msfo

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ПО МЕЖДУНАРОДНИ

СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ

А. ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРЕДСТАВЯНЕ

НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

А.1. Общи положения за изготвяне и представяне на фи-

нансовите отчети

Автор: проф. д-р Стоян Дурин – регистриран одитор

А.2. МСФО 1 – Прилагане за първи път на международни-

те стандарти за финансово отчитане

Автор: д-р Иван Златков – регистриран одитор

А.3. МСС 1 – Представяне на финансови отчети


А.4. МСС 7 – Отчети за паричните потоци

Автор: доц. д-р Христина Колева – регистриран одитор

А.5. МСС 8 – Нетна печалба или загуба за периода, фунда-

ментални грешки и промени в счетоводната политика

Автор: Иван Дочев – регистриран одитор

А.6. МСС 10 – Събития след датата на баланса


А.7. МСС 11 – Договори за строителство


А.8. МСС 15 – Информация, отразяваща влиянието на про-

мените в цените


А.9. МСС 18 – Приходи

Автор: Бойко Костов – регистриран одитор

��

�

Практически наръчник по Международни стандарти за финансово отчитане основно тяло

Общо съдържание

А.10. МСС 26 – Счетоводство и отчитане на пенсионните

планове


А.11. МСС 29 – Финансово отчитане при свръхинфлацион-

ни икономики


А.12. МСС 30 – Оповестявания в счетоводните отчети на

банки и сходни финансови институции

Автор: Даниела Дурина – регистриран одитор

А.13. МСС 34 – Междинно финансово отчитане


Б. АКТИВИ

Б.1. МСС 2 – Материални запаси


Б.2. МСС 16 – Имоти, машини, съоръжения и оборудване


Б.3. МСС 17 – Лизинг

Автор: д-р Иван Златков– регистриран одитор

Б.4. МСС 20 – Отчитане на правителствени дарения и опо-

вестяване на правителствена помощ


Б.5. МСС 23 – Разходи по заеми


Б.6. МСС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани

предприятия


Б.7. МСС 31 – Счетоводно отчитане на дялове в съвместни

предприятия


��

�

основно тяло Практически наръчник по Международни стандарти за финансово отчитане

Практически наръчник по Международни стандарти

за финансово отчитане

Б.8. МСС 36 – Обезценка на активи


Б.9. МСС 38 – Нематериални активи


Б.10. МСС 40 – Инвестиционни имоти


Б.11. МСС 41 – Земеделие


В. ПАСИВИ

В.1. МСС 12 – Данъци върху дохода


В.2. МСС 19 – Доходи на наети лица


В.3. МСС 37 – Провизии, условни пасиви и условни активи


Г. АКТИВИ И ПАСИВИ

Г.1. МСС 32 – Финансови инструменти: оповестяване и

представяне


Г.2. МСС 39 – Финансови инструменти: признаване и оце-

няване


��

�


Общо съдържание

Д. ИКОНОМИЧЕСКИ ГРУПИ

Д.1. МСФО 3 – Бизнескомбинации


Д.2. МСС 21 – Ефекти от промените в обменните курсове


Д.3. МСС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчита-

не на инвестициите в дъщерни предприятия


Е. СПЕЦИФИЧНИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

Е.1. МСС 14 – Отчитане по сектори


Е.2. МСС 24 – Оповестяване на свързани лица


Е.3. МСС 33 – Доходи на акция


Е.4. МСС 35 – Преустановяващи се дейности


��

�


Практически наръчник по Международни стандарти

за финансово отчитане

МСС 2 – МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ


I. Общо представяне на стандарта

Основната цел е чрез този стандарт да се пред-пише счетоводно третиране на материалните за-паси, които да бъдат признати за активи при тяхно-то придобиване и стойността им да се пренесе каторазход във времето, когато се очаква от тях да сеполучи съответната икономическа изгода.

Стандартът се прилага за отчитане на мате-риалните запаси, придобивани по историчес-ка цена.

