1) Подготовка на набор за интубация и анестезиологична масичка

1. Основни принципи Да е подредена винаги по един и същ начин, определен от завеждащ

отделението и следван от целия персонал

След употреба всичките ампули се запазват

Да не се разместват медикаментите и пособията без знанието на анестезиологичната сестра (да се изгради първосигнална система)

Да се извършва хигиенна обработка на масичката и пособията след всяка анестезия

Ежедневно да се допълват изразходваните медикаменти и материали

2. Подреждане – състои се от два плота

На горния плот се поставят:

Всички нужни за различни видове анестезия медикаменти (поне 2-3 представителя от всички видове)

Всичко необходимо за канюниране на венозен съд (спирт, абокат, левкопласт, ножица, ръкавици, есмах, бъбрековидно легенче, памучни тампони, стерилни марлички)

Всичко необходимо за определяне на кръвната група (плочки, тест-серуми, бъркалки, и игли)

Всички видове спринцовки

Всичко необходимо за венозна инфузия

На долния плот се поставят:

Апарат за кръвно налягане

Крачна аспирационна помпа

Назогастрални сонди

Противошоков набор

Инфузионни разтвори (може и в отделен шкаф)

Уринаторни катетри и торби

На третия стерилен плот:

(обикновено стои на анестезиологичния апарат и е покрит със стерилен чаршаф). Там се поставят:

Ларингоскоп – проверен за наличие и достатъчен интензитет на светлина, проверен за годност, изправност, почистени и дезинфекцирани лъжици за ларингоскоп

1

Набор интубационни тръби (поне 3 различни номера), съобразени с възрастта и анатомо-физиологичните особености на пациента

Аспирационна система и набор катетри за аспирация на уста и трахея

Щипка на Магил

Набор лицеви маски

Усторазтворител

Въздуховоди – 2-3 броя с различни номера (за натиск на корена на езика)

Интубационна тръба на „Карленс” – за операция на белите дробове

Поведение на м.с. при анестезия1. м.с. изпълнява експедитивно и коректно назначенията на анестезиолога

2. м.с. наблюдава и сигнализира за промените в жизнените функции на пациента чрез клинични и апаратни способи

а) апаратният контрол се нарича мониторинг

- мониторинг на сърдечно-съдовата функция: пулсова честота, систолично и диастолично кръвно налягане, централно венозно налягане, електрокардиограма

- мониторинг на дишането: честота и ритъм на дишането, дихателен обем, сатурация

б) клинично наблюдение и контрол:

- на дишането – честота и ритъм

- да измерва и регистрира пулса

- да измерва и регистрира температура

- да наблюдава цвета на кожата, видимите лигавици

- да наблюдава цвета на ноктите

3. Всички регистрирани стойности м.с. отразява в анест. документация

Поведение на м.с при венозна анестезия1) Подготвяне на необх.пособия и принадлежности за осигуряване на

траен венозен източник и инфузионна система – по протокол

2) Проверяване изправността на техническите средства и апаратурата

3) Подготвяне на необх.документация

4) Осъществяване на психологическа подготовка на пациента за снижаване прага на тревожност

5) Следване на алгоритъма за канюлиране на траен венозен източник

6) Подготвяне на инфузионна система по протокол

7) Измерване и регистриране на жизнените показатели на пациента

8) Спазване на протокола за пред- и интраоперативен контрол на инфузионното устройство

9) Спазване на назначената дозировка на медикаментите и подготвянето им

2

10) Съчленяване на инфузионното устройство с трайния венозен източник

11) Точно изпълнение на инструкциите и назначенията на анестезиолога

12) Наблюдение и регистриране по пртокола за мониториране на пациента (жизнени показатели, пулс, арт.кръвно налягане, дишане, двигателна активност, съзнание, цвят на кожата и лигавиците, коефицент на събиране, скала за оценка на болката, странични ефекти и др.)

13) Своевременно попълване на данните в мед. документация

14) Запазване на опаковките на използваните медикаменти

15) Проследяване за проблеми и усложнения:

* техническа неизправност

* нарушена цялост на интравенозната система

* странични ефекти

16) Участие на м.с при възстановяване на пациента след венозна анестезия

17) Проверка, подреждане, почистване, зареждане на използваните материали, принадлежности, медикаменти и апаратура

Поведение на м.с при инхалационна итубационна анестезия1) Подготовка на анестезионния апарат по протокол

2) Подготовка на набор за интубация по протокол

3) Подготовка за канюлиране на периферен венозен източник

4) Подготовка за провеждане на венозно вливане на инф.разтвори

5) Следване на алгоритъма за канюлиране на периферне венозен източник

6) Следване на алгоритъма за интубация

7) Следене на виталните показатели по време на анестезията и своевременното им отразяване в анестезиологичния протокол

8) Асистиране на анестезиолога при екстубация на пациента

9) Транспортиране на пациента до залата за събуждане

10)Позициониране на пациента, при възможност в странично стабилно положение, с цел предоствратяване на евентуална аспирация и/или обструкция на дих.пътища

11)Оформяне на медиц.документация: анестезиологичен протокол, записване на пациента в анестезиологичния журнал, попълване на разходен лист за използваните материали

12)Подреждане и почистване на анестезионния апарат и анестезиологичната масичка

13)Привеждане в готовност на пособията за следващата анестезия

Алгоритъм при интубация:1) Канюлиране на венозен съд

2) Въвеждане на медикаменти за увод в анестезия

3) Подаване на ларингоскопа в лявата ръка на анестезиолога3

4) Подване на интубационната тръба

5) Поемане на извадения ларингоскоп и поставяне върху стреилен компрес от дясно на главата на болния

6) Раздуване на маншета на интубационната тръба

7) Обдишване мануално пациента

8) Проверка за правилното позициоране на тръбата

9) Фиксиране на тръбата, съобразни изискванията на оперативната интервенция

4

2) Обработка на рани. Вземане на раневи секрет. Приложение на ТАП И SAT

Увредите на тъканите и органите, настъпили под влияние на външни въздействия, при което е нарушена целостта на кожата или лигавицата и са придружени от болка, лимфорагия, хеморагия и инфекция, се наричат рани.

Замърсяването на раните с различни микроорганизми води до образуването на гнойна секреция и тези рани се наричат гнойни или септични. Разпознаването на усложненията на откритата травматична повреда и на оперативната рана, а също така и навременното и правилно вземане и изпращане на раневи секрет за изследване, подпомагат провеждането на адекватно лечение на септичната рана.

Основни принципи на методите на лечение на септична рана І-ви принцип – своевременно премахване на всички некротични тъкани;

ІІ-ри принцип – борба с микрофлората;

ІІІ-ти принцип – стимулиране на регенерацията.

Изследвания на раневия секрет – микробна флора и антибиограма.

Правила при вземане, съхранение, изпращане и транспортиране на раневи секрет

да се вземе информирано съгласие от пациента;

раневият секрет да се взема преди тоалета на раната;

раневият секрет да се взема на границата на здрава и инфектирана тъкан;

взетият раневи секрет да се опакова, етикира и изпрати до 2-ия час от вземането му в микробиологична лаборатория.

Необходими пособия:(1) Стерилна табличка – върху нея стерилен набор с:

хирургически инструменти – подаващ и защипващ: Кохер, Терие, Москито, пинсети, ножица, скалпел или острие;

стерилен превързочен материал: марлени квадратчета – малки, големи и средни; марлени ленти; марлени връхчета.

(2) Табличка с: дезинфекционни разтвори за обработка на септична рана – спирт, йод,

кислородна вода, йодасепт и др спринцовка от 20сс стерилен тампон в пликче левкопласт ножица фиш за микробиологично изследване бъбрековидно легенче

5

(3) Барабан със стерилни маски и ръкавици

(4) Табличка/бъбрековидно легенче за използваните инструменти (с дез. разтвор).

Алгоритъм на техника1) попълва фиша за микробиологично изследване;

2) етикира епруветката на стерилния тампон с паспортната част на пациента;

3) взема информирано съгласие;

4) придава необходимото положение на пациента според мястото на раната, от която ще се взима раневи секрет;

5) поставя си стерилна маска и ръкавици;

6) взема стерилен инструмент;

7) смена раневата превръзка, като внимава да не предизвика кървене;

8) поставя инструмента в съда с дезинфекционен разтвор;

9) взема стерилния тампон;

10) взема раневи секрет със стерилния тампон на границата между здравата и инфектираната тъкан;

11) поставя тампона в стерилното пликче или епруветка;

12) извършва тоалет на септичната рана;

13) поставя стерилна превръзка;

14) опакова материала и фиша и го изпраща до 2-ия час от вземането му;

15) получава резултатите и съобщава на лекаря;

16) регистрира получения резултат в журнала за ВБИ.

ТАП (тетаничен анатоксинов протеин)Получава се от токсина на Cl tetani, след детоксикация с формалин. Пречистеният анатоксин е адсорбирам върху алуминиев хидроксид.В утаено състояние представлява бистра, безцветна или бледожълта течност и сивобяла утайка. СЛед енергично разклащане се получава равномерна сивобяла суспенсия без странични примеси и неразбиваеми фоликули.Съхранява се на тъмно при температура от +2 до +8˚С.

Състав съдържа в 1мл. не по-малко от 80UI тетаничен анатоксин, алуминиев

хидроксид и мертиолат като консервант.

Показания употребява се за активна имунизация срещу тетанус на деца до 4-

месечна възраст и на възрастни. Прилага се само на здрави лица и на ранени, за които съществува опасност от тетанична инфекция.

Противопоказания остри фебрилни състояния; остри инфекциозни заболявания (вкл. и

рековалисценцията – 20 дни); активни остри форми на ТБК; тежки заболявания на кръвотворния апарат; остри и хронични бъбречни

6

заболявания; декомпенсирани и остри сърдечни заболявания; ревматизъм в активна фаза; астма по време на изостряне; хипертония ІІІ стадий; тежки чернодробни заболявания; базедова болест; остри и хронични алергични състояния.

Дозировка и начин на приложение еднократната човешка доза е 0,5мл. от ТАП. Ваксинация: две инжекции

по 0,5мл. с интервал между тях 30-40 дни. Една година след втората инжекция се прави реваксинация еднократно с 0,5мл. Реимунизациите се правят през 10 години с по 0,5мл.

Преди употреба флакона се преглежда внимателно, съдържанието се разбива добре. Инжектирането става по метода на „сухата игла”: със суха стерилна спринцовка при спазване на правилата за асептика се взема определен обем от ваксината. Изгонва се излишното количество от нея, сменя се иглата и без да се прекарва през нея ваксина се инжектира мускулно в делтоидния мускул, а ако е подкожно – под долния край на делтоидния мускул.

Странични реакции редки са; зачервяване на мястото на убождане, лек фебрилитет.

SAT (противотетаничен серум) - аmp. x 1500 UI et x 15 000 UI.

Сьстав и действие - представлява разтвор на имуноглобулини, получени от плазмата на коне, хиперимунизирани с тетаничен анатоксин и токсин. Пречистен и концентриран е чрез ферментативна хидролиза, фракциониран е с амонив сулфат, и ДЕАЕ-сефадекс А-50. Притежава антитоксично действие.

Показания - за профилактика и лечение на тетануса.

Противопоказания- сврьхчувствителност кьм конски белтьк. В тези случаи се препорьчва приложението на човешки противотетаничен имуноглобулин (гама-глобулин).

Особености на приложение и дозировка профилактично – по 1500 – 3000 UI. лечебно – по 100 000 – 200 000 UI, като в зависимост от тежестта на

заболяването дозата може да се повтори неколкократно през следващите дни.

При тетанус на новороденото – 20 000 UI.

Серумьт се прилага подкожно, мускулно и венозно. За профилактика се предпочита подкожното инжектиране, за лечение се препорьчва мускулно приложение, тьй като при интравенозното инжектиране рискьт от анафилактичен шок е най-голям. Преди употреба серумьт трябва да се затопли до телесната температура. Преди приложение на серума трябва да се направи проба за чувствителност кьм конски белтьк. За тази цел се инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:100 с физиологичен

7

разтвор, на вьтрешната страна на предмишницата. Отчита се след 30 min.

Пробата се счита за отрицателна, ако диаметьрьт на папулата е не повече от 9 mm и червенината около нея е ограничена. След това се инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:10 с физиологичен разтвор, и при отсьствие на реакция след 30 min се инжектира вьтрекожно 0,1 ml неразреден серум и ако не се появят местни и общи признаци на повишена чувствителност, се инжектира необходимото количество серум подкожно или мускулно. През следващите 1 – 2 h пациентьт активно се наблюдава.

При поява на чувствителност се провежда десенсибилизация, като серумьт се инжектира през 30 min по следния начин:

0,1 ml разреден 1:100 серум вьтрекожно;0,5 ml разреден 1:100 серум подкожно; 1,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;3,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;0,1 ml разреден 1:10 серум вьтрекожно;0,5 ml разреден 1:10 серум подкожно;0,1 ml неразреден серум вьтрекожно;0,5 ml неразреден серум подкожно;1,0 ml неразреден серум подкожно;3,0 ml неразреден серум подкожно;Цялото останало количество серум мускулно.

Странични ефекти вьвеждането на серума може да предизвика незабавна реакция –

анафилактичен шок и кьсна реакция – серумна болест.

Анафилактичният шок се среща сравнително рядко при пьрвично приложение на серума и е по-често при венозно приложение и при деца. Значително по-често се появява при повторно инжектиране, особено ако то се извьрши след 6-ия до 30-ия ден, но може и значително по-кьсно – 5 и повече години.

Симптомите на шока могат да се появят още при инжектирането на серума или непосредствено след това – затруднено дишане, цианоза, изпотяване, поврьщане, диария, ускорен и филиформен пулс, понижаване на крьвното налягане, колапс, който може да завьрши сьс смьрт. Това задьлжава преди прилагането на серума да има пьлна готовност за борба с шока – адреналин, кортикостероиди, антихистаминови препарати, кислород, строфантин и други.

Серумната болест се появява между 5 – 12 дни след инжектирането на серума, като най-често се проявява с уртикария, но сьщо така и с повишаване на температурата, болки по ставите, увеличение на лимфните вьзли и други.

8

3) Обработка на асептична рана. Сваляне на конци

1. Какво е асептична рана за асептична рана могат да се смятат само тези, получени от операция

при спазване на всички условия на асептика и антисептиката. Трябва да има прилепналост на ръбовете, да няма признаци на инфекция (зачеряване, подуване, затопляне, екскреция и нарушена функция на участъка), да липсват чужди тела или хрусти.

2. Превързочни стаи в нея трябва да има кушетка, бельо за кушетката, шкаф (за

консумативите, дезинфекционните разтори, инфузионни разтвори), барабан с превързочни материали и инстру-менти, стерилизатор, барабан със стерилно облекло (манти, ръкавици,маски), количка за превръзки, бактерицидни лампи, чешма (за дезинфекция на ръцете)

3. Подреждане на превързочна количка На какви условия трябва да отговаря количката – да е подвижна (с

колела), беззвучна, от материал, който позволява многократна дезинфекция и да е на 2 етажа:

На горния етаж трябва да има: Табличка с дез.разтвори (йодбензин, спирт 70, йодна тинктура 5%,

скинсепт, кислородна вода 3 или 6% за инструментите)

Табличка (която предварително е почистена, фламбирана и на дъното се застила стерилен чаршаф и отгоре пак е покрито със стерилен чаршаф) с всички видове превързочни материали без памук – марлени квадрачета, връхчета, тампони

Стерилна табличка, покрита отгоре и отдолу със стерилен чаршаф, в която има стерилен инструментариум, най-вече подаващи и хемостатични

Левкопласт и ножичка

Бурканче с разтвор на хебитан (има розов цвят) за химическа дезинфекция на инструментите. Трябва да престоят минимум 10мин.

