УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ

гр. София

архитектурен факултет

Катедра "История и Теория на Архитектурата" Проект по „Културно наследство”

КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РИМСКИ ФОРУМ И ЦЕНТРАЛЕН ПЛОЩАД, ГРАД ПЛОВДИВ Специалност: Урбанизъм, III курс, летен семестър на учебната 2007 / 2008 год.

Авторски колектив: Благой Георгиев Петков 10047 и Нина Бойкова Боева 10114

Ръководители: гл.ас. арх. Йорданка Кандулкова, ас. арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура CHEbEBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Културно наследство

Започва в семестър 6 Завършва в семестър 6

ECTS 4.0

СтатутИзбираем

Code CHEbEBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Cultural Heritage

Starts in semester 6 Ends in semester 6

ECTS4.0

Type Elective

300

60

60

Анотация

Дисциплината запознава студентите с историческите и културни ценности на архитектурното и археологическо наследство в градската среда. Създават се умения за създаване на методи и техники за консервация, адаптация и смяна на функциите на архитектурните обекти. Придобиват се познания за видовете исторически и културни паметници и се създава отношение към културната и историческата памет на градските пространства.

Annotation

This subject acquaints students with the historical and cultural values of the architectural and archaeological heritage in the urban environment. Skills are acquired with respect to methods and techniques for conservation, adaptation and changing of functions of architectural monuments. Knowledge is obtained on the types of the historical and cultural monuments, and a sense of cultural and historical memory of urban spaces is developed.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerAssoc. Prof. Dr. Arch. Yordanka Kandulkova

Водещ преподавателдоц. д-р арх. Йорданка Кандулкова

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\CHEbEBU6U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2448 CHEbEBUUrbanism - bachelor*

СЪДЪРЖАНИЕ: За проекта стр. 3 Задание стр. 4 Въведение стр. 5

I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА

a. Пловдив и мястото му в културно-историческото пространство на Югоизточна Европа

стр. 7 i. Културни маршрути стр. 9 ii. Културен живот на Пловдив стр. 15

b. Римските форуми стр. 16

II. ПРОУЧВАНЕ НА АРХИВНИ И АКТУАЛНИ КАРТНИ МАТЕРИАЛИ, КАДАСТРАЛНИ СНИМКИ И ДР. ГРАФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА

стр. 19 a. Анализ на стари планове b. Концепции за развитие на централната част на Пловдив c. Предвиждания на новия Общ Устройствен План на Пловдив

i. Анализ на подземния урбанизъм стр. 21

III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕРИТОРИЯТА стр. 22

a. Памет на средата b. Подсистеми

i. архитектурни, археологически и художествени паметници;

• Участие на форума в античната структура

ii. исторически места и културни пейзажи;

• Силуетно въздействие на урбанистичната структура

iii. мемориален художествен синтез; iv. традиционни комуникационни направления; v. традиционни визуални контакти; vi. връзка с прилежащата природна среда и специфична

ландшафтна характеристика;

c. Извеждане на културно-историческия потенциал на територията

IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ТЕРИТОРИЯТА

стр. 24 a. Културно-историческа стойност

i. Автентичност, научно-историческа и естетико-художествена стойност

ii. Утилитарна стойност

b. SWOT Анализ

i. Изводи

V. ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ стр. 25

a. Анализ на физическото състояние на паметника b. Анализ на средата

i. Анализ на застрояването

c. Проблемна карта

VI. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА стр. 25

a. Концептуална схема за устройствено развитие на територията

i. Транспортно-комуникационно решение ii. Пешеходни направления iii. Функционална организация и допустими дейности iv. Проект за интегрирана информационна система и културно-

исторически маршрути

b. Предимства на възприетото решение c. Степен на намеса

i. Консервационни и реставрационни дейности по съхраняване на паметника

ii. Принципи на експониране Заключение стр. 26 Списък на схемите стр. 27 Приложения стр. 27

стр. 2 / 28

Използвана литература стр. 27

За проекта: Настоящият проект се изготвя по задание на Катедра "История и Теория на Архитектурата" в архитектурния факултет на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия, гр. София и представлява идейна фаза на концепция за развитие на Единичен археологически паметник на културата от национално значение №611 „Територия на Форумен Комплекс”, разположен до и под площад „Централен”, град Пловдив, обявен, ДВ, бр. 6/95 г.; прот. от 22.06.98 г. на НСОПК (Шифър: ГПК - А*, ОЗ - А 4, ОЗ - Ж1, ПК - ПГИ), който е публична държавна собственост и в момента е експониран фрагментарно. Проектът се разработва в избираемия модул „Културно наследство” в трети курс, летен семестър на специалността УРБАНИЗЪМ. а) Цел: Изграждане на единна концепция за съхраняване, изява на културно-историческите ценности и социализация на Римския Форум в град Пловдив като интегрална част от съвременната градска тъкан б) Задачи: - Проучване на територията на паметника в нейната цялост – обхват,

ландшафтни и визуални контакти, традиционни обемно-пространствени съотношения, както и мястото и в градската структура

- Исторически и социално-икономически аспекти - Паметникът и неговата среда като културно-историческа ценност,

връзка с други архитектурни и художествени паметници - Автентичност и утилитарна стойност, памет на средата - Традиционни и възможни функции - Извеждане на културно-историческия потенциал, анализ и оценка на

съвременното състояние и формулиране на основните проблеми и предизвикателства

- Социализиране на паметник и интегрирането му в националната

туристическа мрежа, визия за устойчиво развитие - Предложения за консервационни, реставрационни и адаптационни

работи и степен на намеса Всички предложения на авторите са съобразени с действащото национално законодателство към 18 февруари 2008 год., с конвенциите, ратифицирани от Република България и най-вече с КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА

СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО , която представляват моралния кодекс на урбаниста, архитекта и реставратора. Представените идеи не са самоцелно художествено произведение, а отразяват съществуващата политическа и социално-икономическа рамка като предлагат реално и постижимо проектно решение. Направен е опит да се постигне баланс между нестихващия инвеститорски натиск над централната градска територия и задължението да се опази паметникът на културата в неговата ансамблова цялост и пропорции – връзката му с материалните и духовните следи на прилежащата територия, ландшафт, пейзаж и традиционни визуални и комуникационни направления. Авторски колектив: Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Нина Бойкова Боева УРБ 10114 С ръководители: гл.ас. арх. Йорданка Иванова Кандулкова, водещ преподавател на модула и ас. арх. Доника Атанасова Георгиева арх. Мирослав Велков Авторски права: Цялата графична и текстова част на настоящият

проект е собственост на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия и на неговите автори и копирането и публикуването на коя да е част от него без изричното съгласие на притежателя на авторските права е престъпление според българското и международното законодателство за авторско право и ще бъде преследвано от структурите на изпълнителната власт.

Всички използвани материали са цитирани в изложението или в заключителната част „Използвана литература”. Всички снимки и схеми са част от упоменатите статии или са дело на авторите. Предоставената информация следва да се счита актуална към датата на започване на проектното проучване, а именно 18 февруари 2008 год. Възможни са печатни грешки и графични неточности, произтичащи от мащаба и ползваната техника. Този проект е създаден с използването на софтуерни продукти в демонстрационен режим с учебна цел или такива с права на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия или партньорски организации.

стр. 3 / 28

КАТЕДРА "ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА" СПЕЦИАЛНОСТ "УРБАНИЗЪМ" III КУРС, VI СЕМЕСТЪР,

УКАЗАНИЯ

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА УПРАЖНЕНИЯТА ПО "КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО" Практическите занятия са свързани с работа по конкретна историческа територия – групов паметник на културата или зона с концентрация на единични обекти-паметници на културата. Студентите формират практически познания и умения за проучване и анализ на културно-историческия й потенциал. Идентифицират културно-историческите ценности, анализират актуалното им състояние и извеждат концепция за тяхното съхраняване, изявяване и социализация като интегрална част на съвременната среда. СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСОВИЯ ПРОЕКТ:

I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА - ОБЕКТ НА КУРСОВИЯ ПРОЕКТ И СЕЛИЩЕТО, КЪМ КОЕТО ТЯ ПРИНАДЛЕЖИ.

Съставя се библиографска информация за територията- обект на курсовия проект - за основните етапи от нейното развитие, за съвременното и състояние и тенденции за развитите. Представят се: текстови материали, фотоси или схеми - копия или преписи от издирените литературни източници, като се посочват заглавията и авторите на цитираните материали.

II. ПРОУЧВАНЕ НА АРХИВНИ И АКТУАЛНИ КАРТНИ МАТЕРИАЛИ, КАДАСТРАЛНИ СНИМКИ И ДР. ГРАФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА:

1. Проучва се развитието на средата чрез сравнителен анализ на кадастрални

основи към различни периоди. Извеждат се устойчивите характеристики при урбанистичната трансформация на територията.

Представят се: сравнителна схема на базата на кадастралните планове към различни периоди от развитието на територията.

2. Проучва се позицията на разглежданата територия спрямо съвременната структура на селищния организъм, към който принадлежи, и връзката й с другите елементи на КИН в селището.

Представят се: схема/и/ изясняващи мястото на територията в съвременния селищен организъм и връзката й с останалите елементи на КИН.

III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕРИТОРИЯТА

a. архитектурни паметници; b. археологически паметници; c. художествени паметници; d. исторически места и културни пейзажи; e. мемориален художествен синтез; f. места на специфичен традиционен бит, фолклор, занаяти и др. g. традиционни комуникационни направления; h. традиционни визуални контакти; i. традиционна зеленина; j. специфична ландшафтна характеристика.

Представя се план с идентифицирани и пространствено локализирани културно-исторически ценности.

IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ТЕРИТОРИЯТА

Преценя ват се конструктивно-техническото състояние на обектите, тяхната използваемост, атрактивност, достъпност, степен на социализация и др. Представя се схема със сигнатурно отразена преценката за съвременното състояние на културно-историческите ценности по различни критерии.

V. ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ В резултат на цялото предходно проучване се извеждат проблемите за опазване на културно-историческите ценности, за тяхното социализиране и за развитието на територията. Представят се: схема "Проблемна карта", в която сигнатурно се локализират изведените проблеми.

VI. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА със съхраняване, изявяване и социализация на културно-историческите ценности като интегрална част на съвременната среда.

Представят се: концептуални схеми за устройствено развитие на територията и идейно устройствено решение с по-подробно изясняване на някои емблематични за решението фрагменти. Проектът се разработва от колектив от 2-ма студенти и се предава на CD и албум с формат "АЗ"! с точен или линеен мащаб на графичните части! Февруари 2008 год. РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА:

стр. 4 / 28

гр. София. доц д-р арх. Георги Димитров Станишев

Въведение: „Пло̀вдив е вторият по-големина град в Република България и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три от съставни и общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна. Пловдив е град с население от над 370 хиляди жители. Разположен е в централната част Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км от Родопа планина и на 50 км от Стара планина. Градът е застроен върху седем сиенитови хълма, някои с височина над 250 м. Поради това Пловдив често е наричан „Градът на седемте тепета“. В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Археологическият комплекс „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес. Пловдив в разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в Южна България - Марица. По този начин градът естествено се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.

Пловдивското поле е представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма, наричани още тепета. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях е разрушено. Традиционните имена на тепетата са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе,

Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив. Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-

късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис. През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия". В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценяват важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.

Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка,

украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда. Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град

Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

стр. 5 / 28

Разкрити части от римски стадион в центъра на града Римският стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.

Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж. Култура и изкуство Музика Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г. Международноизвестни са пловдивският Хор "Детска китка" и хор "Евмолпея". Изобразително изкуство Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници. Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги

Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.

• Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия - Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

• Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.” (източник и снимки:

www.plovdiv.bg)

Къщата на Аргир Коюмджиоглу в Стария Пловдив, сега Етнографски музей – емблема на българската възрожденска архитектура (снимки: www.plovdiv.bg) а) поглед от двора б) поглед от Хисар капия (от изток)

стр. 6 / 28

I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА

a. Пловдив и мястото му в културно-историческото пространство на Югоизточна Европа

„Разположена в сърцето на Балканския полуостров, България се гордее със своята древна и богата история. Траки, елини, римляни, византийци, славяни и българи са обитавали тези земи, оставяйки след себе си паметници и обогатявайки съкровищницата на световната култура.

. 7 / 28

През 2005 година (21.05.), президентите на осем страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ) обещаха да увеличат усилията за запазване и развитие на културното наследство на региона. "Културното наследство от години се използва като оправдание за конфронтационни действия, но сега ние доказваме, че културата е част от многостранния положителен имидж на региона," каза Първанов по отношение на етническото и културно многообразие на Балканите и тяхното бурно минало. В края на срещата президентите приеха декларация, в която се посочва, че "културното и историческо наследство повече не може да ни разделя; напротив, то ще ни обедини и ще бъде един от най-сериозните аргументи за интеграцията на региона в ЕС." Пловдив е една голяма част от всичко това...

Български традиции

Още през седмото хилядолетие пр.н.е., цели три хиляди години преди египтяните, търговци от днешните земи известни като България са кръстосвали Средиземно море. Тези древни исторически факти са източник не само на голямо национално самочувствие, но и на вдъхновение за повдигнат национален дух. Много е изгубеното през всичките хилядолетия досега, но и немалко е запазено – един богат духовен свят, който ще ви потопи в багри, ритми и мелодии от живия български фолклор, неувяхващата красота на българските изкуства и занаяти, преливащите от жизненост обичаи и фестивали, пикантния вкус на българската кухня и деликатния аромат на българските вина.

Пловдивският регион (включващ Пловдив и прилежащите градчета и села), с всички находки от цивилизациите на Византия, Рим и Отоманската империя, е изключително богат с разнообразието от култури, останки от които са оцелели през вековете и са се съхранили и до днес.

