duraka

О п и т ъ т н а г л у п а к а, и л и к л ю ч к ъ м п р о з р е н и е т оМирзакарим НОРБЕКОВ

Как да се избавим от очилатаВие държите в ръцете си необичайна книга. Тя не е просто пособие по ускорено

обучение за възстановяване на зрението, не е просто трактат по философия за хронично болния неудачник, а е по-скоро ръководство за действие. Тук се разкрива системата, призната от Международната Асоциация на независимите експерти като най-ефективната сред известните до 1998 г. алтернативни оздравителни системи. Трудно е да се определи жанра на тази книга, вероятно, защото такъв просто все още няма.

Нейният автор Мирзакарим Норбеков е ярка и силна личност. Той е воин на светлината, доброто, любовта, вървящ по трудния път на служението – води след себе си всички онези, чиято душа е жива, които изпитват колосална вътрешна тяга към себепознание. Съвсем вярно е, че тази книга няма да остави равнодушен никого. Нито един човек! У някого тя ще предизвика неприязън и агресия, а някои зад необичайната форма ще открият за себе си нещо истинско и съкровено. С една дума, Вие държите в ръце книга-тест за определяне способността си да четете между редовете, да виждате с очите на сърцето и да откривате дълбоката същност на нещата.

Искрено Ви желаем добри резултати при тестуването.

Тази книга не се явява учебник по медицина. Всички препоръки трябва да се съгласуват с лекуващия лекар.

Реклама на книгата, която държите в ръце Убедителна молба към людете с обрязано чувство на хумор, с кастриран

оптимизъм, с хипертрофирала обидчивост, изучили науката как да бъдат лъжовни, т.е. етиката, към този, който знае, че всички хора са негодници, към този, който са уволнили от работа, или се канят да уволнят, който старее или мисли за старостта, който е разведен или има намерение да се разведе, у когото напълно отсъства сексуалността, а също страдащите от метеоризъм умници и ОСОБЕНО към ОЧИЛАТКОВЦИТЕ, които мъкнат на носа си модната санитарна техника за очи, да вземат в ръце тази книга да четат и още повече да се занимават по нея НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ! И макар, че ние решаваме всички тези проблеми в книгата, но това не е за ВАС!

Мирзакарим Санакулович Норбеков Доктор по психология, доктор по педагогика, доктор по философия в медицината,

професор, действителен член и член-кореспондент на редица руски и задгранични академии, автор на много патентовани изобретения и открития в науката. Но за това после...

За автора На занятията си Мирзакарим Санакулович Норбеков често повтаря: “Аз съм

обикновен човек, като всички. С нищо не съм повече и се надявам, с нищо да не съм по-

Предоставено от Спиралата 1

лош от вас. Всичко, което съм постигнал в живота, вие също можете да достигнете, важното е само да го поискате!”

А той действително е постигнал много. Днес М. С. Норбеков е доктор по психология, доктор по педагогика, доктор по философия в медицината, професор, действителен член и член-кореспондент на редица руски и задгранични академии, автор на много изобретения и открития в науката. Впрочем всички тези отличия той нарича “кучешки фъшкии”, защото не работи заради признанията.

Мирзакарим Санакулович е истински учен изследовател.Кръгът на неговите интереси е много широк. Много хора се учудват как у един

човек може да се съчетава всичко това: художника, композитора, писателя, кинорежисьора, артиста, спортсмена, треньора, имащ черен пояс по карате втори дан и черен пояс по сам чон до девети дан. Но най-главното е, че той е автор на книгата по суфистка медицина и практика – една от най-древните сред съществуващите. Суфизмът, учение на мъдростта, се отнася към класическата философска традиция на Изтока.

То е дало на света алгебрата, писмеността, от него водят началото си три основни религии.

Суфистите са дълбоко вярващи хора. Но в своите свещени градове, храмове, нямат атрибути на йерархии. Храмът на Бога се намира в сърцето. Те не отхвърлят никоя религия, но да се разсъждава за Бога при тях се счита за фарисейство. Тези хора предпочитат действията пред думите! С постъпките си, с делата си и със самия си живот те сеят любов и охраняват божествената светлина във всичко, което ги обкръжава. Суфистите са вόини на светлината, пазачи на доброто, любовта, хармонията, красотата и мъдростта.

Външно те с нищо не се отличават от обикновените хора, живеят обикновен живот: работят, възпитават деца, грижат се за близките си. Тяхно основно правило е: “Сърцето – с Бога, а ръцете – в труда”. Мирзакарим Санакулович е суфист или странствуващ дервиш. Той е избрал пътя на служението – пътя на съзиданието, съхраняването и предаването на знания по верига от учител към ученик, за да може мъдростта, събирана хилядолетия, да преминава към хората, готови да я разпознаят.

Във всяка сфера на действие Мирзакарим Санакулович има свои ученици, които продължават неговото дело. Това му дава възможност да не стои на едно място, а да се движи по-нататък и да усвоява нови граници. Да се намираш близо до такъв човек съвсем не е просто. Работейки с него рамо до рамо е необходимо постоянно да се усъвършенстваш, да се променяш вътрешно, за да може заедно с него да вървиш напред. Той е взискателен, твърд, решителен, когато става дума за изпълнение на взетото решение. Той дава шанс на всеки човек да разкрие и прояви своята божествена природа. За Вас, уважаеми читателю, тази възможност се предоставя с тази книга.

Древните са считали небето за символ на единството и вечността. Когато хората гледат звездите, даже ако се намират далече един от друг, в този момент те са заедно. Нека тези страници бъдат малък символ, който ни обединява с Вас в пътя на здравето и успеха. И всеки път, когато Вие вземате книгата в ръце, знайте – ние сме заедно!


Литературният редактор От писача, тоест от мен Уважаеми читателю! Вие държите в ръцете си книга, която е написана за Вас с цел

да помогне да се възстанови зрението Ви, да пробуди скритите в душата Ви способности и да се реализирате като Личност. Но бъдете готови за това, да не би още с първите страници книгата да Ви шокира, да предизвика буря от отрицателни емоции: недоволство, недоброжелателност, гняв, обида и агресия към автора. Аз съм готов да поема всичко това върху себе си. Още повече, ще Ви кажа, че ако това е така, то считам задачата си за изпълнена. Предварително зная, Вие ще кажете, че книги не се пишат така!!! Това, което се допуска в устната реч е недопустимо в печатното изданиe!!!

Че съществуват определени граници, норми на етика и морал, които не трябва да се престъпват при никакви обстоятелства, по никакъв повод и това не може да се оправдае с нищо!!!

Че съвсем същото може да се изложи на деликатен език, да се обясни интелигентно, и тогава всички пак ще го разберат и т.н. И аз мислех така повече от двадесет години, докато бях зависим от доктори, процедури, лекарства, бях нереализиран в живота, човек без бъдеще, мислещ даже за самоубийство.

Да! Имаше го и този момент.А какво искате от инвалид първа група, “привързан” към апаратура за изкуствено

пречистване на кръвта?! Така и така си е смъртник! И то на двайсетина години!Официалната медицина не лекува такова заболяване (гломерулонефрит, и още

повече в стадий, когато бъбреците вече въобще не функционират). Само наблюдават болния, който доизживява своето време, поддържат го с наличния арсенал средства и гледат как бавно гасне. Не е ли страшно това?!

Аз твърде много ценя живота, за да се кланям и угоднича, проявявайки прекалена почтителност в момент, когато просто няма време, когато е нужно бързо да Ви помогна да се освободите от оковите, удържащи Ви в блатото на болести и нереализираност.

Вие се суетите, вършите нещо, постоянно бързате нанякъде и дори не позволявате на себе си за минутка да спрете и да се замислите: “А за какво е всичко това? Къде отивам, и какво ще остане след мен?” Макар че дълбоко в душата, някъде много дълбоко се отзовава болка, че нещо не е съвсем както трябва...

Но няма време! Налага се, налага се постоянно да се търчи нанякъде. Целият въпрос е накъде и за какво? В крайна сметка ние тъпчем на място, обикаляме в кръг и сами не забелязваме това. А всички усилия се връщат в изходната точка.

Именно, за да прекратите това безсмислено обикаляне по омагьосания кръг на проблемите и неудачите, аз нарочно отнемам почвата под краката Ви. В това се заключава същността на метода. Това е метод за ускорено възстановяване на зрението чрез волево емоционално самопринуждение.

Болшинството хора са емоционално подтиснати или по-точно казано – емоционално кастрирани. Ходят и бродят: от работа – на работа, от работа – на работа.


Като кукли на конци. А всичко се преживява вътрешно. Но ако все пак нещо се прокрадне към повърхността, то като правило е агресия.

Моята задача е да измъкна на повърхността това зло, дълбоко залегнало и разяждащо Ви отвътре. Вие ходите с тези “циреи” в душата, а трябва да ги продупчите и да пуснете гнойта навън. Да ги очистите! Тогава ще се открият способности да съзидавате, да мечтаете и да осъществявате замисленото, ще се открият пътища. Най-много от всичко ми се иска Вие да не останете равнодушни и още повече с тези очила, с които сте сега. Съзнателно замисленото в книгата укротяване на емоциите е “хирургически” инструмент. Съществува проста формула: ХАРАКТЕРЪТ и СЪДБАТА са СЪОТВЕТНИ на БОЛЕСТИТЕ. Получава се, че ако човек е болен от хемороиди, то характерът какъв му е...?

Това е проверено във времето от практическия опит, в това число и личен.Следователно, за да промените своето здраве към добро, а и живота като цяло,

нужно е да промените характера си, но така, просто с уговорки, няма да се сдобиете с това.

Характерът се претопява отвътре при Вашето непосредствено участие. А аз само играя ролята на катализатор. Затова се пригответе за най-неочакваното и нетрадиционното, което можете да прочетете по Ваш адрес в печатното издание.

Във Вас е скрит огромен диамант. Остава само да го изкопаете, да го шлифовате, за да заблести с цялата си красота. Тогава Вие ще успеете да видите с други очи всичко и всички, да откриете в живота си нови хоризонти. А аз съм готов да Ви служа в този път! Животът не е толкова сложен. Той е такъв, какъвто е!

С искрено уважение и от цялата си душа, Мирзакарим НорбековВместо предисловие или поръчвали ли сте гилотина за главата си? Внимание!Важната информация в книгата е вложена с приложение на техниките за ускорено

обучение! За да изключим възможните Ваши обиди по адрес на автора, убедително Ви умолявам, запознайте се, моля с главата “Горещото от метода на ускореното обучение и начина за неговата употреба!”

В ръцете си държите мъничък учебник и неговата гениалност се състои в това, че той е написан за ленивите. Тоест именно за Вас!

Да подобрите зрението си е много лесно и просто. От Вас ще се изисква капчица желание, мъничко помръдване към завоя и съвсем малко труд. Ако това не Ви се струва много, готово – целта е достигната! А минималното количество необходим мозък по наша сметка е 50 грама, надявам се, че Вие имате толкова. (Макар че надеждата още не е факт!)

Сега се готви за печат подобна книга за специалисти, талмуд примерно от 600 страници. Там всичко е подредено по психофизиологични и причинно-следствени фактори.

Нужна ли Ви е тя? Мисля, че не.


Сега задачата се свежда до това да се възстанови Вашето зрение. Учебникът е написан за тези, които в живота си се признават за ЧОВЕК с големи букви и със собствени усилия и труд се стремят да подобрят или възстановят зрението си.

Затова сега главният коз ще бъде искреността, а също краткостта, яснотата, популярността, достъпността на изложението -- т.е. по домашно му, на места с използуване по Ваш адрес речника на сериозно пиещите граждани от провинцията!

Така че: пригответе се.Техниката на ускореното обучение предполага “грубост” и понятни обяснения с

две думи на петстотин страници! Не бойте се, няма да бъда прекалено груб. Просто ще Ви наричам такива, каквито сте -- нали толкова години носите на гърба си нерешените проблеми! По време на работата над книгата бе предприет опит да я направим колкото може по-малка по обем, доколкото е възможно. А за да угодим повече на ленивите, мога да я съкратя още и да сведа описанието на механизма на възстановяване на зрението буквално до три думи! За изключителните, особено надарени лентяи, на които и това ще се стори много, трите думи съкращавам до три букви и ги моля колкото може по-скоростно с бързия влак да заминат за там на постоянно местожителство!!!

Е ка-а-к е? Какво чувствувате, прочитайки оскърбленията?Обидихте ли се? Така Ви се пада!Първо, защото отдавна е трябвало да се заемете със себе си! Второ, бързам да Ви

зарадвам. Вие улучихте!Щом това Ви е задянало, значи Вие самите се считате за такъв надарен лентяй.

Човек привлича върху себе си само онова, което има вътре у себе си.Ако аз кажа грубост на неизвестен за Вас език, вие няма да я разберете. Значи няма

основание да търсите почва за обида. Това е закон. Така че, не повтаряйте в бъдеще такива грешки!

...Един император се разболял. Уплашила се свитата, зарадвала се свитата. Недъг го приковал на легло. Започнали да го лекуват. Ден след ден лекарите се опитвали да направят нещо, но без подобрение! Минавали дни, месеци, минали и години, а той както лежал парализиран, така и останал да лежи. Колко държави покорил, какви народи поставил на колене! Завоювал половината свят, а се оказал безсилен пред болестта. Веднъж се ядосал от безпомощността си и извикал:

– Отсечете главите на всички лекари, които не можаха да ме излекуват и ги сложете на градската стена.

Минало време. И километри от стената побелели от изсъхналите черепи на учените мъже. Веднъж императорът извикал своя главен везир:

– Везире! Къде са твоите лекари?– О, мой повелителю! Тях вече ги няма. Вие сам заповядахте да бъдат обезглавени.– Нима никой не е останал?– Да. Не е останал нито един достоен за вашия взор лекар в цялата държава.– Така им се пада…И пак се проточили дълги безрадостни дни. Веднъж императорът отново попитал:


– Везире, помниш ли, ти каза, че не е останал лекар, достоен за моя взор? Обясни, какво значи това.

– Повелителю мой, във Вашата държава е останал само един-единствен лекар. Той живее недалеч оттук.

– Той умее ли да лекува?– Да, умее. Аз бях у него тогава, но той е такъв невъзпитан, некултурен, той е

такъв грубиян! Щом си отвори устата, веднага се чуват ругатни. А неотдавна той каза, че знае секрета за лечение на самия император.

– Тогава защо не си ми казал?!– Но ако аз го доведа, Вие мене ще обезглавите заради неговото поведение,

повелителю мой.– Обещавам, че няма да направя това. Доведи го тук! След известно време везирът довел лекаря.– Казват, че ти умееш да лекуваш?В отговор мълчание.– Защо мълчиш! Отговаряй! – заповядал императорът.– Повелителю мой, аз му забраних да си отваря устата – казал везирът.– Говори, разрешавам ти! Какво? Нима твоите способности са достатъчни, за да ме

излекуваш?!– Не е твоята кучешка работа! Ти можеш да се усъмниш в моите способности да

управлявам държавата, защото си цар. Но защо ти, със своя държавен ум, се бъркаш в медицината? Какво разбираш от нея? Ти си велик в своята работа, но в медицината не си по-добър от обущаря.

– Стража!! – яростно заревал императорът. – Отрежете му главата…– Не … Първо го набучете на кол, след това го залейте с горещо масло, а след това го нарежете на малки парченца.

Цял живот никой нито веднъж не се е осмелявал даже с намек да допусне нещо, излизащо извън рамките на дворцовия етикет, още повече така да отговаря на самия император!

Стражата хванала лекаря, извила му ръцете зад гърба и го заблъскала към изхода, а той, гледайки през рамо, с присмех казал:

– Ей! Аз съм ти последната надежда! Ти можеш да ме убиеш, но освен мен не остана никой, който би могъл да те излекува. А аз мога още днес да те изправя на крака.

Императорът веднага охладил гнева си – Везире! Върни го.Върнали лекаря.– Започвай да ме лекуваш. Ти каза, че днес ще ме изправиш на крака.– Но в началото ти трябва да приемеш три мои условия, само тогава аз ще

пристъпя към лечение.Подтискайки поредния пристъп на ярост, стиснал зъби от злоба, императорът

процедил:


– Говори!– Заповядай пред вратата на двореца да поставят най-бързия кон в твоята държава

и малко чувалче със злато…– Защо?– Това е подарък, аз много обичам конете.– Ако ти ме излекуваш, аз ще ти подаря табун от четиридесет коня, натоварени с

чували злато.– Това после, после … Ще ги изпратиш след мен. Второто мое условие е по време

на лечението в двореца да няма никой.– А това пък защо?!– По време на лечението може да те боли, да крещиш -- за да не те види никой

колко си слаб.– Добре. Какво още?– Трето, твоите слуги под смъртен страх да не идват на твоя повик и чак след час

да започнат да изпълняват заповедите ти.– Обясни ми!– Те могат да ми попречат и да не мога да доведа лечението докрай. Императорът

приел условията на лекаря и заповядал на всички да излязат от двореца. Останали двамата.

– Започвай!– Какво да започвам, стар козел такъв? Кой ти каза на теб, че аз умея да лекувам?

Ти попадна в моята клопка. Аз имам един час време. Толкова отдавна чаках подходящия момент, за да те накажа, ти мръсен кръвопиец

такъв! Аз имам три отдавнашни мечти, три заветни желания. Първото – да плюя на твоята кралска муцуна! И лекарят от цялата си душа сочно заплюл императора в лицето. Повелителят побелял от негодувание и безпомощност, разбирайки в каква ситуация е попаднал. Той започнал да върти глава, за да може някак да противостои на такава нечувана фина наглост.

– Ах ти гнило дърво, стар вонящ пес, ти още и мърдаш?! Пфу, ето ти още веднъж!Втората ми мечта беше … О-о-о! Колко отдавна исках аз да се изпикая на твоята

императорска мутра!И той започнал осъществяването на второто си заветно желание.– Стража!! При мен!! – изревал императорът, но се задавил от урината. Той

започнал да отклонява главата си от струята, започнал да извива плещите си, за да впие зъбите си в крака на своя оскърбител. Стражата чувала зова на повелителя си, но не смеела да наруши заповедта му.

– Ах, ти хилаво животно – казал лекарят и го ритнал с крак.Императорът получил удар и почувствувал болка. Изведнъж той си спомнил, че до

възглавницата имал оръжейна стойка. Сега той ще хване своя кинжал и ще го ръгне по крака. Движен единствено от желанието да накаже оскърбителя, той започнал да се протяга към стойката.


– Оказва се, че все още можеш да мърдаш? – презрително отбелязал лекарят. – Третата моя мечта…

Но, когато императорът чул третата мечта на този самозванец, той заревал като ранен звяр, започнал да скърца със зъби! С титанични усилия се придвижил от мястото си, изпълзял от ложето и опирайки се с лакти на пода, извивайки се започнал да пълзи към оръжейната стойка…

– Ще те съсека – крещял императорът – сам, лично ще те нарежа на малки парченца!!

Повдигнал се на омекналите си крака, държейки се за стените, той смогнал да се добере до стойката. С треперещи ръце извадил меча и като се обърнал назад, в двореца нямало никого…Едва се дотътрил до вратата.

Ах, как съжалявал, че е попаднал в клопката на този подлец и му даде най-бързия бегач. Разбирайки цялата безизходност на състоянието си, с мъка се приближил до първия попаднал му кон и се опитал да се повдигне на седлото. Но силите му не стигали. Той се хванал със зъби за гривата, повдигнал се на слабите си ръце и седнал на седлото.

Пробудил се великият воин, пробудил се духът на великия пълководец.– Къде е той? – закрещял императорът, стоящ недалече от слугите.Но те, боейки се да произнесат и дума, с кимане на глава показали пътя, по който

препуснал беглецът.Императорът се впуснал в гонитба. С всяка минута чувствувал как силите му

стават все повече и повече. Той изскочил през градските врати и се устремил по-нататък, прелитайки миля след миля.

И изведнъж си спомнил: “Боже! Двадесет години аз не съм седял на седло! Двадесет години не съм виждал грива на кон пред себе си! Двадесет години не съм държал в ръцете си меч! Двадесет години не съм усещал в лицето си порива на вятъра!”

Изведнъж той чул зад гърба си забравени звуци. Тропот на копита и възторжени възгласи го настигали. Стотици негови пълководци препускали след него на коне, с голи мечове и с викове:

– Да живее императорът!Когато те стигнали до него, видели, че той е целия в пепел и с треперещи ръце и

крака, едва дишащ от неудържим смях до сълзи:– Ах, ти, лекарю, мамка ти..! Ах, ти кучи сине! Заслужи си кервана със злато!Сега разбирате ли за какво става въпрос?!За да пробудя Вашата истинска същност на повелител, да ви мобилизирам, аз плюя

на Вас, но Вие не можете да кажете, че аз пикая върху вас, още повече …А сега от небето ще Ви доставя корона на повелител, на съзидател, с размах ще я

надяна на главата Ви до ушите.Разгърнали сте плещи -- с усилие на волята -- за да гледате от този момент на

живота като властелин, като творец.Не ми се обиждайте. Нали за да променя настроението ви, на мен ми е по-лесно да предизвикам във Вас агресия, отколкото да ви разсмея.


Моята задача е да ви изтръгна от състоянието на равновесно равнодушие.Когато на белоснежната риза имате мръсно петно, то е първото нещо, което

виждате, не е ли така! Подобното привлича подобно!Затова по-лесно от всичко е да предизвикам във Вас усещането за обида. Когато

казвам, че изначално Вие сте диамант, това Вие го възприемате като че аз изкуствено Ви повишавам настроението, правя Ви комплименти и т.н. Вие ще се съмнявате и няма да повярвате. А когато аз Ви нарека “боклук такъв”, реагирате мигновено и просто нямате време за съмнение! Така ние с Вас за минута достигаме нужното състояние!

И какво е това състояние? Нека то да остане като секрет на педагога по ускорено обучение.

ГОРЕЩОТО от метода за ускорено обучение и начина за неговата употреба Отговорете, моля, за колко време можете да изучите чужд език? За година? Две?

Може и за повече?Отговарям!С помощта на своите скрити гениални способности, Вие за месец ще усвоите даже

езика на пингвините! Целият въпрос е в това как да откриете и да включите тези способности?

Сега ние с вас ще се занимаем с това.Учебникът е разработен именно с отчитане метода на ускореното обучение, за да

може читателят лесно и завинаги да усвои, и да задържи под здрав контрол всички ключови моменти на системата, правилно и с полза за себе си да приложи и добре да закрепи нужната информация.

Така че, когато срещнете груби думи и силни изрази (а Вие вече ги срещнахте!), неприлични или шокиращи Ви неща, знайте – това е нарочно!

Да-да, аз специално отстранявам етиката и назовавам всички неща с техните имена.

Ако желаете ето Ви първата задача за домашно, която задължително трябва да изпълните, ако разбира се, не притежавате чувство за хумор. Опитайте се да си спомните детайлно всеки човек, когото сте видели вчера – в колата, на улицата, навсякъде.

Как са били облечени тези хора, какъв цвят са били очите им, какви са били косите им, за какво са си говорили и т.н.

Уверявам Ви, Вашата слаба памет ще се докаже на сто процента. А днес аз Ви предлагам да проведем един експеримент и да направим анализ на резултатите.

Качвате се в автобуса, или някакъв друг транспорт, който има автоматични врати. Влизате вътре и изчаквате. Когато вратите започнат да се затварят, веднага си провирате главата, за да се прещипе шията Ви.

По този начин трябва да пропътувате цялата спирка. Ще забравите ли някога това пътуване?

Няма! Защото този случай е необичаен, излизащ от рамките на нормалното. И всеки един, който е искал да Ви помогне, комплиментите излизащи от някои от тях за


глупостта Ви с дъх на алкохол и цигари; всяка минаваща кола, с една дума, всичките детайли на пътуването, Вие ще запомните ясно и завинаги.

В техниката на ускореното обучение се прилага именно такъв механизъм. Не в буквалния смисъл, не се плашете, но ще Ви дойде нанагорно!

Просто е установено, че по време на неголям стрес, възприемането и способността да се запомня, се усилва например хиляди пъти! Това означава, че всеки един за кратко време може да се превърне в гениална личност, с прекрасна памет и прекрасно възприемане. И подобен на Вас гений няма да се намери в целия свят! Така че пригответе си главата, сега ще я поливам…

Ако Вие престанете да се залъгвате и слагайки ръка на сърцето си, отхвърляйки амбициите и обидите, намерите смелост да погледнете на себе си отстрани, то Вие ще се съгласите, че има над какво да се поработи. А това е вече първата крачка към успеха. Преди да се започне строителството на нов дом трябва бързо да се разруши старата барака, да се разчисти площадката, да се махне целият боклук и едва тогава да се подготвя място за фундамента. Обаче ако Вие все пак сте се обидили, скъпи читателю, ще Ви кажа едно: с човек, търсещ повод на някого да се обиди, или намира причина да не работи и да не си размърда своя… Какво?

Вие си помислихте – мозък, а аз говоря с истинските думи – задник – няма за какво да си говорим! Така че вървете по пътя си! И всичко хубаво! Щастлив път!

И така, позволете, каквато и да се получи тази книга, аз ще излагам материала по същия начин като на занятия.

И за онези, които не тръгнаха НАТАМ , а са решили да вървят напред, продължавам!

Моят наставник често повтаряше: “Не ме храни с отрова, повтаряйки чужди изказвания.” В Европа е прието да се говори от към гърбовете на великите мъдреци, тоест цитирайки ги.

На Изток това се счита за нелицеприятно, защото цитатът преминал през съзнанието на оратора е вече информация с втора свежест. Всякаква храна, преминала през стомаха има свойството да променя своята същност.Ако Вие не сте съгласни, изяжте едно парче от страхотна торта, изчакайте докато се преработи и опитайте да изядете това парче още веднъж. Ето това е цитатът.

Е и как? Как Ви се хареса вкуса и мириса?Скъпи мой! Полетът в душата в четиристишията на Омар Хайям за любовта и

вечността звучи истински само от неговите собствени уста. Схващаш ли?Ако все още не, то предлагам на вашето внимание следния въпрос: за какво е

мислела Дездемона в последния момент от живота си. Имате ли някакви версии за отговор?

Разбира се, Вие сега ще започнете да дрънкате всякакви глупости, казвайки: “За живота, правителството и за времето.”


Ако Вас лично Отело не Ви е душил, то всяко едно мнение по този въпрос ще бъде Ваша измислица! Обаче ако Ви е душил, то трябваше да Ви е удушил! В такъв случай аз се чудя как Вие все още четете тази книга?!

Или друг въпрос: за какво мисли човекът, летящ като камък от десетия етаж?Когато аз питам това аудиторията, слушателите отговарят по различен начин:

целият живот минава пред очите, завладява го страх, ужас и т.н. И до сега ничие мнение не е съвпаднало с моите преживявания. Моят личен опит на падане от третия етаж в студентските години ми позволява да кажа за какво съм мислил аз в онзи момент. Успях да произнеса една дума всичко на всичко, а след това дълго, дълго чаках. Въпреки че нямам въобще никаква култура, все пак езикът ми не се обръща да я произнеса, а още повече да я напиша тази дума.

Ще Ви направя тъ-ъ-ъ ничък намек!Как се казва на руски бялата сибирска лисица?Значи, моят извод е: човекът в момент на свободно падане го тегли да се занимава

с наука, в моя случай със зоология!Ето защо в книгата са изказани убеждения, изхождащи единствено от личния опит

и постиженията на моите слушатели – пациенти. Малко история не на мястоЩе започна с разказа за един от първите мои наставници. В началото той ме

надари щедро с ритници, а след това и със знания, благодарение на които аз съумях да достигна нещо в живота. И така, Сеид Мухаммед Хасан – лека му пръст! – си отиде от живота на 112 години.

Той е роден в Узбекистан, още като дете се оказал с родителите си дипломати в Англия. Там получил прекрасно образование. Направил кариера, но на 46 години поради болест напуснал дипломатическия корпус на Великобритания.

Увлякъл се сериозно по източната философия, 47 години прекарал в храмовете на Непал и Индия, при това 19 години чисто като отшелник високо в планината.

На 95-годишна възраст се върнал в родината при гробовете на предците си.Той бил забележителна личност. За него човекът бил като открита книга. Понякога

въздъхвайки казвал: “Каква лъскава обложка има този мъж. Жалко че вътре няма нищо освен дебело черво.”

Когато го видях за първи път на младини, запомних добре една реплика. Тя и до сега звучи в ушите ми:

– Сине, върви си със здраве. Аз трупове не лекувам. Ти си дошъл, за да окачиш тлъстините си на стария ми врат, за да страдам аз в търсене на пътища за избавление от твоята недъгавост – няма да стане! Като оживееш – ела!

Какво ми оставаше да направя? Аз излязох ругаейки здраво. Но болестта отново ме накара да се срещна с жестокия наставник. Макар, че аз се върнах след месец при него, смисълът на казаното от стареца разбрах “скоро” – чак след десетина години. Когато самият аз започнах да вниквам в характера на хронично болните хора – че те винаги чакат помощ само отвън и блокират творческата личност в себе си.


Колко трудно ми беше да преодолея собствения си мързел, колко трудно ми бе да изпълня всичките му прости съвети и наставления, но фактът си остава факт. Той със своята огромна душа и любов ме накара да повярвам в собствените си сили и ние заедно след година вече победихме моята инвалидност, а след шест години аз бях съвършено здрав човек.

А после започнах да се домогвам да му стана ученик и той – разбира се с огромно удоволствие – ме изхвърли вън!

Но аз отивах отново и отново, влошавайки видимо настроението му с присъствието си. И веднъж той не издържа и ми отдели петнадесет минути, за да ми обясни, че не може да поеме отговорност пред Бога за мен – вече е на 106 години и днес-утре ще умре, оставяйки ме недоучен, опропастявайки здравето на хората. Произнасяйки всичко това старикът отново ме разкара.

Ако вие сте решили, че съм се отказал, Вие сте сбъркали, аз се лепнах като гербова марка, нали се сещате към кое място, защото не повярвах на нито една негова дума. Как така ще умре, той беше здрав и свеж и ако не познавах големия му син, който беше на 86 години, то по никакъв начин не бих дал на своя мъчител повече от 60 години. Накрая му писна! Не устоявайки пред моята настойчивост, той реши да промени тактиката. Представяйки ме на своите приятели, той тържествено произнесе, че се кани да ме вземе като ученик и ги помоли да бъдат свидетели. Старците, подхилквайки се на нещо започнаха да кимат с глави, а моята радост нямаше край! Е, най-сетне! През това време моят бъдещ наставник извади една дебела книга на Абу Райхан Бируни и ми заповяда да я науча и ако не се справя, да дам мъжката си дума пред Старците, че няма да се вясна тук никога вече. Не схващайки измамата, аз се съгласих, а имах ли друг избор? Каква била работата аз разбрах след минута, когато той усмихвайки се мазно, ми стисна ръката и ме зарадва, че няма защо да си губя скъпоценното време след като изпитът е утре.

– К-а –а-к така?! – уроних чене до самия пъп.Аз наивно предполагах, че ще ми бъде отпуснато време за учене минимум година.

Какво може да се научи за един ден – няколко стихчета, но не и огромен трактат. Абсурд някакъв! Не обръщайки внимание на моите негодувания, той твърдо произнесе:

– Ако не си съгласен – можеш да си тръгнеш!И за да не съчиня за утре някаква уважителна причина от сорта на погребение на

умрялата ми от половин век баба, ми нареди да се подготвям за изпита тук!Настани ме в средата на двора под асмата на ниска масичка, а самият той се върна

при приятелите си и започна безгрижно да си бъбри с тях. Аз се захванах със зубренето. Изучих една страница, след това втора, трета,

десета...Настъпи нощта, те отдавна бяха вечеряли, мене не ме поканиха. Единият от тях

легна да спи, а другите двама се заеха да пият чай и да ме наблюдават стриктно. Аз исках да стана, за да си отпочина, обаче те пресякоха всичките ми опити със своите ехидни реплики:


– Е, какво, търпението ли ти свърши? – и други неща от този сорт. Е, мисля си, ще седя ако ще да се пръснете.

Сутрин,...обедно време. Аз, взирайки се с невиждащ поглед в книгата, без да искам ловя миризмите от кухнята. Замириса на мляко, а после на манджа. Потекоха ми лигите и ми се завъртя главата…

Старчетата хапнаха, пийнаха без мен и полегнаха да отпочинат, весело поглеждайки ме. А изпитът все още не започваше. Вечер. Очите ми се затварят, един ме следи, а останалите сладко си похъркват.

В главата ми възникна и постепенно се затвърди желанието да дочакам утрото, а после да отида и да ги хвана за брадите. И аз дори вече ясно си представих как ги влача един подир друг за редките брадички, а след това спя тука под лозницата.

Не знам как издържах тази нощ. В гърдите ми кипеше омраза. И при първите лъчи на изгряващото слънце, забравил отдавна за книгата, се втренчих с биволски поглед в моите мъчители, избирайки кого от тях пръв ще започна да душа – мъчителя-учителя или неговия приятел-шегобиец, рекламирайки своя единствен зъб с огромната си като половин двор усмивка.

Някой ме раздруса за рамото и аз не разбрах веднага, че вече ме канят. А в двора се бяха събрали синовете на стопанина, внуците, съседите, дошли за да погледат безплатно представление. Исках да се изправя с достойнство, обаче веднага краката ми се подкосиха и се свлякох. През главата ми премина безумната мисъл, че съм без крака. Започнах със страх да опипвам: краката си, те бяха на място, но неподвижни. Шега ли е да седиш две денонощия почти без да ставаш. Аз се изправях, падах на колене, заставах на четири крака, отново падах под тихия смях на зрителите. Прехапвайки устни от обида и болка, аз проклинах своите мъчители и деня, в който прекрачих прага на този дом.

Вече без да се владея, аз запълзях към старчетата, влачейки проклетата книга. Те, усмихвайки се, ме вдигнаха и започнаха да ме изпитват.

Колко въпроса са ми задали, не знам. Аз не можех да си спомня абсолютно нищо от прочетеното. В края на краищата наставникът ме помоли:

– Кажи поне името на книгата, тогава ще те взема за ученик. Аз се опитах да се напрегна и поне нещо да си спомня, обаче не се получи.

– Безмозъчен – определи главния кръвопиец и останалите дружно заклатиха глави.На мен вече въобще ми беше все едно дали той ще ме вземе за ученик. Аз исках да

се махна по-далече от този позор и от тези мъчения, а учителят след като се посъветва със своите приятели, изведнъж реши, че ме взима, тъй като аз се явявам рядък пример за тъп инат. На него ще му бъде интересно да опита като Настрадин Ходжа да обучава магаре на два крака.

През всичките години на обучение, той нито веднъж не ме похвали, нито веднъж не ме наруга. Биеше ме. Неговата гега се оказваше най-често на гърба ми, отколкото при краката му.

Спомням си, идвам при него с отчет, толкова се радвах, че от сто човека, успях четиридесет да излекувам. След като ме изслуша, учителят сложи черта:


– Убиец! Хвалиш се, че си излекувал четиридесет, а какво ще стане с останалите. Ти си убил в тях, може би, последната надежда за оздравяване!

Аз започнах да възразявам, че от тези болни се е отказала вече официалната медицина:

– Е, и при Вас се случват два-три безнадеждни от сто…Той дълго не дискутира ами – пляс! Пръчката пак се стовари на гърба ми. Тогава аз

здраво намразих този метод на възпитание, но скоро разбрах, че той е напълно оправдан.През годините на моята практика неведнъж ми се появяваше желанието, а и до сега

ми се появява да взема в ръце пръчката.Е-ех! Как бих цапардосал един-два пъти темето на такъв умник, който

философства за изключителността на своето заболяване и при това, нежелаещ да си мръдне пръста за своето оздравяване.

Да се потрудят, те не искат – леност, мързи ги! Да глътнат хапче, инжекцийка в дупето – по-лесно им е. Но здравето не се купува. То трябва или да се заработи после, или много ти здраве от Майката-природа и от родния профсъюз.

Аз казвам това с пълно право, тъй като съм изминал пътя от хленчещия инвалид до академика и не вярвам във Вашата неизлечимост! Не вяр-вам! Пътят принадлежи на вървящия!

Благодарение на моя наставник и на упоритата ми работа над себе си, аз се измъкнах от лапите на смъртта. А след това, когато започнах самостоятелно, в течение на много години провеждах изследвания. Наблюдавах, съпоставях, анализирах резултатите на десетки хиляди болни с всевъзможни диагнози, с различен стаж в болестта, различна тежест на заболяването.

Задачата се състоеше в това да се намерят и отделят характерните хора, които са успели да победят болестта. С какво се отличават те от всички останали?

С други думи на мен ми бе нужен подробен портрет на Човека-Победител. Знаейки грешките, които прави типичният хроничен неудачник по пътя към изцелението си, вече не е трудно да бъдат намерени причините за възникването им и възможността за тяхното отстраняване.

Който търси – намира! Открити са 11 закономерности, благодарение на които възникна учебно-оздравителната и другите системи.

Портрет на хронично болен, очилатко и неудачник По-добре да съм глупак, но жив, здрав и щастлив,

отколкото умник, но нещастен, болен и полумъртъв.(Този афоризъм измислих аз)

Към кой тип болни се причислявате? Към глупака или умника? Ако се причислявате към глупаците, то Вие отдавна-отдавна трябваше да сте оздравял. Значи вие се причислявате към много умните и образовани самоубийци. Но ако все пак сте решили да създадете пролет за тялото си, празник за душата си и да възстановите зрението си, то ние ще преминем този път заедно. Ако не – уважавам Вашия избор,


значи. Вие го правите съзнателно. С малки загуби продължаваме пътя, но на този път Вас просто Ви няма, надявам се. Има скала, която обединява болните хора.

Първата група са глупаците. Това са тези, които случайно попадат в болницата и много скоро си тръгват оздравели. Тях ще ги наричаме глупаци-оптимисти. Защо? Защото у тях настроението винаги е в повече спрямо физическото им състояние. Представете отгоре човека е минал валяк. Него направо са го изчегъркали от асфалта и са го закарали в болницата. А той лежи в носилката и пита: «Докторе, скоро ли ще ме изпишете?» Анализите показват, че едва ли ще доживее до сутринта, а той планира с кого ще се срещне след като го изпишат. Т.е. физическото състояние на тези глупаци е много по-зле от настроението им. За такива хора кучетата със завист говорят: «При теб, Тузик, раните зарастват като на Маря Ивановна» Сред тях е почти невъзможно да се намерят хронично болни. те или оздравяват или умират, но от дълбока старост.

Втората група са умниците. Те са много умни значи, всичко знаят. Че как – по 20 години боледуват, смърдящи със своите разсъждения и отравящи атмосферата около себе си и довеждайки роднините си до инфаркт. Когато му казваш като последния глупак: «Ти още месец ще се полекуваш и ще оздравееш.», на лицето им се появява съмнение, че те ще издържат толкова дълго. Достатъчно е да ги погледнеш, за да разбереш, че са дошли за душата на лекаря. При тях настроението е винаги много по-зле от физическото им състояние.

Например – излязла му пришка на носа. Отива при лекаря и пита: «Докторе, аз скоро ли ще умра?» Или: «Докторе, имате ли във Вашата практика случай на оздравяване от това?» Подтекстът е следния: «Навярно във Вашата практика, а и в практиката на световната медицина, няма случай на изцеление от моята болест.» Както и да му доказваш, че неговата болест е глупост и много лесно може да се излекува, той дълбокомислено ще каже: «Надявам се, но дълбоко се съмнявам.» Светът на умниците е многообразен.

Първата подгрупа «умници» е тиражирана грешка на природата. Това са болни, при които оздравяването е единствената цел в живота. Представяте ли си? И какво ще стане, когато тази цел е достигната? Ставате сутрин – нищо не ви боли, на лекар не трябва да ходите, не можете да се оплачете, няма какво да правите, пусто някак си, тъй като болестта е била центъра на вашия живот. изгубили сте целта – каква трагедия. Ще трябва да измените целия си начин на живот и освен това да преодолявате липсата на внимание към Вашата особа. Не по-добре да имаш хемороиди, към които малко или много си свикнал, отколкото да оздравееш и да загубиш целта. Такива «умници» с години ходят и доказват, че са по-умни от всички и показват на лекарите «къде зимуват раците». Многогодишен болничен стаж – това не е шега. Представяте ли си какви умни и значими се чувстват. След оздравяване те загубват «радостта» от живота. Външността на такива болни е типична, тях лесно можеш да ги отделиш от тълпата. И с поведението си се стремят да докажат на лекарите и на целия свят изключителността на своето заболяване и са готови да добавят в «черния списък» всеки лекар, който се опита да ги опровергае. И тогава те стават мъничко щастливички. Макар не за дълго се появява тема


за разговор с роднини, съседи и познати: «Ходих аз при него. Нищо ново. Всичко е отдавна известно. Само мислят как да оберат парите на нещастните болни.» Тази група хронически болни не са рядкост на нашите занятия. Вие навярно не се съгласявате? Тогава ви съобщавам, че и вие попадате в тази група. Обидихте ли се? Не се обиждайте – това не е шега.

Работата е в това, че така работи подсъзнанието. Контролът на тези «машинации» не е в наша власт. Само чрез осъзнаването на тези неща, щателно завоалирани и скрити в подсъзнанието, може да се победи недъга, да станете щастливи, красиви и да ви върви в живота.

Второто стадо «Умници» са тези, които изпитват наслаждение от своята болест. С една дума психически мазохисти-онанисти. Те вечно се жалват: «Какъв съм нещастен, каква жестока съдба. Това е моя кръст и аз ще си го нося до края.»

Третия отряд са тези, които изпитват садистично удоволствие от това, че около тях близките им се терзаят и страдат за тях. Те се чувстват далеч по-добре, ако разберат, че някой е много по-зле от тях.

Четвъртата подгрупа са особен тип «вампирчета», които събират вниманието, жалостта и съжалението на другите хора.

И всички умници като един искат да бъдат здрави. Всички леят крокодилски сълзи и доказват, че болестта им е неизлечима. Т.е. боледуват си. Получават своя дивидент и подсъзнателно се съпротивляват на оздравяването. не сте ли съгласни?

О, безценни мои. Ако от Вашето съгласие или не съгласие можеше да се излекувате. Вие щяхте да бъдете назаменими лекари. Зоологическата класификация на умниците е многообразна. Тук разгледахме само някои групи умници. Вие с удпех можете да създадете нова подгрупа или партия.

И така, изучавайки до съвършенство портрета на хроничния болен-неудачник, може в самото начало точно да се определи към кой тип спадате Вие, какво Ви пречи да оздравеете и най-главното – как да Ви се помогне.

Ето Ви един въпрос преди заспиване. Към коя група се отнасяте Вие?Кажете, моля Ви, искате ли да Ви обичат? Разбира се.Значи, преди всичко се налага да се обичате и уважавате сами себе си. Вие сте

прекрасни специалисти. А като татко, мама, баба или дядо просто нямате цена. Но до сега време за самите себе си просто не сте намирали. Какво се получили от пренебрежителното отношение към самите себе си? Помислете върху това.

