Котвеното устройство е съвкупност от техн средства, предназначени за задържане на кораба на мястото при стоенето на рейд или в отркито море ако дълбочината го позволява. Използва се още за бързо преустановяване движението на кораба напред или назад при подхождане към кей или др кораб, внезапно открита навигационна опасност или за обиване инерцията при маневри.

1 брашпил; 2 стопор; 3 палубен клюз; 4 котвен клюз; 5 котва; 6 верижен сандък; 7 котвена верига; 8 клюзова тръба; 9 мех за отдаване на котвената верига;

Котвеното у-во обикновенно е в носовата част. На някой военни и спец кораби може да се срещне разположено в кърмата.

Котвата е тяло със спец форма от лята или заварена метална конструкция.

Котвената верига свързва котвата с корпуса на кораба.

Котевените и палубните клюзове служат за направление движението на котвата при спускане и обиране.

Шпилът и брашпилът са мех, които служат за спускане и обиране на котвената верига и котвата.

Стопорите задържат веригата и заедно с котвата.

Верижният съндък е помещение за съхранение на веригата.

Жвака-галсът и мех за отдаване на котвената верига са устройства за задържане на основния край на котвената верига към корпуса.

Класификация и у-во на котвите

Котвата се заравя в грунда и с отдадената верига кораба се задържа на място. Котвата се изработва от бесемерова, мартинова или електростомана.

Котвите биват главни и спомагателни.главните котви се поставят в носовата част на кораба и са предназначени за задържане на кораба на място. Корабите имат 2 големи котви, малкотонажните – една и една запасна.

Спомагателните котви се използват при нужда от задържане на кораба в точно определено положение при вятър, вълнение или течение. Разположени са в кърмовата част. Спомагателните котви според масата им – верпи(1/3 от масата на гл котва) и стоп-анкери(1/2 от масата на гл котва).

Гл котва трябва да притежава добра държаща способност, устойчивостта й – бързо спускане, удобно обиране и задържане към кораба попоходно, да се задържа във всякакъв грунд,

максимална държаща сила при минимална маса. При обиране котвата да се отделя леко от дъното, а при откачане или провлачване отново да се задържа.

Първа група биват котви с напречник (щок), задържащи се с една лапа.

Втора група – без напречник, задържащи се с две развъртащи се лапи.

Трета група – котви с повишена задържаща способност.

Четвърта група – котви със спец предназначение.

Представител на първата котва е адмиралската котва. Тя се състои от вретено, два рога, две лапи, напречник(щок), клечка и котвена скоба.

1-вретено; 2-рога; 3-тренд; 4-лапи; 5-нос нос на лапител; 6-отвор за скобата; 7-отвор за напречника; 8-скоба; 9-напречник; 10-удебеление на напречника; 11-ограничител (буртик); 12-отвор; 13-клиновидна клечка

Адмиралската котва след отдаване се врязва в грунда с едната лапа. Втората лапа на котвата се намира във вер положение над повърхността на грунда а напречникът лежи хоризонтално в/у дъното. Пол качества – проста констр, добра държаща сила 4-8 пъти от масата й. Отр – неудобна за

обиране, стърчащия рог е опасност за корпуса или да се оплете котвената верига в него. Поради тези си недостатъци тази котва се ползва като спомагателна.

С най голямо разпространение е котвата на Хол. Тя е без напречник и със завъртащи се лапи.

1-ветрило; 2-котвена кутия; 3-отвор за стеблото; 4-стебло; 5-скоба; 6-лапи; 7-ребра; 8,9-овален отвор; 10-болтове; 11-отвори за болтовете; 12-нос на лапата; 13-приливи;

При спускане ляга на с долната част на котвената кутия, след което от масата на ветрилото застава хоризонтално. При опън приливите се заравят в

грунда, обръщайки лапите надолу и те постепенно се забиват.

В следствие на неравномерната забитост на лапите в грунда при вятър или течение може да се получи изкъртване на котвата от грунда и да се превърти около оста й.

В сравнение с адмиралтейската котва, тази на Хол при еднакви маси има 3-4 пъти по малка държаща способност.

Към котвите от трета група се отнасят новите котви с повишена държаща сила. С цел подобряване на характеристиките на котвите са създадени нови видове. Котва с-ма Матросов – има две широки лапи, които се намират непосредствено до вретеното. Разстоянието м/у лапите и вретеното е малко, колкото то да преминава затова лапите при заравянето им в грунда действат заедно.

1-лапи; 2-вретено; 3-приливи; 4-фланец; 5-приливи на котвената кутия

В двете лапи на котвата са направени приливи с фланец изпълняващт ролята на щок(напречник), предпазвайки котвата от обръщане и за правлното и развъртане при изменение посоката на вятъра или течението.

Благодарение на характерните си форми и приближените лапи към вретеното котвата на

Матросов има 4-5 пъти по голяма държаща сила в сравнение с тази на Хол при еднакви маси.

Малкото пространство м/у лапите и вретеното често се запълва с грунд, чакъл и глина. Поради това свободното движение на лапите се възпрепятства и вместо да се забива в грунда тя пълзи по него. Неустойчива е в началния период на забиването си в твърд грунд поради малката маса на лапите и недостатъчната големина на приливите на котвата. Поради изброените факти тази котва не се ползва за главна на големи кораби.

Към четвъртата група се отнасят спец котви, служещи за задържане на шамандури, буйове и др съоръжения.

За задържане на плаващи докове, знаци и др съоръжения се ползват котви с мет или железобетонна констр – мъртви котви.

Мъртви котви биват – винтови, гъбовидни, сегментовидни, еднолапни и др.

Котва тип „Жаба” представлява железо-бетонна конструкция, която в долната си част има вдлъбнатина. В/у котвата се поставя обух за закрепване на веригата. Тези типови котви може да се поставят във всякакъв вид грунд.

Винтова мъртва котва – стоманен прът с винтообразен прилив. Най-добро приложение в меки грундове. Поставя се в грунда с помощта на лост и колектори.

Ракетна котва представлява стоманена отливка, снабдена с взривател от ударен тип и ракетно гориво. При поставяне на котвата на определено място взривателят взривява ракетното гориво и от силата на взрива

ракетната котва се забива в грунда на определена дълбочина.