6.

Издателска къща „РИВА“ София

Ваня Кръстанова, Елена Николова, Милена Рашкова, Даниела Лалова, Катя Минчева, 2017 г.© ИК „РИВА“ АД, графичен дизайн, 2017 г.© ИК „РИВА“ АД, всички права запазени.

ISBN 978-619-225-051-5

доц. д-р Ваня КръстановаМилена РашковаДаниела ЛаловаКатя Минчева

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯБЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 6. КЛАС

Редактор Венцислав БожиновГрафичен дизайнер ИК „РИВА“ АДКоректор Стела ЗидароваИздание I, 2017 г., 600х900/8, печатни коли 6,00, ИК „РИВА“ АД, София 1000, ул. „Неофит Рилски“ 70, ет. 3www.rivapublishers.com

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ЧЛ. 4, Т. 1 / 4

2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 6. КЛАС / 6

3. ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 6. КЛАС / 12

4. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАБОТА / 23

33

1. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ЧЛ. 4, Т. 1

Културно-образователна област: Български език и литература

Учебни предмети: Български език и литератураОбща характеристика на културно-образова-

телната област „Български език и литература“

I. Място и роля на културно-образовател-ната област „Български език и литература“ в системата на общообразователната подго-товка

Изучаването на български език и литература в средното училище цели постигане на определе-но равнище на комуникативна компетентност чрез:

1. Овладяване на знания, умения и отношения, формиращи езиковата компетентност, а именно:

– овладяване на книжовната норма на българския език (ЗНП, ДВ, бр. 36 от 1998 г.);

– овладяване на употребата на езиковите сред-ства в различни комуникативни ситуации;

– овладяване на умения за изграждане и възпри-емане на текстове, функциониращи в комуника-тивната практика.

2. Овладяване на знания, умения и отношения, формиращи литературната компетентност, а именно:

– овладяване на принципите на строеж и функ-циониране на художествената творба;

– овладяване на основните инструменти за об-щуване с художествената творба;

– овладяване на основните моменти в истори-ческото развитие на художествения процес.

Чрез изучаването на български език и литера-тура в училище се цели постигането на определе-но равнище на социокултурна компетентност, а именно:

– придобиване на общи хуманитарни ценности, формиращи обществено отговорна личност;

– изграждане на ясно съзнание за национална идентичност, доколкото българският език и литература са едни от най-важните средства,

чрез които тази национална идентичност се е създала, утвърдила се е и продължава да се ут-върждава.

II. Специфика на предметите от областта, връзки и зависимости между тях

Културно-образователната област „Български език и литература“ се състои само от един общ предмет, при който двете части намират разли-чен баланс в отделните етапи на образователния процес.

В периода 1. и 2. клас преобладава придобиването на знания и умения от българския език – начално ограмотяване, обучение по четене, овладяване ос-новите на писмената и устната реч и др.

Специфичното образование по литература за-почва в 3. клас, като някои от изискваните компе-тентности са общи и за двете части на предме-та, например началното овладяване на системата от писмени работи в училище.

В етапа на основното образование обучението по български език и литература се провежда пара-лелно, като по български език трябва да приключи в общи линии овладяването на езиковата норма. Придобиват се знания за системата и структура-та на българския език с цел разширяване на обема от езикови ресурси в речта на ученика.

Изграждат се умения за създаване и възпри-емане на текстове, най-често използвани в рече-вата практика, съобразно стилово-жанровите им особености. В обучението по литература се цели овладяването на два блока компетент-ности. Първият е свързан с проблематизиране-то и специфицирането на основни въпроси от хуманитарната ценностна система: ценности-те на родовия свят, националната идентич-ност, етническото самосъзнание и общочовеш-кия морал. Тук се формират по-задълбочено и някои основни принципи на понятийния апарат на литературната терминология. Вторият блок е насочен преди всичко към овладяване на

44

възловите моменти от развитието на българ-ската литература, тъй като е вероятно част от учениците да не продължат в по-горна об-разователна степен, но трябва да познават най-важните постижения на националния лите-ратурен процес.

В средната образователна степен проблемати-ката на българския език е насочена към овладяване на стиловата типология на текстовете, функ-циониращи в основните социални комуникативни сфери; към овладяване на езикови средства с оглед на модалността в тяхната употреба с цел разши-ряване на възможностите за избор при създаване на собствен текст и за пълноценно разчитане на чужд текст.

Литературното образование в тази степен поставя акцент върху проследяване на основни-те етапи в развитието на човешката култура (преди всичко на европейската), като разви-тието на българската литература се вмества в общия европейски културен контекст. Така учениците осъзнават органичността на наше-то литературно развитие и принадлежността му към един общ културен ареал и се преодолява изкуственото разграничение на българска и чуж-дата литература.

Основният принцип за разпределение на учебно-

то съдържание в етапите и степените на средно-то образование е:

– поставяне на базовите проблеми и осъзнаване-то им от учениците (1. – 4. клас); разширяване и специфициране на проблематиката и работа върху разширяване и задълбочаване на компетентности-те (5. – 8. клас);

– историзиране на проблематиката в съответ-ствие с влиянията, които оказва развитието на обществения и културния процес върху специфи-ката на хуманитарните проблеми, върху стро-ежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления (9. – 12. клас).

III. Теми, понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер. Понятия и проблеми с интегрален характер: комуника-ция, изказване, текст, комуникативна струк-тура на изказването, аргументация, знак и смисъл, многозначност, тропи, редактиране, терминология.

Понятия и проблеми с междудисциплинарен ха-рактер: добро – зло, хуманитарна ценностна сис-тема, култура и общество, социокултурна ситу-ация, отговорност и търпимост, престъпление и наказание, разум и свобода, хуманизъм.

[...]

БЪЛГАРСКИ ЕЗИКСтепен на образование: Основна.Етап: Прогимназиален.Знания, умения, отношения (в края на 8. клас).В резултат на обучението по български език в

края на прогимназиалния етап на основната обра-зователна степен ученикът:

Социокултурни компетентности:Използва уместно езикови средства, адекват-

ни на ситуацията на общуване съобразно учас-тниците в нея, темата, целта и условията.

Задава въпроси и дава отговори по поставе-на от друг или избрана от него тема. Изразява твърдения и се аргументира; разказ-

ва и описва. Владее формулите на речевия етикет при об-

щуване на публично място. Демонстрира в текст по кои езикови сред-

ства един функционален стил се отличава от другите стилове.

Езикови компетентности: Разбира значението на думи, свързани с об-

55

ществения, икономическия и културния живот и ги използва уместно. Владее определен кръг термини за базисни по-

нятия в основни науки, ориентира се в специфич-ната им за съответната научна област употреба (с оглед на учебните предмети). Използва синоними и антоними, думи за родови и видови понятия, хи-пероними и хипоними с оглед на стиловото раз-слоение на езика. Владее граматическите средства на езика.

Служи си с разширен репертоар от синтак-тични конструкции – словоредни варианти, обособени части, вметнати изрази и пасивни конструкции, използва синонимни синтактични връзки.При редактиране на собствен текст умее да

прави съответните синтактични трансформа-ции.

Социокултурна и езикова компетентност: Устно общуванеУчаства с изказване в дискусия: – придържа се към темата и организира логически

своето изказване; – може да оспори мнение, различно от неговото,

като проявява толерантност;– следи хода на диалога; позовава се на вече ка-

заното.При публични изказвания:– спазва нормите на книжовния правоговор;– говори с подходяща за ситуацията интонация

и сила на гласа; – проявява усет за поставяне на логическо уда-

рение.

Социокултурна и езикова компетентност: Писмено общуване Търсене на информация от различни източ-

ници: – използва учебници, енциклопедии, речници, пе-

риодични издания; може да поиска информация в библиотека и на книжния пазар; използва специа-лизирани текстове – инструкции, правилници, справочници; извлича информация от документи;

– ориентира се в жанровите особености на научнопопулярната и речниковата статия, но-винарския текст и на художествената литера-тура, изучавана в тази степен; може да планира, да резюмира, да води бележки и да коментира съ-държанието на текст. Създаване на собствени текстове:

– създава текстове от аргументативен тип – отговор на научен, литературен, житейски въпрос; познава и използва в съчинението си основни жа-нрови характеристики на статията и есето;

– изгражда свой и предава съдържанието на чужд.повествователен и описателен текст; раз-

граничава свидетелски от несвидетелски разказ;– планира и структурира текста съобразно

темата и целта на общуването; обособява те-матично-смисловите части; изгражда абзаци с оглед на смисъла; умее да композира текст;

– попълва лични данни в бланки; може да напише автобиография, молба, заявление;

– има формирани правописни навици по отно-шение на думите с проверяем правопис, на чес-то употребявани думи с непроверяем правопис, пише вярно думи от терминологичната лексика, владее правописните норми.

2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, КОМПОНЕНТ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“ 6. КЛАС ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА

6

Коло

на 1

Коло

на 2

Коло

на 3

Коло

на 4

Коло

на 5

Коло

на 6

Ядра

на

учеб

ното

съдъ

ржание

Очакван

и ре

зултати на

нив

о учеб

на

програ

ма

Очакван

и ре

зултати

по те

ми

Основ

ни нов

и по

нятия

(по теми)

Контекст

и дей

ности

(за ця

лото

ядр

о и/ил

и за

цял

ата

програ

ма)

Възм

ожно

сти

за меж

дупред

-метни

връ

зки

Ядро

1:

Соци

о-култур

ни

компе

тент

-но

сти

Стан

дарт

1:

Изпо

лзват

уместно

езикови

средст

ва,

адекватни

на ситуаци

ята на

общ

уван

е,

съоб

разно с у

част

ници

те в нея

– тем

ата,

целта и усло

вият

а.• Общ

уват

в научната сф

ера по

въп

роси

, изучавани в различни

предм

етни

обл

асти

.Ст

анда

рт 2

:Зада

ват

въп

роси

и дават

отговори

по

пост

авени от

други

или

избра

на от

тях

тем

а.• Зада

ват в

ъпро

си по теми от

разли

чни

пред

метни

обл

асти

. Фор

мулир

ат отговор

и със с

ъществен

а ин

форм

ация

.Ст

анда

рт 3

:Из

разяват

твърд

ения

и се

ар

гументир

ат, разказват

и опи

сват

.• Различават

научното оп

исание

от

худо

жествен

ото ил

и разговор

но-битовото,

оп

исват ф

акти

и про

цеси

от и

зучавани

пред

метни

обл

асти

.• Из

разяват твърд

ения

, под

бират

доказателства,

офо

рмят

отговор

на научен

въпр

ос.

Учен

иците тряб

ва да усво

ят:

Тема

1: Те

кстът в

научн

ата сф

ера на

об

щуван

е– Хара

ктер

изир

ат си

туац

ията

на

научно

то общ

уван

е; за

дават в

ъпро

си

и фо

рмулир

ат отгов

ори в на

учна

та

(учебн

ата)

сфер

а на

общ

уван

е.– По

знават

структурни

те и

езикови

те

особ

ености

на на

учни

я текст и

ум

еят д

а извлич

ат съ

ществен

ата

инфо

рмац

ия от у

рочн

и статии

.

• на

учна

сф

ера

• на

учен

текст

• отгово

р на

• на

учен

въ

прос

• теза

• ар

гумен

т• об

общен

ие

На уч

ениц

ите трябва

да се

даде

възм

ожно

ст да:

– Търсят

и под

бират и

нфор

мац

ия по

даде

н научен

про

блем

от р

ечни

ци,

енци

клоп

едии

, спр

авочни

ци, интер

нет и

др

. Преда

ват и

нфор

мац

ия за

съби

тия от

съврем

енната

дей

стви

телн

ост, съоб

разно

с интер

есите и по

треб

ностите си

.– По

дбир

ат инф

ормац

ия, изследв

ат

я и разсъж

дават п

о различни

вид

ове

докумен

ти, свързани с п

олитическата

и

икон

омическата

„карта

” на света.

– Рабо

тят в

малки

групи по

интер

еси,

като

описват и

стор

ически

съби

тия,

географс

ки

местности

, про

цеси

и явлен

ия, изучавани

по

при

родо

знание

и пр.

– Ан

ализир

ат и

сравняват р

азли

чни

видо

ве опи

сани

я: научно,

худо

жествен

о,

разговор

но-битово.

– Участват

в учи

лищни

състезан

ия,

като

отгов

арят

на въ

проси от

разли

чни

пред

метни

обл

асти

, изучавани

в то

зи

клас

, аргум

ентира

т се и пр

авят

извод

и.

Познаването на

структур

ните

и език

овите

особ

ености

на

научн

ия

текст у

леснява

реце

пция

та

на уро

чните

статии

от

различ

ни

пред

метни

об

ласти.

Ядро

2:

Език

ови

компе

тент

-но

сти

Стан

дарт

4:

Влад

еят

грам

атични

те с

редства

на ези-

ка. Служат

си с разш

ирен

репертоар от

синт

актични

конструкции

– сл

оворедни

вариан

ти,

обо

собени

част

и, вм

етна

ти

изрази

и пасивни

конструкции

; използват

сино

нимни

синт

актични

връзки.

• Вл

адеят ф

ункции

те на синтактични сред

-ства

в те

кста

– едн

осъставни изречени

я,

обособ

ени части,

слож

ни съ

чинени

изрече-

ния.

Използват

сино

нимни

варианти.

Стан

дарт

5:

При реда

ктиран

е на собствен текст

ум

еят

да правят

съот

ветни

те с

интак

-тични

трансформац

ии.

• Редактир

ат и

умеят д

а трансф

ормир

ат

съчини

телн

и в подчин

ителни

връ

зки

/и об-

ратно/

меж

ду про

стите изречени

я в състава

на сл

ожно

то с цел да

постигнат

смисло

ви и

фу

нкци

онални

разли

чия в изказа

.

Учен

иците тряб

ва да усво

ят:

Тема

1: Изречен

ие. В

идов

е пр

ости

изре

чени

я по

състав

. Обо

собе

ни

части.

Вметна

ти дум

и и изра

зи– Осм

ислят и

зречен

ието

като синтак

-тичн

о сред

ство

за съ

здаван

е на

текст.

– По

знават

безпо

длож

ни, б

езглагол

ни

и бе

злич

ни про

сти изре

чени

я; разби

-ра

т функц

иите

им

в те

кста

и уместно

ги изпол

зват

в речта

си.

– Вл

адеят с

интактич

ните

, интон

а-ци

онни

те и

пунктуаци

онни

те хар

акте

-ри

стик

и на

обо

собе

ните

части

; логи-

ческо удар

ение

– По

знават

сино

нимни

вар

ианти на

об

особ

ените части;

на пр

актическо

равн

ище изпо

лзват в

текста

взаим

на-

та им

замен

яемост.

– Вл

адеят с

интактич

ните

, интон

а-ци

онни

те и

пунктуаци

онни

те хар

акте

-ри

стик

и на

вметна

тите

дум

и и изра

зи.

• синтаксис

синтактичн

и сред

ства

• бе

зпод

лож

-но

и безгла-

голн

о пр

осто

изре

чени

е• бе

злич

но

просто

изре-

чени

е• ло

гическо

удар

ение

• об

особ

ени

части в пр

осто

-то

изречен

ие•вметна

ти

думи и изра

зи

На учени

ците

тряб

ва да се

дад

е въ

змож

ност

да:

– На

блюда

ват и

ком

ентира

т упо

треб

ата

на безли

чните изре

чени

я в на

учни

и в

оф

ициа

лно-де

лови

текстове

. Участват в

диал

ози,

като пр

оявяват у

сет з

аизпо

лзване

на бе

зпод

ложни

ибе

згла

голн

и изре

чени

я.– Ко

мен

тира

т изразни

тевъ

змож

ности на

обо

собе

ните

части,

като съпо

ставят

разли

чни

реда

кции

на ед

ни и

същ

и тестов

е.

Уче

бна

прог

рам

а по

бъл

гарс

ки е

зик

за 6

. кла

с

Чужд език

Като

овлад

яват

особ

еностите

на

род

ния език

, учен

иците

осъзнават

грам

атическите

пр

авил

а на

изучаваните от

тях ч

ужди

езиц

и.

77

Коло

на 1

Коло

на 2

Коло

на 3

Коло

на 4

Коло

на 5

Коло

на 6

Ядра

на

учеб

ното

съдъ

ржание

Очакван

и ре

зултати на

нив

о учеб

на

програ

ма

Очакван

и ре

зултати

по те

ми

Основ

ни нов

и по

нятия

(по теми)

Контекст

и дей

ности

(за ця

лото

ядр

о и/ил

и за

цял

ата

програ

ма)

Възм

ожно

сти

за меж

дупред

-метни

връ

зки

Стан

дарт

4:

Влад

еят

грам

атични

те сред

ства

на

езика.

• Вл

адеят ф

ункц

иите

на измен

яемите и

неизмен

яемите части на

речта

. Изпол

зват

ги

в разли

чни ви

дове

текстове

.

Стан

дарт

3:

Изпо

лзват

сино

ними и ан

тон

ими,

дум

и за

род

ови и видо

ви пон

ятия

, хип

ерон

ими

и хипо

ними с о

глед

на ст

иловот

о ра

зсло

ение

на езика.

• Из

ползват р

азли

чни сред

ства

за връ

зка

меж

ду изречен

ията

в те

кста

(имен

а, местоим

ения

, син

оним

и,

повтор

ения

и др.

).• Разбир

ат логич

ески

те отнош

ения

меж

ду

родо

ви и

вид

ови по

нятия;

пра

вилн

о ги

изра

зяват с

разли

чни части на

речта

.

Тема

2: Вид

ове слож

ни изречен

ия.

Слож

но съ

чине

но изречен

ие– По

знават

видо

вете

слож

ни изречения

; разбир

ат функции

те и

използват

(на

практическо равнищ

е) въ

змож

ностите

за съ

чини

телно и подчин

ително

свър

зване в с

ложното

изречение

.– Осм

исля

т същ

ността

и начин

ите

на свъ

рзване

на пр

остите

изречен

ия

в слож

ното

съч

инен

о изре

чени

е;

изпо

лзват ф

ункц

иона

лните

възм

ожно

сти на

про

стите изре

чени

я и на

сло

жни

те съч

инен

и изре

чени

я в текста

.– Вл

адеят с

лово

реда

; позна

ват и

изпо

лзват х

арактерн

ата за

слож

ното

съчи

нено

изречен

ие интон

ация

и

пунк

туац

ия.

Тема

3: Дум

ата като

мор

фол

огич

но

сред

ство

в те

кста

– Осм

ислят д

умите като

мор

фоло

гични

сред

ства

за съ

здаване на

текст.

– Ум

еят д

а употре

бяват и

мен

ата и

местоим

ения

та с оглед на

смисло

вото

ед

инство

и св

ързано

стта

на текста

.– Разбир

ат логич

ески

те отнош

ения

меж

ду род

ови и ви

дови

пон

ятия

; пр

авил

но ги

изразяват

със с

редствата

на езика

.– Разпознават и

изпол

зват

разли

чни

сред

ства

за връ

зка меж

ду изречен

ията

в текста

(имен

а, местоим

ения

, сино

ними,

повторе

ния и др

.).Тема

4: Части

на ре

чта.

Местоим

ение

– Осм

ислят значени

ето и фу

нкци

ите на

местоим

енията

в те

кста

.–

Разпо

знават

и анали

зират

грам

атическите

при

знац

и на

пр

итеж

ателно

то, възвратно

то,

неоп

реде

лителн

ото,

отриц

ателно

то и

об

общително

то местоим

ение

; спазват

пр

авоп

исни

те прави

ла.

– Ум

естно изпо

лзват м

естоим

енията

като

заместващ

и и свър

зващ

и думи в

изре

чени

ето и текста

.

• слож

но

съчи

нено

изре

чени

е• слож

но

съставно

из-

речени

е• съчи

нителн

и и по

дчин

и-телн

и вр

ъзки

в слож

ното

изре

чени

е

• мор

фоло

гия

мор

фоло

гични

средства

• родо

во

и видо

во

понятие

• свър

зващ

и думи в текста

• притежа

телно

местоиме

ние

• въ

звра

тно

местоим

ение

• не

опре

дели

-телн

о местои-

мен

ие• отри

цателн

о местоим

ение

• об

общително

местоим

ение

– Рабо

тят с

разно

образни текстове

от разли

чни ин

форм

ацио

нни

източниц

и (спи

сани

я, вестниц

и,книги и др

.).– От

криват

и ред

актират

пунктуацио

нни греш

ки, доп

уснати

при употреба

на слож

ни съ

чинени

изречени

я.

– По

дбир

ат илю

стративен материал,

като

използват

имена,

род

ови и видо

ви

понятия,

за да аргументират р

азли

чни

мнени

я по

опр

еделен

въпр

ос.

– Рабо

тят н

а екип

ен при

нцип

, за да

редактир

ат те

кстове

с цел да

отстранят

ло

гически,

смисло

ви и

др.

греш

ки.

Използват спр

авочни

ци, двуезичен

и

терм

инологичен

речни

к.

– Пр

едават

инф

ормация

за съ

бития

в об

разовани

ето,

като

използват

възм

ожно

стите на

Интернет.

– Усъвър

шенстват текстове от

реалн

и житей

ски ситуации

с оглед на

уместната

употреба

на видо

вете

местоим

ения

.

Литера

тура

Развив

атум

ения

застил

но-

езиков

анализ

на

худо

жествен

и твор

би,

за ср

авне

ние и

синтез

на

литературн

ифа

кти.

Истори

я,матем

атик

а,

прир

одозна

ние

Развив

ат се

ум

ения

за

анализ

и интер

-пр

етир

ане на

фа

кти;

умен

ия

за абстрактно-

ло

гическо

мислене

.

88

Коло

на 1

Коло

на 2

Коло

на 3

Коло

на 4

Коло

на 5

Коло

на 6

Ядра

на

учеб

ното

съдъ

ржание

Очакван

и ре

зултати на

нив

о учеб

на

програ

ма

Очакван

и ре

зултати

по те

ми

Основ

ни нов

и по

нятия

(по теми)

Контекст

и дей

ности

(за ця

лото

ядр

о и/ил

и за

цял

ата

програ

ма)

Възм

ожно

сти

за меж

дупред

-метни

връ

зки

Стан

дарт

1:

Разбират

значението на

дум

и, св

ързани

с об

ществени

я, иконо

мическия и

култ

урни

я живот

, и ги

използват

уместно

.• Вл

адеят р

азгово

рно-би

това

и

научна

лексика

, коя

то им

позволява

своб

одно

да об

щуват

в съ

ответствие

с

комуникатив

ните

си потре

бности

.

