Интерактивно пътешествие из

СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Избери дестинация за „разходка“:

Игра - тесТ

Слънчевата система се намира на около 26000 светлинни години от центъра на нашата галактика Млечния път в един от спиралните ръкави, по-близо до ръба на галактиката. Цялата слънчева система се завърта веднъж около центъра на галактиката ни за около 250 милиона години.

СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА е група от астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него -

астероиди, комети,планети,планети-джуджета,спътници,междупланетарен прах и газ.Четирите по-

малки вътрешни планети (Меркурий,Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно

от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер,Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-

масивни и са съставени предимно от водород и хелий.

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от гореща плазма и магнитни полета. Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му (около 2 × 1030 kg, 330 000 пъти повече от земната) съставлява около 99,86% от общата маса на Слънчевата система.

От химическа гледна точка около три четвърти от масата на Слънцето е образувана от водород, а остатъкът е предимно хелий, като 1,69% от масата (или 5628 пъти повече от масата на Земята) са други по-тежки елементи, като кислород, въглерод, неон, желязо и други.

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и предпоследната по големина в цялата Слънчева система. Планетата носи името на бога Меркурий от римската митология.

Даже и при най-щателните наблюдения на Меркурий не са открити признаци за съществуване на въздух. Няма естествени спътници.

Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери, и също няма никакви естествени спътници и почти никаква атмосфера. Има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. На него се дължи и високата средна плътност на планетата.

Меркурий се завърта 3 пъти около оста си за две обиколки около Слънцето. Нейната година е най-кратката:

движейки се със средна скорост от около 48 км/сек., тя прави един оборот около

Слънцето за 88 земни дни.

Венера е втората по отдалеченост планета от Слънцето и шеста по големина от всички планети в Слънчевата система. Тя е планета от земен тип, подобна на Земята, но с по-малък размер - диаметърът и е 12100 км.

Обикаля около Слънцето по орбита с радиус около 108 млн. километра. Орбитата й е най-близка до окръжност, за разлика от орбитите на останалите планети.

Венера има обратно околоосно въртене - от изток на запад, и се върти много бавно около своята ос – един пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия, т.е., нейната година е по-къса от нейното денонощие. За наблюдател от нейната повърхност Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток.Венера няма естествени спътници. Липсва също и магнитно поле, като възможна причина за това може да е нейното бавно околоосно въртене.

Венера е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. Затова често я наричат Вечерница или Зорница.

Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията -силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км.

Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.

Плътната атмосфера на Венера е причина за изключително силенпарников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността дооколо 450°С. В горните области на атмосферата бушуват ветрове съсскорост около 350 км/час.

Земята е нашата планета, трета поред планета от Слънцето и пета поголемина. Тя е единствената планета от Слънчевата система, за коятознаем, че има живот. Движи се по орбита около Слънцето на 149 600000 километра или 1 AU (астрономическа единица за разстояние,равна на разстоянието от Земята до Слънцето).

Земята има един естествен спътник –

Луната.

Прави една пълна обиколка около

Слънцето по своята орбита за 365 дни и 6

часа.

Има най-голяма средна плътност сред планетите –

5.5 g/см3.

Средната температура е приблизително 10°С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера, и е уникално явление в Слънчевата система, защото не присъства на други планети.

Счита се, че ядрото на планетата се състои от разтопено желязо и никел, и е възможно да е с твърда среда. Температурата е около 4000 градуса. Ядрото е обгърнато от силикатна мантия. Кората има дебелина около 10 км под океаните и 30 км, където са разположени континентите. Наличието на разтопено металическо ядро е причина за появата на магнитното поле и магнитосферата на Земята.

Земната атмосфера се разделя на няколко слоя. На човека оказват въздействие предимно ниските слоеве от атмосферата (до 15-25 км.), тъй като там е съсредоточена основната въздушна маса: тропосфера, стратосфера, мезосфера и йоносфера.

Луната е единственият естествен спътник на Земята и е най-яркият обект на небето след Слънцето. Обикаля около Земята на разстояние средно около

384000 км. Тя е само четири пъти по-малка от Земята, не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевите лъчи и няма магнитно поле.

Основната хипотеза за образуването на Луната е, че космическо тяло с размерите на планетата Марс се е сблъскало с нашата планета преди около 4.5 млрд. години и част от парчетата, останки от сблъсъка, са формирали диск около Земята, който след време е оформил Луната.

Върху лунната повърхност има множество тъмни пространства. Те са равнини, покрити с лава, която е изстинала и се е втвърдила. Наблюдавани от Земята,

тези пространства изглеждат като морета. Затова първите астрономи са ги нарекли с това име и това

наименование е запазено досега. На Луната има също така и много кратери, образували се от

ударите на метеорити.