Красотата в българското минало

Красотата е част от българската душа и сърце, а българският народ има традиции в изграждането на красота. Архитектура, интериор на домове, предмети на бита, танци и занаяти – всичко това хармонично съчетава цветове и звуци, топлота и спокойствие. Всяка една култура, населявала българските земи, е оставила свое културно наследство за идните поколения. Смайващото разнообразие на българския бит и фолклор представлява смес от тракийски, славянски и прабългарски традиции. Обичаите, ритуалите, националните костюми и народните песни са строго специфични за всеки един регион, но са обединени от тринадесет-вековна история, и са помогнали за съхранението на българския национален дух през вековете.

Елементи на някои езически ритуали все още се срещат в националните български обичаи (кукери, нестинари). Други езически ритуали са били трансформирани в християнски, като както езическите, така и християнскитеелементи са се съхранили през вековете. Голяма част от календара на празниците са от езически произход. Българската традиция да се изработват мартеници от бели и червени конци за здраве и късмет е наистина уникална. Бъларите са заимствали културни елементи от многобройните нашественици и завоеватели наБалканите. По този начин те са обогатили своята традиция в областта на косюмите, бита и ритуалите – дори и по време на дългите тъмни години на турското робство.

История на Пловдив

Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол.

Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.

Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото

въстание в Римската империя, е от Тракия.

Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус. Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател.

Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.

Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец).

През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.

Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.

Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий).

стр

Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация.

За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки

величествените очертания на Родопите и Балкана.

. 8 / 28

и

ционен и

там и

България.

За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол. Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града. VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик.

От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци.

След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II, България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име Филибе. Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Правителството решава, че Филибе не е изложено повече на опасността от внезапна атака и разрешава разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки, са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе

напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия. Пазарът се простирал между площада на Улу (днес Джумая) джамия и реката, където се намирали над 800 магазина. Още 300 можели да се преброят на каменния мост и оттатък реката. И днес пространството е най-оживеното търговско място на града.

Националното възраждане събужда българския дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния; тя разбира огромното значение на науката и образованието.

През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души. Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот. Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. Доктор Стоян Чомаков като представител на българската църковна общност прекарва повече от 10 години в Истанбул, за да се бори за църковна независимост.

Той имал много познанства, посещавал видни фамилии и домове и представял на великия везир дълги петиции, носещи стотици печати и хиляди подписи.

Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеницучастват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традисе провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а отсъществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани

етническите граници на

Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

стр

Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение. Тук е основан първият литературен читателски клуб и първата женска асоциация.

Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция.

След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.

Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.

Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава.

София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.

Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се провежда Първият конгрес по стенография...

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града.

През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.” (източник и снимки: www.plovdiv.bg)

Пловдив има своя „Златен печат"

„На 19.12.2007г. Европейски форум на експертите и Официалното представителство на уникалните селища в Европа удостои с наградата „Златен Печат" за уникално европейско селище 10 български селища, начело с Пловдив. Носители на този приз са и градове като Флоренция и Страсбург. От името на гр. Пловдив наградата получиха г-н Георги Шопов, зам. Кмет на общ. Пловдив и г-жа Петя Дойчинова, гл. секретар на общината. Номинациите за носител на това престижно отличие се правят от 150 български учени и творби, притежаващи Златни отличия за приноса си към българската наука и култура. Община Пловдив получи и правото да подпечатва с получения печат всички свои представителни документи при кореспонденцията си в страната и чужбина.” (източник и снимки: www.plovdiv.bg)

Паметници под закрилата на ЮНЕСКО в България И година на обявяването им • Боянската църква – 1979 • Ивановски скални църкви – 1979 • Казанлъшка гробница -1979 • Мадарски конник -1979 • Несебър – 1983 • Национален парк Пирин -1983 • Рилски манастир - 1983 • Национален резерват Сребърна – 1983 • Свещарска гробница – 1985 • Бистришките баби – 2005

„Старият Пловдив и районът около село Свещари ще бъдат предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО с паметници, които са част от световното културно наследство.

Паметниците на ЮНЕСКО в България са уникални обекти на материалната и нематериална култура и природния пейзаж. Опазването и популяризирането им изискват сериозни грижи както от страна на държавата, така и на местните власти и гражданските движения.” (източник: www.nationalheritagebg.org)

i. Културни маршрути

История

„Понятието културни коридори или културни маршрути е обект на сложна интердисциплинарна дискусия. Политиката на културните маршрути се развива от Съвета на Европа от 80-те години на 20 век. През 1997 г. в Люксембург е създаден Европейският институт за културни коридори (www.culture-routes.lu). Той работи под мотото “Да построим Европа пътувайки”.

В рамките на интензивен политически диалог, воден от държавните глави на страните от ЕЮИ, България в лицето на президента Георги Първанов, предприе мащабна политическа акция, насочена към изграждането на мрежа от културни коридори, които да се основават на споделено културно наследство, обединена инфраструктура и създаване на нови културни маршрути – основа на културен туризъм и гаранция за устойчивото развитие на региона.

Идеите за разкриване на културните коридори в ЕЮИ, опазване и социализиране на тяхното наследство бяха подкрепени от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и европейската Комисия. Целта на тази политическа платформа – уникална за Балканите, е да се намали вътрешнорегионалната конфронтация, да се надмогнат негативните стереотипи и се създаде нов имидж на региона. Всичко това е подчинено на разбирането, че едни мирни Балкани ще създадат условия за устойчиво развитие и подобравяне на благосъстоянието на местните общества.

Идеята еволюира от 2003 до 2005 г. по време на регионалните форуми на президентите.

стр. 9 / 28

Използването на потенциала на тази политика ще стане възможно, ако се стартират нови анициативи в рамките на общ регионален план за действия, създаден на базата на Общата Стратегия приета на срещата в Опатия през юни 2006 г. Тяхното разработване следва да е резултат на мащабна обществена дискусия и подкрепа от страна на държавните институции.

Културните коридори се вписват във формата на европейските културни маршрути, но са по-мащабна идея, която може да се реализира на базата на създаване на специфични икономически и обществени организми, свързани в клъстери. В рамките на общата дейност на клъстера, съществуващите културни маршрути могат да получат статут на европейски маршрути в две катергории. Даването на категория става от специализирано Бюро на ИКОМОС в Барцелона – Международен център за културни маршрути (Centre international des itineraries culturels).” (източник: www.nationalheritagebg.org)

Маршрути в ЮИ Европа

На експертно ниво идеята за изграждане на мрежа от културни маршрути в Югоизточна Европа, обединяваща наследството на народи с обща история и близки традиции, се заражда още в края на миналия век, като през 1999 год. по проект на програма ФАР е изработена Национална схема на културните маршрути, а през 2000 по инициатива на „Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места” (съкратено БНК на ИКОМОС) и в партньорство с Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Турция, Хърватска и Югославия, Международния съвет, King Baudouin Foundation (след конкурс за PRIX EHD 2000) и Фондация „Отворено общество” е осъществен ТРАНСНАЦИОНАЛЕН ПРОЕКТ „КУЛТУРНИ МАРШРУТИ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА”, чиито цели са свързани с подпомагането на интегрирано развитие на регионален културен туризъм и на свързаните с него услуги и инфраструктури. Съставена е База данни и са създадени първите карти на регионални тематични културни маршрути (по темите: антични паметници, крепости, религиозни центрове и манастири, народна архитектура, световно наследство). Предвижда се проектът да се развива както на национално равнище – в конкретни културни туристически продукти, така и на европейско – в рамките на европейската мрежа на културни маршрути. Същата година Европейските дни на наследството в България са посветени на културните маршрути. На политическата сцена идеята е представена на:

Форум във Варна 2005 г. „От 20 до 21 май 2005 г. се проведе среща на осем президента от Югоизточна Европа по темата “Културните коридори в Югоизточна Европа - общо минало и споделено наследство, ключ към бъдещо партньорство”.

"Държавните глави днес се включваме в дебат, който се води от десетилетия от учени и експерти. Понятието "културни коридори" се налага в резултат на усилията да определим духовната близост на този регион. Те имат своята икономическа обусловеност, имат и невероятна динамика. Днешният форум е знак, че регионът може да говори и да мисли със свой глас." Това каза президентът Георги Първанов при откриването на форума.

На Срещата бе приета Декларация за културните коридори в югоизточна Европа – основа на създаване на регионална Стратегия и план за действие за разкриване и развитие на мрежа от културни коридори. Основните идеи за културните коридори бяха изложени от президента Георги Първанов в словото му при откриване на форума.” (източник: www.nationalheritagebg.org)

Форум в Опатия 2006 г. „От 1 до 2 юни 2006 г. в Опатия Хърватия се проведе Вторият регионален форум, посветен на културните коридори. На него бе приета “Стратегия за разкриване, опазване, устойчиво използване и популяризиране на културните коридори на югоизточна Европа”.” (източник: www.nationalheritagebg.org)

стр. 10 / 28

Схема на културните коридори в Югоизточна Европа (източник: ИКОМОС, www.icomos-bg.org)

Мястото на България и Пловдив на картата на световните и европейските културни коридори и маршрути (източник: www.seecorridors.eu)

Национална схема на културните маршрути Европа (източник: ИКОМОС, www.icomos-bg.org) Емблеми на регионални форуми в Сибиу, Румъния и Пловдив (източник: www.seecorridors.eu)

Процесите на съставяне и утвърждаване на туристически маршрути в Югоизточна Европа продължават с проведените регионални форуми в Сибиу, Румъния (Културна столица на Европа за 2007 год.) през месец юни 2007 год., Пловдив, ноември 2007 год. и предстоящия за 2008 год. в Атина, Гърция.

стр. 11 / 28

Културните маршрути позволяват историческите следи по тази ос да бъдат възприемани и опазвани в тяхната ансамблова цялост. Те са в основата на разработването на работещи туристически пакети и изграждането на устойчив културен туризъм, също така позволяват гъвкавост и свобода на избора и

интегриране с други дейности – спорт, конгресни пътувания, еко- и велопреходи и т.н., като по този начин съживяват и генерират растеж в икономиката на цели региони. В Пловдив се намира най-големият панаирен и конгресен център на Балканския полуостров. Градът разполага със спортен комплекс със гребен канал и атлетически стадион, интегрирани в градски парк. Ски комплексите в Родопите и Стара планина са на няколко часа път с автомобил, а черноморските и адриатическите курорти – до половин ден.

. 12 / 28

Добре организираната йерархична териториална и тематична структура в една обща мрежа от маршрути позволява изява на малки културно-исторически обекти, разтоварването от туристически потоци на големите, а това води до намаляване на амортизацията и подобряването на качеството на възприемане на отделните елементи и на цялата система. Нива на значимост на културните маршрути. Световно и Европейско ниво: Като водещо търговско средище от древността до днешни дни Пловдив кореспондира със сухоземния маршрут на Пътя на коприната и с търговските коридори, свързващи Европа с Арабския полуостров и Персийския залив. Градът има традиции в бубарството и производството на коприна, които могат да се проследят до ерата на високите технологии в XXI век. През областта, в свободните търговски зони в рамките на града и тази в Раковски ежегодно преминава огромен транзит от стоки.

Схема на културните коридори в Югоизточна Европа (източник: www.seecorridors.eu)

Регионално ниво, Културни коридори в Югоизточна Европа: През Пловдив преминава културният коридор „Диагонален път”. Градът също кореспондира с Източния Транс-Балкански път. Становището на Областната управа, изявено в проект „ТРАНСБАЛКАНСКИ КУЛТУРЕН КОРИДОР “ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ”- СПОДЕЛЕНО НАСЛЕДСТВО И ОБЩО ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ” по КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - РАБОТНА ПРОГРАМА 2007 е свързано със стремеж за пренасочване на туристическите потоци от тази ос към Пловдив и културните маршрути от по-ниско ниво.

Пренасочване на туристически потоци, фрагмент от резюме на проект „ТРАНСБАЛКАНСКИ КУЛТУРЕН КОРИДОР “ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ” (източник: www.pd.government.bg) Национално и регионално ниво, за региона на Пловдив: Централното за страната местоположение на Пловдив предопределя връзката му с почти всички национални културни маршрути (освен тези в периферията). Градът разполага с международно летище и силно развита туристическа инфраструктура – от пет звездни хотели, през мини екокомплекси и туристически ферми в близките селища, до младежки хостели.

Пловдив кореспондира с паневропейски коридори № 4, 8, 9 и 10 и е пресечна точка на основните транспортни направления за страната и Югоизточна Европа. По този начин градът се превръща в отправна точка за много туристически дестинации (Всяко едно пътешествие започва от дома и нагласата – културното наследство може да изчисти имиджа на България на място за евтина ваканция).

(схема от www.bg.wikipedia.org) На територията на областта попадат Асеновград с Бачковския манастир и местността Белинташ, Хисаря, Старосел, Карлово, Сопот и Калофер (виж приложение 1). Пловдив може да интегрира потенциала на пилотния туристически пакет „Родопска Света Гора” в единна културна мрежа.

стр

Културен коридор Източен трансбалкански път

. 13 / 28

(източник: www.seecorridors.eu)

Източен трансбалкански път

(схема и снимка: www.seecorridors.eu)

„Източният трансбалкански път прекосява Югоизточна Европа в посока север-юг. Коридорът преминава през Румъния, България и Гърция и свързва Балтийско с Егейско море и Средиземноморието. По своето трасе на север Източният трансбалкански път прави връзка с големия Европейски маршрут Виа Реджия (Пътят на Кралете) в Лвов (Украйна) – прекосяващ Европа от Киев до Сантяго де Компостела (Испания). Източният трансбалкански път е основен гръбнак на манастирските средища в Югоизточна Европа в посока север-изток. Поемайки от религиозния ареал на църквите в Молдавия и дървените църкви в Марамуреш (Румъния), коридорът се спуска на юг към Търновската Света гора и Родопската Света гора. Коридорът се влива в религиозната ос Виа Егнация при някогашния голям манастирски център Mount Papikion. Източният трансбалкански път минава през три планински масива със специфичен облик – Карпатите, Стара Планина (Балкан) и Родопи. Тези закътани места са съхранили своеобразни острови на времето – традиционни селищни агломерации със запазена балканска архитектура. Характерна особеност на Източния трасбалкански път е фрагментът на територията на България. Той отразява една сложна стратификация на времеви пластове – представителна за тези земи: от културата на 20 век в историческия град Русе на река Дунав, през манастирите, църквите и народната архитектура на Новото време във Великотърновсия и Асеновградския културен ареал, Средновековните крепости на север от Стара планина и в Родопите, до най-древни цивилизации – Казанлъшката и Свещарската тракийски гробници, Неолитните жилища в Стара Загора, Долината на тракийските царе, скалните светилища Перперикон и Белинташ.

