ЦИКЪЛ от 20 ЛЕКЦИИ държани в различни градове от 1912 до 1913 г.

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

GA-140

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ОКУЛТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯВЪРХУ ЖИВОТА

МЕЖДУ СМЪРТТАИ ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ

И ЖИВОТОВЗАИМОДЕЙСТВИЕМЕЖДУ ЖИВИТЕ

И МЪРТВИТЕ

Цикъл от 20 лекции държани в различни градовеот 1912 до 1913 г.

2

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Милано, 26 октомври 1912 г…......................4Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Милано, 27 октомври 1912 г……...................15Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Хановра, 18 ноември 1912 г…........................25 Преминаването на човека между сферата на планетите и значението на познаването на Христа. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Виена, 3 ноември 1912 г…......................41Най-новите резултати от окултното изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 26 ноември 1912 г………..................57Животът между смъртта и едно ново раждане. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 26 ноември 1912 г………..............76Животът между смъртта и едно ново раждане. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Берн, 15 декември 1912 г…...........................87Някои неща върху техниката на кармата и живота след смъртта. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Виена, 21 януари 1913 г...................................103Между смъртта и едно ново раждане. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Линц, 26 януари 1913 г………….................112За живота след смъртта. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Тюбинген, 16. 2. 1913 г...............................124антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото.

3

11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 13. 2. 1913 г…...............134Космическата страна на въпроса между смъртта и едно ново раждане. Пътят през звездните сфери. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 20. 2. 1913 г...................147Взаимното влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Франкфурт, 2. 3. 1913 г ................161Мисията на земния живот, като преходна точка за отвъдния живот. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 10. 3. 1913 г…........174Върху живота между смъртта и едно ново раждане връзките между сетивния и свръхсетивен свят. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 12. 3. 1913 г....................188За преминаването на човека през сферите на Космоса след смъртта. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Бреслоу, 5. 4. 1913 г…...............204Допълнителни факти върху живота между смъртта и едно ново раждане. 17. СЕДЕМАНАДЕСАТА ЛЕКЦИЯ Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.....213Относно общуването с мъртвите. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щрасбург, 13. 5. 1913 г .............223Животът след смъртта. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берген, 10. 10. 1913 г................228Живото взаимодействие между живите и мъртвите. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берген 11. 10. 1913 г...........................243Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изследване.

По записки и бележки непрегледани от лектора. Издадено от администрацията на Рудолф Щайнер. Издаването уредено от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по наследство на Рудолф Щайнер.

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане…. Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което антропософията има да каже. Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки. Да се произнесе върху съдържанието на тези издания може да има право само онзи, който познава, какво се приема като предпоставка за

4

произнасянето на едно съждение. А за по-голяма част от тези издания, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско познание за човека и за космоса, доколкото тяхната същност е описана в антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история". Забележка: Когато Рудолф Щайнер е държал тези лекции, той е употребил думите "теософско" и "теософия", които е използвал тогава в смисъла на своята антропософска ориентирана духовна наука. Съобразно с едно указание на Рудолф Щайнер, тук тези наименования са заменени общо взето с изразите "духовна наука", или "антропософия", "духовно-научно", или "антропософско".

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Милано, 26 октомври 1912 г. ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.Тази вечер моята задача ще бъде да ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота. Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята лекция да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле. Във външния живот, особено в нашето днешно настояще, човешката душа се намира общо взето в едно постоянно безпокойство. От час, на час в течение на деня душата получава постоянно нови впечатления и понеже човешката душа се отъждествява с нейните впечатления, това означава едно постоянно безпокойство на душата. Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят. Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното

5

спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би искал да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите навъншния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така. В духовният свят ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас. Ние трябва да излезем, така да се каже, вън от нас, да се пренесем в самите неща и тогава да привлечем отвън самите неща към нас. Тогава, при това положение имаме опитности, които могат да бъдат обезпокояващи, тревожни за човешката душа. Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле. Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят. Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: Защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер. И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре. От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят. Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така. Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло. Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време

6

съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувстваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне дотам, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят. Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: - Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: - Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения. Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек,

7

чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: Както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувстваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувства тя след смъртта. И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: Ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: - Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: - Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега? Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувстваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действат върху това, което току-що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувстваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.

8

Общо взето в настоящето време почти всеки човек е склонен да се отдаде по този начин на влиянията, на действията на по-висшите йерархии. А това значи: Всеки човек, който днес умира и влиза в духовния свят, стига до там, йерархиите да осветят неговата мъгла от видения. Обаче това действие на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя. То се изменя така, че ние постепенно чувстваме как чрез проникването на светлината на по-висшите йерархии нашето съзнание постепенно се затъпява. И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието след смъртта зависи от напълно определени неща. Така например съзнанието се затъмнява по-лесно при един човек, който има едно неморално разположение на душата. Следователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите. В последно време аз имах възможността да изследвам хората след смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: Че хората с морално душевно настроение запазват след смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието. Естествено сега можем да запитаме: - Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би искало да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувстват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах,

9

говори именно против материалистичните възгледи на човека. Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта. С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: Единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятстват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са искали да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха искали да си усвоят нещо от това, което би искало да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, защото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: Обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствали значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувстваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше

10

да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства навъншният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане. Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат отвън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току-що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта. Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: - За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата. За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота. Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности. В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което

11

даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това. С по-нататъшното развитие на човешките способности днес обаче отново е необходимо едно ново отношение към Тайната на Голгота и към Христа. Ако искаме да схванем най-дълбоката същност на човешката душа именно в нашето настояще време, ние трябва да кажем: - Тази най-дълбока същност се състои в това, че днес човекът може да проникне до определено познание на своето аз. Едно такова пристъпване на човешкия аз, каквото е възможно днес, не е било възможно по-рано. При хората навъншния свят това приближаване, това пристъпване към аза се проявява във формата на най-яркия егоизъм и в този случай се явяват всички възможни степенувания до онази степен, която наричаме определена точка на покоя само тогава, когато стигат дотам, да говорят за човешкият аз. Когато в предхристиянското време човекът се стараеше да познае света, той пристъпваше към външните явления, които заставаха пред него, т.е. той излизаше вън от себе си, когато искаше да философства. Днес хората отиват вътре в себе си и намират една здрава точка, когато стигат до човешкия аз. Искам да приведа като пример само великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон. Тези хора намират спокойствие само тогава, когато намират човешкия аз. Ако потърсим причината за нова явление ще открием, че по-рано хората не можеха да достигнат до едно познание на аза от само себе си. Тази възможност беше дадена в Гръко-латинската епоха чрез Тайната на Голгота. Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото. Тази искра живее по-нататък в човека, който не е станал плът само в един физически смисъл, а е станал плът в християнския смисъл. А това значи, че той е станал един аз. Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен аз. Способността човекът да вижда Христа е затъмнена чрез това, че човек търси тази искра в самия себе си. И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество. Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: Възкресението на божествения Дух в цялото човечество.

12

Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране божественото в себе си. Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек. Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност. За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие. Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм. В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха. Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: - Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на аза, чрез ума на аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: Да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме искали да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото което е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействаме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата карма, тогава други същества трябва да работят

13

върху грешките, които трябва да подобрим от нашата карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от божественото. Но тогава ние чувстваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: - Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току-що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувства значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувства в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане. И когато познава обективно тези факти, човек би пожелал на нашата епоха, щото все повече и повече хора да достигнат до това, как всъщност тази сентенция може да бъде позната днес в нейното най-висше достойнство по начина, който току-що бе описан. И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане. Мои мили приятели, едно такова изискване като това, би искало да бъде взето като едно пристрастно, като едно предубеждение към християнския възглед на живота. Ако би съществувал в този смисъл един пред разсъдък за християнското вероизповедание, това би било действително не теософско. На основата на духовната наука ние стоим обективно спрямо всяка една религия и я проучваме с напълно същата симпатия. И този факт, който току-що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току-що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това

14

става за един констатиран факт. И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед. Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците. Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци. От това трябва да разберем, колко неоснователен е упрекът, че характеризирането на Тайната на Голгота поради това, както бе дадено тук, произхожда от едно предпочитание на християнството. Това характеризиране отговаря само на установяването на един обективен факт. И ако ме запитате, защо не ще отстъпя нито крачка относно подчертаването на този факт на Тайната на Голгота, днешното изложение може да ви даде отговор на този въпрос. Ние се занимаваме с духовната наука не от любопитство, или също само от един абстрактен стремеж към знание, а ние се занимаваме с духовната наука поради това, за да дадем на душата една необходима храна. И с познаването на Тайната на Голгота ние даваме на човешката душа възможността, да развие в себе си онова усещане, онова чувствено настроение, от което тя безусловно се нуждае, за да може да премине описаната пропаст между смъртта и едно ново раждане. Който разбира, че между смъртта и едно ново раждане душата би трябвало да изпита, така тежко непоносимата за цялото бъдеще на човечеството загуба на съзнанието в посочената трета епоха, той би искал да говори при всеки случай на човечеството за Тайната на Голгота. И поради тази причина едно от най-важните неща, с които трябва да се запознаем в полето на духовната наука е именно разбирането на Тайната на Голгота. Колкото повече ще напредваме в нашата епоха, толкова повече различните религии в света ще се видят принудени да приемат факта, за който говорихме днес. Ще дойде време, когато онзи, който е последовател на китайската, на будистката, на брахманската религия, ще разбере, че да приеме Тайната на Голгота съвсем не представлява нищо против неговата религия, както не представлява нищо против неговата религия да приеме Коперниковата система на света. И ще се счита като един вид религиозен егоизъм, когато някой изповядващ една религия вън от християнската ще откаже да приеме този факт.

15

Вие виждате мои мили приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане. В една лекция траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес. Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания. Тъй като следващата лекция ще бъде свързана с днешната, ние ще можем навярно да прибавим един кратък поглед върху казаното днес и да преминем след това към стоящите в перспектива по-нататъшни изложения.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ Милано, 27 октомври 1912 г. ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.Нашето разглеждане ни доведе до момента, където съзнанието на умрелия може да бъде подържано още само чрез спомена за Тайната на Голгота. Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения. Също и действителностите на духовния свят могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения. Постепенно за душите става все по-трудно да запазят спомена за времето прекарано на Земята, все повече се разпростира една забрава на всичко преживяно на Земята. Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота. Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я свят. Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна. Тогава ние не сме вече в състояние да запазим в нас виденията, които сме имали преди това. Дотогава ние можем например да говорим за астрални цветни видения и явления. Можем да говорим в света, в който живеем до този момент, за това, че виждаме астрални цветове. Можем да говорим за това, че виждаме също същества около нас във визионерни копия. Обаче във този момент, който както казахме, се намира в средата между смъртта и едно ново раждане, виденията и спомените отпадат от нас като люспи, ние изгубваме отношение към тях, те се отделят напълно от нашето същество. В този момент, ако

16

искаме да го охарактеризираме по-точно, е по-добре сега да се запознаем с нещо, което ще изглежда може би шокиращо за първото разбиране. В този момент душата се чувства откъсната от Земята, тя чувства, така да се каже, Земята под себе си някъде далече и чувства, че в своето изживяване в духовния свят е стигнала до Слънцето. Защото както в земния живот душата се е чувствала съединена със Земята, така се чувства тя сега съединена със Слънцето и с цялата негова планетна система. Ето защо в нашия модерен окултизъм се приписва такава голяма стойност на факта, че човек трябва да разбере, как Христос като слънчево същество е дошъл при нас, защото е необходимо да се разбере, как чрез Тайната на Голгота Той ни води към Слънцето. окултизмът ни показва, че Христос е едно слънчево същество, което ни води отново към Слънцето. А сега идва това, което е шокиращо: Както е необходимо да разберем нашето отношение към Христа, също така сега е необходимо да разберем и нещо друго. Сега започва времето, когато човек се запознава с онова същество, което винаги е било наричано Луцифер, стоящ срещу него като едно действително същество. Когато човек се чувства сега в Слънцето, той не се чувства тогава като в струящата се физическа светлина, а се чувства в чисто духовна светлина. И от този момент той чувства Луцифера като едно същество, което сега не му е враждебно както по-рано, а го чувства в света. Човек чувства сега необходимостта в по-нататъшното течение на живота след смъртта да счита Луцифера и Христа, като две равноправни едно до друго същества. Колкото и странно да звучи тази равностойност на Христа и на Луцифера, човек стига дотам, именно от посоченият момент да я разбира, да счита тези двете същества като един вид братя. Как може да се обясни това, което може да се обясни от по-нататъшното протичане на живота след смъртта. Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо лунното съществуване, след това слънчевото и най-после сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта. И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.

17

Обаче още по-голямо значение има, така да се каже моралния елемент, но по-нататъшният живот в този свят, който току-що охарактеризирах сега. Както бе описано в книгата "Акашова летопис", човек постепенно изгубва интереса, който е имал много силно по-рано, за това което може да изживее на Земята. Изчезва интересът на отделните хора, с които той е имал връзка, изчезват интересите и за отделните неща. Той знае, че спомените, които запазва сега, никой не ги носи по-нататък освен Христос. Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа. След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят. Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество. Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят. Може би, сега отново е нещо шокиращо да кажем това, което чувстваме само субективно, обаче макар и да бъде изказано като нещо шокиращо, в този случай то е също най-разбираемото. Сега именно след известно време ние се чувстваме като жители на Марс. След като сме се чувствали като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувстваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от

18

окръжността на Космоса. Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят. Душата стига до една точка на изживяването, при която чувства самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите. Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през юпитеровото съществувание, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: В сферата на Сатурн. Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току-що посочих, обаче в себе си вие остро чувствате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение. Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка. От този момент нататък вече нищо не може да запази нашето съзнание, нито Христовия принцип, нито Луциферовия принцип и ако по-рано в живота не е настъпило едно Посвещение, сега настъпва едно понижение, едно затъмнение на съзнанието. Започва определен духовен сън, който е необходим за човешкия живот, след като до този момент е съществувало един вид съзнание, което е било запазено чрез описаните отношения. Чрез това, че човекът не може да чувства вече нищо, не може да си представя вече нищо, космическите влияния могат да действат непосредствено върху него, с изключение на влиянието на слънчевата система. И съществуващото само това, което се намира вън

19

от нея, тогава ще имате действията, кои то настъпват сега. И тук ние стигаме до точката, от която изходихме вчера нашите изложения. Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през сатурновото, юпитеровото и марсовото /влияние/ състояние, започват да действат върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мит също обгръщащо миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:

ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ

РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО

Тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано

20

малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: Защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувстваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия. И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята. Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание. И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят. И действително изненадващ факт е, колко много окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания. За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: Да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да

21

коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току-що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение. Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: То е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшестващото въплъщение.

22

Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: Онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане. Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота. Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст. Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г. При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън. Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: То не живее още, така да се каже

23

напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: Той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот. Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване. За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот. Аз бях много изненадан, когато в старите предания намерих един израз като един вид не искам да кажа потвърждение, а като един вид указание относно тези опитности. Когато сме на Земята във физическия живот ние казваме: - Ние остаряваме. В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: - Ние се подмладяваме. Така че бихме искали да кажем: - Когато някой се ражда тук, или там и разглеждаме неговото духовно съществувание: той се е подмладил тук, или там. Но странно, във втората част на Гьотевия "Фауст" се намират думите: "Той се е подмладил в страната на мъглите". Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"? Ако бихме отишли по-далече в миналото, бихме намерили, че това е една традиция на човечеството, което е чувствало, че с духовното раждане човек се подмладява. Ние намираме напълно нещо, което постоянно се подчертава в окултизма, че колкото по-далече отиваме в миналото на развитието, все повече се

24

натъкваме на ясновидски състояния на човечеството. Ние го намираме потвърдено навсякъде. Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствали отвън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки, така да се каже, обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: Така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек. Без съмнение, понякога едно такова указание може да изглежда като неоправдано, може би като една игра с думи. Обаче онзи, който се взира в дълбоките връзки на човечеството, той не ще счита тези неща като една игра на думи. При великите поети живеят именно отзвуците от едно старо ясновидско познание на човечеството, у тях те постоянно оживяват отново, и чрез посвещението такива отзвуци биват опреснени и издигнати до човешкото познание. С това мои мили приятели, аз ви изнесох някои факти, които са резултат на направените напоследък изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и се надявам, че в не далечно време ще можем да говорим по-нататък върху такива познания относно живота между смъртта и едно ново раждане.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Хановра, 18 ноември 1912 г. ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ПРЕЗ СФЕРИТЕ НА ПЛАНЕТИТЕ И ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОЗНАВАНЕТО НА ХРИСТА.

25

Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение. От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: Че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: Но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност. Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа. И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави един малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като духовна работа в цялата култура на човечеството. Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: - През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание.

26

През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека? При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: Аз усещам болката при която не бихте искали да кажете: - Боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: - Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: - Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: - Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за аза? Именно при този въпрос можем да видим, че, така да се каже, най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от аза състояние на съзнанието към изпълнените от аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе дотам, да се убеди как детето стига до съзнанието за аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за аза и как тя се засилва. Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса. Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че чувството за аза е израснало, след като детето си е ударило главата. То е възприело именно самото себе си, имало е възприятно за себе си. Това допринася детето винаги да познае самото себе си. Но при едно такова положение не е нужно то винаги да се удря, да се нарани, не е нужно да има винаги външни драскотини, белези, още когато детето поставя ръцете си някъде това е един малък удар, то възприема самото себе си при другите неща. Вие ще трябва да си кажете: - Детето не би стигнало до съзнанието на своя аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят. Ако

27

детето не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя аз. Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия аз. Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало дотогава: Само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях. Когато това съзнание за аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря. Но къде се удря то? Това, което не идва в допир с нищо, не може да знае нищо за себе си, поне за нашия свят доколкото ние живеем в света. От момента, когато съзнанието на аза е налице, азът се удря, сблъсква се със своя собствен вътрешен организъм, със своето собствено вътрешно тяло, тогава азът започва да живее вътрешно: Тогава азът започва да се удря със своето собствено тяло. Ако искате да си представите това, достатъчно е само да помислите върху това, че всяка сутрин детето се събужда. Това е едно влизане на аза и астралното тяло в етерното и физическото тяло. Там азът се сблъсква със своето етерно тяло и своето физическо тяло. Да, помислете само, когато потопите ръката си във водата и я прекарате през водата, вие срещате навсякъде една съпротива, където влизате в допир със водата. Така е когато сутрин азът се потопява във етерното и физическото тяло и се намира обливан от своя вътрешен живот. Обаче през време на целия живот, този аз е потопен в това физическо и в това етерно тяло и се удря на всички страни в тези тела. Когато пляскате с ръката си във водата, вие долавяте от всички страни своята ръка: Така е когато азът се потопява във етерното и физическото тяло и се удря на всички страни в тези тела. И това става през целия живот. През целия живот при всяко едно събуждане човекът трябва да се потопява във своето етерно и в своето физическо тяло и чрез това, че той се потопява по този начин, стават постоянно съвместни удряния от физическото и етерното тяло от една страна и от астралното и аза от друга страна. И кое е последствието от това? Последствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се. И това изхабяване води до постоянно остаряване, до постепенно износване, което настъпва при човека в течение на живота и тази е също причината поради която ние умираме главно физически. Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме искали да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за аза, но не бихме искали да го поддържаме. Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено. От това

28

следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия аз от разрушаването на нашето същество. Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия аз, никакво азово съзнание. Да, когато човек задава въпроса: - Защо съществува разрушение, остаряване, смърт? Трябва да му отговорим: - Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание. Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме искали да бъдем действително човеци. Обаче, когато оставим този факт да действа в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и азът. Такива, каквито сме четири члена: Обаче, за да можем да добием азовото съзнание, ние трябва да ги разрушаваме. Ние трябва постоянно да ги разрушаваме отново и отново да ги получаваме. Върху това почива необходимостта от повтарящите се земни съществувания, за да имаме възможност постоянно да разрушаваме нови човешки тела и именно чрез това да се развиваме по-нататък като съзнателни човешки същества. Но в земния живот ние имаме един единствен човешки член, върху развитието на който можем действително да работим: Това е нашият аз. Върху развитието на нашият аз ние можем да работим по определен начин. Що значи в духовен смисъл, човек да работи върху развитието на своя аз? Ако искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху аза. Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: - Ти си лош човек. Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо. Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа. На онзи на когото сме казали: - Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н. Тогава ние сме възвърнали стойността на

29

нашият аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият аз. Така за много неща, които засягат нашия аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача. Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда. Следователно: Ние можем да понижим стойността на нашия аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност. Тази способност да ревизираме, така да се каже, един жизнен член, един член на нашето човешко същество, да коригираме неговата грешка, да го направим да напредне, тази способност имаме ние по отношение на аза. Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над аза. Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло. Ако не бихме работили върху нашият аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: Това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: Астралното, етерното и физическото тяло. Но това може да стане само благодарение на факта, че върху нас работи нещо, което не стои в нашите ръце. Това е нещо съвсем явно, че ако не разполагаме с магически сили, с особени сили, вие нямате силата да си създадете едно астрално тяло, когато сте умрели. Това трябва да бъде създадено за човека от великият свят, от Макрокосмоса. Сега вие можете да разберете въпроса: - Откъде бива отново възстановено това, което сме разрушили например в нашето астрално

30

тяло? Ние трябва да имаме едно правилно тяло, когато се раждаме отново за едно телесно съществувание. Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло? Вие можете да търсите тези сили с всички възможни ясновидски изкуства на Земята, но не ще ги намерите тук на Земята. Ако се касае само за Земята, тогава никога не би било възможно да бъде възстановено едно астрално тяло на човека. Материалистичният светоглед, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много. Човекът има своето отечество не само на Земята. Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: Че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система. Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме искали да получим едно астрално тяло. - Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената. Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос. Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот. Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло. В областта, която се нарича окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изследването е нещо много трудно, много сложно. Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите. Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата,

31

които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от лекции изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят. Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н. до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.

32

Обаче когато наблюдаваме различните хора, установяваме една разлика. Различието се получава, когато например наблюдаваме един човек след смъртта, който през целия си живот е създал в душата си едно добро настроение, което минавайки през смъртта отнася със себе си едно морално разположение. Можем да сравним един такъв човек с един друг, който пренася през смъртта едно по-малко морално разположение на душата. Това създава една голяма разлика и тази разлика се показва вече, когато един такъв човек навлиза в сферата на силите на планетата Меркурий. Как се показва това? Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта. Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята. Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност. Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.

33

Следователно неморалното настроение на душата има голямо значение още върху първите времена след минаването през Камалока, то решава също нашата съдба, за следващото време, което наричаме време на планетата Венера. Обаче, когато влизат в действие и други представи, които човек си е образувал през време на земния живот и които го засягат, когато той навлезе в духовния свят. Тези други представи са религиозните представи. По-друг начин живее душата след смъртта, когато през време на нейния земен живот е създала една религиозна връзка между преходното и по-друг начин живее тя, когато не е имала тази връзка. Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор. Ние знаем наистина, че освен нас има и други същества, обаче се чувстваме като в една капсула, като в един затвор, така че не можем да стигнем до тях. Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: Всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор. Естествено с това не искам да кажа нищо лошо против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт. Тук в земния живот, материалистичните представи са една грешка, но в царството на духа те са един факт, а именно фактът, че чрез тях такива представи, чрез които тук в земния живот се затваряме в нашите погрешни разбирания, в царството на духа ни затварят като в един затвор, правят ни пленници на нашата собствена астралност. Чрез неморалните настроения в живота ние се лишаваме от привличащите сили в сферата на Меркурий, а чрез нерелигиозните настроения на душата се лишаваме от привличащите сили в сферата на Венера, не можем да получим от тази сфера силите от които се нуждаем. Това значи, че в нашето следващо въплъщение на Земята получаваме по определен начин едно несъвършено астрално тяло. Тук вие виждате, как човек сам гради своята карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "- Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена,

34

свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: Защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие откъде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: - Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: Това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както досега сме запитвали: - За нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота. Да, съществували са дълги периоди в човешкото земно развитие, когато човекът не е можел да направи въобще нищо, за да допринесе нещо, за да може неговото /етерно/ тяло да бъде надарено с добри сили в следващото въплъщение. Обаче, когато човекът не е притежавал още известно наследство от времената, когато се е родил на Земята. Докато е траело старото ясновидство, в човека още са съществували такива сили, които още не са били изразходвани при настъпването на смъртта, чрез които сили етерното тяло е можело да бъде отново изградено. Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: Да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални

35

представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: През самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: Сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувстваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: Че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи. И всъщност ние знаем най-много за една религия, там където тези религии са искали да служат на тяхното време и на техния народ, чрез това, че са се затворили в себе си по определен егоистичен начин, така, както са били дадени от великия първичен извор на живота. Ние вече повече от 10 години проучвахме религиите, обаче веднъж трябваше да бъде направено началото с това, да бъде дадено на човечеството нещо, което се издига над отделните религии, което съдържа един вид всичко, върху което са обърнали вниманието отделните религии. Чрез какво бе постигнато това? То бе постигнато чрез това, че веднъж в човечеството се яви една религия, която е една

36

неегоистична религия. Нейното съвършенство се състои именно в това, че тя не се ограничава само в един народ и в дадено време. Една егоистична религия, в превъзходния смисъл на думата е индийската религия. Защото, който не е индиец, не може да бъде приет в тази религия. Тази индийска религия е следователно скроена в особен смисъл според характера на индийския народ. Величието на отделните религиозни изповедания се състои именно в това, че те са били скроени според отделните земни отношения. Който не взема под внимание това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание. Какво означава следователно, да се говори постоянно само за единство. Това, означава например, че някой казва: - Върху масата се намират сол, черен, червен пипер и захар. Не иска да изтъкне, какво означава всеки един от тези продукти, а търси единството, което се изразява в различните подправки. Човек може да говори така, върху тези неща, обаче когато се касае за това, да се премине от говорено към действителността, не може да не се забележи вече разликата. Тогава, никой, който използва отделните подправки, не ще каже, че всички те са без разлика подправки, защото, ако действително няма разлика, тогава можете да вземете сол, или черен пипер и да ги сложите във вашето кафе, или чай и тогава веднага ще почувствувате разликата. Същата логическа грешка прави всеки, който не дели действително отделните религиозни вероизповедания, а казва: - Всички те идват от един извор. Обаче, когато човек иска да знае, как живата връзка преминава през различните религии, отивайки към една велика цел, той трябва да се научи да познава тази връзка, тогава той трябва да проучи религиите в тяхната стойност по един действителен начин за отделните сфери. Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското общество, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н. В какво се изразява това? Имаме ли ние действително една национална религия, каквато имат индийците, или юдеите? Ако бихме се кланяли на бога Вотан, тогава бихме били в състояние в което се намират индийците. Обаче, ние не се кланяме на Вотан. Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец. Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна лекция: Винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да

37

се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: Че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: - Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно богове? Той казва това с пълна сила: "- Вие сте богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: - Бъдете като боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на боговете и им казва: - Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3,5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: Същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно. Защото християнството е приело в себе си този важен въпрос. За да ни покаже, че главното не лежи просто в съдържанието, а в това, от кое същество идва то. Защо? Защото християнството, започва да насочва вниманието и започва да действа в смисъла на това, което възвестява ядката на неговата същност: Тук няма само едно племенно родство, а тук има родство на цялото човечество, нещо което важи без разлика на раса, националност и изповедание, което се издига над всички раси и над всички племена /времена/. Ето защо християнството е така интимно родствено с човешката душа, защото това, което християнството може да даде, не трябва да остане чужда на никоя човешка душа. Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път. Днес хората не са стигнали още така далеч, да могат да разбират, че будистът, индусът, нямат нужда да отхвърлят Христа. Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: - Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате

38

особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел. С това вие давате предимство на Христос. Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус. Може ли будистът да каже: - Аз не мога да призная Христос, защото това не се намира в моите будистки писания. Това ли е важно, че нещо, което е вярно не се намира в някои особени писания? Нима е нещо антибудистко човек да признае Коперниковата система, защото в моите книги не се намира нищо написано върху Коперниковата мирова система? Новите резултати на изследванията направени от духовната наука върху Христовото същество са именно нещо като Коперниковата мирова система, което може да бъде прието от индус, или човек изповядващ друга религиозна система: Това няма нищо общо с едно религиозно вероизповедание. Който отхвърля това, което духовната наука има да каже върху Христовия импулс по отношение на религиозните изповедания, той няма истинско разбиране за това, какво отношение трябва да има към едно религиозно вероизповедание. Може би, мои мили приятели, ще дойде още веднъж времето, когато хората ще видят, как това, което имаме да кажем върху същността на Христовия импулс и неговото отношение към всички религиозни вероизповедания и светогледи, говори също така на нашите сърца, на нашите души, както се старае да проникне с най-голяма последователност до всички фази. За отделния човек не е лесно той да разбере, как в антропософията ние се стараем да свържем отделните неща, които могат да доведат до едно истинско разбиране на Христовия импулс. И в настоящия цикъл на неговото развитие човекът се нуждае от едно разбиране на това, което ние наричаме Христово същество. Изповядването на Христа няма нищо общо с една отделна, затваряща се религиозна система: истински християнин е само онзи, който е свикнал да счита всеки човек като такъв, който носи в себе си християнски принцип. За един истински християнин, християнския принцип е търсен в един китаец, в един индус и т.н. Истинското разбиране на един човек, който изповядва Христа, се състои в това, че той има съзнанието: Христовия импулс не се ограничава в една част на Земята, това би било, една грешка. Действителността е тази, че от Тайната на Голгота е действително вярно това, което апостол Павел казваше за областите, за които той имаше да говори. Павел проповядваше: - Христос е умрял също и за езичниците. Обаче човечеството трябва да разбере, че: Христос не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички. И този

39

Христос разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена. Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия импулс по лицето на цялата Земя. Истинския Христов импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци. Тогава окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувстваме нещо от действителността на Христовия импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл. Откакто Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето. Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действаме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота. Това ни показва истинското окултно изследване. И това окултно изследване ни показва по-нататък, как можем да приемем това, което ни подготвя за физическото тяло. Защото

40

физическото тяло ни е дадено чрез това, което се нарича принцип на Отца. Обаче благодарение на особеността, която е изразена с думите на Христа Исуса: "Аз и Отец сме едно". /Йоан, 10, 30./, чрез Христовия импулс ние ставаме съпричастни на принципа на Отца, т.е. Христовият импулс ни води същевременно до божествените сили на Отца. Кое е най-доброто, което можем да добием от нашето духовно задълбочаване? Някой би искал да се представи, че между вас, би била възможна една душа, която като излезе през вратата ще си каже: - Сега аз забравих всичко, всички отделни думи. Това би било един краен случай, би било радикалният случай. Но, мои мили приятели, това не би било най-голямата вреда. Защото, бих искал да си представя случаят, че един такъв човек, който излиза от тук на улицата, носи въпреки това със себе си едно чувство, едно усещане, което е резултат на това, което той е чул тек, макар и иначе да би забравил всичко. А това чувство е именно важното. Това, което изживяваме в нашата душа това е важното, то е главното. Но ние не можем да го изживеем по друг начин, когато чуваме думите, освен чрез това: Трябва да се отдадем на слушаното във всички подробности, за да бъдат изпълнени нашите души с мощният импулс. Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е правилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава духовната наука е извършила своята работа в него. Защото духовната наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би искало да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувстваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се

41

превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 26 ноември 1912 г. НАЙ-НОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОКУЛТНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ./липсва стр. 37/В този духовен свят всичко е някак си обратно. Бих искал да приведа два признака, които могат добре да покажат, как духовният свят се различава до голяма степен от обикновеният сетивен свят. Да вземем нашето съществуване в този сетивен свят, през време на бедното състояние до вечерта. Тук ние виждаме, че нещата, които възприемаме чрез нашите очи и нашите уши, идват, застават пред нас и само по-висшите области на живота, областите на познанието, на изкуството, ние ги търсим, трябва да ги доведем при нас, чрез нашата дейност, трябва да съдействаме. Останалия външен живот, който ангажира нашето занимание, ни представя действително всичко, което трябва да действа върху нашите сетива и върху нашия ум, донасяйки го, така да се каже, при нас от сутрин до вечер. Където и да отидем, на улицата, както и да живеем, всичко и всяко нещо, във всеки миг има своите впечатления и с изключение на гореспоменатите неща, ние не правим нищо, за да доведем при нас те идват от само себе си. Не така е с това, което става чрез нас във физическия свят: Тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим. Тези са важните признаци на дневния живот, че това, което се предлага на нашето познание, става без ние да сторим нещо за това. Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно. Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго. Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой. Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли

42

има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие, докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно духовната наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към духовната наука. Ние ще имаме опитността, че колкото повече спокойствие, лишено от агитация можем да развием, толкова повече хора ще дойдат при нас, докато чрез една припряна агитация ще отблъснем хората от нас. Когато се изнася една публична лекция, това става само, за да се каже с нея, това, което трябва да бъде казано: - Който може да го приеме нека го приеме. В този смисъл, целият наш живот в движението на духовната наука, трябва да бъде един покой на духовното, така че ние да оставяме да стане това, което трябва да стане и да чакаме с душевно спокойствие. Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния свят, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер. Това беше 1879 година, изтичането на Кали Юга. Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако искате случайност, даваше се от духовния свят. Искам да приведа един определен случай: В 12-ия век живееше някой си Норберт. Той основа един орден. Преди това този човек е водил един напълно светски, бихме искали да кажем, един безпътен живот. Веднъж го ударила мълния. В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе

43

физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени. Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерното тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, това са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действаха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействат всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "- Пригответе се!", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действа в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат! Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят. Различно е положението с познанието във всекидневния живот: Тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: На духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: И обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже, проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: Любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно,

44

обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща. Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: Това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва. Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения. "Видения" достатъчно е само да произнесем тази дума и всеки един знае, ако се е занимавал малко с това, какво всъщност трябва да се разбира под думата видения. Обаче целият наш живот след смъртта, когато сме минали през Камалока, е всъщност един живот във видения. Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато е оставил след себе си Камалока и е влязъл в същинския духовен свят, той живее в един свят, който е напълно такъв, като че навсякъде би бил заобиколен от видения само че тези видения са копия на действителности. И можем много добре да кажем, че когато възприемаме физическия свят чрез цветовете, които очите извикват пред нас, чрез звуците, които ушите ни опосредстват, то когато сме минали през вратата на смъртта възприемаме духовния свят във формата на видения, в които сме втъкани. Но понеже искам да говоря върху тези неща по-интимно, ще трябва да кажа някои неща в една повече разказвателна форма, нещо, което човек го чува първо, изглежда чудно, но то е получено именно чрез едно духовно изследване. Когато описахме Камалока по съдържание, животът в това "Място на желанията" протича така, както той е описан в моята книга "теософията". Но ние можем да охарактеризираме тази област на свръхсетивния свят и по-друг начин. Когато човек е минал през вратата на смъртта, къде се чувства той тогава? На този въпрос можем да отговорим: - Къде се намира всъщност човека в своето пребиваване в Камалока? Можем да назовем пространството, където човек се намира

45

през време на Камалока, даже с думи, които могат да се схващат физически. Ако си представите пространството между Земята и Луната, в онова сферично пространство, което се получава, освободен от Земята, обаче в това пространство там се намира човекът през време на Камалока. Когато времето на Камалока е завършило, човекът преминава от този кръг навън в действителното небесно пространство. Както казах, това звучи странно, но е така. В тази насока ние също забелязваме, чрез едно действително съвестно изследване, че тези неща са противоположни на онези на физическото поле. Ние сме свързани със Земята отвън, заобиколени сме от земната природа и отделени от небесните сфери. След смъртта Земята е отдалечена от нас и ние сме заедно с небесните сфери. Докато сме вътре в сферата на Луната, ние сме в Камалока, т.е. ние имаме желанието да бъдем свързани със Земята и ние излизаме вън от Камалока, когато чрез живота в Камалока сме се научили да се откажем от афекти, страсти и желания. Сега трябва да си представим пребиваването в духовния свят различно от това, с което сме свикнали тук на Земята. Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувстваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувстване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа. Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща. В публичните лекции, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност,

46

при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: Както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствали на Земята, всичко което сме вършили. Как можем сега да си спомним за нещо, ние знаем това и виждате ли, мои мили приятели, отново спомнянето е мъчителна работа. Когато живеем на Земята и сме се отнасяли несправедливо с един човек, или не сме обичали един човек достатъчно, който всъщност е трябвало да обичаме от нас зависи да отклоним последствията. Ние можем да отидем при този човек и да се обясним, или нещо подобно. Но не е вече така, когато след смъртта влезем в сферата на Меркурий. Можем да видим в спомена всички отношения и тези отношения също се запазват, но не можем вече да ги изменим. Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земята, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това. Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим. Виждайки назад в миналото и разкривайки

47

това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера. А сега трябва да кажа, че в моя живот съм се занимавал много с Омир, сега обаче едно място от неговите съчинения ми стана напълно ясно, едвам в момента, когато това, за което току-що говорих, застана като нещо мощно срещу мене в моите окултни изследвания, а именно мястото, където Омир нарича царството на смъртта страна на сенките, където никой не може да се измени. Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният свят, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване. Така е при всеки истински художник, при всеки истински човек на изкуството. Той съвсем не е нужно да го знае в неговия всекидневен живот, съвсем не е нужно да знае това, което се влива във него като вдъхновение. И това, което човечеството е получило чрез хората на изкуството в течение на столетия, не ще избледнее чрез разпространение на духовното движение, а ще бъде задълбочено все повече и повече. И няма ни какво съмнение, че за хората ще изгрее една светлина относно техните истински хора на изкуството, които чрез окултното изследване ще прогледнат в духовния свят, в онзи свят, от който се вдъхновявани хората на изкуството. Във всеки случай такива, които често пъти важат, като художници за една епоха, обаче в действителност не са такива, то не ще получат едно ново осветление, едно ново озарение. Никое величие на деня не ще бъде познато, че то няма никакво вдъхновение от духовния свят. Следващата сфера може да бъде наречена в окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в окултизмът се нарича Венера: Дотам разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи който притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително. Това е религиозното чувство, религиозното настроение. Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера. Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувстваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием. Ако нашата вътрешност,

48

нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази сфера на Венера. След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: За първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: Когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи слънчевото същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес духовната наука трябва да направи света разбираем от гледната точка на едно слънчево същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята. Този импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в мир, чрез духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята. Това стана основното изискване на духовната наука: Всяка религия да бъде третирана с еднаква стойност, да не се дава предимство на никоя религия поради някаква външна причина. Когато например нашето течение е упреквано, че ние поставяме Тайната на Голгота в центъра на развитието на света и се казва, че това е едно даване на предимство на християнската религия, това е един съвсем несправедлив упрек. Нека се разберем веднъж върху това, как стои работата с един такъв упрек. Ако при нас бе дошъл един будист, или един брахманин и би ни направил този упрек, ние бихме му казали: - Нима е важно това, което стои в религиозните книги и нима означава едно ощетяване на една религия, ако не отхвърляме всичко това, което

49

не се намира в тези книги? Не може ли всеки будист да приеме Коперниковата система на света, Коперниковия светоглед, без да бъде, без да престане да бъде будист? Това е един прогрес на общото човечество. И така познанието, че Тайната на Голгота стои в центъра на развитието на света, е един прогрес, един напредък на цялото развитие на човечеството, независимо дали това е писано, или не в старите религиозни книги и да се изисква от нас от страна на китайската или на будистката религия да не мислим така, би било все едно от страна на тези религии, да се забрани на цяла Европа да не приема Коперниковия светоглед, понеже този светоглед не се намира в техните книги. Но именно това разбиране на Тайната на Голгота когато човек познае, какво е станало при нея прави от нас един дружелюбен дух в сферата на Слънцето. Всъщност е така: В момента, когато сме навлезли в сферата на Луната, настъпва нещо, което сега можем да наречем също вътрешно духовно ние сме заобиколени от видения. Когато след смъртта срещнем един починал наш приятел, това е едно видение, но това е той самият, той живее в тази действителност, но това са видения, които се изграждат върху спомена на това, което сме извършили тук. По-късно, вън от сферата на Луната, случаят е също такъв, но върху нас светят духовните същества и висшите йерархии. Това е така, като че Слънцето изгрява и позлатява облаците. Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват висшите духовни същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно окултно изследване. Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от духовните същества, щом навлезе в сферата на Меркурий. Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на боговете, защото в тази сфера висшите духовни същества осветляват човека. Това са великите мощни впечатления, които получаваме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит. Така ние се вживяваме в сферата на Слънцето, проникнати от Христос. След това живеем в една област и навлизаме по-нататък, където имаме Слънцето под нас така, както по-рано сме имали Земята под нас. Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато

50

е бил още един брат на Христос. Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса. И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето. Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди неговото падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас. Тогава имаме нужда от един нов носител на Светлината /Луцифер носител на светлината/. Тогава ние стигаме в сферата на Марс. Докато сме били под Слънцето, ние гледахме навън в Слънцето сега Слънцето е под нас и ние гледаме навън в далечното и обширно мирово пространство. И ние чувстваме това обширно мирово пространство чрез това, което винаги е било назовавано и така малко разбрано, ние го чувстваме в истинския смисъл, чрез музиката на сферите, чрез един вид духовна музика. Тогава виденията в които сме потопени, имат все по-малко и по-малко значение и все по-голямо и по-голямо значение добива това, което чуваме и долавяме духовно. Тогава небесните тела ни се явяват не така, че да ги измерваме като земните астрономи, да установяваме дали едното се движи по-бързо, или по-бавно, а бързото, или бавното съгласуване, дава звучението на хармонията на световете. И онова, което човекът изживява, при това вътрешно, е това че той чувства все повече и повече, че единственото нещо което му остава в тази област е това, което е приел на Земята като нещо духовно. Чрез това той развива своето запознанство със съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух. Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот. Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение. Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова. Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: Целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици

51

достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите. Човекът, който на Земята се е сдобил с едно духовно разбиране, не ще има в сферата на Марс една друга опитност. И тъй като днес ние говорим между хора запознати с антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като духовна наука тук на запад можем да запитаме: - Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е изминал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите лекции, вие ще знаете, че той е действал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените лекции аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действа по този странен начин, както е действал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях. И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго. Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: От Слънцето все още действа нещо върху

52

него, а напротив Космосът действа мощно върху него. Всичко действа отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действа именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: - Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме искали да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: - Оттам, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. Отсега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствали музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: Защото човешкия зародиш е едно копие

53

на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша. Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувстваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действа върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение духовната наука ще доведе нещата дотам, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една правилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение. Това са някои указания, които исках да ви дам, именно въз основа на задълбочените интимни изследвания върху живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Всъщност няма нищо в духовната наука, което да не ни засяга същевременно в нашето най-дълбоко усещане, в нашето най-дълбоко чувство: Нито да остава като абстрактна представа, когато го схващаме и разбираме правилно. Цветето ни радва повече, когато го гледаме, отколкото когато ботаникът го разнищва. Далечният звезден свят може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери. Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.

54

Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас. Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е искала да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство. Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: Ние трябва да приемем този дар съобразно нашата карма. Доколкото нашата карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас. Така животът между смъртта и едно ново раждане се разпада на две части. Първо, този живот е неизменяем. След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме. Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения. Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно. Тогава идват съществата отвън, съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата навъншния свят. Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас. Това вживяване в духовния свят отвън изпъква след това първо, когато е узряло, така да се каже, напълно онова, което сме срещу съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас. Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте искали да гледате всичко това. Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните същества и го осветляват отвън. вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: Към него идва светлината на духовните същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/.

55

Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. Дотам може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: Така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта". Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият. Обаче от окултна гледна точка на мене ми се показва, че положението е точно обратно, защото онзи, когото историците считат за Лоренцо, е всъщност Джулиано и обратно. Това може да се докаже също исторически от характера на двете личности. Паметниците стоят върху постаменти и вероятно е в течение на времето да е станало една смяна. Аз не искам да кажа това, а искам само да забележа, че във външното изследва не нещата малко куцат. На една от фигурите, на тази която е наречена "Нощ", могат да се направят именно истински художествени проучвания, може да се проучи, какви жестове, какво е положението на почиващото тяло: Главата опряна на ръката, подмишницата върху бедрото, както това е изобразено когато изследваме това художествено, можем да резюмираме цялото като кажем: - Когато етерното тяло е особено дейно в човека и когато трябва да бъде изобразено това, то би трябвало да бъде изобразено по този начин така се изразява това в живота, във вътрешността когато човекът почива. Когато човекът почива, когато спи, етерното тяло развива най-голяма дейност. Микеланжело е създал подходящото положение във фигурата на "Нощта". Така както фигурата лежи, това е действителният израз на дейното етерно тяло, за дейното жизнено тяло. Когато преминем към фигурата на "Деня", която се намира от другата страна, това е подходящият израз на човешкият аз.

56

Фигурата на "Утринният здрач" представлява израза на астралното тяло, а тази на "Вечерният здрач", представлява израза на физическото тяло. Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина. Аз се бих противопоставил на това познание, обаче колкото по-точно проучвах тези фигури на Микеланджело, толкова по-ясни ставаха те. Аз вече не се учудвам сега на една легенда, която някога се бе родила във Флоренция. В тази легенда се казва, че Микеланджело имал власт над "Нощта", когато се е намирал сам с нея в капелата, тя е ставала и се е движела наоколо. Щом тя е израз на етерното тяло, няма нищо чудно в това. С това исках да кажа, колко ясно и нагледно става всичко, когато се научаваме все повече и повече да разглеждаме всичко от гледна точка на окултизма. Обаче за развитието на духовния живот, на културата се допринася най-много, когато човек застава срещу човека, така че да предполага и да предчувства окултното скритото. Тогава ще се добие истинското отношение на човека към човека и любовта ще влезе в човешката душа във формата, която е действително истинска човешка, когато човекът застане срещу човека така, че човека да бъде една свещенна загадка за човека. Но това поведение се развива първо това, което е истинското отношение на човешката любов. Така духовната наука ще бъде онова, което няма нужда постоянно да подчертава външно развитието и проявата на общата човешка любов, а тя ще бъде онова, което ще приеме човешката любов чрез правилното и действително истинско познание в духовния живот на човека.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 26 ноември 1912 г. ЖИВОТЪТ МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.Светът на окултните факти ние често сме подчертавали това, не е нещо, което може да бъде изследвано и описано някак си просто, както много често се мисли. И онзи, който иска да подходи съвестно в тази област, ще се почувства поставен винаги отново и отново в необходимостта да изследва отново важни глави на духовното проучване. И така в последните месеци аз имах задачата, между някои други неща, да изследвам отново една глава, върху която често сме говорили вече тук. При такива нови изследвания, се получават тогава нови гледни точки. Главата за която става дума и която днес искаме да опишем, макар и в очерк, третира върху живота и едно ново раждане. Когато се казва, че при това се получават нови гледни точки, това не трябва да се разбира така, като че поради това, казаното по-рано трябва да бъде изменено. Именно при тази глава случаят не е такъв. Обаче при разглеждането на свръхсетивните факти положението е такова, че ние се приближаваме до

57

тях всъщност в действителност само тогава, когато ги обгръщаме с поглед от най-различни гледни точки. И така може би някои неща, които бяха разгледани в моята книга "Теософия" и "Тайната наука" повече от гледна точка на непосредственото човешко изживяване, днес ще трябва да ги опишем от една всемирна гледна точка. Нещата са същите, обаче не трябва да се вярва, че не трябва да се въртим някак си около тях и че вече ги познаваме, когато сме ги получили вече охарактеризирани от една гледна точка. Именно окултните факти са такива, че трябва да ги разглеждаме и обхождаме от най-различни гледни точки. В обсъждането на тези неща, които са съобщени от духовната наука, се прави най-често грешките, че хората съдят върху тях именно по някои изказвания, които са били направени върху някои неща и нямат търпението да оставят да действат върху тях всичко което може да бъде казано от най-различните гледни точки. Тогава се явява също за обикновения човешки ум разбирането, за което говорихме вчера в публичната лекция, върху "Истини на духовното изследване". Днес не искаме толкова много: Да започнем оттам, където живота след смъртта започва в онази област на свръхсетивния свят, която обикновено наричаме Камалока, а главно там, където животът в Камалока е вече завършил и започва животът в същинския духовен живот, главното след Камалока до настъпването отново на едни нов земен живот и където се образуват силите за едно ново земно въплъщение. Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага

58

нищо, ако не отидем на това място: Накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят. Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо. В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас. Това е същественото. Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас. И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би искало да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: То създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: Можем да почувстваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме, така да се каже, с някого, който е умрял преди нас, или сега,

59

или след нас и чувстваме: Точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са. Ние трябва да изживеем напълно последствията на това, което сме извършили и имаме ясното изживяване, че не можем да изменим нищо от него. Така върви не само с отношенията с другите хора, така върви с целия наш душевен живот след смъртта. Защото този душевен живот зависи от някои неща. Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: Ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на

60

Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: Знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: Това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелства, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност. Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии. Обаче, за да разберем как се вживяваме, за това е необходимо фактически да се осветлим върху възприеманите чрез имагинативното познание отношения на величините на нашето същество, като излизаме като се вмъкваме с нашето душевно същество от нашето физическо тяло. Това ние действително правим, когато минаваме през вратата на смъртта. Тогава нашето същество фактически се разширява то става все по-голямо и все по-голямо. Човек трудно може да си представи това, обаче положението е именно такова. Само на Земята ние сме изкушени да вярваме, че сме толкова големи, колкото позволява това кожата на

61

нашето физическо тяло. След смъртта с нас става едно израства не навън в безкрайните пространства, едно все по-голямо и все по-голямо увеличение. И когато сме стигнали в края на времето на пребиваването в Камалока, ние сме фактически толкова големи, че стигаме до границите на пътя, който Луната описва около Земята. Днес аз не мога да разгледам по-подробно разположението и отношенията на планетите, обаче вие ще намерите обяснението на това, което не съвпада с официалната астрономия, когато сравните нещата с казаното в държаните в Дюселдорф цикъл от лекции върху "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят". След това ние растем по-нататък в мировото пространство, нарастваме по големина в цялата наша планетарна система. Израстваме първо в това, което окултистът нарича сферата на Меркурий, оставаме в границата, която вие сами си очертавате /когато правилно разбирате нещата/ след времето прекарано в Камалока ставаме жители на Меркурий. Тогава се чувстваме също напълно така, че обитаваме мировото пространство. Както през време на нашето физическо съществувание се чувстваме като жители на Земята, така се чувстваме тогава като жители на Меркурий. Аз мога да опиша в подробности как изглежда това, обаче съзнанието за него съществува напълно. Сега ние сме ограничени в едно толкова малко пространство както на Земята, а цялото наше битие обхваща фактически тази далечна окръжност, която е очертана от пътя, който планетата Меркурий описва привидно около Земята. Това време което преживяваме, как ние го преживяваме зависи също от това, как сме се подготвили тук на Земята, какви сили сме приели тук, за да се врастнем по един правилен, или неправилен начин в сферата на Меркурий. При окултното изследване, можем да сравним двама човеци, или няколко човека, но да речем първо двама човека, за да стигнем до едно познание на този факт. И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние. Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят. Той знае

62

например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: Неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувстваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с безкрайността, с божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението до там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор. Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да

63

настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за вечното, за божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било досега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение. През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване. Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме дотам да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности

64

между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувстваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствали религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувстваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувства дълбока самотност, когато се чувства осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/. Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха, така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях. Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувстваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. И след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да

65

станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества. Могат да се изнесат много неща за универсалността на действително разбраната Христова Тайна. В течение на годините ние изнесохме вече много неща: Обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни. Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания. Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване. И ако последователят на Буда би искал да каже: - Ти поставяш християнството над будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания. Защото тук трябва конкретно да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание. Вземете индийското вероизповедание. В него не е приет никой, който не е индиец. То е свързано с един народ. Така е при по-голяма част от старите религиозни вероизповедания. Будизмът е скъсал с това положение, но и той също е предназначен за една определена общност, когато е правилно разбран. Но вземете сега външните факти. Бихме ли

66

имали ние в Европа едно религиозно вероизповедание, което да бъде третирано по същия начин, както индийското вероизповедание? Ако бихме имали едно такова вероизповедание, тогава би трябвало да изповядваме, да се кланяме на древният Вотан. Това беше един национален Бог, беше това, което беше дадено на едно единствено, на едно отделно племе. А какво стана в Западна Европа? Действително не бе приет национален Бог, а по отношение навъншния живот една съвършено чужда личност. От Юдея тук дойде Исус от Назарет. Докато по същество другите религиозни вероизповедания имат в себе си нещо религиозно егоистично и не искат да се издигнат над този егоизъм, забележителното в Западна Европа е именно това, че тя е изтласкала на заден план своите религиозно-егоистични системи, например старата Вотанова система и е приела нещо, заради неговото душевно съдържание. За Западна Европа християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други народи на отделни народи. Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти. И това съставлява универсалността на християнството в едно отношение, когато това християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството. Това християнство не е напредвало още особено много в своето развитие, защото в това християнство не могат да бъдат още правилно различени две неща. Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето същество и че Христос е умрял за всички хора. Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за езичниците. Тези негови думи се разбират днес твърде малко. Едвам, когато хората знаят, че Христос е извършил Тайната на Голгота за всички човеци, тогава те ще разберат християнството. Защото едно нещо е това реално действие, което се разля от Голгота, но дали хората са си усвоили едно разбиране за това. Хората трябва да се стремят да знаят Що е Христос? Обаче никой след Тайната на Голгота не можем да считаме един човек по друг начин, освен така че да кажем: - Дали ти си това, или онова, Христос е понесъл смъртта също и за тебе и Той има значение за тебе както и за някой друг. При правилното разбиране на Тайната на Голгота се получава възгледът, че ние можем да застанем пред всеки човек и да го запитаме: - Колко християнско има той в себе си? Безразлично каква вяра има. Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на

67

Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: Това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота. Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас. Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане? Тук ние стигаме до един факт, който е извънредно важен за новия окултизъм. Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже, Престола Христов и Христос седящ на този престол. Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос. Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далеч. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна. За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила. Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във

68

Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. И ние отиваме все по-нататък във мировото пространство, във все повече продължаващо увеличение. Когато се издигнем над сферата на Слънцето тогава настъпва нещо, което изменя състоянието на нашето съзнание. Ние навлизаме в един вид космически здрач не можем да кажем космически сън, а космически здрач. Обаче именно чрез това ние приемаме сили от целият Космос. Следователно когато сме се разширили до такава степен, за нас съществува между смъртта и едно ново раждане, едно време, когато в нас се вливат от всички страни сили от целия Космос, в нашето същество се вливат сили от всички звезди. Тогава ние започваме да се свиваме минаваме обратно през всички сфери до сферата на Венера, свиваме се, става ме все по-малки и все по-малки, докато дойде времето, когато отново можем да се съединим с човешкия зародиш. Но какво сме ние тогава, когато се съединим с този зародиш? Ние сме това, което описахме. Но ние сме приели силите на целия Космос, в нашето същество са действали силите на целия Космос. Ако през време, когато сме се развивали в мировото пространство сме приели в нас космическите сили толкова добре, колкото по-добре сме се подготвили и нашата карма се образува чрез начина, по който сме живели заедно с хората, които сме срещали там, чрез това че след смъртта сме живели дружелюбно със тях, в нас се образуват силите, които чрез кармата изправят тези неща в един земен, нов земен живот. Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос. И когато във физическия свят се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери. Ние носим именно в себе си целият Космос, когато се въплъщаваме отново на Земята. И в известно отношение можем да си кажем: - Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно

69

да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване. Тези две неща се съединяват, приспособяват се заедно, бихме искали да кажем: - Приспособлението към целия Космос и към нашата минала карма, което обаче трябва да влезе в хармония с целия Космос. С това аз се запознах при изследванията от последните три месеца по един извънредно чуден начин в отделните случаи казвам това изрично в отделните случаи. Когато един човек умира, следователно минава през вратата на смъртта, той умира при определено съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важно, съществен за един по-нататъшен живот на /Земята/ душата, важно е в смисъла, че то се отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действа по-нататък като отпечатък, остава по-нататък като отпечатък. И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важното, същественото за един по-нататъшен живот на душата. Важно е в смисъла, че то отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък в нея като отпечатък. И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите. И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт. Само трябва да се има предвид, че човек се ражда на едно друго място на Земята, което отговаря на това звездно съчетание. Така човекът фактически е приспособен към Космоса, включва се в него и така в душата съществува един вид изправяне, изравняване между индивидуалния и космическия живот. Кант е направил веднъж хубавото изказване: Че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: Звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече

70

възможно духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувства цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувства: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действа в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувства нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувства: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползвани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действат в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действат върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични. Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята. Всичко това са неща, които обръщат например нашето внимание върху това, как познанията които си доставяме чрез окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот.