Материалните запаси са активи:

✓ държани за продажба в обичайния ход настопанската дейност;

✓ намиращи се в процес на производство сцел продажба;

✓ държани под формата на материали с целизразходване в производството или припредоставянето на услуги.

Предвид определението на стандарта, къмматериалните запаси следва да бъдатвключени:

✓ придобитите с цел продажба стоки;

✓ напълно завършената продукция;

✓ продукцията в процес на производство впредприятието;

✓ материалите и запасите, предназначени заизползване в процеса на производство;

✓ при предоставяне на услуги – разходите зауслугите до признаване на свързаните с тяхприходи.


��

МСС 2 – Maтериални запаси

II. Приложни аспекти на стандарта

1. Първоначално оценяване

Материалните запаси следва да се оценя-ват по по-ниската от себестойността и нетнатареализируема стойност.

Нетната реализируема стойност е предпо-лагаемата продажна цена в нормалния ход настопанската дейност, намалена с разходите задовършване на технологичния цикъл на произ-водството и разходите за продажбата.

Себестойността включва всички разходи,свързани с придобиването на материалните запа-си и довеждането им до степен на годност за пол-зване, в т. ч.:

✓ разходи, свързани със закупуването;

✓ разходи, свързани с преработката;

✓ други разходи.

Структурата им е представена в следнатасхема:

Стандартът дава възможност към разходитепо закупуването на материалните запаси дабъдат включени и валутни разлики, свързани сразплащанията в чуждестранна валута.


��

Активи

Не се включват в себестойността на мате-риалните запаси следните разходи:

✓ Количеството на отпадъчните материалинад утвърдения норматив, вложеният за тяхтруд и разходите, свързани с него, както идруги разходи, свързани с производството.

✓ Разходите за складово съхранение, освенако те са необходими за нуждите на произ-водствения процес. Често тези разходи сасвързани с поддържането на междиннискладове за съхранение на незавършенотопроизводство в процеса на неговия техно-логичен цикъл при преминаването му от ед-на обработка към друга, за отлежаване напродукция и други необходими процеси.

✓ Административните разходи, които не савъв връзка с довеждането на материалнитезапаси до степен на годност за ползване.

✓ Разходите, свързани с продажба на матери-алните запаси.

Счетоводното отразяване на извършенитеразходи при формиране на себестойността наматериалните запаси в процеса на производство-то е представено чрез схема 1.

За разлика от себестойността при производст-вото на материалните запаси, себестойността припредоставянето на услуги включва основно разхо-дите за заплати и други разходи, свързани с персо-нала, извършващ услугата и упражняващ контролвърху този процес, както и част от общите разходи.

Всички разходи, свързани с поддръжка наадминистративния персонал и осъществяване-то на продажбите, се признават като текущи, ноне са елемент на себестойността на услугите.

Себестойността на земеделската продукция есправедливата � стойност към момента на доби-ването, намалена с предполагаемите разходи запродажба.


��


Схема 1

Легенда:

1 – Направление на разходите по икономически елементи.

2 – Направление на разходите за спомагателна дейност.

3 – Направление на общите разходи – променливи.

4 – Направление на полагаемите се общи разходи – постоянни.

5 – Направление на общите разходи – постоянни, над размера на полагаемите се.

6 – Осчетоводяване на произведената продукция.

7 – Осчетоводяване на разходите, свързани с отпадъчни материали над определения норматив.

8 – Отписване на продадената продукция.


��

Активи

Две са техниките за оценка на себестойност-та на материалните запаси – метод на „стандарт-ната себестойност“ и метод „цени на дребно“,които могат да бъдат избрани, при положение черезултатите се доближават до себестойността:

✓ Стандартната себестойност взема пред-вид нормалните нива на материали и до-ставки, труда, ефикасността и капацитета.Те се преразглеждат редовно и ако е необ-ходимо, се преизчисляват.