На долния етаж трябва да има: Бъбрековидно легенче

Големи бутилки с дез. разтвори

Спринцовки за аспириране или впръскване

Барабан с ръкавични дренове

Кутия с ръкавици за еднократна употреба

Различни антибиотични шпрейове

Мазила

Черен чувал отстрани

9

4. Алгоритъм на поведение 1) Подреждане на количката с необходими пособия

2) м.с. прави списък със степенуване на превръзките като започва от най-чистите към най-мръсните. По-леките превръзки м.с. извършва сама, а при по-сложните – заедно с лекаря

3) м.с. облича операционна престилка, стерилна маска, шапка и стерилни ръкавици. Приготвя и стерилни ръкавици и за лекаря, който ще извърши по-сложните превръзки

4) Обработка на ръцете – без нокти, пръстени, гривни; дезинфекция на ръцете

5) м.с. психически подготвя пациента. Ако предстои сваляне на конци, трябва да го предупредим. Желателно е смяната на превръзката в превързочната. Ако болният може да се предвижи, го придружаваме, ако не – се извършва в леглото му

6) Предаваме необходимото положение на болния – винаги е легнало

7) Отлепваме марлята – ако левкопластът не се отлепва, го намокряме

8) Изхвърляне на превръзката заедно с ръкавицата директно в сака за директни отпадъци

9) Хигиенна дезинфекция на ръцете

10) След свалянето на превръзката, раната се оглежда за секреция, цвят, кървене, за характеристики на възпалението, за болка

11) Ако има усложнения, викаме лекаря

12) Обработката на раната е отвътре навън с три хода. Първият ход е с йодбензин (около раната); вторият – спирт; третият – йодна тинктура

13) Ако има зачервяване на ръбовете може да се напръска с небацетин шпрее или да се направи спиртно-риванолов компрес

14) При поява на секрет от раната, задължително м.с. трябва да вземе материал за бактериологично изследване

15) Поставяне на използвания инструмент в съда за събиране на инструменти

16) След завършване на тоалета на раната, тя се покрива със стерилни марли и се залепва с левкопласт. Лепенката да е здраво фиксирана, естетически красива и да не покрива цялата марля, защото раната трябва да диша, иначе не може да заздравее раната

17) Прибираме необходимите пособия – ръкавиците се изхвърлят, почиства се работното място. Но престилката остава за следващите пациенти

18) Хигиенна дезинфекция на ръцете

19) Регистриране на дата и час на извършената превръзка

Как се свалят конци? За сваляне на конци е необходимо: острие, защипващ инструмент и едно марлено квадратче и количка за асептична рана.

1. Свалянето на конци става след изричното нареждане от лекар

2. Трябва да питаме лекаря дали трябва да свалим всичките конци или през едно

3. Раната се обработва само с йодна тинктура, тушират се добре всичките конци със стерилен тампон

4. Свалянето започва отгоре надолу, само в една посока

5. Върху тялото на болния се слага марленото квадратче, върху която се слагат свалените конци

6. С лявата ръка хващаме защипващия инструмент, а с дясната – скалпела

7. С защипващия инструмент захващаме двете краища на конеца, защипва се инструментът и се дърпа нагоре и на срещуположната страна на възела

8. С дясната ръка прерязваме конеца със скалпела под възела в посока към тялото

9. Оглеждаме дали е излезнал целият конец и го изхвърляме върху марлята

10. Тушираме раната с йодна тинктура

11. Затваряме раната със стерилна марля и фиксираме с левкопласт

12. Прибираме нещата, изхвърляме отпадъците в чувала

13. Документираме, че сме свалили конците в тетрадката за превръзки

4) Обработка на септична рана. Дренажи.

1. Какво означава септична рана има петте характеристики на възпалителния процес (зачервяване, подуване, затопляне, болка, нарушена функция), няма прилепналост на ръбовете, наличие на чуждо тяло.

2. Необходими пособия:а. На горната поставка: Табличка – стерилни марлени фитилчета, ленти, квадратчета, памучни тампони и гумени дренове Табличка със стерилен инструментариум – защипващи инструменти, сонди, ножици, пинсети и корнцанг Табличка с дез. разтвори – йодбензин, спирт, йодна тинктура, кислородна вода Табличка с най-често употребявани антибиотици Стерилен барабан с ръкавици Левкопласт и ножицаб. На долната поставка: Антисептични разтвори – риванол, хибитан Мехлеми – дефламол, цинкова паста Табличка – памук, бинтове от различни размери, лигнин Бъбрековидни легенчета Чувал за опасни отпадъци

3. Как се обработва раната? Те се извършват в септичната превързочната или в леглото на болния. Обикновено се използва материалът, инструментариумът и др.материали от подредената количка за септични рани.Разликата между септичната и асептичната количка е, че в септичната има повече стерилни марлени материали, лигнин, атибиотични шпреове, мазила, йодасепт, кислородна вода 3%. Тук превръзките се степенуват, като се започва от по-леките и пост-епенно се преминава към по тежките, спазвайки най – строго принципът на асептиката, антисептиката, инструменталното боравяне.

Принципът на обработката е отвън на вътре с три хода:

Първи ход – йод бензин ( извън и около раната)

Втори ход – спирт 70о ( извън и около раната)

Трети ход – вътре в самата рана

Първо се почиства с кислородна вода като определено количество се изсипва от височина или се впръсква със спринцовка (кислородната вода има кръвоспиращ ефект и издига на повърхността микроорганизмите). Веднага със стерилна марля изтопяваме кислородната вода и изхвърляме марлята.

Второ се минава с йодасепт (най–добре е водния разтвор на хибитан).

И трето с антибиотик – впръскване с гентамицин, унгвенти и др. В никакъв случай не се слага пудра на отворени рани. Слага се достатъчно обемисто марлени материали върху раната.

4. Обработка на септична рана и снемане на тръбен дренаж2) Свалете замърсената превръзка

3) Огледайте внимателно раната за хода на раневия процес

4) С подаващ стерилен инструмент вземете памучен ст.тампон от ст.табличка с превързочен материал

5) С индивидуалния ст.инструмент вземете памучния тампон от подаващия инструмент без да докосвате инструментите

6) Над бъбрековидното легенче облейте тампона с йодбензин

7) Почистете кожата на пациента около раната и изхвърлете тампона

8) По посочения метод почистете раната отвън навътре с помучен тампон със спирт

9) Почистете отвътре раната с кислородна вода 3%

10) Попийте със сух ст.марелен материал

11) Дезинфекцирайте отвътре раната с хибитанов разтвор 1/1000

12) Почистете кожата и конеца в основата на дрена в следната последователност от дез.разтвори като спазвате принципа на инструменталното боравяне: йодбензин, спирт 70о, йодна тинктура

13) Захванете конеца, фиксиращ дрена и го издърпайте нагоре

14) Прережете конеца с ст.ножица и го отстранете

15) Защипете с инструмента тръбни дрен до пълно прилепване на вътрешните му стени

16) Бавно изтеглете дрена навън и го огледайте за секрет в края му

17) Туширайте с йодна тинктура отвърстието

18) По назначение напръскайте раната с антибиотичен спрей

19) Ако превръзката е мазива, поставете назначения мехлем предварително върху ст.марля

20) Покрийте раната и отвърстието от дрена със ст.марля и фиксирайте с левкопласт мастизол или бинтовайте

21) Почистете и дезинфекцирайте количката

22) Попълнете изразходваните материали и консумативи

При всеки болен трябва да се следи да не се принесе допълнителна инфекция и същевременно всеки болен да се смята като източник на зараза и инфекция за останалите болни и за персонал. Това изисква абсолютно индивидуално лечение, използване на индивидуален превързочен пакет, индивидуални прибори и смяна на ръкавиците при всеки болен. Сваленият от превръзките септичен материал се събира в специални чували, които се изпращат за изгаряне. След завършване на превръзките всичко се подлага на щателна дезинфекция.

5. Дренажи Характерно за всяка рана е иззтичането на кръв, кръвен серум,

вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми. Ако не се отсранят те усложняват раневия процес и забавят оздравяването.

Дренаж означава поставянето в дълбочина на раната на дрен, който осигурява изтичането на раневия секрет навън. Има два вида дренажи – открити и закрити.

Откритите дренажи се поставят в замърсените отворени рани. Мога да се изработват от гумени ръкавици, марлени връхчета или тръбички срязани по дължина (при гуша). Сменят се при свяка обработка на раната. За смяната е нобходимо топчеста сонда.

Закритите дренажи се нар.още капилярни. При тях се разчита на засмукващия принцип

Свалянето на дрена става със стрилен защипващ инструмент, като защипваме дрена и със скалпел прерязваме конеца (като внимаваме да не прерязваме другия конец за кожата).

При гръдния дрен – следене за обратното налягане; фаулер положение на болния в леглото; сваля се само от лекар; преди свалянето се прави рентгенова снимка , за да се види дали дали белия дроб е разгънат; най-голямо усложнение може да е пневмоторакс.

Времето за поддържане на дренажа е най-различно. Когато се поставя дрен за предпазване от кръвотечение и усилена ранева секреция, той може да се отстрани и след 24-48 ч. Ако обаче се очаква супурация на оперативната рана, дренажът се оставя до 6-7-ия ден. Абсолютно е необходимо дренирането след всяко инцизиране на абсцес, флегмон, мастит, панарициум и др.подобни гнойни процеси.

6. Задъление на м.с при болни с дренаж:1. Системно следене и поддържане на дренажа и текуща проверка на

неговата проходимост. При запушването му с кръвни и гной парчета е целесъобразно промиването му с разтвор от кислородна вода, физиологичен разтвор.

2. Да осигури достатъчно стерилен материал за смяна на дренажа

3. Да следи за качеството и количеството за секрециите

4. Да осигури такова положение на болния в леглото, при което дренът да не се притиска и да пречи за неговото предназначение

5. Да осигури подлагане под чаршафите на гумени и найлонови мушами, които да предпазят леглото от замърсяване

6. При по-широки и по-дълбоки дренирания да следи да не се получи мацерация на кожата и да проявява внимание за предотвратяване на декубитус.

5) Сестрински грижи при пациенти с Илеус – предоперативен и следоперативен период

Клиника: силна и внезапна блка с коликообразен характер по целия корем;

задръжка на газове и изпражнения; метеоризъм; гадене и повръщане; бледост; потене; неспокойство

Изследвания ПКК, ДКК, биохимия, опр.на кр.група, ЕКГ, урина за качествено и

количествено изследване, рентгеноскопия на бял дроб и сърце, рентгеноскопия на коремни органи

Сестрински грижи:

Предоперативен период:1. Приемане на пациента в интензивно отделение

2. разговор с пациента или неговите близки за събиране на информация за попълване на необходима документация

3. Провеждане на назначените изследвания:- вземане на кръв за ПКК, ДКК, СУЕ, биохимия, време на кървене и

съсирване, определяне на кр.група и Rh-фактор- вземане на урина за качествено и количествено изследване- организира консултация с интернист - провеждане на ЕКГ- рентгенография на бял дроб, сърце и коремни оргни- иригоскопия

4. Задължения на м.с свързани с тези изследвания: да запланува болния, да попълни съответните фишове; ако е необходимо предварителна подготовка на пациента да разясни на болния режима, който трябва да спази; да изисква своевременно получаване на резултати и при установени патологични отклонения да уведоми лекаря

5. Изследва соматичните показатели – температура, пулс, дишане и кр.налягане

6. Следи кожата и лигавицата – болния е с бледа кожа

7. При висока температура – влажни обвивания, честа смяна на постелно и лично бельо

8. Стриктно следене за болковия симптом, за дефекация и отделяне на газове

9. Същевременно м.с изпълнява задълженията от лекаря лекарствена терапия, спешна реанимация за възстановяване на водно-електролитен и солеви баланс, подобряване на ССС и диурезата

10. Като едновременно с извършването на изследванията се провежда и подготовка на болния за спешна операция

11. Консултация с анестезиолог за общото състояние и жизнените функции на пациента за осъществяване на анестезията

12. Изпитва се чувствителността на болния към анестетици и антибиотици

13. Поставя се назогастрална сонда

14. Премедикация на болния по назначение на анестезиолога

15. Предоперативна санитарна обработка – изкъпване, избърсване

16. М.с съпровожда и предава пациента на операционния екип с необходимата документация

Следоперативен период:1. Подготока на хирургично легло и апаратура – монитор

2. Получаване на информация от операционния екип – за оперативната диагноза

3. Вземане на назначенията от анестезиолога

4. Приема пациента от оперативната зала

5. Придаване на необходимо пложение на болния в леглото – тип Фаулер

6. Проверява проходимостта на катетрите

7. Измерва и регистрира соматичните пказатели интензивно в първите часове след операцията

8. Проследява външния вид и общо състояние – търси симптоми на кървене, болка, гадене, повръщане

9. М.с следи за диуреза и дефекация

10. Поради все още невъзстановения стомашно-чревен пасаж се поставя дуоденална сонда

11. При пареза на стомаха и червата, при раздуване на корема, т.е при газова криза се поставя газова тръба или ниска солена клизма по лекарско назначение

12. М.с изпълнява лекарствената терапия от лекаря

13. Обработка на оперативна рана, сваляне на конци

14. Следи за проходимостта на сондата и дренажа, както и за цвета на секретите и за количество

15. Грижи против декубитус – на всеки 2 часа се сменя положението на тялото и се поддържа добра лична хигиена

16. Следоперативна тромбоемболия – приложение на антикоагуланти

17. Белодробни усложнения – дихателна гимнастика, раздуване на ръкавица

18. Следене за усложнения от страна на ооперативната рана – кървене, супурация,

19. М.с требва назначената диета номер 1А. Захранването започва с течности на 2-3 ден; на 4-5 ден се дава течно-кашава храна

20. М.с следи дали пациента спазва диетата

21. Запознава болния с рехбилитационната програма относно раздвижването и ставането

22. М.с непрекъснато провежда здравно-просвена дейност

23. Стриктно водене на мед.документация

24. Изписване на пациента

9) План за сестрински грижи при пациенти с операция на простатата. Доброкачествена простатна хиперплазия.

Предоперативен период1) Приемане на болния в урологично отделение и настаняването му в

болнична стая

2) М.с осъществява първоначален предразполоагащ контакт с цел осигуряване на психоемоционален комфорт

3) М.с запознава близките му и на самия него с причините и вида на операцията

4) Запознава го с болничния режим, правлника за вътрешния ред, персонала и болния по съседство

5) Попълва необходимата документация

6) Требва храната според назначената от лекаря диета номер 7 – с ограничаване на сол

7) М.с планира и подготвя пациента за необходимите изследвания: попълва фишовете за изследване, уговаря дата и час за ЕХО и ЕКГ, кръв, урина, кръвна захар, диуреза

8) Уведомява лекаря при констатиране на патологични промени в соматичните показатели

9) Следим за проемни в диуреза и дефекацията

10) Набл. външния му вид и общото му състояние

11) Извършва катетеризация и редовно проверява за проходимостта на катетъра

12) Стриктно изпълнява назначената от лекаря назна терапия: алфа блокери, антибиотици за лечение на пикочни инфекции

13) Подпомага на болния при извършване на хигиенните му тоалети

14) Подготвя пациента преди операцията: Психическа подготовка уведомява за дата и час на операцията подготовка на оперативното поле – избърсва се мястото подготовка на храносмилателната система – прави се двукратно

очистителни клизми в 22 и 6 часа. В деня на операцията пациента трябва да е гладен и жаден

провеждане на назначената от анестезиолога премедикация

15) М.с придружава болния до операционната с необходимата документация и го предава на опериращия екип

Следоперативен период1)Подготвяне на хирургично легло и на необходимата апаратура

2)Приемане на пациента от операционната – приема се от м.с и реаниматор с оборудвана транспортна количка

3)Екипът в реанимация се осведомява за оперативната диагноза на пациента, видът на приложената анестезия, състоянието на пациента по време и след операцията

4)М.с предава необходимото положение на пациента в леглото – легнал по гръб

5)Проследява състоянието на пациента измерва и регистрира в реанимационния лист соматичните

показатели следи диурезата – за количество и за наличие на кръвни съсиреци

или кръв в урината проследява проходимостта на дренажните системи и катетъра следи вънщния вид и общото състояние на болния пациента се поставвя на първи режим при наличие на някакви отклонения м.с уведомява лекаря

6)М.с изпълнява назначенията на лекаря: медикаментозна терапия – промивки на пик.мехур изследвания провеждане на следоперативна реанимация: инфузионни разтвори

и биопродукти асистира на лекаря при обработка на раната, на дренажите

7)М.с набл. оперативната рана за кървене, секреция, признаци на възпаление

8)Полага грижи за личната хигиена на пациента: грижа за тоалета около половите органи, смяна на постелното бельо

9)Провежда профилактика против декубитус, ВБИ, усложнения от страна на оперативната рана

10) Захранване на пациента с течно-млечна и кашава храна

11) Ранно и постепенно раздвижванне на пациента – извършва се от рехабилитатор

12) Провеждане на здравно-просветна дейност – м.с дава съвети относно диетата (да се изкл.от менюто, които имат раздразващо като подправки, люти, солени, мариновани ястия и алкохол); през деня да пият повече течности; да не вдигат нищо по-тежко от 1,5 кг

13) Изписване на пациента: уведомява близките оформя мед.документация дава указания за пози за сън грижи за оперативната рана лекарствена терапия предстоящият контролен преглед, препоръчва се веднъж годишно пациентът да се обръща веднага на лекар, ако изпитва някакви

оплаквания

10) Подготовка на болен и извършване на ЕКГ

Електрокардиография (ЕКГ) графически запис на електродвижещото напрежение, което се създава

в сърцето при съкращението му и се разпространява по цялата му повърхност. Бързината на разпространението на възбудната вълна е различно за различни отдели на проводната система на сърцето. ЕКГ е сложна крива, на която се различават 5 върха.

