324

Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (4), 324-343 ISSN 1311-0489 (Print)Research Institute of Mountain Stockbreeding and Agriculture, Troyan ISSN 2367-8364 (Online)

Развитие на социалното предприемачество вБългария

Венелин Терзиев1*, Екатерина Арабска2

1Национален военен университет „Васил Левски“ - Велико Търново, България1Русенски университет „Ангел Кънчев“, България

1Висше училище по телекомуникации и пощи - София, България1Руска академия по естествознание, Москва, Русия

2Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив, България*E-mail: terziev@skmat.com

Social entrepreneurship development in BulgariaVenelin Terziev1*, Ekaterina Arabska2

1National Military University „Vasil Levski”- Veliko Tarnovo, Bulgaria1University of Ruse “Angel Kanchev” - Bulgaria

1University of Telecommunications and Post - Sofia, Bulgaria1Russian Academy of Natural History, Moscow, Russia

2University of Agribusiness and Rural Development - Plovdiv, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYНасърчаването на иновативни

идеи в обществената политика е отрешаващо значение за подкрепа наценностите на активната социална сис-тема, ориентиранa към проблемите, кои-то решава. Тези възгледи са в основатана продължаващите социални реформи вразличните страни и са насочени къмразвитието на социалното предприема-чество и ролята на социалните предприе-мачи. Приема се разбирането, че социал-ните предприемачи имат способносттачрез локализиране на използваемиресурси – човешки капитал, сгради иоборудване, да намерят гъвкави подходиза задоволяване на незадоволени со-циални нужди. Представеното в статиятаизследване дава важни заключения засъстоянието на социалното предприе-мачество в България и начините занеговото насърчаване, като поставяспециален акцент върху необходиматаподкрепа и изграждане на капацитет.

Ключови думи: социалнаикономика, социално предприятие,социално предприемачество

The promotion of innovative ideasin public policy is crucial to support thevalues of the active and problem-orientedsolving social system. These viewsunderlie the ongoing social reforms invarious countries and focus on thedevelopment of social entrepreneurshipand the role of social entrepreneurs. Anunderstanding is underlined that namelysocial entrepreneurs have the capabilitythrough localization of usable resources -human capital, buildings and equipment,to find flexible approaches to satisfyunmet social needs. The study presentedin the article provides importantimplications on the state of the socialentrepreneurship in Bulgaria and ways ofits encouragement putting a specialaccent on the needed support andbuilding capacity.

Key words: social economy, socialenterprise, social entrepreneurship

325

УВОД INTRODUCTIONПостановката на проблема за

социално предприемачество в Българияизцяло е обусловена от икономическия икултурен контекст в страната (Terziev etal., 2016). Може да се обобщи, че кон-цепцията за социално предприемачествое сравнително млада и като теория, икато практика. Безспорно се забелязванеразбиране на този проект, не само отобществото, но и от органите на данъч-ното и законодателно регулиране. В об-ществените представи битува разбиране-то, че социалното предприемачество евид трудоустройване на социално-незащитени групи в търговски предприя-тия. От законодателна гледна точка сампо себе си Закона за юридическите лицас нестопанска цел, макар и позволяващизвършване на стопанска дейност отнеправителствените организации, не едостатъчен за стимулирането на подобниинициативи. От една страна липсата наизрично упоменаване на категориятасоциално предприятие води до ситуация,при която действащите социални пред-приятия, често не се възприемат в таковакачество. От друга страна опитът наразвитите страни сочи, че по-голяматачаст от социалните предприемачи стар-тират бизнес с дарение на социаленкапитал, под формата на мрежи отвзаимоотношения и познанства, свързаниот общи ценности и интереси. Набиране-то на средства от благотворителност,доброволчески труд и корпоративнаотговорност води до разрастване накапитала, а оттам и до генериране нанови продукти и услуги (Rusanova, 2011).

Социалните предприятия в Репуб-лика България осъществяват дейносттаси в няколко направления: доставка насоциални услуги; предоставяне на работана хора с увреждания; посредничествопри намиране на работа на незаети лица;предоставяне на здравни услуги; дейноств сферата на образованието и др. Приреализирането на тези дейности водещо-то е не производството на краен продукт,а социалният ефект за самите лица,изразяващ се в това да получат необхо-димата подкрепа, за да се интегрират вобществото.

The staging of the problem of socialentrepreneurship in Bulgaria is entirelydetermined by economic and culturalcontexts in the country (Terziev et al.,2016). It can be concluded that theconcept of social entrepreneurship is arelatively young both as theory andpractice. Undoubtedly there is amisunderstanding of this project, not onlyby society but also by the authorities ofthe tax and legislative regulation. In thepublic perception there is an underlyingunderstanding that socialentrepreneurship is a type of social labourreadjustment of unprotected groups incommercial enterprises. From thelegislative point of view itself law for non-profit organizations, albeit allowing theconduct of business by NGOs, is notsufficient to stimulate similar initiatives.On the one hand, the lack of explicitmention of the social enterprise categoryleads to a situation in which existing socialenterprises are often not perceived insuch a quality. On the other hand, theexperience of developed countries showsthat the majority of social entrepreneursstart a business with a donation of socialcapital in the form of networks ofrelationships and acquaintances linked bycommon values and interests.Fundraising through charity, volunteerwork and corporate responsibility entailsexpansion of capital and thus leads togeneration of new products and services(Rusanova, 2011).

Social enterprises in Bulgariaoperate in several directions: delivery ofsocial services; providing jobs for peoplewith disabilities; mediation in findingemployment of unemployed persons;provision of health services; activity in thefield of education and others. In realizingthese activities lead is not an end product,and the social impact on the peoplethemselves expressed in this to obtain thenecessary support to integrate intosociety.

326

Многократно в различни актовеИкономическият и социален съвет наРепублика България (ИСС) е изтъквал,че социалното предприемачество имасъществена роля за социалното сближа-ване и създаването на растеж и работниместа.

Типологичните характеристики натози тип предприемачество в Българияне се отличават в голяма степен от тезина подобните предприятия в останалатачаст на Европа (Kumanova and Shabani,,2013):

Има ясно изразен социаленефект – при осъществяване на основнатадейност на предприятието съществувабаланс между стремежа към реализира-не на печалба и прякото подпомагане насоциалния статус на определени групилица.

Има ясно определена целевагрупа – основно лица от социалноуязвими групи – онези, които се нуждаятот помощ за изравняване на технияжизнен или социален статус с този наостаналите членове на обществото.

Има специфично предназначениена стопанската дейност – насочена е къмподобряване на жизненото равнище,осигуряване на заетост, предоставяне науслуги и други форми на пряка подкрепас цел преодоляване на социалнатаизолация на съответната целева група.

Важна особеност на всички со-циални предприятия е особената симбио-за, която носят a priori – между финансо-вата жизнеспособност и способността даоказват социално въздействие. Така тепостигат едновременно реализиранетона икономически, финансови и социалницели, с което придобиват още по-голямаценност и стойност за обществото.

Разработването и въвеждането наНационална Концепция за социална ико-номика е продължение на работата наекипа на Министерство на труда исоциалната политика (МТСП) за цялостнахармонизация на социалните политики сдобрите практики на държавите-членкина ЕС на основата на констатациите изаключенията, направени по откритияметод на координация за социална закри-ла и социално включване за прилагане

Repeatedly in various acts theEconomic and Social Council of thecountry has emphasized that socialentrepreneurship plays an important rolefor social cohesion and the creation ofgrowth and jobs.

Typological features of this type ofentrepreneurship in Bulgaria do not differgreatly from those of similar enterprises inthe rest of Europe (Kumanova andShabani, 2013):

There is a clear social impact – inthe main activity on a balance betweenthe pursuit of profit and direct support tothe social status of certain groups.

There is a clearly defined targetgroup - mainly persons from sociallyvulnerable groups – those who need helpto equalize their life or social status to thatof other members of society.

There is a specific businesspurpose – is aimed at improving livingstandards, employment, provision ofservices and other forms of direct supportin order to overcome social exclusion ofthe target group.

An important feature of all socialenterprises is a special symbiosis thatcarries a priori – between financial viabilityand ability to have a social impact. Sothey achieve simultaneous realization ofeconomic, financial and social objectives,which become even greater value andcost to society.

Development and implementationof National Concept of social economy isa continuation of the work of the team ofMinistry of labour and social policy for fullharmonization of social policies with bestpractices in Member States on the basisof the findings and conclusions in theopen method of coordination for socialprotection and social inclusionimplementation of flexibility in the labor

327

на гъвкавост на пазара на труда,съчетана със сигурност и прилагане наподхода за активно включване.

В съвременния европейски кон-текст социалната икономика е утвърденаи неотменима част от социалната средаи мрежите за социална защита, коятогенерира и съчетава успешно стопан-ската рентабилност и социалната соли-дарност. Социалната икономика е носи-тел на демократични ценности, които по-ставят на първо място човека, като съз-дава работни места и насърчава активно-то гражданство. Развитието на потенциа-ла на социалната икономика е в зависи-мост от адекватността на създаденитеполитически, законодателни и оператив-ни условия. Реално съществуващите су-бекти със социална стопанска и хумани-тарна дейност в страната заявяват всепо-настойчиво необходимостта от правнаи институционална диференциация вреалната икономика, за да могат даразгърнат своя потенциал и да вза-имодействат на равноправна основакакто за постигане на синергичен социа-лен ефект помежду си, така и във взаи-модействие с държавата и корпоративна-та икономика.

Идентифицирани са следнитепредизвикателства пред социалнитепредприятия в България (Todorova, 2014):

1. Липса на нормативно рег-ламентирана правна рамка, свързана сдефиниция на социалните предприятия сцел правилно насочване на политиките вобластта – в България все още нямалегална дефиниция на социално пред-приятие, но има набор от характеристики(в Националната концепция за социалнаикономика), които са отправна точка заидентифициране на социално предприятие.

2. По-голямата част отсоциалните предприятия в България санасочени към предоставяне на различенвид услуги (пасивни), докато социалнотопредприемачество би трябвало да серазвива в посока активно ангажиране нацелевите групи в процеса.

3. Проблеми, срещани впроцеса на дейност на социалните пред-приятия: материална база, администра-тивни дейности, персонал, оборудване;

market combined with security andimplementation approach for activeinclusion.

In the modern European context,the social economy is an established andintegral part of social protection and socialsafety nets, which produces andsuccessfully combines economicprofitability and social solidarity. Thesocial economy is a carrier of thedemocratic values that put people first,creating jobs and promoting activecitizenship. Development potential of thesocial economy is dependent on theadequacy of the established political,legislative and operational conditions.

Actually existing entities with socialeconomic and humanitarian activities inthe country say more strongly the need forlegal and institutional differentiation in thereal economy to be able to fulfill theirpotential and interact on an equal basisfor achieving synergistic social effectamong themselves and in cooperationwith state and corporate economy.

The following challenges facingsocial enterprises in Bulgaria areidentified (Todorova, 2014):

1. Lack of legal frameworkrelating to the definition of socialenterprises in order to properly guidepolicies – in Bulgaria there is still no legaldefinition of social enterprise, but has aset of characteristics (in National Conceptfor Social Economy) which are the startingpoint for identifying social enterprise.

2. The majority of socialenterprises in Bulgaria are aimed atproviding different types of services(passive) while social entrepreneurshipshould develop towards activeengagement of target groups in theprocess.

3. Problems encounteredduring the operation of social enterprises:facilities, administration, personnel, equipment;

328

4. Липса на достатъчнипреференции, свързани с предлаганетона продуктите на социалните пред-приятия на пазара;

5. Взаимодействия с другифирми, организации, администрации;

6. Необходимост от обуче-ние и мотивация на хората, работещи всоциалните предприятия и на тези, коитоимат желание да постъпят на работа втях.

Социалното предприемачество еедин от най-иновативните начини запостигане на по добро качество на живот,самостоятелност и включване в общес-твото на лица от уязвимите групи.Необходимостта да бъдат предприетиключови законодателни промени, за дасе превърнат заложените в стратегическии политически национални документимерки в реални механизми за подпомага-не на социалното предприемачество вБългария, както и успешното развитие насоциалните предприятия, изисква исъздаването на устойчиви партньорствамежду бизнеса, нестопанските организа-ции и публичния сектор – партньорства, вкоито всеки един от тези актьори припоз-нава ролята си за постигането на общес-твено значими социални цели и е готовда инвестира ресурси за това (Aleksievaet al., 2013).

Настоящата статия представяизследване, в рамките на което енаправен анализ за това до каква степене развита и приета концепцията засоциално предприемачество и за ролятана социалните предприятия в социално-икономическото развитие на Българиячрез проучване на възможностите занасърчаване на социалното предприема-чество в страната чрез правителственаполитика, неправителствени организа-ции, бизнес инициативи, обучения иконсултиране.

4. Lack of sufficientincentives related to the supply ofproducts of social enterprises in themarket;

5. Interaction with othercompanies, organizations, administrations;

6. The need for training andmotivation of people working in socialenterprises and those who wish to take upa job there.

Social entrepreneurship is one ofthe most innovative ways to achieve abetter quality of life, independence andinclusion in society of persons fromvulnerable groups. Need to be taken keylegislative changes in order set instrategic and political national documentsmeasures to become real mechanisms tosupport social entrepreneurship inBulgaria, as well as the successfuldevelopment of social enterprises,requires the creation of sustainablepartnerships between business, NGOsand the public sector – partnerships inwhich each of these actors recognizes itsrole to achieve socially importantobjectives and is willing to investresources in that (Aleksieva et al., 2013).

The article presents a study whichconducted an analysis on what extent isdeveloped and adopted the concept ofsocial entrepreneurship and the role ofsocial enterprises for socio-economicdevelopment of Bulgaria by exploringopportunities to promote socialentrepreneurship in the country throughgovernment policy, NGOs, businessinitiative, training and counseling.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSСтатията представя резултатите

от пилотно проучване, осъществено попроект SESBA – Social enterprise skillsfor business advisors (Умения посоциално предприемачество за бизнес

The article presents the results of apilot study conducted under the projectSESBA – Social enterprise skills forbusiness advisors, aimed at morequalitative research through the

329

консултанти), с основна цел преди всичкокачествено изследване чрез отговорите,получени в резултат на интервю спредставители на различни организации,заемащи експертни и управленскидлъжности, като формулира основнизаключения относно настоящите нужди иначините за стимулиране на социалнотопредприемачество. Оценките са направе-ни и представени по-долу по скалата наЛикерт – от 1 до 5.

contributions received as a result ofinterviews with representatives of variouscategories of organizations in expert andmanagerial positions, formulating basicconclusions about current needs andways to promote social entrepreneurship.The assessments are made andpresented below according to the Likertscale from 1 to 5.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONАнкетирани са 104 представители

на различни видове организации отЮжен централен район, като с най-голямдял са тези, определили се в категориятана стопанските предприятия (59%). Добрепредставени са и представителите на ре-гионални органи, предоставящи подкрепана предприятия или консултантски услуги(13%), както и представители на обучи-телни организации (8%). В проучванетоса включени и две социални предприя-тия. По-голяма част от анкетиранитепопадат във възрастовата група от 30 до55 години (67%) и притежават висшеобразование (82%), тъй като проучванетое ориентирано към представители наорганизации, изпълняващи експертнифункции или заемащи управленскипозиции.

Посочен опит в следните сфери:работа в кооперации, вкл. земеделски;работа в социалната сфера; работа сдеца, лица и семейства от рискови групи;работа с лица от социалните домове; ра-бота като доброволец; работа катопреподавател, вкл. обучения на деца съсспециални образователни потребности;работа като счетоводител, вкл. насоциални предприятия; опит в чужбина(Канада), вкл. наблюдения върху разви-тието на социалното предприемачество;управление на човешките ресурси впредприятието; работа в неправител-ствена организация; работа в общинскиструктури.

Анкетираните показват твърдаувереност, че във функционирането наорганизациите стремежът трябва да екъм отговорност и печалба, следвани от

Respondents are representatives of104 different types of organisations fromthe South Central region, with the largestshares are those defined in the categoryof businesses (59%). the representativesof regional authorities were wellrepresented, providing support tocompanies or consulting services (13%),as well as representatives of educationalorganizations (8%). The study alsoincluded two social enterprises. Themajority of respondents fall in the agegroup of 30 to 55 years (67%) and have ahigher education (82%), since the studywas oriented to representatives oforganizations serving in expert orleadership positions.

The experience referred in thefollowing areas: work in cooperatives, incl.agricultural; work in the social sphere;work with children, individuals andfamilies at risk; work with people fromnursing homes; work as a volunteer; workas a teacher, incl. training of children withspecial educational needs; work as anaccountant, incl. social enterprises;experience abroad (Canada), incl.observations on the development of socialentrepreneurship; human resourcemanagement in the enterprise; working inNGOs; work in municipal structures.

Respondents indicate strongly thatin the functioning of organizations thestriving must be after responsibility andprofit, followed by social values and

330

социални ценности и професионалниотношения, комуникация с външнатасреда и развитие на кариера. Въпросътза личните отношения показва по-големивариации в сравнение с останалите и приосредняване на поставените оценкизаема последно място. Поставянето наотговорността преди печалбата епоказателно за всеобщото мнениеотносно нуждата от промяна към новибизнес модели, ориентирани към нещоповече от печалбата, по-конкретнообвързване дейностите на организациитесъс значими социални цели (Таблица 1).

professional relationships, communicationwith the external environment and careerdevelopment. The question of personalrelationships shows greater variation thanthe other and in averaging the marks itawarded last ranks. Placing responsibilitybefore profit is indicative of the consensuson the need to change to new businessmodels driven by something that is moreby profit, particularly linking the activitiesof organizations with significant socialgoals (Table 1).

Таблица 1. Отговори на въпроса „Какво трябва един бизнес да се стреми дапостигне?”Table 1. Answers to the question „What should a business seek to achieve?”

ПечалбаProfit

Личниотношения

Personalrelations

Професио-нални

отношенияProfessional

relations

Комуникация свъншната

средаCommunication

with outerenvironment

ОтговорностResponsibility

Развитие накариераCareer

development

Социалниценности

Socialvalue

НапълнонесъгласенStronglydisagree

0 1 0 0 0 0 0

НесъгласенDisagree 0 6 0 0 0 0 0

НеутраленNeither agreenor disagree

7 34 14 16 6 22 7

СъгласенAgree 27 31 23 43 23 39 29

НапълносъгласенStrongly agree

70 32 67 45 75 43 68

Общо / Total 104 104 104 104 104 104 104СредноAverage 4,61 3,84 4,51 4,28 4,66 4,20 4,59

Определението за социално пред-приемачество, основано на реинвести-ране на печалбата за социални цели, енай-добре прието (Таблица 2). Къмакцентите на социалната мисия напазарно-ориентираните дейности и со-циалната трансформация анкетиранитеса по-скоро неутрални, т.е. водещоторазбиране е към отказ от максимизиранена печалбата за акционери и собстве-ници в полза на обществото. Спореданкетираните е необходимо унифицира-но разбиране относно същността насоциалното предприемачество, социал-

The definition of socialentrepreneurship based on reinvestmentof profits for social purposes is bestaccepted (Table 2). At the highlights ofthe social mission of market-orientedactivities and social transformationrespondents are more neutral, ieunderstanding is leading to denial ofmaximizing profit for shareholders andowners to the benefit of society.According to the respondents a unifiedunderstanding is needed on the essenceof social entrepreneurship, social

331

ни предприятия, социална икономика ит.н. Много често се объркват различнипонятия в резултат на непознаване натеоретична и нормативна база, т.е. иманужда от информационни и обучителни,мотивационни и насърчителни дейности.Подчертана е ролята на държавнитеполитики и ангажираността на местнитевласти, както и проучване на „чуждияопит“. Сред посочваните ползи от разви-тието на социалното предприемачествоса: възможност за развитие на социалноангажиран бизнес; добра възможност запомагане на хора в нужда; удовлетво-реност от свършената работа.

enterprises, social economy, etc. Manyoften different concepts are confused dueto ignorance of the theoretical and legalbasis, ie there is a need of informationand training, motivational andpromotional activities. The role ishighlighted of government policies andthe efforts of local authorities, as well asstudies on "foreign experience". Amongthe benefits of the development of socialentrepreneurship are: an opportunity todevelop socially engaged business; agood opportunity for helping people inneed; satisfaction with work.

Таблица 2. Отговори на въпроса “До каква степен следните определенияотразяват принципните черти на социалното предприятие?”Table 2. Answers to the question “To what extent do the following definitionsreflect the principal features of a social enterprise?”

Социалното предприятие ебизнес с преди всичко социални

цели, чиято печалба сереинвестира в дейността илиобщността вместо да бъдат

водени от стремеж да семаксимизира печалбата заакционери и собственици

Social enterprise is a business withprimarily social objectives whose

surpluses are principally reinvestedfor the business or in the

community, rather than being drivenby the need to maximize profit for

shareholders and owners

Социалното предприятие еорганизация или

инициатива, която свързвасоциалната мисия на

нестопанска илиправителст-вена програма с

подход към дейността,основан на ориентация към

пазараA social enterprise is an

organization or initiative thatmarries the social mission of a

non-profit or governmentprogram with the market-

driven approach of a business

Социалнотопредприятие е

опера-тор всоциалната

икономика, чиятоглавна цел е да

постигне социалнатрансформация

A social enterprise isan operator in thesocial economy,

whose main aim isto achieve socialtransformation

НапълнонесъгласенStronglydisagree

0 0 1

НесъгласенDisagree 0 7 6

НеутраленNeither agreenor disagree

5 46 50

СъгласенAgree 30 31 26

НапълносъгласенStrongly agree

69 20 21

Общо / Total 104 104 104СредноAverage 4,62 3,62 3,58

Анкетираните като цяло показватколебания относно това дали общество-то е готово да приеме и подкрепя со-циалното предприемачество, като пове-

Respondents generally showfluctuations on whether society is readyto accept and support socialentrepreneurship, most are rather neutral

332

чето са по-скоро неутрални (36%) и съ-гласни (34%). Несъгласни са 8%, анапълно съгласни – само 23% от анкети-раните. Това показва, че е необходимоедно по-обстойно проучване на причини-те и търсене на начини за подобрения,след като вече в отговорите на пред-ходните въпроси подчертават предимст-вата и ползите от социалното предприе-мачество, които анкетираните добреосъзнават и приемат. Анкетиранитепосочват, че концепцията на социалнотопредприемачество е непозната за по-голяма част от обществото, а информа-цията относно социалното предприема-чество сред стопанските организации вБългария е недостатъчна и е необходи-мо да се работи системно и последова-телно за повишаване на информираност-та и мотивация за развитие на социалнипредприятия.

Общото мнение на анкетиранитее, че социалното предприемачествотрябва да се насърчава от европейскитепрограми, стратегиите за регионално иместно развитие и политиката на държа-вата, както и да бъде осигурено нацио-нално финансиране (Таблица 3). Въпро-сът за това доколко трябва и е уместнода се разчита на финансирането, пред-оставяно от европейски фондове и про-грами и националния бюджет, както истепента на намеса на държавата, еедин от основните, дискутирани от анке-тираните в следващите отворени въпро-си за мнения и препоръки. Това е иключовият момент в развитието насоциалните предприятия – разчитане нафинансиране с временен характер илисамостоятелно и последователно разви-тие за постигане на устойчивост. Напра-вените допълнения от някои анкетирани,макар и неточни и непълни, насочватвниманието към ролята на гражданскотообщество, обществената подкрепа,дарителството, като дори се подчертавануждата от прилагане на индивидуалниподходи.

(36%) and agree (34%). Dissenters are8% and fully agree – only 23% ofrespondents. This shows the need for amore thorough study of the causes and aneed to seek improvements once theanswers to the above questions highlightthe advantages and benefits of socialentrepreneurship that respondents arewell aware of and accept. Respondentsindicated that the concept of socialentrepreneurship is unknown to themajority of society, and information onsocial entrepreneurship among businessorganizations in Bulgaria is insufficientand needs to work systematically andconsistently to raise awareness andmotivation for the development of socialenterprises.

The general opinion of therespondents is that socialentrepreneurship should be promoted byEuropean programs, strategies forregional and local development and thestate policy, and to ensure nationalfunding (Table 3). The question of how itis appropriate to rely on funding providedby the European funds and programs, thenational budget and the degree of stateintervention, is one of the main discussedby respondents in the following openquestions about opinions andrecommendations. This is the keymoment in the development of socialenterprises – reliance on temporaryfinancing or separately and sequentiallydevelopment towards sustainability.Additions made by some, albeitinaccurate and incomplete, point to therole of civil society, public support,donations and even highlights the need toimplement individual approaches.

333

Таблица 2. Отговори на въпроса “До каква степен следните определенияотразяват принципните черти на социалното предприятие?”Table 2. Answers to the question “To what extent do the following definitionsreflect the principal features of a social enterprise?”

