Порожанов К. Потъналото селище от Ранната Бронзова епоха при Урдовиза (разкопки 1986-

1988 г.). – В: Добруджа, 21, 2003, Изследвания в чест на ст.н.с. І ст. д.и.н. Хенриета Тодорова,

съст. Вл. Славчев. Варна, 2004, 309-322 (In Bulgarian, English Summary).

Porozhanov K. The Early Bronze Age Sunken Settlement by Urdoviza (1986-1988 Archaeological

Campaigns). – In: Dobrudzha, 21, 2003, Studies in honour of Prof. Dr.hist.Sc. Henrietta Todorova, Ed.

Vl. Slavchev. Varna, 2004, 309-322 (In Bulgarian, English Summary).

ПОТЪНАЛОТО СЕЛИЩЕ

ОТ РАННАТА БРОНЗОВА ЕПОХА

ПРИ УРДОВИЗА

(разкопки 1986-1988 г.)

Калин Порожанов

През годините 1986-1988 участвах в разкопаването под вода на селище от

Ранната Бронзова епоха (РБЕ) при Урдовиза. Научното ръководство се

представяше от Михаил Лазаров, Калин Порожанов и Венцислав Попов с

консултант Румен Катинчаров. През следващата година разкопките

продължиха, но без мое и на Венцислав Попов участие. В екипа, освен М.

Лазаров, се включиха Веселин Драганов и Христина Ангелова, които развиха

план-квадратната мрежа на юг/югозапад от Сондаж-88. Резултатите от техните

разкопки, в известна степен, са обнародвани (Draganov, V. 1995, 225-241;

Ангелова, Хр. 2000, 42-49; Angelova, H., V. Draganov 2003, 9-22) и повече или

по-малко са известни на колегията. Тези, обаче, от 1986-1988 г. освен като едно

кратко съобщение на симпозиума Тракия Понтика ІV (Porojanov, K. 1991, 109-

112), не са познати. Ето защо, тук си позволявам да направя, до колкото е

възможно, достъпна за научно ползване информацията, с която разполагам и

която несъмнено е по-пълна от доклада на споменатия симпозиум. Тя се

основава на копия от дневници и отчети за трите работни сезона. Това се налага

още повече и поради факта, че тъй като в следствие на многобройните

премествания на материалите от разкопките, които в крайна сметка, са на

съхранение в Центъра по подводна археология в Созопол, голяма част от

находките са трудноидентифицируеми, поради което тяхната реална пълна

публикация е почти (за да не кажа съвсем!) невъзможна. И още нещо, което е

много важно. Дендрохронологичните изследвания проведени и публикувани от

П.Кунихолм и негови колеги (Kuniholm, P.et all. 1998, 399-409) се основават на

85 шайби от колове, които са взети от Сондажи-86, 87 и 88.

І.ОБЕКТЪТ.

Полуостровът, носещ тракийското име Урдовиза (Detschev, D. 1976, 69-70),

се намира на 60 км южно от големия български черноморски град Бургас. Той е

разположен в посока запад-изток и от южната си страна затваря сравнително

тих морски залив, скрит от опасните северни и отчасти североизточни ветрове.

В югозападната част на залива се влива река Караагач. Дъното на днешния

залив, представлява голяма тераса с наклон С-Ю – от полуострова към

днешното подводно русло на реката. Върху тази лява северна незаливна (от

реката) страна на терасата през РБЕ се е разполагало проучваното селище.

Продължението на плажните пясъци от южната страна на полуострова, под

вода, към дълбочина от 5 до 10 м представлява сравнително стръмен каменист

спад, след който в по-големите дълбочини, отново се появява пясък и тиня.

Каменистото дъно на този спад е навътре в морския залив, от150 м до към 300

м, южно от полуострова. Именно върху този спад със Сондаж-1986 на

дълбочина 8 м се откриха първите останки от раннобронзовото селище, в което

при потъването си, се беше врязал с носа си, късносредновековният дървен

ветроход, разкопаван през 1982-1986 г. (Порожанов, К. 2000, 149-154) и през

2000-2003 г. (Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Димитров, К. Бъчваров 2001, 140-

141; Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров 2002, 138-140;

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров 2003,141-144). Трябва

да отбележа, че дълбочините на пясъците тук, в различини сезони и години

варират. Те са в зависимост от това дали морето натрупва или отнема

придънния слой пясък, дребен чакъл и мидени черупки. Днес, след

построяването на вълноломите и кейовите стени през 80-те и 90-те години на

ХХ в., ситуацията не е същата. Най-общата констатация на промяната е, че

пристанищните съоръжения акумулират натрупване на пясък на едни места и

“оголват” други.

Подводните археологически разкопки на селището започват през 1986 г. и

през първите три години, се представят от три сондажа, направени от работни

квадрати (със страна 5 м), които обхващат площ на морското дъно около 450

кв.м. Първият сондаж, от 1986 г., е на дълбочина 8/10 м и е с площ 50 кв.м.

Вторият, който е от 1987 г., е на дълбочина 5/6 м, с площ – 300 кв.м, е по-близо

до южния бряг на полуострова. Разстоянието между първия и втория сондаж с

посока ЮИ-СЗ е около 50-60 м. Третият, разположен южно/югозападно от

втория, покрива площ от 100 кв.м. Находките от трите сондажа са открити в

дънен пласт с дълбочина 2 м от съвременното морско дъно и се групират така:

дървени колове от жилища; оръдия на труда; керамика; материали, свързани с

духовния живот и култа; костни останки.

СОНДАЖ 1986

На дълбочина 8-10 м са изградени 4 работни квадрата (ІІІ 1; ІІІ-1; ІV 1; ІV-1),

но разкопавани са основно два, а именно ІІІ 1 и ІV-1, от където са и повечето от

находките.

