Тракийски накитни съкровища (ІХ-vІ в. пр. Хр.) от фонда на...

43

национален иСторичеСки музей – Софияизвестия, том XIV, 2004

Необходимостта от публикуването на наскоро открити и предадени за съхране-ние в музеи и частни колекции предмети илюстриращи блясъка на отминали култу-ри е повече от ясна.

Тази необходимост е извън съмнение поради няколко тревожни тенденции зася-гащи развитието на българската археоло-гическа наука.

На първо място трябва да се отбе-лежи резкия скок на иманярска инванзия върху цялата територия на България след 1999 година. масовото използване на ме-талдетекторите, превръщането на големи групи иманяри в “социална прислойка” на обществото, преструктуирането на “иманярската пирамида” в добре рабо-тещ пазар и система за износ на антични и средновековни паметници зад граница, е предпоставка за бързото съсипване на културно-историческото наследство по българските земи.

Впрочем процесът няма териториал-ни ограничения на Балканите, но съдейки по електронната информация на известни аукционни къщи в Западна Европа и САщ износът на древни предмети е особено го-лям от България. Необходимо е да се отбе-лежи, че резкия скок на иманярска терен-на дейност контрастира на все по-малките бюджети на българските културни инсти-тути и музеи за провеждане на археологи-чески проучвания.

Споменатите макар и съвсем лако-нично тревожни тенденции през послед-

тракийСки накитни Съкровища (Іх-VІ в. Пр. хр.) от фонда на националния

иСторичеСки музей

Иван Христов

ните 13 години засягат до голяма степен проучването на тракийското културно на-следство.

Знае се, че процентът на проучени професионално тракийски надгробни мо-гили спрямо унищожените от иманяри култови паметници за посочения период е нищожен. Една определена група от пред-метите, които предоставят информация за развитието на тракийското изкуство и про-изхождат от могилните некрополи са на-кити изработени от бронз, желязо, сребро, злато и електрон. Особенно популярни са бронзовите предмети от края на ІІ и нача-лото на І хил. пр. Хр. използвани за укра-са на тялото и облеклото на тракийската аристокрация. Тези предмети включват богато украсени фибули, гривни, коланни токи и апликации, обеци, пръстени и торк-ви. Тяхното разнообразие, особености на обработка и украса са популяризирани в голям брой монографии и статии излезли от печат в един активен период на изслед-ване – 70 – 80-те години на ХХ век.

Напоследък в научно обращение взлиза информация за открити образци на тракийското изкуство от ранножелязната епоха, благодарение на археологическите проучвания на колегите от Археологиче-ския институт с музей към БАН и някои регионалните музеи.

През 2001 година е поставено начало да се представят една определена катего-рия тракийски паметници, които са дости-гнали в Националния исторически музей по силата на действащото заководател-

44

Обр. 1. Бронзови и сребърни накити от некропола при с. Д. Дол, Троянско.

ство и под формата на “ приемане срещу парично възнаграждение”. макар и откъс-нати от конкретна археологическа среда и контекст на намиране, предметите смай-ват със своето великолепие на изработка, украса и информация, която носят за ран-ните столетия на І хил. пр. Хр.

Десетки от тези паметници са пока-зани в международната изложба “Златна Тракия. Съкровища от България.” в Брюк-сел през 2002 година, а други предстоят да заемат подобаващо място в експозицията на Националния исторически музей.

В настоящата студия са описани под-робно 104 предмета произхождащи основ-но от дн. Северна България. Публикуване-то им разбира се е само първата задача на изследователския процес. Предстои тях-ното изследване в лабораторни условия. Стъпки в тази насока вече са направени в централната лаборатория на НИм. Някои предварителни “открития” под микроскоп и “химична намеса” дават нова информа-ция за предназначението на накитите, из-ползването на тъкани при тяхното носене,

особеностите на металолеенето и обра-ботка.

Тук е необходимо да поясня, че теми-на “накитни съкровища” е избран съвсем целенасочено. Имайки предвид особената роля, която накитите заемат в украсата на тялото и костюма, тяхната семантична на-товареност, сложна и трудна обработка, отчетените случаи на предаване на някои накити по наследство, можем да твърдим, че те са истински “съкровища” в съвре-менния смисъл на археологическото по-знание.

целта на настоящето изследване е да се даде едно точно описание, типологиза-ция и интерпретация на находките, което е принос към проучването на тракийско-то изкуство от ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.)

бронзови и сребърни накити от могилно погребение открити при с. дълбок дол, троянско

В началото на 2002 година в Нацио-налния исторически музей постъпва гру-па бронзови и сребърни предмети открити случайно в могилен гроб от ранножеляз-ната епоха. (Обр. 1)

Предметите се групират в следните групи:

1. бронзови елементи от колан – 2 бр.

2. коланна тока с кръгъл наконечник – 1 бр.

3. бронзови гривни – 2 бр. 4. сребърни обеци – 2 бр. 5. елементи от спираловиден нанизСпоред откривателите могилата в,

която са намерени предметите е част от могилен некропол, разположен в северни-те околности на с. Дълбок дол. Като цяло накитите са открити в едни сравнително обособен географски и културно микрора-


45

1211

10

9

7

8

6

5

133

4

2

Обр. 2. Карта на район с концентрация на могилни некрополи от ранножелязната епоха в Троянско.

йон в северното подножие на централен Хемус.1 (Обр. 2)

От него до сега са известни десетки предмети от ранножелязната епоха откри-ти в могилите при селата: Бели Осъм, Ста-ро село, Орешак, Патрешкото, Терзийско, гумощник, Белиш и Дебнево.2 Сред опи-саните предмети най-ценна информация ни предоставят двата бронзови елемента апликиращи колана и самата коланна тока с кръгъл наконечник. Аналог на прадме-тите са накитите открити в некропола при с. гумощник и с. Белиш, датирани за края на VІІІ – началото на VІІ век. пр. Хр.

Според откривателите в момента на разкопаване на могилата между двата

правоъгълни бронзови елемента ясно се забелязвали по четири успоредни нишки от бронзови спираловидни наниза с дъл-жина около 5 см. макар и за кратко време зависещо от промяната на климатичните фактори, разкопвачите забелязват коже-ни ленти, които излизат от ядрото на ко-ланните сегменти. Тези наблюдения се подкрепят в последствие и от запазените краища на силно увредени кожени ленти, които са загатнати между пръста проник-нала в предметите. Затварянето на колана се е осъществявало посредством сложен възел на ленти излизащи от правоъгълния елемент към токата с кръгъл наконечник. (Обр. 3)

Тракийски накитни съкровища (ІХ–VІ в. пр. Хр.) от фонда на...

46

Обр. 3. Бронзова тока със запазени кожени ленти.

Обр. 4. Инвентар от символично погребение – с. Белиш, Троянско.

Очевидно при нас достига информа-ция, която позволява да се даде една нова реконструкция на украсата на дрехите в един конкретен регион на древна Тракия. Тази реконструкция може да се предло-жи на базата върху наблюденията и вър-ху публикуваното наскоро символично погребение от околностите на с. Белиш, Троянско.3 При случая в Белиш накити-

те (гривни, фибули, коланни апликации, наниз от кехлибарени ядра и планински кристал, желязна брадва и различни по диаметър спираловидни нанизи) са били поставени в границите на гробно съоръ-жение по начин илюстриращ мястото ко-ето са заемали по тялото и дрехите на тех-ния собственик. Ако трябва да припомним ситуацията, то порядъка на разположение на предметите е бил следния: “горе” или леко встрани желязна брадва и малък ке-рамичен съд. Около врата бронзов спи-раловиден наниз и наниз от пробити кех-либарени ядра с два прешлена планински кристал. Встрани от раменете и ръцете бронзови фибули и гривни. Около кръ-ста – бронзови коланни апликации, тока с кръгъл наконечник и фрагменти от спи-раловиден наниз, чието разположение не бе коментирано в първичната публикация. Накрая ще припомним наличието на два “снопа” фрагментирани многоспирални гривни символизиращи разположението на краката. (Обр. 4)

И при двете могилни находки (Дъл-бок дол и Белиш) очевидно е използване-то на няколко вида спираловидни нанизи, които през ранножелязната епоха са сред най-често срещания накит.

Първият вид наниз е е с по-малък диаметър (0, 7–0, 9 см.) и служи за свърз-ване на коланните апликации и токи по-средством кожени ремъци. Така можем да обясним откриването до коланните токи при белишката могила фрагментиран на-низ, ситуация некоментирана при първа-та публикация на находката. може да се посочи, че при първия вид нанизи една от повърхностите на предметите е излъскана и загладена.

Вторият вид е добре познатия наниз, който служи за украсата на горната част на тялото и се използва като украшения с ня-колко намотки около шията този вид е с иде-ално кръгли по форма спираловидни еле-менти и по-голям диаметър (0, 9-1, 2 см).


