МИСЪЛ, СЛОВОТЕКСТ

ТОМ

5

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

Рецензенти: доц. д-р Димо Пенков доц. д-р Иван Рашков доц. д-р Симеон Кацаров

© Съставители Ивелина Николова, Жасмина Донкова, Борис Маринов, Маргарита Загарова, Ева Ковачева

© Автори Атанас Ваташки, Валентин Кожухаров, Ева Ковачева, Елена Сере-ва, Жасмина Донкова, Ивайло Николов, Ивелина Николова, Иво Янев, Йоанна Бенчева, Лиана Гълъбова, Любомира Стефанова, Маргарита Загарова, Мария Радева, Мирослав Бачев, Нонка Каменова, свещ. Павел Събев, Паулина То-дорова, Радосвета Хубанчева-Цветкова, Росица Тодорова, Силва Маринова, свещ. Стоян Чиликов, Теодор Димитров

© Оформление на корицата Ивелина Николова

Редактори Жасмина Донкова, Борис Маринов

Предпечат и дизайн Ивелина Николова

Коректор Ана Григорова

© Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018

ISSN 2534-9694E-mail: sbornik_misul@abv.bg

МИСЪЛ, СЛОВО, ТЕКСТ

ТОМ 5

НОВИ ХОРИЗОНТИ

НА БЪЛГАРСКОТО БОГОСЛОВИЕ

И ТРАДИЦИЯ

Уважаеми читателю,Петият том на сборника „Слово, мисъл, текст“ продължава доброто нача-

ло, поставено от неговите създатели: да потопи твоето внимание в дебрите на научно-изследователската мисъл на богослови, философи, историци, юристи и да разкрие пред теб пъстрата мозайка от научни тези по въпроси, засягащи теологията, историята, философията и правото.

Подобно на предходния том, и в този са застъпени разнообразни теми и подходи, засягащи исторически реалности, библейски дискурси и философски парадигми, и етически категории в правото.

В този брой съставителите на сборника са включили и статии на изследо-ватели, работещи в областта християнското изкуство, пастирското богословие и църковното право, отразяващи интереса на авторите им към задълбочените изследвания, имащи пряка връзка с практическото богословие.

Макар и разнообразни по своята насоченост поместените статии в сбор-ника се фокусират върху вярата в Бога и нейните практически измерения в живота на човека. Вярата е точката, в която се пресичат хоризонталът и верти-калът на Божието домостроителство. С това съставителският и редакторският екип на сборника целят да покажат на теб, читателю, че науката и вярата не се самоизключват.

Науката като експериментално изследване и теоретично обяснение на нещата е средство, което човекът използва, за да придобие по-голямо разбиране за Бога. Изследователският процес, в основата на който е вярата в Бога и Неговия промисъл за човека, отключва вертикала, без който изсле-дователският дискурс е непълен и ограничен. Ценното на този сборник е, че авторите на статиите в него разглеждат научните си тези в пресечената точка на вертикала на Божието домостроителство и хоризонтала на категориите време и пространство. С това те целят да насочат мисълта ти към размисъл за Този, Който предвечно със Своя промисъл е в основата на цялото творение.

Надяваме се, че тази добра традиция ще намери продължение и в следващите броеве, където ще се появят и други изследователи, работещи в този дискурс.

Нека да благодарим на авторите, съставителите, редакторите и не на последно място на рецензентите на броя за тяхната безвъзмездна работа, която се дарява в името на теб, читателю, и на любознателните поколения, които идват след теб.