Колове от жилища.

В първия (горния) пласт са открити 14 броя жълтокафяви колове с диаметър

от 8,5/10 до 20/22 см. Долният край на тези колове свършва в дълбочина от 20-

30 до 100-110 см от дънната повърхност.

Във втория (средния) пласт са открити 12 кола, с диаметри от 15/20 до 40 см,

от които 8 са жълтокафяви и 4 са черни. “Горният” край на коловете се разкрива

в чакъла на дълбочина 40-50 см от дънната повърхност и продължават в тинята

на повече от 110-120 см. Четирите черни кола са засечени отгоре, което

означава, че със сигурност това е горният им край.

Третият (долният) пласт се представя от 2 жълтокафяви кола с диаметър 10

см и 2 жълтокафяви хоризонтални греди, разположени под прав ъгъл една

спрямо друга. “Горният” край на коловете се разкрива на дълбочина 80-100 см.

На същата дълбочина са и хоризонталните греди.

Общо коловете са 28 броя, а хоризонталните греди – 2.

В кв. ІІІ 1 коловете са 13 и се разпределят по пластове така: 7 – в първия, 4 –

във втория, 2 – в третия. Тук са и двете греди.

В кв. ІV-1 коловете са 9 броя и се разпределят по пластове така: 4 – в първия,

5 – във втория.

В кв. ІІІ-1 коловете са 4 броя и се разпределят по пластове така: 2 – в първия

пласт, 2 – във втория.

В кв. ІV 1 коловете са 2 броя и се разпределят по пластове така: 1 – в първия

пласт, 1 – във втория.

Взети са проби за дендрохронология и С14.

Керамика.

Открити са над 400 фрагмента от сивочерна керамика: дъна, устия, цели

профили, дръжки, паници, гърнета, кани и урни. Глината, след изпичането на

съдовете, е сивочерна със ситни песъчинки без едри примеси. Съпоставките с

добре разкопания, проучен и публикуван обект от РБЕ Езеро сочат следното:

Релефната украса е от групи Б, В (прилепени хоризонтални релефни ръбове)

и Д (полусферични и дисковидни пъпки) и се среща в Езеро в (почти) всички

хоризонти. Липсва група А (комбинация от пробити дупчици, релефни пъпки и

релефни ръбове).

Врязаната украса е само от група А (прости композиции върху паници) и се

отнася към средните и долните строителни хоризонти на Езеро.

Отпечатъците от щампи и резки са от групи Г (клиновидна щампа на

гърнета), З (резки, нанесени с острия край на черупка) и И (ямички, направени с

върха на пръстите) се срещат във всички хоризонти на Езеро.

Отпечатъци от усукан шнур се срещат масово. В Езеро те се увеличават към

средните хоризонти.

Дръжките (вертикални, дъговидни, езичести и тунелести) са сравними със

средните и долните строителни хоризонти на Езеро.

В чакълестия слой се откриват безразборно парчета от опалена глина от

домашни пещи.

Сравнението насочва към работна датировка на обекта края на Езеро А2 –

началото на Езеро В1, т.е., края на първата/началото на втората фаза на РБЕ.

Костни останки.

Над 100 късове от кости се откриха предимно в първия пласт – в чакълестия

слой на морското дъно.

Прави впечатление, че има човешки костни останки - на двама души. Не е

сигурно, че те са от обекта.

Според изследванията на Лазар Нинов, от костите на домашни животни,

най-много са костите от говедо; дребните преживни са на второ място;

отглеждани са свине и кучета.

От дивите животни са открити кости на елен и сърна. Във втория пласт на

дълбочина 40 см е открита само една кост, която според Георги Рибаров е от

дива свиня.

СОНДАЖ 1987

Намира се на около 50-60 м северозападно от Сондаж-86. На дълбочина 5/6 м

са изградени 20 работни квадрата (В 2,3; С 1,2,3,4; Д 0,1,2,3,4; Е 0,1,2,3,4; F 1, 2,

3,4), които покриват 500 кв.м. Разкопавани са 17, т.е. 425 кв.м , но основно е

работено в 12 квадрата, т.е. 300 кв.м, от където са и най-важните находки.

Археологическите останки се намират на дъното – от пясъчно-каменистата

му повърхност до 2 м дълбочина в него, в слоя чакъл и в началото на сбитата

тиня. Тинята е много твърда и в нея има примеси на черупки от мекотели.

Колове от жилища.

Квадрати В: В 2 – 2 бр.; В 3 – 1 бр.

Квадрати С: С 1 – 16 бр.; С 2 – 17 бр.; С 3 – 20 бр.; С 4 – 13 бр.

Квадрати Д: Д 0 – 15 бр. + 1 хоризонтална греда; Д 1 – 15 бр.; Д 2 – 16 бр.; Д

3 – 2 бр.; Д 4 – 17 бр.

Квадрати Е: Е 0 – 11 броя + 3 хоризонтални греди, едната от които е

продължение на тази от Д 0; Е 1 – 17 бр. + 2 хоризонтални греди, едната от

които е продължение на тази от Е 0; Е 2 – 16 бр.; Е 3 – 4 бр. + 5 хоризонтални

греди; Е 4 – 3 бр.

Квадрати F: F 1 – 1 бр. + 1 хоризонтална греда от Е 1; F 2 – 19 бр. + 2

хоризонтални греди; F 3 - 6 бр.; F 4 – 2 бр.

Общо са разкрити 233 кола, с диаметри от 10/15 до 30/40 см. Спрямо грунта,

коловете са не само вертикални, но се откриват и - под ръзлични ъгли. Не е

установено каква е запазената дължина на коловете в дълбочина. Видимите

части на дъното са от по 1, 2, 3 и повече метри. Хоризонталните греди са 11 и са

в 5 квадрата.