Апаратура извършва се с ЕКГ-апарат, предназначен да улавя, усилва и

регистрира биотоковете на сърцето.

Апаратите биват: едноканални; многоканални.

Предпочитат се многоканалните, които дават възможност за едновременно и синхронно записване на повече процеси.

Изисквания при работа с електрокардиограф към помещението:

да е далеч от активни източници на смущения (физиотерапия, рентгенови или стоматологични отделения), от механични работилници, от улици с трамваи и тролейбуси;

да е хигиенично, сухо, със заземителен проводник;

да дава възможност за свързване на ЕКГ-апарата с водопроводна и парна инсталация;

да е снабдено с широко, удобно легло, което да позволява пълно отпускане на мускулатурата;

леглото да е разположено до стената, по която да не е прекарана ел.инсталация.

Видове отвеждания – ЕКГ-отвеждането е ел.верига, включваща 3 звена: ел.поле на сърцето, два електрода (положителен и отрицателен, със съответните проводници) и ЕКГ-апарат.

(1) стандартни (двуполюсни) - означават се с римските цифри (І, ІІ, ІІІ...). - електродите се поставят в следния ред:

на дясна ръка – червен знак на кабела; на лява ръка – жълт знак на кабела; на десен крак – червен знак на кабела; на ляв крак – черен знак на кабела.

- при първото отвеждане са свързани електродите от двете ръце, - при второто – от дясната ръка и ляв крак, - при третото – ляв крак и лява ръка.

(2) периферни – бележат се с 3 букви:

а – използва се за изкуствено създаден нулев ел.проводник в ЕКГ-апарата; V – волтаж или напрежението; R/L/F – буквената сигнатура на крайника, от койото се отвежда.

aVR – дясна ръка;

aVL – лява ръка;

aVF – ляв крак.

(3) гръдни прекордиални – те са още еднополюсни и се отбеляват с буквата V от 1 до 6 според мястото, където се бележат електродите:

V1 – на нивото на 4-то междуребрие, в дясно от стернума; V2 – успоредно на F1 в ляво; V4 – на нивото на 5-то междуребрие на медиоклавикуларната линия; V3 – между F2 и F4; V5 – на нивото на 5-то междуребрие на лява предна аксиларна линия; V6 – на нивото на 5-то междуребрие на лява средна аксиларна линия.

Понякога се налага да се регистрират допълнителни гръдни отвеждания: V7 – на същата хоризонтала на задна аксиларна линия; V8 – на същата хоризонтала на средна аксиларна линия; V9 – на същата хоризонтала на лявата паравертебрална линия.

Необходими пособия – 1. електрокардиограф2. табличка със: памучни тампони, марлени квадратчета, спирт, физиологичен серум, съд с вода, туба със специална паста (гел), индивидуална самобръсначка.

Подготовка на пациента вземане на информирано съгласие от пациента

обясняване същността на манипулацията и липсата на риск за здравето му

създаване на спокойна обстановка около пациента

затопляне/охлаждане на функционалния кабинет до 20-22˚С

изключване на всички електрически уреди в

кабинета, които могат да смутят ЕКГ-записа

заземяване на ЕКГ-апарата

осъществяване на психически и физически покой на пациента

разсъбличане на пациента до кръста

разсъбуване на долните крайници

настаняване в удобно, спокойно, хоризонтално положение по гръб върху легло (кушетка)

Алгоритъм на техника1. осигурява добър контакт междъ електродите и кожата на пациента

чрез намазване на електродите с гел (вода или физиологичен серум);

2. поставя електродите за периферни отвеждания в следния ред: червен (aVR) – отвеж. на дясна ръка черен (aVR) – отвеж.на десен крак жълт (aVL) – отвеждане на лява ръка зелен (aVF) – отвеждане на ляв крак

3. поставя електродите за прекордиалните отвеждания – от V1 до V6;

отбелязва готовата електрокардиограма: името на пациента и възрастта му, скоростта на лентата, отвежданията, дата и час на извършването.

12) Сестрински грижи при болни с ревматизъм

1. Приемане на болния в отделението

2. Настаняване в съответната стая и легло според пола, възрастта и състоянието му

3. Запознаване с вътрешния ред, с правата на пациента, с персонала и болния по съседство

4. Попълване на мед.документация – тетрадка за новоприети болни, температурен лист, ИЗ, предаваме по рапост, че е новопостъпил

5. Болния се поставя на строг постелен режим, което налага хигиенните тоалети, храненето и физиологичните нужди да се извършат в леглото

6. М.с попълва фишове за лабораторни изследвания – взима съответните материали, транспортира ги, следи за взимането на готовите резултати и ги нанася в ИЗ

7. Требва болния за храна – според вида на ревматизма се определяи диетата

8. Стриктно измерване и регистриране на соматичните показатели и ги регистрираме в темп.лист

9. Предава болния по рапорт, ако е фебрилен

10. Набл дава фациеса и лигавицата на болния, за наличие на проемни в цвета

11. Обръща се сериозно внимание за почистване на кожата заради честото изпотяване

12. Следи за чувствителността на ставите, проверява за подвижността им, измерва кожната температура в областта на засегнатата става и да наблюдава за наличие на зачервяване

13. При болки с тахикардия м.с трябва да успокои болния като същевременно г поставя в удобно полуседнало положение.

14. На краката му се слага грейка, а на сърдечната област – кърпа със студена вода или мехур с лед

15. Трябва да осигури на болния тишина и спокойствие.

16. Болния трябва да се храни по-често като се отстраняват от менюто всички храни, образуващи газове, трудно смилаеми храни, силни подправки

17. Стиктно изпълняване на назначената лекарствена терапия – салицилати, витамини, кортикостероиди, болкоуспокояващи

18. При температурни състояния се извършва физиолечебни процедури, съвместно с назначената лекарствена терапия

19. При миокардити и перикардити, ако са съпроводени със задух м.с полага грижи за облекчаването му. Придава на болния ортопноично положение; проветрява стаята.

20. Същевременно следи за характеристиките на дишане, пулс, кр.налягане и ги регистрира.

21. При хореа минор в следствие на усложнения м.с трабва да внимава болния да не се нарани; следи за гълтателните и говорните умения и при промени съобщава на лекар

22. Вследствие на интоксикация на организма грижите за почистване на кожата се извършват по-често, защото част от токсините се отделят от кожата

23. При подобряване на състоянието на болния по лекарско назначение той се изписва

13) Сестрински грижи при болни с инфаркт на миокарда

Клиника: пристягаща болка зад гръдната кост, преминаваща към лявото рамо; възбуда; слабост; изпотяване; виене на свят; диария; прилошаване; студена пот; сърцебиене; слабо повишена температура

ИзследванияЕКГ, ПКК, биохимия, качествено излседване на урина, гръдна рентгенография, ехокардиография

Лечение:1. Режим – строг постелен за пъвите 2 дни2. Обезболяващи средства – Fentanyl, Droperidol, Morphin, Lidol3. Кислородолечение -6-10 л/мин4. Антикоагуланти5. Лечение на усложненията6. Диуретици7. Сърдечен масаж8. Лечение на усложненията9. Оперативно лечение

Сестрински грижи:1) Приемане на болния в интензивно отделение

2) Ако е възможно разговор с пациента или неговите близки с цел събиране на информация за попълване на необходимата информация

3) Попълване на фишове за съответните изследвания: Фиш за биохимично изследване – показатели по назначение на лекар Фиш за рентгеново изследване Фиш за урина

4) Требване за храна – диета номер 10 А

5) Още с постъпването си пациента се поставя на първи режим

6) м.с вписва в реанимационния лист на всеки 1 или 2 часа данните за пулс, кръвно налягане, диуреза

7) Включва се на мониторинг

8) На пациента трябва да се осигури пълен физически и психически покой

9) Положението в леглото е леко повдигнато на горната част на тялото. Разрешава се само бавно обръщане на дясната страна при тежко състояние с помощта на м.с

10) Кислородолечение – по назначение на лекар се определя дозировката и начина на подаване

11) Стриктно м.с изпълнява назначената лекарствена и инжекционна терапия

12) Наблюдение на кожа и лигавица. Наблюдение за цианоза, отоци по тялото

13) М.с има задължение за смяна на постелно и лично бельо, като се внимава болния да не се движи активно

14) Извършване на хигиенни тоалети

15) Задължение на м.с е да постави катетър при жени, а при мъже – само асистира на лекар; поддържане на неговата проходимост и следене на количеството и регистрирането му в документацията

16) Храненето на пациента – съобразено с диета номер 10 А – млечно-кашева храна, течностите са силно ограничени, солта се изключва

17) След изчезването на болката, част от болните се чувстват „здрави” и са готови да на нарушат строгия постелен режим, но на такива пациенти м.с трябва да рзясни необходимостта от неговото спазване

18) Двигателния режим на болния се разрешава по указание на лекар , според съсоянието му и по специална рехабилитационна програма, с която м.с трябва да е добре позната

19) Осигуряване на сън и почивка

20) Проследяване за болката

21) Следене на газовия анализ на кръвта

22) Изписване на пациента, попълване на необходимата документация

23) Разговор с пациента за уточняване на двигателния и хранителен режим, който трябва да спазва

14) Сестрински грижи при болни с хипертонична криза

Клиника: сърцебиене, бледост, умерено главоболие, световъртеж, чувство на неспокойство и напреггнатост.

План за сестрински грижи:1) Тя трябва да познава и следи за клиничните цимптоми на

хипертоничната криза

2) Да уведоми лекаря при наличие на татива

3) Да осигори покой на болния и да следи състоянието му

4) Да измери кръвното му налягане и да го проследява през определен интервал

5) Да следи сърдечната честота и диурезата

6) Да регистрира измерените показатели в специален реанимационен лист

7) При поява на застрашаващи симптони (хемипарези, сърдечни болки, задух) веднага да уведоми лекаря за предприемане на спешни мерки за овладяване на състоянието

8) Да изпълнява точно и навременно лекарски назначения

9) Да следи за спазването на диетата и да не нарушава приема на лекарства

10) Да предупреди близките да не натоварват допълно психически болния

11) Да провежда здравно-просветна дейност

12) Да им даде разаснения във връзка начина им живот след напускане на болничното заведение с цел профилактика на хипертонични кризи:

Да не пропускат приема на лекарства и в точната доза Да спазва диетата; основно ограничаване приема на сол и течности Да не се пренатоварва физически и психически Да си почива повече и по възможност извън населеното място

16) План за сестрински грижи при пациенти с язва на дванадесетопръстника

1) Приемане на болния във вътрешно отделение – настаняване в съответната стая и легло

2) Запознаваме го с вътрешния ред, с правата на пациента, с персонала и болния по съседство

3) Осъществяване на пръвоначален контакт с цел събиране на информация за анамнезата и за спечелването на доверието му и за изработване на индивидуален план за сестрински грижи

4) Попълваме всичките необходими документи – ИЗ, температурен лист, книга за приети болни, лекарствена табела (Ранитидин, Омепразол, Метоклопрамид, Алмагел, Алмалокс), взимаме информирано съгласие

5) Требваме го за храна – диета номер 1 при изяснена диагноза

6) Заплануваме болния - дата и час за изследването за пасаж, изписваме и осигуряваме контрастно вещество (бариева каша), попълваме фишовете за изследвания, разяснява на пациента подготовката за съответно излседване, придружаваме го до кабинета, взимаме готовите резултати и ги нанасяме в ИЗ

7) Заплануваме болния - дата и час за изследването за фиброгастроскопия. По преценка на лекаря може да се вземе биопсия за изследване или при съмнения на карцином

8) Заплануваме болния – дата и час за рентгенови изследвания

9) Изследване на кръв и урина

10) Измерване и регистриране на соматичните показатели на болния. Предаваме го по рапорт, ако е фебрилен и ако са настъпили усложнения

11) Наблюд. на външния му вид – дишане, цвят на кожата, дали е в съзнание, контактен ли е?

12) Наблюдение за изпражненията – цвят, количество

13) Наблюдение на повърнатите материи

14) Наблюдаваме пациента дали спазва диетата

15) Следене на телесната маса

16) Ако има силни болки се дават болкоуспокояващи

17) Стриктно спазва назначената лекарствена терапия

18) Полагаме грижи за личната хигиена и постелното бельо на пациента

19) Необходимо е да се избягват психологически натоварвания. Болния не трябва да се вълнува и да се раздразни. При повишена възбуда се назначава успокояващи медикаменти

20) При стомашно кръвотечение най напред се извика ЛЛ и на болния да се осигури пълна почивка и спокойствие. На областта на стомаха се слага мехур с лед. За да спре кръвотечението се дават кръвоспиращи. Ако тези манипулации не дадат резултат болният се планува за оперативно лечение

21) След изписване от болницата, на болния се препоръчва курортно лечение или специализирани санаториуми

22) По време на престоя му в болницата провеждаме непрекъснато здравно просветна дейност

23) При изписването приготвя всичките документи, уведомява близките на пациента, дава указание за хранене, физически усилия

17) Подготовка за рентгенови излсевдания, УЗД, радиоизотопни изследвания на отделителната система

Основни методи на изследване обзорна снимка на бъбреци, пикочопроводи или пикочен мехур;

венозна (екскреторна) урография или пиелография;

ретроградна пиелография;

реновазография;

ехография (ултразвук) на бъбреци;

компютърна аксиална томография (КАТ);

радиоизотопни изследвания са: изотопна ренография (нефрография), бъбречна сцинтиграфия и радиоизотпни клирънси.

Обзорна графия – обзорна (суха) снимка на бъбреците, уретерите и пикочния мехур ни дава информация за наличието на рентгеноконтрастни камъни, т.е. оксалатни, фосфатни и смесени в пикочната система. Тя е най-важният метод за ориентация на локализацията, формата, гоемината и очертанията на бъбречните сенки.

Венозната урография – показана е при диагностициране на: хроничен пиелонефрит, новообразувания на отделителната система, бъбречна ТБЦ, конкременти и други. Не е показана при: алергия към рентгеновите контрастни вещества, бъбречна недостатъчност от ІІ-ра и по-висока степен, серумен креатенин над 200μkmol/l, бременност, миеломна болест, некомпенсиран захарен диабет.

Ретроградна пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища, т.е. бъбречите папили, чашки, легенчета и уретери с впръскване на контрастна материя чрез уретрален катетър.

Реновазография – диагностичен метод за доказване на заболявания на кръвоносните съдове на бъбреците, бъбречни аномалии и др., даваща директно изображение на бъбречните съдове чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната артерия.

Ултразвук (ехография) на бъбреци – неинвазивен и леснодостъпен метод за изследване на отделителната система и няма противопоказания за неговото приложение. Чрез него в динамика многократно се проследява състоянието на: бъбречния паренхим и легенчетата, разположението и размерите на бъбреците, наличието на рентгеннегативни конкременти, доказва се хидронефроза, туморни образувания и кисти.

