КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯТАпроф. Герчева

ОСНВОВНИ ПРОБЛЕМИ НА КОГНИТИВНАТА ПИСХОЛОГИЯ

Изследването на проблемите на познанието е област в психологията, която навлиза още от философските учения, т.е. това е един от основните проблеми с който се занимава и философията.

Едни от основните въпроси на които учените са се опитали да отговорят са въпросите свързани с това – Може ли човек да притежава обективни, адекватни знания за света от една страна и от друга, ако това е така то – Какви са механизмите с които човек познава света. Когато тези въпроси стават и едни от основните въпроси в психологическата наука, тогава освен теоретични идеи учените се опитват да създадат и методи, с които експериментално да бъдат изследвани тези проблеми. Ето защо в рамките на психологията се създават, както теории отнасящи се до изследването на същността на познанието, така и експериментални факти, които дават основание да бъдат обосновани различни закономерности.

Изследването на проблемите на познанието в психологията са и първите експериментално проучени психологически факти. Основание за това твърдение ни дава факта, че в лабораторията на Вундт се изследва експериментално точно процеса на усещане, който е най-елементарния познавателен процес.

Значимостта на проблемите на познанието провокират провеждането на много психологически експериментални проучвания. Това дава основание през 70те години да се създаде специална психологическа школа, учените в която обобщават резултатите от изследването на познанието, създават нови хипотези, които се проверяват и в днешно време.

Основен предмет на изследване в рамките на когнитивната психология е познанието като процес на обработка на информацията постъпваща в съзнанието, в мозъка, нейното съхраняване и адекватно възпроизвеждане, т.е. прилагане в практиката на хората. В този смисъл основните психични процеси, които се изследват в рамките на тази школа са:

УсещанеВъзприятие *ПредставаМислене *ВъображениеВнимание *Памет *Реч

Представите и въображението трудно подлежат на изследване. Те са с най-слаби позиции и се разглеждат в рамките на паметта.

Психични процесиПознавателни

психични процесиНесамостоятелнипсихични процеси

Емоционално-волевипсихични процеси

Процеси, които ни доставят, дават ни някаква

информация за различни неща около нас или за

самите нас:1) Усещане2) Възприятие3) Представа4) Мислене

Чрез тях ние не получаваме нова информация, а

обработваме друга информация, те служат за фон на всички други психични процеси, за

тяхното протичане:1) Внимание2) Памет3) Реч

1) Емоционални процеси

2) Воля

5) ВъображениеКой е първичният процес, с който се отразяват въздействията от околната среда?

Кой процес може да се счита за основа на цялото познание? От една страна има основно две идеи:

Според първата идея за познанието като първичен процес могат да бъдат счетени емоциите, емоционалните процеси. Аргументи – емоциите се управляват от лимбичната система, тя е една от най-старите структури на мозъка и поради това се счита, че и емоциите са първични.

Според втората идея познанието започва от усещането – отразяват се различните характеристики на обектите и предметите.

От друга страна волята е един процес, които пронизва познавателните процеси и вниманието (несамостоятелните психични процеси), а емоциите и волята са като една подплата на всички останали.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИНА УСЕЩАНЕТО КАТО ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕС

I. Структура на основните сетивни системи. Строеж на зрителната и слуховата сетивна системи.

Око

2 стр.

Ухо

Ушната мида и слуховия проход изграждат външното ухо, тъпанчевата мембрана заедно със слуховите костици (чукче, наковалня и стреме) – средното ухо, а овалното прозорче, полуокръжните канали и охлюва – вътрешното ухо.

Във всеки момент върху човешкото тяло въздействат множество дразнители от външната и вътрешната среда. Информацията, която постъпва от тях се обработва с помощта на различни сензорни системи. Основното предназначение на сензорните

3 стр.

системи е да помагат на организма от една страна да се приспособи към околната среда, а от друга страна – да отрази информацията, която е необходима на организма за нормалното му функциониране и оцеляване. Психичният резултат от най-елементарното отражение на въздействията на външната и вътрешната среда са усещанията.

Един от начините по който може да се определи усещането е, че то е процес, чрез които се открива физическата енергия от околната среда или от организма и се кодира в нервни сигнали.

Друг начин по който може да се определи усещането е, като се отчете взаимодействието между живия организъм и средата (външната и вътрешната). В този случай усещането се определя, като психичен процес, с който се отразява само едно отделно свойство на обекти, които въздействат непосредствено върху сетивния орган.

Общото е, че принципа на действие на сетивните системи е общ, а резултата е различен.

информацията се предава отдолу нагореS OСубектът (има някаква вътрешна субективност) въздейства на околната среда, а не

само анализира.Говорим за усещане, когато има:

1) Непосредствено въздействие.2) Когато в резултат на непосредственото въздействие върху сетивния орган има

отражение само на едно свойство.Само при наличието на тези две предпоставки говорим за усещане.Например: ако имаме няколко различни тебешира имаме повече от едно свойство

и тогава говорим за процеса познание, а не за усещане.Но не на всяко непосредствено въздействие, само на ниво усещане, обработка на

информацията; отделни свойства могат да се отразят, когато говорим за усещане (коментар на рисунка задължително, но при експеримент). Проучваме характеристиките на обектите.II. Основни закономерности на усещането.

Някои от основните закономерности на усещанията са свързани с основните характеристики на функционирането на самите сетивни системи. Така например за да може да бъде отразено от сетивната система въздействието на някакъв адекватен стимул, този стимул трябва да се характеризира с определена интензивност или сила.

1. Праг на чувствителностМинималното по сила въздействие на стимула върху сетивния орган, който

предизвиква адекватно за сетивната система усещане, което се обозначава, като долен праг на абсолютната чувствителност. Максималното по сила въздействие на стимул върху сетивната система, което все още предизвиква адекватно отражение на неговите характеристики се обозначава, като горен праг на абсолютната чувствителност (горен праг на абсолютната чувствителност). По-нататъшното увеличаване на интензивността на стимула предизвиква усещане за болка, т.е. неадекватно усещане.

абсолютна чувствителност на съответната сетивна система16 – 20 Hz 16 – 20 000 Hz

4 стр.

В диапазона от долния до горния праг това е абсолютна чувствителност. Колкото е по-нисък долния праг, толкова е по-голяма, по-висока абсолютната чувствителност (защото диапазона е по-голям, широк) и колкото е по-висок долния праг, толкова е по-ниска абсолютната чувствителност.

Психофизика – наука за усещанията. Усещанията са на границата между физиологичното и психичното.

Освен абсолютна чувствителност различаваме и диференцировъчна (различителна). Диференцировъчна чувствителност – диференциален праг – отражение на минимални различия при два сходни дразнителя, при което те се отразяват, като два различни дразнителя. Под диференцировъчен праг ще разбираме минималното различие, но само при сходни дразнители.

2. АдаптацияПовишаване или понижаване на абсолютната чувствителност под влияние на

продължителното въздействие на дразнителя върху съответната сетивната система.(насочване на мозъка към други дейности, а не само към отражение)

3. СенсибилизацияПовишаване на чувствителността на един анализатор при въздействие върху друг

анализатор с адекватен стимул или дразнител.4. Синестезия

Възникване на усещане характеризиращо един анализатор при въздействие на дразнител адекватен за друг анализатор (цвето музика; някои хора докато слушат музика виждат цветове).