Жасмина Донкова

ПОГЛЕД КЪМСЪВРЕМЕННАТА БИБЛЕИСТИКА

ИСТОРИЯ И СЪБИТИЯТеодор ДимитровДЕМОН НА ТРЕСКАТА ИЛИ ДЕМОН НА ЧУМАТАКЪМ ЕДНА НОВА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА V. SYM. STYL. J. 23175-77 / 11

Йоанна БенчеваХРАНАТА НА НОМАДИТЕ В БАЛКАНСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (XI–XV В.) / 20

СЪДЪРЖАНИЕ

Маргарита ЗагароваОСНОВАНИЕ ЗА ВЯРА В СПАСЕНИЕТО НА ПРАВЕДНИКАСПОРЕД БИБЛЕЙСКИЯ ТЕКСТ В ПСАЛТИРА / 29

Павел СъбевЕВАНГЕЛСКИТЕ РОДОСЛОВИЯ КАТО ВЪВЕЖДАЩО-РЕТРОСПЕКТИВНИ ИСТОРИЧЕСКИ КОНСПЕКТИ / 40

Ева КовачеваАПОСТОЛСКА, МИСИОНЕРСКА И БЛАГОВЕСТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ЖЕНИТЕ В ДРЕВНОТО ХРИСТИЯНСТВО / 48

СИСТЕМАТИЧЕСКИ ХОРИЗОНТИМирослав БачевИДЕАЛИЗМЪТ И ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ:СВЕТЪТ КАТО ОРГАНИЗЪМ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА XIX ВЕК / 75

Радосвета Хубанчева-ЦветковаЕМЕЗИЙ, ЕПИСКОП ЕМЕСКИ: ХРИСТИЯНИЗИРАНАТА НЕОПЛАТОНИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРОБЛЕМНОТО ПОЛЕ „ДУША – ТЯЛО“ / 83

Росица ТодороваРЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА КАТО СМИСЛОВО ОПРЕДЕЛЯЩ ФАКТОРВ РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА / 94

Паулина ТодороваДОМИНАНТАТА НА СОБСТВЕНИЯ „АЗ“ В ДИАЛОГ, КОМУНИКАЦИЯ И ОБЩЕНИЕ (ПСИХОЛОГИЧНО-РЕЛИГИОЗНИ ИЗМЕРЕНИЯ) / 102

Valentin KozhuharovON THE DIVINE AND HUMAN ASPECTS OF THE MISSION OF THE CHURCH / 111

Ивайло НиколовБОГ, СВЯТ И ЧОВЕК В БОГОСЛОВИЕТО НА ПРЕП. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК / 125

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИВ ХРИСТИЯНСКОТО ИЗКУСТВОЕлена СереваЩАМПА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – НЕУВЯХВАЩА РОЗА С ПРОРОЦИ И БОГОРОДИЧЕН АКАТИСТ“ ОТ 1819 ГОДИНА / 143

НАУЧЕН ИНДЕКС НА АВТОРИТЕ / 295

ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯВ ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛОВИЕ

Свещ. Стоян ЧиликовМОЛЕБНИЯТ КАНОН КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦАКАТО ЧАСТ ОТ ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ПЕРИОД ЗА ПРАЗНИКА ПРАЗНИКАУСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО / 191

Иво ЯневКАПЕЛАНСТВОТО И НЕГОВАТА РОЛЯ ПРИ КАТЕГОРИАЛНОТО ДУШЕГРИЖИЕ В ЦЪРКВАТА / 204

ЦЪРКОВНО ПРАВО(ПРАВИЛА, КАТЕГОРИИ, ПАРАДИГМИ)Жасмина ДонковаКАНОНИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА НА СВ. ГРИГОРИЙ НИСИЙСКИ –НАЧАЛОТО НА ПОКАЙНИТЕ НОМОКАНОНИ В ЦЪРКВАТА / 217

Атанас ВаташкиЦЪРКВАТА, КРИТСКИЯТ СЪБОР И ЗАБЛУДИТЕ ОКОЛО НЕГО(ЕДИН ЛИЧЕН ПРОЧИТ НА ВЪПРОСА) / 230

Мария РадеваЕТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ В ПРАВОТО / 248

Нони КаменоваСОЦИОКУЛТУРНИ ПАРАДИГМИ В ПЕРИОДА НА ПОСТ-ИСТИНАТА ИЛИ „ВОЙНАТА“ ЗА НОВИ ЦЕННОСТИ КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ДИГИТАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КОМУНИКАЦИЯ / 263