71

Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се врастваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението. И при нищо друго не ни се представя, как важното е същественото, а не съдържанието на думите, както при Тайната на Голгота. И понеже с хората които действително проверяват това, което трябва да бъде казано тук от окултните източници, можем най-лесно да се спогодим, бих искал да проверите съвсем точно това, което имам сега да кажа. Във всички религиозни вероизповедания, не съществува нищо подобно на това. В

72

цялата дълбочина както то се представя в Тайната на Голгота, това не се намира в другите религиозни изповедания. Светът има и днес един особен предразсъдък. Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители. При Христос, не се касае за един миров учител, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и съществото на който трябва да познаем. Това е именно важното. Колко малко се касае само за думите, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "- Вие сте богове!" и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа. И бихме искали да кажем, че в Света звучат думите на Христос: "- Трябва да добиете съзнанието, че сте подобни на боговете!" Някой би искал да каже: - Това е едно велико учение! Обаче на друго място прозвучава същото учение. Там където Библията разказва за изхода на развитието на човечеството, там Луцифер е този, който казва: - Ще станете като боговете! Същото съдържание на учение, прозвучаващо от съществото на Луцифер и същото съдържание на учение, произхождащо от Христа: Ще бъдете като боговете! И двете са потресаващи звуци на тръби, които прозвучават в тези думи: Единият път прозвучавайки от съществото на Изкусителя, другият път от съществото на Спасителя, Освободителя и Възстановителя на човешката природа. Важното е познаването на съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане. В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи. Но важното е съществото. Че това, или онова същество казва тези, или онези думи, това е важното, а не съдържанието на учението, защото това, което пулсира през света като действителни сили, то е същественото. И във висшите светове и преди всичко в това, което действа в земните сфери, ние разбираме думите само тогава, когато знаем от кое същество идват тези думи. Ние никога не познаваме от съответните думи висотата на едно същество, а чрез това, че познаваме цялата връзка, в която е поставено едно същество. Това можем да видим съвсем точно потвърдено от думите, които казват, че хората са подобни на боговете.

73

С такива неща са изразени важни факти на еволюцията. И те са изразени също и в този случай, съвсем не толкова много не поради тяхното съдържание, а поради тяхната същественост. Те са изказани, за да се родят в душите чувствата, които по необходимост трябва да се родят като последствие на такива думи. И когато онези, които са приели в себе си такива истини, приемат чувствата и забравят думите, всъщност не се изгубва особено много. Даже, когато си забравил всичко, което беше казано до сега и човек не си спомня нито дума, обаче носи в чувствата си това, което може да се излее от такива думи, той има в духовно-научен смисъл достатъчно от това, което се разбира всъщност в тези думи. Разбира се ние трябва да говорим в думи и често пъти думите изглеждат като нещо теоретично. Обаче това, което е важно, е че през думите разбираме да насочваме поглед върху същественото и приемаме това съществено в нашата душа. Светът ще се научи да разбира някои неща именно относно напредването на развитието на човечеството, когато разбере духовната наука като нещо живо. И тук бих искал да приведа днес само два примера, които са свързани с моите окултни изследвания от последните месеци на толкова вътрешно, а повече външно, но които бяха особено фрапиращи за мене, защото ми показаха, как всъщност само чрез това, че човек е ползвал нещо в окултното учение, което отговаря на това, което съществува вече в света, което е било внесено в света чрез вдъхновени хора, тази истина може да бъде онова, отново намерена там. Виждате ли, аз съм занимавал много с Омир. Но в течение на последните месеци пред душата ми се яви именно това: Как след смъртта човек не може да измени нищо, как отношенията остават същите, как например знаем за един човек, към който в живота на Земята сме стояли по определен начин: Ти не си го обичал, обаче как ние не можем да изменим това. Когато вземем предвид този факт и след това четем в неговите епотеи, че той описва отвъдния свят като място, където животът става неизменим, едва тогава ние започва ме да разбираме голямата дълбочина на тези думи от мястото, където нещата не подлежат вече на никакво изменение. И това е едно чудесно впечатление, човек да сравни своето собствено познание с това, което "слепият Омир" изказва като един душевидец: Изказва го като една велика окултна истина и го прави в своите поетически творби! И още нещо друго беше фрапиращо за мене, нещо срещу което аз направо настръхнах, защото ми се видя за невярване, но от което човек не може да избяга. Някой или повечето от вас знаят за така наречените гробове на Медичите във Флоренция, които е изваял Микеланжело. Това са Джулиано и Лоренцо де Медичи и четири алегорични фигури. При това

74

хората не си представят обикновено нещо художествено. Обикновено се казва, че това са сламени алегории. Обаче с изключение на една тези алегорични фигури не са били напълно завършени, но въпреки това не правят впечатлението на алегории. В учебниците на пътешествия е нещо твърде особено, че при тези гробове на Медичите се обръща внимание върху едната страна: Че ето тук стои единият от Медичите, Лоренцо, а от другата страна другият. Този, който счита за Лоренцо, е Джулиано, а този, който е считан за Джулиано, е всъщност Лоренцо. И ето че във всички истории на изкуството нещата са описани така, както те не са в действителност. Във всеки случай нещата не стоят така, както те са описани в историята на изкуствата и в изданието "Бодекер". Аз не исках да зная по-нататък, защо това е така, обаче вярно е, че двете фигури са били винаги смесвани една с друга. Описанията не бяха си съвпадали и вероятно местата на тези две фигури се били някога разместени. Сега те стоят различно от това, както ги е поставил Микеланжело. Но аз не искам да говоря за това, а само за това, че там има четири алегорични фигури до нозете на единия Медичи "Нощта" и "Денят", при другия "Утринният здрач" и "Вечерният здрач". Сега помислете, че аз се противопоставих рязко на това, което ще кажа сега, но задълбочете се действително във всеки жест, във всяко, което имате пред себе си и изходете първо от фигурата, наречена "Нощ", разгледайте тази фигура, за която в книгите се намира безсмислената забележка, че тя има уж един жест, който един спящ човек не би проявил. Обаче когато човек проучи всеки жест и всеки член и след това постави следния въпрос: - Как художникът би трябвало да представи човешката фигура, ако би искал да изрази в тази фигура възможно най-голямата дейност на етерното тяло, каквато дейност би искала да бъде проявена именно през време на съня, следователно да даде едно положение и състав на фигурата, която да отговаря най-добре на момента, когато етерното тяло работи най-активно, тогава той би трябвало да направи това точно така, както го е направил Микеланджело от своите художествени инстинкти. Той е вложил в тази фигура на "Нощта" жестовете, които отговарят на етерното тяло. Аз не твърдя, чу Микеланджело е знаел това, обаче нещата стоят именно така. А след това, нека раз гледаме фигурата на "Деня"! Това не е никаква сламена алегория. Ако човек би си представил, че долните крайници на човешкото същество са по-малко дейни и най-деен е азът, тогава това би дала фигурата на "Деня". И ако един художник би искал да изрази, как при изключване на другите членове на човешкото същество астралното тяло действа най-свободно, както то се изразява в живота, тогава бихме имали това при така наречената алегория на "Утринния здрач". И ако бихме искали да изразим, като че физическото тяло не бе паднало веднага, тогава това е

75

изразено чудесно в жеста на "Вечерния здрач". Тук имаме пред нас живите оформления на четирите члена на човешкото същество. Можем да си представим много добре, как е искало да се роди една такава легенда, която се е разпростирала относно фигурата на "Нощта", за която се е казвало, че когато Микеланджело е бил сам с нея, тя можела да оживее, да стане и да ходи, когато знаем, че тя е съответният жест на етерното или жизнено тяло и че етерното или жизнено тяло, може да бъде напълно дейно при този жест. И когато човек почувства това, той вижда тази фигура да става и тогава той знае тя може да ходи. Ако не би била от мрамор, ако действително етерното, или жизнено тяло би било единственото дейно, тъй като то е оживяващият принцип, тогава не би съществувала никаква пречка тя да ходи. Много нещо е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед. Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща! Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко. Обаче важното е нещо друго! Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа. Обаче това разбиране за всяка човешка душа е нещо различно от това, което в живота често пъти хората наричат разбиране. В живота любовта е, за съжаление често пъти твърде егоистична. Хората обичат някого, към когото се чувстват привлечени, особено чрез това, или онова отношение и общо взето те се задоволяват с това, което се нарича обща човешка любов: Те обичат общото човечество. Но що е това? Ние трябва да можем да разбираме всяка една човешка душа. Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е лошо, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!! За този фактор ще говорим още по-отблизо в други ден.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 28 ноември 1912 г. ЖИВОТЪТ МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.

76

Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: - Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят. Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят. През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята. Той все още желае това, което е желал на Земята, проявява интерес към това, което е проявявал интерес на Земята. И това пребиваване в Камалока, има предназначението човекът да отвикне от тези интереси. Тъй като в развитието на Земята, желанията са зависими от физическите органи и всички сетивни наслаждения например са зависими от тези органи, те не могат да бъдат задоволени в сферата на Камалока след смъртта, понеже физически органи вече липсват, душата

77

отвиква от тях, поради невъзможността те да бъдат задоволени. Всичко това, което често пъти сме описвали относно човека непосредствено след смъртта, се отнася обаче, както лесно можем да разберем, към индивидуалността на човека в най-тесния смисъл на думата, към това, което човекът трябва да изтръгне от своята астрална природа, от което той трябва да отвикне, което трябва да отстрани от себе си. Още в едно друго отношение, донася човекът със себе си в сферата на Камалока земните връзки, а именно по следният начин: Това с което човекът е свързан, било фактите, било съществата в Камалока, зависи от неговият вътрешен живот, зависи от това, как съответното нещо е било предварително образувано в неговата душа, както е заложено в нея. Например, един човек минава през вратата на смъртта. Малко по-рано някой с когото е бил близко свързан в живота на Земята, е минал вече през вратата на смъртта, така че можем да кажем: - Двете души се намират в сферата на Камалока те могат да се намерят там. Окултното изследване показва напълно, че човекът не е просто зает само със своето собствено развитие, с отвикването от своите похоти, интереси и т.н., но че скоро след смъртта, след едно кратко бихме искали да кажем, ембрионално време на сън намира хората, с които е бил близко свързан на Земята. Напротив за това първо време след смъртта не съществува един изглед, човекът да намери всяко едно същество, което се намира същевременно с него в сферата на Камалока. Тук отношенията на пространството и време са съвършено различни, особено пространствените отношения. Не става дума за това, човекът да не дойде в близост до такива същества: Той идва колкото е възможно по-близо до тях, но не ги забелязва. За да може да има възприятия за тях, той трябва да е стоял близо до съответните същества в живота на Земята. Следователно е онези, с които човек е имал близки отношения в земния живот тук едва ли става дума за други същества, освен за хора те се намират също в околностите на умрелия, скоро след навлизането в сферата на Камалока. Отношенията в които се намираме с такива същества след смъртта, се направляват напълно според земните отношения, които сме развили към тях. В Камалока стоим с един човек, намирайки се едновременно с нас там, точно така и съответно на цялата истина, както сме стояли към него през време на земния живот, обаче не можем това, което можем в земния живот, не можем да изменим отношението. Това отношение остава да съществува такова, каквото е било на Земята. На Земята към един човек, когото сме обичали, ние можем да развием след това омраза или обратно. Към някого, когото сме мразили, можем да проявим любов, можем да се стараем да изменим нашето отношение към него. Но през време на пребиваването в Камалока не е така. Ние намираме там един

78

човек, който е умрял преди нас и се чувстваме първо в такова отношение към него, каквото отговаря на последното отношение, което сме имали към него на Земята. Така стоим ние към него. След това ние преминаваме в обратен ред, по обратна посока на времето. Ако още по-ранно сме имали едно друго отношение към него, ние не можем да произведем това по изкуствен начин, а трябва да преживеем по обратен ред нашият земен живот и след изтичане на съответното време, да имаме преживяването на отношението, което сме имали по-рано към него, което отношение не можем също сега да изменим. То се изразява точно така, както се е изразило на Земята. Някой би искал лесно да повярва, че това е едно извънредно мъчително състояние. В известно отношение това е така. Душата чувства това, даже напълно така, както бихме чувствали, че искаме на драго сърце да ходим, а сме приковани към Земята. Ние се чувстваме духовно свързани с едно отношение, което е било дадено на Земята. Чувстваме се като в едно положение, като в затвор. Това е напълно вярно. И когато това положение на затвор е силно, отношението е естествено мъчително. Но за да разберем правилно едно такова състояние и да го оценим с нашите чувства, ние трябва да имаме само мисълта, че това е едно мъчително състояние то е мъчително в много отношения. Умрелият има не само съзнанието, че съществува едно мъчително състояние, но има на пълно решаващо съзнание, че това състояние е необходимо, че то трябва да съществува, че човек би си поставил големи пречки в своя път, ако не трябваше да мине през такова страдание. Какво става чрез това, че човек изпитва всичко това? Да приемем, че преживяваме така отношението към един друг човек след смъртта, виждаме следователно определено отношение, което сме имали към него през време на земния живот, преминаваме го. Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне. Така се изграждат техническите сили, които са необходими за кармическото изправяне. Умрелият едва ли може да измени нещо от това, което той среща в неговата околна среда. Обаче понякога за умрелият възниква инстинктивна нужда да измени това, или онова. Бихме искали да кажем, че голямо значение за умрелия добиват неизпълнените желания, обаче такива неизпълнени желания, обаче такива неизпълнени желания, които през време на земния живот не са били винаги напълно осъзнавани. И тук става дума за нещо, което е извънредно важно да се вземе под внимание. В обикновения живот тук на физическото поле, ние изпитваме една, или друга симпатия в нашето

79

съзнание, образуваме си тази, или онази представа, обаче под това съзнание е подсъзнанието. Това не изплува с такава голяма сила в горното азово съзнание, в същинското азово съзнание. Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно. Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при духовната наука, или при антропософията, чувства се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувства въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: И може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука. Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувства все по-силно и все по-силно привлечен. И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание. И можем да докажем, че през вратата на смъртта минават хора, които привидно не са имали през земния си живот, даже някакво желание към определени неща. Следователно при изпитанията в Камалока няма никакво значение, дали нашите желания, похоти, страсти и т.н. са се намирали в горното съзнание, в азовото съзнание, а важно е дали те са били в

80

астралното съзнание, или в подсъзнанието. След смъртта и двете действат еднакво изгарящо: и похотите и желанията които сме скрили тук в земния живот те действат всъщност още по-силно след смъртта. Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа. Това, което ви казвам сега е добре проучено: То може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: Единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действат върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: - Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: Тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: - Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава

81

само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: А именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта. Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия. Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание. Би искало най-много да съществува възможност той да намери някого, който също е минал през вратата на смъртта и който в земния си живот е стоял в едно такова отношение с него, нещо, което през време на пребиваването в Камалока едва ли е възможно за него, че да му се достави известно задоволяване само чрез простото съществуване, чрез отношението, в което се намира с него по това задоволяване съвсем не е достатъчно. Но това не може да се сравни с извънредно голямото благодеяние, което живеещият още на Земята, намиращият се още на физическото поле може да направи на мъртвия. Помислете върху положението на мъртвия! Той има извънредно силно желание към това, или онова. Това желание не може да му бъде задоволено през времето след смъртта, защото нещата остават непроменяеми, онези неща, които носим в душата си: Обаче на Земята може да дойде едно течение, което да проникне в това оставащо непроменимо желание. И този е именно единственият път, по който могат да бъдат променени нещата, които живеят в нашата душа. И бихме искали да кажем: - В първо време след смъртта, извънредно много нещо зависи от това, какво духовно отношение развиват за него онези, които са му били близки на Земята и са останали още живи на физическото поле, за да живее и се чувства добре, или зле преминалият през вратата на смъртта. Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез духовната наука, ние ставаме устроители на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действат от единия свят в другия. В това отношение можем да кажем, че днес развитието на духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на духовната наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим.

82

Чрез духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството. И ако духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят. Тук трябва да засегнем нещо, което не така лесно може да се повярва на този, който го казва, въпреки че то може да бъде разбрано, когато човек размисли върху нещата. Знанието на човека, доколкото то е знание на физическото поле е нещо извънредно измамно, нещо действително много измамно, защото на физическото поле човекът не знае действително нищо друго освен фактите и връзките, които той наблюдава. Докато за обикновеният учен, или за материалистично настроения човек това е всичко, което той нарича действителност, то е нещо извънредно малко, когато обгърнем душевния живот в неговата цялост. Искам да ви покажа един привидно парадоксален пример: но ние можем да си спомним думите на Шопенхауер, че истината трябва да се изчерви, защото тя е парадоксална. Човекът познава факти и комбинира факти. Той знае: Часът е седем и половина. Тогава той излиза от своя дом, минава през тази, или онази улица. В осем часът, той е стигнал там, или там. Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно. Малко хора ще помислят върху това, ако тук, или там са тръгна ли с две, или три минути по-късно. Обаче това може да има голямо значение. Искам да избера един чудно ват пример, обаче в живота винаги се явяват примери от този род, а именно примера, че някой е закъснял с три минути. Ако би излязъл точно в осем часа, той би се натъкнал действително на нещо което, би го прегазило, би го убило. Той не е бил убит, защото е закъснял с три минути. Такива неща винаги могат да се случат в живота, само че хората не знаят това. Кармата на човека от нашия пример го е предпазило, като е направила той да излезе с три минути по-късно. Това би искало да изглежда нещо безразлично, но то не е по отношение на нещо подобно само затова, че не знае за него: В момента в който би го знаел, той съвсем не би бил безразличен. Ако бихме знаели: Аз съм излязъл три минути по-късно отколкото съм искал, ако бих излязъл в исканото време, аз бих бил сега мъртъв. Тогава това не би било безразлично за вас, тогава то би направило, едно силно впечатление върху вашата душа, тогава от това знание би изходило едно дълбоко въздействие върху вашата душа. Но означава ли това нещо друго освен:

83

Човекът минава постоянно със здраво завързани очи през живота? Това прави той именно! Той знае това, което става външно, не знае обаче, че ако нещата биха били малко по-различни, какво би се случило с него. Това означава, че това знание за възможностите избягва на неговите душевни сили. Душата продължава да живее в безразличие, докато чрез знанието би била разтърсена, чрез знанието за възможностите. Следователно чрез това че човекът знае много малко нещо за възможностите, за връзките, които съществуват в живота, че знае само това, което се случва чрез външните обстоятелства, чрез това неговия душевен живот е беден, чрез това в този душевен живот не се изразява това, което иначе би се изразило. Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели дотам. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току-що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание. След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение. Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта. Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност. Така, че можем да кажем: - След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него. Нима тези неща за които става дума тук не съществуват? Да предположим следният случай: Ние сме излезли с три минути по-късно, отколкото сме искали и с това сме избегнали смъртта. Ние съвсем не знаем това. Фактът, че като хора не знаем нещо, това няма никаква значение за материалиста. Умният човек знае, че важното не е това, дали той знае нещо, или не знае нещо от това. Обикновено умният човек знае, че нещата не ги е грижа за това, дали той знае, или не знае нещо, но че те съществуват и без негово знание. Отношението на силите, тяхното взаимодействие е било налице. Може би влакът е бил там, ние също сме били там, всички неща са били подготвени за нашата смърт. Силите са си взаимодействали, те са действали минавайки един покрай други, обаче те не са се съчетали. Съществуват много подобни неща в нашата околност, около нас в живота. Те съществуват, обаче нямаме възприятия за тях, но те са около нас. Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действало около нас по определен

84

начин. И тук ние идваме до един извънредно интересен факт. Да предположим, че нещата са стояли действително така, както бе описано, че сме избегнали смъртта благодарение на това, че сме закъснели с три минути с нашето излизане: Материалистът не долавя нищо от това. Онзи човек, който постепенно си създава разбиране в своето сърце за такива връзки днес духовната наука се намира едвам в началото на своето развитие при него душата действително се променя. Ако си е създал разбиране за тази духовна наука, ако е живял известно време в нея и не е добил само едно външно разбиране, а ако тя е станала съдържание на неговата душа, ако живее с нейните понятия и чувства, тогава той също ще излезе, може би с три минути по-късно, отколкото е възнамерявал и чрез това ще е избегнал смъртта обаче в момента в който би искала да дойде смъртта, ако обстоятелствата биха били други, той ще долови, ще почувства нещо в себе си. Да се научи да чувства според възможностите, това ще се получи, когато антропософията стане жизнен сок на душата. И какво ще можем ние постепенно да чувстваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би искало да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха искали да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действат в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действа съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат

85

създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята. От всичките много неща, които бихме искали да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действат предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувстването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: Силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане. И тук искам да опиша конкретните неща един човек, който е неистинен по отношение на неговите интелектуални качества, който не проявява никакъв особен интерес да се запознае истински с духовните отношения, което можем да постигнем само чрез познанието, ще развие наистина едно съзнание, обаче едно съзнание, което постепенно ще се затъмнее. И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е. тичаме по-бързо в духовният свят, когато сме повече спящи. Следователно, когато някой е тъп по отношение на това, което са интелектуалните сили, интелектуалните способности, той остава известно време съзнателен, обаче след това не може да запази по-нататък своето съзнание. Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот. Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно.

86

Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувстването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшестващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това,

87

че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище. Така ние отново говорихме за някои от нещата, които са безкрайно важни за нас. За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действане и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Аз исках да поставя едно начало с това, което в бъдеще време ще стане по един, или друг начин все повече съдържание на духовната наука.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ Берна, 15 декември 1912 г. НЯКОИ НЕЩА ВЪРХУ ТЕХНИКАТА НА КАРМАТА В ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА.С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място. Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи. Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току-що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение. При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва. И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувстването и във волята. Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: - В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости. Защото, ако в нашето мислене било то мислене на физическото поле, върху нещата на физическото поле, или върху нещата на по-висшите светове ако в нашето мислене не се насочваме според необходимостите, можем да изпаднем само в грешки и не ще стигнем до истината. В

88

нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални принципи. Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят. Човекът се чувства действително в истинския смисъл на думата свободен в своето чувстване. То е съвършено различно от мисленето и волението. В чувствуването, в усещането ние се чувстваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствано. Защо това е така? Да при мисленето ние чувстваме, че то е свързано с нещо, че зависи от нещо. При волението също така чувстваме, че зависи от нещо, обаче при чувстването ние сме напълно в самите нас. Тук ние живеем изцяло в нашата душа. Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание. Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувстването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: Защото окултно погледнато, чувстването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: - Чрез мисленето и чрез волението боговете се стараят да възпитават човека. В чувстването боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участваме в тяхното собствено действане, в тяхното собствено творчество. В чувстването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъстващо нещо, при което самите богове изпитват удоволствие. А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове. И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувстваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително

89

да се стопли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде духовната наука духовното познание на човека на новото време. А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин. Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване. Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувстване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока. След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан. В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него. Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: А след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувстване. Това чувство аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта. След смъртта ние се намираме в съществата и нещата, разширяваме се в

90

пространството което има значение за нас. През време на прекарването в Камалока, ние се разширяваме непрестанно и когато това време е завършило, ние сме станали толкова големи, колкото е пространството обхванато от пътя описан от Луната около Земята. Следователно фактически ние израстваме, разширяваме се в пространството. Намирането в пространството, съвместното обитаване има след смъртта едно значение съвършено различно от това тук на Земята във физическият живот. Фактически по описаният начин положението е такова, че времето прекарано в Камалока ние сме пространството, което Луната обкръжава. Всяка отделна душа се намира в това пространството, така че всички души, които са същевременно в Камалока, изпълват пространство, което Луната обхваща в нейното въртене около Земята. Те се проникват едни в други. И все пак това взаимно проникване, това взаимно обитаване един в друг, съвсем не е едно съвместно съществувание, а чувството на съвместното съществуване, съществуването заедно, зависи от нещо съвършено различно от съвместното изпълване на едно общо пространство. След смъртта две души могат да бъдат в едно и също пространство и всъщност те могат да бъдат безкрайно отдалечени една от друга, т.е. тяхното изживяване е такова, че те съвсем не е нужно да знаят една за друга, докато други души са също така в същото пространство, а се чувстват близки, чувстват се заедно, чувстват, че живеят един със друг. Тук всичко зависи от вътрешните отношения, а не от външно пространствените връзки. И в следващите времена, когато пребиваването в Камалока е завършило, човекът се разпростира и живее във все по-големи и по-големи пространства. Той се разширява все по-далече и все по-далеч. Когато се е разширил толкова далече, че пребиваването в Камалока завършва и той е разширен, така да се каже, в едно небесно пространство, което е толкова голямо, колкото е пространството ограничено от пътя описан от Луната около Земята, тогава в това разширено пространство, което човекът изпълва след смъртта през времето прекарано в Камалока, той е оставил, изхвърлил е от себе си всичко онова, което е извършил през време на своя земен живот и което изразява неговата привързаност към земния живот, своя копнеж, своята страст към земния живот. Човекът трябва да мине през всички това, обаче той трябва да остави всичко това в сферата на Луната, в Камалока. Следователно когато човекът живее по-нататък след смъртта и по-късно си спомни за тази сфера на Луната, той намира записано там всичко, което е имал тук като сетивни афекти и страсти, всичко което се развива в душевния живот, поради което изпитва симпатия към физическото тяло. Той оставя всичко това в сферата на Луната. То остава там човекът не може да го заличи така

91

бързо. Той го взема със себе си като сила, обаче то остава записано в сферата на Луната. Така че сметката на нашите дългове, дълговата сметка на всеки човек остава записана в сферата на Луната. След това ние се разширяваме по-нататък. Разширявайки се по-нататък ние стигаме в една втора област която окултизмът нарича сфера на Меркурий. Тук не е възможно да се впуснем по-подробно и по-точно в описанието на нещата, да ги нарисуваме, обаче искаме да разгледаме първо тези неща без рисунки. Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят. Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно. Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени. Ние ставаме самотници, въпреки че изпълваме същото пространство както и другите и оставаме самотници, защото не намираме пътя на другите, въпреки че се намираме в същото пространство. Ние ставаме самотници, когато влизаме в тази сфера с неморално настроение, с неморално устройство на душата и ставаме общителни, дружелюбни същества, когато проникваме там с морално настроение. В Камалока, в сферата на Луната ние срещаме други трудности, относно общителността. Обаче, общо взето можем да си представим, че и там също човекът, според устройството на неговата душа, може да стане един самотник, или едно общително същество. Онзи, който на Земята е бил отявлен егоист, който познава всъщност само задоволяването на неговите желания и страсти, той не ще намери лесно сферата на Луната онези същества, които са му били близки на Земята. Обаче, онзи който на Земята е обичал страстно, макар и сетивно страстно нещо, което е стояло вън от него, той не ще бъде все пак в

92

Камалока едно напълно самотно същество, а ще намери други същества, които са му били близки на Земята. Обаче общо взето в тези две сфери не е възможно да намери други човешки същества, освен такива, които на Земята са му били близки. Другите остават непознати за него. Следователно, условието, за да се съберем с други хора е това, да сме били заедно с тях на Земята. Дали можем да се съберем с тях, това зависи от нашето морално настроение. Също моралните стремежи, не могат да ни изведат вън от тази област, която води до хората, които не са били близки на Земята. Отношенията към тези хора, които намираме след смъртта, имат тази особеност, че те не могат да бъдат изменени. Трябва да си представим това така: Тук в живота на Земята ние имаме винаги възможността да изменим отношенията на живата. Нека предположим следното: През определено време на Земята ние не сме обичали един човек така, както той би заслужавал това. В момента, когато разбираме това, когато размислим върху това, ние можем да направим да възникне истинската любов към него, ако разбира се сме достатъчно силни. Обаче тези възможности ни липсват след смъртта. Когато след смъртта намираме един човек, към когото на Земята сме проявили малко любов, или неоправдана любов, ние виждаме наистина това, чувстваме това много по-точно и по-силно отколкото това на Земята, обаче не можем да изменим нищо от това положение. То трябва да остане такова. Това е именно особеното, че отношенията на живота имат определена непроменливост. Чрез това, че те остават нещо непроменено, в нашата душа се развива силата, която урежда нашата карма. Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това отношение. Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на кармата. Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание. Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието. И понякога това подсъзнание действа напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това. Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения. Често пъти се случва единият да възприема духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил

93

преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение. Тук имаме една от точките, където можем да видим, как духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действа плодотворно в целият човешки живот. Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: Живите да четат на мъртвите нещо от духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за духовната наука. Ако останалия на

94

Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият. По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите. Обаче тук духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота. Ако искаме да разберем как мъртвите действат върху живите, трябва да изходим, може би от следното разглеждане. Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние. Човекът знае онова, което става пред неговите сетива и което може да изведе от ставащото чрез своя ум. Всичко останало той не знае. Често пъти той мисли, че иначе не би се получило нищо, освен това, което може да наблюдава чрез физическите сетива. Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни. Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта. Обаче веднъж закъсняваме точно с пет минути. По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно. Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем дотам да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е. ако бяхме излезли на работа в точно определеното време, не бихме били живи. Или нещо, което е напълно възможно и което се е случило: Някой

95

е бил задържан от неговия приятел, да направи едно пътуване с парахода Титаник. Той може да каже: - Ако би пътувал, би загинал! Че това е било кармически обусловено така, това е друг въпрос. Обаче помислете само, когато разглеждате живота по този начин, колко много ще знаете за живота. Ако не се е случило нищо от това, което би могло да се случи, все пак вие не знаете това. Безкрайните възможности, които съществуват в света на действителностите, тях човек не забелязва не им обръща внимание. Вие можете да кажете: - Това без съмнение не е от значение! За външните отношения, то не е от значение, обаче по-важно е това, че бихме искали да знаем: Вероятността да загинем е била голяма, ако не бяхме изпуснали един влак, който е катастрофирал. Не бихме искали да изброим всички възможни случаи, които обаче често се явяват в малък размер. Без съмнение за външният ход на нещата ние нямаме нужда да знаем това, което можем да наблюдаваме. Но да предположим, че знаете точно, че нещо би се случило, ако не бихме пропуснали влака. Тогава едно такова преживяване, прави впечатление върху нашата душа и ние казваме: - Как съм бил аз запазен, по един странен начин, чрез една добра участ. Помислете върху всички тези неща, които се случват по възможност със човека. Душевният живот би бил безкрайно по-богат и колко богат би бил той, ако човек би искал да знае всичко, което действа така в живота без действително да стане. Това е така като че бихме насочели погледа си към житното поле и бихме гледали класовете, многото житни класове, многото житни зърна, от които онези, които биха били отново посети, съставляват само един малък брой, обаче безброй други не се превръщат в стебла и класове, а отиват по един друг път. Това, което е възможно с нас се отнася към това, което действително става, както многото житни зърна, които не се превръщат отново в класове, към тези, които се превръщат в класове. Така е в действителност, защото това, което е възможно в живота е извънредно богато. И онези моменти, в които с нас стават особено важни неща в света на възможното, това са благоприятните моменти, в които мъртвите могат да се приближат към нас. Да предположим, че някой излиза с пет минути по-рано от обикновено, благодарение на това е бил запазен от загиване, или би му се случило нещо неприятно. В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действат и стават в този живот. В това отношение усвояването на духовната наука създава финност на чувствата и усещанията. Тогава човекът ще почувства как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която

96

разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота. Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение. Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувстваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното. В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи. В сферата на Венера групирането става сама според религиозните вероизповедания и светогледните убеждения. Онези, които имат един и същ светоглед, са съединени в сферата на Венера в големи, мощни общности. Те не са самотници. Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси. Следователно онези които в наше време наричаме монисти, материалисти, ще станат в тази сфера, не общително, а самотни същества. Всеки ще прекара своето пребиваване в сферата на Венера, като затворен в един кафез, в една клетка и в тази сфера е абсолютно невъзможен един съюз на монистите, защото чрез това, което е монистичното вероизповедание, човекът е осъден на самотност на отшелничество. Това не е нещо измислено, а един факт, че всеки човек с нерелигиозно настроение живее тук затворен, като в една клетка, в един кафез. Това е така, за да бъде възпитана душата относно фанатичността на монизма, която е била възприета като убежище тук на Земята. В цялост можем да кажем: - Ние можем да се съберем с онези, които имат с нас еднакъв светоглед еднаква вяра. Други религиозни изповедания са трудно разбираеми за нас в тази сфера сферата на Венера. След това идва сферата на Слънцето. Това е следващото време след смъртта. В сферата на Слънцето може да ни помогне още само онова, което изразява различните религиозни вероизповедания, което може да хвърли мост, от едно религиозно изповедание към друго. Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувства различно от нас. Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга. Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той разбира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в

97

индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме искали да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език. Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "Дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господстващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те. В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това християнство така широко,

98

че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост. Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте богове. Вие сте подобни на боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където, така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засягаме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да разберем този импулс в Слънцето. Обаче трябва да се научим да правим разлика и това научаваме сега само чрез антропософията, да се научим да правим разлика между Христа и Луцифер. Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в

99

сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание. Обаче в сферата на Слънцето ние срещаме и едно друго същество, което е изговорило същите думи, които всъщност имат същото съдържание това същество е Луцифер. И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и Христос, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане. Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земята, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия импулс. Този импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе. Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Космоса до определени граници. И през време когато се врастваме в мировото пространство вън от Слънцето, върху нас действуват космическите сили от всички звезди. Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това. Ние се връщаме и минаваме отново през сферата на Слънцето, Венера, Меркурий и Луната и се приближаваме отново до Земята, докато онова което е било изнесено в мировото пространство се свива отново до един зародиш, който се превръща в един нов човек, в една човешка майко. Това става отново тогава, когато човекът се е разширил в мировото пространство и е приел там космическите сили.

100

Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: Човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. Дотук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: То проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: - Там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действа нещо, което вие сте записали в звездите, то действа по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: - Животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума. Ние се научаваме да разбираме тези думи на Омир, когато сторим това от окултните тайни. И колкото повече напредваме в тази вътрешна борба, толкова по-ясно

101

става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо. Тук искам да спомена нещо, което ми се случи в ранна есен и е твърде забележително. Аз се противопоставих отначало, защото беше твърде изненадващо. Но то представлява един от случаите, когато обикновеността побеждава. Във Флоренция съществува един надгробен паметник изваян от Микеланджело за Лоренцо и Джулиано Медичи. Там са изразени тези двама братя и до тях са изваяни четири алегорични фигури. Тези фигури са много добре познати. Но там нещо не беше съгласувано с тази група и това ми се разкри веднага, когато я видях за първи път. На мене ми стана веднага ясно, че този който е описал като Джулиано е Лоренцо и обратно. Ясно е: Тъй като фигурите могат да бъдат разменени при някой случай, те са били разменени и това е останало незабелязано. Ето защо тези, които пишат за този надгробен паметник, описват Джулиано като Лоренцо и обратно. Обаче това, което е важно сега тук се четирите алегорични фигури. Когато изходим от разглеждането на фигурата наречена "Нощ", от тази чудесна "Нощ", ако останем с мнението, че имаме работа с една алегория, ние не можем да стигнем до истинското разбиране. Обаче, ако си представим това, което знаем за човешкото етерно тяло, ако си представим това етерно тяло в неговата пълна дейност така, че запитаме: - Когато астралното тяло и азът са се излъчили от физическото и етерното тяло би потърсило най-много отговарящите на това жестове, какви жестове биха се получили? Тогава ние получаваме отговора от тази на фигурата "Нощта". Тук би се получил един такъв жест, какъвто Микеланджело е предал на тази фигура. Действително тази "Нощ" е изваяна така, че тя давя най-чудесният израз за свободното, независимо етерно тяло, което е изразено във физиономията на физическото тяло, когато астралното тяло и азът се намират вън от него. Тази фигура съвсем не е алегория, а физическият човек, обрисуван във връзка с физическото и етерното тяло, когато астралното тяло и азът се намират вън от тях. Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният израз на етерното тяло и в неговата жизненост. И когато изходим от това, тогава за фигурата изразяваща "Деня", получаваме най-гротескното съждение: Когато азът е най-силно деен, когато той е повлиян най-много от астралното, етерното и физическото тяло, се получава това обръщане, този жест, който Микеланджело е предал на фигурата на "Деня". Когато астралното тяло е дейно за себе си, без да бъде зависимо от физическото тяло, етерното тяло и азът, тогава се получава жестът изобразен във фигурата "Утро", а за физическото тяло, което развива своята дейност не зависимо от другите

102

три члена на човешкото същество се получава жестът "Вечерен здрач". аз дълго време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина. Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество. Тук разбираме също, какво означава легендата, според която, когато Микеланджело се намирал в своята работилница, фигурата на "Нощта" получавала живот, така че ходела из работилницата. Това е именно една особена илюстрация на факта, че имаме работа с етерното тяло. Навсякъде действа духовното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н. Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който духовното действа в сетивната действителност. Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: - Има две неща, които са ми направили особено впечатление: Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действат в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: - Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта. Когато разберем това, тогава духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят. Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това

103

именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: Това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.

ОСМА ЛЕКЦИЯ виена, 21 януари 1913 г. МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.Когато имах възможност да говоря тук пред вас, аз засегнах накратко онзи пълен със значение раздел на човешкия живот, който протича между смъртта и едно ново раждане. Ние не можем да разглеждаме този раздел на човешкия живот така, като че той е без значение за физическия живот. Трябва да бъдем наясно върху факта, че силите на целия живот не идват само от света, в който се намираме с нашето физическо тяло, а силите на нашият живот идват главно от свръхфизическите светове, на които ние принадлежим само между смъртта и едно ново раждане. И всъщност ние можем да знаем, как върви нашият живот тук, когато можем да си образуваме представи за живота между смъртта и едно ново раждане. Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот. Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: И онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действа във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот. Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как духовната наука, когато тя

104

е правилно разбрана, е способна да действа в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота. До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: - По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся духовната наука. Самият живот довежда хората при духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея. Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: - Какво е тогава положението на човека след смъртта. - Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага. Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло. И въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор. Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните конкретни случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова. Това може да действа непосредствено в живота. Можем да изходим от земния живот. Може би сте констатирали тук, или там случая, че някои изпитва силен стремеж към духовната наука, чрез своето душевно устройство, обаче някой друг, който живее близо до първия, се отнася все повече враждебно към нея. Обаче животът представя една илюзия, една майя, не само в природата, а също и там където той засяга нашата душа по отношение на хората. Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено будно съзнание, една скрита любов за духовната наука. В глъбините на душата, любовта може да бъде онова, което в обикновеното съзнание се проявява като омраза. Такива неща могат да се намерят във физическият живот на човека. Когато човекът е минал

105

през вратата на смъртта, тогава действат също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока. Ние виждаме да минават през вратата на смъртта хора, които тук са били врагове на духовната наука, обаче след смъртта те развиват силен копнеж за тази наука. Такива мразещи духовната наука хора тогава се стремят към нея. Тогава се явява следното: Ако в живота на Земята бихме отишли при тях с една книга на духовната наука, те биха ни отблъснали, обаче след смъртта не бихме могли да им направим една по-голяма услуга, освен ако им четем от една такава книга. Имаме много случаи в нашето духовно движение, където принадлежащите на това движение са умрели и останалите живи тук на Земята са им чели тук на Земята и са им пренесли голяма полза. И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност. По този начин може да се развие един прекрасен съвместен живот между живите и умрелите. Тук можем да видим, какво може да означава духовната наука в практиката. духовната наука не е само теория, тя действа и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната. Когато внасяме духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза. Не съществува никакъв по-добър съвет освен този, да четем на мъртвите. Защото една особеност е тази, че непосредствено след смъртта ние не можем да завържем нови отношения трябва да продължаваме старите. Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият свят съществата, които биха искали да го поучат? Това не може да стане! Първо ние можем да имаме отношения само към същества, с които сме били свързани преди да сме минали през вратата на смъртта. Когато срещаме един дух, който не сме познавали на Земята, ние минаваме покрай него. Когато тук на Земята срещаме един велик гений, който носи дрехите на един колар, ние също не можем да го познаем. Можем да срещаме колкото и много същества, към които обаче не сме имали никакво отношение, тези същества не могат да ни ползват нищо. Тъй като духовната наука се намира в началната точка на нейното развитие и хората едвам оставят тя да действа върху тях, живите могат да окажат голяма помощ на мъртвите като има дават тази помощ. Тук имам един пример как от нашият земен свят, може да се действа върху отвъдния свят. Но възможно е също и обратното: Мъртвите също могат да действат върху физическия свят. Когато духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действа от двата свята. Мъртвите също могат да действат върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: Той знае само това, което става тук в течение на времето. Мнозина мислят, че другото няма никакво значение. Онова,

106

което се случва във физическия свят, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук. Ние отиваме сутрин на нашата работа: Може би считаме това за най-важното. Но веднъж отиваме на работа с три минути закъснение, тогава се случват, може би неочаквани събития. Ако бихме отишли на работа в обикновеното време, бихме били прегазени от някое превозно средство, но закъснявайки не сме били прегазени от това нещастие. Може би е трябвало да предприемем някакво пътуване и сме пропуснали влака. Оказва се, че именно този влак е претърпял една голяма катастрофа. Какво можем да научим от едно такова разглеждане? Съществуват много неща в живота, които не се случват, които обаче трябва да числим към възможностите на живота. Знаем ли например човекът, колко много такива възможности избягва през деня? Какво ли не би искало да се случи, ако не бихме избягнали тези възможности! Ние изпущаме това изпредвид защото, защото то няма никакво значение за сухото разглеждане на живота. Нека се постараем да насочим поглед към душата, която е избягнала такива опасности, чрез една правилна /дейност/ случайност. Как тази душа чувствува? Един берлинчанин например искаше да отпътува за Америка, той си беше купил вече билет. Един приятел му казал: - Не пътувай с парахода Титаник! Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, когато научил за случилото се с парахода Титаник? Това подействала потресаващо върху неговото чувство! Какви душевни впечатления бихме искали да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха искали да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня. Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: Ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят. Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: Например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите

107

взаимно. Така духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще. Сега може да възникне следващият въпрос: - Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху духовната наука, ние четем на определен език. - Разбират ли мъртвите този език? През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята. Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран. Тогава разбирането става с мисли. След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите. Ако при останалият на Земята съществува възприемчивост, той чувства: - Мъртвият е при тебе, ти мислиш когато той мисли в тебе. Това може да трае години и години, тогава настъпва един момент, когато връзката с мъртвия се изгубва, това е момента, когато мъртвият преминава в Девакана. През време на пречистването в Камалока, мъртвият още има спомен за земният живот, той още е свързан с този спомен. Що е един земен език? Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен. Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна. През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/. През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта. Сега бих искал да задам въпроса: - Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата? Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението. Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот. Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в аза на

108

човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участва не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действа върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участва в растежа на растенията. А азът действа върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действа както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна. Вие виждаме, че нашият аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм. В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: - Човекът се е образувал и развил като екстракт от Космоса. Както Слънцето е центърът на растителната система, на растителният свят и изпраща навсякъде своята светилна, така също физическото и етерното тяло трябва да бъдат осветлявани от една светлина. Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от космоса и стана аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина. Всичко е много мъдро устроено. Ако азът на човека би бил свързан непрестанно със Слънцето, тогава между спането и будността хората биха могли да растат само като растения. Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме искали да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация. Ние носим нашето действие: Това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие. Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият аз върши, което иначе Слънцето върши. Ние сме осветлявани от нашият собствен аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек. Върху него свети Слънцето неговият аз и без този аз, той не би искал през време на сън да бъде като едно растение. Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло. Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето действие, растенията престават да растат и умират. При будният човек азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло, така да се каже, при влизането на аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на

109

Слънцето и Луната: Тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: Като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувстват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувстват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувства той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно. Хората полагат големи усилия да обяснят съня. Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: Тогава азът и астралното тяло биха искали да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо. Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо. Когато се потопяват в тялото, произвежда се съзнанието. Когато се намира в духовният свят след смъртта, човекът също трябва да се потопи в нещо, за да добие съзнанието, иначе той би бил там в безсъзнателен живот. В какво се потопява човекът след смъртта? Той се потопява в духовната субстанция, която съществува без съдействието, без участието на Земята. След Тайната на Голгота човекът постоянно трябва да се потопява в това, което е дошло чрез Тайната на Голгота като Христова субстанция на Земята, ние се запознахме с Христовото същество като дух на Слънцето. Азът се е отделил, еманципирал се е някога от слънчевата светлина, по-късно след това великият дух на Слънцето слезе на Земята благодарение на това азът на човека се потопява във веществото, в субстанцията на слънчевия дух човек

110

изживява това потопяване в Христовата субстанция, когато е минал през вратата на смъртта и благодарение на това, след смъртта той е в състояние да развие съзнание. Във физическата природа тази степен се постига когато Земята ще е стигнала в дейното развитие на състоянието на Вулкан. Когато Слънцето грее отгоре върху Земята, ние можем да кажем: - Слънцето създава като чрез вълшебство растежа на растенията. Обаче когато Слънцето би гряло върху планетата Земя, за да произведе чрез неговата сила растенията, но би могла да отрази обратно слънчевата светлина, тогава слънчевата светлина не би се изгубила, а би отишла в небесното пространство и би възбудила свръхсетивен растеж на растенията. Това става сега не физически, а духовно. Благодарение на това, че Христос се е съединил със Земята, той действа така, че човекът който се е свързал с него, изживява след смъртта обратно то въздействие на това, което е схванал тук със своето съзнание. Така ние разбираме, как човекът трябва да си добие още на Земята възможността да може да развие съзнание също и след смъртта и как той трябва да донесе от физическото тяло силите, които развиват съзнанието. В Гръко-латинската епоха физическото тяло е било най-много озарявано. Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото цар в царството на сенките". Са имали действителност. Тогава животът в долният свят е бил едно злочестно съществуване. Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит. Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие. Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота. Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще. Красотата трябва да бъде смисъл, в който физическото Слънце и физическата Луна отиват към изсъхване, в този смисъл вътрешността /духовната страна/ на Слънцето и на Луната ще станат все по-лъчезарни, ще добият все по-голяма слава. От бъдещето разбират повече онези, които полагат грижи за развитието на душата и духа чрез духовната наука, отколкото онези, които отново подражават на гръцките състезателни игри, на гръцката физкултура. Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане. Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с

111

живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния свят. Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал. В духовната наука важно ще бъде винаги това, как бива казано нещо, а не толкова какво се казва. Това може да бъде нещо международно, може да живее във всеки език. Хората ще свикнат да се вслушват в това, как нещо бива казано, чрез това те ще влязат във връзка с обитателите на Девакана. Днес ние стоим заедно и говорим върху духовната наука. Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен език духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите. Индийският културен живот отива към своя залез. Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее. Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят. В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далеч, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: Живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно. Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило. Едно такова разглеждане може да ви покаже един истински отговор, когато хората питат: Съществува живот и смърт, ще трае ли това винаги? Тогава не ще има никаква разлика между живеенето и умирането, всичко ще се одухотвори за човешкото съзнание. Това възвисяване на цялото човечество ще произведе онова състояние, което ще съществува на бъдещия Юпитер. Когато говорим върху живота между смъртта и едно ново раждане, ние засягаме една обширна област. Там също всичко е подчинено на една промяна на едно преобразование също общуването на мъртвите с живите. Ние постепенно ще навлезем повече в нашето разглеждане, изследвайки начина, по който човекът води този сменящ се живот, между пребиваването в тяло и пребиваването в духовният свят.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Линц, януари 1913 г. ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА.Когато се събираме за разглеждането на въпроси от духовната наука, когато се събираме въобще за духовно-научна работа: Какви цели преследваме всъщност тогава? Този въпрос може да се зададе наистина

112

някоя душа, защото онзи, който стои в духовно научната работа, използва една част от своя живот за разглеждането на неща, които днес не съществуват всъщност за други хора. Наистина ние разглеждаме светове, които съвсем не съществуват за едно преобладаващо мнозинство от хора. Но извършването на една такава работа съвсем, за такива разглеждания не е само преследването само на един идеал, както днес съществуват други идеали. Без съмнение, когато определен брой хора преследват този, или онзи идеал, това е нещо красиво, даже нещо извънредно красиво. Но нещо съвършено различно е, когато човек преследва идеалите на духовната наука, когато той следва онзи призив, който е твърде слаб и бива чуван от още много малко души, който обаче ще бъде чуван все повече и повече в свата. Онези, които днес си казват вече съвсем ясно, или също само от неопределени инстинкти, че духовната наука е една необходимост от какви основи на тяхната душа правят те това? Без съмнение, единият следва повече, или по-малко един инстинкт, който може да бъде наречен духовен може би определен подтик, който той не може да осъзнае напълно. Но също и такива инстинкти, отговарят на една много правилна воля. Можем да забележим това, когато изследваме духовният /път/ живот. При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току-що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите

113

деца. Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта. Тогава на един човек му беше възможно, благодарение на способността му да вижда в духовните светове, да намери тази съответна душа. Съществуванието, която тази душа водеше там, беше наистина извънредно мъчително. Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята жена и своите деца. Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват. Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина. Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. Тогава не бих искал да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес. Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца. Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене. Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те мислят, чувстват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало. Аз не намирам вече тези, които ми са скъпи, колкото и много да ги търся. Това е фактически едно реално изживяване, но такова изживяване имат не малко хора, а то е участ на твърде много души, които минават понастоящем през вратата на смъртта. Това не е било винаги така в развитието на човечеството. В древните времена на развитието на човечеството това е било различно, тогава хората не са минавали така през вратата на смъртта и не са живеели на Земята във физическо тяло така, както това става днес. Разликата между настоящето време и миналите време е тази, че в миналите времена душите имаха едно старо духовно наследство, чрез което бяха вързани с духовния свят. Колкото по-далече отиваме в миналите времена, в които душите, които са въплътени днес, бяха също вече въплътени, ние намираме все повече и повече, че душите се намираха в една правилна връзка с духовните светове. Хората все повече и повече изгубваха това наследство. И днес ние живеем в това отношение физически в едно време в което нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес много, много неща са се изменили вече. Нека първо преди да обгърнем с поглед сериозните

114

факти, за които говорихме да си изясним, как нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес има хора, които знаят по-малко да речем това, което може да се знае за звездното небе. Без съмнение съществуват още хора, които излизат в ясните звездни нощи и се наслаждават на цялото величие и слава на звездното небе, но тези хора стават все по-рядко. Все по многобройни стават хората, които не могат да различават една планетна от една неподвижна звезда. Но това не е най-важното: Даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества. Онова, за което можем да говорим днес във духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането навъншният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: Обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно

115

съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много. Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо. Тогава ти ще ги имаш отново, както си ги имал някога на Земята. Обаче това не би било напълно вярно, защото тези души стояха съвсем далече от всяко задълбочаване в духовния живот. Когато ще минат през вратата на смъртта, те също ще копнеят да се свържат с онези души, с които са били заедно във физическият живот, защото ще съществуват многообразни пречки, ако в такива души няма духовен живот. Ние се намираме в един такъв цикъл от развитието на човечеството, че душите които са въплътени тук на Земята във физическо тяло, трябва да научат езика на духовният свят. Тук ние постигаме познанието на висшите светове, онова, което днес много души презират, което ние наричаме в истинският смисъл на думата теософия. Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществуваме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този език. След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим така като език на теософията, или духовната наука. Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствани, макар и да съм разделен със пропаст от тях. Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защото говорим един общ духовен език. Иначе той не ще може да се събере с тях. Той би искал да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат никаква възможност да се /съберат/ разберат. Без съмнение може да се допусне, че такива истини е неприятно да бъдат чувани, че те са несимпатични на някои хора от настоящето. Обаче при истината се касае за това, че те са истина а не че се чуват приятно. В древни времена на развитието на човечеството, човешките души донасяха със себе си идвайки на Земята толкова много, защото се намираха още в тяхното детство и приемаха по едни детски начин религиозните предания и представи. Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества. Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все

116

по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова. Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току-що охарактеризирания, те познават такива души, които вече живеят в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си. Виковете на мъртвите са викове, от които се развива духовно научният идеал. Който днес влиза в този духовен свят и може да констатира мъките, копнежите, лишението, а също и безнадежността на миналите през вратата на смъртта души, той знае, защо ние се събираме тук. Той знае също, че не може да постъпи другояче, освен да застъпва този духовен живот. Това е един сериозен, дълбок въпрос, който ще произлезе от най-дълбоките копнежи на човечеството. Днес съществуват души, които чувстват макар и от тъмнината на инстинкта: Аз искам да науча нещо за духовните светове! Това са пионерите на бъдещето на човечеството, което трябва да дойде, това са онези души, които ще считат, че култивирането на духовният живот е една важна работа, култивирането на такъв духовен живот, който е изведен от познанието на основните условия на духовният живот. Понеже иначе човечеството на Земята би изгубило все повече и повече възможността, способността да се проявява духовно и би влизало духовно нямо в духовният свят. Затова тук на Земята, трябва да се култивира духовния живот в смисъла на новата духовна наука. Никак не са прави онези, които вярват, че имат време, докато минат през вратата на смъртта, докато отидат в другият свят и тогава ще научат това, или онова върху духовните въпроси. За да може човек въобще да научи нещо от тези неща, той трябва да притежава органите, с които да възприема. Той трябва да притежава способността да възприема тези неща, а не може да има тази способност след минаването през вратата на смъртта, ако не я добил преди това в живота на Земята. Защото ние не напразно живеем във физическия свят! Нашите души не напразно слизат във физическия свят, защото фактически във този свят трябва да бъде добито това, което може да бъде добито само в него духовното познание. Ние не можем да считаме Земята просто като една долина на плача и скръбта, в която е поставена нашата душа, а трябва да считаме Земята като нещо, чрез което можем да добием възможността да добием, да раз вием духовност и това не се показва като една истина. Ако запитаме по-нататък ясновидеца, как изглежда животът, когато сме минали през вратата на смъртта, той казва: - Съвършено различно от

117

това, което изглежда тук на Земята. Тук ние вървим през света, виждаме как небесният свод се простира над нас, как Слънцето свети. Насочваме поглед навън към планините, към моретата, към съществата на другите природни царства. Самите ние вървим през света, имаме нашите мисли, чувства, страсти, желания и нашата вътрешност. След това минаваме през вратата на смъртта, тогава нещата се представят съвършено различно. За онзи, който не е свикнал да разглежда света и живота в светлината на духовната наука, нещата след смъртта се представят съвсем парадоксално и вярно е това, което Шопенхауер е казал, че бедната истина трябва да понася това положение, че тя е парадоксална. Онова, което считаме тук като мисли, като представи, което тук е наш вътрешен живот, за което вярваме, че го носим вътре в нас, след смъртта то се явява като един вътрешен свят. Като една велика мощна картина на света се явява онова, което тук е мисли и представи, което тук е наш вътрешен живот, така се явява то след смъртта. Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме искали да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме искали да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот. Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца. Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: - В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене. Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувстват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта,

118

трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: След смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка. Докато нашите мисли ни правят способни да виждаме един вътрешен свят, това което тук изживяваме като наш морален свят, което изживяваме като наши отношения, като отношения на чувствата и сърцето към другите хора става след това вътрешен живот. Наистина изглежда чудновато, когато казваме: - Както тук може да го боли стомахът, белите дробове, както тук може да го боли главата, така след смъртта една морална неправда, една морална вреда извършена тук на Земята може да причини болка. Това което тук е нещо вътрешно, там се превръща в нещо външно и това което тук е нещо външно там се превръща в нещо вътрешно. И в нашето време е настъпил именно онзи цикъл от развитието на човечеството, който прави, че много неща да бъдат изживени след смъртта. Онзи човек, който тук не иска да знае нищо за това, че съществува една карма, че съществуват повтарящи се земни съществувания, не може някога да разбере, че той принадлежи на това, което нарича своя съдба. Как минава човекът сред /през/ света. Един му причинява това, друг нещо друго, едното му харесва, другото не му харесва: Той самият е причина за това, че нещо го сполетява, той не знае, не размисля върху това: Иначе той би почувствал: Ти самият си това, който си причинява това. Когато можем да проследим тези мисли в живота, след смъртта имаме най-малко чувството, откъде идва всичко това, че имаме тези, или онези болки. Това е вече едно облекчение: Да знаем за кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта. Това са неща, които днес хората трябва да започнат да знаят, без които развитието на човечеството не може да върви по-нататък. Един друг случай, който се предлага на ясновидеца, е този че има хора, които след смъртта, трябва да вършат твърде нерадостни, твърде несимпатични работи. Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим никаква работа. Ние трябва да вършим най-различни дейности според нашите способности. И ясновидецът може да констатира, че между смъртта и едно ново раждане има душа, които трябва да служат на онзи Дух, който наричаме Ариман. Ариман ни става веднага ясен, като едно особено същество, когато влезем в страната отвъд физическият свят. Всичко, което в драмата "Пазачът на прага" е представено, като царството на Ариман и Луцифер са действителни светове. Ариман има своята задача. Ясновидецът намира души, които в другият свят се превързани в