✓ Методът „цени на дребно“ често се изпол-зва в търговията на дребно за оценка на го-леми количества материални запаси от бър-зо обращаеми групи стоки, които имат еднак-ви надценки и за които е неуместно прилага-нето на други методи. Стойността на матери-алните запаси се определя, като продажнатацена на запасите се намалява с подходящпроцент на брутната надценка. Използвани-ят процент следва да взема предвид запаси-те, чиито цени са намалени под началнатапродажна цена. Често за всяка група стокисе използва осреднен процент.

2. Отчитане на намалението на материал-ните запаси

Основното предназначение на материалитеслед тяхното придобиване е да бъдат влаганипри производството на стоки или при предос-тавянето на услуги.

Може да се организира счетоводното отчита-не на производството на стоки или предоставяне-то на услуги посредством използването на счето-водна сметка 610 „Разходи за основна дейност“.В зависимост от спецификата на производствотопонякога стоки биват произвеждани и в спомага-телната дейност.

��


��


Типичен пример в тази насока е производст-вото на резервни части от спомагателнатадейност на дадено предприятие с основно пред-назначение за влагане при поддръжка на собстве-ните машини. Такива резервни части биха моглии да бъдат продадени при наличието на купувачи.

Ако подобни условия са налице, може да се ор-ганизира направлението на материалите при счето-водното отчитане на производството на такива сто-ки през сметка 600 „Разходи за материали“ къмсметка 611 „Разходи за спомагателна дейност“.

Счетоводното отразяване на намалението наматериалите с цел производство на стоки и осче-товодяването на разходите за материали попредназначение е представено чрез схема 2:

Схема 2

Легенда:

1 – Изразходвани материали.

2 – Насочване на разходите за материали по направление към основната дейност.

Освен че могат да бъдат влагани при производ-ството на стоки, материалите могат и да бъдатпродавани. Тази стопанска операция обикновеносе налага поради спиране или ограничаване наползването им в производството. При продажбатана материалите следва да се отчете приходът отсделката по справедливи цени, в съответствие спринципа текущо начисляване, като се използвасметка 704 „Приходи от продажби на материали“.Намалението на продадените материали следвада бъде отразено по тяхната отчетна стойност набазата на утвърдения в счетоводната политика под-ход и метод, избран от следните възможни:

✓ конкретно определена цена;

✓ първа входяща, първа изходяща (FIFO);

✓ средно претеглена цена;

✓ последна входяща, първа изходяща (LIFO).


��

Активи

Счетоводните статии, които следва да се със-тавят при продажбата на материали, са предста-вени чрез схема 3:

Схема 3

Легенда:

1 – За признаване на приходите от продажба на материали.

2 – За отписване на продадените материали.

Освен чрез влагане в производството и про-дажба, материалите могат да бъдат намаляваничрез предоставянето им като дарение, както и запокриване на дълг и при други случаи.

Една част от стоките са държани за продажбав обичайния ход на стопанската дейност, а другачаст от тях се намират в процес на производствос цел продажба. Има случаи и когато произведе-ните стоки биват влагани в производството надруги стоки в същото предприятие.

При продажбата на стоките, закупени с цел дабъдат продадени, следва да се съставят счетовод-ни статии за признаване на приходите от про-дажба и за отписване на продадените стоки,което е видно от представената по-долу схема 4:

Схема 4

Легенда:

1 – За признаване на прихода от продажба на стоки.

2 – За отписване на продадените стоки.

��


��


Признаването на приходи от продажба на сто-ки е на база на справедливата стойност на сдел-ката, а отписването на продадените стоки е на ба-за избрания подход и метод на потребление.

При отписването на продадените стоки можеда се използва методът „цени на дребно“, пре-димствата на който вече бяха представени. За при-лагането на този метод, като техника на оценява-не, съществуват следните две възможности:

✓ или продажната стойност на стоките, ус-тановена чрез инвентаризация в края наотчетния период, да се намали с надцен-ката, за да се получи доставната стой-ност на стоките;

✓ или да се намалят приходите от продаж-ба на стоки със съответната надценка, зада се получи доставната стойност на про-дадените стоки през отчетния период.

