v. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЯТА - bfu.bg · pdf filev. АНАЛИЗ НА ... и да...

БСУ

446

V. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЯТА

През последните две-три десетилетия езикът на вестниците претър-

пя коренна промяна. В началото на т.нар. демократични промени журна-листът Г. Тодорчев, правейки съпоставка между езика на вестниците у нас и в Европа, констатира, че „анемичният български печат не прилича на европейския и на световния, които дават на първите си страници обилни трагични, поразителни информации и снимки за десетки и десет-ки невинни жертви … (Новинар, 22.04.1996). Е, вече българският печат не е анемичен. Той е коренно нов и различен. Как приемат това различни специалисти по езика на пресата?

За привличане на вниманието на читателите журналистите, а и са-мите вестници (като редакционна политика, стилистика и нагласа) проя-вяват невероятна творческа изобретателност. Заглавието като лице на последващия текст има първоначална функция да предизвика интереса и любопитството на четящия и да провокира неговата читателска актив-ност. Това се предопределя и от все по-нарастващия обем на вестниците, което прави невъзможно (а и ненужно) детайлното четене на всеки един материал. 30-40, през почивните дни и 60 страници, а при някои издания вече и над 100 страници е обемът на повечето вестници, предопределен и от интереса на рекламодателите, както и от чисто психологическия факт, че за определена сума могат да се закупят много страници. Всичко това е в пряка зависимост и от тиража на изданията, който, за съжаление е обвит в тайнственост и по-скоро се научава по индиректни начини, а не е обозначен на самия вестник. Рядко са вестниците с обявен тираж, едни от които са в.Уикенд – 324 000 и с обем 120 страници и в. Телеграф с тираж 130 000.

Основната функция на заглавието е да впечатли, да се пребори за (и с) читателя, да подпомогне читателския избор, да създаде интерес, за да бъде прочетен материалът. Същевременно трябва да носи, да съдържа информация за темата, за събитието, за участниците. Нарасна, както точ-но констатира А. Замбова, функционалната и манипулативна роля на заглавието (Замбова 2000, стр. 57). То може да подведе читателя към прочит на материала и да се окаже, че няма нищо общо със самия текст. Може да бъде по-интересно от текста или да не предизвиква желание за четене. Може да се окаже напълно достатъчно и да замени четенето на текста.

За да се установи какви са тенденциите при заглавията, как са структурирани, какъв е ефектът върху читателите, как се приемат от тях, ще се направи цялостно изследване по предварително разработена мето-дика, която е в синхрон с целите и основните задачи на цялостното науч-но изследване. Част от онова, което се търси в заглавията от лингвистич-на и съдържателна гладна точка, ще се търси и в основните текстове и ще се намират допирни или разделителни граници между заглавие и текст.

ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” – МОН

447

1.0. МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯТА

Ще се изследват заглавия от шестте теми – Европейски съюз, етнос, криза в икономическия и в социалния живот, криза в културата, образът на политиците, протестите на гражданите (включващи определените ключови думи). Анализът ще става на няколко разреза – по години, по издания, по теми.

Изследването на заглавията ще стане на няколко равнища и принципа. 1. Съдържателен анализ на заглавията

1.1. Класификация на заглавията от информативен и стилово – семантичен аспект – от гледна точка на информацията, която дава загла-вието, т.е. съотношението заглавие – съдържание на публикацията (комуни-кационно-прагматично). Предлаганата класификация е най-вече в този ас-пект, но същевременно се анализира заглавието в семантично (по-скоро стилово-семантично) направление като изказ, фраза и отношение. Анализът ще бъде съобразно следната класификация, разработена от автора:

• Заглавие – резюме на събитието • Заглавие цитат (бисери на известни личности) или заглавие,

препредаващо, цитиращо нечия мисъл, изказване • Заглавие с претенции за точност и изчерпателност • Заглавия въпроси, които подсказват какви отговори ще се

търсят в материала • Заглавия с двоен смисъл. Подвеждащи заглавия • Заглавия сензации • Пикантни заглавия, еротика • Заглавия обиди, оскърбления, ирония, отнасящи се за полити-

чески лидери, партии, известни личности • Заглавия находки, игра на думи, рими • Заглавия в стилистиката на народа • Заглавия по аналогия на литературни произведения или на

произведения на други изкуства, на народни умотворения и сентенции

1.2. Анализ на заглавията според наблюдаваните теми. Ще се очер-таят основните подтеми и ще се търсят присъствието на ключовите думи.

2. Анализ на заглавията според лингвистичната наука 2.1. Морфология

Ще се изследва употребата на основните части на речта – съществи-телно име, прилагателно име, глагол във всеки един от наблюдаваните вест-ници. Ще се проследи в проценти наличието на тези части на речта в загла-вията. Ще се анализират съществителните собствени имена в заглавията и начинът, по който се употребяват (само лично име, само фамилия, лично име и фамилия, прякор, псевдоним, неуважително име). Ще се търсят особени случаи на употреба на прилагателните имена и на глаголите.

БСУ

448

2.2. Лексикология 2.2.1. Чужди думи – чуждици и заемки. Ще се установят

чуждите думи с най-висока фреквентност. 2.2.2. Жаргонизми, „цветни думи” 2.2.3. Оказионализми и архаизми 2.2.4. Идиоми и фразеологизми 2.2.5. Други лексеми – пароними, сродни думи, антоними

2.3. Синтаксис Ще се анализират заглавията на няколко равнища:

2.3.1. Заглавия от една дума или еднородни части или от имена 2.3.2. Заглавия от словосъчетания, в това число устойчиви

словосъчетания и идиоми 2.3.3. Заглавия от безглаголни изречения 2.3.4. Видове изречения по състав

2.3.4.1. прости изречения – безподложни изречения, прости разширени изречения

2.3.4.2. сложни изречения 2.3.5. Заглавия от различни по цел на изказване изречения – съ-

общителни, въпросителни, възклицателни, подбудителни. 2.3.6. Заглавия от две и повече синтактични конструкции –

две изречения, дума и изречение, словосъчетание и из-речение

2.3.7. Заглавия цитати 2.3.8. Заглавия с многоточие

Ще се обърне внимание и на словореда на заглавието. Ще се търсят закономерности в отделните вестници. В анализа на заглавията се използват контент-анализ, честотен ана-

лиз, а също морфологичен, лексикален и синтактичен анализ за устано-вяване на закономерности в езика на вестниците. Чрез морфологичния и честотния анализ се установява присъствието на трите части на речта – съществителни имена, прилагателни имена, глаголи. Основният метод ще е контент-анализ в два аспекта:

1. Количествен метод – изброяване на части на речта, изрече-ния, цветни думи и т.н. и установяване на процентно съотно-шение.

2. Качествен метод – налице ли са или отсъстват ключовите думи в разглежданите теми.

Ще се използват и основните методи в етнопсихолингвистика-та и в социолингвистиката. От етнопсихолингвистичен аспект ще се установи каква е връзката между културната традиция, социал-ната ситуация и социалните функции на общуването и факторите, влияе-щи върху спецификата на езика на вестниците в определен период.


449

2.0. СЪДЪРЖАТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЯТА 2.1. Класификация на заглавията от информативен и стилово-

семантичен аспект

Заглавието на един текст отразява най-важни според автора идеи, обобщения и предпочитания. Много често то предопределя избора на някои читатели.

При четене на материали от пресата конкуренцията между медиите за привличане на читателска аудитория се изразява в стремеж за над-мощие на заглавията. Забързаният читател „хвърля” по едно око на заглавието и се зачита, ако то го е провокирало и заинтересовало по ня-какъв начин. Много често читателят професионално не проявява интерес към дадено събитие, но се интересува от това как е отразено то и какво пише за него. Т.е. по-скоро се интересува от написаното за събитието, отколкото от самото събитие. Вярно е, че заглавието трябва да провоки-ра читателската активност, да впечатли, да се пребори за (и с) читателя, да подпомогне читателския избор, да създаде интерес, за да бъде проче-тен материалът. Същевременно трябва да носи, да съдържа поне някаква информация за темата, за събитието, за участниците.

Какъв обаче е стилът на заглавията? Такъв, какъвто много често е самият стил на материалите. Както правилно подчертава Е. Пернишка: Този стил (има се предвид провокативния, груб, дори брутален стил) не представлява „свободата на словото”, а само характеризира автори или редактори ... които не отличават оригиналното, остроумното, бляскавото изразно средство – оръжие на добрата журналистика, от пошлото, ниско-то, дори вулгарното.” (Пернишка 1999, стр. 131). В заглавията е почти задължително да има интрига, провокация, нещо впечатляващо, нещо шокиращо, за да привлекат вниманието и материалът да се прочете. Или по-точно – вестникът да се купи. т.е. да се продаде.

Според А.Николова заглавието има няколко функции: на първо мяс-то, то е семантичен кондензант на информационната тъкан на текста, неин номинант; на второ място, заглавието има интенционална природа, защото фиксира най-главното, най-привлекателното; на трето място заглавието обикновено има в значението си допълнителни конотативни, метафорични, емоционално-експресивни и национално-културни смис-ли, които му придават актуалност за дадената читателска аудитория (Николова 2003, стр. 257).

Книгата си „Зад кулисите на вестниците” Джон Хамилтън и Джордж Кримски са разделили на отделни части, озаглавени с въпроси. Частта, в която се анализират заглавията, се нарича „Защо заглавията преиначават истината?”. Според авторите заглавията имат няколко цели: да обобщят съдържанието на материала, да привлекат вниманието върху статията и да посочат какво значение отдава вестникът на събитието (Хамилтън и Кримски 2008, стр. 106).

БСУ

450

В заглавията от последните няколко години огромната разлика меж-ду публицистичния журналистически стил и разговорния се е стопила до минимум. Две функции на заглавния комплекс отделя Е.Толева – Благоева – информационна и рекламна, като рекламната е свързана с търговската цел на изданието (Толева – Благоева 2010, стр. 7).

Според проведено изследване на Агенция Медиана 1 за целите на изследването на въпроса: Като цяло какво не харесвате в езика на вест-ниците 14,7% от анкетираните посочват, че не харесват заглавията. Като се има предвид, че 42,3% не могат да преценят какво не харесват, то процентът на неодобряващите заглавията е доста висок. По-висок е процентът само на тези, които не одобряват грубия език, но често той е и в заглавията.

% от всички 1. СТИЛЪТ 14.1 2. ЗАГЛАВИЯТА 14.7 3. СЛОВОРЕДЪТ 3.8 4. ПЕЧАТНИТЕ И ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ 6.4

5. ГРУБИЯТ ЕЗИК 18.7 6. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 42.3

100 %

През 2013 г. същият въпрос е зададен и в анкетата, проведена от агенция Сова Харис2„. Тенденцията в подредбата на респондентите се запазва, дори процентът на нехаресващите заглавията се увеличава.

% от всички 1. СТИЛЪТ 10.8 2. ЗАГЛАВИЯТА 22.6 3. СЛОВОРЕДЪТ 6.7 4. ПЕЧАТНИТЕ И ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ 12.5

5. ГРУБИЯТ ЕЗИК 19.6 6. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 27.8

100 %

1 Интервюирани са 2000 човека през периода м.април-май 2010 г. чрез „Facе-to-face” интервюта по домовете на респондентите. Изследването е представително за страната. 2 Интервюирани са 1000 човека през февруари 2013 г. чрез „Facе-to-face” интер-вюта по домовете на респондентите. Изследването е представително за страната.


451

Това означава, че читателите обръщат внимание на заглавията и се впечатляват от тях. Данните от анкетата показват, че е необходимо да се проучи какво точно в заглавията не харесват читателите. Интересно е също така какви са заглавията според читателите. В цитираната анкетата на агенция Сова Харис става ясно, че 38 % от респондентите смятат заглавията за информативни, за атрактивни – 31 %, за скандални – 27 %, за заблуждаващи – 20 % и най-малко – само 6 % са отговорили, че са скучни. Всичко друго може да се каже за заглавията, но не и че са скучни.

Заглавията могат да се интерпретират от различни гледни точки. Журналистическите материали отразяват определени събития или част от тези събития. Често събитието като предмет на съобщение е отразено частично, фрагментарно. Напълно логично е заглавията да са още по-фрагментарни. Те са обикновено кратки, с различна синтактична кон-струкция, най-често пестелива – рядко ще се срещнат сложни изречения. Затова особено интересен е лингвистичния анализ на заглавията в някол-ко аспекта – от гладна точка на синтаксиса (видове изречения, нови син-тактични модели на сложни изречения, както ги нарича Русалина Ницоло-ва), на морфологията (употребявани части на речта), на лексикологията (характеристика на лексиката, употреба на т.нар. цветни думи). Възмо-жен е и комбиниран анализ. Има издания, като в. 168 часа и в. Капитал, например, в които често основното заглавие има и подзаглавие. Обикно-вено заглавието е по-кратко и даже загадъчно, достатъчно любопитно, за да привлече вниманието, но не много информативно; докато подзагла-вието или второто заглавие (написано и с по-малки букви) е изречение и то най-често сложно – Депутатски син прекарал съдружник. Peвин Аталай изключил приятеля си от общата фирма и му забранил да влиза в София (168 часа, 04.05.2007); Другият път към еврото. Спекулациите около валутния риск започват да тежат на инвеститорите (Капитал, 29.11.2008); Контраатака. Какви са последствията от истерията на Волен Сидеров и как да бъде спрян (Капитал, 08.05.2011); Студентски град без чалга е като администрация без корупция. Възпитанието и държавата са виновни за насилието сред младите, а не пошлата му-зика и заведенията (168 часа, 06.04.2012). Видно е, че през годините та-зи тенденция в тези два вестника се запазва.

Класификацията на заглавията може да е и с оглед на информация-та, която дават те, т.е. съотношението заглавие – съдържание на публи-кацията (комуникационно-прагматично). Не се пренебрегва фактът, че „лингвистичната информативна функция не езика се измерва с комуни-кативни, а не с естетически категории” (Михайлова 1999, стр. 94). Тази информативност на заглавието е представена в някои издания и с експре-сивна лексика. Или както казва В. Г. Костомаров „всяка ... масова ин-формация трябва да бъде емоционално-увлекателна, а не само съдържа-телно-рационалистическа” (Костомаров 1971, стр. 257). Заглавието на всеки текст, независимо дали е вестникарски или от е художествената

БСУ

452

литература, по принцип трябва да е компонент на този текст. Има и слу-чаи, в които то сякаш е самостоятелно и „живее свой собствен живот”.

Предлаганата класификация е най-вече в този аспект – информати-вен, но същевременно се анализира заглавието в семантично, по-скоро стилово-семантично, направление като изказ, фраза и дори отношение:

1. Заглавие – резюме на събитието. Синтезирано се разказва за какво става дума в материала. От син-

тактична гледна точка това са цели, завършени изречения, които имат подлог, сказуемо, второстепенни части – Рим се плаши от нашествие на роми (24 часа, 04.01.2007); Тогите скочиха на Цветанов за Р.А.Л.И.Ц.А. (Стандарт, 02.02.2012); България е сред първите в Европа по трафик на хора (Капитал, 18.08.2012). Често тези заглавия предопределят ще се прочете ли материалът или не. Те са модел, умален вид на публикацията. Ако читателят се интересува от тази проблематика, може да прочете и нещо повече от заглавието. Ако тя е извън неговите професионални, културни, социални и др. интереси, ще я пропусне. Заглавията могат да бъдат натуралистични, дори жестоки, страшни – Мъжът живял с трупа на брат си, не се прибира (Уикенд, 13.07.2013); Роми се клаха от рев-ност (Монитор, 11.10.2011). За тях трябва да има различителни, забра-нителни знаци, ограничаващи достъпа на читатели от определена въз-раст или с определени здравословни или други проблеми. Има и недо-вършени заглавия, в които се съобщава част от информацията – 20 000 лева прати кабинетът (24 часа, 22.02.2007). Не става ясно къде ги е пратил. Може би поради факта, че сумата не е голяма (не въобще, а като за кабинета), не се довършва изречението.

2. Заглавие цитат (бисери на известни личности) или заглавие,

препредаващо, цитиращо нечия мисъл, изказване. Търси се нещо ярко, впечатляващо от изказване, интервю – Вълчев:

Училището е като качамак – любов, бъркане и постоянство (24 часа, 19.05.2009); ДПС работило за турските служби, каза националист (24 часа, 06.01.2007); Алексей Петров: Ще съдя Румен Петков (Уикенд, 3.07.2009); ДПС предупреди: Високомерието на ГЕРБ ще им струва скъ-по (Дума, 05.07.2010); Андрей Арнаудов – Големият ми порок не е алкохолът, а лакомията (Уикенд, 13.07.2013). Журналистът използва оригиналността на изказа на популярна личност, на институция, на пар-тия. Цитатът придава автентичност на събитието. Винаги за заглавие се използва възможно най-интересната реплика от текста. Същевременно, ако не е съобразено с норми, принципи, правила, то отговорността (във всичкото ù многообразие) не е на автора на публикацията, а на изказва-щия се. В някои случаи има тенденциозност – за заглавие се използват фрази, изрази, които са извън контекста на текста. Обикновено цитатите


453

са на политици, известни личности в сферата на културата, развлекател-ния бизнес и личи стремеж към оригиналност, оригиналничене дори, към флиртуване с читателите с оглед да ги впечатлят.

В заглавието може да се оформи и кратък монолог – БСП, НДСВ и сините: Безхаберни сте! ГЕРБ: Ограбихте София (24 часа, 18.10.2011).

Тук могат да се причислят и заглавията обръщения, реплики на са-мите журналисти, т.е. самоцитиране – Мило правителство, лови си бан-дитите. От кризата ще се измъкнем сами (Сега, 29.03.2010).

Има и цитати и на неизвестни личности, които предизвикват насмешка, изненада, възмущение поради неграмотност, некомпетент-ност. Те могат да са и част от писмени изяви, в които впечатляващото са правописните грешки – Кандидат-преброителка: Мултивирана съм, с визше (Стандарт, 11.01.2011), пише кандидат-преброителка, мотивирана за участие в комисия за провеждане на избори и впоследствие изразява неудовлетворение от факта, че не е одобрена.

3. Заглавие с претенции за абсолютна точност и изчерпателност. В тези заглавия се съобщават категорично точни данни, факти –

9839 души пишат на Станишев за помощ (24 часа, 06.01.2007); 5555 герои от приказките шетаха из Перник (Труд 25.01.2009). Интересно – кой ги е броил. Внушението е, че те са не просто много, а точно толкова. Създават впечатление за фактологическа коректност и за добро познава-не на детайлите, за журналистическа компетентност и прецизност при боравене с фактите – Над 100 от депутатите на ГЕРБ са си траяли в НС (Дума, 19.03. 2010); „Дундуков” 2 брои 80 бона за закуски и приеми (Телеграф, 21.07.2013); 5-ти директор за 5 години (24 часа, 21.07.2013). Характерно за тези заглавия е, че в тях задължително има цифри. Някои могат да са и от повече от едно изречение и дават много подробна и точ-на информация – Техническият в София и Габрово обучават кадрите. 1200 лв. за майстор на китайски джип. Наемат до юли 800 работници в завода на „Литекс Моторс” (Стандарт, 12.01.2011).

Към тази група могат да се причислят и заглавията с проценти – 44% у нас не виждат лична полза от ЕС (24 часа, 4.01.2007); Искат с 11,6% по-скъп ток (Стандарт, 27.02.2010); 82% от купувачите смятат, че търговците ги мамят (Телеграф, 22.01.2010); 80% от шефовете – без висше (Стандарт, 04.05.2012). Те обаче по-скоро са в резултат на данни от социологически проучвания, които се цитират.

Има и много заглавия с цифри и проценти, в които се съобщава за увеличаване на цени – За година олиото поскъпна с 80%, брашното с 60% (Дума, 16.06.2008); или за намаляване на потреблението Автопаза-рът се срина с 25%. Продажбите на автомобили са с 65% по-малко от предкризисната 2008 г. (Стандарт, 13.01.2011). Такива се срещат в журналистическите материали по темата „Криза в икономическия и в социалния живот”.

БСУ

454

Има и цели заглавия, които ни дават подробна и дори анализирана информация за определени събития – Двойно повече българи намират работа в Европа. Само в кризисната 2008 г. 91 000 сънародници са се преместили в друга страна от ЕС (Стандарт, 24.01.2011). Разбираме кои, колко, къде, кога, какво са направили. От информативна гледна точ-ка не е ясно само защо се случило това (правилото за 5-те „к” – кой, кога, къде, какво, как и едно „з” – защо).

4. Заглавия въпроси, някои от които подсказват какви отговори

ще се търсят в материала. Някои от изреченията са въпросителни, с въпросителен знак, но без

въпросителни думи – Държавата – това е Доган? (Новинар, 17.11.2008); Спор за пари стопира трансфера на Моралес? (24 часа, 07.01.2007); Има ли работа за 25 000 аутсайдери? (Сега, 09.10.2007); КРС дава СЕМ на прокуратурата? (24 часа, 09.01.2007). Други са въпросителни изречения с въпросителни думи и въпросителен знак – Говорите ли „брюкселски”, г-н Доган? (Дневник, 06.08.2008); Какво яде днес българинът? (Дума, 11.2.2009); Откъде са милионите на Антония Първанова (Уикенд, 15.01.2010). Трети са с въпросителни думи, но не са въпросителни изречения – Стойнев търси къде в „Ораново” са вложени 20 млн. лв. (24 часа, 21.07.2013). Някои от тях звучат като предположе-ния, а други като риторични въпроси. Има и такива, които показват учудване и могат да завършват с удивителен знак вместо с въпросите-лен. Целта е читателят да прояви интерес и желание да прочете статията, за да намери отговора на този въпрос. В тези заглавия има някаква зага-дъчност и читателят е с впечатление, че въпросът е отправен и към него.

Има и заглавия въпроси и отговори. В първото изречение от загла-вието е въпросът, във второто – отговорът – Може ли съпартиец или любовница на чиновника да спечели евротърг? Според българските министри е трудно да се каже, според ЕК – категорично не (Сега, 03.07.2008).

5. Заглавия с двоен смисъл. Подвеждащи заглавия. Има подвеждащи заглавия и такива, които могат да се разберат,

интерпретират по различни начини. В една част от заглавията с двоен смисъл пред думата или в самата дума в скоби се поставя представка, отрицателната частица „не” или отделна буква и по този начин думата придобива две значения. Това е подтекст, т.е. втора мисъл, втори план, друга идея за значението на думата, съответно на заглавието. Особен афинитет към такъв тип заглавия има във в. „Дневник” – Трудна (нова) година (Дневник, 29.12.2008); Без(без)работица с много лица (Дневник, 03-06.02.2008); Политическият (д)ефект на законодателството (Дневник, 10.3.2008); (Не)правителственият сектор – новият Клондайк


455

за назначените във властта (Дневник, 02.07.2008); както и в „Капитал” и Монитор” – (без)Роднaтa Мeлпомена (Капитал, 6.01.2007); Защо (само) те? (Капитал, 21.05.2011); (Не)доверчивите шарани (Монитор, 02.07.2012).

Подвеждащите заглавия са продукт на предварително обмислена от журналисти и редактори стратегия. Те са наясно, че такъв тип заглавие ще привлече читателското внимание. Впоследствие в текста става ясна заблудата, но той вече е прочетен, каквато е и целта – Като те накацат Калинките (Капитал, 27.10.2012) – визира говорителката на варненска-та полиция, уволнена заради груби квалификации и глупостта си (според вестника). Операта скочи срещу мъжка калинка, натресена от Вежди (Уикенд, 08.06.2013). Изразът се появи като синоним на глупост и липса на образование от една фалшива диплома на Калина Илиева. „Калинки-те” стана нарицателно за служители, най-често държавни, които нямат нужния образователен ценз, диплома, квалификация и т.н.

Копърки налазиха Несебър (Монитор, 25.05.2012) – между трите думи няма особена връзка, ако не се отчете фактът, че копърки наричат такситата с високи тарифи. Ако не се знае и разбере това значение на ду-мата, което няма разбира се, официален статут, звучи странно как ко-пърки (дребна риба) ще налазят Несебър. Глаголът налазиха създава асоциация по-скоро с насекоми, отколкото с риба. Нови стоянки пазят от „копърки” на летището (Стандарт, 2.12.2010). Тук думата „копърки” е поставена в кавички, а и словосъчетанието нови стоянки подпомага раз-бирането на значението ù

С течение на времето и промяна на конкретната ситуация някои от тези заглавия ще бъдат неразбираеми – когато са забравят калинките или изчезнат копърките.

6. Заглавия сензации. Споменава се нещо сензационно, неочаквано – Лукавия щъка из

пленарната зала, ръси и коси мозъци (Сега, 02.09.2011) – става дума за отхвърления законопроект за евтаназията (вносител – червеният Любен Корнезов, неподкрепен дори от своите); Отровни анцузи открити в Панагюрище (Монитор, 01.06.2012); Ласкин побърка миски (Стандарт, 21.07.2013).