ПУБЛИКАЦИИ ПО ПРОЕКТИИвелина НиколоваСЕЛО ВЛАДИЧЕНЦИ – МИНАЛО В НАСТОЯЩЕТО(ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ПРОГРАМА) / 277

Лиана ГълъбоваАКТУАЛНИ ПРАКТИЧЕСКО-БОГОСЛОВСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ИКОНОГРАФИЯ / 154

Любомира СтефановаСИМВОЛИКАТА В АРХИТЕКТУРАТА НА ХРИСТИЯНСКИЯ ХРАМ / 167

Силва МариноваПРИСЪСТВИЕТО НА НОВОЗАВЕТНИТЕ ПРИТЧИ СРЕД ИКОНОГРАФСКИТЕ СЮЖЕТИ В БЪЛГАРСКАТА КЪСНОВЪЗРОЖДЕНСКА ЦЪРКОВНА СТЕНОПИС / 180

40

ABSTRACT: The article analyzes the genealogy of Christ in the Gospels according to Matthew and Luke from the perspective of its function as an introductory history conspectus. This function is embedded in the genealogical patterns in the Old Testament books (Gen. 2: 4; 4: 17-18; 5: 3-32; 10: 1-32; 11: 10-26; 36: 9-43). The biblical genealogies are structuring through an established formula to which in some genealogical lists add annotations, thus genealogies become framework of broad historical narratives.

KEY WORDS: genealogy, Gospel, Christ, David, Abraham.

Прот. Павел Събев

Великотърновски университет

„Св. св. Кирил и Методий“Православен богословски

факултет

ЕВАНГЕЛСКИТЕ РОДОСЛОВИЯ КАТО ВЪВЕЖДАЩО-РЕТРОСПЕКТИВНИ

ИСТОРИЧЕСКИ КОНСПЕКТИ

В библейските текстове родословията трябва да укажат на юри-дически права, законност на власт и собственост на базата на родствени връзки. Но освен тази функция, родословията имат и функцията на исторически конспекти чрез анотациите към отделните имена.

Библейските генеалогии следват утвърдена формула. Към тази утвърде-на формула в някои генеалогични списъци се прибавят пояснителни бележки, а самите генеалогии се превръщат в рамка на пространен исторически наратив (вж. Бит. 5). В тази статия ще обърнем внимание на една недостатъчно разра-ботена страна от литературната и историческа функция на родословията, а именно – генеалогията като въведителен исторически конспект.

Матей започва своето Евангелие с интересното заявление: „Βίβλος γενέσεως Ἰησοῦ Χριστοῦ υἱοῦ Δαυὶδ υἱοῦ Ἀβραάμ“ – „Свитък на родословието на Иисус Христос,

Мисъл, слово, текст Том 5

4141

син на Давид, син на Авраам“(01), като началните думи „Βίβλος γενέσεως“ са ехо от Бит. 2:4 (по Септуагинта: αὕτη ἡ βίβλος γενέσεως) и 5:1. Този факт ни провокира да търсим литературно влияние, форматиращо функционирането на родословията в евангелския разказ. Нека идентифицираме тази отправна точка(02).

Текстът в Бит. 4:17-18 съдържа генеалогия, която трябва да осигури мост от поколението на Каин към това на Ламех. Формулата е същата като при Матей: X ἐγέννησεν Y, Y ἐγέννησεν Z… Моделът в началото е нарушен от фразата „позна жена си, и тя зачена и роди“. Думите вероятно отразяват езика на Бит. 4:1 и така се изгражда приемственост с началото на човешкия род. Указанието за съграждане на града в ст. 17 е направено вероятно, за да разграничи Енох от Енох по линия на Сет (Бит. 4:26-5:1-18) и, за да изрази в концентриран вид историята чрез генеалогията.

Фразата в Бит. 4:18 започва с пасивната аористна форма ἐγενήθη на глагола γίνομαι (раждам), като по този начин се свързва ролята на жената от ст. 17 и липсата на женски имена в ст. 18 (срв. Мат. 1:16).