5. КонтрастПовишаване или промени в чувствителността на анализатора в зависимост от

характеристиките, от силата на предходен дразнител, който е въздействал (топло – студено). Характеризира взаимодействие между усещанията.

Средни значения на абсолютните прагове на възникване на усещанията за различните сетивни системи

Сетивен орган

Величина на абсолютния праг на усещане, представена като условия при които възниква едва забележимо

усещанеЗрение Способност да се отрази пламъкът на свещ намираща се на разстояние

48 км. от очите в тъмна, ясна нощ.Слух Различаване на тик-так-ането на ръчен часовник при пълна тишина на

разстояние 6 м.Вкус Усещане за съдържанието на 1 чаена лъжица захар в разтвор съдържащ

8 л. вода.Обоняние Усещане за наличие на парфюм, когато е капната само една капка от него

в помещение от 6 стаи.Осезание Усещане за движението на въздуха причинено от падането на крилото на

муха върху повърхността на кожата на разстояние от 1 см.

Значение на константата на Вебер за различните сетивни системиЕрнст Вебер е немски психофизиолог, който установил, че два дразнителя

независимо от качествата си – зрителни, слухови и т.н. трябва да се отличават в определена пропорция, за да може разликата между тях да бъде отразена при това прага на различаване се увеличава, повишава заедно с увеличаването на силата на дразнителя.

5 стр.

- Закона на Вебер, където “I” е силата на действащия стимул, “I” е

увеличението на силата спрямо силата на изходния стимул, което поражда ново усещане.

..................... предизвикват множество изследвания, защото лесно се подават на измерване и се установяват константи на различните усещания.

Вид усещане Const на ВеберЗа изменение височината на звука 0,003 хилядниЗа изменението на яркостта на цвета 0,017 хилядниЗа изменението теглото на предмета 0,020 хилядниЗа изменение на силата на звука 0,100 хилядниЗа изменение на натиска на повърхността на кожата 0,140 хилядниЗа изменение на вкуса на солен разтвор 0,200 хилядни

III. Основни закономерности на зрителните усещания.

Една от основните характеристики на човешкото тяло се състои в това, че то може да трансформира един вид енергия в друг. Процеса при които сензорните системи преобразяват енергийните стимули в нервни съобщения се обозначават като сензорна трансдукция. Така например окото получава светлинна енергия трансформира я в нервни съобщения, след което нервните съобщения се преобразуват в психичен продукт.

Изследването на възможностите на окото да преобразува светлинната енергия дава възможност след като са открити основните характеристики на светлината, като стимул. Началото на изследването на светлинната енергия се свързва с името на Исак Нютон. Своя класически експеримент той провежда през 1666 г. Нютон насочва сноп светлина през призма и установява, че след като светлината е преминала през нея тя се разлага на всички цветове на дъгата. Той продължил своя експеримент и създал условия при които светлината след пречупване на една призма да премине през друга. Резултата от изследването показва, че при смесването той получава бяла светлина.

Защо се променя светлината при пречупването й през призмата?Нютон установява, че светлината се разлага на основни цветове – тя се пречупва,

защото се забавя скоростта й. Така например виолетовият цвят се забавя с по-ниска скорост отколкото червения и затова той се пречупва повече отколкото червения. Светлинните лъчи са съставени от миниатюрни вълни, които не се виждат. Те се измерват с дължина, която представлява разстоянието между два върха .

Всеки цвят има различна дължина на вълните. Единицата мярка за измерване е нанометър (nm). Един нанометър е равен на 1 млрд. Част от вълните.

С по-малка дължина1 – ултравиолетови лъчи – около 300 nm2 – рентгенови лъчи – около 1 – 10 nm3 – гама лъчи – 10-3 nm4 – космически лъчи – 10-6 nm

С по-голяма дължина5 – инфрачервени лъчи – 1000 – 1500 nm6 – къси вълни7 – вълни от телевизионния диапазон8 – радио вълни

Цветовете в посока от червен към виолетов650 – 780 nm – червен цвят600 – 650 nm – оранжев цвят

6 стр.

570 – 600 nm – жълт цвят520 – 570 nm – зелен цвят500 – 520 nm – син цвят480 – 500 nm – индигово-синьо380 – 450 nm – виолетово

Освен с дължина светлинните вълни се характеризират и с амплитуда – разстоянието от най-високата до най ниската точка на вълната. Амплитудата на вълната определя нейната интензивност и влияе върху отразяването на яркостта на цвета. Така например високата амплитуда определя отразяването на ярките цветове (силен звук), а ниската амплитуда определя отразяването на тъмните цветове (тихи звуци).

Равнища на обработка на информацията постъпващав зрителната сетивна система

1 . О т р а з я в а н е н а с п е ц и ф и ч н и х а р а к т е р и с т и к и н а о б е к т и т е .Когато информацията от въздействащия върху окото обект достигне до

ганглийните клетки на ретината оттам те изпращат информация в тези участъци на кората на главния мозък, които са приспособени да обработват информацията постъпваща чрез зрението.

Двама американски изследователи установяват през 1979 г., че коровите неврони работят по много специфичен начин. Те установяват, че различните неврони реагират на точно определени специфични характеристики на обектите. Например някои се активират тогава, когато се отразяват ръбове, други, когато се отразяват линии, наклон, осветеност на обекта. Те обозначават тези неврони, като “детектори” на отличителни (специфични) черти. След това в мозъка се конструира цялостен образ от всички отделно отразени характеристики на обектите.

В резултат на своето изследване американските изследователи установяват, че първо “детекторите” регистрират учудващо точно специфичните характеристики на обектите, които въздействат върху окото. И второ клетките “детектори” след това предават тази информация на други неврони, които са се специализирали да реагират само на по-сложни модели.

Основната идея (възприятие) е, че перцептивните образи или образите на възприятието възникват от или въз резултат от въздействието на много неврони, всеки от които изпълнява строго определена функция.

Изследвания, които се правят след това открити доказателства, че например някои от мозъчните клетки на по-висшо равнище реагират само на специфични зрителни дразнители. Например някои реагират само тогава, когато трябва да се възприеме лицето, други – на движението на ръката в определена посока. Изследвания, които се правят с животни доказват, че например в мозъка на маймуни са открити неврони, които реагират само тогава, когато обекта се движи нагоре, а други – надолу.2 . У с п о р е д н а ( п а р а л е л н а ) о б р а б о т к а н а и н ф о р м а ц и я т а , к о я т о

п о с т ъ п в а о т д р а з н и т е л и т е .С у к ц е с и в н а о б р а б о т к а н а и н ф о р м а ц и я – разпокъсано, последователноС и м у л т а н н а о б р а б о т к а н а и н ф о р м а ц и я – едновременно

За разлика от техническите средства например компютър, които също обработват постъпващата информация, за които е характерно обработването на постъпващите сигнали стъпка по стъпка, то мозъка е в състояние да извършва едновременно обработка на няколко постъпващи в него сигнала. Например тогава, когато предмета или обекта въздейства непосредствено върху окото то едновременно е възможно да бъде отразена формата, големината, цвета, движението му.