Има и такива заглавия с международен привкус и българска следа. Обикновено обект на внимание са известни политици, лидери, президенти, за които се установява и коментира, че имат български познати, приятели, а най-добре е, ако са приятелки. Много е любопитно, когато световноизвестни личности имат контакти с българи. Целта е да се придаде значимост на отделни българи или на всички българи. В много от случаите достоверността на изложените факти не може да се проследи и докаже, но целта не е автентичност, а типично по български да се изтъкне познанството, близостта със световноизвестни личности -

БСУ

456

Открихме ломско гадже на Дж. Ф. Кенеди (24 часа, 10.01.2007). Българката Виолета Петрова срещнала бъдещия американски президент седмици преди Втората световна война. Няма свидетели, няма сериозни доказателства, не засяга никого, надали някой ще потърси отговорност или повече информация. Словосъчетанието „ломско гадже” е много ин-тересно от два аспекта. Освен неглижирането на връзката, изразено чрез думата гадже, а не приятелка, любима; интересно е прилагателното ломско. Не само като информация за местоживеенето, а като подчертава-не на значимостта на събитието – българката е от малък град. Внушение-то е – може да се случи на всяка българка. Друго заглавие –Приятел на Клинтън къпе български моми по „Диема 2” (24 часа, 05.01.2010).

Азис против Дарвин (Труд, 2.09.2007). Азис по-популярен от Дар-вин – да се чуди човек какви аналогии, асоциации и дори противопоста-вяния могат да се правят между двамата. И изведнъж новина – при до-питване след тийнейджъри се оказва, че Азис е по-известен от Дарвин. Да сте чели или гледали скоро нещо за Дарвин? А да си спомняте през последните години да мине ден без коментар или информация за Азис? Чудно е тогава, на какво се чудят в този материал. Същевременно загла-вието подвежда, че Азис има нещо против Дарвин.

7. Пикантни заглавия, еротика и нещо повече. Някои автори залагат на това, че еротиката, сексът винаги продават

и търсят сензация във всяка област – театър, кино, политика, съдебна система. Направленията са неизброими: анатомични подробности – Мла-ди актриси дебютират с голи гърди (24 часа, 15.01.2007); Голи депута-ти на баня. Татуировки, дълги крака и шкембенца показват народни избраници от СДС по време на важен политически семинар (168 часа, 04.07.2007); сексуална ориентация – ГЕЙниална телевизия (Eкспрес, 21.11.2007) – за Азис; бельото или липсата на такова – Всички искаме Мери Попинз да лети без гащички (заглавието е на Любен Дилов – син) (24 часа, 25.12.2008); Понижиха съдия, окичил Темида с черни прашки (Труд, 18.12.2009); Крадат булка по гащи и сутиен (24 часа, 01.04.2009); Азис тръгна с розови гащи (Уикенд, 13.07.2013). Често в заглавията се срещат думите „секс”, „секси” и други техни сродни думи – ЕС разреши кондоми за бурен секс (24 часа, 24.06.2011); описва се и голотата – Секси автосалон (Труд, 16.06.2007) – при промоцията на коли има разголени девойки, и оттам целият автосалон става секси; Голи млади на улицата ще спасят БСП (Стандарт, 04.05.2011).

Към тази група можем да включим и заглавията с т.нар цветни ду-ми, които в лексикологията се класифицират като вулгаризми...... Инте-ресен е фактът, че като части на речта най-често тези думи са глаголи – Въшлясахме от звезди (Труд, 27.09.2008); Претаковаха ли олигар-хията? (24 часа, 6.07.2009); За първи път сгащиха съдия с рушвет – 24 бона (24 часа, 14.10.2009); За да не се „улайневи святата” работа


457

(24 часа, 20.01.2007). По-рядко се използват и други части на речта във функцията на „цветни” думи – Който няма ново лице, ще показва гъз (Новинар, 26.04.2007) – информацията е за това, че Азис пее за БСП, а думите са на журналиста Николай Бареков.

Някои от тези т.нар. цветни думи – претаковаха, сгащиха, улайневи, гъз, са толкова брутални, невъздържани, неприлични и груби, че употре-бата им до преди години в писмена реч беше недопустимо, немислимо и невъзможно.

Българските вестници „олекнаха”. 8. Заглавия обиди, оскърбления, ирония, отнасящи се за поли-

тически лидери, партии, известни личности. Когато бай Ганьо в гениалното произведение „Бай Ганьо” решава да

издават вестник, прозорливият Алеко Константинов произнася думите, които най-точно характеризират същността на тази група заглавия – „Избран е главен редактор. От него граматиката, от останалите псувните”.

При употребата на някои думи в заглавията е налице пренебреже-ние, неглижиране, дори обида – учителите се наричат даскали – Шефове гонят даскали пред пенсия (Стандарт, 16.04.2008); пренебрегват се институции – Егати ДС-то, щом Неев е бил там (Монитор, 05.09.2007); поставят се квалификации на отделни личности – Сидеров – профе-сионалният лъжец ІІ (Новинар 02.03.2007), Сидеров – пуделът на властта (Новинар, 07.03.2007).

Иронизират се определени хора, групи хора, събития – Ревизират другарки на босове с бентлита – Нямали и ден трудов стаж (24 часа, 4.07.2009). Не се използва една от очакваните думи съпруга, приятелка, дори любовница, а другарка, която в тази стилистика е почти архаизъм.

Характерно за тези заглавия е така наречената вмъкната лексика (просторечие, жаргони, диалектни думи), която нарушава стиловото единство на изказа (Стоянов 1999, стр. 126-127) – Плюскане в ДПС с подзаглавие Кан-кан за поддръжниците на Сокола, бой пред масите с пиячка (168 часа, 12.01.2007); Съмнителни срещи върти Волен с под-заглавие – „Атака” търси бизнесмени, които да поемат разходите за изборните кампании (168 часа, 16.02.2007); Съветник на „Атака” на аванта в Турция (168 часа, 24.10.2008). Същевременно тази лексика съз-дава впечатление за нещо нередно, съмнително, некоректно. Думите ся-каш целят да уязвят и тези, за които са написани.

Някои от думите и изразите са много оскърбителни – Свинчета, прасета или глигани в политиката (Труд, 08.01.2007) – става дума за зодии, но като цяло сравнението е много неуважително към политиците. Незачитането на институциите е характерно за България и българите, този тон поддържат, а понякога налагат и медиите. Педали, евреи, турци, фашисти... и Батьо (Сега, 22.05.2007) – става дума за изборите за евродепутати.

БСУ

458

Оскърбленията и обидите много често са предназначени за известни държавни и политически личности – Надежда цака Петър Стоянов с евроизборите (Новинар, 17.01.2007), Станишев пошляпна словесно НДСВ (24 часа, 19.02.2007), Велчеви (министър Милен Велчев и брат му) вилнеят с мацки на морето (168 часа, 13.06.2008), Турци хакнаха сайта на Кабил (Експрес, 02.09.2007), Хамстерът Станишев срещу разпищоления Борисов (168 часа, 01.01.2010); Мавърът пак прецака Мавъртинчо (Монитор, 13.01.2012). В последното заглавие всички ду-ми са с особена експресия – Маварът е Иван Костов, прецака е „цветна” дума, Мавъртинчо е Мартин Димитров, а в статията се разяснява защо коренът на името му е върт-я. Синя прашка на червена Бузлуджа (168 часа, 08.08.2008). И в стила на в. 168 часа подзаглавието пояснява за какво става дума – Чалга, соц u алкохол засенчиха диджеите на левия събор. Дори заглавията на в. „Уикенд”, който по подразбиране се смята за „жълт”, са „по-меки” и „спокойни” – Министърка се пропи (Уикенд, 14.05.2010) – визира се Нона Караджова; Хлебарката Яне (Уикенд, 08.06.2013).

Тази лексика е провокирана от политици, политически партии и чрез нея пишещите изразяват отношението си, мнението си, несъгла-сието си, иронията си – Другарят Пирински пак се изложи (168 часа, 12.01.2007) или Какво крие парламентарният шеф, та е създал забране-на зона пред кабинета си е подзаглавието; Плюскане в ДПС с подзаг-лавие Кан-кан за поддръжниците на Сокола, бой пред масите с пиячка (168 часа, 12.01.2007); Съмнителни срещи върти Волен с подзаглавие „Атака” търси бизнесмени, които да поемат разходите за изборните кампании (168 часа, 16.02.2007); Депутатите излязоха на теферич или Гласуването с чужди карти продължава с пълна сила, кафенетата около парламента претъпкани (168 часа, 6.04.2007); Тъй рече Бойко… (Дума, 03.9.2009); Дянков вършее с любовница на морето (Уикенд, 06.07.2013). В. 168 часа, както уточнихме, се характеризира с поставяне на второ, разяснително заглавие, което уточнява, допълва, разяснява първото – Съветник на „Атака” на аванта в Турция. Атакистът нямал нищо против да пътува с ДПС (168 часа, 24.10.2008).

Когато журналистите обиждат отделни политически личности, това се приема като отношение лично към тях, към техния професионализъм, човешките им страсти и прегрешения, взаимоотношенията и конкурен-цията помежду им. Обиждайки обаче тях, те понякога изразяват отноше-ние към партии, институции. И докато негативното отношение към партиите вече се приема за нещо съвсем естествено, то неуважението към институциите от страна на журналистите е недопустимо – „Мутри” и „кретени” в битката за София (Труд, 10.10.2007). Най-често обидите са към Парламента. Минимален разум в парламента… отново (Дневник, 10.02.2009). Чрез наречието отново се създава впечатление, че Парла-ментът нееднократно проявява липса на разум. Пълна лудница в парла-


459

мента (Труд, 13.08.2011). Атакуват се и депутатите, но по-често общо, отколкото поименно – Три синджира депутати с ролекси (168 часа, 02.03.2012).

Друга група, подложена на особено внимание от вестниците, са ар-тисти, певци, водещи – Елена Петрова кръшка с балетист (Уикенд, 02.10.2009); Любо Нейков забърса гадже в Бургас (Уикенд, 03.09.2010); Пак пробутаха Рафи за победител (Уикенд, 08.06.2013). Очаквано, най-много такива заглавия има във в. Уикенд. Най-коментираните и критикуваните личности през последните години в този вестник са Лили Иванова – Лили крие данъци (Уикенд, 05.03.2010); Жив съученик на Лили Иванова! (Уикенд,13.08.2010); Лили крие парите си в Швейцария (Уикенд,.05.08.2011); Лили лапва 1,2 млн. от концерта в „Арена Армеец” (Уикенд, 09.11.2012) и Слави Трифонов – Слави крие 20 милиона (Уикенд, 5.05.2010); „Патриотът” Слави не плаща лев данъци (Уикенд, 21.05.2010); Пиян-залян, Слави по анцуг на дискотека (Уикенд, 03.12.2010). В такива случаи е ясно, че вестникът е заел определена по-зиция спрямо тези личности и нападките са неспирни. Често този език и стил са причина и за решаване на взаимоотношенията между медията и потърпевшите в съда.

В някои от заглавията обидата е индиректна, тя е в подтекста, аналогията ù съдържа ирония – Товарищ Бойко, вы большой ученый... (Сега, 23.11.2007) – по аналогия на великата песен на Владимир Висоцкий – „Товарищ Сталин, вы большой ученый”. Колкото учен е единият визи-ран политик, толкова и другият.

Не само журналистите обиждат политиците. И политиците обиждат най-често онези, които са ги избрали, а медиите отразяват тези факти – За президента сме „евтини” (Дума, 15.02.2012). Кавичките са не защо-то думата е използвана в противоположното си значение, а защото е цитат.

Рядко се забелязва обида на етническа основа – Филчев заживя с цигануша (Уикенд, 23.12.2011); Цигане с лада потроши баба (24 часа, 08.10.2007); За сина на „Атака” ромите са муфтаджии (Стандарт, 12.01.2009). Но чести и яростни са обидите към ДПС и персонално към неговия дългогодишен лидер Ахмед Доган – Етно-политическият Франкенщайн и кризата на държавата (Дневник, 01.07.2009), Доган – като обръч или като Левски (24 часа, 30.08.2011).

9. Заглавия находки, игра на думи, рими. Има и много оригинални заглавия, при които се използват парони-

ми, антоними, различните видове повторения – Операция „Слава” не е операция „Слави” (24 часа, 31.01.2009); Устата пак влезе в устата на хората (Труд, 3.12.2009) – рапърът Устата е широко коментиран.

Докъде ще стигне ГЕРБ с изхвърлянето на тежести се пита във в. Труд от 20.07.2013 г. по повод напускането на Искра Фидосова от

БСУ

460

Народното събрание и статията е придружена от снимка, за да няма съм-нение за кого става дума.

Много журналисти имат и поетически вдъхновения и заглавията са в рими – Европеец се наречи и пандиза отърви (168 часа, 19.01.2007); Който не пие по шише, вън от МВР! (168 часа, 15.08.2007); Дано с песен трудът стане по-лесен (Труд, 3.01.2008); След бетон – закон! (Капитал, 05.01.2008); Малък терен, голям проблем (Капитал, 12.01.2008); Боклук, наука и поука (Сега, 04.10.2009); Енергиен популизъм и заводски национализъм (Дневник, 21.01.2009); Чрез пестеж към растеж (Сега, 11.10.2011); Таксист, дентист, артист (Сега, 10.01.2011).

И едно много оригинално заглавие за подслушванията в Капитал – Не-нор-мал-но (Капитал, 08.01.2011).

Това са интересни заглавия, с оригинални хрумвания на журналис-тите, които като пишещи немерена реч, се „изкушават” и от мерената. Приемат се добре и от читателите.

10. Заглавия в стилистиката на народа, близо до масите. Целта е да се покаже, че всичко написано, преживяно и тревожно за

журналистите е свързано с мисъл за доброто на хората – Звезди ни канят на ракийка и салам (Труд, 19.08.2007); Да се връща ДДС за сирене на пенсионери (24 часа, 05.2.2009); В Белозем надвиват кризата с луканка. (24 часа, 16.01.2009); Тръгваме на война за ракията с Брюксел (24 часа, 25.02.2011); Брюксел регистрира суджука ни (Телеграф, 06.01.2012); Нормална ли е цената на рибата по Никулден? (168 часа, 28.11.2007); Сваляйте бързо цените на морето (24 часа, 14.04.2008).

Създава се усещането, че проблемите на обикновените хора са важ-ни, значими за пишещия. Той е загрижен най-често за изхранването, битуването на населението. В повечето случаи са със социална насоче-ност. Защитават се обикновените хора, като „недоволството” на журна-листите е от увеличаване на цени, данъци, такси.

Някои автори са в състояние да интерпретират „народната” пробле-матика дори през призмата на еврочленството ни – Горна Бела речка пече люта евроракия (24 часа,01.06.2008). Независимо от принадлеж-ността ни към Еросъюза не се отказваме от ракията, но тя вече е еврора-кия. Правим съпричастни към нея и ЕС, което разбираме от подзагл-авието – Доброволци от Германия, Холандия, Швейцария и Австрия дойдоха да поправят селския казан.

11. Заглавия по аналогия на литературни произведения или на

произведения на други изкуства, на народни умотворения и сен-тенции.

Аналогията с познати народни умотворения, мъдрости, заглавия на книги, откъси от литературни творби е познат похват в журналистиката.


461

Етнопсихолингвистичните компоненти се забелязват именно в тези ана-логии с творби от родната култура, културно наследство, литература. Тук най-динамично и конкретно се вижда основната връзка в етнопсихо-лингвистиката, а именно култура – етнос – език.

В отделна група могат да се обособят тези, които са свързани с пословици, поговорки, въобще български народни умотворения. Те по-казват, че журналистите се влияят от традициите и постиженията на българската култура и правят оригинални аналогии. Някои от тях са точни цитати на народни умотворения – Ум царува, ум робува, ум патки пасе (Дума, 19.04.2009); Око да види, ръка да пипне (Стандарт, 08.04.2011); БГ реформите са след дъжд качулка (Стандарт, 25.11.2008). Други заглавия са по аналогия на приказки, пословици, поговорки – Сметки за смет (Труд, 19.01.2008); В Чипровци даваха ябълки срещу смет (Труд, 11.4.2009) – и двете заглавия са по аналогия на приказката „Сливи за смет”; Трай, Гергов, за власт (Монитор, 12.04.2011) – по аналогия на „Трай, бабо, за хубост”; Чиновниците бордовете менят, нрава си – не (Сега, 30.01.2008) – по аналогия на „Вълкът козината си мени, нрава – не”. Съдържанието е в синхрон със заглавието. Анализира се присъствието на високопоставени политици в бордове на големи дър-жавни фирми и техните възнаграждения. Преклонена главица яки смет-ки плаща (Монитор, 24.12.2008) – сравнението с „Преклонена глава сабя не я сече” е много сполучливо. Става дума за сметките за ток и липсата на адекватна реакция за това състояние. Много баби – хилава магистра-ла (Стандарт, 30.01.2007) – „Много баби – хилаво дете”; На чужд гръб – сто ипотеки (Капитал, 14.08.2010) – по аналогия на поговорката „На чужд гръб и 100 тояги са малко”; На гол тумбак парад не върви (Стандарт, 29.04.2011) по аналогия на „На гол тумбак – чифте пищови”.

На калпава ракета – „Евровизия” ù крива (Сега, 17.01.2007) – по аналогия „На калпава ракета космосът ù крив”, за оправданията защо България не се представя добре на този музикален форум; кой, защо и кол-ко е виновен за провалите и класирането; Голямата любов ръжда не хваща (Труд, 11.04.2009) по аналогия на „Първата любов ръжда не хваща”.

Има сполучливи аналогии с класически литературни творби – загла-вия, изрази на класически литературни герои. Алеко Константинов и неговите реплики (на героите му), заглавия са особено предпочитани от журналистите. През последните години след 2007, когато България стана член на Европейския съюз, сравненията с Европа и европейците са във всяка област. Дори има два случая, в които различни автори, в различни медии и в различни години използват прословутата реплика на Бай Ганьо „Европейци сме, ама не съвсем”. През 2008 г. във в. Капитал се появява статията Европейци, но не съвсем (Капитал, 06.09.2008). Също-то заглавие четем през 2011 г. във в. Монитор – Европейци, но не съвсем (Монитор, 26.07.2011). Втората статия анализира състоянието на бъл-гарското здравеопазване и бързата помощ в България, които са далече от

БСУ

462

европейското равнище. Какво, Европа ли?... (Новинар, 07.05.2007) – по аналогия на „Какво? Швейцария ли?; Пак концесии без конкурс, или дo магистрала „Тракия” и назад (Дневник, 23.04.2008) по аналогия на „До Чикаго и назад”.

Независимо от иронията и самоиронията, каквито несъмнено се по-лучават от аналогиите с творби на Алеко Константинов, има и статии, в които се проявява и демонстрира самочувствие, убеденост в значимостта ни в Европейския съюз – И ний сме дали нещо на ЕС (Труд, 20.12.2011) – по аналогия на „И ний сме дали нещо на света” от „Паисий” („Епопея на забравените”) на Иван Вазов. Дедесето е като прасето (Новинар, 26.01.2007) – по аналогия на едно изказване на Ламар за есето: „Есето е като прасето – всичко яде”.

Има и заглавия по аналогии с творби от изобразителното изкуство, музиката, чуждата литература – Министърът без глава (168 часа, 12.01.2007) – по аналогия на романа на Майн Рид „Конникът без глава”; За един ръждив петак (Дневник, 18.01.2008) – по аналогия на амери-канския филм „Един пробит долар”; На „Дондуков” всичко е спокойно (Дума, 25.6.2008) по аналогия на картината „На Шипка всичко е спокой-но” на художника Василий Верещагин; Мълчанието на агнешкото (Капитал, 6.05.2010) по аналогия на филма „Мълчанието на агнетата”; Тез зелени ливади все пак някой ще сади (168 часа, 22.09.2012) – по ана-логия на популярна песен; Орел, рак и щука по пернишки (Монитор, 26.08.2012) по аналогия на популярната басня; Трагедия от грешки (Труд, 12.07.2013) по аналогия на „Комедия от грешки” на Данте Алигиери.

Често аналогиите са внезапни, необичайни, някои от думите са заменени с т.нар „цветни” думи, които са твърде експресивни и не много приятни – завоня, проститутка и др.

Като завоня, та цяла неделя (Труд, 16.07.2011) по аналогия на „Като заваля, та цяла неделя” от разказа „На браздата” на Елин Пелин. Става дума за обсъждане на вот на недоверие, което опозицията внася в Парламента.

Проститутка или химик? Това е въпросът (24 часа, 02.07.2011) по аналогия на най-популярния израз от класическия монолог на Хамлет в „Хамлет” на Уилям Шекспир – „Да бъдеш или не! Туй е въпросът”.

Заглавията по аналогии освен че са впечатляващи, показват и раз-лични интелектуални компетентности на журналистите и са свидетел-ство за тяхното познаване на творби на българската и световната култу-ра. В някои случаи идеята е по-скоро да се демонстрира начетеност чрез аналогиите в заглавието, но текстът опровергава тези намерения.

От друга страна тези заглавия са съвсем закономерна връзка на жур-налистите с цялостното им исторически и културно обосновано позна-ние за народната мъдрост и традиция, която директно или индиректно е оставила трайни следи в тяхното съзнание и по един или друг повод и начин се проявява в творческите им стремления. От етнопсихолингвис-


463

тичен аспект културата в различните си проявления и измерения рефлек-тира в определена ситуация и подсъзнателно натрупаните познания и желанието да се опрат на националните творчески постижения намира проявление чрез използване на познати и приети модели в част от загла-вията. Това са културни и езикови, по-скоро речеви влияния и традиции, които дават „живот” в съвременната журналистическа изява. Чрез употре-бата на популярни и добре познати и известни запазени народни изрази се осъществява една непреходна историческа връзка с миналото културно наследство и с настоящия език и изказ. И колкото и да сме кри-тични към съвременния журналистически език, не можем да не призна-ем, че използването на изконни български пословици, поговорки във вестниците е начин те да продължават да живеят и съществуват. Дори за тези, които не ги идентифицират, поради незнание и некомпетентност, като такива.

12. И чудесно е, че има силни авторови заглавия, които те прово-

кират да прочетеш материала. Много често дори са само от една дума. Майстор на този вид заглавия е Кеворк Кеворкян. Интересно е именно това, че в заглавията си от една дума – Ямата (Труд, 26.06.2007); Ипотеки (Труд, 05.02.2008), той нищо не казва и с това прави точно об-ратното на това, което правят останалите – опитват се да кажат всичко или така да формулират заглавието си, че да започнеш да четеш материа-ла. Много често не го довършваш. Точно пестеливото заглавие от една дума провокира читателската активност. Но да не се заблуждаваме – все пак това е Кеворк Кеворкян.

В друга стилистика, но също така оригинални са и заглавията на Кристина Патрашкова – Въшлясахме от звезди (Труд, 27.09.2008); Смо-кингите на прехода (Труд, 04.10.2008); Голямото плюскане 35 години по-късно (Труд, 20.12.2008); Българи с Bvlgari (Труд, 10.01.2009); Голя-мото писане (Труд, 21.02.2009). Някои от тях са по аналогия и с лека ирония – Голямото писане – по същото време, когато се реализираше проектът на БНТ „Голямото четене”.

От заглавието можем да разберем за журналиста, за общата полити-ка и стратегия на вестника. Журналистът пише повече според стилисти-ката и амплоато на вестника, отколкото съобразно своята стилистика. Както се забелязва и от посочените примери, има разлика в заглавията на различните вестници. Докато във в. Дума заглавията са по-въздържани, по-близо до събитието, по-информативни, то в другите цитирани изда-ния са много по-експресивни, емоционални, оригинални. От значение е и дали заглавието отразява реални факти или вербални факти. Вербалните факти са такива, които по-често не се случват, а са в сферата на вербал-ната комуникация в публичното пространство, т.е. несъществуващи, из-мислени. Срещат се често в т.нар. „жълти” издания. Така се обособява нова класификация: заглавия – реални факти и заглавия – вербални факти.

БСУ

464

2.2. Анализ на заглавията според наблюдаваните теми

В такъв дълъг период от време – от 2007 до 2013 година е напълно закономерно в 13-те анализирани вестника да се срещат заглавия (публи-кации) по всички наблюдавани теми. Многообразието и многоаспект-ността на подтемите по шестте теми е впечатляващо. Добре би било в този анализ да използваме само думите на Вернер Д'инка, издател на в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг – Четенето на добър вестник е като образователно пътешествие (Дневник, 12.10.2007), но точно в българ-ските вестници това е невъзможно. Характерните за българите злоботе-ми, недоволство, неверие, неувереност, песимизъм, тъмни нотки са мно-го по-присъствени, отколкото оптимизъм, бодрост, добронамереност, позитивизъм. Тези тенденции отдавна са описани в българските книги по народопсихология.

Етнос - култура - език – основната триада в етнопсихолингвисти-ката намира своите проявления в заглавията на българските вестници по наблюдаваните теми.

2.2.1. Европейски съюз Основните подтеми са: • сравняваме се по класации с Европейския съюз • класации в България по европроблеми • какво ни искат от Европейския съюз • какво искаме от Европейския съюз • европари и европроекти • санкции, които ни налагат • контрол, който осъществяват и др. • евроскептицизъм

След 2007 година, когато България бе приета за страна член на Европейския съюз, логично започнаха да се прилагат и коментират нор-ми, изисквания, санкции на Европейския съюз спрямо страната ни. За-почна една тотална съизмеримост с Европейския съюз – всичко мерим спрямо него. Това намери отражение и в заглавията на вестниците.

При сравняването с Европейския съюз се забелязват две крайно противоположни тенденции – или сме на първо място (и в положите-лен, и в отрицателен аспект), или сме последни. Често грандоманията е впечатляваща и заглавията шокират със своята внезапност и спонтан-ност тези, които добре познават икономическото състояние на страната ни – Българската икономика става №1 по ръст в ЕС тази година (Сега, 26.04.2008), № 1 сме по ръст на npuxoдuтe от земеделие (Експрес, 19.12.2008); Първи сме по строителство в ЕС (Телеграф, 20.12.2012); Заплатите в България скачат най-бързо в ЕС (Стандарт, 29.08.2008); България с най-висок скок на заплатите в ЕС (Експрес, 29.08.2008).