Взети са проби за дендрохронология и С 14.

Въз основа на диаметрите и дължината на коловете, както и използването на

хоризонтални греди, може да се допусне, че са строени и двуетажни постройки.

Открити са и останки от стена-плет, измазана с глина.

Керамика.

Събрани са над 2000 фрагмента и цели съдове: дъна, устия, дръжки, както и

цели профили от гърнета, кани и паници. По-голяма част от керамиката е

изработена от глина, която след изпичането и днес е сивочерна със ситни

песъчинки. Намират се и парчета от съдове, в чиято глина нарядко се срещат по-

едри примеси (дори малки камъчета), а цветът на добре загладената повърхност

кафенее. Това е предимно дебелостенна керамика, която се троши много лесно,

вероятно поради по-слабото изпичане.

Съпоставките с Езеро сочат следното:

Релефната украса се представя от:

-редици от пробити дупчици, обикновено под устието, получени от

набождане с кръгла клечка (група А по Езеро) се среща предимно в долните

хоризонти на Езеро. В този сондаж най-често се срещат по 1, 2 или 3 правилно

оформени и огладени дупчици/дупки, подобни на тези от селищата във

Варненското езеро и културата Средни Стог в Украйна;

-прилепени релефни ръбове (групи Б и В по Езеро), които са характерни за

цялата РБЕ, срещат се и в селищата във Варненското езеро;

-полусферични и други “израстъци” (група Д по Езеро) тук най-често са

релефни пъпки в групи по три. Характерни са за цялата РБЕ;

Врязаната украса е от прости елементи и геометрични схеми, нанесени с

резец. Важни са тези, които представят изображения с форма на “кръст”,

открити върху 3 паници. Характерни са за долните хоризонти на Езеро.

Набодената украса и щемпеловани точки се срещат върху вътрешната и

външната страна на паници. Характерни са за долните хоризонти на Езеро.

Отпечатъците от различни щампи и резки от сондажа се срещат във всички

хоризонти на Езеро.

Отпечатъците от усукан шнур в Сондаж-87 количествено са по-малко

спрямо тези от Сондаж-86.

Открити са 2 паници с улейче, каквито в Езеро се появяват в VІІІ строителен

хоризонт.

Общо може да се каже, че някои характерни елементи от релефната украса

на Сондаж-87 се срещат в пластове от селищата във Варненското езеро, от

врязаната и набодената и от шнуровата – са сравними с края на Езеро А и

началото на - В, тоест те се отнасят към ІХ - VIII /V строителни хоризонти на

Езеро

Оръдия на труда и оръжия. Поминъци.

Открити са:

-1 копачка и 2 сохи от еленови рога;

-3 цели и 2 фрагментирани каменни брадви с кръгъл отвор;

-4 чука от еленов рог с кръгли дупки;

-2 кремъчни ножа от сивочерен кремък, единият с добре видим ретуш;

-1 връх на стрела от кост;

-5 глинени лъжици с къси дръжки;

-1 метален нож/кама от арсенов бронз;

-2 различни половинки от каменни матрици за отливане на метални брадви;

-костени предмети като шила, длета, щампи и др.;

-1 глинен модел на плавателен съд с широк разлат корпус, подобен на открития

при разкопките на потъналото къснохалколитно и раннобронзово селище при

Созопол;

-1 цял рогов псалий (ограничител на наустник за конска юзда) с жлеб (а не с

дупки) и 3 заготовки за псалии;

Впрочем, при проучването на черепите на доместицираните коне от Урдовиза,

Г. Рибаров, без да знае за тези находки, е забелязал, че в челюстта на един от

възрастните екземпляри има следи от използването на наустник от юзда, част от

която е псалият като страничен ограничител (Ribarov, G. 1991, 115).

Костни останки.

Според изследванията на Георги Рибаров (Ribarov, G. 1991, 113-118) от

домашните животни едрият рогат добитък преобладава над дребните

преживни, които са по-слабо представени. Документира се и наличието на

домашни коне (идентифицирани са 117 екземпляра!), свине и кучета.

Дивите животни, използвани в селището са по-висок процент, в сравнение с

домашните. Изключително голямото количество останки от елен и тур сочат

висока плътност на популациите им. Установено е наличие и на див кон.

Събрани са за изследване костни останки от птици.

Около и в кв.С 3, където гъстотата на коловете е най-голяма (20 бр.) се

откриха специално изрязани и “подредени” едни до други 5 двойки гигантски

бичи рога от тур, 20 съзнателно запазени черепи на коне (15 цели и 5

фрагментирани),1 изключително голям вълчи череп, кости от делфин и паламуд.

Очевидно, жителите на селището са практикували много активно както лов,

така и риболов. Активно практикуваният риболов се потвърждава и от

разкопките от 1989 г., които откриха тежести от пясъчник, използвани за

рибарски мрежи или като котви на плавателни съдове (Draganov, V. 1995, 229).

Нека напомня, че използването на рибарските мрежи става също чрез

плавателни съдове. Освен това – развити са били: земеделието, скотовъдството

и занаятите, свързани с обработката на метали и на животински кожи.

Духовният живот и култът се представят от:

-1 глинена стилизирана фигурка на “седяща” жена; изобразени са само гърдите

и таза; украсата е с вдлъбнати точици;

Счита се, че антропоморфните женски фигурки са характерни за неолита и

халколита. В този случай ще подчертая, че идолът е изработен от същата глина,

от която е изработена и керамиката. При това, стилизирани човешки и

животински фигурки от РБЕ, се срещат в Езеро, Езерово, Средностоговската

култура, Кикладите в Егеида и Мала Азия.

-1 костен идол-амулетче (?), който вертикално е разделен на три части. Във

всяка една от тях великолепно са издълбани и оформени по една голяма

дупчица, около която в кръг – шест по-малки + една от долу.