47

Вероятно в украсата на тялото през ранножелязната епоха е съществувал и трети вид спираловидни нанизи. Основа-ние за това ни дават наблюденията вър-ху някои фрагменти в чиато сърцевина са запазени дървени пръчки, които не са позволявали на накита да се огъва. Един далечен паралел в дн. Италия ни дава ос-нова за презположение, че под кръста на древния човек се е окачвал предпазен на-кит състоящ се от десетки спуснати спи-раловидни нанази.4

тракийски накити от некрополи-те при с. радювене, ловешко

За кратък период от време (2000 – 2002 г.) в околностите на с. Радювене, Об-щина ловеч са открити стотици предмети произхождащи от разрушени тракйски надгробни могили. За голямо съжаление повечето могили са разкопани от иманяри. голям е броя и на тези паметници, които в миналото са разрушени при механизи-рано обработване на големи земеделски участъци.

Некрополите при с. Радювене попа-дат в район, който през ранножелязната епоха е наситен със селища и могилни не-крополи. този географски и културно обо-собен района обхваща основно землищата на селата Каленик, Катунци, Бежаново, Николаево. Паметниците са ситуирани по долините на реките Катунецка, Каменица, Елешница и Тоша, както и по прилежащи-те вододелни ридове. (Обр. 5)

Района е познат за българската ар-хеологическа наука благодарение на про-учванията на Т. герасимов, Б. филов и г. Китов.�

През пролетта на 2002 година в Наци-оналния исторически музей са предадени 65 предмета открити в могилни гробове. От тях най-многобройни са гривните (ма-сивни и спираловидни) – 28 броя. Следват различни видове фибули – 17 броя, ко-

ланни токи и апликации, сребърни обеци, култови предмети и електронов накит.

Датировката на предметите е в широ-ки хронологически граници

– ІХ – края на VІ векБлагодарение на предоставената ин-

формация от “откривателите” на предме-тите със сигурност можем да опишем ня-колко групи предмети произхождащи от отделни могили, които в следващите ре-дове представям със условна номерация.

могила №1могилата е била висока до 1 метър. В

централната и част е открит гроб, очертан с “бели камъни” (вероятно карстови отло-мъци). Основата на гроба е жълта тромбо-вана пръст. При разкопаването на гроба са открити четири спираловидни гривни.

Две от тях зъвършват със спирало-видно завити краища (волути) а останали-те със стилизирани змийски глави. (Обр. 6) Предметите носят следи от опалване при силен огън, вероятно клада извън гро-ба. Не са открити следи от кремация или трупополагане.

Най-близък аналог на гривните от “могила №1” са предметите открити при с. Карпачево (ловешко)6 Датировката на тези накити е края на VІІ – начало на VІ в. пр. Хр.7

могила № 2 могилата е била “ниска “, вероятно

също до 1 – 1, 50 м. В източната и полови-на са открити желязна брадва, две кръгли бронзови обеци и две бронзови двуспи-рални фибули.

фибулите са добре познатите двус-пирални накити тип b II 2 по D. gergova, който е разпостранен през VІІ в. пр. Хр.8 Те са в основата на предполагаемата дати-ровк на могилата.

В могилата № 2 интерес предизивик-ва откритата желязна брадва – скиптър, която може да се възприеме като опреде-лен вид инсигния. Тя е малка по размер и


48

Обр. 5. К

арта на Ловеш

кия край с тракийски могилни некрополи (по Г. К

итов): а — некропол от ранната бронзова епоха; б — некрополи от ранната ж

елязна епоха; в — некрополи от късножелязната епоха; г — некрополи от рим

ската епоха; д — некрополи с гробове от средновековието; е — локализирани некрополи от раннож

елязната епоха (по Ив. Х

ристов)

aбвгде


49

Обр. 6 – 7. Бронзови многоспирални гривни от могила №1 от некропола при с. Радювене.

Обр. 8. Инвентар от погребение в могила №2 от некропола при с. Радювене.

вероятно не е използвана за практически цели. (Обр. 8)

По подобие на брадвата от символичното погребение при с. Белиш, Троянско, този же-лезен предмет носи древната символика на лабриса появил се в древна Тракия като култов предмет в средата на ІІ хил. пр. Хр.9 Вероятно полагането в могилния гроб на брадвата – скиптър е било с опрделен замисъл целящ да подчертае особенния статут на притежа-теля, в чиято чест е издигната могилата (– жрец или местен владетел?)

Останалите предмети от могилата са две кръгли бронзо-ви обеци – рядко срещани на-кити от ранножелязната епоха. По форма са близки до предме-тите открити в околностите на с. Опанец, Плевенско.10

могила №3липсвата данни за разме-

рите на могилата, разположе-ние, наличие на гробно съоръ-жение и др. Знае се, че от тази условно обозначена могила произхожда глинен култов предмет и няколко фрагмен-та от спираловиден нанизи. (Обр. 9)

могила № 4Инвентара на могилата е

богат. В нея са открити накит от електрон във формата на куха тръбичка (Обр. 10), две сребърни обеци и фрагменти от спираловиден наниз.

Електроновият накит от с. Радювене е изработен чрез огъ-ване на тънка пластина. Подоб-ни накити изработени от бронз са открити в тракийски могили


50

Обр. 9. Глинен култов предмет от могила №3 – с. Радювене.

в Родопите – с. Кочан, Благоевградско, с. ягодина, Смолянско.11Датират се в широ-ки хронологически граници – VІІІ – VІ в. пр. Хр. В някои тръбички както посочва К. Кисьов са намерени фрагменти от спира-ловиден наниз.

В конкретния случай от Северна Бъл-гария вероятно електроновия накит е бил прикрепен към “гердан” от спираловедни нанизи с по-малък диаметър.

могила № 5По подобие на могила № 1, в нея са

открити две здрави спираловидни гривни

Обр. 10. Електронов накит от некропола при с. Радювене.

завършващи с волути две грив-ни завършващи със стилизирани змийски глави и масивна брон-зова гривна с отворени краища.

Според откривателите в могилата не са открити следи от човешки кости или овъглени останки след кремация.

Прави впечатление разпре-делението на накитите и тяхна-та украса. В случая е налице кодиране върху бронзова плас-тина чрез животински кодове – змийската глава и черупката на охлюва илюстрирана чрез коси насечки върху волутите (спираловидно завитите кра-ища на две от гривните). Ако наподобяването на охлюва е спорно и ще остане загадка за нас, то изобразяването на змий-ска глава е популярен мотив в тракийската торевтика, поне след V в. пр. Хр.

През ранножелязната епо-ха змията може има значение след смърта като въплъщение на душата.12 В този смисъл в животинския митологичен код е атрибут или въплъщение на хтонични демони и божества. Тя бележи “долното” ниво и за това е скрита в корените на

“световното ниво”13 Не е изключено спи-раловидните гривни завършващи със сти-лизирани змийски глави да са били изра-ботвани за специални траурни церемонии, както и в могила № 5 да е било извършено символично погребение.

могила № 6От могилата произхождат две ед-

носпирални бронзови фибули, коланна апликация и фрагментирана коланна тока с отчупен кръгъл наконечник. (Кат. № 69, 70, 72, 74)


51

фибулите са сред най-ранно датира-ните предмети от некрополите при с. Ра-дювене. Съответно фибулите съотвестват на накити тип А І 2 по D. gergova и се да-тират за края на ІХ – началото на VІІІ век.

Сред бронзовите накити от некропо-лите при с. Радювене са документирани фибули и коланни токи със следи от по-правка следствие на деформация в древ-ността. Такъв е случая с фибули (Кат. №45 и 47) чиято плочка-иглодържател е закре-пен за лъка посредством нит. Особенно фина е била тази процедура при втората фибула, която се отличава с малък размер и диаметър на лъка.

Следи от поправка се забелязват и върху коланна тока с кръгъл наконечник. (Кат. № 51, Обр. 11) След отчупване на кръглия завършек на предмета, той е бил монтиран посредством две пластини и че-тири нита. Тази практика на отремонтира-не на накитите е позната при находките от селата Белиш (Троянско), горни Дъбник (Плевенско) и лик (Община мездра).14 При коланната тока от с. лик кръглия за-вършек е бил пропукан и подсилен с плоч-ка от двуспирална фибула (тип В ІІ 2 по D. gergova)

накитни предмети от Северозападна българия

Общо 17 предмета са дарени на Наци-оналния исторически музей през пролетта на 2002 година. Единствената информа-ция за предметите е че произхождат от дн. Северозападна България. Датировката на накитите е в широки хронологически гра-ници ІХ – VІІ в. пр. Хр.

Сред тях се открояват две отлично запазени бронзови фибули тип “очилати”, както и двуспирални фибули с допълни-телна украса на лъка.

Накитите са изключително добре за-пазени. (Обр. 13-14)

Обр. 11. Коланна тока със следи от поправка на кръглия наконечник. –

с. Радювене.

Обр. 12. Сребърни накити от некропола при с. Радювене.


�2

гробна находка от с. кадин мост, кюстендилско

През 1979 година в Наци-оналния исторически музей са предадени бронзови предмета (фибули, гривни и пръстени).

Определящи за датировката на накитите са двуспиралните фибули.15 (Обр. 15)

Според цитираната много-кратно класификация на изследо-вателката те могат да се отнесат към VІІ в. пр. Хр.

Находката от Кюстендил-ското село не е изолиран случай за региона. През 1963 година Ив. Венедиков публикува няколко бронзови накити произхождащи от случайно открити гробове, разположени на 3 км североиз-точно от с. Кадин мост.16 липсват данни за гробните съоръжения и извършваните в тях ритуали.

