областта през периода 2000 – 2004 година. В структурно отношение Областната стратегия се състои от две части: аналитична и стратегическа.

Аналитичната част включва секторни анализи за актуалното състояние и тенденции по отношение на природните условия и ресурси, демографската ситуация, икономическото развитие, социалната сфера, техническата инфраструктура, териториалната структура и състоянието на околната среда в област Кюстендил. Секторните анализи и съдържащите се в тях изводи са основата, от която е изведен обобщеният SWOT-анализ на регионалното развитие на областта към момента на изготвяне на ОСР. Чрез SWOT-анализа са разкрити силните страни и възможностите в развитието на областта, а също така слабите страни и заплахите, които го ограничават.

9


Направените изводи от SWOT-анализа са взети предвид при разработването на стратегическата част на документа, а именно формулирането на визия, главна стратегическа цел, стратегически цели, приоритети, специфични цели и мерки за реализиране на стратегията.

В основата на разработването на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г. е залегнала визията за: „Област Кюстендил – утвърден трансграничен център в Югоизточна Европа, с устойчив икономически растеж и хармонични условия за бизнес и живот: уникално съчетание на съхранена природна среда и богатства, наследство от хилядолетна история и култура, възраждащи се селскостопански традиции и слава, съвременна и развиваща се комплексна инфраструктура; с хора – щастливи от достойните условия за труд, обогатената социална среда и повишеното качество и стандарт на живот“.

За постигането на тази визия в стратегията са заложени Главна стратегическа цел, 3 Стратегически цели, 6 Приоритета, 38 Специфични цели и 107 мерки, описани по-долу в изложението.

Главна стратегическа цел: Постигане на устойчиво хармонично и балансирано развитие на област Кюстендил

Стратегическа цел 1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти;

Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики;

Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона;

В рамките на Стратегическа цел 1 е предвиден следният приоритет с прилежащите му специфични цели и мерки:

Приоритет І: Развитие на комплексната инфраструктура:

Специфична цел 1.1: Комплексно планиране и устройство на територията:

Мярка 1.1.1: Изготвяне на регионална устройствена схема – прилагане на съвременни технологии и ГИС;

Мярка 1.1.2: Изготвяне на секторни стратегии и оперативни планове;

Мярка 1.1.3: Изготвяне на общи и подробни устройствени планове за всички общини в областта;

10


Мярка 1.1.4: Използване ресурса от обекти – незавършено строителство /ДС, ОС/ и бивши военни имоти, за развитие на икономическа активност.

Специфична цел 1.2: Развитие на транспортна инфраструктура:

Мярка 1.2.1: Повишаване качеството на автомобилните пътища – транснационални и национални – І и ІІ клас. Изграждане на магистрала Гюешево- Кюстендил- София / участък от ЕК №8/ и магистрала “Струма” / участък от ЕК №4/;

Мярка 1.2.2: Подобряване състоянието на регионалната и местна пътна мрежа ІІІ и VІ клас;

Мярка 1.2.3: Модернизиране и развитие на железопътната мрежа;

Мярка 1.2.4: Реконструкция на съществуващо регионално чартърно летище – бивше военно;

Мярка 1.2.5: Изграждане и модернизиране на транспортните терминали.

Специфична цел 1.3: Развитие на Ви К – системи:

Мярка 1.3.1: Рехабилитация и изграждане на водопреносната мрежа и ПСПВ;

Мярка 1.3.2: Рехабилитация и изграждане на канализационната мрежа и ПСОВ;

Мярка 1.3.3: Довършване на водоснабдителна група Кюстендил.

Специфична цел 1.4: Оптимизиране на енергийна инфраструктура:

Мярка 1.4.1: Развитие на енергопреносна мрежа;

Мярка 1.4.2: Стимулиране използването на възстановими енергийни източници /ВЕИ/;

Мярка 1.4.3: Развитие на газопреносната мрежа в региона;

Мярка 1.4.4: Подобряване на енергийната ефективност. Прилагане на енергоефективни технологии.

Специфична цел 1.5: Възстановяване и развитие на хидромелиоративните системи:

Мярка 1.5.1: Реконструкция и възстановяване на системите за напояване;

Мярка 1.5.2: Изграждане и ремонт на защитни инженерни съоръжения.

Специфична цел 1.6: Развитие на съобщителнатата система – цифровизация:

Мярка 1.6.1: Развитие на мрежата от трансгранични регионални оптични кабели;

Мярка 1.6.2. Подобряване на интернет-достъпа и създаване предпоставки за развитието на онлайн публични услуги.

Специфична цел 1.7: Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства:

11


Мярка 1.7.1: Изготвяне на кадастър и устройствени планове за:

кв. “Изток”, гр. Кюстендил и прилежащи територии;

за кв. “Гиздова махала”, гр. Дупница.

Мярка 1.7.2: Изготвяне и прилагане на стратегически план за жилищна политика на рискови социални групи в Област Кюстендил.

Специфична цел 1.8: Възстановяване и обновяване на селищни райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда:

Мярка 1.8.1: Благоустрояване на селищната среда, осигуряване на достъп на лица с увреждания до обществените пространства и сгради;

Мярка 1.8.2: Подобряване на качеството на жилищната среда – стимулиране прилагането на енергоефективни мерки /газификация, саниране, подмана дограми и др./.

В рамките на Стратегическа цел 2 са предвидени следните приоритети с прилежащите им специфични цели и мерки:

Приоритет ІІ: Насърчаване на регионалната икономика и трансгранично сътрудничество:

Специфична цел 2.1: Стимулиране на стартиращи предприемачи, малък и среден бизнес:

Мярка 2.1.1: Създаване на консултантски център за техническа помощ при разработване на бизнес-проекти;

Мярка 2.1.2: Изграждане и оборудване на бизнес-инкубатори;

Мярка 2.1.3: Създаване на технологични центрове, съвместно с университетите от югозападна България;

Мярка 2.1.4: Създаване условия за учредяване на гаранционни фондове и банки.

Специфична цел 2.2: Насърчаване на трансграничното коопериране и партньорства с европейски региони за привличане на инвестиции:

Мярка 2.2.1: Насърчаване на трансгранични публично-частни партньорства с РСърбия и РМакедония;

Мярка 2.2.2: Насърчаване на сътрудничеството и побратимяване с Еропейски региони и общини;

Мярка 2.2.3: Развитие на трансгранични трансфер – центрове;

Мярка 2.2.4: Насърчаване на трансграничното сътрудничеството между малки и средни предприятия:

Мярка 2.2.5: Стимулиране на между-общинското и междурегионално сътрудничество.

12


Специфична цел 2.3: Насърчаване технологичното обновяване и развитие на иновационен капацитет и изграждане на индустриални зони:

Мярка 2.3.1: Внедряване на система за контрол на качеството ISO 9001 и организация на производството съобразно европейските стандарти;

Мярка 2.3.2: Внедряване на съвременни производства и технологични линии и високоефективни технологии в структуроопределящите отрасли.

Специфична цел 2.4: Стимулиране разнообразяването на регионалната икономика:

Мярка 2.4.1: Разработване на секторни стратегии и планове;

Мярка 2.4.2: Оптимално оползотворяване на специфичния ресурсен потенциал за разнообразяване на икономиката на местно ниво;

Мярка 2.4.3: Подкрепа възникването на бизнес- мрежи и клъстери от малки и средни предприятия в приоритетните сфери на развитие на областта, чрез финансовите инструменти на Европейския съюз.

Специфична цел 2.5: Укрепване на бизнес-инфраструктурата. Представяне на региона и бизнес-субектите за привличане на инвестиции:

Мярка 2.5.1: Изграждане на междуобщински и регионални борси и пазари на производителите;

Мярка 2.5.2: Планиране, изграждане и развитие на индустриални зони;

Мярка 2.5.3: Участние в национални и международни бизнес форуми, панаири и тържища, организиране на регионални презентации за привличане на инвестиции;

Мярка 2.5.4: Разработване и разпространение на рекламни материали и продукти.

Специфична цел 2.6: Утвърждаване на националната граница с РМакедония и РСърбия като „външна“ на ЕС:

Мярка 2.6.1: Прилагане на стандартите на ЕС за охрана и митнически контрол на „външни граници“;

Мярка 2.6.2: Разкриване на нови ГКПП и прилежаща инфраструктура – с. Ветрен, община Невестино / РМакедония /, местност „Славчето“, община Трекляно / РСърбия /.

Приоритет ІІІ: Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработветелна промишленост:

Специфична цел 3.1: Насърчаване учредяването и устойчивото функциониране на браншови асоциации в селското стопанство:

Мярка 3.1.1: Подпомагане учредяването на организация на производителите на пресни плодове и зеленчуци;

13


Мярка 3.1.2: Подпомагане създаването на Асоциация на млекопроизводители и млекопреработватели.

Специфична цел 3.2: Развитие на овощарството и лозарството:

Мярка 3.2.1: Създаване на нови овощни градини, на базата на утвърдени традиции и европейски стандарти;

Мярка 3.2.2: Създаване на нови лозови масиви.

Специфична цел 3.3: Развитие на животновъдството:

Мярка 3.3.1: Прилагане на програми и проекти за стимулиране и развитие на животновъдството.

Специфична цел 3.4: Подпомагане на селскостопанските производители:

Мярка 3.4.1: Прилагане на програми и проекти за подпомагане на селскостопанските производители.

Специфична цел 3.5: Подпомагане на преработвателните МСП в селското стопанство:

Мярка 3.5.1: Прилагане на програми и проекти за подпомагане на преработвателната промишленост в селското стопанство.

Приоритет ІV: Социалнo развитие и човешки капитал:

Специфична цел 4.1: Увеличаване на трудовата заетост в региона:

Мярка 4.1.1: Насърчаване сътрудничеството между бизнеса и образователните институции, с цел повишаване квалификацията на работната сила, според нуждите на регионалния пазар на труда;

Мярка 4.1.2: Увеличаване на заетостта и създаване на условия за устойчив бизнес – мрежа между бизнес - информационни центрове, бюрата по труда, браншовите организации и образователните центрове.

Специфична цел 4.2: Оптимизиране на административните структури и укрепване на административния капацитет:

Мярка 4.2.1: Изграждане на управленски капацитет за работа с европейските структури и фондове;

Мярка 4.2.2: Прилагане на програми за обучение за изготвяне на проекти, управление и мониторинг;

Мярка 4.2.3. Изграждане на областен консултантски център за подпомагане на общини и НПО за разработка и управление на проекти.

Специфична цел 4.3: Социална интеграция на лица групи в неравностойно положение и етнически малцинства:

14


Мярка 4.3.1: Осигуряване на равен достъп до образование на лица и групи в неравностойно положение и етнически малцинства. Подкрепа на процеса на десегрегация в образованието.

Мярка 4.3.2: Разработване и прилагане на програми за професионална квалификация на безработни представители на рискови социални и етнически групи;

Мярка 4.3.3: Подобряване на достъпа до публични услуги на лица с увреждания;

Мярка 4.3.4: Осигуряване на достъп до пазара на труда на дълготрайно безработни - рискови и етнически групи в неравностойно положение;

Мярка 4.3.5: Създаване на регионален културно-информационен и консултантски център за интеграция на ромското население в област Кюстендил.

Специфична цел 4.4: Подобряване качеството на образованието и спорта и насърчаване на участието на младите хора в младежки и спортни дейности:

Мярка 4.4.1: Оптимизация модернизация на образователната инфраструктура;

Мярка 4.4.2: Въвеждане на съвременни информационни технологии в училищата;

Мярка 4.4.3: Подпомагане дейността на младежките неправителствени организации;

Мярка 4.4.4: Реновиране на регионалната спортна база, в съответствие с международните и европейски стандарти . Прилагане на планове за по- гъвкаво и ефективно управление;

Мярка 4.4.5: Подпомагане партньорството между публични и частни субекти в използването на спортната база и спортните клубове;

Мярка 4.4.6: Реализиране на програми, обхващащи всички възрастови групи и хора с увреждания. Стимулиране на регионални спортни изяви;

Мярка 4.4.7: Разкриване на висше училище и филиали;

Специфична цел 4.5: Утвърждаване на културните институции с регионална и национална значимост:

Мярка 4.5.1: Реновиране на материалната база с цел пълноценно и ефективно изпълнение на функциите им – Галерия “Вл. Димитров – Майстора”, Регионален исторически музей Кюстендил, Общински театър Кюстендил и др.;

Мярка 4.5.2: Подпомагане на тематични културни изяви и развитие на сътрудничеството между регионалните културни институции.

Специфична цел 4.6: Подобряване на достъпа до здравеопазване и оптимизиране на комплексната инфраструктура по здравеопазване:

Мярка 4.6.1: Прилагане на здравни програми за социално слаби лица в неравностойно положение и здравно- неосигурени жители на областта;

15


Мярка 4.6.2: Осигуряване на специализирана здравна помощ за всички жители на региона;

Мярка 4.6.3: Модернизиране на здравните заведения и съвременно технологично оборудване.

Специфична цел 4.7: Усъвършенстване на системата за социално подпомагане:

Мярка 4.7.1: Повишаване качеството и разнообразието на социални услуги в обичайна домашна среда;

Мярка 4.7.2: Подобряване условията и качеството на живот в социалните домове – за стари хора, за хора с увреждания и за деца;

Мярка 4.7.3: Разкриване на дневни социални центрове за пребиваване на деца, нуждаещи се от закрила и лица, застрашени от домашно насилие.

В рамките на Стратегическа цел 3 са предвидени следните приоритети с прилежащите им специфични цели и мерки:

Приоритет V: Опазване на околна среда. Екологосъобразно управление на природните ресурси:

Специфична цел 5.1: Усъвършенстване на системата за управление на ТБО:

Мярка 5.1.1: Изграждане на общински претоварни площадки, регионално депо за ТБО и завод за преработка;

Мярка 5.1.2: Премахване на нерегламентираните депа за ТБО и рекултивация;

Специфична цел 5.2: Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии в областта:

Мярка 5.2.1: Повишаване на информираността на обществото по отношение на околната среда и природни ценности;

Мярка 5.2.2: Екологично възпитание и обучение на младежите;

Мярка 5.2.3: Оптимизиране управлението на защитените територии.

Специфична цел 5.3: Инвентаризация на нарушени терени и рисковите територии. Прилагане на мерки за тяхното предотвратяване:

Мярка 5.3.1: Рекултивация на нарушени терени. Възстановяване на екологичното равновесие по поречието на р. Джерман, в участъка Сапарева баня – Дупница;

Мярка 5.3.2: Каталогизиране на териториите в областта, с прояви на рискови геоморфоложки явления;

Мярка 5.3.3: Провеждане на укрепителни мероприятия;

Мярка 5.3.4: Прочистване на речните корита;

16


Мярка 5.3.5: Противоерозионни мероприятия;

Мярка 5.3.6: Подобряване на системите за мониторинг и контрол на околната среда.

Специфична цел 5.4: Използване на потенциала за развитие на биологично земеделие за производство на биологично чиста растителна и животинска продукция:

Мярка 5.4.1: Прилагане на европейските норми и стандарти за биоземеделие и екопродукция;

Мярка 5.4.2: Подпомагане създаването и функционирането на сертифициращи органи;

Мярка 5.4.3: Насърчаване на производителите.

Специфична цел 5.5: Ефективно използане и управление на горските ресурси:

Мярка 5.5.1: Провеждане на лесоустройствени мероприятия в областта и усъвършенстване контрола върху нерегламентираните сечи;

Мярка 5.5.2: Създаване на условия за въвеждане на екологосъобразни технологии в дърводобивна промишленост;

Мярка 5.5.3: Прилагане на регламентирана система за билкопроизводство и билкосъбиране;

Мярка 5.5.4: Разработване на система от мероприятия за поддържане на оптимални дивечови популации и оптимизирани режими за лов и риболов;

Специфична цел 5.6: Насърчаване развитието на екологичен градски транспорт:

Мярка 5.6.1: Намаляване на вредните емисии от автотранспорта, чрез въвеждане на екологично гориво и др. мерки.

Приоритет VІ: Развитие на жизнеспособен туризъм.