Изборът зависи от условията и организациятана работа, както и от преценката за удобство.

3. Разпределение на общите разходи

За нуждите на производствения процес, освенче се изразходват материали, се извършват и дру-ги разходи, които, както и материалите, при възник-ването им първоначално следва да се отчитат подебита на сметките от група 60 „Разходи по иконо-мически елементи“. Осчетоводените суми по деби-та на сметките от група 60 „Разходи по икономи-чески елементи“ се разпределят и насочват спо-ред тяхното предназначение към съответните смет-ки по видове дейности и групи разходи. Понятно е,че те са специфични за различните предприятия иосновно зависят от начина на организация на сто-панската дейност, както и от възприетата счетовод-на политика за нейното отчитане. Възможноститеза осчетоводяване на тези разходи в зависимост отпроизхода им са посочени на схема 5.

Особеното в нея е, че за общите разходи – пос-тоянни, и общите разходи – променливи, са предви-дени отделни счетоводни сметки, натрупаните сумипо които следва да се разпределят като допустимиили частично непризнати за основната дейност.

��


��

Активи

Схема 5

Легенда:

1 – За направление на разходи от група 60 към основната дейност.

2 – За направление на разходи от група 60 към спомагателната дейност.

3 – За направление на разходи от група 60 към общите разходи – постоянни.

4 – За направление на разходи от група 60 към общите разходи – променливи.

5 – За направление на разходи от група 60 към разходите за продажби.

6 – За направление на разходи от група 60 към административните разходи.

7 – За направление на разходи от група 60 към разходите за придобиване на дълготрайни активи.


��


С цел да се спазят изискванията на стандар-та, следва да се анализира структурата на раз-ходите за преработката и да се определи база-та за тяхното разпределение.

Както беше посочено в схемата за структу-рата на себестойността, тези разходи се подраз-делят на две основни групи, като:

✓ Преки разходи – директно свързани с про-извежданите материални запаси, в които севключват:

•основни материали;

•заплати на работниците, пряко заети впроизводството;

•социални и здравни осигуровки на базатана начислените заплати;

•други.

✓ Общи разходи – постоянни и променливи.

Преките разходи от сметките по група 60„Разходи по икономически елементи“ както обик-новено следва да се отчетат по дебита на сметка610 „Разходи за основна дейност“.

Постоянните – общи разходи, които не за-висят от обема на производството, като аморти-зациите на производствените сгради и производс-твеното оборудване, административните разходи,разходите за ремонт и поддържане, за отопление,осветление и други следва да се отчетат по деби-та на сметка 612 „Общи разходи – постоянни“.

Променливите – общи разходи, които са впряка зависимост от обема на производството,като например разходите за спомагателни мате-риали, непряк труд и други следва да се осчетово-дят по дебита на сметка 613 „Общи разходи –променливи“.


��

Активи

Постоянните общи разходи следва да севключат в разходите за производството чрезразпределение на база на нормалния капаци-тет на производствените мощности, измерен вмашиночасове, човекочасове и др. За такъвможе да се приеме капацитетът, при който се оп-ределя средно производство за няколко периодаили сезона при нормални условия, като се вземапредвид загубата на капацитет вследствие напланирана поддръжка. Реалното ниво на произ-водство може да бъде използвано, ако то се доб-лижава до нормалния капацитет. Такова е изис-кването на стандарта, но точно така представеното е трудно изпълнимо за повечето предприятия вБългария поради инцидентното натоварване намощностите, поради липсата на сравнима про-дукция за няколко периода и сезона. При такиваусловия остава възможността нормалният капа-цитет на производствените мощности да се опре-дели на базата на разработена и утвърдена от ръ-ководството производствена програма.

