КОСМОЛОГИЯ

Космология е изучаването на Вселената, по-специално създаването на теории за нейния произход, история и еволюция и едромащабната и структура.

• В съвременна интерпретация това е науката за Вселената, считана за част от астрономията и наричана физическа космология.

• От друга страна, религиозната космология, е свързана с вярванията, описвани в митологичната, религиозната и езотеричната литература и се свързва с митовете за Сътворението и есхатологията.

• Предметът на космологията е Вселената в нейната цялост и история. По исторически причини той е бил променлив, защото хората са имали различно разбиране за Вселена през вековете.

• Знанията на съвременната физическа космология са натрупани от двадесетте години на 20 век насам. Дотогава се е смятало, че Вселената е статична и безкрайна и не е имало технически средства, които да надхвърлят границите на нашата галактика.

• За разлика от другите науки в природознанието, космологията не може да проверява своите хипотези с експерименти, а разчита на знанията, натрупани от наблюдателната астрономия и на съвременната астрофизика.

• Освен това, космологията играе особена роля при изследването на модели от типа на струнната теория и на други модели от физиката. Например в струнната теория космологията показва еволюцията на Вселената и физичните закони чрез преминаването и нагаждането им към различни форми на Калаби-Яу през различните етапи на фазовите преходи на Вселената.

ОСНОВЕН КОСМОЛОГИЧЕН ПРИНЦИП

• Вселенските структури имат определена йерархия – звезди с планетни системи или двойни звезди, кратни звездни системи и звездни купове; галактики, купове и свръхкупове от галактики. Но като цяло Вселената е еднородна или хомогенна.

• Най-големите структур-ни образувания във Вселената - галактич-ните свръхкупове - се побират в куб със страна 200-300 милиона св.г. Поглед-нати от разстояние дори 1 милиард св.г. тези структури вече се сливат. Нашият хори-зонт се простира до над 13 млрд. години – колкото е възрастта на Вселената.

Така възприетият от космолозите принцип

позволява да се построи теория на цялата Вселена

– наблюдаемата и ненаблюдаемата.

Вселената може да се моделира – това

означава, че може да се конструира

физико-математически модел на Вселената, който се основава на

представите на своите създатели.

ТЕОРИИ ЗА ВСЕЛЕНАТА

• Първите количествени геоцентрични модели са направени от древните гърци, които предполагат, че вселената е безкрайна и вечно съществуваща, но притежава концентрични сфери с краен размер, отговарящи на звездите, слънцето и планетите, които се въртят около сферичната, но неподвижна Земя.

• След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания се стига до хелиоцентричната система за строежа на Вселената на Николай Коперник. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него.

• С помощта на двете основни движения на Земята - въртенето около оста и и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.

• Следва слънчевата система на Нютон и откритието на гравитацията. По-нататъшното развитие на астрономията води до откритието на нашата галактика, Млечният път, и на множество други галактики.

• С усъвършенстването на оптичните уреди, изучаването на спектралните линии на галактиките и други астрономически обекти науката открива съществуването на червеното отместване и реликтовото излъчване, които свидетелстват за разширението на вселената и евентуално начало. Това слага началото на съвременната космология.

ТЕОРИЯ ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

• Моделът на Големия взрив е широко приета теория за произхода и еволюцията на Вселената. Според нея, преди 12 – 14 милиарда години, частта от Вселената, която можем да видим днес е била само няколко милиметъра широка. От тогава велената се разширява от своето горещо и плътно състояние във широкия и по-студен космос, който ние днес обитаваме.

• Ние можем да видим останки от тази гореща и плътна материя във сега много студеното космическо микровълново фоново лъчение, което все още се разпространява във велената и е видимо за микровълнови детектори като постоянно лъчение през цялото небе.

Сузана Христова 12а