Социалното предприятие ебизнес с преди всичко социални

цели, чиято печалба сереинвестира в дейността илиобщността вместо да бъдат

водени от стремеж да семаксимизира печалбата заакционери и собственици

Social enterprise is a business withprimarily social objectives whose

surpluses are principally reinvestedfor the business or in the

community, rather than being drivenby the need to maximize profit for

shareholders and owners

Социалното предприятие еорганизация или

инициатива, която свързвасоциалната мисия на

нестопанска илиправителст-вена програма с

подход към дейността,основан на ориентация към

пазараA social enterprise is an

organization or initiative thatmarries the social mission of a

non-profit or governmentprogram with the market-

driven approach of a business

Социалнотопредприятие е

опера-тор всоциалната

икономика, чиятоглавна цел е да

постигне социалнатрансформация

A social enterprise isan operator in thesocial economy,

whose main aim isto achieve socialtransformation

НапълнонесъгласенStronglydisagree

0 0 1

НесъгласенDisagree 0 7 6

НеутраленNeither agreenor disagree

5 46 50

СъгласенAgree 30 31 26

НапълносъгласенStrongly agree

69 20 21

Общо / Total 104 104 104СредноAverage 4,62 3,62 3,58

Необходимостта от повишаване наосведомеността на обществото относносоциалното предприемачество е приетаот анкетираните по отношение напосочените предварително варианти наинформационни кампании, организираниот държавни органи или неправителстве-ни организации; брошури, книги и другиматериали; ТВ спотове и др.; неформал-ни обучения (Таблица 4). Дадените до-пълнителни опции от някои анкетираниподчертават значимостта на социалнитемрежи и споделяне на добри примери,като е отбелязан акцент на най-раннотоучилищно образование и нуждата отиндивидуални подходи отново.

The need to raise publicawareness of social entrepreneurship hasbeen adopted by respondents in respectof the preliminary versions of theawareness campaigns organized bypublic authorities or non-governmentalorganizations; brochures, books andother materials; TV spots, etc.; informaltraining (Table 4). The additional optionsgiven by some respondents stress on theimportance of social networks andsharing good examples, as it is stated afocus on the most early school educationand the need for individual approachesagain.

334

Таблица 4. Отговори на върпоса „Начини за повишаване на осведоменосттана обществото относно социалното предприемачество”Table 4. Answers to the question „Ways of raising awareness at community levelabout social entrepreneurship include”

Целенасочениинформационни

кампании,организирани отдържавни органи

Purposefulinformationcampaigns

organized by stateauthorities

Целенасочениинформационни

кампании,организирани от

неправителствениорганизации

Purposeful informationcampaigns organized by

ngos

Брошури,книги идруги

материалиBrochures,books and

othermaterials

ТВ спотовеи другипромо-

ционалниматериалиTV spotsand other

promotionalmaterials

Нефор-мални

обученияNon-

formaltrainings

ДругоOther

НапълнонесъгласенStronglydisagree

0 0 0 0 1 0

НесъгласенDisagree 0 2 2 2 2 0

НеутраленNeither agreenor disagree

10 5 26 29 15 99

СъгласенAgree 28 30 37 35 30 2

НапълносъгласенStrongly agree

66 67 39 38 56 3

Общо / Total 104 104 104 104 104 104СредноAverage 4,54 4,56 4,09 4,05 4,33 3,08

Разглеждането на най-значимитебариери в развитието на социалнотопредприемачество насочва вниманиетокъм възможностите за финансиране илипсата на държавни политики, след-вани от липса на знания и липса направна структура (Таблица 5). Местнатабизнес среда, кредитния достъп, общес-твените възприятия, пазарният достъп илипсата на консултантски услуги същозатвърждават мястото си сред основнитепроблеми. Направените допълнения сафокусирани върху тежката бюрократичнасреда, липсата на желание за социалнопредприемачество, липсата на общес-твен интерес и липсата на предприема-ческа култура.

Consideration of the mostsignificant barriers to the development ofsocial entrepreneurship focuses onfunding opportunities and the lack ofgovernment policies pursued by the lackof knowledge and lack of legal structure(Table 5). Local business environment,credit access, public perceptions, marketaccess and the absence of consultantsalso solidified their place among themajor problems. The additions madefocused on the heavy bureaucraticenvironment, the lack of desire for socialentrepreneurship, lack of public interestand a lack of entrepreneurial culture.

335

Таблица 5. Отговори на въпроса „Кои са най-значимите проблеми / бариерив развитието на социалното предприемачество?”Table 5. Answers to the question „What are the most significant problems /barriers in social entrepreneurship development?”

МестнабизнессредаLocal

businessenviron-

ment

Обществ.възприятияCommunitypercept-

ions

Възмож-ности зафинанси-

ранеFunding

opportunities

Липсана

знанияLack ofknowle

dge

Липса наконсултантски услуги

Lack ofadvisoryservices

Липса направна

структураLack oflegal

structure

Липса надържавниполитикиLack ofstate

policies

КредитендостъпCreditaccess

ПазарендостъпMarketaccess

ДругоOther

НапълнонесъгласенStronglydisagree

0 1 0 1 4 0 0 0 0 0

НесъгласенDisagree 6 9 0 9 13 3 1 3 5 0

НеутраленNeither agreenor disagree

24 25 9 15 17 25 12 33 35 99

СъгласенAgree 40 34 33 27 34 32 30 35 30 1

НапълносъгласенStrongly agree

34 35 62 52 36 44 61 33 34 4

Общо / Total 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104СредноAverage 3,98 3,89 4,51 4,15 3,82 4,13 4,45 3,94 3,89 3,09

Сред посочените нужди ивъзможности за подкрепа на социалнитепредприятия анкетираните подчертаватобучение, финансиране, законова рамка,консултации и предприемаческа ориен-тация (Таблица 6). Добри са резултатитеи по-отношение на насърчаване, достъпдо обществени поръчки и вдъхновение.Сред направените допълнения на въз-можните опции са тези, свързани собществения интерес и подкрепа,осведоменост на обществото и промянана мисленето.

Among the needs andopportunities to support social enterprisesthe survey emphasizes on training,funding, legal framework, consulting andentrepreneurial orientation (Table 6).Good results are also acquired in termsof promoting access to publicprocurement and inspiration. Among theadditions made possible options arethose associated with public interest andsupport, public awareness and change ofthinking.

336

Таблица 6. Отговори на въпроса „От каква подкрепа се нуждаят социалнитепредприятия?“Table 6. Answers to the question „What supports do social enterprises need?”

Фин

анси

ране

Fund

ing

Обу

чени

еTr

aini

ng

Конс

улта

ции

Adv

ice

Вдъ

хнов

ение

Insp

iratio

n

Пре

дпри

емач

еска

орие

нтац

ияE

ntre

pren

euria

lor

ient

atio

n

Нас

ърча

ване

Enc

oura

gem

ent

По-

добр

а за

коно

вара

мка

Bet

terl

egal

fram

ewor

ksД

остъ

п до

въз

мож

ност

за о

б-щ

еств

ени

поръ

чки

Acc

ess

to p

ublic

proc

urem

ent

oppo

rtuni

ties

Дру

гоO

ther

НапълнонесъгласенStrongly disagree

0 0 0 0 0 0 0 0 0

НесъгласенDisagree 0 1 2 0 1 0 0 0 0

Неутрален Neitheragree nor disagree 9 10 11 28 17 16 12 23 98

Съгласен / Agree 35 23 29 35 23 34 29 27 1Напълно съгласенStrongly agree 60 70 62 41 63 54 63 54 5

Общо / Total 104 104 104 104 104 104 104 104 104Средно / Average 4,49 4,56 4,45 4,13 4,42 4,37 4,49 4,30 3,11

По отношение на типа на нуж-ните консултантски услуги анкетирани-те категорично наблягат на тези вобластта на управлението, финансира-не на дейността и участие във финан-сиращи програми, набирането насредства, стратегическо управление,правни услуги и достъп до пазари.Консултантските услуги в областта набизнеспланирането, технологиите,маркетинговите анализи и партисипа-тивното лидерство също получаватдобра оценка (Таблица 7).

Сред допълненията се открояваролята на консултантите в обучението наслужителите в социалните предприятия,осъществяването на контакти и трайнивзаимоотношения със социални парт-ньори, възможностите за развиване насоциални дейности и комуникациите.Едно много интересно становище еизразено от представител на общинскаструктура, че консултантските услугиследва да бъдат периодични, а непостоянни, което насочва вниманиетокъм необходимостта от изграждане накапацитет и постигане на самостоятел-ност в различни аспекти – икономическии управленски.

Regarding the type of requiredconsultancy services respondentsstrongly emphasize those inmanagement, financing and participationin financing programs, fundraising,strategic management, legal services andaccess to markets.

Consulting services in the areas ofbusiness planning, technology, marketinganalysis and participatory leadership alsoget a good score (Table 7).

Among the additions arehighlighted the role of counselors intraining of staff in social enterprises,establishment of contacts and lastingrelationships with social partners,opportunities to develop social activitiesand communications. A very interestingopinion expressed by the representativeof the municipal structure that consultingservices should be periodic rather thanconstant, which draws attention to theneed to build capacity and achieve self-sufficiency in various aspects – economicand governance.

337

Таблица 7. Отговори на въпроса „Какъв тип консултантски услуги са най-нужни за социалните предприятия?”Table 7. Answers to the question „What kind of advisory services are the mostneeded in social enterprises?”

Пра

вни

услу

гиLe

gal s

ervi

ces

Техн

олог

ииTe

chno

logy

Фин

анси

/Fin

ance

s

Наб

иран

е на

сре

дств

аFu

ndra

isin

g

Пар

тиси

пати

вно

лиде

рств

оP

artic

ipat

ory

lead

ersh

ip

Бизн

ес п

лани

ране

Bus

ines

s pl

anni

ng

Мар

кети

нгов

и ан

ализ

иM

arke

t ana

lyse

sУч

асти

е въ

в ф

инан

сира

щи

прог

рам

иP

artic

ipat

ion

in fu

ndin

gpr

ogra

mm

esД

остъ

п до

паз

ари

Acc

ess

to m

arke

ts

Стр

атег

ичес

ко п

лани

ране

Stra

tegi

c pl

anni

ng

Упра

влен

иеG

over

nanc

e

Дру

гоO

ther

Напълно несъгласенStrongly disagree 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Несъгласен Disagree 0 3 0 1 2 1 2 1 0 0 0 0НеутраленNeither agree nordisagree

13 28 11 16 43 22 31 14 21 14 12 99

Съгласен / Agree 50 39 41 35 34 43 37 36 35 36 37 0Напълно съгласенStrongly agree 41 34 52 52 25 38 34 53 48 54 55 5

Общо / Total 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104Средно / Average 4,27 4,00 4,39 4,33 3,79 4,13 3,99 4,36 4,26 4,38 4,41 3,10

Сред анкетираните е налице кон-сенсус, че има нужда от специализираниобучения в областта на социалнотопредприемачество. Професионалнотообучение се оказва най-подходящо спо-ред осреднените оценки, дадени от анке-тираните, следвано от неформалното исамостоятелното обучение. По отноше-ние на висшето и средното образованиеколебанията са по-големи (Таблица 8).Направените допълнения насочват вни-манието към дуалното образование,отделните обучителни програми, начал-ното училищно образование. Оценкатана нуждата от обучения в различниобласти подчертава управление, страте-гическо управление, бизнес планиране,участие във финансиращи програми,финанси, набиране на средства, правниуслуги и достъп до пазари. Нуждата отобучения в областта на маркетинговианализи, технологии и партисипативнолидерство е оценена по-ниско отанкетираните (Таблица 9). Допълнениятаса ориентирани към нуждата от обученияза самата същност на социалнотопредприемачество, социални услуги,меки умения, ИКТ и комуникативниумения, психологически обучения.

Among respondents there is aconsensus that specialized training isneeded in the field of socialentrepreneurship. Vocational training isproving the most appropriate according tothe average estimates given byrespondents, followed by formal andinformal learning. In terms of higher andsecondary education fluctuations arelarger (Table 8). The additions madepoint to the dual education, individualtraining programs, primary schooleducation. Assessing the need for trainingin different areas the respondents’ answersemphasize management, strategicmanagement, business planning,participation in funding programs,finances, fundraising, legal services andaccess to markets. The need for trainingin the field of marketing analysis,technology and participatory leadership isvalued lower by respondents (Table 9).The additions are oriented towards theneed of training on the very essence ofsocial entrepreneurship, social services,soft skills, ICT and communication skills,psychological trainings.

338

Таблица 8. Отговори на въпроса „. Според Вас какъв тип образование /обучение е най-подходящо?”Table 8. Answers to the question „What kind of education / training is the mostsuitable according to your opinion?”

Среднообразование

Formaleducation at

secondary level

Висшеобразован

иеHigher

education

Професионално обучениеVocational

training

Неформално исамостоятелно

обучениеNon-formal andinformal training

ДругоOther

Напълно несъгласенStrongly disagree 1 0 0 0 0Несъгласен Disagree 8 3 1 7 0НеутраленNeither agree nordisagree 47 32 19 18 98Съгласен / Agree 23 27 25 19 1Напълно съгласенStrongly agree 25 42 59 60 5Общо / Total 104 104 104 104 104Средно / Average 3,61 4,04 4,37 4,27 3,11

Таблица 9. Отговори на въпроса “В кои направления е необходимообучение?“Table 9. Answers to the question “In which fields is training needed?

Пра

вни

услу

гиLe

gal s

ervi

ces

Техн

олог

ииTe

chno

logy

Фин

анси

Fina

nces

Наб

иран

е на

сре

дств

аFu

ndra

isin

g

Пар

тиси

пати

вно

лиде

рств

оP

artic

ipat

ory

lead

ersh

ip

Бизн

ес п

лани

ране

Bus

ines

s pl

anni

ng

Мар

кети

нгов

и ан

ализ

иM

arke

t ana

lyse

sУч

асти

е въ

в ф

инан

сира

щи

прог

рам

иP

artic

ipat

ion

in fu

ndin

gpr

ogra

mm

esД

остъ

п до

паз

ари

Acc

ess

to m

arke

ts

Стр

атег

ичес

ко п

лани

ране

Stra

tegi

c pl

anni

ng

Упра

влен

иеG

over

nanc

e

Дру

гоO

ther

Напълно несъгласенStrongly disagree 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Несъгласен/Disagree 0 0 0 1 1 0 1 0 0 0 0 0НеутраленNeither agree nordisagree

14 33 16 16 34 14 28 11 27 13 14 96

Съгласен / Agree 51 38 39 43 37 44 39 40 31 35 33 0Напълно съгласенStrongly agree 39 33 49 44 32 46 36 53 46 56 57 8

Общо / Total 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104 104Средно / Average 4,24 4,00 4,32 4,25 3,96 4,31 4,06 4,40 4,18 4,41 4,41 3,15

Относно типа институции, коитотрябва да предоставят специализираниобучения в областта на социалнотопредприемачество, фокусът при оценка-та на анкетираните пада върху организа-циите, предлагащи специализирани кон-султантски услуги и центровете за про-фесионално обучение. Висшите учили-ща, професионалните училища и колежи

On the type of institutions thatshould provide specialized training in thefield of social entrepreneurship the focusin assessing by the respondents falls onorganizations offering specializedconsulting services and vocationaltraining centers. Higher schools,vocational schools and colleges and

339

и средните училища получават по-малкаподкрепа, което е в съответствие сотговорите на предишен въпрос за видана образование / обучение. Специфич-ните допълнение, за които има сериозниоснования, са неправителствените орга-низации, началните училища (както вечее отбелязано в някои от предишнитевъпроси) и обучения с самите орга-низации.

Посочените оценки, направени отанкетираните, дават основание да сенаправи един важен извод относно зна-чимостта на професионалното обучение,неформалното и самостоятелното учене,вкл. чрез организации извън / с основнидейности извън формалната образова-телна система (в частност консултантскиорганизации) и обучения на работнотомясто.

Подчертаното значение на нефор-малното обучение в отговорите на пред-ходните въпроси се потвърждава и отдадената най-висока осреднена оценказа уъркшопи и семинари, следвана отдългосрочни курсове, краткосрочни кур-сове и редовни предмети / дисциплини,част от учебните планове на формално-то образование. В допълненията отново еподчертано дуалното образование и обу-ченията на работното място (Таблица 10).

secondary schools receive less support,which is in line with the answers to theprevious question about the type ofeducation / training. Specific addition towhich there are serious grounds areNGOs, primary schools (as already notedin some of the previous issues) andtraining within the organizationsthemselves.

The estimates made byrespondents give reason to make animportant point about the importance ofvocational training, formal and informallearning, incl. by organizations outside /with main activities outside the formaleducation system (in particularconsultancies) and training in theworkplace.

The importance of informallearning stressed in the answers to theabove questions is confirmed and giventhe highest average score for theworkshop and seminars, followed bylong-term courses, short courses andregular subjects / disciplines part of thecurricula of formal education. In additionsit is again underlined the dual educationand training in the workplace (Table 10).

Таблица 10. Отговори на въпроса „В какви курсове?”Table 10. Answers to the question „Through which type of courses?”

Редовни предмети /дисциплини, част отучебните планове на

формалното образованиеRegular courses as part of

the formal educationcurricula

Дългосрочникурсове

(1 - 6 месеца)Long-termcourses

(1 - 6 months)

Краткосрочникурсове

(1 - 2 седмици)Short-term

courses(1 - 2 weeks)

Уъркшопи исеминариWorkshops

and seminars

ДругоOther

НапълнонесъгласенStrongly disagree 0 1 0 1 1НесъгласенDisagree 3 1 7 3 0НеутраленNeither agree nordisagree 38 28 31 24 99Съгласен / Agree 25 30 26 29 1Напълно съгласенStrongly agree 38 44 40 47 3Общо / Total 104 104 104 104 104Средно / Average 3,94 4,11 3,95 4,13 3,05

340

Оценките на формата на обучениенасочват отново към обученията наработното място, както и смесенитеобучения, електронните обучения, коитоизместват традиционните редовна изадочна форма, осигурявайки високастепен на достъпност и гъвкавост.Допълненията насочват към задължи-телни предмети по социално предприе-мачество във формалното образование,но и към самостоятелно обучение, под-чертавайки за пореден път значениетона дейностите за повишаване намотивацията за развиване на социалнопредприемачество и личната мотивацияза обучение и развитие (Таблица 11).

Estimates of the form of trainingare again oriented towards training in theworkplace, as well as blended learning,e-learning, which replace traditional full-time and part-time, providing highavailability and flexibility. The additionalremarks referred to the compulsorysubjects in social entrepreneurship informal education, but also to self-learning, stressing once again theimportance of activities to increasemotivation for developing socialentrepreneurship and personal motivationfor training and development (Table 11).

Таблица 11. Отговори на въпроса “В каква форма е необходимо обучение?”Table 11. Answers to the question “In what form is training needed?”

РедовнаFull-time

ЗадочнаPart-time

Обучение наработното

мястоOn-the-job

training

Е-курсове

E-courses

Смесениобучения

Blended learning

ДругоOther

НапълнонесъгласенStrongly disagree 0 0 0 1 0 1НесъгласенDisagree 3 1 0 4 1 0НеутраленNeither agree nordisagree 41 35 14 18 20 100Съгласен / Agree 20 29 25 19 16 0Напълно съгласенStrongly agree 40 39 65 62 67 3Общо / Total 104 104 104 104 104 104Средно / Average 3,93 4,02 4,49 4,32 4,43 3,04

Отговорите на въпроса зауменията, които трябва да притежаватсоциалните предприемачи, показва мно-го добри и добри оценки на всичкиизброени в следната низходяща града-ция: управление; работа в екип; ини-циативност; комуникационни умения;отвореност за промяна; иновативност;организационна структура и култура;самостоятелно вземане на решения;идентифициране на нови бизнес въз-можности; проактивност; управление надоброволци; оценка и управление нариска; разбиране на мотивациите ивижданията на заинтересованите страни;връзка с местни общности; сътрудничес-тво с местни власти и институции;

Answers to questions about theskills required of social entrepreneurs,showed very good and good grades alllisted in the following descendinggradation: management; teamwork;initiative; communication skills; opennessto change; innovativeness; organizationalstructure and culture; independentdecision-making; identify new businessopportunities; proactivity; volunteermanagement; assessment and riskmanagement; understanding of themotivations and views of thestakeholders; connection with localcommunities; cooperation with localauthorities and institutions; networking;

341

изграждане на мрежи; приспособимост;творческо мислене при неясни про-блеми; дефиниране на проблеми, въз-можности и решения със създаване настойност; партисипативно лидерство;устойчивост при и учене чрез грешки;действие след анализ; демократичноуправление; получаване на легитимност;следване на лична реализация като членна професия, създаваща стойност.

Анализът на отговорите дававъзможност да се обобщят препоръки занасърчаване на социалното предприема-чество в няколко тематични области:концептуална база и ценностна система,регулаторна рамка и институции, под-крепа, модели, обучение, сътрудничес-тво. Преследването на социални инициа-тиви и осъзнаването на личната отговор-ност сред респондентите е похвално, ноотговорите подчертават необходимосттаот повишаване на осведомеността, при-добиване на знания, умения и компетен-ции за развитието на социалното пред-приемачество. Освен това и в тазивръзка необходимостта от консултантскиуслуги е неоспорима, както и ролята наконсултантите и консултантските органи-зации за насърчаване на социалнотопредприемачество.

adaptability; creative thinking in vagueproblems; defining the problems,opportunities and solutions to createvalue; participatory leadership; resistanceand learning through mistakes; actionafter analysis; democratic governance;obtaining legitimacy; pursuit of personalfulfillment as a member of a professionthat creates value.

The analysis of the questionnairesprovides an opportunity to summarize therecommendations to promote socialentrepreneurship in several thematicareas: conceptual base and valuesystem, regulatory framework andinstitutions, support, models, training,cooperation. The pursuit of socialinitiatives and awareness of personalresponsibility among respondents iscommendable, but the responseshighlight the need for raising awareness,acquiring knowledge, skills andcompetences for the development ofsocial entrepreneurship. Moreover, in thisregard the need for consulting services isundeniable, and the role of consultantsand consultancy organizations to promotesocial entrepreneurship.

ИЗВОДИ CONCLUSIONSПредставеното проучване дава

възможност да се направят важни изво-ди за състоянието на социалното пред-приемачество и начините за неговотонасърчаване, като поставя специаленакцент върху необходимата подкрепа иролята на обучаващите и консултант-ските организации в изграждането накапацитет. Основните препоръки занасърчаване на социалното предприема-чество включват:

Концептуална база и ценностнасистема: необходимо е единно разби-ране за същността на социалното пред-приемачество, социалните предприятия,социалната икономика и т.н. Много честоразлични понятия са обърквани порадинезнание на теоретичната и правнатаоснова, т.е. има нужда от информация иобучение, както и мотивация инасърчаване;

The study presented providesimportant implications on the state of thesocial entrepreneurship and ways of itsencouragement putting a special accenton the needed support and the role oftraining and advisory organizations inbuilding capacity. The mainrecommendations to promote socialentrepreneurship include:

Conceptual base and valuesystem: a unified understanding isneeded on the essence of socialentrepreneurship, social enterprises,social economy, etc. Many often differentconcepts are confused due to ignoranceof the theoretical and legal basis, ie thereis a need of information and trainingactivities, also motivational andencouragement;

342

Регулаторна рамка и институ-ции: правителствени политики в подкре-па на инициативите за социално пред-приемачество; те трябва да включватдържавните (общински) и частниструктури;

Подкрепа: държавата и местнотосамоуправление могат да улеснятпроцеса, но инициативата трябва даидва от частния сектор;

Модели: по-добрият вариант евсяка организация да развива социалнидейности, макар и в по-малък обхват,отколкото да разчита на по-малко, нопо-големи социални предприятия.

Обучение: създаването на систе-ма от ценности трябва да започне отранна възраст. По този начин желаниетоза развитие на социалното предприема-чество ще се прояви като необходимост,като задължителен елемент на бизнесорганизацията. Предоставяне на обуче-ния по конкретни програми, събития ит.н., в които участниците могат да сеприсъединят – за да получаватинформация, опит и резултат в тяхноторазвитие.

Сътрудничество: държавата,местните власти и частните произво-дители да обединяват и създават връзкипомежду си в подкрепа на развитието насоциалното предприемачество; социал-ните предприемачи да се обединяват васоциации, като обменят опит и идеи.

Regulatory framework andinstitutions: government policiessupporting initiatives for socialentrepreneurship needed; they mustinclude the state (municipal) and privatestructures;

Support: state and localgovernment can only facilitate theprocess, but the initiative must come fromthe private sector;

Models: the better option is eachcompany to develop social activities,albeit in a smaller scope, rather thanrelying on fewer but larger socialenterprises.

Training: establishment of a valuesystem should start from an early age.Thus the desire for development of socialentrepreneurship will be manifested as anecessity, as a mandatory element of thebusiness organization. To provide trainingin specific programs, events, etc., inwhich participants can join - receiveinformation, experiences and a result intheir development.