Опитът на глупака, или моят личен опитИдиотът се учи от своите грешки,

глупакът се обучава на дебилност от идиота.

Рецептата за мъдрост е уловена от собствената перална машина!


Кажете, моля, имате ли излишно време, което можете да загубите напразно за четене на тази книга?

Имате ли излишна вяра в себе си, която с успех ще обърнете в неверие?Имате ли излишна сила, която да насочите във вреда на себе си?Ако нямате, убедително Ви моля да прочетете тази малка глава.Но може би Вие сте много упорит глупак, какъвто бях и аз преди, и имате излишни

шест години живот, които не Ви е жал да разрушите?! Готови ли сте да губите силите си за интензивни каторжни тренировки по осем часа на ден, та в края на тази епопея да останете в разбитото корито?!

Готови ли сте да укрепвате болестите, съмненията, неверието в себе си, а своите проблеми да превръщате в непобедимо чудовище?!

Готови ли сте да си загубите вярата във всичко и да изпаднете в отчаяние след всички положени усилия?!

Ако отговорите с “не”, аз Ви стискам ръка. Към действие!Убедително Ми моля, учете се от чуждите грешки! Днес аз ще бъда опитният заек

на Вашата лабораторна маса!Скъпи мой! Аз самият навремето, като пациент, слушах наставника и не забелязвах

никаква връзка със своя недъг в това, което той говореше. Понякога това много силно ме дразнеше. Но до сега, при всяко припомняне за това, се изпотявам от срам.

През всичкото време той дълго и досадно говореше за някакви неща, които на пръв поглед нямат никакво отношение към моите болести. Той говореше за някаква си там, усмивка, настроение, мързел, неверие в себе си, съмнения… Просто ми губеше времето!

Само от уважение към неговата възраст аз търпях този стар човек, страдащ от подуване на корема.

По време на упражненията, той ми казваше: “Слушай, лицето ти стана хладно. Ти имаш мъртво лице. Ами, поправи си стойката, мимиката. Създай емоция.”

За да не обидя старика, аз изпълнявах всичко това от любезност, а вътрешно си мислех: “Каква връзка може да има между моята муцуна и упражненията? Нали главното са тренировките!”

А в тях също възприемах само физическата страна: да стопля, да охладя, да се обърна, да погледна на някъде и т.н. Уж тях ги изпълнявах на принципа “вземи повече, хвърляй се по-далече”. А после отново започваше мъката в очакване на практическите занятия. Ама помислете си! Два часа да говори, без да разбереш за какво и само петнадесет минути упражнения, след това отново три часа загубени. Раздразнение – без край!

Ами аз исках да плюя на цялата тази философия!! В края на краищата, хайде да работим!!

С една дума стоях и чаках: “Ама, той кога най-сетне ще си затвори устата? Вече ми омръзна! Аз всичко това го знам, разбирам всичкото това изобилие от истини. Боже мой, колко може да се търпи това?!” А наставникът постоянно повтаряше:

“Главното не е в това, какво правиш, а как го правиш.”


И ето сега всеки ден виждайки стотици хора и познавайки в тях себе си, такъв какъвто бях преди, изпадам в бяс.

Сега сам разбрах колко е трудно да им се предаде същността. Те с едва скривано раздразнение търпят моя брътвеж за вътрешната същност и чакат кога ще практикуваме. Виждам в очите им до болка познат израз, сякаш съм им пъхнал шило на едно място. Гледат на мен като на изнудвач.

Аз се оказах в ролята на моя наставник, лека му пръст. И разбрах, че почти всички са такива хронично болни.

И Вие, събеседнико мой, е възможно също да тръгнете по този път на нетърпеливо очакване на практиките! На Вас също ще ви се струва, че аз дълго говоря за неща, които не се отнасят до зрението Ви, но какво да правя ако именно в това се намират главните ключове за решаване на проблема!

Още веднъж настоятелно изисквам да обърнете внимание на моята мъничка грешка, която се обърна в шестгодишен каторжен безрезултатен труд.

Внимание, лична грешка!След като с мъка под ръководството на наставника си, наполовина излекувах

бъбреците си, аз останах лице в лице с още един свой нерешен проблем, за който ме беше срам да говоря. Сега вече разказвам за това спокойно.

В последствие се излекувах, и не само се излекувах, но създадох и своя школа. Там се трупат мъже, които аз правя не просто силни в сексуален план, но ги превръщам в роторни машини, работещи двадесет и пет часа в денонощието и тридесет и три дена в месеца.

Но това стана после, а в началото загубих години от живота си, докато разбера, че не е важно толкова самото упражнение, колкото същността, която влагаш в него и как го изпълняваш.

Обърнете своя внимателен взор на долните пунктове. Това е МНОГО важно!От едно и също упражнение можете да получите:1. полза;2. вреда или;3. да нямате никакъв резултат.Когато аз трябваше да работя самостоятелно над своя проблем, се оказа, че съм

забравил, или не съм обърнал внимание, или по-точно съм пренебрегнал главните, но от моя гледна точка второстепенни неща. Става дума за изкуствено създаваната, нужна за оздравяването вътрешна настройка. Изпълнявам упражнение, което ми показа наставника, седмица, месец изпълнявам, но никакво подобрение в състоянието на здравето.

Ето тогава аз започнах да “подобрявам”, “да укрепвам”, ”да усилвам”, “да обогатявам” с нови упражнения тази методика.

Първото, което добавих беше бягане. Отначало по 300-400 метра всеки ден и за година разстоянието стигнах до десетки километри. И това всеки божи ден!…

Не помага!


По-нататък – повече. През зимата пробягвах обичайното си трасе бос, по едни спортни гащи. Представете си, бяга полугол млад мъж, в косите му дрънкат висулки. Но и това се оказа малко. Добавих и къпане в дупка в леда. По дяволите!! Не помага на хремата!!

Специално махнах стъклата от прозорците в стаята. През всичкото това време, мога да кажа, че живеех в природни условия: навън е минус двадесет и в стаята е приблизително толкова.

И всичко напразно? Всичкият този труд ден след ден работеше срещу мен. Както не мога да видя ушите си, така и оздравяване не видях! Тъй като сутрешните часове ми бяха заети, аз по обяд прибягвах до къщи и лягах да отдъхна на “мека” дъска с размери метър на два, цялата набодена с ей такива остри пирони. И даже се унасях да спя! До този момент, моята епопея вече продължаваше две години.

Между другото за малко да забравя. Вечерта също ми беше натоварена с тричасова тренировка по ръкопашен бой.

Аз не мога простя на тези подлеци, които ме отърваха от армията. И до сега не знам, за какво ме направиха тогава инвалид. Аз бях длъжен да се науча да се бия, за да мога да се пазя!

В последствие станах носител на сребърен приз в шампионата в СССР по карате в своята категория. Провеждах треньорска работа, обучавах други как да побеждават, а самият аз не можех да победя болестите си! И така в такъв голям труд минаваха шест-осем часа от деня. Шест години такова упорство не дадоха никакъв резултат. Както си бях импотентен, така си и останах. Защо?

Ами защото всичко това аз правех в началото с ентусиазъм, някак си все пак си излекувах бъбреците! После с недоумение си казвах: защо не помага, аз работя повече над себе си от преди?!

После – със съмнение, по-нататък – с отчаяние, което премина в униние и на края – с яростта на мазохист аз започнах да се терзая.

Анализ на грешкатаСега да видим. Получава се, че отначало аз тренирах тялото си, волята,

настойчивостта. О, Всевишни! Вътрешната същност се формираше синхронно с моето тяло. В началото аз по време на тренировките:

— развих до висока степен в душата си недоумение и хаос;— укрепих съмнението за оздравяването си до непобедимо чудовище;— това премина в състояние на устойчиво неверие в успеха на моите действия; — оказа се, че по-нататък аз съм тренирал отчаянието;— с магарешко упорство, ден след ден, съм умножавал унинието; — а нещата завършиха с това, че аз започнах да се изтезавам, да се разрушавам с

ненавистта си към всичко, още повече в специално отделеното за това време!Веднъж наставникът ми ме попита: “Сине, не ти ли се струва, че ти се заседя΄ в

ергенския живот?”


Нали на Изток двадесет и седем години е зряла възраст. Ето тогава аз се сринах и му разказах за своята беда.

“Ах, ти безмозъчен козел! – и ка-а-ак ме прасна с тоягата по гърба. – Ти колко време лекуваш хората, а самият ти боледуваш! На какво ги обучаваш, ти

мое нещастие?! Защо не ми каза за това?!”Беше ме срам. По-добре мъжът да издъхне, от колкото да признае собственото си

безсилие. Моят учител направи анализ на упражненията, които правех. До това време аз постоянно получавах удари с тоягата където падне.

И представете си скъпи мой събеседнико! Той ме застави отново да изпълнявам същите тези упражнения, на които аз обучавах хората, но направи ударение именно на онова, на което аз най-малко от всичко отделях внимание. Мислех, че всичко това е прищявка на стария пердун, да ми прости Господ!

Изясни се, че на занятията аз съм споменал за същността между другото, като отметка, тъй като някога моят наставник също ми е говорил за това.

И какво беше моето изумление, когато още на третия ден аз почувствувах първите признаци на започващо оздравяване!

Сега поставете върху едната страна на кантара 2200 дни (около шест години) млад, силен, енергичен, с упорити тренировки за умножаване на глупостта, а на другата само три дена мъдрост. Ето защо се казва “глупавата глава не дава покой на краката”. Така-така, а уж тази чаша изпих до дъно!

След месец и половин се върнах в къщи и съобщих, че ще се женя. След десет месеца ми се роди първият син, година по-късно – вторият, а след това дъщерята…Да даде Бог на всички здраве и щастие. И благодарение на тази система хиляди бездетни семейства придобиха радост, бащинство и майчинство.

Затова ще бъда за Вас еталон на досадно човъркане, още много пъти ще обяснявам, ще джавкам, ще крякам, напомняйки постоянно за това, че главното не са упражненията, а основателната вътрешна подготовка за тях.

Както вече забелязахте, упражненията се намират в края на книгата и заемат съвсем малко място. Ние дълго ще говорим преди да пристъпим към тях, защото трябва да знаем точно своя “враг”, т.е. възможните грешки и пътищата за тяхното отстраняване.

Сега Вие се оказахте в такова положение, както аз тогава. “По-скоро да почва пра-а-ктиката!!” Не повтаряйте чуждите грешки.

Засечка не Ви е нужна! По-добре десет пъти да проверите своя парашут, преди да се спуснете, защото той няма да се разтвори само веднъж...

Ако моят личен опит Ви се стори недостатъчен, то опитът на около един милион излекувани от мен, навярно ще запълни тази празнина.

Лирическа отрова към Вашите очила!Аз никога не съм мислил, че ще бъда лекар, психолог или педагог, още повече

“шаблон за милионери”. Понякога и сега не ми се иска да бъда, когато всеки божи ден се срещаш с пасивната глупост на хората, особено ако тя приема форма на активен ум.


Сега, работейки с болните, “задълбавайки” в техните криволици, аз винаги се чувствувам единственият специалист в света психолог-гастроентеролог. Вие знаете какво е това гастроентеролог, нали? Това е лекар, специалист по червата.

Когато аз се опитвам да вникна в мислите на хронично болния, то се оказвам с главата в дебелото му черво, което ние наричаме извивка на мозъка. Налага се да му чуваме къркоренето във вид на мисли и пукане, във вид на изказване за оправдаване на своите проблеми. А как иначе можем да се отнасяме към тези хронично болни, които десетилетия се съпротивляват на оздравяването, не вярвайки, съмнявайки се в него, или в по-добрия случай утешавайки се с очакване на чудото: “Изведнъж, в един прекрасен момент, може да оздравея?”

Те са една огромна армия, срещу която понякога чувствуваш цялата безполезност на труда и ненужност на любовта си. Случва се да ми е много болно от осъзнаването на това, защото именно на тези хора съм посветил своя единствен живот.

Армията на ленивите винаги е била, е и ще я има – това означава, че хронично болни, бедни и нереализирани в живота хора е имало, има и ще има.

Скъпи мой събеседнико, много хора дълги години боледуват не от това, че лекарите и медицината са лоши, а от това, че ценят живота и здравето по-малко от всичко, особено когато ги имат.

Даже загубвайки здравето, човек се държи като безмозъчно магаре (простете за искреността)! Той мисли: “Някои ще умрат, а аз ще живея още 100 години, смърдейки и отравяйки екологията.” Вие считате, че някой мисли иначе?

Добре, въпрос за преди сън.Кажете, моля, кога тръгвате към лекаря, когато зъбът ви е започнал да се рони, но

не боли, или когато вече Ви боли? Отговорихте ли? А зъбите просто така ли Ви болят? За да Ви заболи зъб, са нужни минимум пет години, докато кариесът окончателно не го разяде.

Зъбите само веднъж ли са Ви болели? А? За какво става дума тогава?! Какво може да се очаква от Вас? Какво е Вашето отношение към здравето Ви?!

Оказва се, че болният отива при лекаря не за здраве, а за да се избави от болката и дискомфорта! И основната маса хора, т.е. тълпата мисли почти по същия начин, както и Вие самите! Но да се отделите от тълпата винаги има шанс! Важното е Вие да поискате това!

Всестранното изучаване начина на живот и характера на хронично неудачните хора откри множество закономерности в поведението на хората независимо от възрастта, пола, социалния произход на страдащите от нереализираното на задачите в живота им.

Именно затова аз говора с Вас искрено, от цялото си сърце, и в същото време безпощадно към онези страни от характера, които са Ви довели до недъга и десетилетия здраво Ви държат в него.

Защото Ви знам и оттук и оттам, от всички страни, като одиран. Самият аз бях такъв! И в такива моменти ми се иска дълбоко да кихна срещу всякаква култура. Каквото чувствувам го излагам с болка и любов!


А такова право ми дават огромният брой мои пациенти, които изминавайки този път сами, по собствено желание, със собствени усилия, със собствена воля са възстановили не само зрението, но са се избавили от други заболявания. Даже такива, които до сега в официалната медицина се считат за неизлечими.

Това право ми дават стотиците мои випускници, които преди едва са намирали пари за лекарства, а сега ги считат за милионери.

Като педагог аз от все сърце се радвам за тях и искам с гордост да извикам: “Да живеят! Това е мое дело!” Но Господ дава нещо само на този, който се стреми. Аз просто бях проводник или указател на пътя. Аз съм благодарен на Господа Бога за дадената ми възможност да Му служа и да изпълнявам тази работа за Вас!

Ако Вие искате да застанете в техните редици, в редиците на Победителите – просим милост! Да бъдете здрави е много лесно, много просто. Тази мисъл ще повтарям и ще повтарям безкрай.

Цялата пречка е в това, че знаете как да бъдете здрави, красиви, богати, щастливи. Вие всичко знаете, Й-К-Л-М-Н, но нищо не правите! Разбира те ли?! Бедата е в това, че не действате!

Няма ситуация без изход, освен смъртта, изход винаги има.Но като знаете как да изскочите от ямата, защо седите до уши в какво? … Аз

казвам: “До уши в проблеми…” А Вие за какво помислихте(?!) … и даже не се опитвате да станете, да не говорим за излизане от нея, тогава с какво се отличавате от магарето, натоварено с мъдри книги?

Мъртви, непоискани знания, Ви държат в нереализираност, с Ваша помощ Ви убиват бавно, превръщайки Ви в човек от тълпата без име и лице, т.е. в НОРМАЛЕН.

А Вие считате ли се за нормални? Абсолютно нормални ли?Тогава Вие сте страшен човек!!! Защо?…Какво е това норма, или що е това “нормален” гражданинЕкскурзия в биологиятаНормата е нещо, което е прието с болшинство, не е ли така? Тя натиква човек в

кози рог, вкарва го завинаги в установени от някого рамки, затваря пътя към творчеството. Това е блатото, където загиват неуспелите да се пробудят бъдещи гений, титани, творци.

Защото всичко предварително е предписано кой и как трябва да се държи.. Бабата непременно трябва да бъде с очила, с плетка в ръце. Дядото начумерен с пръчка в ръка. А седящият в метрото е длъжен да гледа като хилава крава, вторачен напред. В най-добрия случай може да се прикрие с вестничето.

Вие просто опитайте да си тананикате една песничка под носа и да се усмихвате “на целия вагон”. Веднага ще преминете в категорията на ненормалните. Съгласни ли сте?

Като началник, Вие трябва да влезете с умен вид и целия ден да създавате вид, че през всичкото време обмисляте нещо, т.е. мъдрувате! Нали?


Аз, разбира се пресилвам малко, но от рамките за поведение на “нормален” човек се формира и характера. Обкръжаващият свят ни налага образ на действие и ни подтиска, ако ние се осмелим да не се подчиняваме.

А тълпата хора, приели за себе си стадните закони, няма да потърпи, ако някой поиска да прояви своята индивидуалност.

Вие виждали ли сте някога група слепи по рождение? Да?Какво възниква в душата Ви към тези хора? Жалост, съчувствие? Но, ако

общувахте с тях, бихте направили откритие за себе си. Те са щастливи в своята група. Те се чувствуват нормално.

Когато водя занятия пред аудитория и чувствувам съпротивление от някои слушатели, които винаги и за всичко имат твърдо мнение, много често се чувствувам като в общество на слепи.

Създава се впечатление, че цялото човечество е огромно общество на слепи.То е съставило свои комитети, министерства, ведомства, които правят нещо,

стремят се на някъде, движат се … Въпросът е само: накъде?Ако тялото расте, а съзнанието остава на нивото на развитие на петгодишно дете,

то човек през целия си живот остава потребител. И за съжаление, болшинството е такова.А историята се променя от личностите. Опитайте да махнете от нея Чингисхан,

Александър Македонски, Наполеон. Ще се получи ли? Всеки от тях е внесъл в този свят изменение, всеки е оставил нещо след себе си. Преди хиляди години великият математик и мъдрец на древността Ал Горезми е създал алгебрата, а въведеното от него понятие за алгоритъма е останало хиляди години, като никому ненужна прищявка. а сега то е залегнало в основата на цялата компютърна технология.

Вие ползвате ли се от компютър?…Кажете, основната маса – творчески хора ли са, що ли? Потребители! Нищо нямат

в главата си, всичко е вложено отстрани: чужди мнения, правила, съждения.Общество на елементарни, обслужващи себе си биологични роботи. Ако махнем от

историята, онези които си приличат, които са хиляди, абсолютно нищо няма да се промени. Дали са били, или не са – никаква разлика!

Да бъдеш личност е много тежко, тъй като е много тежка самотата – страшно нещо е! Да, самотата, защото Вие автоматически се оказвате на върха. Личността не може да бъде бедна, болна, нереализирана. Но още по-страшно е да се люшкаш в тази сива, безлична маса. Такава тъга! Нима животът е даден за това?!

Ето кажете моля, нима когато останете сам със себе си, Вашият вътрешен глас не казва: “Какво правиш ти?! Ти можеш много, заслужаваш повече!”? Целият живот си губите за усвоявате на някакви професии и какво ли още не.

А някога, поне един час, седели ли сте да се запознаете със самия себе си? Не е имало такъв случай. Повече от всичко ние се боим, и по-нататък винаги се опитваме да избягаме, от самия себе си.

Ние знаем много неща, а себе си – не. Затова се блъскаме в живота като слепи. Болни, нереализирани, неспособни оптимално да решим най-простия проблем,


безпомощни като деца, изкусно се маскираме като възрастни чичковци и лелички, играейки роли, правейки се на важни. Кого искаме да излъжем? Когото и да бихме искали, но излъганите си оставаме самите ние.

Запомнете! Тълпата винаги се стреми към покой. А покоят има свой краен стадии – вечният покой. Тълпата изначално е мъртва. Тя може само да плюска и … Вие за какво си помислихте?! На събрание да ходи … Значи да бъдем здрави – е лесно. Просто трябва да станете ЛИЧНОСТ. Всяка Ваша победа, всеки успех ще зависи само от Вас. Всичко започва от признаването вътре в себе си на ЛИЧНОСТТА, Човекът с големи букви. Скъпи мои, моля Ви послушайте внимателно Душата своя, Духа и Разума. Вие ще чуете Велик вътрешен зов на Този, Който ни е сътворил.

Да съзидавате, да творите, да обичате, да бъдете обичани, здрави, щастливи, богати във всяко отношение: но Вас всичко Ви е ДАДЕНО!

Колко можеш да чакаш, скъпи мой читателю, времето си отива! Няма да успееш да мигнеш с очи и животът ще си премине? Кажете, моля, колко живота Ви трябват?

Вчерашният ден премина. Опитайте да го върнете. Край! Това вече е история. Съгласни ли сте?

Едва вчера бяхме деца, едва вчера пълзяхме на четири краченца, търкаляхме под масата гърнето си и проверявахме добре ли пръска. Носеха ни в банята, за да ни измият ръцете. А сега погледнете в огледалото!

Да-а-а. Вчера, завчера ние бяхме радостни или печални. Какво променя това? Абсолютно нищо!

Може би Вие се гордеете, че работите като голям началник? Е и какво! А може би не това Ви е нужно.

Може би някъде дълбоко в душата си, където се боите да погледнете, е скрита съкровената мечта? Вие давате вид, че сте напълно доволни от живота?! А в същност вярно ли е това? Погледнете всичко с очите на душата си!

Животът, особено в града – това е огромен театър на абсурда, където всеки живее, ръководейки се от измислените ценности, играейки чуждата, а не свойствената му роля. И така се заиграва, че губи себе си, своята неповторима индивидуалност. Разбирате ли?

Всички се стремят да бъдат нормални, нормално да живеят, да работят, за да бъде всичко като при хората, т.е. като при всички. Тогава опитайте да си спомните “нормалните” съотечественици, да кажем Лев Толстой. Нима Лев Толстой е бил ненормален човек? Вие съгласни ли сте? Граф, а пък ходел като селянин бос, орял земята, карал велосипед. В края на живота изобщо напуснал дома си.

От гледна точка на тълпата той е достоен за осъждане. А тези графове, които са живели както трябва, и кривели умните физиономии, някой помни ли ги, а?

Представете си света без Шекспир, Конфуции, Омар Хайям, даже Хитлер – злият гений – махнете го от историята… Тълпата – това е пустота. Отделете се от нея!

Във Вас е скрита гениална, бележита, могъща личност, която благодарение на човешката ленивост, или грешки, е свита в рамките на общоприетите “норми”: действия, поведение, правдини, понятия. Да бъдеш естествен, да бъдеш самият себе си, да живееш


с истински чувства, да възприемаш света с открита душа и да не се боиш от неодобрението о страни – ето кое е най-трудното.

Личността винаги се оказва бяла врана.И така, въпрос. Вие готови ли сте да се поставите в условия на обреченост на

успеха по собствено желание? Всичко, което се изисква от Вас – това е да започне да действате.

От днес ние изкуствено, аз подчертавам изкуствено, ще започнем да излизаме от стереотипа на поведение, мислене, оценка, ценности, утвърждения, мнения и т.н.

Щом болният е хроник, значи всички негови мисли и действия не съответствуват на съзиданието. Щом човек не е реализиран в живота като Личност, нуждае се материално и постоянно губи ориентири, значи в голяма степен неговият мироглед е грешен, голяма част от гледните му точки не са подкрепени с нищо. Затова на нас с Вас ни предстои да влезем в ролята на съзидателната Личност.

В природата не остава празно място. Всяка работа дава някакъв резултат, а точно какъв – зависи от Вас! От нищо нещо не става. Когато Вие с усилието на волята предизвиквате уважение към себе си, изкуствено повишавате оценката си за себе си, задълбочавате вярата в своите сили, всичко това като рикошет ще се отразява във всяка клетчица на организма и на Вашето поведение, и в постъпките, и в делата.

От повтарянето на постъпката възниква навик, формира се характерът, изгражда се съдбата. Днешното малко по-голямо самоуважение отколкото вчера, утре ще Ви направи мъничко по-друг. Така постепенно Вие ще станете в живота такъв човек, какъвто съзнателно искате да бъдете и със спортен хъс ще преодолявате всички жизнени трудности.

Болестта “не пуска” онези хора, които мислят за здравето си и за себе си на последно място. Хронично болният – това е човек, който за грош не се цени и даже обратно, необичайно “трепери” за своите болежки. За такъв човек даже дъската в килера на вилата или ръждивият гвоздей в къщи стоят по-високо от неговия живот.

Защо говоря с такава увереност? Защото опитът показва, че няма болен, който да не може да се излекува! Разбира се, ако няма крак, безсмислено е да си лекува капачката на коляното. Но останалото… Значи ние ще започнем с формиране на нелогичното поведение.

Днес вече Ви предстои да станете ненормален човек. Нормалният казва: “Първо искам да се видя оздравял, а после ще се порадвам в душата си. А до тогава ще почакам.”

При такъв подход кога ще се радвате, защото логиката се опира на фактите, а фактът оздравяване го няма. Ето я клопката за глупаци с учени звания!

А Вие как мислите, кое е по-лесно да оздравеете или да се радвате за това, че ще оздравеете?

Разбира се, да се заставите изкуствено да се радвате като будала е много по-лесно, и това ще се получи мигновено. А да принудите себе си да оздравеете, за това са нужни труд и време. Така че, да започнем с това, което ви е по силите.


Остава сега най-малкото: да измислите, да изсмучете от пръстите си радост и да играете тази радост като роля, до тогава докато не получите резултат и това състояние не стане Ваша същност. Как? За да си помогнете си спомнете как сте вървели към първата си среща. Ама нима сте вървели? Вие сте летели, може би сте пълзели от страх или спонтанно се е случвал енурезис.

А в душата Ви е имало трепетно очакване, нещо необикновено, сърцето Ви е замирало от щастие…

А когато се целувахте за първи път?!… Или как бързахте за танци?!… Изобщо, намерете нещо такова, когато сте се чувствували окрилени, вдъхновени, на седмото небе от щастие…

Ако Вие сте абсолютен злодей, представете си някаква “светла“ картина. Намерете си радост, правейки някому гадост! Има хора, на които им е хубаво само тогава, когато на другите им е лошо и им е лошо, когато на другите им е хубаво!

Например, Вашият проблем със здравето е от това, че жена Ви е “композиторша”, внучка на Чайковски. Представете си, че сте взели нейния музикален инструмент…цигулчицата и сте я изхвърлили Или Вашият началник не излиза в пенсия и от това Вие имате високо кръвно налягане. Представете си, че аз съм се разпоредил да уволнят началника Ви и да назначат Вас.

Или мъж се разхожда. Представете себе си, че на стари години, оказва се, този вашия още е ценен! Нямате против? – Създайте радост!

Или вашият съсед всеки ден нещо реже, работи с дрелка или миньорски чук. А Вие в този момент си въобразете, че сте взели боен чук, приближили сте се отзад и … Бух, по главата. Той вече лежи. Какво щастие! Съгласни ли сте?

Или още по-добре! Вие ще получите рецепта за аптеката. Аз ще напиша: “За съседа: цианкалий три пъти дневно преди обяд…на гладно… До пълно достигане на целта!”.

Значи – измисляте свой образ за радост! Съгласни сте?Само че, аз говоря не за такава радост!Скъпа читателко, ако Вие сте мама, спомняте ли си какво усещахте в душата си,

когато за първи път приближихте към гръдта си своето бебче? Представете си, че това става сега! Така че по цялото Ви тяло да премине нежност, трепетно блаженство, сладост.

Това е един от ключовете към създаване на вътрешен подем при изпълнението на упражненията. Нищо внесено отвън, нищо непосилно – вие вече имате всичко. Разпоредете се с това богатство разумно.

А нашето блато е по-хубаво!Всеки мечкар своята мечка хвали,

Но факт е – литературните произведения са упорити.За системата


Навярно Вие знаете, че съществуват различни методики, чели сте много книги за възстановяване на здравето и в частност на зрението. Всяка от тях е по своему хубава и безусловно има право на съществуване. Но главният секрет на успеха все пак не е в методиките и книгите, а в това – работите ли над себе си или не. Ако Вие не прилагате никакви усилия, то от само себе си нищо няма да стане.

Тази изстрадана с многогодишен труд система, която аз Ви предлагам, също изисква влагане на духовни и физически сили. Струва ли си това или не, вие ще решите. Аз само ще кажа, че за възстановяване на 1 диоптър давам на своите слушатели 3 до 6 дни.

За разлика от други методики и комплекси, които обещават увеличаване на зрението с диоптър за 3-6 месеца, тази система излиза, че е по-резултатна тридесет пъти! Проверено е от времето.

И все пак тя не се явява панацея, защото хвърля предизвикателството не на болестта, а на хронично болния! Не болестта се явява убиец, а хронично болният, който не желае да промени нищо в себе си.

Основната маса хора е ленива. На тях им е по-лесно да гледат на света чрез посредник, т.е. с очила, отколкото да се боричка с книгата, а още повече да се занимава по нея.

Да се промени човешката природа отвън е невъзможно. Тя се претопява отвътре от самия човек, с неговото желание, стремеж и желязна воля.

Системата е разчетена за силни хора, защото се подразбира, активното участие на най-щастливия притежател на “състезателен велосипед” върху носа си в процеса на възстановяване на зрението. Аз се радвам да Ви служа, за да можете да станете още по-силни.

Слава Богу, има много достижения – от лазерната коагулация до скалпела на хирурга. Но защо да се ровим в очите, когато източникът на болестите се намира на друго място. Да, именно там, където помислихте.

Когато причината за недъга се намира в душата, то никакви скалпели няма да помогнат, съгласни ли сте?

Никаква техника не може да измени душата на човека. А, ако болният е още пасивен и чака, кога “ще му върнат здравето” чрез капки, процедури, специални очила – той е обречен на вечно очакване, защото ще се надява, че следващия път “ще дадат” още. И после ще му бъде много по-тежко “да получи”, защото запасът на устойчивост на организма се изтощава от болестите: все повече намалява, намалява, намалява…

Болният се надява и нищо не предприема. Но, ако той със собствени сили застане срещу болестите, рамо до рамо с лекаря, то победата е осигурена.

Защо здравето на нашите курсисти след три, четири години остава стабилно? Защото болестта си отива завинаги на нивото на съзнанието, душата и характера.

Възможностите на организма са неограничени.


А знаете ли Вие, че мозъкът може да изгори тялото? Ако Ви въведат в хипноза и Ви покажат монета или някаква метална пластина, а след това кажат, че е загрята до червено, и че ще я сложат върху тялото Ви, а в същото време сложат картонче – на мястото на докосването ще се появи истинско изгаряне и отпечатъкът ще остане за цял живот. Очакването на изгаряне изгаря тъканта на организма наистина. След година или две, също в състояние на хипноза Ви казват, че тогава са Ви сложили топло картонено кръгче. След две седмици белегът ще изчезне завинаги. Организмът сам премахва последствията. В моята практика имаше случай с пациент, на който 60% от повърхността на тялото беше покрита с груби белези от изгаряния. На него му се удаде да премахне напълно всички грапавини. Кожата му стана равна и гладка. Разбирате ли?

О, Светлина на моите очи, защо Вие сте с очила? Ами,…защото всички носят. Бе-е-е… Извадка от основния закон на овчето стадо. (Статия 918, пункт 10.1

стр. 1846) Още преди 20 години, когато тази система бе създадена и се получиха първите

резултати, аз започнах да крещя:– Ура! Еврика! Намерих!А в същност какво ми се удаде да достигна за тези години? Е, добре! От 100

очилатковци –сто хвърлят очилата.Е, и какво?Оказва се, че аз съм създал мъртво дете, защото аз съм тръгнал срещу човешката

леност.Ето сега, кажете Вие защо носите очила? Нима няма начини за възстановяване на

зрението? Ами те са много, цял рояк! Просто има такова понятие: “който търси – намира”.

“Очилаткото” иска колкото може по-бързо, без труд и в същото време резултатно да се избави от лошото зрение или от друга болест, а лекарят на свой ред – от болния. Лекарят има свой норматив – колко човека на ден, той трябва да приеме определен брой болни, да постави диагноза, да назначи лечение и да изпрати за очила в оптиката. Той има за Вас максимум 5 или 10 минути. От този род.

И така Вие отивате при лекаря, да кажем с астигматизъм или късогледство. Той поглежда, проверява и изписва рецепта за очила. След десет минути неговите очи не Ви виждат и повече няма да ви видят.

Това, разбира се е преувеличение, пак ще Ви видят, защото щом сте сложили очила, зрението и по-нататък ще се влошава.

Образно казано, когато тежестта от болния крак пренасяме върху патерицата, кракът започва да съхне. Така, че усилията от два крака, постепенно преминават върху четири. Сега вече ходим на четири крака. Тоест от своята леност, болният се отпуска до нивото на четириного. А тук, в тази система, ако Вие да кажем имате минус (или плюс) 2 диоптъра, за възстановяване са Ви необходими десет дни и например 40 дни за


адаптация. А, ако имате минус (или плюс) 10 диоптъра, то – месец и половина, два, плюс времето за адаптация. Три до пет пъти в седмицата е нужно да се занимавате от петнадесет до четиридесет минути. В глобален мащаб, това никому не е нужно.

Но затова пък, ако Вие носите очила, то постоянно давате парите си в стока. Вие сте патриот, помагате на икономиката. Стока-пари-стока. Вие сте потребител, който донася доход на фирмите, предприятията-производители (но със своето състояние на здравето сте вреда за държавата). Затова потребителят трябва постоянно да бъде заинтересован от предлаганата продукция. В даденият случай купувачът трябва винаги да боледува, т.е. да носи очила. Ето една от причините, поради които Вие носите очила.

Това е най-лекият за Вас и доходен за другите способ за решаване на проблемите. Зрението се влошило, след пет минути Вие сте нахлупили на носа си “инвалидната количка”.

Организациите, които осигуряват очилата, са получили допълнителен купувач, т.е. потребител. Вие сте щастливи, а те – ах как са щастливи те!!

В същото време в стотици страни ние изпратихме информация за тази система на възстановяване зрението. Само японците откликнаха, много им благодарим.

Те изпратиха благодарствено писмо и споделиха резултатите. “…На базата на един социологически институт – за да не обидим незаслужено никого, разрешете да не споменавам името му – ние проведохме изследвания сред студенти. Положителният резултат бе повече от 80%. Но в дадения момент японската икономика не е готова да поеме такъв товар …”

Аз не разбрах какво общо има тук икономиката?После дойде обяснението: “ …ако 10% от почти шейсетте милиона лошо виждащи

японци махнат очилата, възстановявайки зрението си, ще се окажат 6 милиона непотребни очила. Това ще бъде осезаем удар по икономиката и ние считаме този способ за възстановяване на зрението преждевременен за Япония.”

Внимание, отговор!Законът на икономиката е такъв: потребителят не трябва да изчезне! Ако Вие

оздравеете или, пази Боже, умрете, то няма да си купите очила. Не е ли така? Съществува цяла мрежа от организации и структури, заинтересовани от лошото зрение на хората.

Преди няколко години, когато един от моите ученици реши да открие свой учебен център по възстановяване на зрението, той за нещастие се оказа до една фирма “Оптика”. Деликатно му казали: “Не се бутай в нашия бизнес. Не ни отбивай клиентите!”.

Значи скъпи мой, аз Ви поздравявам, Вие сте клиент! И ако си мислите, че Вашето здраве е нужно някому, то дълбоко се лъжете. Точно обратното, благодарение на Вашето лошо зрение, производителите на очила, на лекарства, заработват повече пари, давайки вид, че се грижат за здравето, имиджа и т.н. Те всеки път предлагат изменение на външността, изкуствено създават мода, специално поддържат необходимост от постоянна смяна на очилата.

При нас от сто човека – сто възстановяват зрението си . И правят това не само просто! Мно-о-го просто!


Най-обидно от всичко е, че за възстановяване на зрението не е необходим особено голям ум. Този, който имате ще Ви стигне напълно, даже ще остане!

Нужни са знания и добросъвестен труд. Това е!Значи, ако Вие окончателно решите: “Достатъчно! Искам да се избавя от очилата и

със собствено старание да възстановя зрението си!” – то затова са нужни сили колкото за едно “пфу!”.

Само трябва да знаете как и къде да плюете. Това е! Разбира се, ще бъде нужно още да се потрудите. За събиране на слюнка в устата не е нужно много да си мърдате мозъка!

Тогава ще кажа над какво ще Ви се наложи да работитеА Вие ще отговорете:”О-о-о-ой-о-е-е-ей! Ох-ох-о-о-о!А как не ми се рабо-тъ-ти!!!”Първо. Да се запознаете с леността в многото скрити нейни прояви.Второ. Да изучите изкуството да съзидавате.Трето. Да се застраховате от всевъзможните грешки на пътя към целта. Чeтвърто. Да приведете в порядък опорно-двигателния си апарат, да укрепите

мускулите, да подобрите работата на вътрешните органи, да направите корекция на зрението.

Пето. Да сложите в ред своите преживявания, проблеми и стремежи. Вие можете да възразите: защо ми е да се занимавам с гръбначния стълб, ако имам миопия, катаракт или атрофия на зрителния нерв? Аз ще се съглася с Вас, ако Вие докажете, че очите Ви са съвсем изолирани от другите органи във Вашия организъм, т. е. са в скрина. Не можете ли? Това е даже ужасно!

Нашата задача е да отстраним причината за недъга. Ако причината е на нивото на “тясната обувка”, защо да лекуваме главата си със скъпи лекарства?

Ето представете си такава ситуация. За преглед при очния лекар чакат на опашка десет човека. Да кажем, че всички имат еднакви диагнози. Лекарят назначава примерно едно и също лечение, с малки разлики. Но хората не си приличат и причините довели до заболяването, също са различни.

При един пациент недъгът е от инфекциозен произход.При друг – съпругът е алкохолик и всяка вечер залязва с “концерт по заявка на

радиослушателите”. Очите не искат да го видят?Третата е стара мома, обидена на целия бял свят.А ето хилавият дрезгаво подрънкващ интелектуалец, отгледал един пуд мозък за

сметка на тялото.До него слабичка дамичка – всичко на всичко 150 кг. При нея “стомахът подтиска

очите й”. И при всички заболяването е едно и също!Така че какво – всички под една черта? Причинно-следствената връзка,

съществуваща във всеки конкретен случай, не трябва да се пренебрегва. Авицена имал много старателен, новоизпечен ученик. Веднъж довели при великия лекар един сляп.


Учителят казал какви компоненти да сложи, за да се получат две лапи. Онзи направил всичко точно по указанието. Сложили лапите на очите на болния и на другия ден той прогледнал.

Съсед на възвисяващия се ученик също бил сляп. Вдъхновен от този успех, калфата направил точно същите лапи и му ги положил на очите. На следващия ден очите на слепия съсед изтекли.

Този добросъвестен идиот дотичал със сълзи при Учителя и казал: “Учителю, аз направих всичко както ти каза предишния път! Защо се случи така?”

С дълбока печал мъдрецът отвърнал: “Слепотата е по различни причини: от сухота на организма, от влажност, от горещина, от студ и т.н.. При хиляда слепи има хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като фурнаджия.”

Да вземем например, разширението на вените. Как да го лекуваме – с лекарства, мазила, а може би със скалпел?

А какво, ако причината е в малкия таз, да кажем проблем с половите органи – хроничен застой на кръв. Какво ще лекуваме – половите органи или червата?

Но нали просто така застой в тези органи не се случва. Те могат да бъдат предизвикани от възпалителни процеси, изкривяване на гръбнака, нервна преумора, стресове и т.н.

Трябва ли да се лекува нервната система? Да, но стресовете също биват предизвикани от нещо, например от разправии в семейството, на работата и т.н.

Мъжът гуляе, а в жената стресът предизвиква верижна реакция и резултатът е варикозно разширение на вените. Какво да се прави? Често дамите отговарят дружно: “Да се смени мъжът!”

Шът, жени, когато говори мъж! Тук трябва да се разбере и защо мъжът гуляе! Не е ли защото от тази жена мирише на хвойна?

Но не за хвойновите вани става дума! Просто тя лежи до мъжа си като дърво, благодарение на строгото възпитание от пионерската си възраст! Чувам вашия възмутен вик, скъпи дами, че няма фригидни жени, има на нищо неспособни мъже!..

Ще поспоря с Вас на тази тема в една от следващите книги, със заглавие “Женена, но и се иска...”, която вече е готова за печат. А сега ние се отклонихме от нашия основен разговор.

Получава се голям лабиринт: за да се излекуват краката, трябва да се премахне “бръма” в главата. И така във всеки конкретен случай.

Човешкият организъм е феноменален и изисква комплексен подход – тук няма и не може да има дреболии. Повърхностното отношение е недопустимо. Премахваме причината и следствията ще изчезнат сами. Ето защо тази система за оздравяване е толкова ефективна.

Ако я усвоите, вие не само ще подобрите здравето си, но и ще съумеете да се разкриете като личност, да проявите творческите си способности, да намерите работа по душа и да станете богати и не само духовно. Но с това ще се сдобиете сам при едно условие – познавайки себе си.


Познавайки себе си – ще познаеш Бога!Тук няма нищо фантастично, това е реалност и за това има много примери. Ще

приведа един от тях.По време на курса една дама не издържа моето бърборене за стремежа към

реализация, скочи от мястото си и започна да се възмущава, че е дошла тук, не за да си поправи финансовото състояние или да си подобри външността – в тези брътвежи тя не вярвала! А да се избави от проклятието на болестта.

Какви ти тук, по дяволите, мечти?! Самота, тъга, няма ни мъж, ни деца, мизерна пенсия, животът й преминал. Напред е само доизживяването.

Изобщо, оставаше само да извади носната си кърпа – така трагично звучеше, жалостиво и в същото време гордо. А аз едва не избухнах: “Глупачка! Ако не хленчеше, а беше си помръднала мозъка…”

Впрочем, тя си помръдна мозъка и още как! От този момент изминаха осем години. Днес тази жена изглежда не по-стара от четиридесет години. Омъжи се. Но не е там работата.

Тя въплъти в живота запечатаните си заветни мечти за семейство, откри две безплатни частни училища за особено надарени деца, където работят квалифицирани педагози.

От къде взима тя пари за всичко това? Ами, разбира се от нощното шкафче!Как от 62-годишна хленка и развалина, тя се превърна в делова енергична жена с

приятна външност?Само ще кажа – това е една от нашите ученички. Една от твърде многото,

достигнали в живота онези висоти и възможности, за които даже и не си е помисляла. А всички те започват с главното – най напред с борба против собствената леност и са удържали ПОБЕДА! Но за леността ние още ще говорим.

Онези цифри, които ще видите сега, веднага ще предизвикат у Вас съмнение, тъй като такова нещо няма.

И аз, ако се намирам на Ваше място, бих се съгласил с Вас.Но какво да правя, щом този резултат е постоянен, т.е. 100 случая на оздравяване

от 100 от много очни заболявания! Не е ли това главното свидетелство за ефективността на системата?