Специфична цел 6.1: Възстановяване на традициите и развитие на балнеоложкия туризъм в областта:

Мярка 6.1.1: Реновиране на SPA – центровете и изграждане на нови;

Мярка 6.1.2: Маркетинг и реклама на балнеоложкия туризъм в региона.

Специфична цел 6.2: Развитие на природопознавателен и еко-туризъм:

Мярка 6.2.1: Устройствено планиране на зони за рекреация и спорт и екологични зони, в планините Осогово и Рила - м. Паничище, м. Кабул, Езерата, поречията на р. Струма и р. Елешница;

Мярка 6.2.2: Изграждане на зони за рекреация и спорт.

Специфична цел 6.3: Изграждане на устройствени зони за рекреация и спорт – планина Осогово, Рила – с. Паничище, “Езерата”, м. Кабул, р. Струма, р. Елешница:

17


Мярка 6.3.1: Развитие на екологични маршрути за туризъм и екологични пътеки.

Специфична цел 6.4: Утвърждаване на културния туризъм в областта:

Мярка 6.4.1: Трансгранично-развитие на изградените маршрути за културен туризъм;

Мярка 6.4.2: Тиражиране на рекламни материали и промоция на международни и национални туристически борси;

Мярка 6.4.3: Подобряване състоянието на паметниците на културата и прилежащата им среда – реконструкция, реставрация, адаптация и социализиране.

Специфична цел 6.5: Развитие на алтернативни форми на туризъм – селски, ловен, риболовен и др.:

Мярка 6.5.1: Прилагане на програми и проекти за развитие на алтернативни форми на туризъм.

Специфична цел 6.6: Развитие на комплексен регионален туристически продукт:

Мярка 6.6.1: Изработване на регионална стратегия за развитие на комплексен туризъм;

Мярка 6.6.2: Развитие на регионална туристическа информационна система – мрежа от туристически информационни центрове, туроператори, туристически маршрути и обекти;

Мярка 6.6.3: Реклама и маркетинг на комплексния регионален туристически продукт.

Извод:

ОСР на област Кюстендил 2005-2015 г. е разработена в съответствие с действащата към момента на създаване на документа нормативна уредба в областта на регионалното развитие, както и на одобрените от МРРБ към същата година Методически указания за разработване на областните стратегии за развитие (2004 г.). Стратегията, обаче, следва да бъде преразгледана като структура и съдържание, във връзка най-вече с променените изисквания към този вид документи, залегнали в новия Закон за регионално развитие (2008 г.), а именно:

Съгласно чл. 23 от ППЗРР (2008):

(1) Областната стратегия за развитие е документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие и

(2) С областната стратегия за развитие се определят средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на областта.

Налице е промяна в ролята на областните стратегии в йерархичната система за планиране и управление на регионалното развитие - те вече следва да бъдат

18


съгласувани по-тясно, като стратегическа рамка, с плановете за регионално развитие. Променен е и времевият обхват на областните стратегии, който ги превръща от дългосрочни в средносрочни стратегически документи.

II. ОЦЕНКА НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ 2007-2013 г.

В началото на предстоящия преглед на настъпилите промени и на устойчивостта на постигнатите резултати в социално-икономическото развитие на област Кюстендил в периода 2007-2013 г. е важно да се отбележи, че именно тук консултантът отчита стойностите на формулираните в ОСР ключови индикатори за наблюдение и оценка на въздействието на ОСР, а именно:

Прираст на БВП на глава от населението в областта;

Темп на безработица;

Увеличение на средна работна заплата на заетите по сектори;

Динамика на естествен прираст и миграция (вътрешна и външна).

Област Кюстендил се намира в Югозападна България и е част от Югозападния район от ниво 2.Съседни от север, североизток и изток, са областите Софийска и Перник. От юг граничи с област Благоевград. Западната граница на областта съвпада с държавната на Република България с Република Македония и с Република Сърбия.

Областта се състои от 9 общини със 182 населени места в 140 кметства, с обща площ от 3051,5 км2 (2.7% от територията на страната) и население 136686 човека (само 1,8% от националното).

Административният център на областта – гр. Кюстендил, е исторически обособен комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Европейските коридори Е8 и Е4 преминават през територията на областта. С тяхното изграждане и влизане в експлоатация, ще се подобри комуникационната достъпност като фактор за реализация на потенциалите за социално-икономическо развитие на областта.

Територията на областта е със силно пресечен и разнообразен релеф. Представлява сложна мозайка от планини и котловини. В северната част на областта са разположени дялове от Осоговска планина и Краищенската планинско-котловинна област, а в източната – северозападни дялове от Рила. Основен водосбор в територията е този на р.Струма.

19


Областта е богата на полезни изкопаеми, като с най-съществено значение е Бобовдолският басейн за кафяви въглища, захранващ ТЕЦ “Бобов дол”. В областта има множество находища на варовици, глини и инертни материали. Добивът и стопанското им значение са със скромни измерения.

Преходното географско положение и разнообразният релеф на област Кюстендил създават динамика и вариации в климата. Разграничават се три основни типа -умереноконтинентален, преходно-континентален и планински климат.

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. По-големите й притоци водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В територията на областта попадат едни от най-известните езера на Рила - Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище.

Термоминералните води имат важно значение за балнеологията и туризма в областта. В Сапарева баня се намира най-горещият балкански гейзер с минерална вода - 103.5˚С. Заедно с още два по-малки извора, общият дебит достига 7 л/сек. Кюстендилските термоминерални води имат температура 73˚С и общ дебит 40 л/сек от около 30 извора, каптирани в обща шахта и водопровод. Освен за спа- и уелнес- процедури, тези води са база за развита балнеология - имат доказани лечебни свойства за широк кръг заболявания.

Естествената растителност в Кюстендилска област е изключително разнообразна, което се дължи на различните физикогеографски и биоекологични условия. Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър. В планинските територии с височина над 800 м, растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.

На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. Той е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Той включва безлесните части по билото на Рила планина и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината на обща площ 81046 ха. В НП “Рила” са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитания. Резерватът “Скакавица” (70,8 ха) е обявен през март 1968 г. в землището на гр.Сапарева баня. През юни 2000 г., една част от

20


Национален парк “Рила” е прекатегоризирана в Природен парк “Рилски манастир”, който обхваща централната част на Рила планина. През 1986 г. с площ 3676,5 ха е обявен резерват “Риломанастирска гора”. Създаден е за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елово-букови гори, а също естествената среда на архитектурно-историческия резерват “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за световен паметник на културата.

Особен интерес представляват Стобските пирамиди, разположени в последните издънки на Югозападния дял на Рила край с. Стоб. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Бусовец (от юг).

В Осоговската планина е разположен природния резерват “Църна река”, обявен за резерват през 1980 г. и обхваща представителна екосистема на първични букови съобщества в климаксова фаза и представя най-характерните биоценози на планината. Недалеч от м. Бекбунар се намират планински торфени блата с характерна растителност, които представляват интерес за екотуризма. Релефът на планината е удобен за пешеходен туризъм. Друг природен резерват на територията на областта е „Габра“. Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом, пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.

В икономически аспект, област Кюстендил се нарежда на предпоследно място сред петте области, съставящи Югозападния район, район доминант в национален мащаб, но в същото време, силно вътрешно дисбалансиран. Област Кюстендил отбелязва ограничен напредък в икономическия растеж през периода преди кризата.

Областта отбелязва дълготрайна тенденция почти сред всички области в района, създавайки нисък брутен вътрешен продукт (БВП) и най-нисък БВП на човек от населението. През 2011 г. приносът на област Кюстендил в БВП на района е 702 млн. лв. (2.06% от районния БВП), БВП на човек - 5651 лв. (35.1% от средния за района и 60,4% от средния размер за страната).

Структурата на областната икономика остава почти непроменена през последните години. Най-голям дял в създадената брутна добавена стойност (БДС) има секторът на услугите (54% през 2010 г.). За последните пет години делът на индустрията остава в границите на 31-36%, на селското стопанство – 10-11%.

По отношение на развитието на науката и иновациите в областта, трябва да се отчете факта, че има само едно звено, осъществяващо такава дейност – Институтът по земеделие със 123 заети.

Областта има сериозен туристически потенциал, които може да се развива. Всички предходни анализи изтъкват големия туристически потенциал на областта. Преди да бъде представен актуализираният му вариант, следва да се оцени настоящото развитие на туризма в стопанските му измерения.

Реализираните нощувки през последните 5 години се колебаят в диапазона 106-120 хиляди. Първенец по брой е община Сапарева баня, а по приходи – община

21


Кюстендил. Делът на туризма в областната икономика е около 0,3%. Най-значим е делът му в икономиката на община Сапарева баня – 3,1%. Средната пълняемост на базите е 13%, като най-оползотворен капацитет регистрира Дупница – 24%.

Преките чуждестранни нвестиции, както в абсолютен размер, така и отнесени към населението, намаляват през 2009 и 2010 г., което е свързано с настъпването на икономическата криза. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2014 г. е 38 млн.евро, в сравнение с дял от 16 млн.евро за 2007 г.

В периода 2007-2013 г. се наблюдава задълбочаване на демографските проблеми и на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в област Кюстендил. Въпреки това, показателите за социално и демографско развитие на областта, се запазват в сравнително по-благоприятна позиция спрямо голяма част от областите в страната. По брой на населението, област Кюстендил е на 20-то място сред българските области - 136636 души към 01.02.2011 г.1 (1.7 % от населението на страната). Разпределено е в деветте съставни общини със 182 населени места. Средната гъстота на населението в област Кюстендил е 44,8 д./кв.км. и е значително по-ниска от средната за страната (66.3 д./кв.км.). Гъстотата на населението в рамките на областта варира значително, като тя е най-висока в община Дупница – 136.7 д./кв.км., а най-ниска - в община Трекляно – 2.4 д./кв.км.

По данни на НСИ от Преброяване на населението от 2011 г. в 7 града в областта живеят 93553 души, или 68.4% от населението на областта, което я поставя под относителният дял на градското население в страната - 75.5 %. В периода 2001 – 2011 г. във всичките градове населението намалява.

Степента на урбанизация в област Кюстендил е представена по общини, както следва:

Графика 1 Степен на урбанизация в област Кюстендил

1 Данни на Национален статистически институт.

22


През 2007 г. в областта са родени 1201 деца (8.0 %), а през 2011 г. - 1085 деца (8.0 %). Коефициентът на раждаемостта в страната през 2007 г. е (9.8 %) и 2011 г. (9.6 %). По този показател областта има по-неблагоприятни позиции от средните за страната. Тенденцията в развитието на раждаемостта се проследява и чрез коефициента на плодовитост - 1.63 живородени деца (2011 г.) за област Кюстендил – стойност, която е значително под теоретичния минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията – 2.1 живородени деца от една жена.

Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. През 2007 г. в областта са умрели 2644 д.(17.6 %), а през 2011 г. - 2553 д.(18.9 %). За сравнение, средната национална стойност на този показател е с над 4 пункта по-ниска - 14.7 %.

Естественият прираст за периода 2007-2011 г. е с постоянни високи отрицателни стойности, което води до силно влошаване на възрастовата структура. С високи отрицателни стойности се отличават общините Трекляно (- 47.5 %) и Невестино (- 43.9 %).

Данните за вътрешната миграция на населението за областта показват, че изселените са повече от заселените, като механичния прираст е с отрицателен знак.В резултат, общото население на областта между двете преброявания е намаляло с 2244 д. Само в три общини е наблюдаван отрицателен механичен прираст (Бобов дол, Дупница и Кюстендил). Останалите 6 общини имат макар и минимален положителен механичен прираст. Обяснението е в силно нарушената възрастова структура, при която няма достатъчно младо население, готово да мигрира в търсене на по-добри условия за жизнена кариера.

Към 1.02.2011 г. жените са 69846 (51.1 %), мъжете са 66840 души (48.9 %), или на 1000 мъже се падат 1042 жени.

Възрастовата структура на населението на областта показва по-неблагоприятни показатели от средните за страната. Делът на младото население под 15 г. изостава от

23


средния дял за страната с 1.7 пункта. Особено нисък е в общините Невестино (3.9 %), Трекляно (4.5 %) и Бобошево (6.9 %). Дори и в общините Дупница (12. 9 %) и Кюстендил (11.6 %) делът на младите хора е под средният за страната.

Населението във възрастовата група 15 - 64 години също значително изостава от средния за страната дял - с 2.6 пункта. Делът на населениет от тази група във водещите общини изостава от средните за страната стойности. Реципрочно, възрастното население над 65 години е с много голям дял - 22.8 %. Най-голям е делът на възрастните в общините Невестино (51,2 %) и Трекляно (47,2 %), а най-нисък - в община Дупница (19,6 %).

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60- 64 г.). Към 01.02.2011 г., общо за областта, това съотношение е 54.0 %, при 70.0 % за страната. И по този демографски показател област Кюстендил е с много по-неблагоприятни стойности от средните за страната.

На общинско ниво, с най-благоприятно съотношение е община Бобов дол (66%) със стойност над средната за областта, а в най-неблагоприятно – община Трекляно, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват само от 16, влизащи в трудоспособна възраст.

Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за областта е също висок - 52.2 %. Това означава, че на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат около 52 лица под 15 г. и над 65 г. На общинско ниво, в най-благоприятно съотношение са общините Дупница (48,1%) и Бобов дол (49.2%). С най-висока възрастова зависимост са общините Невестино (122,7 %) и Трекляно (106,9 %).

Сравнена с останалите области в ЮЗР, през 2011 г. Кюстендил е с най-ниска заетост (42,8%) и най-висока безработица (14,5%). Във вътрешнообластен план, проблемът с безработните лица и през 2011 г. е най-сериозен в община Невестино, където коефициентът на безработица достига 19,91 %, при 12,41 % през 2010. Следва община Бобошево с 14,15 %, а с най-нисък дял е община Бобов дол – 7,50%, като тя определя сравнително по-ниската за областта стойност спрямо стойностите на останалите общини.

Равнището на средната работна заплата е по-ниско от средната стойност за страната за последните три години, с изключение на община Бобов дол. По данни на НСИ за 2011 г., за периода 2009-2011 г. средната годишна работна заплата е представена, както следва:

Република България – 7772 лв; община Бобов дол – 8020 лв; община Бобошево – 4486 лв; община Кочериново 4528 лв; община Кюстендил – 5384 лв; община Невестино – 5559 лв; община Рила – 4763 лв; община Сапарева баня – 4363 лв; община Дупница 5778 – лв; община Трекляно 5151 - лв

24


Територията на Област Кюстендил се обслужва основно от автомобилен транспорт и затова развитието и поддържането на пътната мрежа е абсолютен приоритет. По преценка на Областно пътно управление – Кюстендил, Републиканската пътна мрежа (РПМ) на територията на областта е с много добра структура и изграденост.

През територията на 4 от съставните общини на областта (Кюстендил, Дупница, Бобошево и Кочериново) преминават два първокласни пътя: път І-6/Е-871 “Граница Македония – Гърляно – обходен път Кюстендил – Радомир” и път І-1/ Е-79 “Даскалово – обходен път Дупница – обходен път Благоевград”. Общата дължина на участъците им в областта е 84,8 км.

Пътища от второкласната пътна мрежа минават през пет общини - Кюстендил, Невестино, Дупница, Бобов дол и Сапарева баня с обща дължина 54,1 км. Състоянието е сравнително добро. През 2012 г. е рехабилитиран 37,5 км участък от път ІІ-62 “Обходен път Кюстендил – обходен път Дупница – Клисура”.

Третокласната пътна мрежа обхваща всичките девет общини от областта и е с обща дължина 431,9 км (от които 31 км са все още без трайна настилка).

Силно пресеченият релеф на областта и съседните територии е предопределил структурата на железопътната мрежа. Независимо от териториалната неравномерност на ж.п. мрежата, поради високата гъстота на жп гарите и спирките, достъпът на населението до ж.п. транспорт е добър.

Основните линии, обслужващи територията на област Кюстендил са „София-Кюстендил-Гюешево” (ЕТК № 8) и „Видин-София-Кулата” (ЕТК № 4). Посочените като части на ЕТК жп линии осъществяват интеграцията на района/областта с железопътната мрежа на страната и на Югоизточна Европа.

Незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав, са причина за отлив на пътници от железопътния транспорт. Друг проблем е липсата на подходящ обществен достъп до функциониращите гари, в случаите когато са отдалечени от обслужваните населени места.

ВиК секторът в област Кюстендил се стопанисва от три експлоатационни фирми – «Кюстендилска вода» ЕООД, Кюстендил (обслужва общини – Кюстендил, Трекляно, Невестино, Бобошено, Рила, Кочериново и Бобов дол), «ВиК Дупница» ЕООД, Дупница и «ВиК Паничище» ЕООД, Сапарева баня.

Водоснабдителните мрежи се захранват от кладенци и терасни водохващания (над 220 бр.), отвеждащи добитите количества питейна вода в около 180 резервоара чрез 70 помпени станции. В тази сложна система от локални водоснабдителни мрежи функционира само една ПСПВ, обслужваща населението на гр.Кюстендил и селата Лозно и Жилинци. Всички останали водохващания остават с риска от директно повлияване от природните условия и доставяне на питейна вода с отклонения от стандартите. Наложително е изграждане на локални ПСПВ.

25


Независимо от обилността на повърхностните води в района, водоснабдителните системи се влияят пряко от променливия дебит на водоизточниците и не могат да осигурят стабилно водоподаване. Тази уязвимост е причина за съществуването на сезонен режим във водоснабдяването на над 13 000 абонати в над 20% от селищата на областта.

Радикално решение на проблема „стабилно водоснабдяване“ е намерено отдавна чрез започнатото строителство на язовир „Кюстендил“, ситуиран в близост до гр. Кюстендил, за питейно водоснабдяване с обем над 15 млн.м3. Замразеният строеж следва да се завърши и въведе в експлоатация не само заради ролята си за водоснабдяването на областта, но и заради факта, че с времето става опасен.

Канализационни мрежи и ПСОВ са изградени и функционират само в гр. Кюстендил, гр.Бобов дол и гр. Дупница. В процес на изграждане са ПСОВ в община Кочериново –с.Бараково и ПСОВ в община Рила – с.Смочево

По данни на Евростат за относителният дял на домакинствата, използващи интернет в страните от ЕС-27, през периода 2007-2012 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване.Резултатите от проведеното изследване на НСИ за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. отбелязват значителен растеж от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. През 2012 г. отн. дял на домакинствата с достъп до интернет нараства до 50,9% средно за страната и 59,3 % средно за ЮЗ район.

Област Кюстендил е с най-ниски показатели в Югозападен район за планиране и през 2007 г. и през 2012 г., но докато през 2007 г. е била с около 19 пункта под средното за района, през 2012 г. разликата нараства до 27,6 пункта, като тази стойност е най-ниска от всички области в страната.

Проблеми с достъпа до интернет съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде нискa и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телецентрове/. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност. В този контекст насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в област Кюстендил.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

26


По отношение на електроенергийната инфраструктура на територията на област Кюстендил функционира топлоелектрическата централа – ТЕЦ “Бобов дол”, с мощност 3х210 мвт, отдаваща произведената електроенергия в преносната електроенергийна система на страната. През 2009 г. централата затваря единия от блоковете си, а в края на 2011 г. от експлоатация се изважда още един блок поради липса на сероочистващи инсталации. След изграждане на сероочистката, като задължително условие за съществуване на централата, от декември 2012 г. двата блока работят отново. Така се спасяват 3 600 работни места и ликвидирането на мините.

В област Кюстендил са изградени и много водноелектрически централи (ВЕЦ), като тези от каскада “Рила” (с обща мощност 24 мвт) отдават произведената електроенергия в електроенергийната система на страната.Областта се захранва от системата 110 kV посредством 5 районни подстанции 110/20 kV, разположени в местата на съсредоточените товари. Общините Дупница и Бобов дол се захранват от едноименни подстанции, разположени в градовете-центрове. В град Кюстендил функционират подстанциите “Кюстендил” и “Пауталия”, а подстанция “Скакавица” осъществява трансгранична връзка със системата 110 кв на Р. Македония.

Всички подстанции са свързани двустранно в системата 110 kV, което осигурява по-високо качество и сигурност на захранването при аварийни ситуации. Останалите общини се захранват на 20 kV от най-близко разположените подстанции. Мрежата СН е добре развита, всички населени места са електроснабдени.

Разработена е програма за Енергийна ефективност (ЕЕ) на област Кюстендил, в която се набелязват мерки за ЕЕ в областта и използване на ВЕИ. Много от общините са разработили планове и програми за енергийна ефективност, в които са заложили проекти за изграждане на енергоефективно улично осветление, обследвания за енергийна ефективност на обществени сгради, изпълнение на дейности по саниране, отопление, климатизация, вентилация и доставка на ЕЕ оборудване.

През област Кюстендил преминава транзитният газопровод за Македония, което е дало възможност за газифициране на областния град. Изградената от „Овергаз Запад" газоразпределителна мрежа обхваща всички обществено административни сгради, много промишлени обекти и 2100 битови потребители. Трасето дава възможност 8350 битови потребители да се възползват от предимствата на екологичното и икономично гориво. Газификацията на отделни битови и общински обекти продължава. Изпълнен е проект за газификация на Център за настаняване от семеен тип и вътрешна отоплителна и газова инсталация на Бизнес център.

Газификацията на град Дупница се реализира от “Рила газ”, като началото на строителството започва през 2010 г. Вече са изградени 40 км от предвидените в крайния етап 120 км газоразпределителна мрежа. Вече над 1200 битови потребители могат да ползват природния газ за домакинствата си, като възможностите на изградената мрежа са за захранване на над 4000 битови, 105 административни и 27 промишлени потребители. В крайния етап мрежата е предвидена за 13600 битови, 228 административни и 71 промишлени потребители.

27


На територията на област Кюстендил е изградена най-старата ВЕЦ - “Осогово”, в с. Гърляно още през 1927г. По-късно, през 1949 г. се изграждат ВЕЦ от каскадата “Рила”, а през 1965 г. -ВЕЦ “Самораново”. През следващите години се изграждат още няколко МВЕЦ, а в последните години -основно ВЕИ на слънчева енергия -ФтЕЦ. Така общата инсталирана мощност на ВЕЦ и ФтЕЦ в област Кюстендил достига 44,1 мвт.

Извод:

Макар и с необходимост от преформулиране и надграждане, целите на сегашната ОСР на област Кюстендил продължават да кореспондират на нуждите и проблемите на областта. Основните тенденции в социално-икономическото развитие на областта са се запазили, с лека тенденция на влошаване. Затова не са необходими мерки за радикално преориентиране на стратегията, по-скоро за надграждане и подобряване на координацията по реализацията й.

III. ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА 2007-2013 г.

По смисъла на действащата нормативна рамка и установената система за планиране и управление на регионалното развитие в България, областните стратегии за развитие нямат дефиниран собствен механизъм за изпълнение, като напредъкът по постигането на определените цели, приоритети и мерки, заложени в тях, следва да се оценява чрез:

Изпълнението на Общинските планове за развитие на общините, прилежащи към територията на съответната област, в това число изпълнените проекти и дейности по тези планове и

Регистрираните индикатори за наблюдение и оценка на въздействието, част от системата за наблюдение на Областните стратегии за развитие;

ОСР Кюстендил съдържа подробен списък от специфични цели и мерки към всеки от заложените приоритети и оценката на изпълнението им не винаги е еднозначна, тъй като по някои от мерките реализираният напредък е съществен, докато по други, напредъкът може да бъде силно ограничен или да липсва. За целта е направена оценка на напредъка в реализацията на ОСР на ниво от специфични цели в посока към стратегически цели. В настоящия Доклад за Последваща оценка е направен детайлизиран анализ на изпълнението на всички проекти, реализирани в рамките на 9-те общини в област Кюстендил. Обобщената информация в резултат на анализа е разгледана за всяка една община поотделно и представя броя, естеството и общата стойност на изпълнените проекти в общината, с цел установяването на специфичните цели, приоритети и стратегически цели в ОПР на общината, за чието изпълнение допринасят тези проекти. Впоследствие е разгледан и начина, по който изпълнените цели и приоритети в ОПР се съотнасят към дефинираните в ОСР Кюстендил 2005-2015 г. специфични цели, приоритети и стратегически цели, допринасяйки за тяхното изпълнение, а оттам и за цялостното изпълнение на разглежданата стратегия.

28


В тази връзка, следва да се направи уточнението, че поради сложния характер на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г. и с цел определяне на нужния фокус в развитието на областта, в предмета на настоящия анализ не са включени мерките, заложени в общинските планове за развитие, способстващи за тяхната реализация, което обуславя и липсата на анализ и на мерките, заложени в ОСР Кюстендил.

Като показател за техническото изпълнение на приоритетите в Общинските планове за развитие и приноса им към реализацията на стратегическите цели в ОСР Кюстендил 2005-2015 г. е използвана процентна система за „степен на изпълнение“. Системата се изразява в следната 4-степенна скала на експертно формулирани оценки:

„слабо изпълнение“ – 0 - 25 %

„средно изпълнение“ – 26 - 50 %

„добро изпълнение“ – 51 - 75 %

„отлично изпълнение“ – 76 - 100 %

Описаната по-горе методика показа следните резултати:

Община Бобов дол

Съгласно анализираната налична документация за община Бобов дол, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1: Развитие на конкурентноспособна общинска икономика

Цел 1.1: Повишаване на конкурентноспособността чрез привличане и задържане на фирми в секторите на растеж: елекропроизводство, селско стопанство и индустрия.

Цел 1.2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес

Цел 1.3: Повишаване на качеството на човешките ресурси

Цел 1.5: Развитие на туризъм

Приоритет 2: Изграждане на качествена жизнена среда

Цел 2.1: Обновяване и доизграждане на техническа инфраструктура

Цел 2.2: Трайно подобряване на екологичното състояние на общината

Приоритет 3: Постигане на териториален баланс

Цел 3.1: Намаляване на диспропорциите между селските райони и града

Приоритет 4: Създаване на общински капацитет

Цел 4.1: Увеличаване на управленския капацитет на общината

29


Изпълнените 8 специфични цели от заложени общо 9 цели по четирите приоритета в ОПР Бобов дол кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 1 ОСР Кюстендил и ОПР Бобов дол

ОСР Кюстендил ОПР Бобов дол

Стратегически цели

Стратегическа цел 1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти

Постигане на стабилни и високи темпове на икономически растеж и доближаване до параметрите на жизнената среда в Европа

Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики

Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда,

културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа

за комплексно хармонично развитие на региона

Приоритети

Приоритет І: Развитие на комплексната инфраструктура

2: Изграждане на качествена жизнена среда

Приоритет ІІ: Насърчаване на регионалната икономика и трансгранично сътрудничество

1: Развитие на конкурентноспособна общинска икономика

3: Постигане на териториален баланс

Приоритет ІІІ: Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработветелна промишленост


Приоритет ІV: Социалнo развитие и човешки капитал

4: Създаване на общински капацитет

Приоритет V: Опазване на околна среда. Екологосъобразно управление на природните ресурси

2: Изграждане на качествена жизнена среда

Приоритет VІ: Развитие на жизнеспособен туризъм


30



Специфични цели

Специфична цел 1.2: Развитие на транспортна инфраструктура


Специфична цел 1.3: Развитие на Ви К – системи

специфична цел 1.4: оптимизиране на енергийна инфраструктура

Специфична цел 1.5: Възстановяване и развитие на хидромелиоративните системи

Специфична цел 1.6: Развитие на съобщителнатата система – цифровизация

Специфична цел 1.8: Възстановяване и обновяване на селищни райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда

Цел 3.1: Намаляване на диспропорциите между селските райони и града

Специфична цел 2.1: Стимулиране на стартиращи предприемачи, малък и среден бизнес

Цел 1.2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнесСпецифична цел 2.4: Стимулиране

разнообразяването на регионалната икономика

Специфична цел 2.5: Укрепване на бизнес-инфраструктурата. Представяне на региона и бизнес-субектите за привличане на инвестиции Цел 1.1: Повишаване на

конкурентноспособността чрез привличане и задържане на фирми в секторите на растеж: елекропроизводство, селско стопанство и индустрия

Специфична цел 3.1: Насърчаване учредяването и устойчивото функциониране на браншови асоциации в селското стопанство

Специфична цел 3.4: Подпомагане на селскостопанските производители

Специфична цел 3.5: Подпомагане на преработвателните МСП в селското стопанство

Специфична цел 4.1: Увеличаване на трудовата заетост в региона

Цел 1.2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес

Специфична цел 4.2: Оптимизиране на административните структури и

Цел 4.1. Увеличаване на управленския капацитет на общината

31



укрепване на административния капацитет

Специфична цел 4.4: Подобряване качеството на образованието и спорта и насърчаване на участието на младите хора в младежки и спортни дейности

Цел 1.3: Повишаване на качеството на човешките ресурси

Специфична цел 5.1: Усъвършенстване на системата за управление на ТБО



Специфична цел 5.2: Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии в областта


Специфична цел 5.3: Инвентаризация на нарушени терени и рисковите територии. Прилагане на мерки за тяхното предотвратяване

Специфична цел 5.5: Ефективно използане и управление на горските ресурси

Специфична цел 5.6: Насърчаване развитието на екологичен градски транспорт

Специфична цел 6.1: Възстановяване на традициите и развитие на балнеоложкия туризъм в областта

Цел 1.5: Развитие на туризъм

Специфична цел 6.2: Развитие на природопознавателен и еко-туризъм

Специфична цел 6.4: Утвърждаване на културния туризъм в областта

Специфична цел 6.5: Развитие на алтернативни форми на туризъм – селски, ловен, риболовен и др.

Специфична цел 6.6: Развитие на комплексен регионален туристически продукт

Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Бобов дол приоритети има следното процентно изражение и оценка:

32


Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна общинска икономика” – 80 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 2 „Изграждане на качествена жизнена среда” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 3 „Постигане на териториален баланс” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Създаване на общински капацитет” – 100 % - „отлично изпълнение“

Изпълнението на приоритетите, от своя страна, спомага за изпълнението на Стратегическите цели от ОСР Кюстендил, както следва:

За изпълнението на Стратегическа цел 1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти допринася Приоритет 2 на ОПР – Бобов дол – „Изграждане на качествена жизнена среда” - 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” допринасят следните приоритети на ОПР – Бобов дол:

Приоритет 1 Развитие на конкурентноспособна общинска икономика - 64 %

Приоритет 3 Постигане на териториален баланс - 100 %

Приоритет 4: Създаване на общински капацитет - 100 %

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” допринасят следните приоритети на ОПР – Бобов дол:

Приоритет 1 Развитие на конкурентноспособна общинска икономика - 16 %

Приоритет 2 Изграждане на качествена жизнена среда - 50 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Бобов дол допринася с 63 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Настоящият анализ не се позовава на Доклада за последваща оценка на изпълнението на ОПР Бобов дол от 2014 г., тъй като са открити значителни несъответствия по отношение на разглежданите и анализирани в доклада приоритети и заложените в ОПР Бобов дол такива.