Cooperation: state, localgovernments and private producers tounite and create links among themselveson supporting the development of socialentrepreneurship; social entrepreneurs tounite in associations by exchangingexperiences and ideas.

БЛАГОДАРНОСТИ ACKNOWLEDGEMENTSПубликацията е подготвена в

резултат на работата по проект застратегическо партньорство, изпълня-ван по програма Еразъм+, със заглавиеSESBA: Social Enterprise Skills forBusiness Advisers (2015-1-EL01-KA202-014097), финансиран от Европейскатакомисия. Подкрепата на Европейскатакомисия за представянето на тазипубликация не представлява одобре-ние на съдържанието, което отразявасамо възгледите на авторите, и Коми-сията не носи отговорност за каквото ида е използване на съдържащата се внея информация.

This paper is prepared under theErasmus+ Strategic Partnerships Projectentitled SESBA: Social Enterprise Skillsfor Business Advisers (2015-1-EL01-KA202-014097), funded with the supportfrom the European Commission. TheEuropean Commission support for theproduction of this publication does notconstitute an endorsement of the contentswhich reflects the views only of theauthors, and the Commission cannot beheld responsible for any use which maybe made of the information containedtherein.

343

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Aleksieva, P., N. Shabani and L. Panov, 2013. Handbook “New opportunitiesfor social enterprises. The Italian experience in Bulgarian conditions”. Project “Initiativefor innovations in social economy” (Bg).2. Economic and Social Council of the Republic of Bulgaria. Social enterprise andsocial entrepreneurship, Sofia, 2013 (Bg).3. Kumanova, M. and N. Shabani, 2013. Analysis of social entrepreneurship inBulgaria. Proj. “Initiative for innovations in social economy” (Bg).4. National concept of social economy, Sofia, 2011.5. Research Report about the status of Social Entrepreneurship in Europe andhow the status can be enhanced. National Report for Bulgaria - Plovdiv, 2016. ProjectSESBA – Social enterprise skills for business advisors.6. Rusanova, L., 2011. The concept of social entrepreneurship and Bulgarianexperience. Scientific works of the University of Ruse, vol. 50, Series 5.1, 28-32 (Bg).7. Terziev, V., N. Bencheva, E. Arabska, T. Stoeva, M. Tepavicharova and N.Nichev, 2016. Implications on social entrepreneurship development in Bulgaria.Knowledge International Journal Scientific Papers, 13(1), 203-208.8. Todorova, T., 2014. Social enterprises in Bulgaria – an innovative model ofemployment and social inclusion. Project “Creation of a national data base of socialenterprises in Bulgaria” (Bg).

344

Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (4), 344-360 ISSN 1311-0489 (Print)Research Institute of Mountain Stockbreeding and Agriculture, Troyan ISSN 2367-8364 (Online)

Социалното програмиране като алтернатива предмалкия бизнес или малкият бизнес

предизвикателство към социалното програмиране

Венелин Терзиев1, 2, 3*, Евгений Стоянов3

1Русенски университет„Ангел Кънчев“, Русе, България,2Висше училище по телекомуникации и пощи, София, България

3Национален военен университет „Васил Левски“, Велико Търново, България

*E-mail: terziev@skmat.com

Social programming as an alternative in front of smallbusiness or small business a challenge to social

programming

Venelin Terziev1, 2, 3*, Evgeniy Stoyanov3

1University of Rousse, Rousse, Bulgaria,2University of Telecommunications and Post, Sofia, Bulgaria

3National Military University, VelikoTarnovo, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYИзложението е свързано с преглед

и анализ за последните години на раз-витието на две жизнено важни идеи забългарското общество – малкия бизнесисоциалното програмиране. Увеличава-щият се капацитет на социалното програ-миране и доказаната жизнеспособност намалкия бизнес създават условия дори вкризисни ситуации успешните идеи дагенерират немалко материални и немате-риални блага, така необходими наобществото за неговото съществуване иусъвършенстване. Симбиозата на тезидва социално-икономически феноменаформира условия при които редицаинициативи намират път за реализация.А реално при създадената икономическаситуация редица отрасли продължаватда съществуват именно чрез присъствие-то на субекти, носещи чертите на малъкбизнес, които успешно и активно при-състват в осъществяването на социални

The exhibition is related to thereview and analysis for the last years ofthe development of two vital ideas for theBulgarian society – small business andsocial programming. The increasingcapacity of social programming and theproven viability of small businesses createconditions, even in crisis situations, forsuccessful ideas to generate manytangible and intangible goods that societyneeds for its existence and perfection.The symbiosis of these two socio-economic phenomena forms theconditions in which a number of initiativesfind way for realization. Indeed, in theestablished economic situation, a numberof sectors continue to exist preciselythrough the presence of small businessentities who successfully and activelyparticipate in the implementation of socialprograms and declare their expectations

345

програми и заявяват своите очакваниякъм структурирането на програмни рамки.

Ключови думи: малък бизнес;социална програма; социална адаптация

for the structuring of program frameworks.

Key words: small business; socialprogram; social adaptation

За малкия бизнес е писано доста-тъчно много, а същевременно и твърденедостатъчно. Основанието за това твър-дение се корени в неговата възможностда се появява навсякъде, където имаопределен дефицит в производството ина стоки и на услуги, провокиран отзакривеното на определени стари заводии предприятия. И именно при такиваусловия се проявява неговото творческоначало и предприемачески дух.

Анализът на явлението “малъкбизнес” е един процес в който и огромнияобем проучена литература и изчерпател-ната ретроспекция не могат точно дапричислят появата и възникването къмконкретен момент от еволюцията на съз-нателната човешка активност. Сигурнотое, че прегледът на всички направления ипосоки в които се появява и развива тозисоциално-икономически феномен доказ-ват, че неговия път е достатъчно многодълъг и началото се крие в древността(Maymeskulov, 2014). Дали нуждата да сесъхранят в семейството някакви специ-фични професионални умения и навициили възможността да се гарантиранасъществуването на определени малкиличностни формирования е първопричи-ната или поводът не е толкова важно.Същественото е, че макар и ограничен ималък и като определение и обем тозитип съзнателна и целенасочена човешкаизява е оставила много дълбоки следивърху процеса на развитие и усъвър-шенстване засягащ миналото и настоя-щето на човешкия род.

Обобщени данни от последнитегодини доказват, че в световен мащаб намалкия бизнес се падат над 70% и катоорганизация на труд и като присъствие.Въпреки, че по тези факти съществуватдоста противоречиви мнения се счита, чеотнесени към България на малкия бизнессе пададялв диапазона90 – 93%. Вструктурата на този впечатляващ дялединствената променлива е точнотосъотношение микропредприятия - малки

It has been written enough for thesmall business, and at the same timeinsufficient. The reason for this claim isrooted in its ability to appear whereverthere is a certain shortage in productionand goods and services provoked by theclosing of certain old factories andenterprises. It is in such conditions thatthe creative beginnings andentrepreneurial spirit are manifested.

The analysis of the „small business”phenomenon is a process in which thevast amount of literature studied and theexhaustive retrospection cannotaccurately account for the occurrence andemergence at a particular point in theevolution of conscious human activity. It iscertain that the review of all directionsandareas in which this socio-economicphenomenon emerges and developsproves that its path is sufficiently long andthe beginning lies in antiquity(Maymeskulov, 2014). It is not soimportant whether the need to preserveany specific professional skills and habitsin the family or the possibility of ensuringthe existence of certain small personalityformation is the root cause or theoccasion. What is important is that,although limited and small, both as adefinition and capacity, this type ofconscious and purposeful humanexpression has left very profound marksof the process of development andimprovement affecting the past andpresent of the human race.

Summarized data from the recentyears prove that worldwide thesmallbusiness accounts for more than 70%both for work organization and forpresence. Although there are rathercontradictory opinions on these facts, it isconsidered that in Bulgaria the share ofsmall business accounts for about 90-93%. In the structure of this impressive

346

предприятия по смисъла на българскотозаконодателство. Написаното дотук фор-мира впечатлението, че обобщаващатакатегория “малък бизнес” има все по-осезаемо присъствие в съвременнияикономически живот (Stoyanov, 2014).Разнородните изяви създават известнатрудност за пълно и изчерпателно дефи-ниране. В този контекст може би по-удачно е да бъдат анализирани ключови-те характеристики, които определят тозифеномен и го конкретизират.

Анализът на малкия бизнес даваоснование да се счита, че неговатасъщност се уповава върху предприема-ческия дух и развитието на проектнотомислене. Тази концептуално-идейнасимбиоза предоставя доказателства, че етвърде трудно и рисковано да се посочикое и при какви условия се обособявакато причина и кое като следствие.

И все пак по хронология пред-приемачеството като явление привличавниманието на редица учени икономистиот дълго време, т.е. много преди да сепояви идеята за проектите и промененотооколо тях мислене. Освен това теоретич-ните разработки, разглеждащи предприе-мачеството малко по-рано създаватусловия да се счита че в икономическатастагнация на 70-те години на ХХ-ти вектака наречената “предприемаческа рево-люция” е шанс или алтернатива за иконо-мическо развитие. Тази идея намирапоследователи и при трансформациитенастъпили в икономиките на постсоциа-листическите икономики в началото на90-те години.

Най-общо може да се каже, че ивъв фундаменталните класически трудо-ве на икономическата теория (Смит, Сей,Мил и др.), а и в съвременните несъществува еднозначно определение насоциално-икономическия феномен пред-приемачество.

Обяснението за това може да сетърси в няколко посоки:

Първо. Икономистите фокусиратвниманието си върху едрия бизнес (Brockand Evans, 1989).

Второ. Развитието на модели итеории, построени върху точни науки(Bygrave and Hofer,1991).

share, the only variable is the exact ratioof micro-enterprises - small enterprisesunder the meaning of the Bulgarianlegislation. This written so far has formedthe impression that the„small business”generic category has an increasinglytangible presence in modern economic life(Stoyanov, 2014). Variousmanifestationscreate some difficulty for a full andcomprehensive definition. In this context,it may be more appropriate to analyse thekey features that define this phenomenonand specify it.

The analysis of small businessgives reason to believe that its essencerelies on the entrepreneurial spirit and thedevelopment of project thinking. Thisconceptual-ideological symbiosis providesevidence that it is too difficult and risky toindicate what and under what conditionsis differentiated as a cause and what as aconsequence.

Still, in chronology,entrepreneurship as a phenomenon hasattracted the attention of a number ofscholar economists long time ago, i.e.long before the appearance of theconceptof the projects and the changed thinkingrelated them. In addition, the theoreticaldevelopments looking at entrepreneurshipa little earlier create the conditions toconsider that in the economic stagnationof the 1970s the so-called "entrepreneurialrevolution" is a chance or an alternativefor the economic development. This ideafinds followers in the transformations thattook place in the economies of the post-socialist economies in the early 1990s.

Generally, it can be said that in thefundamental classical studies of economictheory (Smith, Say, Mill, etc.) and in thecontemporary ones there is nounambiguous definition of the socio-economic phenomenon ofentrepreneurship.

Explanation of this may be soughtin several ways:

First. Economists focus theirattention on the big business (Brock andEvans, 1989).

347

Трето. Многопосочните търсения воптимизиране на държавното регулиране.

Реално, ако трябва да бъдатрегистрирани определения и дефиницииза предприемачеството може би списъ-кът ще бъде много дълъг, защото все пакявлението съществува от XVII в.(Andronov and Aleksandrova, 2003) [5]Отношение по този въпрос се вземалиосвен споменатите класици икономисти иМаршал, Найт, Шумпетер, Тюнен, Мизес,Хайек, Кирцнер, Акс, Кан, Соколоф и др .

Анализът на различните дефини-ции доказва, че във всяка от тях фокусътна гледната точка засяга различнисъществени характеристики на явле-нието. Диапазонът е твърде широк отналичието на непредсказуем риск, спо-ред Кантийон до формирането на пред-приемачески доход, фокусиран от Сей отедна страна, а от друга от реализациятана особен тип личностно поведениекоментирано от Шумпетер до систематич-но инвестиране в иновационна дейност,отразени от Кан и Соколоф (Andronov andRiskat, 1985).

Все пак обобщавайки една дузинадефиниции може да се твърди, чепредприемаческата дейност е процес посъздаване на организация с комерческацел, която употребява в своята дейностконкретни операции и определениресурси при висок риск за достигане нафиксирани резултати (Draft, 2005).

Другото убеждение което сепридобива при критичния преглед насхващанията за предприемачеството е,че то в преобладаваща степен може дабъде почти идентично с опитите да сеоткрият характеристики, придобиващисвойства на дефиниции за малкиябизнес. Казано с други думи в повечетослучаи двигател на малкия бизнес есубектът притежаващ предприемаческидух, който реализира своите идеи въввисокорискова пазарна среда (Davidkov,1993), като се съобразява с редицаправни и нравствени ограничения изаявени или наложени йерархическизависимости.

Другата концепция, която се консо-лидира с предприемаческата концепция иоказва влияние върху развитието на

Second. The development ofmodels and theories built on exactscience (Bygrave and Hofer, 1991).

Third. Multi-directional searches inoptimizing government regulation.

Indeed, if quialifiers and definitionsof entrepreneurship have to be registered,perhaps the list will be very long, becausethe phenomenon has existed since the17th century (Andronov and Aleksandrova,2003). Opinion on this issue wasprovided, in addition to the quotedclassical economists, also by Marshall,Knight, Schumpeter,Thünen, Mises,Hayek, Kirzner, Axe, Kahn, Sokoloff, andothers.

The analysis of the variousdefinitions proves that in each of them thefocus of the point of view affects differentessential characteristics of thephenomenon. The range is far too widefrom the existence of unpredictable risk,according to Cantillon, to the formation ofentrepreneurial income, focused by Sayon the one hand, and on the other, theimplementation of a particular type ofpersonal behaviour commented bySchumpeter to the systematic investmentin innovation, reflected by Kahn andSokoloff (Andronov and Riskat, 1985).

However, by summarizing a dozendefinitions, it can be argued thatentrepreneurial activity is a process ofestablishing an organization with acommercial purpose, which uses in itsactivity specific operations and certainresources at high risk to achieve fixedresults (Draft, 2005).

The other conviction that emergesfrom the critical review of entrepreneurialperceptions is that it can predominantly bealmost identical to the attempts todiscover features that acquire definitionsof the small business. In other words, inmost cases, a small business engine isthe entrepreneurial spirit of theentrepreneur who implements his ideas ina high-risk market environment (Davidkov,1993), taking into account a number oflegal and moral constraints and

348

идеята за малък бизнес е навлизането напроектите в съвременната икономическадействителност. Макар значително многопо-нова идеята за проектите и разви-тието на проектното мислене генериратдоста сериозен икономически ефект, по-ради който смело последните години наХХ-ти век могат да бъдат припознати катосвоеобразна “проектната революция”.

Опитите да бъде дефиниранопонятието „проект” регистрират два под-хода при определянето на неговата същ-ност. Единият го разглежда като съвкупенпроцес, свързан с определен специфиченрезултат, а другият като съвкупност отлогически подредени дейности, планира-ни с конкретна продължителност и опре-делена цел.

Разглеждайки малкия бизнес катоспецифична форма на социално-иконо-мическо съществуване и развитие можеби по-удачно е към него да бъдеприобщен първия подход. В този смисълвъпреки наличието на множество дефи-ниции по-целесъобразно е да се въз-приеме, че “проектът е отделно пред-приятие с определени цели, често включ-ващи изисквания за време, стойност икачество на желаните резултати“ (APM,1992).

Минималната несъвместимостмежду същността на проекта и тази намалкия бизнес е съдържащата се вопределението неуточненост за ползва-нето на времевия ресурс. Но и тук тълку-ванието може да бъде разгледанодвупосочно, защото всеки проект сеобосновава върху ограничено време но ибюджет, а същевременно малкият бизнесможе да не сработи при неограниченовреме но съобразен, в повечето случаисъс ресурсни ограничения.В този кон-текст може би най-удачно е опреде-лението, че проектът е „предприемаческоусилие, организиращо човешките, финан-совите и материалните ресурси по опре-делен начин в рамките на уникаленнабор от задачи с определена специфи-кация, с ограничени разходи и време,като чрез осъществяването на жизненияцикъл на проекта се извършват успешнипромени, определени посредством коли-чествени и качествени цели и задачи“

hierarchical dependencies.The other concept, which is

consolidated with the entrepreneurialconcept and influences the developmentof the idea of a small business, is theentrance of the projects into thecontemporary economic reality. Althoughbeing a much more recent one, theconcept of projects and the developmentof project thinking generate a very seriouseconomic effect, due to which the lastyears of the twentieth century can boldlybe recognized as a „project revolution”.

Attempts to define the term"project" register two approaches todetermining its nature. One treats it as acumulative process associated with aspecific result, and the other as a set oflogically arranged activities planned for aspecific duration and purpose.

Looking at small businesses as aspecific form of socio-economic existenceand development, it may be moreappropriate to attach to it the firstapproach. In this sense, despite the manydefinitions, it is more appropriate toassume that „the project is a separateenterprise with defined objectives, oftenincluding requirements related toduration,value and quality of the desired results”(APM, 1992).

The minimal incompatibilitybetween the nature of the project and thatof small business is the uncertainty in thedefinition related to the use of timeresource. But here too, the interpretationcan be seen in two ways, because eachproject is based on a limited time andbudget, while the small business may notwork in unlimited time, but in most caseswith resource constraints. In this context,it is appropriate to define that the projectis an "entrepreneurial effort organizinghuman, financial and material resourcesin a certain way within a unique set oftasks with a specified specification, withlimited costs and time, and byimplementing the lifecycle of the projectsuccessful changes are made defined byquantitative and qualitative goals and

349

(ICB-IPMA)”.Краткият, но критичен анализ

осъществен върху същностната харак-теристика на явлението “малък бизнес”не претендира за изчерпателност, норазкрива механизма, който гоправиустойчив и високоадаптивен в съвре-менните икономически условия и съще-временно му дава възможност да реа-лизира производство на стоки и услуги,да посредничи и да консултира, т.е. дабъде там където по-големите няматинтерес или възможност (Davidkov, 1998).При реализацията на малкият бизнес енапълно естествено да се отчетевлиянието на интензивните промени викономическата среда провокиращитърсене за промяна в различни посоки ина най-различни нива на човешкотопознание. Разнообразието от подходи,методи и цялостни методики са насоченипо-общо към основни процеси като тозина управлението, а в детайли като тезина вземането на решения, изгражданетона организация и редица други.Анализътна средата в която или съществувамалкия бизнес предоставя доказател-ства, че задълбочават своето присъствиеняколко значими тенденции като: сте-сняване на пазарите въпреки глобали-зацията, обоснованото от увеличаващитесе нужди разрастване на сектора науслуги, ескалиращата конкуренция, труд-ното намиране на високотехнологичнирешения за увеличаване на производи-телността и др. Тяхнотоприсъствие изначение формират въпроса предизви-кателството на риска или творческотоначало са водещи в модерното управ-ление (Davidov and Andronov, 1983).

Коментираните икономически усло-вия и най-вече очерталите се в тяхтенденциозно развиващи се основнихарактеристики създават предпоставки засвоеобразен ренесанс на интерес къмедна специфична функционална областна социално-икономическото управлениекаквато е операционния мениджмънт.Насочването към тази област на човеш-кото познание е адекватно и удачно катосе имат предвид някои характеристики намалкия бизнес (мащаб, специфика надейността, капацитет и т.н.).Както и в

tasks" (ICB-IPMA).The short but critical analysis of the

essence of the „small business”phenomenon does not claim to becomprehensive but reveals themechanism that makes it sustainable andhighly adaptable in today's economicconditions and at the same time enables itsell the goods and services produced, tomediate and consult, i.e. to be where thebigger ones have no interest oropportunity. (Davidkov, 1998). In theoperation of small business it is quitenatural to take into account the influenceof the intense changes in the economicenvironment provoking demand forchange in different directions and at themost diverse levels of human knowledge.The variety of approaches, methods andoverall methodologies are more generallyfocused on key processes such asmanagement, and in detail on such asdecision-making, organization building,and a number of others. The analysis ofthe environment in which smallbusinesses exist provides evidencethatthere are several significant trends suchas: narrowing of markets despiteglobalization, the growth of the servicesector due to the growing needs,escalating competition, the difficulty infinding high tech solutions to increaseproductivity and more. Their presence andimportance form the question whether thechallenge of risk or creativity is leading inmodern management (Davidov andAndronov, 1983).

The commented economicconditions, and especially thetendentiously developing basiccharacteristics, create prerequisites for akind of renaissance of interest in aspecific functional field of socio-economicmanagement, as is the operationalmanagement. The focus on this area ofhuman knowledge is adequate andappropriate as some features of smallbusinesses (scale, specifics of activity,capacity, etc.). As in other areas of

350

други научни области и направленияредица изследователи представят своитегледни точки като ги концентрират вдефиниции и ги структурират в научниразработки. Изходната точка е разби-рането за операция, която се тълкувакато “процес, метод или съвкупност отдействия, притежаващи преимущественопрактически характер (Colins, 1986)”. Втози контекст “операциите са неотмененатрибут на всяка съзнателна човешкадейност на която е свойствено да бъдеорганизирана и продуктивна” (Galloway,1994).

Базирайки се на изложените схва-щания за същността на икономическотопонятие “операция” редица автори съз-дават дефиниции за операционния ме-ниджмънт. Диапазонът на тълкуваниетообаче не е широк, а напротив фокусът навнимание е поставен върху това, чеоперационният мениджмънт обхващапроцеса по “вземане на решение”(Andronov, 1983) за целесъобразна“трансформация на материалите в готовпродукт и предоставянето му на потре-бителя” (Galloway, 1994).

Структурата на процеса, който еобект на операционния мениджмънтсъдържа няколко ключови компонента –акта по вземане на решение и произ-тичащата от него отговорност, процесапо трансформация на материали, енер-гия, труд, капитал и информация и актана продуктова реализация. Анализът накомпонентното съдържание на процесапотвърждава, че именно операциитепреобразуват материалите в продукти иуслуги, но генерират и “друг резултат”измерван в разнородни типове отговор-ност по отношение на промесен резултат,ефективен капацитет, удобна наличност,достатъчен човешки капитал и оптималнокачество.

Доказано е, че взаимодействиетоикономическа действителност – органи-зация предопределя процеси на взаимновлияние и в двете посоки. Нормално е дасе осмислят настъпилите промени, кактои да се направи уточнението, че седефинират вътрешноорганизационна ивъншна за организацията среда. Прак-тиката убеждава, че именно някое

science and research a number ofresearchers present their views byconcentrating them on definitions andstructuring them in scientific studies. Thestarting point is the understanding of anoperation that is interpreted as a „process,method or set of actions of predominantlypractical nature” (Colins, 1986). In thiscontext, „operations are an integralattribute of every conscious humanactivity, which inherently needs to beorganized and productive” (Galloway,1994).

Based on the perceptions of theessence of the economic notion of„operation”, many authors createdefinitions for operational management.However, the scope of the interpretation isnot broad, but on the other hand theemphasis is placed on the fact that theoperational management encompassesthe decision-making process (Andronov,1983) for an appropriately directed„transformation of the materials into afinished product and its delivery to theuser“ (Galloway, 1994).

The structure of the process that isthe object of the operational managementcontains several key components - thedecision-making act and the resultingresponsibility, the process oftransformation of materials, energy,labour, capital and information and the actof product sale. Analysis of thecomponent content of the processconfirms that it is the operations thatconvert the materials into products andservices but they also generate „anotherresult” measured by heterogeneous typesof responsibility in terms of change ofresult, effective capacity, convenientavailability, sufficient human capital andoptimal quality.

It has been shown that theinteraction of economic reality andorganization predetermines processes ofmutual influence in both directions. It isnormal to think over the changes thathave occurred, as well as to clarify that aninternal organizational and external

351

отклонение разкрива нещо различно,подсказваиновация или насочва къммодел на вярно решение. Неслучайно вразлични етапи на обществено-икономическото развитие новите моделичесто сепоявяват като удачни опити заусъвършенстване.

Като един такъв, конкретно зафункционално усъвършенстване севъзприема Моделът известен като“Цикъл Шухарт/Дейминг” (Deming, 1950).Въпросният модел представлява сам посебе си проце ссвързан с анализ иоптимизиране на продукт, услуга илипроцес (Deming, 2006). В структурата мусе разграничават 4 етапа: планиране,експериментални действия, анализ ивъвеждане на промяна. Обективно всекиетап има фиксиран, но и посвоемутворчески по характер. Мотивът занеговото приобщаване към същността испецификата на малкия бизнес е от еднастрана, че в съдържанието на всеки етапмогат да бъдат отчетени конкретниоперации, т.е съществува възможност занадграждане и при тестването на поред-ния резултат може да се идентифицирарешение за иницииране на нова опе-рация, а от друга, че обектът на опти-мизиране са най-вече резултатите отобичайната дейност на малкия бизнесматериализирани основно подформатана стоки и услуги.