Следва да се има предвид, че размерът напостоянните общи разходи, начислен за всекипроизвеждан продукт, не се увеличава в резултатна нисък обем на производството или когато пред-приятието е в престой. Неразпределените общиразходи се признават за разходи в периода, в кой-то те възникват, като се насочват според утвърде-ната технология в счетоводната политика на пред-приятието в една от следните счетоводни сметки:

✓ сметка 615 „Административни разходи“;

✓ сметка 700 „Приходи от продажби на про-дукция“;

✓ сметка 122 „Печалби и загуби от текуща-та година“.

(Вж. схема 6)

В периода на необичайно високо произ-водство размерът на постоянните общи раз-ходи, който се начислява за всяка производстве-на единица, се намалява така, че материалнитезапаси да не се оценяват над себестойността.


��


Променливите общи разходи следва да серазпределят за всеки произведен продукт набаза на действителното използване на произ-водствените мощности.

Схема 6

Легенда:

1 – За прехвърляне на полагащата се част от общите разходи – постоянни към основната дейност.

2 – За прехвърляне на общите разходи – променливи към основната дейност.

3 – За прехвърляне на общите разходи – постоянни, които надвишават полагаемите се набаза нормален производствен капацитет към приходите от продажби на продукция.

За по-голяма яснота представяме насочващпример, който ще е от полза при организацията наразпределението на постоянните общи разходи.

1. Нормалният капацитет на предприятиеза шивашки изделия е 300 000 ч/ч.

2. Фактически отработените ч/ч. в предпри-ятието през 2003 г. са 270 000, в т. ч. по изделия:

✓ изделие „А“ – 90 000 ч/ч.;

✓ изделие „Б“ – 80 000 ч/ч.;

✓ изделие „В“ – 100 000 ч/ч.

2а. Фактически отработените ч/ч. в предпри-ятието през 2004 г. са 400 000, в т. ч. по изделия:

✓ изделие „А“ – 133 000 ч/ч.;

✓ изделие „Б“ – 120 000 ч/ч.;

✓ изделие „В“ – 147 000 ч/ч.

��

��


��

Активи

3. Общите постоянни разходи на предпри-ятието за 2003 г. са в размер на 2 500 000 лв., аза 2004 г. – 2 700 000 лв.

4. Коефициентът за разпределение на общи-те постоянни разходи за 2003 г. ще се изчисли,като се раздели сумата по точка 3 на сумата поточка 1, или в случая: 2 500 000 лв. : 300 000 ч/ч. =8,33 лв. за 1 ч/ч.

5. Разпределение на общите постоянни раз-ходи по изделия за 2003 г.:

6. Разлика между начислените и полагаеми-те се общи разходи – постоянни:

✓ Фактически общи разходи – постоянни –2 500 000 лв.

✓ Полагаеми се общи разходи – постоянни –2 249 000 лв.

Разлика (+) 251 000 лв.

Тази сума се изключва от себестойност-та на продукцията и се направлява прякоили индиректно за сметка на крайния финан-сов резултат.

7. Коефициентът за разпределение на об-щите постоянни разходи за 2004 г. ще се изчис-ли, като се раздели сумата по точка 3 за 2004 г.на сумата по точка 1, или в случая: 2 700 000 лв. : 300 000 ч/ч. = 9 лв. за 1 ч/ч.

Показатели Изделие „А“ Изделие „Б“ Изделие „В“ Общо

1. Отработени ч/ч.

(от т. 2)90 000 80 000 100 000 270 000

2. Общи разходи –

постоянни – 1 ч/ч.8,33 8,33 8,33 8,33


постоянни749 700 666 400 833 000 2 249 100


��


8. Разпределение на общите постоянни раз-ходи по изделия за 2004 г.:

9. Разлика между начислените и полагаеми-те се общи разходи – постоянни:

✓ Фактически общи разходи – постоянни – 2 700 000 лв.

✓ Полагаеми се общи разходи – постоянни – 3 600 000 лв.

При този резултат от себестойносттана продукцията не се изключват разходи.