Община Бобошево

Съгласно анализираната налична документация за община Бобошево, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1. Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността

33


1.1. По-нататъшно развитие на селското стопанство за решаване продоволствените проблеми на живеещите на територията, на туристите и гостите на общината

Приоритет 2. Развитие на културно-историческия,религиозно-поклонническия,селския,речния и планинския туризъм,екотуризма и почивното дело

2.1. Главната цел е да се създадат организационни и финансови предпоставки за най-рационалното използване на природните и културно-историческите дадености на общината

Приоритет 3. Подобряване на инженерната инфраструктура,по-нататъшното благоустрояване на общината

3.1. Основната цел е да се създаде среда приятна за живеене

Приоритет 4. Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината

4.1. Създаване условия за нарастване на заетостта

Изпълнените 4 специфични цели от заложени общо 9 цели по четирите приоритета в ОПР Бобошево кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 2 ОСР Кюстендил и ОПР Бобошево

ОСР Кюстендил ОПР Бобошево



3. Подобряване на инженерната инфраструктура, по-нататъшното благоустрояване на общината


4. Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината

Приоритет ІІІ: Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработвателна промишленост

1. Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността


4. Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината

34




2. Развитие на културно-историческия, религиозно-поклонническия, селския, речния и планинския туризъм, екотуризма и почивното делоПриоритет VІ: Развитие на жизнеспособен

туризъм


Специфична цел 1.1: Комплексно планиране и устройство на територията




Специфична цел 1.4: Оптимизиране на енергийна инфраструктура


Специфична цел 1.6: Развитие на съобщителната система – цифровизация

Специфична цел 1.7: Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства





1.1. По-нататъшно развитие на селското стопанство за решаване продоволствените проблеми на живеещите на територията, на туристите и гостите на общината Специфична цел 3.2: Развитие на

овощарството и лозарството

Специфична цел 3.3: Развитие на животновъдството


35






Специфична цел 4.3: Социална интеграция на лица групи в неравностойно положение и етнически малцинства


Специфична цел 4.5: Утвърждаване на културните институции с регионална и национална значимост


Специфична цел 4.7: Усъвършенстване на системата за социално подпомагане


Специфична цел 5.4: Използване на потенциала за развитие на биологично земеделие за производство на биологично чиста растителна и животинска продукция

1.1. По-нататъшно развитие на селското стопанство за решаване продоволствените проблеми на живеещите на територията, на туристите и гостите на общината







Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Бобошево приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността” – 50 % - „средно изпълнение“

36


Приоритет 2 „Развитие на културно-историческия, религиозно-поклонническия, селския, речния и планинския туризъм, екотуризма и почивното дело” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 3 „Подобряване на инженерната инфраструктура, по-нататъшното благоустрояване на общината” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината” – 20 % - „слабо изпълнение“

Изпълнението на приоритетите, от своя страна, спомагат за изпълнението на Стратегическите цели от ОСР Кюстендил, както следва:

За изпълнението на Стратегическа цел 1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти допринася Приоритет 3 от Общинския план за развитие на Бобошево, „Подобряване на инженерната инфраструктура,по-нататъшното благоустрояване на общината” - 100 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” принос имат следните приоритети на ОПР – Бобошево:

Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността” - 50 %

Приоритет 4 „Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината” - 20 %

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” изцяло допринася Приоритет 2 „Развитие на културно-историческия,религиозно-поклонническия,селския,речния и планинския туризъм,екотуризма и почивното дело” - 100 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Бобошево допринася с 68 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Община Дупница

Съгласно анализираната налична документация за община Дупница, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1: Повишаване конкурентно способността на местната икономика

Специфична цел 1.1: Привличане на нови динамични и конкурентни производства в Общината

37


Специфична цел 1.2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес във всички отрасли

Специфична цел 1.3: Повишаване на качеството на човешкия капитал и съответствието на квалификацията му с пазара на труда

Специфична цел 1.4: Развитие на туризма

Приоритет 2: Подобряване социалния статус на населението и качеството на живота

Специфична цел 2.2: Повишаване на образователното равнище на населението

Специфична цел 2.3: Повишаване на грижите за жителите на общината

Специфична цел 2.4: Подобряване качествата на околната среда

Специфична цел 2.5: Подобряване на благоустройството в общината

Приоритет 3: Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа

Специфична цел 3.1: Развитие на техническата инфраструктура, създаваща условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост

Приоритет 4: Усъвършенстване на обществените отношения

Специфична цел 4.2: Развитие на трансгранично и междурегионално сътрудничество

Специфична цел 4.4: Укрепване на институционалния капацитет на местно ниво за подобряване процеса на управление и усвояване на средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС

Изпълнените 11 специфични цели от заложени общо 14 цели по четирите приоритета в ОПР Дупница кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 3 ОСР Кюстендил и ОПР Дупница

ОСР Кюстендил ОПР Дупница



Създаване на условия за икономически и социален напредък, за балансирано развитие по отношение на инфраструктура, образование, здравеопазване,съхраняване на културно – историческото наследство.

Превръщане на Община Дупница в атрактивно място за живот, труд и инвестиции


38



Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона



Приоритет 3: Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа



Приоритет 1: Повишаване конкурентно

способността на местната икономика








Приоритет V: Опазване на околна тасреда. Екологосъобразно управление на природните ресурси










39




Специфична цел 1.3: Развитие на ВиК – системи












Специфична цел 2.5: Подобряване на благоустройството в общинат



Специфична цел 1.2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес във всички отрасли

Специфична цел 2.2: Насърчаване на трансграничното коопериране и партньорства с европейски региони за привличане на инвестиции


Специфична цел 4.2: Развитие на

40



трансгранично и междурегионално сътрудничество

Специфична цел 2.4: Стимулиране разнообразяването на регионалната икономика


Специфична цел 2.5: Укрепване на бизнес-инфраструктурата. Представяне на региона и бизнес-субектите за привличане на инвестиции




Специфична цел 1.3: Повишаване на качеството на човешкия капитал и съответствието на квалификацията му с пазара на труда

Специфична цел 2.1: Интегриране на цялата териториална общност към пазара на труда

Специфична цел 2.2: Повишаване на образователното равнище на населени

Специфична цел 4.2: Оптимизиране на административните структури и укрепване на административния капацитет


Специфична цел 4.4: Укрепване на институционалния капацитет на местно ниво за подобряване процеса на управление и усвояване на средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС




Специфична цел 2.2: Повишаване на образователното равнище на населението




Специфична цел 4.6: Подобряване на достъпа до здравеопазване и оптимизиране на комплексната

41



инфраструктура по здравеопазване









Специфична цел 2.1: Интегриране на цялата териториална общност към пазара на труда

Специфична цел 4.1:Партньорство с бизнеса и развитие на гражданско общество






Специфична цел 1.4: Развитие на туризмаСпецифична цел 6.2: Развитие на природопознавателен и еко-туризъм

Специфична цел 6.3: Изграждане на устройствени зони за рекреация и спорт – планина Осогово, Рила – с. Паничище, “Езерата”, м. Кабул, р. Струма, р. Елешница



Специфична цел 3.1: Развитие на техническата инфраструктура, създаваща Специфична цел 6.5: Развитие на

42



алтернативни форми на туризъм – селски, ловен, риболовен и др.

условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост

Специфична цел 2.3: Повишаване на грижите


Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Дупница приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на местната икономика” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 2 „Подобряване социалния статус на населението и качеството на живота” – 80 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 3 „Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Усъвършенстване на обществените отношения” – 50 % - „средно изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР допринасят следните приоритети на ОПР – Дупница:

Приоритет 2 „Подобряване социалния статус на населението и качеството на живота” - 20 %

Приоритет 3 „Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа” - 100 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” на ОСР – Кюстендил допринасят следните приоритети на ОПР – Дупница:

Приоритет1 „Повишаване конкурентно способността на местната икономика” - 75 %


43


Приоритет 4 „Усъвършенстване на обществените отношения” - 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” на ОСР – Кюстендил допринасят следните приоритети на ОПР – Дупница:

Приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на местната икономика” - 25 %


В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Дупница допринася с 47% за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Настоящият анализ разглежда изпълнението на Общинския план за развитие на община Дупница 2007 – 2013 г. спрямо Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005 – 2015 г. на база Доклада за последваща оценка на изпълнението на ОПР Дупница от 2014 г.

В резултат на прегледа на Доклада за последваща оценка, може да се заключи, че подходът, използван за оценка на ОПР Дупница е базиран на оценка на ефективността и ефикасността на разходваните средства за периода 2007-2013 г. в община Дупница. Следва да се има предвид, че оценителят, изготвил Доклада за последваща оценка е избрал за целите на своята оценка анализ на финансовото изпълнение на всички договорени от община Дупница проекти за периода на ОПР, а не само фактически изпълнените, разплатени и отчетени такива. Изготвената оценка е изцяло базирана на разчета на заложените финансови ресурси в индикативната финансова таблица в ОПР Дупница и тяхното реално изпълнение в края на програмния период през 2013 г. Изводът на Оценителя на Последващата оценка на ОПР Дупница отчита четирите приоритета на плана за развитие за постигнати, съобразно потребностите на местната общност, вижданията за развитие на общинската управа и възможностите за финансиране на публични и частни проекти през референтния период и в крайна сметка заключава, че формулираната цел за развитие на община Дупница е постигната в значителна степен.

В тази връзка следва да се направи уточнение, че подходът на настоящия Доклад за Последваща оценка на Област Кюстендил следва да отчете техническото изпълнение на Общински план за развитие на община Дупница и приноса му към ОСР Кюстендил, подход различен от приложения от Оценителите на ОПР Дупница.

Община Кочериново

Съгласно анализираната налична документация за община Кочериново, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

44


Приоритет І: Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите

Цел 1.1: Ефективно използване на природните и поземлени ресурси на общината за развитие на конкурентноспособно и екологично чисто растениевъдство

Цел 1.4: Развитие на селски, еко и културен туризъм, хотелиерство и ресторантьорство с високо качество на обслужването и предлаганите услуги и създаване на материална база за това

Цел 1.5: Подпомагане на частния сектор за предприемане на инициативи за развитие на сектор “Услуги”

Приоритет ІІ: Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих, туризъм, спорт и култура

Цел 2.1: Намаляване на безработицата чрез разкриване на нови работни места и постепенно нарастване на доходите да изравняването им с европейските стандарти.

Цел 2.2: Подобряване качеството на здравните и образователни услуги в общината, при спазване на действащата нормативна уредба и подобряване условията на живот на населението

Цел 2.4: Създаване на условия за спорт, отдих и туризъм

Приоритет ІІІ: Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси

Цел 3.1: Реконструкция и поддържане на транспортната система в съответствие с изискванията на степента на развитие на социално – икономическите процеси в общината

Цел 3.2: Изграждане, подновяване и разширяване на междуселищните водоснабдителни мрежи, вътрешноводопроводните и канализационните мрежи в населените места и всички квартали в общинския център

Цел 3.3: Обновяване и поддържане на енергоснабдителните, съобщителните и комуникационните системи в общината

Цел 3.4: Опазване на околната среда и поддържане на екосистемите в рамките на община Кочериново чрез възобновяване на природните ресурси

Приоритет ІV: Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония

45


Цел 4.1. Провеждане на целенасочена политика за подобряване условията на живот и защита на правата на децата, младите, хората в неравностойно положение и малцинствените групи

Изпълнените 11 специфични цели от заложени общо 15 цели по четирите приоритета в ОПР Кочериново кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г. , допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 4 ОСР Кюстендил и ОПР Кочериново

ОСР Кюстендил ОПР Кочериново


Стратегическа цел 1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти 1. Достигане и поддържане на висок

икономически растеж чрез динамична икономика на знанието в съответствие с принципите на устойчивото развитие

2. Повишаване на потенциала на човешкия капитал и достигане на равнища на заетостта, доходите и социалната интеграция, осигуряващи високо качество на живот





3. Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда при съхраняване и възобновяване на природните ресурси


1. Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите

2. Преодоляване тенденцията към

46



обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих и туризъм, спорт и култура

4. Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония




4. Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония

2. Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих и туризъм, спорт и култура


3. Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда при съхраняване и възобновяване на природните ресурси

1. Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора

47



на услугите


2. Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих и туризъм, спорт и култура




Цел 3.1: Реконструкция и поддържане на транспортната система в съответствие с изискванията на степента на развитие на социално – икономическите процеси в общината


Цел 3.2: Изграждане, подновяване и разширяване на междуселищните водоснабдителни мрежи, вътрешноводопроводните и канализационните мрежи в населените места и всички квартали в общинския център




Цел 1.1: Ефективно използване на природните и поземлени ресурси на общината за развитие на конкурентноспособно и екологично чисто растениевъдство.



Специфична цел 1.7: Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за

Цел 4.1: Провеждане на целенасочена политика за подобряване условията на

48



разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства

живот и защита на правата на децата, младите, хората в неравностойно положение и малцинствените групи



Цел 4.1: Провеждане на целенасочена политика за подобряване условията на живот и защита на правата на децата, младите, хората в неравностойно положение и малцинствените групи



Специфична цел 2.4: Стимулиране разнообразяването на регионалната икономика Цел 1.5: Подпомагане на частния сектор за

предприемане на инициативи за развитие на сектор “Услуги”Специфична цел 2.5: Укрепване на

бизнес-инфраструктурата. Представяне на региона и бизнес-субектите за привличане на инвестиции

Специфична цел 3.2: Развитие на овощарството и лозарството

Цел 1.1: Ефективно използване на природните и поземлени ресурси на общината за развитие на конкурентноспособно и екологично чисто растениевъдство.



Цел 2.1: Намаляване на безработицата чрез разкриване на нови работни места и постепенно нарастване на доходите до изравняването им с европейските стандарти



Специфична цел 4.3: Социална интеграция на лица и групи в неравностойно положение и етнически малцинства

Цел 2.1: Намаляване на безработицата чрез разкриване на нови работни места и постепенно нарастване на доходите до изравняването им с европейските стандарти

49






Цел 4.1. Провеждане на целенасочена политика за подобряване условията на живот и защита на правата на децата, младите, хората в неравностойно положение и малцинствените груп

Специфична цел 4.6: Подобряване на достъпа до здравеопазване и оптимизиране на комплексната инфраструктура по здравеопазване









Цел 1.1: Ефективно използване на природните и поземлени ресурси на общината за развитие на конкурентноспособно и екологично чисто растениевъдство




50






Цел 1.4: Развитие на селски, еко и културен туризъм, хотелиерство и ресторантьорство с високо качество на обслужването и предлаганите услуги и създаване на материална база




Цел 1.4: Развитие на селски, еко и културен туризъм, хотелиерство и ресторантьорство с високо качество на обслужването и предлаганите услуги и създаване на материална база за това

Специфична цел 6.5: Развитие на алтернативни форми на туризъм – селски, ловен, риболовен и др. Цел 2.4: Създаване на условия за спорт,

отдих и туризъмСпецифична цел 6.6: Развитие на комплексен регионален туристически продукт

Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Кочериново приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите” – 60 % - „добро изпълнение“

Приоритет 2 „Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих и туризъм, спорт и култура” – 75 % - „добро изпълнение“

Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда при съхраняване и възобновяване на природните ресурси” – 100 % - „отлично изпълнение“

51


Приоритет 4 „Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония” – 50 % - „средно изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси” на ОПР Кочериново с 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” от ОСР Кюстендил допринася изпълнението на следните приоритети на ОПР Кочериново:

Приоритет 1 „Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите” – 20 %

Приоритет 2 „Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих, туризъм, спорт и култура” – 50 %

Приоритет 4 „Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония” – 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” от ОСР Кюстендил допринася изпълнението на следните приоритети на ОПР Кочериново:

П1 Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите - 40 %

П2 Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих, туризъм, спорт и култура - 25 %

52


П3 Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси - 50 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Кочериново допринася с 41 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Настоящият анализ разглежда изпълнението на Общинския план за развитие на община Кочериново 2007 – 2013 г. спрямо Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005 – 2015 г. на база Доклада за последваща оценка на изпълнението на ОПР Кочериново от 2014 г.

Оценителят на ОПР Кочериново определя изпълнението на заложените в плана 4 приоритета като:

Приоритет 1 „Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите” - Частично изпълнен

Приоритет 2 „Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих и туризъм, спорт и култура” - Частично изпълнен

Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда при съхраняване и възобновяване на природните ресурси” - Изпълнен

Приоритет 4 „Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония” - Неизпълнен

Общата оценка, която дава Оценителят за изпълнението на Общинския план за развитие на община Кочериново за периода 2007-2013 г. е задоволителна, като в най-голяма степен определя за постигнати целите в рамките на Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси”.