Изследвания върху хора с увреждания на мозъка показват, че разпознаването на всички тези характеристики – цвят, движение, дълбочина, форма, се отразяват към

7 стр.

различни участъци на мозъка. Когато някои от тях е засегнат то не е възможно да се отрази съответния признак. Например човек може да вижда цветове, но да не отразява движещи се обекти; той може да опише розата – цвета й, но не може да я познае.

Тези факти доказват, че от една страна информацията от ретината на окото се предава на различни участъци в мозъчната кора така, че изграждането на зрителния образ изисква активност на много голяма част от мозъка. Така например експериментално е установено, че процеса на узнаване на мимиката изисква активността на 30% от мозъчната кора.

В резултат на изследванията се доказва, че обработката на информацията, която постъпва през зрителната сетивна система преминава през най-малко през 4 равнища.

Нагледен модел на обработка на зрителната информацияВъздействия от материалната,

околната среда

Попадат върху ретината – обработка на информацията в ретината, рецепторни колбички и пръчици биполярни

клетки ганглийни клетки

“Детектори” на специфични признаци – клетките реагират на елементарни признаци – ръб, осветеност, наклон

Обобщение на информацията от мозъчните неврони, които получават информацията от “детекторите”

Узнаване – съотнасяне на новия конструиран образ с вече съществуващата информация

ОБОБЩЕНИЕЦелия този процес на обработка на информацията може по аналогия да се сравни

с вземането на кола част по част, транспортирането на частите до място, където специализирани работници я сглобяват.3 . Ц в е т н о з р е н и е .

Друго направление в обработката на информацията постъпваща в зрението е свързано с изследването на това – Как окото отразява цвета. Изследванията на цветовите усещания започва през 19 век, когато немския изследовател Херман фон Хелмхолц и Томас Янг откриват факта, че всеки цвят може да бъде създаден чрез комбиниране на светлинни вълни на трите основни цвята – червен, зелен и син. Те предложили също така, че може би в окото има три вида рецептори всеки от които е приспособен да отразява някой от трите вида основни цвята.

Години по-късно изследвания на физиолози показвали, че действително колбичките реагират по различен начин на цветовите стимули. Така била създадена трихроматичната теория на Янг и Хелмхолц според, която ретината притежава три вида рецептори всеки от които е чувствителен към един от трите основни цвята. Експериментално е потвърдено, че някои от колбичките реагират на червен, други на зелен, а трети на син цвят. Когато се стимулира комбинация от колбички то се виждат други цветове. Така например специализирани рецептори за отражение на жълт цвят не били регистрирани. Установило се, че жълт цвят се вижда тогава, когато едновременно се стимулират колбички чувствителни към червен и зелен цвят.

Скоро след откритието на Янг и Хелмхолц физиологът Ewald Heving поставил въпроса за това, че все пак остава необяснена една част от цветното зрение, а именно –

8 стр.

Как хора, които не виждат червен и зелен цвят могат много често да виждат жълт цвят? Той се опитва да отговори на него и така създава своята теория за после-образите.

Heving експериментално установява, че когато изследваното лице наблюдава продължително, съсредоточено зелен квадрат, а след това погледне бял лист, то ще види червен цвят, цвят който е противоположен на зеления. Ако път изследваното лице продължително, съсредоточено наблюдава жълт квадрат, а след това отмести погледа си върху бял лист, то ще види син цвят.

Въз основа на тези свои експерименти той изказва предположението, че съществуват два допълващи се процеса за отразяването на цветовете. Единият е отговорен за отражение на червения цвят, като опонент на зеления, а другия е отговорен за отражението на синия цвят, като опонент на жълтия.

Почти около един век след изказването му (на хипотезата му) изследователи експериментално потвърждават неговата опонентно-процесуална теория.

Изследванията показват, че след като напусне рецепторните клетки зрителната информация се анализира по посока на един от опонентните цветове:

червен – зеленсин – жълтчерен - бял

в таламуса, където постъпват импулсите идващи от ретината и откъдето те се отправят към зрителната кора, някои от невроните се възбуждат от червен цвят, но не реагират на зелен цвят, а други обратно – реагират на зелен цвят, а не реагират на червен.

По този начин, ако се отразява един от тези цветове в отделна точка на ретината, то е невъзможно симултално да се отрази противоположния цвят, който действа в същата точка. Поради това е невъзможно да се види зелено-червен цвят. Тези опонентни процеси обясняват и възникването на после-образите.

И така според съвременните изследователи отразяването на цветовете се осъществява на два етапа:

1) Колбичките на ретината реагират на червен, зелен и син стимул в различна степен според трихроматичната теория на Янг и Хелмхолц.

2) Техните сигнали след това се обработват от опонентни клетки на нервната система по пътя им към зрителната кора на главния мозък.

IV. Основни направления на слуховите усещания.Интересът към изследването на слуховите усещания се определя от това, че за

повечето хора те са вторите по значимост усещания. Звуковите вълни също така се характеризират със своя дължина и амплитуда. Амплитудата им определя силата на звука, а дължината на вълната от която зависи нейната честота – определя височината на звука.

Изследователите си поставят въпроса за това – Как се отразява височината на звука? В отговор на въпроса са създадени две съвременни теории:

1) Теория за местоположението2) Честотна теория

Теория за местоположението (основни положение)Според нея хората чуват различни височини, защото различните звукови вълни

предизвикват активност на различни места по продължение на основната мембрана на вътрешното ухо. По този начин мозъка определя височината на звука чрез узнаване на мястото върху мембраната от което получава нервни сигнали.

Основоположник на тази теория е изследователя George Von Bekešy. През 1957 г. той направил разрез на вътрешно ухо на морско свинче и на човешки трупове, и с наблюдение, с помощта на микроскоп открива, че вълните с висока честота предизвикват активност най-вече близо да началото на основната мембрана. За това свое откритие през 1961 г. той получава Нобелова награда.Честотна теория

Тази теория обаче не обяснява как се отразяват звуците с ниски честоти. Отговор на този въпрос дава честотната теория. Според нея основната мембрана на вътрешното

9 стр.

ухо започва да вибрира още с навлизането на звуковата вълна, нервните импулси тръгващи от нея и стигащи до кората на главния мозък се оказва, че са със същата честота каквато има и звуковата вълна. Например ако звуковата вълна има честота 100 вълни в секунда, то тогава до слуховите неврони се стига, предава 100 импулса в секунда. Това дава възможност да се разчете височината на звука по честота от нервните импулси.

Тази теория обаче обяснява отразяването само на нискочестотните звукове. Това е така, защото човешките неврони не са в състояние да разчетат информация, която е с по-голям от 1000 импулса в секунда. Според съвременните изследвания отразяването на звуците в човешкото ухо може да бъде обяснено с помощта на тези две теории.Как се отразява местоположението на звука? (времето разстояние, пространство)

Едно от обясненията на способността да се определя местоположението на звуковия сигнал, който постъпва в слуховата сетивна система е наличието на едва забележимо различие във времето в което постъпва стимула в едното и в другото ухо. Така например експериментално е установено, че слуховата сетивна система е способна да отразява различия във времето на постъпване на сигнала в едното и в другото ухо от 0,000027 секунди.