КАТ

– дава диагностична информация за наличието на туморни процеси, кистозни образувания и абсцеси на бъбреците, чрез „анатомични” срезове на различна височина, получени от компютърния томограф.

Изотопна ренография – дава информация за наличие на нарушения в бъбречната функция чрез специална паратура, регистрираща графически постъпването, натрупването и излъчването на венозно въвеждания изотоп от бъбреците. Графическият образ се нарича нефрограма и се записва и за двата бъбрека поотделно.

Бъбречна сцинтиграфия– дава информация за формата, големината, метоположението и структурата на бъбреците чрез изобразяване разпределението на изотопа в бъбречния паренхим за сиагностициране на туморни и кистозни образувания.

Венозна урографияИзследването се извършва след предварително записване. Пациентът се явява в рентгеновия кабинет след предварителна подготовка – почистване на ХРС.

Необходими материали: контрастна материя в количество съобразено с тел. тегло – опр. се от

лекар; 1 брой абокат №20G; 2 броя спринцовки от 20сс.

Необходими документи: МДД при необходимост пояснителен талон от изпращащия лекар резултат от проведена абдоминална ехография през последния месец изследване на урея и креатинин от последната седмица ако има стари изследвания и епикризи от предишни изследвания и

болнични пролежавания е препоръчително. лекарствена табела и фиш за рентгеново изследване; ИЗ на пациента

Подготовка за изследването Предварително почистване на чревното съдържимо с клизми или

лаксативни перорални средства (английска сол, Bisacodil (бизалакс), комбиниран препарат, съдържащ полиетилен гликол (Fortrans), Senna glicovedens (X-Prep и др.);

Дехидратираща диета и ограничена консумация на богати на целулоза храни, които образуват газове;

Сутринта преди изследването пациентът изяжда 2-3 обикновени бисквити или половин филийка препечен хляб без чай и други течности;

При използване на йодсъдържащо контрастно вещество се прави проба за чувствителност към него.

Провеждане на венозна урография

преди провеждането на изследването лекарят се информира от пациента за негова свръхчувствителностт към йодни препарати и контрастни вещества. При съмнение за такава алергия се провежда консултация с алерголог, койото може по негова преценка да назначи предварителна подготовка с противоалергични средства и кортикостероиди или да отмени провеждането на изследването. Той може да препоръча венозната урография да се извърши с нейодно контрастно вещество.

В началото на изследването се прави обзорна рентгенография на бъбреците, уретрите и пикочния мехур. След това се инжектират венозно 40-50мл. 75% воден разтвор на трийодно или контрастно, или нейодно контрастно вещество. Следват серия от графии на 3-та и 5-та минута, а след налагане на компресионен колан на корема (съответно уретрите) на 15-та и 20-30 минута. При необходимост изследването може да продължи и до 60-та минута, да се комбинира с коси и странични рентгенографии, рентгенографии при прав болен, в положение Тренделенбург, по време на максимално вдишване и издишване или при условия на фармакологично повлияване със спазмолитици, диуретици и др.

След урографията се препоръчва на пациента да поеме по-голямо количесвто течности.

Усложнения те са редки при стриктно спазване на посочените изисквания за

провеждане на изследването. Възможни са прояви на свръхчувствителност към контраста.

18) Подготовка и извършване на функционални бъбречни проби

Видове изследвания на урина:

1.Макроскопски а) за цвят – нормално е кехлибарено-жълт. При прием на железни

препарати, урината е тъмна. При прием на сухи храни, урината пак е тъмна. При прием на много течности, урината е светла. При хематория – розова урина.

б) за мирис – обикновено мирише на амоняк.

в) за примеси – обикновено няма. При патологичен процес може да има утайка и песачинки.

2. Количествено – диуреза – обикновено количеството за 24ч. е 1 – 1.5 л.

3. Качествено относителното тегло (концентрацията на веществата, които се съдържат в 100мл. урина). Необходимите пособия: стъклена мензурка, уринометър, чаша с прясна урина, фиш, филтърна хартия, дестилирана вода (ако има нужда за разреждане). Нормалните стойности на относителното тегло са от 1003 до 1035. Отклонения изостенурия (при постоянно поддържане на стойности 1010); хипостенурия (под 1003-1015) хиперстенурия (от 1035 до 1028).

Проба за разреждане по Фолхард (воден опит)

Противопоказания за пробата: При пациенти със задръжка на течности Артериална хипертония Сърдечна недостатъчност Остри заболявания на бъбрека и на черния дробВ какво се изразява пробата? ограничава се приема на храна и течности (1500мл.). Поставя се на първи режим (само първите 4ч.), за да не губи течности, защото при всяко движение се губи определено количество течности. Приготвя се 1500мл. вода в съд, написан с името му и който се намира в близост до леглото. Целта е бъбрекът да зарежда. Приготвя се фишът:

От клиника по нефрология До Клинична лаборатория

Проба за разреждане по Фолхард

2/1 Иван Петров – 40год.1ва порция – 8-8:30ч.Урина – количество: ........

- отн. тегло: ..........

Пробата започва на гладно, на жадно и с празен пикочен мехур. Не трябва да приема медика-менти. За 20-30мин. трябва да изпие 1500мл. вода. Пробата продължава 4 часа. През половин час подканваме болния да уринира – общо 8 пъти:

1ва порция – 8:00-8:30ч.2ра порция – 8:30-9:00ч.3та порция – 9:00-9:30ч.4та порция – 9:30-10:00ч.

5та порция – 10:00-10:30ч. 6та порция – 10:30-11:00ч.7-ма порция – 11:00-11:30ч.8ма порция – 11:30-12:00ч.

На втората и третата порция има най-голямо количество урина и с най-малко относително тегло – това е при правилно функциониране на бъбрека. След четвъртата порция относителното тегло намалява. Ако отн. тегло се задържи постоянно във високи стойности, това означава, че има задръжка на отоци в крайниците. Всичките 8 порции урина, общо трябва да е 1300мл. Недостатъкът на тази проба е, че е много натоварваща.

Необходими пособия: Табличка Бъбрековидно легенче 8 химически чисти съда (дез-

инфекцират се с хлорамин 1-2 %) Мензурка Чашка

Филтърна хартия Уринатор Гърне с капак с надпис –

номер на стаята, леглото и име на болния

Проба за концентриране по Фолхард

Противопоказания: Висока азотна задръжка Нефросклероза Заболявания на ССС

Заболявания на черен дроб Повишена урея в кръвта

В какво се изразява пробата? Пробата започвана гладно, на жадно, на празен пикочен мехур и болният се поставя на първи режим. Приготвя се по-суха храна, солта е ограничена, количеството вода за 24ч. е 400мл (приема се независимо от времето). Информираме много добре болния за предстоящата проба. През 2 часа се взема урина, като първата порция се взима в 8:00ч. Общо има 12 порции за 24ч. Нощните порции може да се вземат и на 4 или 8 часа. Пробата се прекъсва тогава, когато изследваното отн. тегло стигне стойности 1028.

Тогава се разбира, че бъбрекът концентрира. Ако не стигне 1028, пробата продължава. Количеството в първите порции е по-висок, а след това намалява с ниско отн. тегло. Трябва да мине 2-3 дена, за да се направи първата проба. Болният се предава по рапорт.

Необходими пособия: Съд за уриниране Мензура Фишове

Химически чисти съда – 12 бр., на всеки от които е залепен левкопласт съдържащ трите имена, стач, легло, вид проба, порция номер

Задължение на мед.сестра при подготовката за изследването1. Психологическа подготовка на лекувана личност за предстоящото

изследване

a) разговор с пациента, в който се изяснява същността на изследването, неговата значимост и хронология на провеждането

b) получаване на информирано съгласие от пациента

2. Предаване по рапортна документация – датата на провежданото изледване

3. Попълване на требвателен лист за суха безсолна диета,включваща за 24 часа прием на варено или печено месо, 2 яйца, хляб и 400 мл.вода

4. Наблюдаване пациента от вечерта преди изследването за прекраряване приема на течности

5. Подготовка на необходимите пососбия

6. Попълване ясно и четливо на съпроводителните бележки

Задължение на м.с по време на провеждане на пробата1. В деня на изследването подканяне на пациента за пълно изпразване на

пик.мехур, т.е т.нар състояние на „празен пик.мехур”

2. Инструктиране на пациента за спазване на стрктен първи двигателен режим за 24 ч.

3. Наблюдение на пац.за спазване на 24-часова суха безсолна диета (подпомагане при хранене при необходимост)

4. Процедура за взема на отделните порции урина

а) на втория час от състоянието на „празен пик.мехур” подпомагане на пациента при уриниране

б) измерване на количество отделена урина и запазване на 100 мл.в съда с надпис порция номер 1

в) регистриране на измереното количество урина във фиша за порция номер 1

Пробата на ЗимницкиПри тази проба няма натоварвания и затова може да се прилага по-често. Няма ограничения на двигателния и питеен режим. Пробата започва рано, в 6:00ч., на празен пикочен мехур. Не е от значение дали пациентът е приел храна и течности. През 3 часа се взимат порции урина:1ва порция – 9:00ч.2ра порция – 12:00ч.3та порция – 15:00ч.4та порция – 18:00ч.

5та порция – 21:00ч.6та порция – 00:00ч.7ма порция – 03:00ч.8ма порция – 06:00ч.

Важното е, че не трябва да се прекъсне пробата в никакъв случай. Ако пробата започне в 6:00ч., то тогава трябва да продължи до 6:00ч. на следващия ден. Ако бъбрекът функционира нормално, ще има разнообразие на всичките порции.

Задължения на м. с:Да наблюдава пациента дали спазва часовете и да не уринира в тоалетната (но ако е направил така, съобщаваме на лекаря и на фиша отбелязваме за определения час или се прекратява пробата и на следващия ден се започва отначало). Ако в третата порция има 600мл. урина измерваме отн. тегло и изхвърляме 500мл. урина и оставяме 100мл. като на фиша пишем, че е отделил 600мл. Пробата най-вече е предназначен за деца.

Проба на Уреен КлирънсКлирънс е количеството кръв, което се почиства напълно от дадено вещество през бъбреците за 1мин. За различните възрасти има различни стойности. Затова трябва да знаем възрастта, теглото и ръста на пациента. Информираме пациента; измерваме ръста и теглото – нанасяме ги в бележката за урина; поставяме го на първи режим. За пробата няма значение дали е закусил или не. В 8:00ч. му се дава да се изпива 300 мл. вода, като се отбелязава точно часът, защото точно след 1 час трябва да измерим количеството и отн. тегло на урината. В 9:00ч. се взима първата порция урина. След това се взима с бяла моновета кръвен серум 2.5мл. След това му даваме да изпие 200мл. вода.

Необходими пособия: Левкопласт 2 химически чисти съда Градуиран съд с 500 мл вода Мензура Фишове за изследване Всичко необходимо за вземане на кръв

Алгоритъм на поведение на мед.сестра при подготовка и провеждане на Клирънсово излседване

1) Подготовка на лекуваната личност, осъществена чрез терапевтична комуникация с цел получаване на информирано съгласие за изследване

2) Регистриране в рапортната тетрадка датата за провеждане на изследването

3) Подготовка на необходимите пособия

4) Провеждане на изследването сутрин на празен стомах и празен пик.мехур на пациента в 7.30 часа

5) Поставяне на първи двигателен режим за 2 часа

6) Измерване ръста и теглото на пациента и регистриране на данните във фиша

7) Информиране на пациента за неприемане на храна и вода до края на излседването

8) Подпомагане на пациента за прием на 300 мл вода

9) Отбелязване на точния час на приема

10) Подпомагане на пациента 1 час след приемане на водата да уринира в първия надписан химически чист съд

11) Измерване количеството на първата порция урина и отразяване във фиша

12) Веднага извършване на венепунксия с евакуиране на 5 мл венозна кръв в бяла моновета

13) Написване на придружителна бележка за изследване на уреята в кръвта

14) Приемане на пациента на 200 мл вода

15) След 1 час от втория прием на течността подпомагане пациента да уринира във втория надписан съд

16) Измерване количеството отделена урина на втората порция и отбелязване във фиша

17) Двете порции урина и взетата венозна кръв се транспортират до кл.лаборатория заедно с фишовете

18) Получаване на резултата и фиксирането му в ИЗ

19) Съобщаване стойностите на уреен клирънс на лекаря

20) Нормализиране двигателния и хранителния режим на пациента

37

19) Подготвка и извършване на катетеризация на пикочен мехур при жени

1. Същност проникване с уретрален катетър през уретрата в пикочния мехур с лечебна и диагностична цел.

2. Показания За освобождаване на пикочния мехур от урина – които не могат спонтанно да уринират или задръжка на урина Преди операция (гинекологични и урологични) Аденон на простатата Миома на матката За следоперативен период, ако не уринира спонтанно

3. Цели с диагностична цел – за вземане на стерилна урина за микробиологично изследване; за изследване на бъбречните функции и за определяне на остатъчната урина с лечебна цел – въвеждане на медикаменти – антибиотици, химиотерапевтици; за промивка на пикочен мехур (хибитан и натриев хлорид)

4. Видове катетри Твърди – въвежда се само от лекар; крие големи рискове Меки Фолиев катетър Силиконов – трипътен - удачен е за промивки Пецеров – най-често се използва при нефростома Посен – за цистостоми

5. Необходими пособия Всичко необходимо за тоалет на гениталиите (барабан, подлога, лигнин, престилка, мушама, еднократни ръкавици, чайник, термометър, кофа, пижама, стерилен компрес – тупфери 10-15 броя, 2 защипващи инструмента като Кохер и Терие, стерилни марли, шише и тапа за микрбиологично изследване) 20 сс спринцовка за раздуване на балона Стерилни ръкавици – 2 бр. Стерилни катетри – поне три различни номера Стерилно олио Дезинфекциозни разтвори – за почистване непосредствено преди катетеризация Еднократни ръкавици Три ампули физиологичен серум – 5-10мл. Уринаторни торби 2 бъбрековидни легенчета Мензурка за измерване на количество урина Стерилен анестезиращ гел – Катежил – въвежда се в уретрата за обезболяване входа на уретрата

38

Катетеризират се само жени в съзнение без натиск. Въвежда се 2/3 от катетрата, докато започне да изтича урина и още малко.