Втората генеалогия в Битие 5:3-32 ни отвежда от Адам до Ной. Отново има определен модел, този път много по-сложен, отколкото у Матей („А живя X години и роди В. След раждането на В, А живя Y години и роди синове и дъщери. А всичките дни на А бяха…“ ), но той ни отвежда в същността си до модела, приет от Матей. Тук фиксираната схема на генеалогичния модел е нарушена в стих 3 от израза „(син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име…“. Изразът „по свое подобие (и) по свой образ“ осигурява връзка между Бит. 5:2 и Бит. 1:26, за да се установи предаването на Божия образ от поколе-ние на поколение. Думите „син“, която се подразбира тук, и „име“, препращат към езика на Бит. 4:25, указващ на ролята на Ева. В Бит. 5:4 имаме едно не-значително отклонение от шаблона, а в ст. 22 е вмъкната фразата „Енох ходи по Бога“, за да подготви за необичайния и неясен завършек „изчезна, понеже Бог го взе“. Чрез маркиране тази кулминационна точка, подчертаният разказ се разгръща за времето, обхванато от родословието. Изразът „и му даде име Ной“ в Бит. 5:28-29 е ехо от ст. 3 на същата глава. По този начин последният отчет на поколенията на родословието повтаря първия, подобно на родосло-вието у Матей. Фразата в ст. 29 „той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни…“, прави Ной завършител на родословието в смислов план, макар че

(01) Синодалният превод на това място е: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.

(02) Старозаветните текстове ще бъдат коментирани по техния превод на гръц-ки език, защото ако има някакво литературно влияние по отношение разглежданата от нас тема, то може да се идентифицира именно по Септуагинта – текстът, използван от новозаветните автори.

42

родословието завършва със Сим, Хам и Иафет, за да подготви разказа в Бит. 9:18-19, където тримата са представени като предци на цялото човечество.

Очевидно всички отклонения от традицион-ната схема на родословните списъци създават, чрез кратки вмъкнати бележки, връзки с един по-широк контекст, който предстои да се разгърне, или свиват разказа за историята в свъхконцентри-раните, от гледна точка на наратива, родословни таблици.

Следващата генеалогия в Бит. 10:1-32(01) е разклонена генеалогия, която се движи от Ной в посока на увеличаване на броя на народите. Тя като че ли е по-малко полезна за сравняване с Мат. 1, но също има функцията да резюмира ретроспективно историческия разказ.

Друг генеалогичен материал, който трябва да отбележим, е родосло-вието на Сим (Бит. 11:10-26), което използва модела на генеалогията в Бит. 5 (с изключение на инверсия на словореда в началото между глагол и обект, но основният модел е идентичен). Първото леко изменение на модела е „беше“(02) в 11:10. Много е вероятно това да е направено по подобие на начина, по който е въведен Ной в генеалогията в Бит. 5:32. Изразът „две години след потопа“ (Бит. 11:10) свързва генеалогията с предшестващия разказ за Ной. След това генеалогията се развива съгласно познатата формула до ст. 26, където са посочени трима синове на Тара (подобно на Бит. 5:32), без да е приключила генеалогичната таблица. Следващата част от разказа се занимава с тримата синове, като Тара постоянно присъства. Неговата смърт се споменава в ст. 32 по начин, който копира част от модела в Бит. 5:3-32, неизползван в 11:10-26 („всички“ липсва в началото, а „в Харан“ е добавено в края). Ролята на вмъкна-тите бележки в нарушение на схемата е същата като тази в Бит. 5.

Генеалогията на потомците на Исав е представена в Бит. 36:9-43 и има известни прилики с родословието в глава 10(03). Това родословие се отличава с важната роля, която играят жените, най-вече по отношение на синовете, родени от различни съпруги (или наложници), но също така и със споменаването на

(01) Тя е най-тясно свързана с генеалогичния материал в 1 Летописи.