465

Заглавията за скока на заплатите са особено впечатляващи, ако се напра-ви едно реално сравнение с действителното състояние, с минималната работна заплата, със средната работна заплата, а и с цените. Първенство-то ни е във всякакви направления – Шампиони сме в ЕС по преброяване в нета (Телеграф, 11.01.2012); Българките най-работливи в Евросъюза (24 часа, 30.06.2011). Това самочувствие е завидно, но на фона на криза-та, бедността, безработицата и протестите фактите не звучат достоверно. Както е видно, в тези заглавия се употребява превъзходна степен на при-лагателното име. Много от заглавията през 2007 година са изключително оптимистични – Готови сме за Шенген през 2009 г. (24 часа, 13.01.2007). Оптимизмът продължава и през следващите години – Донесохме късмет на Евросъюза (24 часа, 06.02.2008). Нашето развитие и напредък са едва ли не на фона на провала на Европа – Икономиката ни с ръст, в ЕС отчетоха спад (Телеграф, 15.08.2012).

В интерес на истината има и доста реалистични, точни заглавия –2007 г. – чака ни работа, а не пиршество (Телеграф, 04.01.2007); Сто години ще гоним Европа (24 часа, 06.07.2007); С европейски доходи най-рано през 2039 г. (24 часа, 25.09.2007); Стигаме Европа след 20 години (Труд, 31.05.2007); Изравняваме заплатите си с европейските през 2230 г. (Новинар, 27.01.2007); Стигаме доходите на ЕС след 15 г. (Сега, 25.04.2007). Има и такива, които показват първоначално одобрението и отношението на българите към ЕС – Българите харесват ЕС, но не и еврото (Капитал, 18.09.2010). Те посочват колко голяма е разликата между България и Европа, но не се много прецизни, защото, както се вижда, според някои вестници ще стигнем доходите на ЕС след 15 годи-ни, а според други – през 2230 г., т.е. след повече от 200 години. По-скоро целта е да се подчертае колко сме далече и колко дълго време ще догонваме и настигаме останалите държави от Европейския съюз.

В типичния за българите стил на черногледство и самокри-тич-ност са следващите заглавия – Станахме бунището на ЕС (Телеграф, 31.03.2007); Българите – най-нещастни в Европа (Новинар, 27.02.2007); Еврозагубеняци (168 часа, 25.07.2008); Черната овца в евросъюза (Капитал, 10.05.2008); Автоморгата на Европа (Експрес, 28.01.2008). Съзнаването, че не сме равнопоставени, води до тези негативни, мрачни констатации. Дори не чакаме някой друг да даде оценка за нас, даваме си я сами.

Противоречиво е и самото мнение на българите според заглавията за Европейския съюз. То е поляризирано – или много критично, с ясно изразено отношение и от журналистите – Лъскавата фасада на абсурда (Експрес, 03.01.2007); и от хората – Жена сряза флага на ЕС (Монитор, 26.10.2012), или ласкаво, съпричастно – Солидарни с ЕК (Капитал, 26.07.2008).

В редица статии се коментира мнението на другите за нас. Това са както представители на европейски структури, които ни контролират,

БСУ

466

санкционират, така и обикновени хора, журналисти, които са имали съприкосновение с българската действителност и имат впечатление и мнение за България – Немско издание ни нарече „втора класа в ЕС” (Новинар, 05.01.2007); В ЕС протестират срещу България и Румъния (Новинар, 08.05.2007); Наричат ни блато до Черно море (24 часа, 23.04.2008); ОЛАФ с нов ужасяващ доклад за България (168 часа, 24.10.2008); Швейцарци плашат, че сме били черни гарвани (24 часа, 03.01.2009); ЕК критикува бюджетните прогнози (Стандарт, 18.03.2010). България не е много добре приета – …. ЕС ни приема като туристи, просяци и проститутки (Сега, 04.10.2010). Оценките, които ни поставя ЕС, обикновено са двойки – Пак двойка. ЕС не призна българските акредитации на лаборатории за калибриране (Капитал, 28.08.2010).

Има и заглавия, в които първото място, първенството са с негати-вен знак, но дори тогава изтъкването често е с нескрито самочувствие и самодоволство – Първи сме в ЕС по сърдечни болести (Монитор, 30.09.2008); България №1 в ЕС по поскъпване на храните (Сега, 3.06.2008); Най-сетне сме №1 в ЕС по инфлация (Експрес, 14.05.2008); България – една от най-корумпираните в ЕС (Новинар, 15.02.2008); Първи сме по смъртност и бачкане в ЕС (Монитор, 29.07.2011). За смъртността вероятно е вярно, но първи по работене?! България стана първа в ЕС по нови молове (Сега, 16.09.2010); Номер 1 сме по крадене на бизнес (Телеграф, 12.11.2010); Първенци сме в ЕС по сгазени пеше-ходци (Монитор, 03.10.2012); България е сред първите в Европа по тра-фик на хора (Капитал, 18.08.2012). В нито едно от цитираните заглавия това първенство не е с положителен знак. Във всяко заглавие се конста-тира някакъв факт, който не представя страната ни и българите по най-добрия начин – първи по инфлация, по сгазени пешеходци, по поскъпва-не на храните, по трафик на хора, по сърдечни болести!? Дори първенст-вото по нови молове не е добра новина, защото е част е нерегламентира-ното строителство на търговски и административни сгради, които често остават полупразни.

Понякога сме не просто първи, а абсолютни рекордьори, лидери – Рекордьори сме по рушвети в Европа (Стандарт, 25.10.2008); Пием най-много в Евросъюза (Дума, 10.06.2008); България е в световен Топ 3 по дял на сивата икономика (Сега, 14.08.2010); Лидери сме по корупция в ЕС (Стандарт, 02.12.2011).

Най-корумпирани, най-болни, с най-бързо поскъпващи храни, със сива икономика, най-пиещи – това е гибелна констатация. И понеже на-дали е точно така, този негативизъм и песимизъм е самоунищожителен.

Много по-често обаче сме на последно място, дори на дъното. Колкото повече време минава от еуфоричните възгласи от първите месе-ци на 2007 година, толкова по-песимистични и драматични стават и заглавията. В много от заглавията личи някаква обреченост – Последни сме в ЕС при лечението на диабет (Монитор, 01.10.2008); Последни


467

сме в ЕС по употреба на газ за бита (Сега, 12.02.2008); На дъното сме в Европа по инвестиции за наука (Експрес, 16.01.2007); Българските ученици сред най-неграмотните в ЕС (Дума, 12.07.2008); Най-малко ползваме интернет в ЕС (Телеграф, 08.01.2008). Някои от важните за медиите теми като свободата на словото се повтарят в едни и същи вестници – България е последна в ЕС по свобода на медиите (Сега, 21.10.2011); Свободата на словото у нас е най-зле от страните в ЕС (Сега, 04.05.2011). Както се вижда, последни сме във всяка област – наука, потребление, здравеопазване, образование, свобода на словото … И сякаш не е достатъчно да сме последни по едно – две неща, в. Новинар обобщава – 21 последни места за България (Новинар, 03.12.2011). Лошото е, че вместо да се подобри положението, то се влошава – Нега-тивните оценки за България, назад, все по-назад (Дневник, 02.07.2009).

Логична и закономерна тема е тази за санкциите. При толкова нарушения, проблеми, закъснения е очаквано санкциите да са в най-различни направления – ЕС ни наказва за птички (24 часа, 6.06.2008); ЕС обмисля наказание и заради „Натура” (Дневник, 26.03.2008); Чер-вен картон от Брюксел през юни (Стандарт, 19.04.2008); Евроко-мисията може да накаже България заради летище София (Дневник, 01.10.2010); ЕС стяга юздите на спекулантите (Стандарт, 29.09.2012) .

Същевременно Европейският съюз се явява като спасителен оазис за търсене, намиране и получаване на пари. Темите и коментарите за европроекти, нарушения на правила в тази област, даване, недаване, от-немане и загуба на пари съпътстват целия 6-7-годишен период от прие-мането на България в Европейския съюз – ЕС ни реже пари за домати (24 часа, 07.01.2007); Парите от ЕС чак през август 2008 г. (24 часа, 18.02.2007); Получаваме 650 млн. евро от ЕС за 2007 (Телеграф, 12.01.2007); МВР прави „Черна книга” за измамите с еврофондове (Сега, 10.01.2007); ЕС е най-големият донор на помощи (Сега, 04.04.2007); Газим в евро, а ще седим бедни (24 часа, 10.05.2208); Два „сиви списъка” за европарите (24 часа, 5.10.2008); За европейските пари и „лошата” България (Труд, 23.08.2008); Режат глави заради европарите (Телеграф, 29.06.2008); София получи жълт картон за 5.1 млрд. евро (Сега, 03.04.2008); Шанс за трудните реформи, скепти-цизъм за европарите (Дневник, 2.01.2008); Свърши се размотаването по европроекти (Монитор, 16.06.2011).

Особено чувствителни са вестниците по темата за европарите и европроектите. Първоначално има подозрение, че с част от парите се облагодетелства българската мафия – Европарите биха подобрили живо-та на мафията в България (Сега, 09.12.2008); Европарите хранят бъл-гарската мафия (Стандарт, 09.12.2008). Най-честите теми обаче са не-усвояването на тези пари, както и необходимостта от строг контрол при използването им – Външни одитори ще контролират харченето на европарите (Капитал, 29.03.2008); България усвоила нищожен процент

БСУ

468

от европарите (Новинар, 08.02.2010); ЕП настоява Брюксел да следи под лупа как София харчи европари (Сега, 28.01.2011); Брюксел ни предупреди, че може да изгубим пари (24 часа, 30.03.2011); България пак е двойкаджия в усвояването на пари от ЕС (Сега, 15.06.2011); Свърши се размотаването по европроекти (Монитор, 16.06.2011).

Неминуемо при толкова нарушения, проблеми с усвояването на ев-ропари, работата по проекти, синхронизирането на законодателството е да има и строг контрол от страна на Европейския съюз – ЕС следи под лупа бюлетините от Костинброд (Труд, 20.06.2013).

Едновременно с възторга и радостта от присъединяването ни към ЕС още в първите дни на 2007 г. се забелязва и евроскептицизъм – Сините вещаят евроскептизицъм (Експрес, 04.01.200); Като какви сме в Европа? (Експрес, 25.01.2007); И за какво влязохме в ЕС? (Сега, 17.12.2007); Кога българите ще свалят черните очила (Монитор, 5.01.2008); Малки в клуба на големите (Капитал, 12.02.2011); Къде сме ние на картата на ЕС 2014-2020 г. (Труд, 6.07.2011).

И дори през 2012 година все още се задават въпросите Европейци ли сме (Монитор, 17.04.2012) и се правят констатациите – Ганьо не вярва на Европа (Стандарт, 09.07.2012).

Обобщение. За обобщение по темата можем да използваме няколко характерни заглавия – Разевропейчване у наше село (Сега, 23.10.2010); Брюксел не е зъл чичко бюрократ (24 часа, 07.05.2011). Или може би никак не е шеговито заглавието в „Де Перс”, Амстердам – Добре дошли в лудницата „Европа” (Сега, 11.01.2011).

2.2.2. Етнос Основните подтеми са: • кражби, измами, всякакъв вид престъпления • нападение над обикновени хора, полицаи • конфликти помежду им (визират се циганите) • некоректни граждани • циганите и/в Европа • толерантност във взаимоотношенията на етносите в България • стремеж към приобщаване, култивиране

Как са представени етносите (най-вече циганите) във вестниците? Още при подбора на ключовите думи се забелязва, че се използват и

двете думи – цигани и роми. По-често се използва думата роми, но няма последователност. Дори във в.Монитор в заглавие на статия са употре-бени и двете думи – Как да бъдат обединени ромите с циганите. За клишетата на общуване и за тяхното (не)удобство (Монитор, 05.01.2008). Има вестници, които последователно употребяват само една от думите – напр. в. Телеграф категорично употребява думата цигани във всички свои материали през годините.


469

Основната тема в заглавията, свързани с етносите, е кражби, изма-ми, всякакъв вид престъпления – Крадливи роми в ареста вместо на Банго Васил (24 часа, 15.01.2007); Ром отвлече кръста за Йордановден в Пещера (24 часа, 07.01.2007); Гладни роми задигнаха над 100 кг наденица (Труд, 21.01.2008); Ром краде джип, блъска го, бяга (24 часа, 30.09.2008); Роми гепиха 2 км жица (Телеграф, 27.06.2010); Роми ловят лебеди по р. Росица (Труд, 10.05.2010); Роми разграбиха изоставена мандра пред очите на полицията (Сега, 14.02.2011); Роми трошиха патрулка с павета (Стандарт, 07.04.2011); Цигани оглозгаха 16-етажен блок (Телеграф, 28.03.2012); Пияни роми изпотрошиха Спешна помощ (Монитор, 12.11.2012). Видно е, че в заглавията има множество квали-фикации – ромите/циганите са „крадливи”, „мургави”, „гладни”, „пияни”. Те крадат всичко, което могат да продадат. Без да се свенят и изпитват угризения крадат дори от църквата. Крадливо племе (Телеграф, 04.12.2011) е обобщаващото заглавие във в. Телеграф.

Надига се и глас на недоволство от останалите етноси – Докога ще търпим ромски крясъци (Труд, 17.12.2022).

Друга често срещана тема е тази за нападението над обикновени хора, полицаи – Мургави нападнаха полицаи в Ботевград (24 часа, 30.08.2007); Петима цигани пребиха слепец дo смърт (Телеграф, 25.09.2007); 400 роми спрени преди сблъсък с младежи (Труд, 28.09.2011); Съдят 4-ма роми, удушили старици (24 часа, 19.12.2011).

За чистота не може да става и дума – Багери ринат тонове смет край „Факултета” (Труд, 12.04.2011).

Често се коментират и конфликтите помежду им. Те не са агре-сивни само към другите, но не се разбират и с хората от същия етнос – Цигани се бият с лопати и сопи (24 часа, 05.05.2008); Роми се млатят за колан в Димитровград (Монитор, 8.05.2008); Ромка бие до смърт детето си (24 часа, 19.07.2008); Ром запали друг след свада (24 часа, 04.08.2008); Роми се клаха от ревност (Монитор, 11.10.2011); 70 роми в бой с брадви и мотики (24 часа, 10.06.2011).

Освен всичко останало те са и некоректни граждани – не плащат данъци, ток, вода, не спазват общоприети норми – 1,2 млн. лв. дължат роми на „Софийска вода” (Новинар, 26.09.2007); Вземат къщите на роми заради ток (24 часа, 18.02.2009); Ромска фамилия с 300 млн. лева дългове към НАП (24 часа, 17.11.2011). Обикновено дълговете и наруше-нията са многократни, за големи суми, но те дълго остават ненаказани, често дори са опростени, поради което има рецидив.

Ромите са сочени и като обект на особено внимание и подкупност по време на избори – Агитираха с кебапчета роми да гласуват (Труд, 16.04.2007); Ромите търсеха бюлетина №21 в Сандански (Труд, 8.06.2008); „Столипиново” се изнесе в Несебър заради изборите (Монитор, 16.03.2011).

БСУ

470

Не е подминато и присъствието, по-скоро нашествието на роми-те в Европа. Те не просто отиват там, те „налазват” с „конски впряг” – Циганите налазват Европа (Телеграф, 05.01.2007); С конски впряг към Европа (Телеграф, 31.07.2007); Таборът се връща от Париж (Дума, 20.08.2010); Париж ни връща ромите след седмица (Стандарт, 19.08.2010); Евророми (Новинар, 27.08.2010) – има се предвид европейски роми, т.е. нашите роми, върнати от Франция; Наши роми източили 1,6 млн. евро в Италия (Стандарт, 29.10.2010); Наши откраднаха 4 тона мед във Франция (Монитор, 06.01.2011); Френската сага с ромите (Монитор, 13.09.2012). Българските журналисти подчертават, че това са „наши роми”, но не защото ги чувстват близки или са съпричастни с тях, а за да подчертаят, че са от България.

Има и позитивни заглавия, най-вече свързани с толерантността във взаимоотношенията на етносите в България – В България етническа омраза не вирее (Телеграф, 31.08.2007); Байърли похвали Кърджали за етническата толерантност (Новинар, 02.03.2007).

Положително е това, че се забелязва стремеж към приобщаване, култивиране – Роми се обучават да работят с компютри (Дневник, 13.12.2008); Учат роми как да кандидатстват в МВР (Монитор, 10.10.2008); Учат роми на математика (Стандарт, 30.03.2008); Канят роми за военни и пикола (Стандарт, 04.04.2008); Ромите висшисти имат мотив да останат в България (Дума, 5.01.2009); Обучават роми с труд (24 часа, 01.06.2011); Наплив на роми за стаж в парламента (Стандарт, 07.02.2012). А истина е, че и българите (в цитирания случай дори институциите) допускат грешки в общуването – Чиновници нареко-ха ромите „мангали” (Стандарт, 20.07.2012).

Обобщение – Такива са те, циганите (Сега, 13.01.2011); Мешерето – съд без грешка! (Труд, 15.03.2011). И много логично звучи въпросът Има ли успешен модел за ромското интегриране (Монитор, 01.09.2012) с подзаглавие Решението на проблема ще е сред най-голе-мите изпитания за ЕС.

Българските вестници отделят достатъчно внимание на проблемите на различните етноси, най-вече цигани и турци. Те достатъчно детайлно анализират и интерпретират техните трудности при адаптацията и социализацията им, както и при адаптацията на българите към тях. По-често и по-скоро са критични и нападателни, отколкото добронамерени и позитивни. Хилядите негативни примери за нарушения, неспазване на правила и норми провокират журналистите да изразяват несъгласие и негодувание, което е закономерна и очаквана реакция. Като цяло журна-листическото отношение съвпада с гражданското и по тази тема няма не-съвместимост на мнения. Езикът във вестниците, обаче, не трябва да е толкова нецивилизован спрямо етносите в България, които неминуемо са част от нашето общество, въпреки че все още не са част от нашата циви-лизация и култура. Нито от българския език.


471

2.2.3. Криза в икономическия и в социалния живот Основните подтеми са: • повишаване на цени, бедност, инфлация • поскъпване на: електричеството и отоплението; бензин, газ,

петрол; хранителни продукти; зеленчуци и плодове • данъци, бюрокрация • корупция, рушвети, рекет, фалити, обществени поръчки • криза в здравеопазването, туризма, строителството

Основните теми през целия период на анализ, свързани с кризата в социалния живот, се отнасят до цени, възнаграждения, бедност, поскъп-ване. Неслучайно във в. Монитор се задава въпросът: Колко пари имат българите в джоба си? (Монитор, 27.08.2007) и периодично се прави тъжната констатация – Заплатите ни най-ниски, цените – по-високи от средните за ЕС (Дума, 29.02.2008). Кризата и породените от нея пробле-ми са неописуеми – Криза ли бе да я опишеш? (Новинар, 21.12.2011). И така вече няколко години поред.

Най-тежко и сериозно е положението с поскъпването на електри-чеството и отоплението, най-вече парното, тъй като това поскъпване се отразява на всички други компоненти на бита, а и всяко българско семейство е ползвател на тези услуги и засегнато от високите цени – Призраци в парното (Новинар, 19.01.2007); Парно с примка на шията (Сега, 27.10.2007); Баба Гицка тръгва за евтини киловати (Стандарт, 25.06.2007); Шоково поскъпване на електроенергията от 1 юли (Капитал, 31.05.2008); С топлофикация на шията (Капитал, 11.10.2008); С парното – ако има нещо, нема нищо. Да пукнеш от студ е в реда на нещата, ако е само за 2 дни (168 часа, 11.01.2008); Мътилката парно (Дневник, 31.07.2008); Искат с 11,6% по-скъп ток (Стандарт 27.02.2010); Живот с радиатор на шията (Монитор, 11.04.2012). Поскъпва и водата – Водата в София поскъпва с 10% (Сега, 02.02.2011). Няма вестник, който да не пише яростни статии във връзка с тези увеличения.

Специално внимание във всички вестници е отделено и на цените на бензин, газ, петрол – Бензинът полудя, гони 2,10 лв. (Стандарт, 06.11.2007); Горивата пак ще играят по нервите (Телеграф, 02.01.2008); Поне 16% по-скъп газ от 1 април (Стандарт, 13.02.2010) – и това не е първоаприлска шега; Искат с 11,6% по-скъп ток (Стандарт, 27.02.2010); Токът скача до 5% (24 часа, 06.04.2011).

Понякога в едно заглавие ни уведомяват едновременно за поскъп-ване на няколко стоки от различен вид – Ток, парно, вода и газ поскъп-ват през лятото (Новинар, 09.05.2008); Природен газ, парно и вода поскъпват от януари (Дневник, 29.12.2008); Олио, кашкавал и пилешко поскъпнали най-много за година (Сега, 03.01.2011); Бензинът дърпа нагоре и хляба (Стандарт, 06.08.2012). Тези заглавия звучат шокиращо, защото са свързани с основни нужди на хората и увеличенията се отразя-

БСУ

472

ват драстично на джоба на българския гражданин. Или както се обобща-ва с едно заглавие – Цените пораснаха с 14,5% за година (Експрес, 13.08.2008).

В заглавията за увеличаване на цените много често се срещат думи-те рекорд, рекордно, рекордьор, словосъчетанието поскъпна рекордно – Цената на пшеницата счупи 11-годишен рекорд (Монитор, 10.08.2007); Зърното поскъпна рекордно, разходите за него само с 30% (Дневник, 11.01.2008). Особено често тези словосъчетания и думи се използват във в.Телеграф – Петролът поскъпна рекордно (Телеграф, 04.01.2011); Бачкаме рекордно малко за държавата (Телеграф, 10.01.2011); Чесъ-нът рекордьор по поскъпване (Телеграф, 31.01.2011).

Неминуемо бързо и драстично поскъпват и хранителните продукти. Подтемите са разнообразни – поскъпват основни храни – Драстично поскъпнаха основни храни за година (Дума, 03.01.2011); непрекъснато се увеличават цените на храни – Плашат с поскъпване на кашкавал и мляко (Стандарт, 14.02.2007); Салам и яйца поскъпнали най-много (24 часа, 26.03.2007); Олио, кашкавал и пилешко поскъпнали най-много за година (Сега, 03.01.2011), като поскъпването се измерва с проценти – За година олиото поскъпна с 80%, брашното с 60% (Дума, 16.06.2008); в части – 2/3 от наблюдаваните стоки пълзят нагоре (24 часа, 19.03.2007), с левове – Пържолата по-скъпа с 32 ст. за седмица (24 часа, 20.09.2007); Хлябът скача с 20 ст. до седмица (24 часа, 25.01.2011); Яйцата чукнаха 30 ст. (Телеграф, 27.02.2012); както и комбинирано, напр. в проценти и в пари – Олиото поскъпна с 20% и мина 2 лв. (Сега, 23.08.2010). Притеснително е поскъпването на хляба и житото – Житената питка може да смачка кюфтето (Монитор, 8.01.2011); Брашното ни по-скъпо от германското (Труд, 01.02.2011); 2,5 пъти скочило житото у нас за година (24 часа, 20.06.2011). Понякога за поскъпването са винов-ни и самите търговците – Цакат ни със скъпи такси в магазините (Сега, 22.01.2007); Търговци надуват цените (Стандарт, 03.10.2007).

Особено чувствителни са българите, респективно вестниците, към поскъпването на зеленчуците и плодовете, поради факта, че България има стара слава на производител и износител на зеленчуци и плодове, а в последните години повече е вносът. Основните подтеми, съответно ду-ми, са поскъпнаха, скочиха, солено – Салатата поскъпна (Телеграф, 11.08.2008); Доматите и картофите поскъпват (Експрес, 21.07.2008); Доматите и зелето поскъпнаха (Дума, 12.04.2010); Зеле и портокали скочиха най-много (24 часа, 14.03.2011); Салатата със 70% по-солена (Телеграф, 08.05.2012); Проблем са и малкото пари, неусвоени средства в земеделието – Как евросредствата не успяха да стигнат до земедел-ците (Дневник, 24.06.2008).

Сякаш не е достатъчно това, че всичко поскъпва, но и качеството на хранителните продукти не е добро – Докога ще се тъпчем с боклуци (Новинар, 12.03.2007); Кога ще знаем какво ядем (24 часа, 15.02.2008);


473

Над 90% от продаваните яйца не отговарят на изискванията (Монитор, 25.04.2008).

Има и други стоки и услуги, които поскъпват, но публикациите, съответно заглавията за тях са по-малобройни. Това са жилищата – Цените на жилищата пощуряха (Труд, 04.04.2007); някои услуги – С 15 лева да поскъпнат сватбите и с 8 – гробът (24 часа, 13.02.2007).

Това непрестанно повишаване на цени води неминуемо до инфла-ция – Вещаят 8% инфлация (Стандарт, 08.10.2007); Не пипайте цените – хващайте метлите (Труд, 27.06.2007); Цените няма да паднат с „бла-бла” (Труд, 08.08.2007).

Важна тема в социалния живот на хората е темата за данъците и съответно данъчните – Първи сме no данъчна тежест в Европа (Експрес, 03.05.2007); Бирници тръгват за цървулите на босия (Новинар, 11.05.2007); Данъчна сурвачка 2007 (Сега, 04.01.2007); Горчиво. Удариха ни с данък сватба (Сега, 25.01.2007); Как да избегнем избягването на данъци (Дневник, 14.01.2008); Данъчна секира за стара кола (Телеграф, 21.01.2008); 1000 сарафи на мушка на НАП (Телеграф, 07.07.2008).