Общото за тези усещания е това, че всяка една от сетивни системи – зрителната и звуковата е така изградена, че тя реагира на специфични стимули. Но има едно усещане, което се различава от другите – за него няма специфичен дразнител. Това е болката. От една страна болката има значение за живия организъм затова, което се случва с него, т.е. за неговото оцеляване. Доказано е, че хора, които нямат това усещане – за болка, живеят по-малко.V. Усещане за болка.

Информацията, която ни дава усещането за болка е от съществено значение за подържането на живота на тялото. За разлика от другите усещането за болка не притежава, както типичен, специфичен стимул, така и то не е локализирано в специфичен нервен път от рецептор до център в кората на главния мозък. В същото време, за да възникне волево усещане е необходимо действие върху някакъв вид рецептор, а от друга страна и представителство в кората на мозъка.

Множеството изследвания, които се правят в областта на усещанията за болка дават основание да се формулира една теория обясняваща нейната същност известна, като теория за контрола на хора (gate-theory control). Според нея гръбначният мозък съдържа специфичен вид нервни “врати”, които или блокират болката, или разрешават да премине в мозъка. Така например в гръбначният мозък се намират малко нервни влакна, които провеждат в най-голяма степен волевите сигнали или сигнали за болка и по-големи нервни влакна, които провеждат предимно други сензорни сигнали.

Ето защо например, когато в някакъв участък в тялото тъканта е увредена малките нервни влакна се активират и отварят нервна “врата”, а това води до усещане за болка. Когато се активират големите нервни влакна, то те затварят “вратата” и прекратяват усещането за болка.

Това според изследователите обяснява и факта, че един от начините за лечение на болката и хроничната болка е да се стимулира “затварящата врата”, т.е. да се предизвика активност на големите нервни влакна. Например, когато се разтрива областта на схванат пръст се създава конкурентна стимулация, която блокира някои от болковите усещания и болката се освобождава, спира. Когато се постави лед върху натъртено място ............................................................................................................................................., но и едновременното усещане а студено затваря “вратата” на сигналите за болка.

Някои от съвременните изследвания дават основания да се предположи, че затварянето на “вратата” за болка може да стане и отгоре надолу, т.е. чрез информация постъпваща от мозъка (т.е. по пътя на самовнушението).

10 стр.

Изследване на паметта за усещането на болкаИнтересът към това се появява от работата в болниците – лечението на болни.Американска изследователка и нейни колеги обърнали внимание върху факта, че

хората обикновено не забелязвали и не запомняли продължителността на болката. Те като че ли правели моментна снимка на волевото усещане и най-силно съхранявали последния момент на това усещане. За да проверят това експериментално те провели следния експеримент:

Те помолили изследваните лица да потопят едната си ръка в ледено студена нода, която причинява болка и да я задържат около 60 секунди. След това помолили същите да си потопят отново ръката в вода за 1 минута, която пак предизвиква болка. След което в продължение на 30 секунди те доливали с топла вода – затопляли водата, за да намалят усещането за болка.

След известно време експериментаторите поискали изследваните лица да им кажат кой от двата експеримента биха искали да повторят. Повечето от тях пожелали да повторят втория експеримент, т.е. този, който е с по-малко болка в края макар, че е по дълъг.

Това дало основания изследователите да твърдят, че спомена за волевото усещане е по-силно повлиян от спомена за сигнала за болката в края на усещането, отколкото от продължителността на волевото усещане.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВЪЗПРИЯТИЕТОКАТО ПОЗНАВАТЕЛЕН ПСИХИЧЕН ПРОЦЕС

I. Основно положение.Възприятието е познавателен психичен процес, който осигурява по-богата

информация за обектите, явленията, хората, които се стремят да познаят. Той е психичен процес, който възниква при наличието на непосредствено въздействие на обектите върху сетивните системи, като при него се отразява група характеристики или множество от характеристиките на обектите.

Възприятието е познавателен процес, чрез който се отразяват пространствените характеристики на обектите – форма, големина, релеф; качествени характеристики на обектите – цвят, плътност, вкус, мирис. Тези характеристики се наричат още модални. Също се отразяват и интензивностни характеристики – силата с която въздействат обектите върху сетивните органи. С помощта на възприятието отразяваме и времевите характеристики на въздействието на обектите.

Интересът към изследване на възприятието, като познавателен психичен процес се появява още през 20те години на 20 век (в самото начало на обособяването на психологията, като наука). Най-интензивно този процес се изследва от психолозите в Германия, които провеждат изследвания не само у хората, но и с животни (маймуни).

В резултат на изследвания се събират много факти, обобщават се закономерности на прояви на възприятието, което дава основание да се създаде цяла психологическа школа известна, като Гещалт школа.II. Закономерности на перцептивните процеси.1. ПРЕДМЕТНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО

11 стр.

Тази закономерност изразява способността да се отразяват контурите на обекта, който въздейства непосредствено върху сетивния орган, за да може обекта да се отрази, като нещо цялостно, самостоятелно.

Изследването на тази закономерност в психологията се илюстрира с феномена обособяване на фигура от фон (съответно фигура/фон).

Може ли изследваното лице да обособява контурите?2. КОНСТАНТНОСТ

Константността е закономерност, която отразява способността адекватно, обективно, точно да се отразяват характеристиките на обектите при промяна на условията в които те въздействат непосредствено върху сетивните системи в определен диапазон. Перцепция; диапазон – обхват (затъмняване, шум). Може ли точно да познаваме света около себе си? Да, но дори и при промяна на условията в определен диапазон!3. ЦЯЛОСТНОСТ

Цялостността е закономерност на възприятието в която се изразяват различни възможности за съотношения между цялото и неговите части. Тази закономерност се проявява основно в два аспекта. Първият е доминиране на цялото над частите, а вторият аспект е изследването на факторите под въздействието, на които отделните части могат да бъдат обединени в цялостност.

3.1) Прояви на доминиране на цялото над отделните части Една и съща част може да се възприема по различен начин в зависимост от цялостния образ, в който е включена.

чаша или два профиладве закономерности:1 – константа2 – предметност

заек, птица, октопод

12 стр.

Цялостта на възприемане на обекта зависи от опита, нагласата, настроение в момента (възбуда и задържане пластичност).

Въпреки отсъствието на отделни части от обекта, то е възможно да бъде отразен, като цялостен обект.

При промяна на отделните части на цялото, но съхраняване на съотношението между тях цялостния образ не се променя.

3.2) Фактори за обединяване на частите в цялостен образ Близост – обектите, които са близо един до друг ги обединяваме в едно цяло.

Сходство (подобие) – сходните елементи се обединяват в едно цяло.

Затвореност

Свързаност

Симетричност (фактор на добрата форма).

13 стр.

4. ОБОБЩЕНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО Това е закономерност, която се проявява в тенденцията въздействия върху

сетивната система обект да бъде отнасян към цял клас сходни с него обекти. При хората тя се изразява и чрез обозначаването на обектите с думи. На равнище перцепция я притежават и животните.

5. АПЕРЦЕПЦИЯ или ВЛИЯНИЕТО НА МИНАЛИЯ ОПИТ ВЪРХУ АКТУАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ

Експеримент:Показват се две различни рисунки на две групи, като изследваните лица трябва да

запишат какво виждат. На първата рисунка е изобразена стара жена, а на втората – млада жена. След това се показва трета рисунка, която обединява двете и експериментатора пита всяко едно от изследваните лица по отделно какво вижда – в 90% от случаите се казва, че виждат това, което са видели на първоначално показаната им рисунка. Целта на експеримента е да се докаже, че няма безпристрастие, хората не могат да се освободят от опита се.ЗАДАЧИ1. Със студенти е бил направен следния експеримент:

В аудиторията звучал дълго време тон с еднаква височина и сила, през период от 1 – 2 минути светлината в залата угасвала и отново светвала. У студентите възникнало усещането, че звука ту се понижавал, ту се повишавал, докато той не е бил променян. Каква закономерност се проявява? - Сенсибилизация2. Защо човек не отразява прашинките, които падат на лицето му? – долен праг на абсолютната чувствителност3. В романа “Стършел” има следния епизод – Джулия съпругата на брата на Артур се скарва с него. Авторът пише: “Сега от нейния тънък пронизителен глас Артур почувства кисел вкус в устата си”. Може ли това да бъде вярно от психологическа гледна точка? – Да, това е синестезия.4. Какви особености на възприятието са отразени в следните примери?

След успешна операция на очите сляпо родения възприема околните предмети само като отделни цветни петна – предметност

Опитния моряк определя типа на наблюдавания кораб само по силуета му на хоризонта, докато на неопитния му е необходимо да го разгледа по-подробно – аперцепция

Проблема е – Защо не може да си отговорим на въпроса ”Защо”? (докато децата могат). Трябва да обръщаме внимание на нещата, които ни пречат да видим нещата!III. Съвременни изследвания на закономерностите на възприятието.

Интересът към някои от съвременните аспекти на изследването на възприятието е провокиран още от края на 19 век и обикновено, когато се говори за тях се цитира писмо на един приятел на английския философ Джон Лок, който се обръща към него със следния въпрос – Човек, който е роден сляп и се е научил с годините да различава куба от кълбото чрез осезанието си би ли могъл, ако прогледне да ги различи визуално?

Още през онова време Лок изказва хипотезата в отговора си на този въпрос, че човек не би могъл веднага да разграничи двата предмета със зрението си. Този

14 стр.

хипотетичен случай предизвиква множество изследвания провеждани с възрастни хора, които са били родени с катаракта. Резултатите от тези изследвания показали, че когато катарактата била отстранена хирургически, то хората можели да различават фигурата от фона и да виждат цветове. Ето защо изследователите предположили, че това са вродени особености. В същото време обаче много от пациентите не можели веднага визуално да разпознаят обекти, които те познавали чрез осезанието си.

За да се установи влиянието на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели множество изследвания с животни. Така например в един експеримент веднага след раждането те зашили клепачите на котета, а други изследователи, които работели с маймунки им сложили защитни очила през които те виждали дифузно. След детството изследователите отстранили тези прегради. Резултатите показали, че животните притежават същите перцептивни способности както и пациентите от предходния експеримент, т.е. те различавали фигурата от фона, различавали и цвета. В същото време обаче те не можели да различават формата на кръга от тази на квадрата.

Изследванията показали, че физически техните очи били здрави, но поради отсъствието на стимулация нямало развити връзка между невроните в кората на главния мозък. Ето защо според изследователите животните оставали функционално слепи към формата. Тогава те си задали въпроса – А какво би се случило, ако тези ограничения се направят след ранното детство. Резултатите показали, че ограниченията в дейността на зрението в зряла възраст не водят до отклонения в перцептивните способност.

Основен извод до който стигат изследователите е, че върху развитието на перцептивните способности силно влияе опита веднага след раждането, т.е. те установяват, че съществуват сензитивен или критичен период за перцептивното развитие, който е периода на ранното детство.

За да провери и докаже силното влияние на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели много изследвания с животни. Сред един от най-популярния е експеримента на двама изследователи в университета в Кеймбридж. Те отглеждали новородените котета на тъмно, като само пет от тях дневно ги поставяли в две помещения – едното имало успоредни линии – бели и черни, а на пода на другото помещение били нарисувани вертикални линии.

След периода на детството изследователите вземали по едно от двете групи котета и ти поставяли заедно. Когато котетата започнали да играят изследователите поставяли в помещението една черна пръчка и наблюдавали поведението им. Когато пръчката лежала на пода с нея си играело “хоризонталното” коте, а когато изследователите задържали във вертикално положение пръчката – с нея си играело “вертикалното” коте.

Когато изследователите измерили активността на мозъчните клетки предизвикани от успоредните и вертикални дразните, те установили, че тяхната активност зависи в голяма степен от ранния опит на котетата. По този начин те твърдят, че се доказва експериментално голямото значение на въздействията върху зрителния анализатор през сензитивния период.

Освен това те изказват предположението, че тази селективна слепота с възрастта и опита намалява, но те никога няма да притежават тези нормални способности, които биха имали, ако не би било ограничени въздействието върху зрителния анализатор през сензитивния период.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕДСТАВАТАКАТО ПСИХИЧЕН ПОЗНАВАТЕЛЕН ПРОЦЕС

15 стр.

При усещането и възприятието, за да възникне някакво действие имаме непосредствено въздействие. Те са първични психични процеси.Представата е първият вторичен психичен процес при който нямаме непосредствено въздействие върху нашата сетивно система. Тук имаме опосредствен опит. Представата е процес намиращ се на границата между първичните и вторичните психични процеси, както при усещането, което е на границата между психичното и физиологичното.

I. Същност.Представата е познавателен психичен процес, който се състои в отражението на

различните характеристики на обектите, явленията, хората, които са въздействали непосредствено върху някоя от сетивните системи в миналото, но не присъстват (стимулите) в момента на възникването на представата (но някога тези стимули са ни въздействали пряко). Например – представете си моята врата, без да сте я виждали – това е въображение, но ако си представите вашата врата – това е представа.

II. Основни характеристики на представните образи. При представните образи се нарушават много често отражението на характеристиките на обектите. Например – форма, големина, броя на частите, силата на въздействие на дразнителя, качествените характеристики. Пример – представете си стълбите на хода на университета, сега кажете колко са на брой, какъв цвят имат; представете си обедно слънце – защо не премигвате. При представните образи е възможно отделянето на фигурата от фона. Например – вижте тази кофа и се помъчете да възприемете само нея без фона – не става; сега си представете вашето легло – виждате само него без фона. Представите се характеризират с панорамност на образите докато при възприятието е невъзможно поради ограниченията на зрителната система (комбинация от представа и въображение – университета с неговия покрив – може да изградим панорамен образ). Обобщеност – някои изследователи делят представите на две групи

единични представи – възпроизвеждане на точно определен предмет, който някога сме виждали – нарисувайте стол – изследваното лице рисува своя любим домашен стол.