6. Задължение на м.с.1. Правилна подготовка на болния: психическа (в какво се състои

манипулацията) и положение на тялото

2. Измиване на ръцете

3. Поставяне на ръкавици

4. Подготовка на необходимите пособия

5. Спазване на правилата за асептик и антисептика

6. Добро владеене на техниката за поставяне на уретрален катетър

7. Основни правила при поставяне Максимално отпусната коремна мускулатура на болния (по възможност) Въвеждане на 2/3 от катетъра до изтичане на урина Съчленяване с уринаторната торба Смяна на катетъра след 20тия ден от поставянет му Добро поддържане на катетъра – ежедневно измиване на външната му част с вода и сапун; добра хидратация на болния – 2,5л вода за 24ч с цел добра проходимост на катетъра При непрохдимост се прави промивка с натриев хлорид 0,9% или преварена вода

8. Алгоритъм за извършване на катетеризация1) Поканете болната да заеме гинекологично положение2) Под седалището сложете последователно мушама, кърпа, подлога и

лигнин3) Застанете от дясната страна на леглото4) Сложете си ръкавиците за еднократна употреба5) С лявата ръка вземете чайника, а с дясната инструмента, с който ще

хващате тупферите6) Поливайте с хладка вода върху външните гениталии7) Миенето извършвайте с тупфер от горе на долу с всеки тампон по

отделно, без да връщате в обратна посока8) Започнете миенето най-напред средната линия на вулвата9) След това измийте малките срамни устни (лабиите)10)Измийте големите срамни устни11)Продължете с измиването на слабинните гънки12)Завършвате с измиването на ануса с въртеливо движение13)Обилно изплакнете с чиста вода14)Подсушете със сухи и чисти тупфери15) Извадете подлогата на и на нейно място поставете бъбрековидно

легенче16)Поставете на ръцете си стерилни ръкавици

39

17)С палецаи средния пръст на лявата ръка разтворете лабиите, докато се открие добре външния отвор на уретрата

18)С дясната ръка с помощта на пинсета вземете стерилна марличка напоена с реванол

19)Обтрийте външния отвор на уретрата и около нея отгоре надолу20)Пред входа на влагалището поставете стерилен тампон21)Захванете катетъра на 2-3 см. от вътрешния край с инструмент22)Върхът на катетъра намажете със стерилно масло23)Поканете болната давземе дълбоко въздух и да се напъне, за да се

разкрие още по-добре външния отвор на уретрата24)Въведете върха на катетъра направо в този отвор25)Започнете въвеждането на катетъра бавно и постепенно26)Отначало въвеждайте отвесно27)След това започнете постепенно надолу28)Започването на изтичане на урина потвръждава, че сте въвели

катетъра в пик.мехур29)Вижте обозначените милилитри във външния втори извод на катетъра

и въведете със спринцовка необходимото количество физиологичен разтвор

30)По Този начин раздувате балончето на катетъра и той се фиксира31)Свържете първия извод на катетъра със специалната уринаторна

торбичка

9. Усложнения Раздуване на фиксиращия балон в самата уретра и непроходимост на катетъра Кървене, причинено от охлузване при поставяне на катетъра Инфекция на долните отдели на отделителната система, пик.мехур, уретра Непоносимпст към латексови катетри (изключително рядко). При такава непоносимост – при всяко поставяне на катетъе се инжектира Урбазон по предписание на лекар Перфорация на фиксиращия балон и изпадане на катетъра

Структура на уретрата ако пик.мехур е празен и от катетъра не изтича урина, за да сме сигурни, че катетърът е поставен както трябва се прави промивка с 50 мл преварена вода или NaCl 0,9% с помощта на спринцовка, притиска се ниско коремната стена, при което течността трябва да изтече през катетъра при препълнен пик.мехур след поставяне на уретралния катетър, оставяме една част от урината да изтече, защипваме катетъра с хемостатична щипка и след около 15 мин.оставяме да изтече и остатъка от урината. Това се прави с цел да не изкърви пик.мехур, тъй като е бил преизпълнен и раздут

40

20) Сестрински грижи при пациенти с гломерулонефрити

Клиниканеразпложение, главоболие, безапетитие, виене на свят, сърцебиене, затруднено дишане, болки в корема, отоци в очите и крайниците, хипертония, хематурия, промени в урината, болки в кръста

Сестрински грижи:1. Приемане на болния в нефрологично отделение

2. Разговор с пациента или с неговите близки с цел събиране на информация за попълване на необходими документи

3. Попълване на фишове за извършване на необходимите изследвания и подготовка на необходимите пособия- фиш за урина- пособия за събиране на диуреза и пособия за проба на Зимницки- фиш за кръвни изследвания, за ехография, венозна урография- изписване на контрастна материя

4. Требване на храна – диета номер 7 – ограничаване на сол и течности. Повече млечно-растителна храна

5. Изследване на всички жизнени показатели – температура, пулс, кр.налягане, диуреза

6. осигуряване на физивески и психически покой, сън и почивка

7. Наблюдение на болния какво положение взема в леглото – активно или пасивно

8. Извършване на проби за чувствителност към използваните антибиотици

9. Стриктно м.с изпълнява назначената лекарствена терапия

10. Наблюдение на кожа и лигавица – следим за поява на цианоза поради задух и прояви от страна на ССС

11. Следим за отоци поради задръжка на течности; следим тургора, еластичността и цвета на кожата

12. Грижи за кожата – разтриване със спирт, фрикции със суха кърпа

13. Грижи за устата

14. Наблюдава болния за повъщане – честота, колиество и вид

15. М.с следи за хематурия – за количество и за всякакви промени в урината (количество, цвят, прозрачност)

16. Осигуряване на топла стая на болния, поставяне на топла грейка

17. М.с сменя личното и постелно бельо при всяка необходимост

18. Извършване на хигиенни тоалети

19. М.с следи теглото на болния

41

20. При тежко болни жени се поставя катетър, а при мъже – само асистираме на лекаря; постоянно следене за проходимостта, следене за количеството урина

21. Разясняване на болния да не се преуморява

22. Проследяване за наличие на болка – къде е локализирана; евентуално да се дават болкоуспокояващи

23. М.с разяснява на пациента за двигателния режим след изписване на пациента

24. Подготовка на докментацията за изписване на блния

25. Изписване

42

22) Подготовка на болен и участие на м.с при рентгенови изследвания на неврологично болен

Основни методи на изследване рентгенографско изследване на черепа и гръбначния стълб

(краниография и спондилография): рентгенова компютърна томография, ЯМР, доплерова сонография, еднофотонна емисионна компютърна томография, мозъчна ангиография;

ликворна диагностика;

клинична неврофизиология: ЕЕГ (електроенцефалография), ЕМГ (електромиография), електроневрография, реоенцефалография, евокирани потенциали;

изследване на слухово-вестибуларния апарат: аудиометрия, нистагъм;

изследване на очни дъна;

мозъчна сцинтиграфия.

Ликворна диагностика – базира се на това, че нормалният ликвор е с постоянни стандартни показатели. Промените в тях определят изграждането на определени ликворни синдроми, имащи ценна диагностична стойност в неврологията. Извършва се чрез лумбална или субокципитална пункция, макроскопска оценка, ликворна цитология, биохимичен и имунологичен анализ.

Краниография – може да бъде обзорна, направена във фас и профилна проекция; сегментна, направена на черепната основа, големия тилен отвор, околоносните кухини, турско седло, пирамидните кости и др. Чрез нея се получава ценна информация за белези на различни болестни промени на черепните кости.

Спондилография– извършва се във фас, профил и полупрофилна проекция. Дава информация за структурата на телата и дъгите на прешлените, ширината на междупрешленните пространства.

Пневмоенцефалография – (контрастно изследване на ЦНС) – при него се замества определено количество ликвор с въздух, кислород, азотен окис или други благородни газове, който се намира в субарахноидалното пространство и вентрикуларната система на главния мозък с последваща рентгенография при определени положения на черепа. Извършва се при: различни форми на епилепсия; мозъчни тумори; малформации на мозъка и др. Не се прилага при: тежък синдром с повишен вътречерепен натиск; тежко общо състояние; напреднала възраст; атеросклероза; сърдечна декомпенсация и др. Странични явления са: главоболие; поблвдняване на лицето; общо неспокойство; тахикардия; колапц; менингиален синдром; въздушна емболия.

43

Рентгенова компютърна томография – извършва се със специални рентгенови апарати, като през изследвания орган се пуска тесен сноп рентгенови лъчи. Срещу въртящата се рентгенова тръба са разположени определен брой детектори, които се движат синхронно с нея. Те улавят преминалите през изследвания орган и отслабени в различна степен лъчеви импулси, преобразуват ги в електрически сигнали, които в последствие се превръщат в цифри и с помощта на компютърна програма изразяват томографски образ.

Дава информация за наличие на туморно ядро (абсцеси, хидроцефалия) – локализация, конфигурация, размери, съотношение с околни тъкани; наличие на калцификати; дислокация на околни тъкани; определя хеморагични огнища; визуализира дискова херния, стеноза на медуларния канал; проследява следоперативното състояние на пациента.

ЯМР – неинвазивен метод, неизползващ йонизиращо лъчение, при който изобразяването на изследвания орган се базира на реакцията на протоните в силно магнитно поле. Предимството му пред компютърната томография е, че дава възможност за по-добро разграничаване на бялото от сивото мозъчно вещество и изображение във всички плоскости. Скенирането и магнитният резонанс се правят със или без инжектиране на контрастно вещество за повишаване плътността на патологичния участък.

Доплерова сонография– неинвазивен метод за изследване на хемодинамиката на екстракраниалните мозъчни съдове, за установяване на стенози, които са 50% от лумена на изследваната артерия, както и за запушване в следствие на тромботичен или емболичен процес. С нея се измерва скоростта на кръвния ток, основавайки се на Доплеровия принцип, т.е. към определен кръвоносен съд се насочват ултразвукови вълни с определена позната честота. Предимството й е, че посредством компресионни проби може да се оцени колатералното кръвообръщение и с прилагането на функционалните тестове се установява реактивността на магистралните и мозъчните артерии, нарушенията в авторегулацията на мозъчното кръвообръщение и хемодинамичния му резерв. Прави се на принципа на ултразвука – с контактен гел. Продължителността е от 20 до 40 мин. Според броя на изследваните съдове.

Ултразвукова диагностика – неинвазияно изследване на линейната скорост и посока на формените елементи на кръвния ток в артериите и вените при норма и патология. Прави се за оценка на: всички магистрални екстракраниални мозъчни артерии; съдове изграждащи Вилизиевия кръг; сифона и останалата интракраниална част на сънната артерия; подключичните артерии.

Мозъчна ангиография– контрастно рентгеново изследване, при което по артериален път се инжектира контрастната материя. Това изследване дава информация за състоянието на мозъчните съдове и е показано при наличие на: тромбози, венозен застой, ИБС, тумори и др. Не се прави при: тежка кахексия, напеднала възраст, тежки сърдечно-съдови разстройства, хемофилия, непоносимост към йодните препарати, увеличена урея в кръвта, лечение с антикоагуланти.

44

ЕЕГ – метод за транскраниална регистрация на електричните потенциали на мозъка, записаната потенциална разлика между две точки от повърхността на скалпа; представлява своеобразно трансфорирана част от общата електропродукция на мозъка. СЛабите електрически сигнали се улавят и усилват чрез специална апаратура. Колебанията на ЕЕГ-вълни са от 0,5 до 30 Нz и се разделят на 4 основни честотни диапазона. Изследването има голямо приложение за доказване на различните видове епилепсия. Чрез ЕЕГ се извършва контрол върху лечебната ефективност на антикоагулантната терапия.

Прави се при следните условия: косата на пациента да е чиста; пациентът да не е гладен; за активиране на мозъчната дейност трябва да се изяде 1 шоколад 1

час преди изследването; да не се прави по време на менструация.

Върху главата на пациента се поставя подобно на каска устройство с електрод, регистрира биоелектричната активност на мозъчните клетки и функцията на мозъчната кора. По време на изследването пациентът трябва да е със затворени очи и в покой. Продължителността е от 20 до 40 минути. Правят се и проби с дълбоко дишане – хипервентилация и фотостимулация.

ЕМГ– неврофизиологичен метод за изследване на биоелектричната активност на мускулите и периферните нерви. Тя записва и изучава спонтанната и волева мускулна биоелектрична активност. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система. Прави се с контактен електрод, който се поставя последователно върху точките по хода на нерва или върху изследвания мускул. Изследва се мускулната и двигателната активност на нерва (10мин. За един нерв или мускул).

Електроневрография – анализира биоелектричните потенциали на периферните нерви, получени в отговор на електрически или физиологични стимули. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система.

Изследване на очни дъна (офталмоскопия) – бива индиректна и директна; нормално очно дъно е с оранжево-червен цвят. Офталмоскопията се извършва при: хипертония, анемия, захарен диабет, заболяване на бъбреците, мозъчни тумори, очни заболявания, заболявания на нервната система. Планува се консултация с офталмолог, разширява се зеницата на пациента.

Мозъчна сцинтиграфия– радиоизотпно изследване на нервната система; прилага се за поставяне на диагноза при съмнение за някои неврологични заболявания, като: тумори на мозъка, мозъчен хематом, мозъчен инфаркт, менингоенцефалити, мозъчни абсцеси и др.

45

Участие на медицинската сестра информиране на пациента и вземане на информирано съгласие;

планиране на изследването в рентгеновото отделение (дата и час);

осигуряване на контрастна материя – изписване на табела, съобразено с датата на изследването, необходимото количество;

попълване на медицинската документация – фиш за рентгеново изследване, лекарствена табела и др.;

анализ на двигателните възможности на неврологично болния;

адекватно на физическото състояние транспортиране до и от рентгеновото отделение;

получаване и предоставяне на резуктатите на лекуващия лекар.

Подготовка на пациента за ЕЕГ заплануване на пациента за изследването в лаборатория за

функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;

предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;

вземане на информирано съгласие;

3-4 дни преди изследването пациента да не приема сънотворни медикаменти;

вечерта преди изследването пациентът трябва да измие главара си с топла вода и сапун;

в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.

Подготовка за ЕМГ заплануване на пациента за изследването в лаборатория за

функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;

предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;

вземане на информирано съгласие;

в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.

Подготовка за офталмоскопия заплануване на пациента за изследването в лаборатория за

функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;

предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;

вземане на информирано съгласие;

разширяване на зениците чрез очни капки – ЯдвлЬшидзсхс яквоьшся 1% по 1-2 капки и Sol.Mydrium по 1-2 капки в двете очи;

в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.

46

23) Подготовка и задължение на м.с. при провеждане на лумбална пункция

Лумбална пункция– проникването в лумбалния дял на гръбначномозъчния канал със специална

лумбална игла, се нарича лумбална пункция. Извършва се при всички случаи, когато трябва да се: вземе цереброспинален ликвор за изследване; намали вътречерепното налягане; направи лумбална анестезия; въведе лекарствено средство.

Диагностична лумбална пункция– прави се при: необходимост от вземане на ликвор за изследване; въвеждането на

въздух в субарахноидното пространство, т.е. при: пневмоенцефалография, миелография и др.;

определяне на ликворното налягане;

определяне на ликворен пасаж.

Лечебна лумбална пунция – прави се при: въвеждането на лекарствени средства;

необходимост от намаляване на налягането;

евакуиране на кръв (ексудат) от субарахноидното пространство;

извършването на лумбална анестезия.

Лумбалната пункция трябва да се извършва със завишено внимание при: активна туберкулоза, кожни заболявания в областта на гръбначния стълб и около него, интракраниални тумори, разположени в задната черепна ямка, протичащи с повишено вътречерепно налягане, тумори, разположени в областта на гръбначния стълб, деструктивни изменения на гръбначния стълб в лумбалната област.

Положение на болния – по време на манипулацията пациента в добро общо състояние заема седнало положения на стол, обхващайки с двете си ръце главата и лакти, поставени на колене. А при пациенти в тежко общо състояние се прави в легнало положение на една страна с гръб до рамката на леглото и максимално свити долни крайници към главата, т.е. получава се максимално отдалечаване на procesus spinalis ( между прешлените пространства).

Място на убождане – прекарва се мислена линия, съединяваща най-високата част на гребените на двете хълбочни кости, т.е. на височината между L2 и L5.

Игла за лумбална пункция – с мандрен и кранче; размерът на иглата е следният:

за възрастни – дължина – 10-12см.; диаметър – 0,5-1мм.; връх - 45˚; за деца – дължина – 2-5см; за кърмачета – дължина – 1-3см.

47

Изследвания на пунктата

макроскопско: цвят – прозрачен и безцветен, взема се 2-ра или 3-та капка, без кръв; прозрачност; налягане – как изтича; мътнина – фибриновз мрежица.

микроскопско: седимент – левкоцити (най-вече); фибринова мрежица; може и ДКК;

биохимично: белтък – общ и албумин; захар; натрий, хлориди, калий.

микробилогично: ликворът се изпраща в термус (съд), поддържащ температура 37˚С до

5-тата минута от вземането му, тъй като при престой на стайна температура цитолизира.

Подготовка на необходимия инструментариум и материалиНа химическа чиста табличка:

дезинфекционни разтвори – спирт, йодбензин, йод; ампули със сърдечни и периферни средтсва, обезболяващи (и

евентуално лекарства, които ще се въвеждат в гръбначно-мозъчния канал)

манометър за измерване налягането на ликвора; спинцовки ножица левкопласт химически чисто шише

възглавница мушамба лигнин бъбрековидно легенче

На стерилна табличка – стерилен компрес с: 2-3 стерилни лумбални игли с размери, съобразени с възрастта,

физическото развитие на пациента; 2 стерилни

инструмента; стерилни марлички; стерилни тампони; 2 стерилни шишенца; стерилни ръкавици – 2

броя;

48

Попълване на съпроводителни бележки: до РИОКОЗ – микробиология за бактериологично изследване за флора

и антибиограма; до клинична лаборатория – за химическо и микроскопско изследане.