Стан

дарт

2:

Влад

еят

опр

еделен

кръ

г термин

и за

базисни

пон

ятия

в основни

науки

, ор

иент

ират

се в

спец

ифична

та им

за

съот

ветна

та на

учна

обл

аст

упо

треба

(с

оглед

на учеб

ните пр

едмет

и).

Тема

5: Гл

агол

. Зал

ог на глагол

а.

Нели

чни глагол

ни фор

ми

– Ос

мислят залога к

ато отно

шение

на

глаголни

я субект към

глаголното

действие

, различават вид

овете залози

; владеят н

а практическо

равни

ще

специф

ичната

употреба

на з

алога в

различни

глаголни

врем

ена с

поред

функци

ите на

текста

.– Ос

ъзнават значени

ето и употребата

на

нелични

те глаголни

форми

(сегаш

но

деятелно

при

частие

, несвърш

ено

деятелно

при

частие

, мин

ало

страдателно причастие,

деепричастие)

. По

знават

особено

стите на

правопи

са и

употребата

им

.– Из

ползват п

ричастията

в текста

, като

правят син

оним

ни за

мени

/на

практическо равнищ

е с п

одчинени

изречени

я/.

Тема

6: Гл

агол

. Система на

глагол

ните

вр

емен

а– Разбир

ат и

изразяват

в те

кст

отно

шен

ия във

времето;

осм

ислят

систем

ата на

бъл

гарските

глагол

ни

врем

ена и ум

еят д

а ги

изпол

зват

съвм

естно в текста

.– Вл

адеят /на

практическо

равни

ще/

осно

вната и някои от

пре

носните

и мод

ални

те упо

треб

и на

мин

ало

неоп

реде

лено

вре

ме,

мин

ало

пред

вари

телн

о врем

е и бъ

деще врем

е в мин

алото.

Тема

7: Дум

ата в ре

чник

овия

състав

на

бъл

гарски

я език

– Разпознават д

омаш

ни дум

и, за

емки

и чужди

ци и

ги изпол

зват

уместно в

текста

.– Осм

ислят значени

ето и фу

нкци

ите на

терм

ините в текста

.

• върш

ител

на

действие

то,

получател на

де

йствие

то• зало

г на

глагола

(деятелен и

страдателен)

• мин

ало пр

и-частие

(деятелн

о и

страдателн

о)• сегашно

де

ятелно

при

-частие

• деепри

частие

• сегашен

ори

-ентаци

онен

мом

ент

• мин

ал ори

-ентаци

онен

мом

ент

• слож

ни гла-

голн

и врем

ена

• мин

ало не

-оп

ределено

врем

е на

гла-

гола

• мин

ало

пред

вари

телн

о врем

е• бъ

деще вре-

ме в мин

алото

• ре

чников

състав

• до

маш

ни

думи

• заем

ки• чужди

ци• терм

ини

• речник

на

чужди

те дум

и• терм

иноло-

гичен речник

– Ср

авняват и

ред

актират текстове с ц

ел

да изберат

уместната зало

гова

фор

ма в

зависимост о

т целта

на об

щуването.

– Об

ясняват характера

на греш

ки- те,

до

пуснати пр

и употребата

на зало

зите

в

ученически

текстове

.– Рабо

тят с

текстове

и от д

руги

пр

едметни

области

, като об

ясняват

употребата

на пр

ичастните фо

рми.

– Редактир

ат и

сравняват н

овите

вари

анти

с пъ

рвон

ачални

я текст.

– Разказват случки от

живота във и

извън учебна

обстано

вка.

– Пи

шат

самостоятелно

съчинени

я (опи

сани

е, повествование

, разсъж

дени

е) по въпр

оси,

които ги

вълн

уват

.– В малки

групи об

съждат и

оценяват

съчинени

ята;

сравняват и

коментират

съвм

естната употреба

на глаголни

те

врем

ена.

– Ко

ментират уместната ил

и неум

естната употреба

на заем

ки и

чужди

ци в

текстове

от средствата за

масова комуникация

.– Усъвър

шенстват текстовете.

– Пр

авят

справки в тълковни

я речник

, в речни

ка на чужди

те дум

и, в

терм

инологични

речни

ци и

др.

Литера

тура

Развив

атум

ения

застил

но-

езиков

анализ

на

худо

жествен

и твор

би,

за ср

авне

ние и

синтез

на

литературн

ифа

кти.

Истори

я,матем

атик

а,

прир

одозна

ние

Развив

ат се

ум

ения

за

анализ

и интер

-пр

етир

ане на

фа

кти;

умен

ия

за абстрактно-

ло

гическо

мислене

.

Литера

тура

Чу

жд език

Ум

ения

за

гово

рене

и четене

с

правил

но

удар

ение

и

подход

яща

интона

ция.

Ум

ения

за

прео

доляване

на

интер

фере

н-ци

ята в

произно

-шението

.

99

Коло

на 1

Коло

на 2

Коло

на 3

Коло

на 4

Коло

на 5

Коло

на 6

Ядра

на

учеб

ното

съдъ

ржание

Очакван

и ре

зултати на

нив

о учеб

на

програ

ма

Очакван

и ре

зултати

по те

ми

Основ

ни нов

и по

нятия

(по теми)

Контекст

и дей

ности

(за ця

лото

ядр

о и/ил

и за

цял

ата

програ

ма)

Възм

ожно

сти

за меж

дупред

-метни

връ

зки

Тема

8: Звуко

ви про

мен

и в ду

мата

– Осм

ислят п

ромен

ите,

които настъп

-ват в

звуковия

състав

на думите пр

и оп

реде

лени

условия

; спазват

правого

-ворн

ите и пр

авоп

исни

те прави

ла.

– Пр

авят

фон

етичен

анализ

.– Откриват

и ко

ментират случаи на

несъ-

ответствие

меж

ду изговор

и правопи

с.

• звукови

пром

ени

• фо

нетичен

анализ

• фо

нетика

– Устано

вяват в

ръзки меж

ду те

кст и

съпътстващ

и шум

ове;

меж

ду те

кст, звук

и об

раз (фи

лми,

театралн

и спектакли и

пр.).

Изпъл

няват р

олеви игри

при

зада

-де

ни елементи

от ситуаци

и на

офи

циал

-но

то и

неофи

циално

то общ

уване.

Ядро

3:

Соци

о-

култур

на

и език

ова

компе

тент

-но

ст. У

стно

об

щуван

е

Стан

дарт

1:

• Участват

с изказван

е в ди

скусия

:– пр

идър

жат

се към

тем

ата и

органи

зира

т логически

своето

изказван

е;– могат

да оспо

рят

мне

ние,

разли

чно

от т

яхно

то,

кат

о пр

оявяват

тол

еран

тно

ст;

– след

ват

хода

на ди

алога;

– по

зовават

се на вече

казан

ото.

• Ум

еят д

а водя

т диа

лог.

• Фор

мулир

ат те

за, при

вежда

т аргум

енти

, об

общават

разсъжде

нията си

.

Учен

ицит

е тря

бва да

усвоя

т:

Тема

1: Диа

лог

– Ори

ентира

т се в съдъ

ржан

ието

и

структур

ата на

диа

логичен текст.

– Усъв

ършен

стват у

мен

ията

си за

ди

алогич

на реч

, като зада

ват в

ъпро

си

и отговаря

т, за

да пр

едставят

факти

, да

изразят

съгласие

/ не

съгласие

със

събе

седн

ика си

и пр.

– Ум

еят д

а пе

рифр

азир

ат

изказван

ето си

при

ком

уник

атив

ни

затрудне

ния и пр

.Тема

2. Резюме на

текст

– Съ

кратен

о, но до

стовер

но преда

ват

инфо

рмац

ията

на

(част о

т) те

кстове

от

всички

обл

асти

на жив

ота.

– Из

ползват е

зикови

сред

ства

, под

хо-

дящи за

иконо

мично

представяне

на

инфо

рмац

ията

от и

зход

ния текст и

съоб

разени

с осно

вните изисквания

за

устно об

щуване

(интон

ация

, мим

ики

и пр

.).Тема

3. Съо

бщен

ие– Ум

еят д

а се ин

форм

ират

и да п

редават

инфо

рмация

за факти

и съ

бития.

– Изказват с

ъобщ

ения

, свъ

рзан

и с

учил

ищни

я жив

от.

Тема

4. Съч

инен

ие разсъжде

ние

– Въ

зпри

емат

и осм

исля

т ар

гумен

тативн

и текстове

(текстов

е с

прео

блад

аващ

о ра

зсъж

дени

е).

– Уме

ят да ф

орму

лират теза,

да п

одби

рат

аргуме

нти,

да п

равят о

бобщ

ения

.– Съ

обра

зяват е

зикови

те си

сред

ства

със с

итуаци

ята на

общ

уван

е;

изпо

лзват п

одходя

ща ин

тона

ция,

мим

ики,

жестове

и др .

• ди

алог

• ре

плик

и

• ре

зюме

(устно

)

• съоб

щен

ие

(устно

)

• разсъж

дени

е(устно

)• теза

• ар

гумен

ти

На учени

ците

тряб

ва да се

дад

евъ

змож

ност

да:

– Во

дят р

азгово

ри на ра

злич

ни те

ми,

изра

зяват м

нени

е, оце

нки,

чувства

.– Пр

илагат

разли

чни стра

тегии пр

и во

дене

на ди

алог

за пр

еодо

ляване

на

комун

икатив

ни про

блем

и.– Пр

оявяват т

олер

антност к

ъмсъбе

седн

иците си

.– Пр

едават

сби

то съд

ържан

ието

на

игра

лен фи

лм.

– Устно пр

едставят

актуалн

аин

форм

ация

от а

втен

тичн

итекстове

– от н

овин

арски ем

исии

на еле

ктро

нните мед

ии и

печатни

те

изда

ния на

сре

дствата за

масов

а ко

мун

икац

ия; о

т научн

и и на

учно

-по

пуля

рни публ

икац

ии и

пр.

– Пр

авят

съо

бщен

ия в

кла

са/

учил

ището по

разли

чни по

води

.–

Изказват с

е спок

ойно

в мал

ки гр

упи

и пр

ед по-голя

ма група слуш

ател

и,

като

разсъжда

ват п

о пр

обле

ми,

кои

то

ги въл

нуват.

Литература

, истори

я,пр

ирод

ознани

е и др

. Из

ползват

умения

за

водене

на

дискусия

по

проблем

от

съответната

предметна

област

; умения

за

резюмир

ане

на ур

очни

статии

, текстове

от допълни

телна

литература

и пр.

1010

Коло

на 1

Коло

на 2

Коло

на 3

Коло

на 4

Коло

на 5

Коло

на 6

Ядра

на

учеб

ното

съдъ

ржание

Очакван

и ре

зултати на

нив

о учеб

на

програ

ма

Очакван

и ре

зултати

по те

ми

Основ

ни нов

и по

нятия

(по теми)

Контекст

и дей

ности

(за ця

лото

ядр

о и/ил

и за

цял

ата

програ

ма)

Възм

ожно

сти

за меж

дупред

-метни

връ

зки

Ядро

4:

Соци

окул

-турн

а и ези-

кова

ком

пе-

тентно

ст.

Писм

ено

общуван

е

Стан

дарт

1:

Търсен

е на

инф

ормац

ия от

разли

чни

източни

ци:

• Из

ползват у

чебн

ици,

енц

икло

педи

и,

речн

ици;

извли

чат и

нфор

мац

ия от

докумен

ти.

• Ори

ентира

т се в структурни

те

особ

ености

на на

учен

текст (на

учно

- по

пулярн

а и ре

чников

а статия

).• Могат

да ре

зюмир

ат съ

държ

ание

то на

текст.

Стан

дарт

2:

Създаван

е на

собствени

текст

ове:

• Ум

еят д

а пр

едават

точн

о и ясно

ин

форм

ация

.• Съ

здават

текстове

от а

ргум

ентативен

тип

– отгово

р на

научен и житей

ски

въпр

ос.

• Ум

еят д

а компо

зира

т съч

инен

ие-

разсъж

дени

е.• Пи

шат

вяр

но и

уместно употре

бяват

думи от

терм

инол

огич

ната

лексика

.

Учен

иците тряб

ва да усво

ят:

Тема

1. Резюме на

текст

– Извли

чат с

ъществен

ата

инфо

рмац

ия от ч

аст о

т текст

.– Съ

кратен

о, но до

стов

ерно

пре

дават

инфо

рмац

ията

на

(част о

т) те

кстове

от в

сички об

ласти

на жив

ота)

.– Изпол

зват

езико

ви сре

дства,

по

дход

ящи за

ико

номич

но

пред

ставян

е на

инф

ормац

ията

от

изход

ния текст и

съо

бразен

и с

осно

вните изискван

ия за пи

смен

о об

щуван

е (пра

вопи

с, пун

ктуаци

я,

граф

ично

офо

рмян

е на

текста

и пр.

).

Тема

2.Съ

общен

ие, о

бява

.– Пи

шат

съо

бщен

ия, свъ

рзан

и с

учил

ищни

я жив

от.

– Пи

шат

обя

ви, свъ

рзан

и с

непо

сред

стве

ните

им

потре

бности

.

Тема

3: Съч

инен

ие разсъжде

ние

(по

научен

и житей

ски пр

обле

м)

– Въ

зпри

емат

и осм

исля

т ар

гумен

тативн

и текстове

(текстов

е с пр

еобл

адаващ

о ра

зсъж

дени

е по

на

учен

или

житей

ски пр

обле

м).

– Ум

еят д

а фо

рмулир

ат те

за, д

а по

дбир

ат аргум

енти

, да пр

авят

об

общен

ия.

– Изпол

зват

езико

ви сре

дства,

съоб

разени

със

ситуаци

ята на

об

щуван

е и по

дход

ящи за

писмен

о об

щуван

е (пра

вопи

с, пун

ктуаци

я,

граф

ично

офо

рмян

е на

текста

и пр .

).

• резю

ме

(писмено

резю

ме)

• съоб

щение

(писмено)

• об

ява

• разсъж

дени

е(писмено)

• теза

• аргументи

На учени

ците

тряб

ва да се

дад

е въ

з-мож

ност

да:

– Пи

смен

о пр

едставят

актуалн

а ин

-фо

рмац

ия от а

втен

тичн

и текстове

от

нови

нарски

емисии

на ел

ектрон

ните

мед

ии и

печатни

те издан

ия на сред

-ствата

за масов

а ко

мун

икац

ия; о

т на

учни

и научн

опоп

уляр

ни публи

ка-

ции и пр

.– По

дготвят и

пре

дставят в

учи

лище

съоб

щен

ия по ра

злич

ни пов

оди,

из-

пращ

ат обя

ви в

сре

дствата за

масов

а ко

мун

икац

ия.

– Ра

ботят в

ърху

вар

ианти за

чер

нова

и бе

лова

, за да

отгов

орят

писмен

о на

въ

прос

от ж

ивота ил

и от

изучавана

пр

едметна

обл

аст.

– Ре

дактир

ат фор

мулир

ани от

учени

-ци

тези

, под

бран

и и структур

иран

и ар

гумен

ти, о

бобщ

ения

.

Литера

тура

, истори

я,

прир

одозна

ние

и др

.Разсъж

даване

по

литер

атурен

пр

обле

м;

умен

ия за

отгово

р на

на

учен

въп

рос.

Пр

едставян

е в ре

зюме на

до

пълн

ително

пр

очетен

и текстове

по

изучаван

пр

обле

м.

Чужди

езици

Ум

ения

за

сравня

ване

и ра

збир

ане

на общ

ите и

спец

ифич

ните

хара

ктер

истики

за

всяка

стра

на.

1111

ГОДИШНО

ТЕМ

АТИЧН

О РАЗП

РЕДЕЛ

ЕНИЕ ПО

УЧЕ

БНИЯ ПРЕ

ДМЕТ

„Б

ЪЛГА

РСКИ

ЕЗИ

К И

ЛИТЕ

РАТУ

РА“ ЗА

6. К

ЛАС

УТВЪ

РДИЛ

Дир

ектор:

.....

......

......

......

......

......

......

.....

(Име,

фам

илия

, под

пис)

Разпре

деле

ние на

часов

ете по

бъл

гарски

език

Общ

бро

й на

часов

ете по

бъл

гарски

език

– 85

часа

За разви

тие на

ком

уник

атив

ните

ком

петентно

сти

– 17

часа

За нов

и знан

ия –

44%

(36 часа

)За

упр

ажне

ния

– 37

% (3

3 часа

)За

пре

гово

р –

6% (5

часа)

За обо

бщен

ие –

6%

(5 часа)

За кон

трол

ни и

за класни

раб

оти

– 7

% (6

часа)

34 сед

миц

и х

2,5 часа

– 8

5 часа

Първ

и срок

х 2

часа седм

ично

Втор

и срок

х 3

часа седм

ично

ПЪРВ

И УЧЕ

БЕН СР

ОК

№ по

ред

Учеб

на

седм

ица

по ред

Тема на

уроч

наед

иниц

а

Уроч

на еди

ница

Компе

тентно

сти

като

оча

кван

ире

зултати

от обу

чени

ето

Нови

пон

я-тия

Контек

ст и

дей

ности за

всяк

а ур

очна

еди

ница

Метод

и и фор

ми

на оце

нява

не по

теми и/

или по

ра

здел

и

Забе

лежка

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

11

Запо

знаван

е с учеб

ното

съдъ

ржан

ие

по БЕ.

Съ

здаван

е на

кр

атки

устни

и пи

смен

и текстове

.

Упра

жне

ние.

Запо

знаван

е с учеб

ното

съд

ържан

ие

и структур

ата на

учебн

ика,

учебн

ата

тетрад

ка и

пом

агал

о.

Усло

вни

знац

и.Ра

бота

с учебн

ика.

Създава собствен

текст

по ком

уник

атив

на

зада

ча.

Самостоятел

на

рабо

та.

2На

чале

н пр

егов

ор.

Прегов

ор.

Актуал

изир

ане на

езико

вите

компе

тентно

сти от

5. кла

с.

Решава теста за

начал

ен

прегов

ор в

учебн

ика.

Самостоятел

на

рабо

та.

Рабо

та по дв

ойки

.

32

Вход

но нив

о.Ко

нтро

лна

рабо

та.

Диа

гностика

на език

овите

компе

тентно

сти от

5. кла

с.Инд

ивид

уалн

о ре

шават

тестов

и зада

чи със

затвор

ен и

сво

боде

н отгово

р.

Инд

ивид

уалн

а ра

бота

.Пи

смен

о оц

еняван

е.

4

I. ТЕКС

ТЪТ В

РЕЧЕ

ВОТО

ОБЩ

УВАН

ЕТекстът в

науч-

ното

общ

уване.

Нови

зна

ния.

Откри

ва особе

ностите на

научн

ия

текст.

Разгра

ничава

структурн

ите ел

емен

ти

на научн

ия те

кст –

теза

, аргум

енти

, изво

ди.

Научен

текст.

Терм

ини.

Теза

.Ар

гумен

т.

Инди

видуално

откри

ват

особ

еностите

на научни

я текст. Разграни

чават тер

-мин

ите на

съответните

научни

обл

асти

.

Беседа

.Инд

ивид

уалн

а ра

бота

.Устно изпи

тван

е.

1212

53

Текстът в

на

учно

то

общуван

е.

Упра

жне

ние.

Различ

ава на

учен

текст о

писани

е,

научен

текст р

азсъжде

ние,

научен

текст п

овествов

ание

. Търси,

извли

ча, п

одби

ра и

син

тезира

ин

форм

ация

от н

аучен текст,

вклю

чителн

о от

еле

ктро

нен но

сител.

Изпъл

нени

е на

опр

едел

ена

комун

икатив

на зад

ача.

Писм

ено и устно

изпи

тван

е.Оце

нка на

еки

пна

рабо

та –

про

ектна

зада

ча.

6

Извли

чане

и

обрабо

тване на

ин

форм

ация

от

урочна

статия

.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва спе

цифи

ката

на ур

очна

та

статия

като на

учен

текст.

Самостоятел

но откри

ват

особ

еностите

и посоч

ват

еле

мен

тите

вструктур

ата на

научн

ия

текст в

уро

чната статия

.

Беседа

.Ра

бота

в мал

ки

групи.

74

Извличане

на инф

ормация

от

урочна

статия

.

Нови

зна

ния.

Извли

ча, п

одби

ра, син

тезира

ин

форм

ация

от у

рочн

а статия

за

изпъл

нени

е на

опр

едел

ена

комун

икатив

на зад

ача.

По дво

йки извл

ичат

ин

форм

ация

от

уроч

ната

статия

спор

ед поставена

та

комун

икатив

на зад

ача.

Рабо

та по дв

ойки

.Устно оц

еняван

е.

8

Обрабо

тване

на инф

ормация

от

урочна

статия

.

Упра

жне

ние.

Извли

ча, п

одби

ра, син

тезира

ин

форм

ация

от у

рочн

астатия

за изпъ

лнен

ие на оп

реде

лена

ко

мун

икатив

на зад

ача.

Самостоятел

но раб

оти

с ур

очни

статии от

ра

злич

ни научн

и об

ласти.

Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.Оце

няване

на

прое

ктна

зад

ача.

Ра

бота

в еки

п.

95

Отгов

ор

на научен

въпр

ос.

Нови

зна

ния.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Разбир

а същно

стта

на отгово

р на

на

учен

въп

рос като

вид

научен текст.

Опр

еделя особ

еностите

на

отговор

а на

научен

въпр

ос в

кон

кретен

текст.

Беседа

.Ра

бота

по групи.

1

Отгов

ор на

научен

въп

рос.

Нови

зна

ния.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Познава структур

ата на

отгов

ор на

научен

въп

рос.

Посочва ел

емен

тите

в

структур

ата на

отгов

ора

на научен въ

прос

Устно изпи

тван

е.

16

Отгов

ор на

научен

въп

рос.

Упра

жне

ние.

Ра

звив

ане на

ко

мун

. ком

пе-

тентно

сти.