Община Кюстендил

Съгласно анализираната налична документация за община Кюстендил, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1: Подобряване конкурентноспособността на местната икономика (селско стопанство, лека промишленост и туризъм) чрез модернизация и обновяване на

53


производствената база, внедряване на нови технологии и иновации, повишаване на достъпа до информация и знание

Цел 1.1. Подобряване конкурентноспособността на местната икономика, създаване на условия за създаване и развитие на малък и среден бизнес, подобряване достъпа до информация и възможностите за привличане на инвестиции, създаване на подходяща бизнес среда

Цел 1.2. Подобряване на условията за развитие на традиционно и алтернативно земеделие на основата на ефективни технологии, сортове и породи и създаване на малки и средни предприятия

Приоритет 2: Създаване на устойчива заетост, насърчаване на равните възможности, включително за младежите, подобряване на връзките „град – село” за интегрирано местно развитие

Цел 2.1. Създаване на устойчива заетост при равни възможности за жени и мъже

Цел 2.2. Интегрирано местно развитие чрез подобряване връзките „град - село” и подобряване на условията в населените места за живот на младежите

Приоритет 3: Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм

Цел 3.1. Доизграждане, модернизиране и поддържане на техническата инфраструктура в съответствие с европейските стандарти

Цел 3.2. Създаване на благоприятни условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора

Приоритет 4: Опазване на културното и природно наследство, устойчиво и щадящо околната среда използуване за развитие на туризъм, развитие на подходяща социална среда и възможности за културно и образователно развитие в община Кюстендил

Цел 4.1. Опазване на културното наследство, биологичното разнообразие и околната среда и щадящо използуване

Цел 4.2. Създаване на устойчива заетост чрез развитие на алтернативния туризъм

Приоритет 5: Усъвършенстване на институционалния капацитет на публични власти, организации и институции за съвместно местно развитие.

Цел 5.1. Развитие на капацитета на местните институции и гражданските организации, прозрачност и публичен контрол в местното самоуправление, работа в партньорство.

Цел 5.2. Развитие на партньорство за местно развитие между местната власт, НПО и други организации и институции и стимулиране гражданското участие в управлението

54


Изпълнените 10 специфични цели от заложени общо 10 цели по петте приоритета в ОПР Кюстендил кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 5 ОСР Кюстендил и ОПР Кюстендил

ОСР Кюстендил ОПР Кюстендил







Приоритет 1: Подобряване конкурентоспособността на местната икономика (селско стопанство, лека промишленост и туризъм) чрез модернизация и обновяване на производствената база, внедряване на нови технологии и иновации, повишаване на достъпа до информация и знание

55



Приоритет ІV: Социално развитие и човешки капитал


Приоритет 5: Усъвършенстване на институционалния капацитет на публични власти, организации и институции за съвместно местно развитие



Приоритет 4: Опазване на културното и природно наследство, устойчиво и щадящо околната среда използване за развитие на туризъм, развитие на подходяща социална среда и възможности за културно и образователно развитие в община Кюстендил




Цел 3.1. Доизграждане, модернизиране и поддържане на техническата инфраструктура в съответствие с европейските стандарти






Цел 3.2. Създаване на благоприятни условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора.

56




Цел 2.2. Интегрирано местно развитие чрез подобряване връзките „град - село” и подобряване на условията в населените места за живот на младежите


Цел 1.1. Подобряване конкурентоспособността на местната икономика, създаване на условия за създаване и развитие на малък и среден бизнес, подобряване достъпа до информация и възможностите за привличане на инвестиции, създаване на подходяща бизнес среда


Специфична цел 2.3: Насърчаване технологичното обновяване и развитие на иновационен капацитет и изграждане на индустриални зони




Цел 1.2. Подобряване на условията за развитие на традиционно и алтернативно земеделие на основата на ефективни технологии, сортове и породи и създаване на малки и средни предприятияСпецифична цел 3.2: Развитие на

овощарството и лозарството



Цел 1.2. Подобряване на условията за развитие на традиционно и алтернативно земеделие на основата на ефективни технологии, сортове и породи и създаване на малки и средни предприятия


Цел 1.1. Подобряване конкурентоспособността на местната икономика, създаване на условия за създаване и развитие на малък и среден бизнес, подобряване достъпа до информация и възможностите за привличане на инвестиции, създаване на подходяща бизнес среда

57




Цел 4.2. Създаване на устойчива заетост чрез развитие на алтернативния туризъм

Цел 3.2. Създаване на благоприятни условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора.

Цел 2.1. Създаване на устойчива заетост при равни възможности за жени и мъже


Цел 5.1. Развитие на капацитета на местните институции и гражданските организации, прозрачност и публичен контрол в местното самоуправление, работа в партньорство

Цел 5.2. Развитие на партньорство за местно развитие между местната власт, НПО и други организации и институции и стимулиране гражданското участие в управлението


Цел 3.2. Създаване на благоприятни условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора.Специфична цел 4.4: Подобряване

качеството на образованието и спорта и насърчаване на участието на младите хора в младежки и спортни дейности


Цел 4.1. Опазване на културното наследство, биологичното разнообразие и околната среда и щадящо използване


Цел 3.2. Създаване на благоприятни условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора.Специфична цел 4.7: Усъвършенстване

на системата за социално подпомагане


Цел 4.1. Опазване на културното наследство, биологичното разнообразие и


Специфична цел 5.4: Използване на потенциала за развитие на биологично земеделие за производство на биологично чиста растителна и

Цел 1.2. Подобряване на условията за развитие на традиционно и алтернативно земеделие на основата на ефективни технологии, сортове и породи и създаване

58



животинска продукция на малки и средни предприятия

Специфична цел 6.1: Възстановяване на традициите и развитие на балнеоложкия туризъм в областта Цел 3.2. Създаване на благоприятни

условия за труд, отдих и бизнес на територията на общината и за привличане на младите хора.




Специфична цел 6.5: Развитие на алтернативни форми на туризъм – селски, ловен, риболовен и др. Цел 4.2. Създаване на устойчива заетост

чрез развитие на алтернативния туризъмСпецифична цел 6.6: Развитие на комплексен регионален туристически продукт

Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Кюстендил приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Подобряване конкурентоспособността на местната икономика (селско стопанство, лека промишленост и туризъм) чрез модернизация и обновяване на производствената база, внедряване на нови технологии и иновации, повишаване на достъпа до информация и знание” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 2 „Създаване на устойчива заетост, насърчаване на равните възможности, включително за младежите, подобряване на връзките „град – село” за интегрирано местно развитие” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 3 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Опазване на културното и природно наследство, устойчиво и щадящо околната среда използване за развитие на туризъм, развитие на подходяща социална среда и възможности за културно и образователно развитие в община Кюстендил” – 100 % - „отлично изпълнение“

59


Приоритет 5 „Усъвършенстване на институционалния капацитет на публични власти, организации и институции за съвместно местно развитие” – 100 % - „отлично изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 3 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм” с 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на следните приоритети от ОПР Кюстендил.

Приоритет 1 „Подобряване конкурентноспособността на местната икономика (селско стопанство, лека промишленост и туризъм) чрез модернизация и обновяване на производствената база, внедряване на нови технологии и иновации, повишаване на достъпа до информация и знание” - 100 %

Приоритет 2 „Създаване на устойчива заетост, насърчаване на равните възможности, включително за младежите, подобряване на връзките „град – село” за интегрирано местно развитие” - 100 %

Приоритет 3 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм” - 50 %

Приоритет 5 „Усъвършенстване на институционалния капацитет на публични власти, организации и институции за съвместно местно развитие” - 100 %

За изпълнението на „Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 4 „Опазване на културното и природно наследство, устойчиво и щадящо околната среда използуване за развитие на туризъм, развитие на подходяща социална среда и възможности за културно и образователно развитие в община Кюстендил” от ОПР Кюстендил - 100 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Кюстендил допринася с 83 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

60


Община Невестино

Съгласно анализираната налична документация за община Невестино, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1. Повишаване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризма

1.3. Засаждане на нови овощни масиви и развитие на овощарството

Приоритет 2. Развитие на техническата инфраструктура и екологията

2.1. Модернизиране на комуналното стопанство (реконструкция на уличната мрежа, изграждане на пешеходни зони)

2.2. Подобряване на системата за събиране и обработка на ТБО

2.3. Реконструкция и доизграждане на водопроводната мрежа

2.4. Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води

2.6. Доизграждане и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа

Приоритет 3. Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие

3.2. Усъвършенстване на социалните услуги за населението

3.3. Запазване и преоценяване на културно-историческото наследство

3.4. Подобряване състоянието на училищните, социални и читалищни сгради

3.5. Подобряване обслужването на населението и на взаимодействието между гражданите и местните власти

Изпълнените 10 специфични цели от заложени общо 18 цели по трите приоритета в ОПР Невестино кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г. , допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 6 ОСР Кюстендил и ОПР Невестино

ОСР Кюстендил ОПР Невестино




Приоритет ІІ: Насърчаване на Приоритет 1. Повишаване на

61



регионалната икономика и трансгранично сътрудничество

конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризмаПриоритет ІІІ: Развитие на

конкурентноспособно селско стопанство и преработвателна промишленост

Приоритет ІV: Социално развитие и човешки капитал





Приоритет 1. Повишаване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризма




2.1.Модернизиране на комуналното стопанство (реконструкция на уличната мрежа, изграждане на пешеходни зони)

2.6. Доизграждане и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа


2.3. Реконструкция и доизграждане на водопроводната мрежа;

2.4. Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води;


1.3. Засаждане на нови овощни масиви и развитие на овощарството


3.5. Подобряване обслужването на населението и на взаимодействието между гражданите и местните власти



Специфична цел 4.4: Подобряване качеството на образованието и спорта и насърчаване на участието на младите

3.4. Подобряване състоянието на училищните, социални и читалищни сгради

62



хора в младежки и спортни дейности


3.3. Запазване и преоценяване на културно-историческото наследство




2.2.Подобряване на системата за събиране и обработка на ТБО

Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Невестино приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Повишаване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризма” – 17 % - „слабо изпълнение“

Приоритет 2 „Развитие на техническата инфраструктура и екологията” – 71 % - „добро изпълнение“

Приоритет 3 „Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие” – 80 % - „отлично изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 2 „Развитие на техническата инфраструктура и екологията” - 57 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на следните приоритети от ОПР Невестино:

Приоритет 1 „Повишаване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризма” - 17 %

Приоритет 3 „Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие” - 60 %

63


За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на следните приоритети от ОПР Невестино:

Приоритет 2 „Развитие на техническата инфраструктура и екологията” - 14 %

Приоритет 3 „Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие” - 20 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Невестино допринася с 34 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Настоящият анализ разглежда изпълнението на Общинския план за развитие на община Невестино 2007 – 2013 г. спрямо Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005 – 2015 г. на база Доклада за последваща оценка на изпълнението на ОПР Невестино от 2014 г.

Оценителят на ОПР Невестино използва за показател при изготвянето на последващата оценка формулировката за „степен на изпълнение“ заложените в плана 3 приоритета. В тази връзка той оценява:

Реализацията на целите на Приоритет 1 като „незадоволителна“, предвид факта, че темповете на промени в нивото на активност на общинската икономика не съответстват на средните стойности за страната. Не се отчита напредък по отношение преодоляване на негативните тенденции, предизвикани от икономическата и финансова криза и отбелязва липсата на нови възможности за продължаване на икономическото развитие на общината през следващия планов период;

Напредъкът по специфични цели 1, 2 и 4 на Приоритет 2 е оценен като „съществен“. Предвид ограничените времеви възможности за реализация на вече финансирани проекти по различните мерки, потенциалът за „задоволително изпълнение“ на Приоритет 2 е значителен;

Изпълнението на мерките по отделните специфични цели на Приоритет 3 са оценени като различни по интензитет. Не се отчита регистриран напредък по изпълнението на Специфични цели 3.1. и 3.2. Изпълнението на Специфична цел 3.3. се оценява като „частично“, а на Специфични цели 3.4. и 3.5. като „задоволително“.

Община Рила

Съгласно анализираната налична документация за община Рила, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1: Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание

64


Цел 1.1. Стимулиране на икономическото развитие и привличане на инвестиции

Цел 1.2. Постигане на устойчиво развитие на туризма в региона

Цел 1.3. Развитие на земеделието

Приоритет 2: Осигуряване на благоприятна жизнена среда

Цел 2.1. Съхранение и опазване на околната среда

Цел 2.2. Балансирано териториално развитие

Приоритет 3: Развитие на човешките ресурси и подобряване социалната инфраструктура

Цел 3.1 Повишаване качеството на образователните услуги

Приоритет 4: Развитие и усъвършенстване на местното самоуправление

Цел. 4.1. Създаване на общински капацитет за усвояване на Европейски фондове, стимулиране на гражданските инициативи

Изпълнените 7 специфични цели от заложени общо 7 цели по четирите приоритета в ОПР Рила кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г. , допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 7 ОСР Кюстендил и ОПР Рила

ОСР Кюстендил ОПР Рила



Постигане и развитие на устойчива местна икономика, насочена към

повишаване потенциала на човешките ресурси и достигане равнище на заетост, доходи, социална интеграция и социализация на етническите групи, осигуряващи високо качество на живот






65




Приоритет 1: Постигане на динамична конкурентоспособна




Приоритет 3: Развитие на човешките ресурси и подобряване социалната инфраструктура

Приоритет 4: Развитие и усъвършенстване на местното самоуправление







Цел 2.2. Балансирано териториално развитие







Цел 1.1: Стимулиране на икономическото развитие и привличане на инвестиции


Специфична цел 2.2: Насърчаване на

66



трансграничното коопериране и партньорства с европейски региони за привличане на инвестиции

Специфична цел 2.3: Насърчаване технологичното обновяване и развитие на иновационен капацитет и изграждане на индустриални зони




Цел 3: Развитие на земеделието






Цел 1.1: Стимулиране на икономическото развитие и привличане на инвестиции


Цел 4.1: Създаване на общински капацитет за усвояване на Европейски фондове, стимулиране на гражданските инициативи


Цел 3.1: Повишаване качеството на образователните услуги


Специфична цел 4.5: Утвърждаване на

67



културните институции с регионална и национална значимост




Цел 2.1: Съхранение и опазване на околната среда







Цел 1.2: Постигане на устоичиво развитие на туризма в региона





68




Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Рила приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 2 „Осигуряване на благоприятна жизнена среда” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 3 „Развитие на човешките ресурси и подобряване социалната инфраструктура” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Развитие и усъвършенстване на местното самоуправление” – 100 % - „отлично изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 2 „Осигуряване на благоприятна жизнена среда” на ОПР Рила с 50 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” на ОСР Кюстендил допринасят следните приоритети на ОПР Рила:

Приоритет 1 „Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание” - 67%

Приоритет 3 „Развитие на човешките ресурси и подобряване социалната инфраструктура” - 100%

Приоритет 4 „Развитие и усъвършенстване на местното самоуправление” - 100%

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” на ОСР Кюстендил допринасят следните приоритети на ОПР Рила:

69


Приоритет 1 „Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание” - 33 %

Приоритет 2 „Осигуряване на благоприятна жизнена среда” - 50 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Рила допринася с 67 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Настоящият анализ разглежда изпълнението на Общинския план за развитие на община Рила 2007 – 2013 г. спрямо Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005 – 2015 г. на база Доклада за последваща оценка на изпълнението на ОПР Рила от 2014 г.

Оценителят на ОПР Рила отчита степента на постигане на целите, заложени в плана на основата на разработения и приет през 2012 г. „Интегриран план за обновяване на населените места в община Рила“.

Отправна точка в анализа на последващата оценка е степента на изпълнение на планираните дейности към заложените в плана мерки. Този показател се изчислява като съотношение между изпълнени и планирани дейности и се приема като основен за установяване на степента на постигане на целите.

Оценителят на ОПР Рила отчита, че степента на изпълнение на планираните дейности в плана се колебае средно за всички приоритети около 50%. Тази степен е по-висока по отношение на целите за балансираното териториално развитие и за създаване на устойчива жизнена среда и по-ниска по отношение на целите, свързани със създаването на условия за устойчива икономика и за развитие на общинското самоуправление. При изпълнението на плана се установяват няколко благоприятни фактора: в процеса на изпълнение на Общинския план са се увеличили както външното финансиране на проектна основа, така и собственото финансиране. Като цяло обаче финансирането е било недостатъчно, поради което са се предприели относително ограничени, при това меки мерки. Допълнително в посока на относително ниското изпълнение на плана е повлияла и неблагоприятната икономическа среда, която е ограничила по естествен начин инвестициите и свила работните места.

Оценителят установява, че дори там, където степента на изпълнение на дейностите е висока, действителните резултати остават на равнище дейности, без да се реализират резултати на равнище цели. Може да се каже, че въпреки реализираните дейности целите остават по-скоро неосъществени. Това се дължи на зависимостта на осъществяването на целите от странични фактори, които не са в контрола на общинската администрация.