119

царството на Ариман: Те трябва да служат на Ариман. Защо? Ясновидецът проучва това: Чрез какво са осъдени те да служат на Ариман? Той се връща обратно в живота на тези хора, който те са водили раждането и смъртта, проучва изпъкващите качество на тези хора и намира, че те са страдали от едно зло, подчинени са били на едно зло и това зло е удобството, отпуснатостта. Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: - Откъде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. Навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората. Освен хора, които тук на Земята са подчинени на удобството, те стават спирачки след смъртта в света по отношение на всичко, което е насочено от свръхсетивните светове, тук долу на Земята. Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията. Тук на Земята намираме у много хора едно качество, което числим в земния живот към неморалните качества: Безсъвестността. В гласа на съвестта ние имаме нещо, което регулира по един чудесен начин нашия душевен живот. Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващият глас на съществата, ни предава също на други същества за времето между смъртта и едно ново раждане. Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много лоши духове. Тук в земният живот се явяват болести, те се явяват по един, или друг начин. Ние знаем например, че в минали времена са минали епидемични болести като чумата и холерата. Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите

120

духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: - Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини. Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: - Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство? Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: Той посади в нея това качество, тази склонност. Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни. Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: Защото той диша. Друг един може да каже: - Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бих го извадил от водата, където се давеше! Тази последната връзка не е ли вярна, въпреки първата? Винаги хората вярват, че естествено научните връзки се заличават чрез духовно-научната връзка. Макар и някой да може да докаже, че има това, или онова качество наследено от неговият баща, от неговия дядо и т.н., остава все пак вярно, че той също е създал условия за това. Така също болестите, могат да бъдат проучени естествено научно по отношение на техните причини. Така е и с всички болести, които са върлували като епидемии. Защо този, или онзи е починал от една ранна смърт? Обаче всичко това има своите духовни причини в духовният свят. Когато тук на Земята се разпространяват болести, определени духовни същества трябва да работят, за да внесат болестите от духовният свят във физическия свят. Когато насочим поглед върху мъртвите, които влизат в тази страна, когато техният живот не е изтекъл още в неговия естествен ход, които са умрели в тяхната най-хубава възраст, в техните млади години, не само чрез някоя болест, а се преселили в духовният свят, след като в техния живот са били преследвани от нещастието и от бедствието. Когато ясновидецът наблюдава тези съдби, които са наистина многобройни, той стои пред един потресаващ факт. Той има пред себе си едно поле от болести и смърт, което е овладяно на пълно от определени зли духове, които внасят болест и смърт на Земята. Когато се проследи жизненият път на тази души, които на Земята са били безсъвестни хора, констатира се, че сега след смъртта те е трябвало да станат служители на тези зли духове на смъртта, на болестите на нещастията и на бедствията, за да произведат такава ранна смърт и такива тежки съдби. Това е именно връзката! Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в

121

неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта. Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от това, което е протекло преди раждането в чисто духовния свят. С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: - Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божественодуховни същества са използвали цялото време на сатурновото, слънчевото и лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност

122

много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент. Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно. Това е една велика мъдрост, която се прилага, за да доведе самите нас до там да станем този сложен инструмент. Това е нещо, което може да ни изпълни с голямо уважение пред това което сме ние, когато, докато сме още в лоното на божествено духовната Мъдрост. И когато забелязваме, че идваме в живота с една много по-велика Мъдрост, отколкото можем да знаем досега. Тогава можем да съставим една представа, колко велика е тази Мъдрост преди това в живота, който се намира преди зародишния живот. Това е сега извън редно важно, защото погледът на ясновидеца открива: Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-голяма е мъдростта и способността на човек. А сега да разгледаме с погледа на ясновидеца душата на един човек, който е служител на злите духове, донасящи на хората болести и смъртта, станал е служител на тези зли духове. При една такава душа може да видим, как мъдростта на която е способен човекът, е като заличена чрез това, че той се е понижил. Една такава душа ни представя един ужасен изглед: Някога определена да има най-висшата Мъдрост, а сега паднала толкова ниско, става служител на ариманическите същества! Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че участва в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи. Затъпява се една такава душа, когато тук в живота между раждането и смъртта не е искала да приеме в себе си нещо, което да я направи способна да има около себе си един духовен свят. Тук ние се нуждаем като отделни души, във връзка с общия духовен живот на света. Тогава ние чувстваме необходимостта да не оставим да се атрофират нашите събрани духовни сили и способности, а да положим грижи за тяхното развитие, за да не угаснем постепенно от света. Сега някой би искал да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от

123

заобикалящия свят. Защото не ме интересува нищо в живота. Обаче това заличаване, не е равно на едно заличаване на себе си, на едно унищожение на себе си. Това заличаване е само едно заличаване на заобикалящия свят. Тогава човек не съществува за света, който го заобикаля, а съществува още за самия себе си. Заличаването означава изолиране от света осамотяване в духовния свят. Това прави човека да живее сам, като на един остров, затворен, без да има възможност да се разбира с някое същество. Това по стига човек, когато се изключва от духовния свят. Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен. Той постоянно се проявява в живота така, като че живее на един остров. Нашите гласове, нашите викове, трябва да стигнат от един остров на друг, за да можем да се разбираме с другите човешки същества. Онзи човек, който в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите. Онзи, който бяга от духовния живот, ще се намира на един остров и когато ще иска да се разбира с тези, с които се е запознал още по-рано, той не ще може да се разбира. Там, оттатък са онези, които аз познавам и които ми принадлежат, обаче нищо не прониква до мене. Той не ще се вслуша, но няма да чува нищо. духовната наука не дава езика, чрез който в бъдеще ще добием възможността да стигнем до разбиране с другите същества от нашата самотност. Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си мислят. Когато става Тайната на Голгота, тогава беше първото възвестяване на онова, от което човек се нуждае, за да намери той разбиране от един от споменатите острови, до другия. Сега второто възвестяване е антропософската духовна наука, която трябва да изясни все повече и повече на човешките души Христовата тайна. Това, което Христос е говорил е обозначено с някой думи. Към най-дълбоките от тези думи принадлежат също и тези: "Когато двама, или трима се съберат в мое име, аз съм сред тях". Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния език. В началото на възвестяването на християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това,

124

защото се събираме да изучаваме духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят. Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии. Когато всички тези гласове достигат до нашите души ще събудят в нашите души онова, което ще доведе човечеството да култивира все повече и повече онзи духовен живот, който поддържаме в нашите кръжоци и който ще бъде поддържан и в бъдеще в този кръжок. Нека това бъде желанието, което бих искал да вложа във вашите души днес в края на тези разглеждания и за което вярвам горещо, че то ще се разгори все по-силно и все по-силно във вашите души за процъфтяването на духовно-научната работа, носеща истинска духовно-научна топлина.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Тюбинген, 16 февруари 1913 г. АНТРОПОСОФИЯТА, КАТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧУВСТВАТА И НА ЖИВОТА – БЛАГОДАРЕНИЕ И ПОЧИТ ПРЕД СКРИТОТО.Когато понякога прекъсваме нашите антропософски разглеждания и се запитаме: - Какво ни тласка в една такова духовно движение, каквото е нашето? Тогава ние можем естествено да си дадем един отговор на този въпрос от най-различни гледни точки. Една от тези гледни точки, които може да ни даде най-вече един отговор съответстващ на нашето чувство, на нашето усещане макар и да не е единствената, но все пак е една от най-важните гледни точки е тази: Разглеждането на живота, която човешката душа чувства да протича между смъртта и едно ново раждане. Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувства нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действа за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял.

125

Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай. Той казва: - Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят. Самопонятно е, че това е казано с физически думи. Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у дома, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка. След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма. Бих искал да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо. Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова дълго време щастлив в моят физически живот. А когато се изследва какво лежи в основата на едни такъв факт, и случва се следният отговор: - В случая не съществува никакъв общ език между умрелия и останалия жив на Земята. Не съществува нищо, което би искало да проникне с онази субстанция, чрез която тя става възприемаема. Но не е било винаги така в развитието на човечеството. Когато отидем по-далече в миналото развитие на човечеството, намираме, че душите са имали определено духовно наследство от онази духовност, чрез която са били възприемаеми една за друга, независимо от това, дали се намират тук на физическото поле, или се намират в духовния свят. Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова именно, което може да бъде възприето от умрелия е духовното знание, чувстване и усещане. Тази връзка на душата, тук на Земята с духовния свят. Когато една такава душа е оставена на Земята, ако тя се е занимавала тук с духовно знание, ако е хранила в себе си мисли за това духовно знание, този мисли могат да бъдат религиозни чувства не са в състояние, не са от друга душа. Ако този случай би бил проследен по-нататък, за

126

ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ език. Като ясновидец, човек се убеждава, що е антропософия в най-дълбок смисъл: Тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Душите, които са останали на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните светове, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта. Това ни донася убеждението, че антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното. Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия. Това е действителността на антропософията, защото тя не е съвсем само теория. Теоретическото знание е най-малкото това, което приемаме в нас е един действителен душевен елексир, една действителна субстанция. Чрез тази субстанция, душата вижда другата, която е заминала в духовния свят и обратно. Бихме искали да кажем: - Ясновидецът, който констатира това, който е познал една такава душа, която копнее да възприема това, което е останало на Земята, обаче не може да го възприеме, защото съответното семейство не е навлязло в духовната наука. Ясновидецът, който е видял това, колко много могат да страдат душите от една такава липса, този ясновидец знае, че не може другояче, освен да говори на своите себеподобни за духовната Мъдрост и да счита, че е дошло времето, в което духовната Мъдрост трябва да проникне в човешките сърца. Това можем да кажем: - Че онзи, които извличат от познанието на свръхсетивните светове мисията да говорят върху тези свръхсетивни светове, чувстват това като една належаща необходимост, против която не могат да действат: Това би било най-тежкият грях. Така чувстват те необходимостта да възвестят духовните истини, да дадат откровения, върху свръхсетивните светове. От това, което беше току-що казано, можем да разберем, каква извънредно голяма сериозност е свързана с известяването на духовните истини. Обаче съществува още една друга страна на разбирането на живите с мъртвите. Но в това отношение ние не сме стигнали далече, обаче това ще дойде. За да можем да разберем, как живите ще могат да постигнат един вид разбиране с тези, които са минали вратата на

127

смъртта, трябва да разгледаме следното. Човекът знае много малко за физическия свят. Защото, чрез какво си създава той своето знание за физическия свят? Чрез това, че използва своите сетива, че използва своята фантазия, чрез това, че чувства това, което застава срещу него във физическия свят. Обаче това е една много малка част от това, което светът съдържа. Той съдържа още нещо съвършено различно. Бих искал да добиете една представа за това, че в света съществува нещо, което е много по-важно от сетивната действителност. С това не разбирам свръхсетивния свят, а нещо друго. Представете си, че сте свикнали всеки ден да отивате сутрин в осем часа на работа. Внезапно забелязвате, че днес отивате с три минути по-късно. И ето минавате през определеното място, където би трябвало да минете край един вид навес, чиито покрив се крепи на стълбове и когато днес стигате там с три минути по-късно, става ви ясно, че ако бихте минали там в определеното време, бихте били затиснати от срутващият покрив. Обрисувайте си това в съзнанието! Случва се някой човек да пропусне един влак, който в неговия път се сблъсква с друг. Ако би пътувал с този влак, той би загинал. Това са неща, които не са се случили, поради което човек не им обръща внимание. Когато имате пред себе си ето такова събитие, това прави определено впечатление върху вас. Обаче от сутрин до вечер могат да се случат такива неща, които не са ви засегнали в течение на деня. Това е необозримо. Всичко това са неща, които могат да изглеждат, като измислени, обаче те принадлежат към най-важната част на живота. Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, който е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб. Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени. Ако бихме искали да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би искало да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: Тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света! Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: Откъде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв

128

особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин. Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното. Днес се обръща внимание само на света на действителното, разглежда се само този свят. Например в морето има действително голям брой херинги, обаче те са възможни само благодарение на това, че са били заложени безкрайно много зародиши. Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности. Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувства това, той чувства това, той чувства също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания. Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току-що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувства като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, откъде идва това съобщение, т.е. кой му говори. Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите. От двете неща, които ви казах: - Че чрез живите, чрез мислите на антропософите тук се създава нещо, което е възприемаемо за мъртвите и че мъртвите ще могат да говорят на сърцата, които са развили духовното чувстване от този факт можете да разберете, какъв подем ще възпроизведе разпространението на антропософията за цялото човечество. Ще бъде построен мост, който ще свързва сетивния свят с духовният свят. И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг. Това не ще бъде само една теория, а едно преминаване в действителността, така то ще има разбиране между така наречените живи и така наречените мъртви които обаче са много по-живи. И тогава душите тук на Земята ще чувстват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини. Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри,

129

родители или съпруги. Докато в единия се ражда стремеж към духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука. Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. В астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от духовната наука. Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик. Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен. Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия. Това, което бихме искали да наречем: Определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята. Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята. Обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език. Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме антропософията външно като учение. Това трябва да действа в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта. И това е което трябва все повече да постигнем: Да помогнем на душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че старото духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в

130

което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна. Тук ясновидецът вижда, как след смъртта душите са принудени да изпълняват задачи, които трябва да ги освободят, които обаче те не разбират. Така например факт е следното. Ясновидецът насочва своя поглед върху живота между смъртта и едно ново раждане, може да открие души, които трябва да извършат определена работа, през определени периоди, те трябва да бъдат служители на онези същества, които познаваме като духовете на болестта и смъртта /ариманически духове/. Ние говорим тук за онази смърт, която не се явява нормално като явление в живота, а която засяга човека извън време, когато хората умират в разцвета на техния живот. Когато настъпват болести, това са физически събития те са произведени обаче от сили, които действат от свръхсетивния свят. На основата на разпространяващите се болести стоят действия на свръхсетивните същества. Определени духове имат задачата да донесат не на временна смърт. Че това също е основано на мъдростта, този въпрос не ще засегнем сега, обаче важното е да имаме предвид, че намираме сега души, които са впрегнати в хомота на тези същества. И въпреки че ясновидецът е свикнал да запазва определено спокойствие, за него все пак е болезнено и потресаващо да гледа как тези души, които са впрегнати в този хомот, трябва да служат, за да носят болести и смърт на хората на Земята. И когато ясновидецът се постарае да проседи такива души до времето на техния предшестващ живот, той намира причината, поради която тези души са осъдени да бъдат служители на духовете на болестите и смъртта. Тези причини се крият в безсъвестността, която тези души са проявили в земния се живот. Колкото по-безсъвестни са били те, толкова повече са осъдени на това да бъдат слуги на тези зли духове. Както е вярно, че причината и следствието са като две удрящи се една в друга билярдни топки, така също е вярно, че безсъвестните хора трябва да бъдат слуги на тези зли духове. Това е потресаващо! Един друг факт, който ясновидецът констатира е: Такива души са впрегнати в хомота на ариманическите същества, те трябва да приготвят духовните причини на всичко онова, което тук на земята става като препяствия, като пречки на нашите дела. Ариман има също и тази задача. Всички пречки, които се получават тук се дирижират от духовния свят. Това са служители на Ариман. Чрез какво тези души се осъждат на едно такова съществуване след смъртта? Чрез това, че в техния живот между раждането и смъртта са се отдали на удобството. И когато разглеждаме колко много е разпространено удобството тук на Земята, лесно можете да разберете, че за Ариман съществуват извънредно много новоизбраници. Удобството е това,

131

което най-богато владее живота. Но новите национал-икономисти са стигнали дотам да зачитат удобството на хората, а не само егоизма и конкуренцията. Удобството е един фактор. Но въпросът се представя различно. Дали човек има такива изживявания така че да може да се ориентира в тях, че знае защо ги изживява, или дали той ги изживява несъзнателно, без да знае защо трябва да служи на тези духове. Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действа вече. На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум. И така ние разбираме антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло. Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за духовната наука. Позволете ми да говоря за едно друго явление. За ясновидецът настъпва един момент, който се изявява в живота на душите между смъртта и едно ново раждане и който става извънредно важен за ясновидеца, но също и за тези, които минават през този живот. За някой момента се намира по-назад, а за други по-напред. Когато проследим съня с поглед на ясновидеца, тогава, когато човекът се намира със своето астрално и със своя аз вън от физическото тяло и насочва поглед назад към своето физическо и етерно тяло, впечатлението е това, че физическото тяло се представя предимно като бавно умиращо. Само в първите детски години, когато детето добива едно познание, до времето когато се разпростира нашия спомен обратно, тогава сънят в детското тяло се явява като нещо, което покарва и расте, процъфтява, обаче започва много рано обратния процес, така че пред очите на ясновидеца се явява

132

това, че след навлизането в живота физическото тяло започва бавно да умира, смъртта е само последният акт на това умиране. Положението е така, че сънят съществуват затова да изравни изразходваните сили. Обаче това изравняване е само напълно, винаги остава нещо неизравнено и този остатък е винаги една малка причина предизвикваща смъртта. Когато са останали толкова много остатъци, че възстановителните сили не могат да се справят вече с тях, човекът умира от физическа смърт. Следователно, когато гледаме физическото тяло ние виждаме всъщност как смъртта бавно го обзема. Човекът умира бавно, започвайки скоро след раждането. Впечатлението е особено сериозно, когато забелязваме за първи път този процес. Между смъртта и едно ново раждане настъпва за душата момента, когато тя започва да развива силите, чрез които тя трябва да влезе във следващото земно съществувание. Позволете ми да покажа с един пример, какво трябва да се разбира с това. Днес съществуват много книги върху заложбите на Гьоте. Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества. Тези причини се търсят във физически наследствената линия. Това не трябва да се оспорва, че те могат да бъдат потърсени там. Обаче, който може да потърси душата на Гьоте и я проследи дълго време преди да се роди на Земята ще разбере, че тя действа вече от свръхсетивните светове върху нейните прадеди, стои в отношение с прадедите чрез своите сили. Тя действа даже така, че се събират по съответния начин онези мъже и жени, които след дълго време могат да дадат истинските качества, от които душата се нуждае. Това съвсем не е една лека работа, защото в нея участвуват много души. Ако си представите, че от душите на 16-тото столетие произхождат хора в 18-тото столетие и че всички те са работили заедно, вие ще можете да разберете, че едно такова споразумение е една важна работа. Души, които се раждат на Земята в 18-то, 19-то столетие, трябва да се разбират, да се споразумеят още в 16-то столетие, за да могат да бъдат установени целите мрежи на родствата. Не само, че имаме работа в обикновено отношение, да прекараме една част от нашето време за служене относно духовете на пречките, на препятствията, но ние трябва да работим върху силите, които дават въобще възможност да стане нашето следващо въплъщение на Земята. Тук работата се представя така, че ние трябва да изработим нашата земна форма като първообраз. Това прави едно впечатление противоположно на онова, което ясновидецът вижда, когато насочва своя поглед върху спящото физическо и етерно тяло. Физическото и етерното тяло се представят през време на съня като нещо умиращо, обаче това което построяваме между живота и смъртта като един първообраз и се внедрява във физическата природа на човека, предлага впечатлението за нещо покълващо, развиващо се, растящо.

133

Така че между смъртта и едно ново раждане се намира един важен момент: Той се намира в спомена за предшестващото съществувание и преминаването към следващото земно съществувание, там където човекът започва да работи върху развитието на неговия физически организъм. Ако си представите физическата смърт и в сравнение с това този момент, вие ще имате противоположното на физическата смърт. Физическата смърт е едно преминаване от физическото битие към физическото небитие, а описания момент е едно преминаване от небитието към развитието. Човек изживява съвършено различно този момент, когато го разбере, отколкото не го е разбрал. Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувства обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току-що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувства: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което антропософията прави от нас.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 17 февруари 1913 г.

134

КОСМИЧЕСКАТА СТРАНА НА ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ. ПЪТЯТ ПРЕЗ СФЕРИТЕ НА ЗВЕЗДИТЕ.Във втората половина на миналата година ми беше възложено да направя някои окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане. Ние вече описахме от различни страни онова, за което става дума, обаче едно пълно познание, едно действително проникване в човешкия живот е възможен само тогава, когато разглеждането стане от най-различни гледни точки. Въпреки че това което може да се намери в моите цикли и книги от лекции върху тези неща е правилно и вярно. Все пак към всички онова може да се добави също и онова, което ще изнесем тази вечер и може би също и в други ден върху тези неща. Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато следователно и положил своето физическо и своето етерно тяло, тогава през първото време след смъртта той е отдаден, душата е отдадена именно на спомени те за изтеклия живот на Земята. Ние знаем вече, че душата се нуждае от определено време, за да отвикне, ако можем да употребим този израз, от всичко онова, което я свързва с нейния последен земен живот на Земята.

Сега искаме да си представим това израстване от последният земен живот във връзка с цялата Вселена, със Света. Когато човек напуска своето физическо и своето етерно тяло, а това не се случва само при смъртта, това става и при спането и живее следователно само в своето астрално тяло, което можем да наречем също душевната природа на човека, тогава с него настъпва, бихме искали да кажем пространствено, едно пълно разширение: Едно разширение на неговото същество в далечините. Всъщност всяка нощ ние се разширяваме в звездните светове. След смъртта човек се разширява така, бавно и постепенно, така че трябва да търсим сега не можем да кажем, неговото телесно същество, а в неговото душевно същество, а в неговото душевно същество в окръжността на Земята, първо далече извън земната атмосфера. Той се разширява все по-далече и по-далече, докато доколкото и парадоксално да звучи това, то все пак отговаря на самата истина докато е разширил своето душевно битие над цялата окръжност, очертана от пътя от Луната около цялото земно кълбо. Ние израстваме в големина, така че границите на нашето същество е цялото пространство очертано от пътя на Луната около Земята. Докато трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/. Това е времето в което сме свързани още с нашия последен земен живот. След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това

135

започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според окултизма е планетата Меркурий. Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувства да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества. Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества. Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване. Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго. Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство. В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме,

136

който ние наричаме окултно сфера на Меркурий. Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий. Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята. И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове. И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят. Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: Удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току-що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство. Така ние получаваме едно понятие за това как действат в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души. Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя

137

поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия. Следващата сфера, в която влизаме след смъртта е сферата на Слънцето. Ние получаваме тази сфера, когато съединим Земята със Слънцето е един радиус и очертаваме с него един кръг около Земята. Духовно отношенията са напълно различни отколкото във физическия свят. Ние се разширяваме до тази сфера, след като сме минали през сферата на Венера. За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера. За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувства самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята. Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем

138

да се убедим в това. Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия. Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия. В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи. Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада. Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия. Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика. И в същността на християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни. Всъщност за християнина всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъдат разпространени навсякъде това е едно тесногръдие. Великодушието е нещо съвършено различно. Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето. Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки души и

139

по отношение на Духовете на висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето. И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби. Но в сферата на Слънцето намираме и нещо друго един втори престол и този престол е сега действително зает от едно действително същество Луцифер. Ако не бихме приели в себе си Христовия импулс, тогава би трябвало само Луцифер да стане само наш ръководител. Обаче, ако не сме приели Христовия импулс, тогава в нашето далечно пътуване във Вселената ще стоим от една страна под ръководството на Луцифер, а от друга страна под ръководството на Христовия импулс: Защото ние се нуждаем и от Луцифер за следващите времена. Ние се нуждаем също от Луцифер, защото той ни ръководи сега по правилния начин през мировите сфери, първо до сферата на Марс. Това е следващата сфера, до която ние се разширяваме между смъртта и едно ново раждане. За да може Луцифер да ни ръководи по правилния начин, така както е подходящо за нас хората, ние трябва да имаме Христовия импулс, като противовес, като уравновесяваща сила: Тогава

140

импулсът на Луцифер е благотворен за нас, иначе той е нещо вредно за нас. Станало е необходимо и нещо друго: В сферата на Марс ние трябва да имаме възможността да държим с цялото си същество сметка за определени изменения, които са станали на Марс в течение на последните столетия. Тези изменения могат да бъдат описани по следния начин. Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите. От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно действие, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили. Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват еволюцията на човечеството. Това не е само един мит, а една окултна истина. Че онова, което се е развило в света като една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята. Обаче животът на една планета е такъв, че нейните сили минават през едно възходящо и едно низходящо развитие. И през последните столетия Марс е променил в известно отношение своята задача. Това, което сега все още се развива като войнствени сили, това е отливащ се войнствен живот от минали столетия от Марс не се вливат на Земята дори разгарящи сили. Защото на поврата на 16-то към 17-тото столетие Марс беше стигнал до една решителна точка, до една точка, която в съществуванието на Марс може само да се сравни с времето, когато Земята беше стигнала до една решаваща точка по времето на Тайната на Голгота. Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: Те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със

141

смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери. Ако искаме да разберем, за какво се касае тук в сферата на Марс, трябва да разгледаме следното. От 12-то столетие насам пред розенкройцерските мистерии се явяват решаващи задачи чрез това, че те трябва да си кажат следното: - За земното развитие настъпват твърде особени времена – времената навъншната материална култура, навъншните материални успехи и триумфи. Вярно е, че ние не можем да се опълчим срещу тях, въпреки, че те не донасят нищо духовно, ние трябва по необходимост да ги имаме тези времена на машините и самолетите, обаче те донасят един вид душевна смърт. Ние не трябва да се противопоставим на това: Човекът трябва да се вживее в тези времена на материалната култура. Епохата на материализма трябваше да дойде. Обаче висшите духовни същества постоянно полагат усилия, да създадат един противовес на тази материалистична епоха. Когато разглеждаме всичко, което се е развило в земния живот като противовес на материализма, ще открием последното най-важно явление във Франциск Асизки. В онзи Франциск от Асизи, който в своя живот в Асизи се отвърна от всякакъв земен живот, всякакъв външен живот, който при познатата ви съществуване в Асизи, така чудесно нарисувано от Джото в църквата на Асизи. Тези картини са били толкова много пъти ретуширани, въпреки това излъчващият се от тях живот така силно ни завладява. И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: - Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от лекции назован "Човекът в светлината на окултизма, теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. Откъде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в

142

своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действа на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действат в неговото въплъщение като Франциск Асизки. Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души. Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето. Така се създаде един вид разцепление във човечеството. Не можеше да бъде така, че от една страна да има само външна, материална култура, а от друга страна последователя на Франциск Асизки. Колкото и велик и мощен да беше Франциск Асизки, все пак проповядваните от него правила за живота не можеха да бъдат годни за по-късни времена. Какво трябваше да се случи? Какво трябваше да дойде на Земята? Това бе определено във важни перспективи в мистериите на Розенкройцерите от 12-то столетие насам. Там се казва: - Човекът трябва да работи със земното тяло между раждането и смъртта, той трябва да се вживее външно в материалното съществувание и трябва да върви в крак с успехите на това материално съществувание. Обаче за всяка душа, която се вживява, която се сприятелява с материалното съществувание, трябва да бъде създадена възможността, да има с една част от нейното същество разбиране за вътрешното изживяване на това, което Франциск Асизки е проповядвал на Земята за живота. Прогресът на душите на Земята се състои в това, че тези души трябва да добият две природи, да добият все повече това състояние, колкото по-нататък отиват към бъдещето. Ние трябва да приемем в нашите душевни членове импулсите на земното съществувание и да се сближим с него, обаче същевременно с това трябва да развием в нас моменти и часове, в които да можем да се отдадем в уединение на самата душа, на живота на самата душа. През време когато ставаме приятели и доверени на света, трябва същевременно да има часове, в които да се посветим на душата. Когато от една страна сме последователи на Едисон, от друга страна трябва да

143

можем да станем напълно тихо във вътрешността си ученици на Франциск Асизки, или на неговия велик учител Буда. Това трябва да може да чувства всяка душа, макар и да бъде тласкана в материалния живот. И за това трябваше да бъде направена подготовка в мистериите на Розенкройцерите. Християн Розенкройцер имаше задачата да се погрижи за това. Как можеше да стане това? Само чрез това, че в определено време от живота между смъртта и едно ново раждане, да бъде приложено по определен начин на душата. В мистериите на Розенкройцерите си казваха: - Марс изгубва своята стара задача, нека му дадем една нова задача. В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: - В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс великият Спасител. За него това беше една жертва. Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание. Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия импулс. След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.