(02) Думата смислово се предполага от еврейския израз ben-mə’aṯ šānâ (Бит. 11:10), който буквално означава „син на сто години“, т.е. „стогодишен“.

(03) Виж бележките в стихове 9, 21, 24. От ст. 31 нататък генеалогията се тран-сформира в списък от царе, несвързани един с друг, чрез подходящо въведение, а в ст. 35 има интересна анотация.

ЕВАНГЕЛСКИТЕ РОДОСЛОВИЯ КАТО

ВЪВЕЖДАЩО-РЕТРОСПЕКТИВНИ

ИСТОРИЧЕСКИ КОНСПЕКТИ

Мисъл, слово, текст Том 5

4343

Лотанова сестра Тамна и името на Оливема, дъщеря на Ана (ст. 25). Ролята на жените тук е очевидна прилика с родословието на Матей.

Списъкът в Бит. 46:8-27 на потомците на Яков, слезли в Египет заедно с него, не е генеалогия. Това е родов списък на децата на всеки от дванадесетте патриарси. Рувим се идентифицира в стих 8 като „първородния на Яков“. За Симеон (ст. 10 ) се казва, че едно от децата му – Саул е „син на хананейката“. Като анотация към частта за синовете на Юда се казва, че „Ир и Онан умряха в Ханаанската земя“. Като пояснение за Завулоновите синове в стих 15 се вмъква бележката, че „тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души“. Подобни бележки откриваме и в ст. 18, 22, 25, споменава се египетската земя, робинята на Рахил – Вала. Очевидно е, че Бит. 46:8-27 предлага преразказ на Бит. 28-41, включвайки незначителни аспекти от историята, в контекста на една схема, подобна на генеалогия.

Ролята на жените се вижда в Бит. 4:17-18, косвено в Бит. 5:3, и влиза в ня-каква известност в Битие 39:9-43 и 46:8-27. Споменаването на Асенета в 46:20 и нейния баща, вероятно е ехо от високото социално положение на Йосиф в Еги-пет; Дина, дъщерята на Лия, вероятно е спомената заради историята в Бит. 34. Причините обаче за споменаването на Лотанова сестра и Оливема като дъщеря на Ана, или името на жената на цар Адар, както и името на майка му, че и на баба му, свидетелстват за исторически събития, които са останали неизвестни за нас.

Представените примери очертават един подход, доста близък до под-хода на Матей: строго генеалогичната схема се нарушава от пояснителни бележки или промяна на формата. Тези нарушения са продиктувани от ли-тературни мотиви: родословието трябва да зададе един по-широк контекст чрез конспективен израз на историята, която стои зад генеалогията, в някои случаи това е история, до която нямаме друг достъп.

Подобни нарушения, свързани с вмъкване на бележки в генеалогичната схема, откриваме и в Евангелие според Матей. Бележката за Уриевата жена в ст. 8, анотациите в ст. 11-12 и 16, имат ясни паралели с представените родословни списъци от книга Битие, както и паралели в нарушенията на традиционната генеа-логия чрез вмъкване на пояснения. Очевидно Матей е използвал модела на родо-словните списъци от книга Битие: вписване на една генеалогична схема в по-широк литературен контекст, който трябва да осигури не само информация за произхода, но и да даде ретроспективен конспект на историята. Този конспективен израз има конкретна функция, която при Матей може да бъде описателно декодирана така: през всички отминали епохи, през всички изброени родове от Авраам – нашият праотец, до нашите дни, се е подготвяло идването на Помазаника – Иисус, сина на Йосиф. Генеалогията не просто трябва да внуши това разбиране, но и доказателствено да свърже титулът „Месия“ с Иисус, сина на Йосиф, от Назарет.