Община Сапарева баня

Съгласно анализираната налична документация за община Сапарева баня, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1: Развитие на туризма

70


Цел 1.1. Подобряване условията за туризъм

Цел 1.2. Осигуряване на институционална подкрепа за туризма

Приоритет 2: Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие

Цел 2.2. Подобряване ефективността при използване на природните ресурси

Цел 2.3. Повишаване конкурентоспособността на общинската икономика

Приоритет 3: Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението

Цел 3.1 Подобряване на обществената и социална инфраструктура

Цел 3.2. “Изграждане и развитие на екологична инфраструктура”

Цел 3.3. Подобряване на водоснабдяване и канализация, улична мрежа и пътна инфраструктура

Цел 3.4. “Подобряване на социалните и здравните услуги

Приоритет 4: Повишаване на професионалната квалификация на населението чрез образование, обучение и преквалификация

Цел. 4.1. “Адаптиране на образователните услуги съобразно потребностите на пазара на труда”

Цел 4.2. Подобряване капацитета на администрацията и предлаганите услуги

Изпълнените 10 специфични цели от заложени общо 12 цели по четирите приоритета в ОПР Сапарева баня кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 8 ОСР Кюстендил и ОПР Сапарева баня

ОСР Кюстендил ОПР Сапарева баня



3 Комплексно развитие и изграждане на техническата и административна инфраструктура, обслужваща населението на общината


1. Повишаване качеството на живот в общината чрез устойчиво икономическо развитие

Стратегическа цел 3: Съхраняване на 2. Запазване и природосъобразно

71



уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона

използване на природните ресурси и културно-историческо наследство
















Приоритет 1: Развитие на туризма




Специфична цел 1.2: Развитие на Цел 3.3. Подобряване на водоснабдяване и

72



транспортна инфраструктура канализация, улична мрежа и пътна инфраструктура Специфична цел 1.3: Развитие на Ви К

– системи







Цел 2.3. Повишаване конкурентоспособността на общинската икономика














Цел 3.4. “Подобряване на социалните и

73



здравните услуги


Цел 3.2. “Изграждане и развитие на екологична инфраструктура”












Извод:

В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Сапарева баня приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Развитие на туризма” – 100 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 2 „Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие” – 67 % - „добро изпълнение“

Приоритет 3 „Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението” – 80 % - „отлично изпълнение“

Приоритет 4 „Повишаване на професионалната квалификация на населението чрез образование, обучение и преквалификация” – 100 % - „отлично изпълнение“

74



За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 3 Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението на ОПР Сапарева баня - 20 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” допринасят следните приоритети от ОПР Сапарева баня:

Приоритет 2 „Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие” - 33,5 %

Приоритет 3 „Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението” - 40 %

Приоритет 4 „Повишаване на професионалната квалификация на населението чрез образование, обучение и преквалификация” - 100 %

За изпълнението на Стратегическа цел 3: „Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона” на ОСР Кюстендил допринасят следните приоритети от ОПР Сапарева баня:

Приоритет 1 Развитие на туризма - 100 %

Приоритет 2 Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие - 33,5 %

Приоритет 3 Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението - 20 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Сапарева баня допринася с 50 % за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

Община Трекляно

Съгласно анализираната налична документация за община Трекляно, в рамките на периода 2007-2013 г. в общината е постигната реализация на следните приоритети и прилежащите им специфични цели от ОПР:

Приоритет 1. Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на вътрешен и международен туризъм

75


Цел 1.1. На основата на традициите в икономическото развитие на общината да се създават условия за балансирано икономическо развитие.

Цел 1.2. Възстановяване и развитие на селското стопанство за решаване продоволствените проблеми на живеещите на територията, на туристите и гостите на общината

Приоритет 2. Подобряване на инженерната инфраструктура и по-нататъшното благоустрояване на общината.

Цел 2.1. Да продължи изграждането, поддържането и усъвършенстването на техническата инфраструктура, архитектурното изграждане и благоустрояване на общината. Комплексното изграждане на селищата, тяхното благоустрояване и хигиенизиране да осигурява не само жизнена среда за хората, а да организира и импулсира развитието им.

Цел 2.3. Осигуряване на необходимите водни количества с питейни качества за безрежимно водоснабдяване на всички селища на общината, изграждане на необходимата канализационна мрежа

Цел 2.4. Разширяване и модернизиране на пътната мрежа и повишаване безопасността на движението чрез нейната реконструкция и модернизация

Приоритет 3. Конкретна работа за решаване проблемите на отделните хора —нарастване заетостта и доходите, подобряване здравеопазването, образованието и културното им равнище

Цел 3.6. Създаване на по-добри условия за сигурност на хората

Изпълнените 6 специфични цели от заложени общо 18 цели по трите приоритета в ОПР Трекляно кореспондират на следните специфични цели и приоритети от Областна стратегия за развитие Кюстендил 2005-2015 г., допринасяйки за тяхното изпълнение:

Таблица 9 ОСР Кюстендил и ОПР Трекляно

ОСР Кюстендил ОПР ТрекляноПриоритети


2. Подобряване на инженерната инфраструктура и по-нататъшното благоустрояване на общината.


1. Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на вътрешен и международен туризъм

Приоритет ІІІ: Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработветелна промишленостПриоритет ІV: Социално развитие и човешки капитал

3. Конкретна работа за решаване проблемите на отделните хора —

76


ОСР Кюстендил ОПР Треклянонарастване заетостта и доходите, подобряване здравеопазването, образованието и културното им равнище



2.1. Да продължи изграждането, поддържането и усъвършенстванетона техническата инфраструктура, архитектурното изграждане иблагоустрояване на общината. Комплексното изграждане на селищата,тяхното благоустрояване и хигиенизиране да осигурява не само жизнена среда за хората, а да организира и импулсира развитието им.



2.4. Разширяване и модернизиране на пътната мрежа и повишаванебезопасността на движението чрез нейната реконструкция и модернизация.


2.1. Да продължи изграждането, поддържането и усъвършенстванетона техническата инфраструктура, архитектурното изграждане иблагоустрояване на общината. Комплексното изграждане на селищата,тяхното благоустрояване и хигиенизиране да осигурява не само жизнена среда за хората, а да организира и импулсира развитието им

2.3. Осигуряване на необходимите водни количества с питейни качества забезрежимно водоснабдяване на всички селища на общината, изграждане нанеобходимата канализационна мрежа.

77


ОСР Кюстендил ОПР Трекляно


2.1. Да продължи изграждането, поддържането и усъвършенстванетона техническата инфраструктура, архитектурното изграждане иблагоустрояване на общината. Комплексното изграждане на селищата,тяхното благоустрояване и хигиенизиране да осигурява не само жизнена среда за хората, а да организира и импулсира развитието им

Специфична цел 2.1: Стимулиране на стартиращи предприемачи, малък и среден бизнес 1.1. На основата на традициите в

икономическото развитие на общината да се създават условия за балансирано икономическо развитие

Специфична цел 2.4: Стимулиране разнообразяването на регионалната икономикаСпецифична цел 2.5: Укрепване на бизнес-инфраструктурата. Представяне на региона и бизнес-субектите за привличане на инвестицииСпецифична цел 3.2: Развитие на овощарството и лозарството

1.2. Възстановяване и развитие на селското стопанство за решаване продоволствените проблеми на живеещите на територията, на туристите и гостите на общината

Специфична цел 3.3: Развитие на животновъдствотоСпецифична цел 3.4: Подпомагане на селскостопанските производителиСпецифична цел 3.5: Подпомагане на преработвателните МСП в селското стопанствоСпецифична цел 4.1: Увеличаване на трудовата заетост в региона 3.6. Създаване на по-добри условия за

сигурност на хоратаСпецифична цел 4.7: Усъвършенстване на системата за социално подпомагане



Извод:

78


В периода 2007-2013 г. изпълнението на заложените в ОПР Трекляно приоритети има следното процентно изражение и оценка:

Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на вътрешен и международен туризъм” – 40 % - „средно изпълнение“

Приоритет 2 „Подобряване на инженерната инфраструктура и по-нататъшното благоустрояване на общината” – 60 % - „добро изпълнение“

Приоритет 3 „Конкретна работа за решаване проблемите на отделните хора —нарастване заетостта и доходите, подобряване здравеопазването, образованието и културното им равнище” – 13 % - „слабо изпълнение“


За изпълнението на Стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти” на ОСР Кюстендил допринася изпълнението на Приоритет 2 „Подобряване на инженерната инфраструктура и по-нататъшното благоустрояване на общината” на ОПР Трекляно - 60 %

За изпълнението на Стратегическа цел 2: „Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики” на ОСР Кюстендил допринасят следните приоритети на ОПР Трекляно:

Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на вътрешен и международен туризъм” - 40 %

Приоритет 3 „Конкретна работа за решаване проблемите на отделните хора —нарастване заетостта и доходите, подобряване здравеопазването, образованието и културното им равнище” - 13 %

В резултат на направения анализ може да се заключи, че ОПР Трекляно допринася с 38% за цялостното изпълнение на ОСР Кюстендил 2005-2015 г.

В заключение на изложения анализ представяме в табличен вид по-долу обобщение на степента на изпълнение (по приоритети) на Общинските планове за развитие на общините в рамките на област Кюстендил за периода 2007-2013 г. и приноса им за цялостното изпълнение на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г. (по стратегически цели):


79


ОПРОбщо

изпълнение на приоритета

Принос към ОСР ОСР Кюстендил

ОПР Бобов дол Стратегическа цел 1: Комплексно развитие

на инфраструктурата и урбанизираните

територии за достигане на европейските

стандарти

Приоритет 2 „Изграждане на качествена жизнена среда”

100 % 50 %

ОПР Бобошево

Приоритет 3 „Подобряване на инженерната инфраструктура,по-нататъшното благоустрояване на общината”

100 % 100 %

ОПР Дупница

Приоритет 2 „Подобряване социалния статус на населението и качеството на живота”

80 % 20 %

Приоритет 3 „Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа”

100 % 100 %

ОПР Кочериново

Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси”

100 % 50 %

ОПР Кюстендил

Приоритет 3 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и

100 % 50 %

80


ОПРОбщо



привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм”

ОПР Невестино

Приоритет 2 „Развитие на техническата инфраструктура и екологията”

71 % 57 %

ОПР Рила

Приоритет 2 „Осигуряване на благоприятна жизнена среда”

100 % 50 %

ОПР Сапарева баня

Приоритет 3 „Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, административни услуги за населението”

80 % 20 %

ОПР Трекляно

Приоритет 2 „Подобряване на инженерната инфраструктура и по-нататъшното благоустрояване на общината”

60 % 60 %

Общ принос на ОПР към Стратегическа цел 1 от ОСР

Общо 56 %


81


ОПРОбщо



ОПР Бобов дол Стратегическа цел 2: Социално-икономическо

развитие, на базата на устойчив

икономически растеж, “икономика

на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане

на съвременни социални политики

Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна общинска икономика”

80 % 64 %

Приоритет 3 „Постигане на териториален баланс” 100 % 100 %

Приоритет 4: „Създаване на общински капацитет” 100% 100 %


Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността”

50 % 50 %

Приоритет 4 „Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта, подобряване на здравеопазването, образованието и културното равнище на жителите на общината”

20 % 20 %


Приоритет 1 „Повишаване конкурентно способността на местната икономика”

100 % 75 %

Приоритет 2 „Подобряване социалния статус на населението и качеството на живота”

80 % 40 %

Приоритет 4 „Усъвършенстване на обществените отношения”

50 % 50 %


Приоритет 1 „Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на

60 % 20 %

82


ОПРОбщо



общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите”

Приоритет 2 „Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих, туризъм, спорт и култура”

75 % 50 %

Приоритет 4 „Развитие и модернизация на социалната инфраструктура в общината, осъществяване и поощряване на дейности свързани с трансграничното сътрудничество между България и Македония”

50 % 50 %


Приоритет 1 „Подобряване конкурентноспособността на местната икономика (селско стопанство, лека промишленост и туризъм) чрез модернизация и обновяване на

100 % 100 %

83


ОПРОбщо



производствената база, внедряване на нови технологии и иновации, повишаване на достъпа до информация и знание”

Приоритет 2 „Създаване на устойчива заетост, насърчаване на равните възможности, включително за младежите, подобряване на връзките „град – село” за интегрирано местно развитие”

100 % 100 %

Приоритет 3 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в община Кюстендил, като фактор за привличане на инвестиции, задържане и привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес – средата и възможностите за развитие на алтернативен туризъм”

100 % 50 %

Приоритет 5 „Усъвършенстване на институционалния капацитет на публични власти, организации и институции за съвместно местно развитие”

100 % 100 %


Приоритет 1 „Повишаване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж, с приоритетно развитие на селското стопанство и туризма”

17 % 17 %

Приоритет 3 80 % 60 %

84


ОПРОбщо



„Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие”

ОПР Рила

Приоритет 1 „Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание”

100 % 67 %

Приоритет 3 „Развитие на човешките ресурси и подобряване социалната инфраструктура”

100 % 100 %

Приоритет 4 „Развитие и усъвършенстване на местното самоуправление”

100 % 100 %


Приоритет 2 „Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие”

67 % 33,5 %


80 % 40 %

Приоритет 4 „Повишаване на професионалната квалификация на населението чрез образование, обучение и преквалификация”

100 % 100 %

ОПР Трекляно

Приоритет 1 „Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие

40 % 40 %

85


ОПРОбщо



на вътрешен и международен туризъм”

Приоритет 3 „Конкретна работа за решаване проблемите на отделните хора —нарастване заетостта и доходите, подобряване здравеопазването, образованието и културното им равнище”

13 % 13 %

Общ принос на ОПР към Стратегическа цел 2 от ОСР

Общо 62 %


ОПР

Общо изпълнение

на приоритета


ОПР Бобов дол Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона

Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна общинска икономика”

80 % 16 %

Приоритет 2 „Изграждане на качествена жизнена среда” 100 % 50 %


Приоритет 2 „Развитие на културно-историческия,религиозно-поклонническия,селския,речния и планинския туризъм,екотуризма и почивното дело”

100 % 100 %


Приоритет 1 „Повишаване конкурентно способността на местната икономика”

100 % 25 %

Приоритет 2 „Подобряване 80 % 20 %

86


ОПР




социалния статус на населението и качеството на живота”


Приоритет 1 „Създаване на условия за балансиран растеж на икономиката на общината чрез подпомагане на малкия и среден бизнес и стимулиране развитието на традиционните отрасли като селското и горското стопанство, туризма /селски, еко и културен/, леката промишленост и сектора на услугите”

60 % 40 %

Приоритет 2 „Преодоляване тенденцията към обезлюдяване на населените места в общината чрез подобряване благосъстоянието на населението, повишаване на заетостта, подобряване качеството на здравните и образователните услуги и подобряване на условията за работа, отдих, туризъм, спорт и култура”

75 % 25 %

Приоритет 3 „Подобряване, подновяване и модернизация на техническата инфраструктура и подобряване на околната среда, чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси”

100 % 50 %


Приоритет 4 „Опазване на културното и природно наследство, устойчиво и щадящо околната среда използуване за развитие на туризъм, развитие на подходяща социална среда и

100 % 100 %

87


ОПР




възможности за културно и образователно развитие в община Кюстендил”


Приоритет 2 „Развитие на техническата инфраструктура и екологията”

71 % 14 %

Приоритет 3 „Подобряване качеството на живота, социално и духовно развитие”

80 % 20 %

ОПР Рила

Приоритет 1 „Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание”

100 % 33 %

Приоритет 2 „Осигуряване на благоприятна жизнена среда” 100 % 50 %


Приоритет 1 „Развитие на туризма” 100 % 100 %

Приоритет 2 „Създаване на условия за инвестиционен интерес и икономическо развитие”

67 % 33,5 %


80 % 20 %

Общ принос на ОПР към Стратегическа цел 3 от ОСР Общо 44 %

88


Индикатори

Системата от индикатори за изпълнение на ОСР на област Кюстендил се явява основният инструмент за извършване на оценка на степента на постигане на стратегическите цели, приоритети, специфични цели и мерки на стратегията.