Именно практическите резултати са й помогнали да заеме предните линии на световно ниво. От цялата си душа желая на своите колеги такъв успех.

Вие може да кажете, как така – едно “лекарство” за всички болести?! Някакви врели-некипели! Да, Вие сте прави, в природата няма панацея. Но главният секрет, който лежи в основата на системата – това е начинът на поведение на болния, неговото отношение към себе си и към живота.

Ако към това лечение, което назначава лекаря, добавите отношение, то Вие обединявате усилията си срещу болестите. Вашият успех е гарантиран!


Да приведем от големия списък заболявания някои широко разпространени, в това число и неизлечими с официалната медицина, които показаха рекорден стопроцентов резултат на възстановяване на зрението.

Атрофия на зрителния нерв, миопия, астигматизъм, различни видове дистрофии, катаракт (даже има добри резултати при изкуствени лещи), далтонизъм, глаукома и т.н.

Може би Вие ще кажете ”Не вярвам!”. Тогава ще ми разрешите културно да изложа мнението си за Вашето съмнение.Кихам аз на Вашето съмнение! Фактът си е факт! Вярвате или – не, от това резултатът няма да стане по-малък.

И макар да не съм равнодушен към това, че един недоверчив очилатко не маха очилата, но това съвсем няма да се отрази на ефективността на системата.

От Вашето неверие стотици хиляди хора няма да станат пак очилатковци. Така че, можете да останете със своите убеждения и да продължите да носите ”тоалетните чинии”, “велосипедите бегачи” или нещо подобно – очила на носа. Затворете учебника, не мъчете и мене и себе си! На Вас и така Ви е добре в живота.

Аз не си поставям задача да повлияя на нечие мнение, да привлека вниманието към себе си, а просто споделям своя опит и постижения. Вие сами правите избора си. Аз имам дългогодишен, изстрадан опит, който никой не ми отнема. Още веднъж ще повторя: от Вашето отношение към системата, нейната ефективност никак няма да се намали!

Освобождавам Ви напълно и оставете всичко в живота си както си е, ако получавате оргазъм от самоизтезанието!Работейки с хронично болни по десет часа на ден в продължение на много години достигнах до вътрешното убеждение: очилаткото ще хвърли очилата в чантата, ако си мръдне не само мозъка, но и онова място, където са прикрепени краката му.

Положителният резултат и успехът в живота ще ходят като сянка по петите във всичко, като гербова марка на едно място. Както казва народа, а? Вие навярно се възмутихте от моята безцеремонност?! Е, какво пък!..

В аудиторията от руско езични слушатели аз понякога произнасям думата ”хрян”, а после питам: “Кой смята, че това е грубост?” И като правило няколко слушатели вдигат ръце. В тях възниква асоциация с тази дума.

Но нали хрянът ,,това е растение, от което правят люта подправка. Е, какво е това в главата на нашите курсисти! Някакъв друг образ, тоест образ за грубост.

Бързам да Ви зарадвам: каквото имате в съзнанието си, това виждате в обкръжаващия свят и това привличате към себе си. Какво може да видите с такива очи, като на престаряла полуумряла крава, а?

Човек за оправдаване на своето бездействие, заради собствения си мързел ще търси външни причини да обвини някого – който и каквото му е удобно, но той обезателно ще намери мнимия виновник за своите неудачи, разбирате ли?

Ако сте разбрали, значи Вие нищо не сте разбрали. Там, където има разбиране, липсва придобиване на знания.


Трябва да чувствувате, а не да разбирате!Ако човек с всяка своя клетчица, със всеки свой орган е влюбен в живота, с всички

фибри на душата си и силата на волята се стреми да оздравее, той не вижда нищо друго освен шанса да оздравее.

Затова винаги давам на пациента да избира между своите амбиции и убеждения, или здравето и пълноценния живот на ЧОВЕК с големи букви. Как?

Сега ще разкажа. После ще проверим, минали ли сте проверката или не. За да може да проверите за себе си, Ви предлагам една история. Още в съветско време ние с колегите проведохме учебно-оздравителен курс, който в начало мислехме да свършим за половин година, а в резултат процесът се проточи около две години и половина.

Още тогава аз видях закономерностите в поведението на хронично болните и причините, които ги заставят със знаме в ръка да вървят към гроба.

И първото, което разбрах е, че мозъкът на хронично болния прилича на стомах: каквото и да сложите в него, винаги се получава една и съща продукция.

За участие в занятията бяха поканени болни, отписани от живота от съвременната медицина като безнадеждни, но още горе долу се държаха на краката си.

Ние разпратихме шестстотин покани на хората, умиращи от една много страшна болест в стадии, когато медицината безсилно отпуска ръце. От тях трябваше да отберем онези, които ще се захванат за живота. Вие как мислите, какъв ажиотаж се повдигна по онова време?

В поканата бе написано: “Вие имате реален шанс да възстановите здравето си. Среща след месец на еди кой си адрес.” По-нататък няколко подписа на специалисти от държавното здравеопазване. Колко човека дойдоха? Вие как мислите?…Дойде определеният ден. От психолозите бе направен специален тест за “въшливост на характера”, с чиято помощ първия ден поканените бяха длъжни да направят избор – да останат или да си отидат.

Но ако те си отиваха, то беше с абсолютното вътрешно убеждение, че правят това по собствена воля.

От тогава този начин на подбор на слушатели аз прилагам постоянно в Дните на откритите врати. И знаете ли това как добре помага да се съхрани здравето на педагозите, да се избавят от общуване с “кръвопийци”!

В подготовката на мероприятието взеха участие седем от психолозите. Шест мои колеги имаха задача да се намират във фоайето и да разговарят с всеки, който си отива!

Когато пристигна лекарската комисия, тя повдигна бунт: ”Защо залата е толкова малка?!” Ние бяхме казали, че сме поканили шестстотин човека, а ще бъдат хиляда и петстотин-две хиляди, тъй като навярно поканените ще доведат роднини и познати. “Ако на някой в тази блъсканица му стане лошо, направо от тук отивате на подсъдимата скамейка.” Аудиторията бе сведена само до петдесет човека.

На мен ми се наложи да кажа: “Уважаеми колеги, днес аз вече зная кои болни се стремят, ще действуват и ще оздравеят и кои – не. Ако от броя на поканените дойдат


петдесет човека, аз тук пред Вас ще се откажа от своите убеждения.”На събеседването дойдоха дванадесет човека.

От къде знаех аз, че от шестстотин поканени пациенти ще дойдат не повече от петдесет? От опита при провеждането на интензивни занятия по целия свят, от изучаването характера на хронично болни неудачници. Оказва се, че независимо от националността и социалното положение, много нездрави хора имат едни и същи, присъщи само на тях, особености. Всеки един от тях е самоубиец и при това самоизмамник. Вие съгласни ли сте, че хронично болните в голяма степен са нечестни пред себе си и тези хора са болшинство? Не?! Същността не се променя от това.

Но отново се връщам към неуспешния опит. Решихме да го удължим с месец. Отново разпратихме писма покани, но вече с осведомяване. След месец дойдоха седемдесет и осем човека.

Сега ние трябваше да проведем подбор чрез изпит. По какъв начин? Моята задача като водещ се състоеше в това, със свои изказвания, действия, с поведението си да провокирам у тях проява на негативните черти от характера, които биха пречили нарочно на оздравяването. Тези провокации бяха явно преувеличени и в същото време скрити, и изглеждаха естествено, да може всеки да намери, онова което търси – повод за безвъзвратно тръгване.

В продължение на пет часа всеки нееднократно примерно около 30 пъти беше поставян пред избор.

Избирай:живот или смърт;ленивост или живот;обида или живот;амбиция или живот;собствено мнение или живот;препрочитане на четени журналчета и книги или живот.Но не в пряк вид, а в косвен, на ниво подсъзнание.Целият абсурд на ситуацията се състоеше в това, че аудиторията на събеседниците,

събрана с толкова труд, сега бе нужно да бъде изгонена. Да оставим само онези, които ще се стремят към оздравяване, оставяйки встрани личността на лекаря и всички условности.

Целта се състоеше в това да се отстранят именно тези слушатели от редовете на бъдещите студенти, които по средата на пътя или в последния момент ще се предадат на болестта и ще се върнат към стария начин на живот, за да загинат с него.

Има такава източна пословица: “Ако бебето иска да ака, както и да го уговаряш, каквито и песнички да му пееш, все едно, то ще ака.” Ако болният не се държи здраво за живота, той винаги ще намери повод да се отдръпне от ръцете, които му се протягат за помощ. И моите възможности в този случай не струват пукнат грош.

Ние започнахме проверка за “въшливост” на тези седемдесет и осем новобранци като лекарят психолог излезе пред тях и каза:


– Извинете ни, но ние чакаме М. С. Норбеков и неговата група, те малко закъсняват.

Макар, че аз два часа вече бях там. След петнадесет минути станаха трима и с възмущение си отидоха, защото нямали време да чакат! И това са болни, които са осъдени!!!

Какво може да се очаква от човек, който няма и половин час търпение! Може ли да се разчита на него по време на работата, ако той няма време да живее?!

През цялото време на подбор ние специално говорехме различни нелепости, грубости. Изхождайки от това, че моят запас от груби думи и изрази на руски език беше малък, моите колеги написаха цяла поредица от наглости. На кой каквото му е нужно.

Ние правехме лъжливи почивки. Хората ставаха и си отиваха. Оставаха все по-малко и по-малко.

Бяха запланувани петстотин провокации за “въшливост на характера”, примерно след триста на занятието останаха седемнадесет кандидата. Имаше и такава проверка: “Уважаеми! Нашите занятия са срещу заплащане”. И се назоваваше сума, за която в магазина можеш да си купиш четири бурканчета кондензирано мляко.

По такъв начин, ние подсъзнателно поставяхме на едната страна четирите бурканчета, а на другата – живота. За съжаление много от болните, избраха първото и изчезнаха след почивката.

Ние проведохме най-жестоко пресяване. В края на краищата, от седемдесет и осем останаха петнадесет човека, които започнаха да се трудят, да работят над себе си.

С тези пациенти, които издържаха изпитанието, работихме точно девет месеца, след това проведохме цялостно изследване От петнадесетте, тринадесет бяха признати за здрави. Останалите двама след това още година и половин година ми пиха кръвта. Но те също оздравяха и сега, много години след проведената работа над себе си, бягат здравички. Останалите бяха готови да си “отдъхват” до оградата само и само да крепят своето високомерие за оправдание на духовната си слабост. А всъщност зад това се намира какво?

Кучешка ленивост!Болният търси всевъзможни пътища, само и само да избегне работата над себе си и

следвайки самомнението си, амбициите си, измислените ценности, доволен от себе си, в края на краищата гордо пътува към гроба си.

След седем години ние решихме да узнаем съдбата на онези шестстотин човека, които канихме, уговаряхме, едва ли не на колене ги молехме да минат обучението. Общо взето, включително с моите петнадесет видни личности, живи бяха останали двадесет и шест човека.

Това е и най-голямата трагедия: от шестстотин човека само петнадесет се държат здраво за живота. Това е една четиридесета част, а останалите намират всеки повод и даже умирайки отхвърлят живота. А самите те крещят: “Искам да живея-я! Ох как искам! Колко съм нещастен!”.

Нима може да им се вярва? Не вяр-вам!


Неотдавна разговарях с една слушателка, на която преди две години лекарите й давали няколко месеца живот. За мое голямо удоволствие тя дойде да ми съобщи, че страшната диагноза е свалена!

За да не предизвиквам ажиотаж, аз не я назовавам. Но за съжаление, това заболяване днес е разпространено. Но същността не е в това, а че всичко може да се победи. Всичко!

Кажете моля, без да си кривите душата, Вие в края на краищата готови ли сте да бъдете такъв, какъвто искате т.е. здрав?

Ама, мно-о-го искате, но не искате ли да щракнете с пръсти? Добре! Така да бъде! Тогава сега ще видите материализация на своите желания.

Супер упражнение за будали Поставете длан пред себе си на нивото на лицето, разстоянието от очите трябва да

бъде не повече от тридесет сантиметра.Сгънете китката така, че пръстите да сочат към гърдите. Разперете ги на еднакво

разстояние. Придайте умен израз на лицето като на надут пуяк!Сега сложете палеца между показалеца и средния и бързо сгънете ръката в юмрук.

Хубавичко се полюбувайте. Какъв е резултатът от тази материализация, а?Да искате – не е вредно! Всички искат да бъдат здрави, богати, красиви, щастливи.

А когато става дума за конкретна крачка…Ето Вие седите в креслото и искате да станете, какво става? Ами нищо, за да

станете е необходимо действие, трябва да си отделите дупето от мекото кресло. Всичко-навсичко!

Още ли не Ви е омръзнало да четете книгата! Ако не, продължаваме по-нататък.Помислете си, нима са Ви нужни очила на лицето?!Ако красиво си поставите тенджера на главата, консервни кутии на ушите, а метла

в носа, като халка на носа на бик, и направите навъсен поглед като на крава, Вие също ще се видите като много важен. О, колко важен само! Е, какво очилатко! Значи все пак Вие решихте да хвърлите очилата! А защо?

Тази тоалетна чиния на лицето!С очила Вие изглеждате толкова умен. Ако ги свалите, веднага ще се види

истинската Ви външност. Може би по-добре да я скрием, а?Вие попадате на хора, на които много им отиват очилата. Ето и ние понякога

срещаме такива пациенти между своите слушатели. Те казват: – Аз много искам да махна очилата, мно-о-ого искам!!! Но, разбирате ли без очила изглеждам много некрасиво!

Когато глупостта е широко разпространена, има тенденция към усъвършенствуване и всеки човек започва да се старае да преуспее в това.

Ако всички наоколо се движат в инвалидни колички, между тях също ще започнат съревнования. Чия е по-шикозна? Който е във вносна каляска с хромирани детайли изглежда много по красиво, от седящия до Вас в стара одърпана каруца.


Но от това че тя е красива, или с електромотор, или … или … или …, същността на количката не се изменя. Нищо никога няма да може да замени твоите истински крака.

Всеки, който ходи с патерици, каквито и красиви да са, мечтае да има свои крака. Очилата са патерици за очите!

А Вие никога ли не сте се интересували какво чувство възниква у хората с хубаво зрение спрямо онези, които носят очила? Попитайте който искате!

Оказва се, че на дълбоко подсъзнателно ниво, това предизвиква леко чувство на жалост като към малко непълноценен човек.

Тоест колкото и красиви да са Вашите “тоалетни чинии” на очите – това са само патерици. Значи ще се наложи да се съгласите, че очилаткото е физически непълноценен човек, колкото и да се перчи. На лицето никога не могат да отиват очила! Не е имало случай да има патерици на лицето.

Сега какво имаме? Факт, който е налице и на лицето. Факт, пред който не бива да си затваряме очите – Вие от много години носите очила и много години се опитвате, а може би и не се опитвате да се избавите от тях. Но желанието до сега не се е реализирало! Къде се крие секретът на грешката?

Форма и съдържаниена детското гърне,което не случайно сте нахлупили на главата си!“Ние тримата: ти, аз и болестта…”

Може да се разберем тримата преди раздялата с болестта?!Да разгледаме един от случаите, които могат да задържат нашия нещастник с

недъга.Да разгледаме такава ситуация. Лекарят ми предписва таблетки. Аз отварям ямата,

пардон устата, хвърлям таблетката, почаквам докато тя цопне вътре и седя.Чакаммм!Какви ли мисли могат да ми се въртят в главата, как мислите? “Ще ми помогне –

няма да ми помогне? Какво ще стане ако не ми помогне?! По-вероятно да не помогне, защото много пъти не е помагало.”

Въпрос: аз участвувам ли в оздравяването? Не.Още повече моето пасивно очакване на резултата или още по-лошо, съмненията ми

остават лекаря сам с моя недъг.И ако аз самият не участвувам в оздравяването, то може ли лекарят сам да победи

моята болест? Даже ако той има много голяма глава, пак е обречен да се окаже неудачник в опита си да излекува болен като мен.

Ще победи навярно само хирург, който без да пита много, ще ампутира някой орган и това е. Няма го органа – няма го и проблема.

Значи аз ще се радвам, след като получа положителен резултат, а за сега – чакаммм. Осанката и мимиката (т.е. “мускулният корсет”) ще бъдат какви? Съответни с мислите – чакаммм! Нормално поведение на нормалния инвалид-неудачник. А защо постъпвам така? Защото всички правят така. Бе-е-е!!!


Това е една от закономерностите при затъването в болестта.От гледна точка на разума, аз постъпих абсолютно правилно. А разумът способен

ли е да съзидава? Не! Той само съхранява създаденото.Разумът се опира на логиката. Логиката – на факта. А факта оздравяване има ли го

или го няма? Фактът е, че ние боледуваме. Кръгът се затвори. Изход няма. Ето този омагьосан дяволски кръг трябва да се разруши. Как да го разкъсаме?

Направете така: приемете външен вид на щастие, т. е. мимика на сит людоед и осанка на важен пуяк, а по-нататък ще стане синхронизация на външната форма и вътрешното състояние.

Изкуствено създайте радостно очакване, че като глътнете таблетката, Вие ще оздравеете.

Глътнахте ли?Сега си представяйте себе си такъв, какъвто искате да бъдете и продължавайте

изкуствено да увеличавате в себе си това радостно състояние, включвайки силата на духа. Желанието ще се изпълнява. Какво представлява в същност веригата, която отделя хронично болния от оздравяването.

Да разгледаме скритите мотиви на поведение на хронично болния. Всички негови подсъзнателни постъпки са крачки, които в повечето случаи работят в защита на неговия недъг. Да, да, колкото и да е парадоксално, това е така! Цялата му същност въстава против оздравяването, а значи и против лекаря, който се опитва да помогне. В този случай те двамата – и лекарят, и болният са обречени на провал. Така се продължава постоянно от месец в месец, от година на година.

С всеки път шансът за оздравяване намалява, намалява, защото болестта ще се промъква все по-дълбоко и по-дълбоко в съзнанието, във всяка клетчица на тялото, във всяка фибра на душата. Болният десетилетия постъпва еднакво и повтаря едно и също: “Искам, искам, искам да бъда здрав”.

Когато пациентът вярва и очаква, че някой ще го излекува, лекарят остава сам срещу неговия недъг. Именно в това се крие един от секретите на хроничните неудачи във всички сфери на живота.

Принципът на поражение в живота, изоставането в живота, разрушението на живота, принципът на конфликт с обкръжаващия свят са горе-долу едни същи, схемата е приблизително една.

А сега се вслушайте в себе си и подчертайте от тази класификация онова, което преди всичко съответствува на Вашето вътрешно състояние. Бъдете искрени със себе си. Изберете само един отговор от списъка, иначе ще ви се добави още една диагноза – “раздвоение на личността” т.е. шизо.

И така Вие:1. искате да ослепеете; 2. не искате да виждате по-добре;3. не вярвате, че ще виждате по-добре;4. съмнявате се, че ще виждате по-добре;


5. надявате се;6. вярвате;7. знаете;8. ще виждате по-добре;9. виждате добре.Докато не изберете нещо от този списък, не продължавайте напред, моля.

Необходимо е да знаете на коя черта на скалата се намирате в дадения момент.Сигурен съм, че не сте подчертали реда “искам да ослепея”. Може би сте

отбелязали нещо друго. Например, “надявам се” или “съмнявам се”, или “не вярвам”.Тогава знайте! Като психолог, ще Ви кажа – тези отговори с нищо не се отличават

от отговора “искам да ослепея”.“Не вярвам” с нищо не се отличава от “съмнявам се”. Това е едно и също. Просто,

ако аз кажа “съмнявам се”, то изглеждам по-умен. А в същност, аз увивам същото съдържание в красива обвивка и това е. Същността не се променя от това!

Граница между здравето и болестта се явява вярата. Това е неутрална зона.А сега обърнете внимание, някой казва:Аз вярвам, че ще виждам добре …Вие можете спокойно да му кажете:Ами вярвай, за Бога!Представете си, ето аз сега стоя до Вас, чеша си ухото, сладко се прозявам и въртя

вечната плоча с извивки:“Яз вярвам, че ще бъда здра-а-ав.”;“Аз вярвам, че ще бъда бога-а-ат.”;“Ой, аз вярвам, че ще бъда щастли-и ив, къде ми е възглавницата?”Вие чувствувате ли, че нещо не достига? А-а? Какво?!ДЕЙСТВИЯ не достигат? Съгласни ли сте?А ако ми зададете въпрос:Кога искаш да станеш богат?Аз започвам да мънкам… Нужно е да отговоря нещо! Съгласни ли сте?! ВЯРАТА

ЗАДЪЛЖАВА! Ако вярвате в това, че ще бъдете здрави, но не си мръдвате пръста – значи Вие сте инертни.

Там, където лекарят остава сам срещу болестта – оздравяване няма. Когато чакате, надявате се, Вие сте не само инертни, но се оказвате на страната на болестта.

Ако се съмнявате, също активно се съпротивлявате на оздравяването. Не вярвате – извинете, за какво тогава можем да говорим?!… Ако искате да поотдъхнете от тази болест, за какво оздравяване може да става дума?!

Хайде сега да си сменим местата. Вие сте лекар – а аз болен.Аз Ви казвам:– Докторе, аз много искам да съм здрав, ама мно-о-го, но разбирате ли аз мъничко,

съвсем мъничко се съмнявам, че Вие ще можете да ме излекувате. Но все пак Ви моля, излекувайте ме!


Е, как се чувствувате? Не Ви ли се иска да ме ударите по муцуната? Ще започнете ли да ме лекувате? Ако да, то Вие сте обречени на порвал!Такъв болен като мен е почти невъзможно да излекувате, защото той е в съюз с

болестта си много повече от колкото с Вас като лекар. Авицена казвал: “Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.” Що се отнася до другите отговори от рода на “съмнявам се”, “надявам се” и прочие, то всички те по същността си не се отличават една от друга. Вие просто си търсите оправдание, за да не предприемате никакви действия.

Ето например, за да се съмнявате, Вие трябва да знаете цялата медицина, психофизиология, всички скрити възможности у човека. Вие разбирате ли от това? Не! Тогава не казвайте “съмнявам се!” Зад тези думи няма нито един факт, нито е едно потвърждение , зад тях има подсъзнателна мотивация за оправдаване на своите действия, насочени към НЕ-оздравяване!

Ако Вие сте избрали отговора “надявам се”, то ще кажа, че сте попаднали в най-удивителната група читатели. Знаете ли защо надеждата умира последна? Аз ще Ви покажа как работи тя. Това е висша форма на илюзия, велика празнота. Ето сега аз ще приема сладникав вид на надежда и ще бъда готов да отговарям на всички Ваши въпроси!

Задавайте ми въпроси: “Защо..?: Кога..? Как..? Къде..? и т.н. Отговорът на всички е един: “Не зная миличък, не зная. Надявайте се!” Ако взискателно, удряйки по масата с юмрук отчаяно крещите: “Но кога все пак, кога?!” По същия начин като Вас с рев ще изкрещя: “Дявол го знае! Надявайте се!”

Надеждата никога и с нищо не задължава. “…Животът е напред, надявай се и чакай!” Ясно ли е?

Защо надеждата умира последна? Защото тази лъжлива негодница, няма вече кого да убива! Убивайки стопанина си тази кучка ще разбере на какъв клон тя самата е стояла и какво е направила! Така че, надявайте се, надявайте се, надявайте се…

Преди заспиване Ви предлагам един въпрос: Вие искате ли да махнете очилата, като си възстановите зрението?

Запомнете си отговора.Защо наричат катъра магаре?Костилка изчовъркана от многократно използвана обществена дъвка!Действително защо наричат катъра магаре? Ами именно заради глупостта и ината.Ако го завържеш с тъ-ъ-ничка връзка към малко храстче, след известно време,

когато жаждата и гладът се обадят, той ще започне да се тегли към извора: “Искам да ям, искам да пия…” Под копитата му се образуват дълбоки ями. И ще продължава така докато в края на краищата не издъхне.

Иска ти се да му кажеш: “Ех, ти МАГАРЕ!Само погледни какво те държи?!!” Ако то се е сетило поне да погледне в тази посока, нищо не му е струвало да се освободи. Но не е там работата! То пак и пак, и пак ще се дърпа с тъпо упорство. И-и-скам, и-и-скам,


и-и-скам … А Вие защо толкова години сте искали да бъдете здрави, и досега само искате?!

С какво тогава се отличавате от това магаре? Само с това, че то след два дена ще издъхне, а Вие още 100 години ще говорите: “Аз искам да съм здрав, аз искам да махна очилата.”

Много, ама много искате?! Отдавна жадувате! Да?!…Разберете, аз не съм Ви съдия, нито възпитател! Самите Вие сте човек

високообразован и разбирате към какво клоня.А Вие не сте ли се замисляли над това какво значи “искам”?Ако аз искам да ям, значи подсъзнанието дава сигнал: “Аз съм гладен.”. Какво се

получава?Аз всеки ден ще казвам: “Искам да бъда умен. Искам да съм здрав, богат,

щастлив!” Това означава, че ежедневно на ниво подсъзнание констатирам:“Аз съм глупав, болен, беден, нещастен!”По влиянието си над човека, над цялата му същност, подсъзнанието има огромно

превъзходство над съзнанието. Това е огромен архив, където се съхранява абсолютно цялата информация за нашия живот. Подсъзнанието е гений и идиот, сила и безсилие, успех и поражение, здраве и болест на едно място, в едно лице. Ежедневните постъпки, действия, привички, влизащи в подсъзнанието, попадат в склада на така наречените несъзнателни, т.е. автоматични действия.

Спомнете си, когато Вие едва сте започвали да се учите да карате велосипед. Отначало всичко е ставало на нивото на съзнанието. Как трябва да държите кормилото, как да въртите педалите, накъде да карате?

В началото се е получавало, направо да кажем..., не е важно. Кормилото държите, за педалите забравяте или обратно. И се е случвало единственото дърво на пътя да Ви тресне по главата, а най-близката канавка гостоприемно да Ви покани да отдъхнете.

Но всеки ден, сядайки на велосипеда, Ви сте си изработили навик да го карате, който с времето сте вкарали в подсъзнанието си. И сега, когато умеете да правите това, никога вече няма да се отучите. Точно така, както ако сте се научили един път да плувате, Вие ще запазите тази способност завинаги.

Сега Вие разбирате ли как толкова години сами сте се лъгали? Даже толкова сте се прелъгали, уважаеми докторе на самозалъгващите науки, че сами сте си повярвали в правотата!

ШЕГИТЕ НАСТРАНА!Един от ключовете към системата!Основният закон за творческата импотенция.“Нормата” е равна на желязната логика.Не чупете зъбите!Намирайки се на моето място, работейки много години, и ден след ден, срещайки

се със стотици и хиляди хора, у Вас също щеше да се изработи навик мигновено да


различавате закоравелия неудачник в живота от човека, който е обречен на успех, и заедно с това – завист към тези двамата.

Както вече споменах, изучаването на хронично болния и хроничния неудачник, това е моята стихия.

Така, изследвайки, съпоставяйки, дойдох до извода, че осъзнато изменяйки стереотипа си на поведение, може да подобрите живота си и отношенията си с обкръжаващия свят.

Вие считате, че адът се намира някъде, където отиват след смъртта? Грешка, мили мой, грешка!

Адът и раят се намират на земята, в самия човек и около него. Адът със всичките му кипящи котли, загрети тигани, пламтящи огньове, а също с уставите, законите, приемани всеки ден – хората сами създават.

И Вие също мой рогатички и опашатички, участвувате в това създаване, и всеки ден внасяте своята лепта в разширяването на преизподнята. Обогатявайки този свят с неудачи, ненавист, злоба, неприязън, хленчене и разбира се – с болестта си, Вие показвате пример и предавате опита си.

За да усъвършенствувате опита си, Ви каня на курсове по повишаване на квалификацията. Ако Вие по-рано неосъзнато, по метода на подбутването, сте се кастрирали като творческа личност, то изучавайки уловките на логическото мислене, Вие можете по желание осъзнато многократно да увеличите КПД–то по разрушаване на живота си. Моля за милост на концерта на хор-капелата на биологическите роботи, при които е станало късо съединение в транзисторите между краката, пардон, в главата.

Заемете своето място в залата, според подарения Ви от сатаната билет. Сложете крак връз крак, скръстете ръце на гърди, на лицето изражение на начетен умник, очи чисти и безсрамни.

Внимание! Завесата се открива. Зад нея целия свят, море от хора, които са 98% от цялото население на земното кълбо. С елегантна походка, с чувство на собствено достойнство на повелител, управляващ света, с шикозен смокинг излиза сатаната и с мазен глас на профсъюзен деятел на обществото на комуналната хигиена, обявява:

– Ария “Логика”. Музика от господин Неандерталеца, думи народни. Изпълнява целият свят.

Засвирва величествена музика, запява хор. Навсякъде се чуват фанфари, цигулки, скрибуцане на врати на кантори; надвикване на сопрано, баритони и тенори; смях и стонове, смесени с оригване; ахкане, въздишки; вопли, разговори и от време навреме звук на спускаща се вода в тоалетната.

Такова многогласие се слива с рева на сатанинския хор: “ Дай ми ти, дай ми ти, дай ми ти… Тогава ще повярвам, ще повярвам, ще повярвам … И ще се порадвам, ще се утеша, ще се възрадвам… А сега се надявам, надявам, надявам …чакаммм!”.

Този концерт е вечен, така че Вие не се разстройвайте, ако сте закъснели. Та Вие самите сте солист в него.


ЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДПринципът е такъв:

ти първо ми дай, а след това аз ще ти кажа “благодаря”

– Ти къде ни водиш, логико?– По пътя за никъде!Но защо да ходите там,щом Вие вече се намирате там?!

И действително, това е ненормално да казваш “благодаря”, докато още нищо не сте получили? “Благодаря” ще кажете тогава, когато получите резултата!

Десетилетия болният се опитва да оздравее, подхождайки към решаване на проблема логически. Той казва: “От начало ти ми дай здраве, а след това аз ще повярвам в резултата и ще се порадвам.”

От гледна точка на нормалния човек, той постъпва абсолютно правилно, т.е. радва се само след като види резултат. Това е логично!

Ефектът е получен, появява се вяра, после настроението се подобрява и естествено “мускулният корсет” (осанката и мимиката) ще бъдат като на победител. Лицето става доволно, сияе от усмивка. Докато муцуната е умна като на сова: ”Съмнявам се!” Подавай му нормален заден проход без хемороиди. Ето я схемата на поведение на типичния нещастник.

Аз се съмнявам, не вярвам, надявам се и т.н. и т.н. Ти в началото:Дай ми резултат,после ще повярвам,тогава ще имам хубаво настроение и “мускулният корсет” е свойствен за щастливия човек.И действително, как мога аз да повярвам в своето оздравяване, ако няколко

десетилетия не съм виждал здраве, както и ушите си? Не вярвам!Щом не вярвам, моят организъм не е мобилизиран, щом не е мобилизиран, значи

аз няма да оздравея и в мен ще се появи още по-убедителен аргумент за неверието. Това е! Кръгът се затвори. Капанът хлопна.

Ето това е логиката на смъртта, логиката на самоубийците, това е логиката на нещастния неудачник. Той е прав и още как е прав от своята камбанария, в своето блато. Но в това блато освен застояла воня, няма нищо!

КЪДЕ Е ПЪТЯТ, ИЗХОДЪТ, ПРОХОДЪТ КЪМ ЦЕЛТА?Отзад, скъпи мой отзад!Трябва да станем чукнати от гледната точка на нормалните, т.е. на болните!Вие сте готови да поставите всичко с краката нагоре? Тогава ще направим

абсолютно нелогичен подход към логичното затъване в недъзите.


Отначало заемаме “мускулен корсет”, т.е. изправяме гърба, разтваряме плещите и разтягаме устата до ушите. С други думи , съзнателно създаваме осанката и мимиката на ПОБЕДИТЕЛЯ.

След това изкуствено извикваме вътрешно състояние на радост. По-нататък формираме мислен образ на оздравяване – с усили на волята се заставяме да повярваме в успеха на оздравяването.

При такова поведение резултатът сам, даже без да иска Вашето разрешение, винаги ще бъде при Вас!

Вижте примерната формула на действие на “необикновения“ човек, който е обречен на успех:

волева принудамускулен корсет настроение вяра резултат! Да проверим как работи настроението? Ето сега създайте на лицето си усмивка.

Моля!На това усмивка ли му казвате?! Да-а-а!!!..Ами как, показваме всички зъби. Ако нямате зъби, венците си покажете.

Приберете корема, отделете го от коленете! Не се повдига, а!С глава да се устремим към тавана. Протягаме се, протягаме се, протягаме се към

покрива. А сега с плещите. Още нагоре, нагоре. Добре! Въпрос! Къде се е получило тясното място?В този участък, където теоретически е трябвало да бъде талията. Отлично! Така и

седим с тази идиотска изкуствена усмивка.Какво става?Получава се несъответствие.Центърът за обработка на информацията пита мускулите:– Вие какво гримасничите?Мускулите казват: – А какво ни остава да правим? Волевият център ни заставя.Ако “мускулният корсет” се променя, то емоциите и мислите са принудени да се

променят, тъй като се синхронизират с емоционалния център.Ето, че дойдохме до същността на действие на механизма. Съществува център за

синхронизация на мускулите, настроението и мислите. С една дума, емоциите се предават в мозъка чрез кръвта и влияят на нашето състояние.

Представете си такава ситуация. Три часа през нощта. Тя или той не е в къщи. В яростта си Вие съставяте плана на Барбароса: как той (тя) ще дойде, какво ще кажете, с какво и къде ще го чукнете…

Предлагам Ви да участвате в експеримента.


Приближете се до огледалото, направете фалшива усмивка и постойте така пет минути. След пет минути Вие ща започнете да се радвате, и мислите също ще Ви поднесат сюрприз.

Изведнъж Вие ще забележите, че се радвате за това, че тя или той не е в къщи.Съществуват трима братя. Това са мислителнияг център, центърът на емоциите и

центърът на волевото управление на “мускулния корсет”. Те вечно се съгласяват един с друг. Ако единият “тръгне” нанякъде, другите двама тозчас се помъкват след него. През всичкото време тримата се съобразяват един с друг.

Ако единият каже:– Това е глупачка!Другите, макар и да не са съгласни, все едно – кимат с глава в отговор:– Да, да съвършено вярно, тя е голяма глупачка!Сега уважаеми читателю, ти давам въпрос за размисъл преди заспиване. Кое е по-

лесно: да си повдигнете настроението, да измените мислите или да си държите мускулите в определено положение? Кое е по-лесно? Настроението? Грешите!

Него можете да го сравните с живачна капка, податлива на всяко движение и също толкова отровна (при болшинството това за съжаление е така). То може да се задържи няколко секунди, след това малко да се отвлечеш и то веднага се изменя.

Между впрочем, как е сега Вашето настроение, а?Вие казвате – мислите?! Отново – не!Мислителният процес напомня площад на гара в оживен ден! Всички се движат

насам-натам, постоянно се намират в хаотично движение. Опитайте се там да се погрижите да може по-леко някак си да се оправи хаосът.

Безполезно е! Уверявам Ви, усилията ще са напразни. Представете си, че стоите на площад близо до гарата и на всеки преминаващ казвате: “Не ходи тук, а по-натам. Това е мое място, тук трябва бъде така, както аз искам.” В най-добрия случай ще Ви понатупат, а в най-лошия, ще Ви изпратят в психиатрията! И въобще мислите на човека са нелогични, на всичко ще намерят оправдание. Много трудно е да ги управляваш.

Значи, да тръгнем по пътя на най-малкото съпротивление. С усилие на волята ще управляваме мускулите, т.е. ще задържаме този “мускулен корсет”. Представете си за минута, че независимо от това дали на душата й е хубаво или лошо, Вие трябва да си държите ръката в джоба. Това трудно ли е, как мислите? Това е много просто. Само да си държиш ръката в джоба, заради отечеството, например! Или изобщо заради някаква цел!

Значи изводът е: именно чрез “мускулния корсет” пристъпваме към управление на нещо? Не само на зрението, но и на процеса на оздравяване като цяло.

Защо ни е осанка и усмивка на оглупял паун с обгоряла муцуна?Хайде сега да излезем от главната тематика наляво! И надявам се, ще отдъхнем в

планината. Веднъж на мен ми се наложи да работя с една организация, която обслужваше

бившите номенклатурчици.


Макар че, те бяха вече на заслужен отдих, все пак в нашата организация идваха с известно високомерие. Имаха много надута походка, като дете, което отдавна е напълнило гащите си и е забравило за това.

С една дума, слязъл от коня, а забравил да махне седлото между краката си. Всеки от тях ние знаехме като паднал, оронен. Веднъж мой колега, показвайки ми един пациент каза: “Този човек е здрав.” Аз не повярвах, защото добре го познавах. Това бе бивш министър, който дълги години страдаше от болестта на Паркинсон. Това е поражение на мозъка, знаете, нали?

Един от симптомите на заболяването се проявява при някои болни с пълно отсъствие на мимика. Лицето става като маска.

Изследвайки го по пълна програма дойдох до извода, че той е здрав. Започнах да питам: “Къде и как се лекувахте Вие ?

Той ми разказа за някакъв Храм, но ако честно трябва да кажа, тогава аз не придадох на това особено значение. И макар, че записах всичко, след известно време благополучно забравих за това.

На следващата година по време на профилактичните прегледи ние забелязахме, че към него са се присъединиха още четири уважавани старци. Те много години страдаха от неизлечими болести, а сега бяха “като краставички”.

Оказва се пенсионерът – министър също ги е изпратил там, където самият той се е излекувал.

Сега аз бях сериозно озадачен. Всичко това не се побираше в рамките на моя мироглед, създаден от дългогодишната практика.

Този път разпитах всичко подробно и щателно записах. Оказа се, че в планината има Храм на Огнепоклонниците, където на всеки 40 дни приемат групи хора, жадуващи излекуване, предимно лятото, защото през зимата не е възможно да се добереш до там.

В мен съзря решението да се отправя там и да видя със собствените си очи как става чудодейното изцеление. Ние се договорихме да тръгнем заедно с моите приятели: режисьорът и телевизионният оператор. Те работеха в републиканската телевизия и правеха програмата “Светът около нас”.

В определения ден привечер се добрахме до мястото на срещата. Нашият камион се върна. Обещаха да ни предоставят транспорт за по-нататъшно придвижване. И изведнъж разбрахме, че този транспорт е ...катъри. Към Храма води планинска пътека и се оказа че трябва 26 км. да трамбоваме пеша или да яздим катъри. Но тъй като ние пристигнахме най-късно от всички, то за тримата доставиха два катъра.

Аз започнах агитационна атака. Казах: “Вие ходили ли сте пеша някога по планина? Хайде да опитаме”.

Операторът беше много тежък мъж, 130 кг. С пет гуши и огромен корем. Но независимо от това, романтикът в него се оказа още жив. Затова с болшинство гласове ние преодоляхме първото “препятствие” благополучно.

Те натовариха на катърите цялата апаратура и ние тръгнахме. Пръв започнах да хленча аз, защото бях с градски обувки, които много скоро се протъркаха. Краката


започнаха да ме болят. Но все пак вървях и мислех: “Щом такива болни са се излекували, то записвайки всяка рецепта, ще бъда велик лекар в града.”

А след това, изминавайки десет километра операторът седна посред пътеката и каза:

– Това беше! Дори да ме убиете, но тръгвам обратно. Ние започнахме да го уговаряме:– Каква е разликата накъде ще вървиш? Ако тръгнеш назад, същите 10 километра

трябва да извървиш, както и напред. Така че, по-добре напред!Уговорихме го.Пристигнахме някъде в полунощ. Посрещнаха ни, настаниха ни. На следващия ден

ни разбудиха в 11 часа. Събраха всички и казаха: – Ние ви молим в нашия Храм да не грешите. Който не изпълни молбата, ще помага по домакинството – ще носи вода.

Оказва се, че за грях в този Храм се счита да ходиш сърдит. Аз обърнах внимание на монасите. Те ходят с толкова лека усмивчица и стойката им е права-права, като на кипарис, или ако трябва да бъдем точни сякаш пръчка са глътнали.

Получаваше се, че ние сме длъжни през всичкото време да се усмихваме. Изслушахме всичко, едва-едва се поусмихнахме, а след две минути взе връх старата привичка да ходим с градската физиономия, вечно кисели и недоволни.

И въобще аз очаквах да видя позлатени куполи и тем подобни, а там имаше такива мънички спретнати къщички и това е. Наистина в тях постоянно гореше огън. Те се покланят на огъня и на Слънцето. Но въобще не приличаше на Храм.

Станало така, че монасите намерили това място, където от земята излизал природен газ, и тук на върха на скалите основали своя Храм. Аз започнах да питам:

– Кога ще започне приема на болните, поставянето на диагнози? Кога ще започнете да лекувате?

Щял съм да разбера. Оказва се, че тук въобще няма прием и не лекуват. Това бе за мен първият удар.

Второ, нашия транспорт, т.е. катърите са ги взели домакините. С куфари като нашите, далече нямаше да отидем. Уцелихме!

Не стига, че попаднахме в Храм, където никой никога никого не лекува и не смята да лекува, но и не можем да си тръгнем. А на всичкото отгоре трябваше да ходим с глупашка усмивка на лице, когато вътре всичко ти клокочи от злост и досада!

Гледам как операторът ме гледа напрегнато и втренчено, сякаш нещо е замислил. А режисьорът с ирония по мой адрес каза:

– Къде си ни довел, ти учен нещастен?..А на мен самият какво ми беше?!!После започнаха концертите. Петнадесет от тридесетте човека веднага тръгнаха за

вода. На мен също ми се наложи, защото … Изобщо, сами разбирате защо! Наложи се да отида да “помагам в стопанството”. Шестстотин метра отвесна вертикална скала, и по серпентина – 4 км. в едната посока и 4 км обратно. Това е такава пътека, по каквато ние се изкачвахме насам предишната нощ?!


Когато видях това едва не ...пометнах. Представяте ли си? Не стига че тази вертикална скала е по-висока от кулата Останкино, ами на някои места ходехме по дървета, забити в стената. Тези дървета служеха като повдигащ се мост, прекъсвайки в същото време пътя на неприятеля към Храма.

Беше необходимо да носим със себе си шестнадесет литра вода, като 5 кг. тежеше самата стомна.

Въобще по такъв път нагоре ни предстоеше да носим 21 кг. По-удобно в такива условия е да носиш товара на главата си. Ето тогава аз узнах за истинското предназначение на гръбнака.