стр

Източният транбалкански път разкрива изключителните постижения на майсторите – строители, дърборезбари, зографи в уникалните църквите в Молдавия, Марамуреш, величествените скални манастири в Иваново, манастирите на Търновската и Родопската Света гора. По протежението му са разположени редица исторически градове – Сигишоара, Сибиу, Брашов, Букурещ (Румъния), Русе, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Смолян (България), Ксанти, Драма, Кавала, Александруполис, Димотика, Самотраки (Гърция).” (източник: www.seecorridors.eu)

Пилотен регион – Асеновград

„В рамките на локален културен маршрут Родопска Света гора – завършен културно-туристически продукт по програма PHARE BG 0102.03 Развитие на българския културен туризъм на Европейската комисия (2003), част от културния коридор Източен трансбалкански път – е разработен пилотен модел за представяне на културните и природни ценности, обектите на пътната и туристическата инфраструктури в интерактивен вид.” (източник и схеми: www.seecorridors.eu)

Културни маршрути в Родопския културен ареал

Интерактивна схема на Туристическия Пакет „РОДОПСКА СВЕТА ГОРА” (източник: www.seecorridors.eu)

стр. 14 / 28

Локално ниво, за територията на Община Пловдив, прилежащия ландшафт и селищата от активната му зона на влияние1: Културните маршрути на града са развити по основните теми „Пловдив – кръстопът на култури”, „Живи градски изкуства”, „Музата Пловдив” и „Пловдивски пейзажи”, като са организирани в териториална йерархична структура – първична и вторична мрежа (виж точка II.c. Предвиждания на новия Общ Устройствен План на Пловдив и II.c.i. Анализ на подземния урбанизъм). При разработването им е търсена връзка с по-високите нива – „Родопска Света Гора”, „Долината на царете”, културни маршрути свързани със София, както и Транс-Балканските културни коридори Север-Юг (Румъния-България-Гърция) и този по основния диагонал.

Плакат… (източник: www.gallery-night.info) Пловдив и сега се радва на голям интерес, заради културния си живот, запазените традиции и уникалната смесица на исторически следи и паметници на културата, но според нас, следващата стъпка е да се разработи график на събитията, дейностите и фестивалите, така че градът да бъде атрактивен целогодишно и да бъде посещаван повече от веднъж – като се започне от месеца на културата (юни-юли, ежегодна традиция последвала мероприятието Съпътстваща Европейска Столица на Културата на Брюксел, 1999 год.), посрещането на празника на града - 6 септември, който е и национален, с докосване до духа и пресъздаване на събитията от Съединението и се завърши с най-успешната културна инициатива от последните години „Нощ на музеите и галериите”.

… и лого на „Нощ на музеите и галериите”

за 2007 година Нашите предложения са:

„разхвърляне” на културно-историческите акцентите по време през годината (разбира се, за тези които е възможно – няма как да изместим националния празник, но в момента месецът на културата съвпада с Европейската инициатива „Културна столица на Европа”, така че когато добие достатъчна популярност може да бъде издърпан напред, назад би натоварил графика на другите местни събития и би съвпаднал с „Празници на културата Аполония”, Созопол)

1 Активна зона на влияние, определена в Общ Устройствен План на Община Пловдив

интегриране на графика с климатичните особености на региона и с другите дестинации и възможности за туризъм

прилагане на модерни подходи за организиране на всички мероприятия и дейности във времето, като например „форум” подхода (виж приложение 2) и със съобразяване с всички заинтересовани страни – областни и общински власти, държавни структури (Министерство на Вътрешните Работи, съгласуване на охрана на събития; Министерство на Транспорта, по натовареност на националната транспортна инфраструктура и Министерство на труда и социалната политика, за осигуряване на работници по програми за сезонна заетост), обществото представено от неправителствени сдружения и организации и естествено туристът, описан в анализите на правителствени и частни агенции

анимиране на градската тъкан и социализиране на средата на ключовите паметници на културата с музикални вечери или пленери за любители

… и не на последно място – добър маркетинг на графика като туристически продукт.

По този начин регионът може да се превърне в атрактивно място за „целогодишни” туристи – заселване на хора в извън трудоспособна възраст.

ii. Културен живот на Пловдив

„Живописният пейзаж на града, безбройните свидетелства за хилядолетната му история, културните традиции и духът на съвременните творци, темпераментът на артистичната бохема, изисканият вкус на пловдивчани, топлотата на този южен град ... всичко това отдавна е превърнало самия Пловдив в уникална естествена сцена. Това е градът на големия български диригент Добрин Петков, на Иван Спасов, композитор от световна величина, на уникалната джазизпълнителка Йълдъз Ибрахимова. Тук ще усетите магнетичното въздействие на българските хорове или ще чуете на живо неповторимите импровизации на Теодоси Спасов или Огнян Видев, съчетаващи джаза с българските ритми. Духът на Пловдив, този вечен град, ражда творческата сила и дава вдъхновение на художници, музиканти, писатели и поети. Пионерската роля и традициите на града във всички сфери на изкуството и културата имат своите достойни продължители. В Пловдив се провеждат престижни фестивални прояви международни музикални, кино, театрални, фолклорни и др. фестивали, пленери, срещи. През последните години особено активна роля играе Сдружение “Старинен Пловдив”, което се очерта като естествен културен център. В Стария град се провеждат едни от най-престижните и крупни културни прояви.

стр. 15 / 28

Активна дейност развиват и поделенията на творческите съюзи на територията на града Дружествата на пловдивските художници, на писателите, на преводачите, на журналистите от печата, Съюза на архитектите, Асоциация на фотографите в България и др. В Пловдив са представени много културно-просветни организации и фондации: фондация “Отворено общество”, Център за срещи на федерална провинция Саксония-Анхалт, Алианс франсез, Немско-българско дружество, Сдружение за арменска култура и изкуство, Македонско културно-просветно дружество, еврейска културно-просветна организация “Шалом”, Тракийско дружество, Дарителски фонд “13 века България”, фондация “Иван Спасов”, фондация “Изкуството днес”, фондация “Св. св. Кирил и Методий”, Център на нестопанските организации в Пловдив, Сдружение за възраждане на Пловдив, Сдружени пловдивски творци. Представени са и Ротари клуб, Лайънс клуб и др.

. 16 / 28

За развитието на иконописта в Пловдивския край най-ранни сведения намираме в Устава на Бачковския манастир от 1081 г. В същия манастир се намира и една от най-ценните средновековни икони в България чудотворната икона св. Богородица Петричка, изписана през 1310 г. Сравнително по-многобройни са запазените икони от Пловдивския край от периода XVII-XVIII в. На иконата Св. Николай с житийни сцени, произхождаща от с. Ракитово и съхранявана в Пловдивската художествена галерия, се разчита подпис на зографа.Друга икона от 1793 г. е подписана от Стоян Зограф. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Никола Одринчанин, Захари Зограф, Георги Данчов и някои чужди художници Грос,Франкенбергер, Шпай, Ерменопуло, Апелис и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1911 г., по време на великденските празници, се устройва изложба на пловдивските художници Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. Тя преминава с успех и насърчава Григор Савов да организира нова изложба през 1912 г., в която са поканени всички художници от Южна България. Този първи куратор издига идеята за създаване на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници. Характерен възход е отбелязан в началото на 60-те години с идването на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков, Христо Стефанов.” (източник и снимки: www.plovdiv.bg) Богатият културен живот ползва за сцена паметниците на културата, като по този начин допълва материалните следи с ново духовно измерение. Социализацията и експонирането на Римския форум може да добави ново поле за провеждане на културни мероприятия, както е възможно да се въстанови галерията за модерно изкуство (преди временна конструкция, издигната в съседство на Централна поща за мероприятието Съпътстваща Европейска

Столица на Културата на Брюксел, 1999 год.), интегрирана с модерен информационен център. В приложение 3. е показан график на културните събития в Община Пловдив за 2006 год.

b. Римските форуми

Пресечната точка на кардо максимус и декуманос максимус

Вътрешна ориентация на пространството

Центърът, около който Древният Рим се е развивал

Бил е място за събиране, за различни обществени, политически, религиозни и търговски дейности. Важни обществени сгради и храмове

(схема и снимка:

www.bg.wikipedia.org)

стр

Прилики и различия между Пловдив и Рим и техните форуми:

. 17 / 28

(по данни от www.bg.wikipedia.org, снимки: www.bg.wikipedia.org и личен архив)

Име: Пловдив (България) Разположен: в централната част на Горнотракийската низина, по поречието на р. Марица, върху седем хълма (тепета) – Бунарджик (от тур. бунар – кладенец, нар. още Хълм на освободителите и Альоша), Джамбаз тепе, Джендем тепе (Адски хълм, нар. още – Джин тепе – Хълм на духовете, Чигдем тепе – Хълм на минзухарите, Младежки хълм – по времето на социализма), Марково тепе, Небет тепе, Сахат тепе (Часовников хълм, нар. още Данов хълм), Таксим тепе. Прозвище: Градът на тепетата, Старият град. Основан: кр. на 7-то – нач. на 6-то хилядолетие пр. Хр. Първото праисторическо селище се намира на хълма Небет тепе, след което в околностите се заселват тракийски племена и наричат селището Евмолпия/да (ок 12 в. пр. Хр.). През 342 г. пр. Хр. градът е завладян от Филип II Македонски и наречен в негова чест Филипополис. Не след дълго траките отново поемат контрола и го назовават Пулпудева. През 46 г. градът е присъединен към Римската империя и прекръстен на Тримонциум (Град на три хълма). По-късно славяните го наричат Плъпдив, Пълдин, Плоудин (производни от тракийското Пулпудева), откъдето идва и дн. Пловдив. През османският период градът е наречен Филибе. По времето на: римският император Веспасиан (имп. 69 – 79 г.) е издиграден римският форум (до дн. Централна поща в града), а по времето на Траян (имп. 98 – 117 г.) е построен античният театър. Столица: на административната автономия Източна Румелия в рамките на Османската империя (3 март 1978 – 6 септември 1885 г.).

Име: Рим (Италия) Разположен: в областта Лациум, по поречието на р. Тибър, върху седем хълма – Палатин, Авентин (от лат. aves – птица или от реката на сабините Авенте), Квиринал (по името на бога на плодородието Квирин, нар. още Монте Кавало – Конски хълм), Капитолий, Виминал, Есквилин (наречен така може би поради изобилието на зелени дъбове), Целий. Прозвище: Градът на седемте хълма, Вечният град. Основан: през 753 г. пр. Хр. от легендарните братя Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и бога на войната Марс и отгледани от капитолийската вълчица. Селището възникнало на хълма Палатин, а на останалите възвишения имало поселения на сабините, латините и етруските. Първият цар на Рим е легендарният Ромул, който дал и името си на селището, непроменено до днес. По времето на: имп. Веспасиан е изграден най-големият амфитеатър в Древен Рим – Колизей/Колизеум, а по времето на Траян е построен Траяновият форум и издигната Траяновата колона в чест на победата на империята над даките. Столица: на Римската република, империя и Италия (753 г. пр. Хр. – до наши дни).

стр

Римският форум (Forum Romanum, но римляните са го наричали по-често Forum Magnum или просто Forum) е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, проституцията, съдебната система.

Градоустройството в Рим наследява достиженията на елините, като постепенно ги доразвива и надгражда. Установяването на града е свързано и с волята на боговете (и съответно със съпътстващия ритуал). Римската обредност при създаването на град се изпълнява от жрец-молител, наречен авгур, който измолва от боговете да определят мястото (наречено templum), което по-късно се превръща в централната точка на града, където се изгражда централния площад и форума. Този обред може да се свърже с елинското разделяне на земята на теменос (земя на боговете) и клерос (парче земя определена за хората).

Устройството на римския град е свързано с елинското и поради факта, че първоначалното планиране на града е свързано с една централна точка на града. Докато при елините тази точка е агората, то при римляните тя е нейния аналог – форума. И в двете култури от тази централна точка тръгват всички улици. В Рим форумът е именно пресечната точка на cardo maximus и decumanos maximus – двете централни улици, паралелни на които са всички останали. Тези две улици създават една своеобразна координатна система. В допълнение на този факт, римския град има квадратен или близо до квадрат план. Тази схема на градоустройство е наследена от схемата, създадена от Хиподам през 5в. Пр. Хр. В централната точка на града са съсредоточени важни обществени сгради и храмове. В потвърждение на този факт може да се изтъкне, че във форума е разположен римския Пантеон.

Трябва да се отбележи и използването на самото пространство –древногръцките конструкции са открити; те са лицеви и са направени така, че да се виждат. За разлика от тях, при римските конструкции се наблюдава една вътрешна ориентация на пространството, като често се използват множество облицовки.

Първоначалната форма на форума като монументален комплекс с масивен храм, в дъното му по-късно е заменен именно от елински елемент – “елинската пиаца”. Тя е обградена от портици и има храм, разположен по дължина на пиацата. Тези пиаци са с квадратна форма. Римските форуми притежават осова симетрия при конструирането. Тази симетрия се забелязва не само при форумите, но и при цялостното римско градоустройство (имайки предвид квадратния или много близък до квадрат план на един римски град).

Първоначално римският форум има определени главни предназначения – а именно да бъде място за събиране, за различни обществени, политически и религиозни дела; в по-късен етап обаче се наблюдава ориентация към установяването на търговски обекти. Римският форум, се различава от агората в това, че в по-късен етап от римската историография (а именно през републиканската и по-късно през имперската епоха) се отделят двете функции – обществено-административната и търговската.