Когато Луната е огряна от Слънцето,

температурата достига до +120°C. През нощта

температурата спада до минус 160°C.

Луната няма атмосфера и това

е причина за големите

температурни разлики на

повърхността й.

За първи път човешки крак стъпва на друго космическо тяло с мисията Аполо 11: на 20

юли 1969 астронавтът Нийл Армстронг прави своята първа крачка по лунната

повърхност.

Формата на Луната сякаш се изменя всяка нощ. Въртейки се по своята орбита около Земята в различните месеци, ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се изменя: наблюдаваме това явление като лунни фази. Луната се върти около Земята за 28 дни (по-точно за 27.32 дни) и едно лунно денонощие също продължава 27.32 дни. Докато Луната обикаля около Земята, тя се върти и около своята ос за същото време.

Марс е четвъртата поред планета от слънчевата система, която заради цвета си е известна като Червената планета. Марс е от земен тип, с диаметър, малко по-голям от половината на земния - 3397 км. Има

плътност 3.9 гр/см3 и гравитация 3.73g (38% от земната гравитация, която е 9.81g). Завърта се около своята ос за 24 часа и 37 минути.

Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите, които дават на планетата името на древногръцкия бог на войната Арес. Преди космическите мисии Марс се възприема като най-сигурният кандидат за убежище на извънземен живот.

Повърхността на Марс изобилства от кратери, които са особено много в южното полукълбо.

Атмосферата на Марс е коренно различна от земната. Съставена е предимно от въглероден двуокис с малки количества други газове.

Въглеродният двуокис замръзва и формира великопелна полярна шапка около всеки полюс и голяма снежна покривка, която се изпарява с настъпването на пролетта във всяко полукълбо.

Марс има два естествени спътника - Фобос и Деймос (в прев. от англ. – „страх“ и

„ужас“), намиращи се близо до планетата и имащи почти кръгови орбити, лежащи в

екваториалната плоскост.

Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер - този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди. Има повече от 20000 номерирани астероида.

Когато голямо тяло от междупланетното пространство навлезе в атмосферата, е малко вероятно да бъде изгорено изцяло. Външните слоеве ще бъдат изгубени, но част от него може да оцелее и да удари земната повърхност. Това тяло вече се нарича метеорит. На мястото на падането на метеорит се образува кратер, чийто размери зависят от масата и скоростта на метеорита.

Церера е планета-джудже в Слънчевата система. Открит е на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе

Пиаци. До 2006 г. е Церера е квалифицирана като астероид..

Диаметърът приблизитело е 950 км . Церера е най-големият обект в астероидния пояс, намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер.

Наблюдения на планетата-джудже сочат, че вероятно притежава тънка атмосфера на небесно тяло и повишена повърхностна температура. Средната температура на повърхността е -106°C, а може да достигне до -33°C.

Масата на Церера е 9,45±0,04 Ч 1020 kg и съставлява над 1/3 от общата маса на всички астероиди в Слънчевата система. Еволюцията на Церера все още не е завършила. По

такъв начин се сформира каменно ядро и мантия от воден лед. Дебелината на мантията е 60-100 км.

Юпитер е петата поред планета от Слънцето и най-голямата в цялата Слънчева система. Има 318 пъти по-голяма маса от Земята (1.900х1027 кг), а диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния - 142 984 км. Движи се около Слънцето по орбита с радиус 778,330,000 км. (5.20 AU) и прави една обиколка за 11.86 земни години с орбитална скорост 13.06 км/сек.

От Земята Юпитер може да се види дори в малък телескоп или бинокъл като леко сплескан диск. Това се явява следствие от бързото въртене на огромната планета –Юпитер се завърта около оста си за 10 часа.

Юпитер е газов гигант и няма твърда кора. Неговата плътност е 1.3 г/см3. Структурата му е много различна от тази на Земята. Видимата "повърхност" на Юпитер фактически е най-горният

слой облаци от неговата атмосфера. Атмосферата е дълбока и е съставена основно от водород и хелий, с малки количества

метан, амоняк, водни пари и други елементи. Върху диска на планетата се виждат ивици от тъмни и светли облаци.

В неговата атмосфера бушуват огромни бури. Известното Голямо червено петно е огромен антициклон, открит е преди 300 години и има овална форма с размери 12 000

на 25 000 км (размер, два пъти превишаващ размера на Земята). Температурата в атмосферата на Юпитер е много ниска – около –140°C в горния край на атмосферата.