Ив. Венедиков описва 6 двуспирални фибули, 5 масивни гривни с разминаващи се краи-ща, игла за коса с два върха, три многоспирални пръстени, фраг-менти от спираловидни нанази с различни диаметри (0, 4 – 0, 7 – 1, 1 см) и няколко върха на железни копия.

Според публикуваната ин-формация за находката от 60-те години на ХХ век може да се предположи, че предаденити по-късно накити в НИм са от-крити в пределите на един и същ некропол. Основание за това са еднаквите типове фибули и грив-ни, както и еднаквите размери на предметите.

любопитно е да се отбеле-жи, че Венедиков приема че ня-кои видове спираловидни нанизи

Обр. 13. Лентовидна бронзова гривна от Северозападна България.

Обр. 14. Фибули от Северозападна България.

Обр. 15. Накити от с. Кадин мост, Кюстендилско.


�3

на скъпоструващи за епохата предмети19 Тези ателиета са били разположени веро-ятно в близост до суровинните източници на кавито Хемус е бил богат. По подобие на икономическата ситуация през късно-желязната епоха (V – ІІІ в. пр. Хр.), някои ателиета би трябвало да търсим и в сами-те центрове на икономически и протодър-жавен живот в равнината, задоволявайки нуждите на потребление.20

В заключение трябва да обърнем вни-мание на голямото разнообразие на наки-тите във всеки един описан случай на от-криване. Всички разглеждани предмети са част от парадно, представително облекло. По своето предназначение те илюстрират вниманието, което траките са отделяли на украсата на главата, ръцете, връхната дре-ха и кръста, модна тенденция, която през по-късниате столетия на І хил. пр. Хр. ще бъде доразвита и унифицирана.

КАТАлОг

гробна находка от с. дълбок дол, троянско

1. елемент от колан, бронз, дължина 4, 3 см, широчина 4, 8 см, максимална де-белина 0, 9 см.

Датировка VІІІ – VІІ в. пр. Хр. Пара-лели – с. гумошник, Белиш, Троянско.21

2. елемент от колан, бронз, дължина 4, 3 см, широчина 4, 3 см, максимална де-белина 1 см.


3. коланна тока с кръгъл наконечник, дължина 9, 8 см, широчина 4, 5 см, вън-шен диаметър на наконечника 4, 1 см.


4. гривна, бронз, отворена с успо-редно завършващи краища. Диаметър 6, 5 см.

са били откривани апликирани към брон-зови коланни токи.

Проблемите, които поставят наскоро предадените в Националния исторически музей накити от ранножелязната епоха могат да бъдат разгледани в няколко на-соки:

На първо място броя на предметите (процент от голямото количество антич-ни предмети и безвъзвратно загубени за науката) отново напомня за реалната си-туация тракийските надгробни могили от ранножелязната епоха да изчезнат от археологическата карта на България. Знае се, че тези могили са най-уязвими поради малката си височина, конкретно географ-ско разпостранение (какъвто е случая с Радювене и близката околност), бърза ло-кализация и още по-лесно и бързо разко-паване от страна на иманярите.

В студията са включени случайни находки от дн. Северна България. Пред-метите са представени без подробни дан-ни върху тяхното откриване, излезли от полевия дневник на някоя археологическа експедиция.

От друга страна локализирането на голям брой могилни некрополи и скъпи произведения на изкуството от епохата в ловешко и Плевенско поставя за пореден път въпроса за културното и икономиче-ско обособяване на региона. Вероятно още през къснобронзовата епоха, цен-тралния регион на дн. Северна България (между реките Вит и янтра) се е развивал относително самостоятелно в културно отношение.17 Съдейки по концетрацията на метални находки, през ранножелязната епоха това обособаване е отвърдено.18

В посоченият регион съдейки по от-критите метални изделия от късноброн-зовата и ранножелязна епоха, конкретни случаи на поправка на накити (коланни токи и фибули) вероятно са съществували отделни ателиета за изработка и ремонт


54

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Столът, Севлиевско.24

5. гривна, бронз, отворена с успо-редно завършващи краища. Диаметър 6, 5 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Столът, Севлиевско.2�

6. сребърна обеца, отворена, с коно-сувидно разширение на краищата. Диаме-тър 4, 8 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 7. сребърна обеца, отворена, с коно-

сувидно разширение на краищата. леко разтегната. Приблизителен диаметър 4, 3 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 8. фрагменти от спираловиден наниз.

Диаметър 0, 7 см. Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели –с.

Дебнево.26

накити от некрополите при с. радювене

9. гривна, бронз, спираловидна, фраг-ментирана, завършваща с волута в единия край. Запазени три фрагмента с 22 намот-ки общо.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево, ловешко.27

10. гривна, бронз, спираловидна, фрагментирана, завършваща с волути в краищата. Запазени 20 намотки.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево, ловешко.28

11. гривна, бронз, спираловидна, за-вършваща със стилизирани змийски гла-ви. Състои се от 14 намотки.

12. гривна, бронз, спираловидна, за-вършваща със стилизирани змийски гла-ви. Състои се от 12 намотки.

13. гривна, бронз, спираловидна, за-вършваща със спираловидно завити краи-ща (волути).

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево.

14. гривна, бронз, спираловидна, за-вършваща със спираловидно завити краи-ща (волути)

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево, ловешко.

15. гривна, бронз, спираловидна, за-вършваща със спираловидно завити краи-ща (волути). Състои се от 14 намотки.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево, ловешко.

16. гривна, бронз, с широко отворени и разтегнати краища. Приблизителен диа-метър 8 см.

Датировка VІІ –VІ в. пр. Хр. Парале-ли – с. гумошник.29

17. гривна, бронз, с широко отворени и разтегнати краища. Приблизителен диа-метър 8, 5 см.

Датировка VІІ –VІ в. пр. Хр. Парале-ли – с. гумошник




Датировка VІІ –VІ в. пр. Хр. Парале-ли – с. гумошник – Kitov, pavlow, 1987, 16-18.

20. гривна, бронз, затворена. Завърш-ваща с успоредни краища. геометрична украса. Диаметър 7, 4 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Карпачево, ловешко.30

21. фибула, желязо, дъговидна, ед-носпирална. Дължина 11, 6 см. Плочката е във вид на издаден рог. Иглата е отчу-пена.

Датировка VІ в. пр. Хр. 22. фибула, желязо, дъговидна, едно-

спирална. Дължина 8 см. Плочката е във вид на издаден рог.


��

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Деветаки, ловешко.31

23. Култов, глинен предмет. Предме-тът е с форма на сплесната сфера. На ли-цевата му страна са пробити множество дупки. Диаметър 3, 3 см.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – могила №5 от некропола на Кабиле32, емпорион Пистирос33, светилището на вр. чучул в Стара планина34

24. фибула, бронз, фрагментирана. В средата овално уширение. Запазен е само лъка.

Датировка ІХ–VІІІ в. пр. Хр. Парале-ли лакавица, Смолянско.3�

25. Накит с кръгло сечение, във фор-мата на куха тръбичка, електрон. Дължи-на 1, 5 см. геометрична украса.

26. Брадва, двуостра, желязо. Дължи-на 14 см.

Датировка VІІІ-VІІ в. пр. Хр. Параре-ли – с. Белиш, Троянско

27. гривна, многоспирална, ленто-видна, бронз. Дължина 7, 3 см. Състои се от 7 намотки. геометрична точковидна украса.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – Видин36

28. Обеца, сребро с три намотки. За-вършва с коносувидни издатини.

29. Обеца, сребро, завършваща с ко-носувидни издатини. Оребрена.








37. ядро от кремък. максимална дъл-жина 4, 5 см. Неправилна форма със следи от обработка

38. фибула, бронз, двуспирална, фраг-ментирана. Запазен лъка и част от плочка-та. Дължина 5, 4 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – угърчин, Равна, междене, габровско.37

39. фибула, двуспирална, дъгодина с триъгълна плочка, бронз. Дължина 11 см.

40. фибула, едноспирална, дъговидна с извита като “рогче” плочка и иглодър-жател с геометрична украса. Дължина 7, 6 см.

41. фибула, бронз, дъговидна, двуспи-рална с триъгълна плочка. Дължина 4, 6 см. украсата е от врязани линии и конкавна из-датина в центъра на иглодържателя.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Дебнево.38

42. фибула, бронз, двудпирална, дъ-говидна с триъгълна плочка, фрагменти-рана игла. Дължина 9, 7 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Дебнево

43. фибула, бронз, фрагментирана. Дължина 10, 2 см. Запазен само лъка. От двата края на лъка пръстеновидно одебе-ление. Следи от врязана геометрична ук-раса.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Дебнево.

44. фибула, бронз, двуспирална, дъ-говидна с фрагментирана плочка. Дължи-на 9 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – угърчин, Равна, междене, габровско.

45. фибула, бронз, едноспирална с триъгълна плочка, фрагментирана игла. Дължина 11, 7 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – Добрина, Варненско.39

46. фибула, бронз, дъговидна, двус-пирална с триъгълна плочка. Дължина 7, 2 см. фрагментирана игла.