общи представиНарисувайте стол!

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА МИСЛЕНЕТОКАТО ПОЗНАВАТЕЛЕН ПСИХИЧЕН ПРОЦЕС

I. Същност.Един от начините по който може да се определи най-сложният вид човешко

познание е, че мисленето е процес на отражение на общи свойства на предметите и явленията, и на закономерните връзки и отношения между тях. Мисленето е при това обобщено и опосредствено отражение. Когато се подчертава, че то е обобщено се има превид факта, че в резултат на мисленето човек получава информация явяваща се следствие на преработка на многочислени сведения получени от различни обекти и сумиращи в обобщена форма най-важните за тях.

16 стр.

От друга страна обобщеноста на познанието чрез мисленето се дължи на факта, че това е познание основаващо се не само на индивидуалния опит, но и на опита на много хора.

Мисленето осигурява и опосредствено познание, т.е. с помощта на мисленето може да се установи и това, което не въздейства непосредствено върху сетивните органи, а става достояние в резултат на анализа на косвени признаци. От друга страна опосредствеността на мисленето се свързва и с възможността да се използва от хората езика. Ето защо една от най-характерните особености на човешкото мислене се свързва с това, че то практически е неделимо от езика.

Анализът на този сложен познавателен процес в контекста на значението му за житейската практика на хората ни дава основание той да бъде определен, като процес на формиране на понятия, решаване на проблеми и вземане на решения.II. Основни характеристики на мисленето като процес на формиране на понятия.

За да могат хората да мислят за безбройните обекти, събития, други хора, те започват да търсят начини да опростяват нещата. Един от тях е да ги групират в зависимост от сходни признаци, функции и т.н. по този начин се създават тези мислени групи – събития, хора, които се обозначават, като понятия.

Когато психолозите започват да изследват тези групи установяват, че те най-общо могат да се разделят на два основни вида. Едните са т.нар. житейски понятия, а другите са научните понятия.

Как възникват житейските понятия?Изследването на този процес показва, че хората в своята житейска практика

изграждат понятията си чрез т.нар. прототипове, т.е. прототип – най-добрият пример за определена категория и колкото повече даден обект приляга на прототипа толкова по-бързо и по-лесно той се разпознава, като представител на понятието.

Например врабче и гъска удовлетворяват правилото за птица. Все пак обаче хората се съгласяват по-бързо със съждението “врабчето е птица”, отколкото със съждението “гъската е птица”. Това е така, защото за повечето хора врабчето е “по-птица”, отколкото гъската.

По принцип, ако някакъв признак на обекта не присъства, за да бъде той отнесен към прототипа, който човек има, то могат да възникнат трудности при класифицирането. Ето защо много трудно към птиците може да се отнесе пингвин, щраус.

Освен, че обединяват обектите, явленията, събитията в групи обозначени с понятия в своята житейска практика хората създават и йерархии от понятия (по общи и частни признаци).

Друг вид понятия с които мислят хората са научните понятия. Те се изграждат в процеса на обучение и също така се свързват в цели йерархични системи. Най-общо научните понятия могат да бъдат определени, като отражение на общите и при това съществени свойства на предметите, явленията от действителността. Тези понятия се обозначават с думи, но думата не винаги означава, че човек знае понятието. Например думата окръжност – Какво е това окръжност? – крива (кръгла), затворена линия. Първо търсим най-общата характеристика – линия –по пътя на игнорирането после търсим

17 стр.

следваща характеристика и т.н. докато стигнем до крива, затворена линия, на която всяка точка от нея се намира на еднакво разстояние от центъра й (това е съществен признак).

1) 2)

Жен – ще се разбере кой е бил на лекции и кой не е; кой е учил и кой не е

Има разлика между думата и понятието (стекло, прозорец – 1) описание – от незнаещ човек, 2) понятие – от специалист).

Освен понятието, като логическа форма на мислене за отразяване на отношенията, закономерностите между обектите, явленията, фактите се използват и логическите форми – съждение и умозаключение.

Съждението най-общо може да се определи, като отражение на връзките и отношенията между предметите и явленията. А умозаключението е съждение, което се образува въз основа на две или повече изходни съждения. Когато в тези изходни съждения посоката на разсъждение е от единичното към общото те се обозначават, като индуктивни. А когато посоката на анализ е от общото към единичното са дедуктивни. Например:

А е в магистърския курс по психология, който има занятие в 314Б е в магистърския курс по психология, който има занятие в 314В е в магистърския курс по психология, който има занятие в 314Следователно целия магистърски курс има занятие в 314

Индуктивен подход – не се изследва всеки отделен обект. Има риск нещо да не се отнася до “нещото” – може да бъркаме.

Курса има занятие в 314Х е от курсаАз отивам в 314 да го намеря

Освен с логически форми мисленето като психичен процес се характеризира и с извършването на логически операции с помощта на които се познават обектите, фактите, събитията, хората. Тези логически операции са:

1) Анализ – разделяне цялото на части.2) Синтез – събиране частите в цяло (това е по-трудния процес).Разглобяване на уред и сглобяването му.3) Сравнение – операция при която се установява сходство или различие.4) Абстрахиране – отделяне на някаква обща характеристика на група обекти с

цел тя да се познае – научно понятие (житейско понятие – дистанциране).Например – характеристика, която се обозначава движение(има

движение на нещо); реакция, скорост.5) Конкретизиране – посочват се конкретни примери и прояви на изучената

абстрактна характеристика. Конкретизирането е противоположно на абстрахирането.

Много е важно с кого (на какво “интелектуално и културно” ниво е) разговаряте – дали ще ви разбере (и как).III. Мисленето като процес на решаване на проблеми.Задача: Сред едни от най-известите психолози Вунд, Уотсън, Пиаже, Фройд и Бине студент по психология объркал по време на изпита сведенията за тях. Помогнете му, като имате предвид следните факти:

18 стр.

имефакти

Бине Фройд Пиаже Уотсън Вунд

Година на живот

1857 – 191154

1856 – 1939

83

1896 – 198084

1878 – 195880

1832 – 192088

Основно произведени

е

Експеримен-тално

изследване на

интелекта

Въведение в

психоана-лизата

Психология на интелекта

Бихевио-ризъм

Елементи на физиологическата психология

Година на публикуване

1903 1916 1947 1924 1873

години на живот – 1856 – 1939, 1832 – 1920, 1857 – 1911, 1878 – 1958, 1896 – 1980.трудове – “Бихевиоризъм”, “Въведение в психоанализата”, ”Психология на

интелекта”, ”Експериментално изследване на интелекта”, ”Елементи на физиологическата психология”.

година на публикуване – 1873, 1903, 1916, 1924, 1947.Отчетете още:

1) Пиаже, който публикува своя труд през 1947 г. е живял 30 години повече отколкото автора на “Експериментално изследване на интелекта”, като този труд не е на Вунд.