Гръбначният стълб е нужен, за да не ви падне главата в гащите! Първия път се отправих и се върнах в Храма около четири-пет часа след обед много изморен, но с усмивка на лице за всеки пожарен случай. Изведнъж към мен се доближи един от монасите и приветливо каза:

– Идете, моля още веднъж.– Защо-о?!! Аз вече ходих!!! – и почувствувах, че от ужас получих родилни болки,

независимо, че съм мъж!– Когато се изкачвахте, вие носехте вече със себе си грях.– Не, аз се усмихвах! –започнах да споря от отчаяние.Представете си, току що бях изминал 8 км, предния ден 26, без вечеря, без закуска,

без обяд; крака разбити, подпухнали, треперят от умора, а на теб ти казват “още веднъж”!

Можеш да издъхнеш!!!– Елате, ще Ви покажем нещичко.На едно от прозорчетата аз видях наблюдател с бинокъл, и разбрах, че препирните

са безсмислени. Всички, които са се изкачвали с товара, са му били като на длан. Наложи се да отида обратно.

Аз тръгнах надолу и сещайки си от време на време за своята глупост, яростно крещях: “О-о-о…!!!” Попаднах в някакво място, където стоят идиоти и издевателстват над мен!!!

Сега аз се усмихвах със зверска усмивка и на всеки срещнат казвах: “Усмихвай се, глупако, те гледат от върха с телескоп! За консултацията плисни половин литър вода в моята стомна.” Сега в моят съд вече нещо се плискаше. Аз постоях малко, за да мине времето и тръгнах обратно.

Ето, сега се разбира, защо когато питах своите пациенти с какво и как са ги лекували, те с усмивка избягваха отговора: “Разбирате ли, това е трудно да се обясни.”

Пред вратите се улових, че въпреки, че е тъмно вече, аз се усмихвам. Ами ако, представете си, те имат прибор за нощно виждане?!

Гладен, изнемощял, едва се дотътрих до килията, и тъкмо с облекчение въздъхнах, прибирайки идиотската усмивка от лицето си (лицето ме заболя), изведнъж почувствувах на гърба си нечии поглед. Сърцето ми щеше да се пръсне.


Отново разтягайки уста до уши, аз рязко се обърнах и видях … Кого си помислихте?

Себе си!Оказва се, че на стената виси огледало. Лицето ми бе отслабнало, напрашено, със

следи от ручеи пот, и неестествено широка усмивка. Тогава изпаднах в истерия. Аз неудържимо и високо се кикотех. Скулите и коремът ме боляха, а аз никак не можех да се успокоя. Кикотех се над абсурдната ситуация, която сам си създадох. От шума пристигнаха моите приятели, операторът с режисьора и отначало също започнаха да се хилят, а после посмели се доволно, някак странно започнаха да ме поглеждат…

С всеки ден хората, носещи вода ставаха все по-малко и по-малко. И след седмица не остана никой. След това ни събраха и ни казаха:

– Благодарим Ви, че носите светлина в нашия Храм. Ако Ви е нужна вода, то може да вземете от там. Отварят дървена вратичка на територията на Храма и ни показват каменна къщичка. Частта за гости била отделена от монашеската територия със стена. Оказва се, че вътре в този дом има извор. Те го иззидали, за да не замръзва през зимата.

А стомната с вода – бе специално измислен способ за довеждане на простата истина до мозъка, чрез краката.

Оказва се, че всеки, който идвал в този Храм считал себе си за умен, всеки имал амбиции. За да ни избият всичко натрупано, служителите на Храма измислили такъв способ за лечение на високомерието.

Аз също дойдох тук със своя устав, начетен, натъпкан със знания и някакви способности, които другите нямат. Те са глупчовци, а аз съм толкова умен!

Само за седмица ми избиха всичката глупост. За една седмица ме направиха човек!Там се срещнах със самия себе си. Отново ми станаха интересни цветенцата,

пеперудките, мравките. Пълзях на четири крака, наблюдавайки как те ходят, премествайки краченцата си. На мен ми струваше, че самият аз изведнъж станах дете. Гледам – с другите стават същите неща. Ние забравихме всички свои рангове, а най-интересното: забелязахме, че когато всички се усмихват, градската мимика, някога привична за нас, сега започна да се възприема като отклонение.

Вие виждали ли сте някога възрастни хора да играят на детски игри? Смешно, нали? А ние играехме. Това изобщо за нас бе естествено състояние.

После започнах да обръщам внимание на това, което говореха хората: “На мен ми олекна. На мен ми стана по-добре.” Аз свързвах това с климата, природата … планини все пак! Чак тогава дойдох до извода, че главният секрет е свързан с мимиката и осанката. На 40-тия ден отидох при настоятеля на Храма и казах: “Аз искам да остана тук.”

– Сине, ти си млад. Не мисли, че ние сме тук от хубав живот. Монасите, намиращи се тук, са слаби хора. Те не са в състояние да останат чисти сред мръсотията. Те не са приспособени към живота, сине, и са принудени да бягат от трудностите. Ние съществуваме, за да можете вие да вземете, и по-нататък да понесете в душата си светлината. Вие сте силни хора, вие имате имунитет.


Започнах да говоря нещо, а после в края на краищата казах: “Но аз, навярно съм единственият от групата, който е дошъл при Вас.” – Ти си един от последните.

Оказа се, че почти всички от нашата група вече са успели да посетят настоятеля с молба да останат. Разбирате ли?

След около четиридесет дни ние напуснахме Храма. По обратния път срещнахме група хора, жадуващи изцеление, както и ние преди четиридесет дни. Да му се не види! Ама, че муцуни! Това бе тълпа людоеди, която се нахвърли върху ни:

– Помогна ли? От какво боледуваше? Какво дават? А на всички ли помагат?Аз отговорих:– Всеки получи според заслугите си!Гледам към тях – към нас, към тях – към нас. Ние всички се усмихваме Изведнъж

почувствувах, че се отмествам. А те също някак си се отдръпват като от прокажени. До мен, подпирайки се на ръцете на синовете си, стоеше осемдесетгодишен старик. Той каза: “Нима ние бяхме такива?!”

Когато пристигнах в града, видях тълпа от бездушни, безразлични, абсолютно индиферентни хора, които вечно някъде бързат, сами не знаещи къде и защо. Беше много тежко отново да привикваме към градския начин на живот. В мен се измени нещо завинаги. Изведнъж аз се почувствувах в театъра на абсурда и животът в града ми се стори празен и нищожен. Невъзможно бе да гледам такива лица. Само да знаете колко дискомфортно се чувствувах! А нали неотдавна, самият аз бях такъв като тях. После като започнах работа, трябваше да проверя действително ли цялата същност на оздравяването е в усмивката и в осанката? Ами ако работата е във времето, климата или някакви други външни условия?! И в спортната зала на поликлиниката ние организирахме занятия. Поканихме пациенти-доброволци от онези, които се водят при нас на отчет, обяснихме им задачата и започнахме тренировки. Занимавахме се по час-два дневно. Просто ходехме из спортната зала с усмивка, запазвайки осанката. А да задържаш през всичкото време усмивчицата, знаете ли колко е тежко?! Не вярвате ли?! Я опитайте да се усмихвате на улицата и да държите осанката си права. Веднага ще почувствувате такъ-ъ-ъ-в натиск от обкръжаващия свят! Ще ви бъде много тежко, особено в началото! Вървите, вървите, а после изведнъж незабелязано се улавяте, че отново сте делови като кремвирш. След 15 минути, в отражението на някаква витрина, изведнъж ще забележите, че ви гледа мутра! На вас ви предстои борба! За да противостоите на натиска на средата, която се стреми да ви стрие на прах и да останете сами със себе си е нужно волева принуда! Известно време след началото на занятието започнаха да се появяват такива интересни проблеми. Един наш ентусиаст казва:– Аз си загубих очилата. Едно време си ги донесох от Франция. Колко години ги носих, а сега някъде ги оставих. А защо ги е загубил? Защото тяхната необходимост е започнала да изчезва. При друг стомахът заработи. Трети започна да чува, а проблемите със слуха били още от детството. Подобрения се отбелязаха при всички. От получения резултат започнах да губя търпение. Аз не можех да разбера защо хората толкова години боледуват, а от някаква идиотска осанка и усмивка те оздравяват. Тогава в лабораторни условия започнахме да


изучаваме какви изменения стават в организма. И по такъв начин една случка се превърна във фундаментално откритие за науката. А какво стана с оператора и режисьора? Операторът отслабна, неговото тегло досега се задържа на ниво около 85 кг. Излекува се от своите болежки.

Но най-голям между нас тримата бе успехът на режисьора? Преди няколко години той се разведе със жена си, защото всеки ден ...я залоствал зад вратата. Спря да пие и отново се ожени за своята жена.

Турне в психофизиологиятаКаня Ви на малко пътешествие. Не се притеснявайте, не е в Храма на

Огънопоклонниците, а в психофизиологията. Без това турне ще Ви се струва, че всичко е много лесно и просто. Просто “раз” и всичко сте разбрали, а зрението се възстановява просто от само себе си.

Само за себе си нищо не става, дори и птичата курешка ще падне на главата Ви един път на десет години, и това дори не е просто.

И така - на път. Да поседнем преди тръгване. Разрешете ми с две думи да изложа формулата на едно от моите открития: “Закономерността на изменение на каталитическата активност на мембранно свързаните ацетилхоленестерази на еритроцитите и хлоропластите на биологическите системи при тяхната адаптация към външната и вътрешната среда”.

Кратко описание на формулата: “Установена е неизвестна по-рано закономерност на изменението на каталитическата активност мембранно свързаните ацетилхоленестерази на еритроцитите и хлоропластите на биологическите системи при тяхната адаптация към външната и вътрешната среда, заключаваща се в това, че при въздействие върху биологически системи (човек, животни, растения), на повреждащи индуктори (физически и химически) и на паталогии от външната о вътрешната среда, предизвикващи намаляване устойчивостта на биосистемите, каталитическата активност мембранно свързаните ацетилхоленестерази на еритроцитите и хлоропластите се намалява пропорционално на степента на тежест на повреждащото действие на индуктора и на паталогията , обусловена от биологическата активност на еритроцитите и хлоропластите насочена към поддържане постоянството на работа на вътрешните органи, двигателната активност, клетъчното деление, фотосинтезата и други функции на биосистемата.

А сега същото, но по-подробно: “До днешния ден биологическата активност на еритроцитите и хлоропластите на биосистемите не се вземаше предвид. В резултата на експериментални изследвания беше установено, че тежестта на повреждащото действие на високите и ниски температури, отровни химикали, радиацията, на психическите и психосоматическите заболявания, върху жизнеспособността на организма корелира със увеличаването на “твърдостта” на мембраните на еритроцитите и хлоропластите.

Това състояние на мембраните се обуславя от понижаването на биологическата активност на еритроцитите и хлоропластите. т.е. с намаляването на каталитичната


активност на мембранно свързаната ацетилхолинестераза, (мембранно свързана АХЕ) на хлоропластите и еритроцитите, фермент, разположен на външната повърхност на тези клетки и органели.

Нека отбележим, че ние изучавахме биологическата активност на еритроцитите и хлоропластите по лабораторен път, чрез измерване на каталитичната активност на този фермент с помощта на разработени от нас, химически и физически методи, защитени с патенти.

Обобщаването на получените от нас експериментални данни и данните от други автори показа, че управляването на биологическата активност на еритроцитите и хлоропластите се осъществява по прав и обратен канал от енергиите, които се отделят при хидролизата на ацетилхолина, катализиран от мембранно свързаната АХЕ на еритроцитите и хлоропластите а също и по химичен път (от хормони), активността на които се определя от окислително-възстановителни реакции, осъществявани от дехидрогеназите.

Благодарение на движението, свойствата, състоянието на мембраните на еритроцитите и хлоропластите, тази енергия може да се разпространява по организма, осигурявайки поддържането работата на всички вътрешни органи, двигателната активност, клетъчното деление и другите биофизиологични функции на биосистемата. Увеличаването твърдостта на мембраните нарушава тази закономерност. По този начин биологичната активност на еритроцитите и хлоропластите може да играе ролята на индикатор, с помощта на който може да се оценява действието на химическите и физическите фактори, на психическите и псифосоматическите заболявания върху жизнеспособността на биосистемата. И така разработена е система, позволяваща да се влияе върху регулаторната способност на еритроцитите, като по този начин са получени обнадеждаващи резултати по лечението на по-рано незилечими заболявания. “

Всичко ли разбрахте? С други думи ние пристъпваме по осъзнат начин към управляването на

неосъзнавами процеси чрез “мускулен корсет” (осанка, мимика) и емоционалния център. И вие трябва да знаете

КОЕ Е ПО-ВАЖНО: победата или отсъствието на поражение?А Вие ще кажете:”побе-да-та-а!”,

а аз ще Ви отговоря: “Ех, глупчо!” ако не оставиш нито един шанс за поражението!

Представете си, че се каните да ходите в планината. Преди да се започне изкачването, трябва основно да се подготвим. Сега без да се безпокоите, без да правите нищо, Вие казвате:

– Аз искам ето на онзи връх! – тоест искате да достигнете целта, която имате.

Вие: – Ще трябва някъде да нощуваме, нещо да ядем.


Но Вие настоявате:– Аз все едно ще тръгна на там!– Добре, идете! А аз ще се подготвям тук.По пътя има пропасти и трябва да се премине през тях. Ако Вие сте по сандали,

чехли, шорти и тениска, и тръгнете да покорявате върха, за който сте мечтали през целия си съзнателен живот, то първите, даже незначителни трудности, ще Ви върнат назад, и каак ще ви ритнат по мекото място: “Вън от тук! Не е за теб тази система!”

Затова е необходимо да се предвиди всичко.Може би Вие сте видели книгата и веднага, пропускайки няколко глави, сте

решили да пристъпите към упражненията? Спрете!Искате да покорите своя връх? Ако – да, тогава да започнем да се подготвяме за

работа над зрението.Ще Ви се наложи да влезете в бой с навиците си. Характерът на хронично болните

е огромна вълча яма, от която е нужно да се измъкнете.Повечето от болестите – са материализирани в характера. Първо трябва да

измените мнението за себе си и към света в по-добра светлина. Престанете да гледате през сивото, мръсно стъкло на неверието, съмнението, песимизма, скептицизма и недоволството към себе си и всичко наоколо. Просто е нужно хубавичко “да си измиете стъклото”. Значи готвим се за път към върха. Тогава да се определим в понятията. Кое е по-важно: победата или отсъствието на поражение

Хронично болните рязко се отличават от другите хора, и на първо място по отношението към себе си, и към обкръжаващия свят.

Затова за лечение на “хроничните” е нужен особен подход, отчитащ всевъзможни причини, които са вкарали човека в недъга.

Моят наставник винаги повтаряше, че победата става неизбежна, ако за поражението не е останал нито един шанс, умело обиколиш всички капани и се застраховаш също на сто процента.

Важна е не победата, а отсъствието на поражение! Отсъствието на поражение – това е обреченост към победа! Когато мислите само за триумфа, а неудачите и грешките не смятате, то в зависимост от тяхното натрупване, Вашите шансове за победа само ще се намалят. За онези, които са решили да направят неизбежна победата над недъга си, да разгледаме най-разпространените варианти на възможното поражение. Да видим какво ще ни пречи на пътя.

Първа яма – това е условният рефлексКак възниква той? Представете си, че никога не сте виждали ютия.Приближили сте се, пипнали сте я и сте се опарили. От внезапната болка или

силния стрес, моментално възниква рефлекс.Друг начин за възникване на рефлекса е формиране на привичка, която се създава

чрез повторение.


Получава се интересна картина. Лошото зрение – това не е болест, а глупав навик. За да се избавите от него, просто е нужно да изработите друг и когато мозъкът го приеме, старият просто ще си отиде.

Значи възстановяването става за сметка отстраняване на “рефлекса за лошо зрение”. Къде се формира рефлекса?

Тялото е съд, в който се намира разумът, душата и духът.Разумът и душата са два антагониста, те вечно се борят един с друг.Разумът съдържа всички знания и жизнен опит. Той с гигантски труд и упорита

съпротива ги приема на съхранение. Но ако приеме нещо, веднага го заприходява. Когато Вие се опитате да го вземете, връщате се и казвате: “Дай ми го обратно, аз размислих.” – той ще Ви прогони, казвайки:

– Махай се от тук, това вече се намира в моя баланс.Висшата цел на разума – това е стремеж към абсолютен порядък. Неговата задача е

да запази живота по всички начини, да подреди и съхрани информацията и опита. Това е еталон на консерватора. Хипертрофираният разум води до спиране на всички движения, т.е. към смъртта.

Той пази целостта на практиката и отстранява хаоса, който създава безпорядъчната душа.. Тя вечно лети. Душата строи дворци, въздушни замъци, готова е да изгори в името на любовта. Заради любовта е готова да отдаде и разруши всичко, което се охранява от разума. Тя е вечно откъсната от земята, живее с чувствата, а разумът – с разчетите и логиката. Душата е безкраен експлозивен хаос. Тя е импулсивна и безпорядъчна. Там живеят извисените чувства, идеалът за любовта, нежността, добротата, творенията. Там обитава мечтата.

Душата безкрайно се стреми, фантазира, планира, съзидава. Разумът – никога! Той се стреми към покой – това е неговото естествено състояние, а душата нарушава този покой. Тя казва:

– Искам към звездите!Той:– Не забравяй Земята.Висшето състояние на душата – това е стремежът към абсолютна любов! Това е

вечно съзидание, движение, творение! Но извънредното ускорение на всички тези действия води към разпадане и първосъздадения хаос, т.е. към смърт.

Разумът се съпротивлява на всичко ново, стреми се да запази в непокътнат вид, онова което вече някога е приел за съхранение. Той е приземен и меркантилен консерватор.

Понятията разум и съзидание са несъвместими.Разумът не е глупак и не е гений. Той просто е пазач – завеждащ огромния архив,

където се пазят привички, мисли, стремежи, преживяни усещания, изпитани чувства – всичко!

Неговите усилия могат да доведат до там, че от това пазене всичко да “изгние”.


Но разумът и душата един без друг ще загинат. Също като топлината и студа, всеки отделно носи смърт. Огънят – безкрайното горене –унищожава всичко живо, ледът – извънредният студ – спира всяко движение.

Духът – това е третата сила, възникваща от антагонизма на душата и разума. Той ги сдържа и хармонизира. Духът живее с познанието. Висшата цел на духа е да познае абсолютната истина. Гибелта на душата или на разума води до гибел на духа.

Единството на трите сили, поддържа живота в човека.Тяхната задача е да бъдат един за друг противовеси и да се намират в равновесие.

Ако то се нарушава, това става в ущърб на един от тях Духът линее когато познанието на живота се прекрати. По своята същност човек заприличва на животно, със свойствените му потребности. Ако душата е хипертрофирала, то човекът през цялото време живее с емоции, във фантазии, лети из облаците и може да “падне” и да се “разбие”. Инстинкта за самосъхранение отсъствува. Такива хора често са на границата на душевна болест или вече са болни. А, ако е хипертрофирал разумът и животът се строи на хладно пресмятане, душата се унищожава, угнетява се духа. Човек става подобие на компютър или сметачна машина, без душа, без въображение, без любов.

Болестта прилича на глупава привичка, която се придобива с разум по настоятелното искане на душата и тялото. За да се измени привичката е нужно да се измени начина на живот, който е помогнал тя да бъде изработена.

Колко време ще е необходимо за това? Например от двадесет до четиридесет денонощия. За този период новият навик ще бъде взет на отчет от разума и ще стане неотделима част от психиката и организма. Отначало разумът ще приеме всичко на нож, с отчаяно съпротивление, привеждайки контрааргументи, базирайки се на предишния опит, неудачи, съмнения, неверие.

Но настойчивостта на душата и силата на духа ще намаляват с всеки изминат ден това съпротивление и примерно след четиридесет дни разумът ще се предаде, ще вземе новия навик, новата информация, ще залепи етикет и ще го постави на полицата. А след това, даже ако Душата поиска:

– Слушай, Разум, помниш ли аз всеки ден идвах при теб и ти четиридесет дни ме мъчи, като се отказваше от това, което ти предлагах? Сега ти го взе, но аз размислих, на мен това не ми хареса и сега искам да се върна към предишното. Моля ти се, промени го. Разумът ще каже:

– Къш от тука! Няма да ти го дам.И сега душата отново трябва четиридесет дни да идва и да моли: – Моля ти се

промени този навик.След четиридесет дни, в края на краищата, Разумът ще се съгласи: – Е, какво пък,

взимай.Душата ще се “отдалечи” десет крачки и ще каже:– Аз отново размислих.И отново ще й се наложи да се труди четиридесет дни, за да пречупи

консерватизма на Разума.


Не случайно в живота ни има четиридесетдневни цикли, например след раждането или след смъртта на човека.

Искам дявол знае какво, но точно знам, че много искам!!!Втора яма – непоставената задачаАко ние не знаем към каква цел се стремим, то как тогава да определим, ТОВА-

ОНОВА, което вече сме постигнали?!!В хода на работата ми се наложи да се срещна с интересно нещо. В началото беше

случайност, после отбелязах закономерност в ставащото. В една от групите процентът на оздравяване бе по-голям при едно заболяване, а в друга – при друго.

Защо? Започнах специално да изследвам, да обобщавам и да анализирам. Ето тогава стигнах до извода, че човек не може да обхване цялото тяло изведнъж, т.е едновременно да работи с очите, черния дроб, ставите и т.н.

В това се състои ограничеността на фокуса на вниманието. Това първо. И второ – болният ще оздравее, тогава когато има цел, вътрешен стремеж или притегляне към оздравяването.

Ако ежедневно човек насочва внимание към нездравия си орган, влага положителни емоции и следи резултата, то механизмът за оздравяване се задейства.

Каквито и лекарства да му давате, каквито и упражнения да правите с него, ако той не си постави точно формулирана задача и не работи ежедневно, с всяка част на тялото, която не е здрава, оздравяването силно ще се затрудни, или пази Боже, изобщо няма да настъпи. А за да разберете по-добре, Ви предлагам да си сменим местата: Вие ще станете преподавател, а аз ще бъда ваш асистент. Заедно ще проведем занятия в три малки града, разположени близо един до друг: Кустанай, Рудний и Лисаковск, където живеят прекрасни хора и в мен останаха най-прекрасни спомени за тях. Това, което сега ще прочетете, се случи наистина.

В Кустанай Вие излизате на катедрата и аргументирано обяснявате теорията как е нужно да се работи с различните нездрави органи. Слушат Ви внимателно с умни лица и кимат с глави. А Вие сякаш между другото, казвате:

– Да разгледаме това практически, например за зрението или слуха. Уважаеми курсисти, на кой зрението или слуха не е в ред, станете, ако обичате.

Започваме да работим и зрението се включва, стават забележими първите проблясъци на подобрение. На въпроса: “На кого зрението започна да се подобрява” радостно повдигат ръка.

– Ето Ви моля теория и практика. В продължение на девет-десет занятия, който е имал 3 диоптъра или по-малко, трябва да отчете пълното нормализиране на зрението. После по същия начин поработете самостоятелно с други нездрави органи тук или в къщи.

През всичкото време редовно два пъти сте изправяли слушателите с очни и слухови проблеми и те работели именно над зрението и слуха в аудиторията, сред цялата вярна компания.


За червата и съня Вие само един път сте споменали, че също трябва да се работи по тази схема, която е за очите и ушите, а резултатът ще проверите по-късно и повече за това и дума не сте казали!

За щитовидната жлеза, за хипертонията, миомите, кистите, хроничния хепатити и другите заболявания въобще нищо не сте говорили, а просто сте им дали време и сте казали:

– Моля, ето така и така работим в областта на нездравия орган, който се намира в списъка на Вашите задачи, на всяко занятие два пъти по пет минути, но … самостоятелно.

А на въпроса, работят ли те, в края на краищата, всички дружно кимат и отговарят в хор: “Работим!” И така, в продължение на девет занятия. В град Рудний, като “учебно пособие” избирате онези, които имат нарушение на съня и в работата на стомашно-чревния тракт има много какво да се желае. Те стават и Вие съобщавате:

– Във вашата програма има девет занятия. До деветото занятие Вие трябва да си възстановите съня и да нормализирате дейността на стомашно-чревния тракт.

И по същия начин всеки път два пъти специално ги изправяте. А в Лисаковск спирате избора си на онези, които имат разширени вени, тромбофлебит, петна на краката и т.н. С други думи, те имат явен видим недъг.

Към всеки човек прикрепяте по един или двама “надзиратели” от слушателите, които трябва през цялото време да следят динамиката на оздравяването, т.е. просто постоянно да обръщат внимание на краката на колегите си.

Настъпва деветото занятие. Сега да видим каква картина се получи! В Кустанай.Очилатковците гордо вдигнаха ръце, зрението е започнало да се подобрява, и

много от тях започнали да проявяват фантастични резултати, махайки очилата.А на въпроса, какъв е сънят и как работят червата, болшинството гледаха умно!

Колкото лета са били “нощна стража”, толкова и си останаха; и в тоалетната, пардон, както и преди ходят един път в годината с обещание. Равносметката е печална.

И по другите недъзи резултатът беше плачевен. Иначе и не можеше да бъде! В Рудний.Вие вдигали ли сте от мястото, питали ли сте как вървят нещата всеки ден онзи

когото сънят не му е в ред или има претенции към стомашно-чревния тракт? При някои вървяло добре, а на някои не им стигало строгото мъмрене, за дето работата не вървяла. С една дума, много често една ма-а-лка крачица напред се явява резултат от хубав ритник отзад.

Специално повтарям – със зрението и с другите проблеми на организма си нашите слушатели трябваше да се занимават в къщи или в аудиторията, но самостоятелно.

Към деветото занятие червата работят като часовник, сънят – като на заклан, всички са радостни, но пък със същите очила, с които дойдоха. Питате:

– Кой е с разширение на вените, има ли подобрение?А подобрение – само при двама, трима от десет човека.


Останалите се оказва, че не са си поставили задачата да работят с вените. Стоят със своите привички и амбиции, мигат с очи. Не знаят какво искат! Струва ли си в такъв случай да се чакат положителни резултати, Вие как мислите?!

Лисаковск.Всяка среща сте започвали като сте казвали: “Я си покажете крачетата”. На

деветото занятие цялата група ги аплодира. При повечето разширените вени изчезнало, при други обемът на вените видимо намалял.

Уважаеми лекари, колеги! Вие разбирате ли какво е това!!! За девет занятия нашите слушатели премахнали разширените вени! От физиологична гледна точка, от гледна точка на медицината те са направили чудо! Съгласни ли сте?

Но очите им останали в същото плачевно състояние, в каквото са били. За бъбреците или изобщо за нещо друго, въобще не говорим. Ето Ви три параметъра.

А сега анализ: защо се е случило така?1. Пациентът е поставил абстрактно задачата, от типа “аз искам да бъда здрав”.

Иначе казано, в него отсъствува точната съзидателна програма.2. Той не е задал срок за реализация на тази програма.3. Не е включил програмата в действие, а седял и чакал на празни ясли.4. Не е правел ежедневен самоконтрол за изпълнената работа.Освен лозунга “аз искам да бъда здрав”, нищо нямал в главата, никакъв отчет пред

себе си за резултата. Именно затова всяка работа с другите органи вървяла като за малко да изтървеш бързия влак, гледайки последния вагон как се изнизва под носа Ви.

Ето една от закономерностите в поведението на хронично болните, която уважаеми колеги-лекари, незаслужено Ви превръща в “изкупителна жертва”.

Когато картината се проясни, ние анализирахме резултатите направо на занятията. Предлагам Ви да се запознаете с фрагмент от стенограмата на занятието в гр. Кустанай.

Напомня, уважаеми читателю, че тук вниманието бе акцентирано върху възстановяване на зрението. (Записът се прилага дословно – заб.на рус.ред.)

(М. С. Норбеков) … Въпросите ще бъдат три вида.1. При кого се възстанови дейността на червата?2. При кого се подобри работата на червата?3. При кого няма никакви изменения?– При кого се е възстановила дейността на червата, вдигнете ръце. О-о-о!

Резултатът е същият като в Лисаковск.– Кой има подобрение, вдигнете ръце.– А сега остават онези, които нямат никакво подобрение. Останаха 6 човека.Сега обърнете внимание на съотношението. Станаха тридесет курсисти, от тях при

шест няма изменение. Това означава, че 20 % от нашите курсисти не са си поставили задачата.

(Обръща се към млада слушателка)– Принцесо, Вие работите ли над зрението?– Да.


– И как са успехите?– Аз имам подобрение.– Където Вие сте обръщали внимание, там има резултат, зрението тръгнало. А

червата защо не си възстановихте?– Не зная.(Обръща се към дамата.)– Слънчице, Вие работите ли над зрението?– Да и имам подобрение.– А защо не поработихте с червата?– Аз имах цел, по-точно аз си казах за колко дни трябва да си подобря червата.– И за колко дни?– Някъде за около месец.– А нима не съм казал, че до деветото занятие червата трябва да се нормализират!

Вярно, аз съм забраван, но не до такава степен! Казвал ли съм или не?! – Казахте.– А Вие защо казахте месец?!(Обръща се към мъж)– Драги мой! Вие над зрението ли работихте?– Да.– Е, как е при Вас?– Свалих очилата. Жена ми не ме позна и не ми отвори вратата. (Смях в залата). – Така Ви се пада! А червата защо не включихте?– Ами аз мислех, че трябва последователно.– Мислехте последователно! Е, благодаря! След такива отговори, на мен като

специалист, ми се иска да въздъхна! Но Вие сте мъж! Поне Вие да бяхте ме разбрали! Аз нееднократно повтарях, че работим с всеки нездрав орган от занятие на занятие и нищо не оставяме за после! Ето това е техническа грешка. Програмата била последователна /при третия случай/ – сега зрението, а после червата. Програмата била изменена – в продължение на месец – (при втория случай) и във Вашия случай (първия случай –б.рус.ред.). Вие не сте знаели, че червата трябва също да се лекуват и не сте си поставили задачата.

Ето Ви три отдалечавания встрани от победата.Слушайте още веднъж внимателно с двете уши! Програмата ще започне да работи

при едно условие: ако в продължение на месец всеки ден Вие налагате тази програма на организма си и получавате отчет от него. А сега който има разширени вени; който има кокалчета, шпори по краката; тромбофлебит; петна на краката – бъдете добри, станете. Е, какво обърнете внимание, за Вас аз нито веднъж не си спомних. Осемнадесет пъти ние си спомнихме за зрението, при почти всички има подобрение.

Веднъж казахме за червата, и специално повече нито веднъж досега не споменахме, оставайки това на Вашата съвест. Останаха без подобрение 20%.


За хемороиди, различни хронични възпаления, за пародонтоза, възли, разни видове непроходимости и т.н, и т.н – за нищо такова специално не сме разговаряли.

Защото ние не можем всеки ден да проверяваме грамаден списък с диагнози. Тогава Вие ще стоите и ще слушате на занятията само проверка на болестите, за което нямаме време! Сега въпрос. Кой има разширени вени на краката, тромбофлебит, вдигнете ръка, моля да преброим. Петдесет и седем човека. Благодаря. А сега бъдете честни пред себе си, много Ви моля! Кой през последната седмица е погледнал поне веднъж краката си, вдигнете ръка, моля? Ето това е! Всичко на всичко пет курсиста. А останалите?! Вие какво приятели, шашнахте ли се, какво?!! Цяла седмица мина, вие какво, даже краката не сте си мили, така ли? (оживление и смях в залата.)

– Михме!– Тогава чии крака сте мили, щом даже не сте погледнали нито веднъж? Но,

давайте! Може би все пак някой е поставил пред себе си задача да работи с вените? Всичко на всичко двама, Боже мой! Какво ще правим с всички вас?

Ех, Вие?!…Хайде да започнем от днес. Имаме още 12 занятия. Девет занятия вече профукахте.

Сега през цялото време ще ви стоя над душата. Ако всяка болест ще премахвате на сто години по една, то аз ще ви дам да почувствувате за какво е мислела Дездемона в последния момент на живота си. (Смях в залата.) За сметка на какво Вие получихте подобряване на зрението в аудиторията? На всяко занятие два пъти насочвахте вътрешния си поглед към очите. А колко пъти обръщахте вниманието си към червата? Нищо не сте правили. Ето тази работа над зрението е специално измислена хитрост. Целта бе – да ви се покажат нагледно грубите грешки в отношението към себе си. Не трябва нищо да пускате на самотек. Ние нарочно Ви поставихме в такава ситуация, когато Вие не можеше да не контролирате резултата от работата с очите. Имаше контрол – има резултат! Всичко е елементарно, приятелю мой, Хораций. Всичко на всичко два пъти всеки ден, ние Ви заставяхме не само да поискате да виждате добре, но и да поработите в направление на вашето желание.

Вие сте обръщали вътрешния си поглед в областта на очите и сте извиквали измислената радост за това, че зрението ви се увеличава. И какво се получи?

Зрението ви се увеличи. Всеки ден по време на курса, Вие се заставяхте да получите реални резултат и се учехте да се отнасят към себе си с признателност за това. Внимание, ключ!

И не само на думи да произнесете “благодаря” или “аз съм толкова признателен на себе си”! А вътрешно да създадете физически усещащо се чувство на благодарност към себе си.

Организмът веднага откликна.Вие формирате целта си и включвате механизма за осъществяването й. А после

като управляващ стопанството, контролирате как вървят работите. Нищо не му остава на организма освен да се подчинява. Ето защо за постигане на резултата ще ВИ се наложи


да работите упорито над зрението. Слава Богу, не всеки ден, каква радост(!), а общо три-пет дни от седмица.

Нека тази група слушатели бъде за Вас пример. Извлечете урок … Значи изводът е: Движението без цел – това е “път натам, накъде не знам”. Но и осъществяването на поставената задача е нужно да се държи под здрав контрол. А как конкретно? По-долу ние ще го изучаваме.

Трета яма – леността Най-непосредствената, искрена нейна форма е сродна на това което казват децата:

“Аз не искам! Няма!” Умната форма се проявява у възрастни, които вече са хлътнали в детството. Те заявяват: “Аз не мога във връзка с това и това … възрастта ми не е подходяща, живея далече …” и т.н. Активната форма на мързела е когато се прави на “делови колбас”. “Аз съм много, много зает, нямам време.” С други думи това звучи така: “Аз абсолютно нямам време да живея. Просто нямам кога.” Агресивната –това е мързел във всичките си цветове, проявява се буквално така: “Не ми влизай в градината, че ще те заколя!” Или: “Не вярвам, не може да бъде, не е така, всичко това са глупости, марш, шарлатанство! Махни се от меката ми постелка със своята романтика на изгревите и залезите някъде там на Ангара!” Съществува грамадна маса безлики същества с удостоверение за личности, отхвърлящи всичко, което те самите не умеят и не знаят. Те винаги се стараят да отстранят този, който им смущава спокойствието. Всичко ново, необичайно, излизащо извън привичните рамки на тяхното разбиране е голяма заплаха. Така са изгорили Джордано Бруно, разпънали са Иисус Христос, погубили са генетиците, притиснали са до стената кибернетиците. Заради интелектуалния покой, т.е. леността, те са готови да унищожат всяко нововъведение. Като започнете да се занимавате, веднага ще почувствувате как леността ще застане до вас. Тя ще застъпи на вахта и с настървение ще се защитава с всички изтънчени методи. Кой е стопанин в дома: леността или волята?

Ръце встрани!Искате да се проверите? Тогава изпълнете едно малко упражнение “Ръце в

страни”. Моля, станете, повдигнете изтегнатите си ръце встрани, малко по-високо от плещите, примерно под ъгъл 45°, китките свийте в юмрук, големият пръст е максимално изправен. Сега насочваме ръка, така че големият палец да сочи пода. Така трябва да постоите точно десет минути.

Постепенно докато изпълнявате упражнението, се появява умора и във Вас възниква борба на две сили: едната от тях е живота, другата – смъртта. За да усетите по-добре тяхното противоборство, моля, затворете очи.

Едното чувство, с чиято помощ държите ръката си във въздуха, се нарича воля. Именно волята ще създава Вашето здраве. Другото чувство, което казва: “Изморих се – това е мързелът. Слушайки него, Вие десетилетия се намирате в недъзите си, във финансова криза, нереализирано състояние. Кое желание е по-близко, по-родно, кое желание Ви управлява повече, по-често възниква през деня, на кое се подчинявате преди всичко – на силата, която казва “дръж”, или която казва “пусни”? Погледнете в себе си, вслушайте се в усещанията. Запомнете също с какво чувство ще спуснете ръцете си след


10 минути. Трябва да стоите до тогава, докато във вас не се появи трета съкровена мечта, която всяка минута ще се усилва. Отначало преодолейте това упражнение, а после четете по-нататък. Така ще ви бъде интересно да съпоставите Вашите мисли, с това, което е описано долу.

Вие забелязахте ли, как в зависимост от изморяването на ръката Вашата леност започва да ви подстрекава: “Отпусни я”? Тя придобива сладникав вид и подсказва: “Ти за една секундичка бързичко си отпусни ръката, а после отново я вдигни.” Освен това може да направи така, че изведнъж да Ви засърби някъде. Вие се почесвате на едно място, ето че на друго пък ви сърби. А в същност, просто Вие сте й отстъпили. Но, ако не се поддадете на провокацията и търпите, т.е. проявявате воля, тогава леността придобива друг облик и започва да атакува: “Какво предлага той?! Аз съм такъв болен човек, а той издевателства! С моето заболяване, физически натоварвания са изобщо забранени."

И ето във вас се проявява в дълбочината на съзнанието заветното желание да ме набиете по мутрата. Затова пък когато отпуснете ръцете, мързелът веднага Ви дава взетото във вид на удоволствие. А сега въпросът е – кое е по-лесно: да държите ръцете си или да ги пуснете?

Да ги отпуснете, разбира се! Но Вие все пак сте се заставяли да държите ръцете? Точно така Вие сте длъжни да се заставите да следите за осанката, мимиката, при изпълнение на упражненията за подобряване на здравето и разбира се, на зрението. Създайте на лицето си мимика на влюбен човек. Изпъчени гърди. И продължаваме.

Както забелязахте, леността по своята природа е много коварна, хитра, повратлива и ловка. Възможно е тя вече да е влязла в атака. Кажете моля, появи ли се усещане у Вас, че сега вече нещо сте разбрали? Чудесно!

А погледнете шест години назад, огледайте се. Също сте смятали, че всичко в живота сте постигнали и за всичко имате свое мнение. А на осемнадесет години?!

Значи и сега, и утре ,и в други ден Вие ще знаете, че разбирате за живота всичко. А хубаво би било да сте имали днешния ум преди десет години, а? Да-а-а!

Значи мързелът преминава във вид “аз всичко разбирам”. Това е действително така, но всеки има свое разбиране. Ето, в аудиторията винаги предлагам на слушателите такова упражнение: моля, всички затворете очи. Представете си картина. Някаква местност, нощ, Вие държите в ръце цветя. Отворете очи. А сега опишете каква е тази местност, кое време на денонощието е, какви цветя, аромата на цветята. Просто опишете какво сте си представили. Разбрахте ли, за какво говорех? Няма въпроси! А сега обърнете внимание какво значи да разберете. Питам слушателите: какво цвете си представяхте и къде беше това?

– Лалетата на вилата.– Бели рози около санаториума на Каспийско море.– Жълтурче на ливада.Забелязахте ли как се разбъбрихме? Кой на вилата седи, кой на санаториум, кой

жълтурчета събира на поляната. За пореден път всеки е разбрал нещо свое.


От това, което казах ”нощ, цветя”, Вие нещо ново ли направихте? Не, нищо. Просто си спомнихте предишния си опит и това е. А когато аз говорех си представях лунната нощ в пустинята. Пролетта в пустинята е изключителна и много кратка, като първата любов на стогодишния юноша. В такава нощ се вижда всичко до хоризонта. Наоколо на стотици километри няма нито една душа. Там има хълмове и всички те са покрити с буйни цветя с кратък живот. Ароматът е изумителен! Тишина! Само някъде се чуват щурци. Аз тръгвам по пътека, осветена от луната, навеждам се, събирам в шепи тези цветя и вдъхвам аромата им. Аз много бих искал да пътешествате с мен в тази нощ, а Вие се разпръснахте в своето разбиране кой където знае. Ех, Вие!!!

Една и съща информация ни разпръсна далече един от друг. Ето къде е грешката. Вие слушате, вниквате, разбирате, в същност ровите в паметта си: “А-ха, прилича. Разбрах!”

А искате ли да видим друг пример, какво значи да разбереш?Ние вече говорихме, че характерът е равен на болест. Вашият характер прилича на

обувка с дупки, която тече във влажно време. Вие отивате в обувния магазин и казвате:– Мога ли да намеря във Вашия магазин обувки, които да ми отиват? Отговарят

Ви:– Можете, моля, избирайте!Вие търсите обувката, която “разбирате”, излизайки от своя опит. А разбирането –

това е съпоставяне на новите знания с тези, които имате. Например аз казвам:Земята е кръгла.Вие разбрахте ли ме? Да. Защо? Защото днес това е общоизвестен факт и в главата

ви има информация за това. А ако аз кажа сега:– Земята е квадратна. – Какво ще отговорите на това?– Ама че си глупак!Ако в главата Ви няма подобна информация, то веднага става отчуждение и Вие

веднага всичко пропускате покрай ушите си. Какво ново сте придобили за себе си? Нищо! Отново сте останали при “съсипаните обувки”.

Получава се омагьосан кръг. Там, където има разбиране, там липсва развитие, ръст, придобиване Ето такава е особеността. Значи към всичко в живота подхождате със своите мерки, т.е точно както към обувките с дупки. Избирайки отново подметка с изкривени токове, вие казвате: “Ето това ми е понятно и разбираемо!” И така, разбирането – това е една от формите на леността. Означава, че характерът, който Ви е довел до болестта, вие сте завили в нова опаковка и гордо седите, гледайки на света през очила. А сега си спомнете, какъв отговор подчертахте в класификацията “Не вярвам, че ще виждам добре” или “съмнявам се” и т.н.? Помните ли? Граница между здравето и не-здравето е вярата. Ако Вашият отговор се намира от тази страна на “барикадата”, значи просто Вие сте лентяй! За да не работите над себе си, се криете зад обяснения и доводи. Добре, признавам! Всичко това са скрити форми на мързела, за които до сега не сте се сещали. Но сега знаете, че има нещо, а значи от този момент считаме за отрязани всички пътища за отстъпление! Вие съгласни ли сте?


Хайде за нагледност да разберем, що е това съмнение? Образно казано, това са очи, разположени зад тила. Те могат да гледат само назад, в миналото, в преживяните неудачи и поражения Всяко движение напред се съпровожда с нови удари в стената. И колкото по-нататък вървите, толкова повече цицини получавате. Негативният опит продължава да се натрупва и да укрепва в съзнанието. Оттук неувереността в своите сили нараства. Вие все повече се вглеждате във вчерашния ден, убеждавайки себе си и обкръжаващите, че без минало, няма и бъдеще.