Търси,

извли

ча, п

одби

ра и

син

тезира

ин

форм

ация

от н

аучен текст,

вклю

чителн

о от

еле

ктро

нен но

сител,

за

изпъл

нени

е на

опр

едел

ена

комун

икатив

на зад

ача.

Синтезир

а ин

форм

ация

от

разли

чни източн

ици.

Самостоятел

но създа

ва

план

, фор

мулир

а теза

, по

дреж

да аргум

енти

, пр

ави изво

д.

Писм

ено

изпи

тван

е.

1

Отгов

ор на

научен

въп

рос.

Упра

жне

ние.

Ра

звив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Създава в устна и в пи

смен

а фо

рма отгово

р на

научен въ

прос

в оп

реде

лен об

ем, като спазва

кн

ижов

ни езико

ви пра

вила

.

Създава собствен

текст

– отгово

р на

научен

въпр

ос по тема от

изучаван

и пр

едмети в

6. кла

с.

Инд

ивид

уалн

а ра

бота

и раб

ота

по гр

упи.

Оце

нка на

пр

оектна

зад

ача.

17

Обя

ва.

Нови

зна

ния.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Разбир

а същно

стта

и структура

та на

обявата.

Пред

ставя синтезир

ано

инфо

рмац

ия в

обя

ва.

Устно изпи

тван

е.Ра

бота

по дв

ойки

.

1313

1

Обя

ва.

Упра

жне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Пред

ава ин

форм

ация

в устна

и

в пи

смен

а фо

рма чр

ез обя

ва,

вклю

чителн

о и по

еле

ктро

нен пъ

т.Сп

азва

кни

жов

ни езико

ви пра

вила

.

Самостоятел

но съставя

об

ява

– и по

еле

ктро

нен

път.

Реда

ктир

а греш

ки в

структур

ата на

обя

вата

.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.

18

Дел

ова

покана

.Но

ви зна

ния.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Разбир

а същно

стта

и структура

та на

покана

та.

Пред

ставя синтезир

ано

ин

форм

ация

в дел

ова

покана

.

Устно изпи

тван

е.

1

Дел

ова

покана

.Уп

ражне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Пред

ава ин

форм

ация

в устна

и в

пи

смен

а фо

рма чр

ез покан

а,вклю

чителн

о и по

еле

ктро

нен пъ

т.Сп

азва

кни

жов

ни езико

ви пра

вила

.

Самостоятел

но съставя

де

лова

покан

а – и по

ел

ектрон

ен път

.Ре

дактир

а греш

ки.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.

19

Обо

бщител

ни

упра

жне

ния:

текстът в

ре

чево

то

общуван

е.

Обо

бщен

ие.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Разпозна

ва особе

ностите на

научен

текст, на

обя

ва и

на де

лова

покан

а.

Ползва

инф

ормац

ия от у

рочн

а статия

за

изпъл

нени

е на

опр

едел

ена

комун

икатив

на зад

ача.

Инд

ивид

уалн

о и в групи

решава тестов

и зада

чи.

Съставя по

кана

, обя

ва,

отгово

р на

научен

въпр

ос.

Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.Оце

няване

на

рабо

та в

група.

Писм

ено и устно

изпи

тван

е.

1

Контро

лна

рабо

та.

Върху отгово

р на

научен

въпр

ос, о

бява

и по

кана

.

Контро

лна

рабо

та.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

План

ира,

структури

ра, ком

позира

и граф

ично

офо

рмя текста

, кой

то

създава.

Спазва

изучени

те кни

жов

ни езико

ви

правил

а.

Създава в пи

смен

а фо

рма :

обява,

дел

ова

покана

, отгов

ор на

научен

въп

рос.

Инд

ивид

уалн

о пи

смен

о оц

еня-

ване

.

110

II. ИЗМ

ЕНЯ-

ЕМИ

И НЕИ

З-МЕН

ЯЕМИ

ЧА

СТИ

Показателн

о местоим

ение

.

Нови

зна

ния.

Разбир

а фу

нкци

ите на

изм

еняемите

и не

измен

яемите части на

речта

. Ра

зпозна

ва местоим

ения

та като

заместващ

и и свър

зващ

и ду

ми в

изре

чени

ето и в текста

. Разпо

знава

показателн

ото местоим

ение

Показател

но местои-

мен

ие

Откри

ва изм

ен. и

неи

зм.

части на

речта

в те

кст.

Откри

ва показател

ното

местоим

ение

и

посочва ро

лята

му

в текст.

Опр

едел

я грам

атич

ните

му

призна

ци.

Оце

няване

на

рабо

та в

час

.Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

2

Показателн

о местоим

ение

.Но

ви зна

ния.

Опр

едел

я грам

атич

ните

при

знац

и на

показателн

ото местоим

ение

. Изпол

зва в свой

текст п

оказател

ните

местоим

ения

като заместващ

и и свър

зващ

и ду

ми;

пра

вилн

о ги

изговаря

и пиш

е.

Създава собствен

текст,

изпо

лзвайк

и въ

змож

-но

стите на

показател

ни-

те местоим

ения

. Откри

-ва

и ред

актира

греш

ки в

употре

бата

им

.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е. Раб

ота

по гр

упи.

211

Показателн

о местоим

ение

.Уп

ражне

ние.

Опр

едел

я грам

атич

ните

при

знац

и на

по

казателн

ото местоим

ение

. Изпол

зва в свой

текст п

оказател

ните

местоим

ения

като заместващ

и и

свър

зващ

и ду

ми;

пра

вилн

о ги

изго-

варя

и пиш

е.

Създава собствен

текст,

изпо

лзвайк

ивъ

змож

ностите на

пока-

зателн

ите местоим

ения

. Откри

ва и

ред

актира

греш

ки в

упо

треб

ата им

.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е. Раб

ота

по гр

упи.

1414

2

Въпр

осител

но

местоим

ение

.Но

ви зна

ния.

Разпозна

ва въп

росителн

ите

местоим

ения

и опр

едел

яграм

атич

ните

им

при

знац

и.Изпол

зва пр

авил

но фор

мите на

въ

просител

ното

местоим

ение

Въпр

осител

-но

местои-

мен

ие.

Откри

ва въп

росителн

ите

местоим

ения

в те

кст,

опре

деля

грам

атич

ните

им

при

знац

и и ро

лята

им

в изречен

ието

и

текста

.

Оце

няване

на

рабо

тата

в час

и до

маш

ната

ра

бота

. Устно

изпи

тван

е.

212

Въпр

осител

но

местоим

ение

.Но

ви зна

ния.

Разпозна

ва въп

росителн

ите

местоим

ения

като

свър

зващ

и ду

ми в слож

ното

изре

чени

е.Изпол

зва пр

авил

но фор

мите на

въ

просител

ното

местоим

ение

.

Опр

едел

я грам

атич

ните

пр

изна

ци на

въпр

осител

ното

местоим

ение

и рол

ята

му в изре

чени

ето и

текста

.Откри

ва и

ред

актира

греш

ки в

употре

бата

му.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е. Раб

ота

по гр

упи.

2

Въпр

осител

но местоим

ение

.Уп

ражне

ние.

Изпол

зва пр

авил

но фор

мите на

въ

просител

ното

местоим

ение

в сво

й текст к

ато заместващ

и и свър

зващ

и ду

ми;

пра

вилн

о ги

изгов

аря и пи

ше.

Създава собствен

текст,

изпо

лзвайк

ивъ

змож

ностите на

въ

просител

ните

местоим

ения

. Ред

актира

текст с

ъобр

азно

ум

естната

упо

треб

а на

въп

росителн

ото

местоим

ение

.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

Оце

няване

на

домаш

ната

ра

бота

.

213

Относител

но

местоим

ение

. Отриц

ател

но

местоим

ение

.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва относител

ните

местоим

ения

иотри

цателн

ите

местоим

ения

; опр

едел

я грам

атич

ните

им при

знац

и.

Относител

но

местоим

е-ни

е.

Отриц

ател

но

метои

ме-

ние.

Откри

ва относител

ните

и отри

цателн

ите

местоим

ения

в те

кст,

опре

деля

грам

атич

ните

им

при

знац

и.

Оце

няване

на

рабо

тата

в час

.Устно изпи

тван

е.

2

Относител

но

местоим

ение

. Отриц

ател

но

местоим

ение

.Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Нови

зна

ния.

Осм

исля

упо

треб

ата на

отно

сителн

ите местоим

ения

иотри

цателн

ите местоим

ения

.Изпол

зва пр

авил

но фор

мите им

.

Относително

местоим

е-ни

е.

Отриц

ателно

местоим

е-ни

е.

Комен

тира

рол

ята

на относител

ните

местоим

ения

и

отри

цателн

ите

местоим

ения

в

изре

чени

ето и текста

.

Оце

няване

на

рабо

тата

в час

.Устно

изпи

тван

е.

214

Относител

но

местоим

ение

. Отриц

ател

но

местоим

ение

.Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Упра

жне

ние.

Разпозна

ва относител

ните

местоим

ения

като

свър

зващ

и ду

ми в слож

ното

из

рече

ние.

Изпол

зва

прав

илно

фор

мите на

отно

сителн

ите и отри

цателн

ите

местоим

ения

.

Опр

едел

я рол

ята

на местоим

ения

та в

изре

чени

ето и текста

.Откри

ва и

ред

актира

греш

ки в

употре

бата

им

.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е. Раб

ота

по гр

упи.

1515

2

Относител

но

местоим

ение

. Отриц

ател

но

местоим

ение

.Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Упра

жне

ние.

Разпо

знава отно

сителн

ите

местоим

ения

като свър

зващ

и ду

ми в

слож

ното

изречен

ие. И

зпол

зва

правил

но фор

мите на

относител

ните

и отри

цателн

ите местоим

ения

Създава собствен

текст, като

изпол

зва

местоим

ения

та.

Реда

ктир

а текст.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

Оце

няване

на

домаш

на раб

ота.

215

Подготов

ка за

класна

раб

ота.

Упра

жне

ние.

Прил

ага ум

естно знан

ията

за на

учен

текст, отгово

р на

научен въ

прос

, об

ява,

покан

а и измен

яеми и

неизмен

яеми части на

речта

,

Решава самостоятел

но и

в група език

ови зада

чи.

Устно изпи

тван

е.

3Кл

асна

раб

ота.

Класна

раб

ота.

Пров

ерка

и оце

нка на

езико

вите

компе

тентно

сти на

учени

ка.

Решава самостоятел

но

език

ови зада

чи.

Писм

ено

оцен

яван

е.

316

Неоп

реде

ли-

телн

о мес

-тоим

ение

. Обо

бщител

но

местоим

ение

.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва нео

пред

елител

ните

и

обоб

щител

ните

местоим

ения

.Опр

еделя грам

атич

ните

им

при

знац

и.

Неоп

реде

ли-

телн

о место

-им

ение

.Обо

бщител

-но

местои-

мен

ие.

Откри

ва нео

пред

елител

-ни

те и

обо

бщителни

те

местоим

ения

в те

кст,

опре

деля

грам

атич

ните

им

при

знац

и.

Устно изпи

тван

е.

3

Неоп

реде

ли-

телн

о мес

-тоим

ение

. Обо

бщител

но

местоим

ение

. Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Нови

зна

ния.

Осм

исля

упо

треб

ата на

нео

пред

ели-

телн

ото и на

обо

бщител

ното

место

-им

ение

.Изпол

зва пр

авил

но фор

мите им

.

Неоп

реде

лителн

о местоим

е-ни

е.Обо

бщител

-но

местои-

мен

ие.

Ком

ентира

рол

ята на

не

опре

дели

телн

ите и

обоб

щител

ните

местои-

мен

ия в

изречен

ието

и

текста

. Ред

актира

греш

-ки

в тя

хната употре

ба.

Устно изпи

тван

е.

Оце

няване

на

рабо

тата

в час

.

317

Неоп

реде

ли-

телн

о мес

-тоим

ение

. Обо

бщител

но

местоим

ение

. Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Упра

жне

ние.

Разпозна

ва нео

пред

елителни

те и

обоб

щителни

те местоим

ения

; опр

е-де

ля гр

аматич

ните

им

при

знац

и.Из

ползва

пра

вилн

о фо

рмите на

нео

п-ре

дели

телн

ото и на

обо

бщително

то

местоим

ение

Опр

едел

я рол

ята на

местоим

ения

та в

изре-

чени

ето и текста

.Откри

ва и

ред

актира

греш

ки в

упо

треб

ата

му.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

3

Неоп

реде

ли-

телн

о мес

-тоим

ение

. Обо

бщител

но

местоим

ение

. Уп

отре

ба и

пр

авоп

ис.

Упра

жне

ние.

Разпозна

ва нео

пред

елител

ните

иоб

общител

ните

местоим

ения

; опр

е-де

ля гр

аматич

ните

им

при

знац

и.Изпол

зва пр

авил

но фор

мите на

не-

опре

дели

телн

ото и на

обо

бщител

но-

то местоим

ение

.

Създава собствен

текст,

като

изпол

зва место

-им

ения

та. Р

едактира

текст.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е. Раб

ота

по гр

упи.

318

Неизмен

яеми

части на

речта

. Съ

юз.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва съю

зи в

изречен

ие.

Съюз.

Меж

думетие

.Ча

стиц

а.

Откри

ва съю

зите

в те

кст.

Устно изпи

тван

е.

3Не

измен

яеми

части на

речта

. Съ

юз.

Упра

жне

ние.

Уместно употре

бява

съюзи

в речевата

практика

.Вл

адее

пра

вопи

са на съюзите

.

Изпол

зва съюзи

в соб

ст-

вен текст. Ре

дактир

а.Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

16

ВТОРИ

УЧЕ

БЕН СР

ОК

№ по

ред

Учеб

наседм

ица

по ред

Тема на

уроч

ната

един

ица

Уроч

на еди

ница

Компе

тентно

сти

като

оча

кван

ире

зултати

от обу

чени

ето

Нови

пон

я-тия

Контек

ст и

дей

ности за

всяк

а ур

очна

еди

ница

Метод

и и фор

ми

на оце

нява

не по

теми и/

или по

ра

здел

и

Забе

лежка

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

319

Неизмен

яеми

части на

речта

. Меж

думетие

. Ча

стиц

а.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва меж

думетия

и частици

в

изре

чени

е.Вл

адее

пра

вопи

са на

меж

думетия

та

и частиц

ите.

Меж

думе-

тие.

Частиц

а.

Откри

ва меж

думетие

то

и частиц

ата в текст.

Оце

няване

на

рабо

тата

в час

.Устно изпи

тван

е.

3

Неизмен

яеми

части на

речта

. Меж

думетие

. Ча

стиц

а.

Упра

жне

ние.

Уместно употре

бява

меж

думетия

и

частиц

и в ре

чевата

пра

ктик

а.Вл

адее

пра

вопи

са на

меж

думетия

и

частиц

и.

В малка

група

изпъл

нява

зада

чи за

правоговорн

ите

и пр

авоп

исни

те особе

-но

сти на

меж

думетия

и

частиц

и.

Устно и пи

смен

о изпи

тван

е.

3

Обо

бщител

ни

упра

жне

ния:

измен

яеми и

неизмен

яеми

части на

речта

.

Обо

бщен

ие.

Разпо

знава частите на

речта

и

роля

та им

в изречен

ието

. Уместно

ги изпол

зва в текст, спазвайк

и кн

ижов

ната

нор

ма.

В групи и ин

диви

дуал

но

изпъ

лнява зада

чи

за ц

елесъо

бразна

та

употре

ба на ду

мите в

изре

чени

ето и текста

.

Устно и пи

смен

оизпи

тван

е.

420

Употре

ба на

измен

яеми и

неизмен

яеми

части на

речта

в текст.

Контро

лна

рабо

та.

Влад

ее упо

треб

ата на

местоим

ени-

ята като

зам

естващ

и ду

ми в текст и

не

измен

яемите части на

речта

.

Инд

ивид

уалн

о ра

боти

въ

рху тестов

и зада

чи и

създаван

ето на

текст.

Тест

.Пи

смен

о изпи

тван

е.

4

ІІІ. Н

ЕЛИЧ

НИ

ГЛАГОЛ

НИ

ФОР

МИ.

СЛОЖ

НИ

ГЛАГОЛ

НИ

ВРЕМ

ЕНА

Звуков

и пр

омен

и в

думата.

Пр

оменли

во Я

.

Нови

зна

ния.

Спазва

пра

вило

то за пр

омен

ливо

Я.

Познава усло

вия,

при

кои

то пра

ви-

лото

за пр

омен

ливо

Я не е в сила

.

Пром

енли

во

Я.Откри

ва в

тек

ст при

ме-

ри за пр

омен

ливо

Я.

При

лага

пра

вила

та за

изгово

р и пр

авоп

ис на

пром

енли

во Я

в раз

-ли

чни по

вид

тек

стов

е.

Беседа

.Устно изпи

тван

е.

4

Звуков

и пр

о-мен

и в думата.

Пр

омен

ливо

Я.

Упра

жне

ние.

Правил

но изгов

аря и пи

ше често

употре

бявани

дум

и и ду

ми от

терм

и-но

логичн

ата ле

ксик

а.

Обя

снява случаи

те на

фоне

тичн

ата пр

омян

а.Обр

азува фо

рми.

Реда

ктир

а греш

ки в

употре

бата

на пр

омен

-ли

во Я

.

Пров

ерка

на

домаш

на раб

ота.

Писм

ено изпи

т-ване

.

421

Сегашно

де

ятел

но

прич

астие.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува сегашно

де

ятел

но при

частие

.Се

гашно

де

ятел

но

прич

астие.

Самостоятел

но откри

ва

форм

ите на

сегаш

но

деятел

но при

частие

.

Беседа

Устно изпи

тван

е

17

4

Сегашно

де

ятел

но

прич

астие.

Упра

жне

ние.

Спазва

особе

ностите в пр

авоп

иса,

в

правогов

ора и в

употре

бата

на сегашно

деятелн

о пр

ичастие.

По дво

йки об

разува

фо

рми на

сегаш

но

деятел

но

прич

астие.

Употре

бява

го в

собствен

текст.

Реда

ктир

а греш

ки.

Писм

ено

изпи

тван

е.Ра

бота

по дв

ойки

.

422

Мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие .

Откри

ва фор

мите на

мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Устно изпи

тван

е.

4

Мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Нови

зна

ния.

Спазва

особе

ностите в пр

авоп

иса,

в

правогов

ора и в

употре

бата

на мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Обр

азува фо

рми на

мин

ало стра

дателн

о пр

ичастие.

Употре

бява

го в

собствен

текст.

Реда

ктир

а греш

ки.

Писм

ено и устно

оцен

яван

е.

4

Употре

ба на

прич

астията в

научен

текст.

Упра

жне

ние

–ра

звив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Спазва

особе

ностите в пр

авоп

иса,

в

правогов

ора и в

употре

бата

на сегашно

деятелн

о и

мин

ало

стра

дателн

о пр

ичастие.

Реда

ктир

а в мал

ки

групи.

Употре

бява

го в

собствен

научен текст.

Писм

ено

оцен

яван

е.Оце

няване

в

група.

4

Дее

прич

астие.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува

дееп

ричастие

.Дее

прич

ас-

тие.

Откри

ва

дееп

ричастие

то.

Обр

азува фо

рми на

де

епри

частие

по

двой

ки.

Устно изпи

тван

е.

Оце

няване

на

рабо

та по дв

ойки

.

423

Дее

прич

астие.

Нови

зна

ния.

Спазва

особе

ностите в пр

авоп

иса на

де

епри

частие

то.

Обя

снява особ

еностите

в пр

авоп

иса и

пунк

туац

ията

на

дееп

ричастие

то.

Писм

ено

оцен

яван

е.

5Дее

прич

астие.

Уп

ражне

ние.

Изпол

зва пр

авил

но и

уместно

дееп

ричастие

то в

текст.

Дее

прич

ас-

тие.

Употре

бява

де

епри

частие

в

собствен

текст.

Писм

ено

оцен

яван

е.

5

Мин

ало

неоп

реде

лено

вр

еме.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува фо

рмите за

мин

ало не

опре

деле

но вре

ме.

Мин

ало не

-оп

реде

лено

вр

еме.

Откри

ва фор

ми на

мин

ало не

опре

деле

но

врем

е в текст.

Обр

азува фо

рми на

мин

ало не

опре

деле

но

врем

е в мал

ки гр

упи.

Устно изпи

тван

е.Ра

бота

по групи.

524

Мин

ало не

-оп

реде

лено

вр

еме.

Нови

зна

ния.

Уместно употре

бява

фор

ми за

мин

ало не

опре

деле

новр

еме съоб

разно ситуац

ията

на

общуван

е .

Обя

снява особ

еностите

в пр

авоп

иса на

мин

ало

неоп

реде

лено

вре

ме.

Писм

ено

изпи

тван

е.Оце

няване

по

групи.

18

5

Мин

ало

неоп

реде

лено

вр

еме.

Упра

жне

ние.

Уместно употре

бява

фор

ми за

мин

ало не

опре

деле

новр

еме съоб

разно ситуац

ията

на

общуван

е.

Употре

бява

фор

мите

на

мин

ало не

опре

деле

но

врем

е в собствен

текст.

Пров

ерка

на

домаш

на раб

ота.

5

Отгов

ор на

научен

въ

прос

.

Упра

жне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Изпол

зва и съставя

план

на на

учен

текст.

Самостоятел

но съставя

пл

ан за отгово

р на

на

учен

въп

рос.

Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.

525

Отгов

ор на

научен

въ

прос

.

Упра

жне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Възпри

ема на

учни

текстове

и

форм

улир

а отгово

ри в

съо

тветстви

е с учеб

ната

ситуаци

я.

Самостоятел

но съставя

отгово

р на

научен

въпр

ос.

Писм

ено

оцен

яван

е.

5

Мин

ало

пред

вари

телн

о вр

еме.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува фо

рмите за

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме.

Мин

ало

пред

вари

-телн

о вр

еме.

Откри

ва фор

ми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в текст.

Обр

азува фо

рми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в мал

ки гр

упи.

Устно изпи

тван

е.Ра

бота

по групи.

5

Мин

ало

пред

вари

телн

о вре

ме.

Нови

зна

ния.

Уместно употре

бява

фор

ми за

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме

съоб

разно ситуац

ията

на об

щуван

е.