2) “Въведение в психоанализата” на Фройд не е публикувано през 1903 г.3) “Елементи на физиологичната психология” са публикувани 1873 г., авторът на

този труд е живял 4 год. повече отколкото този учен, който е умрял най-късно.4) Авторът на “Психология на интелекта” се е родил 18 години след Уотсън и е

публикувал своя труд 23 г. след като Уотсън публикува неговия.Трябва да се опише подробно какво ми е хрумнало да направя, какво

съм правила – всичко!Решение - описание:

Първо нанесох данните, които знаех, а те са, че Фройд е написал “Въведение в психоанализата” и е роден през 1856 – 1939 г. После започнах да решавам последното условие, като изчислих като прибавям към всяка начална година на раждане 18, за да получа някоя от останалите. Така разбрах, че Уотсън е роден през 1878 – 1958 и авторът на “Психология на интелекта” е роден през 1896 – 1980, а също и че книгата е публикувана през 1947 г., а тази на Уотсън през 1924 г. След което слязох в барчето, за да изпуша една цигари. Когато я изпуших се качих в стаята и започнах наново да решавам останалата част от задачата.

На един лист си направих четири колони, като в първата написах годините на раждане, във втората – имената на психолозите, в третата – произведенията и в четвъртата – годините на публикуване. След това започнах да чета останалите условия и да попълвам колоните, като например –

1) Пиаже, който публикува своя труд през 1947 г. е живял 30 години повече отколкото автора на “Експериментално изследване на интелекта”, като този труд не е на Вунд.При него срещу Пиаже написах 1947 г. на публикуване – в този момент установих,

че ми е липсвало само името, след което изчислих, че авторът на “Експериментално изследване на интелекта” е живял от 1857 – 1911 и че това не е Вунд – значи остава да е Бине, защото знам произведението на Фройд, Уотсън е живял през 1878 – 1958, а в условието пише, че произведението не е на Вунд.

От второто условие само си отбелязвам за накрая, че “Въведение в психоанализата” не е публикувано през 1903 г.

19 стр.

Трето условие – тук отбелязвам, че през 1873 г. е публикувана “Елементи на физиологичната психология” и започвам да изчислявам кои са годините на живот на автора, като последния умрял е през 1980 и е бил на 84 години, от което следва, че въпросният е бил на 88 години. Започвам да изчислявам кой е живял 88 години и разбирам, че това е Вунд – след което попълвам вече намерените данни.

След като съм нанесла всички тези данни виждам, че е останало само едно произведение следователно то е на Уотсън. След всичко това ми остава само да попълня кога са публикувани трудовете на Бине и Фройд, но във второ условия знам вече, че труда на Фройд не е публикуван през 1903 г. следователно той е излязъл през 1916 г., а този през 1903 е на Бине. И задачата е решена!

Имаме нагледно-действено и нагледно образно мислене – теста с лява и дясна ръка.

Понятието групира нещата около нас, а знанието е система от понятия в някаква област (съставяне на йерархични системи).

Решението на проблеми е процес, който най-общо може да се определи като справяне с нови, непознати ситуации, за които нямаме познат отговор. Когато човек се намира в такива условия той може да използва няколко стратегии:1. Едната от популярните стратегии се определя, като СТРАТЕГИЯ НА ОПИТА И ГРЕШКАТА (Бихевиоризъм, животни в лабиринт – трябва да са гладни – когато няма храна животното бяга и опива другаде да търси, т.е. когато не се удовлетворени потребностите на човек, той бяга и отива там, където може да ги задоволи; маймуната с пръчката, която иска да стигне банана).2. Друга стратегия, която често се използва при решаването на проблеми е стъпка по стъпка чрез СПАЗВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН АЛГОРИТЪМ. Например – (a+b)c+d:e= - ако не спазваме алгоритъма задачата няма да е вярно решена.3. СТРАТАГИЯ НА ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА.Задача: Отгатнете коя дума е написана – С Н С Е П Р Е Н О С Д Т В Е О Т – непосредственост (това може да се реши по пътя на алгоритъма – първата буква на първо, второ и т.н. място, следващата и т.н.; или по пътя на грешката). Ние използваме правила в писането, т.е. знаем, че съчетания, като С Н С, СДТВ не могат да съществуват в българския език.

Използването на практически правила или евристики – това означава, че ако разполагаме или знаем практическите правила ние предварително може да изключим всички невъзможни варианти. Най-често се използва в съчетанието със стратегията опит – грешка.Друг пример – Н Р Ц Е Д Ф Е Н И О Ъ Ч И Р В Е – диференцировъчен.4. Стратегия, която се обозначава, като ”INSIGHT” (инсайд).

При този подход практически може да бъде определено точно използване на (някаква) стратегия ........................................................................... но по този начин може да дойде решение на проблема тогава, когато сме положили достатъчно предварително усилия. Решението идва изведнъж, внезапно. Това е процес на озарение (решаването на задача – създаване на идея как да се реши проблеми; в стая с мебели, пръчка поставят маймуна и закачат на високо един банан).

Когато разрешаваме различни проблеми ние се срещаме с трудност, които могат да бъдат препятствия.

ПРЕПЯТСТВИЯ ПРИ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИИзследователите описват две препятствия:

Предубеждения против доказателства. Фиксиране.

1) Основна характеристика на предубеждения против доказателства Задача: Имаме един ред от три числа. Открийте на каква закономерност са подчинени и напишете останалите, ако не е вярно открита закономерността – търсете други варианти. Числата са – 2, 4, 6. Отговор – 2, 4, 6, 7, 8, 9 и т.н.

20 стр.

През 1960 г. английски изследовател провежда със студенти експеримент с който демонстрира тенденцията да търсим информация, която потвърждава нашите представи или идеи и съпротивата да търсим информация, която ги опровергава. Изследователят дал на студентите три нарастващи числа – 2, 4, 6 и ги помолил да открият правилото по което е образуван реда. То било много просто – Които и да са три нарастващи числа.

Резултатът показал, че 23 от общо 29 изследвани лица търсели пътища да се убеждават в грешното правило. Те формирали грешна идея – може би изброяването е през 2 и в своите опити се опитвали да докажат това правило, като довършвали реда с 8, 10, 12 или 100, 102, 104. в хода на експеримента те не пробвали да се разубедят в това очевидно за тях правило. По този начин авторът счита, че експериментално доказват тенденцията да търсим това, което потвърждава по-силно представите ни отколкото това, което може да ги опровергае.

2) Фиксиране Задача: С 6 кибритени клечки постройте 4 равностранни триъгълника в които всяка клечка е страна на триъгълника. Отговор – призма. Проблема, който възниква тук е,че искаме равнинно да решим задачата, а не пространствено – 3Д.

Фиксирането, като препятствие при решаването на проблеми се проявява в неспособност да се види проблема от перспективата на нова гледна точка. Обикновено се фиксираме основавайки се на съждението – “решението, което е работело в миналото често работи и при решаването на нови проблеми”. Тази тенденция да се повтарят успешните решения от миналия опит е вид фиксиране, който се обозначава като умствено групиране.