Получава се, че хроничните неудачи – това е реализирано съмнение. А съмнението – това е агресивна форма на мързела. Ето още един кръг се затвори. Получава се, че Вие сами защитавате болестта. Никой няма да каже: “Аз не искам да бъда здрав”. Искат това, искат всичко, но...

Леност в пола с криви крака!Вие сте отишли в спортната зала. Защо? С каква цел? За да се омъжите на шейсет

години за пръв път! А то иначе всички казват: “Криви кра-ака… криви кра-ка…”Вие се приближавате до треньора и питате: “Кажете, моля, може ли да се изправят

краката ми?”– Да, може.– А как?– Трябва да се занимавате всеки ден.А леността Ви нашепва: “Ако кажат, че повече от пет минути и повече от един път

– това не ни устройва. Ние нямаме време.”– И колко време всичко?– По половин час в продължение на половин година. Леността:– Е, какво, разбра ли глупачко? Бягай от тук!Треньорът:– Моля, направете 50 клякания, аз искам да видя началното ниво на Вашата

физическа подготовка.Вие започвате: ра-аз …два-а – и в това време у Вас започват да се борят леността и

волята.Леността:– Фу-у-у! Колко още остана?Волята поободрява:– Давай, давай! Три-и-и …че-ти-ри…пе-е-ет…Тогава леността започва да показва пред погледа Ви разни картини и да шепти:– Виж колко много хора има наоколо – на улицата, в метрото. Какво, те всички ли

са глупаци? Ако от това имаше поне малка полза тук щеше да е пълно с народ.Волята: – Давай още, още … Трябва!!! Спомни си за мечтата си! Тогава вече

леността преминава в атака по всички фронтове:– Ти си абсолютна идиотка, щом така се изтезаваш!


Разбира се твоята неомъжена приятелка също мечтае да се омъжи и тя също има криви крака. Само, че твоите са ето такива – (), а нейните – )(.Тогава защо тя не дойде с теб?

Вие започва те да се замисляте: “Действително, защо не дойде?” Този аргумент много натежава. А леността продължава делото си:

– Погледни! В кое време живееш?! Измисли и спортна зала! Това отдавна е остаряло, и то такъв мъчителен способ. Погледай телевизия! Сега и храни в специални в таблетки ще ти покажат, наричат се хранителни добавки и мазила.

Лежиш на дивана, а по телевизора показват панталони с мазила. Мажеш се, стягаш панталоните и лягаш да спиш, а сутринта се събуждаш като манекенка.

Ето, май наистина тези реклами са шедьоври! Точно попадение в желаната точка на ограничения еснаф! Нищо не правиш, а в същото време много ценности получаваш!Търсенето поражда предлагане! Между впрочем казвам, че тази стока се продава по-добре от всичко. Откъде знам това? Тайна! Е, добре! Сега ще ти разкажа!

А леността продължава:– И ето, че няма да трябва да се ходи никъде? Тези вълшебни панталони ще те

държат в къщи!Край! Сега вече точно знаете защо няма да дойдете утре. – А защо, тогава се смеете?– Защото тези панталони се купуват, преди всичко.Аз я помолих: “Станете, моля. Кажете, помагат ли тези панталони?”– Това е търговска тайна.А когато дойде на втората степен, тя каза: “Аз напуснах тази фирма. Когато видях

какво става там, не издържах. Това не е за мен.” Или да вземем друг пример. Спомнете си, когато сутрин вървите по улицата, а насреща Ви тича някой в спортен костюм и маратонки. Каква е Вашата реакция?

Мислено си казвате: “Аз също искам!” А в съзнанието Ви се появява мисъл: “Ти много пъти си искала скъпа, много пъти!”. За да не страдате дълго леността веднага пуска защитна преграда пред съзнанието, притиска главата Ви към своите слабохарактерни гърди, защитава своето чедо от разни там нападки и започва горещо да шепти на ушенцето Ви: “Виж, та той е чалнат, глупак, полуумен! Отнесен е на някъде! Свестен би издъхнал!Перчи се! Няма си работа!” Или нещо подобно.

Защо е така?Започвате да се чувствувате ощетен спрямо него, защото той е намерил за себе си

свободен половин час. И изведнъж разбирате: “Някой може, а аз не мога да се заставя. Аз искам, но не мога.” И чувствувайки се оскърбен и виновен пред себе си, по такъв начин решавате да се оправдаете в собствените си очи.

После какво правите? След като сте разбрали, че той е гръмнат, Вие с огромно усилие отпред повдигате

от асфалта шкембето си, отзад – огромната маса тлъстини! Опаля!!! И доволни от себе


си, търкулвайки се като тлъст пуяк или стара крава, продължавате да вървите по живота…Познахте ли себе си, да?!

Ако леността срещне и най-малко съпротивление, веднага започва да пълзи и започва ласкаво да те уговаря, да приспива бдителността: “Колко си изморе-е-ен. Днес имаше труден де-ен. Е, един ден по-рано или по-късно, каква разлика? Почини си, пък утре вече с нови сили веднага ще започнем. Аз самата ще ти помогна!” Тя играе роля на съюзник, като Ви предлага поддръжката си. Чувствувате ли какво ще бъде утре?!

Леността – това е стремеж към покой. Покоят се стреми към своя висш идеал – абсолютния покой, вечния покой. Леността е миниатюрна смърт. Именно смъртта, в облика на леност, последователно отрязва нишките, свързващи Ви с играчките, след това с интереса към танците, после към красивата дреха, към пътешествията, към работата над себе си, към живота като цяло.

Смъртта Ви гали с костелива ръка и ви успокоява: “Ти ня-я-ма да умреш, ти ще живееш. А сега, си почи-и-вай. Глътни някаква таблетка и спи. Тя ще направи всичко вместо теб.”

Леността в детството казва: “Не искам!” В юношеството: “Аз знам!”В зряла възраст: “Аз съм умен – всички са глупаци!”А тълпа лениви хора нарича това стремеж към подобряване благосъстоянието на

народа.

Може да се каже, че именно заради удовлетворяване потребността на армия ленивци, се правят всички изобретения.

Когато на народа му е омръзнало да разкъсва месото със зъби и да дъвчи, някаква си личност измислила месомелачката.Омръзнало им да ходят пеша и един неспокоен човек измислил велосипеда. Гений измислил автомобила, лифта и т.н.

На хората им се иска да си почиват цяла вечер в креслото- моля, ето Ви телевизор с дистанционно управление на програмите и т.н. Всичко е прекрасно! Но какво движи това и към какво води все пак? Към покой, към покой, към покой, към вечен покой!

Ако Вие обявите война на леността си, не мислете, че тя веднага ще се изплаши и ще капитулира. Тя няма да стои с ръце на кръста и да гледа как завземате нейната територия.

Най-добрият начин на отбрана е нападението, затова тя ще започне активно настъпление по всички фронтове. Нали Вашата победа ще означава гибел за нея. Още повече през всичките тези години тя активно и в същото време фино Ви е управлявала.

Вие за нея сте не само покрив, огнище, храна, но и възможност да се занимава със своята любима работа: приспивайки волята, да прави от Вас безволево “парче месо”, съставящо човешка маса.

Именно затова леността обезателно ще намери силни аргументи, пред които ще вдигнете ръце и ще се предадете. На картата е поставен нейният живот!


Представете си, че сте я пресилили, заставили сте се да седнете на тренировъчното килимче и сте започнали да се занимавате. В началото ще започне с отстъпки. Тя ще гледа с хитрички очички, ободрявайки Ви снизходително:

– Браво, давай, давай, старай се! Юнак! Ще видим до кога! И веднага ще Ви каже: – През прозореца минава кола, тя ти пречи, почакай докато премине. А в

далечината – сбиване. Олел-е-е, как го удари!… Или:– Да му се невиди, някъде капе вода: “Кап, кап, кап …” Всичко ще Ви дразни и ще

ви отвлича. И тогава леността ще каже:– Хайде да оставим всичко за по-добри времена … Лятото на вилата ще излезем

двамата сутринта, ще седнем на брега на океана и ще си потренираме…Имали ли сте такива мисли? Вие мислите, че лятото на вилата ще се позанимавате?

В този момент ще Ви пречат мухите, комарите. Ще затворите очи, а комарът лети …з-з-з. Леността ще каже:

Хайде да отидем на Багами, там вече никой няма да ни попречи … Вие имате ли условия в къщи за занятия? Разбира се, че лентяят няма! Що за

въпрос? Пълно с народ, всички търсят нещо, няма свободен ъгъл. Какви ти занятия?! Освен това и съседите са шумни, не ни провървя.

Значи за да се позанимавате Вие трябва аз да дойда у Вас. Да си сложа каската, с автомат в ръка и да дотътря със себе си зенитна установка и да изкомандвам с пълно гърло:

Ей, вън всички от къщата, ТРА-ТА-ТА…! В-ъ-ъ-н, на кого говоря! Многоуважаемата леля Маня или чичо Ваня, сега ще работи над своя “радикулит” между ушите.

В това време в седем часа и нула минути целият квартал трябва да бъде на разстояние пушечен изстрел от табелата “Леля Маня /чичо Ваня/ тренират!”

Ще се наложи да се постави батальон от едната страна на улицата, батальон – от другата, за да се затвори движението. Вие трябва да се занимавате, а по небето прелита някакъв самолет… А аз съм там със своята зенитна установка…

Но все едно, ще се намери, това, което ще Ви отвлече.И така, не чакайте някакви особени условия. Действувайте във всяка обстановка,

използувайки за това всяка възможност и време, ако разбира се, имате цел.Това е един от начините да излъжете леността. А ако кажете, че нямате време да се

занимавате със себе си, то знайте, че леността ще Ви поднесе изненада в красива опаковка с название “делови колбас”.

Леността е многолика и винаги ще намери причина, за да спре занятието. Бъдете бдителни.

Вие сте забелязвали, как по време на изтласкване или присядане има момент, когато започвате да правите усилие над себе си. Мускулите говорят:

- Не мога повече! Откъснаха ми се краката!А Вашата воля казва:


Трябва, Федя, трябва!Полезната тренировка започва именно в този момент, когато се заставяте,

принуждавате се за действия чрез “не мога” и “не искам”. В противен случай Вие тренирате безволието си, тренирате слабостта си и поощрявате леността.

Законът на живота е такъв: Вие никога не оставате на едно място – или вървите напред или се връщате назад. Ежедневната най-мъничка победа над леността тренира волята. Ежедневната микроскопична отстъпка на леността, я развива. Това е! Трето няма!

Избирайте едната страна: или се плъзвате надолу или се отървавате.Всяко Ваше действие служи на съзиданието или разрушението Инертности няма там. Запомнете! Премахнете всякакви съблазни и работете над

себе си.

Всеки може да оправдае леността. Всеки има своя истина. Истина на мъжа, истина на жената, истина на нацията, истина на човечеството и когато те се докоснат една да друга – получава се конфликт.

Понякога истината на двама съседи, един от които иска да почива, а другия шумно да се весели, не съвпада и когато те се докоснат един до друг, възниква конфликт.

`Има истина на улицата, истина на града, истина на човечеството. Следователно, при желание Вие можете да оправдаете всяка своя постъпка. В този живот, Вие искате да си седите на ушите, което Ви е довело до недъг, до разрушение на самия себе си, до война със самия себе си, до безкрайното “тра-та-та” по свой адрес?

Само леността, тласкаща Ви с общоприетите рамки на поведение, действие, Ви заставя да живеете, да мислите и да постъпвате като всички и в крайна сметка Ви води в задънена улица! Изтръгнете се от това блато!

Във всеки от Вас има знаменита, гениална, силна личност, но за съжаление неразкрити. Дайте възможност на ЧОВЕКА да прояви дълбоката си истинска същност. Седейки на златната планина, Вие живеете в нищета, намирайки се в изворната вода, умирате от жажда! Това е кощунство!

Познавайки себе си, познаваме Бога! А това значи, че в нас от Господа Бога е вложено всичко: да обичаме, да творим, да съзидаваме. Остава само в себе си да признаете това и да го проявите, а затова продължаваме по-нататък.

Тестване “характера на педикулита” Да разгледаме четвъртата вълча яма, в която попада хронично болният

неудачник.Най-разпространената грешка, най-голямата опасност се крие в недоволството от

себе си.

Ненавистта към самия себе си – това е уловка, която унищожава всяко съзидание! Тя е саморазрушение!


Ако Вие не сте съгласни, тогава Ви предлагаме малък тест. Отговорете, моля на въпроса. Доволни ли сте от своята работа, здраве, външност, личен

живот? До колко се считате реализиран в живота?

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Поставете си обща оценка за преживяните години по десето балната скала. Не бързайте. В началото помислете хубавичко, послушайте вътрешния си глас. Е, как е получи ли се? Тогава да анализираме резултатите.

Да пробваме характера си на вкусЛюбими мой читателю! Пригответе банка с мед или с любимото Ви сладко, банка

с цианкалий и чиста купичка. Схемата е много проста. Ако сте си поставили единица, сложете в купичката си една лъжичка мед или

сладко и девет лъжички цианкалий. Ето това е Вашият характер.Ако сте си поставили двойка, то две лъжички мед и осем лъжички цианкалий, ще

бъде по-приятно на вкус, ако Вие, разбира се, успеете да го оцените докато сте все още живи.

Вие сте герой, ако сте си поставили оценка девет, защото към меда или сладкото ще добавите само една единствена лъжичка цианкалий! Въпросът е такъв: каква е между тях разликата? Кой с колко ще се задоволи? Значи, този който си е поставил осем или девет, с нищо не се отличава от другите самоубийци.

А за да запомните хубавичко моето състояние след общуване с такива характери, като Вашия, направете следното:

Вземете вместо цианкалий, котешки изпражнения толкова стари, колкото е възрастта Ви …

Който си е поставил единица, да добави в купичката си една лъжица мед и девет лъжици изпражненийца. Останалите постъпват точно така, както се оценяват.

На кого му е най-вкусно? Кой има девятка? Девет лъжички мед, една лъжичка от тази хранителна добавка! Главното е хубавичко да разбъркате!

Разбирате ли? Всяко общуване с Вас остава интересен привкус в устата. Ето тази гадост завинаги ще се запомни.Веднъж след такова занятие дойде една дама и каза: Какво направихте Вие с мен? Аз толкова обичам сладко, а ето вече трети ден не мога да го погледна!

Оказа се, че тя има много силно въображение. А аз специално говоря такива гадости, за да се запомнят добре. Вие сте голям човек, може и много по-голям от мен, знаете повече от мен, но мога да кажа, че от едно нещо най-малкото, аз разбирам повече от Вас – в поведението на хронично болния, неудачника, в бизнеса или в живота. Колкото и да е, вече десет години всеки ден по десет часа се задълбавам в това.

Това, което Вие първо казвате в защита на своето състояние, аз съм го слушал хиляди и хиляди пъти. Докато си отворите устата и на мене вече ми е известно какви думи ще кажете за оправдание на това, защо не можете да бъдете здрави. Всичко това не е ново.


За мене не е тайна това как хората се оправдават, как защитават болестта си. Но главното се заключава в това, че зная как да ги извадя от тези болести и проблеми. Да, именно така!

Аз класифицирам двойкаджиите, при които не настъпва оздравяване и знам какви аргументи привеждат те, как се държат. Виждам какви са мимиките, реакцията и поведението на хората, които излизат победители от недъга.

Вие вече минахте един тест на “въшливост на характера”, когато отговаряхте на въпроса: вярвате, надявате се, съмнявате се и т.н.

С нищо не сте се изменили от тогава! Иначе не би могло да бъде! Изучавайки хората, които излизат от недъга здрави, аз обърнах внимание на удивителната разлика в сравнение с тези, които затъват в болести.

Тези, които оздравяват се отнасят към себе си с уважение, благодарност и признателност. Те във всяко действие намират радост. Вие поставихте ли си оценка. А по какви критерии? А? В същност критерият, това е Вашият характер! Еталон е стереотипа на Вашето мислене. Всяка крачка в посока на радостта, увеличава вашата печал.

За пълно щастие Вие искахте да си купите стена. Купихте ли си? Ах! След два дена вече ще Ви се стори, че е можела да бъде по-хубава. Нисичка е малко, пък и цветът не е този, който искахте, пък и се оказа не много голяма.

И всеки път, когато гледате, Вие вместо да се радвате, се натъжавате. Вие сте искали тя да бъде по-хубава!

И новият дом Ви става вечен упрек за недалновидността. На такъв човек през всичкото време “мъ-ъ-ничко”, съвсем мъничко, не му достига до пълното щастие. Той просто е съвсем мъничко нещастен. А нима има мъничко болен човек?

Мъничко подлец?Мъничко предател?Мъничко безсъвестен?Мъничко бременна? Има или няма?Няма? Съгласни сте, нали?Представете си,че мъничко нещастен човек, изведнъж реши да стене началник,

защото на него именно това не му стига за пълно щастие. Той става, например, ръководител на фирма. Но той само няколко месеца ходи щастлив. След известно време отново се появява чувството за някаква липса. Сега за пълно щастие той иска да стане директор. И става. Но щастието не идва, постоянно го преследва усещането за това, че нещо не му достига. За да се защити от нещастието, което г следи по петите, той се стреми да стане началник на управлението. И така нататък и така нататък… И Вие вечно измисляте, изсмуквате от пръстите си и намирате причина за недоволство и даже се наслаждавате на това. А какво, нима не е така? Тези умници даже лозунг измислиха: : “Недоволството от постигнатото - част от прогреса!” Сутринта ставате, целият ден до вечерта се носите в търсене на недостигащото призрачно “нещо”, за да бъдете щастливи утре. И така всеки ден през целия живот! Вие винаги сте мъ-ъ-ничко поне от нещо недоволни и за това през целия си живот изоставате от щастието с един ден.


Недоволството от себе си винаги довежда до разрушение на всяко съзидание. Това е блато, което натъпква в тресавището всички начинания.. Вие с едната ръка строите, с другата рушите. Кога ще живеете Вие?! Кога?1

Кога ще започнете да се радвате на всяко вдишване и издишване?! Ето сега направете вдишване и издишване. В този момент всичко, което сте усещали, вече няма да го върнете. Всичко! Представете си, че второ вдишване няма да има. Това, което чувствувате в този момент, което виждате, като се намира до вас, от това е живота. Мислете не толкова за утрешния ден, но и днес премахнете претенциите към живота, огорченията, обидите и т.н. и т.н. Не отлагайте живота си за утре, живейте, обичайте, творете, радвайте се днес, сега! Да-да! Именно сега любими мой! По тази оценка, която Вие сами си поставихте, може да се каже че във вас вътре хазяйничи злото.

Вие за пореден път се съобразихте със своя характер, извиквайки: “Не е достатъчно!”

В крайна сметка, всяка придобивка или достижение в живота в края на краищата Ви носи още по-голямо нещастие, още по-голяма мъка, разочарование и печал.

Но най-страшното е, че животът минава. Човек, стоейки на прага на вечността и оглеждайки се назад, изведнъж започва да разбира безсмислеността на много желания, достижения, придобивки. Ето тогава, когато настъпи истинското разочарование и печал, тогава вече е късно.

Великият пълководец Александър Македонски преди смъртта си разбрал какво е направил и за какво е пропилял живота си. Той, който е завоювал почти целия свят, помолил да го погребат с разтворени ръце. И когато го носели към мястото на погребението, ръцете му били извадени от гроба и обърнати с дланите нагоре, за да могат да видят всички, че той си отива с празни ръце. За да разберат хората тази грешка и да не я повтарят в живота си. Това е исторически факт. Дори ъгълче няма да можете да вземете със себе си. Така че струва ли си с такова упорство да си губите времето за придобиване на материални ценности? Не забравяйте за вътрешната работа над себе си! Болестта и характера са огледално отражение един на друг. Характерът и съдбата са същност на едно и също. Изменението на характера води до изменение на съдбата. На този път Вашият главен враг сте самите Вие!

Понижаването на оценката за себе си, това е най-страшната разрушителна сила, това е смърт. Ненавистта е отрова. Човек, който се ненавижда, ненавижда и околните. Не сте ли съгласни?

Тогава кажете, можете ли Вие да обичате друг човек, без да обичате себе си? Можете ли да нахраните някого, ако вашата тенджера е празна? Не!

Човек, който не уважава себе си, няма да може да уважава другия. Човек, който не обича и не приема себе си, не е в състояние да обича. Вие няма да съумеете да дадете, това което нямате. В една от свещените книги на Господа Бога се говори: “Възлюби ближния като самия себе си”. Сега ние с Вас обсъждаме най-разрушителните страни на характера на хронично болния неудачник. Но прилагайки усилия на волята, характерът може да се подобри.


Значи, първото задание: изпишете в колона всички отрицателни черти на характера си, които Вие бихте искали да отстраните, а до тях всички положителни черти, които бихте искали да усилите и да развивате. Това задание е основа на основите за многото упражнения, които ще Ви дам по-надолу.

Главния вход към ада Млад император със своята свита вървял из града. Народът падал ничком и ревял: Да живее Императорът!!!А ковчежникът вървял след него и според погледа на повелителя обсипвал народа

със златни монетиХората били готови да си изгризат един на друг ушите, да си избодат очите,

пълзейки в калта в търсене на падналите пари, крещейки диво с надежда, че ще намерят още някоя и друга монетка: Да живее Императора!!!

Стражата следяла дали всички се покланят на властелина и нанасяли удари на тези, които не скланяли глава пред него. Един от стражата извадил меча за да отреже главата на един бос, мръсен непокорен монах, който вървял гордо, вървял с изправена глава срещу Императора.

Сто-о-ой!!! Той спрял с почуда. Как така?! Нали самият Император сам заповядал и вече не една непокорна глава паднала от плещите. Но това, което станало после, потресло всички! Младият Император слязъл от своя кон, приближил се до този нагъл човек, паднал пред него на колене и целунал края на омазнената му дреха.

Свитата била изумена. Целият народ ахнал. Що за чудо! Император бил като подменен, сякаш не бил той. Чак след това някой от свитата познал в този дервиш стария Император. Преди няколко години той се отрекъл от трона, предал властта на сина си и тръгнал да странства в търсене на истината.

Здравей татко. Добре дошъл… Не, не, сине аз още не съм се върнал. Аз поживях на единия край на Земята, а сега трябва да отида на другия край и моят път минава през твоята страна.

Това са твои владения, татко!…Не, сине това са твои владения.Ти много лошо изглеждаш, татко, много си отслабнал. Кон за Императора!Не, не , не трябва. Ти знаеш, аз дадох обет – да ходя пеша и да живея в нищета.

Ако много искаш да помогнеш на стария си болен баща, сложи ми в тази чаша няколко медни монети, за да мога да си купя хляб. Повече нищо не му трябва на баща ти. Смутил се синът като видял тази малка мръсна чаша за подаяния. Ковчежник!!

Притичал ковчежникът.Напълни тази чаша.Сине, аз не мога да взема никакво подаяние, повече от тази чаша. Народът

започнал да роптае, като видял, че на някакъв подарили цяло състояние. Всеки бил готов да удуши този скитник. Те крещели: Да живее императорът! На такъв парцалан – такова богатство! А на ковчежника му се събрали очите. Монетите се сипели в чашата, а тя оставала празна. Какъв е този чудноват съд, татко?


Ковчежник, ти какво спря?! Сипвай!!И с всяка шепа, той се удивлявал все повече и повече. Един голям чувал отишъл в

тази чаша, но тя останала празна.Що за странен съд, татко?!Сине, виждаш ли в каква беда е попаднал твоя баща? Ако можеш, нахрани ме днес. Синът взел чашата, учудено я повъртял в ръце, огледал я от всички страни и

гневно с удар я поставил на прашния път и заповядал: Да се напълни!!! Чувал след чувал носели слугите, докато ковчежникът не казал:

- Повелителю! Златото се свърши! Изпратете бегачи, нека да донесат още! Докато не се запълни този проклет чукан, няма да мръднем от мястото!

Много тежки чували били изсипани в тази чаша, но тя както и преди оставала празна. На четиридесетия чувал синът не издържал: Що за дяволски съд е това? Каква е тази дяволска чаша дето си донесъл, татко? Четиридесет коня със злато отидоха,а тя все още е празна. Как и с какво се запълва тя?

Ах, сине мой, аз съм щастлив, ох как съм щастлив, че ти се оказа по-досетлив от мен. Ти на четиридесетия чувал злато ме попита що за чаша е това. А аз за да разбера това, хвърлих в нея целия си живот, половината свят, хиляди наложници, всичкото мислимо и немислимо богатство на Земята. Сине и здравето си хвърлих вътре, а тази чаша остана празна. Защото тя е направена от моите желания. Това е чашата на желанията…

И Вие, драги читателю, имате тази чаша. В преследването на поредното си желание Вие сте хвърлили в нея младостта си, здравето си, красотата си, щастието си.

Тя е погълнала душевния Ви покой, радост от живота, тя не е дала да си въплътят Вашите истински, съкровени мечти. В тази чаша Вие сте хвърлили целия си живот.

Напред, може би е останала една трета. И ако не я затворите сега, тя ще вземе и останалия Ви живот.

Нима не виждате това?! Всеки път, когато казвате “още!”, Вие тренирате в себе си отрицателно отношение

към себе си и към всичко достигнато, обезценявате всички преживяни години, целия си живот!

Заяждайки се със себе си, Вие продължавате да се сравнявате с другите, не от най-хубавата си страна! Занижената самооценка се е появила от чашата на желанието. – това е основа на нещастието, неудовлетвореността, неудачите …

Погледнете в себе си. Дори ако сте си възстановили зрението на 100% за един ден, все едно бихте били

недоволни. Не е ли така? Докато не е късно, изменете отношението си към себе си, към обкръжаващия свят

и към живота. Намерете в себе си нещо истински, ценно, истинско, вечно и го развивайте.


Ето сега вдигнете си дясната ръка. Погалете се по главата макар и за това, че четейки тази книга предприемате опит да се заемете със здравето си, да възстановите зрението си.

Даже ако нещо не се получава , това е само в началото. Научете се да прощавате на себе си малките несполуки и грешки. Създайте в себе си благодарност просто за това, че Ви има.

Винаги можете да намерите, за какво да се похвалите. Желаейки да промените нещо за себе си, оставайки едни и същи, Вие се утешавате

с илюзии. Извинете, но е безполезно да смазвате язвата, ако вътре имате ръждив гвоздей, все едно раната ще се отваря. Ръждивият характер, който се намира във Вашето тяло, го е довело до това състояние.

Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка изпълнена работа, е нужно да се заставите, с усилие на волята да извикате уважение към себе си, защото именно от тук започва съзиданието на личността.

Вие да не мислите, че само Вие имате проблеми? Всички имат предостатъчно! Но главното е – има такова правило: ако не можеш да

измениш ситуацията, измени отношението си към нея. Всичко се познава при сравняване. Именно затова може да се каже, че животът е

прекрасен, във всички негови прояви. Тези, които нямат мъже, страдат от това, преживяват, мъчат се. Вие само погледнете тези омъжени “съсипани коне”! Вие сте просто щастлив човек!

Може бие сте недоволни от мъжа си, тогава вижте самотните жени с какви гладни очи гледат към Вашия мъж.

Всичко се познава в сравнението. Ако се считате за много стар човек, то аз ще поговоря с Вас след двадесет години.

Тогава ще кажете: “Ах, каква млада бях тогава и хубави дрехи ходех!” Това е живота! Не чакайте да минат двадесет години, за да оцените радостта на днешния ден! Може би страдате от това че имате тежка болест? Но от болест до болест има

разлика.Например, Вие имате язва на стомаха. Отивате при доктора, а той казва:Отдавна ли не сте били при лекар?Аз въобще не ходя при доктори.Ето че долетяхте, - казва лекаря, - имате засилена форма на онкозаболяване. Вие

започвате да плачете:Докторе, кажете, може ли все пак това да е язва, а…? Сега Вие бихте се радвали да

чуете съобщение за това, че имате язва на стомаха. Оказва се, колко години сте страдали от нея, а сега започвате да мечтаете за нея!

Вървите към къщи през гъст облак в съзнанието и повече нищо не Ви интересува. Знаете, че Ви е останало много малко да живеете и всичко наоколо е загубило смисъл.


Повече не Ви интересува какво мислят хората за Вас, защо не Ви поздравява съседа, какъв е килима в къщата Ви, нов или стар! Всички ценности, за чието придобиване сте загубили здравето си – това е мираж!

Желязото ще ръждяса, ще изчезне, а Вие сте превърнали живота си в това желязо! Мебелите ще изгният, а вие често живота си сте изразходвали за тях! Всичко е

празно в този свят, всичко е илюзорно, тленно. Какво ще остане от човека? Освен добрият спомен – нищо! Станала е преоценка на

ценностите. Това, заради което вчера още сте преживявали, мъчили сте се, страдали сте, днес прилича на шум от мишки.

Чак сега Вие сте разбрали истинската цена на нещата и събитията в живота, но уви…

След две седмици получавате покана от поликлиниката. Отивате, а лекарят едва ли не, на колене Ви умолява: В името на всичко свято!!! Простете, моля!!! Оказва се, че в лабораторията са сбъркали анализите. Вие имате язва на стомаха. Вие излизате на улицата и радостно крещите:

- Имам язва!!! Имам язва-а-а-а!!!…Всичко се разбира в сравнението, скъпи мой. Всичките наши скърби, всички

радости са относителни. Постарайте се да цените всяка минута в живота си. Миг - и тя ще отмине! Хайде да се учим и в най-лошото да намираме нещо хубаво. На един и същ проблем, може да се погледне от различни страни, различно да се оцени и да се стигне до неговото решение. Ето един пример.

Двама ученика-пушачи се разхождали в градинката и не се решавали да запалят цигари. “Утре трябва да попитаме учителя можем ли да пушим? – решили те. На следващата сутрин един от тях идва много разстроен вижда, че другия пуши.

Как?! Ти пушиш?! – удивил се той. – А на мен учителят не ми разреши.А ти какво го попита? - Аз му зададох въпрос: мога ли да пуша, когато медитирам? – той ме изгони и

беше много разтроен. Ето къде е работата! А аз попитах: мога ли да помедитирам докато пуша? И той отговори: “Да”.

Ако предишните обяснения не Ви стигат – ето Ви още един ключ:Какво усещате, когато мислите за лимона?А сега да видим как действува въображението Ви? Как действува съмнението или

вярата на Вашето оздравяване? Да видим това например с “ОБРАЗА НА ЛИМОНА”.Разположете се моля удобно. Затворете очички. О, не, не, пардон, почакайте.

Първо прочетете какво трябва да правите след като ги затворите.Мислено си представете зрял сочен лимон.Вземете го в ръка, усетете едва малко грапавата, пореста, жилава повърхност,

почувствувайте теглото и обема му. Представете си цвета, аромата, бликовете на светлината по повърхността му. Поднесете го към лицето си, вдъхнете аромата с пълни гърди. Спомнете си каква прохладна, влажна, нежна, сочна мекота има. Мислено си отворете широко устата и отхапете голямо парче. Затворете я! Аз помолих мислено да я


отворите! Яжте лимона като ябълка. Студен, кисел, ароматен сок се стече по цялата Ви уста. Глътнете го и продължавайте да го дъвчете с кожата без захар.

Отхапете още едно парче. Прекрасно! Доядохте ли го до края? Получи ли се? Герой! Сега да видим как организмът е реагирал на този въображаем лимон. Появи ли се слюнка в устата? Да?! Тогава следва въпроса: Вие притискали ли сте жлезите си? Казвали ли сте им:

Хайде, изработвайте слюнка!? На стомаха си казвали ли сте му:Отделяй стомашен сок?Не сте правили това, а просто сте си представили, че ядете лимон и това е,

останалата работа е направил организмът без участие. Стомахът вече се е приготвил да преработва несъществуващия лимон и сега стои, обиден Ви, поглеждайки отдолу нагоре хранопровода: Глупчо, ти ми обеща, а сега не даваш! Къде е той?

“Образът на лимона” – това е един от механизмите, който стои в основата на нашата работа над себе си. Това е само един от ключовете, които даваме в края на книгата!

Принципът на работа на мозъка при възрастните хора е еднакъв т.е. мозъкът работи чрез посредници, чиято роля изпълняват думите. Думата “здраве” – това е този посредник, чрез когото Вие искате да имате това, което се нарича здраве.

Опитайте сега да си затворите очите и да помислите за здраве. Мислете, мислете. Напрегнете по-силно, това което няма в главата Ви, т.е. гънки. Нали това, което се тренира, то се развива. Какво възниква в главата и тялото? А? Е, нищо!!!Хайде да по участвуваме още в един малък експеримент на тема: “Аз искам да бъда здрав”. Този опит ще наречем с поетичното и научно звание “Плюскане”.

Със затворени очи си спомнете огромен зрял бенгалски орех, отворете си устата и отхапете от него огромна хапка!!! Дъвчете, дъвчете чак до края на света!

У, как е? Получи ли се?Зная точно какъв въпрос възникна в главата Ви. Какво е това бенгалски орех?Като мъж ще кажа ясно е точно: дявол го знае!Ако го знаех, обезателно бих го описал. Това словосъчетание измислих сам!Когато си поставяте цел “аз искам да съм здрав”, Вашият организъм точно така

реагира с недоумение, както Вие реагирахте сега на бенгалския орех и пита:А какво е това? Стопанино, обясни какво искаш? Опиши ми го с разбираемо.Защо организмът реагира на лимона? Защото, когато Вие мислехте за лимона, на

първо място си представихте обема, теглото, цвета, аромата, не е ли така? Значи разликата се оказва в това, че болният човек, говорейки, че иска да бъде здрав, поставя своя организъм в задънена улица. Получава се, че той иска нещо без да знае какво е то!

Всяко изказване като “аз искам да съм здрав”, организмът възприема като празно бръщолевене.

Той моли:


Какво искаш ти? Ама покажи ми, какво да ти направя!? Думата “здраве” за него е като абракадабра. Защото то се отнася към втората сигнална система, която действува много слабо за оздравяването.

А ето на думите “хлебарка имате в гащите”, веднага мравки полазиха по тялото Ви.

Полазиха или не?! Ако не, то вземете една по-тлъста хлебарка и си я сложете в гащите. Ще запомните ли? А, така!

Но преди всичко и без експеримент, Вие прекрасно всичко почувствувахте! Това е защото сте виждали хлебарки, гащи носите, веднага реално си представихте образа и възникна реакцията.

Ето тук намерих още една закономерност за затъването на болния в болестта. От благото намерение, от благия стремеж да бъдете здрави Вие попадате в задънена улица.

Внимание! Когато пристъпите към работа над зрението, поставете ясна, точна и конкретна задача. Организмът веднага ще започне да я въплъщава.

Създавайки изкуствено образа на оздравяването, създавайки радост за това че ще оздравеете, Вие осъзнато започвате да управлявате организма, защото му задавате конкретна задача. И той е принуден, без да увърта в страни, да се подчинява и да изпълнява.

В “образа на лимона”, Вие не сте мислили за слюнката, реакцията сама се получи. Организмът се отзовава на образа.

Изводът е такъв: мисълта и образът са материални. Значи, с помощта на образа Вие взимате под свое управление целия организъм.

Това е главната, тронната заповед. А сега още едно подготвително упражнение: “ОБРАЗЪТ НА ПЕТТЕ ПРЪСТА” Поставете пред лицето си дланта си и изберете един от пръстите на ръката.

Гледайте го внимателно без прекъсване. Започнете с любов да го изучавате, да го разглеждате от вътре навън. Предайте мислите си на този пръст, чрез очите, чрез душата, чрез духа. Вложете в това упражнение най-светлите и искрени чувства. Не забравяйте за усмивката. Какво забелязвате? Каква е чувствителността на този пръст в сравнение с другите?

Забелязахте ли, че всяка секунда по усещане той все повече се отличава от другите?

С какво именно? Какво усещате там? Топлина? Тежест? Набъбване? Загряване? Пулсация? Всичко това е правилно. Може да има и други индивидуални усещания! Някои курсисти казват:Аз чувствувам само единия палец. Останалите като че ли не съществуват. Изострянето на вниманието към някой участък от тялото, предизвиква включване

на допълнителни рецептори, получава неговата информираност. Вашето внимание променя чувствителността на мястото, където го насочвате. По такъв начин, Вие


оказвате влияние на този участък, както положително, така и отрицателно, в зависимост от това какви емоции и мисли влагате там.

Същият този механизъм се включва, когато Вие работите с очите. Това е така наречената идеомоторна реакция на организма на мислите.

Сега Вие чувствувате ли гърба си? Неочакван въпрос? Разбира се, да! А ако там пълзи някаква буболечка? Вниманието се изостря и от това Вие

получавате пълна информация от докосването на крачетата на тази буболечка. Значи изострянето на вниманието в областта на някакъв участък на тялото

предизвиква в мозъка повишена информативност в тази зона. Е, това се проявява във вид на повишена чувствителност…. Или друг пример. Аз не Ви ли омръзнах с моите примери? Добре! Някога къпали ли сте се в рекичка или море?

Глупав въпрос, разбира се, да! Тогава със затворени очи си спомнете един горещ ден. Синьото небе, водата искри

под лъчите на яркото слънце, летят белоснежни чайки, в далечината се виждат платна, чува се музика. децата радостно крещят на брега.

Вие влизате във водата до нивото на плещите. Вълните се плискат една след друга, галят тялото. Постарайте се да си представите по-ярко това и тялото Ви ще започне да откликва. каква наслада! Лек ветрец подухва влажното тяло. затворете си очите и си представете как стоите във водата. Ето идва катер, приближава се голяма вълна. Вие чакате със замряло сърце. Следващата вълна. Вие се радвате, а крокодилът в упоение от очакваната среща с Вас, бавно-бавно се приближа-а-а-ва под водата, готвейки зъбите си за целувка по дупенцето Ви! Какво усещате?

Леко поклащане и студ по кожата в жаркия ден.Това ето идеомоторен отговор. Всяка клетчица на тялото реагира на Вашите

мисли.

Когато Вие вярвате, че сте ЧОВЕК с големи букви, когато знаете, че сте най-красивата жена в света, че Вие сте мъж какъвто трябва, тогава външността, поведението и резултатите на всички Ваши усилия ще съответствуват на вътрешното Ви състояние. Мислите са материални, скъпи мой, не забравяй за това!

Предците са казали “Преди да си помислиш – помисли си”. Да премерим образа на младостта дали Ви отива! Да, подхожда Ви! Скъпи читателю! Вие съгласен ли сте, че сега хората са станали по-лоши, по-зли, по-агресивни, по-завистливи от колкото да кажем преди пет години? Да? Тогава ето Ви отговор. Ако всички наоколо са лоши, търсете причината в себе си. Какъвто сте Вие, такива са и обкръжаващите хора, такъв е и светът около Вас. Подобното намира подобно. Понаблюдавайте сами! Само силният човек никога не се обижда, никога не напада. Вижте в природата, кое куче по-силно лае и налита на всички? Малкото кученце, което само си подвива опашката и иска да се скрие в ъгъла. То живее на принципа: най-добрата отбрана е нападението. Когато човек не цени себе си дори за грош, когато отношението му към себе си, е като към слабо


същество, той заприличва на малко кученце. Лае, на всички се спуска, смята че всички наоколо са такива мошеници! Където духът е слаб, там напред излиза агресията. Така че, дайте да не си показваме слабостите, да започнем да създаваме вътре образът на съвършенството. Съгласни ли сте? Тогава отговорете на въпроса: с какво се отличава мисленето на възрастния от мисленето на детето? Отговорихте ли? Ето с какво!

Децата мислят с образи, а възрастните - с думи. Затова сега наши учители ще бъдат децата. На нас с Вас сега ни предстои да пътешествуваме в детството, да пътешествуваме в младостта. Готови ли сте?

Ще ви бъде трудничко, защото имаме такова изкривено възприятие, такива сме ние с Вас - малко попораснали, като стар гнил пън в голям студ.

Особено трудно ще се стори това упражнение на счетоводителите, икономистите, инженерите и на тези, на които стомашно-чревния тракт има голямо тегло.

Сега ние ще създаваме свой идеален образ, където външно самият Вие сте идеал, вътрешно – самата хармония, където въобще отсъствува каквато и да е болест. Където лицето е младо и доброжелателно, а не старо и съсухрено, а бузите сияят от руменина. Постарайте се да се приближите до еталона на естествеността. Децата фантазират, мислят с помощта на образи, а възрастните мислят с думи. Когато кажем “краставица”, детето веднага си представя свежа, зелена, цялата с малки бодлички, ароматна краставичка. А възрастният дава определение, словесна формулировка: “Краставицата – това е градинско растение от семейството на тиквените с продълговати зелени плодове”., А след това се старае да вникне и да си представи предмета по това описание. Разлика има ли?

Образът на здравето, образът на младостта – това е заместител на думата “здраве”. Помните бенгалския орех? Ето-о-о! Думите “здраве” и “бенгалски орех” са еднакви по своята същност. Значи сега ще фантазираме, ще създаваме обект за подражание, еталон, идеал, на който после ще се равняваме вътрешно и външно. Постарайте се да правите това както преди в детството. Спомнете си моля, как сте танцували в детството, как сте играли.

Или понаблюдавайте как играят децата.За мен, например, това беше откровение. Веднъж в къщи седях и работех на

писмената си маса, а децата – дъщеря ми и нейна приятелка от съседната къща играеха двете на криеница.

В стаята имаше само едно кресло и две одеала в ъгъла. Знаете ли, как се търсеха те една друга?Едната си скрила главата, всичко останало стърчи, а другата ходи, търси, но не

вижда!!! Разбирате ли?! Не забелязва! Тя влязла, очите й гледат, но не виждат. Вие как мислите, тя се прави, че не забелязва?А след известно време, когато дойде време, я намира. А тази, която търсят, така се

плаши, пищи, крещи! Нали така добре се е скрила, мушкайки главата си под одеалото.Аз ги погледах, тяхната мимика беше на истинска уплаха и на истинска радост.

Всичко беше истинско. Защо изведнъж си спомних за това и защо заговорих за децата


въобще? Това е мъничко обяснение, от където възникна упражнението, което ние с Вас сега ще изпълняваме.

Веднъж мой приятел от един вестник ми позвъни и каза: - Слушай, дай да отидем на море. Имаш ли време?Казвам:- Имам!- Цяла група психолози пътува, а аз като журналист. Искаш ли да те включа в

списъка, нали ти си психолог? Представяш ли си? В Крим за 35 дена, за харчене на пари. Море, вино, шашлици,момичета, групова терапия…..

Аз се съгласих. На кой не би му харесало, кажете моля?! Тази сладка дума “аванта”.

Тръгнах. Оказах се в санаториум за деца-инвалиди, на предучилищна възраст, страдащи от диабет.

Първия ден беше за мен такъ-ъ-ъв шок?… Какво ти море?!! Какви момичета?!? Каква ти групова терапия?!!

Аз започнах да се интересувам с каква цел пристигнахме ние тук! Защо са дотрябвали тук психолози?