Обя

снява особ

еностите

в пр

авоп

иса на

мин

ало

пред

вари

телн

о вр

еме.

Писм

ено

изпи

тван

е.Оце

няване

по

групи .

526

Мин

ало

пред

вари

телн

о вр

еме.

Упра

жне

ние.

Уместно употре

бява

фор

ми за

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме

съоб

разно ситуац

ията

на об

щуван

е.

Употре

бява

фор

мите

на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в собствен

текст.

Пров

ерка

на

домаш

на раб

ота.

5

Бъде

ще вр

еме

в мин

алото.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува фо

рмите за

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме.

Мин

ало

пред

вари

-телн

о вр

еме.

Откри

ва фор

ми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в текст.

Обр

азува фо

рми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в мал

ки гр

упи.

Устно изпи

тван

е.Ра

бота

по групи.

6

Бъде

ще вр

еме

в мин

алото.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва и

обр

азува фо

рмите за

бъ

деще вр

еме в мин

алото.

Мин

ало

пред

вари

-телн

о вр

еме

Откри

ва фор

ми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в текст.

Обр

азува фо

рми на

мин

ало пр

едвари

телн

о вр

еме в мал

ки гр

упи.

Устно изпи

тван

е.Ра

бота

по групи.

627

Бъде

ще вр

еме

в мин

алото.

Уп

ражне

ние.

Уместно употре

бява

фор

ми

за бъд

еще вр

еме в мин

алото

съоб

разно ситуац

ията

на об

щуван

е.

Обя

снява особ

еностите

в пр

авоп

иса на

бъд

еще

врем

е в мин

алото.

Писм

ено

изпи

тван

е.Оце

няване

по

групи.

19

6

Бъде

ще вр

еме

в мин

алото.

Упра

жне

ние.

Уместно употре

бява

фор

ми

за бъд

еще вр

еме в мин

алото

съоб

разно ситуац

ията

на об

щуван

е.

Употре

бява

фор

мите

на

бъд

еще вр

еме в

мин

алото в собствен

текст.

Пров

ерка

на

домаш

на раб

ота.

6

Обо

бщител

ни

упра

жне

ния:

употре

ба на

прич

астия

и слож

ни

глагол

ни

врем

ена в

речта.

Обо

бщен

ие.

Влад

ее езико

ви сре

дства,

свъ

рзан

и с

явл

ения

, и ги

изпол

зва ум

естно в

речевата

пра

ктик

а.

Решава тестов

и зада

чи.

Изпо

лзва

при

частия

и

врем

ена в собствен

текст.

Устно изпи

тван

е.Оце

няване

в

група.

628

Употре

ба на

прич

астия

и слож

ни

глагол

ни

врем

ена в

речта.

Контро

лна

рабо

та.

Влад

ее езико

ви сре

дства,

свъ

рзан

и с

явл

ения

, и ги

изпол

зва ум

естно в

речевата

пра

ктик

а.

Решава тестов

и зада

чи.

Изпо

лзва

при

частия

и

врем

ена в собствен

текст.

Писм

ено

изпи

тван

е.

6

ІV.

ИЗР

ЕЧЕН

ИЕ.

Пр

осто

изре

чени

е.

Едно

родн

и части.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва едн

ород

ни части

в

простото

изречен

ие.

Едно

родн

и части.

Откри

ва едн

ород

ните

части в текст.

Опр

едел

я ви

да им

.

Устно изпи

тван

е.

6

Просто

изре

чени

е.

Едно

родн

и части.

Нови

зна

ния.

Прил

ага пунк

туац

ионн

ите пр

авил

а пр

и употре

ба на ед

норо

дни части.

Реда

ктир

а греш

ки,

допуснати пр

и употре

бата

на

едно

родн

и части.

Писм

ено

изпи

тван

е.

629

Употре

ба на

едно

родн

и части в об

ява

и по

кана

.

Упра

жне

ние.

Развив

ане на

ко

мун

. ком

пе-

тентно

сти.

Уместно изпо

лзва

едн

ород

ни части

в

текст, ко

йто създава.

Създава об

ява/по

кана

, като

упо

треб

ява

едно

родн

и части.

Писм

ено

инди

виду

ално

изпи

тван

е.Оце

нка на

раб

ота

по про

ект.

6

Изречен

ия.

Видо

ве

изре

чени

я по

състав

.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва сло

жно

то и

про

стото

изре

чени

е.Опр

едел

я пр

остото

и

слож

ното

изречен

ие в

текст.

Устно

инди

виду

ално

изпи

тван

е.

6

Изречен

ия.

Видо

ве из-

речени

я по

състав

.

Упра

жне

ние.

Осм

исля

упо

треб

ата на

про

стото и

слож

ното

изречен

ие в

текста

.Пр

еобр

азува пр

ости

изре

чени

я в слож

ни и

об

ратно.

Употре

бява

про

сти и

слож

ни изречен

ия в

свой

текст.

Рабо

та по дв

ойки

.Пи

смен

о изпи

тван

е.

20

730

Съчи

нителн

а връзка

в

слов

осъч

ета-

нието и изре

-чени

ето.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва съч

инител

ните

връ

зки

в слов

осъч

етан

ието

и в

сло

жно

то

изре

чени

е.

Съчи

нителн

а вр

ъзка

,бе

зсъю

зно

свър

зван

е,съюзно

свър

зван

е.

Откри

ва при

мер

и за

съчи

нителн

и вр

ъзки

в слов

осъч

етан

ието

и

изре

чени

ето.

Рабо

та по дв

ойки

.

7

Съчи

нителн

а връзка

в сл

о-во

съчетани

ето

и изре

чени

ето.

Нови

зна

ния.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о ед

норо

дните части и изре

чени

ето в

текст, ко

йто създава.

Употре

бява

съчи

нителн

и вр

ъзки

в едн

ород

ните

части и изре

чени

ето.

Реда

ктир

а греш

ки.

Писм

ено

изпи

тван

е.Ра

бота

по групи.

7

Съчи

нителн

а връзка

в

слов

осъч

ета-

нието и изре

-чени

ето.

Упра

жне

ние.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о ед

норо

дните части и изре

чени

ето в

текст, ко

йто създава.

Употре

бява

съчи

нителн

и вр

ъзки

в едн

ород

ните

части и изре

чени

ето .

Реда

ктир

а греш

ки.

Писм

ено

изпи

тван

е.Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.

Употре

ба на

съчи

нителн

а вр

ъзка

в

изре

чени

ето.

Упра

жне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Създава в устна и в пи

смен

а фо

рма отгово

р на

научен въ

прос

в оп

реде

лен об

ем, като изпо

лзва

съчи

нителн

и вр

ъзки

.

Употре

бява

съчи

нителн

ите вр

ъзки

в

собствен

текст.

Писм

ено

изпи

тван

е.

731

Подготов

ка за

класна

раб

ота.

Упра

жне

ния.

Прил

ага ум

естно знан

ията

за

прич

астие,

дее

прич

астие,

глагол

ни

врем

ена и съчи

нителн

и вр

ъзки

в пр

остото

и сло

жно

то съч

инен

о изре

чени

е.

Решава самостоятел

но и

в група език

ови зада

чи.

Устно изпи

тван

е.

7Кл

асна

раб

ота.

Класна

раб

ота.

Пров

ерка

и оце

нка на

езико

вите

компе

тентно

сти на

учени

ка.

Решава самостоятел

но

език

ови зада

чи.

Писм

ено

оцен

яван

е.

7Сл

ожно

съчи

нено

изре

чени

е.

Нови

зна

ния.

Разпозна

ва съ

щно

стта

и особе

ностите

на сл

ожно

то съ

чине

но изречен

ие.

Слож

носъчи

нено

изре

чени

е.

Откри

ва и

опр

едел

я слож

ните

съч

инен

и изре

чени

я в текст.

Устно изпи

тван

е.

732

Слож

но съ

чине

-но

изречение

.Уп

отре

ба.

Пунк

туац

ия и

ин

тона

ция.

Нови

зна

ния.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о слож

ни съч

инен

и изре

чени

я.

Обя

снява и ре

дактир

а пунк

туац

ията

на

слож

ното

съчи

нено

изречен

ие.

Рабо

та по дв

ойки

.

7

Сло

жно

съчи

нено

изре

чени

е.

Пунк

туац

ия и

ин

тона

ция.

Упра

жне

ние.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о и

изпо

лзва

уместно слож

ни съч

инен

и изре

чени

я в текст.

Решава зада

чи,

свър

зани

с упо

треб

ата

на сло

жно

то съч

инен

о изре

чени

е. Ред

актира

текст.

Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.Пи

смен

о изпи

тван

е.

21

733

Слож

но

съчи

нено

изре

чени

е.

Пунк

туац

ия и

ин

тона

ция.

Упра

жне

ние.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о и

изпо

лзва

уместно слож

ни съч

инен

и изре

чени

я в текст, ко

йто създава.

Съставя собствен

текст,

като

упо

треб

ява слож

но

съчи

нено

изречен

ие.

Писм

ено

инди

виду

ално

изпи

тван

е.

8

Обо

бщител

ни

упра

жне

ния.

Употре

ба

на сло

жно

съчи

нено

изре

чени

е в

текст.

Обо

бщен

ие.

Влад

ее езико

ви сре

дства,

свъ

рзан

и със синтактичн

и явле

ния,

и ги

изпол

зва ум

естно в

речевата

пра

ктик

а.Сл

ужи си

с разно

обра

зни

синтактичн

и ко

нструкци

и и изпо

лзва

сино

нимни

вар

ианти

спор

ед цел

та на об

щуван

е.

Изпъл

нява

тестов

и зада

чи.

Съставя собствен

текст.

Реда

ктир

а.

Оце

нка на

до

маш

на раб

ота.

Инд

ивид

уалн

о оц

еняван

е.

8

Употре

ба

на сло

жно

съчи

нено

изре

чени

е в

научен

текст.

Упра

жне

ние.

Развив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Извли

ча, п

одби

ра, син

тезира

ин

форм

ация

от н

аучен текст,

вклю

чителн

о от

еле

ктро

нен но

сител,

за

изпъл

нени

е на

опр

едел

ена

комун

икатив

на зад

ача.

Изпол

зва ин

форм

ация

от

разли

чни източн

ици

спор

ед ко

мун

икатив

ната

ситуац

ия.

Писм

ено

изпи

тван

е.

834

Употре

ба на

съчи

нителн

и вр

ъзки

в

научен

текст.

Обо

бщен

иера

звив

ане

на ком

ун.

компе

тентно

сти.

Правил

но офо

рмя пунк

туац

ионн

о и

изпо

лзва

уместно слож

ни съч

инен

и изре

чени

я в текст, ко

йто създава.

Зада

ва въп

роси

и дава

отгово

ри на по

ставен

и въ

проси.

Изразява твър

дени

я и се

ар

гумен

тира

.

Писм

ено

изпи

тван

е.

8Годи

шен

пр

егов

ор.

Прегов

ор.

8Годи

шен

пр

егов

ор.

Прегов

ор.

8Годи

шен

пр

егов

ор.

Прегов

ор.

8Годи

шен

пр

егов

ор.

Прегов

ор.

22

Разраб

отил

: ....

......

......

......

......

......

......

......

(Име,

фам

илия

, под

пис)

23

3. НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР

1. И в двата текста общуването е официално. Използвана е учтивата форма – 2 л. мн. ч. Вие; мес-тоимението се изписва с главна буква: „Вашите съвети...“, „Благодаря Ви за полезните съвети... По-желавам Ви успех ...“ и др. 2. Т. 1. – текст повество-вание; изразяват се действия: провежда акцията; ще продължи до 31 октомври; осигуряват безопас-ността; влизат в училищата и напомнят на уче-ниците...; Т. 2 – текст разсъждение; представят се разсъждения, аргументи в подкрепа на твърде-нието: Струва им се, че колкото по-бързо преодо-леят опасната зона, толкова по-бързо ще бъдат в безопасност. Затова ще ги посъветвам да не пре-сичат платното, като тичат бързо. Никога да не забравят, че детето, намиращо се край платното, представлява предпоставка за злополука, защото то е подвластно на емоциите си и др. 3. Предста-вяне – При мен е старши полицай Иван Петров – един от участниците, който тази година ще се бори за приза „Пътен полицай на годината“; самопред-ставяне – Работя 10 години в системата на МВР. Отскоро съм старши контрольор в отдел „Пътен контрол“. Женен съм, с две деца. За мене професи-ята не е просто работа, а мисия, отговорност за живота на хората. 4. участници – журналистът и пътният полицай; предмет – безопасността на учениците като участници в движението по пъти-щата; цел – да се дадат препоръки на участниците в движението по пътя, за да се запази животът на учениците; условия – мястото, където се провежда състезанието. Текстът има характеристиките на диалог. Използвани са въпросителни и съобщителни изречения. 5. път – корен, -ен – наставка; • път-ник, пътувам, кръстопът, пътеводител; • съставят изречения 6. • речниково значение: акция – 1. енер-гично действие, което се предприема за постигане на определена цел; 2. бойно действие на въоръжена група; 3. ценна книга за внесен дял в капитал на ак-ционерно дружество; конкурс – 1. състезателен из-пит в учебно заведение; 2. състезание за определяне на най-добрия; граматично значение – акция – същ. нар. име, ж.р., ед. ч., нечленувано; конкурс – същ. нар. име, м. р., ед. ч., нечленувано; • демонстрация – по-казване, излагане, манифестация, доказателство,

опит, свидетелство; експерт – познавач, специа-лист, майстор; рокер – моторист, мотоциклетист; • влизат – излизат, начало – край, преди – след. 7. преносна употреба – ще се бори за приза; децата ня-мат спирачки; да са се запознали с местата; пряка употреба – рисковете от пътни произшествия се увеличават и др. 8. осн. гл. време в Т. 1. – сегашно време; боря се – борих се (мин. св. вр.), борех се (мин. несв. вр.); мисля – мислих (мин. св. вр.), мислех (мин. несв. вр.). 9. • съществително име – полиция – същ. нариц. име, ж. р., ед. ч.; полиц – корен, -ия – оконча-ние за ж. р.; прилагателно име – пътна – прил. име., ж. р., ед. ч.; път – корен, -н – – наставка, -а – окон-чание; числително име – пети – числително редно, м. р., ед. ч.; (по същия начин и примерите от Т. 2.); • съставят изречения; • продължи – про – представ-ка, -дълж – корен, -и – наставка; безопасно – без – представка, -опасн – корен, -о – окончание; въз-можността – въз – представка, -мож – корен, -н – наставка, -ост – наставка, -та – опр. член. 10. о/усигу/оряват, безопасностт/та, под/тготовка, спе-циа/ялни, традиционн/ният/я – правопис на двойно Н, членуване на същ. имена от ж. р., завършващи на Т, правопис на гласни – при представки и в корена на думата, при съгласни – обеззвучаване, и др. По съ-щия начин и по Т. 2. 11. • лични местоимения – мен – 1 л., ед. ч., Вин. падеж, пълна форма; ги – 3 л., мн. ч., Вин. падеж, кратка форма; възвратни лични мест. – се – Вин. падеж, кр. форма, себе си – Вин. падеж, пълна форма; притежателни мест. – нашите – 1 л., мн. ч., пълна форма; вашите – 2 л., мн. ч., пълна форма; възвр. притеж. мест. – (емоциите) си – кр. форма, своята – ж. р., ед. ч., пълна форма, членува-но; • съставят изречения. 12. Т. 1 (на) пострадали – определение (несъгласувано); Т. 2 – видели – сказу-емо; запознали – сказуемо; съобразили – сказуемо. 13. наречие – по-бързо, бързо, наляво, надясно...; предлог – от, на, в... 14. Тя ще продължи до 31 октомври в ця-лата страна: ще продължи – сказуемо, тя – подлог, до 31 октомври – обст. пояснение, цялата – опре-деление, в страна – обст. пояснение; Полицейските операции за контрол осигуряват безопасността на децата на пътя: осигуряват – сказуемо, операции – подлог, полицейските, за контрол – определения, без-

опасността – допълнение, на децата – определение, на пътя – обст. пояснение. • Тя – лично мест., 3 л., ед. ч., ж. р., Им. падеж; ще продължи – глагол, 3л., ед. ч., бъд. вр.; до – предлог; 31 – числително име, редно; октомври – същ. име, м. р., ед. ч.; в – предлог; цялата – прилагателно име, ж. р., ед. ч., членувано; страна – същ. име., ж. р., ед. ч., нечленувано. 15. Например с изразите: бързо поточе, говори бързо; • бързо – бав-но. 16. • две определения – майсторско – с прил. име, и на мотоциклет – с предлог и същ. име. 17. Зада-ча за съставяне на собствен текст; описват знака – форма, цветове, изображения. 18. Възможно е да се създаде текст повествование, в който да има и елементи на описание. 19. При изграждане на съчи-нението спазват изискванията за вида съчинение. Задача за съставяне на собствен текст.

ПЪРВИ РАЗДЕЛ: ТЕКСТЪТ В РЕЧЕВОТО ОБЩУВАНЕ

1. ТЕКСТЪТ В НАУЧНОТО ОБЩУВАНЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да овладеят знания за същността, структура-та и приложението на научния текст;

– в практико-приложен план – да определят правилно научната област според употребената терминология, да разграничават видовете научен текст и да се ориентират в структурните му елементи;

– в културологичен план – да овладеят езико-вите модели, характерни за речевото общуване в научен текст.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават стиловите особености на научния текст.Посочват термините и терминологичните словосъче-тания, характерни за конкретната научна област.Разграничават структурните особености на научния текст.Различават научен текст описание, научен текст разсъждение, научен текст повествование.

Посочват особеностите на научния текст в конкретен пример.Разграничават термините от неутралната лексика.Работят с различни по вид научни текстове.Създават собствен текст, като ползват информа-ция от различни научни източници и употребяват съответната терминологична лексика.

Нови понятия – научен текст, термини, теза, аргумент.

Методи и похвати – самостоятелна работа, работа по групи, изпълнение на проект.

Форми на проверка и оценка – устно изпитва-не, оценяване на работа по групи, оценка на екипна работа.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около три основни момента – същност, структура и приложение на научния текст. Чрез въпросите към изходния текст в 1. точка се из-веждат особеностите на научния текст, като се използват знанията от 5. клас за речева ситуация и видове общуване. Чрез изпълнението на 1. зада-ча учениците установяват, че в научния текст се допускат повторения и замяната не може да е синонимна, а само чрез местоимения. Във 2. зада-ча, като се използват знанията за ключови думи, се въвежда понятието термин/терминологично словосъчетание като основно лексикално сред-ство в научния текст. Със 3. задача и 4. задача се проверява дали правилно е разбрано новото по-нятие термин. 5. задача изяснява морфологични-

те и синтактичните езикови средства на научния текст. Във 2. точка изходният текст и 6. зада-ча обясняват най-общо структурата на научния текст – теза и аргумент. В 3. точка, изпълнявай-ки 7. задача, чрез опита си от 5. клас учениците достигат до изводи за приложението на позна-тите видове текст – описание, повествование, разсъждение в научния текст. Представят им се възможните приложения на научния текст в ли-тературата според аудиторията.

Да упражним!1. В; 2. В; 3. В; 4. Химичен елемент, метали,

електропроводимост, електронни продукти; • химията; • електропроводимост – сложна дума; има два корена – електр- и -вод-, о – съединител-на гласна, про – представка, -им – наставка, -ост – наставка; 5. Задачата е подходяща за домашна работа • изреченията може да се определят и по цел на общуване, и по състав, защото в 4. клас учениците са учили да разграничават просто и сложно изречение; 6. В третото изречение дума-та семейство е термин – Рисът е хищен бозай-

24

ник от семейство Котки; • В 1. и 2. изр. думата семейство може да се замени с думата фамилия; 7. и 8. задача могат да се дадат на екипи за рабо-та в клас, ако има достъп до интернет, или за до-машна работа в малки групи по 2 – 3 души. Про-ектната задача дава възможност да приложат знанията за научен текст в собствен текст. Сравняването на двата текста показва ролята на термините като основна лексикална особе-ност на вида текст. Да се избере говорител, кой-то да представи отговора. Учениците създават текст. Задачата може да се даде за домашна ра-бота и следващия час да се провери и оцени – пис-мено или устно.

2. ИЗВЛИЧАНЕ И ОБРАБОТВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ УРОЧНА СТАТИЯОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да разпознават спецификата на урочната ста-тия като вид научен текст;

– в практико-приложен план – да се ориентират в структурата на урочната статия за извличане на необходимата информация, умение да използ-ват различните ресурси за онагледяване на научна-та информация;

– в културологичен план – да овладеят езико-вите модели, характерни за речевото общуване в научен текст в учебна среда.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаОриентират се в структурата на урочната статия.Извличат, подбират, синтезират информация от урочна статия за изпълнението на конкретна комуникативна задача.

Посочват самостоятелно елементите в структурата на урочна статия по изучаван в училище предмет.По екипи подготвят научна информация, като използват урочната статия.

Нови понятия – няма.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа по групи, работа по проект.Форми на проверка и оценка – писмено и устно

изпитване, оценяване на работа по групи, проверка на домашна работа, оценяване на работа в екип.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около три основни момента – същност, структура и извличане и обработване на информа-ция от урочна статия. Чрез въпросите към изход-ния текст в 1. точка са извеждат особеностите на урочната статия като вид научен текст, пред-назначен за обучение на ученици. Използват се вече придобитите знания за вид и тема на текста, за термините като лексикална особеност на научния текст. Учениците сами трябва да открият, че на-учният текст е достъпен за непрофесионалисти, дава основни познания, което го прави учебен. 1. задача затвърждава знанията за термини и изра-зяването им с части на речта. Във 2. точка е пред-ставена традиционната структура на урочната статия и се посочват допълнителните ресурси, които подпомагат усвояването на предвиденото научно съдържание. С 2. задача се проверява прак-тически дали учениците са разбрали информация-та от 2. точка и дали могат да се ориентират в настоящата урочна статия. Темата е „Извличане

на информация от урочна статия“; подтемите са 3 – „Същност на урочната статия“, „Структура на урочната статия“, „Извличане на информация от урочната статия“. Важната информация е представена с почернен шрифт, отделена е с тире-та, насочващи стрелки, поставена е на цветна под-ложка. • Обобщената информация е поставена върху оранжеви карета и е написана с получерен шрифт. • Онагледяването е осъществено чрез символни знаци, цветни карета, разделяне на абзаци. В 3. точка уче-ниците се насочват как да използват информацията на урочната статия според комуникативната зада-ча. Със задачите от 3. до 7. се проверява дали учени-ците могат да откриват и да ползват информация от урочна статия в различни научни области.