Подготовка на болния убедителна психическа подготовка и вземане на информирано

съгласие; проследяване на виталните показатели: пулс, дишане, кръвно

налягане, съзнание, температура; придаване на подходящо положение на болния в леглото:

болният ляга на една страна с гръб към външната рамка на леглото;

с гръб към лекаря и лице към медицинската сестра; колената са присвити максимално към корема, а главата се

доближава до гърдите, така че гръбначният стълб да се извие като дъга и прешленните израстъци да се отделят един от друг;

медицинската сестра осигурява добра имобилизация на болния с помощта на друга сестра или санитар.

Участие на медицинската сестра в манипулацията поставя стерилните ръкавици; компетентно асистира; взема и максимално бързо изпраща ликвор за изследване; активно наблюдава болния.

Грижи за болния след лумбална пункция след изваждането на лубмалната игла медицинската сестра натиска

мястото на убождането със спиртно-воден тампон, докато спре кръвотечението;

прави суха стерилна превръзка със стерилна марля и левкопласт; придава правилното положение в леглото – легнал по гръб, без

възглавница (минимум 1-1:30часа); предупреждава болния да остане в леглото, да не прави резки

движения най-малко 2 часа; отново проследява виталните показатели; отразява пункцията в температурния лист; предава по рапорт болния за активно наблюдение.

49

26) Къпане и повиване на кърмаче

Стаята трябва да е 20-22 C, аерирана. Къпането да става в позната за бебето обстановка. Преди къпането се прави масаж на бебето. Къпането става сутрин (в болницата преди визитацията) и/или вечер (у дома; така и по-лесно заспива бебето). Къпането да не е непосредтствено преди или след хранене. Времетраенето да се увеличи с възрастта.

Изисквания към детската м.с. – без маникюр, без бижу, прибрани коси, с чисти, дезинфекцирани и затоплени ръце, да подготвя всичко за банята. Предварително да предразположи бебето за банята.

Необходими пособия: Вана (индивидуална; измива се с топла вода, сапун и се

дезинфекцира с 2 % хлорамин, след това се изплаква) Гумена престилка Хавлия Растителни мазнини Неутрален сапун и шампоан Воден термометър Кофа с вода 37 C Кофа със студена вода Кофа с капак за замърсено облекло

Необходими пособия за повиване на бебето: Голям чист чаршаф Ризка и камизолка Комплект пелени „Трусо”

Правила при къпане и повиване на кърмаче: Ръцете на м.с. да бъдат измити, дезинфекцирани, без пръстени,

гривни и часовник Температурата на стаята да 22-24 и на водата – 37,5-38 Всички необходими принадлежности за къпане да са подредени на

определеното място Пелените и дрехите на кърмачето да бъдат чисти, изгладени (така се

постига физическа стерилизация) и подредени Къпането да се осъществява бързо и сръчно, за да не простуди

бебето По време на къпането м.с. да поддържа контакт с бебето чрез ласкав

говор и милувки Да се спазва времетраенето на къпане, макар и видимо кърмачето да

е доволно По време на баня м.с. да следи за вида на лицето, дишането и плача

на кърмачето Повиването на бебето да не е нито хлабаво, нито стегнато; с добре

опънати слоеве на комплекта „Трусо” Всяка пелена да се използва по предназнаение

Алгоритъм за поведение на м.с. при къпане на кърмачето:

1) Свалете бижута и часовници от ръцете си50

2) Измийте и дезинкефцирайте ръцете си

3) Проветрете и затоплете стаята до 24

4) Определете мястото за къпане

5) Поставете ваната и всичко необходимо на определеното за къпане място

6) Сипете топлата вода във ваничката

7) Измерете температ. на водата с термометър (трябва да е 37,5 - 38)

8) Ако водата е топла повече от необходимото се слага студена вода от кофата

9) Съблечете кърмачето внимателно

10) Хванете бебето и го сложете над ваничката с лице към вас

11) Намокрете с ръка ръчичките, краката и гърдичките на бебето

12) Започнете измиване на главичката

13) Измийте в последователен ред шията, гърдите, подмишниците, ръцете, краката ингвиналните гънки и стъпалата на бебето

14) Обърнете бебето по корем върху вашата ръка като го придържате подмишницата

15) Измийте добре гърба и седалището на бебето

16) Изплакнете много добре кърмачето с вода като започнете от главата към краката

17) Поставете бебето върху хавлията

18) Подсушете внимателно кърмачето

19) Намажете кожните гънки – аксиларните гънки, шията, ингвиналните гънки със стерилна растителна мазнина

20) Измийте и дезинфекцирайте използваните принадлежности

21) Подредете ги на определеното им място

51

27) Специални тоалети на очи, уши, нос и устна кухинаПрави се веднага след банята, преди поставянето на медикаментите в тези органи, когато имаме някакво заболяване.

Показания: Да се улесни функциите на тези органи, за почистване на тези места, за да може медикаментът да бъде всмуквано по-добре. Задължително със стерилни пособия при вземане на секрети за изследване.

Необхдими пособия за извършване на специален тоалет на устна кухина: Табличка Две чаши с вода Лъжица Кислородна вода: за възрастни 15мл. 5 %, за деца – 15мл 3 % Мерителна чашка или спринцовка Концентриран разтвор на калиев перманганат Бутатор Съд със стерилизирани шпатули Съд за замърсени шпатули Стерилни марлени квадратчета Лигнин Nistatin lotion 2 броя бъбрековидни легенчета

Алгоритъм за извършване на специален тоалет на устна кухина:1) Предаване удобно положение, в зависимост от състоянието му, с лице

към светлината.

2) Подавате чаша с разтвора на кислородна вода .

3) Поднасяте бъбрековидно легенче след извършената гаргара.

4) Повторете процедурата на изчерпване на приготвения разтвор.

5) Подавате чашата с разтвор на калиев перманганат.

6) Поднесете бъбрековидното легенче след гаргарата.

7) Подсушавате устните на лекуваната личност и ги намазвате с вазелин.

Ако лекуваната личност е в безсъзнание: Вземете една чиста шпатула, на която е навито марлено квадратче. Потапяте шпатулата в разтвор на кислородната вода. Отваряте устната кухина. Внимателно обтривате вътрешната страна на бузите, венците, зъбите, небцето и езика. Поставяте замърсената шпатула в съда за мръсни. Вземете чиста шпатула, обвита с марля и я потапята в разтвора на калиев перманганат Отваряте устната кухина и обтривате по същия начин. Подсушавате устните с лигнин. Намазвате устните с вазелин.

52

Необходими пособия за извършване на специален тоалет на нос: Табличка Памучни фитилчета Памучни тампони Ножче за ампули Спирт Бъбрековидно легенче Вазелин Ампула Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml или преварена вода

Алгоритъм за извършване на специален тоалет на нос:1. Предавате удобно положение на лекуваната личност, в зависимост от

състоянието му, легнал по гръб или седнал с лице към светлината.

2. Повдигнете с лявата ръка върха на носа.

3. Правите оглед на носните входове.

4. При наличие на носен секрет извън носната кухина, вземете памучен тампон и ги отстранете.

5. При наличие на засъхнали секрети в носната кухина, вземете памучен тампон, намазан с вазелин.

6. Повдигате върха на носа, а с дланта притскате челото на болния.

7. С него намазвате засъхналите секрети с въртеливи движения.

8. Отваряте ампулата с Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml.

9. Напоявате памучното телче.

10. Повдигате върха на носа нагоре.

11. С памучно фитилче с въртеливи движения почиствате едната носна кухина.

12. Минавате с различни памучни фитилчета толкова пъти, колкото е необходимо.

13. Вземете сух памучен фитил и подсушете с леки въртеливи движения.

14. Повторете същата процедура и за другата носна кухина.

Необходими пособия за извършване на специален тоалет на ухо; Табличка Памучни фитилчета Памучни тампони Ножче за ампули Спирт Бъбрековидно легенче Ампула Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml или преварена вода

53

Алгоритъм на извършване на специален тоалет на ухо:1. Предавате удобно положение на лекуваната личност, в зависимост от

състоянието му, легнал по гръб или седнал с лице към светлината.

2. Обръщате главата на болния наляво или надясно, в зависимост от това, на кое ухо ще се направи тоалет.

3. При наличие на секрет в ушния канал вземете сухо памучно фитилче. При липса на секрет в ушния канал, намокрете памучното фитилче с физиологичен серум.

4. Издърпвате ушната мида нагоре и назад, за да се отвори ушният канал.

5. При наличие на секрет, почистете със сухо фитилче.

6. Почиствате с памучно фирличе, напоено с физиологичен серум.

7. Подсушавате със сухо памучно фитилче.

8. Почиствате с различни фитилчета, толкова пъти, колкото е необходимо.

9. Същата процедура се повтаря на другото ухо

Необходими пособия за извършване на специален тоалет на очи: Памучни тампони Табличка Ампула Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml или преварена вода Ножче за ампули Спирт Бъбрековидно легенче

Алгоритъм за извършване на специален тоалет на очи:1. Предавате удобно положение в зависимост от състоянието му, легнал

по гръб или седнал с лице към светлината

2. Почистете шийката на ампулата с Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml с памчен тампон, напоен със спирт

3. Направете няколко движения върху шийката на ампулата с ножчето.

4. С дясната ръка хванете главичката на ампулата и с лек натиск я счупете.

5. Намокрете памучните тампони.

6. С помощта на пинсета вземете един от напоените памучни тампони.

7. В посока отвън навътре преминавате с тампона еднократно без да връщате, само едното око.

8. С различни памучни тампони преминавате толкова пъти, колкото е необжходимо за отстраняване на очния секрет.

9. С помощта на пинсетата вземете сух памучен тампон.

10. Подсушавате еднократно в посока отвън навътре окото.

11. Повтаряте същата процедура за другото око.

54

28) Хранене на кърмаче. Приготвяне на кърмачески храни. Естествено хранене. Хранене на тежко болно дете

Кърмаческият период е от 28ия ден до 1вата година.

Естествено хранене

Предимства на кърмата за бебето: Кърменето създава здрава връзка между майката и бебето Кърменето задоволява емоционалните потребности на бебето Кърмата оси гурява перфектната храна за бебето Кърмата съдържа имунна защита срещу болести и подпомага

развитието на имунната система на бебето. Кърмата помага на бебето да отдели мекониума. Кърмата е по-лесно смилаема от формулата. Изкуственото хранене повишава риска бебето да развие диабет тип І

(детски диабет, инсулинозависим) Изкуственото хранене увеличава риска бебето да развие алергии Кърмата намалява риска бебето да развие астма Кърменето защитава бебето срещу диарии Кърмата помага за правилното развитие на храносмилателната

система Кравето мляко е дразнител за храносмилателната система Изкуствено хранените бебета са с по-висок риск от наднормено тегло

по-късно Кърменето увеличава ефективността на ваксинациите. Кърмата действа като естествено успокоително за бебето. Кърмата е по-вкусна от формулата. Кърмените бебета са с по-добро общо здравословно състояние. Кърмените бебета ходят по-рядко на лекар. Понеже кърмените

бебета статистически погледнато са по-здрави, те посещават лекар по-рядко.

Кравето мляко по състав е предназначено за теленца Човешкото мляко по състав е предназначено за човешките бебета. Естествено болкоуспокояващо за бебето Улеснява правилното развитие на зъбите и челюстите Кърмените бебета имат чудесна кожа Кърмените бебета миришат фантастично Изкуственото хранене се свързва с по-нисък коефициент на

интелигентност Бебето може да регулира само колко да яде според нуждите си и

апетита си. Това прави естественото хранене по-гъвкаво, докато при изкуственото бебето е принудено винаги да изяжда едно и също количество.

Тя е най-адекватният източник на хранителни вещества до шестия месец след раждане

55

Предимства на кърмата за майката:

Изборът да не кърми увеличава риска от рак на гърдата при майката

Кърмата е винаги готова и в по-красива опаковка от формулата.

Сученето на бебето помага да се свие матката на майката след раждането.

Сученето на бебето предпазва от кръвоизливи при майката след раждането.

Кърменето помага на майката да отслабне след раждането.

Кърменето на бебе помага да се намали необходимата доза инсулин при майки-диабетички

Кърменето има за резултат по-малко болнични при родителите. Тъй като статистически кърмените бебета са по-здрави от изкуствено хранените си връстници, родителите на кърмени деца вземат по-малко болнични.

Кърменето е по-лесно отколкото използването на формула.

Кърмата е безплатна.

Формулата е скъпа.

Кърмата е винаги с точната температура.

Кърмата винаги съдържа правилната пропорция мазнини, въглехидрати и белтъчини.

Кърменето действа като естествен транквилизатор за майката. (Способността на кърменето да приспива е забележителна. В действителност, неопитните майки трябва да внимават да държат сучещото бебе в такава поза, че да не го изпуснат, когато неминуемо задремят)

Никакво мъкнене на шишета

Няма нужда да замразявате.

Повишава самочувствието на майките

Затова имате гърди!

Как да сложим бебето на гърдата? Погалете устните на бебето със зърно за да отвори устата си.

Когато отвори широко уста, поставете бебето на гърдата, така че устата му да е около зърното и ареолата и коремчето му да е обърнато към вашия корем.

Когато бебето е поставено добре носът и брадичката му докосват гърдата.

Правилно положение на устата на бебето около зърното.

Отбележете, че устните на бебето са около зърното И ареолата и носът и брадата докосват гърдата. Устните на бебето са обърнати навън.

56

Пози за кърменеТук са дадени няколко пози за кърмене. Бихте могли да изпробвате всички и да изберете тази от тях, която е най-подходяща за Вас и бебето. Без значениие коя поза сте избрали трябва да внимавате коремчето на бебето да е обърнато към Вашия корем. За по-голямо удобство може да използвате възглавница под вашите ръце, лакти, врат или гръб, или под бебето.

Поза люлка (лесна и общо използвана поза.)

Модифицирана люлка (осигурява на бебето допълнителна опора на главата, като му помага да остане на гърдата. Подходяща е за преждевременно родени бебета и при бебета с проблеми при захапване на зърното.)

Футболна топка (позволява на майката да вижда и контролира по-добре главата на бебето). Подходяща е за майки с големи гърди или обърнати зърна.

Легнала странично (позволява на майката да си почива докато бебето суче. Подходяща е за майки, родили с цезарово сечение. Тази поза не натоварва раната от операцията.)

Странична поза (може да помогне при бебета, които предпочитат да сучат само от едната гърда да сучат и от другата.)

Грижете се за зърната на гърдите си. Веднага след раждането, докато зърната Ви не са загрубели оставяйте ги да изсъхнат след всяко кърмене за да ги предпазите от напукване. Напукването може да доведе до инфекции. Ако гърдите Ви се напукат, намажете ги с кърма или други естествени омазнители (като течен витамин Е или ланолин), за да им помогнете да се възстановят. Не е необходимо да използвате сапун за Вашите зърна, тъй като това може да отстрани полезните естествени омазнители, които се отделят от жлезите montgonery, които са разположени в ареолата. Сапунът може да изсуши и напука зърната.

Внимавайте за инфекции. Признаците за инфекция на гърдата включват температура, възпаление, болезнени бучки и червенина по гърдата. Трябва незабавно да потърсите лекарска помощ, ако имате някои от тези симптоми.

Белези на огладняване - кога да храня бебето?Бебетата трябва да се хранят когато покажат че са гладни. Плачът е късен индикатор на глада - кърменето е много по-лесно и за майката, и за бебето, ако майката успява да разпознае по-ранните белези на глада.