Оказа се, че на единия бряг са разположени три еднакви санаториума. Всички лекарства те получават от едно аптечно управление, продукти за храна взимат от един хранителен склад. Въздуха, морето – всичко е едно и също!

Защо само в един от трите оздравяват децата от диабет, а в другите два не?Ето за това изпращали тук комисия след комисия, които проверявали всичко, но

нищо не установили и в края на краищата казали: “Само психолозите могат да намерят причината за оздравяването на децата в този санаториум”.

И аз случайно се оказах се на купон сред психолозите, обрекох главата си на страдания.

Освен всичко, се получи така, че на моята шия увиснаха четири-пет деца, които решиха, че татко е дошъл. Може би, именно затова аз по-късно осинових три от тях. Трябваше да намеря истинските причини за оздравяване на децата. Намерих ги и благодарение на това, Вие също ще оздравявате. Например след месец, месец и половина наблюдение аз започнах да забелязвам, че игрите на тези деца с нещо се отличават от другите. Именно в детското възприятие, именно в детската искреност, именно в детското въображение се крие секрета. Така че, по какъв начин оздравяват те? Как работи детското въображение? Преди да узнаем това, ние трябва да знаем как децата се отнасят към болестта? И как?

Никак?Просто след кратко време, например десет дена, те привикват към болестта, като

към своите гащички. Те към всичко се адаптират. Единственото, към което децата не могат да привикнат, към което те имат постоянно притегляне от природата, това е инстинктивната потребност от родителска любов и защита. Майката-природа така е направила, че детето трябва да бъде около възрастните. Внимание, ключ!


Каква особеност има в децата? Те са вечно гладни за внимание, ласки, любов, особено малките деца. Колкото и да ги галите, все едно не им стига. След пет минути пак стоят гладни около теб. Представете си ситуация. Таткото си дошъл в къщи, включил телевизора, идва детето:

- Е какво? Как си? Как мина деня? Ела тук, целуни татко. Цун! А сега иди при мама, не пречи на татко. Иди при баба! Край. Детето не е получило това, от което изпитва колосална потребност.

А мама, веднага си нарежда зад гърба си:- Не пипай горещата печка, ще се опариш.А баба, вместо да го приласкае, седи и възпитава:- Добрите момиченца трябва да бъдат таки-и-ва и такива. Добрите момченца еди

как си се държа-а-ат.И изведнъж, когато детето заболее, става чудо. Таткото забравил за телевизора,

стои на задни лапи, готов да изпълни всяко желание. Мамчето, която не дава да пипа горещата печка и се кара и шляпа всеки път по дупето, се върти, грижи се, преживява. Бабата чете приказки, пее песнички. И дядото се появи от някъде, пъхтейки. Всички над главата му.

Записвам: утоляването на глада и на жаждата от любов е свързано с болестта!Аз питах децата:- Кажи, ако обичаш мило мое, когато много искаш да те погалят по главичката или

да ти кажат нещо хубаво, какво правиш?- Две от три отговаряха: - Казвам, че ме боли главичката или коремчето.Излиза се, че детето сякаш се преструва, съгласни ли сте? Но… Децата не могат да

се преструват, защото мислите им моментално се материализират в тялото и те започват да боледуват наистина. Оказва се, че тези деца, които имат родители, възприемат болестта като източник на ласки, грижи, внимание, любов. При сираците също има огромно генетическо притегляне към ласките, природна потребност да бъде защитено.

Тези деца отиват при работниците в санаториума, възпитателите, лекарите и питат:- А защо тя има родители, а аз нямам?Възпитателите не могат да кажат: “Ти изобщо нямаш родители” и отговарят:-Ти също имаш.- А къде са моите родители?- А защо не идват, не ме взимат?- Кога ще дойде баба ми? Кога дядо? Казват им:- Ти сега боледуваш. Като оздравееш, те ще дойдат да те вземат. Работещите там

сами не знаели, че тяхната лъжа задействувала оздравяването! Те знаели, че болестта е неизлечима.

И децата, за да удовлетворят ненаситното си желание да бъдат нужни и обичани, интуитивно започват да търсят пътища.


И се оказало, че този велик вътрешен зов е способен да унищожи всяка страшна болест.

Две-три годишно дете започва да се интересува:- А какво е това болест? А какво е това да оздравея?Обясняват му:- Ти имаш много захар в кръвта, разбираш ли? Не яж захар?Децата започват много бързо да вникват, че от източника на любов, на защита, на

покой ги отделя някакъв Бармалей, когото назовават болест.Аз се сприятелих с едно малко пиленце, тригодишно момиченце и го попитах:- Кажи ми моля ти се, какво представлява твоята болест?Тя ми обясни:- Вътре в мен има много-много парченца захар едно след друго. Ето за това не

идват моите родители.- А, когато ти е много мъчно за родителите ти, ти какво правиш, за да дойдат по-

бързо?Тя държейки юмручето си в моята лапа, ме заведе в двора.А там има около седемдесет разноцветни ванички. Сутрин работникът на

санаториума ги пълни с маркуча с морска вода.Тя се нагрява на слънцето и към обяд ги пускат в този жабарник. Те там се

плискат. Момиченцето влязло във ваничката и започнало да се плиска, казвайки някакви думи. С мъка ги разбрах. Оказва се, че то повтаряше безкрайно : “Аз съм захар, аз съм захар, аз съм захар”. Питам я:

- Защо казваш “аз съм захар”?До сега си спомням очите му, как гледат идиота. Как може такъв голям човек да не

разбере най-разбираемото? Ами захарта се топи и изчезва във водата!Въображението на децата работи буквално. И те всеки по своему играе и се оказва,

че тази игра ги изцелява.Чак след като разказах за това на възпитателите, те в един глас възкликнаха: “Ах,

ето защо нашите деца не влизат втори път в една и съща вода”.Оказва се, че те виждат, че “врагът” се е разтворил там и чакат кога тази вода ще се

махне. Разбирате ли? Общувайки едно с друго, те бързо си предават опита на оздравяване, “технологията за добиване на своите родители”. Аз разбрах от тях няколко начина. Ще Ви споделя един от тях. И така днес ние ще фантазираме като деца. Постарайте се да дадете воля на въображението си, да се видите, да усетите, да почувствувате в тази фантазия – всичко, което считате за свойствено на хармоничния човек, на съвършения човек.

Разбрахме ли се?Значи ще се потапяме в детството.Защо ни е то?Ето обърнете внимание! Ние с Вас общуваме, аз Ви обяснявам нещо, доказвам. А

Вие се съмнявате, не вярвате, давате вид , че мислите за нещо …


Когато преди работех с деца, забелязах някаква особеност: сто от сто очилатковци, бързо възстановяват зрението си. Те идват на занятие. Тяхното внимание се изчерпва максимум за пет минути, след пет минути вече те започват да се отвличат, да мърдат, след това да общуват един с друг, да разговарят. Те само дават вид, че слушат. А в същност, въобще нищо не разбират, не им стига до съзнанието. За каквото и да им говоря, те запомнят само последната фраза, всичко останало не помнят. Защото на тях не са им нужни умни доказателства. Целият парадокс е в това, че не разбират за какво става дума, те не питат, не уточняват. Като кажа:

- Деца, хайде сега в къщи! – те с радост изчезват.Но тогава, защо на всички се възстановява зрението! От двеста деца на двеста

зрението се възстановява? Не е имало такъв случай, резултатът да бъде от сто – деведесет и девет, не - при всички! От сто глухи деца, на всички започват да се “отпушват” ушите. Те даже не помнят за какво говоря аз, но при всички резултатът е стопроцентов.

На занятието им казахме: -Знаете ли деца, нашите големи слушатели, вашите майки, бащи, дядовци и баби

премахват своите белези. За белезите, Вие специално ще работите, ще правим специално упражнение. На следващия ден идва едно дете и казва:

-Моят белег изчезна! На тях само веднъж им казахме, че големите сами премахват белезите си и това е! Това се оказа достатъчно. С тях не правихме никакво упражнение. Но белегът изчезна…

Какво е това?Просто децата мислят образно. Желанията, стремежите на децата винаги се

въплъщават като че ли от само себе си. При тях втората сигнална система е силно неразвита и слава Богу!

Втората сигнална система - това са думите, говорът е посредник в нашето възприятие на обкръжаващия свят. Разговорната реч е най-лесната, най-простата, най-примитивната форма на общуване. В този примитивизъм, ние възрастните, закъсваме. Защото когато Ви говоря какво и как трябва да се направи, аз Ви говоря през противогаз:

- Вижте какво прекрасно, ароматно цвете!А Вие гледате, миришете през противогаза и казвате:- Аз не разбрах! Обясни ми още веднъж!Образно казано, втората сигнална система е противогаз, чрез който ние искаме да

уловим миризма.Опитайте се да си спомните себе с и в детството. Аз, например, през миналата година се срещнах с детството си. Когато бях в дома

на родителите ми се качих на чардака. Просто изведнъж си спомних, че тук имах стая, огромна стая, където аз живеех преди тринадесет години. Това беше моят дворец.

Дойдох тук, но не можах да намеря моя тайник. Освен дебел слой прах, друго нищо! И изведнъж там, в ъгъла видях познати очертания. Приближих се, застанах на колене и ето така отидох там. Оказва се, че ръстът ми е бил такъв, че съм ходел там с


гордо вдигната глава. Там намерих мястото, кьдето винаги пазех своето богатство. Когато отворих, в него имаше парчета от порцеланови чайници, криви капачки от лимонада, парички – опаковки от дъвчащите бонбони “Златно ключе” и от щоколадовите бонбони “Златно ключе”, които получих за подарък на Нова година. Аз ходех с подути джобове, защото всичко това го носех със себе си.

Помня, че имах играчка, каквато никой нямаше. Това беше истински автомобил. Той можеше да се движи навсякъде. А в същност той беше просто парче от мотоциклетен акумулатор.

Разбирате ли, колко богато е детското въображение? Спомнете си себе си, къде останаха неразкрити Вашите съкровища, къде е зарито Вашето имане.

Значи, когато сега фантазирате, опитайте се да го направите както в детството. В тази фантазия се постарайте да видите, да усетите и се запомните именно такива,

каквито нарочно искате да се видите, да видите как изглеждат краката Ви, ръцете, тялото, очите. Какво Ви е там вътре в душата? - Усещане за лекота, хармония, безметежност, щастие.

Отначало ние измисляме, създаваме образ като художник, а след това запомняме мекотата, гладкостта на кожата, гъвкавостта на тялото, покоя в душата и т.н. Сега ние ще опитаме да работим не само с очите, но и с целия организъм. Да започнем да фантазираме.

Представете си, че Вие сте безсмъртен човек. Вие бихте ли могли да откриете на хората своята тайна? Бихте ли могли да разкажете на някого за своето безсмъртие? А?

Не! Ще ви разделят на хиляди парченца, за да Ви изучават в лабораторни условия, да Ви изследват и в края на краищата да намерят начин как самите те да станат безсмъртни.

Те ще започнат да експериментират безкрайно и няма да можете да попречите на тълпата людоеди. И ето затова Вие сте принудени, намирайки се сред хората да изглеждате като всички, да остарявате като всички и после всеки път да сменявате местожителството си. А след това се връщате на старото място като син, внук на онзи, който сте били тогава.

Сега за това как сте се оказали безсмъртни. Преди повече от десет хиляди години назад Вашето племе е било нападнато от неприятел и всички били унищожени. Вие единствен сте оцелели след това клане, наранени сте избягали от преследването.

Врагът вървял по следите Ви и вече сте чувствали зад гърба си горещия му дъх. Със стрели във двата крака Вие с ужас сте пропълзели в планинска пещера и стараейки се да се скриете от приближаващите се стъпки, сте се долепили до скалата.

Тук се оказало някакво особено място – граница с паралелно измерение. Вашият вътрешен ужас е включил някакви механизми и изведнъж сте пропаднал в тесен процеп. Вие сте се срутили там, паднали сте в съседната пещера и сте преседели вътре няколко дена. Раните Ви зараснали неестествено бързо, силите Ви се възстановили и когато сте се закрепили и излезли на повърхността, забелязвате, че всичко наоколо е като в огледално отражение.


Слънцето стои от другата страна. Времето върви в обратна посока. Зад този хълм потърсвате своето селище, но не го намирате. Нищо, освен буйни треви! Никакви следи от пребиваване на човек. Отново се връщате в пещерата и започвате да си припомняте как сте попаднали тук, как сте намерили мястото на преход между два свята. И от този момент е започнал Вашият живот.

В този свят Вие стареете като всички, боледувате, страдате, преживявате всичко свойствено за обикновените хора. Но в един прекрасен момент, когато Ви стане тежко: болежки, побеляване, бръчки, Вие отивате в планината, отваряте вратата на другото измерение и отивате в света, където времето тече назад. За кратко време започвате да се обновявате, защото там действа законът за компенсацията. Но цялата беда е в това, че този свят е открит само за Вас. Никой друг не може да премине там. И тъй като човек не издържа на самотата, сте принудени отново и отново да се връщате при хората.

Видели сте как са се строили пирамидите, как хората са ги покривали с чиста синьо-бяла глеч. Видели сте как се е разрушил Вавилон, били сте редом с Чингисхан...

И там има къща, която сте построили със собствени усилия преди хиляди-хиляди години. Двуетажна малка къщичка, където се сливат четирите стихии.

Там няма прах и тлен. Всичко се пази в непокътнат вид. Всеки гвоздей, всяка дъсчица - всичко се намира в първоначалния си вид. Този килим Ви е подарил самият Император. А рицарските доспехи са били на бащата на Хенрих ІV.

На втория етаж е Вашата спалня. Прозорците гледат в четирите посоки. Представете си. От една страна океан, от друга – безкрайни поля стигащи да хоризонта, от трета – благоуханна гора със залети от слънцето цветни поляни, от четвъртата - планини. Дошли сте вечерта, измили сте се и сте си легнали в постелята...

Да започнем от момента на събуждането. Прозорците са широко отворени. За една нощ регенерацията във Вашия организъм вече е започнала. Белият фин тюл се полюшва на прозореца. Затворете очички.

… Океан … Утро… Вие сте в леглото... прозорците са широко отворени. Лек прохладен ветрец, носещ в себе си миризмата на земя, на планина, на хвойнови гори, влажни от роса, миризма на океан, внимателно гали с любов косите, лицето и Ви шепне:

-Добро утро, радост моя! Добро утро, любов моя! Поздравявам те със завръщането! Отвори очички! Чака те вълшебен ден!

Създайте си образ, представете си!Вие мислено се протя-а-а-гате, нежно с наслада. Отваряте очи и виждате как

слънцето се издига. Пробуждайки се постепенно, като дете си повдигате главичката от възглавничката под формата на облаче. Наоколо птичките ликуват, луди от радост, защото всяко Ваше появяване в този свят предизвиква укрепване на всичко, което е там. Вие действувате на този свят подмладяващо и той на Вас също. Ставате. Представете си! Боси стъпвате на прохладния под, слизате по стълбата, излизате на верандата и …

О, Боже!… Колко е чисто, колко е свежо… колко е прекрасно!… Отишли са си умората и отпадналостта от вчерашния ден. Още веднъж мислено се протя-я- ягате до изпукване….


Пред Вас е пясъчния бряг на океана, гладката прозрачна повърхност на водата. Взимате кърпа и по едва забележимата пътечка, стъпвайки по влажната от роса трева, вдъхвайки свежестта и аромата на цветята, отивате към водопада, където бушува стихия! И това не е обикновен водопад! Започнал от малък извор в цепнатината на скалата, пробиващ си път, той е събрал сила и се е превърнал в мощен поток. Всяка капчица, преодолявайки трудността на пътя, се е очистила и е придобила вълшебна мощ! Приближавайки се към своя водопад, Вие се приближавате до подножието на скалата и се любувате на играта на слънцето в кристалните пръски на водата, с наслада вдъхвате влажния и чист въздух, “разтваряте се в него”. Представете си слънчевата светлина във всяка капчица! Във всяка капчица цветна дъга! Този водопад носи в себе си наниз от чистата дъга, младостта, свежестта, бодростта, красотата… Мислено хвърляте от раменете си дрехата, а заедно с нея и всичко минало: възрастта, тежестта на живота, обидите, съмнението, напрежението – всичко, което се е натрупало за тези години. Слънчицето и ветрецът започват да галят тялото Ви. Правейки мислено дълбоко вдишване, се мушкате под водопада. Представете си как отгоре Ви се сгромолясва водопад от радост, водопад от бодрост, щастие, свежест, младост. От докосването на вълшебните капчици вибрира цялото Ви тяло, кожата става гладка, нежна, бархетна, като на младенец! Почувствувайте как водата струи върху кожата Ви, отмивайки всичко повъхностно, наносно, неистинско. С всяка секунда чувствувате все по-голяма и по-голяма лекота, голяма чистота. Вие се наслаждавате на това, което става с Вас и… О, чудо! Водата наоколо започва да минава през цялото Ви тяло, отнасяйки всичко, което е чуждо на здравето, на спокойствието, на хармонията!

Вие виждате как калта на Вашите загуби, обиди, разочарования, поражения, болести изтича под краката Ви и изчезва във вълшебната вода, разтваря се за винаги!

Виждате как със всяка секунда придобивате все по-голяма лекота, свежест, бодрост, величествена красота, сила, увереност, царствено спокойствие!

Вие излизате изпод водопада. Мислено поглеждате тялото си: краката, ръцете, гърба, корема, шията, лицето – погледнете се от страни. О, чудо! Какво съвършенство! Каква красота! Но най-главното… вслушайте се! Каква хармония в душата, светлина в разума, сила в духа.

Вие сте могъщи в съзиданието, в творението!… Вие сте ангел на Светлината! Вие сте Ангел на Доброто! Вие сте ангел на Любовта! Честито възраждане!

Запомнете това състояние, за да станете за хората източник на светлина, доброта, любов, вдъхновение и сили. Защото на Вас Ви предстои пак да се върнете на полето на битката, където добро и зло се намират във вечен бой за душата на човека. А сега се вглеждаме в небесата. Ясно виждате, птици, реещи се високо-високо. Създайте желание мислено да излетите. Представете си как отлитате във висините, за да попиете чистотата на небесата. Изправяме раменете, готвим се за полет и дори малко се напрягаме. Вълнението, очакването и повелята на полета! Започваме да се отделяме от земята. Леко-леко, свободно отлитаме във висините напред. От насрещния вятър тялото вибрира, душата се радва от усещането на полета, волята ликува! Вие се стремите напред, където


бушува стихията! И мислено притегляте чистотата на белите облаци, бездънността на небесата и попивате във всяка своя клетница! Само едно Ваше желание, само един Ваш стремеж и – Вие летите във висините, във висините…

Фантазираме! Създайте образа на полета! Напред са бели, сиви и черни буреносни облаци, но в същото време грее слънце. Мълнията е още далече, но бурята се приближава. Първите капчици… Всмукваме слънчева светлина, всмукваме чистота, всмукваме свежест, всмукваме образа на красотата, образът на младостта, образа на прозорливостта. Представете си как Вашето тяло с всяка минута, с всяка секунда придобива една след друга именно тези черти, за които сте мечтали.

Фантазираме полет! Приближаваме се към белите облаци, носещи в себе си приказката на детството, приказката на младостта, носеща в себе си първата любов, чиста, възвишена, носеща в себе си звездните нощи и… преминаваме от край до край…

Вие вкарвате в себе си великия химн на младостта, на свободата! Приближава се порой, той вече се вижда! В далечината се вижда дъга! Ето ги въображаемите полета и Вие поемате ароматът на влажната слама, ароматът на познати и непознати цветя! Вие летите! Свободни сте!

Вие летите срещу бушуващата стихия, там където се срещат двама ВЕЛИКИ ВЛЮБЕНИ, НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, В ЕДИНЕН ЕКСТАЗ НА ЛЮБОВТА!!! и от този есктаз в небето се е разбушувала буря. Пороен дъжд, мълнии и гръм!

Представете си образа! Спомнете си звуците на бурята, постарайте се да ги чуете сега. За кратко време мълнията отваря прозореца на удивителния съседен свят и Вие виждате ясни картини. Представете си, че се намирате в небето, сред разбушувалата се стихия и поемате силата на мълнията…

Проливният дъжд отмива от Вас, всичко минава и Ви напълва с пролетна свежест и чистота. Разтваряйки в полет ръцете и краката, Вие поемате вълшебната сила на стихията: бушуващия ураган на любовта, урагана на съзиданието, урагана на творчеството, дългоочакваната бодрост, свежест, лекота, щедрост, доброта!… Всяка власинка, всяка клетчица, всяко съдче натрупва тази мощ; вълна след вълна, все по-нарастваща.

Запомнете вътрешното усещане за Свобода! Запомнете! В този въображаем полет попийте всичко, което считате за съвършено! Браво!… Умник! Герой!… Фантазирайте и запомняйте! Вие се виждате съвършени! .. Още!… Добавяме щрихи като гениален художник! Продължаваме да фантазираме по-нататък! Представете си, че се връщате към своя дом. Стихията остава далеч назад. Вие се спускате на чардака. Създайте усещания, създайте чувства! Мислено влизате в къщата, приближавате се до огледалото и се поглеждате в него. Виждате се силен, млад, здрав, бдителен, прозорлив, проницателен. Полюбувайте се на себе си! А сега танц. В този въображаем танц се постарайте да бъдете принцеса, кралица, повелител, повелителница, какъвто искате! Представете си себе си: Виждате огромна зала, блестящ паркет, колони, а зад тях море и звездна лунна нощ. Можете да преброите звездите, всяка от които точно различавате на небосклона. Музиканти в бели одеания Ви гледат с палави и добри очи. Те ще свирят


само за Вас. Вие се появявате в бално облекло и всички присъствуващи обръщат възхитените си погледи към Вас. Музикантите сякаш са чакали този момент и при появяването си започват да свирят величествен валс. Вие мислено танцувате с любимия си човек, без да откъсвате поглед един от друг, поглед пълен с нежност, любов и щастие, надежда, мечтателност и стремеж.

Включваме тържествен валс и мислено, стоейки със затворени очи, започваме да танцуваме. Въртим се във въображаем танц. Даваме воля на фантазията си! Виждаме се от вътре и отвън. Запомняме! А най-важното – запомняме вътрешното състояние, състоянието на душата!

А сега танго! Настройте се! На лицето лека усмивка. А сега повдитаме двете ръце нагоре, Разтваряме раменете като крила. В очите блясък, страст, закачливост, младост, щастие, любов!

Браво!!! Герой!А сега вдигаме двете ръце нагоре, протягаме се, отваряме очите. Можете да кажете

“мяу”! Казахте ли? Слава Богу, че не сте се отучили да говорите на нормален език.А сега сравнете, моля сегашния си вид с образа от Вашата фантазия. Има ли

разлика? Да? Ето тази разлика е обемът от работа, който е необходимо да извършите в близките

един и половина-два месеца.И запомнете! Любовта, уважението към себе си не могат да останат без резултат.Във всеки от нас е скрита силата Мнозина от нас не познават своите вътрешни

възможности, а всеки ги има, трябва само да умеем да ги пробудим, да ги заставим да работят за себе си.

Това, което сте постигнали в живота си във всички отношения е само малка частичка от заложения във Вас потенциал. Казвам Ви го като специалист с многогодишен опит. Потвърждение на това са екстремалните ситуации. Ето няколко примера.

Как мислите, откъде са се взели сили у седемдесетгодишна жена, за да може на гръб със четиридесетгодишния си син да измине 13 километра през снежни преспи и нито веднъж да не го остави за почивка? А това е факт!

Когато хората се опитвали да се доберат със снегоходи до мястото на аварията, за да спасят останалите, останали под трактора, те са следили в продължение на целия път следи от един чифт крака. Как е могла жена от Санкт-Петербург на нивото на седмия етаж да издържи с една ръка своето двегодишно дете, държейки се за тухлата на козирката само с показалеца и средния пръст на другата ръка, докато не дошла помощ.

А когато са я свалили, тя не могла да си разтвори пръстите. Успокоявали я няколко часа, за да успее да се отпусне и да пусне ръката на детето си. Каква свръхестествена сила!

Но тези сили се намират в спящо състояние, защото за обслужване на стомашно-чревния тракт не е нужен много мозък. Ето защо задействани се оказват само 3-4% от мозъка. А човекът може много повече: да чете мисли, да предвижда бъдещето и т.н.


У Вас също има такива сили, скъпи читателю. Ние сме длъжни да изнамерим достъпа до тях. Но с единственото потребителско желание: “Искам да ям.” тази врата няма да Ви се отвори, защото тя води във вълшебен свят, където ще се изпълняват желания. Това е свят, където Вие сте победителите. Вратите към този свят се отключват с три ключа: със силата на волята, с душата и с разума. И те трябва да се слеят в едно. Готови ли сте? Тогава да започваме!

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РЕЛАКСАЦИЯ1.Бавно и спокойно отворете очи! Помигайте леко-леко без напрежение както

молец с крилца. 2. А сега упражнение с научното название “Не ми пука”.Първо си включете приятна отпускаща музика.Разтрийте дланите, за да увеличите притока на енергия в тях. За целта отпуснете

ръце до нивото на слънчевия сплит -- така енергията тече по-добре. Без да спираме да разтриваме ръцете, ги доближаваме до очите.

Дланите една срещу друга като за молитва, сплитаме пръстите и отваряме дланите върху челото, като основата на кутретата попадат в точките, където очилата се слагат на носа, сгънете дланите като чашка.

Нагласете ги така, че да не пропускат светлина до очите, а и ръцете да не докосват миглите и едва след това отпуснете клепачи и затворете очи.

Енергията от центъра на дланите ще попадне точно в очните ябълки. За да може енергията да влезе безпрепятствено, главата трябва да се намира в една равнина с гръбначния стълб.

“Отдръпнете” очните ябълки назад, отпуснете клепачите и лицето. Челюстите леко отворени, езикът -- отпуснат и мек, раменете -- отпуснати, ръцете – без напрежение. Разтворете лактите встрани, мускулите на цялото тяло са отпуснати.

Моля Ви, създайте следното състояние: успокойте се, изолирайте се, оставете мислите да си отидат, усетете празнота. Всичко Ви е безразлично.

Разглеждаме тъмнината пред затворените очи или картината, която изплува в съзнанието Ви.

Може мислено да следите движещи се обекти на разстояние, от което не ги виждате добре на физическо ниво, а на въображаемо ниво ги виждате много ясно, дори и толкова отдалечени. Или последователно си представяйте някакъв предмет ту на близко, ту на далечно разстояние. Много е полезно по време на релаксацията да гледате мислено своя работен ред от таблицата за проверка на зрението и да си представяте, че го виждате ясно.

Насочете вниманието си към пъпа. Създайте вътре в себе си усещане за пълен покой и отпускане. Мислите Ви – за любов към себе си, към очите си, за любов към самия живот.

След това насочете вниманието си към областта на черния дроб (дясното подребрие) и изпратете там цялата нежност, която въобще сте способни да изпитате. Почувствайте физически отклик в тялото, както при Образа на петте пръста.


После аналогично насочете вниманието си в областта на бъбреците (на гърба малко по-високо от кръста) и също така мислено им изпратете любов, нежност и от цялата си душа им пожелайте здраве. Уловете отговора в тялото и създайте благодарност към себе си.

Свалете ръце, но не отваряйте очи. Настройте се на пълен отдих. Представете си, че ви докосва полъхът на вятъра и Вие леко се полюлявате и се отпускате.

Отпуснете мускулите на прасците, на бедрата, седалищните мускули, на кръста, на шията, на лицето – всичко, освен мускула на пикочния мехур!

Представете си – утро е! Слънцето изплува над хоризонта. Вие сте на хълма, а долу – рекичка. През нощта е минал топъл летен порой, листата по клоните блестят. Ветрецът откъм реката ги гали, а слънчевата светлина преминава през тях така, че самите те излъчват светлина. В душата и тялото – безметежност.

А сега отворете очи спокойно. Всъщност никога не ги отваряйте рязко!!!Също не бива нито да ги присвивате, нито да ги блещите. Всичко това създава

недопустимо напрежение!Ако, съхранявайки вътрешния си покой, вземете в ръце таблицата, Ви очаква

изненада.Забелязахте ли допълнителен скок в подобряването на зрението? Браво! Гордея се

с Вас!Значи всичко сте изпълнили правилно. Зрението продължава да се подобрява и по

време на релаксацията и почивката. Какво е настроението? Не сте загубили усмивката, нали?!

Повишаваме чувството с още една степен. На душата Ви е леко-леко и усещате в очите си топлина. Запазете това чувство през целия ден, а ако изведнъж го изгубите, то спешно повторете упражнението.

3. Насочване енергията към очите.Първо разтриваме длани, както е описано в упражнението “Не ми пука!”. Тялото

изправено, главата в една равнина с гръбначния стълб. Очите затворени. Показалецът и средният пръст на двете ръце са насочени перпендикулярно към очите.

Разстоянието от края на пръстите до очите е буквално 1-2см без да докосваме клепачите. Усещаме, как енергията струи към очите и ги изпълва вътрешно.

Сега аналогично средните фаланги на свитите палци доближаваме до спуснатите клепачи и също така изпълваме очите с енергия. При това лактите са приповдигнати и разтворени встрани. Главата не накланяме.

СТРОГО МЪМРЕНЕ.Това се чете, ако зрението Ви не е наред!Сега ми се иска да изсипя малко кал върху “умната” Ви глава, която поддържа

болестите и проблемите Ви! Ако по време на тренировката в главата Ви изникнат мисли от типа: “Помага ми –

не ми помага?! Помага ми – не ми помага?!” – Край! Вие сте обречени на пробойна в


кораба и както сте потъвали, така и ще продължавате да си потъвате! Аз преди време цели шест години се мотах така.

И така, всички упражнения, които изпълнявате – това е опаковка, с панделка, а същността е съвсем на друго място. Представете си – влизате в магазина и вместо бонбони, купувате само станиолените обвивки. Имате ли полза от тях? Шоколадът остава в магазина, а Вие вземате станиола и си тръгвате. Затова пък красиво блести!

Упражнението също е само форма, празен съд. Вие търсите упражнения, начини, методи, средства, т.е. търсите съда, обвивката,

станиола, забравяйки да се погрижите за главното – за съдържанието, за вътрешното състояние.

А ако съдържимото е сярна киселина? Променя ли се същността на киселината в зависимост от това къде ще я налеете – в кристален бокал или в консервна кутия, извадена от боклукчийската кофа? Нещо ще се промени ли? Не.

А тялото също е съд. Кажете, моля Ви се, с какво се коригира тялото? С физически упражнения. Вие правите ли упражнения, то ест привеждате ли съда си в ред? – а вътрешното съдържание си остава същата тази киселина и продължава да го разяжда. Значи същността Ви не се променя от упражнения, таблетки и процедури. Той веднъж е разрушил здравето си, следващия път ще направи пак същото. Това е!

Затова ако смятате да придобиете здраве за тялото си, нужно е да промените характера си в посока към съзидание. Своето безхаберно отношение към здравето Вие, разбира се, оправдавате с това, че сте отдадени на науката, семейството, работата и т.н. Списъкът е дълъг, не е ли така! А сега пък, опитайте се да приведете тези аргументи на майката Природа. На нея й е все едно на какво и на кого сте се отдали! Законите са единни и трябва задължително да се изпълняват. Не желаеш да изпълняваш – боледувай и се самоунищожавай, освобождавайки мястото си на здравите хора.

Винаги имаш избор. Значи, ако няма да променяме подхода към себе си, то грош ни е цената на мен и Вас.

Зрението ще започне да се подобрява от момента, в който Вие признаете себе си за Човек с главни букви, за силна ЛИЧНОСТ. Резултатът ще ви отива. Всяко “тра-та-та” по свой адрес, всяка форма на самобичуване и съмнение в своите сили се възприема като оскърбление на ЛИЧНОСТТА.

Вие се отнасяте към таблицата потребителски – така, както надничате в прозорчето на касата! Като застанете пред него и да протегнете ръка, трябва преди това да сте се си го заработили. Тогава да повторим още веднъж! Когато Вие гледате таблицата, преди всичко си слагате “мускулния корсет”, гордото тържествуващо изражение на повелител, на повелителка. Лицето се разтегля в усмивка. Ъгълчетата на устата стигат до зад ушите, но на не повече от един метър.

Лицето изразява изкуствено създадената радост. Вие държите този неестествен за Вашето състояние “мускулен корсет”, формирате отвътре и “изсмуквате от палеца си” приповдигнатото настроение. На какво се усмихвате? На това, че ей сега ще започнете да


виждате малко по-добре! Съзнателно си създайте очакването за положителен резултат и това е!

За Ваше сведение, още не съм срещал човек, на който да не се е оправило зрението по тази формула!

Навремето аз бях треньор по ръкопашен бой. Едно от момчетата тренираше с някакво голямо настървение. Гонех го от залата, но той не си тръгваше.

Владееше техниката прекрасно и в тренировъчния бой не пропускаше нито един удар. Но имаше един проблем – неувереност в себе си. Няма човек, у който да не съществува никакъв страх. Страхът за самосъхранението си съществува у всички. А при него този страх се превърна в неувереност в силите си. И винаги губеше в контактния бой. Аз му казвах – побеждава не техниката, а духа! Но това не променяше нищо.

Веднъж при мен дойде един работник в МВД от Казахстан и шампион по карате.Помолих го да покаже на моите момчета техника и между другото му отбелязах, че

сред тях има един много добре технически подготвен младеж, да внимава с него.По такъв начин аз посях в душата му съмнението. А вече пред момчетата казах:--Утре ще ви доведа един скокльо, такъв трепач. Той се хвали, че е най-силния

боец. Трябва да го вразумим. Аз зная, че кой да е от вас ще го постави на мястото му. И обръщайки се към един новобранец, който още крака си не можеше да вдигне,

добавих:--Ето ти можеш да го смажеш.А после, обръщайки се и към моя страхливец, му казах: Ти си техничен, посплаши го малко.По време на срещата моето момче направи от него такова кюфте… Когато му

съобщих името на шампиона, когото е победил, едва не получи аборт… През 1994 година беше азиатската Олимпиада в Хирошима. Трима от младежите, получили призовите места, бяха от Ташкент. Моят ученик беше първи. Той победи и китайците, и тайванците, защото някога получи урок: преди да встъпиш в бой, трябва да победиш самия себе си. Ясно ли Ви е?

Нахлупихте ли короната!!! И така, вземаме управлението на процеса на оздравяване в свои ръце! Даже ако се бяхте родили с очила, това мене не ме вълнува -- всички Вие все едно ще си оправите зрението!

ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ От първите дни на занятията не правете негативни изводи за себе си и

способностите си.Винаги работете със зрението си, дори и със затворени очи, без очила! Подберете

си очила, по-слаби от тези, които носите и ги сложете още днес. С подобряване на зрението тези очила също ще ви станат силни. Сменяйте ги, докато съвсем отпадне потребността Ви от тях.

Ако продължите да носите старите очила, въобще не мечтайте за успех! През първите дни от работата с таблицата подобрението ще е едва забележимо,

внимателно, “със скрибуцане”. Ако Вие сложите старите очила, макар и за пет минути –


старата привичка от десетилетия да носите на носа си “велосипед”, тутакси мигновено ще Ви се припомни. И след това ще бъде значително по-тежко да се върнете към постигнатия резултат. По-трудно е да се строи, отколкото да се руши!Много лесно може да се разруши резултата от труда, с помощта на който сте постигнали целта си. Вие сте длъжни завинаги да затворите в душата си пътя назад, само тогава ще тръгнете напред.

Ако можете да се справяте без очила, това се отнася за тези, които имат 1,5-2дпт., то простете се с тях още днес. Повече не ги слагайте никога и никъде. Очилата са патерици за очите. По време на коригиране на зрението не трябва да ги присвивате или блещите. нужно е да се работи без пренапрягане. Не бързайте! Един ред от таблицата за два-три дена работа, 0,25 дпт. в денонощие.

Не се успокоявайте от достигнатия резултат, а продължавайте да работите! Веднага след като се успокоите, спрете, отпуснете се, така зрението ще престане да се подобрява. Помните ли? Махало -- инерция -- спиране.

Как се преодолява хроничното връщане към недъга?Ако след оздравяването болестта се връща, то това става обикновено между втория

и третия етап. Болният оздравява, но болестта остава в паметта му. Например сутрин по навик той започва да си търси очилата и изведнъж си спомня: “Та аз виждам добре и без очила”. Навикът започва да настоява. И трябва да преодолеете този период на неудобство. Хроничното връщане към недъга е старата програма, която все още работи в главата Ви. Все още…

“ЧОВЕК Е ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН КЪМ ЛОШОТО” За да Ви предпазя от грешки, ще Ви разкажа един случай от практиката.При мен в групата се занимаваше едно момче с обширно перде на окото. Детето

работеше със себе си, в резултат на което пердето остана като едва забележимо косъмче. Той отиде да се изследва. И една дума на очния лекар направи детето отново сляпо. Помолили лекарят само да прегледа детето, а той отговорил: “Момчето не може да вижда, аз предния път го прегледах, това е невъзможно”.

Лекар, който казва на болния, че е неизлечим, е престъпник, въобразяващ си, че е Господ Бог. Веднъж при мен на стаж дойде колега от Републиканския център по очна микрохирургия. Добър доктор. Той винаги носеше със себе си дебела книга. Когато я погледнах, това се оказа справочник по очни болести от 1928г.

Попитах го:- За какво ти е тази стара книга?- Няма по-добра.Това означава, че достиженията на науката за тези години не го интересуват, той и

не знае за тях. Пазете се! Във всяка професия ще се намери случаен човек, във всяко стадо – черна овца. И какво да правим с това, че човек е предразположен към лошото? Десет добри думи и постъпки могат да бъдат зачеркнати с една лоша дума и всички Ваши съзидателни стремежи и усилия да бъдат сведени до изходната точка.

Още Иисус Христос е говорел, че човек е предразположен повече към лошото. Пациентът попива негативната информация, като гъба е. Например, лекарят е прекрасен


специалист, компетентен и внимателен, лекува тежко болен. Назначава лечение, контролира хода му и постоянно ободрява пациента. Без съмнение ефектът ще бъде значителен. Изведнъж някаква санитарка влиза и подхвърля между другото: Колко години работя тук, досега не съм видяла някой да се е излекувал от тази болест. Именно тези думи ще се загнездят в душата на човека, ще посеят съмнение и ще сведат до нула всички усилия на лекаря. Пазете се от умниците, когато започнат да изказват своето мнение.

НЕ ТРЯБВА ДА ОБЩУВАТЕ С ДРУГИ ОЧИЛАТКОВЦИ, особено преди окончателното приключване на работата (виж третия етап -- адаптация). Хората не могат да търпят тези, които не приличат на тях. Спомнете си за тълпата и личността. А думите на другите имат много силно влияние. Мислете със собствената си глава. Представете си, че сте решили да се занимавате с възстановяване на зрението си. Във Вашето обкръжение се намират още няколко очилатковци, които също искат да имат добро зрение, но когато разберат, че трябва да се тренира всеки ден по 15-20 минути – това ги ужасява. Те тутакси започват да Ви нападат:

-- Ама не може да бъде, това са глупости, не вярвам, разни шарлатани пишат всякакви неща…

Защо? Защото с подобно отрицание тези хора защитават своята крещяща невежествена леност. Така че, читателю мой, пазете се, пазете екологично чисто своето съзнание. Бъдете на щрек! Показах Ви къде е опасността!

Ако помните, в процеса на работата периодът на подобряване на зрението се редува с лек спад, вълнообразно. А тъй като човекът е предразположен към лошото, значи най-вероятно влошаването ще се съпровожда с по-силна емоционална реакция, отколкото подобряването. Но ако помните това и пристъпвате към него съзнателно, то можете да избегнете уловката, поставена от Вашия характер. Ще изработваме нов навик.

Но ка-а-к? Съмнявате се, че Вашето зрение ще започне да се подобрява? Послушайте своя вътрешен глас, какъв отговор Ви подсказва той? Ако отговорът е положителен, тогава ще Ви се наложи да му докажете, че очите ви са квадратни!

МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ на вторичното дишане по време на бягането при преследването на отряд сексуално-маниакални мишки Теория. Научно обосноваване прилагането на този механизъм за лечение на застопоряването на очите в очилата.

Етапи на приспособяване на организма към новите условия В нашия организъм има участъци, изпълняващи ролята на акумулатор, събиращ и

задържащ енергийния импулс. Можем да го сравним с натегната пружина или спусък в бойна готовност. Внезапно изшумоляване, уплаха – ръката трепва и камъкът полита. Тялото приема съответната поза, изгубва “мускулния корсет”. Първата адаптация се получава чрез мълниеносен нервен импулс. Подобен на взрив. Взривният импулс действа за кратко време. В този случай запасът на организма от твърдост е малък. За пример могат да послужат бегачите на спринт, които на къси дистанции се изхвърлят напълно. До този момент хормоналната система изхвърля от своите складове НЗ. Става вторично приспособяване на организма към заобикалящата среда. Това може да се


сравни с бегачите на средни дистанции. Те в началото бягат по-бавно, отколкото при спринта и изразходват силите си постепенно. При тях интензивността на въздействие не е голяма, но е по-продължителна. Когато хормоните вече са успели да подействуват, в нашия организъм се обявява “всеобща мобилизация”, вдига се “целия народ”, това става чрез кръвта. Организмът вече е готов за по-продължителни повишени натоварвания. Това е сравнимо със спортното ходене. Оказва се, не на последно място в адаптацията на организма към новите условия играят роля еритроцитите в кръвта. Това е ново за Вас? Хванах Ви! Та нали вече говорихме за това, когато ставаше въпрос за закономерностите на каталитичната активност на мембранно свързаната ацетилхолинестераза на еритроцитите и хлоропластите на биологичните системи при тяхната адаптация към външната и вътрешна среда. Е, добре! Тогава още веднъж за това с по-прост език! Това, че еритроцитите осъществяват обмена на газовете в организма, се знае от всеки ученик. Те също работят и като пощальон-куриери за предаване на дългосрочни заповеди за изменение на всички нива, изходящи от централната нервна система. Повишаването на емоционалната настройка, предизвикана чрез волеви усилия, влияе на главния мозък (хипоталамус, таламус), който е свързан с центъра на емоциите. Той отговаря за най-простите функции на организма от типа: “Топло ми е, студено ми е, тъжно ми е, весело ми е, искам да ям!..” Тези елементарни заповеди се предават по целия организъм чрез кръвта, от мозъка към периферията. Затова ако човек се огорчава или се радва, то всички клетки на организма веднага ще узнаят това. И така, мисълта влияе на центъра на емоциите и адаптацията на всички вътрешни процеси става чрез кръвта. Значи емоциите също се предават чрез кръвта.