В концептуално отношение струк-турата в средатана 80-те години се раз-глежда и възприема като материаленизраз на организацията само при усло-вие, че отговаря на две ключови условия –да разделя основната дейност наконкретни операции, като същевременнокоординира действията по тяхното осъ-ществяване. В този ред намисли, кон-кретната структурн аконфигурация сетълкува като фиксиран отговор присъгласуването на определени операции,или с други думи казано, архитектурниятдизайн е активна форма на координиранеи най-вече специфичен контролен фор-мат, зададен върху системата от операции.

Написаното в по-горните редове заявлението „малък бизнес” предоставявъзможност да се направи извода, четова е явление, придобило свойствата на

environment for the organization aredefined. Practice convinces that it isprecisely a deviation that revealssomething different, suggests innovationor points to a model of a true solution. It isnot accidental that new models oftenappear as good attempts at improvementin the different stages of socio-economicdevelopment.

As such, specifically for functionalimprovement, the model known as the„Shewhart/Deming Cycle” (Deming, 1950)is perceived. This model is itself a processrelated to product, service or processanalysis and optimization (Deming, 2006).Its structure distinguishes four stages:planning, experimental actions, analysisand introduction of change. Objectively,each stage has a fixed, but also a creativenature. The reason for its inclusion in theessence and specificity of small businessis that on the one hand, specificoperations can be taken into account inthe content of each stage, i.e. there is apossibility of upgrading and in the testingof the next result a solution can beidentified for the initiation of a newoperation and, on the other hand, theobject of optimization are mostly theresults of the normal activity of smallbusiness materialized mainly in the formof goods and services.

In conceptual terms, the structure inthe mid-1980s is considered andperceived as a material expression of theorganization only if it meets two keyconditions - to divide the core activity ofspecific operations while coordinating theactions of their implementation. In this lineof thought, a specific structuralconfiguration is interpreted as a fixedresponse in coordinating certainoperations, or in other words, architecturaldesign is an active form of coordination,and most importantly, a specific controlformat, set on the system of operations.

The above written lines on thesmall business phenomenon provide anopportunity to conclude that this is aphenomenon that has acquired the

352

икономически феномен поради своитехарактеристики – висока жизнеустойчи-вост и невероятна адаптивност. Наред свъзможността да се вплита в разнообраз-ни и почти невъзможни бизнес комбина-ции той доказва, че може да бъде опри-личен и като компенсаторен механизъмна досега съществувалите икономическисистеми, покривайки създаден дефицит впочти всички икономически области изони. Консолидирането на предприема-ческия дух и подчертано практичнотомислене го превръщат в значима со-циално обоснована институция, която на-ред с устойчивото си настояще натрупваи потенциал за гарантирано бъдеще.

И все пак при положение, чепромяната е единствената константа всоциалните процеси за реализация на по-добро бъдеще е редно да се предвидят иопределени тенденции, които общество-то инициира, налага и възприема за данаправи своите обосновани очакванияреалност. В този смисъл от края на 80-те

години фокусът на внимание е преместенот оптимизиране на качеството в провеж-даните операции към реализацията наразлични по мащаб стратегии. Като едносъществено доказателство на тозипроцес е възприемането и развитието наидеята за стратегически ориентиранаорганизация. На организационно нивотова са обикновено успешните организа-ции, а на надорганизационно ниво товаса икономически по-стабилните държави,материализиращи концепцията чрезтрансформацията на структурирани про-грами и доктрини в конкретни действия иполитики.

В основата на анализиранататенденция в държавното и общественоторазвитие стоят принципни положения отстратегическото управление. В съвреме-нен икономически смисъл стратегията сехарактеризира като съвкупност от теории,които формират определена управленскадоктрина, с разработване на тактико-описателни планове (Trifonova, 2005).Разнообразието от адекватни дефиницииза разглежданото понятие не възпрепят-ства процеса по усъвършенстване насъдържанието му, а същевременно про-следява еволюционното развитие на

characteristics of an economicphenomenon due to its characteristics -high resilience and incredible adaptability.Together with the opportunity to engage indiverse and almost impossible businesscombinations, it proves that it can belikened to a compensatory mechanism ofthe existing economic systems, covering adeficiency in almost all economic areasand areas. The consolidation of theentrepreneurial spirit and the markedlypractical thinking make it a significantsocially-based institution, which, togetherwith its sustainable present, accumulatesa potential for a guaranteed future.

Still, given that change is the onlyconstant in social processes for therealization of a better future, it isappropriate to envisage certain trends thatsociety initiates, imposes and adopts inorder to make its well-foundedexpectations into reality. In this sense,since the late 1980s, the focus of attentionhas been shifted from optimizing thequality of the operations to theimplementation of various scalestrategies. As an essential proof of thisprocess is the perception anddevelopment of the idea of a strategicallyoriented organization. At organizationallevel, these are usually successfulorganizations, and at the above-organizational level these are theeconomically more stable countriesmaterializing the concept through thetransformation of structured programs anddoctrines into concrete actions andpolicies.

At the heart of the analysedtendency in state and social developmentare principles of strategic management. Ina modern economic sense, the strategy ischaracterized as a set of theories thatform a certain management doctrine, withthe development of tactical descriptiveplans (Trifonova, 2005). The variety ofadequate definitions of the concept underconsideration does not obstruct theprocess of improving its content, but atthe same time it tracks the evolutionary

353

идеята, въз основа на която то еформирано.

През 60-те години на миналия вексе формира становището, че стратегиятае определяне на основните дългосрочницели и задачи на организацията и въз-приемане на действия, разпределение нанеобходимите ресурси за изпълнение натези цели (Chandler, 1965). Тя се разра-ботва в контекста на Теорията на реше-нието, свързвана с постигането нацеличрез избор на комбинация от наличниресурси.

Следващият етап в развитието есвързан с представителите на Теориятана игрите (Chandler, 1978), като споредтях стратегията еспецифична употребана ресурсната наличност, под контролана субекта на решението, чието пред-почитание се изразява в избора на еднаот наличните стратегии (Miller, 1967). Натози етап от развитието на управленска-та мисъл български автори също акцен-тират върху използването на веществе-ните и трудовите ресурси като основенфактор за реализацията на организа-ционната стратегия. Важен аспект наикономическата стратегия е въвежданетона изискването за изследване на поведе-нието на корпоративните контрагенти иконкуренти в светлината на дефинирании реализирани инициативи за стратеги-ческото развитие на организациите(Dinev, 1985).

През 70-те години на ХХ век вконцепцията за стратегическият менидж-мънт се разгръщадискусия за ролята настратегическото планиране, с цел изясня-ване дали то е съдържание или пред-ставлява един от компонентите на стра-тегическият мениджмънт. Същественататрансформация, която е регистрирана натози етап в съдържанието на „корпора-тивното планиране” е формирана подвлияние на акцента, който се поставявърху дългосрочният му характер, имай-ки в предвид стратегическия му аспект,за да бъде концептуализирано като осно-вна част на стратегическия мениджмънт.На този етап корпоративното планиранерегистрира нужда от рационален план,обхващащ всички страни на стопанскатаактивност(Trifonov, 2005). Същевременно

development of the idea on the basis ofwhich it is formed.

In the 1960s, the idea was that thestrategy was to define the organization'smain long-term goals and tasks and totake action, allocate resources to meetthese goals (Chandler, 1965). It isdeveloped in the context of the Theory ofthe Decision, linked to the achievement ofobjectives by choosing a combination ofavailable resources.

The next stage in development isrelated to representatives of the GameTheory (Chandler, 1978),according towhom the strategy is a specific use ofresource availability under the control ofthe decision subject, whose preference isto choose one of the available strategies(Miller, 1967). At this stage of thedevelopment of the management thought,Bulgarian authors also emphasize the useof the material and labour resources as amajor factor for the implementation of theorganizational strategy. An importantaspect of the economic strategy is theintroduction of the requirement to studythe behaviour of corporate counterpartsand competitors in the light of defined andimplemented initiatives for the strategicdevelopment of organizations (Dinev,1985).

In the 1970s the strategicmanagement concept unfolds adiscussion on the role of strategicplanning in order to clarify whether it iscontent or is one of the components ofstrategic management. The substantialtransformation that has been registered atthis stage in the content of "corporateplanning" is shaped by the emphasisplaced on its long-term nature, given itsstrategic aspect, in order to beconceptualized as an essential part ofstrategic management.

At this stage, corporate planning recordsthe need for a rational plan covering allaspects of economic activity (Trifonov,2005). At the same time, strategic

354

стратегическото планиранеразглеждапланакато се съсредоточава върху него-вия дългосрочен и целеви характер (в т.ч.върху финансовия план, но изключвайкинеговата детайлизираща краткосрочнаалтернатива под формата на счетоводнобюджетиране). Стратегическият менидж-мънт се концентрира върху цялостнатаструктурна реорганизация на организа-ционнаактивност с насоката да я адапти-ра оптимално към промените в околнатасреда.

В развитието на стратегическиямениджмънт в края на 70-те особеновлияние оказват теоретичните разработ-ки на Ансоф. Следвайки логиката натезата, че стратегическите решения сасвързани преди всичко с външни, а не свътрешни проблеми на организацията испециално с избора на производственаноменклатура и пазарите за нейната реа-лизация, той продължава и я доразвива(Ansoff, 1965). Разглеждайки всяко реше-ние като резултативна променлива, кон-кретизирана под влияние на постъпваща-та от външната среда информация, подформата на различни по сила и значи-мост сигнали, Ансоф и неговата школаразработват “Методика за използване наслабитесигнали” (Ansoff, 1984).

В анализа на предложената мето-дика е издигната факторната стойност навходящата информация. Смисловиятакцент е поставен върху слабите сигналиот външната среда като най-важенизточник за индикиране на зараждащи сетенденции, които предопределят плани-рането на ответни реакции от страна наразглежданата организация. Динамикатана ответните реакции и богатият избор отварианти за решения диагностициратготовността и провокират успешнотостратегическо развитие в условията наслаби сигнали.

В процеса по експониране натеоретичната разработка на Ансоф наредс доказаните нововъведения, даващизаряд на търсещите мотиви за усъвър-шенстване в развитието на стратегичес-ката тематика, могат да се отбележат инякои слабости. На първо място сеигнорира прилагането на контрол примоделирането на стратегия. Тя се

planning addresses the plan by focusingon its long-term and targeted nature(including the financial plan but excludingits detailed short-term alternative in theform of accounting budgeting). Strategicmanagement focuses on the overallstructural reorganization of organizationalactivity with the intention of adapting itoptimally to changes in the environment.

In the development of strategicmanagement in the late 1970s, Ansoff'stheoretical developments were particularlyinfluential. Following the logic of the thesisthat strategic decisions relate mainly toexternal rather than internal problems ofthe organization and especially to thechoice of production nomenclature andthe markets for its realization, hecontinues and develops it further (Ansoff,1965). Considering each solution as aresultant variable concretized under theinfluence of incoming information from theoutside environment, in the form ofsignals of varying intensity andsignificance, Ansoff and his schooldevelop a „Method for the Use of WeakSignals” (Ansoff, 1984).

In the analysis of the proposedmethodology, the factor value of the inputinformation is raised. The accent isemphasized on weak signals from theexternal environment as the mostimportant source to indicate emergingtrends that predetermine the planning ofresponses by the organization in question.Response dynamics and a wide choice ofdecision options diagnose readiness andprovoke successful strategic developmentin the conditions of weak signals.

In the process of exhibiting thetheoretical development of Ansoff, alongwith the proven innovations that give driveto the ones seeking motives forimprovement in the development of thestrategic topic, some weaknesses can benoted. First of all, the implementation ofcontrol in strategy modelling is ignored. Itis formed as a result of the impact of weak

355

формира като резултат от въздействиетона слабите сигнали от външната среда.Ролята на контрола се омаловажава,като той се формализира и се прилагасамо върху входящата информация.Констатираната деформация на контрол-ната функция предизвиква дефицит кактовърху реализацията на стратегическияпроцес, така и върху механизма нанеговата актуализация.

През 80-те години на ХХ век посте-пенно се оформя идеята за стратегичес-кия мениджмънт базиран върху тезата застратегически анализ. Специалистите потеория на управлението на този етапразширяват обхвата на стратегическияанализ, като включват в него всичкистрани на организационните отношения-та с околната среда. Това обуславядалеч по-голямо разнообразие от обектина управлението, които могат да бъдатпричислени и квалифицирани като пред-мет на стратегическото изследване.

Характеристиките на икономичес-ката стратегия са обективизирани, катосе фиксира нейното, целево съдържание,акцентира се върху ролята на производ-ствено-финансовите фактори, подчерта-ва се необходимостта от придобиване наконкурентни предимства на организация-та. Стратегията на този етап се приемакато базисна рамка за рентабилното, ре-сурсно оползотворяване с конкретизира-не на процедурите по реализация наорганизационните, бизнес цели (Hofer,1978). Обособява се становището, честратегията обезпечава възможността зареализиране на конкурентно предимство(Porter, 1985). Формулираните решенияот стратегическо естество се диференци-рат от позицията на спецификата наразглежданата организация и нейнотоотраслово ситуиране- фактори, коитовлияят върху приложените способи,използвани в процеса по изготвяне наконкретните решения.

Стратегията има преди всичко ха-рактеристиките на специфично израже-ние на конкретната организация, катоясно се дефинира, че тя е селективна,изпреварваща дейност, устойчива въввремето, поставяща акценти върху опре-делени приоритети (Mintzberg et al., 1997)

signals from the external environment.

The role of the control is diminished, it isformalized andapplies only to incominginformation. The deformation found of thecontrol function is deficient both in theimplementation of the strategic processand in the mechanism of its updating.

In the 1980s, the strategicmanagement concept based on thestrategic analysis thesis graduallyemerged. Management theory specialistsat this stage broaden the scope ofstrategic analysis to include all aspects oforganizational environmental relations.This determines a far greater variety ofmanagement objects that can becategorized and qualified as the subject ofstrategic research.

The characteristics of the economicstrategy are objectified by fixing its targetcontent, focusing on the role of theproduction-financial factors, emphasizingthe necessity to acquire competitiveadvantages of the organization. Thestrategy at this stage is considered as abasic framework for cost-effective,resource-efficient utilization by specifyingthe procedures for realization oforganizational, business goals (Hofer,1978). The opinion is formulated that thestrategy ensures the possibility of chievinga competitive advantage (Porter, 1985).The formulated strategic decisions aredifferentiated from the perspective of thespecificity of the organization underconsideration and its sectoral situation -factors that influence the applied methodsused in the process of making the specificdecisions.

The strategy has, above all, thecharacteristics of a specific expression ofthe particular organization, clearly definingit as a selective, forward-looking activity,sustainable over time, focusing on certainpriorities (Mintzberg et al., 1997) andorganizational characteristics. In its

356

и организационни характеристики. Всъдържателен аспект, тя, стратегията едългосрочен план за перманентно про-следяване на изпълнението по употреба-та на съвкупността от вътрешен и вън-шен ресурсен потенциал в йерархическа-та управленска структура за реализацияна организационните цели. Формират сеизисквания към формата и съдържаниетопри обособяване на стратегията така, четя да бъде ясно дефинирана, за да секвалифицира като логическо единство науправленски интерпретации и решенияпри конкретизирани цели и конкретниполитики за реализирането им, устано-вен диапазон на регулираната дейност иочакваните ефекти от нейното изпълне-ние (Andrews, 1980).

Особено важна роля в развитиетона управленската мисъл относно страте-гическият мениджмънт има школата наМинцбърг. За тази школа може в пълен иконкретен смисъл да се използва опре-делението алтернативна, по отношениена еволюцията в развитието на стратеги-ческата тематика. В течение на времетоопределенията за стратегията в икономи-ческата сфера се конкретизират присъхраняването на целевия й характер,но фокусът от материалните,ресурснифактори се измества върху нематериал-ните, като се затвърждава тяхната прио-ритетност (Mintzberg, 1973). Този качес-твен скок регистрира тенденция на про-мяна в стратегическия процес, като съот-ветно концептуалната тежест от планира-нето се измества върху системния ана-лиз. В съдържателен план към дефини-цията на понятието стратегия целесъ-образно се включва и добавката “моделна поведение”.

Съвместяването в процеса поправене и реализиране на стратегия наняколко характеристики като план задействие, модел на поведение, средствоза постигане и задържане на конкурентнапозиция, доказват освен съдържателно иформално усъвършенстване (Mintzberg,1973). Акцентирането върху процеса помоделиране и реализиране на конкретенмодел за поведение и въвеждане накорекции върху него, с цел пълнокоординиране между потенциала на

meaning, it is a long-term plan forpermanent performance tracking of theuse of the aggregate of internal andexternal resource potential in thehierarchical management structure toimplement organizational goals.

Formal and content requirements areformulated to differentiate the strategy sothat it is clearly defined to qualify as alogical unity of managementinterpretations and solutions for specificobjectives and specific policies for theirimplementation, established range ofregulated activity and expected effects ofits implementation (Andrews, 1980).

An important role in thedevelopment of management thinkingabout strategic management has theMinzburg School. This school, in the fulland specific sense, can be defined asalternative in terms of evolution in thedevelopment of strategy topic. In thecourse of time, the definitions of strategyin the economic sphere are specified inthe preservation of its target character,but the focus of the material, resourcefactors shifts on the intangible ones,reinforcing their priority (Mintzberg, 1973).This qualitative jump registers a tendencyfor a change in the strategic process, withthe corresponding conceptual weight ofplanning shifting to system analysis. Interms of content, the 'behavioural model'addition is also included to the definitionof the strategy.

The combination in the process ofmaking and implementing a strategy ofseveral characteristics, such as an actionplan, a pattern of behaviour, a means ofachieving and retaining a competitiveposition, proves in addition not onlycontent but formal improvement either(Mintzberg, 1973). Emphasizing theprocess of modelling and implementing aspecific behavioural model andintroducing adjustments to it in order tofully coordinate between the potential of

357

поведенческия модел и желания страте-гически резултат, доказват необрати-мостта на процеса по вкарване на Меха-низма на обратна връзка в стратеги-ческия процес. Утвърждаването на роля-та на обратната връзка в стратегическияпроцес трасира възможностите за разви-тие и усъвършенстване както в съдържа-телен, така и във функционален план.

Анализирайки бурните процеси надинамичната икономическа действител-ност, съпоставяйки значимостта на тео-ретическите разработки върху развитие-то на управленската мисъл, доказвайкиувеличаващото се въздействие натяхната практическа приложимост можеда се приеме, че основният принос наАнсоф е свързан с въвеждането въвфокуса на внимание на проблематикатаза реализиране на стратегия, макар тазизначимост в определени насоки да сеоказва преекспонирана (Ansoff, 1984).Като най-значим принос на школата наМинцбърг може да се отбележимотивираното скъсяване на цикъла пореализация на стратегиите, както и въ-веждането и доказването на нарастваща-та роля на стратегическия контрол собратна връзка (Mintzberg, 1979).

Като метод на организационнотоуправление стратегията, първоначалносе реализира в областта на планиранетона организационната дейност (Stoyanov,2013). За периода 1970-1990 г. Стратеги-ческото планиране се утвърждава катоводещо направление в теоретико-управленската мисъл в най-развититеикономически страни. Понастоящем стра-тегическото управление е достатъчноподробно характеризирано в методоло-гичната теория на управлението. То серазглежда като единство на формули-рани, управленски решения и предприетидействия във връзка с дефинирането ивнедряването на стратегии за постиганена определени, организационни цели,организирано като процес чрез който сереализира дългосрочно, устойчиво разви-тие (Mihnev, 1999). Определена групабългарски автори ангажират съдържание-то на организационния, стратегическимениджмънт и с неизбежното включванена оперативно (ситуационно) управление,

the behavioural model and the desiredstrategic outcome proves the irreversibilityof the process of introducing theFeedback Mechanism into the strategicprocess. Strengthening the role offeedback in the strategic process tracesthe possibilities for development andimprovement both in content and infunctional terms.

By analysing the turbulentprocesses of dynamic economic reality,by comparing the significance oftheoretical developments for thedevelopment of management thought,proving the increasing impact of theirpractical applicability, it can be assumedthat Ansoff's main contribution is to focusattention on the issues of implementing astrategy, although this importance insome areas is over-exposed (Ansoff,1984). As the most significant contributionof the Mutzberg school, one can note themotivated shortening of theimplementation cycle of strategies and theintroduction and demonstration of thegrowing role of strategic control withfeedback (Mintzberg, 1979).

As a method of organizationalmanagement, the strategy was initiallyimplemented in the field of organizationalactivity planning (Stoyanov, 2013). In theperiod 1970-1990, strategic planning hasbecome a leading avenue in theoreticaland managerial thinking in the mostadvanced economies. Currently, strategicmanagement is sufficiently detailed in themethodological management theory. It isseen as a unity of formulated, managerialdecisions and actions taken in connectionwith the definition and implementation ofstrategies to achieve certainorganizational goals, organized as aprocess through which long-term,sustainable development is implemented(Mihnev, 1999). A certain group ofBulgarian authors engage the content oforganizational, strategic managementalso with the inevitable inclusion ofoperational (situational) managementbased on the attachment of the

358

изградено на базата на прикрепянето наорганизацията към конкретна стратегия.Естествено е приоритетното обвързванена стратегическото управление с процесапо изработването на стратегически,респективно дългосрочни решения(Pamukchiev, 2002).

В последните години именно натази база търпи развитие концепцията засоциално програмиране (Terziev et al.,2015). В общ план създадените и социал-но ангажирани стратегии, се превръщат вполитики, а набора от политики струк-турира заявените обществено-полити-чески доктрини известни и като „програм-ни рамки”.

Направените кратки анализи доказ-ват, че спецификата на разглежданитеявления и същностната им характеристи-ка ги определят като фактори от еднасистема, които в своето взаимодействиеразкриват тенденции на развитие иприсъствие на проблеми (Terziev, 2013).Процесът на взаимодействие придобивадинамичен и непрекъснат характер,носещ променлив успех по многопричини, от които две се обосноваватвърху състоянието на малкия бизнес исоциалното програмиране:

Първата е свързана с активнатароля на малкия бизнес, тълкуван катосубект, който постоянно експериментираи търси успеха и промяната.

Втората, при която социалнотопрограмиране се възприема като конкре-тен израз на интересите на обществото иволята на държавата да се създадатусловия при коитоикономически активни-те субекти включително малкия бизнесда могат да реализират стабилно иползотворно поведение.

Написаното в редовете на изложе-нието предопределя създаването наобобщаващ извод, според който малкиятбизнес е задължителен реквизит всоциалната система, който материали-зира иновативни хрумвания в многонасоки и регистрира висока устойчивост,включително в условия на криза. В тозиконтекст той се проявява като тест занови и нетрадиционни идеи и предизви-кателство пред социалното програмира-не. Намирането на пряка и адекватна

organization to a specific strategy.Naturally, prioritizing the strategicmanagement with the process ofdeveloping strategic and respectivelylong-term solutions (Pamukchiev, 2002).

In recent years it was on this basisthat the concept of social programminghas developed (Terziev et al., 2015). Ingeneral, established and sociallycommitted strategies turn into policies,and the set of policies structure the statedsocio-political doctrines also known as„program frameworks“.

The short analysesmadeprovedthat the specifics of the phenomena underconsideration and their essentialcharacteristic define them as factors of asystem which in their interaction revealtrends of development and presence ofproblems (Terziev, 2013) The interactionprocess acquires a dynamic andcontinuous nature that brings variablesuccess for many reasons, two of whichare based on the state of small businessand social programming:

The first is related to the active roleof small business, interpreted as a subjectthat constantly experiments and seeks forsuccess and change.

The second, in which socialprogramming is perceived as a specificexpression of the interests of society andthe will of the state to create conditions inwhich economically active entities,including small businesses, can achievestable and fruitful behaviour.