56

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – Добрина, Варненско.

47. фибула, бронз, дъговидна, триъ-гълна плочка, цялостно запазена. Дължи-на 4 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 48. Обеца, бронз, с кръгла форма на

плочката. Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели

– Опанец, Плевенско. 49. Обеца, бронз, с кръгла форма на

плочката. фрагментирана игла. Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели

– Опанец, Плевенско. 50. Елемент от колан, бронз. Дължи-

на 5, 3 см. геометрична украса. Датировка VІІ–VІ в. пр. Хр. Парале-

ли – с. гумошник. 51. Коланна тока с кръгъл наконче-

ник. От вътрешна страна токана е ремон-тирана в античността след отчупване на кръглия наконечник. Дължина 11, 5 см. геометрична украса.


52. фрагменти от спираловиден на-низ, бронз, кръгло сечение. Запазени 46 броя. От тях 30 броя с диаметър 0, 8 см и 16 броя с диаметър 1, 2 см.

53. гривна, бронз, с разминаващи се краища и геометрична украса. Диаметър 6, 8 см.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – гюишево, Кюстендилско.39


Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели – гюишево, Кюстендилско.


Датировка VІ в. пр. Хр56. гривна, бронз, с разминаващи се

краища и геометрична украса. Диаметър 4 см.


краища и геометрична украса. Диаметър 6, 8 см.








краища и геометрична украса. Диаметър 7 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. Паралели – с. Дебнево.












Датировка VІ в. пр. Хр


�7


Датировка VІ в. пр. Хр. 69. Елемент от колан, бронз. Дължи-

на 4, 8 см, широчина 5 см. Датировка VІІ в. пр. Хр. 70. Коланна тока, бронз, фрагменти-

рана. Отчупе кръгъл наконечник. Дължи-на 6, 7 см, широчина 5, 3 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 71. фибула, бронз, дъговидна, двус-

пирална с плочка завършваща с издатина във вформата на “рог”. Дължина 11 см. лъка е оребрен.

Датировка VІ в. пр. Хр. Паралели –с. горни Вадин, Врачанско.40

72. фибула, бронз, едноспирална с овално уширение в средата на лъка. Дъл-жина 4, 4 см.

Датировка ІХ-VІІІ в. пр. Хр. Парале-ли –Добралък, Пловдивско.41.

73. фибула, бронз, едноспирална с овално уширение в средата на лъка. Дъл-жина 2, 6 см.

Датировка VІІІ-VІІ в. пр. хр. Парале-ли.42

74. фибула, бронз, едноспирална, дъ-говидна. Плочката на иглодържателя за-вършва с удължение във формата на рог. Дължина 6, 8 см.

Датировка VІІІ-VІІ в. пр. хр75. Поставка за керамичен съд, бронз,

кръгло сечение. Диаметър 9 см. Запазени три правоъгълни “крачета”

накити от могилни некрополи от Северозападна българия

76. Коланна тока с кръгъл наконе-чник, бронз, ажурна с геометрична укра-са. Дължина 12, 6 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. 77. Апликация за колан, бронз, право-

ъгълна. Дължина 3, 9 см.

Датировка VІІ-VІ в. пр. Хр. 78. фибула, тип “очилата”, бронз.

Дължина 9, 2 см. Датировка-VІІ-VІ в. пр. Хр. Парале-

ли–Видин, с. гела, Смолянско43

79. фибула, тип “очилата”, бронз. Дължина 5, 2 см.

Датировка– VІІ– VІ в. пр. Хр. Пара-лели с. Даржаница, Видинско.44

80. Двуспирална фибула с листовид-но удължена плочка, бронз. Дължина 4, 8 см.

Датировка ІХ в. пр. Хр. Паралели с. Проглед, Смолянско.45

81. Торква, бронз, оребрена повърх-ност, фрагментирана.

82. Наниз, спираловиден, бронз, фрагменти.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 83. фибула, желязо, двуспирална,

фрагментирана. 84. фибула, желязо, двуспирална,

фрагментирана. 85. фибула, желязо, двуспирална,

фрагментирана. 86. фибула, двуспирална с дисковид-

но уширение на лъка, бронз. Дължина 5, 5 см.

ДатировкаVІІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Скобелево, Пазарджишко.

87. фибула, двуспирална, бронз. Дъл-жина 4, 5 см.

88. гривна, двуспирална, бронз. Диа-метър 3 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. 89. гривна, двуспирална, бронз. Диа-

метър 3 см. Датировка VІІ пр. Хр. 90. гривна, многоспирална, ленто-

видна с оребрена повърхност, фрагменти-рана. запазени 10 фрагмента.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – Видин

91. Обеца, бронз. Диаметър 2, 4 см. 92. Обеца, бронз. Диаметър 2, 4 см.


�8

Погребален инвентар от некропола при с. кадин мост (невестино), кюстендилско

93. фибула, бронз, двуспирална. Плочка на иглодържателя във форма на беотийски щит. геометрична украса. Дъл-жина 8, 5 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Невестино. 94. фибула, бронз, двуспи-рална, фрагментирана. Триъгълна плочка на иглодържателя. геометрична украса. Дължина 6, 3 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Невестино.46

95. фибула, бронз, двуспирална. Три-ъгълна плочка на иглодържателя. Дължи-на 6, 3 см.

Датировка VІІ в. пр. Хр. Паралели – с. Невестино.

96. гривна, бронз, със застъпващи се краища. Диаметър 6 см.

Датировка VІІ в. пр. 97. гривна, бронз, със застъпващи се

краища. Диаметър 7 см.

Датировка VІІ в. пр. 98. гривна, бронз, със застъпващи се

краища. Диаметър 6 см. Датировка VІІ в. пр. 99. гривна, бронз, със застъпващи се

краища. Диаметър 6, 5 см. Датировка VІІ в. пр. 100. гривна, бронз, със застъпващи

се краища. Диаметър 6, 5 см. Датировка VІІ в. пр. 101. гривна, бронз, със застъпващи

се краища. Диаметър 4 см. Датировка VІІ в. пр. 102. гривна, бронз, със застъпващи

се краища. Диаметър 4 см. Датировка VІІ в. пр. 103. Пръстен, бронз, триспирален,

диаметър 2, 5 см.Датировка VІІ в. пр. Хр. 104 Пръстен, бронз, триспирален, ди-

аметър 2, 5 см.Датировка VІІ в. пр. Хр.


�9

0 3 см

3

1

2

4 6

7

�

11

12


60

0 3 см

13

14

16

17

18

20

21

22


61

0 3 см

23 2�

1 1,5 см

24

26

38

40

45 30 3127

29

8632 33


62

4245

43 46

44 47

50

�8

61

51 62 0 3 см


63

0 3 см

69 72

70

73

74

71

77

76

80

79

78


64

0 3 см

93

96

97

98

94

9�

99

100

101

102

103

104


65

лИТЕРАТуРА

1. Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. В. Търново, 1999.

2. милчев, Ат. Археологическо проучване в Севлиевско и Троянско. – гСу фиф, І, 1957, 443-539.; Траките в ловешки окръг. София 1980; Тотевски 1991:Тотевски, Т. Случайни археоло-гически находки от Троянско. – Културно – историческото наследство на Троянския край, кн. 4, 1991, 3-24.; Христов2002:Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища VІІ-VІ в. пр. Хр. София 2002, 6-15.

3. Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища..... цит. съч. 4. Andreassi, g, Andgelo, b. I greci in occidente. Napoli, 1996, 103. 5. Венедиков, Ив, Т. герасимов. Тракийското изкуство. София 1973, 91, 113, 369.; Kitov, g, p.

pawlow. Kultura tracka na ziemiach okregu loweczanskiego. sofia, 1987, 16-18. 6. миков, В. могилни некрополи от ловешко и Тетевенско. – ИБАИ, кн. 6, 1930-31, 157. 7. gergova, D. Fruh – und altereisenzeitliche Fibeln in bulgarien. – prahistorishe bronsefunde, band,

7, münchen, 1987, 15;68. 8. gergova, D. Fruh – und altereisenzeitliche Fibeln in bulgarien.... op. zit. 39-40. 9. Бонев, Ал. Тракия и Егейския свят през втората половина на ІІ хил. пр. Хр. – РП, кн. ХХ,

1988, 68-69.; фол, В. Скалата, конят, огъня. София, 1993, 105-108.;Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища..... цит. сч. 10-11.

10. gergova, D. Fruh – und altereisenzeitliche Fibeln in bulgarien.... op. zit. 74. 11. Кисьов, К. гробни находки отземлището на с. ягодина в централните Родопи. – Археология,

кн. 4, 1988, 23-27. 12. Проп, В. Исторические корни волшебной сказки. ленинград, 1946, 237. 13. маразов, Ив. Видимият мит. София, 1992, 5-15.; маразов 1992а:маразов, Ив. мит, ритуал и

изкуство у траките. София, 1992, 26-28. 14. Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища..... цит. сч. 26-27. 15. gergova, D. Fruh – und altereisenzeitliche Fibeln in bulgarien.... op. zit. 74. 16. Венедиков, Ив. Находки от ранножелязната епоха в България. – Известия на Варненското

археологическо дружество, кн. ХІV, 1963, 15-17. 17. Панайотов, Ив, Д. Вълчева. Археологическите култури от къснобронзовата епоха в българ-

ските земи и разпостранението на рапирите, мечовете и двойните брадви. – Палеобалканис-тика и старобългаристика. Втори есенни международни четения Професор Иван гълъбов. В. Търново, 2001, 469.