За улеснение и при разпределението на об-щите разходи – променливи, се представя при-мер, в който част от данните, посочени в предход-ния пример, не са променени.

1. Нормалният капацитет на предприятиеза шивашки изделия е 300 000 ч/ч.

2. Фактически отработените ч/ч. през 2003 г.са 270 000.

3. Общите променливи разходи за 2003 г. сав размер на 3 000 000 лв.

4. Фактически отработените ч/ч. в предпри-ятието през 2003 г. са 270 000, в т. ч. по изделия:

✓ изделие „А“ – 90 000 ч/ч.;

✓ изделие „Б“ – 80 000 ч/ч.;

✓ изделие „В“ – 100 000 ч/ч.

5. Изчисление на коефициента за разпределе-ние на общите разходи – променливи (р. 3 : р. 2)или 3 000 000 : 270 000 = 11,11111 лв. за 1 ч/ч.

��

��



(от т. 2а)133 000 120 000 147 000 400 000


постоянни – 1 ч/ч.9 9 9 9


постоянни1 197 000 1 080 000 1 323 000 3 600 000


��

Активи

6. Разпределение на общите разходи – про-менливи, за 2003 г.:

4. Разпределение на общата сума на разхо-дите за производство между свързани продукти

Има случаи, когато в предприятията в резултатна производствения процес се произвежда копули-рана (свързана) продукция. Общата сума на разхо-дите за производството на свързаните продукти серазпределя между тях на най-подходяща база. Та-кава би могла да бъде тяхната продажна стойност.

Продукт „А“ и продукт „Б“ на дадено предпри-ятие се произвеждат в резултат на едни и същипроцеси. Общите разходи, направени до моментана тяхното отделяне, са в размер на 120 000 лв.Продажната стойност на продукт „А“ е в размерна 70 000 лв., а на продукт „Б“ – 100 000 лв. Разпре-делението на общите разходи е, както следва:

Често след период на съвместно производствопроизведените продукти се отделят, включвайкипоотделно допълнителните разходи, направенипреди тяхното завършване и привеждане във вид,готов за ползване или продажба. При разпределе-нието на съвместните разходи трябва да севземат под внимание допълнителните разхо-ди за всеки отделен продукт, които да бъдатвключени, след като съвместното производс-тво бъде прекратено.

№Видове

продукти

Продажна

стойност

Процентен дял в

общата продажна

стойност

Общи

производствени

разходи1. Продукт „А“ 70 000 лв. 41,18 % 49 416 лв.

2. Продукт „Б“ 100 000 лв. 58,82 % 70 584 лв.

170 000 лв. 100 % 120 000 лв.Общо :



(от т. 4)90 000 80 000 100 000 270 000


променливи – 1 ч/ч.11,11111 11,11111 11,11111 11,11111


променливи1 000 000 888 889 1 111 111 3 000 000


��


5. Формули за оценка на материалните за-паси при потребление

✓ Изчисляване на разходите по метода кон-кретно определена цена.

Разходите за материалните запаси, които неса взаимозаменяеми и произведените стоки илиизвършените услуги са предназначени за кон-кретни проекти, трябва да бъдат изчислени чрезизползването на конкретна идентификация на се-бестойността на всеки от тях.

През м. март 2004 г. са доставени 2000 кгот материал „16003“ за влагане в производст-вото на специален копринен плат. Цената напридобиване на този материал е 12 лв. за 1 кг.

През м. април 2004 г. е доставена друга пар-тида от същия материал – 1000 кг по цена напридобиване 12,20 лв. за 1 кг.

Доставеният през м. март материал е вло-жен в производството на артикул „Лилия“ (2000 кг х12 лв.), а от доставения през м. април 2004 г. ма-териал е вложен в производството на артикул„Звезда“ (500 кг х 12,20 лв.).

От значение за производството на специални-те платове е да не се допуска смесване на от-делни партиди от един и същи вид материал.