Да упражним!1. В; 2. Б; 3. Схемите онагледяват успоредно и

последователно свързване на лампи в електрическа верига; 4. А – технологии и предприемачество, Б – математика, В – физическо възпитание и спорт, Г – информационни технологии; 5. – Задачата е подхо-дяща за домашна работа, предварително в час може да се припомнят изискванията за план на текст. 6. Задачата е занимателна. Ученикът приема буквално научната информация – за него научният факт съ-ществува с откриването му, без да отчита, че явле-нията съществуват в природата, но човекът си ги

25

обяснява постепенно в процеса на своето развитие. Проектната задача дава възможност на ученици-те да влязат в ролята на учители, да търсят, извли-чат, подбират и използват информация от различни видове текст и от различни информационни източ-ници за решаване на комуникативната задача.

3. ОТГОВОР НА НАУЧЕН ВЪПРОСОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците да разпознават спецификата на отговора на научен въпрос като вид научен текст;

– в практико-приложен план – да се ориентират в структурата на отговора на научен въпрос, да формулират теза, изграждат аргументи и правят изводи;

– в културологичен план – да овладеят езиковите модели, характерни за речевото общуване в научен текст в учебна среда – да използват съответните термини и терминологични словосъчетания.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаОриентират се в структурата на отговора на научен въпрос.Извличат, подбират, синтезират информация от различни източници за създаване на отговор на научен въпрос.

Посочват елементите в структурата на отговора на научен въпрос.Създават отговор на научен въпрос, като формулират теза, подреждат аргументите и правят изводи.

Нови понятия – няма.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа по групи, работа по проект.Форми на проверка и оценка – писмено и устно

изпитване, оценяване на работа по групи, проверка на домашна работа, оценяване на работа в екип.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около три основни момента – същност, структура и създаване на отговор на научен въп-рос. Чрез изходния текст в 1. точка се въвежда същността на отговора на научен въпрос като вид научен текст. Извеждат се и структурните му елементи във 2. точка – теза, аргументи и извод. В 3. точка се проследяват етапите при изграждане на отговор на научен въпрос – подготовка, създава-не и редактиране.

Да упражним!1. В; 2. Б; 3. Г; От 4. до 7. задача, както и в

проектната задача се проверяват уменията на учениците на практика да приложат наученото за отговор на научен въпрос, като извличат, подби-рат, синтезират информация от научен текст,

използвайки различни източници, включително и електронен, за изпълнение на определена комуника-тивна задача; сами трябва да планират, структу-рират и графично да оформят текста, да изгра-дят теза, да подберат и подредят аргументите. Подходящо е учениците да работят по двойки или в малки групи. Някоя от задачите може да се даде за домашна работа.

4. ОБЯВАОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да разпознават спецификата на обявата като вид текст;

– в практико-приложен план – да се ориентира в структурата на обявата, умение да синте-зират информацията според изискванията за структура, съдържание и графично оформяне на обявата;

– в културологичен план – да овладеят езико-вите модели, характерни за текста на обявата – краткост, точност и пълнота на информацията.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаПредават информация чрез обява, включително и по електронен път.Спазват книжовни езикови правила при съставянето на обява.

Представят синтезирано информация в обява.Самостоятелно съставят обява – писмено и по електронен път.Редактират грешки в структурата на обявата.

26

Нови понятия – няма.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа в екип.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, работа по двойки, индивидуално оценя-ване.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около два основни момента – същност и структура на обявата. Въпросите в 1. задача са насочени към един от трите въвеждащи текста – обявата. Чрез тях учениците насочват внима-нието си към спецификата на обявата, като се използват знанията за речева ситуация. Извеждат се основните характеристики на обявата и начи-нът, по който се осъществява комуникативният акт. Във 2. задача се затвърждават новите зна-ния, като трябва да се посочат участниците в общуването: автор – Градска библиотека „Антон Страшимиров“; получател – всички граждани – „За-повядайте заедно да посрещнем Баба Марта!“. В 3. задача чрез наблюдения върху изходния текст се изясняват особеностите в структурата на обява-та. 4. задача има за цел да покаже на учениците, че в сайтовете за обяви се следва определен модел на представяне на информацията, което помага

на получателя по-бързо да се ориентира в нея. В 5. задача учениците вече сами трябва да се убедят в спецификата на обявата в специализиран сайт и да предадат писмено информацията. 6. задача из-гражда умението да се предава информация за обява в устна форма.

Да упражним!1. – упражняват в екип умението да предават

една и съща информация чрез обява с различна комуникативна задача; 2. – липсват: автор, по-лучател, дата, час; 3. – откриват и редактират грешки, допуснати в обяви на улицата, в печата, по телевизията.

5. ДЕЛОВА ПОКАНАОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да разпознават спецификата на деловата пока-на като вид текст;

– в практико-приложен план – да се ориентират в структурата на поканата, умение да синтези-рат информацията според изискванията за струк-тура и съдържание на деловата покана;

– в културологичен план – да овладеят езико-вите модели, характерни за текста на деловата

покана. Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаПредават информация в устна и в писмена форма чрез покана, включително и по електронен път.Спазват книжовни езикови правила при съставянето на покана.

Представят синтезирано информация в покана. Самостоятелно съставят покана – писмено и по електронен път.Редактират грешки в структурата на поканата.

Нови понятия – няма.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа по групи.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, индивидуално оценяване, проверка на домашна работа.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около два основни момента – същност и структура на поканата. Въпросите са насочени към изходния текст. Чрез тях учениците насоч-ват вниманието си към спецификата на поканата, като се използват знанията за речева ситуация. Извеждат се основните характеристики на пока-ната и начинът, по който се осъществява кому-никативният акт. В 1. задача се обръща внима-

ние на един от възможните елементи на поканата – в нея може да присъства художествен текст, насочващ към събитието. Във 2. задача чрез наб-людения върху изходния текст се изясняват жан-ровите особености и структурата на поканата. 3. задача има за цел учениците на практика да приложат наученото за същността и структура-та на поканата, като се съобразят с получателя и начина на отправяне.

Да упражним!1. Б; 2. Г; 3. и 4. Предават информация в писме-

на форма чрез покана, като се съобразяват с по-лучателя и събитието; 5. Липсва информация за организаторите, датата, часа, мястото – град, помещение.

27

6. ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ: ТЕКСТЪТ В РЕЧЕВОТО ОБЩУВАНЕ1. Научната област е архитектура; • видът на

общуване – официално; • основното глаголно вре-ме – сегашно време; • какви са изреченията по цел на общуване – съобщителни изречения. 2. термини и терминологични словосъчетания – архитектур-ни паметници, архитектурната среда, функция-та на постройката, стил, архитектурни форми, фасади, покриви, врати, прозорци, стрехи, еркери, балкони, колони, сводове, арки, капители, корнизи, архитектурните постройки, интериора, екстери-ора; повтарят се терминологични словосъчета-ния: архитектурните паметници, архитектурен, назоваващи научни понятия, които не могат да се заместят със синоним, защото ще се наруши точността на информацията. 3. свод – дъгообраз-на извивка, която съединява стени или опори на съоръжение, капител – горната уширена част на колоната, корниз – тясна издатина под стряха по протежение на сградата, интериор – архитектур-но или художествено оформление на вътрешност-та на сграда или на помещение. • За речниковото значение ще се използва тълковен речник. • капи-тел – същ. нар., м. р., ед. ч., нечленувано; • Съста-вят изречения. 4. Дава информация за това с какво са съобразени архитектурните паметници и от какво зависи формата им. • Особеност на урочна-та статия – новите понятия, които са терми-ни за научната област, са почернени; изведени са в отделно каре и са обяснени значенията им. 5. Съставят научно описание. 6. Показват познание за структурата на урочната статия и умение

да търсят там нужната информация. 7. Терми-ни – пчелен секрет, пчелите работнички, търтеи, пчелата майка, пчелното млечице, млади нелетя-щи пчели и др.; • търтей – човек, който живее от чужд труд, мързеливец, лентяй; • съставят изрече-ния. 8. Не се приема при алергия към пчелни продукти, остри инфекциозни заболявания, туморни заболя-вания; съставки на пчелното млечице в Текст 1 и в Текст 2 – белтъчини, въглехидрати, минерал-ни соли, витамини, аминокиселини. 9. и 10. зада-ча проверяват умението да изграждат текст по комуникативна задача. 11. неуместни думи – се абстрахирам, усъвършенствай, конструкцията – характерни са за научния текст. 12. Редактират, като се съобразяват с изискванията на жанра; грешките – правописни, не са посочени датата и часът, текстът графично не е оформен.

ВТОРИ РАЗДЕЛ: ДУМАТА КАТО ЧАСТ НА РЕЧТА. ИЗМЕНЯЕМИ И НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА

7. ПОКАЗАТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците придобиват знания за граматическите приз-наци на показателните местоимения;

– в комуникативно-практически план – учени-ците да използват в практиката си формите на показателното местоимение;

– в културологичен план – анализират функции-те на показателните местоимения като замест-ващи и свързващи думи в изречението и текста.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават показателното местоимение и определят граматичните му признаци.Използват в свой текст показателните местоимения като заместващи и свързващи думи.Правилно изговарят и пишат показателните местоимения.

Откриват показателните местоимения в текст.Определят граматичните им признаци.Посочват ролята им в изречението и текста.Откриват и редактират грешки при употребата им в чужд и собствен текст.

Нови понятия – показателно местоимение.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа, работа по проект.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи и в екип.Урочен вариант на темата: В урочната ста-

тия са обособени три основни момента – същ-ност на показателните местоимения, видовете показателни местоимения и употребата им. Чрез въпросите към изходния текст на Антоан дьо Сент-Екзюпери в 1. точка се извежда същ-ността на показателните местоимения, като

28

се използват знанията от 5. клас за местоиме-нията като заместващи думи. Чрез примери от текста се представят видовете показателни местоимения, като формите им се предлагат в таблица от Приложението в учебника. 1. зада-ча – други показателни местоимения: тоя, тия, такива, тая – определят вида и граматичните им признаци с помощта на таблицата в При-ложението. 2. задача стимулира учениците да откриват показателни местоимения от текст и да определят службата им в изречението. 3. задача – това – подлог; такъв – определение; това – допълнение; толкова – обстоятелствено пояснение. 4. задача. Знанията на шестокласни-ците се допълват по отношение на правописа и употребата на показателните местоимения в текст. 5. задача – нашто – нашето; такъва – такава; онъзи – онази; такваз – такава.

Да упражним!1. В, 2. В, 3. това – за близки лица и предме-

ти, ср. р., ед. ч.; онази – за далечни лица и предме-ти, ж. р., ед. ч.; такъв – за признаци, м. р., ед. ч.; този – за близки лица и предмети, ср. р., ед. ч. 4. те – лично местоимение, 3 л., мн. ч., Им. падеж; такива – показателно местоимение за признаци, мн. ч.; ги – лично местоимение, 3 л., мн. ч., Вин. падеж, кратка форма; онази – показателно мес-тоимение за далечни лица, ж. р., ед. ч.; є – лично местоимение, 3 л., ж. р., Дат. падеж, кратка фор-ма; твоята – притежателно местоимение, ж. р., ед. ч.; си – възвратно притежателно местоиме-ние, кратка форма. 5. – Това са били все диви пти-ци! – отвърна папагалът. – Без всякакво образо-вание… Не, нека бъдем най-сетне хора! Но ти защо не се смееш? Ако госпожата и тези нейни гости се смеят при тия думи, струва ми се, че и ти би могла да се посмееш! Голям недостатък е да не умееш да цениш това, което е смешно. Не, нека бъдем най-сетне хора! 6. тази – показател-но местоимение за близки предмети, ж. р, ед. ч., определение; своите – възвратно притежателно местоимение, мн. ч, пълна форма, определение; го – лично местоимение, 3 л., м. р, ед. ч., Вин. падеж, допълнение; онази – показателно местоимение за далечни лица, ж. р., ед. ч., определение; тези – показателно местоимение за близки лица, мн. ч.,

определение; себе си – възвратно лично местои-мение, Вин. падеж, пълна форма, допълнение; тол-кова – показателно местоимение за количество, определение; я – лично местоимение, 3 л., ж. р., ед. ч., Вин. падеж, допълнение. 7. Пред погледа му се откри тази/онази кола, която гостите парки-раха в края на улицата. Тя получи за празника си такъв подарък, за какъвто винаги бе мечтала. Ще взема толкова, колкото са необходими за турни-ра в училище. Всеки мечтае за това/онова, което ще направи живота му истински щастлив. 8. Въз-можни грешки: такива/такъва, онази/онъзи, ва-шето/вашто, своите/свойте, толкова/толкува. 9. техните – притежателно местоимение, свои-те – възвратно притежателно местоимение, тези – показателно местоимение, си – възвратно притежателно местоимение, ми – притежател-но местоимение, онези – показателно местоиме-ние. • Възвратните притежателни местоимения показват принадлежност на подлога, а притежа-телните местоимения показват принадлежност на допълнението; тези – близки лица и предмети, онези – далечни лица и предмети. 10. Тези детски сълзи, така сърдечни и наивни, го трогнаха дълбо-ко. В техния дом не бе влизал добрият старец. През прага на тяхната къща не бе пристъпвал никога този желан от години гост и огорчената му душа плачеше обидена. 11. Проектна задача. Учениците работят в екип и създават текст. Разпознават и сравняват морфологични езикови факти и закономерности от българския език и от изучавания чужд език.

8. ВЪПРОСИТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците придобиват знания за граматичните призна-ци на въпросителните местоимения;

– в комуникативно-практически план – из-ползват в практиката си формите на въпро-сителните местоимения; анализират функ-циите на въпросителните местоимения като заместващи и свързващи думи в изречението и текста;

– в културологичен план – използват възмож-ностите на въпросителното местоимение за обо-гатяване на речевата си култура.

29

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават въпросителните местоимения и определят граматичните им признаци.Разпознават въпросителните местоимения като свързващи думи в сложно изречение.Използват правилно формите на въпросителното местоимение.

Откриват въпросителните местоимения в текст.Определят граматичните им признаци.Посочват ролята им в изречението и текста.Откриват и редактират грешки при употребата им в чужд и собствен текст.

Нови понятия – въпросително местоимение.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа, проектна задача.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи и в екип.Урочен вариант на темата: Урокът е структу-

риран около три основни момента – същност, ви-дове и употреба на въпросителните местоимения. Чрез въпросите към изходния текст в 1. точка се извежда същността на въпросителните местои-мения. Чрез примери от текста се представят ви-довете въпросителни местоимения, като форми-те им се предлагат в таблицата от Приложението в учебника. Учениците откриват въпросителни местоимения в текст и определят граматичните им признаци. 1. задача. кое – въпросително мест. за лица и предмети, ср. р., ед. ч.; какво – въпроси-телно местоимение за признаци, ср. р., ед. ч. 2. задача обяснява синтактичната служба на въпросителните местоимения в текста. В 3. задача се изясняват възможните граматични грешки при употребата на падежни форми при местоимението за лице, м. р., ед. ч. кой. 4. задача – в 1. изр. – като емоционален възглас; във 2. изр. – във въпросително изречение; в 3. изр. – като риторичен въпрос; в 4. изр. – като свърз-ваща дума в сложното изречение.

Да упражним! 1. В, 2. Б, 3. чия – въпр. мест. за притежание, оп-

ределение; кой – въпр. мест. за лица, подлог; на кого – въпр. мест. за лица, допълнение; кого – въпр. мест. за лица, допълнение. 4. Всички знаеха чия е тази шап-ка с широка периферия. Кой вкара топката в про-тивниковата врата? Жената го попита какъв чай

предпочита. Мишо знае колко точки ще получи на теста. 5. Задачата е с повишена трудност и може да се даде за работа в малки групи или за домашна работа. 6. коя – въпр. мест. за предмети, ж. р., ед. ч.; що – въпр. мест. за предмети; • тази – показ. мест. за предмети, ж. р., ед. ч.; я – лично мест., 3 л., ж. р., ед. ч., Вин. падеж, кр. ф.; те – лично мест., 2 л., ед. ч., Вин. падеж, кр. ф.; то – лично мест., 3 л., ср. р., ед. ч., Им. падеж. 7. Съставят изречения с въпросителни-те местоимения. 8. В; 9. На кого да помогна за съби-рането на книги за училищната библиотека. Всички се питаха чии са тези книги. Разбра ли кой ще дойде вкъщи тази вечер. Тя си мислеше чие ли е това мал-ко куче. Проектна задача: Учениците съставят диалог, като използват подходящи въпросителни местоимения. Задачата проверява и функционал-ната им грамотност. В рубриката Знам повече се дава информация за употребата на бройна форма след въпросителното местоимение за количество.

9. ОТНОСИТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕ. ОТРИЦАТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците придобиват знания за граматичните призна-ци на относителните и отрицателните местои-мения;

– в комуникативно-практически план – учени-ците да използват в практиката си формите на относителните и отрицателните местоимения;

– в културологичен план – анализират функции-те на относителните и отрицателните местои-мения като заместващи и свързващи думи в изре-чението и текста.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават относителните и отрицателните местоимения; определят граматичните им признаци.Разпознават относителните местоимения като свързващи думи в сложно изречение. Използват правилно формите на относителното и отрицателното местоимение.

Откриват относителните и отрицателните местоимения в текст.Определят граматичните им признаци.Посочват ролята им в изречението и текста.Откриват и редактират грешки при употребата им в чужд и собствен текст.

30

Нови понятия – относително местоимение, отрицателно местоимение.

Методи и похвати – беседа, работа по групи, самостоятелна работа.

Форми на проверка и оценка – устно и писмено изпитване, оценяване на работа по групи.

Урочен вариант на темата: Логиката на уроч-ната статия е аналогична на предходните, струк-турирана е около три основни момента – същност, видове и употреба на местоименията. И двата вида местоимения се разглеждат паралелно, тъй като са образувани от въпросителните местои-мения и имат общи особености. Чрез въпросите към изходните текстове в 1. точка се извежда същността им. Във 2. точка чрез примери от текстовете кратко и синтезирано се представят видовете относителни и отрицателни местоиме-ния, като формите им се предлагат в таблицата от Приложението в учебника. Учениците откри-ват в текст двата вида местоимения и определят граматичните им признаци. 1. задача – който за-мества думата прозорец; чиито замества думата водопад; колкото означава количеството на ин-тереса; каквито замества думата инструменти. Видовете относителни местоимения учениците определят чрез таблицата в Приложение № 3. 2. задача – която – отн. мест. за лица, ж. р., ед. ч. 3. задача – никой замества отсъстващото лице; нищо замества отсъстващия обект; никакъв за-мества отсъстващия признак; ничий замества от-състващото притежание; николко замества от-състващото количество. Видовете отрицателни местоимения учениците определят чрез табли-цата в Приложение № 4. 4. задача – съставят из-речения с видовете отрицателни местоимения. В 3. точка разширяват знанията си по отношение на правописните особености на местоименията и употребата на падежни форми. 5. задача – който – подлог; когото – допълнение; на когото – допълне-ние; комуто – допълнение. • падежни форми. 6. и 7. задача обясняват особеностите при употребата на относително местоимение. 8. задача – никой – подлог; никого – допълнение; никакво – определение; на никого – допълнение; никой – подлог; никому – допълнение; нищо – допълнение. 9. задача. Не видях никого в залата за танци. На никого няма да простя за тази измама. Никому (На никого) не съм длъжен да давам обяснения за това мое решение. 10. задача – на никого; никой; никого. Грешките са в падежни-

те форми. 11. задача. В 3. изр. има грешка. Трябва да се употреби двойно отрицание. Момчето не се интересува от никакви задачи по математика.

Да упражним!1. Б; 2. А; 3. Б; 4. което – относително мест.

за предмети, ср. р., ед. ч.; колкото – относително мест. за количество, които – относително мест. за лица, мн. ч., какъвто – относително мест. за признаци, м. р., ед. ч.; 5. никакъв – отрицателно мест. за признаци, м. р., ед. ч.; никой – отрица-телно мест. за лица, м. р., ед. ч., Им. падеж, нищо – отрицателно мест. за предмети; 6. никакво, николко. Включват ги в изречения; 7. Победи те-нисистът, когото организаторите представиха преди турнира. Всички говореха за родния край, за който често си мислеха там, отвъд океана. Всеки има приятел, на когото да разкаже за това, което го радва и тревожи. 8. В; 9. Не искам да се карам с никого. Интересува ме кого ще поканят на празника на училището. Поетът, чиито сти-хове чухме, е носител на много награди. Той осед-ла коня, който ще представят на изложението. Обадих се на екскурзовода, на когото трябваше да дам документите за екскурзията. 10. които – относително мест. за предмети, мн. ч.; никак-во – отрицателно мест. за признаци, ср. р., ед. ч.; никого – отрицателно мест. за лица, м. р., ед. ч., Вин. падеж, те – лично мест., 3 л., мн. ч., Им. падеж; се – възвратно лично мест., Вин. па-деж, кратка форма; това – показателно мест. за близки предмети, ср. р., ед. ч.; някакво – неопр. мест. за признаци, ср. р., ед. ч.; кой – въпроси-телно мест. за лица, м. р., ед. ч., Им. падеж. 11. чийто, които, които която, които, чиито, кого-то. 12. Кръстословица: 1 – нашата, 2 – което, 3 – никого, 4 – толкова, 5 – комуто; вертикален ред – школо. В рубриката Знам повече се дава ин-формация за употребата на бройна форма след относителното и отрицателното местоиме-ние за количество.

10. НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕ. ОБОБЩИТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те придобиват знания за граматичните признаци на неопределителните и обобщителните место-имения;

31

– в комуникативно-практически план – уче-ниците използват в практиката си формите на неопределителните и обобщителните местои-мения;

– в културологичен план – анализират функции-те на неопределителните и обобщителните мес-тоимения като заместващи и свързващи думи в изречението и текста.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават неопределителните и обобщителните местоимения, определят граматичните им признаци.Използват правилно формите на неопределителното и на обобщителното местоимение.