Римският форум е централната точка на концентрация на обществени сгради в града. Една от тези сгради е базиликата. По същество тя е типична римска сграда, но се е появила от изток, заедно с нейното гръцко название. Базиликата е сграда, която съчетава функциите на търговски дом, борса и съдилище. Има удължена правоъгълна форма, корпус от един централен и два странични кораба, както и две надлъжни редици от колони, обикновено в дорийски ред. Базиликата е била място за срещи на гражданите, както и за подслон от дъжд и пек. В духа на начина на украсяване на елините – с много декорация и злато – базиликите са носели тези характерни културни и естетически белези. Предназначението на тази декорация е било да направи

вътрешното пространство на базиликата внушително, монументално и грандиозно – реминисценция към елинските храмове.

Ваклинов, Станчо. “Археологията”. 1973, София. Издателство “Български художник”. Страници…261-286;

Центърът, около който Древният Рим се е развивал Бил е място за събиране, за различни обществени, политически, религиозниърговски дейности на търговиятаВажни обществени сгради и храмове

Пресечната точка на кардо максимус и декуманос максимус

Temple of Antoninus and Faustina Temple of Castor and Pollux Arch of Septimius Severus (схема и снимки:

www.bg.wikipedia.org)

стр. 18 / 28

II. ПРОУЧВАНЕ НА АРХИВНИ И АКТУАЛНИ КАРТНИ МАТЕРИАЛИ, КАДАСТРАЛНИ СНИМКИ И ДР. ГРАФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА

a. Анализ на стари планове

А. Б.

. 19 / 28

Г. (снимки: архив на арх. Д. Георгиева)

В. А. 1896 год., План на Шинтер и Б. 1943-44 год., План на Янзен – предвиждат нови сгради на местото на форума В. 1968 год., Общ Градоустройствен План, ръководител арх. Попов – формиране на градски районен център Г. 1987 год., Топалова – попада в „обществени терени” в проекта, предвижда застрояване

b. Концепции за развитие на централната част на Пловдив В началото на 70-те години на XX век е проведен конкурс за актуализация на централната градска част на Пловдив (на ОГП от 1968 год.) и оформянето на площад „Централен”. Варианти А (арх. Георги Петков, арх. Велчо Велев), Б (арх. Христо Бакърджиев, арх. Иван Попов, арх. Антоанета Топалова), В (арх. Л. Велчева) и окончателния вариант (арх. Георги Петков, арх. Люба Велчева, арх. Т. Петкова, арх. Екатерина Велчева и арх. Петя Ковачева),

събрал идеите на всички проекти, предвиждат обществено застрояване на местото на форума (като в окончателния вариант, то е най-малко като обем). Вариантът на доц. арх. Матей Матеев предвижда озеленяване и изява на площадно пространство и на изток от Централна поща.

Варианти А | Б

Вариант В Вариант на доц. арх. Матей Матеев

стр

Окончателен вариант (снимки: статия «Актуализация на проекта за централната част на Пловдив», Арх. Атанас Тосев, сп. Архитектура, брой 9-1976) Всички варианти предвиждат основната комуникационна артерия в посока север-юг, сега бул. „Цар Борис III Обединител, да бъде проведена на по-ниско от площада ниво. В крайна сметка сложността на транспортно-комуникационното решение на тези варианти, включително окончателния ги оставя без реализация, но основната артерия в посока изток-запад (бул. „Княгиня Мария-Луиза”, преминаващ в ул. „Гладстон”) е проведена в подземно ниво като разсича форума на две и по този начин Одеонът остава откъснат от другата част на паметника.

c. Предвиждания на новия Общ Устройствен План на Пловдив В частта си ‘Анализ на състоянието на културно-историческото наследство’ Общият Устройствен План на Пловдив отчита процесите на нарушаване на урбанистичната автентичност на прилежащата на античния форумен комплекс среда и физическата деградация на уникалната археологическа структура, като същевременно е нарушен и неизявен интегритетът на античната система като цяло. Освен това се наблюдава недостатъчна реализация на ролята на културното наследство като ресурс-стимулатор на функционалните системи и общото териториално развитие, както и недостатъчно усвоен ресурс за синтез между културни и природни ценности, особено около територията на площад „Централен”. В същото време гео-културния потенциал на КИН на различните нива: национално, регионално и европейско; липса на интегрираност с европейските и националните културни коридори и културни маршрути остава недостатъчно изявен и неусвоен, и не на последно място, неадекватното управление на КИН - липса на интегрирана консервация, липса на управление на наследството като цялостна система в мащабите на Общината (управлението е насочено преди всичко към резервата “Старинен Пловдив”, наследството в останалата

територия не е обект на управление), прозира най-силно в разглежданата от настоящия проект част на града. Форумът попада в режим на охранителна зона на групов паметник на културата, като при неговата територия се срещат трите основни направления на традиционните културно исторически пътища. Освен това той е изцяло обхванат от предложената граница на буферна зона на номинацията за световно наследство, според документите на Конвенцията за световно наследство от 1972 год.

Фрагмент от Общ Устройствен План на Пловдив, Окончателен проект, Проект - Подземен урбанизъм, Устройство на подземните пространства в ЦГЧ (източник: www.plovdiv.bg) В частта си ‘Оценка на туристическата инфраструктура’ Общият Устройствен План на Пловдив отчита факта, че Форума не е сред паметниците, които предизвикват туристически интерес, но според нас той има потенциал и подходящо местоположение да обедини четирите най-посещавани обекта – Античния театър, Римския стадион, Цветните мозайки и Ансамбловия архитектурно-исторически комплекс „Стария Пловдив”.

стр. 20 / 28

Фрагмент от Общ Устройствен План на Пловдив, Окончателен проект, Прогноза -

Подземен урбанизъм, Устройство на подземните пространства в ЦГЧ (източник: www.plovdiv.bg)

i. Анализ на подземния урбанизъм

Форумът попада в зоната на подземна многофункционална система „Подземен музей на Филипопол”, но неговото разкриване, дори и на подземно ниво е ограничено от видимото транспортно трасе на север и скрити инженерна инфраструктура в останалите посоки. Освен това той контактува с пет ядра и две направления от системата на режими на контактна подземно-надземна структура.

Като се има в предвид, че част от паметника е разкрита на ниво терен и все пак има възможност за безпроблемно доразкриване, територията около централния площад може да се счита за бъдещият гръбнак и основно обединяващо звено на подземната част на града.

Фрагмент от Общ Устройствен План на Пловдив, Окончателен проект, Проект - Културно-Историческо Наследство, Територии с КИН и режими със специфични правила и норми (източник: www.plovdiv.bg) Основните проблеми на подземните пространства са свързани с осигуряване на публична достъпност и многофункционалност на средата, като стремежа би следвало да бъде изграждане на цялостни: - свързани подземни урбанистични системи и - цялостни подземни и полуподземни моно- или полифункционални

археологически комплекси. Нужно е да се търсят сполучливи практики за правно регламентиране и регулиране, като стъпка в тази посока са промените в Закона за устройство на територията от 2007 година, свързани с усвояване на подземни обществени пространства от частни лица и обратно. ПРОГНОЗИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО Общият Устройствен План на Пловдив предлага четири прогнози за развитие: ИНТЕГРИРАНА КОНСЕРВАЦИЯ И СЪХРАНЯВАНЕ НА УРБАНИСТИЧНАТА АВТЕНТИЧНОСТ НА ГРАДСКАТА КУЛТУРНА СРЕДА и приемане на Генерален консервационен план, ПРОГНОЗА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ И ИЗЯВА НА ТЕРИТОРИАЛНИЯ И ТЕМПОРАЛЕН ИНТЕГРИТЕТ НА СИСТЕМАТА КИН -

стр. 21 / 28

съхраняването и изявата на единството на посочената структура, ИЗПОЛЗВАНЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО КАТО РЕСУРС-СТИМУЛАТОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ - териториално развитие на града, развитие на функционалните системи "труд", "обитаване", "отдих и зелена система", "комуникации и транспорт" и ПРОГНОЗА ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА КИН, която включва концентрация и децентрализация на субектите в общинското управление, усъвършенстване на юридическите и устройствените инструменти, договорни и граждански мерки на защита на КИН, връзки между системите КУЛТУРА и ТУРИЗЪМ, както и стимулиране на намирането на алтернативни източници за финансиране на грижите по КИН. Във всичките прогнозни сценарии е залегнало усъвършенстване на информационната база за културно наследство на територията на Общината. В нашата концепция много силно сме застъпили интегрирането на Форума и изграждането на цялостна система, включваща материалните паметници на културата, мемориалните обекти, архитектурния облик и пейзажа като част от нематериалното наследство, ландшафта (доразработване и обвързване) и съществуващите елементи на градски дизайн – носители на духа на новото време. Според нас намирането на подходящи функции и социализирането на паметника са гаранция за устойчивост и развитие на територията. Също така смятаме, че базата данни на Общината трябва да е постоянно достъпна и съставяна заедно с гражданите.

III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕРИТОРИЯТА

a. Памет на средата

През античността тази територия е била културно и търговско средище. Градската градина е мястото на провеждането на първите международни изложения, така че макар и в покрайнините на града, мястото е било оживено и в началото на миналия век, а през края на 60-те и началото на 70-те години, с извършената мащабна реконструкция на градската тъкан, площад „Централен” отново придобива своето значение като средищен и административен център.

b. Подсистеми

i. архитектурни, археологически и художествени паметници;

На Схема 1. са представени паметниците на културата, като част от тях ограничават разгръщането на форума на ниво терен.

• Участие на форума в античната структура

→ схеми от проект: „Културно-историческо наследство и исторически етапи на развитие на гр. Пловдив”, екип с ръководител проф. арх. Тодор Кръстев,

октомври 2003

стр. 22 / 28

. 23 / 28

снимки: www.google.bg

ii. исторически места и културни пейзажи; • Силуетно въздействие на урбанистичната структура

Ако и едно камъче от централния площад бъде преместено, той просто няма да бъде същия. През годините се е оформил много запомнящ се силует като фронт и облик на околната застройка, навлизане на природата и пропорции на площадното пространство, модерни елементи на градския пейзаж, така че всяка намеса и изява на подземната структура на форума на нивото на терена трябва да бъде премерена и дискретна.

( и личен архив)

ентралния площад е обграден от уникални ландшафт и архитектура и

, като Цпредлага незабравим пейзаж по всяко време на годината и денонощиетовсяко кътче носи своя исторически и емоционален заряд, а в центъра, според на незаслужено неизявен е най-старият обект – Античния форум.

мiii. ме

ство.

iv. традиционни комуникационни направления; Традиционните комуникационни направления в централната градска част и периферията на центъра са представени на Схема 3а., а тези около площад „Централен” на Схема 3б. Анализът показва, че Форумът е напълно изключен от всякакъв ш имаше в миналото.

Схема 4. показва

ландшафтна характеристика;

Връзката с лан много илна, като на е паркинга пред хотел „Тримонциум”

ориален художествен синтез; На схема 2 са показани мемориалните обекти и елементите на градския пейзаж. Освен с изключително насищане с паметници на културата и с исторически следи, територията е заобиколена с много мемориални обекти и елементи на градския дизайн, като повечето се намират в градската градина, която също е аметник на парковото и градинско изкуп

пе еходен трафик, а такъв

v. тр визуални контакти

традиционните визуални контакти.

адиционни ;

vi. връзка с прилежащата природна среда и специфична

Схема 5. Ландшафтна система а. в централната градска част и периферията на центъра б. около площад „Централен”

дшафтните обекти и прилежащата природна среда епрактика единственото нещо, което прекъсва зеленинатас

стр

. 24 / 28

то

Тя също ни покразкриване.

звитие могат се търсят в двете направления:

, потенциал на територията.

a. Културно-

Автентичност – на съхраненост). П ен в неговата втентичност, но видимо да се

се

наши дни.

хастр

Ес ко румът като инрансфо

времето изкуствадоразвит със сопаметника.

ii. Утилитарна стойност

но деликатно – в хармония и с уважение към паметникът, могат да

нича опасност

b. SWOT Анализ

a. Извеждане на културно-историческия потенциал на територията

На Схема 6. е изведен културно-исторически потенциал на територията, капоред нас ключовите думи за разработената концепция са: с

Силуетно въздействие и Връзка с прилежащата природна среда.

азва кои части от паметника са разкрити и кои са възможни за

Устойчивите модели за бъдещо ра

- творчески ресурс – експониране на историческо напластяване; обслужващ и търговски център- икономически ресурс – изграждане на

без да се подценява туристическия

IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ТЕРИТОРИЯТА

историческа стойност

i. Автентичност, научно-историческа и естетико-художествена стойност

материална (субстанция) и образна (степенаметникът е отчасти разрушен и не е съхранняма добавяни елементи и обекти, без те а

различават. В центъра на форума попада фундамента на Централна поща, нотой не стъпва върху мозайки и настилки от античния период, защото те не са апазили до з

Научно стилови -историческа – концентрация на културно-исторически следи,ра теристики, многопластовост, показател на старинност (античен живот, о телство). ки

тети -художествена – на първо място неповторимост, също така фо

ру а се вписва в съвременни представи за хармония и красота. рмацията на средата във Те донесла синтез със други ато той може да бъде , к

циализирането на

Работното място на един художник – върху експониран фрагмент от крепостната стена на Сердика в сутерена на Централни Хали в София (снимка: личен архив)

Използваемост и икономическа ефективност – паметникът не може да бъде използван за оригиналните си функции и е желателно да бъде експониран, коло него, объдат развити дейности близки до оригиналните – поместване на търговски и административни обекти. По отношение на конструктивно-техмомента паметникът не представляв„Централна поща” в съседство.