144

Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току-що беше казано: - Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използва за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действат за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все

145

по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането. След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо. Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя. Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса. От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера. И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би искало да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса. И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука. Дали четете остроумните обяснения върху това при Хегел, или при някой друг представител на естествената наука, навсякъде ще намерите, че нещата не са разбираеми от само себе си. Това, което именно не се знае, то е, че нещо трето се съединява с това, което идва от бащата и от майката. Третото идва в утробата на майката от Космоса. Всъщност за тази тайна, би искала да знае само една класа хора, само една определена класа хора, но те представляват все повече и повече. На малките деца разказват, че щъркелът, или други същества донасят нещо чрез което човек може да се роди на света. Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват. Обаче за днешното време се счита за нещо просветно, човешките отношения да бъдат обяснявани материалистично. Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските души, върху имагинацията! Без съмнение хората ще казват: - Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това. Обаче онези, които стават антропософи, те

146

вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане. А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме искали да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувстваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувстването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действа в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувстваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 20 февруари 1913 г.

147

ВЛИЗАНЕТО НА ВЗАИМНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЖИВИТЕ И ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ МЪРТВИ.Често пъти бе казано, че духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действа в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме искали да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за

148

този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там. От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща. Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души. Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта. Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание. Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава

149

например духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: А именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във

150

връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка. Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях лекции във виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: - Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: - Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действат продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действат извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите. Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: Тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, мои мили приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са

151

затворени в техния земен живот, антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят. Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действат върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действат областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действаше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействат за децата, тогава човек може да се справи с положението. Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действат силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един

152

вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата. Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори. Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си състави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: Тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия. Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи на Земята. Днес ние можем да държим сметка само за волята на онези, които се намират на физическото поле. Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле. Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих искал да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участват и действат чрез живите върху физическото поле. Ако духовната наука бъде правилно разбрана, а тя трябва да бъде винаги добре разбрана, тя не ще бъде само една теория. Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действа в цялото съществувание, колкото повече се разпространява. И тя сигурно ще върши това, защото не ще действа като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества. Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света, така на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят. И понеже всичко онова, което става тук съответства с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове. Когато духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-

153

нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресаващо, ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: Майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е

154

било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето /момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действали душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: - Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? - Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?

155

Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези същества на висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за съществата на висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тялото, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха искали да действат тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха искали да действат още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използват сега съществата на висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.

156

Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези същества на висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на съществата на висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора. По този начин следователно: Това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме искали да кажем: - Горе духовете на висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват. Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие. За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: Бихме искали да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използвал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "- Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим". Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно. Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост.

157

Мои мили приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните същества на висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действащо върху него като духовно-душевно естество в съществата на висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само

158

показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодейства. А какво може да бъде това? Нищо друго освен това, което е било забранено. На душите трябва да се напомни това, което те са забравили. Това върши духовната наука. Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които душите са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания. духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята,

159

затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите. И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, който гледа в света, го чувства като една световна мисия. Той си казва: - Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на духовната наука за самите духовни светове. Ние чувстваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувстваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувстваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: То принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използва, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието,

160

суетността и щестлавието са сродни със страха. И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: Да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против духовната наука. Това настроение ще се разпространи все повече и повече в настоящето време, защото вътрешно ленивите и вътрешно суетните хора се разпространяват все повече и повече в света. И в близко време може много добре да се получи, че против духовната наука да се проявява все повече омраза и да се хвърлят все повече нападки, отколкото е ставало досега. Тук съществува достатъчно основание, да виждаме и чувстваме ясно във всички тези неща и въпреки споменатите чувства да имаме хармония, тъкмо когато може да изглежда, че всичко може да върви криво. Да виждаме ясно: Това ще бъде необходимо, ако искаме да стоим здраво на почвата на духовното познание. В наше време има хора, които започват да пишат статии против духовната наука и ужасно ругаят относно фантастичността на духовния изследовател: Какво ли не е измислил този духовен изследовател. След това във втората част на статията идват всякакви данни върху автора, които всички са лъжи, които не са верни. Една пуста фантазия царува в тези описания. Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу духовната наука. Така се поставят нещата в човешката душа. Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като

161

хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действат истински демонически натури, те действат в скритите глъбини на човешките души. Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна. Това е, мои мили приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази духовна наука: Ако сме познавали действително духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Франкфурт, 2 март 1913 г. МИСИЯТА НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ, КАТО ПРЕХОДНА ТОЧКА ЗА ОТВЪДНИЯ СВЯТ.Днес съществуват някои хора, даже много хора, които казват: - Ех, може да съществува един духовно-душевен живот след смъртта, но защо трябва да се интересуваме сега от него? Ние можем да водим просто този земен живот с всичко което той ни предлага и можем да чакаме, нали след това ще се покаже другият живот, когато дойде смъртта! Обаче духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща същества та на висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния

162

свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, защото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот. А откъде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането? Откъде можем да вземем ние тази светлина? Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светлина. Съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение на това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят. След смъртта ние не можем вече да осветим тъмнината, ако не сме занесли там със себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата на смъртта. От това ние виждаме следователно, колко неправилно е изказването, че тук не трябва да се интересуваме и грижим за духовният свят, а можем да чакаме това което иде. Да, ако човек чака това, което иде тогава идва тъмнината. Следователно, земният живот не е само една преходна точка, а той има една мисия, той е една необходимост за отвъдният свят, както отвъдният свят е необходим за земният живот. Светилниците за отвъдният свят трябва да бъдат занесени там от Земята. Така следователно може да се случи, че тук човек може да остане тъп по отношение на свръхсетивният свят и с това да отмине възможността да добие необходимите способности, които му служат като инструменти за земния живот. Но след това човекът отново минава през вратата на смъртта, след един живот, в който е бил неспособен в това, или онова отношение. Вие виждате, че той си създава една неутешителна перспектива. Ако не би настъпило нещо друго, човекът би станал все по-неспособен и все по-неспособен. Защото, когато човек си е създал в един земен живот такива условия, които произволно се е затворил за свръхсетивния свят и е проявил тъпота към него, тогава в следващият земен живот той е още по-малко способен да си приготви необходимите органи. И ако не би настъпило нищо друго, той би трябвало да продължава да се развива така. Следователно неговото развитие, би отивало постоянно все по-надолу. Но тогава настъпва нещо друго. Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот

163

между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току-що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята. Такъв човек може да бъде: Умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелстват все повече и да изпъкнат. При разглеждането на такива хора ясновидецът констатира, че са били ръководени от Луцифер в техния живот по-рано в духовния свят и че в предидущото земно въплъщение са водили един тъп в духовно отношение живот: По-рано едно произволно затваряне спрямо духовният свят. И можем да кажем: - При едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно със смъртта на такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега. Обаче не е достатъчно само да мъдруваме заедно в една абстрактна форма върху връзките на различните животи, а конкретният образ ни показва най-разнообразните връзки между миналите и бъдещите земни съществувания и редуващите се съществувания в духовният свят. От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би искала да бъде създадена на Земята, тя не би искала да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използвали този случай ние не можем да заместим

164

пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят. Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител. Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята. Тези души не могат да дойдат вече току така, да дойдат в допир с Гоатама Буда, даже ако са постигнали особена зрялост. Само че по отношение на Гоутама Буда се явява един вид заместител: За него се явява нещо, което действа като заместител, ако човек не е дошъл в никакъв допир с него. Защото Буда е дошъл през една твърде особена съдба, след като е бил Гоутама Буда и не е имал вече нужда да се връща и въплъщава на Земята, а живее по-нататък в една чисто духовна област. Отначало той е оставил свързан със земните отношения, обаче съществото на Гоатама Буда действаше от духовните области в земното съществувание, а не от Земята, на която вече не се връщаше. Ние знаем, че Гоатама Буда направи това, че неговото същество да изпраща своите лъчи в онова момче Исус, за което ни разказва евангелистът /Йоан/ Лука. Тогава свръхсетивното същество на Буда изпращаше своите лъчи в астралното тяло на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука, действаше следователно в земното съществувание от духовния свят. Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-добре казано душата, към която някога е била въплътена в

165

тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния свят. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действат само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действаше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действа върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току-що беше казано: - Че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят. Изключението, е което се запознахме при Буда, обуславя сега именно други изключения. И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята. Защото за него е предвидено нещо твърде особено. В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато дотогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, които са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста. Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда,

166

който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст. За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента. Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо. В 483 г. преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост. Това беше последният земен момент. След това той продължи да действа върху Земята по начина, който ви описах. В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс. И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия свят през космическия свят. Всички ние минаваме през тези светове на Космоса. Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот. И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда. Това е един изключителен случай, при който също и душите, които в техните минали прераждания не са искали да се запознаят с Буда, могат да получат това между смъртта и едно ново раждане сега. За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да

167

приеме оттук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувства нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: - Не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс. Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети? Необходимо би било човек да е намерил допирни точки с тях на тяхната собствена планета. Това е възможно само тогава, когато още тук на Земята човек може да дойде във връзка със съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие на свръхсетивните способности.

168

Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата на Земята. И колкото и странно да изглежда в действителност вярно е това, което ви казвам: - За онзи, който физиката и астрономията изнасят за обитателите на Марс за този, който ги познава като същества преминаващи през нашата планета, научава от тях както е съществуванието на Марс, защото само така може да се научи за това съществувание, за него тези хипотези са много смешни, защото положението е съвършено друго. Аз ви изнасям всички тези неща, защото бих искал вашият поглед да се разшири за земният живот ви другите светове над и вън от видимите светове, над и вън от видимите същества, от които сме заобиколени до съществата, които не могат да бъдат възприемани дотогава, докато не е отворен погледът за тях. Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/. Какво е например в космическо отношение духовната наука, или антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би искал лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област. Ето защо творящите същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: - Всичко това може да бъде така, но човекът би искал да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез духовната наука. Ако пропусне да се доближи до духовната наука, или до антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може

169

да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин. Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: Единият стои във връзка с антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на духовната наука: Мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът. Понякога е така, фактите говорят така и макар да може да бъде зададен въпросът: "Защо?", това "Защо?" няма никакво значение по отношение на факта, който мога да ви приведа като един напълно наблюдаван факт. Може да се случи: Че един прост човек, който е дошъл в допир с духовната наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете на един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина може да потърси мъртвия, но който тук на Земята не е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия. Понякога обаче, може да бъде също така, че ясновидецът да си постави задачата, да чете на мъртвите, които не е познавал на Земята. Много по-често се констатира обаче, че не може да намери възможността, че не може да се чете на един мъртъв, с когото този, който иска да му чете, не е дошъл по-рано в допир. От този факт можете да почувствате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа. Тогава може да му се каже: - Ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше

170

също антропософ, принадлежи на същото общество. Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот. Това ще бъде една хубава задача на духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите. Днес антропософите се стремят още към някои задачи, които се намират само на физическото поле, защото в тях има още много материалистичен начин на мислене, макар и теоретически да са приели науката на антропософията. Истинските духовни задачи, тепърва ще дойдат, когато духовната наука ще проникне още по-дълбоко в душите: Тогава ще се намерят души, които ще поемат службата да помагат на мъртвите и да ги придвижват напред. По определен начин в нашето общество началото е поставено вече отдавна, така че онова, което можа да стане в тази област, трябва да бъде доведено до едно по-високо задоволяване. Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: Тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от

171

отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено. Това, което лежи в мисията на духовната наука, то се явява живо пред нашите души чрез такива факти. Това ни показва, как може да бъде премината пропастта между живите и мъртвите. Ние виждаме, че при известни обстоятелства мъртвите също могат да действат върху Земята, както живите мога да действат в духовният свят. Ние можем да изследваме, как мъртвите също могат да действат във физическия свят. Всъщност хората тук на Земята знаят много малко за това, което ги заобикаля. Как разглеждат всъщност хората живота? Те го разглеждат така: че събитията които се разиграват разглеждат едното като причина, другото като следствие, но не мислят много по-нататък, свързват ги като на едни конец. Колкото и странно да изглежда на действителния живот, то е само външното съдържание на действителния живот. В живота съществува и нещо друго освен това, което става по този начин: Нещо което има не по-малко значение за живота. Да вземем един пример: Един човек е свикнал да излиза всеки ден от дома си точно в 8 часа. Всеки ден той трябва да извървява един път, който минава през един площад. Един ден условията се стичат така, че той закъснява с 3 минути: Следователно той изминава същият път, не с 3 минути закъснение. Тогава той установява нещо странно на площада, през който трябва да минава всеки ден под някакви колонади: Покривът на колонадите се е срутил! Ако би минал оттам по обичайното за него време, покривът положително би го затрупал. Такива неща съществуват много в живота. Колко често можем да си кажем, че нещо съвършено друго би било възможно, ако биха били на лице тези, или онези условия, отколкото това което е настъпило. В живота ние сме предпазени именно от много неща, много неща, които биха могли да се случат, но не се случват. В живота ние разглеждаме всъщност само външните действителности, но не обаче и вътрешните възможности: Обаче тези възможности постоянно стоят зад живота. Когато един ден е донесъл за нас тези, или онези събития, това всъщност е само външната действителност и зад него се крие цял един свят от възможности. Представете си например морето, мои мили приятели. В морето живеят много, много херинги, обаче за да се родят те, не е имало само толкова зародиши, колкото херинги са се родили. Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е

172

излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите. Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата. Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот. И между това често пъти ще бъде гласът на мъртвите, които още искат нещо от живота. Ако в четенето предназначено за мъртвите имаме един пример, че живите могат да действат върху мъртвите, то мъртвите също могат да действат върху живите. Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите. Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат. Понеже това е така: Че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот. Когато духовната наука не ще бъде само една теория, а ще проникне в душите на хората, тогава ще може да съществува постоянно едно живо общение с мъртвите. Това, което сега може да съществува само по определен начин само за ясновидеца, постепенно ще стане едно общо благо за хората. Вие можете да кажете: - За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане. Но днес това е много трудно, защото невярването в духовният свят, неподдържаните на връзките с духовният свят създава трудности също и за онези, които могат да се свържат с духовният свят. Съществуват именно такива неща, които могат да станат безпрепятствено само тогава, когато могат да бъдат едно общо благо за хората. Един човек може да бъде много добър строител, но ако никой не го повика да му постои нещо, той не може да строи. Така може да бъде също и за ясновидеца. Той може да има способностите, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, обаче когато това е затруднено чрез факта, че за по-голямата част от хората общението с мъртвите е нещо невъзможно, то може да бъде увенчано също с успех и за ясновидеца само в изключителен случай. Той може да има способности, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, но затруднението идва от страна на мъртвите.

173

Обични приятели, аз искам да ви покажа, как духовната наука може да действа в живота. И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на духовната наука в бъдещето на човечеството. Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез духовната наука, или антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството. За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 10 март 1913 г. ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ И ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ СЕТИВНИЯ И СВРЪХСЕТИВНИЯ СВЯТ.В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използва един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на духовната наука. Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: Но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме искали да кажем: - В първите времена след смъртта,

174

години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със съществата на висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези същества на висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: - Между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на съществата от висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността. Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил

175

силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от съществата от които идва във връзка в духовният свят. Но какво може да установи погледът на ясновидецът, когато човешката душа минава през областта на смъртта и едно ново раждане са възможни две неща. Възможно е, че човешката душа нямайки духовна светлина да ходи в тъмнината и да се движи между съществата на висшите йерархии така, че да не намери никъде възможността да приема от вътрешните стремежи съответните дарове на висшите йерархии. По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези същества на висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези същества. Говорейки образно трябва да кажем: - Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между съществата на висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между съществата на висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между съществата на висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който съществата на висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината,

176

ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове. За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: Обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувстване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които съществата на висшите йерархии и предлагат, които същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха искали да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата карма. Ако, както току-що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот. Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: Човекът остава в известно отношение зад това, което би искал да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот. Той не би искал да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: Не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес. Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би искало първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би искал да се отчая, че един такъв човек би искал някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е

177

протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: Човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току-що бе описан. И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе един лъч на действителното свръхсетивно съществувание. Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току-що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би искало да му бъде близко, ако не би

178

имал такива предварителни условия: После един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: След това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове. Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава. Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа. Днес намираме такива души. Те винаги са съществували в течение на развитието на човечеството на Земята, души, които са, така да се каже, вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят. Това очакване може да бъде напълно егоистично и може да бъде свързано с едно фанатично тесногръдие по отношение на това, което се предлага на хората от духовната наука, или от мистериите върху висшите светове. Колко много хора виждаме днес, които се придържат наистина към един духовен свят, обаче отхвърлят фанатично и тесногръдо всичко, в което са израснали и възпитани. Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво умствено усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове. В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на съществата от висшите йерархии, че тези дарове идват при него така,

179

че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: Едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека дотам, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувства по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази карма на описаните отношения. За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: От това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само отвън.

180

Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действа: Те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг. Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме. От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него. Те са макар и това да е една невъзможна мисъл също така добри евангелисти, или католици, както биха били добри турци, ако поради стечение на кармата се бяха родили в исляма. Обаче днес е дошло онова време в развитието на човечеството, когато душите остават по определен начин назад и с недостатъци в следващите прераждания, ако не искат да си отворят очите за това, което днес може да дойде за човешките души по един друг начин от духовните светове. Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души. Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания. Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са

181

добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действат свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как съществата на висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от съществата на висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните същества на висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение. С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно

182

изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: Обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва да се почувстват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувстват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: Това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо

183

отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува. Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от кармата, която обаче трябва да бъде устроена отвъншните събития. Фактът, че страдаме лежи в кармата, но създаването на външните условия, навъншните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувстваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали

184

такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне. Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света. И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието. Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят. Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно съществата на висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на

185

смъртта и отиват в духовният свят, за духовните същества на висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни същества на висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.

И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият импулс, е опасно, защото съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползвани сили, които още биха искали да бъдат използвани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползвани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха искали да бъдат използвани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на

186

съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженстващият начин като донася неизползваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувства подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието. Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за найстрашните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на съществата от висшите йерархии сили за благото и

187

спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години. Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би искало, че духовните същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: - Представлява нещо несъвършено, че боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използвани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание дотам, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане,

188

това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 12 март 1913 г. ОТНОСНО ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА ПРЕЗ СФЕРИТЕ НА КОСМОСА.Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса. аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса. Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава. Първото време след смъртта беше изпълнено за човека с един вид връзка с последния земен живот. Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, което в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло. Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята. Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е

189

пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната. Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свързани чрез тяхното собствено желание. Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята. Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат по-дълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си. Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай. Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята. Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действат по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов. Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много

190

случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства. Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов. Често пъти сме наблюдавали даже, че е умряла някоя личност, която е имала намерението да извърши това, или онова в своя земен живот. Тя е била дълбоко свързана с това намерение. Ние можем да и помогнем, ако се опитаме от наша страна да извършим това, което тя на драго сърце би извършила. Всичко това са неща, които никак не е трудно да бъдат разбрани, които обаче трябва действително да имаме в предвид, защото те съвпадат напълно с това, което ясновидецът наблюдава. Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята. Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане. Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения. И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно. Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно излизане на душата от тялото, свързано с едно разширение на цялото душевно същество. И когато проследим именно една душа, която е отишла до сферата на Луната, тогава фактически, ако бихме искали да разграничим телесното тяло е всъщност разширението на възможността на изживяването. Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около Земята. Човекът израства духовно фактически до великански размери той израства в сферите и сферите на заминалите за другия свят не са отделени една от друга в смисъла, в който земните хора са отделени един от други, а те се проникват една в друга. Отделянето на душите една от друга почива на това, че съзнанията са отделени едно от друго така че душите могат да бъдат една в друга, без да знаят една за друга. Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувстват

191

самотни, изолирани, други се чувстват общуващи едни с други и със съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други. Положението не е такова, че мъртвият би бил изолиран пространствено на един остров, а той прониква другите за които съвсем не знае нищо, въпреки че се намира с тях в същото пространство. Сега трябва да обгърнем с поглед това, за което става дума, когато животът на мъртвият в Камалока е завършен. Когато човекът навлиза в своето деваканическо съществувание, след същинската сфера на Луната, общо взето животът в Камалока не е приключил напълно. Това не изключва обаче, че на тази сфера на Луната, биват изживени неща, които нямат значение само като изживявания в Камалока, а имат значение за целият по-късен живот на човека, когато той отново влиза в земното съществувание след раждането. Когато искаме да обгърнем с поглед това, което се прибавя към изживяванията в Камалока, то може да бъде охарактеризирано по следният начин. Когато човек изживява своя живот тук между смъртта и едно ново раждане, той може да бъде така подвижен и деен в този живот, че всичко което е заложено в него, той го изнася също действително от своята душа, че той така да се каже не остава зад своята заложба. Има много хора в живота, които ни се показват така, когато ги наблюдаваме с душевния поглед, че с право можем да кажем: - Според неговите способности, според неговите заложби този човек, би могъл да постигне в живота нещо съвършено друго от това, което е постигнал той е изостанал зад своята заложба. От значение е нещо още друго. Има хора, които в течение на техния живот предприемат най-различни неща. Тук не се касае следователно само за заложби, а и за намерения, които могат да се отнасят както за дребни неща, така също и за големи. Колко много неща предприема човек, които не стигат да осъществяване! Да, има неща, които са абсолютно такива, които не е нужно да бъдат укорявани за човешкия живот. За да покажа за какви важни неща може да става дума, искам да обърна веднага вниманието ви върху едно нещо, което някои от нашите приятели вече познават, а именно върху това, че в своето съчинение "Пандора" Гьоте е предприел да създаде една поетическа творба, която той не е завършил. аз се опитах да охарактеризирам това, което се е случило на Гьоте с "Пандора", чрез това както казах: - Поради великото, което живееше в Гьоте той можа да си постави намерението да създаде тази поетическа творба, но не можа да развие от себе си това, което би превърнало в действителност неговото намерение. Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена. Тази част, която ние

192

имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде. Това е едно неизпълнено намерение. Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща. Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора". Всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенства, той го отпечатва в Акашовата летопис чак до сферата на Луната. И за погледът на ясновидецът действително има един богат избор, да остави да действа върху него всичко, което може да бъде отпечатано като благодарни и неблагодарни несъвършенства. Там намираме отпечатани случаи, които ни показват, как чрез своето физическо здраве, чрез неговото предназначено за една интелектуална дарба тяло, човек би искал да постигне всичко, което не е постигнал. Това, което той би искал да стане, обаче не е станал, когато е минал през вратата на смъртта, то е отпечатано в Акашовата летопис. Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област. Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната. Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната. Това, което засяга не само нас, а засяга пряко всички хора, то не се отпечатва веднага в сферата на Луната, а едвам по-късно. Обаче това, което засяга самите нас, прави ни да останем зад еволюцията си, зад нашето развитие, което в нашето лично развитие по-нататък ни дарява с едно несъвършенство, то се отпечатва в сферата на Луната. Особено важно е наред с всичко друго, което казах тук миналата година, да обгърнем с поглед всичко това, че именно нашите

193

несъвършенства, а именно такива несъвършенства, които според предварителните условия не би трябвало да съществуват, са отпечатани в съответната сфера на Луната. Човек не трябва никак да си представя, че при всички обстоятелства това е нещо ужасно да има нещо подобно отпечатано в сферата Луната. Защото така отпечатаното може да принадлежи по определен начин именно към най-ценното, към най-важното. Ще разгледаме веднага какъв е смисълът на това отпечатване в Акашовата летопис. Искам само да обърна внимание върху това, че разширявайки се по-нататък след смъртта в другите небесни сфери, човекът отпечатва в съответните сфери и други неща, които са свързани с него, които той или е добил като несъвършенства, или е имал като несъвършенства. От сферата на Луната човекът преминава по-нататък в сферата на Меркурий, в сферата на Венера, в сферата на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и далече отвъд тези сфери. Повечето вписвания са в сферата на Слънцето, защото ние видяхме последният път, че вън от сферата на Слънцето човекът има да върши главно това, което не е в сферата на неговата угода, на неговата прищявка. Той минава през сферите на нашата планетна система и след това и вън от тази планетна система. И в съединяването със силите се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. И когато последният път говорих за това, че човекът се среща с висшите йерархии и трябва да приеме техните дарове, това се схваща като нещо външно, т.е. духовно външно, това така да се каже минаване покрай съществата на висшите йерархии и приемане на техните дарове едно разширение в мировото пространство. И когато човекът се разшири по съответния начин, той отново се свива, става все по-малък, докато действително е станал толкова малък, че може да се съедини като духовен зародиш с това, което идва от майката и бащата. Тази е чудната тайна, че когато човек минава през вратата на смъртта, човекът става действително една все по-голяма и по-голяма сфера, че той разширява възможностите на него вия живот в своето душевно естество, че става едно гигантско същество и след това отново се свива. Това, което живее в нас, то е събрано от една Вселена, от цяла една планетарна система и ние носим в нас буквално това, което сме преживяли в една планетна система, в една Вселена. След като при моето последно пребиваване тук говорих върху някои неща относно преминаването през сферите на Меркурий, Венера, Слънцето. Днес бих искал да говора нещо върху преминаването през сферата на Марс, понеже тава беше взето по-малко под внимание. Когато човекът е минал през сферата на Слънцето и след това влиза в сферата на Марс, в нашата днешна епоха той влиза в тази сфера на Марс

194

в напълно други отношения отколкото преди. Когато проследим такива неща с погледа на ясновидеца, ние виждаме как нещата, които в стари времена са били казани в първоначално съществуващото в човечеството ясновидство върху съставните части на планетната система, съвсем не са били лишени от една действителна основа. Когато в древни времена хората са виждали в Марс един член на нашата планетна система, който е свързан с всичко войнствено, агресивно в развитието на човечеството, това отговаря всъщност напълно на действителността. Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа. Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора. И главната характеристика на тези същества е била винаги чак до 17-тото столетие агресивността, нападателността, така че, ако можем да кажем културата на Марс е била винаги главно една войнствена култура. Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната борба на нахвърлящите се една на друга души. И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа. И когато след това отново се раждаше на Земята, той имаше заложбата да развие на Земята тези агресивни сили. Това трябва да бъде преписано на преминаването през сферата на Марс. В това отношение животът е действително твърде сложен. Когато наблюдаваме земният живот, ние живеем тогава на трите природни царства и между хората. Ние се събираме чрез различните средства, които могат да съществуват с душите, които чрез техния същински живот след смъртта още стоят в определена връзка със Земята, обаче между това срещаме винаги духовни същества, които са напълно чужди на Земята. И колкото по-добре да развива един ясновидски поглед, колкото по-надалече вижда ясновидецът, посветеният, толкова повече души среща той, толкова повече научава, че тук през сферата на Земята минават други същества, които не са свързани със земния живот. Но за нас земните хора това не е нищо друго, нищо различно от това, което е за обитателите на Луната, през живота на които ние също минаваме между смъртта и едно ново раждане. Когато минаваме например през сферата на Марс, ние сме по определен начин за обитателите на Марс призраци, ние минаваме оттам като същества чужди на тяхната сфера. Обаче така също съществата на Марс са осъдени в определен стадий на тяхното съществувание да минат през нашата земна сфера. Те минават от тук и надареният с определени

195

посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята. Съществува едно постоянно минаване един край други на съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим. Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия. Така в другите планетни светове са разпределени други същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане. Следователно, ако говорим общо за живота в Девакан, ние трябва да кажем, че когато описваме това, или онова, тази или онази област на живота в Девакан, с това винаги остава неизказано, но все пак е вярно, че това става в някоя сфера на нашата планетна система. Това принадлежи по същество на тази област. Следователно така преминаваме ние през сферата на Марс в определено време между смъртта и едно ново раждане. Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие. И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята. От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло. Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действаше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действаха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са

196

въплътени в едно физическо тяло. Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е. в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действа усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: Онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво

197

недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: Обаче събитие то за което току-що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед. Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време. В земният живот на човека постепенно се изгубва всякаква възможност хората да минат през едно такова развитие, каквото е било това на Франциск Асизки това ще бъде все по-малко и все по-малко възможно, ще отговаря все по-малко навъншната култура, обаче между смъртта и едно ново раждане човешката душа има възможността да мине през това. И ако не би звучало толкова гротескно, бихме искали също напълно да кажем, защото това отговаря на един факт: Между смъртта и едно ново раждане през време на минаването през сферата на Марс, всяка човешка душа има възможност да бъде определено време един францисканец, или един будист и да приеме онези сили, които могат да се влеят в човешката душа от едно такова чувстване и изживяване. Така следователно минаването през сферата на Марс може да има за човешката душа извънредно голямо значение. Обаче навсякъде където човекът отива, той вписва своите съвършенства и несъвършенства според това, дали те отговарят на свойствата на тази сфера. И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане. То бива вписано навсякъде там. Една от нашите особености бива вписана в сферата на Луната, други своеобразни са вписани в сферата на Венера, други в сферата на Марс, други в сферата на Меркурий, други в сферата на Юпитер и т.н. И когато след това отново се връщаме, за да се въплътим на Земята, свивайки се постепенно и бавно, тогава ние срещаме всичко това, което сме записали преди нашето разширяване, и така бива подготвена технически нашата карма. Когато при нашият обратен път намираме: Ние сме имали това, или онова несъвършенство, ние можем да вдълбаем тогава първо в нашето собствено същество едно копие от това, което първо сме отпечатали в нашето в Акашовата летопис. То не бива още заличено там. Сега ние идваме отново на Земята. Чрез това, че имаме в нас всичко, което сме записали в нашият обратен път и ние сме принудени да впишем, макар и ако не всичко, но

198

все пак много неща чрез това се развива нашата карма. Обаче горе още стои написано всичко. И сега тези два вида писменост действат съвместно по един чудесен начин. Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: Човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство. През време на минаването през сферата на Марс той вписва там една особеност на своя характер, чрез това, че е усвоил там определен агресивен елемент, който не е имал: Това той е вписал там. Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане. Като живее тук на Земята, той е приел в своята карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него. Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид, какво сме вписали самите ние в самите тях. Не се касае толкова за външните планети това което действа върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид какво сме вписали самите ние в тях. Тук имаме основната причина, защо действат констелациите на планетите, защо оказват те въздействия върху човешката природа. Това е защото човекът минава през тях. И когато Луната стои в определено положение към Марс и към една неподвижна звезда, тази констелация действа съвместно: Т.е. Силата на Марс действа съвместно с Луната и неподвижната звезда върху човека и като последствие става това, което може да стане чрез съвместното действие. Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на

199

Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн. Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез духовната наука, или антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба. Следователно сега може да бъде така, че човекът израства и получава едно образование като материалист, като евангелист, или като католик. Той се запознава с духовната наука, той е възприемчив за нея, не я отхвърля поради тази, или онази причина. След това той минава през вратата на смъртта, стига до сферата на Сатурн. Когато минава през тази сфера той приема в себе си такива сили, че в своя следващ земен живот е роден духовен човек, още от детство показва навсякъде склонност към духовното. Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: Това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия

200

живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действаме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха искали да бъдат използвани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действат по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии. Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад. Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие. Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: В таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в

201

действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал. Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната. Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: - Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би искало въобще да стегне до съвършенство на Земята. Тук бих искал да обърна вниманието ви върху нещо, което ми се стори действително като имащо извънредно голямо значение, когато се занимавах с Леонардо да Винчи. Аз трябваше да изнеса в Берлин именно една лекция върху Леонардо да Винчи. За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него. Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина. Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление. Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал. Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината. Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината. Игуменът бил нетърпелив и казал: - Защо художникът не може да завърши тази картина?, упрекнал го в това даже се оплакал пред херцога Людовико. Херцогът казал това на Леонардо да Винчи и Леонардо отговорил: - Аз въобще не зная, дали ще мога да завърша картината, защото за всички други фигури имам образци в природата, обаче за Юда и за Христос нямам такива модели и най-много за Юда, ако не намеря някой друг модел, тогава мога да взема за такъв игумена. Но това, което искам да изтъкна сега, не е гореказаното, а следното. Когато днес гледаме образа на Юда върху превърналата се вече в сянка картина, ние виждаме върху тази фигура една сянка, която не може да се обясни с нищо, нито чрез светлината, която пада върху нея. Но окултното изследване показва следното: Показва се, че така както Леонардо е искал да има картината, тя никога не е била такава върху стената. Той е искал да направи всичко друго според отношението на светлината и сянката, обаче Юда трябваше да бъде охарактеризиран

202

така, че да се вярва: Тъмнината царува върху неговото лице, идвайки от вътре, а не чрез външно разпределение на светлина и сянка. А при Христос трябваше да бъде така, че върху неговото лице да живее светлината, която е идвала от вътре. Тогава Леонардо да винчи изпаднал в дисхармония, защото картината никога не излизала такава, каквато той е искал. Тук имаме действително нещо, което се получава, когато днес разглеждаме много неща произхождащи от Леонардо да Винчи вписани в сферата на Луната, там имаме нещо, което въобще не можеше да бъде изпълнено в сферата на Земята. Когато проследим сега цялото време, което е дошло след Леонардо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е продължил да действа в цяла редица духове, които са живели на Земята след него. Даже външно в съчиненията на Леонардо можем да намерим неща, които са излезли на показ между естествениците, а също и между художниците от по-късно време цялата следваща епоха стои под влиянието на Леонардо да Винчи. И сега се установява, че в дълбините на сферата на Луната несъвършенствата са тези които са действали вдъхновяващо на душите живели след Леонардо да винчи художници и учени. За една следваща епоха несъвършенствата на предхождащата епоха са още по-важни отколкото съвършенствата. Съвършенствата съществуват за да бъдат съзерцавани, обаче това което на Земята е било оформено съвършено до определена степен, то е стигнало, така да се каже, до един завършек, обаче това което е било несъвършено, то е зародиш за следващото божествено развитие. И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: Най-доброто за следващото време е плодотворното несъвършенство то е плодотворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време. Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на боговете. Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес? Чрез това искаме именно да направим все повече и повече

203

разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно. И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използва. Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действат. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действат по начина, който бе описан.

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Бреслоу, 5 април 1912 г. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ ВЪРХУ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И ЕДНО НОВО РАЖДАНЕ.Когато се намираме тук заедно в нашият кръжок, възможно е да говорим върху някои неща по-точно отколкото това може да стане в публичните лекции, или в книги. И така днес бих искал да обясня някои неща, които могат да служат като допълнения на познанията, които са ни известни от нашите писания и цикли. Можете да си представите, мои мили приятели, че живота между смъртта и едно ново раждане е също така богат и разнообразен както живота между раждането и смъртта. Така че винаги, когато описваме, какво става между смъртта и едно ново раждане, това са самопонятно само части, само отделни части на този живот. Днес аз ще засегна по-малко неща, които трябва да осветляват по-точно познанието. Когато онзи, който може да вижда в духовните светове, насочи действително поглед в онзи свят, в който човекът пребивава между смъртта и едно ново раждане, тогава именно от нашето време се получава необходимостта от това, което ние искаме тук чрез нашата духовно-научна работа. Чрез това което може да бъде дадено на сърцето и на душата на човека чрез духовнонаучната работа. Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена

204

в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: - Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. - На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души? Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане. Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята. Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността. Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата на смъртта, но които не са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите на Земята. Ние се нуждаем от откровението, което наричаме духовно откровение и от което имаме оправданото убеждение, че то трябва да се отпечати в човешките души. Днес не е вече достатъчно само старото религиозно изповедание, а когато душите искат да виждат от духовния свят, тук те се нуждаят от това, което може да им бъде дадено от духовно научното разбиране на

205

Тайната на Голгота. Така ние се стараем да получим духовната светлина в душите. Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: - Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. - Как би искал да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена. В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него. Не казвайте, че би било една несправедливост, когато такива души, които може би, без тяхна вина нямат никакви духовни мисли, остават невидими за душите минали през вратата на смъртта. Ако светът би бил устроен така, тогава хората не биха стигнали никога дотам, да се стремят към усъвършенстване. Хората трябва да се научат чрез това, което им липсва. Една такава душа, която в живота между смъртта и едно ново раждане изпитва страдание и самота, една такава душа изпитва чрез това подтика да приеме духовни мисли. Така ние виждаме, че от тази гледна точка духовната наука е един език, чрез който живите и мъртвите се разбират помежду си, чрез който те съществуват едни за други и са възприемаеми едни за други. И още в друго отношение се показва, каква мисия има духовната наука, относно преодоляването пропастта между живите и мъртвите. Когато човешките души минават през вратата на смъртта, те навлизат тогава в един живот, който поддържа връзката с земният живот чрез спомена за това, което е минало. Аз не описвам това което се намира в издадените вече книги, а нещо допълнително към него. Продължително време след смъртта човекът има работа с това, че още продължава да чувствува обратно земния живот, че трябва да отвикне от копнежа да има едно физическо тяло. През време отвикването човек се научава да живее като едно душевно-духовно същество. Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка

206

само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: И си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле. Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува, така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров. Така чувства мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувства, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно. По този начин те отнемат на мъртвите тяхната духовна храна. Тези познания трябва да ни доведат до

207

това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри плодове: То е онова което мога да нарека четене на мъртвите. Това четене на мъртвите има извънредно голямо значение. Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствал чрез вътрешни импулси стремеж към духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука. В такъв случай не може да се направи за живия нищо, за да му се помогне да се насочи към един духовен светоглед. Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание. Човекът не знае нищо за много от нещата, които се намират в неговата душа и понякога там съществува нещо, за което той вярва, че е точно противоположното. Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за духовната наука. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа. Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били на Земята. Това често се случва. Един човек, който съзнателно е мразил духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия. Мъртвите разбират това. Естествено толкова по проникновено го разбират онези, които още в земния си живот са стояли близо до духовното. Ние не трябва да пропускаме да четем на мъртвите, или да разговаряме мислено с тях. При това бих искал да обърна вниманието ви върху нещо практично, че няколко години след смъртта, около 3 до 5, мъртвият има разбиране за езика, който е говорил на Земята. Това постепенно престава да бъде, но след това той още има разбиране за духовни мисли. Това може да му се чете също на един език, който мъртвият не е разбрал, ако самият четящ го разбира. По този начин се правят големи услуги на мъртвите. Именно в такива области се забелязва особено голямо значение на духовно научният светоглед, тъй като този светоглед премахва пропастта между живите и мъртвите. И ние можем да си представим, че ако успеем все повече и повече да

208

разпространим духовната наука на Земята, тогава в душите все повече ще възникне съзнанието за това, че те са заедно с мъртвите. Следователно известно време след смъртта човекът още е свързан непосредствено със земята. След това обаче той трябва да се врастне в духовния свят, трябва да стане гражданин на духовния свят. За това той трябва да бъде подготвен, трябва да има възприемчивост и разбиране за духовния свят. Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук на Земята са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук на Земята без морални чувства. Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до съществата на висшите йерархии. Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е чувството на самотност. Възможността да се живее заедно с другите същества определено време след смъртта това наричаме време на планетата Меркурий се добива от човека чрез моралния живот. Така че можем да каже: - Как човекът е живял тук на Земята, това създава причината, дали във времето на Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества на висшия свят и ще се свърже с тях. След това по-късно идва времето, за което човекът трябва да бъде подготвен по друг начин и в което той отново би се осъдил на самотност, ако тук на Земята не би развил религиозни чувства. Това време се нарича време на планетата Венера. Онзи, който не е развил в себе си религиозни чувства, се чувства сляп и глух по отношение на това, което е около него. След това идва времето, за което човекът, за да не остане невъзприемчив за определени същество на висшия свят трябва да има като подготовка едно пълно разбиране за всички религии. Това е времето на Слънцето. За него човекът бива подготвен тук на Земята чрез едно разбиране за всичко човешко, за различните религиозни изповедания. В древни времена за времето на Слънцето беше достатъчно, ако един човек имаше например религията на Брахма, друг религията на Лао дзе и т.н. Сега обаче когато са се развили времената, хората стоят чрез различните изповедания един срещу друг и такива хора не могат да изминат по един правилен начин времето на Слънцето. За целта е необходимо духовно чувстване. Това време на Слънцето, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане е такова, че човек чувства, че е влязъл в един свят, в който според неговата подготовка, едно определено място се явява празно, или не. Ако искаме да разберем, благодарение на какво ие не го виждаме празно, трябва да разберем Тайната на Голгота. В

209

Христовия импулс се крие възможността да разбираме всяко човешко чувстване. Християнството е вече една обща религия. християнството не е една племенна, расова, или национална религия, както индийската религия, или други национални религии. Ако средно-европейските народи биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н. Обаче средно-европейските народи приеха християнското изповедание. Но човек не е християнин в истинския смисъл на думата чрез това, че защитава тази, или онази религия, или християнска догма, а чрез това, че знае: Христос е понесъл смъртта за всички хора! Хората само постепенно ще се научат да се отнасят като християни. Когато днес един европеец отива в Индия, тогава това което той изповядва е едно изповедание в думи. Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия импулс. Индиецът не ще вярва, че неговият Бог живее във всички хора. Християнинът знае, че Христос живее във всички хора. духовната наука ще покаже, че правилно разбраното християнство съдържа ядката на Истината на всички религии и че всяка религия, когато тя осъзнава ядката на нейната истина, води при Тайната на Голгота. Когато разглеждаме един друг посветен, или един друг основател на религия, тогава е ясно, че той иска да съобщи нещо от висшите светове, защото е минал през посвещение. Не разбира действително християнството онзи, който не вижда ясно, че Христос не е минал на Земята през никакво посвещение, а чрез факта, че беше посветен и съединяваше всичко в себе си. Когато човек насочва поглед като ясновидец върху живота на Буда и го проследява, тогава именно в духовния свят му става много по-ясно какво е бил Буда. С живота на Христа не е така. Животът на Христос е такъв, че още тук на Земята човек трябва да добие едно отношение към него, за да го разбере в духовния свят. Когато човек не добива едно такова отношение тук на Земята, тогава ако е посветен той може да вижда всички възможно, но не може да види Христа, не може да добие едно правилно отношение към него. Ето защо толкова малко хора разбират какво е Тайната на Голгота. Тази Тайна прави от Христос едно същество, което има еднакво значение за първобитния човек и за най-напредналия посветен, най-висшия посветен. И най-първобитната човешка душа може да има едно отношение към Христос и посветения също трябва да намери това отношение. Когато човек отива във висшите светове, той се научава да познава много неща, но с едно нещо не се запознава той това е смъртта. Смъртта съществува само във физическия

210

свят. В духовния свят съществува само преобразование, смърт не съществува. Така че можем да кажем: - Всички духовни същества, които никога не идват на Земята, които остават само в духовния свят не минават през смъртта. Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания. Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт. Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта. Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта. Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят. Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа. За нашето днешно развитие на човечеството е важно ние да намерим в горепосочения момент Христа в духовния свят, като го познаем отново. Защо? Да, когато след смъртта минаваме през сферата на Слънцето, ние постепенно влизаме в едни свят, където имаме нужда от духовната светлина. По-рано преди минаването през сферата на Слънцето ние носим още в себе си последствията на Земята, последствията на това, което сме били лично: Морални и религиозни чувства. Сега ние се нуждаем от нещо повече. Сега ние имаме нужда от способността да виждаме онова, което се намира в духовния свят и което не може да бъде подготвено от нас тук. Когато човек влиза в живота чрез раждането, неговият мозък е неразвит. Човек трябва да го обработи първо според това което е добил от минали прераждания, в минали земни съществувания. Защото когато се нуждае от определен вид способности, тогава не е достатъчно, че той си ги е добил, а трябва също да знае, как трябва да бъде устроен необходимият за това физически орган. Съществува един важен, обаче много опасен ръководител. Тук на Земята човек не достига до него със своето обикновено съзнание. Обаче от влизането в сферата на Слънцето след смъртта той става необходим: Луцифер. Ние бихме ходили в тъмнина, ако при нас не би дошъл Луцифер. Обаче след смъртта ние може да вървим до Луцифер безопасно за нас само тогава, когато имаме ръководството на Христос. След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека

211

по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн. В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение. Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява. Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката. Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб. Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса. Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него. Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася със себе си от духовният свят. Защото ние наричаме времената след смъртта време на Венера, време на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн? Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той става все по-голям и все по-голям. Фактически животът след смъртта е такъв, че човек знае: аз съм разширен в едно голямо пространство. Тогава той израства толкова много, че изпълва пространството, което е ограничено от пътя описан от Луната около Земята. След това той расте по-нататък до кръга окултно описан като кръг на Меркурий, след това до Венера, Слънцето и Марс и т.н. Той израства във великото небесно пространство. Всеки човек израства след смъртта във небесното царство. Обаче това пространствено съвместно съществувание на всички човешки души няма никакво значение. Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите. Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувства самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далеч. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава

212

през духовният свят и може да чувства всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби. Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание. Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо. Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дюселдорф, 27 април 1913 г. ОТНОСНО ОБЩУВАНЕТО С МЪРТВИТЕ. Отношението на живота към смъртта е често пъти криво разбрано. Често пъти в теософските писания се намира забележката, че човешкото душевно и духовно същество може да изчезне напълно. Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на еволюцията. Особено често се подчертава, че хората занимаващи се с черната магия, които са вършили много злини, ще престанат някога да съществуват. Онези, които са вземали по-дълго време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения. Защото трябва да започнем преди всичко напълно това, че всичко което тук наричаме смърт, няма никакво значение за свръхсетивния свят, то няма никакво значение още и за света, който като свръхсетивен свят, граничи непосредствено с нашия сетивен свят. Бих искал също и тук да обърна внимание върху този факт от определена гледна точка. Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят. Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност навъншната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действат върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени

213

се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би искал да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най-много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото същество, то трябваше да бъде единственото същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта. Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване. Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действа особено потресаващо върху нас. Фактически положението е такова, че и самият човек живее в този свят минавайки през вратата на смъртта. Той може да мине тук през смъртта, обаче не може никога да угасне, защото е приет тогава от световете в които не съществува никакво унищожение. Това, което можем да считаме нещо подобно на смъртта в надфизическия свят, е нещо съвършено различно от смъртта. То е това, ако искаме да употребим човешки думи, трябва да назовем с думата самотност. И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-лошо от това,

214

което е самотност на Земята. Тя е едно насочване на погледа назад върху собственото същество. И човек забелязва, що значи себе си. Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си. Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си. Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов на Земята поради прекален егоизъм, да мине през вратата на смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той не може да има никакви нови изживявания, защото не познава никакво друго същество, не се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си. Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас. Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна. Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действа върху неговите сетива. Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук. Тук ние виждаме Луната. След това в живота след смъртта ние се разширяваме така, че ставаме Луната, както тук сме нашият мозък. Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос. Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство. Те се намират, така да се каже един в други. За това ние се подготвяме още чрез нашият живот на Земята. Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук на Земята виждаме в неговия блясък, в неговото отражение. Но какво е нашият свят? Такъв, какъвто е нашият свят: Планини и реки, дървета и животни, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е

215

нашият организъм. Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят. Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот. Ако човек не би завързал отношения с други същества тук на Земята, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез духовната наука със съществата на висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той не би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си. И аз го казвам, защото привидната тривиалност тук е нещо потресаващо: Това не е никак един желателен изглед да гледа човек себе си и течение на столетия. Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действат по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите. Можем да направим най-голямата услуга на един мъртъв, ако седнем и си представим образа на мъртвия и му четем тихо от една книга съдържаща истини на духовната наука. Можем също да му поднесем неговите собствени мисли, които се приели в нас, като винаги си представяме живо образа на мъртвия. Ние не трябва да се скъпим с това нещо чрез това хвърляме мост между пропастта деляща живите от мъртвите. Не само в най-крайните случаи, а във всеки случай можем да направим добро на мъртвия. А сега обични приятели, колкото повече навлизаме във свръхсетивния свят, толкова повече престават отделните неща. В астралния свят ние още намираме отделни отношения. Обаче колкото по-високо се

216

издигаме, ние намираме отделни отношения, че онова което съществува между отделните същества престава да съществува. Там всичко е същества: Отношенията между тези същества са душевните отношения и ние също трябва да имаме тези отношения, ако не искаме да бъдем самотни. Обаче тази е мисията на Земята: Човекът може да завърже тук отношения, иначе той остава самотен в духовния свят. За времето следващо смъртта това са родствените, приятелските отношения, които сме завързали тук в съвместния живот с други хора, които продължават след смъртта и съставляват нашия свят. Когато изследваме с погледа на ясновидеца света, в който пребивават мъртвите ние можем да намерим един такъв мъртъв заедно с онези, които например тук на Земята е преследвал. При много хора на настоящето ние виждаме тогава, как те живеят непосредствено с умрелите, с тези които са умрели 10 години преди това, или след това с които са били кръвни роднини. Това е един поглед, който много често се предлага на погледа на ясновидеца. Мъртвите се присъединяват към умрелите преди столетия прадеди. Това е така обаче само за определено време. След това човек би се чувствал отново извънредно самотен, ако не биха царували други отношения, които наистина са по-далечни, които обаче въпреки това подготвят човека да бъде едно общително, дружелюбно същество в духовния свят. В нашето антропософско движение ние имаме в това отношение един принцип, който произтича от една космическа задача: Да изградим отношенията между хората колкото е възможно по-разнообразно. Ето защо ние развиваме антропософията не само така, че отделният човек да изнася лекции. В нашето общество ние се стараем да съберем хората така, че да бъдат създадени също лични отношения и тези отношения да важат също и за свръхсетивния свят. Така че благодарение на това, че тук хората принадлежат другарски на определено течение, той създава връзки за другия свят. Обаче идва време, когато са необходими много по-общи отношения. Идва време когато човекът, душите се чувстват самотни, ако те са минали през вратата на смъртта без да носят в себе си едно морално настроение на душата, без морални понятия, ако тук във физическото съществуване са отрекли моралното настроение на душата. Хора с морално настроение на душата съществуват физически тук на нашата Земя просто чрез това, че те са нормални хора, те имат по-голяма стойност, отколкото неморалните хора. За цялото земно човечество един морален човек има по-голяма стойност, отколкото един неморален човек, както например една здрава стомашна клетка е по-ценна за целият човек, отколкото една болна. Ние не можем да изложим точно по отделно, в какво се състои стойността на едни морален човек за цялото човечество, в какво се състои вредата от един неморален човек вие скоро ще ме разберете.

217

Човекът без морално настроение на душата е един болен член на човечеството. Това означава обаче, че чрез своето неморално настроение на душата, той винаги се отчуждава от хората, от другите свои себеподобни. Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат дотам, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи. Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи. Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане. След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувства самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи. Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувства отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувстваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви. За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания. По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо. Подготовката за това е правилното разбиране на християнството.

218

Защото това, което съставлява същността на християнството, то не може да бъде намерено в другите религиозни изповедания. Без съмнение отделните християнски изповедания са може би по-тесногръди. Обаче правилно разбраното християнство съдържа вече в себе си импулса за разбиране на всяко религиозно изповедание. Как е приел християнството западният човек? Вземете индийската религия. Нея може да изповядва само индийската раса. Ако тук в Европа ние бихме развили една расова религия, то днес бихме се кланяли на Вотан, това би било западна расова религия. Западът е приел едно религиозно изповедание, което не произхожда от неговата собствена народова субстанция, а което е дошло от изток. Прието беше нещо, което можеше да действа само чрез неговото духовно съдържание. Защото никоя расова, или национална религия не можеше да го прием в себе си да го признава. Това е особеността на християнството: В него се намира зародиш то да стане една универсална религия. Ние не трябва да проявяваме нетърпимост по отношение на другите религии, не е нужно да правим това и все пак можем да кажем: - Мисията на християнството не се състои в това, да донесе на хората догми. Естествено будистът се надсмива над едно вероизповедание, което не съдържа учението на прераждането. Той счита това вероизповедание като нещо неправилно, като нещо неистинско. Обаче правилно разбраното християнство предполага, че всеки човек е християнин в своето вътрешно естество. Ако отидете при един индиец и му кажете: - Ти си индиец, а аз съм християнин това означава, че не сте разбрали християнството. Само когато можем да кажем на индиеца: В неговото най-вътрешно естество този индиец е също така добър християнин както и аз самият. Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали християнството. Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция. Ние разбираме християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава християнството е една религия на Слънцето без Христовия импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята. След смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там. Когато се развиваме към

219

Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето. Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук на Земята, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове. Някои неща ни стават ясни само тогава, когато можем да обгърнем с погледа определени връзки. Съществуват теософски течения, които не могат да разберат, че Христовият импулс е като един център на тежестта в средата на земното развитие, от който център той отива все по-нависоко. Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти на Земята в тяло от плът и кръв, това е все едно, че те казват: - Кобилицата на една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението на някои окултисти, че Христос се преражда много пъти на Земята. Ние показваме, че имаме разбиране за Христовия импулс само чрез това, че сме в състояние да разберем: Христос е единственият Бог /единственото духовно същество от висшите йерархии/, който е минал през смъртта и за това трябваше да слезе на Земята. Онзи, който е добил тук на Земята едно разбиране за Христос, след смъртта за него вече не съществува на Слънцето един празен престол. Тогава той може да познае също една друга среща, която се явява в това време: тогава при човека идва също Луцифер, а именно сега не вече като изкусител, а като едно оправдано същество, което трябва да бъде с него, ако той трябва да намери своето по-нататъшно пътуване и развитие в света. Едни и същи качества са вредни само тогава, когато те се упражняват на неподходящо място. Луцифер завързва тук във физическия свят едно отношение, което е вредно за човека. Обаче след смъртта, започвайки от сферата на Слънцето нататък, Луцифер трябва да придружава човека. Човекът е трябвало да срещне Луцифера. Той трябва да извърши своя по-нататъшен път в духовния свят между Луцифер и Христос. Христос закриля неговата душа, запазва я с всичко онова, което душата е добила в нейните мина ли прераждания. Задачата на Луциферовата сила е тази, да подкрепи човека той да се научи да оползотвори също силите на другите същества на йерархиите за своето ново въплъщение. Безразлично кога е бил достигнат този момент, за който говорих, но за човека настъпва някога необходимостта да определи първо, в коя точка на Земята трябва да стане неговото следващо въплъщение и в коя страна. Това трябва да стане в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това е даже първото нещо, което трябва да стане, да бъде определено далече напред мястото и страната, в която трябва да се прероди човешката душа. За тази цел човекът се подготвя чрез това, че още тук на Земята той завързва отношението с висшите светове. Но той трябва да бъде

220

подкрепен от Луцифер. Сега той приема от определен вид същества на висшите йерархии силите, които го насочват към определено място и към определен момент. Ако бихме искали да разберем един изпъкващ пример: Когато трябваше да се появи Лутер, неговото появяване трябваше да бъде подготвено в 8-то, 9-тото столетие. Тогава силите трябваше да бъдат насочени в един народ, в който той трябваше да действува. За целта трябва да съдейства Луцифер, за да може да бъде определено времето и мястото на нашето прераждане. Благодарение на това, че човекът носи Христа в своята душа, той запазва онова което си е изработил. Но с това той не е още узрял да знае, къде неговата карма може да се прояви най-добре, за това трябва да му помогне Луцифер. След това отново изминава определено време. И следващото нещо е това, че трябва да се реши върху въпроса и това е една потресаваща дейност: Какво устройство трябва да има двойката родители в нейни те собствени характерни качества, за да може да произведе фактически човека, който трябва да бъде доведен на определено място и в определено време на Земята? Всичко това трябва да бъде определено далече по-рано. От това обаче следва нещо друго че сега от страна на висшите йерархии и това отново с подкрепата на Луцифер, трябва да бъдат направени далече, далече напред приготовленията за това в течение на цели поколения. За Лутер трябваше да бъде определено още от 10-тото, 11-тото столетие, които трябваше да бъдат прадедите и потомците на които той трябваше да се роди, за да може да се получи необходимата родителска двойка. Физическата наука вярва, че човекът приема качествата на неговите родите ли, прадеди. В действителност, човекът действа от свръхсетивния свят върху качествата на своите прадеди. По определен начин ние сме виновни за това, какъв е бил нашият пра-прадядо. Естествено човекът не може да произведе всички качества, обаче между другото трябва да бъдат налице също качествата, от които ще се нуждаем след това. Това, което човекът наследява от своите отци, той го направил първо да се влее в тях. Следователно: Първо бива определено времето и мястото на раждането. След това биват избрани прадедите. Всъщност това, което се нарича детска любов, не е нищо друго освен проявата на това, което човекът е развил от столетия от свръхсетивния свят. И това, което се явява като зачатие е, че тогава човек приема силите, които действат съвместно върху неговото собствено тяло, а именно върху главата и върху общата форма на тялото. Ето защо трябва да си представим, че от тогава върху нас се работи най-много в по-дълбокото устройство на главата, по-малко върху ръцете и краката и също по-малко върху туловището, обаче се работи върху главата към туловището. Това ние изгравирваме. След

221

това ние продължаваме тази работа след раждането. Обаче първо изграждаме всичко в астралното тяло. Ние подготвяме астрално формата на главата. Това отива даже толкова далече, че можем да кажем: - Най-първо в астралният първообраз, който след това се съединява с формата на тялото, бива изработено това, което това бива формата на черепа. За всеки човек формата на черепа е нещо индивидуално. Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е, така да се каже, собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите същества, отколкото от наследството. Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака. Само погледът на ясновидецът води до нещата, които са действителност с пълно значение. Така аз мога да ви разкажа следният случай: Срещаме един човек, който беше хидрокефал. Той се различаваше напълно от цялото останало семейство. Защо имаше той една такава глава на хидрокефал? Защото светът на висшите същества, заедно с Луцифер гласеше така: Да, човекът трябва да бъде роден там това е най-добрата родителска двойка. Обаче той не може да действа по правилен начин върху прадедите, така че да може да изработи това, което да му даде истинското вещество, за да може неговата глава да се втвърди правилно. Едвам през време на живота той трябва да приспособи мозъкът към съответната структура. Този човек не можеше да подготви своите прадеди така, че неговата глава да бъде съответно втвърдена. Всичко това са много важни неща и от това ние виждаме един вид техниката чрез която се вработваме в света. Когато някога науката ще разбере правилно това хората ще доловят действието на висшият свят. Когато след смъртта вървим по-нататък с Луцифер и Христос, ние идваме в правилно отношение с напредващото развитие. Следователно в живота след смъртта първо трябва да бъдат преодолени опасностите на самотността чрез връзките с други хора, чрез морални връзки, чрез религиозни връзки. След това ние работим върху новия човек, който

222

трябва да се въплъти след това. Сега имаме задача, когато вместо заобикалящия свят имаме пред нас самите себе си. Когато човек изживява по този начин стадиите, в които можеше да бъде едно общително, дружелюбно същество, но изпада в самотност, тогава в него се ражда нещо като копнеж след смъртта. Какво представлява този копнеж след смъртта? Това е копнежът за безсъзнание. Обаче човек не изгубва съзнание, а става само самотен. Във висшите светове ние нямаме вече работа с веществени въпроси, а с въпроси на съзнанието. Ето защо самотността означава да има човек копнеж за едно преходно угасване на съзнанието. Това съществува за душите, които нямат никакви отношения към другите души. Но в другия свят смърт няма. Така както човекът живее тук на Земята, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят. И как ние живеем във висшият свят, това зависи от факта, как сме се подготвили на Земята, както описах по-напред това.