Общата констатация е, че животът в България е много тежък – Всяко пето дете не учи, за да работи (Труд, 06.02.2007); 240 фалита през миналата година (Капитал, 01.03.2008); Една пета от безработ-ните са младежи (Дневник, 18.03.2008); 1/3 живеят под прага на бедността (Експрес, 16.10.2008); 1 милион българи живеят в немисли-ма мизерия. Половината от населението крета на прага на бедността (Новинар, 24.04.2008); Всяко четвърто дете мизерства (Стандарт, 02.03.2010). Особено тежки са заглавията и темите, свързани с мизерст-ването, неученето на децата.

Причина за кризата в икономическия и социалния живот могат да бъдат много, на първо място е корупцията – Всеки пети лев е в сивата икономика (Стандарт, 29.01.2007); За заплатите и палатите (24 часа, 27.03.2008); Корупция и конфликт на интереси – кратка поучителна христоматия (Дневник, 06.02.2008); Пътищата и снегопочистването идеални за източване на бюджет (Дневник, 23.01.2008); Най-много пари се перат в недвижимите имоти (Новинар, 29.01.2008); 120 милиона от Батко (Капитал, 19.01.2008); Корупцията в пътищата. За Батко и батковците (Капитал, 26.01.2008); Забраняват Батко със закон. ЕС не пуска пари за братчеди. Пътният шеф ще обявява случаите на кон-фликт на интерес (Телеграф, 11.08.2008); Свалят кметове, ако се държат като Батко (24 часа,18.09.2008). Следва я бюрокрацията – Цветущо здрава бюрокрация (Монитор, 07.01.2007); Опичане на бюро-кратичния кекс (Сега, 20.01.2007). А още по-лошо е, ако корупцията и бюрокрацията са заедно – Корупцията – дъщеря на Бюрокрацията (Монитор, 24.04.2007), липсата на гражданско общество – Кухата обвивка на гражданското ни общество (Монитор, 04.01.2007).

БСУ

474

Икономическата криза е причинена от множество нарушения на конкурси за обществени поръчки, търгове – Всяка втора обществена поръчка омаскарена (Сега, 10.05.2007); Далавера с половината общест-вени поръчки (Експрес, 09.07.2008); от рекетите – Дунав мост – сим-вол на дружния рекет (Дневник, 29.07.2008) и рушветите – Параноя за рушвети на летище София (Телеграф, 25.06.2008).

Това неминуемо води и до фалити – Масови фалити в Слънчев бряг (Телеграф, 12.06.2008). Като цяло – Бизнес климатът у нас се вло-шава (Новинар, 30.12.2008).

Кризата засяга различни важни за България сектори. Особено драс-тична е в туризма и в строителството, а и това са области, в които работят много българи и цели семейства са засегнати. Причините за кризата в туризма са много: лошо обслужване – Хокат ни за лошо обслужване по хотелите (Монитор,13.03.2007); лоша хигиена – Курор-ти за погнуса и приказ (Сега, 29.06.2007); Баровете ни задимени, хоте-лите мръсни (Телеграф, 24.04.2008), некоректност и неточност при представяне на туристически оферти и обекти – Туризъм има, туризъм няма (Монитор, 07.08.2007); Туристическото надлъгване (Монитор, 16.02.2007); реакцията на туристите – Отмъщението на туристите (Капитал, 09.08.2008); Нулева година за туризма (Дневник, 08.05.2008); фалити – 20 хотела фалират при големия бетон (Телеграф, 03.07.2008);. Хотели на тезгяха, купувачи няма (Телеграф, 04.01.2010).

Кризата в строителството също е в различни направления – Кърпят 2000 км шосета (Сега, 23.01.2007); Много баби – хилава ма-гистрала (Стандарт, 30.01.2007); Скачат таксите за строеж и сватба (Монитор, 02.01.2008).

Вестниците обръщат внимание и на някои проблеми в определени области, които имат най-осезателно влияние върху хората, като здраве-опазването, например. Проблемите в този сектор са многобройни и не се изчерпват само с липсата на пари или високите цени – Болниците пускат кепенци (Монитор, 21.01.2007); Колко струва да родиш (Труд, 03.08.2007); Бебе в епруветка или бебе-касичка (Монитор, 01.03.2008) или липса на условия – Изоставаме по легла за долекуване (24 часа, 06.01.2007). Много критични са заглавията за Здравната каса, която се обвинява за повечето злини в здравеопазването – Болен здрав (на каса) носи (Новинар, 03.03.2007); Да живее (ли) здравната каса. След реше-нието за разбиване на монопола на НЗОК остава въпросът как да ста-не това (Капитал, 16.02.2008); Здравна каца (Капитал, 01.10.2010) – вместо каса, сравнението с бездънната каца е журналистическа находка. Най-сериозно е това, че няма цялостна здравна реформа – Здравна ре-форма, ама друг път (Капитал, 13.09.2008). Или както остроумно отбе-лязва в. Сега – Здравеопазването – от аферата „Тамифлу” до Усмив-ката (има се предвид министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова. (Сега, 15.07.2010).


475

Обобщение. Много са заглавията, с които можем да направим обща преценка, характеристика. За съжаление те са песимистични, страшни, отчайващи – упреква се и се класифицира държавата, дори се отчитат чужди констатации – Държава за вторични суровини (Телеграф, 04.11.2007); Прогресът u провалът на България – 10 години по-късно (Дневник, 04.08.2008); Световният икономически форум: В България нищо не е наред (Дневник, 09.10.2008).

Като цяло не се развива икономиката – напротив – Икономиката тръгва надолу. Растежът се свива до 4-5%, инфлацията също пада (Телеграф, 09.04.2008); бизнес климатът е лош – Бизнес климатът у нас се влошава (Новинар, 30.12.2008), бедни сме – Пак сме най-бедните в ЕС (Телеграф, 14.12.2011).

Отчита се безработицата – 170 000 българи са безнадеждно безра-ботни (Сега, 03.09.2007), съкращенията – Трудни времена. Вече започ-наха съкращения, сътресенията предстоят (Капитал, 14.11.2008), констатира се и се оплаква бедността – Хората ще обеднеят с 40% от 1 юли (Сега, 21.06.2008). Тъжно, но факт – Живеем най-бедно в Европа (Стандарт, 30.03.2010); Доходите падат, разходите растат. Пестим от здраве, за да ядем (24 часа, 01.06.2011). Населението застарява – България през 2030 г. – страна на старците (24 часа, 24.08.2008). Но същевременно и нежеланието на българина да работи – Кога българинът ще започне да работи? (Труд, 14.04.2010).

Как тогава да се чувстват българите в тази ситуация? – Имаме само-чувствие, но не сме щастливи (Труд, 18.12.2007); Пренебрежение (или безпомощност) спрямо кризата (Дневник, 3.11.2008) или най-точно казано – Импресии на депресията (Сега, 03.05.2010).

Песимизъм и тъмни нотки звучат и в заглавията по темата за кри-зата в икономическия и в социалния живот. Сякаш няма перспектива и журналистическото перо става твърде остро.

2.2.4. Криза в културата Основните подтеми са: • тревожни тенденции в културата • липсват средства • културни институции се разрушават • чалгата ескалира • скандали в културни институции

Вестниците очертават тревожни тенденции в културата от различ-но естество. Кризата е в различни аспекти, но най-сериозният е липсата на читатели на книги, на публика в театрите, кината, изложбите.

Особено сериозно е положението с четенето, по-скоро нечетенето на книги – Читателят изчезва. Какво е бъдещето на четенето на кни-ги? Все по-масов феномен или занимание за високообразовани? (Капитал,

БСУ

476

06.01.2007); Младите – до компютъра, с джиесем и без книги (Дневник, 19.07.2007); Литературата като ядене на пуканки ли ще стане? (Сега, 03.02.2007); Българите все по-рядко купуват книги (Дневник, 19.2.2008); За 2009-а ни се пада по-малко от половин книга (Новинар, 10.07.2010). За невлизането на младите в библиотеки поняко-га има и обективни причини – Само 20 на сто от библиотеките ни с компютри – (Монитор, 13.11.2008). Правилно нечетенето на книги и занемаряването на общата култура се оказват и фиксират като най-голям проблем. Ясно е, че всички беди са свързани с необразоваността и липса-та на информация. Оттам идват и проблемите с бедния речник и ниската грамотност във всичките и проявления.

Тревожен факт е опошляването на културата, принизяването на ка-чествата ù, свеждането ù до халтура – Да спасим културата от „хам-бургери” (Дневник, 02.10, 2007), т.е. от полуфабрикати;

Кризата в културата води до пренасочване на творци към други професии – Звездите станаха кръчмари (Сега, 03.03.2007) – визират се актьори, които са си направили заведения. Слави и Азис биха шута на Пижо и Пенда (Стандарт, 24.02.2007) появяват се мартеници с лика на Азис и Слави – българската традиционна култура се променя, изражда, опошлява. Мартениците – типично български символ, не стига, че се произвеждат в Китай от нискокачествени материали, но и са с лицата на чалгата.

За някои от проблемите според вестниците са си виновни самите творци – Художниците тук сами убиват пазара си (Труд, 21.03.2007); които понякога са в конфликти помежду си – 8 дуета на нож за 500 хилядарки (Телеграф, 09.06.2008); възникват скандали – Скандал в театър „София” (Дума, 29.03.2007).

Някои от заглавията са иронични, критични и типично по български злостни – Живо ли е българското кино (Труд, 05.02.2008); Злоба и омраза в „Пей с мен” (168 часа, 02.05.2008); Българската „Евровизия”е с размах на читалище. Липсващата продуцентска брънка превръща конкурса в гола самодейност (Сега, 27.02.2008); Музиканти затворни-ци. Тъмни сделки и престъпно минало изстрелват изпълнители на върха Кондьо и Ванко 1 готвят голямо завръщане (168 часа, 14.03.2008); Харчим по 3 лв. годишно за кино (Монитор, 29.09.2011).

Проблем за развитието на културата е и че българското законода-телство в тази сфера не е адекватно – Новият закон за културното наследство напредва мъчително (Дневник, 18.01.2007); Кабинетът забрави за културното наследство (Сега, 02.06.2010); държавата е пасивна – Държавата проспа съмнителното създаване на частните колекции (Дневник, 24.01.2007); активността на културните институции не е на ниво – Музикални акценти в постния великденски афиш (Дневник, 03.04.2007).


477

Много заглавия и текстове са свързани с финансовата криза в кул-турата – липсват средства – Опера за три гроша.Търси се нов дирек-тор на Националната опера и балет, който да се справи с кризата в нея (Капитал, 03.11.2007); Конфликт на интереси и в парите за култу-ра на София (Дневник, 15.10.2007); Драми и бури в деня на театъра (Стандарт, 08.03.2007) – няма пари за театър София; Финансовата криза удря и пазара на картини (Дума, 02.12.2008).

Много тревожни са заглавията, когато се съобщава, че културни ин-ституции се разрушават, превръщат се в магазини, затварят се – Затвори „раят за кино” в подлеза под НДК (24 часа, 19.06.2007) – ще правят помещенията магазини; Съдбаma на НДК. Дворец под аренда. Модерните общества познават и пазарни начини за финансиране на своята култура (Капитал, 03.02.2007); Русе остана без нито едно кино (Сега, 26.03.2007); Искат да съборят кино „Сердика” (Труд, 27.07.2007); Лятното кино в Троян става търговски център (Дневник, 20.11.2007).

Има и случаи на закриване на културни институции по финансови причини – Ансамбъл „Пирин” пред закриване? (24 часа, 2.09.2008), И кино „Център” затвори врати (Сега, 26.01.2007); Операта в Пловдив остава без сцена (Дума, 10.01.2008); Пращат „Сълза и смях” на улица-та (Новинар, 08.01.2010).

Често, и то напълно основателно, се смята, че чалгата е причина за много беди в българската култура. Този тип попфолк музика е далече от културните ни традиции и като текст, и като музика, и трудно се приема от по-интелигентната част от обществото. Журналистите обикновено са твърде критични – Горчиво! Чалгата превзе и политиката, нещата си дойдоха по местата (168 часа, 20.04.2007) – Азис ще пее за БСП; По-тихичко, ако обичате. По цяла нощ – шумна чалга и техно, а който иска да спи – негов проблем (24 часа, 16.08.2008); Чалгата закопа спорта (168 часа, 22.08.2008). Модерна е чалгата, а не рапът (Труд, 26.09.2011). Към някои чалга певци, които наистина могат да пеят, заглавията са по-безкритични – Азис – да, чалга – не (Дума, 25.04.2007). Чалгата не се приема добре и от чужденците, които обожават българския фолклор, но не харесват този нов тип музика – Пускат чалга на краля на рапа (става дума за Къртис Блоу), той пищи от ужас (24 часа, 13.02.2007). И то без да разбира текста.

От жанра чалга в музиката се правят обобщения и аналогии във всяко направление. Тежко и страшно звучи заглавието – Добре дошли в държавата Чалгария! (Дума, 12.06.2010). Отрицанието на този жанр, особено от гледна точка на езика, т.е. текста, категорично показва, че именно изконната връзка етнос – култура – език е оня етнопсихолинг-вистичен компонент, който показва това триединство и нарушаването, пренебрегването на един от компонентите води до диспропорция, дис-хармония у останалите.

БСУ

478

Все пак има и някои добри новини, които обнадеждават, че пробле-мите и кризата в културата ще бъдат преодолени – Казината ще стават читални (Дума, 01.03.2007) – колкото и невероятно да звучи това заглавие; Меценат спасява театър „София” (Дума, 14.04.2007); Не само за чалга имало почва у нас (Труд, 02.12.2007).

Има и заглавия от реплики на интелектуалци, които звучат като призиви – Да спасим духовното в човека (Дума, 02.04.2007).

Обобщение – не са много обнадеждаващи заглавията, свързани с българската култура, духовност, азбука. От етнопсихолингвистичен аспект, променяйки се културата, се променя и езикът, най-вече лексиката. Тревожна е тенденцията да се използва латинската азбука вместо бъл-гарската и да се употребяват толкова много чуждици. Прекрасен и много показателен е текстът на Тодор Коруев – AZ, BUKI ... (Дума, 07.04.2010): „Осъмна ли сутрин, вземам душче и тръгвам към Violet – bar diner, там изпивам една Lavazza a modo mio. После пазарувам в Euro Market – отсреща ми е магазинът, бързам, защото имам час в Mladost fitness center. Излизам оттам свеж като репичка, отбивам се в Flower center да купя цветя на жена ми. Звънвам на Vasilka – агенцията за почистване …. и т.н., т.н…”

Или както обобщава Веселина Седларска – Голямото шеговито опростачване (Новинар, 04.12.2010). Дали обаче е шеговито?!?

Къде са интелектуалците и какво правят за българската култура? Отговарят ни от в. Сега – Интелектуалец? Вече звучи смешно (Сега, 01.07.2007).

2.2.5. Образът на политиците Основните подтеми са: • политически партии • президент • министър – председател • министри • парламент, депутати • кметове • отделни политици • парите на политиците

През наблюдавания период от 2007 до 2013 година се сменят някол-ко правителства, има избори за президент, за парламент, за кметове, за общински съвети. Темата винаги е много актуална и е в центъра на вни-манието на всички вестници. Много по-често се коментират нарушения, отклонения, недоволство и несъгласие с действията на политиците, отколкото ежедневната им работа, постиженията, заниманието с това, за което са избрани.


479

Образът на политиците е колективен – на партии, институции – пар-ламент, правителство, общински съвети, и индивидуален – на президент, министър-председател, министри, кметове, т.е. длъжности и съответно личности.

Вниманието към политическите партии е в зависимост от това дали в дадения период са в управлението или в опозиция. Критиките са неза-висимо от това. Въпреки че вестниците претендират за независимост и обективност, те често проявяват отношение към отделните партии. Това е очаквано и допустимо за в.Дума, който е издание на политическа пар-тия, но е характерно за всички вестници. В. Дума по време на управле-нието на тройната коалиция няма критични заглавия по темата за образа на политиците.

През 2007 г. логично партиите, за които са пише, са управлява-щите от тройната коалиция и името на НДСВ все още се появява.– Кого ще рани кризата в НДСВ? (24 часа, 30.12.2007); Нещо като партия, нещо като политика (Капитал, 23.02.2008). Често се анализира и трой-ната коалиция – Таралеж в гащите на коалицията (Стандарт, 08.03.2008); И НДСВ сито, и коалицията цяла (24 часа, 20.02.2007).

Появяват се и първите заглавия за ГЕРБ – ГЕРБ се сгоди, СДС в развод, ще има ли сватба. Тройната коалиция ще се разлюлее, минат ли 20 жълтите отцепници (24 часа, 02.04.2007).

През целия период БСП е в центъра на вниманието на вестниците – Партията самосвал (Монитор, 05.05.2007); Социалистите владеят саморазрушението (Монитор, 07.06.2007); Червената любов ръжда не хваща (Сега,12.05.2007); Къде им е лявото на левите (Труд, 05.08.2007); БСП чисти своите (168 часа, 09.05.2008); Бурни ветрове завяха в БСП (Монитор, 09.07.2008); Хей, БСП, куче старо... (Сега, 25.11.2008); БСП вади клипа със сатъра (Труд, 18.03.2010).

Противоречиви и разнообразни са заглавията за най-общо казано десницата. Проблемите, преструктуриранията, роенето и непоследова-телната политика провокират журналистите и те са многоаспектни в своята изобретателност – Неописуемата десница (Сега 04.01.2007); Пророкуват края на СДС (168 часа, 01.08.2008); Десните ще чистят името на страната (Монитор, 08.04.2008); Заупокойна молитва за СДС! (Новинар, 02.02.2008); СДС точи саби за поход към властта (Новинар, 11.01.2008); Гузната съвест на сините лилипути (Монитор, 02.03.2011); СДС с изненадваща номинация за президент (Сега, 27.04.2011). И през 2013 г. се появяват статии за СДС, но са с носталгичен ретроспек-тивен привкус – Хевиметъл ера … в СДС (Труд, 20.07.2013).

Все повече заглавия се появяват за ГЕРБ, особено след идването им на власт – ГЕРБ отлага за есента попълването на важни комисии (Сега 07.06.2010); ГЕРБ превърна наглостта в добродетел, глупостта – в сила, а поста – в достойнство (Сега, 22.06.2011).

БСУ

480

ДПС са винаги актуални, защото дълги години участват в управле-нието на страната и никак не са едностранни – ДПС губи власт в земеде-лието (Капитал,15.03.2008); .ДПС – партията, която никога не губи (Труд, 08.01.2010); ДПС не пропуска протест на тютюнджиите (Сега, 25.01.2011). ДПС се появява в различни теми – в темата етнос, в темата образът на политиците, в темата криза в икономическия и в социал-ния живот, в темата протестите на гражданите. Това е така, защото ДПС, независимо от всички мнения, критики и несъгласия, заема твърда и категорична позиция по различни актуални не само за движението въпроси, но и за цялото общество.

РЗС са на приливи и отливи, след 2013 г. не се споменават – РЗС бута управлението (Новинар, 11.01.2010); Пощенска кутия ли е РЗС? (Монитор, 13.01.2011); РЗС го обърнаха на цирк (Телеграф, 21.01.2011). Понякога вместо името на партията се споменава името на лидера като събирателен образ – Люспи на Яне пристават на Бойко (Стандарт, 10.02.1011).

Мнението за партиите можем да обобщим с три заглавия – на Любен Обретенов от в. Сега – В партиите липсва култура на инако-мислието (Сега, 11.03.2011), с това на Юрий Борисов – Бедни умове (Дума, 19.04.2010) и с това на Евгений Гиндев – Политическа безпар-донност (Дума, 7.06.2010).

Интересни и коментирани от вестниците са депутатите. Критика-та към тях, обобщенията, които се правят за тях, независимо от коя пар-тия са, създават и последователно градят един негативен образ. Мнение-то, че са много, някои попаднали случайно, че отсъстват и са неефектив-ни и бавни в работата си, че се облагодетелстват и участват в нечестни сделки са само малка част от темите, свързани с тях – Депутатите скучаели в парламента (Телеграф 29.01.2007); Невъзможният наш депутат (Стандарт,11.05.2007); Депутатската вилица празна не оста-ва (Труд, 12.12.2007); Продължава нарушаването на конституцията в парламента (168 часа, 29.02.2008); Депутати не се ловят с трици. Евтините парламентаристи ще ни излязат през носа (Стандарт, 06.06.2008); Трябват ни депутати-рогати, но специалисти (24 часа, 15.01.2009); Да си купиш депутат (24 часа, 06.02.2009); Депутатите форсират 5 закона преди лятната ваканция (Сега, 27.07.2010) – както се вижда само няколко дни преди почивния месец август; Сьомга и баклава в една депутатска чиния (24 часа15.04.2011); Три синджира депутати с ролекси (168 часа, 02.03.2012). Журналистите не могат да простят на депутатите благоденствието и разкоша, в който живеят.

Много по-рядко са добрите и позитивните новини за парламента и за депутатите – Парламентът спестил 10 млн. лева (Телеграф, 27.12.2010).

Обобщение – Българският депутат – смешен и жалък (Новинар, 07.12.2010); Пълна лудница в парламента (Труд, 13.08.2011); Депута-


481

тите отказват да приемат етични правила (Сега, 14.04.2011); Връчиха „Златен скункс” на депутат (на соцдепутата Димитър Горов) (Телеграф, 19.01.2011). И много логична народна мъдрост, отнасяща се до работата/ неработата на депутатите – Който не работи, не трябва да яде (Новинар, 15.12.2007).

На изборите са посветени много публикации, които също характе-ризират политиците и доизграждат техния образ – Избори като спекта-къл (Капитал, 29.12.2008), с подзаглавие Парадоксално политическата математика за изборите не се интересува какво съдържат програми-те за управление на основните политически сили.

За правителствата винаги има критични публикации, особено от опозицията и „нейните” вестници. Когато правителството е на ГЕРБ критиките идват най-често от в. „Дума” – Марионетно правителство (Дума, 31.07.2010); Мило правителство, лови си бандитите. От кри-зата ще се измъкнем сами (Дума, 29.03.2010). Критикуват и други вестници – Правителството се загуби в кризата и реформите (Сега, 15.07.2010); За ползването на правителствения самолет. Има ли пилот в самолета (168 часа, 08.09.2012).

В някои заглавия критиките са за повече от една институция – Пра-вителство и парламент с най-нисък рейтинг от 2004 г. (Сега, 02.02.2008).

Президентът също не е „застрахован” от определено внимание, въпреки че през периода 2007-2011 г. президент е Георги Първанов, който е на тази позиция от 2001 и вестниците често повтарят едни и съ-щи теми и тези – Факти и въпроси около папка „Гоце” (Сега, 21.07.2007); Патаклама по президентски (Капитал, 12.07.2008); Президентското токшоу (Дневник, 29.01.2008); Първанов подмолно превзема БСП. Близко до него леви движения записват масово свои активисти за чле-нове на столетницата (168 часа, 04.07.2008); Първанов не е боклук, но първановщината ни прави боклучарник (Сега, 08.04.2011). Дори когато заглавието е на пръв поглед сериозно, то анализът и съдържанието се оказват иронични и критични – Вдъхновител, стратег, визионер (Капитал, 27.02.2010) – за едно посещение на президента Първанов в Брюксел; Първанов летял с Авиоотряд 28 до Папуа – Нова Гвинея – останал там (24 часа, 23.07.2013).

През 2011 г. в навечерието на изборите за президент темите се сме-нят – Я, каква богата реколта от кандидат-президенти (Труд, 21.09.2011); Готови … Старт! (Капитал, 10.09.2011); Писмено и лично (Капитал, 22.09.2011) – за избор на президент по аналогия на телеви-зионното предаване „Искрено и лично”. При новия президент Росен Плевнелиев най-често за заглавия се използват изпуснати реплики – За президента сме „евтини” (Дума, 15.02.2012) или се правят класифика-ции – Президент на верига (Уикенд, 13.07.2013).

Разнообразни са темите за многобройните министри, някои участ-вали в не едно и две правителства, а други преминали като метеор за

БСУ

482

броени дни – Дългата снага с дългата ръка (Сега, 12.05.2007) – визира се Румен Овчаров; Стига Гайдарски експерименти! (Монитор, 02.02.2007); Петкановщини (Монитор, 24.02.2007) – в цитираните загла-вия става дума за министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски и неговите експерименти в сферата на здравеопазването; за министъра на правосъдието, а впоследствие и на вътрешните работи Георги Петканов. Някои заглавия дори частично се повтарят – За Командира, Касандра и дзифта.”Ще има още политически убийства.” С това пророчество Иван Костов се нареди до шаманите. До влъхвите, които общуват (Труд, 22.10.2008) и след няколко години в същия вестник – За Коман-дира, Класната и „Кой не скача, е червен” (Труд, 20.02.2010). Много от заглавията са подбудителни изречения с призив към политиците за опре-делено действие – Димитров (Петър Димитров – министър в правителст-вото на тройната коалиция), иди на кафе при Буда (Експрес, 04.12.2008); Пирински, предай се на прокуратурата! (Сега, 19.12.2008); Дянков, не играй, Борисов – забавен си! (24 часа, 20.04.2010).