еското състояние, бих казал, че в за разлика от сградата на

Отрицателни ПоложителниВътрешни фактори, произтичащи от стеството

Силни сВисока естетхудожествена

трани: ико- и научно-

историческа стойност.

Слаби страни: Лошо физическо състояние, скъпи консервационни мероприятия – общ обем, открити останки; Ниска утилитарна

е

стойност – не може да бъде използван.

Външни фактори, произтичащи от колната среда

Възможности: Интегриране на всички

Заплахи: Трайно откъсване на

о паметници, както и с

обграждане с функции, лизки до оригиналните; Туристически потенциал.

паметника от средата;

под постоянния инвеститорски натиск.

природата; Неповторим пейзаж Социализация, чрез

Поругаване с неадекватна намеса и несвойствени функции

б

i.

Не е нужно

стр

Изводи

да се задълбоч ал точка и отразяване на резултатите , за ода, че паметникът се намира в състояние на заплаха от среда и е нужна своевременна намеса, като първата с тази концепция. „Повечето недвижими паметници на културата, с коит , се

е са об мърсени с евърнати в ища н т „ ие

щина Пло а в

аваме с въвеждане на скв координатна система

и, оценка по всяка да достигнем до извфакторите на външната

то на

тъпка е създаване

е богат Пловдиво съхраняват лошо. Тбунища или свъртална Туризма в ОбФорума.

расли в трева, за а, някой пра наркомани.” (Извадка овдив 2007-2013 г.”) – тов

Стратегия за развитажи в пълна сила за

(снимки: www.google.bg и личен архив)

туристически център в Одеона, като той е изпълнен, но за съжаление няма какъв да е контакт нито с Одеона, нито с южната част на форума и не представлява никаква връзка, премостваща шосето в подземно ниво.

яние на паметника: нужда от от форума в момента са ;

Точка IV.9.в).от ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ПЛОВДИВ ЗА 2007г. касае изграждане на нов

V. ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ

a. Анализ на физическото състоспешна консервация; елементиекспонирани в съседния

подлез

(с ин и о архив)

b. Анализ на средата: паметникът е изолиран от околната среда;

На схема 7. определим поместим нови обеми, без да нарушим пейзажа и облика на средата. Представената функционална структура на фигура 8. ни подсказва как можем да обединим традиционни, настоящи и бъдещи функции.

c. Проблемна карта

На схема 9. сме степенували основните проблеми, на които сме потърсили решение в концепцията, като естествено на първо място е състоянието на самия паметник.

VI. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

та

Нашата кразширяване е изнесено сгра оки от околната застройка), като очното след проучване, поради

на

ажът, а също така покривното

площада (западно ето на долно ниво през ефирно остъкляване е показано то трябва да се реши след по-задълбочено

В

Тримонциум” , както и на

мк т 23 май 2008 год., личен

i. Анализ на застрояването

е показан характера на застрояването. Тя ни помага дакъде, ако се налага можем да

a. Концептуална схема за устро

йствено развитие на територия

онцепция представлява максимално безконфликтно разкриване и на нивото на форума, без да разрушим площада. Паркирането

в ди на няколко етажа (не по-висместоположение трябва да се определит

евентуални археологически останки. Идеята ни включва реконструкциясградата на Централна поща и превръщането и в модерен търговско-административен център, като може при нужда да се надстрои североизточнатачаст – по този начин не се нарушава пейзпространство може да бъде усвоено в панорамна тераса. Подчертаването форума в ниво терен върху настилката на на

тот поща а) и осветяванхематично, тъй като с

изследване на визуалното възприемане от различни точки. Местата на търговските и обслужващи обекти на долно ниво се търси по периферията на форума.

детайлни схеми са показани:

i. Транспортно-комуникационно решение

ii. Пешеходни направления iii. Функционална организация и допустими дейности iv. Проект за интегрирана информационна система и

културно-исторически маршрути

b. Предимства на възприетото решение Преимуществата на нашето решение са свързани с интегриране на всички, дори и малки паметници на културата (връзка към двора на хотел „

изявяване на загърбеният фрагмент от крепостната стенаи

стр. 25 / 28

. 26 / 28

на пейзажа (само

проучените и засипани археологически обекти пред бл.16 на ул. „КапитанРайчо), съобразяване с наличната транспортна и техническа инфраструктура, съживяване на района след реконструкция на Централна поща и ефективно използване на атриумното й пространство, съвместяване на експониране с радиционни функции и не на последно място – запазване тефирни конструкции, нови паркинги – извън територията на Форума) и възможност за етапно изграждане. Фрагмент от крепостната стена

c. Степен на намеса

i. Консервационни и реставрационни дейности по съхраняване на паметника

Препоръчваме минимална степен на намеса и всички привнесени елементи да бъдат ясно обозначени.

ii. Принципи на експониране Водещ принцип за Форума – насищане на средата около паметника със съвременни функции, близки до оригиналните, но не и самия паметник. Примери от Българската практика. Това да…

Ротондата СвеПрезидентствот паметника, добавените

…това, не!

Буквално „зарязани” останки от крепостната стена на Сердика (до минералния извор). Макар и да са

ене – не са

ангажирани с паметника.

ти Георги о останки от римска сграда в двора на о – пример за уважение към

елементи са ясно обозначени.

заобиколени от магазин и кафсобствениците по никакъв начин

Части от Римския Стадион в сутееклектика и то в привнесени елемене е спазено нивото и човек не се чвсичкото отгоре, достъпът до то Заключение:

рена на търговска улица – имитанти, които въобще не са съществувувства като в римски стадион. На ва пространство вече е ограничен.

ция и али,

В заключение бихме изтъкнали отново основните преимущества на нашата концепция:

Етапност на разкриване; Минимална и обмислена намеса: Възраждане на форума и изява на културно-историческите ценности на средата.

стр

Списък на схемите: Античен пласт около площад „Централен” Схема 1. Паметници на културата Схема 2. Мемориален художествен синтез Схема 3. Традиционни комуникационни направления а. в централната градска част и периферията на центъра б. около площад „Центра ен”

около площад „Централен”

Схема Схема Схема 10. Концептуални схеми за устройствено развитие на територията Схема 10.1. Концептуални схеми за устройствено развитие на територията.

Развитие на подземно ниво Схема 10.2. Концептуални схеми за устройствено развитие на територията.

Фрагменти Схема 10.3. Фрагмент на I етаж Схема 10.4. Ниво Форум Схема 10.5. НИВО ТЕРЕН Схема 10.6. Ситуация Схема 10.7. Изгледи Схема 10.8. Разрези Схема 10.9. 3D

Приложения: Приложение 1. Брошура „Античността през погледа на съвремието”,

издание на Областния управител на Административна Област Пловдив

www.pd.government.bg Приложение 2. Презентация „Прилагане на форум подхода за превръщане

на културно-историческото наследство във фактор за устойчиво развитие на регионите” на ФРМС www.flgr.bg

Приложение 3. Пловдивски културни събития: Информация за културните

събития в Община Пловдив през 2006 г. www.plovdiv.bg

л Схема 4. Традиционни визуални контакти Схема 5. Ландшафтна система

а. в централната градска част и периферията на центъра

Приложение 4. Списък на паметниците на културата в обхвата на Схема 1 Използвана литература: • Записки от лекционния курс по модула „Културно наследство”, водещ

преподавател: гл.ас. арх. Йорданка Иванова Кандулкова Законодателна рамка: • Закон за паметниците на културата и музеите и основните подзаконови

актове към него • НАРЕДБА № 5 от 14 май 1998 г. ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА Международни конвенции ратифицирани от Република България: • КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО

НАСЛЕДСТВО • КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО

НАСЛЕДСТВО • Европейска конвенция за ландшафта

б. Схема 6. Културно-исторически потенциал на територията Схема 7. Характер на застрояването

8. Функционална структура

9. Проблемна карта

стр. 27 / 28

стр. 28 / 28

КАНСКИ КУЛТУРЕН КОРИДОР СПОДЕЛЕНО НАСЛЕДСТВО И ОБЩО

ОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - РАБОТНА

на Административна Област

промоция на нов ”,

Проекти: • Информация за ПРОЕКТ „ТРАНСБАЛ

“ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ” - ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ” ПО КРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОГРАМА 2007, Областен управител Пловдив

Презентация на пилотния проект “Създаване и •

комплексен културно – туристически продукт “Родопска Света гораие и Благоустройството, Министерство на Регионалното Развит

www.mrrb.government.bg Планове, стратегии и програми, Община Пловдив:

РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА•

ПЛОВДИВ ЗА 2007г. (до тук по т.2. до т.9 – www.government.bg) Програма за управление на Община Пло• вдив (2008-2011 г.)

Стратегия за развитие на Туризма в Община Пловдив 2007-2013 г.

Общ Устройствен План (до тук по т.10 до т.12 – www.plovdiv.bg

• • )

Информация за културното наследство на България, Културните коридори проведените международни регионални форуми от

порталите www.president.bg

•

в Югоизточна Европа и (на Президента на Република България),

www.seecorridors.eu и www.nationalheritagebg.org • Понятие за „Форум” подход, статии на ФРМС, www.flgr.bg Информация за историята, културния живот и събития, транспортната и

енциклоп дия (www.bg.wikipedia.org

•туристическата инфраструктура на Пловдив от порталите на on-line

едия Уикипе ) и Община Пловдив (www.plovdiv.bg)

чат:

градоустройствено развитие на Пловдив, Доц. арх. Матей Матеев, главен архитект на Пловдив, сп. Архитектура, брой

проекта за централната част на Пловдив, Арх. Атанас Тосев, сп. Архитектура, брой 9-1976

Старата архитектура в утрешната панорама на Пловдив, Доц. арх. Матей Архитектура, брой 9-1976

чвания за изграждане на централния площад в Пловдив, Сапунджиева, сп. Архитектура, брой 8-1982

опвойн

присъждане н Проект: „Културно наследство и исторически етапи на

а г00

Статии от периодичния пе • Ускорено архитектурно-

9-1976 • Актуализация на

•

Матеев, сп.

• Нови проуарх. Мария

Научни публикации: • История на азването на културното наследство в България до Втората

световна а, гл.ас. арх. Йорданка Кандулкова, 2007, Автореферат за а образователна научна степен "Доктор", резюме

• -историческоразвитие н р. Пловдив”, екип с ръководител проф. арх. Тодор Кръстев, октомври 2 3

Античнаулично-кварталнаструктура

Обхват напаметника накултурата

Разкрити частиот античнияпласт

Предполагаемиили проученичасти

Античен пласт около площад "Централен" М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Античнаулично-кварталнаструктура

Обхват напаметника накултурата

Разкрити частиот античнияпласт

Предполагаемиили проученичасти

Античен пласт около площад "Централен"М 1:5000

2008 © УРБ 10047, 10114

Единични паметници на културата

Паметници на парковото иградинско изкуство

Охранни зони

Военен клуб

Стария фонтан с квадратнатаплощадка

Одеон

Територия на Форумен комплекс

Голямата базилика източно отфорума

Ранновизантийски керамиченкомплекс

Археологически комплекс -жилищен квартал и уличнокръстовище

Разкрити фрагменти отулично-квартална структура

Частично проученаулично-квартална структура наФилипопол със статут надеклариран ПК след разкриване

Система от улични ансамбли "А"по ул."Княз Александър І",ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов",ул."Хр.Г.Данов", площад"Джумаята"

Охранителна зона археология

Парк на свободата ( ЦарСимеоновата градина)

Улично озеленяване на бул."ИванВазов"

Схема 1. Паметници на културата М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

A

B

C

D

1

2

4

5

6

7

3

8

1

2

5

6

8

A

B

C

D

3

4

7

Мемориалниобекти

Елементи наградския дизайн

Схема 2. Мемориален художествен синтез М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Основноавтомобилнодвижение

Площаднипространства

Основнипешеходнинаправления

Схема 3а. Традиционни комуникационни направления в централната градска част и периферията на центъра

2008 © УРБ 10047, 10114

Площад "Централен"

Основноавтомобилнодвижение

Втопостепенноавтомобилнодвижение -достъп ипаркиране

Площадни ипешеходнипространства

Основнипешеходнинаправления

Места за срещи -струпване нахора

Схема 3б. Традиционни комуникационни направления М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Зелена система

Фронт наплощаднотопространство

Схема 4. Традиционни визуални контактиМ 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Традиционни визуалниконтакти:

1. В посока север-севеоизток към старияград2. В посока изток поул. "Капитан Райчо"3. В посока югозапад поул. "Иван Вазов" и къмРодопите4. В посока северозападкъм Градската градина итепетата5. На север по главнатаулица

1.2.

3.

4.

5.