Друг вид фиксиране се обозначава, като функционално фиксиране. То се проявява в тенденцията да се възприемат функциите на обектите, като фиксирани и непроменливи. Например – може би ви се е случвало да претърсите цялата къща, за да намерите отверката вместо, която можете да използвате монета или нож.IV. Мисленето като процес на вземане на решение, т.е. правене на умозаключение.

Много често тогава, когато трябва да се вземе решение в някаква проблемна ситуация се правят умозаключения, които се основават на предишния опит и на практическите правила, които човек е използвал успешно. Този е един от най-кратките пътища за вземане на решение, но е възможно да бъдат допускани грешни, тъй като много често успешно работилите в миналото практика правила е невъзможно да бъдат приложени във всички възможни ситуации.

Изследването на причините за грешките, които най.често се допускат дават основание да бъдат формулирани следните практически правила:

1) Евристика на репрезентативността.2) Евристика на наличността.

Евристика на репрезентативносттаЗадача: Ваш познат ви разказва за човек, който е нисък, слаб и обича да чете поезия. Той ви моли да отгатнете дали този човек е по-скоро професор по класически езици и литература в университет или е шофьор на камион.

Трябва да се прочете условието и веднага да се запише предполагаемия отговор. Отговор – шофьор.

При провеждането на експеримента повечето от хората отговарят, че той е професор, защото описанието е по-типично за преподавали отколкото за шофьори. Типичността на описанието дава възможност да се направи светкавично умозаключение. Едновременно с това обаче изследваните лица игнорират следната важна информация, а именно, че целия, тоталния брои на професорите е по-малък от целия, тотален брои на шофьорите и следователно вероятността този човек да бъде шофьор е по-голяма.

По този начин евристиката на репрезентативността може да бъде определяна, като стратегия да се съди за вероятността на нещо посредством оценката за това доколко

21 стр.

добре то представя специфичните прототипове или им съответства. Ето защо тази стратегия може да застави човек да пренебрегне допълнителната полезна информацияОсновни характеристики на евристиката на наличността (достъпността)Задача: Отгатнете буквата “К” по-често ли се явява, като първа или като трета буква в думите на български език?! Отговор – като трета.

В един експеримент английски изследователи дали задача на студенти да отгатнат буквата “К” дали се явява по-често, като първа или като трета буква в думите на английски език.

Повечето от изследваните лица отговорили, че буквата “К” се среща по-често като първа буква, защото те се сетили много по-лесно за думи, които започват с нея отколкото за думи при които буквата “К” е трета. В действителност в английският език буквата “К” се появява три пъти повече, като трета буква в думите, отколкото като първа.

По този начин евристиката на наличността се определя, като ефективна, но не безпогрешна стратегия за вземане на решения или за правене на умозаключения, която оценява вероятността на нещата от гледна точна на тяхната достъпност в паметта. Ето защо, ако някои примери лесно ни идват наум, то предполагаме, че те са общоприетите.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА ВЪОБРАЖЕНИТО КАТО ПОЗНАВАТЕЛЕН ПСИХИЧЕН ПРОЦЕС

I. Същност.Въображението е психичен процес, който характеризира само психичната дейност

на човек. Ако трябва да се определи същността му, то най-общо то е познавателен психичен процес, който се състои в създаване на нови психични продукти въз основа на преобразуването на словесно-образния, словесно-понятийния и емоционалния опит на човек.

В резултат на тази дейност (преобразуването) с помощта на въображението се създават 4 основни типа психични продукти или резултати:

1) Образи и идеи за това, което съществува, но човека никога не го е възприемал непосредствено (не съществува).

2) Образи и идеи от историческото минало (продукт на въображението и на мисленето – то създава по-точно познание).

3) Образи и идеи затова какво ще бъде в бъдещето (мечти).4) Образи и идеи затова, което никога не е били и не може да бъде действителност

(приказки, научна фантастика).Въображението е да създаваме нещо ново въз основа на усещането,

възприятието, представата и мисленето. Те създават образи, но за разлика от животните хората могат да ги назовават с думи, могат да ги обозначават с помощта на речта.

Фантазията е разновидност на въображението. За първи път за нея говори Аристотел. По-късно психолозите променят определението за фантазия, като твърдят, че то е въображение не само на образи, но и на

22 стр.

понятия. С помощта на въображението могат да се създават и идеи към фантастични образи.

Изследователите в областта на въображението дискутират проблема за това въображението винаги творческа дейност ли е или то включва голямо количество непродуктивни елементи. В зависимост от отговора на въпроса изследователите при класифицирането на въображението се делят на две групи.

Според първата група въображението може да се раздели на два основни вида. Единият вид е възсъздаващо или репродуктивно, а другият е творческо въображение. Според тях възсъздаващото е въображение, което се разгръща въз основа на възприетата знакова система – словесна, цифрова, графична, нотна. Според изследователите възсъздавайки човек всъщност изпълва тази знакова система със знания, с които разполага. А творческото въображение е процес при, който се създава нов оригинален, неповторим образ, идея.

Според тази група изследователи не всички хора имат творческо въображение. Него го “притежават” само хора, които създават нови, оригинални продукти, като композитори, художници, поети.

Репродуктивно въображение – когато четем книга в нашето съзнание възникват някакви образи, понякога тези образи, които сме си представяли може да не съответстват на филм, който е направен по четената книга.Според втората група изследователи всеки вид или всяко въображение, или

проява е творческа проява. Различието само може да бъде търсено в това – Каква е характеристиката, спецификата на новото, което се създава с помощта на въображението. Това ново според тях може да бъде два вида:

1. Обективно ново.2. Субективно ново.Обективното ново това са образи и идеи не съществуващи в даден момент, нито в

материализиран, нито в идеален вид. Това ново не повтаря вече съществуващото и заради това е оригинално ново.

Субективното ново това е ново за даден човек, то може да повтаря вече съществуващото, но човек да не знае. Човекът открива това за себе си, като оригинално, неповторимо и го считат за неизвестно за другите.

Според този група изследователи въображението не е възсъздаващо – книга четена от 2 човека и режисьор – филм направен от режисьора.

Хората имат различен опит. Според тази група всички хора имат творческо въображение, но то е на различно равнище.По какъв начин преобразуваме опита си? Какви са тези операции чрез, които

преобразуваме опита си?II. Операции за създаване на въображаеми продукти. Аглутинация – обединяване на части, свойства или характеристики от различни обекти в едно цяло. Примери – Кентавър; русалка; всички животни в приказките, които говорят; гатанките. Акцентиране – същността й се състои в подчертаване на някакви отделни качества, характеристики, части на обекта. Примери – дървена кукла; Пипи Дългото чорапче; Мюлхаузен; акцентите във вестниците. Хиперболизация – увеличаване или намаляване на размерите на целия обект, изменение на количеството, съотношението на частите на този обект. Примери – Педя човек лакът брада; детектив Инч-хай; змейовете с по три и повече глави. Схематизация – чрез тази операция се изглаждат различията и се представя сходството, общото в обектите. Примери – схеми, схема на ютия. Типизация – това е отделяне най-често срещаните, повтарящите се характеристики и обединяването им в група в резултат на нов продукт. Примери – националните герой, Бай Ганьо.

23 стр.

24 стр.