18. gergova D. genesis and Development of the metal ornaments in the thracian lands during the Early Iron Age (11th-6th century b. c. – studia praehistorica. 3, cофия, 1980, 66, chart 1.

19. черных, Евг. горное дело и металургии в древнейшей Болгарии. София 1978. 20. tonkova, m. Vestiges d’ ateliers d’ orfevrene thraces des V – III s. av. j. – c (sur le teritorie de la

bulgarie) – helis, III, 1994, 175-224. 21-23. Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища.... цит. съч. 24-26. милчев, Ат. Археологическо проучване в Севлиевско и Троянско..... цит. съч. 460. 27-28. миков, В. могилни некрополи от ловешко и Тетевенско... цит. съч. 29. Kitov, g, p. pawlow. Kultura tracka na ziemiach okregu loweczanskiego..... 16-18. 30. миков, В. могилни некрополи от ловешко и Тетевенско... цит. съч. 157. 31. миков, В, Н. Джамбазов. Деветашката пещера, София 1960, 148. 32. гетов, л. могилен некропол от елинистическата епоха при Кабиле. – Кабиле, т. 2, София,

1991, 168-197. 33. Домарадски, м. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. Септември, 1995,

63. 34. Христов, Ив. Тракийско крайпътно светилище на връх “чучул” в централна Стара планина.

– минало, кн. 1, 2002, 4-8.


66

35. Дякович, В. Халщатски илатенски фибули в Археологическия музей при Народната библио-тека в Пловдив. – ИБАИ, І, 1921-22, 31-41.

36. Попов, Р. гробни находки от халщатската епоха. – Списание БАН, 16, 1918, 105-117.; Kilian, K. Fibeln in thesalien von der mykenichen bis zur archaischen zeit. – prahistorische bronsefunde, XIV, 2, munchen, 1975, taf. 56, 57.

37. мирчев, м. Раннотракийски могилен некропол при с. Равна. – ИАИ, 25, 1962, 107.; миков, В. Приноси към предисторическата епоха у нас. –ИБАИ, 12, 1938, 391.

38. милчев, Ат. Археологическо проучване в Севлиевско и Троянско..... цит. съч. 492. 39. миков, В. Предисторически селища и находки в България. София 1933, 120. 40. Николов, Б. Тракийски гробни находки от Врачанско. – Археология, 3, 1972, 56. 41. миков, В. Приноси към предисторическата епоха у нас. –ИБАИ, 12, 1938, 392. 42. Попов, Р. Халщатски и латенски фибули от разни находища в България. – Списание БАН, 6,

1913, 145. 43. Попов, Р. гробни находки от халщатската епоха..... цит. съч.; Kilian, K. Fibeln in thesalien von

der mykenichen bis zur archaischen zeit. – prahistorische bronsefunde, XIV, 2, munchen, 1975, taf. 56, 57.

44. миков, В. Приноси към предисторическата епоха у нас. ... цит. съч. 342; Kilian, K. Fibeln in thesalien von der mykenichen bis zur archaischen zeit........, taf. 56, 57.

45. Детев, П. Праисторически накити в Пловдивския народен археологически музей –гНАмП, Пловдив, 51963, 41-58

46. Венедиков, Ив. Находки от ранножелязната епоха в България. ... цит. съч.

СЪКРАщЕНИя

гНАмП – годишник на Пловдивския народен археологически музейИБАИ – Известия на българския археологически институтИАИ – Известия на археологическия институтРП – Разкопки и проучвания гСу фиф – годишник на Софийския университет, философско исторически факултет

thrAcIAN ADorNmENts (9th-6th c.) From thE NAtIoNAl musEum oF hIstory collEctIoN

Ivan hristov

(summary)

In the paper 104 adornments from North bulgaria have been described. missing is detailed in-formation about the findspots of the objects. Indeed, more is known about the finds from the villages of Dulbok dol, the troyan region and radjuvene, the lovech region. the adornments from the Early Iron period which have entered the Nmh can be commented on in two aspects:First, the number of the objects is indicative of how many antique treasures have been irreversibly lost for the science and of the real danger the thracian tombs from the Early Iron period to vanish from the archaeological map of bulgaria. the latter are particularly vulnerable because of their insignificant height, easy localisation and still easier and undisturbed uncovering by treasure-hunters. on the other hand the great number of localized necropolises and of precious objects of artistry from the period, which have been uncovered in the lovech-pleven region, raises the problem of the cultural and economical independence of the region. probably in the late bronze period the central region of North bulgaria, situated between the


67

rivers of Vit and yantra, enjoyed a relatively independent cultural development. An additional argument for this conclusion seems to be the concentration of metalware in the Early Iron period. certain repairs of belt buckles and fibulae probably have been performed in local ateliers. those ateliers most likely were situated close to certain raw material resources of which haemus was rich. having in mind the similar economic situation in the late Iron age (5th-3rd c. bc), we might also look for such ateliers in the economical and administrative centers in the plain. their production evidently was meant to meet the needs of those centers. In each of the discussed cases the adornments show a great variety. All of them were elements of the formal representative wear and illustrate the attention the thracians paid to the embelishment of head, hands, waist and overclothes, a fashion to be developed and unified further in the later centuries of the 1st millennium bc.


68

национален иСторичеСки музей – Софияизвестия, том XIV, 2004

колективна находка на римСко наПадателно въоръжение от района на

централна Стара Планина

Иван Христов, Виктория Христова

I. Карта на района на Централна Стара планина и мястото на откриването на находката.

Една от второстепенните старопла-нински пътни артерии, използвани в древ-ността е пътеката пресичаща масива на вр. “Жълтец” (2227 м. н. в.) и свързваща земите по горното течение на р. Осъм с Карловското поле.1

По осезаемо тя започва от вр. Калето (1357 м. н. в.), където се събират множе-ство пътеки от долината на р. черни Осъм и р. Видима (обр. I). След “Калето” се на-сочва по широкия хребет източно от Зеле-никовския манастир в посока на м. “По-леници”. Тук тя се стеснява и в скалистия участък на северозападните склонове на вр.”Жълтец” пресича билото на планина-та в посока на масива “Равнец” и района на с. Васил левски (Карловско). Пътеката е популярна с името “Карловски път”.

В много участъци тя има облик на път, широк 3 метра с каменна настилка и подзиждания от двете страни.

Трасирането Ј през античността е из-вършено чрез единични надгробни моги-ли, разположени на височина около 1300 м. н. в. и колективна находка на хемидра-хми на Парион, открити в махала в източ-ното подножие на вр. “Калето”.2

Споменатата местност “Калето” е раз-положена на 6 км. югоизточно от с. чер-ни Осъм (Троянска община), на билото на вододелния рид между долините на р. Видима и р. черни Осъм. Проучена е по време на експедиция “централен Балкан – 2001”.

местността “Калето” (1357 м. н. в.) доминира над околния терен по хребета.

69

II. Часто от колективната находка от римско въоръжение.

Дължината Ј по оста изток-запад е 25 ме-тра. От северната Ј страна се забелязват две малки, изкуствено подравнени тераси, с размери 10 х 3 м., разположени на раз-лични нива. От изток, север и запад мест-ността е оградена със силно разрушена стена, градена от големи плочести камъ-ни без спойка. На терена стената (?) е във форма на разсип. При сондиране в северо-западната, най-ниска тераса материали не бяха открити.

Обходът на югозападните склонове на хълма, отстоящи на 300 метра от котата на “Калето”, обаче бе резултатен. Събрано бе голямо количество римско нападателно оръжие (върхове на копия), желязно умбо от щит, бронзови предмети и монети от нач. на III в. сл. Хр. Предметите излизаха на дълбочина от 0, 30 м. (Обр. ІІ)

Допълнително основание за провер-ка на посочените склонове на “Калето” е информация от жители на с. черни Осъм за откриването, през последните десети-летия на множество върхове на копия.

Предметите, които следва да опишем, са открити на терен, в чиято дълбочина липсват следи от сгради, архитектурни съ-оръжения, керамични фрагменти и изоб-що следи от уседнал живот. Върховете на копия се откриват безразборно, в повечето случаи забити под наклон в земята при пряко попадение на площ от около 2 кв. км. (Обр. ІІІ)

В същия район бяха намерени 5 брон-зови римски колониални монети, носещи лика на императорите Септимий Север (193-211 г.) и Каракала (211-217 г.). Всич-ките са силно корозирали. Единствено, върху реверса, на една от тях може да се прочете името на гр. Пауталия (дн. Кюс-тендил).

В наличния оръжеен материал вър-ховете на копия представят разнообразие от форми и пропорции, битували едновре-менно в един период с твърде тесни хро-нологични граници.

Върховете на копия са 14 броя (обр. 2-16; кат. № 1-15). Два от тях принадлежат на pilum (обр. 9, 11; кат. № 8, 10/; остана-лите – на lancea.