Градски паркове

Спортно-рекреационнипаркове

Уличноозеленяване

Схема 5а. Ландшафтна система в централната градска част и периферията на центъра

2008 © УРБ 10047, 10114

Площад "Централен"

Градски парк"Царсимеоноваградина"

Уличноозеленяване поул. "Иван Вазов"и ул. "КапитанРайчо"

Озеленяванеинтегрирано велементи наградския дизайн

Площадни ипешеходнипространства

Основнипешеходнинаправления

Схема 5б. Ландшафтна система около площад "Централен" М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Единични паметници на културата

Паметници на парковото иградинско изкуство

Охранни зони

Обхват на ПК

Разкрити части от античния пласт

Античен театър

Територия на Форумен комплекс

Голямата базилика източно отфорума

Частично проученаулично-квартална структура наФилипопол със статут надеклариран ПК след разкриване

Система от улични ансамбли "А"по ул."Княз Александър І",ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов",ул."Хр.Г.Данов", площад"Джумаята"

Охранителна зона археология

Парк на свободата ( ЦарСимеоновата градина)

Улично озеленяване на бул."ИванВазов"

Схема 6. Културно-исторически потенциал на територията М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

A

B

C

D

1

2

3

A

B

C

D

1

2

3

Малкоетажнозастрояване(до 10 м)

Средноетажнозастрояване(от 10 до 15 м)

Високи сгради(над 15 м)

Разкритие наантичния пластна по-ниско нивоот прилежащатасреда

Преместваемиедноетажнипавилиони

Схема 7. Характер на застрояването М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Изцялоадминистративнисгради

Заведения заобществено хранене -ресторанти ибарове, в партернияетаж или цялатасграда

Магазини, впартерния етаж илицялата сграда

Схема 8. Функционална структура М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

Преминаването презфорума е невъзможно

Неизползваемопространство наЦентрална поща

Разрушена връзка междуфорума и античниятеатър

Част от форума епревърната в паркинг

Неестетичновъздействие наавтомобилен паркинг нацентралния площад

Затруднена връзкамежду отделните частина центъра

Състояние напешеходните подлези

Прекъснат етрадиционния визуаленконтакт в югозападнапосока

Схема 9. Проблемна карта М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

1

2

3

2

3 P

P

4

5

6

7

8

5

6

7

8

4

1

Схема 10.Концептуална схема за устройствено развитие на териториятаМ 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

P

PРеконструкция нацентрална поща- запазена фасада

- високо 2 етажа адм.тяло

- покривна тераса

Ефирно стъкленопокритие

Информационен центървръзка Форум - Одеон

Търговски и обслужващиобекти

Нов парк-градина предх-л "Тримонциум

Ново разкритие наФорума на ниво терен

Сигниране в настилкатаи декоративнитеелементи в районазападно от сграда наЦентрална поща и предблок 16 на ул. "КапитанРайчо"

1

3

4

5

6

1

1

2

3

4

4

4

5

6

Схема 10.1.Концептуална схема за устройствено развитие на територията .Развитие на подземно ниво М 1:2000

2008 © УРБ 10047, 10114

P

P2008 © УРБ 10047, 10114

PПодходи към подземнониво

Информационен центърдо фрагмент открепостна стена - вюгоизточна част наФорума

Търговски и обслужващиобекти

Ново разкритие наФорума в подземно ниво

1

5

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

5

Схема 10.2.Концептуална схема за устройствено развитие на територията .Фрагменти М 1:5000

2008 © УРБ 10047, 10114

A. Транспорт и паркиране Б. Нови пешеходни потоци

В. Ландшафтна система Г. Елементи на интегриранаинформационна система

P

P

Изнасяне на паркиране територията на Форума

През новоразкритата част на Форума итърговските обекти около него

Информационницентрове, главен итакъв за обектитеоколо форума

Мултимедийницентрове при всичкиобекти и подходи къмнивото на форума

Сигниране внастилката идекоративнитеелементи в районазападно от сграда наЦентрална поща ипред блок 16 на ул."Капитан Райчо"

i

i

i

i

i

Изнасяне на паркинга пред хотел "Тримонциум",като парадния вход продилжава да се ползва

Изнасяне на паркиране от ул. "Иван Вазов"През подземно ниво на хотел "Тримонциум",Форума и Одеона

През търговски и административни обектив комплекса на Централна поща

i

i

i

ii

Органична връзка между всички елементи

Нов парк-градинапред х-л "Тримонциум"

Съществуващфонтан предОбщина

10.7

3

10.71

10.7 2

10.7

4

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

1 : 1000

02.6

.200

8 г.

15:4

9:41

Ниво Форум ифрагмент на I ет

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.4

No. Description Date

1 : 1000

Ниво Форум1 1 : 1000

Ниво I-ви етаж2

10.7

3

10.71

10.7 2

10.7

4

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

1 : 1000

02.6

.200

8 г.

15:4

9:25

НИВО ТЕРЕН

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.5

No. Description Date

1 : 1000

НИВО ТЕРЕН1

10.7

3

10.71

10.7 2

10.7

4

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

1 : 1000

02.6

.200

8 г.

15:4

9:06

Ситуация

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.6

No. Description Date

1 : 1000

Site1

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

1 : 1000

02.6

.200

8 г.

15:4

8:41

Изгледи

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.7

No. Description Date

1 : 1000

East1

1 : 1000

West2

1 : 1000

North3

1 : 1000

South4

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

НИВО ТЕРЕН

0

Ниво I-ви етаж

4000Ниво Форум

-4000

Малкоетажнозастрояване

10000

Средноетажнозастрояване

15000

Високи сгради побул."Цар Борис III

Освободител

30000

Сграда на Община

40000

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

1 : 1000

02.6

.200

8 г.

15:4

6:40

Разрези

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.8

No. Description Date

1 : 1000

Section 11 1 : 1000

Section 22

1 : 1000

Section 33 1 : 1000

Section 44

1 : 1000

Section 55 1 : 1000

Section 66

1 : 1000

Section 77

www.autodesk.com/revit

Scale

Checked by

Drawn by

Date

Project number

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

ConsultantAddressAddressPhoneFaxe-mail

02.6

.200

8 г.

16:0

9:42

3D

III курс, лет.с.

Култ.наследство

УАСГ София

2008

Петков, Боева

арх.Д.Георгиева

10.9

No. Description Date

3D Ortho 11

3D Ortho 22

3D Ortho 33

3D Ortho 44

3D Ortho 55

3D Ortho 66

3D Ortho 77

3D Ortho 1 (фрагмент)8

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 1

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 2

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 3

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 4

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 5

Приложение 1 Античността през погледа на съвремието

(източник: www.pd.government.bg) 6

��������� �� ��� ����

�� ��������� �� �������-

���������� ���������

��� ���� �� �������

�������� �� ��������

��������� ���������� ����� ����/� ��

� !�������� �� “"������”

• ��� – ������ ���� ��

�������, �������� ��

��������� ����� �� �������� ��

���;

• ���� – �������� ����������

���� �� �� ���� �������� ��

���������� �� ��� �� ��������

���;

• ���������

������������� ������

– !������ �������������,

�������� ����������, !����� �����,

!���������� ����������,

�������"���� ����������, ������

��"����

#$�� ���: #� �� ��������� �$������� ����� ��

����!����� � �������� ��� �� $��������� � ��������� ��

�������� ������� ��� ���������� �� ����"�� ��������

��������

"������� ����:• ���%�"����� �� �$������� ����� ���� �����"�� �������������

������;

• ��������� �� �$������� ����� �� ����"�� ���������� ����������� �� �������� ��������� �� �������� ���;

• ������ �� ��������� �� �����&���� ������ �� ����� �������� �������� �������� � �!�� �� �� ������ �%� �������������"���� �������, !������� �� �������� ���������

'���� �� ��������� �� $��� ������

Приложение 2 стр. 1

���� �� ���������

• ��$� �� ������ ��

���������% �� �����(�%������� ����� ���� �������� ����� � ���� �� ��!� �� !����� ��������������� ����� �� ��������� �������� � �������� �� �������� ��������);

• ���� ���� - 5 �����, �������� �� �������� �������, ����� �� ��� � �� �"����� ���"��������������� ������ � � ����$������� �����������;

• &������� – $�������� �� �%���$��������� �� ��������� ���������������, !�%���� �� ���"��� ��������!���� � ��!�� ����� �� ��������������� ��������

' ��� �� ���� �� ���������� ������ ����������

���� �� ��������� �������� �� �����&���� �� ����� �� �:

1. ��������� �� ����� ��$�������;

2. ��������%�� ��� ������������ ��� ����� ��:

• � ������ �� ������������� ������������ ������ �� ������� �� ��������;

• � ������ �� $��������� �� ���������������;

• ��� �����!����� � ����������� ��������;

3. �������� �� ����� ���� ������� �� �$������ ����� �����

4. ����� � - �� �%����� ���� ��������� ���� !������ � �����$���, ����������"�� �����&����� �!���� � �%����� ������, �������� �� �� ����������� ����$������� $��� ���� ������������ �� �� � !������ �����

��������� ���������

• �%������� 5 ����!������

�����&����� � !������ ��

���������� �� ���;

• �����!���� 5 ��������� ��������

������� �� �����%���� �� ���

�%� $���� �� ����"�� �����

��������;

• (%���"��� ��%������� 3 !����

� ������� �� �����!������

�������� �������;

• �����!���� 43 � ����������� 27

������� �������� , �������� �

$���������� � ��� 500 000 ��., �

���:

� �� – 240 000 ��.;

!�" – 110 000 ��.;

#$���� – 135 000 ��.

��������� ���������

• �!��� ���%� � ����������

�� 6 �������"���� ��������� ��

��������� � ������$��� ��������;

• �����!���� � !���"��� 10

�������"���� ��������;

• ��������������� �������� ������ �

5 ����� �� ��������;

• �%������� � �������� 5

����������� �!����;

• (%�������� �� �����"����

�%!��� ;

• �������� � ����%������� !�"�� �

�������� � 5 ����� �� ��������;

• ���� �� ��� (�����,

�����"����, $����, ���� ��,

!�����, ������� ����%����� �

����������� ����� � ��.);

Приложение 2 стр. 2

��������� ���������

• )!�"��� ��� 50 ����� ��� �

����� �� �������� �� �� ���;

• )!�"��� ��� 20 ����� ��� �

�%�����!� � ��%�"�����;

• )!�"��� ������������� ��

��������������� ������ �

'�������� �������� �� ��"����

��� ���������� �� �����������

�������-�������"���� �������;

• ������ "������������ ��

�������� !���� �%� ������� ��

���;

• �������� ��������� �� ���������

�� �������� ��������� ���

$���� �� ��������;

• (%���"��� � ������

������������� ������ �

����������"�� ������;

• )�%������� ���������� !���

��������� ���������

*������ �� ���������!

����

www.flgr.bg

www.invest.bg

� flgr@flgr.bg

� 02 976 89 89

Приложение 2 стр. 3

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 1 / 6

Информация за културните събития

в Община Пловдив през 2006 г.

No Наименование на

събитието Време и

място Анотация за събитието Организатори

ПРОЯВИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ

1 Тържествено

отбелязване на 158-

годишнината от

рождението на

Христо Ботев

6 януари

Цар

Симеоновата

градина

Слово за поета и поднасяне на венци и цветя пред

паметника му. Присъства политическият и културен

елит на Пловдив. Участват военен духов оркестър и

почетна рота

Община Пловдив

Отдел “Култура”

2 Тържествено

отбелязване на 128-

годишнината от

Освобождението на

Пловдив от османско

владичество

16 януари

Градската

градина

Слово за Освобождението на Пловдив и поднасяне

венци и цветя пред паметника на капитан Бураго.

Присъства политическият елит на града, участват

военен духов оркестър и почетна рота

Община Пловдив

Отдел “Култура”

3 Възпоминание за

Апостола –

отбелязване на 133-

годишнината от

гибелта на Васил

Левски

19 февруари

Централната

алея на

Бунарджика

Слово за Левски и понасяне венци и цветя пред

паметника му. С участието на политическия елит на

Пловдив, военен духов оркестър и почетна рота

Община Пловдив

Отдел “Култура”

4 Тържествено

отбелязване на

Националния празник

на България и 128-

годишнината от

Освобождението от

османско

владичество

3 март

Паметник на

руските

освободители

на хълма

Бунарджик

Честването на Трети март – национален празник на

България, включва тържествен молебен в храма

“Св.св.Петър и Павел” и тържествено поклонение

пред Паметника на руските освободители на

Бунарджика, в което участва политическият елит на

Пловдивска област. В навечерието на празника и на

самия Трети март се организира програма от

концерти, изложби и други културни прояви. Отслужва

се панихида за загиналите български опълченци на

паметника им на Централни гробища.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

5 Международен

пленер на

Графичното ателие

м.март –

декември

Графична

база на СХУ

”Цанко

Лавренов”

През 2006г. Графичният пленер ще се проведе за 12-и

път. Ежегодно участват по 8 автори,като подборът им

става с конкурс. В пленера досега са участвали

утвърдени български графици,както и изявени творци

от Македония, Франция, Гърция и други. С творбите

от пленера се урежда изложба през м.февруари

следващата година в изложбената зала на ул

“Гладстон” 32. Постоянен ръководител на пленера е

художникът Емил Миразчиев

Община Пловдив

Отдел “Култура”

Дружество на

пловдивските

художници

ул. “Гладстон” 32

6 Великденски

празници

10 дни около

Великден

/неуточнено/

Откр.сцена на

пл.

Стамболов

В програмата са включени Великденска изложба на

Дружеството на пловдивските художници и

Великденски концерт на Биг-бенд “Пловдив”, както и

други концертни изяви на откритата сцена на площад

“Ст.Стамболов”.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

7 Великденски

музикален фестивал

10 дни около

Великден

/неуточнено/

Концертна

зала

Програмата на фестивала включва симфонични

концерти на пловдивското оперно-филхармонично

дружество с участието на изтъкнати солисти от

страната и чужбина. Провежда се за девети път.

Община Пловдив-

Отдел “Култура”

Оперно -

филхармонично

дружество

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 2 / 6

8 Връчване на

Награда “Пловдив”

в областта на

изкуството

навечерието

на 24 май

/неуточнено/

Драматичен

театър

Награда “Пловдив” е ежегодно отличие на Община

Пловдив за ярки постижения в културния живот на

града през предходната година в разделите

литература, художествен превод, театър, музика,

изобразително изкуство, архитектура, журналистика и

фотография. Дава се и специална награда за

дарители и спомоществователи в областта на

културата. Носителите на наградата се определят от

специализирани комисии за всеки от осемте раздела.