Прави впечатление триделното вертикално оформяне и натрапващото се

присъствие на числото седем. Тук, вероятно трябва да се търсят представи за

света, космоса и мястото на човека от тази епоха в него.

-добре запазена част от култова масичка, изработена от същата глина, от която

е изработена и сивочерната керамика. По нея има врязана украса.

-3 изображения/знаци с форма ка “кръст” върху дъната на 3 паници. Те би

трябвало да се свържат с ролята на соларния култ в обществото.

Като се добавят и споменатите по-горе:

-1 модел на плавателен съд от глина (плоскодънен ширококорпусен кораб),

който несъмнено отразява реално съществували плавателни съдове, но много е

вероятно и да е израз на идеята за Слънчевата ладия, характерна в идеологията

и култа на Източното Средиземноморие през Древността - от Египетския юг до

Тракийския север, включително;

-1 каменна култова брадвичка;

-1 изключително голям вълчи череп;

-5-те двойки гигантски бичи рога от тур;

-20-те черепи на коне (15 цели и 5 фрагментирани);

-металният нож/кама от арсенов бронз;

-2-те части от каменни калъпи/матрици за отливане на метални брадви;

-псалиите;

-оръдията на труда и заготовките на такива

има достатъчно основания да се предложи следната работна хипотеза.

Находките от Сондаж-87 са от 12 работни квадрата, т.е. те са извадени от

площ от около 300 кв.м. Това е, примерно, един правоъгълник със страни 10х30

м. Този “правоъгълник” би могъл да представя приблизително сградата, с

пространството около нея, на един храм, светилище или култов център на

жителите на селището, а защо да не е и на по-голяма социална общност?

В този контекст трябва да се припомни добре известната от писмените

извори и археологическите паметници роля на храма в Историята на Стария

свят от ІІІ-ІІ хил.пр.Хр. Например, в Шумер, Акад, Египет, Троада, Угарит,

Минойския Крит и Микенска Гърция в храма са били съхранявани най-ценните

и важни за социалния организъм оръжия и оръдия на труда. В него е бил

изпълняван и общият за тези ранни държавни (съсловно-класови) организации

култ. Тези ранни държавни организации в Египет се наричат sepat, това са т.нар.

номи, в Шумер – ki, т.нар. патесиати, назовавани общо в съвременната наука с

английския термин chiefdom (Porozhanov, K. 2003, 190-191).

Относителна датировка на Сондаж-87.

Сондаж-87 бе направен на дълбочина 5/6 м на около 50-60 м СЗ от Сондаж-

86. Работната датировка на последния е към края на първата/началото на

втората фаза на РБЕ. По всяка вероятност и тук сме изправени пред фаза на

раннобронзовото селище, примерно съответстваща на ІХ-VІІІ/V строителни

хоризонти от Езеро.

Сондаж-87 се оказа най-северният сондаж на разкопаваното раннобронзово

селище. Несъмнено селището се простираше на север. Впрочем, то и сега се

простира, но затрупано под стотици тонове пясък и камъни. За съжаление,

обаче, невъзможността да продължат разкопките на север, към брега, поради

извършени и извършващи се тогава строителни дейности и мероприятия, не

позволи в тази посока да се търси една евентуална по-ранна фаза от развитието

на селището. Възможността за работа остана само в посока юг.

СОНДАЖ-88

Разположен като южно продължение на най-южните/югозападни квадрати от

Сондаж-87, които на практика почти не бяха разкопавани през 1987 г. Сондаж-

88 се представя от 5 работни квадрата (K, I, L, J, H), които покриват 125 кв.м

площ. Но се работи основно на площ, която е около 100 кв.м.

Колове от жилища.

Общо техният брой е около 50. Взети са проби за С 14 и дендрохронология.

Оръдия на труда.

-5 броя брадви-чукове от еленов рог с кръгли отвори за дървените дръжки.

Прави впечатление един екземпляр, който има отвор за дръжката с форма

на правоъгълник, форма, която е характерна за халколита.

-2 броя, т.е. две половинки от каменни матрици за отливане на метални брадви.

Те се допълват с двете половинки от различни каменни матрици, открити в

Сондаж-87.

Несъмнено е, че в селището е било развито металолеенето. Това е особено

важно като се имат предвид полиметалните руди на Странджа планина и реката

Караагач, по която те са могли да стигат до Черноморието.

Керамика.

Открити са общо около 500 цели и фрагментирани съдове и около 150

фрагмента с несигурно определяне.

Най-много са гърнетата (3 цели, 2 профила, 203 устия – общо 208) и

паниците (9 цели, 26 профила, 173 устия – общо 208). Поради формата си

паниците са се запазили най-добре в пясъка и чакъла. Каните (5 цели, 6

профила, 58 устия – общо 79) са 2,5-3 пъти по-малко.

С излъскване/изглаждане на повърхността са цели и фрагментирани

керамични съдове, както следва: гърнета –18, кани –11, паници –100. Общо,

около ¼ до 1/3 от керамиката е излъскана.

По-малко от половината съдове и фрагменти са с украса, както следва:

врязана –100, шнурова – 85, релефна – 65, набодена – 37. Преобладава врязаната

и шнуровата украса. Обикновено украсата е съчетана. В Сондаж-88 впечатлява

шнуровата украса, която за разлика от Сондаж-87, е много по-често срещана.

Повечето от съдовете, цели и фрагментирани, са без украса, както следва:

гърнета – 102, кани – 54, паници – 200. Общо 356 съда и запазени фрагменти.

Духовният живот и култ се представя от:

-1 глинена стилизирана женска фигурка;

Събраните за изследване костни останки от птици, заедно с тези от 1987 г.