44

Още в самото начало на родословието Матей споменава имената на царя и пророка Давид и пра-отеца Авраам: „Βίβλος γενέσεως Ἰησοῦ Χριστοῦ υἱοῦ Δαυὶδ υἱοῦ Ἀβραάμ“. Като потомък на Давид, Иисус може да претендира за царския престол на Израил (виж 2 Цар. 7:11-16), а като потомък на Авраам, Той ще благослови всички земни племена (виж Бит. 12:1-3). Първата последователност в родословието завършва с Давид(01), втората с изгнанието във Вави-лон (4 Цар. 25), третата след изгнанието до Иисус. И трите последователности, според Матей, съдържат

по 14 рода; три поредици от 14 поколения. Стремежът на Матей към симетрия(02) е очевиден. Дали тази симетрия има апокалиптичен смисъл, или е продукт на нумерологична схема, основана на численото значение на името Давид(03) е трудно да се отговори. Едно е сигурно, и трите части на генeалогията могат да се свържат с дома на Давид: първата част обозначава източника на властта на рода на Давид и възхождането към нея; втората – упадък и крах; третата – възстановяването на властта чрез „Сина Давидов“ (срв. Мат. 9:27; 12:23; 15:22; 20:30-31; 21:9, 15). Титулът „цар“ е прибавен към името Давид само в 1:6. В самото начало на генеалогията Матей присъединява към името Иисус титула „Христос“ и по този начин задава перспективата, в която да се възприема генеалогията.

Третата група в генеалогичната схема на Матей съдържа 13 потомци, включително Иисус, което противоречи на Мат. 1:17, но в богословското ос-мисляне на историята, което прави Матей, има логично обяснение: „вратата на историята“ трябва да бъде оставена отворена за християнското поколение (тези, които Христос е родил, ако следваме езиковия модел на родословието) като „нов Израил“ – син на Бога(04), още повече, че указанието в Мат. 1:2 – „и

(01) Всички имена, споменати в тази родова схема, се срещат в Бит. 15-20, патри-арсите Авраам, Исаак, Яков и Юда; другите имена откриваме в 1 Лет. 1:3-15, а всички имена от Соломон до Йосия откриваме в 1 Лет. 3:10-14, 17-19, докато имената от Авиуд до Яков не се упоменати в старозаветните книги.

(02) Стремежът към симетрия се вижда от това, че във втората група са пропус-нати четирима царе от рода на Давид: от Йорам до Озия (Азария (1:8) – Охозий, Йоас, Амасий (1 Лет. 3:11-12; 4 Цар. 8:16-15:7), а между Йосий и Ехония – Йоаким (1 Лет. 3:15-16). И четиримата са под проклятие (3 Цар. 21-21; 2 Лет. 22:7-9; 24:22-24; 25:14-28; Йер. 22:28-30, 36:30).

.14=4+6+4= דוד (03)

(04) Събев, П. Традиране на старозаветни наративи в новозаветни текстове (опит за херменевтика на разказването). // Свидетелства на традицията (Сборник материали

ЕВАНГЕЛСКИТЕ РОДОСЛОВИЯ КАТО

ВЪВЕЖДАЩО-РЕТРОСПЕКТИВНИ

ИСТОРИЧЕСКИ КОНСПЕКТИ

Мисъл, слово, текст Том 5

4545

братята му“, е указание за целия народ на Израил – дванадесетте рода.

Очевидно генеалогията в Евангелието според Матей има за образец старозаветните генеалогични списъци и все пак нарушава стандартния модел чрез задаване на един по-широк контекст, който експресивно концентрира хронологически пространна история. Книга Битие разполага с богат генеа-логичен материал, който вероятно е бил познат на Матей и е използван от него. Схемата „X роди Y, Y роди Z“ и т. н., се прекъсва на места от вмъкване на допълнителна информация.

Например, ние научаваме, че „Иаков роди Юда и братята му“ (ст. 2 ; срв. ст. 11); дават се имената (или друго идентифициращо описание) на жените пет пъти (ст. 3, 5, 6, 16); вавилонското изгнание се споменава в стихове 11 и 12, а Иисус се определя още в стих 16 като „наречен Христос“. Друго нарушение на тради-ционната форма се намира в края на родословието (ст. 16), когато във връзка с произхода на Иисус се използва пасивната форма на глагола γεννάω, ἐγεννήθη („от която се роди“) за разлика от стандартно използваната активна форма ἐγέννησεν.