The above written lines of theexpose predetermine the generalizingconclusion that small business is amandatory requisite in the social systemthat materializes innovative ideas in manyareas and shows high sustainability,including in a crisis. In this context, it isexpressed as a test of new andunconventional ideas and a challenge tosocial programming. Finding a direct andadequate link between social programsand initiatives suggested by small

359

връзка между социалните програми иинициативите, подсказани от малкиябизнес би създало по-устойчива бизнессреда и най-вече би доказало, чедържавата не само мисли за бъдещетона всички субекти, които градят нейнияавторитет, а създава доктрини ипрограми в които да консолидира технитенамерения, интереси и усилия.

businesses would create a moresustainable business environment andwould in particular prove that the state notonly thinks about the future of all thesubjects who build its authority butcreates doctrines and programs in whichto consolidate their intentions, interestsand efforts.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Andrews, K., 1980. The Concept of Corporate Strategy. 2-nd ed., NY, pp. 6.2. Andronov, E., 1983. Economic Risk and the Process of Making EconomicDecisions.Scientific Papers of the Higher Economic Institute "K.Marks", Sofia, pp. 188.3. Andronov, E., 1985. The Risk and Its Reporting in the Business DecisionMaking Process. Dissertation, S., UNWE, pp. 17 (Bg).4. Andronov, E., M. Aleksandrova, 2003. Decision Making in Risk Situation inBulgarian Micro-Enterprises - Factors, Problems, Prospects. Sofia, pp. 7 (Bg).5. Ansoff, I., 1965. Corporate Strategy. NY, pp. 9.6. Ansoff, I., 1984. Implanting Strategic Management. Prentice/Hall I.; N.J., pp.33-36.7. Ansoff, I., 1984. Implanting Strategic Management. Prentice/Hall I.; N.J., pp.430-471.8. Body of knowledge, 1992. APM, UK, pp. 4.9. Brock, W., D. Evans, 1989. Small business economics. SBE \1\ pp. 7.10. Bygrave, W., C. Hofer, 1991. Theorizing about entrepreneurship. ETP, 16(II),12-14.11. Chandler, A., 1965. Strategy and Structure. Cambridge, Mass: MIT Press, pp. 13.12. Coates, C., 1979. Investment Strategy. McGraw-Hill, pp. 143.13. Collins, 1986. English Dictionary. UK, London.14. Daft, R. L., 2005. Vanderbilt University, Management, 6-th edition, Thomson,pр. 214.15. Davidkov, Tsv., 1993. New Entrepreneurs (Results of Empirical SociologicalResearch). S. (Bg).16. Davidkov, Tsv., 1998. Entrepreneurship and Small Business. Social roles andself-identification, S., Economics, vol. 2 (Bg).17. Davidov, D., E. Andronov, Hr. Dalkalachev, Dalkalchev, 1983. Risk andCreativity in the Management of the National Economy. S., New Time magazine, issue12, pp. 31 (Bg).18. Deming, E., 1950. Elementary Principles of the Statistical Control of Quality.JUSE, pp. 58.19. Deming, E., 2006. The New Economics. 2-th ed, Cambridge, Mass: MITPress, pp. 69.20. Dinev, M., 1985. Social Control and the Working Group. Profyzdate, pp. 200 (Bg).21. Galloway, L., 1994. Principles of operations management, London, ITBP,pp. 6 (Bg).22. Galloway, L., 1994. Principles of operations management, London, ITBP, pp. 11.23. Hofer, C., D.,Schendel, 1978. Strategy Formulation: Analytical Concepts. NY,pp. 25.

360

24. ICB-IPMA,1999. Competence Baseline. Version 2.0., IPMA Editorial Committe.Bremen, Eigenverlag (Bg).25. Maymeskulov, L., 2014. State and law of the ancient world, Moscow, SPR,pp. 82 (Ru).26. Mihnev, G., 1999. Strategic management of agricultural holdings. Holding, S.,pp. 19 (Bg).27. Miller, D., M. Starr, 1967. The Structure of Human Decision. Prentice-Hall,pp.1 57.28. Mintzberg, H., 1973. Strategy-Making in Three Modes. California MR, Winter,pp. 47.29. Mintzberg, H., 1973. The Nature of Managerial Work. NY; Harper & Row, pp. 91.30. Mintzberg, H., 1979. The Structure of Organizations. Englewood Cliffs, NJ;Prentice-Hall, pp. 34-43.31. Mintzberg, H.,B. Ahlstrand, J. Lampel, 1997. Strategy safari. A Guided TourThrout the Wilds of Strategic Management. L.etc., pp. 23-45.32. Pamukchiev, M., 2002. Fundamentals of Management. ABC Technika, S,pp.189 (Bg).33. Porter, M., 1985. Competitive, Strategy. Free Press, NY, pp. 26.34. Stoyanov, E.N., 2103. Theory of Financial and Economic Analysis. LibraScorp, Bourgas, pp.141 (Bg).35. Stoyanov, E.N., 2014. Small Business Organization, Analysis and Evaluation.Libra Scorpio, Bourgas, pp.9 (Bg).36. Terziev, V., 2013. Impact of Labor Market Policies on Employment. DemaPress Rousse, pp. 54-57 (Bg).37. Terziev, V., Stoyanov, E., Arabska E., 2015. The Active Social Agenda - anInnovation Model in Public Development. In: Youth Forum "Science, Technology,Innovation, Business - 2015", 15-16 October, Plovdiv, Collection of Reports (Bg).38. Trifonov, T., 2005. Strategic Analysis as a Contemporary Prerequisite forImproving the Accounting Valuation Study. UNWE Labor (Bg).39. Trifonova, S., 2005. Strategies for Development of Electronic FinancialServices in Bulgaria. UNWE Labor (Bg).

361

Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (4), 361-376 ISSN 1311-0489 (Print)Research Institute of Mountain Stockbreeding and Agriculture, Troyan ISSN 2367-8364 (Online)

Връзка “Интензивност на засушаване –Евапотранспирация“ на царевица за основни

климатични райони и групи почви в Северна България

Мария Иванова*, Зорница Попова

Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията“Н. Пушкаров“, 1331 София, България

*E-mail: mulykostova@abv.bg

„Drought Intensity-Crop Evapotranspiration”relationships under maize relative to climate regions and

soil groups in North Bulgaria

Maria Ivanova*, Zornitsa Popova

Institute of Soil Science, Agrotechnologies and Plant Protection"N. Poushkarov", 1331 Sofia, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYЗасушаването е природно бед-

ствие, което причинява значителни щетина земеделието и околната среда. У насразвитието и евапотранспирацията ETa-dry на неполивната царевица зависятосновно от количеството и разпределе-нието на валежите през периодите “Юли-Август”/“Юни-Август”. Целта на изслед-ването е да установи достатъчно точнизависимости между стандартизираниявалежен индекс за сезонно засушаванеSPI2 и сумарната евапотранспирацияETa-dry за периодите „Юли-Август”,„Юни-Август” и „Май-Септември” приусловията на Умерено-Континентален(Плевен) и Северно-Черноморски (Варна)климат. Разгледани са групи почви свисок (180 mm m-1), среден (157 mm m-1) инисък (116 mm m-1) използваем водензапас. За изчисляване на средноднев-ната (mm day-1) и сумарната сезонна(mm) евапотранспирация ETa-dry еприложен валидирания симулационенмодел за баланс на водата и поливниярежим WinISAREG. Установено е, че

Drought is a natural disaster thatresults in significant hazards foragriculture and environment. Rainfedmaize development, water requirementsfor evapotranspiration ET-dry and waterbalance in “soil-crop-atmosphere” systemdepends mainly upon the amount anddistribution of precipitation during theperiods of intensive maize development“July-Aug” and ”June-Aug”. The objectiveof present study was to search for reliablerelationships between the StandardizedPrecipitation Index of seasonal drynessSPI2, on one hand, and Rainfed MaizeEvapotranspiration totals ET-dry during„July-Aug”, „June-Aug” and „May-Sept”periods, on the other, under ModeratelyContinental (Pleven) and North-Black Sea(Varna) climate. Soil groups of large (180mm m-1), average (157 mm m-1) and small(116 mm m-1) total available soil waterwere considered. Daily (mm day-1) andSeasonal ETa-dry (mm) were computedby applying previously validated water

362

когато интензивността на засушаване ехарактеризирана чрез индекса SPI2осреднен за месеците Юни-Август,връзките „интензивност на засушаванеSPI2July-Aug – евапотранспирация ETa-dryса с най-висока степен на достоверностпри коефициент на детерминация вграници 0.86<R2<0.96. Коефициентът R2 енезначително по-нисък, когато SPI2 еосреднен за месеците Юли-Август(0.78<R2<0.89). Високият R2 на устано-вените линейни зависимости между SPI2и евапотранспирацията ETa-dry показва,че основната част от колебанията наETa-dry през годините се характеризирачрез индекса на сезонно засушаванеSPI2 през най-чувствителните към воденстрес периоди от развитието на цареви-цата. Следователно индексите SPI2July-Augи SPI2June-Aug могат да бъдат използваникато индикатор за степента на въздей-ствие на засушаването върху нуждите нанеполивната царевица от вода заевапотранспирация в Северна България.

Ключови думи: интензивност назасушаване, стандартизиран валежениндекс SPI, евапотранспирация,неполивна царевица, Северна България

balance and irrigation schedulingsimulation WINISAREG model. Whendrought intensity was characterized by theindex SPI2”June-Aug”, the linearrelationships relating it to ETa-dry werehighly reliable having coefficients ofdetermination within the range0.86<R2<0.96. If SPI2”July-Aug” wasaveraged for July and August, thecoefficients were still generally high(0.78<R2<0.89). Results indicate that alarge fraction of the ETa-dryinterseasonal variation was explained bythe SPI2”July-Aug” and SPI2”June-Aug” or bythe dryness conditions during the maizepeak demand periods. Thus, it wasconcluded that both SPI2”July-Aug” andSPI2”June-Aug” indexes could be used asan indicator of drought intensity impact onrainfed maize water demands forevapotranspiration.

Keywords: drought intensity,standardized precipitation index SPI, cropevapotranspiration, rainfed maize, NorthBulgaria

УВОД INTRODUCTIONЗасушаването е природна заплаха,

която причинява големи загуби на добивв световен мащаб. Развитието на цреви-цата, когато е отглеждана без напояванезависи основно от колчеството и разпре-делението на валежите през периодите“Юли-Август”, респективно “Юни-Август”.С настъпващите промени на климата еустановено, че валежите през тези най-интензивни от развитието на царевицатапериоди намаляват (Popova et al., 2014b).

Стандартизираният валежен ин-декс SPI, предложен от McKee през 1993е често използван индикатор за степентана интензивност на засушаване, тъй катоза изчисляването му са необходимиединствено данни за валежите. Товаулеснява сравняването на райони поотношение на валежния дефицит вмножество времеви и пространственискали. Значителен брой български(Alexandrov, 2011; Popova (ed.) 2012) и

Drought is a natural threat thatcauses great losses of crop yieldworldwide. Rainfed maize developmentdepends mainly on the rainfall quantityand distribution during “July-August” and“June-August” periods. It has been foundthat due to the ongoing climate change,precipitation during the most intensiveperiods of maize development decreases(Popova et al., 2014b).

The standardized precipitationindex SPI, proposed by McKee in 1993, isa commonly used indicator of the degreeof drought intensity, since it is calculatedby using rainfall data only. Moreover, itfacilitates the comparison betweenregions in terms of precipitation deficit inmultiple time and space scales.Considerable number of Bulgarian(Alexandrov, 2011; Popova (ed.), 2012)and foreign (Li Yan-jun et al., 2012;

363

чужди (Li Yan-jun et al., 2012; Jayanthi etal., 2013; Paulo et al., 2016) авториприлагат индекса на засушаване, за даанализират количествено интензивносттана засушаване.

При наши предишни изследванияза оценка на уязвимостта на земеде-лието към засушаване са изведени коре-лационни зависимости между SPI изагубите на добив RYD при неполивнацаревица (%) и нетните напоителни нор-ми NIRs (mm) за представителни районив страната за периода 1951-2004 (Popova(ed.) 2012; Popova et al., 2012; Popova etal., 2014; 2015,). Намаляване на добива иувеличаване на нуждите на растениетоот вода за евапотранспирация и напояв-ане са установени не само в Южна, но и вСеверна България (Popova (ed.), 2012;Popova et al., 2014; 2015; Popova andIvanova, 2015).

В статията на Popova and Ivanova(2015) е установено, че сумарната сезон-на евапотранспирация без напояване ET-dry Маy-Sept, при която влиянието на метео-рологичните условия и характеристикитена почвата е съществено, е най-ниска врайона на Варна на почвите с нисъкизползваем воден запас TAW (116 mm m-

1). ETa-dry Маy-Sept достига най-високите систойности на излужените и деградираничерноземи (157<TAW<180 mm m-1) врайона на Плевен, където през 54-годишен период (1951-2004) се колебае вграници от 330 до 540 mm при по-влагоемката почва (TAW=180 mm m-1).

С цел бързото и лесно установя-ване на ETa-dry (mm), за нуждите наземеделската практика, включително зауправление на напояването и за оценкана въздействието на водния стрес върхудобивите, в настоящата статия за харак-теризиране на категориите на интензив-ност на засушаване са използвани вер-сии на т. нар. Сезонен стандартизиранвалежен индекс SPI (Pereira et al., 2010)като са установени съответни зависимос-ти с евапотранспирацията от неполивнацаревица ETa-dry. Този нов подход имазначителни предимства в контекста наповишената вероятност от случване наекстремни природни явления, като засу-шаването, а също и при установяване на

Jayanthi et al., 2013; Paulo et al., 2016)scientists have applied the SPI index toanalyze quantitatively the intensity ofdrought.

Aiming at vulnerability assessment ofagriculture to drought in Bulgarian plainsover a 54-year (1951-2004) period, reliablerelationships between SPI and relative yielddecrease under rainfed maize RYD (%) andrespective net irrigation requirements toovercome these losses NIRs (mm) havebeen derived for representative climateregions in our previous studies (Popova(ed.), 2012; Popova et al., 2014; 2015).Trends to yield decrease and crop waterrequirements increase forevapotranspiration and irrigation have beenidentified, not only for South but also forNorth Bulgaria as well (Popova and Ivanova,2015).

Referring to North Bulgaria, Popovaand Ivanova (2015) have defined that theprobability curve of seasonalevapotranspiration relative to rainfed maizeETa-dryMay-Sept over 1951-5004, which issubstantially influenced by climateconditions and soil characteristics, is thelowest in the region of Varna for soils ofsmall water holding capacity TAW (116 mmm-1). ETa-dryMay-Sept reaches its highestvalues for Haplic and Luvic (Leached andDegraded) Chernozem soils(157<TAW<180 mm m-1) in the region ofPleven, where over the studied 54-yearperiod it ranges between 330 and 540 mmon soils of large TAW (180mm m-1).

In order to establish easily ETa-dry,mm, for the needs of agriculture andirrigation management, as well as, forassessment of water stress impacts onyield, a version of the so called SeasonalStandardized Precipitation Index SPI(Pereira et al., 2010) is used in this studyto characterize the categories of droughtintensity and to define relationships withrainfed maize evapotranspiration ETa-dry,mm. This new approach has significantadvantages in the context of increasingprobability of occurrence of extremenatural events, such as drought, andestablished trends to precipitation and

364

тенденциите към промяна на валежите иевапотранспирацията в земеделскитерайони на Северна България (Popova(ed.) 2012; Popova et al., 2014; Popova andIvanova, 2015).

Изследвана е евапотранспирация-та от неполивна царевица ETa-dry, тъйкато към настоящия момент в СевернаБългария се напояват ограничени площи(Statistical Yearbooks, 1951-2004). Цареви-цата е избрана като представителна запролетните култури, при които макси-малната стойност на евапотранспирация-та ЕTmax (mm day-1) е практически иден-тична, докато продължителността на пе-риода с максимална евапотранспирацияможе да е и различна. При неполивнатацаревица периодът на въздействие наводния стрес върху ЕТа-dry (mm day-1)зависи основно от колебанията и проме-ните на климата и характеристиките напочвата, най-вече „използваемия водензапас” TAW) (Popova and Ivanova, 2015).При наши предишни изследвания моде-лът за симулиране на баланса на водатаи поливния режим WINISAREG (Pereira etal., 2003) беше валидиран на основата нанезависими данни от дългогодишниексперименти с царевица (Popova et al.,2006; Popova, 2008; Popova and Pereira,2011; Ivanova and Popova, 2011).

Целта на проведеното изследванее да потърси корелационни зависимостис висока степен на достоверност междуиндекса на сезонно засушаване SPI2,осреднен за месеците “Юли-Август“ и“Юни-Август“, и сезонната евапотранс-пирация на царевица, отглеждана безнапояване при условията на Умерено-Континентален (Плевен) и Северно-Черноморски (Варна) климат на почви с“висок”, “среден” и “нисък” TAW (TotalAvailable Water) (mm m-1), сумирана захарактерните периоди от развитието й“Май-Септ“, “Юли-Авг“ и “Юни-Авг“ - ЕTа-dry May-Sept, ЕTа-dry June-Aug и ЕTа-dry July-Aug,mm. За целта валидираният симула-ционен модел WINISAREG и сезонниятиндекс SPI2 са приложени за периода1951-2004г.

evapotranspiration change at theagricultural regions of Pleven and Varna(Popova (ed.) 2012; Popova et al., 2014;Popova and Ivanova, 2015).

The research deals with rainfedmaize evapotranspiration ETa-dry sinceirrigation is presently practiced only overlimited territories in North Bulgaria(Statistical year books, 1951-2004).Maize is selected as a representativesummer crop, since the maximum valueof evapotranspiration daily rate ETmax(mm day-1) is practically identical for thesecrops, while the period of ETmax durationcould be different. Under rainfed maize,however, the period of water stressimpact on ЕТа-dry (mm day-1) dependsmainly on climate variability&change andsoil characteristics, mostly the “TotalAvailable soil Water” TAW (Popova andIvanova, 2015). In our previous studiesthe water balance and irrigationscheduling WinISAREG (Pereira et al.,2003) simulation model of was validatedby using independent datasets from long-term field experiments with maize(Popova et al., 2006; Popova, 2008;Popova and Pereira, 2011; Ivanova andPopova, 2011).

The aim of the present study is tosearch for reliable relationships betweenthe index of seasonal drought SPI2averaged for the months "July-August"and "June-Aug", on one hand, and theseasonal evapotranspiration of rainfedmaize relative to the periods given insubscript – ETa-dryMay-Sept, ETa-dryJune-Augand ETa-dryJuly-Aug, on the other hand, undera moderately continental (Pleven) and aNorth-Black Sea (Varna) climate. Soilgroups of large (180 mm m-1), average (157mm m-1) and small (116 mm m-1) TAW, mm,are considered. For that purpose, theseasonal SPI2 index specified above andthe validated WinISAREG simulation modelare applied over the 1951-2004 period.

365

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODS1. Характеристики на климата и

тенденции на изменениеПри предишни изследвания

(Alexandrov, (ed.) 2011; Popova et al.,2012; 2014а; 2014b) е установено, че вСеверна България земедeлските райо-на на Плевен и Варна са представи-телни по отношение на климата. Вале-жите през месеците юни, юли и августв Плевен варират значително, съсстандартно отклонение от средно-многогодишната им стойност 1.28σ вдиапазон 46-54 mm. Във Варна съот-ветните количества и вариациите им сазначително по-ниски, като отклонение-то 1.28σ се изменя от 30 до 38 mm(Popova et al., 2014).

Установено е, че през сухисезони с обезпеченост на валежитеPpre>90% разликата между падналитевалежи през месеците юли и август вПлевен и Варна е около 20 mm, докатопрез влажните и средни години собезпеченост (5Рpre 70%) тазиразлика се изменят от 45 до 60 mm идостига 135 mm през най-влажнатагодина (Фигура 1a).

1. Climate characteristics andtends

It has been already found that theagricultural regions of Pleven and Varnaare representative in terms of climate forNorth Bulgaria (Alexandrov, 2011; Popovaet al., 2012; 2014а; 2014b).

The precipitations totals for June, July andAugust vary considerably over the studiedperiod in Pleven, showing a standarddeviation 1.28σ from the average between46 and 54 mm, while in Varna the monthlytotals and their variability are significantlylower having 1.28σ within the range 30-38mm (Popova et al., 2014).

It has been also found that thedifference between precipitation fallen atPleven and Varna in “July-August“ isabout 20 mm during the very dry seasons(Ppre>90%), while this difference rangesfrom 30 to 80 mm in the average andmoderately wet years having probability20Рpre75% and reaches 135 mm in thevery wet year (Figure 1a).

0

100

200

300

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

Вал

ежи

"Юли

-Авг

" /

Prec

ipita

tion

“Jul

y-A

ug“

(mm

)

Обезпеченост на валежите "Юли-Авг"/Probability of exceedance of precipitation July-Aug, Ppre (%)a)

2000

1995

1960

1972

200

250

300

350

400

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ETo-

PM "

Юли

-Авг

" / "

July

-Aug

" (m

m)

Обезпеченост на ETo-PM "Юли-Авг" /Probability of exceedance of ETo-PM "July-Aug", PETo (%)b)

2000 1995 1960500550600650700750800

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ET

o-PM

V-I

X(m

m)

…

Плевен Силистра Варна Лом

19722000 1995 1960

500550600650700750800

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ET

o-PM

V-I

X(m

m)

…

Pleven Silistra Varna Lom

1972

Фиг. 1. Сравняване на кривите на обезпеченост на: a) валежите “Юли-Авг“(mm) и b) еталонна евапотранспирация ETo-PM“July-Aug” (mm) за периода1951-2004г за четири представителни климатични районаFig. 1. Probability curves of occurrence of: a) a precipitation “July-Aug” (mm)and b) a reference evapotranspiration ETo-PM“July-Aug” (mm) for 1951-2004comparing four climate regions

366

При сравняване на кривите наобезпеченост на сезонната еталоннаевапотранспирация (ETo-PM) за основ-ните земеделски райони на СевернаБългария е установено, че през чув-ствителния на воден стрес период отразвитието на царевицата “Юли-Август“сумарната ETo-PM се изменя от 250 до330 mm във Варна и от 260 до 370 mm зарайона Плевен. т.е. изпарителнатаспособност на атмосферата в Плевен е сот 30 до 40mm по-висока от тази въвВарна през средните и сухи години (РETo70%) (Фигура 1b) (Popova and Ivanova,2015). Кривите на обезпеченост насезонната еталонна евапотранспирацияза периода 1951-2004г са използванипри избора на характерни години свисока (2000; PETo<5%), средна (1995 заПлевен/1972 за Варна; PETo=50%) и ниска(1960; PETo>87%) изпарителна способ-ност на атмосферата, за които еизследван и ходът на изменение насреднодневната евапотранспирациятапри неполивната царевица ЕТa-dry (mmday-1), отглеждана на групи почви сразличен използваем воден запас TAW(Фигура 2).

2 Характеристики на почватаИзследвани са най-разпростране-

ните в Северна България почви-черноземите със среден до високизползваем воден запас на почвата TAW(157<TAW<180 mm m-1). В северо-западната част на Дунавската равнина(Северозападна Крайдунавска провин-ция) преобладават смолниците, докатоот север на юг между р. Дунав и СтараПланина (Централна Предбалканскапровинция) се разполагат както следвакарбонатни и типични черноземи, а всеверо-източната част на Дунавскатаравнина (Лудогорско-Добруджанскатапровинция) и деградирани и излуженичерноземи, характеризиращи се с мощенхумусен хоризонт (Boneva, 2012). Поречните тераси преобладаваталувиално/делувиално ливадни почви ипо-леки излужени канелени горски почвис нисък TAW 116 mm m-1

. Слоистиятхарактер от различието на наноснияматериал при Алувиалните иДелувиалните представители дава

When comparing the probabilitycurves of a seasonal referenceevapotranspiration (ETo-PM) occurrencerelative to the main agricultural regions inNorth Bulgaria, it is observed that duringthe water stress sensitive "July-August"period of maize development, ETo-PMtotals vary from 250 to 330 mm in Varnaand from 260 to 370 mm in Plevenrespectively, i.e. the evaporation capacityof the atmosphere in Pleven is up to 40-50 mm higher than that in Varna in highand average climatic demand years (PETo

50%) (Figure 1b) (Popova and Ivanova,2015). The probability curves of aseasonal reference evapotranspirationETo-PM occurrence relative to the 1951-2004 period have been previously usedas well to select years, representing ahigh (2000; PETo <5%), an average(1995/1972; PETo = 50%) and a low(2000; PETo> 87%) irrigation demandconditions, under which the evolution ofdaily evapotranspiration rate ЕТa-dry mmday-1 has been studied for maize grown insoils of different total available waterTAW (Figure 2).

2. Soil characteristicsThe research is carried out for the

most widespread soils in North Bulgaria -the Chernozems of average to large totalavailable soil water (157<TAW<180 mmm-1). The Vertisols predominate in theNorth-West part of the Danube Plain(Northwestern Danube province), whilethe Carbonate and Typical Chernozemsare located between The Danube River tothe North and The Stara PlaninaMountain to the South (Central nearBalkan province) (Boneva, 2012). InNorth-Eastern part of Danube plain(Ludogorsko-Dobrudjanskata province)the Degradated/Leached Chernozems ofvigorous humus horizon are found. TheAlluvial&Deluvial meadow soils (ArenicFluvisols and Sceletic Fluvisols) and light-textured Leached/Haplic Cambisol andLuvisol of small TAW 116 mm m-1

predominate along the river terraces. Themulti-layer character of deposit materials

367

възможност за задържане на капилярновисяща вода, която може да увеличиводния им запас.