дават интересни резултати (Боев, Зл., Г. Рибаров. 1990, 53-57). Най-важните са,

първо - че от видовия състав на употребяваните за храна животни, птиците са

над 43% и второ, че при лова на птиците сигурно са използвани плавателни

съдове.

Работна датировка. По-голяма част от керамиката от Сондаж-88, а отчасти и

от Сондаж-87, е обработена от Кр. Лещаков и е публикувана в актите на

международния симпозиум Тракия Понтика 5 (Leshtakov, K. 1994, 24-38).

Според него тя може да се сравни с и се вмества в хронологията на Езеро А2-Б2

(ІХ-ІІІ строителен хоризонт), с Езерово ІІ и Арсенала при Варненското езеро,

Черна вода ІІ в румънска Добруджа. Тоест, към края на първата/началото на

втората фаза на РБЕ. Отбелязва се, че съществува вероятност, някои фрагменти

да принадлежат на по-ранна фаза от РБЕ, съпоставима с началото на Езеро А

(ХІІІ-Х строителни хоризонти).

ІІ. ОБЩИ ИЗВОДИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ.

1.През 1986-1988 г. са проучени 450 кв.м площ от раннобронзовото селище

при полуостров Урдовиза, което е съществувало от 5/6 м до 8/10 м изобати на

съвременното морско дъно.

През 1989 г., както стана дума по-горе, на юг/югозапад от Сондаж-88 бяха

проучени от М. Лазаров, В. Драганов и Хр. Ангелова на дълбочина от 5/6 до 7/8

м още 550 кв.м от същото раннобронзово селище. Така, общата проучена площ

е близо 1 000 кв.м, т.е. почти един декар. Това, обаче не е площта на цялото

селище. То продължава на запад и изток от разкопките и чака по-добри времена

за цялостното му изследване.

2. През 1986-1988 г. са открити около (над) 300 кола от жилища с диаметри

от 8,5/10 до 40 см и 13 хоризонтални греди.

От тях 85 -, т.е. около ¼ са изследвани за дендрохронология.

Хоризонталните греди и дебелите колове са основание да се предполага

строителството и на двуетажни постройки.

Различават се 3 вертикални пласта от колове, които предполагат поне три

“строителни хоризонта” или фази в развитието на селището.

3. През 1986-1988 г. са събрани около 3000 цели и фрагментирани керамични

съда от края на първата/началото на втората фаза на РБЕ.

Общо, керамиката може да се сравни най-вече с края на Езеро А и началото

на Езеро Б ІХ-VІІІ/V строителни хоризонти, с Езерово и Арсенала при

Варненското езеро, Черна вода ІІ в румънска Добруджа, а също така и с Троя І-

ІІ. Тоест, тя датира съществуването на селището в края на първата - началото на

втората фаза на РБЕ, която започва след началото на ІІІ хил.пр.Хр.

Съществуват данни, от Сондаж-87 и Сондаж-88, които подсказват

възможност и за по-ранна дата, съответстваща на началото на РБЕ в Езеро ХІІІ-

Х строителни хоризонти.

Тук е много актуална и идва съвсем на време и на място обобщаващата схема

за ранната предистория на Българските земи, сполучливо изградена и

предложена от Jan Lichardus и Marion Lichardus-Itten (Lichardus, J.– Marion

Lichardus-Itten. 2003, 60-61). Тя представя 11 периода (от Халколита до Късния

бронз, включително), които се характеризират с интензивни контакти и

взаимодействия със Севернопонтийските степни култури. Съгласно тази схема,

крайбрежното селище от РБЕ при Урдовиза на Западния Понт, се вписва

сигурно в 7-я период (ЕзероВ1 - Черна вода ІІ), с голяма вероятност някои

останки да принадлежат и към (края на) 6-я период (ЕзероА - Стара Загора

“Берекетска могила”).

4. За поминъка на населението са характерни:

-силно развит лов на диви животни

-силно развит лов на птици, при който са използвани плавателни съдове;

-морски и речен риболов, при който са използвани плавателни съдове;

-скотовъдство с доминация на едрите над дребните преживни и с особеността за

Тракия от тази епоха да се отглеждат и използват коне,

-мотично земеделие,

-занаяти, свързани с металообработката и обработката на кожи

5.На дълбочина 5/6 м е открито СВЕТИЛИЩЕ или КУЛТОВ ЦЕНТЪР,

сигурно обозначен от:

-2 глинени стилизирани женски фигурки;

-1 костен идол-амулетче (?);

-част от култова масичка

-3 изображения/знаци с форма ка “кръст” върху дъната на 3 паници.

-1 модел на плавателен съд от глина, който отразява реално съществували

плавателни съдове; той би могъл да се свърже и с идеята за Слънчевата ладия,

характерна в Древността за царската идеология и култа на Източното

Средиземноморие, както в Египетския юг, така и в Тракийския север;

-1 каменна култова брадвичка;

-1 гигантски вълчи череп;

-5 двойки, съзнателно изрязани и подредени, гигантски бичи рога от тур;

-20 съзнателно запазени конски черепа (15 цели и 5 фрагментирани);

-1 метален нож/кама от арсенов бронз;

-2 каменни матрици за отливане на метални брадви;

-псалии за юзди на коне;

-оръдия на труда и заготовки на такива.