В рамките на ОСР на област Кюстендил е дефинирана система от индикатори за всеки от заложените 6 приоритета. Общият брой на индикаторите е 109. В рамките на всеки приоритет индикаторите са групирани в три групи: индикатори за въздействие, индикатори за резултат и индикатори за продукт. Основен недостатък на така дефинираната система за наблюдение е сравнително големият брой индикатори, които са заложени. Немалка част от тях са нереалистично формулирани и без ясна връзка с целите, а друга част са без изходни стойности, което е видно от анализа на изпълнението на стратегическия документ по-долу. Има и индикатори, които са информационно необезпечени и не могат да бъдат използвани в процеса на оценка на ОСР. Затруднение за извършване на настоящата последваща оценка оказва и липсата на индикатори за наблюдение и оценка по Приоритет 3 от ОСР.

Въпреки че към момента на разработване на ОСР Кюстендил за периода 2005-2015 г. подходът SMART2 по отношение на индикаторите е бил еталонен за институциите на Европейския съюз, при разработването на плана той не е спазен, като не са заложени изходни данни (baseline), нито е предвиден механизъм за осигуряване на надеждни данни за проследяване на индикаторите. Това прави практически невъзможно количественото измерване на напредъка по изпълнение на плана, както и цялостната промяна в социално-икономическото развитие на областта.

2 Специфични, Измерими, Постижими, Реалистични, Времево обвързани

89


Таблица 13 Примерни индикатори за наблюдение и оценка на въздействието на ОСР Кюстендил за периода 2007-2013 г.

№ ИндикаторНачална стойност

Крайна стойност

Източник Бележка

Приоритет І. “Развитие на комплексната инфраструктура”

Индикатори за въздействие

1.Създадена или запазена заетост в областта след период от 24 месеца – брой и % от всички работни места

Няма информация

2.Създадена регионална устройствена схема


3.Увеличение на потока превозни средства/товари след 12 месеца


4. Увеличение на сигурността (брой пътни произшествия след 12 месеца)

117 487 Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на

90





движението по пътищата

5.

Дял на енергията, произведена с използване на природен газ, водноелектрическа енергия, вятърна, слънчева, геотермична енергия и енергия генерирана от биомаса от общия обем на използвана енергия в областта

Няма статистическа информация за областно ниво

Индикатори за резултат

6.Спестено време (време за път х брой потребители)


7.Спестено време (време за път х обем на товарите)


8.Подобряване на достъпността (намаляване на ЕСПЛ)


9.Брой домакинства обслужвани от общината при събирането на ТБО (% от населението)

96,7 % 98,7 % НСИ

91





10.Разработени и внедрени системи за интегрирано управление на водните ресурси

0 1Интернет страница на

ОП „Околна среда“ 2007 - 2013

11. Относителен дял на пречистените води Няма информация

12.% отпадни води първично и вторично обработени


13.

Дял на канализираните селища Не се поддържа такава информация на областно ниво

74,1 % от населението на областта е свързано с обществена канализация по данни на НСИ

14.Брой домакинства и фирми обслужени от нови или ремонтирани съоръжения

Неизмерим индикатор поради неясна формулировка

15.Километри от автомагистрали построени или подобрени (% степен от завършването на цялостната мрежа)

0 км 9 кмНСИ

92





16.

Километри построени и рехабилитирани републикански (РПМ) и общински пътища (ОПМ) (% степен от завършването на цялостната мрежа)

Няма налична

информация

20 % от РПМ е

рехабилитирана

ОПУ - Кюстендил

По отношение на ОПУ, не се поддържа такава

информация на областно ниво

17.

Брой изготвени общи и подробни устройствени планове

Няма налична

информация2 бр. ОУП

Общини на територията на

област Кюстендил

Информация за броя на изготвените ПУП не се поддържа на областно

ниво

18.

Брой изградени малки пречиствателни станции и локални пречиствателни съоръжения

Няма налична статистика на областно ниво. На

територията на Югозападен район за планиране към 2013 г.

има изградени 18 ПСОВ

19.Капацитет на новоизградените малки пречиствателни станции и съоръжения


20.Населението с непрекъснато водоснабдяване с питейна вода с необходимите качества (%)


99,5 % НСИ

93





21.

Новоизградени канализационни системи (брой, дължина, капацитет, изразходвани средства)

0

Към момента на изготвяне на

последващата оценка на ОСР проектите за

изграждане на канализционни мрежи са в процес на строителство

22.Квт/ Мвт нови или модернизирани мощности според източника на енергия Неизмерим индикатор

23.Километри електроенергийни/газопреносни мрежи построени/модернизирани


24. Километри изградени горски пътища Няма информация

25. Километри положени оптични кабели Няма информация

26. Брой абонати ползващи интернет Няма информация

48.6 % относителен дял на лицата на възраст

НСИ

94





между 16 и 74 години, използващи регулярно интернет

27.

Брой изградени съоражения за достъп на лица с увреждания до обществени места

2 проекта на територията на община Кюстендил


Няма налична информация за

реализирани проекти в останалите общини, включени в областта

Приоритет ІІ. “Насърчаване на регионалната икономика и трансгранично сътрудничество”


28.Създадена или запазена заетост в областта след период от 24 месеца / брой и % от всички работни места

Неизмерим индикатор

29.Увеличение на добавената стойност генерирана след 24 месеца


30.% на експортните продажби в оборота на консултираните фирми


95





31.Степен на оцеляване на новите МСП получили финансова и консултантска подкрепа


32.Нарастване броя на трансгранични публично-частни парньорства с РСърбия и РМакедония

0 0 Национален концесионен регистър

33.Брой фирми, използващи услугите на регионалните бизнес – центрове след 12 месеца

Няма налична информация

34.Нарастване на броя на внедрените нови продукти и иновации след 24 месеца



35.Брой на създадените регионални клъстери и мрежи

0 1 ИСУН

36.Брой на фирмите, участващи в регионални клъстери

0 9 Бизнес регистър

37.Преки частни инвестиции във фирми финансово подкрепени


96





38.Брой фирми превърнати в нови износители

Неизмерим неясно формулиран индикатор

39. Брой фирми с износ към нови пазари Неизмерим индикатор

40.Брой нови фирми започнали своята дейност

5 916 19 447 Бизнес регистър - Лакорда

41. Нови нараснали продажби на МСП Неизмерим индикатор

42.% на завърналите се (останали да живеят) в област Кюстендил

100 %

43.

Брой и обем на сключени договори за участие в програми и проекти, свързани със Структурните фондове и Кохезионния фонд

0 189 договора

Обща стойност - 177 161 973 лв.

ИСУН

44.Брой местни предприятия заети със субсидирани съвместни изследователски проекти (от тях МСП)


Индикатори за продукт

97





45.Брой консултирани МСП Неясно формулиран

индикатор; не е пояснен вида консултации

46. Брой МСП ползващи финансова подкрепа 0 13 ИСУН

47.

Брой МСП включени в трансгранични проекти

Нерелевантен индикатор; МСП не са допустим бенефициент по Трансгранични програми

48.Брой фирми, които получават финансова подкрепа за закупуване на технологии

0 12 ИСУН

49.Брой промотирани нови маркетингови инициативи/схеми


50.Брой на възстановените изоставени сгради и съоръжения с възможно стопанско предназначение


51.Брой на фирмите, разположени в технопаркове и техноинкубатори

0 0 ИСУН

98





52.Брой на създадените/подновени борси, търговски центрове и тържища (%)

0 0 Държавната комисия по стоковите борси и тържищата

53.Брой разкрити нови ГКПП с РМакедония и РСърбия

0 0 Интернет страницата на област Кюстендил

Приоритет ІІІ. “Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработвателна промишленост”

Липсват посочени индикатори

Приоритет ІV. “Социално развитие и човешки капитал”


54.Създадена или запазена заетост в областта след период от 24 месеца/брой и % от всички работни места


55.

Намаляване на безработицата в конкретна група от населението (%)

Неясно формулиран индикатор; не е посочен коя/кои са конкретна/ите група/и от населението

56. Намаляване на рано напусналите 16,9 % 9,7 % НСИ (Показател -

99





училище Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование)

57.Нарастване на квалификацията на конкретна група от населението (%)


58.

Нарастване на производителността на работниците в резултат на повишеното ниво на квалификация (% увеличение на оборота /служителя)



59.Преквалификация (брой бенефициенти получили диплом или сертификат)

Няма налична информация на областно ниво

60.Увеличение в степента на обхващане на разглежданото население

Индикаторът не е достатъчно ясно формулиран

100





61.Брой безработни ползващи допълнително консултантски услуги


62.Увеличение на бюджета за обучение на МСП (% ръст)


63.

Брой на обслужените потребители (нарастване в % на населението)

Неясно формулиран индикатор; трябва да се поясни какъв вид е обслужването

64.Брой културни събития Няма

налична информация

270 Културни календари на общини, включени в областта

65.

Брой и обем на сключени договори за участие в програми и проекти, свързани със Структурните фондове и Кохезионния фонд


189 договора

Обща стойност - 177 161 973 лв.

ИСУН

66. % на изпълнените съвместни проекти между областна администрация,

100% Интернет страницата на областна

101





общинската администрация, частния сектори неправителствения сектор

администрация Кюстендил

67.Брой и обем на сключените договори за участие в интегрирани програми за развитие

Неясно формулиран индикатор


68.

Брой места за продължително професионално обучение Няма


9 Национална агенция за професионално образование и обучение

69.Увеличаване на дела на използване на информационните технологии


70.Брой преподаватели/консултанти повишили своята квалификация


71.Брой предлагани работни места Няма налична

информация на областно ниво

72. Брой обучителни часове, насочени към Няма 2 584 816 за НСИ

102





ИКТ (часове х обучавани) информация за учебната 2007/2008 г.

учебната 2012/2013 г.

73.

% от завършилите курсове за преквалификация и професионално обучение – ангажирани в местни компании

100%

74.

Брой проектите за трансгранично сътрудничество по отношение на околната среда

0 2 Интернет страници на ТГС България – Сърбия и ТГС България – Македония

75.

Брой разработени стратегии за интегрирано градски развитие на големи градски агломерации

0 2 ИСУН Интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) Кюстендил и ИПГВР Дупница

76.Брой проекти за укрепване на взаимовръзката между града и прилежащия му регион


103





77.Брой проекти за оптимизиране на градския обществен транспорт


1 Община Дупница

78.

Брой природни и културни обекти, получили подкрепа за опазване


19 ИСУН

Интернет страници на Програми за ТГС България – Сърбия и България - Македония

79.

Увеличаване на общия капацитет в региона за усвояване на средствата от Структурните фондове, Кохезионния фонд и други програми на ЕС


80.Увеличение на добавената стойност генерирана след 24 месеца


81.Брой проекти, получили техническа помощ за подготовката им


4 ИСУН

82. Усвоени средства по Структурните и 177 161 973 ИСУН

104





Кохезионния фонд лв.

83.

Брой разработени регионални информационни системи за осигуряване на процеса на управление

0 1 Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС )

84.Брой служители преминали обучение за развитие на уменията за управление на проекти, финансов контрол


Приоритет V. “Опазване на околната среда. Ефективно управление на природните ресурси”


85. Влияние върху околната среда на вредните емисии от автотранспорта – намаляване на замърсяването и вредните емисии

Няма налична информация, насочена конкретно към автотранспорта.

Поддържаните статистически данни не разглеждат влиянието на

105





точно определени замърсители, а на съдържанието на вредни емисии във въздуха

86.Намаляване на нерегламентираните депа за ТБО и рекултивация


87.

Повишаване на информираността на обществото по отношение на околната среда и подобряване на екологичното възпитание на младежите


88.Оптимизиране управлението на защитените територии


89.Подобряване на системите за мониторинг и контрол на околната среда


90.

Влияние върху околната среда на вредните емисии от автотранспорта – намаляване на замърсяването и вредните емисии



106





91.Брой/ м2 рекултивирани нарушени терени Няма налична


92.Брой проведени укрепителни и противоерозионни мероприятия


93.

Брой прочистени речни корита Няма информация

2 ИСУН

Страница на Програма за ТГС България - Македония

94.Брой проведени лесоустройствени мероприятия в областта


95.Брой производители поощрени в производството на биологично чиста растителна и животинска продукция


За резултат

96.Брой въведени екологосъобразни технологии в дърводобивната промишленост


107





97.Брой мероприятия за поддържане на оптимални дивечови популации и оптимални режими за лов и риболов


98.Брой изградени общински претоварни площадки, депа за ТБО и завод за преработка


3 депа за ТБО

ИСУН

99.Брой производители, прилагащи европейски норми и стандарти за биоземеделие и екопродукция


Приоритет VІ. “Развитие на жизнеспособен туризъм”


100. Увеличение на туристическия поток в областта след 24 месеца


60 199 пренощували лица в места за настаняване на категория 1 и 2 звезди за 2013 г.

НСИ Няма налични данни за пренощували лица в места за настаняване категория 3 и повече звезди

Няма налични статистически данни за

108





2007 г.


101.% създадени или подновени бази/легла Няма налична

информация за областта

102.Средна стойност на туристическия престои (в евро)

Няма налична информация за областта

103.Степен на удовлетвореност на клиентите на туристическите фирми (%)



104.Брой туристически атракции създадени/подобрени

0 1 ИСУН

105.

Брой създадена или подновена бази или легла


2 377 бр. легла на територията на областта

НСИ Няма налична статистическа информация за 2007 г., която да бъде използвана за сравнение

106. Брой реконструирани хотели Няма налична

109






107. Новосъздадени туристически фирми 51 Бизнес регистър

108.Новосъздадени туристически продукти, наложени на пазара


110


Извод:

Целта на залагането на индикатори за изпълнението на ОСР е да се синтезира информацията от извършените проекти. Индикаторите трябва да са количествено и/или качествено измерими и пригодени към съответната специфика на района, към който се отнасят. Съществена част от заложените в ОСР 2005 – 2015 на област Кюстендил индикатори, са трудно измерими. Липсват посочени индикатори за постигане на Приоритет ІІІ. “Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработвателна промишленост”. Голяма част от индикаторите за въздействие към Приоритет ІІ. “Насърчаване на регионалната икономика и трансгранично сътрудничество” са трудно проследими поради липсата на последователна статистическа информация. Също така, така формулираните индикатори за въздействие към Приоритет V. “Опазване на околната среда. Ефективно управление на природните ресурси” са неизмерими в количествено и качествено отношение, което ги прави непроследими. Цялостната система от индикатори заложена в ОСР Кюстендил 2005 – 2015 е прекалено обемна. За целите на успешното проследяване на изпълнението би следвало броят на индикаторите да е по-ограничен и те да са по-лесно количествено и качествено измерими. За успешното изпълнение на избраните цели е нужно да се заложат индикатори с ясни базови и целеви стойности, както и подлежащи на конкретна статистическа валидация.

Така заложената система от индикатори е само частично използваема за целите на мониторинга. Залаганите индикатори трябва да са малко на брой, количествено и качествено измерими, обвързани с целите на ОСР и спецификата на района. Препоръчително е да са заложени базови и целеви стойности за изпълнение на стратегията. Също така, източниците на информацията за проследяването на изпълнението да са ясно очертани.

IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА И ЕФИКАСНОСТТА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И НА УСВОЕНИТЕ РЕСУРСИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ В ПЕРИОДА 2007-2013 г.

Експертната оценка относно постигнатия напредък по изпълнението на ОСР Кюстендил 2005-2015 г. се базира на обобщени резултати и аналитичен преглед на изпълнените проекти и реализираните финансови средства в общините в рамките на областта.

В тази връзка следва да бъдат направени няколко уточнения:

111


Финансовият анализ е направен на база общ бюджет за периода на реализираните проекти;

Поради липса на информация, приносът на някои от анализираните проекти в общините е представен единствено под формата на техническо изпълнение към съответния ОПР, без аналог на финансово такова;

В анализа не са включени проекти със статус „прекратен”, както и проекти, сключени през месец декември 2013 г.

Проектите по Програмата за развитие на селските райони имат времеви обхват в рамките на 2012-2013 г.;

Предоставените от общините справки за проекти, реализирани със средства от общинския бюджет се позовават и на данни от 2014 г.;

Изводите от направения анализ са онагледени в табличен вид, както следва:

Таблица 14 Брой и обща стойност на проектите в област Кюстендил

2007-2013 г.