Над тази зона от метализиран водород има течна обвивка от молекули, главно водород и хелий, и облачната атмосфера с дебелина повече от 1000 км.Вътрешността на Юпитер е съставена от твърда сърцевина от материал, наподобяващ самата Земя с диаметър 24000 км. Тя е заобиколена от метализирана среда от смес на водород и хелий с дебелина 100000 км.

С помощта на бинокъл или малък телескоп при наблюдение на Юпитер около диска му може да се видят четирите луни, наблюдавани от Галилео Галилей с неговия саморъчно изработен телескоп (галилеевите спътници).

Това са Йо, Ганимед, Европа и Калисто. Други спътници на Юпитер са Адрастея, Карме, Хималия, Метис, Алматея, Елара, Пасифея, Ананке, Леда, Синоп, Лизитея и Тива. В средата на месец май 2002 г. са потвърдени нови единадесет спътника на Юпитер.

Сатурн е може би най-известната и най-красивата от всичките планети в Слънчевата система.Тя е втората по големина планета в Слънчевата система след Юпитер.

Диаметърът и е 120000 км., а температура е около -150 градуса. Завърта се около оста си за 10 часа и 40 минути.

Сатурн, подобно на Юпитер, е сформирана основно от водород и хелий. Облаците в дебелата около 1000 км. атмосфера формират "релефа" на повърхността при наблюденията на Сатурн.

Орбитата му е 10 пъти по-голяма от орбитата на Земята и прави една обиколка около Слънцето за 29.46 земни години. Сатурн единствената планета в Слънчевата

система, чийто северен магнитен полюс съвпада със северния географски полюс

Пръстените са формирани от огромно количество частици, лед и камъни с размери отмикрони до километри. Те се делят на няколко различни отделни пръстена с процепимежду тях. Най-големият от процепите е открит от Касини през 1675 г. и носи неговотоиме. Най-голямата забележителност на Сатурн е системата от пръстени. Те са с диаметър274000 км. - два пъти по-широки от Юпитер, но са дебели само няьколко стотин метра.

Спътниците на Сатурн са съставени основно от воден лед и скали. Това са Пан, Атлас, Енцелад, Прометей, Пандора, Епитемей, Янус,

Мимас, Тетас, Телесто, Калипсо, Диона, Хелен, Рея, Титан, Хиперион, Япет, Феба, S/2000 S1, S/2000 S2, S/2000 S3, S/2000 S4, S/2000 S5, S/2000 S6, S/2000 S7, S/2000 S8, S/2000 S9, S/2000 S10,

S/2000 S11 и S/2000 S12.

Уран е седмата планета в Слънчевата система и третата по диаметър. Движи се около Слънцето на разстояние в пределите от 18.3 до 20.1 AU с орбитална скорост 6.81 км/сек. Продължителността на деня й е 17 часа и 14 минути, а годината й е с продължителност 84.01 земни

години. Неговият диаметър е четири пъти по-голям от земния (50 800 км), а масата му е 14.54 земни маси (8.683x1025 кг.). Уран е с по-голям

диаметър, но с по-малка маса от Нептун.

Уран е открита през 1781 г. от Уилям Хершел, който първоначално я смята за комета. Нарича я "Georgium Sidus" в чест на краля на Англия Джордж III. Името Уран е било прието, за да има съответствие с имената на останалите планети, но не се използвало до 1850 г.През 1977 година са открити пръстени, лежащи в екваториалната плоскост.

Уран е един от четирите газови гиганти в нашата слънчева

система и е съставена предимно от скали и вода, а

водородът, хелият и метана са нейната плътна атмосфера.

Астрономите считат, че Уран е формирана от същият материал

- замръзнала вода и скали, от който са съставени и повечето

луни на планетата.

В момента са известни 21 естествени спътника на Уран. Тези спътници формират 3 отделни класа: 11 малки, много тъмни, вътрешни спътника; 5 големи и останалите луни, отдалечени на големи

разстояния. Спътници на Уран са Cordelia, Ophelia, Bianca, Cressida, Desdemona, Juliet, Portia, Rosalind, Belinda, 1986U10, Puck, Миранда,

Ариел, Umbriel, Титания, Oberon, Caliban, Stephano, Sycorax, Prospero, Setebos.

Нептун, осмата планета от Слънчевата система и четвърта по големина, е открита през 1846 година от Йохан Гале в Берлинската обсерватория, използвайки изчисленията на френския астроном Юрбен льо Верие върху смущенията на движението на планетата Уран. Нептун е по-малка по размер, но има по-голяма маса от Уран.