Наградите се връчват от Кмета на Пловдив на

тържество в Драматичния театър. Награда “Пловдив”

е учредена през 1981 г.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

9 Тържествено

отблязване на

Деня на българската

просвета и култура и

на славянската

писменост

11 - 24 май

Паметник на

Св.св. Кирил и

Методий

на пл. “11

май”

Откр.сцена на

пл.Стамболов

Концертна

зала

Градски дом

Тържествата започват на 11 май с честване деня на

славянските първоучители на паметника им пред ГХП

“Св.св.Кирил и Методий” и литийно шествие до

барелефа на двамата братя на ул.”Съборна” 14а,

където преди 152 години е било първото в България

честване на Св.св.Кирил и Методий. На самия 24 май

се организира тържество пред паметника и празнично

шествие до пл. “Ст.Стамболов”. На откритата сцена

пред Общината се изнасят концерти на ученически

колективи, на фолклорни и естрадни състави. В

празничната програма са включени концерт на

любителски читалищни колективи, музикално-

поетични вечери и изложба от фонда на Отдел

“Култура”.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

10 Фестивал на

старата градска

песен“Нежни чувства”

м. юни

Градски дом

на културата

Фестивалът на старата градска песен се провежда за

шести път. В него участват състави и индивидуални

изпълнители от цялата страна. Освен стари градски в

репертоара им могат да бъдат включени и авторски

песни.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

11 Тържествено

отбелязване на

Деня на Ботев и на

загиналите за

свободата на

България

2 юни

Цар

Симеоновата

градина

Слово за Христо Ботев и поднасяне на венци и цветя

пред паметника на поета в Цар Симеоновата градина.

Присъства политическият и културен елит на града,

участва почетна рота и военен оркестър.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

12 Международен

фестивал на

камерната музика

10 – 20 юни

Етнографски

музей

Най-стар и единствен по рода си в България.

Провежда се за 42-и път в двора на Етнографския

музей в Старинен Пловдив. Свидетелство за

международния авторитет на фестивала е участието

на изпълнители като Ифра Нийман,Святослав

Рихтер,Данаил Шафран,Алексис Вайсенберг, Милчо

Левиев, Минчо Минчев, Юри Буков,състави като

Парижки камерен оркестър, Оркестър

“Ерфрут”,“Инглиш Симфони”,“Лондонска серенада”,

“Шидлоф квартет” и други

Община Пловдив

Отдел “Култура”

Министерство на

културата

Национален

център за музика

и танц

13 Връчване на

Националната

награда

“Христо Г.Данов”

м. юни

/неуточнено /

Къща-музей

“Хр.Г.Данов”

Националната награда “Хр.Г.Данов” е учредена през

1999 г. във връзка с провеждането на Европейския

месец на културата. Присъжда се всяка година по

случай 24 май за принос в националната книжовна

култура през предходната година. Наградите се

определят на конкурсен принцип, а отличията се

връчват на тържествена церемония в Пловдив.

Министерство на

културата

Национален

център

за книгата

Община Пловдив-

Отдел “Култура”

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 3 / 6

14 Дни на литературата

и книгата“Пловдив

чете”

м.юни

/неуточнено/

Старинен

Пловдив

За първи път проявата бе организирана през 2003 г.

През дните“Пловдив чете” издателства от цяла

България представят продукцията си, организират се

литературни четения, премиери на книги, базари и др.

на улиците и в къщите на Стария град.

Община Пловдив

–Отдел “Култура”

Пловдивските

издателства

15 “Верди” фестивал м. юни

/неуточнено/

На сцената на Античния театър в продължение на

седмица се изнасят спектакли на оперите на великия

композитор. Фестивалът се закрива с галаконцерт

“Най-доброто от Верди”.

Оперно -

филхармонично

дружество

пл. “Централен”

1”

16 Международен

пленер по живопис

1 – 10 юли

Старинен

Пловдив

Провежда се ежегодно през месец юли в Стария град.

В своята над 30-годишна история е събирал

художници от Гърция, Испания, Швеция, Русия, Чили,

Корея, Македония, Армения, Полша, Чехия, Унгария,

Германия, Швейцария, Кувейт, Япония, ЮАР и др.

Пленерът завършва с изложба на създадените творби

и се изгражда фонд към Отдел“Култура”.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

17 Тържествено

отбелязване на 169-

годишнината от

рождението на Васил

Левски

18 юли

Паметника на

Левски на

х.Бунарджика

Слово за Левски и поднасяне на венци и цветя пред

паметника на Апостола на централната алея на

Бунарджика. С участието на политическия елит на

Пловдив, военен духов оркестър и почетна рота.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

18 Международен

фолклорен фестивал

31 юли – 4

август

Античен

театър

През 2006г. ще бъде 13-ото издание на фестивала.

Открива се с атрактивно шествие на участниците по

главната улица на Пловдив. Спектаклите се изнасят

на Античния театър и на Откритата сцена на

пл.“Ст.Стамболов”. Във фестивала досега са взели

участие фолклорни танцови състави от Гърция,

Турция, Румъния, Сърбия, Молдова, Русия, Грузия,

Беларус, Полша, Чехия, Италия, Франция, Египет,

Нигерия, Мексико, Португалия, Коста Рика, Пуерто

Рико, Индия и други.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

19 Тържествено

отбелязване наДеня

на народните

будители

1 ноември

Градски дом

на културата

На Първи ноември е посветен празничен концерт с

участието на фолклорни ансамбли, хорове, куклено-

театрални и балетни формации и др. Организират се

изложби, срещи с читалищни дейци, поклонения пред

паметници на народни будители. В катедралния храм

“Света Богородица” се отслужва благодарствен

молебен.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

20 Коледни и

новогодишни

празници

15 – 31

декември

Градски дом

на културата,

Концертна

зала,

Открита сцена

Организацията на празниците започва с коледната

украса на града. Изнасят се концерти народна,

класическа и популярна музика на откритата сцена,

както и в концертните зали. От 1999 г. се организира

тържествено посрещане на Новата година на площад

“Централен”.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

21 Годишна изложба на

пловдивските

художници

м. декември

/неуточнено

/Изложб. зала

“Гладстон” 32

Представя най-добрите творби от годишната

продукция на пловдивските живописци, графици,

скулптори и приложници. Открива се в навечерието на

Коледа.

Община Пловдив

– Отдел “Култура”

Дружество на

пловд. художници

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 4 / 6

No Наименование на събитието

Време и място

Анотация за събитието Организатори

ЕСЕНЕН САЛОН НА ИЗКУСТВАТА `2006

1 Концерт – откриване Антич.театър1

септември

Община Пловдив

Отдел “Култура

2 Национални

есенни изложби

1 - 30

септември

Старинен

Пловдив

Началото е поставено през 1967 г. с камерна изложба

акварели на Георги Божилов – Слона, в двора на

Атанас Кръстев/Начо Културата/. Постепенно от

камерни изложби на пловдивски автори те прерастват

в национални. Характерно за есенните изложби в

Стария град е показването на живопис, графика и

пластика в откритите дворни пространства на

възрожденските къщи. През годините в изложбите са

били представени творци като Йоан Левиев, Енчо

Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков,Георги Баев,

Димитър Киров, Кольо Витковски и мн.др

Община Пловдив

– Отдел “Култура”

Дружество на

пловдивските

художници

ул.”Гладстон”№32

3 Седмица на

модерното изкуство

началото на

м. септември

/неуточнено/

Баня

“Старинна”

Проявата стартира неофициално през 1994 г., а три

години по-късно Сдружение “Изкуство днес” е

учредено като основен ор-ганизатор на форума.

Представя съвременни решения в изобра-зителното

изкуство, като освен мултимедийните и компютърните

проекти и инсталации в седмицата е отделено време

за аван-гардни изяви на други изкуства – театър,

музика, литература. Досега във форума са взели

участие творци от България,Дания,

Холандия,Франция,Германия,САЩ,Италия,Швейцария

и др.

Сдружение

“Изкуство днес”

бул. “6

септември”

Баня “Старинна”

Община

Пловдив –

Отдел “Култура”

4 Тържествено

честване на Шести

септември – Ден на

Съединението на

България и празник

на Пловдив

6 септември

Паметник на

Съединението

Честването на Шести септември – официален празник

на България и празник на град Пловдив, включва

тържествен молебен в катедралния храм

“Св.Богородица” и тържествена заря–проверка пред

Паметника на Съединението с участието на

политическия елит на държавата. За празника се

организира програма с концерти, изложби, спортни

прояви и други,които се провеждат в навечерието на

Шести септември и в самия ден на празника.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

5 Международен

симпозиум

поскулптура

м. септември

/неуточнено/

Цар

Симеонова

градина

Провежда се за осми път. Всяка година участват 10

скулптори, като подборът им се извършва с конкурс.

Досега в симпозиума са участвали изявени скулптори,

както от България, така и от Гърция, Македония,

Румъния, Франция и други. Работи се в ка- мък или

дърво на открито в Цар Симеоновата градина.

Постоя- нен ръководител на симпозиума е скулпторът

Николай Савов.

Община Пловдив

–

Отдел “Култура”

Дружество на

пловдивските

художници

6 Международен

театрален

фестивал

“Сцена на кръстопът”

м. септември

/неуточнено/

Драматичен

театър

Античен

театър

Градски дом

на културата

Фестивалът се реализира по съвместен проект с

Международния институт за Средиземноморски

театър – Мадрид, и досега има девет издания. На

него водещите български театри представят

актуалните си постановки за сезона, като спектаклите

са обединени от обща тема. Досега във фестивала са

участвали и театри от Гърция, Румъния,

Украйна,Македония, Испания,Англия и други страни.

Художествен ръководител на фестивала е Стефан

Данаилов. За първи път през 2002 г. бе

експериментира- на нова форма – т.нар. “Театър на

улицата” /скечове, гротескни спектакли на открити

пространства/.

Община Пловдив

Отдел “Култура”

Българска

национална

телевизия

Министерство на

културата

Национален

център за театър

Драматичен

театър - Пловдив

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 5 / 6

7 Международен

куклено - театрален

фестивал

“Двама са малко –

трима са много”

м. септември

/неуточнено/

Куклен театър

- Пловдив

През 2006 г. ще бъде 15-ото издание на фестивала.

На него се представят български и чужди куклено-

театрални формации със спектакли с участието на не

повече от трима актьори.През годините във

фестивала са участвали със свои продукции и водещи

куклени театри от много европейски страни – Гърция,

Македония, Румъния,Русия,

Франция,Холандия,Турция,Полша,Словакия и други.

Фестивалът има конкурсен характер. Наред с

официалното има и детско жури, което дава своя

награда.

Държавен куклен

театър - Пловдив

Министерство на

културата

Община Пловдив

Отдел “Култура”

8 Международен

джаз фестивал

м. септември

Лятно кино

“Орфей”

В първото издание на джаз-фестивала през 2005 г.

участваха музиканти от Италия, Украйна, Гърция,

Македония и България.Председател на артистичния

съвет е Милчо Левиев.

Община Пловдив

– Отдел “Култура”

9 Празник на Стария

град

м. септември

Откритите

пространства

и къщите на

Стария град

В последната събота на септември на откритите

пространства в Стария град се изнасят концерти на

фолклорни танцови и вокални групи, джаз-балетни

формации, хорове, рок и джаз групи, състави за стари

градски песни. Дългогодишен участник в празника е

Фолклорен ансамбъл “Тракия”.

Община Пловдив

Сдружение

“Старинен

Пловдив”

Отдел “Култура”

10 Пловдив Рок-Фест м.септември

/неуточнено/

Летен театър

/ГДК/

В рамките на Пловдив Рок-Фест се организират

концерти на популярни рок групи и солисти от

Пловдив и цялата страна.

Община Пловдив

– Отдел “Култура”

11 Фестивал на

българския

неигрален

филм“Златен ритон”

м.октомври

/неуточнено/

Новотел

“Пловдив”

Възстановен след известно прекъсване,през 2005г.

фестивалът бе организиран за 15-и път. По новия

регламент “Златният ритон” се провежда през година.

Фестивалът има конкурсен характер и представя най-

добрата продукция за последните две години.

Присъжда се награда “Златен ритон” за документален

и за анимационен филм. В рамките на фестивала се

организира дискусионна кръгла маса.

Национален

филмов център

Министерство на

културата

Съюз на

българските

филмови дейци

Община Пловдив

12 Международни

фотографски срещи

м. октомври

/неуточнено/

Старинен

Пловдив

Фотографският форум досега е провеждан над 15

пъти. Включва авторски изложби във възрожденските

къщи и дворове на Стария град, кръгла маса и пленер

с фотографите-участници. Със свои изложби във

форума са взели участие най-известните български

фотографи, както и утвърдени творци от Германия,

Австрия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия,

Ирландия, Япония, Израел и др. В реализацията на

изложбите неоценимо е съдействието на чужди

културни центрове и посолства – Гьоте институт, Про

Хелвеция, Британския институт и други.

Община Пловдив-

Отдел

“Култура”

Фондация

“Фотографско

средище”

бул. “Руски” № 51

Приложение 3. Пловдивски културни събития

източник: www.plovdiv.bg стр. 6 / 6

13 Международен

телевизионен

фестивал

“Златната ракла”

м.октомври

/неуточнено/

Новотел

“Пловдив”

Започнал като фестивал на телевизионните театри,

“Златната ракла” прераства в общотелевизионен и

вече има 30 издания. Има конкурсен характер. Дават

са награди за режисура, за музика, за актьорско

изпълнение, както и специални награди на институции

и творчески съюзи. Своя награда присъжда и детско

телевизионно жури. Фестивалът има широко

международно участие, като досега в него са

представили свои телевизионни програми повечето

европейски и азиатски страни.

Българска

национална

телевизия

Община

Пловдив

Отдел “Култура”

14 Изложба “Пловдив –

вечният град”

м.октомври

/неуточнено/

Изложбата се организира от пловдивските общински

музеи с експонати, фотоси и документи от техните

фондове. За първи път е организирана съвместно с

“Международен панаир – Пловдив” ЕАД през 2005 г.

Пловдивските

музеи

Община Пловдив

- Отдел “Култура”

“Международен

панаир –

Пловдив” ЕАД

15 Национална кръгла

маса по проблемите

на културата

/Закриване на

Есенния салон на

изкуствата/

края на

м.октомври

/неуточнено/

Провежда се за първи път с участието на специалисти

по проблемите на културата и изтъкнати творци от

цялата страна. Кръглата маса ще завърши с

пресконференция и с нея ще бъде закрит вторият

Есенен салон на изкуствата.