А сега въпрос за размисъл преди заспиване! Когато Ви боли нещо, как постъпвате в този случай? Моля, запомнете отговора си. Моят наставник ми казваше: Ти си длъжен да се отнасяш към нездравия орган като към няколкомесечно бебе. Да ама аз бях ерген! С умно изражение правех нещо. Единствено с годините и с опита изпитах цялата дълбочина на чувството, което е било нужно тогава на моите бъбреци. Детето може самостоятелно само да диша, да суче, да гълта, да поддържа температурата на тялото, да храносмила млечице, да пишка и да ака. За останалото то напълно зависи от Вас. Всяко недоволство, оплакване или молба то може да изрази само с плач. Нездравият орган е същото това безпомощно бебе, което напълно зависи от Вас. Ако нещо не е както трябва, то може да Ви извести за своето състояние чрез дискомфорт, неразположение, болка. Бебето започва да плаче – какво ще направите? Ето точно сега повторете онзи свой отговор, който запомнихте. Значи бебето плаче, а Вие…

Хайде да направим анализ на Вашия отговор и да сравним своето отношение към нездравия орган с отношението към кърмачето. Ако е заболял някой Ваш орган, Вие тичате в аптеката за болкоуспокоителни. “Бебето” започва да хленчи – появила се е болка, а нас това ни дразни, не ни дава покой. Вземаме аналгин и го даваме на “бебето”. Потушили сме болката, “викове” не се чуват, в дома настъпва покой. Вие знаете, че това не е хубаво, но продължавате да го правите – така е по-просто, по-бързо. А пък “бебето” се намира в пълна зависимост от Вас. То така или иначе е търпяло дълго, но когато


силите му са се изчерпали, то се е “разпищяло”, просто е било принудено да се обърне за помощ. Вие му казвате: “Млъкни!”, а то въпреки това плаче.

Чувствате ли абсурдността на този подход към себе си? Аз, например, когато плаче бебе, първо проверявам не се ли е подмокрило? А може би то лежи неудобно или пеленката някъде му убива. Може би е гладно или го боли коремчето, или… или… или… Тоест първо намирам причината за дискомфорта и после я отстранявам и детето веднага се успокоява. Значи каквото и да правите, както и да работите с нездравия орган, подходът винаги е един и същ – като към кърмаче. Защото то е част от Вас самите, то е Вашето бъдеще, което зависи от Вас. Ако желаете да излекувате очите си или кой и да е друг нездрав орган, то необходимо е да постъпите по законите на природата, а не против тях: да намерите и отстраните причината за “плача”, да додадете това, което не достига. Един наш далечен родственик, живеещ в съседство, много години нямаше деца. Когато беше на 40 години, му се роди син. Жена му и майка му толкова дълго мечтаеха за него, че дори през лятото го обличаха топло.

В резултат детето се разболя и умря. Роди му се второ дете, но също умря. Стигна се едва ли не до развод. Жената обвиняваше мъжа си, а мъжа обвиняваше жена си. Майка ми каза:

Аз възпитах седем деца и тридесет и пет внуци. Следващото им дете аз ще го взема под контрола си. Роди им се трето дете. Майка ми почна да се грижи за него. Тя излагаше детето голичко на слънчевите лъчи, на ветреца.А те протестираха и й казваха: “Какво правите?! Детето ще се простуди!” Тя опази детето от сляпата, нехайна и както показва опитът гибелна родителска любов.

Сега това момче е на 15 години. До 9 годишен той и през зимата и през лятото ходеше гол, защото беше невъзможно да му се облече нещо. Той веднага събличаше дрехата. В нашата къща децата до пет годишни не се обличат. А ние живеем в планината. Нашият организъм свиква със всичко. Значи, какво е нужно да се даде на това “бебе”? Трябва да се закалява организма, както и нездравия орган, да не се предпазва постоянно, да му се осигури пълноценно хранене. Когато започнете да успокоявате “бебето”, правете го с ласка, любов, нежност, въобще с чувство. Моят наставник ми казваше: “Създай бащинска любов”. Сега разбирам къде е грешил. Той е живял доста дълго и е забравил какво чувства юношата, докато все още е ерген. Аз разбирах това и използвах чувства и усещания и работата вървеше, но много бавно. После, когато за първи път изпитах бащински чувства, то беше нещо неописуемо.

Аз, разбира се, се готвех за това да стана баща. Но все едно, това събитие ме завари неподготвен. Веднъж, когато за пореден път се върнах от командировка, ми казват:

Поздравяваме ви, имате син. Вслушвам се в сърцето. А там – нищо. Помислих: “Странно. Какво е това бащинско чувство?” Дадоха в ръцете ми някакво вързопче. Когато в колата надникнах под ъгълчето на пелената, в началото се изплаших. Гледам, там лежи някакво червено сбръчкано мъничко старче. Първото ми чувство беше: “Нима всички деца се раждат такива?!” Пристигнахме си в къщи. Вслушвам се в себе си –


никакви чувства. Само забелязах, че никой не ми обръща внимание. И това е. И младата майчица, и родителите ни се въртят около този кресльо. “Е, мисля си, бащинските чувства ще се появят на следващия ден.” А вместо това се прибавиха нови миризми. След две седмици отново ми се наложи да замина в командировка. Върнах се чак след три месеца. Плачът се беше превърнал в рев. Миризмата от пелените – непроменена. Сън през нощта – липсва. С две думи – освен раздразнение, друго няма. И ето, че веднъж се завръщам в къщи, отивам при сина си и изведнъж забелязвам, че той е изчезнал от кошчето, където е бил оставен. Оказва се, че той вече е почнал да се придвижва самостоятелно, къде пълзешком, къде по друг начин. Аз претърсих цялата къща – никъде го няма. Тогава надникнах в килера. А там стояха още незапечатани буркани със сладко. Същия ден го бяха варили. Погледнах и разбрах. Синът ми е бил тук. Два трилитрови буркана са обърнати в огромна локва със сладко, някакви пера разхвърляни по целия под и прясната следа води до под кревата. А оттам, хитро проблясвайки, ме гледат две въгленчеви очи. Всичко останало – в сладко, в пух, в пера, в боклук, събрани, както ми се стори, от всички килери на квартала. Взех го на ръце и го понесох да го къпя. В момента, в който започнах да го къпя, у мен се пробуди ново необяснимо, но много приятно чувство. То е едновременно и трепет, и нежност, заедно с тях и ликуваща гордост. Навярно никой няма да успее да опише с думи родителското чувство. И когато го притиснах до себе си, усетих на гърдите си коленцата му, а в лицето си – свеж изворен дъх, ми стана толкова леко на душата, толкова спокойно, че изведнъж почувствах как отлитам. Възникна такова усещане, като че ли на раменете ми поникнаха крила: “Това е моят син!”

Навярно вие, драги читателю, поне веднъж в живота си сте изпитвали нещо подобно.

И когато гледате своето дете, ръста му, представяте си какъв ще стане. Тревожите се за бъдещето му и заедно с това се гордеете. Значи, още веднъж!

С очите или с всеки друг нездрав орган е нужно да се работи с такава нежност и загриженост, с каквато Вие се грижите за болното си дете и в същото време, когато насочите вътрешния си взор натам, нужно е с гордост да си представяте бъдещето както бъдещето на своето дете – че утре Вашите очи ще виждат мъничко по-добре от днес. И така – всеки ден. И така – всеки ден. Сега Вие им давате своеобразен “аванс”, а утре непременно ще получите такава “благодарност”, за която дори и не сте смеели да си мечтаете. Ето в това се състои същността: в началото чувството, а после резултата – всеки ден все по-добър, по-добър и по-добър.

Упражнения за очитеНа Изток съществува древен способ за диагностика на заболяванията на

движението на очите, не на дъговата обвивка (ириса), а именно на движението на очните ябълки.

Например, специалистът Ви моли да “изрисувате” окръжност с очи и наблюдава как правите това.


Оказва се, че в зависимост от заболяванията очите някъде започват да “срязват” ъглите, получава се неравна линия. Това още веднъж потвърждава, че всичко в нашия организъм е взаимосвързано и взаимозависимо.

Но човек сам не може да проследи движението на очите си, затова помолете някого от близките си да Ви помогне. Изпълнявайки правилно упражненията за очите, Вие не само тренирате мускулите, но и опосредствено работите и с нездравите органи. И така, по време на изпълнението на упражненията следете за това движението на очите да “рисува” точно указаните линии. Започваме! Какво правехме в началото на всяка работа със себе си? Помните ли? Да, разтворете раменете. В началото облечете “мускулния корсет”. Какво е нужно за това? Правилно! Изправете гърба и разтегнете усмивката до ушите. След това изкуствено предизвикайте вътрешно положителни емоции. Как? Вие вече знаете това! Направихте ли го? А сега може да започнем да правим упражненията. Само не забравяйте да мигате!

1. Дръжте главата изправена, не я отмятайте назад. Погледът е насочен нагоре (към тавана), а мислено продължавате движението на очите под темето на черепа, сякаш сте погледнали там.

2. А сега очите надолу, а вниманието ви е насочено към щитовидната жлеза, сякаш сте погледнали натам, където е гърлото Ви.

3. Погледнете наляво: очите гледат стената, а вниманието е върху лявото ухо.

4. Погледнете надясно: очите гледат другата стена, а вниманието се премества върху дясното ухо.

Защо при изпълнението на тези, оказва се, отдавна известни упражнения е важно движението на очите да продължава на мислено ниво? Още в древни времена на Изток е било известно, че в областта на темето се намира огромен сноп енергийни канали, а при външните краища на очите – центрове, свързани с жлъчните канали. Затова, продължавайки мислено движението на очите, например към ухото, ние влияем на жлъчните канали и черния дроб. Очите – това са огледала на черния дроб. Аз не случайно говоря за това. Зад външната простота на всички упражнения за възстановяване на зрението се крие дълбок смисъл, чиито корени отвеждат в древността. Но както във всичко и тук също трябва да се помни техниката на безопасност. Не се престаравайте. Всяко пренапрежение при работа с очите води до противоположен резултат. Ето защо тук още веднъж искам да обърна Вашето внимание на горе описаното упражнение за релаксация на очите, което влияе благотворно и на организма като цяло. Но първо да поработим.

5. “Пеперуда”. Задължително условие за изпълнение на упражнението: главата е неподвижна, работим само с очите. ”Рисунъкът” трябва да се получи в максимално възможния размер в пределите на лицето, но не пренапрягайте мускулите на очните ябълки, следете състоянието! Движете погледа в следната последователност: в долния ляв ъгъл, в горния десен ъгъл, в долния десен ъгъл, в горния ляв ъгъл. А сега обратно: в


долния десен ъгъл, в горния ляв ъгъл, в долния ляв ъгъл, в горния десен ъгъл. А сега отпуснете очите, помигайте ситно-ситно, леко-леко. Примерно така, както пърха с крилца малка пеперудка. Никога не мижете, никога не се блещете! Всичко това създава напрежение, което е противопоказно!

6. “Осморка”. Задължителното условие за изпълнение на това упражнение е същото като при “Пеперуда”. А сега опишете с очи хоризонтална осморка или знака за безкрайност с максимален размер в пределите на лицето. Няколко пъти в едната посока, а после в другата. Помигайте ситно-ситно, леко-леко.

7. Упражнение при кривогледство. Тук работят полегатите мускули на очите. То е много ефективно при късогледство. Способства за развиването на периферното зрение. Специална забележка: това упражнение трябва да се изпълнява в спокойна обстановка. Никой и нищо не трябва да Ви стряска. Погледнете края на носа си, събирайки очите или поставете палеца пред себе си и го гледайте без прекъсване като постепенно го приближавате към края на носа. Очите се срещат. След това погледнете напред отпуснато, разсеяно, а вниманието разпределете равномерно встрани. Тоест набележете си някакви странични предмети без да премествате погледа! И така по ред: върху края на носа – напред и без да премествате погледа – встрани; върху горната част на носа – напред и встрани; върху точката между веждите, а после отново напред и без да премествате погледа – встрани. Продължавате 7-8 пъти във всяко направление. Всеки път преместват погледа от точка на точка плавно, спокойно. Правете упражнението бавно, но с радост и с чувство на благодарност към себе си. Усмивката на място ли е? Отлично! Проверете вътрешното състояние! Отново помигайте с очи, потупкайте миглите.

8. Упражнение при раздалечаване осите на зрение, разногледство.

Приближавате показалците към края на носа и устремявате поглед върху тях. После започвате бавно-бавно да отделяте пръстите от носа като ги премествате встрани. При това:

дясното око “следи” десния показалец, а лявото – левия. Ще дам малка подсказка: това може да се направи само с периферното зрение. Не кръстосвайте очите! Целта е съвсем друга! После ще повторим това упражнение, събирайки очите към горната част на носа. Не забравяйте да почивате!

9. “Голям кръг”. Изпълнявате кръгови движения с очните ябълки. Главата си остава неподвижна. Представете си пред себе си голям циферблат със златист цвят. Този цвят способства за възстановяване на зрението. Бавно водете погледа, отбелязвайки всяка цифра на въображаемия циферблат. Отначало в едната посока, после в другата. Внимание! Не срязвайте ъглите! Следете линията да се получи равна. С тренировките радиусът на кръга постепенно ще се увеличава. Мигайте спокойно, не преуморявайте очите. А сега същото упражнение, но лицето е обърнато към небето. Очите са отворени. Повтаряме това упражнение в двата варианта в двете посоки, но вече със затворени очи.


В това време се масажира лещата (кристалинът) на окото. На душата Ви е радостно поради това, че когато отворим очи, ще виждаме добре. Създайте такова трепетно очакване на резултата и в същото време състояние на снизходително спокойствие, че ще бъде именно така, както Вие искате. Упражненията 1-8 се изпълняват в три етапа: отначало с отворени очи, после със затворени, а после се изпълняват само мислено. През това време става вътрешна работа на клетъчно ниво. Обръщам Вашето внимание специално на това, че упражненията за загряване на очите трябва да се изпълняват в тази последователност, в която са описани -- с увеличаваща се сложност. Запомнете! Голямото натоварване на очите води до влошаване на зрението. Затова следете натоварването по своите усещания и по-често (колкото по-често, толкова по-добре!) практикувайте упражненията за релаксация.

Да разгледаме психиатрофизиологическия Ф у н д а м е н т за влошаване на зрението

Очите са показател как ние гледаме на света. Ако зрението се влошава или възникват различен род проблеми с очите, то много е възможно човек вътрешно да се е изолирал от нещо в своя живот или на дълбоко вътрешно подсъзнателно ниво нещо да не го устройва в заобикалящия го свят.

Това може да е свързано с всякакви събития от миналото, настоящето или бъдещето. Ако отхвърляте нещо сега или се опасявате от нещо в близко време, това може да се отрази на здравословното състояние на очите.

Вътрешното несъгласие със самия себе си, усещането, че “не сте от този свят”, нежеланието да простите на някого, състоянието на потиснатост, стари обиди, неспособността да се гледа напред с радост, страх да се погледне действителността в очите и т.н. – всичко това са скрити психически причини за влошаване на зрението. А сега ще разгледаме отделно с какво е свързано възникването на влошеното зрение при децата. Ако се появяват такива проблеми, веднага може да се каже, че в дома, където живее малчуганът, не всичко е наред. Когато децата са безсилни да изменят ситуацията, те в прекия смисъл не желаят да виждат нещо и неосъзнато се стараят да отклонят вниманието, да размият контурите, така че това, което ги заобикаля, да не ги потиска. Друга причина: ако в семейството някой, когото детето обича повече от всички, носи очила. Например, маминка – най-прекрасната, най-умната на света, или някой друг. Подсъзнанието на детето започва да записва цялата информация от момента на раждането. Става неосъзнато програмиране, което задължително сработва, когато детето достигне възрастта на своя идеал. Още една от причините – това е Старческото влошаване на зрението “Единствената болест, която има отношение към старостта – това е старческият маразъм. Той, като правило, възниква от огромната, всепоглъщаща патриотична любов към вечния покой!” (Из лозунга над вратата на старческия дом, който се намира у всеки от нас)

На първо място то възниква от лошото състояние на гръбначния стълб, съдовете, вътрешните органи, нервната система, храненето, от различните инфекции и т.н. Много заболявания на вътрешните органи са свързани със състоянието на гръбначния стълб.


Гръбначният стълб се състои от съединени помежду си костни прешлени. Между тях се намират хрущялни междупрешленни дискове. Прешлените изпълняват опорна функция, а дисковете служат за амортизатор на осовото натоварване, придават на гръбнака гъвкавост и подвижност. Всичко ли Ви е ясно?

Тогава продължаваме. От гръбначния мозък излизат нервни окончания, имащи разклонения към всеки участък на тялото и към всички вътрешни органи. Междупрешленият диск се състои от фиброзен пръстен и пихтиесто ядро. А за фибрите на душата Вие вече знаете! Всеки ден гръбначният стълб трябва да има определено полезно натоварване. Ако Вие седите през целия ден: мозъкът работи, ръцете работят, а гръбнакът не получава необходимото количество движение, не се поддържа нужната гъвкавост, то се натрупват всякакви отлагания. Хрущялите стават по-твърди. “Боклукът” започва да се пресова, и се образува “панцир”, който не само сковава движението, но и прищипва нервните окончания. Стават нарушения в обмените процеси при всички органи и тъкани. При нарушаване на осанката става преразпределяне на тежестта върху междупрешленния диск, влошаване на неговото хранене. С други думи той започва да недояжда! Това води до изменение местоположението на прешлените един спрямо друг, натиск върху нервните окончания, кръвоносните и лимфни съдове. По-нататък – повече!

При неправилна осанка се нарушава нормалната циркулация на гръбначно-мозъчната течност, както в гръбначния стълб, така и вътре в черепа. Съответните участъци в гръбначния и главния мозък започват да работят по-лошо.

Влошеното хранене на междупрешленния диск постепенно води до снижаване еластичността на фиброзния пръстен. Той вече не може да издържи на натиска. В него се образуват пукнатини, през които за сметка на налягането започва да ”излиза” пихтиестото ядро. Ето Ви, моля, процеса на формиране на междупрешленните дискови хернии! Ако хернията е ориентирана назад, е възможно притискане на гръбначния мозък в тази област, а следователно притъпяване на чувствителността, ограничаване на двигателната активност, силни болки.

В резултат на нарушения в гръбначния стълб възникват такива, на пръв поглед обичайни, често срещащи се заболявания, като остеохондроза, лумбаго, радикулит, ишиас, миозит, херния на Шморл, кифоза, сколиоза. Да не говоря за вегетативно-съдови дистонии, мигрени, мозъчно кръвообращение, изкривяване на шията, различни артрози, междуребрени невралгии и много заболявания на вътрешните органи и системи.

Вследствие на нарушения в храненето на гръбначния и главния мозък произтичат нежелани колебания във вътрешното налягане. Този списък може да продължава и продължава. Получи се почти детективска история, не е ли така?! Е, какво, мои прегърбенички и гърбавички, искате ли сега да погледнем от научна гледна точка що е това остеохондроза? С радост Ви съобщавам – това още никой не знае! Парадокс? Да, скъпи мои, така е. Съществуват различни научни гледни точки относно остеохондрозата, които обосновават и доказват своята изключителност. Всяка от тях има право на съществуване! Цялата беда е в това, че нито една от тях не открива пътя за пълното излекуване. Това говори много, съгласни ли сте?! Когато знаем точно природата на


заболяването, ние сме в състояние да го излекуваме или въобще да не го допуснем! А иначе ние все лекуваме, за огромно съжаление, само последствията! Щом няма единно мнение по този проблем, аз също ще изложа на пазара своето мно-о-ого умно съображение!

Теорията на Норбеков! Вие знаете ли какъв е химическият състав на солите, които се отлагат в ставите и

прочие места и особено в тъканите на Вашия мозък? Не отричам – при мен също е така, след като толкова години общувам с Вас!

Ако говорим на прост език – това е урина. Сега Вие разбирате ли цялата дълбочина на народната мъдрост “остеохондрозата удря в главата”?! След такъв “удар” очите излизат от орбитите и в следствие на това възниква далекогледство. Гръбначният стълб има скелет от мускули, който притежава природната способност да се разтяга, а също и да изсъхва, ако домакинът е глупак. Това е само една от закономерностите за появата на далекогледство, но по същество и за други заболявания, както навярно вече разбрахте, в същата степен свързани с лошото състояние на гръбнака. Даже най-незначителните нарушения в обмяната на веществата в тъканите на мозъка водят до твърде много проблеми. Правейки упражнения за възстановяване гъвкавостта на гръбнака, ние увеличаваме неговата еластичност. За сметка на това междупрешленните дискове приемат своята нормална форма.

А в резултат от възстановяването обмяната на веществата се нормализира и съставът на костната тъкан, което води до възстановяване на нейната опорна функция. Включвайки се в работа “мълчаливите” капиляри възстановяват нормалната циркулация на кръвта, доставката на необходимите вещества в клетките и оттока на “отработените” вещества.

Постепенно за сметка на възстановения нормален тонус на мускулите се възстановява правилното положение на гръбначния стълб, а укрепналите мускули и връзки вече могат да го удържат. Постепенно се възстановява нормалната конфигурация и тонус на междупрешленните дискове, нормалната ширина на междупрешленните цепнатини и вече не се упражнява натиск върху нервните окончания и съдовете. И по този начин се възобновява работата на съответните органи и системи. Именно затова е необходимо всеки ден на изпълнявате своята гимнастика за ставите. Тогава нашата практически детективна история ще завърши съвсем не зле.

Ставна гимнастика с пълнеж Сега можете ли да се отпуснете и седнете в шпагат? Не можете. А щом започнете

да тренирате, то съответните мускули постепенно ще се разтягат и с всеки изминал ден Вие ще сядате все по-лесно и все по-ниско! В един прекрасен ден – хоп!.. Дори да сте на 90 години, Вие ще направите шпагат! Внимание!

Закостенелият неподвижен гръбнак, хипопотамовата походка – това са все прояви на вашия начин на живот.


Това е признак на ленност! Гъвкавостта на гръбнака се възстановява във всяка възраст. И на деветдесет годишна възраст способността за възстановяване на хрущялите и междупрешленните дискове си остава добра. Затова трябва само да поискате и малко да поработите, да пораздвижите какво..? Ставите, а не гънките!!! Ако нашето тяло не работи, то и “заплата” не получава. Например, ако сложите дясната си ръка в джоба и половин година просто си я носите в джоба, то мускулите ще започнат да атрофират, а мускулите на другата ръка се натоварват, тъй като върху нея пада двоен товар. Това означава, че нашето тяло провежда анализ всеки един ден и се приспособява към условията, които ние сами бихме могли да му създадем като оптимални. Следователно, онова което сега ще правим не е физзарядка, това са специално подбрани упражнения, предназначени за нормализиране функциите на гръбначния стълб. Това означава отстраняване на всевъзможни недъзи както тук изброените, така и въобще не споменати. Не забравяйте да измерите своя ръст. Вие ще пораснете (средно с 1-3 см и повече) за сметка на възстановяване нормалното разстояние между прешлените. Главното е не в самите упражнения, а във вътрешното състояние, с което ги изпълнявате. 90% от вниманието трябва да насочите към изграждане на вътрешното настроение и само 10% – върху техниката за изпълнение. Настройката извикваме изкуствено с усилия на волята.

Запомнете! От само себе си от въздуха, нищо не възниква. Ако вашата настройка за днешния ден е лоша – това е същинско блато, в което потъва всеки труд. Затова започваме с какво? Поправете осанката, разтеглете усмивката! И напред! Настъпи време за проверка на домашната работа. Дайте ми списъка с положителните и отрицателни черти на характера. Ка-а-к? Вие още не сте го написали?! Полага Ви се добър пердах! Така и ще направя! Давам Ви последен шанс! Съставете го сега. Не днес, а веднага! (Виж Приложение №1.)

Масаж на ушната мида Всяко движение тук и по-нататък трябва да се изпълнява не по-малко от 8-10 пъти,

в началото в едната посока, а после – в другата. В описанието ще срещнете обобщени формулировки от типа “няколко пъти” или просто “отначало в едната, а после в другата посока”. Това е направено съзнателно с цел механичното броене на повторенията да не погълне цялото Ви внимание. Главното е да насочите мислите и душевните сили, вие вече знаете – към вътрешното състояние и формиране на тези положителни страни от характера, които от Ваша гледна точка са развити недостатъчно. В никакъв случай не бива да стигате до автоматизъм. Това няма да ви доведе доникъде. В никакъв случай! По повърхността на ушните миди са разположени повече от хиляда биологично активни точки; затова, масажирайки ги, ние опосредствено въздействаме на целия организъм. Настройте се! Хванете се за ушите, вземете в юмрук цялата ушна мида. Така-аа.


А сега се погледнете в огледалото. Виждате страшното изражение на лицето си, като на човекоядец! Какво, забравихте ли вече главното? Главното е настройката, по дяволите! Отново придобивате хищно изражение… О, да, осанката, усмивчицата! Готови сте! Започваме!

Упражнение № 1 С хумор теглим ушните миди надолу така, че да се обтегне вътрешното ухо. Във

всяко движение влагаме радост! Леко разхлабване редуваме с по-изразено напрежение. После аналогично няколко пъти нагоре. Моля Ви само да съблюдавате техниката на безопасност! Не откъсвайте ушите!!!

Упражнение № 2 А сега, хванете се за средата на ушната мида. Теглите встрани и малко назад от

външния слухов проход. С всяко ново движение разтягайте ушите колкото се може по-далеч, по-далеч, по-далеч… Ако вътре в ухото възникне усещане за разтягане, значи Вие правите всичко правилно. Е, как е? Ушите все още ли са на място? Отлично!

Упражнение № 3 Сега кръгови движения. Отново хванете изцяло ухото, дръжте го в ръка, като

поничка. Започнете да въртите в кръг. Ушите горят?! Много добре! Разтворете плещите! Създавате изкуствено радост, гордост от своята работа върху себе си. Съсредоточете своето внимание в областта на ушите. Изпълнявайте упражнението с чувство. Вашето отношение към себе си винаги се материализира.

Упражнение № 4

Сменяме захвата на ушната мида. Дланта, основата на палеца притискаме плътно към ухото, така че вътре да възникне усещане за вакуум. (Дланта да се постави удобно така че пръстите да са насочени назад). Изпълняваме кръгови движения на двете страни. По време на упражнението създайте усещането, че Вие сте всемогъщ и всички Ваши повели се изпълняват. Помните ли “Октавата”?! Настройката!!! Създайте чувство, че Вие сте силен човек. Поддържайте вътрешния образ!

Упражнение № 5 Внимание! У когото е повредена или отсъства ушната барабанна мембрана не бива

да изпълнява следващото упражнение! Следва прекратяване на движението. Още по-


плътно притискате дланите към ушите и рязко ги отлепяте, така че в ухото да се чуе хлопване. Цялото внимание държим в ушенцата. Как е успехът?

За отговор на този въпрос предлагам тест по Норбеков за правилността на изпълнение на упражнението, който вие ще проведете самостоятелно с помощта на линийка. Ако в края на всяко десето занятие ушите са пораснали с по-малко от 20 см, значи изпълнявате упражнението недобросъвестно!

Упражнения за ставите на ръцете и краката. Китки Всяко движение се повтаря 8-10 пъти!

Упражнение № 1 Свиване-отпускане на юмруците (няколко пъти, Вие вече знаете примерно колко)

ритмично, колкото може по-бързо. Упражнението се изпълнява в два варианта: отначало акцентирате върху стискането на пръстите в юмрук (хващане), а после – върху разтварянето (хвърляне), при това е нужно пръстите да се изправят напълно.

Създайте усещането, че Вие сте ЧОВЕК с главни букви, най-красивият, най-волевият! Почувствайте вътрешно този образ. Усмивката на лицето.



С всеки пръст по ред изпълняваме движение, сякаш шеговито щракаме някого по челото.


Последователно свиваме пръстите от малкия до големия няколко пъти, а после от показалеца до малкия. След това изтръскваме китките на ръцете, отпускаме мускулите.


Акцентираме вниманието върху радиалната става. Ръцете напред, успоредни на пода китките са обърнати към тялото, краищата на пръстите изтегляме към себе си. Правим няколко пружиниращи движения, с редуване на напрягане и леко отпускане. С мисления взор проследяваме областта на напрягане, т.е. радиалната става. Аналогично изпълняваме упражнението в противоположната посока. С усилие на волята извиквате още една порция самоуважение, ще я измислите и погълнете в себе си. Разтворете плещите, “мускулен корсет”, настройка, усмивчица.


Ръцете напред, успоредно на пода, китките са насочени с дланите надолу, също успоредно на пода. Премествате дланите встрани по посока на малкия пръст. Това е изходното положение. Изпълнявате няколко пружиниращи движения (малка амплитуда) с китките на ръцете към малкия пръст. После сменяте изходното положение. Сега насочвате двете длани към палците и повтаряте упражнението.


Упражнение № 6 Изходното положение е същото. Създавате гордост. 90% от усилието Вие

насочвате към създаване на настройката. Усмивчицата. Радост, приятна отпуснатост по цялото тяло.

Сега въртите китките(пръсти в юмрук) в кръг с максимален диаметър, отначало в едната, а после в другата посока.

Лакетни стави

Упражнение № 7 Раменете са успоредно на пода, зафиксирани. Ръцете са сгънати в лактите,

предлактите висят свободно. Извършваме въртеливи движения с предлакътниците около лакътните стави в двете посоки. Следете за това раменете да не се движат!

Мислено поставете корона на главата. Настройка! Добавете някакво ново усещане и с усилия на волята го увеличете. Продължаваме.

Раменни стави Упражнение № 8


Изправената ръка, свободно отпусната надолу край тялото, връщаме във фронталната плоскост пред себе си (в китката се появява усещане за тежест и набъбване, от притока на кръв тя става червена). Скоростта на въртене се увеличава постепенно.

Тренираме по ред двете раменни стави. Всяка ръка въртим в началото по часовниковата стрелка, после – обратно Какво чувство извиквате вътрешно?


Главата е изправена. Рамената сгъвате напред за среща едно с друго. Чувствате приятно напрежение. Леко разпускате и пак, с ново усилие на допълнително напрягане, отново разпускане и т.н.

Упражнение № 10 После – назад, лопатките “се удрят” една в друга. Във всяка посока изпълнявате

упражнението по няколко пъти. Упражнение № 11 След това раменете отиват нагоре, повдигате ги до ушите, полека отпускате

напрягането и отново повдигате към ушите.

Аналогично редуваме увеличаващо се с всеки път напрягане с леко разпускане, отпускайки раменете колкото може по-ниско. После отново повдигате раменете нагоре и завършвате упражнението.

Упражнение № 12 Предоставено от Спиралата 109

Кръгови движения на раменете напред, а после назад, осъществяват се по същия принцип. Амплитудата е максимална. Усвоихте ли техниката на упражненията? А сега добавете чувството, създайте в цялото тяло пролет. Юначага!


Главата изправена. Ръцете са отпуснати надолу край тялото. Обръщате дланите навън, сякаш “завинтвате” ръце в пода. Проверете! В работа се включват радиалната, лакетната и раменната стави.

След като сте “завинтили” до край, придавате допълнително напрягане – “затягате винта” и леко разхлабване. Още допълнително, малко по-голямо по сила, напрягане – “затягате с напъване” и разхлабване. Правите няколко такива движения, а после развивате ръцете в противоположната посока и изпълнявате упражнението аналогично.

Внимание! Всички упражнения с редуване на допълнително напрягане и леки разхлабвания е нужно да се изпълняват по принципа “затягане на винт” при мъжете, и по принципа “ръчно изстискване на бельо” при жените, но безболезнено. И още едно важно правило: как трябва да дишате? Запомнете правилото: При всяко напрягане винаги се налага издишване, а при разхлабване – вдишване! И никога не задържайте дишането!

Упражнение № 14 Изтръскваме ръцете, отпускаме мускулите. Упражнение № 15 Ръцете пред гърди са захванати в катинар. Тялото е изправено, положението е

фиксирано. Движат се само главата и раменете, всичко останало е неподвижно.

Погледнете надясно, после в същата посока обърнете и главата. Дясната ръка започва надясно да тегли лявата. Стигате до край и още се понапрягате, стараейки се да продължите движението. После, без да променяте положението, отпускате напрягането и отново прилагате допълнително усилие. След няколко такива напрягания-разхлабвания,


плавно преминавате вляво (сега лявата ръка тегли дясната) и изпълнявате упражнението аналогично. Какво създавате в душата си? Стъпала

Упражнение № 16 Акцентираме вниманието на глезената става. Изпълнете упражнението отначало с

дясното, а после с лявото стъпало. Леко сгъвате крака в коляното, държите стъпалото отвесно – това е изходното положение. Отблъсквате предната част на стъпалото (пръстите) от себе си, извършвате несилно пружиниращо движение. Повтаряте движението няколко пъти, а после притегляте петата напред, а пръстите към себе си.

Упражнение № 17 Изходното положение е като в предишното упражнение. Разтворете стъпалото

навътре, така че ако поставите стъпалото на пода, то с външния си край да докосне повърхността. Или може леко да изнесете крака встрани и да изпълните упражнението както е показано на рисунката.

Правите няколко пружиниращи движения със стъпалото, стараейки се с всеки път да го разгънете повече, повече, повече. Напрежението възниква в глезената става. Коя черта от характера тренирате сега? Не забравяйте за това.


Стъпалото е обърнато навън (изходното положение е противоположно на описаното в предишния пункт). Упражнението се изпълнява аналогично.



Бавно правите кръгови движения с всяко стъпало по ред. Движението е такова, сякаш с големия пръст рисувате на стената кръг с максимално възможен радиус. Обърнете внимание, че при това кракът е абсолютно неподвижен, а работи само стъпалото. Механичното изпълнение на упражнението не води доникъде. Помните ли? Така че, Вие къде отивате?!

Коленни стави Упражнение № 20 Кракът е сгънат в коляното, бедрото е успоредно на пода, прасецът е отпуснат.

Правите кръгови движения на прасеца няколко пъти във всяка посока (по и обратно на часовниковата стрелка) по ред с всеки крак. Стоите уравновесено, плещите разтворени. Пропуснете през цялото си тяло чувството, че Вие сте ЧОВЕК, ЛИЧНОСТ.


Краката са разтворени малко по-широко от раменете, стъпалата са успоредни (пръстите лекичко насочени навътре), дланите са върху коленните капачки. Гърбът е равновесен, погледът напред, не отпускате главата. Извършвате кръгови движения с колената, отначало няколко пъти навътре, после – навън (ръцете подпомагат въртенето). В края на всяко движение коленете се разгъват напълно. Ох, горкичкият, какво изпукване!!!



Краката заедно с колената са изправени, гърбът е равновесен. С пружиниращи движения на ръцете натискате капачките на колената, стараейки се още по-добре да ги изправим. Изпълняваме няколко такива упражнения. Погледът напред. Тазобедрени стави

Упражнение № 24 Повдигате сгънатия в коляното десен крак, бедрото е успоредно на пода. Корпусът

на тялото е неподвижен. Изнасяте бедрото надясно до отказ и стремейки се да изнесете бедрото още по-нататък – прилагате усилие. Правите няколко такива пружиниращи движения. Същото изпълнявате с левия крак наляво. Създайте усещане за вътрешна сила!


Изходното положение е аналогично на предишното. Изнасяте бедрото надясно до отказ и връщате напред. Правите това с допълнително повдигане на бедрото нагоре-надолу. Повтаряте упражнението с другия крак. Напомням за общия принцип: редувате напрягането и разхлабването при минимална амплитуда на движение.

Упражнение № 26 Изходното положение е същото. Изнасяте дясното бедро надясно колкото можете

повече. От това изходно положение с колянната капачка “рисувате” на стената кръгчета по няколко пъти във всяка посока. Аналогично изпълнявате и с левия крак.


Ходете с изправени крака, отначало стъпвайки на цяло стъпало, после на пети, на пръсти, на вътрешната страна на стъпалото, на външната страна на стъпалото. Може даже да ускорите крачка! Не сгъвате колената! Не разлюлявате раменете, чувствате напрягане в тазобедрените стави и в областта на кръста. Извикайте си усещането, че Вие сте жизнерадостен човек. Задръжте го докато изпълнявате упражнението. Получава ли се? Юначага!


Упражнение за гръбначния стълб Работим последователно с всеки отдел на гръбначния стълб: шиен, горно-гръден,

долно-гръден, поясен. Преди началото на упражненията за гръбнака правим дълбоко вдишване през носа и бавно издишване през устата. Ако сте яли чесън, лук или добре сте си пийнали, то дихателните упражнения може да направите срещу тъщата. Издишването трябва да бъде по продължителност 2-3 пъти по-дълго от вдишването. С всяко вдишване физически поглъщате усещането за чувство на младост, свежест, красота. Изкуствено създавате образ на сила, увереност в себе си, усещане за това, че със собствени усилия можете да изпълните всяко свое желание. Представете си своите очи здрави, точно разграничаващи дори едва забележими контури. Създайте изкуствено вътрешно състояние на победа над недъга. Погледнете болестта отстрани и спокойно, но много твърдо и решително я изпроводете от своето тяло. Най-главното е не просто да внушавате на себе си това като положителни твърдения, а изкуствено да създавате в тялото вътрешни усещания, съответстващи на мислите. С други думи да предизвикате физически усещащ се отклик на организма на образите и мислите. Не само мускулите могат да се тренират, драги мой читателю! Могат да се формират онези страни от характера, които са нужни за разкриване на потенциала, за реализиране на мечти. Което се тренира с усилия на волята, то се развива: щом тренирате мускулите – мускулите се развиват; упражнявате ли издръжливостта – издръжливостта расте. Във всяко движение е необходимо изкуствено да създавате чувство, усещане, преживяване на някоя положителна черта на характера от Вашия списък. Така с времето те се вкореняват вътрешно и стават Ваша същност. И така, пристъпваме. Създайте вътрешно радостно състояние и в каквото и темпо да работите, трябва вътре у Вас да има спокойствие. С какво започва да възниква спокойствието? Помните ли? С “мускулния корсет”. Изправете раменете! Осанката! Лека усмивка! Отпуснете всичко: вежди, лице, шия, гърди, стомах, седалището, краката,…нооо мускулите на пикочния мехур – сега не е желателно! Вдишване – безметежност, издишване – покой, вдишване – умиротвореност, издишване – спокойствие, вдишване – тишина, издишване – уравновесеност… По-нататък продължете да дишате самостоятелно! Настроихте ли се? Прекрасно! Тогава започваме! Шиен отдел Работата с шийния отдел на гръбначния стълб нормализира вътречерепното налягане, подобрява зрението, слуха, паметта, повишава работоспособността. С времето се възстановява вестибуларния апарат, подобрява се състоянието на щитовидната жлеза, сънят става нормален, отстранява се изтръпването на ръцете и като цяло се подобрява храненето на мозъка.

Упражнение № 1 Тялото е изправено, брадичката е отпусната върху гърдите. Плъзгате брадичката

надолу по гърдите, опитвайки се да я притеглите до пъпа. Щом стигнете до пъпа, можете да върнете обратно! Редувате напрягане и леко отпускане. С всяко ново напрягане се стараете да продължите движението, добавяйки малко усилие, и отново леко разпускане. Изпълнявате няколко такива движения. Не стигайте до болка! В областта на шията трябва да възникне чувство на приятно напрягане. А в тялото създайте изкуствено вълна


на увереност в своите сили и се постарайте колкото може по-дълго да я задържите. Внимание! Ако е много тежко да изпълните това упражнение или имате проблем в шийния отдел на гръбначния стълб, то заменете това движение с изтегляне на главата и шията напред.

Упражнение № 2 Тялото е изправено, главата не е отметната назад, а само лекичко наклонена назад,

брадичката е отправена към тавана. Притегляте брадичката нагоре. После за секунда спирате движението, мъничко отпускате напрягането, но не се разхлабвате и отново притегляме брадичката нагоре. Правите няколко такива движения, без да забравяте техниката на безопасност.

Упражнение № 3 Гръбначният стълб е постоянно изправен. Раменете са абсолютно неподвижни по

време на изпълнение на упражнението. Главата накланяте надясно (не извъртаме!) и без особени усилия се опитваме да докоснем с ухо рамото. Не се смущавайте, ако веднага не достигнете целта. И не се престаравайте! С времето ще правите това свободно. После накланяте главата към лявото рамо. Над коя черта от характера работите сега? А?! Не изпускайте възможността да получите няколко възнаграждения за една работа.

Упражнение № 4 Тялото е изправено, стоите равновесно. Главата е права, погледът напред. Около

носа, като около неподвижна опора, започвате да въртите глава надясно. Брадичката при това се премества надясно, малко напред и нагоре. Спомнете си как прави това малко кученце, когато види нещо интересно или реагира на Ваши думи. Това упражнение изпълнявате в три варианта: главата е равновесна (гледате пред себе си), главата е отпусната (гледате в пода), главата лекичко е извърната назад (гледате в тавана). Бъдете внимателни!

Упражнение № 5 Кръговите движения на главата обединяват в едно всички предишни упражнения

за шийния отдел на гръбначния стълб. Главата се претъркулва бавно и свободно, без да


се напрягат мускулите на шията няколко пъти в едната посока, а после в другата. Изпълнявайте това с особена предпазливост и внимание. Следете своите усещания. Ако имате проблеми с шийния отдел на гръбначния стълб, то движенията се изпълняват в следната схема: с ухото се притегляте към дясното рамо, брадичката е насочена надолу, после главата плавно се претъркулва към лявото рамо и обратно. Тоест прави се непълен кръг с главата, без наклон назад.

Упражнение № 6 Тялото е изправено. Стоите равновесно. Главата е на една линия с гръбначния

стълб. Бавно извръщате погледа надясно, следвайки преместването на главата и до отказ. Това е изходното положение.

Стараейки се да видите какво има зад гърба Ви, всеки път се опитайте да увеличите ъгъла на завъртане с допълнително усилие. Главата не отмятате силно назад! Проверете! Брадичката около рамото! Работата с горната и долната част на гръдната област от гръбначния стълб подобрява състоянието на сърдечно-съдовата и дихателна система, премахва болките при междуребрените невралгии, подобрява състоянието на органите от коремната област, бъбреците , задстомашната жлеза и също отстранява изтръпването на краката.

Горно-гръден отдел на гръбначния стълб Упражнение № 1 Стоим равновесно. Гърбът е изправен (никакви наклони!). Кръстът е неподвижен.

Раменете – напред, ръцете – прави, долу вплетени в захват като катинар. Брадичката притисната към гърдите. Устремявате се надолу с ръцете, а задната повърхност на шията е нагоре. Раменете са едно срещу друго. Без да отделяте брадата от гърдите я притегляте към пъпа. Не задържате дишането!


Горната част на гръбначния стълб приема форма на дъга. Представете си, че приличате на таралежче, което носи на гърба си нещо за ядене. Повтаряте движението няколко пъти. Амплитудата не е голяма.

Упражнение № 2 Изпълнявате упражнение аналогично на предишното в противоположната посока.

Ръцете изправени са захванати отзад, притегляте ги надолу, стараете се да приближите лопатките една към друга. Не повдигате раменете! Главата държите изправена, не я отмятате силно назад! В това положение извивате горната част на гърба, гръдната област става като колело (с гърдите се стремите нагоре). Бъдете внимателни. Не се престаравайте!