Общите белези на огладняването при бебетата включват:

Ранни Мляскане или облизване на устните Отваряне и затваряне на устата Смучене на устни, език, ръце, пръсти на ръцете и краката, играчки и дрехи

Активни Въртене и търсене по гърдите на който го носи, опитва се да заеме позиция за кърмене като или ляга назад, или ви дърпа за дрехите Непрекъснато извиване и гърчене

57

Удря ви по ръката или гърдите многократно Сърди се и пъшка или диша тежко

Късни Тревожно въртене на главата от едната на другата страна Плач

Как да подготвим бебето за кърмене? Да е буден – прийомите за събуждане са почукване на рамото, разтриване на ушната мида до реакцията на детето Нослето да е проходимо – преглед на носните ходове; тоалетна носната кухина Дупето му да е чисто – принужда частична баня преди кърмене Удобно място и стая Да се създаде удобно положение и за майката, и за кърмачето Осигурено добро настроение за хранене

Подготовка на адаптирано мляко – трябва да се спазват всичките инструкции на производителя; проверка за срок на годност. Приготвя се със стерилни съдове (с преварена вода). Напълно да се разтвори млякото. Да се приготви непосредствено преди хранене. Ако остане, излишъкът се изхвърля. Температурата на млякото трябва да е 37 C. За проверка на температурата се накапва една капка на воларната част на китката (в противен случай може да се получи изгаряне на устната кухина). Изваряването на необходимите принадлежности за кърмене става като първо се сглобява целият биберон. Измиват се и се дезинфекцират. В захлупена тенджера се завират за 20 мин. Чакаме да се охлади биберонът. Биберонът винаги се подава по бузата; никога не се подава на основата на езика, защото може да се задави.

Необходими пособия: Тенджера Шише Биберон Капаче Мерителна лъжичка Адаптирано мляко Лигавник Пеленка, която е индивидуална за вяко бебе Температурен лист (трябва да се отбелязва всичко – колко

количество е приел; дали е повръщал)

Техника:Към бузата се излива млякото, а не към гълтача. Превръщаме детето. Никога не се кърми в легнало положение. Най-добре е да е с повдигната горна част.

Поведение при задавяне:Моментално да се изправи бебето, потупва се по гърба, обръщаме с главата надолу или духане в устата.

58

Хранене с лъжичка:Необходимите пособия са индивидуална лъжица (стерилна), лигавник и съд със съответната храна.

Техника:Поставяме бебето в скута си, в леглото или в специално столче. С малка лъжица, която е пълна 2/3 се подава към бузата или на върха на езика.

Възраст Колич.при 1 хранене

Колко пъти се храни

Вид храна Часове

1 месец 110 гр 7 Кърма 6, 9, 12, 15, 18, 21, 242 месец 120 гр 6 Кърма + плодов сок

(2 пъти по 10, 20 гр.)6, 9 (+сок),15,18 (+плод.сок), 21

3 месец 130 гр 6 Кърма + Плодов сок 20гр. 6,9 (+сок),12,15,ю18(+ сок),21

4 месец 140 гр 6 Кърма + Плодов сок + Зеленчуково пюре

6,9 (+сок),12(ЗП),15 (сок),18; 21

5 месец 150 гр 6 Курма, плодов сок-50гр., ¼ жълтък объркан към зеленчуковото плюре, кисел

6,9 (+ сок),13(+ зел. Пюре, жълтък),16:30( кисел)18 (кисел),2о

6 месец 160 гр 5 Кърма, плодово плюре, МЗП, кисел, жълтък през ден-1/2

6, 9;30 (+плодово люре)13 (МЗП +жълтък), 16:30 (кисел), 20

7 месец 170 гр 5 Кърма + Попара + Месно-зеленчуково пюре + Кисел + ½ жълтък

6, 10-попара, 13:30-МЗП+ жълтък,17-кисел, 20:30

8 месец 180 гр 5 Кърма, попара, МЗП, жълтък, булньон,кисел, орис грис,

6, 10-попара, 13:30-МЗП+жълтък+месен булньон(50гр),17-кисел, орис,грис,20 кърма

9 месец 190 гр 5 Кърма, попара, плодов сок, супа ЗП или МЗП, жълтък, млечно-плодова каша,

6:30 Кърма, 10 попара и пл. сок, 13:30-супа+ЗП или МЗП, жълтък,17- млечно-плодова каша,20:30

10 мес. 200 гр 5 Мусака с кайма + Супа + Десерт

11, 12 м - Преходна храна – 4 кратно хранене

59

30) Задължение на м.с при провеждане на имунопрофилактиката - имунизационен календар

‘Специалната имунопрофилактика’е метод за създаване на инкуствен имунитет, с цел предпазване от инфекциозни болести.

‘Имунитетът ‘е невъзприемчивост на макроорганизма към причинителя на дадено заболяване.

Видове имунитет вроден придобит:

естествено придобит изкуствено придобит

Естествено и изкуствено придобитият имунитет могат да са активни и пасивни, като изкуствено придобитият активен имунитет се получава след прилагане на ваксини, а изкуствено придобитият пасивен имунитет се получава след прилагане на серуми и имуноглобулини.

Видове биопродукти ваксини серуми имуноглобулини

Видове ваксини живи убити химични анатоксични рекомбинан

Определят се от начина на производство и извличането им.

Начин на приложение на ваксини парентерално – интракутанно; интрамускулно; субкутанно; епикутанно; перорално.

Задължения на медицинската сестра1. изписва всички подлежащи на имунизация в книгата;

2. уведомява подлежащите за деня, датата и предварителния преглед на пациента;

3. планира и получава от РИОКОЗ биопродуктите, осигурява транспортирането, съхранението и приложението им в срок на годност;

4. осигурява необходимите стерилни инструменти и дезинфекционни средства;

5. промоция на имунопрофилактиката;

6. отчети на РИОКОЗ за дейността, свързана с имунизациите;

60

Задължения на мед.сестра при приложение на ваксини подробно се запознава с указанията за приложението на ваксините;

оглед на опаковката за цялост, макроскопски вид, данни за дози, срок на годност;

спазване на правилата за асептика и антисептика;

вписва данните за приложените имунизации и реимунизации в книгата – дата, доза, вид и серия;

предоставя данни за извършените уминизации на медицински лица в училищни кабинети;

изпраща за консултация в пневмофтизиатрични диспансери пацинети, при които има затруднения при отчитането на проба МАНТУ;

проследява местни и общи реакции на ваксинираните и уведомява отдел „Противоепидемичен контрол” за установяване на НЛР.

Имунизационен календар (начин на приложение)

Имунизация срещу Ваксина Начин на приложениеХепатит В рекомбинантна

хепатит В ваксинамускулно 0,5 мл.

Туберкулоза БЦЖ ваксина вътрекожно 0,1 мл.

Полиомиелит тривалентна живаполиомиелитна ваксина (І, ІІ, ІІІ тип)

през устата, 2 капки

Дифтерия, тетанус и коклюш

ваксина ДТК подкожно 0,5 мл.

Тетанус и дифтерия ТД ваксина мускулно 0,5 мл.

Тетанус тетаничен токсоид мускулно 0,5 мл.

Морбили, паротит и рубеола

триваксина морбили-паротит-рубеола

подкожно или мускулно 0,5 мл.

Морбили жива морбилна ваксина подкожно 0,5 мл.

61

Имунизационен календар (задължителни имунизации)

В първите 24h след раждането

Имунизация против хепатит тип В (І прием)

От 48-ия час Имунизация протия туберкулоза

От 1-ия мес Имунизация против хепатит тип В (ІІ прием)

От 2-ия месец Имунизация против полиомиелит (І прием)Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш (І прием)

От 3-ия месец Имунизация против полиомиелит (ІІ прием)Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш (ІІ прием)

От 4-ия месец Имунизация против полиомиелит (ІІІ прием)Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш (ІІІ прием)

От 6-ия месец Имунизация против хепатит В (ІІІ прием)

От 7-10-ия месец Проверка за белег на БЦЖ-имунизацията; на децата без белег се прави проба МАНТУ (5Е ППД) и отрицателните се имунизират

От 13-ия месец Имунизация против морбили, паротит и рубеола

От 14-ия месец Първа реимунизация против полиомиелит (ІV прием)

От 22-24-ия месец Втора реимунизация протия полиомиелит (V прием)

До 24-ия месец (поне 1 год. след ІІІ прием)

Първа реимунизация против дифтерия, тетанус и коклюш (IV прием)

На 6-7 год.(І клас) Трета реимунизация против полиомиелит (IV прием)Реимунизация против дифтерия и тетанусРеимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба МАНТУ)

На 10-11 години (V клас)

Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба МАНТУ)

На 11-12 години (VI клас)

Реимунизация против морбилиРеимунизация против рубеола (девойки)Реимунизация против дифтерия и тетанус

На 16-17 години (Х клас)

Реимунизация против тетанус и дифтерияРеимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба МАНТУ)

На 25 и 35 год. Реимунизация против тетанус и дифтерия

От 45-ата годинаПрез 10 години

Реимунизация против тетанус

62

31) Масаж и гимнастика

Масажът и гимнастиката подобряват работата на дихателната и сърдечно-съдовата система, стимулират развитието на нервната система, сетивните органи и опорно-двигателния апарат. Те подобряват емоционалния тонус на дтето и повишават защитните сили на детския организъм срещу различни заболявания. Основната цел на масажа и гимнастиката в кърмаческа възраст е да подпомогне развитието на движенията на детето съобразно функционалните му възможности. Чрез своевременно и правилно усвоени движения, то опознава окръжаващата го среда, което е изключително важно условие за правилното му нервно-психическо развитие

С масажа и гимнастиката можете да започнете, когато бебето навърши 1 месец и половина, при условие, че е напълно здраво и теглото му е достигнало 4 килограма. Най-подходящото време за масаж и гимнастика е сутрешното бодърстване. Времето може да се промени според свободното време на майката, но задължително трябва да бъде час, час и половина след хранене.

Стаята трябва да бъде добре проветрена и затоплена до 21-23°С. Бебето трябва да бъде съблечено голо и поставено върху маса, покрита с одеало, мушама и чаршаф. Майката или бащата да бъдат със затоплени ръце, добре изрязани нокти, без пръстени и часовник които могат да наранят кожата на детето. През цялото време трябва да се поддържа положителният тонус на детето, да се подтиква двигателната му активност, така, че извършваните движения да бъдат една игра за него и да му доставят удоволствие.

Масаж се прави на здрави деца. Представлява механично дразнене, ритмично и системно нанасяне върху тялото.

Полза: въздействие върху мускулите, НС, трофиката на кожата, а чрез тях косвено подобряване на кръвообръщението, обмяната на веществата, дишането.

Принципи:1. Извършва се винаги от периферните части към центъра (свързан е с

кръвоотока)

2. Да се извърши много внимателно и нежно, без енергични търкания

3. В затоплена стая – 24 C за новородени, 20-22 C – за деца.

Подготовка: На сестрата – дезинфекция на ръце, затопляне на ръцете, без маникюр, махане на бижу, часовник, пръстени На детето – да е здрав, в добро общо състояние На подходящо време за масаж – да се съобразяваме с режима на бебето – кога се храни и спи

63

Приоми:1. Поглаждане – намалява мускулния хипертонус, ускорява лимфния и

кръвния ток (затова се извършва от периферията към центъра)

2. Почукване – въздействие върху периферни нерви и окончания. Не се прави върху паренхимни органи – сърце, далак, гръбначен стълб

3. Размачкване – действа върху по-добра мускулатура и кръвоотока. Прави се с кръгообразни движения и с цели длани.

4. Разтриване – на крайници, гърба и седалище

Масаж на горни крайници – поглаждане – 3-4 пъти, почукване – без лакътната става, 5-10 пъти, размачкване, разтриване Масаж на гърди – поглаждане (като дланите и пръстите са върху стернума) от 2-5 пъти, разтриване Масаж на коремна област – поглаждане (основата на палеца се слага върху пъпа като палецът е насочен към дясното краче), разтриване (като „точене на баници”, лъскане на обувки и пляскане на правите странични коремни мускули), поглаждане Масаж на долни крайници – поглаждане, почукване, размачкаване (избягват се ставите), разтриване (от коляното нагоре). Стъпало – поглаждане, почукване и пак поглаждане. Масаж на гърба – поглаждане (с дланите от горе надолу после отдолу нагоре), почукване (избягва се областта около бъбреците и гр. стълб), размачкване, разтриване и поглаждане. Масажът се извършва всеки ден с цел закаляване и не повече от 20мин. С нарастването на възрастта нараства и времето на закаляване.

ГимнастикаБива пасивна , активна, рефлекторна и упражнения с помощ. Гимнастиката започва към края на първия месец.

64

32) Задължение на м.с. при провеждане на рахитопрофилактика

Рахитът е заболяване, което се причинява от недостиг на витамин Д в организма. Познаването на причините за появата на това заболяване и на необходимите профилактични мерки ще помогне за предпазване на бебето от рахит.

Основната роля на витамин Д е да регулира калциево-фосфорната обмяна в организма. Той спомага за усвояването на калция и фосфора, необходими за изграждането и растежа на костите и зъбите. При недостиг на витамин Д калцият и фосфорът не се резорбират достатъчно през лигавицата на червата и нивата им в кръвта намаляват. За да се компенсира това, организмът на детето извлича калциево-фосфорни соли от здравите кости и костта омеква. От друга страна в местта на костния растеж не се отлагат достатъчно такива соли и се натрупва непълноценна костноподобна тъкан. Тези процеси стоят в основата на проявяващите се признаци на рахита.

Кои са признаците на рахита: Бебето се поти усилено по време на сън и когато се храни. Поради сърбежа от изпотяването бебето върти главичката си и косичката на тила окапва. Раздразнителен е Често плаче Сънят му е неспокоен. Намален тонус на мускулите.

Профилактиката срещу рахит започва още във вътреутробния живот на детето. Бъдещата майка трябва да се излага достатъчно на слънце и храната да е богата на витамин Д и да е разнообразна. Освен това всички бременни, които очакват „зимни” бебета (от октомври до март) в последните два месеца трябва да приемат витамин Д в доза 1000-2000 Е ежедневно per os. При наличие на показания полагащата месечна доза може да се дава и наведнъж – на гладно.

На кърмачето се осигурява естествено и правилно хранене с навременна добавка на плодови сокове, пюрета, жълтък, комбинация на витамин Д и витамин Д2 и витамин А – флакон от 10мл (1 капка=1330 Е)Витамин Д2 се метаболизира в черния дроб до витамин Д3 и участва в фосфорната обмяна. Витамин Д3 по-бързо повлиява на сиптомите на рахит. При профилактичната доза е равна на 2 капки, а Вигандол на 1 капка (1 капка = 660 Е).

Дават се сутрин на гладно в лъжичка, преди второ кърмене (около 9 ч.) Ако се пропусне дадена доза на другия ден се дава двойна доза Витамин Д е олеозен (маслен) разтвор и се прави i.m. веднъж месечно. Тъй като недоносените имат недостиг от калциево-фосфорни соли и затова в профилактиката им се включва калциев глицерофосфат или само калциев фосфат.

65

Лечението на рахита е комплексно и към него се включват:

Облъчване с УВ лъчи – когато се облъчва, профилактиката с витамин Д се спира. Облъчванията започват в началото на втория месец.

Курсът на облъчване е 20 дни за един месец, но ако детето се разболее веднага се прекъсва и след оздравяване процедурата започва отначало.

Витаминолечение

Правилен хигиенен режим – свобода на движенията – разходка на чист въздух и на открито.

Хранене – идеалният вариант е естественото хранене (майчината кърма). Трябва да се ограничат брашнените каши и въглехидратите. Да се дават повече плодове и зеленчуци. В храната се включва и кравето масло.

Системно провеждане на закалителни процедури, масаж и гимнастика

Витамин Д – профилактичната доза е 600 Е дневно. За недоносени и близнаци- 800 до 1200 Е дневно. При доносеси, но изкуствено хранени деца- от 6оо до 8оо Е. При доносени, но естествено хранени – от 400 до 600 Е.

Рибеното масло – помощно средство при лечение на рахита. Съдържа витамин Е, А, Д (от 100-200 Е) и фосфор. Може да се дава след втория месец по няколко капки, а след шестия месец по ½ до 1 ч.л. 2-3 пъти дневно и след първата година – по 1 ч.л 3-4 пъти дневно.

Обратното на рахита е хипервитаминоза на Д. Може да се получи ако сме предозирали дозата.

Клиниката на хипервитаминоза на Д е: Упорито безапетитие Гадене и повръщане Жажда Полиурия Дехидратация

Отпадналост Потта им мирише на

риба Повишава се кръвното

налягане Може да изпадне в клонично-тоничен гърч, от който може да загине

Поведението на м.с:Веднага да се спре даването на витамин Д за 1-2 месеца (защото води до бързо вкостяване на фонтанелите и мозъкът не може да нарастне; те остават ниски на ръст) и детето трябва да се оводнява обилно, за да се извлича витамин Д.