Обект на най-много публикации са министрите от правителството на Бойко Борисов – Цветанов в главната роля (Труд, 12.02.2010); Главнокомандващият Цецо и шефът Бойко (24 часа, 06.05.2010); Цветанов отива на протест, полицаи не го искат (Труд, 20.03.2010); Бедни, бедни Трайков, що не умря при „ЛУКойл”. Кабинетът съвсем изтрещя. Министрите се самосведоха до окарикатурени персонажи от долнопробна бурлеска (Сега, 08.04.2011); Министри като миски. Парла-ментът не е нито класна стая, нито конкурс за хубавици (Сега, 09.04.2011); Свилен Нейков отново не бе в час (Сега, 30.04.2011); БАН кани Игнатов на втори рунд (Монитор, 26.01.2012) – става дума за министъра на образованието Сергей Игнатов; Вицето Дянков казал „да”, Трайков си траел (Труд, 07.04.2012); Тричане на Трайчо (Труд, 08.04.2012) – в двете последни заглавия става дума за министър Трайчо Трайков, който беше предсрочно освободен. Министър Деси си купи къща с двор в София (Уикенд, 20.07.2013) – с фамилиарното министър Деси нарича в. Уикенд „тежката артилерия” на българското здравеопаз-ване, както сама се нарече министър Десислава Атанасова. В случая сме свидетели на зараждане на прякор, който е породен от непремерено из-казване на самия човек

В центъра на вниманието са и различни политически и обществени личности. Като тенденция се очертава употребата само на първите им имена, но когато са по-рядко срещани и лесно се разпознават – А гот ли ще е да се върне Цецо на бял кон? (Уикенд, 20.07.2013) – става дума за министър Цветан Цветанов; Корнелия и Меглена канят вместо Ламбо (Стандарт, 19.04.2011). Става ясно, че това са Корнелия Нинова и Меглена Плугчиева, а за Ламбо няма никакво съмнение, че е Стефан Данаилов.

Особено много са публикациите за кметовете, които през този пе-риод неколкократно се сменят, някои са преизбрани, но тяхната дейност


483

най-пряко засяга гражданите на съответното населено място, те са най-близо за наблюдение, контрол, критика. Често получават и оценка от своите избиратели – Търновци дадоха „среден” на кмета си (Телеграф, 25.06.2008).

Най-често публикациите са за нарушения, и то финансови – под-купи, нарушаване на правилата при обществени поръчки – Далавери със земи погубили кмета (за убийството на кмета на Елин Пелин) (Телеграф, 12.01.2007); Погнаха кмета на Хасково за подкуп от 2003 г. (24 часа, 09.01.2009). Кметовете са обект на проверки, на внимание от страна на прокуратурата и съда – Проверяват и дупнишкия кмет (24 часа, 16.01.2009); Глобиха кмет с 80 бона за обществена поръчка (Телеграф, 05.10.2010) – става дума за кмета на Ракитово, глобен с над 80 000 лв.; ГЕРБ дава кмета на Хасково на прокурор (24 часа, 8.02.2010); 3 години затвор за екскмета на Велико Търново Румен Рашев (Дума, 03.03.2012); Падна 5-годишната присъда на кмета на Ямбол, засега (24 часа, 28.01.2011). Има и случаи на нарушение на граждански, етични норми и правила, които също будят журналистическото възму-щение – Шестте неуспеха на софийския кмет (става дума за Бойко Борисов като кмет) (Капитал, 22.03.2008); Кметът на Две могили карал пиян за втори път (24 часа, 23.02.2011) и могат да доведат до оправда-ние. Особено чувствителни са хората към образователния ценз на управ-ляващите след т.нар. случай с „калинките” – Кмет, доскоро депутат (става дума за Иво Димов – кмет на Димитровград), размахва фалшива диплома (168 часа, 06.04.2012).

В определени периоди има кметове, към които медийният интерес е засилен. Много специално внимание е отделено на кмета на Сливен Йордан Лечков поради неговата популярност като футболист – и заради очакванията, и заради разочарованията – Поуката от мандатите на Лечков е в българските поговорки. Кметът на Сливен изпълни малко от обещаното на избирателите си и много от договореното с приятелите си (Сега, 21.04.2010); Искат да свалят с подписка Йордан Лечков (Новинар, 08.04.2010); Разжалван, Лечков си взе отпуск (Стандарт, 23.04.2010). Дълги години в центъра на медийното внимание е и кметът на Пловдив Славчо Атанасов – Прокурори подхващат и Славчо Атанасов (Стандарт, 21.04.2010); Славчо в афера с пари от гаражи (Телеграф, 30.03.2011); Кметът, който ни се води, ни се кара (Стандарт, 31.12.2010). След като приключи мандатът им не се пише и чува нищо за тях.

Ако не е замесен кметът, то често е човек на кмета – Човек на монтанския кмет точил европари (Монитор, 14.09.2011).

Обобщение: За кметовете и хората (Монитор, 06.11.2012) – по аналогия на великото произведение „За мишките и хората” на Джон Стайнбек с ирония, диференцирайки ги на двата полюса. И още – Хора-та искат работещ кмет, не бездействащ светец (24 часа, 31.07.2007) е все пак очакването и желанието на избирателите. Кметове на лизинг (Дневник, 09.07.2008) най-вече по време на избори.

БСУ

484

Във всеки исторически, съответно политически момент, има инте-рес към основни политически фигури, поради което техните имена се използват най-често. Години наред са в центъра на вниманието на вест-ниците и журналистите. Те са наблюдавани, анализирани, иронизирани, хокани, рядко хвалени. Това внимание им „гради” медиен образ, който подпомага, вреди или благоприятства имиджа им. Обикновено това са президент, министър-председател, министри, политически лидери. Чрез прякорите, прозвищата, част от името или цялото име пишещите журна-листи изразяват неформално и отношението си, както и това на вестни-ка, за който пишат, към съответната популярна на дадения етап личност. Често скоро след нейната политическа активност прякорът, както самата личност, са забравени. Няколко имена са особено популярни и любими (във всички нюанси на тази дума – с кавички, без кавички) на всички български медии, включително и на вестниците.

Безспорното първенство по внимание, любов, омраза, критика, въз-величаване е Бойко Борисов – като кмет на София, министър – предсе-дател, лидер на ГЕРБ и по-малко като главен секретар на МВР. В първи-те години статиите са възторжени – Бойко помита всички от раз (за избора му за кмет на София) (Експрес, 17.09.2007); Генерала дава газ и е № 1 (Труд, 08.07.2010). Постепенно започват да се появяват статии за всички аспекти на неговия живот и компетентности: за образованието и културата му – Бате Бойко в изкуството (24 часа, 11.07.2009); Еврика, наш Бойко отиде на театро! (Дума, 16.10.2010); Разни хора, разни книги (Новинар, 31.12.2010) – за прословутата единствено прочетена от премиера книга „Винету”, за което той сам си призна; Вежди ще води Бойко на балет (Стандарт, 27.04.2011); за парите му – Мисионер? Не, милионер – за Бойко (Дума, 9.12.2010), за министрите му – ПиЦар и Генерал (Сега, 05.11.2010) – визира се министър Симеон Дянков, който сравняваше бюджета с пица, за разнопосочните му „умения” – Борисов като джазмен (Стандарт, 03.02.2010), за афинитета му към подслушва-не – Премиерът има дълги уши! (Сега, 14.12.2010); за наградите му – „Дарик” награди Бойко Борисов с приз „Политик на 2008 г.” (24 часа, 30.01.2009); за победите му – Борисов тури пепел на старата дeсница (Сега, 24.01.2007); за изказванията му за българите – Б.Б. с взривоопасна формула за материала у нас (24 часа, 06.02.2009), за нрава му – Б. Б. – строг и към свои, и към чужди (24 часа, 20.04.2010); за първата му професия – Що така пожарникарят (24 часа, 06.02.2009); за „неговите хора” – Бойко Борисов не знаел за лошия стил на Фидосова – (24 часа, 21.07.2013). Тези безброй превъплъщения и аспекти на противоречивата личност на Бойко Борисов, непремерените му изказвания провокират и многото различни имена, с които го наричат журналистите – Бойко, Б.Б., бат Бойко, Пожарникарят, Генералът и др.

Обект на множество коментари е и Ахмед Доган – Доган подгря електората от Родопите до Варна (Сега, 10.05.2007); Обръчите на


485

Доган започнали с еротика (168 часа, 28.11.2008); Половината „сараи” на Доган – незаконни (Дневник, 13.6.2008); Стига резили, г-н Доган! (Новинар, 05.08.2008); Доган пак затваря ДПС в капсула (Сега, 1.07.2010); Доган – вечен лидер на ДПС (Новинар, 15.03.2010). Има и много критич-ни заглавия, директно обвиняващи Ахмед Доган в различни нарушения – Хонорарът за 1.5 млн. лева на Ахмед Доган Сметката ви, Мистър Д (Капитал, 27.03.2010).

Любим политик на всички вестници е Яне Янев. Заглавията за него са разнообразни, основно унищожителни – Яне Янев строи тайно палат за 4 милиона (Уикенд 12.11.2010); Яне поведе рейсове с роми (Стандарт, 11.03.2010); Раиран костюм за лудото Яне (Монитор, 15.02.2011); Гьонсуратлъкът на Яне (Монитор, 19.02.2011).

Вестниците живо се интересуват от материалния просперитет на политиците. Има такива, чиито имена често се появяват като символ на бързо забогатяване, рязък скок в стандарта на живот – Масларова носи диамант за 15 000 € (Уикенд, 20.11.2009); Масларова си купи 3 апар-тамента на „Дондуков” (Уикенд 11.06.2010); Шофьор на офицер от ДС проговори: Дадох 3 милиона рушвет на Масларова (Уикенд 19.11.2010); Откъде са милионите на Антония Първанова (Уикенд 15.01.2010).

През целия период актуална и многообразна на всички равнища в държавата – и политически, и административни, особено коментирана е темата за корупцията на политиците – 120 милиона от батко (Капитал, 19.01.2008); Корупцията в пътищата. За Батко и батковците (Капитал, 26.01.2008). Този проблем беше анализиран и като причина за кризата в икономическия и в социалния живот.

Обобщение за всички политици: Политиците искат да променят избирателите, не себе си (Монитор, 02.01.2008); Нагли, нагли полити-ци! Ръководят ни некадърни, лишени от съвест идиоти (168 часа, 01.08.2008); Краят на политическия махмурлук (Монитор, 26.09.2008); Амнезията на властта. Управниците помнят най-трудно своите обе-щания и имоти (Стандарт, 24.01.2008); Ангели небесни. Нас ни управ-ляват не политици, а истински светци (168 часа, 04.04.2008).

2.2.6. Протестите на гражданите Основните подтеми са: • организиране на различни видове протести от различни

общности; политически протести • стачки, искания, резултати от стачките

Протестите на гражданите може да са по-големи – стачки, но може да се организират по по-маловажна причина, например изграждане на нова улица или защото се изсичат дървета. Протестите невинаги са мно-го организирани, но показват наченки на зараждане на гражданско об-

БСУ

486

щество или обединение на различни обществени групи – по месторабо-та, по местоживеене – за конкретни недоволства и искания.

Стачките са най-ярката форма на несъгласие, протест. Стачкуват представители на всички гилдии: или както обобщава в. „Сега” – Вече се бунтуват съсловията, а не народът (Сега, 17.02.2007); Започват масо-ви стачки. Металурзи и лекари скачат първи (168 часа, 21.11.2008).

• Лекари, фармацевти, различни здравни работници – И лекари се включиха в протеста в „Пирогов” (Сега, 22.01.2007); Щафетна стачка в болниците (Стандарт, 14.01.2008); Меди-ци заплашват с национална стачка (Новинар, 08.09.2008); Джипитата се надигнаха срещу орязан бюджет (Труд, 29.10.2011). Те са недоволни от възнагражденията си, усло-вията на труд, липсата на средства за здравеопазване.

• Учители – Учителската стачка вече е сигурна (Сега, 22.09.2007); За попа, даскала и кмета (Монитор, 03.11.2007). Различна е информацията за исканията на учителите относно техните заплати – Даскали искат 1200 лева заплата (Стандарт, 15.06.2007); Учители поискаха 500 лева заплата (24 часа, 24.05.2007); и в същия вестник само няколко дни след това – Заплата 1200 евро поискаха учители (24 часа, 26.05.2007); Учители на стачка за двойни заплати (Труд, 19.06.2007); Учители искат скок на заплатите (Стандарт, 30.08.2012). Най-честата причина за недоволство са малките заплати.

• Земеделци, лозари, тютюнопроизводители – Лозари на бунт заради ниски цени (Стандарт, 14.09.2010); Земеделци плашат с комбайни парламента (24 часа, 30.11.2007); Земе-делците щурмуваха София (Експрес, 20.12.2008); Тютюно-производители искат 73 млн. евро (Телеграф, 30.08.2010); Ала-бала не храни гладните (отнася се за тютюнопроизводите-лите) (Дума, 24.01.2011). Стачкуват заради ниски изкупни цени, нелоялна конкуренция с внесена отвън продукция.

• Фермери – Фермери подновяват протеста на 16 януари (Труд, 15.01.2008); Повече от 1000 млекари протестираха (Дума, 24.01.2008); Фермерите се пришиха към протеста (Дума, 22.02.2008); Тест за хора и крави (Монитор, 23.01.2008) – за протеста на млекарите; Фермерите нахлуват в МС (Експрес, 22.08.2008); На 6 места в страната млекарите на протест до дупка (Телеграф, 06.08.2008); Млекаpume стя-гат нов бунт (Експрес, 10.09.200); Млекари въстанаха с шнорхели (Експрес, 18.09.2008). Недоволни са от изкупните цени и от това, че държавата не поема сериозен ангажимент да изкупува продукцията им и организирано да я обработва.

• Шофьори, транспортни работници, превозвачи – Такси-метрови истерии (Сега, 23.02.2007); Столичният транс-


487

порт плаши със стачка за заплати (Сега, 0.03.2007); Транс-портът заплаши със стачка – заплатите им ниски (Новинар, 10.06.2008); Родните превозвачи готови на бунт (Експрес, 14.05.2008); Фирмите за автобусни превози са в стачна го-товност (Капитал, 24.05.2008); Железобезпътица (Капитал, 12.06.2010); Железничари плашат с протест (Телеграф, 10.01.2010).

• Миньори, металурзи - Миньори слизат noд земята с жени и деца (Телеграф, 23.12.2008); Миньори готвят стачка от сряда (Труд, 17.12.2011); Металурзи натискат правителст-вото (Експрес, 18.06.2008). Стачкуват поради лоши условия на труд, ниски заплати.

Понякога стачкуват цели институции – Здравната каса преминава в предупредителна стачка (Сега, 07.10.2007); „Пирогов” окупира парла-мента в петък (24 часа, 29.05.2007) и два дни по-късно – „Пирогов” блокира булевард за минути (24 часа, 31.05.2007).

Стачкуват и пенсионерите за увеличаване на пенсиите – Дори на пенсионерите им писна (Новинар, 16.02.2007); Протест за пенсии и инфлация (Дума, 27.06.2008); Синдикален митинг в Пловдив срещу пен-сионната реформа (Труд, 14.12.2011). Заглавия за пенсионерски протес-ти се появяват периодично, защото нито едно правителство не е решило по подобаващ начин този проблем – за минималните пенсии, за годините за пенсиониране, за трудовия стаж, за тавана на пенсиите. Пораждат се нови видове протести – Пенсионери на чаено парти срещу спекулата (Монитор, 12.03.2011).

Отделен вид протести обикновено са екопротестите – Кой орга-низира екопротестите? (Труд, 04.07.2007), Пирински протест срещу екотероризма (Стандарт, 05.04.2011), но те в България нямат голяма популярност и не показват особена активност на гражданското общество.

Има и протести не на отделни гилдии и организации, а на големи групи граждани, които не изразяват исканията си чрез стачка, а бойко-тират цени, монополи, не извършват дадено действие, например не купу-ват определени стоки – Случи се – бойкот на неприличните цени (24 часа, 21.06.2008); Бунтът на фирмите. Големите потребители оспорват в съда високите цени на синьото гориво (Капитал, 11.10.2008).

Има и отделни протести по политическа линия срещу властта – Костов уговаря днес и утре бойкот срещу властта (24 часа, 21.07.2008); Разчитаме улицата да помете кабинета (Стандарт, 12.01.2008); ГЕРБ: Червените яхват чужди протести (Телеграф, 23.03.2011); срещу от-делни градоначалници и създадените от тях проблеми – Граждани на Сливен излязоха на протест заради разкопания от месеци град (Дневник, 03.01.2011); Пловдивчани на бунт срещу нова улица (Труд, 14.06.2011).

Започват да стачкуват и държавни служители, като полицаи например, което е особено тревожен сигнал – Полицаите се уговарят за

БСУ

488

нов 10 януари (Сега, 23.12.2008); Протестите в МВР ставали циклични (Монитор, 15.12.2008); След пушенето полицаите минаха на студена вода (Дневник, 22.12.2008); И Миков призова протестиращите полицаи да напуснат МВР (Дневник, 18.03.2009). Техните протести са по подобни причини на другите професионални общности – лоши условия за работа, ниски заплати, липса на средства дори за бензин за полицейските коли.

Стачкуващите често се разединяват – Стачката се разцепи (Стандарт, 19.10.2007). Понякога са обединяват и протестът на една гилдия прово-кира и други гилдии – На жп стачката и доктори, пивовари, металур-зи, трамваи (24 часа, 25.11.2011).

Стачките причиняват и неудобство на гражданите – Стачка затваря детски ясли (Стандарт, 08.11.2007); Стачка в БДЖ спира влакове (24 часа, 07.11.2011).

Какъв е ефектът от стачките – Протести отпушиха ушите на властта (Стандарт, 13.02.2007); Даскали договориха по 250 лв. за дрехи (Стандарт, 16.07.2008); Уволниха протестиращи работници (Дума, 05.02.2010).

През 2007 г. най-продължителни и организирани в цялата страна са протестите на учителите. През 2008 г. най-много заглавия, съответно статии за протести, стачки, недоволство има във в. Дума. Основно про-тестите през тази година са на земеделци, фермери, млекари. Активизи-рат се полицаите, които използват нов вид протести – мълчаливи стачки, пушещи и др.

Е, има и един митинг за българския език – Един митинг за езика, друг срещу мафията (Новинар,11.04.2008).

Обобщение – българите са недоволни от всичко и най-често и от всички. От една страна се смята, че протестите са по всякакъв повод, че са недобре организирани, че сме на първо място по недоволство –Протест на корем (Стандарт, 9.02.2010); Да си заплюем първото мяс-то по недоволство (Монитор, 01.04.2008); И протестите на поправка (Новинар, 02.02.2010); а от друга, че протестите са най-силното оръжие на демокрацията и са признак на гражданското общество – Протестът като урок по гражданско общество (Монитор, 4.01.2011); Блокадата е най-силното оръжие на демокрацията (Труд, 17. 04.2011).

* Многобройните заглавия по анализираните теми, разнообразието на

проблеми, подтеми, аспекти са показателни за това, че изборът на теми за интерпретация на етнопсихолингвистичните и социолингвистичните аспекти на езика на вестниците е подходящ и отговаря на поставените цели и задачи. Множеството цитирани умотворения, мисли, словосъче-тания, идиоми от богатата българска народна съкровищница, включени в заглавията, доказват, че езикът живее в изказа на българския етнос и е основен фактор за съхранението на българската култура.


489

3.0. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЯТА СПОРЕД ЛИНГВИСТИЧНАТА НАУКА

Журналистическото слово дава богата възможност за лингвистичен

анализ. Особено заглавията, в които журналистите проявяват повече изобретателност и оригиналност, отколкото в текста. В заглавията са концентрирани повече лингвистични новости и ефекти, за да се впечатли читателят. Традиционните подредени класически изречения с подлог, сказуемо и допълнение, правилно членувани, употребата на клиширана лексика и морфологична прецизност вече не са предпочитани нито от журналистите, нито от вестниците. Кои са най-впечатляващите, най-до-миниращи особености на заглавията от морфологична, лексикална и синтактична гледна точка? Дали те очертават определени тенденции в съвременния български печат? Като се има предвид, че се анализират 13 вестника в един сравнително дълъг период от време – над шест години, могат да се оформят определени специфики в развитието на езика на вестниците и да се очертаят конкретно в заглавията. Това ще бъде зна-чим социолингвистичен разрез, който ще даде информация за различни особености и ще подпомогне отговора на въпроса – накъде върви бъл-гарският език и как се развива точно в тази сфера – печатните издания, и по-конкретно – вестниците.

Имат ли самите журналисти респект от граматиката? Някои – да, отговаря ни във в. Стандарт чрез свой текст – Граматика се казваше баба ми – Мартин Карбовски: „Ето така си тече битието – от смисъла на живота на българите започва да изпада Граматиката. Вече колко години – две декади, постепенно, бавно и полека народът забрави за няколко века правила в писането. Няколко реформи в правописа. Някои диалекти се наложиха. И забрави най-важното – граматиката (без да прекаляваме) е естетика”. (Стандарт, 02.02.2011).

3.1. Морфология

В заглавията на българските вестници логично се срещат всички части на речта. Най-важно значение за информативността на заглавието неминуемо имат изменяемите части на речта и най-вече имената – ос-новно съществителни и прилагателни имена. Глаголът има нова, по-вто-ростепенна функция, защото заглавието да е цяло изречение вече е по-скоро изключение, отколкото практика. Тенденцията да се използват са-мо имена в заглавието предпоставя преимуществено и анализа на тяхна-та употреба. Заглавията впечатляват с многовариативност и находчивост на употреба най-вече на съществителни имена и тяхната комбинация, подредба, лексикална съвместимост или несъвместимост.

В центъра на изследването на ниво морфология се изследва употре-бата на основните части на речта – съществително име, прилагателно

БСУ

490

име и глагол, като доминиращи в заглавията на вестниците – над 80 %. Останалите части на речта имат по-рядка употреба. Наблюдението е над всички 13 вестника за периода 2007-2012 година. Анализирани са по 52 броя от всеки вестник годишно. За ежедневниците това са изданията от всяка сряда, а за седмичниците – всички издания. Изборът на ден от сед-мицата е на случаен принцип, а анализът на заглавия от над 670 вестника годишно е достатъчно представителна извадка за изводи и обобщения. Така са получени данните за процентното присъствие на трите основни части на речта, а примерите са от всички вестници За в. Експрес данни-те са от периода от 2007 до 2010, когато се преустановява издаването му.

Процентното присъствие на съществителни имена, прилагателни имена и глаголи е представено в Таблица № 1.

Таблица № 1

Вестник Части на речта Същ. име % Прил. име % Глагол %

ТРУД 55 6 14 24 ЧАСА 59 7 12 ТЕЛЕГРАФ 61 8 14 СТАНДАРТ 58 6 14 УИКЕНД 54 10 13 168 ЧАСА 55 8 14 МОНИТОР 58 7 15 НОВИНАР 57 10 13 КАПИТАЛ 65 6 14 СЕГА 57 10 15 ДУМА 61 8 15 ДНЕВНИК 60 9 11 ЕКСПРЕС 63 8 13 СРЕДНО 58.69 7.92 13.61

Видно е доминирането на съществителните имена, които състав-ляват почти 60 % от заглавията. Немалка част от заглавията са съставени само от съществителни имена – Куфари, цигари и митничари (Телеграф, 08.08.2008); Съдии-касички (Новинар, 26.02.2008); Бригадири, брига-дирки... (Сега, 08.07.2010); Хапче „Печалба” (Капитал, 30.01.2010). В някои случаи за по-голяма убедителност или внушение на драматичност съществителните имена се повтарят – Икономиката, икономиката, господа! (Стандарт, 16.03.2010); Тепе, мол, тепе, мол... (Капитал, 16.01.2010); Драма драма избива (Дневник, 29.01.2008).


491

Много заглавия са съставени от съществителни имена и предлози - „Мутри” и „кретени” в битката за София (Труд, 10.10.2007); Закони за барони, мъки за милиони! (Труд, 28.05.2007); Милиони за селото на Доган (168 часа, 28.03.2008); Училището – от слободия към казарма (Стандарт, 28.11.2008); Миков на амбразурата (168 часа, 02.05.2008); … Бомба”, чалга и тъма на „Позитано” (Труд, 30.06.2008); Национален протест срещу политиката на Дянков (Дума, 13.03.2010).

Дори когато изречението е просто – Бог е счетоводител, Богоро-дица – одитор (Новинар, 07.08.2008); Продължава нарушаването на конституцията в парламента (168 часа, 29.02.2008); Реформаторът на просветата пребори динозавъра ВАК (Сега, 15.07.2010); или просто разширено Соцдепутат обвини колежка в лакомия за власт (168 часа, 05.09.2008); Ток, парно,вода и газ поскъпват през лятото (Новинар, 09.05.2008); Последната изява на Румен Петков пред депутатите като министър завърши със скандал (Капитал, 19.04.2008); Общинари гонят атакисти за обвинения в блудство с малолетни (168 часа, 18.05.2008) съществителните имена също могат да доминират.

Друга особеност на заглавията е степенуване на съществителни имена, което по принцип не е много често срещано езиково явление – Наглост, по-голяма наглост, „ЧЕЗ” (Новинар, 26.09.2008).

Най-интересна и заслужаваща внимание група от съществителните имена е тази на съществителните собствени имена. Как се включват те в журналистическите публикации в пресата, каква информация дават за участниците; уважават ли се политиците, институциите; доколко и как съществителните собствени имена правят материала четен и предпочи-тан, са въпроси, чиито отговори търсим при анализа на заглавия на вест-ници.