Двата вида копия имат съществени разлики. За пилума е характерно късото острие с три– или четириъгълно сечение. металното тяло (между острие и дръжка) е дълго около 0, 60 м. формата му най-чес-то е кръгла, понякога квадратна или триъ-гълна. Към дървената дръжка се захваща чрез втъкване и допълнително занитване. Не са редки случаите на наличието на втулка при пилума.3 Оределящият при-знак е триъгълната форма на върха.

ланцеата е с листовиден връх и втул-ка за захващане към дръжката. Съотно-шението между тях се изменя и фиксира хронологичните граници на периода на битуване.

Двете находки, обр. 9 и 11 (кат. №№ 8 и 10), спадат към специфичен тип пи-

Колективна находка на римско нападателно въоръжение от района на...

70

III. Карта на района на вр. Калето и местата с концентрация на железни антични предмети.

лумни върхове.4 Долнодунавския лимес, и прилежащите му римски провинции, се появява през III в. сл. Хр.�. локализиране-то на този тип пилуми навежда на предпо-ложението, че е използван както от кава-лерията, така и от смесени военни части.

Останалите 12 броя са ланцеи. голе-мината им варира от 0, 18 м. до 0, 40 м. Три от тях са с ясно изразен надлъжен ръб. Съотношението между острие и втул-ка (1:1) е характерно за II и нач. на III в.

Този признак наблюдаван при седем върха (обр. 2-8; кат. №1-7) ги определя като тип I, вар. 3.6. Диаметърът на втулките при шест от ланцеите варира от 0, 014 до 0, 02 м. Всички те са леки копия, предназначени за хвърляне.

p. couissin взема за опре-делящ признак на категориите тежки и леки копия диаметъра на втулката.7 При тежките той е от 0, 03 до 0, 045 м.

Три от разглежданите тук копия принадлежат на тази категория (обр. 12, 13, 14; кат. № 11, 12, 13) и вероятно обр. 10 (кат. №9), чиято втулка е пречупена по средата. Те са предназначени за тежки по-разявания при прегради или други препядствия. Т. е. играят ролята на своего рода тарани. Предвид предназначението, конструкцията им има след-ните особености: острието на върха е късо – 1:3 спрямо дъл-жината на втулката; диаметъ-рът на дръжката варира от 0, 03 до 0, 05 м. Неестествената дължина на втулката дава въз-можност дръжката да се вкли-ни по-дълбоко, постигайки здравина. Върхът е къс, за да избегне изкривяване, срещай-

ки преграда. Както при повечето копия, и тук захващането е оздравявано чрез нито-ве. Напр. при копието обр. 15 (кат. №14) е запазен целият нит, дебелината на който (0, 05 м) се вписва рационално в размери-те на тежката ланцеа.

При върха, обр. 16 (кат. №15) е за-пазено само острието. Втулката липсва. Този факт парира всякакви опити копието да бъде причислено към която и да е кате-гория. ширината на острието като самос-

– открито въоръжение

– трасе на пътека

1: 25000


71

тоятелен фактор, изолиран от комплексна характеристика, би бил подвеждащ.

В тази група находки, особен инте-рес, като носител на информация, пред-ставлява върхът обр. 14 (кат. №13). Той принадлежи на стрела, предназначена за механично изхвърляне. В литературата се среща като катапултна.8 Надявам се бьл-гарските и западните автори, използвайки този термин, да му придават само обобщи-телен характер в идеята за механичното изхвьрляне. Всеизвестен е големият набор от разновидности на метателните машини използвани през античността. Сред тях е и катапулта – тежка обсадна машина, чиято конструкция е пригодена за изхвьрляне на каменни, или оловни топки, основно сре-щу крепостни стени и други укрепления. На този принцип, древната военна тактика усвоява и други механизми за мятане на: огьн, копия и стрели. Конструкцията на всеки един от тях, разбира се, има свои-те особености, предвид орьжието, което трябва да поеме и изстреля на известно разстояние. Пак поради тези причини ня-кои са тежки, трудно подвижни (balistа, oxybeles, scorpio), а други твърде мобилни (gastraphetes).

Последният спокойно може да бъде определен като прародителя на арбалета (обр. 17 а, б). Това е механично оръжие пригодено да се държи в ръка при полз-ване. Основното в конструкцията му е лък прикачен към дървено тяло с улей. В единия край завършва с дъга, която служи за прикрепяне към тялото при зареждане. От там идва и наименованието му – gastro – корем. При стрелба се поставя така, че дъгата ляга на раменната извивка. Едната половина на дървеното тяло, между лъка и дъгата, е снабдено с метални зъби. Те са с обратен наклон. На тях се застопорява плъзгащ се механизъм, към който е прика-чена тетивата. улеят на гастрафета е с ква-дратно сечение, с каквото са и върховете на стрелите към него (обр. 17 с). Този факт

не е случаен. формата на стрелата след-ва тази на улея. Така придвижването Ј е безпрепядствено. Освен това квадратното сечение на улея е напълно съвместимо с по-тънките стени на дървеното тяло при гастрафета. За сравнение оксибелът (обр. 18) е с овален улей, чиито стени обаче са значително по-дебели.9 Това позволява да се избегне риска при точките на изтъня-ване.

Приведените описания поставям в услуга на твърдението си, че върхът обр. 14 е принадлежал на гастрафетна стре-ла. Не на последно място е и фактът, че ситуирането на находките не се вписва в употребата на тежки (статуарни) бойни машини (виж стр. 1).

Сред находките от м. “Калето” фи-гурира и едно умбо със сферична форма. От периферията му липсват отделни фраг-менти, но четирите нита, или по-точно главичките им, са запазени (обр. 19 а, б; кат. № 16). На гърба си умбото е съхрани-ло пластината, чрез която е прикрепяно към щита. Тя преминава през целия му диаметър и свързва два срещуположни нита.

умбото е онзи елемент на щита, кой-то най-често достига до нас. Останалите метални части обикновено корозират до неузнаваемост и рядко позволяват вяр-на интерпретация.10 Поради пестеливия археологически материал за формата и конструкцията на щитовете, използвани в римските провинции на територията на дн. България, съдим предимно от писме-ните и иконографски извори. Ето защо всеки допълнително открит нит, желязна пластина или част от мрежа ги прави зна-чими за изграждането на действителната конструкция на античния щит.

Наред с оръжейните елементи, включващи и железен накрайник на копие (обр. 26; кат. №23); в коментираната обща находка фигурират няколко с разнообраз-ни функции: две железни огнива (обр. 23,


72

24; кат. №20 и 21), една бронзова пластина (обр. 22), две брадви (обр. 20, 21; кат. №17 и 18) и един многофункционален пред-мет (обр. 25; кат. №22), определен от Хр. Дерменджиев като инструмент за почист-ване на огнестрелно оръжие през късното средновековие.11 Предвид продължител-ното използване на “Карловския път”, не е изключено в бъдеще да се откриват по трасето му находки от по-късни епохи.

Описаната археологическа ситуация навежда основателно на мисълта, че се ка-сае за сражение станало в началото на III в. сл. Хр. Хипотетично битката би могла да се свърже с първите масирани нашествия на готи, яциги и квади в провинция Долна мизия.12

Откриването на образци от римско нападателно въоръжение в района на вр. “Калето” предполага присъствието на помощна военна част, охранявала второ-степенна пътека към основния път Ескус – филипополис. В нейният базов лагер е най-близко намиращият се в района кас-тел sostra (с. ломец, Троянска община), където през II – III в. сл. Хр. са битували няколко кохорти.13

Видът на оръжието (пилуми, леки и тежки ланцеи, gastraphetes) изключва теза-та за охранителна служба на малочислен контингент от цивилното население, оби-таващо военната повинност. Напротив, говори за професионална военна част, ан-гажирана с планинските проходи и пътни артерии.

Стиловата характеристика на оръ-жейния материал го отнася към първата четвърт на III в. сл. Хр. Датировката е прецизирана от нумизматичните находки (монети та Септимий Север 193-211 г. и Каракала 211-217 г.).

Подробности за числеността и биту-ването, както и за точното наименование на конкретната помощна част, ще предло-жат бъдещите разкопки в района.

КАТАлОг14

1. обр. 2Железен, листовиден връх на копие –

lancea, със силно изразен надлъжен реле-фен ръб. Обща дължина 0, 36 м., от която 0, 14 м. на втулката. Дебелина на острието (до релефния ръб) 0, 005 м.; ср. ширина – 0, 034 м. Диаметър на втулката (в долния Ј край) 0, 02 м.

2. обр. 3Железен, листовиден връх на копие

– lancea, без надлъжен ръб. Обща дължи-на 0, 216 м., от която 0, 096 м. на втулка-та. Дебелина на острието (в средата му) 0, 006 м.; ср. ширина – 0, 028 м. Диаметър на втулката 0, 014 м.


– lancea, със слабо изразен надлъжен ре-лефен ръб. Обща дължина 0, 214 м. – дъл-жина на втулката 0, 094 м. Дебелина на острието (до ръба) 0, 005 м. Средната му ширина – 0, 03 м. Диаметър на втулката 0, 014 м.