6.Според специалистите по морска история, геология, геоморфология и

палеогеография промените на климата и движението на морското равнище по

Западното Черноморие (Гумилев, Л.Н. 1966, 62-63; Тодорова, Х. 1986, 47, 72;

Hay, B., S. Honjo 1989, 26-31; Bozilova, E., M.Filipova. 1991, 87-96; Bozilova, E.,

M.Filipova. 1994, 39-50; Михова, Е. 1997, 2-3; Ryan, W., W. Pitman. 2000, 61-161;

Орачев, Ат. 2002, 246-247; Порожанов, К. 2003, 16-18; Stiros, S. 2003, 205-206),

за интересуващия ни период, изглеждат приблизително така:

-около средата на ІV хил.пр.Хр., когато нивото на морето е с 2/3 до около 4/5 м

по-високо от днешното, започва ЗАСУШАВАНЕ на климата, съпроводено с

постепенно СПАДАНЕ НА МОРСКОТО РАВНИЩЕ, което

-още в края на ІV хил.пр.Хр. слиза под съвременното - за да достигне към и

около средата на ІІІ хил.пр.Хр.НАЙ-НИСКИЯ СИ СПАД –от 10/15 до 20

метровата изобата; Това е периодът в който е могло да съществува

раннобронзовото селище при Урдовиза, разположено върху площ на днешното

морско дъно от 5 до 8/10 м изобати. Той се потвърждава и от по-горе

предложената датировка на керамиката;

-след това – през втората половина на ІІІ хил.пр.Хр. отново има ЗАТОПЛЯНЕ И

ОВЛАЖНЯВАНЕ на климата, съпроводено с ПОКАЧВАНЕ НА МОРСКОТО

НИВО; През този период раннобронзовото селище при Урдовиза потъва под

вода, което

-преди и към средата на ІІ хил.пр.Хр. ЩЕ ДОСТИГНЕ НИВОТО от средата на

ІV хил.пр.Хр.;

-в края на ІІ-началото на І хил.пр.Хр. (ХІІ/ХІ-Х/ІХ в.) пак настъпва

ЗАСУШАВАНЕ И ЗАХЛАЖДАНЕ на климата, МОРСКОТО НИВО СПАДА и

през VІІІ-ІV в.пр. Хр. достига от 3/4 до 10/12 м под съвременното;

-през ІІІ и началото на ІІ в.пр.Хр. НИВОТО ОТНОВО СЕ ПОКАЧВА и достига

с около 2-3 м над съвременното, след което

-преди началото на Христовото летоброене морското равнище спада с около 1 м

под днешното, а след него – се покачва 1-1,5 м над съвременното ниво и т.н.

Очевидно е, че животът на раннобронзовото селище при Урдовиза трябва да

се разположи във времето между края на ІV хил.пр.Хр. и средата на ІІІ

хил.пр.Хр.

7. Дендрохронологичните изследвания на П. Кунихолм (Kuniholm, P.et all.

1998, 399-409) потвърждават една такава хронология и прецизно я

конкретизират. Те представят 4 сигурни и 1 (пета) вероятна фаза в развитието на

селището, които се разполагат в почти целия ХХVІІІ в.пр.Хр.:

Фаза 1 = 2778 г.пр.Хр. (+;-) 10; с продължителност 7 години;

Фаза 2 = 2771 г.пр.Хр. (+;-) 10; с продължителност 20 години;

Фаза 3 = 2751 г.пр.Хр. (+;-) 10; с продължителност 14 години;

Фаза 4 = 2737 г.пр.Хр. (+;-) 10; с продължителност 22 години;

Фаза 5 = 2715 г.пр.Хр. (+;-) 10; ? години; несигурна, а вероятна.

След като се знаят квадратите и номерата на отделните колове, от които са

изрязани шайбите за дендрохронологичните изследвания, съгласно Table 4:

Catalogue на споменатата публикация на П. Кунихолм и неговите колеги, може

да се очертае следната картина.

Фаза 1 = 11 проби:

От Сондаж 1986 г. са 2 проби (KIT-14 и KIT-34);

От Сондаж 1987 г. са 7 проби (KIT-2-, KIT-21, KIT-22, KIT-25, KIT-30, KIT-31 и

KIT-63); Тук, вероятно, би могло да се възстанови постройка.

От Сондаж 1988 г. са 2 проби (KIT-41 и KIT-53);

Фаза 2 = 11 проби:

От Сондаж 1986 г. са 3 проби (KIT-1, KIT-2, KIT-8);

От Сондаж 1987 г. са 5 проби (KIT-36, KIT-37, KIT-64, KIT-72, KIT-77); Тук,

вероятно, би могло да се възстанови постройка.

От Сондаж 1988 г. са 3 проби (KIT-46, KIT-47, KIT-57);

Между Фаза 2 и Фаза 3 = 13 проби:

От Сондаж 1986 г. са 3 проби (KIT-4, KIT-13, KIT-38);

От Сондаж 1987 г. са 6 проби (KIT-66, KIT-69, KIT-70, KIT-68, KIT-79, KIT-83);

Тук, вероятно, би могло да се възстанови постройка.

От Сондаж 1988 г. са 4 проби (KIT-44, KIT-40, KIT-45, KIT-49)

Фаза 3 = 10 проби:

От Сондаж 1986 г. няма;

От Сондаж 1987 г. са 5 проби (KIT-62, KIT-18, KIT-29B, KIT-65, KIT-78); Тук,

вероятно, би могло да се възстанови постройка.

От Сондаж 1988 г. са 5 проби (KIT-58, KIT-43, KIT-84, KIT-39, KIT-59); Тук,

вероятно, би могло да се възстанови постройка.

Между Фаза 3 и Фаза 4 = 6 проби:

От Сондаж 1986 г. няма;

От Сондаж 1987 г. са 3 проби (KIT-71, KIT-29A, KIT-73);

От Сондаж 1988 г. са 3 проби (KIT-76, KIT-75, KIT61);

Фаза 4 = 11 проби:

От Сондаж 1986 г. e 1 проба (KIT-6);

От Сондаж 1987 г. са 2 проби (KIT-80, KIT-74);

От Сондаж 1988 г. са 8 проби (KIT-50, KIT-56, KIT-55, KIT-52, KIT-48, KIT-54,

KIT-60, KIT-42); Тук, вероятно, би могло да се възстанови постройка.