Съществителните собствени имена в заглавията се анализират в няколко направления, но акцентът е най-вече върху имена на лица и начина, по който се употребяват (само лично име, само фамилия, лично име и фамилия, прякор, псевдоним, неуважително име). Анализират се и имена на политически партии.

В заглавията на вестниците се срещат всички подвидове съществи-телни собствени имена: континенти – Циганите налазват Европа. Броят им – колкото населението на държава в ЕС (Телеграф, 5.01.2007); държави – Расате искал да оперира България (Стандарт, 27.06.2008); градове – Сливен тегли заем напук на министър (Труд, 23.01.2007), „Мутри” и „кретени” в битката за София (Труд, 10.10.2007); села – Циганка от Лиси връх продава орган за $ 1500, купува си телевизор (24 часа, 10.01.2007); празници – Министър забрани картички за Коледа (24 часа, 03.12.2008); имена – Р. Петков подкани Лечков да чете книги (Сега, 01.03.2007); прякори и прозвища – Ламбо раздава пари и награ-ди (Стандарт, 22.05.2007), инициали – Ф.Д. скочи от синия „Титаник” (Стандарт, 31.03.2007); партии, движения, политически организации –

БСУ

492

Кого ще рани кризата в НДСВ? (24 часа, 30.12.2008); абревиатури на организации – Който не пие по шише, вън от МВР! (168 часа, 15.08.2008). В едно заглавие могат да се срещнат и съществителни собст-вени имена от различни подгрупи – Доган подгря електората от Родо-пите до Варна (Сега, 10.05.2007); Ром отвлече кръста за Йордановден в Пещера (24 часа, 07.01.2008). Особено интересна е употребата на името на континента Европа след 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз. Често „Европа” се използва за синоним на „Евро-пейски съюз” – С конски впряг към Европа (Телеграф, 31.07.2007). Раз-бира се, в заглавията има и съществителни собствени имена на местнос-ти, на книги, на площади, на улици, на фирми, на заводи и мн.др., които поради своята устойчивост не представляват такъв интерес, какъвто имената на определени активни в различен аспект личности.

Интерес за изследването представляват прякорите и прозвищата. Те са „особени съществителни собствени лични имена, които имат пре-димно експресивно-емоционална функция в речта. Употребяват се глав-но в битово-разговорната реч. Образуват се най-често от съществителни нарицателни имена и от прилагателни имена чрез преносна употреба или посредством суфикси. Характерна формална особеност на тези имена е, че са винаги членувани (освен когато са обръщения) (Граматика … 1993, стр. 73).

Прякорите са свързани с външни белези, словесна характеристика, реплика, поведение. Известни в близкото минало са хубавото Наде (Надежда Михайлова), Бат Петьо (Петър Стоянов), Командира (Иван Костов), Желязната лейди (Ренета Инджова), Мистър 10 % (Александър Божков), Сивия кардинал (Христо Бисеров) и др. Част от тях показват начин на поведение, управление. Някои прякори са на известни имена в литературата, киното или друг вид изкуство – Лупи (Александър Томов), Хари Потър (Николай Василев), Мистър Бийн (Емануил Йорданов). Има и такива, които показват професия – Пожарникаря (Бойко Борисов), Философа (Жельо Желев).

Напълно логично журналистите използват тези прякори в своите материали, дори ги популяризират и така те придобиват своята валид-ност. Характерно е, че не само по-„жълтите” издания ги ползват, но се срещат и в сериозни вестници. В свои публикации дори някои журна-листи коментират и анализират прякорите на политиците и подземните фигури – По прякорите ще ги познаете (Стандарт, 20.3.2010); Полити-ческите прякори. Народът изпуска парата с Багера и хер Флик (Труд, 30.01.2010), автор Таня Джоева; От „Господин 10%” до „Гласувах с от-вращение”, Фразеологичен речник на прехода (Труд, 30.01.2010), автор Илия Петров. Когато включат прякора в заглавието на статията, веднага стана ясно за кого иде реч и материалът се чете съобразно деянието или популярността на съответния политик. Има случаи, в които използва-нето на прякор показва неуважение към длъжността на съответния поли-


493

тик, съответно и към институцията, която представлява, най-често към всички институции, защото няма такава, в която някой от управляващите да е без прякор. Същевременно съвсем доближава езика на вестниците до разговорния език.

Най-голямо разнообразие в заглавията, а и в самите текстове има в изписване на имената на политиците, на първо място на Бойко Борисов. Интересна е статистика на изписване на името му в заглавията на вест-ниците. В едва 15 % от заглавията, в които се среща името му, то е изпи-сано пълно – име и фамилия – Бойко Борисов; само фамилия – Борисов – в 8 % Борисов глобен да плати извинение (24 часа, 25.11.2008); Прав е Борисов за шефа на външните българи (24 часа, 24.12.2010); абревиату-рата на имената му – Б.Б. – 9 %,; Бат’ Бойко – 12 % (в някои случаи „бат” е с главна буква, в други – с малка) – Кажи бе, Бат' Бойко (Монитор, 03.05.2008); Не съм от тях, бат’ Бойко (Дума, 14.01.2011); само „бате” – 1% – Що така бе, бате? (Новинар, 03.4.2009); Генерала – 4%, Пожар-никаря – 2%. В останалите 48 % се използва само името – Бойко – Бойко кръсти и прекръства (Телеграф, 10.05.2008); Бойко следи лично строе-жа на пътния възел на „Люлин” (Телеграф, 04.08.2012). Освен същест-вителни собствени се употребяват съществителни нарицателни, свърза-ни с професията (пожарникар) – Що така пожарникарят (24 часа, 06.02.2009) или приложение – свързано със званието генерал – Царят преля цели 40 % на Генерала (24 часа, 27.03.2007). Тъй като името се употребява като прякор, правилата за членуване не се спазват. Това фамилиарничене показва и отношението към личността на министър–председателя и снижаване на стила на вестниците, които не показват ни-какво уважение към политическите ни фигури. Пише се така, както гово-ри простолюдието.

Употребата на не много учтивото и уважително лично съществител-но собствено име Бойко се среща във всички анализирани вестници, не-зависимо от позицията на Бойко Борисов и близостта на изданието до управляващите – Бойко и Станишев играят на криеница (Стандарт, 17.09.2007); Бойко кръсти и прекръства (Телеграф, 10.05.2008); Бойко искал да възседне тракторите. И МВР скастри столичния кмет (Телеграф, 21.12.2008); Бойко помита всичко от раз. Бриго остава с 20% зад сегашния кмет (Експрес, 17.09.2008); Бойко и Бриго стартираха ком-проматна война (Сега, 10.10.2007). В последните две заглавия по повод публикации, свързани с надпреварата за кмет на София през 2008 г., и генерал Бригадир Аспарухов е споменат само с първото си име и то не-пълно (Бриго вместо пълното Бригадир). Срещат се и силно иронични заглавия, поставящи под съмнение определени качества и/или компе-тентности – Товарищ Бойко, вы большой ученый... (Сега, 23.11.2007). Статията е по повод това, че столичният кмет Бойко Борисов ще бъде награден с орден „Михаил Ломоносов” за лични заслуги към развитието на руско-българските отношения.

БСУ

494

Прякорите на Бойко Борисов се използват сравнително рядко в цитираните вестници. Най-често срещаният прякор Пожарникарят е свързан с професионална квалификация. Неговата употреба в буквално-то лексикално значение на думата е с идея да се покаже нивото му на компетентност или отсъствието на такава при изпълнение на важни дей-ности в амплоато му на министър-председател или кмет. Целта е да подчертае, че не е възможно с такава професионална квалификация да се организират, ръководят и изпълняват определени държавни или общин-ски дела.

За президента най-често употребяваните съществителни собствени имена са Георги Първанов – 49 %, Първанов – 36 % – Първанов скастри Вълчев на 24 май (Стандарт, 25.05.2008); Първанов подмолно превзема БСП. Близко до него леви движения записват масово свои активисти за членове на столетницата (168 часа, 04.07.2008); приложение и фамилия – президента Първанов – 11 %, „Гоце” – 4 % – Факти и въпроси около папка „Гоце” (Сега, 21.07.2007).

В някои от заглавията съществителните собствени имена са употре-бени в звателна форма, изреченията са подбудителни – Стига резили, г-н Доган! (Новинар, 5.08.2008); Дянков, не играй, Борисов – забавен си! (24 часа, 20.04.2010); Долу Тодор Живков! (168 часа, 19.11.2010); Димитров (Петър Димитров – министър в правителството на тройната коалиция), иди на кафе при Буда (Експрес, 04.12.2008); Пирински, пре-дай се на прокуратурата! (Сега, 19.12.2008). Последното заглавие е стряскащо, прави асоциации с престъпно поведение на Председателя на Народното събрание през 2008 г. Георги Пирински, а всъщност от текста става ясно, че не медиите, а десетки парламентаристи усилено рушат авторитета на Народното събрание с глупостите, които творят всеки ден и час. Други заглавия в императивно наклонение са по аналогия на творби от българския фолклор – Даваш ли, даваш, Бат' Бойко, терен за детска градина? (Класа, 05.2.2008) (по аналогия на „Даваш ли, даваш, балканджи Йово…”. В цитирания случай, за съжаление, аналогията не е много подходяща и заглавието не е еталон на добър вкус.

Прякорите на някои политици и управленци са по външни белези – Дългата снага с дългата ръка (Сега, 12.05.2007) – визира се Румен Овчаров, прякорът наподобява индианско име; други са свързани с черти на характера, стила на управление – За Командира, Касандра и дзифта. „Ще има още политически убийства.” С това пророчество Иван Костов се нареди до шаманите. До влъхвите, които общуват (Труд, 22.10.2008), по роднински признак – особена популярност придоби пря-корът „Батко” – 120 милиона от Батко (Капитал, 19.01.2008); Коруп-цията в пътищата. За Батко и батковците (Капитал, 26.01.2008); Забраняват Батко със закон. ЕС не пуска пари за братчеди. Пътният шеф ще обявява случаите на конфликт на интерес (Телеграф, 11.08.2008); Свалят кметове, ако се държат като Батко (24 часа,


495

18.09.2008); по функцията, ролята, която изпълняват в политиката, в партията си – Отиде си Стратега на БСП (Стандарт, 21.07.2013) – за Александър Лилов. Някои са свързани със спецификата на работата им, напр. Вальо Топлото във функцията му на директор на „Топлофикация”– Вальо Топлото – свидетел, жена му – обвинена за измама (Труд, 29.7.2010).

Тези прякори още се наричат „прецедентни” имена, защото са въз-никнали по повод на даден прецедент, събитие. Самото използване на прякори прецедентни имена се приема от някои автори като лингвосе-миотечен и културологичен процес (Гърдев 2009, стр. 63). То има етно-психолингвистични корени, защото показва традиции в културата и е част от развитието и историята на езика.

Има и прякори, които са по аналогия на литературни произведения – Властелинът на границата (Стандарт, 05.01.2007) – визира се Красимир Петров, заемащ в тогавашния момент длъжността директор на Национална служба „Гранична полиция”. Аналогията е с книгата на Джон Роналд Руел Толкин „Властелинът на пръстените”. При някои ана-логията е индиректна – не точно в съществителното собствено име, а в самото заглавие – Бог дa ви поживи, мистър Димитров. Филип Димит-ров напуска политиката. Защо? (Капитал, 14.06.2008). Прави се връзка с книгата на Кърт Вонегът „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър, или Бисери за свинете”. Тънката ирония при използване на подобни анало-гии може да се долови, ако четящият е запознат със съответното произ-ведение, т.е. трябва да е налице сравнително висока обща култура. За ед-на част от четящите аналогиите не предизвикват асоциации.

Забелязва се стремеж към използване на сравнително „цветни” гла-голи, „цветни” съществителни имена и други „цветни” части на речта ре-дом със съществителните собствени имена на известни държавни и по-литически личности – Надежда цака Петър Стоянов с евроизборите (Новинар, 17.01.2007), Станишев пошляпна словесно НДСВ (24 часа, 19.02.2007), Турци хакнаха сайта на Кабил (Експрес, 02.09.2007), Хамстерът Станишев срещу разпищоления Борисов (168 часа, 01.01.2010); Синя прашка на червена Бузлуджа (168 часа, 8.08.2008). И в стила на в. „168 часа” подзаглавието пояснява за какво става дума – Чалга, соц u алкохол засенчиха диджеите на левия събор. Неслучайно е и цветовото противопоставяне синьо – червено, като асоциациите са свързани с чер-вения цвят – символ на БСП и синия – по принцип символизиращ СДС и партиите с десни идеи.

Аналогично внушение има и употребата на съществителни собстве-ни в комбинация с чужди думи, най-често турски – Ашколсун, Станишев, машалла! (168 часа, 18.07.2008).

Неуважението към някои политици проличава от използването не на цялото име (име, фамилия), а само на част от него – Жълт картон за министър Божо, после Бойко гони. Премиерът бесен на историка за $ 20-те млрд. обезщетения, които поиска от Турция (24 часа, 07.01.2010).

БСУ

496

Визира се тогавашният министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Волен Сидеров в почти всички публикации е само Волен – Общинар на Волен покани чалгата (168 часа, 24.10.2008); Ахмед Доган обикновено е само Доган – Обръчите на Доган започнали с еротика (168 часа, 28.11.2008); На Доган не му пука (Дневник, 06.08.2008); Цветан Цветанов е Цецо – Главнокомандващият Цецо и шефът Бойко (24 часа, 06.05.2010); Цецо праща Бойко на избори (Стандарт, 05.05.2011), а Цецка Цачева – Цецка или Желязната лейди – Желязната лейди от Плевен (Труд, 31.12.2010); Мая Манолова е Мая – Мая предлага мир на Фидосова (Стандарт, 05.03.2011).

Непълно използване на съществителни собствени имена се среща и при цитиране на държавни и политически дейци на други държави – Станишев на среща при Сарко (Монитор, 04.07.2008) – става дума за френския държавен глава Никола Саркози.

Честа практика е и употребата само на първите букви от имената на политиците. Най-често през последните години са Б.Б., Ц.Ц. или Цв.Цв., И.Ф. (Искра Фидосова) – Цяла Монтана в тефтерчето с интереси на И.Ф. (Труд, 20.07.2013).

В много заглавия се наблюдава стремеж към оригиналничене. Особено голяма изобретателност има във в. Монитор – Стига Гайдарски експерименти! (Монитор, 02.02.2007); Петкановщини (Монитор, 24.02.2007); Орден за Орден (Монитор 12.04.2007). В цитираните заглавия става ду-ма за министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски и неговите експерименти в сферата на здравеопазването; за министъра на правосъ-дието, а впоследствие и на вътрешните работи Георги Петканов; за евро-комисаря Джефри ван Орден, който е получил орден. В някои заглавия част от думите са сродни – Борис (тенисистът Борис Бекер) и Борисов в Борисовата градина приковаха света (Новинар, 01.9.2010). Тези загла-вия губят от своята оригиналност с течение на времето, когато полити-ците не са актуални, вече са забравени и играта с думи, словотворчество-то, находчивите словосъчетания не водят до обективни асоциации чита-телите.

Появи се и една нова група съществителни собствени имена за обозначаване на различни групи, свързани с престъпна дейност: Недосе-гаемите – Търсят пачки под дюшека на Недосегаемите (24 часа, 16.04.2010); Лапачите – Болести и пари измъкнали Лапачите (Стандарт, 11.04.2010); 10 милиона ДДС в устата на Лапачите. Пачката, Чучули-гата и Гаргата внасяли стоки от Гърция през кухи фирми (Монитор, 24.03.2010); Наглите – Ако видим „Наглите” в затвора, ще се справим с всичко (Монитор, 19.03.2010); Лихварите – МВР се оля с уликите сре-щу „лихварите” (Дневник, 28.09.2010); Килърите – Хванахте Наглите, погваме Килърите 2 (Труд, 23.12.2010); Сладурите, Регистраторите, Терористите – МВР удари Сладури, Регистратори и Терористи (Труд,


497

29.04.2010). Тези съществителни собствени имена показват основното занимание на извършителите.

Интересна е и употребата на абревиатури в заглавията – ДОИ и ДОТИ, ДОИ и ДОТИ…. (Монитор, 16.07.2008); КТБ награди отличници-те от специалността МИО на УНСС (Монитор, 01.12.2011); ДНСК реже кабели и по „Витоша” (Сега, 05.04.2011). Някои от тях са придо-били широка популярност, но други са сравнително нови и неизвестни и ако в текста не се изясни значението им, заглавието няма да е достатъчно ясно. Абревиатурите в заглавието са признак за икономичност на изказа и стремеж към по-кратки словосъчетания и изречения. И това е част от развитието на езика с оглед и в зависимост от динамиката на обществе-ния и на политическия живот.

Използването на различни варианти на съществителните собствени имена в заглавията на различни журналистически вестникарски мате-риали е предизвикано, предизвестено и мотивирано от няколко факта и възможности: първо, от политиката на самия вестник и неговото отно-шение към дадената личност; второ, от авторитета на самата личност в обществото, от нейното поведение; трето, от обективното, а понякога (дори по-често) и субективно отношение към дадената личност; четвър-то, от определена доза журналистическа оригиналност. Българският чи-тател, който по принцип не уважава институциите, съответно и личнос-тите, които самият той е издигнал на политическия пиедестал, не се впе-чатлява от неуважителните прякори, определения, сравнения на извест-ните хора, а дори одобрява „новото” име, ако подхожда на съответния човек и/или на неговата дейност. Много често съществителните собстве-ни имена в заглавията предопределят читателския избор дали матери-алът да бъде прочетен или не.

Употребата на прилагателни имена в заглавията на вестниците е от 6 до 10 % в различните вестници. Най-интересни са случаите на употре-бата им в преносно значение, което добавя към заглавието втори пласт – Крокодилски сълзи по европейски (Телеграф, 04.12.2011); Яйцата златни заради широките клетки (Телеграф, 13.02.2012); Салатата със 70% по-солена (Телеграф, 8.05.2012); Соленото кафе на тариката (Телеграф, 25.06.2012). Афинитет към използването на прилагателни в преносно значение има в.Телеграф.

В отделна група могат да се обособят прилагателните имена за цве-тове. За какво се използват цветовете в заглавията? Най-често и най-вече за отбелязване на политическите партии: СДС и всички нароили се впоследствие – Стоянов повежда сините към Страсбург (Новинар, 21.02.2007); Ф.Д. скочи от синия „Титаник” (Стандарт, 31.03.2007); Син комсомолец „реституирал” и Руския клуб (24 часа, 04.01.2007); Листопад в синьо (Стандарт, 28.04.2011); НДСВ – Още жълти срещу царя (Експрес, 14.09.2007); Лайняно жълто (Новинар,11.06.2007) – на Иван Гарелов; Хората на Доган топят жълтите в Страсбург

БСУ

498

(Новинар, 28.02.2008); БСП – Червената любов ръжда не хваща (Сега, 02.05.2007); Червените захапаха Борисов и половинката му (Новинар, 25.03.2010); Червените се борят за още един съветник в София (Новинар, 05.12.2011); коалиции от партии – Жълто-червените сменили 300 коня за 300 кокошки. А останалите?! (Новинар, 16.02.2010).

Червено се използва и като липса на средства – Здравната каса от-ново е на червено (Дневник, 30.04.2009), синьо – за синята зона – Синя зона или черна дупка (Капитал, 21.06.2008); Колко синьо е в синята зона (Капитал, 03.12.2011),а жълто – в словосъчетанието жълт картон – Жълт картон за министър Божо, после Бойко гони (24 часа, 07.01.2010); зелено – Цените падат, хванахме се за зелено (Труд, 04.04.2008).

Цветовете черно, бяло се използват се за квалификации, преценки, критики – 1 от 3 лв. у нас изкаран на черно (24 часа, 25.10.2009); Швей-царци плашат, че сме били черни гарвани (24 часа, 03.01.2009) Прогно-зите за трудовия пазар остават черни (Дневник, 17.06.2009); Грехове в бяло (Стандарт, 02.12.2011).

Зелено се употребява най-вече за зелената енергия – Зелени якички, зелени професии, позеленели работници (Дневник, 25.11.2009); Велика-та зелена илюзия (Дневник, 06.01.2009); „Зеленият” сектор – между мутантите и перките (Сега, 19.07.2010); Поправки в закона ще блоки-рат инвестициите в зелената енергия (Сега, 16.12.2011). сиво – за ико-номиката – България е в световен Топ 3 по дял на сивата икономика (Сега, 14.08.2010).

Впечатляващи са и заглавията с повторение на прилагателното име – Велик, велик, велиииииик (Сега, 26.04.2011), особено когато едно от тях създава и допълнителен фонетичен ефект с удължаване на гласния, как-то доминиращо само от прилагателни имена – Меги – ефективна, устой-чива и вечна (Сега, 26.01.2011), става дума за Меглена Кунева.

Глаголите са с малко по-голяма употреба от прилагателните имена – от 11 до 15 %. И тук най-интересни са употребените в непрякото си зна-чение, което е по-скоро лексикален ефект, отколкото морфологичен. Глаголите са в различни глаголни времена – сегашно, минало свършено, бъдеще време. Изреченията са прости, най-често кратки, за да се засили ефектът от глагола и той да доминира над останалите думи. Глаголът звучи натрапчиво и организира около себе си цялата информация. Той е във позицията на „вмъкната лексика” – Парното ужили депутат (Стандарт, 26.01.2007); Слави джитка с червено „Ферари” в Пловдив (Експрес, 16.08.2007); Кризата ни удари, но по-слабо (Телеграф, 17.09.2008); Доктори бъхтят двойно за надница (Стандарт, 30.04.2008); Касиерка щипнала 4 бона (Експрес, 25.02.2010); 2/3 от БГ фирмите си кютат без новости (Телеграф, 29.11.2010); Еврото се търкаля надолу (Стандарт, 08.02.2010); Банки ни дерат с такси (Стандарт, 06.03.2010); И медът бъкан с ГМО (Телеграф, 5.04.2010); Кризата резна заплатите на топмениджьрите (Телеграф, 6.04.2010); Роми гепиха 2 км жица


499

(Телеграф, 27.06.2010); Излизането от кризата ще ни излезе през носа (Сега, 31.01); Бачкаме рекордно малко за държавата (Телеграф, 10.01.2011); Дотътрузване до вирнатия мост (Сега, 12.04.2011); Яйцата чукнаха 30 ст.(Телеграф 27.02.2011); Търговците най-често жилят българина (Стандарт, 15.03.2011). Както е видно, преобладаващата част от приме-рите са от в. Стандарт, в който има афинитет към употребата на подоб-ни глаголи.

В много редки случаи в заглавията има причастия – сегашно деятелно – Танцуващият с мечки (Сега, 16.07.2010); Идва годината на мислещия човек (Стандарт, 28.12.2011); „Нуждаеща” се съдийка осъ-ди община заради имот (Сега, 01.12.2011); Пулсиращо червено (Сега, 19.04.2011).

3.2. Лексикология

Лексиката се променя най-динамично за разлика от граматиката. Тя

отразява динамиката на времето и бързо реагира на всички новости в различните сфери на живота. Възникват много нови думи, но се употре-бяват и познати с тенденция за неповторимост. В стремежа си да бъдат оригинални журналистите не спазват всички норми и някои от заглавия-та са като реплики от подземния свят.

Какво мислят специалистите за това? Някои изследователи на езика на съвременната преса като М. Виденов наричат речта, в която се упо-требяват жаргонизми, вулгаризми, просторечни думи – кафанска реч, ка-фански език и смята, че младите го използват, защото го възприемат като „свеж полъх, като израз на нови идеи и нова философия” в противо-вес и „отвратени от сивотата на антиезика”. Авторът е на мнение, че този език използват посредствени журналисти, техният слаб професионали-зъм е „скрит зад ефектните изрази, събрани от стилистичното дъно на съвременния български език” (Виденов 1999, стр. 152-153).

Кр. Стоянов дава интересно и многопластово обяснение на причи-ните за новия, различен език, които можем да характеризираме като со-циолингвистични. Той смята, че „посредством стила и езиковото мани-ерничене се цели да бъде покрит дефицитът откъм действително инфор-мационно съдържание”. (Стоянов 1999, стр. 113). Авторът застъпва теза-та, че вестникарският език се представя в две подсистеми: подсистема А – и подсистема Б. Използвайки термина „атрактивност на текста”, той гово-ри за „втора информационна реалност – тази на езика, особено в негови-те екстремни прояви в текстовете, представляващи сензационни новини и т.нар. истории” (пак там). Все пак става дума за сензационни новини, предадени атрактивно. Като синоним на „атрактивност на текста” авто-рът използва и известния термин „интересност на текста”.

БСУ

500

Особено желание за словесна еквилибристика и впечатляваща ори-гиналност се забелязва в заглавията. Може би поради факта, че заглавие-то привлича вниманието на читателя и може да бъде основен фактор текстът да бъде прочетен или не. Заглавието синтезира в себе си всички особености на езика ни, но в концентриран, много сбит вид. Често в текста не се срещат никакви подобни думи и изрази, които са включени в заглавието. То трябва да е като магнит.

В заглавията почти задължително е да има интрига, провокация, не-що впечатляващо, нещо шокиращо, за да се привлече вниманието и ма-териалът да се прочете. „Политиците използват онзи език, който хората поръчват и искат” – казва в свое интервю социологът Андрей Райчев (Уикенд, 08.06.2013). Дали пък и езикът на вестниците също не е поръ-чаният и исканият от хората?