4. обр. 5Железен, листовиден връх на копие –

lancea, без надлъжен ръб. Обща дължина 0, 176 м., от която 0, 07 м. на втулката. Де-белина на острието 0, 004 м. и ср. ширина – 0, 026 м. Диаметър на втулката 0, 02 м.


– lancea, без надлъжен ръб. Обща дължи-на 0, 194 м., от която 0, 084 м. на втул-ката. Дебелина на острието 0, 004 м.; ср. ширина – 0, 02 м. Диаметър на втулката 0, 014 м.


– lancea, със слабо изразен надлъжен ре-лефен ръб. Обща дължина 0, 294 м. – на втулката 0, 144 м. Дебелина на острието 0, 01 м.; ср. ширина – 0, 026 м. Диаметър на втулката 0, 02 м.


73

7. обр. 8 Железен, листовиден връх на копие –

lancea, без надлъжен ръб. Обща дължина 0, 182 м. Втулката е скъсена – 0, 05 м. част от върха на острието липсва (около 0, 01 м.). Дебелина на острието 0, 007 м.; най-широката му част е 0, 036 м. Диаметър на втулката 0, 018 м.

8. обр. 9Железен връх на копие – pilum. Ос-

трието е с триъгълно сечение. В долната си част ръбовете са скосени. Там общата ширина на острието е 0, 02м. Приблизи-телната му дължина (тъй като част от вър-ха на острието липсва) е 0, 17 м. Втулката е къса – 0, 02 м. и диаметър 0, 02 м.

9. обр. 10 Железен листовиден връх на копие

– lancea, без надлъжен ръб. Запазена обща дължина 0, 186 м. Половината от втулката липсва. Дължина на острието 0, 08 м.; ср. ширина– 0, 03 м. Диаметър на запазената част от втулката 0, 02 м.

Върхът принадлежи на категорията тежки копия.

10. обр. 11Железен връх на копие – pilum. Ос-

трието е с триъгълно сечение. В долната си част ръбовете са издадени над втулка-та. Там ширината на острието е 0, 014 м. Обща дължина 0, 15 м., от която 0, 078 м. на острието. Диаметър на втулката 0, 016 м. Дебелина на острието 0, 006 м.

11. обр. 12Железен листовиден връх на копие

– lancea, със силно изразен надлъжен ре-лефен ръб. Обща дължина 0, 288 м. На острието – 0, 078 м, чиято дебелина при релефния ръб е 0, 006 м.; ср. ширина 0, 028 м. Долната половина на втулката е с кръгла форма. Към острието преминава в квадрат. Диаметърът Ј е 0, 028 м.



– lancea, без надлъжен ръб. Обща дължи-на 0, 284 м. На острието – 0, 104 м. дъл-жина и 0, 006 м. дебелина.; ср. ширина 0, 036 м. Долната половина на втулката е кръгла, след това преминава в квадратна и накрая в правоъгълна форма. горната Ј част завършва със заостряне, което влиза в острието. Очевидно такава форма е имала дръжката на копието. Диаметърът на втул-ката 0, 026 м.


13 обр. 14гастрафетна желязна стрела с ква-

дратна форма. Обща дължина 0, 164 м., от която 0, 092 м. на острието. Диаметърът на втулката е 0, 012 м. Всяка страна на острие-то (в най-широката му част) е по 0, 014 м.


– lancea, със силно изразен надлъжен ре-лефен ръб. Обща дължина 0, 392 м. Ос-трието е дълго 0, 132 м, със средна ши-рина 0, 04 м. и дебелина при надлъжния ръб 0, 009 м. Диаметърът на втулката в най-долната Ј част е 0, 046 м. Завършва с допълнителна пръстеновидна пластина, която е обрамчвала дървената дръжка. Въ-тре, във втулката, е запазен нитът (деб. 0, 005м.) оздравяващ захващането на върха към дръжката.



– lancea, със слабо изразен надлъжен реле-фен ръб. цялата втулка липсва. Запазена дължина на острието 0, 20 м.; ср. ширина 0, 058м.; дебелина при ръба – 0, 01 м.

16. обр. 19а, бСферично умбо с кръгла периферия;

желязо. От периферията липсват отделни


74

фрагменти. Сферата е с височина 0, 054 м., а периферията е широка 0, 03м. чети-рите нита са запазени. между два срещу-положни, на гърба на умбото, е съхранена желязна пластина (шир. 0, 036м), която е служела за прикрепянето му към щита.

17. обр. 20Железна брадва (dolabra), добре запа-

зена. Дължина – 0, 188 м. Диаметърът на отвора за дръжката е 0, 028 м. ширината на режещата част – 0, 042 м.

18. обр. 21част от железна брадва (dolabra). За-

пазена е режещата част до дръжката. Дъл-жина – 0, 126 м.; шир. – 0, 052 м.

19. обр. 22Бронзова пластина – фрагмент в г-об-

разна форма. шир. 0, 04 (0, 044) 0, 02 м.; дебелина от всички страни 0, 006 м.

Единствената особеност на фрагмен-та е, че най-широката му страна е леко вдлъбната. Поради липсата на достатъч-на характеристика не бих се ангажирала дори и с приблизителна интерпретация на находката.

20. обр. 23Желязно огниво. Оформено е от плас-

тина извита така, че двата Ј краища са съб рани един до друг. Дължина 0, 07 м. Едини-ят край е значително по-широк от другия (0, 018 м). По-тънкият (0, 002 м) при при-лепването му е оформен декоративно чрез извивка. Дебелина на пластината 0, 005 м.

21. обр. 24Желязно огниво. Оформено е от

пластина, чиито два краища са изтънени

и извити към средата Ј. Дължина 0, 068 м. ширина в средата 0, 01 м. и на краищата по 0, 001 м.

22. обр. 25многофункционален предмет; же-

лязо. Състои се от четири накрайника, прикачени към метална скоба посред-ством нит, така че им е осигурено върте-ливо движение. Единият е спираловидно осукана метална пластина (дълж. 0, 032 м.). Вторият има форма на скалпел или ножче, чието връхче е отчупено (запазе-на дължина 0, 032 м). Другите два са с форма на крачета, декорирани с врязана украса тип “рибена кост”. Дължини: 0, 038 м. и 0, 048 м.

23. обр. 26Железен накрайник на копие. До-

лната му половина е с квадратна форма, а другата кръгла. Дължина – 0, 10 м.; шири-на на едната страна от квадрата в долния край 0, 01 м.; диаметър на горния край – 0, 02 м.

24. обр. 27Железен предмет. Едната му част е

правоъгълник (дължина 0, 08 м., дебе-лина 0, 006 м., шир. 0, 024 м.) в средата неправилен кръг (прибл. диаметър 0, 022 м., дебелина 0, 025 м. (след което преми-нава в издължен трапец (дължина 0, 05м., шир. 0, 02 и 0, 014 м, дебелина 0, 025 м.), който завършва с вдлъбнато окръгляне (диаметър 0, 02 м., дебелини 0, 006 и 0, 004 м.).

С интерпретацията на тази находка, на този етап, не се ангажираме.


7�

1 6

2

3 4

�


76

1 6

6

7

8

9


77

1 6

10

11

12 13

14


78

1 6

15

16


79

а

сd

b

а

а18

17


80

1 6

19

а

б

20

21

22

23 24

2�

26


81

27

28


82

БИБлИОгРАфИя

1. Христов, Ив. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата геогра-фия на древна Тракия. В. Търново, 2002, 76-78.

2. христов, ив. монетна находка трасираща Русалийския проход – Нумизматика. Нови проуч-вания. В. Търново, 1994, 3 – 5.

3. Bishop, M. and Coulston, J. roman military equipment. 54, 1989 41/11. 4. Scott, J. spearheads of the british limes, in limes 12 stirling 1979 (19981), 333-343. 5. Petculescu, L. 1996. roman military equipment in barbaricum in the proximity of the Dacian

limes. 1996, 895, 1. 6. христова, в. Типология на римските копия от мизия и Тракия (територията на дн. Бълга-

рия) – ИВм – (2002. под печат/7. Couissin, P. les armes romaines. paris. 1926 202-368. 8. Baatz, D. bauten und Katapulte des romischen heeres, 1994 214, 13. 9. Warry, J. Die Kriegskunst der criechen und romer. 1995, 78. 10. тончева, г. 1962. Римски некрополи от Толбухинско и Варненско – Археологиякн. кн. 4,

1962, 60, 16.; Писарова, в. могилен гроб на воин от покрайнините на римска Сердика – Ар-хеология 3, 1995., 23, 5.

11. Благодаря на г-н Хр. Дерменджиев за бележките относно използването на инстумента запо-чистване на огнестелни оръжия от находката.

12. Иванов, Р. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до маврикий, София, 1999. 110.