След Фаза 4 (вероятна Фаза 5):

От Сондаж 1986 г няма;

От Сондаж 1987 г. са 3 проби (KIT-32, KIT-17, KIT-81);

От Сондаж 1988 г няма.

Без конкретна фаза, поради липса на беловина (sapwood) = 11 проби:

От Сондаж 1986 г. са 5 проби (KIT-16, KIT-7, KIT-12, KIT-13, KIT-3&12);

От Сондаж 1987 г. са 5 проби (KIT-33, KIT-35, KIT-23, KIT-67, KIT-82);

От Сондаж 1988 г. e 1 проба (KIT-51);

Недатируеми шайби = 9 проби:

От Сондаж 1986 г. са 8 проби (KIT-5, KIT-9, KIT-10, KIT-11, KIT-24, KIT-26,

KIT-27, KIT-28);

От Сондаж 1987 г. е 1 проба (KIT-19);

От Сондаж 1988 г. няма.

Изводите, които могат да се направят са следните.

Като извадим от от общия брой шайби - 85 недатируемите - 9 и тези без

беловина – 11, остават 65 шайби, чиято дендрохронология определя

датировката на селището. Това е около 1/5 от количеството на разкритите

колове на селището.

За съжаление, почти половината от шайбите от Сондаж-86 се оказват

неизползваеми.

Шайбите от Сондаж-1988 г. присъстват във всички фази, но само Фаза 4 се

представя по-убедително с вероятност за локализиране на постройка.

Прави впечатление, че най-много колове от постройки, които се проследяват

във всички фази, са от Сондаж-87. Дори последната проблемна Фаза 5 има

колове само от този сондаж. Този безспорен факт, без съмнение, трябва да се

свърже с вековното функциониране на локализираното тук СВЕТИЛИЩЕ. То е

и на най-високото място, от терена, върху който се е разполагало селището.

Очевидно, именно около и в по-ниското под него него, през целия ХХVІІІ

в.пр.Хр., се е градяло и развивало крайбрежното речно-морско раннобронзово

селище при Урдовиза, представящо морска култура на прототраките от тази

епоха.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА/BIBLIOGRAPHY:

Ангелова, Хр. 2000 =

Ангелова, Хр. 40 години подводна археология в България. – В: Известия на

Народния музей Бургас, 3, Studia in memoriam Ivani Galabov, Археологически

музей-Бургас. Бургас, 2000, 42-49.

Боев, Зл., Г. Рибаров 1990 =

Боев, Зл., Г. Рибаров. Орнитофауната на потъналото селище при Урдовиза

(дн. Китен) от раннобронзовата епоха. – Археология, 1990, 2, 53-57.

Гумилев, Л.Н. 1966 =

Гумилев, Л.Н. Гетерохронность увлажнения Евразии в древности (ландшафт

и этнос). – Вестник Ленинградското университета, серия Г.Г., 1966, № 6,

вып.1, 62-63.

Михова, Е. 1997 =

Михова, Е. Условия за развитието на човешкия живот край бреговете на

Черно море. – Музей, брой 9 (48), септември 1997, 1-3.

Орачев, А. 2002 =

Орачев, А. Приноси към палеогеографията и историята на Бургас. – В:

Известия на Народния музей Бургас, 4, Studia in honorem Ivani Karayotov,

Археологически музей-Бургас. Бургас, 2002, 236-259.

Порожанов, К. 2000 =

Порожанов, К. Потъналият кораб при Урдовиза (предварителни бележки). –

В: Известия на Народния музей Бургас, 3, Studia in memoriam Ivani Galabov,

Археологически музей-Бургас. Бургас, 2000, 149-154.

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Димитров, К. Бъчваров 2001 =

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Димитров, К. Бъчваров. “Урдовиза 2000” –

съвместна българо-американска подводна археологическа експедиция. – АОР

през 1999- 2000г., XL национална археологическа конференция. София, 2001,

140-141.

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров 2002 =

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров. Българо-

американска подводна археологическа експедиция “Урдовиза” 2001 (Втори

сезон 01.09-10.10.2001 г.). – АОР за 2001 г., XLІ национална археологическа

конференция. София, 2002, 138-140.

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров 2003 =

Порожанов, К., Хр. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров. Българо-

американски черноморски археологически проект. Разкопки на потънал кораб

при Китен – сезон 2002. – АОР за 2002 г., XLІІ национална археологическа

конференция. София, 2003, 141-143.

Порожанов, К. 2003 =

Порожанов, К. Континюитет и/или дисконтинюитет в обществото на

Югоизточна Европа V-ІІ хил. преди Христа. – В: Земите на България – люлка на

Тракийската култура, национална конференция, Гранд хотел Велико Търново,

3-6 юни 2003, том І Резюмета, статии. София, 2003, 15-29.

Тодорова, Х. =

Тодорова, Х. Каменно-медната епоха в България. София, 1986.

Angelova, Hr., V. Draganov 2003 =

Angelova, Hr., V. Draganov, Underwater Archaeological Excavations of

Submerged Late Eneolothic and Early Bronze Age Settlements in Kiten and Sozopol

(South Bulgarian Black Sea Coast). – In: Thracia Pontica VI.2, in honorem Mihaili

Lazarov, Centre for Underwater Archaeology. Sofia, 2003, 9-22.

Bozilova, E., M.Filipova 1991 =

Bozilova, E., M.Filipova. Polinogical and Palaeoethnobotanical Evidece about the

Human Impact on the vegetation along the Black Sea Coast from the Neolithic till the

Greek Colonisation. – In: Thracia Pontica, 4, Quatrieme sumposium international,

Sozopol, 1988. Sofia, 1991, 87-96.