Откриват неопределителните и обобщителните местоимения в текст.Определят граматичните им признаци.Посочват ролята им в изречението и текста.Откриват и редактират грешки при употребата им в чужд и собствен текст.

Нови понятия – неопределително местоимение, обобщително местоимение.

Методи и похвати – беседа, работа по групи, самостоятелна работа.

Форми на проверка и оценка – устно и писмено изпитване, оценяване на работа по групи.

Урочен вариант на темата: Урочната ста-тия е структурирана около три основни момен-та – същност, видове и употреба на неопредели-телното и обобщителното местоимение, които са аналогични на предходните. И тук двата вида местоимения се разглеждат паралелно, тъй като са образувани от въпросителните местоимения и имат общи особености. В 1. точка чрез въпро-сите към изходните текстове са извежда същ-ността им. 1. задача – всичката, всяка – и двете форми са за ж. р., ед. ч. Във 2. точка се предста-вят видовете неопределителни и обобщителни местоимения, като формите им се предлагат в таблица от Приложението в учебника. 2. зада-ча – някой замества неопределено лице; някакъв замества неопределен признак; нещо замества неопределен обект; нечия замества неопределе-но притежание; няколко посочва неопределено количество. Чрез таблицата в Приложение № 5 определят видовете неопределителни местои-мения. 3. задача. Запознават се и с другите фор-ми на неопределителните местоимения: еди-кой – неопределен предмет; еди-кого – неопределено лице; какъв да е – неопределен признак; еди-коя – неопределен предмет; чий да е – неопределено притежание. 4. задача – всеки – обобщава лица; всичко – обобщава предмети; всякакви – обобщава признаци; всичката – обобщава количество. 5. за-дача. Съставят изречения, като работят с таб-лицата в Приложение № 5. В 3. точка учениците

разширяват знанията си по отношение на пра-вописните особености на местоименията, упо-требата на падежни форми и ролята им в изре-ченията. Редактират грешки и създават текст, в който употребяват форми на неопределителни и обобщителни местоимения. 6. задача – някой – Им. падеж; някого – Вин. падеж; на някого – Дат. падеж. 7. задача – някой – форма за м. р. за лица, пише се с й; някои – формата за мн. ч. се пише с и; нещо – формата за предмети се пише с е; не-колцина – формата за количество за лица се пише с е; еди-коя – формата се пише полуслято; каква да е – формата се пише разделно. 8. задача – един, една – като неопределително местоимение. 9. за-дача – всеки – подлог, Им. падеж; всякакви – опре-деление; на всекиго – допълнение, Дат. падеж; всеки – подлог. 10. задача – всекиго, на всекиго, на всеки-го/всекиму – падежни форми. 11. задача – употреба на членуването при обобщителното местоимение. 12. задача. Правилният вариант: Всякой гледа да бъде в играта и да представи отбора си. Всякакви картини имаше във фоайето на залата.

Да упражним!1. Б; 2. Б; 3. В; 4. Марин взе нещо от чантата

си и излезе от стаята. Някой дойде при децата, които се приготвяха за коледното тържество. Ще помоля някакви хора да ми покажат училището. Този чадър е нечий, вероятно някой го е забра-вил. 5. всички – обобщително мест. за лица, мн. ч.; няколко – неопределително мест. за ко-личество; някакви – неопределително мест. за признаци, мн. ч.; някой – неопределително мест. за предмети, м. р., ед. ч.; други местоимения: този – показателно мест., свой – възвратно притежателно местоимение; колкото – относи-

32

телно мест., толкова – показателно мест. • глет-чер, архипелаг – термини от областта географи-ята; 6. Б; 7. всяко – обобщително мест.; какво-то – относително мест.; такова – показателно мест.; който – относително мест., той – лично мест. • Съставят собствен текст. В рубрика-та Знам повече се дава информация за употре-бата на бройна форма след неопределителното и обобщителното местоимение за количество.

11. НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА. СЪЮЗ

Основните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците получават знания за съюза като неизменяема част на речта и неговата употреба в речта;

– в комуникативно-практически план – учени-ците откриват съюзи в различни текстове, ос-мислят пунктуацията им;

– в културологичен план – владеят модели на речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават съюзите в изречение.Уместно употребяват съюзи в речевата практика.Владеят правописа на съюзи.

Употребяват правилно съюзи в собствена реч.Откриват и редактират пунктуационни грешки в употребата на съюзи.

Нови понятия – съюз.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урочната статия

е структурирана около два основни момента – същ-ност на съюзите като неизменяема част на речта и употребата им в речта. Работата може да започ-не с прочит на изходния текст и задачите към него. Прави се връзка с изучените неизменяеми части на речта от 5. клас, а чрез въпросите към текста се извежда същността на съюзите като свързва-щи думи в словосъчетания и изречения. 1. задача. Свързва думи: ученици и учители уморени, но щаст-ливи. Свързва изречения: Актьорът излезе на сцена-та и се поклони отново. Всички разбраха, че те са героите на леда. 2. задача – съюзите а, но свързват изречения; и – свързва изречения; и – свързва думи. 3. задача отвежда към пунктуационните правила в употребата на съюзите, дадени в карето.

Да упражним!1. В; 2. Г; 3. В; 4. Снегът затрупваше и къщи, и

дървета, и улици. Ще купим или плодове, или слад-киши. Забавно е да се пързаляме, да правим снежен човек, да се замеряме с топки. Момчето отвори вратата, без да погледне навън. 5. Клоните на дър-ветата се покриха със снежен воал и изглеждаха приказно. Децата от квартала организираха бла-готворителна акция, за да помогнат в изгражда-нето на детска площадка. Тестът беше труден, но те се справиха отлично. Или (ту) вали дъжд, или (ту) превалява сняг.

12. НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА. МЕЖДУМЕТИЕ. ЧАСТИЦА Основните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те получават знания за междуметието и части-цата като неизменяеми части на речта и право-писните им особености;

– в комуникативно-практически план – да от-криват междуметия и частици в различни тек-стове, да осмислят правописа и пунктуацията им;

– в културологичен план – да владеят модели на речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават междуметия и частици в изречение.Уместно употребяват междуметия и частици в речевата практика.Владеят правописа на междуметия и частици.

Употребяват правилно междуметия и частици в собствена реч.Откриват и редактират грешки при употребата им в чужд и собствен текст.

33

Нови понятия – междуметие, частица.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урочната статия

е предвидена за два часа за нови знания – за меж-думетията и за частиците. Всяка част е струк-турирана около два основни момента – същност на междуметието и на частицата като неизме-няеми части на речта и употребата им в речта. Работата може да започне с прочит на изходния текст и задачите към него. Чрез въпросите към текста се извежда същността на междуметията и частиците. Задачите към урока отвеждат към употребата, правописа и пунктуацията на меж-думетията и частиците.

МЕЖДУМЕТИЕ1. задача – фю-фю-фю-фю; кря, кря! – звукопод-

ражателни; 2. задача. Ах – отделя се със запетая; Квак! – поставя се удивителен знак; ах! – поставя се удивителен знак, хоп! – поставя се удивителен знак, в изречението е сказуемо; Тю, отделя се със запетая, странична дума.

Да упражним!1. Г; 2. Кввак, квва! – звукоподражателно; Бж-

жит, бжжит! – звукоподражателно; Ех – възклица-телно, Ах – възклицателно; 3. прас!, прасна – прас – корен, -н – наставка, а – окончание; праскане.

ЧАСТИЦА1. задача – да го гледа – образува граматична

форма; най-после – образува граматична форма; да те убий – образува граматична форма. 2. задача – май – изразява съмнение; да – изразява утвържда-ване; не – изразява отрицание; по – образува срав-нителна степен на прилагателно име. 3. задача. Учениците изпълняват задачата, като използват информацията от карето.

Да упражним!1. Г; 2. В; 3. Г; 4. Съставят изречения. 5. Коле-

да! Някои хора свързват празника със зимата и пламтящата печка. Други, особено пък децата, с подаръците и с Дядо Коледа. Това е времето, в което дъждовните капки стават на снежинки. Тогава калта става на бяла пързалка и всичко е чисто и красиво. Аха – тогава е Коледа! Коле-да не е състезание по най-хубава украса или по най-ярко светещи лампички. Не, Коледа е праз-

ник на семейния огън, време за ваканция и шей-ни. Това е най-сладкият празник – на топло ка-као и меденки! И да, тогава винаги очаквам моя най-хубав коледен подарък... Не, той няма пан-делка и не, не съм писала за него на дядо Коледа.Той просто винаги е до мен независимо от всич-ко. Без да се броят белите и глупостите, които правя, моето семейство е до мен. То е моят ко-леден подарък. А най-хубавото е, че всяка година имам този неповторим подарък отново и отно-во, защото той е най-скъпият и най-ценният. Да, семейството е едно чудо! И винаги ще бъде моят подарък...

13. ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ:ИЗМЕНЯЕМИ И НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА1. Т. 1. Предмет – болното конче; въздейства

емоционално; Т. 2. Предмет – конете при пра-българите; информира. 2. история; дава научни сведения за конете при прабългарите; •терми-ни – прабългари, номадски начин на живот, ско-товъдство, металопластика, графични рисунки, езическа, воин, снаряжение, бойно знаме; •сложни думи – скотовъдство, металопластика – пишат се слято, чрез съединителна гласна. 3. някои – не-определително мест. за лица, мн. ч.; никой – от-рицателно мест. за лица, м. р, ед. ч., Им. падеж; той – лично мест., 3 л., м. р., ед. ч., Им. падеж; си – възвратно притежателно мест., кратка форма; го – лично мест., 3 л., ед. ч., м. р., Вин. падеж; никого – отрицателно мест. за лица, м. р., ед. ч., Вин. падеж; аз – лично мест., 1 л., ед. ч., Им. падеж; която – относително мест. за пред-мети, ж. р., ед. ч.; кой – въпросително мест. за лица, м. р., ед. ч., Им. падеж, му – лично мест., 3 л., м. р., ед. ч., Дат. падеж; някой – неопредели-телно мест. за лица, м. р., ед. ч., Им. падеж. 4. техния – притежателно мест., м. р., ед. ч., пъл-на форма; им – притежателно мест., 3 л., мн. ч., кратка форма; някои – неопределително мест. за предмети, мн. ч.; чието – относително мест. за притежание, ср. р., ед. ч.; това – показателно мест. за предмети, ср. р., ед. ч.; колко – въпроси-телно мест. за количество; което – относител-но мест. за предмети, ср. р., ед. ч.; едни – неоп-ределеност. 5. Учениците работят по Т. 2. на стр. 34 – няколко – неопределително мест. за количество, който – относително мест. за лица,

34

м. р., ед. ч., Им. падеж, си – възвратно притежа-телно мест., кратка форма, това – показателно мест. за предмети, ми – притежателно мест., 1 л., ед. ч., кратка форма; си – възвратно прите-жателно мест., кратка форма, който – отно-сително мест. за предмети, м. р., ед. ч.; 6. кой – въпросително мест. за лица, м. р., ед. ч., Им. падеж, каквото – относително мест. за пред-мети, ср. р., ед. ч., на себе си – възвратно лично мест., Дат. падеж; го – лично мест., 3 л., ед. ч., Вин. падеж •пишат кратък текст разсъждение. 7. В; 8. – Учениците работят по Т. 1. на стр. 34: предлози – на, до, през, в, с, от, при, за; съюзи – и, но; частици – по, не; наречия – по-малко; 9. съюзи – че, и, но, нито-нито; частици – не, да. 10. Думи-те ох, олеле, прас, мяу са междуметия; ученици-те съставят изречения и определят службата на употребеното междуметие. Например: Под про-зореца се чу мяу. Какво се чу? – мяу – допълнение. 11. Творческа задача. 12. Езикова бъркотилница – Неизменяемите части на речта в българския език са пет – наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия. Местоименията заместват имена на лица, предмети, качества и количества. Пока-зателното местоимение замества имена на лица и предмети, които посочваме. Въпросителното местоимение има форми за предмети, лица, ка-чества, притежание, количество. Отрицателно-то местоимение се образува от въпросителното местоимение с помощта на морфемата ни-. От-

носителното местоимение има падежни форми и се мени не само по род. Частицата е неизменяема част на речта, с която се образуват граматични форми на думата. Междуметието изпълнява по-някога и синтактична служба в изречението. 13. Не мога, не мога – викаше той, – дайте ми веднъж да го ударя, пуснете ме, моля ви се, само веднъж да го стоваря по главата; какво е туй събрание, което може да търпи един челяк, който говори такива думи. Пуснете ме един юмрук да му из-търся; как смее той да говори тъй за господата министрите, които той не е достоен да поглед-не, а камо ли да плещи думи, които са докачител-ни. Никой няма право да критикува почитаемото правителство, което е гордост за България.

ТРЕТИ РАЗДЕЛ: ЕЗИКОВИ ЕДИНИЦИ. ДУМИ. НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ. СЛОЖНИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА

14. ПРОМЕНЛИВО ЯОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да придобият знания за промяната на я в е при определени условия;

– в практико-приложен план – да разпознават ус-ловията, при които я преминава в е;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работа

Спазват правилото за променливо Я.Познават условия, при които правилото за променливо Я не е в сила.Правилно изговарят и пишат често употребявани думи и думи от терминологичната лексика.

Разпознават думите с променливо Я.Образуват вярно формите на думи с променливо Я.Правилно ги използват в собствената си устна и писмена реч.

Нови понятия – променливо Я.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е структу-

риран около три основни момента – същност, пра-вила за изговор и правопис на променливо Я, грешки при употребата на променливо Я. Въпросите към изходния текст в 1. точка са насочени към знанията на учениците за частите на речта. Чрез наблюдения

върху промените във формите на думата се извежда новата информация за променливо Я. Във 2. точка се обясняват случаите на фонетичната промяна, като 1. задача проверява разбирането на новото урочно съдържание: свят – светове (ударението пада върху друга сричка), хляб – хлебар (ударението пада вър-ху друга сричка) – хлебни (пред мека сричка); смях – смешка – смей се (следващата сричка съдържа Ш, Й), бряг – брегът (ударението пада върху друга срич-ка) – крайбрежна (следващата сричка съдържа Ж). Във 2. задача учениците сами прилагат и обясняват

35

наученото. Например – звяр – зверове (ударението пада върху друга сричка) – зверски (пред мека сричка), цвят – цветове (ударението пада върху друга срич-ка), място – местен (пред мека сричка), сянка – сенки (пред мека сричка), смяна – смени (пред мека сричка), коляно – колена (ударението пада върху друга сричка) и др. форми. В 3. точка се акцентира на често сре-щаните грешки при думи с променливо Я. В 3. задача грешките са в думите летела, изгорела. Тук е отра-зен диалектът, в който са създадени песните.

Да упражним!1. Б; 2. А; 3. Г; 4. полели, полети; спрели, спрени;

изпели, изпети. 5. снежинки, сняг, снега. 6. голямото – големина; белия – бяла; лета – лято, лятна; всяко

– всеки; железни – желязо; цялата – цели. 7. вървели, спрели, стояли, горели, спрели, живели. 8. вера, хлеб, ветър. Нарушението на правилото се допуска, за да се запази римата в стихотворната творба.

15. СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учениците

да придобият знания за значението, образуването и употребата на сегашното деятелно причастие;

– в практико-приложен план – да правят морфо-логичен анализ на разпознатите причастни форми, умело да ги използват в различни видове текст;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават и образуват сегашно деятелно причастие.Спазват особеностите в правописа, в правоговора и в употребата на сегашно деятелно причастие.

Откриват формите на сегашно деятелно причастие, употребе-ни в текст.Използват формите на сегашно деятелно причастие в собствен текст.Правят морфологичен анализ на причастните форми в текст.Използват форми на сегашно деятелно причастие в собствени текстове.Редактират правописни и граматични грешки, свързани с употребе-ните форми на сегашното деятелно причастие.

Нови понятия – сегашно деятелно причастие.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около четири основни момента – същ-ност, образуване, правопис и употреба на сегаш-ното деятелно причастие. Задачите към изходния текст в 1. точка имат за цел да разкрият същ-ността на сегашното деятелно причастие, като използват знанията на учениците по морфология. Във 2. точка се обяснява образуването му, заедно с правоговорните особености. Поставената за-дача изисква по-големи умения от учениците. За улеснение те първо могат да назоват действието и след това да образуват причастието: часовник – тиктака – тиктакащ, папагал – кряка – крякащ, светлини – мигат – мигащи (или други признаци). В 3. точка се обяснява употребата на сегашното деятелно причастие в изречението, в текста и правописа на отрицателната частица не.

Да упражним!1. ловуващата – лов – корен; -ува – наставка; -щ

– наставка за сег. деят. прич.; -а – окончание; -та – определителен член; причастието е образувано от глагола ловувам с наст. -щ; обитаваща; -о – пред-ставка; бит – корен; -ава – наставка; -щ – настав-ка за сег. деят. прич.; -а – окончание – причастието е образувано от глагола обитавам с наст. -щ.

2. спящ, минаващ, шиещ. Примери: Спящата красавица видяла своя принц спасител. Минава-щият през вратата подаде билета си. Шиещата жена не чуваше шума наоколо. 3. цъфтящия, стър-чащият, командващият, маршируващия. 4. люле-ещ се стол; изгряващото слънце; промъкващите се войни; горящите факли. 5. Том се присъедини към децата, играещи на двора. Дните се точеха бавно един подир друг… опасенията, измъчващи душата на Том. „Ел моло“ в превод означава „хо-рата, прехранващи се с риболов“. 6. В; 7. Упраж-нението цели да развива уменията на учениците да създават целенасочени текстове, както и да наблюдават дали използват в собствената си реч изучаваната нелична глаголна форма.

36

16. МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците да получат знания за значението, образуване-то и употребата на тази нелична глаголна форма;

– в практико-приложен план – да разпознават и

образуват правилно формите на миналото стра-дателно причастие, да ги използват правилно в свои текстове, да изписват и правилно да изгова-рят формите им;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават и образуват минало страдателно причастие.Спазват особеностите в правописа, в правоговора и в употребата на минало страдателно причастие. Използват формите на миналото страдателно причастие в собствен текст.

Различават формите на миналото страдателно причастие и правилно ги използват.Правят морфологичен анализ на изучените причастни форми, открити в текст.Редактират правописни грешки при употребата на изучаваното причастие.

Нови понятия – минало страдателно причастие.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около четири основни момента – същ-ност, образуване, правопис и употреба на минало страдателно причастие. В 1. точка с изходния текст и задачите към него се изяснява същност-та на миналото страдателно причастие, като се използват знанията на учениците. Въпросите към текста актуализират изученото в предход-ните часове и водят към самостоятелното ос-мисляне на характеристиките на тази нелична глаголна форма. Във 2. точка се обяснява об-разуването на формите за мин. страд. причас-тие. В 3. точка са посочени особеностите при употребата на причастието – в изречението, с отр. частица не.

Да упражним!1. събраните; -съ – представка; бран – корен; -и

– окончание; -те – определителен член – причас-тието е образувано от глагола събера с наст. -н; продадените – про – представка; дад – корен; -ен – наставка; -и – окончание; -те – определителен член – причастието е образувано от глагола про-дам с наст. -ен. 2. измит, носен, събарян; примери: Измитият от дъжда град бавно се пробуждаше. Лодката се приближаваше към острова, носена от течението. Събарян и дострояван, замъкът най-после отвори врати за посещения. 3. развесе-

леният; разрушения; битият; небития. 4. Въз-можни варианти: Наредените книги запълниха празните лавици на библиотеката – в ролята на определение; Наредените погледнаха с очакване ид-ването на касиера – в ролята на подлог; Пътеката към чешмата бе наредена от кръгли речни камъни – в ролята на сказуемо; Детето поздрави учтиво наредените в коридора – в ролята на допълнение. 5. Непреживени преживявания го очакваха в това странно пътешествие. Непрочетените книги от списъка го караха да предчувства нови полети на въображението. Неиграният мач крие много неиз-вестни за крайното класиране. 6. открити – мин. стр. пр., мн. ч.; изчезнали – мин. св. деят. пр., мн. ч.; изваяна – мин. стр. пр., ж. р., ед. ч.; процеждаща се – сег. деят. пр., ж. р., ед. ч.; разположени – мин. стр. пр., мн. ч. 7. Упражнението цели да развива уменията на учениците да създават целенасочени текстове, както и да наблюдават дали използват в собствената си реч изучаваната нелична глагол-на форма.

17. ДЕЕПРИЧАСТИЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да придобият знания за значението, образува-нето и употребата на деепричастието;

– в практико-приложен план – разпознават деепричастията, умело ги използват в различни видове текст;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

37

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават деепричастието. Спазват особеностите в правописа на деепричастието и го използват правилно и уместно.

Откриват деепричастията, употребени в текст.Включват успешно в собствени текстове деепричастия.Редактират правописни и граматични грешки, свързани с употребата на деепричастието.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаРазпознават и образуват формите за минало неопределено време.Уместно употребяват форми за минало неопределено време съобразно ситуацията на общуване. Целесъобразно използват формите на изученото глаголно време и успешно го съвместяват с други изучени времена.Пишат вярно и изговарят правилно глаголните форми в собствен текст.

Откриват глаголните форми за минало неопределено време, употребени в чужд текст.Правилно образуват и използват в собствени текстове формите за минало неопределено време.Правят морфологичен анализ на глаголните форми на новоизученото глаголно време, открити в чужд текст.Успешно го включват в самостоятелно създаден текст.Откриват и редактират правописни грешки в чужди и собствени текстове.

Нови понятия – деепричастие.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е структу-

риран около три основни момента – същност, обра-зуване, правопис и употреба на деепричастието. В 1. точка с изходния текст и задачите към него се изяснява същността на деепричастието, като се из-ползват знанията на учениците. Въпросите към тек-ста актуализират изученото в предходните часове и водят към самостоятелното осмисляне на харак-теристиките на деепричастието. Във 2. точка се обяснява образуването на деепричастие. Задачата за образуване на деепричастия от глаголи проверява осмислянето на новата информация. Зная – знаейки, влача – влачейки, определям – определяйки. В 3. и 4. точка са посочени особеностите при употребата на деепричастието в изречението и възможните граматични, правописни и пунктуационни грешки.