3. Симулационен моделWINISAREG и Стандартизиран валежениндекс SPI

За изчисляване на евапотранспи-рацията от неполивна царевица е изпол-зван валидирания симулационен моделна поливния режим и баланса на водатав почвата WINISAREG (Pereira et al.,2003). Входни данни за климата са вале-жите и еталонната евапотранспирация(ЕTo). Данните за почвата се отнасят замногослоен профил, като за всеки слойса включени стойности на пределнаполска влагоемност (ППВ) и влажност назавяхване (ВЗ), от които се изчисляваизползваемия воден запас TAW вповърхностния еднометров почвен слой.Моделът приема обновената методоло-гия за изчисляване на еталонната евапо-транспирация ЕТo-РМ-FAO56, евапо-транспирацията на културата ЕTcrop инапоителните норми ID (Allen et al.,1998). WINISAREG е валидиран принаши предишни изследвания с данни отдългосрочни полски експерименти, вклю-чително и за сезонния ход на изменениена ЕТа при различни варианти на водниядефицит (Popova et al., 2006; Popova,2008; Popova and Pereira, 2011; Ivanovaand Popova, 2011). Валидираните пара-метри за растението (царевица) и почва-та за изследваните райони дават въз-можност моделът да бъде приложен свисока степен на достоверност заизчисляване на евапотранспирациятапри поливна ЕТа и неполивна царевицаЕTa-dry за периода 1951-2004. ЕTa-dry еизчислена чрез опциите на модела “cropwithout irrigation“ и “soil water balance“ засистемата “почва-растение-атмосфера“,докато потенциалната евапотранспира-ция ETa-max, е изчислена със същитеданни за климат, почва и растение, нокато е използвана опцията “non-stressirrigation scheduling”.

4 Влияние на промените наклимата и характеристиките напочвата върху евапотранспирациятаот неполивна царевица

Изследвано е изменението на

in Alluvial and Diluvia soils allowskeeping the capillary hanged water thatleads to soil water holding capacityincrease.

3. Simulation model WINISAREGand standardized precipitation index SPI

The irrigation scheduling and waterbalance WINISAREG simulation model(Pereira et al., 2003) is used for thecalculation of crop evapotranspirationETa-dry relative to rainfed maize. Inputclimate data are precipitation andreference evapotranspiration ETo. Thesoil data are referred to a multilayerprofile, as for every layer are included thevalues of Field Capacity (FC) and WiltingPoint (WP), from which the total availablesoil water (TAW) is calculated over one-meter soil depth from the surface. Themodel assumes renewed methodologyfor reference evapotranspiration ETo-PM-FAO56, crop evapotranspiration ETcropand irrigation demands ID calculation(Allen et al., 1998). The model waspreviously validated using detailed datafrom independent long-term fieldexperiments that include also seasonaland daily rate of ETa observed atdifferent levels of water deficit (Popova etal., 2006; Popova, 2008; Popova andPereira, 2011; Ivanova and Popova,2011). The validated crop and soilparameters allow applying the model witha high degree of credibility for the cropevapotranspiration calculation underirrigated ЕTa and rainfed ЕTa-dry maizeover a long-term period. ЕTa-dry iscomputed by the option “crop withoutirrigation“ and “soil water balance“ for the“soil-crop-atmosphere“ system, while thepotential crop evapotranspiration ETa-max is computed with the same climate,soil and crop data but using “non-stressirrigation scheduling” option.

4. Impact of climate change andsoil characteristics on rainfed maizecrop evapotranspiration

The seasonal evolution of daily

368

среднодневната евапотранспирация отнеполивна царевица ETa-dry, mm day-1

при климатичните условия на Плевен иВарна и в зависимост от използваемияводен запас на почвата TAW (Popovaand Ivanova, 2015).

evapotranspiration rate relative to “maizewithout irrigation” ЕТa-dry (mm day-1) wasstudied under the climate conditions ofPleven and Varna depending on the totalavailable soil water TAW (Popova andIvanova, 2015).

0

1

2

3

4

5

6

7

ETa

-dry

(mm

day

-1),

TA

W=1

80m

m

(a) Дата / Date

0

1

2

3

4

5

6

7

ETa

-dry

(mm

day

-1),

TA

W=1

80m

m

(b) Дата / Date

0

1

2

3

4

5

6

7

ETa

-dry

(mm

day

-1),

TA

W=1

80m

m

(c) Дата / Date

01234567

ETa

-Dry

(m

m d

ay-1),

TA

W=

180m

m

a low demand (1960 PETo>87%; P=19-37%)

Pleven Varna

(c)

Фиг. 2. Изменение на среднодневната евапотранспирация от неполивнацаревица ETa-dry (mm day-1) за Плевен и Варна в зависимост отпроменящия се климат на почви с висок използваемия воден запас (TAW180 mm m-1) през: a) суха (2000 PETo<5%); b) средна (1995 за Плевен/1972 заВарна PETo=50%) и c) влажна (1960 PETo>87%) година, 1951-2004Fig. 2. Seasonal evolution of rainfed crop water uptake ETa-dry (mm day-1), asinfluenced by climate region for weather conditions relative to: a) a high demand(2000 PETo<5%); b) an average demand (1995 for Pleven/1972 for Varna PETo=50%)and c) a low demand (1960 PETo>87%) year; soil of large TAW (180 mm m-1)

Получените резултати презекстремно сухата (2000 PETo<5%),средната (1995/1972, PETo=50%) ивлажната (1960 PETo>87%) година започвите с висок TAW (180 mm m-1) отФигура 2а, 2b и 2c показват, че:

През най-сухата 2000г. с обез-печеност PETo<5% влиянието на клима-тичните условия през юли и август еопустошително и за двата района(Фигура 2а).

През средната година (1995/1972,PETo=50%) влиянието на климата върхуETa-dry се различава съществено зарайоните, разположени в централната(Плевен) и източната крайбрежна(Варна) част на Северна България(Фигура 2b). ЕвапотранспирациятаETa-dry запазва максималната систойност от 6.4 mm day-1 в Плевен през

The results in figures 2a, 2b and 2cthat are relative to the very dry 2000(PETo <5%), the average1995/1972 (PETo= 50%) and the wet 1960 (PETo> 87%)and soils of large TAW (180 mm m-1)show that:

The impact of climate conditions inJuly and August of the very dry 2000,having probability of occurrence of anEToJuly-Aug less that 5%, is devastating atthe both locations (Figure 2a).

In the average demand 1995/1972of PETo = 50% the impact of climate onETa-dry differs in the locations,representing Central-West (Pleven) andEast coastal (Varna) part of NorthBulgaria (Figure 2b). Theevapotranspiration ETa-dry keeps itsmaximum value of 6.4 mm day-1 over thewhole July in Pleven. Contrarily, ETa-dry

369

юли, но започва да намалява всредата на юли от 5.5 mm day-1 идостига до 2.2 mm day-1 в края намесеца във Варна.

През влажната 1960г (PETo>87%)ETa-dry достига през юли потенциал-ната евапотранспирация от 5.4 и 5.8mm day-1 във Варна и Плевен, която вначалото на август намалява съответ-но до 3.2 и 4.6 mm day-1 (Фигура 2с).

Когато царевицата е отглежданана почви със среден използваем водензапас TAW=157 mm m-1 влиянието насезонното засушаване върху ETa-dryзапочва с 10 дни по-рано в Плевен, на20 юни, и с 1 ден по-рано във Варна всравнение с установените на почви свисок TAW=180 mm m-1. На почвите снисък TAW=116 mm m-1 ETa-dryлогично започва да намалява най-рано(на 16 юни) в Плевен, докатомаксималната стойност от 4.3 mm day-1

се запазва през целия юни във Варна(Popova and Ivanova, 2015).

5. Стандартизиран валежениндекс SPI

Версия на т. нар. Сезонен стан-дартизиран валежен индекс SeasonalSPI (2) (Standardized Precipitation IndexSPI), изчислен като средна стойност наиндекса за периода на най-високачувствителност на царевицата къмдефицит на вода “Юли-Авг“, е изпол-зван за дефиниране на категории наагрономическа суша при царевицата вдвата изследвани района. Полжител-ните стойности на индекса показватпо-големи, а негативните по-малкитеот средните стойности на валежа.Guttman (1998) препоръчва индекса,тъй като е стандартизиран и съдържавероятностна интерпретация. По тозиначин той може да бъде сравняванмежду години и райони, както иизползван при оценка на риска ивземане на решения.

relative to Varna starts declining from 5.5mm day-1 in mid-July reaching 2.2 mmday-1 at the end of the month.

In the wet 1960 (PETo> 87%) ETa-dry reaches the potentialevapotranspiration rate of 5.4 and 5.8mm day-1 for July in both locations thatdecreases to 3.2 and 4.6 mm day-1in thebeginning of August.

When maize is grown on soils ofmedium water holding capacity(TAW=157 mm m-1) the impact ofseasonal drought on ETa-dry begins 10days earlier in Pleven, on the 20th ofJune, and 1 day earlier in Varna than thatof maize, grown in soils of a largeTAW=180 mm m-1. Relative to the soils ofsmall TAW=116 mm m-1, the decrease ofETa-dry logically starts on the earliestpossible date for Pleven - the 16th ofJune, while for Varna the maximum rateof 4.3 mm day-1 is kept over the wholeJune (Popova and Ivanova, 2015).

5. Standardized PrecipitationIndex SPI

The version of so called SeasonalStandardized Precipitation Index SPI2,calculated as an average value of theindex for the period of the highest maizesensitivity to water deficit “July-Aug”, isused to define categories of agriculturaldrought for maize in the both studiedregions.

The positive values of the index shows ahigher and the negative values show alower than the average precipitationvalues. Guttman (1998) recommendedthe index, as standardized and having aprobability interpretation, thus could becompared between years and regionsand also used for risk assessment andtaking decisions.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONНа Фигура 3 са сравнени кривите

на обезпеченост на евапотранспира-In Figure 3 the probability curves of

occurrence of a rainfed maize evapo-

370

цията от неполивна царевица ETa-dryЮли-Авг за представетелни климатич-ни райони и групи почви със среденTAW=157 mm m-1 (Фигура 3а) и високTAW=180 mm m-1 използваем водензапас (Фигура 3b).

transpiration ЕТa-dry “July-Aug” (mm)relative to the locations, representating themain climate regions in North Bulgaria, arecompared when the impact of the soils ofmedium TAW = 157 mm m-1 (Figure 3a) andlarge TAW = 180 mm m-1 (Figure 3b) istaken into account.

0

50

100

150

200

250

300

350

400

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ETa-

dry

"Юли

-Авг

"/

''Jul

y-A

ug"

(mm

)

Обезпеченост на ETa-dry "Юли-Авг" /Probability of exeedance ETa-dry "July-Aug'' (%)a)

0

50

100

150

200

250

300

350

400

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ETa-

dry

"Юли

-Авг

"/

''Jul

y-A

ug"

(mm

)

Обезпеченост на ETa-dry "Юли-Авг" /Probability of exeedance ETa-dry "July-Aug'' (%)b)

2000 1995 1960500550600650700750800

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ET

o-PM

V-I

X(m

m)

…

Плевен Силистра Варна Лом

19722000 1995 1960

500550600650700750800

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

ET

o-PM

V-I

X(m

m)

…

Pleven Silistra Varna Lom

1972

Фиг. 3. Сравняване на кривите на обезпеченост на евапотранспирациятапри неполивна царевица ЕТa-dry “юли-авг“ (mm) на почви с: а) TAW= 157mm m-1 и b) TAW=180 mm m-1 за четири представителни климатични района,1951-2004г.Fig. 3. Probability curves of occurrence of a crop evapotranspiration of rainfedmaize ЕТa-dry (mm) for “July-Aug” comparing four climate regions for soilgroups of а) medium TAW= 157 mm m-1 and b) large TAW=180 mm m-1, 1951-2004

От фигурата се вижда, че презсредните и влажни години с обезпече-ност PETа-dry80%, през които паднали-те валежи най-вече в Плевен сеизползват по-ефективно, разликите вETa-dry между разглежданите райониса съществени при почвите с високTAW=180 mm m-1 (Фигура 3b). Припочвите със среден TAW=157 mm m-1

(Фигура 3а) тези разлики са незначи-телни. Резултатите показват, че презостаналите сухи години с обезпече-ност PETа-dry>90% разликата в евапо-транспирацията между изследванитерайони е незначителна и не зависи отпочвеното различие.

Regarding ЕТa-dry “July-Aug”,results indicate that the difference betweenthe studied regions is practically essential(between 50 and 70 mm) only when therainfed maize is grown in soils of large TAWand during years of average to low irrigationdemand conditions having probability PETa-

dry80% (Figure 3b). Up to the soils ofmedium TAW=157 mm m-1, the differencebetween the regions in terms of ЕТa-dry“July-Aug” is much less significant (Figure3a). The results also indicate that thedifference in evapotranspiration of rainfedmaize grown in Pleven and Varna isnegligible and does not depend on the soilwater holding capacity during high climticdemand (very dry) years, having probabilityof occurrence PETa-dry>90%.

371

Приложен e анализ на тенден-ция за ЕТa-dry „Юли-Август” (mm) презпериода 1970-2004, който показвазначителна величина на тенденциякъм намаление в Плевен (-2.05 mmгод-1), докато във Варна, най-вероятнопоради високата влажност на въздуха,евапотранспирацията от неполивнацаревица намалява годишно с 0.28 mmгод-1 (Фигура 4).

A trend analysis of rainfed maizeevapotranspiration ЕТa-dry “July-Aug” (mm)is performed for both studied locationsunder the current weather conditions (1970-2004). It results into a considerable magnitudeof a negative slope coefficient b = -2.05 mmyear-1 showing ЕТa-dry decrease in Pleven(Figure 4a). In Varna however, due to theinfluence of higher air humidity along thecoastal zone, rainfed maizeevapotranspiration ЕТa-dry “July-Aug” hasdecreased only by -0.28 mm year-1 (Figure 4).

y = -0.32x + 835Cv=29.5%

RMSE=14.3mm

y = -2.05x + 4285Cv=28.5%

RMSE=14.4mm

50

100

150

200

250

300

1950

1955

1960

1965

1970

1975

1980

1985

1990

1995

2000

2005

Година/Year

ET

a-dr

y"Ю

ли-А

вг"/

"Jul

y-A

ug"

(mm

)

a)

y = -0.02x + 231Cv=24.8

RMSE=13.8mm

y = -0.28x + 752Cv=26.6

RMSE=13.7mm50

100

150

200

250

300

1950

1955

1960

1965

1970

1975

1980

1985

1990

1995

2000

2005

Година/Year

ET

a-dr

y"Ю

ли/А

вг"

/"Ju

ly-A

ug"

(mm

)

b)

Фиг. 4. Евапотранспирация на неполивна царевица ЕТa-dry „Юли-Август”(mm) за: а) Плевен и b) Варна; колебания и тенденции за периода 1970-2004гсравнени с тези за целия изследван период 1951-2004, на почви със среденизползваем воден запас (TAW=157 mm m-1)Fig. 4. Variability and respective trend lines of crop evapotranspiration relativeto rainfed maize ЕТа-dry „July-Aug” (mm) at: a) Pleven and b) Varna, soils ofmedium water holding capacity (TAW=157 mm m-1), 1951-2004 vs. 1970-2004

Изведени са корелационни зави-симости между сумарната евапотранс-пирация ETa-dry на неполивнацаревица за периодите „Юли-Август”,„Юни-Август” и „Май-Септември” истандартизирания валежен индекс засезонно засушаване SPI2 „Юли-Август”и SPI2 „Юни-Август” при условията наУмерено-континентален (Плевен) иСеверно-Черноморски (Варна) климатза разглежданите групи почви, както епоказано на фигура 5. Полученитепараметри на линейната зависимостот вида y=a+bx за периода 1951-2004са обобщени в Таблица 1.

Correlation relationships betweentotal rainfed maize evapotranspirationETa-dry over the "July-August", "June-August" and "May-September" periodsand standardized precipitation index ofseasonal drought SPI2"July-Aug" andSPI2"June-Aug" have been derived underthe conditions of a moderate continental(Pleven) and a North Black Sea (Varna)climate and studied soil groups, as shownin Figure 5. The obtained parameters ofthe linear relationship of a type y = a + bxrelative to the 1951-2004 period havebeen summarized in Table 1.

372

100

200

300

400

-2.5 -2 -1.5 -1 -0.5 0 0.5 1 1.5 2 2.5

ETa-

dry

"Юли

-Авг

"/"

July

-Aug

"(m

m)

SPI2 "July-Aug"a)

100

200

300

400

-2.5 -2.0 -1.5 -1.0 -0.5 0.0 0.5 1.0 1.5 2.0 2.5

ETa-

dry

"Юли

-Авг

"/"

July

-Aug

"(m

m)

SPI2 "July-Aug"b)

Фиг. 5. Корелационни зависимости между индекса на сезонно засушаванеSPI2 “Юли-Авг” (по оста Х) и сумарната евапотранспирация ETa-dry “Юли-Авг” (mm) (по оста Y) при неполивна царевица на почви с висок използваемзапас TAW=180mm m-1: a) Плевен, b) ВарнаFig. 5. Relationships between seasonal SPI2 “July-Aug” (X-axis) and cropevapotranspiration ETa-dry „July-Aug” (mm) (Y-axis) for soils of large TAW=180mm m-1: a) Pleven, b) Varna

Установените зависимостимежду сезонния индекс SPI2, осредненза юни-август / юли-август и сумарнатаевапотранспирация на царевицата безнапояване ETa-dry, mm са с високастепен на достоверност. При почвите свисок използваем воден запас(TAW=180mm m-1) за района наПлевен коефициентът на детермина-ция е R2>91%, когато е използваниндексът SPI2 “Юни-Авг” и R2>78%,когато е използван SPI2 “Юли-Авг”.При същата почва съответнитестойности за района на Варна саR2>86% и R2>85% (Таблица 1).

От получените зависимости севижда, че коефициентът на детерми-нация R2 е висок, което означава, чеголяма част от вариациите на ЕТa-dry(mm) през годините 1951-2004г сеописват от SPI2 “Юни-Авг” и SPI2“Юли-Авг” т.е. от интезивността назасушаване през най-чувствителнитекъм воден стрес периоди от развитиетона царевицата. Коефициентите надетерминация R2 са близки по стойностпри различните групи почви (Таблица 1).

The derived relationships betweenseasonal SPI2 index, averaged for Julyand August, and the rainfed maizeevapotranspiration ETa-dry, mm,cumulated over the months as specifiedabove, are characterized by a highdegree of association. In the case of soilsof large TAW = 180mm m-1, Plevenregion, the coefficient of determination isR2> 91% when the index SPI2"June toAug" has been used versus R2> 78% ifusing SPI2 "July-Aug". Respective valuesfor the region of Varna are derived R2>86% and R2> 85% with the same soil(Table 1).

Observing the defined relationshipsof the type y = a + bx, it is clear that thedetermination coefficient R2 is high, whichmeans that most of the variations in theETa-dry, mm over the years 1951-2004are described by SPI2 "June-Aug" andSPI2 "July-Aug" i.e. from the intensity ofdrought in the most sensitive to waterstress periods of maize development.The coefficients of determination R2 areclose in value at different soils groups(Table 1).

373

Таблица 1. Параметри на корелационните зависимости y=a+bx междусумарната евапотранспирацията при неполивна царевица ETa-dry “Юли-Авг“, “Юни-Авг“ и “Май-Септ“ (mm) и индекса на сезонно засушаване SPI2„Юни-Авг” и „Юли-Авг”, 1951-2004 г, Плевен и ВарнаTable 1. Parameters of derived specific relationships y=a+bx between cropevapotranspiration totals of rainfed maize ЕТa-dry (mm) relative to „July-Aug”,„June-Aug”, „May-Sept” and High Peak Season SPI2 relative to “July-Aug” and“June-Aug”, 1951-2004, Pleven and Varna

Плевен/Pleven Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mmВарна/Varna Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mm

Плевен/Pleven Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mmВарна/Varna Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mm

Плевен/Pleven Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mmВарна/Varna Свободен член / Intercept a Ъглов коефициент / Slope coefficient b R 2 (%) RMSE , mm 20.72 19.30 17.35

Климатичен район/ Climateregion

Групи почви по TAW / Soil groups according to TAW Групи почви по TAW / Soil groups according toTAWНисък / Small

116 mm m-1

ETa-dry "May-Sept"=a+b.SPI2 "July-Aug" (mm)

62.52 60.55

293.58 314.98 356.33

56.11

0.85 0.86 0.86

20.34 18.99 17.38

77.76 75.84 69.27

0.90 0.91 0.91

ETa-dry "May-Sept"=a+b.SPI2 "June-Aug" (mm)

360.46 381.50 421.12

0.93 0.93 0.9313.84 12.32 11.22

251.89 296.61 314.95

64.39 56.56 51.78

12.24 11.60 12.42

75.04 70.92 60.19

0.96 0.96 0.94

ETa-dry "June-Aug"=a+b.SPI2 "June-Aug" (mm)

308.31 330.15 369.70

0.93 0.93 0.9314.52 12.28 11.34

142.97 193.53 206.27

67.50 59.12 54.10

13.34 13.46 14.13

78.24 74.95 63.88

0.96 0.95 0.93

ETa-dry "July-Aug"=a+b.SPI2 "June-Aug" (mm)

186.32 207.69 247.55

Среден / Medium157 mm m-1

Висок / Large180 mm m-1

ETa-dry "July-Aug"=a+b.SPI2 "July-Aug" (mm)

ETa-dry "June-Aug"=a+b.SPI2 "July-Aug" (mm)

0.85

54.20 48.39

0.82 0.8617.11

186.35

63.84

0.8227.00

142.95 193.51

52.20 48.56

0.86 0.87 0.8920.24 18.13 15.75

58.83

22.15 20.69

293.55 314.96 356.31

381.52 421.14

65.67 59.8

0.88 0.87

43.00

14.580.88

19.44 15.02

52.88 47.35

0.89

308.33 330.17 369.72

62.27 58.91 50.35

0.87

0.80

314.93

0.8423.52 22.14 19.530.85 0.85

0.78

22.91

27.09 24.28

360.49

22.96 17.93

207.71 247.57

67.57

60.67 51.78

251.87 296.59

206.25

43.99

0.86

Нисък / Small116 mm m-1

Среден / Medium157 mm m-1

Висок / Large180 mm m-1

Изчислената стандартна грешкаRMSE, mm се изменя в диапазон 11-27mm, като по-ниските стойности сеотнасят за случаите когато сезоннияSPI2 е осреднен за месеците от юнидо август. Тези резултати доказватвъзможността SPI2 “Юли-Авг” и SPI2“Юни-Авг” да се използват като инди-катори за въздействието на интензив-

The calculated root mean squareerror RMSE, mm ranges between 11-27mm, as the lower values refer to thecases when the seasonal SPI2 isaveraged for the months from June toAugust. These results demonstrate theability to use SPI2 "July-Aug" and SPI2"June-Aug" as indicators for the impact ofdrought intensity on rainfed maize

374

ността на засушаване върху евапо-транспирацията от неполивна цареви-ца ЕТа-dry (mm), които не зависят отизползваемия воден запас на почватаTAW. Ъгловият коефициент b може дасе приеме като индикатор за -нарастване на ЕТa-dry, mm, когатоSPI2 “Юли-Авг”/“Юни-Авг” нараства ототрицателните стойности (характери-зиращи категории на интензивносттана засушаването) към положителни, кои-то характеризират по-влажни условия.

Резултатите показват, че стой-ностите на ъгловият коефициент bнамаляват от почвите с нисък към тезис висок използваем воден запас TAW,като са по-високи за района на Плевен.Свободният член а (стойността наЕТa-dry, mm, когато SPI2 “Юни-Авг” иSPI2 “Юли-Авг” са 0) също зависи отгрупата почви по използваем водензапас TAW, като той нараства отпочвите с нисък към тези с високизползваем воден запас TAW.

evapotranspiration totals ETa-dry, mm,during „July-Aug”, „June-Aug” and „May-Sept” periods, which do not depend onTAW. The slope coefficient b can beassumed as an indicator of the linearincrease of ETa-dry, mm, when theSPI2"July-Aug"/SPI2"June-Aug" indicesincrease from negative values(characterizing the category of theintensity of drought) to positive, thatcharacterizes wet conditions.

The results show that the values ofslope coefficient b decrease from soilswith small to those with large totalavailable water TAW, and they are higherin Pleven region. The intercept а (thevalue of respective ETa-dry, mm whenSPI2 "June-Aug"/SPI2 "July-Aug"= 0)also depends on the soil groupsaccording to total available water TAW,as it increases from soils with small tothose with large total available waterTAW.

ИЗВОДИ CONCLUSIONSПроведеното изследване върху

зависимостите “интензивност назасушаване – евапотранспирация нанеполивна царевица ЕТа-dryJuly-Aug зарайоните на Плевен и Варна и групипочви в Северна България показва, че:

Когато интензивността на засуша-ване е характеризирана с осредненияиндекс SPI2 за месеците „Юни-Август”,зависимостите за ЕТа-dry (mm) и задвата разглеждани района са с високастепен на достоверност (86<R2<96%).Когато SPI2 е осреднен за месеците„Юли-Август” коефициентът на детерми-нация е леко занижен (78<R2<89%). Стой-ностите на стандартна грешка RMSE, mmса приемливо ниски (11-27 mm).