Bozilova, E., M.Filipova 1994 =

Bozilova, E., M.Filipova. Palaeological Conditions in the Area of the Prehistoric

Settlement of Urdoviza near Kiten. – In: Thracia Pontica, 5, actes du symposium

international 7-12 octobre 1991, Sozopol. Varna, 1994, 39-50.

Detschev, D. 1976 =

Detschev, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2).

Draganov, V. 1995 =

Draganov, V. Submerged Coastal Settlements from the Final Eneolothic and the

Early Bronze Age in the Sea around Sozopol and Urdoviza Bay near Kiten. - In:

Prehistoric Bulgaria. Monographs in World Archaeology N 22, Prehistory Press.

Madison, Wisconsin, 1995, 225-241.

Hay, B., S.Honjo 1989 =

Hay, B., S.Honjo. Practice Deposition in the Present and Holocene Black Sea. –

Oceanography, April 1989, 26-31.

Kuniholm, P. et all. 1998 =

Kuniholm, P., B. Kromer, Sh. Tarter, C. Griss. An Early Bronze Age Settlement at

Sozopol, near Burgas, Bulgaria. – In: James Harvey Gaul, in memoriam, The James

Harvey Gaul Foundation. Sofia, 1998, 399-409.

Leshtakov, K. 1994 =

Leshtakov, K. The Detachment of the Early Bronze Age Ceramics along the South

Bulgarian Black Sea Coast. I.Urdoviza E.B.A. Pottery. – In: Thracia Pontica 5, actes

du symposium international 7-12 octobre 1991, Sozopol. Varna, 1994, 23-38.

Lichardus, J. – M. Lichardus-Itten. 2003 =

Lichardus, J. – M. Lichardus-Itten. Noch Einmal zu den Nordpontischen

Beziehungen während der Frühen Vorgeschichte Bulgariens. – Thracia, 15, in

honorem annorum LXX Alexandri fol. Serdicae, 2003, 55-65.

Porojanov, K 1991 =

Porojanov, K. Le site submergé d’Ourdoviza. – In: Thracia Pontica IV,

symposium international à Sozopol, 6-12 Octobre 1988. Sofia, 1991, 109-112.

Porozhanov, K. 2003 =

Porozhanov, K. Early State Organizations and Civilization in Southeast Europe –

Thrace and the Thracians (5th

– 1st millennium BC). Theory and Practice. – In:

Пътят. Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р

Георги Китов. София, 2003, 187-193.

Ribarov, G. 1991 =

Ribarov, G. The Osteol Material from the Sunken Settlement at Ourdoviza. – In:

Thracia Pontica IV, symposium international à Sozopol, 6-12 Octobre 1988. Sofia,

1991, 113-118.

Ryan, W., W. Pitman 2000 =

Ryan, W., W. Pitman. Noah’s Flood. The New Scientific Discoveries about the

Event that changed History. New York, 2000, 61-161.

Stiros, S. 2003 =

Stiros, S. Holocene Sea-Level Oscillations and Inhabitation History in the Thracian

Coasts. – In: Thracia Pontica VI.2, in honorem Mihaili Lazarov. Sofia, 2003, 205-

206.

THE EARLY BRONZE AGE SUNKEN SETTLEMENT BY URDOVIZA

(1986-1988 Archaeological Campaigns)

(Summary)

Kalin Porozhanov

Introducing the first three underwater trial digs of the site, covering about 450

sq. m of the sea bottom. The first trial dig dates from 1986 and covers 50 sq. m, at

8/10 m under the sea level; the second - from 1987 - lying 50-60 m to the north-east

of the first one, covers 300 sq. m at 5/6 m depth and the third - to the south-south-east

of the second, covers 100 sq. m. The findings belong to a stratum lying 2 m above the

actual sea bottom.

Here were discovered about 300 wooden poles, 85 of which have undergone

dendrochronological analyses, with diameters from 8.5/10 up to 40 cm and 13

horizontal beams.

Altogether over 3000 entire and fragmented earthenware were collected,

belonging to the first/the beginning of the second phase of the EBA and thus dating

the site about the beginning of the 3rd mill. BC.

The results of the explorations show that the inhabitants of this site lived off

hunting wild animals, using vessels in the hunt for birds, fishing in the sea as well as

in the freshwater around; cattle- and especially horse-breeding and using of horse

power, a peculiarity of Thrace of that period, dominated over the small stock; hoe

agriculture and crafts related to metallurgy and leather-dressing.

One SHRINE was located at 5/6 m under the sea level, marked by: 2

schematized clay female figurines; 1 bone idol-amulet (?); a fragment of a clay cult

table; three incised crosses on the bottom of three earthenware; 1 clay model of a

vessel; 1 stone cult ax; 1 very large scull of a wolf; 5 large pairs of Bos primigenius

horns, advisedly cut and arranged in a pattern; 20 intentionally preserved horse sculls

(15 whole and 5 fragmented); 1 metal knife made of arsenic bronze; 2 stone casts for

metal axes, parts of horse bridles (psalia); different utensils and utensil prefabs.

The dendrochronological analyses testify to 4 certain and 1 probable phases of

development of this settlement that extend over almost the entire 28th century BC:

phase I=the year 2778 BC ± 10; phase II=the year 2771 BC ± 10; phase III= the year

2751 BC ± 10; phase IV=the year 2737 BC ± 10. Most of the poles used in buildings

that can be traced through all phases were uncovered in trial dig-87. Even the

probable phase V yielded poles only in this dig. Undoubtedly this fact must be related

to the SHRINE that had functioned for centuries there and which occupies the highest

point of the land the settlement has developed upon throughout the 28th

century BC as

an EBA sea and riverside settlement by Urdoviza and which is representative of the

maritime culture of the proto-Thracians of that time.

0 20 40 60 80 100 [m]

N

BA

D

V

C

E

F

H

I

J

M

O

U

R

P

L

G

K

N

Q

S

T