Матей употребява съществителното γενεά (род) в заключението 1:17, това заключение се свързва с 1:1 като го резюмира, привеждайки имената на Авраам, Давид и Христос.

Това, че животът на Иисус започва с родословие, уподобява изложе-нието на Матей на разказите за Ной и Авраам, които също се предшестват от генeалогии (Бит. 5:1-32; 11:10-32).

Както вече споменахме, ролята на жените в генеалогията, която Матей изгражда, също има за образец старозаветен модел (виж например Бит. 36:9-43). Матей споменава четири жени неюдейки: Тамар е арамейка (Юбилеи 41:1)(01); Раав – хананейка (Иисус Навин 2:1-14); Рут – моавитянка (Рут 1:4); Вирсавия е жена на хетееца Урий и едва ли е юдейка (2 Цар. 11:3). И четирите жени имат странни, даже скандални отношения с мъжете(02) (виж Бит. 38; Иисус Навин 2:1-12, сравни Евр. 11:31; Иаков 2:25), Рут принадлежи към отхвърлените моавитяни (Втор. 23:3), но тя доброволно тръгва с Воос, поемайки риск (Рут 3:6-14;4:13-17), а Вирсавия е част от греха на Давид, но нейният син получава обещание да наследи престола (3 Царе 1:11-31).

от научноизследователски проекти на ПБФ). Велико Търново, 2011, с. 65-83.

(01) Charlesworth, James H. The Old Testament Pseudepigrapha, Vol. 2: Expansions of the Old Testament and Legends, Wisdom and Philosophical Literature, Prayers, Psalms, and Odes, Fragments of Lost Judeo-Hellenistic works. New York: Doubleday and Company, 1985, p. 130.

(02) На това обръща внимание блажени Йероним в първата книга от своя ко-ментар върху Евангелието според Матей, вж. Jacques Paul Migne. Patrologiae Cursus Completus. Series Latina, t. 26, col. 21D.

46

Матей вижда в тези жени предвестници на Мария, предвид обстоятелствата около раждането на Иисус (Мат. 1:18-19); като споменава Тамар, Раав, Рут и Вирсавия, Матей указва на Божия суверенитет в човешката история(01) и отблъсква евентуалните нападки към Мария като напомня, че Бог действа по необичаен път, избирайки не силните и значимите (срв. Ис. 55:8(02)). И четирите жени притежават не-поколебима вяра и макар и безправни в социално отношение са избрани от Бога.

При свети евангелист Лука родословието върви в обратен ред(03) – от самия Иисус през Давид, назад във времето към Авраам и Адам – „Адам (сина) Божий“. Лука изгражда родословието чрез сина на Давид – Натан, а не чрез Соломон и вероятно проследява родословието през 1 Лет. 1:1-4, 24-27, и от Бит. 5:3-32, 11:10-26 (Септуагинта).

Лука помества родословието между кръщението на Иисус и изкуше-нието Му. Възможно е тук образецът да е родословието на Моисей в Изх. 6, което е предложено след призоваването му(04). Трябва обаче да признаем, че в старозаветните книги няма литературен образец за точно такава генеало-гична схема, каквато виждаме у евангелист Лука. Вероятно върху формата на родословието е оказал влияние текстът на Септуагинта, а не масоретският текст. В подкрепа на това мнение е употребата на имена като Каинан, които нямат еквивалент в еврейския текст(05). Много имена, споменати в родосло-

(01) Описаните в старозаветните книги истории – на отделни хора, царе и народи, са така тясно преплетени с действията на Бога в историята, че човек остава с впечатле-ние за една активна намеса на Бога в историческата динамика; историята се превръща в топос на проявлението на Бога, дори природните теофании никога не са самоцелни, а винаги в контекста на някакъв исторически наратив.