Най-големите атракции в заглавията са на лексикално равнище. И тук, както и в текстовете, се среща разговорна лексика и обществено – политическа лексика, остарели думи и новосъздадени, пароними, анто-ними и др. Кои са най-интересните най-впечатляващи лексикални особе-ности в заглавията? Най-общо могат да се обособят в няколко групи:

1. Чужди думи Междукултурното общуване, интернационализацията на термините

води и до появата на много чужди думи, които активно навлизат в кому-никативното битие на хората и то най-активно чрез медиите. Преоблада-ващата част от думите са с английски произход и вече широко се из-ползват в речта на хората. Дори се появи Речник на новите думи в бъл-гарския език, които са около 5000. От тях около 4300 са новосъздадени думи, а около 700 са познати, но с нови значения. Авторите на речника са отбелязали като „нежелателни” някои нови думи, които могат да се заменят със синоними – например атачмънт (прикрепен файл), даунлоуд (записване на компютърни програми от интернет), дискутант (участник в дискусия).

Агресивно, но най-често оправдано навлязоха много чужди думи от сферата на информатиката, компютърните и информационните техноло-гии, икономиката, политическия живот, бита, спорта и развлеченията, новите хранителни продукти, културата. Езикът ни се интернационали-зира за много кратък период. Национално-културната специфика на ре-чевото поведение на представителите на лингвокултурната общност на журналистите несъмнено се повлия от това бързо нашествие на чужди думи. Те се използват без оглед на това доколко са познати на читатели-те и кое е изданието – Литературният конквистадор (Дневник, 16.11.2007); Ще направим Русе ленд и графити фест в парка (Дневник, 23.10.2007); Квазивъзходът на псевдоантропусите (Сега, 18.01.2011); Чудо! Идат 2-ма стархитекти *От star и architect – архитекти със звездна слава (24 часа, 25.11.2008); Що е агфлация и кой е виновен за


501

нея (Дневник, 03.04.2008); Българската баба като перпетуум мобиле на икономиката (Монитор, 18.07.2008); Две фирми източвали с аутсорсинг (Стандарт, 14.04.2010); Капичмънт и импийчмънт (Труд, 31.03.2010); Господ не е полтъргайст (Сега, 05.04.2011); Саудаджи (Сега, 11.04.2011); Овшорлийкс по български (Телеграф, 21.07.2013); Групата с мегафони-те измисля пърформансите на протеста (24 часа, 21.07.2013). И дока-то някои чужди думи все пак са познати – фест, перпетуум мобиле, импийчмънт, полтъргайст, овшорлийкс то други са съвсем неизвестни на широката, а и на част от по-интилигентната публика – стархитекти, агфлация, саудаджи, пърформанси, псевдоантропуси.

Значение на тези думи понякога е обяснено под черта, което улес-нява читателя. В повечето случаи не са обяснени и без тяхното разбира-не няма да се разбере и съдържанието не текста. Ако не са обяснени, читателят може да подмине статията, щом още в заглавието има нещо неясно. Същевременно непознатото, новото също може да провокира читателското любопитство и любознателност. Някои от статиите са предназначени за читатели с по-висок образователен ценз и с повече професионални познания в някои области. Една част от тях са писани не от журналисти, а от специалисти в съответната област и те употребяват съответните научни и професионални термини, без да отчитат факта, че това все пак са вестници, а не специализирани издания.

Особено впечатляващи са заглавията, в която се използват турски и арабски думи, отдавна заредени с определена експресия. Те се употребя-ват заедно с неутрални лексеми, т.е. с думи, несъдържащи втори план, непредизвикващи емоция и именно това съчетаване и противопоставяне поражда специфичен ефект: Гьонсуратлъкът на Яне (Монитор, 19.02.2011); Троен гьонсурат. Станишев не е прав – оставките на министри не са храна за тълпата (Сега, 29.07.2008); Бакшиш или гьонсурат (Стандарт, 29.02.2012); Кремиковци” на ишлеме? (24 часа, 4.07.2008); Ашколсун, Станишев, машалла! Министрите са златните кокошки на икономика-та (168 часа, 18.07.2008); Далавери за половин млн. лв. в бургаска об-щинска фирма (Дума, 01.02.2008); Чорбаджии, аргати, гавази... (Сега, 19.04.2011); Свобода? Аман-аман (Сега, 03.05.2011); Европейският мост на алъш – вериша (Труд, 20.07.2013). Употребата на тези думи е толкова често явление в разговорната реч, че включването им в писмена-та реч на вестниците не е изненада. В повечето заглавия обаче, целта не е да се използват чужди думи вместо български, а по-скоро да се засили ефектът от казаното, да се предизвика отношение, мнение, реакция от читателите. В последното заглавие съчетанието на европейски елемент с турска дума води до разнообразни асоциации – за мястото ни в ЕС и старите ни корени, за несъответствието на новата ни позиция от 2007 година в ЕС и някои балкански черти, за стремежа ни да вървим напред и онова, което ни дърпа назад.

БСУ

502

Глобализацията несъмнено „отприщи” агресивното и бързо навли-зане на много нови думи. Това е част от световна тенденция. Чрез езика ще навлизат и други култури, на други етноси. Това е развитието на ези-ците чрез междукултурното общуване.

2. Жаргонизми, „цветни думи” Жаргонизмите също са културен феномен – те отразяват бунта,

несъгласието, съпротивлението, отношението към някого, нещо. Те са езиковият изказ, израз на съпротивата не толкова и само срещу книжов-ния език, но най-вече срещу определен факт, действие, позиция. Затова се срещат и във вестниците, за да покажат неодобрение, незачитане. Са-мо така можем да си обясним употребата на такива жаргони не просто „скрити” в текста, а във вестникарските заглавия – Претаковаха ли олигархията? (24 часа, 6.07.2009); Въшлясахме от звезди (Труд, 27.09.2008); Кобилкина иска да я чукат двама (Уикенд, 27.04.2013); Го-лямото плюскане 35 години по-късно (Труд, 20.12.2008); Голямото изборно надцакване (Дневник, 09.04.2009); Чиновници профукали €30 бона за офис (Стандарт, 09.04.2011); Голямо туткане до изборите (Стандарт, 13.04.2011); Кой кого бройка (Сега, 03.02.2011); Ало-измамници перат пари с лайнарка (Телеграф, 21.07.2013); България се нагушва със 100 млн. евро от гъши дроб (168 часа, 30.10.2012). В послед-ния пример употребата на паронимите гуши-гъши създава допълнителен ефект.

Някои от думите са с по-малка експресия, но също са неуважител-ни, обидни, показват отношението на обществото към отделни групи, например често наричат учителите даскали, което като цяло гради негативизъм към тази професионална група, която учи всички ни – Дас-кали договориха по 250 лв. за дрехи (Стандарт, 16.07.2008); 39 даскали учат в ЦЕРН (Стандарт, 21.07.2013). Несъвместимостта между думата даскали и възможността да придобият висока квалификация в лаборато-рията на ЦЕРН е очевидна. Друга професионална гилдия, която е подло-жена на вестникарски атаки и за която се употребяват непочтителни ду-ми, са полицаите, най-често наричани във вестниците ченгета – Ченгета в отпуск се млатят в дискотека (Телеграф, 21.07.2013).

Някои от думите са от т.нар. цветни думи – претаковаха, чукат, плюскане, чиято употреба до съвсем скоро в писмена реч беше недопус-тима, немислима и невъзможна. В писмената реч на обикновените хора, още повече в тази на журналистите. Цензурата не би допуснала в която и да е медия това да се случи. Езикът на медиите след 1989 г. се промени тотално. Няма никаква разлика между стиловете, жанровете, високите езикови норми и просторечието. От тези т.нар. цветни думи някои се класифицират в лексикологията като вулгаризми. Като части на речта те са най-често глаголи – За да не се „улайневи святата” работа – (24


503

часа, 20.01.2007); За първи път сгащиха съдия с рушвет – 24 бона (24 часа, 14.10.2009); Галена обязди потния Месечков (Уикенд, 20.07.2013).

Констатираме, че чалгата като понятие е присъща на всички нива, характерна е за всички прояви. Включително и за езика.

Употребяват се и думи от т.нар. сленг – Споко, синдикати, без вас няма да мине (Труд, 07.05.2010).

3. Оказионализми и архаизми Оказионализмите са по принцип нови думи, но се употребяват

единствено и само в този текст, нямат всеобща употреба и тяхното зна-чение се разбира в контекста на конкретния текст. Според В. Бонджолова оказионализмът е „всяка нова дума, създадена за нуждите на конкретен текст, която е резултат от преднамерена лексикална, семантична и гра-фична проява на словотворчество или трансформация на наличния лек-сикален състав с експресивна функция” (Бонджолова 2007, стр. 15).

Метаморфозите на клекшопа. Тротоарната търговия не само не изчезна с времето, а възприема нови форми (Капитал, 29.12.2008); Масова моловшация (от МОЛ) (Дневник, 24.01.2008) – визират се но-вопостроените молове.

Баш ми е драго, че живея в Балбания (Новинар, 11.07.2008) – не-що средно между България и Албания.

Нахалоландия (Дневник, 05.12.2009) – още през 2009 г. става дума за нахалството на ЧЕЗ да определя еднолично правилата и цените на то-ка и да санкционира ползвателите на услугите си.

Нервовизия (Капитал, 18.05.2007) – Визира се Евровизия и исте-рията около участието ни с мнението, „че и сме най-красиви, и сме най-добри”.

Лумпениадата е една и съща в спорта и в политиката (Труд, 04.04.2007).

Робската толерастия на толерастите (Капитал, 08.04.2010). Бръмландия. Нова порция СРС-та взривиха държавата (Стандарт,

15.01.2011) – така наричат България след информация за поредните под-слушвания.

Някои от тези новосъздадени думи са свързани с име на конкретен човек, имат съвсем кратка употреба и живот, бързо се забравят и извън конкретната ситуация могат да не се разберат – Имало и тоалетна в цецомобилите (Уикенд, 27.04.2013) – имат се предвид автомобилите за подслушване по време на министър Цветан Цветанов.

Особено много и в неочаквани комбинации са новите думи с първи корен „евро” и според В. Ватева „префиксоидът евро- се прибавя най-често към разговорни думи и в повечето случаи не е свързан в значение-то си с ЕС или евро” (Ватева 2012). Така се появяват новите думи евро-ракия, еврогадже, еврочалга, евроуникат, евродалавери, евросгафили, евровафли, евродиета и др. – Кунева домъкна еврогадже (Уикенд,

БСУ

504

15.05.2009); Българинът – евроуникат (Труд 01.01.2007); Еврочалга – за избора за евродепутати ще пеят чалга певци (Дневник, 20.04.2007); Еврокрави (Експрес, 26.02.2007); Европактовизация (Капитал, 21.01.2012) – има се предвид Пакта за стабилност; Още нямаме списък за евро-сгафилите фирми (Новинар, 25.09.2008); Бедни се карат за евровафли (24 часа, 12.07.2011); Ровят за евродалавери и по анонимен сигнал (Телеграф, 11.01.2012); Евродиета с гарги (Стандарт, 21.04.2012).

Някои от думите, които се употребяват в заглавията на вестниците са истински лексикални находки. Това са неочаквани съчетания между думи, абреавиатури, съчетание на малки и главни букви, знаци – PR-окуратурата (Новинар, 9.01.2007 – за PR, който се прави в прокурату-рата); БанСКИ амбиции и неволи (Дневник, 02.02.2009) – за ски-пистите в Банско; Операция Хаос – (Капитал, 29.10.2011) – знакът Х наподобява хиксче от бюлетина; ПОПове срещу ПОПиконата – (Труд, 26.8.2009) – духовни лица срещу Мадона; Станишев с ДАРия за 1 май (Стандарт, 02.05.2011) – има два акцента в заглавието – върху корена на името Дария – дар, и върху славната дата 1 май; Пътят на парите, или малко иКИНОмика (Труд, 20.07.2013) – за парите в киното; Taxi мафия (Уикенд, 20.07.2013); #ден 37: „Лумпен умора няма” (Труд, 21.07.2013).

Архаизмите се срещат сравнително рядко в заглавията. Използват се някои думи от църковния речник, от българската литература, които вече не се употребяват – Господу помолимся (Дневник, 28.09.2010); „Паисий кючек” като еманация на неразумния юрод (Новинар, 21.06.2010); Символ до символа, майно льо! (Сега, 01.12.2007).

4. Идиоми и фразеологизми Най-характерните показатели и отражения на дадена културна

идентичност, изразени чрез езика, са идиомите и фразеологизмите. Използват се познати идиоми в българския език – Пак сме ни лук яли, ни лук мирисали (Монитор, 12.07.2008). Става дума за това, че шест българ-ски институции ни убеждават, че всичко с усвояването на еврофондовете е наред, независимо че точно в този момент Брюксел спира стотици ми-лиони лева за България. На гол тумбак-чифте пищови (Телеграф, 4.01.2007). Визират се „всенародните тържества”, проведени още в пър-вия ден от приемането на България за страна член на Европейския съюз, за които са дадени твърде много пари на фона на сравнителната ни бед-ност. Темата за Европейския съюз като нова тема след 1 януари 2007 г. е твърде благоприятна за аналогии, индиректни и директни сравнения и позовавания. Цар дава, пъдар не дава (Стандарт.95.02.2011). Единстве-ната разлика е в това, че в оригиналния вариант съществителните имена са членувани – Царят дава, пъдарят не дава.

Някои от идиомите и фразеологизмите са парафразирани – На гол тумбак чифте кули (Стандарт, 8.04.2008) по подобие на анализирания


505

вече идиом. Отново става дума за неприсъщни и неаргументирани разхо-ди на фона на бедността в България – построяване на нов правителствен комплекс за 350 млн. евро. Някои от тези парафразирания са много спо-лучливи – Пет милиона по мед и Масларова (Монитор, 28.04.2007) – по аналогия на израза по мед и масло. Двете заменени думи масло и Масларова са сродни и породената от това звуковата и лексикална бли-зост прави израза още по-ефектен.

5. Други лексеми В заглавията се използват и много други лексеми от различни

лексико-семантични групи – пароними – С думи прости или просто думи (Капитал, 03.07.2010); на сродни думи – Кълчат кълки за „Ъпсурт” (Сега, 27.01.2007), както и на антоними – Енергетиката – много тичане, малко ефективност (Дневник, 6.10.2009); Новите стари идеи за данъчната тайна пак разбуниха духовете (Дневник, 06.10.2009); Малки в клуба на големите (Капитал, 12.02.2011); Модерно е да си старомоден (Новинар, 5.07.2010); Големият обича малкия – с гарни-тура (Сега, 06.12.2011); Малка мечта, голяма... (Сега, 06.05.2011); Много фирми, малко бизнес (24 часа, 03.08.2011), Къс ръкав – дълъг срам (Труд, 21.07.2013); на сравнения – Студентът като осмото чудо (Стандарт 08.12.2011). Интересно е заглавието – Слаб шест. Лошите банкови кредити продължават да растат и задържат печалбите ниски, лихвите – високи, а икономиката – в рецесия (Капитал, 28.08.2010), защото има антоними – ниски – високи, и съчетанието на слаб с шест, а не с обичайното две е сполучливо. Това са оригинални находки и се приемат добре от читателите. Показват и по-високо ниво на езикова ком-петентност на пишещите.

Макар и рядко, срещат се и универбати – обикновено се употребя-ват в устната разговорна реч. Една дума се употребява вместо словосъче-тание, като се цели краткост и бързина, т.е. икономичност. Това е вид лексикална икономия. И докато в устната реч това е допустимо и въз-можно, в писмената е белег за липса на перфекционализъм – Масово уреждат юношеските (Стандарт, 05.04.2011) – словосъчетанието е юношески отбори; Техническият в София и Габрово обучават кадрите (Стандарт, 12.01.2011) – става дума за Техническия университет; Вери-гите да следят какво продават (Стандарт, 13.04.2011) – има се предвид веригите магазини. Срещат се не много често, но в. Стандарт има пред-почитания към тяхната употреба.

Кое, какво, защо или кой налага употребата на тези думи, словосъ-четания и изрази във вестниците? Те имат лингвистично, социолингвис-тично, психолингвистично и етнопсихолингвистично измерение.

Официалният език е българският книжовен език. Чуждите думи, диалектите, нелитературните – жаргони, паразити и т.н. не са част от книжовния език, а негово отклонение. Езикът на вестниците не е отделен

БСУ

506

регламентиран език. Ако е по правилата и нормите, той е официалният български книжовен език. Ако не е – тогава е нарушение, отклонение от българския книжовен език. В никакъв случай не е език в езика. Издига-нето му до статут на надезик, наднорма, каквито стремежи забелязваме в последните години, му създава излишен ореол, издига го на своеобразен пиедестал. Езикът пак може да е оригинален, интересен, впечатляващ, въздействащ и да е в рамките на книжовната норма.

3.3. Синтаксис

Стремежът към оригиналност и оригиналничене в заглавията се из-разява и чрез някои синтактични особености и похвати с цел да се хареса заглавието и се обърне внимание на целия текст. Многото вестници, една част от които са и с голям обем, изискват находчивост от страна на журналистите в сътворяването на заглавие. Това води до голямо разно-образие и от синтактична гледна точка. Най-характерното е, че има си-лен стремеж и желание да се избегне класическата, нормативна синтак-тична норма и да се предлага задължително нещо различно – като псев-довъпрос, изкуствено възклицание, дидактическа повелителност, елипси, различен словоред, дори възклицания и възклицателни изречения, изра-зени чрез звукоподражания. Най-съществените разговорни особености, на които печатът търси подходящ заместител, както споделя А. Замбова (Замбова 2000, стр. 116), са спонтанността и динамичността. Такива са и заглавията – те сякаш търсят у читателя съкомуникатор, с когото не само да споделят, но и да участват в диалог. Търси се читател, който да проя-ви разбиране, да съучаства в изложените чрез заглавието факти, чувства, мисли, да ги приеме и одобри, и ако може, да им отговори. Затова все по-често се появяват заглавия цитати, или както ги нарича В.Зидарова „пряка реч” (Зидарова 2013, стр. 39). Те създават впечатление за автен-тичност на заглавието и правят читателя съпричастен участник в диалог с автора на цитата.

Заглавията от синтактична гледна точка са предмет на анализ на ня-колко публикации в българската научно пространство. Най-детайлни са разработките на В.Зидарова, А.Замбова.

Най-интересните и характерни синтактични специфики в заглавията можем да обособим в няколко групи:

1. Заглавия от една дума, от еднородни части или от имена Заглавията от една дума не се срещат много често. Те са трудни за

журналистите, защото изискват концентрация и организация на мисълта и идея как цялата палитра от факти, чувства и отношение да се „събере” в една дума. Трудни са и за читателите, които искат повече информация в заглавието, за да се ориентират дали да четат цялата статия. Понякога


507

провокират, но са много пестеливи и не ориентират – Идиотите (Новинар, 11.03.2010). Кои са те? Трябва да се прочете цялата статия, за да се разбере. А може и това да е целта. Добронамерената (Труд, 08.01.2010); Значението (Труд, 03.03.2010). Обикновено тези думи са членувани, което означава, че авторът знае кого и какво визира.

Често такива заглавия използва журналистът анализатор Кеворк Кеворкян. Интересно е именно това, че в заглавията си от една дума – Ямата (Труд, 26.06.2007); Ипотеки (Труд, 05.02.2008), той не съобщава нищо подробно и точно и с това може да провокира читателите.

Има и заглавия от една сложна дума – Противоконституционно? (Дума, 29.09.2010); (Анти)бюрокрация (Монитор, 14.12.2011); Радио-криза (Капитал, 17.12.2011). Използват се и сложни думи с първи корен евро – Еврокрави (Експрес, 26.02.2007); Евробезсмислици (Дума, 14.09.2010); Еврорезил (Дума, 14.01.2010); Евророми (Монитор, 27.08.2010); ЕВ(Р)ОЛЮЦИЯ (Капитал, 15.05.2010).

Срещат се и заглавия от еднородни части – най-често еднороден подлог, изразен чрез съществителни имена или прилагателни имена, които са субстантивирани – Педали, евреи, турци, фашисти... и Батьо (Сега, 22.05.2007) – за изборите за евродепутати; Боклук, наука и поука (Сега, 04.10.2008); Майтапи, попфолк и политически гърмежи (24 часа, 05.01.2009) Различни, но равни (Капитал, 18.09.2010); Отвратителни и невинни (Стандарт, 31.12.2011); 2011– Криза и бунтове (Стандарт, 01.12.2011); Шлем, Монтерей, Никулден (Сега, 07.12.2011); еднородни допълнения – За заплатите и палатите (24 часа, 27.03.2008); За рекордите и нота-риусите (Труд, 04.01.2010).

Има заглавия, които се състоят само от имена – съществителни, прилагателни, числителни. В.Зидарова ги нарича именни изречения (Зидарова 2012, стр.37), в които глаголът не е ясен – Цената на мандата (Експрес, 11.07.2007); Боб чорба от клишета (Капитал, 15.03.2007); За бъдещата еврокомисарка (Труд, 12.01.2010); По-висок налог за колите (Труд, 04.01.2010); Урок по дипломация (Труд, 07.01.2010) Тоалетна, цигари и дъвка в словесната схватка на премиера с левицата (Дневник, 03.09.2010); Първо забавлението, после избавлението (Труд, 21.01.2010); Шанс за трудните реформи, скептицизъм за европарите (Дневник, 02.01.2008); Малък терен, голям проблем (Капитал, 12.01.2008); Бизнес-мени – яхтсмени (Труд, 18.08.2008); Сблъсък на културни, тв и горски интереси (24 часа, 09.01.2009); Нова година, нов мандат (Дневник, 05.01.2009); Под сянката на Дон-а (Дума, 12.06.2009); Етно-политичес-кият Франкенщайн и кризата на държавата (Дневник, 01.07.2009); Полет над кукувиче гнездо с часовников механизъм (Дневник, 17.12.2009); Приказка за БАН, Неволята и Горския (Стандарт, 28.01.2010); Спад на промишлените поръчки (Капитал, 23.09.2010).

БСУ

508

2. Заглавия от словосъчетания, в това число устойчиви слово-съчетания и идиоми

Най-често срещаните словосъчетания в заглавията са от прилагател-но и съществително име – Борсов махмурлук (Дневник, 16.10.2008); Ромските къщи (Монитор, 02.03.2011); Беззащитно правителство (Труд, 16.03.2010); Фондови игри (Дума, 02.09.2010); Неизбежната симбиоза (Дневник, 28.09.2010), от две прилагателни и съществително – Вечната черна овца (Новинар, 3.09.2010); Голямото шеговито опрос-тачване (Новинар, 04.12.2010). В някои от заглавията има инверсия – разменени са местата на прилагателното и на съществителното име – Ангели небесни (168 часа 04.04.2008). Има словосъчетания и от други части на речта: от причастие и съществително име – Обречени деца (Дума, 25.09.2010); от две съществителни с предлог – Хуманизмът на лекаря (Дума, 25.09.2010); Спасител в кризата (Капитал, 01.20.2010); Жепейците пред споразумение (Стандарт, 01.12.2011); от две наречия – Скандално тъпо (Новинар, 20.12.2011).

За заглавия се използват и устойчиви словосъчетания и идиоми - СДС се качва на ските (Телеграф, 11.12.2011); Еврото пое глътка въз-дух (Монитор, 19.12.2011); Ново двайсе (Капитал, 24.12.2011); Пред-срочни избори? Бабини деветини! (168 часа, 13.01.2012), както и някои аналогии – Криворазбрана европеизация. Тестове ще просвещават абитуриентите за ЕС (Телеграф, 15.01.2007) по аналогия на „Криво-разбраната цивилизация” на Добри Войников.

3. Заглавия от безглаголни изречения Има и безглаголни изречения с елипса в заглавията, в които най-

често пропуснатата дума е спомагателният глагол „съм” в 3 л., единст-вено или множествено число, сегашно време, бъдеще време. Пропусна-тата дума е заменена от тире – Българинът – евроуникат (Труд, 01.01.2007); Страховете ни от ЕС – ценови шок и обедняване (Новинар, 04.01.2007); Европеецът – подпийнал и с мръвка в чинията (24 часа, 02.02.2008); Шопската салата – лукс през зимата (Новинар, 13.10.2008); В кампанията – нищо европейско (Дневник, 04.06.2009); Цар Киро – от затвора до трона и обратно (24 часа, 03.01.2009); Залаганията по ин-тернет – зрелища без хляб (Дума, 02.09.2010); Мешерето – съд без грешка! (Труд, 15.03.2011); или се подразбира – Бойко най-беден (24 часа, 16.04.2011); Кандидатът на ГЕРБ – млад, здрав и хубавец (Стандарт, 02.05.2011); За миньорите – смърт, за синчето „Ламборджини” (Уикенд, 20.07.2013). Има заглавия и от две последователни изречения с елипса – Среднистите с 2 езика, петилетката за 2 години (Монитор, 28.03.2008).

Срещат се и много оригинални заглавия с елипси – Нашата кръчма – нашата крепост (Новинар, 09.01.2008); Икономиката – икономична; енергетиката – енергетична; а граматиката – неграматична... (Сега, 10.01.2008).


509

4. Заглавия от прости изречения Най-общо можем да отбележим два вида прости изречения, които

се използват за заглавия: прости безподложни изречения и прости раз-ширени изречения.

В простите безподложни изречения в заглавието липсва информа-ция за подлога, а става ясно само какво се върши, с което се цели интере-суващият се читател все пак да прояви интерес към статията – Обучават роми с труд (24 часа, 1.06.2011); Почвам с евродоклада (Стандарт, 01.12.2011).