Община Пловдив-

Отдел

“Култура”

Attributes

Списък на паметниците на културата№ ИМЕ АДРЕС №_КВАРТАЛ196 Административно-търговска сграда на Константин Куцоглу ул."Отец Паисий" №2 2 (50 нов)202 Сграда на Постоянната окръжна комисия (сега Общино Пловдив) ул."Ген.Гурко" №4 - пл."Стефан Стамболов" № 1 77( 124 нов)203 Жилищно-търговска сграда на Ешкенази (сега БГА "Балкан" и жилища) ул."Гладстоун" №4 77 (124 нов)240 Жилищна сграда на Андрей Ковачев ул."Отец паисий"№31 - ул."Патриарх Евтимий" №17 74(71 нов)241 Жилищно-търговска сграда на Томасян ул."Отец Паисий" №29 74(71 нов)242 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №27 74(71 нов)243 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" № 25 74(71 нов)244 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №23 74(71 нов)246 Жилищно-търговска сграда на Ал.Христов ул."Отец Паисий" №16А 75(70 нов)247 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №16 75(70 нов)249 Жилищно-търговска сграда на Ботев и Коджейков ул."Отец Паисий" №18 75(70 нов)256 Жилищна сграда на д-р К.Добрев ул."Гладстоун" №12 - ул."Лавеле" 77(124 нов)264 Жилищна сграда (бивша детска градина) ул."Гладстоун" №14А 78265 Жилищна сграда (бивша детска градина) ул."Гладстоун" №14 78267 Жилищна сграда на Керкенакови ул."Ген.Гурко" №18 146268 Жилищно-търговска сграда на братя Влагиеви (вегетариански ресторант, сега банка) ул."Ген.Гурко" № ул."Отец Паисий" - ул.ген.Гурко"№16 146269 Жилищни сгради на Димитър Стойчев ул."Отец Паисий" №39 - ул."Ген.Гурко"№21 147270 Жилищна сграда на Израел Леви ул."Отец Паисий" №37 147273 Жилищна сграда ул."Ген.Гурко" №25 147274 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №26 - ул."Патриарх Евтимий" 148275 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №32 148277 Жилищно-търговска сграда (сега ресторант) ул."Ген.Гурко" №19 148278 Жилищно-търговска сграда (сега ресторант) ул."Ген.Гурко" №17 148281 Жилищно-търговска сграда ул."Ген.Гурко"№13 - ул."Княз Александър І" 148282 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №36 149283 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №38 149284 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №40 149285 Жилищно-търговска сграда ул."Отец Паисий" №42 149414 Военен клуб ул."Иван Вазов" №2 316415 Градоначалство - общежитие за средношколци ул."Иван Вазов" №10 316416 Жилищна сграда ул."Иван Вазов" №12 316417 Жилищна сграда на д.р Андониадис ул."Иван Вазов" №14 316418 Жилищна сграда - Детска градина ул."Иван Вазов" №16 316419 Гимназия "Лиляна Димитрова" (сега гимназия "Св.Патриарх Евтимий") ул."Иван Вазов" №19 323420 Жилищна сграда ул."Иван Вазов" №25 324421 Жилищна сграда ул."Иван Вазов" №27 324422 Жилищна сграда на Турдоглу ул."Иван Вазов" №29 324423 Жилищна сграда на Джугаланов ул."Иван Вазов" №22 201424 Жилищна сграда ул."Иван Вазов" №24 315425 Жилищна сграда на Сербезов ул."Иван Вазов" №26 315427 Тютюнев склад ул."Иван Вазов" №31 314437 Тютюнев слад ул."Иван Вазов" - ул."Екзарх Йосиф" №13 304450 Трудова борса - Първа Градска Болница ул."Иван Вазов" 279477 Жилищна сграда на Дренски ул."Иван Вазов" №17 323478 Сграда в двора на Руското консулство ул."Иван Вазов" №20 316534 Стария фонтан с квадратната площадка Парка на Свободата (Цар Симеоновота градина)580 Административно-търговска сграда на Пловдивска митрополия ул."Отец Пасий" №21 10581 Жилищно-търговска сграда на Стайнови ул."Отец Паисий"№15 10582 Жилищно-търговска сграда на Станчо Момчев ул."Отец Паисий"№13 10583 Жилищно-търговска сграда на Атанас Белберов ул."Отец Паисий"№11 10587 Жилищно-търговски сгради на Андонов ул."Отец Паисий"№7,9 9588 Жилищно-търговска сграда на Хр. и Пенка Пееви ул."Отец Паисий"№5 9612 Територия на Форумен комплекс пл."Централен"616 Голямата базилика източно от форума618 Ранновизантийски керамичен комплекс ул."Гладстоун", Парк на свободата (Цар Симеоновата градина)619 Археологически комплекс - жилищен квартал и улично кръстовище ул."Капитан Райчо", пред блок №16688 Фрагменти от крепостна стена689 Предполагаемо трасе на крепостна стена със статут на деклариран паметник след разкриване692 Предполагаемо трасе на акведукта на Филипопол със статут на деклариран ПК след разриване695 Разкрити фрагменти от улично-квартална структура в двора на хотел "Тримонциум"696 Частично проучена улично-квартална структура на Филипопол със статут на деклариран ПК след разкриване702 Жилищно-търговска сграда на Кочо Василев ул."Отец Паисий"№11 10705 Лобно място на Александър Димитров ул."Гладстоун"№ГПК - А Система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Групов ПК - ансамбъл; Археологически и архитектурно-строителенГПК - А Граница на ГПК - система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Групов ПК - ансамбъл; Археологически и архитектурно-строителенГПК - А* Система от улични ансамбли "А*" по ул."Княз Александър І" и ул."Отец Паисий" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Групов ПК - ансамбъл; Археологически и архитектурно-строителенГПК - А* Граница на ГПК - система от улични ансамбли "А*" по ул."Княз Александър І" и ул."Отец Паисий" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Групов ПК - ансамбъл; Археологически и архитектурно-строителенГПК - ИЗ "ФТП" Граница на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Групов паметник на културата - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив"(археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж)ОЗ - А 1 Охранителна зона на ГПК система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Отец Паисий") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 1 Граница на oхранителна зона на ГПК - система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Отец Паисий") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 2 Граница на oхранителна зона на ГПК - система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Княз Александър І") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 2 Охранителна зона на ГПК система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Княз Александър І") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 3 Охранителна зона на ГПК система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Р.Даскалов") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 3 Граница на oхранителна зона на ГПК - система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Р.Даскалов") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 4 Охранителна зона на ГПК система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Княз Александър І") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - А 4 Граница на Охранителна зона на ГПК - система от улични ансамбли "А" по ул."Княз Александър І", ул."Отец Паисий", ул."Р. Даскалов", ул."Хр.Г.Данов", площад "Джумаята" (към ул."Княз Александър І") Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - Ж 1 Охранителна зона археология Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - Ж 1 Граница на охранителна зона археология Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - ПГИ Охранителна зона на ПК на парковото и градинско изкуство - Парк на свободата Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаОЗ - ПГИ Граница на oхранителна зона на ПК на парковото и градинско изкуство - Парк на свободата Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" Зона с урегулирани имоти с ПК, характерна застройкаПК - ПГИ Граница на ПК на парковото изкуство - Парк на свободата Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Граница на ПК на парковото изкуство - Парк Данов хълм Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Градската градина Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Граница на ПК на парковото и градинско то изкуство - Градската градина Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Парк на свободата ( Цар Симеоновата градина) Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Граница на ПК на парковото и градинско то изкуство - Парк на свободата ( Цар Симеоновата градина) Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Улично озеленяване на бул."Иван Вазов" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуствоПК - ПГИ Граница на ПК на парковото и градинско то изкуство - Улично озеленяване на бул."Иван Вазов" Съставен елемент на ГПК - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" ПК на парковото и градинското изкуство

Приложение 4.стр.1

Page 1

Attributes

Списък на паметниците на културата (продължение)КАДАСТРАЛНИ_ДАННИ СОБСТВЕНОСТ СТАТУТ КАТЕГОРИЯ НАУЧНА_ОБЛАСТ ИСТОРИЧЕСКИ_ПЕРИОД ШИФЪР_ЗАЩИТЕНА_ТЕРИТОРИЯ СЪВРЕМЕННА_ФУНКЦИЯпл.№842 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от местно значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска, туристическо обслужване и администрацияпл.№ 732 общинска регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от местно значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* административнапл.№ частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от местно значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска и жилищнапл.№2000 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* жилищна, пл.№ 2002 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* обществено хранене, пл.№ 2008 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска, пл.№ 2009 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска,пл.№2010 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска,пл.№2012 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска,пл.№2012 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска,пл.№2013 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№726 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№723 смесена регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№724 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№ 2070 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2071 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2042, 2043 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2044 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2058 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2026 смесена регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* обществено хранене, пл.№2032 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А*пл.№2035 смесена регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* обществено хранене, пл.№2036 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* обществено храненепл.№2041 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска, пл.№2072 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* жилищна, търговскапл.№2074 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* жилищна, търговскапл.№2075 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* жилищна, търговскапл.№2076 частна регистриран, прот.№10/2002г. на НСОПК от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време ГПК - А* търговска,пл.№224 държавна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№222 общинска деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№219 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№218 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№ 214 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д детска градинапл.№248 публична общинска деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д образователнапл.№250 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д администрация, културна, обществено храненепл.№254 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№255 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Дпл.№315 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д жилищнапл.№202 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д жилищна, търговскапл.№203 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д жилищнапл.№679 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д делово обслужванепл.№671 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д складово-производственапл.№607 публична общинска деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д здравеопазванепл.№246 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д жилищнапл.№211 частна деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - Д жилищнапл.№ общинска деклариран, писмо №395/13.02.85г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време ГПК - ПГИпл.№910, УПИ ХІ на религиозна организация регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. за сведение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" търговска, административнапл.№912, УПИ ХІІІ частна регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. за сведение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" търговска, жилищнапл.№916, УПИ ХІV частна регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. за сведение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" жилищна, търговскапл.№921, УПИ ІІ частна регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. за сведение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" жилищна, търговскапл.№853, 858, УПИ VІІ, VІІІ частна регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. за сведение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" жилищна, търговскапл.№860, УПИ І частна регистриран, прот. на НСОПК от 25.05.1998г. от ансамблово значение архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" жилищна, търговскапл.№ публична държавна обявен, ДВ, бр. 6/95 г.; прот. от 22.06.98 г. на НСОПК от национално значение археологически Античност ГПК - А*, ОЗ - А 4, ОЗ - Ж1, ПК - ПГИ експониран (фрагментарно)пл.№ публична държавна обявен, ДВ, бр. 6/95 г. от национално значение археологически Античност ОЗ - Ж 1 неекспониранпл.№ публична държавна обявен, ДВ, бр. 6/95 г. от национално значение археологически Средновековие ПК - ПГИ неекспониран пл.№ публична държавна обявен, ДВ, бр. 6/95 г. от национално значение археологически Античност ОЗ - Ж 1 неекспониран

публична държавна прот.№48/19.12.1927г. на КС на МНП, ДВ, бр.221/27г.; обявен,ДВ, бр. 6/95 г. народна старина; от националнархеологически Праистория, Античност и Средновековие АИР "СП", ГПК А, ОЗ - Ж1, ОЗ - З, ОЗ - А4, ПК- ПГИ експониран (фрагментарно)писмо №545/27.02.2001г. на НИПК археологически Праистория, Античност и Средновековие АИР "СП", ГПК А, ОЗ - Ж1, ОЗ - З, ОЗ - А4, ПК- ПГИ, ГПК - А*, ОЗ - Е2писмо №545/27.02.2001г. на НИПК археологически Античност АИР "СП", ГПК - А*, ГПК - А, ГПК - В, ОЗ - Г 1, ОЗ - ПГИдеклариран, писмо №545/27.02.2001г. на НИПК археологически Античност ОЗ - А 4 неекспониранписмо №545/27.02.2001г. на НИПК археологически Античност и Средновековие АИР "СП", ГПК - А*, ГПК - Д, ПК - ПГИ, ОЗ - З, ОЗ - А 1, ОЗ - А 2, ОЗ - А 4, ОЗ - Е 2, ОЗ - Ж 1, ОЗ - Ж 2

пл.№920, УПИ ХV частна деклариран, писмо №4532/31.10.96г. на НИПК архитектурно-строителен от Новото време АИР "СП" жилищна, търговскаобявен, ДВ, бр. 20/69 г. от национално значение исторически ОЗ - ПГИ

нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК; прот.№10/21.11.2002г. на НСОПКнар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК; прот.№10/21.11.2002г. на НСОПКнар.№5 на МК - ДВ, бр.60/98г.; прот.№ 5/22.05.2000г. на НСОПКнар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК; прот.№10/21.11.2002г. на НСОПКнар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК; прот.№10/21.11.2002г. на НСОПКнар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК нар№5 на МК ДВ, бр.60/98г.; прот. №5 /22.05.2000г. на НСОПК писмо №37/12.01.1993г. на НИПКписмо №37/12.01.1993г. на НИПКпрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значениепрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значениепрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. елемент от групов паметникпрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. елемент от групов паметникпрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значениепрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значениепрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значениепрот.№ 5/01.06.1990г. на СОПК, ДВ, бр.41/92г. от местно значение

Приложение 4.стр.2

Page 2

СТАТИИ:

•

Ускорено

архитектурно-градоустройствено

развитие

на Пловдив, Доц. арх. Матей

Матеев, главен

архитект

на

Пловдив,

сп. Архитектура, брой

9-1976

•

Актуализация

на

проекта

за

централната

част

на

Пловдив, Арх. Атанас

Тосев, сп. Архитектура, брой

9-1976

•

Старата

архитектура

в

утрешната

панорама

на

Пловдив, Доц. арх. Матей

Матеев, сп. Архитектура, брой

9-1976

•

Нови

проучвания

за

изграждане

на

централния

площад

в Пловдив, арх. Мария

Сапунджиева, сп. Архитектура, брой

8-

1982