Нептун се върти около Слънцето на разстояние 30.06 AU, има маса 17.23 пъти

по-голяма от земната и диаметър по екватора 49532 км. (3.88 пъти по-голям от

земния). Околоосното му въртене е с продължителност 18:25.55 часа, а обикаля около Слънцето за 164.82 земни години с

орбитална скорост 5.43 км/сек.

Предполага се, че Нептун има скално ядро с маса, колкото Земята.

Атмосферата му е съставена предимно от водород и хелий с малко количество метан, а температурата там е около

минус 220°С. Както на повечето газови планети, и на Нептун бушуват огромни бури. Скоростта на вятъра на Нептун е

най-голямата в цялата Слънчева система -около 2000 км/час.Нептун има пръстени, които са тъмни и с неизвестна структура,

подобно на пръстените на Юпитер и Уран.

Най-голямата особеност на Нептун, Голямото тъмно петно, се намира в южното

полукълбо. То е с размер, два пъти по-малък от Голямото червено петно на

Юпитер, или почти колкото е диаметърът на Земята и е огромен ураган. В него скоростта на вятъра е 300 м/секунда.

Voyager 2 откри по-малко тъмно петно, а също и малък неправилен бял облак, който

обикаля около Нептун за 16 часа и е известен под името "Скутерът".

Преди Voyager да се срещне с Нептун са били известни два спътника на Нептун:Тритон и Нереида с диаметри съответно 3800 км. и 300 км. Voyager е открил ощешест спътника с диаметри от 50 до 200 км. Тритон е уникален в това, че еединственият голям спътник в цялата Слънчева система, който се върти околосвоята планета в посока, обратна на посоката на въртене на планетата.Останалитешест луни на Нептун са Thalassa, Despina, Galatea, Larissa, Proteus и Naiad.

Плутон е небесно тяло (наречено плутоид) с малки размери в сравнение с останалите планети, на орбита отвъд орбитата на Нептун. От своето откриване през 1930 до 2006 г. Плутон е считана за последната, девета плането в Слънчевата система.

Плутон е открита през 1930 година от американският астроном Клайд Томбо и все още не е посетена от земен космически апарат. През 1978 г.

е открит нейният спътник Харон, обикалящ на разстояние 20000 км. за 6.4 дни. Счита се, че Плутон

има маса, само 0,2% от масата на Земята.

Повърхностната температура (-230°C) е твърде ниска, за да има значителна атмосфера. Възможно е в разредената атмосфера да има азот, въглероден двуокис и метан, а налягането да е едва няколко микробара. Плутоновата атмосфера може да съществува като газ, когато планетата е близо до перихелия, а през останалото време от дългата плутонова година газът е в твърдо състояние (лед).

На 12 юни 2008 г. Международния астрономически съюз приема новo название за малките

космически тела подобни на Плутон – плутоиди. За плутоид се счита всяко небесно тяло,

което обикаля около Слънцето отвъд орбитата на Нептун, има достатъчно маса, за да

поддържа хидростатично равновесие (има почти кръгла форма) и по неговата орбита

има други малки тела. В тази нова категория на обектите, които се намират на далечна

орбита, няма да се включват големите тела от астероидния пояс между Марс и

Юпитер, защото те не са отвъд орбитата на Нептун. За плутоид се счита и 2003 UB313,

която носи името на древногръцката богиня на хаоса Ерис.

Някои от планетоидите са се зародили направо

в пояса на Кайпер. Същите симулации и

други теории показват, че в пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима

маса — от порядъка на тази на Марс или

на Земята.

Съвременни компютърни симулации показват, че поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер,

чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата

система на далечна орбита.

Досега в пояса на Кайпер са открити над 800 обекта (подмножество на транснептуновите обекти), почти всички от които са открити след 1992 г. Двата най-големи обекта с

потвърдени размери са Плутон и Харон.

Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата.

Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на

земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.

Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до

Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на

кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбити.

Десетата планета – Ерис,тя е по-голямо джудже даже от Плутон, открита през 1930 г. Новината бе съобщена на пресата на 29 юли 2005 г. Планетата е открита от Майкъл

Браун (Калифорнийски технологичен институт), Чад Трухийо (Обсерватория Джемини) и Дейвид Рабиновиц (Йелския университет) при обзорни изследвания с помощта на

телескопа Самюъл Ошин на Паломарската обсерватория. Астрономите обявиха, че Ерис си има и луна.Тя се казва Дисномия.

Ерис се намира на 14,5 милиарда километра от Земята, в район от

пространството известен като пояс на Кипер.

Възможно е, на Ерис да съществува тънка атмосфера, а температурата на

повърхността е минус 250С.

Има удължена елипсовидна орбита и една година на Ерис се равнява на 560 земни.

Заповядай отново,

галактически

пътешественико !