(02) Този текст отваря една от големите теми, темата за Божия суверенитет: сил-ните са съкрушени, слабите подкрепени и издигнати, защото гордостта на първите е богоборческа (вж. историята за единоборството между Давид и Голиат 1 Цар. 17, срв. 1 Цар. 2:4, Пс. 32; темата за страдащият раб Господен у пророк Исаиа попада в същия дискурс). Тема, която св. ап. Павел ще изведе съвсем директно в 1 Кор. 1:27.

(03) За образец на тази генеалогия би могла да послужи генеалогията на Ездра, вж. 1 Ездра 7:1-5.

(04) Kurz, William S. Reading Luke – Acts: Dynamics of Biblical Narrative. Louisville: Westminster John Knox Press, 1993, p. 24.

(05) Виж текстовете по Септуагинта в Бит. 10:24; 11:12; 1 Лет. 1:18.

ЕВАНГЕЛСКИТЕ РОДОСЛОВИЯ КАТО

ВЪВЕЖДАЩО-РЕТРОСПЕКТИВНИ

ИСТОРИЧЕСКИ КОНСПЕКТИ

Мисъл, слово, текст Том 5

4747

вието, липсват както в еврейския текст, така и в гръцкия превод(01). Този факт предполага използването на други източници. В самото родословие на Лука се идентифицират 77 имена, организирани в групи по 7 имена. Трудно е да се отговори на въпроса дали тази структура е целенасочено търсена и какво се крие зад това разпределение. Извеждането на родословието до Адам, може да е отглас от учението на св. ап. Павел за „последния Адам“ в 1 Кор. 15(02), но би могло да е и просто указание за всеобхватността на делото на Помазаника.

Родословието в Евангелието според Лука е с доста по-опростена структура в сравнение с родословието, което ни дава Матей, без поясняващи бележки към отделните имена, но това не означава, че то има функцията само и единствено на родословен списък, защото завършва до Адам и защото е поместено между кръщението и изкушението на Иисус, веднага след свидетелството на гласа от Небесата. В общи линии Лука внушава същото като Матей: Този, за когото ще разказвам, носи в своята кръв славата на всички велики предци, с които Бог е влизал в някакви отношения, цялата история на Израил тече във вените Му.

Донякъде, в контекста на тази мисъл, можем да кажем, че родословията бележат отправната точка на едно есхатологично разбиране за историята, защото от Адам / Авраам до Иисус се е подготвяло всичко, за което и Матей и Лука, ще благовестят. Иисус е Помазаникът – есхатологичното средоточие на историята на Израил и Авраам би се зарадвал да види Неговия ден, „и видя и се зарадва“ (Йоан 8:56).

БИБЛИОГРАФИЯСъбев, П. Учението за „последния Адам“ и Посланието до евреите (Евр. 2:5-

18 в контекста на Рим. 5:12-21 и 1 Кор. 15:22, 45-47) // Богословска мисъл, 2009, №1.

Събев, П. Традиране на старозаветни наративи в новозаветни текстове (опит за херменевтика на разказването). // Свидетелства на традицията (Сборник материали от научноизследователски проекти на ПБФ). Велико Търново, 2011.

Charlesworth, James H. The Old Testament Pseudepigrapha, Vol. 2: Expansions of the Old Testament and Legends, Wisdom and Philosophical Literature, Prayers, Psalms, and Odes, Fragments of Lost Judeo-Hellenistic works. New York: Doubleday and Company, 1985.

Kurz, William S. Reading Luke–Acts: Dynamics of Biblical Narrative. Louisville: Westminster John Knox Press, 1993.

(01) Йаннай, Еслим, Семей, Рисай, Косам, Мелеай, Маинан (Лука 3:24-28, 31).

(02) Вж. Събев, П. Учението за „последния Адам“ и Посланието до евреите (Евр. 2:5-18 в контекста на Рим. 5:12-21 и 1 Кор. 15:22, 45-47) // Богословска мисъл, 2009, № 1, с. 75-92.