Брой проекти Обща стойност на проектите

Община Бобов дол 72 71 977 748,47 лв.

Община Бобошево 23 5 539 949,59 лв.

Община Дупница 162 51 231 440 лв.

Община Кочериново 47 3 195 472,39 лв.

Община Кюстендил 219 123 256 309,60 лв.

Община Невестино 64 7 866 805,07 лв.

Община Рила 43 12 496 591,80 лв.

Община Сапарева баня 70 31 092 753,76 лв.

Община Трекляно 16 830 708,64 лв.

Община Бобов дол

Както е видно от таблицата по-горе, реализираните проекти в община Бобов дол за периода 2007-2013 г. са 72 на брой на стойност 71 977 748,47 лв.

112


Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", Оперативна програма "Административен капацитет", Оперативна програма "Регионално развитие", Оперативна програма "Околна среда", Програма за развитие на селските райони, Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП България – Сърбия, Програма "САПАРД", Програма "ФАР-ИСС", МТСП, МОН, ПУДООС, републикански и общински бюджет.

В резултат на направения анализ, в община Бобов дол са отчетени и проекти в рамките на изследвания период, неотговарящи на целите, заложени в ОПР Бобов дол, но пряко кореспондиращи на специфични цели от ОСР Кюстендил, а именно:

4.3. Социална интеграция на лица и групи в неравностойно положение и етнически малцинства и

6.3 Изграждане на устройствени зони за рекреация и спорт.

Община Бобошево

Реализираните проекти в община Бобошево за периода 2007-2013 г. са 23 на брой на стойност 5 539 949,59 лв.

Средства за изпълнение на проекти са предоставени от: Програма ИПП за транс-гранично сътрудничество България-Македония, Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Оперативна програма "Административен капацитет", ПРСР, републикански и общински бюджет.

В резултат на направения анализ, в община Бобошево са отчетени и проекти в рамките на изследвания период, неотговарящи на целите, заложени в ОПР Бобошево, но пряко кореспондиращи на специфични цели от ОСР Кюстендил, а именно:

Специфична цел 2.2. Насърчаване на трансграничното коопериране и партньорства с европейски региони за привличане на инвестиции и

Специфична цел 4.2. Оптимизиране на административните структури и укрепване на административния капацитет.

Община Дупница

Реализираните проекти в община Дупница за периода 2007-2013 г. са 162 на брой на стойност 51 231 440 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Регионално развитие", Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Оперативна програма "Административен капацитет", Оперативна програма "Околна среда", Програма ФАР ТГС България – Сърбия, Програма ФАР ТГС България – Македония, НП “От социални помощници към осигуряване на заетост”, НП “Асистенти на хора с увреждане”, Проект “Красива България”, ПРСР, Програма за развитие на селските

113


райони, Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, републикански и общински бюджет.

Община Кочериново

Реализираните проекти в община Кочериново за периода 2007-2013 г. са 47 на стойност 3 195 472,39 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси“, Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", Оперативна програма "Околна среда", Оперативна програма "Административен капацитет", Оперативна програма "Регионално развитие", Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, Програма “ От социални помощи към осигуряване на заетост”, републикански и общински бюджет.


Реализираните проекти в община Кюстендил за периода 2007-2013 г. са 219 на брой на стойност 123 256 309,60 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Административен капацитет”, Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", Оперативна програма „Околна среда”, Оперативна програма "Техническа помощ", Програма за развитие на селските райони, Програма „Трансгранично сътрудничество” Сърбия и България, ПУДООС, Министерството на труда и социалната политика Фондация „Институт за социална политика и социална работа“ (ИСПСР), ПРОЕКТ CORE, финансираща програма Lifelong Learning Programme.

Община Невестино

Реализираните проекти в община Невестино за периода 2007-2013 г. са 64 на стойност 7 866 805,07 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Административен капацитет", ПРСР, ДФ Земеделие, Проект „Красива България“, ТГС между Р България и Р Македония, Фонд „Социално подпомагане“, ОП „Развитие на човешки ресурси“, Фонд „Социална закрила“, ОП „Регионално развитие“, републикански и общински бюджет.

114


В резултат на направения анализ, в рамките на изследвания период е отчетен и проект, неотговарящ на целите, заложени в ОПР Невестино, но пряко кореспондиращ на специфична цел 4.4. от ОСР Кюстендил, а именно: Подобряване качеството на образованието и спорта и насърчаване на участието на младите хора в младежки и спортни дейности.

Община Рила

Реализираните проекти в община Рила за периода 2007-2013 г. са 43 на брой на стойност 12 496 591,80 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Оперативна програма "Регионално развитие", Оперативна програма "Околна среда", Оперативна програма "Административен капацитет", Оперативна програма “Техническа помощ”, ОП за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа”, Програма за развитие на селските райони, Национален доверителен екофонд, Национална схема за зелени инвестиции, Фонд „Социална закрила”, Национална програма ОСПОЗ, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, ПУДООС, Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Програма ФАР, Програми “Добросъседство 2005 - България -Сърбия” и „България - Македония”, Програма „Интелигентна енергия – Европа”, Социално инвестиционен фонд, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, републикански и общински бюджет.

Община Сапарева баня

Реализираните проекти в община Сапарева баня за периода 2007-2013 г. са 70 на стойност 31 092 753,76 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", , Оперативна програма "Регионално развитие", Оперативна програма "Околна среда", Оперативна програма "Административен капацитет", Оперативна програма “Техническа помощ”, ОП за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа”, Програма за развитие на селските райони, Национален доверителен екофонд, Национална схема за зелени инвестиции, , Фонд „Социална закрила”, Национална програма ОСПОЗ, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, ПУДООС, , Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Програма ФАР, Програма Добросъседство 2005 – България –Сърбия, Програма „Интелигентна енергия – Европа”, Социално инвестиционен фонд, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, републикански и общински бюджет.

Община Трекляно

115


Реализираните проекти в община Трекляно са 16 на брой на стойност 830 708,64 лв.

Проектите са финансирани със средства от: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Програма за развитие на селските райони, програма "Добросъседство - 2005" между Р България и Р Сърбия, както и републикански и общински бюджет.

В резултат на направения анализ е отчетено, че реализираният проект за трансгранично сътрудничество не е в съответствие с предвидените в ОПР Трекляно специфични цели и приоритети, но неговото изпълнение пряко кореспондира с Приоритет 2, Цел 2.2. от ОСР Кюстендил, а именно „Насърчаване на трансграничното коопериране и партноьорства с европейски региони за привличане на инвестиции“.

Във връзка с изпълнението на ОСР Кюстендил 2005-2015 г., в настоящия доклад следва да разгледаме и 4 проекта, сключени през периода 2007-2013 г., по които Областна администрация Кюстендил е пряк бенефициент. Три от проектите са трансгранични, реализирани със средства от Програма „Транснационално сътрудничество – Югоизточна европа 2007 - 2013” и Главна дирекция "Предприятия и промишленост" на Европейската комисия, четвъртият е реализиран по ОП „Административен капацитет“. Областна администрация Кюстендил получава средства в размер на 600 688.13 лева във връзка с реализацията на посочените проекти.

Поради липсата на информация относно планираните индикативни ресурси в ОСР Кюстендил 2005-2015 г., настоящата последваща оценка не може да дефинира степента на ефективност на реализираните в периода средства и финансова обезпеченост на ОСР Кюстендил към края на 2013 г.

Таблица 15 ярко илюстрира факта, че основен източник на финансиране на проектите в област Кюстендил в анализирания период 2007-2013 г. се явяват оперативните програми, с изключение на ОП „Техническа помощ” и ОП „Транспорт” с общ дял от над 3/4 от разходваните средства. Още повече, че в графата „Други” са акумулирани и средства от приключващи през програмния период програми и проекти като ФАР, „Добросъседство”, „Красива България” и др.

По отношение на баланса на финансовите източници, независимо от законовите възможности, средствата по линия на публично-частното партньорство все още си остават добро пожелание за регионите и общините без допълнителни мерки и стимули за създаването и развитието им. Изключение правят 12-те на брой концесии за добив на полезни изкопаеми, но това са ПЧП, сключени с държавата и преките ползи за местните и регионални власти от тях са незначителни.

116


Таблица 15 Източници на финансиране по ОСР Кюстендил 2007-2013 г.

Област Кюстендил

Финансов източник

ОПАК

ОПК ОПОС

ОПРР

ОПРЧР

ОПТП

ОПТ* ПРСР**

Други***

млн. лв 1.0855

33.479

4.236 14.233

6.368 0.000 345.789

22.401 25.930

Дял (%) 1.0 31.1 3.9 13.2 5.9 0.0 n/a 20.8 24.1

Забележки:

* - Автомагистрала „Струма”, Лот 1 и Лот 2, които не фигурират в системата ИСУН.

** - Данните са ориентировъчни. Използвана е информация за проектите по ПРСР за 2012 и 2013 година от сайта на Държавен фонд „Земеделие”. Начинът на публикуването им не позволява изготвянето на подробни справки за проектното предложение.

*** - Данните са ориентировъчни. Включват проекти с финансиране по ФАР, СИФ, Сапард, ПУДООС, „Красива България”, трансграничните и регионални програми за сътрудничество, държавен и общински бюджет и др.

В заключение ще обобщим, че постигнатият ефект от използваните ресурси в Областната стратегия за развитие на област Кюстендил през периода 2007 – 2013 г. е най-голям по отношение на Приоритет I „Развитие на комплексната инфраструктура”. Това заключение следва в резултат, както от пълното отчитане приноса на всички финансови източници, с включена опертивна програма „Транспорт”, така и поради самото естество на инфраструктурата като ДМА с дълъг експлоатационен живот. Не на последно място е и липсата на обвързаност и трайна насоченост на част от структурните фондове - ОПАК, ОПТП, ОПРЧР и някои мерки за „градско обновяване” по ОПРР и „обновяване на селищната среда” по ПРСР, които не кореспондират със заложените във всяка една стратегия концепции за креативност, приемственост и надграждане.

V. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ОТ ПОСЛЕДВАЩАТА ОЦЕНКА НА ОСР КЮСТЕНДИЛ 2005-2015 г.

Изводи

117


ОСР Кюстендил 2005-2015 г. е съобразена с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на регионалното развитие, както и с целите и приоритетите за развитие, дефинирани в стратегическите планови документи на регионално, национално и европейско ниво. Налице е частично съответствие на приоритетите и целите между ОСР и ОПР на общините в областта;

Целевата част на стратегията остава актуална, независимо от промените във външната и вътрешна среда на развитието, настъпили през програмен период 2007-2013 г.: изискванията, които поставя членството на България в ЕС, икономическата криза, националните и Европейски документи, определящи целите на кохезионната политика, в т.ч. на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“;

Дефинираните в ОСР на област Кюстендил приоритети за постигане на целите отчитат спецификата на област Кюстендил, нейния потенциал, основните проблеми и предизвикателства. Основните проблеми и нужди на областта се запазват, дори някои се задълбочават. Не се установяват съществени промени в изведените в ОСР силни и слаби страни, по-скоро във възможностите и заплахите, които трябва да се отчитат или преодолеят в следващите действия по реализация на ОСР;

Общата оценка е, че заложените стратегически цели са постигнати до определена степен, като реализацията им ще продължи да се осъществява в периода след 2013 г.;

В резултат на направения анализ се откроява добър напредък в реализацията на целите и приоритетите в ОСР Кюстендил, свързани с техническата инфраструктура, човешките ресурси, селско стопанство и трансгранично сътрудничество;

Необходимо е приоритетно да се положат усилия в посока опазване на околната среда, развитие на туризма, насърчаване на регионалната икономика и социалното развитие;

Липсата на информация за множество изпълнени дейности и проекти в област Кюстендил през периода 2007-2013 г. и, съответно постигнатите резултати по тях, затруднява оценката на ефективността и ефикасността на използваните ресурси.

Въпреки разписаната в ОСР Кюстендил система за мониторинг на изпълнението й, то е твърде затруднено поради твърде големия и несистематичен брой индикатори, които не отговарят на SMART критериите и не са обезпечени с надеждни, проверими, достъпни и релевантни източници на данни. Методологията за проверка на напредъка по индикаторите, т.е. как се мерят и изчисляват, също липсва.

118


Препоръки

С оглед осигуряване на приемственост между ОСР Кюстендил (2005-2015) и ОСР Кюстендил (2014-2020) г., новата стратегия следва да е съобразена с контекста на новите стратегически насоки на ЕС в областта на регионалната политика. Структурата и съдържанието да са оптимизирани в съответствие с новите стратегически документи от по-високо стратегическото ниво – РПР на ЮЗР 2014-2020 г., НСРР 2012-2022 г., НПР България 2020, Стратегия „Европа 2020“ и т.н.;

Стратегията за бъдещо развитие на област Кюстендил, залегнала в ОСР 2014-2020 г., следва да отговаря на новите икономически реалности, като е адресирана към специфичните проблеми и предизвикателства, да се основава на потенциала на областта за постигане на устойчив икономически растеж, балансирано развитие и икономическо, социално и териториално сближаване с регионите в ЕС. Фокусът да е върху ясно определен брой приоритети и мерки, които реално биха могли да бъдат изпълнени през седемгодишния период на действие на стратегията до 2020 г.;

Особено внимание следва да се обърне на управлението и партньорството на различни равнища, мобилизирането на ресурсите и координацията на усилията на отделните сектори за постигане на устойчиво интегрирано развитие на областта. В следващия програмен период 2014-2020 г. е необходима още по-голяма активност в привличането на средства чрез проекти от оперативните програми на ЕС, тъй като те дават възможност за финансиране на широк кръг от дейности, които не биха могли да бъдат реализирани от републиканския и общинските бюджети;

Да има логическа последователност и взаимна обвързаност между отделните части на ОСР 2014-2020 г., като аналитичната част на документа да служи за основа за формулиране на стратегическата част, а дефинираните подходи и механизми за управление, наблюдение и оценка да осигуряват практическото изпълнение и постигането на целите и приоритетите.

От особена важност е да се ревизира и предложи нова система от SMART индикатори, съдържащи изходни и целеви стойности, както и достъпни източници на достоверна информация;

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

На база извършената последваща оценка на Областна стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2007-2013 г., може да се направи изводът, че въпреки липсата на изчерпателна информация за степента на изпълнение на залегналите в

119


ОСР стратегически цели, приоритети, специфични цели и мерки, стратегическият документ съответства на нуждите на местната общност за оценявания период. Основно са изпълнявани дейности и е регистриран напредък по постигане на стратегическа цел 1: „Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти“.

Като цяло, структурата на ОСР Кюстендил 2014-2020 г. трябва да бъде изчистена от цели и мерки, върху които държавната или общинска администрация не може да влияе. Самият процес на целеполагане следва да бъде преди всичко реалистичен, с ясна представа за начина, по който ще се изпълнят целите и приоритетите.

Препоръчва се по-добра координация и сътрудничество в рамките на Областния съвет за развитие с оглед по-добра кохерентност между Областната стратегия за развитие и Общинските планове за развитие. По този начин ще се постигне много висока ефективност на изпълняваните дейности и разходваните средства, тъй като едновременно ще се постигат цели както на общинско, така и на областно ниво.

Отчетен е незадоволителен напредък по дейности, целящи увеличаване на конкурентните предимства на областта и преодоляване на вътрешните различия и ключови дефицити в социалната инфраструктура и развитието на човешкия потенциал. Недостатъчни са и предприетите дейности във връзка с опазване на околната среда, туризма, както и в посока на трансграничното сътрудничество. Това налага изводът, че Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики и Стратегическа цел 3: Съхраняване на уникалната природната среда, културно-историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона от ОСР на област Кюстендил 2005-2015 г. имат нужда от прецизиране на фокуса в последващия програмен период 2014-2020 г.

Препоръчва се по-съкратена, по-точна система от SMART индикатори за наблюдение на изпълнението на ОСР Кюстендил 2014-2020 г. обезпечена с базови и целеви стойности, източници на информация и методология за събирането и обработването й.

120

· web viewКъм 01.02.2011 г., общо за областта, това съотношение...

Documents