✓ Изчисляване на разходите по метода пър-ва входяща, първа изходяща цена (FIFO).

Конкретната идентификация на разходите енеуместна при голям брой позиции материалнизапаси, които са взаимозаменяеми. В тази връзкаразходите за материалните запаси, за които не евъзможно да се приложи конкретно определенацена, трябва да се определи чрез използванетона формулата първа входяща, първа изходяща(FIFO) или средно претеглена стойност.


��

Активи

На базата на нея позициите от материалнитезапаси, които са закупени първи, се продават иливлагат в производството първи. Така при спазва-не на поредността на доставките при отписванетоналичните материални запаси в края на отчетнияпериод винаги включват тези, които са закупе-ни или произведени последни.

Предприятие към 01.01.2003 г. има в складаналичност на памучна прежда 500 кг по 4 лв. за1 кг. През м. май 2004 г. от същата прежда садоставени 2200 кг по 5 лв. за 1 кг. От налична-та в предприятието прежда към 05.06.2004 г.са вложени в производството 1500 кг, а на28.06.2004 г. още 1000 кг.

Стойността на влагане на преждата се из-числява по следния начин:

На 05.06.2004 г. 500 кг х 4 лв. = 2000 лв.

1000 кг х 5 лв. = 5000 лв.

На 28.06.2004 г. 1000 кг х 5 лв. = 5000 лв.

✓ Изчисляване на разходите за материалнизапаси при потреблението им по методасредно претеглена цена.

Формулата средно претеглена стойност завсеки материален запас се определя, като къмстойността на наличните материални запаси в на-чалото на периода се прибавя стойността на при-добитите през периода материални запаси и об-щата стойност се раздели на общите количества.


��


С данните от горепосочения пример изчис-ленията са следните:

500 кг х 4 лв. = 2000 лв.

2200 кг х 5 лв. = 11 000 лв.

За разхода:

на 05.06.03 г. 1500 кг х 4,815 лв. = 7223 лв.

на 28.06.03 г. 1000 кг х 4,815 лв. = 4815 лв.

✓ Изчисляване на разходите за материални за-паси при потреблението им чрез формулатапоследна входяща, първа изходяща (LIFO).

Същността на тази формула е, че позициитематериални запаси, закупени или произведенипоследни, се продават първи и по този начин по-зициите, оставащи в запасите в края на периода,са тези, които са закупени или продадени първи.Тази формула е допустимото алтернативно тре-тиране на стандарта.

Изчисленията на разхода на база горепосо-чените доставки са, както следва:

на 05.06.03 г. 1500 кг х 5 лв. = 7500 лв.

на 28.06.03 г. 700 кг х 5 лв. = 3500 лв.

300 кг х 4 лв. = 1200 лв.

6. Определяне на нетната реализируемастойност и обезценка на материалните запасивъв връзка с изготвяне на годишния финан-сов отчет

В общото изложение на стандарта беше пояс-нено, че обезценка следва да бъде извършена,когато нетната реализируема стойност на даденматериален запас е по-ниска от цената, по коятотой се отчита до момента. Изисква се материал-ните запаси да бъдат показани в баланса на го-дишния финансов отчет по тяхната нетна реали-зируема стойност. Намалението до тази стойностсе отчита като текущ разход.


��

Активи

За всеки следващ отчетен период се правинова оценка на нетната реализируема стойност.Когато условията, довели до снижаване на стой-ността на материалните запаси, вече не са нали-це, се предприема увеличение, което не може дапревишава стойността на материалните запаси,която те са имали преди намалението. Възстано-вяването изцяло или частично на предишното на-маление на отчетната стойност се отчита катоувеличение на стойността на съответните мате-риални запаси и като други приходи.

Как на практика следва да се постъпва, за дасе установят предполагаемите продажни цени наматериалните запаси? Какви доказателства тряб-ва да бъдат подсигурени, за да се избегнат евен-туални проблеми? Възможностите са няколко:

✓ чрез информация, получена от стоковитеборси;

✓ на базата на фактически сделки с матери-ални запаси;

✓ чрез експертна оценка, изготвена от специ-алисти;

✓ чрез използване на ценоразписи, листи,оферти на предприятия със сходна дейност ипотребители на сходни материални запаси.