Упражнение № 3 Гръбначният стълб е прав. Кръстът е неподвижен. Ръцете са сгънати в лактите.

Повдигате едното рамо, другото – отпускате (като блюдата на везна с различен товар), главата се накланя по посока на отиващото надолу рамо. В горно-гръдната част на гръбнака чувствате приятно напрежение и разтягане. Без да променяте положението, редувате напрягане с леко разхлабване и с всеки път се стараете мъничко повече да огънете гръбначния стълб. Никакви наклони! Следете това. Същото изпълнявате в другата посока. Дишате ли!? Добре! Не задържайте дишането! Каква черта от характера формирате с това упражнение? Продължаваме по-нататък.

Упражнение № 4 Гръбначният стълб е прав, тазът или опашната кост изгъвате напред и го

фиксирате в това положение. Главата е неподвижна, ръцете са надолу край тялото. Отпускайки рамене, изтегляте ръце към пода. Чувствате напрягане в горно-гръдния отдел на гръбнака и с всяко повторение, след незначително разхлабване, добавяте неголямо усилие.

Представете си че сякаш са ви сложили на раменете тежък чувал. Гръбначният стълб под този товар става като натегната пружина. Задържате, задържате този товар, добавяте усилие, помогнете си в движението на раменете надолу. Мислено проследете целия гръбначен стълб от горе до долу и равномерно разпределете натоварването. Следете натоварването да не е прекалено. Сега отхвърляте чувала. Усещане за лекота, полет. Повдигате раменете до крайност, темето притегляте към тавана, гръбначният стълб се разтяга.


Няколко пъти редувате движението на раменете нагоре с леко разхлабване. Представяте си как всички прешлени се оправят и застават на местата си. Какви са мислите в главата Ви, а? Помните ли? Което се тренира, то се развива! И не само в тялото, но и в душата.

Упражнение № 5 Изпълнявате кръгови движения с раменете, обединявайки предишните

упражнения. Раменните стави обръщате отначало напред. А после същото правите в обратната посока. Активно работи горната част на гръбначния стълб.

Упражнение № 6 Внимание! Гръбначният стълб е ос на завъртане. Краката са на ширината на

раменете, стъпалата са “прилепени” към пода успоредно едно на друго (пръстите лекичко са насочени навътре), китките са на раменете, лактите са раздалечени встрани, погледът право напред. Последователно извиваме очи, глава, рамене, гърди. Коремът, бедрата, краката са неподвижни.

Десният лакът отива надясно и тегли след себе си лявата ръка. Ако коремът и бедрата следват движението надясно – това е грешка. Постарайте се без да променяте позата да ги върнете в изходното положение. Възниква напрягане в раменния пояс и горно-гръдния отдел на гръбнака. След като сте стигнали до отказ се стараете да се завъртите още по-нататък. Правите няколко пружиниращи движения с минимална амплитуда, т.е. всеки път създавате допълнително напрягане, разхлабване. За сметка на новото усилие се стремите да увеличите ъгъла на завъртане. Внимание! Изпълнявате напрягането с бавно издишване! Аналогично изпълнявате упражнението наляво. Усвоихте ли техническата страна на упражнението? А сега вложете в него и същността. Отлично!

Долно-гръден отдел на гръбначния стълб Упражнение № 1 Работите така както в упражнение № 1 при горно-гръдния отдел. Но проработвате

гръбначния стълб от шията до кръста. Опашната кост изгъвате напред и фиксирате това положение, т.е. тазът е неподвижен. С ръце сякаш обхващате нещо голямо и кръгло. Накланяте глава надолу. Гръбначният стълб от основата на черепа до кръста се извива в дъга.


Добавете напрягане. Леко отпуснете и отново добавете напрягане. Проверете! Никакви наклони! Бъдете внимателни. В това положение повдигнете ръце, почувствайте как мускулите на гърба играят и се премятат.

Упражнение № 2 Движението е обратно на предишното.

Притегляте темето нагоре и лекичко назад, но не отмятате силно назад главата. Ръцете са обърнати с длани нагоре и са отведени назад. Притискате лопатките. Не се прегъвате в кръста!

Упражнение № 3 Сгъвате дясната ръка зад главата, лакътят сочи тавана, погледът също е отправен

към тавана. Лявото рамо е надолу. Разтягате дясната страна, изпълнявайки редуване на напрягането с незначително разхлабване. Амплитудата на колебанията е неголяма. Гръбначният стълб е с форма на дъга. Няма наклон! Сменяте ръката. Правите същото няколко пъти надясно.


С раменете правите бавни движения в кръг с максимална амплитуда. В движението взимат участие не само раменете, но и главата и целия гръбначен стълб до опашната кост. Да разучим това упражнение. Стоим равновесно, краката са на по-широко разстояние от раменете, колената се леко сгънати. Главата е изправена, погледът напред,


повдигате раменете към ушите. Накланяте главата надолу, а раменете сгъвате за среща едно към друго. Гръбнакът приема формата на дъга. Бъдете внимателни, това не е наклон! Раменете постепенно отиват надолу, изравняваме главата. Раменете – назад, отклонявате внимателно главата назад, гръбначният стълб се огъва напред. А сега да обединим всички тези движения в едно и да разпределим натоварването по целия гръбначен стълб до опашната кост. Представихте ли си зрително, как се въртят колелата на парен локомотив? Изпълнявате упражнението няколко пъти напред, а после правите аналогично в противоположната посока (назад).

Упражнение № 5 Тялото е изправено, краката са на ширината на раменете. Изгъвате напред

опашната кост. Фиксирате положението на кръста. Държите главата изправена. Юмруците са над кръста в областта на бъбреците. Стараете се колкото се може по-близо да съберете лактите. За целта изпълнявате няколко пружиниращи движения, за да срещнете лактите един с друг. Гръбначният стълб се огъва напред, сякаш от тила до опашната кост опъвате тетива на лък (лактите са стрелите). Напред правите аналогично упражнение, но сега колената се леко сгънати и огъвайки гръбнака, се стараете да стигнете колената с носа си. Гръбначният стълб се огъва като лък. Следете да няма наклони в кръста!

Упражнение № 6 Краката са по-широко от раменете, стъпалата са “прилепнали” към пода успоредно

едно на друго, китките на ръцете са на раменете, лактите са разгънати встрани, тазът и бедрата са фиксирани, погледът право напред.

Премествате очите надясно, после плавно и последователно обръщате главата, раменния пояс, гърдите и корема надясно. Усуквате горната част на гръбначния стълб от рамото до мястото, където теоретично трябва да е талията. В това положение изпълнявате няколко пружиниращи движения, така че с всяко следващо да се увеличава ъгълът на завъртане. Проверете: тазът, бедрата, стъпалата трябва да остават неподвижни! В другата посока – аналогично. Напомням: гръбначният стълб е ос на завъртане.

Поясно-кръстен отдел на гръбначния стълб В резултат на работа с този отдел на гръбначния стълб се подобрява състоянието

на пикочно-половата система, намалява се застоят на кръв в органите на малкия таз, премахва се болката при радикулит, ишиас и други заболявания и се възстановява сексуалността. Внимание! Ако Вие имате проблеми в поясно-кръстната област на


гръбнака, то всички упражнения се изпълняват много предпазливо, с минимална амплитуда! Разпределете натоварването по целия гръбначен стълб, моля.

Упражнение № 1 Краката са на ширина на раменете, полусгънати в колената, тазът е изгънат напред,

горната част на тялото е неподвижна. От опашната кост се притегляме отдолу нагоре, опитвайки се със срамната кост да докоснем челото (не обратно!). Редуваме възникващото напрягане с леко разхлабване. Изпълняваме това няколко пъти. Следим да няма наклони! Гръбначният стълб се огъва назад в дъга.


Опашната кост и тазът са изгънати назад, краката са на ширина на раменете, леко сгънати в колената, пръстите са леко обърнати навътре, горната част на тялото е неподвижна. Главата е изправена! От опашната кост се притегляте към тила. Правите няколко пружиниращи движения, редувайки напрежение с разхлабване. Възникват усещания в поясно-кръстната зона. Премахваме възникващата тежест с упражнение № 1.


Краката са на ширина на раменете, може леко да се сгънат в коленете. Тялото е изпънато с наклон примерно под ъгъл 45°. Стараейки се с опашната кост да се


притеглите към тила (не обратно!) се огъвате в кръста. Не отмятате силно главата назад. Правите 8-10 такива движения. После в това положение няколко пъти пренасяте цялата тежест на тялото от единия на другия крак. Напрежението в опашната кост премахвате с упражнение № 1.

Упражнение № 4 Колената са полусгънати, тялото е изтегнато леко и отклонено назад. Главата е

изправена! С опашната кост се притегляте към тила. При това пъпът отхвърляте назад, шкембето отива напред. С вътрешния взор проследявате целия гръбнак. Ако откриете участък, в който напрягането е твърде силно, то прехвърляте силата оттам и я разпределяте по целия гръбначен стълб. В това положение се отпускате все по-ниско и по-ниско, на смени пренасяйки цялата тежест на тялото от единия крак на другия. Повтаряте упражнението няколко пъти. Снемате напрягането в кръста.

Упражнение № 5 Кръгови движения с бедрата, отначало 8-10 пъти в едната, после толкова в другата

посока. Горната част на тялото е неподвижна. Упражнение № 6 Тялото е изтегнато, бедрото изнасяте надясно и напред, т.е. цялата тежест на

тялото пренасяте надясно. Това е изходното положение. Правите няколко пружиниращи движения с бедрото в страни, сякаш го пробутвате още по-надясно.

После фиксирате изходното положение и разтягате лявата страна: лявата ръка е протегната вертикално нагоре (в краен случай може да се постави дланта зад тила), накланяте тялото надясно. След това без да променяте наклона, цялото тяло пренасяте върху левия крак и още повече разтягате лявата страна. Аналогично изпълнявате упражнението с лявото бедро и разтягате дясната страна: притегляте дланта към тавана и правите лек наклон наляво.



Краката са на ширина на раменете (пръстите лекичко насочени навътре), дясната ръка е изпъната вертикално нагоре, лявата е отпусната. С длан се стремите да докоснете тавана. С всеки път все повече и повече разтягате и леко огъвате гръбнака. Същите движения повтаряте с лявата ръка.

Упражнение № 8 Отпускате цялото тяло, правите масаж на капилярите. Последователно

раздвижвате мускулите на лицето, шията, ръцете, гърдите, корема, седалището, бедрата, прасците. И в обратен ред. Представете си как прави това кученце, отърсващо се след къпане. А сега може да отдъхнете и да подишате, както го правихме преди началото на комплекса упражнения за гръбнака. Усуквания за целия гръбначен стълб Напомням: гръбнакът е ос за всички движения. Главата се намира на една равнина с гръбначния стълб! Разпределяйте натоварването равномерно по целия гръбначен стълб. Движенията са плавни, не допускайте болезнени усещания! Не задържайте дишането!

Упражнение № 1 Краката са по-широко разположени от раменете, стъпалата са “прилепнали” към

пода, успоредно едно на друго. Колената са леко сгънати, ръцете са върху рамената.

Започвате плавно, бавно, последователно завъртане в дясно до отказ: очите, главата, раменете, гърдите, корема, бедрата, таза, краката – всичко освен стъпалата. Това е изходното положение. После прибавяте усилие, създаваме напрягане, разгръщаме още повече. Леко разхлабване и отново напрягане, и така няколко пъти. При всяко напрягане правите бавно издишване. След това се връщате в изходно положение. Внимание! При поява на болка, моля Ви, намалете натоварването!


Краката са по-широко от раменете, стъпалата са “прилепнали” към пода, успоредно едно на друго, тялото е наклонено напред под ъгъл 45°, гърбът е изтегнат, ръцете са върху раменете. Започвате извиване на тялото около неподвижния гръбнак


надясно: очите, главата, шията, раменете, гърдите се разтварят към тавана, при което лакътят на дясната рака “сочи” нагоре. Редуването на напрягане и леко разхлабване позволява постепенно увеличаване ъгъла на завъртане. Изпълнявайки няколко такива редувания, плавно и бавно се връщате към изходното положение. Едва след това можете да изправите тялото! Правите упражнението и вляво.

Упражнение № 3 Краката са по-широко от раменете, стъпалата са “прилепнали” към пода,

успоредни. Гърбът е изтегнат, отклонен назад, главата е на една линия с гръбнака, брадичката е насочена към гърдите, ръцете са върху раменете.

Упражнението се изпълнява аналогично на предишното, но при обръщане тялото надясно водещият лъкът се устремява надолу, а очите гледат през рамото към лявата пета. При изпълняване на усукванията с наклон назад в лявата посока, гледате през рамото към дясната пета.

Упражнение № 4 Краката са по-широко от раменете, стъпалата са “прилепнали” към пода,

успоредни. Тялото е наклонено точно надясно (наклони напред-назад са недопустими!!!), гърбът е изтегнат. Главата е на една линия с гръбнака.(Десният лакът се явява водещ и се движи назад и нагоре. При това погледът е надясно, главата, раменете, гърдите се усукват около оста на гръбначния стълб и се разтварят към тавана. Брадичката е отпусната. Следете за подържане наклона на тялото надясно! !!!

Но това не е всичко! Без да променяте положението на тялото, се разсукваме наляво в обратна последователност. При това левият лакът става водещ, той “отива” нагоре, назад и надолу, а десният, съответно – нагоре. Гледаме през лявото рамо към дясната пета. !!!


За да се върнем в изходно положение, извършваме обратното извиване на туловището надясно. Усукахте ли се като в миша дупка? Юнаци!

Упражнение № 5 За да изпълните това упражнение правилно е необходимо в описанието на

предишното усукване навсякъде да замените думата “дясно” с “ляво” и обратно. Моля, бъдете внимателни и предпазливи. Ако Вие все пак не сте уверени, че правите упражнението правилно, то вземете някакъв скъп и чуплив предмет и изпълнете усукванията около кръста, притискайки и удържайки предмета с главата. Е, как е? Нищо ли не счупихте? Много добре. Значи всичко сте направили правилно. Ако не се получи от първия път, то правете опити докато не се научите. И още…Тези упражнения може да се изпълняват с пръчка между раменете, но не и с пръчка върху тях!

Упражнение № 6 Направете няколко спокойни дълбоки вдишвания и издишвания, както го правихте

преди началото на комплекса упражнения за гръбнака. Загряването завърши. Доволни ли сте от своята работа? Как е вътрешната Ви настройка? Добра! Прекрасно! Сега в течение на деня, задържайте тази настройка, наблюдавайте се отстрани. Ах, как се изменихте, как се подобрихте!!!

Комплекс от задължителни упражнения Напомням, че всички упражнения се изпълняват без очила! Как да станете влюбен

марсианец с очи върху стръкчета? Това упражнение може да изпълнявате както седнали, така и прави до прозореца. Веднага решете за себе си как ще го правите. Върху стъклото, малко по-ниско от нивото на очите, залепете малка марка или картинка, с размери 3 х 3 см или 4 х 4 см. Рисунката трябва да бъде весела, точно нарисувана, и по-добре в зелени тонове. Зеленият цвят е целебен за очите. Колкото може повече гледайте живата зеленина. Зад прозореца в далечината изберете предмет с неопределени очертания. Внимание! В хода на възстановяване на зрението обектът се сменя, но винаги го избираме на такова разстояние, че той да се вижда неясно. Ала не променяме разстоянието между картинката на прозореца и очите (20-25 см)!!! И започваме да тренираме апарата за акомодация на очите. Продължителността на работа е 10 минути. Не мислете за времето! Най-добре е да пуснете лека, спокойна, приятна музика. В течение на 3-5 секунди разглеждаме рисунката на картинката, а после преместваме погледа на избрания обект зад прозореца, при това гледаме в него над върха на залепената марка. След което също 3-5 секунди разглеждаме този обект и отново плавно преместваме погледа върху картинката. Следете за това, очите да не излязат извън орбитата си! Ако е възникнало напрежение, леко-лекичко помигайте, потупайте мигли в


бузите! Това упражнение трябва да се изпълнява 2 пъти на ден през светлата част на денонощието, но промеждутъкът от време между изпълнението трябва да не е по-малко от два часа. Имате ли настройка! Отлично! Задържайте-задържайте я колкото може по-дълго!!! Вие умеете ли да гледате слънцето? Моля, без шеги! Въпросът е мно-о-ого сериозен!!! Още в древни времена на Изток хората са умеели да лекуват всяко очно заболяване с помощта на слънцето. Но как?

1. Полезно е да се гледа слънцето с двете очи до сълзи, без да се мига, но при строго съблюдаване на определени правила. Запомнете! Да се гледа слънцето с две очи може само при изгрев или залез, когато на линията на хоризонта се вижда само половината от диска – това е особено важно! Ако вече е застанало над хоризонта или още не се е спуснало наполовина под хоризонта, то е опасно да го гледате направо. Много опасно е да гледате в него, когато е в зенит! В никакъв случай не бива да гледате слънцето неподвижно, взирайки се в една точка. През първата седмица изпълнявайте упражнението всеки ден по една минута. През втората седмица довеждаме продължителността на упражняването до две минути. По-нататък го изпълняваме увеличавайки до 10 минути, но не повече от това. Всички птици, оказва се, живеят и умират със 100% зрение, тъй като те първи посрещат изгрева, а през деня не гледат в слънцето. В природата всичко е хармонично.

2. Застанете на сянка, така че едната половина на лицето да се окаже на сянка, а другата на осветен от слънцето участък. За устойчивост поставете краката по-широко от раменете. Започнете да правите леки извивки с тялото, така че лицето да се окаже ту на слънце, ту на сянка. Дишането е спокойно. При извиване на главата наляво Вие мислено си казвате: “Слънцето идва!” При извиване главата надясно мислено си казвате: “Слънцето си отива!” Това е много важно, за да не “залепите” поглед към слънцето, защото дори със затворени клепачи очите не трябва да “гледат” в яркото слънце. Увеличавайте продължителността на упражнението до 10 минути, започвайки от една. След това непременно изпълняваме “? Изчистено безразличие”

Отпускането правим като минимум два пъти по-дълго отколкото сме изпълнявали самото упражнение. Работата непременно трябва да се редува с продължителен отдих (колкото по-дълго, толкова по-добре).

3. Сега ще оставим сянката и ще излезем на слънце. Упражнението може да се изпълнява през деня до 11ч. и след 15ч. Поставете краката удобно и започнете да правите леки извивки на тялото около оста. Не сте забравили да свалите очилата? Очите са затворени. Брадата леко е повдигната нагоре, така, че слънцето да ви свети под веждите право в клепачите. Извършваме големи извивки на тялото надясно, при това лявата пета леко се отделя от земята. Главата следва движението на тялото. Аналогично наляво отделяме дясната пета. Не се раздвижвайте силно. Това упражнения предизвиква отпускане по цялото тяло. По време на извивките мислено казвайте фразите: “Слънцето минава покрай мен вляво, после вдясно, отново вляво, и така отново и отново, но през цялото време в посока противоположна на моето завъртане.” Запомнете, в края на


предишното упражнение ние обяснихме защо е нужно да мислите така по време на работата. Отново разхлабване “Изчистено безразличие”.

4. Застанете на осветен от слънцето участък. Поставете краката устойчиво. Едното око закрийте с длан (то ще остане отворено). Наведете главата надолу. Продължавайки да правите бързи извивания на тялото, разглеждайте земята около краката, при това мигайте ситно-ситно. Окото, закрито с длан, също мига. Сега поставяме лицето под слънцето и също изпълняваме завъртания, като ситно-ситно мигаме с двете очи. Едното око все още е закрито с длан. После с другото око аналогично. Особена забележка: ако слънцето е в зенит, то упражнението не трябва да се изпълнява!

Разхлабване “Изчистено безразличие”. Вие умеете ли да дишате с очи? Преди да пристъпите към упражнението внимателно прочетете описанието му. Наденете на себе си Образа на младостта! Седнете на стол, настанете се удобно. Ръцете са на коленете, гърбът е прав. Цялото тяло и мускулите на лицето са отпуснати. В тялото, в душата – покой. Дишаме само през носа. А сега започваме. Наблюдавайте как дишате през носа. На вдишване в носа и носоглътката се усеща прохлада, а на издишване – топлина. Във всеки случай вдишваният въздух е по-прохладен от издишвания. Ето това незначително колебание на температурата ние трябва да се научим да улавяме с очите. Сега си представете, че правите вдишване и издишване през носа, а пренасяте вниманието в областта на очите. Опитайте се с очи да уловите движението на въздуха, колебанието на температурата. Може да изпълнявате това упражнение с отворени, може със затворени очи, правете го както Ви е по-лесно. Такова дишане дава отлични резултати, особено когато си представяте своите очи здрави. С вдишването очите проглеждат, започват да виждат по-точно, а с всяко издишване пелената си отива, изчезват “мушиците”, премахва се напрежението, умората, т.е. всичко, което причинява дискомфорт на Вашите очи. И така запомнете: усещането за прохлада (при вдишване) дарява очите, а усещането за топлина (при издишване) отнася всичко, което им пречи. “Да дишате” с очи може колкото ви е угодно и където ви е угодно. Така, че “дишайте” наздраве! Как факирът Вася Иванов премества усещанията? Бъдете предпазливи, мислено премествайки усещанията! Помните ли как ние държахме петте пръста пред лицето и без прекъсване гледахме в един от тях? Този пръст моментално започваше “да откликва”, отличавайки се с по-високо ниво на чувствителност. Той ставаше по-топъл, появяваха се тежест, бодежи. Защо? Защото от нашето внимание съдовете се разширяват или свиват. Иначе казано, с този пръст сме установили по-силен контакт, връзка от типа: Сокол, Сокол! Тук Скален Орел. Чуваш ли ме?! Ако няма отговор, кажете още по-високо: Сокол, Сокол…твоята мама! Чуващ ли ме?! И рано или късно Сокол ще отговори: Орел, Орел, тук Сокол, чувам те добре!! Няма абсолютно никакво значение къде пренасяте вниманието, механизмът за установяване на връзка е един и същ. Приложим е и към очите. Искам специално да подчертая, че фокусът на внимание има ограничен радиус на действие.

Ето Ви малък експеримент. Идете до огледалото и се гледайте в гърдите. Сега, без да измествате погледа, с периферното зрение се постарайте да разгледате лицето. Въпрос: лицето вижда ли се така отчетливо както и гърдите? Не! Полето на зрение и


фокусът на внимание имат ограничен радиус. Затова, когато обръщате внимание към някоя зона, именно там стават изменения, усилва се притокът на кръв, разширяват се малките съдове и възниква усещане за топлина или се появява пулсация. Съдовете се разширяват и рецепторите се събуждат. Когато Вие чувствате прохлада, това е показател, че съдовете са се свили. Необходимо е да се предизвика както прохлада, така и топлина. Това фиксира резултата. Ние мислено ще направляваме усещанията за топлина, боцкане, хлад от тила към очните ябълки и обратно. Упражнението не е сложно, но с някои тънкости, задължителни за изпълнение. Изучете го добре, преди да пристъпите към изпълняване. Седнете спокойно, заемете “мускулен корсет”, закрийте очи. Започваме с усещане за топлина. Представете си, че седите с гръб към слънцето и неговите лъчи меко докосват тила Ви. Тилната част се нагрява приятно. Продължаваме да натрупваме топлина. Внимание! В никакъв случай не стигаме до усещане за горещина! Не бива също топлината да се “разлива” навътре. Събираме топлината на топка в областта на тила. После я “отпускаме”, разсейваме, изгубваме я. Още веднъж събираме и разсейваме усещането за топлина. Достатъчно е да направим така един-два пъти. След това събираме топлината на топче и бавно на мислено ниво започваме да я изтегляме по права линия от тила към очните ябълки и обратно към тила. Внимание! Техника на безопасност! Усещането за топчица “не се докосва” до очните ябълки! Правим няколко такива хода в едната и в другата посока. При това сякаш виждаме с мислен поглед движението на топче топлина от страна на тила. След като сте направили упражнението със затворени очи, отваряме очите и го изпълняваме аналогично няколко пъти със същото топче топлина. Е, как е? Усвоихте ли го? Ако отговорът е положителен, САМО ТОГАВА можете да пристъпите към изучаване на упражнението с усещане за хлад. Сега – как да създадете усещане за хлад. Задържаме вниманието в областта на тила и просто се стараем да уловим движението на въздуха, леко течение, и още допълнително извикваме чувство за лекота. Е, кааак? Получи ли се? Значи всичко зависи от Вашето внимание. Сега, когато вие сте се научили да улавяте прохладата, събираме топче прохлада в областта на тила и правим упражнение аналогично на предишното. Малко допълнение, задължително за прилагане. Постарайте се да добавите към усещането за топлина, съответно прохлада, и – боцкане. Как да го предизвикате? Спомнете си например, как попадайки със скреж в топло помещение, започвате да се “размразявате”. Какво чувствате тогава? Спомнете си тези усещания, а после мислено ги пренесете в областта на тила и продължавайте да работите по описания по-горе начин. Сега преминаваме към втората част на това упражнение. Ще усложним малко задачата. Топчето топлина с боцкане (хлад с боцкане) ще преместваме по спирала от тила към очните ябълки и обратно. Направлението на движение е произволно по или обратно на часовниковата стрелка. Напомням, че всички усещания за топчета, които ние придвижваме от тила, не докосват очните ябълки!!!

Контролен въпрос: Вие успявате ли с упражнението? Ако “да” – продължавайте! А, ако се съмнявате или казвате, че се получава слабо, или въобще не се получава, то ще Ви кажа едно: по време на изпълняване на упражнението премахнете недоволството от


себе си във всяка форма на проявление! Такива “неудачи” се явяват отражение на Вашия характер! Продължавайте тренировката, резултатът постепенно ще се натрупва. Учете се да чувствате към себе си признателност за всичко, което правите. Ето сега почешете ухото си. И даже за това изкуствено създайте благодарност към себе си! Щастието се натрупва от дребните неща, от малките незначителни радости. Огромното щастие не пада като тухла от небето, а се гради с усърдие. Препоръки за самостоятелна работа Скъпи читателю! Сега Вие сте въоръжени със знания. Остава да тренирате до пълна адаптация на организма към нормално зрение. При това е правилно да съблюдавате всички правила по техниката на безопасност и да правите упражненията с вътрешна настройка за успех. Спомнете си как в детството сте чакали любимия празник, брояли сте дните, часовете до неговото настъпване! В душата Ви е имало нетърпеливо, трепетно очакване, приятно премаляване от предвкусването на нещо светло и радостно! Вие сте си представяли в ярки краски как ще протече всичко, сякаш дъхът Ви спирал! И до настъпването на самото тържество сте го преживявали много пъти. А после, при всяко припомняне, колко радостно и приятно е ставало в душата Ви! Помните ли? Създайте вътрешно такъв празник по собствено желание! Внимавайте да не изпълнявате упражнението с неохота, сякаш задължавате себе си. Така няма да получите никаква полза и даже може да навредите на себе си. Защото мислите са материални! Каквото посеете, това и ще пожънете! Утро! Вътрешно ви е леко и радостно от това, че е настъпил новият ден, открили са се нови възможности да направите много хубави неща за себе си и околните. На първо време на Вас ще Ви се наложи да полагате колосални усилия, за да играете ролята на щастлив и здрав човек. С всеки изминал ден все по-малко и по-малко ще Ви се налага да заставяте себе си, защото тази роля ще стане Ваша вътрешна същност. Каквото се тренира, това се развива. Правете всички упражнения по “Октава” в Образа на младостта. Слейте се с този образ в едно. Всяка сутрин на гладно изпивайте чаша гореща преварена вода. Представяйте си как тази вода преминава в клетките и съдовете на целия организъм, очиства ги, прави ги гъвкави и еластични. Два пъти на ден, сутрин и вечер, взимайте душ, отмивайте токсините и шлаките, за да предотвратите повторното им всмукване от порите на кожата. След утринните процедури закусете леко, гладни не се занимавайте. Но имайте мярка, не преяждайте. Иначе ще бъде трудно да изпълните упражненията.

1. Ставна гимнастика с пълнеж На първо време за нейното изпълнение ще са необходими около 35 минути. Когато

усвоите всички упражнения добре това време не бива да е повече от 15-20 минути. Главното е да запомните, че 90% от своите усилия Вие сте длъжни да насочите към изкуствено създаване на онези качества, които искате да въплътите в себе си. Механичното изпълняване на упражненията е път за никъде.

2. Упражнение “Как да станем влюбени марсианци с очи на стръкчета?”. Два пъти на ден по 10 минути

3. Упражнения за очите


Може да ги изпълнявате няколко пъти през деня, това е много полезно; но един път на ден по 10 минути е задължително; най-добре преди работа с таблицата(виж приложение 2 и 3).

4. Упражнения за разхлабване: “Отправяне енергия към очите”; “Изчистено безразличие”

Колкото по-често, толкова по-добре, но минимум 10 минути на ден. Разхлабването способства за по-бързото възстановяване на зрението и е много полезно за цялата нервна система.

5. Работа с таблиците – корекция на зрението. Два пъти на ден, сутрин и през втората половина на деня. Планирайте работата си така, че да имате възможност преди корекцията на зрението по таблицата да изпълните упражненията за очи и релаксация (“Отправяне енергия към очите” и “Изчистено безразличие”). Не забравяйте да измиете ръцете! Това е важно! Изпълнете три сеанса 3 пъти по 30 секунди. Заемаме “мускулен корсет”. Повдигаме настроението, изкуствено създаваме в душата радостно очакване на резултата. Изпълняваме първия сеанс – това са първите 1,5 минути, разложени на по 30 секунди. Работим с двете очи. После изпълняваме упражненията за релаксация с пълно безразличие!!! Повишаваме емоциите до тогава, докато Вие не забележите в таблицата първите “проблясъци” на подобрение на зрението. Поддържаме настройката на това ниво! Втори сеанс. Обръщаме се така, че светлината да пада под друг ъгъл върху таблицата, и продължаваме да работим 30 секунди. А после аналогично още два пъти. Отново даваме на очите и цялата нервна система релаксация и почивка (“Изчистено безразличие”). Последният трети сеанс изпълняваме последователно с всяко око по 30 секунди (работния ред от таблицата за всяко от тях избираме по отделно по общата схема). След това непременно “Изчистено безразличие”! И последните 30 секунди отново работим с двете очи. При завършване на комплекса правим упражнения за релаксация и създаваме в душата благодарност към себе си.

6. Работа със слънцето – всяка сутрин до 11 часа, максимум до 10 минути. 7. Дишане през очите. Изпълнява се толкова често, колкото е възможно. И

непременно го съвместете с упражнението за преместването на усещането за топлина, бодежи, хлад от тила към очните ябълки (8).

8. Преместване на усещането за топлина, бодежи, хлад от тила до очните ябълки се изпълнява само 2 пъти в седмицата не повече от 10 минути. Работата по възстановяване на зрението може да се разпредели през целия ден, избирайки удобно време за занятията, но при съблюдаване на техниката за безопасност, специалните условия и другите забележки. Затова преди да съставите индивидуален план за занятията още веднъж внимателно прочетете всички упражнения. И още един малък съвет. Когато започнете да планирате работата върху себе си, много често се появяват, сякаш от небето, разни пречещи обстоятелства. Вие вече знаете, че това са хитринки на ленността. Надхитрете я! Победете я! Не се привързвайте твърдо към времето и мястото за занятията. Какво означава това? Много упражнения се изпълняват леко покрай другото, занимавайки се с домашна работа или на път. Така може с полза за себе си да употребите времето,


необходимо за чакане или пътуване. Например упражненията за очите (“Пеперуда”, “Осморка”, “Голям кръг” и др.) или някои упражнения за релаксация могат да се изпълняват на спирката, в транспортните средства или “на килимчето” при началника (дишане през очите и особено упражнението “Изчистено безразличие”!). Взимайки душ, представете себе си под водопада от Образа на младостта. Не е нужно да търсите специално време и условия, за да носите “мускулния корсет”, още повече, че Вие сте длъжни да спите в него! Това, разбира се, е шега, но не е лишена от доза истина. Общо взето идеята е ясна, нали? Така че, действайте! Вие искате да виждате добре без “патерици”, “порцеланови тоалетни чинии”, “състезателни велосипедни гуми и прочие снаряжения, не само във вторник и събота от 10 до 18 часа, а винаги, не е ли така?! Затова работете над себе си постоянно, променяйте се Вие и светът около Вас също ще се промени.

С Вас от цялата си душа, авторът! Заключение Скъпи събеседнико! Книгата свърши, но Вашият път към самопознанието и

самоопознаването тепърва започва. Вие се запознахте, а може би дори успяхте да усвоите, само първото стъпало от стълбата, водеща в света на Вашите неограничени възможности. Вие решихте въпроси, свързани с “хемороиди” между ушите, с други думи – проблеми на тялото. Ако Вие успешно сте преодолели тази бариера, тази граница, то стоите на прага на нови открития за себе си като Личност. Имате ли стремеж, влечение към всичко това? Да? Отлично! Всички пътища са Ви отворени. Но само един съвет за предпазливост! Ние живеем “в свят зад огледалото”. В свят, където фалша, лъжата, кражбата, подлостта, лицемерието, предателството са издигнати до нивото на добро; където лъжливите ценности управляват хората. А честността, порядъчността, добротата се осмиват и едва ли не се вменяват във вина. Но все пак изборът си остава за всеки! Онези хора, които заради тщеславие, лесна печалба, жажда за власт са готови на всичко, вече са направили своя избор. На мен винаги ми е смешно и едновременно тъжно, когато някоя Мария Ивановна води занятия по йога, Иван Иванич се обявява за специалист по Източна култура и чете лекции, а Петър Петрович обучава хора на източни бойни изкуства. Такива люде във всичко, с което се докосват, възприемат само външната форма, онова, което лежи на повърхността, а същността… Същността може би ги интересува, но само същността в тяхното разбиране. За дълбоко осмисляне на тях не им достига търпение или духовен опит, а по-скоро и едното, и другото, а заедно с това и стремежът да ги постигнат. По-просто е да вземеш онова, което стои пред теб, и… напред, развявайки знамето сред масите с онова, което си успял “да постигнеш с ума, а не с душата. Няма да осъждаме тези люде. В това се проявява тяхна слабост. Само слабият човек не е способен да създаде нищо сам, а започва да видоизменя, ”да подобрява” нещо вече съществуващо. Не позволявайте да ви излъжат и да ви прелъстяват все по-навътре “в света зад огледалото”! Учете се да отделяте зърното от плявата! Как мислите, защо Омар Хайям и Фирдоуси са считани за световни класици? Та нали, четейки Омар Хайям, стигаме до заключението, че той е вечния “хаймана” и


“женкар”. Не е ли така? По същество това е външната обвивка, зад която повечето хора не виждат нищо друго. Омар Хайям е блестящ астроном, водещ математик, велик лекар, ярък писател, най-големия философ. Той е скрил истината, както сам казва, под седем печата и четиридесет катинара, така, че злобното стадо хора да не я използва в името на злото. Разшифроването на едно четиристишие от Омар Хайям заема около 300 машинописни страници. Представяте ли си какъв обем информация е заложена в четири реда?! Далеч не на всеки е дадено да се ориентира в това! Външната форма скрива истината от случайни люде, които не са готови да я приемат без изкривяване, от онези, у които мисленето е примитивно, т.е. мислене на ниво стомашно-чревен тракт. Със сигурност зная, мой събеседнико, че това не се отнася за Вас. Вие сте прочели книга с учебно-оздравителна система. Основавайки се на нея се планира издаване на серия книги, касаещи заболявания, свързани с други органи и системи в организма на човека. Вие сте пропуснали през Вас огромен обем информация и с това сте извършили немалко работа върху себе си. Следователно, Вие вече сте друг човек! Пред Вас има много пътища, но Вие вече знаете – за да постигнете нещо, главното е – да действате! Тогава – на добър час!

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 А ето готов списък от положителни и отрицателни черти на характера. Подарък от слушатели на курсове! Той, разбира се, е твърде приблизителен и

далеч непълен. Акуратност Активност Алтруизъм Артистичност Безкористност Безстрашие

Благост Благосклонност Благородство Вежливост Великодушие Влюбеност, увлеченост Внимателност Воля Вяра Вярност Галантност Грижливост Грижовност Далновидност Доброжелателност Добросъвестност Доброта Дружелюбност Елегантност Емоционалност Енергичност Ентусиазъм Естественост Женственост Жизнелюбие Жизнерадост Закачливост, игривост Изисканост, изтънченост Изобретателност Интелигентност Искреност Комуникативност Любезност Любов към… Любознателност Мъдрост Мъжество Наблюдателност Надеждност Настойчивост Нежност Независимост Обаятелност Общителност Оптимизъм Остроумие Отзивчивост Откритост Отстъпчивост Пестеливост, икономичност Постоянство Правдивост Прибраност Приветливост Приемане на реалността Приемане на хората такива, каквито са Прилежност, усърдие Принципност Пъргавина Работоспособност Разкрепостеност, освободеност, еманципация Решителност Романтичност Самообладание Самостоятелност Сговорчивост Сдържаност Сериозност Смелост Смирение Спокойствие Сполучливост Способност да бъдеш силен Способност да мечтаеш Способност да съзидаваш Способност за разбиране Спретнатост Сръчност, похватност Стабилност Старателност Стегнатост Стремеж към духовни ценности Стремеж да измениш първо себе си, а не другите Строгост Схватливост Съобразителност Сърдечност Състрадание Съчувствие Тактичност Творчество Точност Трудолюбие Търпеливост Търпимост Удовлетвореност Умение да бъдеш благодарен Умение да даваш Умение да поставиш божието над своето Умение да мълчиш Умение да прощаваш Умение да разбираш Умение да слушаш


Умение да уважаваш Умение да фантазираш Умереност Упоритост Уравновесеност Услужливост Усмихнатост Усърдие Финес Храброст Хуманност Целеустременост Цялостност Честност Чистоплътност Чистота Чувственост Чувствителност Чувство за дълг Чувство за собствено достойнство Чувство за хумор Щедрост

агресивност апатия бездуховност безбожност безволие безинициативност безлюбие безотговорност безразличие безхаберие бъбривост вироглавство, упоритост високомерие вредоносност горделивост грубост да мразиш да одумваш дотегливост дребнавост егоизъм егоцентризъм завистливост занемареност затвореност злобност избухливост инат истеричност клюкарство комплексираност кръвожадност лакомия ленивост липса на воля липса на откровеност липса на смирение лицемерие лъжливост любопитство малодушие, скудодушие материализъм мнителност мрачност мудност назадничавост нападателност натрапчивост нахалство начумереност, намусеност, навъсеност неприлежност неусърдие неблагодарност небрежност невежливост невзискателност невнимателност невъздържаност недоброжелателност недоволство незнание на мярката немарливост ненавист ненаситност необщителност непоследователност неприветливост нервозност нерешителност несмиреност неспокоен нетърпимост неувереност нечувствителност обидчивост ограниченост озлобеност опърничавост отмъстителност отчаяние пасивност песимизъм подозрителност порочност потайност преяждане придирчивост равнодушие раздразнителност разпуснатост разсеяност разточителство разхайтеност ревност самовъзвишаване самоунижение сантименталност свадливост скъперничество, свидливост слабост към… слабост на волята сприхавост стиснатост страх от страхливост суетливост суетност тщеславие тъпост, тъпота унижаване на другите упорство

Кааак е? Възникнали у Вас желание да се възползвате от този списък? Поздравявам Ви! Вие още веднъж улучихте. Тестирането за “въшливост на характера” продължава. Отново побеждава ленивостта.?! Разбирате ли?! В никакъв случай не може да Ви ползва готовият списък колкото и изобилен да бъде. Той се явява мъртъв за Вас. Ако Вие сами не сте поработили, не сте погледнали в потайните ъгълчета на своята душа, значи не сте си поставили цел, какъв човек да станете. И всички ваши крачки ще се търкулват по автоматизма. А Вие вече знаете, че всяко действие или може да принесе полза, или да не даде нищо, или да нанесе вреда. Вие какво искате за себе си! Избирайте. Запомнете! Ленивият човек винаги пропуска нещо главно в живота и винаги губи! Приложение 2 и 3 Скъпи читателю! Описанието за корекция на зрението е дадено като таблица в Приложение 2. В Приложение 3 се предлага обърната таблица. Начинът на работа с нея е аналогичен на описания в книгата. Възстановявайки по нея зрението, на Вас ще Ви бъде по-лесно да създадете настройка, тъй като ще се движите от ред към ред нагоре до самия връх. Желая Ви успешно покоряване!

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 и 3Виждам много добре! опознавам себе си аз мога всичко, при мен всичко се

получава! Настроението е великолепно! Виждам знаците, буквите, думите! Отчетливо-отчетливо виждам всичко, върху което гледам! Работя над себе си и опознавам своите


възможности! С каквото се захвана – правя всичко прекрасно! Благодаря и хваля себе си! Аз умея да се справям без очила! При мен всичко е на ред! Елки-Палки! Ето това аз разчитам без очила! Гениално!

Елки-Палки! Ето това аз разчитам без очила! Гениално!

Благодаря и хваля себе си! Аз умея да се справям без очила! При мен всичко е на ред!

С каквото се захвана – правя всичко прекрасно!

Работя над себе си и опознавам своите възможности!

Отчетливо-отчетливо виждам всичко, върху което гледам!

Виждам знаците, буквите, думите! Настроението е великолепно! при мен

всичко се получава! аз мога всичко, опознавам себе си много добре! виждам !Сега Вие приличате на нехаен ученик, който когато не успее да реши задачата,

поглежда в отговора!Искате да узнаете съдържанието на книгата? Тогава я прочетете цялата. От

заглавията на главите – все едно нищо няма да разберете. Ето поради това аз помолих редактора да не съставя съдържание. Не бих искал между нас веднага да възникне неразбиране. Четете книгата, работете над себе си, сдобивайте се с успехи. А Вашите постижения ще бъдат мои победи!

Успех Вам!ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА Своите отзиви, мисли и предложения Вие може да отправяте на адрес: Руссия 109044, г.Москва, ул.Мельникова, 7.Дом културы 1-го ГПЗ.Институт человека.Серябряковой Марине ВладимировнеУважаеми читателю!Вие можете да преминете през практическо обучение в центровете работещи по

системата на академик М.С.Норбеков.В Москва Институт за човека (095) 274-03-80 275-94-61 275-98-00 и други градове в Русия – Санкт Петербург (812) 352-32-82; Самара, Екатеринбург,

Челябинск, Ташкент, Новороссийск, Воронеж. В Латвия – Рига, Тула, Нижни Новгород, Балашов и др. Обръщайки се към всеки учебно-оздравителен център, работещ по


системата на академик М.С.Норбеков, се убедете в това, че преподавателите имат лично писмено потвърждение от академик М.С. Норбеков за правото да работят по авторската система.


duraka

Documents