Едни от най-често срещащите се заглавия са изразени чрез прости разширени изречения, включващи почти всички части на изречението – Последната изява на Румен Петков пред депутатите като министър завърши със скандал (Капитал, 19.04.2008); Новата жилищна политика за ромите срещна отпор във Варна (Сега, 07.03.2011); Пак опит да се забрани пушенето на закрити обществени места (Капитал, 17.12.2011); Кмет, доскоро депутат, размахва фалшива диплома (168 часа, 06.04.2012); Кметът на Кюстендил вади изборните секции от ромската махала (Сега, 9.03.2011). В някои от тези изречения има и обособени части. Булка беглец изчезна с роклята и златото 18 дни преди сватбата (168 часа, 11.09.2012) – какво остава да разберем от текста – само как се каз-ва и откъде е.

Появяват се и нови синтактични модели на прости изречения. Във в. Уикенд почти във всеки брой се повтаря една и съща синтактична конструкция, типична за разговорния стил и създаваща усещане за „ви-димост” на събитието, човека, случката – много изречения започнат с конструкцията – Ето го …. – Ето го любовника на Кали (Уикенд, 28.09.2012); Ето го тайнствения мъж на Маргарита Попова (Уикенд, 30.11.2012); Ето го апартамента, който Куйович подари на Валентин Петров (Уикенд, 18.01.2013); Ето го убиеца на Георги Марков (Уикенд, 29.03.2013); Ето го внучето на Лили Иванова (Уикенд, 05.04.2013). Разбира се, тези статии винаги са придружени от много фотографии, ти-пично за изданието, което прави заглавието като надпис на комикси, а и ни убеждава, че ставаме свидетели на уникални разкрития.

Друг нов синтактичен модел – На протест за прасе – или когато чалгата срещне друга чалга (Новинар, 22.12.2011).

5. Заглавия от сложни изречения В тези заглавия сравнително подробно се изяснява с кого какво се е

случило – ГЕРБ се сгоди, СДС в развод, ще има ли сватба (24 часа, 02.04.2007); Юруков закъсня ужасно, ужасно закъсня (Труд, 28.07.2008); Ром краде джип, блъска го, бяга (24 часа, 30.09.2008); Пълним хладил-ника, но почиваме на село (Стандарт, 19.07.2008); Уволниха митничари, не ходели на работа (Новинар, 30.01.2008); Яне даде десет дни за про-верка на новия данъчен №1, хвали го (24 часа, 24.02.2009); Костов на

БСУ

510

ски, Вигенин на море (Труд, 05.01.2010); БСП пита Борисов защо СИБанк продава винетки (Труд, 06.01.2010); Стиснахме кесиите, купу-ваме по-малко (Телеграф, 06.12.2011); Ромите не са това, което бяха, но още колят агнето (Труд, 07.05.2011); Общинар, скрил данъци, лъсна в нета (Монитор, 12.03.2012); Те са „удобни” за тези, които четат вест-ници чрез заглавията или се ориентират по тях. И заглавието абсолютен рекордьор от 22 думи – В последната седмица на декември цените на едро продължиха да се повишават с високи темпове и индексът на тържищните цени (ИТЦ) нарасна (Дневник, 03.01.2011);

6. Заглавия от две и повече синтактични конструкции – две

изречения, дума и изречение, словосъчетание и изречение Има и заглавия от няколко последователни изречения – като кратък

текст, които съдържат почти цялата по-важна информация – Протести-те не са политически, бе! Просто ББ иска оставки (Сега, 20.12.2008); Реклама на матурите. Това филм на ужасите ли е? (Сега, 20.05.2008); Как да бъдат обединени ромите с циганите.За клишетата на общуване и за тяхното (не)удобство (Монитор, 5.01.2008); Мисията невъзмож-на? Не и за Паси (24 часа, 31.01.2009). Характерно за тези заглавия е това, че обикновено са различни по цел на изказване – едното винаги е съобщително, а другото – възклицателно, въпросително.

Има и такива, които са подредени стъпаловидно и всяко следващо изречение е по-дълго и е написано с по-малък по размер шрифт – Неопи-суемата десница. Още една година на скандали, интриги, чистки, роене и загуба на избори беляза упадъка на българските десни партии (Сега, 04.01.2007); За един ръждив петак. Детските градини държат соцтра-дицията – по малко, но по равно (Дневник, 18.01.2008); Масовото охолство. Дали заради пика на бума, или превръщането на България в консуматорска държава ще запомним годината като една от най-по-казните (Капитал, 29.12.2008); Контраатака. Какви са последствията от истерията на Волен Сидеров и как да бъде спрян (Капитал, 28.05.2011). Най-често първата част е от една дума или словосъчетание, следва изре-чение – просто разширено или сложно.

Има и заглавия от три части – ЗА НОВА ГОДИНА. Кризата опразва кръчмите. Само 1/3 от местата са резервирани (Експрес, 19.12.2008). Някоя от частите – обикновено първата, е с главни букви.

Има и цели сюжети – СТУДЕНТИ ИЗКАРВАТ ПАРИ КАТО ПЛАТЕ-НА ПУБЛИКА. КАКВО РАБОТИШ? ГЛЕДАМ ТЕЛЕВИЗИЯ. Азис и „Биг брадър” най-хитови, в „Минута е много” броят сватбите и бебетата (Телеграф, 27.10.2008).

8. Заглавия от различни по цел на изказване изречения Най-голяма група естествено са съобщителните изречения, от кои-

то вече са посочени много примери.


511

Втората голяма група са заглавията с въпросителни изречения. Създава се впечатлението, че авторът или пита, или се пита, или се до-питва до читателя и така по-активно го ангажира – Докога така бе, дру-гари? (168 часа, 22.02.2008); Колко ти е голям митингът? (Капитал, 23.02.2008); Що е то евроинтегриран ром? (Телеграф, 12.04.2007); Защо не пикаят газ? (Дневник, 8.01.2009); Къде е млякото? (Дума, 26.11.2010); Мръсни ли са парите? (Сега, 18.08.2010); Какви да бъдем ли? (Труд, 03.01.2010); Говорите ли банкерски? (Капитал, 04.09.2010).

При някои от въпросителните изречения като заглавия липсва въпро-сителен знак в края – Кой да ни спаси нас от строителите (168 часа, 24.10.2008); Кога ще знаем какво ядем (24 часа, 15.02.2008); Какво може да ни сполети (168 часа, 21.11.2008).

Има и заглавия риторични въпроси – Защо ЕС все още не е в България? (Сега, 09.01.2007); Ансамбъл „Пирин” пред закриване? (24 часа, 02.09.2008); Престъпните групи овладени? (24 часа, 8.12.2008).

Възклицателните изречения изразяват отношение към различни събития и имат различен емоционален заряд. Някои са свързани с чувство на радост – Честито, Българийо! Честито, Евросъюзе! И душа да ни е яка! (Труд, 01.01.2007); Ах, Брюксел! (24 часа, 06.02.2009); Оти-ваме на опера! (24 часа, 04.02.2008), други с чувство на несъгласие, въз-мущение – Икономиката, икономиката, господа! (Стандарт, 16.03.2010); Ех, съветници, ох, гафове! (Труд, 06.02.1010), на подигравка – Добър ден, България! И бахура, и културата (Новинар, 18.01.2007), трети зву-чат като заплаха – Хей, БСП, куче старо... (Сега, 25.11.2008).

Има и интересни заглавия с възклицателни изречения, в които се използват различни звукоподражания.

Звукоподражанията могат да бъдат универсални знаци в различните езици и да се класифицират и като особен вид международна лексика, например тези за кукуригането на петел, които на няколко езика са из-ключително сходни. В повечето случаи в различните езици се наблюда-ват значителни формални разминавания между звукоподражания с една-къв референт. И ако хората под влияние и заради езика, на който гово-рят, издават различни звуци (ах, ох), то тези, които се чуват в природата, и които издават животните, в цял свят са едни и същи, но с различно фонетично обозначение на различните езици.

Гъци-гъци, европейци сме! Цялата държава се разтресе от мощни чалга ритми по случай влизането ни в съюза (168 часа, 5.01.2007); Цените няма да паднат с „бла-бла” (Труд, 8.08.2007); Цоп-цоп в клоаката КАТ (24 часа, 20.12.2007; (М)уууууу....! Правителството дъл-го лъга фермерите. Бунтовете продължават (Капитал, 09.08.2008); Р-р-р-я! (Сега, 23.12.2011); Как правят тумба-лумба големите (24 часа, 20.07.2013). Има и специфични за езика звукоподражания, образувани от конкретни глаголи – Мрън-мрън ярина (Сега, 20.06.2011) – от глагола мрънкам, Дрън-дрън, уважаеми сънародници. Политическите речи по

БСУ

512

празниците са скучен анахронизъм. А какво всъщност трябва да ни каз-ват? (Капитал, 24.12.2011) – от глагола дрънкам. Употребата на звуко-подражания в писмената реч е като заместител на паралингвистичните средства на устната. Същевременно използването им е от съвсем битов характер и прави речта по-първична, дори примитивна.

Заглавията чрез подбудителни изречения обикновено изразяват ед-на непреклонна и твърда категоричност. В една част от тях има импера-тивни форми на глаголите – Спете, но не хъркайте (Сега, 27.01.2007) – за нови правила в Брюксел; Ако имаш пари, учи, като нямаш – мучи! (Дума, 03.06.2010); Сваляйте бързо цените на морето! (24 часа, 14.04.2008); Пишете си домашното в началото на мандата! (24 часа, 24.02.2009); Подкупвай, подкупвай в името на своята държава!! (Новинар, 02.12.2011), в други дори няма глагол – Огън по пушачите! (Монитор, 03.01.2008); Готови … Старт! (Капитал, 10.09.2011); в тре-ти се използват компоненти на българския речев етикет – По-тихичко, ако обичате (24 часа, 16.08.2008); Тихо, господин министър, опитваме се да спим (Новинар, 01.05.2010).

Не много често се срещат и заглавия с повече от един пунктуационен знак в края, създаващи смесени и на-вече разнородни мнения, чувства и най-вече размисли – Народе !?!? (Сега, 26.08.2010).

9. Заглавия цитати Използват се част от изказвания на известни личности, институции.

Често са част от интервю или от нечие изказване, писмо. В заглавието се съобщава кой е авторът – Станишев: Борисов дрънка шменти-капели! (Труд, 30.01.2010), понякога до кого е – Писмо на д-р Румяна Желева до министър-председателя Бойко Борисов „Предоставям на г-н Борисов...” (Труд, 20.01.2010); Касим Дал: ДПС е Франкенщайн (Стандарт, 11.04.2011); Бившият премиер Димитър Попов: БКП раздаде на свои 2,2 млрд. долара. Вижте как изникват изподполието богати хора. Цветан Василев създаде банка и се напълни с пари (168 часа, 30.12.2011); Кристалина: ЕС дава 10 млн. евро помощ (Стандарт, 05.04.2011); Волен: Депутатите са на една шпага разстояние (Стандарт, 19.02.2011); Янев пита: Да вадя ли флашки? (Стандарт, 07.04.2011).

Има и заглавия цитати, в които се съобщава мнение не само на от-делни личности, а на цели институции – БОК реши: КОЛКОТО-ТОЛКОВА (Експрес, 07.12.2007); Световният икономически форум: В България нищо не е наред (Дневник, 09.10.2008); ЕК: България ще загуби още па-ри от фондовете (Сега, 30.09.2010); Валентин Николов, бивш депутат от партия „Атака”: Няма морално право (168 часа, 23.12.2011).

Като цитат се оформят и мненията от социологическите проучвания – Хората: Повече политици, по-малко експерти (Капитал, 14.01.2012).


513

10. Заглавия с многоточие Има заглавия, в които са пропуснати думи и е поставено много-

точие и такива, в които многоточието изпълнява функцията на пауза, която би трябвало да ни накара да се замислим – Какво, Европа ли?... (Новинар, 07.05.2007); И замириса на... боклук (Труд, 28.07.2007); Припознай ни с кирилицата... (Дума, 12.04.2007); Тъпо ми е в училище... (Новинар, 6.04.2007); Бунтари от всички партии... (Труд, 07.08.2008); Минимален разум в парламента… отново (Дневник, 10.02.2009); По-малко харчове и... хора (Дума, 07.09.2010); Бъдещето на... бъдещето (Капитал, 24.12.2011).

Има и изречения, които съдържат комбинация от предходните синтактични особености – възклицателно изречение с многоточие, със звукоподражание в скоби, и най-вече с дълбок подтекст – И приватиза-ционният конкурс печели... [бииип]! (Сега, 02.05.2011).

При някои от заглавията има нарушение в традиционния български словоред – Бори ли дефицита широкият дебат (Труд, 05.05.2010). Ориентацията може да се реализира само чрез членуваните думи с пълен и с кратък член. Така разбираме, че въпросът е дали широкият дебат бо-ри дефицита. Забелязва се, че промяната в словореда не е толкова честа практика в заглавията, колкото през първите години от зараждането на т.нар. демократичен печат.

Изводи Във връзка със съдържателния анализ на заглавията 1. Заглавията са основен фактор за интерес към публикувания ма-

териал, поради което разнообразието и находчивостта в тяхното сътворяване са неизчерпаеми.

2. Заглавието цели да ориентира, привлече и мотивира към прочи-тане на основния текст. Същевременно се стреми да бъде мак-симално информативно, за да удовлетвори и тези читатели, които четат само заглавията.

3. Във вестниците, които имат по-информативен и анализаторски характер, най-често се срещат заглавия – резюме на събитието. В тези издания има и заглавия с претенции за точност и изчер-пателност , които съдържат цифри и проценти.

4. Забелязва се тенденция към увеличаване на заглавията цитати (бисери на известни личности) или заглавия, препредаващи, цитиращи нечия мисъл, изказване. Все повече се разчита на ефекта на случайно (или неслучайно) изпусната реплика на из-вестна личност.

5. Появяват се нов тип заглавия, които разчитат не на интелектуал-ното ниво на читателите, а на по-първични, примитивни вкусове, на любопитство – заглавия сензации, пикантни заглавия, еротика.

БСУ

514

Някои от заглавията са в стилистиката на народа и целят да се харесат на читателите със защита на обикновените им нужди.

6. Има случаи на подвеждащи заглавия, които не се защитават, до-казват от текста, както и двусмислени заглавия, които могат да се тълкуват по различен начин от читателите.

7. Създава се впечатление, че читателят е много важен фактор и той непрекъснато се пита, пишещият се допитва до него, за да го включи в диалог или поне да прочете монолога на журналис-та, политика. Това формира група на заглавия въпроси, които подсказват какви отговори ще се търсят в материала.

8. Заглавията вече не са много благоприлични – срещат се много обиди, оскърбления, ирония, отнасящи се за политически лиде-ри, партии, известни личности. Няма уважение и респект и към институциите.

9. Налице е стремеж към оригиналничене – използват се рими, иг-ра на думи, разнообразно словотворчество.

10. Етнопсихолингвистичните измерения се откриват най-вече в заглавията по аналогия на литературни произведения или на произведения на други изкуства, на народни умотворения и сен-тенции. Чрез употребата на популярни, добре познати и извест-ни запазени народни изрази се осъществява една непреходна историческа връзка с миналото културно наследство и с настоя-щия език и изказ. Тук най-добре се открива характерната за етнопсихолингвистиката връзка етнос – култура-език.

11. Има журналисти със специфични, авторски оригинални загла-вия, но при тях и текстовете са с авторска визия, с изграден стил. Те са разпознаваеми и харесвани от читателите.

Във връзка с шестте анализирани теми: 1. Дори сериозността на проблематиката – политика, криза, протес-

ти, не са предпоставка за сериозни стандартни заглавия. В преоб-ладаващата си част те са експресивни, провокативни, атрактивни.

2. В заглавията по темите за Европейския съюз има силна поля-ризация – европейският оптимизъм от 2007 г., проличаващ в заглавията тогава, за шест години преминава в евроскептици-зъм. Стремежът към хиперболизиране и изтъкване на успехите и постиженията на България впоследствие преминава в негати-визъм и се отчитат само неуспехите и крайните позиции в евро-пейските класации.

3. Българските вестници отделят достатъчно внимание на пробле-мите на различните етноси, най-вече цигани и турци. По-често и по-скоро са критични и нападателни, отколкото добронамере-ни и позитивни. Като цяло журналистическото отношение съв-


515

пада с гражданското и по тази тема няма несъвместимост на мнения. Езикът във вестниците, обаче, е сравнително нецивили-зован спрямо етносите в България.

4. Песимизъм и тъмни нотки звучат в заглавията по темата за кризата в икономическия и в социалния живот. Сякаш няма перспектива и журналистическото перо става твърде остро.

5. В заглавията за кризата в културата доминират две теми – липса на средства и нашествието на чалгата и то не само като жанр, а като обобщено понятие за нивото на културата.

6. Образът на политиците е представен критично, саркастично, има много ирония, обиди, нападки. Заглавията са силни, прово-киращи, често в заглавието фигурира името на политика, негови инициали, прякори.

7. Заглавията, свързани с протестите на гражданите показват, че българите са недоволни от всичко и най-често и от всички и из-разяват това си недоволство чрез разнообразни видове протести.

Изводи според лингвистичната наука: 1. От морфологична гледна точка – в заглавията доминират

съществителните имена, които съставляват почти 60 % от заглавията. Немалка част от заглавията са съставени само от съществителни имена.

2. В групата на съществителните собствени имена се срещат много прякори и прозвища най-често за политици. В повечето случаи използването на прякор показва неуважение към длъж-ността на съответния политик, съответно и към институцията, която представлява.

3. Използването на прякори и прозвища има етнопсихолингвис-тични корени, защото показва традиции в културата и е част от развитието и историята на езика.

4. В заглавията се използват много абревиатури, като не се смята за необходимо да се изяснява цялото име.

5. От лексикална гледна точка – най-много изобретателност за привличане на вниманието към текста е на лексикално ниво. Употребата на чужди думи в заглавията е по-скоро практика, отколкото изключение. За по-голяма атрактивност се включват много жаргонизми, цветни думи, оказионализми.

6. Употребата на фразеологизми и идиоми, които са най-специ-фичните отражения на нашата културна идентичност, показват изконното развитие на устната, впоследствие и на писмената народна (родна) реч. Културата и мъдростта намират най-точ-ния и кратък изказ в лексически несъчетаеми помежду си думи. Езикът съхранява мъдростта на етноса и неговата култура.

БСУ

516

7. Езикът на заглавията, а и на самите статии в никакъв случай не е език в езика. Издигането му до статут на надезик, наднорма, каквито стремежи забелязваме в последните години, му създава излишен ореол, издига го на своеобразен пиедестал. Езикът пак може да е оригинален, интересен, впечатляващ, въздействащ и да е в рамките на книжовната норма.

8. От синтактична гледна точка – доминират именните загла-вия (съставени само от имена, най-често съществителни) – те са ¼ от всички заглавия.

9. Любим синтактичен похват е използването на елипси в загла-вията, т.е. на безглаголни изречения.

10. Едни от най-често срещащите се заглавия са изразени чрез прости разширени изречения, включващи почти всички части на изречението.

11. Ако заглавието е класическо изречение с подлог (съществи-телното собствено име), сказуемо и второстепенни части, то е достатъчно информативно за онова, което се е случило, и про-читът може да остане на ниво заглавие.

12. Появяват се заглавия от две и повече синтактични конструк-ции – две изречения, дума и изречение, словосъчетание и изре-чение. Има и такива, които са от 3 изречения са подредени стъ-паловидно и всяко следващо изречение е по-дълго и е написано с по-малък по размер шрифт.

13. Оформя се голяма група на заглавията цитати на известни личности, с което се цели да се покаже точност и достоверност още в началото. Те придават автентичност на текста. Използват се силни, ярки цитати.

От етнопсихолингвистичен аспект: 1. Един от начините за транслация на културата е чрез езика на

вестниците, респективно заглавията на вестниците. 2. Речевата дейност, т.е езикът на всеки журналист се формира, изграж-

да и развива като отражение и влияние на националната култура. 3. Забележими и много търсени са всевъзможни аналогии със сът-

ворени културни речеви постижения. Езикът на вестниците но-си в себе си белега на народната (материалната) и духовна кул-тура на етносите в България. В заглавията на вестниците, а и в самите статии има стремеж към използване на аналогии от на-родни умотворения – пословици, поговорки; срещат се познати идиоми и фрази. Журналистите не могат да се дистанцират от познати модели и шаблони.

4. Заглавията характеризират и отразяват социалната ситуация в България и социалните функции на общуването. Те подчертават


517

функционалните особености на езика и етикетни форми или липса на такива.

5. Различните речеви ситуации се отразяват по различен начин в заглавията на вестниците в зависимост от речевото намерение на автора и най-вече политиката на вестника – за едно и също събитие някои информират, други уведомяват, трети внушават, четвърти налагат. Манипулацията доминира.

От социолингвистичен аспект:

1. Основните общественозначими и най-често коментирани теми от обществения живот на хората са: Европейски съюз, етнос, криза в икономическия и в социалния живот, криза в културата, образът на политиците, протестите на гражданите.

2. Заглавието на публикациите изпълнява функцията на въведение, послание и „зарибяване” на читатели. Езиковата му организа-ция, ефектът на очакването и структурата му са многообразни.

3. Налице е употреба на много чужди и непознати думи за читате-ля в заглавието. Турцизмите не се ограничават, а се реабилитират.

4. Културата на публичното слово и на политици, и на журналисти се проявява в изявления, интервюта на публични личности. Заглавията цитати съдържат основната концепция и на цитира-щия, и на отразяващия го.

5. Оказионализмите в заглавията привличат вниманието на читате-лите и са най-яркият стремеж към оригиналничене и самобит-ност на журналистите.

6. След 2007 г. – приемането на България за страна член на Евро-пейския съюз, се появяват нови словообразувателни модели, най-активни от които са с префиксоида евро.

7. Езикът се „оварварява”. Заглавието определено е механизъм за създаване на читателски интерес и езиков шок.

8. Отделните вестници си имат „отделен” език. Той не зависи тол-кова и само от езика на отделните журналисти, колкото от поли-тиката на медията.

9. В заглавията има езикови манипулации, езикова агресия, дори сериозните социалните факти се предават понякога несериозно, развлекателно.

Цитирана литература

1. Аврамова 2003: В. Аврамова. Прякорът в медиите. - Във: „Властта на медиите”, Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, Ш.

2. Ватева 2012: В. Ватева. Оказионализмите в текстове от съвремен-ната българска преса (2007-2010 г.). – В: сп. „Съвременна хумани-таристика, бр.1.

БСУ

518

3. Виденов: 1999: М. Виденов. Езикът и общественото мнение. С. 4. Граматика … 1993: Граматика на съвременния български книжовен

език. БАН. С. 5. Гърдев 2009: Ст. Гърдев. Езикови структури. УИ „ВТУ”, В.Т. 6. Джоева 2010: Т. Джоева. Политическите прякори. Народът изпуска

парата с Багера и хер Флик. – Във: в. „Труд”, бр.28. 7. Замбова 2000: А. Замбова. Манипулативни езикови стратегии в печата. С. 8. Зидарова 2013: В. Зидарова. Синтаксис на заглавията в съвремен-

ната българска преса. – В: сб. „Етнопсихолингвистични и соци-олингвистични аспекти на езика на медиите в България”, БСУ, Б.

9. Костомаров 1971: В. Г. Костомаров. Русский язык на газетной по-лосе. М, Изд-во Моск. ун-та.

10. Михайлова 1999: Т. Момчилова – Михайлова. Комуникативен провал: Защитните сили на езика в действие. – В: сб. „Медиите и езикът”, С.

11. Николова 2003: А. Николова. Информативност на вестникарското заглавие. – В: сб. „Властта на медиите”.

12. Ницолова 1999: Р. Ницолова. Основни тенденции в развитието на българския печат след 1989 г. – В: сб. „Медиите и езикът”, С.

13. Пернишка 1999: Е. Пернишка. За „грозното” в нашия език и в езика на медиите. – В: сб. „Медиите и езикът”, С.

14. Петров 2010: Ил. Петров. От „Господин 10%” до „Гласувах с отвра-щение”, Фразеологичен речник на прехода. Във: в. „Труд”, бр.28.

15. Речник 2000: Речник на новите думи в българския език. С. 16. Стоянов 1999: Кр. Стоянов. Обществените промени и вестникар-

ският език (1989-1996). С. 17. Стоянов 1980: Ст. Стоянов. Граматика на българския книжовен език. С. 18. Толева-Благоева 2010: Е. Толева-Благоева. Заглавията в гръцкия

печат. С., СУ. 19. Хамилтън и Кримски 2008: Д. Хамилтън и Д. Кримски. Зад кули-

сите на вестниците. С. 20. Христозова 2010: Г. Христозова. Какво казват и какво не заглавия-

та на вестниците – някои наблюдения върху „24 часа”, „168 часа”, „Труд” и „Дума” (2007 – 2009 г.) – В: Годишник на БСУ, том XXIII.

21. Христозова 2011: Г. Христозова. Съществителни собствени имена в заглавията на вестниците (2007 – 2010 г.). – В: сб. доклади от кон-ференция „Взаимодействието теория – практика: ключови пробле-ми и решения”. БСУ, Б.

22. Христозова 2013: Г. Христозова. Екстремната модност в езика на вестниците – Етнопсихолингвистични отражения (наблюдение на заглавията на 13 български вестника). – В: сб. „Етнопсихолингвис-тични и социолингвистични аспекти на езика на медиите в България”, БСУ, Б.

v. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЯТА - bfu.bg · pdf filev. АНАЛИЗ НА ... и да...

Documents