При условие че материалните запаси, коитоса преоценени през отчетната година, се намиратв наличност в предприятието и в края на следва-щата година те трябва отново да бъдат оценени.

Предприятие разполага с 2000 м коприненплат с балансова стойност 10 000 лв. (по 5 лв. за1 м плат). Нетната реализируема стойност натози артикул към 31.12.2003 г. е 3,50 лв. за 1 мплат, а на тази база общата му стойност е вразмер на 7000 лв.


��


Счетоводната статия за обезценката еследната:

Д-т с/ка 636 „Разходи от последващи оценки на материални запаси“ 3000

К-т с/ка 256 „Обезценки на материални запаси“ 3000

След тази счетоводна статия продукциятав баланса на дружеството възлиза на 7000 лв.,колкото е и нетната реализируема стойност.

През 2004 г. от тази продукция няма новопроизводство, но в шивашкия цех са вложени1000 м от нея, а 500 м са продадени по 6 лв. за1 м плат. Наличните количества към 31.12.2004 г.са 500 м за 1750 лв. Нетната реализируемастойност към 31.12.2004 г. е 6 лв. за 1 м плат.Счетоводните статии са следните:

✓ За вложената продукция в шивашкия цех:

Д-т с/ка 610 „Разходи за основна дейност“,

аналитична с/ка „Разходи за шивашка дей-ност“ (1000 м х 3,50 лв.) 3500

Д-т с/ка 256 „Обезценки на материални запаси“ (1000 м х 1,50 лв.) 1500

К-т с/ка 302 „Продукция“ 5000

✓ За продадената продукция (500 м х 6 лв.):

Д-т с/ка 410 „Клиенти“ 3000

К-т с/ка 700 „Приходи от продажби на продукция“ 3000

✓ За отписване на продадената продукция:

Д-т с/ка 700 „Приходи от продажби на продукция“ (500 м х 3,50 лв.) 1750

Д-т с/ка 256 „Обезценки на материални запаси“ (500 м х 1,50 лв.) 750

К-т с/ка 302 „Продукция“ 2500

✓ За възстановяване на обезценката в краяна 2004 г. (500 м х 1,50 лв.):

Д-т с/ка 256 „Обезценки на материални запаси“ 750

К-т с/ка 736 „Приходи от последващиоценки на материални запаси“ 750


��

Активи

Тъй като условията, довели до снижаване напродукцията, вече не са налице, в случая се пред-приема увеличение, което не може да превишавастойността на продукцията преди намаление-то. Възстановяването изцяло или частично напредишното намаление на отчетната стой-ност се отчита в увеличение на стойността наматериалните запаси и като текущи приходи.

7. Изисквания за оповестяване

В годишните финансови отчети следва дасе оповести информация за:

✓ възприетата счетоводна политика за оцен-ка на материалните запаси при придобива-не и потребление;

✓ общата балансова сума на материалнитезапаси, в т. ч. по групи, според потребности-те на предприятието;

✓ балансовата сума на материалните запаси,отчитани по нетна реализируема стойност;

✓ сумата на евентуално възстановена обез-ценка, както и признатата за приход сумапрез отчетния период;

✓ причините, довели до обезценка на матери-алните запаси;

✓ балансовата сума на материалните запасипод залог;

✓ стойността на материалните запаси, при-знати за разход през отчетния период, съот-ветни на отчетените приходи;

✓ по-ниската сума от сумата между прилага-ните формули на първа входяща, първа из-ходяща или средно претеглена стойност инетна реализируема стойност;

✓ по-ниската от текущата себестойност къмдатата на баланса и нетната реализируемастойност.


��



��

Активи

msfo

Documents

lifo

2 ma

fifo