*****На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята. Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб. Аз вече описах веднъж, как трябва да бъде разбран окултно образът, картината на Рафаел, която носи обикновено името "Атинската школа". През последно време аз се запознах с един човек умрял като дете. В общуването с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел. И душата на този човек описва, как в действителност при предната група в ляво върху картината е било нарисувано нещо. Това което е надрисувано там е мястото където е написано нещо. Там се намира сега една математическа теория. А първоначално върху това място е стояло нещо от Евангелието. вие виждате следователно, че едно такова "дете" може да бъде едно много развито човешко същество, което ни разкрива неща, които иначе могат много трудно да бъдат открити. И така аз бих искал да кажа, че четенето може да бъде упражнено също и по отношение на рано умрели деца.

ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Щрасбург, 13 май 1913 г.

223

ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА. Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: - Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят. Такива хора казват: - Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане. Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или помалко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта. Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение. Обаче духовната наука ни учи да отнасяме думите също върху духовното и приема с думите също нещо, което може да се разлее върху разбирането на свръхсетивния свят. Тук във физическият свят ние наричаме като човек онова физическо същество, което е затворено в кожата, а останалото считаме за

224

окръжаващ свят. Това, което човек изживява, зависи от функциите на органите, на сетивата, също от сърцето, белите дробове и т.н. Обаче всичко това изчезва в пътя, който изминаваме между смъртта и едно ново раждане. Нашата душевно-духовна част през време на земният живот е настанена в нашето физическо тяло и това тяло живее от дейността на горепосочените органи. След смъртта онова, което напуска физическото и етерното тяло се увеличава все повече и повече и идва времето, когато това което иначе е свързано с границата на нашата кожа, се разширява толкова много, че то изпълва цялата сфера разграничена от пътя, който Луната описва около Земята. След това духовно-душевното естество на човека израства постепенно до сферата на Меркурий, на Венера, после до сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн и дори извън тази сфера в мировото пространство. После то отново се свива и се свързва като зародиш в течение на наследствените сили, които му подготвят физическото тяло, чрез бащата и майката. Това описание съвпада с онова, което е написано в книгата "теософия": При сферата на Марс започва царството на духовете. От казаното следва, че всички хора, които минават през вратата на смъртта, израстват в същото космическо пространство, така че след смъртта ние сме, така да се каже, едни в други. Въпреки това мъртвите хора не са всички заедно, защото съвместният живот след смъртта зависи от нещо съвършено различно отколкото тук на Земята. В духовният свят ние сме наистина пространствено всички заедно, обаче в действителност можем да живеем съвместно само тогава, когато имаме духовни отношения към други хора. Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре. След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите. Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят. Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би искала да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един

225

такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание. Това, което още му остава можем да видим от следното. Тук на Земята ние стоим върху една точка на земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас. След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери. Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци. Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце. Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето. Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са, така да се каже, всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг. Тогава в това отношение ние сме външно погледнато, напълно подобни на едно растително същество, което също образува своите органи един след друг. Например един орган, който може да бъде сравнен с нашите бели дробове и нашият гръклян, ние го получаваме на Марс и т.н. След смъртта ние израстваме така и в онова, част от което е тук нашето напуснато физическо тяло и тогава духовната част на космическите органи е вътре в нас. Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: Нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление

226

и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувстваме: Ако не бихме сторили това ние бихме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: Това петно трябва да бъде заличено. Ние чувстваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние. При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувства: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното. Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата карма. Пред нас стои предупредително образът в Акашовата летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата летопис. Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност. Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена. Тази душа му казва: - Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно. Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот. Ето защо тези души остават в тъмнина по отношение на духовния свят и те не могат да бъдат виждани от духовния свят. Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта. Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха искали да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е. своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този

227

начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите. Чрез тези мисли ние създаваме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат. Да мислим химически закони и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като закони имат значение само за физическия свят. Също така човек не може да учи вече след смъртта в духовния свят духовната наука, както би искал да мисли някой, понеже духовната наука съдържа духовни мисли. Души, които още тук на Земята са чули нещо за духовната наука, на тях можем да им направим голяма услуга, като им четем от циклите лекции. Такива души са наистина в състояние да възприемат един духовен свят, но затова пък те не могат да имат понятия и идеи, не могат да образуват такива понятия и идеи, които могат да добият само тук на Земята. Да вземем един пример. Има същества, които се наричат Бодисатви. Това са възвишени, напреднали същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда. Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда теософията: Тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят. От това може да се разбере добре значението на Земята. Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берген, 10 октомври 1913 г. ЖИВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ.

228

Аз най-сърдечно благодаря за милия поздрав, който току що беше изказан от вашият представител. И съм убеден, че онези приятели, които са дошли заедно с мен тук в този град, за да водят с нашите Бертенски приятели антропософски живот, са сърдечно съгласни с мен. Без съмнение беше много красиво, да се пътува през така приятно и величествено настройващите планини и аз вярвам, че нашите приятели ще се чувстват добре в древният ханзейски град през дните, в които ще могат да бъдат тук. Но само чудесното човешко творение на железопътната линия по която пътувахме може да произведе в нас едно такова вътрешно впечатление в тази област, каквато малко може да се получи в други области в Европа, показвайки ни непосредствено в едни обвита форма енергичната човешка творческа сила в първичната природа, когато човек вижда как камъни, които трябва да бъдат счупени по необходимост, за да бъде създадено нещо подобно, каквото човешкият дух може да създаде днес, стоят до други камъни, които природа е натрупала, тогава се раждат впечатления, които могат да превръщат впечатлението от една такава местност в нещо величествено, което мое да бъде предприето днес. В този древен град нашите приятели ще имат през дните, в които ще бъдем тук, случаят да преживеем нещо красиво и да го запазят в техния спомен чрез величествен зелен фон на пребиваването. Това ще бъдат дни на спомена. Не те ще бъдат такива особено поради факта, защото можехме да се убедим чрез това, които нашите физически очи виждат, че можем да намерим и също в тази област антропософски сърца, които туптят заедно с нашите в стремежа ни да добием духовните съкровища на човечеството. Без съмнение посетителите на този град ще се чувстват по-тясно, по-мило и по-скъпосвързани с тези, които ни приеха така любезно тук. Тъй като ние се събрахме тук за първи път, онова което бих искал да говоря, ще носи един вид афористичен характер. Бих искал да говоря върху някои неща, от областта на духовният свят, които могат да бъдат предадени по-лесно и по-добре устно, отколкото това може да бъде изразено писмено в една книга. Те могат да бъдат казани по-лесно устно не само поради това, че вследствие на съществуващите в света предразсъдъци, днес в много отношения е още по-трудно да бъде поверено в една книга, всички което може да бъде поверено на всеотдайните антропософски сърца, но това е трудно още поради факта, че действително духовните истини могат да бъдат казани по-добре устно, отколкото могат да бъдат поверени на писмеността и печата. Това трябва да важи особено за по-интимните духовни истини да бъдат написани, напечата ни истини, които се отнасят за самите висши духовни светове. Това е щекотливо, съмнително именно поради

229

причината, че писането и печатът принадлежат към онези неща, които съществуват, за които се говори и духовните същества не могат да четат. Книгите не могат да бъдат прочетени в духовният свят. Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята. Четенето на духовните същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е. това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората. Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните същества. Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата. Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително

230

не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите. Бих искал да изходя от едно напълно просто явление и да свържа нещата с това явление. Души, които понякога размислят малко върху себе си, могат да наблюдават следното нещо вярвам, че има много души, които са наблюдавали това при себе си. Да предположим, че някой е мразил в живота се едно друго лице, или може би е трябвало да се каже, че това друго лице му е било антипатично. Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път. През време на изследването може да си зададем въпроса: - Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата.

231

Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на еднавъншна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувства: Мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: Мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната карма. Също така не противоречи на кармата, когато мъртвият се чувства олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения. Нещо друго, което бихме искали да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите

232

хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: - Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се, така да се каже, в живи същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже, да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират, така да се каже, една празна градина. Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад. Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувстване и усещане, материалистичното мислене са намерили вече голямо разпространение. И днес има много хора, които чувстват като нещо детинско да се занимават с мисли за духовния свят. Чрез това те отнемат на душите на умрелите храната, която тези души трябва да получат от тях, отнемат ни тази духовна храна.

233

За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувстваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме духовната наука, или антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята. Ние се стремим да съберем душите, за да увеличим все повече и повече посятата земя за мъртвите. Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота

234

между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: - Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм. Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са искали да привлекат към себе си любовта на

235

техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза. Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят. Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите. И всъщност аз не се опитах да ви обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж. Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже дотам макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята. Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа. Трябва само действително да премисляме мислите. Повърхностното четене не помага нищо. Трябва да премисляме нещата дума по дума, как трябва да се изразим вътрешно, като че казваме думите вътрешно. И не е правилно, ако някой вярва, че това четене може да бъде полезно само за онези, които в живота си са се запознали с духовната наука не е нужно това да е станало. Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ. Те чувстваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата

236

на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука. И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувства, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта. Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което духовната наука дава върху Евангелието на Йоана. Така ние виждаме, че не е непременно необходимо, онзи на когото искаме да помогнем, на когото искаме да услужим след смъртта да е бил антропософ през време на своя живот, макар на един антропософ да можем да услужим особено много, като след заминаването му в духовния свят му четем нещо от духовната наука. Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да мислим по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това. Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено. Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно

237

съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея. Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против духовната наука. С това ще им направите най-голямата услуга. Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: От чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, мои мили приятели, трябва да кажем, че в поведението към духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата дотам те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост. Така можем да се надяваме, че стената която днес отделя живите ат мъртвите, става все по-малка, като духовната наука се разпространява в света. И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите

238

са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да участват в това, в което ние самите участваме в живота, който водим на физическия свят. Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: - Но защо е нужно да се чете на мъртвите? - Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят. Ето защо когато искаме да знаем за съществата в духовния свят, ние трябва да познаваме това именно чрез онези същества, които са го познали на самата Земя. Това е една важна тайна на духовните светове, че човек може да бъде в тези светове, може да ги вижда, обаче онова което е необходимо като знание върху духовните светове, трябва да бъде добито на Земята. Да, мои мили приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: - Онова, което живее в нас като духовна наука, то е за духовните същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-

239

търпеливи, нашите книги не стигат дотам, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем. Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли. Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем. Те не могат да знаят това, защото духовната наука може да бъде основана само на Земята и оттам трябва да бъде занесена горе в духовните светове. И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот на Земята. Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и мисли отношенията в духовния свят. аз бих искал да ви разкажа за едно същество, за да изтъкна нещо отделно, да ви разкажа за душата на един умрял човек, заедно с когото успях да изследвам някои неща в духовния свят, защото тя беше особено добре запозната с тези неща. Въпросът се отнася за Леонардо да Винчи, а именно за онова, как е изглеждала прочутата картина от Милано. Когато човек изследва някой духовен факт заедно с една такава душа, тази душа може да му обърне внимание върху това, което той иначе може би не би искал да намери сам в Акашовата летопис с ясновидски поглед. Но човешката душа, която се намира в духовния свят може да му посочи това. А тя не може да му посочи това само тогава, когато човек има разбиране за онова, върху което тя иска да му обърне вниманието. Тогава се оказва нещо своеобразно. Да предположим, че изследваме заедно с една такава душа начина по който Леонардо да Винчи е рисувал своята прочута картина "Тайната вечеря" в Милано. От това, което тази картина представлява днес, едва ли може да се види нещо повече от няколко цветни петна. Но ние можем да наблюдаваме рисуващият Леонардо в Акашовата летопис, можем да наблюдаваме каква е била тази картина, въпреки че това не е лесно. Ако сторим това, че направим изследването заедно с една душа, която не е въплътена, но има връзка с Леонардо да Винчи и с неговата живопис, ние виждаме, че тази душа ни показва това, или онова. Тя може например да ни обясни, какви са били всъщност лицата на Христос и Юда в тази картина. Но ние забелязваме, че душата не би могла да ни покаже това, ако в момента, в който тя показва, в душата на изследователя не би просветнало съответното разбиране. От това разбиране се нуждае душата. И самата душа на умрелият се научава тогава да разбира това, което тя иначе само гледа, научава се да го разбира в момента, в който душата на живия се оставя да бъде поучена. Ето защо една такава душа

240

казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: - Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че живият е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствам стремежа да гледам картината заедно с тебе. Така казва душата на умрелия и след това преживява някои неща. Обаче идва момента, когато душата, или изчезва внезапно, или казва, че сега трябва да си отиде. В този случай, за който разказвам, душата на умрелия например казва: - Докато до сега душата на Леонардо да Винчи гледаше благосклонно насам, сега тя не иска да се правят по-нататък изследвания. С това искам да опиша нещо много важно от духовния свят. А именно, както във физическият живот човек винаги знае това, което гледа, както той винаги знае: Това, или онова същество сега ме гледат. Докато във физическият свят човек има съзнанието, че минава през света възприемайки нещата, в духовният свят той има изживяването: Сега ме гледа това същество, след това ме гледа онова същество. Той се чувства непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат дотам да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не. Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие. Това е нещо което човек трябва напълно да устои. Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо. Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно. От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове. Така вие ще разберете, колко необходимо е, че за много неща да бъде първо създадено подготвително разбиране необходимо за целта. Бих искал още да обърна вниманието ви само върху едно нещо. Би могло да възникне въпросът: - Но защо духовно-научната литература описва така изобщо това, което става в духовния свят, непосредствено след смъртта, което става в Камалока, в царството на духовете и защо се описва така малко за отделните неща, които ясновидският поглед съзира? Защото някой би искал лесно да вярва, че би било по-лесно да наблюдава душата на един отделен умрял човек след смъртта, отколкото

241

онова, което се описва в общи черти. Но не е така. И за да покаже, как стоят нещата, бих искал да използвам една сравнение. За правилното развитото ясновидство е по-лесно да обгърне с поглед големите отношения като минаването на човешката душа през смъртта, как ти се издига през Камалока в Девакана, отколкото да обгърнем с поглед някое отделно изживяване на една отделна душа. Също както е по-лесно във физическият свят да бъде познато онова, което се намира под влиянието на великите небесни движения и по-трудно е да бъде познато онова, което по определен начин се отнася нередовно към великите небесни движения. Сега всеки един от вас ще може лесно да подскаже за следващия ден, че утре Слънцето ще изгрее и вечерта отново ще залезе. Това може да знае всеки един. Обаче какво ще бъде времето утре, това вече ще се знае по-малко точно. Така е също и с ясновидството. Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени със знанието върху общото движение на небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание. И винаги може да се разчита на това, че в общи линии събитията стават така. Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място. Така стоят именно нещата. Тук на Земята е трудно да се знае какво е времето в Берлин, не е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната. Необходимо е едно особено развитие на ясновидска дарба, за да може да бъде проследено отделният живот след смъртта, отколкото общият ход на човешката душа. И първо човек добива по правилен начин знанието за общите положения и накрая чрез специално обучение добива онова, което изглежда най-лесно. Човек може дълго време да вижда по отношение на Камалока и Девакана и въпреки това да му бъде извънредно трудно да вижда, колко е часът върху собственият часовник, който вижда във джоба. Нещата във физическият свят са най-трудни за ясновидското обучение. Точно обратен е случаят в запознаването със висшите светове. В тази област човек се поддава на грешки поради това, защото все още съществува едно естествено ясновидство, а това ясновидство е наистина неточно несигурно, изложено е на най-различни грешки, но може дълго време да съществува, без човек да има ясновидски поглед за общите положения, които се описват в духовната наука, които са по-лесни за школувания ясновидец. Тези са нещата, които исках да ви опиша днес относно духовните светове.

242

ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берген, 11 октомври 1913 г. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ СИЛИ ВЪВ СИЛИ НА ЯСНОВИДСКО ИЗСЛЕДВАНЕ. Могат да възникнат някои въпроси върху едно, или друго, когато постепенно проникваме в познанията на духовната наука. Някой определено може да зададе такива въпроси. Нека днес запълним една част от нашето разглеждане с това, като самите ние си зададем такива въпроси. Отговорът на тези въпроси често пъти е в състояние да ни заведе по-дълбоко в цялата връзка на мировите факти, доколкото духовният свят действа в тези факти, а именно във връзката на фактите, относно самата човешка природа. Един въпрос може да бъде зададен така: - Когато човек стигне постепенно дотам, да разбере важността и голямото значение на така нареченото прераждане, може да възникне въпросът: - Да, така става, че в обикновения живот на нашето настояще, човекът не може да добие никакво съзнание за своите минали земни съществувания? Ясновидското съзнание може действително да проникне дотам, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: Ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: - Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда дотам, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст. Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използвани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използвани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти

243

по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използвани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използвани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждането на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове. Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме искали почти да

244

кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща. Нужно е само човек да направи следното, въпреки че по отношение на тези неща могат да се приложат думите на "Фауст": "Наистина лесно е, но все пак лесното е трудно". Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидството ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяването, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време. И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно. Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, защото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използвани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: Сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука". Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години. Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно. Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка. Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област. Някой действително може да си въобрази погрешно това, но работата съвсем не стои така. Днес едва ли може да се намери някое

245

уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето мислене в тази външна култура. А това е вече достатъчно, той да отклони тези сили от това, което бихме нарекли ясновидско съзнание. Без съмнение някой може да каже: - Но диваците не се занимават с това, което обработва по този начин мозъка и въпреки това не можем да кажем за диваците, че развиват някакви особени ясновидски сили в тази насока. Случаят е такъв, защото съществува едно напълно определен духовен закон. А именно това, което човек трябва да постигне по този начин ясновидски трябва да мине през определена подготовка. Дивакът, би искал да развие съвършено различни ясновидски сили. Обаче, ясновидските сили, които са описани в моята книга "Тайната наука", дивакът, не би искал да развие, защото няма никаква подготовка за това. Защото тези сили трябва да бъдат отново едно превръщане на други сили. вие можете да кажете: - Но много хора са икономисали това, което аз съм имал като любимо занимание, защо те не са станали ясновидци? Това се дължи на факта, че развитието на ясновидските способности не идва от нищо, а от превръщането на това, което съществува. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да е развил вече онази интелигентност, която днес е наша културна интелигентност. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили. И чрез това се ражда онова, което прави някого способен да проследи чрез ясновиждане фактите изложени в "Тайната наука". Това са именно онези сили, използвани при такива описания, които в нормалното развитие на човека правят предимно мозъкът способен да прониква висшите интелигентни сили. В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече виждането на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности. Например способността да се виждат минали земни съществувания се постига чрез това, ако човек задържи определени сили, които иначе се използват за образуването на органите на говора, ако той задържи тези сили по начина, както описах аз това. Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да

246

вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига дотам, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използва, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата дотам за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата дотам, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане. Вие можете да запитате: - Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат

247

открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно духовната наука не ще спре дотам, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така че човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувстване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими. Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот. Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувстват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново

248

раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действащите хора. Някои от тези духовно действащи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: Че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятства тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях. Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи. Например случвало се е, някой да е живял в духовния свят като душа в 18-тото столетие и в първата половина на 19-тото столетие приема като свой идеал един изпълняващ човек на земният свят. След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята. той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен

249

живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето. Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани. Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята. От това виждаме, че и в това отношение духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души. Когато ясновидското изследване разглежда тези неща, то изживява наистина важни, потресаващи неща. И към действително потресаващите до висока степен принадлежи това, когато гледаме в духовните светове душите, които са на път да се родят на Земята и виждаме как те гледат долу към Земята, за да видят онези, които биха могли да бъдат техните родители. За по-старите времена това беше даже още по-важно, но за нашето време е станало нещо по-малко важно. Обаче винаги се натъкваме на потресаващи факти и събития, когато гледаме такива души. Защото тогава можем да получим най-различните впечатления. Ще ви опиша едно впечатление, което действително съм наблюдавал. Една душа, която действително се подготвя да се въплъти на Земята, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст. Но тя вижда сега: Да, тук и там, аз мога да добия възможността да добия такива познания. Но често пъти е възможно тя да се откаже от една такава родителска двойка, която в друго отношение би могла да и даде едно щастливо съществувание, да и осигури един щастлив живот. Тя би трябвало да си каже: - Аз не мога да постигна най-важното. Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: - Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители. Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят. В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже, пред себе си. Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и

250

представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение. Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне. За да можем да прогледнем в собствения, или в чуждия живот в духовния свят способността за това ни дават, странно онези сили, които ние икономисваме от етерното тяло, когато ние се учим да вървим като малки деца. Обаче тези сили, когато те бъдат действително развити имат определено предимство пред онези ясновидски сили, които биват развивани с оглед виждането на минали земни съществувания. Моля, тази разлика да се вземе много добре впредвид, защото тя е пояснителна в истинския смисъл на думата за много неща. Чрез нищо друго не се развива едно опасно ясновидство, освен през развиването на онези сили, които при днешния човек съществуват за образуването на органите на говора, които правят човека способен, когато той ги задържа, да вижда миналите земни съществувания. Защото инстинкти и страсти и човек не идва с нищо друго така много в близост, както с Луцифер, така и с Ариман, освен когато развие именно тези сили, с които при определена висота на развитието той може да вижда своите минали земни съществувания, а също и тези на другите хора. Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания. И можем да кажем: - Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използват само силите на говора. Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до

251

една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство дотам, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина. Някой се вживява във вътрешния живот. Би му струвало много усилия, или може би го изложило на силни изкушения, ако би стигнал до това само чрез органите на говора да вижда кармически в миналите земни въплъщения. Ето защо духовните същества прибягват до едно друго средство. То изглежда като една случайност, например този човек преживява, че го среща един друг човек и му назовава едно име, или определено време, или определен народ. И това действа отвън върху душата така, че чрез тази представа той развива подкрепящите сили за ясновиждането. Тогава той забелязва, че това име, или указание, без онзи, който му го е казал да знае, го довежда дотам, да може да вижда в минали земни съществувания. Следователно тук се прибягва до едно външно средство. Съответният човек чува едно име, или определено време, или името на един народ и е подбуден по този начин да вижда в минали земни съществувания. Такива идващи отвън подбуди са понякога извънредно важни за ясновидското разглеждане на света. Човек преживява нещо привидно напълно случайно, но от това се излъчва една подбуда за ясновидските сили, които иначе той би бил развил само зачатъчно. Това са такива афористични указания, които бих искал да дам относно проникването в духовния свят от нашия земен живот. Защото това проникване е в действителност много сложно. Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения. Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много

252

важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека. Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания. Но, ако не бъдат запазени чисти, ако бъдат вложени в сетивни инстинкти на човека, тогава могат да доведат до най-

253

големите окултни пороци. Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение. Така, мои мили приятели, вие ще можете да разберете цялата връзка на нещата. Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения. Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот. Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят. Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания. Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота. И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами. Така ние виждаме следователно, че проникването с погледа на великите отношения на света се добива с развитието на онези сили, които действат в човешката природа за обработването на мозъка на човека. Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действат в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използвани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи. Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез

254

силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим. Това са без съмнение забележителни, чудни факти, но ние вече трябва да свикнем, когато искаме да проникнем в духовните светове, да приемем много представи, които отначало считаме като нещо парадоксално. Но духовният свят не съществува действително за това, за да бъде едно продължение на сетивния свят, физическия свят, а той е един свят, който в много отношения е точно противоположен на духовния свят. И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния. Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и определение, когато обгърнем с поглед всичко това. Така аз исках, да ви дам в тези две /сведения/ лекции едно описание едно обрисуване на различните неща за духовния свят. аз исках да сторя това повече в афористична форма, защото ние сме за първи път заедно в този град. Хората от настоящето време биха искали от духовната наука да проникне колкото е възможно повече в сърцата и в душите и особено много, бихме искали ние това. Защото две неща са важни. Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти. Понеже именно най-великите постижения навъншния живот трябва да направят материалистични, той се нуждае от противовеса на духовната наука. Духовната наука е една необходимост за земния живот на човечеството и ще стане все по-необходима в близкото бъдеще и постепенно ще убие човешката култура чрез великите постижения, ще долови най-много в себе си копнежа духовната наука да проникне в сърцата и душите на хората. Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако духовната наука не би донесла духовност на човешките души. Ето защо онзи, който прозира отношенията, трябва да има един дълбок копнеж за разпространението на духовната наука, защото това е една необходимост за човечеството. От друга страна ние сме изправени пред

255

другия факт, че поради материалистичната култура хората никога не са отхвърляли, даже мразели духовната наука така силно. За нас обаче, които искаме да се стремим да направим нашите души узрели за духовната наука, върху всеки един от тези два стълба ще стои едно изискване: Да направим всичко, което можем да доведем нас и онези хора, които искат това, до духовната наука. От тази гледна точка исках също да ви говоря, тъй като за първи път говоря в този град. И от тази гледна точка бих искал да отправя към вас като сбогуване думите: - Нека някои от тези неща, които можах да кажа, да преминат във вашите сърца и чувство, а не само във вашият ум! Така чрез това вие да се чувствате още по-дълбоко и още по-основно свързани с нас и с всички онези, които биха искали на драго сърце да занесат това движение в света, биха искали да го занесат повече отколкото това е сторено досега. Тъй като досега не можахме да бъдем заедно в пространството и бихме искали за първи път сега през тези дни, желаем всичкото това съществуване да е направило още по-вътрешни, още по-здрави нашите душевни връзки. Пожелавайки това, бих искал, мои мили приятели, да се сбогувам с вас със съзнанието, че когато е останало нещо подобно, тогава също и в пространствено събиране да е дало един подтик за едно независимо от пространството и от времето съвместно съществуване. Позволете ми на сбогуване да ви кажа: - Нека чрез нашето пространствено събиране тук в този град да е бил даден подтикът за една трайна, неумиращо съвместно съществувание на духа.

256