Да упражним!1. Ана преброди овощните градини, тананикайки си

весели мелодии. Аз се изправих на колене, подпирайки се на пейката. Суетният започна да поздравява, ус-михвайки се. Из вратата на къщата изскочи внукът и се затича подир колата, викайки. – Запетаите се поставят преди деепричастния израз. 2. Баща є бе обърнал лицето си към нея, шепнейки є нещо с ни-сък и сериозен тон. И преданата малка прислужница, подсмърчайки, се втурна към вратата. Свеждайки решително лице над ръкописа, младият драматург се потопи в света на героите си. 3. като гледах – гледайки; като чух тия думи – чувайки тия думи. 4. Смехът е породен от двусмислицата заради непра-

вилната употреба на деепричастието в случай, кога-то има двама вършители на действието. Редакция: Когато стигнах до кръстовището, светофарът светна. Като закусвах, си разлях сока. Учителката гледаше децата, които подскачаха на ластик. Като се връщах от стадиона, заваля. 5. Две – размишля-вайки, поздравявайки. Постига се стегнатост на из-каза, без да се ощетява представата за действията на героя. Деепричастните изрази се отделят със за-петаи. 6. Били – мин. св. деят. прич., мн. ч.; завладели – мин. св. деят. прич., мн. ч.; пристигнали – мин. св. деят. прич., мн. ч.; дошли – мин. св. деят. прич., мн. ч.; копаели – мин. несв. деят. прич., мн. ч.; предвож-дала – мин. несв. деят. прич., ж. р., ед. ч.; се хранела – мин. несв. деят. прич., ж. р., ед. ч.; блестели – мин. несв. деят. прич., мн. ч.; се почувствала – мин. св. деят. прич., ж. р., ед. ч.; изчезвала – мин. несв. деят. прич., ж. р., ед. ч.; оставяйки – деепричастие; изне-могващ – сег. деят. прич., м. р., ед. ч.; треперещ – сег. деят. прич., м. р., ед. ч.; 7. В; 8. А; 9. А; 10. А; 11. Г; 12. Б; 13. В; 14. Г; 15. Г.

18. МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да припомнят знанията си за глагола като изме-няема част на речта и като ги използват, да осмис-лят същността на минало неопределено време;

– в практико-приложен план – да образуват правилно формите на минало неопределено време и да ги разпознават в чужд текст, да правят мор-фологичен анализ, като следват определен ред при определяне на граматическите признаци;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

38

Нови понятия – минало неопределено време.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около три основни момента – същност и образуване на глаголните форми за минало неопреде-лено време, особености на употребата им в изрече-ния. Работата може да започне с прочита на изход-ния текст и задачите към него, а после – през от-делните рубрики, които представят новия учебен материал. 1. задача – шия – съм шил/а/о, си шил/а/о, е шил/а/о, сме шили, сте шили, са шили; търся – съм търсил/а/о, си търсил/а/о, е търсил/а/о, сме търси-ли, сте търсили, са търсили; проучвам – съм проуч-вал/а/о, си проучвал/а/о, е проучвал/а/о, сме проучва-ли, сте проучвали, са проучвали. Езикова хитрин-ка: съм мечтал, са мечтали, е мечтал, си мечтал.

Да упражним!1. е родила; е стиснал; не са се отличавали; се е

появило. 2. Употребени са пет глагола. В мин. не-опр. вр., 1 л., м. р., ед. ч. – живял съм, виждал съм. Отговор: 1. Повествователят е имал голям брой срещи със сериозни хора. 2. Живял е много сред възрастни. 3. Употребени са форми в: сег. вр. – е, разпуснат, прибираме, мълчим, не разваляме; мин. св. вр. – пристигнахме, би, се строихме, се качи, останахме, каза, се появиха, си тръгна, дойде, каза; мин. несв. вр. – говореха си, поглеждаха; мин. неопр. вр. – се е случило, се е разболяла, е замръзвала, се е спукала. 4. При преразказ от името на неутрален

разказвач основното време е сегашното, а минало неопределено може да се използва при представяне на минали действия. 5. е седял, е ял, е отчупил, е хапнал, е бъркал, е рязал, е пил, се е качвал, е лежал. След като разпознаят формите на минало неопре-делено време, учениците трябва да посочат защо е предпочетено това време – акцентира се вър-ху наличието на резултат от минало действие, несвързано с конкретен минал момент. 6. Зада-чата предполага използване на мин. неопр. вр. (за-щото при запознанство се стремим да разберем с какво се е занимавал човекът), без да изисква да се свързва с конкретен минал момент. Освен това предполага и развитие и усъвършенстване на уменията за самопредставяне и за общуване с другите. 7. Примерни варианти: Влакът е заминал точно в 6:00. Акробатът е представил номера си вчера за първи път пред публика. Всички са разбра-ли за назначението си още миналата седмица.

19. МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците да си припомнят знанията за глагола като изменяема част на речта, да научат същността и употребата на минало предварително време на глагола;

– в практико-приложен план – да разпознават правилно формите му, употребени в различни тек-стове, да правят морфологичен анализ;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава формите на минало предварително време.Образува правилно формите на минало предварително време на глагола.Целесъобразно използва формите на изученото глаголно време и успешно го съвместява с други изучени времена.

Открива глаголните форми за минало предварително време.Образува и прави морфологичен анализ на формите за минало предварително време.Успешно го включва в самостоятелно създаден текст описание или като допълнително време в текст повествование.Открива и редактира правописни грешки в чужди и собствени текстове.

Нови понятия – минало предварително време, минал момент.

Методи и похвати – беседа, работа по групи, самостоятелна работа.

Форми на проверка и оценка – устно и пис-

мено изпитване, оценяване на работа по групи. Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около три основни момента – същност, образуване на глаголните форми за минало предва-рително време и особености при употребата им

39

в изречения. Задачите към изходния текст от 1. точка насочват към същността на новото гла-голно време. Упражненията гарантират осмис-лянето на придобитите знания чрез наблюдения върху различни текстове – научни, художествени. Във 2. точка се обяснява образуването на форми-те за минало предварително време. В 3. точка се изяснява употребата на новото време. 1. задача – пея – бях пял, беше пял, беше пял, бяхме пели, бях-те пели, бяха пели; уча – бях учил, беше учил, беше учил, бяхме учили, бяхте учили, бяха учили; разглеж-дам – бях разглеждал, беше разглеждал, беше раз-глеждал, бяхме разглеждали, бяхте разглеждали, бяха разглеждали. Езикова хитринка: бяха се убе-дили, беше занемял, не беше виждала, бе застинало.

Да упражним!1. се бяха убедили; беше занемял; беше виждала;

беше застинало. 2. Основно гл. време е мин. св. вр. – предават се основните събития; допълнителни гл. времена: мин. несв. вр. – описания или съпът-стващи действия; мин. предв. вр. – представят се минали действия, станали преди миналия мо-мент, за който се говори; бе замръзнало – 3 л., ср. р., мин. пр. вр., осн. форма – да замръзна, 1. спр.; бе потънало – 3 л., ср. р., мин. пр. вр., осн. форма – да потъна, 1. спр.; 3. А – 3; Б – 2; В – 1; 4. прости глагол-ни форми: закусих, имаше, можеше, разнообразява,

поднесе, трябва, призная; сложни глаголни форми: бе приготвил – мин. предв. вр., не се е виждало – мин. неопр. вр. 5. Учениците създават собствен текст по конкретна комуникативна задача. 6. бяха пожълтели – са пожълтели; бяха изсъхна-ли – са изсъхнали; бяха забранили – са забранили; се бяха скрили – са се скрили; бяха разтворили – са разтворили; беше останало – е останало. 7. Преобладават формите за: мин. неопр. вр. и мин. предв. вр.; не е виждал – не беше виждал; влизал – влизал беше; срещал е – срещал беше; превземал е – превземал беше. Другото употребено време е сегашно време. То се променя в минало несвършено – се ядяха, слизаше. 8. Б.

20. БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТООсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – разпоз-

нават и образуват формите за бъдеще време в ми-налото;

– в практико-приложен план – да разпознават правилно формите на бъдеще време в миналото и да ги образуват, уместно употребяват форми за бъдеще време в миналото съобразно ситуацията на общуване;

– в културологичен план – да овладеят модели на престижно речево поведение.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава формите на бъдеще време в миналото.Образува правилно формите на бъдеще време в миналото на глагола.Целесъобразно използва формите на изученото глаголно време и успешно го съвместява с други изучени времена.Пише вярно и изговаря правилно глаголните форми в собствен текст.

Открива глаголните форми за бъдеще време в миналото, употребени в текст.Правилно образува и използва в собствени текстове формите за бъдеще време в миналото.Прави морфологичен анализ на глаголните форми на новоизученото глаголно време, открити в чужд текст.Редактира правописни грешки в чужди и собствени текстове.

Нови понятия – бъдеще време в миналото.Методи и похвати – беседа, работа по групи,

самостоятелна работа. Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, оценяване на работа по групи.Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около два основни момента – същност и образуване на глаголните форми за бъдеще време в миналото. Със задачите към изходния текст се изясняват същността на глаголното време, осо-

беностите в образуването и употребата му. 1. задача – тръгна – щях да тръгна, щеше да тръг-неш, щеше да тръгне, щяхме да тръгнем, щяхте да тръгнете, щяха да тръгнат; бродя – щях да бродя, щеше да бродиш, щеше да броди, щяхме да бродим, щяхте да бродите, щяха да бродят; усещам – щях да усещам, щеше да усещаш, щеше да усеща, щяхме да усещаме, щяхте да усещате, щяха да усещат; нямаше да тръгна, нямаше да тръгнеш, нямаше да тръгне, нямаше да тръгнем, нямаше да тръгнете,

40

нямаше да тръгнат; нямаше да бродя, нямаше да бродиш нямаше да бродя, нямаше да бродим, ня-маше да бродите, нямаше да бродят; нямаше да усещам, нямаше да усещаш, нямаше да усеща, ня-маше да усещаме, нямаше да усещате, нямаше да усещат. Езикова хитринка: щеше да обича, щяха да обичат, щяхме да обичаме.

Да упражним!1. щях да споделя, щеше да започне, щяха да

участват, щяхме да празнуваме. 2. се чудеше – гл., 3 л., ед. ч., мин. несв. вр., чудя се, II спр.; щеше да пътува – гл., 3 л., ед. ч., бъд. вр. в миналото, пъ-тувам, III спр.; носеше – гл., 3 л., ед. ч., мин. несв. вр., нося, II спр.; щяха да се случат – гл., 3 л., мн. ч., бъд. вр. в миналото, се случа, II спр.; не беше се наситил – гл., 3 л., ед. ч., мин. предв. вр., да се наситя, II спр.; щеше да посреща – гл., 3 л., ед. ч., бъд. вр. в миналото, посрещам, III спр. 3. А – 2, Б – 3, В – 4, Г – 1; 4. – Б; 5. Ако имах смелост, то щях да скоча с бънджи. Ако той можеше да пее, то непременно щеше да се яви на някой конкурс. 6. Б; 7. Б; 8. Б; 9. В.

21. ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ: УПОТ-РЕБА НА ПРИЧАСТИЯ И СЛОЖНИ ГЛАГОЛ-НИ ВРЕМЕНА В РЕЧТА1. Извърнат към искрящото вечерно небе, Хари

притвори очи точно когато водещият на нови-ните оповести; извърнат – мин. стр. пр., м. р., ед. ч., образувано от глагола да извърна; искрящо-то – сег. деят. прич., ср. р., ед. ч., чл., образувано от глагола искря; водещият – сег. деят. прич., м. р., ед. ч., чл., образувано от глагола водя. 2. При-мери: Обърнаха се за подробности към водещия. – допълнение; Водещият крак трябва да е десни-ят. – определение; 3. бяха стигнали – гл., 3 л., мн. ч., мин. предв. вр., да стигна, I спр.; нямаше да чуе – гл., 3 л., ед. ч., бъд. вр. в мин., да чуя, I спр.; си заслужава – гл., 3 л., ед. ч., сег. вр., заслужа-вам, III спр.; 4. е изнамерил, се е научил – форми на минало неопределено време, защото се представя резултат от минало действие, без да се свърз-ва с конкретен минал момент. 5. Като основно глаголно време ще се използва минало свършено време, а като допълнителни – минало несвърше-но и минало предварително. 6. пет причастия – залостени, вдигнат, спусната, водеща, вградена; В таблета има 8 GB вградена памет. Вървяхме по пътеката, водеща към водопада. Спусната

въжена стълба подсказваше къде е къщичката на дървото. Щорите са вдигнати; 7. изглеждайки, виейки, карайки; 8. голяма – големи; 9. Възможен отговор: Общото е любознателността, жажда-та за приключения, смелото очакване на чудеса; 10. Възможни варианти: Приемай предизвикател-ствата. Вярвай във възможностите си. Превър-ни невъзможното във възможно. 11. Учениците пишат трансформиращ преразказ от името на герой, като спазват необходимото основно гла-голно време. Езикова бъркотилница: 1. Изучени-те причастия тази година са минало страдател-но и сегашно деятелно. Деепричастието също е нелична глаголна форма, която не се изменя по род и число. Другите две причастия имат характер-ни черти както на глагол, така и на прилагателно име. Миналото свършено причастие е част от формата на минало неопределено и минало пред-варително време. Общото между минало неопре-делено време и минало предварително време е, че сложната им форма съдържа глагола съм, но в раз-лични времена. Не при всички причастия в мно-жествено число има преглас на я в е. 2. Който е пострадал, не забравя. Който не е изпитал друж-бата, той не е живял. Ако бог бе дал на бивола крила, той щеше да разруши всички къщи. Ако не съществуваха понятията мое и твое, на земята щеше да цари винаги мир. Използвани са минало неопределено, сегашно, минало несвършено, мина-ло предварително, бъдеще време в миналото.

IV. ЕЗИКОВИ ЕДИНИЦИ: ИЗРЕЧЕНИЕ

22. ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ. ЕДНОРОДНИ ЧАСТИОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците да придобият знания за същността на едно-родните части и техните видове и за особености-те на пунктуацията им;

– в практико-приложен план – да откриват еднородните части в текст, да определят служ-бата им в изречението и да ги употребяват в собствен текст, като прилагат пунктуационни-те норми;

– в културологичен план – да овладеят езико-вите модели, като умело използват еднородните части в собствен текст.

41

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава еднородните части в простото изречение.Прилага пунктуационните правила при употреба на еднородни части.Уместно използва еднородни части в текст, който създава.

Посочва употребените еднородни части в различни по вид текст.Обяснява пунктуацията на употребените еднородни части. Редактира текстове с пунктуационни грешки. Прилага знанията за употребата на еднородни части в собствен текст.

Нови понятия – еднородни части.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа по групи, работа по проект.Форми на проверка и оценка – устно и писмено

изпитване, индивидуално оценяване, оценяване на екипна работа, проверка на домашна работа.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около три основни момента – едно-родните части в простото изречение, видове едно-родни части и пунктуация при употребата на еднородни части. Въпросите към изходния текст са свързани с познанията на учениците за главни и второстепенни части в простото изречение. Чрез тях се изяснява спецификата на еднородните части. Обръща се внимание на грешките, които могат да се допуснат при определянето им, с примери от изходния текст. 1. задача проверява дали правилно е разбрана информацията в 1. точка – оркестри и ансамбли (еднородни подлози), Тракия, Лудогорието и Добруджа (еднородни обстоятелствени пояснения), гъдулка и тъпан (еднородни допълнения). • Термините са от научната област: музика – медните духови инструменти, тромпет, валдхорна, тромбон и туба, тембър, кавал, дървените духови инструменти, оркестри, ансамбли, солов инструмент, гъдулка и тъ-пан. С определянето на еднородните части учени-ците вече са готови да преминат към разбирането за видовете еднородни части във 2. точка. С изпълнението на 2. задача – се затвърждават зна-нията за същността на еднородните части и се конкретизират видовете им. 3. задача разширява познанието за еднородни части, като показва, че те могат да се изразят не само с думи, а и с цели изрази – от бащиния дом, от ласката на майчините песни, от дядовата пушка, прадядовия кон, от бабините приказки чудесни (откъде започва? – еднородни обстоятелствени пояснения). Чрез 4. задача отново се припомня информацията от точка 1. за това кои еднакви части на изречението не могат да са еднородни части – не поясняват по един и същи начин определяемата дума. 5. задача е свързана с умението

на учениците да приложат знанията за еднородни части в собствен текст. В 3. точка отново чрез старите знания за употребата на съюзи се изяснява новата информация за пунктуацията при еднородни части. В 6. задача чрез собствени наблюдения вър-ху употребените еднородни части учениците сти-гат до извода каква е ролята на обобщаващата дума и тирето, кога то може да бъде заместено с двоеточие. Езиковата хитринка предлага лесен на-чин да се определи дали две определения са еднородни части и дали да има запетая между тях. 7. задача проверява практическите умения за пунктуацията на еднородните части – Ти сбираш в едно всички блага и дарове: (–) хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове...

Да упражним!1. В; 2. В; 3. В; 4. Г; 5. Б; 6. Г; 7. Южна и Източ-

на Европа; Белене, Козлодуй, Вардим; по-малките острови – Св. Иван, Св. Кирик, Св. Анастасия и дру-ги; Рила и Пирин; по-ниските, но по-обширни; • едно-родните части поясняват една и съща дума по един и същи начин, имат еднаква служба в изречението и отговарят на един и същи въпрос; • по-малки остро-ви – обобщаваща дума, отделена с тире; 8. Задачата е с повишена трудност и може да се изпълнява по двойки. Бели, червени, жълти и сини / свежи, росни, красиви и пъстри цветя обкичваха портрета на двамата солунски братя. – Обичам да летувам на море и планина. – Зимата карам ски и сноуборд, а лятото събирам в гората ягоди, малини, боровинки и гъби. В свободното си време тренирам ту тенис, ту плуване. – Третият брат бил малък, но наход-чив. 9. Задачата е с повишена трудност и може да се изпълнява по двойки. На първия чин останаха четката и моливът (едн. подлози). Детето рисува картината си с четка и молив (едн. допълнения). На изложбата са представени картини с четка и мо-лив (едн. определения). Не е задължително всички изрази да са употребени във всички синтактични служби. 10. Големите океански вълни се разбиваха яростно, безмилостно, свирепо в носа на кораба. –

42

Над житните ниви изведнъж се изсипаха птици – (:) гарги, свраки, скорци, врабци. – Куриерите донесоха помагала, сборници, книги – всички необходими посо-бия. – Ятото от жерави се понесе бавно, спокойно и плавно над заскрежената гора. – Гледах ту небето, ту капките кръв върху снега. – Нито болка, нито ра-дост се изписа върху лицето му. Може да се допусне грешка при употребата на двете определения – го-леми океански, като се постави неправилно запетая между тях. Друга грешка е да не се отдели обобща-ващата дума с тире или двоеточие, а да се поста-ви запетая. 11. блага и дарове (eднор. допълн.); хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове (eднор. допълн.); на Изтокът светлика, на Югът аромата (eднор. до-пълн.); хармония и хлад (eднор. допълн.); долините с трендафил, гърдите с благодат (eднор. допълн.). 12. Разделиха снопите на четири дялa: (–) един за Бо-жан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. В единия сандък сложих хранителни про-дукти: (–) ориз, сухари, три пити холандско сирене, пет големи къса сушено козе месо и остатъците от

ечемика. В рубриката Знам повече се изяснява една особеност при членуването на определенията, ко-гато са употребени като еднородни и нееднородни части. Проектната задача проверява умението за работа в екип и за използването на еднородни части в текст, който учениците създават.

23. ИЗРЕЧЕНИЯ. ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО СЪСТАВОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците разпознават видовете изречения по състав – просто и сложно;

– в практико-приложен план – откриват в текст простите и сложните изречения, разграничават броя на простите в състава на сложното, разби-рат ролята на двата вида изречение за постигане на определена комуникативна цел;

– в културологичен план – използват прости и сложни изречения при създаването на текст по оп-ределена комуникативна задача.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава сложното изречение.Осмисля ролята на сложните изречения приизграждане на текст повествование в научен и художествен текст.Разбира ролята на съюзите като връзка между простите изречения в сложното.

Определя границите на простите изречения в рамките на сложното.Съставя сложни изречения по зададени синтактични модели.Употребява сложни изречения в собствен текст при изпълнение на комуникативна задача.

Нови понятия – няма.Методи и похвати – устно индивидуално из-

питване, работа по двойки, работа в малки групи.Форми на проверка и оценка – индивидуално

оценяване, проверка на домашна работа, самооце-няване.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около два основни момента – видовете еднородни части и употребата на простите и сложните изречения в текста. В 1. точка въпро-сите към изходния текст са свързани с познани-ята на учениците за главни части в простото изречение. Простите изречения са: Засъхнаха ни-вята. Нивата му е в един хубав широк валог. Дее, хайде, братя!... И ето че се редят бразда, две, три – леха... Тъжното лице на Боне се разведри малко. Показват се стъпките, по които учениците мо-гат да определят дали едно изречение е просто, или сложно. Извежда се определението за сложно

изречение. В 1. задача учениците се упражняват сами по дадения алгоритъм да откриват прости-те изречения в сложното. Земята е изпръхнала и се рони като захар – има две сказуеми: изпръхнала и се рони, следователно има две прости изречения – Земята е изпръхнала; Се рони като захар. Той размаха копралята и извика: – две прости изрече-ния; Той забрави немотията и си подсвирна с уста. – две прости изречения. С 2. задача се преговаря синтактичната структура на простото изрече-ние, употребата на еднородни части, знанията върху предходните три раздела – за частици и междуметия и минало неопределено време. Засъх-наха (сказуемо) нивята (подлог). Нивата (подлог) му (определение) е (сказуемо) в един хубав широк (определения) валог (обст. поясн.)... И ето че се редят (сказуемо) бразда, две, три – леха (еднород-ни подлози)... Тъжното (определение) лице (под-лог) на Боне (определение) се разведри (сказуемо)

43

малко (обст. поясн.). Еднородните части са отде-лени със запетаи, пред обобщаващата дума леха има тире. • Топло и есенно са определения, но не са еднородни части, защото не поясняват по един и същи начин думата слънце. • Междуметие – дее; частица – ето, хайде; минало неопределено време – е изпръхнала. Във 2. точка, 3. задача се посочва разликата във въздействието, което се постига с употребата на прости и сложни изречения. В 4. задача се упражняват уменията на учениците да откриват просто и сложно изречение, да разпоз-нават еднородните части и да коментират пунк-туацията им. Прости изречения: Свечеряваше се; Между стъкленото замряло небе и безкрая на набръчканите пясъци нямаше следа от каквото и да било живо същество. – има само едно сказуемо, останалите изречения са сложни, защото имат по-вече от едно сказуемо. • Преобладават сложни из-речения. • Текстът е описание. • Еднородни части – стъкленото замряло небе и безкрая на набръчка-ните пясъци (еднородни обст. поясн.), глуха, враж-дебна и мъртва (еднородни определения), от чайки и диви патици (еднородни определения). 5. задача – три прости изр. са в състава на сложното.