Високият коефициент на детерми-нация на установените корелационнизависимости между ЕТа-dry, mm и SPI2„Юли-Август” показва, че основната частот вариациите на ЕТа-dry (mm) сехарактеризират от SPI2 „Юли-Август”през най-чувствителния към водендефицит период от развитието на царе-

The study on the correlationrelationships between SPI2 "June-Aug"/SPI2 "July-Aug" indices and rainfedmaize evapotranspiration totals ET-dry„July-Aug”, ET-dry„June-Aug” andETdry „May-Sept” relative torepresentative climate regions and soilgroups in North Bulgaria indicates that:

When drought intensity ischaracterized by the averaged SPI2 indexfor the months „June-August”, therelationships with all the three ETa-drytotals are reliable, as proved by the highcoefficient of determination (86<R2<96%)obtained for studied regions. When SPI2is averaged for „July-August”, thedetermination coefficient is slightly lowerbut still acceptable (78<R2<89%). Therelative mean square error RMSE valuesare acceptably low (11-27 mm).

The high determination coefficientof the established correlations betweenETa-dry totals and SPI2 indices showsthat the major part of ETa-dry variations

375

вицата. Следователно стандартизира-ният валежен индекс SPI2 може да сеизползва като индикатор за въздействие-то на интензивността на засушаваневърху евапотранспирацията от неполив-на царевица ЕТа-dry (mm).

Зависимостите ЕТa-dry - SPI2“Юни-Авг” и ЕТa-dry - SPI2 “Юли-Авг” салесно и достъпно средство за изчислява-не на евапотранспирацията на културатабез напояване от интензивността назасушаване. Те са важен показател заизчисляване на нетните напоителни нор-ми в зависимост от водно-физическитехарактеристики на почвата и климатич-ния район. Също така те биха могли дапослужат в хидрологията и хидрогеоло-гията за изчисляване на баланс наводата във водосбори, както и приуправлението на водните ресурси – катоважен елемент от водния баланс.

are characterized by SPI2 during the mostsensitive to water deficit period of maizedevelopment. Consequently, thestandardized precipitation indices SPI2can be used as an indicator for the impactof drought intensity on rainfed maizeevapotranspiration ETa-dry, mm.

The derived “ETa-dry - SPI2 "Jun-Aug" and “ETa-dry - SPI2 "Jul-Aug"relationships are an easy and accessibletool for computing the maizeevapotranspiration from the droughtintensity. They could also be used incalculating net irrigation requirements byphysically-based simulation tools, as wellas in hydrology and hydrogeology forsimulating the water balance at catchmentscale and water resources management.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Alexandrov, V., (Ed), 2011. Methods for monitoring and estimation of droughtvulnerability in Bulgaria. National Institute of Meteorology and Hydrology and BulgarianAcademy of Sciences, Sofia, pp. 216 (Bg).2. Boneva, K., 2012. Study on soil characteristics related to calibration and use of“crop-water-yield” simulation models. In: Risk assessment of drought in agriculture andirrigation management through simulation models (Popova (ed.), 2012), (in Bulgarian,abstract in English), pp. 141-165 (Bg).3. Ivanova, M., and Z. Popova, 2011. Model validation and crop coefficients formaize irrigation scheduling based on field experiments in Sofia. In: Proceedings ofInternational conference “100 years Bulgarian Soil Science”, Part two, 16-20 May,Sofia, pp. 542-548 (Bg).4. Popova, Z., 2008. Optimization of irrigation scheduling, yield and theirenvironmental impacts by crop models. Synthesis of Dissert. Thesis for the ScientificDegree Doctor of Sciences. “N. Poushkarov” ISSAPP, Sofia, pp. 101 (Bg).5. Popova, Z. (Ed.), 2012. Risk assessment of drought in agriculture andirrigation management through simulation models. Monograph. Publisher “N.Poushkarov” Institute of soil science, Sofia, pр. 244 (Bg).6. Popova, Z., M. Ivanova, V. Alexandrov and К. Doneva, 2014a. Drought andReference Evapotranspiration ETo-PM in Bulgarian plains – (1) seasonal evolution andprobability. Transaction on Science International conference “Theory and practice inagriculture”, Undola, pp. 201-209 (Bg).7. Popova, Z., M. Ivanova, V. Alexandrov and К. Doneva, 2014b. Drought andReference Evapotranspiration ETo-PM in Bulgarian plains – (2) trend analyses.Transaction on Science International conference “Theory and practice in agriculture”,Undola, pp. 210-218 (Bg).8. Popova, Z., M. Ivanova, L. S. Pereira, К. Boneva, К. Doneva, V.Alexandrov, М. Кercheva and P. Alexandrova, 2015. Risk assessment of climatechange and droughts in the zone of Chernozems, North Bulgaria. In: Teoharov, (Ed.)

376

«Chernozems in Bulgaria – problems, assessment, use and protection». ScientificTransactions. Bulgarian Soil Science Society, pр. 145-174 (Bg).9. Statistical Yearbooks, 1951-2004. National statistical institute, Sofia, Bulgaria(Bg).10. Guttman, N., 1998. Comparing the Palmer drought index and the standardizeprecipitation index. Journal of the American water resources association, 34(1), 113-121.11. Jayanthi, H., G. J. Husak, C. Funk, T. Magadzire, A. Chavula and J. P.Verdin,2013. Modeling rain-fed maize vulnerability to drought using the standardizedprecipitation index from satellite estimated rainfall – Southern Malawi case study.International Journal of Disaster Risk Reduction, 4, 71-81.12. Li, Yan-jun, Zheng Xiao-dong, LU Fan and MA Jing, 2012. Analysis of droughtevolvement characteristics based on standardized Precipitation Index in the HusiheRiver Basin. Procedia Engineering, 28, 434-437.13. McKee, T. B., N. J. Doesken and J. Kleist, 1993. The relationship of droughtfrequency and duration to time scales. In: Proceedings of 8th conference on appliedclimatology, American Meteorological Society, Boston, pp. 179-184.14.Pereira, L. S., P. R. Teodoro, P. N. Rodrigues, and J. L. Teixeira, 2003.“Irrigation scheduling simulation: the model ISAREG”, in Tools for Drought Mitigation inMediterranean Regions. G. Rossi, A. Cancelliere, L. S. Pereira, T. Oweis, M.Shatanawi, A. Zairi (Eds.). Kluwer, Dordrecht, pp. 161-180.15.Pereira, L. S., J. T. Mexia, and C. A. L. Pires, 2010. Eds. Gestao do Risco emSecas. Metodos, tecnologias e desafios. Ed. Colibri and CEER, Lisbon, pp. 344.16.Paulo, A., D. Martins and L. S. Pereira, 2016. Influence of Precipitation Changeson the SPI and Related Drought Severity. An Analysis Using Long-Term Data Series,Water Resources Management, 30(15), 5737-5757.17.Popova, Z., S. Eneva, and L. S. Pereira, 2006. Model validation, crop coefficientsand yield response factors for irrigation scheduling based on long-term experiments,Biosystems Engineering, 95(1), 139-149.18. Popova, Z., and L. S. Pereira, 2011. Modeling for maize irrigation schedulingusing long term experimental data from Plovdiv region, Bulgaria. Agricultural WaterManagement, 98(4), 675-683.19. Popova, Z., M. Ivanova, L. S. Pereira, K. Doneva, V. Alexandrov, P.Alexandrova and M. Kercheva, 2012. Assessing drought vulnerability of Bulgarianagriculture through model simulations, Journal of Environmental Sciences andEngineering B, 1 /8, pp.1017-1036.20. Popova, Z., and M. Ivanova. 2015. Crop water requirements in the context of soilcharacteristics and changing climate in North Bulgaria. Engineering Geology andHydrogeology, 29:69-84.21. Popova, Z., M. Ivanova, D. Martins, L. S. Pereira, K. Doneva, V. Alexandrovand M. Kercheva, 2014. Vulnerability of Bulgarian agriculture to drought and climatevariability with focus on rainfed maize systems, Natural Hazards, Vol.74 (2):865-886.

377

Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (4), 377-395 ISSN 1311-0489 (Print)Research Institute of Mountain Stockbreeding and Agriculture, Troyan ISSN 2367-8364 (Online)

Оценка на съдържанието на минерален азот в почвиот ферми в Северна България за потенциална

опасност от нитратно замърсяване на околната среда

Веселин Кутев1*, Марина Стоянова2, Албена Трифонова1

1Лесотехнически университет, бул. Кл. Охридски №10, 1797 София, България2Институт по земеделие, ул. "Индустриална" №1, 8400 Карнобат, България

*E-mail: koutev@yahoo.com

Assessment of residual inorganic nitrogen content insoils from Northern Bulgaria for potential dangers

of nitrate pollution

Vesselin Koutev1*, Marina Stoyanova2, Albena Trifonova1

1University of Forestry, 10 Kl. Ohridski Blvd., 1797 Sofia, Bulgaria2Institute of Agriculture, 1 Industrialna Str., 8400 Karnobat, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYНаправена е оценка на остатъч-

ните количества минерален азот в реал-ни ферми от Северна България. Изпол-звани са резултатите от анализите на990 почвени проби. статистическияанализ показва тенденция за повишеносъдържание на остатъчен азот в поч-вата и за наличието на отделни фермии полета със значителни количестваостатъчен минерален азот. Среднотонатоварване на земеделските земи состатъчен минерален азот е най-високо в област Видин 41.5 mg/kg поч-ва, най-ниско в област Монтана – 20.9mg/kg почва. В област Плевен сесрещат най-много случай на извънред-но високи остатъчни количества мине-рален азот. По общи количества азотпотенциално измит в околната среда отпроучените области най-големи коли-чества има в област Плевен – 9047тона при пролетни култури и 6254 тонапри зимни култури, а най-малки вобласт Ловеч 2035 тона при пролетни

Residual inorganic nitrogen wasevaluated on real farms in NorthernBulgaria. The results of the analysis of990 soil samples were used. Thestatistical analysis shows a trend forincreased nitrogen content in the soil andthe presence of separate farms and fieldswith significant amounts of residualinorganic nitrogen. The average load onagricultural land with residual inorganicnitrogen is highest in the region of Vidin41.5 mg/kg of soil, lowest in the Montanaregion – 20.9 mg/kg of soil. In the Plevenregion there are the most cases ofextremely high residual inorganicnitrogen.

By total quantities of nitrogen potentiallyleached in the environment from thestudied areas the largest quantities are inthe Pleven region - 9047 tons for springcrops and 6254 tons for winter crops, andthe smallest in the Lovech region 2035tons for spring crops and 1320 tons for

378

култури и 1320 тона при зимни култури.Средно за изследваните площи, въз-можно са загубени около 52 kg азот отхектар.

Ключови думи: азотно торене,азот в почвата, нитратно замърсяване

winter crops. On average, about 52 kg ofnitrogen per hectare may be lost for thesurveyed areas.

Key words: nitrogen fertilization,residual inorganic nitrogen in soil, nitratepollution

УВОД INTRODUCTIONПочвите в Северна България са

едни от най-плодородните в странатас най-висока добивност на декар. Сразвитието на земеделието се търсятначини за обогатяването им и повиша-ване на качеството и добивите населскостопанската продукция и съще-временно опазване на околната среда.

Един от най-мощните агротехни-чески фактори за увеличаване на доби-вите на единица площ до ден днешенси остава торенето. Торовете се изпол-зват както за увеличаване на добивитеот селскостопанските култури, така и завъзстановяване и обогатяване напочвените ресурси. Предвид факта, чезаедно с прибирането на реколтата, отпочвата се изнасят безвъзвратно хра-нителни елементи като азот, фосфор,калий, сяра, калций, магнезий и другимикроелементи, се налага да сеизползват различни способи те дабъдат възстановени обратно. Начин запостигане на това е прилагането нафосфати, нитрати, калиеви соли и т.н.,като еквивалент на изнесените с рекол-тата от обработваемите земи химичнивещества.

От химичните торове в най-големи количества и най-често изпол-званите са азотните торове като амо-ниевия нитрат, карбамид и амониевиясулфат. Прилагането на химическототорене безспорно увеличава продук-тивността на реколтите, но при прило-жение на високи дози, способства зазамърсяването на реколтата, почвите,подземните и подпочвените водите, иувеличава химическото натоварване вагроекосистемите. Също така до голя-ма степен е икономически неоправда-но. За 20 години в Канада 18% от

The soils in Northern Bulgaria areamong the most fertile in the country withthe highest yield. With the development ofagriculture, ways are sought for theirenrichment and fertility improvement andthe yields increasing of the agriculturalproduction and, at the same time, theprotection of the environment.

One of the most powerful agro -technical factors for increasing yields todate is fertilization.

Fertilizers are used both to increase yieldsfrom crops and to restore and enrich soilresources. Given the fact that, togetherwith harvesting, nutrients such asnitrogen, phosphorus, potassium, sulfur,calcium, magnesium and other traceelements are irreparably exported fromthe soil, different ways to recover themare needed.

The way to achieve this is the applicationin the arable land of phosphates, nitrates,potassium salts, etc., as an equivalent tothe nutrients exported by the crops.

Nitrogen fertilizers such asammonium nitrate, urea and ammoniumsulfate are the most commonly used.

Application of chemical fertilizationundoubtedly increases yields of crops, butwith high doses, it contributes to croppollution, soils, groundwater andgroundwater and increases the chemicalload in agroecosystems.

It is also largely economically unjustified.

For 20 years in Canada, 18% of arable

379

обработваемите земи се преминали откатегория без риск от замърсяване вкатегория с висок риск от замърсяване(De Jong, et al., 2007; Drury et al., 2007).Загубите на азот са се колебали от 5 до20 kg на хектар. В България наскоро еправено едно от първите изследванияза остатъчния минерален азот в почва-та от Katsarova, Koutev, 2014 за някоирайони на страната. Редица изслед-вания от ежегодния мониторинг засъстоянието и качеството на водите встраната, показват повишено съдържа-ния на нитрати от земеделски източни-ци във водите. Количеството на изпол-званите торове се е увеличило 2,5 пътиза периода 2001-2015г. А на азотнитеторове 2 пъти за същия период (Нацио-нален доклад за състоянието и опаз-ването на околната среда в Р.България, 2015г).

В резултат на агрохимическитепроучвания проведени през последни-те десетилетия в много страни сеформулира закона за оптималнототорене и оптималните добиви. В общилинии той гласи: минералното торене,увеличава добивите до известниграници на приложение на активнитевещества. При внасянето на количес-тва над оптималните нива няма увели-чаване на добивите над пределнодостигнатите, нещо повече излишнитехранителни елементи се явяват катоостатъчни вредни вещества в селско-стопанската продукция. Човечеството еизправено пред реалния екологическириск от замърсяване на почвенитересурси, а от там и на селскостопан-ската продукция с токсични елементи,което в последствие ще влошиздравния статус на населението.

Целта на това изследване е да сеоцени количествено съдържанието надостъпните форми на азот, в почви отреални интензивни ферми, за да сеустанови има ли наличие на нарушаванена почвеното плодородие или замърся-ване и да се покажат райони застра-шени от нитратно замърсяване.

land has been moved from a non-pollutingcategory to a high risk of pollution (DeJong, et al., 2007; Drury et al., 2007).

Nitrogen losses have fluctuated from 5 to20 kilograms per hectare. Katsarova,Koutev, 2014 have make recent study ofresidual inorganic nitrogen in someregions of Bulgaria. A number of surveysof annual monitoring of the state andquality of water in the country showincreased levels of nitrates fromagricultural sources in the waters. Theamount of fertilizers used has increased2.5 times for the period 2001-2015.Nitrogen fertilizers application increasetwice in the same period (National Reporton the Status and Protection of theEnvironment in the Republic of Bulgaria,2015).

As a result of agrochemical surveysconducted in recent decades, the law onoptimal fertilization and optimal yields isformulated in many countries. In general,it states: mineral fertilization increasesyields up to certain limits of application.

There is no increase in yields above themarginal levels when the quantities abovethe optimal levels are introduced,moreover the unnecessary nutrientsappear to be residual harmful substancesin agricultural production.

Mankind faces the real environmental riskof contamination of soil resources andhence of agricultural production with toxicelements, which will subsequently worsenthe health status of the population.

AIM: To quantify the content ofavailable forms of nitrogen in soils fromreal intensive farms to establish whethersoil fertility or contamination is presentand to show areas threatened by nitratepollution.

380

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSВ настоящото изследванията са

включени 14 ферми от областитеВидин, Монтана, Плевен, Ловеч иВелико Търново с обща площ над 5000хектара. За оценката са използванирезултатите от анализите на почти 990почвени проби от лабораторни даннина ИПАЗР „Н. Пушкаров“, София.Агрохимичен анализ на почвенитепроби е извършен по дестилационнияметод на Bremner, Keeney (1965) заопределяне на минерален азот впочвата.

В изследването са използванистатистически софтуер Statgraphicscenturuion XV

In the present study 14 farms fromVidin, Montana, Pleven, Lovech andVeliko Tarnovo with a total area of over5000 hectares are included. For theevaluation, the results of the analyzes ofalmost 990 soil samples from thelaboratory data of N. Poushkarov Instituteof Soil Science "N. Poushkarov, Sofia.Agrochemical analysis of soil samples forthe determination of inorganic nitrogen inthe soil was carried out by the Bremner,Keeney (1965) distillation method.

The statistical softwareStatgraphics centuruion XV was used inthe study

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONЕдин от основните екологични

проблеми, възникващи от селскосто-панската дейност на хората е преко-мерната употреба на азотосъдържащторове, както и генерираните отживотновъдството и използвани приразличните почвообработки естествениторови маси. Индиректно, в следствиена процеси на просмукване и инфил-трация могат да възникват опасниточкови или дифузни източници назамърсяване на почвата и подземнитеводи. В САЩ се следят резултатите отпочвените анализи от години. ВУисконсин от 1964 година са направенинад 5 милиона почвени анализи. Дава-нето на препоръки за торене на базатана почвени анализи е довело данамаляването на съдържанието наподвижни форми на азот, фосфор икалий в последните години, но все пакв достатъчни количество (Peters John,2014). Такава трябва да е стратегиятана земеделието и у нас за всичкихранителни елементи.

В България законодателнатарамка, която регулира употребата наазотни торове е дадена чрез Наредба№ 2 от 13.09.2007 год. за опазване наводите от замърсяване с нитрати отземеделски източници. Нитратната

One of the major environmentalproblems arising from the agriculturalactivity of humans is the excessive use ofnitrogen-containing fertilizers as well asthose produced by livestock breeding andused in various soil treatment naturalfertilizers. Indirectly, as a result ofpercolation and infiltration processes,hazardous point or diffuse sources of soiland groundwater contamination mayoccur.

The US has been monitoring the results ofsoil analyzes for years. More than 5million soil analyzes have been made inWisconsin since 1964. Providingrecommendations for fertilization basedon soil analysis has led to a reduction inthe content of mobile forms of nitrogen,phosphorus and potassium in recentyears, but still in sufficient quantity.(Peters John, 2014). That should be thestrategy of agriculture in our country for allnutrients.

In Bulgaria, the legislativeframework regulating the use of nitrogenfertilizers is given by Ordinance No. 2 of13.09.2007 for the protection of watersfrom pollution with nitrates fromagricultural sources. The Nitrate Directive

381

директива е разработена на основатана 91/676/ЕИО . Нейното създаване сее наложило поради повишеното съдър-жание на нитрати във водите, които сеползват за питейни нужди на населе-нието. Тя цели опазване на замърсява-нето на водите от прекомерна употребана торове в земеделието, опазване наводите от замърсяване с нитрати ипоследваща еутрофикация в „уязвимитезони“ на територията на (Фигура 1).

has been developed on the basis of91/676/EEC. Its creation was due to theincreased nitrate content in the water thatis used for the population's drinkingneeds. It aims to protect water pollutionfrom excessive use of fertilizers inagriculture, water protection from nitratepollution and subsequent eutrophication inthe "vulnerable zones" on the territory ofthe country (Figure 1).

Фиг. 1. Нитратно уязвими зони (в червено) в Република България, съгласноЗаповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водитеFig. 1. Nitrate vulnerable zones (in red) in the Republic of Bulgaria, according toOrder No. RD-795 / 10.08.2004 of the Minister of Environment and Waters

Всичките пет изследвани облас-ти попадат в нитратно уязвими зони.За ограничаването на замърсяваниятаот „дифузни” източници е необходимоопределяне на торовите норми да ебазирано на добре подбраните гранич-ни стойности на всеки използван методза анализ на достъпните вещества.Кутев, Марков, Стоянова и Кутев,Стоянова през 2015 публикуват резул-тати, за честотното разпределение наголеми извадки от данни за запасеностна почвите с азот, фосфор и калии.Тези изследвания позволиха опреде-лянето на стойността, която трябва дасе изключи от изчисляване на торо-вата норма - 30 kg азот на хектар

При настоящето проучване саизследвани 990 проби. Минималната и

All five areas surveyed fall intonitrate vulnerable zones. In order to limitthe pollution from "diffuse" sources, it isnecessary to determine the fertilizernorms based on the well-selected limitvalues of each method used for theanalysis of available substances. Koutev,Markov, Stoyanova and Koutev,Stoyanova in 2015 publish results for thefrequency distribution of large samples ofsoil, nitrogen, phosphorus and potassiumdata.

These studies allowed the determinationof the value to be excluded from thecalculation of the fertilizer rate - 30 kg ofnitrogen per hectare.

In the present study, 990 sampleswere tested. The minimum and maximum

382

максималната стойност са посочени вТаблица 1.

values are given in Table 1.

Таблица 1. Множествено сравнениеTable 1. Multiple-Sample ComparisonВидин Резултати - 76 стойности вариращи от 20.2 до 100.0 mg/kg

Vidin 76 values ranging from 20.2 to 100.0 mg/kg

Монтана Резултати - 96 стойности вариращи от 10.4 до 92.7 mg/kg

Montana 96 values ranging from 10.4 to 92.7 mg/kg

В. Търново Резултати - 155 стойности вариращи от 11.5 до 107.7 g/kg

V. Tarnovo 155 values ranging from 11.5 to 107.7 g/kg

Плевен Резултати - 443 стойности вариращи от 5.0 до118.1 mg/kgPleven 443 values ranging from 5.0 to 118.1 mg/kgЛовеч Резултати - 220 стойности вариращи от 13.9 до 118.1 mg/kg

Lovech 220 values ranging from 13.9 to 118.1 mg/kg

За почвите включени в настоя-щото изследване средното съдържа-ние на минерален азот след прибира-не на реколтата е представено вТаблици 2 и 3. Получените резултатиот статистическите тестове способстватза коректното оценяване на резултатите.

For soils included in the presentstudy the average mineral nitrogencontent after harvest is presented inTables 2 and 3. The results obtained fromthe statistical tests contribute to thecorrect evaluation of the results.

Таблица 2. Съдържание на минерален азот в почвите от различни областислед прибиране на реколтата – минимално, максимално, средно mg/kgTable 2. Inorganic nitrogen content in soil from different regions after harvest -minimum, maximum, average mg/kg

ОбластВидин

ОбластМонтана

Област ВеликоТърново

ОбластПлевен

ОбластЛовеч

Vidin Montana Veliko Tarnovo Pleven Lovechминималноminimal

20.2 17.8 11.5 15.6 13.9

максималноmaximal

100 26.1 77.8 40.3 68.7

средноaverage

41.5 20.9 34.5 28.7 33.9

383

Таблица 3. Съдържание на минерален азот в почвите от различни областислед прибиране на реколтата – минимално, максимално, средно (kg/ha)Table 3. Inorganic nitrogen content in soil from different regions after harvest -minimum, maximum, average kg/ha

ОбластВидин

Област Монтана

ОбластВелико Търново

Област Плевен

Област Ловеч

Vidin Montana Veliko Tarnovo Pleven Lovechминималноminimal

61.0 31.0 35.0 15.0 42.0

максималноmaximal

300.0 278.0 323.0 354.0 354.0

средноaverage

125.0 81.0 102.0 99.0 94.0

Средните резултати даватинформация за общата картина вразличните области. Най-високо есредното съдържание на минераленазот в почвите на област Видин а най-ниско в почвите на област Монтана.Останалите три области, В. Търново,Плевен и Ловеч, имат близки средносъдържание на азот в почвите –Таблица 2.

Коефициентите на вариация сеизменят от 35,9% до 55,7%. Най –голяма изменение в стойностите иматобластите Плевен и Ловеч чиитокоефициенти са 55,7% и 46, 8% .Всички коефициентите на вариация санад 30% и това очертава силнонееднородност на извадката от данни.

Размахът представлява разли-ката между максималната и минимал-на стойност. Използва се когатопризнака за разнородност е голям иизмерва ширината на диапазона, вкойто варира признака. Най-високистойности за тази статистическапоказател имат данните за Плевен113,1 mg/kg, следват го Ловеч 104,2mg/kg, В. Търново 96,2 mg/kg, Монтана82,3 mg/kg и Видин 79,8 mg/kg(Таблица 4).