13. Аврамов, В. Траяновият път от Карпатите за Пловдив. – ИАИ, кн. 4, 1914, кн. 4, 227-230. 14. Авторите изказват благодарност на колегата Росица йоргова (Археологически музей “мари-

ца-Изток”, гр. Раднево) за помощта при оформянето на графичния материал към каталога.

collEctIVE FIND oF oFFENsIVE romAN Army From thE rEgIoN oF cENtrAl bAlKAN mouNtAINs

Ivan hristov, Viktoria hristova

(summary)

one of the secondary of the balkan mountains road main line of communications, using in the antiquity, is path crossly the massive of “ zheltets” top (2227 m. a.) and connectly the earths in the upper stream of r. osem with the Karlovsko plain (hristov 2002, ).

senser of she begins from Kaleto top (1357 m. a.) where assembles multitude paths from the valley of r. cherni osem and r. Vidima (fig. ). After “Kaleto” advances to the wide ridge eastern from zelenikovskia cloister in direction of “polenitsi” area. here she narrows and in the rocky section of the north-western slopes of “zheltets” top cross the ridg of the massive “ravnets” and the region of v. Vasil levski (Karlovsko). the path is popularity with the name “Karlovski put”.

In many sections she has aspect of road, wide 3 meters with stone pavement and under builds in the two side.

her tracing through the antiquity is finished with individual funeral hills, situated of height over 1300 m. a. and collective find of hemidrahmi of parion, found in quarters in eastern foot of “Kaleto” top (hristov 1994, 3).

the mentioned place “Kaleto” is situated of 6 km south-eastern from v. cherni osem (troyan municipality) of the ridge of the watershed hill between the valleys of r. Vidima and r. cherni osem. It examined in the time of expedition “central balkan – 2001”.


83

the place “Kaleto” (1357 m. a.) dominates above surrounding ground in the ridg. her length in the axic east-westh is 25-meters. From her northen side begin to beats two little, artifical undermined terraces, with sizes 10x3 m, situated of different levels. From east, north and westh the place is enclosed with strong destroyed well, builded from big slab stones without solder. on the ground the well is in form of spill. At

souding in the north-western, lowest terrace materials weren’t found. the beat of south-westhern slopes of the hill, defended of 300 meters from the elevation of “Kaleto”,

but it was effective. It was assembed big quantity romen offensive weapone (hills of spears) iron umbo from the beginning of III c. after hrista. the objects were getting out of depth from 0, 30 m.

Additionally reason for control of the indicated slopes of “Kaleto” is information by the inhabitants of v. sherni osem about the discovery through the last decades of multitude spearheads.

the objects, which follow to descript are found of on ground in who depth wantings marks from builds, architectural outfits, potery fragments and at all marks from settled life. the spearheads find indiscriminately in more instances, sticked into the earth in a direct hit of area from over 2 m.

In the seem region were found 5 bronze romen colonial cins, wearing the fase of the emperors septimii sever (193-211) and Karacala (211-217). the all are strong corrosioned. only, on the ……… of one of them may to read the name of c. pautalia (in our days Kustendil).

In the available arms material the spearheads presents variety from forms and proportions, were living standards simultaneons in one period with rather narrow chronological borders.

the spearheads are 14 (fig. 2-16). two of them belongs of pilum (fig. 9, 11); the other – of lancea. the two kind spears have considerable differences. For the pilum is characteristic the short edge

with three or quadrangular section. the metal body (between edge and hilt) is long over 0, 60 m. Its shape most often is a raund, sometimes square or triengular. It’s joining with stick and additionally ……… turn the wooden hilt. the instance at presence of the bush near pilum arent rarе (bichop & coulston 1989, 54, 1). the determinly indication is the triengular shape of top.

the lance is with leaf-shaped top and bush for clamp turn the hilt. the correlation between them is changing and fixing the chronological borders of the period of living standards.

the two finds, fig. 9 and 11 belong turn specific kind the pilumes tops (scott 1980, 337, 7). In the lower Danube frontier and its adjoning romen contrysides appear in III c. b. c. (petculescu 1996, 895, 1; Vladescu 1983, 166, 104/2). the localize of this kind pilumes incline of the assumption, that it’s used how from the cavalery, thet from mix military parts.

the other 12 are lances. their size is vareing from 0, 18 m to 0, 40 m. three of them are with near marred longtudinal edge. the correlation between edge and bush (1:1) is characteristic for II and beginning of III c. this indication observe near seven tops (fig. 2-8) determine them like kind I, var. 3 (hristova. 2001). the diameter of the bushes near six from the lances is varying from 0, 014 to 0, 02 m. All they are light spears purpose for throwing.

p. couissin taking for determinly indication of categories heavy and light spears the diameter of the bush (coussin 1926, 202-368). At the heavy spears he’s from 0, 03 to 0, 045 m.

three of the examination here spears belong on this category (fig. 12, 13, 14) and probably fig. 10 of which bush is broken in the middle. they are purpose for heavy defected at barriers or other obstruction. I. e. they’re playing the role of peculiar battering rams.

Foresee the purpose, the construction of them has the following specialities the edge of the hill is short – 1:3 toward the high of the bush; the diameter of the handle varies from 0, 03 to 0, 05 m. the unnatural high of the bush gives possibility the handle to turn gluey is short because can abstain bending, meeting barrier. As at more spears, and here the clamp is recovered with rivets. Example at the spear fig. 15 is saved the all rivet, the thickness of which (0, 05m) enter rational in the sizes of the heavy lancea.

At the hill fig. 16 is saved only the edge. the bush be missing. this fact parry variouses attempts the spear to be add which of category. the width of the edge as independent factor, isolate from complex characterizition, would be misleaded.

In this finds group, special interest, as bearer of information, represent the hill fig. 14. he belong of bolt, purpose for mechanical trowing. In the literature meets like catapultly (baatz 1994, 214, 13; bichop


84

& coulston 1989, 54, 11). be hopful bulgarian and occidental originators, usefully this term, to impart him only compendious character in the idea for mechanical throwing. Notorious is the big conscription from variety of missile machines usefully during the antiquity. Among them is the catapult – heavy siege machine, whose construction is adapted for throwing of stone or lead balls, thoroughly against fortification walls and other defences. on this principle, the ancient military tactic assimilate and other mechanicals for throwing of fire, spears and bolts. the construction of every one from they, have your specialitis, for eseeab weapons, which must take and to shot of known distance. Again through this causes some from them are heavy, difficult quick (balista, oxibeles, scorpio), another so mobile (gastraphetes).

last quietly may to might be determinate like grandparent of a cross-bow (fig. 17a, b). this is a mechanical weapon adjusted to keep in hand by use. mane in the constrution of him is bow trailing near wooden body with farrow. In onece end finish with a catenary, which use for affix near the body by loadly. come from there his denomination – gastro – stomach. which fire place by, so that the catenary lie on the shoulder-opening. the one half of the wooden body, between bow and the catenary, is equipment with metal theet. they are with opposite direction. on them join sliding mechanism, by with square section, with which are and the arrowheads by him (fig. 17c). this fact it isn’t accidental. the shape of the bolt follow this by farrow. thos the moving is unhindered. besides the square section on a farrow is quite compatible with the thiner walls of wooden body by a gastrafet. For comparison the oxibel (fig. 18) is with oval farrow, whose walls however are considerable thicker (warry 1995, 78). that allow to abstain a risk which points of wear thin. Adduced descriotions put in service of my assertion, that the head fig. 14 is was belonging of gastrafet arrow. on not last a place is the fact that situated of finds don’t entry with usage of heavy fighting machines. Among the finds from “Kaleto” figure and one umbo with spherical shape. From the his periphery wantings separate fragments, but the four rivets, or more exact them little heads, are reserved (fig. 19a, b). on the his back the umbo is was reserved plate, through which is was affixing by shield. she passes over the all diameter and two opposites rivets.

the umbo is that element on shield, which most often reach to us. the rest metal parts usually corrosion by unrecognizability and rarely allow corectly interpret (Писарова 1995, 23, 5; Тонева 1962, 60, 16). through frugally archeological material for shape and construction of the shields, us in roman contrysides on the territory on today’s bulgaria, judge mainly from the written and iconography springs. that’s why every additinally plainly rivet, iron plate or part of gauze make them sizable for the build of the really construction of antique shield.

In order with arms elements, inclusive and iron point on spear (fig. 26); in the commenting a common find figure few with variety functions: two iron steels (fig. 23, 24), one bronze plate (fig. 22), two axes (fig. 20, 21) and one polyfunctional object (fig. 25).

the description archeological situation incline reason of the think, that it concerns for battle happened in the beginning of III c. A. D. hypothetical the battle would can to connect with first massive invasions of gotics in contryside misia superior ? (Иванов 1999, 110). Discovery of models from roman offensive arms in region of top “Kaleto” suppose presence of auxilary military part, she hase guarden secondary path by mane way Escus– philipopolis. And her basic camp is near be situated in a region of castle sostra (v. lometz, troian municipality) are lived standards a few cochorts (Аврамов 1914, 226-240; маджаров 1990, 20-21).

the kind of the weapon (pilum, light and heavy lancea, gastrafetes) eliminates the thesis for preserving post of small contingent the national service. on the contrary, is talks about professional war part, engaged with the mountain passages and road thoroughfares.

the stylistic characterizition of arms material assign him to first quarter of III c. Dated is precisioned from numismatic finds (coins of septimii sever 193-211 and Karacala 211-217).

Details for the number and living standards, as and for the axactly denomination of the concrete auxiliary, they are going to offer future excavation in a region.


Тракийски накитни съкровища (ІХ-vІ в. пр. Хр.) от фонда на...

Documents