Да упражним!1. А; 2. Б; 3. В; 4. Взех първата пушка, // грижли-

во се прицелих // и стрелях срещу звяра; // мерех се в главата му, // но той лежеше в такава поза, // че куршумът попадна в крака // и строши костта до коляното му. – 7 прости изр. Лъвът изрева // и ско-чи, //но като усети болка, // падна, // а след това се изправи на три крака // и закуцука, // като нада-ваше такъв отчаян рев, // какъвто не бях чувал. – 8 прости изр. 5. Дойде пролетта и ято щъркели

свиха гнездо на комина. Аз работех на хармана, но не ми спореше. Слънцето се скри зад планината, ала лъчите му още огряваха върха. Тук или намирах вече дяда Гена, или след малко той ме намираше. 6. Напр. Вървим още дълго време, ала краят на гора-та не се вижда. Момичето и момчето се разсмяха и весело се погледнаха един друг. Песента ту раз-вълнувано глъхнеше, ту отново се издигаше мощно над полето. 7. А) Учениците вече могат да четат гладко и да пишат кратки съчинения. Б) Вместо да говорим в час, по-добре да внимаваме в урока. В) Утре всички ще участвате в конкурса и най-веро-ятно ще спечелите някоя от наградите. Г) Бързи-ят влак пристигна навреме на гарата, но закъсня с тръгването си. 8. Съюзите по реда на изреченията – защото, и, и, и, както (какъвто), за да, и, а, а. 9. – 11. задачи са свързани със създаването на собствен текст, в който учениците да използват сложни изречения и да приложат знанията за пунктуация на съюзи и еднородни части. Задачите могат да се изпълняват в малки групи или да се дадат за до-машна работа.

24. СЪЧИНИТЕЛНА ВРЪЗКА В СЛОВОСЪЧЕТАНИЕТО И ИЗРЕЧЕНИЕТООсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – учени-

ците да разпознават видовете съчинителни връз-ки и пунктуацията им;

– в практико-приложен план – употребяват пра-вилно съчинителното свързване на думите в едно-родните части и на простите изречения в сложното;

– в културологичен план – правилно оформят пунктуационно и използват уместно съчинителни връзки в текст, който създават.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава съчинителни връзки в еднородните части и в сложното изречение.Познава пунктуацията на съчинителните връзки.

Използва съчинителното свързване в собствен текст.Редактира грешки в пунктуацията на съчинителните връзки.

Нови понятия – съчинителна връзка, безсъюзно свързване, съюзно свързване.

Методи и похвати – самостоятелна работа, работа по групи или двойки.

Форми на проверка и оценка – устно и писмено изпитване, индивидуално и групово оценяване, про-верка на домашна работа.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-

туриран около три основни момента – съчини-телна връзка в еднородните части, съчинителна връзка в изречението и пунктуация при съчинител-ното свързване. В 1. точка учениците откриват еднородните части в изходния текст и посочват как са свързани думите в еднородните части – съ-юзно или безсъюзно. Извежда се определението за безсъюзно/съюзно свързване и за съчинителна връз-

44

ка. 1. задача проверява дали новата информация е разбрана. Еднородни части – хора и товари (eднор. опр.; съюзно свързани със съч. съюз и); ръст, външен вид и темперамент (еднор. доп.; безсъюзно и съюз-но със съч. съюз и); остри зъби, превъзходен слух, силно обоняние (еднор. доп.; безсъюзно). • Причас-тия – заемало, нарекъл, щръкнали, клепнали – ми-нали свършени деятелни причастия; деепричастие – не виждайки. • Минало неопределено време – е за-емало, е нарекъл. 2. задача. Например със словосъ-четания като: умен, ала мързелив, умен и мързелив, и др. Във 2. точка се прилагат знанията от пре-дходните уроци за сложно изречение и съчинител-ни връзки. 3. задача – пренасят съобщения; пазят стада; спасяват затрупани от лавина хора; нами-рат под развалините оцелели след земетресения; помагат на незрящи хора. • безсъюзно свързани – откриват експлозиви; проследяват престъпници или помагат за откриването им. – • безсъюзно и със съюза или. В 3. точка се обяснява пунктуаци-ята при съчинително свързване на простите изре-чения в състава на сложното изречение. 4. задача. Еднородни части: висок, звънлив и треперещ; леко и тихо; волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания; с някоя безкрайна скръб, с ня-кое злокобно съмнение. – Еднородните части са свързани безсъюзно със запетая и съюзно – със съч. съюз и. • В миг млъкна дружна песен и полето за-тихна. – простите изречения са свързани със съч. съюз и; Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. – със съюзите па, и; Никола остави снопа и плесна ръце. – със съюз и; Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. – със съюз и; И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо. – първото и второ изречение са свързани с двойката съюзи ту – ту; сякаш не е съчинителна връзка; после е употребен два пъти съюзът и. Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна: – със съюзи а и и; • Наречия – леко, тихо, полека-лека, някъде, смело, стремително, гордо; частици – ето; меж-думетия – Еее-ех!, съюзи – ту-ту, па, и, а и др. 5. задача – пред втория съюз и няма запетая, защото не се повтаря в същата служба като първия – тук той свързва други еднородни части.

Да упражним!1. Б; 2. Б; 3. Г; 4. В професионалното жури вли-

зат представители на медиите, бизнеса, марке-тинга и туризма и се състои от 15 членове. То разгледа общо 183 получени предложения, но избра само седем и те продължават в следващия етап от конкурса. Класираните изображения отгова-рят на зададените технически и художествени критерии и съдържат важни за родината ни сим-воли – слънце, роза, земя, планини. Одобрените 7 лога ще бъдат изложени в продължение на една седмица в сградата на Министерството на ту-ризма и всеки желаещ ще ги види отблизо. Пред еднократно употребен съюз и не пишем запетая, пред съюза но пишем запетая. 5. – та, па и пред тях се пише запетая. 6. Нищо и никаква къщур-ка: (–) ниска, схлупена, сякаш ластовиче гнездо, залепено на баира като под някоя стряха. Но го-лям беше корубестият олук – (,) зеленясал, измокрен, надут, водата го пълнеше, устремяваше се надолу из него и биеше в перките. Работата му спореше – поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Мислеше ту за Дойна, ту за Димана, ту краде-ше от житото, ту го връщаше назад. Воденица-та ту спираше, ту тръгваше и пред нея дъгата или се изгубваше, или се явяваше отново. 7. Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите... Аз съм здрав и Рангел Стой-нов е здрав, и вуйчов Димитър е здрав и праща много здраве на майка си. (...) Много здраве и на дяда Петра. Щях да му пратя една сръбска пушка, ама сега нямаше как. Много надалеч бият, но не мерят добре. Мамо, па много здраве и на Стоян-ка. 8. Напр. Не донесе нито дрехите, нито обув-ките. На уморените пътници нито им се върве-ше напред, нито им се връщаше назад. Другите примери се изпълняват по този модел. Задачата е с повишена трудност, затова е подходяща за работа по двойки. 9. Схемата на първото изре-чение: 1 просто изречение/съюз и/второ просто изречение/съюз а, пред който пишем запетая/ трето просто изречение./ и, а. Другите изрече-ния се изпълняват по този модел, всяко изречение се поставя в квадратче. 10. Съставят изречения по схемите. 11. Използвани са сложни изречения, в които простите са свързани със съчинителни връзки. Създава се текст повествование, пости-га се динамичност на текста.

45

25. СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ. ПУНКТУАЦИЯ И ИНТОНАЦИЯОсновните цели на урока са: – в информативно-познавателен план – ученици-

те да разпознават съчинителните връзки в слож-ното съчинено изречение;

– в практико-приложен план – коментират пунк-

туацията и интонацията на употребените сложни съчинени изречения в текст; редактират пунктуа-цията им; използват ги в собствен текст;

– в културологичен план – използват сложни съчинени изречения в текст, който създават. Из-ползват уместно сложни съчинени изречения спо-ред комуникативната задача.

Очаквани резултати Дейности / Контекст на работаУченикът разпознава особеностите на сложното съчинено изречение.Познава и правилно оформя пунктуационно сложно съчинено изречение.

Използва сложно съчинено изречение в собствен текст.Редактира грешки в пунктуацията на сложното съчинено изречение.

Нови понятия – сложно съчинено изречение.Методи и похвати – самостоятелна работа,

работа по групи.Форми на проверка и оценка – устно/писмено

изпитване, индивидуално оценяване, проверка на домашна работа.

Урочен вариант на темата: Урокът е струк-туриран около три основни момента – същност, употреба, пунктуация и интонация на сложното съчинено изречение. Спецификата на сложното съчи-нено изречение се изяснява с помощта на познанията до този момент от раздела. Отговаряйки на въпро-сите към изходния текст, учениците научават, че това е вид сложно изречение, в което простите из-речения са свързани със съчинителни връзки. 1. зада-ча проверява дали правилно е разбрана информация-та в 1. точка – Те имат крила, но не летят. – двете прости изр. са свързани със съч. връзка – съюза но; При вида на враг се просват на земята, изпъват шия, заприличват на храст и главата им не се вижда. – сложно съчинено изр., състои се от 4 прости, свърза-ни безсъюзно и със съч. съюз и; Щраусите невинаги се крият или бягат от опасността. – сложно съчинено изр., състои се от 2 прости, свързани със съч. съюз или; За защита на малките си те се бият, кълват с клюновете и ритат с крака. – сложно съчинено изр., състои се от 3 прости, свързани безсъюзно и със съч. съюз и. Обикновено ядат растителна храна – плодо-ве и зърна, но от време на време похапват насекоми и дребни животинки. – сложно съчинено изр., състои се от 2 прости, свързани със съч. съюз но. • Еднород-ни части: растителна храна – плодове и зърна – има обобщаваща дума – растителна храна, след която е поставено тире. Еднородните части са свързани със съюза и – плодове и зърна. 2. задача е свързана с умението на учениците да съставят сами сложни

съчинени изречения, като използват вече познат мо-дел. Във 2. точка се изяснява употребата на сложни съчинени изречения в различните видове текст и за изразяването на действия с различна времева после-дователност. 3. задача. За защита на малките си те се бият, кълват с клюновете и ритат с крака. – едновременни действия; Обикновено ядат расти-телна храна – плодове и зърна, но от време на време похапват насекоми и дребни животинки. – проти-воположни действия. 4. задача – от Т. 1. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и рай-ски картини! – едновременни действия; от Т. 2. То разгледа общо 183 получени предложения, но избра само седем и те продължават в следващия етап от конкурса. – първото и второто изречение изразяват противоположни действия, а второто и трето-то – последователни действия; от Т. 3. В р. Дунав по- големите се наричат Белене, Козлодуй, Вардим, а по-малките острови се намират в Черно море – Св. Иван, Св. Кирик, Св. Анастасия и други – противопо-ложни действия. Може да се дадат и други примери. • Сложните съчинени изречения могат да се използват в различни по вид текстове – художествени, научни и публицистични (учениците не познават публицис-тичния текст, но може да им се обясни); в текст повествование и в текст описание. Комикс – Зада-чата е за създаване на собствен текст с определена комуникативна задача. Целта е да използват сложни съчинени изречения, с които да се изразят едновре-менни, последователни и редуващи се действия, а ко-гато съпоставят живота на ученика преди и сега, да съставят изречения с противопоставящи се дейст-вия. В 3. точка се упражнява пунктуацията на сложното изречение. Тя вече е позната от уроците за съюзи и еднородни части, затова информацията

46

не е съвсем нова. 5. задача – Синтактичният разбор се прави по алгоритъма, предложен в Приложението. 6. задача – работят по образеца.

Да упражним!1. Г; 2. В; 3. Например: Вали ситен сняг и покрива

земята с бяла пелена. Вали ситен сняг, покрива зе-мята с бяла пелена. Вали ситен сняг, но не покрива земята с бяла пелена. Спортистите излизат на ста-диона, ала състезанието не започва. Спортистите излизат на стадиона, състезанието започва. Спор-тистите излизат на стадиона и състезанието за-почва; 4. В – в изречението са изразени последова-телни действия. • В първото изречение (A) запетаи-те отделят еднородни части. То е просто, има само едно сказуемо. • В подточка (Б) простите изречения не са свързани със съчинителна връзка. В подточка (Г) едната връзка е съчинителна, но другата не е. 5. През деня вали проливен дъжд, но не пречи на меро-приятията в училище. През деня ту вали проливен дъжд, ту грее ярко слънце. Децата навлизат в прох-ладната гора, ала лъчите на слънцето преминават през короните на дърветата. Децата хем навлизат в прохладната гора, хем не могат да откъснат очи от полето с макове. Мълния проблясва в небето, но не се чува гърмеж. Ту мълния проблясва в небе-то, ту силен тътен разтърсва околността. 6. Г; 7. Работата краси човека, мързелът го грози. Бог по-мага, ала в кошара не вкарва. Ляга с кокошките, ама става с петлите. Лозето не ще молитва, а мотика. Образуват се сложни съчинени изречения. 8. Изре-ченията са сложни съчинени, простите изречения в тях са свързани със съчинителни връзки – безсъ-юзно и съюзно (със съчинителни съюзи). Съюзът а в последното изречение не изразява противопоста-вяне. Тук е употребен, за да въведе действие, което протича едновременно с предходното.

26. ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ:УПОТРЕБА НА СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ В ТЕКСТА1. • Т. 1. може де се използва в час по литерату-

ра, когато ученикът чете вкъщи за удоволствие, в библиотеката, по време на мероприятие, свързано с литературата и книгата, като „Голямото четене“, „Маратон на четенето“ и др. • Използвани са слож-ни съчинени изречения, в които се изреждат после-дователни действия. Чрез тях в Т. 1. се постига динамичност, създава се усещането за напрежение, припряност, провокира се смях, а в Т. 2. се предста-

вя поредица от действия, които трябва да извър-шат туристите в определен ред, за да постигнат целта си. • Посочват примери за различни съчини-телни връзки – безсъюзно (чрез запетая, точка и за-петая) и съюзно (и, а, или). Тук на учениците може да се обясни, че точка и запетая е по-голям разде-лителен знак от запетаята, който отделя по-голе-ми смислови части – групи от еднородни части или изречения. • В Т. 1. са употребени еднородни части, в които думите са отделени със запетая, а обоб-щаващата дума два хляба е отделена с тире от ед-нородните части. • Учениците съставят покана по структурата, показана в урочната статия за по-кана. 2. В; 3. мил и величествен, гори и поля, и рай-ски картини; • свързани са безсъюзно и със съюза и; • текстът е художествен. 4. Г; 5. В; 6. Текстът е художествен, чрез речта се характеризира героят като обикновен човек. Това определя употребата на разговорния съюз та. 7. – 8. задача учениците из-пълняват самостоятелно, могат да се дадат за до-машна работа. 9. задача е с повишена трудност. В съчинението на Екип 1 трябва да са употребени сл. съч. изречения, изразяващи едновременни и последо-вателни действия. В съчинението на Екип 2 тряб-ва да има изречения, изразяващи противоположни действия. Езикова бъркотилница: 10. ... От теб е волът по-голям, ала каквото искам с него правя. Изрекъл тези думи той, засвири мигом за атака, бе сам тръба, бе сам герой. Отпърво се отдръпва, чака. Връхлита, жили по врата, догдето подлуди лъва. Лъвът е в пяна цял и с пламнал взор се взира, реве наоколо, трепери храст и звяр и таз трево-га във всемира е дело на един комар. Нищожната муха набезите не спира, ту жили му паста, ту дъл-гия гръбнак, ту вре се във носа му чак...; допуснати са правописни и пунктуационни грешки; допуска се удвояването на предлози в стихотворения, за да се запази ритъмът на творбата – във носа. 11. Едно-родните части са второстепенните части на из-речението и подлогът. Те се свързват само съюзно и безсъюзно. Обобщаващата дума преди и след ед-нородните части се отделя винаги с двоеточие или тире. Със сложното съчинено изречение се изразя-ват предимно противоположни, едновременни, по-следователни и редуващи се действия. Използва се предимно за изграждане на текст разсъждение повествование и описание. Пред съюза и никога не пишем запетая, когато е повторен в същата син-тактична служба.

47

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР 1. Т. 1. и Т. 2. представят научна информация, ду-

мите са употребени с прякото си значение, използ-вани са термини, няма изразено отношение. • Т. 3. и Т. 4. са художествени, в тях са изразени емоция, преживяване, използвани са думи и изрази с преносна употреба, имат за цел да въздействат на читате-ля. 2. Термините в Т. 1. – изобретения, измерване на времето, слънчевият часовник, първият уред, водният часовник, деленията, пясъчният часовник, хронометрични уреди, механичните часовници; на-учна област – техника, часовникарство. • като час-ти на речта са съществителни, словосъчетание от прилагателно и съществително. 3. В Т. 5. инфор-мацията е за организирана от РИМ Шумен дари-телска акция, а в Т. 6. – за откриването на изложба след провеждането на дарителската акция. Т. 5. се отнася за всички граждани, а Т. 6 – само за Предсе-дателя на НЧ „Просвета“ – гр. Плиска. • И двата текста са свързани със събитие, трябва ясно да са посочени времето, мястото, часът, подателят и получателят; Т. 5. съобщава за събитието, а Т. 6. отправя предложение за участие • общото – тек-стът е кратък, точен, ясен, на хартиен носител; различното – в Т. 5. обявата е до много хора, в Т. 6. поканата е до конкретна личност. 4. Задачата е свързана със създаване на собствен текст. 5. Учени-ците изпълняват задачата по модела от Приложе-нието на стр. 122. 6. Местоимения в Т. 1. се – въз-вратно. лично, му – притежателно, си – възвратно притежателно, тази, това – показателни, някой – неопределително, тя, него – лични, който, която – относителни, колко – въпросително. • Местоиме-нието колко в първото изречение на Т. 4. е употре-бено със значение на емоционален възглас. 7. който – относително мест. за лица и предмети, м. р., ед. ч., Им. падеж; никого – отрицателно мест. за лица, м. р., ед. ч., Вин. падеж; някому – неопределително мест., м. р., ед. ч., Дат. падеж; на всекиго – обобщи-телно мест., м. р., ед. ч., Дат. падеж. • Образувани са от въпросителното местоимение за лица от м. р. кой с помощта на морфемите -то, ня-, ни-, вся- /все- • общото между тях – местоименията за лица от м. р. имат падежни форми. 8. Сложните думи в Т. 1. – всекидневието, xpoнoмeтpични, някoлкocтo-тин. • правопис на сложните думи – образувани са от два корена и се пишат слято. 9. пример за про-менливо Я в Т. 4. – цялото, целите – промяната на-стъпва във формите за мн. ч.; други примери: бял

– бели, грях – грешен, видял – видели; 10. глаголът, образуван от междуметие в Т. 4. – тиктака. 11. не-изменяеми части: ух – междуметие, да – частица, не – частица, макар – частица, да – частица, ах – междуметие, бре – междуметие, ще – частица, я – частица; 12. частици в Т. 4. – пък, ще, ли, не, нали, дали, да. 13. превръщайки се, cтигaйки – деепричас-тие, обст. пояснение, огражда се със запетаи; пома-гащо, представляващ – сегашно деят. прич., опре-деление; хвърляна – мин. стр. причастие, определе-ние; създаден, разпространени, измислен – мин. стр. причастие, сказуемо; имало, изпoлзвaл, изтичaлa, пoкaзвaли, имaли, мoжeли, зaмpъзвaлa, нaпpaвили, имaли, тeжали – мин. несв. деят. причастие, сказуе-мо; изтeкъл – мин. св. деят прич., определение. 14. е имaлo – мин. неопр. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.; ce е изпoлз-вaл – мин. неопр. вр., 3 л., м. р., ед. ч.; са имaли – мин. неопр. вр., 3 л., мн. ч. • беше имaлo, бяха имaли, беше се изпoлзвaл – минало предварително вр.; щеше да има, щяха да имат, щеше да се използва – бъдеще време в миналото. 15. ходя – съм ходил, бях ходил, щях да ходя; мисля – съм мислил, бях мислил, щях да мисля; рисувам – съм рисувал, бях рисувал, щях да рисувам; искам – съм искал, бях искал, щях да искам; пея – съм пял, бях пял, щях да пея. 16. Дeнoнoщиeтo е имaлo само чeтиpи „чaca“ – yтpo, плaднe, вeчep и нoщ (едн. доп.). C времето тoвa вeчe става не-достатъчно и ce стига дo измepвaнe нa вpeмeтo пo дължинaтa и пoлoжeниeтo (едн. опред.) нa cянкaтa, хвъpлянa oт някoй пpeдмeт – дъpвo или кaмeнeн cтълб (едн. доп.), тя показва „часа“. Те са задължи-телен архитектурен елемент в будните селища през Възраждането и могат да се видят в Габро-во, Дряново, Велико Търново, Шумен (едн. обст. поясн.)... Необходимостта да се измерва времето с по-съвременни технически средства подтиква предприемчивите занаятчии и търговци (едн. доп.) да финансират построяването им. • съчинителна-та връзка между тях е осъществена безсъюзно и съюзно – и, или. 17. Задачата е за създаване на собст-вен текст. Може да се даде за домашна работа или за писмено изпитване. 18. Изречението е сложно съ-чинено; • изразяват се противоположни действия. 19. Изреченията са сложни съчинени. • Употребени са тире и двоеточие, защото следващото изрече-ние пояснява предходното. 20. Използват се сложни съчинени изречения. 21. Задачата е за създаване на собствен текст. Може да се даде за домашна рабо-та или за писмено изпитване.

48