The average results provideinformation on the overall picture indifferent areas. The highest is theaverage mineral nitrogen content in thesoils of Vidin region and the lowest in thesoils of Montana region. The remainingthree areas, Veliko Tarnovo, Pleven andLovech, have a similar average nitrogencontent in the soils – Table 2.

The coefficients of variation varyfrom

35.9% to 55.7%. The biggestchanges in the values are in the regionsof Pleven and Lovech whose coefficientsare 55.7% and 46.8%. All coefficients ofvariation are over 30% and this indicatesa strong heterogeneity of the dataobtained.

The range represents thedifference between the maximum andminimum values. Used when the sign ofheterogeneity is large and measures thewidth of the range in which the attributevaries. The highest values for this statisticare the data for Pleven 113.1 mg/kg,followed by Lovech 104.2 mg/kg, VelikoTarnovo 96.2 mg/kg, Montana 82.3mg/kg and Vidin 79 , 8 mg/kg (Table 4).

384

Таблица 4. Обща статистикаTable 4. Summary StatisticsОбласти Брой Средно Стандартно

отклонениеКоеф. навариация

Минимум Максимум Размах

Regions Count Average Standarddeviation

Coeff. Of variation

Minimum Maximum Range

ВидинVidin

76 41.8 15.0 35.9% 20.2 100.0 79.8

МонтанаMontana

96 26.9 12.3 45.7% 10.4 92.7 82.3

В. ТърновоV. Tarnovo

155 33.9 14.6 43.1% 11.5 107.7 96.2

ПлевенPleven

443 32.9 18.3 55.7% 5.0 118.1 113.1

ЛовечLovech

220 31.2 14.6 46.8% 13.9 118.1 104.2

Total 990 32.8 16.5 50.4% 5.0 118.1 113.1

Таблица 5 показва среднитевеличини и интервалите в коитопопадат 95% от останалите резултатиза дадена извадка (две стандартниотклонения). Стандартната грешка епоказател е за отклонението на статис-тическото средно на дадена извадка отгенералното средно от 32,8 g/kg.Графично резултатите са представенина Фигура 2.

Table 5 shows the mean valuesand intervals of 95% of the remainingresults for a given sample (two standarddeviations). The standard error is anindicator for the deviation of the statisticalmean of a given sample from the generalaverage of 32.8 g/kg. Graphically, theresults are presented in Figure 2.

Таблица 5. Средни с 95.0% интервали за НМДРTable 5. Table of Means with 95.0 percent LSD intervalsОбласти Брой Средно Ст. грешка Долна граница Горна границаRegions Count Average Stnd. error Lower limit Lower limitВидинVidin

76 41.8 1.86 39.2 44.4

МонтанаMontana

96 26.9 1.65 24.6 29.2

В. ТърновоV. Tarnovo

155 33.9 1.30 32.1 35.7

ПлевенPleven

443 32.9 0.77 31.8 33.9

ЛовечLovech

220 31.2 1.09 29.7 32.7

Total 990 32.8

385

Vidin Montana VTarnovo Pleven Lovech

Means and 95.0 Percent LSD Intervals

24

28

32

36

40

44

48

Mea

n

Фиг. 2. Средни стойности за съдържанието на минерален азот в градоветеВидин, Монтана, В. Търново, Плевен, ЛовечFig. 2. Mean values for the mineral nitrogen content in the towns of Vidin,Montana, V. Tarnovo, Pleven, Lovech

Резултатите за асиметрия (Stnd.Skewness) и ексцес (Stnd. Kurtosis) сахарактеристики за формата на разсей-ването на средната. Силно отклонениеот нормалното разпределение сенаблюдава когато техните стойностинадвишават ±2 - Таблица 6.

The results for asymmetry(Standard Skewness) and Excess(Kurtosis) are characteristics of the formof the average dissipation. A strongdeviation from the normal distribution isobserved when their values exceed ± 2 -Table 6.

Таблица 6. Асиметрия и ексцесTable 6. Standard skewness and standard kurtosis

ОбластиRegions

Асиметрия / Stnd. skewness Ексцес / Stnd. kurtosis

ВидинVidin

4.30 4.26

МонтанаMontana

8.71 16.60

В. ТърновоV. Tarnovo

9.07 11.28

ПлевенPleven

16.98 20.11

ЛовечLovech

17.13 38.17

Общо 25.94 36.35

Асиметрията (Skewness) измер-ва асиметричността на разпределе-нието. Когато този коефициент е поло-жителен, е изтеглено дясното рамо наразпределението, а когато е отри-

Skewness measures thedistribution asymmetry. When thiscoefficient is positive, the right distributionarm is drawn, and when the left is left.

386

цателен лявото. В нашия случай всич-ки стойности са положителни. Най-ниска асиметрия има данните заобластта на Видин – 4.3, а най-високаза Ловеч 17.13. Това означава, че запетте области в повечето отрезултатите остатъчните количестваазот са по-високи от средните.

Ексцесът (Kurtosis) е мярка завръхната източеност на разпределе-нието.В нашия случая ексцесът имастойност от 4.3 до 38.2, ко коетоозначава, че е остър – намира се надвърха на нормалното разпределение.

В Таблица 7 за анализ навариациите са показани резултати завариацията разложена по два компо-нента – междугрупова и вътрешногру-пова вариация. F-ratio, което е 9.70329,се явява съотношението междугрупо-ва:вътрешногрупова вариация. Тъй катоP-value на F-теста е по-малко от 0.05, тоимаме статистически значима разликамежду средните стойности на петтеизследвани групи данни.

In our case, all values are positive. Thelowest asymmetry is the data for the Vidinarea – 4.3 and the highest for Lovech17.13 This means that for the five areasin most of the results the nitrogenresidues are higher than the average.

Kurtosis is a measure of the peakdistribution of the distribution. In our casethe excess has a value of 4.3 to 38.2,which means it is sharp - it is above thetop of the normal distribution.

In Table 7, variance analysisshows results for the variancedecomposed by two components – ingroup and between group variance. TheF-ratio, which is 9.70329, is the ratiobetween group: in group variation. Sincethe P-value of the F-test is less than 0.05,we have a statistically significantdifference between the mean values ofthe five data groups surveyed.

Таблица 7. Множествен рангов анализTable 7. Multiple Range Tests - ANOVA Table

Източник Сума наквадратите

Средноквадратично

F-съотношение Р-стойност

Source Sum ofSquares

DfMean Square F-Ratio P-Value

Between groups 10199.4 4 2549.85 9.70 0.0000Within groups 258841. 985 262.782Total (Corr.) 269040. 989

Таблица 8 характеризира групитеданни, които се различават стати-стически. Резултатите от Ловеч, Плевени В. Търново сформират група данни,които не се различават статистически.Най-висока стойност (14, 9) имастатистически доказана разлика междуградовете Видин и Монтана. Логично оттях данните за Монтана имат най-нискасредна, а данните за Видин най-високасредна. Така намираме местата с най-висока степен на опасност зазамърсяване и с най-ниска степен зазамърсяване на околната среда снитрати, съответно Видин и Монтана.

Table 8 characterizes the datagroups that differ statistically. The resultsfrom Lovech, Pleven and Veliko Tarnovoform a group of data that do not differstatistically. The highest value (14, 9) has astatistically proven difference between thetowns of Vidin and Montana. Logically, thedata for Montana have the lowest averageand the data for Vidin is the highestaverage. Thus, we find the places with thehighest degree of pollution and with thelowest degree of environmental pollutionwith nitrates, respectively Vidin andMontana.

387

Таблица 8. Метод: 95.0 % разлика в най-малките квадратиTable 8. Method: 95.0 percent LSDОбласти Брой Средно Хомогенни групиRegions Count Mean Homogenous

GroupsМонтанаMontana

96 26.9 X

ЛовечLovech

220 31.2 X

ПлевенPleven

443 32.9 X

В. Търново V.Tarnovo

155 33.9 X

Видин - Vidin 76 41.8 X

P-Value = 0.000 > 0.05

Сравнения Значимост Разлики +/- ГранициContrast Sig. Difference +/- LimitsВидин – МонтанаVidin-Montana

* 14.9 4.9

Видин - В. ТърновоVidin – V. Tarnovo

* 8.0 4.4

Видин – ПлевенVidin - Pleven

* 8.9 3.9

Видин – ЛовечVidin - Lovech

* 10.6 4.2

Монтана - В. ТърновоMontana – V. Tarnovo

* -6.9 4.1

Монтана – ПлевенMontana- Pleven

* -6.0 3.6

Монтана – ЛовечMontana - Lovech

* -4.3 3.9

В. Търново – ПлевенV. Tarnovo - Pleven

1.0 3.0

В. Търново – ЛовечV. Tarnovo - Lovech

2.6 3.3

Плевен – ЛовечPleven - Lovech

1.6 2.6

* показва статистически значима разлика* denotes a statistically significant difference.

Друг начин за оценка на нор-малното разпределение на извадкаданни е с помощта на box and whiskerplot или графика с кутия и мустаци. С

Another way to estimate thenormal distribution of a data sample is byusing a box and whisker plot. With thisgraphical approach, the variation of

388

този графичен подход може да сепредстави варирането на няколкосъвкупности от данни. Такъв резултатможе да постигнем и с хистограми, нокутията с мустаци дава повече въз-можности. При нея може да се видятясно и точките лежащи извън нормал-ното разпределение на резултатите.Освен това в една графика може да сесравнят няколко групи от данни при единмащаб – Фигура 3. Най-много стойностилежащи извън нормалното разпределе-ние имат данните от област Плевен.Причините са небалансирано използванена азотните торове от определенифермери. Необходимо е да се направятдопълнителни изследвания за да сеустановят причините за това и да селокализират терените, на който саотчетени твърде високите стойности.Тези ферми и водните басейни около тяхимат най – висока локална опасност отзамърсяване с нитрати.

multiple datasets can be presented.

Such a result can also be achieved withhistograms, but the box and whisker plotgives us more opportunities. It can alsoclearly see the points lying outside thenormal distribution of the results. Inaddition, several data sets on one scalecan be compared in one graph - Figure 3.

The most values outside of the normaldistribution are data from Pleven region.

The reasons are unbalanced use ofnitrogen fertilizers by certain farmers.Further research is needed to solve thecauses and to locate the terrain wherethe very high values are reported. Thesefarms and the water basins around havethe highest local dangers of nitratecontamination.

Vidin

Montana

VTarnovo

Pleven

Lovech

Box-and-Whisker Plot

0 20 40 60 80 100 120response

Фиг. 3. Графика „Кутия с мустаци” на съдържанието на минерален азот вградовете Видин, Монтана, В. Търново, Плевен и ЛовечFig. 3. Graph "Box and whiskers" of the mineral nitrogen content in the towns ofVidin, Montana, V. Tarnovo, Pleven and Lovech

Представянето на данните катохистограми освен възможностите напредходния анализ ни позволява давидим и честотното разпределение нарезултатите. Групирането на данните сблизки стойности ни позволява веднага

Presenting the data as histogramsbesides the capabilities of the previousanalysis also allows us to see thefrequency distribution of the results.Grouping close data allows us toimmediately see if the results are close to

389

да наблюдаваме, дали резултатите иматразпределение близо до нормалното(Фигури 3-8). Резултатите имат долнаположителна граница близо до 10 mgазот на kg почва. Това съвпада сизследвания на Кутев, Стоянова (2015).Наблюдава се и наличие на точкиизлизащи значително от нормалноторазпределение. Тези точки може дабъдат изключени от изследванията. Новсе пак тези точки са потенциално най-горещите места – източници за най-силно замърсяване с нитрати.

normal (Figures 3-8). The results have alower positive limit of close to 10 mg ofnitrogen per kg of soil. This coincides withthe researches of Koutev, Stoyanova(2015). There are also points that aresignificantly out of the normal distribution.These points could be excluded from theresearch. However, these points arepotentially the hottest sites - the sourcesof the highest nitrate pollution.

Histogram

0 20 40 60 80 100 120Vidin

0

3

6

9

12

15

18

freq

uenc

y

Фиг. 4. Хистограма на съдържанието на минерален азот в област ВидинFig. 4. Histogram of Inorganic Nitrogen Content in Vidin Region

Histogram

-10 10 30 50 70 90 110Montana

0

10

20

30

40

freq

uenc

y

Фиг. 5. Хистограма на съдържанието на минерален азот в област МонтанаFig. 5. Histogram of Inorganic Nitrogen Content in Mo

390

Histogram

-10 20 50 80 110 140Pleven

0

20

40

60

80

100

freq

uenc

y

Фиг. 6. Хистограма на съдържанието на минерален азот в област ПлевенFig. 6. Histogram of Inorganic Nitrogen Content in Pleven

Histogram

0 30 60 90 120 150Lovech

0

20

40

60

80

freq

uenc

y

Фиг. 7. Хистограма на съдържанието на минерален азот в област ЛовечFig. 7. Histogram of Inorganic Nitrogen Content in Lovech

Histogram

0 20 40 60 80 100 120VTarnovo

0

10

20

30

40

freq

uenc

y

Фиг. 8. Хистограма на съдържанието на минерален азот в област В. ТърновоFig. 8. Histogram of Inorganic Nitrogen Content in V. Tarnovo

391

Оценката за възможното измиванена азот от почвите в различните областиможе да се направи на базата насредните величини за областите, първоза съдържанието на минерален азот вкилограм почва - Таблица 2. След товавъз основа на преизчисляване насъдържанието на минерален азот в единхектар - Таблица 3,

Предишни изследвания за почвиот Североизточна България показватподобни резултати, макар и по-ниски(Koutev et al., 2015). Загубите на азот сасе колебали от 5 до 2 kg на хектар. Внашите условия тези величини запотенциално измиване от почвите наазота варират от 61 kg при резултатитеза минимум до 300 kg азот от хектар прирезултатите за максимум в областВидин. Средните резултати се колебаятот 81 kg за област Монтана до 125 kg заобласт Видин – Таблица 9.

The assessment of the potentialnitrogen leaching from the soils indifferent areas can be made on the basisof the mean values for the areas, first ofthe mineral nitrogen content In kilogramsof soil - Table 2. Then, based on therecalculation of the mineral nitrogencontent in one hectare - Table 3.

Recent studies for soils fromNortheastern Bulgaria show similarresults, albeit lower (Koutev et al., 2015).Nitrogen losses fluctuated from 50 to 20kg per hectare. In our conditions, thesepotentials for nitrogen wash from the soilrange from 61 kg in the results for aminimum of 300 kg of nitrogen perhectare in peak results in the Vidinregion. The average results fluctuate from81 kg for Montana region to 125 kg forVidin region - Table 9.

Таблица 9. Потенциално изгубени количества азот през зимата приразлично земеползване, kg/haTable9. Inorganic nitrogen content in soil from different regions after harvest -minimum, maximum, average kg/ha

Област Видин Монтана В.Търново Плевен ЛовечRegion Vidin Montana V. Tarnovo Pleven Lovech

Зимни култури - Winter cropsминималноminimal

1.0 - - - -

максималноmaximal

24.0 218 263 294 294

средноaverage

65 21 42 39 34

Пролетни култури - Spring cropsминималноminimal

31 1.0 5.0 - 12

максималноmaximal

270 248 293 324 324

средноaverage

95 51 72 69 64

При изследвания на Кутев,Стоянова (2015) е показано, че в почватапостоянно има едно количество от около10 mg азот на килограм почва или 30 kgазот на хектар. То е необходимо намикроорганизмите за поддържане на

In the studies of Koutev andStoyanova (2015) it is shown that there isconstantly in the soil about 10 mg ofnitrogen per kilogram of soil or 30 kg ofnitrogen per hectare. It is necessary forthe microorganisms to maintain the

392

азотния цикъл в почвата. Останалотоколичество може да се губи при небла-гоприятни почвено-климатични условия.От друга страна е прието, че за зимнитекултури е необходимо около 60 kg азотна хектар в почвата за да се развият ипрезимуват добре (Nikolova et al., 2014).За това потенциалните загуби при зимникултури са изчислени при съдържание наазот в почвата над 60 килограма нахектар, а при пролетните при 30 kg нахектар.

Минималните загуби за зимнитекултури могат да са от 0 до 1 kg нахектар. Максималните загуби могат да санаистина значителни – от 218 kg заобласт Монтана до 294 kg за областиПлевен и Ловеч и 240 kg азот на хектарза област Видин. Тези стойности савалидни за отделни полета разбира се.За проучените площи са в сила среднитерезултати, които се колебаят от 21 kgазот на хектар за област Монтана до 65kg за Видинска област. Тенденцията запотенциални загуби през зимата приотглеждане на пролетни култури сасъщите, но количествата са значителнопо-високи.

Минималните загуби се колебаятот 0 до 31 kg на хектар. Максималнитезагуби могат да са наистина значителни –от 248 kg за област Монтана до 324 kg заобласти Плевен и Ловеч и 270 kg азотна хектар за област Видин. Тезистойности са валидни за отделни полетаразбира се. За проучените площи савалидни средните резултати, които секолебаят от 51 kg азот на хектар заобласт Монтана до 95 kg за Видинскаобласт.

Оценка за загубите на ниво областможе да стане след отчитане назасетите площи със зимни и пролетникултури - Таблица 10. Виждаме, че най-големи замърсители са областите с най-големи площи обработваема земя –Плевен и Велико Търново. Най-малъкзамърсител е област Ловеч (Фигура 9).Средно за изследваните площи може дасе каже , че възможно са загубени около52 kg азот от хектар. Това надхвърлязначително нормите постигнати в странис висока култура на земеделие.

nitrogen cycle in the soil. The remainingamount may be lost under adverse soil-climatic conditions. On the other hand, itis assumed that about 60 kilograms ofnitrogen in the soil is necessary for wintercrops to grow and hibernate (Nikolova etal., 2014). Therefore, the potential lossesin winter crops are calculated at anitrogen content in the soil of over 60 kgper hectare and in the spring at 30 kg perhectare.

Minimal losses for winter crops canbe from 0 to 1 kg per hectare. Themaximum losses can be really significant –from 218 kg for Montana region to 294 kgfor Pleven and Lovech districts and 240kg of nitrogen per hectare for Vidinregion. These values are valid forindividual fields of course. For the studiedareas the average results, which fluctuatefrom 21 kg of nitrogen per hectare for theMontana region to 65 kg for the Vidinregion, are valid. The trend for potentialwinter crop losses in spring crops is thesame, but the amount is significantlyhigher.

Minimal losses fluctuate from 0 to31 kg per hectare. The maximum lossescan be really significant – from 248 kg forthe Montana region to 324 kg for thePleven and Lovech districts and 270 kg ofnitrogen per hectare for the Vidin region.These values are valid for individual fieldsof course. For the studied areas theaverage results, which fluctuate from 51 kgof nitrogen per hectare for Montana regionup to 95 kg for the Vidin region, are valid.

The area losses can be assessedafter the sowing areas with winter andspring crops - Table 10. We see that thebiggest polluters are the areas with thelargest areas of arable land - Pleven andVeliko Tarnovo. The smallest pollutant isthe Lovech region (Figure 9). Onaverage, for the surveyed areas it can besaid that about 52 kg of nitrogen perhectare may be lost. This significantlyexceeds the norms achieved in countrieswith a high culture of agriculture.

393

Таблица. 10. Потенциална загуба на нитрати чрез измиване във водоемите приразлично земеползване (тона) от обработваемата земя в изследваните областиTable. 10. Potential nitrate loss by washing in water basins at different land use (tonnes)of arable land in the surveyed areasОбласт Видин Монтана В. Търново Плевен Ловеч Общо, t

и haRegion Vidin Montana V. Tarnovo Pleven Lovech Total, ha

and tons*Обработваемаземя, haArable land, ha

1 126 66 1 422 97 1 710 04 2 992 78 727 28 797973 ha

* Зимни култури - Winter cropsПлощ, da 60840 76840 92342 161610 39273 430905 hаминималноminimal 37максималноmaximal 14602 16759 24295 47562 11558Средно/average 3979 1591 3851 6254 1320 16994 t

* Пролетни култури - Spring cropsПлощ, da 49573 62611 75242 131682 32000 351108 hаминималноminimal 1517 75 339 - 374максималноmaximal 13385 15534 22053 42705 10378Средно/average 4729 3174 5395 9047 2035 24380 t

Общо при средни количестваTotal,fort average values 41374 t

*Източник: МЗХ, отдел “Агростатистика”, наблюдение “Добиви от земеделски култури - реколта'2013* Source: MAF, Agrostatistics Department, Monitoring crop yields - harvest 2013

Фиг. 9. Потенциална загуба на нитрати чрез измиване във водоемите при различноземеползване от обработваемата земя в изследваните области - тонаFig. 9. Potential nitrate loss by washing in water basins at different land use of arable landin the studied areas - tons

394

ИЗВОДИ CONCLUSIONS1. У нас продължава практиката да

се тори небалансирано с азотни торове.2. От изследваните области

средното натоварване на земеделскитеземи с остатъчен минерален азот е най-високо в област Видин 41.5 mg/kg почва,най-ниско в област Монтана – 20.9 mg/kgпочва.

3. В област Плевен се срещат най-много случай на извънредно високиостатъчни количества минерален азот.

4. По общи количества азотпотенциално измит в околната среда отпроучените области най-големиколичества има в област Плевен – 9047 tпри пролетни култури и 6254 t при зимникултури, а най- малки в област Ловеч2035 t при пролетни култури и 1320 t призимни култури.

5. Средно за изследваните площи,възможно са загубени около 52 kg азот отхектар

1. In our country the practice withunbalanced nitrogen fertilizers continues.

2. From the studied areas theaverage load of the agricultural lands withresidual mineral nitrogen is highest in theregion of Vidin 41.5 mg/kg of soil, lowestin the Montana region – 20.9 mg/kg ofsoil.

3. In the Pleven region there arethe most cases of extremely high mineralnitrogen residues.

4. By total quantities of nitrogenpotentially washed in the environment fromthe studied areas the largest quantities arein the Pleven region – 9047 t for springcrops and 6254 t for winter crops, and thesmallest in the Lovech region 2035 t forspring crops and 1320 t for winter cultures.

5. On average, about 52 kgnitrogen per hectare may be lost on thesurveyed areas.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Bremner, J. M. and D. R. Keeney, 1965. Steam distillation methods for thedetermination of ammonium, nitrate and nitrite. Anal. Chim. Acta, 32: 485-95.2. De Jong, R., J. Y. Yang, C. F. Drury, E. C. Huffman, V. Kirkwood and X. M.Yang, 2007. The indicator of the risk of water contamination by nitrate-nitrogen. Can.J. Soil Sci., 87: 179-188.3. Directive 91/676 / EEC of the European Parliament4. Drury ,C F, J Y Yang, R. De Drury, X M Yang, E C Huffman, V. Kirkwoodand K. Reid, 2007. Residual soil nitrogen indicator for agricultural land in Canada.Canadian Journal of Soil Science, 87 (Special Issue) 167-177, 10.4141 / S06-064.5. Good Practices for Sustainable Crop Management of Farm Cultures. 2014Editors Nikolova M., Fiken P., Pop T., Minerva, Sofia.6. Katsarova, A. and V. Koutev, 2014. Residual inorganic nitrogen content insoils from intensive farms in South Bulgaria. 18th Nitrogen Workshop: The nitrogenchallenge: Building a blueprint for the use of nitrogen efficiency and food security.Lisbon, Portugal. 30 June - 3 July 2014.7. Koutev, V. and M. Stoyanova, 2015. Approach for setting limit values foravailable forms of NPK in soils for fertilizer application. International ConferenceCommemorated at the International Year of Soils and the 140th Anniversary of theBirth of Nikola Poushkarov. Soil and Agro-Technology in the Changing World »11-15May, Sofia, Bulgaria. CD Rom, ISBN: 978-619-90560-0-4, ed. "Nikola Poushkarov",pp.157-163.8. Koutev, V., E. Markov and M. Stoyanova, 2015. Assessment of the currentcontent of available forms of NPK in farm soils in Eastern Bulgaria. In: InternationalConference Inaugurated at the International Soil Year and the 140th Anniversary of theBirth of Nikola Poushkarov «Soil and Agro-Technology in the Changing World» 11-15

395

May, Sofia, Bulgaria. CD Rom, ISBN: 978-619-90560-0-4, ed. "Nikola Poushkarov",pp.163-169.9. MAF, Agrostatistics Department, BANSK 2015 final results for the employmentand use of the territory of BULGARIA in 2015.10. MAF, Agrostatistics Department, Monitoring of crop yields - harvest 201311. Order No. 795 / 10.08.2004 and Order № 930 / 25.10.2010. Nitrate vulnerablezones in Bulgaria.12. Peters, J., 2014. Average Soil Test Phosphorus and Potassium Levels Declinein Wisconsin - http://ipcm.wisc.edu/blog/2011/01/Anergy-test-phosphorus-and-potassium-levels-decline-In-wisconsin/