Кои са възможните усложнения?Ако рахитът не се лекува, първоначалните промени в костите се задълбочават – те стават чупливи, ребрата омекват. Детето започва да боледува често от пневмония.

66

34) Сестрински грижи при пациенти с изгаряне

1. Приемане на болния в клиниката по изгаряне

2. Разговор с пациента, ако е в състояние, а ако е невъзможно – с близките му с цел събиране на информация за инцидента

3. М.с следи за съзнанието на болния

4. Попълване на мед.документация

5. Попоълване на фишове за изследване и приготвяне на необходимите пособия- фиш за опр.на кр.група и Rh-фактор- фиш за биохимия- пособия за диуреза

6. Изследване на всички жизнени показатели – температура, пулс, дишане, кр.налягане, диуреза, и др

7. В зависимост от степента на изгаряне се определя и положението на болния – активно или пасивно. Евентуално използване на клинитрон

8. Проби за чувствителност към антибиотиците

9. Стриктно изпълнение на назначената от лекар терапия – вливания, аналгетици, ТАП

10. Наблюдение на външния вид, на кожа за цвят и отоци, и на лигавица

11. Наблюдение на раната – вид, степен на изгаряне, дали има секреция, мехури, течност

12. Наблюдение за повръщане – количество и вид

13. Извършване на стерилна мазева превръзка

14. Борба с болката – къде е локализирана болката, вид

15. Грижи за хранене – ентерално и парентерално

16. Грижи за постелното и личното бельо

17. Извършане на хигиенни тоалети – при нужда и след аналгезия

18. Кислородотерапия – начина на приложение и дозата се определя от лекар

19. При тежко болни жени се поставя катетър, а при мъже – само асистираме на лекаря; постоянно следене за проходимостта, следене за количеството урината

20. Преливане на биопродукти

21. Следене за сърдечно-съдови смущения

22. Следим пациента да не изпадне в шок от болка

23. Асистира на лекар при хирургична обработка на раната

67

24. Асистиране на лекар, ако предстои отстраняване на белезите

25. Предпазване от усложнения

26. Имобилизация на участъка и ранна рехабилитация

27. Осъществяване на комуникация с цел адекватно възприемане относно новия си външен вид и при нужда – психолог

28. Профилактика от вътреболнична инфекция – при нужда ограничени свиждания

29. Попълване на мед.документация за изписване, епикриза

30. Изписване

68

37) Изработване на план и специални сестрински грижи при пациенти с неврохирургични операции – тумор на мозъка

Клинична картина главоболие,гадене,повръщане

епилептични припадъци

промени в двигателните центрове

засягане центровете на сетивността

нарушение в говора,писането и четенето

емоционални промени

incontinentio urinae

нарушение в кооринацията и походката

Терапевтично поведениеа. хирургично лечение – пациентът се поставя на 1-ви режим

б. нехирургично лечение – включва: наблюдение на болния медикаменти химиотерапия лъчетерапия

План за сестрински грижи 1) приемане и настаняване на пациентът в неврохирургично отделение

2) м.с. попълва необходимата документация

3) м.с. заедно с лекаря правят анализ състоянието на болния относно клиничната картина

4) м.с. подготвя пациентът за необходимите изследвания: КТ и ЯМР лумбална пункция рентгенография ангиография хистологично изследване електро - енцефалография биопсия

5) изписване,получаване и раздаване на лекарствата

6) провеждане на инфузионното лечение

7) събиране на урината за отчитане на диурезата

8) подмяна на бельото на болния

9) извършване на орално,парентерално и смесено хранене

69

Интензивни грижи за болните динамично проследяване на виталните функции ; апаратно подпомагане

поддържане на дихателната функция

при неосъществена оротрахеална интубация или трахеотомия – болния да се постави в странично положение

чести аспирации на оралните секрети

извършване на почукващ и вибрационен масаж на гръдния кош

наблюдаване на честотата и ритъмът на дишане

наблюдение на ССС – при нарушения своевременно медикаментозно лечение

епилептиформени гърчове – уведомяваме лекаря

развиване на терморегулаторни нарушения,което изисква измерване на температурата на 2-3 часа

физикални средства при хипертермия

Следоперативни грижи екстубиране на болния

наблюдение за мозъчен отток – по назначение на лекаря прилагане на Manithol

наблюдение за хематом – по назначение прилагане на кръвоспиращи средства

наблюдение за съдов спазъм – по назначение прилагане на съдоразширяващи средства

наблюдение на интракардиалното налягане

следене за проходимостта на дренажа

следене на жизнените показатели,артериални кръвни газове,хемоглобин,електролитни концентрации,кръвна захар

неврологична оценка- включва моторна активност,зенични реакции,определяне нивото на съзнание

поддържане на адекватна мозъчна перфузия

проследяване на водно-електролитния баланс

проследяване за поява на гърчове

70

39) Сестрински грижи при деца с заболявания на дихателната система. Бронхопневмония

Клиника: Засягане на общото състояние Дишането е затруднено и ускорено Болезнена кашлица Хрема Отказват да сучат Хипертермия Не може да отхрачва Повръщане, а понякога коремчето е подуто Промяна в цвета на кожата По устата се появява пенеста слюнка Бързо възникване на дихателна и сърдечна инсуфициенция Засяга се и ССС – ускорен пулс, диспепсия Засягане на ЦНС – възбуда, менингиални симптоми, гърчове

План за сестрински грижи:1) Постъпване в болнично отделение с родител

2) Настаняване в съответна стая и легло

3) Запознаване на майката с правилника за вътрешния ред, с персонала, с правата на пациента

4) Комуникация с родител – трябва да обгрижваме детето с внимание и сърдечност; психически да го подготвим за неприятни болезнени манипулации

5) Попълване на медицинска документация

6) Требваме го за храна – отговаряща на възрастта му

7) Измерване и регистриране на соматичните показатели

8) Наблюдение за дишане - тип дишане, дали е повърхностно

9) Наблюдение за кашлица – каква е? – суха, влажна, сутрешна, нощна, болезнена или неболезнена, храчки, .....

10) Наблюдение на повърнатите материи – цвят, количество

11) Наблюдение на изпражненията – колко често ходи, цвят, мирис, дали има диария

12) Наблюдение на температурата – за бронхопневмонията е характерно задържане на висока температура над 39° в продължение на няколко дни при денонощни колебания по-малки от 1° (Febris continua). Наблюдение на температурната крива. Поведение при висока температура: Даваме на бебето повече течности; събличаме бебето голичко, докато температурата спадне поне с 1°. Частична баня; поставяме кърпи, намокрени в студена вода на крачетата, ръчичките и на челцето (компресите се сменят през 10-15мин; те не бива да изсъхват върху тялото). По преценка на лекар се дават лекарства за сваляне на температурата. Най-бързо действат медикаментите,

71

приложени по ректален път – свещички. При деца над 3-месечна възраст са подходящи и сиропчетата, съдържащи парацетамол. Когато температурата спадне, детето се изпотява. Затова трябва да го облечем с чисти леки дрехи, като преди това изтриваме потта

13) Постоянна аерация на стаята; поддържане на температ. в стаята 20

14) Наблюдение на общия му вид – цвят на кожата, състояние на лигавиците, дали е в съзнание, контактен ли е и други

15) При отказ от сучене по преценка на лекар се слага сонда или парентерално хранене

16) Вземане на кръв за ПКК , за левкоцити – за проследяване стойностите, да се види ефектът от антибиотиците

17) Подготовка и провеждане на рентгеново изследване на белите дробове

18) М.с непрекъснато провежда здравно-просветна дейност

19) М. с трябва да създава приятна атмосфера за детето, ако състоянието му позволява

20) Провеждане на учебни дейности и занималнии (ако детето ходи на училище)

21) При настъпили усложнения се уведомява лекарят

22) Посещение от рехабилитатор за перкутанен масаж – за отхрачване, за улеснение на дишането и за отваряне на гръдния кош

23) Извършване на хигиенни тоалети и частична баня

24) Ежедневно се измерва телесната маса

25) М. с активно участва в лекарствената терапия. При лечение с антибиотици се прави проба за чувствителност,

спазване на точните часове, спазване на дозировката, на начина на приложение и наблюдение за странични реакции.

Дават се отхрачващи медикаменти. Инхалации Кослородотерапия Венозни вливания

26) Изписване на детето от болничното отделение след подобрение

72

40) Сестрински грижи при деца със заболяване на храносмилателната система. Dispepsia Toxica (Токсична диспепсия).

Токсичната диспепсия представлява най-тежката форма на остро разстойство на храносмилането и усвояването на храната – изключиелно тежко, застрашаващо живота на детето заболяване, катастрофално нарушение на цялата веществообмяна и на нервно регулаторните механизми.

Кл.картина:

Безапетитие

Мъчително гадене

Повръщане

Има тъжен изглед

Изхожданията зачестяват до 10-12 в денонощието, стават оводнисти, съдържат оскъдни количество фекални материи и примес на слуз

Тежки смущения от страната на ЦНС – помрачава се в различни степени съзнанието на детето, то не познава , не търси майка си, нито любимите си играчки, а в най-тежките случаи настъпва пълна кома – лицето става масковидно

Детето заспива в определена поза

Появяват се трепкания и общи тонично-клонични гърчове

Сърдечно-съдовите смущения са:учестен и слабо напълнен пулс, глухи сърдечни тонове, ниско кръвно налягане, студени и цианотични крайници

То е много отпаднало, понякога е неспокойно, издава отвреме навреме слаб пронизващ вик

Сивоблед цвят на кожата, цианоза на и около устните и по крайниците

Очите му хлътват дълбоко в орбитите

Чертите на лицето се изострят

Погледът е неподвижен, отправен в далечината

Болното дете лежи безучастно

Прекъсва се контактът му с външната среда

Проява на тежка дехидратация. Рентгенологично изследване се установява намаление на сърдечната сянка.

Тежки изменения настъпват във всички останали органи и системи.

Дишането е учестено, без паузи.

Количеството на урината намалява

Установяват се положителнни проби за белтък и захар, Клирънсовите изследвания показват ниски стойности

73

При изследване на кръвта се установява силно сгъстяване на кръвта, хипопротеинемия, увеличение на остатъчния азот и захарта, намаление на хлоридите, на калиевите йони; силно намаление на алкалния резерв като израз на тежко нарушената веществообмяна

Устойчивостта на детето намалява и в организма започват да се развиват и размножават микроорганизми, причинявайки възпалителни процеси в ушите, белите дробове и др., раздува се септико-токсично състояние, което още повече влошава и без това тежкото състояние на болното дете

Без бързата и компетентна намеса на лекаря детето умира в прогресивно задълбочаваща се кома

Лечение: При лечението токаичната диспепсия решаващо значение има

отстраняването на анхидремичния шок, влючването и поддържането на жизнено важните за организма функции: циркулацията трябва да бъде спешно възстановена чрез попълване на кръвния обем; изключително голямо значение има и възстановяването на бъбречната функция, без което е невъзможно поддържането на нормалното съдържание и съотношение на електролитите. Втората основна насока на лечението е бързото и ефикасно въздействие върху инфекциозния процес.

Тъй като за бърза и ефикасна рехидратация не може да с еразчита на пероралния внос на течности, най-целесъобразена е парентералната трайна капкова инфузия, която се инсталира незабавно, без да се изчакат резултатите от лабораторните изследвания. Първоначално се назначава изотоничен разтвор от NaCl (8,5%) и 5% разтвор на глюкоза в съотношение 1:2

Сестрински грижи: Лечението се провежда в интензивно отделение по непрекъснатия надзор

на лекар и сестра. Поради влошения тургор и кожна еластичност се поддържа добра хигиена на кожата. Редовно се извършват тоалета на детето. Положението му в леглото се сменя често, по възможност болното се взема на ръце. Особено внималние се обръща на лигавиците, които вследствие на дехидратацията изсъхват. Лигавицата на очите се овлажнява със стерилни тампончета, напоени с физиологичен разтвор, като се сменя неколкократно на ден. Устната кухина се почиства и овлажнява с марлички напоени с физ.разтвор.

На всеки час се проследяват и вписват в реанимационния лист стойностите на показатели – температура, пулс, дишане, диуреза. Всички изхождания и повръщания се описват по вид, брой, количество, наличие на примеси.

При тежките степенина дехидтратация и при упорити повръщания рехидратацията се осъществава парентерално с внозно капкова инфузия. М.с осигурява необходимите разтвори, регулира и регистрира влетите количества течности. Добре е да се използват автомати за регулация на броя на капките. Наблюдава се мястот на вливането, реакциите на детето.

При тежки нарушения в киселинно-алкалния и в електролитния баланс се подготвят необходимите медикаменти за корекция. Водно-солевата реанимация се ръководи от лекар, но м.с я осъщестява. Тя трябва да знае, че разтвора на калиевия хлорид се влива много бавно чрез инфузионна

74

система при добра диуреза. Струйното вливане е недопустимо поради опастност от внзапна смърт.

При проява на гърчове м.с трябва да има готовност за адекватна намеса с противогърчови средства, като едновременно с това се повиква лекар. Тъй като в състоянието на болното често настъпват в незапни промени само доброто наблюдение и своевременото реагиране могат да предотвратят тежките и необратими последствия. Голяма роля има детската консултация, където се дават съвети за храненето. М.с трябва да убеди майката, че кърмата е най-добрата храна за малкото кърмаче и го предпазва инфекции.

Съветите относно правилното отглеждане на децата, начините за предпазване от инфекции имат важно значение в борбата със заболяването на храносмилателната система. Усилен патронаж се налага при децата от рисковите групи, живеещи при лоши битови условия, с вродени малформации. Правилното формулиране на сестринската диагноза ясно начертаният план за сестрински грижи допринасят за създаване на благоприятна среда, премахване на неприятните преживявания и отрицателни емоции у болното.

Детето трябва да се приучи към спазване на диетичен режим без пикантни храни, дразнещи подправки и газирани напитки. От значение е и правилно организираният дневен режим с умерена умствена натовареност, редуване на труд и учене с почивки и игри, без физически натоварвания.

75

41) Сестрински грижи при деца със заболявания на сърдечна-съдовата система

Кл. картина: сърдечен шум увеличени размери на сърцето хипоксия изоставяне в развитието на детето нарушение в обменните процеси цианоза учестено или затруднено дишане жажда промяна в крайниците фаланги на пръстите

Изследвания: ЕКГ Обзорна рентгенография на сърце Ангиография Изследване на кръв – ПКК, ДКК, биохимия Изследване на урина – функционално, качествено и количествено

План за сестрински грижи:1. Приемане на детето в детско кардиологично отделение с майката

2. Запознаване на майката с вътрешния ред, с правата на пациента и с персонала

3. Поставяне на детето на първи режим

4. Детето трябва да заеме Фаулер положение

5. Измерване на соматичните показатели

6. Следене на пулса -

7. Вкл. на монитор за следене на всички жизнени показатели

8. При наличие на пристъп – овладяване на пристъпа и провеждане на медицински манипулации

9. Разговор с родителите за събиране на данни за снемане на анамнеза и попълване на необходимата документация

10. След назначената от лекар изследвания – попълване на фишове за тях, фиш за кръв, за урина, за рентг.изследване; м.с да подготви необходимите пособия; м.с взема материалите за излседване; м.с отговаря за опаковка, транспорт, съхранение и получаване на резултатите

11. Следим външния вид

12. Овладяване на цианоза и задух

13. Набл.на температурата

14. Требване за храна според възрастта и диетата

15. Попълване на лекарствена табела според назначенията от лекар медикаменти

76

16. Изпълняване на назначената от лекар медикаменти – дозиране на сърдечни гликозиди п правила

17. Провеждане на кислородолечение – дозата се назначава от лекар

18. Извършване на всички хигиенни тоалети

19. Следим за цвят на кожа и лигавица – има ли промени?

20. Осигуряване на детето на добър емоционален комфорт; осигуряване на връзка с майката

21. Проследяваме за наличие на болка – къде и кога се проявява

22. Разговор с майката за двигателен и хранителен режим

23. М.с непрекъснато провежда здравно-просветна дейност

24. Провеждане на учебни дейности и занималнии

25. Подготовка на документите за изписване

26. Изписване на пациента

77